П Р О Т О К О Л
№ 26


Днес, 11 май 2006 г. от 15,10 часа се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазване към Четиридесетото народно събрание.

---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

Комисия по здравеопазване

Стенографски запис


П Р О Т О К О Л
№ 26


Днес, 11 май 2006 г. от 15,10 часа се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазване към Четиридесетото народно събрание. Заседанието се проведе под ръководството на председателя на комисията – доц. Борислав Китов при следния


ДНЕВЕН РЕД:


1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 602-01-25, внесен от Министерски съвет на 20.04.2006 г. – първо гласуване.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за патентите, № 602-01-11, внесен от Министерски съвет на 14.03.2006 г. – първо гласуване.
3. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения, № 605-01-39, внесен от Борислав Димитров Китов и Стефан Софиянски на 24.03.2006 г. – първо гласуване.



Към протокола се прилага списък на присъствалите народни представители и гости.
* * *


ПРЕДС: БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, откривам заседанието на Комисията по здравеопазване. Днес ще разглеждаме важни точки, ще помоля да започваме.
Точка 1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 605-01-25 внесен от Министерския съвет.
Кой ще представи законопроектът?
Госпожо Кюркчиев, ако някой от ръководството ще дойте може да сменим последователността на разглеждане на точките и да започнем със Закона за патентите.
Колеги, за съжаление има съвпадение с Комисията по европейска интеграция.
Предложението е да започнем с точка втора – Законопроект за патентите, за да изчакаме колегите от министерството.
Моля, който е съгласен да започнем с разглеждането на втора точка от дневния ред, да гласува?
- “За” – 12.
- “Против” – Няма.
- “Въздържали се” – Няма.
Приема се.

