Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

Комисия по здравеопазването

Стенографски запис








П Р О Т О К О Л
№ 147

Днес, 28 април 2009 г. от 11,00 часа се проведе извънредно заседание на Комисията по здравеопазване към Четиридесетото народно събрание. Заседанието се проведе под ръководството на заместник-председателя на комисията – доц. Тодор Кумчев при следния


ДНЕВЕН РЕД:


1. Общ проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 953-10-33, внесен на 10 април 2009 година – второ гласуване.

---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

Комисия по здравеопазването

Стенографски запис








П Р О Т О К О Л
№ 147

Днес, 28 април 2009 г. от 11,00 часа се проведе извънредно заседание на Комисията по здравеопазване към Четиридесетото народно събрание. Заседанието се проведе под ръководството на заместник-председателя на комисията – доц. Тодор Кумчев при следния


ДНЕВЕН РЕД:


1. Общ проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 953-10-33, внесен на 10 април 2009 година – второ гласуване.



Към протокола се прилага списък на присъствалите народни представители и гости.
* * *

ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Уважаеми колеги, добър ден, позволете ми, поради здравословно състояние да помоля доцент Кумчев да продължи с ръководенето на заседанието.

(Заместник-председателят на Комисията по здравеопазване, доцент Тодор Кумчев, поема ръководството на заседанието)

ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Уважаеми колеги, предлагам за днешното извънредно заседание следния дневен ред – Общ проект на закон за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 953-10-33, внесен на 10 април 2009 година – продължение.
Имате ли други предложения за дневен ред на комисията? Няма.
Моля, който е съгласен, да гласува?
- „За „- 13.
- „Против” – Няма.
- „Въздържали се” – Няма.
Приема се.
Уважаеми колеги, искам да ви припомня, че остана за разглеждане параграф 22, тъй като доцент Китов, който е основен съвносител, да се върнем към него преди да продължим със следващите параграфи.
БОРИСЛАВ КИТОВ: Уважаеми колеги, в приетата програма за ограничаване на тютюнопушенето на Република България 2007-2010 година, приета от Министерския съвет на 1 февруари 2007 година, не се предвижда пълна забрана на тютюнопушенето.
Второ, трябва да е съвсем ясно на всички колеги, че съгласно рамковата Конвенция на Световната здравна организация, в нито един от текстовете не фигурира термина „пълна забрана”. Всички резолюции включително и на Съвета на министрите на здравеопазването на страните членки, от 18 юли 1989 година имат препоръчителен характер. В интерес на истината само три страни от целия Европейски съюз, а именно Франция, Англия и Ирландия имат пълна забрана. Всички останали страни имат, така както предвиждат и мерките имат мерки, които са насочени за силно ограничаване на тютюнопушенето, които спазвайки се наистина дават възможност на хората не пушачи и на пушачите да не се сблъскват с тютюневия дим. Тук мисля, че е излишно да говорим за вредата от тютюнев дим.
Не на последно място, бих искал да кажа, че в условията на финансова криза, особено за една страна като България, в която има много пушачи, не мисля, че е най-добре да се избързва с една пълна забрана. Разбира се, много по-добре би било, така както е наредбата, защото и моите предложения почти повтарят наредбата на Министерството на здравеопазването, ако се спазва стриктно наистина ще се получи един ефект, който в продължение на няколко години би позволил да се премине в последствие към една пълна забрана.
Уважаеми колеги, преди всичко се обръщам към управляващите, че на базата на толкова пушачи в страната точно преди изборите не бих предприел тази крачка, но така или иначе не виждам защо една от бедните за съжаление страни на Европейския съюз трябва да прави нещо, което останалите 24 страни не са направили да бързаме и винаги да бъдем по-големи католици от папата. По-добре е да изчакаме, да се спазват по-стриктно мерките и след няколко години мисля, че препоръчителният характер на резолюцията ще стане задължителен и тогава няма да има нищо какво да се каже против. Това са моите мотиви. Благодаря ви, че сте ме изчакали. Мисля, че всеки един от вас е напълно на ясно, както виждате и аз правя силни опити да спра пушенето на цигари, но така или иначе в тази финансова криза не би било добре за българския туризъм.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Господин председателю имам едно предложение. Гледах графика за заседанието на комисията, в четвъртък след обед имаме заседание, но искам да направя една молба към Министерството на здравеопазването и към ръководството на комисията утре не намирате ли за нужно да направим едно извънредно заседание и да чуем информация във връзка с онова, което медиите тиражират и е една сериозна тема повишаването на готовността по линия на Световната здравна организация за т.нар. свински грип. Спомням си времето за птичия вид, да реагираме своевременно вместо да бъдем притискани от обстоятелствата мисля, че е редно комисията да чуе какво се извършва в рамките на републиката по отношение на повишената готовност от това заболяване.
ПРЕДС.ТОДОР КУМЧЕВ: Доктор Йорданов, искам да ви се извиня, но мисля, че Министерството на здравеопазването е водещо в този принцип за борба със свинския грип. Знаете, че Европейският съюз свиква своите министри на здравеопазването в четвъртък. Така, че Комисията по здравеопазване, ако утре се събере в 17.00 часа практически няма да разполага с ясни и конкретни факти по отношение борбата, подготовката и организацията за борбата срещу тази наистина жестока напаст, по която СЗО вече сигнализира обществеността от нашия свят.
БОРИСЛАВ КИТОВ: Господин Йорданов, това само ще създаде една допълнителна паника.
Мисля, че предвид на това заседание на Съвета на министрите на здравеопазването там ще бъдат набелязани мерки и може би е по-добре да се изчака те да свършат работа.
Първо, в момента сигурно изграждат план. Благодаря ви за въпроса. Надявам се, доктор Цеков да имат предвид да се вземат всички мерки.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Разбира се господин председателю, държа да уведомя народните представители, че в Министерството на здравеопазването има сформирана работна група, която активно работи по подготовката на страна за предпазване от евентуално, към момента нямаме данни за заболели от този вирусен щам в България. Подготовката е в пълна сила. Изпратени са инструкции до регионалните поделения на Министерството на здравеопазването, РЦЗ и РИОКОЗ, които от своя страна ще информират лечебните заведения за всички мерки, които трябва да бъдат взети с оглед лечебните заведения да имат пълна готовност да посрещат евентуални заболели от този вирус. Същевременно днес след обед съм свикал експертния съвет към министъра на здравеопазване за предпазване от заразни заболявания. До края на седмицата ще бъде свикан и Националния щаб по пандемичен грип на страната. Вероятно както вече добре знаете се очаква, в четвъртък от 16.00 часа в Люксембург да бъде проведен извънреден Съвет на министрите по здравеопазване на Европейския съюз, където ще се обсъдят мерките на ниво Европейски съюз по отношение на тази заплаха. Във всеки един момент, в който пожелае всеки един народен представител може да получи пълен отчет за всичко онова, което се случва в момента в Министерството на здравеопазването. Голяма част от тази информация от вчера е качена на официалния сайт на Министерството на здравеопазването и оттам трябва да се получи допълнително детайлна информация как тече подготовката на страната. Към това бих искал да добавя, че в момента в България имаме близо 200 000 дози антивирусни препарати, които са в готовност и в случай на необходимост могат да бъдат раздадени на уязвимите групи от населението. Допълнително до края на седмицата ще има ново развитие и ще имаме нова информация.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Благодаря ви, преформулирам предложението си, удовлетворен съм от информацията, която беше поднесена. Искам да ви помоля за един резюмиран и обобщен материал, в писмен вид да ни бъде изпратен на домашните адреси на членовете на комисията. Според вас, ще бъде ли уместно, за да сме в течение на това, което се прави и да реагираме адекватно, ако се наложи.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Доктор Йорданов, ако народните представители имат достъп от Интернет от сайта на Министерството на здравеопазването може да свалите цялата информация, която ви е необходима.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Уважаеми колеги, да се върнем към разглеждане на параграф 22.
Искам още веднъж да ви припомня, че по параграф 22 имаме предложение на Министерския съвет, което е следното: „В член 56, алинея 2 се отменя.
Министерският съвет определя с наредба, условията и реда, при които се допуска при изключение тютюнопушене в обособени зони на местата по алинея 1”.
Колеги, имате ли други съображения по параграф 22.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, искам да направя няколко уточнения във връзка с предложението, което разглеждаме в момента. Най-напред ще започна с една малко по-актуална информация относно въведената вече тотална забрана за тютюнопушене на територията на Европейския съюз и в света.
Страните от Европейския съюз, които вече са въвели тотална забрана за тютюнопушенето са Ирландия, Норвегия, Италия, Швеция, Малта, Шотландия и Литва. Освен това, въведена е забраната и в Албания през 2007 година, в Северна Ирландия през 2007 година. Пропуснах и Англия, Естония и Франция. А в Исландия е въведена от 2007 година. Това означава, че близо 10 страни от Европейския съюз са въвели тази забрана. Турция въведе забраната през 2008 година.
Много интересни факти има от страните, които вече въведоха забраната. Противно на очакванията оборотите на хотелите и ресторантите във Франция, след въвеждането на забраната са се увеличили с 3 на сто през 2007 година спрямо 1,6 на сто през 2006 година. Т.е. няма негативно отражение върху този вид бизнес.
В Ирландия, страна в която тютюнопушенето беше на първо място в Европейския съюз, след въвеждането на забраната одобрението на тази мярка е скочила от 46 на сто, на 77 на сто сред населението на Ирландия. В Ню Йорк данъчните постъпления от баровете и ресторантите след въвеждането на пълната забрана, защото такава има в САЩ много от преди в европейските страни и нараснала с 8,7 на сто. Това е отражението върху бизнеса от въвеждането на пълната забрана за страните, които вече са го направили.
Искам да ви кажа какви са ангажиментите на България, защото България е поела ангажименти пред световната общественост. Знаете, че през 2005 година България ратифицира световната конвенция за контрол над тютюна, в която конвенция няма директен текст, но по тази конвенция има приети препоръки, а в препоръките се казва, че държавите, които са ратифицирали конвенцията в пет годишен срок след ратифицирането трябва да въведат пълна забрана. За България срока изтича през месец февруари 2011 година. Нашето предложение е първата забрана да бъде въведена от месец юли 2010 година. Ако искате малко да отложите срока, би било нормално, но не бива България да се отказва от този ангажимент, който е приела ратифицирайки световната конвенция за контрола над тютюна. Една от първите страни, които ратифицира в световен мащаб.
Уважаеми дами и господа народни представители, близо 100 000 души в България загиват от болести, чиято основна причина е тютюнопушенето. Това е от статистиката през 2007 година.
През 2004 година България е на първо място в Европейския съюз по тютюнопушене и за нещастие значителна част от тютюнопушачите са сред тийнейджърската възраст 17 – 24 години. Да не кажа, че една изключително тревожна тенденция се отчете при това проучване, което направихме тогава, че тютюнопушенето сред младите момичета настигна и изпревари тютюнопушенето сред младите момчета. Всички от нас знаем къде се пуши най-много. Най-много се пуши в обществените места, в заведенията. Към момента България е на второ място по злокачествени новообразувания, които засягат болестите на дихателната система. Знаете, коя е основната причина сред тях, мисля че няма нужда да го казвам. Повечето от народните представители тук са лекари. Относителният дял на умиранията на мъжете по причини дължащи се на тютюнопушене е най-голям във възрастта 45 – 64 години. Това е 44 на сто.
Уважаеми дами и господа народни представители, това е Комисия по здравеопазване, ако в тази комисия тези доводи не звучат достатъчно сериозно и достатъчно тревожно наистина не знам къде другаде биха могли да прозвучат по-тревожно и по-разбираемо. Ако народните представители сметнат, че риска пред бизнеса е толкова тревожен и голям мисля, че данните, които имаме от държави като Франция, Англия и САЩ, говорят точно обратното, че този риск в същност не е никак голям. Бизнесът не бележи отрицателни тенденции след въвеждането на тази забрана. Защото, други доводи освен тези не чух. Каква друга причина може да има, за да се откажем от въвеждането на тази мярка през средата на 2010 година. Причина от гледна точка на човешкото здраве не вярвам да има и никой не изтъкна такава, поне аз не чух, но че тютюнопушенето, пасивното тютюнопушене, което основно се случва в обществените места е сред основните причини за болестите на кръвообращението и дихателната система, а те са основните болести причиняващи смърт в България, това е безспорен факт и няма нужда да се доказва точно в тази комисия.
Уважаеми дами и господа, апелирам да подкрепите текста на вносителя, той е направен не за друго, а с цел да предпази нашето общество от един от най-тежките пороци, който в момента бележи все още тенденция към увеличаване. Ако решите, че срокът 1 юли 2010 година, е много кратък, направете отлагане в срока, нека да бъде месец септември 2010 година, но би било много неприятен сигнал, ако България, която ратифицира Световната конвенция за контрол над тютюна, е една от страните, която откаже да изпълни този свой ангажимент. Казах ви, че месец февруари 2011 година е крайният срок. Мисля ,че не би било добър знак България да е една от страните, която да чака този краен срок или да го пропусне.
Ако имате въпроси свързани с това какви са ефектите върху общественото здраве и здравето на населението от тютюнопушенето, особено на обществени места готов съм да ви предоставя още допълнителна информация. Тук има една листовка, която е раздадена на всички народни представители още преди две седмици, която не е отпечатана от Министерството на здравеопазването, но нейното отпечатване е подпомогнато от Министерството на здравеопазването. В нея се съдържат изключително много данни за това какво се случва по света в резултат на тютюнопушенето, в аспект – човешкото здраве и какви са ефектите от въвеждането на тази забрана в страните, в които това вече е направено.
Много искам да вярвам, че ние като държава член на Европейския съюз ще застанем на своето място, особено ние като политически лица, ръководители на държавата и ще направим тази изключително важна стъпка, за която да не каже какви сериозни последствия ще има и върху икономиката на страната от гледна точка на това, че значително ще се намали чистотата на тези заболявания и средствата, които обществото плаща за лечението им, защото това е един изключително голям икономически аспект, с който мога дам допълнителна информация, ако поискате такава. Благодаря ви.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, искам да се изкажа в подкрепа на предложението на вносителя и срещу предложението на уважавания доцент Борислав Китов.
Доктор Цеков, каза повечето от нещата и бих желал само да го допълня. През 2004 година бях в състава на една делегация, с която посетихме Ирландия. Ирландия по това време беше първата страна, мисля че и в света, която тотално забрани тютюнопушенето. В САЩ имаше частична забрана за тютюнопушенето, като през същата година бях и в САЩ, но ние се канихме да забраним частично тютюнопушенето тогава, и точно аргументите на ирландците, а по-късно и на САЩ, които щяха да забранят тотално тютюнопушенето е, че частичната забрана просто не работи. Това, което имаме в момента не работи. Не е работило и в Ирландия преди това, не е работило и в САЩ. В САЩ само една година след това, мисля че в началото на този парламент направиха тотална забрана във всички щати на тютюнопушенето, последваха ги и други европейски стани. Частичната забрана не може да работи. Това е невъзможно да се осъществи. Независимо какви аргументи се представят, как ще стане и как няма да стане.
Второ, у нас в България ние сме бедна страна, доцент Китов, точно защото сме бедна страна трябва публичните средства за здравеопазване да се изразходват много внимателно и по предназначение, а не да търпим това, че първите прояви на тютюнопушене сред младежите спада под 10 годишна възраст. Да не говорим, че се влиза в едно заведени, ако има и бременни, дано да има повече, тези бременни жени са подложени на пасивно тютюнопушене. Въобще няма да се спирам на цифрите, които бяха цитирани. Ако разгледате данните на Националния статистически институт за хронично структивна белодробна болест и онкологични заболявания на горни, долни дихателни пътища и храносмилателен тракт, всички тези заболявания са свързани. Ние трябва ефективно да харчим публичните средства за здравеопазване с мерки за превенция. Първата мярка за превенция е тотална забрана на тютюнопушенето, което можем да направим.
Ако избирателите, както казва доцент Китов, много от тях щели да подкрепят мерките за отлагане на тоталната забрана, изборите са сблъсък на идеи. Няма нищо лошо да има и противна идея. Според мен, е добре това, което каза доктор Цеков, Комисията по здравеопазване с консенсус да приеме този текст. Това е много важно послание към обществото. Тук не става въпрос само да се приеме, но ако в Комисията по здравеопазване се съставят предпоставки за различни становища, какво остава от това да говорим по-късно и да има различни становища в обществото.
Мисля, че не се нуждаем от кой знае какви аргументи, за да приемем текста на вносителя. Благодаря ви.
РУДЕНКО ЙОРАДАНОВ: Подкрепям текста и същевременно смятам, че в Правилника на Народното събрание за работа на комисиите, след като Министерството на здравеопазването никога и по никакъв начин не си е позволило да санкционира пушачи, които коват закон и не ги спазват, да има санкцията заложена в правилника и всеки, който си го позволи, на само Комисията по здравеопазване, но и във всички комисии, защото това е масова практика, да се лиши от онези пари, които му се полагат за работа в комисията, защото не може да се правят закони и правейки ги да се нарушават.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Колеги имате ли други становища? Няма.
Уважаеми колеги, подлагам на гласуване предложението на народния представител доцент Борислав Китов, за параграф 22.
Моля, който е съгласен, да гласува?
- „За” – 2.
- „Против” – 5.
- „Въздържали се” – 7.
Не се приема предложението.
Подлагам на гласуване текста на вносителя, по параграф 22, като искам да ви напомня, че в Преходните и заключителни разпоредби в параграф 85, точка 3 срокът за действие е от месец юни 2010 година.
. Моля, който е съгласен, да гласува?
- „За” – 13.
- „Против” – 2.
- „Въздържали се” – Няма.
Приема се предложението.
Параграф 25.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Колеги, преди да направя едно процедурно предложение към вас искам да споделя няколко думи. Провеждаме вече три заседания, в които разглеждаме една и съща материя в Закона за здравето. Практически остава много малко време на Народното събрание, ако не сменим технологията и организацията си на работа да прегледаме закона ние не бихме могли да го приемем, защото е много обемист.
