П Р О Т О К О Л
№ 53


Днес, 22 ноември 2006 г. от 17,00 часа се проведе извънредно заседание на Комисията по здравеопазване към Четиридесетото народно събрание. Заседанието се проведе под ръководството на председателя на комисията – доц. Борислав Китов при следния



ДНЕВЕН РЕД:



1. Обсъждане на механизми за финансиране на медицински дейности по интензивно лечение.
2. Законопроект за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2007 г. № 602-01-100, внесен от Министерски съвет на 15.11.2006 г. – първо гласуване.

---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

Комисия по здравеопазване

Стенографски запис



П Р О Т О К О Л
№ 53


Днес, 22 ноември 2006 г. от 17,00 часа се проведе извънредно заседание на Комисията по здравеопазване към Четиридесетото народно събрание. Заседанието се проведе под ръководството на председателя на комисията – доц. Борислав Китов при следния



ДНЕВЕН РЕД:



1. Обсъждане на механизми за финансиране на медицински дейности по интензивно лечение.
2. Законопроект за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2007 г. № 602-01-100, внесен от Министерски съвет на 15.11.2006 г. – първо гласуване.




Към протокола се прилага списък на присъствалите народни представители и гости.

* * *

ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, откривам заседанието на Комисията по здравеопазване. Имаме необходимият кворум.
В дневния ред на заседанието днес имаме за разглеждане две точки.
Предлагам да се върнем към точката, която беше отложена на предишното заседание на комисията, за да може министерството да предложи варианти за евентуално решаване на финансирането на медицинските дейности по интензивно лечение.
МАТЕЙ МАТЕЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, В края на месец октомври в Министерството на здравеопазването се получи писмо от професор Смилов, който постави един много сериозен проблем. Това е финансирането на дейността, която се извършва в отделенията за интензивни грижи към болниците, които имат такова разкрито отделение. Тогава дирекция „Медицински дейности”, след като обсъди случая и видя, че такова финансиране е имало преди две години, се изказа положително и препоръча на доктор Румяна Тодорова при изготвянето на клинични пътеки да се предложи и такава клинични пътека или под пътека „Интензивно лечение”, която да бъде включена и остойностена. Продължаваме да поддържаме това становище, но е необходимо да се постави регулативен стандарт, за да не се предостави възможност на всички болни постъпили в хирургичните отделения или в отделения, в които има такава дейност да преминат и през отделението за интензивни грижи. Необходимо е да има регулативен стандарт или ограничение, което да даде възможност наистина на хората, които се нуждаят от интензивно лечение, за което всички знаете, че е много скъпо на болницата, не само като финансов ресурс, но и като човешки ресурс, където има 24 часови постоянни грижи, персонал и скъпо струващо лечение. Продължаваме да поддържаме идеята да се намери начин тази дейност, да бъде финансирана, но при положение, че точно и стриктно се регламентира достъпа на тези болни до това отделение, които ще получат допълнително финансиране. Благодаря ви.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Благодаря ви, преди да открия дискусията позволете ми да поздравя професор Станка Маркова с нейния рожден ден.
СТАНКА МАРКОВА: Благодаря ви много.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, откривам дискусия. Искам да ви кажа, че в деня, в който Министерството на здравеопазването е изпратило това писмо са публикувани в „Държавен вестник” и клиничните пътеки от министерството. Госпожа Тодорова много трудно би могла да добави нова пътека. На предишното заседание се обсъждаха две възможности. Едната възможност е да се публикува допълнителна пътека. Втората възможност е в тези интензивни лечения, които се отнасят за спешните случаи, да бъде поето от държавата.
ИВАН СМИЛОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, благодаря на комисията, че за втори път се занимава с този въпрос. Наистина е изключително важен, тъй като мога да ви кажа, че тази година от 1 януари насам, когато финансирането се пое изцяло от Националната здравноосигурителна каса две трети от пациентите в интензивното отделение не могат да бъдат остойностени по никоя пътека. Т.е. ние не получаваме нищо за тях. Получаваме по няколко хирургични пътеки. Има две пътеки, които функционират. Това са пътеки “коми” и “комбинирана травма”.
В интензивното отделение всеки ден постъпват пациенти след тежки операции, за които има нужда да се поддържат жизнените им функции, които трябва да бъдат на изкуствена вентилация и редица други манипулации. Там се харчат достатъчно много пари и за антибиотици. Обикновено това са инфектирани пациенти. Има и вътре болнични инфекции и т.н. За това ние си позволихме да направим една проекто пътека за тези пациенти, които би трябвало да получат допълнително субсидиране. Това, което доктор Матеев каза е точно така. Става въпрос за пациенти, които са с нарушени и застрашени жизнено важни функции - сърдечна дейност, мозъчна дейност и т.н. Много лесно може да се изработи тази пътека. Нашата дружество и аз като национален консултант сме напълно готови да сътрудничим на Националната здравноосигурителна каса.
Относно финансирането въпреки, че това не е съвсем наша работа, но както каза доцент Китов ние виждаме три възможности. Най-приемливата е комисията да помоли министърът на здравеопазването да допълни Наредба № 40 с още една пътека. Това няма да е прецедент.
Преди две години преди да се сключи Националния рамков договор беше коригирана тази наредба и бяха добавени две нови пътеки. Това бяха пътеки за кардиология и неврохирургия. Касата ще прецени колко пари може да отпусне за една такава пътека. Отново ще помоля за вашето разбиране, без тези пари нашите интензивни отделения мизерстват. Ще посоча един пример, днес имахме един много тежък случай, кървяща родилка, с четири литра кръвозагуба, принудихме се да махнем матката. След три часа отново се напълни корема с кръв. Направихме втора операция. Успяхме по някакъв начин да я закрепим, но настъпи смущение в кръвосъсирването, което не може да стане без използване на препарата „Новосевън”. Две дози от този препарат струват 8 хиляди лева. Направихме ги, и това не се прави за пръв път през тази година. Кой ще даде на болницата тези пари? Никой няма да ги плати. Едно раждане струва 450 лева по пътеката. Сами преценете, благодаря ви.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Благодаря ви професор Смилов. Ще помоля господин Комитов да какви са възможностите от гледна точка на Националната здравноосигурителна каса?
ГЛИНКА КОМИТОВ: От една страна има процедурна невъзможност, за която споменахте и вие господин председател в началото на заседанието, по отношение на това, че трябва да се промени Наредба № 40. Евентуално да влезе една такава пътека в тази наредба. Ако това може да се промени, но дори и при сегашната ситуация, в която в проекта за Национален рамков договор 2007 година, в частта си за болничната медицинска помощ, има 7 хиляди единици в общо 298 клинични пътеки. Участието на тази специалност „Интензивна терапия” в структурата на клиничните пътеки е разпределена по един начин, за който искам да спомена сега. Например, дали ще има структурно звено за отделение по „Анестезиология и интензивно лечение” са отбелязани в 213 клинични пътеки от всички тези 298. Т.е. това е 11 на сто от договорения процент от болничния обем.
На второ място, основната терапевтична процедура, която предлага професор Смилов, апаратна вентилация се съдържа в 32 броя клинични пътеки, което е 11 на сто.
На трето място, наличието на дейността апаратна вентилация и реанимационни грижи като част от диагностично лечебния алгоритъм на клиничните пътеки се намират в 24 броя клинични пътеки, което в същност е 8 на сто от бъдещия договорен болничен обем. Следователно повече от половината медицинска дейност заложена в предстоящия проект договор по Национален рамков договор 2007 е за практическа реализация на клиничните дейности „анестезия” и интензивно лечение, както заедно така и по отделно. Последното прави анестезиологичното и реанимационното обезпечаване равностойна част от лечебно диагностичния процес на хирургичната й част от терапевтичните заболявания. Разбира се, ако има поправка на процедурата. Ако се промени Наредба № 40 и се включи такова име на клиничната пътека, или в бъдеще при позволяваща бюджетна рамка на НРД, биха могли да се разработят механизми за формиране на конкретен дял за анестезия и интензивно лечение от цената на съответните клинични пътеки.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: С една дума като обобщение.
ГЛИНКА КОМИТОВ: Като обобщение мога да кажа, че е залегнала тази специалност с много голям брой клинични пътеки, но е разпръсната по съответните специалности, които са 29 в тези 298 пътеки, които обхващат около 7 хиляди единици, но не е изведена като самостоятелна клинична пътека. Разбира се, вие знаете, че в Наредба № 29, е записано какво трябва да съдържа в себе си една многопрофилна болница. Необходими са не по-малко от четири структури, освен четирите отделения и поликлиники. Например, включително и административен, аптека, диагностично-консултативен блок. Не може да направим пътека за административния блок, защото по нашето законодателство болниците се финансират чрез клинични пътеки в по-голямата си част.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Доктор Комитов, безспорно е, че не може да стане за администрацията клинична пътека, но интензивното лечение и нещо, по което може да се направи. Самият факт, че министерството препоръчва това е нещо, което не е невъзможно. Не трябва да се сравняват нещата с администрацията. Вие сте хирург и знаете много добре какво представлява интензивното лечение.
ГЛИНКА КОМИТОВ: Ако се промени наредбата веднага ще направим пътеката. Ако се промени Наредба № 40, в която основният пакет дейност както за извънболнична, така и за болнична помощ, в която са записани всички наименования на пътеките, по които ще бъде финансирана болничната помощ през 2007 година, ние сме в готовност да направим отделна клинична пътека. Казвам ви в момента при тази ситуация какво е възможно да се направи.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Господин заместник-министър, каква възможност има това да стане?
МАТЕЙ МАТЕЕВ: Не мога да ви цитирам точно правната възможност От опита изхождайки, че може да се направи промяна в Наредба № 40, ако правно се разреши веднага ще направим допълнение към нея.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: С правния мир няма никакъв проблем. Проблемът е времеви. Защото, ако сега се договорят цени и обеми, след това много ще затрудни Националната здравноосигурителна каса, защото ще трябва да вземе от някой, за да даде на друг. Ако такава възможност има не е ли по-добре това да стане докато протичат преговорите.
МАТЕЙ МАТЕЕВ: Ако комисията препоръча.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, ще помоля да вземете отношение по въпроса.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, искам да кажа, че все още не сме преминали към осъждане на бюджета на Националната здравноосигурителна каса. Тук беше изтъкната една от основните причини, че трябва да се намери финансовото решение на тази клинична пътека.
Считам, че след като все още не е поставен на обсъждане бюджета на Националната здравноосигурителна каса може спокойно да се намери вариант и аз мога да предложа такъв. Разглеждайки бюджета на Министерството на здравеопазването за следващата година и съответно бюджета на Националната здравноосигурителна каса виждаме, че се получава увеличение на бюджета на НЗОК с 2,2 на сто. Що се отнася до бюджета на Министерството на здравеопазване той се увеличава с 24,4 на сто.
Считам, че реанимационната помощ е изключително важна. Ще си позволя да кажа, че според разчети на големите болници 20 на сто от парите, които отиват в една болница са за реанимация, тъй като това е най-скъпото и определящо нивото на медицината в едно лечебно заведение.
Според мен, би могло при едно взаимно съгласие и разбиране да се намери възможност за въвеждане на нова клинична пътека, не само на книга въвеждайки, но да бъде обезпечена финансово. Обръщам се към Министерството на здравеопазване, че в резултат на неглижиране на всички тези клиники беше закрит и дихателния център, нещо с което се гордеехме в България. За съжаление през изминалата година бяха закрити.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Какво е вашето предложение?
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Предлагам, Комисията по здравеопазване да излезе с решение за създаване на нова клинична пътека, която беше предложена от професор Смилов. Финансовото обезпечаване да бъде разгледано в частта бюджет за здравната каса за следващата година и това, което предложих да бъдат прехвърлени, тъй като не може да намерим допълнителни пари да се направи в рамките на тази финансова програма, която се предлага от Министерството на здравеопазването, което си е определило 27 на сто ръст за повече финансиране да отидат за здравната каса. Това е моето конкретно предложение. Благодаря ви.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Въпросът е, тъй като има малко по-сложно прехвърляне на пари към касата. Необходимо е да погледнем има ли техническа възможност?
ВАНЬО ШАРКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, господин заместник-министър, искам да допълня това, което каза колегата Иванов, да излезем с една препоръка към Министерството на здравеопазването в кратки срокове в рамките на тази седмица да бъде променена наредбата и съответната пътека, или във възможно най-кратки срокове да се промени наредбата, за да има такава клинична пътека.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Професор Смилов, имам един въпрос към вас. Опитвам се да изчисля разходите имайки предвид онова, което е представено от вас в комисията като финансов ресурс необходим за покриване на тези нужди. Вие ни предоставяте справка, че имаме между 400 и 600 лева разходи за един болен на ден. Вземам предвид средния престой, който е подаден за седем денонощия. Седем денонощия по 500 лева са 3500 лева. Общ брой на преминали пациенти, поставям най-ниското число 25 хиляди. Според мен, разхода за тези 25 хиляди при 3500 лева нужди за терапия се получават около 77 милиона лева, а не 12 милиона лева годишно. Без да оспорвам всичко, което се каза от колегите, мисля че това, което се спомена от господин Комитов е важно, защото изчисляването на една такава пътека по начина, по който е направен разчета довежда до едно тежко разбалансиране на бюджета. Споделяйки идеята да се появи такава пътека апелирам към едно по-прецизно разчитане на нейното финансиране.
