П Р О Т О К О Л
№ 5

Днес, 15 септември 2005 г. от 15,00 часа се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазване към Четиридесетото народно събрание.

---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

Комисия по здравеопазване
Стенографски запис


П Р О Т О К О Л
№ 5

Днес, 15 септември 2005 г. от 15,00 часа се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазване към Четиридесетото народно събрание. Заседанието се проведе под ръководството на председателя на комисията – доц. Борислав Китов при следния

ДНЕВЕН РЕД:


1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, № 502.01-17, внесен от Министерския съвет на 10 август 2005 г. – второ четене на отложените текстове.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 550-01-40, внесен от Христина Христова и група народни представители на 31 август 2005 г. – първо четене..
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 550-01-43, внесен от Антония Стефанова Първанова и Тодор Михайлов Кумчев на 7 септември 2005 г. – първо четене.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 550-01-48, внесен от Борислав Димитров Китов на 14 септември 2005 г. – първо четене.



Към протокола се прилага списък на присъствалите народни представители и гости.


* * *

ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги откривам заседанието на Комисията по здравеопазване. Имаме необходимият кворум. Ще помоля да се запази тишина, защото имаме много важна работа.
Предлагам на вашето внимание следния дневен ред:

1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, № 502.01-17, внесен от Министерския съвет на 10 август 2005 г. – второ четене на отложените текстове.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 550-01-40, внесен от Христина Христова и група народни представители на 31 август 2005 г. – първо четене..
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 550-01-43, внесен от Антония Стефанова Първанова и Тодор Михайлов Кумчев на 7 септември 2005 г. – първо четене.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 550-01-48, внесен от Борислав Димитров Китов на 14 септември 2005 г. – първо четене.

Уважаеми колеги, по първа точка ще разгледаме отложеният параграф 6, за който решихме да се поиска становището на Министерството на образованието и науката, Министерството на здравеопазването, Министерството на правосъдието, Министерството на вътрешните работи, Министерството на труда и социалната политика и Министерството на финансите. Всяко едно предложение трябва да има финансова обосновка.
Предлагам да се запознаем със становищата на съответните министерства. Има ли представители на Министерството на образованието и науката.
Не виждам представители. Ще помоля на кратко да бъде прочетено становището.
РОСИЦА ДЕРВИШЕВА: Становище на Министерството на образованието и науката. По повод разглеждането на отложените текстове на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите № 502-01-17, внесен на 10 август от Министерски съвет, по параграфите 6 и параграф 7.
Предвид необходимостта от еднакъв подход при решаване на проблемите за борба със злоупотребата и разпространението на наркотичните вещества както и за провеждане на единна държавна политика за превенция по отношение на големите и малките общини, подкрепяме предложението, направено от народния представител Тодор Кумчев, с което се дава възможност на общинските съвети да вземат решение за създаване на общински съвети по наркотични вещества.
Считаме за целесъобразно съществуването на такава правна възможност с оглед преценката на конкретните условия и наличието на реална опасност за населението в съответната община. Същевременно не смятаме, че съществуването на общински съвети по наркотичните вещества и в по-малките общини, би затруднило координацията и взаимодействието им с Националния съвет по наркотичните вещества.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Съжалявам, че няма представител на Министерството на образованието, но това е едно формално становище. Не трябва да се прави така по един толкова важен проблем. Преди малко видях, че тук присъства и заместник-министъра на здравеопазването доктор Валери Цеков.
Доктор Цеков, бихте ли ни запознали със становището на Министерството на здравеопазването по предлагания текст на доктор Кумчев и госпожа Любчева във връзка с искането за областни комисии по наркотични вещества.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Уважаеми господин председател. Доколкото разбирам без да съм разговарял с вносителите, идея на тяхното предложение е т.нар. общински съвети по наркотични вещества да се развият в една вертикална структура. Т.е. да има общински съвети и съвет на областно равнище. В тази връзка и в нашето становище е подчертано с предложение за редакция. Ние предлагаме, тъй като на този етап се оказва, че няма да има готовност в бюджета за следващата година да бъдат заделени средствата, които се изискват по закон за издръжката на тези общински съвети. Знаете, че всички общини в България са почти 300.
Предлагаме на този етап да се пристъпи към създаването на областни съвети по наркотични вещества, в които да има представители. Нещо, което може да се уреди в Правилника за прилагане на закона. Може да има представители на областната управа и на всичките общини в състава на съответната област. Самият областен съвет да бъде към общината, която е областен център. От Министерството на финансите разбрах, че за тази структура ще има средства, които да бъдат приведени през съответния общински бюджет за всички 28 областни центрове в страната. Същевременно разширявайки състава на този областен съвет в него ще могат да бъдат изпратени представители на всички общини в съответната област. Всяка община да знае какви проблеми ще се обсъждат в областния съвет и да представя своите проблеми там. В този смисъл е и текста, който предлагаме като редакция, ако се приеме от уважаемата комисия. Благодаря ви.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Има ли представители на Министерството на труда и социалната политика.
Вашето становище също в голяма степен е формално.
ИВЕЛИНА ВЕЛЕВА: Нашето становище беше изпратено официално и в него принципно се изразява позицията на министъра на труда и социалната политика по отложените параграфи.
Считаме, че следва да се подкрепи проекта на вносителя, тъй като това ще доведе до реална децентрализация в областта на превенцията и борбата с наркоманиите.
Според нас, създаването на областни съвети ще утежнят институционалната структура в тази сфера.
БОРИСЛАВ КИТОВ: Благодаря ви.
Ще помоля колегите от Министерството на финансите да изразят своето становище.
МАРИЯНА ЧАУШЕВА: Уважаеми доцент Китов, уважаеми дами и господа депутати. Първото предложение на вносителя е на Министерския съвет. Считаме, че досегашната практика е целесъобразна. Съществуващите общински съвети по наркотични вещества развиват разнообразна дейност по превенция на наркоманията.
С второто предложение е на народния представител Тодор Кумчев, се предлага нов текст на алинея 1, член 15, съгласно който се създават общински съвети по наркотични вещества по предложение на кмета на общината и след решение на общинския съвет. На практика това означава изграждането на такива съвети към всички общини, а не само при тези, които са областни градове, както е в момента.
Народният представител предлага създаването на областни съвети по наркотични вещества като консултативен и координиращ орган. Предвижда се областният съвет да е колективен орган с председател заместник-областен управител и членове председателите на общинските съвети по наркотичните вещества от областта. Функциите на секретар на областния съвет ще бъдат възложени на служител от областната администрация.
