Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

Комисия по здравеопазване
Стенографски запис





П Р О Т О К О Л
№ 68


Днес, 31 януари 2007 г. от 17.30 часа се проведе извънредно заседание на Комисията по здравеопазване към Четиридесетото народно събрание. Заседанието се проведе под ръководството на председателя на комисията – доц. Борислав Китов при следния



ДНЕВЕН РЕД:



1. Законопроект за лекарствените продукти в хуманната медицина № 602-01-67, внесен от Министерски съвет на 27 юли 2006 година – второ гласуване-продължение.

---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

Комисия по здравеопазване
Стенографски запис





П Р О Т О К О Л
№ 68


Днес, 31 януари 2007 г. от 17.30 часа се проведе извънредно заседание на Комисията по здравеопазване към Четиридесетото народно събрание. Заседанието се проведе под ръководството на председателя на комисията – доц. Борислав Китов при следния



ДНЕВЕН РЕД:



1. Законопроект за лекарствените продукти в хуманната медицина № 602-01-67, внесен от Министерски съвет на 27 юли 2006 година – второ гласуване-продължение.




Към протокола се прилага списък на присъствалите народни представители и гости.



* * *


ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги откривам заседанието на Комисията по здравеопазване. Имаме необходимият кворум.
Уважаеми колеги, днес провеждаме извънредно заседание и залата е изключително малка. Искам да ви помоля да се пази тишина, за да може да работим, защото ако се получи микрофония, ще бъде принуден да проведем закрито заседание.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, при мен като заместник-председател на Комисията по здравеопазване, предполагам и до другите народни представители е постъпило писмо във връзка с изключването на голям брой медикаменти от позитивния списък. Писмото е от представителя “Глаксо Смит” и “Шеринг Плау”.
Ако ставаше въпрос само за една или две фирми, нямаше да поставя този въпрос, но поставям въпроса за обсъждане в Комисията по здравеопазване за проблеми при изготвянето на позитивния списък и евентуално позицията на Министерството на здравеопазването за продължаване на този позитивен списък.
Мисля, че има определена позиция този позитивен списък да продължи до влизането в закона, който разглеждаме днес, тъй като темата е много болезнена, ще помоля да се разгледа на заседание на Комисията по здравеопазване.
Предлагам още една тема. Министерството на здравеопазването съкращава дейности в определени звена, разбира се с цел икономии. В същото време в стратегията се поставят поредица от задачи, например намаляване на детската смъртност. Детската смъртност е около 15:1000 и е една от най-големите сред 27-те членки на Европейския съюз. В редица членове на Европейския съюз е 5:1000.
От изключително значения са леглата и оборудванията в неотологично отделение. Съкращаването на легла и на средства за неотологичните отделения пести много средства за здравеопазване, но е изключено да се достигне намаляване на детската смъртност.
Моля и този въпрос да бъде обсъден. Става въпрос за ранната смъртност, за перинаталната смъртност и проблемите около нея, включително и за финансирането.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Благодаря ви доцент Щерев. Следващата седмица може да включим тези предложения и да ги изслушаме.
Доцент Щерев, ще ви помоля да ги формулирате, за да можем да ги внесем.
Колеги, преди да започнем заседанието искам да ви съобщя, че заседанието днес присъства и господин Андреа Зайтер, който е специалист по лекарствена политика на Световната банка. Добре дошъл!
Разбира се, ако комисията прецени за необходимо, което според мен е хубаво, можем да изслушаме и тяхното становище по част от обсъжданите въпроси.
Колеги, спомняте си, че на предишното заседание по предложение на Росица Янакиева прекъснахме заседанието, след като по член 258, приехме алинея 1. Мисля, че господин Руденко Йорданов предложи да се до изчисти, след което прекъснахме заседанието и по принцип гласувахме за либерален или ограничителен модел. Знаете какво е гласуването.
Има ли промяна в становището на колегите. Искам да бъда съвсем точен, за да знаем как да процедираме. Мотивацията беше, че ако възприемем по принцип либералния модел ние изчистваме нещата и да има само регистрация, както беше предвидено от министерството за ОТС-продуктите. Можем да говорим, дали целият либерален модел ще бъде само в регистрацията на цената на производителя в министерството, с определяне или фиксиране с надценките, което също е един вариант и това не е ограничение. Не се определя цената, а се регулират само надценките или да го оставим цялото абсолютно либерално.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Господин председател, мисля че интерпретацията, която направихме, може би във вашето съзнание отразява идеята на дебата, но не съвсем. Ние достигнахме до ситуация, в която разсъждавахме, дали след като сме приели новата алинея 1, повтарям, която урежда начина за регулиране на цените на лекарствени продукти, които се плащат с пари на данъкоплатеца или с публични средства, както искайте го наричахме, но останахме до редакционно изглаждане на текста.
Оттам нататък трябваше да продължим да разсъждаваме за алинея 2 и алинея 3. Т.е. оставаме ли сегашните алинея 1 и алинея 2 на вносител, оставяме регулация за лекарствата отпускани по лекарско предписание и оставяме регистрацията на цените на ОТС-лекарствата, най-общо казано. Там някъде ние не постигнахме становище, което да ни позволи да продължим.
Мисля, че подлежи на обсъждане и гласуване вариант, в който ние оставяме алинея 1 на вносителя, която става алинея на член 258 и алинея 2 на вносителя, която да стане алинея 3 на член 258.
Ще помоля да съсредоточим дебата в тази посока, защото гласуване в либерален или условно казано регулаторно рестриктивен режим не става ясно на всички гласували какво точно гласуват и накрая мисля, че не успяхме да изведем теза зад, която да се обединим.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Едва ли има някой тук, който да не е разбрал за какво гласува, ако това искате да кажете.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Господин председател мисля, че няма смисъл да възпроизведем всички разисквания още веднъж. На предишното заседание много разисквахме този въпрос и няма смисъл да провеждаме още веднъж разисквания, защото ще загубим много време. Ако междувременно не се е събрала работна група заедно с вносителите и да уточнят редакционно това, за което се разбрахме на предишното заседание по принцип и беше гласувано, тъй като не виждам да има текст, който да е по-различен от предишния път.
Предлагам отново да се остави този толкова важен член.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Не може да се оставят текстове.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Имаме ли конкретни текстове, които да разглеждаме сега?
Предлагам да не възникват нови разисквания, а да погледнем какви са текстовете.
ПРЕДС.БОРИСЛАВ КИТОВ: Предложението на доцент Щерев, беше и лекарствените средства, които се отпускат по лекарско предписание, както и ОТС да се регистрират на максимална продажна цена. Това ли беше предложението? Заповядайте!
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, колеги, на предишното заседание разглеждахме член 258 в продължение на два часа.