ИВАН СМИЛОВ: Доктор Йорданов, действително това са максималните цифри. Ако се реши да има такава пътека, в договореност с касата, нашите специалисти, които работят, имаме цяла работна група включително и икономисти, с помощта на министерството ще се достигне до някакъв разумен компромис. Това са максималните неща. Ще се оформи много хубаво пътеката. Естествено е, че сумата ще се окаже на половина от това, което е записано.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Уважаеми господин професор, не само на половина, в тази сума включвате и цените, които се дават по останалите пътеки. Необходимо е да бъдат извадени. Ако се оформи пътека „Интензивно лечение” трябва да изключва заплащания, които касата прави по останалите неща. Наистина цената ще бъде намалена. Разбира се, не бих могъл да кажа, доктор Комитов може да помогне, това ще се окаже ли лесен процес. Да се извади това, което се включва по останалите пътеки.
ГЛИНКА КОМИТОВ: Това е невъзможно да стане, тъй като пътеките, по които работят колегите извършват тази дейност. Тогава трябва да задължим колегите по съответните специалности, когато се наложи да е извърши съответната процедура да бъдат прехвърлени незабавно такива пациенти в отделенията в ОАРИЛ, КАРИЛ…
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: За това, което се плаща е ясно. Може да бъде изчислено. Необходимо е да бъдат обхванати в друга пътека само тези болни, които не отговарят на условията в сега съществуващите пътеки. Това не е невъзможно да стане. Ако може отговорете за случая, който цитира професор Смилов, кой ще плати това лекарство? Това е един случай, ако не се постави, може би ще има фатален край за болната.
ГЛИНКА КОМИТОВ: Ще ви отговоря по следния начин. Ако в пътеката, която се предлага диагностичните и терапевтични процедури не се дублират в други специалности и се правят само в нея при това положение това може да извърши. Аз ви казвам, че ще съществува проблем, ако извадим тези процедури независимо,че ще бъдат диагностични, терапевтични или по другите специалности. Това е моето становище.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Напротив, отново ще ви кажа, че това което разбрах е в тази пътека да се попълнят онези празноти, които ги няма в останалите.
ИВАН СМИЛОВ: За които няма финансиране.
ГЛИНКА КОМИТОВ: Не съм видял такава процедура в предложенията на професор Смилов. Процедурите, които предлага се дублират.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Това беше точният въпрос на доктор Руденко Йорданов. Може би цената за всичко е такава, но вие имате пари. Фактически, като прецените това, което сте дали остават една малка част от дейностите, които не се финансират и може би ще са необходими 7 или 8 милиона лева. Не е невъзможно това да се направи.
ГЛИНКА КОМИТОВ: Не обсъждам финансирането. Казвам ви, че можем да направим такава пътека.
ТОДОР КУМЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми професор Смилов, тук попадаме в една изключително деликатна ситуация, тъй като 5 – 6 милиона лева са много пари, след като увеличаваме лекарствата за домашно лечение. Необходимо е много внимателно да бъде преценено.
Професор Смилов, вие давате диагностика интензивно лечение за пациенти с нарушаване на основни жизнени функции. Това е голям обем от дейност. Има болници, в които няма кардиологични сектори.
Според мен, е необходимо да се прецизира много внимателно алгоритъма на следващата пътека за интензивни грижи, за да не се дублира с нещо. Финансовите средства, които ще бъдат определени за нея да не преминават образно казано допустимото на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, мисля че всички сме на единно становище. В никакъв случай не може да има дублиране. Дори да се създаде пътека, не трябва да има дублиране. Господин Комитов, каза че този въпрос не е невъзможен. Възниква другият въпрос – правните основания и евентуално финансирането.
ИВАН КОЛЧАКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин заместник-министър, колеги и гости, на предишното заседание изтъкнах, че според мен най-добрия начин е да ползваме съчетания метод. Още повече ние досега имаме пътека, която покрива част от дейностите. Аз съм скептичен по отношение на възможността на този етап да успеем да вместим нова пътека в схемата на Националната здравноосигурителна каса. Още повече, че характерът на интензивната медицина е продължаваща спешна медицинска помощ. Защото спешната медицинска помощ се оказва извън здравното заведение, в доболничното заведени и в реанимациите. Там винаги се изпълва характеристиката на пряка опасност за живота и здравето на пациента. Т.е. логиката Министерството на финансите да поеме част от тази дейност при наличните средства, особено за ръста, който е предвиден за тази година в Министерството на здравеопазването, още повече министър Гайдарски сутринта каза, че има икономии за тази година, според мен това е оперативен инструмент, който може да осигури тези средства.
На второ място,ние виждаме, че при сегашното състояние на системата възможностите за пряк ангажимент трябва да бъдат съобразени и с изпълнителите. Анализът, който можем да направим е над 90 на сто от изпълнителите реанимационна помощ са здравни заведения, които са държавни или с преобладаващо държавно участие. Това са областните болници, университетските и националните центрове. Т.е. системата извън тях не е в никакъв случай повече от 10 на сто от реанимационната помощ. Това са здравни заведения, на които принципал е Министерството на здравеопазването и министъра. Ние по този начин ще въведем ред не само във финансирането, но и в ангажимента на принципала.
Колеги, искам да кажа една философия, която споделих и с министъра на здравеопазването. Неговата позиция днес в голяма степен е неразбираема. За мен е неразбираемо министъра на здравеопазването и Министерството на здравеопазването да стои по-близо до финансовия източник, до НЗОК, а да не стои по-близо до изпълнителите. Министърът на здравеопазването е принципал на най-големият изпълнител на медицински дейности в България. Ако аз съм на негово място бих застанал на страната на изпълнителите.Ще преговарям с финансиращия орган – Министерството на финансите и Министерството на здравеопазването и всички позитиви и негативи ще ги оставя на тях. За мен като лекар и като човек, който е свързан с медицинските среди не е разбираема позицията Министерството на здравеопазването да стои на страната на парите. Това не е работа на министъра на здравеопазването. За това има министър на финансите и правителство.
Отново ще повторя, че ние като изпълнител, като лесен инструмент за финансиране трябва Министерството на здравеопазването да поеме финансирането на тази част от интензивната медицина, която не е финансирана по досегашния модел. Разбира се не възразявам и Националната здравноосигурителна каса да дава своя принос.
ПРЕДС.БОРИСЛАВ КИТОВ: Благодаря ви, но предлагам да се ориентираме към по-конкретни предложения.
Има едно предложение, което е направено от доктор Иванов. Искам да се обърна като доктор Матеев, какво ще предприемете въз основа на това, което чухте до тук.
МАТЕЙ МАТЕЕВ: По закон е дефинирана спешната помощ. От друга страна финансите за финансиране на болничната помощ са предоставени на Националната здравноосигурителна каса. Изказвам своето виждане и на министър Гайдарски, че това е една дейност, която трябва да се финансира от касата. Друг е въпросът, колко от бюджета на касата? Така или иначе ние имаме отговорност, с която допълнително се натоварихме по отношение финансирането на спешната помощ, която се извършва на входа в спешно приемно отделение и не води до хоспитализация. Сега се появява друга дейност, която довежда до връщане на цялото финансиране на болничната помощ в Министерството на здравеопазването.
Мисля, че този подход не е правилен.
ХАСАН АДЕМОВ: За съжаление отново се намираме в една абсурдна ситуация. Националната здравноосигурителна каса не иска да направи такава пътека. Не иска да финансира такава пътека. Министерството на здравеопазването не иска да плаща за тази дейност. Като краен резултат анестезиолозите в България от следващата година, така както е в Полша ще избягат и от България. Това е нещо, което обсъждаме в момента.
Ако вие смятате, че това е един маловажен проблем, аз не исках да участвам в тази дискусия, но съм принуден, защото и касата и министерството бягат от това финансиране, и все едно Комисията по здравеопазване е финансиращ орган. Колеги, ние не сме финансиращ орган. Ние сме комисия, която се занимава със законодателство. Ако някой оспорва, че спешната помощ не включва интензивната медицина много се лъже. Защото в цяла Европа финансирането на тази дейност става за сметка на държавния бюджет. Ако тази година нямаме готовност нито в касата, нито в министерството да намерим тези пари това означава, че не се занимаваме сериозно с този въпрос, а само си говорим.
Аз смятам, този въпрос трябва да бъде решен така както е решен навсякъде в Европа и света. Доктор Матеев, не може да се твърди, че тази дейност не е спешна, тъй като се оказва в болницата. Къде се оказва стационарната психиатрична помощ? Защо се финансира от Министерството на здравеопазването? Ако говорим за сериозни отделения, а точно за такива разговаряме в момента, там лежат единствено и само болни, които имат проблеми с основни жизнени функции. В случая дихателна и сърдечно съдова.
Когато говорим за тези неща, господин председател, трябва да задължим Министерството на финансите и Министерството на здравеопазването, зная, че трудно може да се направи, или да предложим на Министерството на здравеопазването в контакт с Министерството на финансите да реализира финансирането на тази дейност.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Доктор Адемов, предложението ви звучи много добре. Миналата седмица по предложение на доцент Кумчев точно това направихме. Ние отложихме разглеждането на този въпрос за тази сряда, за да има конкретни предложения. За съжаление няма такива.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа, колеги, искам да разделя въпросът, който се обсъжда на две части.
Има ли тук на тази маса и в тази зала някой, който да повтори, че не трябва да се финансират интензивните отделения и дейност. Тогава няма защо да обсъждаме този въпрос. За това ще трябва да се намерят пари. Задължение на Комисията по здравеопазване е да каже от къде да се намерят парите. Извинявайте, но ние говорим по същността на нещата – коя дейност е важна и за механизмите на финансиране. За мен е изключено когато болничната помощ е в Националната здравноосигурителна каса да няма пътека „Интензивна помощ”. Това е нонсенс.
Искам да кажа, че парите на касата по тази пътека едва ли ще финансират и 30 на сто от дейността. Касата има определен финансов ресурс и не може да избяга от това, което ще й гласува Народното събрание. Разбира се, че ще предостави пари и ще има пътека, но Министерството на здравеопазването е длъжно да прави политика. А не да се връща отново парите в министерството, за да се правят субсидии, а по програма. Програма „Интензивно лечение”. Ако министерството не е задължено за тези спешни помощи… Искам да поставя един риторичен въпрос на професор Смилов. Професор Смилов, в което и да е интензивно отделение в страната да постъпи какъвто и да е болен вие ще го лекувате ли или няма да го лекувате, защото нямате пари? Разбира се, че ще го лекувате. Тогава за какво говорим.
ХАСАН АДЕМОВ: За финансиране.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Министерството на здравеопазване да намери пари за финансиране. Това е нещо, без което не може. Ако искате да обсъждаме от къде да вземем парите е друга тема. Тогава да вършим работата и на Комисията по бюджет и финанси на Народното събрание или на Министерството на финансите. Няма нищо лошо в това. Може и това да започнем да обсъждаме. Ние говорим по същество. Това е една дейност, без която нито едно лечебно заведение не може. Нито една държава не може да се нарече цивилизована правова държава, която не е заинтересована за тази дейност и как ще се финансира. Най-добрият път е да се върви по отъпкания път – НЗОК има пътеки и не може да няма клинична пътека, която да включва пациенти след тежки оперативни интервенции. Кой ще обслужва леките оперативни интервенции? Кой ще ги заплаща? Няма такива тежки. Пациенти след тежки инсулти и инфаркти, а след леки инсулти и инфаркти къде ще влязат тези пациенти? Разбирам за тежките отравяния и токсикации. Те са в касата по пътека. Отново ще повторя, ако ние предоставим само парите по пътека и от НЗОК се намерят някакви средства, това в никакъв случай няма да бъде достатъчно. Т.е. държавата трябва чрез програми да заплаща на всеки, който извършва такава дейност според съответните стандарти. Това е задължение на министерството. От къде ще намерят пари – хората имат принципи за това. Ако си професионалист ще кажеш какво трябва да се направи. Не може да говорим по друг начин, защото на всяка дискусия когато говорим за проблемите в здравеопазването достигаме до пари. Министърът на финансите и заместник-министрите излизат, защото имат друга по-важна работа. Този разговор не може да се провежда по този начин. Отдавна е свършило времето, и това трябва да се разбере от всички, че контрата ще остане в лекарите и медицинските сестри, които виждате ли не лекуват както трябва пациентите. Това няма да стане.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Имате ли конкретно предложение.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Предлагам да се направи пътека със съответните алгоритми. Да заложат определени средства, които явно ще бъдат недостатъчни. Министерството на здравеопазването да намери финансов ресурс по програма „Интензивна помощ” за финансиране на тази дейност.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Вашето предложение съвпада с предложението на доктор Лъчезар Иванов.
