П Р О Т О К О Л
№ 34

Днес, 13 юли 2006 г. от 15.00 часа се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазване към Четиридесетото народно събрание.

---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

Комисия по здравеопазване

Стенографски запис


П Р О Т О К О Л
№ 34

Днес, 13 юли 2006 г. от 15.00 часа се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазване към Четиридесетото народно събрание.
Заседанието се проведе под ръководството на председателя на комисията – доц. Борислав Китов при следния

ДНЕВЕН РЕД:


1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за кръвта, кръводаряването и кръвопреливането, № 653-10-26 от 07.07.2006 г. – второ гласуване.
2. Проект за решение за приемане на Годишен доклад за младежта за 2005 г., № 602-03-15, внесен от Министерски съвет на 27.06.2006 г.
3. Законопроект за защита при бедствия, № 602-01-50, внесен от Министерски съвет на 21.06.2006 г.
4. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за управление при кризи, № 602-01-49, внесен от Министерски съвет на 21.06.2006 г.


Към протокола се прилага списък на присъствалите народни представители и гости.
* * *

ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги откривам заседанието на Комисията по здравеопазване. Имаме необходимият кворум.
Има молба от страна на Агенцията за младежта и спорта, да разгледаме тяхната точка, тъй като нещата са консенсусни.
Предлагам да започнем с точка втора от дневни ред.
Има ли някой, който да бъде против? Не виждам.
Ще помоля колегите от агенцията с няколко думи да представят Годишния доклад за младежта за 2005 година.

Точка 2 - Проект на Решение за приемане на Годишен доклад за младежта за 2005 г., внесен от Министерския съвет.