Най-напред разглеждахме различни предложения, след това разгледахме всички внесени предложния, след това разгледахме по принцип нещата. На края, след като уточнихме и гласувахме по принцип нещата, че тези, за които се плащат публични средства трябва да бъдат регулирани, а останалите да бъдат на свободния пазар. Достигнахме до редакция на предложенията на Руденко Йорданов, които бяха следните: “Държавата регулира пределните цени на лекарствените продукти”, което означава, че държавата регулира пределните цени на лекарствените продукти, включени в позитивния списък по член 262, с една добавка “изплащани с публични средства”. Ограничава се позитивният списък “изплащани с публични средства съобразно най-ниските референтни цени от държави членки на Европейския съюз, не държава членка, а държави членки. Защото, беше изказано съображение, че в една държава е най-ниската цена това може да бъде атакувано и т.н. За това се предоставя възможност на регулаторния орган да вземе най-ниска цена от старите държави членки и от ново присъединяващите се държави членки средна аритметична и това не може да бъде атакувано.Оттам нататък тази цена е най-високата цена, която ще се заплаща с публични средства у нас.
Алинея 2 е изключително важна. Ние приехме по принцип, че държавата регистрира пределните цени на лекарствени продукти, извън случаите по алинея 1. Т.е. там имаме само регистрация и в никакъв случай нямаме намеса на държавата. В този смисъл ние влизаме в пълен синхрон з това, което беше казано с предложенията на Г-10 от месец май 2002 година на Европейската комисия за оставане на свободния пазар на лекарствата и регулация по отношение на цените, изключително за лекарства, които се плащат с публични средства.
Разбира се, че има и други аргументи, но мисля, че достигнахме до тези текстове. Ако трябва да се връщаме отново към този дебат, това означава да дебатираме часове, защото всеки може да има различна позиция. Не е казано, че не можем да се върнем към дебата, но отново повтарям, мисля че достигнахме до обща позиция. Ако не сме достигнали, заявете го, за да се върнем обратно.
ТОДОР КУМЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, моля да бъда извинен за закъснението. Доцент Щерев, искам да ви се извиня, но ние приехме по принцип алинея 1 по предложението на Руденко Йорданов. Вие сте абсолютно прав на най-ниските референтни цени на държави от Европейския съюз, но когато достигнахме до алинея 2 и алинея 3 ние отложихме заседанието. В момента нашето предложение е съвсем друго така, че ние не сме взели принципно решение.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Напротив, ние взехме принципно решение без конкретно, ако трябва да бъдем точни.
РОСИЦА ЯНАКИЕВА: Господин председател, за да не губим време и да не гадаем, ще помоля от протокола да бъде прочетена алинея 1 във вида, в който е гласувана на предишното заседание.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Може ли протокола.
ТОДОР КУМЧЕВ: Ние не гласувахме алинея 2 и алинея 3.
РОСИЦА ЯНАКИЕВА: Гласувахме само алинея 1 по принцип.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Доцент Кумчев, ще ви прочета точно стенограмата. “Моля, който е съгласен извън публичните средства за чист свободен пазар без регулиран, включително на пределни цени, но с регистриране” да гласува? Какво не сте разбрали ли?
ТОДОР КУМЧЕВ: Разбрахме, много добре, но не сме го гласували.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Ако протоколът е точен, аз предложих прегласуване точно по този мотив. Добре, да не се връщаме отново към дебата. Ние имаме две възможни хипотези, да изчистим редакционно алинея 1, така както цитирахте пропуснахте, че там е отбелязан член 262, алинея 4 по отношение на позитивния списък по начина, по който е разписан в четири точки. Това е важна добавка и така трябва да бъде цитирана алинея 1 във вида, в който я приехме. Да гласуваме алинея 1 по вносител, която да стане алинея 2. Алинея 2 по вносител да стане алинея 3. Ако не ви удовлетворява онова, което предложих до тук. Аргументът е да не се връщаме отново към дебата.
Правя процедурно предложение да прегласуваме алинея 1 и алинея 2 по вносител, които да се преномерират.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, председателят на Народното събрание, Георги Пирински, наруши в края на миналата година Правилника на Народното събрание. Един текст на закона беше гласуван три пъти. Това беше истината. На три четения се прие бюджета на касата. Сега тази система започва да става практика и в нашата комисия. Когато обсъждаме ние поставяме аргументи. Тези аргументи, в края на краищата с аргументите се достига до определено становище. Когато се достигне до определено становище, както е протоколирано тук, то се възприема на базата на разума, който достигаме, след това дискусията отива в парламентарна група и там се вижда, че трябва да има други идеи и хайде отново да върнем дискусията и да започнем отначало. Това е порочна практика. Казвам ви, че това е порочна практика. Ние сме гласували да преминаваме нататък. Ако няма такова нещо предлагам да започнем дебата отначало. Благодаря ви.
РОСИЦА ЯНАКИЕВА: Господин председател, мисля че не бях разбрана правилно. Помолих да прочетем гласуваната алинея 1, от предишното заседание, по която останаха редакционни поправки. Моля, да бъде прочетена алинея 1.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Изказване на Руденко Йорданов: “Член 258, алинея 1. Държавата регулира цените на лекарствените продукти за крайния потребител, заплащани с публични средства включени в позитивния списък по член 262, алинея 4, съобразно най-ниските референтни цени от държави членки на Европейския съюз”.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Последната редакция беше с “най-ниската референтна цена от държавите членки на Европейския съюз”.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Изказване на Руденко Йорданов в последствие: “Извинявайте, трябва да се запише най-ниската референтна цена от държави членки на Европейския съюз”.
Предлага се гласуване и това е гласувано, с което увеличавате изключително паралелния износ от България и създавате предпоставки за липса на лекарствени продукти, както стана в Испания, но това ще говорим в залата.
Господин Йорданов, това е вашето предложение. Виждате, че е отбелязано.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Благодаря ви, отбелязано е коректно.
ДОНКА МИХАЙЛОВА: Господин председател, моето конкретно предложение е следното. Ние имаме внесено предложение от доктор Руденко Йорданов относно алинея 1 и алинея 3, които да бъдат съответно алинея 1 и алинея 2 по вносител.
Имаме изразена воля на болшинството народни представители да се върви към гласуване на либерален режим. Ако имаме текст на тези народни представители, които подкрепиха идеята за либерален режим, нека да го чуем. Оттук нататък да гласуваме двете алтернативни предложения на доктор Руденко Йорданов и текста за либерален режим, който очакваме.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Госпожо Михайлова, предложението на вносителите е либерален режим. Той разделя либералният режим и казва, че за лекарствените средства, които се отпускат по лекарско предписание има пределни цени, а другите само се регистрират. Разбира се, държавата, ако приеме, че фиксира надценките се достига до една пределна цена, което е почти липса на регулация, което е един либерален режим. Вносителят е казал.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги не мога да разбера какво точно искате. Защото, ако говорим за референтна цена или референтни цени, искам да се обясни какво имате предвид, защото говорим най-ниската референтна цена или референтни цени от държави членки. Не мога да разбера за какво точно се страхувате? Може би едното и другото да се приеме. Важното е да бъде не държава членка, а държави членки. Дали ще бъде референтна цена или референтни цени, е друга тема.
Доцент Китов обяснява, че искаме да вървим към либерален режим.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Текстът е на правителството.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Има няколко неща. На първо място е текстът на правителството. На второ място, са препоръките на Европейската комисия. Ако някой няма препоръките да ги прочете. Тук подробно е записано: “Държавите членки да се придържат към регулация на лекарствени средства, които са заплащани изключително с публични средства. Всичко останало препоръчваме да бъде на свободния пазар”. Това е записано.
