П Р О Т О К О Л
№ 29

Днес, 8 юни 2006 г. от 15,00 часа се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазване към Четиридесетото народно събрание.

---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

Комисия по здравеопазване

Стенографски запис

П Р О Т О К О Л
№ 29

Днес, 8 юни 2006 г. от 15,00 часа се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазване към Четиридесетото народно събрание. Заседанието се проведе под ръководството на председателя на комисията – доц. Борислав Китов при следния


ДНЕВЕН РЕД:


1. Законопроект за ратифициране на Договора за сътрудничество за хуманитарна помощ между Министерството на здравеопазването на Република България и Суверенния военен благотворителен орден на СВ.Йоан от Йерусалим, Родос и Малта, № 602-02-20, внесен от Министерски съвет на 15.05.2006 г. – второ гласуване.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения, № 654-01-39, внесен от Борислав Димитров Китов и Стефан Антонов Софиянски на 24.03.2006 г. – второ гласуване.
3. Общ законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 653-10-18 от 25.05.2006 г. – второ гласуване.

Към протокола се прилага списък на присъствалите народни представители и гости.
* * *

ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги откривам заседанието на Комисията по здравеопазване. Имаме необходимият кворум.
Дневният ред за заседанието днес е следният:
1. Законопроект за ратифициране на Договора за сътрудничество за хуманитарна помощ между Министерството на здравеопазването на Република България и Суверенния военен благотворителен орден на СВ.Йоан от Йерусалим, Родос и Малта, № 602-02-20, внесен от Министерски съвет на 15.05.2006 г. – второ гласуване.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения, № 654-01-39, внесен от Борислав Димитров Китов и Стефан Антонов Софиянски на 24.03.2006 г. – второ гласуване.
3. Общ законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 653-10-18 от 25.05.2006 г. – второ гласуване.

Уважаеми колеги, позволете ми най-напред да обърна внимание, ще се обърна и към председателят на Народното събрание със следния въпрос. Не може да има различни становища от т.нар. консултативен съвет към председателят и отдел “Правен” на Народното събрание, защото наистина институцията увисва. Говоря за институцията Народно събрание. Имаше много тежки забележки от страна на Консултативния съвет. В последствие и Министерството на здравеопазването, Министерството на външните работи и отдел “Правен” на Народното събрание считат, че те са неоснователни. Още повече, че дори и в забележките, в които се говори, че има известна разлика в превода става ясно, че има текст, който казва, че при неясноти на българския вариант се ползва английският текст. Изобщо не може да говорим за тези неща.
Ще изпратя едно становище на председателя на Народното събрание, в което считам, че Консултативният съвет трябва да се стикова с отдел “Правен” и да има едно единствено становище, които да бъде изпращано на време. След като се направиха всички справки стана ясно, че няма нужда от поправки. Още повече, че договорът е подписан.
Предлагам да изслушаме и заместник-министър Додов, за да бъде ясно становището на Министерството на здравеопазването.
АТАНАС ДОДОВ: Благодаря ви уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, по повод становището на Консултативния съвет на законодателството при 40-тото Народно събрание относно посочения по-горе договор, бих желал да направя следните пояснения по точка 2 от становището.
Член 6 на договора гласи: “Договорът подлежи на ратификация от Народното събрание на Република България” и влиза в сила от датата на последното писмено уведомление, с което страните се уведомяват взаимно по дипломатически път, че са изпълнени всички изисквания предвидени в националното законодателство за влизане в сила на международни договори. За да влезе в сила договора трябва да бъде изпълнена следната процедура: Договорът да се ратифицира от Народното събрание на Република България със закон, като законът влиза в сила след обнародването му в “Държавен вестник”. След обнародването на закона в “Държавен вестник”, Министерството на външните работи да уведоми писмено и по дипломатически път малкийския орден, че България е изпълнила изискванията предвидени в българското законодателство за влизане в сила на международни договори. По точка 3 да получим по дипломатически път аналогично писмено уведомление, че Малтийският орден е изпълнил всички изисквания предвидени в националното му законодателство за влизане в сила на международни договори. Датата на влизане на договора в сила съгласно горе цитирания член 6 е датата на следното писмено уведомление за изпълнение на изискванията на националното законодателство.
От гореизложеното следва, че се третират два различни документа – закон и договор, които влизат в сила по различно време и при различни условия.
Предложението на Консултативния съвет по законодателство не следва да се вземе в предвид.
Що се отнася до редакционните бележки, те не се приемат, тъй като договорът между двете страни е подписан и приет от Министерския съвет. По договора не могат да се правят поправки.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Благодаря ви. Колеги, мисля че става ясно. Няма нужда от поправки.
Предлагам да бъде представен в пленарна зала за второ четене във вида, в който беше приет на първо четен.
Моля, който е съгласен да гласува?
- “За” – 15.
- “Против” – Няма.
- “Въздържали се” – Няма.
Приема се.
Преминаваме към втора точка от дневния ред Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения, № 654-01-39, внесен от Борислав Димитров Китов и Стефан Антонов Софиянски на 24.03.2006 г. – второ гласуване.
ВИКТОРИЯ ЖЕКОВА: Закон за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Имам един въпрос към всички вас уважаеми колеги. Тъй като няма постъпили предложения в нормалния срок за второ гласуване. В залата имаше колеги, които казаха, че имат нещо предвид и за това се обръщам към вас ще бъдат ли представени изменения и допълнения, от което зависи какво да бъде наименованието на законопроекта.
Има ли някой, който да предложи в закона допълнение или изменение? Не виждам.
Предложението на отдел “Правен” е следното. Тъй като няма изменения, а има само допълнения да бъде Закон за допълнение на Закона за лечебните заведения, което е по-чисто. Аз като вносител го приемем.
Уважавам вашето становище и мисля, че не може да се говори за конфликт на интереси при вас.
Мисля, че вашата забележка беше уместна в пленарна зала, доктор Руденко Йорданов. Споделям, че аз нямам никакви интереси. Искам да ви помоля отново да я кажете, защото ако може да се допълни някоя от професиите, които могат да имат тези права, мисля че е редно.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Благодаря ви господин председател. Заявих конфликт на интереси, те са хипотетични, не зная след една година къде ще работи съпругата ми.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Вашата съпруга не е ли патоанатом?
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Да. Искам да бъда максимално коректен. Поправката, която предложих няма отношение към този предполагаем конфликт, тъй като е свързана с възможността към член 18, да бъдат включени и лекарите работещи в лечебни заведения упоменати в член 10 от Закона за лечебните заведения. Това са лекарите работещи в диспансери. Говоря за стационарите на диспансерите. Лекари работещи в станции по трансфузионна хематология, лекари работещи в лечебни заведения упоменати в член 10, тъй като позволявам си без да звучи като забележка, но като едно съмнение, че ние не винаги коректно използваме понятието лечебни заведения за болнична помощ, защото често пъти имаме предвид лекари работещи в стационари на диспансери, като заведения за болнична помощ. А лечебните заведения за болнична помощ са упоменати в конкретен текст на закона. Би следвало когато разсъждаваме на тема лечебни заведения за болнична помощ да имаме предвид и стационарите на лечебните заведения по член 10. Благодаря ви.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, имате думата?
Доктор Йорданов може ли още веднъж по-кратко да изкажете вашето предложение, защото някои не внимаваха.
Комисията и членовете на комисията имат законодателна инициатива по време на заседанието. Тъй като доктор Йорданов в пленарна зала направи това, съвсем коректно господин Великов, искам да видя какво е предложението, защото според мен има своето основание.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Цитирам текстовете на закона, където са упоменати лечебни заведения по член 10. Лекари работещи в центрове за трансфузионна химатология, стационарите на диспансери, хосписи, домове за медикосоциални грижи. Те също са извън списъка на лекарите, които ако тълкуваме понятието “болнична помощ”…
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Вие предлагате член 81 да стане: “Лекари и лекари по дентална медицина с основна или профилна медицинска специалност, които работят в лечебно заведение за болнична помощ, както и тези по член 10”.
Понякога диспансерите не се разглеждат като лечебни заведения. На тях им отказват правата, да започнат да правят това.
ВИКТОРИЯ ЖЕКОВА: Член 81, алинея 1 “Лекари и лекари по дентална медицина с основна или профилна медицинска специалност, които работят в лечебно заведение за болнична помощ или лечебни заведения по член 10”.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Имаше една добавка на Комисията по законодателство, която упоменаваше специално член 18.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Поправката може да се приеме, но може и да не се приеме, защото текстът, който се предлага да бъде променен в член 81, алинея 1, точка 3 са използвани двата подхода. Записано е “Работят по договор с групова практика за специализирана извън болнична помощ в центровете по член 16 и член !7”. Тук имаме препратка. Съветът по законодателство предлага да се каже: “Лабораториите по член 18, алинея 1” нататък текстът продължава “и с лечебните заведения за болнична помощ” без препратка. Ние трябва да решим по какъв начин ще редактираме текста дали като използваме препратките към други текстове от закона или изобщо не използваме препратките. Ако приемем забележката на Съвета по законодателство трябва да добавим “ и с лечебните заведения за болнична помощ по член 9, алинея 1”. Кой подход ще изберете?