Започваме с разглеждането на втора точка – Закон за патентите.
Има ли представител на Патентно ведомство. Заповядайте да представите законопроекта. Преди да ви дам думата, искам да уведомя колегите от комисията, че поисках да бъде разпределен този законопроект в нашата комисия преди всичко за частта, която се отнася за регулация на лекарствата.
Предлагам да се ограничим само в тази зона. Разбира се, не пречи на някои от колегите, за останалата част от закона да поставят своите въпроси. Заповядайте господин Манев.
КОНСТАДИН МАНЕВ: Благодаря ви доцент Китов. Председател съм на Патентно ведомство.
Уважаеми доцент Китов, уважаеми госпожи и господа народни представители, пред вас е представен Законопроект за изменение на Закона за патентите. С този законопроект се финализира процеса на хармонизация и унификация на българското законодателство в областта на индустриалната собственост. По-специално в областта на закрилата на изобретението и полезните модели. Отговаряме и изпълняваме следните ангажименти, които имаме в тази област по въвеждане на сертификат за допълнителна закрила. Това е един от въпросите, които доцент Китов фокусира. Действително свързан е и с тясна връзка със защитата на изобретения, които се отнасят до фармацевтични продукти и средства за растителна защита. Освен това, осъществяваме и една сравнително сериозна реформа в областта на материалната експертиза при патентоване на изобретения и полезни модели. Надяваме се, че с предложените изменения ще ускорим процеса на патентоване. Наред с това имаме и сравнително подробна и уредба на правния режим на полезните модели в България.
С този закон са предложени и няколко разпоредби, които се отнасят до режима на промишления дизайн и търговските марки. Основните препоръки, които имаме и задължения да извършим преди присъединяването са да се регламентира режима на изчерпване на правата произтичащи от регистрацията на индустриалната собственост в България. След присъединяването естествено това трябва да бъде европейското икономическо пространство. Наред с това ние предлагаме и някои разпоредби, които се отнасят и към материалната експертиза на тези два обекта. Ако трябва да изпълним препоръката на председателстващия става въпрос най-вече за сертификата за допълнителна закрила. Това е една нова форма на правна закрила в България. Съгласно договора за присъединяване такъв режим трябва да има от датата на присъединяване. Предполагам, че на по-голяма част от аудиторията, ако не на всички е известен този правен режим, който се различава съществено от правния режим, който е налице в позитивното право на САЩ. Ние въвеждаме правната закрила, която кореспондира със съответните регламенти в Европейския съюз.
Запознати сме със становището на кантората. Имаме отговор по забележките. Някои от тях са основателни, за другите може да дадем допълнително пояснение.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Благодаря ви. Кой ще представи становището от Министерството на здравеопазването.
ЛЮДМИЛА ВАСИЛЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители. Становището на Министерството на здравеопазването е следното. Подкрепя представения законопроект, с който се предлагат промени свързани със системата на експертизата на заявките за патенти и изобретения. Правната аргументация на полезните модели и въвеждане на разпоредби, които хармонизират българското законодателство с правото на общността в областта на биотехнологичните изобретения и сертификатите за допълнителна закрила на лекарствени продукти и продуктите за растителна защита.
Министерството на здравеопазването има някои предложения, които са свързани с привеждане на разпоредбите на законопроекта в съответствие едни с други. Считаме, че има известно противоречие между тях, а също така и привеждането в съответствие с действащата нормативна уредба. Направили сме няколко предложения.
Първото предложения се отнася до параграф 14 от законопроекта. В него се предвижда ограничаване действието на патента по отношение на провеждането на изследване и изслушване с оглед подаване на заявление за разрешение и за пускане на пазара на генерични лекарствени или ветеринарно медицински продукти.
Към настоящият момент следва да се има предвид, че в действащото законодателство понятието “генеричен лекарствен продукт” все още не се използва и не е въведено. Няма легална дефиниция.
В проекта на новия Закон за лекарствените продукти в хуманната медицина, който е в процес на подготовка, все още не е разглеждан и приет от Министерския съвет, това понятие ще бъде въведено и легално дефинирано за първи път в съответствие с определението посочено в директива 200193. По-подробно сме предоставили понятието в нашето становище, което няма да прочитам в детайли и е в съответствие с директивата. Ние предлагаме доколкото настоящия законопроект се предполага, че ще влезе в сила преди Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, това понятие да бъде определено в допълнителна разпоредба на този законопроект.
Второто предложение, е свързано, че със законопроекта се създава нова глава 6 – “Сертификати за допълнителна закрила”, които ще се издават за медицинските продукти и продуктите за растителна защита след присъединяването на Република България към Европейският съюз, при условията и реда предвидени в регламента и номера 176892 ш 161096 на Европейската общност.
Направи ни впечатление, че в мотивите на законопроекта е посочено, че с това изменение се изменя досегашния ред, който е регламентиран в параграф 4 от Преходните и заключителните разпоредби на действащия закон. Същевременно параграф 4 остава непроменен, което означава, че той ще продължи да се прилага, поради което предлагаме да се предвиди неговото изменение или отмяната му с оглед избягване на действията на два режима за издаване или продължаване на срока на действие на патента.
Третото предложение, е свързано с констатираните от нас несъответствия между сроковете, които са визирани в алинея 1 и алинея 2 на параграф 66.
В алинея 1 на параграф 66, се предвижда 20 годишен срок на действие на патент издаден, свързан с параграф 4 от закона. От датата на подаване на заявката за патент от съответната страна на произход. Тази алинея влиза в сила три месеца след обнародването на закона.
Същевременно алинея 2 дава възможност в шест месечен срок, считано от датата на присъединяване на Република България към Европейският съюз, притежателите на патенти, чието действие продължено със срока по алинея 1, да подадат молба за издаване на сертификат за допълнителна закрила на лекарствения продукт обект на патента, по условията на член 22 от регламент 176892.
Според нас, може да се получи така, че в периода между влизането в сила на двете алинеи да има ред, по който да се получава допълнителна закрила.
Предлагаме да се уеднакви влизането в сила на двете алинеи на параграф 66.
Това са нашите предложения. Благодаря ви.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Господин Манев, ще вземете ли отношение по тези забележки?
КОСТАДИН МАНЕВ: Госпожа Недялкова – заместник-председател на Патентното ведомство ще отговори.
МАРГАРИТА НЕДЯЛКОВА: Благодаря ви уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители. Преди да отговоря на забележките отправени от Министерството на здравеопазването искам да кажа, че е направен пропуск в проекта, който е внесен. Пропуснато е в параграф 73, където са записани изключенията на разпоредбите, които влизат в сила извън датата, в която влиза в сила законът, пропуснато е да се отбележи параграф 66, който трябва да влезе в сила след присъединяване на Република България към Европейската общност.
По отношение на параграф 14, въведеното изменение следва директивата 200183, въвеждаща разпоредбата. Тази разпоредба следва директивата. Доколкото разбираме определението на понятието “генеричен продукт” ще бъде направено в Закона за лекарствата. Това съдържание на понятието ще бъде влагано и при прилагане на Закона за патентите, ако разпоредбата остане така.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Извинявайте, но това следва да бъде записано в допълнителната разпоредба, какво означава.
Мисля, че това е един пропуск.
МАРГАРИТА НЕДЯЛКОВА: Приемаме вашата забележка. Ако това понятие бъде определено в Закона за лекарствата, считаме че за целите на Закона за патентите понятието “генеричен продукт” трябва да има еднакво съдържание. Ако е определено в Закона за лекарствата, не би следвало да се определя и в този закон.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Това е един закон и не може да бъде в необозримо бъдеще. В този закон, когато има нещо, което се употребява и в никое друго законодателство не е разписано, трябва да бъде записано какво означава в допълнителната разпоредба.
Оттам нататък, когато стане съвместно с Министерството на здравеопазването, в новия Закон за лекарствените продукти ще има същото определение, но може би няма да се налага.
МАРГАРИТА НЕДЯЛКОВА: Ще помислим и допълнително ще внесем определение на понятието “генеричен продукт”.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Ние ще го внесем като предложение за второ четене.
МАРГАРИТА НЕДЯЛКОВА: Що се отнася до параграф 66, който въвежда срок на закрила на патентите издадени по Преходната разпоредба на параграф 4, на действащия закон и процедурата, която ще се развива за всички тези патенти, които са получили такава преходна закрила по реда на параграф 4. Искам да уточня необходимостта от въвеждането на такава разпоредба.
Преходната разпоредба на параграф 4 е въведена с оглед на това, че до влизане в сила на Закона за патентите от 1993 година, действаше един Закон за изобретенията и рационализациите, който изключваше от патентна закрила веществата получени по химически и биологичен начин.