ВЕСЕЛА ВАСИЛЕВА: Годишният доклад за младежта за 2005 година беше приет на заседание на Министерския съвет на 8 юни 2006 година. Той представя актуалното състояние на младите хора в страната.
Очертани са основните приоритети на държавната политика. Държавната агенция на младежта и спорта има координираща и водеща функция по отношение на разработването, реализацията и контрола по отношение политиката за младежта. За изработването на този доклад беше сформирана междуведомствена комисия, в която участваха представители, както на държавните институции, така и на неправителствения сектор. Докладът, който ви предоставяме е изработен и въз основа на изследване на Агенция “Медиана”. Той обхваща две възрастови групи. Млади хора от 15 до 18 годишна възраст. Втората група е между 18 и 35 годишна възраст.
Има шест основни приоритета върху, които е работено, а именно демографска характеристика; здраве, образование, трудова заетост; свободно време и гражданска активност.
При внасянето в Министерски съвет не бяха направени бележки от държавните институции. Имаше само три технически грешки от Министерството на здравеопазването. Благодаря ви.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Благодаря ви. Колеги имате думата.
В глава “Втора”, където сте направили сравнителен анализ и здравен статус на младите хора има данни за детска смъртност, която отговаря на истината за съжаление, но по отношение на майчината смъртност е много по-различен от реалния.
В момента в България майчината смъртност на 100 хиляди живородени деца е 10,02, а не 19,1. Ние сме изискали справките. Записали сте данните в промили, което е страхотия.
ВЕСЕЛА ВАСИЛЕВА: Това беше грешката, която е поправена от министерството.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Вие правите изводът, че общата заболеваемост продължава да се задържа на високи нива. Обща заболеваемост, но на кого? Говорите за младите хора, но в кои категории?
Считам, че така както е дадено е много общо и не е точно. Вие разделяте категориите на две и изведнъж записвате, че общата заболеваемост продължава да се задържа на високи нива.
Най-малко или трябва да се разбие точно, или да не се записва.
В спешните мерки, вие считате, че е необходимо законодателно разграничение между меката и твърда дрога. На кого е тази позиция? Холандският модел ли предлагате? Ще помоля да разбираме нещата.
Колеги имате думата за дебат.
РАДОСТИНА РАДАНОВА: Това, което е записано в момента беше направено по предложение на Агенция “Медиана”, която проведе проучването и прието от всички участници да се търси възможност и решение на държавата, а не че е дадено като решение да се приеме. Да се работи в тази посока като това е политиката на държавата, като бъдещо развитие, а не като мярка, която ще се прилага.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Спешни мерки означава, че това е нещо, което трябва да се реши в тази посока. Извинявайте, но не мисля, че точно от Агенцията за младежта и спорта трябва да има категорично становище по отношение на законодателно разделяне на мека и твърда дрога. Има Закон за наркотици и нещата са регулирани в Европейския съюз.
Според мен, не е редно това да се прави от вас. Още повече е добре да погледнете какви са изискванията на Европейския съюз по тези въпроси.
РАДОСТИНА РАДАНОВА: Да приемем ли, че предлагате този текст да отпадне?
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Мисля, че най-малко трябва да бъде прецизиран.
От друга гледна точка, ако в Закона за наркотиците и Наказателния кодекс търсите законодателно разделяне е съвсем друго, но не става ясно.
РАДОСТИНА РАДАНОВА: Идеята беше категорично да се насочим към търсене на решение на този проблем, а не като разделянето им в закона. Поставено е като задача за работа оттук нататък.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Според мен, трябва да прецизирате текста. Ще помоля да ми отговорите какво означава висока заболеваемост? За коя група става въпрос? В какви болести? Става въпрос за млади хора.
РАДОСТИНА РАДАНОВА: За съжаление това също е извадка от изследването на социологическата агенция “Медиана”.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Това е официален доклад на една държавна агенция. Този доклад след това става и доклад на българското правителство. Общи термини “висока заболеваемост” без да имате анализ и да предоставяте данни, за нас не е приемливо. Ако има данни, които да ги дискутираме и да разберем за какво става въпрос. Например, не оспорвам данните, че сред групите младежи има висок процент на хора, които употребяват наркотици. Общата заболеваемост е нещо, което не приемам като текст, който следва да залегне тук когато става въпрос за младите хора. Ще помоля да прецизирате този текст, или да отпадне. Ако имате данни вземете ги, но мисля, че това трябваше да се стикова с Министерството на здравеопазването. Има специален институт, който проследява общата заболеваемост. Вземете данните от тях.
ВЕСЕЛА ВАСИЛЕВА: При обсъждането сме имали представител на Министерството на здравеопазването и след всички редакции докладът беше върнат във ведомствата. Те го разглеждаха втори път.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: За съжаление много често става така.
ВЕСЕЛА ВАСИЛЕВА: Много добре ви разбрах. Вие сте прав.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Погледнете какво сте записали, 19 към 1000. Ще помоля да оправите тези неща.
ВЕСЕЛА ВАСИЛЕВА: Това беше техническа грешка, която е отстранена.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Може ли този документ сега да се вижда от Националния център по борба с наркотиците? Това нормално ли е? Центърът, който се боли с лечение и превенция да не е видял какво предлагате.
ВЕСЕЛА ВАСИЛЕВА: Провеждана е кореспонденция и в момента не мога да реагирам.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Явно, нямате стиковане.
ЕМИЛ КОНСТАНТИНОВ: Господин председател, предлагам текстът за наркотиците да отпадне. Получава се, че една агенция се грижи за здравето на младите хора, а в същото време им разрешаваме да ползват наркотици.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Моето становище е същото. Въпросът е много сложен и винаги е разглеждан. Преди години, когато разглеждахме този въпрос решихме с оглед на профилактика да няма разделяне за мека и твърда дрога и не приехме Холандския вариант.
Предлагам да бъде уточнено или да отпадне.
АЛЕКСАНДЪР АНГЕЛОВ: /Национален център по наркомания/: Искам да кажа, че от пръв поглед това, което може да обмислим и прецизираме в точка първа на спешните мерки е не между разпространението и употребата, евентуално между употребата на меки и твърди, там може би има смисъл да се разсъждава върху този аспект.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, това е един доклад. В момента, така както е предложен, трудно бихте могли да промените нещо. Така или иначе ние в становището, което ще изготвим ще отбележим тези неща. Ще настояваме в крайния вариант, да бъдат отбелязани тези неща.
ВЕСЕЛА ВАСИЛЕВА: Приемаме бележките.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги имате ле въпроси? Няма. Ние не сме водеща комисия за това се спряхме само на частта за здравеопазването.
Надявам се, че всички добри неща, които са записани като възможности за младите хора да бъдат факт.
Мисля, че крайно време е да се подготви Закона за младежта.
Моля, който е съгласен да бъде приет Годишния доклад за младежта за 2005 година, да гласува?
- “За” – 16.
- “Против” – Няма.
- “Въздържали се” – Няма.
Приема се.
ВЕСЕЛА ВАСИЛЕВА: Благодаря ви много. Успешна работа.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, преминаваме към разглеждането на точка 1 от дневния ред - Общ законопроект за изменение и допълнение на Закона за кръвта, кръводаряването и кръвопреливането, № 653-10-26 от 7 юли 2006 година.
РОСИЦА ДЕРВИШЕВА: Закон за изменение и допълнение на Закона за кръвта, кръводаряването и кръвопреливането.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, имате ли предложения за промяна на наименованието на законопроекта? Няма.
Моля, който е съгласен, да гласува?
- “За” – 16.
- “Против” – Няма.
- “Въздържали се” – Няма.
Приема се.
Параграф 1.
РОСИЦА ДЕРВИШЕВА: Предложение за нов текст по вносител Министерски съвет.
В член 5, алинея 1 думите “и Военномедицинска академия” се заличават.
Предложение за нов текст по вносител народния представител Борислав Китов.
Член 5 се изменя така:
“Член 5, алинея 1. Многопрофилните болници за активно лечение, в чиято структура има отделение по трансфузионна хематология доставят на центровете по трансфузионна хематология всяка единица взета от тях кръв срещу възмездяване за разходите по тяхното вземане.
Алинея 2. Центровете по трансфузионна хематология доставят на лечебните заведения за болнична помощ и диспансерите с легла кръв и кръвни съставки срещу възмездяване за разходите по тяхното диагностициране и преработка.
Алинея 3. Условията и реда за възмездяването по алинея 1 и 2, както и за остойностяване на разходите се определят с наредба на Министерския съвет.
Алинея 4. Центровете за трансфузионна хематология и Военномедицинска академия доставят плазма на производители на лекарства по цени, при условия и по ред определени с наредба на Министерския съвет.
Алинея 5. Средствата по алинея 3 и 4 постъпват в Министерството на здравеопазването, включват се по бюджетите на центровете за трансфузионна хематология и се разпределят както следва:
Първо, не по-малко от 60 на сто – за финансиране на промоция на безвъзмездното и доброволно кръводаряване и за придобиване на дълготрайни материални активи за съответния център за трансфузионна хематология.
Второ, до 40 на сто – за материално стимулиране на работещите в съответния център за трансфузионна хематология”
Предложение на народния представител Руденко Йорданов.
Член 5, алинея 4 се изменя както следва:
“Алинея 4. Условията и реда за стимулирането, организирането, провеждането и остойностяването на дейностите, свързани с кръводаряването, както и за възмездяването по алинея 1 и 2 се определя с Наредба на Министерския съвет.”
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги имате думата.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Благодаря ви господин председател за възможността да защитя предложението си, което е органично свързано с идеите, които залагате във Вашите текстове за изменение и допълнение на сега действащия закон.
Предлагам, дебатът по целия член 5 и не само по-конкретните предложения да бъде взаимосвързан, защото сега действащата нормативна база и вашите предложения за изменения и допълнения са повече ангажирани с процеса за възмездяване на дейностите по вземане, диагностициране, транспортиране и съхранение на кръв. В пленарна зала отбелязах, че е изключително остаряла нормативната база свързана с промоцията, със стимулирането и с организацията на безвъзмездното кръводаряване.
Смятам, че текстът, който предлагам ще вмени задължения на Министерството на здравеопазването да актуализира сега действащите наредби така, че да може да бъдат включени за финансиране и дейности свързани със стимулирането, организирането, провеждането на безвъзмездното кръводаряване. Защото сега действащата Наредба за стимулиране на безвъзмездното кръводаряване е направо архаична. Никой не отделя финансов ресурс, за да може да я изпълни. Например, цитирах екскурзия в чужбина, плащане на билети за ползване на автомобилен транспорт. Ползване на определени права от кръводарителите каквито на практика не могат да получат, защото няма кой да ги плати.
Когато разсъждаваме върху това – кой, на кого и колко плаща и съществуващата реалност, при която доколкото зная един литър кръв, поправете ме ако греша, центровете плащат на болниците по около 20 лева за литър. Така ли е?
ТОДОР КУМЧЕВ: Така е, вчера проверих.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Тогава, ако пресметнете стойността на една закуска, която е по време на кръводаряването тази стойност е около 8 лева. Следователно с тези пари 20 лева при положение, че една банка е между четиристотин и петстотин милилитра Центъра по трансфузионна хематология не може дори да възстанови разходите по подкрепителната закуска. Следователно има нещо важно, което Министерството на здравеопазването, би трябвало с текста, който предлагам да разреши с една цялостна промяна на съществуващата подзаконова нормативна база и да уреди финансирането така, че да няма страна, която да се чувства ощетена. Защото това е един процес, в който отделните субекти действат на принципа на скачените съдове и няма дейност и стойност, която да противопоставя болниците на центровете и обратно центровете на болниците.
За това пледирам текстът за промяната на член 5, алинея 4 да се приеме във вида, който предлагам. Готов съм да прибавя към текстът добавката: “Както и за възмездяването по алинея 1 и 2, така и алинея 4” за да може тази наредба да обхваща всички проблеми свързани, стимулирани, организирани, провеждане, остойностяване и взаимоотношенията между отделните субекти в процеса на кръводаряването. Благодаря ви.
ЕРДИНЧ ХАДЖИЕВ: Господин председател, искам да подкрепя доктор Руденко Йорданов, въпреки, че член 10 гласи: “Даряването е хуманитарен и доброволен акт на милосърдие и човешка солидарност, при който от дарителя безвъзмездно се взема кръв или кръвни съставки”.
Като лекар бях свидетел на кръводарителство в продължение на 15 години. От регионалните кръвни центрове идва група, която насрочва деня за кръводаряване. Съответно се дава по един шоколад и обяд. Ако лекарят на съответният участък не намери спонсор, който да спонсорира самото кръводаряване, то се проваля. За един шоколад никой не идва да дарява кръв. Ако лекарят намери спонсор има случаи, при които се дарява до 20, 30 литра кръв.
След като от 2000 година в здравеопазването влезна в сила джипи системата, джипито като едноличен търговец няма никакъв интерес да помага на кръводаряването.
Предложението на доктор Руденко Йорданов е навременно. Смятам, че трябва да се узакони с наредба на Министерския съвет, където самото кръводаряване по някакъв начин трябва да се обезвмезди.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Благодаря ви. Напълно съм съгласен с вас. Доктор Руденко Йорданов от една страна е прав, че в момента набирането на кръвта е доброволно. Ясно е, че кръвните центрове не могат да си възстановят, включително и средствата по разходите, които правят. Болниците, както и общо практикуващите лекари нямат никакви интереси да участват в кръвонабирането, защото това за тях е главоболие.
Според мен, варианта, който предлагаме с допълнението, което доктор Руденко Йорданов прави дава една заинтересованост, както за събирането на кръвта, за която разходите ще бъдат платени от страна на кръвния център и обратно. След това болниците ще възмездят разходите направени от кръвните центрове, което изобщо не е в нарушение, защото Законът за лечебните заведения предоставя тази възможност. В закона е записано, че могат да се възмездяват финансови разходи направени от трета страна. Това е нещо, което нито ощетява министерството, напротив дава една възможност за контрол на дейността. След това 60 на сто от средствата ще отиват наистина за нова апаратура, защото днес се похвалихме пред комисаря, че работим с много модерна апаратура, но трябва да ви кажа честно, че не е точно така. Тя беше модерна когато се купи преди 5 – 6 години и от тогава нищо не е закупено, защото има малко средства.
Уважаеми колеги, що се отнася до тези 40 на сто за стимулиране на работещите, аз ви казах, че в момента това е една крайно не примамлива специалност и хората загубват желание да работят за 220 – 250 лева. Моят апел е да направим възможност за подобряване на техния статус.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Смятам, че тези текстове могат да бъдат подкрепени. Този въпрос е много важен за страната, искам да попитам доцент Андреев или министерството все пак правен ли е анализ защо така не върви дейността за подкрепа, стимулиране, поощряване на безвъзмездното и доброволно кръводаряване.
Предишното Народно събрание имаше няколко акции. Самите те не бяха подготвени много добре. Не беше използван механизма за предварителното набиране на народни представители, които ще направят личен пример и ще бъдат като водещи в страната. Не си спомням в това Народно събрание да е имало такава акция.
В предишното Народно събрание имаше пет или шест такива акции. Има нещо, което е сбъркано в цялостната система за поощряване на това безвъзмездно доброволно кръводаряване.
Ще помоля да ни кажат на кратко какво става и защо не се поощрява достатъчно? Оттам няма и добри резултати. Благодаря ви.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Доцент Андреев, ще отговорите ли?
СТОЯН АНДРЕЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, въпросът е много интересен и аз подкрепям предложението на доктор Руденко Йорданов, защото нашата общественост не се е ангажирала с решаването на този проблем. В закона и някои нормативни документи е записано, че имаме нужда от помощта на неправителствени организации, каквато е “Българския червен кръст”, но нямаме реална помощ при провеждането на тези кампании за организиране на кръводаряването. Нашето общество не е ангажирано. То се ангажира тогава, когато има близък болен и трябва да отиде принудително да даде кръв. Няма уважение към кръводарителят. Доктор Руденко Йорданов е много прав.
В Букурещ се проведе на страните от Пакта за стабилност. В Хърватска, Словения и Албания в момента се отделя много голямо внимание към проблемът за кръводаряването и кръвопреливането. Държавата влага инвестиции и за промоция на самия процес на кръводаряване и агитиране. При нас когато настъпи време за кампания нямаме пари да напечатаме покани и покани. Това е една от причината. Нашето отделение за организиране на кръводаряването се състои от 12 човека, а в Хърватска са 60 човека. Те са успели да достигнат до 60 на сто от населението с лични контакти. Такъв е проблемът. Нашият народ не е лош и зъл. Преди години имаше теории, че поради тази причина не се дава кръв. Да, той ще даде кръв, но ние трябва да отидем до него. Трябва да достигнем до него и да го убедим за какво отива тази кръв. Той следва да знае, че отива за болен човек, а не се продава и изнася. Ние нямаме начини, за да достигнем до хората.
Ще помоля представителите на медиите да ни извинят, но и те не ни помагат в това отношение. Те предпочитат да напишат някъде какъв гаф е станал с кръводаряване и кръвопреливане, отколкото да напишат какво добро е станало благодарение на кръводаряването.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Те без пари нищо не правят. За това трябва да има средства за промоция. На медиите следва да се заплаща.
СТОЯН АНДРЕЕВ: Ще плащаме.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: За това става въпрос, че трябва да има средства.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Господин председател, не съм съгласен. Да отречем тази благородна кауза и, че медиите трябва непременно да бъдат заплатени за да подкрепят, според мен това е голям парадокс. Не смятам, че е така.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Искам да взема отношение и считам, че дебатът, който провеждаме за изменение и допълнение на Закона за кръвта е абсолютно актуален. Както действаше досега закона с цитата, който направи доктор Йорданов е изключително остарял, не отговарящ на нашите промени в обществото. Не отговарящ на промените в областта на здравеопазването. Ниската заинтересованост на цялото общество, както и на здравните заведения в сферата на здравеопазването. Преди малко беше подчертано започвайки от до болничната помощ, първата линия личният лекар и достигнем до болниците, нито едно от звената няма интерес да осигури, достави и набави дарители или да провежда акциите по кръводаряване.
Досега във Военномедицинска академия нещата по линия на кръводаряването и кръвопреливането вървяха перфектно, поради простата причина, че наборниците и всички, които бяха на редовна военна служба бяха посещавани от екипите за кръводаряване. Мога да кажа, че Военномедицинска академия даваше изключително голям дял в центровете по хематология в цялата страна. Ако бъркам държа да бъда поправен.
Според мен, с навлизането на платената армия този източник за добиване на кръв ще намалее. Т.е. нашето общество трябва сериозно да се замисли за това как следва да направим така тази хуманна дейност да бъде действително хуманна. За цялото общество да има еднакъв израз, например при провеждането на кръводарителни акции, да не се говори, че медиите трябва да получават заплащане.