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Какво предлагате?
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Разгърнатият текст е по-добър.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Добре. Колеги, обединяваме текстовете с препратките. Ще помоля да прочетете точният текст.
Първо ще прочетем предложението на доктор Руденко Йорданов, след това второто предложение.
ВИКТОРИЯ ЖЕКОВА: Предложение на доктор Руденко Йорданов. “Лекари и лекари по дентална медицина с основна или профилна медицинска специалност, които работят в лечебно заведение за болнична помощ по член 9, алинея 1 или лечебни заведения по член 10”.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Господин председател, очевидно се вкарва нещо малко атхок. Има ли становища на Министерството по здравеопазването по това предложение?
АТАНАС ДОДОВ: Уважаеми народни представители, Министерството на здравеопазването на предишното заседание представи становище. Министерството на здравеопазването не подкрепя представения законопроект.
Ако трябва да изразя мнение по становището, би трябвало да е същото, защото има добавка към това което е предложено.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: На предишното заседание беше ясно, че не подкрепата е защото, има опасение, че тези хора с тези специалности могат да изнасят част от консумативите.
Според мен, това е една хипотеза, която дано да остане тук. Благодаря ви.
Моля, който е съгласен с предложението на доктор Руденко Йорданов, да гласува?
- “За” – 13.
- “Против” – Няма.
- “Въздържали се” – 2.
Приема се.
ВИКТОРИЯ ЖЕКОВА: Второ предложение. Параграф 1. В член 81, алинея 1, точка 3 след думите “по член 16 и член 17 се поставя запетая и се добавят думите “със самостоятелни медико диагностични лаборатории по член 18, алинея 1”.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОАВ: Параграфът в този законопроект е единствен. Това, което гласувахме сега беше първата част на параграфа. В точка 3 на втората част е записано: “Работят по договор за групова практика за специализирана извън болнична помощ в центровете по член 16 и член 17, в лабораториите по член 18, алинея 1 и в лечебните заведения за болнична помощ по член 9, алинея 1”.
Моля, който е съгласен с този текст да гласува?
- “За” – 13.
- “Против” – Няма.
- “Въздържали се” – 1.
Приема се.
След обявяване за конфликт на интереси доктор Руденко Йорданов не участва в гласуването.
Преминаваме към трета точка от дневния ред.
Общ законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 653-10-18 от 25.05.2006 г. – второ гласуване.
Този законопроект обединява както този на Министерския съвет, така и законопроекта на доктор Иванов и група народни представители.
Уважаеми колеги, преди да започнем, искам да решим един въпрос. Министерството на здравеопазването, малко след приемане на първо гласуване закона, има някои предложения за включване, които не бяха в първия законопроект. Това по правилника на народното събрание е нарушение. Текстовете са консенсусни и са свързани с присъединяването. Винаги съм критикувал неспазването на правилника се обръщам към вас можем ли да ги разгледаме или не можем? Ако всички сме съгласни, аз също не възразявам.
ТОДОР КУМЧЕВ: Колеги, във връзка с присъединяването на страната ни в Европейския съюз, предлагам да изгладим някои неща, които не са съвсем съществени и да бъде разгледан законопроекта.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Има ли някой от комисията, който да възрази? Няма.
Тук сме представители на политически сили, които сме разумни. Консенсусът го разбирам, утре съответните политически сили да не протестират в залата.
Ако една от групите не желае да разгледаме този законопроект. Става въпрос за технически поправки и са консенсусни.
Има ли някой против? Няма.
Приема се.
РОСИЦА ДЕРВИШЕВА: Закон за изменение и допълнение на Закона за здравето.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Имате ли бележки по наименованието на закона? Няма.
Моля, който е съгласен да гласува?
- “За” – 15.
- “Против” – Няма.
- “Въздържали се” – Няма.
Приема се.
РОСИЦА ДЕРВИШЕВА: Предложение на народните представители Тодор Кумчев, Борислав Великов, Никяр Сахлим и Лъчезар Иванов.
В член 12, алинея 2 се изменя така: “Държавният здравен контрол се извършва от държавни здравни инспектори, които в Министерството на здравеопазването и РИОКОС са държавни служители”.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Мисля, че това е абсолютно консенсусен текст, но имате думата.
АТАНАС ДОДОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, Министерството на здравеопазването предлага един съвсем малко изменен текст, който прави по-голяма точност и коректност: “Държавният здравен контрол се извършва от държавните здравни инспектори в Министерството на здравеопазването, РИОКОС и Националния център по радиобиология и радиационна защита”. Държавните здравни инспектори в Министерството на здравеопазването и РИОКОС са държавни служители”.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, имате думата.
ТОДОР КУМЧЕВ: Господин председател, уважаеми колеги, с тази поправка служителите и работниците в Националния център по радиобиология и радиационна защита се оттеглят в категорията държавни служители. Това са налага поради това, че тази институция е научен институт и не е редно те да бъдат приравнени като държавни служители. Благодаря ви.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Доцент Кумчев, какво е вашето предложение.
Колеги имате думата.
АТАНАС ДОДОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, няма пречка да се приеме текстът, който е внесен.
Според дирекция “Правна” текстът, който се предлага е по-лек за изпълнение.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Нямаме забележки по този текст.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Моля, който е съгласен с редакцията на комисията заедно с вносителя, да гласува?
- “За” – 18.
- “Против” – Няма.
- “Въздържали се” – Няма.
Приема се.
РОСИЦА ДЕРВИШЕВА: Член 37, алинея 1 се изменя по следния начин. Член 31, алинея 1 “При неспазване на здравните изисквания за обектите с обществено предназначение продуктите и стоките със значение за здравето на човека, за факторите на жизнената среда и за дейностите със значение за здравето на човека, държавните здравни инспектори дават задължителни предписания и определят срок за отстраняване на нарушенията”.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Има ли спор по този въпрос?
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Ние виждаме, че отново има редакция на Министерството на здравеопазването. Смисълът е запазен, но има малки различия.
АТАНАС ДОДОВ: Господин председател, искам да кажа, че смисълът на този текст е следният. Изброени са не спазване на здравни изисквания и са споменати само обектите с обществено предназначение. Бяха пропуснати продуктите, стоките и факторите на жизнената среда. Това е новото в предложението. Ще способства за издаване на задължителните предписания, които се правят за отстраняване на нарушенията.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Добре.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Смисълът е запазен. Не възразявам.
АТАНАС ДОДОВ: Дирекция “Правна” предлагат текст, който е по-лесно изпълним и по-коректен.
Текстът на дирекция “Правна” е следният: “При неспазване на здравните изисквания за обектите с обществено предназначение за продуктите, стоките и дейностите със значение за здравето на човека и на максимално допустимите нива на фактори на жизнената среда държавните здравни инспектори дават задължителни предписания и определят срок за отстраняване на нарушенията”.
Член 38 обслужва член 34. Текстът е преведен в съответствие с член 34.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Благодаря ви.
Моля, който е съгласен с този текст, да гласува?
- “За” – 18.
- “Против” – Няма.
- “Въздържали се” – Няма.
Приема се.
РОСИЦА ДЕРВИШЕВА: В член 60, алинея 5 думата “наредба” се заменя с думата “наредби”.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Мисля, че текстът е ясен. Моля, който е съгласен, да гласува?
- “За” – 18.
- “Против” – Няма.
- “Въздържали се” – Няма.
Приема се.
РОСИЦА ДЕРВИШЕВА: Параграф 1 по вносител. В член 73 се правят следните изменения и допълнения.
Първо, в алинея 1 думата “демонтаж” се заменя с “отстраняване”.
Второ, от алинея 2 до алинея 5 се изменя по следния начин:
Алинея 2. “За получаване на разрешения заинтересованото лице подава в РИОТОС:
1. Заявление за издаване на разрешение.
2. План за работата съдържащ конкретни мерки за осигуряване на здравето и безопасността на работниците и служителите на работното място.
3. Списък на ангажираните работници и служители.
4. Удостоверение за обучение на работниците и служителите.
Алинея 3. В плана за работа се определят:
1. Вида и очакваната продължителност на дейностите.
2. Мястото на извършване на дейностите.
3. Методите, които се прилагат при дейностите с азбест или азбесто съдържащи материали.
4. Личните предпазни средства, които се осигуряват, където е необходимо.
5. Характеристиките на използването оборудване за:
а/ защита на работниците и служителите и за отстраняване на замърсяването с азбест.
б/ защита на други лица, които се намират на мястото на извършената работа или са в близост до него.
6. Предвидените мероприятия за опазване на околната среда.
7. Редът и начина за доказване и липсата на риск от експозиция на азбест на работното място след приключване на дейностите по разрушаване или отстраняване на азбест или азбесто съдържащи материали.
Алинея 4. При разработване на плана за работа се спазва изискването за отстраняване на азбест и или азбесто съдържащи материали преди прилагането на техники за разрушаване с изключение на случаите, при които работите по отстраняването предизвикват по-голям риск за работниците и служителите от не отстраняването на азбесто съдържащи материали.
