Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по здравеопазването
25/05/2006
Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по здравеопазване
Стенографски запис
П Р О Т О К О Л
№ 27
Днес, 25 май 2006 г. от 15,10 часа се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазване към Четиридесетото народно събрание. Заседанието се проведе под ръководството на председателя на комисията – доц. Борислав Китов при следния
ДНЕВЕН РЕД:
Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по здравеопазване
Стенографски запис
П Р О Т О К О Л
№ 27
Днес, 25 май 2006 г. от 15,10 часа се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазване към Четиридесетото народно събрание. Заседанието се проведе под ръководството на председателя на комисията – доц. Борислав Китов при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Законопроект за ратифициране на Договора за сътрудничество за хуманитарна помощ между Министерството на здравеопазването на Република България и Суверенния военен благотворителен орден на Св. Йоан от Йерусалим, Родос и Малта, № 602-02-20, внесен от Министерски съвет на 15.05.2006 г.
2. Проект за решение за възлагане на правителството на Република България да изработи механизъм за изплащането на задълженията на болничните заведения от държавния излишък на 2005 г., № 654-02-44, внесен от Минчо Христов Куминев и Стела Димитрова Ангелова-Банкова на 31.03.2006 г.
3. Законопроект за съсловната организация на магистър-фармацевтите, № 554-01-39, внесен от Атанас Димитров Щерев и група народни представители на 25.08.2005 г. – второ гласуване.
Към протокола се прилага списък на присъствалите народни представители и гости.
* * *
ПРЕДС: БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, откривам заседанието на Комисията по здравеопазване.
Точка 1. Законопроект за ратифициране на Договора за сътрудничество за хуманитарна помощ между Министерството на здравеопазването на Република България и Суверенния военен благотворителен орден на СВ. Йоан от Йерусалим, Родос и Малта, № 602-02-20, внесен от Министерския съвет на 15.05.2006 г.
Господин Додов, заповядайте да представите точката.
АТАНАС ДОДОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, дами и господа, Министерството на здравеопазването подкрепя внесения законопроект за ратифициране на договора.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Искам да ви попитам, досега имало ли е подобни помощи. Ако може да получим повече данни да бъдат съобщени на колегите.
АТАНАС ДОДОВ: Това са ежегодни договори между Министерството на здравеопазването и благотворителния орган и се отнася за дарение на медикаменти, консумативи и други материали за болничните лечебни заведения. По-специално за болничната помощ. Включена е и една подточка, че може и за бежанци да се използват средствата за лечение и след бедствия и аварии.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Благодаря ви. Ще помоля да прочетете становището на Комисията по външна политика.
РОСИЦА ДЕРВИШЕВА: Становище на Комисията по външна политика, относно законопроект 602-02-20 за ратифициране на договора за сътрудничество за хуманитарна помощ между Министерството на здравеопазването на Република България и Суверенния военен благотворителен орган на Св. Йоан от Йерусалим, Родос и Малта, внесен от Министерски съвет на 15 май 2006 година.
На 17 май, Комисията по външна политика разгледа законопроекта и прие следното становище.
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание, на основание член 85, алинея 1, точка 4, точка 7 и точка 8 от Конституцията на Република България, да ратифицира със закон договора за сътрудничество за хуманитарна помощ между Министерството на здравеопазването на Република България и Суверенния военен благотворителен орден Св. Йоан от Йерусалим, Родос и Малта.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Благодаря ви. Колеги имате думата.
Безспорно е, че всяка помощ е добре дошла за здравеопазването. Предполагах, че ще получим повече данни за досегашните помощи, които са оказани и за техните размери, къде са отивали. Вярно е, че те предоставят на България да извърши разпределението, но все пак би било добре и народните представители да видят отчета къде са отивали, в какви количества и как са използвани, за да бъдем категорични, че е изпълнено желанието на дарителите. За всяка една помощ, доколкото разбирам се иска ратифициране, защото България поема ангажимента да освобождава даренията от митнически сборове, данъци и всички останали такси. Вероятно сумите не са много големи. Използвам за протокола да изкажа моята благодарност на ордена Свети Йоан за помощта, която оказват. Ако нямате желание да вземете отношение, моля който е “За” подкрепа на този законопроект за ратифициране да гласува?
- “За” – 12.
- “Против” – Няма.
- “Въздържали се” – Няма.
Приема се.
Преминаваме към точка втора.
Проект за решение за възлагане на правителството на Република България да изработи механизъм за изплащането на задълженията на болничните заведения от държавния излишък на 2005 г., № 654-02-44, внесен от Минчо Христов Куминев и Стела Димитрова Ангелова-Банкова на 31 март 2006 година.
Господин Христов, заповядайте да докладвате точката.
МИНЧО ХРИСТОВ: Благодаря ви господин председател, мисля че няма смисъл да повтарям самото предложението. Чрез предложението се възлага на Министерския съвет да изработи механизъм за изплащането на задълженията на болничните заведения, които както всички знаем са около 160 милиона лева. Големият проблем е, че с този дълг, който имат болниците има няколко причини. Една от причините за натрупване на този дълг е, че една голяма част от българските граждани, около 900 хиляди души продължават да бъдат без здравни осигуровки. Това довежда до следното, че много хора, които не могат да заплатят тези услуги лечението не може да се заплати. Мога да кажа като следствие, че този дълг силно затруднява функционирането на болничните заведения. В този смисъл застрашава здравето и живота на пациентите. Няма да говоря за това ,че срещу редица болници са заведени дела, искови молби и в определен момент те могат да бъдат фалирани по съответните български закони. Ето защо, считам че това е един навременен акт, който ще реши проблема. Може би Министерството на здравеопазването и съответните органи, може би и самата комисия трябва да направи всичко възможно за контрол на разрастването на този дълг, на харченето на средствата. Сигурен съм, че трябва да се направи всичко необходимо за решаване на огромния проблем, който стои, а именно тези 900 хиляди български граждани, които са без здравни осигуровки. Действително някой ще каже, че част от тях са в чужбина, но въпреки всичко няколко стотин хиляди българи продължават да са здравно не осигурени Искам да ви кажа, че това е прецедент в Европейския съюз. Например, факта, че в Испания всички включително и нелегално пребиваващите чужденци, първото нещо, което получават е здравна осигуровка.
Мисля, че българската държава в частност Комисията по здравеопазване, би трябвало да помисли за решаването на този проблем. Както казах предложението в случая е да се реши проблема с тези огромни болнични дългове.
Ако възникнат въпроси може би в последствие ще направим допълнителна аргументация.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Благодаря ви господин Куминев.
Колеги, така формулирана и поднесена темата изглежда много тясна. Тя е много по-широка, защото най-малкият механизъм за натрупването на дълговете господин Куминев, са не осигурените Бих казал, че това е един процент от дълговете. Проблемът не е в не осигурените Проблемът за дълговете е изключително важен. Предлагам да чуем отговора на Министерството на финансите.
ЛЮБОМИР ДАЦОВ: Благодаря ви господин председател. Искам да попитам по същество ли ще разглеждаме проблемът?
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Да, по същество.
ЛЮБОМИР ДАЦОВ: Поставяте ме в много неудобна ситуация, защото по начина по който е направено предложението не може да съществува, защото не може да поискате да разпределите нещо, което виртуално го няма. Защото въпросът, какво е бюджетен излишък и то за предходна година, това означава, че към края на годината бюджетния излишък, ако изобщо съществува такъв термин, защото такъв термин правно няма, това са средствата, които са разликата между текущо получените приходи и текущо направените разходи за конкретната година. Има Закон за държавния бюджет, който е одобрен за тази година. Ако трябва да се прави предложение, следва да се прави предложение за изменение на Закона за държавния бюджет, а не да се преразпределя нещо, което е един факт, с който се установява определено състояние на държавните финанси към точно определена дата. Т.е. да оставим, че едно такова предложение противоречи поне на няколко закона и е решение на самото Народно събрание. Знаете, че в момента одобрихте отчетите за държавния бюджет за няколко поредни години от 2001 година насам, с което едно такова решение би противоречало на това, което решихте вие в самото Народно събрание за одобрение на тези отчети. Това предложение противоречи на процедурите и съществуващите закони, които в момента съществуват и практики в самата страна. Друг е въпросът, че ако трябва да се изработва механизъм следва да се направи предложение за промяна на Закона за държавния бюджет, за да може да бъдат по същество финансирани болниците, което е друга тема. Ако искате от тази гледна точка да дискутираме въпроса, но така направеното предложение според нас няма как да бъде допуснато за разглеждане, защото не може да се иска вземането на пари от нещо, което е установено към определена дата 31 декември 2005 година.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Господин Дацов, това не е изказване по същество, а по предложението.
ЛЮБОМИР ДАЦОВ: Да, това е по предложението.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Напълно е абсурдно на един длъжник да се каже да си плаща задълженията. Това също е абсурдно. Държавата е длъжник. Какво чакате да затворят болниците ли? Искам да попитам, вие отговорете на този въпрос по същество. Държавата дължи 250 милиона лева на болниците с държавна и общинска собственост. 80 милиона лева бяха изплатени. Друг е въпросът, че за едни имаше, а за други нямаше. Искам да попитам не е ли абсурдно на един длъжник да се казва да изплати задълженията? Друг е въпросът, че излишък не съществува. Нека да говорим по същество. Целта на нашата комисия във вашето присъствие е да анализираме от какво идват задълженията. Да видим как да подобрим нещата и вие да подскажете как ще бъдат разплатени. Съгласен съм, че няма бюджетен излишък.
ЛЮБОМИР ДАЦОВ: Господин председател, това е една много широка тема. Не си спомням, Националната здравноосигурителната каса, която е основният платец, да е установила, че има задължения, които да изплаща.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Националната здравноосигурителна каса няма никакви задължения. Болниците, които са държавна собственост имат задължения. Собственик е държавата.
ЛЮБОМИР ДАЦОВ: Да, но те също са определени дружества. Те са собственост на държавата, но с определена отговорност, в рамките на имуществото, което притежават и т.н.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Вашето предложение какво е да бъдат обявени от синдиците в ликвидация и да се разпродават… Така ли считате, че трябва да се прави. Това е моят въпрос към вас, защото това е нормалният път на търговските дружества.
ЛЮБОМИР ДАЦОВ: Едва ли смятам, че в момента трябва да се дискутира, тъй като в този момент това не е работа на Министерството на финансите. Както знаете има Министерството на здравеопазването. Ние сме събрани да дискутираме предложението за решение на Народното събрание.
Съгласен съм, с вас, че е хубаво да има една много по-широка дискусия. Тази дискусия трябваше да бъде направена преди още много години.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Вярно е, че дискусията продължава много години.
ЛЮБОМИР ДАЦОВ: Няколко пъти присъствам в Комисията по здравеопазване и общо взето винаги се въртим около една и съща тема. Мисля, че е хубаво на базата на стратегията, която е изработила Министерството на здравеопазването и която следва широко да се дискутира да бъдат предприети и взети конкретни решения, които освен това да се прилагат.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: В задълженията нали разбирате, че собственика няма как да не ги разплати.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Доцент Китов, погледнете какво е изпратила госпожа Масларова. Според нея няма такава възможност държавата да подпомогне на собствените си болници да разплатят дълговете си.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Заповядайте, имате думата.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Току що беше предоставено едно становище на госпожа Емилия Масларова, което според мен не е особено добре подготвено от нейните съветници. Тъй като болничните заведения са търговски дружества техните задължения не могат да бъдат поети от държавата.
Хората, които са в тази зала в момента сигурно се питат, кой е подготвил това становище на госпожа Масларова, но очевидно е, че принципалът в случая държавата би могла да поеме някаква грижа за тези задължения, тъй като към момента излиза, че тези 140 – 150 милиона лева, които за основните задължения на държавните болници, все пак се поемат или здравеопазването в известен смисъл се кредитира от частния бизнес в България, което безспорно не може да продължава безкрайно. Благодаря ви.
АТАНАС ДОДОВ: Министерството на здравеопазването подкрепя идеята за разработване на механизми за изплащане на натрупаните финансови задължения на лечебните заведения за болнична помощ.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Заповядайте, господин председател на Българския лекарски съюз.
