Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

Комисия по здравеопазване
Стенографски запис

П Р О Т О К О Л

№ 52
Днес, 15 ноември 2006 г. от 17,10 часа се проведе извънредно заседание на Комисията по здравеопазване към Четиридесетото народно събрание. Заседанието се проведе под ръководството на председателя на комисията – доц. Борислав Китов при следния

ДНЕВЕН РЕД:


1. Законопроект за ратифициране на протокола за стратегическа екологична оценка към Конвенцията по оценка на въздействието върху околната среда в трансграничен контекст, № 602-02-56, внесен от Министерски съвет на 06.11.2006 г.
2. Законопроект за ратифициране на Международната конвенция за борба с употребата на допинг в спорта, № 602-02-57, внесен от Министерски съвет на 06.11.2006 г.
3. Изслушване на председателя на анестезиологичното дружество в България проф. д-р Иван Смилов относно разработване на механизми и критерии за остойностяване на клиничните пътеки в анестезиологичните звена.
4. Изслушване на Българския лекарски съюз във връзка с анализа на приложението на член 37 и член 38 от Закона за съсловните организации на лекарите и стоматолозите за налагане на наказания.

---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

Комисия по здравеопазване
Стенографски запис

П Р О Т О К О Л

№ 52
Днес, 15 ноември 2006 г. от 17,10 часа се проведе извънредно заседание на Комисията по здравеопазване към Четиридесетото народно събрание. Заседанието се проведе под ръководството на председателя на комисията – доц. Борислав Китов при следния

ДНЕВЕН РЕД:


1. Законопроект за ратифициране на протокола за стратегическа екологична оценка към Конвенцията по оценка на въздействието върху околната среда в трансграничен контекст, № 602-02-56, внесен от Министерски съвет на 06.11.2006 г.
2. Законопроект за ратифициране на Международната конвенция за борба с употребата на допинг в спорта, № 602-02-57, внесен от Министерски съвет на 06.11.2006 г.
3. Изслушване на председателя на анестезиологичното дружество в България проф. д-р Иван Смилов относно разработване на механизми и критерии за остойностяване на клиничните пътеки в анестезиологичните звена.
4. Изслушване на Българския лекарски съюз във връзка с анализа на приложението на член 37 и член 38 от Закона за съсловните организации на лекарите и стоматолозите за налагане на наказания.



Към протокола се прилага списък на присъствалите народни представители и гости.

* * *

ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги откривам заседанието на Комисията по здравеопазване. Имаме необходимият кворум. Позволете ми преди да започнем с деловата част да ви прочета правила за провеждане на заседанията на Комисията по здравеопазване и вземане на участие на гостите и външните лица.
Уважаеми колеги, във връзка с оптимизирането на предстоящата работа на комисията работа по срочно обсъждане и гласуване на значителни и много тежки законопроекти се въвеждат следните правила.
Първо, относно заявяване участие в заседанията на комисията, да бъдат своевременно подавани до секретариата на комисията писма за упълномощаване на участието на един или най-много двама официални представители на всички заинтересовани от заседанието организации и институции. Да бъдат допускани до участие само регистрирани съгласно българското законодателство организации, за да не се получи това, което се получи преди няколко дни с г-н Пламен Таушанов.
Второ, да бъде съблюдаван строго реда определен в Правилника за дейността на Народното събрание за участие в заседанията на постоянните комисии публикуван в официалната страница на 40-тото Народно събрание. Относно заемане на местата около заседателната маса. Около заседателната маса местата заемат необходимия брой представители на официалните български институции. По един официален представител на Българския лекарски съюз, Съюза на стоматолозите в България, Българският фармацевтичен съюз и Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи. Всички останали участници в заседанието да заемат места в залата. При поискване на думата от тяхна страна да се осигурява достъп до микрофон и място около заседателната маса само за времето на изказването. По преценка на ръководството на комисията места на заседателната маса заемат поканени за участие външни участници и гости.
Трето, относно осигуряване на работна атмосфера по време на заседанията на комисията. При невъзможност да бъдат изключени мобилните телефони да бъдат поставени на позиция “Без звук”, като е желателно по време на заседание да не се провеждат разговори. Да се ограничи влизането, излизането и движението в заседателната зала. Искането на думата от гостите и участниците в заседанията става само с вдигане на ръка. Редът за даване на думата в тези случаи става по преценка на ръководството.
Относно материалите за заседанието. Външните лица и гости на заседанието, на които не са изпратени материали за заседанието се запознават и изготвят копия от материалите публикувани на официалната страница на комисията. Тези правила ще бъдат публикувани в страницата на Комисията по здравеопазване.
Второто съобщение уважаеми колеги, днес ще се сбогуваме с доктор Росица Дервишева, поради заминаване в САЩ по семейни причини. От утре в комисията ще работи госпожа Маргарита Руменова Цонева-Христова, която има следното си-ви. От 2001 – 2005 година – Сити Университет – щат Вашингтон, САЩ, дистанционен център “България”. Специалност “Магистър по бизнес администрация и финансов мениджмънт”. През 1996 – 2001 година – държавен щатски университет в Западна Вирджиния – САЩ, специалност “Бакалавър по бизнес администрация счетоводство и мениджмънт”, втора специалност “Комуникации”. През 1996 година е завършила гимназия “Ричвилд”, щат “Канектъкът” – САЩ.
Трудов стаж: до момента 2005 година управител в “Интерконсулт” От октомври до декември 2004 година в Министерството на здравеопазването младши специалист. От октомври 2001 – октомври 2004 година в Министерството на здравеопазването главен специалист в дирекция “АППО”. Обучения: Управление, организация и ръководена на търговска дейност и т.н.
Благодаря на доктор Дервишева. Пожелавам успешна работа на госпожа Христова.
Уважаеми колеги, днес трябва да решим един неприятен казус. Неприятен, защото ще ви докладвам с ясното съзнание, че се нарушава правилника на Народното събрание. По Закона за държавния бюджет трябва да разглеждаме заедно бюджетите на държавата и бюджета на Националната здравноосигурителна каса, който днес беше получен в Народното събрание в 15,20 часа. Предполагам, че повече от колегите не разполагат с бюджета на касата и няма как да разполагат. Комисията трябва да реши да се разглеждат ли двата бюджета? Как ще се разглежда, след като го нямате пред себе си, не зная. Мисля, че е длъжно да се постави този въпрос, защото в противен случай утре Комисията по здравеопазване ще остане единствената, която няма да има становище.
Колеги, имате думата за изказвания или да преминем към гласуване.
ВАСИЛ ПАНИЦА: Господин Китов, вие поставяте един абсурден казус, да обсъждаме нещо, което нямаме пред себе си. Ако този прецедент влезе в сила ние губим статут на комисия, която уважава себе си. Няма такова положение да обсъждаме нещо, което го няма. Не зная какви са причините да нямаме тези материали, но това е абсурдно.
Предлагам тази част да отпадне.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Доцент Паница, нямате материалите, защото са получени в 15,20 часа в деловодството на Народното събрание.
ТОДОР КУМЧЕВ: Мисля, че има обективни причини за това закъснение. Тези обективни причини се знаят почти от всички колеги. Уважаеми господин председател, колеги, утре Народното събрание ще разглежда бюджета на Република България. На този етап няма становище единствено от Комисията по здравеопазване.
Според мен, в хода на разискванията преди първото четене е възможно, а тук представителите от Министерството на здравеопазването и на Националната здравноосигурителна каса да ни запознаят с основните финансови параметри за 2007 година на съответните институции, след което всеки един от вас ще има право да вземе думата.
Убеден съм, че здравеопазването като основна система от социалната политика на страната и на правителството в никакъв случай не може да остане без становище в утрешния ден. Има обективен проблем за закъснението на тези материали. Благодаря ви.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, гости, днес провеждаме извънредно заседание от 17,30 часа с обявен дневен ред и раздадени материали съгласно правилника за дейността на Народното събрание.
Не зная какво ще каже доктор Адемов, който има по-дълъг стаж от мен в Народното събрание, но не може бюджета на държавата да се приема в 17,00 часа вечерта на извънредно заседание, без обявен дневен ред и без документация. Това е подигравка с парламентаризма, с парламента и с Комисията по здравеопазване. Категорично възразявам срещу това. Ще гласувам “Против” да се променя дневният ред, който не е внесъл на време документите, който не е направил съответното според правилника на Народното събрание, да носи отговорност и да отговаря. Ние ще имаме възможност в пленарна зала да изкажем съображенията си, още повече не искам да навлизам по същество, но в здравеопазването има много проблеми и не могат да се разглеждат по този начин нещата. Обърнете внимание, че не е само въпрос на цифрите и за определени суми. В Закона за бюджета има допълнителни разпоредби, които са точно толкова важни, колкото и разпределените суми. Ако се пропусне едно изречение, нещата стават съвсем различни. Нека да бъдем малко по-отговорни и да не правим грубо нарушение на правилника за дейността на Народното събрание. Благодаря ви.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Уважаеми доцент Щерев, искам да направя едно допълнение. Напълно съм съгласен с вас, защото ако се отворят страниците от предишното Народно събрание, аз съм ви критикувал за подобни неща многократно. Аз съм солидарен с вас.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Ще задам един уточняващ въпрос. Кои са тези обективни причини, за които става въпрос? Признавам си, че не ги зная. Доцент Кумчев, спомена и вероятно е така, но ако може да се аргументира. След като чуем причините може да вземем отношение. Аз съм малко раздвоен. Пред мен са авторитетите в тази област доцент Китов и доцент Щерев. От друга страна къде точно е чувството за отговорност. Необходимо е да го премерим. Дали всички ние, които сме около тази маса имаме нужда от дълго време, за да се ориентираме в проблематика, която трябва да ни е ясна, дори и на сън, което важи безспорно и за говорещите преди мен. Показването на мускули точно по този начин в комисията ще подскаже нашата загриженост за здравеопазването в България или може да намерим и по-друг начин.
Предлагам първо да чуем кои са обективните причини.
ТОДОР КУМЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, днес на извънредно заседание на Министерския съвет беше разгледан бюджета на Националната здравноосигурителна каса. Считам, че това е обективна причина. Благодаря ви.
ХАСАН АДЕМОВ: Дискусията по процедурата и не само по тази процедура винаги е тежка. Тази дискусия също не прави изключение.
Искам да припомня едно обстоятелство и едно заседание на Комисията по здравеопазване, на което аз говорих по тази тема. Кога, с какви процедури, по какъв начин трябва да бъдат внесени съответните законопроекти. Това не беше направено от мен случайно, защото знаех, че ще достигнем до днешния ден. Това, което е направил председателят Китов, да не внесе в дневния ред на извънредното заседание проекта на Закон за държавния бюджет, който е раздаден преди две седмици, е защото го нямаше бюджета на здравната каса. В Закона за здравното осигуряване държавният бюджет се разглежда заедно с бюджета на Националната здравноосигурителна каса и държавното обществено осигуряване. Съществува и още един проблем, за да не се стигне до Върховния административен съд, уважаеми господин председател на Управителния съвет на Националната здравноосигурителна каса. Доколкото на мен ми е известно този бюджет не е разглеждан и в Националния съвет за тристранно сътрудничество. Синдикатите и всички останали, които са в този национален съвет обичат често да сезират Върховния административен съд. Представяте ли си в каква ситуация ще ме поставите, например Върховният административен съд да отмени бюджета. Ако това разбира се е така? Защото в Кодекса на труда, в член 3 е записано, че всички въпроси свързани с жизненото равнище задължително се разглеждат в Националния съвет за тристранно сътрудничество. Ако някой ми каже, че има друг текст, аз съм готов да отговоря, но този текст е изстрадан от всички заедно и знаем за какво става въпрос. Господин Дацов, ако имате нещо да кажете по този въпрос, кажете го след това?
Въпросът, който разглеждаме сега е какво трябва да правим към днешна дата, към настоящият момент? Утре в залата на първо четене ще се разглежда Закона за държавния бюджет. Това е един проект като всички останали закони макар и най-важни. Там изискването е по правилника, в който е казано, че водещата комисия трябва да има макар и не задължително, но трябва да има становище, за да се разгледа проекта. Останалите комисии, които в случая каквато е Комисията по здравеопазване са спомагателни комисии. Този законопроект е по-различен и е разпределен във всички комисии. Няма водеща и спомагателна комисия, но се приема, че за второ четене бюджета ще се изготви в Комисията по бюджет и финанси.
Отново в рамките на процедурата, в рамките на добрия и коректен тон, за който призовава господин Великов, ние трябва да направим изключение да разгледаме единствено и само държавния бюджет в частта, която се отнася за функция здравеопазване. Бюджетът на Националната здравноосигурителна каса да се разгледа на отделно заседание. Още повече, че по съгласувателната процедура Законът за държавния бюджет в своите параметри е съгласуван с бюджета на Националната здравноосигурителна каса, което е безспорно. Зная, че това е един огромен компромис. Зная, че това, което каза доцент Щерев е абсолютно вярно. Подигравателно е отношението към функция здравеопазване този бюджет да се разглежда на извънредно заседание 12 часа преди да се разгледа Закона за държавния бюджет в пленарна зала, но такава е ситуацията към днешна дата. Призовавам да разгледаме Закона за държавния бюджет на първо четене в комисията и да го гласуване. В становището да отбележим всички обстоятелства, които коментирахме.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Благодаря ви господин Адемов, има направено формално предложение. Уважаеми колеги, ще допълня, без да изпадаме като буквоядци по правилника, въпреки, че ако искаме да уважаваме институцията, в която говорим трябва да го правим. Моята голяма опасност, с което съм съгласен с доцент Щерев, донякъде и с доктор Адемов, Законът за бюджета на Националната здравноосигурителна каса е особен закон. Не през нашата комисия се променя една голяма част от Закона за здравното осигуряване, което е обект на нашата комисия. Вече стана правило да се заобикаля комисията по този начин. Когато уважаемите колеги нямат пред себе си този материал не мисля, че някой ще може да бъде полезен.
ТОДОР КУМЧЕВ: Искам да предложа, за утре да имаме становище и по двата законопроекта. Всеки един от народните представители има свое мнение по този въпрос. Уверявам ви, че наистина причините за това, че в 15,20 часа беше предложен Законопроекта за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2007 година, според мен не е прецедент, защото се е случвало, че Комисията по здравеопазването през тази година разглежда въпроси, които не са в дневния ред.
Предлагам да гласуваме и двата законопроекта.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, отново ще напомня, че както каза доктор Васил Паница ние ще разглеждаме нещо, което нямаме пред себе си. Извинявайте, но по-голям от този парадокс не се е случвало. В тази комисия от 1990 година не се е случвало такова нещо. Още повече, че там има неща в бюджета на Националната здавноосигурителна каса, които са много дискутабилни. Ако искаме да ги заобиколим по този начин, като сега не ги прочетем и дискутираме, разбира се. Казвам ви, че такава отговорност не мога да приема. Защото през цялото време на този преход от 17 години ние непрекъснато си повтаряме и се учим на демокрация и казваме, че демокрацията това са процедурите и законите. Това сте ми го казвали и вие предишните членове на комисията. Много пъти сме говорили именно по тази тема. Най-важна е процедурата. Най-важен е законът, всички останали съображения са под това. Категорично възразявам, защото на някой е удобно, на друг не е удобно и т.н. да се нарушава такова важно правило в работата на Комисията по здравеопазване в една от комисиите на 40-тото Народно събрание и в самото 40-то Народно събрание, което обърнете внимание, че противоречи на Правилника за работа на Народното събрание.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Благодаря ви колеги. Ще поставя на гласуване предложенията по реда на тяхното предложение.
Първото предложение постъпи от доцент Васил Паница, а второто предложение е от доктор Адемов.
Първото предложение е изобщо да не се разглеждат двата бюджета. Предложението на доктор Адемов е да се разгледа само бюджета.
Подлагам на гласуване първото предложение на доцент Васил Паница да не влизат като точка в дневния ред двата бюджета.
Моля, който е съгласен да гласува?
- “За” – 7.
- “Против” – 9.
- “Въздържали се” – 2.
Не се приема.
Второто предложение е на доктор Адемов, да се разглежда само бюджета.
Моля, който е съгласен да гласува?
- “За” – 9.
- “Против” – 6.
- “Въздържали се” – 2.
Приема се.
Третото предложение е да се разглеждат и двата бюджета.
РЕПЛИКА: Това предложение вече е гласувано. Идентично е с предложението на доцент Васил Паница.
ТОДОР КУМЧЕВ: Оттеглям предложението си.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Уважаеми колеги, след като и двата пъти бях против нарушаването на правилника отстъпвам ръководството на комисията на уважаемия доцент Тодор Кумчев. Мисля, че така изисква морала.

