Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по здравеопазването
17/08/2006
Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по здравеопазване
Стенографски запис
П Р О Т О К О Л
№ 42
Днес, 17 август 2006 г. от 18.10 часа се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазване към Четиридесетото народно събрание. Заседанието се проведе под ръководството на председателя на комисията – доц. Борислав Китов при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Общ законопроект за изменение и допълнение на Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки, № 665-10-32 от 19.07.2006 година.
Към протокола се прилага списък на присъствалите народни представители и гости.
Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по здравеопазване
Стенографски запис
П Р О Т О К О Л
№ 42
Днес, 17 август 2006 г. от 18.10 часа се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазване към Четиридесетото народно събрание. Заседанието се проведе под ръководството на председателя на комисията – доц. Борислав Китов при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Общ законопроект за изменение и допълнение на Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки, № 665-10-32 от 19.07.2006 година.
Към протокола се прилага списък на присъствалите народни представители и гости.
* * *
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Уважаеми колеги откривам заседанието на Комисията по здравеопазването. Имаме необходимият кворум.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Колеги, започват да се намесват не медицински истории, разправии и интереси. Много добре познаваме тези неща. Вие сте против трансплантациите – погледнете този човек и тъй се нуждае от органи, а вие не искате, само 400 души са дали и т.н. Забравя се какво означава дарителството. Какво означава да имаш лична позиция. Оттук ние гласувахме един законопроект, който беше много атакуван. Президентът наложи вето над този законопроект. Влизайки в един тандем с господин Гайдарски, който по това време не беше министър с Панчев и Чирков, това са уважавани хора, които участват в процесите на трансплантологията. Няма нищо лошо в това, но без да правим обвинения, нека да проведем дебата и да видим, след като променим това нещо, няма нищо лошо в половината европейски страни е под подразбиране. Какво ще се случи? Ще имат ли българските граждани повече възможност за трансплантация или ще се получи един поток от органи, тъкани и клетки за чужбина, от които ще се облагодетелстват хората, които са в тази фондация, която фондация е много съмнителна като структура, като отношение с „Остеотек”, като отношения с Агенцията по трансплантацията. Ето тук е връзката и за това говоря.
Приветстваме да се промени закона и да се направи така, че българските граждани да имат повече органи за трансплантация. Онзи ден написах специално писмо на професор Гайдарски, бъбречно трансплантираните болни казват, че от един месец за тях няма лекарства. Това е жизнено важно за тях. Жена от десет години бъбречно трансплантирана няма лекарства за нея. Какво се случва в нашата държава? Няма да робуваме и да мълчим за такива проблеми. Това е връзката между договора и информираното съгласие и не съгласие.
За това става въпрос. Всички много добре познавате този спор. Предлагам да не се замерваме в пленарна зала с това, единият е за трансплантация, което означава, че е много хуманен и хуманист, а другия е против. Разбирате много добре, че става въпрос за други неща.
Отново ще повторя, че няма нищо лошо да бъде прието и да се приемат едни разумни аргументи и спирачки, както предлагат някои от колегите, за да може да стане така цивилизовано, за да бъдат защитени всички интереси на болните, които ще бъдат трансплантирани и да няма упрек за нещо, което се случва зад кулисите. Благодаря ви.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Остеоцентърът е изграден в шест специални обекта в България, три са в София и три в провинцията и в края на тази година планира да пусне в експлоатация още шест. Фирмата доплаща за всяко осигурено донорство към Евроатланскическия съюз по трансплантациите, който представлява обществена фондация с идеална цел. Парите се разпределят между болничните координатори като премии за осигурено донорство и за заплащане на болницата за използваните помещения. Семействата на донорите се информират, че тъканите трябва да се изпратят извън България, но не се уведомяват изрично за печелившата дейност на Остеоцентъра в неговата централа.
При посещението ми в търговския остеоцентър, партньорската проверка отбеляза забележително повишаване на донорството на костна тъкан, сухожилия и кожа, както и много ефективната му работа. Трябва да се осигури настоящи вносни и износни операции между трети страни и Европейския съюз да съответстват на разпоредбите на Европейския съюз по външната търговия и вътрешния пазар. Бяха предоставени копия и т.н.
Господин Бадев потвърди, че „Остеотек” вероятно е третата по големина организация в САЩ за обработка на скелетни тъкани. България, чрез остеоцентъра осигурява повече от половината от материала, който се обработва там, тъй като продуктите от тези донорства не могат да се доставят в САЩ всички се връщат в Европа и основно в Европейския съюз за доставка.
Има клаузи, в договора, които заслужава да бъдат погледнати. Въпросът, е има ли нужда от отлагане на сроковете? Има ли връзка на „Остеотек” с начина на информирано съгласие или несъгласие. Това е темата, която е поставена.
Колеги ето я и стенограмата. Има предложение за ново гласуване на сроковете.
Предлагам, утре сутринта да чуем доклада на Комисията по здравеопазване. Ако тя прецени, че е нужно повече време и предложи тогава да гласуваме тези предложения. Колеги, имате думата.
