П Р О Т О К О Л
№ 3

Днес, 7 септември 2005 г. от 10.00 часа се проведе извънредно заседание на Комисията по здравеопазване към Четиридесетото народно събрание.

---

Заседанието се проведе под ръководството на председателя на комисията – доц. Борислав Китов при следния



ДНЕВЕН РЕД:


1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съсловните организации на лекарите и стоматолозите, № 554-01-38, внесен от Атанас Димитров Щерев и група народни представители на 25 август 2005 г. – второ четене.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, № 502-01-17, внесен от Министерски съвет на 10 август 2005 г. – второ четене.



Към протокола се прилага списък на присъствалите народни представители и гости.


* * *


ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, откривам заседанието на Комисията по здравеопазване.
Свиквам заседанието сутринта, може би е малко неудобно за повечето от Вас, но с оглед да се направят протоколите и да се внесат в деловодството до 18.00 часа, за да има какво да работим утре.
Дневният ред за заседанието днес е следният:


1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съсловните организации на лекарите и стоматолозите, № 554-01-38, внесен от Атанас Димитров Щерев и група народни представители на 25 август 2005 г. – второ четене.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, № 502-01-17, внесен от Министерски съвет на 10 август 2005 г. – второ четене.


По първия законопроект възникна следният проблем. Ние бяхме готови с първо и второ четене. Спорът възникна за скобите, в които съществува думата “зъболекар”. Явно е, че на базата на тези спорове нямаше консенсус в пленарна зала. Решението е законопроектът да се разгледа на второ четене.
В тази връзка поканих и министър Меглена Кунева, за да изкаже съображенията на евро министерството.
Искам да ви кажа следното. От направената справка в целия законодателен масив в Република България термин “зъболекар” няма. Включвайки нов термин, с който лекарите по дентална медицина се приравняват със зъболекари, така както е направено в предложението за допълнителна разпоредба. Ние ще направим едно голямо объркване, не само в синхронизация с европейското законодателство, но включително и със собственото, защото такъв термин досега не е имало. Това е граждански терми, който навсякъде е бил заменен със стоматолог. В параграф 2 на закона много ясно се казва, че всички придобили квалификационната степен “Стоматология” се приравняват на лекари по дентална медицина изведнъж казваме, че това е равно на зъболекар. Имайте предвид това.
Справката е изготвена от отдел “Правен” на Народното събрание.
Позволете ми да дам думата на министър Меглена Кунева.
МЕГЛЕНА КУНЕВА: Уважаеми доктор Китов, уважаеми дами и господа народни представители, колеги.
Мисля, че след това, което каза доктор Китов, уважаемия председател на комисията има много малко какво да добавя. Мога само да ви кажа защо този законопроект е толкова спешен. Става въпрос за една област от глава 2 “Свободно движение за хора”, която е много важна за нас и в нея България има спешна нужда да навакса. Това е областта взаимно признаване на квалификации. Част от взаимното признаване на квалификации на образование се корени в този закон. Професията на зъболекар, заедно с професията лекар, архитект, ветеринарен лекар и адвокат са така наречените свободно регулирани професии. За да може тези хора, които се занимават с този тип труд да намират работа навсякъде в Европейския съюз на базата на признати дипломи и квалификация. Това са два отделни пътя, които следва да се извървят за да хармонизираме законодателството, трябва да имаме и уеднаквен хорариум. Т.е. субстрат на това, което се изучава и уеднаквено наименование. В 60-те години страните, към които е принадлежала и България от социалистическия блок възприемат една съветска метода, която въвежда понятието “стоматолог”. Това понятие исторически се разминава с понятието “стоматолог” в Западна Европа. Всички сте с квалификация далеч по-специализирана от моята в областта на здравеопазването. Няма защо тук да си обясняваме, че това са болестите на устната кухина, за да се стане стоматолог навсякъде в Европа е необходимо да си хуманен лекар, след това да имаш три годишна специализация. Това е нещо, като уши, нос и гърло. Във всеки случай стоматолог в България не е равно на стоматолог в Европейския съюз. Това беше многократно изяснявано по време на преговорите. Имаше известно напрежение в професионалните среди до момента, до който не формирахме една българска делегация заедно с Министерството на здравеопазването, Министерството на труда и социалната политика, господин Кръстьо Преславски от Министерски съвет и ръководството на Съюза на стоматолозите. Направиха се посещения в Брюксел плюс посещения в страни като Словакия, Чехия, Полша, където се видя какъв е произходът на този проблем. Нашите стоматолози са с повече медицински изпити отколкото зъболекарите, които са в Европейския съюз. Предстои тази част от проблема да намери своето решение в учебните планове на тази специалност. Ако тези хора не приемат уеднаквено с другите европейски страни наименование на професията си, което се подкрепя и от хорариума, който имат по отделните медицински специалности няма да могат да работят в Европа. Освен всичко останало е важно да се знае за гласуването на този закон е, че народните представители на 39-тото Народно събрание са приели с ратификацията на договора “Лекар по дентална медицина”. Така както е във всички останали десет страни и в Румъния, които са взели буквално нашия израз. Записано е диплома на личента демедик дентис. Мисля, че без да знаем румънски език разбираме за какво става въпрос, защото договорът с Румъния е общ. Веднага можем да сравним тези две понятия.
Освен всичко останало искам да кажа, че законопроектът, който беше внесе от доктор Любомир Иванов е законопроектът на Министерството на здравеопазването. Той беше актуалният законопроект. Добавките “лекар по дентална медицина”, а не “зъболекар” не са били израз на волята на Министерския съвет.
Смятам, че така ще нарушим ратифицирания договор. Няма да внесем яснота и никой от професионалните съюзи не възразява, напротив те се съгласиха върху наименованието “Лекар по дентална медицина”. До колкото зная има два съюза. Единият от съюзите беше категорично против употребата на понятието “зъболекар”. Понятието “Лекар по дентална медицина” ни дава три неща:
Първо, право чрез този закон на хората да работят, да намират своята професионална реализация навън.
Второ, хармонизация с договора.
Трето, без проблемно въвеждане на един термин около който са съгласни от професионалните среди.
Искам да кажа, че това, с което доктор Китов ни въведе към дискусията за мен е още един мотив да не се връщаме към обичайното право, а да вървим към хармонизация на нашето право с европейското. Подобен текст, както се предлага по параграф 3 ще наруши на практика договора, който вие сте ратифицирали.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Благодаря ви министър Кунева. Очаквах да кажете още едно нещо. Българското правителство е поело и ангажимент за специалността “Обща стоматология” да бъде премахната. Това беше записано ясно в документите, които получихме.
МЕГЛЕНА КУНЕВА: Не мога да направя връзката с този закон.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Освен това, по което се различаваше законопроекта предложен от доктор Иванов в член 13, параграф 6, има една точка 2, в която е записано, че групови и специализирани практики могат да бъдат извършвани от лекари по дентална медицина. В стария текст е записано “с призната специалност или задължението да придобият специалност “Обща стоматология” за 10 години”. Това е нещо, което не е споменато, но го има като изменение в закона.
Мисля, че е по точно и отговаря за задълженията, които страната е поела.
Предлагам да дам думата на доцент Щерев, за да може да обоснове своето предложение.
МЕГЛЕНА КУНЕВА: Доктор Китов, напълно сте прав.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Благодаря ви уважаеми господин председател, уважаема министър Кунева, уважаеми колеги.