АНДРЕЙ КЕХАЙОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, последните няколко месеца се преминаването към един основен източник на финансиране. Проведени бяха редица срещи. Българският лекарски съюз проведе срещи в повече от 40 лечебни заведения. В това число, общински, областни и университетски. Няма как да крием реално проблемите. Картината действително от гледна точка на задълженията уважаеми господин Дацов, натрупани при историческото финансиране и преминаване към нов източник на финансиране трябва да бъдат отчетени предвид реалните обстоятелства, пред които са изправени лечебните заведения. Искам да ви кажа, че е недопустимо и от последната среща, която проведох в болницата в Плевен, с приходите, които се получават от един основен източник за финансиране, например водещи имена в нашата медицина през месец април да бъдат с възнаграждение от 400 лева. Т.е. нашият основен мотив и решението на Националния съвет за покриването на тези дългове чрез търсене на механизми и точно в този момент в предвид на това да не се задълбочи кризата в лечебните заведения според мен е изключително важна. Основният мотив е, че действително радикалната крачка, която се предприе през тази година за преминаване към един основен източник за финансиране за дейност, няма нищо общо с натрупаните дългове през последните години от гледна точка на недофинансирането. Разбира се тези задължения са в определени лечебни заведения. Не плащането им в този момент действително влошава състоянието и обслужването. Не са налице средства, с които да се инвестира. Разбира се, нашата позиция след възникналите практически проблеми след приемането на Националния рамков договор е в пълна подкрепа, че трябва да се намерят средства. Това е решение на Националния съвет. Друг е въпросът, какви трябва да бъдат механизмите, но мисля, че съществува възможност да бъдат отчетени всички тези обстоятелства. Отново искам да подчертая, поради непокрити задължения при два източника на финансиране натрупани в предходен период.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Благодаря ви. Заповядайте колеги.
ВЛАДИМИР НАЙДЕНОВ: Председател съм на Националната браншова камара на търговците на едро. Господин председател, дами и господа народни представители, искам да направя една ретроспекция на целия въпрос. Преди три години проведохме по наше настояване съвещание в Министерството на здравеопазването под ръководството на Милен Велчев и Славчо Богоев по отношение на тогавашните дългове около 200 милиона. Беше взето решение в рамките на 90 дни да бъде максималното отложено плащане на здравните заведения, а в рамките на 25 дни ДДС.
Искам да попитам Министерството на финансите как упражнява контрол върху частните заведения, т.е. върху аптечните складове и налага санкции в троен размер поради това, че не е внесено ДДС-то, което не е получено като такова от здравното заведение. Какъв е този двоен аршин, към едни строги санкции в троен размер за плащане, а към други, както се изрази министъра плащането ще стане в неопределено бъдеще.
Искам да ви уверя, че от тези 150 милиона, които са дълг към фирмите за лекарства, 46 милиона са повече от една година. Искам да попитам коя държава може да си позволи такова нещо, отлагане в безверието. Докога ние ще търпим губещите и ще финансираме здравеопазването, за своя сметка, а срещу това не получаваме нищо? Ние плащаме ДДС и всички митнически сборове за лекарства, които сме дали на здравните заведения без нищо ответно. Как се получава така? Министерството на финансите още не е отговорило на три писма, които от три години стоят при тях по отношение на данъчната политика към складовете за търговия на едро. Трима директори се смениха на данъчните служби и никой не ни отговаря, включително министър Велчев тогава се ангажира, че в рамките на 10 дни тези въпроси ще бъдат изяснени. Досега минават вашите контролни органи, нанасят санкции на складовете и колегите. Към тези, които са длъжници – държавата и лечебните заведения, няма санкции. Искам да ви кажа, че аз съм осъдил болниците в Лом и Оряхово в несъстоятелно. Само поради това, че там настъпиха кризисни състояние съм отложил нещата. Повече компромиси с това няма да правим. Всеки един трябва да върши своята работа. Защото, ние сме данъкоплатци и хора на тази държава, и не може да издържаме държавата. Държавата трябва да си плаща. Благодаря за вниманието.
ИВАН КОЛЧАКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господа заместник министри, на първо място искам да изкажа моето уважение към колегите, които макар и не професионалисти от областта търсят решение. Смятам, че в тази посока трябва да се потърси решението. Единствено не се съгласявам с началото на мотивите, като казват, че тези проблеми са в следствие на здравната реформа.
Искам да им кажа като хора, които се занимаваме много години с тази материя, че България, ако има проблеми в здравеопазването е защото, ние не сменяме системата и не правим реформи. Т.е. не реформите са проблема, а не правенето на реформи са проблема. Разбира се, винаги някой носи отговорността. Това е този, който е получил доверието и управлява.
На първо място, тези задължения са легитимни задължения на държавата към публичните здравни заведения до миналата година. Държавата не може да си заравя главата в пясъка и при промяна в системата и единното плащане да остави т.нар. историческо финансиране на вече обществения орган на касата и не може да избяга от отговорността по терлици. Т.е. ако има пропуски, неефективна система до миналата година, държавата ангажирана чрез бюджета трябваше да плаща.
На второ място, това не приемливо прехвърляне искаме сега да го легитимираме.
Искам да кажа, че законовата възможност на парламента да разпределя бюджетния излишък е точно тук на това място, а не оставяне на възможността Министерският съвет да разпределя излишъка което е противоконституционно и незаконно. Правим това вече три – четири правителства и парламент. Точно тук е мястото в тази комисия и след това в пленарна зала парламента да изпълни законовите си конституционни правомощия да разпределя бюджета в частта на излишък.
Дългът на публичните здравни заведения расте въпреки ангажиментите на министерството и министъра. Моята неофициална информация е, че е над 200 милиона лева. Ще помоля колегите да направят едно актуално питане, колко е в момента дълга на болниците. Моята информация е, че дългът е над 200 милиона лева. Т.е. предприетите мерки не само, че не дават резултати, но ситуацията се задълбочава. Технологично смятам, че заместник-министър Дацов е прав, защото е професионалист в тази област. Така или иначе бюджетният излишък за миналата година, който беше над 1 милиард лева вече е оползотворен най-общо казано.
Смятам, че технологично възможността е точно чрез актуализация на бюджет 2006 година. Нищо страшно няма. Това е правено и през миналите години. Това е един изключително важен въпрос. Ангажимент е на държавата. Инструментът е в нашите ръце. Актуализация на бюджет 2006 година към първо полугодие, сигурно ще имаме над 500 милиона лева излишък и в рамките на този излишък ние може да решим този проблем и да освободим болниците от бремето, което е финансов проблем, който се прехвърля поредица от години. През тази година не може да се прехвърля по този начин. Разбира се, искам да се обърна към бизнеса и да кажа, че бизнесът е толерантен, не защото е много благороден, а защото бизнесът го е страх от административните процедури, които могат да го отхвърлят от възможността да прави бизнес. Това е единствената причина да не обявяват публичните здравни заведения в несъстоятелност. В скоро време и те няма да могат да издържат тези кредити и да бъдат кредитор на публичните здравни заведения в България, за това ние сме казали при приемането на бюджета за тази година, че тази година ще бъде година на истината в здравеопазването. Благодаря ви.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, намирам този законопроект за навременен, като най-напред искам действително да се съглася с доктор Колчаков, че ако има пропуски и дефекти в здравната реформа това са неосъществените неща, а не самата реформа.
Това е много важно, за да се знае за мотивите на този законопроект.
От друга страна, искам да припомня, заявленията на Министерството на здравеопазването и лично на професор Гайдарски, за исканията за определен процент от брутния вътрешен продукт за здравеопазване, което не беше чуто от неговите колеги от правителството.
Искам ясно да заявя тук, и ще използвам този запис, с който съм говорил пред комисията, навсякъде да заявявам, че Министерството на здравеопазването не е отговорно за провеждането на здравната политика у нас, отговорен е Министерският съвет с неговото Министерство на финансите, Министерството на труда и социалната политика и Министерството на околната среда и водите. Не може професор Гайдарски, да обявява, че в краткосрочен план в стратегията ще бъдат заделени 5,5 на сто от брутния вътрешен продукт за здравеопазване, а в дългосрочен план 8 на сто и Министерството на финансите да мълчи. Не може да се стават две неща. Дефицитите на болниците в продължение на месеци да лежат на гърба на доставчиците на лекарства, консумативи, горива и т.н. От друга страна да лежат на гърба на медицинските специалисти, лекари, медицински сестри и акушерки. Това е крайно недопустимо. Необходимо е да се каже на българския народ, че когато няма пари, когато няма финансиране не може да има здравеопазване. Не може да има здравеопазване, без финансиране. Тук е задължение на правителството и много хубаво е насочено в законопроекта, че Министерският съвет трябва да изработи механизъм за изплащане на задълженията на болничните заведения, разбира се и по-нататъшното финансиране, за което явно има недофинансиране. Нека да не вървим към възлизащи на 160 милиона лева, защото са повече от 160 милиона лева. Нека да не говорим от бюджетния излишък, защото има различни механизми. Нека специалистите да кажат как. Има различни предложения, дали ще бъде с бъдещ договор с концесионера или по методиката за приватизация, или в продължителните наеми, или с бюджетен излишък, как ще бъде за това Министерският съвет да вземе своето решение. Задължително трябва да изработи механизъм. Отново ще повторя, господин Найденов не са на вашия гръб тези задължения, те са преди всичко на гърба на българските лекари, медицински сестри и акушерки. Срамно е да се иска непрекъснато намаляване на техните доходи. Да се иска все повече работа от тях и за всичко да бъдат виновни. Когато управляваш трябва да имаш отговорности, имаш права, имаш и задължения. Необходимо е да бъде наше задължение като народни представители, да задължим Министерския съвет да намери пътя към решаване на този въпрос. В този смисъл, не съгласявайки се с мотивите и от друга страна предлагайки да се сложи точка на болнични заведения, т.е. Министерският съвет да намери механизма за тези разплащания. Това да бъде пътят и за решаване на не до финансиране в здравеопазването, което е и в настоящия момент.
Трябва да се намери този път, защото това е добре за управляващото мнозинство, добре за Министерския съвет, добре е за българския народ. Благодаря ви.
ХАСАН АДЕМОВ: Това е един изключително важен законопроект. За съжаление от това, което представиха колегите остана впечатлението за нещо по-различно от това, което цели проекта за решение. Дискусията тръгна по начин, по който в мен се налага убеждението, че това е проект, който по някакъв начин е внесен и обслужва интересите на кредиторите, което не е вярно.
Ако е така, няма нищо лошо, защото не може частници да кредитират българското здравеопазване.
Второто нещо, което искам да кажа и което каза доцент Щерев е вярно донякъде. Говорите за това, че здравеопазването не е до финансирано и лекари и медицински сестри страдат от това. Това е вярно, но не е пълно. Колегите, искат да кажат, че от всичко това страдат най-много пациентите.
Според мен, по някакъв начин дискусията се измества, не че те са маловажно звено от цялата верига към кредиторите, към изпълнителите на медицинска помощ, а не към пациентите. Всеки има място в тази верига. Въпросът е, че техният проект не иска да обслужи интереса на едните и другите, а комплексно целия проблем. Това е забележката, която искам да направя.
Има един много съществен въпрос, по който вземам думата. Искам на тази маса, господин Дацов и господин Додов, да отговорим всички заедно на въпроса, това задължения на държавата ли са? Задължения на НЗОК ли са или са задължения на търговските дружества лечебни заведения. Според мен, това е най-важният въпрос. Защото, преди малко доктор Колчаков каза много правилно, че до миналата година финансирането е било от два източника – от Министерството на здравеопазването, т.е. от държавния бюджет по методика и от Националната здравноосигурителна каса. Касата сключва договори на базата на национално рамково договаряне. Там се договарят цени и обеми. Няма презумпция да се натрупат дългове. Касата плаща това, което договори. Т.е. това не са дългове на касата. Това е моят отговор.
Какво прави държавата? Плаща за това, което е отчетено по методиката на Министерството на здравеопазването. Остава открит въпроса, това задължения на лечебните заведения ли са? Искам да насоча дискусията, ако може да коментираме цялата тази история на кой са тези задължения? Оттам нататък има един много важен въпрос. Приемаме предложението за решение и възлагаме на Министерския съвет. Министерският съвет изготвя най-добрата методика и най-добрият механизъм, изплащат се задълженията и ако през следващата година се натрупат същите задължения какво ще се прави тогава? Отново внасяме един проект и казваме, проект за решение да изготви Министерския съвет механизъм за изплащане на задълженията на болничните заведения.
