Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

Комисия по здравеопазването

Стенографски запис








П Р О Т О К О Л
№ 145

Днес, 22 април 2009 г. от 16,30 часа се проведе извънредно заседание на Комисията по здравеопазване към Четиридесетото народно събрание. Заседанието се проведе под ръководството на заместник-председателя на комисията – доц. Тодор Кумчев при следния


ДНЕВЕН РЕД:


1. Общ проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 953-10-33, внесен на 10 април 2009 година – второ гласуване.

---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

Комисия по здравеопазването

Стенографски запис








П Р О Т О К О Л
№ 145

Днес, 22 април 2009 г. от 16,30 часа се проведе извънредно заседание на Комисията по здравеопазване към Четиридесетото народно събрание. Заседанието се проведе под ръководството на заместник-председателя на комисията – доц. Тодор Кумчев при следния


ДНЕВЕН РЕД:


1. Общ проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 953-10-33, внесен на 10 април 2009 година – второ гласуване.




Към протокола се прилага списък на присъствалите народни представители и гости.
* * *

ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Уважаеми колеги, добър ден, позволете ми да открия извънредното заседание на Комисията по здравеопазване с една единствена точка в дневния ред – Закон за изменение и допълнение на Закона за здравето.
Колеги, преди да започнем с разглеждането на текстовете искам да ви информирам следното. Предложенията между първо и второ четене са много на брой и обхващат около 80 страници. Всички вие имате работните материали от 10 дни. Надявам се, че по принцип народните представители са се запознали с отделните текстове на предложенията. Ако нямате нищо против да преминем към разглеждането на проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона на здравето, текст по текст, без да се прочитат текстовете от експерта. Ще разглеждаме параграф по параграф. Вие ще имате необходимото време да се изкажете. Ще гласуваме всеки параграф поотделно и така ще продължим нататък.
Имате ли други предложения?
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, съгласен съм с вас, но тогава когато възникнат недоразумения, за да можем да уточним текста, той трябва да се прочете. Няма как да не се прочете, а направо да се гласува.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Разбира се, нямам нищо против.
Моля, който е съгласен с разглеждане на този дневен ред на заседанието днес, да гласува?
- „За” – 13.
- „Против” – Няма.
- „Въздържали се” – Няма.
Приема се.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Започваме общият проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за здравето под № 953-10-33, внесен на 10 април 2009 година изготвен на основата на законопроект за допълнение на Закона за здравето, № 854-01-130, внесен от Борислав Димитров Китов на 4 ноември 2008 година, законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 854-01-145, внесен от Тодор Михайлов Кумчев и група народни представители на 21 ноември 2008 година и законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 802-01-93, внесен от Министерски съвет на 2 декември 2008 година.
Колеги, започваме със заглавието на законопроекта е Закон за изменение и допълнение на Закона за здравето.
Моля, който е съгласен, да гласува?
- „За” – 13.
- „Против” – Няма.
- „Въздържали се” – Няма.
Приема се.
Параграф 1.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Колеги, имате ли някакви съображения по параграф 1.
Искам да помоля представителите на Министерството на здравеопазването да кажат няколко думи за републиканските и националните консултанти, защото тази система не функционира оптимално поради едни или други причини.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, мисля че в мотивите добре е защитена необходимостта, появата на този регламент в Закона за здравето, но искам да поясня, че към момента фактически правна уредба, която регламентира дейността на националните и републиканските консултанти не съществува. Тяхната дейност се регулира с помощта на заповеди на министъра на здравеопазването. Изключително е необходим регламент за тяхната работа и техните ангажименти да има в законодателството на Република България. В тази връзка ние сме предложили този текст, който да създаде правна яснота какви са ангажиментите на националните и републиканските консултанти, кой финансира тяхната дейност. Това да даде възможност за развиване и на вторично законодателство, което по-подробно и по-ясно с наредба на министъра, всички аспекти на дейността на консултантите да бъде уредена правно.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Ще ви помоля да бъда извинен, но за да бъда ясен пред народните представители, които също ще изкажат своето становище, искам да попитам следното. Средствата за финансиране се обезпечават от Министерството на здравеопазването, а консултациите се осъществяват в отделните лечебни заведения. Има ли някакъв модел?
ХАСАН АДЕМОВ: Къде е казано това, няма такова нещо. В настоящата наредба точно лечебните заведения заплащат.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: В алинея 3 ясно е записано, че средствата за финансиране на дейностите по алинея 2, а именно консултациите давани от националните консултанти и от републиканските консултанти се осигуряват в рамките на бюджета на Министерството на здравеопазването за съответната календарна година.
Мисля, че този текст е пределно ясен.
ХАСАН АДЕМОВ: Господин председател, господин заместник-министър, колеги, практиката сега е лечебните заведения да плащат консултациите. Това може да се потвърди от всеки един. Погледнете какво е записано тук в алинея 3 „Средствата за финансиране на дейностите по алинея 2”. Извинявам се, съгласен съм с текста.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, доктор Цеков имам забележка, защото работата на националните и републиканските консултанти е различна. Когато националният консултант дава съответните консултации и мнения на Министерството на здравеопазването за провеждане на здравна политика, естествено е, че от бюджета на министерството трябва да му бъде заплатено. Как Министерството на здравеопазването ще плаща когато консултанта отива в една частна болница. Може да му се наложи цял ден да стои в тази болници, а понякога и два дни. Може да оперира и т.н. Винаги се е плащало от лечебното заведение. Много години съм бил републикански консултант и това го знам със сигурност. Докато националният консултант той е помощник на министъра. Той е експерт и разбира се, там би трябвало да се плаща.
Според мен, двете неща трябва да бъдат разделени.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Прав е доктор Щерев и за това е направено това разграничение. В алинея 2 става дума за онези консултации и становища, които се дават от националните консултанти по възложения от министъра въпроса, а републиканките в случаите когато оказват консултантска помощ на лечебните заведения при спешни състояния.
В алинея 4 се предлага да се създаде вторично законодателство, наредба на министъра на здравеопазването, в която да се уредят реда и условията за финансиране на всички дейности, и изобщо на националните републикански консултанти.
Идеята е когато такава консултация се поиска от лечебното заведение тя ще бъде заплатена от лечебното заведени, така както е досега, по ред уреден с наредба.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Искам да предложа текст, но нека да се изкажат и останалите колеги.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Уважаеми господин председател, имам две въпросителни свързани с терминологията. Опитвам се да си спомня в законодателството варианти, при които има разлика между национално и републиканско. Ще вложа малко ирония, но не знам защо текстът ми звучи, че републиканските консултират в рамките на републиката, а националните може би в Босилеград и Битоля, освен в републиката. Понятийно не е чисто. Не може ли терминът да бъде един, но добре да разпишем какво правят. Защото освен при спешни състояния недостатъчно е само за това да бъде ползван капацитета им.
ВАСИЛ ПАНИЦА: Дълги години съм бил републикански консултант. Трябва да ви кажа ,че понякога колегите при заплетени случаи се викат и не само при спешни състояния. Съответните лечебни заведения плащат тази оказана медицинска помощ. Така, че да се фиксира само при спешни състояния според мен, не е редно. Имаме много случаи, в които се викат и при заплетени случаи, в което няма нищо лошо. За това не е хубаво да се фиксира само при спешни състояния. Според мен е така и така е било досега.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Уважаеми дами и господа искам да обърна внимание и да поясня, че и досега и вие много добре знаете, че съществува практиката да има национални и републикански консултанти. Донякъде съм склонен да се съглася, че кой е национален и републикански, е спорен термин. Истината е, че републиканските консултанти имат по-регионални функции. Те са ограничени в рамките на региона, в който отговарят. Националните консултанти имат задачата да консултират на територията на цялата страна тогава когато възникнат ситуации от такъв характер.
Ние сме предложили текст с възприетите от дългогодишната практика терминология. Всички, които се занимават с такава консултантска дейност са наясно каква е разликата между национални и републикански консултанти. Освен това както вече имах възможност да кажа в заповедта на министъра и в наредбата, с която ще се заплаща тяхната дейност тези неща ще бъдат допълнително уточнени. Доктор Йорданов, идеята е да се запази сега съществуващата терминология, защото е изпълнена с ясно разбираемо съдържание за всички колеги, които ползват тези консултации.
Що се отнася до финансирането отново искам да подчертая, че в алинея 2 се казва, че министърът ще финансира дейността на национални и републикански консултанти, при националните, когато той поставя въпроси и задачи, а при републиканските, когато консултира при спешни състояния. В останалите случаи, когато лечебното заведение поиска консултация ще си заплаща така както е и досега, но вече ще има наредба, по която това ще прави. При спешните случаи ще плаща министъра.
СТАНКА МАРИНЧЕВА: (Говори без включен микрофон, няма ясна чуваемост за стенографски запис)
Сега се плащат две трети от клиничната пътека и това се знае от всички. Когато хората се извикват по спешност за определено заболяване болницата плаща 2/3 от клиничната пътека. Ако това се промени не виждам какво по-нататък ще се случи. Това означава, че ако плаща министерството за спешните случаи да се обадят първо на министерството. Министерството да се обади на „Бърза помощ” и целия този ред, който е създаден от 50 години, който търси консулта да се обади на „Бърза помощ”, „Бърза помощ” намира човек, изпраща кола и се отива на мястото. Мисля, че няма нужда от тези корекции. По-важно е как ще се определят националните консултанти. Трябва да се вземе съгласието на научните дружества по съответните дисциплини. Ръководителите на катедри и ръководителите на центровете, за да се избере най-подходящият човек, който може да консултира министъра по важни за държавата въпроси. Той се явява и консултант на лечението в чужбина за неговия профил. Явява се и консултант по закони, които могат да се приемат в тази област. Смятам, че националните консултанти имат съвсем друга задача. Те не участват въобще в лечебната работа в смисъла, който досега се влагаше в тези две понятия.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Доцент Маринчева, ще си позволя да ви направя една реплика. Напротив, този текст и параграф дава възможност именно да се запази, това което беше 50 години. Например, ако в момента има запушване на белодробна артерия, обаждаме се на Центъра по спешна медицина – републикански консултации, те имат списък на имената и съответния специалист отива. Мисля, че е добре, но все пак да не коментирам от ваше име моята позиция.
Доцент Щерев искаше да направи редакция на този текст.
АТАНАС ЩЕРЕВ: В никакъв случай не настоявам, но този текст е много слаб. Съжалявам, че в залата не присъства професор Гайдарски, които ще бъде хубаво да се изкаже по този текст. Това е слаб текст и ще предизвика по-късно проблеми.