ТОДОР КУМЧЕВ: Искам да кажа няколко думи, според мен трябва да продължим утре със законопроекта и да бъде довършен, тъй като конфликтната точка се обсъжда повече от два дни. Забележете, че в пленарна зала и тук в Комисията по здравеопазване четири души непрекъснато пледират в една и съща посока.
След като половин Европа работи по този начин, а другата половина по предишния начин, считам, че трябва да вървим напред. Това е моето становище.
Искам да потвърдя пред колегите, че този закон се контролира и от Министерството на труда и социалната политика. Имаме срокове, които трябва да спазим.
Мисля, че повече от това не може да се направи. Доцент Щерев, вие сте бил председател на тази комисия и познавате много добре нещата.
Считам, че сме на финала и да довършим законопроекта.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Благодаря ви доцент Кумчев. Колеги имате думата.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Благодаря ви господин председател. Все повече се убеждавам, че дебатът беше допълнително подкладен днес и даде възможност да се изложат аргументи, които утре в общественото пространство нямаше да бъдат поставени по начина, по който бяха поставени днес.
Смятам, че бях прав в своята идея да премислим нещата. Вече съм убеден, че ние достигнахме до горната мъртва точка, т.е. повече от това трудно може да продуцираме на този етап. Предлагам да вървим към гласуване на закона, защото евро интеграционните текстове ни притискат. Необходимо е още веднъж да дадем ясен сигнал на залата, че тези месеци до 31 март 2007 година, са достатъчно много време за дебатите в обществото и за изработване на наредбата, както и за вслушване в онези гласове, които евентуално биха ни предоставили други аргументи, такива за каквито не сме се сетили или за действия, които не са заложени в законодателството, за да поправим текстовете преди да са станали окончателно валидни.
Искам да напомня, чисто редакционно за едни дати, които фигурират – 31 март 2006 година.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Датите са поправени.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: Колеги, мисля, че ние трябва да спрем този дебат, защото дори се изненадвам, че допускаме като комисия да се връщаме към съгласие и не съгласие при член 21, защото още с гласуването на член 20, ние приключихме въпросът с несъгласието. В стария текст сме предоставили възможност да се изрази или съгласие или несъгласие. Вчера гласувайки член 20 приключихме с този въпрос. Сега на член 21, когато се урежда реда на несъгласието ние започваме да умуваме дали да го има това несъгласие или да бъде съгласие. Дефакто по процедура не можем да се върнем да прегласуваме член 20. Защо дебатираме, дали трябва да бъде съгласие или не съгласие? Следователно, трябва да вървим напред.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, госпожо Първанова, става въпрос за член 20, който е гласуван, но сега има едно предложение, в което е записано, че може да се направи експлантация на органи, тогава когато родителите или близките изрично се съгласят писмено на това. Този текст е много добър. Тогава става за информирано съгласие по подразбиране, но има спирачка за тези действия. Много добре разбираме за какво става въпрос.
Отново ще повторя, че целта е не да се възпрепятства този начин по подразбиране да се отхвърля и т.н. Крайната цел е да има повече органи, тъкани и клетки за трансплантация на български граждани. Това в никакъв случай не се гарантира с тази подредба на закона.
Предлагам да се вслушаме малко в разума, до какво ще доведе една такава промяна. Някои си мислят, че това ще бъдат реки от органи на трупове, клетки и т.н., които ще потекат, но в коя посока?
ВАНЬО ШАРКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, наистина не става въпрос за член 20, а за член 21 – родители и близките да дават ли съгласие или не съгласие?
Господин председател, има три предложения. Не мога да разбера, защо трябва непрекъснато да се отлага, а да не оставим на пленарна зала да реши дали подкрепя предложението на колегата Михайлов да бъде съгласие или подкрепя решението на комисията, което е обобщено и в залата да се реши спора.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Вие също сте да не бъде отлаган текста утре за гласуване.
Има ли някой, който да бъде с обратно становище?
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: Колеги, разбирам, че искаме да се направи като допълнителна застраховка, но двата режима си противоречат. Веднъж има право макар и чрез не изявяване на воля да изразиш своето желание, в същност не чрез мълчаливо съгласие да изразиш волята си за трансплантация. След това предоставяме право на близките да отменят волята. По принцип това е лично право. Личните права са правото на име, на част, на достойнство. С умиране на човека той загубва личните си права и въпроса приключва. Това означава, че веднъж заявил ги приживе, в момента, в който той умре въпроса ще приключи. Никой повече не може да се изкаже. Правото върху органите не е имуществено право. Следователно не е възможно наследниците или близките да проявят каквато и да било активност по този въпрос. Това е принципно положение в българското право. Единствено имуществените задължения и права на лицето могат да бъдат по някакъв начин оспорвани от близките му, но неговата воля, веднъж като компонентно действие или директно заявено по никакъв начин не може да бъде оспорено от близките му, защото в противен случай е безсмислено да даваме право на лицето да изразява съгласие.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Госпожо Първанова, не сте права. Дори да има воля за дарение, която да е направена приживе, това се оспорва в българския съд много често.