Според мен, в това е същността на въпроса. Има ли механизъм, който веднъж завинаги да направи така, че лечебните заведения за болнична помощ да не трупат дългове – има. Има и дори е в няколко посоки. Всички тези неща ме карат да мисля, че създалата се ситуация изисква да бъде решен този въпрос. Изисква да бъде решен бързо. Продължавам да смятам, че това не е дефинитивното решение, окончателното решение на въпроса. Защото, ако ние сега ги изпълним при сегашния ред, при сегашната структура, при сегашната форма на собственост, при сегашния начин на финансиране по клинични пътеки, отново няма да се решат тези въпроси. Тези въпроси трябва да бъдат решени с реформа. Много пъти сме говорили какво означава реформа. Не смятам, че на заседанието днес трябва да говорим и по тази тема. Отлагането на провеждането на реформата, отлагането на провеждането на не популярните мерки води до вземане на не достатъчно популярни и разумни решения или на идеи за такива решения.
Господин Дацов, веднага ще каже, че ако се дадат повече пари, по-голям процент от брутния вътрешен продукт, това решава ли въпроса при тази структура, която е направена за девет милиона, а сега населението на България е значително по-малко. Не е проблемът в тези, които са длъжници на Националната здравноосигурителна каса. Това е най-малката част от проблема. Проблемът е по същество. Всички знаем за какво става въпрос. Въпросът е имаме ли воля да направим всички тези мерки, за които говорим редица години.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Господин председател, искам да кажа следното на доктор Адемов. Не господин Дацов, дава на българските лекари, а българските лекари и медицински специалисти работят и трябва да им бъде заплатено това, което работят. Когато държавата не заплаща, това което е изработено, а продължава да иска от тях, това най-малко е неморално. Какво ще дава господин Дацов. Те изпълняват своите задължения съгласно стандартите. Българската държава им плаща съгласно решенията на касата 420 лева за едно раждане плюс това за грижата за новородено. Това прави българската държава. Някой лекар в заведение да е отказал да изражда и да гледа детето, независимо от това, че едно раждане с грижата за детето струва 800 лева. Грижата е на българската държава, да плати на българските граждани това, което са изработили българските лекари, медицински сестри и акушерки. Нищо не очакваме от господин Дацов или от ведомството което представлява, освен да си изпълни задълженията. Защото, ако той не ги изпълни гражданите плащат кеш. В това е проблемът. Проблемът е, че плащат. Това не е регламентирано плащане. Въпросът е да бъде до финансирано здравеопазването. Доктор Адемов, прекрасно разбирате това. Този законопроект е път да подтикнем Министерският съвет да намери някакъв механизъм. След като се плаща за дейност няма как да се формират дългове, защото парите, които трябва да се дадат са ясни. Министерството ще ги даде за извършена дейност. Няма да ги подари на някой, независимо чия собственост е заведението. Ще бъдат дадени само за извършена дейност.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Господин Адемов, моята реплика към вас е следната. Вие много правилно забелязахте, че при едно подобно решение Министерският съвет има две възможности. Или през следващата година да се намираме в подобна ситуация, или да вземе мерки това да не се случва. Това е една възможност да се накара Министерският съвет да вземе необходимите мерки, това да не се случва.
МИНЧО КУМИНЕВ: Искам да реплекирам господин Адемов и да кажа, с цялото ми уважение към кредиторите, че единственият мотив, с който ние сме внесли това предложение са интересите на българските пациенти и българските граждани. Предполагам, че всички колеги посещават избирателните си райони, навсякъде хората казват, че има много проблеми с приемането в болниците. Останалите неща не искам да коментирам. Въпросът е, че дългът, който съществува в момента възпрепятства нормалното функциониране на лечебните заведения. Поставя здравето и живота на българските граждани под заплаха. В това е големият проблем. Това е единствено нашия мотив, с който внесохме предложението.
Приемам всички препоръки на колегите.
ХАСАН АДЕМОВ: Никога не съм казал, че Министерството на финансите и министър Дацов трябва да плащат. Освен това, в моята глава не се върти държавното обществено начало. Много добре зная, че Националният осигурителен институт и Националната здравноосигурителна каса по дефиниция за обществени институции, а не държавни.
Държавата плаща само своя дял. Тя плаща осигурителните вноски на категориите хора български граждани, за които отговаря. Държавата не плаща заплатите на лекарите, доцент Щерев. Кажете ми по какъв начин държавата плаща заплати освен на училищните лекари. Държавата не плаща.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Плаща за извършване на дейност.
ХАСАН АДЕМОВ: Държавата не плаща, плаща Националната здравноосигурителна каса по договор. Държавата не плаща пряко заплата на лекаря и на медицинската сестра. Никога не съм казал, че дава достатъчно. Зная, че плаща на дете до 18 години, защото това остана от стария текст в Закона за здравното осигуряване, 0,5 на сто от здравноосигурителната вноска на единия от родителите. За това остана 1 лев, здравноосигурителната вноска за всички лица до 18 години.
Министерският съвет да вземе мерки. Вярно е, че Министерският съвет трябва да се ангажира, защото това е политическа отговорност. В Конституцията е записано, че политиката в областта на здравеопазването се прави от министъра на здравеопазването и от съответния министър за всички области. Така е записано в Конституцията, което не означава, че Министерският съвет не трябва да внася.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Къде са парите? Каква политика ще се прави без пари.
ХАСАН АДЕМОВ: По отношение на кредиторите, става въпрос за това, че акцентът трябва да бъде и за едната категория… основните играчи в тази формула са три – кредитори, граждани, пациенти и изпълнителите на медицинска помощ. Подходът трябва да бъде комплексен.
Доцент Щерев, много добре знаете, че Министерският съвет когато предлага определен министър, по процедурите на Министерския съвет когато се предлага законопроект има съгласувателна процедура. Естествено е, че министърът на финансите трябва да се произнесе. Във всички закони, вижте кой прави политиката – съответния министър.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Господин председател, възприемам дебатирането по това предложение за решение на народните представители като една възможност за подготовка по две цели.
Първата цел е, предстоящия анекс по рамковия договор 2006 година където вече се чуват гласове за намаляване цените на клиничните пътеки.
Втората цел е, подготовката за бюджет 2007 година. Следователно разсъжденията, които правим имат и една по-далечна цел, която е свързана с нашата подготовка как да решаваме въпросите с финансиране в здравеопазването във втората половина на 2006 година и за цялата 2007 година .Вариант, в който отново да се отива към резерва на касата, вариант в който да водим респективна политика все по-силна и все по-стягаща гушата на болничните лечебни заведения, няма да може да издържи здравеопазването, ако продължаваме с рестрикцията.
Мисля, че това решение може да бъде възприето по принцип от нас, като в този механизъм за изплащане на задълженията задължително трябва да фигурира анализ на структурата на задълженията и причините за задълженията, защото ако играта се повтаря непрекъснато тогава ще преминем по старата система – правим дългове и на края на годината ги изчистваме, за да започнем да правим нови. Това е смущаващо.
По този начин когато направим анализ на структурата и задълженията и причините, би могло да се намерят решения свързани с предстоящото преструктуриране, защото ако ние оставим механизъм да покриваме всички натрупани задължения тогава възможността за преструктуриране по финансови и икономически критерии на болничните лечебни заведения ще отпадне. Ще остане единствено възможността за силово административно преструктуриране, което ми напомня за стари времена.
Според мен, за да бъде този проект за решение гласуваем, трябва да бъде редактиран в духа на това, което предложи доцент Китов и доктор Адемов и да изглежда по следния начин: “Проект на решение за възлагане на правителството на Република България да разработи механизъм за изплащането на задълженията на лечебните заведения за болнична помощ с повече от 51 на сто държавно или общинско участие натрупани до края на 2005 година”.
Тогава нещата ще придобият по-завършен парламентарен и гласуваем вид. Благодаря ви.
ИВА СТАНКОВА: Подкрепям идеята на колегите за такова решение, защото без да съм финансист, вие сте прав министър Дацов, да не е издържан от финансова гледна точка механизма в този смисъл. Това, което доктор Йорданов каза действително се нуждае от редакция.
Решението е повод да говорим за настоящата промяна и дискусията, която ще се проведе за съществуващата здравна система.
Основната причина е не до финансирането на системата. Каквото и да говорим, не до финансирането ще доведе до същия механизъм. Ние отново ще погасим натрупаните дългове за 2005 година. Ако не подобрим здравната система няма да може отново да спрем този механизъм за натрупване на дългове.
Професор Гайдарски, не веднъж е потвърждавал, намерението си, за политическото виждане за изчистване на тези задължения, за да може действително да видим на какъв етап са тези механизми за покриване и за работа на болничните заведения.
В тесния смисъл на думата има за покриване и тук трябва да намерим механизъм за покриване на тези задължения от тази гледна точка.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, позволете ми да кажа няколко думи. Преди малко господин Христов, каза че се водят само от интересите на пациентите, които безспорно имат своите интереси.
Мисля, че комисията трябва да защити интересите както на пациентите, така и на работещите лекари и на кредиторите. Господин Найденов, не ви каза, че за да вземе лекарства от фирмите му искат банкови гаранции. Не ви казва, че когато през годините не може да си вземе средствата от съответните длъжници, той също задлъжнява и фирмите дистрибутори фалират. Това са съдби, макар и по-малко, ние не може да ги отминем. Доктор Кехайов не ви каза, че опитите да се избият част от задължения довеждат до известно намаляване на заплатите на работещите колеги. Това създава напрежение. Напрегнатите колеги по-трудно могат да работят в чувство на комфорт и да дават най-доброто от себе си.
Не на последно място, много страдат и пациентите, защото в някои от лечебните заведения се забелязва административно намаляване на отказ на случаите които водят до задължения. В това отношение, мисля че комисията трябва да защити интересите на всички групи, които участват в този процес.
Ще ви помоля да не разделяте тези неща, защото са взаимно свързани. Без дистрибуторите няма лекарства, няма лечение на пациентите. Ние не можем да искаме те да кредитират. Без лекарите също не може да има добро лечение, ако не е добре заплатено.
Напълно съм съгласен с доцент Щерев, че отговорен за политиката може да е министърът на здравеопазването, но политиката е на правителството. То е свързано с необходимото финансиране, необходимите прилагания на реформи. Това е един механизъм на цялото правителство. Ние трябва да накараме правителството да изработи нужните мерки, това да не се случи. Възникна и въпроса. Уважаеми колеги, вярно е, че НЗОК не може да натрупва задължения, но от друга гледна точка те също проявяват контролни функции, които понякога рефлектират в падане на заплащането на лекарите. Това се получава, защото е висок оптималният пакет. С тези средства, които са малко и с този висок оптимален пакет, нещата много трудно могат да се правят без дългове. В това е проблемът. Крайно време е да се изработи една реална карта на лечебните заведения за болнична помощ. Трябва да се направи така, че едно заболяване да не се лекува по три пъти – в общинска болница, в областна болница и в университетска болница.
Според мен, така както беше казано от Руденко Йорданов трябва да се отиде по-нататък. Виждам смисъла на това решение, разбира се ако вносителите не възразяват на този етап да накараме Министерският съвет да развие един механизъм. Не съм съгласен държавата да плаща на едни болници, а на други да не плаща, след като има равнопоставеност. Вие знаете, че това също се случва. Тук трябва да е ясно и прозрачно на какви етапи и как ще става плащането, на кои болници… Прав е доктор Йорданов, че иска една диференциация на дълга, защото ако навсякъде има натрупани дългове и ръководене по нецелесъобразност, няма как държавата да ги възстановява. Например, да започнем да строим нещо, без да сме попитали собственика. След това собственика да плаща за нещо, което ние правим, а той не знае.
Мисля, че ако това не стане, бъдете сигурни, че на края на годината ще повторим този дебат.
Според мен, е уместно ние да възложим на правителството, може да не е за месец, но трябва да направи… Колеги, ако не се направи, на края на годината ще повторим този дебат. Благодаря ви.