Каква е медицинската помощ и как е създадена организацията на дейностите в здравеопазването, преди години този текст можеше да работи. Защото всичко се плащаше от Министерството на здравеопазването, но сега не се плаща всичко от министерството. Когато има една консултация, първо трябва да отпадне за „Спешна помощ”, защото всички консултации ще станат спешни, а те не са само за спешни случаи. Една жена получила температура след секцио, има три, четири, пет, осем дни температура, извиква се консултант. Това не е спешен случай. Той и утре може да дойде, но този консултант трябва да дойде. Защото хората искат да получат консултация от компетентен човек, по-компетентен от тях. Ако не се заплаща от самата болница консултациите ще бъдат безкрайни. Ако се заплаща от самата болница тя много добре ще прецени дали да вика или да не вика консултанти. Това не става по друг начин, защото здравеопазването струва пари. Не може безплатно да се разкарва консултанта из цяла България и да ходи където го повикат и му плащате 2,40 лева или 3,60 лева. Това няма да стане. Например, има консултанти, които изключително много са заети. Съветвам ви да ме слушате защото съм преминал по този път. Някои консултанти ги викат едновременно на три места. Консултантът е от София, когато го извикват от Ихтиман, Силистра и Бургас, като остане в Ихтиман цял ден, по този начин хората ще си намерят консултант в Силистра и Бургас. Примерът не е точен, защото консултантите са районирани, но разбирате как стоят нещата. На този човек трябва да му бъде заплатено.
Предлагам следното. Нека да останат така и да отпаднат „спешни състояния”.
Алинея 2 да остане до „…..възложени от министъра въпроси”.
Да се направи нова алинея със следния текст: „Републиканските консултанти консултират лечебните заведения за болнична помощ при оказване на медицинска помощ”.
Алинея 3 – остава.
По алинея 4 - условията и финансирането и на двете става с наредба на министъра, като министъра ще разпореди когато се вика консултант да му бъде заплатено.
По този начин нещата ще отидат на своето място, както е в реда на нещата.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Доцент Щерев, все пак погледнете алинея 4 „Условията и редът на финансиране, организацията и дейността на националните и републиканските консултанти се определят с наредба на министъра на здравеопазването”.
Лично моето мнение е, че това стабилизира системата по отношение на консултациите.
Едно нещо е важно, което вие казахте и се спомена от доцент Паница. Много често се спекулира с категорията „Спешна помощ” или „Спешни случаи”. Тогава когато един съдов хирург като доцент Паница отиде в една общинска болница или в друга областна болница където няма съдов хирург изведнъж той вижда, че може това състояние да бъде отложено за следващите 24 или 48 часа, да бъде поставена допълнително изследване и т.н.
Мисля, че по отношение на спешна помощ и спешни случаи, нещата са сложни и не може със закон ясно и точно всеки казус да бъде решен. Вие знаете това по-добре от мен.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми доцент Кумчев, опитът ми е показал и тези години в парламента, че закони не се правят на инат. Казва се, кое не е правилно, а който направи закона по друг начин той след това тегли последиците. За съжаление пациентите в повечето пъти теглят последиците. За това ви призовавам, няма никаква драма и така да остане закона, но той ще породи проблеми.
Обърнете внимание, че както е сега министъра може да направи наредба, но не може да избяга от това, че средствата са от министерството. Една болница, която непрекъснато иска консултанти не може министъра да плаща на тази болница. Болницата ще си плаща. Това е нормална практика в целия свят.
СИМЕОН ВАСИЛЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин заместник-министър, колеги искам да внеса едно малко уточнение. В момента практиката е такава, че консултантите, които са извикани в болниците получават като възнаграждение за това, ако пътеката е консервативна – 25 на сто от стойността на пътеката, ако пътеката е оперативна – 40 на сто от стойността на пътеката. Другият голям проблем е, че консултантите почти на 90 на сто от случаите не се отзовават. Това, ако е възможно да се регламентира, тъй като консултациите както са били преди много, много години в момента не са в този вид, в който се получават.
ИВА СТАНКОВА: Уважаеми господин председател, господин заместник-министър, искам да добавя и потвърдя това, което каза доцент Щерев, че разделянето е необходимо, което няма да промени същността на алинея 4, а обяснява алинея 3 или обратното алинея 3 обяснява алинея 3. Защото, алинея 3 конкретизира точно плащането от министерството към цялата алинея 2. Ние току що казахме, че двете плащания са по различен параграф.
Смятам, че трябва да бъдат разделени, като другото не променя същността на останалите две алинеи.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Съжалявам господин председател, но спрямо това, което доктор Василев каза. Доктор Василев искам да се обърна към вас и останалите колеги по следния начин. Когато викам консултант никога не поставям въпрос като лекар, какво ще бъде неговото възнаграждение. Неговото възнаграждение ще бъде това, което той определи.
Второ, това има дисциплиниращ ефект. Няма да се залавям с работи, които не разбирам. Ще викам колкото се може по-малко консултанти. Защото, ако не извикам консултант и с болния се случи нещо аз изцяло съм отговорен за това. Ако извикам консултант споделям отговорността. Ако непрекъснато викам консултант, аз не съм способен сам да се справя с тази работа, защо съм се заловил, а случаите са многобройни. Най-лесно е, ако не се отзове консултанта да бъде глобен – как така? Не може такова нещо. Всеки лекуващ лекар носи отговорност. Хиляди са примерите когато има случаи и специалисти се заемат с дадено лечение, които не са в състояние да извършат. В целия свят е този проблем, а не само тук. Всеки си купува ултразвуков апарат и започва да маже корема на болния и гледа с ултразвуков апарат. Няма система, която да му каже – не може! Ние сме предложили през 1994 година от една неправителствена организация – ултразвук в медицината, академик Мечков, професор Григоров и т.н. предложихме да има лицензиране за високо специализирани дейности. Няма такова лицензиране.
ВАСИЛ ПАНИЦА: Мисля, че не сме разбрани с доцент Щерев. Ние казваме това, за което апелираме с цел да помогнем на този закон. Правилно се формулира в алинея 2. „…след медицинска помощ” да се постави точка и да не се уточнява „при спешно състояние”, защото има случаи, в които колегите викат и при не спешни състояния. Не могат да бъдат ограничени само при спешни състояния.
В алинея 4 каквото иска министъра да записва за финансирането в неговата заповед. Те имат интерес – болниците да финансират, ясно поради какви причини. На всичко отгоре вече са търговски дружества. Как министъра ще финансира сам консултации? Това е абсурдно.
ПРУДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Ясно е, че ще се определи с наредба.
ВАСИЛ ПАНИЦА: Ще се напише в съответната наредба, но да се постави точка „след медицинска помощ”, а не само при спешни състояния. В много случаи колегите викат, основателно, тъй като са затруднени. Националният и републиканския консултант са за това – въобще да консултира болния, а не само спешно болни.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Уважаеми колеги, искаме да ви предложим редакцията на алинея 2, след обсъждане от народните представители, и ако се приеме от вас ще бъде гласувана.
МАРГАРИТА ЦОНЕВА: Алинея 2. „Националните консултанти дават консултации и становища по възложени от министъра въпроси, а републиканските консултират лечебните заведения за болнична помощ при оказване на медицинска помощ”.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Трябва да бъдат разделени на две алинеи.
В алинея 2 остава следния текст: „Националните консултанти дават консултации и становища по възложени от министъра въпроси”.
Алинея 3. „Републиканските консултанти консултират лечебните заведения за болнична и извън болнична помощ при оказването на медицинска помощ”.
Не може ли да консултира при извън болнична помощ, ако е получил инфаркт и няма ДКЦ? Добре, да отпадне „извън болнична помощ”.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Това не е така. Приемам тезата на доцент Щерев, за разширяване на обема. Давам си сметка, че извън болничната помощ ще бъде повече, но диспансерите, лечебни заведения по член 10, точка 3 от Закона за лечебните заведения. Да не споменем ли специално диспансерите, тъй като те са отделен елемент от Закона за лечебните заведения?
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Единственото върху, което искам да обърна внимание е, че редакцията, която чухме изключва възможността когато имаме консултация от републикански консултант при спешни състояния, тази консултация да бъде заплатена от бюджета на Министерството на здравеопазването. Този текст изключва тази възможност. Като принцип е приемлив текста. Разделянето в дейността на националните и републиканските консултанти в две отделни алинеи – да, но няма да даде възможност на министъра да заплаща със средства от бюджета на министерството, когато републикански консултанти консултират спешни състояния. Това, което е предложението в този текст.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Доцент Щерев, какво е вашето становище?
АТАНАС ЩЕРЕВ: Господин председател, не съм съгласен с това, защото тогава когато имаме спешно състояние и спешна помощ, спешната помощ се заплаща от държавата. На заведенията, които са оказали спешна помощ държавата заплаща. Тези заведения са лечебни заведения – търговски дружества, те си плащат за консултанта и няма проблем държавата да им заплати това, което са платили на консултанта. Принципът трябва да се пази. Принципът е, че лечебното заведение, което иска консултация трябва да плаща. Дали е спешен или не случаят, ще се определи по-късно. Запомнете, че ако се захванем за въпроса кой случай е спешен и кой не е спешен, ще продължи заседанието да утре сутринта.
За това не спорете и не слушате хора, които само по документи нещо ви говорят. Животът показва, че когато се отнася за живота на човек няма спешен или не спешен случай. Регламентирано е кое е спешно, но това е много трудно да се докаже. Ако тръгнем по този начин трябва да установим кои са спешните състояния, а да не говорим къде са? Руденко Йорданов казва „Където се лекуват болни в лечебните заведения”. Лечебните заведения са диспансери, медицински центрове.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Това не е така.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Как да не е така, само в аптеките не може да отиде консултанта и в РЦЗ да консултира. Това е, в лечебните заведения отива и консултира.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Доцент Щерев, възразявам, поех топката, която вдигнахте, но редакцията, която предложихте визира лечебни заведения за болнична помощ. Отварям Закона за лечебните заведения – „Лечебните заведения биват за извън болнична помощ, болнична помощ и такива по член 10”. Т.е. те са дефинирани отделно. В член 10, точка 3 са диспансерите. Знаете ли с каква огромна хирургична дейност се занимават диспансерите, специално онко диспансерите. Настоявам в редакцията да бъдат споменати „Лечебните заведения по член 10, точка 3 от Закона за лечебните заведения”, като обект, в който могат да бъдат извършвани консултации.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Доктор Василев, съвсем ясно каза. Доцент Щерев, в момента всяка една болница, която поиска републикански консултант независимо по каква специалност тя си заплаща услугата. В алинея 4 ясно и точно е записано, че условията и редът на това заплащане ще се уредят с наредба.
АТАНАС ЩЕРЕВ: В алинея 3 се определя, че министърът плаща.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Не съм съгласен. Колеги имам едно предложение към вас. Имате ли нещо против да отложим гласуването по параграф 1, да се направи много точна редакция, защото това касае спешната и консултативната помощ в цялата страна, която се оказва в рамките на 24 часа. Ние така или иначе утре ще продължим със закона, така че параграф 1, да бъде отложен.
СТАНКА МАРИНЧЕВА: Предполагам, че тук министъра е имал предвид заплащане на услугата, която извършва „Бърза помощ”, с транспортирането.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Искам да кажа, че по принцип приемаме предложението. Единствено трябва да се уточни редакционно, ще остана ли изрично записано в закона възможност министъра да плаща работата на републиканските консултанти при спешни случаи. Това е единственото, което трябва да се уточни. Иначе предложението по принцип се възприема от нас. По принцип, би могло предложението да се гласува.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Колеги, отлагаме гласуването по параграф 1, за допълнителна редакция, която явно е необходима.