Следва да се има предвид, че със Закона за държавния бюджет на Републики България за 2005 година са разчетени средства в общините и областни центрове в размер на 468 800 лева. За прилагането на предложения текст ще бъдат необходими около 4788,5 хиляди лева, в които не са разчетени средства за допълнително възнаграждение за съвместяване на дейността на секретаря на съвета. Това означава увеличение с повече от 10 пъти.
Според нас, предложението за въвеждане на двустепенна система на управление на държавната политика срещу злоупотребата с наркотични вещества е въпрос на целесъобразност и решаващо следва да бъде конкретното становище на Министерството на здравеопазването към което е и Националния съвет по наркотични вещества. От финансова гледна точка считаме за по-разумно приемането на първото предложение с вносител Министерски съвет, при който вариант няма да са необходими допълнителни средства.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Благодаря ви. Присъства ли представител на Министерството на правосъдието.
ВЕРА НИКОЛОВА: Министерство на правосъдието поддържа текстовете по параграф 6 и 7 на проектозакона предложени от вносителя поради следните съображения. Общинските съвети по наркотични вещества са създадени през 2003 година в общините на областните административни центрове. Една част от тях са изградени и функционират успешно. Дейността им е регламентирана в Правилника за организация и дейността на Националния съвет по наркотични вещества.
Освен в закона мястото на общинските съвети е определено в Националната стратегия за борба с наркотиците 2003 – 2008 година и Плана за действие към него.
Предложението на народния представител Тодор Кумчев за създаване на областни центрове по наркотични вещества като консултативен и координиращ орган, според нас е излишна структура, която дублира функциите на Националния съвет по наркотични вещества.
Известно е, че изградените общински съвети в страната координират и осъществяват дейността си в тясно взаимодействие с Националния съвет по наркотичните вещества и периодично пред този орган отчитат извършената работа.
В този смисъл предложените областни съвети се очертават като междинно звено което според нас е неоправдано. Новосъздадената алинея 4 на член 15 дава възможност да се създават общински съвети по наркотични вещества и в други общини извън тези в областните центрове. Следователно броят на общинските съвети е неограничен. Създаването им би следвало да е подчинено на реална необходимост от наличието на такава структура. Поради това считаме, че не във всички общини следва да се създават общински съвети по наркотични вещества, а само там където е необходимо.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Благодаря ви. Ще помоля и представителите на Министерството на икономиката да изразят своето становище.
ЛЪЧЕЗАР БОРИСОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа членове на комисията. Становището на Министерството на икономиката и енергетиката по повдигнатия въпрос изцяло е, че ние поддържаме това, което каза заместник-министъра на здравеопазването. Присъединяваме се към тях, тъй като действително и от икономическа гледна точка, но и от функционална много е изгодно направеното предложение. Благодаря ви.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Давам думата на представителя на Министерството на вътрешните работи.
Има ли представител? Няма.
РОСИЦА ДЕРВИШЕВА: Във връзка с писмото, което получихме за разглеждане в комисията на текстове по изменение и допълнение на Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите и внесените предложения от господин Тодор Кумчев, Министерството на вътрешните работи изразява следното становище по проекта. Преди внасянето му за одобряване на заседание на Министерския съвет по време на извършване на съгласувателна процедура по член 58 от Устройствения правилник на Министерския съвет и неговата администрация, Министерството на вътрешните работи не е изразявало бележки във връзка с предложението и предложените от вносителя Министерството на икономиката предложения в изменение на член 15, с което може да се приеме, че ги подкрепяме принципно. В мотивите към законопроектът е посочен, че се нанасят промени в член 15, касаещи статута на Съветите по наркотични вещества на общинско равнище, които се създават от Националния съвет по наркотични вещества. Променя се принципа на създаването им. Предлага се същия да се формира в областните центрове с цел облекчаване, координацията и взаимодействието с националния съвет, както и тяхното финансиране.
Приложена и одобрена е финансова обосновка от министъра на финансите на проекта на Решение на Министерския съвет. Проектът на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите не изисква и не налага ползване на допълнителни средства от държавния бюджет. Правителственият законопроект за изменение и допълнение предлага решение в областта на институционалното изграждане съответстващо на реалната обстановка в страната и съобразно с ограничените финансови ресурсни възможности на бюджета.
По отношение на направената статистика по данни на оперативната полицейска статистика. Показват, че наркоразпространението, употребата и злоупотребата са наркотични вещества и са констатирани от единадесет до петнадесет средно големи градове с население над 50 хиляди души, които същевременно са и областни центрове.
От гледна точка на трафика на наркотици, международен и вътрешен, тези градове отново имат ключова роля като преразпределителни пунктове за по-малките населени места. Към настоящият момент преобладаващият брой от малките общини в България не са засегнати от проблема на наркотиците. Изключения се откриват само в общини с развита туристическа индустрия или такива разположение по протежение на международните пътища. Като отчита реалностите и необходимостта от съобразяване с условията, проектът на Министерския съвет не остава без внимание изключенията. В него се предвижда изграждане на общински съвети и общини и в общини различни от тези чиито административни центрове са и областни центрове. Чрез разпоредбата на член 15, алинея 3 се дава израз на ангажираността на правителството. Осигуряване на средства за финансиране и на програми за превенция и за употреба на наркотици и борба с наркопрестъпността в най-силно засегнатите населени места.
Според нас, това е правилно и икономически обоснован подход. Законопроектът на народния представител Тодор Кумчев не е придружен от мотиви за целесъобразността на предлагания от него принцип на създаване на Съвети по наркотичните вещества и разчет относно финансиране на дейността им. Ориентиран е към изграждане на система от местни съвети по наркотични вещества при формално съобразявани с административно териториалното деление на страната на 262 общини и 28 области. Ако се приеме ще се приеме ще доведе до създаване на всеобхватна, но по-малко ефективна организационна структура.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Господин министър искате ли думата? Ние чухме от заместник-министър Цеков становището. Заповядайте.
РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Нашето становище е съгласувано със заместник-министър доктор Валери Цеков. Ако има въпроси към мен с удоволствие ще отговоря.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Благодаря ви господин Гайдарски. Предлагам да се обърнем и към колегите, които са вносители. Ще помоля, да изкажат своето мнение. Проведохме дълги дебати по този въпрос.
ТОДОР КУМЧЕВ: Уважаеми господин председател, господа министри, уважаеми колеги народни представители, госпожи и господа гости.
Най-напред искам да благодаря за това, че почти светкавично всички министерства реагираха на този проблем, който е проблем на съвременния свят, а именно контрола върху наркотичните вещества и прекурсорите.
Искам да кажа само няколко думи и какво се цели с това предложение.