Тогава ние по следния начин предлагаме алинея 1 и алинея 2. В алинея 1 да бъде записано: “Държавата регулира пределните цени на лекарствените продукти чрез, еди какво си, заплащани от публични средства от позитивния списък”. За алинея 2 говорим “съгласно препоръките на Европейската комисия и съгласно вносителя. Това е Министерството на здравеопазването. В същата алинея държавата регистрира пределни продажни цени на дребно на лекарствени продукти, извън тези по алинея 1. Къде е разликата с това, което вие предлагате? Какво искате да се направи?
ДОНКА МИХАЙЛОВА: Господин председател, ще помоля да им предоставите правото на дуплика, след това, което казахте по повод на моето изказване.
Имаме един текст на вносителя. Имаме текстове предложени от Руденко Йорданов. Ако има трето предложение за текстове, дайте точно тези текстове, за да знаем какво обсъждаме.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Точно това направи доцент Атанас Щерев.
ДОНКА МИХАЙЛОВА: В текста на доцент Щерев общо взето имаше някакво струпване на думички, които не бяха изчистени редакционно.
Ако обичате прочетете точно текста.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Член 258, алинея 1 и алинея 2.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Алинея 1 е приета.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Алинея 2. “Държавата регистрира пределни продажни цени на дребно на лекарствени продукти извън тези по алинея 1”.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: С това се обединяват вашите две алинеи.
РОСИЦА ЯНАКИЕВА: Не е така.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Зная, че не е така, но това е трето предложение.
ЕМИЛ РАЙНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, искам да внеса уточнение. Това, което предлага доктор Руденко Йорданов означава, че разделяме лекарствата на три групи. Лекарства, които са платени от обществените фондове. Останалите лекарства, които са извън платените по лекарско предписание. В третата група са ОТС, лекарствата извън лекарските предписания. Законопроектът, който е предложен от Министерския съвет ги разделя на две групи – по лекарско предписание и без лекарско предписание.
Мисля, че това е ясно на всички и бях длъжен да го кажа. Благодаря ви.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, как предлагате да процедираме?
ТОДОР КУМЧЕВ: След като приехме алинея 1, ще помоля да се цитира алинея 2 и да гласуваме. Ние имаме предложения.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Трябва да има ред при гласуването. Да става или по реда на гласуване или което е направено последно и да няма друг принцип.
ДОНКА МИХАЙЛОВА: Според мен, най-логичният ред е да гласуваме по вносител. След това да гласуваме предложението на доктор Руденко Йорданов и след това на Атанас Щерев.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Защо предложението на Руденко Йорданов?
ДОНКА МИХАЙЛОВА: Защото беше направено второ по ред във времето.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Кое е първо по ред?
ДОНКА МИХАЙЛОВА: На вносителя.
АТАНАС ЩЕРЕВ: А след това?
ДОНКА МИХАЙЛОВА: След това е на доктор Руденко Йорданов.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Не е така, след това е моето предложение.
ДОНКА МИХАЙЛОВА: Добре, нека да гласуваме вашето предложение.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Предложенията не са идентични. Става въпрос, че се разделят на лекарско и без лекарско предписание. Тук са в позитивен списък и всичко останало. Разделението е различно.
РОСИЦА ЯНАКИЕВА: Искам да направя предложение за редакционно уточнение на предложението на доктор Руденко Йорданов.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Когато достигнем до това предложение ще го кажете. Винаги сме процедирали по един и същ начин, който е по постъпилите предложения и това, което се приеме се инкорпорира по вносител.
РОСИЦА ЯНАКИЕВА: Тъй като предложението е редакционно може би трябва да ме чуете.
Става въпрос за алинея 1, която по предложение на доктор Йорданов става алинея 2. Тук е записано: “Държавата регулира пределните цени на лекарствените продукти, които се отпускат по лекарско предписание, извън тези по алинея 1”.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Това означава, че държавата регулира всичко. Вие отново поставяте основния въпрос за яйцето и кокошката. Вие не правите разлика между регулация и между регистрация. Наистина не правите разлика. Говорим за две неща. Това, което се плаща от касата, публичните средства се регулират. Всички останали се регистрират. Вие говорите за обща регулация. След като регулацията е обща нека да се запише в една алинея, защо трябва да бъдат записани в три алинеи.
РОСИЦА ЯНАКИЕВА: Господин Щерев, аз съм средно интелигентен човек и имам претенции да правя разлика между регулирани пределни цени, за които става въпрос в така предлаганата алинея 2, а не за регулираните референтни цени, за които ставаше въпрос в алинея 1. Благодаря ви.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Започвам да мисля, че нищо не разбираме. Извинявайте, но вие нищо не разбирате, след като говорите така. Говорите за пределни цени и референтни цени. Дайте да се уточним за понятията. Някой да каже как се регистрира. Става въпрос за това, че всеки от нас би трябвало да си направи труда да отиде при специалист и да го попита за определени термини. Какво означава пределна цена? Как се защитава пределна цена? Какво означава референтна цена? Необходимо е да се даде точно определение. Ясно е, че ние в тази дискусия влагаме различни мнения и съдържание в един и същ термин. Тогава рискуваме да запишем нещо в закона, което ще бъде нон сенс. Може ли някой да обясни и да дефинира и нека в Допълнителните разпоредби да го дефинираме и да запишем какво означава пределна цена, как се формира пределната цена, пред кого се формира тази пределна цена, защото имаме практика в нашата страна. Доктор Райнов може да обясни. Професор Минков да обясни какво означава референтна цена и да вървим към дискусия.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Предлагам, да изслушаме предложенията.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Предложих да спрем дискусията, която не се възприе и започнахме дискусия по същество. Колегите навлязоха в проблематиката и мисля, че вече можем да говорим с по-изравнени сили. Това, което последно предлагат колегите според мен, много се приближава до предложението на вносителите, но те разделят досегашната алинея 1 на две алинеи. Колеги, не виждам какъв е смисълът от това? Кажете има ли смисъл, ако няма предлагам да се върнем към оригиналният текст. Държавата регулира максималните цени на всичко по лекарско предписание и регистрира всичко останало. Според мен, това е смисълът на вашето предложение. Тъй като нямаме написани текстовете започваме отново да ги изясняваме. Благодаря ви.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Може ли да коментираме какво означава референтна и пределна цена?
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Господин председател, ясно е, че когато става спор за понятийната система става спор по същество, но той е по-завоалиран Въпреки всичко сега действащият подзаконов нормативен акт – Наредбата за ценообразуване, най-общо казано, на въпроса на доцент Щерев – какво е пределна цена? Отговорът тук е: “Пределна цена на лекарствен продукт отпускан по лекарско предписание се образува от следните елементи: цена на производител; надценка на търговец на едро; надценка на търговец на дребно”, но когато ние разсъждаваме за регулация на цените въобще и пределни цени. Нека не забравяме следното:
Първо, когато става дума за болнични лечебни заведения там не се борави с цени на дребно.
Второ, когато става въпрос за цени на касата, отново отпускани по лекарско предписание и плащани с обществени средства, там са цени на дребно.