(Председателството на комисията се поема от доцент Тодор Кумчев)

ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Колеги, започваме с разглеждането на бюджета за здравеопазване за 2007 година.
Предоставям възможността на Министерството на здравеопазването да представи бюджета за 2007 година, след което ще помоля представителя на Министерството на финансите да изрази отношение във връзка с бюджета за здравеопазването за 2007 година. След това всеки един от колегите ще има право да се изкаже за да може да направим съответното становище за утрешното разглеждане на бюджета в Народното събрание.
Предоставям думата на заместник-министър Райнов, за представяне на бюджета на здравеопазване за 2007 година.
ЕМИЛ РАЙНОВ: Благодаря ви, уважаеми господин председател, дами и господа народни представители ще Ви прочета част от доклада, който е от професор Гайдарски относно проекто бюджета на Министерството на здравеопазването за 2007 година.
Основни приоритети и политики заложени в проектобюджета на Министерството на здравеопазването за 2007 година.
Проектът на Министерството на здравеопазването за 2007 година е разработен в съответствие с изискванията, определение с Решение № 70 на Министерския съвет от 6 февруари 2006 година, както и бюджетните насоки за съставяне на проектобюджет 2007 година, съобразно мисията на Националната здравна стратегия за подобряване здравето на нацията, при съблюдаване на основните стратегически цели:
Подобряване управлението и увеличаване на ангажираността на всички участници в здравната система. Оптимизиране ефективността на финансовите средства, финансова стабилност, качествено обслужване на пациентите. Извършване на структурно-организационни промени, чрез освобождаване от неспецифични дейности и ресурсно обезпечаване на системата. Повишаване на инвестициите за модернизация на Лечебните заведения. Регулиране на параметрите и обхвата на задължителното и доброволно здравно осигуряване. Подобряване на достъпа и качеството на здравните услуги като чрез поетапното им изпълнение се очаква да бъдат постигнати следните резултати:
Първо, подобряване на здравето на нацията, минимизиране разходите в системата на здравеопазването, чрез пренасочването им от скъпоструващо лечение към профилактика.
Второ, ефективност и ефикасност на медицинските услуги, обвързване на заплащането с дейността.
Трето, контрол и резултати от изпълнение на програмите за промоция на здравето.
Четвърто, ефикасен мениджмънт в съответствие със съвременните добри практики в здравеопазването, чрез привличане на стратегически и финансови инвеститори.
Пето, изграждане на информационна среда, осигуряваща оперативен съвместим обмен на информация и данни между всички нива в системата.
Съгласно определените разходни тавани на Министерството на здравеопазването, като първостепенен разпоредител с бюджетни кредити, проекта за бюджет за 2007 г. е в размер на 514 362 хиляди лева, което е с 108 819 хиляди лева повече от бюджета за 2006 година.
По видове разходи разпределението е както следва:
Общо 514 362 хиляди лева. За заплати и осигуровки – 115 хиляди 538 милиона лева, за издръжка 226 хиляди 951 милиона лева; за лихви 4 милиона 903 хиляди лева; за субсидии 100 милиона лева; за капиталови разходи 66 хиляди 960 милиона лева.
Разходи за бюджетни организации. В системата на Министерството на здравеопазването функционират 143 броя самостоятелни здравни лечебни заведения – юридически лица на бюджетна издръжка.
Групирането и разпределението на разходите по икономически елементи е съобразено със спецификата на отделните бюджетни структури и дейности.
Разчетените средства за персонала отчитащи влиянието на политиката на доходите, бележат увеличение на средната месечна брутна работна заплата с 10 на сто от 1 юли 2007 година.
Предложено е също увеличение на числеността на персонала с 870 щатни бройки във връзка с осигуряване дейността на бюджетните структури в съответствие с утвърдени стандарти – Центрове за спешна медицинска помощ – 850 щатни бройки, Изпълнителната агенция по лекарства – 20 щатни бройки.
Направен е разчет за числеността и необходимите средства за заплати и осигуровки в това число по трудово и служебно правоотношение.
Средствата за социално и здравно осигурителни вноски са определени като произведение от съответния осигурителен доход и съответните проценти осигурителни вноски по действащото законодателство – Кодекса за задължително обществено осигуряване, Закона за здравното осигуряване и Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2006 година, като разпределението през 2007 година на вноските за ДОО и здравно осигуряване между осигурителя и осигурените лица е в съотношение 65:35.
Разходите за издръжка са разчетени с ръст спрямо 2006 година отчитайки потребностите от допълнителни средства за финансиране на нарасналия обем дейности на второстепенните разпоредители с бюджетни кредити, както и необходимостта от обезпечаване на новите функции и задачи, възложени на тази група заведения със Закона за здравето.
Текущите разходи разпределени за бюджетните организации са в размер на 172 милиона 908 хиляди лева, разчетени въз основа на извършен подробен анализ на структурите и отчитане приоритетността на дейностите, които извършват тази група заведения.
Второ, субсидии за лечебните заведения за болнична помощ.
В проекто бюджета на Министерството на здравеопазването за 2007 година са включени субсидии за държавните и общински лечебни заведения за болнична помощ за дейности, които съгласно действащи закони са определени като държавна отговорност и други дейности, извършвани в болниците, които не са обхванати като финансиране от Националната здравноосигурителна каса.
Размерът на средствата, предвидени за лечебните заведения за болнична помощ за 2007 г. е 100 000 хиляди лева.
Дейности, които съгласно действащите закони - Закон за здравето; Закон за кръвта, кръводаряването и кръвопреливането;Закон за трансплантация на органи, тъкани и клетки са определени като държавна отговорност и се финансират от държавния бюджет чрез бюджета на Министерството на здравеопазването, които са: стационарна психиатрична помощ; трансплантация на органи, тъкани и клетки; медицинска експертиза на работоспособността; трансфузионна хематология; медицински транспорт.
Специфични дейности извършвани в болниците, които не са обхванати от финансирането на Националната здравноосигурителна каса: Съдебна медицина; патоанатомия; диспансерни дейности; еднодневни химиотерапии; специфични дейности извършвани от специализирани университетски болници, белодробни болници и болници за долекуване и рехабилитация, за които броят на клиничните пътеки е много ограничен. Заплащане на общинските болници в отдалечени и рискови райони.
Трето, разходи за други дейности, заплащани от Министерството на здравеопазването.
В проекто бюджета за 2007 година за доставка за животоспасяващи и животоподдържащи лекарства, ваксини, диагностикуми, други медицински консумативи и Национални програми, са предвидени 133 милиона 453 хиляди лева, което е с 38 милиона 453 хиляди лева повече от бюджета за 2006 година.
В таблицата подробно е разписан бюджета за 2006 година и проекто бюджета за 2007 година със съответните разлики.
Четвърто, капиталови разходи.
В проектобюджета за 2007 година капиталовите разходи за основни ремонти, придобиване на медицинска апаратура и софтуер са в размер на 66 милиона 960 хиляди лева, което е с 28 милиона 349 хиляди лева повече спрямо 2006 година.
За проект “Реформа в здравния сектор” са предвидени 32 630 хиляди лева, в това число за основни ремонти 2464 хиляди лева; за закупуване на медицинска апаратура 27 380 хиляди лева; за придобиване на софтуер за нуждите на Националната здравноосигурителна каса 2 785 хиляди лева.
За капиталови разходи от бюджета са предвидени 31 089 хиляди лева, в това число за основни ремонти на сградният фонд 6 430 хиляди лева; за закупуване на медицинска апаратура 24 304 хиляди лева; за стоков кредит “Сименс” за доставка на медицинска апаратура 3 240 хиляди лева.
Предоставена е една справка за програмен и ориентиран към резултатите бюджет на здравеопазването за 2007 година. Това са: Политика в областта на промоцията, превенцията и контрола на общественото здраве. Политика в областта на диагностиката и лечението. Политика в областта на лекарствата и медицинските изделия.
На края искам да ви прочета това, което министър Гайдарски винаги е казвал и държи да се подчертае.
Консолидираната бюджетна прогноза по функция “Здравеопазване” за 2007 година предвижда 4.33 % от БВП или 2 215.6 милиона лева, от които за дейностите финансирани от НЗОК 1 милиард 464.9 милиона лева и дейности финансирани от Министерството на здравеопазването – 514.3 милиона лева.
Няма друга европейска страна, на която финансовите средства за функция “Здравеопазване” да са в размер на 4.33 % от брутния вътрешен продукт.
Продължаваме да поддържаме нашето искане за здравеопазване в България да се отделя 5 % от брутния вътрешен продукт.
Пред системата продължават да стоят следните проблеми
Първо, съгласно Постановление № 168 на Министерския съвет от 7 юли 2006 година на Министерството на здравеопазването е определена средна месечна брутна работна заплата на едно лице от персонала в лечебните заведения – второстепенни разпоредители с бюджетни кредити в размер на 347.18 лева. Промяната на размера на минималната работна заплата в страната не се отрази върху разбера на средната брутна работна заплата на Министерството на здравеопазването, което доведе до изравняване на нискоквалифицираните специалисти и специалистите с по-висока квалификационна образователна степен. Всичко това доведе до зараждане на социално напрежение в Държавните психиатрични болници, Центровете за спешна медицинска помощ, Домовете за медикосоциални грижи за деца и водят до текущество на кадри.
Необходимо е, увеличаване на средната месечна брутна работна заплата за работещите в системата на Министерството на здравеопазването.
Второ, финансовите средства, които лечебните заведения получават от НЗОК за извършена дейност са недостатъчни дори за покриване на текущите им разходи. Остава открит въпроса за покриване на старите задължения, които са генерирани до края на 2005 година.
Трето, крайно морално остаряла е медицинската апаратура и много разрушен е сградния фонд на лечебните заведения със 100 на сто държавно участие. Необходима е нова медицинска апаратура – линейки ускорители, емисионни компютърни томографи, ангеографски уредби, апаратура за ендоскопия е ехография.
Петнадесетте университетски бази в страната, на които през последните 15 години не е извършен ремонт на сградния фонд са с риск да се срутят, ако не им бъде извършен основен ремонт.
Гореизложеното доказва наложителната потребност за здравеопазване в България да се положат усилия за осигуряване на 5 на сто от брутния вътрешен продукт. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Давам думата на доктор Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря ви господин председател, възползвайки се от процедурната ми възможност искам да попитам какво правим в момента? Когато съм правил компромиси със собствената си съвест винаги съм съжалявал. Това, което правим на нищо не прилича. Можете ли да ми кажете в момента, кой закон разглеждаме?
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Разглеждаме закона за бюджета на здравеопазването за 2007 година.
ХАСАН АДЕМОВ: Господин председател, няма такъв закон, има Закон за държавния бюджет. Законът за държавният бюджет по всички закони в България се внася от Министерския съвет чрез министъра на финансите. Представителят на Министерството на финансите е този, който представя Закона за държавния бюджет. Оттам нататък се допълва.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, ние трябва да видим наистина какво правим, защото по дневния ред на извънредното заседание на комисията има две точки. Уважаваният професор Смилов е тук, след това има изслушване на Българския лекарски съюз. Ще разглеждаме ли тези точки или няма да ги разглеждаме.
БОРИСЛАВ КИТОВ: Да, ще разгледаме всички точки.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Това означава, че ще разгледаме на бърза ръка втора точка. Ще разгледаме само частта “Здравеопазване” на бюджета на Република България, както казва доктор Адемов, не ставайте смешни. Аз няма да стана смешен и ще кажа това в пленарна зала, да чуе целият български народ какво правите. Вие правите глупост, след глупост, защото изпълнявате дадени нареждания. Разберете, че при демокрацията няма нареждания, има закони, правилници и процедури. Изпълнявате нареждане мислите, че нещо ще направите с това. Нищо няма да направите. В момента се прави една глупост. Да се представи частта здравеопазване. Министърът на финансите и господин Петър Димитров – председателя на Комисията по бюджет и финанси, казаха че можем да направим заседание заедно със здравната комисия, защото разбират проблемите на здравеопазването. Вие натоварвате Министерството на здравеопазването. Погледнете какво писмо ми е написал министър Гайдарски и ръководството на това министерство. На практика те ви пишат, че не приемат този бюджет.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Ще помоля да бъдете малко по-спокойни.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Погледнете какво е написал професор Гайдарски. Вие сега искате да избягате от тази тема и да разглеждаме само частта “Здравеопазване” на общия бюджет, за да нямаме възможност да разглеждаме всички политики, които са в бюджета на Република България. Не мога да разбера това нещо. Защо се захващате за нещо, което не разбирате до какво довежда.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Искам да кажа няколко думи. Ние сме Комисия по здравеопазване и в този контекст на мисълта дадох думата на министъра на здравеопазването. Прав е доктор Адемов. Доктор Адемов когато открих заседанието помолих за готовност заместник-министъра на финансите господин Дацов, за доклад. Това, че ще се изкаже след това, нека да не считаме, че е грубо нарушение на правилника.
ЛЮБОМИР ДАЦОВ: Уважаеми дами и господа народни представители, ще се опитам да бъда съвсем кратък като ви представя проекта на Закон за държавния бюджет за 2007 година, макрорамката на бюджета, съответно структурно разпределенията на средствата между отделните бюджети независимо, че в момента ще се разглежда само Закона за държавния бюджет.
Искам в началото да кажа, че тази година внесохме програмен бюджет на Министерството на здравеопазването, което означава, че от следващата година съответно и отчитането на средствата, които ще бъдат в тази сфера ще става на базата на политиките и показателите.
От гледна точка на бъдещите процедури заслужава да се обърне малко повече внимание на този програмен бюджет, тъй като действително това трябва да стане ефективен инструмент за управление на средствата в самия сектор.
Ако се върнем към макрорамката на бюджета, както знаете за следващата година бюджета е съставян при допусканията за икономически растеж около 5,8 на сто и инфлация средно годишно от ,4 на сто, което позволява през следващата година общата маса на публичните разходи, ако изключим вноската в бюджета на Европейския съюз да бъде близо 20 милиарда 306 милиона лева или консолидирания бюджет на страната за първи път през последните години надхвърли размера на близо 20 милиарда, което е близо 39,7 на сто от брутния вътрешен продукт.
С включената вноска в бюджета на Европейския съюз, която е малко над 600 милиона лева този размер ще бъде 40.9 на сто от брутния вътрешен продукт.
В структурно отношение както сте запознати общия размер на средствата за функция “Здравеопазване” за 2007 година са 2 милиарда 215 милиона лева, от които съществена част са по бюджета на Националната здравноосигурителна каса, с който ще се запознаете. Разходите, които са предвидени по бюджета на касата са 1 милиард 464.9 милиона лева. Разходите по републиканския бюджет са 576 милиона лева. Тези разходи включват финансиране на бюджета не само на Министерството на здравеопазването, но и дейностите и лечебните заведения към Министерството на държавната администрация, Министерството на отбраната и Министерството на транспорта. За болниците към тези министерства съответно са предвидени разходи в размер на 68.7 милиона лева. По бюджета на Министерството на държавната администрация са предвидени близо 18 милиона лева. Министерството на отбраната 37.1 милиона лева. Министерството на транспорта – 6.5 милиона лева. По бюджета на Държавната агенция за младежта и спорта са предвидени около 0.2 милиона лева. Нашата прогноза е, че бюджетите на общините ще се извършат за здравеопазване разходи в размер на 174.7 милиона лева, което е едно минимално нарастване. Основните нараствания в тези две сфери са по бюджетите на Националната здравноосигурителна каса и по бюджета на Министерството на здравеопазването.
Мисля, че на предишното заседание, на което присъствах споделихме, че с това се получава едно значително нарастване по този бюджет, което основно ще бъде изразходвано за развитие на одобрените в програмния бюджет около 20 национални програми.
Това е съвсем на кратко. Благодаря за вниманието. Аз и колегите сме готови да отговаряме на всички въпроси, които бихте имали към нас.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Благодаря ви господин Дацов. Уважаеми колеги имате думата по Закона за държавния бюджет за 2007 година. Имате материалите за закона от една седмица, разбира се в частта за здравеопазване.
Чухме резюмето на заместник-министър Емил Райнов с показателите.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Дацов, в презентацията на господин Орешарски има една техническа грешка и една грешка, която е по същество.
Ще започна с техническата грешка, която е в разходната част за здравеопазване на страница 16. “Продължава тенденцията лечебните заведения за доболнична помощ да се финансират от един източник. Единен механизъм за финансиране”. Това не е един източник. Погледнете, че по-нататък веднага е записано, че има втори източник чрез бюджета на Министерството на здравеопазването и е много правилно. Това е много съществена грешка, макар и техническа. Може да се интерпретира като неразбиране на този въпрос. Източниците за финансиране на едно лечебно заведение са много. Ние държим да бъдат колкото могат повече, но да има единен механизъм за финансиране, както е в образованието.
Второто нещо, върху което искам да обърна внимание се намира на страница 3. Вие говорите за социална насоченост за бюджета, пенсии, качествено образование и достъп до качествени здравни услуги. Бележката на уважаемия господин Гайдарски, говори точно обратното. Огромно количество български граждани нямат достъп до медицинска помощ. Това е един огромен проблем.