Искам съвсем коректно и приятелски да разберете, че има два принципа. Единият принцип е това, което казвате – категорично да се разбира, че недекларираното несъгласие е абсолютна воля. Другият принцип е право на протест на близките, който е малко по-гарантиран имайки предвид това, за което доктор Колчаков и доктор Шарков пледираха, че в крайна сметка една част от българското част не е много добре информирано. Предоставя се възможност за протест на близките, който съществува в няколко страни.
След като директната воля за дарение се оспорва от близките, попитайте всеки един адвокат, който ще ви каже, че може да бъде оспорена волята за дарение. Това се случва много често.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Това, което казва доктор Първанова е съвсем друга тема. Никой не оспорва, че когато е заявил волята си с дарение или не иска да бъде дарител близките му не могат да оспорят това. Ние говорим за друг случай – масовият случай. Той въобще не е заявил дали иска да бъде дарител или не иска.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Така е.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Тогава, има две възможности. Едното предложение е органите на този човек, който нищо не е заявил се вземат автоматично като се уведомяват близките в разумен срок, освен ако те писмено не заявят отказ от това.
Второто предложение е по-стриктно и възпиращо. В случай, че не е заявил своята воля могат да бъдат взети органите му при изрично съгласие от страна на близките му, което писмено е заявено. Това са двата случая, които нямат нищо общо с това, което казвате.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Ще направя една реплика. Ако се приеме, че този, който изрично не е записан, че е бил съгласен, тогава близките му променят. За това е въпрос само на протест да има някакво възражение, което възлиза на други основания. В противен случай волята на човека, ако дадем съгласие на близките, я ликвидираме. Разбирате ли доцент Щерев.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Искам да кажа още едно нещо.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Колеги, вие не се съобразявате с вече изразени становища. Ако сега предлагате нещо да отпадне на този етап, извинявайте, но не е много коректно спрямо цялата комисия. Днес председателя даде право на депутатите от ДСБ да си разиграват коня, може би защото прояви благородство, но смятам, че е достатъчно това, което направихме.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Предлагам да гласуваме.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Искам да помоля следното. Не възразявам, комисията е взела решение, и аз не участвам в дискусията по този закон поради интереси във връзка с асистираната репродукция.
Искам да заявя следното. Ще гласувам по принцип против това приеман, защото при предишното приемане на закона съм гласувал по този начин и имам вътрешни убеждения.
Съществува още нещо, за което сте длъжни да помислите. Законът трябва да има гаранции и за това е връзката с договора с Остеотек. В закона трябва да има гаранции, че българските граждани с тази промяна ще получат повече органи, тъкани и клетки за трансплантацията. Необходимо е това да бъде гарантирано с текстове в закона, независимо от това какво правите, всичко останало е безсмислено, ако това не се гарантира.
ВАНЬО ШАРКОВ: Колеги, имам един въпрос към всички, тъй като става дума за колизията между това, че евентуалният донор е казал едно, а близките могат да променят неговото решение.
Смята ли някой от членовете на комисията, ако български гражданин е заявил и съществува в регистъра като човек, който отказва да бъде донор неговите близки ще променят решението? Мислите ли, че ще има такъв случай?
ЕРГИНЧ ХАДЖИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, наистина може да изглежда не последователно това, което правим в момента. Два пъти гласувахме текстовете, които прие комисията. В нашата парламентарна група след проведени консултации с колегите, много от тях поддържат становище, че трябва да има предварително писмено съгласие от близките.
В този контекст искам да подкрепя доцент Щерев, който каза, че трябва да има една сигурност в гражданите, че това, което правим в момента няма да ощети някой от тях. С писменото възражение, близък, който не е предоставил писменото възражение на този близък ще се вземат органите без да се питат близките. Такова беше и опасението на колегите от групата. Повече от тях не са медици.
Смятам, че тези хора, които ще бъдат уведомени 90 на сто от тях ще се откажат, ако трябва да заявят, че ще бъдат донори.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Доктор Хаджиев, има две хипотези. Едната хипотеза е, след като се отиде при юрист и да се каже вие съгласни ли сте с донорството? Втората хипотеза е, вие сте информирани, че вашият близък е в мозъчна смърт и става за трансплантация, ако имате възражения трябва да ги направите? Това не е ли едно и също?
ЕРГИНЧ ХАДЖИЕВ: Когато разговарях с колегите те приемат, че трябва да имат възражения. Ако не възразят, без да има възражение спокойно могат да се вземат органите. Вариантът да има писмено съгласие мисля, че гарантира по-голяма сигурност.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги вече три – четири месеца провеждаме дебат. Уважаеми колеги, дебатът е от 1995 година. Както виждате той не е свършил, няма и да свърши. Всички знаете, че двете тези са валидни в света и Европа. Общо взето нещата са разделени.