БОТЬО БОТЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, говорим за пътека. Веднага се свързва с осигуреността на нуждаещите се. Какво става с тези, които не са осигурени и попадат в тези отделения? Може ли да им бъде отказан приема и обсъждането? Не може. Редно е да се осигури обемът от финанси не от касата, а от Министерството на финансите, за което Министерството на здравеопазването трябва да изготви съответните разчети.
Във всички квалификации, които регулират процесите на финансиране и органа, спешната помощ преминава като неделима дейност. Във всички случаи поради високата цена на извършените дейности се финансира от държавния бюджет. Ще настане голямо объркване, защото наистина отравянията и многообразни заболявания и състояния, които налагат не неотложна, а спешна намеса трябва да бъдат покрити с финансов ресурс. Това е обект на внимание и на изпълнение от Министерството на финансите.
Смятам, че съм прав, защото решаваме едностранно въпроса с пътеката. А какво става с тези, които не са осигурени? Става за сметка на здравното заведение, което няма да върне болния и похарчва огромен финансов ресурс за сметка на цялостния си бюджет. Благодаря ви.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Не ставаше въпрос за държавния бюджет. Доцент Щерев, каза по програми. Когато става по програми се сключват договори включително и с частни заведения, които обслужват тези болни и държавата плаща на база на извършена работа. Ние не говорим за държавен бюджет, който да субсидира, защото по Конституция частните болници са равнопоставени с останалите, както и държавните болници с общинските.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Имам една реплика към доктор Ботев. Уважаеми господин председател, доктор Ботев, има една идея всички общински болници да се третират като частни болници. Знаете ли какво ще стане тогава? Ако се приеме това, което предлагате. Всички болници са равнопоставени, независимо какви са. Тогава трябва да получават средства по програми, по стандарти, по алгоритми от държавния бюджет. Ако изпълни тези дейности получава. Не изпълнява – не получава.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Държавният бюджет не може да дава средства на частни болници, а само по програми.
БОТЬО БОТЕВ: Не коментирам неравнопоставеност или равнопоставеност между частни и публични здравни заведения. Става въпрос за обслужване по пътека на болни, които независимо по какъв начин са попаднали там и са лекувани и черпят ресурс. Няма нищо общо с това, което казвате. Освен всичко друго, още общинските болници не са станали частни болници. Нека да изхождаме от това, което в момента е статус. Ние не коментираме начина, по който ще бъдат финансирани болниците. Те са равнопоставени. И частната болница да обслужва пътека тя отново ще бъде „изсмукана” за сметка на бюджета на касата. Не виждам как може да се помисли по друг начин, че по пътека тези, които не са осигурени ще черпят бюджет от здравното заведение без да има по някакъв начин възвращаемост от касата. Касата в никакъв случай не е длъжна да осигурява хора, които не са осигурени.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: По закон няма право.
БОТЬО БОТЕВ: Спешните отделения не си подбират контингента. Съвсем не е лесно да се излекува една пневмония на някой за сметка на здравното заведение. Професор Смилов, спокойно може да ви каже какви разходи се реализират на едно легло при отделни пациенти. Вярно е, че отделните дейности са застъпени в пътеките, но едно и финансирането, което не е реализирано като дейност и не черпи реално ресурс. Съществува само в сферата на въображението. Не може да ме убедите, че частните болници ще имат друг механизъм на финансиране.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Доктор Тодорова, въпросът към вас и по-специално към касата беше каква възможност има да се формира, защото министерството препоръчва на касата да формира пътека, която да обхваща само това, което останалите пътеки не са попълнили. Фактически да попълни, а не да се дублират нещата.
РУМЯНА ТОДОРОВА: Благодаря ви господин председател. Разбирам, че доктор Комитов е направил някои обяснения. Това, което искам да кажа от страна на оперативното ръководство е следното. Ние работим по клиничните пътеки от лятото. Такава пътека не е предлагана от Дружеството по анестезиология. Може би, ако беше повдигнат няколко месеца предварително въпроса щяхме да имаме много повече време да обсъдим този казус, който наистина е казус. Това, което касата все пак се е постарала да направи, аз може би ще го повторя, в 24 клинични пътеки имаме процедури интензивни и реанимационни грижи. В хирургичните пътеки, тези в които има интензивни грижи касата заплаща върху процедури. Основната процедура в алгоритъма на клиничната пътека носи парите. Тук не е въпроса да се формира една пътека, защото такава пътека според мен е изключително трудно да се направи. Представете си как трябва да бъдат извадени не дублиращите се процедури и това да се обхване в един алгоритъм. Не забравяйте, че вътре задължителен компонент са специалистите, освен анестезиолога какъв друг специалист да включим? Може да се включи сърдечно болен, белодробно болен, травматологичен, АГ и т.н.
Ще акцентирам върху следното – в състояние ли сме да формираме клинична пътека, която да е работеща и да отговаря на изискванията на клиничната пътека? Отново ви казвам, че три или четири месеца работим по клиничните пътеки и такова предложение нямаме. Ако министърът промени Наредба № 40, в която да се включи такава клинична пътека нека първо да изработим алгоритъма на тази пътека, след това да коментираме въпроса с наредбата.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Благодаря ви.
ХАСАН АДЕМОВ: Доктор Тодорова, за тези 24 клинични пътеки, за които говорите, в тях има компонента, която се занимава със специалността „Анестезиология и реанимация” занимава се само с частта „Анестезиология”. Това е много важно да се разбере. Ако вие от касата не го разбирате, аз ви казвам, че тези пари са за анестезиологични процедури. Реанимационните са съвършено отделно от тези 24 клинични пътеки. Това се знае отдавна. Необходимо ли е сега отново да се повтаря. Освен това, колегите казват, че отдавна са внесли предложение за такава пътека. Например, в една операция хистероктопия влизат разходи за анестезиологичната част. Всичко останало е реанимация, което е съвсем различно.
МАТЕЙ МАТЕЕВ: Искам да подчертая, че този проблем не е възникнал на 30 ноември, той протича през цялата година. Този проблем през цялото време е поставян и от дружеството. Достатъчно доклади са предоставени за необходимостта от тази клинична пътека. Това, че ние ги подкрепихме на 30 ноември и се обърнахме към касата подкрепяйки необходимостта от такава клинична пътека не може да бъде претекст, че датата 30 ноември, не дава възможност тази дейност да бъде остойностена като клинична пътека.
АНДРЕЙ КЕХАЙОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа без съмнение проблемът, който постави професор Смилов и дискусията, която се провежда потвърждава част от сериозните проблеми, които съществуват в системата на здравеопазването.
Мисля, че е добра изходна точка за следващата, която е включена в дневния ред. Тук виждаме, как заместник-министъра по здравеопазването казва, касата да каже коя е пътеката. По Закона за здравното осигуряване основният пакет се определя от министъра. Доктор Матеев, кой определя пакетите? Защо отговорът на НЗОК е, че не са предложени алгоритми? Приоритет ли са интензивните грижи като политика или са просто прехвърляне на отговорностите? Министерството на здравеопазването определя основния пакет. Заместник-министъра дава положително становище и пита касата дали ще получи собствена пътека. Чудя се къде са отговорностите в България? Това са парадоксите, които съществуват и никой не поемайки тези неща основателно професор Смилов, постави въпроса и ви посочи пример от днес. Ако оставим болните без кръвоспиране. Ако не обърнем внимание на този етап за тези неща мисля, че болните ще имат сериозни претенции към българските политици.
Уважаеми господин председател, дискутирайки този въпрос за втори път трябва да бъде отправна точка за сериозните коментари за глобалните проблеми, които съществуват в системата на здравеопазването. За мен са недопустими обясненията, които се правят тук. Министерството на здравеопазването, директора на касата или председателя на управителния съвет ще определя основния пакет? В основния пакет са основните условия, които държавата гарантира за здравно осигурените. Гарантираме ли ги или не ги гарантираме? Променяме ли Наредба № 40 или просто правим политика заради политиките.
Спирам до тук с огромната молба да бъдат подкрепени исканията на професор Смилов. Има възможности за решение на въпроса. Не тук може да се даде точната формула, но така или иначе трябва да бъде записано ясно как финансираме тази дейност. Относно темата, която днес е обект за обсъждане трябва да се намери тази възможност.
ТОДОР КУМЧЕВ: Доктор Кехайов ще направя една реплика към вас, но казуса не е толкова прост. Ако вие разгледате внимателно бюджета на Националната здравноосигурителна каса ще видите, че за изгарянията през тази година са отделени 50 милиона лева. Реанимацията влиза в някои от тези пътеки. В конкретния случай говорим за интензивна терапия, за изкуствена белодробна вентилация, за което професор Смилов е абсолютно прав. Нека да оставим глобалните проблеми за по-късно, сега говорим за конкретни неща.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Благодаря ви доктор Кумчев. Вие потвърждавате основните неща, които казах до този момент. Системата е недофинансиране и в това число и тази грижа. Нека да се потърсят възможности за финансиране.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, искам да поставя един въпрос на доктор Тодорова, който е във връзка с нейното изказване. Доктор Хасан Адемов много правилно каза, че ако говорим за анестезиологичните дейности те са включени в много клинични пътеки във връзка с оперативната дейност. Всеки опериран болен или жена преседява един ден в реанимация, или шест часа или колкото е необходимо по съответния стандарт и това време е включено и се заплаща от клиничната пътека. Това е част от тази клинична пътека.
Освен това има клинични пътеки, както са изброени съвсем добре 129, 130, 154 и т.н., които включват интензивно лечение. Има дейности, като интензивно лечение и реанимация, които не са включени. Според мен, няма никаква логика да казвате, че е много трудно да се направи такава пътека. Въобще не е трудно. Освен това е изброено за какви дейности става въпрос. Няма начин да няма клинична пътека, защото това е изпуснато като дейност, но се прави от болницата в реанимационното отделение. Ако въпросът е, че не можем да намерим пари и от къде да дойдат тези пари, нека да не си създаваме изкуствени неща, че е много трудно да направим такава пътека или не е поставен този въпрос. Многократно е поставен въпроса. Необходимо е друго да ви притеснява, че ако решим този въпрос ще дойдат други хора, които ще поставят подобни въпроси, които не са решени в нашето здравеопазване. Тези въпроси ще се поставят съвсем справедливо.
Моят въпрос е кое ви притеснява, че не може да се направи такава пътека? С помощта на вашите консултанти по анестезиология и реанимация ще дадете параметрите на тази клинична пътека. Министърът ще я включи в Наредба № 40. Пътеката ще стане факт. Само трябва да се намери финансирането. Това така ли е или имате възражения?
РУМЯНА ТОДОРОВА: Това, което ме притеснява ще го повторя отново.
Първо, четири месеца никой не повдигна въпроса за тази пътека.
Второ, да ние ще напишем с консултантите, защото касата не пише клинични пътеки. Ще се направи такава клинична пътека, но колко ще струва тази клинична пътека?
ИВАН СМИЛОВ: 6 милиона лева.
РУМЯНА ТОДОРОВА: Защото професор Смилов казва, че до преди време на интензивните отделения са доплащани 200 лева. Това не е цена на клинична пътека. Това, че Министерството на здравеопазване е доплащало 200 лева за тази дейност е едно. Отново искам да попитам – колко ще струва клиничната пътека? Веднага мога да направя един пример. Лятото имахме един случай във Варна, когато за кръвни фактори за една родилка лечението струваше 250 хиляди лева. Касата отиде на проверка защо, защо да отива касата на проверка, какво да провери? Тя струва 250 хиляди лева. Консултантите ще бъдат така добри да изчислят колко струва тази клинична пътека, за да могат да се поискат тези допълнителни пари? Не виждам, защо този разговор не се проведе по-рано и да се изискват тези пари, а сега когато говорим за бюджет ние искаме специално за интензивните грижи допълнителни пари. Доцент Щерев, това са моите притеснения.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Доктор Тодорова, ако си спомняте, на предишното заседание припомних, че още преди година и половина на едно заседание на комисията, комисията е препоръчала на министерството да предложи решение на въпроса. За съжаление и до сега няма решение.
Опитвам се да обобщя предложенията. Мисля, че Министерството на здравеопазването трябва да свърши своята работа, като публикува едно допълнение в Наредба № 40, която да задължи НЗОК да направи такава пътека или да изработи една програма в спешната помощ, което според мен е задължение на министерството. Всички тези случаи са спешни. Разбира се, когато това е само по вина на определено лечебно заведение, има и такива случаи, остава за негова сметка. Необходимо е да има дисциплинираща дейност. Доктор Ботев е прав, че няма как тези спешни състояния да се откажат на човек без осигуровки. Това е другият голям проблем.
