Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по здравеопазването
16/02/2006
П Р О Т О К О Л
№ 21
Днес, 16 февруари 2006 г. от 15,00 часа се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазване към Четиридесетото народно събрание.
Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по здравеопазване
Стенографски запис
П Р О Т О К О Л
№ 21
Днес, 16 февруари 2006 г. от 15,00 часа се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазване към Четиридесетото народно събрание. Заседанието се проведе под ръководството на заместник-председателя на комисията – доц. Тодор Кумчев при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, № 654-01-16, внесен от Тодор Михайлов Кумчев, Янаки Боянов Стоилов и Ива Петрова Станкова на 7 февруари 2006 година – първо гласуване.
Към протокола се прилага списък на присъствалите народни представители и гости.
* * *
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми госпожи и господа присъстващи на редовното заседание на Комисията по здравеопазване към Четиридесетото Народно събрани, позволете ми да открия заседанието. Имаме необходимият кворум.
Предлагам една единствена точка в дневния ред. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, № 654-01-16. Позволете ми най-напред да предоставя думата на един от вносителите на законопроекта и председател на парламентарна комисия в Народното събрание, господин Янаки Стоилов, които излезе от своето редовно заседание, за да дойде при нас и да сподели, това което е необходимо с уважение към всички нас.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря ви господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, знаете, че трима сме вносителите на този законопроект. Той е кратък по съдържание и мисля, че не е трудно да се разбере неговата идея. Присъствам тук и поради моето уважение към Комисията по здравеопазване и съпричастност към решаване на проблемите в здравеопазването. С няколко думи, ще привлека вашето внимание към предложената промяна в Закона за здравното осигуряване.
Знаете, че не винаги на определени лица лечебните заведени оказват здравна помощ. Опитали сме се да дадем допълнителна уредба на този проблем като се разграничат различните категории случаи.
Първият случай е когато лица, които отговарят на изискванията за социално подпомагане, но не са регистрирани като такива. По предвидената процедура тяхното лечение да може да бъде поето от средствата в Агенцията за социално подпомагане. Вторият ясен случай е когато лица, за които може да се установи, че имат достатъчно доходи и имущество, но недобросъвестно не са внасяли за своето здравно осигуряване да могат тези средства да бъдат събрани по облекчена процедура, която е предвидена в Гражданско процесуалния кодекс. Т.е. да се издаде едно допълнително изпълнително основание, по този съкратен ред, с който да се гарантира, че лечебните заведения ще получат реално изразходваните средства за оказаната медицинска помощ. Ще възникнат случаи когато лицата не попадат в нито една от двете категории и при които ще има най-сложните ситуации. Могат да доведат или до невъзможност на определени лица да заплатят за здравното осигуряване, респективно лечебните заведения да получат в 100 на сто от случаите това, което им се дължи. Необходимо е да предвидим ред, по който да се действа и по-нататък практиката да подскаже евентуалната необходимост от допълнителни решения. Лично аз съм привърженик на по-амбициозно решени, което може да бъде формулирано като идея за гаранционен фонд или независимо как ще се назове, за да може да се създаде една относително самостоятелна институция, било към здравната каса или към социалното министерство, която пряко да поеме тази дейност и няма да натовари в толкова голяма степен както службите за социално подпомагане, така и самите лечебни заведения. Главното е, че една такава относително обособена финансова институция би била буфер и за пасивите, които неизбежно ще се натрупват и могат да бъдат по-нататък компенсирани, от Републиканския бюджет или от здравната каса, през следващите години.
Това е една открита дискусия, която според мен не може да се реши веднага. Ние сме принудени да търсим решение при съществуващите структури. Знаете, че в Закона за държавния бюджет бяха отделени допълнително 5 милиона лева именно с тази цел. В рамките на тези средства се разписва реда, по който могат да бъдат сезирани съответните органи,за изразходването на тези средства. Под законовите актове, според мен не са достатъчни. Този въпрос е достатъчно значителен и понякога конфликтен, така че той трябва да намери отражение и развитие в Закона за здравното осигуряване.
Смятам, че по-нататък в хода на дискусията, ако се подкрепи идеята този въпрос трябва да премине не в член 110-а, както първоначално е предложен, а в основното тяло на закона чрез създаването на допълнителна разпоредба, като член 52-а, защото развива идеи, които се отнасят към здравноосигурените и не осигурените лица. Целта на тази разпоредба, само в една от своите части е гаранционна и санкционна, но преди всичко е осигурителна, за да може да направи така, че лицата, които се нуждаят от медицинска помощ ще отговарят на определени изисквания, но поради едни или други причини не са регистрирани в списъците, да получат предвидените възможности за медицинска помощ и респективно нейното заплащане от социалните органи на държавата.
Мисля, че това е достатъчно като представяне на законопроекта. Всички ние сме открити не само за неговата дискусия, но ако идеята се споделя дори и за нейното доразвитие или коригиране в по-нататъшната работа. С този законопроект частично засягаме една много трудна и важна тема в областта на подобряването на българската здравноосигурителна система. Благодаря ви.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Господин Стоилов, искам още веднъж да поздравя официалните гости. Разбира се в лицето на господин Димитров, който е заместник-министър на труда и социалната политика.
Уважаеми колеги, искам да споделя, че вчера цитирах някои факти, но считам, за свое задължение в момента да ви запозная с тях. Какво е състоянието на лекуваните пациенти през месец януари 2006 година за страната. За страната са лекувани 63 899 пациента в болничната помощ, като от тях 2404 са здравно не осигурени, което като индекс е 3,7 на сто, здравно не осигурени лица са преминали през болничните заведения за месец януари 2006 година. За тези лица здравната каса не е финансирала болничните заведения. Това е един от основните поводи, за този законопроект, за да може този проблем да бъде решен през следващите няколко месеца.
Колеги имате думата за въпроси и становища?
ЛЮДМИЛА ВАСИЛЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, искам от името на Министерството на здравеопазването и на министъра на здравеопазването, да изразя становището, че Министерството на здравеопазването подкрепя идеята за съществуването на такава промяна в Закона за здравното осигуряване. Действително към настоящия момент Министерският съвет при Постановление № 13 от 30 януари 2006 година, с което се определят условията и реда за разходване на целеви средства за диагностика и лечения в лечебните заведения за болнична помощ. Ние считаме, че действително този проблем се нуждае от регламентиране на законодателно равнище. Подкрепяме идеята на вносителите. Благодаря ви.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Давам думата на господин Димитров – заместник-министър на труда и социалната политика, да изрази становището на министерството по предлагания законопроект.
ЯВОР ДИМИТРОВ: Благодаря ви господин председател, уважаеми дами и господа народни представители.За всички е ясен проблемът, който възниква при здравното осигуряване на много хора. Искам да насоча вниманието ви към няколко проблема, които могат да бъдат разглеждани когато се коментират.
Първо, има прието Постановление № 13 на Министерския съвет, в което са регламентирани до голяма степен нещата, които се искат в прилагания законопроект. По този начин е необходимо да се остави един период от време, в който да може да действа постановлението. Този период следва да бъде от няколко месеца, за да се уточни ценовата група и да се види кои, какви и колко на брой хора, кандидатстват за искане на такава помощ, която да се изплаща по съответния ред.
От друга страна да се види, по какъв начин действа това постановление. Мога да ви кажа, че са издадени указания, които са подписани съвместно от Агенцията за социално подпомагане и Националната здравноосигурителна каса, които са изпратени в дирекция “Социално подпомагане” и може да започне процеса на прилагане на съответното постановление.
Проблем, който възниква при така разписани текстове, би трябвало да се прецизират някои от тях, тъй като с така изразените текстове изключително много се разширява обхвата на хората, които могат да ползват тези услуги. Това довежда до противоречие с член 40, алинея 2 от Закона за здравното осигуряване, където е посочено кои лица изрично би трябвало да бъдат здравно осигурявани. Това са именно лицата, които отговарят на две неща.
Първо, да получават местни помощи за социално подпомагане или помощи за отопление.
В проекта, който е предложен е записано: “Лицата, които отговарят на Закона за социално подпомагане”, но там има и хора, които са с много високи доходи. Има хора, които отговарят на други изисквания. Това означава ли, че на всички лица, които са включени в Закона за социално подпомагане ще бъде изплащана помощта по този ред? Изключително много се разширява и обхвата на самата здравна помощ. В постановлението е предвидено да се плаща само за болнична помощ, тук се казва, че ще се плаща за всякакъв вид здравна помощ, което означава, че се включва и до болничната помощ. До голяма степен се стига до факта, че в Агенцията за социално подпомагане трябва да влязат много хора, на които да се преценява правото, те здравно осигурени ли са и отговарят ли на Закона за социално подпомагане? По този начин считам, че с така съществуващия капацитет в Агенцията за социално подпомагане не може да бъдат обхванати толкова голям брой хора, което ще достигне до противоречия. Би трябвало да помислим и върху това, че постановлението е предвидено да действа за 5 милиона лева, но те са само за действащата 2006 година. Може да се окаже, че законът, който се предлага ще бъде закон, който след това няма да може да бъде подсигурен финансово. Няма да има пари и няма да може да се прилага. Оттук възниква въпросът, в кой момент би трябвало да се прилага този закон, тъй като не зная дали тук има представител на Министерството на финансите, но те трябва да кажат колко пари са необходими при този разширен обхват.
Съществува още един проблем, който според мен трябва да се коментира. До голяма степен се съкращава времето за издаване на социална анкета. Тук е записан седем дневен срок. Социалната анкета съгласно Закона за социалното подпомагане се прави за двадесет дни. Това означава, че се натоварват много хората, които са служители в Агенцията за социално подпомагане. В Постановление № 13 на Министерския съвет е записан седемдневен срок, но е записан като седем дневен срок от датата на получаване на документите при директора за социално подпомагане. Тук се казва, че от момента, в който лицето влезе в здравното заведение в седем дневен срок директорът трябва да уведоми здравното заведение дали е осигурено или не е. По този начин се получава много голямо разминаване. Благодаря ви.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Господин Комитов, ще кажете ли становището на Националната здравноосигурителна каса, за да може да завършим с цикъла становища.
ГЛИНКА КОМИТОВ: Ако средствата са достатъчни, може би с това трябва да започна, естествено, че Националната здравноосигурителна каса е съгласна с принципа на този проектозакон.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Колеги, имате думата?