През 1991 година, месец ноември, беше подписана двустранна спогодба със САЩ, съгласно която на заявители и притежатели на патенти отнасящи се до такива химически вещества и вещества получени по биологичен начин, беше предоставена възможност да получат закрила на територията на България, ако имат подадена заявка в САЩ или имат издаден патент на територията на САЩ. Действието на българския патент беше доставено в зависимост от действието на срока на действие на патента получен в САЩ. При разработването и приемането на Закона за патентите, беше отчетено обстоятелството, че е допуснато едно дискриминиране на всички останали чуждестранни притежатели на патенти, отнасящи се до такива вещества, които патенти в същност не са имали възможност да бъдат получени на територията на нашата страна. Поради това е въведена съответната разпоредба на параграф 4. За да се изпълнят и изискванията на член 2, от Парижката конвенция, по която Република България е страна и всички заявители и притежатели на права върху индустриална собственост трябва да бъдат поставени под еднакъв аршин независимо от тяхната националност. Става въпрос за страни членки на Парижката конвенция.
Дотолкова, доколкото съществува разлика в процедурата по издаване на сертификати за допълнителна закрила в Европейската общност и предоставяне на такава допълнителна закрила за лекарствени продукти и продукти за растителна защита на територията на САЩ в Патентно ведомство за да бъде уеднаквен режима на патентите издадени по параграф 4 и произтичащи от страни от Европейската общност, САЩ и други страни по света, каквато е Япония, за това беше въведена практика в Патентното ведомство, независимо, че в Европейския съюз патента е ограничен по своето действие до 20 години от датата на подаване на заявката за патент, след което за лекарствените средства и продуктите за растителна защита се издава сертификат за допълнителна закрила, който не удължава действието на патента, а действа самостоятелност и има ограничен срок на действие максимум пет години, сметнато по формулата периода през който не са могли да бъдат упражнени патентните права в предвид на разрешителната процедура за лекарствено средства минус пет години, но не повече от 15 години ефективен срок на действие на патента.
Още веднъж искам да подчертая, че патентите издадени по реда на параграф 4 за патентопритежатели от страни членки на Европейския съюз, някои от тях имат изтекъл срок на действие и издаден сертификат за допълнителна закрила в страна членка на Европейския съюз.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Ще ви помоля да се конкретизирате по отношение на становището на Министерството на здравеопазването, след което ще проведем дискусия.
МАРГАРИТА НЕДЯЛКОВА: Опитвам се да обясня, кое налага да се запази параграф 66, с ограниченията, които са направени.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Благодаря ви. Колеги, откривам дискусията. Всеки има право да изкаже своето становище.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Уважаеми господин председател, тъй като пред нас имаме становище на генериците.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Мисля, че е по-добре да започнем дискусията и всеки може да се включи.
Уважаеми колеги, пред вас има част от подписания договор за присъединяване на Република България. Към член 19-а, е добавено следното: “буква “к” – за всеки лекарствен продукт защитен с действащ основен патент и за който първото разрешение за пускането му на пазара като лекарствен продукт е получено след 1 януари 2000 година, може да се издаде сертификат в България при условие, че заявката за сертификат е подадена в рамките на шест месеца от датата на присъединяването”. “буква L – за всеки лекарствен продукт защитен и действащ основен патент, за който първото разрешение за пускането му на пазара като лекарствен продукт е получено след 1 януари 2000 година може да се издаде сертификат в Румъния, в случай когато срокът е предвиден в член 7, параграф 1 е изтекъл, възможността за подаване на заявката за сертификат се запазва за срок от шест месеца, който започва да тече не по-късно от датата на присъединяването”.
Виждате, че това е един унифициран за България и Румъния текст.
Откривам дискусията. Колеги имате думата.
ЛЮДМИЛА ВАСИЛЕВА: Господин председател, искам да направя едно уточнение. Министерството на здравеопазването не е предложило параграф 66 да бъде отменен.
Ние предлагаме да бъде уеднаквен с влизането в сила на алинея 1 и алинея 2. По-скоро нашият въпрос беше свързан с параграф 4, от действащия закон. Т.е. прави впечатление, че параграф 4 не е променен и ще продължи да действа. Това беше нашата забележка.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Поради това се обърнах към госпожа Недялкова. Ще ви помоля да отговорите по тази бележка на Министерството на здравеопазването.
МАРГАРИТА НЕДЯЛКОВА: Благодаря ви господин председател.
Според нас параграф 4, не би могъл да бъде отменен, тъй като по реда на тази разпоредба са издавани и действат патенти. Би могло да се ограничи само срока на действие на този параграф. Трябва да се има предвид, че параграф 4 е една преходна разпоредба, която дава възможност при определени условия заявители и притежатели от други страни да се ползват от тази норма в деветмесечен срок, който изтече на 28 февруари.
Има действащи патенти, които не могат да преустановят действието си. Ние не можем да заличим правата върху тези патенти след като действат. В този аспект не може да бъде прекратено действието на параграф 4.
ЛЮДМИЛА ВАСИЛАВА: Може би трябва да се предвиди нещо, което да бъде свързано с ограничаване на действието, защото ако остане в сила, да не се получи двоен режим за издаване на патент или за продължаване на срока на патента. Ако вие считате, че няма проблем…
МАРГАРИТА НЕДЯЛКОВА: Точно това сме се постарали да направим, да ограничим прилагането на параграф 4, посредством алинея 1, въведена в параграф 66, в който срока на действие на патента се уеднаквява с всички патенти издадени по реда на Закона за патентите и се ограничава до 20 години, тъй като сега съществуват патенти, които са издадени по реда на параграф 4, които ползват патентна закрила удължен срок извън двадесет годишния предвиден в Закона за патентите, които може да бъде 23 или 24 години.
Искам да направя още едно уточнение. Считаме, че действието на целия параграф 66, с процедурата по издаване на сертификати за допълнителна закрила на притежатели на патенти издадени по реда на параграф 4 при изпълнение на съответните условия, ограничаване действието на патентите, всички три алинеи трябва да влязат в сила след присъединяване на Република България към Европейският съюз.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Благодаря ви. Имам един въпрос към вас? Как стои въпроса по този въпрос в Европейския съюз?
МАРГАРИТА НЕДЯЛКОВА: В Европейския съюз въпроса стои по следния начин. Подава се заявка за патент в съответната страна на Европейския съюз или се валидизира действието на оригинален европейски патент на съответната територия на страна членка на Европейския съюз. Заявката за патент може да съдържа група вещества, като патентни претенции, метод за получаване на тези вещества, метод за използване и други изобретения, които са в единна връзка.
Ако между тази група вещества едно конкретно вещество се използва за лекарствено средство…
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Има ли разлика в това, което вие предлагате със законодателството в Европейския съюз?
МАРГАРИТА НЕДЯЛКОВА: Няма никаква разлика. Ние не коментираме регламента въвеждащ сертификата за допълнителна закрила. Именно по силата на параграф 22 от този регламент предвиждаме да направим и процедурата по патентите по параграф 4.
КИНА ЧУТУРКОВА: Адвокат съм в адвокатска кантора “Борислав Боянов”, част от вас са запознати с изготвеното от нас правно становище във връзка с параграф 66.
Това, което искам да поясня за комисията е следното. Становището е разпространено и няма нужда да запознаваме в детайли всички. Има няколко неща, които е съществено да се разберат. Така както е формулирана разпоредбата на алинея 1, параграф 66, сега разбираме, че от Патентното ведомство е допуснат пропуск да се каже, че и този път влиза в сила заедно с тези, които ще влязат с присъединяването на България в Европейския съюз, което е добре. Част от нещата, които са тревожни за нас се коригират Остава една редакция, от която разбираме, че с влизането в сила на този параграф, защита, която е била призната по параграф 4, т.е. има по-дълга защита от 20 годишен срок. С влизане в сила на закона ще бъде ограничена до 20 години.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Така е в целия свят.
КИНА ЧУТУРКОВА: Към патентната защита се прибавя един срок, който се удължава с издаваните сертификати за допълнителна закрила. Нашата тревога е следната. С влизане в сила на закона може да се окаже така, че този срок, който в други държави е признат, в България ще бъде отразян на 20 и след това ще трябва да се кандидатства и да се пусне молба за допълнителна закрила, която не би трябвало да бъде отказана, така както е формулирана алинея 2. Именно това различие в режим, прекъсване на една дадена закрила и кандидатстване за удължаване и получаване на един вакуум между двете неща е неприемливо. За нас препращането към член 22 от регламента е много важно, но трябва да стане директно с разпоредбата на закона, който сега се предлага. Член 22 от регламента, към който препращаме предвижда автоматично признаване на признатата закрила със сертификата за допълнителна закрила, където са действали. Ако закрилата на един патент е удължена със сертификат за допълнителна закрила над 20 годишния срок, с влизането в сила на закона не бива да бъде прекъсната тази закрила и да се кандидатства отново, а трябва по реда на член 22 да бъде директно призната.
Според мен, има нужда от прередакция на параграф 66, но да се избегнат различията. По начина, по който е записано текстът, тълкуването ще доведе до практиката да се отрекат права, които вече са признати и според нас това е противоконституционно.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Искам да ви попитам, знаете ли кой е органът, който казва кое е противоконституционно?
