П Р О Т О К О Л
№ 9

Днес, 27 октомври 2005 г. от 15,00 часа се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазване към Четиридесетото народно събрание.

---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

Комисия по здравеопазване

Стенографски запис



П Р О Т О К О Л
№ 9

Днес, 27 октомври 2005 г. от 15,00 часа се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазване към Четиридесетото народно събрание. Заседанието се проведе под ръководството на председателя на комисията – доц. Борислав Китов при следния


ДНЕВЕН РЕД:


1. Обсъждане на Проекта за държавен бюджет за здравеопазване за 2006 година.
2. Изслушване на участниците в националното рамково договаряне относно напредъка на преговорите по Националния рамков договор 2006 година.
3. Проект на декларация за спешни мерки срещу опасността от разпространяване на птичи грип на територията на Република България, № 554-03-2, внесен от Димитър Иванов Абаджиев и Мария Василева Капон на 20.10.2005 г.
4. Обсъждане на Правилник за вътрешния ред на Комисията по здравеопазване

Към протокола се прилага списък на присъствалите народни представители и гости.



* * *


ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги откривам заседанието на Комисията по здравеопазване. Имаме необходимият кворум.
Предлагам да започнем с Проекта за вътрешен правилник, за да не губим време. Не може да обсъждаме другите точки в отсъствието на Министерството на здравеопазването.
Колеги, имате ли други предложения? Няма.
Преди да започнем позволете ми да дам думата на доктор Лъчезар Иванов да направи едно съобщение.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Искам да запозная народните представители и всички, които присъстват в залата, че днес беше открита във Военномедицинска академия болница по инфекциозни заболявания, която се явява една от най-модерните в Европа по оборудване и всички изисквания на съвременната епидемиология. Беше открита клиника по пулмология, която е напълно ремонтирана и клиника по ендокринология. Бих искал да кажа на тези, които присъстват, че финансирането за тази нова инфекциозна болница е с 50 на сто спонсориране от Министерството на отбраната. Останалите са със собствени средства на Военномедицинска академия.
Мисля, че тук присъстващите трябва да бъдат поощрени от това, защото във времето когато парите не достигат да имаме повече поводи да присъстваме на откриване на болници и клиники. Благодаря ви.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Благодаря ви. Разбира се не е най-удобното време, когато има заседание и проблеми, но с удоволствие ще присъстваме на такива откривания.
Колеги, от много време сте получили Правилника на Народното събрание за вътрешния ред. Този правилник се отнася както за всички членове, така и тези, които посещават заседанията на комисията. Ако някой има предложения и бележки, той е синхронизиран с правилника на Народното събрание.
Колеги, имате думата за предложения и бележки?
Господин Адемов, вие сте председател, ако има нещо може да го споделите.
ХАСАН АДЕМОВ: Най-полезното нещо е да го предложим във вида, в който го предлагате, защото той е синхронизиран с Правилника за организация и дейността на Народното събрание. Не мисля, че има нещо, което да се добавя.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, правилникът малко беше разширен. Синхронизиран е, за да може да има една основа, на която да работи комисията и да стават посещенията. Да се знае какъв е редът. Може да се вземе решение за закрито заседание на комисията.
Моля, който е съгласен с приемане на правилника, да гласува?
- “За” – 15.
- “Против” – Няма.
- “Въздържали се” – Няма.
Приема се.
Ако някой в процес на работа намира, че има проблем, може да се върнем и да го разгледаме. Той е отворен. Всяко предложение е по-добро.
Преминаваме към точка 3 от дневния ред.
Колеги, отново искам да ви кажа, че декларацията е адресирана преди всичко към министерството. Не е редно да обсъждаме неща, които се отнасят главно за министерството, без да присъстват представители. По отношение на Националния рамков договор особено в хода на преговорите, основните играчи са тук, предлагам да ги изслушаме.
Преминаваме към точка 2 от дневния ред.
Предлагам да приемем един регламент за пет минутно изказване. До къде са стигнали преговорите. Има ли някакви трудности? Какво очаквате и къде може да се помогне?
ИВАН БУКАРЕВ: Благодаря ви господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители. В допълнение към материалите, които предоставихме като писмени доклади до Комисията по здравеопазване бих могъл да добавя само, че на среща с председателите на съсловните организации, която се проведе вчера и онзи ден, ние решихме в началото на следващата седмица да се направи една среща на управителните съвети на Съюза на стоматолозите в България, Българския лекарски съюз и Националната здравноосигурителна каса, на която да утвърдим графици за срещи на работните групи, които са определени от основните пунктове в Националния рамков договор. Да имаме информация, за трудностите, за които споменахте господин председател. Да имаме една по-ясна информация за финансовите параметри на Националния рамков договор, които ще бъдат отразени в Проектобюджета по здравеопазване на страната за 2006 година. Разбира се да преминаваме конкретно по отделните раздели. Нашата идея и нашето желание за 2006 година е, ако променяме някои неща в Националния рамков договор да се променят към по-добро. Най-просто казано да се подобри достъпа на здравноосигурените лица до медицинска помощ. Да се подобри качеството. Разбира се подобряване мотивацията в изпълнителите на медицинска помощ. Ние имаме готовност с един брой клинични пътеки, които да обхващат цялата болнична патология. Той е около 350. Мога да кажа, че основната част от преговорите ще бъде съсредоточена върху поемането на финансирането на болнична помощ изцяло от Националната здравна каса. Разбира се, ще имаме нужда от помощта на Комисията по здравеопазване. Веднага мога да кажа, че най-съществената помощ би могла да бъде в това да се защитават финансовите параметри и проекто бюджета, които ние сме представили чрез Министерството на здравеопазването в Министерския съвет, а оттам в парламента.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Благодаря на доктор Букарев. За сведение на професор Гайдарски ние започнахме отзад напред. В момента доктор Букарев докладваше за хода на преговорите по отношение на Националния рамков договор.
Предлагам да дадем думата на председателя на Българския лекарски съюз.
АНДРЕЙ КЕХАЙОВ: Уважаеми господин председател на здравната комисия, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми колеги. Бих искал да ви информирам, че официално преговорите по Национален рамков договор 2006 година стартираха на 6 октомври в присъствието на заместник-министъра на здравеопазването. Заедно със Съюза на стоматолозите на първата среща очертахме основните виждания на страните по отношение подготовката на Национален рамков договор 2006.
От така предоставената информация и от страна на Националната здравноосигурителна каса и тяхното решение на Общото събрание бих искал да ви информирам, че освен старта на преговорите в този период на практика страните подготвиха своите състави, които ще участват на експертно ниво в преговорите. Разбира се всички, които имат ангажимент по силата на Закона за здравното осигуряване, а това са управителните съвети трябва да проведат тези заседания, по които да приемат основните неща, които са заложени в Закона за здравното осигуряване.
Разбира се днешният ден, в който ще бъде разгледан и проекта за бюджет е от изключителна важност. Считам преди да направя нашите предложения да изразя няколко основни виждани по отношение концепцията, която изработи Българският лекарски съюз. Да информирам уважаемите народни представители, че след заседанието на 29 септември, което беше проведено в тази зала, след което не бяха коригирани цените на 78 клинични пътеки от 10 до 20 на сто, предвид едностранното решение на управителния съвет на Националната здравноосигурителна каса, Българският лекарски съюз предприе заедно със Съюза на стоматолозите стъпка, с която внесе във Върховния административен съд жалба, която беше уважена от Върховния административен съд и корекция на цените към този момент не може да настъпи. На предишното заседание на комисията информирахме за всички обстоятелства, които възникнаха през предишните три години трябва да бъдат взети предвид. В подготовката за Национален рамков договор 2006 ние сме една от страните, които имаме отговорност, в това число Българския лекарски съюз, Българския стоматологичен съюз, Националната здравноосигурителна каса и Министерството на здравеопазването да работят в едни условия, при които основния пакет и проекто бюджета да бъде съобразен с реалностите. През 2006 година да бъдат отстранени онези проблеми, които на практика възникваха през последните години, не по вина на една или друга институция, а от гледна точка на начина, по който ще се планира бюджета.