Трето, ние все още свенливо не искаме да говорим къде в тези текстове на закона, който правим да вменим задължението да се подават освен цените на опаковки, да ги наречем най-общо за обща употреба, цените на опаковки за болнична употреба, защото проглушихме ушите на света как е възможно с тези пари да купуваме повече лекарства в болничните лечебни заведения, а все още не е вменено задължение на търговците на едро.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Какво е вашето предложение?
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Всички тези разсъждения са в следната посока. Когато говорим за регулация на цените, за лекарства заплащани с обществени средства, остава термина “регулират цените”, когато става дума за лекарства отпускани по лекарски предписания извън алинея 1 термина е “пределни цени”. Т.е. може да отива на долу, но до къде надолу вече е големият въпрос?
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: В алинея 1 е записано регулира. Какво е записано в алинея 2?
РОСИЦА ЯНАКИЕВА: В алинея 1 е записано само регулира, а в алинея 2 е записано регулира пределни цени.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Има разлика. Остава открит въпроса за минималните цени. Припомням ви, че на предишното заседание не можахме да се разберем какъв е механизмът за анти дъмпингова политика и достигнахме до заключението, че това би могло да се прави чрез Комисията за защита на конкуренцията. На въпроса какво е направено чрез тази комисия, за да няма дъмпинг, аз не получих отговор. Всички знаем кои аптеки и чие поведение в крайна сметка с тези дъмпингови цени прави така, че малкия и средния бизнес в България свързан с търговията с лекарства на дребно е на път да бъде разрушен.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Искам да направя една реплика. Става много интересно и започваме с дискусията отначало. Когато говорим, че става регулиране на цени, означава че държавата казва на фирмите какви цени ще регистрират. За това става въпрос, а не каква е надценката. Вие това не може да разберете. Отнемате на фирмите да казват: “Моята цена е тази”, това правите. Надценката е приета със закон и е ясна. Това не е регулацията. Регулацията е, например, че се карат фирмите да вземат най-ниските цени и такива да ги регистрират. Ето това е истината. Кажете, че това искате. Искаме да извиваме ръцете на европейците и да сваляме цените, защото когато направим най-ниската цена бъдете сигурни, че от разликата от останалия европейски пазар фирмите ще изтеглят от тук лекарствата и ще направят паралелен износ. Това ще стане.
ХАСАН АДЕМОВ: Защо за тях няма анти дъмпингова политика за минималната цена?
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Аз не говоря за минималната цена.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, започвам да се притеснявам за този дебат, защото явно се правят изказвания, които не са подготвени. Тук в тази зала присъстват хора, които разбират за какво става въпрос. Когато се представят аргументи в една насока, която е абсолютно несъстоятелна ние ставаме смешни в дискусията.
Моето мнение е следното, преди три, четири години направихме промени в Закона за лекарствата и аптеките. Имаше оживени дискусии и различни становища. Тогава проумях едно нещо, че това са много сложни взаимоотношения във фармацевтичното производство, дистрибуция на едро и дребно и всяка дума има значение. Когато се подхвърлят фрази за анти дъмпингова политика, за фиксирани цени, за пределни цени – някъде и когато не се знае какво следва след това ние ставаме смешни с тази дискусия. Отново ви казвам, ако ще продължаваме дискусията по този начин по-добре да бъде прехвърлена в залата и тук да гласуваме. В залата всеки да се излага както иска. Така е най-добре, защото в залата целия български народ ще чуе какво е предложението на всеки един.
Държа на едно нещо, да си уточним термините. Какво означава референтна цена? Какво означава пределна регулируема цена? Какво означават трите алинеи? Когато сме на ясно какво предлагаме оттам нататък всеки да си защитава позиции.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: В момента големите играчи на пазара са четири за търговията на едро. Там играта става с оборотите и с рабата, който търговеца на дребно получава от търговеца на едро и оттам нататък става голямата игра с цените. В този смисъл идеята за регулации на минималната цена и анти дъмпинговите не е случайна. Моля да изслушаме и професор Минков, който загадъчно мълчи, но мисля, че все пак говорейки за компетенции неговите никак не са малки.
ТОДОР КУМЧЕВ: Господин председател, уважаеми колеги, нека малко да успокоим нещата, работим по един изключително актуален за населението на страната и нашите избиратели въпрос – цените на лекарствата, цените за 2 милиарда 215 милиона лева за 2005 година както ни уведомиха специалистите. Разбрахме се, в алинея 1 за публичните средства по позитивния лекарствен списък. Добре. Ние искаме още една контрола, което е ясно с предложенията включително предложението на вносителите и на Руденко Йорданов.
В алинея 2 да се регулират цените отпускани на свободния пазар по рецепта от лекарите и да се регистрират цените на лекарствата, които са без лекарско предписание.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Доцент Кумчев, как ще ги регулирате?
ТОДОР КУМЧЕВ: Искам да се извиня, защото има специалисти за това. Аз съм народен представител от Смолянска област.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Доцент Кумчев, това което казахте по нищо не противоречи на алинея 1 на вносителя.
ТОДОР КУМЧЕВ: Точно така.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Ние ще загубим десет часа парламентарно време, за да достигнем до формулировките, които вносителят е направило още в началото.
ТОДОР КУМЧЕВ: Ние искаме тази алинея 1 да стане алинея 2.
БОРИСЛАВ КИТОВ: Нищо не се променя, а само си губим времето.
ТОДОР КУМЧЕВ: Не е така.
ВАНЬО ШАРКОВ: Господин председател, ще ви помоля един човек като вземе думата да не прави по пет, шест изказвания, за да може да се свърши някаква работа в комисията.
Доцент Великов има голяма разлика и ако искате ще ви я кажа. Разликата е в това, че в алинея 1, която приехме на предишното заседание беше записано, че държавата регулира цените, а не пределните цени. Предложението на вносителя е за пределните цени. Току що доцент Кумчев изпусна думата пределните и каза “регулира цените”, без пределните.
По алинея 2 пределните цени ли е или не е пределните цени?
Втората съществена разлика е края на алинея 1, която приехме на предишното заседание и е записано: “по най-ниската референтна цена в страни от Европейския съюз”. Тук това не е записано. За това питаме как ще ги регулирате, след като искате да ги регулирате?
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, предлагам да гласуваме предложенията на правителство.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Това са предложения на тристранната коалиция.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Подлагам на гласуване алинея 1, която става алинея 2. “Държавата регулира пределни цени на лекарствени продукти, които се отпускат по лекарско предписание”.
Мисля, че по този начин съвестта на някои хора ще бъде спокойна.
РОСИЦА ЯНАКИЕВА: Извън тези по алинея 1.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Да, извън тези по алинея 1, може и това да стане.
Моля, който е съгласен, да гласува?
- “За” – 9.
- “Против” – 3.
- “Въздържали се” – 3.
Приема се.
Член 258, алинея 2 на вносителите, която става алинея 3. Имате ли корекции по тази алинея ? Не виждам.
Моля, който е съгласен, да гласува?
- “За” – 11.
- “Против” – Няма.
- “Въздържали се” – 2.
Приема се.
Член 259
ВИКТОРИЯ ЖЕКОВА: Член 259, алинея 1. Към Министерството на здравеопазването се създава Комисия по цените на лекарствените продукти.
Алинея 2. Съставът на Комисията по цените на лекарствените продукти се определя от Министерския съвет по предложение на министъра на здравеопазването.