Искам да кажа, че не трябва да се позоваваме на Съюза на стоматолозите в България, защото тези хора достатъчно са изнудвани, да приемат едно, второ, трето и четвърто. Разговарял съм твърде много с тях, за да зная какво искат и какво не искат, за да се казва, че тяхното становище е следното. Тяхното становище е ясно. Въпреки това те са съгласни с редица положения в новия законопроект с оглед уеднаквяване на нашето законодателство. Ако вие смятате, че в тази допълнителна разпоредба лекари по дентална медицина е зъболекар, което означава изясняване на един термин на чист български език и нищо повече, защото на всякъде “зъболекар” отпада, и ако този параграф в допълнителна разпоредба ще спре България за Европейския съюз, готов съм да го оттегля.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Това, което беше казано от господин Щерев е следното. Помолих отдел “Правен” да направи една справка в законодателния масив на Република България има ли термин зъболекар? Оказа се, че такъв термин няма. Оттам нататък появявайки се за първи път в този закон той задължително ще породи куп обърквания равен ли е стоматологът на зъболекаря или не е? В параграф 3 на закона, който вие сте възложили много ясно се казва, че по смисъла на този закон лицата, които са придобили образователна квалификационна степен “Магистър по професионално направление стоматология” имат правата на лица придобили образователна квалификационна степен “магистър”. Сега когато ги приравнявате и на зъболекар става трети термин, който никъде на друго място не съществува. Това е единственият проблем. Ще помоля от отдел “Правен” също да кажат своето мнение.
КЛЕМЕНТИНА ДЕНЕВА: При направената справка се оказа, че терминът, който се използва като легален е стоматолог и стоматология. Единствената употреба на нещо свързано със зъболекар е правоприемството на Българския зъболекарски съюз в самия Закон за съсловните организации на лекарите и стоматолозите. В нашето законодателство към момента се използва термина “стоматолог”. От вътрешно правна гледна точка ние можем да направим всичко. Проблемът е свързан с изискванията на Европа при нашето присъединяване.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, не мога да разбера защо се спори и какви са правните аргументи, които ще давате, че досега не съществува термина “зъболекар”. Разбира се, че няма такъв термин, защото има термин “стоматолог”. Когато говорим за дентален лекар. Искам да ми кажете на български език как се обозначава? Казва се зъбен лекар. Така се е казвало и преди години. Зъбен лекар, дентален лекар. Дентален лекар не е български израз. Ако министър Кунева, каже че въпреки това в допълнителна разпоредба дентален лекар е равно на зъбен лекар, което ще възпрепятства по някакъв начин приемането на България в Европейския съюз готов съм веднага да оттегля поправката. Благодаря ви.
МЕГЛЕНА КУНЕВА: Първо, нека да избегнем драматизма. Ако това ще препятства влизането на България в Европейския съюз, според мен трудно мога да го преглътна, на основата на това, че в момента чакаме разглеждането на Наказателно процесуалния кодекс. Става въпрос да се изпълни договора, който България е подписала и вие сте ратифицирали. В един от анексите е записано: “Лекар по дентална медицина”. Това нещо е ратифицирано от българското Народно събрание. Проблемът е, че съсловната организация на стоматолозите трябваше да избира и тя избра не зубньй лекар, както е в Словакия, а лекар по дентална медицина. Те предпочетоха да заменят една чуждица каквато е стоматолог, с друга чуждица каквато е дентален лекар, а не зъболекар, по чисто психологични, обичайно правни или други причини. Това беше изборът, който направиха тези съсловни организации и ние защитихме на тяхна основа. Можеше да се избира между двете.
Не зная дали не е по-добре да не отнемаме от времето и да се придържаме към договорът, който е подписан, както предложи в началото на заседанието доктор Китов.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Оттеглям поправката, която съм предложил.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Благодаря ви доцент Щерев.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: Може би с оттеглянето на поправката става безпредметно, но все пак ще направя тази забележка, включително и на правните ни консултанти. Ако си спомняте всички думата “стоматолог” в България доби гражданственост когато нашите зъболекари започнаха да учат малко по-разширено и стоматология. Проверявайки назад във времето дали съществува правния термин “зъболекар” трябваше да гледате малко по-назад от последните 20 години, откакто има стоматолози в България. Няма Народно събрание от 20 години. След кат е имало Български зъболекарски съюз е очевидно, че са се казвали зъболекари. Освен това дали ще бъдат записани в закона лекари по дентална медицина, хората ще им казват зъболекари. Предлагам да се спорим по този въпрос. Така е записано в договора. Нека да остане лекари по дентална медицина. Ние ще продължим всички 8 милиона да им казваме зъболекари.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Благодаря на доктор Първанова. Те правят актуално законодателство, а не историческа справка.
Предлагам, навсякъде думите “зъболекар”, да отпаднат в законопроекта.
Има ли представители на Българския стоматологичен съюз? Ще помоля и вие да изкажете своето мнение ясно и категорично.
СВЕТОСЛАВ ГАЧЕВ: Уважаеми доктор Китов, уважаеми господа и госпожи народни представители, уважаема госпожо министър. Имаше много спорове. Това, което изглежда много елементарно в нашето съсловие много бурно се дискутира. Миналата година по повод на присъединяването и движението на хора в глава втора, беше направено всичко това. Съгласихме се да се наричат лекари по дентална медицина. Въпреки, че няма официално решение на конгрес. В европейската общност има дублетни форми. Доцент Щерев е прав, могат да се наричат по този начин и по друг начин. Може да се приеме и дублетна форма, която няма да пречи. Ние като нови трябва да сме много изрядни и да нямаме дублетни форми.
Смятам, че може да се приеме да отпадне думата “зъболекар”.
По отношение на специалността нека да не се пипат нещата. Не би трябвало да има специалност, защото такава няма в европейската общност.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Естествено, това е ангажимент на държавата.
Предложението е навсякъде където е записано терминът “зъболекар”, да отпадне.
Моля, който е съгласен да гласува?
“За” – 13.
“Против” – Няма.
“Въздържали се” – 3.
Приема се.
Колеги, спрямо новия правилник, след като няма други предложения по текстовете има ли възражения по някой от текстовете, за да се разгледа конкретно. Ако няма новият правилник разрешава закона да бъде гласуван амблок. Още повече, че това беше решението на комисията.
Моля, който е съгласен така представен закон от вносителите да бъде представен доклад за второ четене в пленарна зала, моля да гласува?
“За” – 16.
“Против” – Няма.
“Въздържали се” – Няма.
Приема се.
Преминаваме към втора точка от дневния ред.
Проект за изменение и допълнение Законопроект за изменение и допълнение на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, № 502-01-17, внесен от Министерски съвет на 10 август 2005 г. – второ четене.
Колеги, на предишното заседание отложихме параграф 6 и параграф 7 с оглед на направените предложения от народните представители Маруся Любчева и група народни представители и от уважаемия доцент Кумчев, които бяха предоставени на Министерството на здравеопазването с оглед на тяхното синхронизиране относно какво ще отнеме като финансови средства. Има ли възможност за това или няма? Ще помоля много внимателно да се прочете становището на Министерството на здравеопазването.
ЕМИЛ РАЙНОВ: Благодаря ви. Становище на Министерството на здравеопазването. С предложение за изменението и допълнението на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите внесен от Министерския съвет по отношение на действащия текст на член 15 и създаването на нов член 15-а, се цели оптимизиране и обезпечаване на дейността на общинските съвети по наркотични вещества.