Предлагам, да поставим срокове този път, за да има предложение за конкретно решение, което ако не е изцяло решение да се направи една крачка в правилната посока.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Господин председател, предлагам това решение да стане решение на пленарна зала. Защото няма да има стойност като решение на комисията. Няма да има стойност защото веднъж едно решение на Комисията по здравеопазване не е изпълнено. Тогава какъв е проблемът и защо би трябвало ние да поставяме един въпрос и срокове, които след това няма да се изпълнят. Аз ви казвам, че се съмнявам, че ще бъде изпълнено в тази насока каквото и да е решение, което ще вземем.
Предлагам, този въпрос, който е жизнено важен за болниците да се разгледа и да има решение на пленарна зала.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Доцент Щерев, няма механизъм в правилника, по който това да стане. Необходимо е да се предложи проект за решение. Към този момент няма такъв проект. Не може да се направи в момента. Искам да ме разберете от гледна точка на правилника.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, това което доцент Щерев преди малко предложи считам, че ако е изпълни във варианта, който предлага ще се загуби изключително много ценно и важно време.
Имам едно конкретно предложение. Предложих как да бъдат намерени средства.
Първо, ние не трябва да имаме никакви забележки към Националната здравноосигурителна каса, тъй като в случая Министерството на здравеопазването е институцията, която определя броя на клиничните пътеки. Те не са извършили своята работа, което трябва да се каже ясно и не са предоставили това, което доцент Китов каза като препоръка от миналата година. Това означава, че те не са изпълнили тази задача и този проблем съществува и до момента.
Моето процедурно предложение е тук министерството в лицето на комисията, да се прегласува:
Първо, Министерството на здравеопазването да формира клинична пътека или да формира програма, по която да бъдат финансирани спешните състояния, за които става въпрос.
Второ, относно финансирането, което не се засегна тук искам да повдигна завесата за тези 120 милиона лева, които Министерството на здравеопазването получава в повече, спокойно може да се отдели ресурса за покриването на нуждите на тази клинична пътека или програма.
Моля, господин председател да подложите на гласуване моето предложение.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: С ясното разбиране, че това гласуване няма своята правна стойност. Разбира се ние можем да поемем този ангажимент и на всяко заседание да поставяме този въпрос на министерството.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: По принцип подкрепям предложението, но според мен този проблем не е единичен. Вероятно има други неща, които са забравени и не дофинансирани. Тъй като на изнесеното заседание семинар, което се проведе в Боровец, професор Гайдарски беше любезен да ни предостави вариант на Националната здравна стратегия. Ако ние ускорим нейното разглеждане и приемане може би няма нужда всяка седмица да поставяме този въпрос всяка седмица и да вземаме решения, които не са подплатени. Няма ли да е по-добре в рамките на Националната здравна стратегия до края на тази година да се опитаме да приемем във вариант, който да удовлетвори това и другите изисквания или пропуски да бъдат избегнати.Б Благодаря ви.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Искам веднага да ви отговоря, че това което казваме по никакъв начин не подпомага работата на комисията.
Второ, тази здравна стратегия не искам да я коментирам тук, тъй като в нея има изключително много слабости.
Трето, тя не е приета от Министерския съвет и считам, че това не може да бъде форма за намиране на решение на конкретния проблем.
Предлагам да има конструктивни предложения към така поставените точки, които са изключително важни и фиксирани, а не по принцип в пространството и във времето да решаваме стратегията.
Направих предложение и конкретно за решаване на проблема да се приеме от Министерството на здравеопазването програма, която да бъде финансирана. Вторият вариант е ако се вземе решение от Министерството на здравеопазването да въведат нова клинична пътека парите за обезпечаване да се вземат от парите, които са определени като по-голямо финансиране за да обезпечат пътеката и по този начин да не създаваме проблеми на Националната здравноосигурителна каса.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Това спокойно може да се направи, защото между първо и второ четене на бюджета могат да се направят предложения за създаване на нова програма и за промяна на финансирането. Например, от парите за капитално строителство могат да се отделят. Въпросът е не да се прави от нас, а от министерството.
ИВА СТАНКОВА: Доцент Китов, колеги давам си сметка, че в същност проблемът наистина е сложен от гледна точка на финансирането. Ние започваме дебата за това, че между трите фактора в системата на здравеопазване, доболнична, болнична, а по средата е спешната помощ. С този дебат точно това започваме да решаваме.
Искам да ви уверя, че всички пациенти, които действително са спешни и са в живото застрашаващи състояния дали са осигурени или не са осигурени те са приети в тези отделения. Тук е въпросът, който след това се задава – кой ще заплати за тях?
Присъединявам се към решението, което формулира доцент Китов. Нека да се помисли точно за такъв тип програма, защото така или иначе, спешната помощ като функция на здравеопазването, като нещо, което действително е на върха на пирамидата здравеопазване, би трябвало да бъде приоритет на държавата. Нека да създадем действително такава програма. Съзнавам, че това са думи, но в крайна сметка могат да бъдат облечени във финанси и юридически правила. По-лесно ще бъде да се направи през програма и да се реши възможно най-скоро като финансиране тази помощ. Ако ние направим тази първа крачка действително ще направим следващите крачки.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Благодаря ви. Предлагам да обобщим казаното до тук. Препоръчваме на министерството да разработи програма за интензивно лечение и да помисли как ще бъде финансирано.
МАТЕЙ МАТЕЕВ: Мисля, че вашите разсъждения са правилни изхождайки от факта, че човек попаднал в отделение за интензивни грижи трудно ще може да направи квалификация на неговия осигурителен статус.
Ще предложа на министър Гайдарски да се създаде програма, която да е с много рестриктивни мерки. Тази програма да изпълнява мисията, която се каза от професор Смилов.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Доктор Матеев, това трябва да се направи между първо и второ четене на бюджета.
МАТЕЙ МАТЕЕВ: Още утре ще докладвам да министър Гайдарски. Ще помоля да подложите на гласуване решението.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, искам да ви помоля в това решение да се постави срок. Защото, както ви казах преди малко по правилника за дейността на Народното събрание могат да се правят проекти за решения от народни представители и парламентарни групи. Това е записано в член 75, алинея 1. Тези решения се разпределят на съответните комисии, след което се внасят в пленарна зала.
Извинявайте, но това е един нормален подход за да се занимае Народното събрание с такъв въпрос, ако той не се реши в съответния срок.
Втората възможност е в член 87.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Доцент Щерев, с цялото ми уважение, такъв проект за решение не е имало.
Мисля, че срокът е ясно – второто четене на бюджета. В бюджета на Министерството на здравеопазването има разписани програми. Ще се добави нова програма, в която ще предложат от къде са се вземат пари от бюджета им. Това е крайният срок. Нямаме друга възможност.
Моля, който е съгласен с решението,да гласува?
- „За” – 11.
- „Против” – Няма.
- „Въздържали се” – Няма
- Приема се.
Доктор Матеев, обръщам се и към професор Смилов, много ви моля да погледнете и да няма дублиране с парите от касата.
Моля, ви правилника на всеки народен представител има право да гласува и да не гласува. Нека да спазваме правилника на Конституцията. Мое да гласува „За”, „Против”, „Въздържал се” или да не гласува. Броят се гласовете на тези, които са гласували. Благодаря ви.
Преминаваме към разглеждане на втора точка от дневния ред – Законопроект за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2007 година.
Тази точка е изключително важна. Давам думата на доктор Емил Райнов в качеството му на председател на Управителния съвет на Националната здравноосигурителна каса.
ЕМИЛ РАЙНОВ: Уважаеми дами и господа народни представители, ще ви запозная с Мотивите към Законопроекта на Закон за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2007 година.
Проектът на бюджет на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за 2007 г. е разработен при съблюдаване на основните макроикономически параметри, одобрени от Министерския съвет с Решение № 476 от 2006 г., очакваното изпълнение на приходите и разходите на НЗОК за 2006 г., съгласно Закона за бюджета на НЗОК (ДВ, бр. 102 от 2005 г.; изм., бр. 105 от 2005 г.) в контекста на приоритетите и задачите на институцията и следните допускания в рамките на разглеждания период:
• Проектът за бюджет на НЗОК е разработен при 4,3 на сто от брутния вътрешен продукт за функция “Здравеопазване” в консолидирания бюджет на Република България;
• Запазване размера на здравноосигурителната вноска в размер
6 на сто;
• Запазване наличността на финансов ресурс в преходния остатък на НЗОК до размера на определения в ЗБНЗОК за 2006 г. при предоставяне на субсидия за сметка на републиканския бюджет;
• Спазване на поетите от Република България ангажименти от компетентността на НЗОК по глава втора ”Свободно движение на хора” от Договора за присъединяване към Европейския съюз.
По приходите:
Прогнозният размер на приходите на НЗОК за 2007 г. обхваща разчети за планирани постъпления от здравноосигурителни вноски, приходи от глоби, санкции и наказателни лихви и приходи от лихви по срочни депозити.
Приходната част на бюджета на НЗОК за 2007 г. е планирана в размер 1 182 316 хил. лв. В проектобюджета за 2007 г. приходите от здравноосигурителни вноски съставляват 97,1 на сто от общата структура на приходи, или 1 147 936 хил. лв., при размер на здравноосигурителната вноска за бюджетната 2007 г. 6 на сто и население 7 695 574 души.
За финансовата 2007 г. са планирани постъпления от приходи и доходи от собственост – предимно приходи от лихви по срочни депозити в размер 13 030 хил. лв. и приходи от глоби, санкции, неустойки, наказателни лихви и начети - 21 320 хил. лв.
Неданъчните приходи на институцията съставляват 3,0 на сто от собствените приходи.
По приходите.
Разчетените разходи на НЗОК за 2007 г. са в размер
1 464 945 хил. лв., като основните елементи са здравноосигурителни плащания, административни разходи, капиталови разходи и резерв за непредвидени и неотложни разходи.
Здравноосигурителни плащания
Здравноосигурителните разходи в Закона за бюджет на НЗОК за 2007 г. са разчетени в размер 1 313 600 хил. лв., които са с 94 406 хил. лв. повече в сравнение със Закона за бюджета на НЗОК за 2006 г. Относителният дял на здравноосигурителните плащания (с усвояване на резерва) спрямо общите разходи на НЗОК за 2006 г. представлява 97,6 на сто. За 2007 г. това съотношение остава същото. Следва да се отбележи фактът, че разходите за здравноосигурителни плащания и резервът за непредвидени и неотложни разходи като дял от приходите от здравноосигурителните вноски в проекта на бюджет за 2007 г. представляват 124,4 на сто.
Структурата на здравноосигурителните плащания през 2007 г. се запазва в сравнение с тази през 2006 г., като най-висок дял в нея заемат предвидените средства за болнична медицинска помощ – 55,7 на сто, следвани от средствата за лекарства и консумативи за домашно лечение и медицински изделия – 19,8 на сто, за първична и специализирана извънболнична помощ - съответно по 8,1 на сто, стоматологична извънболнична помощ – 4,3 на сто, и медико-диагностична дейност – 3,9 на сто. Предвидените средства са разпределени, както следва:
• Първична извънболнична медицинска помощ (ПИМП) - 115 945 хил. лв., т.е. за 2007 г. са предвидени 4993,0 хил. лв. повече от разчетените със ЗБНЗОК за 2006 г. (ръст 4,5 на сто);
• Специализирана извънболнична медицинска помощ (СИМП) – 116 162 хил. лв., т.е. през 2007 г. са предвидени 5003 хил. лв. повече от разчетените със ЗБНЗОК за 2006 г.;
• Извънболнична стоматологична помощ (ИСП) – 61 516 хил. лв., т.е. през 2007 г. са предвидени 1693 хил. лв. повече от разчетените със ЗБНЗОК за 2006 г. (ръст 2,8 на сто);
• Медико-диагностична дейност (МДД) - 55 621 хил. лв., т.е. през 2007 г. са предвидени 3353 хил. лв. повече от разчетените със ЗБНЗОК за 2006 г. (ръст 6,4 на сто);
• Лекарствени средства за домашно лечение и медицински изделия - 282 150 хил. лв., т.е. ръст спрямо 2006 г. от 4,5 на сто спрямо разчетените със ЗБНЗОК за 2006 г.;
• Болнична медицинска помощ (БП) – 680 206 хил. лв.
С прогнозното пренасочване на резерва за плащания за болнична помощ за здравноосигурени лица ръстът в средствата е с близо 76,6 млн. лв. (7 на сто), като това равнище на разходите осигурява средномесечен размер на здравноосигурителните плащания за болнична помощ през 2007 г. от близо 65,8 млн. лв.
• Други здравноосигурителни плащания (медицинска помощ, оказана в съответствие с правилата за координация на системите за социална сигурност) - в размер 2000 хил. лв. Планираният финансов ресурс е предназначен за обезпечаване на дейностите по правилата за координация на системите за социална сигурност - за заплащане лечение на български граждани в чужбина и на чужди граждани в България. Равнището на тези разходи се обуславя от изискванията на присъединителните схеми към Европейския съюз (ЕС) и поетите ангажименти на страната в тази насока.
Принципните моменти в областта на здравноосигурителните плащания, на базата на които е разработен ЗБНЗОК за 2007 г., са следните:
Предложено е лекарите да работят по не повече от два договора освен в случаите на недостиг на специалисти в даден район. Мярката ще спомогне за по-добър достъп на ЗЗОЛ до медицинска помощ и ще се преустанови практиката едни и същи лекари да работят едновременно в няколко болнични и извънболнични лечебни заведения, без да могат да осигурят необходимата по качество и обем медицинска помощ на пациентите.

