Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

Комисия по здравеопазване
Стенографски запис


П Р О Т О К О Л
№ 65

Днес, 17 януари 2007 г. от 17,30 часа се проведе извънредно заседание на Комисията по здравеопазване към Четиридесетото народно събрание. Заседанието се проведе под ръководството на председателя на комисията – доц. Борислав Китов при следния

ДНЕВЕН РЕД:



1. Законопроект за лекарствените продукти в хуманната медицина, № 602-01-67, внесен от Министерски съвет на 27 юли 2006 година – второ гласуване, продължение.

---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

Комисия по здравеопазване
Стенографски запис


П Р О Т О К О Л
№ 65

Днес, 17 януари 2007 г. от 17,30 часа се проведе извънредно заседание на Комисията по здравеопазване към Четиридесетото народно събрание. Заседанието се проведе под ръководството на председателя на комисията – доц. Борислав Китов при следния

ДНЕВЕН РЕД:



1. Законопроект за лекарствените продукти в хуманната медицина, № 602-01-67, внесен от Министерски съвет на 27 юли 2006 година – второ гласуване, продължение.



Към протокола се прилага списък на присъствалите народни представители и гости.


* * *

ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги откривам извънредното заседание на Комисията по здравеопазване. Има необходимият кворум.
Преди да започнем с разглеждането на законопроекта, искам да уведомя уважаемите членове на комисията, за нещо, което през последните 17 години не беше виждал българския парламент, доживяхме да го видим, а именно по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, водеща е Комисията по бюджет и финанси.
Въпреки направеното от мен според правилника искане да бъде разпределен закона, където е необходимо ясно е, че това няма да стане.
Искам да кажа, че това по-скоро е една добра оценка за нашата комисия, в която е ясно, че има по-малко политика, отколкото професионализъм. Това, че някой иска нещата бързо да се разгледат, след това ще понесе отговорност.
Колеги започваме с глава девета „Търговия на дребно с лекарствени продукти”.
Член 218.
По член 218 има предложение на колегата Васил Паница, предложение на колегите Ваня Цветкова и група народни представители и на уважаемия колега Руденко Йорданов.
По наименованието на главата, по член 218, както и по предложенията направени от уважаемите колеги кой ще вземе думата.
ВАНЯ ЦВЕТКОВА: Колеги, относно самата формулировка на този член по предложението на Министерството на здравеопазването физическите или юридическите лица по смисъла на Търговския закон могат да извършват търговска дейност, а не аптеките и дрогериите. Аптеките не са субект на правото поради, което не могат да извършват дейности. Те са само обект по смисъла на Закона за устройство на територията, който подлежи на въвеждане в експлоатация.
Смятаме, че нашата формулировка е по-правилна.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Благодаря ви. Веднага имам една реплика към вас, не защото не съм съгласен с казаното от вас, а по-скоро член 218 е този член, в който се казва къде става това, а не от кого? За въпроса от кого напълно съм съгласен с вас? Ако приемем, че мястото е да се каже – къде, би следвало да стане: „Търговия на дребно с лекарствен продукт се извършва само в аптеки и дрогерии по реда на този закон”. Тогава се посочва къде става това?
ВАНЯ ЦВЕТКОВА: В случая това, което визира член 218 по предложението на вносителя, търговията на дребно с лекарствени продукти се извършва само от аптеките. Тук не става дума „в аптеките”.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Може би трябва да се поправи. Зависи каква е идеята на вносителите. Ако тяхната идея е къде, би следвало да се поправи и да се запише „само в аптеки и дрогерии по реда на този закон”. Ще помоля вносителите да вземат думата по този въпрос.
ДИМИТРИНА АПОСТОЛОВА: Действително текстът на член 218 се отнася за ограничението, къде може да се извършва търговия на дребно. Т.е. къде могат да се продават лекарства. Предложенията на народните представители, по-скоро се отнасят за субекта, който може да извършва тази дейност. Т.е. кой има право да извършва търговия на дребно. Това са две различни хипотези.
Според мен, няма пречка да се систематизират в един текст, като алинея 1 и алинея 2. Т.е. първо да кажем къде може да се извършва търговията, а след това да казваме кой може да я извършва. Само субектите, които са регистрирани по реда на този закон, но това са две различни неща.
ВАНЯ ЦВЕТКОВА: При положение, че съюза „от” се замени с „в”.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Естествено, тогава да погледнем какъв ще бъде текста на евентуалната алинея 2, върху което следва да помислите на базата на предложенията, които са направени от колегите.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Те са идентични.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Моят въпрос относно алинея 2, това не се ли урежда по-нататък? Тогава какъв е смисълът от алинея 2.
ДИМИТРИНА АПОСТОЛОВА: Действително зависи каква логика ще се възприеме по-нататък при преглеждането на последващите текстове, но според мен няма пречка да се изведат основните принципи в член 1.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, от чисто формална гледна точка в член 218 и член 219 се говори за аптеката. Когато достигнем до текста за лицата, които имат право да откриват аптеки, там ще се опише кои са тези. Говори се само за аптеките и след това ще започнем да ги описваме.
Според мен, систематичното място е така както е дадено с направената поправка, но все пак вие кажете.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Мисля, че е разумно предложението двата текста на вносителя, спирам вниманието и върху моят текст, да се разделят в две отделни алинеи на член 218, като се редактират по следния начин: „Член 218, алинея 1. Търговията на дребно с лекарствени продукти се извършва само в аптеки и дрогерии по реда на този закон.
Алинея 2. Право да извършват търговия на дребно с лекарствени продукти в аптеки или дрогерии имат само лицата посочени в този закон, с изключение на случаите по член 232, алинея 2, където е уредено как извършват търговия на дребно с лекарства лекари на територията на населеното място, в което работят няма аптеки, а този ред е определен с наредба от министъра на здравеопазването. Така е посочено в член 232.
ДИМИТРИНА АТАНАСОВА: Считаме, че няма пречка да се запише текста, така както предложи уважаемият народен представител Руденко Йорданов.
Макар, че и това което казахте ,че по-нататък прочитайки систематично главата, субекта който ще може да осъществява търговия става ясен.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Ще помоля колегите от отдел „Правен” да вземат отношение.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Предлагаме да се приеме текстът на вносителя с редакционната поправка да бъде само в една алинея, защото по-нататък в член 219, член 220 е записано кои лица имат право да извършват търговия на дребно. Ако тук запишем една нова алинея 2 се получава, че в една и съща глава два пъти уреждаме едно и също нещо.
Текстът има идея да се посочи, както виждате изключението къде се извършва дейността търговия на дребно. Тя се извършва в аптеки и дрогерии. Това е целта на тази разпоредба, с изключение на случаите когато се извършва от лекари и случаите посочени в член 322, алинея 2.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Аз също поддържам това становище, но все пак вносителите на предложенията да преценят, ако искате няма никаква пречка вашите предложения да се обсъдят в текста, в който е записано кой има право да ги открие. Обръщам се към тримата вносители, които имат идентични предложения.
Повечето предложения са да остане текста на вносителя. Вашите предложения са когато достигнем до текста, кой открива и работи, да се разгледат тогава. Въпросът е да се поставят на систематичното им място.
ВАНЯ ЦВЕТКОВА: Не възразявам.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Господин председател, поддържам предложението си за две отделни алинеи в член 218, което инкорпорира текста, който съм предложил.
В член 218, алинея 1 се урежда въпроса къде може да се извършва? В член 218, алинея 2 – кой може да извършва с изключение на. По-нататък уреждаме в цитираните от вас алинеи условията за получаване на лиценз за разкриване на аптека. Това са три отделни елемента. Не виждам пречка така да бъдат подредени.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Има предложения да се създадат две алинеи. Предлагам да гласуваме това предложение с оглед да продължаваме по-ефективно.
Моля, който е съгласен към член 218 да се добави алинея 2, да гласува?
- „За” – 4.
- „Против” – Няма.
- „Въздържали се” – 10.
Не се приема предложението.
Подлагам на гласуване член 218 с направената поправка „само в”.
Моля, който е съгласен, да гласува?
- „За” – 15
- „Против” – Няма.
- „Въздържали се” – Няма.
Приема се.
Член 219
ВИКТОРИЯ ЖЕКОВА: Член 219, алинея 1. Аптеката е здравно заведение, в което се извършват следните дейности: съхраняване, приготвяне, опаковане, контролиране, даване на консултации, отпускане на лекарско и без лекарско предписание на разрешени за употреба в страната лекарствени продукти, на медицински изделия, както и добавки към храненето, козметични и санитарно-хигиенни средства по списък, определен от министъра на здравеопазването.
Алинея 2. Устройството, редът и организацията на работата на аптеките, номенклатурата на лекарствените продукти, както и списъкът по алинея 1 се определят с наредба на министъра на здравеопазването.