Считам, че дори за обществените средства за информация, би трябвало активно да съдействат, като БНТ, Червеният кръст и всички свързани организации по събирането на кръв. Самите те да инициират подпомагането и организирането на тези кампании, а не да чакат обратното – да получават стимулиране от страна на Българския червен кръст или от нужните ведомства.
Завършвайки, бих искал да кажа, че действително предложенията, които са направени по законопроекта в точка 4 и 5, да могат средства действително да влизат.
Считам, че разпределението на средствата 60 към 40 е правилно като процент, за да може да се даде реален икономически тласък. Знаем, че само с идеи, пожелания и кампании не може да се разчита. Трябва да бъдат адекватни към съвременните икономически критерии на живот. Необходимо е да бъдат поощрени хората, които кръводаряват, съответно и различните много профилни болници и лечебни заведения.
ХАСАН АДЕМОВ: Господин председател, искам да задам един въпрос. Според мен, по-важният въпрос е лечебните заведения от къде вземат този финансов ресурс, с който трябва да плащат? Кой е източникът на финансиране?
ЕМИЛ РАЙНОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, въпросът, който господин Адемов зададе е напълно резонен. Тук е мястото да кажа, че ние подкрепяме законопроектът, който доцент Китов предлага, но възразяваме срещу алинея 2. Защото не може да се иска Центровете по трансфузионна хематология да доставят на лечебните заведения срещу заплащане разходите. Министерството на здравеопазването и в момента покрива разходите. Министерството на здравеопазването купува всички консумативи за диагностика и обработване на кръвта. Всичко останало подкрепяме, но алинея 2 не подкрепяме.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Проблемът е, че средствата, които постъпват отиват наистина за дейност, която вие трябва да обезпечавате. Тази дейност е една и съща.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Съвършено прав сте господин председател. В разсъжденията си всички колещи общо взето покриха големият проблем, който в държавата и сега съществува и занапред ще се задълбочи, след като наборната служба отпадне. Източниците на кръводаряване стават все по-малко и по-малко. Текстовете, за които сега говорим нямат отношение именно към този голям проблем. Тези текстове са в пълен синхрон с онова, което е предложено от нашето министерство. Има едно единствено изключение, за което каза колегата Емил Райнов – алинея 2. Там се получава едно смесване на отговорности и прехвърляне на държавни отговорности на плещите на болниците. Именно това бих искал да обясня, ако дадете възможност.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Заповядайте.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Става въпрос за следното. В член 82 на Закона за здравето, една от държавните задачи в системата на здравеопазването е снабдяването с кръв и кръвни продукти. Това изцяло се финансира от бюджета. В националната система за осигуряване на кръв и кръвни съставки основна роля играят центровете по трансфузионна хематология, които са общо пет в националната система. Пет центъра осигуряват диагностициране, преработката и снабдяването на системата с кръв и кръвни продукти. Тези пет центрове са обхванати от системата за мониторинг на качеството и трансмисивните инфекции, които понякога се пренасят с кръвта. Това е гръбнакът на националната система. Цялата дейност на тези центрове се осигуряват с финансиране от централния бюджет. Това, което се случва с алинея 2 е, че ангажиментите на националния бюджет да осигури функцията на тези центрове се прехвърлят частично върху много профилните болници, които трябва да получат продукта. Ние ще изпаднем в ситуация правейки това в този закон да достигнем до момент, в който болниците нямайки възможност да платят кръвните продукти да не получават кръвни продукти. Защото сега с този текст в алинея 2 караме задължително болницата за всяка единица кръв, която получи от центъра да заплати. Това е нещо, което болниците сега получават безплатно. Тук съвсем резонен е въпросът на доктор Адемов. Ако това ще се случва кой ще финансира болниците, за да могат те да си позволят да купят кръв, защото формално това ще се случи. Сега възмездяват центровете само за онези количества кръв, които получат над планирането. Планирането става с една заповед на министъра на здравеопазването. Т.е. в рамките на планираните количества кръвта се доставя на болниците безплатно. С тази поправка в алинея 2 този кръв ще трябва да се заплаща. Ние предвиждаме тук са се получат проблемни ситуации, които не зная как ще се решават. Именно в контекста на това, което казвам са нашите възражения по изменението на алинея 2. Нека да не прехвърляме държавната задача върху плещите на болниците, които са търговски дружества и едни независими структури.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Излиза, че необходимите обеми се казват от министъра и това е отношението на държавата. Всичко по-нататък се заплаща, което е първото нарушение на принципа.
Второ, защо частните болници сключват договори и плащат кръвта? Доцент Андреев, така ли е?
СТОЯН АНДРЕЕВ: Не навсякъде е така. В Пазарджик не плащат.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Въпросът е, че останалите плащат. Получава се една неравнопоставеност на нещата. Оттам нататък въпроса е, че когато държавата осигурява тези неща, ако това е грижа на държавата… разберете, че те не могат да се финансират добре.
Представете текст, с който да се подобри финансирането. Господин Цеков, вие знаете, че до преди две години това беше така и никой не спря да използва кръв при нужда.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Господин председател, вие сте направили едно предложение, което мисля, че ще подобри финансирането на центровете, а именно: “Средствата, които се заплащат от болниците за получената над планираното количество кръв да се разпределят по начина, по който ние възприемаме” и той е съвършено правилен.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Доцент Андреев, колко е над обемите?
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Това ще донесе значителни възможности да се завиши материалното стимулиране на хората работещи в центровете.
СТОЯН АНДРЕЕВ: Не мога да посоча точни цифри, но не се превишават много за кръвта и кръвните съставки с изключение на плазмата. Плазмата двойно и тройно надвишава лимитите. Освен доходи от кръвта имаме доходи и от платени услуги. В момента се прави на полицията. Това са 40 – 50 хиляди полицаи и тези пари идват към нас, но отиват в бюджета на Министерството на здравеопазването. В случая, ако се върнат при нас ние ще имаме пари.
В националния център имаме приходи по пътеки, които не идват до нас.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Действително това ще предостави допълнителен финансов ресурс, който директно ще може да се използва в работата на центровете. Ще се върна към един аспект, който засегнахте преди малко, а именно планирането на количествата. В закона много детайлно е разписано как се планират количествата кръв, която центровете да осигурят на лечебните заведения. Това е една сравнително стройна и добре разработена система, която се базира на отчетите, които лечебните заведения дават за изтеклата година и за това, което са ползвали. На базата на тези ползвани количества става планирането за следващата година.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Това означава, че няма да ги надвишат много.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: По принцип стремежа е да няма незадоволяване на нуждите независимо дали болниците са частни или държавни. Такъв е стремежът. Друг е въпросът, че кръвта не достига във всички моменти. Това е един по-генерален въпрос и не се решава по никакъв начин с алинея 2.
Отново ще повторя, че голямото притеснение е да не стане така, че болници, които са в тежко финансово състояние или изпаднат в такъв момент да не могат да заплатят кръвта, която трябва да получат планово от центровете. Тогава може да се получат лоши практики, на искане на допълнителни средства от пациентите, които имат нужда от кръвопреливане, за да може да се получи кръвта. Опасявам се, че с този текст ние отваряме такава врата в закона.
Призовавам да не се избързва с тази корекция.
ВАСИЛ ПАНИЦА: Подкрепям предложението на доцент Китов. Искам да ви кажа няколко думи за истинската картина, която е в болниците и най-вече в хирургическите комплекси. Кръвта, която идва от Центровете по трансфузионна хематология е едва около 60 на сто от необходимото. Масова е практика в големите хирургически центрове, говоря за Пловдив, болният ще се оперира, трябва четири човека да дадат кръв. Това тава поголовно. Това не е доброволно вземане в известен смисъл. В никакъв случай, не е доброволно вземане. До кога ще продължи тази система? Не трябва да се заблуждаваме, че кръвта стига.
Необходимо е, да се помисли за по-радикално решение за адекватно финансиране на снабдяването с кръв. Това не е начин за снабдяване с кръв. Действа безотказно, за да оперират близките си хората дават всичко и намират донори, но до кога?
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Искам да допълня, че много често колегите се презастраховат, защото трябва да имат в наличност кръв. Тази кръв не винаги се използва и често се злоупотребява с нея.
Доцент Андреев знае много добре, че когато започнат да плащат това няма да се прави. В момента кръвта не се цени.
ТОДОР КУМЧЕВ: Слушам внимателно дискусията още повече, че Законът за кръвта, кръводаряване и кръвопреливане е изключително важен. Няколко пъти посетих Центъра по трансфузионна хематология в София през тази седмица. Заинтересовах се какво става с количествата кръв и какви са финансовите взаимоотношения. Истината е, че центровете по трансфузионна хематология заплащат един литър кръв на отделеният по трансфузионна хематология на съответните областни болници по 20 лева за литър, което не е достатъчно. По този начин кръвта не се цени.
Вкарвайки вид финансови взаимоотношения в алинея 1, считам че е важно, за да може колегите, които работят с кръв да я ценят повече.
Доцент Паница, необходимо е да ви кажа, че системата на родственото кръводаряване в България ще остане и за следващите години като рутинна, защото е практика в много и различни страни. Няма друг начин освен чрез родственото кръводаряване да бъде гарантирана кръвта. Доколкото заплащането в отделенията по трансфузионна хематология нещата са различни. Прав е доцент Китов, че отделенията не получават достатъчно материално стимулиране. Има и нещо друго, че болниците като търговски дружества имат право в разходите си да има съответна методика за допълнително материално стимулиране, с което този въпрос може да се реши до известна степен.
Според мен, с новата наредба на Министерството на здравеопазването по отношение цената на кръвта, следва да се актуализира. В никакъв случай не може да остане така.
ВАСИЛ ПАНИЦА: Моята реплика е във връзка с това, че се спомена за родственото даряване. Няма такова нещо. Става въпрос за близки, приятели, колеги, а не само за роднини. Много добре знаете това.
ТОДОР КУМЧЕВ: Доцент Паница преди 15 години имаше институции като Българския червен кръст, които организираха доброволното кръводаряване от предприятие на предприятие. Лично аз съм бил многократно кръводарител като всички лекари, които присъстват тук.
Ние се намираме в пазарна икономика и в условия на демокрация, където обществото има друг начин на мислене. Не може да не се съобразим с това.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Искам да направя едно малко допълнение с цел по-прецизна да бъде дискусията. В крайна сметка уважаеми колеги, Министерството на здравеопазването и центровете не заплащат кръвта. Нека да бъдем прецизни във формулировките. Ние плащаме разходите по вземане на кръвта. Осигуряваме материалите, с които това става. Кръвта по закон в държавата е безвъзмездно дарение. Ако трябва да актуализираме цените свързани с разходите, които се правят при вземането на кръв, да, това би трябвало да бъде отчетено и мисля, че ще бъде отчетено в новата наредба. Нека да не говорим, че някъде се плаща кръвта. Най-малкото, че това се прави от националните центрове по трансфузионна хематология и в системата на техните отделения.
В интерес на истината въпреки, че до голяма степен съм съгласен с това, което твърди доцент Паница, отново искам да обърна внимание, че този текст няма да реши проблема с липсата на кръводарители. Липсата на кръводарители е проблем от съвсем друго естество. Тук става въпрос да се въведе една система на разплащане между болниците и центровете за трансфузионна хематология, която ако се въведе за задължително заплащане на кръвните единици, опасявам се, че ще има опасност да се случат сериозни бъдещи сътресения в тази система.
Според мен, е малко не добре анализирано предложението, макар да разбирам подбудите поради, които е направено. Наистина заплатите на хората, които работят в центровете по трансфузионна хематология са ниски. Ако ние възприемем, това което сте предложили в алинея 5, мисля че ще се получи едно подобряване на финансирането на дейността на хората работещи в центровете, без да създаваме опасния прецедент болниците да заплащат всяка единица кръв. Нека да оставим системата да работи както досега е работила. Имаме система за планиране в снабдяването на кръв. Снабдяването е безвъзмездно. Единствено количествата над плана да бъдат заплащани. Освен това системата работи равнопоставено за всички видове болници. Към момента няма пряка необходимост от въвеждането на този нов регламент. Благодаря ви.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Господин заместник-министър, за съжаление повечето частни болници плащат.
Колеги, мисля, че приключихме дискусията по този член.
Моля, който е съгласен с предложението на Министерски съвет по параграф 5, член 5, алинея 1, да гласува?
- “За” – 15.
- “Против” – Няма.
- “Въздържали се” – Няма.
Приема се.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Предлагам следният текст по алинея 1. “Многопрофилните болници за активно лечение, в чиято структура има отделение по трансфузионна хематология доставят на центровете по трансфузионна хематология всяка единица взета от тях кръв”.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Формулировката е много прецизна. Тази формулировка означава, че всяка единица, която се вземе от пациент задължително се предоставя на центъра, където трябва да бъде диагностицирана, преработена и да се достави обратно със сигурност, че няма да има зарази. Текстът е прецизен.
ХАСАН АДЕМОВ: Господин председател, какво гласувахме преди малко – член 5, алинея 1 вече е гласуван. Сега гласуваме нов член 5, алинея 1.
ПРЕДС.БОРИСЛАВ КИТОВ: Има двама вносители. След като се приемат по принцип нещата се прави общият текст. Доктор Адемов, това е сборен закон, за това е така.
ХАСАН АДЕМОВ: Знаете много добре, че това е общият проект. Ние гласувахме единия член 5, алинея 1. Сега ако гласуваме и този ще се окаже, че има член 5 с две алинеи 1.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Доктор Адемов, текста е абсолютно идентичен с моето предложение.
ХАСАН АДЕМОВ: Тогава алинеите трябва да се подредят по друг начин.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Ние приемаме по принцип предложението на вносителя. Сега ще приемем останалите.
ХАСАН АДЕМОВ: Това означава, че трябва ад се преномерират.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Разбира се, че ще се преномерират и ще стане предложение на комисията.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Не може да бъде “всяка единица”, а разходите да са тяхното вземане.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Господин Йорданов, имате ли конкретно предложение? Въпросът, който задавам “Всяка единица взета от тях кръв срещу възмездяване на разходи за нейното вземане”, не е ли по-точно?
РЕПЛИКА: Да, по правилно е.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Моля, който е съгласен с предложението на Борислав Китов, за алинея 1 и с направената поправка, която беше продиктувана от желанието на доктор Руденко Йорданов наистина да бъде изчистен текста, моля да гласува?
- “За” – 16.
- “Против” – Няма.
- “Въздържали се” – Няма.
Приема се.
Моля, който е съгласен с алинея 2, да гласува?
- “За” – 4.
- “Против” – Няма.
- “Въздържали се” – 12.
Не се приема.
Алинея 2 отпада от законопроекта.
Алинея 3.
РОСИЦА ДЕРВИШЕВА: Алинея 3. “Условията и реда за възмездяването по алинея 1, както и остойностяването на разходите се определя с наредба на Министерския съвет.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Моля, който е съгласен да гласува?
- “За” – 16.
- “Против” – Няма.
- “Въздържали се” – Няма.
Приема се.
Алинея 4.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: По алинея 4 – предложението на доктор Руденко Йорданов, което допълва нещата, но трябва да отпадне алинея 2.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Господин председател, тъй като ние не приехме алинея 2 във вида, който е предложена, това предполага, че остава в действие вече съществуващата алинея 2 във вида, в който е.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Да, точно така. Фактически вашето предложение по алинея 1 и алинея 4.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Текстът, който гласуваме с предложението на доцент Китов, алинея 3 в същност е действащата алинея 4. Това е гласуване за изменение на алинея 4. Ще вървим към алинея 4, която трябва да стане алинея 5 и новата алинея 5 – ще стане алинея 6.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Да, така е. Коя алинея ще бъде предложението на Руденко Йорданов.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Ще стане нова алинея, в която да се каже, че тези условия се определят в наредбата по алинея 4.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Фактически, трябва да приемем и моята алинея 4 и алинея 5. Тогава предложението на Руденко Йорданов, става нова алинея 6.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Да, така е.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Господин Йорданов, от отдел “Правен” казват, че трябва да бъдат приети алинеите до 5, а вашата алинея ще стане алинея 6.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Възможни са и двата подхода. Може в алинея 3, която става алинея 4, да се добавят изискванията за стимулиране. Ако искаме да се акцентираме, че това е дейност, казваме, че това се стимулира и условията се определят с наредбата, в която се определя кръвта. Възможни са и двата подхода. Когато е записано в отделна алинея се акцентира върху това дейности. Когато се постави в общия текст малко се губи.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Какво е Вашето предложение?
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Това са вариантите. Каквото вие решите.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Доктор Йорданов, къде искате да поставим вашето предложение. Необходимо е вашето съгласие, за да се запише като нова алинея 6.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Предложил съм на съществуващата алинея 4, която в този вид визира само остойностяването на разходите свързани с дейността на болниците и изпращането на кръвта в центъра. Добавката: “Стимулиране, организиране, провеждане и остойностяване” не е просто добавка, за да стане текста по-сочен, а за да се направи една отпратка и изискване към Министерството на здравеопазването в тази нова наредба стимулирането, влизането на екипите за организирано кръводаряване да бъде изведена пред скоби, защото доктор Паница по един чудесен начин разказа как това се случва в една голяма болница.
Предлагам да остане като редакция на действащата алинея 4.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Ако остане в алинея 4 на това основание е издадена една Наредба за условията и реда за възмездяване и остойностяване на разходите. Ако се промени алинея 4 това автоматично довежда след себе си промяна и на тази наредба.
За това предложих другия подход, алинея 4 да остане в сега действащия текст. В отделна алинея да кажем, че в тази алинея ще се създаде един отделен раздел, в който ще се акцентира върху тези дейности за стимулирането, организирането и провеждането.
РУДЕНКО ЙОРДАОВ: Добре, приемам да се промени систематичното място, но когато видя новообразувания текст в залата ще изкажа окончателното си становище.