ИВАН КОЛЧАКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, мисля че въпросът, който разглеждаме се отнася до много голяма група от българските граждани, които са над 1 милион. Добре е да кажем няколко думи защо стъпката, която се предлага е палиативна Няма да отричам, че тя е един от начините да се решава проблема, но не е най-добрия и не се прави по добър начин. Опитва се да решава част от проблема, но според мен няма да имаме добър резултат. Не мога да не кажа няколко думи, като цяло, тъй като такива ситуации се получават когато нямаме една обща здравна стратегия и не споделяме консенсусно най-важните неща. Господин Янаки Стоилов е добър събеседник тук, защото когато ние тръгнахме да правим системата спорехме с него и той изразяваше позицията, че здравно осигурителната система е опасна, не навременна и трябваше нещата да се забавят. Истината е, че ние сме последната държава в Източна Европа, след Албания и Русия, която смени своята система. Днес ние имаме много тежки проблеми в това отношение. Изпуснахме възможността, господин Стоилов, в края на миналата година да предвидим фонда, за който се сещате сега как трябва да се решат нещата. Вчера казах базовите неща, които ще повторя отново.
Системата на задължителното здравно осигуряване е държавна политика, въведена от държавата и трябва да се гарантира от държавата. Когато правехме системата ние бяхме с ясното съзнание, че след като закона задължава всички български граждани да бъдат осигурени това трябва да се гарантира от държавата. Не може да има нито един български гражданин, който да не е осигурен. Държавата е много силно ангажирана, ще припомня само базовите цифри. В момента около 2,5 милиона български граждани се осигуряват самостоятелно. Останалите ги осигурява държавата. 1 милион държавата изпуска и те не се осигуряват. Това е в нарушение на закона, който ние сме въвели като държава.
Държавата трябва да гарантира и справедливостта и солидарността чрез механизмите на своята институционална мощ. Днес Националния осигурителен институт и Националната здравноосигурителна каса са държавни обществени институции и нека да припомним, че в предишния мандат НЗОК беше практически одържавена и разрушен трипартитния принцип с основната идея, която доцент Щерев защитаваше, че ние правим тази стъпка, за да може някой да поеме отговорността. Т.е. държавата. Още повече засилихме отговорността на държавата. Днес ние виждаме, че социалната институция на държавата в официалното становище на Министерството на труда и социалната политика и нейната Агенция за социално подпомагане, казва практически, че такъв законопроект не може да проработи. Когато ни го казват, ние трябва да разберем. Тук уважаемия заместник-министър казва нещата. Вчера видях моя уважаван колега доктор Хасан Адемов, как избяга да вземе отношение, защото първо е отговорен и второ не може да бъде срещу управлението, защото е лоялен. Това разбира се е достойно поведение на човек, който разбира проблема и не може да го партизира и политизира. Днешният проблем прехвърля проблема от болната глава на здравата. Защото държавата когато трябва да изпълнява своята роля прехвърля на всички изпълнители те да решават проблема. Механизмът е следният: идва не осигурения български гражданин, а това са над 15 на сто от българите. Той задължително трябва да бъде обслужен здравно. Това е правилната логика, но след това изпълнителите на здравни дейности започват да си търсят парите. Тъй като над 90 на сто от тези изпълнители са публични лица, държавни и общински, ние не спорим кое е водещото – частното или държавното начало. Т.е. отново държавата е там. Вчера включително и заместник-министъра на здравеопазването господин Матеев, който отговаря за здравните заведения, казва че те също не приемат тази философия лечебните заведения да търсят длъжниците.
Искам да ви припомня, че в момента българската държава има не събрани над 3 милиарда вземания от хора, институции и юридически лица, които трябва да плащат. Държавата не може да се справи с тази ситуация и я прехвърля на изпълнителите, което е не почтено и не ефективно. Казах, че здравеопазването и социална дейност. Това е записано в Конституцията. Отиваме към Европа и ние ще бъдем социална държава. Това се разбира от всички. Държавата не трябва да бяга от тази роля. Недоумявам, как основната управляваща политическа сила, която е социално отговорна прехвърля държавната отговорност на физически и юридически лица, с което ги натоварва.
Това, което трябва да направим сега, е да въведем определените стандарти, с които всички сме съгласни и да ги гарантираме. Това следва да се направи от държавата. Вчера припомних, че най-либералната капиталистическа държава САЩ през 80-те години въведоха два социални фонда, които осигуряват с бюджетни средства пенсионерите и социално слабите. Прехвърлянето на отговорността ще доведе до там, че ще започне прехвърляне на пациента. Нашите колеги го казаха на две заседания на Комисията по здравеопазване. Най-лесно е да се избяга от отговорността. Пациент, който не е осигурен да бъде прехвърлен на друг. Първи ще го направят частните здравни заведения. Започва прехвърляне на пациенти и отказ на извършване на такава дейност. Ако в момента предоставим възможност да обслужват и да търсят парите, необходимо е да знаете, че ще има огромно прехвърляне на пациенти.
По отношение на това, че системата въвежда едни не реалистични срокове от седем дни и агенцията да дава информация кой отговаря и кой не отговаря на критериите, много ясно е записано, че по системата сега са необходими поне двадесет дни, за да се направи социална анкета.
Смятам, че дори в ситуацията, в която се намираме днес, може да се намери решение, тъй като за тези 1 милион граждани не може да се отделят чрез Постановление № 13 на Министерския съвет, пет милиона, защото това са по пет лева на човек годишно. Това е срамно и унизително Необходимо е да се отделят 100 милиона, които са по 100 лева на човек годишно. Този фонд започва да действа като буфер. Не се смейте, защото какъв е смисълът пет години подред са приключваме с един милиард излишък в бюджета и да знаем всички, че се намираме в не дофинансиране и да не осигурим 100 милиона лева в един такъв фонд.
Според мен, трябва да се направят бързи крачки. Уверявам ви, че този законопроект няма да доведе до решаване на проблема. Ще породи недоволство между всички изпълнители в здравеопазването и между всички пациенти, които ще бъдат в тази ситуация. Искам да ви кажа, че ние ще задълбочим проблемите, които имаме в здравеопазването. Аз като човек от опозицията не се радвам на такъв тип подход. Имате прекрасна възможност да решите проблемът, който е поставен, по един отговорен и ефективен начин. За това е виновна държавата, която ние и вие в момента управляваме. Благодаря ви.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Изказвам се в подкрепа на законопроекта, не защото съм влюбен в текста, а защото прави крачка в нужната посока и дава основание да доразвием това, което вече се залага макар и със закъснение. Тук съществува един проблем, който съм поставил от месец октомври миналата година. Свързан е с нуждата от нормативна база, която да урежда по един по-коректен начин взаимоотношенията между Министерството на труда и социалната политика и здравеопазната система в частта финансиране на медицинските услуги на здравно не осигурените лица. Нещата, които липсват за да бъде този механизъм действащ, а не просто текст, който ние ще приемем са три.
Първо, липсва адекватен под законов нормативен акт. Нарекох го в своите желания през октомври, ноември и декември, Наредба за здравно и здравноосигурително подпомагане. За да може да бъдат събрани на едно място всички хипотези свързани, както с подпомагане на здравно не осигурените както е заложено в член 40, алинея 2, точка 4, така и за тези, конкретни случаи, при които се налага заплащане и доплащане на медицинска услуга на лица, които са социално слаби.
Второ, липсва обемът на средствата. Да, те са недостатъчни, за да покрият нуждите, но мисля че можем да реагираме адекватно в рамките на тази година, за да направим така, че този фонд, ако се поставим пред хипотезата да бъде изчерпан, да се попълни със средства, за да не достигаме до момент, в който имаме всичко нужно като текстове и нормативна база, а нямаме пари, с които да ги изпълним.
Трето, липсва мотивацията на социалните служби, на служителите в системата на Министерството на труда и социалната политика да изпълняват и тази дейност, защото е много трудно да се работи в държава, в която болните са повече от здравите и бедните са повече от богатите. В тази ситуация един социален работник покрай всички останали ангажименти, сега се вменява и още едно задължение. Това би попречило да бъдат изпълнени в срок и качествено изискванията поставени в този законопроект.
Мисля, че това до усъвършенстване ще бъде обект на нашите по-нататъшни действия и решения. Макар и в този вид законът ще бъде полезен, защото дава възможност за решаване на проблемът, който стои пред нас – лечението на здравно не осигурените лица от категорията социално слаби.
ИВА СТАНКОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги вземам думата като един от тримата вносители на законопроекта. Вчера имахме бурни дебати в социалната комисия. Ще се постарая да няма много повторения може би защото се натрупаха много становища и изказвания. Ще продължа мислите на доктор Руденко Йорданов, че днес с присъствието на повечето от лекарите бихме могли да стигнем до един извод, който ще направи дадения законопроект по-добър и по-ясен. Искам да потвърдя, че ще гласувам за този законопроект. Необходимо е да съхраним и да гласуваме за философията на законопроекта. Да можем да защитим и здравно не осигурените, за които за два, три месеца ще успеем да добием впечатление колко са, поради различни причини. Отварям една скоба, изхождайки от данните, които посочи доцент Кумчев, макар че не са представителна извадка.
Смятам, че в чисто практически аспект няма да дойдат тези един милион не осигурени. В процеса на дейност и на прегледи, които извършваме, вчера ви казах, че съм почти непрекъснато в мрежата и зная какво става, искам да ви кажа, че идват точно тези, които са болни. Ние ще можем да проиграем цялата схема и да видим в един кратък период от време как би могло да се реагира спрямо тези хора.
От друга страна доктор Колчаков е прав, че тази отговорност е на държавата. Мисля, че това е половин стъпка към това, което трябва да направим. Съгласна съм, че не би трябвало самото лечебно заведение да дава данните на органите, които трябва да правят проверката. Задавам си въпроса, кой друг да го направи? Аз бях против на входа на здравното заведение, имайки това задължение един служител да играе ролята на разпределител по трасето за декларациите на не осигурените пациенти. На този етап е моментът да решим как да се получи това, което доктор Колчаков каза. Ние спестяваме това неприятно усещане. Състоянието на колегите лекари е унизително. Не трябва да играем ролята на Националния осигурителен институт и на Националната агенция за приходи, тъй като всеки ден проверяваме в компютъра, сключили сме договори, проверяваме в Интернет и всеки ден участваме в регулацията на пациентите.
Искам да ви уверя, че от скромно направената анкета за няколко дни, пациентите биха приели такъв начин на подписване на тази декларация, защото създава до някъде и сигурност. Що се отнася до това защо трябва да бъде поместено независимо от Постановление № 13, което действително уточнява нещата, защо трябва да бъде в законопроект, във всички случаи смятам, че законът е нещо, което ще дисциплинира самите нас, като изпълнители на услугата, като лекари и пациенти.
Смятам, че един такъв закон ще даде сигурност през следващата година залагайки и може би обяснявайки в един от членовете сигурността за финансирането отново на тези не осигурени, които биха се появили през следващата година.