Мисля, че предложението на господин Руденко Йорданов да има задължително информирани и да има подпис, че си информиран и че ще предстои трансплантация или ако не си съгласен да дадеш отказ – не. Това е една абсолютна сигурност и нека да оставим в залата да се реши.
Колеги, това е един изключително важен закон. Мисля, че се прави всичко възможно този закон да не бъде приет. Този спор няма да спре. Това е моята теза.
Искам да попитам какво е становището на ДПС?
ХАСАН АДЕМОВ: За съжаление сега чувам за това становище. Не искам да го коментирам пред вас.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Разбирам ви. Мисля, че вече два пъти прегласуваме тези текстове. Ако искате отново да ги прегласуваме.Разбирате ли, че това, което става в залата непрекъснато създава някакви вътрешни проблеми. Предложението можеше да се направи и в залата.
Колеги предлагам, утре да продължим с изготвяне на становище.
Моля, който е съгласен да гласува?
- „За” – 12.
- „Против” – Няма.
- „Въздържали се” – 2.
Приема се.
ВАНЬО ШАРКОВ: Искам думата, защото днес в Пленарна зала всички ние като членове на Комисията по здравеопазване бяхме обвинени, че едва ли не лобираме за фирма и че всички разполагаме с някакъв секретен договор.
Искам да вземем конкретно решение, което да бъде с конкретна дата, на която договора да бъде в комисията, за да не бъдем упреквани.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, оказа се, че това не е класифицирана информация. Господин Стаменов, е изискал от Агенцията по трансплантация договора.
СТАМЕНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, днес по поръчка на господин Пирински изискахме договора от Изпълнителната агенция по трансплантация. Тъй като самата агенция не разполага с регистратура за класифицирана информация договора действително не е заведен при тях и се води като явен. Има една точка 8.1. от договора, която се отнася за конфиденциалност на данните и съдържанието на договора. Страните се обвързват да не го разгласяват на трети страни. Там е изписано много подборно, включително има и юридически аргументи, където може да се подведе под съдебна отговорност страната, която го е дала. Договорът се намира в регистратурата за Национална класифицирана информация на Народното събрание.
Предложихме на господин Пирински, този договор да бъде класифициран „За служебно ползване”, базирайки се на Търговската тайна и на Етичния кодекс на лекарите. Защото в договора действително има данни, които смятам, че биха представлявали търговска тайна. Вероятно вашите контрагенти от френската фирма ще предявят едно излагане на престижа на съответните договарящи.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Благодаря ви. Ще помоля да предложите дата за разглеждане на този договор. Този договор ще бъде размножен и предоставен срещу подпис „За служебно ползване”. Оттам нататък всеки един народен представител носи своята отговорност, ако изтече информация. След като се раздаде следващата седмица предлагам по-следващата седмица да бъде разгледан. Да имате време да го разгледате и ще се обсъди в комисията на първото заседание през месец септември. Решихме другата седмица договорът да бъде раздаден на всеки народен представител срещу подпис „За служебно ползване”. Този договор няма нищо общо с начина на вземане, защото е действал през цялото време в обратен стадий.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: Предлагам договорът да бъде раздаден утре.
СТАМЕНОВ: Утре може да бъде раздаден, но в края на деня отново трябва да бъде върнат при мен.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Каквото и да е решението този договор действа в условие на информирано съгласие. В този договор има изрично изискване да може да бъде информирано съгласие, защото иначе няма как по американското законодателство да се вкара в Америка. Т.е. „Остеотек” лобира за промяната на закона към информирано съгласие.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: За това се притесняват колегите, че този текст обслужва договора. По договора трябва някъде да се запише съгласие на донора или на неговите близки. След като в член 20 написахме, че остава несъгласие по този закон договора не може да бъде обслужван и няма да работи.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Могат да се внасят само в Америка.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: В точка 5 се иска писменото съгласие на близките. Тогава със съгласието на близките се обезпечава договора. За това става въпрос.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Погледнете какво е записано от партньорската проверка.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: Това е очевидно. Става ясно, че не стига че 50 на сто от дейността на фирмата се дължи на органи, тъкани и клетки от България, но дори не трябва да се споменава какви са цените, защото сигурно са много скандални за българското общество. За това става въпрос.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: За България те се доставят безплатно. За да бъде изнесен един от тези трябва да е ясно, че на България няма нужда. Прочетете, какво е записано от партньорската проверка. Има клауза, че ако има заявка от българска страна, но няма в България в момента те са длъжни да доставят. Доктор Цеков, така ли е?
ТОДОР КУМЧЕВ: С този закон слагаме в ред нещата? Вменяваме в Националната агенция по трансплантация отговорността за всичко това, което ще стане оттук нататък. Ще имаме много договори между лечебните заведения и Националната агенция по трансплантация. Защо един единствен договор ще повлияе утре на законотворчеството в Народното събрание? Искаме да поставим нещата в ред.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, закривам заседанието на комисията.