КИНА ЧУТУРКОВА: Разбира се. Двадесет години съм била съдия и много добре зная как се прилагат законите. Винаги мога да изкажа мнение като юрист. Това ще бъде признато от Конституционния съд, разбира се, но надявам се да не се стига до там. За да не се стига до такива разпоредби трябва да не отменяме права, които вече България е признала.
КОСТАДИН МАНЕВ: Много страшно звучат думи като противоконституционност. За това съм подготвил два основни пункта по тази тема.
Първо, с тези изменения ние отговаряме и изпълняваме вече поети ангажименти с оглед присъединяването ни в Европейския съюз. Това произтича и пряко е разписано в договора за присъединяване. Ще ви посоча нещо, което е много важно, че ако в степента на споразумението между България и Румъния и двете държави от една страна и с една или повече от трети страни от друга не са съвместими със задълженията произтичащи от настоящия акт България и Румъния предприемат всички необходими мерки за да премахнат установените несъответствия.
Ние имаме съществено противоречие между режима, който съществува в момента и това, което ще се въведе. Например, представете си, че в момента има обем от патенти издадени по параграф 4. За някои от тях както стана ясно все още не е изтекъл техния период на действие. Когато изтече ще се влезне спокойно в процедура по издаване на сертификат. Защо тогава на тези, които ще се ограничи, за да бъдат равно поставени с патентите, защо трябва да се даде по-дълъг период от време и да се окажат в по-привилегирована позиция, защото ще действа целия обхват от права произтичащи от патента, а не само това, което ще разреши сертификата. За някои ще действа целия патент, а за други ще бъде разрешен само за конкретното лекарствено средства.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Мисля, че стана ясно, че с договор ние се задължаваме, ако има разлики от това, което сме поели като ангажименти да бъде изчистено.
Ще ви задам още един въпрос. Колко са такива препарати в България, за които вероятно се очаква да се потърси допълнителна защита?
КОСТАДИН МАНЕВ: Позволявам си да се изкажа по следния начин. Важно е принципното решение.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Необходимо е да знаем за какво става въпрос.
КОСТАДИН МАНЕВ: Мисля, че не са повече от 15.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, имате думата.
ВЛАДИМИР АФЕНЛИЕВ: Представлявам сдружението на българските фармацевтични производители. Мисля, че навлизаме в една дискусия по член 66, която е безпредметна. Трябва да остане във вида, в който е, защото 100 на сто хармонизира нашия патентен закон не с друго, а с приет ангажимент и вписан текст в договора за присъединяване на България към Европейския съюз.
Искам още веднъж да обърна внимание на много важна черта на т.нар. сертификат за допълнителна защита, защото това е нов институт в българското право. Досега не е имало такова нещо. Именно България имаше задължения да го въведе от датата на присъединяване, което става с този закон. Сертификатът за допълнителна защита се отнася по принцип само за продукти, които имат валидна медицинска регистрация в страната. За това по начина, по който е написан член 66 и връзката, която се прави с член 69 решава този въпрос. В документите, които всеки има пред себе си е записан текста от договора за присъединяване. Искам да отбележа, че в абсолютно всички страни членки, които миналата година се присъединиха към Европейския съюз в техните патентни закони нещата са решени абсолютно по този начин. По същия начин е записан текста и в румънския закон, който вече е приет от тяхното Народно събрание и няма никакви забележки от Европейската комисия.
Според мен, дискусията по член 66 е абсолютно безпредметна. Естествено всяка от двете или трите спорещи страни може да извади хиляди и милиони правни аргументи. Мисля, че ние не присъстваме тук за да водим адвокатски пледоарии, а да приемаме закони, защото Европейският съюз чука на нашата врата.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Няма да можем да вникнем в детайлите на водения спор, но все пак трябва да сме съвсем на ясно дали с параграф 66 в този вид, ако се приеме без никакви промени, макар че между първо и второ четене такива промени са възможни, ще има ли противоречие със съществуващата практика в Европейския съюз? Нека по този въпрос да има ясно изказване от господин Манев или останалите колеги, които са специалисти.
Като човек, който може да не е специалист, но проявява някаква доза здрав разум, прочитайки текстове, чудя се от страна на вносителите какво е съображението за промяна на закона и да се нарича Закон за патентите и полезните модели? Патентът е един акт, с който някое изобретение се защитава. Полезният модел е вид обект на защита. Или трябва да бъде Закон за патентите и свидетелствата или Закон за изобретенията и полезните модели. Ще помоля този въпрос да бъде изяснен от вносителите.
В параграф 55 има регламенти 1768 и 1610, които се предвиждат да действат и ще действат след няколко месеца. Има и процедура, за издаване на сертификат с наредба на Министерския съвет. Какъв е смисълът, от тази наредба, след като ще станем пълноправен член на Европейския съюз.
Следващият момент по който ще помоля да има разяснение от вносителите е, отдела по спорове, където се приемат жалбите, до колко е независим от онези, които вече са се отказали? Не виждам този въпрос да е решен. Според мен, има някаква зависимост, която може би няма да бъде в полза на зависимостта на органа, който след това ще изказва по отношение на някои откази.
Това са няколко въпроса, които в процеса на четене видях. Според мен ще допринесат за общата представа, на това, което приемаме и вероятно днес ще бъде подкрепено с тези бележки. Нека да бъдем на ясно какво точно правим. Благодаря ви.
МАРГАРИТА НЕДЯЛКОВА: Ще започна с промяната на наименованието на законопроекта. Тази промяна е наложена поради факта, че се сменя формата на закрила на полезните модели, която досега по действащия Закон за патентите беше патент. Сега се предвижда регистрация на полезните модели, на базата на чисто заявителска система на заявките за полезни модели и изобретения, а формата на закрила е патент и регистрация на полезен модел, за да не се смесват двете понятия сме предложени законът да бъде наречен Закон за изобретенията и полезните модели. Това са обектите на правна закрила, която се регламентира чрез този закон. Що се отнася до отдел “Спорове”. Отдел “Спорове” представлява структурна част от Патентното ведомство. Действащият Закон за патентите предвижда тази структурна единица да разглежда споровете възникващи по повод на заявките за патент и на издадените патенти. Решенията на отдел “Спорове” подлежат на контрол от съдебните институции, в случая от Софийски градски съд.
По параграф 66, може би трябва да допълня, че патентите, които в момента действат в страната са издадени по реда на параграф 66 и които се отнасят за допълнителна закрила получена в САЩ, която рязко се отличава от сертификата за допълнителна закрила издаден в Европейския съюз, техният брой към момента е 4. Към месец май 2007 година изтича удължавания срок на действие на още един патент. Остават три действащи американски патента, за които ще бъде приложен параграф 66. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги имате думата за изказвания. Иска ли някой да вземе отношение?
Искам да поставя един единствен въпрос, който е поставен в становището на Комисията по европейска интеграция. Въпросът е до колко хармонизацията на българското законодателство относно правата върху индустриалната собственост и европейското право не влизат в противоречия с поети ангажименти от Република България по отношения с трети страни, които не са членки на Европейския съюз. Предстои да бъде изяснен въпроса от водещата комисия.
Използвам случая да се обърна към господин Манев и представителите на Патентното ведомство, за да чуя тяхното становище във връзка с официалното становище внесено от парламента от господин Атанас Папаризов.
КОСТАДИН МАНЕВ: Предложеният законопроект според нас не влиза в противоречие с такива актове. Напротив, ние буквално възпроизвеждаме текстове от съществуващата позитивна правна уредба в Европейския съюз. Единственият въпрос, по който сме се постарали и очевидно параграф 66 да не създаде дискусия, е именно тази уредба. Това е нашето предложение за текст.
Мисля, че изпълняваме текста, който прочетох преди малко от договора за присъединяване.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Благодаря ви. Ще бъде уеднаквен срокът на действие на параграфа.
КОНСТАДИН МАНЕВ: Приехме бележката.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: На второ четене, най-вероятно ще внесем в допълнителната разпоредба да бъде разписано какво означава “генеричен лекарствен продукт”, с което вие също се съгласихте.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Наредбата, по член 72-к, за какво е необходима, след като ще имаме двата регламента, които ще действат в България?
МАРГАРИТА НЕДЯЛКОВА: В двата регламента, които влизат директно в действие след присъединяването ни към Европейският съюз не е описана процедурата за издаване на сертификати за допълнителна закрила, каквато процедура се развива във всяко едно от патентните ведомства на Европейските страни. Всяко ведомство прави свое ръководство, наредба или указания, които да регламентират тази процедура с оглед процедурата да бъде еднообразна, еднаква за всички молители за издаване на сертификат. Това налага издаването на такава наредба, която да определи процедурата, която ще се извършва в Патентното ведомство и допълнителните изисквания и срокове на предявяването им.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, моля който е съгласен с приемането на Закона за патентите на първо четене, да гласува?
- “За” – 14.
- “Против” – Няма.
- “Въздържали се” – 4.
Приема се.