Считам, че разглеждането на проекто бюджета и доклада, в който могат да възникнат допълнителни разисквания е изключително важен от гледна точка на начина, по който ще приключат преговорите за 2006 година.
Уверявам ви, че Българският лекарски съюз е подготвил на национално и регионално ниво своите експерти. Подготвил е онзи капацитет, който ще участва изключително отговорно в изготвянето на един балансиран Национален рамков договор 2006 година, който както всички ние очакваме и обществото и лекарите да бъде по-добър и по-балансиран, като бъдат балансирани интересите и на здравноосигурените лица. Разбира се и на изпълнителите на медицинска помощ.
В този контекст при откриването на преговорите за Национален рамков договор 2006 ние изразихме ясно позицията, че този момент е от изключителна важност от гледна точка на това какъв бюджет за здравеопазването ще бъде заложен. Параметрите, които са като здравноосигурителни плащания, безспорно, които кореспондират със Закона за здравното осигуряване, не би трябвало да бъдат в противоречие с определени под нормативни и други законови уредби, дори и в контекста на този проектобюджет, който се подготвя. Ние ще имаме възможност на по-късен етап да изразим позиции по отношение на тези въпроси.
Безспорно изключително важен момент е какви обеми и цени ще бъдат договорени. Какъв бюджет ще бъде приет от Народното събрание.
Уверявам ви още веднъж, че Българският лекарски съюз и неговия управителен и национален съвет желаят преговорите за Националния рамков договор да приключат в рамките на тази година. В началото на 2006 година здравноосигурените лица и лекарите да работят при условията на нов договор, отчитайки реалностите в Република България.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Благодаря ви.
НИКОЛАЙ ШАРКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми господа народни представители. Уверено мога да твърдя от името на Съюза на стоматолозите в България, че нашият съюз е готов да влезе в реалните преговори, които ще започнат от понеделник, тъй като до днес нямаше преговори между трите организации поради технически проблеми, които трябваше да бъдат решени. Съюзът на стоматолозите в България е конструирал своята група, която е избрана и от конгрес. Нашите експерти работят по проблемите на Национален рамков договор 2006.
Искам да подчертая от сега нещо, което е изключително важно и което се каза от председателя на Българския лекарски съюз. Бюджетът е основополагащият, който би решил успешните преговори за Национален рамков договор 2006 г. При разписването на Национален рамков договор 2005 дебело подчертах, че в стоматологичната помощ ние не сме доволни от качествения напредък. Ние не даваме на най-активната част от населението от 18 години на горе, това което заслужават. На данъкоплатците даваме съвсем малко от това, което могат да получат. Всичко това опира до бюджета. При откриването на преговорите на 6 октомври това беше едно от основните неща, които подчертахме.
Още веднъж заявявам и си запазвам правото да взема думата малко по-късно, когато се обсъжда бюджета, че Съюзът на стоматолозите в България декларира, че е готов да приключи преговорите до месец декември. Декември да бъде разписан Национален рамков договор 2005, ако преговорите вървят успешно и бюджета е адекватен за 2006 година. Благодаря ви.
ИВАН БУКАРЕВ: Считам се за задължен да ви информирам, че след официалното получаване в Националната здравноосигурителна каса са определението на Върховния административен съд, с който се спира предварителното изпълнение на заповедта за намаление на цените на клиничните пътеки с 10 на сто. Вчера изпратихме до всички районни и регионални здравни каси едно писмо, с което даваме указания да отчитат своята дейност за месец октомври в рамките на 100 на сто, без намалението от 10 на сто.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, очаквах да чуя няколко важни неща, които за съжаление не чух. Ще ги формилирам като въпроси, които винаги са създавали проблеми.
Първият ми въпрос и към двете страни е защо започва толкова късно договарянето? Не казвайте, че това е въпрос само на проекто бюджета. Може да се договарят неща по принцип, които много по лесно след това да се направят на базата на новия бюджет. Ще има ли промени в основния пакет? Ще има ли промени на клинчните пътеки? Цените на клиничните пътеки отново ли ще останат в рамките на 50 – 65 на сто от реалната цена. На предишното заседание се сблъскахме с обеми, които няколко пъти се надвишават до 10 пъти до 1000 на сто, а други не се изпълняват. Как ще направите механизмите обемите да се поставят по-прецизно, за да не се получава това, което се получи предишния път.
Не на последно място да видим дали е необходимо наистина в Националния рамков договор да се договаря контрола. Когато тези, които са контролирани си договарят контрола. Извинявайте, но това не е редно. За това искам по тези въпроси съвсем добронамерено и добросъвестно да се поставят на масата, за да бъдат обсъдени. Това са проблемите, които утре ще ви спрат да подпишете или да не подпишете рамковия договор. Основният въпрос е и към професор Гайдарски, ако ние останем със същия бюджет, който е свързан със следващата точка която ще разглеждаме, ако няма увеличение и средствата са същите. Ако тези пътеки останат с 60 на сто заплащане на по-голяма част от пътеките, това отново е едно хронично не дофинансиране. Ето въпросите, които трябва да обсъдим тук, за да знаят народните представители. Това трябва да ни помогне за едно твърдо, честно и почтено отношение към подкрепа “За” или “Против” проектобюджета.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Искам да попитам има ли тук представители на Министерството на финансите?
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Министерството на финансите е поканено от сътрудниците на комисията.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Без Министерството на финансите въпросите на касата, на държавния бюджет не могат да се обсъждат. Ние си приказваме едни и същи неща. Хора, които не са уторизирани да говорят. Министър Гайдарски, ще каже, че парите са недостатъчни. Искаме да чуем министъра или заместник-министъра на финансите.
Ако искате разпоредете се да дойдат представители на Министерството на финансите, най-малко господин Ананиев трябва да бъде тук. Това е моето процедурно предложение. Всичко, което ще се говори тук ще бъдат празни приказки.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Доцент Щерев това не е проект за бюджет. Този въпрос не е влезнал като законопроект, тогава вие щяхте да имате абсолютно право. Това е едно предварително обсъждане, което да подкрепи министъра и министерството както и касата с техните искания. Не е внесено като закон, за който са задължени да дойдат. Това е предварително обсъждане за вижданията на нашето министерство по отношение на бюджета. Нека да чуем Министерството на здравеопазването и Националната здравноосигурителна каса какви виждания имат относно проектобюджета.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми доцент Китов, в изявленията на министър Гайдарски и на представители на комисията винаги са се говорили едни и същи неща. Това са хора, които участват в здравеопазването и знаят много добре за какво става въпрос.