Алинея 5. Обучението на работниците и служителите се извършва при условия и по ред определени с наредба по член 36, точка 2 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд.
Трето, създава се алинея 6.
Алинея 6. Разрешение не се изисква при извършване на аварийно-спасителни дейности.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Няма постъпили предложения. Имате ли коментари по тези текстове.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: В точка 3, създава се алинея 6, някой може да остане с впечатление, че има нова алинея 6. В същност това е старата алинея 5, която се преномерира. Може би така трябва да бъде отразено и в крайния вариант.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Наистина се създава нова алинея 6, която досега не е имало в стария текст.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Така се подразбира, но не е така.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Да така е. Какво е вашето предложение?
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Предлагам да се запише в протокола, че се преномерират.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Има ли други предложения? Няма.
Моля, който е съгласен с текста на параграф 1, да гласува?
- “За” – 18.
- “Против” – Няма.
- “Въздържали се” – Няма.
Приема се.
РОСИЦА ДЕРВИШЕВА: Параграф 2. В член 74, алинея 1 и алинея 4 думата “демонтаж” се заменя с “отстраняване”.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ:Моля, който е съгласен, да гласува?
- “За” – 18.
- “Против” – Няма.
- “Въздържали се” – Няма.
Приема се.
РОСИЦА ДЕРВИШЕВА: Параграф 3. Към член 127, алинея 2 се създава нова точка 5 със следния текст: “Раждането да бъде финансирано от държавния бюджет 2007 година”.
Има постъпило предложение от народния представител Ясен Янев и народния представител Атанас Щерев.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: В последствие беше направена и работна група с вносителите и министерството.
Господин Янев, ще помоля да изложите вашето предложение.
ЯСЕН ЯНЕВ: Благодаря ви господин председател. Смятам, че е по-коректно доктор Щерев да изложи неговото предложение, защото моето е във връзка с неговото и е допълнение.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, както на срещата, която беше проведена и сега искам да изложа следните съображения.
Раждането да бъде финансирано от държавния бюджет 2007 година. Този нов текст разбира се, е правилен, защото плащането на родилната помощ от Националната здравноосигурителна каса противоречи на Конституцията, където е записано, че родилната помощ е безплатна. Т.е. е грижа на държавата.
Оттук нататък има няколко възможности. Едната е промяна в Конституцията със съответния текст, а другата е да направим закона съответстващ на Конституцията. Правя предложението да бъде финансирано от държавния бюджет, раждането и родилната помощ, но обръщам внимание на това, че част от лечебните заведения ще бъдат неравнопоставени в този случай. Това са частните лечебни заведения, където се извършва раждането. Декларирам, че със съсобственик на частно лечебно заведение, където също се осъществяват раждания. Те няма да бъдат ощетени, а ще бъдат ощетени също така и гражданите, които желаят да раждат в частни лечебни заведения, защото това няма да се плаща.
В този смисъл, смятам, че би трябвало този текст, който е предложен за промяна на член 127, алинея 2 да бъде прецизиран още повече, че в Закона за здравето има член 10, точка 10, която гласи, че има право на избор бременната за лечебно заведение за болнична помощ за раждане, което се подразбира, че всички лечебни заведения. Тогава когато бъде финансирано от държавния бюджет, той не би могъл да финансира в частно лечебно заведение. Оттук нататък има два пътя, които бяха обсъдени.
Единият път е по програми парите за ражданията да бъдат прехвърляни в касата и съответно да бъде осъществено разплащането.
Вторият път е по програма от самото министерство да се разплаща раждането.
Мисля, че след обсъждане може да се достигне до едно консенсусно предложение, което да запази духа на предложенията, които дава господин Янев.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, работната група предлага на комисията да приеме по принцип двете предложения.
Ще ви прочетем съвместният текст за закона.
ТОДОР КУМЧЕВ: Господин председател, уважаеми колеги, този въпрос е много важен и съществен, защото касае и конституционното право по отношение финансиране на ражданията и бремеността.
Господин председател, бих искал да чуя преди това становището на отделните министерства, на Министерството на здравеопазването и Министерството на финансите, след това да продължим, ако е възможно.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Вие може би пропуснахте да кажете, че на работната група присъстваха представители, както от Министерството на здравеопазването, Министерството на финансите така и от Националната здравноосигурителна каса. Всички тези институции работеха и ние се обединихме около един консенсусен текст, който сега ще бъде предложен на Вашето внимание.
РОСИЦА ДЕРВИШЕВА: Текст на работната група. Работната група е преценила и предлага, систематичното място да бъде в член 82 и да бъдат направени следните изменения и допълнения.
Първо, да се създаде нова точка 3, акушерска помощ по време на бременност и раждане.
Второ, досегашните точки от 3 до 8, стават съответно от 4 до 9.
Трето, създават се алинея 6 и алинея 7 със следното съдържание.
Алинея 6. Дейностите по алинея 1, точка 3 се осъществяват по програми приети от Министерския съвет по предложение на министъра на здравеопазването.
Алинея 7. Финансирането и контрола по изпълнение на програмите по алинея 6 се осъществяват от Националната здравноосигурителна каса.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Ще повторя, отново предложението, тъй като не се чува. В член 82 се правят следните изменения и допълнения. Създава се нова точка 3 “Акушерска помощ по време на бременност и раждане”.
Досегашните точки от 3 до 8 стават съответно от 4 до 9.
Създава се алинея 6 и алинея 7.
Алинея 6. Дейностите по алинея 1, точка 3, а именно акушерска помощ по време на бременност и раждане, се осъществяват по програми приети от Министерския съвет по предложение на министъра на здравеопазването.
Алинея 7. Плащането и контрола по изпълнение на програмите по алинея 6 се осъществяват от Националната здравноосигурителна каса.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, лично аз не приемам това предложение. Това предложение е една уловка, за бъдещи усложнения. Погледнете къде се поставя, извън обхвата на задължителното здравно осигуряване.
Казах ви съвсем ясно, че при положение, че не е регламентиран ясно този въпрос, частните лечебни заведения за родилна помощ ще бъдат дискриминирани. Това заявявам съвсем ясно. В това е целта на поправката. Да няма недоразумения, защо се предлага.
Оттук нататък медицинска помощ при спешни състояния. Това е държавна задача. Къде поставяте тук родилната помощ, стационарна психиатрична помощ, да има частна психиатрична болница разкрита? Осигуряване на кръв и кръвни продукти. Трансплантация на органи. Частна трансплантология, която ръководи трансплантациите. Задължително лечение и задължителна изолация. Това е съдебна психиатрия и т.н. Експертизи за степен на увреждане и трайна неработоспособност.
Тук въобще не е мястото на този текст.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Какво е вашето предложение доцент Щерев?
АТАНАС ЩЕРЕВ: Там където сме посочили. В съответния ред в член 127, алинея 2 с един от двата варианта. Или се плаща от държавния бюджет по програми, което е нормална практика във всички европейски страни.
От Министерството на здравеопазването питат как ще се контролира тази дейност? Как ще се осъществи? Това е работа на администрацията. Вярно е, че е трудно и има по-лесен вариант, да запишем, че по програма на министерството чрез касата. Нека да бъде на съответното място. Изпратим ли го в член 82, започва тълкувания, които могат да продължат много дълго.
Предлагам да се върнем към предложението, което беше към края на обсъждането когато се събрахме в Огледална зала.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Като вносител искам да кажа, че мястото му е в член 127 и не приемам корекцията, която се представя в момента от Министерството на здравеопазването, да отиде в член 82. Аргументите са ясни, тъй като вкарването в член 82 не се дава акцент и се губи смисъла, който искаме да предадем.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: Тъй като сме решили, че ще работим с консенсус и въпроса в случая изобщо не е политически, ние трябва да се спрем върху най-доброто систематично място.
При условие, че приемем да се извършва плащането през здравната каса по програма на Министерството на здравеопазването, което означава, че като една изключителна категория независимо от това дали са здравно осигурени или не тези бременни жени ще получават този ресурс само въз основа на това, че би трябвало да родят. Това е една изключителна категория в Закона за здравното осигуряване. Следователно мястото не може да бъде в член 82, защото там изрично е записано, че извън обхвата на задължителното здравно осигуряване, но ако ние се спрем на варианта, при който се плаща от касата в случая не можем да влезем под член 82. Ако преминем към вариант да се плаща по програми от Министерството на здравеопазването, което прави нова тежка административна процедура с контрол и всичко останало след като се разпределят средства от държавния бюджет, тогава евентуално можем да мислим за член 82.
Според мен, при условие, че има контролни механизми и разплащателни механизми в касата.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Вие поддържате и двамата.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: Разбира се, мисля че при една изградена структура много по-систематично правилно и след това административно правилно би било да бъде в член 127.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Благодаря ви господин председател. Искам да подпомогна дискусията, защото тук очевидно искаме да решим един принципен въпрос. За да достигнем до правилното решение трябва да си зададем правилно въпроса – какво е намерението? Ако намерението е болничната помощ и дори акушерската помощ при бременност и раждане да стане държавна отговорност, то държавните отговорности в Закона за здравето се регламентират в глава трета “Медицинско обслужване” и раздел “Достъпност и качество на медицинската помощ”, където ясно е казано, че медицинската помощ за българските граждани се предоставя по два начина.