Заседанието завърши в 18,45 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/доц. Борислав Китов/
ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по здравеопазване
Стенографски запис
П Р О Т О К О Л
№ 42
Днес, 17 август 2006 г. от 18.10 часа се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазване към Четиридесетото народно събрание. Заседанието се проведе под ръководството на председателя на комисията – доц. Борислав Китов при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Общ законопроект за изменение и допълнение на Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки, № 665-10-32 от 19.07.2006 година.
Към протокола се прилага списък на присъствалите народни представители и гости.
Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по здравеопазване
Стенографски запис
П Р О Т О К О Л
№ 42
Днес, 17 август 2006 г. от 18.10 часа се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазване към Четиридесетото народно събрание. Заседанието се проведе под ръководството на председателя на комисията – доц. Борислав Китов при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Общ законопроект за изменение и допълнение на Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки, № 665-10-32 от 19.07.2006 година.
Към протокола се прилага списък на присъствалите народни представители и гости.
* * *
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Уважаеми колеги откривам заседанието на Комисията по здравеопазването. Имаме необходимият кворум.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Колеги, започват да се намесват не медицински истории, разправии и интереси. Много добре познаваме тези неща. Вие сте против трансплантациите – погледнете този човек и тъй се нуждае от органи, а вие не искате, само 400 души са дали и т.н. Забравя се какво означава дарителството. Какво означава да имаш лична позиция. Оттук ние гласувахме един законопроект, който беше много атакуван. Президентът наложи вето над този законопроект. Влизайки в един тандем с господин Гайдарски, който по това време не беше министър с Панчев и Чирков, това са уважавани хора, които участват в процесите на трансплантологията. Няма нищо лошо в това, но без да правим обвинения, нека да проведем дебата и да видим, след като променим това нещо, няма нищо лошо в половината европейски страни е под подразбиране. Какво ще се случи? Ще имат ли българските граждани повече възможност за трансплантация или ще се получи един поток от органи, тъкани и клетки за чужбина, от които ще се облагодетелстват хората, които са в тази фондация, която фондация е много съмнителна като структура, като отношение с „Остеотек”, като отношения с Агенцията по трансплантацията. Ето тук е връзката и за това говоря.
Приветстваме да се промени закона и да се направи така, че българските граждани да имат повече органи за трансплантация. Онзи ден написах специално писмо на професор Гайдарски, бъбречно трансплантираните болни казват, че от един месец за тях няма лекарства. Това е жизнено важно за тях. Жена от десет години бъбречно трансплантирана няма лекарства за нея. Какво се случва в нашата държава? Няма да робуваме и да мълчим за такива проблеми. Това е връзката между договора и информираното съгласие и не съгласие.
За това става въпрос. Всички много добре познавате този спор. Предлагам да не се замерваме в пленарна зала с това, единият е за трансплантация, което означава, че е много хуманен и хуманист, а другия е против. Разбирате много добре, че става въпрос за други неща.
Отново ще повторя, че няма нищо лошо да бъде прието и да се приемат едни разумни аргументи и спирачки, както предлагат някои от колегите, за да може да стане така цивилизовано, за да бъдат защитени всички интереси на болните, които ще бъдат трансплантирани и да няма упрек за нещо, което се случва зад кулисите. Благодаря ви.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Остеоцентърът е изграден в шест специални обекта в България, три са в София и три в провинцията и в края на тази година планира да пусне в експлоатация още шест. Фирмата доплаща за всяко осигурено донорство към Евроатланскическия съюз по трансплантациите, който представлява обществена фондация с идеална цел. Парите се разпределят между болничните координатори като премии за осигурено донорство и за заплащане на болницата за използваните помещения. Семействата на донорите се информират, че тъканите трябва да се изпратят извън България, но не се уведомяват изрично за печелившата дейност на Остеоцентъра в неговата централа.
При посещението ми в търговския остеоцентър, партньорската проверка отбеляза забележително повишаване на донорството на костна тъкан, сухожилия и кожа, както и много ефективната му работа. Трябва да се осигури настоящи вносни и износни операции между трети страни и Европейския съюз да съответстват на разпоредбите на Европейския съюз по външната търговия и вътрешния пазар. Бяха предоставени копия и т.н.
Господин Бадев потвърди, че „Остеотек” вероятно е третата по големина организация в САЩ за обработка на скелетни тъкани. България, чрез остеоцентъра осигурява повече от половината от материала, който се обработва там, тъй като продуктите от тези донорства не могат да се доставят в САЩ всички се връщат в Европа и основно в Европейския съюз за доставка.
Има клаузи, в договора, които заслужава да бъдат погледнати. Въпросът, е има ли нужда от отлагане на сроковете? Има ли връзка на „Остеотек” с начина на информирано съгласие или несъгласие. Това е темата, която е поставена.
Колеги ето я и стенограмата. Има предложение за ново гласуване на сроковете.
Предлагам, утре сутринта да чуем доклада на Комисията по здравеопазване. Ако тя прецени, че е нужно повече време и предложи тогава да гласуваме тези предложения. Колеги, имате думата.
