П Р О Т О К О Л
№ 6

Днес, 29 септември 2005 г. от 15,00 часа се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазване към Четиридесетото народно събрание.

---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

Комисия по здравеопазване
Стенографски запис


П Р О Т О К О Л
№ 6

Днес, 29 септември 2005 г. от 15,00 часа се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазване към Четиридесетото народно събрание. Заседанието се проведе под ръководството на председателя на комисията – доц. Борислав Китов при следния

ДНЕВЕН РЕД:


1. Законопроект за ратифициране на Споразумението за дарение между Министерството на здравеопазването на Република България и Министерството на здравеопазването и социалната солидарност на Република Гърция, № 502-02-2, внесен от Министерски съвет на 9 септември 2005 г.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина, № 554-01-307, внесен от Радослав Ненков Гайдарски и група народни представители на 11 август 2005 г. – второ четене.
3. Разглеждане Решение на Управителния съвет на НЗОК за коригиране на цените на клиничните пътеки.



Към протокола се прилага списък на присъствалите народни представители и гости.


* * *

ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги имаме необходимият кворум. Откривам заседанието на Комисията по здравеопазване.
Има известни пречки министър Гайдарски и господин Букарев ще бъдат тук към 16.00 часа, за да разгледаме още един важен въпрос, който е свързан с това, което се случва в Националната здравноосигурителна каса.
Искам да направя две съобщения. Утре под патронажа на председателя на Народното събрание ще се проведе една среща в клуба на народния представител с Организацията на жените с онкологични заболявания. Ще помоля всички, които могат да присъстват, за да можем да уважим тези хора.
Преминаваме към първа точка от дневния ред. Законопроект за ратифициране на Споразумението за дарение между Министерството на здравеопазването на Република България и Министерството на здравеопазването и социалната солидарност на Република Гърция, № 502-02-2, внесен от Министерския съвет.
Разбрах, че тук присъства определеният за регионален координатор. Ще помоля да се представите за протокола и пред колегите от комисията.
Искам да ви помоля с няколко думи да защитите проектът и да обясните за какво става въпрос, как го виждате във времето, за да може да започне една дискусия.
МИХАИЛ ОКОЛИЙСКИ: Определен съм за регионален мениджър на проекта. Проектът е в сферата на психично здравното обслужване в общността и цели развиването и интегрирането на информационни системи за психично здраве в целия регион на Югоизточна Европа. Проектът е под шапката и егидата на Пакта за стабилност, Световната здравна организация и Съвета на Европа. Ще бъде реализиран в осем страни в цяла Югоизточна Европа и Балканите. Финансира се от три донора. Най-големият донор е Министерството на здравеопазването и социалната солидарност на Република Гърция. Тяхното дарение за регионалния офис, който е разкрит в София е за 74 хиляди евро. 3330 евро дарява Световната здравна организация и 3600 евро институт “Отворено общество”.
Проектът цели развиването и въвеждането на компютъризиран информационен протокол и система за ефективна клинична и мениджърска работа в осем центъра за психично здравно обслужване в общността, които са разкрити по комплементарния проект, а именно проекта за психично здраве. Нашият център в България беше разкрит през пролетта от Мак Мързон и доктор Петко Салчев и господин Славчо Богоев в Благоевград. Чрез проектът, който предложихме като водеща страна беше приет и ще се опитаме да въведем една систематизирана и ежедневна практика на обслужване в тези дневни центрове.
В момента проекта се намира в компонент едно. В първата година на проекта ще се подготвят локалните условия и екипи за реализацията на информационната система на терен. След като приключи този първи компонент, което се очаква да стане през лятото на следващата година и след осигуряване на финансиране, за което имаме гаранции от гръцкото правителство ще реализираме вторият компонент на проекта, който ще бъде за една година и ще въведе в действие тази информационна система.
Настоящото споразумение за дарение се отнася до тези 74 хиляди евро, които са гръцко дарение за регионалния офис, който ще координира цялата работа в осемте държави. Вземането на такова официално решение на Министерския съвет и Народното събрание за ратификация на документа ще позволи преведените средства от страна на донора да се използват. Те са преведени, но още не могат да се използват.
Искам да изразя моето безпокойство и да споделя с вас, за късния момент в годината, когато ще стане корекцията на бюджета въз основа на ратификацията. Надявам се, че няма да има проблем средствата, които ще бъдат отпуснати да могат да се разходват и през следващата година. За два месеца не може да се извърши дейност, която е за цялата година. Ако има въпроси ще отговоря. Благодаря ви.
ХАСАН АДЕМОВ: Не възразявам по същността на законопроекта, но искам да попитам по отношение на процедурата. В края на мотивите е записано: “Ратифицирането на споразумението се налага от предвиденото в него разрешаване на спорове чрез арбитраж и влизането в сила след ратификация”. Разбрах, че този договор е подписан. Разбрах, че първият етап е започнал. Не е ясно, защо е необходима ратификация от парламента. От парламента се ратифицират международни договори, по които правителството поема гаранции. Така ли е господин Великов? За това не е ясно, разрешаване на спора чрез арбитраж и влизане в сила след ратификация. Защо е необходимо да се разгледа този договор? Хубаво е, че се подаряват 74 хиляди евро. Хубаво е, че трябва да изградим информационна система, но защо трябва да преминава през парламента? Това е дарение.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Искам да допълня доктор Хасан Адемов, който повдигна един изключително важен въпрос, който поражда втори. За да се ратифицира от Народното събрание трябва да даде разрешение за започване на преговорите и за сключване на този договор. Такова разрешение не е дадено. Тук има отново нарушение на Конституцията. Нещо, с което хората от другите комисии знаете за споровете, които бяха около т.нар. детска болница. Разбира се, на този въпрос няма да може да отговорите. Колеги, този въпрос стои, защото Конституцията е много ясна и в нея е казано недвусмислено, че за проекти, които се налага ратифициране от Народното събрание, Народното събрание дава разрешение да започнат преговорите, да се подпишат, след което се ратифицират. Сблъскваме се с една порочна практика въпреки, че това е един добронамерен случай. Не става въпрос за нещо, за което държавата може да загуби. Ние говорим по принцип. Това не касае сегашното правителство. Не се правят така.
ХАСАН АДЕМОВ: Доктор Китов, не става въпрос за взаимно споразумение, а за дарение. Малко са променя философията и тъй като става въпрос за дарение не е ясно това, което е записано като мотив. “За разрешение на споровете чрез арбитраж и влизането в сила след ратификация”. Сега говорим, че в сила е влезнал първият етап. Така ли е?
МИХАИЛ ОКОЛИЙСКИ: През миналата година в Кишиневск беше подписано това споразумение от представителя на заместник-министър доктор Петко Салчев и представители на донорите. Споразумението беше одобрено от Министерския съвет, който одобри самото споразумение. Тази процедура позволи да навлезем в преговорните отношения за създаването на самото споразумение. Отново на 9 септември тази година беше разгледано от Министерския съвет, който одобри дарението в този размер. След това се пристъпи към отделните комисии за ратифициране.
По отношение на самото ратифициране не мога да бъда много подробен. Досега са минали три проекта под егидата на Пакта за стабилност. По някакъв начин това е волята на донора. Не мога да бъда подробен, защо донорът е искал да има такава точка за ратификация.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Иска се ратификация, защото има строги клаузи за изпълнение. Арбитражът е дали по стар балкански обичай няма да изменим на тези клаузи и да не отидат по предназначение.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Мисля, че този въпрос се изясни. Вероятно и колегите от Министерството на здравеопазването ще изкажат своето становище.