Ние създаваме необходимата субординация за реализиране на държавната политика и контрол. Създаваме и условия за регионализация на политиката по разпространението и употребата на наркотичните вещества. Това, което се каза и в становището на министъра на вътрешните работи. Създава се възможност за съществуване на общински съвети по наркотични вещества при координираща роля на областен съвет и орган, който няма да позволява създаването на излишни общински съвети, където не са необходими в действителност. Създава се равнопоставеност между общините. Правилно се разпределят задачите на общините и областите. Създават се условия за реално участие на представители на Районна дирекция на вътрешните работи, на съда, на прокуратурата и на митниците, които са подчинени не на господин кмета на една община, а са в пряка зависимост на областния управител. Областният съвет не е излишно звено. Това е координиращият орган и по принципите на децентрализацията. Напълно съответства на европейските практики за децентрализацията на дейности. Връзката национален съвет – общински съвет не може да бъде най-ефективна в днешно време и в днешното териториално разпределение поради отдалеченост, непознаване на региона и спецификата му. С народния представител госпожа Любчева напълно сме съгласни със становището на Министерството на здравеопазването, че това което е необходимо да се уточни в детайли и като дейности може да бъде направено в Правилника за дейността на Националния съвет по наркотични вещества. Благодаря за вниманието.
ЛЮБЧЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри и представители на министерствата. Считам, че трябва да сме благодарни и задължени на всички, които взеха участие в тази дискусия, която показва важността на проблема и необходимостта да се търси решение. В този смисъл искам да кажа, че нашето предложение беше направено с оглед да се направи добрата субординация без да се утежнява финансово ни най-малко държавата, тъй като нашето разбиране и презумпция вложена в областните съвети и те да не се финансират, а да изпълняват само координираща роля по отношение на общинските съвети, които ще бъдат създадени по места. Мотивът ни беше, че кметовете на общини не могат и няма как да разпореждат на представители на РДВР, митници и други държавни структури, които са на разположение в областните центрове. От тази гледна точка областните съвети могат да изиграят много важна роля по координиране и регионализиране на тази политика. Както беше отбелязано в едно от становищата има общини, които не са областни центрове, но стоят на пътя на трафика на наркотични вещества. В този смисъл ние приемаме становището на Министерството на здравеопазването.
Считаме, че в изрични текстове трябва да бъде до изчислено или детайлизирано участието на държавни структури в тези общински съвети, които ще бъдат създадени към областните центрове. Сегашният текст на вносителите е безкрайно неясен. Не създава усещането, че това са областни центрове. Това са общински центрове.
Според мен, още веднъж трябва да се осмисли възможността да не се лишава от държавна подкрепа и други по-малки общини, които ще създадат по необходимост, а не по собствено желание без това да е мотивирано или да е необходимо, тъй като на всички нива във всички европейски страни в момента превенцията е нещо, което наистина определя най-важната част от политиката в това отношение. На едно от последните съвещания в Брюксел по отношение на европейската политика по наркотични вещества председателя на комисията към Европейския съюз по социална политика каза, има три ключови думи за работа в борбата с разпространение и употреба на наркотични вещества – превенция, превенция, превенция. Това беше мотивът да направим предложението да не бъдат лишени и равнопоставени и по-малките общини. Те също да могат да ползват държавна субсидия. Размерът на тази държавна субсидия ще се определя в зависимост от финансовите възможности с делегирането на съответните дейности по време когато се прави бюджет на всяка община и на държавата. Разбира се, без да претендираме да променяме с тези текстове бюджета на Република България за 2005 година. Благодаря ви.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Уважаеми колеги, чухте становищата на всички министерства. От изявлението на вносителите останах с впечатление, че от една страна се приема това, което предлага Министерството на здравеопазването.
От друга страна госпожа Любчева настоява за възможност и останалите общини също да получат субсидия. От Министерството на финансите казват, каква ще бъде разликата, ако се бюджетират, защото освен превенция, превенция, превенция, мога да ви кажа пари, пари, пари. Това е необходимо за всяко едно добро дело.
Предлагам, да не започваме отново дискусията. Освен ако, някой не пожелае на базата на становищата на министерствата да вземе отношение и да преминем към гласуване.
Обръщам се към вносителите и министерството. Вашето предложение е общинските центрове да се трансформират в областни центрове или да се изградят на областно ниво. Това не става ясно от вашето предложение.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Господин председател, позволете ми да прочета дословно текста, който се осмеляваме да предложим на вниманието на уважаемата комисия. Текстът е следният: Член 15, алинея 1. “Създават се областни съвети по наркотични вещества в общините, чиито административни центрове са административни центрове на области. Организацията и дейността на съветите се определя с Правилника за организацията и дейността на Националния съвет по наркотичните вещества”. Идеята е тези областни съвети да бъдат структурна част от общината, която е център на областта, за да може да се улесни пътя на финансирането на тяхната дейност от държавния бюджет както е записано в алинея 3, член 15.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Господин Цеков, аз се извинявам, но в мотивите е записано: “По наше мнение така ще се запази съществуващата до момента структура и дейност на общинските съвети по наркотичните вещества по места, като едновременно с това ще се утвърди ролята на тези съвети на областно равнище”.
Съществуващите в областни съвети ли ще прераснат или се създава друга структура.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Предават се областни функции.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Остават същите и се предават областни функции. Благодаря за уточнението.
РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Не става въпрос всички общински центрове да станат областни. Става въпрос, че общината, която е в областта изпълнява тези функции. Вие знаете колко са общините в цялата страна.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Мисля, че на предишното заседание проведохме достатъчно обстойна дискусия и се оформиха две становища.
Едното становище е на вносителите, на Министерството на здравеопазването.
Другото становище е на колегите доцент Кумчев и колежката народен представител. Идеята е една и съща. Да се стигне до подобряване на разпространението, приложението и т.н. с дрогата. От самата дискусия още повече сега виждаме и от становищата на различните ведомства, че подкрепата на законопроекта на вносителя е нещо, което би трябвало да направим. Защото още на предишното заседание при обсъжданията се прокраднаха точно тези съмнения, че ние създаваме допълнителни структури с допълнително финансиране. Знаем много добре, че в никакъв случай допълнителните комисии и финансиране не решават един проблем. В този смисъл, след като проведохме тази дискусия и изслушахме всички становища на повече от седем, осем ведомства искам да направя процедурно предложение. Сигурен съм, че народните представители са оформили своята позиция “за” или “против” дадените законопроекти. Предлагам да преминем към гласуване. Благодаря ви.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Приемам предложението. Мисля, че не е необходимо да гласуваме процедурното предложение.
Колеги, до колкото разбирам вносителите приемат направеното предложение от Министерството на здравеопазването за алинея 1.
ЛЮБЕНОВА: Много благодаря на всички, че не се възпротивихте да взема отношение. Председател съм на общинския съвет по наркотични вещества в Благоевград. Национален координатор съм на общинските съвети по наркотични вещества за цялата страна. Съжалявам, че до този момент изобщо нямах представа, че ще се разглежда този въпрос и то точно по този начин в Комисията по здравеопазване.