Уверявам ви, че част от не осигурените може и да не дойдат тази година на прегледи. Това ще бъде един процес, който е непрекъснат. Надявам се, че с едно добро разбиране, и с присъствието на всички нас, които сме натрупали достатъчно опит, ще може да достигнем до едно разумно предложение.
Предлагам, да гласуваме този законопроект и между първо и второ четене да направим всичко възможно да добие тази форма, която бихме желали. Благодаря ви.
ХАСАН АДЕМОВ: Уважаеми колеги, нямам никакви съмнения в добрите намерения на вносителите, които много уважавам. Лично на мен не ми става ясно какво се постига с този проект. Съжалявам, че трябва да го кажа, но в този законопроект виждам една процедура разписана по начина, по който това е направено в Постановление № 13 от 30 януари 2006 година.
Друг е въпросът, че това постановление и също едно недоразумение, защото погледнете само заглавието: “ за болнична помощ на българските граждани през 2006 година, които нямат доход или лично имущество, което да им осигурява лично участие в здравноосигурителния процес”.
Уважаеми колеги, тези които нямат доход или лично имущество са контингент на социалното подпомагане, което означава, че за тях държавният бюджет чрез Агенцията за социално подпомагане осигурява участието в здравноосигурителния процес. Това означава, че самото наименование и самия подход към този проблем е дълбоко сбъркан.
Тези 100 милиона, за които говори доктор Колчаков, и за тенденцията за увеличаването на парите в този фонд, са едно много голямо недоразумение. Ако тези пари във фонда се увеличават означава, че ние презомираме, както са направили вносителите в алинея 2 “Когато лицето не е здравно осигурено”. Как така не е здравно осигурено, след като законът е за задължително здравно осигуряване.
Ако се увеличават парите в този фонд означава, че и тези, които сега се осигуряват ще бъдат демотивирани, след като има такъв механизъм за компенсиране, кой ще бъде този човек, който ще се осигурява, след като държавата се ангажира? Ако продължаваме да увеличаваме делът на държавата, който сега е близо 60 на сто от осигурителните вноски за здраве, които в момента се внасят за сметка на държавния бюджет. Доктор Колчаков не сте прав, че са само 2,5 милиона лева. Вие забравяте,че има лична осигурителна вноска. Знаете, че включително и при здравното осигуряване тези 6 на сто, 65 на сто са за сметка на работодателя, а останалите 35 на сто са лична осигурителна вноска.
Вие натоварвате с този проект Министерството на труда и социалната политика. В системата на Агенцията за социално подпомагане в България работят шест хиляди човека. Тези шест хиляди човека само по програми обслужват над 2 милиона български граждани. Работят по четири основни закона и четири допълнителни закона, включително и по Закона за пътищата. Работят и по 25 подзаконови нормативни актове. Вие искате от тях за седем дни да представят социална анкета. В член 26, алинея 6, там е записано, в правилника за приложение на Закона за социалното подпомагане, че тази социална анкета се прави за двадесет дни. Предоставя се възможност и за обжалване и т.н. В седем дневен срок директорът на дирекцията се произнася.
Веднага ще ви кажа какво е записано в Националния рамков договор. За тази процедура има друг режим, до края на първия работен ден. Искам да попитам, кое от всички тези неща е вярно? Или ние вкарваме нов регламент и начин.
На следващо място: “На лице, което отговаря на изискванията на Закона за социално подпомагане, оказаната медицинска помощ се заплаща от Агенцията за социално подпомагане по цени договорени в Националния рамков договор”. Кои са тези изисквания по Закона за социалното подпомагане? Знаете ли колко много изисквания има в този закон? Ако говорите за критериите за социално подпомагане, за получаване на месечни помощи за социално подпомагане е едно, но има много видове социално подпомагане и много категории български граждани, които подлежат на социално подпомагане, на енергийно подпомагане. Има специална Наредба № 5, която доктор Йорданов познава прекрасно. На кои от тези критерии трябва да отговаря, за да влиза в тази рубрика?
Преди да съществува това постановление и идея да се закрепи в закона ние в болницата в Разград с нейния директор направихме нещо много просто. Написахме една декларация, за да има алиби и да не връщат болните, защото министърът на здравеопазването каза, че не трябва да се връщат болните. Направихме образец на декларация, която е нотариално заверена. По този начин болницата се оправдава, че лекува болни без здравно осигуряване.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Вие прилагате закона, без да бъде приет.
ХАСАН АДЕМОВ: Да, прилагали сме го, но сега не приемам закона в този вид.
Лицата, които не отговарят на изискванията е най-малкият проблем. “При не плащане в лечебно заведение има право на принудително изпълнение”. Какво означава лечебно заведение има право на принудително изпълнение? Как така лечебното заведение ще прави принудително изпълнени? Има ли заповед? Има ли ред за обжалване? Има ли нормативен акт? Това разписано ли е?
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Всичко това е разписано.
ХАСАН АДЕМОВ: Добре, след като това е така, съгласен съм.
Според мен, предложението въпреки добрите намерения не решава целта, която се поставя, защото има един друг нормативен подзаконов акт, който се е справил с този проблем. Министерството на труда и социалната политика не подкрепят този проект. Аз също не мога да намеря в себе си мотиви, за да подкрепя този законопроект. Доктор Колчаков, никога не съм се притеснявал да изказвам своята позиция и вие знаете това. Благодаря за вниманието.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Вчера се е провело заседание на Комисията по труда и социалната политика. Бихте ли казал какъв е резултатът?
РЕПЛИКА: Резултатът е 5:4.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Доктор Адемов, разгледа голяма част от нещата, които бях набелязал в своето изказване. Действително и аз намирам противоречие с други законови актове в предложения законопроект.
Считам, че независимо от този тежък период, в който се намира здравеопазването и по точно реформата в здравеопазването искам да кажа на вносителите,че този законопроект дори палиативно няма да реши проблемите, а ще задълбочи противоречията, които в момента господин Адемов изтъкна. Ще се въздържа от подкрепа на законопроекта.
ХАСАН АДЕМОВ: Искам да подскажа на доктор Иванов, как трябва да се реши този проблем с един човек, който отговаря на условията за социално подпомагане. През 1999 година от месец юли са дължимите здравноосигурителни вноски. Сега сме 2006 година. Какво записахме в Закона за здравното осигуряване. Записахме, че този, който през последните петнадесет месеца от деня на постъпването в лечебното заведение има най-малко дванадесет платени или не повече от три не платени здравноосигурителни вноски и възстановява осигурителните си права. В Закона за здравното осигуряване сме дали редица преференции, на земеделските производители, на тези които са в неплатен отпуск, на тези които се само осигуряват и на тези, които отговарят на условията за енергийно подпомагане и т.н. те плащат по преференциални цени. Плащат за 12 месеца назад. Другите средства, които са дължими се дължат по съответния ред. Това е начинът за да се влезе в осигурителната система.
НАДЯ АНТОНОВА: Благодаря ви господин председател, уважаеми колеги, уважаеми гости. Искам да споделя и моята гледна точка по внесения законопроект и да изкажа на кратко своите съображения по силата, на които смятам да подкрепя законопроекта. Без съмнение законопроектът се опитва да отговори на няколко важни проблема, които съществуват по отношение на здравно не осигурените лица.
Считам, че принципно погледнато този законопроект отговаря на въпросите, които възникват в живота. Без съмнение има хора, които не са здравно осигурени, но отговарят на условията за социално подпомагане. Вярно е, че в проектозакона няма такава конкретика, но считам, че след като едно лице има право на енергийно подпомагане, следва да бъде подпомогнато и за неговото лечение. Друг е въпросът, че тук колегите правят възражения за сроковете, които сме установили. Седемдневният срок с противоречието със сроковете по Закона за социалното подпомагане. Това е една конкретика, която спокойно може да се уточни при второ четене на законопроекта. Това не е принципно възражение. Не мога да приема за основателно съображението, че службите за социално подпомагане са много натоварени и работят по няколко закона и подзаконови нормативни актове и поради тази причина не можем да ги натоварваме с тези функции, които законопроекта предлага.
Уважаеми колеги, ние имаме приоритети. Надявам се, че доброто здраве е един от главните приоритети на държавата. Необходимо е да се работи в подкрепа и утвърждаване на този приоритет, а не за натовареността или липсата на капацитет на административните работници. Не смятам, този довод против законопроекта за основателен, тъй като не могат да се справят поради натоварване.
Здравно не осигурените лица, които имат възможност да плащат, но не желаят, ние ги наричаме не добросъвестни. Тяхното поведение и задължение също се регламентира от законопроекта. За какво става въпрос. Става въпрос, че едно лице, което не желае да плаща, не желае да има връзка с държавата постъпвайки в лечебно заведение, лечебното заведение трябва да му окаже помощ. Така е по силата на закона и в правилата на добрата медицинска практика. В крайна сметка това лечебно заведение лекувайки не добросъвестния гражданин, който не е внесъл здравни осигуровки натрупва задължения. Тези задължения са за самото лечебно заведение. Лечебното заведение трябва да ги събере, а не някой друг. Държавата не може да събира чужди задължения. Никой не може да предявява чужди права. Държавата не може да претендира да се плати, за това, че едно лечебно заведение има разходи.
Ако не съществува този законов ред, който се предлага за законопроекта, лечебните заведения оказали здравна помощ и медицинска помощ на не осигурените лица, ще трябва да съдят самите не осигурени лица по общия исков ред. Това означава, дела, време, съдебни разноски плюс може би три инстанционно производство. Това изменение, което се предлага в законопроекта в алинея 5, означава, че лечебното заведение, след като оказва медицинска помощ, в баланса си като всяко търговско дружество отразява направените разходи за медикаменти, за труд, за консумативи и т.н. С тези извлечения от сметките си по баланс лечебното заведение ще може да се снабди с изпълнителен лист, след което по принудителен ред съдията изпълнител да събира вземането. Това е едно много голяма облекчение в полза на търговските дружества, които са лечебни заведения или обратно лечебните заведения, които са търговски дружества. Това е един облекчен ред.
Искам да кажа, че това е крайна мярка, защото в член 237, буква “в” от Гражданско процесуалния кодекс по извлечение от сметка се събират и здравните вноски на няколко публични институции, включително и на Националната здравноосигурителна каса. Това означава, че здравноосигурителната каса по този облекчен ред ще може да събира здравните вноски, при което положение много рядко ще се достигне до хипотезата, за здравно не осигурено лице, за да дойде реда на лечебното заведение да си събира вземанията. Не разбирам тревогата в лечебните заведения. Те са търговски дружество. Техният предмет на дейност е живота и здравето на човека. Много не се вписва в общото понятие търговска дейност, но юридически те са търговски дружества. Така както се събират останалите вземания, които имат, така по облекчен ред ще се събират и вземанията за положени медицински услуги.