ХАСАН АДЕМОВ: Искам да се извиня, много внимателно прочитам законите, доцент Щерев и доцент Китов са прави, защото в Закона за здравето в член 3 е написано: “Държавната здравна политика се ръководи и осъществява от Министерския съвет”. В член 5 е записано: “Министърът на здравеопазването ръководи националната система за здравеопазване и осъществява контрол върху дейности”.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Благодаря, че се съгласихте с нас, въпреки че разбирате, че това не е въпрос на Министерския съвет. Това е политиката на едно правителство.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, този дебат е много на време, защото идва да подкрепи усилията на Министерството на здравеопазването. Те публикуват една стратегия на сайта на Министерството на здравеопазването, и другите министри от Министерския съвет не знаят за нея. Извинявайте, но това е лош подход. Здравеопазването като функция в една държава се влияе само от 8 до 10 на сто от дейността на лекарите и здравеопазните органи. Това е дефиниция на Световната здравна организация. Трябва да се знае ясно, че Министерството на околната среда и водите, Министерството на финансите, Министерството на труда и социалната политика имат пряко отношение към този въпрос. Ние не можем да оставим министърът на здравеопазването да предлага определени мерки, да предлага определени девет стратегически насоки, да предлага определени неща, които висят във въздуха. В това е смисълът на този дебат.След като се каже, че има задължения не може да се оправя министърът на здравеопазването, защото няма как да стане. Защото страдат не само тези, към които са задълженията лекарите, разбира се и пациентите. За това този дебат цели да подскаже на Министерския съвет с гласуването на такъв закон да се заеме с решаването на тези задачи.
ХАСАН АДЕМОВ: Господин председател, искам да кажа само едно изречение, тъй като стана въпрос в изказването на доцент Щерев за Националната здравна стратегия. В член 3, алинея 2 на Закона за здравето е записано: “Министерският съвет по предложение на министъра на здравеопазването, одобрява Национална здравна стратегия, която се приема от Народното събрание”. Това, което става има Национална здравна стратегия, която е публикувана на сайта на министерството. Доколкото разбирам тази Национална стратегия се обсъжда с представители на лечебните заведения, с директори на НЗОК, с директори на НЗОК, със сдружение на пациентите, с Българския лекарски съюз, но естественото място е Министерският съвет и Народното събрание.
Искам да попитам тази стратегия ще се разгледа ли в комисията или ще влезе когато премине през Министерския съвет? В закона е казано по какъв начин става. Вероятно този подход на министерството сега се възприема като обществена публична дискусия. Ние по закон сме визирани да обсъдим тази стратегия.
АТАНАС ДОДОВ: В тази точка на закона, в момента това, което се прави от Министерството на здравеопазването е проект за Национална здравна стратегия, която е пусната на обсъждане. След което, от това, което чух от вас и прочитайки закона е да се разгледа на заседание на Министерския съвет. Законът за здравето три пъти се връща от Народното събрание в Министерския съвет за корекция и тогава влизаше в Народното събрание. Съществува хипотеза, тази Национална здравна стратегия не може да бъде приета без Народното събрание. Без Народното събрание стратегията не може да бъде приета, но съществува хипотеза да бъде върната от Народното събрание към Министерският съвет.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Благодаря ви. При всички положения ще разглеждаме стратегията.
МИНЧО КУМИНЕВ: Благодаря на всички колеги, които се изказаха. Разбира се, че приемам редакционните забележки.
Искам да кажа, че в член 52 на Конституцията ясно е записано, че българската държава трябва да гарантира достъпно здравеопазване. Обръщам се към господин Дацов, защото лично аз бях възмутен от това, което чух. Още повече съм възмутен от писмото на госпожа Масларова, което прочетох където пише, че поемането на задълженията на болничните задължения от държавния бюджет би представлявало предоставяне на държавна помощ. Това противоречи на принципите и основанието за отпускането.
Мисля, че беше справедливо предложението, че трябва да се добави едно изречение какво трябва да се направи, за да се избегне повтаряне на ситуацията през следващата година. Поставям на вниманието на комисията да се добави едно изречение, да се възложи на Министерския съвет освен да изработи механизъм за изплащането на задълженията да изработи и механизъм за ефективен контрол върху разходите на болниците, може би цените на лекарствата.
Предлагам на вниманието на комисията предложение за отпадане на ДДС върху лекарствата, което ще намали стойността на лекарствата. Надявам се да получим подкрепа. Стана въпрос за приватизацията на болницата. Категорично аз съм против такава приватизация, но всеки има право на мнение.
Мисля, че не това е пътят за решаване на проблемите.
Според мен е важно, че има голям проблем, който поставя под сериозна заплаха здравето и живота на българските пациенти, за това трябва да бъде решен. Приемам всички поправки, разбира се стига да бъде решен проблема.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Благодаря ви. В становище ще бъде изписано предложението на доктор Йорданов, което според мен беше най-пълно.
Ако се приеме по принцип в пленарна зала ще направим предложенията. Ще помоля доктор Йорданов още веднъж да прочете предложението за решение.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Решение за възлагане на правителството на Република България да разработи механизъм за изплащането на задълженията на лечебните заведения за болнична помощ с повече от 51 на сто държавно или общинско участие натрупани до края на 2005 година.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Благодаря ви. Държавното участие трябва да бъде над 50 на сто, защото всички областни болници са с 51 на сто. След като кажем над 51 на сто всички областни болници в България остават под чертата. Трябва да се запише “над 50 на сто държавно и общинско участие…”.
МИНЧО КУМИНЕВ: Предлагам да отпадне последният абзац, “възлизащи на 160 милиона”.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Това отпада. Моля, който е съгласен с проекта на решение да гласува?
- “За” – 10.
- “Против” – Няма.
- “Въздържали се” – 2.
Приема се.
Преминаваме към точка 3 от дневния ред.
Законопроект за съсловната организация на магистър-фармацевтите, № 554-01-39, внесен от Атанас Димитров Щерев и група народни представители на 25 август 2005 година – второ гласуване.
Уважаеми колеги, по точка трета е получено писмо от министър Гайдарски.
“Уважаеми доцент Китов, моля поради необходимост за уточняване на основния аспект от Законопроекта за съсловната организация на магистър-фармацевтите, внесени от народния представител Атанас Щерев и група народни представители да бъде отменена точка трета”.
Министерството на здравеопазването моли да бъде отложена точката.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин Китов, спазени са всички процедури по внасяне на законопроекта.Законопроектът е внесен в Народното събрание, има съответните становища, включително от Министерството на здравеопазването.
Становищата, които са изразени се отнасят до общия дух на законопроекта, какви са тези основни аспекти? Основни аспекти означава промяна на духа на закона. Този законопроект е приет на първо четене от Народното събрание. Това, че Министерството на здравеопазването възразява няма никаква стойност. Може да възрази за една комисия или за втора, но трябва да представи своите мотиви, за да може да се съгласи вносителя и съсловните организации, ако трябва да бъде оттеглен законопроектът, но следва да има сериозни мотиви за това. Народното събрание е приело този законопроект, може да не се харесва на някой, но това няма никакво значение.
Моля, ясно становище от Министерството на здравеопазването по този законопроект, с какво не са съгласни? Какво смятат да се направи, за да може да има в обществото яснота. Ако са сериозни мотивите, да оттеглим законопроекта.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Уважаеми доцент Щерев, поемам ангажимента през следващата седмица да фигурира в дневния ред Закона за фармацевтите.
ИВА СТАНКОВА: Искам да добавя, че ние също поискахме през следващата седмица задължително закона да бъде разгледан.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Поемам ангажимента. Правя предложение до комисията, първа точка на следващото заседание да бъде Законът за фармацевтите.
Моля, който е съгласен да гласува?
- “За” – 12.
- “Против” – Няма.
- “Въздържали се” – Няма.
Приема се.
ЕВГЕНИ МИНКОВ: Въпреки голямото ми уважение към Вас като институция искам да кажа няколко думи във връзка с този закон. Дано този път не бъдем излъгани, защото законът не се отлага само днес. Той беше отложен и преди две седмици, без да има някакви аргументи. Абсолютно съм съгласен с доцент Щерев, но доцент Щерев, не само вие сте обидени, едно цяло фармацевтично съсловие е обидено. Заявявам съвсем честно и почтено, че Министерството на здравеопазването има негативно отношение към фармацевтичния сектор. След разговор с министъра той заяви, че не желае да се занимава с фармацевтите. Мисля, че такова отношение не бива да има. Казвам, това което съм чул и това, което мисля. Не може да има негативно отношение към едно цяло съсловие, имайки предвид, че 40 на сто от разходите за здравеопазване са лекарствата. Въпреки всички неща, които бяха казани, мисля и съм дълбоко убеден в това, че има неща, които са скрити по отношение на лекарствената политика. Човек би се запитал, защо две фирми – отговарям за това, което казвам, за оторизирани с т.нар. скъпо струващи лекарства. Повече по този въпрос няма да говоря. Напълно съм съгласен. Не се обиждам от това, че ме унижихте миналият път и сега, чакам и да ми кажете, че се отлага законопроекта. Не се казва, защо. Дочувам, че ще има предложение за Закон за аптеките и Закон за лекарствата. Законът за лекарствата, чието обсъждане предстои е пълно объркване. Нашето предложение беше да има отделно Закон за лекарствата и Закон за аптеките. Това е в едно обозримо бъдеще. Не може толкова бързо да се приемат тези два закона. В бъдеще трябва да бъдат отделни закони. Това е моето становище. Надявам се, че следващият път ще обсъждаме този закон. Благодаря ви.
/Председателството на заседанието се поема от заместник-председателя доцент Атанас Щерев/
ПРЕДС. АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми колеги, ако спокойно разгледаме нещата смятам, че този закон трябва да продължи да се разглежда. Има различни обвинения и виждания, това е демокрацията. Някои смятат, че това е закон, който обслужва една от фармацевтичните организации днес.
Мисля, че се правят достатъчно предложения. Разглеждат се публично тези предложения. Има няколко организации на фармацевти. Една от тях още в началото обяви, че не е необходим такъв закон, но ние трябва да признаем,ч е трябва да вървим към регулация на съсловията. Така както има Закон за лекарите и стоматолозите, както има Закон за медицинските сестри, така трябва да има и за фармацевтите. Какъв ще бъде закона ще решат народните представители при публично обсъждане с представители на фармацевтите. Оттук нататък всяко спиране на една законодателна дейност по този начин е нелегитимна. Разбира се, Министерството на здравеопазването има своята отговорност. Има начини да въздейства. Знаете, много добре, че винаги сме се съобразявали със съответни предложения от страна на Министерството на здравеопазването, от страна на специалистите в Министерството на здравеопазването. Сигурен съм, че комисията и Народното събрание ще се съобрази и за в бъдеще, но по този начин да се налага спирането на приемането на един законопроект не е нещо, което е в реда на нещата.
Смятам, че Народното събрание ще наложи своя механизъм на работа съгласно своя правилник да се продължи към един завършек, така както реши народното представителство.
Има ли други становища по този въпрос? Доцент Китов, предложи тази точка да се разгледа на следващото заседание на комисията като първа точка от дневния ред. Нямаше предложение за отлагане.
Предлагам, трета точка от дневния ред по искане от страна на Министерството на здравеопазването да бъде отложена за разглеждане на заседанието днес. Моля, който е съгласен да гласува?
- “За” – 10.
- “Против” – 2.
- “Въздържали се” – Няма.
Приема се.
Моля, който е съгласен на следващото заседание тази точка да се разглежда като първа точка от дневния ред, да гласува?
- “За” – 12.
- “Против” – Няма.
- “Въздържали се” – Няма.
Приема се.
ИВА СТАНКОВА: Доцент Щерев, искам отново да помоля да помислим за включване в дневния ред проблема за ТЕЛК-овете и всички,произтичащи от това действия, които бихме могли да приложим във времето.
Моля, да разгледаме още един проблем за специализацията и изграждането на кадрите в областта на здравеопазването.
ПРЕДС. АТАНАС ЩЕРЕВ: Доктор Станкова, имам една молба към вас, като напълно се съгласявам с актуалността на тези въпроси, при едно бъдещо гласуване лично аз ще ви подкрепя за включване на тези точки в дневния ред. Ще ви помоля да бъдат съгласувани с доцент Китов, защото сигурно има и други теми, които би трябвало да се предложат. Оттам нататък да се предложат за заседание на комисията. Мисля, че няма да се отхвърлят от колегите.
Колеги, имате ли други становища и въпроси? Няма.
Благодаря за участието.Закривам заседанието на комисията.
(Заседанието завърши в 16,30 часа.)