В член 81, чрез Закона за здравното осигуряване и в член 82 – дейности извън обхвата на Закона за здравното осигуряване, които покриват държавния бюджет. Това са двата основополагащи члена, които задават двата общи принципа на достъп до медицинска помощ в нашата страна. Т.е. действително трябва да се помисли дали искаме акушерската помощ и раждането да стане изрично държавен ангажимент покрит от бюджета. Това е първият въпрос. Как да се заплати тази помощ? Това е вторият въпрос. Когато решим първия респективно ще решим и втория въпрос. В глава “Репродуктивно здраве” където се намира член 127 се дават общи принципи на репродуктивното здраве и там не се решава въпроса с достъпа до медицинска помощ и как този достъп се осъществява. Респективно според мен, разумно е предложението на дирекция “Правна” на Министерството на здравеопазването, което виждам сега. Разумно е този регламент да бъде въведен в член 82, където изрично са описани държавните ангажименти към предоставянето на медицинска помощ от страната. Друг е въпросът дали това да стане автоматично така както става за спешната помощ и стационарната психиатрична. Т.е. с едно Постановление № 612 на Министерския съвет, където се определят издръжките на всеки пациент преминал със съответната диагноза, в случая ще бъде раждане или ще бъде по национална програма, която ще се приема от Министерския съвет, но ще се заплаща през здравната каса, това е вторичният въпрос.
Искам да добавя, че по принцип Националната здравноосигурителна каса плаща само на здравно осигурени. Ако ние извадим акушерската помощ и раждането извън обхвата на здравното осигуряване, респективно ние не можем да го оставим в обхвата на касата. Касата плаща само за здравно осигурени. Сега трябва да решим първият въпрос, който поставих в самото начало – къде ще бъде тази помощ? В обхвата на здравното осигуряване или в обхвата на държавно гарантираните дейности. Това трябва да запишем или в член 81 или в член 82. След това да решим по какъв начин ще бъде финансирано и къде ще се уреди. Начинът на финансиране може да бъде уреден в член 82 и член 127. Благодаря ви.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, съжалявам, че трябва да опонирам на доктор Валери Цеков, който три пъти повтори една и съща теза, която според мен не е вярна. Защото, дали е ангажимент на държавата или не, е решено с Конституцията. Казано е и няма какво да решаваме. Решено е с Конституцията. Това е държавен ангажимент, а не на здравноосигурителната система. Точно поради това се прави тази поправка. Има две възможности – поправка на Конституцията и промяна на Закона да съответства на Конституцията. Ние избираме втората по-прагматичната и по-точната мярка.
Предложихме при третата поправка на Конституцията да има друг текст, а не безплатна родилна помощ. Не се възприе за обсъждане. Трябва да изравним текстовете, защото миналата година хиляди жени, които не са здравно осигурени са родили в лечебните заведения в Република България и никой не е заплатил на тези лечебни заведения, защото те са здравно неосигурени. Ние сме длъжни да направим съответните поправки. Този въпрос не трябва да бъде коментиран. Това е държавно задължение. Ще дойдат парите от държавния бюджет. Почти има консенсус за това, което доктор Лъчезар Иванов е предложил. Сега остава втория въпрос – кой да се разплаща? Това е съществен въпрос. Ако се разплаща държавния бюджет ще се разплаща по същия начин както казва доктор Цеков чрез член 82, както се разплаща за психиатричната помощ и за спешната помощ. Т.е. на държавните родилни заведения. За вас може да е нормално, но за мен не е нормално. Откровено казвам, че имам интерес да се направи промяна, защото имат интерес и десетки хиляди жени, български граждани, които в този случай ще плащат здравноосигурителни вноски, а няма да имат пари, с които да се покрият поне една част от родилната им помощ, ако изберат частно лечебно заведение. Оттук нататък отново се връщаме към основният въпрос – по какъв начин да стане това заплащане, което идва от държавния бюджет?
Има два начина. Единият начин е да запишем, по програми от министерството”. Вторият начин е да запишем “Националната здравноосигурителна каса не е с определени дейности. Нейната дейност се определя със закон. Ако определим, че това ще се плаща със закон, ще плаща и това. Няма никакъв проблем. Въпросът е да определим коя от двете възможности да се заплаща по програми от министерството, което е по-трудно за самото министерство или да бъде вариантът, който беше внесен по-късно от доктор Янев. Склонен съм да ви предложа уважаеми колеги да възприемем този вариант. Според мен, той е по-уместния и по-простия.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Вярно е, че на колегата Янев предложението изглежда по-пълно с подточка “В”. Въпросът е дали не трябва да се правят промени в редица други закони, за да се обхванат и тези, които не са осигурени.
ТОДОР КУМЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми доцент Щерев, имам чувството, че от вчера ние прекалено много бързаме по един изключително важен текст от Закона за здравето и една изключително социална придобивка, а именно държавата да финансира ражданията. Какви са фактите за първите три месеца.
За първите три месеца имаме 4000 родилки в страната, които са здравно не осигурени, което прави загуба на болниците от 1 милион 800 хиляди лева. Ако тази тенденция се запази за цялата година ние ще имаме нужда от 7 милиона 100 хиляди лева за да се заплати тази акушерска помощ. Искам да призова още веднъж, по-бавно да говорим, в смисъл да обсъдим много внимателно нещата, защото все пак държавния бюджет е бюджет, който се управлява, координира и изразходва по съответни правила и норми. Ние не можем с едно гласуване за десет минути да решим тези правила и норми, защото се отнася за много милиони лева. Нека да продължим нататък и да чуем останалите становища.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Искам да допълня това, което каза доцент Щерев.
Мисля, че той правилно се опасява, че ако се запише в член 82, държавата няма как да сключи договори с частните заведения. Ние не можем да ги дискриминираме.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Разбрах опасенията, господин председател. Не оспорвам тезите. Това, което казва не само, ако искаме да го оставим като държавен ангажимент, което по принцип се подкрепя от Министерството на здравеопазването. Добре е действително да запишем в член 82, че това е извън обхвата на здравното осигуряване. Т.е., че става държавен ангажимент. В член 82 в никакъв случай не става въпрос, че това е медицинска помощ, която се предоставя само от държавни лечебни заведения. В член 82, такова нещо не е записано, напротив записано е, че тези дейности в алинеите на член 82 се финансират от държавния бюджет. В член 127 е ясно записано, че болният има право на избор за лечебно заведение. Без никакви условия дали е частно или държавно лечебно заведение. Т.е. проблемът, който се поставя, че може да има избирателно действие на държавата, която да финансира само държавни, а не и частни заведения го няма. Може изрично да бъде записано в член 127, точка 10 – право на избор без оглед собствеността на лечебното заведение. Въпросът ще бъде приключен. Това е едно от опасенията.
Моето опасение е, че оставим ли тази дейност да се финансира през касата ние ще нарушим един от основните принципи на Закона за здравното осигуряване, който казва, че там се предоставя медицинска помощ само на здравноосигурени лица. Т.е. ние ще се върнем в сегашното състояние Не осигурените да няма как да получат тази помощ безплатно. За това поставих въпроса по този начин. Ако ние искаме тази помощ да осигурим с бюджета, независимо дали лицата са осигурени или не, този вид помощ, акушерската помощ както и в Конституцията е записано, трябва да се запише в член 82, алинея 5 да кажем, че тези дейности се заплащат от Републиканския бюджет. В член 127 да обявим, че родилката има право да получи тази помощ във всяко лечебно заведение независимо дали е държавно или частно.
Мисля, че по този начин тезите се изчистват. Това исках да кажа в своето изказване преди малко. Благодаря ви.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Благодаря ви господин председател, подкрепям идеята на доцент Кумчев да продължим дебата, но да не вземаме решение сега. Моите мотиви са следните. Още не сме готови да намерим най-балансираното решение, защото всяка една от тезите – дали да се плаща от бюджета чрез субсидия на Министерството на здравеопазването със задължителна промяна в сега действащия параграф 69 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за бюджета за 2006 година или това финансиране да отиде към касата, нямаме чист вариант. Ако ние го прехвърлим към касата, който е удобният вариант, защото там има структура и капацитет, да проконтролират лечебните заведения дали отговарят на условията за извършване на тази дейност.
Второ, да контролират ефективността при изпълнението на тази дейност.
Трето, да могат да осъществяват задължението си за контрол и санкции.
Искам да попитам, ако рамковия договор, който е пред мен и в който има десет пътеки свързани с онова, което правим сега – безплатна акушерска помощ, т.е. от третия регистрационен месец бременната е обект на грижи. След това са родоразрешението и грижите за новороденото. Това са десет пътеки.