Смятам, че това не ги облекчава. Държавата не може да прави това вместо тях поради простата причина, че те са различни субекти. Държавата е един субект, а търговското дружество е съвсем друг субект. Никой не може да предявява чужди права, за да събира чужди вземания. Това е незаконосъобразно. Доброто, което намирам в този законопроект е, че се предлага лечебното заведение да предостави на лицата по алинея 1, първичен счетоводен документ. Това е фактура, прикрепена с касова бележка, ако има плащане. Във фактурата, която лечебното заведение ще предостави, ще направя предложение за второ четене, аналитично да се изброят стойностите на извършената медицинска помощ. Имам предвид отделно да се посочат сумите за медикаменти, сумите за консумативи, сумите за медицинска помощ. Такова аналитично изражение да има и в самия баланс на търговското дружество, което дава голямо предимство на пациента, че би могъл сам да контролира оказаната му медицинска помощ и да бъде гарантиран, че няма да бъде ощетен и ще се провежда контрол върху осъществяване на медицинската дейност.
Считам, че този законопроект е на временен. Той решава важните въпроси за здравно не осигурените лица. Същевременно твърде добре гарантира лечебните заведения, които трябва и лекуват не осигурените лица, като им предоставя облекчен ред за събиране на вземанията. Благодаря ви.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Считам, че облекчените заведения в този момент на реформа са изключително затруднени от организацията и всяка болница да се реформира. Не можем да поставим задачите на болниците да събират плащанията, за които са извършвали необходимият труд.
Според мен, не е работа на болниците да се занимават със събиранията, които трябва по законен начин да бъдат обосновани. Например, Министерството на финансите или Националната агенция за приходите да бъдат оторизирани да извършват това, а не болниците да влизат в такива контакти.
Лечебните заведения имат достатъчно отговорности, за да се занимават с несвойствени функции.
ИВАН КОЛЧАКОВ: Смятам, че може би има известно недоразумение. Искам да конкретизираме ситуацията. Убеден съм, тъй като добре познавам социалната система, че тези един милион не осигурени в тях няма да намерим много хора, които да отговорят на социални критерии за подпомагане. В България всички, които имат социални критерии за подпомагане са обхванати. Т.е. твърдя, че 90 на сто от пациентите, които ще дойдат по силата на закона трябва да се осигуряват и не отговарят на социалните критерии за подпомагане. Ние ги хвърляме в една процедура, в която системата на съдия изпълнители следва да връща вземанията на изпълнителите, които не трябва да се занимават с това. Напомних ви, че системата на вземанията е изцяло в банкрут в България, защото държавата има над 3 милиона не събрани вземания. Т.е. вие може добре да познавате юридическите тънкости, но аз ви казвам, че реалността е такава. Имаме огромна маса от българите, които задължително трябва да се осигуряват и не подлежат по критериите на социалното подпомагане, за да се вкарат допълнително. Вкарваме здравните заведения в една не свойствена дейност, която няма да им донесе парите, които заслужават. Вие виждате, че има много доводи. Това е едно предупреждение, че това, което предлагате като механизъм няма да свърши работа. Ще се породят нови проблеми.
Убеден съм, че с ресурс от 100 милиона няма да се създадат нови готованци, а когато това е един междинен фонд, в който се вземат пари, които се връщат и е държавен и държавата притиска тези, които не са платили, тогава силата на държавата може да бъде упражнена по един ефективен начин. Тези, които са в социални категории и не отговарят на определени критерии и трябва да се разплати за тях, социалната роля ще играе държавата, а не изпълнителите на здравната услуга.
В момента са негативно настроени и притеснени от Министерството на труда и социалната политика и от Министерството на здравеопазването, което отговаря за изпълнителите, защото повечето от болниците са техни. Ще задълбочим още повече техните проблеми. Проблемът е само в механизъм, за който не се изисква голям ресурс. Нека да вървим по един рационален път, който е отговорен и в който можем и ние да ви подкрепим.
НАДЯ АНТОНОВА: Благодаря ви господин председател, вземам правото си да отговоря на репликите. Уважаеми доктор Иванов и доктор Колчаков, и двамата твърдите, че това снабдяване с изпълнителен лист от името на търговските дружества, които са лечебни заведения е несвойствена дейност. Няма как да е несвойствена, а е типична дейност на всяко търговско дружество в условията на пазарна икономика. Лечебните заведения са търговски дружества. Доктор Колчаков, така както събират другите вземания и ако някой счупи прозореца на болницата и болницата го осъжда, по същия начин болницата ще събира вземанията си както от счупения прозорец, така ще събере вземането и за оказаната медицинска помощ. Не разбирам тази съпротива. Наистина нямам обяснение при положение, че законопроектът предлага много облекчен ред. Животът е това, което се случва докато ние с вас доктор Колчаков мечтаем за тези 100 милиона. Случва се и това, че има здравно не осигурени лица. Тези здравно не осигурени лица се лекуват в болницата, а болниците трупат дългове. Ако няма изменение в закона, който се предлага в момента, дълговете, които болниците ще натрупат от лечението на здравно не осигурените не добросъвестни лица, как смятате, че ще бъдат покрити? По какъв ред ще се покрият? И аз искам да имаме 100 милиона, но действителността е съвсем друга. Болниците ще трябва да започнат да ги осъждат по баналния и досаден исков ред. Процедурата, която се предлага е безкрайно облекчена. Има счетоводство в търговското дружество. Там счетоводителката ще води всички разходи. На един лист се прави извлечение от сметката. Това е един лист, който се прави от всеки счетоводител точно за пет минути. С този лист наречен извлечение от сметка районния съд сам по свой почин без повече усилия от страна на търговското дружество изважда изпълнителен лист, след което се намесва съдията изпълнител с ефективните способи по нашето право. Този човек, който е недобросъвестен и има доход, могат да му направят запор по сметките, запор върху трудовото възнаграждение, да се отнеме задграничния паспорт, да му продадат колата и т.н. Говорим за хората, които имат възможност да платят, а не искат да го направят.
Погледнете алинея 4 и алинея 5 за кои хора се отнасят. Считам, че не бива да се оказва такава съпротива при положение, че лечебните заведения се облекчават по този ред.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Господин председател, уважаеми колеги, аз също съм притеснен от приемането на този законопроект. Ние пропускаме Националната агенция по приходите, която трябва да извърши основната работа. Има оказани правила как трябва да се събира здравното и социалното осигуряване. Ако трябва да обвиняваме някой това е, че от 1 юли 1999 година, никой не накара Националният осигурителен институт, а сега и Националната агенция по приходите да извърши дейността, която трябва да направи. Ако искаме нещо да се направи, искам да припомня, че на края на миналата година ние изпратихме един милион писма. Има ред и агенция за принудително събиране на вземанията. Това трябва да се направи от Националната агенция по приходите, която е задължена да събира здравните вноски. Здравното осигуряване и вноските, които се дължат от здравно неосигурените лица са малки в сравнение с това, което гражданите дължат за социално осигуряване. Дори да подкрепим този законопроект той няма да реши проблема със събирането на здравноосигурителните вноски.
Относно сроковете, които са поставени за социалната анкета, както и да запишем, социалните работници не могат в седем дневен срок да извършат тази социална анкета. Много добре се знае, че един гражданин от Стара Загора може да дойде на лечение в София. Каквото и да записваме, че анкетата ще бъде направена за седем дни, тя няма да се направи.
Ще подкрепя законопроектът, тъй като по този начин се опитваме да накараме здравно не осигурените лица по някакъв начин да започнат да внасят здравни вноски като бъдат притиснати и от здравните заведения. Имам съмнения, че съдия изпълнителя ще събере сумите за лечебните заведения.
Мисля, че трябва да насочим нашето внимание към Националната агенция по приходите, която да извърши своята дейност и тези пари да бъдат събрани.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: В стремежа си да рационализирам нашата работа, разсъждавам по следния начин. Тъй като идеята на колегите Кумчев, Стоилов и Станкова, безспорно е добра. От друга страна министерството, казаха че по принцип не възразяват и считат, че трябва да се пристъпи към конкретни законодателни промени след анали и оценка на резултатите в Постановление № 13, няма ли е по-добре да отложим това разглеждане до момента, в който имаме този анализ и оценка. Ако за това са необходими два месеца да ги изчакаме. По този начин да не обидим колегите, които са проявили добра инициатива. От друга страна да не поставяме днес този въпрос. Очевидно е, че ще се получи едно разклатено гласуване и в нашата комисия. Вероятно няма да има единно мнение. Мисля, че ако така влезе в залата няма да се получи желаният ефект. В този смисъл правя процедурното предложение. Благодаря ви.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Мисля, че е по-добре да се вземе отношение по съществото на законопроекта, каквото и да е становището днес. Защото, наистина по-дългата практика по прилагането на някаква нормативна уредба не дава допълнителна информация.
Смятам, че по-добре е тази стъпка да бъде направена, ако се смята като цяло за целесъобразна. Тази стъпка да ни подтикне и към други необходими промени, защото тук съм съгласен с всички, които казаха, че това решение не е радикално. Според нас, това е някакво решение. Ако ние като цяло в парламента не вземем поне не радикални решения, но в посока на решаване на социалните проблеми, тогава ще настъпят не след дълго радикални обстоятелства, които ще наложат ако не хората, които сме тук, други да вземат други решения.
Според мен, сериозността на социалния проблем е голяма. За това дали срокът да е седем или четиринадесет дневен, мисля че е въпрос за второ четене. Досега не съм чул, уважавайки цялата тежест на социалните служби, след внасянето на този законопроект да се очертава много хора да ги напуснат поради неимоверна претовареност.
Смятам, че ролята на законодателят е да казва какво е необходимо да вършат органите на изпълнителната власт, а не да не приемат промени, които гражданите очакват и от които се нуждаят, просто защото е трудно. Според мен, някои от аргументите са не състоятелни, да се поставя знак за пълно равенство между здравно не осигурени лица и социално слаби. Ако някой това твърди, мисля, че самият той не вярва в това пълно приравняване Благодаря ви.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Съгласно правилника на Народното събрание подлагам на гласуване процедурното предложение на господин Великов за отлагане на този въпрос.
Моля, който е съгласен днес да отложим разглеждането на този въпрос, да гласува?
- “За” – 10.
- “Против” – 4.
- “Въздържали се” – 2.
Предложението на доцент Великов се приема. Отлагаме този въпрос за следващия период от време.
Благодаря за участието. Закривам заседанието на комисията.