Искам да кажа нашето становище, в краткото време, което успях да събера мнението на колегите в страната. Общинските съвети се избират от общинския съвет на всяка община и те не могат да изберат областен съвет. Такъв не може да бъде гласуван. Така както е записано в Националната стратегия 28-те общински съвети в бившите и настоящи областни центрове, би трябвало да се запазят със сегашния статут. Благодаря на Министерството на финансите, което много точно и поради дългата ни кореспонденция от миналата година, знаят за какво става въпрос. За страната е удачно да продължи по този път така както е записано и от нашите консултанти, които бяха от Англия и с които сме се срещали за изработването както на националната стратегия. Нашите предложения бяха записани в Националната стратегия.
Ще ви помоля много сериозно да погледнете на въпроса. Превенция и такава сериозна дейност каквато е заложена да извършим и извършваме въпреки минималното финансиране трябва да бъде локализирана за общината. Неколкократно сме искали от областния управител на Благоевград да ни събира и да има една координираща функция. Нищо не пречеше да имаме взаимодействия. Това би могло да се получи. Не вярвам, че по Закона за местното самоуправление и това, което е предоставено на общините,че би могло да стане точно така и да има една нормална дейност. В страната има колеги, които работят от 2001 година. Тук присъства и доктор Колчаков, който много добре знае и при тях как се работи. Поради финансирането и това, че дейността е сериозна всички преминахме през обучения. Връзката ни с Националния съвет по наркотични вещества и секретариата е много сериозна. Никога не е прекъсвала.
Ще помоля да подкрепите законопроектът. Искам само да ви припомня три неща. От 1 март трябваше да заработят превантивно информационните центрове към общинските съвети. От септември трябваше да влязат програмите за работа с родители и потърпевши.
Благодаря ви.
РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Уважаема госпожо, имате ли нещо против като общински председател в Съвета по наркотични вещества са субкоординирате дейността на всички общини в рамките на вашия изключително интересен и в това отношение Благоевградски окръг? След като финансирането е едно и също какво ви безпокои. Защо трябва да ви безпокои точно това, че вие ставате координиращ орган на общините в региона на една особено деликатна, в контекста на въпроса, който разглеждаме Благоевградски окръг.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Доктор Любенова, много ясно е записано следното. В посочените член 15, общински съвети по наркотични вещества получават наименованието областни съвети доколкото същите се базират в областните центрове на страната. Дават се повече права за координация. Същото остава, но вместо общински съвет, стават областни защото Благоевград е областен град. След това получавате от Националния център права да правите известни координации.
ТОДОР КУМЧЕВ: Оттегляме директно нашето предложение и приемаме това, което Министерството на здравеопазването предлага за гласуване днес. Благодаря ви.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Гласуваме параграф 6, с поправката, която е направена от предложението на Министерския съвет. Ще прочета текстът:
“Член 15, алинея 1. Създават се областни съвети по наркотичните вещества в общините чиито административни центрове са административни центрове на област. Организацията и дейността на съветите се определя с Правилника за организацията и дейността на Националния съвет по наркотичните вещества”.
Моля, който е съгласен с текста да гласува?
- “За” – 16.
- “Против” – Няма.
- “Въздържали се” – 1.
Приема се.
Уважаеми колеги, Министерството на труда и социалната политика счита, че има известен проблем в терминологията. В параграф 38, понятието “заведение за социални услуги” не съответства на възприетата терминология след последните изменения и допълнения в Закона за социалното подпомагане.
Искам този текст да бъде прегласуван.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Ще ви прочета един текст, който е съгласуван с Министерството на труда и социалната политика. Този текст ще отрази измененията в Закона за социалното подпомагане. Текстът е следният: “В параграф 38, за член 89, алинея 3, точка 1, се изменя така.
Първо, от институциите и лицата по член 18, от Закона за социалното подпомагане”. По този начин ние смятаме, че се уеднаквяват виждания на промените в Закона за социалното подпомагане.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Ще помоля още веднъж да се гласува?
В параграф 38, алинея 3, точка 1 се изменя “От институциите и лицата по член 18, от Закона за социалното подпомагане”.
Моля, който е съгласен, да гласува?
- “За” – 16.
- “Против” – Няма.
- “Въздържали се” – Няма.
Приема се.
Колеги освен параграф 6, отложихме и параграф 7. Благодаря на доктор Дервишева. Ще помоля да се прочете параграф 7, за да се гласува.
РОСИЦА ДЕРВИШЕВА: Параграф 7, член 15-а, алинея 1. Националният съвет по наркотични вещества координира и контролира дейността на съветите по наркотични вещества по член 15, алинея 1. Алинея 2. В края на всяка година съветите по член 15, алинея 1 отчитат дейността си пред Националния съвет по наркотични вещества”.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Мисля, че тук текстовете са синхронизирани.
Моля, който е съгласен да гласува?
- “За” – 17.
- “Против” – Няма.
- “Въздържали се” – Няма.
Приема се Законът за наркотични вещества.
Преминаваме към втора точка от дневния ред.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето, внесен от Христина Христова и група народни представители.
Уважаеми колеги на миналото заседание на комисията бяха проведени близо два часови дебати по този въпрос. Тогава беше решено, да поканим и уважаемите министри на европейската интеграция госпожа Меглена Кунева, министъра на здравеопазването господин Радослав Гайдарски и министъра на образованието и науката. Тук присъства заместник-министър на образованието и науката.
В последствие беше направено едно много задълбочено разискване в Министерството на труда и социалната политика, на която благодаря за организацията. В следствие, на което се изчистиха някои от въпросите. Има три законопроекта. Законопроектът, който си позволих да внеса преди два дни е проект, който е синхронизиран с Министерството на здравеопазването. Той е на базата на резултата от срещата в Министерството на труда и социалната политика. В по-голяма степен се опитва да изчисти част от поставените въпроси.
Позволете ми с няколко думи да го представя като вносител.
Уважаеми колеги, въвежда се терминологията “Професионално направление здравни грижи” така както се изисква в договореностите с Европейския съюз, в което се включват както асоциираните медицински специалисти, така и медицинските сестри и акушерките. Безспорно е, че изискванията медицинските сестри и акушерките да бъдат “бакалаври” е нещо, от което не може да се избяга нито може да се допусне двойнственост. Веднъж да са специалисти и втори път да бъдат бакалаври. За това безспорно се потърси решение да придобиват тази степен във факултети по здравни грижи. Ако желаят да се направи от Висшите медицински училища. Това беше съгласувано и с професор Овчаров, като председател на съвета на ректорите или в медицинските факултети като отделна специалност или като възможност някои от тези медицински университети да създадат филиали, така както беше първоначално договорено.