СТЕНОГРАФ:
/П.Георгиева/
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/доц. Борислав Китов/
ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по здравеопазване
Стенографски запис
П Р О Т О К О Л
№ 27
Днес, 25 май 2006 г. от 15,10 часа се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазване към Четиридесетото народно събрание. Заседанието се проведе под ръководството на председателя на комисията – доц. Борислав Китов при следния
ДНЕВЕН РЕД:
Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по здравеопазване
Стенографски запис
П Р О Т О К О Л
№ 27
Днес, 25 май 2006 г. от 15,10 часа се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазване към Четиридесетото народно събрание. Заседанието се проведе под ръководството на председателя на комисията – доц. Борислав Китов при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Законопроект за ратифициране на Договора за сътрудничество за хуманитарна помощ между Министерството на здравеопазването на Република България и Суверенния военен благотворителен орден на Св. Йоан от Йерусалим, Родос и Малта, № 602-02-20, внесен от Министерски съвет на 15.05.2006 г.
2. Проект за решение за възлагане на правителството на Република България да изработи механизъм за изплащането на задълженията на болничните заведения от държавния излишък на 2005 г., № 654-02-44, внесен от Минчо Христов Куминев и Стела Димитрова Ангелова-Банкова на 31.03.2006 г.
3. Законопроект за съсловната организация на магистър-фармацевтите, № 554-01-39, внесен от Атанас Димитров Щерев и група народни представители на 25.08.2005 г. – второ гласуване.
Към протокола се прилага списък на присъствалите народни представители и гости.
* * *
ПРЕДС: БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, откривам заседанието на Комисията по здравеопазване.
Точка 1. Законопроект за ратифициране на Договора за сътрудничество за хуманитарна помощ между Министерството на здравеопазването на Република България и Суверенния военен благотворителен орден на СВ. Йоан от Йерусалим, Родос и Малта, № 602-02-20, внесен от Министерския съвет на 15.05.2006 г.
Господин Додов, заповядайте да представите точката.
АТАНАС ДОДОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, дами и господа, Министерството на здравеопазването подкрепя внесения законопроект за ратифициране на договора.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Искам да ви попитам, досега имало ли е подобни помощи. Ако може да получим повече данни да бъдат съобщени на колегите.
АТАНАС ДОДОВ: Това са ежегодни договори между Министерството на здравеопазването и благотворителния орган и се отнася за дарение на медикаменти, консумативи и други материали за болничните лечебни заведения. По-специално за болничната помощ. Включена е и една подточка, че може и за бежанци да се използват средствата за лечение и след бедствия и аварии.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Благодаря ви. Ще помоля да прочетете становището на Комисията по външна политика.
РОСИЦА ДЕРВИШЕВА: Становище на Комисията по външна политика, относно законопроект 602-02-20 за ратифициране на договора за сътрудничество за хуманитарна помощ между Министерството на здравеопазването на Република България и Суверенния военен благотворителен орган на Св. Йоан от Йерусалим, Родос и Малта, внесен от Министерски съвет на 15 май 2006 година.
На 17 май, Комисията по външна политика разгледа законопроекта и прие следното становище.
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание, на основание член 85, алинея 1, точка 4, точка 7 и точка 8 от Конституцията на Република България, да ратифицира със закон договора за сътрудничество за хуманитарна помощ между Министерството на здравеопазването на Република България и Суверенния военен благотворителен орден Св. Йоан от Йерусалим, Родос и Малта.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Благодаря ви. Колеги имате думата.
Безспорно е, че всяка помощ е добре дошла за здравеопазването. Предполагах, че ще получим повече данни за досегашните помощи, които са оказани и за техните размери, къде са отивали. Вярно е, че те предоставят на България да извърши разпределението, но все пак би било добре и народните представители да видят отчета къде са отивали, в какви количества и как са използвани, за да бъдем категорични, че е изпълнено желанието на дарителите. За всяка една помощ, доколкото разбирам се иска ратифициране, защото България поема ангажимента да освобождава даренията от митнически сборове, данъци и всички останали такси. Вероятно сумите не са много големи. Използвам за протокола да изкажа моята благодарност на ордена Свети Йоан за помощта, която оказват. Ако нямате желание да вземете отношение, моля който е “За” подкрепа на този законопроект за ратифициране да гласува?
- “За” – 12.
- “Против” – Няма.
- “Въздържали се” – Няма.
Приема се.
Преминаваме към точка втора.
Проект за решение за възлагане на правителството на Република България да изработи механизъм за изплащането на задълженията на болничните заведения от държавния излишък на 2005 г., № 654-02-44, внесен от Минчо Христов Куминев и Стела Димитрова Ангелова-Банкова на 31 март 2006 година.
Господин Христов, заповядайте да докладвате точката.
МИНЧО ХРИСТОВ: Благодаря ви господин председател, мисля че няма смисъл да повтарям самото предложението. Чрез предложението се възлага на Министерския съвет да изработи механизъм за изплащането на задълженията на болничните заведения, които както всички знаем са около 160 милиона лева. Големият проблем е, че с този дълг, който имат болниците има няколко причини. Една от причините за натрупване на този дълг е, че една голяма част от българските граждани, около 900 хиляди души продължават да бъдат без здравни осигуровки. Това довежда до следното, че много хора, които не могат да заплатят тези услуги лечението не може да се заплати. Мога да кажа като следствие, че този дълг силно затруднява функционирането на болничните заведения. В този смисъл застрашава здравето и живота на пациентите. Няма да говоря за това ,че срещу редица болници са заведени дела, искови молби и в определен момент те могат да бъдат фалирани по съответните български закони. Ето защо, считам че това е един навременен акт, който ще реши проблема. Може би Министерството на здравеопазването и съответните органи, може би и самата комисия трябва да направи всичко възможно за контрол на разрастването на този дълг, на харченето на средствата. Сигурен съм, че трябва да се направи всичко необходимо за решаване на огромния проблем, който стои, а именно тези 900 хиляди български граждани, които са без здравни осигуровки. Действително някой ще каже, че част от тях са в чужбина, но въпреки всичко няколко стотин хиляди българи продължават да са здравно не осигурени Искам да ви кажа, че това е прецедент в Европейския съюз. Например, факта, че в Испания всички включително и нелегално пребиваващите чужденци, първото нещо, което получават е здравна осигуровка.
Мисля, че българската държава в частност Комисията по здравеопазване, би трябвало да помисли за решаването на този проблем. Както казах предложението в случая е да се реши проблема с тези огромни болнични дългове.
Ако възникнат въпроси може би в последствие ще направим допълнителна аргументация.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Благодаря ви господин Куминев.
Колеги, така формулирана и поднесена темата изглежда много тясна. Тя е много по-широка, защото най-малкият механизъм за натрупването на дълговете господин Куминев, са не осигурените Бих казал, че това е един процент от дълговете. Проблемът не е в не осигурените Проблемът за дълговете е изключително важен. Предлагам да чуем отговора на Министерството на финансите.
ЛЮБОМИР ДАЦОВ: Благодаря ви господин председател. Искам да попитам по същество ли ще разглеждаме проблемът?
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Да, по същество.
ЛЮБОМИР ДАЦОВ: Поставяте ме в много неудобна ситуация, защото по начина по който е направено предложението не може да съществува, защото не може да поискате да разпределите нещо, което виртуално го няма. Защото въпросът, какво е бюджетен излишък и то за предходна година, това означава, че към края на годината бюджетния излишък, ако изобщо съществува такъв термин, защото такъв термин правно няма, това са средствата, които са разликата между текущо получените приходи и текущо направените разходи за конкретната година. Има Закон за държавния бюджет, който е одобрен за тази година. Ако трябва да се прави предложение, следва да се прави предложение за изменение на Закона за държавния бюджет, а не да се преразпределя нещо, което е един факт, с който се установява определено състояние на държавните финанси към точно определена дата. Т.е. да оставим, че едно такова предложение противоречи поне на няколко закона и е решение на самото Народно събрание. Знаете, че в момента одобрихте отчетите за държавния бюджет за няколко поредни години от 2001 година насам, с което едно такова решение би противоречало на това, което решихте вие в самото Народно събрание за одобрение на тези отчети. Това предложение противоречи на процедурите и съществуващите закони, които в момента съществуват и практики в самата страна. Друг е въпросът, че ако трябва да се изработва механизъм следва да се направи предложение за промяна на Закона за държавния бюджет, за да може да бъдат по същество финансирани болниците, което е друга тема. Ако искате от тази гледна точка да дискутираме въпроса, но така направеното предложение според нас няма как да бъде допуснато за разглеждане, защото не може да се иска вземането на пари от нещо, което е установено към определена дата 31 декември 2005 година.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Господин Дацов, това не е изказване по същество, а по предложението.
ЛЮБОМИР ДАЦОВ: Да, това е по предложението.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Напълно е абсурдно на един длъжник да се каже да си плаща задълженията. Това също е абсурдно. Държавата е длъжник. Какво чакате да затворят болниците ли? Искам да попитам, вие отговорете на този въпрос по същество. Държавата дължи 250 милиона лева на болниците с държавна и общинска собственост. 80 милиона лева бяха изплатени. Друг е въпросът, че за едни имаше, а за други нямаше. Искам да попитам не е ли абсурдно на един длъжник да се казва да изплати задълженията? Друг е въпросът, че излишък не съществува. Нека да говорим по същество. Целта на нашата комисия във вашето присъствие е да анализираме от какво идват задълженията. Да видим как да подобрим нещата и вие да подскажете как ще бъдат разплатени. Съгласен съм, че няма бюджетен излишък.
ЛЮБОМИР ДАЦОВ: Господин председател, това е една много широка тема. Не си спомням, Националната здравноосигурителната каса, която е основният платец, да е установила, че има задължения, които да изплаща.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Националната здравноосигурителна каса няма никакви задължения. Болниците, които са държавна собственост имат задължения. Собственик е държавата.
ЛЮБОМИР ДАЦОВ: Да, но те също са определени дружества. Те са собственост на държавата, но с определена отговорност, в рамките на имуществото, което притежават и т.н.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Вашето предложение какво е да бъдат обявени от синдиците в ликвидация и да се разпродават… Така ли считате, че трябва да се прави. Това е моят въпрос към вас, защото това е нормалният път на търговските дружества.
ЛЮБОМИР ДАЦОВ: Едва ли смятам, че в момента трябва да се дискутира, тъй като в този момент това не е работа на Министерството на финансите. Както знаете има Министерството на здравеопазването. Ние сме събрани да дискутираме предложението за решение на Народното събрание.
Съгласен съм, с вас, че е хубаво да има една много по-широка дискусия. Тази дискусия трябваше да бъде направена преди още много години.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Вярно е, че дискусията продължава много години.
ЛЮБОМИР ДАЦОВ: Няколко пъти присъствам в Комисията по здравеопазване и общо взето винаги се въртим около една и съща тема. Мисля, че е хубаво на базата на стратегията, която е изработила Министерството на здравеопазването и която следва широко да се дискутира да бъдат предприети и взети конкретни решения, които освен това да се прилагат.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: В задълженията нали разбирате, че собственика няма как да не ги разплати.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Доцент Китов, погледнете какво е изпратила госпожа Масларова. Според нея няма такава възможност държавата да подпомогне на собствените си болници да разплатят дълговете си.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Заповядайте, имате думата.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Току що беше предоставено едно становище на госпожа Емилия Масларова, което според мен не е особено добре подготвено от нейните съветници. Тъй като болничните заведения са търговски дружества техните задължения не могат да бъдат поети от държавата.
Хората, които са в тази зала в момента сигурно се питат, кой е подготвил това становище на госпожа Масларова, но очевидно е, че принципалът в случая държавата би могла да поеме някаква грижа за тези задължения, тъй като към момента излиза, че тези 140 – 150 милиона лева, които за основните задължения на държавните болници, все пак се поемат или здравеопазването в известен смисъл се кредитира от частния бизнес в България, което безспорно не може да продължава безкрайно. Благодаря ви.
АТАНАС ДОДОВ: Министерството на здравеопазването подкрепя идеята за разработване на механизми за изплащане на натрупаните финансови задължения на лечебните заведения за болнична помощ.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Заповядайте, господин председател на Българския лекарски съюз.