(Заседанието завърши в 16,00 часа)
СТЕНОГРАФ:
/П.Георгиева/ ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/Тодор Кумчев/
№ 21
Днес, 16 февруари 2006 г. от 15,00 часа се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазване към Четиридесетото народно събрание.
Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по здравеопазване
Стенографски запис
П Р О Т О К О Л
№ 21
Днес, 16 февруари 2006 г. от 15,00 часа се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазване към Четиридесетото народно събрание. Заседанието се проведе под ръководството на заместник-председателя на комисията – доц. Тодор Кумчев при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, № 654-01-16, внесен от Тодор Михайлов Кумчев, Янаки Боянов Стоилов и Ива Петрова Станкова на 7 февруари 2006 година – първо гласуване.
Към протокола се прилага списък на присъствалите народни представители и гости.
* * *
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми госпожи и господа присъстващи на редовното заседание на Комисията по здравеопазване към Четиридесетото Народно събрани, позволете ми да открия заседанието. Имаме необходимият кворум.
Предлагам една единствена точка в дневния ред. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, № 654-01-16. Позволете ми най-напред да предоставя думата на един от вносителите на законопроекта и председател на парламентарна комисия в Народното събрание, господин Янаки Стоилов, които излезе от своето редовно заседание, за да дойде при нас и да сподели, това което е необходимо с уважение към всички нас.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря ви господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, знаете, че трима сме вносителите на този законопроект. Той е кратък по съдържание и мисля, че не е трудно да се разбере неговата идея. Присъствам тук и поради моето уважение към Комисията по здравеопазване и съпричастност към решаване на проблемите в здравеопазването. С няколко думи, ще привлека вашето внимание към предложената промяна в Закона за здравното осигуряване.
Знаете, че не винаги на определени лица лечебните заведени оказват здравна помощ. Опитали сме се да дадем допълнителна уредба на този проблем като се разграничат различните категории случаи.
Първият случай е когато лица, които отговарят на изискванията за социално подпомагане, но не са регистрирани като такива. По предвидената процедура тяхното лечение да може да бъде поето от средствата в Агенцията за социално подпомагане. Вторият ясен случай е когато лица, за които може да се установи, че имат достатъчно доходи и имущество, но недобросъвестно не са внасяли за своето здравно осигуряване да могат тези средства да бъдат събрани по облекчена процедура, която е предвидена в Гражданско процесуалния кодекс. Т.е. да се издаде едно допълнително изпълнително основание, по този съкратен ред, с който да се гарантира, че лечебните заведения ще получат реално изразходваните средства за оказаната медицинска помощ. Ще възникнат случаи когато лицата не попадат в нито една от двете категории и при които ще има най-сложните ситуации. Могат да доведат или до невъзможност на определени лица да заплатят за здравното осигуряване, респективно лечебните заведения да получат в 100 на сто от случаите това, което им се дължи. Необходимо е да предвидим ред, по който да се действа и по-нататък практиката да подскаже евентуалната необходимост от допълнителни решения. Лично аз съм привърженик на по-амбициозно решени, което може да бъде формулирано като идея за гаранционен фонд или независимо как ще се назове, за да може да се създаде една относително самостоятелна институция, било към здравната каса или към социалното министерство, която пряко да поеме тази дейност и няма да натовари в толкова голяма степен както службите за социално подпомагане, така и самите лечебни заведения. Главното е, че една такава относително обособена финансова институция би била буфер и за пасивите, които неизбежно ще се натрупват и могат да бъдат по-нататък компенсирани, от Републиканския бюджет или от здравната каса, през следващите години.
Това е една открита дискусия, която според мен не може да се реши веднага. Ние сме принудени да търсим решение при съществуващите структури. Знаете, че в Закона за държавния бюджет бяха отделени допълнително 5 милиона лева именно с тази цел. В рамките на тези средства се разписва реда, по който могат да бъдат сезирани съответните органи,за изразходването на тези средства. Под законовите актове, според мен не са достатъчни. Този въпрос е достатъчно значителен и понякога конфликтен, така че той трябва да намери отражение и развитие в Закона за здравното осигуряване.
Смятам, че по-нататък в хода на дискусията, ако се подкрепи идеята този въпрос трябва да премине не в член 110-а, както първоначално е предложен, а в основното тяло на закона чрез създаването на допълнителна разпоредба, като член 52-а, защото развива идеи, които се отнасят към здравноосигурените и не осигурените лица. Целта на тази разпоредба, само в една от своите части е гаранционна и санкционна, но преди всичко е осигурителна, за да може да направи така, че лицата, които се нуждаят от медицинска помощ ще отговарят на определени изисквания, но поради едни или други причини не са регистрирани в списъците, да получат предвидените възможности за медицинска помощ и респективно нейното заплащане от социалните органи на държавата.
Мисля, че това е достатъчно като представяне на законопроекта. Всички ние сме открити не само за неговата дискусия, но ако идеята се споделя дори и за нейното доразвитие или коригиране в по-нататъшната работа. С този законопроект частично засягаме една много трудна и важна тема в областта на подобряването на българската здравноосигурителна система. Благодаря ви.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Господин Стоилов, искам още веднъж да поздравя официалните гости. Разбира се в лицето на господин Димитров, който е заместник-министър на труда и социалната политика.
Уважаеми колеги, искам да споделя, че вчера цитирах някои факти, но считам, за свое задължение в момента да ви запозная с тях. Какво е състоянието на лекуваните пациенти през месец януари 2006 година за страната. За страната са лекувани 63 899 пациента в болничната помощ, като от тях 2404 са здравно не осигурени, което като индекс е 3,7 на сто, здравно не осигурени лица са преминали през болничните заведения за месец януари 2006 година. За тези лица здравната каса не е финансирала болничните заведения. Това е един от основните поводи, за този законопроект, за да може този проблем да бъде решен през следващите няколко месеца.
Колеги имате думата за въпроси и становища?
ЛЮДМИЛА ВАСИЛЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, искам от името на Министерството на здравеопазването и на министъра на здравеопазването, да изразя становището, че Министерството на здравеопазването подкрепя идеята за съществуването на такава промяна в Закона за здравното осигуряване. Действително към настоящия момент Министерският съвет при Постановление № 13 от 30 януари 2006 година, с което се определят условията и реда за разходване на целеви средства за диагностика и лечения в лечебните заведения за болнична помощ. Ние считаме, че действително този проблем се нуждае от регламентиране на законодателно равнище. Подкрепяме идеята на вносителите. Благодаря ви.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Давам думата на господин Димитров – заместник-министър на труда и социалната политика, да изрази становището на министерството по предлагания законопроект.
ЯВОР ДИМИТРОВ: Благодаря ви господин председател, уважаеми дами и господа народни представители.За всички е ясен проблемът, който възниква при здравното осигуряване на много хора. Искам да насоча вниманието ви към няколко проблема, които могат да бъдат разглеждани когато се коментират.
Първо, има прието Постановление № 13 на Министерския съвет, в което са регламентирани до голяма степен нещата, които се искат в прилагания законопроект. По този начин е необходимо да се остави един период от време, в който да може да действа постановлението. Този период следва да бъде от няколко месеца, за да се уточни ценовата група и да се види кои, какви и колко на брой хора, кандидатстват за искане на такава помощ, която да се изплаща по съответния ред.
От друга страна да се види, по какъв начин действа това постановление. Мога да ви кажа, че са издадени указания, които са подписани съвместно от Агенцията за социално подпомагане и Националната здравноосигурителна каса, които са изпратени в дирекция “Социално подпомагане” и може да започне процеса на прилагане на съответното постановление.
Проблем, който възниква при така разписани текстове, би трябвало да се прецизират някои от тях, тъй като с така изразените текстове изключително много се разширява обхвата на хората, които могат да ползват тези услуги. Това довежда до противоречие с член 40, алинея 2 от Закона за здравното осигуряване, където е посочено кои лица изрично би трябвало да бъдат здравно осигурявани. Това са именно лицата, които отговарят на две неща.
Първо, да получават местни помощи за социално подпомагане или помощи за отопление.
В проекта, който е предложен е записано: “Лицата, които отговарят на Закона за социално подпомагане”, но там има и хора, които са с много високи доходи. Има хора, които отговарят на други изисквания. Това означава ли, че на всички лица, които са включени в Закона за социално подпомагане ще бъде изплащана помощта по този ред? Изключително много се разширява и обхвата на самата здравна помощ. В постановлението е предвидено да се плаща само за болнична помощ, тук се казва, че ще се плаща за всякакъв вид здравна помощ, което означава, че се включва и до болничната помощ. До голяма степен се стига до факта, че в Агенцията за социално подпомагане трябва да влязат много хора, на които да се преценява правото, те здравно осигурени ли са и отговарят ли на Закона за социално подпомагане? По този начин считам, че с така съществуващия капацитет в Агенцията за социално подпомагане не може да бъдат обхванати толкова голям брой хора, което ще достигне до противоречия. Би трябвало да помислим и върху това, че постановлението е предвидено да действа за 5 милиона лева, но те са само за действащата 2006 година. Може да се окаже, че законът, който се предлага ще бъде закон, който след това няма да може да бъде подсигурен финансово. Няма да има пари и няма да може да се прилага. Оттук възниква въпросът, в кой момент би трябвало да се прилага този закон, тъй като не зная дали тук има представител на Министерството на финансите, но те трябва да кажат колко пари са необходими при този разширен обхват.
Съществува още един проблем, който според мен трябва да се коментира. До голяма степен се съкращава времето за издаване на социална анкета. Тук е записан седем дневен срок. Социалната анкета съгласно Закона за социалното подпомагане се прави за двадесет дни. Това означава, че се натоварват много хората, които са служители в Агенцията за социално подпомагане. В Постановление № 13 на Министерския съвет е записан седемдневен срок, но е записан като седем дневен срок от датата на получаване на документите при директора за социално подпомагане. Тук се казва, че от момента, в който лицето влезе в здравното заведение в седем дневен срок директорът трябва да уведоми здравното заведение дали е осигурено или не е. По този начин се получава много голямо разминаване. Благодаря ви.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Господин Комитов, ще кажете ли становището на Националната здравноосигурителна каса, за да може да завършим с цикъла становища.
ГЛИНКА КОМИТОВ: Ако средствата са достатъчни, може би с това трябва да започна, естествено, че Националната здравноосигурителна каса е съгласна с принципа на този проектозакон.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Колеги, имате думата?