Параграф 2.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Колеги, имате думата по параграф 2.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, по параграф 2, гледам действащият текст и се заличават основни профилни специалности, което променя нещата. Тук има голяма драма с основните профилни специалности и ще ви кажа защо? Не, че не се знае към коя основна специалност, кои са профилни и т.н., но касата започва да шмекерува и да търси кои са профилни и кои са основни специалности и казва на определени болници „Вие нямате дадена профилна специалност и с вас не можем да сключим договор по дадена клинична пътека”, което е нередно. Ние трябва да изхождаме кои са основни и кои са профилни специалности по принцип. Това е друг принцип, а не за това какво ще заплаща касата. Променят се систематиката на основни профилни специалности, само за да може да се угоди за сключване на договор с касата. Това е много неправилно и довежда до много изкривявания. Трябва да гледаме коя е основна и профилна специалност. Например, много трудно е да се каже, никой не се наема да го определи. Ще ви кажа отново, че в акушерството и гинекологията в Европейския съюз се мъчат да наложат една норма, да я разделят на четири под специалности – репродуктивна медицина, онко гинекология, урогинекология и майчина медицина, но се срещат огромни противодействия. Същото е и тук. Искат се някои нови профилни специалности, от други специалисти не се искат. Това е един много сложен въпрос. Като тук променим съотношението между основни и профилни специалности след това ще настъпи хаос. За това много внимавайте в този текст.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Искам да помоля заместник-министър Цеков да каже коя е причината да се заличават основни и профилни специалности?
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Уважаеми дами и господа, причината е само една от 1 януари 2007 година със синхронизиране на законодателството в областта на регулираните професии в частност медицинските се заличи разделянето на специалностите между основни и профилни. Такова разделяне вече няма. Поради тази причина ние предлагаме в алинея 2 на член 10 след думите „следдипломно обучение” да се постави точка, тъй като вече няма такова разграничение.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Уважаеми господин председател, отвори се дума за синхронизиране на законодателството. В член 10, точка 6 на действащия текст, обръщам внимание, че два закона действат. Единият е, Закон за управление при кризи, а другия е Закон за защита при бедствия.
Смятате ли, че трябва да остане текста: „Планиране и организиране на здравните дейности при бедствия, аварии и катастрофи на територията на съответната област”, или трябва да добавим „кризи и бедствия” и да отпадне останалото, за да синхронизираме текстовете с действащото законодателство, ако намерите че предложението е приемливо. Ако, не трябва да добавим поне „кризи”, тъй като има цял Закон за управление при кризи и не можем да избягаме от него в текстовата рамка на действащия член.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Да, не сме предприели корекция в тази посока, тъй като в Закона за управление при кризи са разписани ангажиментите на системата на здравеопазване при кризисни ситуации, за това не сме сметнали за необходимо тук да има допълнително уточняване на този текст. В момента не мога да ви отговоря ще създаде ли двойствен режим, ако добавим думата „кризи”, защото тази материя е уредена в Закона при управление на кризи. Тук не сме сметнали за необходимо да правим някаква корекция. Този законопроект премина и през междуведомствено съгласуване. От ресорното министерство не сме получили никакво предложение за корекция в този смисъл.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Уважаеми колеги, които зададохте тези въпроси удовлетворява ли ви отговора?
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Господин председател, молбата ми е да оставим опция в тази редакция дали да бъдат добавени и „кризи”, защото позволявам си да изразя едно съмнение към режима на синхронизиране на текстовете, достатъчно примери имам гледайки три години назад. Това са дребни пропуски, но все пак нека закона да се направи достатъчно точен.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Не възразявам да остане отворен въпроса за редакционно уточняване, но нека да гласуваме текстовете.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уточнете, че в алинея 2, текста завършва „за следдипломно обучение”.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Момент, тека да остане думата „по специалности”, защото следдипломното обучение не е само специализацията. Има следдипломно обучение, което е друг тип следдипломно обучение. „Следдипломно обучение по специалности”, за да е ясно, че става дума за медицински специалности.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Добре.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Колеги имате ли други въпроси? Не виждам.
Колеги поставям на гласуване параграф 2 с направените бележки, от доктор Йорданов, които ще бъдат отразени в окончателния текст на доклада.
Моля, който е съгласен с параграф 2, да гласува?
- „За” – 13.
- „Против” – Няма.
- „Въздържали се” – Няма.
Приема се.
Параграф 3.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Ще помоля колегите от Министерството на здравеопазването да кажат кое налага в Закона за здравето тези неща да бъдат уточнени допълнително?
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Необходимо е да има такъв текст в Закона за здравето, защото към момента не е правно уреден въпроса с това как се разходват средствата, които регионалните центрове по здравеопазване получават от собствена дейност.
За това е направен този по-подробен запис, в който да е ясно:
Първо, как формират приходите регионалните центрове по здравеопазване.
Второ, тези приходи как се разходват. Вие виждате, че например в алинея 3, ясно е описан обхвата на дейностите, по които могат да се изразходват средствата от собствени приходи, а именно: контролна дейност, поддържане на регистрите, знаете, че тези служби поддържат много регистри; придобиване, поддръжка и ремонт на дълготрайни материални активи и допълнителното материално стимулиране на служителите.
Това е причината да се появи този запис. Искам да обърна внимание на уважаемата комисия, че когато обсъждахме текста и с дирекция „Правна” на Народното събрание се достигна заключението е, че е добре да има една малка редакция на текста на точка 1, на алинея 2 на параграф 3.
Ние сме уточнили такава редакция, която ще помоля да се прочете от госпожа Маргарита Йорданова, за да стане ясно какво точно се предлага.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Уважаеми господин председател, предлагаме алинея 2, точка 1 да се измени така:
„Алинея 2. Точка 1. Такси за дейностите по регистрация на лечебни и здравни заведения в размер, определен с тарифата по член 41, алинея 3 и член 49, алинея 3 от Закона за лечебните заведения”.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Колеги имате думата за становища?
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Уважаеми господин председател, откривам, че в новосъздадения член 10-а, правим онова, което отказахме да направим за Изпълнителната агенция по трансплантация, защото Министерството на финансите не даваше да се направи. Т.е. като получат приходи да определим за какво те могат да похарчат тези приходи от глоби. Тук решаваме, че РЦЗ-тата приходите от глоби могат да бъдат харчени. Разбира се, че бих подкрепил текста в този вид, но искам да попитам защо все пак отказахме да го направим за Изпълнителната агенция по трансплантация. Мотивът беше Министерството на финансите.
В алинея 3, точка 3. Придобиване, поддръжка и ремонт на дълготрайни материални активи – до 30 на сто, да отпадне „до” и да остане „30 на сто”.
В точка 4, подточка „а” – Регионалните центрове по здравеопазване в размер до 30 на сто при условия и по ред, определени с правилника по член 10, алинея 3.
Защото, по-надолу за администрацията на Министерството на здравеопазването е до 10 на сто. Трябва да има някаква симетрия и досега сме възприемали такава политика, да бъде гъвкаво. Може 30 на сто, но при изпълнение на определени условия, ако не се изпълнят 10 на сто, а може и никакво, но за ремонти и неща, за които никой не иска да отдели пари нека да бъдат 30 на сто.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Не възразявам.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, ако погледнете протоколите от 39-тото Народно събрание, ще видите, че тази дискусия е провеждана. Чиновниците винаги искат част от парите да се отделят за техни дейности. Донякъде това е разбираемо. Защото и тази дейност трябва да се издържа по някакъв начин. Контролната дейност трябва да се издържа, тези хора трябва да имат стимул. Работата е, че на всеки в РЦЗ трябва да му виси на главата един надпис, че тази субсидия не идва от Републиканския бюджет, а идва от данъците, които плащат тези, които проверяват. Това трябва да помни този чиновник и това е неговата работа. Проверява в интерес на обществото, но да знае кой му плаща заплатата. Тук е записано от Републиканския бюджет, от някъде се изливат едни пари. Точно така, от данъците на тези които плащат, на тези които проверяват. Защото, държавният чиновник е слуга на хората. Той не им е някакъв шеф. Този дебат е провеждан. Като погледнете и следващите текстове отново е същото. Няма нищо лошо, ако администрацията, за която Европейския съюз казва, че няма достатъчно административен капацитет – да, няма го и администрацията, която е корумпирана, ако си застане на мястото този текст би бил добър, и следващия и по-следващия текст. Ако работят както трябва – да, те заслужават и да получат голяма част от приходите, но сега не е така. Ние отиваме и им вкарваме един текст, за да получат приходи, за да могат да шантажират и тормозят хората. Не знам по-нататък как ще стане.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Доцент Щерев, вие упорито избягвате думата служител и винаги работите с категорията чиновник. Имам чувството, че нещо не е както трябва, но това е лично становище.