Имаме интензивни грижи. Бременност при реализиран риск. Имаме оперативни процедури за задържане на бременност. От обхвата на дейност на касата ще извадим 10 пътеки и търсим целево финансиране, след това възлагаме на касата да сключва договори, но при какви условия и по кой ред? Няма ред, по който ние да заставим касата да работи. Хем няма пътеки и здравно не осигурени и в същото време контролира предварителните условия, контролира и резултата и достигаме до контрол и санкции. На какво правно основание ще санкционира едно лечебно заведение. В рамковия договор не може да се запише този текст, тъй като урежда взаимоотношенията свързани с обслужване на задължително здравноосигурени лица. Следователно има много неясноти. Макар, че касата има интелектуален и организационен капацитет. На този етап не може да прехвърлим това задължение, само с един текст, в който правим отпратката към касата.
Мисля, че дебатът трябва да продължи, но ще помоля да не решавам този въпрос сега.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Искам да направя процедура. Съгласен съм с доцент Кумчев, че преди да се разгорещи и политизира особено този дебат ние професионално обсъждаме определени неща, които трябва да станат. Винаги сме казвали, че те са преди всичко в интерес на гражданите на Република България. Нека да го обмислим и да се направят други предложения, тогава да продължим с този дебат. Тезите са ясни. Тук се оформиха още две тези за член 82 и член 127. Нека да ги обмислим и погледнем още веднъж. Да вземем становището и на неправителствените организации, ако трябва от гражданите и т.н., тогава да продължим с този дебат. Правя процедурно да отложим разглеждането на параграф 3.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Доцент Щерев, приемам вашето предложение, ще помоля да изслушаме становищата на Националната здравноосигурителна касата и Българския лекарски съюз, след което ще преминем нататък
ПЛАМЕН ДЕМИРЕВ: Искам да добавя още нещо към аргументите, които бяха посочени от доктор Руденко Йорданов. Не забравяйте, че дейността на болничната помощ, която включва и това, за което говори доктор Йорданов освен механизмите за контрол, които съществуват в рамковия договор съществуват и механизми за заплащане на извършителите на болничната помощ разписани в рамковия договор. Ако тези средства необходими за тази дейност бъдат извадени от тези механизми няма гаранции, че изпълнителите на медицинска помощ ще получат това, което е договорено в рамковия договор. Благодаря ви.
ГЛИНКА КОМИТОВ: Искам да направя едно предложение, с което ще бъдат избегнати опасенията на всички, които се изказаха досега, включително и на доктор Руденко Йорданов.
Предлагам в член 127, точка 10 да се запише:
Първо, право на избор на бременната за раждане в лечебно заведение за болнична помощ независимо от собствеността й.
Второ, да създадем в член 127 нова алинея 3, в която да запишем, следният текст, който според мен е много важен: “Дейностите по тази алинея, по точка 10 се финансират от Републиканския Бюджет по програми от Националната здравноосигурителна каса при условия и по ред определени с наредба от министъра на здравеопазването”.
Разбира се тези две предложения не биха могли да бъдат записани в този закон, ако не се синхронизират с двата закона – Конституцията на Република България и Закона за здравното осигуряване. Там където има изискване, че всички задължително здравно осигурени да бъде добавено: “С изключение на дейностите свързани с акушерската помощ по време на бременност и раждане”. Това е моето предложение.
ДОНКА МИХАЙЛОВА: Присъединявам се към общото предложение за отлагане на дебата и решението. Ще помоля да изискаме становище на Министерството на финансите за следващото заседание, тъй като става сериозен ангажимент на държавния бюджет. Вчера в работната не чух становището на Министерството на финансите. Ще помоля да чуем тяхното становище и един точен разчет за прогнозна стойност на ангажимента на бюджета.
ВЛАДИМИР ПЕТРОВ: Мисля, че ние бяхме изпратили становище с което категорично казахме, каквото решение вземе законодателят то ще бъде изпълнено, но в рамките на средствата по консолизираната фискална програма. Ние нямаме разлика в това становище и разбиране от страна на останалите колеги. Оставихме въпроса между двете институции – Националната здравноосигурителна каса и Министерството на здравеопазването да се разберат как да стане това. В работната група са направени предложения и ние имахме уверение, че ще получим днес сутринта тези текстове, но ние ги получихме сега в 15.00 часа. При това положение, предложението което направиха народните представители, да се отложи вземането на решение и да се доработят някои текстове, особено тези, които са спорни е най-доброто решение. Още повече, че каквото и да се заложи, например дали ще бъде в член 127 или в член 82 на Закона за здравето трябва да намери отражение и в друг закон – Закона за здравното осигуряване и в Закон за бюджета на Националната здравноосигурителна каса. Това означава, че решението, което ще се вземе трябва да намери място и на останалите две места.
По въпроса за разчета има много спорни неща. При нас информацията, с която разполагаме е за 35 милиона лева. Около 70 хиляди родилки по 500 лева. Това е информацията, с която разполага Министерството на финансите. Това означава, че ние в рамките на нашата позиция, след като има функция “Здравеопазване” със съответния ресурс дали ще бъде в Министерството на здравеопазването или в Националната здравноосигурителна каса за нас е без проблем. За това ние не може да реагираме. Въпросът е текстовете да работят така, че да се даде възможност Националната здравноосигурителна каса, ако се везе решение за нея, след като има политическо решение, че здравеопазването се финансира от Националната здравноосигурителна каса.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги ще ви бъде ли достатъчна една седмица, за да представите текстовете?
АТАНАС ДОДОВ: Мисля, че няма да има проблеми и ще бъдем готови. Искам да задам един въпрос, тъй като не съм участвал в работната група. Пълна равнопоставеност ли ще има между жените, които са плащали здравноосигурителни вноски с тези, които никога не са плащали?
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Конституцията не прави разлика.
АТАНАС ДОДОВ: Благодаря ви.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: Колеги, за да започне работната група да прави текстове и да обсъжда върху окончателен текст, тази работна група трябва да получи от нас ясен параметър върху това, което трябва да ни изработи. Дали ще плаща касата или държавния бюджет. Което от двете ние като комисия с консенсус им зададем такъв текст ще изработят. На следващото заседание ще се намираме в същото положение.
Искам да обърна внимание, че в момента не трябва да навлизаме в спор по същество, колко ще струва, колко брой раждания и т.н. И едно дете да се роди, един лев да струва държавния бюджет ще ги плати. Така е записано в Конституцията. Ние трябва да наблегнем на следното. Имаме принципна постановка в Република България. Ако си спомняте от миналото Народно събрание това е направено и постигнато с консенсус. Ние не правим разделение на лечебните заведения по отношение на тяхната собственост – държавни, частни, със смесена собственост, общински и т.н. Веднъж завинаги това като принципен въпрос е решено и заложено в Закона за здравето и в Закона за здравното осигуряване. Следователно сега да се връщаме още веднъж да дебатираме, ако бъде държавния бюджет, а той може ли да плаща на частни е абсурдно, защото този дебат е свършил. Минал е през този парламент и е решен веднъж завинаги. Поставили сме равнопоставеност и сме казали мотивите. В член 82 е записано “Извън обхвата на задължителното здравно осигуряване”. Утре може да бъде с обхват 50 пътеки. В зависимост от това какво ще реши министерството, колко може да плаща и какъв ще бъде основният пакет. Ще въвежда или няма да въвежда доплащане. Тук говорим за специален статут във връзка със специалната грижа, по Конституция, на Народното събрание и на правителството и т.н. Именно поради това въпроса е следния – създавайки на специален статут на жените, на които им предстои раждане, за акушерската помощ и раждането. Този специален статут може като едно изключение да се заложи в Закона за здравното осигуряване. Тези жени се считат здравно осигурени за периода, в който имат нужда от акушерска и помощ за раждане, така както през държавния бюджет се плащат здравните осигуровки на пенсионерите, на децата и т.н.
Децата са също с временен здравноосигурителен статус платен през държавния бюджет. В момента, в който спрат да бъдат деца те вече не са с този статут. Започват да са отговорни сами да плащат своите здравни осигуровки. Т.е. те са платени от държавния бюджет само в рамките на 18-те години.
По същия начин стои въпроса и с пенсионерите. Пенсионерите са задължително здравноосигурени само от времето на пенсиониране до настъпване на смърт.
За това няма никакъв проблем да се създаде и такъв временен статут на задължително здравноосигуряване платено от държавния бюджет, специфично за родилките за периода от дадени месеца. В това е презумпцията. По време на бременността и раждането.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Господин председател, доктор Първанова каза нещо много важно. Изключвайки това, че равнопоставеност на собствеността, няма нужда от коментар, вчера работната група, на която не присъства заедно с доктор Райнов взе принципно становище плащането да става чрез касата. Това се разбрахме. Ние трябва на работната група по-нататък да дадем това указание. Да предоставят текст, който трябва да поставим в закона, но плащането ще става чрез касата. Това са достатъчни указания. Има равнопоставеност на лечебните заведения и ще се плаща чрез касата. Доктор Райнов, каза че е по-разумно да се плаща чрез касата.
Предлагам да отложим дискусията с тези два параметъра. Работната група да продължи заедно с министерството и касата и да предоставят текст, който следващата сряда да приемем.
Ще помоля да гласуваме отлагане на разискванията.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Отлагането се прие. През следващата седмица работната група в този състав да има синхронизирано с цялото законодателство предложение. Държавно финансиране, разплащане и контрол от касата.