Предварително или не да обсъждаме на парче определени въпроси за какво ще договаря касата и Българския лекарски съюз. За какво ще се борим в бюджета на касата и какво ще бъде в държавния бюджет. Ако вие прегледате проектът за държавния бюджет и бюджета на касата ще откриете неща, които много се разминават. Тогава всички дискусии ще бъдат напразни. Ние нищо не искаме да налагаме, а да обсъдим. Ако ще обсъдим добра мярка, която ще помогне на нашето здравеопазване трябва представителя на Министерството на финансите, който е оторизиран за това да каже, да това е възможно, ние сме съгласни и ще дадем такива предложения утре в бюджета. Приказваме си неща, които не могат да станат и след една година през октомври да имаме 200 милиона лева дефицит. Предполагам, че разбирате, че това не е целта на нашето обсъждане. Нека да обсъждаме в този формат въпроса за бюджета на касата и за държавния бюджет независимо, че е предварително обсъждането в присъствието на хора, които знаят за какво става въпрос. Така помагаме на болниците, на лекарите, на пациентите и на Министерството на здравеопазването. Помагаме и на касата.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Не съм съгласен, специално по точката за хода на преговорите Министерството на финансите няма място тук, защото какъв ще бъде основният пакет зависи единствено от министъра на здравеопазването. Дали ще се увеличат клиничните пътеки зависи от касата и от рамковия договор. Не зависи от финансите. Оттам нататък, ако се намалят клиничните пътеки, дори да остане същото цената им се вдига, става въпрос за принципни неща. Контролът по отношение на рамковия договор също не зависи от Министерството на финансите. Ние продължаваме с тази точка.
Ще помоля да се обадите в Министерството на финансите и да дойде на заседанието заместник-министър на финансите или министъра на финансите. Обадете се и кажете, че комисията настоява да има представител.
БОТЬО БОТЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги. Смея да поставя в кръга на обсъжданите проблеми един въпрос, който ангажира всяко изчерпване на финановите ресурси. Това са болните, които особено в периферните здравни заведения съвсем определено заемат много висок относителен и абсолютен дял. Те черпят финансов ресурс от това, което получава касата за сметка на кръга осигурени. Този въпрос трябва да се реши, защото веднъж осакатява финансирането на здравното заведение, защото черпи ресурс. Касата не покрива това, което се изразходва. Четвъртият проблем е проблемът на самия болен. Решение няма докато не се реши въпроса със здравното осигуряване, защото основният момент за натрупване на финансов ресурс на касата са постъпленията от осигурените болни. Не може да се реши този въпрос без участието на държавата, на финансовото министерство, на нашето министерство, защото ние изглеждаме жалки когато трябва да решим проблема, а още повече и болния. Не са изолирани случаите когато идват хората, съвършенно мотивирано. Това са хора дори без лични карти, защото нямат средства за да ги направят. За всеки индивидуален проблем ангажирам редица институции. Този въпрос трябва най-после да бъде решен. Оттук трябва да започнем, защото не е съвсем дребно.
РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Благодаря ви господин председател. Не зная дали от тук да започнем, тъй като доктор Ботев започна един въпрос, относно групата от лица, които не са осигурени. Днес проведохме едно разширено заседание, на което присъстваше директора на НОИ, господин Христосков, директора на НЗОК – доктор Букарев и цялото политическо ръководство на Министерството на здравеопазването. Присъства и Валери Апостолов – председател на Сметната палата, доктор Андрей Кехайов – председателя на Българския лекарски съюз. Този въпрос беше обсъждан много на широко. Това точка от дневния ред ли е?
По въпроса, който беше повдигнат от доктор Ботев, нося проект за изменение на закона, за който става въпрос. Знаете, че законът от 1 ноември влиза в нов режим на действие. От 1 ноември, ако ние не променим закона в този вид започва плащането на тази група. Какво се оказва при обсъждането. Надълго и нашироко говорихме по този въпрос. Това са хора, голяма част от тях са извън страната. Точно това се опитвахме да установим тази сутрин. Необходим ни е един месец за проверки по ЕГН в граничните служби. Това са най-често бедни хора, които не четат вестници, дори не слушат радио. След 8 часа вечерта минете през едно село и ще видите, че в това село най-много една, две, три или пет къщи светят. Хората нямат понятие. Йордан Христосков твърдеше, че всичко това е качено на сайтове в “Интернет”. Тези хора не четат вестници, не слушат радио, а ще се осведомяват чрез “Интернет”. Това са най-бедните хора. Това не са онези социално слаби, които са обхванати и ще бъдат осигурени от министерството със здравно осигуряване. Днес направихме справка, че това са 1 милион 222, които са с невъзстановени осигурителни вноски. Може би не сме прави, защото има и други становища. Казват, че непрекъснато разсрочваме. Хората не са виновни. Вие знаете, че имаше избори. Всички политически партии обявяваха, че ще се опростят дългове и хората се разколебаха. Решихме отново да внесем една промяна в закона, да се разсрочи до 1 януари, т.е. на 31 декември да бъде последният срок. Задължаваме НОИ да напишат на всеки един от тези хора с предупредително писмо, в което да се изясни на човека, защото голяма част от тях са полуграмотни и да знаят за какво става въпрос. Задължихме това да се направи от НОИ до 30 ноември. От 1 декември до 31 декември тези хора да имат възможност да оправят осигурителните си вноски. Това трябва да стане със закон. Имам пред себе си един проект, ако искате мога да ви го прочета, за да не губим време и да вървим нататък.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Днес не разглеждаме тази тема. Нека да продължим по отношение на въпросите, които зададох.
ИВАН БУКАРЕВ: Вашите въпроси са основателни и искам на информирам Комисията по здравеопазване, че първата стъпка, която предшества преговарянето между касата и съсловните организации е утвърждаването на наредбите от Министерството на здравеопазването за основния пакет, за диспансеризацията и списъка на заболяванията, за чието домашно лечение касата заплаща, както и Наредбата за достъпа. Ние имаме писма от министерството, в които сме уведомени със съсловните организации, че трябва да дадем представители. Изпратили сме списък с представителите. Направихме няколко срещи на работните групи, в които мога да кажа, че основното съдържание на тези наредби е изяснено. Ще бъде обект на преговаряне със съсловните организации. Имам предвид, че ние ако търсим промени са насочени към по-добро. В Наредбата за основния пакет и в Наредбата за диспансеризацията и профилактичните прегледи ние предвиждаме разширяване на контингента за здравноосигурени лица, които да получават възможност без направление да получават помощ от специалист, както и от общо практикуващ лекар. Т.е. подобряване достъпа на здравноосигурените лица до специализираната медицинска помощ. В областта на болничната помощ казах, че имаме готовност с около 350 клинични пътеки ще обсъждаме с Българския лекарски съюз в много бърз порядък новата структура, която се предлага за клиничните пътеки и е изяснена съвместно с консултантите както на съсловните организации, така и на касата. Разбира се основното, което засяга всички, цената на клиничната пътека сега не може да се определи преди да имаме бюджетът на касата и частта от бюджета, която е насочена към болничната медицинска помощ. Бюджетът, който определим ще показва дали една пътека ще бъде финансирана 100, 70 или 60 на сто. Казвам това с голяма горчивина, защото се обсъжда вече една година. Като обсъдим бюджета ще може да кажем до каква степен съответства на реалните потребности на нашите болници. Обемите, които ще бъдат обсъждани отново няма да претърпят драстични и съществени промени в сравнение с 2005 година. Обемите за клиничните пътеки и в болничната помощ, разбира се ще избегнем това, което се допусна тази година. Винаги ще има някои отклонения в прогнозния брой болни по клинични пътеки. Това, което се прави през тази година и се анализира и счита като грешки ще бъде основата върху, която ще определяме съвместно със съсловните организации броя, вида и броя на клиничните пътеки, които ще може да договаря всяко лечебно заведение за болнична помощ, което ще получи този вид и брой на клиничните пътеки. Това е съществената разлика с миналата година. Ще може да има насока за действие през годината. Това е отбелязано и в обяснителната записка. Може би сте обърнали внимание на страница 18 от нашата обяснителна записка.