Колеги има ли други мнения по този параграф, преди да бъде поставен на гласуване? Няма.
Уважаеми колеги, моля който е съгласен параграф 3, да бъде приет съгласно представената редакция и с допълненията на доктор Руденко Йорданов, „до 30 на сто”, което е много важно, да гласува?
- „За” – 9.
- „Против – Няма.
- „Въздържали се” – 2.
Приема се.
Параграф 4.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Уважаеми колеги, имате думата по параграф 4.
Колегите от Министерството на здравеопазването могат да вземат отношение по текста, който не е голям и касае повече редакционни бележки.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Основното в този текст е, че контролната дейност върху здравните кабинети сега се възлага на РИОКОЗ, т.е. това беше една дейност, която влизаше в компетенциите на РЦЗ, преди малко се отне оттам. Сега контролът на здравните кабинети се възлага на РИОКОЗ поради редица съображения и най-вече във връзка с това, че основно дейността на тези здравни кабинети е в сферата за обществено здраве, която основно е в компетенциите на РИОКОЗ.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Колеги имате ли въпроси?
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: В предишния параграф направихме редакция, тази редакция не е ли валидна и за този параграф? Преди малко в новосъздадения член 10-а, където се редактира точка 1: „Такси за дейности по регистрация на лечебни и здравни заведения в размер определен с тарифа по член 41 от Закона за лечебните заведения”. Тази тарифа няма ли отношение и към този член?
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Първо, това касае параграф 5, а сега говорим за параграф 4. В параграф 4, няма такъв въпрос.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Извинявайте.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕ: Колеги имате ли други предложения? Не виждам.
Уважаеми колеги, подлагам на гласуване параграф 4, по редакция на вносителя.
Моля, който е съгласен, да гласува?
- „За” – 10.
- „Против” – Няма.
- „Въздържали се” – Няма.
Приема се.
Параграф 5.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Господин Цеков, имате думата по параграф 5.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Ако ми позволите, по параграф 5 ако искате да възприемем същият подход, както в параграф 3, тук можем да запишем в точка 1, алинея 2 „…..определен с тарифата по член 46”.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Колеги, имате ли предложения по параграф 5? Не виждам.
Моля, който е съгласен с параграф 5, с направената редакция и корекция, които ще се оформят в окончателния доклад, да гласува?
- „За” – 10.
- „Против” – Няма.
- „Въздържали се” 1.
Приема се.
Параграф 6.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: В този параграф става въпрос за изразходване на средствата, които бяха приети по-горе в законопроекта, но този път са от РИОКОЗ.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Уважаеми господин председател, ако ми позволите, ако възприемем отново същия подход, който беше възприет в параграф 3, в точка 9, буква „а” – „В размер до 30 на сто”. Говоря за допълнителното материално стимулиране на служителите.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Предлагам ви да спазваме един общ принцип. Там където най-трудно се отпускат пари придобити по този начин за дребни ремонти и поддържане на базата, там да фиксираме 30 на сто, защото ще гарантираме, че стимулът да бъдат ползвани средства само за повишаване на личните доходи, поне тук ще бъде туширан до известна степен, гарантирайки 30 на сто за ремонт на активите.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Вие предлагате да има „до 30 на сто”, така ли?
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Съображенията са от гледна точка на това, че ако случаят с допълнително материално стимулиране „до 30 на сто” дава възможност за известно вариране и преценката е на принципала на тези служби. В случая с дълготрайните материални активи фиксирането на 30 на сто ограничава в голяма степен възможността принципала да прецени до каква степен да бъдат използвани средствата от глоби. Същият проблем съществува разбира се и за това, което се възприе в параграф 3. Тук тази стъпка е рискована, създава известен риск фиксирането на този размер. Въобще фиксирането на процентното съотношение на направените от собствена дейност приходи, фиксирането в закон винаги създава проблем, когато става дума за бюджетни предприятия, каквито са РЦЗ и РИОКОЗ.
Според мен, в параграф 3 подходихме малко свободно с възприемането на предложението на доктор Йорданов, но тук не бива да достигаме да такова твърдо фиксиране на размера, който трябва да бъде вложен в дълготрайни материални активи. Би било добре и в параграф 3 това да не се възприеме, не успях да реагирам тогава.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Колеги имате ли друго становище?
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Предлагам да запазим редакцията, която сме предложили. Да променим редакцията в точка 9.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Господин председател приемам, мотивът ми е малко по-различен, защото тук има много по-голяма палитра от възможности да се разходват парите придобити по този начин, докато при РЦЗ-тата палитрата е по-тясна, затова фиксирано 30 на сто е добре.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Добре, оставяме редакцията направена от вносителя. Уважаеми колеги, поставям на гласуване параграф 6, с редакция по вносител.
Моля, който е съгласен, да гласува?
- „За” – 9.
- „Против” – Няма.
- „Въздържали се” – 2.
Приема се.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Господин председател, съжалявам, че не реагирах своевременно за корекцията, която се прие в параграф 3, много ви моля да помислите. Фактически, тя ни вкарва в една сложна ситуация тогава когато съответния РИОКОЗ или съответното РЦЗ не са си изпълнили плана. Знаете, че всяка година те планират тези приходи от собствена дейност. Тогава когато не са си изпълнили плана и са под очакването ние задължително трябва до 30 на сто да отделим за материални активи, което е в разрез с правилата на бюджетиране в страната. Ще ви помоля, ако може да се прегласува.
Държим да има възможност за преценка и принципала да прецени каква степен да бъдат инвестирани.
ПРЕД. ТОДОР КУМЧЕВ: Колеги, според мен има основание предложението.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Необходимо е да се прегласува параграф 3, алинея 3, точка 3, която гласеше „Придобиване на средствата по алинея 1, точка 2 се разходват за: „Придобиване, поддръжка и ремонт на дълготрайни материални активи – 30 на сто”. Това е гласуване.
Заместник-министър Цеков предлага да стане „ до 30 на сто”.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Колеги, подлагам на прегласуване параграф 3, моля който е съгласен с „до 30 на сто”, да гласува?
Моля, който е съгласен, да гласува?
- „За” – 9.
- „Против” – Няма.
- „Въздържали се” – 1.
Приема се.
Параграф 7.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Уважаеми колеги, за параграф 7 поискахме разяснение от главния санитарен инспектор. Ако обичате да ни кажете няколко думи кое налага това. Ще създаде ли това проблеми в строителството в страната.
ТЕНЧО ТЕНЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, това е регламентирано в Закона за устройство на територията. Контролните органи дават становища, но тук в същност ние регламентираме в Закона за здравето самото становище, което ще се даде от органите на Държавния здравен контрол.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Колеги, имате ли въпроси?
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, има ясно изразена процедура за приемане на обекти – какво означава дали са с обществено предназначение или не? Много ми е смешно това обществено предназначение. Има се предвид, че това не са лични жилища. Оттук нататък по отношение на въвеждане в експлоатация на строежите има категоризация, така ли е? Тази категоризация предполага колкото е по-голяма категорията, толкова по-сложна е уредбата за въвеждане в експлоатация. Какво има да регламентираме в Закона за здравето когато всичко е регламентирано.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Уважаеми дами и господа в Закона за здравето в параграф 1 от допълнителните разпоредби в точка 9, са изброени всички видове обекти, които са т.нар. обекти с обществено предназначение. Не искам да ви отнемам вниманието. Там надлежно са изброени обектите. Това, което създаваме в тази допълнителна точка е правно основание да се издаде отказ за приемане на такива обекти тогава когато има съществени нарушения на нормите и изискванията към тези обекти. Каквото правно основание не е изрично записано към момента в нашето законодателство. Обекти с обществено предназначение както вече казах има от точка „А” до точка „У” са изброени редица обекти, които са с обществено предназначение. Най-общо бих казал, че това са обекти, при които има свободен достъп на населението до тези обекти или те осигуряват дейности от обществен характер. Например, водоизточници, плувни басейни, средства за подслон, спортни обекти, театри и т.н. Те на надлежно изброени в този закон.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Доктор Цеков ще имате ли конфликт на интереси с Министерството на регионалното развитие и благоустройството, консултирал ли сте това ваше предложение с министерството?