/Към заседанието на Комисията по здравеопазване се включва и госпожа Емел Емем – заместник министър-председател/

ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Заповядайте госпожо вицепремиер.
Колеги, подлагам на гласуване алинея 4 и алинея 5.
Моля, който е съгласен с алинея 4 и алинея 5 с вносител Борислав Китов, да гласува?
- “За” – 16.
- “Против” – Няма.
- “Въздържали се” – Няма.
Приема се алинея 4.
Приема се алинея 5.
Колеги, ще гласуваме новата алинея 6, по предложението на доктор Руденко Йорданов.
Моля, който е съгласен да гласува?
- “За” – 16.
- “Против” – Няма.
- “Въздържали се” – Няма.
Приема се алинея 6.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, тъй като госпожа Емел Етем е тук за разглеждането на два законопроекта, ще преминем към точка 3 и точка 4, след което отново ще се върнем към този законопроект.
Госпожо Етем, кой ще представи Закона за защита при бедствия?
ЕМЕЛ ЕТЕМ: Благодаря ви уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители и експерти.
Искам да благодаря на депутатите, че са толкова активни и пожелаха двата законопроекта, които се внасят от Министерския съвет – Законопроект за защита при бедствия и Законопроект за изменение и допълнение на Закона за управление при кризи да бъдат разгледани в много комисии, което ми дава основание да считам, че когато двата закона излязат от Народното събрание те ще бъдат едни действащи, много добри, с ясно и точно разписани взаимодействия, координации и функции, за да можем да се справим успешно в борбата не само с авариите и природните стихии, но да не се налага и при някакви по-тежки кризи.
Ако позволите бих искала да ви докладвам едновременно и двата законопроекта, защото са обвързани. Ще се опитам да бъда максимално кратка. Тук в залата присъстват заместник-министър Филипов, госпожа Георгиева – юридически съветник във вицепремиерския кабинет, госпожа Менкаджиева – директор на дирекция “Правна”, господин Михайлов – парламентарен секретар и господин Венелин Узунов – председател на парламентарната комисия към парламента. Готови сме да отговорим на вашите въпроси.
Ще започна с уговорката, че много бих искала народните представители, тъй като зная, че законът е всеобхватен. Не зная дали сте имали възможност да вникнете в двата материала. Искам да ви уверя, че усещам едно неразбиране. Всички мислят, че това са законите на Министерството на държавната политика при бедствия и аварии, опазил ме Господ от желанието да обсебя всички бедствия, аварии, кризи и каквото може да се случи в републиката. Нашето желание беше разписвайки тези два законопроекта ясно и точно да разграничим кой, кога, командва, кой, кога управлява, кой, кога ръководи, какви функции и отговорности има.
Това, че се нарича Закон за защита от бедствия, бедствието може да е епидемия. Министърът на здравеопазването ще трябва да оглавява съответния щаб за да може много професионално, отговорно и според специализираните закони да се направляват тези процеси и да се вземат най-адекватните мерки. Тези два законопроекта се отнасят за всички структури и ведомства в Република България. Започвайки от кмета, областния управител и се премине през дирекции, министерства и се достигне до Министерския съвет и лично премиера.
Управлението на кризи е съвкупност от управленски действия свързани с овладяването на кризисни ситуации от всякакъв характер. Законът за управление при кризи трябваше да запълни част от нормативното уреждане на проблемите по националната сигурност между липсващия рамков Закон за национална сигурност и функционалните закони на министерствата и ведомствата по видове рискове и заплахи. Отбрана при външна заплаха. Поддържане на обществен ред и вътрешна сигурност. Защита на населението и редица други.
Възлагането на функции за управление и всички видове кризи на органи, които не разполагат с необходимия експертен потенциал доведе до невъзможност на тези структури да изпълняват възложените им от закона функции. Това наложи по време на наводненията през 2005 година ръководството на защитата на населението да се извършва в постоянните комисии за защита на населението на всички нива.
През 2005 година по време на наводненията се очертаха няколко основни извода, които не намират решение в сега действащия Закон за управление при кризи. На базата на този анализ сме предложили промените, които имате пред вас. Не е възможно в един закон да се разпишат всички превантивни мерки, всички действия по овладяване и преодоляване на последствията от всички видове кризи – финансова; енергийна; зърнена; тероризъм; епидемии; природни бедствия и други.
Голяма част от тези дейности вече са предмет на регламентация от други специални закони. Ето защо, Законът за управление при кризи трябва да остане като специален закон уреждащ правомощията на органите в процеса на управлението при кризи. Дейностите, отговорностите, организацията за защита на населението следва да се обособят в отделен Закон за защита при бедствия, тъй като тези дейности към момента не са законово регламентирани.
Предложеният модел е взаимстван от Чешката република където действа Закон за управление при кризи и Закон за единната спасителна система. Предлаганият законопроект регламентира обществените отношения свързани с осигуряването на защитата на населението, околната среда, културните и материални ценности при бедствия. Обществената значимост на дейностите е безспорна. Те обуславят в значителна степен гражданската защита като целта е намаляване на риска от бедствия, овладяването и намаляване на вредните последици от тях.
В законопроекта е регламентирана превантивната дейност, като комплекс от мероприятия, които се извършват с цел намаляване на риска от бедствия. Основен документ определящ целите и задачите на защитата при бедствие се предвижда да е Национална програма за защита при бедствие, която се приема от Министерския съвет и се разработва от министъра на държавната политика, съвместно министерствата, ведомствата и Националното сдружение на общините в Република България.
Действията по защита на населението в случай на заплаха или възникване на бедствие се изпълняват от звена и служби на министерствата, ведомствата, общините, областите и други. Всички тези структури са съставни части на единната спасителна система на Република България. При запазване на институционалната им принадлежност и определените функции. Този законопроект регламентира единната спасителна система като организация, координация и ръководство на действията, звената и службите при бедствия. За това подробно е разписано планирането и подготовката на съставните части на единната спасителна система. Координацията и ръководството на спасителните и неотложните аварийно възстановителни работи в района на бедствието. Направените анализи показват, че при възникване на бедствие липсва координация на конкретното място. За това е предложено и ръководство на действията, съответно на мястото на събитието. Нарича се място на намеса.
Право, да обявява бедствено положение за цялата част от територията на общините има кмета. За цялата част или територията на областта, областният управител. Регламентират се и мерките, които могат да бъдат предприети при обявено бедствено положение. Трансформира се сега съществуващата Постоянна комисия за бедствия, аварии и катастрофи към Министерският съвет като Комисия за възстановяване и подпомагане отново към Министерският съвет.
Правомощията на комисията и дейностите, които финансира са определени в закона, а не както в момента се прави с един правилник. Възлагат се правомощия на областните управители да упражняват контрол по изпълнение на решението на комисията на територията на областта. Законопроектът разписва функциите на органите на изпълнителната власт. Министерският съвет формира държавната политика в областта на защитата при бедствията. Министрите и органите по член 19 от Закона за администрацията в рамките на своята компетентност изпълняват дейности по защита в съответствие с плановете за защита. Ръководствата на дейностите по области и общини се извършва съответно от областните управители и кметовете.
Особено внимание е обърнато на служителите от Главна дирекция “Национална служба гражданска защита” към министерството. В закона се регламентира статута на служителите от дирекцията. Това е нещо, което отдавна беше необходимо да се направи.
Тази регламентация се свързва със спецификата на труда на спасителите, с изключително тежките и вредни за здравето условия, при които те полагат труд.
Последната глава е посветена на контрола за спазване на законодателството. Предвидени са различни санкции, които са подробно разписани и диференцирани според тежестта на нарушенията в глава 11.
Искам да отбележа, че една от положителните характеристики на Закона за бедствията е отделеното специално внимание на доброволните отряди и начина, по който българските граждани могат да се включат при съдействие в такива ситуации.
Готови сме да отговаряме на всички ваши въпроси.
Искам предварително да уведомя уважаемите членове на Комисията по здравеопазване, че до този момент в пет комисии – основната и четири второстепенни законът се разгледа и беше приет на първо четене. Вие сте шестата комисия, в която разглеждаме законопроекта.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Благодаря ви госпожо вицепремиер.
Веднага ще започна с някои въпроси по основния Закон за управление на кризи. Моите въпроси са свързани с член 62 и член 63, които сега отменяте от действащия закон.
Според мен, член 62 и член 63 от действащия закон общо взето много по-подробно дават кой, как се организира и къде се оказва първа помощ на пострадалите. В момента това се премахва. Фактически единственото нещо, което остава е, че финансовите средства са за сметка на държания бюджет, без да е казано през кое ведомство ще се получават.
Първо, не става ясно тези средства ще бъдат ли планирани или без да са планирани ще бъдат например за сметка на Министерството на здравеопазването?
Второ, защо се налага отменянето на член 63 от действащия Закон за кризите.
Относно, Закона за бедствията, в член 20, алинея 1, точка 4, е записано: “Центровете за спешна медицинска помощ на лечебни или здравни заведения”. Центрове за спешни медицинска помощ на здравни заведения няма. Ясно е, че трябва да се поправи.
В член 23, алинея 1 от Закона за здравето много ясно е казано, че съществуват национални центрове по проблемите на общественото здраве. В точка 3 е записано: “Организират, управлението и координацията на медицинската помощ при бедствия, аварии и катастрофи на територията на Република България”.
Най-малко е необходимо двата законопроекта да се синхронизират. Тук сте записали само Центровете по спешна медицинска помощ, които влизат в единната система на организацията. Хубаво, но центровете за спешна помощ са под управление и координация на Министерството на здравеопазването. Не може в тази единна спасителна система да няма представител на Министерството на здравеопазването.
В член 21 е записано, че единната спасителна система е организацията и координацията. Това е организацията, която координира. Веднъж е записано организация, а след това и координация.
Второ, не става ясно как се разделят основните съставни части на единната спасителна система и останалите. Разбира се, без да навлизам по същество в нещата, къде са поставени Центровете за спешна медицинска помощ? Според мен, трябва да бъдат в основните съставни части, защото безспорно е, че ще изнасят много важна роля при бедствия и аварии.
Въпросът с ресурсното осигуряване е въпрос, който бих искал да задам много ясно. Ще бъдат ли планирани във всеки един бюджет средства, евентуално за бедствия и аварии, които ако не се използват разбира се, че ще останат за следващата година? Не е ли редно да са планирани тези средства от бюджета и да се знае, че ако се случи нещо такова има планирани средства? Колеги това са моите въпроси.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Благодаря на ръководството на Народното събрание, че се вслуша в моята молба този закон да бъде разпределен и в Комисията по здравеопазване, тъй като практиката, в която имам опит е показала, че сега действащото законодателство не урежда много важни проблеми свързани с участието на медицинските лица в системата за управление на кризи.
Най-напред ще кажа общите си бележки по двата законопроекта. Ще се опитам да си обясня, защото на този етап не мога, защо понятийната система е различна? За едни и същи неща ли става въпрос казани по различен начин или едни са написали единият текст, а други другия текст? В народното събрание текстовете ще се срещнат за наша сметка.
Цитирам: в Закона за защита при бедствия се въвежда понятие “Национален учебен център”, “Национална програма за защита при бедствие”, “Единна спасителна система”.
В Закона за изменение и допълнени в Закона за управление при кризи се визира: “Национална система за управление при кризи”, “Национална система за предупреждение”, “Национален кризисен щаб”, “Програма за защита на критичната инфраструктура”.
Според мен, тази съгласуваност на текстовете все още е избягала от вниманието на вносителите или тепърва ще бъде създадена.
Това, което приветствам е, че най-накрая се въвежда едно понятие, което съм наричал състояние на гражданска мобилизация, в предвид рисковете, пред които е поставено нашето общество. Не само от гледна точка на бедствията от класическия вид, но и от други рискове, които няма да назовавам. В състоянието на гражданска мобилизация, към което е направена важна крачка към законодателството никъде не се визира използването на предварителната подготовка, организацията и използването на медицинските лица. Защото лекарите бидейки еднолични търговци на договор с касата твърде малко отправни точки имаме, с които да ги ангажираме в изпълнение на задълженията, не в Центровете по спешна помощ, които имат своята структура и организация, а в ситуация на предварителна готовност при проява на криза и при конкретни действия включени в една обща система?
Следващият въпрос, на който тези текстове не дават отговор, а ние като комисия, би трябвало да имаме отношение е – какви са запасите свързани с медицинско оборудване по отношение на участие на медицински формирования за първа до лекарска помощ? Това е извън сферата на действие на спешната помощ. Същевременно обслужването на голям брой пострадали? Пребройте колко линейки и екипа има в спешната помощ и умножете по 10 или по 100 нуждата и ще видите каква огромна дупка се отваря и няма кой да свърши тази работа.
Това ще бъде въпрос на добра воля на лекарите, но следва да се уреди и нормативно. Въведените понятия: “държавен резерв” и “кризисни запаси” означават ли, че ще бъдат управлявани от един орган? Кой ще ги създава и управлява? Кой ще ги отпуска, при какви условия и до колко тези кризисни запаси могат да предвидят и създаване на резерв от медицинско оборудване точно за такива случаи? Защото една голяма болница по силата на търговските правила, по които действа няма интерес да държи резерв за посрещане на повече от 10-тина човека, говоря за превързочни материали и други средства за оказване на спешна помощ. Останалите неща трябва да бъдат закупени или да ги има в наличност от където да бъдат изтеглени, за да се използват.
От така съществуващият текст не получавам отговор на въпросите, които според мен са твърде важни. Благодаря ви.
НИГЯР САХЛИМ: Уважаеми колеги, аз се опасявам, че отново се забатачваме в терминология, в отделни формулировки и забравяме, че в момента разглеждаме по принцип две предложения, които са много важни.
Големият въпрос е, има ли нужда от двата законопроекта? Ясно е, че до този момент съгласно Постановление № 18 от 1998 година се регламентираше цялата тази сложна координация, за която стана въпрос. Да, категорично има нужда, защото възникналите събития през 2005 година доказаха липсата на подобна координация и нужда от регламентация за това кой какво прави и как реагира.
Превантивната дейност за първи път заложена като раздел в Законопроекта за защита при бедствия, мисля, че е едно много добро решение, защото беше ясно и от възникналите събития, че ако не се заложи на превантивните действия, ще трябва да се отделят след това много средства за преодоляване на бедствията. Това според мен е единият много силен аргумент в полза на този законопроект.
На второ място, за първи път се въвежда единна система като такава. Възможно е не всички детайли да са огледани. Възможно е да има много пропуски. Най-вероятно ще възникнат трудности от това, че лекарите са еднолични търговски в момента. Не добрата регламентация на дейността на спешните центрове, но мисля, че принципно това са два много силни аргумента в подкрепа на този законопроект.
От друга страна, мисля че междуведомствената комисия, в която участваха представители на всички министерства включително и от Министерството на здравеопазването създаде и достигна до идеята за този законопроект.
Мисля, че е добра идеята и министър-председателя и разписаните отговорности при възникване на такава ситуация да решава какъв да бъде щаба и от кой да се оглави. Нормално е при епидемия това да бъде министърът на здравеопазването, както и да прецени каква точно е функцията на здравните звена независимо дали ги наричаме лечебни заведения или здравни заведения.
Според мен, духа на законопроекта трябва да бъде подкрепен. Ясно е, че законопроектът разписва функциите на органите на изпълнителната власт и точно кой какво прави в определена ситуация, защото се оказа, че големият проблем е в липсата на координация.
Що се отнася до Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за управление при кризи, това е специалният закон. За мен тук, много меродавно е становището на Националното сдружение на общините в България, което е подкрепящо. Ясно е, че кметовете на общините са тези, които са най-близо до възникналите събития и инциденти. Те имат най-реалистичния поглед върху тези събития.
Временната комисия, която беше представена от всички парламентарно представени политически сили, създадена след бедствията през 2005 година, излезе със становище, че трябва да се направи специален закон. Мотивите са ясни – неадекватната реакция поради несъвършенства на действащия закон до този момент.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Господин председателя, мислех да взема малко по-нататък отношение, тъй като някои от казаните думи от колежката ме провокираха.
Веднага искам да заявя, че ще подкрепя и двата законопроекта. Още тук трябва да кажа, че имам някои резерви като член на Парламентарната група на НДСВ, не защото законопроектите имат политически цвят или нюанс, но все пак трябва да се каже на колегите, които са нови в Народното събрание, че приетият преди около година Закон за управление при кризи до голяма степен решава подобен род въпроси, включително и превантивните мерки не са нов момент в Закона за защита при бедствия. Те са залегнали още в предишния закон.
Нашите съображения са свързани с това, че с тези два законопроекта на практика се извършва може би едно изсмукване на основното съдържание от Закона за управление при кризи и се влага в един нов Закон за защита при бедствия, в същност би трябвало да се има предвид. В това отношение трябва да си дадем сметка, че става въпрос за законопроекти при първо четене. Ние можем да ги подкрепим. Парламентарната група на НДСВ е поканила вицепремиера Емел Етем да присъства на заседание на парламентарната група следващия вторник. Мисля, че е прието. Надявам се, там да дообсъдим въпросите, тъй като очевидно е, че още при гласуването на първо четене трябва да бъдем на ясно в сравнително краткия период на времето за предложение между първо и второ четене, кои неща биха могли да се подобрят. Разбира се да поставим малко яснота. Кой е основният закон и кой специалния? Ако възприемем една терминология на Министерството на държавната политика при бедствията и аварията, че бедствието е една по-малка криза. Според мен, основния закон или по-общия закон е Законът за управление при кризи. В този смисъл и някои дефиниции, включително и какво е криза? Би трябвало между първо и второ четене да се променят.
В заключение искам да кажа, че може би нямаше нужда от нов Закон за защита при бедствия. Може би беше добре да има едно допълнително разписване на раздел в Закона за управление при кризи, но след като министерството на вицепремиера Етем и целия Министерски съвет смятат, че по този начин ще може по-добре да се координират нещата и да се разгърне потенциала на това министерство, разбира се един такъв стремеж трябва да бъде подкрепен. Благодаря ви.
ВЕНЕЛИН УЗУНОВ: Ще си позволя една реплика по ключовия въпрос – има ли нужда от двата закона? На 17 ноември 2005 година Народното събрание е приело Доклада на временната комисия със следното решение: “Във възможно най-кратки срокове правителството да предложи на Народното събрание нов Закон за защита на населението при бедствие и промени в Закона за управление на кризи”.
В момента се прави точно това.