ИВАН КОЛЧАКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, мисля че въпросът, който разглеждаме се отнася до много голяма група от българските граждани, които са над 1 милион. Добре е да кажем няколко думи защо стъпката, която се предлага е палиативна Няма да отричам, че тя е един от начините да се решава проблема, но не е най-добрия и не се прави по добър начин. Опитва се да решава част от проблема, но според мен няма да имаме добър резултат. Не мога да не кажа няколко думи, като цяло, тъй като такива ситуации се получават когато нямаме една обща здравна стратегия и не споделяме консенсусно най-важните неща. Господин Янаки Стоилов е добър събеседник тук, защото когато ние тръгнахме да правим системата спорехме с него и той изразяваше позицията, че здравно осигурителната система е опасна, не навременна и трябваше нещата да се забавят. Истината е, че ние сме последната държава в Източна Европа, след Албания и Русия, която смени своята система. Днес ние имаме много тежки проблеми в това отношение. Изпуснахме възможността, господин Стоилов, в края на миналата година да предвидим фонда, за който се сещате сега как трябва да се решат нещата. Вчера казах базовите неща, които ще повторя отново.
Системата на задължителното здравно осигуряване е държавна политика, въведена от държавата и трябва да се гарантира от държавата. Когато правехме системата ние бяхме с ясното съзнание, че след като закона задължава всички български граждани да бъдат осигурени това трябва да се гарантира от държавата. Не може да има нито един български гражданин, който да не е осигурен. Държавата е много силно ангажирана, ще припомня само базовите цифри. В момента около 2,5 милиона български граждани се осигуряват самостоятелно. Останалите ги осигурява държавата. 1 милион държавата изпуска и те не се осигуряват. Това е в нарушение на закона, който ние сме въвели като държава.
Държавата трябва да гарантира и справедливостта и солидарността чрез механизмите на своята институционална мощ. Днес Националния осигурителен институт и Националната здравноосигурителна каса са държавни обществени институции и нека да припомним, че в предишния мандат НЗОК беше практически одържавена и разрушен трипартитния принцип с основната идея, която доцент Щерев защитаваше, че ние правим тази стъпка, за да може някой да поеме отговорността. Т.е. държавата. Още повече засилихме отговорността на държавата. Днес ние виждаме, че социалната институция на държавата в официалното становище на Министерството на труда и социалната политика и нейната Агенция за социално подпомагане, казва практически, че такъв законопроект не може да проработи. Когато ни го казват, ние трябва да разберем. Тук уважаемия заместник-министър казва нещата. Вчера видях моя уважаван колега доктор Хасан Адемов, как избяга да вземе отношение, защото първо е отговорен и второ не може да бъде срещу управлението, защото е лоялен. Това разбира се е достойно поведение на човек, който разбира проблема и не може да го партизира и политизира. Днешният проблем прехвърля проблема от болната глава на здравата. Защото държавата когато трябва да изпълнява своята роля прехвърля на всички изпълнители те да решават проблема. Механизмът е следният: идва не осигурения български гражданин, а това са над 15 на сто от българите. Той задължително трябва да бъде обслужен здравно. Това е правилната логика, но след това изпълнителите на здравни дейности започват да си търсят парите. Тъй като над 90 на сто от тези изпълнители са публични лица, държавни и общински, ние не спорим кое е водещото – частното или държавното начало. Т.е. отново държавата е там. Вчера включително и заместник-министъра на здравеопазването господин Матеев, който отговаря за здравните заведения, казва че те също не приемат тази философия лечебните заведения да търсят длъжниците.
Искам да ви припомня, че в момента българската държава има не събрани над 3 милиарда вземания от хора, институции и юридически лица, които трябва да плащат. Държавата не може да се справи с тази ситуация и я прехвърля на изпълнителите, което е не почтено и не ефективно. Казах, че здравеопазването и социална дейност. Това е записано в Конституцията. Отиваме към Европа и ние ще бъдем социална държава. Това се разбира от всички. Държавата не трябва да бяга от тази роля. Недоумявам, как основната управляваща политическа сила, която е социално отговорна прехвърля държавната отговорност на физически и юридически лица, с което ги натоварва.
Това, което трябва да направим сега, е да въведем определените стандарти, с които всички сме съгласни и да ги гарантираме. Това следва да се направи от държавата. Вчера припомних, че най-либералната капиталистическа държава САЩ през 80-те години въведоха два социални фонда, които осигуряват с бюджетни средства пенсионерите и социално слабите. Прехвърлянето на отговорността ще доведе до там, че ще започне прехвърляне на пациента. Нашите колеги го казаха на две заседания на Комисията по здравеопазване. Най-лесно е да се избяга от отговорността. Пациент, който не е осигурен да бъде прехвърлен на друг. Първи ще го направят частните здравни заведения. Започва прехвърляне на пациенти и отказ на извършване на такава дейност. Ако в момента предоставим възможност да обслужват и да търсят парите, необходимо е да знаете, че ще има огромно прехвърляне на пациенти.
По отношение на това, че системата въвежда едни не реалистични срокове от седем дни и агенцията да дава информация кой отговаря и кой не отговаря на критериите, много ясно е записано, че по системата сега са необходими поне двадесет дни, за да се направи социална анкета.
Смятам, че дори в ситуацията, в която се намираме днес, може да се намери решение, тъй като за тези 1 милион граждани не може да се отделят чрез Постановление № 13 на Министерския съвет, пет милиона, защото това са по пет лева на човек годишно. Това е срамно и унизително Необходимо е да се отделят 100 милиона, които са по 100 лева на човек годишно. Този фонд започва да действа като буфер. Не се смейте, защото какъв е смисълът пет години подред са приключваме с един милиард излишък в бюджета и да знаем всички, че се намираме в не дофинансиране и да не осигурим 100 милиона лева в един такъв фонд.
Според мен, трябва да се направят бързи крачки. Уверявам ви, че този законопроект няма да доведе до решаване на проблема. Ще породи недоволство между всички изпълнители в здравеопазването и между всички пациенти, които ще бъдат в тази ситуация. Искам да ви кажа, че ние ще задълбочим проблемите, които имаме в здравеопазването. Аз като човек от опозицията не се радвам на такъв тип подход. Имате прекрасна възможност да решите проблемът, който е поставен, по един отговорен и ефективен начин. За това е виновна държавата, която ние и вие в момента управляваме. Благодаря ви.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Изказвам се в подкрепа на законопроекта, не защото съм влюбен в текста, а защото прави крачка в нужната посока и дава основание да доразвием това, което вече се залага макар и със закъснение. Тук съществува един проблем, който съм поставил от месец октомври миналата година. Свързан е с нуждата от нормативна база, която да урежда по един по-коректен начин взаимоотношенията между Министерството на труда и социалната политика и здравеопазната система в частта финансиране на медицинските услуги на здравно не осигурените лица. Нещата, които липсват за да бъде този механизъм действащ, а не просто текст, който ние ще приемем са три.
Първо, липсва адекватен под законов нормативен акт. Нарекох го в своите желания през октомври, ноември и декември, Наредба за здравно и здравноосигурително подпомагане. За да може да бъдат събрани на едно място всички хипотези свързани, както с подпомагане на здравно не осигурените както е заложено в член 40, алинея 2, точка 4, така и за тези, конкретни случаи, при които се налага заплащане и доплащане на медицинска услуга на лица, които са социално слаби.
Второ, липсва обемът на средствата. Да, те са недостатъчни, за да покрият нуждите, но мисля че можем да реагираме адекватно в рамките на тази година, за да направим така, че този фонд, ако се поставим пред хипотезата да бъде изчерпан, да се попълни със средства, за да не достигаме до момент, в който имаме всичко нужно като текстове и нормативна база, а нямаме пари, с които да ги изпълним.
Трето, липсва мотивацията на социалните служби, на служителите в системата на Министерството на труда и социалната политика да изпълняват и тази дейност, защото е много трудно да се работи в държава, в която болните са повече от здравите и бедните са повече от богатите. В тази ситуация един социален работник покрай всички останали ангажименти, сега се вменява и още едно задължение. Това би попречило да бъдат изпълнени в срок и качествено изискванията поставени в този законопроект.
Мисля, че това до усъвършенстване ще бъде обект на нашите по-нататъшни действия и решения. Макар и в този вид законът ще бъде полезен, защото дава възможност за решаване на проблемът, който стои пред нас – лечението на здравно не осигурените лица от категорията социално слаби.
ИВА СТАНКОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги вземам думата като един от тримата вносители на законопроекта. Вчера имахме бурни дебати в социалната комисия. Ще се постарая да няма много повторения може би защото се натрупаха много становища и изказвания. Ще продължа мислите на доктор Руденко Йорданов, че днес с присъствието на повечето от лекарите бихме могли да стигнем до един извод, който ще направи дадения законопроект по-добър и по-ясен. Искам да потвърдя, че ще гласувам за този законопроект. Необходимо е да съхраним и да гласуваме за философията на законопроекта. Да можем да защитим и здравно не осигурените, за които за два, три месеца ще успеем да добием впечатление колко са, поради различни причини. Отварям една скоба, изхождайки от данните, които посочи доцент Кумчев, макар че не са представителна извадка.
Смятам, че в чисто практически аспект няма да дойдат тези един милион не осигурени. В процеса на дейност и на прегледи, които извършваме, вчера ви казах, че съм почти непрекъснато в мрежата и зная какво става, искам да ви кажа, че идват точно тези, които са болни. Ние ще можем да проиграем цялата схема и да видим в един кратък период от време как би могло да се реагира спрямо тези хора.
От друга страна доктор Колчаков е прав, че тази отговорност е на държавата. Мисля, че това е половин стъпка към това, което трябва да направим. Съгласна съм, че не би трябвало самото лечебно заведение да дава данните на органите, които трябва да правят проверката. Задавам си въпроса, кой друг да го направи? Аз бях против на входа на здравното заведение, имайки това задължение един служител да играе ролята на разпределител по трасето за декларациите на не осигурените пациенти. На този етап е моментът да решим как да се получи това, което доктор Колчаков каза. Ние спестяваме това неприятно усещане. Състоянието на колегите лекари е унизително. Не трябва да играем ролята на Националния осигурителен институт и на Националната агенция за приходи, тъй като всеки ден проверяваме в компютъра, сключили сме договори, проверяваме в Интернет и всеки ден участваме в регулацията на пациентите.
Искам да ви уверя, че от скромно направената анкета за няколко дни, пациентите биха приели такъв начин на подписване на тази декларация, защото създава до някъде и сигурност. Що се отнася до това защо трябва да бъде поместено независимо от Постановление № 13, което действително уточнява нещата, защо трябва да бъде в законопроект, във всички случаи смятам, че законът е нещо, което ще дисциплинира самите нас, като изпълнители на услугата, като лекари и пациенти.
Смятам, че един такъв закон ще даде сигурност през следващата година залагайки и може би обяснявайки в един от членовете сигурността за финансирането отново на тези не осигурени, които биха се появили през следващата година.