Съгласно нормативната уредба, член 15, всяка община трябва да създаде такъв орган чиито функции най-общо са свързани с разработването и изпълнението на общинските програми за борбата срещу злоупотребата с наркотични вещества. Следва да се има предвид, че към настоящият момент в страната и по-специално в по-големите градове има създадени и функционират общински съвет за наркотични вещества, които координират и осъществяват своите функции съвместно с Националния съвет по наркотични вещества. Дейността им се базира както на задълженията произтичащи от закона, така и от конкретните им функции на общинско равнище определени в Националната стратегия за борба с наркотиците 2003 – 2008 г. и плана за действие към нея.
Сега действащият закон не е предвиден изричен текст, който да регламентира начина, по който се финансира дейността на общинските съвети. С оглед на това общините по места до момента осигуряват сами средствата необходими за функциониране. Това създава значителни затруднения при тяхното кадрово и финансово обезпечаване. Досегашният опит в работата на съветите показва, че не във всички общини съществува реалната необходимост от наличието на такива структури.
Предложението на народния представител доцент Маруся Любчева е насочено към запазване на общинските съвети във всички общини в страната и финансирането на тяхната дейност със средства от Републиканския бюджет.
Предлага се изграждането на нова структура, областни съвети по наркотични вещества, за които също ще е необходимо осигуряването на допълнителни средства за кадрово и финансово обезпечаване.
Внесеното от Министерския съвет предложение за изменение на член 15 и създаването на член 15-а е резултат от натрупания опит до момента, както и от необходимостта да се оптимизира дейността на създадени общински съвети, съответно и изрично да се предвиди финансирането със средства от Републиканския бюджет.
Считаме, че запазването на досегашната структура на създадени общински съвети по наркотични вещества към съответните общини и редуцирането им до общините в областните центрове ще съхрани постигнатите до момента, организация на работа и резултати, както и ще осигури приемственост в дейността им. Следва да се има предвид, че проектът и сега дава възможност за онези общини, които са извън тези областни центрове да създават общински съвети по наркотични вещества. В случай на необходимост и наличие на съответния финансов ресурс.
С оглед гореизложеното считам, че предложението на народния представител доктор Маруся Любчева следва да се прецени предвид неговата целесъобразност при отчитането на изложените по-горе съображения.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Благодаря ви.
ТОДОР КУМЧЕВ: Госпожи и господа колеги народни представители, господин заместник-министър, искам да кажа нещо важно. Нека днес да не говорим за финансирането на тази система в контекста на въпросите, които зададохме. Забележете какво предлагаме. В параграф 6, член 15, алинея 1: “Създават се общински съвети по наркотични вещества по предложение на кмета на общината и след решение на общински съвет, чиито функции и задачи се определят по правилника за организацията и дейността на Националния съвет по наркотични вещества”. В презумпцията означава, че кметът и общинския съвет има правото, или нямат правото, или възможности да създадат такава комисия. Говорим само за тази алинея. Ние искаме да я променим, за да дадем по-голяма свобода и всяка община сама за себе си да решава този проблем. В тази алинея не говорим за финансиране.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Искам да кажа, че приемам повече вашето предложение доцент Кумчев. Това променя философията на закона приет на първо четене. Философията на закона императивно се казва кои общини не могат, а задължително създават. Вие с това правите по-желание на кмета, включително и тези общини, които са общински центрове, което коренно променя философията на закона. Философията на закона казва, че в 28 центрове, общините, които са и областни центрове, задължително се създават и финансират от държавата. Вие казвате във всички, но включително и в тези, ако кметът пожелае. Това е единствената разлика във философията на двете неща.
Считам, че е по-добро вашето предложение, но има разлика във философията.
Колеги, имате думата за изказвания.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: Колеги, очевидно става въпрос за два вида структури с различна актуалност. Едните са областните съвети където действително императивна е философията на закона и има резон в това в един голям областен град, който трябва да координира цялата си област да има такъв център и да не е по желание. Има резон и в мнението, че когато става въпрос за общински съвети, например една малка община, която не е актуална и населението е възрастно и с различни занимания, да може по закон да могат да създават. Така както е записано в член 1, алинея 15 в момента звучи императивно. Не зная, защо беше обяснено, че биха могли да могат, но изглежда все едно трябва да създадат. Ние можем малко да коригираме текста и да стане следният: “Могат да бъдат създадени общински съвети”. В алинея 4, където се създават областни съвети да остане императивно. По този начин ще решим въпроса. Да има областни съвети, за да могат да координират, а общинските където е необходимо по преценка на общинския съвет.
Предлагам да има два различни режима за общинските и областните центрове.
ХАСАН АДЕМОВ: Имам конкретно предложение като редакция на предложението на доцент Кумчев. “Общинските съвети могат да създават съвети по наркотични вещества…”, което означава, че могат и не могат и не е императивна форма.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Погледнете какво е записано в алинея 1, член 15 по предложение на вносителите: “Създават се общински съвети по наркотични вещества в общините…”. Този текст е императивен. Сега текстът не е императивен.
Съгласен съм да могат, но трябва да бъде извън тези общини, които са административните центрове, тогава да могат. Тогава текстът следва да претърпи друга редакция. В следващата алинея да се казва, “Общинските съвети, които са извън алинея 1, могат да създават …”, разбирате ли моята мисъл?
ТОДОР КУМЧЕВ: Уважаеми колеги, сами разбирате, че има общини, които не са областни центрове, но имат проблем с наркотичните вещества. Има общини, които нямат тези проблеми. В алинея 1 ще говорим допълнително за алинея 3 и алинея 4. В алинея 1 даваме самостоятелност на общинските съвети и кмета да решат този проблем.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, на практика няма никаква разлика между текста на вносителя и това, което предлага доцент Кумчев. Разликата е само в текста. Защото общините, които са областни центрове и създават такива комисии по текст на вносителя се наричат след това областни комисии, нищо друго. Те отново са на същите двадесет и осем места. В текста на вносителя и на доцент Кумчев такива се създават в областите.
По алинея 4 всяка община при необходимост би могла, по текст на вносителя, да създаде такава комисия. По алинея 1 от предложението на доцент Кумчев, отново всяка община, би могла да създаде такава комисия.
Дали ще приемем едното или другото няма никакво значение. Въпросът е само в наименованието. Основният проблем е за финансирането. Обърнете внимание на това. По текст на вносителя това е съобразено най-вероятно и съгласувано с останали министерства, включително с Министерството на финансите. Става въпрос за 28 комисии. Всичко останало са волни изявления, които ще могат да създадат не 30, а 60, остава въпроса как ще бъдат финансирани?
Мисля ,че най-благоразумно е да вървим по текста на вносителя, защото материята е много особена. Действително държавата трябва да подпомогне този процес в борба с употребата на наркотиците. При създаването и уреденото финансиране, защото по-нататък в текста е записано, че ще бъдат финансирани от държавата, тогава можем да помислим за по-нататъшно развитие на тази структура.
Според мен, по-разумно е да вървим по текста на вносителя. От друга страна отново ще кажа, че съответно нюансите биха могли да бъдат по текста на вносителя, че общините, които ще създават съвети няма да се финансират от държавния бюджет. Другата възможност е всеки съвет, който е създаден независимо в коя община ще се финансира от държавния бюджет, което според мен ще срещне трудности по-нататък в осъществяването.
Необходимо е да вървим или към текстът на доцент Кумчев и групата народни представители или към другият няма значение, но да доуточним, че областните съвети се финансират от държавния бюджет. Всички останали могат да разчитат на друго финансиране.