Искам да обърна внимание, че разбира се могат още много неща да се кажат, но бяха казани в последно време много истини за бюджета. Минималното, което трябва да се даде за социални здравеопазни дейности е един минимум от около 200 – 300 милиона лева. Това се иска и от професор Гайдарски, като той иска 5 на сто от брутния вътрешен продукт, което означава една допълнителна сума от 335 милиона лева. Тогава ще могат да бъдат осигурени политиките, за които се говори в този бюджет на страната.
Обърнете внимание, че се говори за персонала с второстепенни разпоредители с бюджетни кредити, месечната брутна работна заплата на едно лице от персонала да бъде 347,18 лева.
Уважаеми дами и господа, това прави под 20 лева надница дневно. Това е медицинският персонал. Едно лице от персонала на лечебните здравни заведения. Тази цифра се дава от Министерството на здравеопазването.
Искам някой от вас да ми намери едно лице, което е общ работни по строежите, което за 20 лева надница да се съгласи да отиде да работи. Не говорете за качество на медицинска помощ и достъп до медицинска помощ при такова заплащане и при такива финанси.
На второ място, остава открит въпроса за дълговете на болниците, както е написал професор Гайдарски. Декапитализацията на държавните и общинските заведения достига до катастрофални размери, защото нищо н може да ограничи това. Всички пари, които влизат в здравеопазването и в болниците да отидат да се осигурят при макар и малките заплати, консумативи и лекарства. Разбира се, че не остават пари за капиталови разходи, за апаратура, за въвеждане на нови методики и т.н. Няма да може никой да се подведе под тази формулировка, че този бюджет има социална насоченост. Обърнете внимание на диспропорцията 6 милиарда 710 милиона лева са за социални дейности и няма достатъчно средства от тези 6 милиарда и 700 милиона за социални здравни дейности. Отидете във всяко населено място, което е под 2 – 3 или под 10 хиляди жители и погледнете колко от хората не са имали достъп през последните 15 години, не казвам само за тази година. Не казвам, че това е грешка на този кабинет, ще се чуят и такива думи в пленарна зала, но казвам, че с този бюджет правителството не може да има такива претенции, че има социален бюджет и справедливо е разпределило средствата. Това в никакъв случай не е вярно. Между декларациите за публичните разходи, между намеренията за такива политики и между финансиранията на тези политики има огромна яма. Там няма средства, което е един огромен проблем. С този проблем ще се сблъскаме отново през декември и януари, когато ще станат определени събития, когато сте тръгнали към такъв курс да има определени политики, които не са покрити от съответното финансиране ще поискате да се администрират всички дейности. Ще премахнете договорното начало, защото Българският лекарски съюз, силно се надявам да не подпишат договор какъвто касата предлага. Националната здравноосигурителна каса не може да предложи друг договор, защото няма средства. След като Българския лекарски съюз не подпише договора съответно ще влезе в сила това, което се промени през миналата година. Ще се махне договорното начало. Мислите ли, че ще има мир? Няма да има мир. Няма да има мир, именно заради здравеопазването. Който може от медицинските сестри и лекарите ще се спасят в Европа поради това, че във Великобритания могат да увеличават перачките и доячките, но лекарите и медицинските сестри няма да ограничат. Тогава ще стане все по-лошо и някой трябва да носи отговорност. Тази отговорност ще се носи от тези, които правят този бюджет. Няма да нося аз отговорност, за това което се опитвате да правите днес. Аз няма да нося тази отговорност, защото няма да гласувам за този бюджет и по този начин. Защото има начини, по които да се разговаря, а не да се натиска и да се провеждат някакви решения и лозунги, които нямат нищо общо с действителността. За това говоря, защото бягате от диалога. Предлагаме ви какво ли не. Предлага се една, втора, трета, четвърта мярка. Предлага се достъпа до медицинска помощ чрез доплащанията. Вие бягате от всякакви решения. Става въпрос за парламентарната група на БСП. За това говоря. Направете предложения, как ще се решат нещата, но не с общи фрази. Посочете как ще се решат нещата с цифри. Как ще се реши недостига, недофинансирането в здравеопазването. Дълбоко съм убеден, че Министерството на финансите е убедено, че по пътя на административни рестрикции, контрол и т.н. изчерпани са всички средства. Министър Гайдарски предприе хубави мерки, но не са достатъчни. Няма да може да натискате по-нататък по идеологическа и по партийна линия да отиват насам или натам дадени средства. Необходимо е да се даде отговор на определени въпроси. Най-важният въпрос за този бюджет е защо определена категория български граждани нямат достъп до медицинска помощ? Ще поставя този въпрос и утре в пленарна зала. На този въпрос ще трябва да се отговори. Благодаря ви.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Доцент Щерев, Парламентарната група на БСП има решения. Тези решения са само и в интерес на населението на страната, обаче иска време и законодателна инициатива, за която на нас ни трябва технологично време. Вие ще видите, че ще го направим.
ИВА СТАНКОВА: Доцент Щерев, искам да добавя, че искаме или не искаме ние сме в диалог като професионалисти и като политици, след като сме тук. Уверявам ви, че мисленето ни принципно не се различава. Смятам, че ние няколко пъти на заседания в комисията от моите уста и от устата на колегите ние признахме и казахме, че този проблем съществува. Ние не го крием. Моля да ме извините, но нямам този стил на поведение и мисля, че е твърде елементарен за да говорим сега с израза какво правихме преди? Ние по стечение на обстоятелството сме коалиционни партньори. Смятам, че е в интерес на етичността да признаем, че ние всички носим тази отговорност от тук нататък. Аз самата съм поднесла тези проблеми. Провеждаме този диалог. Вие знаете лично моето становище и становището на колегите, че действително за да може системата да отхвърчи, при всички случаи са необходими три, четири неща, които трябва в най-скоро време да направим. В това отношение ние не се противопоставяме. За да достигнем до момента за дофинансиране на системата, който е гвоздеят на програмата и ние не го отричаме. Най-напред ще трябва да направим поне две неща.
Първо, да е ясно състоянието на здравните заведения, структурите и какво ще правим с тях.
Второ, информационната система и други малки неща, за които вие прекрасно познавате проблема.
Смятам, че всички сме на прага на решението на този проблем. Ние не се крием зад него. Мога да уверя всички колеги, че ние не се крием зад този проблем, тъй като персонално обвинението беше към БСП. За това аз смятам, още веднъж и подчертавам, че действително отговорността е на всички, най-напред на коалицията, на тройната коалиция, която така или иначе е в основата на правителствените решения. Смятам, че това, което предстои са тези неща, които казахте и ние сега демонстрираме. Твърде елементарно е да правим такива обвинения един към друг. Това искам да кажа на този етап.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Господин председател, уважаеми колеги, доктор Станкова, с цялото уважение към Вас, искам наистина да провеждаме този диалог, защото вие сте хората, които разбирате какво трябва да се направи. Може някой от Министерския съвет или друг от коалицията да не разбират за какво става въпрос, но вие разбирате. Когато отстъпите виждате как достойно се държи Министерството на здравеопазването, което е също от вашата политическа сила.
ХАСАН АДЕМОВ: Това достойно поведение ли го наричате?
АТАНАС ЩЕРЕВ: Министърът продължава да настоява за 5 на сто от брутния вътрешен продукт.
ХАСАН АДЕМОВ: Това не е достойно поведение.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Вярно е, че досега в продължение на повече от една година ние носим обща отговорност за това. Искам да ви кажа, че ако искате да кажете, че трябва да чакаме една година за да се разгледа здравната карта и да се прави информационна система, която вече осем години не е направена. Лично аз ви казвам, че отказвам да нося тази отговорност. Искам да обявя това публично. Много е тежка тази отговорност – отказвам да я нося. Аз съм много малък, за да променя нещата, но не мога да нося тази отговорност, защото това е отлагане на проблемите. Отлагането на проблемите не е от това правителство. Те се отлагат година след година и правителство след правителство. Не може да се отлагат тези проблеми. Тъй като не искам да нося тази отговорност за това говоря по този начин. Ако БСП има позиция, която е сходна с това, което е написал министъра на здравеопазването и ръководството на касата в коалицията лесно ще можем да имаме разбирателство. Вие разбирате много добре проблемите. За това говоря, да се заемем в ръце. Не изпълняваме дадени партийни поръчения, а да вървим по обратния път. Винаги сме работили професионално в тази комисия. Нека да кажем истината в нашите среди и сред хората, които ни слушат и ни имат доверие. За това е моят апел, а не да се залъгваме, да чакаме информационна система, здравна карта и след това да видим какво ще правим. Това ще стане след четири години и мандата ще изтече. Хората, които са в селата нямат достъп до медицинска помощ. Всички сте посещавали такива села и няма защо да ви убеждавам. Погледнете зъбите на хората при положение, че има 70 милиона лева за стоматология. Погледнете достъпа до медицинска помощ, защо не отиват? Не могат да си платят една потребителска такса. Можем ли да кажем, да отпадне потребителската такса и въпроса е решен? Има неща, които ги разбирате прекрасно. Разберете ме, че и аз не се чувствам добре в моята политическа сила. И на мен се правят различни физиономии, за това че говоря така, но нека да бъдем отговорни. Зная, че сте в трудно положение, но моля ви бъдете честни за това, което трябва да се прави.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря ви господин председател, необходимо е да бъдете малко по-твърд има регламенти за времето за реплики, дуплики и т.н.
Искам малко да успокоим атмосферата. Очевидно предстои много трудна година за цялата страна. В сферата за здравеопазване няма да е по-лека, а по-скоро обратно. Реформата куца – това е ясно и за това възниква такова напрежение.
Категорично не съм съгласен, че тук точно около тази маса трябва да си изясняваме коалиционни въпроси. Съгласен съм, че това трябва да стане, но моля ви доктор Станкова, доцент Щерев, ако приемем, че вие сте основните, които влезнаха в диалог от коалиционните партньори, това да бъде отложено за срещата в Боровец. Там е мястото да се поставят съвсем ясно въпросите. Вярно е и това, което подразни доктор Хасан Адемов. Начинът, по който е подготвен материала. Дори за това ограничено време можеше да очакваме нещо малко по-добро, коректно, точно и от Министерството на здравеопазването. Който е подготвил този материал, действително като чели е имал за цел да възбуди духовете в комисията и да се развали заседанието или най-малкото да не получи подкрепа. Защото след като вече е гласуван бюджета в Министерския съвет по какъв начин, как и до кога професор Гайдарски и екипа му продължават да поддържат нашето искане за здравеопазване на България да се отделят 5 на сто от брутния вътрешен продукт? Има решения, които са взети от висшите политически ръководства на коалиционните партньори. Тук изведнъж се появяват такива неща. Би трябвало да отговорите. Как си представяте увеличението на средната месечна брутна работна заплата? Това е много хубаво, но как ще стане? Многократно задавам въпросът, който доцент Щерев зададе, остава открит въпроса за покриване на старите задължения, които са генерирали. До кога ще остане открит този въпрос? До кога част от частния бизнес ще кредитира българското здравеопазване? Това са въпроси, които са висящи. Ние бихме искали да чуем отговор от министерството. Как смятате от Министерството на здравеопазването, че реформата трябва да продължи?
Предлагам основните въпроси да се разгледат в Боровец. Ако трябва утре да се съберем и да набележим това, което ще поставим като въпроси пред висшите партийни ръководители. Не съм съгласен, че следва само професионално да се гледа на въпроса, а не и политически. По-скоро обратното – политически трябва да се погледне. Очевидно е, че там нещо е куцало до момента. Вероятно и ние имаме някаква вина.
В други сфери има договаряне при изпълнение на приходите в бюджета за 2007 година да се подобрят параметрите на съответните дейности. Тук има ли такива постигнати договорености? До момента не съм чул за такова нещо. Това означава ли, че министерството се е борило, но не е било подкрепено от политическите сили, които са в управлението? Повече въпроси има отколкото отговори. Така или иначе всички ние знаем, че рамката на бюджета е поставена и има политическо решение. Аз лично смятам да се подчиня на политическото решение, което е взето, независимо че имам много критични бележки.
Надявам се, тези критични бележки да бъдат отразени в доклада за утре. Утре в един конструктивен план да бъдат изнесени в пленарна зала, но така или иначе към момента поради липса на нещо по-добро аз ще подкрепя проекта за бюджет на Република България за 2007 година, така както е предложен. Ще видя по-нататък по отношение на бюджета на Националната здравноосигурителна каса, ако са взети предвид някои от бележките, които бяха предварителни е едно, но ако не са взети е съвсем друго.
Смятам днес при гласуването да подкрепя, както направих в Комисията по околната среда и водите, тъй като всеки от нас е член поне на още една комисия. Всеки от нас познава общите рамки на бюджета, без да се припомнят от господин Дацов. Необходимо е да поговорим повече за здравеопазването. Ако това е началото на разговора за спрялата или за куцащата реформа – съгласен съм, но не можем да го изчерпим тази вечер. Благодаря ви.
БОРИСЛАВ КИТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, извън процедурата искам да кажа, че бюджетът е функция на политиката. Когато в бюджета се поставят определени задачи, икономическите разчети трябва ясно да показват как ще бъдат изпълнени. В този бюджет няма такова нещо.
Уважаеми колеги, погледнете включително и стратегическите цели, които си поставя министерството. На последната страница само ги оборва. Давате ли си сметка, че тези задачи и цели, които се поставят на последната страница министъра много аргументирано сам ги оборва, с което ако трябва да се приведе на прост език той много ясно казва, че тези цели, с тези пари няма да могат да се постигнат.
Мисля, че самите финансови разчети не са направени както трябва. Ако на страница 2, на която е записано, че се очаква едно увеличение на средната месечна работна заплата с 10 на сто от 1 юли, искам да ви кажа, че това няма да се случи. Няма да се случи, защото на 1 юли тази година правителството вдигна заплатите в бюджетната сфера, но в същото време бяха намалени цените на много от пътеките, което доведе до намаление на работите и това няма да се отрази. По-надолу в текста се казва, че ще има едно увеличение на числеността на персонала с 810 души. Това е повече от 10 на сто. Как с това 10 процентно увеличение ще покриете и тези извънредни…, но ще осигурите и 10 на сто увеличение, което няма да стане. Може би, ще се увеличат заплатите на чиновниците в министерството, но на работещите в сферата бъдете сигурни, че няма да се случи.
Уважаеми колеги, оттам нататък отиваме към субсидиите. Извинявам се, но по законите на нашата държава и спешната помощ и хемодиализата са делегирани на държавата. Виждате ли ги записани тук? Не са записани. Поне тук не са разписани. Разбира се, аз мисля, че трябва да бъдат много ясно разписани, за да може да се знае с какво се разполага. В точка втора – субсидии не са разписани.
Искам ясно да заявя, не зная какво се разбира и може би доктор Райнов ще каже за придобиване софтуер за нуждите на Националната здравноосигурителна каса – какво се разбира? С тези 2 милиона лева информационната система на касата няма да стане.
Въпросите за политиките и т.нар. програми. Искам да задам въпрос – тези програми, перата по бюджета ли разбиват или е наистина програма? Ако е въпрос за разбивка по перата и да се записва, че е програма може би, такава ако е модерната дума, за мен това е една чиста разбивка. Не мога да си обясня наименованията на всички програми. Не разбирам, защо трябва да се наричат програми, но така или иначе според мен, това е разбивка на бюджета на самото Министерство на здравеопазването.
Уважаеми колеги, от къде дойде големият проблем тази година? Големият проблем дойде от липсата на средства преди всичко за спешната помощ. Вярно е, че министерство направи всичко възможност на част от работещите в спешната помощ да бъдат обещани и дадени някакви средства, но извинявайте спешна помощ не се работи само в “Пирогов”.
Първо, искам да вида ясно разписано колко ще бъдат средствата за спешната помощ. Ще бъде ли достатъчно обезпечена?
Второ, необходимо е ясно да се каже в крайна сметка една от основните цели, която си поставя Министерството на здравеопазването е увеличаване на ангажираността на всички участници в здравната система. В същото време тези от вас, които не са видели проекто закона на касата утре ще се запознаят, в него няма нито договаряне, няма ангажимент на останалите. Ние преминаваме към бюджетно финансиране на системата. Това ли се разбира под ангажираност?
Опитвам се да не внасям дискус на противоборство. Отново се връщам към последните две страници от доклада на министър Гайдарски.
Уважаеми колеги, едва ли някой от вас, ако си постави ръката на сърцето ще каже, че има нещо невярно. Може би всеки един от нас може да добави малко, но не може да каже, че не е вярно. Разбирам и партийната дисциплина към която зове доцент Великов, но истината е, че целите, които си поставят няма да бъдат изпълнени. Според мен, извън конкретният дебат за бюджета за 2007 година възниква въпроса, който се постави и от доцент Атанас Щерев. Най-трудно би могло да се иска от друго място. Това не е цел на нашата комисия и не е редно, но ако искахме да постигнем част от тези цели ние трябваше ясно да си помислим как бихме могли да го направим, без това да ангажира останалите министерства и дейности. Възниква въпросът, дали няма нужда наистина от едно дофинансиране, което става и сега? Това не може ли да се заложи не веднага, не непосредствено, а в бъдеще? Дори за следващата година за да може нещата да се подготвят. Ще видите, че утре ще възникнат много въпроси, защото в дадените обеми и цени ще поставя въпроса когато разглеждаме бюджета на касата. Как се определят цените? Какво включва една цена? Въз основа на какво се определят дадени обеми? Какво става след като свършват за месеца? Това са толкова много въпроси, на които наистина няма да може да се даде категоричен отговор. Те правят нещата много тревожни.