Алинея 3. Аптеките предлагат добавки към храненето, без да се регистрират по реда на Закона за храните.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги има направени предложения от колегите Ива Станкова и група народни представители, от колегата Лъчезар Иванов и от колежката Ваня Цветкова и група народни представители. Кой ще започне.
ИВА СТАНКОВА: Господин председател, искам предварително да направя предложение за оттегляне на нашето предложение.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Съвсем нормално е, защото е помощен съвет. Благодаря ви.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Предлагаме към член 219, да се добавят добавки към храненето и в алинея 2 да се добави „се определя с наредба на министъра на здравеопазването и Висшия съвет по фармация”.
Предлагаме в алинея 3 „Аптеки могат да предлагат добавки към храненето определени в списъка по алинея 1”.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, мисля че предложението на Лъчезар Иванов е по-добро, да могат, защото да не ги задължаваме.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Иначе ги задължаваме по този начин.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Въпреки, че казваме, че е по опис на министъра, но това също има своята логика.
Госпожо Цветкова, вашето предложение е идентично.
ВАНЯ ЦВЕТКОВА: Оттегляме предложението.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: По отношение на висшия съвет, той е помощен орган и не може да определя.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Оттеглям предложението.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Доктор Христов, мисля че „могат” е съвсем нормално и не бива да възразявате.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Моят въпрос има уточняващ характер. Говорим за здравно заведение, но по смисъла на кой закон?
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: По Закона за здравето.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: По Закона за лечебните заведения аптеките не са фиксирани като здравно заведение. Този въпрос има уточняващ характер и ще помоля юристите да се произнесат.
ДИТИТРИНА АПОСТОЛОВА: В Закона за здравето са дефинирани здравните заведения.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Аз говоря за лечебните където също са дефинирани здравните заведения.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, подлагам на гласуване член 219, с алинея на 3 по вносител, като в алинея 3 думата „предлагат” се заменя с „могат да предлагат”.
Моля, който е съгласен, да гласува?
- „За” – 16.
- „Против” – Няма.
- „Въздържали се” – Няма.
Приема се.
Член 220
ВИКТОРИЯ ЖЕКОВА: Член 220, алинея 1. Дейностите по член 219, алинея 1 се извършват от магистър по фармация.
Алинея 2. Магистърът по фармация е длъжен да изпълни издадено лекарско предписание, включително и за лекарствени форми, приготвени по магистрална и фармакопейна рецептура, по реда, предвиден в наредбата по член 221.
Алинея 3. Под контрола на магистър по фармация помощник-фармацевтът отпуска лекарствени продукти, за които не е задължително лекарско предписание, а извършва дейности, свързани с приготвяне и опаковане на лекарствени продукти.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Има направени предложения от колегите Петър Мръцков и Ваню Хърков.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Господин председател, оттеглям предложението.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Ще подложим на гласуване предложението на доцент Паница.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Предлагам в алинея 1. Дейностите по член 219, алинея 1 се извършват от магистър по фармация.
Алинея 2. Магистърът по фармация е длъжен да изпълни издадено лекарско предписание, включително и за лекарствени форми, приготвени по магистрална и фармакопейна рецепта, по реда предвиден в наредбата по член 221, алинея 1.
Разликата е в алинея 3. Помощник-фармацевта може да извършва всички дейности по член 219, алинея 1 в присъствието и под контрола на магистър-фармацевт с изключение на отпускане на лекарствени продукти по лекарско предписание, контрол и даване на консултации.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Доктор Иванов, съвпада защото в алинея 3, на член 220 е казано какво може помощник фармацевта, а вие казвате какво не може.
ВАНЯ ЦВЕТКОВА: Нашето предложение е редакционно и по конструкцията на алинея 3, която следвайки конструкцията на алинея 2 определя ограниченията и правомощията на помощник-фармацевта. Започва с помощник-фармацевтите работещи в аптеката могат да отпуснат лекарствени продукти, за които се изисква лекарско предписание само под непосредствения контрол на магистър по фармация.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Това не е така, а точно обратното. Философията е, че те не могат да изпълняват при никакви случаи по лекарско предписание.
ВАНЯ ЦВЕТКОВА: Записано е „само под непосредствения контрол”.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Във философията на член 220, алинея 3, под контрола на магистър по фармация помощник-фармацевта отпуска лекарствени продукти, за които не е задължително лекарско предписание. Изключва се възможността да правят нещо по лекарско предписание дори и под контрол на фармацевта.
Мисля, че с това предложение коренно се променя философията на нещата.
Ако ние искаме наистина да повишим нивото на обслужване, когато има лекарско предписание изисква малко по-голямо образование.
ВАНЯ ЦВЕТКОВА: Оттеглям предложението.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Благодаря ви.
ВАНЯ ЦВЕТКОВА: Оттеглям алинея 3.
ЕМИЛ РАЙНОВ: Искам да уточня, че това беше спорът и в работната група и беше по настояване на колегите от фармацевтичния факултет. Принципно те искаха така да бъде заложено.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Уважаеми министър Райнов, нека да не включваме желания на гилдията. Говорим за принципи. Когато искаме да вдигнем нивото на обслужването и да гарантираме, че е на най-високо ниво не бива да го допускаме.
ДОНКА МИХАЙЛОВА: Господин председател, според мен текстът, който се предлага от доктор Лъчезар Иванов е по-коректен. Той излага ограниченията, които по никакъв начин не биха могли да бъдат извършени от помощник-фармацевта. Например, в текста на вносителя излиза, че помощник-фармацевта би могъл да дава консултации. Нещо, което в текста на доктор Иванов влиза като ограничение.
Според мен, те са точно дефинирани, а всичко останало, което се извършва в една аптека на практика е разрешено. За това ще подкрепя текста на доктор Лъчезар Иванов.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Ще помоля да чуем и вносителите.
ЕМИЛ ХРИСТОВ: Доцент Китов, според нас и двете предложения са прецизни и точни. Въпрос на ваше преценка е кое от двете да се приеме.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колежката Михайлова е права дотолкова, доколкото е ясно казано кое не може да прави. Конструкцията е малко обърната. Ще помоля да чуем становището на отдел „Правен”.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Подкрепям текстът на вносителя, защото ако погледнете текста, който е предложен от господин Иванов с изключение на „отпуска лекарствени продукти по лекарско предписание” излиза че те могат да го извършват с контрол и без контрол. Текстът, който се предлага от вносителя е по-ясен.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Подлагам на гласуване текста на народния представител Васил Паница.
Моля, който е съгласен, да гласува?
- „За” – Няма.
- „Против” – 1.
- „Въздържали се” – 15.
Не се приема.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Ще помоля да се гласува моето предложение, тъй като много ясно беше отбелязано. Давам точно определение, че помощник-фармацевта не дава, което не се разбира от текста на вносителя.
Според мен, това е съществена разлика.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Вие поддържате предложението по алинея 3.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Оттеглям предложенията по останалите алинеи.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, подлагам на гласуване алинея 3, по предложението на доктор Лъчезар Иванов. Фактически това е заместващ текст на член 220, алинея 3.
Моля, който е съгласен, да гласува?
- „За” – 10.
- „Против” – Няма.
- „Въздържали се” – 3.
Приема се.
Подлагам на гласуване член 220, с направеното предложение.
Моля, който е съгласен, да гласува?
- „За” – 14.
- „Против” – Няма.
- „Въздържали се” – Няма.
Приема се.
Член 221
ВИКТОРИЯ ЖЕКОВА: Член 221. Министърът на здравеопазването определя с наредба медицинските специалисти, които могат да издават рецепти, реда за предписването на лекарствени продукти, срока за изпълнението, както и случаите и реда, при които магистър по фармация може да откаже да изпълни лекарско предписание или да извърши промяна в него.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: По този член има предложение от доктор Лъчезар Иванов.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Имам предложение „при които магистърът на фармация може да откаже да изпълни лекарско предписание или да извърши промяна в него” да отпадне.
С този текст се дава възможност да се променят рецепти и големи права.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Доктор Христов, как министъра с наредба ще каже кой лекар може да издава рецепти или да не издава.
Записано е, че министърът на здравеопазването определя с наредба медицинските специалисти, които могат да издават рецепти. Колеги, това се дава с дипломите. Ние спорихме за изпитите и знаехте какви проблеми имахме. Това е допълнително ограничение. Дипломата и членството в лекарския съюз дават право за издаване на рецепта.