Когато се работеше по този закон, във връзка с еднократната доза, се оказа, че в България има над 60 не правителствени организации, които се занимават с тези въпроси. Някои от тях сериозно се финансират. Моето лично мнение е, че други са организации на подставени лица. Много е сериозен въпросът именно за това повече съм склонен да се придържаме към един текст, който е съгласуван с различните ведомства и внесен от Министерския съвет. Благодаря ви.
РОСИЦА ЯНАКИЕВА: Обещах да бъда коректив на съсловието. Позволявам си да изкажа някои съображения, тъй като това е един твърде сериозен проблем от обществена гледна точка. Може би по-голяма яснота ще се получи, ако алинея 4 от текста на вносителя отиде като алинея 2 и нататък се променят номерациите. Т.е. в общинските центрове задължително да се създават такива съвети. Общините, в които проблема не е толкова важен и актуален за тях, могат да създават по преценка. Това не означава, че трябва да отпадне предложението на доктор Кумчев за алинея 4. Нека да остане, защото тези областни съвети ще бъдат различни от общинските съвети в областните центрове. Ще имат смисъл и съдържание на работата си, като координация, общи действия и т.н. Благодаря ви.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Останах с впечатление, че тези общински съвети, които са в административните центрове ще изпълняват точно функцията на тези областни съвети.
РОСИЦА ЯНАКИЕВА: Според мен, не би трябвало. Функциите са различни на областния център и на общинските съвети в областния център. Те трябва да повторят структурата. Има изнесена държавна структура в областните центрове. Благодаря ви.
МАРУСЯ ЛЮБЧЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, считам че се смесват две неща във философията на вносителя. Общинските съвети, които се създават в областните центрове са общински и не могат да изпълняват функцията на областни. Вероятно трябва да се създадат с решение на общинския съвет. Той няма правомощия да разпростира дейност извън контекста на съответната община. В този смисъл това са чисти общински центрове, но в тези 28 града, общини, които са и областни центрове. Те не могат да направят политика и да отговарят за политиката във всички останали общини в съответната област, по разделение и задължение на властите по областна управа и общини.
По принцип смятам, че трябва да се разбере и беше първоначално моето предложение, да се добави, че съветите по наркотични вещества независимо в кой град могат да се създадат и в коя община могат да се финансират с държавния бюджет. Ако се добави към точка 3, алинея 3 “Съветите по наркотични вещества могат да се финансират”, тогава в зависимост от необходимостта може да се прецени когато се определя бюджета на съответната община, да се включат средства за нейния общински съвет по наркотични вещества или да не се включат?
Считам, за не коректно разделянето на областните общини от останалите общини. Не големината на града определя необходимостта да се работи по националната стратегия за превенция, лечение и рехабилитация. Това е дейност, която ние сме задължени да осъществим както по стратегията, така и по плана за действие.
Според мен, не е задължително да се финансират, но ако ние отречем със закона възможността да бъдат финансирани и от държавния бюджет това разделя не коректно общините.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Госпожо Любчева, нека да не бъркаме досегашните съвети с това, което искат вносителите. Вносителите искат да бъдат създадени към Националният съвет, който е орган на министерството и те стават държавна структура, която се ръководи от Министерството на здравеопазването. Новият член 15, няма нищо общо с общините и общинските съвети. Това, което е било досега е едно. Сега се създава структура на националния съвет, който ще работи по правилник и разпоредба изготвени от Националния съвет. Това става държавна структура.
Второто нещо, за което говорите е досега съществуващите и е възможно да стане. Те нямат нищо общо. Центровете, които стават подразделение на Министерството на здравеопазването ще изпълняват и координират тази дейност, защото са към Националният съвет.
ФАНИ МИХАЙЛОВА: Директор на дирекция “Национална служба по наркотичните вещества” в Министерството на здравеопазването.
Искам да направя едно уточнение. Досега в закона присъстват общинските съвети по наркотични вещества като една хоризонтална структура на Националния съвет по наркотиците. Изградени са в 22 областни града. Ние не започваме сега да ги създаваме. Защо така сме ограничили създаването в областните градове. Защото не е възможно да се финансират 322 общини на територията на България, особено малки от типа на Горно Сливово, от което сме получили състава на Националния съвет и прочитайки закона са изпратили 12 души общински съвет по наркотиците. Нямат проблема с наркотиците. Изпращат, защото очакват финансиране. Ето от това се плашим. Разрешим ли да се финансира всеки един общински съвет точно там където няма проблем и хората очакват някакво финансиране да влезне по тази линия ще създадат общински съвети без да имат проблема. Проблемът е концентрират в 28 общини.
БОРИСЛАВ КИТОВ: Ще имат ли разлика при дублирането?
ФАНИ МИХАЙЛОВА: Ние искаме да са общински, но в областните градове. Т.е. стесняваме кръга. В големите градове проблемът е страшен. В малките градове почти няма проблеми. Нека от големите областни градове да се координират нещата. В това е целта.
ИВАН КОЛЧАКОВ: Уважаеми колеги, добре е да синхронизираме подходът, той като досега ние сме в изпълнение на този закон. Беше съобщено, че има изградени 22 съвета, които са в области, където общините са центрове на тези области. Подходът, който се предлага е следният: или чрез закона ние да задължим 28 общини, които са областни центрове по силата на закона да има такива общински съвети, които да имат над общински функции, каквито имат и сега. Това няма да е прецедент, тъй като ние имаме такава практика в здравеопазването, културата и образованието. Може една община да бъде натоварена с такива функции. Това е единият подход. Другият подход е да задължим тези 28 общини, областни центрове да изградят такива и да дадем възможност на други общини, които потенциална възможност, проблем.
Смятам, че този подход е по-добър, тъй като има такива градове. На предишното заседание посочих град Казанлък, но сега ще спомена Свиленград и Петрич, където има голям трафик, митници и местен проблем. По-склонен съм да подкрепя този подход, при който ние задължаваме тези 28 общини да създадат такива съвети. Да дадем възможност на други общини, които имат възможност и потребност да създават като Националният център ще преценява финансовия ресурс и може да предложи на една община следния подход и да се каже: “Вие имате проблем и тази година не може да се включите. Може да си осигурите пари от общинския бюджет”. Казах ви, че осигурявахме по 30 хиляди лева годишно. При един такъв подход, ако ние разрешим на други общини, които не са областни центрове тогава веднага идва потребността от създаване на областни съвети, които са към областният управител. Там координацията трябва да бъде на ниво областен управител, тъй като участват представители на полицията, образованието, съда и прокуратурата. Координацията между няколко общини на територията на една област е добре да се води от държавния орган, който е представител на Министерския съвет. Ще има повече координиращи и контролни функции, но има и разпоредителни, които само областния управител може да направи.
Предложенията, които са направени са много добри в тази посока. Задължаваме 28 общини да направят. Даваме възможност на други общини също да правят и създаваме областни съвети, които са под шапката на областния управител.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОАВ: Колеги, много е важно с какъв подход ще тръгнем. Това, което обсъждаме как да ги финансиране изглежда все едно обсъждаме как да създадем бюрокрация, която да може да се издържа. Ако ние искаме да направим 260 общински съвета по наркотичните вещества, които да се финансират от държавата и веднъж годишно да пишат доклад и два пъти през годината да издават брошури за сметка на държавния бюджет е едно. Не мисля, че това е целта. Още повече, че в последните 20 години има практика в България където общините са създавали такива съвети с участие на директори, преподаватели, родители, полиция, кметове и т.н. Тези съвети са работили на обществени начала. Още повече, че това е от обществен интерес. Вътре всички са участвали доброволно. Намирали са по някакъв начин да се финансират.