Преминаваме към разглеждане на първа точка от дневния ред.
Обръщам се към представителите на Министерството на здравеопазването и искам да ви кажа следното. Само защото нещата са много спешни се съгласявам днес да се разглеждат без присъствие на министър или заместник-министър. В никакъв случай не подценявам участието на експертите.
Моля, това да бъде ясно. Тези неща са изключително важни. Моля да има представител на политическия кабинет.
МИЛЕНА МАРИНОВА: Представям на вашето внимание проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за здравето. Министерството на здравеопазването подкрепя проекта на Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето, внесен от Министерския съвет.
Измененията и допълненията предложени с проекта на Закон за изменение и допълнение са свързани с изпълнението на ангажиментите поети в рамките на преговорите за присъединяване на Република България към Европейският съюз. В законопроекта са включени изменения от една страна на разпоредбите регламентиращи документите необходими при издаване на разрешение за извършване на дейности по разрушаване или отстраняване на азбест съдържащи материали, а също и с разпоредбите, които регламентират признаването на професионална квалификация по медицинска професия.
С предложените изменения се въвеждат текстове на член 1, точка 13 и точка 14 от директива 83487 за защита на работещите от рискове свързани с експозиция на азбест изменена с директива 91382 за защита на работещите от рискове свързани с експозиция на химични вещества при работа, като се изменя член 12 от директива 83477 и се създава член 12-б.
Тези изменения в проекта на закон за изменение и допълнение на Закона за здравето представляват изменения в член 73, член 74 и член 214.
С предложените изменения на разпоредбите регламентиращи признаването на професионална квалификация по медицинска професия се изпълняват пред договорните ангажименти по глава 2 “Свободно движение на хора”, раздел “Взаимно признаване на професионални квалификации” и се отразяват бележките направени от страна на Европейската комисия по време на технически консултации на 7 март 2006 година.
Тези промени са съобразени с новата директива 200536 относно признаването на професионални квалификации. Благодаря ви.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Благодаря ви. Колеги, имате думата.
Има становище на госпожа Меглена Кунева, ща помоля да бъде прочетено.
РОСИЦА ДЕРВИШЕВА: Подкрепям без бележки внесения от Министерския съвет Закон за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 602-01-25.
Измененията са свързани с изпълнение на преговорните ангажименти на Република България по глава 13 “Социална политика и заетост” и глава 2 “Свободно движение на хора”, което налага приоритетно разглеждане и приемане на закона. Становището е подписано от министъра по европейските въпроси госпожа Меглена Кунева.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, законопроектът се отнася за доуреголиране на термини.
Моля, който е съгласен да гласува?
- “За” – 18.
- “Против” – Няма.
- “Въздържали се” – Няма.
Приема се.