ЯСЕН ЯНЕВ: Господин председател, ще помоля работната група, която бяхме да бъдем в един и същ състав. Вчера присъстваше заместник-министър Райнов, а днес присъстват други, които не бяха запознати с решенията, които бяха взети вчера от работната група. Работната група да запази своя състав, за да може да бъде актуално онова, което се взема като решение и да бъде база за разрешаване на този казус.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, отлагаме този въпрос за следващата седмица.
ТОДОР КУМЧЕВ: Искам да попитам, кой ще координира кога работната група ще се събира. Мисля, че председателят на комисията трябва да координира.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Какво е вашето предложение за събиране на работната група.
Доктор Цеков, за следващата сряда министерството ще бъде ли готово?
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Господин председател, ние сме на разположение на Народното събрание.
ЯСЕН ЯНЕВ: Доцент Китов, подчертайте, че трябва да има връзка и с другите закони.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Всичко да се направи синхронизирано. В сряда от 11,00 часа ще се проведе заседание на работната група.
Преминаваме към следващият параграф.
Параграф 4.
РОСИЦА ДЕРВИШЕВА: Параграф 4, по вносител.
В член 167, алинея 1, алинея 2 след думата “граждани” се добавя “и граждани на държава членка на Европейския съюз, другите държави от европейското академично пространство и Швейцария”.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, текстът е коректен и синхронизационен.
ИВА СТАНКОВА: Господин председател, колеги, искам да кажа нещо по тази точка и ако сметнете за необходимо да направим малка ревизия. Европейското икономическо пространство обединява 25 държави. И трите страни членки на Европейската асоциация за свободна търговия Исландия, Норвегия и Лихтенщайн. Тук е записано и други държави би трябвало и те да бъдат изброени.
Предлагам да премахнем израза “други държави”. “Европейско икономическо пространство” или да бъде записано “Членове на Европейския съюз и Исландия, Норвегия и Лихтенщайн” и да се направи добавка “Конфедерация Швейцария”.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Доктор Цеков, според мен това е текст, който е записан във всички закони и няма смисъл сега да бъде променян.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Съвършено прав сте господин председател, но навсякъде където се описва обхвата на държавите, за които се отнася дадена разпоредба, не само в този закон, но и в редица други закони се използва точно този термин. Държавите от другите държави. Това са всички държави от Европейското икономическо пространство. Т.е. Европейският съюз плюс трите държави. Отделно държавата Швейцария.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Доктор Станкова, приемате ли това, което каза доктор Цеков.
ИВА СТАНКОВА: Съгласна съм с това, което каза доктор Цеков.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Никъде не се изписва Конфедерация Швейцария.
ИВА СТАНКОВА: Добре.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИВО: Моля, който е съгласен с параграф 4, да гласува?
- “За” – 15.
- “Против” – Няма.
- “Въздържали се” – Няма.
Приема се.
Параграф 5.
РОСИЦА ДЕРВИШЕВА: Параграф 5, в член 186, алинея 3 думите “и четири” и член 195, алинея 3 се заменя с “4” и “5” и член 195, алинея 3 и 4.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Господин председател, текста в член 186 е свързан с промените, които се правят в членове 194 и член 195. Ще помоля ако искате да погледнем първо тези членове, след това по принцип да го приемем. Появяват се нови алинеи и за това се сменят номерата на алинеите.
Ще помоля да погледнете параграф 8, който се отнася за изменения в член 194, които са във връзка с параграф 7, който изменя цялата глава в този закон, която казва признаване на диплома за удостоверение и други доказателства за професионална квалификация. Ние предлагаме да се нарича признаване на професионална квалификация по медицинска професия.
В член 194 се правят същите тези изменения. Т.е. оттук нататък министъра на здравеопазването ще признава професионална квалификация по съответната медицинска професия, а няма да признава дипломи и удостоверения, което е работа на Министерството на образованието и науката, респективно на министъра на образованието и науката.
В тази връзка са направени промените в член 194, респективно в алинея 1 и алинея 2, в алинея 3 и в алинея 4, като се създава и алинея 5 в която казваме, че професионалната квалификация по алинея 3 и алинея 4 ще се признават с наредба на министъра на здравеопазването, утвърдена с наредба на Министерския съвет по предложение на министъра на здравеопазването. Професионалната квалификация се признава от министъра на здравеопазването по наредба на Министерския съвет.
Наредбата е на Министерският съвет, тъй като по нея се произнася и министъра на образованието и науката.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Благодаря ви. Имате ли коментари.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Същото се отнася и за член 195, където се появява една нова алинея 4, която казва, че извън случаите, които са уреден в член 195, алинея 1, алинея 2 и алинея 3, признаване на професионална квалификация може да бъде призната при условия на взаимност за всеки конкретен случай. Т.е. при всеки случай когато има договор между нашата и друга държава.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги имате думата?
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: Искам да задам един въпрос за едно нещо, което не е ясно. В алинея 5, която се предлага в член 194 се казва, че професионалната квалификация се признава от министъра на здравеопазването. Доколкото си спомням ние махнахме в Закона за здравето професионалната квалификация, или това беше от един по-предишен текст, който променихме когато след държавен изпит се издаваше документ от Министерството на здравеопазването. Именно поради настояване на Европейската комисия ние изравнихме професионалната квалификация. Т.е. тя следва веднага от това, че е получена диплома или образователно квалификационната степен дава право на практикуване на съответната професия при регистрация в съответната съсловна организация. Сега изведнъж излиза нова организация в алинея 5, при която професионалната квалификация се признава от министъра. За това направихме съсловни организации. Министърът ли ще дава право кой да практикува в държавата или съсловната организация. Това е много съществен въпрос.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Ще помоля доктор Цеков да обясни.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: Искам да ви кажа, че това се отнася и за медицинските сестри. Ние приехме съвсем различен режим, че професионалната квалификация и правото за практикуване в страната поради защита на съсловието, както и в другите страни членки на Европейския съюз се дава от местната съсловна организация. По този начин се пази местния пазар. Сега изведнъж прехвърляме това върху министъра на здравеопазването.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, искам предварително да кажа, че това, което ще заявя в никакъв случай няма отношение към министърът на здравеопазването и Министерството на здравеопазването. Ние непрекъснато в предложения за закони държавните органи се натоварват с нови и нови задължения и отговорности. След това се чудим защо административния капацитет не достига. Защото двете са основните критики за България от Европейския съюз – липса на административен капацитет и корупция. Няма как да стане, след като увеличаваме властта на чиновниците. За това са създадени организации натоварени с държавни функции. За това на неправителствени организации се гласуват правомощия, за да не се натоварва държавната администрация в световния свят на демокрация с несвойствени задължения. Точно това направи впечатление на доктор Първанова. Това е духът в Европейския съюз. Преди щях да се обадя за азбеста, но реших да не се обаждам за всеки член. Имайте предвид, че почти всички общински болници са облицовани с азбест. Това означава, че никой няма да започне да обезкостява, защото ние направихме още по-сложна наредбата, сигурно отново има някакви изисквания за работа с азбест и такива материали. Въпросът е колкото повече регламентираме и усложняваме нещата, толкова повече даваме власт на чиновника и усложняваме живота на хората. Ще помоля да се върнем към този текст. Според мен, текстът в закона е добър.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Уважаеми колеги, по-рано е било медицинско образование сега се замества с професионална медицинска професия. Погледнете текстовете. Текстовете стават еднакви.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: След образованието има квалификация.
СТАНКА МАРКОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, текстът признаване на дипломи, удостоверения и други доказателства за професионална квалификация е в абсолютно всички директиви за всички професии. Няма само квалификация.
Ако се приеме предложението на Министерството на здравеопазването означава, да се изтрие половината закон и всички документи, които са приети за сертифициране за качество на сестри и акушерки. Предполагам, че същото се отнася и за лекарите.
Искам да ви уверя, че всички документи, които бяха издадени на сестри от министерството ни бяха върнати от държавите членки на Европейския съюз и казаха, че съсловната организация гарантира и признава, че това лице е по изискване на директивите. Могат да поискат допълнителни данни за лицето. Основната задача е продължаващо обучение и сертификация за качество. Не виждам структура в министерството, която ще събира всички документи и ще ги пази в архив, което съсловната организация вече е организирала. Защо Министерството на здравеопазването е жадно непрекъснато да поема някакви функции, за които се създадоха съсловните организации. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Искам да ви направя реплика. Първо, никога не е било на съсловните организации, а в стария закон. Министерският съвет по предложение на министъра на здравеопазването и министъра на образованието и науката приема наредба и условия за признаване на дипломи.
СТАНКА МАРКОВА: Тук не става въпрос за дипломи, а за квалификация. Министерството на здравеопазването иска да признава квалификация, а не дипломи.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Става въпрос, че медицинското образование за упражняване на медицинска професия се заменя с термина “Професионална квалификация по медицинска професия”. Искам да попитам доктор Цеков, кое налага текстовете да бъдат променени?