Предвид на това, че има толкова много организации, които се занимават с наркомании в България и, че трябва да ги стимулираме към публично частно партньорство те със сигурност могат да получават достатъчно от централния орган към министерството информация къде могат да кандидатстват и да отпечатват брошурите от публичните частни партньорства. Къде могат да ползват друга годишна помощ. Къде могат да организират курсове. Всичко това се плаща именно от тези неправителствени организации. Ако нашата цел е да създадем 500 работни места платени от бюджета е съвсем различно нещо. Въпросът е, това ще доведе ли до спад на наркоманиите? Ще доведе ли до по-добър мониторинг? Единственото, което в случая общините, които го правят и не се прави и има проблем е как се събира информацията? Да не се получава разминаване какви са броя на наркоманите, които се водят в Министерството на вътрешните работи и тези, които се водят към Министерството на здравеопазването.
Първо, за да е ясно как този процес в държавата се отразява. Второ, как се контролира. Трето, как се ограничава.
В противен случай, това което каза и колегата за Горно Сливово, ако включим алкохолиците може да имат някаква работа, местната кръчма да наблюдава въпросния общински съвет. Във всички други случаи според мен това са излишни пари, а има много други възможности, от където могат да бъдат намерени и не е въпроса да бъдат под формата на заплати. Въпросът е да бъдат за дейности, които имат отражение върху обществени процеси.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Господин председател, бих подкрепил идеята да създадем областен съвет, който да се финансира от държавния бюджет, но да оставим останалите общини да създават центрове и да ги финансират. Не виждам голяма разлика между това дали ще направим общински съвет в областния град или ще се нарече областен съвет.
Мисля, че трябва ако се приеме такъв подход, да не създаваме нови работни места и да не караме общините да искат допълнителни бройки от държавния бюджет, а да създадем един областен съвет. Общините сами да финансират. Ако общинският съвет прецени, че трябва да създаде такъв съвет да го създаде и финансира.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Мисля, че Националният съвет и министерството създават една координираща функция. Ако става въпрос да бъде само за общините, защото имат проблем, прави са колегите, които предлагат да има координиращ център. Може ли една национална структура да създава в 28 града, които се вземат като центрове и да не се възложат координиращи функции като държавна структура. След като това не е така абсолютно прави са колегите да искат да има един областен съвет.
НАГЯР ДЖАФЕР: Уважаеми колеги, мисля че се оформиха два проблема, около които трябва да решим какво да правим. Това е проблемът за координацията на тези структури и за финансирането им. Колкото и да не искаме да си говорим за пари точно за това става въпрос.
Мисля, че като бивш кмет и областен управител доктор Колчаков беше прав и аз като бивш кмет на община ще го подкрепя. Необходимо е да има една областна структура, която да координира нещата и да провежда държавната политика каквато е по отношение на превенцията на наркоманиите.
От друга страна следва много добре да се прецени въпроса дали кметовете действително няма да приемат идеите за създаването на общински съвети като още едно задължение, при което се вменяват някакви задължения без да бъдат финансово обезпечени. Ако оставим проблема и го формулираме така. Общинските съвети по предложение на кмета решават да има или да няма такива съвети.
Не зная колко са общините, които са готови сами да финансират и да отделят средства от бюджета си.
Мисля, че обмисляйки добре нашата позиция можем да излезем от ситуацията и да обединим добрите предложения. Такива имаше от страна на вносителите на тази поправка и от страна на колегите, които се изказаха до тук.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Благодаря ви.
ТОДОР КУМЧЕВ: Съгласен съм с това, че трябва да разделим нещата. Работим по изграждането на структурата, която има изключително важна задача в 21 век.
Искам да прочета съвсем точно това, което под ръководството на доцент Любчева предлагаме народните представители от Коалиция за България. “Член 15, алинея 3. Създават се областни съвети по наркотични вещества към областните управители като консултативен и координиращ орган, за провеждане на държавната политика срещу злоупотребата с наркотични вещества, както и за борба с наркотрафика.
Първо, областният съвет е колективен орган, който се състои от председател, секретар и членове. Създава се със заповед на областния управител.
Второ, председател на съвета е заместник-областен управител. Членовете на съвета са председателите на общинските съвети по наркотични вещества от областта, ако има изградени такива.
Трето, областният съвет координира областната политика срещу злоупотребата с наркотичните вещества като приема Стратегия за борба с употребата на наркотични вещества и срещу незаконния трафик с тези вещества и прекурсори съобразно националната програма.
Четвърто, приема областни програми за превенция, лечение и рехабилитация на наркотичните зависимости в рамките на областта.
Пето, осъществява взаимодействието между националният и общински съвети за наркотични вещества.
Шесто, председателя на областния съвет представлява съвета пред държавни органи и институции. Ръководи заседанията и цялостната работа на съвета. Определя със заповед служител на областна администрация, който ще изпълнява функциите на секретар на съвета”.
Това е предложението по структурата. За финансирането ще говоря допълнително.
ВАНЬО ШАРКОВ: Имам един въпрос към така формулираното предложение. Ако в областта няма създадени общински съвети тогава какво ще стане с този областен съвет? Той има само един председател и един секретар. Това ли ще бъде областният съвет по наркоманиите.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Доцент Кумчев, това беше реплика към вас бихте ли отговорили.
ИВАН КОЛЧАКОВ: Аз искам да отговоря. Колеги, има смисъл, тъй като ако общинският съвет, който е областен център има ангажименти в цялата област, то неговия председател, който е кметът няма разпоредителни функции. Областният съвет има разпоредителни функции на територията на всички общини като административен орган. По закон участват представители на Министерството на вътрешните работи, Министерството на образованието и науката, кмета на областния център също не може да разпорежда. Областният управител, респективно упълномощения заместник-областен управител също може да има разпоредителни функции. Логиката е следната, ние по силата на закона изграждаме 28 съвета, които трябва да покрият цялата страна. Функциите на общините, които са областни центрове имат над общински задачи. Ние няма да задължаваме всички български общини, защото това е безумие. Не е необходимо да чакаме да има две или три общини в областта. Има една община, която е областен център и поема функциите. Кметът, няма разпоредителни функции. Тогава тези разпоредителни функции и координация се поемат от областния съвет чрез съответния заместник областен управител, който води държавната политика на цялата област. Тогава може да има един общински съвет, но изпълнява функциите на територията на цялата област. Цяла България ще бъде покрита с 28 общински съвета и с 28 областни съвета за борба с наркоманиите.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Бихте ли взели отношение. Оформят се две становища.
ДИМИТРИНА АПОСТОЛОВА: Правна дирекция на Министерството на здравеопазването. Доколкото разбирам в момента концепцията, която се оформя е да бъдат създадени освен 28-те общински съвета, които ще бъдат в големите общини на областните центрове да бъдат създадени паралелно с това и областни съвети по наркотичните вещества.
Ако това е предложението искам да отбележа, че вероятно ще се получава дублиране на функции на тези, които са в общинските съвети, в големите общини и на областните съвети.