ТОДОР КУМЧЕВ: Искам да кажа няколко думи, според мен трябва да продължим утре със законопроекта и да бъде довършен, тъй като конфликтната точка се обсъжда повече от два дни. Забележете, че в пленарна зала и тук в Комисията по здравеопазване четири души непрекъснато пледират в една и съща посока.
След като половин Европа работи по този начин, а другата половина по предишния начин, считам, че трябва да вървим напред. Това е моето становище.
Искам да потвърдя пред колегите, че този закон се контролира и от Министерството на труда и социалната политика. Имаме срокове, които трябва да спазим.
Мисля, че повече от това не може да се направи. Доцент Щерев, вие сте бил председател на тази комисия и познавате много добре нещата.
Считам, че сме на финала и да довършим законопроекта.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Благодаря ви доцент Кумчев. Колеги имате думата.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Благодаря ви господин председател. Все повече се убеждавам, че дебатът беше допълнително подкладен днес и даде възможност да се изложат аргументи, които утре в общественото пространство нямаше да бъдат поставени по начина, по който бяха поставени днес.
Смятам, че бях прав в своята идея да премислим нещата. Вече съм убеден, че ние достигнахме до горната мъртва точка, т.е. повече от това трудно може да продуцираме на този етап. Предлагам да вървим към гласуване на закона, защото евро интеграционните текстове ни притискат. Необходимо е още веднъж да дадем ясен сигнал на залата, че тези месеци до 31 март 2007 година, са достатъчно много време за дебатите в обществото и за изработване на наредбата, както и за вслушване в онези гласове, които евентуално биха ни предоставили други аргументи, такива за каквито не сме се сетили или за действия, които не са заложени в законодателството, за да поправим текстовете преди да са станали окончателно валидни.
Искам да напомня, чисто редакционно за едни дати, които фигурират – 31 март 2006 година.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Датите са поправени.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: Колеги, мисля, че ние трябва да спрем този дебат, защото дори се изненадвам, че допускаме като комисия да се връщаме към съгласие и не съгласие при член 21, защото още с гласуването на член 20, ние приключихме въпросът с несъгласието. В стария текст сме предоставили възможност да се изрази или съгласие или несъгласие. Вчера гласувайки член 20 приключихме с този въпрос. Сега на член 21, когато се урежда реда на несъгласието ние започваме да умуваме дали да го има това несъгласие или да бъде съгласие. Дефакто по процедура не можем да се върнем да прегласуваме член 20. Защо дебатираме, дали трябва да бъде съгласие или не съгласие? Следователно, трябва да вървим напред.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, госпожо Първанова, става въпрос за член 20, който е гласуван, но сега има едно предложение, в което е записано, че може да се направи експлантация на органи, тогава когато родителите или близките изрично се съгласят писмено на това. Този текст е много добър. Тогава става за информирано съгласие по подразбиране, но има спирачка за тези действия. Много добре разбираме за какво става въпрос.
Отново ще повторя, че целта е не да се възпрепятства този начин по подразбиране да се отхвърля и т.н. Крайната цел е да има повече органи, тъкани и клетки за трансплантация на български граждани. Това в никакъв случай не се гарантира с тази подредба на закона.
Предлагам да се вслушаме малко в разума, до какво ще доведе една такава промяна. Някои си мислят, че това ще бъдат реки от органи на трупове, клетки и т.н., които ще потекат, но в коя посока?
ВАНЬО ШАРКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, наистина не става въпрос за член 20, а за член 21 – родители и близките да дават ли съгласие или не съгласие?
Господин председател, има три предложения. Не мога да разбера, защо трябва непрекъснато да се отлага, а да не оставим на пленарна зала да реши дали подкрепя предложението на колегата Михайлов да бъде съгласие или подкрепя решението на комисията, което е обобщено и в залата да се реши спора.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Вие също сте да не бъде отлаган текста утре за гласуване.
Има ли някой, който да бъде с обратно становище?
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: Колеги, разбирам, че искаме да се направи като допълнителна застраховка, но двата режима си противоречат. Веднъж има право макар и чрез не изявяване на воля да изразиш своето желание, в същност не чрез мълчаливо съгласие да изразиш волята си за трансплантация. След това предоставяме право на близките да отменят волята. По принцип това е лично право. Личните права са правото на име, на част, на достойнство. С умиране на човека той загубва личните си права и въпроса приключва. Това означава, че веднъж заявил ги приживе, в момента, в който той умре въпроса ще приключи. Никой повече не може да се изкаже. Правото върху органите не е имуществено право. Следователно не е възможно наследниците или близките да проявят каквато и да било активност по този въпрос. Това е принципно положение в българското право. Единствено имуществените задължения и права на лицето могат да бъдат по някакъв начин оспорвани от близките му, но неговата воля, веднъж като компонентно действие или директно заявено по никакъв начин не може да бъде оспорено от близките му, защото в противен случай е безсмислено да даваме право на лицето да изразява съгласие.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Госпожо Първанова, не сте права. Дори да има воля за дарение, която да е направена приживе, това се оспорва в българския съд много често.