Нека за да се запише за наредбата, но извън лекарските специалисти. Трябва да изключим лекарите.
ЕМИЛ ХРИСТОВ: Доцент Китов, този текст така както се предлага в проектозакона е 100 на сто идентичен с действащ до момента текст от 2000 година. На базата на този текст от 2000 година действа Наредба № 4, която оказва в кои случаи как и защо може да се извършат предписания извън лекарите. Тук третираме медицинските специалисти по смисъла на Закона за здравето.
По отношение на предложението на доктор Иванов, да отпадне завършека на изречението, смисълът е, че се дава възможност на фармацевта да направи преценка на една рецепта, с оглед изключване на грешки при изписването, на подмяна на терапия и т.н. На ниво обсъждане в работната група имаше една уплаха от оригиналната индустрия, че с този текст ние по заобиколен начин даваме възможност за въвеждане на т.нар. генерична субституция. Под генерична субституция се разбира цяла система от мерки и действия законово регламентирани, с които държавата може да провежда прогенерична политика за сметка на оригиналите.
До момента няма прецеденти. Има издадена наредба, по която има практика вече шест години, за това този текст е предложен отново.
ВАНЬО ШАРКОВ: Уважаеми колеги, ще подкрепя предложението на доктор Лъчезар Иванов със следните мотиви. Рецептата е един официален документ и когато един лекар напише една рецепта се подписва. Когато един магистър-фармацевт промени медикамент в неговата рецепта, нито се подписва, нито става ясно кой носи отговорността, за това, че е променена терапията. Как ще се променя рецептата от един магистър-фармацевт защото така е преценил.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Ще помоля доктор Христов или доктор Райнов, много ме заинтересува термина генерична субституция и какво се крие зад него. По какъв начин наредбата регулира?
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: В Германия има стимулиране на лекари фармацевти за генерична субституция и когато се купува генерична субституция или заместване с най-ниска стойност съответния гражданин се освобождава от копеймънт. Това не е толкова страшно.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Искам да допълня доктор Шарков. По този начин преценката на фармацевта може да замени основният официален документ каквато е рецептата. Никъде не се отразява подмяната на този медикамент. Отговорността за лечението е както на лекаря, така и на фармацевта, който е длъжен да изпълни това, което е записано в рецептата. Записал съм това, защото ще започнат да се подменят генерици към оригинални и оригинални към генерици. Ще се предостави една голяма свобода на аптекаря да променя от лекарствената терапия, тъй като преди малко добре отбелязахте, че в Европа се работи с генерици по обясними причини. Не искам да даваме в законопроекта такива големи права на фармацевти поради, което предлагам да отпадне.
РОСИЦА ЯНАКИЕВА: Господин председател, уважаеми колеги предлагам когато разсъждаваме и вземаме решение по предложението на колегата Лъчезар Иванов да имаме предвид, че биха могли да бъдат допуснати грешки и в дозировки, което не е изключено като практика.
Мисля, че и двата вида медицински специалисти лекарите и фармацевтите, би трябвало да смятаме, че са достатъчно добре професионално подготвени и не бива да имаме съмнение само по отношение поведението на фармацевтите и да изключваме поведението на лекарите. Това е един втори контрол и няма нищо страшно. Благодаря ви.
ВАНЬО ШАРКОВ: Категорично не съм съгласен с тези твърдения. Тогава нека българските лекари да пишат само диагнозата на един лист и с диагнозата да се отива в аптеката и там да се изписват медикаментите.
Съгласен съм, че магистър-фармацевта, би могъл да откаже да изпълни една рецепта, но категорично не съм съгласен да извършва промяна в рецептата.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Господин председател, дочувам, че има практика, която се основава на една наредба. Нека да разяснят от министерството действа ли тази наредба? Каква е практиката в момента? Ако доктор Иванов има основание, тъй като практиката е показала, че има нарушения, тогава да приемем неговото предложение. Ако всичко е наред с тази наредба, може би не трябва да приемаме предложението.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: В Германия може да го има, но е при случаите когато е изписана генерична рецепта. Когато лекарят е дал право на съответния фармацевт да предложи различните наименования. Когато германският колега напише търговското наименование е дефинитивно.
НИГЯР САХЛИМ: Уважаеми господин председател, колеги обявявам се против това да се дава право магистър-фармацевтите да извършват промяна в предписанието направено от лекаря. Мисля, че отказът и случаите на отказ трябва изрично да се уредят. Защото, действително подкрепям колегите, които изказаха идеята, че се случват грешки. Възможно е да стане грешка в изписаната доза, например несъобразяване с възрастта. Отказът изрично следва да се уреди. Лично аз ще гласувам против това да се извършва промяна.
Мисля, че замяната на един продукт с друг е най-малкият проблем. Тогава когато става въпрос за грешки, които могат да костват живота мисля, че трябва да се регламентира кога магистър-фармацевта може да откаже да изпълни една рецепта.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Уважаема доктор Сахлим, няма никакво право, ако е написано търговско наименование на лекарство, фармацевта няма никакво право да го заменя. Така както не може да не му се даде възможност да откаже да изпълни рецепта, защото стават и правописни грешки. Разбира се, в наредбата се уреждат взаимоотношенията как се извършва, кой се уведомява, за да може да се разбере от колегата, според мен извършване на промяна в търговско наименование би следвало да бъде направо нарушение на добрата фармацевтична практика.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Предлагам, отказът на фармацевта да се запази. Т.е. при грешка, фармацевта да има право да откаже.
ВЛАДИМИР НАЙДЕНОВ: Колеги, искам да ви кажа нещо от практиката. На работа съм аптеката и идва рецепта, в която за двумесечно бебе се изписва сироп за кашлица „Дионид”. Какво трябва да направя?
РЕПЛИКА: Отказвате го.
ВЛАДИМИР НАЙДЕНОВ: Детето трябва да боледува до утре сутринта. Оставам „Дионида” и изписвам останалото.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Ще помоля да няма коментари. Това е становището на господин Найденов.
Господин Найденов, случвало ми се е като лекар в Западна Европа без рецепта в аптека не ми дават лекарство, въпреки че се легитимирам като лекар. Веднага се уведомява лекаря и да се оправи. Не може вие да правите корекции. Отказвате, уведомявате лекаря и той трябва да се коригира и да се изпълни. За съжаление това е масова практика от фармацевтите. Искам да ме разберете правилно. Иска се рецепта за въпросното лекарство.
ЕВГЕНИЙ МИНКОВ: Уважаеми колеги, въпреки че ще влезна в противоречие с уважавания колега, мисля че фармацевтът не бива да има право да зачерква каквото и да било в една рецепта на лекаря. В никакъв случай. Това е голям пропуск и е наказуемо. Ако има грешка е длъжен да се свърже по телефон или по друг начин с лекаря. Без да каже на пациента да го информира и да решат какво трябва да се прави, защото е допусната грешка.
Ще поставя друг въпрос, за т.нар. не подмяна, а замяна с еквивалентен генеричен продукт. Може да се случи следното, например рецепта „Cito” няма това, което е изписал лекаря, а има еквивалентен на него. Защо фармацевта с неговите познания да няма право и да носи съответно отговорност. Той трябва да се подпише какво заменя. Не е вярно, че никъде не оставя документ. По този въпрос може да се помисли.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Уважаеми професор Минков, това ще отвори вратата за всякакви замени.
ЕВГЕНИЙ МИНКОВ: Аз казах био еквивалентен или еквивалентен на това, което е предписано. Знае се какво означава био еквивалентен препарат.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, искам да ви кажа само една хипотеза. Има общини, в които няма много аптеки. Например, предписано е едно лекарство, което го няма в съответната аптека.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Означава, че отново ще се гледа търговският интерес.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Ако е в София – да, но ако е на друго място ще съществуват проблеми.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Господин председател, единият въпрос е редакционен, а другият е за предложение за нова алинея 2, с която се опитвам да намеря баланс между предложеното от вносителите и онова, което стана предмет на дебат.
Редакционната промяна е свързана с текста на член 221, в който е казано, че рецепти издават медицински специалисти, а магистър-фармацевта може да откаже да изпълни лекарско предписание. Може ли да откаже фелдшерското?
Предлагам следната редакционна поправка: „да откаже да изпълни направеното предписание”, за да не визираме „лекарско”.
Алинея 2. При отказ или промяна в издадената рецепта магистър-фармацевтът е длъжен да уведоми медицинския специалист издал рецептата.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Извявайте, но аз мисля като уважаемият колега Лъчезар Иванов. Нека да погледнем кои имат право да издават рецепти? Каква е разликата между фелдшера и вече бакалавърите и медицинските сестри. Извинявайте, но това беше моята теза. Няма да има нужди от наредби, защото трябва да бъдат само дипломирани лекари, които са членове на Българския лекарски съюз, които работят и имат правоспособност.