Колеги, вие сами разбирате, че в закона в отделните параграфи е записано, че дейността на ТЕЛК, ДЕЛК и НЕЛК, както и на медицинския инспекторат, са изключително важни за системата на здравеопазване. Ще бъде много добре за Комисията по здравеопазване към 40-тото Народно събрание да свърши своята работа по отношение на този Закон за здравето докрай, а разбира се и в парламентарна зала законът да бъде приет, за да може населението на България най-после да отпусне своите грижи по отношение на ТЕЛК и НЕЛК.
В тази връзка искам да направя следното предложение. Имаме предложения на доцент Атанас Щерев, които касаят глава 3 „Основни права на пациентите”, които се в 12 раздела.
Уважаеми колеги, раздел І по предложение на доцент Щерев е „Достъп до здравна помощ. Общи положения”.
Раздел ІІ - Достъпност и качество на медицинска помощ. Раздел ІІІ – Право на избор на изпълнител на медицинска помощ. Раздел ІV – Право при ползване на болнична помощ. Раздел V – Право на палиативни грижи. Раздел VІ – Медицинска документация. Раздел VІІ – Право и достъп до медицинска информация. Раздел VІІІ – Защита на медицинска информация. Раздел ІХ – Защита на пациента. Организации за защита на пациента. Здравен омбудсман. Раздел Х – Право на жалби. Раздел ХІ – Задължения на пациента и Раздел ХІІ – Специални права и задължения на определени групи от населението.
Уважаеми колеги, искам да ви предложа всички предложения, които чухте и имате на разположение повече от двадесет и един дни да се гледат амблок и гласуването да бъде амблок.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, вие разбира се може да направите това, което искате, за това сте управляващо мнозинство, но искам да ви кажа, че не мога да се съглася с тези доводи. Защото, за прекарване на всички тези неща, за които говорихте имахте четири години на разположение и сега да ми говорите, че няма време и за петнадесет дни искате да прекарате един закон с осемдесет параграфа…и че трябва да се нарушават правилници, за да може да се прекара закона. Вината е ваша, че не може да премине закона. Каквото и да говорите хората могат да знаят това.
От друга страна, ако направите това, което предлагате, т.е. амблок да отхвърлите всичките предложения, които съм направил, а те дефакто са текстове за защита правата на пациентите, вие ще отхвърлите точно тази теза, да се защитят правата на пациентите, да се изберат от тези текстове, тези които смятате, че могат да влезнат и да разширят тази глава в Закона за здравето, защото ако смятате, че правата на пациентите са уредени в България, аз не смятам така. С това си действие да отхвърлите амблок всички предложения, които правя потвърждавате факта, че въобще не ви интересуват правата на пациентите и ще ви кажа защо? Защото, от началото на мандата отлежават три Закона за защита на правата на пациентите. Един от които е на вашия министър, но вие не намерихте време да приемете един от тези закони, съгласувани изцяло с европейски директиви, включително и сега текстовете, които предлагам. Няма нито един текст, който да противоречи на европейски директиви. Причината е, че не искате да се вкарат такива права на пациенти, защото тогава ще лъснат много неща в управлението – в Комисията по прозрачност, в Комисията по цените, в общото събрание на касата и т.н. Решенето е ваше какво ще направите, но ви казвам какво следва и всичко това ще го повтарям до края на мандата. Съветвам ви да не правите тази стъпка, която много ще ви улесни технически, но ще ви затрудни политически. Благодаря ви.
БОРИСЛАВ КИТОВ: Уважаеми колеги, лично аз си спомням и едно друго мнозинство, което също четири години не прие подобни неща през 2001 година.
Доцент Кумчев, искам да се изкажа по процедурата и мисля, че трябва да се разгледат раздел по раздел и да се гласува дали раздел І да се разглежда. Ако ние гласуваме да не се гледа, ще отпадне целия раздел. Не може да се гласуват амблок всички единадесет раздела. За някои от разделите може да има съгласие. Ако отпадне главата, отпада и целия раздел по главата, като по този начин ще се спази процедурата. Това е моето процедурно предложение. Ката е и по процедура на Народното събрание.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Уважаеми господин председател, искам да обърна внимание на комисията, че правата на пациентите са много широко уредени в българското законодателство. Вярно е, че не са уредени в един цялостен и отделен законодателен акт, но нека да изброя онова законодателство в България, което урежда именно правата на пациентите и ги урежда много широко в почти всички аспекти. Започвам с член 52 на Конституцията и веднага след това редица международни нормативни актове, които са валидни в България поради простата причина, че Народното събрание вече ги е ратифицирало. Това са: Всеобща декларация за правата на човека. Международният пакт за икономически, социални и културни права. Европейската социална харта, Конвенцията за защита правата на човека и човешкото достойнство във връзка с прилагане постиженията на биологията и медицината, Конвенцията за правата на човека и био-медицината. В националното законодателство правата на пациента са уредени също в значителен брой законодателни актове. Започвам с най-големия Законът за здравето, чието изменение гледаме сега. Законът за здравното осигуряване почти изцяло урежда правата на пациента. Законът за лечебните заведения. Законът за лекарствата и аптеките в хуманната медицина. Законът за трансплантацията на органи, тъкани и клетки. Законът за кръвта, кръводаряването и кръвопреливането. Правата на пациентите, знаете много добре са гарантирани и с Националния рамков договор.
Уважаеми дами и господа това, което се опитвам да кажа е, че наистина много законодателни текстове има, които се занимават с тази материя. Ако трябва да се прави отделен законодателен нормативен акт, който да съдържа правата на пациентите, той трябва да бъде съотнесен към цялото това законодателство. Дълбоко се съмнявам и по-скоро смея да твърдя, че в текстовете, които са предложени от народния представител доцент Атанас Щерев това съобразяване не е направено. Ако се приемат едни такива текстове те по някакъв начин трябва да изменят или да вземат предвид вече съществуващото законодателство, а според нас това не е направено. Може би, е добре да има такъв отделен нормативен акт, но той трябва да бъде така написан, че в никакъв случай да не противоречи на вече съществуващото законодателство, което е много широко разписано. Това представлява един тежък и сериозен акт, в който всичко това следва да бъде съобразено и в който искам да кажа, че би трябвало да бъдат вложени огромни усилия. Опасенията са, че с текстовете, които са приложени приемайки тези текстове те могат да бъдат в колизия с всеки един от тези закони, за които вече стана дума.
По принцип ние подкрепяме да се вземе принципно решение – ще се прави ли такъв раздел или няма да се прави такъв раздел в Закона за здравето?
Според мен, ще бъде разумно най-напред комисията да се произнесе точно по този въпрос, а след това да се мисли за по-нататък.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, още в 39-тото Народно събрание група депутати включително и доктор Цеков предложихме Закон за защита правата на пациентите. Управляващото мнозинство не прие този закон. Поради тази причина част от депутатите излязохме от управляващото мнозинство, не само заради това, но и заради това. Защото не се приемаха такива закони. За това, защото от 39-тото и 40-тото Народно събрание имам 12 законопроекта, които са вкарани по различни проблеми на реформата в здравеопазването и нито един от тях не е приет. Това може да ви покаже за какво става въпрос. Не се приемат каквито и да е идеи, които променят статуквото в здравеопазването.
Искам да кажа на доктор Валери Цеков, че по европейския мониторинг за защита правата на пациентите ние сме силно критикувана страна и сме на последно място по защита правата на пациентите. Вие може да изброявате колкото искате нормативни актове, но в европейския мониторинг, между другото има и откровени лъжи за правата на пациентите у нас, че един пациент у нас до седем дни има пълна възможност емерай да отиде на изследване, което абсолютно не е вярно, но както и да е. Дори с тези заблуди отново сме на едно от последните места в Европейския съюз по защита правата на пациентите.
На последно място, искам да знам кои текстове, които съм предложил противоречат на общностното право и на законови текстове, които не би трябвало да се променят у нас. Не виждам такива текстове, защото ако имаше такива текстове Министерският съвет нямаше да вкара такива предложения само преди две години.
Професор Гайдарски, вкара законопроект, който е от Министерски съвет и е съгласуван от същото това министерство, към което работите доктор Цеков. Няма текст, който да противоречи на закона предложен от професор Гайдарски или на Министерството на здравеопазването. Ако има някои текстове те ще отпаднат, но не става въпрос за това като причина, а става въпрос да не се приемат права на пациентите, от които следват много задължения на държавата и държавната администрация. В това е проблемът.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Доцент Щерев, имам една молба да бъдем малко по-кратки. Не е редно в реплика да се говори повече от пет, шест минути.
ТЕОДОРА ЗАХАРИЕВА: По процедурата може би нямам право да взема становище, но искам да кажа на доктор Цеков, че явно скоро време не му се е налагало като редови гражданин на държавата да тръгне по мъките на здравната система. Нашият център за защита на правата в здравеопазването много добре прочете и се запозна с предложенията на доцент Атанас Щерев.
Според нас, това са едни много добре разписани права на пациентите. Мисля, че е крайно време дори в края на осемте години на управление на НДСВ, на коалицията да се приеме един такъв Закон за правата на пациента, било като допълнение и изменение на Закона за здравето, защото всички ние сме безкрайно демотивирани да работим каквото и да е в тази сфера, защото нашите права, а всички в цялата здравна система казвате, че в основата на здравната система е пациента. Много ви моля, не се опитвайте повече да ни заблуждавате. Ние сме грамотни хора и знаем какво и как да тълкуваме. За това изцяло подкрепяме предложението на доцент Щерев, защото е крайно време пациента да застане в основата на системата. Благодаря ви.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Госпожо Захариева, когато използваме определени квалификации моля да бъда извинен, трябва да бъдете много внимателна, защото предложенията, които народните представител предложиха между първо и второ четене, а по принцип и в Закона за здравето в глава ІІІ – Права на пациента, бяха направени преди четири месеца и бяха направени в участие с пациентските организации. Поради това, че имам и друго становище длъжен съм да информирам членовете на комисията, и вас и присъстващите журналисти със становището на Националния съвет по интеграция на хората с увреждания към Министерският съвет. Становището е следното: „Национално представителните организации и членове на Националния съвет за интеграция на хората с увреждания към Министерския съвет ви уведомяваме, че промените не са представени за разглеждане в Националния съвет по реда на действащото законодателство.
Във връзка с национално представените организации не дават положително становище по цитираните промени”.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Господин председател искам да обърна внимание на следния факт. Какъвто и закон да бъде написан, ако той не се прилага този закон е мъртъв. Вярно е, че в България има бележки по отношение спазването правата на пациентите, но това не е защото няма законодателство, напротив законодателство има и е много развито. Проблемът е, че това законодателство не се прилага ефективно и точно поради тази причина именно в този закон е предложено създаване на агенция инспекторат, чиято основна цел е именно да наблюдава прилагането на законодателството по права на пациентите при медицинското обслужване. В обратната ситуация сме дами и господа. Ние имаме законодателство, което не се прилага. Нови текстове, които не във всички случаи са съобразени със съществуващото вече законодателство няма да ни помогнат. Ще ни помогне засиленият капацитет на държавата да прилага законодателството. Моля да приемете текстовете за медицинския инспекторат, които са много по-важни от това, което разглеждаме в момента.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Колеги, в параграфите ще видите, че за първи път в страната се създава Обществен съвет за правата на пациентите към Министерството на здравеопазването. По отношение на правата на пациентите вървим към положителна посока.
Уважаеми колеги, поставям на гласуване процедурното предложение да разглеждаме материалите по Глава Трета „Права на пациента” от раздел І до раздел ХІІ, раздел по раздел, като ще гласуваме всеки един раздел поотделно.
Моля, който е съгласен да приемем тази процедура за обсъждане на предложенията, да гласува?
- „За” – 12.
- „Против” – Няма.
- „Въздържали се” – 1.
Приема се предложението.
Параграф 25
Раздел І „Достъп до здравна помощ. Общи положения”.
Доцент Щерев, имате думата за представяне на раздела.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, както беше казано преди малко за защита на правата на пациентите разбира се има няколко подхода. Това, което доктор Валери Цеков, току що каза за създаването на инспекторат отново е един начин на правене на политика, овластяване на държавата все повече и повече, като и се дават правомощия, за да защитава правата на индивида.
Съществува и друг подход, да дадем повече права на индивида и на неговите организации, на неправителствените организации, които в условията на демокрация в европейските страни са доказали, че е по-ефективен начина на контрол, отколкото държавната администрация със създаването на дирекции, отдели, контролни органи и т.н. Държавата има достатъчно механизми, по които може да контролира нещата и създаването на такъв инспекторат е нещо, което в никакъв случай няма да доведе до положителен резултат, още повече погледнете експертното становище на съсловните организации какво е? Разбира се, това въобще не ви интересува. Това не са пациентски организации, това са съсловни организации. Погледнете становищата, не става въпрос, че ще се съобразите с тях, това е отделен въпрос. Искам да ви кажа, че когато говорим за правата и задълженията на пациента в Република България и свързаните с тях обществени отношения трябва да знаем, че правата на пациентите се уреждат най-добре когато самите те чрез своите граждански организации участват в регулацията на здравеопазването. Самите те участват в различни органи създадени от държавата, за да може да се получи прозрачност и яснота по действията на тези държавни органи, например Комисията по прозрачност. Какво означава в Комисията по прозрачност да има представители на Министерството на здравеопазването. Те контролират самите себе си. В Комисията по прозрачност трябва да има пациентски организации и медии, които да кажат какво става в Комисията по цените и тогава ще могат да се разберат много работи. Иначе ние вървим по един отъпкан път, контролиращите проверяват контролиращите и т.н. и гражданина е поставен в условията на една фасадна демокрация. Когато говорим за това, че всяко лице има право на постоянен достъп до спешна и неотложна помощ независимо от неговото гражданство и осигурителен статус, искам да ви кажа, че изключително много хора в България, които са осигурени или не осигурени нямат достъп до медицинска помощ и не могат да отидат и не отиват, отиват при крайно тежки състояние в лекарските кабинети. Разбира се, преминава се по пътя на спешната помощ, защото няма как да платят. Болниците натрупват дългове с тези действия и тук става въпрос за един текст, който е изключително важен и предполага, че когато говорите, че всеки пациент има право на постоянен достъп, това означава, че трябва да има финансов ресурс, който да осигури този достъп. Изключено е да се правят декларации в един закон. Едни декларации, които абсолютно нищо не означават. Декларации, които не са подплатени с действия. Защото, когато говорим, че правата на пациентите, трябва да бъдат защитени, тези права трябва да бъдат осигурени и не могат да бъдат осигурени с декларации. Могат да бъдат осигурени от държавата, която е оторизирана да събира парите на хората, да събира данъците, да събира осигуровки и да прави всичко необходимо за тях, за същите тези хора, които плащат данъци и осигуровки.
Разбира се, тук има оценки за здравното състояние и медицинското обслужване на пациента, които са формулировки на общността. Няма как да не приемем тези формулировки и няма как да не се направят, тук или в друг закон. Въпросът е да ги изключим, защото виждате ли това са общи формулировки и не са като това за достъп. У нас има много малко хора, които са ксенофобски настроени или такива организации, но има и такива и на всички трябва да е ясно, че съгласно конституционните и общностни норми у нас, това което е в член 79-в е нещо, което е неотменимо и се отнася до всеки един пациент. Когато говорим за член 79-г, какви права има пациента, ние трябва всички тези права по-късно да ги заложим в съответните разпоредби на органите, които имат отношение към съответните медицински заведения. Едно РЦЗ или Министерството на здравеопазването не може да се интересува само доколко е спазен закона по отношение на клиничните стандарти, а има и други показания за защита на данните, за запознаване на достъпен език с правата и задълженията на всеки пациент, с изискването тези 14 права на пациента, които в Европейския съюз са нещо като библия за пациентите, изискване да бъде окачено наред с лиценза на съответно лечебно заведение на видно място на всяко лечебно заведение, за да може всеки един пациент да се запознае с тези свои права. Когато говорим за качество на медицинската помощ по същия начин би трябвало да знаем по какъв начин това качество на медицинска помощ ще бъде изискано и контролирано. Контролът от страна на държавата за качество на медицинска помощ не е най-ефективният контрол. Ако искате наистина да има контрол върху медицинската дейност това е една борба, която се провежда вече близо осем години за превръщане на съсловните организации в камари, под една или друга форма.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Доцент Щерев, все пак говорим за правата на пациентите.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Това са текстовете. Тогава когато съсловните организации се превърнат в камари, тогава тези съсловни организации се занимават изключително с добрата медицинска практика, добрата фармацевтична практика, добрата стоматологична практика и разбира се с контрола на дейността на качеството на медицинската помощ, която се оказва на съответните пациенти. Те работят в тесен контакт с пациентски организации и по този начин имат възможност чрез конкуренцията наред с това да има и контрол върху цялата дейност, която са оказва на пациентите. Когато говорим за право на избор на медицинска помощ ние виждаме, че отново този избор на медицинска помощ може да бъде стеснен с определени медицински разпоредби. Например, ако приемем тези текстове за избор на изпълнител на медицинска помощ, веднага уважаеми колеги ви казвам, че не можете да приемете здравната карта както си я представяте, защото здравната карта не е задължение на лекарите в лечебните заведение. Здравната карта е задължение на държавата. Задължителната здравна карта означава задължение не за лекарите и лечебните заведения, а означава задължение за държавата. Ако държавата постанови чрез здравната карта, че в определено населено място трябва да има определено лечебно заведение и не се създава това лечебно заведение или не е създадено, държавата или общината трябва задължително да ги създадат защото има здравна карта и да осигурят плащанията за работа на това лечебно заведение. Защото става въпрос за бедни и отдалечени региони на страната където в същност няма условия да се „печели” и няма желание за развитие на лечебна дейност. Естествено е, че за да накарате един лекар да отиде на такова място има два подхода.