Искам съвсем коректно и приятелски да разберете, че има два принципа. Единият принцип е това, което казвате – категорично да се разбира, че недекларираното несъгласие е абсолютна воля. Другият принцип е право на протест на близките, който е малко по-гарантиран имайки предвид това, за което доктор Колчаков и доктор Шарков пледираха, че в крайна сметка една част от българското част не е много добре информирано. Предоставя се възможност за протест на близките, който съществува в няколко страни.
След като директната воля за дарение се оспорва от близките, попитайте всеки един адвокат, който ще ви каже, че може да бъде оспорена волята за дарение. Това се случва много често.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Това, което казва доктор Първанова е съвсем друга тема. Никой не оспорва, че когато е заявил волята си с дарение или не иска да бъде дарител близките му не могат да оспорят това. Ние говорим за друг случай – масовият случай. Той въобще не е заявил дали иска да бъде дарител или не иска.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Така е.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Тогава, има две възможности. Едното предложение е органите на този човек, който нищо не е заявил се вземат автоматично като се уведомяват близките в разумен срок, освен ако те писмено не заявят отказ от това.
Второто предложение е по-стриктно и възпиращо. В случай, че не е заявил своята воля могат да бъдат взети органите му при изрично съгласие от страна на близките му, което писмено е заявено. Това са двата случая, които нямат нищо общо с това, което казвате.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Ще направя една реплика. Ако се приеме, че този, който изрично не е записан, че е бил съгласен, тогава близките му променят. За това е въпрос само на протест да има някакво възражение, което възлиза на други основания. В противен случай волята на човека, ако дадем съгласие на близките, я ликвидираме. Разбирате ли доцент Щерев.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Искам да кажа още едно нещо.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Колеги, вие не се съобразявате с вече изразени становища. Ако сега предлагате нещо да отпадне на този етап, извинявайте, но не е много коректно спрямо цялата комисия. Днес председателя даде право на депутатите от ДСБ да си разиграват коня, може би защото прояви благородство, но смятам, че е достатъчно това, което направихме.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Предлагам да гласуваме.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Искам да помоля следното. Не възразявам, комисията е взела решение, и аз не участвам в дискусията по този закон поради интереси във връзка с асистираната репродукция.
Искам да заявя следното. Ще гласувам по принцип против това приеман, защото при предишното приемане на закона съм гласувал по този начин и имам вътрешни убеждения.
Съществува още нещо, за което сте длъжни да помислите. Законът трябва да има гаранции и за това е връзката с договора с Остеотек. В закона трябва да има гаранции, че българските граждани с тази промяна ще получат повече органи, тъкани и клетки за трансплантацията. Необходимо е това да бъде гарантирано с текстове в закона, независимо от това какво правите, всичко останало е безсмислено, ако това не се гарантира.
ВАНЬО ШАРКОВ: Колеги, имам един въпрос към всички, тъй като става дума за колизията между това, че евентуалният донор е казал едно, а близките могат да променят неговото решение.
Смята ли някой от членовете на комисията, ако български гражданин е заявил и съществува в регистъра като човек, който отказва да бъде донор неговите близки ще променят решението? Мислите ли, че ще има такъв случай?
ЕРГИНЧ ХАДЖИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, наистина може да изглежда не последователно това, което правим в момента. Два пъти гласувахме текстовете, които прие комисията. В нашата парламентарна група след проведени консултации с колегите, много от тях поддържат становище, че трябва да има предварително писмено съгласие от близките.
В този контекст искам да подкрепя доцент Щерев, който каза, че трябва да има една сигурност в гражданите, че това, което правим в момента няма да ощети някой от тях. С писменото възражение, близък, който не е предоставил писменото възражение на този близък ще се вземат органите без да се питат близките. Такова беше и опасението на колегите от групата. Повече от тях не са медици.
Смятам, че тези хора, които ще бъдат уведомени 90 на сто от тях ще се откажат, ако трябва да заявят, че ще бъдат донори.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Доктор Хаджиев, има две хипотези. Едната хипотеза е, след като се отиде при юрист и да се каже вие съгласни ли сте с донорството? Втората хипотеза е, вие сте информирани, че вашият близък е в мозъчна смърт и става за трансплантация, ако имате възражения трябва да ги направите? Това не е ли едно и също?
ЕРГИНЧ ХАДЖИЕВ: Когато разговарях с колегите те приемат, че трябва да имат възражения. Ако не възразят, без да има възражение спокойно могат да се вземат органите. Вариантът да има писмено съгласие мисля, че гарантира по-голяма сигурност.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги вече три – четири месеца провеждаме дебат. Уважаеми колеги, дебатът е от 1995 година. Както виждате той не е свършил, няма и да свърши. Всички знаете, че двете тези са валидни в света и Европа. Общо взето нещата са разделени.