ЕМИЛ ХРИСТОВ: Ние предлагаме текста да остане така както е предложен. На последния ред след думите „да изпълни лекарско предписание” да се постави точка.
По отношение на думата „лекарско предписание” тя не е в смисъла рецепта написана от лекар, а рецепта съдържаща лекарствен продукт подлежащ на лекарско предписание. В това е смисълът. Ако той отива да си отива да купува аналгин и аспирин ще го закупи без рецепта. Такава не е нужна. Лекарят може да изпише антибиотика плюс антипиретика, който не подлежи на лекарско предписание.
Под смисъла да „да изпълни лекарско предписание” става въпрос за лекарствен продукти, който е предназначен по лекарско предписание с рецепта.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Доктор Христов, кой има право да изписва рецепти?
ЕМИЛ ХРИСТОВ: Към момента наредбата позволява в системата на „Бърза помощ” има голям брой фелдшери, които изпълняват лекарските функции. „Бърза помощ” и до днес е в кадрови дефицит.
От друга страна акушерките също има случаи, в които могат да изписват продукти.
Още в самото начало казах, че Наредба № 4 действа от 2000 година и има практика по нея. Ние нямаме данни да има прецеденти, нарушения и рецидиви в това отношение.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги имате думата.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Имам една реплика. Предлагам на доктор Христов да отвори закона и къде фелдшерите фигурират в новия закон, защото няма такива.
Фелдшерите са оставени в спешните звена на „Бърза медицинска помощ” да обслужват. Никъде фелдшерите не изписват, защото нямат юридическо право. Може да направите справка с доцент Еленкова по юридическият казус, който поставяте.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: За съжаление все още има населени места, в които няма лекари, а има само фелдшери.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Предлагам да се придържаме към законът, който действа. Юридически нямат право. Ние правим закон. Не може да правим прецеденти. Позоваваме се на закона.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: В член 232 ние казваме кога в аптека могат да се продават лекарства. Следва да има една наредба, в която да се запише, че докато съществуват тези места тези хора временно да имат това право.
ТОДОР КУМЧЕВ: Уважаеми господин председател, колеги, доктор Иванов, искам да ви кажа няколко неща. По принцип вие сте абсолютно прав. Вчера в Министерството на здравеопазването се състоя работна среща между един организационен комитет на медицинските фелдшери в България, които в момента са със състав от 3600 човека. На тази среща беше поставен въпросът, който коментирате.
Убеден съм, че тези въпроси до два месеца ще намерят решение. Имам една молба към вас. Искам да ви кажа, че доцент Китов е прав. В момента в малките население места, в Смолянска област има 244 населени места.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Обръщаме се към вносителите и считаме, че в наредбата трябва ясно да се каже, че могат при липса на лекар.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Точно така.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Подлагам на гласуване предложението на доктор Емил Христов, да поставим точка след думите „лекарско предписание”.
Приемаме, че все още има нужда от тази наредба. По принцип приемаме предложението на доктор Лъчезар Иванов.
Моля, който е съгласен с член 221, да гласува?
- „За” – 15.
- „Против” – Няма.
- „Въздържали се” – Няма.
Приема се.
Член 222.
ВИКТОРИЯ ЖЕКОВА: Член 22, алинея 1. Право да получи разрешение за откриване на аптека има физическо или юридическо лице, регистрирано по Търговския закон, по законодателството на държава членка или по законодателството на държава – страна по споразумението за Европейско икономическо пространство, което е сключило трудов договор или договор за управление на аптеката с магистър по фармация, а в предвидените от закона случаи с помощник-фармацевт.
Алинея 2. Когато лицето по алинея 1 е магистър по фармация и ще бъде ръководител на аптека не е необходимо представянето на трудов договор или договор за управление на аптеката.
Алинея 3. Право да получат разрешение за откриване на аптека за задоволяване на собствените си нужди при спазване изискванията на алинея 1 имат:
Първо, лечебните заведения по член 5 от Закона за лечебните заведения, които осъществяват болнична помощ.
Второ, лечебните заведения за болнична помощ.
Трето, диспансерите и хосписите със стационар.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, няма да прочитаме предложенията.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: По член 222 моето предложение се разминава с предложеното от вносителите.
Още от първият момент, в който беше подложен законопроекта за обсъждане, аз поддържам принципа един фармацевт, една аптека, за да се знае точно отговорността от кого и как ще се носи.
Предлагам в алинея 1 сленият текст: „Право да получи разрешение за откриване на аптека има” да отпадне „физическо юридическо лице, регистрирано по Търговския закон, да се допълни „чиито собственик/съдружник или управител е магистър по фармация, а в предвидените от закона случаи е помощник-фармацевт”.
Първо, лицензоносителят да е магистър по фармация.
Второ, магистърът по фармация да управлява само една аптека, работил минимум три години по специалността.
Алинея 2. Право да получат разрешение за откриване на аптека за задоволяване на собствените си нужди, при спазване изискването на алинея 1 имат:
Първо, лечебно заведение по член 5 от Закона за лечебните заведения, което осъществява болнична помощ, за задоволяване на собствените си нужди.
Второ, лечебните заведения за болнична помощ.
Трето, диспансерите и хосписите със стационар.
Визирам лечебните заведения, защото се откриват аптеки на територията…
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Не става ясно за „предвидените от закона случаи е помощник-фармацевт”.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Става въпрос за местата където няма магистър-фармацевт. Такива места има много. При отсъствие на такъв да се предостави право на магистър-фармацевт до появата на титуляр.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Ще помоля да прочетете окончателният вариант на алинея 1.
ВАНЯ ЦВЕТКОВА: Промяната в нашето предложение е за алинея 1, където основното ни възражение по текста на вносителя е право всеки да има възможност да разкрива аптека.
Според нас, магистър-фармацевтите трябва да имат изключителното право да разкриват аптеки. Това не е търговия на едро. Аптеката не е един обикновен магазин, за да се подчинява на правилата на обикновената търговска дейност. В закона дейностите по член 119 са строго профилирани. Тук носи пряка отговорност за търговската услуга с лекарствените продукти за крайния потребител пациента.
По смисъла на член 119, алинея 1, аптеката е лечебно заведение. Според нас, тя е от веригата на дейности при оказване на здравна помощ и фармацевта в този случай носи пряка и лична отговорност за здравето на пациента.
Смятам, че нашето предложение е логично да се подкрепи. Аз като човек професионалист в моята сфера винаги съм се чувствала отговорна да отстоявам правата на всяка гилдия, тъй като не е редно когато един отрасъл се визира като печеливш всичките интереси да се насочват към него.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Благодаря ви. Искам да направя една реплика преди да започнем дискусията. Не е редно когато говорим за един печеливш един да има абсолютни правомощия.
Уважаеми колеги, колегата Ясен Янев е болен.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Господин председател, моето предложение редакционно променя предложения от вносителя член 222. Общата философия е да се запази досегашния режим за получаване на лиценз за разкриване на аптеки с добавката, че става въпрос не само за български магистър-фармацевти.
Редакцията на член 222, алинея 1 звучи по следния начин: „Право да получи разрешение за откриване на аптека има само лице с висше фармацевтично образование и образователно квалификационна степен магистър фармацевт, регистрирано по Търговския закон, по законодателството на държава членка или на държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство и членуващо в Българския фармацевтичен съюз.
Алинея 2. Когато лицето по алинея 1 ще бъде и ръководител на аптеката, не е необходимо представянето на трудов договор или договор за управление на аптеката.
Предлагам алинея 3 да остане във вида предложен от вносителя. Правя редакционна поправка в точка 3 „диспансерите и хосписите със стационар” да се добави „по член 10 от Закона за лечебните заведения”. Правя това обяснение защото, съществуват хосписи, които не са регистрирани по Закона за лечебните заведения. Създадени са стационари. Нека да отговорим, че става въпрос точно за тези хосписи, които отговарят на условията на член 10 и на наредбата за разкриване на хосписи.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Член 222, алинея 1. „Право да получи разрешение за откриване на аптека има лице регистрирано по Търговския закон по законодателството на държавата членка или по законодателството на държава страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, което е магистър по фармация, а в предвидените от закона случаи е помощник-фармацевт”.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, откривам дискусията.