Алинея 3. В Комисията по цените на лекарствените продукти задължително се включват представители на Министерството на здравеопазването, на Министерството на финансите, на Министерството на икономиката, на Министерството на труда и социалната политика, на Националната здравноосигурителна каса и на Изпълнителната агенция по лекарствата.
Алинея 4. Членовете на Комисията по цените на лекарствените продукти са с мандат 4 години.
Алинея 5. На всеки две години една втора от състава на комисията се обновява.
Алинея 6. Условията и редът за работа на Комисията по цените на лекарствените продукти се определят с наредба на Министерския съвет.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колегите ще обосновят предложенията, които са направили.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, когато говорим за фармацевтичните продукти и особено за цените на лекарствените продукти, винаги се смята, а това е придобило и гражданственост в обществото, че едва ли не това е работа на Министерството на здравеопазването.
Смята се, че всяко постижение и недостатък в здравеопазването е постижение или от друга страна в работата на Министерството на здравеопазването.
Моето предложение е с равен брой представители на споменатите институции да се ангажират с този въпрос, защото здравеопазването е функция на целия Министерски съвет. Това не е функция на Министерството на здравеопазването. Определянето на цените е една от най-важните политики, които се провеждат. Точно поради това включването на равен брой представители между всички тези, обърнете внимание държавни институции, ще им предостави по-голяма отговорност, защото властта е право и от друга страна отговорност. В това е смисълът на моето предложение.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Господин председател ние оттегляме алинея 1. По алинея 3, където искаме да бъдат включени и съсловните организации искаме да се проведе дискусия.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Добавете без да изваждате изпълнителната…
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Добре, искаме да обсъдим въпроса за представителите на съсловните организации.
ИВА СТАНКОВА: Оттегляме предложението.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Много по-добре е това да бъде по предложение на министъра, но да се направи от Министерския съвет. Ще имаме пет министерства, как ще стане комисия в едно министерство от пет министерства. Направила сте нещо хубаво и сега сте готова да го оттеглите.
“Министерският съвет по предложение на министъра…”, ето това е. Не може към Министерството на здравеопазването или към Министерството на икономиката да има представители от четири министерства.
ИВА СТАНКОВА: Извинявайте, допуснах грешка. В алинея 2 в състава на съвета по цените на лекарствата, добавяме с образователно квалификационна степен “Магистър-фармацевт”, юридическо или икономическо образование, за да може да се изпълни това, което беше казано преди малко, че е функция на цялата икономика.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Доктор Райнов, първият въпрос е следният. Не е ли редно това да се създава по ваше предложение от Министерски съвет?
ЕМИЛ РАЙНОВ: Доцент Щерев, беше напълно прав, но аз ще конкретизирам, че здравеопазването е ангажимент на правителството. В случая говорим за специфична част от здравеопазването за ценообразуването, което е роля на правителството.
Мисля, че ние сме записали, че се определя от Министерския съвет по предложение на министъра на здравеопазването.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Тогава трябва да отпадне от алинея 1 “към Министерството на здравеопазването” и да стане отделна.
ЕМИЛ РАЙНОВ: Може би не е записано точно, “към Министерство на здравеопазването” разбираме, че там е базирано.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: В закона не може да се запише къде ще се базира. Това означава, че към Министерството на здравеопазването се създава комисия. Алинея 2 е добра, но трябва да променим алинея 1.
Мисля, че предложението на Ива Станкова “Министерският съвет по предложение на министъра на здравеопазването”, безспорно, но от друга гледна точка министъра на здравеопазването може ли да посочи от социалното министерство, трябва да се запише “на съответните министри”.
ЕМИЛ РАЙНОВ: Уточнява се процедурата. Там където има от други министерства, министърът изпраща писма до съответния министър и той определя. Министърът от съответното ведомство определя негов човек. Естествено е, че министърът на здравеопазването няма правомощията да определя от друго министерство.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Добре. Приемаме по принцип, това което сте написали за Министерския съвет.
Мисля, че трябва да отпадне алинея 1.
Доцент Щерев, какъв е мотивът в алинея 3 да бъдат по равен брой?
АТАНАС ЩЕРЕВ: Ангажиментът на цялото правителство, ангажимента на Министерството на икономиката, на Министерството на труда и социалната политика е равен на този на Министерството на здравеопазването. Точно поради това, когато има равен брой представители от тези институции ще могат много по-ясно да бъдат очертани техните отговорности.
Искам да изкажа становището си по други две предложния. За включването на съсловните организации на лекари и фармацевти. В Комисията по цените където участват представители на уважавани държавни институции, включването на съсловната организация означава, да изпълнява ролята на фигурант. Съсловната организация няма работа в Комисията по цените.
По-късно ще видим, че има друга комисия, която е по прозрачност, където и е мястото и тази Комисия по цените може да бъде санкционирана. Точно поради това тук трябва да бъдат записани само държавни институции.
Предлагам, с равен брой представители. Ако не се възприеме, не е голяма беда. По-важно е другото, което се каза тази комисия да бъде към Министерският съвет.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Става въпрос за цени. Има и конфликт на интереси. Като конфликт на интереси дори Българския лекарски съюз и съсловните организации, би трябвало да не искат. Не може да се определя нещо, което е част от твоята работа. Колеги, разберете ме и тъй като ще бъде обвинени в конфликт на интереси преценете дали да се гласува?
ДОНКА МИХАЙЛОВА: Господин председател в подкрепа на вашите разсъждения искам да кажа, че в тази комисия има логика единствено да участват пациентски организации. Тъй като такива не могат да бъдат дефинирани като национално представителни подкрепям предложението, което направи доцент Щерев, което вие защитихте.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Отново има конфликт на интереси. Не е работа на пациентите. Има конфликт на интереси от другата страна. Едните ще искат по-висока, а другите ще поискат по-ниска.
ЕМИЛ РАЙНОВ: Уважаеми господин председател, тъй като алинея 1, както разбрахме чисто технически отпада може ли да вървим към алинея 2 за да създадем израза: “Създава се комисия като съставът й се определя …”.
Доцент Щерев е напълно прав, с това което каза. Може би в такъв случай да фиксираме и броя на членовете, за да не се получи четно число и понякога да има блокиране и да може да се вземе решението. Например, да се каже по един член от съответното министерство или по двама.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми доктор Райнов, много мислех за това предложение. Отново Министерството на здравеопазването със своите институции има известно предимство, защото повечето работа в тази Комисия по цените ще се извърши от министерството. Когато имаме равен брой представители на всички, дали ще бъдат двама или четирима е друга тема, но тогава Министерството на здравеопазването ще разполага с представител от самото министерство, от НЗОК и от агенцията.
Вие сте заместник-министър на здравеопазването и председател на управителния съвет, нека да се разберем. И от Изпълнителната агенция по лекарствата ли ще се откажете? Недейте така, това са държавни агенции. Едната е агенция, а другата независима институция, но е свързана според Закона за здравното осигуряване с Министерството на здравеопазването. Министерството на труда и социалната политика, на Министерството на икономиката и енергетиката и на Министерството на финансите задължително трябва да участват, а не да маркират участие. Обикновено е така. Когато се обсъждат въпроси на здравеопазването те “щракат с пръсти” и казват, вие не сте си свършили работата. Това въобще не е така. Работата не е свършена от Министерството на икономиката и енергетиката, Министерството на труда и социалната политика и на Министерството на финансите, за това би трябвало да участват пълноценно с равен брой представители. Това е моето становище.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: В крайна сметка Министерският съвет създава и това е работа на правителството. Държавата в лицето на правителството прави тази цена. Естествено е, че правителството излъчвайки тази комисия носи отговорност.