Господин Великов, вие също сте се подписал под това решение.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Господин Узунов, не всяко бедствие и авария е криза. За това няма в как основният Закон за кризи, който включва тези неща да няма и подразделения. Така както Законът за здравето е най-общ, има и Закон за лечебните заведения, Закон за здравното осигуряване и т.н.
ТОДОР КУМЧЕВ: Уважаема госпожо заместник-министър председател, господин председател, колеги, госпожо Етем искам да ви поздравя за тези закони. Бях свидетел и съм участвал в спасяването на хора по време на бедствието на Смолян през август миналата година.
Използвам случая, за да ви благодаря, за това, че буквално дни заедно с министър-председателят бяхте в Смолян.
Колеги, когато има едно бедствие и когато се вижда нещо, което един 70 годишен възрастен човек не е виждал през живота си, една река, която е излезнала изцяло от контрол, с много висока скорост, река, която влачеше леки коли като кибритени кутии. Виждайки различните формирования, които имат, а имаха и тогава, необходимост от общо управление при криза и бедствие. Структурите на “Гражданска защита”, МВР, пожарната, центровете по спешна медицина, ръководството на общината бяха там, но така или иначе считам, че такъв закон е крайно необходим, защото при управление на криза трябва да има единно командване. Центровете по спешна медицина имаха свои радиостанции, но общо в спасителните мероприятия между отделните главно действащи субекти, които се бореха с наводнението нямаше необходимата връзка и стиковка.
Считам, че този закон е крайно необходим. Благодаря ви.
ХАСАН АДЕМОВ: Ще бъда максимално кратък, за да улесним хода на дискусията и да може да приемем останалите закони, тъй като ние не сме водеща комисия по този законопроект.
Това не трябва да бъде основание за да се проведе повърхностна дискусия, поради това благодаря на вносителите, че са предпочели нашата комисия.
По отношение на основанията трябва ли да има такъв закон или не? Освен това, което каза господин Узунов, в член 61 от Конституцията е записано, че тези обществени отношения се установяват като общо задължение на гражданите да оказват съдействие на държавата и обществото в случай на природни и други бедствия при условия и ред определени със закон. Това е конституционното основание и решението на комисията, които дават право на вносителите да внесат такива законопроекти.
Според мен, е груба грешка да се смята, че това е закон на Министерството на държавната политика при бедствия и аварии. Това е закон, който урежда обществените отношения в тази област. Това е закон на България, на Министерския съвет и на правителството като цяло.
Груба грешка е да се смята, че се изземва функцията на едно или други министерство. Тук се прави опит да се постави ред в тази дейност. регламентирането на задълженията на всяко едно министерство, на всяко едно ведомство, на всяка една структура в национален и регионален мащаб е задачата, която са си поставили тези два законопроекта.
Оттам нататък, точни ли са терминологиите в тези закони, уважаеми колеги, господин Китов, тези законопроекти са преминали през съгласувателната процедура в Министерския съвет. Центровете за спешна медицинска помощ на лечебните или здравните заведения може би са част от идеите на министър Гайдарски, но сега нещата не са поставени по този начин. Ако господин Гайдарски има в предвид това, което иска да направи със центровете за спешната помощ е друга идея. Тук виждам, че е записано Центрове за спешна медицинска помощ на лечебни и здравни заведения. Съгласно действащото законодателство този термин не е коректен. Това не е най-големият проблем на законодателството. Доктор Валери Цеков, може би ще каже нещо по този въпрос.
Оттук нататък мисля, че основната дискусия трябва да се проведе във водещата комисия.
Заявявам, че няма нужда да продължаваме дискусията в нашата комисия.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Ще помоля госпожа Етем да отговори на въпросите.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Искам да изясня, че по Закона за управление при кризи не са приети подзаконовите нормативи актове. Може би това е една от причините законът да не заработи. Това също трябва да го имаме в предвид, макар, че не е обект на тази дискусия.
ЕМЕЛ ЕТЕМ: Уважаеми господин председател, дами и господа депутати, благодаря за интереса, който проявявате. Разбира се, аз и моя екип можем да отговорим на всички въпроси. Мисля, че днес не е времето, и между първо и второ четене това ще се направи. Ще ви бъда благодарна, ако писмено внесете вашите предложения.
Господин Великов, вие бяхте председател на Народното събрание, може би си спомняте защо премиера Сакскобургготски тогава не можа да обяви кризисно положение по закона, за който говорите, който прекрасно разписва всичко. Това е въпрос на анализи. Слава Богу не само депутатите, които във временната комисия стигнаха до този извод. Това беше извода и на всички експерти, които бяха от различни министерства и участваха в работната група при писането на двата закона.
Що се отнася до конкретните въпроси, които поставихте – да, това са законопроекти, които сигурно ще станат още по-добри и действащи след вашата намеса.
Господин Китов, съгласна съм, че вместо “и” трябва да се постави запетая. Ако е въпросът за “центровете и лечебните заведения”, няма да бъде проблем, ако се запише “центровете, лечебните заведения”. Предложението е на Министерството на здравеопазването. Ако трябва още повече да коригираме текстовете следва да отпадне точка 4, защото в предходните първа и трета се засяга цялата материя. Разчитам и вие да имате принос в този закон и да се направи ясно и точно разписан.
Що се касае до въпроса за финансирането и обезпечаването със средства господи Китов, това е един безкрайно важен въпрос. Много разчитам поне тази година народното представителство сериозно да подходи не само в членовете на законите, които ние сме предложили в двата законопроект, но и при разглеждането на “Закона за бюджета за 2007 година”. Ако си спомняте още през миналата година председателя на постоянната комисия направи едно предложение към депутатите в “Закона за бюджета за 2006 година” във всяко ведомство, включително и общините да фиксираме едни цени от бюджета, които да бъдат заделени на такива аварийно-възстановителни средства при възникване на бедствие. Ще ви бъда безкрайно благодарна, ако това се разпише в законите и да знаем, че всяко ведомство ще има фиксирани средства. Ако не се случи бедствие, дано да не се случва никакво такова събитие, тези пари да могат да бъдат ползвани от ведомствата за други цели.
В момента тази функция се изпълнява от постоянната комисия към Министерският съвет. Всички отправени искания за аварийно-възстановителни дейности се възстановяват на 100 на сто. Абсолютно сте прав, че в момента, в който се случи събитието не винаги съответната община, не говоря за областите, защото те нямат предвиден такъв бюджет, въпреки че в Закона за управление при кризи това го има и не е предвиден такъв бюджет. Ведомствата също нямат бюджет. Това е един много сериозен проблем, който трябва да бъде разрешен.
Що се касае до различията в понятията, уверявам ви господин Йорданов, че двата закона са разработени от един и същ екип. Работени са паралелно. Има може би неразбиране, защото нещата са различни. Преди малко направих една уговорка, че материята е много специфична. Може би е добре да се вникне и да се направи паралел между институциите и структурите, които ги има в единия и другия закон. Ще се убедите, че няма препокриване. Навсякъде точно и ясно са разписани отговорностите и функциите.
Готова съм да се срещнете заедно с моя екип и да поставите всички въпроси, съответно да получите отговори. Ако считате, че има нещо, което трябва в закона да се коригира, ще помоля да изпратите писмено становище. Готови сме да работим с всеки един, който е направил предложение.
Моята молба е да получим тази подкрепа, защото Министерският съвет изпълнява и решения на Народното събрание за внасяне на два законопроекта.
Уважаеми колеги, най-страшното е да не ни се случи отново някое събитие и поради нашата мудност да се окажем виновни пред обществото за нанесени щети. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Благодаря ви. Ще си позволя да кажа няколко думи преди да преминем към гласуване.
Считам, че има нужда от тези закони. Бих искал да кажа, отново говоря само и единствено за здравеопазването, мисля че трябва по-детайлно да се разпишат някои неща.
Центровете за спешна помощ няма да могат да поемат всичко. Това трябва да се разшири и да е ясно, че ще се включват търговски дружества и еднолични търговци. Може да се приемат и от лечебни заведения, но следва да бъде разписано в законопроектите. Как ще се включат колегите при една голяма авария, също трябва да бъде разписано. Ще се опитаме да ви помогнем в това, което разбираме.
ВЕНЕЛИН УЗУНОВ: Искам да допълня това, което казвате. Вашата комисия може много да ни помогне, защото ние имаме намерение да предложим да се запише, да бъде създаден целеви фонд във всяка една община само за спасителни мероприятия. Тези средства да се използват само за това. Първоначално държавата да ги захрани със сметки.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Благодаря, че се състоя този дебат. Разбира се, че подкрепям идеята да съществуват законите.
Смятам, че има неща за до изчистване и до стиковане. Например, говорим за единна спасителна система, в която е разписано участие на гражданска защита, министерство, МВР, служба пожарна, спешна медицинска помощ.
В другия закон говорим за употреба на сила и оръжие съответстващо на заплахата. Кой ще употреби сила – гражданска защита, пожарната или спешната помощ.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Бедствията и авариите не са кризи. Има бедствия и аварии, които още не са станали кризи.
Колеги, моля, който е съгласен с приемането на първо четене с направените добронамерени забележки по двата закона, да гласува?
- “За” – 16.
- “Против” – Няма.
- “Въздържали се” – Няма.
Приемат се законопроектите.
Моето обръщение към вас е да поискате малко по-дълъг срок между първо и второ четене, за да може повече хора да се включат. Благодаря ви.
Колеги връщаме се към точка 1 от дневния ред.
Параграф 2, член 5-а.
РОСИЦА ДЕРВИШЕВА: Предложение на Министерския съвет за създаване на член 5-а.
“Член 5-а, Алинея 1. Военномедицинската академия доставя на центровете за трансфузионна хематология недиагностицирани кръв и кръвни съставки, в случай че количествата, набрани при кръводаряване, надхвърлят количествата, необходими за задоволяване нуждите на лечебното заведение.
Алинея 2. В случаите по алинея 1 Военномедицинската академия доставя на центровете за трансфузионна хематология кръв и кръвни съставки безвъзмездно.
Алинея 3. Над утвърдените за Военномедицинската академия количества по член 26, точка 1 центровете за трансфузионна хематология могат да доставят на лечебното заведение кръв и кръвни съставки срещу възмездяване на разходите по диагностициране и преработка.
Алинея 4. Условията и редът за възмездяването по алинея 3, както и за остойностяването на разходите се определят с наредбата по член 5, алинея 4.
Алинея 5. Военномедицинската академия доставя плазма на производителите на лекарства по цени, при условия и по ред, определени с наредба по член 5, алинея 4.”
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Уважаеми колеги, трябва да ви призная, че ние потърсихме становището на генерал Тонев, но за съжаление не присъстват в залата въпреки, че бяха уведомени. Не зная какво е становището на Военномедицинска академия.
ПОПОВ /Началник на Центъра по трансфузионна хематология на ВМА/: Промените, които се дават тук, не зная от кой са предложени. От името на Военномедицинска академия такива промени не са правени. Към днешен момент при необходимост ние подсигуряваме и други лечебни заведения. Не говоря само за София, а за цяла България. Откликваме на всички проблеми, които възникват в цивилни лечебни заведения.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Ще ви помоля да говорите конкретно по текстовете. Така или иначе те са внесени от Министерския съвет. Това, че ръководството не знае, аз съм го потърсил. Радвам се, че вие сте тук, но нека да обсъдим текстовете такива каквито са предложени.
ПОПОВ: По начина, по който се предлагат текстовете няма проблем за Военномедицинска академия и ще се справим.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Имате ли нещо против? Кажете си мотивите, за да не правим нищо зад гърба ви и да работим така, както винаги сме работили.
ПОПОВ: Нямам забележки.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Приемате ли тези текстове?
ПОПОВ: Да, приемам ги.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: От ръководството на Военномедицинска академия съгласни ли са с тези текстове?
ПОПОВ: Да, съгласни са.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Благодаря ви. Необходимо е да знаем със сигурност, че сте информирани, защото тук ви се вменяват неща и има специални функции.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: По член 5 така, както беше приет във вашата редакция, отпадна текста, че разходите за кръвните съставки се възмездяват за тяхното диагностициране.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Къде е записано?
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: В член 5, алинея 1, гласувахме, че всяка единица ,взета от тях кръв, се възмездява, а тук остава.
Погледнете алинея 3. Ще бъде ли идентично? Само кръвта, или и кръвните съставки, защото кръвните съставки отпаднаха в предишния текст.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Военномедицинска академия за тази цел не се субсидират. Би следвало наистина да ги възмездяват. Кой ги субсидира?
ПОПОВ: В момента всички консумативи за кръвовземане, за преработка на кръвта, както и за трансфузионна хематология ние ги получаваме по държавна поръчка от Министерството на здравеопазването.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Режимът е идентичен. Прочетете идентичният режим.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Над утвърдените за Военномедицинската академия количества по член 26, точка 1, центровете за трансфузионна хематология могат да предоставят на лечебното заведение всяка единица кръв срещу възмездяване на разходите по нейното диагностициране и преработка.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Доцент Андреев, какво е вашето становище?
СТОЯН АНДРЕЕВ: Подкрепяме предложението.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Имате ли други предложения? Няма.
Моля, който е съгласен с параграф 2, за създаване на член 5-а, с направените поправки, да гласува?
- “За” – 16.
- “Против” – Няма.
- “Въздържали се” – Няма.
Приема се.
Параграф 3.
РОСИЦА ДЕРВИШЕВА: Предложение На министерски съвет за промяна на параграф 3, член 18. “Член 18. Министерството на здравеопазването предоставя безвъзмездно на лечебните заведения по чл. 15, точка 1 и 2 медицински изделия за вземане, диагностициране, преработване и съхраняване на кръв и кръвни съставки при условия и по ред, определени с наредба на министъра на здравеопазването.
Предложение за нов текст по вносител от народния представител Борислав Китов.
Член 18 се изменя така: “Член 18. Министерството на здравеопазването предоставя безвъзмездно на лечебните заведения медицинските изделия, за вземане, диагностика, преработване и съхраняване на кръв и кръвни съставки”.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Оттеглям предложението. Текстът е идентичен.
РОСИЦА ДЕРВИШЕВА: В текста на Министерския съвет се изключва член 15, точка 3, в която е Военномедицинска медицинска академия. Т.е. ако този текст се приеме Министерството на здравеопазването няма да предостави безвъзмездно на Военномедицинска академия, медицински изделия за вземане, диагностициране, преработване, съхраняване на кръв и кръвни съставки при условията по наредбата.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Ако няма, ще се върне, тогава те ще вземат пари за действията. Редно е да име идентичен режим.
СТОЯН АНДРЕЕВ: Господин председател, вие сте прав, ако влезе член 15, точка 1 и точка 2, при предоставянето на кръвни съставки на други лечебни заведения Военномедицинска академия трябва да надчислява стойността на пластмасовите сакове. По този начин ще няма да бъде реална цената на кръвта.
Предлагам да остане член 15, без да се уточнява алинея 1 и 2. Това означава, че Министерството на здравеопазването трябва да предоставя сакове за кръвовземане.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, Военномедицинска академия и Министерството на здравеопазването получават парите от едно и също място. Това е държавният бюджет. Дали държавният бюджет ще субсидира саковете, които използва Военномедицинска академия през бюджета на Министерството на отбраната или ще ги субсидира през бюджета на Министерството на здравеопазването за Републиканския бюджет съществена разлика няма. Тук сме възприели идеята, тъй като Министерството на здравеопазването получава субсидия от Републиканския бюджет, за да закупи тези сакове и да ги предостави на тези, които вземат кръв, а те са търговските дружества – болници, респективно Министерският съвет, т.е. бюджетът ще субсидира тази дейност през Министерството на отбраната за нуждите на Военномедицинска академия. Това е разделението, което сме направили.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Трябва да бъде ясно разписано.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Разписано е.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Не е.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Абсолютно ясно е разписано, защото сме оставили Военномедицинска академия да взема кръв за своите собствени нужди и за тази цел да получава финансиране от Републиканския бюджет през бюджета на Министерството на отбраната. Така е разписано по начина, по който е предложено в текста на Министерския съвет. Ако оставите Министерството на здравеопазването да заплаща саковете, които използва Военномедицинска академия те няма да получават тези средства по линия на Министерството на отбраната, а ще го получат по линия на Министерството на здравеопазването. Формално за Републиканския бюджет е абсолютно едно и също. Ние искахме да разделим финансовите потоци.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Връщам се към алинея 3, която гласувахме. Над утвърдените за Военномедицинска академия ние ги задължаваме да ги дават безвъзмездно.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Националната система за снабдяване с кръв, която се набавя от отделенията за трансфузионна хематология, това са отделенията към болницата, включително и това изключва отделението, което снабдява с кръв Военномедицинска академия. Т.е. онова, което влезе в плана по наредбата на министъра се покрива от Републиканския бюджет. Военномедицинска академия дали ще получи бюджетните средства по линия на Министерството на отбраната или по линия на Министерството на здравеопазването за Републиканския бюджет нетния резултат е един и същ. Това, което искаме да направим е финансовите средства, с които се покрива дейността на Военномедицинска академия е да преминават през бюджета на Министерството на отбраната и там да бъдат планирани, а не през бюджета на Министерството на здравеопазването, а ние да ги превеждаме на Военномедицинска академия.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Хубаво, но трябва ясно да разпишем, че се получават от Министерството на отбраната.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Ясно е разписано, ние изключваме Военномедицинска академия от средствата, които се планират в нашия бюджет. Тези средства ще бъдат планирани в техния бюджет.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Доктор Цеков, вие много добре знаете че Военномедицинска академия има двойно финансиране поради нейните специални функции. Това е функция на държавата.
Необходимо е ясно да разпишем, че Министерството на отбраната през бюджета ще има целеви пари за това. В противен случай могат да имат проблеми.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Това е задължително. Военномедицинска академия е ведомствено лечебно заведение. Разходите, които прави се покриват от Републиканския бюджет през бюджета на Министерството на отбраната. Не виждам защо в Закона за кръвта трябва допълнително да се уточнява това.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Искам да направя една забележка, в член 15 изрично са посочени трите вида лечебни заведения, които са упълномощени да извършват тази дейност. Член 18 е във връзка с член 15. Той казва, че тези три вида лечебни заведения, които са посочени:
Първо, Центровете за трансфузионна хематология;
Второ, Многопрофилните болници за активно лечение в чиито структури има отделения по трансфузионна хематология;
Трето, Военномедицинска академия.даряване на кръв.
Чисто юридически, ако тук не уредим какво става с третия вид лечебно заведение и по какъв начин се осигуряват тези медицински изделия остава една юридическа празнота.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Напълно съм съгласен с отдел “Правен”. Съжалявам, че няма представители на Министерството на отбраната.