АТАНАС ЩЕРЕВ: Искам да ви попитам следното. Тук е записано: „Държавният здравен контрол се извършва систематично”. Кой извършва държавния здравен контрол? Извършва се от РИОКОЗ. Така ли е – това са бившите ХЕИ.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Кой текст четете?
АТАНАС ЩЕРЕВ: Прочитам член 19 на действащия текст. Държавният здравен контрол се извършва от РИОКОЗ. Доктор Цеков, току що каза, че няма такава норма и дирекцията за национален строителен контрол може да въведе в експлоатация един обект въпреки становището на ХЕИ или на РИОКОЗ. Това е невъзможно. Без становище на РИОКОЗ е изключено да се издаде документ за експлоатация. Как ще стане това? Ако досега не е съществувал изричен текст, не че съм против да има такова нещо, напротив трябва да има, но досега 100 % някъде има текстове за това, защото не знам случай да е издадено строително разрешение въпреки, че от РИОКОЗ казват, че не са в нормата, но строителния надзор им издава разрешение. Това е невъзможно. Без пожарна и ХЕИ не може да се въведе нито един обект. Да не говорим, че РИОКОЗ има стари критерии, но няма значение, стари или не трябва да се изпълнят. Това са критерии.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Така е, но няма ясно регламентирано основание, на което органите на държавния здравен контрол да предложат отказ за приемане на обекта.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Добре, ако е така нека да се приеме.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: За това искаме да бъде записано.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Добре.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Колеги имате ли други становища? Няма.
Колеги, подлагам на гласуване параграф 7, само в точка 1 и точка 2, защото имаме предложение с госпожа Михайлова, което ще обсъдим след малко.
Моля, който е съгласен да приемем параграф 7, в точка 1 и точка 2, да гласува?
- „За” – 11.
- „Против”- Няма.
- „Въздържали се” – Няма.
Приема се.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Доктор Йорданов, какви са вашите съображения по предложението на народните представители Кумчев и Михайлова?
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Господин председателю към вашето предложение помислете за редакция „в съответствие със здравните изисквания на обектите” не трябва ли да бъде „към обектите, към продуктите и стоките и към максимално допустимите нива”, защото изискванията са към нещо, а заключението е за съответствие.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Получава се малко объркване от редакцията, която е записано. Става дума, че обектите, продуктите и т.н. трябва да съответстват на здравните изисквания. Т.е. съответствието на обектите със здравните изисквания. Това е смисълът на текста. Съответствие на конкретния обект със здравните изисквания.
Ако смятате, че текстът ще стане по-ясен тогава можем да направим следната редакция: „В съответствие на обектите с обществено предназначение, на продуктите и т.н.” и накрая да се запише „със здравните изисквания”. Това е идеята.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Прочетете текста на алинея 2. Това е продължение на изречението на алинея 2. При провеждане на държавния здравен контрол държавните здравни инспектори имат право и сега следва точка 10 „да издават хигиенни заключения за съответствията” и т.н. текстът е правилен. Като го обърнете обратно се получава нонсенс в този текст. Какво имат право здравните инспектори, за това става въпрос.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: В същност идеята е „да издават хигиенни заключения за съответствията на обектите с обществено предназначение, на продуктите, стоките” и т.н. „със здравните изисквания” .
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Уважаеми колеги, предлагам да гласуваме предложението на колежката Донка Михайлова и Кумчев.
Моля, който е съгласен да гласува, с променената редакция?
- „За” – 11.
- „Против” – Няма.
- „Въздържали се” – Няма.
Приема се.
Параграф 7.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Подлагам на гласуване целият параграф 7.
Моля, който е съгласен, да гласува?
- „За” – 12.
- „Против” – Няма.
- „Въздържали се” – Няма.
Приема се.
Параграф 8.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Ще помоля да представите параграф 8.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: В същност това, което се прави е един допълнителен регламент относно изискванията за акредитация на лабораториите, които извършват анализ на проби от продукти и стоки със значение за здравето на човека. Това е за целите на държавния здравен контрол. Т.е. тук въвеждаме ясни обозначения в съответствие с кои стандарти трябва да бъдат акредитирани лабораториите. Прави се само за да бъде категорично ясно законодателството в тази област. Знаете, че здравният контрол е обект и на възражения и административни процедури и за това е необходимо текста да бъде много добре и конкретно изписан.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Колеги имате думата.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Тъй като има две понятия – едното е лаборатории, а другото е изпитвателни лаборатории, различни ли са?
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Да, различни са.
ТЕНЧО ТЕНЕВ: ISO17025 това са изпитвателни лаборатории и е задължително изискване за всички лаборатории, които изследват храни. Това е изискване по европейски регламент. Лабораториите, които изследват храни трябва да бъдат акредитирани точно по ISO17025, като изпитвателни лаборатории. Другите лаборатории за измерване на шум, на води и т.н. могат да бъдат и като контролни лаборатории по ISO17020. За това даваме двете възможности за акредитация.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Моля, който е съгласен, да гласува?
- „За” – 12.
- „Против” – Няма.
- „Въздържали се” – Няма.
Приема се.
Параграф 9.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Уважаеми колеги, имате думата по параграф 9.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, прави ми впечатление какви текстове се предлагат. Вие знаете ли, че преди около десетина години имаше една сметка на Министерството на здравеопазването, която така и не можахме да намерим. Обществото не успя да разбере каква е тази сметка. Междувременно искам да ви кажа нещо, едно време ме глобиха в Дания. Поставиха ми бележка на колата. Платих си глобата в пощата. Отидох в пощата и си платих глобата, само с трите имена. За полицията им трябваха само трите имена и 150 евро. Трябва да има проста система за глобите. Необходимо е да има и централизирана система. А не ведомството наказва и веднага парите отиват там. Това крие някакви съмнения. Не казвам, че ще се откраднат, в никакъв случай, но това не е редно. Нарушителят трябва да може да ги плати по банков път или по електронен път. Ще отиде в министерството или в РИОКОЗ, тези които са го наказали, точно там да си плати. Това не е редно. Не, че не може да стане, но не е редно в един закон по този начин да се постъпва. Да се мачка този, който е глобен и трябва да плаща съответната глоба. Сгрешил е, глобен е, дайте му една сметка, да отиде да си плати където иска, а не да посочвате глобяващия орган. Така или иначе всеки ще си хване съответната дейност. В КАТ се плащат глобите, за дадено нещо, в полицията за друго нещо и т.н.
ТЕНЧО ТЕНЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дам и господа народни представители, в момента това доброволно плащане се осъществява по начина, по който финансовото законодателство позволява в България, а именно и по банков път, и в брой и в касите на министерството и на съответните РИОКОЗ. Това е валидно от 2004 година. Глобите на РИОКОЗ годишно са от порядъка между 3 и 5 милиона лева. Доброволното плащане годишно се събират около 1 милион 200 хиляди лева, които РИОКОЗ превежда на Министерството на здравеопазването. Всичко е централизирано и всички пари идват в Министерството на здравеопазването. Това е една добре работеща система. Според мен, е добре да се уреди в Закона за здравето. Много от нарушителите предпочитат да си платят глобата, дори след като бъдат санкционирани питат къде трябва да си платят.
Практиката показва, че много от глобите, които са наложени когато са малки, обикновено органите, които трябва да ги съберат не ги събират. Има една давност, която след като изтече в РИОКОЗ се получават съответните съобщения, че лицето не е намерено и сумата не е събрана. Ако искаме нашите санкции да бъдат събирани според мен това е действащият в момента член, който трябва да бъде въведен и в Закона за здравето.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: На практика този текст е една обобщена редакция на сега съществуващия член 20 и единственото, което казва е, че когато има доброволно плащане на глоби и имуществени санкции санкционираните могат да изберат къде да платят, или в Министерството на здравеопазването или в РИОКОЗ по техен избор. Направено е именно с цел, за да бъде облекчено когато искат да заплатят наложените санкции, нищо повече.
Според мен, това което се прави с този текст на практика облекчава доброволното събиране на глобите и санкциите.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Колеги народни представители имате ли други въпроси по параграф 9? Няма.
Моля, който е съгласен да приемем параграф 9, да гласува?
- „За” – 10.
- „Против” – Няма.
- „Въздържали се” – 1.
Приема се.