Благодаря за бележката за санкциите, нарушенията и главата за контрол. Предвиждаме през тази година, тъй като това винаги е бил спорния момент, ако в промените в Закона за здравното осигуряване това не се фиксира като раздела за контрола и санкциите да бъде част от Закона за здравното осигуряване, а не обект на договаряме между съсловните организации и касата, тогава в този проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване предлагаме да има арбитър в такива спорни случаи, както е в почти всички европейски страни, които предлагат здравноосигурителен модел на финансиране. Този арбитър да бъде Министерството на здравеопазването. Разбира се, след анализиране на обосновани становища изразени от двете преговарящи страни. Благодаря ви.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Господин председател, коя точка разглеждаме в момента?
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: В момента разглеждаме ходът на преговорите.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: В момента обсъждаме и бюджета. Искам да направя процедурно предложение да обединим двете точки и да обсъждаме, идейният проекта за бюджет на Националната здравноосигурителна каса, тъй като не е внесен по реда на един закон.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Всеки момент ще се обадят от Министерството на финансите.
Предлагам да разглеждаме точката за хода на преговорите. Ако имаме отговор веднага ще ви запознаем.
АНДРЕЙ КЕХАЙОВ: Господин председател благодаря за насочващите въпроси. Безспорно въпросите, които отправихте са от изключителна важност от гледна точка на отговорност на институциите, които имат подготовката на Националния рамков договор. Бих искал да ви информирам, че на практика още през месец септември от страна на Министерството на здравеопазването към институциите получихме покана за участие в подготовката на основния пакет за до болнична и болнична помощ от страна на Министерството на здравеопазването. Българският лекарски съюз изпрати своите представители в Министерството на здравеопазването от страна на членове на управителния съвет и експерти, които дългогодишно са се занимавали с този въпрос.
Основният пакет е от изключителна важност господин Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ: Това е политика в здравеопазването. Българският лекарски съюз няма работа там.
АНДРЕЙ КЕХАЙОВ: Българският лекарски съюз е поканен за да изрази позиция. Безспорно това е ангажимент на Министерството на здравеопазването. Договарянето на обемите и цените, които са основен ангажимент на страните, които договарят от страна на изпълнителите на медицинска помощ и здравноосигурените лица е свързано с тези неща. Ако днес от основния пакет бъдат определени 400 клинични пътеки, а проектобюджета не съответства тогава какво ще договаряме. В този смисъл изготвянето на алгоритмите на клинични пътеки, които са като основен пакет безспорно изисква участието на експерти в този процес. Искам да уверя за следващата стъпка, която в момента се обсъжда от това колко пътеки ще бъдат включени зависи от много други неща е в ход. Националната здравноосигурителна каса има готовност и заедно с Българския лекарски съюз да обсъдят всички алгоритми по изисквания на правила за добра медицинска практика. Да договорят и предложат такъв основен пакет, който трябва да бъде разчетен с ресурс. В противен случай всичко останало, което ще говорим за доболнична помощ от гледна точка на ефективни механизми за регулация изисква едно добро съчетания на изискванията в Закона за здравното осигуряване и разбира се с проектобюджет, който ще бъде обсъден. Безспорно доктор Руденко Йорданов постави изключително важен въпрос, който изисква сериозна дискусия.
От гледна точка, какви неща като възможен достъп, добро качество и финансов ресурс могат да бъдат заложени в Националния рамков договор, защото той е механизмът, по който се разпределят нещата. Поставени бяха още два въпроса от гледна точка на това къде трябва да бъде контролът и санкциите. Ако не се договорят страните кой може да бъде арбитър. За 2006 година и с всички политически послания, които бяха излъчени когато говорим само за здравно осигурени лица трябва да имаме открит достъп, повишено качество и ресурс, с който да бъдат покрити тези възможности. Без да навлизам в следващите точки. Заложени са механизми, с които се връщаме в системата назад. Връщаме се пет години назад когато се лемитираха категорично нещата. В крайна сметка здравноосигурените лица имат своите права. Мисля, че е отговорност на всички институции да осигурят тези права.
По този начин навлизам към втора точка. Безспорно консолидираният бюджет за здравеопазването и този бюджет, който частично днес разглеждаме. Бюджетът на здравното осигуряване изисква много ясна предварителна позиция, за да бъдат договорени онези параметри, които обществото очаква. Параметрите, с които българските лекари ще работят за цялото общество.
ХАСАН АДЕМОВ: Уважаеми колеги, уважаеми господин министър, доктор Кехайов, аз съм последния човек, който трябва да изяснява отношението си към съсловните организации. Това, което чувам е изключително странно. Искам да започна от това, което казахте преди малко. Вие сте поканени да участвате в изготвянето на Наредба № 40 на основния пакет. За мен това е изключително странно, защото основният пакет е политика. Политика на Министерството на здравеопазването. Ако отворите Конституцията и прочетете Законът за здравето, ще видите, че министърът на здравеопазването е този, който прави политика. Според мен, Българския лекарски съюз и съсловните организации нямат работа. Категоричен съм, че Българският лекарски съюз там няма работа. Българският лекарски съюз да прави основния пакет. Българският лекарски съюз да договаря лекарства. Българския лекарски съюз да договаря национален рамков договор. Доктор Кехайов, кажете коя е вашата оптимистична дата за подписване на националния договор и коя е песимистичната. Има ли хипотеза аз не сключване на националния рамков договор.
През 2006 година нещата ще бъдат съвършенно различни. Какво имам предвид. Парите за болнична помощ ще отидат в Националната здравноосигурителна каса. Т.е. методиката на министерството няма да финансира лечебните заведения. Ако се забави сключването на Националния рамков договор какво ще стане през първите месеци – януари, февруари, март и т.н.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Доктор Адемов, напълно съм съгласен с вас, че правенето на основния пакет е политика. Това трябва да се прави от министъра. Защото не птичият грип е заплаха за населението в България, а заплаха са сърдечно съдовите, онкологичните заболявания и диабета. Това са заболявания на възрастта от 60 до 80-85 години. Тези хора са главните ползватели на медицинска помощ и грижи. Пакетът трябва да бъде ориентиран точно в тази насока. Това е грижа на Министерството на здравеопазването и никой друг. Оттук съм напълно съгласен с вас. Вие не можете да игнорирате ролята на Българския лекарски съюз, защото Българският лекарски съюз е този, който ще прави рамковото договаряне. Той е този, който ще участва при договарянето с лекарствата. Ако не е лекарският съюз парите за лекарствата ще достигнат до невиждани граници. Ние нямаме полза от парите за лекарствата да се увеличават. Защото ако не изпълнителите на медицинска помощ няма кой друг да преговаря. От една страна са хората, които дават парите. Това е касата с НОИ, с всички контролни органи на касата с нейното общо събрание. От друга страна са изпълнителите. Те имат равни права. В тези равни права в една демократична държава ще се намерят златните сечения на интересите, които са противоположни от едната и другата страна в името на общото благо. Не можем да изкривяваме тази политика. Тази политика трябва да бъде следвана. Политиката на рамковото договаряне, политиката на компромис на интересите на двете страни и политиката на компромис за общото благо на населението, на потребителите и на лекарите трябва да се следва. В противен случай ще изпаднем в по-големи противоречия. Това е моята реплика към вас.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Господин Адемов и аз имам една малка реплика към Вас, въпреки че в основата са напълно съгласен с Вас. Вие чухте, че се предвижда да стават три пъти повече клиничните пътеки. Средствата за болнични лечения се променят два пъти. Ще има едно голямо разминаване между клинични пътеки и цена.
При това положение, в основния пакет, който е функция на министъра, редно е да се съобразяват с реалните възможности на болниците и на цената на нещата. Те не могат да вървят независимо една от друга. Само това е моята реплика.