Искам да попитам по друга част на проекта. Създаването на регионални мрежи и системи за събиране на обмен на социална здравна информация като проект звучи по-обобщено, отколкото само на информация свързана с психично здравното обслужване. Има ли други компоненти и до къде са стигнали? Имам предвид целият проект. Имате ли сведения? Ако имате ще бъде хубаво да има по-пълна система за събиране на по-цялостна информация? Благодаря ви.
МИХАИЛ ОКОЛИЙСКИ: Благодаря за въпроса, защото той е много съществен. Проектът в началото беше на това по-регионално и интернационално ниво, за което говорите не само за събиране на информация и поддържане на тази ежедневна клинична практика, но и на обмен на информация за използването на самите служби и за психичното здраве между отделните страни.
Проектът беше приет и се препоръча да бъде конкретно за дейността на дневните центрове. След тази първоначална фаза ще се опита да действа на второто по-високо и по-здравно политическо ниво на сравняване на тази информация между страните. Намиране на общи подходи. Да служи не само за локалното планиране на службите, но и за едно национално и балканско планиране на дейностите в областта на психично здравното обслужване в общността. Това се има предвид. Координираме всичко това. Относно въпроса на доктор Адемов, ние сме започнали концептуалната работа на проекта, но без да ползваме средствата. Проектът не е започнал същинската си работа.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Мисля, че лицата с психични заболявания безспорно са от уязвимите групи, но едва ли са само те. Проектът е оформен по начин, по който би трябвало да се обхванат и други групи, на което вие много не се спряхте. Благодаря ви.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Моят въпрос към вас е по-конкретен. Кой дава разработката за информационната система? Тази информационна система какво ще представлява? Само в регионалния център ли ще бъде или ще е свързана с болниците в страната? Освен този регионален офис ще има ли други офиси в страната? Какъв персонал се предвижда? Как ще се получава информацията? Информацията директно от болниците ли ще се получава или ще се предоставя от държавата и министерството?
МИХАИЛ ОКОЛИЙСКИ: Освен регионалния офис има и национален офис, който ще работи по конкретните задачи в България. Тази информационна система и протокол на работа, който ще бъде създаден ще е конкретен за дневния център в Благоевград. Преди това имахме по-амбициозната задача да се опитаме да направим национална система. По препоръка на експертите от СЗО и на донора беше решено да се погледне как това ще тръгне в Благоевград и останалите центрове в региона. Как ще работи тази система? След това да се мултиплицира и за други дневни центрове и маргинализирани и уязвими групи, за които беше предишният въпрос. Персоналът на дневния център в Благоевград в момента се състои от 12 човека. За първи път в страната работим с едно смесено финансиране и такава интерсекторна работа между нашето министерство и Министерството на труда и социалната политика. Те заплащат част от персонала. Нашето министерство също заплаща за част от персонала. Относно втория компонент на проекта се предвижда част от този персонал да бъде обучен в работа с този протокол и информационната система.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Вие ще действате само на територията на Благоевград?
МИХАИЛ ОКОЛИЙСКИ: Това предвижда проектът. Финансирането е малко на този етап. След това ще лобираме за мултиплициране на тази система и в други сфери на психично здравното обслужване и за други области.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, имате ли други въпроси? Няма.
С пълно ясно съзнание съм, че никой няма да иска да оспорва тези неща. Всяко дарение е добре дошло. Необходимо е да благодарим.
Моля, който е съгласен с ратификацията на този проект, надявам се след време да се мултиплицира и да не е само офис, който да осигури заплати на дванадесет човека, да гласува?
- “За” – 16.
- “Против”- Няма.
- “Въздържали се” – Няма.
Приема се.

/Следва почивка от 15,20 часа до 15,45 часа/

ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, преминаваме към втора точка от дневния ред. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина, № 554-01-307 внесен от Радослав Ненков Гайдарски и група нарони представители. Искам да ви информирам, че няма направени предложения по законопроекта.
Колеги в първоначалния вариант на заглавието беше записано: “Закон за изменение”.
Моля, който е съгласен с промяна на заглавието на “Закон за допълнение на Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина”.
Това е становище на дирекция “Правна”. Винаги когато няма промяна в закона, а само се допълва остава Закон с допълнение, ако има изменение и допълнение е Закон за изменение и допълнение, ако е само изменение е Закон за изменение.
Колеги имате думата по този текст.
Моля, който е съгласен със заглавието на закона, като предложение от комисията да стане Закон за допълнение на Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина, да гласува?
- “За” – 16.
- “Против” – Няма.
- “Въздържали се” – Няма.
Приема се.
Параграф 1.
По вносител, в член 65, алинея 1 след израза “както и” се добавя “и за добавки към храните”. След като направихме справка с дирекция “Правна” комисията предлага да се направи следното допълнение към текстът на вносителя. В алинея 1 след думите “както и” да се добави “и за добавки към храните”, но съвсем основателно беше поставен въпроса от Министерството на здравеопазването, че по Закона за храните всички, които продават хранителни добавки трябва да се регистрират по Закона за храните. Аптеките веднъж се регистрират като аптеки, втори път трябва да се регистрират и като хранителни магазини. Предлагаме да се създаде алинея 4, а именно аптеките могат да предлагат добавки към храните определени в списъка по алинея 1, без да се регистрират по реда на Закона за храните. Фактически остават само по Закона за аптеките.
Мисля, че това има своите основания. Моля за дискусия и становище. Искам да се обърна най-напред към доктор Христов, за да чуем вашето становище.
ЕМИЛ ХРИСТОВ: Уважаеми дами и господа народни представители. Агенцията по лекарствата и при първото четене на промяната в Закона за лекарствата и аптеките изрази становище, че не възразява по принцип да се направят тези промени. За съжаление в текста, който се предлага за второ четене отново е добавен термина “Добавки към храните”. При първото четене агенцията изрази становище, че добавки към храните и добавка в храните на практика е едно и също. С този термин ние смесваме два основни термина, които са описани в Закона за храните. Промени са направени през 2003 година по линия на синхронизиране на законодателството с европейската директива за храните.
Искам да предложа на народните представител, ако е възможно на този етап да не се променя термина “добавки към храненето” на “добавки към храните”. По Закона за храните и по директивата определенията са три.
Първото е, храна.
Второто е добавка в храни.
Третото е добавки към храненето.
Превръщайки третото определение добавки към храненето в добавки към храни на практика се получава един и същ термин с едно и също име, защото имаме разлика в един предлог “в” и “към”. Променяме смисълът и философията на трите термина с подлежащите определения към тях.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Благодаря ви. Искам да помоля юридическия представител на Министерството на здравеопазването да каже какъв е мотивът за настояване на този термин.
ВЕСЕЛИНА МАНДАДЖИЕВА: Искам да обърна внимание, че в Закона за храните се използват няколко понятия, едното е “добавки в храните”. Това са консерванти и оцветители. За сега към настоящият момент не говорим. Добавките в храните са регламентирани по друг начин и не ги коментираме към настоящият момент. Предмет на нашата дискусия са “добавките към храните”, които са визирани в член 6-а на Закона за храните. Има разпоредба за добавките към храните. За съжаление Законът за храните използва още един термин “добавки към храненето”, който освен допълнителната разпоредба не се използва никъде в Закона за храните.
Поради, което считаме, че смяната “добавки към храненето” с “добавки към храните” е правилно. Предлаганата промяна в законопроекта е правилна. По този начин Закон закона за храните ще използва само две понятия – “добавки към храните”, които ще могат да се продават в аптеките и “добавки в храните”, които са оцветители и ароматизанти, за които изобщо не става въпрос.