Първият начин е, връщане на член 1 от Конституцията, разпределенията и всичко въври подред.
Вторият начин е, плащането. Плаща се за неблагоприятни условия, толкова доколкото се намерят хора, които да отидат в съответния регион, за да изпълнят здравната карта. Да не говорим за правото на медицинска информация. Това, което има право един пациент и това, което е практиката в лечебните заведения. Това са неща, по които тепърва ще можем да започнем да говорим с часове, но аз ще спра до тук, за да не злоупотребявам с вашето търпения.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Уважаеми колеги имате ли други становища по този раздел?
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Уважаеми дами и господа народни представители, текстовете, за които става дума в раздел І по предложението на доцент Щерев са уредени в няколко раздела за Закона за здравето много по-подробно и ясно. Обръщам ви внимание, че имаме раздел „Права и задължения на пациентите”. Имаме раздел „Достъпност и качество при медицинското обслужване” имаме раздел „Здравна закрила на определени групи от населението” – какво правим с тези текстове? Това, което се предлага с този раздел в някои отношения противоречи напълно с тези текстове, които съществуват. Ще се отменят ли или ще имаме текстове с различен смисъл по една и съща материя в един и същ закон? За това ви казах и продължавам да твърдя, че ние не спорим по принципа за защита правата на пациента. Казваме, че с тези текстове те не се уреждат. Текстовете са написани общо, противоречат на редица от съществуващите вече нормативни текстове. Това е проблемът. Приемем ли ги оттам нататък ще имаме различни законови постановки по една и съща материя. Това се създаде сериозна колизия в прилагането на законодателството и в никакъв случай няма да подобри сегашното положение на пациентите.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Господин председател, на кой текст противоречат тези текстове?
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Доцент Щерев, не искам да влизам в колизия с вас, но внимателния прочит на предложенията показват следното. Ето част от вашите предложения, от законопроекта ви от месец август 2005 година, който законопроект беше гласуван против от Съвета по законодателство. Друга част от тези предложения касаят част от законопроекта на доктор Антония Първанова, който беше отхвърлен в залата от Народното събрание. Така, че не бива да се сърдите за тези неща. Има компетентни органи, освен народните представители, които преценяват за какво става дума.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Господин председател, текста за който говорите вие беше гласуван по една порочна практика в залата като първо четене в това Народното събрание. Така, че текстовете са одобрени от залата на Народното събрание, но практиката беше нарушена с определена процедура.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧВ: Тук присъстват представители на пациентските организации, длъжен съм да ги информирам, че този законопроект не е одобрен от Съвета по законодателство, но нека да вървим напред.
Колеги, имате ли други становища по раздел І.
Уважаеми колеги, в параграф 25 имаме предложение на народния представител Атанас Щерев, да се създаде параграф 25-а.
Параграф 25-а, в Глава Трета се създават нови раздели І, ІІ и ІІІ.
Колеги ние обсъдихме Раздел І „Достъп до здравна помощ. Общи положения”.
Моля, който е съгласен с раздел І, да гласува?
- „За” – 3.
- „Против” – 1.
- „Въздържали се” – 10.
Не се приема.
Раздел ІІ „Достъпност и качество на медицинска помощ”.
Колеги, имате думата по раздел ІІ.
СТАНКА МАРКОВА: Уважаеми народни представители, три месеца работихме по законопроекта на Антония Първанова, след това давахме предложения. Преди това имаше закони на професор Гайдарски и доктор Ива Станкова. Разглеждайки предложенията сега не намирам нито дума за здравни грижи, все едно,че това съсловие и пациентите нямат права нито на здравни грижи, дори за палиативните грижи се споменава лекаря. В член 80, точка 5 са изброени само лекарските и денталните организации за качество, след като толкова е ясно, че при акредитация на лечебните заведения се искат стандарти за здравни грижи. Във всяка болница това са критерии, за които се дава оценка, защото няма качество на медицинска помощ без качествени грижи за болните, които се осъществяват от нашето съсловие.
Искам да ви кажа, че ако се разгледа този раздел, нито един пациент в България не може да съди медицинска сестра и акушерка и да има претенции за грешки по отношение на грижите, тъй като тук не съществува. От проекта на доктор Първанова, също бяха изчезнали въпреки, че ние работихме толкова много върху това. Ние сме пред празнина на нашата съсловна организация, където една жена доказва, че грижите на сестрите намаляват сто пъти смъртността в Скотари във Военна болница. Тук продължаваме да считаме, че тези хора нямат никакво значение и пациентите нямат никакви права в това отношение.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, уважаема професор Маркова, тук става въпрос за права на пациентите. Обърнете внимание за това. Ако тук в член 5, точка 4 не е дописана Асоциацията на специалистите по здравни грижи, моите извинения, но не за това става въпрос. Вие говорите, че ако някой се натоварва с отговорности от отговорност са били изключени сестрите и другите медицински специалисти, не са изключени в никакъв случай. Това не е вашата мисия и цел да ги натоварите с особено голяма отговорност. Те имат своето място в нашата здравна система и своето огромно значение. Тук говорим за пациентите, въобще не изкривявайте въпросът, че игнорираме сестрите. Без сестрите не може да се прави здравеопазване, но тук не става въпрос за това. Тук става въпрос за правата на пациентите. Правата на пациентите трябва да се спазват, напълно уместна е вашата забележка, и от сестрите и трябва да се запише, че трябва да имат определено отношение сестрите и останалите медицински специалисти. Трябва за запазят медицинската тайна и са задължени и при нарушаване на тази тайна отговарят пред закона. Трябва да бъдат грижовни в съответното психологическо въздействие върху пациентите и т.н. В този смисъл съм съгласен, но това означава, че вие говорите за още текстове, а за някои от текстовете, които съм предложил. Не виждам какво възразявате по предложените текстове. Вие възразявате, че трябва да се поставят още текстове, които се отнасят и до медицинските сестри, с което съм напълно съгласен. Благодаря ви.
СТАНКА МАРКОВА: Проблемът, би се решил ако има определение, тъй като на едно място се говори за медицинска помощ, а след това се говори за здравна помощ. Ако се постави определение, че медицинската помощ включва и здравните грижи, тогава няма нужда от текстове.
Доцент Щерев, вие знаете моето лично отношение към вас като човек, депутат и моите благодарности за много неща и вашето отношение към съсловието досега. Когато говорим за качество, не може да говорим за стандарти за медицинската помощ на лекарите, след като там трябва да се добави и качеството на помощта при стандартите и медицинските грижи. Може би в определението трябва да се каже какво е медицинска помощ и какво включва. Там където са записани съсловните организации на лекарите и стоматолозите да се добави съсловната организация и на другите участници в цялостния лечебен процес. Мисля, че това дори не е въпрос за спор. Благодаря ви.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: По-скоро процедурен характер има тезата ми. Гледайки доцент Щерев, моите уважения за благоприятната господстваща височина използвайки армейски термин, която е заел той сега оттам ще кара наред 12 раздела, по пет минути по всеки раздел, пледоария, един час и всеки, който направи реплика още един час. Ние не сме против защитата на правата на пациента. Чисто тактически, ако влезем в дебат по същество за нещо, което трябва да е в отделен закон, убеден съм в това ние ще изгорим инспектората и ТЕЛК-а и тогава двойна победа за доцент Щерев, хем ни е натрил носа със защита правата на пациента, хем ни е разбил начина на приемане на Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми доктор Йорданов, ако вие искате с един маратон да си направите един закон, който ви харесва, това е много лоша практика. Дори да не присъствам, бързо ще си приемете нещата, които сте си намислили, но това няма да бъде приет закон от Народното събрание, а ще бъде приет от вашето мнозинство.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Доцент Щерев, всички помним, че вие бяхте председател на комисията от 2001 до 2205 година, нека да не визираме непрекъснато в момента управляващата коалиция.
Уважаеми колеги, поставям на гласуване предложението на доцент Атанас Щерев, в параграф 250а, раздел ІІ – Достъпност и качество на медицинска помощ от член 80 до член 80-б.
Моля, който е съгласен, да приемем предложението, да гласува?
- „За” – 2.
- „Против” – 2.
- „Въздържали се” – 8.
Не се приема предложението.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Раздел ІІІ – „Право на избор на изпълнител на медицинска помощ”.
Колеги, имате думата по този раздел.
Имате ли предложения по този раздел? Няма.
Поставям на гласуване предложението на доцент Атанас Щерев – в Раздел Трети „Право на избор на изпълнител на медицинска помощ от член 81 до член 81-б”.
Моля, който е съгласен с предложението, да гласува?
- „За” – 2.
- „Против” – 3.
- „Въздържали се” – 7.
Не се прима предложението.
Параграф 26.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Колеги, имате ли въпроси по параграф 26? Не виждам.
Моля, който е съгласен с текста на параграф 26 с редакцията на вносителя, да гласува?
- „За” – 8.
- „Против” – Няма.
- „Въздържали се” – Няма.
Приема се.
Параграф 26-а.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Уважаеми колеги, предлагам на вашето внимание предложение на народния представител Атанас Щерев, създава се параграф 26-а със раздели ІV, V и VІ.
Колеги предлагам на вашето внимание да разгледаме раздел ІV – Права при ползване на болнична помощ от член 82 до член 82-и.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми народни представители, обърнете внимание, че тези права могат да влезнат права при ползване на медицинска помощ и не виждам срещу какво може да се възрази. Ще ви помоля да ги прочетете и погледнете срещу какво възразявате? На какво противоречи? „Всеки пациент има право на избягване, ако избягване е невъзможно намаляване на възможните страдания и болки на всеки етап от лечението”, не мога да разбера на кой текст противоречи този текст, от човешките норми, общностните норми, Конституцията и други наши закони? Не виждам този текст на какво противоречи.
„Право да присъстват без изрично съгласие на пациента при зачитане на човешките му права имат…което трябва да се проведе едновременно с лечение на други пациенти. Служители на Министерството на вътрешните работи, ако се лекува пациент задържан от органите и представителите на затвора. Никой друг няма право да присъства”.
Този текст на какво противоречи? Ако този текст го няма могат да присъстват десет души когато се преглежда или оперира един болен, в това е проблемът. Така се защитават правата на пациента.
В случая защитавам правата на пациента, а вие защитавате правата на тройната коалиция, защото в момента гласувате партийна поръчка. Защото, доктор Василев вие сте убеден за добрите неща, които предлагаме тук. Всички тези неща са добри, но партийно е взето решение тези текстове да не се приемат.
НИГЯР САХЛИМ: Уважаеми доктор Щерев, ще ми позволите да ви репликирам, ще започна оттам, че вие сте много опитен парламентарист. И много добре знаете, че не може между първо и второ четене да предлагате дванадесет нови раздела в този обхват и да искате те да бъдат подкрепени от комисията, за това става въпрос. Ние можем да спорим тук с часове дали подкрепяме или не подкрепяме, този или онзи текст. Знаете, че принципно няма колега, който да не подкрепи част от идеите, които предлагате, но в самия законопроект предложен още на първо четене има текстове свързани с правата на пациентите, които са подкрепени консенсусно. Едно от тези предложения е Общественият съвет и това е много съществена стъпка напред. В момента персоналните нападки са губене на време. Знаете, че не това е редът, по който могат да се гласуват и подкрепят подобни идеи. Благодаря ви.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, уважаема доктор Сахлим, искам да ви кажа, че когато говорим за защита правата на пациентите използвам всякакви техники, за да мога да защитя техните права, вкарах закон заедно с други мои колеги в 39-тото Народно събрание не се прие. Сега вкарах закон, прие се на първо четен, но имало технически пропуск. Сега вкарвам тук, ако вие искате наистина да се получат някои текстове за защита правата на пациентите, което утежнява работата на медицинските специалисти съгласен съм. Вие можете от всичко, което предлагам да подберете един текст и да кажете – да, този текст е безспорен и ние го приемаме. Вие обаче не искате да направите това защото зад всеки текст, който се предлага се крият определени действия в защита правата на пациентите. Тъй като защита на правата на пациентите в България няма и аз не срещам разбиране оттеглям се от работата на комисията, за да може по-бързо да си свършите работата, защото е много мъчително. Да не мислите, че ми е много приятно непрекъснато да поставям аргументи, които всички разбирате, за това ви е срам да гласувате „против”, а въздържали се. Разбирате го много добре, но технически би трябвало по някакъв начин да се отхвърлят тези текстове, защото не удобно да се приемат, но ние сме членове на Европейския съюз. Ако това Народно събрание не приеме текстове за защита правата на пациентите, които вие изберете, вие сте управляващо мнозинство и можете да изберете кои текстове да се приемат. Ако не се приемат такива текстове всичко това ще остане във ваш ущърб, това е ваш проблем. Благодаря ви за търпението.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Колеги имате ли други становища? Няма.
Уважаеми колеги, предлагам да гласуваме предложението на народния представител Атанас Щерев в Глава Трета, Раздел ІV – „Права при ползване на болнична помощ от член 82 до член 82-и”.
Моля, който е съгласен да подкрепим предложението в раздел ІV, да гласува?
- „За” – 1.
- „Против” – 3.
- „Въздържали се” – 8.
Не се приема предложението.
Раздел V - „Правни палиативни грижи”.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Колеги имате думата по този раздел.
СТАНКА МАРИНЧЕВА: В пътеката за палиативни грижи тези неща точно са изписани.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Уважаеми господин председател, по принцип се изказахме против всички предложения направени по параграф 25, 26-а за създаването на тези нови дванадесет раздела, тъй като както вече имах възможност да кажа считаме, че те не са съобразени с останалото българско законодателство, което към момента съществува и е валидно в нашата страна. Приемането на подобни текстове особено текст по текст биха довели до поява на сериозни противоречия в законодателството. Още повече, че по принцип в разглеждането на текстовете предложение от доцент Щерев, ние не бихме могли от един параграф да приемем един раздел или друг раздел, а останалите раздели да не се приемат при положение, че трите раздела са в един и същ параграф.
Мисля, че комисията може спокойно да разгледа параграф 26-а, който създава раздел ІV, V и VІ и да гласува амблок целият параграф. Ако има изказвания и коментари по отделните раздели, ние бихме могли да поемем ангажимент да отговорим на бележките ви.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Приехме един принцип на гласуване. Колеги имате ли други становища? Няма.
Уважаеми колеги, подлагам на вашето внимание за гласуване параграф 26-а, предложен от народния представител Атанас Щерев, в раздел V – Право на палиативни грижи, от член 83 до член 83-б.
Моля, който е съгласен да приемем този раздел, да гласува?
- „За” – 1.
- „Против” – 3.
- „Въздържали се” – 6.
Не се приема предложението.
Раздел VІ – Медицинска документация.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: По раздел VІ – „Медицинска документация” има предложение на доцент Атанас Щерев от член 84 до член 84-а
Колеги имате ли въпроси по този раздел? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на доцент Щерев в параграф 26-а, раздел VІ – „Медицинска документация от член 84 до член 84-а”.
Моля, който е съгласен, да гласува?
- „За” – 1.
- „Против” – 3.
- „Въздържали се” – 6.
Не се приема предложението.
Параграф 27.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Уважаеми колеги, този параграф е по вносител Министерски съвет.
Моля, който е съгласен с този параграф, да гласува?
- „За” – 8.
- „Против” – Няма.