Уверявам ви, че част от не осигурените може и да не дойдат тази година на прегледи. Това ще бъде един процес, който е непрекъснат. Надявам се, че с едно добро разбиране, и с присъствието на всички нас, които сме натрупали достатъчно опит, ще може да достигнем до едно разумно предложение.
Предлагам, да гласуваме този законопроект и между първо и второ четене да направим всичко възможно да добие тази форма, която бихме желали. Благодаря ви.
ХАСАН АДЕМОВ: Уважаеми колеги, нямам никакви съмнения в добрите намерения на вносителите, които много уважавам. Лично на мен не ми става ясно какво се постига с този проект. Съжалявам, че трябва да го кажа, но в този законопроект виждам една процедура разписана по начина, по който това е направено в Постановление № 13 от 30 януари 2006 година.
Друг е въпросът, че това постановление и също едно недоразумение, защото погледнете само заглавието: “ за болнична помощ на българските граждани през 2006 година, които нямат доход или лично имущество, което да им осигурява лично участие в здравноосигурителния процес”.
Уважаеми колеги, тези които нямат доход или лично имущество са контингент на социалното подпомагане, което означава, че за тях държавният бюджет чрез Агенцията за социално подпомагане осигурява участието в здравноосигурителния процес. Това означава, че самото наименование и самия подход към този проблем е дълбоко сбъркан.
Тези 100 милиона, за които говори доктор Колчаков, и за тенденцията за увеличаването на парите в този фонд, са едно много голямо недоразумение. Ако тези пари във фонда се увеличават означава, че ние презомираме, както са направили вносителите в алинея 2 “Когато лицето не е здравно осигурено”. Как така не е здравно осигурено, след като законът е за задължително здравно осигуряване.
Ако се увеличават парите в този фонд означава, че и тези, които сега се осигуряват ще бъдат демотивирани, след като има такъв механизъм за компенсиране, кой ще бъде този човек, който ще се осигурява, след като държавата се ангажира? Ако продължаваме да увеличаваме делът на държавата, който сега е близо 60 на сто от осигурителните вноски за здраве, които в момента се внасят за сметка на държавния бюджет. Доктор Колчаков не сте прав, че са само 2,5 милиона лева. Вие забравяте,че има лична осигурителна вноска. Знаете, че включително и при здравното осигуряване тези 6 на сто, 65 на сто са за сметка на работодателя, а останалите 35 на сто са лична осигурителна вноска.
Вие натоварвате с този проект Министерството на труда и социалната политика. В системата на Агенцията за социално подпомагане в България работят шест хиляди човека. Тези шест хиляди човека само по програми обслужват над 2 милиона български граждани. Работят по четири основни закона и четири допълнителни закона, включително и по Закона за пътищата. Работят и по 25 подзаконови нормативни актове. Вие искате от тях за седем дни да представят социална анкета. В член 26, алинея 6, там е записано, в правилника за приложение на Закона за социалното подпомагане, че тази социална анкета се прави за двадесет дни. Предоставя се възможност и за обжалване и т.н. В седем дневен срок директорът на дирекцията се произнася.
Веднага ще ви кажа какво е записано в Националния рамков договор. За тази процедура има друг режим, до края на първия работен ден. Искам да попитам, кое от всички тези неща е вярно? Или ние вкарваме нов регламент и начин.
На следващо място: “На лице, което отговаря на изискванията на Закона за социално подпомагане, оказаната медицинска помощ се заплаща от Агенцията за социално подпомагане по цени договорени в Националния рамков договор”. Кои са тези изисквания по Закона за социалното подпомагане? Знаете ли колко много изисквания има в този закон? Ако говорите за критериите за социално подпомагане, за получаване на месечни помощи за социално подпомагане е едно, но има много видове социално подпомагане и много категории български граждани, които подлежат на социално подпомагане, на енергийно подпомагане. Има специална Наредба № 5, която доктор Йорданов познава прекрасно. На кои от тези критерии трябва да отговаря, за да влиза в тази рубрика?
Преди да съществува това постановление и идея да се закрепи в закона ние в болницата в Разград с нейния директор направихме нещо много просто. Написахме една декларация, за да има алиби и да не връщат болните, защото министърът на здравеопазването каза, че не трябва да се връщат болните. Направихме образец на декларация, която е нотариално заверена. По този начин болницата се оправдава, че лекува болни без здравно осигуряване.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Вие прилагате закона, без да бъде приет.
ХАСАН АДЕМОВ: Да, прилагали сме го, но сега не приемам закона в този вид.
Лицата, които не отговарят на изискванията е най-малкият проблем. “При не плащане в лечебно заведение има право на принудително изпълнение”. Какво означава лечебно заведение има право на принудително изпълнение? Как така лечебното заведение ще прави принудително изпълнени? Има ли заповед? Има ли ред за обжалване? Има ли нормативен акт? Това разписано ли е?
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Всичко това е разписано.
ХАСАН АДЕМОВ: Добре, след като това е така, съгласен съм.
Според мен, предложението въпреки добрите намерения не решава целта, която се поставя, защото има един друг нормативен подзаконов акт, който се е справил с този проблем. Министерството на труда и социалната политика не подкрепят този проект. Аз също не мога да намеря в себе си мотиви, за да подкрепя този законопроект. Доктор Колчаков, никога не съм се притеснявал да изказвам своята позиция и вие знаете това. Благодаря за вниманието.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Вчера се е провело заседание на Комисията по труда и социалната политика. Бихте ли казал какъв е резултатът?
РЕПЛИКА: Резултатът е 5:4.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Доктор Адемов, разгледа голяма част от нещата, които бях набелязал в своето изказване. Действително и аз намирам противоречие с други законови актове в предложения законопроект.
Считам, че независимо от този тежък период, в който се намира здравеопазването и по точно реформата в здравеопазването искам да кажа на вносителите,че този законопроект дори палиативно няма да реши проблемите, а ще задълбочи противоречията, които в момента господин Адемов изтъкна. Ще се въздържа от подкрепа на законопроекта.
ХАСАН АДЕМОВ: Искам да подскажа на доктор Иванов, как трябва да се реши този проблем с един човек, който отговаря на условията за социално подпомагане. През 1999 година от месец юли са дължимите здравноосигурителни вноски. Сега сме 2006 година. Какво записахме в Закона за здравното осигуряване. Записахме, че този, който през последните петнадесет месеца от деня на постъпването в лечебното заведение има най-малко дванадесет платени или не повече от три не платени здравноосигурителни вноски и възстановява осигурителните си права. В Закона за здравното осигуряване сме дали редица преференции, на земеделските производители, на тези които са в неплатен отпуск, на тези които се само осигуряват и на тези, които отговарят на условията за енергийно подпомагане и т.н. те плащат по преференциални цени. Плащат за 12 месеца назад. Другите средства, които са дължими се дължат по съответния ред. Това е начинът за да се влезе в осигурителната система.
НАДЯ АНТОНОВА: Благодаря ви господин председател, уважаеми колеги, уважаеми гости. Искам да споделя и моята гледна точка по внесения законопроект и да изкажа на кратко своите съображения по силата, на които смятам да подкрепя законопроекта. Без съмнение законопроектът се опитва да отговори на няколко важни проблема, които съществуват по отношение на здравно не осигурените лица.
Считам, че принципно погледнато този законопроект отговаря на въпросите, които възникват в живота. Без съмнение има хора, които не са здравно осигурени, но отговарят на условията за социално подпомагане. Вярно е, че в проектозакона няма такава конкретика, но считам, че след като едно лице има право на енергийно подпомагане, следва да бъде подпомогнато и за неговото лечение. Друг е въпросът, че тук колегите правят възражения за сроковете, които сме установили. Седемдневният срок с противоречието със сроковете по Закона за социалното подпомагане. Това е една конкретика, която спокойно може да се уточни при второ четене на законопроекта. Това не е принципно възражение. Не мога да приема за основателно съображението, че службите за социално подпомагане са много натоварени и работят по няколко закона и подзаконови нормативни актове и поради тази причина не можем да ги натоварваме с тези функции, които законопроекта предлага.
Уважаеми колеги, ние имаме приоритети. Надявам се, че доброто здраве е един от главните приоритети на държавата. Необходимо е да се работи в подкрепа и утвърждаване на този приоритет, а не за натовареността или липсата на капацитет на административните работници. Не смятам, този довод против законопроекта за основателен, тъй като не могат да се справят поради натоварване.
Здравно не осигурените лица, които имат възможност да плащат, но не желаят, ние ги наричаме не добросъвестни. Тяхното поведение и задължение също се регламентира от законопроекта. За какво става въпрос. Става въпрос, че едно лице, което не желае да плаща, не желае да има връзка с държавата постъпвайки в лечебно заведение, лечебното заведение трябва да му окаже помощ. Така е по силата на закона и в правилата на добрата медицинска практика. В крайна сметка това лечебно заведение лекувайки не добросъвестния гражданин, който не е внесъл здравни осигуровки натрупва задължения. Тези задължения са за самото лечебно заведение. Лечебното заведение трябва да ги събере, а не някой друг. Държавата не може да събира чужди задължения. Никой не може да предявява чужди права. Държавата не може да претендира да се плати, за това, че едно лечебно заведение има разходи.
Ако не съществува този законов ред, който се предлага за законопроекта, лечебните заведения оказали здравна помощ и медицинска помощ на не осигурените лица, ще трябва да съдят самите не осигурени лица по общия исков ред. Това означава, дела, време, съдебни разноски плюс може би три инстанционно производство. Това изменение, което се предлага в законопроекта в алинея 5, означава, че лечебното заведение, след като оказва медицинска помощ, в баланса си като всяко търговско дружество отразява направените разходи за медикаменти, за труд, за консумативи и т.н. С тези извлечения от сметките си по баланс лечебното заведение ще може да се снабди с изпълнителен лист, след което по принудителен ред съдията изпълнител да събира вземането. Това е едно много голяма облекчение в полза на търговските дружества, които са лечебни заведения или обратно лечебните заведения, които са търговски дружества. Това е един облекчен ред.
Искам да кажа, че това е крайна мярка, защото в член 237, буква “в” от Гражданско процесуалния кодекс по извлечение от сметка се събират и здравните вноски на няколко публични институции, включително и на Националната здравноосигурителна каса. Това означава, че здравноосигурителната каса по този облекчен ред ще може да събира здравните вноски, при което положение много рядко ще се достигне до хипотезата, за здравно не осигурено лице, за да дойде реда на лечебното заведение да си събира вземанията. Не разбирам тревогата в лечебните заведения. Те са търговски дружество. Техният предмет на дейност е живота и здравето на човека. Много не се вписва в общото понятие търговска дейност, но юридически те са търговски дружества. Така както се събират останалите вземания, които имат, така по облекчен ред ще се събират и вземанията за положени медицински услуги.