I. Първична извънболнична медицинска помощ:
За общопрактикуващи лекари (ОПЛ), които продължат да осигуряват денонощна непрекъснатост на здравните грижи на задължително здравноосигурени лица, се увеличават нивата на капитацията. Предвидена е възможност, когато изпълнителят на ПИМП не желае или не може да осигури неотложна помощ на пациентите си, да договори само част от пакета за ПИМП, като неотложната помощ се договаря с друг изпълнител допълнително. Предложението в оптимална степен гарантира интересите на пациенти и лекари, като предоставя право на избор.
II. Специализирана извънболнична помощ и медико-диагностични дейности:
Оптимизиран е механизмът за периодично определяне на регулативни стандарти. Предвижда се улеснение на процедурата по изпълнение на регулативните стандарти, като се допуска тяхното преразпределяне между остри случаи, профилактика и диспансеризация, въвежда се право на ползване на неусвоените обеми през предходното тримесечие и възможност за надвишаване с 10 на сто за всички случаи (към момента това право е само за острите случаи) без задължение за компенсация.
Предложението на НЗОК за еднаква цена на първичен, вторичен, диспансерен и профилактичен преглед цели въвеждане на по-опростени правила за пациентите и специалистите. Липсата на диференциация в цените ще стимулира специалистите да наблюдават пациентите и след извършването на първичния преглед, като се очаква случаите на задълбочаване на здравните проблеми значително да намалеят. Диспансерно болните ще бъдат наблюдавани значително по-редовно предвид еднаквите цени (лекарите няма да връщат пациенти за направления).
III. Болнична помощ:
1. Въведени са ясни критерии и изисквания за проследяване и проверка на степента на спазване алгоритмите на клиничните пътеки.
2. Предлага се обемите на медицинските дейности в лечебните заведения за болнична помощ да се разпределят месечно и на годишна база на национално ниво, като всяка клинична пътека ще има средномесечни параметри, чието изпълнение ще се наблюдава и регулира.
3. Въведена е санкция за лечебните заведения за болнична помощ при изпращане и извършване на изследвания и манипулации на хоспитализирани пациенти в лечебни заведения за извънболнична помощ.
4. Разработени са и са въведени ясни и точни медицински критерии за дехоспитализация на пациентите.
5. Въведено е изискването за информирано съгласие и потвърждение от страна на пациентите за процедурите и дейностите, които са им оказани при лечение по клинична пътека.
Административни плащания
Административните разходи в проекта на бюджет на Националната здравноосигурителна каса за 2007 г. са предвидени в размер
34 551 хил. лв.
Разчетен е ръст на увеличение спрямо бюджета за 2006 г. в размер 17,4 на сто. Административните разходи съставляват 2,9 на сто от планираните приходи и 2,4 на сто от всички разходи. Разходите са планирани на основата на разчети за необходимия финансов ресурс за обезпечаване нормалното функциониране на институцията.
Капиталови разходи
Общият размер на капиталовите разходи за 2007 г. са
2000,0 хил. лв. и представлява 0,1 на сто от общите разходи.
Резерв
Резервът за непредвидени и неотложни разходи съставлява 10 на сто от приходите от здравноосигурителни вноски и възлиза на 114 793,6 хил. лв., като бележи ръст спрямо Закона за бюджета на НЗОК за 2006 г. 10,4 на сто. Средствата са предназначени за финансиране на здравноосигурителни плащания.
ТРАНСФЕРИ
Предвидени са следните трансфери:
o Към Националната агенция по приходите – за събиране на здравноосигурителните вноски – 5061 хил. лв.
o от Министерството на здравеопазването за финансиране на разходите за акушерска помощ по чл. 82, ал. 1, т. 2 от Закона за здравето - в размер 5000 хил. лв.;
o За запазване наличността на финансов ресурс в преходния остатък на НЗОК до размера на определения в ЗБНЗОК за 2006 г. - в размер 282 690 хил. лв.
ДЕФИЦИТ
През 2007 г. бюджетът на НЗОК е с балансирано салдо.
Неразделна част от ЗБНЗОК в изпълнение на чл. 22 от ЗЗО са годишната стойност на медицинските дейности, заплащани от касата в областта на първичната, специализираната, денталната помощ, медико-диагностичните дейности и болничната медицинска помощ.
В законопроекта е предвиден ред за извършване и отчитане на трансферите, в т.ч. относно плащанията към лечебните заведения - бюджетни разпоредители; постъпленията от осигурителни вноски от бюджетни разпоредители; финансиране от централния бюджет и от Министерството на здравеопазването.
Със Закона за бюджета на НЗОК се предвижда изменение и допълнение в Закона за здравното осигуряване в следните основни направления:
o оптимизиране равнището на събираемост на приходите в частта за здравноосигурителните вноски;
o спазване на поетите от Република България ангажименти от компетентността на НЗОК по глава втора ”Свободно движение на хора” от Договора за присъединяване към ЕС;
o Други дейности във връзка с изпълнението на бюджета на НЗОК и трансферите.
Заключение:
Стремежът на НЗОК е да се постигне оптимален баланс на интересите на всички заинтересувани страни в процеса на задължителното здравно осигуряване и спазване на бюджетната дисциплина.
Като цяло приоритетите ще са в следните направления:
1. Създаване на по-добър ред за здравно обслужване на пациентите.
2. Гарантиране по-справедлив начин на разпределяне на средствата между изпълнителите на медицинска или дентална помощ.
3. Осигуряване оптимален достъп на пациентите до по-ефективни здравни услуги на територията на цялата страна.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Благодаря на господин Райнов, в качеството му на председател на Управителния съвет на НЗОК.
Разбира се, искаше ми се да чуя какво си поставят за задача и как ще го изпълнят с проекта за бюджет. Защото бюджетът не е само числа и увеличение, а по-скоро е и политика. Надявам се, че в дебата това ще стане ясно. Колеги имате думата.
ВАНЬО ШАРКОВ: Уважаеми господа министри, господин председател на Българския лекарски съюз и на Съюза на стоматолозите в България. Съвсем в началото заявявам, че няма да подкрепя този бюджет. Няма да го подкрепя, не защото съм опозиция, а защото не в числата, а в текстовете към този проект за бюджет, като отделни членове в него виждам, че с приемането на този бюджет отпада необходимостта от Национален рамков договор. Поради простата причина, например в член 4 е записано, че към договорите са изпълнителите на първична и специализирана медицинска помощ Националната здравноосигурителна каса всяко тримесечие определя. Т.е. не се договаря, а се определя от касата обема на възлаганите специализирани дейности, стойността, а управителния съвет на касата утвърждава реда за прилагането на този член. В следващия член е записано, че НЗОК определя годишната обща стойност на извършеното от изпълнителите на болничната медицинска помощ и т.н. се заплащат по цени в рамките на годишните стойности по бюджета, който съществува. Т.е. и това не се договаря и отново Управителния съвет на НЗОК утвърждава реда за прилагането. Най-интересното е в член 6, в какво качество Националната здравноосигурителна каса иска от лечебните заведения годишен финансов отчет и периодични финансови отчети по ред определен отново от управителния съвет на НОЗОК? Каква институция е Националната здравноосигурителна каса, че иска такива финансови отчети? Освен това, в Преходните и заключителните разпоредби без да обръщаме голямо внимание на факта, че НЗОК внасяйки този законопроект за бюджет утвърден от Управителния съвет на практика става законодателен орган променяйки голяма част от Закона за здравното осигуряване. Например, в член 52 от Закона за здравното осигуряване се прави промяна според, която неосигурените лица не са длъжни да заплащат за болнична помощ, за оказаната им болнична помощ, ако в рамките на един месец след това възстановят здравноосигурителните си права. Ако не ги възстановят, тогава какво ще правят болниците, ще трябва да ги търсят ли? Какво ще стане, ако не ги осигурят? Ако ги внесат е ясно, че болницата ще получи парите от касата.
Има една много интересна промяна, която досега не съществуваше в член 108, алинея 3, която се изменя по следния начин „25 на сто от събраните суми от глоби и санкции и възстановените средства от изпълнители за медицинска помощ и дължимите към тях лихви могат да се изразходват са стимулиране на служителите в НЗОК”. Нямам нищо против да се стимулират служителите на НЗОК, но при наличието на 4,5 милиона приход в глоби и санкции само за миналата година 25 на сто са 1 милион лева. Благодаря ви.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Ще си позволя да ви направя една реплика доктор Шарков. Моята реплика е, че в България трябва да се спазват законите. Законът за нормативните актове, който казва как се правят нормативни актове в член 10, алинея 2 е записано следното: „Обществени отношения, които спадат към област, за която има издаден нормативен акт се нареждат в неговото допълнение и изменение, а не в отделен акт от същата степен. За мен това, за което говорите е едно ясно нарушение на Закона за нормативните актове.
ХАСАН АДЕМОВ: Господин председател, искам да взема отношение по Закона за бюджета на НЗОК за 2007 година и по-точно за макрорамката.
Искам да започна с няколко въпроса преди да коментирам каквото и да било. Първият ми въпрос е, за какво население на България е направен този бюджет, например за 7 милиона? Много внимателно чета този бюджет и бюджета за предишната година. Погледнете какво интересно нещо откривам. В бюджета за тази година в член 1, алинея 1 е записано, „Приходите са на обща сума 1 милиард 182 милиона 316 хиляди лева”. Ако отворите бюджета за предишната година приходите са 1 милиард 61 милиона 805 хиляди лева. Разликата е 120 милиона 520 хиляди лева в плюс. Веднага тръгваме към следващият параграф. Прочитаме алинея 1. Приемаме бюджета на НЗОК за всички разходи обща сума, първо са записани всички приходи, а след това всички разходи. Всичките разходи са на стойност 1 милиард 464 милиона 945 хиляди лева. Миналата година разходите са били 1 милиард 359 милиона 598 хиляди лева, което означава, че разходите за тази година в сравнение с миналата година, говорим за общи разходи са 105 милиона 347 хиляди лева повече. Т.е. приходите са предвидени да бъдат 120 милиона лева в повече. Разходите са предвидени да бъдат в повече 105 милиона лева. Моят въпрос е, къде са 15 милиона? Къде са скрити в бюджета?
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Идват от субсидията.
ХАСАН АДЕМОВ: Господин Китов, субсидиите и останалите неща не са в реанимацията. Субсидиите и другите неща са казани. Тук са записани приходи и разходи по обща сума. Къде са 15-те милиона? Ще помоля на този въпрос да ми отговорят вносителите.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Разликата между приходите и разходите е 280 милиона лева, които идват от бюджета.
НИГЯР САХЛИМ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми гости, въпросите които ще задам са принципни. Няма да говоря с цифри и с финансови параметри.
Първо, искам да изясним един много важен въпрос и може би от отдел „Правен” трябва да кажат може ли с този проект за бюджет на НЗОК да се променя Закона за здравното осигуряване? Това е принципен въпрос, на който бих желала да получа отговор. Тук се предлагат кардинални и интересни неща, но променят философията на част от нещата заложени в Закона за здравното осигуряване. Какво имам предвид, не само цитираните членове от колегата Шарков, но например член 55 при действащ текст представителите на НЗОК и на съсловните организации на лекарите и на лекарите по дентална медицина всяка година изработват Национален рамков договор за следващата година.
Искам да получа отговор, но съвсем аргументиран дали предлаганите изменения и допълнения в същност целят регламентация какво ще се случи, ако няма такова договаряне или е опит да се промени кардинално философията на закона. Защото там се правят следните изменения и допълнения в случай, че не се постигне съгласие при договаряне и т.н. до 15 декември предходния рамков договор остава в сила или започват да действат определени от Управителния съвет на НЗОК обеми, цени и методика на заплащане на помощта, определението от УС на НЗОК условия, на които трябва да отговарят и т.н.
Това, което се предлага в член 4, алинея 1, гласи: „Към договорите с изпълнителите на първична и специализирана медицинска помощ НЗОК всяко тримесечие определя…”. Ние очакваме аргументирано да чуем кое налага да бъдат вписани тези неща, за да решим дали подкрепяме или не подкрепяме тези текстове.
Мисля, че юристите трябва да се произнесат принципно по въпроса. Може ли тук да се предложат и приемат такива промени в Закона за здравното осигуряване. Това е един фундаментален закон.
ЕМИЛ РАЙНОВ: Ще се опитам да отговоря на последния въпрос. Последният въпрос е дали може със Закона за бюджета да променим Закона за здравното осигуряване. Това се прие на Върховния орган, ако мога така да се изразя на НЗОК, събранието на представителите. С това искаме да предоставим още един шанс, изместваме датата до 15 декември, за преговори с Българския лекарски съюз. Това се опитваме да направим с промяната на този член.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Събранието на представителите не е законодателен орган.
ЕМИЛ РАЙНОВ: Не е законодателен орган, но това е проект на бюджет. Ние го предлагаме като знак на добра воля и желание.
ГЕОРГИ КАДИЕВ: Искам да отговоря на въпроса на доктор Адемов – къде са 15-те милиона лева? За миналата година касата е била на дефицит от 987 милиона лева, тази година има трансфер от бюджета за 282 милиона лева плюс 15 милиона лева, тези които липсват, с тях се покрива за да се излезе на балансиран бюджет. Там отиват 15-те милиона. Ако тези 15 милиона лева ги няма тогава трансфера от Министерството на финансите би трябвало да бъде 297 милиона лева. Вие сравнявате парите тази година с парите от миналата година, но не отчитате това, че миналата година е имало дефицит, а тази година няма дефицит. Тези липсващи пари покриват дупката за дефицита.
ХАСАН АДЕМОВ: Дефицитът миналата година се получи от преходния остатък.
ГЕОРГИ КАДИЕВ: Тази година, за да се запълни и да излезе на нула касата се балансира. Част се балансира чрез трансфер от бюджета, а друга част се балансира от тези 15 милиона лева.
ХАСАН АДЕМОВ: Трансфера е 282 милиона лева.
ГЕОРГИ КАДИЕВ: За да покрием дефицита, да излезем на нула трябва да намерим 297 милиона лева.
ХАСАН АДЕМОВ: Вие твърдите, че с бюджета от тази година балансираме миналогодишният бюджет. Това ли твърдите? Ще помоля да ни изясните къде са?