ТОДОР КУМЧЕВ: Уважаеми господин председател, колеги аз се солидаризирам със заместник-министър Райнов, да започнем член 259 със: “Създава се Комисия по цените…” и след това да вървим нататък.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Доцент Кумчев, имаме предложения, които първо трябва да гласуваме, след което ще преминем нататък.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Оттеглям предложението, което съм направил.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Благодаря ви.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Оттеглям предложението.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Оттеглям предложението.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: В предложението на Ива Станкова, по принцип приехме Министерският съвет.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Предлагам в член 259 да се създаде алинея 7 и алинея 8.
Алинея 7. За подпомагане на Комисията по цените на лекарствените продукти, към нея се създава Информационно аналитично звено, което събира, анализира и предоставя на комисията информация за цените на лекарствените продукти в държавите членки на Европейския съюз по ред и начин определен в наредбата по алинея 6.
Алинея 8. Комисията по цените на лекарствените продукти създава и поддържа сайт, в който публикува информация за дейността си.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Господин министър, записано ли е това в наредбата или го няма? Всичко ли трябва да записваме?
ЕМИЛ РАЙНОВ: Доктор Йорданов е напълно прав, но по принцип се разписва в наредбата. Естествено е, че трябва да има аналитично звено и технически секретариат, който да обработва нещата, за да бъдат подготвени, когато комисията заседава цялата техническа подготовка да е извършена. Комисията физически няма възможност да я прави на момента. В момента съществува, но това може да се разпише в комисията. Не възразявам, ако решите.
ВАНЬО ШАРКОВ: Подкрепям Руденко Йорданов за последната част от неговото предложение, което дава възможност за публичност в дейността на тази комисия с поддържането на специален сайт.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, цените се публикуват.
ВАНЬО ШАРКОВ: Става въпрос да се публикуват не само решенията, но и протоколите от заседанията.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Извинявайте, но фирмите имат търговски тайни.
ВАНЬО ШАРКОВ: Става въпрос за дейността на комисията.
ХАСАН АДЕМОВ: Искам да ви направя забележка господин председател, относно ръководенето на заседанието, има направени предложения, които трябва да гласуваме и да продължим напред.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Забележката към мен ли е, тъй като всеки един момент могат да се направят по три нови предложения, както става.
Господин Йорданов, кои от предложенията държите да бъдат гласувани?
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: По реда на предложенията на Министерството на икономиката и енергетиката внесох и своите предложния. Спомняте си, че аз припознах техните предложения, защото тези допълнения допринасят за по-добра работа на комисията и по-голяма точност в текстовете на закона. Не намирам нищо лошо да продължа тази традиция с всички възражения, които ще чуя от доцент Великов.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Бихте ли ги формулирали.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Предложенията са предоставени още на предишното заседание. Ще ги прочета още веднъж.
Член 259, алинея 7 (нова) „За подпомагане на Комисията по цените на лекарствените продукти, към нея се създава Информационно аналитично звено, което събира, анализира и предоставя на комисията информация за цените на лекарствените продукти в държавите членки на Европейския съюз по ред и по начин определени в наредбата по алинея 6”.
Алинея 8 (нова) „Комисията по цените на лекарствените продукти създава и поддържа сайт, в който публикува информация за дейността си”.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: В това, което сте предложили, лекарствените продукт ги няма.
ЕМИЛ РАЙНОВ: Искам да направя само едно уточнение. Това аналитично звено хора на министерството ли ще ползва или отново трябва да ситуираме външни хора, като аналитично звено? Необходимо е да се уточним, за да не се получи грешка.
ХАСАН АДЕМОВ: За следващото заседание и аз ще направя предложение.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Подкрепям доктор Адемов. Това е принципен въпрос.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Искам да отговоря на принципния въпрос. Министерството на икономиката и енергетиката поради това, че добре е била синхронизирана работата представиха някои неща, като казаха, че това са важни неща и са синхронизирани със законите. Господин Йорданов, използва тази ситуация и внесе свои предложения, но бяха внесени преди 25 дни.
Всеки народен представител има право да прави предложения в комисията.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Господин председател, господин Адемов, мисля че има известно основание, защото вие усложнявате своята работа, като допускате тези предложения, които може да направи всеки един народен представител. Да, разбирам, но това става система. Всеки се сеща за нещо и започва да прави предложения. Предложенията следват едно след друго. Когато разглеждаме закона и когато сме го разглеждали и обмисляли заедно с нашите сътрудници, ние сме направили съответните предложения, които са свързани едно с друго.
Предлагам да възприемем принципа да вървим към направените предложения, което улеснява изключително много работата. Провежда се дебат, гласува се по реда на внесените предложения. Оттам нататък се гласува основният текст и се върви към следващия член. Всяко ново предложения съдържа нова идея и ново обсъждане.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, за да бъдем съвсем точни към уважавания доктор Адемов ще ви прочета член 70, алинея 2, точка 2, в която се казва, че 14 дни от изтичане на срока комисията внася в Народното събрание мотивиран доклад, който съдържа направените в срока писмени предложения. Предложения на комисията по обсъждания законопроект когато приема такива по повод предложения на някои от нейните членове направени по време на заседанието.
Това е записано в правилника и му дава право да прави тези предложения.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Господин председател, при цялото ми уважение към доктор Руденко Йорданов, той казва, че прави редакционни промени, но всичките промени не са редакционни. Може би наистина трябва да се ограничаваме само в редакционни промени.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Господин председател, искам да попитам доктор Райнов, как е създадена комисията в момента? Министър Райнов, каза че има създадена работна група, как е създадена и от кой е създадена? Проблемът беше как да създадем групата, която да подготвя материалите на комисията?
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Създадена е с наредба.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: От къде са представителите – от министерството или от Министерския съвет? Тя съществува в момента.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Това е излишен въпрос. Има наредба, в която е казано как е направено.
ДИМИТРИНА АПОСТОЛОВА: Към момента съобразно наредбата за работата на Комисията по цените съществува аналитично звено, казва се подпомагащо звено на комисията, което извършва абсолютно същата дейност.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Зададох въпроса, защото доктор Райнов постави въпроса как ще се създаде? В предложението на Руденко Йорданов се казва как ще се създаде.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Господин Йорданов, държите ли да се гласува предложението ви.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Мисля, че имам много предложения, които са по този ред подадени и са намерили място в текстовете на законите. Това означава, че ползвайки се от правата и от наредбата във вида, в който беше цитирана от доцент Китов, не правя нищо нередно.
При положение, че доктор Райнов твърди, че такова звено няма как да не бъде създадено моята идея беше едно продължение на тезата на доцент Щерев и доктор Станкова във връзка със създаване на по-самостоятелен регулаторен орган, който да е към Министерският съвет и да има равен брой участници. Това е различно.
Приемам неговото твърдение, че такъв орган няма как да не бъде създаден. Оттеглям предложението за нова алинея 7.