Предложението на Министерския съвет е в резултат от натрупания до момента практически опит, който показва, че към момента няма финансиране за общините по отношение на тези общински съвети. Големият проблем е с финансирането. За това предложението е да бъдат изтеглени тези функции на областно ниво. Да бъдат концентрирани в големите градове. Да се обезпечат средства от бюджета за тези 28 общински съвета. Ако решите да бъдат областни съвети по наркотични вещества или ще се остават така както са предложени на ниво големи общини, но нашия апел е да не се създават структури, които ще дублират своите функции.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Вие не може да разберете едно. Така както ги създавате, ясно попитах, ще имат ли координиращи функции? Няма да имат. Не мога да имат, или ще ги направите държавни служители, които ще бъдат от Министерството на здравеопазването или като ги предоставите на общините, колегите казаха, че не могат да имат координиращи функции. При това положение защо ще се правят общински, а да не се направят областни, които утре да могат да координират. Да се даде възможност на общините ако искат и могат да се финансират сами да го развиват. Залагаме нещо, което утре ще бъде дублирано, защото нямат координиращи функции.
ДИМИТРИНА АПОСТОЛОВА: В момента тези общински съвети са създадени и действат. Те се координират централно от Националния съвет по наркотичните вещества. Това е заложено както в закона, така и в националната стратегия. И в момента това е действащата, реалната структура. Това е действащото състояние на нещата.
МАРУСЯ ЛЮБЧЕВА: Колеги, мисля че цялата дискусия е много полезна. Очевидно е, че нещата са много сложно преплетени. Самата аз до момента бях председател на общински съвет по наркотични вещества в община Бургас. Този общински съвет по наркотични вещества се създава по правилника на Националния съвет по наркотични вещества и няма никакви координиращи, експертни или консултиращи функции по отношение на останалите общини в област Бургас. Там има още 13 общини. Това е във всички останали областни центрове. В момента са създадени само съвети по наркотични вещества в големите градове.
Мисля, че са само в тези, които са и областни центрове. Това не дава права да координират и да развиват политика в съответствие със националната стратегия за борба с наркоманиите, на територията на останалите общини.
Искам да кажа, че съветите по наркотични вещества не са структури, които получават заплати. Т.е. те имат по един представител в превантивно информационните центрове. Тези представители са държавна делегирана дейност и получават заплата. Не във всички градове са създадени такива центрове. В момента работят на обществени начала. Това, което предлагаме е да се създадат координиращи областни. Ние не искаме да се създаде структура със заплата, а действително да се създаде възможност за координиране и осъществяване на националната политика по региони.
От тази гледна точка не настояваме за допълнително финансиране на тези областни съвети. Ако такива не се създадат по никакъв начин кмета на който и да е голям град не може да упражнява разпоредителни функции на останалите си колеги кметове. Господи Колчаков, беше много прав, че в съветите по наркотични вещества, тъй като става въпрос не само за превенция, но и за лечение. Става въпрос и за нарко трафик, там се включват РДВР, митници и т.н., които могат да получат разпореждане от областните управители.
Нашето предложение е да се създадат възможности за областни съвети, за общински съвети, а тяхното финансиране се определя в съответствие с възможностите на държавния бюджет.Може да го има, но може и да го няма. Общините също могат да дадат, но могат и да не дадат.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Благодаря ви.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, настина тази дискусия е много ползотворна, защото позволява да изясним определени позиции.
С предложението да се направят областни съвети и със съответната координираща функция ние създаваме една нова държавна администрация. Това е администрация платена от държавния бюджет. Това е в пълно противоречие с това, което искаме да представлява нашата държава. Искаме да представлява нещо, което е по-малко държава и повече гражданско общество. Ако замисълът на вносителя е да се предоставят пари от държавата на местното самоуправление, да се дадат на общините, защото основния проблем на тези съвети, които функционират е финансирането. На практика те нямат никакво финансиране. Замисълът на вносителите е от държавния бюджет да се дадат на общините средства, а не на държавна структура каквато е областната управа. Това е принципна и голяма разлика. До колко общината ще се справи с тези задачи? До колко ще поеме тази задача? До колко от тези средства ще стане противонаркотична борба или ще се ограничи употребата на наркотиците, е отделен въпрос. Според замисълът на вносителя се създава една възможност да се активизират общините с една структура, която съществува и сега. Тази структура е обединена с Националния съвет за борба с наркоманиите, където присъстват различни държавни структури – Министерството на образованието и науката, Министерството на вътрешните работи и т.н.
Започвам все повече да мисля, че проектът на вносителя е добре съобразен със сега съществуващата практика. Има една основна идея за развитие и финансиране на тези общински, поне в общините, които са областни центрове, за финансиране на тази дейност. Да видим какво може да се получи от такъв един законопроект. Всичко останало е създаване на една държавна структура. На пръв поглед изглежда много стройна и централизирана. Ние знаем от опит, че държавните структури обикновено не вършат работа, защото на практика ще могат кампанийно на края на определен период от време да се съберат и да отчетат дейност. Това е едно допълнително задължение, което ще бъде отчетено със събиране веднъж годишно или на шест месеца на хората, които би трябвало да свършат някаква работа. По този начин ще изтекат пари от държавния бюджет.
Окончателно оформям своето становище, че трябва да се подкрепи проекта на вносителя. Благодаря ви.
ТОДОР КУМЧЕВ: Уважаеми доцент Щерев, парадоксалното е, в момента в България можем ли да посочим едно съвременно лечебно заведение, за наркомании с всички необходими възможности за рехабилитация, за адаптация към социалния, обществен и трудов живот. Замисълът е, след изграждане на тези структури не като държавна администрация, а да актуализираме този въпрос на регионално ниво, нищо повече.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Доцент Щерев, не мога да разбера създавайки един общински съвет в община Стара Загора каква координация ще има с общинския съвет в Казанлък? Ще има ли някаква връзка. По какъв начин община Стара Загора ще работи с другите градове, които са създали такива съвети?
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги. Отново пледирам за това да помогнем на нещо, което сега съществува. Вие искате изграждане на нова структура. Новата структура е държавна структура. Аз съм против изграждането на нова каквато и да е държавна структура. Моето впечатление за борбата срещу наркотиците е ялова от отделна дирекция, орган, комисия и т.н. Борбата срещу наркотиците е една борба, която е борба срещу милиарди, които влизат в България. Ако ние нямаме промените в законодателството у нас по отношение на правото. Ако нямаме съдилища, които действат както трябва. Ако нямаме Министерството на вътрешните работи, което не е свързано с престъпните групировки. Ако нямаме редица други неща, дрогата ще се лее, както се лее досега. Никакви комитети и комисии няма да я спрат. Дълбоко съм убеден, че трябва да се правят стъпки в тази насока. Едва ли държавна структура с нещо ще помогне. Аз бях изумен когато преди време направих една дискусия за индивидуалната доза. На тази дискусия присъстваха 60 неправителствени организации, включително около десетина ведомства. Какво беше моето изумление когато видях, че част от тези неправителствени организации са на подставени лица. Те са най-вероятно на разпространители на дрога и т.н. Това не мога да го докажа. Така или иначе това са неща, които се виждат от пръв поглед. Това са неща, които са изключително сериозни, за да можем да направим стъпки в една или друга посока. Има органи, които редица години се опитват да работят в тази насока.
Смятам, че целта на този законопроект от страна на вносителя е да подпомогнем един Национален съвет за борба с наркоманиите със съответната финансова подкрепа на общините. Това са 28-те общини.
Предлагам да вървим напред, а не да създаваме структури, за които не сме на ясно как ще работят и до какво ще доведат. Съгласен съм с вас, че в Стара Загора няма да има координация по отношение на Казанлък. Ние създаваме едно звено в Старозагорска област, подпомагаме го. Това звено е създадено и работи. Те казват, че нямат финансиране. Ето ви допълнително финансиране. Нека да видим каква работа ще свърши. Имаме звено и цяла организация, която е създадена.