Параграф 10.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Уважаеми колеги, имате думата за параграф 10.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Имам предложение в параграф 10, точка 2 да отпадне.
Мотивите са следните. Така както е предложена редакцията се предлага при получаване на отрицателна атестация министърът на здравеопазването да може да прекрати трудовото правоотношение с директора на НЕЛК по реда на член 328, алинея 1, точка 5 от Кодекса на труда с предизвестие.
Тук са смесени разпоредби на два закона. Първо, от Закона за държавния служител е взета отрицателната атестация. Там по подобен начин е уредено при прекратяването на правоотношението с държавния служител, но там е без предизвестие. Сега вие го привързвате към член 328, алинея 1, точка 5 от Кодекса на труда, което казва, че това е липса на качества за изпълнение на възложената работа. Съдебната практика трайно е казала, че липсата на качества трябва да е трайно установена и системно трябва да бъде това неизпълнение на работата. Системно в правната теория означава повече от три пъти.
Този текст не може поради тези причини да се запише тук в този текст.
Второто ни съображение е, че това е текст, който е предмет на уредба на Кодекса на труда. Ние правим едно специално изрично основание за прекратяване, специално за един човек в Закона за здравето.
ХАСАН АДЕМОВ: Подкрепям това, което каза госпожа Маргарита Йорданова, защото колеги погледнете какво е записано в Кодекса на труда.
Член 328, алинея 1, точка 5 гласи: „При липса на качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата”.
Какво означава един директор на НЕЛК, който е назначен с конкурс изведнъж атестацията решава, че няма качества. Загубил ли е тези качества? За мен това не е сериозно предложение. Да се освободи директора на НЕЛК поради липса на качества. Вероятно не сте погледнали другия текст. Погледнете в Кодекса на труда, член 333, който е защитен: „За всички случаи по точка 5 на член 328, алинея 1 трябва да се произнесе Инспекцията по труда”. Веднъж атестация, втори път Инспекцията по труда, за какво става въпрос. За един човек, правим специално законодателство.
Член 335. Закрила при уволнение.
„В случаите по член 328, алинея 1, точка 2, 3 и 5, работодателят може да уволни само с предварително разрешение на инспекцията по труда за всеки отделен случай”. Това е защитен текст.
За атестацията преминава комисия, която го атестира. Преди това той е спечелил конкурс и изведнъж се казва „Нямате качества”. Преди малко този текст консултирах с Емил Мирославов от Министерството на труда и социалната политика и той ми каза, че са го уволнили по този член, след като седем години е бил заместник министър и веднага е паднал текста в съда, ако се оспори. Не разбирам този текст.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Искам да попитам доктор Адемов, гледам идеята на вносителя, която тук е, че НЕЛК има проблеми и те искат министъра да има по-големи правомощия. Разбирам, че това не е приемливо, добре съгласен съм, но гледам какво е искането на вносителя. Вносителят иска да увеличи правомощията на вносителя, за да може да натисне директора на НЕЛК, за да може нещата да се оправят, да бъдат в по-добра организация. Сигурно това не е начина, да се оправят нещата и не е начина да се оказва натиск върху директора на НЕЛК. Може би трябва да се намери друг механизъм за това, но явно това е целта – да има някакъв натиск, а не когато е избран с конкурс никой да не може да го измести. Там стават хиляди неща в една служба, за това че той е избран с конкурс. Кодекса го защитава и профсъюзите го защитават, ако е член на някоя партия…
Подкрепям идеята на вносителя да се направи нещо, с което да се притисне шефа на НЕЛК, като се съгласявам, че това не е подходящият начин. Искам да ви попитам кой е подходящият начин?
ХАСАН АДЕМОВ: Доцент Щерев, логиката ви да се дадат правомощия на министъра по-лесно да се освободи, от който и да е директор не е вярна и ще ви кажа защо. Защото, този текст на практика пречи на министъра. Създава допълнителни трудности, защото трябва атестационната комисия да каже, че този човек няма качества. Той веднага в съда ще каже „Преди две години съм спечелил конкурс когато съм имал качества. Къде са останали моите качества, какво е станало с тях”.
Вторият аргумент, който е изключително важен. В досега действащия член 328. Юристите знаят, че този текст много често се променя и е предмет на съдебни спорове. Член 328 по начина, по който се записва сега затруднява министъра. В досегашните текстове на член 328 и в член 236 има достатъчни основания, с които министъра който и да е той може да се освободи от един директор. Трябва да отпадне този текст.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Господин председател, с внимание слушам аргументите срещу текста свързан с трите години атестация и т.н. Пред мен е Законът за здравето, който е влезнал в сила от 1 януари 2005 година и от същата тази дата има член 9, алинея 3, която гласи: „Директорът на РЦЗ се атестира на всеки три години от комисия назначена от министъра на здравеопазването. Редът за провеждане на атестация се определя от Правилника по чл. 10, ал. 3”.
Алинея 4 Министърът на здравеопазването може да прекрати трудовото правоотношение на директор на РЦЗ получил отрицателна атестация с предизвестие по член 328, алинея 1, точка 5 от Кодекса на труда”.
Ако ние разгърнем цялата тази дискусия свързана с трудово правните отношения, да я отнесем тогава и към член 9, за да стане по-пълна бъркотията. Съществува процедура, защо същото да не може да бъде приложено тогава.
СТАНКА МАРИНЧЕВА: Имам следният въпрос – директора на НЕЛК, какъв служител е? Държавен служител ли е или не е? Защото на едно място е записано, че се атестира, а на друго място се прекратява трудовото правоотношение. С конкурс се назначават държавните служители. По Закона за държавния служител атестациите са съвсем други.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа, искам да припомня едно правило, което се въведе в цялата здравна система с този закон, което е ръководителите на здравните заведения и на лечебните е да бъдат избирани с конкурс. Независимо, че са по трудови правоотношения. Това е фундаментално правило възприето в този закон. Отнася се до всички, до национални центрове, РЦЗ, РИОКОЗ и НЕЛК. За всички тези здравни заведения съществува атестация. За тях е въведено правилото, че при отрицателна атестация те се освобождават именно по този член и по тази точка от Кодекса на труда. Т.е. приравняват се към чл. 328, алинея 1, точка 5. Това правило не важи единствено за директора на НЕЛК. Ние нищо друго не сме направили освен да уеднаквим този текст, който е възприет за директорите на всички здравни заведения и не само в член 9, но и в член 22 също, да се въведе това правило и за директора на НЕЛК.
Мисля, че тук има известно неразбиране. На практика това се превръща в допълнително правно основание. Отрицателната атестация да бъде причина приравнена към чл. 328, алинея 1, точка 5 по Кодекса на труда, да бъде причина за освобождаване на директора на съответното здравно заведение.
Имайте предвид, че този текст работи при РЦЗ, при РИОКОЗ и всички национални центрове. Единствено не работи за директора на НЕЛК. Ние правим точно това привеждаме този режим и за директора на НЕЛК се прави валиден. Благодаря на бележката, която направи доктор Йорданов, напълно се съгласявам с неговата бележка.
Ние на практика поставяме директора на НЕЛК в равнопоставеност спрямо всички останали ръководители на здравни заведения.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Доктор Цеков, много пъти не се съгласявам с мнението на експерти, защото не може един закон да се прави от чиновници. Когато някой правист ви говори нещо и ви казва, че това е в противоречие с други текстове на Кодекса на труда, вие давате за пример, че и в друг закон е допусната тази грешка. Оправете го и в другия закон, това е изходът. Не разбирам от право, но съм длъжен да се съобразя с тези, които единодушно от тази професия настояват за един и същ текст, било то на административното производство, на Кодекса на труда или на други принципи. Тук е пълно дебелоочие да вървим срещу това.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Мисля, че госпожа Йорданова разбра мотивите.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Внесете предложение да се промени и в други закон.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Отново повтарям, че няма противоречие. Има допълнително правно основание за освобождаване на базата на отрицателна атестационна оценка. Такава атестация е въведена за всички тези длъжности. Такова основание е въведено за всички тях. Единствено не важи за директора на НЕЛК. Мисля, че тук има непълно разбиране на това, което се предлага. Няма дефект в закона и този текст не е противоречив.
ХАСАН АДЕМОВ: Не можем да смесваме трудовите със служебните правоотношения.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Доктор Адемов, вие сте прав, но в Кодекса на труда атестация не съществува.
ХАСАН АДЕМОВ: Това, че не съществува атестация трябва нещо да ви говори.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Атестацията е въведена за ръководните длъжности в здравните заведения в страната от много време насам от 2002 година. Тази практика съществува. Има изработена практика по този въпрос. Това, което ние предлагаме е тези правила да важат и за директора на НЕЛК. Няма нов текст и ново правило тук. Един от директорите на здравно заведение не попада в обхвата на тази разпоредба.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Уважаеми колеги, искам да направя едно предложение. Ще ви помоля да поискате консултация от Съвета по законодателство и тогава да се върнем към параграф 10.