Преминаваме към разглеждане на трета точка.

БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, ще си позволя да ви представя същността на законопроекта, тъй като съм вносител.
В продължение на много време в комисията и аз като народен представител имаше постъпили жалби от колеги, които работят като лекари по клинични дисциплини. Законът не им дава право да работят в частни такива.
В следствие на това считам, че трябва да има два подхода към проблемът или полека да възприемем европейското законодателство, в което всеки, който работи на постоянен трудов договор в болница не може да работи частно или след като разрешаваме на почти всички останали да разрешим на всички да работят. Режим да за едни да, а за други не, не може. Това беше смисълът, на това, което дава закона като право да се работи, да се добавят и самостоятелните медико диагностични лаборатории.
По отношение на законопроекта, уважаеми колеги, има становище на Комисията по законодателство, с което подкрепят законопроекта. Имат едно малко изисквания да бъде добавен израза по член 18, алинея 1, за да има симетрия със закона.
Постъпило е подкрепящо становище от Министерството на финансите. Според тях предлаганите промени в Закона за лечебните заведения е въпрос на законодателна целесъобразност и се подкрепя.
Получено е подкрепящо становище от Българския лекарски съюз.
Има негативно становище от колегите от Министерството на здравеопазването, но ще помоля да ни обяснят къде в момента има възможност тези лекари, за които става въпрос, мога да работят самостоятелно в медико диагностична лаборатория. Получено е и становище на Националната здравноосигурителна каса, което също е положително.
Предлагам да изслушаме становището на Министерството на здравеопазването.
ЛЮДМИЛА ВАСИЛЕВА: Уважаеми господин председател, вие представихте нашето становище. Ще изложа аргументите.
Считаме, че разпоредбата на чл. 81 от Закона за лечебните заведения не ограничава правото на лекарите и на стоматолозите с основна или профилна специалност работещи в болница да регистрират лечебни заведения за извън болнична помощ или да работят по договор в други лечебни заведения за извън болнична или болнична помощ. Всички лекари и стоматолози, които работят в болница имат право да регистрират свободно или да работят в други видове лечебни заведения доколкото това не пречи на изпълнението на служебните им задължения по договора със съответната болница.
Разпоредбата на член 81, тълкува алинея 1 и във връзка с алинея 2, по-специално има за задача да определи лечебни заведения, които биха могли да сключат договор с Националната здравно осигурителна каса. Т.е. след като са работещи в лечебно заведение за болнична помощ могат да сключат договор с НЗОК по реда предвиден в член 81, само ако работят в лечебно заведение за извън болнична помощ изрично посочено в алинея 1 на член 81. Благодаря ви.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Извинявайте, но именно в този член 81, няма самостоятелно медико диагностични лаборатории. Това допълнение дава възможност на тези хора да работят, така както всички останали имат подобна възможност.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Имам реплика към представителят на Министерството на здравеопазването, тъй като министрите се сменят, но юристите са същите как става така, че същите юристи през месец май миналата година написаха и заместник-министър Петко Салчев подписа тълкувателно писмо, според което липсата на специално упоменаване в член 82, алинея 1, точка 3 на медико диагностични лаборатории беше повод да бъдат прекратени договори на лекари, лабораторни най-общо казано, които работят в лаборатории на болници и същевременно работеха в заведения за извън болнична помощ.
Подлагам на съмнение коректността, с която едни хора пишат и подписват едни писма, а след това получаваме съвършено обратно тълкуване от същото ведомство.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Благодаря ви.
ПЛАМЕН ДЕМИРОВ: Предполагам, че нашето становище е разпространено.
Уважаеми народни представители, уважаеми колеги, уважаеми гости, Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за лечебните завадения № 54-01-39, внесен от народните представители Борислав Китов и Стефан Софиянски, с който се предвижда изменение на разпоредбите по член 81, алинея 1, точка 3.
С предлаганите промени се предоставят възможност на лекари с основна или профилна медицинска специалност, които работят в лечебно заведение да работят по договор с групова практика за специализирана научна помощ.
В управителният съвет на Българския лекарски съюз са постъпили множество запитвани от лекари в тази насока. Случаят, за който доктор Руденко Йорданов говори също беше предмет на разглеждане н Българския лекарски съюз. Лично аз съм виждал писмото на доктор Салчев.
Въпросът е поставян и на вниманието на директора на Националната здравно осигурителна каса доктор Букарев. Липсата на самостоятелна медико диагностична лаборатория, изброяването на лечебните заведения в разпоредбата на член 81, алинея 1, точка 3, представлява законодателен пропуск, който създава сериозна пречка за работата на колегите. Предлаганите със законопроекта промени не само ще разширят възможностите за упражняване професията на лекарите, но ще доведат до оптимизиране на достъпа на здравно осигурените лица до медицинска помощ, нееднократно е заявяван и отстояван от Българския лекарски съюз.
В заключение искам да кажа, че напълно подкрепям аргументите, които доцент Китов изтъкна.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Господин председател, ще подкрепя законопроекта с два основни мотива.
Първият мотив е свързан с конкретни случаи в моя избирателен район, при които бяха прекратени договори със здравноосигурителната каса на лабораторни лекари, които работеха в болнични лечебни заведения, защото в този член 81, алинея 1, точка 3, липсва директното пряко упоменаване на медико диагностични лаборатории. Това са лекарите, работещи в медико диагностичните лаборатории да се ползват от тези права, които се ползват от лекарите работещи в специализираната болнична помощ.
Аргументът ми е свързан с възможността да бъде атакуван в перспектива целия член 81 във вида, в който съществува, защото това е един мъртъв член. Понятието “недостатъчност” така както е разписано тук е едно понятие, което се събужда от директорите на районните центрове по здравеопазване при необходимост, когато искат да изразят специално отношение към колеги, които по някакъв начин бъркат такта. Член 81, във вида, в който съществува е много спорен. Ще направя конкретен пример. В града “Х”, в който има болница, в която работят десет кардиолози специалисти. В извън болничната помощ има две практики, които работят двама кардиолози. Петима от болничните кардиолози искат да сключат договори с касата за извън болнична специализирана помощ. Директорът на касата казва, че може да поеме само три, кои три ще избере от петте. След това се появяват още двама лекари специалисти в извън болничната помощ, тогава кои две практики ще спрем. Има ли практики да се спират договори, защото са се появили нови специалисти в извън болничната помощ. Налагането на критерия “достатъчност” е валиден само при разкриване на практика, а при разкрита практика следващата година, ако това условно понятие “достатъчност” не бъде покрито ще закрием ли практиката? Има редица въпросителни, които правят този член мъртъв, прилагането му субективно. В крайна сметка не изпълнява предназначението, което е заложено в него да регулира дейността на специалистите в болничната помощ, които желаят да работят в извън болничната помощ само тогава когато има недостатъчност на специализираните практики за извън болнична помощ. Никъде не са прибавени лекарите специалисти работещи по член 10, в диспансерите и другите лечебни заведения, които имат стационари. Това също става обект на тълкуване.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Не случайно уважаеми доктор Руденко Йорданов, започнах да кажа, че най-вероятно ще достигнем до дискусия трябва ли лекари на постоянен трудов договор в държавни или частни заведения да работят частно? Това е първият въпрос. Ако в тази дискусия надделее европейското становище, би трябвало те да не могат. Ако надделее другото становище, няма смисъл от този член. Бъдете сигурен, че през този мандат това ще стане. Това се споделя и от министър Гайдарски. Моята теза е, че не бива да има изключения за някой. Съгласен съм с вас, ако трябва да допълним и за колегите от диспансерите. Това беше моята приятелска реплика.
ХАСАН АДЕМОВ: Действително този въпрос е най-важен, но при положение, че не е решен искам преди да кажа, че ще подкрепя този законопроект да получа отговор на няколко въпроса.
Първият въпрос, е че става въпрос за член 81, алинея 1, точка 2, лекари и лекари по дентална медицина с основна профилна медицинска специалност, регистрират ли индивидуална практика за извънболнична специализирана помощ извън случаите по алинея. В тези случай лицата не могат да сключват договор с НЗОК. Вие казвате, че тези хора трябва да имат право и да сключват договор с НЗОК. И сега имат право да разкриват такива по точка 2, но не могат да сключват договори с касата. Т.е. те искат да сключват договор с касата. Това е основното искане.