Благодаря за дискусията. Оформих моето становище. Ще подкрепя предложението на вносителя. Оттук нататък ще изслушам с интерес дискусията.
ИВАН КОЛЧАКОВ: Искам да сложа пръст в раната, защото проблемът, който дискутираме е една бомба със закъснител и върви в България като една лавина. Не мога да се съглася с доцент Щерев, при цялото ми уважение към него. Аз също съм голям почитател на децентрализацията и на ограничаване на държавата. Тук въпросът не е за създаване на административни структури. Ние имаме едно предложение от колегите от левицата, макар че имам политически различия ги подкрепям. Това е един проблем, който касае всички ни. Председател на областния съвет е заместник-областен управител. Членове са председателите на общинските съвети за борба с наркоманиите.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Не платени и не държавни структури.
ИВАН КОЛЧАКОВ: Няма никакви платени, само се дават правомощия. Тук присъстваме трима анестезолози, които по специалност сме нарколози. Аз съм специалист по наркотиците години наред. Десет години съм ги прилагал. Зная най-добре какво означават наркотици, как се прилагат и какви са техните действия. Работих върху този закон при неговото изграждане като народен представител. Като областен управител се сблъсках като държавен орган. Като кмет изградих един от първите областни съвети. С доцент Щерев сме се срещали в качеството му на председател на комисията.
Отново искам да подчертая от къде идва проблема. Проблемът идва от това, че държавата не само, че не може да страни от страни. Не мога да разбера подхода на националния съвет и министерството. Ако държавата не запретне ръкави, ще ви кажа какъв е проблемът. Държавата заделя 200 хиляди за борба с наркоманиите в един престъпен бизнес, който е за милиарди, в който участва организираната престъпност срещу неорганизираната държава. Ще кажа още по-остри неща. В Пазарджик на една пресконфереция участваше преподавател от Националната академия в Симеоново, който преподава борба с тероризма и каза, че в България както и в много други държави не може да има наркотрафик, в който да не участва Министерството на вътрешните работи. До 1989 година наркотрафика в България беше държавна политика. В село Калугерово, Пазарджишко имаше изградено предприятие, което произвеждаше каптагон и го изнасяше на изток от България. В момента България произвежда синтетични наркотици като екстази и т.н. и захранва дискотеките в Ливан и близкия Изток. Ние трябва да знаем, че от държавните органи преминаха в сенчестата организирана престъпност много важни структура.
Това, което искам да направим е не ние да оставим по наша стара традиция горещия картоф да се държи от местните власти без правомощия, а да натоварим държавата с нейните органи в лицето на областните управители и тези съвети да носят отговорности. Аз като кмет на община Пазарджик не можех да разпореждам на директора на РДВР какво да прави в другите общини. Областният управител може да го направи. Необходимо е да вкараме държавата във войната с наркотрафика и организираната престъпност. По никакъв начин Министерството на здравеопазването и Националния съвет не трябва да правят илюзия, че без ангажиране и заделяне на милиони в тази битка ще направим нещо. Умират нашите деца. Утре ще умират нашите внуци.
Искам да видя моята държава на барикадата срещу организираната престъпност. Няма организирана престъпност, банда и мафия, която може да се пребори с държавата, ако държавата участва в тази битка. В момента българската държава не участва в тази битка. Държавния органи, структури и хора, които са в силовите структури осигуряват смърт чрез наркотрафика. Хората, които носят отговорност сме в тази зала и на тази маса.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Тези съвети нямат нищо общо с борбата с нарко трафика. По-скоро имат за превенцията и злоупотребата.
ИВАН КОЛЧАКОВ: Като има превенция се вижда от къде идва злото.
РОСИЦА ЯНАКИЕВА: Имам един въпрос към вносителите. Разбирам, че 22 от 28 областни центрове са изградени такива структури. За финансиране на един, двама или трима служители, които ще работят в тези центрове ли става въпрос или за финансиране дейността на тези центрове? Искам да ги попитам като служители какъв статут ще имат – общински служители или държавни служители. Как ще оперират с тези средства, които ще бъдат предоставени за дейност? Наистина ли става дума за подсигуряване заплатите на хората, които ще работят в тези центрове или говорим за средства, които ще бъдат изразходвани за конкретна дейност в борба срещу това явление?
В правото си евентуално на общински служители по какъв ред ще изразходват средствата?
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Предлагам да отговорят от Министерството на здравеопазването.
ФАНИ МИХАЙЛОВА: Средствата, които се искат са за щат и дейности. Досега шест години в изградените общински съвети работеха без пари. Успявахме да заделяме суми от 1900 лева от националната стратегия за борба с наркотиците. Наистина тези изградени общински съвети и превантивно инфопмационни центрове към тях можеха да правят само плакати и други превантивни материали, защото няма пари. Това, което искаме е да се финансират тези общински съвети. Те се научиха да работят. Работят много добре, но нямат финансиране. Ежегодно предоставят ситуационни доклади на националния съвет. Оттам имаме поглед върху картината в България. Действително проблема е съсредоточен в големите градове. Много малко и рядко в малък град и малка община съществува този проблем. Движението е към големите градове. Злоупотребата е там. Благодарение на тези ситуационни доклади, които се получават от 28 общини ние имаме пълна картина и информация за състоянието и ситуацията в страната. Т.е. финансирането е за щатове, най-много до три – председател, секретар, заместник-председател и за дейности, за които досега се чудехме как да отделим по 2000 лева. Всичко това ще бъде разписано в Правилника за дейността на националния съвет, защото това са негови хоризонтални структури.
Що се отнася за координацията, ако Стара Загора е имала областен, как кмета на Стара Загора не може, искам да кажа, че в закона много ясно е разписано кой координира централно дейността на общинските съвети. Това е секретариатът на Националния съвет по наркотични вещества. От името на националния съвет. Има една централна координация. И да има в община Стара Загора и община Казанлък, не Стара Загора ще координира Казанлък. Има една централна координация, която е разписана в закона.
РОСИЦА ЯНАКИЕВА: Мисля, че вярната структура при това положение е областният център, в който да бъдат вменени тези задължения на заместник-областен управител или на човек, който работи в администрацията, без да се заплаща допълнително за положения труд. Оттам нататък средствата биха могли спокойно да се изразходват за дейности. Благодаря ви.
ТОДОН КУМЧЕВ: Нека да се спрем на финансирането. Напълно съм съгласен, че това е проблем.
Първо, в член 15, алинея 1 ние казахме, че могат да бъдат финансирани. Говорим за общинските съвети. Следващата бариера, за да не се изпусне духът от бутилката, финансирането на областните съвети може да стане по дадена и извършена обем дейност.
Ние даваме право на общинските съвети и кметовете да изградят подобни съвети за борба с наркотичните вещества, но да вземем общините Петрич, Козлодуй, Раднево, Гълъбово, Девня. Това са общини, които дават на бюджета на държавата, а не вземат от него. В рамките на републикански бюджет една скромна сума, която е необходима за действие на тези съвети е крайно необходима. Отново ще повторя в рамките на бюджета.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Изказвам се в подкрепа на структурата за областен съвет. Ясно е разписано, че е координиращ орган. Ако акцентът се слага от някои от колегите на бюрокрацията ще го сложа върху субординацията, защото в крайна сметка субординацията е тази, която би довела информацията, съгласуването до конкретни разпореждания, които са в правомощията на един областен управител.