Мисля, че трябва да бъдат уредени по някакъв начин.
ИВА СТАНКОВА: Искам да добавя, че може би по презумпция тук не важи за Военномедицинска академия.
Смятам, че трябва да се спомене точно този факт, защото в член 15 фигурира и сам по себе си не може да бъде дискутиран.
ПОПОВ: Господин председател, когато искахме да направим промените в Закона за кръвта, кръводаряването и кръвопреливането, въобще нямахме намерение да се затворим като отделна структура от другите трансфузионни центрове. Доцент Андреев, дълги години беше директор на трансфузионния център във Военномедицинска академия. Напротив, винаги сме били открити. Ние не делим пациентите на наши и чужди.
Многократно сме помагали с кръв и кръвни биопродукти на много цивилни лечебни заведения.
Смятам, че не е правилно да отпаднем от тази точка да не се финансираме със сакове и всичко останало, което е за преработка и диагностика на кръвта.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Мисля, че колегата не е много прав, по-скоро, ако искате ние бихме могли в първоначалния текст на вносителя Министерският съвет да включим и Министерството на отбраната.
Предлагам следната редакция на член 18. “Министерството на здравеопазването да предоставя безвъзмездно на лечебните заведения по член 15, точка 1 и точка 2 на Министерството на отбраната, на Военномедицинска академия по член 15, точка 3 медицински изделия за вземания, диагностициране, преработка и съхраняване на кръв и кръвни съставки при условия и по ред, определени с наредба на министъра на здравеопазването”.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Този текст е по-удачен, защото е чисто и ясно, че ще има средства.
Доктор Попов, приемате ли такъв текст.
ПОПОВ: Да, приемам.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Има малък проблем, Военномедицинска академия е ведомствено лечебно заведение. Сега в закона записваме, че ведомството чиято собственост е Военномедицинска академия безвъзмездно предоставя средства на своето ведомствено здравно заведение.
Идеята е същата и ви казвам, че е реализирана по силата на сегашното законодателство, което казва, че издръжката на Военномедицинска академия е изцяло в бюджета на Министерството на отбраната и респективно всички дейности, които извършва.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Записваме, че Министерството на отбраната целево дава това, което е функция на държавата. Тъй като е целево казваме – да, за това безвъзмездно ще предоставяте. По този начин ги задължаваме.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Господин председател, думата “безвъзмездно” е излишна.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Добре. “Министерството на здравеопазването предоставя безвъзмездно на член 15, точка 1, а по точка 3 от Министерството на отбраната”.
РОСИЦА ДЕРВИШЕВА: Член 18. “Министерството на здравеопазването предоставя безвъзмездно на лечебните заведения по член 15, точка 1 и 2, а Министерството на отбраната на лечебните заведения по член 15, точка 3, медицински изделия за вземане, диагностициране, преработване и съхраняване на кръв и кръвни съставки при условия и по ред, определени с наредба на министъра на здравеопазването”.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Не се получава текста.
ХАСАН АДЕМОВ: Според мен, текстът на вносителя е чист и не зная защо се притеснявате. Какво ви притеснява от този текст?
Министерството на финансите предоставя една глобална сума на министерството по Закона за бюджета, която се раздробява на отделните части. На базата на този специален закон и на базата на обемите, които се задават предварително те включват тази сума. Не зная защо се притеснявате.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: В същност, по принцип сте прав доктор Адемов, но какво искам да кажа. По този начин, ако запишем в член 18 Военномедицинска академия вие ще вкарате тези техни нужди да се планират от министъра на здравеопазването, което не е логично.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Има предложение, член 18 да остане така като е даден по вносител и се добавя изречение второ, което каза доцент Борислав Великов или алинея 2.
РОСИЦА ЯНАКИЕВА: Предлагам на мястото на точката в края на изречението да поставим запетая и да запишем, че Министерството на отбраната финансира дейностите на Военномедицинска академия по член 15, точка 3.
ИВА СТАНКОВА: Може да добавим член 15, точка 1, 2 и 3.
РОСИЦА ДЕРВИШЕВА: Член 18, алинея 1. Министерството на здравеопазването предоставя безвъзмездно на лечебните заведения по член 15, точка 1 и 2, а Министерството на отбраната на лечебните заведения по член 15, точка 3, медицински изделия за вземане, регистриране, преработване и съхраняване на кръв и кръвни съставки.
Алинея 2. Министерството на здравеопазването предоставя на лечебните заведения по член 15, точка 1 и 2 от този закон при условия и по ред определени от министъра на здравеопазването.
ХАСАН АДЕМОВ: Другият вариант е наредбата да бъде на Министерския съвет по предложение на министъра на здравеопазването и министъра на отбраната.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Колеги, не се ли получава малко сложно. За да решим как министъра на отбраната ще плати на Военномедицинска академия, която му е ведомствено лечебно заведение искаме да сменим цялата нормативна уредба. От наредба на министъра на здравеопазването, която и сега съществува да напишем нова наредба.
Министърът на отбраната има преките задължения да покрие разходите на Военномедицинска академия.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, предлагам алинея 1 да остане така както е по вносител.
Алинея 2. Дейностите по алинея 1 извършвани от Военномедицинска академия се финансират от Министерството на отбраната.
Това е един вариант, в който няма наредби и препотвърждаваме нещо, което на пръв поглед е сигурно, но вече закона го задължава.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Според мен, това е излишно в този закон, защото ние уреждаме един частен въпрос на Военномедицинска академия.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Не мога да кажа, че не съм съгласен, но се опасявам от това, което колегите, които работят в тази система ви казват. Нека да ги осигурим. Защото явно имат нещо в предвид.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Господин председател, благородната ви идея записана по този начин няма да реши техния проблем, ако министърът на здравеопазването прецени, че ще предостави толкова средства. Той така или иначе го прави. Вие не може да ги накарате да им тава средства толкова колкото биха желали да получават. Министърът на отбраната си осигурява средствата, които са нужни на военномедицинска академия. Ние сега записваме, че той прави това. Той го прави така или иначе. Размерът на средствата, за което вие говорите е нещо съвсем различно и няма как да се уреди в този закон.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Доктор Цеков, с алинея 2 се казва: “Дейностите по алинея 1 извършени от Военномедицинска академия”. Тук се включва всичко, което искате от останалите.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Искам да уточня, че в алинея 1 се говори за медицински изделия. Предлагам следната редакция: “Медицинските изделия се предоставят на лечебните заведения по член 15, точка 3 от бюджета на Министерството на отбраната”.
СТОЯН АНДРЕЕВ: Искам да добавя и не виждам за какво е спорът. По 5.1 се дава на Военномедицинска академия. Тук въпроса е решен по линия на бюджета. Тя създава специфични нужди и държавния бюджет я гарантира. Всички структури, които има е гарантирана по принцип от бюджета. Въпросът за заплащането на Военномедицинска академия въобще не подлежи на коментар. Това се отнася за ведомствените болниците. До каква степен те имат право да осъществяват другите дейности, защо не са на разрешителен режим. Те са с решение на Министерския съвет, което утвърждава техният устройствен правилник съобразно функции, структури и т.н.
ТОДОР КУМЧВ: Господин председател, колеги, предлагам да приемем текстът на вносителя.
Напълно съм солидарен с доктор Валери Цеков, че Военномедицинска академия в момента има два бюджета. Тези срещу дейност от Националната здравноосигурителна каса и от Министерството на отбраната.
Считам, че въпросът ще се реши оптимално.
Предлагам да гласуваме член 18, така както е представен от Министерския съвет.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Доцент Кумчев, аз се извинявам, но явно не се разбираме. Досега тези неща са давани от Министерството на здравеопазването. Изведнъж ние променяме този режим без да е включено Министерството на отбраната.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Господин председател, това е законопроект, който е преминал през съгласувателна процедура. Участник в тази съгласувателна процедура е Министерството на отбраната.
При изработването на законопроекта ние сме правили консултации с Военномедицинска академия. Тези текстове нето са написани изведнъж, нито са без знанието на Министерството на отбраната. Текстовете са преминали през съгласувателна процедура и те са изпратили становища по този законопроект.
Становището на Министерството на отбраната е подкрепящо текстовете. Не виждам защо трябва да правим допълнителни усилия в един специален закон, регламентиращ системата на кръвоснабдяване в държавата да запишем, че министърът на отбраната финансира дейностите на Военномедицинска академия.
Защо това трябва да се направи в закон? В закона вече е казано, че това се прави от него.
Искам да кажа, че този законопроект е преминал през съответната процедура. Ние имаме одобрението на Министерството на отбраната.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, явно е, че те нищо не знаят. Какъв е проблемът, дори да е излишно да се каже, че дейностите се финансират от Министерството на отбраната?
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Имам една юридическа бележка. В Закона за нормативните актове се казва, че когато се изменя една разпоредба трябва да се знае какво ще следва от нейното изменение. Т.е. как ще се прилага и предварително да са дадени гаранции за нейното приложение. Досега разпоредбата е била за трите вида лечебни заведения по член 15. те са били осигурявани. Сега я променяме в посока, с която ограничаваме специално това предоставяне на медицински изделия и заплащането на тези разходи.
Необходимо е, в новата разпоредба ясно да се казва и посочва начина, по който ще се гарантират правата на този вид лечебни заведения.
Това е един специален закон, в една абсолютно специална разпоредба за безвъзмездното предоставяне на тези медицински изделия. За това е необходимо да се запише Военномедицинска академия, защото изрично се говори само за медицински изделия, а не за дейностите. За предоставянето на тези сакове.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Според мен, трябва да се запише, че дейностите по алинея 1, за Военномедицинска академия се финансират от Министерството на отбраната.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Уважаеми господин председател, този закон премива през целия Министерски съвет, заедно със съответната финансова обосновка, където тези аспекти са отразени и са докладвани на министъра на финансите. Ако прецените, няма никакъв проблем по същество да се запише и така.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Предлагам да се запише и да бъде по нормативните актове.
Предлагаме тези две алинеи.
Първата алинея остава същата. Дейностите по алинея 1 на Военномедицинска академия се финансират от Министерството на отбраната.
РОСИЦА ДЕРВИШЕВА: Член 18. Алинея 1. Министерството на здравеопазването предоставя безвъзмездно на лечебните заведения по член 15, точка 1 и 2, медицински изделия за вземане, диагностициране, преработване и съхраняване на кръв и кръвни съставки при условия и по ред, определени с наредба на министъра на здравеопазването.
Алинея 2. Медицинските изделия по алинея 1 за дейностите по вземане, преработване и съхраняване на кръв и кръвни съставки извършени от лечебните заведения по член 15, точка 3, се финансират от Министерството на отбраната.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Предлагам корекция, в алинея 2, би трябвало да реферираме към член 15.
РОСИЦА ДЕРВИШЕВА: Алинея 2. Медицинските изделия по алинея 1 за дейностите по вземане, диагностициране, преработване и съхраняване на кръв и кръвни съставки извършени от лечебните заведения по член 15, точка 3 се финансират от Министерството на отбраната.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Допуска се малка неточност. Член 15 касае вземането на кръв и кръвни съставки. В член 18 освен вземането се говори за диагностициране, преработване, съхраняване… Ще ви помоля да бъдем прецизни. Би трябвало в алинея 2, която е към член 18, ако там визираме Военномедицинска академия, която в член 15 само взема кръв и кръвни продукти, тогава дейностите осъществявани от Военномедицинска академия по член 15, се финансират от Министерството на отбраната.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Те няма ли да извършват тези дейности?
СТОЯН АНДРЕЕВ: В член 18 по предложението на вносителя Министерски съвет не трябва да се позовава на член 15. Там се цитира само кръвовземане. Тук е записано: “Вземане, диагностициране, преработване и съхраняване на кръв и кръвни съставки..”. Това означава, че тази алинея трябва да се позове на алинея 1 за да може да бъде финансирана дейността.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: За коя алинея 1 става въпрос?
СТОЯН АНДРЕЕВ: На член 18.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Това е моето предложение.
Господин Цеков, в член 5-а, ние приехме, че те ще диагностицират и преработват тази кръв. Тази дейност също трябва да се финансира.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: В това е проблемът, след като започваме да правим промените на парче става сложно, защото ако погледнете член 18, след това отидете към измененията на член 20, ще видите точно онова, което се опитвам да обясня.
В член 15 се казва кой има право да организира и извършва вземане на кръв.
В член 18 се казва, специално за системата на Министерството на здравеопазването кой плаща вземането, диагностицирането, преработването, съхраняването на кръвта и преработването на кръвните съставки.
В член 20 се казва, диагностиката, преработването, съхраняването на кръв се извършва от дадени центрове. Има отделна алинея 2 за Военномедицинска академия, която диагностицира, преработва и съхранява само за собствени нужди. Естествено е, че тези дейности се покриват от бюджета на Министерството на отбраната.
Член 18, разширява тълкуванието и обхвата на онова, което се финансира от Министерството на здравеопазването. Не само вземането, но и преработването и съхраняването на кръв. Отделно в член 20 е казано, че такова нещо Военномедицинска академия прави само за свои нужди. Тя може да набира кръв, да я предаде на центровете за диагностициране и преработване, което ще се плати от държавата. За собствени нужди това, което преработва Военномедицинска академия ще се заплати по линия на бюджета, който се осигурява от Министерството на отбраната. Въпросът е решен. Не виждам защо трябва допълнително в член 18 да създаваме отделни текстове.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Не сме достигнали до текста на член 20, алинея 2, която цитирате. В гласувания член 5-а, алинея 3 е казано, че над утвърдените за Военномедицинска академия количества по 26, т. 1 могат да доставят на лечебното заведение кръв срещу възмездяване на разходите по диагностициране и преработка.
Освен, че вземат кръв диагностицират и преработват кръв. Погледнете какво е записано в алинея 3.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: В член 5-а, алинея 3 това беше гласувано.
Има противоречие включително с това, което сме гласували. След като вменихме възможността да се прави в алинея 5-а, с предложението на Министерския съвет, би следвало наистина тези дейности да бъдат в алинея 1.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Добре, в член 5-а, Военномедицинска академия доставя не диагностицирани. Т.е. не преработени, кръв и кръвни съставки.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Погледнете алинея 3.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Записано е за лечебно заведение, а не за собствени нужди.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Това са същите тези не диагностицирани и не преработени кръв и кръвни съставки, които са записани в член 5-а.
Говорим за количества, които са над плана и се заплащат от лечебните заведения. Тогава те заплащат преработката на кръвта.
Първо, Военномедицинска академия в член 15, така както сме записали набавя кръв и кръвни съставки, но не ги диагностицира и преработва за нуждите на националната система. Когато Военномедицинска академия доставя за нуждите на лечебните заведения преработени такива количества, лечебните заведения плащат за тези преработени количества, което е записано в алинея 3.
Когато преработва за собствени нужди е нещо, което се покрива от бюджета на Министерството на отбраната.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Няма да преработват за нуждите на националната система.
СТОЯН АНДРЕЕВ: Националната система включва всички звена в България, които вземат кръв и кръвни съставки. Не можем да изключим Военномедицинска академия от тази система. Тя е част от системата. Друг е въпросът, кой ще ги финансира. Тя се финансира както и досега от Министерството на отбраната.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Не мога да разбера, какъв е проблемът да запишем в член 18, алинея 2, това за което стана въпрос.
РОСИЦА ЯНАКИЕВА: Това, което е записано в член 5-а, не визира вземането на кръв.
Предлагам в член 18, алинея 2 да регламентира финансирането от страна на Министерството на отбраната, дейностите по член 15, точка 3, а това е точно вземането на кръвта.
Ако се предостави преработката на друго заведения тя се плаща съгласно алинея 3 на член 5-а.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Добре. Има логика в това предложение. По член 15 няма дейности, има само видове лечебни заведения за вземане.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Въпросът е над тези количества, когато тази кръв се диагностицира и преработва за лечебно заведение, което е извън системата на Военномедицинска академия, кой плаща тези сакове?
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Лечебното заведение.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Тогава това е неравнопоставено с останалите два вида лечебни заведения, защото в алинея 1 казваме, че когато се предоставя по точка 1 и 2 от лечебните заведения за диагностициране и преработка на кръвта Министерството на здравеопазването безвъзмездно плаща преработката.
Това е неравнопоставеност между трите вида лечебни заведения.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Може би трябва да опишем системата. Усещам, че има неразбиране.
Националната система за набиране на кръв е разположена на базата на отделенията по трансфузионна хематология в болниците, които набират кръв. В член 15 е казано ясно, кои са онези звена, които имат право да набират кръв за националната система. Там Военномедицинска академия присъства поради собствените нужди, които Военномедицинска академия има от преработена кръв вътре във ведомството си, което изцяло се заплаща от бюджета на Министерството на отбраната. Когато, Военномедицинска академия предоставя преработени кръв и кръвни съставки на лечебните заведения те плащат за това и покриват разходите, които прави за това преработване. Когато Военномедицинска академия вземе кръв над планираното или в плана е възложено да вземе кръв за националната система тя я доставя за националната система не преработена. Това вземане по член 15 трябва да се плати от Министерството на отбраната.
Това изрично е записано в член 5-а, алинея 1, какво доставя Военномедицинска академия на центровете – не диагностицирана кръв.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Моят въпрос е следният. В член 15 наистина се казва, че е само за вземане. Това се отнася и за точка 1 и точка 2. Сега с член 18 го разширяваме за първите две точки. Има една неравнопоставеност.