- „Въздържали се” – Няма.
Приема се.
Параграф 27-а.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Уважаеми колеги по параграф 27-а имаме предложение от народни представител Атанас Щерев „В Глава Трета се създава нов Раздел VІІ „Право и достъп до медицинска информация” в който се създават чл. 85 – 85л със следното съдържание:
Раздел VІІ – „Право и достъп до медицинска информация”
Колеги имате ли становища? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Атанас Щерев за нов параграф 27-а, Раздел VІІ – „Право и достъп на медицинска информация”.
Моля, който е съгласен да се подкрепи предложението, да гласува?
- „За” – 1.
- „Против” – 3.
- „Въздържали се” – 8.
Не се приема предложението.
Параграф 28.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: В параграф 28 имаме предложение на вносителя.
Моля, който е съгласен параграф 28 да бъде подкрепен по вносител, да гласува?
- „За” – 8.
- „Против” – Няма.
- „Въздържали се” – Няма.
Приема се предложението.
Параграф 28-а.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Имаме предложение на народния представител Атанас Щерев за създаването на нов параграф 28-а.
Параграф 28-а. Раздел VІІІ – „Защита на медицинска информация”.
Имате ли предложения по този параграф? Не виждам..
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Атанас Щерев за създаването на нов параграф 28-а, раздел VІІІ – Защита на медицинска информация, в който се създават членове от 86 до 86-в.
Моля, който е съгласен, да гласува?
- „За” – 1.
- „Против” – 3.
- „Въздържали се” – 8.
Не се приема предложението.
Параграф 29.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Уважаеми колеги, в параграф 29 става въпрос за Обществения съвет по правата на пациента. Параграф 29 е по вносител.
Има ли изказвания по този параграф? Няма.
Моля, който е съгласен с предложението на вносителя, да гласува?
- „За”- 8.
- „Против” – Няма.
- „Въздържали се” – Няма.
Приема се.
Параграф 30.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: По параграф 30 имате ли въпроси? Няма.
Моля, който е съгласен с предложението на вносителя по параграф 30, да гласува?
- „За” – 8.
- „Против” – Няма.
- „Въздържали се” – Няма.
Приема се предложението.
Параграф 30-а.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Уважаеми колеги, имаме предложение от народния представител Атанас Щерев за създаване на нов параграф 30-а, а именно: В Глава Трета, се създава Раздел ІХ – Защита на пациента. Организации за защита на пациента. Здравен омбудсман от член 87 до член 87-ж.
Уважаеми колеги имате ли въпроси? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Атанас Щерев за нов параграф 30-а, а именно в глава ІІІ, да се създаде нов Раздел ІХ – „Защита на пациента. Организации за защита на пациента. Здравен омбудсман от член 87 до член 87-ж”.
Моля, който е съгласен, да гласува?
- „За” – 1.
- „Против” – 3.
- „Въздържали се” – 8.
Не се приема предложението.
Параграф 31.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Параграф 31 е по вносител. Уважаеми колеги имате ли някакви съображения по този параграф? Не виждам.
Моля, който е съгласен с предложението на вносителя по параграф 31, да гласува?
- „За” – 8.
- „Против” – Няма.
- „Въздържали се” – Няма.
Приема се.
Параграф 31-а.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Уважаеми колеги, имаме предложение на народния представител Атанас Щерев, създава се параграф 31-а.
Параграф 31-а. В Глава Трета, се създава нов Раздел Х – „Право на жалби”.
Колеги имате ли въпроси по този параграф? Не виждам.
Моля, който е съгласен с предложението на доцент Атанас Щерев, да гласува?
- „За” – 1.
- „Против” 4.
- „Въздържали се” – 7.
Не се приема предложението.
Параграф 32.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Уважаеми колеги по параграф 32 имаме предложение на вносителя.
Моля, който е съгласен с предложението на вносителя, да гласува?
- „За” – 8.
- „Против” – Няма.
- „Въздържали се” – Няма.
Приеме са.
Параграф 32-а
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Имаме предложени на народния представител Атанас Щерев за създаване на параграф 32-а.
Параграф 32-а. В Глава Трета, се създава нов Раздел ХІ – „Задължение на пациента от член 89 до член 89-г.”
Уважаеми колеги имате ли въпроси по този параграф? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Атанас Щерев да се създаде нов параграф 32-а, в глава ІІІ се създава нов Раздел ХІ – „Задължение на пациента, в които се създават членове от член 89 до член 89-г”.
Моля, който е съгласен с предложението на доцент Атанас Щерев, да гласува?
- „За” – 1.
- „Против”- 4.
- „Въздържали се” – 7.
Не се приема предложението.
Параграф 33.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Уважаеми колеги, параграф 33 е по вносител.
Имате ли въпроси? Не виждам.
Моля, който е съгласен да се приеме параграф 33 по вносител, да гласува?
- „За” – 8.
- „Против” – Няма.
- „Въздържали се” – Няма.
Приема се.
Колеги има едно предложение от мен, в параграф 33, точка 4 се създава алинея 5.
„Алинея 5. Пациентът може да оттегли отказа си по алинея 2 по всяко време, като в този случай медицинският персонал не носи отговорност за евентуалното забавяне на лечебно-диагностичния процес”.
Моля, който е съгласен с предложението, да гласува?
- „За” – 8.
- „Против” – Няма.
- „Въздържали се” – Няма.
Приема се предложението.
Параграф 33-а.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Уважаеми колеги, има предложение на народния представител Атанас Щерев, който предлага да се създаде параграф 33-а.
Параграф 33-а. В Глава Трета се създава нов Раздел ХІІ „Специални права и задължения на определени групи от населението” в който се създават членове 90-90-в.
Колеги, имате ли въпроси по този параграф? Не виждам.
Моля, който е съгласен с предложението на народния представител Атанас Щерев, да се създаде нов параграф 33-а, с Глава Трета с нов раздел ХІІ – „Специални права и задължения на определени групи от населението от член 90 до член 90-в”, да гласува?
- „За” – 1.
- „Против” – 3.
- „Въздържали се” – 8.
Не се приема предложението.
Параграф 33-б.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Има предложение от народния представител Атанас Щерев за създаване на параграф 33-б.
Параграф 33-б. Глава Трета. Раздел ХІІ „Специални права и задължения на определени групи от населението” се създават чл. 91-91-б със следното съдържание: „Специални права свързани с децата”.
Колеги имате ли въпроси по този параграф? Не виждам.
Моля, който е съгласен, да гласува?
- „За” – 1.
- „Против” – 3.
- „Въздържали се” – 8.
Не се приема предложението.
Параграф 34.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Уважаеми колеги, по параграф 34 има предложение на вносителя.
Моля, който е съгласен с предложението на вносителя, да гласува?
- „За” – 8.
- „Против” – Няма.
- „Въздържали” – Няма.
Приема се.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Уважаеми колеги имаме предложение на народния представител Атанас Щерев, да се създаде параграф 34-а.
„Параграф 34-а. В Глава Трета, Раздел ХІІ „Специални права и задължения на определени групи от населението”, да се създадат членове от член 92 до член 92-г, със следното съдържание: „Права и задължения на недееспособни лица”.
Колеги имате ли въпроси по този параграф или предложения? Няма.
Моля, който е съгласен с предложението на доцент Атанас Щерев, да гласува?
- „За” – 1.
- „Против” – 3.
- „Въздържали се” – 8.
Не се приема предложението.
Параграф 35.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Уважаеми колеги, параграф 35 е по вносител.
Имате ли предложения по този параграф? Няма.
Моля, който е съгласен с параграф 35, по вносител, да гласува?
- „За” – 8.
- „Против” – Няма.
- „Въздържали се” – Няма.
Приема се.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Уважаеми колеги, има предложение от народния представител Атанас Щерев за създаване на параграф 35-а, а именно: Създава се параграф 35-а.
В Глава Трета, Раздел ХІІ „Специални права и задължения на определени групи от населението” се създава от член 93 до член 93-г със следното съдържание: „Права на пациентите с психични разстройства”.
Колеги, имате ли въпроси по този параграф? Не виждам.
Моля, който е съгласен с предложението на народния представител Атанас Щерев, да гласува?
- „За” – 1.
- „Против” – 3.
- „Въздържали се” – 8.
Не се приема предложението.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Оттеглям предложението, което съм направил.
Параграф 36.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Уважаеми колеги имате думата по параграф 36.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Господин председател, оттеглям предложението, което съм направил, запознах се с мотивите на Министерството на здравеопазването, които приемам.
ВЕСЕЛА КАРАИВАНОВА: Господин Руденко Йорданов, оттегли текстовете, но аз искам да направя една бележка по отношение на член 101, която е редакционна. Навсякъде в текста в алинея 3 е записано „Трайно намалена работоспособност”. По принцип това е възприетото понятие, което е отразено и в Кодекса за социално осигуряване, да се уеднакви алинея 3 с алинея 1, където е записано само „Намалена работоспособност”, без да е добавена думата „Трайно” и в алинея 6 да се запише по същия начин.
ХАРИ ХАРАЛАМБОВ: Уважаеми господин председател, уеднаквяването на терминологията е добро, но това няма да направи разграничение между лицата с временно и трайно намалена работоспособност. Създава се един лек правен хаос. По принцип нашата организация макар и да не е национално представена не подкрепя изменението предлагано по член 101 по следните съображения. Ние не виждаме в мотивите към законопроекта ясна, точна и логична обосновка за това, защо се създава разделение между децата и то до 16, а не точно до 18 години както е по Закона за закрила на детето и лицата придобили право на пенсия и на тях ще се определя вид и степен на увреждане, а на останалите хора само по възрастов призрак, независимо дали работят или не ще се определя степен на трайно намалена работоспособност.
Продължавам да смятам и това е логичната и последователна наша позиция, че чисто медицински комисии по никакъв начин не могат да определят степен на трайно намалена работоспособност на човек с увреждане и това е едно безсмислено и не логично понятие пришито към нас, защото никой не може да определи каква е цялостната степен на трайно намалена работоспособност на един протезиран или един сляп човек, нещо повече никой няма право да го прави, след като той не знае каква е работоспособността и какво може да работи един човек с увреждане.
Искам да ви кажа, че това определяне на трайно намалена работоспособност създава проблеми за хората със 100 на сто намалена работоспособност, защото такова понятие 100 на сто намалена е нелогично. Лично аз съм с определена 100 % такава. Това създава проблеми при назначаването на работа и е в пълно несъответствие и напълно обезсмисля целия раздел за трудова интеграция по Закона за интеграция на хората с увреждания, защото когато един обикновен работодател прочете в експертното ми решение, че е записано, че съм с 100 на сто намалена, т.е. липсваща работоспособност той пита на каква работа да ме назначи. Тъй като е краят на мандата на този парламент, абсолютно съм убеден, доктор Кумчев преди малко казахте, че това ще бъде един апогей, един добър завършек на работата на Комисията по здравеопазване, приемането на тези текстове няма да бъде добър завършек на работата на Комисията по здравеопазване, напротив ще бъде лош. Ние ви предлагаме да не поемате тази отговорност и тези текстове променящи инвалидността и оценката на увреждания да ги оставим за един следващ момент когато ще има стабилно управление, независимо какво, но ще има нова регистратура и ще може да се направи цялостна реформа, а не да се прави реформа на парче. Според нас това е дискминационна реформа. Благодаря ви.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Колеги имате думата.
ДАНИЕЛА ДАНЧЕВА: Ще потвърдя всичко това, което каза господин Хараламбов, юрист, ние с него отдавна се опитваме да убедим, че има нужда от реформа в сферата на медицинската експертиза на инвалидите. Още на времето преди едно предишно правителство в Националната стратегия за хората с увреждания се прие едно съвсем ново определение на хората с увреждания, което беше в унисон с европейското законодателство. В европейското законодателство специално мога да цитирам немските закони в тази сфера, никъде не се определя степен на намалена работоспособност. В Германия проумяха, че това е дискриминационно определение и с техни нови закони, които бяха през 200 – 2002 година въведоха единствено определяне на вид и степен на увреждане. За всички инвалиди независимо на каква възраст са. Определя се в проценти, каквито са уврежданията на здравето спрямо здравия човек. Защо се получи така при нас? От няколко години в Министерството на труда и социалната политика разбраха смисъла и сериозността и при нас да се въведе такова определение, но не успяха да го наложат и за това в настоящият закон се е получило това. Определя се вид и степен на увреждане за децата и пенсионерите, а за хората в трудоспособна възраст се определя намалена работоспособност.
Искам да ви кажа, че в Германия и не само там намалената работоспособност и каузално понятие. Единствено и само степен на намалена работоспособност се определя в Германия за целите на осигурителните институции. Например, когато даден човек е упражнявал някаква професия и се инвалидизира и не може да продължи да я упражнява, било шофьор или пианист, който има увреждане на ръцете и не може да упражнява тази професия тогава за целите на осигуряването с оглед изплащане на обезщетение, на инвалидна пенсия и т.н. му се определя степен на намалена работоспособност. За всички останали случаи се определя вид и степен на увреждане. Ако оставим нещата така както са предвидени и в настоящия законопроект с нищо не помагаме на инвалидите. Никъде не прочетох мотиви защо на хората в трудоспособна възраст ще определяме намалена трудоспособност? Никъде не можах да установя, след като всички преференции и права, които са им дадени по различни закони са еднакви и за двете групи хора, защо тогава правим това разграничение. Как сме определили, че този млад човек има 100 % трайно намалена работоспособност, след като въобще не е работил. Ние не знаем какво може той. Може да завърши висше образование, както господин Хараламбов, който има две висши образования. Той може 100 % да изпълнява работата на юрист, какво в момента я изпълнява, както един нормален юрист. Така, че вид и степен на увреждане в Германия се определя именно защото хората с анатомично, функционално или друг вид увреждане на функция, те получават плащани, които да компенсират по някакъв начин тази загубена функция, за да могат да им се създаде равнопоставеност спрямо здравите хора. Например, на един човек с 100 % степен на увреждане поради анатомичен дефицит или увреждане на някакъв друг вид функция, той има много по-големи трудности, било при получаване на образование или при изпълняване на работа и в Германия се правят т.нар. компенсаторни плащания, които да изравнят възможностите на този човек да упражнява правото си на труд, но никъде не му се определя още в началото трайно и дефинитивно намалена работоспособност. Отново искам да попитам, тук никъде не става ясно – защо и какви са мотивите? Кой и как решава на един осемнадесет годишен човек, да се определи 100 % трайно намалена работоспособност. Какво бъдеще има този човек? Работодателят гледа 100 % трайно намалена работоспособност, което означава, че този човек не може да изпълнява никакъв вид труд.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Доктор Данчева, искам да ви кажа, че нито един от членовете на Комисията по здравеопазване обективно и нито един от присъстващите не желае нещо, което не е коректно. Нека да чуем мнението на експертите, но хората протестират всеки ден пред ТЕЛК-овете.
ДАНИЕЛА ДАНЧЕВА: Точно така протестират поради други причини. Искам да ви кажа нещо, което създаде най-голямото объркване, когато по време на мандата на НДСВ се направи една много кардинална грешка в Правилника на Закона за интеграция на хората с увреждания се вкара един текст, в който се каза, че правата по този закон могат да ползват всички хора навършили пенсионна възраст пожизнено. Тогава се създаде хаоса и тръгнаха хората, на които им предстоеше да влезнат в пенсионна възраст в ТЕЛК-овете, за да получат пожизнено право на пенсия.
Искам да ви кажа, че това също е много погрешно, защото ще ви посоча следният пример. Например, 65 годишна възраст е пенсионната възраст за мъжете, ако получи тежка фрактура и получава инвалидност за една година. След една година този мъж може да е напълно здрав, ако няма други придружаващи заболявания. Ние на този човек, който дано след една година да е напълно здрав и повече ТЕЛК няма да му определи никаква инвалидност, с навършването на пенсионната възраст автоматически е станал пожизнен и съответно ще бъде потребител на всички тези ресурси, които са предвидени за тежките инвалиди и ще харчи от държавната хазна всички привилегии по Закона за инвалидите, по Закона за местните данъци и такси и всички останали закони, а той ще бъде един напълно здрав човек.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: В началото искам да кажа, че ние приемаме бележката на Министерството на труда и социалната политика и на Националния осигурителен институт за уеднаквяване на терминологията. Съответно думата „трайно” да бъде добавена в останалите алинеи на член 101.
Отново искам да кажа, че с предложението за промяна в този член ние в същност действително правим една сериозна стъпка напред в разграничаване работата на медицинската експертиза когато става дума за лице в нетрудоспособна възраст и лица в трудоспособна възраст, въвеждайки възможността медицинската експертиза да определи вид и степен на увреждането на лицата, които не са в трудоспособна възраст. Мисля, че това е ясно за всички и се прави именно защото медицинската експертиза на работоспособността трябва да бъде и да се отнася за хора, които са в работоспособна възраст.
Смисълът на тази промяна е, от една страна да се регулират тези обществени отношения, които касаят определението на работоспособността на хората в трудоспособна възраст и да се даде възможност на тези, които не са в такава да бъде определяно с медицинска експертиза вида и степента на увреждане. За всички е ясно, че това значително ще облекчи и ще промени работата в системата на ТЕЛК и ще се избяга от някои от сериозните затруднения, които в момента съществуват.