Според мен, би следвало ние да тръгнем какво сегашното състояние? В момента съгласете се, че фармацевтите, които получават лиценза не са регистрирани по Търговския закон. В предложенията направени от доктор Лъчезар Иванов и Ваня Цветкова коренно променят нещата за състоянието сега.
Доктор Руденко Йорданов се опитва да запази, като дава европейски привкус на сегашното състояние. Колеги какво е сегашното състояние? Законът е ясен. В момента има ли повече от една аптека? Има. Има ли вериги аптеки? Има. Производителите имат ли аптеки? Имат. Дистрибуторите имат ли аптеки? Имат. Това е сегашното състояние на нещата.
От една страна има един подход, който е направен от вносителите, които казват, след като ги има не е ли по-добре за знаем техните имена, защото те се крият зад лиценза. Да, колегите фармацевти си продават дипломите преди да тръгнат за заплата. Едно към едно това е истината.
В момента Европейската комисия съди няколко държави именно за ограничителен режим.
Уважаеми колеги, това е действителността. В момента ние дебатираме нещо, което разбира се засега все още няма строги европейски изисквания въпреки, че в Европа вече има прецедент да се съдят няколко държави за ограничаване на либералния режим. Нека да погледне философията на нещата преди да тръгнем кой какво защитава?
Правенето на тези, които вземат лицензи по Търговския закон, изчистват нещата и ликвидира до голяма степен… В момента няма собственост на аптека, при който аптеката е лицензирана на името на фармацевт и той да поиска да бъде материално отговорно лице и да се регистрира по Търговския закон. Давате ли си сметка какво ще се случи? Това е въпросът към всички.
ТОДОР КУМЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, правя реплика по отношение на това дали Европейската комисия или нейно представителство, след като анализира ограничения режим за развитието на аптеките в държавите на Европейския съюз може да ги съди или не? Конституционният съд на нашата страна вменява следното. Законодателно право на всяка държава е да избере режима по отношение откриването на аптеките. Дали ще бъде респективен или либерален, е право на всяка държава. Ще помоля да не намесваме в момента Европейския съюз.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Първо, всеки има право и това е така. Уважаеми доцент Кумчев, има общи споразумения за свободно придвижване на хора и капитали. Главата, която сме подписали е записано да няма ограничения.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: По този начин се опитва да се формира дадено мнение.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Аз изказвам моето мнение.
ИВАН КОЛЧАКОВ: Няма решение на съда.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Казах точно това – няма решение.
ТАТЯНА КАЛКАНОВА: Не зная, какво ще прочете колежката, но аз ви прочитам договора подписан на 7 септември 2006 година, когато е приета директива 2005/36.
Тази директива не служи за координиране на всички условия за достъп до дейности в областта на фармацията и извършването на такива дейности. По-специално географското разпределение на аптеките, монопола върху търговията с лекарства, следва да остават въпроси от компетенцията на страните членки. Прочитам това в подкрепа на репликата на доктор Тодор Кумчев.
В същност ние, не може да предопределяме какво ще е бъдещото решение на Арбитражния съд.
Имаме достатъчно европейски документи и основания, които ни дават свобода сами да определяме правилата в тази сфера на националното законодателство.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Искам да коментирам думите, които казахте.
Първо, законодателството е добре списано към днешна дата. Това, което посочихте е според мен, неправилното прилагане на закона спрямо всички нарушители.
Вие дадохте пример за т.нар. отдаване на дипломи за откриване на аптеки. Веднага ще кажа, ако има стриктен контрол, съответно от Министерството на здравеопазването, в лицето на Агенцията по лекарствата много лесно може да се установи този човек дали е продал или не е продал своята диплома. Забравя се, че приехме и Закона за съсловната организация на фармацевтите, където стриктно ще се знае регистъра на фармацевтите и не само това, ще се познава района, в който дадения фармацевт работи и съответно неговата аптека ще бъде регистрирана и към Районната здравна каса. Възможността за фантоми и продаване на дипломи, се изключва. В такъв случай Министерството на здравеопазването, включително и съсловната организация на фармацевтите няма да извършват своята работа.
Що се отнася за това, което казвате относно откриване на аптеки на производителите. Това също е затваряне на очите в името на бизнеса и бизнес интереси. Искам добре да обърна внимание, че Законът беше предложен под диктата на хората, които са производители. Хора, които са с големи дистрибуторски мрежи. Виждаме интереса на едрите производители и дистрибутори.
Второ, не съм съгласен, което в същност е разковничето на темата, която разглеждаме в момента за собствеността на аптеките. Не искам да се забравя от кого се носи отговорността? Не може криейки се пред европейски директиви, където никъде до момента в правото няма решен случай, тук се изпраща и се внушава влияние, едва ли не от Европейския съюз ние какво трябва да решим. Такова нещо няма и аз съм против всички писма, които получихме в пощите как е решен проблема в европейските страни. За това не исках да се формира становище, че в тези страни са дадени на съд. Всяка страна, както беше добре подчертано има право да решава проблема спрямо собствената страна.
Всякакви внушения за това, че Европейският съюз ни налага едно или друго за притежание собственост на аптеки и откриване на аптеки, считам че е нередно когато сме седнали да беседваме. Къде остава мястото на фармацевта в лечебния процес? Фармацевтът има равна отговорност заедно с лекаря. Това, което преди малко разгледахме. Когато собствеността на аптеката се предостави на всяко физическо лице, например извършва се нарушение в аптека и се продава медикамент – кой ще бъде санкциониран? Кой ще носи отговорността?
ХАСАН АДЕМОВ: Кой е собственикът?
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Този, който носи лиценза. Сега собственика е фармацевта.
ХАСАН АДЕМОВ: Къде е казано това?
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Точно това е вратичката, която се използва. Мисля, че с предложението за регистрация по Търговския закон ще се постави ред и дисциплина при отдаването на дипломи и навързването на 100 обекта.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Доктор Иванов, моята реплика към вас е следната.
Първо, не съм казал, че колегите фармацевти фантомно си продават дипломите? Такова нещо не ми е известно да има. Казвам ви, че собствениците на аптеки намират фармацевт, който да получи лиценз, защото в момента се дава лиценз на база на дипломата. Това имах предвид, а не че дават диплома и изобщо не работят там. Предлагам да бъдем точни и да не си поставяме неща в устата. Проблемът е, че при всички положения, който работи ще бъде санкциониран. Не може в аптека да работи друг освен магистър-фармацевт и помощник-фармацевт, под контрол на фармацевта. До тук няма спор. Не съм казал, как ще завърши съда, защото това не е моя работа. Аз казах, че има такива прецеденти и се поставя този въпрос.
ХАСАН АДЕМОВ: Господин председател, ако ми позволите да се възползвам от правото на реплика и да задам няколко въпроса на доктор Лъчезар Иванов.
Първият въпрос е, кой е собственик на аптеките сега?
Вторият въпрос е, лекарствата, които се продават в аптеката, чия собственост са?
Третият въпрос е, субекта на отговорност, който подлежи на проверка от контролните органи, които вие визирахте, кой е?
Надявам се, че това са въпроси, които не внушават позиция в една или друга посока.
РОСИЦА ЯНАКИЕВА: Господин Иванов, кой е собственикът на лечебните заведения в момента? Мога ли аз като човек, който няма нищо общо с медицината да имам лечебно заведение и кой ще упражнява дейността в това заведение?
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Собственик на аптеката е магистър-фармацевта, който е регистриран.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Не е собственик. Той има само лиценз. Никъде не е казано, че е собственик.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: На този етап не е казано. За това в момента се фиксира в предложението за закон.
По втория въпрос – чия собственост са медикаментите? В зависимост от договореността и възможностите на аптеката има форма на консигнационна търговия, която консигнационна търговия вземат се медикаменти от съответния дистрибутор.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Отговорете как е в момента.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Така е, защото не винаги се разплащат кешово. В другите случаи се закупуват определен брой и те се явяват собственост на аптеката в зависимост от възможностите.
По третия въпрос – отговорността се носи от управителя на аптеката.
ХАСАН АДЕМОВ: Магистър-фармацевтът не е носител на собствеността.
Ще помоля когато разговаряме по тези въпроси да бъдем малко подготвени. Виждам, че полагате усилия, но нека да казваме нещата такива каквито са. Трябва да говорим точно и ясно. За да го направим трябва да имаме определено ниво на подготовка.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: В момента е абсолютно неясно на кой е собствеността. Лиценза се получава от магистър-фармацевт. Той носи отговорност, но собствеността без значение дали е на консигнация или не е на собственика.
ИВАН КОЛЧАКОВ: Уважаеми колеги и гости, ясно е, че точно тук е въпросът, в който трябва да разгледаме и принципни неща.