АНДРЕЙ КЕХАЙОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, последните няколко месеца се преминаването към един основен източник на финансиране. Проведени бяха редица срещи. Българският лекарски съюз проведе срещи в повече от 40 лечебни заведения. В това число, общински, областни и университетски. Няма как да крием реално проблемите. Картината действително от гледна точка на задълженията уважаеми господин Дацов, натрупани при историческото финансиране и преминаване към нов източник на финансиране трябва да бъдат отчетени предвид реалните обстоятелства, пред които са изправени лечебните заведения. Искам да ви кажа, че е недопустимо и от последната среща, която проведох в болницата в Плевен, с приходите, които се получават от един основен източник за финансиране, например водещи имена в нашата медицина през месец април да бъдат с възнаграждение от 400 лева. Т.е. нашият основен мотив и решението на Националния съвет за покриването на тези дългове чрез търсене на механизми и точно в този момент в предвид на това да не се задълбочи кризата в лечебните заведения според мен е изключително важна. Основният мотив е, че действително радикалната крачка, която се предприе през тази година за преминаване към един основен източник за финансиране за дейност, няма нищо общо с натрупаните дългове през последните години от гледна точка на недофинансирането. Разбира се тези задължения са в определени лечебни заведения. Не плащането им в този момент действително влошава състоянието и обслужването. Не са налице средства, с които да се инвестира. Разбира се, нашата позиция след възникналите практически проблеми след приемането на Националния рамков договор е в пълна подкрепа, че трябва да се намерят средства. Това е решение на Националния съвет. Друг е въпросът, какви трябва да бъдат механизмите, но мисля, че съществува възможност да бъдат отчетени всички тези обстоятелства. Отново искам да подчертая, поради непокрити задължения при два източника на финансиране натрупани в предходен период.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Благодаря ви. Заповядайте колеги.
ВЛАДИМИР НАЙДЕНОВ: Председател съм на Националната браншова камара на търговците на едро. Господин председател, дами и господа народни представители, искам да направя една ретроспекция на целия въпрос. Преди три години проведохме по наше настояване съвещание в Министерството на здравеопазването под ръководството на Милен Велчев и Славчо Богоев по отношение на тогавашните дългове около 200 милиона. Беше взето решение в рамките на 90 дни да бъде максималното отложено плащане на здравните заведения, а в рамките на 25 дни ДДС.
Искам да попитам Министерството на финансите как упражнява контрол върху частните заведения, т.е. върху аптечните складове и налага санкции в троен размер поради това, че не е внесено ДДС-то, което не е получено като такова от здравното заведение. Какъв е този двоен аршин, към едни строги санкции в троен размер за плащане, а към други, както се изрази министъра плащането ще стане в неопределено бъдеще.
Искам да ви уверя, че от тези 150 милиона, които са дълг към фирмите за лекарства, 46 милиона са повече от една година. Искам да попитам коя държава може да си позволи такова нещо, отлагане в безверието. Докога ние ще търпим губещите и ще финансираме здравеопазването, за своя сметка, а срещу това не получаваме нищо? Ние плащаме ДДС и всички митнически сборове за лекарства, които сме дали на здравните заведения без нищо ответно. Как се получава така? Министерството на финансите още не е отговорило на три писма, които от три години стоят при тях по отношение на данъчната политика към складовете за търговия на едро. Трима директори се смениха на данъчните служби и никой не ни отговаря, включително министър Велчев тогава се ангажира, че в рамките на 10 дни тези въпроси ще бъдат изяснени. Досега минават вашите контролни органи, нанасят санкции на складовете и колегите. Към тези, които са длъжници – държавата и лечебните заведения, няма санкции. Искам да ви кажа, че аз съм осъдил болниците в Лом и Оряхово в несъстоятелно. Само поради това, че там настъпиха кризисни състояние съм отложил нещата. Повече компромиси с това няма да правим. Всеки един трябва да върши своята работа. Защото, ние сме данъкоплатци и хора на тази държава, и не може да издържаме държавата. Държавата трябва да си плаща. Благодаря за вниманието.
ИВАН КОЛЧАКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господа заместник министри, на първо място искам да изкажа моето уважение към колегите, които макар и не професионалисти от областта търсят решение. Смятам, че в тази посока трябва да се потърси решението. Единствено не се съгласявам с началото на мотивите, като казват, че тези проблеми са в следствие на здравната реформа.
Искам да им кажа като хора, които се занимаваме много години с тази материя, че България, ако има проблеми в здравеопазването е защото, ние не сменяме системата и не правим реформи. Т.е. не реформите са проблема, а не правенето на реформи са проблема. Разбира се, винаги някой носи отговорността. Това е този, който е получил доверието и управлява.
На първо място, тези задължения са легитимни задължения на държавата към публичните здравни заведения до миналата година. Държавата не може да си заравя главата в пясъка и при промяна в системата и единното плащане да остави т.нар. историческо финансиране на вече обществения орган на касата и не може да избяга от отговорността по терлици. Т.е. ако има пропуски, неефективна система до миналата година, държавата ангажирана чрез бюджета трябваше да плаща.
На второ място, това не приемливо прехвърляне искаме сега да го легитимираме.
Искам да кажа, че законовата възможност на парламента да разпределя бюджетния излишък е точно тук на това място, а не оставяне на възможността Министерският съвет да разпределя излишъка което е противоконституционно и незаконно. Правим това вече три – четири правителства и парламент. Точно тук е мястото в тази комисия и след това в пленарна зала парламента да изпълни законовите си конституционни правомощия да разпределя бюджета в частта на излишък.
Дългът на публичните здравни заведения расте въпреки ангажиментите на министерството и министъра. Моята неофициална информация е, че е над 200 милиона лева. Ще помоля колегите да направят едно актуално питане, колко е в момента дълга на болниците. Моята информация е, че дългът е над 200 милиона лева. Т.е. предприетите мерки не само, че не дават резултати, но ситуацията се задълбочава. Технологично смятам, че заместник-министър Дацов е прав, защото е професионалист в тази област. Така или иначе бюджетният излишък за миналата година, който беше над 1 милиард лева вече е оползотворен най-общо казано.
Смятам, че технологично възможността е точно чрез актуализация на бюджет 2006 година. Нищо страшно няма. Това е правено и през миналите години. Това е един изключително важен въпрос. Ангажимент е на държавата. Инструментът е в нашите ръце. Актуализация на бюджет 2006 година към първо полугодие, сигурно ще имаме над 500 милиона лева излишък и в рамките на този излишък ние може да решим този проблем и да освободим болниците от бремето, което е финансов проблем, който се прехвърля поредица от години. През тази година не може да се прехвърля по този начин. Разбира се, искам да се обърна към бизнеса и да кажа, че бизнесът е толерантен, не защото е много благороден, а защото бизнесът го е страх от административните процедури, които могат да го отхвърлят от възможността да прави бизнес. Това е единствената причина да не обявяват публичните здравни заведения в несъстоятелност. В скоро време и те няма да могат да издържат тези кредити и да бъдат кредитор на публичните здравни заведения в България, за това ние сме казали при приемането на бюджета за тази година, че тази година ще бъде година на истината в здравеопазването. Благодаря ви.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, намирам този законопроект за навременен, като най-напред искам действително да се съглася с доктор Колчаков, че ако има пропуски и дефекти в здравната реформа това са неосъществените неща, а не самата реформа.
Това е много важно, за да се знае за мотивите на този законопроект.
От друга страна, искам да припомня, заявленията на Министерството на здравеопазването и лично на професор Гайдарски, за исканията за определен процент от брутния вътрешен продукт за здравеопазване, което не беше чуто от неговите колеги от правителството.
Искам ясно да заявя тук, и ще използвам този запис, с който съм говорил пред комисията, навсякъде да заявявам, че Министерството на здравеопазването не е отговорно за провеждането на здравната политика у нас, отговорен е Министерският съвет с неговото Министерство на финансите, Министерството на труда и социалната политика и Министерството на околната среда и водите. Не може професор Гайдарски, да обявява, че в краткосрочен план в стратегията ще бъдат заделени 5,5 на сто от брутния вътрешен продукт за здравеопазване, а в дългосрочен план 8 на сто и Министерството на финансите да мълчи. Не може да се стават две неща. Дефицитите на болниците в продължение на месеци да лежат на гърба на доставчиците на лекарства, консумативи, горива и т.н. От друга страна да лежат на гърба на медицинските специалисти, лекари, медицински сестри и акушерки. Това е крайно недопустимо. Необходимо е да се каже на българския народ, че когато няма пари, когато няма финансиране не може да има здравеопазване. Не може да има здравеопазване, без финансиране. Тук е задължение на правителството и много хубаво е насочено в законопроекта, че Министерският съвет трябва да изработи механизъм за изплащане на задълженията на болничните заведения, разбира се и по-нататъшното финансиране, за което явно има недофинансиране. Нека да не вървим към възлизащи на 160 милиона лева, защото са повече от 160 милиона лева. Нека да не говорим от бюджетния излишък, защото има различни механизми. Нека специалистите да кажат как. Има различни предложения, дали ще бъде с бъдещ договор с концесионера или по методиката за приватизация, или в продължителните наеми, или с бюджетен излишък, как ще бъде за това Министерският съвет да вземе своето решение. Задължително трябва да изработи механизъм. Отново ще повторя, господин Найденов не са на вашия гръб тези задължения, те са преди всичко на гърба на българските лекари, медицински сестри и акушерки. Срамно е да се иска непрекъснато намаляване на техните доходи. Да се иска все повече работа от тях и за всичко да бъдат виновни. Когато управляваш трябва да имаш отговорности, имаш права, имаш и задължения. Необходимо е да бъде наше задължение като народни представители, да задължим Министерския съвет да намери пътя към решаване на този въпрос. В този смисъл, не съгласявайки се с мотивите и от друга страна предлагайки да се сложи точка на болнични заведения, т.е. Министерският съвет да намери механизма за тези разплащания. Това да бъде пътят и за решаване на не до финансиране в здравеопазването, което е и в настоящия момент.
Трябва да се намери този път, защото това е добре за управляващото мнозинство, добре за Министерския съвет, добре е за българския народ. Благодаря ви.
ХАСАН АДЕМОВ: Това е един изключително важен законопроект. За съжаление от това, което представиха колегите остана впечатлението за нещо по-различно от това, което цели проекта за решение. Дискусията тръгна по начин, по който в мен се налага убеждението, че това е проект, който по някакъв начин е внесен и обслужва интересите на кредиторите, което не е вярно.
Ако е така, няма нищо лошо, защото не може частници да кредитират българското здравеопазване.
Второто нещо, което искам да кажа и което каза доцент Щерев е вярно донякъде. Говорите за това, че здравеопазването не е до финансирано и лекари и медицински сестри страдат от това. Това е вярно, но не е пълно. Колегите, искат да кажат, че от всичко това страдат най-много пациентите.
Според мен, по някакъв начин дискусията се измества, не че те са маловажно звено от цялата верига към кредиторите, към изпълнителите на медицинска помощ, а не към пациентите. Всеки има място в тази верига. Въпросът е, че техният проект не иска да обслужи интереса на едните и другите, а комплексно целия проблем. Това е забележката, която искам да направя.
Има един много съществен въпрос, по който вземам думата. Искам на тази маса, господин Дацов и господин Додов, да отговорим всички заедно на въпроса, това задължения на държавата ли са? Задължения на НЗОК ли са или са задължения на търговските дружества лечебни заведения. Според мен, това е най-важният въпрос. Защото, преди малко доктор Колчаков каза много правилно, че до миналата година финансирането е било от два източника – от Министерството на здравеопазването, т.е. от държавния бюджет по методика и от Националната здравноосигурителна каса. Касата сключва договори на базата на национално рамково договаряне. Там се договарят цени и обеми. Няма презумпция да се натрупат дългове. Касата плаща това, което договори. Т.е. това не са дългове на касата. Това е моят отговор.
Какво прави държавата? Плаща за това, което е отчетено по методиката на Министерството на здравеопазването. Остава открит въпроса, това задължения на лечебните заведения ли са? Искам да насоча дискусията, ако може да коментираме цялата тази история на кой са тези задължения? Оттам нататък има един много важен въпрос. Приемаме предложението за решение и възлагаме на Министерския съвет. Министерският съвет изготвя най-добрата методика и най-добрият механизъм, изплащат се задълженията и ако през следващата година се натрупат същите задължения какво ще се прави тогава? Отново внасяме един проект и казваме, проект за решение да изготви Министерския съвет механизъм за изплащане на задълженията на болничните заведения.