Мисля, че предложението на господин Руденко Йорданов да има задължително информирани и да има подпис, че си информиран и че ще предстои трансплантация или ако не си съгласен да дадеш отказ – не. Това е една абсолютна сигурност и нека да оставим в залата да се реши.
Колеги, това е един изключително важен закон. Мисля, че се прави всичко възможно този закон да не бъде приет. Този спор няма да спре. Това е моята теза.
Искам да попитам какво е становището на ДПС?
ХАСАН АДЕМОВ: За съжаление сега чувам за това становище. Не искам да го коментирам пред вас.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Разбирам ви. Мисля, че вече два пъти прегласуваме тези текстове. Ако искате отново да ги прегласуваме.Разбирате ли, че това, което става в залата непрекъснато създава някакви вътрешни проблеми. Предложението можеше да се направи и в залата.
Колеги предлагам, утре да продължим с изготвяне на становище.
Моля, който е съгласен да гласува?
- „За” – 12.
- „Против” – Няма.
- „Въздържали се” – 2.
Приема се.
ВАНЬО ШАРКОВ: Искам думата, защото днес в Пленарна зала всички ние като членове на Комисията по здравеопазване бяхме обвинени, че едва ли не лобираме за фирма и че всички разполагаме с някакъв секретен договор.
Искам да вземем конкретно решение, което да бъде с конкретна дата, на която договора да бъде в комисията, за да не бъдем упреквани.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, оказа се, че това не е класифицирана информация. Господин Стаменов, е изискал от Агенцията по трансплантация договора.
СТАМЕНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, днес по поръчка на господин Пирински изискахме договора от Изпълнителната агенция по трансплантация. Тъй като самата агенция не разполага с регистратура за класифицирана информация договора действително не е заведен при тях и се води като явен. Има една точка 8.1. от договора, която се отнася за конфиденциалност на данните и съдържанието на договора. Страните се обвързват да не го разгласяват на трети страни. Там е изписано много подборно, включително има и юридически аргументи, където може да се подведе под съдебна отговорност страната, която го е дала. Договорът се намира в регистратурата за Национална класифицирана информация на Народното събрание.
Предложихме на господин Пирински, този договор да бъде класифициран „За служебно ползване”, базирайки се на Търговската тайна и на Етичния кодекс на лекарите. Защото в договора действително има данни, които смятам, че биха представлявали търговска тайна. Вероятно вашите контрагенти от френската фирма ще предявят едно излагане на престижа на съответните договарящи.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Благодаря ви. Ще помоля да предложите дата за разглеждане на този договор. Този договор ще бъде размножен и предоставен срещу подпис „За служебно ползване”. Оттам нататък всеки един народен представител носи своята отговорност, ако изтече информация. След като се раздаде следващата седмица предлагам по-следващата седмица да бъде разгледан. Да имате време да го разгледате и ще се обсъди в комисията на първото заседание през месец септември. Решихме другата седмица договорът да бъде раздаден на всеки народен представител срещу подпис „За служебно ползване”. Този договор няма нищо общо с начина на вземане, защото е действал през цялото време в обратен стадий.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: Предлагам договорът да бъде раздаден утре.
СТАМЕНОВ: Утре може да бъде раздаден, но в края на деня отново трябва да бъде върнат при мен.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Каквото и да е решението този договор действа в условие на информирано съгласие. В този договор има изрично изискване да може да бъде информирано съгласие, защото иначе няма как по американското законодателство да се вкара в Америка. Т.е. „Остеотек” лобира за промяната на закона към информирано съгласие.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: За това се притесняват колегите, че този текст обслужва договора. По договора трябва някъде да се запише съгласие на донора или на неговите близки. След като в член 20 написахме, че остава несъгласие по този закон договора не може да бъде обслужван и няма да работи.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Могат да се внасят само в Америка.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: В точка 5 се иска писменото съгласие на близките. Тогава със съгласието на близките се обезпечава договора. За това става въпрос.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Погледнете какво е записано от партньорската проверка.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: Това е очевидно. Става ясно, че не стига че 50 на сто от дейността на фирмата се дължи на органи, тъкани и клетки от България, но дори не трябва да се споменава какви са цените, защото сигурно са много скандални за българското общество. За това става въпрос.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: За България те се доставят безплатно. За да бъде изнесен един от тези трябва да е ясно, че на България няма нужда. Прочетете, какво е записано от партньорската проверка. Има клауза, че ако има заявка от българска страна, но няма в България в момента те са длъжни да доставят. Доктор Цеков, така ли е?
ТОДОР КУМЧЕВ: С този закон слагаме в ред нещата? Вменяваме в Националната агенция по трансплантация отговорността за всичко това, което ще стане оттук нататък. Ще имаме много договори между лечебните заведения и Националната агенция по трансплантация. Защо един единствен договор ще повлияе утре на законотворчеството в Народното събрание? Искаме да поставим нещата в ред.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, закривам заседанието на комисията.
Заседанието завърши в 18,45 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/доц. Борислав Китов/