Тази промяна е съгласувана и с дирекция “Правна” на Народното събрание.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Мисля, че би следвало да има и становище каква е европейската терминология по този въпрос. Според мен, ние поехме ангажимент, всички, колеги които присъстваха на срещата с представителите на Европейската комисия, всяка една промяна да бъде синхронизирана с европейската интеграция с оглед на синхронизиране на терминологията. Лично аз, в момента не мога да се ориентирам кой е правилният термин.
ЕМИЛ ХРИСТОВ: В досегашния Закон за храните определенията са три. Храни, това което е ясно на всеки без да има никакво образование.
Вторият термин е добавка в храните. Т.е. това са консерванти, стабилизатори, оцветители и т.н., които могат да се прилагат в храните, както вътрешно така и като покритие на тези храни.
Третият термин е добавки към храненето. То е дефенитивно по директива. Т.е. това са концентрати от витамини, минерали, хранителни съставки, които могат да се използват самостоятелно за хранене. Добавките в храните не могат да се използват самостоятелно за хранене. В това е съществената разлика между трите термина, които са в директивата и в досега действащият Закон за храните. Изрично в точка 26 на допълнителните разпоредби на Закона за храните е казано какво е добавки към храненето. В момента с това предложение ние ще получим три определения в допълнителните разпоредби. Точка десета, която е “добавка в храни” и точка 26, която се превръща в “добавки към храни”.
Лично аз нито граматически, нито синтетично намирам разликата между добавки в храни и добавки към храни. Смисълът на двата термина е различен. Едните са към храните, а другите са за самостоятелно приложение. Всеки, който е влизал в аптека влиза, че тези добавки към храненето са под формата на таблетки, ампули, сиропи и други. Могат да се приемат самостоятелно независимо с физиологичното хранене.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги имате думата.
Мисля, че “добавки към храненето” е по-точният термин. Тези добавки имат отношение към храненето на човека, за да може да ги усвои. Добавките към храните може да нямат отношение към човекът, който да ги усвои, а да бъдат добавка към съответната храна, която да я направи по-приятна и по-хубава. Искам да има едно ясно становище.
Господин министър става въпрос за следното, за терминологията дали да бъде “добавка към храните” или “добавка към храненето”. Това е въпрос за по-ясна терминология и най-вече въпрос на синхронизиране с европейското законодателство. Това е нещо, което комисията и министерството пое пред представителите на европейската комисия. Всяка промяна, която става да се синхронизира с тях, за да можем да уеднаквим термините.
Според доктор Христов, който счита, че терминът “добавка към храненето” е по-чист, защото витамините в крайна сметка се приемат самостоятелно и са добавка към храненето на човека. Добавките към храните могат да бъдат добавки само и единствено към храните. Те нямат отношение към храненето.
Колежката от дирекция “Правна” на Министерството на здравеопазването застъпва тезата, че това е по-правилният термин. Сега сте в контекста на дискусията.
Ще помоля колегите да изкажат своето мнение.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Определенията, които даде доктор Христов много точно формулират наставките, които са изключително важни.
Мисля, че трябва да се определим около неговото определение. Той е експерт в тази насока. Много точно се формулира какво означава термина “добавки към храните” и “добавка към храненето”.
РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Добър ден. Искам да се извиня за закъснението. Текстът, който внесохме беше добавка към храните. Юристите смятат, че по-правилният термин е “добавка към храните”, а не “добавка към храненето”. Не мога да кажа точно кой е най-правилният термин, защото това е въпрос на тълкуване. Съжалявам, че нямам възможност да се обадя на господин Стефан Брезински, който е специалист по тези думи, за да го попитаме кое е по-правилно.
Мисля, че много добре се обосноваха. Ние попитахме за този термин дали да бъде към храненето или към храните. Тогава ни убедиха, че е по-правилно да бъде “към храните” а не “към храненето”. Това се влага в продуктите, които ще се купуват.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Напротив. Витамините могат да се вземат и без храна.
РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Могат да се вземат без храна, но са към храните. Много съм затруднен и не мога да заема твърдо отношение, защото доктор Христов ме убеждава в обратното.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Господин министър може ли да се ангажирате, защото това винаги може да се промени и в залата. Ние да гласуваме, след това да се намери точния термин, който да е най-синхронизиран с европейската комисия. Ако се достигне към храненето, храненето, ако е към храните – към храните.
Има ли някой от колегите, който ще възрази?
ХАСАН АДЕМОВ: Не възразявам, съгласен съм с това решение. Искам да попитам нещо, което според мен няма да улесни дискусията, а тъкмо обратното. Какво следва от единия запис и какво следва от другия.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Нищо.
ХАСАН АДЕМОВ: Не е така. От гледна точка на регистрацията.
ЕМИЛ ХРИСТОВ: Проблемът ще настъпи с регистрационния режим на двата вида продукти. Получава се добавка в храни и добавка към храни. Това са два различни термина с един различен предлог и съвършено различно определение последващо тези три думи. Храна не се разбира, като храна, а хранене. Когато през 2003 година тази промяна беше написана, тогава се излезна на експертно ниво. Тогава участваха от РИОКОЗ и нямаше Главен държавен здравен инспектор. Стигна се до решение да се направи разделение в дефиницията между добавката към конкретната храна и тази добавка към храненето, която може да се приема самостоятелно, защото е под таблетна форма.
Мисля, че досегашните определения в закона са минавали на обсъждане в европейската комисия, преди да се направят поправките, но не съм сигурен. Не искам да подвеждам народните представители.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Присъства представител на дирекция “Правна”.
СВЕТЛА ЯНКУЛОВА: Искам да допълня, че не е разпределян този закон на Комисията по европейска интеграция. Тя не го е разглеждала. За това няма и становище.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Предлагам, да изискаме по най-бърз начин изчистването на термина. Ще помоля от една страна за становище на дирекция “Правна” на Министерството на здравеопазването, доктор Христов да даде алтернативното виждане. Ще оставим арбитраж, Комисията по европейската интеграция и експертите да кажат кой термин е най-добър.
СВЕТЛА ЯНКУЛОВА: По-чистият вариант е в комисията да се гласува доклада както ще влезе в зала, защото ако приемем “добавки към храненето” трябва да се промени и член 6-а в Закона за храните. Там е записано, че добавките към храните се продават предварително опаковани и т.н. Това в зала няма да може да се направи в движение. По същество спора дали ще бъде към храненето или към храните, ние не променяме определението. Спорът е чисто езиков. В Закона за храните никъде другаде освен в определението не се борави с “добавки към храненето”. Проблемът идва от това, че е объркано въвеждането на понятието в Закона за храните. Изготвят се изменения по настоящем на този закон. Оттук произтичат и затрудненията, които имаме.
ЕМИЛ ХРИСТОВ: Министерството на здравеопазването вече има двугодишна практика по регистрация на добавки към храненето на базата на Закона за храните. Ние ако сменим определението може да се попита какво ще правим с тези добавки към храненето, които са регистрирани в периода две години оттук назад. Трябва ли да преминават на пререгистрация по новата терминология?
Според мен, основната цел на тази промяна е добавките към храненето да влязат в аптеките. Мисля, че никой не възразява за това, дори и агенцията. Известно е, че аз съм един от най-ревностните противници. Не възразява дори и агенцията срещу появата им в аптеката. В момента на крачка да се прави промяна в терминологията и на мисловния процес на Закона за храните, ще направим повече беди. Няма никакъв проблем, текста става в член 65: “могат в аптеките да се продават и добавки към храненето”. Има двугодишна практика на пазара с добавки към храненето.