ВЕСКА СЪБЕВА: Доколкото си спомням този закон мина както е по законодателство за одобрение в Националния съвет. Ние дадохме своите предложения и когато дадохме своите предложения и одобрихме промяната никой не се е съгласил да има разлика в документите, които ще излязат за различните възрасти. Освен това не сте прави в това отношение за работоспособността. Ние говорим за хора, които в момента работят. Съгласихме се, че в Кодекса за социално осигуряване има някои разпореждания за работещите хора. Националният осигурителен институт категорично отказва да променя по какъвто и да е повод независимо дали е в нарушение на другите кодекси и закони да променя своя социално осигурителен кодекс. За това не сме съгласни с така направените постановки. Мисля, че миналият път раздадохме становището на Националния съвет за интеграция на хората с увреждания и всички би трябвало да го имате и да сте се запознали с него. В член 102 имахме предложения в този национален съвет, който третира проблемите на медицинската експертиза, където влизат заместник-министрите да бъде включена и Агенцията за хората с увреждания, която е един орган, който би трябвало да координира нещата за хората с увреждания. Не е вярно за възрастните, че когато получи временна нетрудоспособност влиза директно в пожизнено. Това не е така. Той може да се върне на работа, може да работи, но вид и степен на увреждане. Ако човекът работи може по националното осигурително законодателство да му бъде дадена препоръка за това коя работа би навредила в момента на работното място, в което се намира. Съвсем различни неща сме говорили на Национален съвет и не знам къде се промениха нещата. Съвсем различни неща говорихме и в работната група. Поискахме документ, който да излиза един и същ за всички групи. До този момент такъв документ не е представен. Благодаря ви.
ВИОЛЕТА АНТОНОВА: Категорично сме възрастните хора да се изключват от тази група, тъй като всичко, което получава като инвалидна количка, патерици и т.н. е свързано с неговата степен на увреждане. Да ги изключим тотално от тази група хора е направо престъпление.
ВЕСЕЛА КАРАИВАНОВА: Искам на напомня и на народните представители и на представителите на неправителствения сектор, че и в настоящия момент в решенията на ТЕЛК отзад задължително се записва каква работа лицето може да извършва и какво се препоръчва да не работи. Всички тези неща и към настоящия момент са уредени.
ВЕЛЕРИ ЦЕКОВ: Уважаеми народни представители, уважаеми представители на хората с увреждания, мисля че вашите страхове са малко преувеличени, защото текстовете, за които става дума и които променяме в член 101 разделят видовете оценка, която се дава от медицинската експертиза в зависимост от това дали човек е в работоспособна или неработоспособна възраст.
В края на този законопроект има редица изменения в Кодекса за застраховането и в Кодекса за социално осигуряване, в които се правят съответните изменения на член 101. Така, че вашите опасения, че хората с увреждания, които са в нетрудоспособна възраст ще загубят някои от своите привилегии не са обосновани.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Ние няма непрекъснато да спорим, разбира се, че ще ви дам думата с най-голямо уважение към вас, но ако обичате бъдете малко по-кратки, защото след закона следва съответната наредба за практическото приложение, където детайлите ще бъдат уточнени. Фактът е факт, че в момента ТЕЛК-овете изискват коренна промяна за всички без изключение е ясно това. Моля да бъда извинен, но 40 години работя в областна болница и най-големите ми проблеми са от ТЕЛК-овете с тези текстове нещата все пак се стабилизират.
ХАРИ ХАРАЛАМБОВ: Знам, че няма народен представител чрез който това предложение да бъде формализирано. Убеден съм, че ТЕЛК-овете ще бъдат облекчени, ако се извърши промяна, за каквато каза госпожа Събева. Единен документ да имат всички хора с увреждания. Предлагам една редакция на новата алинея 1 на член 101, която се предлага, която да не разделя лицата с увреждания по възраст, а да гласи по следния начин: „За установяване вида и степента на увреждане и за потвърждаване на професионална болест се извършва медицинска експертиза”. Тогава вид и степен на увреждане ще се установява за всички лица, а работоспособността е друг проблем, който ще се уреди с наредбата, за която казахте, за да се облекчи работата на ТЕЛК-овете. Единен документ за всички хора с увреждания трябва да излиза от ТЕЛК-овете с едно и също съдържание.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Защо?
ПЕТКО КЕНАНОВ: Защото, това е чисто медицинският документ. Останалото не е медицински документ. Нека хората, които са оторизирани да дават медицински оценки да правят точно това. Когато ТЕЛК-а се издава в него има вид и степен на увреждане, тъй като лекарите това са учили и това знаят да правят. Колко е трудоспособен един човек зависи лично от него. Той може да преодолее собствени недъзи и недостатъци и да работи повече от някои здрави, които не искат да работят. На тях какъв документ ще издадете?
ДАНИЕЛА ДАНЧЕВА: Искам да попитам заместник-министър Цеков, как ще определи неговата медицинска експертиза степен на трайно намалена работоспособност на един 18 годишен младеж, току що завършил гимназиалното си образование или един 22 годишен младеж току що завършил висшето си образование, който е напълно сляп или е на инвалидна количка и не е работил до тогава. Как ще се определи? Това е абсурдно. Преди време изпратихме доклада на Европейската комисия, който беше анализ на медицинската експертиза за всички страни членки на Европейския съюз, как се определя инвалидността. Вземете и го прочетете и най-сетне да унифицираме нашето законодателство.
Аз настоявам както и всички останали колеги от национално представените организации за единен документ – вид и степен на увреждане, така както беше записано навремето и в Националната стратегия на хората с увреждания. Благодаря ви.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Уважаеми дами и господа народни представители вече казах, че не можем да допуснем медицинската експертиза да установява едно и също за хора в трудоспособна и хора в нетрудоспособна възраст. Това е намерението. Защото, целите на медицинската експертиза е да се установи трудоспособността на едно лице. Задачите на медицинската експертиза са да оценят работоспособността на едно лице. Това е смисълът на тази система и за това съществува.
ДАНИЕЛА ДАНЧЕВА: Сменете системата, от кога говорим да се смени тази система.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Мисля, че с текста, който е предложен от законопроекта на Министерски съвет, това ясно се установява. За лицата в трудоспособна възраст ще се прави оценка на степента на трайно намалена работоспособност на лицата в трудоспособна възраст. За останалите лица ще има установяване вид и степен на увреждането. Медицинската комисия, медицинската експертиза е тази, която ще прави оценка на база на заболяването, независимо ако едно лице е в трудоспособна възраст дали е работило или не е работило.
ВЕСКА СЪБЕВА: Искам да кажа, че министерството година и половина се борихме да смени философията си. Явно не е сменена от Министерството на здравеопазването. Искам да знаете, че ако се приеме този текст ще бъде атакуван директно в съда. Ние няма да се поколебаем защото хората с увреждания не са хора, които не могат. Ние говорим за равни права и равни възможности. Не може една група да се отделя от друга. Всички хора получават вид и степен на увреждане, за което се създава тази медицинска експертиза. Тя установява това, а кой колко ще работи, кой колко ще бъде интегриран в училище, това е отделен процес и е процес на други закони и уредби, които ще помогнат в тази процедура за хората с увреждания. Много моля, националния съвет е изпратило своето становище, съобразете се с него,ако не директно отиваме в съда. Благодаря ви.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Госпожо Събева, Коалиция за България повече от три години и половина се занимава с проблемите на ТЕЛК. Заявявам категорично пред всички мои колеги, че не по-малко от шест пъти на парламентарна група в тази зала по два часа и половина проблемите на ТЕЛК се обсъждат и отделно ние отидохме в проблемите на ТЕЛК на нашия най-висш върховен политически форум по онова време Висшия партиен съвет да разглеждаме точно ТЕЛК-а. Текстовете, които са представени пред вас са в резултат на повече от една година и половина експертни мнения и решения включително и от директора на Националната експертна лекарска комисия.
Искам да ви призная нещо. Тогава когато отидете на опашка в ТЕЛК, където си изберете и в която искате областна болница, не може да продължава децата да чакат заедно с възрастните. Редно е потоците да бъдат разделени, което се прави по този начин. Това, че вие желаете нещо, и че на всяка цена трябва да се случи нещо, смятам, че в бъдеще е въпрос на преговори, на наредби и на уредби. Тук са представителите на НОИ никой от нас не иска да направи зло, но никой не може повече да търпи това, което се случва в ТЕЛК. Защото, преди година всички статии във вестниците коментираха, че еди кой си отива до НЕЛК с една молба, а НЕЛК дава дата след четири години. Това не може да продължи повече.
Уважаеми колеги народни представители, имате ли някакви предложения? Няма.
Ще помоля да чуем последната редакция на параграф 36, член 101.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Параграф 36 с редакцията, която беше предложена от госпожа Весела Караиванова, в член 101, алинея 1 думата „Намалена работоспособност” да се замени с „Трайно намалена работоспособност”. Същото да се направи и в алинея 6.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Уважаеми колеги, подлагам на гласуване параграф 36 по вносител с направената бележка от заместник-директора на Националния осигурителен институт.
Моля, който е съгласен, да гласува?
- „За” – 8.
- „Против” – Няма.
- „Въздържали се” – Няма.
Приема се.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Оттеглям предложението си по параграф 36.
Параграф 37.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Уважаеми колеги, имате думата по параграф 37.
ВЕСКА СЪБЕВА: В член 102 имаме предложение за участие в Националния съвет по медицинска експертиза на Агенцията за хората с увреждания, както и представител на Националния съвет за интеграция на хората с увреждане. Това е по протокол, който ви предадохме на миналото заседание. Това са нашите предложения.
Считаме, че това са органите, които защитават най-добре правата и биха били полезни в този национален съвет.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Доктор Цеков, има ли някакъв проблем това да се направи.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Уважаеми дами и господа народни представители, според нас това не е необходимо, тъй като директора на Агенцията за хората за увреждания е лицето, което фактически по този начин с тази промяна ще участва и в двата съвета. Той сега по право участва в Националния съвет за хората с увреждания, а сега ще има право да участва и в Националния съвет за медицинската експертиза, което на практика ще даде възможност и в този съвет да бъдат представени вижданията и проблемите на хората с уврежданията.
ВЕСКА СЪБЕВА: Искам да ви кажа, че Националният съвет за интеграция на хората с увреждания е различен от Националния съвет за медицинска експертиза. Директорът на Агенцията за хората с увреждане не участва в Националния съвет за интеграция на хората с увреждания. Той е съвсем различна институция и форма на управление и представяне, така че това са различни неща. За това предлагаме и той и представител на Националния съвет за интеграция на хората с увреждания да участват по член 102 в Националния съвет по медицинска експертиза, което е много различно от тези неща, които казахте. Благодаря ви.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Госпожо Събева, ще помоля нашия експерт да ви каже нещо много важно, говорим за правителствени и неправителствени организации.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Въпросът ми е към заместник-министър Цеков, Вие предлагате да се включи изпълнителният директор на Агенцията за хората с увреждания, което е държавна структура, доколкото разбирам предложението е да се включат и представителите на неправителствения сектор.
В предложението в параграф 37, вие предлагате в член 102, алинея 2, в състава на Националния съвет по медицинска експертиза да се добави и директора на Агенцията за хората с увреждания, което е държавна структура. Тя е изпълнителна агенция. Предложението, което току що чухме е да се включат и представители на неправителствения сектор, какво е вашето отношение по този въпрос?
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Първо, не виждам формализирано такова предложение. Никой не го е направил досега по надлежния ред. Вие искате сега в движение да вземем отношение по този въпрос. Принципното ни виждане е, че не подкрепяме такова предложение. Още повече, че не сме имали време да се запознаем и да оценим какъв ще бъде ефектът от тази промяна. Формално такова предложение постъпило няма. За това, а и по принцип сме против това предложение.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Уважаеми колеги подлагам на гласуване параграф 37 по вносител.
Моля, който е съгласен, да гласува?
- „За” – 8.
- „Против” – Няма.
- „Въздържали се” – Няма.
Приема се.
Параграф 38.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Уважаеми колеги, имате ли предложения по параграф 38? Не виждам.
Подлагам на гласуване параграф 38 по вносител. Моля, който е съгласен, да гласува?
- „За” – 8.
- „Против” – Няма.
- „Въздържали се” – Няма.
Приема се.
Параграф 39.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: В този параграф става въпрос за Детските експертни лекарски комисии.
Имате ли предложения по този параграф? Не виждам.
Моля, който е съгласен да приемем параграф 39 по вносител, да гласува?
- „За” – 8.
- „Против” – Няма.
- „Въздържали се” – Няма.
Приема се.
Параграф 40.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Имате думата по параграф 40.
ХАРИ ХАРАЛАМБОВ: Ще помоля, някой да отложи, че НОИ и досега го имаше, съпоставяйки с действащия текст. Отпада представител на Регионалната дирекция за социално подпомагане. Това много се разминава с логиката на заместник-министър Валери Цеков. Съжалявам, но вече в крайна степен се разминава. Вие хем продължавате да искате да установявате трайно намалена работоспособност, хем превръщате експертизата в чисто медицинска. Ще ви помоля да обясните как става това. Ако трябва нека лекар отново да бъде, ако толкова държите, но представител на регионалната дирекция за социално подпомагане да остане.
Предлагам, или отпадане на този параграф и запазване на текста в сега съществуващата му форма или да се запише „Лекар представител на регионалната дирекция за социално подпомагане”. Абсолютно съм против за отпадането на тази институция от ТЕЛК. Едвам се преборихме да ги има преди няколко години и сега отново отпадат – защо?
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Какво е становището на Министерството на труда и социалната политика по този въпрос?
НИНА ШЕРБЕТОВА: Мотивите за отпадане на представител на регионална дирекция за социално подпомагане са, че социалните работници нямат медицинското образование и така или иначе не се допускат до прегледа на лицето с увреждане. В същото време при констатирано нарушение от страна на лекарите, които извършват медицинската експертиза социалните работници носят същата отговорност. В този случай функциите на служителите на Агенцията за социално подпомагане могат да бъдат консултативни, като тяхното присъствие като членове на лекарските комисии е необосновано.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Колеги имате ли други мнения или съображения?
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Господин председател, възможно е да не съм чул добре, вероятно имам намален слух, но ми избяга от съзнанието кога и как гласувахме параграф 39, защото там имах една бележка свързана с алинея 2, където е казано, че в съставите на ДЕЛК могат да работят лекари с призната специалност. Например, ако не сме записали, че могат да работят, какво ще се промени? Този текст не стои добре. Трябва или задължително да участва поне един лекар, но този текст трябва да има някаква действена функция, във вида, в който е разписан „могат да работят” означава, че могат и да не работят. Тогава защо ни е нужен?
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Доктор Йорданов, благодаря за бележката, наистина категорията „могат” обърква малко нещата.
Колеги, връщаме се към параграф 39.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Проблемът е следният, ако направим императивен текста и се окаже, че лекар с педиатрия с десет години трудов стаж не съществува на територията на съответната ДЕЛК няма да може да бъде съставена. Може да бъде с по-малък трудов стаж.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Ако отпадне първото изречение на алинея 2 ще се промени ли нещо?
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Нали разбирате какво може да се случи? Ако няма лекар с десет години трудов стаж със специалност „Педиатрия” ДЕЛК няма да може да се състави.
СТАНКА МАРИНЧЕВА: Предлагам да запишем, че работят лекари с призната специалност. Имайте предвид, че това са комисии, които се създават към областните болници. Кой става началник на отделение преди да има десет години трудов стаж?
Предлагам следния текст: „В съставите на ДЕЛК работят лекари с призната специалност детски болести”, ако трябва да запишем не по-малко, да „с не по-малко стаж от десет години”. Някъде може да се направи изключение, но аз не познавам такъв лекар. Той четири години специализира и работи като ординатор и на 45 – 50 години става завеждащ отделение. Един завеждащ отделение става председател на ТЕЛК, друг не може да бъде.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Според мен, основният риск е от твърде високото изискване касаещо трудовия стаж на лекаря, който с педиатъра, който ще участва, абсолютно ясно е, че не може да няма лекар със специалност „Педиатрия”. Когато поставим и второто кумулативно изискване с „не по-малко от десет години трудов стаж”, а такъв няма или не желае да бъде включен в състава на ДЕЛК, тогава няма да имаме ДЕЛК в съответната област или град. В това е проблема. Ако намерим решение на този проблем, тогава може да отпадне думата „Могат” и текста да стане императивен, но това е риск, който крие такъв императивен текст.