Според мен, в това е същността на въпроса. Има ли механизъм, който веднъж завинаги да направи така, че лечебните заведения за болнична помощ да не трупат дългове – има. Има и дори е в няколко посоки. Всички тези неща ме карат да мисля, че създалата се ситуация изисква да бъде решен този въпрос. Изисква да бъде решен бързо. Продължавам да смятам, че това не е дефинитивното решение, окончателното решение на въпроса. Защото, ако ние сега ги изпълним при сегашния ред, при сегашната структура, при сегашната форма на собственост, при сегашния начин на финансиране по клинични пътеки, отново няма да се решат тези въпроси. Тези въпроси трябва да бъдат решени с реформа. Много пъти сме говорили какво означава реформа. Не смятам, че на заседанието днес трябва да говорим и по тази тема. Отлагането на провеждането на реформата, отлагането на провеждането на не популярните мерки води до вземане на не достатъчно популярни и разумни решения или на идеи за такива решения.
Господин Дацов, веднага ще каже, че ако се дадат повече пари, по-голям процент от брутния вътрешен продукт, това решава ли въпроса при тази структура, която е направена за девет милиона, а сега населението на България е значително по-малко. Не е проблемът в тези, които са длъжници на Националната здравноосигурителна каса. Това е най-малката част от проблема. Проблемът е по същество. Всички знаем за какво става въпрос. Въпросът е имаме ли воля да направим всички тези мерки, за които говорим редица години.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Господин председател, искам да кажа следното на доктор Адемов. Не господин Дацов, дава на българските лекари, а българските лекари и медицински специалисти работят и трябва да им бъде заплатено това, което работят. Когато държавата не заплаща, това което е изработено, а продължава да иска от тях, това най-малко е неморално. Какво ще дава господин Дацов. Те изпълняват своите задължения съгласно стандартите. Българската държава им плаща съгласно решенията на касата 420 лева за едно раждане плюс това за грижата за новородено. Това прави българската държава. Някой лекар в заведение да е отказал да изражда и да гледа детето, независимо от това, че едно раждане с грижата за детето струва 800 лева. Грижата е на българската държава, да плати на българските граждани това, което са изработили българските лекари, медицински сестри и акушерки. Нищо не очакваме от господин Дацов или от ведомството което представлява, освен да си изпълни задълженията. Защото, ако той не ги изпълни гражданите плащат кеш. В това е проблемът. Проблемът е, че плащат. Това не е регламентирано плащане. Въпросът е да бъде до финансирано здравеопазването. Доктор Адемов, прекрасно разбирате това. Този законопроект е път да подтикнем Министерският съвет да намери някакъв механизъм. След като се плаща за дейност няма как да се формират дългове, защото парите, които трябва да се дадат са ясни. Министерството ще ги даде за извършена дейност. Няма да ги подари на някой, независимо чия собственост е заведението. Ще бъдат дадени само за извършена дейност.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Господин Адемов, моята реплика към вас е следната. Вие много правилно забелязахте, че при едно подобно решение Министерският съвет има две възможности. Или през следващата година да се намираме в подобна ситуация, или да вземе мерки това да не се случва. Това е една възможност да се накара Министерският съвет да вземе необходимите мерки, това да не се случва.
МИНЧО КУМИНЕВ: Искам да реплекирам господин Адемов и да кажа, с цялото ми уважение към кредиторите, че единственият мотив, с който ние сме внесли това предложение са интересите на българските пациенти и българските граждани. Предполагам, че всички колеги посещават избирателните си райони, навсякъде хората казват, че има много проблеми с приемането в болниците. Останалите неща не искам да коментирам. Въпросът е, че дългът, който съществува в момента възпрепятства нормалното функциониране на лечебните заведения. Поставя здравето и живота на българските граждани под заплаха. В това е големият проблем. Това е единствено нашия мотив, с който внесохме предложението.
Приемам всички препоръки на колегите.
ХАСАН АДЕМОВ: Никога не съм казал, че Министерството на финансите и министър Дацов трябва да плащат. Освен това, в моята глава не се върти държавното обществено начало. Много добре зная, че Националният осигурителен институт и Националната здравноосигурителна каса по дефиниция за обществени институции, а не държавни.
Държавата плаща само своя дял. Тя плаща осигурителните вноски на категориите хора български граждани, за които отговаря. Държавата не плаща заплатите на лекарите, доцент Щерев. Кажете ми по какъв начин държавата плаща заплати освен на училищните лекари. Държавата не плаща.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Плаща за извършване на дейност.
ХАСАН АДЕМОВ: Държавата не плаща, плаща Националната здравноосигурителна каса по договор. Държавата не плаща пряко заплата на лекаря и на медицинската сестра. Никога не съм казал, че дава достатъчно. Зная, че плаща на дете до 18 години, защото това остана от стария текст в Закона за здравното осигуряване, 0,5 на сто от здравноосигурителната вноска на единия от родителите. За това остана 1 лев, здравноосигурителната вноска за всички лица до 18 години.
Министерският съвет да вземе мерки. Вярно е, че Министерският съвет трябва да се ангажира, защото това е политическа отговорност. В Конституцията е записано, че политиката в областта на здравеопазването се прави от министъра на здравеопазването и от съответния министър за всички области. Така е записано в Конституцията, което не означава, че Министерският съвет не трябва да внася.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Къде са парите? Каква политика ще се прави без пари.
ХАСАН АДЕМОВ: По отношение на кредиторите, става въпрос за това, че акцентът трябва да бъде и за едната категория… основните играчи в тази формула са три – кредитори, граждани, пациенти и изпълнителите на медицинска помощ. Подходът трябва да бъде комплексен.
Доцент Щерев, много добре знаете, че Министерският съвет когато предлага определен министър, по процедурите на Министерския съвет когато се предлага законопроект има съгласувателна процедура. Естествено е, че министърът на финансите трябва да се произнесе. Във всички закони, вижте кой прави политиката – съответния министър.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Господин председател, възприемам дебатирането по това предложение за решение на народните представители като една възможност за подготовка по две цели.
Първата цел е, предстоящия анекс по рамковия договор 2006 година където вече се чуват гласове за намаляване цените на клиничните пътеки.
Втората цел е, подготовката за бюджет 2007 година. Следователно разсъжденията, които правим имат и една по-далечна цел, която е свързана с нашата подготовка как да решаваме въпросите с финансиране в здравеопазването във втората половина на 2006 година и за цялата 2007 година .Вариант, в който отново да се отива към резерва на касата, вариант в който да водим респективна политика все по-силна и все по-стягаща гушата на болничните лечебни заведения, няма да може да издържи здравеопазването, ако продължаваме с рестрикцията.
Мисля, че това решение може да бъде възприето по принцип от нас, като в този механизъм за изплащане на задълженията задължително трябва да фигурира анализ на структурата на задълженията и причините за задълженията, защото ако играта се повтаря непрекъснато тогава ще преминем по старата система – правим дългове и на края на годината ги изчистваме, за да започнем да правим нови. Това е смущаващо.
По този начин когато направим анализ на структурата и задълженията и причините, би могло да се намерят решения свързани с предстоящото преструктуриране, защото ако ние оставим механизъм да покриваме всички натрупани задължения тогава възможността за преструктуриране по финансови и икономически критерии на болничните лечебни заведения ще отпадне. Ще остане единствено възможността за силово административно преструктуриране, което ми напомня за стари времена.
Според мен, за да бъде този проект за решение гласуваем, трябва да бъде редактиран в духа на това, което предложи доцент Китов и доктор Адемов и да изглежда по следния начин: “Проект на решение за възлагане на правителството на Република България да разработи механизъм за изплащането на задълженията на лечебните заведения за болнична помощ с повече от 51 на сто държавно или общинско участие натрупани до края на 2005 година”.
Тогава нещата ще придобият по-завършен парламентарен и гласуваем вид. Благодаря ви.
ИВА СТАНКОВА: Подкрепям идеята на колегите за такова решение, защото без да съм финансист, вие сте прав министър Дацов, да не е издържан от финансова гледна точка механизма в този смисъл. Това, което доктор Йорданов каза действително се нуждае от редакция.
Решението е повод да говорим за настоящата промяна и дискусията, която ще се проведе за съществуващата здравна система.
Основната причина е не до финансирането на системата. Каквото и да говорим, не до финансирането ще доведе до същия механизъм. Ние отново ще погасим натрупаните дългове за 2005 година. Ако не подобрим здравната система няма да може отново да спрем този механизъм за натрупване на дългове.
Професор Гайдарски, не веднъж е потвърждавал, намерението си, за политическото виждане за изчистване на тези задължения, за да може действително да видим на какъв етап са тези механизми за покриване и за работа на болничните заведения.
В тесния смисъл на думата има за покриване и тук трябва да намерим механизъм за покриване на тези задължения от тази гледна точка.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, позволете ми да кажа няколко думи. Преди малко господин Христов, каза че се водят само от интересите на пациентите, които безспорно имат своите интереси.
Мисля, че комисията трябва да защити интересите както на пациентите, така и на работещите лекари и на кредиторите. Господин Найденов, не ви каза, че за да вземе лекарства от фирмите му искат банкови гаранции. Не ви казва, че когато през годините не може да си вземе средствата от съответните длъжници, той също задлъжнява и фирмите дистрибутори фалират. Това са съдби, макар и по-малко, ние не може да ги отминем. Доктор Кехайов не ви каза, че опитите да се избият част от задължения довеждат до известно намаляване на заплатите на работещите колеги. Това създава напрежение. Напрегнатите колеги по-трудно могат да работят в чувство на комфорт и да дават най-доброто от себе си.
Не на последно място, много страдат и пациентите, защото в някои от лечебните заведения се забелязва административно намаляване на отказ на случаите които водят до задължения. В това отношение, мисля че комисията трябва да защити интересите на всички групи, които участват в този процес.
Ще ви помоля да не разделяте тези неща, защото са взаимно свързани. Без дистрибуторите няма лекарства, няма лечение на пациентите. Ние не можем да искаме те да кредитират. Без лекарите също не може да има добро лечение, ако не е добре заплатено.
Напълно съм съгласен с доцент Щерев, че отговорен за политиката може да е министърът на здравеопазването, но политиката е на правителството. То е свързано с необходимото финансиране, необходимите прилагания на реформи. Това е един механизъм на цялото правителство. Ние трябва да накараме правителството да изработи нужните мерки, това да не се случи. Възникна и въпроса. Уважаеми колеги, вярно е, че НЗОК не може да натрупва задължения, но от друга гледна точка те също проявяват контролни функции, които понякога рефлектират в падане на заплащането на лекарите. Това се получава, защото е висок оптималният пакет. С тези средства, които са малко и с този висок оптимален пакет, нещата много трудно могат да се правят без дългове. В това е проблемът. Крайно време е да се изработи една реална карта на лечебните заведения за болнична помощ. Трябва да се направи така, че едно заболяване да не се лекува по три пъти – в общинска болница, в областна болница и в университетска болница.
Според мен, така както беше казано от Руденко Йорданов трябва да се отиде по-нататък. Виждам смисъла на това решение, разбира се ако вносителите не възразяват на този етап да накараме Министерският съвет да развие един механизъм. Не съм съгласен държавата да плаща на едни болници, а на други да не плаща, след като има равнопоставеност. Вие знаете, че това също се случва. Тук трябва да е ясно и прозрачно на какви етапи и как ще става плащането, на кои болници… Прав е доктор Йорданов, че иска една диференциация на дълга, защото ако навсякъде има натрупани дългове и ръководене по нецелесъобразност, няма как държавата да ги възстановява. Например, да започнем да строим нещо, без да сме попитали собственика. След това собственика да плаща за нещо, което ние правим, а той не знае.
Мисля, че ако това не стане, бъдете сигурни, че на края на годината ще повторим този дебат.
Според мен, е уместно ние да възложим на правителството, може да не е за месец, но трябва да направи… Колеги, ако не се направи, на края на годината ще повторим този дебат. Благодаря ви.