Отлага се параграфа в точка 2. Ще ви помоля за точна консултация със Съвета по законодателство и ако прецените и с Министерството на труда и социалната политика.
Параграф 11.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Доктор Цеков, имате думата по параграф 11.
ДОНКА МИХАЙЛОВА: Уважаеми доцент Кумчев, текстовете тук по-скоро са редакционни. В същност това, което правим е, че премахваме съществуването на денталните кабинети в институциите.
ДОНКА МИХАЙЛОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, господин заместник-министър, имам определени съображения против този текст. Съгласна съм със становището да отпадне думата „и дентални” и текста „могат да” да отпадне, но само по отношение на точка 1 за детските градини и училища. Според мен, по отношение на точка 3 можем да направим много сериозни безсмислици.
Първо, не ми е ясно защо са извадени само част от специализираните институции за предоставяне на социални услуги, тъй като в Закона за социално подпомагане тези специализирани институции и в момента са 11, а всяка година се променят.
Второ, имайте предвид, че домове за временно настаняване има с под десет деца. Това означава ли, че в дом, в който има шест деца откриваме кабинет с лекар?
Мисля, че този текст подлежи на много сериозно обмисляне и не бива да остава по този начин.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, тук става въпрос за два аспекта на този проблем. В 39-тото Народно събрание, това беше една много продължителна дискусия за тези здравни кабинети. След това доктор Станкова внесе Закон за училищните кабинети и т.н. Много съм говорил против този закон – защо? Не против създаването на такива кабинети, които тук са регламентирани, а защото няма кой да им плаща. Едно е да се каже, по време на социализма, че се създава кабинет в училището. Сега като се каже създаваме кабинет, трябва да му бъде заплатено на този лекар. Да не говорим, че има система на джипитата, където учениците са записани. Тук проблемът е, че здравни и дентални кабинети могат да се създават и се изброява къде. Трябва да има друга уредба, която особено да задължава по точка 3. Защото, какво означава един Дом за възрастни хора с увреждания, Социално учебни и професионални заведения и домове за стари хора, приюти и т.н. Това означава, 90 на сто медицински грижи.
ДОНКА МИХАЛОВА: А там където са пет човека?
АТАНАС ЩЕРЕВ: Ще сключат договор. Ако искате запишете, задължително, трябва или могат да се създадат, но те няма да се създадат, защото няма пари. Има нещо друго, можем да задължим да се създаде кабинет. В този кабинет дали ще има лекар, сестра или ще сключат договор за два часа, това е отделен въпрос. Като отпадне „дентални” ще се промени ли проблема в тези домове, че тези деца или хора имат нужда от дентална помощ. Няма да се промени. Тогава защо отпада?
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Уважаеми дами и господа, голямата разлика, която се получава, ако се приеме този текст, който е предложен на вашето внимание е следната. Досега здравни и дентални кабинети можеха да се създават, но можеха и да не се създават. Корекцията, която се предлага е задължително да има здравни кабинети във всяко едно от тези изброени заведения, но не искаме да има задължително дентални кабинети. Здравен кабинет не означава лекарски кабинет. Здравен кабинет е кабинет, в който се труди лице със здравно образование, но не задължително лекар. Може да бъде разбира се лекар, но може и да не бъде лекар. Така, че в това е голямата разлика. Ако ще въведем задължително изискване да има здравни кабинети във всяко едно заведение от изброените ние не можем автоматично да задължим да има и дентални кабинети.
Предложението практически означава следното. Задължително ще има здравен кабинет във всички институции, там където искат могат да си разкрият и дентални кабинети.
ИВА СТАНКОВА: Потвърждавам това, което каза министър Цеков, защото устройството и работата на денталните кабинети е на друг принцип, различен от този. В тази връзка добре е предложено „Здравни кабинети се създават”.
Специално за детските градини и училищата това е едната страна. Що се отнася дали ще има лекар или няма да има, това което беше депата в законопроекта в поправката, която направихме преди една година, за която толкова много дебати се водеха, е другата част на проблема. За това в случая ние говорим дали да се създадат. Трябва да има здравни, говоря само за децата, в детските градини и яслите. Наистина Донка Михайлова е права, що се отнася за специализираните институции, което ще коментираме след малко. Най-малкото това дете трябва да бъде сложено някъде и като е някъде да има едно помещение. Колеги и вие знаете, че във всяка една институция наречена детска градина и училище, е имало здравен кабинет и сега ги има тези кабинети. Друг е въпросът дали са затворени или превърнати в складове или нещо друго, но той съществува. Тези кабинети все още съществуват в здравните заведения.
Това не противоречи да бъде създаден дентален кабинет с решение на общината. Така както в момента коментираме за Варна, където с решение финансират. Принципът на устройство и на работа на дентистите е различен. Тогава това е решение на самата община или на собственика, който решава да го направи. Основата е ние да имаме тези здравни кабинети, тези пространства, в които ние най-малко да влезем, да прегледаме и да профилактираме. Що се отнася до софтуерната част, която сигурно не е предмет на анализа, но тя е свързана. Изключвам колегите джипита, отново се водеше тази дискусия, защото задълженията са разграничени с наредбата, на лекарите и на медицинските специалисти, не коментирам сестри или лекари, които ще извършват строго превенциална, промоционална дейност в училищата. Във „Форум медикус” ми попадна една статия, където в превод от полски е направен анализ, какво се случва в момента в Полша. Имат абсолютно същия проблем, едно към едно е в Полша, така както е и при нас. Те са осъзнали необходимостта от това да ги има тези кабинети и тази дейност, която касае превенцията и промоцията на здравето и профилактиката на здравето, което няма нищо общо с личните лекари. Този пример е наистина изключително фрапиращ.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Уважаеми господин председател, предлагам ви една редакция на сега действащата алинея 1 в член 26. Подкрепям идеята да бъде императивно изискването, че се създават здравни кабинети, защото тук става въпрос за пункт, в който почасово или при определени условия работи медицински специалист. Това е едно полезно действие и важно. Ако ние избягаме от „могат да създават дентални кабинети”, особено тези институции, които са на общинско подчинение и другите към Министерството на труда и социалната политика, предлагам в една ново създадена алинея 2, да запишем: „В специализираните институции за доставка на социални услуги, детски градини и училища могат да се създават дентални кабинети”.
Това е важно, защото режимът макар и записан с могат, отваря вратата или по-скоро блокира възможностите някой да предяви претенции, че това е каприз, не е нужно и не е написано като възможност в закона. Защо да не остане „могат за денталните кабинети”. Оттам нататък в следващите алинеи да се уредят условията, при които това се прави. Могат е възможност, а липсата на могат в първата алинея е императивно изискване.
ДОНКА МИХАЙЛОВА: Господин председател, искам да предложа редакция. Моите притеснения са две.
Първо, тук не мога да разбера по какъв критерии са избрани само част от специализираните институции за предоставяне на социални услуги. Например, не виждам защитеното жилище, в което също има деца лишени от родителски грижи.
Второ, притеснява ме това, че в част от тези социални услуги има много малко деца. Например, има домове за временно настаняване с по няколко деца, които нямат и архитектурна възможност да създадат такъв кабинет. Поради, което предлагам по отношение на сега действащия текст в точка 3 да остане: „Специализираните институции за предоставяне на социални услуги”.
В алинея 4, в която се казва „ В наредбата по алинея 2 се определят и минималния брой на децата, или учениците необходим за откриване на здравните и денталните кабинети по алинея 1”, да се добави „и алинея 3” и по-нататък текста да продължи, което означава, че в социалните услуги, в които има деца с много ниска численост няма да бъдат откривани кабинети и няма да е задължително да бъдат откривани такива кабинети.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Доктор Йорданов, в сега действащия текст на чл. 26 е записано „Здравни и дентални кабинети могат да се създават” това не е ли достатъчно за вас, а трябва да търсим нова алинея 5?
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Обърнете внимание, че отпада „могат”, следователно става императивно изискването здравните кабинети да бъдат създавани. Да, приемам уговорката, на колежката Михайлова, че броят на настанените трябва да е от значение при създаването им.
По отношение на възможността за дентални кабинети, което означава помещения със стоматологична машина, при положение, че хората там са 200 или 300 човека, има такива заведения, и стоматолог който може почасово да ги обслужва на място, защо това да бъде изключено или поне да не бъде вписано като възможност, която не задължава откриването им.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Уважаеми дами и господа бих искал да обърна внимание на няколко неща но най-вече, че редакцията, която предлагаме не изключва възможността където и който прецени, в която и да е институция, а не в конкретно изброени, да бъдат разкривани дентални кабинети. Няма такава забрана. В текста, който предлагаме правим едно единствено нещо. Казваме, че задължително трябва да има в точно определени институции. Тук искам да кажа, че ако възприемем редакцията на госпожа Михайлова има риск да разпрострем това задължение върху абсолютно всички институции предоставящи социални услуги.