СТАНКА МАРИНЧЕВА: Да запишем „със стаж до десет години”.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Не, до десет години. Стажът трябва да е голям, може да е повече от десет години, но проблема е, че хора със специалност „Педиатрия” със стаж не по-малко от десет години по специалността се намират сравнително рядко и трудно когато става въпрос за включване в състава на експертната комисия.
СТАНКА МАРИНЧЕВА: Доктор Цеков, не е рядко, ние нямаме завеждащ отделение, който да е без специалност.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Съгласно българското законодателство всеки лекар завършил медицина има право да работи във всяка област на медицината. Това е ясно за всички. Лекарите завършващи медицина са правоспособни лекари. Т.е. в случаите когато се опитваме на територията на една област или на едно населено място да създадем детска експертна лекарска комисия, но не разполагаме със специалисти по педиатрия, няма формална пречка в тази комисия да работят и лекари, които нямат такава специалност. Заложим ли императивно изискване особено с 10 години стаж ние се изправяме, искам да сте на ясно с реалността уважаеми дами и господа народни представители, няма лекари, които искат да работят в експертните лекарски комисии. И сега се срещат сериозни трудности, когато трябва да бъде създадена такава комисия. Колкото по-сериозни са ограниченията, пред лекарите, които имат право да работят в тази комисия, толкова по-трудно ще правим тези комисии в бъдеще. Имайте предвид, че на много места такива комисии сега няма. Една от причините да няма е липсата на такива специалисти и на желание, ако има такива специалисти да бъдат включени в състава на тези комисии. Разбирам съображенията на господин Йорданов и на госпожа Маринчева, но реалността е такава каквато е, ние трябва да имаме предвид какво се случва.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Тогава да започнем направо с второто изречение с предимство се включват и да кажем, че са педиатри. Първото изречение издава законодателна слабост. Това е нещо, което в закони пожелания не са редни, или се разрешава или се забранява. Но да се казва добре би било в закон, не прилича на закон.
ПЕТКО КЕНАНОВ: За нас е важно да работят педиатри. За нас е по-ценно да има педиатър с две или три години стаж, отколкото да отиде там който и да е или има трудов стаж от двадесет години. За нас е важно човекът да е специалист. За това намалете този десет годишен срок.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Приемаме вашата бележка.
Колеги, ние приехме параграф 39 и мисля да не се връщаме и да не гласуваме повече. Благодаря ви.
По параграф 40 по вносител, чухме обяснението на Министерството на труда и социалната политика.
Уважаеми колеги, подлагам на гласуване параграф 40 по вносител.
Моля, който е съгласен, да гласува?
- „За” – 8.
- „Против” – Няма.
- „Въздържали се” – Няма.
Приема се.
Параграф 41.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Колеги, имате ли предложения по параграф 41.
Моля, който е съгласен да се приеме параграф 41, да гласува?
- „За” – 8.
- „Против” – Няма.
- „Въздържали се” – Няма.
Приема се.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Ще помоля за параграф 41 поне едно пояснение да получа. Когато господин министър с вас обсъждахме мои предложения свързани с това дали да бъдат държавни служители или не, едната от темите, които разисквахме беше трудността да се намират лекари, които да работят в ТЕЛК-овете и същевременно възможността да упражняват професията си защото е много трудно при не достатъчно натоварване на съответния ТЕЛК, тези хора да заработват трудово възнаграждение, което да осигурява издръжката на семействата им. Този текст във вида, в който се приема сега лишава ли ги от тази възможност да работят в извънболничната помощ, да работят в болничната помощ. И така звучащ би могъл да бъде обект на атака. Например, защо да сключват договори с касата и да издават рецепти и да пишат болничен лист, защото писането на болничен лист това оценка ли е на трудоспособността? Според мен, да. Тогава как да преглеждам в кабинета без да дам болничен лист. Аз съм силно смутен този текст да има едно звучене във вашето съзнание, друго звучене в моето съзнание и трето в съзнанието на хората, които ще упражняват контрол.
СИМЕОН ВАСИЛЕВ: Уважаеми господин председател, ако може една реплика. Искам да кажа на колегата Йорданов, че с този текст ние прекратяваме една порочна практика и нищо повече.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Уважаеми дами и господа народни представители, текста е същият какъвто е и в сега действащия член на Закона за здравето. Ако погледнете действащия текст на член 106, в него има почти същата редакция. Изменението е редакционно, не е по същество. В този смисъл, не виждам някаква сериозна промяна с този текст.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Разберете се с доктор Василев коя порочна практика е прекратява тогава новата редакция на този текст.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Промяната е, че в сега съществуващия член на алинея 3, на член 106 няма ДЕЛК, нищо друго не се променя.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Прав ли е доктор Василев, превеждайки вашите думи по начина, по който не исках да бъдат преведени, но той ги преведе.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Досега съществуващият текст създавал ли е проблем?
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Колегата го нарече порочна практика.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Ако не е създавал проблем, новото в този текст е, че в разпоредбите на текста се включват и ДЕЛК, които досега не съществуваха.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Това е точно така.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Някой твърди ли, че текстът създава проблем?
ПРЕДС.ТОДОР КУМЧЕВ: Уважаеми колеги, параграф 41 беше подкрепен няма да се връщаме назад.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Не могат така да се прескачат текстове и да се разглеждат на галоп.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Доктор Йорданов, искам да ви кажа, че нищо не прескачаме. Ние сме дали възможност и всеки един от нас е имал възможност да бъдат разгледани повече от двадесет и един ден.
Имам една молба към вас, ще се разглеждат текстовете още по-бално, ако имате някакви съображения кажете ги. В конкретния случай, ако имате други предложения, тъй като параграф 41 буквално в определен смисъл повтаря досега действащия текст.
Параграф 42.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Уважаеми колеги, имате ли предложния по параграф 42?
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: В този параграф се добавя ДЕЛК.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Моля, който е съгласен, да гласува?
- „За” – 9.
- „Против” – Няма.
- „Въздържали се” – Няма.
Приема се.
Параграф 43.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Уважаеми колеги, в този параграф става въпрос за архивите, които се издават от ТЕЛК-овете.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Господин председател, тук също промяната е редакционна, включва се ДЕЛК в разпоредбите на текста, който и сега съществува в член 108.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Уважаеми колеги, поставям на гласуване параграф 43.
Моля, който е съгласен да се приеме параграф 43, да гласува?
- „За” – 9.
- „Против” – Няма.
- „Въздържали се” – Няма.
Приема се.
По този параграф има предложение на доктор Руденко Йорданов.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Оттеглям предложението, което съм направил.
Параграф 44.
ПРЕД. ТОДОР КУМЧЕВ: Уважаеми колеги, имате думата по параграф 44.
ХАРИ ХАРАЛАМБОВ:Уважаеми господин председател, за да оцените, че се отнасям конструктивно към промените в законопроекта, ако са приемливи за хората с увреждания, искам да кажа, че напълно подкрепяме новата алинея 9, на член 112. Това ще облекчи много проблеми на освидетелстваните хора с увреждания, тъй като вие знаете, че обжалването пред НЕЛК и в последствие пред Административния съд отнема известно време и това отклонение от общо установената практика на административното право за спиране изпълнението на административния акт, в случай решението на ТЕЛК докато тече процедурата по обжалване е абсолютно приемливо и резонно.
Бих си позволил да ви предложа, защото тук е мястото, разбира се наш е проблем, че не успяхме да срещнем разбиране от народен представител, който да внесе между първо и второ четене тези предложения, търсихме до известна степен, но те станаха много набързо, беше гласуван и намален срок за тяхното внасяне и не успяхме да ги внесем.
Предлагам в член 114, промяна в алинея 1, точка 4, която е редакционна, но действително много съществена, но нейното място е тук. Ако се намери народен представител, който да предложи това и да се гласува от вас това ще реши още един голям проблем на хората. Тук е предвидено, че обжалването на експертните решения на НЕЛК става пред Административен съд – София град, което е в съответствие и в синхрон с установената практика, че това се прави по седалището на административния орган. Обаче, много от административните органи имат териториални поделения и тогава подсъдността попада пред местния административен съд, тъй като НЕЛК е национална комисия и е напълно нормално нейното седалище да е само и единствено в София, предлагам промяната в точка 4 да гласи по следния начин: „Обжалването на експертните решения на НЕЛК се прави пред Административния съд в района на който е постоянния или настоящи адрес на освидетелстваното лице”. Защото е много по-лесно за държавата да похарчи ресурс и ако прецени да изпрати свой юрисконсулт на НЕЛК там, отколкото освидетелстваното лице или само да пътува например от Силистра до София, за да се яви тук пред съда или да наеме адвокати, да му плати командировка, респективно хонорар. Освен това вие знаете, че при обжалването пред Административния съд обикновено се иска нова съдебно-медицинска медицина на състоянието на съответния човек с увреждане. Тогава, тъй като Административният съд е тук той назначава вещи лице оттук от този съдебен район, при което положение човекът трябва да се яви на преглед отново тук. Ако той не се яви това е единствено в негов ущърб. Мястото за още едно отклонение от общо установената административна практика е тук да бъде извършено и в този закон. Наред с това, че не се спира изпълнението на обжалваните експертни решения смятам, че това ще облекчи положението на хората с увреждания, тъй като вие знаете, че те в повечето случаи са социално слаби и не им е възможно да упражнят правата си.
Искам с още едно изречение да ви напомня, че обжалването на експертните решения на НЕЛК не винаги са по инициатива на самия човек с увреждане макар, че има и редица такива случаи. Понякога става и по инициатива на Националния осигурителен институт и на всички други заинтересовани лица. Нека съдебната процедура да е максимално улеснена за самите хора с увреждания. Да им бъде гарантиран справедлив и достъпен съдебен процес. Благодаря ви.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Благодаря ви господин Хараламбов, истина е, че във всяка една област в момента има административни съдилища, които отскоро са създадени, но нека да чуем становището на Националния осигурителен институт.
ВЕСЕЛА КАРАИВАНОВА: Доцент Кумчев, с дълбоко уважение към всички хора с увреждания и техните представители в национално представителните организации искам да споделя с вас нашите тревоги по отношение на разходването на средствата от фондовете на обществено осигуряване. Какво ще се получи, ако текста на алинея 9, член 112 остане начинът, по който е предложен, т.е. обжалването да не спира изпълнението на решенията. Това означава няколко неща:
Първо, ние ще нарушим норми от Кодекса за социално осигуряване, които казват, че пенсията се спира при изтекло решение на инвалидизирани.
Второ, ние ще плащаме инвалидни пенсии без да имаме законово основание. Този индивидуален административен акт, каквито са решенията на ТЕЛК и НЕЛК по Административно процесуалния кодекс, няма да бъдат влезли в сила. Ние ще плащаме нерегламентирано, незаконосъобразно. Оттам всички тези хора, които имат права по Данъчно осигурителния процесуален кодекс, по Закона за данъка върху доходите на физически лица, за облекчения. По Закона за акцизите в последствие, ако след обжалването решението е друго как ще събираме тези средства. Не случайно господин Хараламбов каза, че това са по-голямата част социално слаби хора. Да, те няма да имат имот и доходи. Представяте ли си как тогава ние ще връщаме тези средства, които неправомерно сме дали. Кой ще връща данъка, за който е ползвано данъчно облекчение? Ако случайно е закупен автомобил? Седемнадесет са нормативните документи, по които това решение служи за право. Това са интеграционни добавки, пътувания и телефонни разговори. Искам тези неща да се знаят. За 2008 година спрените пенсии са 1434. Поставете средно по 300 лева средна пенсия, погледнете каква е сумата.
Трето, когато на лицето, което е инвалидизирано не му достига стаж, ние даряваме стаж. Върху нещо се осъвременяват. Цялата тази пенсия след това се натрупва като разход и е осъвременява. Бюджетът на държавното обществено осигуряване за 2009 година е приет от Народното събрание. И в момента фонд „Пенсии” е в дефицит, което означава, че трансферът от Републиканския бюджет ще се увеличи към нас, за да можем ние да гарантираме тези плащания, за които обжалването да не спира изпълнението.
Разбирам ви, също съм била народен представител, при мен в приемната са идвали всички тези хора с увреждания, които в периода на обжалване остават без доходи. Като подуправител на Националния осигурителен институт защитавайки бюджета и гарантирайки законосъобразното разходване на средствата във фондовете на държавното обществено осигуряване, не мога да не споделя тези неща с вас с тревога. За това искам да ви помоля да алинея 9 да отпадне. Осъзнавам, че това е и предложение на Министерски съвет. Ситуацията е много особена.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Логичният въпрос, който моите колеги народни представители ще ви зададат е в подготовка на този документ, специално параграф 44, алинея 9, вие нямахте ли предварително становище, за да не стигаме до тук.
РУМЯНА ПАВЛОВА: Искам да ви кажа съвсем отговорно, че съгласуването по член 56 от Правилника на Министерски съвет на внесения Закон за изменение и допълнение на Закона за здравето, не е проведено с Националния осигурителен институт. Т.е. на нас никой не ни беше изпратил целият текст на закона предварително.
Искам да изложа още два правни аргумента защото алинея 9, трябва да отпадне, защото е в абсолютно противоречие с разпоредбата на член 54, алинея 1, точка 5 от Административно процесуалния кодекс. По отношение определянето на правото на инвалидна пенсия наличието на индивидуалния административен акт ТЕЛК-ово или НЕЛК-ово решение е преодициално производство и когато в това производство има обжалване ние сме длъжни да спрем пенсията и да изчакаме съгласно тази разпоредба на Административно процесуалния кодекс, за да преценим дали отговаря на изискванията на Кодекса за социално осигуряване. Наистина в член 90, алинея 2 от Административно процесуалния кодекс дава възможност на закона да уреди изрично възможността обжалването да не спира изпълнението, но в случая считаме, че това не е удачно, защото вземанията на държавното обществено осигуряване се явяват публични вземания. От хора, които така или иначе са социално слаби ние няма как дори и по принудителен път, защото по АПК Не можем да направим абсолютно нищо, освен да изпратим една покана за доброволно изпълнение, за която хората казват: „Да наистина надвзели сме пари, които не ни се дължат, но ние не можем да ви ги върнем”.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Ще помоля да чуем вносителите, защото ни безпокои като се спре пенсията този човек с какво ще живее известно време?
НИГЯР САХЛИМ: Докато чака решението на ТЕЛК с какво ще живее този човек?
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Уважаеми дами и господа народни представители, ясно е, че представителите на НОИ имат своите доводи. Категорично не приемаме правните доводи, защото както сами те съзнават с този специален закон можем да дерогираме действието на АПК и те много добре знаят това, така че правни доводи нямат. Доводите са чисто финансови и донякъде са верни, но в крайна сметка законодателният орган е Министерският съвет, той е запознат с възраженията на Националния осигурителен орган, но не ги е уважил предлагайки тази алинея в законопроекта, който е внесен на вашето внимание.
Истината е, че действително въпреки наличието на тези съществени затруднения в работата на Националния осигурителен институт, които биха могли да настъпят, хората по чиито преписки има обжалване живеят през целия този период без никакви доходи. Очевидно този факт е надделял при взимането на решение.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Господин председател, вземам акт от думите на направените изказвания преди мен, във връзка с това, какво се случва по приемните. Един от въпросите, които се поставя там е свързано с искането на адвокат Хараламбов, да се разпределят актовете, по които трябва да се произнася Административния съд на териториален принцип по района на постоянния или на настоящия адрес на освидетелстваното лице.
Моля, това предложение да бъде подложено на гласуване, защото в него има не само здрав юридически смисъл, но и здрав социален смисъл от гледна точка на интересите на освидетелстваните лица.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Уважаеми колеги искам да ви помоля и да ви предложа следното, нека да отложим гласуването на параграф 44, с десетина минути, докато доктор Адемов прегледа този параграф.
ДОНКА МИХАЙЛОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, изправени сме пред един много сложен казус.
От една страна, стои въпросът със справедливостта на хората, които при спиране на изпълнението на решенията на практика са поставени в изключително тежко социално положение и всички ние като народни представители сме се сблъсквали с десетки вероятно и повече такива случаи, в които сме били безпомощни да помогнем на хората от нашите избирателни райони.