Мисля, че проблемите ще се разрешат изцяло.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Проблемът, за който вие не успяхте да разберете, е че има текстове в Закона за храните, които би следвало да бъдат автоматично променени. Това не може да стане между първо и второ четене. Става само на едно четене промяна в закона и нарушение на Конституцията. Получава се колизия между двата закона. Оттам възникна въпроса, че ако остане по този начин “добавки към храненето” няма толкова колизия с онзи закон. Явно се готви промяна в Закона за храните, който също изисква синхронизация и най-вероятно ще изчисти терминологията. Кое е по-добре от гледна точка на комисията, да създадем колизия между двата закона или да се върви по този начин и когато Закона за храненето, който се готви от работна група от Министерството на здравеопазването и Министерството на икономиката, тогава да се изчисти терминологията заедно със становището на Комисията по европейска интеграция. Колеги, това е проблемът? На пръв поглед е много малък, но влече след себе си други проблеми.
Необходимо е да вземем становище. Според мен, “добавки към храненето” е по-добър термин, с оглед на процедурата на нещата на този етап наистина е по-добре да оставим “добавки към храненето”. На втори етап да изчистим глобално терминологията в Закона за храните.
РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Мисля, че най-добре е да се гласува термина “добавки към храненето”. Доктор Христов ме убеди, че трябва да се правят много промени във внесени терминологии. Няма да има смисъл отново да се правят поправки.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, преминаваме към гласуване.
Моля, който е за подкрепа на параграф 1, член 65, алинея 2 след израза “както и” се добавя “добавки към храненето”, да гласува?
- “За” – 16.
- “Против” – Няма.
- “Въздържали се” – Няма.
Приема се.
Има предложение да не се регистрират по реда на Закона за храните и аптеките.
Колеги, имате ли становища? Няма.
Мисля, че това е напълно основано.
Моля, който е за точка втора създава се алинея 4 “Аптеките могат да предлагат добавки към храненето определени в списъка по алинея 1 без да се регистрират по реда на Закона за храните”, да гласува?
- “За” – 16.
- “Против” – Няма.
- “Въздържали се” – Няма.
Приема се.
Преминаваме към преходни и заключителни разпоредби.
Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя, но предлага следното окончателно наименование “само заключителна разпоредба”. Ние приехме, че се заменя “добавки към храненето” би следвало това да отпадне.
Комисията предлага да отпадне “Преходни и заключителни разпоредби”.
Моля, който е съгласен, да гласува?
- “За” – 16.
- “Против” – Няма.
- “Въздържали се” – Няма.
Приема се.
Преминаваме към точка трета от дневния ред. Разглеждане решение на Управителния съвет на НЗОК за коригиране на цените на клиничните пътеки.
Бихме искали да се запознаем с водените разговори, преговори във връзка с намаление на цените на пътеките, за да може да сме на ясно с това, което се случва и да изпълним една от основните си задачи, а именно контролиращите си функции като законодателен орган.
КИРИЛ АНАНИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми председатели на Българския лекарски съюз и на Съюза на стоматолозите в България. Уважаеми дами и господа народни представители, колеги. Ние приемаме тази среща действително като изключително важна с оглед възможността да споделим с вас проблемите, които имаме в момента с изпълнението на бюджета на Националната здравноосигурителна каса, както и ангажиментите, които са ни възложени като управително тяло по отношение на корекциите на цените на клиничните пътеки.
Искам да започна с това, че Народното събрание е гласувало бюджет за здравноосигурителни плащания за болнична помощ в размер на 295 100 000 лева. В резултат на изпълнението за първите шест месеца управителният съвет на болничната помощ и управителния съвет на касата взе две последователни решения, с което акумулира целия резерв за непредвидените неотложни разходи в размер на 85 милиона лева, за да покрием разхода, който беше отчетен през този период от време за болнична помощ. Има изключително голямо увеличение на броя на преминалите болни, значително надхвърлящи размера, който е съгласуван като прогнозен размер с Българския лекарски съюз, което наложи ние да използваме изцяло този резерв за болнична помощ. Независимо от това, че ние използвахме целият размер, разходът който е към последният отчетен месец за тази година, за месец август, който е малко над 40 милиона лева, се стига до ситуацията, че до края на годината ни трябва допълнително около 85,5 милиона лева. Знаете,че със Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса е предвидена възможност управителният съвет да ползва до 50 на сто от преизпълнението на приходите от здравноосигурителни вноски за здравноосигурителни плащания. Ние предвиждаме едно очаквано изпълнение около 80 – 85 милиона лева преизпълнение на приходите. Т.е. управителният съвет на касата може да си позволи още около 40 милиона да акумулира без санкция на парламента. Това е от една страна финансовото състояние на бюджета на касата в контекста на изпълнението на болничната помощ.
От друга страна в член 207, алинея 2 е казано, че на базата на отчетените данни за изпълнени натурални и стойностни показатели за деветмесечието по клиничните пътеки и съответното прогнозно изпълнение за последното тримесечие на годината в срок до 30 септември директорът на НЗОК след съгласуване с УС на НЗОК, УС на БЛС и УС на ССБ извършва корекции на цените на клиничните пътеки за последното тримесечие по корекционен коефициент, определен в Приложение № 6. На практика това означава, че ние се задължаваме да направим съответно корекция на цените на клиничните пътеки. Тук няма възможност за избор, казано е извършва корекции на цените на клиничните пътеки. Естествено знаейки състоянието на болниците и знаейки, че не трябва да се отива към изключително големи намаления, които могат да блокират дейността на болниците през последните два месеца ние предлагаме един механизъм, който няма да даде сериозно отражение върху дейността на болниците. В същото време ще изпълним ангажимента, който е предвиден в Националния рамков договор.
Считаме, че два са основните аргументи, които ни водят към тази корекция.
Първо, имаме задължението да извършим корекцията.
Второ, необходимо е да има дисциплиниращ ефект по отношение на болниците в процеса на изпълнение на тяхната дейност.
Искам да споделя пред вас още един аргумент. Когато подготвяхме Националният рамков договор с Българския лекарски съюз коментирахме равнището на хоспитализацията на броя на преминалите болни. Становището на управителния съвет на Националната здравноосигурителна каса беше, че този размер, който се предлага от Българския лекарски съюз ще бъде надхвърлен значително. Българският лекарски съюз отстоя своята теза за по-нисък обем на преминалите болни по отделните клинични пътеки, с което се вдигнаха цените на клиничните пътеки. Оттам се явява и този недостиг при увеличения обем на броя на хоспитализираните.
Лично аз считам, че няма да създадем сериозен проблем в изпълнението на дейността на болниците по няколко причини. Вие знаете, че болниците имат едни относително постоянни разходи, които формират издръжката на болниците. Това е свързано с осветление, отопление и други режийни разходи, които не се увеличават в резултат на увеличението на обема на дейност. В същност клиничните пътеки, по които са извършени три, четири пет или десет пъти по-голям обем от това, което е договорено в Националния рамков договор те са получили цената на този допълнителен брой преминали болни и те са кумулирали един ресурс, който могат да използват за намалението, което предлагаме в момента, което е действително минимално.
Обикновено сме упреквани, че се намалява възнаграждението, което получават изпълнителите на медицинска помощ, което не е вярно, тъй като в резултат на това многократно надхвърляне на обема дейност са получили и съответно пътите повече 40 на сто, които се заделят за сметка на цената на клиничната пътека.
През миналата година, ако не се лъжа за болнична помощ, имахме 320 милиона лева. Тази година очакваното изпълнение на болничната помощ ще бъде около 480 милиона лева. При планирани 295 милиона лева. Не виждам как с нашата реакция, която е продиктувана от Националния рамков договор ние ще намалим възнаграждението на изпълнителите на болнична помощ. Обратно, те ще получат значително повече отколкото са получили през миналата година и от колкото е предвидено в бюджета за тази година.