Единственият ми резерв е за състава на членовете на съвета, тъй като ангажираните структури за борба с наркоманиите са освен РДВР, районната инспекция по опазване и контрол на общественото здраве, районния център по здравеопазване, инспектората на просветата, отделите за закрила на детето, Комисията за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни и не правителствените организации част, от които финансират своята дейност по отделни компоненти. Поглеждам към представителя на Министерството на здравеопазването от Световна банка, под контрола на Министерството на здравеопазването, защото те са хората, които сключват договорите с тези организации.
Мисля, че погледът върху проблема ще бъде по-дълбок и конкретен. В крайна сметка всичко е въпрос на съвест. Не мога да смятам, че там където има държава синонима и символа е бюрокрация. Въпрос на съвест е. Разчитам, че вече сме узрели да започнем тази борба с целия драматизъм, който съдържа в себе си.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Считам, че е добре да има един областен център. Когато се включват представители на РДВР, на администрация, на МОН, на МЗ, най-малкото трябва и е необходимо да има едно съгласуване между тези министерства. Вие сами разбирате, че една идея, която не е съгласувана най-малко може да бъде посрещната от съответните министерства, на които вменяваме задължения, които имат своето място.
Очаквах, че идеите, които бяха дадени от Министерството на здравеопазването най-малко ще бъдат синхронизирани с колегите от останалите министерства, за да се разбере дали имат готовност това да се направи.
Считам, че е по-добра идеята да има център, който да координира и да се заплаща за дейност. Има два подхода, които искам да обсъдя.
Единият е, ако искаме да бързаме да гласуваме да вдигнем ръка и да приемем едното или другото.
Вторият е, да се свърши работата и да се направи една синхронизация между Министерството на вътрешните работи, Министерството на образованието и науката, на Министерството на правосъдието, за да се види как се създава един такъв център. Кой да влезне в този център. Има две възможности. Да преминем директно към гласуване или да се остави този текст за съгласуване.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Искам да попитам има ли представител на Националното сдружение на общините? Ще помоля да се покани представител на Националното сдружение на общините.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Вие сте съгласен да се отложи този текст.
ЕМИЛ РАЙОВ: Ще съгласуваме с всички останали.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, има ли някой против, отново да се отложи този текст, за да се направи добре. Ако решите, че може да се гласува този текст, да го гласуваме. Не съм убеден, че ще вземем най-правилното становище.
Отлагаме този текст.
Може ли да стане екстремно, така че утре този текст да се разгледа?
ФАНИ МИХАЙЛОВА: Имаме съгласуване, което е отработено в закона чрез посочване членовете на националния съвет.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Става въпрос за областните.
ФАНИ МИХАЙЛОВА: Това трябва да се съгласува с всички членове представени в националния съвет.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Това, означава, че не може да стане.
ФАНИ МИХАЙЛОВА: Технически е невъзможно да се свика заседание на националния съвет.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Съгласен съм с това.
ФАНИ МИХАЙЛОВА: Ние провеждаме политиката на националния съвет. Всичко е съгласувано с тях. Законът е преминал на съгласуване през всички министерства, които са представени в националния съвет. Те го одобряват. Сега възниква тази промяна и трябва да се съгласува отново.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Ще трябва да се справите за една седмица. Не е необходимо да се събират. Поискайте тяхното писмено становище.
ФАНИ МИХАЙЛОВА: Законопроектът е съгласуван.
ИВАН КОЛЧАКОВ: Убеден съм, че представителите на националния съвет са съгласували нещата. Подходът, трябва да е друг. Ние да поканим представители на заинтересовани Министерства и Националното сдружение на общините. Това е достатъчно. По този начин няма да губим и време. Съгласувано е на ниво Национален съвет по наркотиците. По добре е тук да са поканени представители на Министерството на вътрешните работи, Министерството на образованието и науката.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Необходимо е да се запознаят с текста, за да присъстват при нас готови.
ИВАН КОЛЧАКОВ: Това може да се направи от комисията.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Мисля, че това не е работа на комисията, а на вносителят.
ЕМИЛ РАЙНОВ: Националният съвет ще претърпи промени в състава си.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Става въпрос за съответните министерства.
ЕМИЛ РАЙНОВ: Съществува и такъв проблем.
АТАНАС ЩЕРЕВ:Уважаеми господин председател, става въпрос за един от законите, който е пред присъединяването. Рано или късно, ще поискат и този законопроект да бъде разгледан бързо.
Мисля, че тук нещо съществено няма да се промени с поправката, която се внася. На практика се вземат пари, които се предвиждат по този законопроект от вносителя, които да се дадат на общините. Няма да се дадат на тях, а на една държавна структура. Това е основното. Имайте предвид, че само от сдружението на общините ще протестират срещу тази поправка. Всички останали независимо от кое ведомство са ще участват в такива структури.
Според мен, по-добре е не да вървим към съгласуване, което ще се проточи във времето, а да гласуваме и да вървим към пленарна зала. Да се вземе становището на Националното сдружение на общините и там са се реши окончателно въпроса. Отново ще повторя, дали ще бъде в единия или другия смисъл това е наша вътрешна работа. Нека законът да върви напред и да не го спираме с изчакване за съгласуване, защото той веднъж е съгласуван.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Сега го променяме.
АТАНАС ЩЕРЕВ: За това ще гласувам против промяната. Ще гласувам за съгласувания законопроект, защото с всички тези ведомства е съгласуван. Те са казали – да. Абсолютно съм сигурен, че и от Националното сдружение на общините ще кажат – да по законопроекта на вносителя. Ще видите какво ще стане в залата. Сдружението на общините е структура, която е вън от държавните органи. Вие искате да им отнемете пари.
РЕПЛИКА: Никой няма да им отнеме.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Предлагам да се гласува.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Моля, който е съгласен с процедурното предложение на доцент Щерев, да преминем към гласуване, да гласува?
“За” – 3.
“Против” – Няма.
“Въздържали се” – 5.
Не се приема предложението.
На следващото заседание ще поканим Министерството на образоването, Министерството на вътрешните работи, Министерството на труда и социалната политика, Националното сдружение на общините и Министерството на правосъдието.
Преминаваме към параграф 32
РОСИЦА ДЕРВИШЕВА: Параграф 32. В член 64 думите “и прекурсорите” се заличават.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, това е в контекста на нещата. Не виждам предложения.
Моля, който е съгласен с предложението на вносителите, да гласува?
“За” – 16.
“Против” – Няма.
“Въздържали се” – Няма.
Приема се.
Параграф 33.
РОСИЦА ДЕРВИШЕВА: Параграф 33. В член 65-б се създават алинея 3 и алинея 4.
“Алинея 3. В срок 10 дни след края а всяко тримесечие търговците на дребно с ветеринарномедицински продукти представят на съответната регионална ветеринарномедицинска служба отчет за получените, продадените и наличните наркотични вещества и техните препарати от Приложение № .
Алинея 4. В срок 20 дни след края на всяко тримесечие регионалните ветеринарномедицински служби обобщават отчетите по алинея 3 и представят отчет в Националната служба по наркотичните вещества при Министерството на здравеопазването”.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Моля, който е съгласен с текста на вносителите, да гласува?
“За” – 16.
“Против” – Няма.
“Въздържали се” – Няма.
Приема се.
Параграф 34.
РОСИЦА ДЕРВИШЕВА: Параграф 34. Член 67 се отменя.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Ще п