Вторият въпрос е за какъв брой специалисти става въпрос? Доктор Москов е тук. Хората, за които говорим към края на 2004 година, 526 лекари в България имат специалност “Клинична лаборатория”, за които говори член 81. От тях само 138, към края на 2004 година работят като такива, останалите не работят. За тези 138 човека ли говорим в момента? Трябва да е ясно за коя категория хора говорим. Доктор Москов, ако греша ще помоля да ме поправите. 138 човека в България имат специалност по клинична лаборатория към 31 декември 2004 година, които работят.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Доктор Москов, ще отговорите ли?
ХАСАН АДЕМОВ: Лабораторните лекари имат специалност “Клинична лаборатория” са 526. Това е моята информация към 2004 година.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Преди да предоставя думата на доктор Москов, искам да ви задам един въпрос. Какъв е проблемът, ако са 100 човека, когато те не са с еднакви права?
ХАСАН АДЕМОВ: Проблемът е, че ще бъдат в следващата категория. Или всички ще имат такова право, или никой няма да има такова право.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: В момента тези хора нямат това право.
ХАСАН АДЕМОВ: Имат право, но нямат право да сключват договор с касата и в това е проблемът.
ГЛИНКА КОМИТОВ: Нашето становище донякъде се покрива със становището на колежката от Министерството на здравеопазването. Лекарите имат право да сключват договор в извън болничната помощ. В нашето становище съществува едно “но”, което е, че в същност има не равнопоставеност на лекарите и различно третиране на различните лаборатории. От една страна лекарите, които имат специалност по съответната лаборатория не могат да сключат договори. Що се касае до лабораториите те се третират в зависимост от това дали са в състава на лечебното заведение или са самостоятелни. В състава могат да работят, ако са в състава на лечебното заведение за болнична помощ. Ако е самостоятелна лаборатория тези лекари не могат да работят.
От друга страна, вие знаете, че дълго време бях главен секретар на районния център по здравеопазване и подкрепям становището на господин Руденко Йорданов, че член 81, наистина не работи, защото няма подадена молба и районният център по здравеопазване да я е отказала. Там считахме, че има недостатъчност, защото няма критерии, по които да установим има или няма. Т.е. наистина този член 81 не работи.
Националната здравоосигурителна каса подкрепя законопроекта.
ХАСАН АДЕМОВ: Искам нещо да добавя. Колегата, ми казва, че има такива случаи в Монтана. Ние сме казали, че за да има медико диагностичен център трябва да има една медико диагностична лаборатория най-малко и образна диагностика. Сега имат право да работят в диагностични консултативни центрове, но договора се сключва от директора на диагностично консултативния център. Искането сега е да може сам да сключва договор с касата. За това става въпрос.
ИВАН КОЛЧАКОВ: Ще подкрепя предложения законопроект, тъй като действително това, което каза доктор Руденко Йорданов, в момента създава предпоставки администрацията да тълкува по субективни критерии. Отдавна сме минали този диалог, в който решавахме дали ограничаваме активността на колеги, които работят в публични здравни заведения да работят в частния сектор, или не. Тук ще опонирам в известна степен доцент Китов, който каза, че в европейската практика забраната е изрична. Това не е вярно. В Гърция моите колеги анестезиолози до обяд работят в държавната болница, а след това работят в частната.
В този аспект ние в момента сме в дълг не само към нашите колеги. Познавайки в момента потребностите трябва да кажем, че следва да дадем възможност тези колеги да работят свободно в публичния и частния сектор, което означава да задоволяват потребности и да се прави допълнително инвестиране. Тъй като те са много малко, ще имаме много добър продукт за повече пациенти. Тук има действително една непълнота на закона, защото нашата администрация е свикнала да казва, че това, което не е записано изрично и разрешено, не е разрешено. Това е старата философия на социалистическото законодателство. Ние като демократи смятаме, че всичко, което не е забранено е разрешено, чиновникът го тълкува ограничително, за това има абсурдите, като тези които посочи доктор Йорданов. Юристите на министерството си позволиха през миналата година да въведат ограничителният текст и да кажат, че не може.
В този аспект ние виждаме двойни стандарти, при които колегите работят в извън болнични и здравни структури като ДКЦ-та. В плащането чрез касата има възможност да бъдат ограничени. За нас това е недопустимо.
Смятам, че законопроектът, който се предлага е належащ и няма никаква изненада, че колеги от различни политически сили ще го подкрепят, защото е в интерес на практиката, в която виждаме, че има непълнота.
ВАНЬО ХЪРТОВ: Искам да обърна внимание, че в Гърция, който работи в държавна болница, няма право да работи частно. Две години съм работил в Гърция и зная как стоят нещата.
Искам да се прецизира въпроса, един лабораторен лекар в колко лаборатории има право да работи? В Бургас има един лекар, който е обхванал целият окръг. Той монополизира целият град и областта.
ИВА СТАНКОВА: Като собственик или като изпълнител?
ВАНЬО ХЪРТОВ: Той е собственик и изпълнител.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: За собственост няма никакви ограничения.
ВАНЬО ХЪРТОВ: Необходимо е да има работно време. Колко време трябва да бъде в тези лаборатории.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Съгласен съм с това, което казва доктор Хъртов, но това важи за всички.
ХАСАН АДЕМОВ: Това, което си разменихме като реплики, в член 18 в Закона за лечебните заведения, е казано: “самостоятелната медикодиагностична лаборатория” какво представлява. Това ли е медико диагностична лаборатория? Какво е записано в член 81? Член 81. “Лекари, т.е. всички лекари, включително тези със специалност по клинични лаборатории могат да регистрират индивидуална практика за извън болнична специализирана помощ”, но не сключват договор с касата. Лекар със специалност по клинична лаборатория може да регистрира практика. Ако има лаборатория, казусът е съвсем друг.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Това е индивидуална практика, а не самостоятелна медико диагностична дейност.
ХАСАН АДЕМОВ: Доцент Китов, говорим за едно и също нещо. В член 18 е записано: “Самостоятелна медико диагностична лаборатория, е лечебно заведение, в което лекар с помощта на други специалисти”, в случая е клиничен лаборант или рентгенов лаборант.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Доктор Адемов, забележете в член 81, алинея 1, точка 1 много ясно е разписано: “Индивидуалната практика съществува в закона”. Не може към индивидуална практика, след като е разписано много ясно в закона какво означава самостоятелна медико диагностична лаборатория да се приравняват нещата. След като не е разписано добре, не им разрешават.
ХАСАН АДЕМОВ: Разбирам ви, но в член 81, алинея 1 е казано: “Лекари…” За всички лекари става въпрос.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Руденко Йорданов ви каза, че има специално писмо на доктор Салчев, с което не им разрешаваха.
ИВА СТАНКОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, в същност ако следваме тази логика в момента е така.
Вие казахте, че предстои да се приравняваме по тези изисквания.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Няма изисквания. Ще стигнем до този дебат.
ИВА СТАНКОВА: Вие казвате, че ще стигнем, но аз наистина ви питам, какво имате предвид. До края на тази година ли ще стигнем или след като влезем в Европейския съюз? Ако трябва да има еднакъв старт това е логично.
От друга страна, мисля че извън Закона за лечебните заведения ние смесваме правилата по Закона за лечебните заведения с възможността за сключване на договор със здравната каса. Унифицира се съществуването на вид лечебно заведение с възможността за сключване на договор със здравната каса.
Тук презумпцията е, ако трябва да помислим дали да гласуваме “за” или “против” е точно това, защото съществува този факт за т.нар. източване и опасността от преливане на средства от държавното като собственост и липсата на еднакъв старт.
Искам да ви кажа, че преди няколко дни ми зададоха един въпрос, който мислех да го дискутирам с вас. Поради намаляване на кадрите се получава необходимостта от излизане на колеги от другите лечебни заведения, вкарвани в мрежите, където закона е позволил на този етап да създаваме лечебни заведения без да има точен и ясен критерий за здравната карта. В същото време ние дискутираме в бъдещата здравна стратегия, това което предстои, реалността е такава, че ние трябва да сме на ясно колко ще ни трябват, защото те не могат да бъдат безкрайни. Тогава колегите от болницата трябва да излизат да задоволяват потребностите на създаденото вече лечебно заведение, защото съществува по силата на това, че е узаконено.
Знаете, че много от нас работят в такива заведения. Получава се недостиг на кадри. На едно място на такъв тип лекар е позволено да работи в доболнична помощ, но по Закона за здравното осигуряване не е позволено на лекарите, които са работещи в доболнична помощ да работят в повече от едно доболнично заведение.