Имайки предвид всичко това ние предлагаме следният механизъм. Тъй като няма безгрешни разчети самите ние разбираме, че е възможно да има отклонение от договорените обеми. Считаме, че когато това отклонение е до 10 на сто може да се приеме за нормално като разчет. Когато отклонението е над тези 10 на сто, т.е. има очаквано изпълнение 111 на сто до 200 на сто предлагаме намаление от 10 на сто на цената на клиничната пътека. Когато намалението е от 200 до 300 на сто тогава предлагаме 15 на сто. Когато е над 300 на сто предлагаме 20 на сто. Това е нашата схема. Мисля, че е коректна. Коректно изпълняваме задължението си по Националния рамков договор. Имаме предвид, че е възможно отклонение от предвидените и договорени разчети. Намалението е такова, че в никакъв случай няма да затрудни изпълнението на задачите на болниците до края на годината. Няма да намали доходите на хората, които работят в болниците.
Хубаво е да се погледне и алинея 4 на член 207, където е записано, че след приемането на отчетите за изпълнените клинични пътеки за месеците октомври и ноември 2005 година се извършва окончателна годишна корекция. Т.е. ако някъде в момента има преизпълнение, което се вижда, че ще надхвърли 110 на сто. В крайна сметка, след като приключи отчетния период и ние виждаме, че това не става те се връщат отново в прогнозираните размери, тогава имаме механизъм, с който да възстановим парите на болниците. Има още една теза, която се казва, че това става задължително с общо съгласие с Българския лекарски съюз. Ние знаем неговото становище. Доколкото разбирам те не подкрепят нашето предложение за намалението на цените. Алинея 2 работи при хипотезата за съгласуване с Българския лекарски съюз. Например, ако погледнете алинея 3 на член 207 там е записано при общо съгласие. Ние сме длъжни да го съгласуваме. Това не означава, че сме задължение да имаме пълното съгласие на Българския лекарски съюз, тъй като тези хора които сме тук след това носим отговорност за приключването на бюджета с цялата строгост на закона. Благодаря ви.
АНДРЕЙ КЕХАЙОВ: Уважаеми господин председател, господин министър, господин Ананиев, доктор Букарев. Уважаеми дами и господа народни представители. Изслушахме аргументите на заместник-министъра на финансите в качеството му на председател на управителния съвет. Запознах се и с коректната справка, която е предоставена на народните представители. Предвид отговорностите, които имат институциите съм длъжен пред този уважаван форум, радвам се че след това ще имаме съвместна среща между двата управителни съвети за окончателна позиция по отношение на този въпрос. Ще изразя не само личната си позиция, но и позицията на Националния съвет по отношение на въпросите и по начина, по който неколкократно възникват тези въпроси.
Господин Ананиев, надявам се, че няма да възразите, че 120 клинични пътеки, които по Закона за здравното осигуряване се определят от екипите на Министерството на здравеопазването, Българския лекарски съюз не възрази. Ние казахме колкото и да се включат, за толкова ще отговаряме. Надявам се, господин Ананиев, че в Българския лекарски съюз в своята концепция когато изрази позиция, но не възрази категорично. Казахме, че за да се реализират 120 клинични пътеки при тези прогнозни цени и обеми с необходими около 500 милиона лева. През 2004 година от 80 клинични пътеки – 327 милиона лева. Тогава прогнозираният обем е 120 клинични пътеки – 280 милиона и включване предварително на резерва. Съвсем логично е при увеличение на цените да е планиран този дефицит.
Искам най-отговорно да кажа, че Българският лекарски съюз ще спази всичко, което е разписано в Националния рамков договор. Не еднократно сме заявявали тези неща. В контекста на коректното поведение Българският лекарски съюз заедно с вас съгласува прогнозни обеми. Предвид включването на нови 40 клинични пътеки, които не са разписани в Националния рамков договор. В крайна сметка здравноосигурените лица имат своите права. Ние прогнозирахме обеми, в които се намали обема по определени клинични пътеки и са завиши по друг. Това беше предложено от наши и ваши експерти. Всичко това към този момент показа, че има 10, 15 клинични пътеки, по които има завишение на обема, но има и 10 – 15 клинични пътеки, при които има 10 на сто потребление. По този начин средното потребление, което беше заложено като прогнозен обем от 643 хиляди случая не надвишава повече от 10 -12 на сто средно, а до толкова доколкото има отклонение по отношение на определени клинични пътеки. Би трябвало да коментираме коректно от гледна точка на медицинската целесъобразност за определена обръщаемост, което трябва да се анализира, защото получавайки тези правомощия здравноосигурените лица използваха всички възможности да се лекуват в частни, държавни и други лечебни заведения. На практика това отклонение като общ обем е незначително. Начинът, по който се заложи бюджета плюс търсенето на възможност за решаване на въпросите от двата управителни съвета ние имахме възможност до тази среща да проведем официални разговори преди десетина дни заедно с министъра на здравеопазването. Вчера обсъдихме нещата в националния съвет. Безспорно този въпрос не рефлектира пряко върху лекарите, а върху болниците поради което всичко, което е разписано в този момент в Националния рамков договор, в доболничната помощ където Българския лекарски съюз коректно се е включил в регулативни механизми не се е допускал никакъв преразход. Тук в момента при това планиране на бюджета става въпрос за определена корекция и нещо, което действително е разписано в член 207, но от юридическа гледна точка би трябвало да се тълкува малко по-различно. Член 207, алинея 2 третира, че двата управителни съвета съгласуват при недостиг на средства корекции по всички клинични пътеки. Следващата алинея третира това, което вие сте направили като предложение, което задължително изисква общо съгласие. В този смисъл ние в момента имаме различия като позиции. Информирайки за коректната позиция предвид недостига на средствата ние очакваме онази правилна позиция, която в крайна сметка ще рефлектира към всички лечебни заведения с намаления на средствата по клинични пътеки от 6 до 11 на сто, така както коректно е представена справката от страна на Националната здравноосигурителна каса. Тази корекции, ако ние не се съпротивляваме на член 207 изисква ясен отговор от Вас да се каже, че при намалението на тези клинични пътеки тя става частично, как се доплаща в частната болница или ще има съфинансиране до края на годината с отнемането на тези средства, в които през 2005 година направихме една реална крачка.
Мисля, че отговорът на въпросите по алинея 3 на член 207 плюс възможности обективно да погледнем на нещата и да вземем общо решение е един добър подход. В крайна сметка става въпрос за недостиг на средства от около 10 милиона, които касаят всички лечебни заведения на всички нива.
Заявявам след нашето обсъждане, че след тази информация която споделяме пред вас Българският лекарски съюз ще спазим всички точки коректно, но ако бъдат спазени всички предходни. Информацията, която давате считам за коректна. Този в крайна сметка прогнозен обем независимо, че ние настояхме за него, беше приет, но определено не е разписан и в Националния рамков договор. Имаше определени клинични пътеки, по които изкуствено се завишаваха обемите и от страна на Националната здравноосигурителна каса с цел възможност за намаление на цените, но търсенето на баланс между обема и цените беше крачката, която беше направена като реално положителна крачка в Национален рамков договор 2005. По този начин изразявам позицията на националния съвет, след коментарите, които ще направим тук ще продължим в дух на коректни отношения между две институции, които имат отговорност и ще продължим разговорите преди да вземем окончателно решение. Благодаря ви.