Смятам, че предложението за нова алинея 8 трябва да остане.
ДОНКА МИХАЙЛОВА: Ще направя едно процедурно предложение. Вие коректно прочетохте текста от правилника и ако представлява проблем, че господин Руденко Йорданов ги е дал писмено, нека да сгънем тези листове и той да го прочете устно.
Искам да напомня на народните представители, че в алинея 1 ние въведохме понятия, които ги нямаше в първоначалния текст. Референтна цена на държави членки на Европейския съюз. Руденко Йорданов иска в закона да въведем гаранция, че тази цена ще бъде коректна и никой няма да манипулира тази информация. Доктор Райнов, каза че това на практика съществува. Предложението на Руденко Йорданов е да имаме спокойствието и гаранцията, че тази информация е надеждна.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Руденко Йорданов оттегли преди малко това предолжение.
ДОНКА МИХАЙЛОВА: Учудвам се, че го оттегли, тъй като според мен това е много същностно предложение.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Господин Йорданов оттегли алинея 7, остава алинея 8.
ЕМИЛ РАЙНОВ: Искам да уточня, че ние не възразяваме срещу това предложение, но зададох въпроса за състава на аналитичното звено. Този състав от Министерството на здравеопазването ли ще бъде?
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Ще бъде към комисията, след като е самостоятелен орган.
ЕМИЛ РАЙНОВ: Това означава, че трябва да наемем външни хора, които няма да бъдат служители на Министерството на здравеопазването.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Доктор Райнов, това предложение отпадна. Напълно сме съгласни с вас, че дори да се направи на базата на новия закон наредба, вие не може да не разпишете нейната дейност и как да функционира.
Руденко Йорданов държи към Комисията по цените да се създаде и поддържа сайт, който да публикува информация за дейността си.
Мисля, че това е нещо, което е обичайно.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Може ли вместо „сайт” да използваме „Интернет страница”.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Ще се направи редакция.
Моля, който е съгласен с това предложение, да гласува?
- „За” - 15.
- „Против” – Няма.
- „Въздържали се” – Няма.
Приема се.
Ще помоля вносителите да прочетат новата алинея 2, която става алинея 1 с пълното преномериране, за да видим как ще звучи текста.
ДИМИТРИНА АПОСТОЛОВА: Новият текст на алинея 1 е следният: „Създава се Комисия по цените на лекарствените продукти, като състава й се определя от Министерския съвет по предложение на министъра на здравеопазването”.
РОСИЦА ЯНАКИЕВА: Текстът не е коректен.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: По добре ще бъде Министерският съвет по предложение на министъра на здравеопазването да създава Комисия по цените на лекарствените продукти….” всичко останало е същото.
Естествено е, че след като се създаде от Министерския съвет той ще определи бройката.
Колеги приемате ли текста да се запише така. Фактически това е първото изречение от предложението на Ива Станкова.
ХАСАН АДЕМОВ: Господин председател, какво ще стане с досегашната Комисия по цените? Никъде не е записан такъв текст. В момента гласуваме, че ще има две комисии. Къде има текст за другата комисия?
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Когато този закон се публикува, отнема стария закон. Ще се разпише, че влизането в сила на този закон, Законът за лекарствените средства и аптеките в хуманната медицина престава да съществува и по това се урежда.
Подлагам на гласуване така както беше направено предложението, с приетата алинея 8 от Руденко Йорданов и първото изречение от предложението на Ива Станкова, както и останалите алинеи, като алинея 8 става алинея 7.
Моля, който е съгласен, да гласува?
- „За” – 12.
- „Против” – Няма.
- „Въздържали се” – Няма.
Приема се.
Член 260
ВИКТОРИЯ ЖЕКОВА: Член 260, алинея 1. Министерският съвет по предложение на министъра на здравеопазването определя с наредба реда, условията и правилата за образуване на пределните цени на отпусканите по лекарско предписание лекарствени продукти при продажбата им на дребно и условията и реда за регистриране на цените на тези, които се отпускат без лекарско предписание.
Алинея 2. Срокът за определяне на цени по член 258, алинея 1 е 45 дни, а по член 258, алинея 2 – 30 дни от датата на подаване на заявление по реда на наредбата по алинея 1.
Има направени предложения от народните представители.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Господин председател, мисля че трябва да променим наименованието на наредбата, защото в член 258, алинея 1 нямаме пределни цени. Сега е записано наредба по пределните цени. Това означава, че наименованието трябва да бъде друго.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Няма да бъде друго наименованието, много добре ще се оправи. Кажете вашите предложения? Защото ще препратим предложението към алинея 2 на член 258 и проблема ще бъде решен. Какво е вашето предложение?
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Предлагаме да отпадне „пределни цени”.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Вие предлагате фиксирани цени, а ние приехме, че няма.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Господин председател, след като оттеглим фиксирани цени, трябва да оправим наименованието на наредбата. Не може да бъде наредба за пределните цени.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Може по алинея 2 и алинея 3.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Наредбата е обща за всички цени. Казваме, че Министерският съвет по предложение на министъра приема Наредба за правилата на трите алинеи, които приехме.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: В предложението на Министерския съвет е имало две алинеи. Тази, която предложи Руденко Йорданов не я е имало в предложението на Министерския съвет. Сега ще трябва да и намерим място.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Господин председател, започвам да си създавам един въпрос.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Господин Щерев, да вървим нататък по текстовете.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Как да вървим нататък, след като се влагат други понятия в текстовете. Петър Мръцков, смята че регулацията означава да се определи някаква цена. За това възразява срещу пределна цена. Ние разбираме нещо друго. Регулацията е в смисъл, че се взема една референтна цена и тази цена става пределна и само това е регулацията. Надолу няма никаква регулация. Той смята, че има друга регулация. За това казва да отпаднат пределните цени.
За трети път предлагам някой да каже какво означава „пределна цена”? Как се формира пределната цена и какво означава референтна цена? Какво означава фиксирана цена? Това са определения. Какво лошо има да се дадат определения. Как си представяте фиксираната цена?
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Доцент Щерев, аз оттеглих това предложение за фиксираните цени.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Защо казвате, че не трябва да има пределни цени?
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Когато приемахме член 258 в предложението на вносителите имаше термин „пределна цена”. В това, което приехме няма термин „пределна цена”.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Какво означава пределна цена?
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, в член 258, алинея 1 ние със закон казахме какво правят публичните средства. Министерският съвет не може да се занимава с това. В закона е написано как става това. Оттук нататък приехме алинея 2 и алинея 3, които са алинея 1 и алинея 2 по вносител.
В алинея 2 сме приели: „Регулират пределните цени…”.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Искам да ви задам един въпрос. Ако държавата не регулира пределни цени тогава какво регулира? Погледнете колко е просто. Ние казваме, че не е пределна цена и трябва да отпадне. Добре, тогава държавата какво регулира?
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Отново ще задам въпроса – създаваме една наредба. В алинея 1 нямаме пределни цени, защо казваме, че наредбата е за пределни цени, а не е наредба за определяне на реда. За това става въпрос.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Определяне на наредба за реда, но за какво?