Разбира се, ние на базата на обсъждането, че ако задължим всички колежи да се преобразуват във факултети или филиали ще се създаде затруднение на девет от колежите. Някои няма да могат изобщо да се преобразуват. Проектозаконът се опитва да отговори и на два много важни въпроса. Може ли всички специалисти, които се обучават сега в колежите да стават бакалаври. Това няма ли да даде възможност на бакалавъра помощник фармацевт след това автоматично да продължи в магистър фармацевт? По този начин да заобиколи закона. Същото е отнася и за зъботехниците, които ако бъдат бакалаври след това много лесно могат да продължат в магистратура. Ще се заобиколи по един начин Закона за висшето образование. Така или иначе, на базата на многото дебати е възможно в един хубав момент в бъдеще това да стане и колежите да се преобразуват. На този етап те остават като поемат всички останали специалисти без медицинските сестри и акушерките.
Относно въпросът какво става с тези, които учат сега? Безспорно е, че трябва да им се даде право автоматически да продължат за бакалаври без да полагат изпити. Третият въпрос, който възникна е какво става с тези, които вече са завършили. Приема се становището, че на базата на определен трудов стаж от няколко години министъра на здравеопазването да може да издава удостоверение съвместно със съсловната организация, която да приравнява тяхното образование на бакалавърската степен. Това няма да може да даде възможност да бъдат равнозначна бакалавърска степен в Европа. На този етап на тези хора се дава възможност образованието да се приравни в България и дан е загубят. Това са нещата, на които този сборен законопроект внесен от мен, разбира се в по-голямата част съгласуван с Министерството на здравеопазването, е да реши както въпросите свързани с европейската интеграция, така и другите въпроси, които бяха поставени. Разбира се, ако госпожа Христова иска да изложи своето становище. Законопроектът, внесен от колегите доцент Кумчев и доктор Първанова е консенсусен. Разбира ще ви дам думата да го представите.
ХРИСТИНА ХРИСТОВА: Ясно е, че така се усложняват нещата в областта на регулираните професии където ние трябва да хармонизираме много бързо. Това е по глава втора за свободно движение на хора и се отнася до изключително много важни права на българските медицински специалисти. Дава възможности да се появят на европейския пазар на труда. Ние трябва да направим всичко необходимо.
Законопроектът, който внесохме заедно с госпожа Арсенова, господин Костурски и госпожа Татяна Дончева беше от тези законопроекти, които попаднаха в едно време, в което още не бяха създадени комисиите. Имаше само две временни комисии и трябваше да се предвижват напред нещата. Не успях да присъствам на предишното заседание на комисията. Съжалявам, че и другите колеги не са присъствали.
Мисля, че при тази ситуация този законопроект, който внасям с колегите народни представители е плод на труда, на екипите на Министерството на образованието и науката, Министерството на здравеопазването и съгласуван с работна група две “Свободно движение на хора”. Другият законопроект, който вие сега цитирахте всъщност допълва някои неща. Много неща липсват, които ние сме длъжни да приведем в съответствие и са заложени в този законопроект. При това положение мисля, че е добре да бъде подкрепен и законопроекта, който внасям с колегите народни представители, за да има пълнота и след това да се прецизира на второ четене в комисията.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Това е така. Става въпрос само за два текста от вашия законопроект. По останалите няма спор. Бъдете сигурна, че той ще бъде приет, за да може след това да се изготви общия законопроект. Ставаше въпрос за професиите медицинска сестра и акушерка. По останалите текстове нямаме спорни въпроси.
ХРИСТИНА ХРИСТОВА: Поздравявам ви, че така бързо сте успели да направите тези текстове, след допълнително съгласуване с екипите на министерствата.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Заповядайте госпожо Кунева.
МЕГЛЕНА КУНЕВА: Благодаря ви, но това е специализирана комисия. Обичам да слушам докторите.
РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Разбирам безпокойството на госпожа Христина Христова. Тук не става въпрос за внасяне на нов закон. Това е само корекция в тази част, която действително създаваше една неяснота по някои от точките в този законопроект.
Съгласни сме с всичко, което каза доцент Китов. Поддържаме това становище. Има още нещо. Освен степента “бакалавър” за медицински сестри и акушерки, остава една неяснота. По член 175, алинея 2 не дава възможност на останалите специалисти от професионалното направление “Здравни грижи” да придобиват същата степен “бакалавър”. Това са около седем, осем специалности, като се започне от зъботехниците и рентгеновите лаборанти. Срокът за обучение е еднакъв с този на сестрите и акушерките.
Исках днес да получа една справка, за да видя колко са хората. Необходимо е да се знае, че тук става въпрос за една огромна група. Може би са четири или пет хиляди човека. Става въпрос за бакалавър на акушерки и сестри. Ще видите колко други специалности остават висящи. Това са хора, които при влизането ни в Европейския съюз ще останат в пространството и няма да могат да бъдат приети в онази общност, към която се стремим. Въпросът е следният има ли възможност при тях? В Европейската общност има такава практика. За тези, които са работили повече от три години да се признае правото на правоспособност да работят без да придобиват званието “бакалавър”, но да имат правото да работят като такива. Цифрите са следните: 4530 човека. За тях става въпрос.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: На заседанието, което се проведе в Министерството на труда и социалната политика този въпрос беше много внимателно обсъден.
Първо, едно учебно заведение за да издаде титлата “бакалавър” трябва да е университет. Ако ние искаме в момента всички останали да могат да бъдат бакалаври колежите трябва да ги направим университет. Това е абсурдно.
Второ, стана ясно от представителите на Министерството на европейската интеграция, че изискванията са за медицински сестри и акушерки. За останалите няма изисквания.
Съсловната организация на денталните лекари и фармацевтите категорично считат, че помощник фармацевтите и зъботехниците не трябва да получават бакалавърски права, защото получаването на бакалавърски права до голяма степен открива възможност да продължат с магистърска степен, което заобикаля Закона за висшето образование за придобиването на тези магистърски степени.
РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Не става въпрос до добият степен “бакалавър”. Става въпрос за изравняване на техните възможности за придобиване на професионална специалност или годност да работят като такива.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Къде да работят, в България или по света?
РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Да работят по света.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Според Министерството на евроинтеграцията такива изисквания няма.
РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Ако се поставят нормативни уредби от Европейския съюз в определен момент могат да не работят и в България като такива. За това става въпрос, а не да добият звание “бакалавър”.