Обръщам внимание, че в този текст, който предлагаме сега ние не правим корекция, не променяме обхвата на институциите, които съществуват и в момента в Закона за здравето, а само уеднаквяваме терминологията с терминологията. Т.е. названията на тези институции съгласно правилника за прилагане на Закона за социалното подпомагане, а не променяме техния брой. Това, което предлага госпожа Михайлова на практика ще разпростре това задължение върху абсолютно всички институции. Не се наемам в момента да кажа какъв ще бъде обхватът на институциите, които ще бъдат задължени да правят здравни кабинети. Така, че по отношение на този текст не съм готов да дам обяснение на народните представители какъв е обхватът на промяната, която ще се получи.
Що се отнася до текста, който предлага доктор Йорданов, тук ще изпаднем в риск да разрешим дентални кабинети в някои институции, а в някои да не разрешим. Възможността не отпада с промяната, която правим. Възможността да се разкриват дентални кабинети остава и тя е преценка на ръководителите на съответните институции, на собствениците на такива институции и най-често това са общинските власти. За това не е необходимо да има такава изрична редакция.
ДОНКА МИХАЙЛОВА: Искам да направя само два малки коментара. Господин заместник-министър, не чух вашият коментар по отношение на добавяне на думите „и алинея 3” по отношение на „алинея 4” след текста „алинея 1” и „алинея 3”. Числеността да касае както училищата, така и социалните институции.
По отношение на вашия коментар за социалните услуги вие казвате, че променяте наименованията им – да, но текста, който е приет в точка 3, алинея 1 е текст приет през 2007 година. Оттогава досега социалните услуги са се развили, като са се увеличили двойно. Става така, че ние избираме без никакъв критерий определен вид социални услуги, за които казваме, че в тях ще има здравни кабинети, а в другите социални услуги, новите които са се случили между 2007 и 2009 година няма да има социални услуги. Според мен, това е много безсмислено.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, да предположим, че приемаме формулировката „здравни кабинети се създават в…”. Ако е така тогава трябва да следваме определена логика.
Първата логика е в точка 3, алинея 1. Трябва да спрем до „предоставяме на социални услуги”.
Всяко изброяване крие възможности за грешка. Няма нужда от следващото изречение, защото в алинея 4 се дава възможност на министъра да определи минималният брой ученици или възрастни, трябва да се прибави, необходими за откриване на здравните, трябва да отпадне „дентални кабинети”, както и изисквания за оборудване и консумативи. Трябва да се погледне какво означава здравен кабинет.
Основният проблем отново е от предишна дискусия. Няма проблем по алинея 2, там ще се определят изискванията.
Идваме към алинея 3 за финансирането. „Със Закона за държавния бюджет ежедневно се определя финансирането от държавата и общините на здравни дейности”. Кое ще плати на частните училища и детски градини?
СТАНКА МАРИНЧЕВА: Те плащат сами.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Как така ще си плащат сами. Тези деца не са ли българи? Техните родители не плащат ли данъци? Откъде накъде няма да се плаща за здравни кабинет в частни училища и детска градина. Няма да се съглася с този начин. Защото родителите на тези деца в частните училища и детски градини плащат данъците, с които общините и държавата плаща за откриването на здравни кабинети. По този начин те ще бъдат дискриминирани.
ИВА СТАНКОВА: Доцент Щерев, не разбрах смисъла и за това искам само да поясня. Няма частна детска градина и училище, в което да няма кабинет. Докато не се открие кабинет и не се покаже лекаря, който ходи там, това беше една от моите тези при защитата да има лекари в училищата и детските градини. Ако няма лекар те не започват учебната година. За това няма такова частно заведение, в което да няма.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Искам да уточня за кабинетите в частните училища, че въпросът каква субсидия получават от държавата частните училища в момента е предмет на уредба в Закона за училищното образование и по този въпрос се мисли. Направено е едно предложение, което ще обхване и здравните кабинети. Това е предмет на уредба в Закона за училищното образование.
ИВА СТАНКОВА: Господин председател, може би трябва да добавим едно изречение, което да свърже задължителното наличие на здравните кабинети. Имаше един голям проблем за наредбата. Искам да задам въпроса в алинея 4, може би трябва да отбележим в какъв срок трябва да бъде издадена тази наредба, защото и до момента наредбата е в чернова, беше готова и не беше пусната. Не веднъж съм заявявала по вина на т.нар. чиновници.
Смятам, че за да заработи всичко това, може би това ще ни улесни донякъде да попълним една абсолютна необходимост.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: С внимание слушах коментара на заместник-министър Цеков. Логиката му винаги е била много стабилна и в повечето случаи съм приемал тезите му, но в случая настоявам да останат двете хипотези.
В алинея 1 и алинея 2, императивното изискване да бъдат разкривани здравни кабинети в детски градини, училища и т.н.
В следващата алинея да е вписано, че могат да се разкриват дентални кабинети, защото неговите аргументи, че могат да се разкриват без да е записано, тогава защо съществува член 26, по същата логика е можело да бъдат разкривани, но законодателя в онова време преди две години е намерил за упомене, че могат да бъдат разкривани, да упомене, че това е един съгласувателен режим с наредба от министъра на здравеопазването, на образованието и науката, на труда и социалната политика, на финансите, да уреди минималния брой деца и ученици. Така, че текстът не е безсмислен във вида, в който съществува. Той ще има смисъл както свързан с императивното изискване задължително да се разкриват здравни, така и с възможността да бъдат разкривани и дентални по ред и по условия, които са описани в останалите алинеи. Няма да пострада член 26 от една такава редакция, която предлагам. Напротив, би било една добра симбиоза между задължението и възможността и начина, по който това се урежда със съответните подзаконови нормативни актове.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Добре звучи, но един колега ще те попита как ще стане финансирането и кой ще плаща за всичко това?
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Просто това не е ставало. Текстът, който предлагаме уважаеми дами и господа народни представители, е текст който да бъде работещ. Той е съгласуван в реда, по който се съгласуват подобни нормативни документи с една много подробна финансова обосновка, в която ясно е разписано какво ще струва на държавата и на общините този текст.
Опасявам се, че ако ние правим съществени корекции в текста, без да сме наясно какви са финансовите аспекти на тези корекции, просто няма да се изпълнят, както и досега не са се изпълнявали. Текстът ще бъде пожелателен и кух и няма да даде да бъде използван, няма да има съдържание. За това си позволихме да направим текст, който много внимателно сме прецизирали от гледна точка на това, че текстовете, които предлагаме са покрити с финансов ресурс
АТАНАС ЩЕРЕВ: Ще помоля да се уточни какво ще гласуваме.
Например, имаше предложение в алинея 1 „дантални” и „могат” да отпаднат.
В алинея 2 – дентални кабинети също да отпаднат.
В алинея 4 отново има дентални кабинети, които също отпадат. В алинея 4 се добавя „ученици или възрастни хора и т.н”.
В алинея 1, точка 3 текста спира до „социални услуги”.
Досега обсъждахме това и всички го приеха. Това са предложения на госпожа Михайлова. Въпросът е, че произтичат от това, което казвате. Става въпрос за останалите алинеи, там където се спира до „социални услуги” и т.н.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Ще помоля да чуем дирекция „Правна”.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Искам да уточня каква е разликата между предишния и сегашния текст. В текста сега това е императивно задължение, което е гарантирано от държавата. Ако погледнете по-нататък в текста на закона в параграф 83, държавата задължава да се създадат тези кабинети до 2011 година и поема задължението да ги осигури с финансов ресурс. Това е разликата между двата текста.
Предлагам, да се подкрепи текста на вносителя, така както е приет. Така са разчетени парите и ще бъдат осигурени парите за здравните кабинети в детските градини, в училищата и в социалните институции, които са посочени.
Ако се приеме предложението на доктор Руденко Йорданов нищо ново не дава и сега съществува възможност по общия ред да бъдат създадени дентални кабинети. Въпросът е от къде ще бъде финансирането? Текстът така както е записан гарантира, че до 2011 година държавата има ангажимент да създаде тези кабинети, да ги оборудва и да ги финансира.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Уважаеми колеги поставям на гласуване параграф 11 по вносител.
Моля, който е съгласен да го подкрепи, да гласува?
- „За” – 6.
- „Против” – Няма.
- „Въздържали се” – 2.
Приема се.
Уважаеми колеги благодаря за участието. Закривам заседанието на Комисията по здравеопазване.

(Заседанието завърши в 18,30 часа)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/Доц. Д-р Тодор Кумчев/