От друга страна, напълно ясно е за всички, че този текст би довел на практика до невъзможност да бъдат събрани голяма част от вземанията по отношение на средствата, които вече са дадени, разбира се ако са обжалвани.
За мен е много неприятно, че в момента трябва да се явим арбитър между институциите по един толкова сложен текст, който има и финансови измерения, които на комисията не са ясни. Поради, което предлагам да отложим този текст за следващото заседание, за да можем да направим няколко необходими консултации, които да ни помогнат да вземем решение.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Колеги имате думата.
ХАСАН АДЕМОВ: Доцент Кумчев, това е дискусия, която се провежда от дълги години и не е от сега. По начинът, по който се предлага да бъде решен казуса не съм убеден, че на практика може да стане, тъй като има заварени положения и редица много казуси, които този текст не урежда.
В Кодекса за социално осигуряване има срок в рамките, на който трябва да бъде извършена експертизата. Ако ние приемем, че този срок ще бъде спазен тогава няма никакъв проблем. Проблемите в практиката идват в това, че този срок не се спазва в нито един от случаите. Оттам нататък е позицията на Националния осигурителен институт, която винаги е била за контрол на входа, а не за контрол на изхода, тъй като те не са сигурни, че ако експертните решения на НЕЛК или на последващата институция са различни от експертното решение на териториалните поделения на експертните лекарски комисии, тогава възниква въпроса – кой ще плаща разликата, ако има такава? Това е в основата на казуса. Разбирам желанието на Министерски съвет този проблем да бъде решен, защото иначе ситуацията е абсурдна. В продължение на няколко години изобщо да не се получи нито един лев от експертното решение и в един момент да се окаже, че срокът на експертното решение е изтекъл, а процедурата по обжалване не още не е приключила. В това е големият казус. Не съм сигурен и по-скоро подкрепям решението на Донка Михайлова, но не съм сигурен дали изобщо ще намерим решени, тъй като има и заварени положения. Тези, които в момента например са в процедура на обжалване какво ще правим с тях? Трябва да има някакъв защитен текст и за тях Какво казва текста: „Обжалването по реда на алинея 1-8 не спира решението на органите на медицинската експертиза”. Това е добре, но ако обжалването е от самото лице? Ако обжалването е от институции, това е едната страна на въпроса. Ако обжалването е от самото лице, което е предмет на експертиза. Нещата са много различни когато е от институция и когато не е. За мен основата, отправната точка е спазването на срока. Ако се спазват дните, които са предвидени в Кодекса за социално осигуряване за експертизата няма да има никакъв проблем, но за това няма гаранции.
Може би, ако се спрем на социалната инвалидна пенсия, за да може да има някакъв доход в рамките на процедурата по обжалване това е едно компромисно решение и вие ще трябва да се произнесете по него, за да има някакъв доход и след това той да бъде компенсиран, ако има разлика. Съгласете се и с позицията на Националния осигурителен институт, ако на някой му бъде отменено експертното решение на ТЕЛК в НЕЛК, и той през тези три, четири, пет години е получавал обезщетение това означава, че след това НОИ трябва да си потърси парите, как ще ги намери и кога ще ги намери, не е ясно.
Може би, решението минава през това да има някакъв доход, който да е от защитените доходи. Дали ще бъде социална инвалидна пенсия или ще бъде процент или нещо от този род, това вече е друга дискусия. Очевидно е, че трябва да има някакъв защитен доход, защото е абсурдно в продължение на две, три, пет или шест години да няма никакви доходи, докато тече процедурата по обжалването.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Уважаеми дами и господа народни представители, абсолютно съм съгласен и много път и аз съм участвал в тези дискусии от много години и досега въпросът не е решаван по никакъв начин. Проблемът със сроковете ще остане и той няма да може да бъде решен, защото сроковете за обжалване на ТЕЛК, погледнете в действащия член 112, са 14-дневни по този закон. По Кодекса за социално осигуряване са 30-дневни след решението на комисията на Националния осигурителен институт. Няма как да се спазят тези срокове, това не е възможно. Ние помислихме този текст тогава. Може ли да уеднаквим сроковете и да дадем възможност със сроковете да се избегне тази колизия, но това на практика не е възможно и самия Административно процесуален кодекс не го позволява. Така, че ние отлагайки сега по-добро решение едва ли ще намерим. Още повече, отново искам да кажа, в крайна сметка НОИ и Министерството на труда и социалната политика са изказали тези свои съображения при съгласувателната процедура. Очевидно е, че Министерският съвет е запознат с тези възражения, но не ги е приел и това трябва да имаме като съображение когато мислим по текстовете.
Тук съм единствено склонен да се съглася със забележката, която беше направена от доктор Адемов, че ние не сме уредили с тези текстове заварените положения и това е нещо, което може да бъде уредено в Преходните и допълнителни разпоредби на закона и бихме могли да предложим такъв текст за заварените случаи, но генералното решение на този казус не виждам как може да се намери, което е или да се запази положението сега, или да се приеме предложението, което Министерски съвет прави.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Доктор Цеков, тук имаше и трето предложение, за което според мен се искат поне 24 часа консултации, дори може да се заплаща социална пенсия, докато траят тези процедури.
Уважаеми колеги, явно е, че сега няма да достигнем до консенсус, предлагам ви да отложим гласуването по параграф 44, до необходимите консултации.
ХАСАН АДЕМОВ: Коя част да отложим?
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Параграф 9.
ХАСАН АДЕМОВ: Очевидно е, че дискусията, че нещо трябва да се плаща е приключила. В случая отлагаме какво да се плаща или изобщо дали да се плаща. Трябва да решим принципният въпрос. Министерският съвет предлага да се плаща, това което е по експертното решение на ТЕЛК. Ако искаме да намерим компромисното решение между това, което предлага Министерски съвет и между проблемите, които Националния осигурителен институт поставя на преден план, мисля че има компромисно решение. Ако казваме, че търсим какво да се плаща – дали цялото обезщетение или да отложим само тази част, а не да отложим изобщо дискусията дали да се плаща.
Мисля, че този въпрос вече дефинитивно е решен – трябва да се плаща. Остава да се уточним какво да се плаща и колко.
ДОНКА МИХАЙЛОВА: В същност със заключителното си изречение доктор Адемов, в някаква степен каза, това което аз исках да кажа.
Мисля, че отговорът или поне моя отговор е, че трябва да се плаща. Въпросът е какво точно? Вторият отворен въпрос са заварените положения.
Предлагам на комисията да се обединим, че приемаме философията, така както е заложена от Министерски съвет, но нека да определим размерът на плащането на каква база се случва и второ какво ще правим със заварените случаи. В този смисъл, мисля че Министерството на здравеопазването, Министерството на труда и социалната политика и Националния осигурителен институт и някои от членовете на комисията трябва да доработим текст до следващото заседание, което ще се проведе утре доктор Цеков.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Да, става въпрос да отложим алинея 9, на параграф 44.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Искам да кажа, че що се отнася до Министерството на здравеопазването ние едва ли сме компетентни да преценим какъв да бъде размерът на плащането. За нас е важен принципът, който е заложен в проекта на Министерски съвет, да има плащане по време на обжалването – колко, трябва да определят компетентните институции, а това са Националния осигурителен институт и Министерството на труда и социалната политика, евентуално и Министерството на финансите. Към момента становището очевидно е да се плаща това, което се определя по медицинска експертиза. Това е становище на Министерството на финансите и на Министерството на труда и социалната политика чрез Министерски съвет, но както решите.
ВИОЛЕТА АНТОНОВА:Уважаеми дами и господа, не знам дали разбирате какъв е казусът. Националния осигурителен институт е в самия ТЕЛК, веднъж там участва в комисиите, втори път реже в самия НОИ. Това са спестени пари на НОИ и е в техен интерес да го прави и го прави. Лично аз съм така, не получавам, и толкова месеца се чудя как да си вземам лекарствата, защото нямам никакъв друг доход. За това говоря. Помислете си тези хора с какво живеят. Аз го изпитах на гърба си.
ХАРИ ХАРАЛАМБОВ: Господин председател, продължавам да подкрепям и предложението на правителството, но предложението на доктор Адемов също е конструктивно. Важно е да решим проблемът на хората с увреждания. Ще си позволя едно сравнително техническо предложение, да не се отлага гласуването на този параграф, той да се гласува сега без тази алинея 9 и да се изработи, както в Преходните и заключителните разпоредби на този законопроект се предлагат изменения в други закони, да се създаде текст в Кодекса за социално осигуряване на подходящото систематично място, където да се казва, че по време на обжалване на експертно решение на ТЕЛК, освидетелстваното лице на ТЕЛК получава социална пенсия за инвалидност или пенсия за инвалидност поради общо заболяване, която му се е следвала от преди, в минимален размер. Тези, които не са работили получават социална пенсия по инвалидност, а тези, които са работили определено време получават пенсия по член 74 от Кодекса за социално осигуряване.
В същност това няма да доведе до събиране на не дължими суми, защото при обжалване много редки са случаите, при които лице с над 50 на сто работоспособност, т.е. лице с трайно увреждане пада под 50 на сто. По принцип при обжалване понякога се случва лице с над 90 на сто, да падне на 65 на сто или на 70 на сто и тогава се намалява размерът на пенсията. Ако през това време получава пенсията в минимален размер НОИ отново ще му дължи и ще ги доплати, както е и сега със задна дата. Ние не упрекваме Националния осигурителен институт в някакво ощетяване. Сега в момента наистина хората с увреждания, докато им се обжалват експертните решения абсолютно нищо не получават, което също не е справедливо и трябва да се намери баланс между интересите на фондовете на ДОО, т.е. държавните интереси и интереса на осигурените, в случая хората с увреждания.
Мисля, че едно подобно предложение донякъде решава проблема. Благодаря ви.
ХАСАН АДЕМОВ: Освен текстове, които да уреждат двете хипотези.
КЛИМЕНТИНА ДЕНЕВА: Искам да обърна внимание, че освен за пенсии става въпрос и за други плащания по линия на социалното подпомагане, по линия на Закона за интеграция на хората с увреждания и по линия на данъчни облекчения.
ХИСАН АДЕМОВ: Министерството на финансите сигурно са имали тези неща предвид.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Мисля, че предложението на господин Хараламбов е разумно и можем да се обсъди. Това може да доведе до изход от ситуацията, тогава ще отпаднат и тези допълнителни плащания, защото ще изобщо ще отпадне алинея 9.
ХАСАН АДЕМОВ: Госпожо Денева, при положение, че има процедура по обжалване не отпада ключа към социалното подпомагане, към интеграционното подпомагане и към всички останали социални плащания, за това става въпрос. Социалното плащане ще даде възможност и за реализирането на тези интеграционни добавки, социално подпомагане, енергийно подпомагане и т.н.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Уважаеми колеги, предлагам да приемем по принцип параграф 44 с направените бележки.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Предложението е да се приеме параграф 44, точка 1. По принцип да се приеме точка 2, като се даде възможност на работна група с представители на Министерството на здравеопазването, Министерството на труда и социалната политика, Националния осигурителен институт и Асоциацията на хората с увреждания да изработят окончателната редакция на текста, която да отрази направените предложения.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Колеги, предлагам на гласуване по принцип параграф 44 да бъде приет с направените уточнения в Преходните и заключителните разпоредби да се намери решение за алинея 9, за да може хората с увреждания да получават възнаграждение по време на обжалването.
Моля, който е съгласен, да приемем по принцип параграф 44, да гласува?
- „За” – 9.
- „Против” – Няма.
- „Въздържали се” – Няма.
Приема се.
Параграф 45.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Уважаеми колеги, параграф 45 е редакционен.
Моля, който е съгласен от народните представители да приемем параграф 45 да гласува?
- „За” – 9.
- „Против” – Няма.
- „Въздържали се” – Няма.
Приема се.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Доцент Кумчев, какво е изменението на параграф 45?
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Редакционно е.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Доцент Кумчев, от текста, който е пред мен фигурира Министерството на извънредните ситуации.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Доктор Йорданов, текстът на параграф 45 гласи следното: „В член 114, алинея 2 думите „държавната политика при бедствия и аварии” се заменят с „извънредните ситуации”.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Господин председателю, в текста на закона, който имам пред себе си в раздел V, член 114, алинея 2, понятията „държавна политика при бедствия и аварии” няма. Тогава кое променяме.
ХАСАН АДЕМОВ: Прав е доктор Руденко Йорданов, параграф 45 трябва да отпадне. Когато е подготвян законопроекта тази корекция не е била направена, така че това е техническа бележка и този текст трябва да отпадне.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: В случая сте напълно прав.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Уважаеми колеги, подлагам на гласуване параграф 45 да отпадне.
Моля, който е съгласен, да отпадне параграф 45, да гласува?
- „За” – 9.
- „Против” – Няма.
- „Въздържали се” – Няма.
Приема се.
Параграф 46.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Колеги, достигаме до много важна материя. За съжаление, хората които искаха да вземат отношение отсъстват от залата.
ДИАНА ЧИНАРСКА: Уважаеми господин председател, дами и господа колеги, с така внесеното предложение за изграждане на медицински инспекторат, който е подчинен директно на министъра на здравеопазването безспорно се цели един много добър контрол в медицинската дейност на изпълните на медицинска помощ, доболнична и болнична помощ, но тук има много проблеми и въпроси, така както е конструиран и са му вменени функции и задължения.
Първо, този медицински инспекторат означава ли, че ще има двоен контрол успоредно с контролните органи на Националната здравноосигурителна каса?
Второ, означава ли, че при всяко едно нарушение едно оплакване от пациента, който смята, че са нарушени неговите права ще има предложение от контролиращия орган, медицинският инспекторат да дава предложения за затваряне на лечебното заведение и за по-крупни мерки за наказания.
Нашето становище е оформено във вида, в който сте го получили. Ползвали сме юридическа консултация, ако се проведе една дискусия, бихме могли да се включим.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Господин председател, искам да отбележа, че ние не споделяме притесненията на Българския лекарски съюз не виждам останалите съсловни организации да се произнасят по въпроса.
С текстовете, които въвеждат във функция на медицинския инспекторат и определят какви са функциите и правомощията на инспектората, не се посяга по никакъв начин на правата на съсловните организации и специално на Българския лекарски съюз, но и на останалите съсловни организации да упражняват своите правомощия по етичните въпроси и по въпросите на добрата медицинска практика.
В същия ред на мисли, бих искал да кажа, че категорично с тези текстове не се отменят, нито дублират контролните правомощия на Националната здравноосигурителна каса и на нейните териториални подразделения, по отношение изпълнение на задълженията на изпълнителите на медицинска помощ, които са фиксирани в договорите с касата.
За разлика от контролните органи на касата, медицинският инспекторат ще се занимава само със спазването на медицинските стандарти, които знаете, че са нормативни актове на министъра на здравеопазването и правата на пациентите. Така, че в тези текстове не съществува риск от дублиране на контролни правомощия на различните контролни органи, които и сега ги имат по своите съответни закони, както виждате и в законопроекта не се правят изменения в тези закони.
Според нас, тези притеснения са неоснователни.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Имам няколко въпроса, това е изключително важен параграф. По него трябва елемент по елемент да дискутираме, защото отивам към член 116-б, точка 7 „Прави мотивирани предложения до РЦЗ за заличаване от регистъра на лечебни заведения”.
Ясно ми е къде е регистърът, но нивото РЦЗ за заличаване на лечебно заведение, което може да бъде индивидуална практика, но може да бъде и болнично лечебно заведени, това ниво не ми е достатъчно за подобни правомощия.
Вторият ми въпрос е по точка 9. „Прави мотивирани предложения за прекратяване на договор на изправител и изпълнителен директор на лечебно заведение”. Управител на ДКЦ прави предложение, но до кого? Ако не е казано, кой е адресатът, увисва правомощието. Ето това са два от детайлите, за които моля вносителят да се произнесе и ако можем да направим редакция, която да направи по-действени тези възможности.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Уважаеми колеги, искам да ви помоля за следното. Навлизаме в една материя, която е много важна и нова.
Според мен, в тази материя трябва да участват по-голям брой народни представители. Не е редно да обсъждаме материали с трима, четири или пет души.
Предлагам ви да спрем заседанието до тук за днес и утре в 16,30 часа да продължим поредното извънредно заседание по този закон, за да бъде приключен.
Уважаеми колеги, благодаря за вниманието. Закривам заседанието на Комисията по здравеопазване.



(Заседанието завърши в 14,30 часа)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/Доц. Д-р Тодор Кумчев/