ХАСАН АДЕМОВ: Искам да се извиня, много внимателно прочитам законите, доцент Щерев и доцент Китов са прави, защото в Закона за здравето в член 3 е написано: “Държавната здравна политика се ръководи и осъществява от Министерския съвет”. В член 5 е записано: “Министърът на здравеопазването ръководи националната система за здравеопазване и осъществява контрол върху дейности”.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Благодаря, че се съгласихте с нас, въпреки че разбирате, че това не е въпрос на Министерския съвет. Това е политиката на едно правителство.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, този дебат е много на време, защото идва да подкрепи усилията на Министерството на здравеопазването. Те публикуват една стратегия на сайта на Министерството на здравеопазването, и другите министри от Министерския съвет не знаят за нея. Извинявайте, но това е лош подход. Здравеопазването като функция в една държава се влияе само от 8 до 10 на сто от дейността на лекарите и здравеопазните органи. Това е дефиниция на Световната здравна организация. Трябва да се знае ясно, че Министерството на околната среда и водите, Министерството на финансите, Министерството на труда и социалната политика имат пряко отношение към този въпрос. Ние не можем да оставим министърът на здравеопазването да предлага определени мерки, да предлага определени девет стратегически насоки, да предлага определени неща, които висят във въздуха. В това е смисълът на този дебат.След като се каже, че има задължения не може да се оправя министърът на здравеопазването, защото няма как да стане. Защото страдат не само тези, към които са задълженията лекарите, разбира се и пациентите. За това този дебат цели да подскаже на Министерския съвет с гласуването на такъв закон да се заеме с решаването на тези задачи.
ХАСАН АДЕМОВ: Господин председател, искам да кажа само едно изречение, тъй като стана въпрос в изказването на доцент Щерев за Националната здравна стратегия. В член 3, алинея 2 на Закона за здравето е записано: “Министерският съвет по предложение на министъра на здравеопазването, одобрява Национална здравна стратегия, която се приема от Народното събрание”. Това, което става има Национална здравна стратегия, която е публикувана на сайта на министерството. Доколкото разбирам тази Национална стратегия се обсъжда с представители на лечебните заведения, с директори на НЗОК, с директори на НЗОК, със сдружение на пациентите, с Българския лекарски съюз, но естественото място е Министерският съвет и Народното събрание.
Искам да попитам тази стратегия ще се разгледа ли в комисията или ще влезе когато премине през Министерския съвет? В закона е казано по какъв начин става. Вероятно този подход на министерството сега се възприема като обществена публична дискусия. Ние по закон сме визирани да обсъдим тази стратегия.
АТАНАС ДОДОВ: В тази точка на закона, в момента това, което се прави от Министерството на здравеопазването е проект за Национална здравна стратегия, която е пусната на обсъждане. След което, от това, което чух от вас и прочитайки закона е да се разгледа на заседание на Министерския съвет. Законът за здравето три пъти се връща от Народното събрание в Министерския съвет за корекция и тогава влизаше в Народното събрание. Съществува хипотеза, тази Национална здравна стратегия не може да бъде приета без Народното събрание. Без Народното събрание стратегията не може да бъде приета, но съществува хипотеза да бъде върната от Народното събрание към Министерският съвет.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Благодаря ви. При всички положения ще разглеждаме стратегията.
МИНЧО КУМИНЕВ: Благодаря на всички колеги, които се изказаха. Разбира се, че приемам редакционните забележки.
Искам да кажа, че в член 52 на Конституцията ясно е записано, че българската държава трябва да гарантира достъпно здравеопазване. Обръщам се към господин Дацов, защото лично аз бях възмутен от това, което чух. Още повече съм възмутен от писмото на госпожа Масларова, което прочетох където пише, че поемането на задълженията на болничните задължения от държавния бюджет би представлявало предоставяне на държавна помощ. Това противоречи на принципите и основанието за отпускането.
Мисля, че беше справедливо предложението, че трябва да се добави едно изречение какво трябва да се направи, за да се избегне повтаряне на ситуацията през следващата година. Поставям на вниманието на комисията да се добави едно изречение, да се възложи на Министерския съвет освен да изработи механизъм за изплащането на задълженията да изработи и механизъм за ефективен контрол върху разходите на болниците, може би цените на лекарствата.
Предлагам на вниманието на комисията предложение за отпадане на ДДС върху лекарствата, което ще намали стойността на лекарствата. Надявам се да получим подкрепа. Стана въпрос за приватизацията на болницата. Категорично аз съм против такава приватизация, но всеки има право на мнение.
Мисля, че не това е пътят за решаване на проблемите.
Според мен е важно, че има голям проблем, който поставя под сериозна заплаха здравето и живота на българските пациенти, за това трябва да бъде решен. Приемам всички поправки, разбира се стига да бъде решен проблема.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Благодаря ви. В становище ще бъде изписано предложението на доктор Йорданов, което според мен беше най-пълно.
Ако се приеме по принцип в пленарна зала ще направим предложенията. Ще помоля доктор Йорданов още веднъж да прочете предложението за решение.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Решение за възлагане на правителството на Република България да разработи механизъм за изплащането на задълженията на лечебните заведения за болнична помощ с повече от 51 на сто държавно или общинско участие натрупани до края на 2005 година.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Благодаря ви. Държавното участие трябва да бъде над 50 на сто, защото всички областни болници са с 51 на сто. След като кажем над 51 на сто всички областни болници в България остават под чертата. Трябва да се запише “над 50 на сто държавно и общинско участие…”.
МИНЧО КУМИНЕВ: Предлагам да отпадне последният абзац, “възлизащи на 160 милиона”.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Това отпада. Моля, който е съгласен с проекта на решение да гласува?
- “За” – 10.
- “Против” – Няма.
- “Въздържали се” – 2.
Приема се.
Преминаваме към точка 3 от дневния ред.
Законопроект за съсловната организация на магистър-фармацевтите, № 554-01-39, внесен от Атанас Димитров Щерев и група народни представители на 25 август 2005 година – второ гласуване.
Уважаеми колеги, по точка трета е получено писмо от министър Гайдарски.
“Уважаеми доцент Китов, моля поради необходимост за уточняване на основния аспект от Законопроекта за съсловната организация на магистър-фармацевтите, внесени от народния представител Атанас Щерев и група народни представители да бъде отменена точка трета”.
Министерството на здравеопазването моли да бъде отложена точката.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин Китов, спазени са всички процедури по внасяне на законопроекта.Законопроектът е внесен в Народното събрание, има съответните становища, включително от Министерството на здравеопазването.
Становищата, които са изразени се отнасят до общия дух на законопроекта, какви са тези основни аспекти? Основни аспекти означава промяна на духа на закона. Този законопроект е приет на първо четене от Народното събрание. Това, че Министерството на здравеопазването възразява няма никаква стойност. Може да възрази за една комисия или за втора, но трябва да представи своите мотиви, за да може да се съгласи вносителя и съсловните организации, ако трябва да бъде оттеглен законопроектът, но следва да има сериозни мотиви за това. Народното събрание е приело този законопроект, може да не се харесва на някой, но това няма никакво значение.
Моля, ясно становище от Министерството на здравеопазването по този законопроект, с какво не са съгласни? Какво смятат да се направи, за да може да има в обществото яснота. Ако са сериозни мотивите, да оттеглим законопроекта.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Уважаеми доцент Щерев, поемам ангажимента през следващата седмица да фигурира в дневния ред Закона за фармацевтите.
ИВА СТАНКОВА: Искам да добавя, че ние също поискахме през следващата седмица задължително закона да бъде разгледан.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Поемам ангажимента. Правя предложение до комисията, първа точка на следващото заседание да бъде Законът за фармацевтите.
Моля, който е съгласен да гласува?
- “За” – 12.
- “Против” – Няма.
- “Въздържали се” – Няма.
Приема се.
ЕВГЕНИ МИНКОВ: Въпреки голямото ми уважение към Вас като институция искам да кажа няколко думи във връзка с този закон. Дано този път не бъдем излъгани, защото законът не се отлага само днес. Той беше отложен и преди две седмици, без да има някакви аргументи. Абсолютно съм съгласен с доцент Щерев, но доцент Щерев, не само вие сте обидени, едно цяло фармацевтично съсловие е обидено. Заявявам съвсем честно и почтено, че Министерството на здравеопазването има негативно отношение към фармацевтичния сектор. След разговор с министъра той заяви, че не желае да се занимава с фармацевтите. Мисля, че такова отношение не бива да има. Казвам, това което съм чул и това, което мисля. Не може да има негативно отношение към едно цяло съсловие, имайки предвид, че 40 на сто от разходите за здравеопазване са лекарствата. Въпреки всички неща, които бяха казани, мисля и съм дълбоко убеден в това, че има неща, които са скрити по отношение на лекарствената политика. Човек би се запитал, защо две фирми – отговарям за това, което казвам, за оторизирани с т.нар. скъпо струващи лекарства. Повече по този въпрос няма да говоря. Напълно съм съгласен. Не се обиждам от това, че ме унижихте миналият път и сега, чакам и да ми кажете, че се отлага законопроекта. Не се казва, защо. Дочувам, че ще има предложение за Закон за аптеките и Закон за лекарствата. Законът за лекарствата, чието обсъждане предстои е пълно объркване. Нашето предложение беше да има отделно Закон за лекарствата и Закон за аптеките. Това е в едно обозримо бъдеще. Не може толкова бързо да се приемат тези два закона. В бъдеще трябва да бъдат отделни закони. Това е моето становище. Надявам се, че следващият път ще обсъждаме този закон. Благодаря ви.
/Председателството на заседанието се поема от заместник-председателя доцент Атанас Щерев/
ПРЕДС. АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми колеги, ако спокойно разгледаме нещата смятам, че този закон трябва да продължи да се разглежда. Има различни обвинения и виждания, това е демокрацията. Някои смятат, че това е закон, който обслужва една от фармацевтичните организации днес.
Мисля, че се правят достатъчно предложения. Разглеждат се публично тези предложения. Има няколко организации на фармацевти. Една от тях още в началото обяви, че не е необходим такъв закон, но ние трябва да признаем,ч е трябва да вървим към регулация на съсловията. Така както има Закон за лекарите и стоматолозите, както има Закон за медицинските сестри, така трябва да има и за фармацевтите. Какъв ще бъде закона ще решат народните представители при публично обсъждане с представители на фармацевтите. Оттук нататък всяко спиране на една законодателна дейност по този начин е нелегитимна. Разбира се, Министерството на здравеопазването има своята отговорност. Има начини да въздейства. Знаете, много добре, че винаги сме се съобразявали със съответни предложения от страна на Министерството на здравеопазването, от страна на специалистите в Министерството на здравеопазването. Сигурен съм, че комисията и Народното събрание ще се съобрази и за в бъдеще, но по този начин да се налага спирането на приемането на един законопроект не е нещо, което е в реда на нещата.
Смятам, че Народното събрание ще наложи своя механизъм на работа съгласно своя правилник да се продължи към един завършек, така както реши народното представителство.
Има ли други становища по този въпрос? Доцент Китов, предложи тази точка да се разгледа на следващото заседание на комисията като първа точка от дневния ред. Нямаше предложение за отлагане.
Предлагам, трета точка от дневния ред по искане от страна на Министерството на здравеопазването да бъде отложена за разглеждане на заседанието днес. Моля, който е съгласен да гласува?
- “За” – 10.
- “Против” – 2.
- “Въздържали се” – Няма.
Приема се.
Моля, който е съгласен на следващото заседание тази точка да се разглежда като първа точка от дневния ред, да гласува?
- “За” – 12.
- “Против” – Няма.
- “Въздържали се” – Няма.
Приема се.
ИВА СТАНКОВА: Доцент Щерев, искам отново да помоля да помислим за включване в дневния ред проблема за ТЕЛК-овете и всички,произтичащи от това действия, които бихме могли да приложим във времето.
Моля, да разгледаме още един проблем за специализацията и изграждането на кадрите в областта на здравеопазването.
ПРЕДС. АТАНАС ЩЕРЕВ: Доктор Станкова, имам една молба към вас, като напълно се съгласявам с актуалността на тези въпроси, при едно бъдещо гласуване лично аз ще ви подкрепя за включване на тези точки в дневния ред. Ще ви помоля да бъдат съгласувани с доцент Китов, защото сигурно има и други теми, които би трябвало да се предложат. Оттам нататък да се предложат за заседание на комисията. Мисля, че няма да се отхвърлят от колегите.
Колеги, имате ли други становища и въпроси? Няма.
Благодаря за участието.Закривам заседанието на комисията.
(Заседанието завърши в 16,30 часа.)
СТЕНОГРАФ:
/П.Георгиева/
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/доц. Борислав Китов/