Искам да започна с една корекция на уважаемия господин председател, тъй като не можем в тази материя да се позоваваме на Римските договори и четирите свободи. Специално здравеопазването в социалната политика Римските договори са изключени и са изцяло приоритет на национално законодателство. Това, че в момента има няколко прецедента в други материи по здравноосигурителните права на европейските граждани след учредяването на Европейския съюз е практика, която започва чрез практиката на съда да се въвеждат нови норми. Докато няма решение на Европейския съд всички практики, които са в 40 на сто в европейските страни членки, които имат ограничителен режим, класически пример е Германия, показват че националните законодателства в момента имат пълната възможност да изберат либералния или консервативния подход. Ние трябва да признаем, че в момента имаме най-грозната практика, при която националното законодателство е приело консервативния подход. Неспазването на правилата, което е много лоша българска традиция е докарала пазарния хаос незаконна.
Не зная точните числа, но искам компетентните представители да ми кажат какъв е броят на аптеките в България и какъв е броят на магистър-фармацевтите? При съпоставката веднага ще разберем, че има не малък брой магистър-фармацевти, които работят във фирми и търговски дружества. Веднага ще стане ясно, че в България сегашното законодателство, което изисква лиценз, управител на всяка аптека да бъде магистър-фармацевт, който през цялото време трябва да работи в аптека, ние имаме повече аптеки отколкото магистър-фармацевти. Това ще покаже, че законът не се спазва.
Няма да анализирам заобикалянето, как търговците на едро извършват дейност по търговия на дребно при наличието на вериги и законова забрана.
Искам да кажа две думи по отношение на подхода, който избрахме. В нашата парламентарна група проведохме дебата. Лично аз мога да кажа, че имам интерес в посоката на либералния подход и въпреки всичко ние приехме консервативния подход поради класическото виждане на германците, които са казали следното нещо: В една демократична държава ние даваме приоритет на гилдиите. След като има такава отговорна и регулирана професия, има магистър-фармацевти този бранш се дава на тях в ограничителния режим на пазарните принципи на либерализма. Това е отговорна дейност, при която по-важна е отговорността на дейността, отколкото принципите на свободния пазар.
Виждам, че дори и най-голямата парламентарна група на „Коалиция на България” промениха принципа. До тук имаме почти 90 на сто, не зная какво е становището на ДПС.
Смятам, че нищо няма да загубим ако прокараме категорично консервативния принцип и ако Европейския съд в което и време реши да узакони либералния принцип ние ще го изпълним защото това ще бъде императив на европейските норми над българското законодателство.
Според мен, в нашата държава, в която не се спазват правилата за голямо съжаление трябва на този етап да дадем този вид високо отговорна дейност в ръцете на магистър-фармацевтите. Те да поемат цялата отговорност. Не смятам, че може да пострада инвеститорския интерес, защото един магистър-фармацевт, ако няма достатъчни средства ще наеме помещения. Този, който има помещения може да изпълни своите пазарни виждания.
На края искам да кажа, че в тази дейност ние трябва да заложим на регулацията пред пазарния либерализъм. Намираме се в един ново възникващ пазар, в който не спазването на нормите води до големи проблеми и ние трябва да бъдем консервативни в подхода.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Какъв е консервативният подход?
ИВАН КОЛЧАКОВ: Консервативният подход е, че разрешения за разкриване на аптеки се дават само на магистър-фармацевтите.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Регистрирани по Търговския закон.
ИВАН КОЛЧАКОВ: По отношение на дебата относно това дали трябва да бъдат регистрирани по Търговския закон или могат да бъдат като свободна професия, същия дебат проведохме преди девет години, когато ставаше въпрос за лекарите. Тогава направих предложение, което беше прието. В Законопроекта на Министерството на здравеопазването беше предложено лекарите да регистрират практики само по Търговския закон, т.е. да бъдат еднолични търговци. Моето предложение беше да има свобода и възможност да се регистрират и като свободна професия. Случаят е същият.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Как ще е същият случая?
ИВАН КОЛЧАКОВ: Разбира се, че е същият.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Знаете ли какъв е оборотът на една аптека?
ИВАН КОЛЧАКОВ: Съпоставими са нещата с една частна практика на един лекар като бизнес и на един магистър-фармацевт. Ако признаем, че магистър-фармацевтът е свободна професия по този начин даваме възможност. Как организира своя бизнес един адвокат? Няма нужда да е едноличен търговец. Един частен нотариус, един съдия изпълнител, един лекар като общо практикуващ лекар, защо да може да бъде на пазара като свободна професия без обезателно да се регистрира като едноличен търговец по Търговския закон, а един магистър-фармацевт да не може. Нормативно изискванията са много близки, но това е една възможност за свобода.
Разбира се, няма да отреша правото на мнозинството да наложи супер консервативен подход, задължително да се регистрират по Търговския закон.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: След като се оставят на свободна професия нищо не правите. Нека да казваме нещата в прав текст. Поправката на Мими Брайнова е и ваша. Това, което стана днес, знаете че е на Мими Брайнова. Необходимо да е ясна на кой е собственост, или по търговския закон и тогава става една аптека. Ще настъпи хаос в две трети от аптеките.
ИВАН КОЛЧАКОВ: Аз съм консерватор и не мога да преценя.
ЕМИЛ ХРИСТОВ: Ще ви представя окончателните данни за 2005 година. За 2005 година – има 5500 валидни дипломи на магистър-фармацевти; 4518 регистрирани аптеки; 78 производители, в които задължително работят 156 магистър-фармацевта. За да се получи разрешение за производство, трябва да има ръководител качество и ръководител производство. 156 са в производството; 360 дистрибутора търговци на едро, от тях 200 на лекарства и медицински изделия и 160 само на медицински изделия, където задължително ръководител е магистър-фармацевт. Собственикът е търговски субект. Има 560 дрогерии, в които 95 на сто от управителите са с медицинско образование и не са фармацевти.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Господин председател, исках да направя реплика на доктор Иванов. Говорим за собственост и регистрация по търговски дружество. Искам да задам въпрос един магистър по фармация, който не е собственик на аптеката може ли да работи, ако приемем изискването да бъдат собственици?
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Ако един аптекар, след като иска да открие своя собственост той или трябва да работи вътре или да има управител отново магистър-фармацевт.
ДОНКА МИХАЙЛОВА: Уважаеми колеги, ще се върна отново към въпросите, които зададе доктор Хасан Адемов, защото според мен там е разковничето. Истината е и за всички е ясно това, че по сегашния закон собственика не фигурира. Това беше един нормативен вакуум. В член 67 от стария закон регламентираше, че право да получава разрешение има магистър-фармацевта. В алинея 3 е записано, че производителите и търговците не могат да разкриват аптеки. Оттук нататък „собствениците” такъв термин няма нито в стария, нито в новия закон, но реалните собственици никъде не са записани. Те не се регистрират в Министерството на здравеопазването. Министерството на здравеопазването не знае кои са те, тъй като при тях се водят само лицензираните магистър-фармацевти и собствениците са някъде на тъмно.
Веднага искам да кажа, че решението на нашата парламентарна група е да подкрепим ограничителният режим.
Първо, според нас този модел защитава интересите на магистър-фармацевтите или на дребния и среден бизнес.
Второ, този модел защитава интересите на потребителя, тъй като гарантира приоритет на морално-етичния спектър на обслужването пред комерсиалния.
Трето, този режим би създал една добра практика в системата, такава каквато е в европейските страни, като Германия, Франция, Италия, Австрия, Финландия, Испания, Португалия и т.н.
Същественият въпрос според мен е – регистрирани или не регистрирани по Търговския закон? Регистрацията по Търговския закон ще извади ли реалните собственици на светло?
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Естествено.
ДОНКА МИХАЙЛОВА: Вторият въпрос, за който ще помоля да получа отговор от практиците. Регистрацията по Търговския закон до какви нормативи и рискове ще доведе, за да можем да отчетем тези аргументи вземайки нашето решение.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Няма никакви негативи. По-рано когато вие сте собственик и има магистър-фармацевт, който е получил лиценз вие не може да го направите материално отговорно лице, защото той трябва да се разпорежда с вашата собственост. След като го регистрирате по Търговския закон той става собственик и тогава ще бъдат принудени да бъдат закрити половината от аптеките.
ТАТЯНА КАЛКАНОВА: Колеги, ще бъда изключително кратка. Според мен, алтернативите са ясни. Те идват от два подхода. Не мога да повярвам, че е подложен като подход. Няма да повтарям изказванията. За всички тук присъстващи е ясна празнотата до този момент по отношение на собствеността. Какво ни предлагат вносителите от страна на Министерския съвет? Да узаконим тези, които са се възползвали от тази празнота. Разбирате ли безумието на този подход.