МЕГЛЕНА КУНЕВА: Малко ме тревожи факта, че всеки път започваме отначало. Това, което е важно за нас, за хармонизиране на законодателството е за тези две професии, към които има специални изисквания. Останалото не е предмет на регулиране в Европейския съюз. За това се казва, че това са свободно регулирани професии. Ако става въпрос за друг вид специалисти тези осем, които още на предишното заседание ги изброихме ветеринари, фармацевти, стоматолози, архитекти, прависти и т.н., са уеднаквени. За всички останали съществува общия режим на свободно движение на хора и упражняване на която и да било професия. Разбира се тук до голяма степен има решаване на национално ниво от съответните държави. Ако за признаването на квалификация извън тези осем професии някоя държава има други изисквания те не са предмет на уреждане в Европейския съюз. Ние можем да решим дали ще са бакалаври, магистри и т.н. Минимумът, който за нас е необходим за да можем да си свършим работата. Това е по професиите, които са свободно регулирани. Това, което искам да ви помоля. Сигурна съм, че има още много неща, които трябва да се направят в Закона за здравето и Закона за висшето образование. Нека да преминат тези няколко текста, които ще направят така, че ще имаме оценка на нашите усилия. Това е свързано с европейската интеграция. За останалото можем да продължим да го работим и по-нататък. Да минимизираме поправките използвайки това, че сега имаме бърза писта за тези законопроекти. Да приключим с минимум променени текстове. Оттам нататък ще имате достатъчно време, за да можете да направите всичко необходимо. Тези професии, които са извън тези осем могат директно на базата на свободно движение на хора да бъдат упражнявани. Не е нужно нищо да се прави в нашето образование. Само към тези професии има съответните изисквания. Те се отнасят до много чувствителни за хората области.
На края ще завърша с нещо, което не е свързано само с тази комисия. Обадиха ми се моите колеги от Чехия, че е минал на първо четене в горната камара ратификацията на нашия договор за присъединяване.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Благодаря ви.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа министри. Мисля, че на предишното заседание проведохме дискусията и се разбрахме. Има проблеми, които са за европейската интеграция. Това са проблемите, които законопроектите, включително и това, което се внася от доцент Китов. Това са други въпроси, които поставя професор Гайдарски. Ще стане ли помощник фармацевта, фармацевт? Ще стане ли помощник фармацевта бакалавър? Това е друга дискусия. Днес тази дискусия не ни интересува. Имаме две неща, които са ясно обозначени на края в законопроекта предложен от доцент Китов. Тези две неща, ако приемем заедно по принцип с другите два законопроекта ние решаваме въпроса и вървим напред. По-нататък дискусията ще остане за зъботехниците, помощник фармацевтите, рентгеновите лаборанти и т.н. Това е дискусия, която тепърва ще се провежда. Тя не се изисква като промяна днес.
Имам молба да се съсредоточим точно върху тези две позиции, акушерки и медицински сестри и да вървим напред в дискусията.
СТАНКА МАРКОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри, уважаеми народни представители. Председател съм на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи. Зная наизуст секторните директиви, защото от две години работя с тях. Никъде в секторните директиви, които са за сестри общ профил и акушерки не се споменава думата “бакалавър”. От къде идва проблема? Проблемът идва оттам, че в Европа висше професионално образование “специалист по” няма. Това, което е измислено когато реформирахме колежите по европейска програма, е за диплома, която в Европа не съществува. Оттам се налага да мислим за бакалавър, защото не може с 12 години средно образование, а Европа изисква минимум 10 години и с 3 години да бъдат със средно образование.
Считаме, че ако сега не се приравнят всички след шест месеца ще правим същото. Всички останали професии, които кандидатстват по общо системните директиви, а не по секторните трябва да имат удостоверение за квалификация от законова организация. Искам да обърна внимание, че приехме закон в предпоследния ден на Народното събрание, в който точно заради европейските стандарти се уреждат всички въпроси със завършилите. Създавате се Национален съвет по качество. Тази законова структура изработва правилник за сертификация, който включва образование, квалификация и обучение. Министърът открива първия конгрес и там се приема този правилник.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Професор Маркова, ще ви помоля да говорим по същество.
СТАНКА МАРКОВА: Предложението е, ако толкова бързаме да бъдат само сестрите и акушерките. Ние искаме всички да са. Това е нашето желание.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Необходимо е всичките да станат университети, което на този етап не може да стане бързо.
ВАНЬО ШАРКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри, заместник-министри, уважаеми господа депутати. Зная, че е първо четене на законопроектите, които са внесени. Във връзка с всичко казано от сега искам да направя една корекция. Ще ме извините, че нарушавам процедурата. Искам да направя корекция на параграф 7, на внесения законопроект от госпожа Христина Христова. Необходимо е да отпадне “професионално направление стоматология”. Това е думата от параграф 7, алинея 1. По този начин проблема с професионалното направление “стоматология”, което включва зъботехниците на този етап е решен. По този начин ще се решат изцяло нещата. Ние бяхме готови да обсъждаме проблемът със зъботехниците. Поканили сме господин заместник-ректора Тодор Пеев.
РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Разбирам, че нещата трябва да се изчистят. Съгласен съм с текста, който е предложен на този етап за акушерките и сестрите. Останалите ще бъдат дискутирани по-нататък.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Господин министър, това е по-лесният път. Ангажиментът остава ваш и да се помисли за радикално решение на нещата по-нататък.
РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Съгласен съм.
ВЛАДИМИР ОВЧАРОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа министри и народни представители.
Предложението, което е направено от Комисията по здравеопазване решава проблема автоматично с опасността зъботехниците да станат еди какви си. Бакалаврите трябва да се обучават четири години. От сега трябва да започнат да се правят програмите за четири години. Това трябва да бъде ясно. 4600 часа за четири години. Съществува още един проблем. Останалите осем специалности, необходимо е да ни кажете, че позволявате да ги обучаваме в структурите на университетите. Ще настъпи сериозен проблем и в обществото. Колежите във Враца и Благоевград, могат да бъдат направени във вид на филиали. Параграф 2 към член 175 да се въведе по-свободно да се обучават от висшите медицински училища, по начина който преценят. Ние ще направим съответните факултети. Ще направим и съответните филиали.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Въпросът е относно принципа. Между първо и второ четене сигурно ще има възможност нещата да е изчистят.
Професор Овчаров, по принцип вие приемате този текст.
ТОДОР КУМЧЕВ: Ще помоля да продължим дейността си етап по етап. В момента имаме един етап, който следва да постигнем с консенсус. Ние разполагаме с време. Благодарение на Вас и на членовете на комисията надавам се след две години да направим образованието съгласно изискванията на Европейския съюз.
ВАНЯ ДОБРЕВА: Министерството на образованието и науката подкрепя внесените законопроекти. Предлагаме между първо и второ четене да бъде създаден експертен съвет от наши експерти и експерти от Министерството на здравето, които да изчистят някои недоразумения.