ТРИФОН НЕШКОВ: (Началник на отдел “Европейски въпроси” в Министерството на здравеопазването). Искам да направя някои пояснения, които ще решат казуса. Наистина в старите секторни директиви са изброени всички тези видове документи свидетелства и дипломи, но в момента има нова директива 200536, с която съсловието е запознато. Заглавието на директивата е: “Директива относно признаването на професионални квалификации”. Т.е. новият модел е опростяване на терминологията. Професионалната квалификация обхваща всичко, което е било и до момента. Промяната е чисто терминологична. В член 194, става въпрос за признаване на професионалната квалификация на чужденци, които идват в България, а не за признаване на професионалната квалификация на българи. Тяхната квалификация ще бъде призната в съответната държава на Европейския съюз.
В мониторинговия доклад от месец май една от основните критики е, че законодателството предстои да бъде допълнено относно що се отнася до автоматично и безусловно признаване. Автоматичното признаване е следното – чужденецът идва и показва съответния документ диплома или удостоверение, след като фигурира в приложенията на новата директива министъра го признава. Това е една от основните критики. Не виждам никакъв проблем в промяната на терминологията. Това не довежда до нищо повече за Министерството на здравеопазването.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: Колеги, приказвайки това, може да ги говорите на хора, които не са запознати с директивата. Нека да бъдем на ясно. Въпросната директива се отнася за условията и реда, но не казва кой какво трябва да признава. Тя е по отношение на свободно движение на хора и въобще няма никакво отношение към министърът на здравеопазването или която и да била институция, в която и да било държава членка.
Директивата има отношение към признаване не само на образователно квалификационната степен, но и на професионалната квалификация. Дебатът, който предизвика тази промяна беше във връзка с това специално за медицинските професии, че досега се уреждаше само признаването на дипломата. Т.е. образователната квалификационна степен. Това беше въпрос на двустранни междудържавни отношения да се признаят квалификациите.
Т.е ако аз имам диплома за лекар мога да работя в Германия само въз основа на тази диплома, само като редови лекар, но ако имам допълнително специалности, което вече е професионална квалификация те могат да бъдат признати само ако Република България има сключен договор за признаване на тези допълнителни квалификации с Република Германия. Това беше уредено по този начин. Сега с промяната се признават не само въз основа на двустранните взаимоотношения, а изобщо в рамките на Европейския съюз и професионалните квалификации, за да може лекарите и всички останали медицински специалисти да доказват не само базовото си образование въз основа на диплома, но да могат да работят като лекар и да работи по най-висшата специалност. С тази промяна това се цели. Тук е уловката. Как може да не се чете и да се опитвате да ни обяснявате. В стария член 194 е записано: “Медицинско образование за упражняване на медицинска професия се признава на лице”. Това е обща форма “се признава”. Вие го променяте. Хубаво е, че се променили професионална квалификация между медицинско образование, но сте поставили “се признава от министъра на здравеопазването”. Досега пет години се борим за децентрализирана система. Т.е. да изкараме определени правомощия от Министерството на здравеопазването, лицензионни режими, регистрационни режими и признаване на квалификации и да ги дадем на съсловието, за да може да носи отговорност за качеството на медицинската помощ в страната. Вие обратно ги централизирате и не само дипломите, но и професионалните квалификации. Излиза, че министърът на здравеопазването ще е този, който ще преценява дали на чужденеца “Х” да се признаят и трите специалности след базовото образование плюс дипломата. Това не може да бъде по този начин. Направих пример с държавата Англия. Министерството на здравеопазването не се занимава с тези въпроси. С тези въпроси се занимава камарата. Тази, която се занимава с регистрация и даване на право на определен специалист въз основа на всички квалификационни степени плюс дипломата да практикува професията си на територията на Кралство Великобритания. По същия начин стои въпроса и за медицинските сестри. По същия начин е в Германия. Ние искахме да дадем повече правомощия на съсловните организации, за да носят отговорността.
Обръщам ви внимание, че тук е записано “се признава” и е допълнено нещо, което сменя цялата концепция от министъра на здравеопазването.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Доктор Първанова е права, но аз искам да продължа, не само министъра не трябва и съсловната организация в една европейска страна определя правилата. Правомощия имат подразделения на съсловните организации в съответните лечебни заведения. Ако тук дойде човек със специалност, според този текст какво излиза, че се обажда на министъра и той му дава разрешение. Ние какво предлагаме със законопроекта. Подразделението на съсловната организация в съответната болница ще даде разрешение. Това е принципът навсякъде. В една демократична система трябва да има реципрочност. Навсякъде правилата се определят като има определени компетентни оторизирани институции. Министерството и министъра не може да бъде компетентната институция.
Предлагам тези текстове да се огледат още веднъж и да се предостави директивата, за да може да сравним изискванията, защото няма спор, че трябва да се съобразим с тази директива.
ПЛАМЕН ДЕМИРЕВ: Подкрепям това, което казаха доктор Първанова и доктор Щерев, още повече, ако обърнете внимание по-напред в текста, въпреки, че тук терминологично се пораждат различни моменти в член 183, където е записано какво е медицинска професия в алинея 2 е записано, че лекарите и стоматолозите, упражняват медицинската професия при условия на член 3, алинея 1 от Закона за съсловните организации. Още там където е записано как се упражнява професията е заложено, че трябва да се упражнява по този ред.
В Закона за висшето образование в член 97, алинея 1 са изброени право за упражняване на регулирани професии, каквато е медицината, се удостоверява с един от следните документи:
Първо, диплома за висше образование.
Второ, документ удостоверяващ професионалната квалификация.
Трето, документ удостоверяващ придобита правоспособност за упражняване на регулираната професия.
Ако обърнете внимание на допълнителните разпоредби на същия този закон там е пояснено какво е диплома, какво е документ за професионална квалификация и какво е документ за правоспособност. Не коментирам, че има повторение в обясненията на тези неща.
Категорично смятам, че трябва регулацията на тези неща и признаването, както на чуждестранните граждани, които упражняват професията или българските лекари се подчиняват на законите, които действат в съответната страна, включително и на техните съсловни организации, така трябва да бъде запазено правото тези неща да преминават през съсловните организации. Благодаря ви.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, действащият член 194 на действащото българско законодателство четете ли го? Ако обичате прочетете действащия член, за да видите, че това ви улеснява.
РОСИЦА ДЕРВИШЕВА: Член 194, от раздел 3 “Признаване на дипломи, удостоверения и други доказателства за професионална квалификация”.
“Медицинско образование за упражняване на медицинска професия се признава на лице, което е придобило медицинско образование и или медицинска професия в държава членка на Европейския съюз, другите държави от Европейското икономическо пространство и Швейцария.
Алинея 2. Министерският съвет по предложение на министъра на здравеопазването и министъра на образованието и науката приема наредби за условията и реда за признаване на дипломи и удостоверения и други доказателства за професионална квалификация по медицинска професия издадени в държави членки на Европейския съюз, други държави от европейското икономическо пространство и Швейцария”.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Виждате, че в момента е много по-сложно. Двама министри дават диплома. Сега нещата се опростяват.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Правилна е вашата забележка господин председател. Очевидно не може да се разберем. Имаме ред, по който българските граждани придобиват своето образование. За регулираните професии по медицина придобитото образование абсолютно им дава и професионална квалификация и достъп до пазара. Ние не се занимаваме с този въпрос в тази промяна на закона. Както знаете този закон е такъв от 2005 година.
В началото на месец март ние изпратихме група експерти в Брюксел на едни технически консултации с Европейската комисия във връзка със забележки, че текстовете на член 194 и 195 не отговарят на разпоредбите на новата директива за регулираните професии, а какви са изискванията на тази директива. Те са следните. Хората упражняващи регулирани професии веднъж получили диплома или друго удостоверение за професионална квалификация, диплома или друго удостоверение за професионална квалификация, защото дипломата също е такова удостоверение имат право на свободно движение в рамките на Европейския съюз. Следователно какво трябва да направим. Когато в България дойде лице от Европейския съюз с някакъв такъв документ, който удостоверява, че той е придобил професионална квалификация, а не образование. Той трябва да има свободен достъп до пазара. Какво предлагаме в тези два члена. Когато такова лице дойде на територията на България да подаде както и сега документите, с които удостоверява тази придобита професионална квалификация в Министерството на здравеопазването и министъра на здравеопазването да му разпише, че той има тази придобита професионална квалификация.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Няма кой да му признае квалификацията, ако не представи дипломата си.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Естествено. Ние имахме по-сложен режим. Първо трябваше да признаем диплома, след което да признаем професионална квалификация. Точно поради тези бележки сега опростяваме механизма за признаване на придобита професионална квалификация за всички онези граждани от Европейския съюз, които са под обхвата на директивата, като изискваме само един техен документ, след което казваме,че този документ означава придобита професионална квалификация и влиза на пазара на регулираната професия. По-нататък казваме в едно допълнително изменение, че министърът уведомява съсловната организация и съсловната организация вписва този човек в своя регистър, за да може да го следи в България. Това е най-общо казано правилото, което разписваме в тези два члена. Ние изобщо не променяме правилата за българските граждани, а опростяваме процедурата. Онова, за което доктор Първанова говореше беше старото правило, по което имахме червена зона през октомври миналата година, когато един път искахме диплома, втори път искахме документ за правоспособност. Това отпадна.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Уважаеми колеги, тъй като наистина се опитваме да търсим максималния консенсус предлагам да се предоставят директивите и да спрем до тук, за да може да ги обмислим. През следващата седмица да започнем отново, за да запазим добрия тон.