ЯНА ПАЛЬОВА: Искам да поясня, че приходите са 1 милиард 182 милиона лева. Трансфера от бюджета е 298.6 милиона лева, което също е приход за касата. Разход за централния бюджет. За това бюджета е балансиран. Приходите на касата се състоят от собствените приходи на касата, които са 1 милиард 182 плюс парите, които се дават от бюджета.
ХАСАН АДЕМОВ: Господин Китов, разбирам от числа, но ще помоля да ме изслушате. Миналата година казваме, че събираме в приходната част на бюджета общо 1 милиард 61 милиона лева. Тази година казваме, че заедно с този трансфер събираме …
ЯНА ПАЛЬОВА: Без него.
ХАСАН АДЕМОВ: Тогава защо записваме приходите на обща сума.
ЯНА ПАЛЬОВА: Защото през миналата година не е имало трансфер от бюджета. За първа година има трансфер от бюджета.
ХАСАН АДЕМОВ: Добре, прибавяме трансфера към приходите. Миналата година по приходите събираме 1 милиард 61 милиона лева. Тази година по приходите казвате 1 милиард 182 милиона лева. С тези 282 милиона лева балансираме.
ЯНА ПАЛЬОВА: Балансираме, тъй като здравната осигуровка се запазва 6 на сто. Не може за здравноосигурителните вноски, които се явяват собствени приходи на бюджета на Националната здравноосигурителна каса да се покрият съответно разходите й, за това от общата данъчна тежест на данъкоплатците, т.е. приходите постъпващи в централния бюджет се дофинансират разходите на Националната здравноосигурителна каса чрез трансфер. Рамката е може би леко объркваща за вас, тъй като следва общата бюджетна рамка, която е за всички разпоредители с бюджетни кредити в консолидираната фискална програма. С цел да се балансира тази консолидирана фискална програма представянето на бюджета на НЗОК е представено по подобен начин поради, което това ви заблуждава.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Госпожо Пальова, защо не го кажете по-просто? Вместо 7 на сто вноска, която да покрие сега ние продължаваме да казваме на българския народ, че остава 6 на сто, но от общи данъци се взема точно този 1 на сто, които са около 200 милиона лева и се дава на касата. Това става в момента.
ХАСАН АДЕМОВ: Искам да задам последен въпрос. Тези пари 282 милиона 629 хиляди лева от преходния остатък ли са или не са?
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Не, от бюджета.
ХАСАН АДЕМОВ: Къде е записано това?
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Субсидии и вноски между Централния републикански бюджет и други бюджети. Това е прикрита вноска с един процент, който идва от бюджета.
ЯНА ПАЛЬОВА: В точка 1.1 са записани получените трансфери от централния бюджет 283.7. Т.е. това са от централния бюджет средствата, които се получават в бюджета на Националната здравноосигурителна каса. Запазват се депозитни средства на НЗОК в рамките на 355 милиона лева, като резерв на НЗОК. Това е депозитната сметка в БНБ.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател имам един въпрос, който държа да бъде изяснен. Става въпрос за преходния остатък на касата. Преходният остатък от някои упорито беше наричан резерв на касата. Искам да припомня, как се формира този преходен остатък. Формира се на базата на събираните здравноосигурителни вноски, за които нямаше механизъм за разплащане на здравноосигурителни плащания. Тези пари се натрупват в един преходен остатък, което е редно да бъдат похарчени за здравноосигурителни цели. Това са парите на хората от здравноосигурителни вноски. Този преходен остатък в размер на няколко стотин милиона лева стои като резерв. Той не е резерв. Казва се, че касата ще фалира, ако няма преходен остатък или резерв. Това не е вярно, защото приходите на касата не са като за пенсионното осигуряване. Приходите на касата идват всеки месец и всеки месец има пращания. Освен това има резерв, който беше увеличен с промяната в Закона за здравното осигуряване. Много ми е любопитно да се направи приемливо обяснение, защо преходния остатък на касата не се ползва тази година за да се покрият здравноосигурителните плащания при недостиг, а се ползва субсидия от бюджета? Моят отговор е прост, но може би греша, защото ако не беше субсидията от бюджета, а се похарчи преходния остатък, през следващата година трябва да се увеличи вноската поне на 8 на сто. Това не е приемливо от политическа гледна точка, но така се нарушава един принцип. Ние се чудим защо бандитите не са наказани в страната, след като ние нарушаваме законите на страната и техния смисъл. Бих желал да намеря някакво обяснение, защо субсидия, а не преходния остатък. Това са пари на здравноосигурените лица
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Получава се един парадокс. Тези пари, за които говори доцент Щерев, са платени по тази 6 на сто вноска за здравно осигуряване за всички български граждани и от тези, които плащат. Какво правите сега? Тези пари са събрани и доцент Щерев е абсолютно прав. Вие втори път натоварвате онези дейности и граждани, които са честни данъкоплатци и плащат винаги 6 на сто.
ХАСАН АДЕМОВ: Не се договарят лихви.
ГЕОРГИ КАДИЕВ: Моят отговор е, че това не е решение на Министерството на финансите. Все се политическо решение касата да продължава да има резерв или този преходен остатък, за който говорите.
ХАСАН АДЕМОВ: Кога е взето това решение?
ГЕОРГИ КАДИЕВ. При изготвянето на бюджета. В същото време виждам много логика, защото през тази година бюджета може да си позволи това нещо. Ако не се направи по този начин през тази година и похарчим този бюджет и през следващата година се окаже, че има нужда касата от допълнителна сума пари тогава какво ще правим? Тази година има пари от къде да се направи трансфер от бюджета. Ако през следващата година няма излишък как ще се направи този трансфер? Моята логика е, че е хубаво да има резерв, ако има такава възможност, защото има непредвидени обстоятелства.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Министър Кадиев, ние не оспорваме това. Разберете, съвсем добронамерено, че реално това е двойно натоварване на онези данъкоплатци, които плащат.
ГЕОРГИ КАДИЕВ: Ако се повиши вноската на 7 на сто, отново ще се повиши, за тези, които плащат вноските си.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Тогава касата ще може да провежда по-самостоятелна политика.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Разбирам и благодаря на министър Кадиев, за това обяснение. Искам да кажа, че на здравно осигурения гражданин добре трябва да се изясни за какво става въпрос. В Закона за здравното осигуряване няма предвиден такъв резерв като резерв, който е необходим за Националната здравноосигурителна каса. Ако има такова нещо трябва да бъде във философията на закона. Това е измислен резерв. Не е необходим този резерв. Това са чисти политически цели, които се преследват с този преходен остатък. Едно време Кръстьо Петков го наричаше по какъвто иска начин, но това въобще не е резерв. Отново ще повторя, ако беше резерв щеше да бъде в Закона за здравното осигуряване и да се запише „Касата трябва да поддържа резерв в стойност 200, 300, 500 милиона лева и т.н.”. Обясних защо е преходен остатък. Ще помоля при обсъждане на бюджета да не се спекулира с това, защото с бюджета когато не се казва истината и когато българина се натоварва веднъж със здравноосигурителна вноска, втори път чрез данъците да покрива една и съща дейност, това е едно скрито действие спрямо него. Това може да е политическо действие, но не е правилно. Не е резонно действие. Отново повтарям, искам да кажа, ако някой не знае и ако финансистите смятат, че касата трябва да има резерв, дълбоко съм убеден, че такъв резерв не е необходима. Причината е, че парите за здравноосигурителни дейности се събират всеки месец и всеки месец се харчат. Ако има обстоятелства, които налагат резерв от порядъка на милиона извън резерва на касата нека да се вкара в Закона за здравното осигуряване. В член 26 от закона е записано, че резервът се събира 10 на сто от събраните осигурителни вноски. Няма друг резерв. Това е преходен остатък, който се натрупа, защото стартира здравноосигурителната система и събирането на вноските когато нямаше механизъм за разплащане. През 2001 година за болнична помощ се разплатиха 16 милиона лева по 20 клинични пътеки.
РОСИЦА ЯНАКИЕВА: Доцент Щерев, спомням си този резерв, който надхвърли 700 милиона лева по време на вашето управление.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Искам да ви отговоря, че започнахме да стопяваме преходният остатък. Ние сме първото правителство, по времето когато се развиха като алгоритъм всички клинични пътеки. През 2004 година за пръв път парите от здравноосигурителни вноски спряха да се трупат към този преходен остатък и се върна обратна. Започнахме да вземаме от него, за да го харчим. Тъй като миналата година се взеха над 300 милиона лева от този преходен остатък, отново повтарям защото се казваше това нещо, в началото когато беше коалицията. Сега е първата година, на една коалиция вдига здравноосигурителната вноска. Оптималният размер на здравноосигурителната вноска е 12 – 16 на сто. Не може да се позволи това нещо. Във философията на закона беше записано, че всяка година ще се увеличава здравноосигурителната вноска с около 2 на сто. Всяка година докато се достигнат оптимални размери. Първоначалната вноска беше от 6 на сто, защото нямаше механизъм за разплащане. С 6 на сто здравноосигурителна вноска на всички е ясно, че касата не може да работи с такъв пакет, който е съвсем добронамерено направен. Това е не повече от 40 на сто от плащането от здравноосигурителните вноски на този пакет. Самата субсидия в бюджета показва, че това е така. Няма защо да спорим по този въпрос. Т.е. вноската трябва да се увеличи. Вноската задължително трябва да се увеличи и тъй като това не се направи за бюджет 2006 година, сега най-рано може да се направи в бюджет 2009 година. За това заблуждаваме българските граждани, искам да кажа следващото правителство, за това ще заблуждаваме българските граждани и ще правим трансфер от бюджета и ще казваме, че това е резерв в тяхна полза, а това е една голяма манипулация. Това не е така.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Благодаря ви доцент Щерев.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Благодаря ви господин председател, след като съм казал „А” гласувайки бюджета на първо четене, длъжен съм да кажа „Б” и да гласувам за бюджета на касата в неговата макрорамка – приходи, разходи и отделните пера. Оттук нататък поставям едно, но под условие. Това условие е свързано с идеята, която предложих преди няколко заседания, че в Закона за здравното осигуряване структурирането на управленските органи на касата залагат едно събрание на представителите, което лично мен не представлява. Присвоих си функцията да бъда и като представител на събранието на представителите. Задавам въпроса, който има правно технически и политически характер. Приемайки рамката ще разсъждаваме по това, ако бъдем втора комисия, оттук нататък ако не се постигне договореност по Рамковия договор как тази тема ще се върне отново в комисията, защото ние явно ще проведем дебат по отделните текстове на Преходните и заключителните разпоредби към така предлагания Закон за бюджет на Националната здравноосигурителна каса. Това са текстове, към които също имам резерви, защото смятам, че дълг на нашата комисия и на парламента е да направим максималното и да запазим договорното начало като философия и като принцип на взаимоотношенията. Ако това не се постигне, как тогава темата ще дойде отново за обсъждане в нашата комисия, да се опитаме да намерим баланса на интересите, който да е в интерес на здравно осигурените. При така съществуващите правила за работа на Народното събрание и взаимоотношенията в комисиите ще стане така, че ние приемайки по принцип проекта за закон с тези текстове, по които явно ще имаме спор трябва да отстояваме позициите в Комисията по бюджет и финанси, а не тук, което прави и правно технически и като стил на подхода нещата много странни дори за мен и рисковани. Защото, тази комисия няма да има време разглеждайки на второ четене бюджета на държавата, да се занимава и с тези детайли, които ще представим на нейното внимание. Моят въпрос и молба е, приемайки на първо четене по принцип проекта на бюджет на бюджета на Националната здравноосигурителна каса, да си осигурим правно техническа възможност да се произнесем в комисията на второ четене на текстовете по така предлагания закон. Мисля, че при добро желание това може да се постигне.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Уважаеми колеги, аз възприемам напълно това, което каза доктор Руденко Йорданов. Необходимо е да вземе решение, че по текстовата част на закона, особено в частите, в които приемаме Закона за здравното осигуряване не е редно Комисията по здравеопазване да не е водеща комисия.
Колеги, има явно нарушение на Закона за нормативните актове. Мисля, че ако искаме наистина ние да бъдем на висотата на истински законотворци не бива да допускаме това да става. Необходимо е да се проведе консултация с председателя на Народното събрание, за да видим как по тези текстове да бъдем водеща комисия, защото се променя основния закон.
Може да проведем един разговор с господин Пирински по този въпрос.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Господин председател, имам два въпроса. Единият е технически. Знаем, че в Комисията по бюджет и финанси вече е разгледан проектобюджета на Националната здравноосигурителна каса. Ако може да бъдем информирани за резултатите от работата на т.нар. водеща комисия.
Второ, ако говорим по същество, мисля, че това, което благодарение на нашите представители от НДСВ в общото представителите е станало по отношение на основни текстове. Що се отнася до годишна стойност на разходите за видовете медикодиагностични дейности. За това, че именно в следствие на договарянето със съответните съюзи се очаква обемите и цените, това е правилна философия на законопроекта. Не трябва ли да има допълнителен стимул за тези договаряния. Няма ли да бъде и за трети страни, ако приемем, че НЗОК и Българския лекарски съюз са двете страни. При това договаряне евентуално няма ли да се постигне и по-ниска цена в някои случаи и увеличени обеми или това няма да бъде възможно? Това няма ли да бъде допълнителен стимул за едно такова договаряне, тъй като това ще бъде държавнически подход и от двете страни. Макрорамката е ясна с тези годишни стойности. Разбира се и бюджета на Република България, който беше приет в четвъртък. Това са два въпроса и повод за размисъл, като цяло. Благодаря ви.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Благодаря ви доцент Великов, въпреки че не ми беше известно, че в общото събрание има представители на политическите сили.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми колеги, изправени сме пред едни изключително важни решения които трябва да вземем. Обща декларация беше, че здравеопазните дейности в България са недофинансирани.