КИРИЛ АНАНИЕВ: Искам да направя едно допълнение, за да стане ясно. Ние определихме броят на преминалите болни и цените по отделните клинични пътеки в период, в който бюджета беше между първо и второ четене в парламента. Т.е. ние сме знаели, че парламентът ще гласува този бюджет . Когато сме определяли цените на клиничните пътеки е трябвало да се съобразим с този бюджет. Не мога да се съглася със становището, че ние сядайки на масата да определяме обеми и цени търсим един размер на болничната помощ в размер на 480 или 500 милиона лева. Били сме длъжни да направим обемни цени, които отговарят на бюджета, който се приема от парламента и ще се изпълнява.
В процеса на договаряне, който проведохме с Българския лекарски съюз ние настоявахме до последния момент да изпълним това, което е записано в Закона за здравното осигуряване. Да влезе в националния рамков договор не само цената на клиничната пътека, но и прогнозния брой. Проведохме няколко заседания, за да ни убедят, че на този етап не сме дораснали до този момент, в който да определим и прогнозния брой. Ако беше влезнал в националния рамков договор и прогнозния брой тогава нямаше да има нужда да идваме тук и сега да казваме какво не може да свършим. Вие да бъдете съдници на нашите по-нататъшни крачки, които ще предприемем.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Радвам се, че най-после влезнахме в един дебат по същество свързан с финансирането на българското здравеопазване. За болничната помощ в България годишно са нужни около 900 милиона лева официално. Тези 900 милиона лева са разпределени между представителите на скачените съдове господин министъра на здравеопазването и господин председателя на управителния съвет на Националната здравноосигурителна каса. Дали ще ги вземем оттук трябва да ги даде министърът на здравеопазването. Ако той не ги даде ще ги даде касата.
Общата идея е да получим информация за това, че от предполагаемото повишение на приходите над разходите касата ще задели 40 милиона лева и има едно на ум какво да прави с останалите 40 милиона лева, защото могат да се разходват с решение на парламента по предложение на Комисията по здравеопазване.
Искам да направя едно сравнение между процента на лъжата и процента на нуждата. Ако ние приемем, че в таблица 3, има числа, от които е видно, какво е финансовото изражение на санкциите, които са наложени и сумите, които са неправомерно получени, след това възстановени. Касата е върнала за девет месеца 1 милиона 925 637 хиляди лева. Това означава обратен поток от 143 959 лева. Ако това е ръста до края на годината вие ще вземете обратно от санкции и възстановени суми, които са получени неправомерно 1 871 475 лева. Ако това са парите, което е цената на лъжата те са много по-малко от парите, които представляват процента на нуждата. Процентът на нуждата е много по-голям. За него става въпрос. Не може с процента на лъжата ние да се опитваме да обясним, че нуждата не е толкова голяма, защото лекарите и болничното здравеопазване по някакъв начин представя на касата нещо за свършена работа, което не е свършено.
Моята теза на базата на тези основания е, че аз не мога да приема намаляването на цените на клиничните пътеки, защото и без това като общ финансов ресурс не стигат да покрият нуждите на болничното здравеопазване в частта финансирана от Националната здравноосигурителна каса.
Предлагам ние от сега да имаме идеята, а може би и решението, ако се обедини около него да дадем разрешение по-нататък за ползване на останалите 50 на сто от превишението на приходите над разходите в бюджета на касата, което представлява нуждата за до финансиране на болничната помощ за оставащия период от 4 месеца, в които има плащания октомври за извършеното през септември, ноември за извършеното през октомври и декември за извършеното през ноември. Извършените дейности през декември ще бъдат платени с бюджета на касата за 2006 година. Благодаря за вниманието.
ХАСАН АДЕМОВ: Господин председател, уважаеми господин министър, колеги. Искам да задам няколко въпроса, които според мен са кратки и ясни.
На първо място, господин Ананиев каква е целта на днешната среща? Защото в контрагентите на Националния рамков договор няма Комисия по здравеопазване. Има Български лекарски съюз, Съюз на стоматолозите в България и Национална здравноосигурителна каса.
Зная, че дискусията е важна и колегите от Комисията по здравеопазване трябва да бъдат запознати с всичко това, което става в Националната здравноосигурителна каса и във връзка с плащането. Има една хипотезата, в която може и да не се стигне до актуализиране на бюджета, за което говорим.
Първият въпрос е защо трябва Комисията по здравеопазване да се занимава с този казус? В член 207 на Националния рамков договор много ясно е казано, кои са хората, които вземат решение. Комисията по здравеопазване не взема такива решения.
Вторият въпрос е следният. В Закона за здравното осигуряване има текст, който казва, че системата на здравното осигуряване в България е солидарна. Солидарността е при ползването на услугите. Защо тогава само 51 клинични пътеки ще бъдат солидарни, а другите няма да бъдат солидарни. Не е ли по-справедливо всички клинични пътеки, за да може тежестта да се разпредели различно. Вярно е, че това е вид наказателна мярка за тези, които преизпълняват обеми. Очевидно е, че тези обеми не са предвидени правилно. Ние не можем да изхождаме от презумпцията, че има нарушение и злоупотреби. Ако има такава презумпция трябва да сменим темата на дискусия и да говорим само за това по какъв начин трябва да се контролира, да се планира на базата на предишни години и на базата на статистически данни. Това са моите въпроси.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Господин Ананиев, преди да отговорите позволете ми да задам няколко въпроса.
Първият въпрос е, на базата на това, че една голяма част от пътеките доколкото се вижда от дадения анализ няма да могат да достигнат 100 на сто. Какви средства от това се акумулират и няма ли възможност тези средства да компенсират преразхода на някои от пътеките, да не казвам всички?
Вторият въпрос е следният, прогнозния брой болни в крайна сметка би следвало да се прави коректно. Тук съм съгласен с вас и с това, което каза и доктор Кехайов. Оттам нататък въпросът, който и доктор Йорданов постави е следният. До колко превишаването на броя е свързан с нарушения, не казвам измама, доктор Йорданов е по-артистичен. Въпросът е до колко е свързано с известни нарушения и наистина има едно реално увеличаване на определена заболеваемост. От кога се извършва контрол на нещата? Правен ли е перманентно? Сигнализирани ли са Българският лекарски съюз и съответните болници, че при определени клинични пътеки имат надвишаване още от първия брой? Тогава възниква въпроса защо в една клинична пътека, мисля че беше последната, досега по ваши данни има от 600 запланувани има само една, която е направена.
Ясно е, че както увеличението с 1000, което не мога да приема като реална заболеваемост. Една четвърт от парите могат да излезнат. Контролът и анализа на тази реална заболеваемост е един въпрос, който многократно сме дебатирали. Стана ясно, че касата не може да контролира реалните обеми.
Последният ми въпрос е, господин Ананиев, вие си спомняте, че ние съвсем коректно предупреждавахме, че запазването на тези цени при увеличение с около 30 – 40 пътеки ще настъпи момент на не дофинансиране.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин Ананиев искам да ви задам един въпрос. Националната здравноосигурителна каса защитавайки интересите на здравно осигурените води преговори с Българския лекарски съюз като защитава интересите на лекарите и в случая при това рамково споразумение когато се превишава като разход се налагат санкции. В случая е това, което се предлага намаляване на цените на клиничните пътеки. Задавам си въпроса спрямо кого са тези санкции? Защото, и точно това е моят въпрос към вас, към лекарите ли са тези санкции или към болните, на които вие защитавате интересите. Ако след два месеца се установи, че парите, които получават лекарите по клинични пътеки, а вие не може да ги намалите, са същите каквито са били досега и болниците продължават да работят, включително са се натрупали нови дефицит ще се окаже, че санкциите, които правите са платени от пациентите, чиито интереси защитавате. Получава се един омагьосан кръг, Комисията по здравеопазване не трябва да бъде чадър над едно формално изпълнение на закона. Например, цените на клиничните пътеки трябва да се намалят с 10 на сто. Разгледахме този въпрос в Комисията по здравеопазване и те се съгласиха. Не вярвам ние да се съгласим.