В член 15 е записано: “Вземането на кръв и кръвни съставки се организира и извършва”. За първите две чрез член 18 ние им даваме възможност не само да вземат, но и да диагностицират, преработват и съхраняват. Защо да не кажем, че за Военномедицинска академия се плаща от Министерството на отбраната. Това не е ли едно и също? Абсолютно е едно и също и има равнопоставеност. Ние казваме от кого се плаща. На едните се плаща от Министерството на здравеопазването, а на другите от Министерството на отбраната. По този начин има абсолютна равнопоставеност.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Отново ще се опитам да се върна към първоначалната позиция. Това означава, да запишем в Закона за здравето, че министърът на здравеопазването плаща за своите ведомствени лечебни заведения. Той плаща по закон. По същия начин по Закона за лечебните заведения, където Военномедицинска академия е обявена за ведомствено лечебно заведение бюджетът на Военномедицинска академия се определя и гласува по предложение на министъра на отбраната. Средствата, които се изпращат за дейностите на Военномедицинска академия преминават по линия на бюджета на Министерството на отбраната. Това записване в Закона за кръвта според мен е излишно защото съществува в сегашното законодателство.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: След като в закона ясно е казано, кой финансира кръводаряването и ние записваме, че се финансира от Министерството на здравеопазването няма никакъв проблем за неговото лечебно заведение да разпишем, че се финансира от Министерството на отбраната. От отдел “Правен” ви казват, че когато се променя един ред трябва да се посочи.
ИВАН КОЛЧАКОВ: Мисля, че заместник-министър Цеков е прав, тъй като взаимоотношенията между Министерството на здравеопазването и лечебните заведения, които са търговски дружества,ако не бъде ясно разписано, че предоставя безвъзмездно това са особен вид отношения. Министерството на отбраната, което има ведомствена болница ще си направи бюджета, това е негова дейност.
Мисля, че няма смисъл да дебатираме този въпрос. Важно е, че има дейност, която ще се финансира. Взаимоотношенията между лечебните заведения и Министерството на здравеопазването не могат да се равнопоставят на тези, които са на Военномедицинска академия и Министерството на отбраната. Лечебните заведения са търговски дружества и министерството за да може да предоставя безвъзмездно, трябва изрично да бъде записано. Ведомствената болница, която е в рамките на министерството няма защо да се записва, че предоставя безвъзмездно. Там нещата са ясни.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Ние се опитваме със закон да кажем каква е дейността. Финансирането може да промени дейността. Когато се фиксира дейността, няма начин да няма заплащане. Със закон се урежда какво имат право да правят. В това е разликата, а не финансовите им отношения. Със закона казваме, че Военномедицинска академия има право да прави това.
ИВАН КОЛЧАКОВ: Смятам, че Министерството на отбраната е в абсолютното си право когато прави проекто бюджета за годината да включи тези дейности.
Законопроектът е съгласуван на ниво Министерския съвет. Мисля, че процедурата е ясна и няма смисъл с този закон да гарантираме, че тази дейност ще бъде финансиране. Според мен, това е излишно.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Мисля, че има различие. Болниците са търговски дружества, а Военномедицинска академия не е търговско дружество. Взаимоотношенията са много различни. Едно търговско дружество има други взаимоотношения с останалите институции. Взаимоотношенията на Военномедицинска академия се уреждат с Министерството на отбраната.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Абсолютно сте прав, но когато в закона се каже каква е дейността на Военномедицинска академия, това вече гарантира финансиране. В противен случай никой не гарантира, че ще извършват тези дейности.
Искаме ли да правят тези дейности или не искаме? Ако искаме да ги правят трябва да бъдат разписани в закона. Ако не искаме оставаме въпроса да бъде решен от ведомството. По този начин трябва да поставим въпроса. Искаме ли да ги правят като дейности?
РОСИЦА ЯНАКИЕВА: Центровете по трансфузионна хематология търговски дружества ли са? Защо ги цитираме в точка 1.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Не. Госпожа Янакиева е права. Те също не са търговски дружества. Законът е за дейностите, които извършват и за тях.
Проблемът е искаме ли тази дейност да се извършва от Военномедицинска академия?
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Господин председател, не е в това проблема. В закона е разписано, че извършват тази дейност. Единственото, което не сме написали е, че за това се плаща от министъра на отбраната. Не виждам кой друг ще плати, след като той е принципал на своята вътрешноведомствена болница. Тя няма собствен бюджет. Тя има бюджет в рамките на бюджета на Министерството на отбраната.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Какво отношение има министъра на здравеопазването към изпълнение на бюджета на ведомствените болници.
Първо, определяне на размера на бюджета.
Второ, контрол по изпълнение на бюджета, за да отговорим оттам нататък дали Министерството на здравеопазването има и такива задължения км Военномедицинска академия.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, поставям въпроса по следния начин – какво губим от ясния разпис?
ИВА СТАНКОВА: Ние не променяме като цяло смисъла. Ако добавим няма да загубим основният смисъл на това върху, което разсъждаваме толкова време.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Какво е вашето предложение?
ИВА СТАНКОВА: Предлагам да гласуваме и да споменем добавката, която не променя смисъла на това върху, което говорихме до този момент.
РОСИЦА ДЕРВИШЕВА: Член 18, алинея 1, по вносител Министерски съвет. Алинея 2. Медицинските изделия по алинея 1 за дейностите по вземане, диагностициране, преработване и съхраняване на кръв и кръвни съставки извършвани от Военномедицинска академия се финансират от Министерството на отбраната.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги има ли някой против този текст? Няма.
Моля, който е съгласен да гласува?
- “За” – 15.
- “Против” – Няма.
- “Въздържали се” – Няма.
Приема се.
Параграф 4.
РОСИЦА ДЕРВИШЕВА: Параграф 4, член 20, предложение на Министерския съвет, който да се измени така:
“Член 20, алинея 1. Диагностиката, преработването и съхраняването на кръв или кръвни съставки се извършват от центровете за трансфузионна хематология при спазване на правилата за добра лабораторна практика и добра производствена практика.
Алинея 2. Военномедицинската академия диагностицира, преработва и съхранява кръв и кръвни съставки само за собствени нужди в рамките на утвърдените количества по член 26, алинея 1.
Алинея 3. Условията и редът за извършване на диагностика, преработка и съхраняване на кръв и кръвни съставки се определят с наредба на министъра на здравеопазването”.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Навсякъде трябва да се запише “всяка единица кръв”.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Гледам текста на член 15, където е казано: “Вземането на кръв или кръвни съставки се организира и извършва от Центъра по трансфузионна хематология”. Тук въвеждаме добра лабораторна и производствена практика без вземане, а само диагностика, преработване и съхраняване.
Защо в член 15 фигурира: “Вземането на кръв се организира и извършва от центрове по трансфузионна хематология”. Тук не фигурира понятието “взема”. Правилата не важат ли за нещо, което е разписано в закона, а тук се извеждат.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Вие искате да се добави “вземане”.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Да.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Добре, абсолютно сте прав. Да се добави, че вземането трябва да има добра практика. Ще помоля да прочетете текста.
РОСИЦА ЯНАКИЕВА: Тук става дума само за Центровете по трансфузионна хематология, които преработват и т.н.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Кои са центровете по член 15, точка 1? Сравнявам текста, който гласуваме с действащия текст на закона в член 15, точка 1.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Уважаеми колеги, член 20 се отнася единствено за диагностика, преработка и съхраняване, където са необходими правила за добра лабораторна практика и производствена практика. Става въпрос за преработка на кръвта. Вземането е нещо друго. Това е медицинска технология. Няма лабораторна практика.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Така е. Моля, който е съгласен да гласува?
- “За” – 15.
- “Против” – Няма.
- “Въздържали се” – Няма.
Приема се.
Параграф 5.
РОСИЦА ДЕРВИШЕВА: Предложение на Министерски съвет за параграф 5, член 24.
“Параграф 5. В член 24, алинея 1, точка 4 след думата “вземане” се поставя запетая и се добавя “диагностициране, преработване”.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Ще ви помоля да прочетете стария текст.
РОСИЦА ДЕРВИШЕВА: Член 24, алинея 1, Директорът на център по трансфузионна хематология ежегодно анализира и планира за нуждите на обслужвания район:
Първо, дейностите по промоция на доброволното и безвъзмездно кръводаряване;
Второ, количествата кръв и кръвни съставки за задоволяване на плановите и спешните нужди и разпределението им по области;
Трето, количеството плазма за производство на лекарства.
Четвърто, медицинските изделия, необходими за вземане и съхраняване на кръв и кръвни съставки.
Пето, очаквания брой кръводарявания и графика за тяхното провеждане.
Шесто, очаквания брой платени вземания на кръв.
Алинея 2. Анализът се основава на:
Първо, информация, получена от лечебните заведения, употребяващи кръв и кръвни съставки.
Второ, възможностите на центъра за осигуряване на кръв и кръвни съставки.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Моля, който е съгласен, да гласува?
- “За” – 15.
- “Против” – Няма.
- “Въздържали се” – Няма.
Приема се.
Параграф 6.
РОСИЦА ДЕРВИШЕВА: Параграф 6, предложение на Министерски съвет за създаване на член 24-а.
“Член 24-а, алинея 1. Началникът на Военномедицинската академия ежегодно анализира и планира за нуждите на лечебното заведение:
Първо, количествата кръв и кръвни съставки за задоволяване на плановите и спешните нужди и разпределението им по структури.
Второ, количеството плазма за производство на лекарства.
Трето, очаквания брой кръводарявания и графика за тяхното провеждане;
Четвърто, очаквания брой платени вземания на кръв.
Алинея 2. Анализът се основава на информация, получена от структурите на Военномедицинската академия, употребяващи кръв и кръвни съставки”.
ПОПОВ: Подкрепяме предложението.
АНДРЕЙ АНДРЕЕВ: Искам да задам един въпрос към доктор Попов, структурите на Военномедицинска академия са освен в София, Пловдив, Варна и Плевен. Как ще снабдявате тези градове? Военномедицинска академия не може да снабдява тези градове. Това се извършва от нашите центрове.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Тук става въпрос за планиране. Това е планиране на нуждите. Не може да не се направи.
СТОЯН АНДРЕЕВ: Кой ще ги снабдява?
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, моля който е съгласен с параграф 6 с редакцията да гласува?
- “За” – 15.
- “Против” – Няма.
- “Въздържали се” – Няма.
Приема се.
Параграф 7.
РОСИЦА ДЕРВИШЕВА: Предложение на Министерския съвет за параграф 7.
“Параграф 7. В член 25 след думите “по член 24” се добавя “и 24-а”.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Моля, който е съгласен да гласува?
- “За” – 15.
- “Против” – Няма.
- “Въздържали се” – Няма.
Приема се.
Параграф 8.
РОСИЦА ДЕРВИШЕВА: Предложение на Министерския съвет за параграф 8.
“Параграф 8, в член 26, точка 3 след думите “медицински изделия за вземане” се поставя запетая и се добавя “диагностициране, преработване”.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Моля, който е съгласен да гласува?
- “За” – 15.
- “Против” – Няма.
- “Въздържали се” – Няма.
Приема се.
РОСИЦА ДЕРВИШЕВА: Има предложение от народния представител Руденко Йорданов в член 27 да се създаде нова алинея 7 със следното съдържание:
“Член 27, алинея 7. При спешни и живото застрашаващи състояние лечебните заведения за болнична помощ и диспансери с легла, които разполагат със съответната апаратура и квалифициран персонал, могат да вземат, диагностицират, преработват и потребяват кръв и кръвни съставки за нуждите на спешното кръвопреливане”.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Всички знаете къде е проблемът. Има няколко многопрофилни болници, които изпълняват дейност, която ги прави между областни по своя статут, или по-скоро по практиката свързана с дейността им. При тях се е налагало при спешни обстоятелства да се взема и диагностицира кръв. Например, в многопрофилната болница в Русе апаратурата е на не по-ниско, дори достатъчно добро ниво, за да се извършва диагностика на кръвта.
Тук става въпрос за една възможност на тази категория болници определени по ред на министъра на здравеопазването при спешни състояния да могат за нуждите на спешното кръвопреливане и да диагностицират кръвта, както и да извършват спешно кръвопреливане. Не съм с мисълта, че това е съвършения текст, но исках да има нещо като отпратка, която да ни даде възможност да доработим материята и да не правим така, че в стремежа да бъде спасен човешкия живот довел до нарушаване на определени текстове от нормативната база да доведе вместо поощрение за стореното добро, до наказание на директора на съответната болница.
ХАСАН АДЕМОВ: Разбирам благородните мотиви, с които колегата Руденко Йорданов предлага този текст.
Доктор Колчаков, аз, Тодор Кумчев и Стоян Александър, може би най-много кръв сме преливали, защото сме се занимавали с реанимация. Много добре разбираме този проблем.
Приемането на този текст означава моментално партньорска проверка и съответни препоръки.
ТОДОР КУМЧЕВ: През август миналата година в Смолян се получи ситуацията, за която говорим в момента, а именно повече от 48 часа областната болница и три други болници бяха откъснати от центъра, тъй като пътищата се срутиха, а не можеше да се използва хеликоптер поради лошите атмосферни условия. Какво правим в тези случаи?
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги искам да ви кажа, въпреки че по душа разбирам Руденко Йорданов, защото ако анестезиолозите най-много са преливали кръв, невро хирурзите най-много са проливали кръв.
Днес проведохме среща с комисаря Киприяну. Това, за което най-много държат е 100 на сто сигурност и гаранция. Бъдете сигурни, че не бива да се прави това, въпреки че създава проблеми на Министерството на здравеопазването, защото става въпрос за хеликоптери. Този текст не може да бъде приет, ако искаме да нямаме забележки.
Ще ви помоля да оттеглите текста.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: В алинея 6 се говори за казуса, който беше повдигнат от доцент Тодор Кумчев. В нея се дава възможност за снабдяване с кръв по клинични критерии.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: В алинея 6 се предоставя тази възможност.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Всяко лечебно заведение поддържа резерв от кръв и трябва да има резерв от кръв.
ИВА СТАНКОВА: Може да имаме предвид този текст, когато обсъждаме двата законопроекта при бедствия и кризи. Необходимо е да съществува този момент.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Този подход е възприет в нашето законодателство. В случай на крайна нужна, но ние не бива да записваме, че в Националната система за кръвоснабдяване трябва да има и някой друг, който да реши да преработва кръв. В това е големият проблем на този текст.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Оттеглям предложението си.
Параграф 9.1.
РОСИЦА ДЕРВИШЕВА: Предложение на Министерския съвет за параграф 9.1, член 38.
Първо, “В алинея 1, думите “министърът на здравеопазването” се заменят с “изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по лекарствата”, а след думите “функциите на” се добавя “компетентен”.
Второ, Алинея 2 се изменя така:
“Алинея 2. Изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по лекарствата осъществява непосредствения контрол чрез определени от него длъжностни лица”.
Предложение за нов текст по вносител на народния представител Борислав Китов.
Член 38, алинея 1. Изпълнителната агенция по лекарствата изпълнява функциите на компетентен (контролен) орган по отношение дейността на акредитираните лечебни заведения по вземане, диагностика, преработка, съхранение, употреба, разпространение, осигуряване на качество и безопасност на кръвта и кръвните съставки и по отношение на трансфузионния надзор, за спазване изискванията на закона, стандарта по член 1, точка 4 и правилата за добре производствена и добра лабораторна практика.
Алинея 2. Изпълнителната агенция осъществява непосредствения контрол чрез упълномощени от изпълнителния директор лица.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, разбира се няма какво да крия, че тези текстове са предоставени от специалистите, но втората възможност е по-пълна и повече отговаря на директивата за проследяване на нещата. Господин Цекови, вие видяхте, че Киприяну държеше на възможността да се проследи и във всеки един момент да се знае кой отговаря. По смисъл няма никаква разлика.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Господин председател, вие сте прав и детайлно изброявате по кои отношения директора на изпълнителната агенция. Рискът на такова изброяване, че той крие опасността да изпуснем някакъв елемент, който подлежи на контрол нашият текст е по-широко разписан като казваме какво е компетентна институция. Утре могат да се добавят допълнителни функции към компетентната институция, които във вашия текст може би са изпуснати. Ние не сме сигурни какви допълнителни функции ще се наложи да изпълни по отношение на контрола Изпълнителната агенция по лекарствата. Точно поради това текста, макар, че вие сте прав по принцип, изчерпателното изброяване винаги крие риск в нормативен акт от категорията на закон нещо да се пропусне и след това да се налага да се прави корекция в закона. По отворено е когато се разпише на кой повеляваме функцията на компетентна институция. Оттам нататък, кои точно ще бъдат функциите може винаги да се разпише във вторичното законодателство да бъде разписано и променяно динамично, дори да е допусната някаква грешка.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Няма вторично законодателство.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Има наредба на министъра.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Къде е записано? Ако има наредба е друг въпрос.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Наредбата е в член 40 на сега действащия закон.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Искам да уточня, че във вашия текст и в предложението на доцент Китов се казва, че това е контрол за дейностите, които са посочени в закона. Не може с наредба да се посочват дейности и да се допълва контрола. Ако се разшири обхвата на дейностите ще стане с изменение на този закон.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Всички дейности по този закон, смятате ли, че са изброени в алинея 1?
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Няма член 38, има член 39. Проблемът е, че няма наредба. По-добре е в закона да бъдат разписани. Ако нещо има де се добави, винаги ще може да се добави.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Искам да предложа нещо, което да се запише в алинея 2, където казваме кой изпълнява непосредствения контрол. “Изпълнителната агенция осъществява непосредствения контрол чрез изпълнителния директор или от упълномощени от него лица”.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Така както е предложен текста от Министерски съвет е правилно и съответства на Закона за администрацията. Те са прави за алинея 2. Така трябва да бъде.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Не възразявам.
ХАСАН АДЕМОВ: Искам да попитам вносителите от Министерски съвет в новия Закон за лекарствата и аптеките в хуманната медицина по отношение на Изпълнителната агенция по лекарствата тези функции по контрол на тази дейност остават ли или има промяна? Зная, че има мащабни промени.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Агенцията остава, дори се засилва нейната функция.
АЛЕКСАНДЪР АЛЕКСАНДРОВ: Искането на партньорската проверка е за независима институция.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Доцент Александров, моят въпрос е следният. Няма текст, който задължава да се направи наредба по член 38. Когато се разписват отговорности не могат да се променят в наредба. Не виждам, защо дори да има наредба министерството трябва да носи отговорности.
СТОЯН АНДРЕЕВ: В член 39, алинея 4 на действащия законопроект условията и реда за провеждане на проверката се определят с наредба на министъра на здравеопазването.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Имаме два инструмента чрез които се осъществява контрол върху дейностите на центровете, които преработват и лечебните заведения, които вземат кръв.
Единият е, проверки, инспекции, които прави изпълнителната агенция. Условията и реда за провеждането на тези инспекции се определят в наредбата на министъра.
Вторият елемент е регистърът, където се регистрират кръвните единици и не желаните реакции. Това е записано в друга наредба на министъра по член 40.
В този смисъл това обхваща като цяло контролната дейност на Изпълнителната агенция по лекарствата.
Отново ще кажа, че не пречи да бъдат изброени функциите, така както е направено във вашето предложение по член 38, алинея 1, но в момента не мога да кажа дали това обхваща абсолютно всички онези параметри, които би следвало да бъдат обект на тези инспекции. Ако тук сме изпуснали някой елемент инспекциите няма как да проверяват и да пишат актове за административно нарушения, ако тези нарушения са извън онова, което изрично е изброено в член 38, алинея 1. Това е рискът, който виждам.