Мисля, че това не подлежи на съмнение. Това се казва и от министъра на здравеопазването. Според мен, има три пътя, по които трябва да вървим. Приемането на този бюджет на касата е един от пътищата. Единият път е да се осигурят допълнителни средства от бюджета за здравеопазването, за да могат да се покрият съответните дейности, тогава преговорите да вървят в съответното русло. Това явно е невъзможно, защото отново ще кажа, че в Министерството на финансите е извършена невероятно тежка работа за приходната част на бюджета, за балансирането с разходната част. В един такъв момент, както казва и господин Петър Димитров, разговора е закъснял. Т.е. казва се, че това нещо не може да стане. Ако този път го отхвърлим, защото има явно недофинансиране и никой не спори за това нещо. Тогава остава вторият път. Вторият път е да се регламентират доплащания в лечебните заведения. Касата да каже, че това е касова цена и която покрива част от тези дейности и с това нещо проблема се решава, защото една голяма част от българските граждани и сега доплащат с касов бон. Всичко е в реда на нещата. Ако някой се съмнява да дойде с някой от лекарите, да влезне в едно лечебно заведение и да види. Ако не познават този процес, че той върви във всяко лечебно заведение без изключение. Официално се доплаща. Не говоря за корупционни действия, които имат други причини и регулатори. Говоря за нормалните доплащания. Ако някой докаже, че те са по-малко от 1 милиард 500 милиона лева, нека също да го направи по съответния ред. Да направи социологическо проучване и т.н. Това е вторият разумен път, по който би могло да се тръгне. Явно има политическо решение, че този въпрос в здравеопазването и неговото финансиране не може да се изпълни, се тръгва към едно временно политическо решение. Не казвам, че няма усилия в тази насока. Предлага се една стратегия, неща които ще обсъждаме, но междувременно доцент Кумчев каза, през месец февруари, когато обсъждахме доплащанията казахме, че трябва да анализираме, да видим и да решим. От месец февруари досега има изминаха над шест месеца. Това е достатъчно време, за да се реализира и реши. Тъй като тази втора възможност се отхвърля като политическа възможност се тръгва към един груб административен натиск върху лекарското и сестринското съсловие в България като се възлагат определени функции на Националната здравноосигурителна каса. Касата започва да ги изпълнява със съответните законови текстове. Премахване на договорното начало. Изхвърляне на законовите изисквания, договорите да се внесат заедно с държавния бюджет.Това нищо не представлява за Министерския съвет да го наруши. Това е изискване на закона.Да се представят двата договора на касата и на лекарски съюз, също се отхвърля и т.н. Изземва се една законодателна инициатива от касата като се предлагат редица промени в Закона за здравното осигуряване, които на практика премахват договорното начало и внасят допълнителни елементи с годишните отчети, които изискват и т.н. Това е допълнително натоварване. Все едно се намираме в една система, в която лекаря не може да работи без да бъде зависим от касата. Създава се една ненормална обстановка.
Предлагам, този закон да се изтекли от касата и да се върви по съответния ред. Да се направят преговори и да се види какво може да се направи, защото според мен по този път ако вървим ще имаме само ескалация на напрежението между изпълнители на медицинска помощ, от друга страна не само управляващия, но и здравно осигурени лица, които явно ще потърсят сметка за всичко това, което става в здравеопазването. Не може да отлагаме и да кажем, че приемаме бюджет за 2007 година, след това ще разискваме и ще видим какво ще правим през следващата година. Това е едно разумно предложение. Предлагам да се оттегли този законопроект. Оттам нататък продължават преговорите. Все още има малко време, за да можем да достигнем до разумни решения. Силовите решения не са решения. Това е моето становище, което изразява най-добронамерено. Няма лекар у нас или събрание на лекари, които да се съберат и да разискват тези предложения, които да кажат „Да съгласни сме с една такава ситуация”. Когато се отнемат завоювани права, когато поети отговорности и натоварвания на лекарите не са заплатени досега. За това няма никаква признателност, не говоря от пациенти, а от управлението на страната. Когато вкарването на други отговорности като продължаващи обучения, добра клинична практика и други не се възприема като допълнително задължение на лекарите, а се възприема като слабост.
Искам да ви кажа още нещо, че с натоварванията, които прие Българският лекарски съюз, до голяма степен, ако не изцяло се превърна в камара. Превръщайки се в камара стана член на европейското семейство, където членството на всички членове в камарата е задължително. Искам да ви предпазя от действия, които може да си въобразите, че може да направите по отношение на Българския лекарски съюз и лекарската камара у нас. Това ще бъде много лош атестат за демокрацията и за развитието на обществото у нас. Ако някой посегне на една такава пречка, за да може да изпълни преки политически цели.
Предлагам, да бъдем благоразумни и да вървим по пътя на преговорите. Има различни виждания и нека да преговаряме, а не да решаваме с гласуване такива изключително важни въпроси.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Благодаря ви господин председател, съблазнителен е пътят, който предлага доцент Щерев, но аз не го приемам. Пътят беше да отложим приемането на закона във вида, в който е предложен.
Онова, което касата е внесла като проект в Министерския съвет е от дата 19 октомври. На предишното заседание изразих сериозни резерви към текстовете, които фигурират в проекта на касата. Ние в момента разглеждаме проекта за бюджет на Националната здравноосигурителна каса, на Министерския съвет. С удовлетворение забелязвам, че специалистите, които са направили редакция на текста са предложили малко по-добри идеи, но не достатъчно добри да се приемат във вида, в който са. Ние не обсъждаме хипотеза, че това е проект на касата и няма как да я помолим да я оттеглим.
ТОДОР КУМЧЕВ: Доктор Кехайов е получилн а 30 юни 2006 година, уважаеми доцент Щерев, първото послание от Управителния съвет от НЗОК за преговори. Още повече на 10 юли това е повторено. На 19 септември 2006 година отново. Искам да ви кажа, че 11 пъти са посланията на Управителния съвет на НЗОК към Управителният съвет на Българския лекарски съюз за преговори, какво повече от това.
Доцент Щерев, през последните два – три месеца преекспонирате думата „доплащане”. Искам да ви поканя в село Чава, където един единствен човек работи и това е кметският наместник. В същата община, в село Кожаре работят двама души – магазинерката от кооперацията на четири часа. Искам да ви попитам, ако ние със закон поставим доплащания в лечебните заведения как тези хора ще доплащат? Когато говорим за доплащане все пак имайте предвид, че държавата не е София.
ДОНКА МИХАЙЛОВА: Уважаеми доцент Щерев, искам да започна с едно съгласие с вас, че трябва да направим всичко възможно да се достигне до консенсус по отношение на този бюджет и до съгласие между касата и съсловната организация.Веднага искам да кажа, че се присъединявам към казаното от доктор Йорданов, че не виждам процедура за оттегляне на този бюджет. Оттук нататък ние можем да се опрем на член 20, алинея 5 от Закона за устройството на държавния бюджет, който определя срокове за внасяне на бюджета в Народното събрание. В момента ние сме в хипотезата на член 22 от Закона за здравното осигуряване, който ни дава възможност да разглеждаме два бюджета – бюджета на НЗОК и бюджета на Българския лекарски съюз. Тъй като до момента ние нямаме на разположение тези два бюджета имаме възможност да разглеждаме един единствен бюджет, който е предложен на нашето внимание.
Втората ми бележка е свързана с вашия коментар за финансирането и не дофинансирането. Съгласна съм с вас, че системата е недофинансирана. Мисля, че никой от тук присъстващите няма да го отрече. Губи ми се логиката, която вие споделяте тук. Когато говорим за трансфери вие казвате, че това не трябва да се случва, защото вземаме парите от данъците на хората чрез държавния бюджет. Вторият път трябва да плащат за оказаните им здравни услуги. Когато говорим за доплащане вашият основен аргумент е, че ние трябва да въведем системата за доплащане, защото на социално слабите трябва да плаща някой и този някой е бюджетът. В този случай ние не вземаме ли същите тези пари от същите тези данъци?
АТАНАС ЩЕРЕВ: Отново ви предлагам да бъдем разумни и да говорим по същество. Ако този закон се приеме първо ще има изключително голяма напрежение в обществото. Второ, най-вероятно ще бъде атакуван от Конституционния съд.
Що се отнася до вашата реплика за субсидиите, разбира се, че аз съм против държавните субсидии, когато има осигурени пари за здравноосигурителни плащания. Функциите на държавата са да прави политика с парите на данъкоплатеца, като насочва средства не за субсидии, а по програми. Това са функциите на пазарната икономика на едно Министерство на здравеопазването. Това означава, че здравноосигурените лица си плащат вноската и съответно с тези здравноосигурителни вноски се покрива тяхното лечение. Когато вноските не достигат за определени дейности, които са важни за държавата и за здравеопазването държавата насочва пари на данъкоплатците, обаче не като субсидия. Насочва ги по програми. Този, който изпълни изискването на програмата получава пари.
Искам да кажа на доцент Кумчев, че в село Чава ходя много често. Познавам много добре състоянието на хората. Този законопроект за доплащането го внасям за такива хора, които не могат да доплатят, защото в село Чава хората заменят картофи за захар, ориз и други продукти, защото нямат други приходи. Точно поради това държавата трябва да поеме своите задължения. В държавната програма е записано, че приоритет на правителството е достъп до качествена медицинска помощ. Как по друг начин ще се осигури достъп на тези хора освен, ако когато отидат на лекар държавата не плати. Такъв е смисълът на законопроекта, който е внесен от НДСВ. Извинявайте, но това истината. Всичко останало е спекулация. Предлагам с вас да отидем в село Чава и ще видите какво ще кажат хората.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Господин председател, тъй като тук имаше едно много радикално предложение на доцент Щерев, което е свързано с това, че нашата комисия не е достатъчно добре уважена от председателя Пирински, за да бъде водеща и да се състои днес съвместно заседание с Комисията по бюджет и финанси и въпросите да бъдат разисквани в тяхната пълнота. Ако колегите народни представители от комисията се съгласят, може би ще бъде подходящ знак да отложим гласуването на Законопроекта за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2007 година с една седмица и да предоставим възможност да се състоят предварителните преговори.
Един от под вариантите от тези, които каза доцент Щерев за намаляване на напрежението в системата е от изпълнението за тази година и Министерството на финансите да намери начин да осигури средства за значително намаляване на дълговете на болниците. Към момента изглежда, че няма достатъчно воля това да се направи. Благодаря ви.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Моля, който е съгласен с процедурното предложение на доцент Борислав Великов, да гласува?
- „За” – 6.
- „Против” – 8.
- „Въздържали се” – 4.
Не се приема.
ВАНЬО ШАРКОВ: Господин председател, предлагам изказванията да бъдат само по проекта за бюджет на Националната здравноосигурителна каса. В момента не разглеждаме предложения за увеличение на здравноосигурителната вноска, нито законопроекта на доцент Атанас Щерев за доплащането.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Приемам вашата бележка. Прав, сте но няма как да стане това.
АНДРЕЙ КЕХАЙОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа, преди обяд депозирахме официалното становище на Българския лекарски съюз до всички официални институции. Надявам се, че са получени от всички вас.
Бих искал от това, което успях да чуя и това, което сподели председателя на Управителния съвет на Националната здравноосигурителна каса да напомня нещо общо ролята на политиците да осигурят здравето на хората. Доктор Кумчев, всичко това, което казахте не е вярно. Вярно е, това че народните представители потвърдиха позицията на Българския лекарски съюз и на Националната здравноосигурителна каса и на нейния управителен съвет. На 30 юли с 14 : 4, се направиха закононарушения на НЗОК и оттам нататък започнаха поредици от закононарушения. Това, което чух от управителния съвет на НЗОК, ме кара да се чувствам съпричастен върху реалните проблеми, които съществуват в здравеопазването. Имаме желанието да отговорим в какъв обем за здравноосигурени лица са разчетени тези параметри. В опитите да бъдат нарушени основни принципи със Закона за бюджета, а вие чухте представяне на бюджет с елементи на Национален рамков договор.
На 31 октомври 2006 година министърът на здравеопазването разписа основния пакет. Националната каса и Управителния съвет, а може би не само управителния съвет е приел някакви разчети, ние доктор Кумчев бяхме свидетели на заседанието, което водехте тук как се приема бюджет без да съществува такъв бюджет. Пакет, предложен на 1 ноември, чрез бюджет приет на 15 ноември, където ни докладваха без основен пакет и приет бюджет да водим договорености.
Мисля, че трябва да бъдем малко отговорни, защото ставаме малко спешни. Това, което се случва тук и това което е написано няма да престанем да настояваме за прозрачност в договорното начало, а не за договаряне по кабинетите за цени на лекарствата, които са 15 на сто по скъпи.
Разбира се, няма да коментирам тези цифри. Доктор Кумчев, уверявам ви, че това което казахте не е вярно. Вие си спомняте заседанието, на което връчих четири папки за последователните действия на председателя и заместник-председателя. Българският лекарски съюз е отговорна организация, което ще докаже с всичко, което е представил.