Моят въпрос е, кого санкционирате по този начин? Като е опитвате да намалите с 10 на сто цените на клиничните пътеки съобразно рамковия договор. Тук всичко е законно. Това е моят въпрос.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Първо, кой санкционирате, след като вие представлявате интересите на всички хора, които отделят средства за тази здравноосигурителна каса.
Второ, как считате, че 10, 11 или 15 на сто ще намалите от клиничната пътека? По какъв начин? Как ще се икономисат тези средства, за да се свие бюджетът?
Трето, мисля че сме се събрали тук за пропуски, които са извършвани до този момент. Виждайки, че финансовата година няма да може да бъде завършена с благословията на здравната комисия да може да се излезе от ситуация.
Считам, че контролът до момента и докато не се извършва с централизирана компютъризирана система да се сложи здраво ръка върху кранчето на парите, да се контролира всяка пътека и да няма пътеки, които да бъдат създадени или да не бъдат налагани медикаменти, с които да се лекуват. Налагането на определени медикаменти в повечето случаи са от друго естество, което ощетява пациентите. В същото време изтичат средства. Благодаря ви.
ВАСИЛ ПАНИЦА: Мисля, че и двата интереса се нарушават – на лекарите и на пациентите. Предполагам, че така ще отговори и господин Ананиев. Въпреки, че го разбирам защото касата в случая се държи като банка. Проблемът е много по-голям. Този въпрос така или иначе ще се реши сега. Този въпрос ще възникне и през следващата година със същата сила. Няма да излезем от този проблем толкова лесно. Разбира се, че няма информационна система защото четири години няма информационна система. Имаше готова информационна система през 2001 година. По-важната част е, че този проблем стои пред на със страшна сила и през следващата година. Ако не направим нещо радикално отново ще се повтори.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Доцент Паница, щяха да бъдат ощетени и лекарите и пациентите, ако болниците се финансираха само от касата. В случая не е така. Болниците се финансират от държавния бюджет, от касата и чрез кешови плащания. За това само пациентите ще бъдат санкционирани. Защото едното от тези три вида плащания когато се намали веднага другите две се увеличават, тъй като държавата няма да дава пари. Оставам на вас да отговорите от къде ще дойдат парите.
КИРИЛ АНАНИЕВ: Господин председател, ще се опитам да отговоря на въпросите.
Първо, каква е целта на срещата днес. Мисля, че тази среща е по покана на Комисията по здравеопазване, която иска да изслуша управителния съвет и неговия директор. С тази цел дойдохме и се подготвихме и представихме необходимите справки и информация, за да видите на базата на какво сме взели това решение.
Вторият въпрос, който беше зададен от доктор Адемов е защо 51 клинични пътеки, а не всички? Считаме, че корекцията на цените трябва да засегне само онези клинични пътеки, при които има рязко отклонение от прогнозирания брой. Защото при тези клинични пътеки, в които има увеличен брой на базата на икономическия анализ, който се опитах да кажа в началото, че при наличието на условно постоянни разходи те са получили много повече приходи от това, което биха получили, ако бяха изпълнили нормалния си обем дейност. Те могат и са длъжни да поемат разликата в средствата, които ние не можем да осигурим. Нямаме никакво основание онези клинични пътеки, на които цените са определени на базата на прогнозния брой случаи и този прогнозен брой не е надвишен. Т.е. те са изпълнили своята дейност така както е предвидено в Националния рамков договор на тях да намаляваме цената. Според мен това не е редно.
Не може 1000 пъти да има преизпълнение на обем. Каквато и да е прогнозата казах при какви условия бяхме принудени да приемем обемите. Това означава, че има нещо, което не е съвсем наред. По отношение на това, че някои клинични пътеки са изпълнени, а други не са изпълнени. Ние сме направили очаквано изпълнение, в което е предвидено приключване и на другите. При това очаквано изпълнение ни трябват 480 милиона лева. На базата на тези 480 милиона лева ние предприемаме всички тези мерки, включително и резерва и допълнителните 50 на сто и това, което сега предлагаме дори и онова, което ще внесем след известен период от време като актуализация. Няма скрит ресурс от тези, които не са изпълнени. А искаме да наказваме тези, които са преизпълнили. В това общо очаквано изпълнение са включени и очакваните по-ниски нива на тези клинични пътеки, които няма да бъдат изпълнени 100 на сто от прогнозата.
Постави се още един въпрос за нарушенията. До колко увеличението на броя на клиничните пътеки е свързан с нарушения. Ние сме представили една справка към материалите, в която е посочено какви средства не сме допуснали да стигнат до изпълнителите на медицинска помощ, т.е. до болниците в резултат на нарушения. Те са в общ размер около 6 милиона лева. Тези пари не са предоставени на самите болници, които са работили по клинични пътеки, в които има нарушения. Те не са свързани с увеличения брой на преминалите болни. Там където сме констатирали нарушение тези пари не са превеждани. Те участват в останалата част от очакваното изпълнение до края на годината. Тези 6 милиона не са дадени, но са включени в рамките на общите 480 милиона лева, които трябват до края на годината.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Тази добавка е важна, но не е достатъчна за да опровергае моята теза. Тук слагаме на кантара едни необходими 90 милиона лева, за които се твърди, че може би се искат не толкова неправомерно колкото не оправдано, защото прогнозите са едни, а действителността е друга. Моята теза беше, че процентът на онова, което неправомерно е извършено и поискана по някакъв начин не следва да бъде плащано или вие не сте го заплатили, е много по-малък в сравнение с обема, процента на нуждата. Ние говорим за него. Контролирайте, както и да затягате, каквото и да направите тези 90 милиона лева, 80 милиона да станат, нека да говорим как ще се оправим с 80 милиона лева. В това е смисълът на този дебат. Не трябва да прехвърляме топката на министър Гайдарски. Вие употребявате един термин, който има хубав и дисциплиниращ ефект, но аз бих казал, че тук ефекта е стресиращ от не дофинансирането. Това е по-големият проблем на болничното здравеопазване.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, ще помоля да не се правят реплики, за да може господин Ананиев да отговори.
КИРИЛ АНАНИЕВ: Имаше още един въпрос, който се базираше на цените, които ако не бяха променени какво щеше да се случи до края на годината като изпълнение на бюджета. Искам да потвърдя още веднъж, че тези цени не са същите от 2004 година. Това са нови цени, които са по-високи от Национален рамков договор 2004 и са по-високи, защото в рамките на бюджета, който беше гласуван от Народното събрание бяха договорени, ако мога да използвам този термин, по-ниски обеми на преминали болни. Ако беше посочен по-реален обем на преминалите болни тези цени нямаше да бъдат такива. Поради по-високите цени, които са получили съответните клинични пътеки е получен по-рано отколкото е трябвало да бъде един по-висок доход в болницата. Ако бяха по-високи обемите цените щяха да бъдат по-малко и съответните болници щяха да получат по-малко пари при един бюджет, който е определен от Народното събрание. Този ресурс на авансово получаване на парите ще помогне в края на годината болниците да се справят с проблема, който има.
Първо, защото са взели за много повече отколкото е било предвидено. Т.е. получили са доход.