Ако искате да запишем, че директорът на изпълнителната агенция по лекарствата има функции на компетентен орган съгласно наредба, която ще издаде министъра, може и така да се направи, но нека да не изброяваме. Ще се получат много наредби. Ще имаме една наредба за компетенциите, една за инспекциите, една за регистъра и т.н. Това са елементите, на които исках да обърна внимание във връзка с възраженията, които имаме.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Мисля, че много изчерпателно е изброено всичко в предложението на доцент Борислав Китов.
Предлагам да гласуваме и да подкрепим текста на доцент Борислав Китов по алинея 1. По алинея 2 да подкрепим текста на Министерския съвет.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Гласуваме алинея 1 по моето предложение, вместо “изпълнителната агенция” се записва “изпълнителния директор”. Ще гласуваме и алинея 2 с предложението на Министерски съвет.
Моля, който е съгласен да гласува?
- “За” – 15.
- “Против” – Няма.
- “Въздържали се” – Няма.
Приема се.
Параграф 10.1
РОСИЦА ДЕРВИШЕВА: Предложение за нов текст по вносител Министерски съвет. В член 39 се правят следните изменения и допълнения:
Първо, в алинея 1 думите “министърът на здравеопазването организира извършването на проверки” се заменят с “изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по лекарствата организира извършването на инспекции”.
Второ. Алинея 2 се изменя така:
“Алинея 2. Инспекциите се провеждат веднъж годишно. Те могат да се провеждат и по-често в зависимост от резултата от предходната инспекция. Инспекциите се провеждат и във всеки случай на сериозен нежелан инцидент или сериозна нежелана реакция, или на съмнение за сериозни инциденти или сериозни нежелани реакции”.
Трето, в алинея 3 думите “проверяваните” и “проверката” се заменят съответно с “инспектираните “ и “инспекцията”.
Четвърто, създават се нови алинея 4 и 5:
“Алинея 4. Изпълнителната агенция по лекарствата предоставя в Министерството на здравеопазването информация за извършените инспекции и за резулатите от тях на всеки 6 месеца.
Алинея 5. Директорите на регионалните центрове по здравеопазване на всеки 3 месеца предоставят в Изпълнителната агенция по лекарствата информация за издадените от тях наказателни постановения за нарушения по член 50, 51 и 53”.
Пето, досегашната алинея 4 става алинея 6 и в нея думата “проверките” се заменя с думата “инспекциите”.
Предложение за нов текст по вносител народния представител Борислав Китов:
Член 39, алинея 1. В изпълнение на своите контролни правомощия Изпълнителната агенция по лекарствата извършва инспекции в лечебните заведения.
Алинея 2. Инспекциите се провеждат веднъж годишно. Инспекциите могат да се провеждат и по-често в зависимост от резултата на предходната инспекция. Инспекциите се провеждат във всеки случай на нежелана реакция.
Алинея 3. Упълномощените от изпълнителния директор лица имат право на свободен достъп в проверяваните лечебни заведения, право на достъп до документацията, свързана с предмета на проверката, както и право да вземат проби.
Алинея 4. Условията и реда за провеждането на инспекциите се определят с наредба на министъра на здравеопазването.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Оттеглям предложението.
ДОНКА МИХАЙЛОВА: По отношение на алинея 2, малко ме притеснява второто изречение “те могат да се провеждат по-често в зависимост от резултата от предходната инспекция”. Това създава въпроси какъв е бил резултата при положителен или отрицателен. Предлагам да бъде записано: “Инспекциите се провеждат поне веднъж годишно”. Второто изречение да отпадне.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Съгласен съм с предложението на госпожа Михайлова, но ако може да се каже какъв е редът за докладване на нежелани странични реакции? Има ли ред за изтегляне на кръвни продукти или съставки? Как е уреден този въпрос?
СТОЯН АНДРЕЕВ: Съществува наредба за изтегляна от употреба на кръв и кръвни съставки, която е направена и подлежи да бъде утвърдена от Министерството на здравеопазването. В досега действащия закон нежеланите реакции се съобщават в Министерството на здравеопазването.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Въпросът е, че има такава наредба, която е цитирана в закона, макар и в основното тяло и всичко е разписано.
СТОЯН АНДРЕЕВ: Разписана е, но не е приета, не е обнародвана, но е готова.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: В параграф 10, алинея 2 е въведено смесено понятие “сериозен нежелан инцидент” и “сериозна нежелана реакция”. В Преходните и заключителни разпоредби фигурират две понятия – “сериозен инцидент” и “сериозна нежелана реакция”. Сериозен не желан инцидент не е точно. Думата “нежелан” трябва да отпадне.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Има “сериозен инцидент” и “сериозна нежелана реакция”.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Тук е прибавена “не желана” без да фигурира като понятие в Преходните и заключителни разпоредби. Там фигурира “сериозен инцидент” и “сериозна нежелана реакция”. Следователно не може да въвеждаме понятие “сериозен нежелан инцидент”.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Вероятно е прав доктор Йорданов с тази забележка, но нека все пак при нейното отразяване на погледнем точно термините от директивите. Съгласно тези термини така да възприемем текста. За съжаление в момента не съм в състояние да цитирам точния термин от директивата.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, доколкото разбирам доктор Йорданов е прав. “сериозен нежелан инцидент” няма има “сериозен инцидент” и “сериозна нежелана реакция”. Той предлага “сериозен инцидент” да остане, а “сериозна нежелана реакция” да отпадне. Така ли е?
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: да.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Въпросът е, кой от двата текста е по-верен. Този в Преходни и допълнителни разпоредби или текста в член 39.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Не мога да кажа това.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Искам да направя уговорката отдел “Правен” да погледне директивата и да бъде отразено.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Гласуваме предложението на господин Руденко Йорданов и така както е записано в директивата, текста ще се изчисти.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Инспекциите се провеждат веднъж годишно. Това е основното правило. В следващите изречения освен, че въвеждаме сериозните инциденти и сериозната нежелана реакция, което ще отпадне с предложението на доктор Йорданов, а не бива да отпада, ние казваме, че в зависимост от резултата могат да бъдат и по-чести. Ако отпадне тази възможност и при проверката се окаже, че се намерят пропуски и нередности ние бихме могли да инициираме следваща проверка преди изтичане на една година.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Предложението на госпожа Михайлова е поне веднъж годишно.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Записано е, че инспекциите се провеждат веднъж годишно.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: В нейното предложение има думата “поне”, което означава, че могат да се направят и 10 проверки, но не могат да се провеждат по-малко веднъж годишно.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Могат да се правят проверки и всяка седмица.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Така е.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Нужни ли са толкова чести проверки?
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Искам да помогна на господин Цеков, внесеният Законопроект за трансплантация, органи и клетки, също визира двете понятия, сериозна, нежелана реакция и сериозен инцидент. Следователно това е терминологията.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Господин Йорданов, така ще бъде записано. Ще се изчисти текста и ще се запише според директивата.
Приемаме ли поправката на госпожа Михайлова.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Ще помоля още веднъж да бъде прочетен текста.
РОСИЦА ДЕРВИШЕВА: Предложението е за промяна в алинея 2. “Инспекциите се провеждат поне веднъж годишно. Инспекциите се провеждат във всеки случай на сериозен инцидент и сериозна нежелана реакция или на съмнения на сериозен инцидент или сериозни нежелани реакции”.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Моля, който е съгласен с поправката, да гласува?
- “За” – 15.
- “Против” – Няма.
- “Въздържали се” – Няма.
Приема се.
Параграф 11.1.
РОСИЦА ДЕРВИШЕВА: Предложение за нов текст по вносител на Министерския съвет.
“Параграф 11.1. В член 40 се правят следните изменения и допълнения:
Първо, алинея 1 и 2 се изменят така:
“Алинея 1. Към Министерството на здравеопазването се създава регистър на лечебните заведения, които извършват дейности по вземане, диагностика, преработка, съхранение и разпределение на кръв и кръвни съставки.
Аленея 2. В регистъра по алинея 1 се вписват данни за:
“Първо, лечебното заведение и управителните му органи.
Второ, инспекциите по член 39, извършени по отношение на лечебното заведение”.
Второ, създава се нова алинея 3.
“Алинея 3. Към Изпълнителната агенция по лекарствата се създава регистър на сериозните инциденти и сериозните нежелани реакции, свързани с вземането и употребата на кръв и кръвни съставки”.
Предложение за нов текст по вносител на народния представител Борислав Китов.
Член 40, алинея 1. “Към Изпълнителната агенция по лекарствата се създава регистър на сериозните инциденти и не желани реакции, свързани с вземането и употребата на кръв и кръвни съставки.
Алинея 2. Условията и реда за създаване и водене на регистъра се определят с наредба на министъра на здравеопазването.
Аления 3. Информацията по алинея 1, е служебна тайна и се съхранява за срок от 30 години”.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Оттеглям моето предложение.
Параграф 12.1.
РОСИЦА ДЕРВИШЕВА: Предложение за нов текст по вносител Министерски съвет:
Параграф 12,1. В член 42 се правят следните изменения:
Първо, в алинея 1 думите “министерството на здравеопазването” се заменят с “Изпълнителната агенция по лекарствата” и накрая се поставя запетая и се добавя “или за съмнения за сериозни инциденти или сериозни нежелани реакции”.
Второ, В алинея 2 думите “министърът на здравеопазването чрез овластени лица” се заменят с “Изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по лекарствата”.
Предложение за нов текст по вносител народния представител Борислав Китов:
Член 42, алинея 1. Лица, които извършват преливане на кръв или кръвни съставки са длъжни да съобщават незабавно за възникнали сериозни инциденти или нежелани реакции на Изпълнителната агенция по лекарствата.
Алинея 2. Директорът на изпълнителната агенция по лекарствата анализира и обобщава информацията за сериозните нежелани реакции и предприема мерки за предотвратяването им”.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Оттеглям моето предложение.
Параграф 13
РОСИЦА ДЕРВИШЕВА: Предложение на Министерския съвет за създаване на член 43-а.
“Член 43-а, аления 1. Министърът на здравеопазването въз основа на ежегодни доклади на директора на Националния център по хематология и трансфузиология изготвя доклад да предприетите мерки за насърчаване на доброволното и безплатното кръводаряване.
Алинея 2. Изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по лекарствата изготвя доклад за дейността на агенцията като компетентен орган по този закон, включително отчет за предприети мерки, свързани с инспекциите и контрола.
Алинея 3. Копия от докладите се изпращат на Европейската комисия веднъж на 3 години – за доклада на министъра на здравеопазването по алинея 1, и веднъж на две години – за доклада по алинея 2.”
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: В параграф 11, алинея 3 да се направи следната редакция: “Изпълнителната агенция по лекарствата създава и води регистър на сериозните инциденти…” нататък текста продължава.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Господин Цеков, имали сте редакция на текст.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Редакция на алинея 3, която по същество е със същото значение: “Министърът на здравеопазването изпраща на Европейската комисия копие от доклада по алинея 1, веднъж на три години. Изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по лекарствата изпраща на Европейската комисия копие от доклада по алинея 2, веднъж на две години”. Това е новата редакция.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги подлагам на гласуване параграф 11, параграф 12 и параграф 13 с направените редакции.
Моля, който е съгласен да гласува?
- “За” – 15.
- “Против” – Няма.
- “Въздържали се” – Няма.
Приема се параграф 11.
Приема се параграф 12.
Приема се параграф 13.
Параграф 14
РОСИЦА ДЕРВИШЕВА: Предложение за нов текст по вносител Министерския съвет:
Параграф 14. В член 44 се правят следните изменения и допълнения:
Първо, в алинея 1 след думите “министърът на здравеопазването” се добавя “по предложение на изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по лекарствата”.
Второ, в алинея 2 думите “вземане и съхраняване на кръв и кръвни съставки и трансфузионен надзор” се заменят с “алинея 1.”
Параграф 15
Параграф 15. Предложение на Министерския съвет за изменение на член 54.
“Член 54. Алинея 1. Лице, което упражнява медицинска професия, ако допусне нарушаване на стандарта по член 1, алинея 4 се наказва с глоба 1500 лева.
Алинея 2. При повторно нарушаване на стандарта по член 1, алинея 4 министърът на здравеопазването може да отнеме по предложение на изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по лекарствата и по реда на член 193, алинея 1, точка 1 от Закона за здравото правото на лицето да упражнява медицинска професия”.
Параграф 16
В член 55 думите “член 46 и 47” се заменят с “член 45 – 47”.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги имате думата.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: В параграф 15, алинея 2 текста да се синхронизира със Закона за административните нарушения и наказания, където се говори за повторно нарушение.
Предлагам в алинея 2 да се запише следният текст: “Алинея 2. При повторно нарушение министърът на здравеопазването може да отнеме по предложение на изпълнителния директор на изпълнителната агенция” текстът продължава нататък.
В допълнителните разпоредби, следва да се даде определение на повторно нарушение.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Имам един въпрос към вас и вносителите. Има ли текст, който дава възможност той да обжалва?
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Има такъв текст.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Благодаря ви. Колеги имате ли други въпроси? Няма.
Моля, който е съгласен с параграф 14, параграф 15 и параграф 16, да гласува?
- “За” – 15.
- “Против” – Няма.
- “Въздържали се” – Няма.
Приема се параграф 14.
Приема се параграф 15.
Приема се параграф 16.
Параграф 17
РОСИЦА ДЕРВИШЕВА: Предложение на Министерски съвет за параграф 17.
В член 56 се правят следните изменения:
Първо, в алинея 1 думите “овластени от министъра на здравеопазването длъжностни лица или” се заличават.
Второ, в алинея 2 думите “министъра на здравеопазването” се заменят с “изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по лекарствата”.
Параграф 18
Предложение на Министерски съвет за изменение на параграф 18.
В член 58, алинея 1 и 2 думите “от министъра на здравеопазването” се заменят с “от изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по лекарствата”.
Параграф 19
Предложение на Министерски съвет за изменение на параграф 19.
В член 59 се правят следните изменения:
Първо, в алинея 1 сред думите “член 54” се поставя запетая и се добавя “алинея 1”, а думите “министъра на здравеопазването” се заменят с “изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по лекарствата”.
Второ, в алинея 2 думите “министъра на здравеопазването” се заменят с “изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по лекарствата”.
Параграф 20
Предложение на Министерски съвет за изменение на параграф 20.
В параграф 1 от Допълнителната разпоредба се създават точка 14 и 15:
“14. Съмнение за сериозен инцидент или сериозна нежелана реакция” е наличие на подозрение за причинно-следствена връзка между инцидента или реакцията и вземането и/или употребата на кръв и кръвни съставки”.
“15. “Инспекция” е дейност по осъществяване на контрол с цел да се прецени дали са спазени изискванията на този закон и нормативните актове по прилагането му и за установяване на евентуални проблеми”.
Има предложение на Комисията по европейска интеграция за редакция на точка 15.
“Инспекция е дейност, по осъществяване на обективен контрол според установените стандарти с цел да се прецени дали са спазени изискванията на този закон и нормативните актове по прилагането му и за установяване на евентуални проблеми”.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Нямаме възражения по този текст. Отново се връщам към член 38, алинея 1, където ние разписахме какъв да е контролът. Контролът е разписан именно тук, когато се обяснява понятието инспекции. Не съм сигурен, дали детайлното изброяване е достатъчно детайлно така както беше прието в член 38, алинея 1.
Може би трябваше да остане текстът на вносителя.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Предложение за допълнение на параграф 20. Да се създаде точка 16 със следното съдържание:
“16. Повторно нарушение е нарушението извършено в едногодишен срок от влизане в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същия по вид нарушение”.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Ще помоля да ми посочите къде са административно наказателните текстове по отношение на ръководителя на Центъра по трансфузионна хематология?
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Кой параграф имате предвид?
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Имаме пет центъра. Посочени са за лекар, за ръководител на лечебно заведение и т.н.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Ако имате конкретни предложения изложете ги?
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Описани са всички категории имащи отношение към процеса. Тази категория не е описана.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Доктор Йорданов, в член 51 на действащия закон е записано, че ръководителите на лечебни заведения…
Ще помоля от отдел “Правен” да прочетат предложението за точка 16.
РОСИЦА ДЕРВИШЕВА: Точка 16. “Повторно нарушение е нарушението извършено в едногодишен срок от влизане в сила на наказателното постановление, с което е наложено наказанието за същия вид нарушение”.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Благодаря ви. Ще гласуваме параграф 17, параграф 18, параграф 19 и параграф 20, с направените предложения.
Моля, който е съгласен да гласува?
- “За” – 15.
- “Против” – Няма.
- “Въздържали се” – Няма.
Приема се параграф 17.
Приема се параграф 18.
Приема се параграф 19.
Приема се параграф 20.
Параграф 21
РОСИЦА ДЕРВИШЕВА: Предложение за заглавие на вносителя “Заключителни разпоредби”.
Предложение за изменение на параграф 21 на вносителя Министерски съвет.
“Параграф 21. В едномесечен срок от влизането в сила на закона Министерският съвет по предложение на министъра на здравеопазването извършва необходимите промени в Устройствения правилник на Изпълнителната агенция по лекарствата в съответствие с този закон”.
Параграф 22
Предложение за нов текст по вносител Министерски съвет.
“Параграф 22. В 6-месечен срок от влизането в сила на закона Министерският съвет и министъра на здравеопазването извършват необходимите промени в нормативните актове по прилагането на закона”
Параграф 23
Предложение за нов текст по вносител Министерски съвет.
“Параграф 23. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в “Държавен вестник” с изключение на параграф 13, който влиза в сила от датата на присъединяване на Република България към Европейският съюз”.
Има редакционна бележка “от влизане в сила на договора за присъединяване на Република България към Европейският съюз”.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, подлагам на гласуване наименованието на заглавието “Заключителни разпоредби” с направената редакция на параграф 23, параграф 21 и параграф 22.
Моля, който е съгласен да гласува?
- “За” – 15.
- “Против” – Няма.
- “Въздържали се” – Няма.
Приема се наименованието на заглавието.
Приема се параграф 21.
Приема се параграф 22.
Приема се параграф 23.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Предлагам редакционна бележка, срокът за влизане в сила да бъде 3-месечен.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, благодаря за участието. Поради изчерпване на дневния ред закривам заседанието.


(Заседанието завърши в 18,20 часа)





СТЕНОГРАФ:
/П.Георгиева/ ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/доц. Борислав Китов/