Връщам се към въпросите на доктор Адемов, които най-точно очертават празнотата в законодателството. Предложението е в този свободен режим всеки да може да прави аптека, за да изкараме на яве собствениците. В тази аудитория преобладават лекарите. Може да направим още една крачка и всеки да открива лекарски кабинет. Защо да не направим тази крачка?
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Госпожо Калканова, не наричайте правителството безумно.
ТАТЯНА КАЛКАНОВА: Не го наричам, връщам си репликата – подходът е странен, да узаконим действащите пропуски в законодателството. Естествено е, че другият подход е далеч по-логичен, а именно да се търси начин да бъдат преодолени пропуските. Това трябва да бъде нашия основен ангажимент и работа.
Надявам се, да има обединение около вторият по-рационален подход.
ТОДОР КУМЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, намираме се в най-съществената част от закона. Законът е готов от 2003 година по данни на колегите. Явно е, че ние достигаме до най-важните глави девета и единадесета, които ще решат бъдещето на фармацевтичния пазар и мястото на страната в Европейския съюз, на която е член.
Няма да повтарям нито една мисъл изказана от моите колеги, защото не обичам да го правя.
Искам да ви запозная с предложението, което имам по член 222, което е 99 на сто повторение на предложението на колегите от НДСВ.
Член 222, алинея 1. Право да извършват търговия на дребно с лекарствени продукти като открият аптека имат само магистрите по фармация, регистрирани като търговци по Търговския закон, по законодателството на държава членка или по законодателството на държава страна по Споразумението за европейско икономическо пространство. В предмета на дейност на търговеца задължително се вписва осъществяването само на търговия на дребно с лекарствени продукти.
Алинея 2. Магистър по фармация получил разрешение за търговия на дребно с лекарствени продукти е ръководител на аптеката посочена в разрешението и задължително работи в нея.
Алинея 3. Право да получат разрешение за откриване на аптека за задоволяване на собствените си нужди имат:
Първо, лечебните заведения по член 5 от Закона за лечебните заведения, които осъществяват болнична помощ.
Второ, лечебните заведения за болнична помощ.
Трето, диспансерите със стационар и хосписите, по член 10 от Закона за лечебните заведения.
Благодаря ви.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Фактически вашето предложение е много близко с това на народния представител на Васил Паница.
РОСИЦА ЯНАКИЕВА: Споделям това, което беше прочетено, но ние не може да не си зададем въпроса и да не потърсим отговор, за всички аптеки, които в момента работят и не са разкрити в нарушение на действащото законодателство, какво ще правим с тях?
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Мисля, че отговорът е един – пререгистрация. Ако не могат да се пререгистрират означава, че не съответстват по законодателството.
Не може да мислим за всички онези, които влизат в рамката на закона и да мислим за тези, които са използвали празнотите в закона. Вървейки към ред и законност трябва да гледаме последователно и да бъдем последователни в законодателната нормативна уредба. След като искат да работят да си приведат нужните документи по действащото законодателство.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Доктор Иванов, ако беше въпрос за превеждане на документи е добре. Става въпрос, че две трети от аптеките не са собственост на аптекарите. Как ще се пререгистрират? Вие да дадете цялата собственост на магистър-фармацевта, чувате ли се какво говорите?
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Много добре поставяте въпроса. Всички онези, които са разкривали аптеки използвайки магистър-фармацевти за разкриване на аптека, или ще трябва да се оттеглят от този бизнес или да се пререгистрират.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Три хиляди аптеки ще се затворят.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Кой ви казва, че е така?
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Аз ви казвам.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Къде са официалните документи. Тогава вие знаете информация, която не се знае от Министерството на здравеопазването. Извинявайте, но това са голи думи. Кой да бъде арбитър на вашите думи?
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Времето.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Тогава, Министерството на здравеопазването и всички останали, които е трябвало да изпълняват своите функции, не са ги изпълнявали.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Те са ги изпълнявали. Такъв е бил закона.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: От къде имате тази цифра?
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: От опит.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Тогава вие имате интерес в този спор.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Заявявам, че нямам интерес, но имам много голям опит.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Уважаеми господин председател, ние сме парламентарна Комисия по здравеопазване към 40-тото Народно събрание, което в момента прави закона. Какво е ставало, дали ще извадим на преден план сенчестите вериги, което е нашата цел, защото не можем да покрием фактите.
Предлагам да продължим напред.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Естествено, че продължаваме напред.
ЕВГЕНИЙ МИНКОВ: Уважаеми народни представители, разбира се, ще се постарая да бъда кратък. Мисля, че независимо от това, кой какъв модел предлага, всички ние искаме това, което съществува днес в аптечната система да бъде подобрено.
Считам, за съвършено правилно това, което беше предложено от двете групи, тъй като действително фармацевта е професионалиста, който най-добре може да обгрижи пациента. Не забравяйте, че аптеката не е търговско заведение. Тя е и здравно заведение с всички негови задължения.
Действително ние трябва да помислим какво да стане с тези. Какво са направили в Балтийските страни. През 2004 година те дадоха т.нар либерален режим. Стопираха го, защото станаха много аптеки и поставиха срок до 2010 година тези неща, за които говорим да се оправят, защото не можем с лека ръка да закрием аптеките. Ние трябва да помислим за тях.
Според мен, лиценза трябва да се даде на магистър-фармацевта, който за това е учил.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Професор Минков, нека да решим нещата по следния начин. Остане ли лиценза е същото. Тогава много по-правилно е предложението на вносителите. Ако искате консервативен подход, има една собственост, която да бъде ясно дефинирана по Търговския закон. Вие много добре знаете, че тогава цифрата, за която говоря, разбира се никой не може да я посочи точно, но съм много близо до истината.
ЕВГЕНИЙ МИНКОВ: Трябва да се даде един продължителен срок.
По отношение на собствеността на т.нар. аптеки, които не са собственост на фармацевти. Няма документ и сключен договор, да се знае на кой е собствеността. Това го няма.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Сега ще го има.
ЕМИЛ РАЙНОВ: Декларирам, че нямам конфликт на интереси. Съответно нямам и богатия опит, който има професор Минков.
Мисля, че вие много добре в началото на член 222 разяснихте позицията на вносителите и не мога нищо да добавя.
Възникна един казус, какво ще се случи при положение, че фармацевтът има лиценз, той е и търговец…
ДИМИТРИНА АПОСТОЛОВА: Ако реално зад него на практика стои друг търговец, каквато е била практиката преди 2000 година.
Ще ви върна малко назад във времето. През 2000 година редакцията на закона беше точно такава. Само сдружение на фармацевти и събирателни командитни дружества можеха да имат разрешение. Само едноличните търговци, отново фармацевти можеха да осъществяват тази дейност. Тогава в практиката имаше различни правни методи за заобикаляне. Подписваха се запис на заповеди между действителният търговец…
ИВАН КОЛЧАКОВ: Когато говорим, че магистър-фармацевта е собственик на аптеката трябва да уточним за каква собственост става въпрос. Собствеността трябва да бъде върху лекарствата и оборудването, не е нужно да бъде собственик на сградата.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Това е естествено.
ИВАН КОЛЧАКОВ: Това трябва да се уточни.
ВАНЯ ЦВЕТКОВА: Господин председател, искам да кажа, че приемаме като изключително конструктивно предложението, което направи доктор Тодор Кумчев във връзка с нашето предложение по законопроекта.
Необходимо е да се постави един преходен период от една година за тези, които се намират в заварено положение, за да имат възможност да се пререгистрират и да намерят изход след приемането на този закон.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, предлагам да гласуваме по принцип, след това да се изработи един текст. Почти всички направени предложения са близки. Приемат се по принцип. Ще гласуваме принципа, по който ще бъде изписан текста.
ВАНЬО ШАРКОВ: Искам да задам един въпрос към вносителите на различните предложения, тъй като в едно от предложенията е записано, че магистърът по фармация може да управлява само една аптека. В предложението на доктор Кумчев няма такъв текст.
ТОДОР КУМЧЕВ: В алинея 2 е записано: „Магистър по фармация получил разрешение за търговия на дребно с лекарствени продукти е ръководителят на аптеката посочена в разрешението и задължително работи в нея”.