В тази връзка искам да кажа, че така както е направен бюджета на здравеопазването за 2007 година няма да могат да бъдат постигнати основните стратегически цели, които всички желаем. Благодаря ви.
ИВАН КОЛЧАКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господа заместник-министри, колеги и гости, искам да ви призная, че рядко се чувствам дисконфортно когато има подобно предизвикателство. Аз съм член и на Комисията по труда и социалната политика и не гласувах “Против” бюджета на социалната комисия, за да мога да потвърдя, че политиканстването, опонирането, конфронтацията на всяка цена не са ми присъщи. Ние проведохме едно закрито заседание и не може да не продължим духа на този диалог. Като лекар в момента имам едно колосално предизвикателство, нравствено, интелектуално, тук са и моите учители професор Смилов, 15 години няма година, в която да не съм приемал бюджети. Много добре познавам материята. От баланси и здравеопазване разбирам.
Искам да направя две категорични констатации. Ще помоля да бъда извинен от финансистите, но това е един изключително дебалансиран бюджет за 2007 година и един не европейски бюджет. Защото господин Дацов, не може България да бъде лидер в света по няколко здравни демографски показатели, по заболявания от инфарктни, от инсулти. Не може да сме най-умиращата нация в света стопяваща се с процент от населението над 40 хиляди всяка година. Мъртвите са повече от раждащите се и да не намерим връзката между това, че ние сме държавата в Европа, включително включвайки Албания и Македония, с най-нисък процент от брутен вътрешен продукт от бюджета за здравеопазване. Тези две величини са абсолютно свързани. Искам да ви кажа, че въобще не приемам констатацията, че Министерството на финансите и държавното управление няма да наливат пари в една нереформирана система. Съгласен съм с доцент Щерев, който каза, че вече 16 – 17 години всички носим голям кръст в тази посока. Няма как средно европейският процент като национално богатство да е два пъти по-голям от нашия, а американския да бъде още два пъти по-голям и вие да ми казвате, че нещата са нормални. Ще ви кажа, като специалист по реанимация и шокова терапия, че когато моят организъм работи с шест литра кръв, когато вие му пускате вътре три литра, нашата нация е в предшоково състояние. Защото няма ресурси. Аз мога да се боря със смъртта като карам “Ферари”, а вие ми давате “Трабант”. Българските лекари са обречени. Българското здравеопазване е обречено. Ние в тази комисия и Министерството на здравеопазването носим основната отговорност, но пълната отговорност се носи от цялото правителство и Народно събрание, защото здравето е интегрална категория. На българското население, на българския народ не осигуряваме здраве, защото първият проблем е, че не осигуряваме необходимите ресурси. Погледнете колко е скромен министъра на здравеопазването. Той иска 5 на сто, а средно европейския е двойно. Ние не искаме четири милиарда. Ние искаме три милиарда и половина. Ще помоля колегите от БСП, от НДСВ и от ДПС, които демонстрират отговорност. Политическите въпроси не са по-важни от въпросите на живота и смъртта. Те могат да бъдат решени. Ако днес ние имаме голямо предизвикателство е не защото в България няма какво да се направи. Напротив, в България има какво да се направи, но ние не го правим, защото нямаме кураж. Политиката не е по-важна от живота. Виждам, че е почти невъзможно да направим тази крачка през тази година, но за следващата година трябва да е ясно. Ясно е какво ще стане през следващата година – декомпенсиране на системата на здравеопазването в България. Тук присъстват няколко баланси и знаем какво означава хармония. Този бюджет е дебалансиран и не е европейски точно заради здравеопазването.
Предизвикан съм да ви кажа, че вие финансистите не може да правите хармония в обществото. Защото вашите учебници по макроикономика през втората половина на 17 век е написан първия учебник от Уилям Пети, който е военният лекар на Британия, за да няма случайности вторият учебник в света е на френски език и написан от Франсоа Кене. В залата има преподавател, който ще ви каже тези неща и не е лекар.
Искам да ви кажа, че хармонията днес ние можем да я правим. През 19 век един немски професор, който казва следното: “Медицината ще изпълни своите велики задачи когато овладее обществения живот и политиката”.
Крайно време е тези монетарни мерки и макрорамки, МВФ и други такива рамки да се поставят на страна и да кажем, че първата ценност в политиката и обществото е човешкият живот и здрави и да направим стъпката, която се очаква. Ние сме в състояние да изградим системата, която е почти изградена за да бъде по-съвършена.
Днес ще завърша със следното: Нито една европейска държава не може с по-добрата си система с този процент от брутния вътрешен продукт да дава продукта като здравни показатели, които даваме ние. Покланям се пред всички, които работят в здравеопазването, защото на техен гръб е цялата компенсация, която имаме днес. Днес виждаме, че министъра една година направи стегниране, вкарахме нещата в баланс на финансите, но това е за сметка на декапитализация, за сметка на ниски работни заплати. Следващата година ще имаме колосален срив, и никой не може да избегне шока, който ще има в здравната система.
ВАНЬО ШАРКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри истината е, че България на 1 януари ще влезе в Европейския съюз, но българското здравеопазване няма да влезе. Говорейки ще гледам само към Министерството на финансите, защото според мен Министерството на здравеопазването имат много по-малко вина. Когато следващата година някое друго сдружение, този път не на онко болните, а на астматиците, иска да осъди Министерството на здравеопазването ще ги посъветвам да съдят Министерството на финансите, защото вие давате 4,3 на сто от брутния вътрешен продукт за здравеопазване. В Албания са 6,5 на сто. Имаше декларация на Българския лекарски съюз, на Съюза на стоматолозите в България, подписана е и от Националната здравноосигурителна каса, че не са съгласни с този бюджет. Министърът на здравеопазването каза, че не е съгласен с този бюджет. Тук чувате гласове в комисията, които казват, че не са съгласни с този бюджет, включително и гласове от управляващите, които казват, че здравеопазването остава недофинансирано с този бюджет. Въпреки това, няма поне някакво добро намерение за подобряване на тази ситуация. Напротив, от 4,4 на сто от брутния вътрешен продукт в здравеопазване за миналата година сега имаме 4,3 на сто. Има ли европейска държава, която да се движи назад по този показател? Няма такава европейска държава. Не мога да разбера, но ние сигурно сме някоя африканска държава и с такава можем да се сравняваме.
Имам един въпрос към Министерството на здравеопазването. Има увеличение на средствата за спешна медицинска помощ. Това увеличение на средствата за спешна медицинска помощ разчетено ли е с изготвената промяна в центровете и преструктурирането и преминаването на спешните приемни отделения към болниците? Съответно в бюджета на болничното здравеопазване разчетено ли е, че те ще поемат тези структури, които ще доведат до редица проблеми?
Ще завърша със следното. Ще гласувам против този бюджет, не като политик, а като лекар. Този бюджет е обида за българското здравеопазване. Този бюджет е обиден за лекарите, за пациентите, за всички. Този бюджет е обиден и за всеки нормално мислещ българин. Не мога да разбера как мислите в Министерството на финансите, че с този бюджет нещо в България ще се промени в здравеопазването така, че да се реформира и следващата година да получи повече пари. Обричате здравеопазването с този бюджет. Не мога да разбера как може да се вземат политически решения, а не да се гледа реалността, когато се гласува за този бюджет.
В документа, който е предоставен от Министерството на здравеопазването никъде няма приходна част.
В бюджета, който беше внесен от господин Пламен Орешарски имаше приходна част. Не мога да разбера “съвета на старейшините” дали е институция в България и променя бюджета, който беше внесен от Министерски съвет в Народното събрание. Кой бюджет разглеждаме? Този, който беше променен в резултат на тристранната среща или този, който беше внесен в Народното събрание, защото приходната част ще бъде променена. Ще бъде ли променена приходната част в бюджета? Ще бъде променена, тъй като в тази приходна част не е заложено увеличението на минималната работна заплата с още 10 лева.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Доктор Шарков, вие имахте Законът за държавния бюджет на Република България. В момента ние работим по документи.
Колеги, имате ли реплики?
ХАСАН АДЕМОВ: Не мога да разбера доктор Шарков, какво означава – кой бюджет разглеждаме в момента? Този въпрос го зададох в началото на заседанието днес и мисля, че е ясно кой бюджет разглеждаме.
Естествено е, че разглеждаме този бюджет, който е внесен от министъра на финансите. В този смисъл всякакви подмятания за “съвет на старейшините” са несериозни, тъй като сега разглеждаме Закона за държавния бюджет и вече се разбрахме по този въпрос. Има един единствен Закон за държавния бюджет – този който е внесен от Министерския съвет чрез министъра на финансите.
Всички промени в приходната и разходната част се правят по правилника на Народното събрание между първо и второ четене. Ако за тези години в Народното събрание не сте разбрали това, е друг проблем.
ВАНЬО ШАРКОВ: Аз цитирах това, което каза уважаемият доцент Великов. Не съм използвал този термин като моя измислица. Той каза “съвета на старейшините”. Ще очакваме между първо и второ четене да бъдат увеличени средствата за здравеопазване.
НИГЯР САХЛИМ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, въпреки, че съм жена ще се опитам да смекча емоционалният градус, защото мисля, че в този час на деня не е съвсем конструктивно да виждаме мъже, които толкова емоции влагат в една толкова прагматична тема. Ако разгледате стенограмите от последните 5 – 6 години, в края на годината, в тази комисия този дебат се е провеждал непрекъснато. Изказванията на някои от участниците в този дебат са почти едни и същ. В това няма нищо лошо, но говори, че нещата не се променят, което е много жалко.
Съгласна съм с доктор Шарков, че бюджета като политически документ под формата на едно политическо решение не е само това, а е и реалност. Реалностите доктор Шарков са следните. Това е, което България може да си позволи в момента. Такъв ще бъде отговора на финансистите, който чуваме непрекъснато. Всички ние знаем, че в същност истината е една. Здравеопазването все още не е приоритет и за управляващата коалиция и за политическата класа, за съжаление извън хората, които са в тази комисия. Необходимо е да го признаем. Ако говорим повече с цифрите не може да отчетем, че при 900 милиона лева за здравеопазване през 2000 година, при постепенно нарастване на тази сума за 2007 година ние обсъждаме общо за здравеопазване една сума от 2 милиарда 212 милиона лева. Отново остро протестирам, против това днес да не обсъждаме бюджета на Националната здравноосигурителна каса.
Мисля, че няма обективни причини каквито и да са те, няма такива обективни причини, които да бъдат оправдани, за да не бъде внесен този бюджет в законовия срок. Много неща се казаха. Най-ниският процент отделян от брутния вътрешен продукт в Европа. Най-ниската здравноосигурителна вноска. Явно това няма да се промени, но това са реалностите. Големият проблем е има ли визия какво трябва да се случи. Нека да не обвиняваме това или онова министерство, че казва, че е необходимо да има реформа. Всички ние сме убедени, че трябва да има реформа и да продължи. Големият въпрос е дали наистина има политическа воля да се извърши приватизация и да падна мораториума върху тази приватизация в здравеопазването. Дали тази регионална здравна карта, уважаеми господин заместник-министър, най-накрая ще бъде реалност? Откъслечните идеи, които чуваме и в които има рационално зрънце ще бъдат ли постигнати в най-скоро време или ще чакаме пет – шест години и ще говорим едни и същи неща в тази комисия в края на всяка година?
Положителният момент в този бюджет е увеличението на капиталовите разходи. Болниците имат нужда от реновиране. Това не подлежи на дискусия.
Искам да попитам какво се има предвид под структурно организационни промени, които ще станат в системата на здравеопазването? Готови ли сме най-накрая да започнем до структурни промени, които ще доведат до пререформиране на системата? Относно достъпа и качеството на здравните услуги, това което каза доцент Щерев, не успях да намеря аргументи в полза на това, че хората и гражданите на България ще имат по-добър достъп до здравни услуги в тази страна.
Имам конкретен въпрос, ако може да ни кажете малко повече за средствата, защото като увеличение по програма “Диализно лечение” има ръст от 11 милиона лева в сравнение със средствата за 2006 година, какво се има предвид са се извърши с тези средства? По програма “Профилактика на незаразните болници” има ръст от 13 милиона лева, какво предвиждате да стане там? Ясно е, че превенцията отново не намира необходимият интерес, който трябва да има и съответно се получават необходимите средства. Отново няма да се прави сериозна профилактика. Въпреки всичко, може да ме убедите в противното. Искам, ако може да ми отговорите на тези два въпроса. Благодаря ви.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Реплика на доцент Щерев към госпожа Сахлим.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаема доктор Сахлим. Учудват ме две неща във вашето изказване. Вие сте представител на една либерална партия, както и аз, но в момента заемаме различни позиции. Говорим за достъп до медицинска помощ. В момента достъп до медицинска помощ нямат хората в по-голямата си част, такива хора, които гласуват за вас. Това е един огромен проблем и вие наричате това съобразяване с реалността. С такава реалност аз не мога да се съобразявам. В България има две категории граждани в момента, които могат да си доплатят и такива, които не могат да си доплатят. Това е нецивилизован начин за провеждане на здравеопазване. С такава реалност лично аз не мога да се съобразя. Искам да се премахне това разделяне на хората, тази дискриминация спрямо хората, които са с ниски доходи в малките и отдалечените региони на страната. Това може да стане само с допълнителен публичен финансов ресурс. По друг начин не може да стане. Дълбоко съм убеден в това и който мисли, че може да стане по друг начин – нека да стане и да го каже.
Второто нещо, по което искам да направя реплика е следното. Вие говорите, че единственото добро нещо са увеличаване на капиталовите разходи. Да, общо взето, добре е това, че е помислено за спиране на тази декапитализация на болниците, но отново по онази система, по която се работеше преди. От къде, накъде държавата ще купува апаратура и ще прави ремонти и т.н. Нали това са търговски дружества, включете тези пари в дейностите. Оттам нататък дайте свобода на съответните бордове и ръководства на тези болници да се конкурират. Едни ще ги дадат за работни заплати, а други за капиталови разходи – за апаратура, за ремонти, за да могат да посрещнат повече. По този начин конкуренцията ще отсее лошите болници. Вие хвалите един подход, който е типичен за едно време преди 15 години. Държавата ще осигури капиталовите разходи за болниците, които направихме търговски дружества. В противен случай да си бяха стояли държавни. Тогава държавата ще се грижи за тях. Ние ги направихме търговски дружества, за да може да се конкурират. Аз съм против подхода, който хвалите, защото не е либерален. Благодаря ви.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Втора реплика на доцент Китов към доктор Нигяр Сахлим.
БОРИСЛАВ КИТОВ: Уважаема доктор Сахлим моята реплика към вас не е по същество на цялостното ви изказване. Ако говорим за държавния бюджет, че има параметри, в които това може да се каже че е максималното, което може да се предостави, може би ще се опитам да ви разбера. Въпросът е, че има една много жестока обективна истина. Тази обективна истина е, че и тези, които могат и тези, които не могат доплащат. Доплащат и няма какво да се заблуждаваме. Ако нашата система съществува, съществува с тези около милиард, а според Министерството на финансите и повече от милиард, средства които се предоставят допълнително. Разбира се, едните ги дават с лекота, това за което говори Атанас Щерев, а другите ги вземат на заем. Ако се отърсим да регламетнираме този процес като се задели по-голяма част за тези, които по-малко могат, така разбирам това, което каза доцент Щерев, наистина една голяма част от хората, наши и ваши избиратели, ще могат да намерят по-добър достъп до здравеопазването.
НИГЯР САХЛИМ: Доцент Щерев искам да ви отговоря що се отнася до достъпа до здравни услуги. Този дебат е провеждан многократно. Категорично съм заявявала и представителите на моята политическа сила, че достъп особено до качествени услуги в голяма част от регионите в България няма, което е много сериозен проблем.
Мисля, че вие самия изпадате в едно противоречие, защото понякога вие говорите повече за пазарните условия в здравеопазването, а достъпа знаете, че трябва да бъде грижа, понякога против диктуваните от пазара условия, например, за да се осигури джипи в един регион където никой не иска да отиде или да се запази болница, която не функционира много добре.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господи заместник-министър, изключително внимателно проследявам дебата и още от началото на заседанието виждам как нещата политически се диктуват тази вечер на тази маса. Как политически се упражни и това да разглеждаме против всички, потъпкване на всички процедури и норми, ние дебатираме бюджета, който нямаме пред нас и не сме имали възможност да се запознаем с него.
Искам да направя следната констатация. Бяха хвърлени остри реплики спрямо Министерството на финансите. Ще заема една съвсем различна позиция. Ще защитя своята теза от изказването, което направих на закрито заседание. Икономиката на една държава се оглежда в медицината. Ако нашата икономика признаваме, че върви напред и че има шест или седем процента ръст, означава, че този ръст трябва да се отрази и в бюджета на здравеопазването.