ХАСАН АДЕМОВ: Когато говорим за основен пакет и за тези наредби …
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Министерството на финансите отказват да изпратят представител на заседанието на комисията.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Извинявайте доктор Адемов, но става въпрос за процедурата. Трябва да се разберем, че това не е унизително да се присъства на заседание на комисията. Тук се изработва политиката. Как така министър Гайдарски, може да намери време да дойде, защото четири години последователно говорим едни и същи работи. Ако ние не се разберем в тази зала, в пленарна зала ще има големи изказвания и неща. Гражданите на България ще страдат. Тук трябва да се разберем какви са необходимите пари. Министърът е с определено мнение по този въпрос. Нека да изслушаме министърът на финансите или негов заместник. Всичко останало е празни приказки. Дълбоко съм убеден в това. Ако се пренебрегне тази практика да започнем с обсъждане макар и на един проект без представител на Министерството на финансите и без ангажименти това е наливане от пусто в празно.
РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Мисля, че много емоционално протича заседанието. Исках да ви запозная с този доклад, който щях да изнеса пред Министерския съвет. Искам да Ви кажа, че Министерският съвет изобщо не знае за този доклад. Два пъти заседаваме вчера и днес, не достига време да бъде обсъждан. Става въпрос за предложението за бюджета. Ако искате да ви запозная с него, за да знаете за какво става въпрос. Може би е по-добре сега да няма представители от Министерството на финансите, за да разискваме въпросът, след това да се консолидират нашите мнения, тогава да поканим човек от министерството. Това, което ще предложа е проект. Разбирате, че тук няма нищо окончателно. Техният бюджет също е проект. Ако искате да го прочета, след което да разискваме.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Не възразявам комисията да бъде използвана за натиск върху Министерския съвет, за да вземем бюджета за здравеопазването, който е необходим.
Мисля, че никой няма да възрази. Ние ще продължим да оказваме натиск на Министерството на финансите.
ХАСАН АДЕМОВ: Господин председател, може и председателя на парламента да помоли от името от името на Народното събрание да присъства на заседанието на комисията. Това може да се направи дори и сега. Росица Дервишева може да помоли председателят на парламента да осигури представител на Министерството на финансите. Т.е. и по друга линия да поискаме присъствието от Министерството на финансите. Ако аз съм представител от Министерството на финансите в тази ситуация и аз ще отговоря трудно на въпроси, които винаги през годините се задават от Комисията по здравеопазване.
Що се отнася до репликите, за които благодаря. Първо, защо казвам, че Българският съюз не бива да участва освен тези аргументи. Вие знаете през годините каква е практиката. В момента, в който много хора участват в подготовката на тези наредби те закъсняват и в един момент стават причина за това Националния рамков договор да не се сключи на време. Практиката показва точно това. Разбира се, че Българският лекарски съюз може да даде становище, което да улесни министъра на здравеопазването. Що се отнася до договарянето. Никога не съм казвал, че Българският лекарски съюз не трябва да участва в договарянето. Никога не съм казвал такова нещо.
Второ, не съм съгласен с това, което каза доцент Щерев, аз зная защо го казва. Проблемът е съвършенно различен. Всички в тази комисия с изключение на мен и още няколко човека миналото Народно събрание бяха против методиката, която касата наложи за лекарствата. Лекарствата са единственото перо, което за първа година няма преразход. Тогава лекарският съюз също беше против тази методика. За какво договаряне говорим на лекарствата. За какво става въпрос? Всички вие бяхте против тази методика, която влезе в Министерския съвет. Методиката, която беше оспорвана тук. Тази методика показа своите резултати. 245 милиона, които са предвидени аз 2005 година в бюджета стигат за лекарства. Това е за първа година от както има национален рамков договор. Това така ли е? Когато говорим за договаряне на лекарствата трябва да се съобразим с много неща. Всички знаете, че това, което говоря е истината.
ВАНЬО ШАРКОВ: Господин министър, господин председател, уважаеми колеги, прав е колегата, който се чудеше коя точка от дневния ред коментираме. Започвам да се чувствам неудобно, защото изтекоха 50 минути, в които си говорим по най-различни теми, включително и по темата шест години след старта на здравната реформа Българския лекарски съюз как така ще участва в преговорите за подписването на националния рамков договор. Вече се подписва шестия или седмия национален рамков договор.
Имам един въпрос, който е конкретно по точката, която се намираме, а тя беше озаглавена изслушване на участниците в Националното рамково договаряне.
Мисля, че би трябвало да приключим с тази точка, защото ние ги изслушахме. Започнахме да дебатираме, все едно ние сме участници в договарянето. Така и не разбрах от всичко казано до тук, макар че се опитах да слушам внимателно въпреки целия шум започнали ли са преговорите или не са започнали.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Започнали са на 6 октомври 2005 година.
ВАНЬО ШАРКОВ: Как са започнали на 6 октомври, след като на 21 октомври директора на Националната здравноосигурителна каса определя работните групи за преговори. Как са започнали на 6 октомври? Заповедта е от 21 октомври.
Не искам повече да вземам думата. Неприятен е начинът, по който вървим в момента и по който дебатираме. От Министерството на финансите няма да присъстват на заседанието. И аз да съм на тяхно място от срам и аз няма да дойда. Ние имаме един проект за бюджет на Националната здравноосигурителна каса с 500 милиона лева дефицит.
РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Дефицитът е 315 милиона лева.
ВАНЬО ШАРКОВ: Тук са записани 515 милиона лева. Министерството на финансите са записали 315 милиона лева. Коя цифра е вярна? Този проект за бюджет на Националната здравноосигурителна каса е подписана от Кирил Ананиев. Там са записани 515 милиона лева дефицит.
В моята справка, която имам от Министерството на финансите са записани 315 милиона лева. Искам да попитам коя цифра е вярна? Ако е 500 милиона лева дефицитът, нали разбирате, че това е една трета от бюджета на Националната здравноосигурителна каса предварително вложен като дефицит. Целият този дефицит е заложен в параграф “Болнична помощ”. Никъде на друго място няма намаление на средствата. Навсякъде се увеличават. Тук увеличението е двойно. Ето къде е дефицитът.
Ако съм на мястото на Министерството на финансите няма да дойда и поради друга причина, защото уважаемия министър Гайдарски каза, че иска да ни запознае с нещо, което е по-добре че ги няма представителите на Министерството на финансите, за да го чуят. Вероятно той е чул предложението на Министерството на финансите за бюджета на здравеопазването.
Предложението на Министерството на финансите е за намаление на бюджета на Министерството на здравеопазването от 587 на 330. След като се съберат двете цифри се получава общия разход за здравеопазване в България, като 4,19 на сто от брутния вътрешен продукт за следващата година.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Вие преминахте от втора към първа точка от дневния ред.
Уважаеми колеги, проблемът на хода на договарянето е следният.
Първо, ако ние останем пак с финансиране по клинични пътеки, което да е 60 или 55 на сто утре отново ще имаме дългове на болниците. Това е първата стъпка.
Второ, ако не стане ясно как ще се договарят обемите ние ще достигнем до миналото заседание и след една година, в която някои от нещата бяха надскочени десет пъти. Въпросът за контрола е изключително важен по отношение на касата. Това са най-важните неща от хода на договора.
Съгласен съм, че са започнали сега договарянето. Ще могат ли до края на годината да се оправят? Това е основният проблем. Декември отново ще влезем в хипотезата да няма подписан договор. За това е тази точка, след което ще преминем към другата.
ХАСАН АДЕМОВ: Доктор Шарков, това което каза господин Китов е съвършенно вярно, но ме навежда на друга мисъл, че не трябва да разглеждаме точките поотделно, тъй като те са свързани.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Съгласен съм, има логика.