Смятам, че това не ги облекчава. Държавата не може да прави това вместо тях поради простата причина, че те са различни субекти. Държавата е един субект, а търговското дружество е съвсем друг субект. Никой не може да предявява чужди права, за да събира чужди вземания. Това е незаконосъобразно. Доброто, което намирам в този законопроект е, че се предлага лечебното заведение да предостави на лицата по алинея 1, първичен счетоводен документ. Това е фактура, прикрепена с касова бележка, ако има плащане. Във фактурата, която лечебното заведение ще предостави, ще направя предложение за второ четене, аналитично да се изброят стойностите на извършената медицинска помощ. Имам предвид отделно да се посочат сумите за медикаменти, сумите за консумативи, сумите за медицинска помощ. Такова аналитично изражение да има и в самия баланс на търговското дружество, което дава голямо предимство на пациента, че би могъл сам да контролира оказаната му медицинска помощ и да бъде гарантиран, че няма да бъде ощетен и ще се провежда контрол върху осъществяване на медицинската дейност.
Считам, че този законопроект е на временен. Той решава важните въпроси за здравно не осигурените лица. Същевременно твърде добре гарантира лечебните заведения, които трябва и лекуват не осигурените лица, като им предоставя облекчен ред за събиране на вземанията. Благодаря ви.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Считам, че облекчените заведения в този момент на реформа са изключително затруднени от организацията и всяка болница да се реформира. Не можем да поставим задачите на болниците да събират плащанията, за които са извършвали необходимият труд.
Според мен, не е работа на болниците да се занимават със събиранията, които трябва по законен начин да бъдат обосновани. Например, Министерството на финансите или Националната агенция за приходите да бъдат оторизирани да извършват това, а не болниците да влизат в такива контакти.
Лечебните заведения имат достатъчно отговорности, за да се занимават с несвойствени функции.
ИВАН КОЛЧАКОВ: Смятам, че може би има известно недоразумение. Искам да конкретизираме ситуацията. Убеден съм, тъй като добре познавам социалната система, че тези един милион не осигурени в тях няма да намерим много хора, които да отговорят на социални критерии за подпомагане. В България всички, които имат социални критерии за подпомагане са обхванати. Т.е. твърдя, че 90 на сто от пациентите, които ще дойдат по силата на закона трябва да се осигуряват и не отговарят на социалните критерии за подпомагане. Ние ги хвърляме в една процедура, в която системата на съдия изпълнители следва да връща вземанията на изпълнителите, които не трябва да се занимават с това. Напомних ви, че системата на вземанията е изцяло в банкрут в България, защото държавата има над 3 милиона не събрани вземания. Т.е. вие може добре да познавате юридическите тънкости, но аз ви казвам, че реалността е такава. Имаме огромна маса от българите, които задължително трябва да се осигуряват и не подлежат по критериите на социалното подпомагане, за да се вкарат допълнително. Вкарваме здравните заведения в една не свойствена дейност, която няма да им донесе парите, които заслужават. Вие виждате, че има много доводи. Това е едно предупреждение, че това, което предлагате като механизъм няма да свърши работа. Ще се породят нови проблеми.
Убеден съм, че с ресурс от 100 милиона няма да се създадат нови готованци, а когато това е един междинен фонд, в който се вземат пари, които се връщат и е държавен и държавата притиска тези, които не са платили, тогава силата на държавата може да бъде упражнена по един ефективен начин. Тези, които са в социални категории и не отговарят на определени критерии и трябва да се разплати за тях, социалната роля ще играе държавата, а не изпълнителите на здравната услуга.
В момента са негативно настроени и притеснени от Министерството на труда и социалната политика и от Министерството на здравеопазването, което отговаря за изпълнителите, защото повечето от болниците са техни. Ще задълбочим още повече техните проблеми. Проблемът е само в механизъм, за който не се изисква голям ресурс. Нека да вървим по един рационален път, който е отговорен и в който можем и ние да ви подкрепим.
НАДЯ АНТОНОВА: Благодаря ви господин председател, вземам правото си да отговоря на репликите. Уважаеми доктор Иванов и доктор Колчаков, и двамата твърдите, че това снабдяване с изпълнителен лист от името на търговските дружества, които са лечебни заведения е несвойствена дейност. Няма как да е несвойствена, а е типична дейност на всяко търговско дружество в условията на пазарна икономика. Лечебните заведения са търговски дружества. Доктор Колчаков, така както събират другите вземания и ако някой счупи прозореца на болницата и болницата го осъжда, по същия начин болницата ще събира вземанията си както от счупения прозорец, така ще събере вземането и за оказаната медицинска помощ. Не разбирам тази съпротива. Наистина нямам обяснение при положение, че законопроектът предлага много облекчен ред. Животът е това, което се случва докато ние с вас доктор Колчаков мечтаем за тези 100 милиона. Случва се и това, че има здравно не осигурени лица. Тези здравно не осигурени лица се лекуват в болницата, а болниците трупат дългове. Ако няма изменение в закона, който се предлага в момента, дълговете, които болниците ще натрупат от лечението на здравно не осигурените не добросъвестни лица, как смятате, че ще бъдат покрити? По какъв ред ще се покрият? И аз искам да имаме 100 милиона, но действителността е съвсем друга. Болниците ще трябва да започнат да ги осъждат по баналния и досаден исков ред. Процедурата, която се предлага е безкрайно облекчена. Има счетоводство в търговското дружество. Там счетоводителката ще води всички разходи. На един лист се прави извлечение от сметката. Това е един лист, който се прави от всеки счетоводител точно за пет минути. С този лист наречен извлечение от сметка районния съд сам по свой почин без повече усилия от страна на търговското дружество изважда изпълнителен лист, след което се намесва съдията изпълнител с ефективните способи по нашето право. Този човек, който е недобросъвестен и има доход, могат да му направят запор по сметките, запор върху трудовото възнаграждение, да се отнеме задграничния паспорт, да му продадат колата и т.н. Говорим за хората, които имат възможност да платят, а не искат да го направят.
Погледнете алинея 4 и алинея 5 за кои хора се отнасят. Считам, че не бива да се оказва такава съпротива при положение, че лечебните заведения се облекчават по този ред.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Господин председател, уважаеми колеги, аз също съм притеснен от приемането на този законопроект. Ние пропускаме Националната агенция по приходите, която трябва да извърши основната работа. Има оказани правила как трябва да се събира здравното и социалното осигуряване. Ако трябва да обвиняваме някой това е, че от 1 юли 1999 година, никой не накара Националният осигурителен институт, а сега и Националната агенция по приходите да извърши дейността, която трябва да направи. Ако искаме нещо да се направи, искам да припомня, че на края на миналата година ние изпратихме един милион писма. Има ред и агенция за принудително събиране на вземанията. Това трябва да се направи от Националната агенция по приходите, която е задължена да събира здравните вноски. Здравното осигуряване и вноските, които се дължат от здравно неосигурените лица са малки в сравнение с това, което гражданите дължат за социално осигуряване. Дори да подкрепим този законопроект той няма да реши проблема със събирането на здравноосигурителните вноски.
Относно сроковете, които са поставени за социалната анкета, както и да запишем, социалните работници не могат в седем дневен срок да извършат тази социална анкета. Много добре се знае, че един гражданин от Стара Загора може да дойде на лечение в София. Каквото и да записваме, че анкетата ще бъде направена за седем дни, тя няма да се направи.
Ще подкрепя законопроектът, тъй като по този начин се опитваме да накараме здравно не осигурените лица по някакъв начин да започнат да внасят здравни вноски като бъдат притиснати и от здравните заведения. Имам съмнения, че съдия изпълнителя ще събере сумите за лечебните заведения.
Мисля, че трябва да насочим нашето внимание към Националната агенция по приходите, която да извърши своята дейност и тези пари да бъдат събрани.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: В стремежа си да рационализирам нашата работа, разсъждавам по следния начин. Тъй като идеята на колегите Кумчев, Стоилов и Станкова, безспорно е добра. От друга страна министерството, казаха че по принцип не възразяват и считат, че трябва да се пристъпи към конкретни законодателни промени след анали и оценка на резултатите в Постановление № 13, няма ли е по-добре да отложим това разглеждане до момента, в който имаме този анализ и оценка. Ако за това са необходими два месеца да ги изчакаме. По този начин да не обидим колегите, които са проявили добра инициатива. От друга страна да не поставяме днес този въпрос. Очевидно е, че ще се получи едно разклатено гласуване и в нашата комисия. Вероятно няма да има единно мнение. Мисля, че ако така влезе в залата няма да се получи желаният ефект. В този смисъл правя процедурното предложение. Благодаря ви.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Мисля, че е по-добре да се вземе отношение по съществото на законопроекта, каквото и да е становището днес. Защото, наистина по-дългата практика по прилагането на някаква нормативна уредба не дава допълнителна информация.
Смятам, че по-добре е тази стъпка да бъде направена, ако се смята като цяло за целесъобразна. Тази стъпка да ни подтикне и към други необходими промени, защото тук съм съгласен с всички, които казаха, че това решение не е радикално. Според нас, това е някакво решение. Ако ние като цяло в парламента не вземем поне не радикални решения, но в посока на решаване на социалните проблеми, тогава ще настъпят не след дълго радикални обстоятелства, които ще наложат ако не хората, които сме тук, други да вземат други решения.
Според мен, сериозността на социалния проблем е голяма. За това дали срокът да е седем или четиринадесет дневен, мисля че е въпрос за второ четене. Досега не съм чул, уважавайки цялата тежест на социалните служби, след внасянето на този законопроект да се очертава много хора да ги напуснат поради неимоверна претовареност.
Смятам, че ролята на законодателят е да казва какво е необходимо да вършат органите на изпълнителната власт, а не да не приемат промени, които гражданите очакват и от които се нуждаят, просто защото е трудно. Според мен, някои от аргументите са не състоятелни, да се поставя знак за пълно равенство между здравно не осигурени лица и социално слаби. Ако някой това твърди, мисля, че самият той не вярва в това пълно приравняване Благодаря ви.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Съгласно правилника на Народното събрание подлагам на гласуване процедурното предложение на господин Великов за отлагане на този въпрос.
Моля, който е съгласен днес да отложим разглеждането на този въпрос, да гласува?
- “За” – 10.
- “Против” – 4.
- “Въздържали се” – 2.
Предложението на доцент Великов се приема. Отлагаме този въпрос за следващия период от време.
Благодаря за участието. Закривам заседанието на комисията.
(Заседанието завърши в 16,00 часа)
СТЕНОГРАФ:
/П.Георгиева/ ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/Тодор Кумчев/