Считам, че Министерството на финансите нямат никаква отговорност, тъй като това министерство е създадено за да пази парите, които се изкарват от нашата държава. Тогава къде е проблемът? Проблемът се намира в това, че Министерството на здравеопазването за тази една година не изгради ясна политика и ясни политики какво точно трябва да стане в нашето здравеопазване. Почти цяла година измина без да имаме стратегия за реформи в здравеопазването. Да, естествено, че министърът на финансите няма да отпусне пари, напротив те правят рестрикция от 4,4 на сто на 4,3 на сто. Някои наши колеги се опитват да ни убеждават, че това са 200 милиона лева повече. Абсолютна демагогия е да разглеждаме бюджета на здравеопазването. Защото през тази година не се изгради една действително правилна концепция за развитието на здравеопазването. Беше ни поставена една програма за развитието на здравеопазването през 2007 – 2013 година където беше нахвърлено като на едно партийно събрание какво ще се прави, как ще се прави, кога, срок, мерки, разглеждане на конкретни проблеми и факти. Всичко това беше подминато. Виждам отегчението и на други колеги, които казват: „Говорете си тук, но нещата ще се случат така както ние искаме”. Извинявайте, но аз не мога да се съглася с такъв бюджет на здравеопазването, който поставя абсолютно под жизнения минимум нашите колеги. Аз съм лекар, който до преди година и половина съм упражнявал тази професия. Няма да имам очи да излезна сред колегите, с които съм работил заедно и да кажа: „Колеги това е положението, спасявайте се поединично”. Не мога да се съглася, че за тази една година Министерството на здравеопазването освен да извършват промени в кадрови аспект на успяха да намерят време да седнат и да набележат точните стъпки как да се реанимира нашето здравеопазване. Говорим за здравна карта, какво се направи за тази здравна карта? Нищо господа, нищо! Едно голямо нищо. Какво виждаме? Виждаме един бюджет, в който здравеопазването получава 24 на сто повече в сравнение с миналата година. Зная как ще се определят и защо са определени тези 24 на сто. Колко дават на Националната здравноосигурителна каса? Предоставят се 2,2 на сто. Искам да попитам какво става? Тук преди малко беше изтъкнато какво е положението на нашата нация. Господа за кого правим този бюджет? За определена политическа партия, за определена политическа група или се прави за нашия народ. Ще спра до тук, за да продължа с нещо различно.
Министерството на здравеопазването успяха да овладеят здравната каса с оглед на това да имат методи и механизми, с които отново да влияят на реалния пазар на здравеопазване. Не смятам, че това, което е написано от господин Гайдарски, задавам си риторичния въпрос „На кое да вярвам господа?”. Всички, които присъствахте на закритото заседание си спомняте, че аз се обърнах към министъра със следните думи: „Господин Гайдарски, вие миналата година защитавахте бюджет искахте 4,9 на сто и 5 на сто, а сега тук ние сме застанали да искаме по-голям бюджет за вас или това, което е представено от тук е гласувано от него?” На кое да вярваме? Коя е тезата на Министерството на здравеопазването? Искам да попитам къде и кога господин министъра говори открито пред Комисията по здравеопазване. Когато говори пред нас на закритото заседание, когато ни представя този документ, с който ни вдъхновява ние да не приемем този бюджет, защото изтъква слабостите на този бюджет. В началото на това, което ни казва набелязва програмите. Всички тези програми звучат пожелателно, защото средства за тези програми, за тези добри намерения не са осигурени.
Искам да разбера кое е вярно и кое защитава Министерството на здравеопазването и застава зад думите на това, което ни беше раздадено днес от министъра или това, което самият министър пред нас каза.
Завършвайки ще кажа, че по този бюджет по здравеопазване не намирам думи за одобрение, напротив въздържам се от крайни квалификации. Не мога да се съглася с думите на доктор Сахлим, която каза, че няма място за емоции, защото тук ние и т.н. Да, има място за много емоции и дебат, защото ние знаем какво ще се случи в здравеопазването и знаем как здравеопазването с тези пари и с отваряне на границите и влизането ни в Европейския съюз този бюджет ще се продъни още в първите шест месеца. Отварям скоба, защото от сега се заговори за медицински туризъм. Тогава ще видим какви мерки и средства, какви програми отново ще бъдат спиран и здравната каса и как ще бъдат спирани редица програми, за да могат да се изпълнят ангажиментите на страната съответно към длъжниците от Европейския съюз. Благодаря ви.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Давам думата за реплика на доцент Борислав Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ: Уважаеми доктор Иванов, моята реплика към вас е следната. Може би защото наистина сте от скоро в парламента, но може би и защото наистина остава впечатление в обществото, че министърът на финансите е този, който дава или който не дава. Истината е, че нормалната дейност е следната. В никакъв случай не следва да се разглежда Министерството на здравеопазването като нещо отделно и самостоятелно. Правителството трябва да има своите приоритети и аз съм съгласен с доктор Сахлим, която ясно каза, че все още не са приоритети. Правителството трябва да изиска в определена сфера в здравеопазването, конкретните мерки от самото министерство, оттам нататък да ги обезпечи с финансови средства. Това е нормалната дейност. В никакъв случай, не трябва да се разглежда само като слабост на едно министерство.
Според мен, наистина здравеопазването е приоритет и нещата са оставени на самотек, което не е добро. С по-голямата част от изказването съм напълно съгласен с вас.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Може би не съм бил достатъчно ясен, но искам да се поясня. Когато се отива при един финансов министър на мен ми е известно, когато един министър трябва да защити своята програма и реформите в здравеопазването. Това не става само с един доклад непосредствено преди разпределение на бюджета. През изтеклата година е трябвало с програмата за реформи да убеди министъра на финансите, че реформа има, реформа се прави, а когато такава има ще бъдат предоставени нужните пари или може би не напълно, но ще бъдат отпуснати повече пари. Когато не се прави реформа, когато няма ясна политика за реформата, тогава съгласете се, че бюджета ще бъде такъв какъвто се предлага от Министерството на финансите.
БОТЬО БОТЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин заместник-министър, уважаеми колеги, започнахме една дискусия, в която всеки един изтъква определени слабости в определена плоскост. Всички отчитаме едно и също нещо. Инсофициентен бюджет, инсофициентно захранване на инсофициентно функционираща здравна система. Всеки казва, от 4,2 на 4,8 и от 6,8 – 100 милиона – 300 милиона. Някой ще каже ли колко и какъв финансов ресурс точно е потребен за да се покрият финансовите потребности относно задоволяване на цялата болестност, която се разгръща в държавата. Държавният бюджет трябва да решава глобално държавния проблем по отношение на заболеваемостта. Ако някой може да ми каже, колко пари са потребни, ще му целуна ръката. Никой не си е направил този труд. Всеки един от нас, който е бил управител на болница, той започва с основното – с потребностите. Те излизат от заболеваемост, болестност и всеки един е в състояние да сметне колко струва определен вид дейност и да го пренесе в национален мащаб. Може би някой да каже това? Не може. Тогава за какво говорим. Изготвянето на бюджета е реално извършена дейност. Тя трябва да отговаря на точни цифри и извършен финансов обем. Оттам нататък ние следва да направим едно обсъждане, една актуализация на системата по отношение на нейната архитектура, стратификация. Тя ли е тази, която ще извърши и отговори на потребностите. Това също не е направено. Ние хората от практиката хващаме много рационално стъкмяване на тази система, на тази структура, която в голяма степен черпи и рационално средствата на недостатъчния бюджет.
Ще направя един обикновен пример. Системата на т.нар. джипита. Започва още с това, че не е ясно дали е джипи, личен лекар или общо практикуващ. Извинявайте, но общо практикуващ завършва всеки един, който взема диплома за завършено висше медицинско образование. Всеки един в системата трябва да знае за какво стои там. Ние осакатихме възможностите на тези, които осъществяват първичната медицинска помощ, защото ги лишихме от възможност да работят. Всички тръгнаха да търсят квалифицирана и специализирана медицинска помощ. Лекарят, който заема определено място в пространството трябва да знае за какво стои там. Ние следва не да го осакатяваме възможностите за работа, напротив да го стимулираме и да искаме, така както беше преди време участъковия лекар. Извършваше се много работа. Общо практикуващият лекар нека да бъде личен лекар, след като хората са го избрали означава, че трябва да отговаря на името си.
Разходите, които се правят и разходките по тясно специализираните лекари. Чрез тях само се подмята болният. Това черпи огромен фонд. Не се достига до необходимата квалификация. Кой е измислил това не зная, но един пациент първо се спъва от джипито си на второ място се налага при широко профилирания специалист, който като го прегледа и е в състояние да прецени насоката, която трябва да вземе към съответния тесен специалист, един път ще се икономисат средства, а втори път човекът, ще получи това, което е нужно. Има огромни грешки.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Доктор Ботев, ние говорим за бюджета.
БОТЬО БОТЕВ: Бюджетът е това, което се изразходва. Констатираме, че този бюджет не стига. Защо не достига? Най-после методологията на сформиране на държавния бюджет трябва да се постави на научна основа. В противен случай само си говорим и намираме грешки на този и на онзи. Нека някой да каже най-накрая необходими са осем милиарда. От тях за онкологично болните, за тези които се нуждаят от байпас и т.н. Ние сме лекари и знаем къде има недостиг. Една огромна част от нуждаещите се остават извън сферата на нашето внимание, защото нямат пари.
Докато някой не излезе и да каже, че е необходим такъв обем финанси, по следните направения и след това от къде ще се вземат. Системата за здравеопазване трябва по някакъв начин да намери своето рационално структуриране. Необходимо е да се преразгледа и след като сме приели една методология на усвояване на средства и на извършване на медицински дейности, всеки да си намери своето място. Не е редно в национална клиника по кардиохирургия да се лекуват апандисити е хернии. Много е важно най-накрая да седнем и да обмислим кое как трябва да бъде, за да започнем със съвсем разбираема техника и методология на сформирането на един бюджет.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Благодаря ви доктор Ботев, има реплика от доцент Щерев към вас.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми доктор Ботев, в този бюджет са предвидени 2 милиарда 215 милиона лева. Министерството на здравеопазването е разпределило тези пари и предоставило точна сума за всяка дейност.
Професор Гайдарски, иска допълнително 335 милиона лева. Тогава за профилактични дейности и вторична профилактика няма да се предоставят 5 милиона лева, а ще се дадат 50 или 100 милиона лева. Тогава болницата в Бяла, където хората от Бяла ще отидат в Русе или във Варна за тежко заболяване или за тежка операция на друго място в Русе или във Варна, в Бяла лекарите, ако има повече пари за профилактика ще получат тези пари, защото те ще правят тези профилактични дейности. Всичко това е разчетено и се предлага от министъра на здравеопазването. Казано е точно за какво ще отидат парите ако се дадат в бюджета.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Благодаря ви доцент Щерев, доктор Ботев искате ли да кажете нещо.
БОТЬО БОТЕВ: Позволявам си да възразя. Това е отново едно решаване на проблема наизуст. Казват се с точност потребностите.
РОСИЦА ЯНАКИЕВА: Уважаеми колеги, на тази маса преобладаващата част от хората, които стоят са професионално ангажирани в двустранния процес на даване на услуга или продаване на услуга в здравеопазването и от друга страна на хората, които ползват тази услуга. Тази вечер въпреки, че се опитваме да обсъждаме бюджета в това число и частта, която гарантира здравната услуга нека все пак си отговорим на въпроса: Тези хора, които получават здравната услуга с кого имат най-напред контакта и в преобладаващата си част от кого получават тази здравна услуга? Според мен, това са личните лекари. Вероятно има някаква статистика в министерството, която ще каже каква част от здравно осигурените лица, от хората които ползват тази услуга преминават през болничните заведения. Аз имам чувството, че непрекъснато провеждаме разговор до колко финансирани или не до финансирани са болничните заведения.
Според мен, основно услугата в системата на здравеопазването преминава през личния лекар. Имам чувството, че там няма големи проблеми свързани с финансирането.
От друга страна, искам да кажа, че всеки един от нас, който стои на тази маса носи отговорност за онова, което се случва в здравеопазването. Ние не можем с лека ръка, дори и хората, които са представители на управляващите и на опозицията да хвърляме един срещу друг, често пъти квалификации кой колко разбира или не разбира от тези проблеми. Опитът да се свърже доплащането на здравната услуга, кешовото доплащане с бюджета на здравеопазването в България според мен не е сполучлив, защото не е тук неговото място и не е сега момента. Едва ли ще успеем в няколко дни, дори в няколко седмици да решим проблема с доплащането в системата за здравеопазване, за да можем да търсим евентуални други възможности на средствата, които се предоставят от бюджета.
Всеки един от нас предполагам, че е бил на някакво ниво ръководител и най-малкото има опит в чисто битов план. Човек не може да изразходва повече отколкото притежава. Предложенията за увеличаване на средствата в различни пера от здравното осигуряване предполагам, че трябва да бъдат свързани с един въпрос към Министерството на финансите – уважаеми господа имате ли някакъв резерв, който можете да предоставите, за да бъде преразпределен в този бюджет в сферата на здравеопазването? Въпреки, че се усмихваме налице е някакъв резерв. Безусловно между първо и второ четене има някакъв резерв.
Мисля, че разумното нещо, по което можем да говорим е дали може част от този резерв в рамките на 50, 60 милиона лева да бъдат предоставени на Министерството на здравеопазването не за нещо друго, а за да може с тези средства да се гарантира евентуално преструктуриране в системата на здравеопазването през следващата финансова година където според мен е големият резерв. В тази връзка искам да попитам заместник-министрите на здравеопазването, смятате ли, че преструктурирането или затварянето на болниците, които са в периферията и които не винаги работят достатъчно ефективно ще осигури сериозен финансов ресурс, с който могат да се гарантират дейности в системата на здравеопазването? Нека получим тези разчети.
От друга страна в основата на нашия разговор започна недоизказания конфликт между Българския лекарски съюз и Националната здравноосигурителна каса. Искам да попитам, поради каква причина не се състояха, разговорите, преговорите между тези две институции, които щяха да ни дадат възможност не да се обвинява в момента касата, че прави служебен бюджет, а защо не се направи във времето когато това се изискваше и имаше възможност да се търсят взаимни компромиси.
По отношение на това доколко има и доколко няма средства. Безусловно и в следващите пет дори и десет години средствата в сферата на здравеопазването, както и във всички други обществени дейности няма да бъде достатъчно. За мен е много важно можем ли да изработим механизъм, обръщам се отново към Министерството на финансите, който да гарантира ефикасното и ефективно изразходване на тези средства, така че хората освен достъп да получават и нужното качество на тази услуга. Благодаря ви.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Реплика от доцент Китов, към госпожа Янакиева.
БОРИСЛАВ КИТОВ: Госпожо Янакиева, поздравявам ви за това изказване. Искам да кажа по отношение на ангажираността, че всички са ангажирани. Някои като бивши изпълнители, а други като пациенти. Мисля, че по отношение на здравеопазването всеки е заангажиран.
Относно личните лекари вие сте абсолютно права, но тук възниква въпроса може ли някой да каже с какъв обем от заболеваемостта те успяват да се справят? Ако искаме да обременим болничната помощ, която е много по-скъпа, би следвало да насочим повече средства и контрол към доболничната помощ, която да може да овладее тези неща. Вие ще видите утре, когато разглеждаме бюджета на касата, че такова нещо няма.
Напълно сме наясно, че едва ли можем да искаме от някъде друга да се вземат средства. Ясно е, че хората доплащат нерегламентирано. Когато говорим за допълнителното кешово заплащане не е свързано с бюджета, но е възможност да се обсъди и може наистина извън бюджета да се подобри здравеопазването. Забележете един изключително важен въпрос, който липсва тук. Вие говорите за допълнителни средства. Министърът говори, че се разработва програма за частична приватизация на части и структури. Защо няма заложени допълнителни приходи в бюджета на министерството, което би следвало да се заложи, за да е на ясно, че това е една политика, която ще бъде достигната. Трябваше да има собствени приходи, в които това да бъде заложено. Ако за една година не е ясно каква е тяхната стойност, извинявайте, но не е сериозно.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Господин председател, уважаема госпожо Янакиева, когато говорим за джипитата, те се плащат от капитация. Те са пазител на системата и имат достатъчно средства, които се предоставят, за да не могат хората свободно да ходят при специалистите, когато не един милиард, дори и пет милиарда няма да стигнат на здравната система.
Първо, когато говорим за недостатъчни средства, недостатъчни средства са не при джипитата, а на болничното лечение. За това говорим за болничната помощ. Тя не може да работи с 800 или 1 милиард лева.
Второ, когато говорите за закриване на болници, не мислете, че Министерството на здравеопазването просто не иска да ги закрие. Няма община, в която да се закрие болницата. Това е един много труден процес и който е тръгнал по административен път да закрива болница да попита доктор Адемов или някой друг, който посещава районите си, или попитайте общинските съвети някой ще закрие ли болница? По административен път болница не може да се закрие.
Трето, когато проведохме през февруари месец дебата за доплащането, и доктор Станкова и доцент Кумчев, и доктор Руденко Йорданов, участваха в този дебат, тогава казахте, че ще обсъдим и ще видим. Измина достатъчно време за обсъждане. Достатъчно време имаше за да се вземе политическо решение. Зная, че е трудно. Зная, че е много неудобно, но трябва да се вземе. Няма друг начин. Това са моите реплики към вас.
ИВАН КОЛЧАКОВ: Изцяло споделям позицията на колежката, но искам да отправя едно послание да не се подхлъзнем по тази плоскост, че ние като сме лекари сме нещо гилдийно пристрастни и имаме професионален интерес.