Мисля, че тези ситуации не са изяснени. В същото време това е така. Този момент стои неизяснен. Има необходимост от такива лекари като специалисти, защото кадрите намаляват, а в същото време формата на собственост на здравните заведения като юридически субекти не дават еднакъв старт, защото знаем, че на този етап се разчита на Националната здравноосигурителна каса и се получава едно преливане на средства. От нея към частните центрове като форма на собственост и обратно.
Според мен, това е по-скоро момента, който е притеснителен. Доктор Китов, вие сте прав, че трябва може би да се изясни много точно механизма на всичко това, а не че принципно имаме нещо против.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Този текст се отнася за лекари, които работят в болниците. Излизайки да работят извън болничната помощ излизат с ръцете и акъла си. В този случай прибавянето на тази възможност, означава, че контролът трябва да бъде по-активен, но е недостатъчен по отношение на тези лекари в болничната помощ, които на практика са приватизирали лечебните заведения и няма нужда да изнасят нещо навън, защото просто е при тях.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Искам да добавя, че ние не можем да излизаме от презумпцията, че някой може да краде. Не си позволявам да кажа това. Пациентите ще търси по-доброто, по-бързото и по-точно. Това не зависи от лекаря, а от съответната апаратура. Ако в съответната самостоятелна или не състоятелна медико диагностична лаборатория има мощна апаратура, която дава много точна диагностика пациентът за едни и същи пари ще отиде там.
Не се притеснявам, че това ще може да стане. Не мисля, че това може да бъде довод на един законодател. Когато разрешаваме нещо, трябва да бъде за всички.
ЕРДИНЧ ХАДЖИЕВ: Уважаеми господин председател, един лабораторен лекар, който работи в болница спокойно може да работи в ДКЦ, след като директора на ДКЦ е подписал договор с Националната здравноосигурителна каса.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Точно така.
ЕРДИНЧ ХАДЖИЕВ: Това е първият момент. Вторият момент е, че този лабораторен лекар не може да подписва сам договор с касата и да прави медико диагностичен център. Това ли е проблемът?
ХАСАН АДЕМОВ: Искам много на кратко да се спра на въпроса, защо е записан член 81.
Първо, защото трябва по някакъв начин предлагането на медицински услуги да промени търсенето. Това е основният принцип на пазарната икономика, независимо от това, че медицинската професия е регулирана. Когато приемахме тези закони презумпцията беше в региони, в които има малко специалисти, ако работят само в болничната помощ или само в извън болничната помощ. Това е отговорът на въпроса. Вярно е, че там има известен субективизъм, но нямаше как да станат нещата по друг начин, ако няма стандарти за тези регионални карти. Защо след като отваряме вратата за всички, не отворим вратата и за магистър-фармацевтите? Ако работиш в болнична аптека нямаш право да работиш навън и да разкриеш аптеки. И двете професии са регулирани. Това е много важен въпрос.
ПЛАМЕН ДЕМИРОВ: Уважаеми колеги, искам да допълня нашите аргументи с факта, че разрешавайки това не толкова лекарите ще спечелят от това, а пациентите. Когато има специалисти, които да поемат пациентите по линия на здравноосигурителната система и да не плащат кешово за тези изследвания това е в полза на пациентите. Започва една голяма дискусия за специалности, които са на изчезване в българската медицина. Има специалности, които ще станат изключения.
Необходимо е да се замислим по този въпрос. Доктор Адемов е прав. Има региони в които хората нямат достъп до подобни специалисти. Там трябва да се действа гъвкаво. Не може да ограничим достъпа поради това, че само в болницата има специалист, а в до болничната няма такъв. Ние като лекарски съюз разсъждаваме преди всичко в интерес на пациентите.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Знаете, че имам известно отношение. Искам да попитам, наистина ли пациента ще спечели. Знаете, че сутринта ще отиде в болницата и ще му кажат да отиде след обяд, в другата лаборатория защото всичко ще бъде извършено по-качествено. Да помислим и за качеството, което се предлага в някои дублирани системи.
ИВАН КОЛЧАКОВ: Колеги искам да кажа още две неща, за да имаме яснота за проблема в действащата система. Действително в системата, която сме изградили и работи сме създали определена равнопоставеност. Необходимо е да имаме предвид, тъй като сега стартира практически системата в България ние сме в един либерален етап, в който сме предоставили възможност без ограниченията, които има в Европа. Смятаме, в бъдеще да се направи една регулация, при която да има стандарти и добра медицинска практика. Без значение о собствеността трябва да ограничим броя на действащите играчи на пазара. На тази база трябва да подчертаем, че действително медико диагностичните лаборатории, като вид медицинско заведение в момента са единствените, които са ощетени. Т.е. касата сключва договори с лекари на индивидуална практика с общо практикуващи лекари със здравни заведения. Единственото здравно заведение по смисъла на Закона за лечебните заведения, което е дискриминирано в момента. Това е заведението медико диагностична лаборатория. Колегата като лекар може да отиде в извън болничния сектор в друг вид здравно заведение и не е ощетен и ограничен. Единствено е ощетен в това, че като специалист не може да разкрие самостоятелна медико диагностична лаборатория и тя да сключи договор със здравната каса. Това е дискриминация. Разбира се тук доцент Китов каза, че ние може да върнем на преден етап етапа по ограничението в това дали да могат да работят лекарите в частния сектор. Не вярвам, че трябва да преминем към този дебат. След време ще въведем критериите на добра медицинска практика и на лицензирането. Ще има брой здравни заведения на определена територия според потребностите. Няма да има никакво значение дали са публични или частни. Всеки трябва да се конкурира за този брой здравни заведения. Така работи системата в Германия. За да имаш лиценз за дадено здравно заведение трябва да защитиш много високи критерии, но това е дебат, който предстои. На този етап запълването на празнината, която се предлага с този законопроект е наложително.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Според мен, в момента в България има достатъчно разкрити клинични лаборатории. Вероятно са повече отколкото са необходими в страната. Ако имаме статистика за лабораториите, ще се убедим, че в момента има повече лаборатории отколкото са необходими. Може би този период за известно по-строго акредитиране за изискване на качество на тези лаборатории е настъпил.
РОСИЦА ЯНАКИЕВА: В случая провеждаме един спор, който не почива на сериозни основания. На тази категория специалисти е разрешено да работят извън болнично, но през ДКЦ. Разрешено е да работят извън болнично, но сключвайки договор с касата. Ние им даваме възможност да работят не през ДКЦ, а през собствена практика сключвайки договор с касата. За какво спорим повече от половин час. Регламентираме тяхното право както са регламентирани правата на всички останали лекари в различни специалности.
Искам да добавя, че има райони, в които хората за да си направят лабораторни изследвания трябва да отидат в големия град. Имайте предвид, че там освен проблема с достъпа, проблемът е и транспортен, защото отивайки в големия град за едно изследвания трябва да остане един или два дни, за да намери начин да се върне обратно. Това са отдалечени селски райони, където проблемите са твърде много.
Считам, че ще направим добро на пациентите, чиито представител съм аз, ако гласуваме “за”.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Трябва да имаме ясното съзнание, че ние не правим закона по-добър. Ние узаконяваме порочна практика. В крайна сметка на този етап това е по-доброто решение. Доктор Колчаков, вие малко объркахте понятията за лечебни и здравни заведения, точно лабораториите за здравни заведения РИОКОС са най-ощетени защото въобще не стигат до касата.
ВАНЬО ШАРКОВ: Надявам се, да приключваме с дебата и да преминем към гласуване, защото както каза господин Великов лабораториите са повече, отколкото са необходими. Не са повече отколкото са необходими, а са повече отколкото има специалисти със специалност “Клинична лаборатория” в България. Ясно е, че при 138 работещи в момента по специалност “Клинична лаборатория”, при всички положения медико диагностичните лаборатории са много повече.
На практика става така, че в момента колеги със специалност “Клинична лаборатория” работят в тази лаборатория макар и незаконно. За това са прави от Българският лекарски съюз като казват, че така ще бъде подобрено обслужването на пациентите. За това предлагам да гласуваме “За” този законопроект.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, който е съгласен, моля да гласува?
- “За” - 9.
- “Против” – Няма.
- “Въздържали се” – 6.
Приема се.
ИВА СТАНКОВА: Господин Китов, подготвила съм писмо, в което става въпрос за т.нар. болнични училища. Това писмо ще бъде изпратено за сформиране на групата. Искам да ви кажа за сведение, че вече е в действие това, за което трябваше да противодействаме, но за съжаление ни изпревариха. Днес има заповед от министъра на образованието и болничното училище към заведението в Банкя е унищожено.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Благодаря за участието. Закривам заседанието на Комисията по здравеопазване.




СТЕНОГРАФ:
/П.Георгиева/ ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/доц.Борислав Китов/