ХАСАН АДЕМОВ: Защо винаги когато достигаме до този член на този закон има различни мнения? Искам да се спра на този въпрос, защото е най-важният. Има различни становища по този въпрос, защото има текст в Конституцията, който казва, че тази професия, наред с други професии са регулирани професии.
Има друг текст в Конституцията, който казва, че всеки български гражданин има право на стопанска инициатива. Докато има такива текстове не съм против тях, винаги ще има различни подходи. Защото, стопанската инициатива не може да бъде разгърната само за това, защото не притежаваш определен образователен ценз.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Не говорим за зеленчуци, а за хора.
ХАСАН АДЕМОВ: Аз също говоря за конституционни текстове. Ако вие смятате, че Конституцията е зеленчуков магазин, това е друга тема, аз не смятам това. Оттам нататък, искам да приемем текст, който да бъде консенсусен. Очертава се такъв текст. В текста, който преди малко прочете доктор Кумчев трябва да има и допълнителни текстове към Преходните и заключителни разпоредби.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, предлагам да гласуваме по принцип. Има две предложения. Едното предложение е на Руденко Йорданов, което запазва сегашното си състояние. Второто предложение е да бъде регистриран по Търговския закон. Третото предложение е получава лиценз за собствеността на аптеката. Това е първия принцип, който евентуално да гласуваме. Контра предложението, което поддържам и така ще гласувам и съм поддържал винаги от 12 години е да бъде либерален режима. Виждам как ще бъде гласувано първото предложение. Това е ваше право. Първото предложение е да бъде по Търговския закон и да се издава лиценза на собственика за собствеността.
Моля, който е съгласен с този принцип, да гласува?
- „За” – 11.
- „Против” – 1.
- „Въздържали се” – 1.
Приема се.
Това е принципът, който приемаме.
Ще помоля да прочетете алинея 4 от предложението на Васил Паница
ВИКТОРЯ ЖЕКОВА: Член 222, алинея 2. Право да извършва търговия на дребно с лекарствени продукти като открие аптека има само магистър фармацевт, регистриран като ЕТ или ЕООД по Търговския закон, по законодателството на държава членка или по законодателството на държава – страна от Споразумението за европейско икономическо пространство и получил разрешение за дейността.
Алинея 2. Магистър-фармацевт, получил разрешение за търговия на дребно с лекарствени продукти, е ръководител на аптеката, посочена в разрешението и задължително работи в нея.
Алинея 3. Право да получат разрешение за откриване на аптека за задоволяване на собствените си нужди имат и следните юридически лица, след сключване на трудов договор или договор за управление на аптеката с магистър фармацевт:
Първо, лечебните заведения по член 5 от закона за лечебните заведения, които осъществяват болнична помощ.
Второ, лечебните заведения за болнична помощ.
Трето, диспансерите и хосписите със стационар.
Алинея 4. Право да получат разрешение за откриване на аптека имат и общини чрез общински дружества (100 % общинска собственост) регистрирани по Търговския закон, след сключване на трудов договор за управление на аптеката с магистър фармацевт”.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колети, имате думата по този въпрос. В една малка община или по-голяма, в която няма интерес магистър-фармацевта и няма аптека. Общината има социална функция. Забранете на тази община да си изпълни социалната функция и да не открие една аптека, с която да не помогне на собствените си граждани. Това е първото нарушение на консервативния подход.
ТОДОР КУМЧЕВ: Аз съм против това предложение, защото закона ясно и точно вменява кой трябва да работи в едно здравно заведение каквато е аптеката.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: И тук е казано, бъдете точен.
ТОДОР КУМЧЕВ: Казано е общините да разкриват аптеки.
ПРЕСД. БОРИСЛАВ КИТОВ: Но не за работа…Ще помоля да прочетете алинея 4 от предложението.
ВИКТОРИЯ ЖЕКОВА: Алинея 4. Право да получат разрешение за откриване на аптека имат и общини чрез общински дружества (100 % общинска собственост) регистрирани по Търговския закон, след сключване на трудов договор за управление на аптеката с магистър фармацевт”.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Моля, който е съгласен, да гласува?
- „За” – 8.
- „Против” – Няма.
- „Въздържали се” – 6.
Приема се.
Общината разкрива една или две аптеки. Ако искате да спазите вашия консервативен подход, тогава поставете „при положение, че няма открита аптека”.
ВАНЯ ЦВЕТКОВА: Предлагам да се добави, защото веднага нарушаваме принципа, който наложихме преди малко.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Естествено.
Моля, който е съгласен с „при положение, че няма открита аптека” да гласува?
- „За” – 9.
- „Против” – Няма.
- „Въздържали се” – Няма.
Приема се.
ТОДОР КУМЧЕВ: Член 222, алинея 1. Право да извършват търговия на дребно с лекарствени продукти като открият аптека имат само магистрите по фармация, регистрирани като търговци по Търговския закон, по законодателството на държава членка или по законодателството на държава страна по Споразумението за европейско икономическо пространство.
В предмета на дейност на търговеца задължително се вписва осъществяването само на търговия на дребно с лекарствени продукти.
Алинея 2. Магистър по фармация получил разрешение за търговия на дребно с лекарствени продукти е ръководител на аптеката посочена в разрешението и задължително работи в нея.
Алинея 3. Право да получат разрешение за откриване на аптека за задоволяване на собствените си нужди имат:
Първо, лечебните заведения по член 5 от Закона за лечебните заведения, които осъществяват болнична помощ.
Второ, лечебните заведения за болнична помощ.
Трето, диспансерите със стационар и хосписите, по член 10 от Закона за лечебните заведения.
Алинея 4. Право да получат разрешение за откриване на аптека имат и общини чрез общински дружества (100 % общинска собственост) регистрирани по Търговския закон, след сключване на трудов договор или договор за управление на аптеката с магистър-фармацевт при положение, че на територията на общината няма открита аптека.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Има ли бележки от отдел „Правен”?
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Нямаме бележки.
ХАСАН АДЕМОВ: Господин председател, в досега действащия член 68 от предложението на вносителите има текстове, които се отнасят за населените места до 5000 жители, в които до идването на магистър-фармацевт имаше право помощник-фармацевта да разкрие аптека. Не ги виждам тези текстове сега.
Има алинея 4 на член 69 от действащия закон, аптеките на лечебните заведения за извън болнична помощ към Министерството на отбраната и Министерството на вътрешните работи. Това са отдалечени поделения, в които по силата на техните задължения, като такива институции трябва да поддържат определен от министъра на отбраната и министъра на здравеопазването списък от лекарствени продукти.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Доктор Адемов, без тези членове не може да има реално лекарствено снабдяване.
ХАСАН АДЕМОВ: Господин председател, предлагам по този текст, експертите на комисията, отдел „Правен” и вносителите да предложат тест, в който да бъдат включени тези текстове, защото без тези текстове искам да ви кажа, че ще блокирате системата на лекарство снабдяването на България. Не искам да ставам участник в такъв процес.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, ние гласувахме принципите. Предлагам да се изчисти окончателният текст, защото има населени места, в които няма аптека.
ХАСАН АДЕМОВ: Да се разкрие от помощник-фармацевт, до идването на магистър.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Военните трябва да имат за собствени нужди.
ХАСАН АДЕМОВ: Вносителите казват, че по-нататък в закона има други текстове, които уреждат тази материя.
ЕМИЛ ХРИСТОВ: Ще направя още едно предложение към това, което каза доктор Адемов и е във връзка с редакцията, която беше предложена от доктор Тодор Кумчев. Може би следва да се помисли по въпроса, когато се записва „търговци по Търговския закон” не трябва ли да се изпише кои са точно? Едно командитно дружество е компрометирало собствеността. Едно събирателно дружество е компрометирало собствеността.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, мисля че тези, които защитават предложенията, които се приеха по принцип заедно с отдел „Правен”, с вносителите да се изчистят тези текстове за заседанието утре.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Възможно е това, което днес се прие и не е в съответствие с първоначалната воля на вносителите да бъде в противоречие и с вече приети текстове по други глави. Това също трябва да се огледа.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Няма такива текстове.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Господин председател, приемам идеята окончателната редакция да бъде представена утре. Предлагам, тази редакция да бъде съгласувана между вносителите на предложенията, юристите на комисията. В текста, който приехме включихме член 223, алинея 1 – там ли ще бъде мястото? Ако се прави това, би трябвало да има поглед и върху следващите членове, защото магистър-фармацевт и помощник-фармацевт може да бъде ръководител на само една аптека и задължително работи в нея. Това предложение се прие в член 222, в текста, който се прие по принцип.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Ще преценим. Колеги, благодаря за участието. Закривам заседанието на комисията.



(Заседанието завърши в 19,30 часа)



ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/доц. Борислав Китов/