ХАСАН АДЕМОВ: Не зная дали сте ме разбрали правилно или имате странна представа за това какво е Национален рамков договор и Национално рамково договаряне. Трябва да знаете, че има разлика между участници в Националния рамков договор и в Националното рамково договаряне и такива, които участват в преговорите за цените на лекарствата. Ако тази разлика не се прави, и ако не знаете от кога е, ще ви напомня. Казвате, че шест години правим национален рамков договор, а има някои хора, които не знаят. Ако аз съм между тези хора, означава че много се заблуждавате.
ВАНЬО ШАРКОВ: Доктор Адемов, нямах предвид вас, а самата дума лекарства въобще не съм споменал в своето изказване.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Това е истина тази дума не е спомената.
ВАНЬО ШАРКОВ: Ползвам правото на дуплика за да довърша изказването си, защото забравих да ви кажа, че в проекта на Министерството на финансите има предвидено и 10 на сто съкращение в здравеопазването. Това така ли е господин министър? В последното изречение така е написано.
ИВА СТАНКОВА: Вие ме улеснихте защото втори път повтаряте това, което исках да кажа още от начало. Мисля, че преди да обсъждаме точка първа и точка втора, които наистина са свързани като функция. Според мен, това което казахте за създаването на основните пакети, за определяне на цените и на тази база ние да договаряме. Ние говорим за започване на преговори по промяна на Закона за здравното осигуряване. В същност това е съдържанието на това, с което започнахме. Това е гвоздеят на програмата върху този закон. Ние ще повторим всичко отначало. Бъдещият бюджет за здравната каса и бъдещия рамков договор ще повтори по-същия начин същата програма.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: В духа на разговора, който се оформи здравеопазване, здравна реформа и финансиране имам желание да споделя моето отношение по проблемите.
Най-напред без да има характер на реплика искам да изразя отношението си към опитите да бъде дистанциран лекарския съюз в частта изготвяне на тази нормативна база, която има пряко отношение към Националният рамков договор. Това да са документа Наредба за основния пакет, документа Наредба за диспансеризацията и още една наредба, която забравяме, но е много важна Наредба за формирането на работната заплата в болничните лечебни заведения. При хипотезата, че финансирането премине изцяло към касата тогава трудовите договори, начина за финансиране и процента заделян за работна заплата е много важно да бъде от сега поставен на масата да се говори за него. Мястото на Българския лекарски съюз е да участва не защото ние му даваме възможност да проявява високомерие с това участие, а защото аз като участник в тези разговори от другата страна, зная колко е бавен процеса за осмисляне на всички стъпки от цялата колегия. Това са 25 хиляди души. Когато дойде деня на събора, в който се гласува “за “ или “против” рамковия договор, ако хората не са имали технологично време да осмислят всички идеи и пътя, който е извървян за наредбите и рамковия договор, за хода на преговорите, тогава се получават дебати, които преповтарят всичко казано, но в една бръмчаща като кошер аудитория с всички рискове и да се окажем без рамков договор до края на 2006 година.
Подкрепям идеята Българския лекарски съюз да участва и да консултира, но разбира се основният играч в случая е Министерството на здравеопазването. Пътят трябва да го извървят заедно.
По точка 2 изслушвайки участниците в рамковото договаряне и вземайки отношение към проблематиката, която се очертава колкото да ми е трудно да го изрека, ние трябва да имаме готовност и за план “Б”, защото не можем да си позволим в никакъв случай Коледа да посрещнем с бюджет на касата, в който са вкарани парите за болничната помощ и рамков договор, който е със 120 клинични пътеки. С останалите 260 клинични пътеки не се знае какво ще стане с тях. Много е важно тези срокове и посланието, което отправям към преговарящите страни да бъде чуто. Ние не можем да си позволим риска да започнем 2006 година без рамков договор, колкото и да звучи претенциозно това, което казваме.
Отивам към идеята за Закон за бюджета на Националната здравноосигурителна каза за 2006 година. Тази идея има характер на пробна патица, която да провери кой как чете, кой какво е разбрал и дали някои от идеите могат да минат. Ако не могат да минат, предполагам, че ще бъдат коригирани. Кои са идеите срещу, които се противопоставям още на този етап. Сравнявам бюджета на касата за 2005 година и проекта за бюджет за 2006 година. Всичко е заровено в параграф 6, параграф 7 и параграф 7 прим, защото има два параграфа 7. Какви са моите възражения.
В параграф 6 от заключителните разпоредби в този проект за закон са заложени възможности капатационните суми по решени на Управителния съвет не изразходваните капитационни суми да се прехвърлят за други плащания. Още от сега казвам своето становище, че тези суми не са изчислени справедливо, защото първоначалният разчет е направен на 8 милиона здравно осигурени лица. Парите остават същите, но лицата са по-малко. Така беше направено когато обсъждахме преди две години рамковия договор. Промените са твърде малки или незначителни, за да им обърнем внимание.
ХАСАН АДЕМОВ: Това не е вярно. Те са 7 милиона 695 хиляди.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Как са се променили глобално сумите за капитационни плащания. Доктор Кехайов, има ли промяна в капитационните пари?
АНДРЕЙ КЕХАЙОВ: Може ли да ви отговоря малко по-късно.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Всички остатъци, които се получат трябва да бъдат разпределени в две направления.
Едното направление е да има бонуси за качество, защото тези пари, които не са усвоени на края на годината се разпределят главно на калпак спазвайки изискването да бъдат похарчени, защото не могат да бъдат преразпределени според досега действащата нормативна база.
Второто направление е да се увеличат средствата за т.нар. неблагоприятни условия или най-общо казано за работата в практиките, които са най-отдалечени най-проблемни и трудни за покриване.
Участвал съм в това разпределение по точкова система и критерии, които са определени съвместно от Българския лекарски съюз и касата. Става разпределение на тези средства за неблагоприятни условия.
В параграф 7 имаме един нов вариант, в който средствата не са според обема, който е изпълнен без предварително да е заявен или поне е програмиран по начин, който не довежда до едно предварително определяне на бюджет на болничните лечебни заведения. Това е нещо, което ще се случи, ако бъде изпълнен параграф 7 в този вид. Може да има и нещо добро, но все още не съм убеден, че този вариант няма да доведе до това, че по-богатите и по-мощни клиники да бъдат по-добре финансирани. Колкото отиваме по-надолу в аранжировката на болничните лечебни заведения толкова шансовете, особено на малките общински болници за едно прилично финансиране и оцеляване през 2006 година намалява.
В следващия параграф 7 прим, има една съществена разлика от Закона за бюджет на касата за 2005 година където е заложено превишението на приходите над разходите, 50 на сто е право на управителния съвет на касата да ги разпределя, 50 на сто се прави от нас. Тук е заложено право 100 на сто парите да бъдат разпределени от управителния съвет.
Според мен, това е прекалено и аз мисля, че трябва да запазим контролът си върху другите 50 на сто и да се произнасяме за начина на тяхното изразходване.
Относно структурата на така предложения идеен проект за бюджет. Възраженията ми са следните. Средствата, които са заложени като рамка на бюджета за първичната извън болнична помощ и на специализираната извън болнична помощ завишението от 3,5 на сто е не достатъчна, ако трябва да отговорим на изискването да дадем възможност на хората да имат по-добър достъп до специалистите.