На този етап смятаме, че може да става въпрос само за тези две специалности за сестрите и акушерките. Останалите седем специалности, би следвало да подлежат на едно по-детайлно преосмисляне. Още повече, че тук става въпрос и за преосмисляне на характера на колежите. Нещо, което ще засяга една цялостна трансформация в областта на висшето и средното образование. Ние стоим зад предложения законопроект. Предлагаме отделни детайли да бъдат изчистени между първо и второ четене на експерти от двете министерства. Благодаря ви.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Експертите от двете министерства, би следвало да намерят някой, който да ги внесе за да станат предложения между първо и второ четене. Разбира се, ще се направи.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Искам да предложа в тази група да бъдат включени и народни представители. Може би вносителите на трите законопроекта, за да може между първо и второ четене, ако успеем да стигнем до общи текстове ще улесни работата на комисията.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Мисля, че няма да има никакви проблеми. Приемам предложението.
ТОДОР ПЕЕВ: Заместник-ректор съм на професор Овчаров по учебната дейност. Искам да изкажа своето становище и да обърна внимание върху две, три неща, които според мен са много важни. Ние ще трябва да правим факултет по здравни грижи, в който да обучаваме медицински сестри и акушерки. След като това задължително трябва да се направи всички останали осем специалности, които се обучават в София, трябва автоматично да излезнат в средното образование. Ние не сме структура на средното образование. Напълно споделяме и разбираме изискванията на европейската интеграция. В Европа първата образователна степен на висшето образование е бакалавър. Според нашия Закон за висшето образование бакалавър се придобива при минимум обучение от четири години. Тук ще трябват много пари, защото да обучаваш структури на висшето образование се искат университетски преподаватели с научни степени и звания. С други заплати, с друг статут и с друг начин на създаване и назначаване. Ако Ние ще правим нещо бързо, с което да оправдаем нашите усилия за влизане в Европейския съюз и да направим само за медицинските сестри и акушерките, добре, но защо след като ще се прави за тях факултет, този факултет да не произвежда бакалаври при всички останали специалности по здравни грижи? Кой е мотивът, за другите да не се прави. Чух обяснението, че за другите не се изисква такава квалификация. Ако ние ги направим по-добри и носят образователната степен “бакалавър” ще загуби ли авторитета нашата държава? С нищо няма да загуби. Благодаря ви.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: Основателно разбирам притесненията на професор Пеев, но от малко по друга гледна точка беше моят въпрос. В предвид на това, че в Софийския медицински колеж се обучават 10 специалности, две от тях са медицински сестри и акушерки. При условие, че вие станете факултет към Медицинския университет тогава очевидно е, че бакалаври ще станат всички. Ако изискването ни е сега и ние приемем, че бакалаври ще бъдат само медицинските сестри и акушерките в предвид на това, че тях можем да ги съберем в четиригодишна програма и има смисъл да бъдат в такава бакалавърска програма какви ще излизат останалите осем от този факултет? Има ли смисъл човек да учи четири години за да бъде бакалавър масажист. Тогава става много интересно, ако те не могат да излезнат с друга специалност освен като бакалаври от този факултет. Това означава ли, че те излизат от този факултет като обучение?
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Въпросът е много точен. Мисля, че ние се обединихме около факта, че това е един глобален въпрос, който ще разглежда въпроса за бъдещето на това образование. Този въпрос няма да може да се реши сега. Вие сте права.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: Съгласна съм, че сега не може да се реши, но те сега започват да учат. Много е важно ще продължат ли да учат във факултет? Учейки в този факултет със специалност “бакалавър” ли излизат или “специалист по”.
ТОДОР ПЕЕВ: Колежите и сега са в структурата на Медицинския университет. Това са колежи, които произвеждат нещо непонятно за света. Нито са във висшето образование, защото нямат висши образователни степени. Имат звание “специалист по”, което е малко над средното образование. Аз съм специалист по зъбопротезиране, по дентална протетика. Пряко съм свързан с работата на зъботехниците. Представяте ли си какво социално напрежение ще настъпи в хиляди кабинети когато медицинската сестра е бакалавър, а зъботехника, който е много по-важен за тази работа не е. Работата на протезиста е в екипи. Един лекар по дентална медицина може без сестра не може без зъботехник. Не е толкова просто да се каже, че сега е само сестрите и акушерките, а утре зъботехниците. Според мен, това не е правилен подход. Благодаря ви.
ДИМИТЪР КАМБУРОВ: Образованието е консервативна система. Пряко съм свързан с преподаване и медицина. Гледам начина, по който се работи. Много съм шокиран от това. Пред мен е директивата на Европейския съюз за дипломите, свидетелствата и правоспособността и т.н.
Искам да ви кажа, че това се залага от професор Гайдарски да стане през 2006-2007 учебна година. Това така ли е?
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Така е заложено в законопроекта.
ДИМИТЪР КАМБУРОВ: Законът за бюджета за следващата година трябва да е готов до месец и половина. От къде ще се вземат тези пари, за да се трансформират тези специалности в бакалавърски? Ние трябва да променим Закона за висшето образование? Обучението на студентите в колежите е три години. Кога ще се правят програмите? Всяко нещо, което е свързано с бързане е нещо, което не е обмислено добре. Какво ще учи една сестра и акушерка четири години? Какво ще учи в университета? Учиха две години, след това ги направихме три години, сега да ги направим четири години. Какво ще учат? Ще настъпи голям дизонанс между тези, които ще бъдат бакалаври и тези, които са в заварено положение. По принципа на т.нар. обучение през целия живот. Как ще се организира? Голяма част от тях ще искат да влязат в системата.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Изискванията за 4600 часа са на европейската комисия. Ясно е казано как е разпределен хорариума. По колко часове за определена специалност и какви са изискванията на хората, за да могат да признаят нашите специалисти. Ясно е какво ще се изучава и каква ще бъде програмата.
ДИМИТЪР КАМБУРОВ: На запад сестрите не са бакалаври.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Ние изравняваме хорариума.
ХАСАН АДЕМОВ: От многобройните дискусии, които провеждаме по тази тема има няколко извода. Няма законопроект, който да отговори на всички въпроси и няма как да има. Има една даденост, която се казва волята на българския парламент чрез подписването на договора за присъединяване. Там сме поели определени ангажименти. Проблемите, за които говорим са част от тези ангажименти.
Приемайки тези законопроекти на първо четене по бързата писта да влязат в Народното събрание. Оттам нататък между двете четения да търсим решения. Всякакви коментари водят след себе си до още повече въпроси, до които към този момент нямам отговор.