Искам да ви кажа, че ако ние днес имаме болка и с моите колеги се произнасяме в един дух, без значение от политическия ни цвят, това е защото ние сме на ясно, че има много добри решения. Искам да ви припомня, че в тежките години на тези 15 - 16 години, ние пробвахме не лекари да бъдат мениджъри на здравни заведения. Две години след това го премахнахме, но доказахме, че лекарите не само лекуват, но мениджмънт управление и икономически на здравна структура в България няма частна болница, която да е основана от не лекар и да е добре.
В момента съчетаваме качества не само да лекуваме, но и да мениджираме системата. Дори при нас възникна държавния спор дали специалисти по здравен мениджмънт трябва сега да се израждат само в УНСС и преценихме, че европейски и по световна практика може и там, но бързата система е да се преквалифицира лекар, който да стане мениджър, защото малко време надгражда и започва да решава проблемите. Вие може да се доверите на лекарите в България, не само да ви лекуваме, но и да ви дадем добрите практики на запад за мениджмънт на системата. Това, което днес единствено липсва е ресурсът на българската медицинска гилдия, която да реши проблемите по един европейски и световен начин.
РОСИЦА ЯНАКИЕВА: Мисля, че в голяма степен репликата на доцент Китов допълни нещата, които исках да кажа. Вероятно пропускът е поради факта, че аз съм професионално много далеч от вашите проблеми. В никакъв случай моите мисли не се разминават с онова, което казахте.
По отношение на репликата на доцент Щерев за закриването на болниците, мисля че не ме разбрахте добре. Напротив, аз съм против закриването на малките болници. Мисля, че има начин и вариант, по който да съществуват с форми на финансиране включително и от страна на общините. Моят въпрос беше риторичен – министерството има ли представа закривайки 50 или 100 болници в крайграничните райони ще освободи един голям ресурс, с който може да реши нещата в глобален план. Предполагам, че отговорът ще бъде – не. За това трябва да се търсят възможностите.
Относно въпроса за доплащането. Доцент Щерев, да прав сте, но за да стане това е нужно политическо решение. Поставяйки опозицията в комисията в ситуация, в която доволно се усмихваше, не искам да кажа нищо лошо дълбоко уважавам колегите, не бихме могли да достигнем до подобно решение. Това е въпрос на разговори и политическо решение.
Какъв процент от средствата, които са в системата на здравеопазването се реализират в доболничната помощ? Не включвам само личните лекари. В тази доболнична помощ има много високо квалифицирани и добри специалисти, които наистина могат да свършат достатъчно работа така, че да не се налага на една голяма част от пациентите да достигат до болничното лечение. Мисля, че след профилактиката това следва да бъде следваща посока, в която е нужно да се работи.
Господин Колчаков, дълбоко уважавам вашата гилдия, зная че по-голямата част от хората 99,9 на сто в тази професия са професионалисти и специалисти. Не бива да забравяме нещо друго, че всеки в професията си има право да бъде голям професионалист, голям специалист и освен това всеки един от нас включително и лекарите един потенциален пациент. Благодаря ви.
ИВА СТАНКОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри, колеги, ще довърша втората част от своето изказване. Искам да добавя, че тя ще бъде частта за изказването на лекаря у мен, разбира се пречупен отново през призмата на нашето присъствие в политическите структури. Обръщам се и към господин Дацов, не можем да искаме такъв скок и отново да стабилизираме системата при положение, че това е най-консервативната система заедно с образованието. Това го доказва и живота, не е измислено от мен. Това е консервативна система, която беше нарушена остро с промяна на стила на здравеопазване през 2000 година. В този смисъл се обръщам към доцент Щерев, да действително ние разбираме за какво говорим. За това казвам, че без да има елементарни нападки ние трябва сега да понесем всички тази отговорност. Наистина е трудно и неудобно, както казахте за политическото решение. В тази връзка смятам, че на тази кръгла маса мога да демонстрирам моят личен ангажимент и да стимулирам ангажимента на Коалиция за България да се излезе с решение за стратегически стъпки веднага след 1 януари по обективни причини до Нова година, за бързи и ясни стъпки в областта на преструктуриране на реформата и до финансиране на системата.
Смятам, че това ще е най-важното, което следва да направим след 1 януари 2007 година. Необходимо е да успеем да издигнем отново професията на лекаря и да върнем ценностната система, която загубихме през всичките тези години.
Разговорът, ще бъде продължен. Абсолютно съм съгласна с всичко, което беше казано от колегите. Защото ние сме лекари, отново подчертавам дошли от практиката, безкрайно знаещи какво се е случило и какво ще се случва. За това се насявам, че действително след 1 януари обстоятелствата са назрели и може би всички тези разговори, които наистина ги провеждаме почти една година, вече са натрупали своето количествено изражение. Надявам се, като израз на философски закон да преминат в качество. Благодаря ви.
АНДРЕЙ КЕХАЙОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, трудно ми е след коментарите, които направихте да коментирам бюджета на Република България, който е ангажимент на българския парламент. Разбира се, всичко това, което коментираме до този момент и непредоставения бюджет на Националната здравноосигурителна каса трябва да бъдем на ясно е важният момент, който без съмнение следва да се коментира тук. Трудно е да се коментира нещо, което не е предоставено официално на всички народни представители. Няма как като представител на организациите на лекарите в Република България да не подчертая някои неща, които са изключително важни и не случайно исках да присъства тук господин Дацов, защото това което представи заместник-министъра на здравеопазването, не е нещо, което би могло да бъде коментирано изключително професионално.
Искам да споделя няколко неща пред всички вас. Не на 1 януари, а днес когато обсъждате здравеопазването трябва да бъдат отчетени нещата за 2007 година. Здравеопазването е функция в здравеопазването трябва да се правят инвестиции. Ако ние мислим за цялото българско общество е необходимо не само като лекари тук, но и като отговорни политици, каквито представлявате цялото българско общество да заявим така както беше казано нееднократно от министъра на здравеопазването. Знаете, че такава глава нямаше в Европа и след като има определен един основен пакет от министъра от здравеопазването, който вече е факт ние няма как да не посочим точно днес когато сме в процедура на преговорите по Национален рамков договор 2007 година, така както беше подчертано със съвместната декларация от Националната здравноосигурителна каса, от Българският лекарски съюз и от Съюза на стоматолозите в България и при направените разчети, че дейностите с този голяма кошница не могат да бъдат платени. Ако това не е обективен критерий за оценка, аз към министъра на финансите или към заместник-министъра на финансите ще отправя само риторичен въпрос. Няма дейност, която да може да се реализира без две неща. Без пари и без ноу-хау. Какво правим за да се реализират дейностите за да не си отклоняваме вниманието от несъществуващи проблеми в една гражданска демокрация. Отчитането на всички тези обстоятелства днес ще даде възможност за устойчивост на системата през следващата година. Всички механизми за административна регулация и опитите, които се правят в този момент, ви уверявам, че се изчерпаха. Механизмите, които се правят като опити и в този момент да не бъде представен проекто бюджета на Националната здравноосигурителна каса пред народните представители, мисля че е потвърждение на определени административни стъпки, които са недопустими в една гражданска демокрация. 2007 година е годината, която е изключително важна, защото няма как всичко това, което прикривахме през годините да не се каже днес. Няма как да признаем, че средните брутни възнаграждения са 389 лева, но дори да не говорим за това, как гарантираме действително не формално, защото има ограничения на доходите. Потвърждения на всичко това са регулативните стандарти. В момента разговаряхме с колеги за третото тримесечие и липсват направления. Всичко това трябва да се отчете днес, защото здравноосигурените лица имат своите права.
Поглеждането на въпроса за бюджета без да навлизаме в детайли в един момент, в който се провеждат и преговори по Националния рамков договор трябва да се отчете като обстоятелство. Пакетът е максимално разширен. Цените, които са предоставени от работодатели в страната без да говорим за процентни съотношения са крайно недостатъчни. Тези неща следва да бъдат отчетени днес. Може би не случайно министъра на здравеопазването професор Гайдарски е казал, че са необходими 5 на сто. Може би той има своите основания, защото още през миналата година заяви това.
Устойчивостта на системата на здравеопазването е застрашена. Необходимо е всички да бъдем на ясно, защото повече от 100 хиляди работещи в системата на здравеопазването не само лекари, медицински сестри и други специалисти трябва да получат своето достойно уважение. Ние не говорим за нормите, които биха ги приближили към колегите на запад, но ние говорим за една принципна промяна на съотношението. Този критичен минимум, повече не може да продължи. Кое може да се допусне, както през миналата година в много от лечебните заведения се намалиха с 10 – 15 на сто средствата за възнаграждения. Как ще осъществим останалата дейност? Какво е процентното съотношение между преки и не преки разходи. Разбира се и много други въпроси. Поисках думата не защото, трудно може да се коментира, но тези въпроси в хода на преговорите и опита отново да се администрира, да се администрира системата без да се дава информация в това число и пред народните представители е необяснима за едно гражданско общество, за едни демокрации, към които се стремим, за едни ценности, които трябва да бъдат споделени пред обществото. Системата на здравеопазване е единствената, която се отнася за цялото общество. Трябва да отчетем тези обстоятелства. Тук не говорим за 4,3 на сто, говорим че се отделят 120 или 130 евро или каквато и да било друга цифра, нещо с което не можем да направим подобряване на жизнения стандарт на българина. Инвестициите в западните страни се правят, за да подобрят показателя.
През последните години в някои от страните, в които се повишават средствата за здравеопазване като инвестиция, се продължава средната продължителност на живота на гражданите. Отчитайки всички демографски обстоятелства няма как да не се отчетат. Без съмнение дискусията по тази тема ще продължи много сериозно в обществото. Необходимо е днес да бъде подчертана. Ще посоча, че това, което днес се случи в хода на преговорите наистина е недопустимо. Опитът да се игнорират принципите на договорното начало са недопустими. Опитът да се администрира по начин, по който не би трябвало в страните към които се стремим, според мен са недопустими. В този смисъл отговорността на членовете на Управителния съвет на касата, които днес не присъстваха на заседание, може би поради обсъждането на бюджета или поради други обстоятелства, заявявам за протокола на Народното събрание следното. Призовавам за активно отговорно поведение на Управителния съвет на Националната здравноосигурителна каса в изпълнение на ангажиментите, които произтичат по закона. Времето остава изключително малко. Опитът чрез Закона за бюджета да лимитират, да ограничат достъпа, да си определят сами цените е недопустимо явление, уважаеми господин Дацов.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Доктор Кехайов, мисля че имаше предложение на НДСВ на общото събрание да се запази този договорен елемент и цените и обемите допълнително да се обсъждат и договарят. Това не е ли станало, за да поставяте по този начин въпроса? Аз недоумявам.
АНДРЕЙ КЕХАЙОВ: Благодаря за репликата. Мисля, че и вие в момента нямате окончателния вариант на това, което е приел Министерският съвет. В този смисъл моят коментар беше действително когато се говори за определен бюджет да коментираме на базата на данни. Не зная в след обедните часове какво е включено. Разбира се, че се коментира с всички политически сили. В момента това, което направи Националната здравноосигурителна каса със закъснението, което регистрира и обсъди бюджета на 8 ноември, също трябва да се отбележи. Забавянето на този процес и отговорността на институциите следва ясно да бъде споделена. Ние ще я споделим само тогава когато участваме принципно, а не чрез определени точки.
Според вас, какъв бюджет се представи в момента? Само нещо справедливо, което министъра поиска отново – 5 на сто.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Уважаеми госпожи и господа народни представители, господа заместник-министри, чувствам се ангажиран и задължен да реагирам така както се реагира при внасяне на вот на недоверие на правителството. Своеобразно гласуване на бюджета е на практика вот на доверие или недоверие към правителството. Политическата лоялност ме задължава да заявя и да гласувам „За” проекта за държавен бюджет за 2007 година! Оттук нататък ще започна със серия въпросителни. Серията въпросителни са свързани с въпроса намираме ли се в хипотезата на член 22 от Закона за здравното осигуряване, алинея 3, която казва: „Когато срокът за представяне в Министерския съвет на проекта за бюджета на Националната здравноосигурителна каса не е постигнато съгласие по цените и обемите за видовете медицинска помощ изплащан от НЗОК, Министерският съвет внася в Народното събрание проектите на Националната здравноосигурителна каса и на съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина”. Ако приемем, че това, което ни беше предоставено в последния момент е внесено и в Министерския съвет, макар че не виждам такъв входящ номер, според мен ние се намираме в хипотезата на член 22, алинея 3 от действащия Закон за здравното осигуряване. Тогава поставям следващия въпрос. Фиксирайки този бюджет за здравеопазването, който съм убеден, че няма да бъде променен като обща стойност, имам едно сериозно съмнение и една надежда, че ние в рамките на комисията можем сериозно да дискутираме как могат да се направят тези вътрешни трансформации и да се отговори на тези въпроси, които поставих и миналата година, отговор на които не виждам и сега. Въпросите са следните: Продължава ли двойното финансиране на диспансерите и на определени лечебни заведения? Възможно ли е бюджетът на здравеопазването да бъде секторен, чрез който бюджет министъра на здравеопазването да има отношение към начина на усвояване на средства, които са уж в бюджета за здравеопазване, а в същност не са под негов контрол? Не напразно зададох този въпрос на предишното заседание на професор Гайдарски. Как когато има 39 милиона лева за капиталови разходи за 2006 година, той твърди, че на негово разположение са 3 милиона. Сега са заложени над 60 милиона лева капиталови разходи. Логичният въпрос е колко са на негово разположение? Отново това, което е в Правителствена болница, във Военномедицинска академия, в МВР болница и другите ведомствени лечебни заведения остава в бюджета за здравеопазване, но извън контрола на министъра на здравеопазването.
Това е първият сериозен въпрос, на който и досега не намирам отговор.
Вторият сериозен въпрос е какви са критериите според, които ние макар и с малко пари оценяваме резултата? Име един единствен законов критерий – това е докладът за състоянието на здравето на нацията, който по Закона за здравето в края на всяка година се внася в Народното събрание. Аз зная, че както болничната помощ може да се оправи с 790 милиона лева, колкото са разписани сега, ако в касата се дадат 500 отново ще се оправи, защото другите ще се вземат под масата. Как оценяваме резултатът? Кой е критерият, по който казваме, че с тези пари е свършена някаква работа? Ако ние нямаме оценка на финала тогава всички пари ще изглеждат достатъчни стига да правим достатъчно рестрикция.
Заявявайки, че ще подкрепя бюджета на правителстото смятам, че ние имаме изключително сериозна дискусия когато структурираме бюджетът на Министерството на здравеопазването и на Националната здравноосигурителна каса, защото ако се намираме в хипотезата на член 22 и ние ще вземаме решение какво ще се случва бързам да ви насоча и към проекта за бюджета на касата за 2007 година, където има три акцента.
Първият акцент е, Управителният съвет на касата взема решения как да се харчат парите като може да намалява цените до 30 на сто.
Вторият аспект е, Управителният съвет на касата на практика се явява единствен разпоредител със средствата на Националната здравноосигуриетлна каса и на договорното начало е поставен кръст. Това беше следващата голяма въпросителна.
Искам да ви кажа, че подкрепяйки бюджета и притеснявайки се изключително за това, как ще бъде структуриран вътре в рамките на Министерството на здравеопазването и Националната здравноосигурителна каса.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, доктор Йорданов, вие сте честен човек, съвсем сигурен съм в това. Искам да ви задам следният въпрос. Вие казвате, че ще подкрепите този бюджет независимо от това, че не сте получили отговор на въпросите, които зададохте. Искам да ви попитам давате ли си сметка, че утре при премахването на договорното начало и с това, че касата еднолично ще намалява цената на клиничните пътеки, ние нямаме партийни организации, които да обезпечават този бюджет. Лекарите няма да работят без пари. Давате ли си сметка за това какво ще се получи, ако вървим по тази линия. Задаваме въпроси, правим заключения, не чакаме отговор на въпросите и казваме, че ще подкрепим бюджетът, защото може да падне правителството. Необходимо е да се отговори на всички тези въпроси, които се поставиха тук на тази маса.
Искам да зная вашето мнение. Благодаря ви.
БОРИСЛАВ КИТОВ: Уважаеми доктор Йорданов, разбирам че винаги има партийна дисциплина, но би следвало дискусията да се провежда предварително и нещата да са изчистени. Доколкото разбирам от вашите думи вие сега се запознавате с някои неща, което не е редно за една уважаваща себе си политическа сила. Абсолютно сте прав с двойното финансиране. Това отново ще стане така, защото към ведомствените болници капиталовите разходи се включват във функция „Здравеопазване”.
Проблемът е, че тези болници, които са поставени в привилегировани условия на двойно финансиране – добре те имат своите функции, което е безспорно. Има болници, които също имат важни функции това са университетските болници, които не са поставени в тези условия. Вие знаете много добре критериите за оценка. Това е здравното състояние на българската нация и общественото мнение. Вие знаете какви са отговорите на тези обективни критерии. Вие много добре познавате системата и знаете каква е оценката. Не добро здравно състояние. Висока заболеваемост. Необходимо е да ви кажа, че тези критерии няма да се подобрят с този проект на бюджет.