Второ, доход на по-висока цена, отколкото би трябвало да бъде, ако беше направена реалната цена в началото на годината отново на базата на бюджета, който е приет от Народното събрание. Зная, че парите за болниците са малко. Това го казах от трибуната на Народното събрание през миналата година когато се приемаше бюджетът в Народното събрание. Народното събрание прие този бюджет и ние сме длъжни да го изпълняваме. В рамките на този бюджет ние трябва да намерим баланса между обемите на обемни цени и не сега да поставяме въпроса по начин, по който беше поставен кого санкционираме? Никой не санкционираме.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Как след като се намаляват парите никой не се санкционира?
КИРИЛ АНАНИЕВ: Доктор Щерев намаляваме парите, защото те са взети авансово. Тези пари ще бъдат осигурени от болниците в рамките на общия бюджет, който се изпълнява на базата на това, което е получено авансово от Националната здравноосигурителна каса. На базата на постоянните разходи, които са имали, а са получили за увеличен многократно брой преминали болни. Получили са значително много повече пари от началото на годината, защото бюджетът на държавата беше определен за 291 милиона лева. В момента те са получили над 350 милиона лева, а до края на годината ще станат 450 милиона лева. Ние не можем да изменим бюджета на касата така, че да отговорим извън Народното събрание, за да отговорим на всички потребности на болниците. Трябва да се гласува от вас, а ние да създадем механизма, с който тези пари да достигнат до болниците. Вие сте гласували бюджет от 291 милиона лева, а ние сме раздали досега 350 милиона лева, ще раздадем над 450 до 480 милиона лева. Виждате ли каква е разликата между това, което вие сте гласували и до къде ние ще стигнем. За това ни обвинявате. Едва ли не ни упреквате, че в момента санкционираме някой. Ние имаме задължение да изпълним закона, който е приет от Народното събрание и това, което е записано в Националния рамков договор. Вие ни казвате не нарушавайте законът и НРД. Как да се направи това нещо? След това кой ще държи отговорност на мен и доктор Букарев, защо не сме предприели тази мярка. Ние какво ще кажем. В чисто човешки план разбирам, но в момента ние сме администратори и трябва да изпълняваме това, което вие творите като законодателство. Ние го изпълняваме в момента. Благодаря ви.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Не съм съгласен да се говори по този начин, декември месец по един начин, а в средата на годината по друг. Господин Ананиев през декември месец миналата година говореше други неща.
КИРИЛ АНАНИЕВ: Това не е така.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Когато парите бяха в касата благодарение на Вас парите отидоха в Министерството на здравеопазването. Ние казахме, че не 300 милиона, не 600 милиона, а 800 милиона лева няма да стигнат за работата на болниците. Това беше казано много добре. Участвам в дискусии около десет години за бюджета на здравеопазването. Мога да ви кажа, че се повтаря една и съща картина. Винаги на края на годината се формира дефицит. Тази година ще бъде между 150 и 200 милиона лева, който неминуемо се покрива от държавния бюджет.Всяка година се повтаря една и съща история. Кой има интерес да не се заложат парите, които са необходими за здравеопазването и всяка година да има един и същ дефицит. Кой има този интерес? Не мога да отговоря на този въпрос. Във всеки случай не са пациентите.
Защо след като създаваме една система за харчене на парите в болницата ние отиваме година след година отново да финансираме половината от болничното финансиране да върви чрез държавния бюджет. Защо е това нещо? Защо не се направи още през миналата година за да минат всички пари. Било е опасно и щяло да стане еди какво си. Ето това стана. Всяка година има дефицит. Вие изпълнявате законът тази година. Разбира се, като има превишения вие имате бюджет, касата харчи по този бюджет и никой днес не може да ви упрекне. Аз ви упреквам, че вие не настоявахте това, което трябваше да се случи през декември миналата година всички пари за болницата трябваше да отидат в Националната здравноосигурителна каса.
КИРИЛ АНАНИЕВ: Аз бях единственият човек от правителството, който искаше болничната помощ да премине в здравната каса.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Бих желал парите, които се дават за болнична помощ, да се обвържат и с парите за лекарствата. Да видим средномесечният разход за лекарства как върви. За това защото това е едно от главните пера, по които се пилеят парите на касата. Трябва да се даде средно месечно как вървят парите за лекарствата. Това е също един изключително важен елемент на това как се харчат парите на касата. Когато говорим за разходите на болниците трябва да знаем, че единственият начин болните да получат качествено болнично лечение е да се получава в болница, която може да го даде, а не в 300 болници. Може би в двойно по-малко болници.
Второто нещо, което хиляди пъти е коментирано, е че по административен път не може да се затвори нито една болница. Нито една болница. Гарантирам ви министър Гайдарски, че ако се опитате да затворите една болница ще срещнете огромен отпор. Не може по административен път да се затвори болница. Болниците показват, чрез системата за финансиране и по това дали хората ги търсят или не и дали получават качествена медицинска помощ и грижи, получават правото си на съществуване. За да не стане това имам чувството, че умишлено се пречи. Непрекъснато в решаващи моменти се отива в неправилни административни актове и финансови решения. Защото когато говорим за финансирането на болниците трябва да знаем каква е истинската сума, с която се финансират болниците. Когато е ясно, нека да се даде. Когато говорите за по-нататъшно развиване на тази система чрез увеличаване на клиничните пътеки знаете много добре до какво се достига. Ще се достигне до конфликт в рамките на договарянето. В този конфликт в рамките на договарянето ще се промъкне отново призрака на този член, че когато не стане договаряне министърът на здравеопазването подписва рамковия договор. Нещата са неуправляеми оттук нататък, ако се достигне до такава ситуация. Националната здравноосигурителна каса трябва да разполага с точен механизъм за изразходваните средства. Вие носите отговорност в касата целия управителен съвет, за това че все още няма информационна система. Носите отговорност, че не се върви по пътя на развитието на диагностично свързаните групи, че не се е определил досега групера, по който би трябвало да се работи, че не се увеличават броят на болниците, които да събират български относителни тегла. Не се върви по един път, когато е ясно кои болници работят и кои не работят. Ако не вървите по този път рано или късно целия управителен съвет на касата ще отговаря за всички тези пари, които се събират от здравно осигурените и би трябвало да се харчат по определен начин. За това защото лесно е тук да се говори, че спазваме формално закона. Да, днес спазвате законът. Така е. Когато става въпрос за развитие на механизмите на болничното финансиране в касата вие носите и тази отговорност. Те да бъдат наистина достатъчно обективни критериите, за да може действително болните да получат съответната медицинска помощ. За това, ако говорим тук днес не е за това, че ще намалите с 10 на сто пътеките, и пациентите кешово ще ги платят, защото болниците няма да се оставят да бъдат ощетени с тези 10 на сто, от които вие ще ги лишите. Те ще ги получат чрез кешовото плащане. Тук говорим за нещо много по-глобално и по-важно. Вашата роля заедно с министъра на здравеопазването за оптимизирането на тази система, за да може този който работи да поучи парите. Да ги получи в пълен обем, без да има кешови плащания. Така да се защитят интересите на здравно осигурените граждани у нас. Ето това години наред управителния съвет на касата, включително и Министерството на здравеопазването не е в състояние да реши. Не е в състояние да предложи. Не е в състояние да върви напред по усъвършенстването на тази система. За това говорим и за това ще говорим и на следващото събиране с вас. Благодаря ви.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Министър Ананиев, зададох един въпрос, на който не успяхте да отговорите. Нека да вземем само последните четири пътеки, в които в темповете в които се изпълняват, мисля че ще останат пари от неизпълнение на тези пътеки. Калкулирани ли са? Има ли ги? Ясно е, че тук ще има едно изпълнение и към 4,5 милиона лева остават само от последните четири, п