Искам да кажа само едно нещо. Никой в Европа не се интересува по какъв начин ние сме структурирали образователната си система. Интересуват се от продукта и от качеството, което излиза от тази система. Ние можем да ги кръстим както си искаме. Никой не се интересува от това. Трябва да има качество, за което се издават съответните сертификати и изисквания. Оттук нататък каквото и да говорим по тези въпроси непрекъснато ще си задаваме въпроси и ще търсим отговори, които няма да намерим. Сега имаме една задача по бързата писта да влезне в пленарна зала.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Благодаря ви доктор Адемов. Никота не са излишни дискусиите.
РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: още веднъж искам да се извиня, че в самото начало с нашето предложение внесохме тази дискусия за останалите специалности. Отново ще потвърдя, че много добре трябва да се разбере от всички, че присъединяването на България към тези договорености на европейската комисия трябва да стане по най-бързия начин. На 28 и 29 септември пристига в България комисия начело с господин Данзон, който се интересува точно от тези проблеми. Това е Световната здравна организация. Едновременно тук ще бъдат и министрите на здравеопазването на осемте югоизточни страни – Босна и Херцеговина, Хърватия, Румъния, Сърбия, Черна гора, Македония, Албания и България. До тогава това трябва да бъде внесено в Народното събрание, за да може да докладваме, че е преминало през комисията. Във вторник бяхме с господин Данзон и госпожа Менбадне, и поехме ангажиментът, че това трябва да се разгледа по най-бързия начин. Нека да оставим останалите въпроси по другите осем области. Имаме време да говорим и за тях. Те искат това да се разгледа сега. Присъединявам се към молбата на министър Кунева, нека да оставим дискусиите. Този въпрос се дискутира достатъчно.
Предлагам този въпрос да се изчисти на това заседание и да вървим напред. По нататък ще уточняваме какво ще правим с останалите специалности. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Предлагам да гласуваме Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето № 550-01-40, внесен от Христина Христова и група народни представители.
Моля, който е съгласен по принцип да бъде приет законопроекта, да гласува?
- “За” – 17.
- “Против” – Няма.
- “Въздържали се” – Няма.
Приема се.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 550-01-43 , внесен от народния представител Антония Първанова и доцент Тодор Кумчев.
Моля, който е съгласен да бъде приет по принцип на първо четене законопроекта, да гласува?
- “За” – 17.
- “Против” – Няма.
- “Въздържали се” – Няма.
Приема се.
ДИМИТЪР КАМБУРОВ: Снощи направих справка след нашата среща в Комисията по образование. Тук има предложение на доцент Кумчев и доктор Първанова да отпадне “правоспособност” и да остане само “образование”. Това в Европа не е едно и също. Необходимо е да се разберем по този въпрос. Като се вземе диплома не означава, че има правоспособност. Доцент Щерев е прав, когато е поддържал тази теза. Мога да цитирам в различните страни как е.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Имам сериозни възражения точно в тази част на законопроекта. В Закона за здравето е разписано в член 184, който се предлага да отпадне. Записано е, че се прави практически стаж и защита на тези, след което има полагане на единен държавен изпит пред комисия, назначена от министъра на здравеопазването. Може да се запише по разлимен начин. Може да се запише като диплома за висше образование или правоспособност, но изключително важно е да се знае, че практиката, която е записана в Закона за здравето трябва да остане, защото никъде един лекар или стоматолог не започва да практикува въз основа на документа издаден от собственото му висше учебно заведение. Практиката в Европа, в САЩ, в Япония, това са държавни изпити. Направени са по различен начин. Държавата участва в тази регулация. Ако говорим за Япония, на базата на единен изпит, който провеждат всички от всички университети резултатите, които се получават след това, висшето учебно заведение кандидатства на базата на резултатите от техните студенти за съответната държавна субсидия. Това са изключително важни изисквания, които са залегнали в закона. Категорично възразявам да се премахва с поправката тази практика. Що се отнася до самата терминология, ако не се запази разликата между диплома и правоспособност тогава може да има друг текст. Например, в член 184 “Лицата завършват висше образование по специалностите стоматология, фармация, медицина, обществено здраве, след провеждане на практически изпит, защита на теза и полагане на единен държавен изпит пред комисия назначена от министъра на здравеопазването”. Запазва се същият смисъл. За явяване на държавен изпит за придобиване на диплома за висше образование. Представят се удостоверения за защитена теза и документ за проведен стаж. По този начин смисъла остава същия. Ако се държи на изискването, че практикува, който има диплома, ето дипломата, но при съответните условия. Ако вземем текста, който е предложен от вносителите означава, че всички тези последователности се премахват от Закона за здравето, което не е добра практика. Защото точно тези възможности бяха обсъдени като подобряване на практиката за завършване на висше медицинско, стоматологично и фармацевтично образование. Благодаря ви.
МЕГЛЕНА КУНЕВА: По сега действащия Закон за здравето, който до колкото зная от специалисти. Дипломата се получава от университета, но правоспособността се получава от Министерството на здравеопазването. Това, което е записано в нашите технически адаптации, към което се опитваме да се адаптираме и което е предложено от Министерството на здравеопазването по време на преговорите е тази правоспособност да се добива с дипломата. Дипломата за висше образование се издава от съответното висше учебно заведение. В едната част от страните в Европейския съюз дипломата ти дава и право на правоспособност. При нас това се е разделило със сегашния Закон за здравето. Сега ние искаме с една дума да се изравним със самите себе си. С това, което сме предложили самите ние при техническите адаптации.
Мисля, че сигурно когато е предлагано от Министерството на образованието това е обсъждано.
ЗИНАИДА ВЕЛЕВА: Директор на дирекция “Европейска интеграция” в Министерския съвет. Искам да допълня това, което тя каза. Изискванията как се придобива правоспособност. Директивите правят разлика между академична диплома и диплома за правоспособност. Има конкретни изисквания как се придобива правоспособност. Те трябва да бъдат спазени. Дали това ще стаж или професионална дейност с дадени години, след което ще се издаде диплома за правоспособност. Разликата е, че вместо да се издава от министъра на здравеопазването, необходимо е да минат всички процедури, които са съгласно директивите и нашето законодателство. Дипломата ще се издава от съответния ректор на съответния ВУЗ. В това е единствената разлика. Изискванията как да се придобият, би следвало да останат.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Гласувахме текста, след което започнахме с дискусия.
Уважаеми колеги имаме още едно гласуване за третия законопроект.
Моля, който е съгласен да се приеме на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 550-01-48, внесен от Борислав Китов, да гласува?
- “За” – 17.
- “Против” – Няма.
- “Въздържали се” – Няма.
Приема се.
Закривам заседанието на Комисията по здравеопазване.

Заседанието завърши в 16,30 часа.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/доц.Борислав Китов/
СТЕНОГРАФ:
/П.Георгиева/