ИВАН КОЛЧАКОВ: Доктор Йорданов, вие сте един от колегите бунтари в БСП. Аз съм един от СДС-арите, който е бил най-лоялен защото съм от 90-та година и никога не съм изменил на моята партия. Искам да ви споделя горчивият опит. Винаги когато в степените на лоялността ние сме защитили партийния интерес пред интереса на гражданите и на избирателите, който е от по-висш порядък сме плащали най-висока цена. Ако ние сме се докарали до такова плачевно състояние е защото много пъти предпочитахме партийният интерес пред интереса на гражданина, който ни е избрал.
Моето притеснение днес е следното. Вие сте готови да поемете несъразмерно огромна отговорност, която ще легне на вашите плещи. Аз ви казвам, че това не е необходимо. Има начини ние да свършим работа. Готов съм да гласувам за стъпки, които са в правилна посока, които вие ще предложите. Ще подтисна всичко опозиционно в себе си и ще ви подкрепя.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Благодаря на колегите, които отправиха реплики към мен. Ще отговаря, че пред алтернативата да бламирам министъра си и да го подкрепя воден от желанието да му помогна, избирам да подкрепя министъра и да му помогна, дано успее.
ХАСАН АДЕМОВ: Първото нещо, с което искам да започна е да заявя, че вероятно ще кажа няколко неща, с които ще засегна част от изказванията на колегите досега, но повярвайте ми нямам нищо лично към тях. Никого не искам да ангажирам по никакъв начин. Искам да изразя част от несъгласието си с това, което чух до този момент.
Първият въпрос, който ще задам е до колко часа ще работим, тъй като някой от вас трябва да се подготвят.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Доктор Адемов, завършваме с вас.
ХАСАН АДЕМОВ: Вие не ограничихте никой във времето и не наложихте регламент. Аз искам да разгледаме и другите точки.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Доктор Адемов, право е на народните представителите да говорят.
ХАСАН АДЕМОВ: Право е и на председателя да насочва дискусията.
Уважаеми колеги, първото нещо, с което трябва да започна е, че парламентът е политически орган. Всякакви опити да се говори на тема, че тук говорим като лекари и експерти най-малкото противоречи на Конституцията. Който иска да бъде лекар – нека да бъде така добър и да отиде в болницата. Там са експертите. Преди време когато влизах в парламентарната зала ми замирисваше на операционна. Сега когато влизам в залата започва да ми мирише на парламентарна зала. Нека да бъдем на ясно, че парламентът е политически орган. В парламента се вземат политически решения. Експертните решение се вземат на друго място. Експертите са тези, които трябва да подпомагат политиците при вземането на техните решения, но парламента е политическа институция и трябва да се занимава с политика. Всичко останало са празни приказки и надприказване.
На следващо място е въпросът за отговорността. Тук се говори много за отговорност. Кой поема отговорност? Аз не искам да поема тази отговорност. Да, господин Щерев вие сте последователен в това да не поемате отговорност. Защото, преди време аз ви казах, и тук въобще не сте прав, че има административни пречки, за достъпа на българските граждани. С ваше предложение ние променихме Закона за здравното осигуряване според, което всички български граждани имат достъп до всички лечебни заведения. Тогава ви казах, че от това ще пострадат университетските болници и сега в момента всички университетски болници имат най-големи дългове не по причина на неправилна дейност, на лоша дейност, а поради причина на освободения достъп и тогава ви казах, че това е така. Зная, че има нормална логика да освободим достъпа, но по време на правителството на СДС и в началото на нашето съвместно управление този достъп беше ограничен и тогава нямаше такива дългове. Не казвам, че това е правилният подход, но тогава и сега заявявам, че без информационна система освобождаването на достъпа ще доведе до това, което стана.
Правилата на представителната демокрация предполагат решенията да се вземат в парламентарната група и да се изразява позицията на парламентарната група. Вътре в парламентарната група може да имате най-различни становища и да предлагат едни или други решения, но когато се вземе решение парламентарната група трябва да действа по правилата на представителната демокрация. За това са тези правила. Може би вие сте представител на организираната демокрация и там решенията са се вземали по друг начин, но всичко останало се казва организиран хаос. Необходимо е да има общи решения. Ако няма общи решения има хаотична демокрация. Отново ще повторя, че не искам да ангажирам с нищо никого. Казвам това, което мисля.
Оттам нататък, говорим за това какво трябва да се направи. Най-често говорим за доплащане. Когато говорим за доплащане трябва да сме на ясно, че сумата, която е необходима не е 335 милиона лева. Сигурен съм, че ако бюджетът за следващата година беше увеличен с 335 милиона лева нищо няма да се случи. Нито по-качествено здравеопазване, нито по-добро обслужване, нито по-добър достъп. Убеден съм в това абсолютно.
Изобщо нямам притеснения за това, че системата ще се срине. През май или през април, миналата година беше казано месец август, не е вярно. Това просто няма как да стане. Има проблеми в системата, които за съжаление не са идентифицирани. Не са заявени ясно и категорично. За разлика от вас господин Щерев за това обвинявам Министерството на здравеопазването. Министерството на здравеопазването няма ясна визия и не казва досега какво трябва да се направи. Веднъж казваме стратегия, но стратегии досега е имало 99, дори Министерството на финансите да направи стратегия за здравеопазването. Къде е казано какво трябва да се направи? Министерството трябва ясно да каже, например, че здравната каса правят политика, правят стандарти, а Министерството на здравеопазването се занимава с финансиране. Всяка една институция трябва да си знае точно и определено задълженията. В България не е така. Направихме заместник-министъра председател на управителния съвет по предложение на доктор Стойчо Кацаров, което не е редно. Трябва тази финансова институция, която борави с тези средства задължително трябва да бъде финансист председателят на управителния съвет или директора на касата. Единият от двамата поне трябва да бъде икономист. Има икономисти в областта на здравеопазването. Ако някой каже, че няма не е запознат със системата.
Едно от последните неща, които искам да кажа е по отношение на това, че стана традиция в тази комисия през последните три или четири години, управляващите да се изявяват като опозиция. Като има такива управляващи няма нужда от опозиция. Не случайно Васил Паница седна там и няма интерес към тази дискусия, тъй като управляващите извършват тяхната работа. По време на управлението на господин Иван Костов, управляващите водеха тази дискусия в парламентарните си групи, а не тук. Това е голямата разлика между тяхното управление. За това хвалите господин Костов като управленец. Когато се вземе решение, не говоря за политически решения, на парламентарните групи по отношение на основния политически закон, това решение трябва да бъде решение на парламентарната група. Всички останали решения и мнения, който не е съгласен с такъв тип политика явява се като независим, като човек, който представлява гилдията, себе си или някой град или област и защитава по този начин нещата. Който не е съгласен с тези правила не е съгласен с правилата на представителната демокрация. Благодаря ви.
БОРИСЛАВ КИТОВ: Искам да благодаря на доктор Адемов за лекцията, която изнесе за политическа култура. Моята реплика е следната. Доплащането доктор Адемом, безспорно не е панацея, с това съм съгласен с вас, но самото доплащане увеличава много ангажираността на потребителя и това увеличава контрола. Вие знаете това безкрайно добре. Не сте прав, че нямаше срив в системата през тази година. Не стана август и юли с противозаконна промяна на пътеките, което рефлектира много и създаде много тежки настроения по отношение на изпълнителите на здравна помощ, което от друга гледна точка рефлектира малко и при тези, които получават помощ. Така или иначе срив имаше. Разбира се, нека да не разглеждаме срива като катаклизъм, защото утре ще влезем в Европа, дано да няма катаклизми. Това е моята приятелска реплика към вас. Разговаряли сме многократно особено за организираната демокрация.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, многоуважаеми доктор Адемов, искам да се обърна към вас за две неща.
Първо, премахването на ограничения достъп беше едно от най-добрите неща, които се направиха в здравеопазването. Това беше мярка в закона и разбира се, че никой не може да има, който говори за мениджмънт в здравеопазването, нищо против тази мярка. Съществува една друга подробност, която се познава много добре. Когато вие имате конституционното право да отидете на лекар, но нямате никакви финансови средства на практика този достъп не може да се осъществи. Дори да беше ограничен достъпа преди много от хората в отдалечени региони на страната нямат възможност дори потребителската такса при джипи да си платят. В това е проблемът и вие разбирате прекрасно всичко това. Не страдат лекарите в големите болници и градове, не страдат голяма част от пациентите, които отиват там – страдат хората, лекарите, медицинските сестри в малките градове и в селата, там където нямат средствата. Държавата трябва да се погрижи за тази социална мрежа. За това не сте прав да правите връзка между едното и другото.
Второ, вие говорите за правилника на Народното събрание и разглеждате нещата от към групата, към която трябва да принадлежите. Аз искам да ви посъветвам, вие сте човек с много опит, но почетете Конституцията и прочетете какво е написано за народния представител и неговата съвест. Аз може преди да съм критикувал, да съм гласувал и да не съм гласувал, но моята съвест ми диктува да гласувам по определен начин, определени неща. Понякога се изчерпват всички възможности за критики, въпроси, обсъждания и т.н.
В момента в здравеопазването, както справедливо е записал министъра на здравеопазването, както отбелязва министъра на финансите, както отбелязват лекарската гилдия, както отбелязва председателя на Управителния съвет на касата страда от недофинансиране. Извинявайте, но изведнъж парламента или парламентарна група, или коалиция от парламентарни групи решават, че тези становища нямат значение. Според мен, имат огромно значение. Това искам да ви отговоря. Не винаги становището на парламентарната група и на съответната политическа партия трябва да се постави на първо място.
ХАСАН АДЕМОВ: Ще отговоря съвсем на кратко. Доцент Китов, репликата, която ми отправихте, защото касата е взело незаконно решение. Незаконните неща в това решение са в няколко посоки. Има много незаконни неща в рамковия договор. Този рамков договор подписан от Националната здравноосигурителна каса и управителните съвети на Българския лекарски съюз и Съюза на стоматолозите в България, вие знаете, че има много противозаконни неща. Ако искате може да говорим по този въпрос, разговаряли сме многократно.
По отношение на доплащането това е много интересна тема. Вие знаете, че представители на Световната здравна организация, които бяха в България и по техни критерии определиха неформалните плащания, казаха че са над 1 милиард 200 милиона лева. Ако това е цената, която трябва да плати българския бюджет, трябва да кажем от къде ще вземем тези пари? Доцент Щерев, предлага със законопроект. Парите за тези, които не могат да доплащат да се предоставят на Министерството на труда и социалната политика, за да може през следващата година отново да критикува бюджета на Министерството на труда и социалната политика, че е изключително голям.
Аз имам друго становище по този въпрос. Трябва да има доплащане, но следва да се увеличи здравната вноска с 2, 3 или 4 на сто. Тези пари да отидат в Националната агенция по приходите, които да превеждат тези пари на доброволните фондове. Ако няма доброволно здравно осигуряване в България, което да бъде от типа на универсалните пенсионни фондове в системата на социалното осигуряване, не реализират това плащане отново ще се вържем във веригата на клиничните пътеки и други доплащания, което няма да реши въпроса.
Смятам, че този въпрос трябва да бъде решен по този начин. Оттам нататък доцент Щерев, говорите за достъпа в отдалечените места. Уверявам ви, че познавам по-добре тази система. Вие твърдите, че нямат проблеми лекарите в университетските болници, но на каква цена? На цената на тези 90 милиона лева, които бяха натрупани поради това, че беше освободен достъпа, абсолютно съм убеден в това. Не казвам, че това е неправилно решение. Аз също го подкрепям, но при сегашната ситуация, в която няма информационна система това ще стане така, защото един път ще се лекуват болните в малката болница, втори път ще се лекуват в областната болница, трети път ще се лекуват в университетската болница, което прави натрупването на дълговете възможно.
На следващо място, много са случаите, в които парламентарната група е взела решение, което не е правилно, а бунтарите в парламентарната група вземат по-правилни решения. Сигурно има и такива случаи, но когато парламентарната група и политическата сила вземат неправилни решения, тогава има избори. На изборите избирателят казва дали хората, които ги представляват по правилата на представителната демокрация, ги представляват по най-добрия начин или си позволяват неправилни решения. Благодаря ви.
ЕМИЛ РАЙНОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, ще бъда максимално кратък. От една страна прочетох доклада на министър Гайдарски, защото той е мой принципал.
От друга страна, напоследък се чувствам леко ограничен в присъствието на медиите, които виждам тук да изразявам каквото и да било становище, за това се движа буквално по фактите. Както отбеляза доктор Руденко Йорданов в момента наистина сме в действие на хипотеза на член 22, алинея 3, която гласи следното: „Когато срока за представяне в Министерския съвет на проекто бюджета на НЗОК не е постигнато съгласие по цените и обемите на видовете медицинска помощ заплащана от НЗОК, Министерският съвет внася в Народното събрание проектите на НЗОК и на съсловните организации на лекарите и на лекарите по дентална медицина”. В член 2 е записано: „Цените и обемите на видовете медицинска помощ заплащани от НЗОК са неразделна част от бюджета на НЗОК за съответната година”.
Всички вие сте абсолютно прави за цялата отговорност, която е върху всички вас като върховен орган в държавата по Конституция. Наистина когато се гласува бюджета всички трябва да бъдат на ясно какво покриваме с този бюджет.
Още веднъж повтарям, че сме в хипотезата на член 22. Оттук нататък мисля, че законодателят във ваши ръце има правото да отреди каквото и да било. Това мога да кажа. Благодаря ви.
ЛЮБОМИР ДАЦОВ: Не зная дали да ви благодаря, но бюджета съдържа съвсем други неща и разговора се разви в посока на здравният бюджет. Може би ако трябва да кажа няколко думи все пак общо за системата на здравеопазването, макар че разгледахме само проекта на Закон за държавния бюджет ще ви кажа, че пред мен е една справка от 1992 година. Хубаво е да се погледне как са се развивали разходите. Никога не са били повече от 1993 година до 2001 година. Никога не са надвишавали тези 4 на сто от брутния вътрешен продукт.
През 1998 година може би се смени модела на здравеопазването. Има становище на Министерството на финансите и мисля, че не е променено. Когато един модел се заложи е леко объркан. Трудно може да се чака след няколко години, че това няма да доведе до лоши резултати.Фактът, че самият модел който съществува в момента е модел на дефицитите. Той общо взето и вие знаете по-добре от мен, че стимулира качественото здравеопазване. Качествено здравеопазване в България не се разви. Едновременно с това, продължават да бъдат натрупвани дефицитите и отново финансовите цифри го показват. Ще видите, че през 2002 година периодично има пикове и шокове, когато държавата се намесва в края на годината за да погасява кризата, която възниква в болничните заведения. В следствие на това се получават тези пунктуации в нивото на разходите, които могат да се видят в отчетите.
Не може да има модел на потребностите. Бил съм много малък когато имаше лозунги „На всеки според способностите, на всеки според потребностите”. Това трудно може да съществува в реалния живот и в типа икономика, която има в момента. Ако отделим нещата, проекта на Закон за държавния бюджет мисля, че с това нарастване от близо 20 на сто на средствата за реализиране на програми през Министерството на здравеопазването трудно някой може да възрази.
Много съжалявам, но се почувствах обиден от това, че никой не е прочел програмния бюджет на Министерството на здравеопазването. Каква е тази дискусия, по която фактически никой не е прочел документите, които са внесени преди няколко седмици в Народното събрание.
ИВАН КОЛЧАКОВ: По-внимателно господин заместник-министър.
ЛЮБОМИР ДАЦОВ: В тези документи има приходи и разходи на Министерството на здравеопазването. В половината въпроси, които бяха зададени се каза, че тези бюджети ги няма. Не се дискутираха половината политики, които бяха в същността на нещата.
ХАСАН АДЕМОМ: Господин заместник-министър, това е изключително несериозно изказване, да обвинявате в народните представители, че не са прочели. Аз ви казвам, че те са написали част от тези неща, които ви сте ги написали, тъй като вие сте избран чиновник, а не сте народен представител като всички тях. Тъй като не сте такъв нямате право да се държите с народните представители по този начин. Кой ви каза, че не сме прочели?
ЛЮБОМИР ДАЦОВ: Извинявам се господин Адемов, програмният бюджет на Министерството на здравеопазването не е написан в Министерството на финансите.
Въпросът беше за дискусията, в която трябваше да се види, че тези 20 програми, които са предвидени в проекта на бюджет на Министерството на здравеопазването предоставят един съществен принос за следващата година. Благодаря ви.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Уважаеми госпожи и господа народни представители преминаваме към гласуване на държавния бюджет на Република България за 2007 година.
Моля, който е съгласен да приемем Закона за държавния бюджет за 2007 година да гласува?
- „За” – 11.
- „Против” – 6.
- „Въздържали се” – 2.
Приема се.
Доцент Китов, ще помоля да поемете ръководството на заседанието, защото съм в конфликт на интереси по втора точка от дневния ред.