Демократична Европа изисква да кажете истината на българските граждани. Искам да ви кажа, че разчетите предоставени от лечебните заведения от Република България, много често на народните представители тези цифри бяха съобщени през миналата година…Трябва да бъдат отчетени тези неща, защото в противен случай системата на здравеопазването и осигурителния модел ще бъдат в състояние на класически колапс, който трудно може да овладеете. Казвам ви тези неща най-отговорно защото миналата година Българският лекарски съюз направи компромис с подписването на Национален рамково договор. Заявихме, че това е компромис заради Европейския съюз, и за частта за осигуряване на достъпна и качествена медицинска помощ.
Българските лекари няма да работят срещу 150 евро през следващата година. Те няма да работят и срещу 200 евро. Вие ще получите тази европейска информация. Няма как да кажете, че през тази година сте получили печалба от лечебните заведения, която е дефицит от 200 милиона към този момент. Колегите и към този момент се оплакват, че ще напуснат.
Уважаеми дами и господа, колеги, ако си мислите, че с този бюджет ще покрием този разширен пакет определен от министъра на здравеопазването искам да ви казвам, че само опита за едностранна възможност за намаление на цените няма да реши въпроса.
Още веднъж искам да кажа, виждате в приложението резолюцията от 42 събор на Българския лекарски съюз и декларацията от Националния съвет на Българския лекарски съюз, ако НЗОК, а те към този момент, официално отказват и чакаше днешната среща, да провежда преговорните цени, обем и възможности за регулация, ние ще бъдем поставени пред обстоятелството, да не можем да ги представим пред Висшия кворум на Българския лекарски съюз договорени цени и обеми.
Мисля, че отговорността за ситуацията трябва да бъде отчетена към този момент и да се вземат мерки, с които да се решат нещата. Не е допустимо да нарушим основни ценности на демокрацията и принципи, които за залегнали в Закона за здравното осигуряване и някой сам да си договаря. Как са предложени цени и обеми на лекарствата без да са преговаряни? Няма как да не ви кажа тези неща. Гласуването е ваше, но проблемите са реални. Предстоят ни преговори, които трябва да се отчетат.
Доктор Кумчев, опитите да коментирате една регулирана професия на един съюз, който вече е в Европейския съюз и начина, по който се отклонява вниманието от реалните проблеми в системата на здравеопазването, без съмнение ще рефлектира върху всички.
Мисля, че това е една отговорна комисия, която ще вземе правилното решение.
ХАСАН АДЕМОВ: До кога ще вземаме решения вместо вас.
АНДРЕЙ КЕХАЙОВ: Съобщавам тук, че до този момент от страна на Управителния съвет на НЗОК не се допусна официално да се водят преговори за обем и цени. Днес е 22 ноември 2006 година при всичките ни настоявания. Длъжен съм да го заявя за протокола и пред уважаемите народни представители от Комисията по здравеопазване.
С всичко останало ще се запознаете като позиция на Българския лекарски съюз.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Доктор Кехайов, досега какво правихте на тези преговори?
АНДРЕЙ КЕХАЙОВ: Благодаря, че ми отправяте конкретен въпрос. При откриването на 26 октомври 2006 година с министъра на здравеопазването се прие с бюджета на НЗОК да стартират преговорите, за Национален рамков договор 2006, а не на вариант на касата или на лекарския съюз, защото никой не е открил топлата вода. Бюджета на касата е приет на 8 ноември, не по вина на Българския лекарски съюз. На 6 ноември ние започнахме преговори по общата и специалната част, но не се договаря по важните и то не по вина на Българския лекарски съюз.
Всичко това е записано в протоколите и стенограмите на Българския лекарски съюз и Националната здравноосигурителна каса водят. Разбира се, нещата ще продължат, но нежеланието да се преговаря за обем и цени с това, което предложи председателя на управителния съвет е потвърждение, че се прави опит за грубо администриране и договаряния. Не зная с кого ще договарят и къде ще договарят. Това е истината, която ще бъде потвърдена по надлежния ред, ако поискате стенограмите и протоколите.
ТОДОР КУМЧЕВ: Доктор Кехайов, искам да ви кажа, че някой от Управителния съвет на Българския лекарски съюз трябва да отговори, защо са провалени тези преговори до този момент 22 ноември 2006 година, тъй като аз разполагам, а и някои от моите колеги разполагат с точните дати с всичко това, което е като писмена документация и оформени решения между вас и Управителния свет на Националната здравноосигурителна каса?
Редно е вече някой от вас да понесе отговорност за това, което става в страната. Защото напрежението в медицинската общественост. Напрежението в здравеопазването е инспирирано, бих казал от определени ситуации, които излизат в националните средства за масово осведомяване. Това са деформирани информации.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Господин председател, ние имаме Закон за здравното осигуряване. Този закон има две страни. Доктор Кехайов, как преговаряте, след като вие нямате проект за бюджет? С какво преговаряте, вие имате право по закон да предложите ваш проекто бюджет и да седнете двете страни.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Това никъде не е записано.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: В член 22, алинея 3 е записано, че имат право да предложат два бюджета.
АНДРЕЙ КЕХАЙОВ: Доктор Кумчев, надявам се, че трябва да поискате и това, с което ние разполагаме, за да бъдем коректни. Ще се ангажирам да ви изпратя всичко, което се е случило като протоколи. В тази позиция са изразени неща, които не искам да повтарям.
НИКОЛАЙ ШАРКОВ: Благодаря ви господин председател за предоставената дума. Уважаеми господа народни представители, уважаеми господа заместник-министри, бюджетът на НЗОК винаги досега е бил камъчето на раздора. В договорния процес са три страните. Не зная защо някои народни представители забравят, че има и Съюз на стоматолозите в България. В закона е записано, че Съюзът на стоматолозите в България преговаря с Националната здравноосигурителна каса и там ясно са изброени трите страни. Извинявайте, че ви поправям, но аз съм от самото начало в този закон в задължителното здравно осигуряване.
Отново достигнахме до едно нещо – бюджета. Бюджетът не стига, но тук не е проблемът каса – да съюза. И касата и двата съюза са изправени пред едни и същи обстоятелства, но от различни страни. Недостига на бюджета се отразява. Отразява се на всички. Не зная защо се визира само лекарския труд. Трябва ясно и точно да се визира и стоматологичния труд. От декларацията,к която имате пред вас виждате как през годините Народното събрание разглежда бюджета за стоматологична помощ. От 9 на сто от общия бюджет достигнахме до 4 на сто.
Съюзът на стоматолозите в България преговаря с Националната здравноосигурителна каса. Тези преговори са пред финализиране по простата причина, че ние имаме нормативен документ наречен Устав и в определен срок да изпратим проекта за Национален рамков договор 2007 година в частта, отнасяща се за стоматологията. В този позитивен момент, когато ние преговаряме с касата, пред нас застанаха Преходните и заключителните разпоредби на бюджета на нова здравноосигурителна каса, точка 11, където има буквално одържавяване на преговорния процес. Виждаме въвеждането на инструкцията за виновност на изпълнителите в точка 13. Извинявайте, но ми омръзнаха тези проценти 10 на сто, 15 на сто, 25 на сто. Това ли е стимулът за изпълнителите на стоматологична помощ?
Уважаеми дами и господа, дайте възможност на съсловията да довършат преговорния процес независимо по начина, по който протича. Този преговорен процес винаги е бил конфликтен. Не мислете, че с презумпцията ще перифразирам думите „Има съюз, има проблем. Няма съюз, няма проблем” ще се решат проблемите на задължителното здравно осигуряване.
Искам да ви кажа, че няма да се решат проблемите. Напротив, ще се задълбочат. Искам да подчертая, че ако политиците и управляващите не се бяха вслушали в това, което преди година Съюза на стоматолозите в България предложи, сега 8 хиляди зъболекари щяха да стоят пред Народното събрание, защото те са на свободния пазар. Ще помоля и четвъртата власт Министерството на финансите, извинявайте, че така ви определям, но вие сте точно това, да се вслуша във всички нас. Управляващата коалиция много лесно може да гласува този бюджет. Много лесно управляващата коалиция може да развали една философия, която наистина е философия. Тази философия тепърва ще се абгрейдва. В Германия касата е мъртва. В Чехия касата е обявена във фалит. Това е една философия,която се нуждае основно от финансово подпомагане. Какво ще стане с лекарите и стоматолозите. Това е бюджетът, но къде отиде Националната здравноосигурителна каса? Знаете ли че стоматолозите заминават за Великобритания. Те получават до 100 хиляди паунда годишна заплата. Свършвам с това, че си губим националното богатство.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги много неща се казаха, но преди да преминем към гласуване, не ви ли прави впечатление, че ние говорихме само по процедурите. Ние изобщо не говорихме за другия голям проблем, какво отразяват заложените цифри. Каква е политиката? Каква е заболеваемостта? Какво ще постигнем с това. Ще задам още един въпрос миналата година имаше промяна на финансирането от един източник. Ако не се беше подписал рамковият договор наистина щеше да има затруднения. Какво пречи сега да се използва закона и да остане стария докато приемат закон и да го направят такъв какъвто трябва да бъде. Може да запишете, че това не е НЗОК, а разплащателна агенция към Министерството на финансите по въпросите за здравеопазването. Това ще стане.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Става въпрос за пари.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Не сте ли на ясно, че Българският лекарски съюз няма да подпише договор с тези пари.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Тук става въпрос за едно договаряне. Става въпрос за налагане на една обща политика от държава, каса и изпълнители. За това става въпрос. В това е голямата философия.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Зная, че проблемът е в парите.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Не е само проблема в парите, защото никой не може да каже от къде да се вземат повече пари. Тогава навлизаме в тезата на доцент Щерев, но това не е работа на Българския лекарски съюз и касата. Ние никой не обвиняваме. Необходимо е каква политика на здравеопазване ще се проведе с тези пари. Какви са приоритетите и дали ще се постигнат тези приоритети. Това не е маловажен въпрос. Винаги говорим, че болничната помощ е най-скъпа, но какво правим за да променим тази помощ? Ще ви кажа, че е много лесно, като намалим регулаторните стандарти и не дадем възможност на общопрактикуващия лекар да изпраща към специалист, това са дейности и държавата плаща повече. Ние говорим само за процедури. В това е проблемът.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Господин председател, вие сте прав, но ако ние приемем на първо четене този законопроект вижда се, че в параграф 11, точка 11 ние бихме предвидили възможността, ако не се постигне съгласие до 15 декември да важи предходния рамков договор.
Управителният съвет на НЗОК, да определи обем, цени и методика за заплащане на нови медико диагностични дейности. За останалите да важи предходния рамков договор. Има залегнали предложения, които представляват светлина в тунела. Благодаря ви.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Съгласен съм, прав сте.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги отново ще повторя една теза и Борислав Великов много разумно предложи да дадем още един шанс да отложим гласуването на бюджета. Руденко Йорданов и Петър Мръцков, всички разбират, че става въпрос за пари. Ако не могат да се намерят парите се върви към едно политическо решение, което го има в управляващото мнозинство. Гласува се, но ще бъде с цената на смачкване на договорното начало и опит за смачкване на лекарите. Те няма да останат безучастни. Такава е моята прогноза. Оттам нататък ще се появи социално напрежение. Няма защо да си губим времето и да се убеждаваме за неща, които са ясни на всички. Ако смятаме да изпълним едно политическо решение, което според мен е погрешно, не може проблемите на здравеопазването да се отлагат. Ако някой е взел решение, че сега ще преценим и в края на 2007 година ще решим какво да правим, според мен това е погрешно решение. Ако се настоява да се поддържа това решение тогава няма защо да дискутираме. Ще вървим по пътя, който е предначертан. Приемат се измененията на Закона за здравното осигуряване. Касата и министерството действат като съответен регулатор. Оттам чакаме ответните реакции на Българския лекарски съюз и евентуално на пациентите. Може да няма никакви реакции.
Предлагам да гласуваме отлагане на решението.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Това предложение беше гласувано.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Предлагам да гласуваме, за да не си губим времето.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Казвам на господин Кумчев, че нещата не са толкова прости, но ще гласуваме.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Моята процедура допълва идеята да проведем гласуване с онова, което предложих ние да бъдем водеща комисия в частта работа по текстовете към закона, които имат отношение към договорното начало и към правомощията на касата. Решение, което да бъде предложено на председателя на Народното събрание.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Това може да се предложи, но не може да се вземе решение.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Предлагам с решението да се обърнем.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Приехме го като ангажимент. Приемаме да се обърнем и да поискаме в частта за не финансовите параметри, които променят Закона за здравното осигуряване да бъдем най-малко съучастници, защото не може основният ни закон да се приема от друга комисия. Не говорим за финансовите параметри.
Моля, който е съгласен с бюджета на НЗОК за 2007 година, да гласува?
- „За” – 11.
- „Против” – 5.
- „Въздържали се” – 2.
Приема се.
Колеги, в петък и събота ще проведем извънредно заседание във Велинград, в станцията на Министерството на здравеопазване. Има две възможности да се тръгне по-рано в петък, да се проведе едно заседание и второ заседание да се проведе в събота сутринта.
Второто предложение е да се проведе заседание в събота през целия ден. В неделя всички народни представители да могат да се приберат.
Благодаря за участието. Закривам заседанието на комисията.

(Заседанието завърши в 19,45 часа)




ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/доц.Борислав Китов/