Не приемам и съотношението, което е заложено като финансово изражение за първични и вторични прегледи, защото идеята е това съотношение да бъде 1 към 1,5. Тук финансите позволяват съотношение, което не може да бъде дори 1 към 1. Не е ясно и не намирам достатъчно добро обяснение на това как ще бъдат финансирани диспансерните прегледи, защото диспансеризацията като обща идея било възложена на общопрактикуващия лекар и на специалистите, в третата част на диспансерите. Няма добър синхрон между Наредбата за диспансеризация, която предписва определена система, определен брой прегледи и определен алгоритъм и финансовия ресурс, който е заложен във финансирането на прегледите на диспансерно болните.
По този начин, смятам че изразявайки отношението си и към структурата, вътрешното разпределение на средствата в бюджета мога да дам само становище. Националната здравноосигурителна каса е тази, която ще изготви проекта. Аз съм този, който ще го приеме или няма да го приеме. Искам да ви помоля за сметка на резерва процентът от резерва, който е заложен от 104 милиона лева. Процентът на финансиране на първичната извън болнична и специализираната извън болнична да бъде завишен. За това няма да е нужен чак толкова голям финансов ресурс, за да се изпълни.
На края, присъединявам се към идеята да се повиши възможността за участие на Министерството на здравеопазването чрез възможностите, които са разписани в главата за специализирания медицински надзор в Закона за здравното осигуряване.
Смятам, че тази глава следва да бъде разширена. Повече ние да не се занимаваме само с надзор без медицинско подпомагане от гледна точка на методичното подпомагане. Не може само да искаме без да даваме. Това трябва да бъде една система, в която ние имаме претенции. Същевременно осъществяваме този интелектуален потенциал и ресурс, който за съжаление контролиращите органи на касата не могат да осигурят в частта контрол върху същността на медицинската дейност, а не върху водене на документация и сметки, което е важно, но не е най-важното в медицината. Благодаря за вниманието.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Благодаря ви уважаеми господин председател. Уважаеми господин министър, уважаеми колеги. Този проектобюджет на касата, който е представен днес е най-добрият от всички години когато сме разглеждали такива в предишното Народно събрание по ред показатели.
Единият най-важния показател, е че болничната помощ преминава почти изцяло на финансиране от касата. Има няколко неща, които бихме могли да разглеждаме самостоятелно. Този бюджет не може да се разглежда самостоятелно, защото когато го разглеждаме самостоятелно има измамното впечатление, че всичко е наред. Ако прегледаме държавният бюджет и частта за здравеопазване тогава ще видим, че дупките са много големи и не може да се радваме на такъв на пръв поглед хубав бюджет. Да не говорим за това, че рамковото договаряне ще премине гладко като не се знае за какво става въпрос. Не са готови наредбите. Не е готов основният пакет. Да не говорим, въобще, че може да се прави рамково договаряне. Още повече както засегна доктор Руденко Йорданов тук се промъква в параграф 7 един нов тип договаряне. Болниците се включват в него. Този параграф 7 е много съществен. Някои колеги подхвърлиха, че ще има промени в Закона за здравното осигуряване.
Колеги, искам да кажа, че няма да протекат така гладко както си представяте. Едни промени в Закона за здравното осигуряване променят ситуацията. В тази променена ситуация се създават много и нови проблеми. Не е проблемът в Закона за здравното осигуряване. Проблемът е в това, че си затваряме очите пред няколко неща.
Първо, като стана министър на здравеопазването министър Гайдарски каза, че трябва да има копеймънт. Защото не може всички да вдигат рамене когато се задава въпросът кой ще плаща след като касата плаща 40 на сто от болничната дейност, министерството плаща 30 на сто, а останалите 30 на сто от кой се плащат? Всеки вдига рамене. Как ще вдигате рамене. Ние сме държавни мъже и жени. Необходимо е да дадем отговор на този въпрос. Плаща ги държавата чрез покриване на дефицитите всяка година и пациентите чрез кешови плащания, които отиват в джобовете на лекарите в големите болници. Отива се към неравнопоставеност на болниците. Защото в частната болница трябва да има апарат където да щракне съответната сума. В държавната болница могат да отидат в джоба на докторите. Болниците се декапитализират. Това не може да продължава. Ако на този въпрос не дадем отговор не можем нищо да направим нито по отношение на бюджета, нито по отношение на бюджета на касата. Ако прегледаме бюджетът на касата ще видим, че 815 милиона лева са заложени за болнична помощ. Това е минимумът, с който могат да работят болниците. Отделен е въпросът, че болниците, това е друга тема. Това е минимумът, с който може да работи болничната дейност. Това, за което се говори, че са крайно недостатъчни за стоматологична помощ, за първична и специализирана помощ. Те са недостатъчни, но явно при 6 на сто вноска и при почти целия преходен остатък се използват 515 милиона лева. Остават само 100 милиона лева, което означава, че през следващата година вноската със сигурност ще се вдигне. През следващата година няма как да се поддържа всичко това с 6 на сто. Вноската трябва да стане поне 12 на сто, за 2007 година. Сега ползваме преходният остатък. За следващата година има само 100 милиона лева преходен остатък.
В бюджета на държавата са предвидени един 50 милиона лева, които отново министерството ще разпределя за лечебна работа. Те са свързани и ще дойдат към тези 815 милиона лева. Това е неправилен подход, защото отново ще се дават чрез министерството за патолого анатомична и друга дейност. Мисля, че общо взето за да има един клапан за някои болници, които не биха могли да се справят това би могло да се допусне. Тези 50 милиона лева за диагностична дейност да останат.
Уважаеми дами и господа, има един проблем, който е огромен, че в момента гражданите на Република България са две категории.
Едната категория са хора, които могат да си доплатят.
Втората категория са хора, които не могат да платят. Тези, които не могат да платят, за тях може само социалните служби да заплатят. За това е създадено Министерството на труда и социалната политика. За следващата година за такива плащания са заложени 16 милиона лева. Извинявайте, но това е смешна сума. Може от всичко друго да се лиши един гражданин, но не може да бъде лишен от необходимостите за здравна помощ. Особено, ако е във възраст над 60 години. Когато главните средства, които получава като социални помощи или пенсии отиват за лекарства или медицинска помощ и грижа. Точно там трябва да се съсредоточи ресурс. Болниците не могат да работят без пари. Докторите не могат да работят и няма да работят без пари, защото не е възможно. Те могат да окажат внимание, могат да му включат система, могат да го помилват по главата, но ако нямат средства, от къде да дойдат за един човек, който е беден без доходи той ще остане без медицинско обслужване.
За това именно в държавния бюджет трябва да се заложи значително по-голяма сума, която да може да покрие точно тези нужди на хора, които са под тази черта на социална бедност.