(Председателството на заседанието се поема от доц. Борислав Китов)

ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, искам да ви кажа, че съм възмутен от арогантното изказване на заместник-министър Любомир Дацов. Когато един човек говори за потребностите на българския народ не му прави чест.
Второ, прочетете колко са програмите. Те са 17, а не 20, след като искате да говорим. Ще помоля вие да ми кажете какво се цели с тези програми? Те са просто една разбивка на разплащанията. Ако по този начин продължавате да се държите тук, честно трябва да ви кажа, че компрометирате цялото правителство.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Господин председател, 12-ти час сме в активен режим на работа, а утре ни предстои тежък ден в пленарна зала. Действително ли тези точки са толкова съществени. Кое налага да продължим заседанието.
Искам да направя процедурно предложение да прекратим заседанието на комисията.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Господин Великов, ще се съгласите с мен, че тук присъстват някои уважаеми български лекари, които имат проблеми. Най-малкото не е етично ние да не уважим разглеждането на техните проблеми.
Що се отнася до точките за двете ратификации, по които ние не сме водеща комисия мисля ,че може да ги отложим. Останалият проблем, който беше поставен от уважаемия професор Смилов и проблема на Българския лекарски съюз който касае всички нас трябва да бъде дискутиран.
Предлагам да преминем към разглеждане на точка 3 от така предложения дневен ред. Заповядайте професор Смилов. Запознали сме се с вашето писмо. Ще помоля с няколко думи да ни запознаете с проблемите.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, ние ще изслушаме професор Смилов, ние му дължим това уважение, но аз предварително искам да ви кажа, че току що бюджета беше гласуван от комисията. Първият въпрос, който ще постави професор Смилов е за недофинансиране на отделението за интензивна помощ. Какво правим и какво ще дискутираме оттук нататък, след като взехме политическо решение, че парите са достатъчни. Професор Смилов, отговорът е даден. Оттам нататък трябва да действате. Току що комисията взе решение. Не мога да разбера какво ще дискутираме. Професор Смилов ще постави изисквания и въпроси. Ще постави неща за подобряване на качеството на медицинската помощ в интензивната помощ. Как ще стане това?
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Веднага ще отговоря на доцент Щерев. Мисля, че ние все още не се намираме в хипотезата на член 23. Надявам се да запазим фондовото, а не да преминем към бюджетно финансиране на здравеопазването.
Мисля, че в това договаряне има възможности да се направи клинична пътека.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: В моята реплика давам отговор на риторичния въпрос на доцент Щерев, който е в изречението фиксирано в текста на професор Смилов. „Всички наши опити досега в предшестващите рамкови договори да бъде вмъкната пътека „Интензивни грижи” при гореспоменатите условия остават без резултат”. Моята реплика е мисля ,че комисията може да бъде полезна тези опити да бъдат с резултат, положителен в интерес на ангажираните професионалисти.
ИВАН СМИЛОВ: Благодаря ви господин председател, уважаеми дами и господа народни предстиветели. Вие имате текста на моето изложение. С няколко думи искам да поясня това, което колегата спомена.
Действително една голяма изключително важна дейност, дейността на интензивните отделения в момента е оставена без никакво финансиране. Това добре се разбира и от ръководството на Министерството на здравеопазването, за което имаме уверение и писмо, което е подписано от заместник-министъра и становището на професор Гайдарски, че там не е доогледано и недообмислено. От 1 януари, когато финансирането изцяло премина към Националната здравноосигурителна каса тази дейност е не финансирана. За какво става въпрос?
През 2005 година с помощта на Комисията по здравеопазване точно преди да се поеме бюджета, доцент Щерев никога не трябва да се смята, че нещата са достигнали до краен предел и са загубени, с помощта на депутатите се вкара едно решение и се намериха 6 или 7 милиона от Министерството на здравеопазването. С тези средства през цялата 2006 година макар и не достатъчно имаше известно финансиране на тези интензивни отделения. Няма защо да ви обяснявам и не пожелавам на никой от вас да попадне в тези отделения, защото само от качеството и ангажираността на персонала, който работи там зависи преживяемостта и оздравяването на тези болни. Ако нямаме достатъчно пари за тях те са обречени.
Достигаме до парадокса, че ръководствата на болниците и техните управителни съвети, тъй като това са много скъпи отделения, започват да ограничават тяхната дейност. Стига се до парадокса да бъдат закривани такива отделения, което е във вреда на нашите пациенти. Няма да споменавам една болница, в която това беше направено. Това е централна университетска болница, но това е недопустимо. Ако ние искаме нашите пациенти, където попадат най-тежко оперираните, травми, катастрофи и т.н., да преживеят ние трябва да намерим, т.е. вие да подскажете ходове на изпълнителната власт, на здравната каса, как това да стане. Аз няма да давам рецепти. Това не е моя работа. Дали ще бъде намерено отделно финансиране от 10 – 12 милиона, според мен на първо време ще бъдат достатъчни за тази дейност, макар и в елементарният и обем. Дали ще бъде една пътека към новият рамков договор, за което подсказа и Министерството на здравеопазването или по друг начин, има инстанции, които ще решат. Благодаря ви.
ХАСАН АДЕМОВ: Господин председател, аз като доктор Кумчеч, доктор Колчаков, доктор Спиридонов, доктор Демеров, доктор Кенаров, доктор Карадимов, имаме някакъв конфликт на интереси поради, което няма да се изказвам по същество.
Искам да предложа две възможни решения. Едното решение, което е най-популярно и е европейска практика тази дейност да се финансира от държавния бюджет. За съжаление при изброяването в Закона за здравето на дейностите, които се финансират от държавния бюджет не фигурира интензивната терапия. Според мен, това е един голям пропуск, който може да бъде отстранен. Този въпрос може да се реши от ръководството на Министерството на здравеопазването, Националната здравноосигурителна каса, респективно от съсловните организации. Трябва ли да се приеме единият или другият подход. Лично аз предпочитам тази дейност да се финансира от държавния бюджет. Ако това не може да стане с бюджета за тази година нека да има клинична пътека, ако има възможности това да стане със Закона за държавния бюджет, нека да стане по този начин. В Министерството на здравеопазването трябва да се намерят пари за тази дейност. Ако става въпрос за 5 – 6 милиона лева, това не е сума, която може да притесни бюджета на Министерството на здравеопазването.
Мисля, че няма смисъл тук в тази зала да се убеждаваме, че това, което се предлага от професор Смилов и останалите колеги, няма алтернатива и тази дейност трябва да се финансира. Интензивната медицина е част от истинската медицина в България.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Благодаря ви доктор Адемов, колеги принуден съм да ви предоставя малко информация. Както каза професор Смилов на 17 ноември 2004 година този въпрос беше поставен в комисията. Тогава комисията под председателството на доцент Атанас Щерев взе следното решение „Комисията по здравеопазване предлага на Министерството на здравеопазването да разгледа финансиране на реанимационните отделения и да предложи мерки за оптимизиране на тяхното финансиране в рамките на гласувания в Народното събрание бюджет на здравеопазването със срок 2 месеца”. Колеги, това остана така.
Пред мен е едно становище на Министерството на здравеопазването във връзка с писмото на уважаемия професор Смилов, което се казва следното: „В тази връзка Министерството на здравеопазването подкрепя предложението на професор Смилов, и се надява в процеса на прегорите по Националния рамков договор 2007 година, предложението да бъде сериозно обсъдено и пътеката за интензивно лечение да бъде включена в договора за 2007 година”. Кой публикува пътеките?
Колеги, за това става въпрос. Не може нещо, което е твое задължение да се прехвърля на друг. Министерството и министъра прави пакета. Там ако имаше пътека „Интензивно лечение” този проблем нямаше да бъде поставен сега пред нас. За това става въпрос. Каква възможност има? В момента има следните пътеки: интензивно лечение на коматозис, интензивно лечение при комбинирани съчетани травми, интензивно лечение на итра и портални усложнения довели до шок, интензивно лечение на интра и портални усложнения довели до шок с приложение на рекомбилативни фактори както и още четири пътеки. Има два въпроса. При това положение, след като са публикувани пътеките няма как да бъде създадена пътека „Интензивно лечение”. Най-малкото защото това изисква тя да бъде отново публикувана в „Държавен вестник” като едно попълнение, което ще обърка още повече цялостният процес. Необходимо е да се направи една реална преценка. Каква е реалната стойност професор Смилов? Наистина част от средствата, като обем да бъдат повишени, за да може да се достигне до някакво решение.
Вторият решение, което предлага доктор Адемов не е осъществимо в този момент, защото много ясно е разписано, кое поема държавата. Това отново става с промяната в закон, което ще доведе до някакви усложнения.
Според мен, обръщаме се към доктор Тодорова и заместник-министър Емил Райнов да се потърси едно малко по-прецизно остойностяване на дейността по съществуващите в момента пътеки. Ако искаме реално нещо да направим, това е единственото, което мисля че е възможно. Разбира се, може би няма да е пълно, но ще предостави някаква възможност това да се осъществява като дейност. Безспорно е, че утре трябва да има клинична пътека, която да е част от оптималния пакет дейности.
Колеги, според мен това е възможно. Ако някъде допускам грешка, ще помоля да ми кажете.
ТОДОР КУМЧЕВ: Господин председател, уважаеми колеги, присъединявам се към предложението на доцент Китов, защото може да стане след 1 януари 2007 година.
Искам да споделя с вас, че всеки един пациент в интензивна терапия струва различно, защото интензивните терапии са различни в различните болници. Категорията пациент в интензивно лечение е сложна за дефиниране и финансиране в този контекст. Единственият начин е да бъде по клиничните пътеки, които съществуват сега, но в по-справедливи цени.
ЕМИЛ РАЙНОВ: Благодаря ви господин председател, дами и господа народни представители, доцент Китов е абсолютно прав. В момента дейностите, които може да финансира Министерството на здравеопазването са изброени категорично в Закона за здравето, както и в Закона за кръвта. Ако се премине към този вариант, притеснявам се, че ще трябва да се променя Закона за здравето, което не би трябвало, а следва да се търси някакъв вариант през Националната здравноосигурителна каса.
РУМАНА ТОДОРОВА: Веднага бързам да отбележа, че на базата на това, което току що се каза колко е сложно да се даде определение за интензивно лечение, такава пътека от наша гледна точка е абсолютно невъзможно да се направи. Колко процедури вътре трябва да има? Кои процедури ще носят стойността на клиничната пътека? Това е изключително трудно.
В никакъв случай не сме забравили този проблем. Тази година сме се постарали да има много интензивни пътеки. Те не са така формулирани. В тях има редица процедури, които са свързани с интензивното лечение. Ако се следва логиката на заплащане на клиничните пътеки, поне на тази част, която е свързана с хирургия и интензивно лечение знаете, че там се плаща на процедури. Наистина тежката процедура, тази която носи стойността на пътеката е свързана с интензивното лечение. В рамките на този ресурс, който имаме сме направили това.
Наистина двете конкретни пътеки, които са свързани са комата и комбинираната травма. Погледнете само колко пътеки имаме с дихателна вентилация, механична вентилация, което разбира се не е единствената процедура.
В рамките на възможното сме се постарали да направим нещо. Ако не сте се запознали с алгоритъма на клиничните пътеки, ангажирам се да ги изпратя. Вие поддържате връзка с нашите експерти и проблема е ясен.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, въпроса който поставя професор Смилов е изключително важен. От тази кореспонденция тук се вижда, че Министерството на здравеопазването не е на ясно как трябва да се реши този въпрос. Защото, измененията в основния пакет, Наредба № 40 беше публикувана в началото на ноември. Заместник-министър Матеев е написал да се включи като клинична пътека. Не може да се включи като клинична пътека, защото основния пакет е даден в Наредба № 40. Министерството на здравеопазването трябва да направи ново изменение на Наредба № 40, за да се включи като интензивно лечение. Обърнете внимание, че пътека 129, е лечение на коматозни състояние не индицирани от травма. Ако няма коматозно състояние, кой ще плаща? Никой не плаща. Интензивно лечение на комбинирани и съчетани травми. Добре и всичко останало е акушерство и гинекология. Кой плаща за реанимационните отделения? Това е огромен проблем, който трябва да се реши.
Според мен, трябва да се реши по два пътя. След това ще поставя въпроса от къде ще дойдат парите? Въпросът е организационно как да се реши.
Единият подход е, изменение на Наредба № 40 с нова заповед на министъра с включването на пътека. Доктор Тодорова, нещата не са толкова сложни. Професор Смилов, веднага по стандартите ще ви предостави всички дейности, които се извършват в реанимационните отделения. Няма проблем за това. Те са пример за всички останали клинични специалности. Необходимо е министърът да направи ново изменение на Наредба № 40, с включване на клинична пътека.
Вторият подход е следният, не е лошо държавата да се ангажира. Това са парите за програма „Болнична помощ”. Естествено там да се заделят пари. Това е другият подход, за да се заделят пари отново по определени критерии, както за ражданията, отново да се прехвърлят на касата. Ражданията се плащат чрез касата от държавния бюджет. По същия начин да се плащат и тези суми.
Изключено е да неглежираме този проблем и да кажем, че ще се решава през следващата година. Защото, ако няма средства в интензивно отделение ще страда работата на всички лекари в болничната помощ. Качеството на медицинската помощ ще бъде друга. Там ще трябва да се доплаща. За да се сложи един балон катетър, болният ще трябва да заплати. Който може ще доплати, който не може ще остане с друг катетър, няма друг начин. Лекарят няма да го остави без лечение и грижа, но средствата в едно интензивно отделение са безкрайни. Всички знаете това, тъй като работата на всички отделения ще страда, да не говорим за болните, които постъпват този въпрос следва да се реши в единия или другия аспект.
Доктор Райнов, поставям въпросът, след като се вземат парите независимо от държавния бюджет или от касата, на кого парите ще отрежете за да сложите 10 милиона лева там? Не възразявам за тези пари, но от къде ще ги вземете, след като имате разписан бюджет по дейности? От джипитата или от стоматологичната помощ. Може би най-добре е да се вземат от стоматологичната помощ, така или иначе са малко или от лабораторните дейности. От къде ще се вземат тези пари? Искам да се даде отговор на този въпрос. Не може да не удовлетворим искането, което има професор Смилов. Както виждате има решение на парламентарната комисия по единия или по другия начин, но бъдете сигурни, че трябва да се получи отговор и на втория въпрос – от къде ще дойдат тези пари? Благодаря ви.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Доцент Щерев, това не е реплика, а по-скоро благодарение на вашето изказване имам идея. Тази идея е, че в крайна сметка една голяма част от интензивните грижи са обект на спешната помощ, в следствие на спешните състояния. Ето ви една възможност да се реши част от въпроса.
Другата възможност е да се направи едно прецизиране на остойностяването на клиничните пътеки, защото не е тайна, че има клинични пътеки, които са с над 100 процента финансиране. Те също ползват много често грижите на реанимацията. Това са две резерви, които могат да се направят.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Категорично не съм съгласен. Имал съм идеите, че кардио хирурзите са добре преценени и надценени, но достатъчно беше веднъж да влезна в кардиологично отделение в операционна, да видя размера на дейностите, които се извършат там и трябва да ви кажа, че е кощунство да се вземе и един лев, когато е достигнато някъде до постижение. Не говорим въобще за промяна на парите за кардио хирургия. Другите пътеки трябва да достигнат тези нива. Това е нормалният механизъм. Ние трябва да вървим към достигане на този стандарт, който е в кардиохирургията. Там има достигнат стандарт. Правят се много неща. Както виждате и за трансплантации има десетки милиона лева, които се дават. Тук сме добре, но да погледнем и останалите специалности. По това, което професор Смилов предлага, трябва да намерим управленско решение, а не само общи приказки и декларации. Зная, че е трудно, но трябва да намерим управленско решение и да намерим отговор на въпроса от къде ще дойдат парите?
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Доцент Щерев, имате право.
ИВАН КОЛЧАКОВ: Уважаеми колеги по-голяма част от нещата се казаха, но все пак искам да припомня, че за разлика от всички останали специалности в медицината интензивната медицина е цялата медицина в критична фаза с пряка заплаха за здравето и живота на пациента. За това тя има няколко полета на приложения.
Първото е спешната медицина, която е извън болниците. Там нещата са регламентирани отдавна и макар, че има проблеми те са регламентирани.
Второто нещо, което започнахме да решаваме през тази година е пропуска за спешна медицина в болниците. Знаете за проблема с „Пирогов”.
Третата стъпка е точно тази, за интензивното лечение в болничните заведения. Не е лесно да се реши въпроса. Ще направя пример със САЩ където беше въведен един стандарт, при който 20 на сто от бюджета на една болница отива за интензивна медицина. Това не са просто универсалните реанимации. Такива има в кардиологичното отделение и т.н. Т.е. ние трябва да приемем, че това е един проблем, който не търпи отлагане. Необходимо е да чуем подхода на министерството и на Националната здравноосигурителна каса. Трябва да признаем, че ако ние за следващата година не осигурим финансиране на тази дейност тук действително е пряката заплаха за живота на пациентите във всички измерения.
Професор Смилов изключително отговорно подхожда като иска една много скромна сума, ние следва да намерим начин за нейното осигуряване. Аз съм малко по-скептичен, че може да се реши въпроса по пътя на клиничните пътеки, по-скоро това е един универсален риск, който трябва държавата и бюджета да погледнем. Не изключвам възможността и пътеките, които ги има досега да останат и това да бъде като допълващо и един комплексен подход.
ВАСИЛ ПАНИЦА: Запознах се с изложението на професор Смилов. Съгласен съм с всичко, което е отбелязано. Най-жалкото в това разглеждане е, че има история. Има история от 2004 година и никой не е направил нищо от тогава да обърне внимание на тези искания, които са абсолютно основателни. Как може да се реши въпроса?
Според мен и по двата начина може да се реши. Професор Смилов, ако има добра политическа воля може да се реши този въпрос. За следващата година комбинирано и по двата начина като се отделят около 3, 4 или 5 милиона лева от бюджета в графа „Спешна помощ” и около 4, 5 милиона лева по линия на клиничните пътеки. Отново повтарям, ако има добра политическа воля. Така както в края на всяка година се намират по 120 милиона, за да се запълват „дупки” на болниците, така ще се намерят и 10 милиона лева разтеглени през цялата година по 1 милион лева на месец.
АНДРЕЙ КЕХАЙОВ: Уважаеми господин председател, всичко това, което коментираме в момента е продължение на първата тема, която коментирахме – финансиране на здравеопазването. Разбира се, трябва ясно да дефинираме нещата и има много обективизъм и коректност в предложението направено от професор Смилов.
Ще се опитам да дефинирам точно неговото предложение. Разбира се, запознавайки се с позицията на Министерството на здравеопазването да кажем какво реално може да се случи.
Първо, направено е предложение за включване на нова клинична пътека, която по силата на Закона за здравното осигуряване е ангажимент на Министерството на здравеопазването. Отговорът от Министерството на здравеопазването е, че приемат такова предложение и правят препоръка до институциите да бъде включена такава. За да бъде включена точно такава трябва да настъпи изменение на Наредба № 40.
Професор Смилов, всичко което казвате е точно и коректно, защото е необходим ресурс. Ето ви още един мотив на народните представители за необходимостта от повече ресурс за здравеопазване. Така се доказват потребностите за здравеопазване, за финансиране на основни приоритети и други неща.
Това, което може да бъде договорено с Националната здравноосигурителна каса по сега определения пакет като цени, имайки предвид ресурса, трябва да бъдем реални, че трудно бихме могли да постигнем онова, което вие ще предоставите без съмнение като цени, за да получите от останалите клинични пътеки такова финансиране в интензивните отделения, което да удовлетвори на практика направените разходи. В този смисъл реалните подходи за дофинансиране трябва да бъдат отчетени и без съмнение поставения въпрос има възможност да намери решение като се потърсят средства от различни източници за финансиране. В противен случай, ако това се включи като изменение, а вече е ангажимент на Министерството на здравеопазването, като отделна пътека също трябва да бъде разчетено на базата на реалните разходи, които ще направите.
Длъжен съм да заявя от предоставените разчети, които вероятно Националната здравноосигурителна каса има, недостига на ресурс по този разширен максимален пакет, който е предоставен, изобщо не може да бъде обезпечен с ресурс от 750 милиона лева. В този смисъл потребността за необходимост от ресурс е доказана, а вашите искания са справедливи и трябва да намерят решение. Мисля, че съвсем на време и на място бяха поставени. Ако се приеме подхода, че ще бъдат увеличени цените за реалните разходи в тези клинични пътеки, които на практика и вие обслужвате действително може да се помисли, но този ограничен ресурс, за който говорихме и декларирахме от Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз в началото трябва да бъде отчетен.
Мисля, че в хода на обсъждането на бюджета в парламента с този мотив и за много други клинични пътеки. Надявам се, че онази сутрин всички чухте когато се говореше за дофинансиране, че качественото лечение изисква адекватен ресурс. Може да бъде осъществена една дейност за 10 хиляди, може да се осъществи и за 11 хиляди, но необходимостта от преки разходи и разходите, които следва да се предоставят на изпълнителите няма как да не са отчетени. Ние подкрепяме вашите усилия, но реално поставяме проблема. Ако препоръката на Министерството на здравеопазването към Националната здравноосигурителна каса може да се осъществи в условията на този ресурс, стъпката, която трябва да се предприеме е промяна в наредбата в хода на преговорите. В противен случай, трябва да се потърсят реални дофинансирания или договаряния на по-високи цени, които са предмет на договаряне, или специална програма за дофинансиране на вашите структури. Т.е. търсене на всички възможности, след като обективно поставяте проблема за необходимостта от финансов ресурс за реализиране на интензивните грижи в тези реанимации.
ЕМИЛ РАЙНОВ: За да не стане грешка, това писмо току що го видях и е подписано от доктор Матеев, заместник-министър. Практиката е, че когато има становища до комисията винаги се подписват от министър Радослав Гайдарски. Ще помоля да не ангажираме министъра с това становище. Не бих искал да повтарям това, което всички казаха, че е нужно да се финансира. Много добре поставихте двата въпроса.
Първо, законовото основание, което трябва да се предостави, за да платим.
Второ, въпросът, който поставя доцент Щерев, от къде да се вземат тези пари? Оттам нататък ние сме изпълнителна власт.
Уточнявам, че пожелателното да се вземе оттам не става, Сметната палата иска законово основание. Това беше миналата година, когато влезна в сила Закона за здравето и там се прецизираха всички дейности и отпаднаха старите варианти когато се финансираше по другите наредби. Сега изцяло Сметната палата ни проверява по закона. Ако е записано там се плаща, ако не е записано винаги ни питат правното основание. Трябва ни правно основание на база, на което да плащаме.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Ще ми позволите ли да направя едно предложение, което да включите във вашето изказване.
Уважаеми господин председател, според мен, действително както е написал професор Гайдарски, става въпрос за тези 320 милиона, които се искат допълнително. Според мен, могат да бъдат разписани в бюджета с предложение между първо и второ четене от преизпълнение на бюджета от 1 юли да се „текат” тези пари между 200 и 300 милиона лева, които да бъдат разпределени за интензивно лечение до 10 милиона лева, чрез Министерството на здравеопазването, след което да отидат в касата. За спешна помощ още до 10 милиона лева, защото това увеличение за спешна помощ и това, което се предвижда да се прави с порталите и реконструкция без пари не може да се извърши. Най-малко 10 пъти увеличение за профилактични програми. Вторичната профилактика има 4 милиона 900 хиляди лева, да станат поне 50 милиона лева. И за осигуряване на достъп до медицинска помощ – 150 милиона лева. Това са над 200 милиона лева допълнителен ресурс. Ще има преизпълнение на плана. От месец юли могат да се финансират всички тези дейности. Ако има разбиране по този въпрос в коалицията или нещо подобно да се внесе между първо и второ четене като промяна на бюджета съобразявайки се с реалните условия, готов съм да подкрепя този бюджет. Защото имаме направено усилие, за да разрешим реални въпроси в здравеопазването. В случай, че няма такова разбиране не виждам как само на думи ще си говорим. Необходимо е да имаме конкретни решения. Доктор Райнов, каза основанието, за което да се плаща. Ако говорим за интензивното лечение, същото се отнася и за спешната помощ. Да не говорим за профилактичните дейности. На следващо място е въпросът – от къде ще вземем парите? Благодаря ви.
ТОДОР КУМЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, предлагам този въпрос в детайли по финансовата страна да се разгледа след една седмица на редовно заседание на комисията, за да изслушаме мотивирано Министерството на здравеопазването и Националната здравноосигурителна каса какво ще предложат. Въпросът е поставен по принцип.
Считам, че на този етап и в момента не може да бъде решен категорично, защото са необходими консултации, когато става въпрос за пари. Според мен, това е облекчение, защото днес не разглеждахме бюджетът на Националната здравноосигурителна каса и имаме време за това. Благодаря ви.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: По принцип не възразявам, но колегите бяха заявили своето желание. Приемам по принцип.
ДОНКА МИХАЙЛОВА: Благодаря ви господин председател, ще бъда много кратка. Това, което исках да кажа по някакъв начин беше изказано от доцент Кумчев.
Мисля, че ние изразихме общата воля да се потърси решение за този толкова сериозен проблем, който напълно аргументирано беше предложен за обсъждане от професор Смилов. Според мен, не е сериозно тук да импровизираме и да говорим за 2 милиона оттук, 3 милиона от друго място. Най-добре е на следващото заседание на комисията на базата на общата воля на всички депутати, които се изказаха проблема да бъде решен и да помолим Министерството на здравеопазването и Националната здравноосигурителна каса да ни предложат няколко варианта за решения. Да обсъдим тези варианти и да ги облечем в нужната законова форма със съответното предложение и да търсим конкретно решение на въпроса, което да е задълбочено подготвено.
ИВА СТАНКОВА: Няма да повтарям това, което каза Донка Михайлова. Ние започваме дискусията за структурното представителство на нашата система и това, което ще продължим след 1 януари. Здравеопазването е доболнична, болнична и по средата е спешната помощ. Ние започваме дискусията и търсим възможността, защото фактически това неотложно звено действително трябва да съществува до врата, образно казано в болницата, не е доизяснено в частта си функционалност. Много от другите дейност вземат от финансиращата част. Трябва ясно и точно да бъде регламентирано.
Потвърждавам много добре формулираното предложение от Донка Михайлова и доктор Кумчев. Съгласявам се с доцент Китов и следващата седмица да започнем дискусия. Може би така започва сериозната дискусия за здравната система.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, приемам това предложение. Зная, че в петък и събота ще имате задълбочени дебати по тези неща, дано и там да достигнете до решение.
Искам да ви кажа следното, през следващата седмица ще проведем извънредно заседание в сряда, редовно заседание в четвъртък. Надявам се, в петък, събота и неделя да проведем едно изнесено заседание, за да приключим Закона за лекарствата.
Колеги в сряда ще разгледаме бюджетът на Националната здравноосигурителна каса и този проблем.

(Следва закрито заседание на Комисията по здравеопазване)

(Заседанието завърши в 21,30 часа)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/Борислав Китов/