Ще ви помоля да се подготвите сравнително по-добре.
В сряда работната група ще се събере от 11.00 часа зала “Изток”.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Имам едно предложение. Отново ще се върна макар и за малко към акушерската помощ. Не може ли да намерим едно просто решение в Закона за здравното осигуряване в член 40, алинея 2 да осигурим всички жени след третия месец, които са неосигурени по алинея 1. Тогава всичко ще дойде на мястото си.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Въпросът не е толкова прост. Ще бъде обсъден в работната група.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Уважаеми колеги искам да ви помоля още нещо. До 15 юли ние трябва да представим в Европейската комисия отчет за изпълнението на забележките от мониторинговия доклад. Това е една от зоните, в които имаме забележка. Ще ви помоля да се опитаме да придвижим този закон през Народното събрание в един относително кратък срок, защото ако това не стане ние ще имаме една допълнителна зона на забележка от страна на комисията.
Всички колеги, които желаят, да направим едно обсъждане, заповядайте в Министерството на здравеопазването или поискайте ние да дойдем при вас в Народното събрание, да проведем едно предварително обсъждане на текстовете заедно с всички директиви. Ще изпратя в комисия таблица за съответствие на измененията, които предлагаме с директивата, за да видите, че това са транспонирани текстове.
Тези текстове не въвеждат режим на регулация. Те оказват къде трябва да бъдат представени документите, за да се види, че са удостоверяващи професионалната квалификация.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: Колеги искам да обърна внимание, че на предишните дебати ние проведохме консултации с Европейската комисия във връзка с режима, който се уреждаше за правото да се практикува професията на лекар, лекар по дентална медицина, сестра, акушерка и т.н. Ако много добре си спомняте тогава, отговорът беше, че признаването на квалификационните степени все още не означава правоспособност да се практикува професията в дадената страна. Това са две съвсем различни неща и правото да се практикува професията в страна членка на Европейския съюз се базира на принципа на субсидиарността, което означава, че се урежда от местното законодателство. Ако ние сме записали, че ако е член на лекарския съюз или асоциацията на медицинските сестри и на стоматологичния съюз тогава може да практикува професията. Това не противоречи на европейското законодателство. Така е и във всички останали страни. Ако си член на асоциацията или на сдружение тогава ще практикуваш. Тогава направихме промяна за членове на Европейския съюз ще бъде автоматично записването в лекарския съюз. Това са две съвсем различни неща. Автоматично не означава, че се признават дипломите и че може да практикуваш в Република България. Никой български лекар няма да бъде пуснат на практикува в Германия, ако не е член на съсловната им организация.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, доктор Станкова предлага да се направи една работна група от народни представители за изработване на Законопроект за подобряване състоянието, дейността и финансирането на болничните и оздравителните училища в България. Трябва да вземем решение ще създадем ли такава работна група? Лично аз не възразявам, но според мен никой не може да задължим.
Поставям на вниманието на всички, които има желание доктор Станкова пое този ангажимент да участва в тази работна група.
ИВА СТАНКОВА: Спомняте си това, което изложих по повод проблема. Искам да ви кажа, че едно от училищата е закрито поради редица причини. Съгласна съм, че в стратегията за развитието на училищата е посочено, че не би могло да съществуват училища с пет деца.
Двата проблема са преплетени и общи, предлагам създаването на работната група. Необходимо е да имаме становище по този въпрос. Може да решим има ли смисъл да говорим по този въпрос или няма смисъл, зависи как ще натежат вижданията. Така или иначе въпросът стои открит.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, уважавам искането на доктор Станкова, но искам да се върна към дебата, който проведохме.
ДОНКА МИХАЙЛОВА: Напълно подкрепям предложението на доктор Станкова, но нека да се има предвид, че те са на административно подчинение на Министерството на образованието и науката. Във всички случаи трябва да има експерти от Министерството на образованието.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Ние взехме решението в тяхно присъствие.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, няма да присъствам на следващото заседание на комисията и за това искам да заявя какво становище поддържам.
Първо, естествено, че трябва да се спазват директивите и да се стремим определени текстове да бъдат съобразени с последните документи от Европейския съюз.
Второ, принципът на реципрочност. Когато влезем в Европейския съюз от 1 януари 2007 година колегията от нас специалистите, лекарите, медицинските сестри ще бъдат подложени на огромен натиск.
Искам да се случи същото у нас нито повече, нито по-малко, от това когато един български лекар или сестра отиде да практикува в Дания, Франция или Германия. Там се случват определени неща. Ние ги знаем много добре. Знаят ги и от Министерството на здравеопазването. Ако това не се спази в гласувания законопроект тук дебата ще се пренесе в пленарна зала. Хубаво е тук да се проведе дебатът и да се има предвид това. Сляпото следване на директиви не е добре за България. Трябва да имаме защита на нашите специалисти, защото се налага. Никой не говори за защита на хирурзите в Германия. Те имат защита, защо да говорят за нея. Ако започнем по този начин, министъра да дава бележки и те да започнат работа тук, още от летището преминава през министерството взема бележка и отива на работа. Това не може да стане.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: Искам да ви напомня, че премахнахме владеенето на български език. Не зная как ще работят. Това е много сериозен въпрос.
Колеги, искам да обърна внимание, че поради бързане и за да се покажем пред Европейския съюз ние приехме предварително отваряне на пазара за услуги по една директива, която щеше да се приеме в Европейския съюз. Отворихме нашият пазар за услуги, Европейският парламент не прие тази директива, върна я и сигурно години ще отнеме за да бъде внесена втори път за разглеждане в парламента. Мотивът беше, че никой не се съгласи от останалите страни членки. Само нашето българско законодателство в момента е отворено за целия Европейски съюз за услуги. Ще направим същото и за лекарите. Няма в момента законодателство и тепърва се обсъжда стратегия, която да може да регулира въпросите за свободно движение на пациенти, на специалисти и т.н. На края другите лекари ще дойдат да работят тук, а нашите няма да имат същата възможност.
ПЛАМЕН ДЕМИРЕВ: Искам да направя едно пояснение, току що доктор Цеков ми даде нещо, което не съм виждал, което е извадка от Закона за фармацевтите, но сега го даде като допълнение към Преходните и заключителни разпоредби на Закона за здравето, в което има параграф 1 за изменение в Закона за съсловните организации. Предложение за изменение на член 132 от Закона за съсловните организации, лекарите и стоматолозите да се създаде нова алинея 4.
Алинея 4. Лекарите и стоматолозите граждани на държави членки на Европейския съюз, другите държави от Европейското икономическо пространство и Швейцария се вписват в регистъра на Районните колегии на Българския лекарски съюз съответно на районните колегии на ССБ въз основа на изпратено от министъра на здравеопазването уведомление придружено от копие на документите постъпили в Министерството на здравеопазването по реда на наредбите на член 196, алинея 5 и член 194, алинея 2 и член 195, алинея 2 от Закона за здравето”.
Този текст, който сега получавам може би донякъде ще позволи дискусията да продължи в правилна посока.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Моето предложение е да се добави, че придобиват правата и задълженията на всички членуващи.
ПЛАМЕН ДЕМИРЕВ: Така е записано в закона за лекарите, не говоря за фармацевтите. Тук е казано ясно – параграф 1.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Това предложение на министерството е за Допълнителните разпоредби.
Колеги, ще помоля от Министерството на здравеопазването да предоставят съответните изисквания на Европейския съюз с директивите, които налагат тези промени. На работната група в сряда може да се обсъди, за да може да се приеме през следващата седмица.
ДАМЯНОВ: Искам да съобщя, че вчера се проведе един разговор с министър Гайдарски във връзка с едно писмо, което избрахме до доцент Китов и народните представители по проблемите на продължаващото обучение. Съобразявайки се със заетостта на министъра, той вчера покани да се съберем на една дискусия в сряда в 11 часа, когато се обяви работната група.
В сряда ще направим подобна дискусия в първа зала на Софийския университет, за да бъде максимално близко до Народното събрание и да облекчим вашето идване.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Доктор Демиров, вие имате ли покана.
ПЛАМЕН ДЕМИРОВ: Професор Дамянов ме уведоми, че е изпратил поканата ми в Българския лекарски съюз.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Ще помоля да се подготвите за тази среща.
ДАМЯНОВ: Въпросът е да се поставят проблемите в дискусионен характер, за да може да се търси споразумение.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Надявам се, че няма да има предложения от рода на това, което направи професор Николов, че трябва да стане само на едно и също място.
ДАМЯНОВ: Въпросът е всички субекти, които са в обучението да придобият права, за които претендират.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Благодаря за участието. Закривам заседанието на комисията.

(Заседанието завърши в 17.00 часа)





СТЕНОГРАФ:
/П.Георгиева/ ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/доц.Борислав Китов/