В закона на здравната каса трябва да се предвидят и други възможности, да не се ползват парите за лекарства. Доктор Адемов, казва, че за първа година няма преразход. Това е похвално. Ние променихме Законът за здравното осигуряване на базата, на което се достигна до нов тип на търговете и т.н. Това беше направено в края на по-миналата година. Въпросът е, че непрекъснато възниква един натиск включително от страна на неправителствени организации и обществеността. Свършват лекарствата за онко болните. Дайте лекарства за трансплантации. В това ли е главният проблем? Това ли е главният проблем на нашето здравеопазване? Главните проблеми на нашето здравеопазване е занемарената профилактика. Ако започнем от което и да е заболяване, ще дам като гинеколог само един пример, рак на шийката на матката. В нашата страна това са оперирани жени трети и четвърти стадий. Масово се оперират в Западна Европа в първи и втори стадий. Всяка такава болна струва от 3 до 10 пъти повече на бюджета, отколкото ако се направят съответните профилактични мероприятия. Това трябва да бъде една от основните функции на политиката на Министерството на здравеопазването. За това също трябва да се заложат пари. Без пари само да се говори за профилактика нищо не означава. Ако говорим за всички тези неща като свързаност абсолютно съм сигурен, че когато се направи пакета ориентиран към заболявания, които са в третата възраст, тогава когато се има предвид, че трябва да се доплати, но официално на входа на болницата ще се развие дейността и на доброволните фондове. Ние сме в смешната ситуация, да имаме 11 фонда и хората да казват стига с този монопол на касата. Този монопол умишлено се поддържа. Защото тези 11 фонда са инвестирали до 2004 година 20 милиона лева, за да съществуват. За 2004 година имат 9 милиона лева оборот. Това е смешно. Поддържа се защото един голям пакет прави министерството, което не може да поддържа бюджета на касата. За това призовавам министър Гайдарски. Почти съм убеден, че такива са и неговите виждания. Да направи пакет, който да е социален, защото това е политика, както казва доктор Адемов. Насочена е към определен тип болни и заболявания. Оттам нататък всяко нещо да се регламентира като се доплаща или от Министерството на социалната политика или от доброволните фондове, ако никой не иска да се направи доброволно осигуряване, ще плаща кеш. Няма друг начин. Друг начин няма. Не е измислен друг начин. Тогава ще има равнопоставеност на болниците и ще може да се говори за ефективност и строг контрол, както се предвижда тук за да не се увеличават парите за лекарства.
Мисля, че трябва в параграф 3 на Заключителните разпоредби да се добави, че средствата за териториален дисбаланс или допълнителните приходи от здравно осигурителни вноски могат да бъдат използвани за здравно осигурителни плащания допълнително, но не и за лекарства. Това е много важно. По начина, по който е записано влизат и лекарствата. Ние трябва да гледаме преди всичко интересите на тези, които плащат здравно осигурителните вноски разглеждайки бюджета на касата. Само тогава можем когато имаме направен един реален бюджет по този начин, балансиран с бюджета на Министерството на здравеопазването и съответните наредби, тогава да имаме възможност за рамков договор, в който да има баланс на интереси, както преди малко си позволих да кажа. Ако не ги разгледаме тези въпроси в една цялост, рискуваме да вземем погрешни решения.
Моят апел е отново, нека да се върнем към този въпрос в присъствието на хора от Министерството на финансите и да изясним за какво става въпрос. Защото това, че бюджетът на касата е добър, не означава, че здравеопазването ще бъде финансирано правилно през следващата година. Благодаря ви.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Имаме точка от дневния ред за бюджета на Министерството на здравеопазването. Ние си говорим за Националната здравноосигурителна каса и за пари без да сме изслушали предложението на Министерството на здравеопазването и от къде ще дойдат пари.
Предлагам да изслушаме министърът на здравеопазването.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Разбира се, че ще изслушаме министърът.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Ние разпределяме пари без да знаем дали ги имаме.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Сега разглеждаме проектът на бюджет за касата.
Присъединявам се да бъдат малко по-кратки изказванията.
ВАСИЛ ПАНИЦА: Имам една кратка реплика към доцент Щерев, който каза, че за да имаме реален бюджет. Реален бюджет въобще не е имало. Това, че всяка година има дефицит и този дефицит се качва, показва че реален бюджет няма. Причината за това да няма реален бюджет е, че няма контрол. Касата няма административен капацитет да контролира това, което се изразходва по познатите начини, чрез клинични пътеки и т.н. Искам да ви кажа, че източването на една каса не е български патент. Източват се всички западни каси. Това го знаете много добре.
Искам да направя един пример с една страна към която се стремим, където един професор по хирургия четеше лекция пред студенти. Представи един болен, който трябваше от карценом да почине след 30 дни. След това го попитахме, тъй като той каза пред студентите, че този болен ще бъде опериран. Ние го попитахме, защо този болен ще бъде опериран, тъй като той въобще не подлежи на операция. Отговорът беше, господин докторе нали трябва да му приберем парите на касата. Навсякъде това е така. Навсякъде касата се източва. Докато няма административен капацитет реален бюджет не може да има. Това, че се визират два начина да се увеличат приходите с копеймънт, с увеличение на вноските и при това положение отново ще има дефицит на касата. Няма ли контрол ще има дефицит. Касата няма административен капацитет и това е най-важното. Необходимо е да има административен капацитет, за да може да се тушират преразхода в бюджета. Това е всяка година, за това казвам, че реален бюджет няма и няма и да има.
НИГЯР САХЛИМ: Уважаеми господин председател, господин министър, колеги. Искам конкретно да се спра и да задам два въпроса на страните по договарянето. Явно е, че двете точки се сляха. Така или иначе проблемите на бюджета, на договаряне и всичко останало е свързано с парите, които ще бъдат консумирани. Неколкократно беше изразено мнението, че основната цел на всички дейности по Националния рамков договор трябва да бъде насочена към подобряване достъпа на пациентите и равнопоставеността им до еднакви по обхват и качество здравни услуги. Моят въпрос е по какъв механизъм, какво ще бъде направено, по различно от това, което се прави досега, за да се реализира. Явно е, че категориите граждани на Република България, тук ще направя реплика на доцент Щерев, не трябва да се разделят на групите, на които каза. На такива, които имат достъп до здравни услуги и такива, които нямат никакъв достъп до здравни услуги. Илюзия е да смятаме, че хората във Видинско, Разградско или в други региони на страната имат равен достъп до специализирана помощ, нормална като качество и вид на услугата, защото голяма част от населението нямат достъп до медицинско обслужване. Какво ще направите вие като договарящи се страни? Може би Министерството на здравеопазването има някаква идея, за да се осигури такъв достъп на тези хора?
Вторият ми въпрос е свързан с контрола върху работата на болниците, както и на касата, кога като време смятате, че може да бъдат въведени диагностично свързаните групи? В кои пилотни болници смятате да го направите? Практика да се финансират в цял размер или 50 – 60 на сто като клинични пътеки е една порочна практика.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Преди да отговорите, предлагам да дадем думата на професор Гайдарски, във връзка с искането на колегата Мръцков, за да може да кажете какви са вижданията на министерството по отношение на искания бюджет от Вашето ведомство.
РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Имам две становища, едното е от десет страници, ако искате ще го прочета. Има и още едно, което се състои от страница и половина.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Ще помоля да чуем по-късото и обобщено становище.
РАДОСЛАВ ГАЙДАНСКИ: Тук има разбивки, който иска може да ги получи, за да разбере за какво става въпрос. С консолидирания бюджет общите разходи за функция… Министерството на здравеопазването по силата на съдбата отговаря и за нещо, което е странно. Националната здравноосигурителна каса не е подчинена пряко административно на Министерството на здравеопазването и министъра на здравеопазването. По силата на съдбата отговарям и за касата. Отговарям и на питания от страна на депутатите за касата. Поради това въпросът е общ. Парите са общи. Дали ще се дадат от Министерството на здравеопазването или от касата няма никакво значение. Въпросът е къде ще отидат и как ще се използват тези пари?
С консолидирания бюджет общите разходи за функция здравеопазване за 2006 година са определени в размер на 1 милиард 996 милиона лева. Това се сравнява с 4,4 на сто от брутния вътрешен продукт на страната. Предвиден е общ резерв в размер на 117,5 милиона лева, в това число по бюджета на НЗОК с 104 милиона и в централния бюджет 13,5 милиона лева. Разходите за здравеопазване без този резерв са 1 милиард 888 милиона лева. Това прави 4,1 на сто от брутния вътрешен продукт. Не са 4,4, а са 4,1 на сто.
Министерството на здравеопазването не може да подкрепи този вариант на бюджет в предвидения общ обем и предлаганото разпределение на разходите за здравеопазване. Не гарантират реализиране на декларираните цели и приоритети за развитието на здравния сект