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: В алинея 1 как е включена наредбата за пределни цени, след като не употребяваме термина.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Господин Мръцков, пределните цени са записани в член 58, алинея 2 и трябва да се добави.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Казвам, че трябва да променим наименованието на самата наредба.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: В алинея 1 е казано как и няма място да се записва там. Приехме, регулирани пределни цени. Министерският съвет прави Наредба за реда, условия и правилата за образуване на пределните цени по алинея 2 на член 258 и регистрацията на цените на тези, които се отпускат без лекарско предписание по алинея 3 на член 258.
ИВА СТАНКОВА: Оттегляме предложението.
ВАНЬО ШАРКОВ: Господин председател, не вкарвайте термина да се добавя по алинея 2, защото е написано. По-нататък е записано: „Пределните цени на отпусканите по лекарско предписание лекарствени продукти”. В алинея 2 записахме, че това са лекарствените продукти, които имат пределна цена и се отпускат по лекарско предписание.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: По алинея 1 също са по лекарско предписание и се заплащат от касата. Как да не се запише?
ВАНЬО ШАРКОВ: Добре.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Предлагам редакция на член 260, алинея 1. „Министерският съвет по предложение на министъра на здравеопазването определя с наредба, реда, условията и правилата за образуване на пределните цени по член 258 алинея 1 и алинея 2 и за регистриране на цените на лекарствените продукти”.
ЕМИЛ РАЙНОВ: Извинявайте, но нека да се запише „цените по алинея 1 и алинея 2” оттам нататък се подразбира какво е фиксирано в алинея 1 и алинея 2. Предлагам да ги обединим.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Господин Райнов, в алинея 1, закона е посочил реда. Не може Министерският съвет да определя нов ред.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, ние забъркахме кашата по член 258. Искам да уточня, че аз гласувах против този текст. Забъркахме кашата, че държавата регулира цени от позитивния списък заплащани с публични средства, а това може да означава и фиксира цените. Това е проблем на тези, които са гласували за този член. Сега казвате, че няма пределни цени. Ако не регулирате пределни цени, искам да ви попитам какво регулирате? Определяте цената. Това, което казва Руденко Йорданов.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Какво е вашето предложение?
АТАНАС ЩЕРЕВ: Гласувано е едно предложение, което не може да остане по този начин, защото не се разбира смисъла на член 258. Не се разбира какво е гласувано. Разбира се, че когато държавата регулира цени, регулира пределните цени. Това е смисълът на предложението, което е внесено от вносителя и дискутирахме дълго време. Вие вървите отново към едно предложение цените да са фиксирани, да има минимални регулирани цени.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Защо отново се връщаме към този член?
АТАНАС ЩЕРЕВ: Защото, при всеки член ще се получава тази дискусия. Той казва, защо няма думата „пределни” в алинея 1? Трябва да присъства. Как може да не присъства.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Доколкото разбирам той не казва това.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Точно това каза, че в алинея 1 на член 258 не присъства „пределни”. Наистина не присъства. Тогава държавата какво регулира?
РОСИЦА ЯНАКИЕВА: Позволявам си да предложа редакция на алинея 1. „Министерския съвет по предложение на министъра на здравеопазването определя с наредба реда, условията и правилата за образуване на цените на лекарствата по алинея 1 и алинея 2 на член 258 и реда за регистриране на цените на тези по алинея 3 на член 258”. Благодаря ви.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Предложих такива неща, които са изключително важни да бъдат съгласувани в тристранната коалиция. Защото, тук да говорите, че има общо управление и че ще се фиксират цени на практика, защото това означава вашето предложение и комисията определя цените, защото вие махате „пределни цени”. По този текст ще има поне два дни спор в пленарна зала.
Отново ви казвам, че провеждаме един безплоден дебат, като всеки поддържа своето становище, без да имаме някаква възможност да гласуваме позиции. Да не говорим, че въобще забравяте, че сме членове на Европейския съюз и има някакви препоръки за това. Утре когато фиксирате цените на практика, защото към това водят всички разсъждения и предложения. Когато фиксирате цените след това ще има противодействие. Защото, ние сме в една система където има пазарна икономика. Всеки, който нарушава икономическата свобода ще бъде санкциониран. Независимо дали е управляващ или не. Това искам да ви кажа.
РОСИЦА ЯНАКИЕВА: Господин председател, в член 258 ние много ясно разписахме в алинея 1 за какви цени става дума – за референтни цени по съответния начин определени. В алинея 2 става дума за пределни цени.
Смятам, че тази редакция е добра.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Явно половината от нас не знаят какво е референтна цена. Въпросът е да остане така и да не се разбере какво е референтна цена.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Доктор Райнов, какво е предложението на вносителите?
ЕМИЛ РАЙНОВ: Мисля, че редакцията предложена от госпожа Янакиева обхваща и новосъздадената алинея в член 258.
РОСИЦА ЯНАКИЕВА: „Министерският съвет по предложение на министъра на здравеопазването определя с наредба реда, условията и правилата за образуване цените на лекарствата по алинея 1 и алинея 2 на член 258 и регистрира цените на лекарствата по член 258, алинея 3”. Реда за регистриране.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Моят въпрос към господин Райнов е следният? Вие коректно сте предложили текста когато сте имали предвид първите две алинеи.
В член 258, алинея 1 е казано как държавата определя цената. Редът по определяне на цените с най-ниска реферетна цена е даден. Сега излиза, че Министерският съвет създава нов ред. Вие разбирате ли, че това не е правилно?
ДОНКА МИХАЛОВА: Доцент Китов, искам да ви върна към текстът, който беше оттеглен от Руденко Йорданов и се отнася за надежноста на информацията. Тогава казахме, че този текст няма да бъде гласуван, защото ще бъде уреден в наредбата. Сега говорим, че такава наредба отнасяща се за алинея 1 няма да има.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Казвам, че може да има такава наредба за условия и правила, но няма нужда от реда, който е даден в член 258, алинея 1.
РОСИЦА ЯНАКИЕВА: Оттеглям думата „реда” моля, да бъда извинена.
ЕМИЛ РАЙНОВ: По принцип вие сте напълно прав в алинея 1 на член 258 е даден принципа, но все пак трябва да има механизъм, който да се разпише в наредбата.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Само „реда” отпада. Естествено е, че трябва да има наредба, правила и механизми.
ЕМИЛ РАЙНОВ: Добре.
ХАСАН АДЕМОВ: Преди малко направихме справка, ако се отнесе член 258, алинея 1, към лекарствените продукти в стоматологичната практика ще увеличим сегашните цени на услугите между 20 и 50 на сто.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Доктор Адемов, знаем това. Предлагам да не връщаме темата.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Как да не се връща, след като не се знае какво гласуваме тук.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, ако съм повишил тон, моля да бъда извинен. Разговорите, които стават непрекъснато пречат на работата.
ДИМИТРИНА АПОСТОЛОВА: Предлагаме в член 260 да се създаде нова алинея 3, която да уреди заплащането на такси за подаване на заявления за разглеждане от Комисията по цените. Текстът звучи по следния начин: „За подаване на заявления за образуване/регистриране или промяна в определена/регистрирана цена на лекарствен продукт Министерството на здравеопазването спира такса определена в тарифата по член 21, алинея 2”.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Това не влиза в цената на регистриране на продукта.
Колеги имате ли въпроси? Не виждам.
В член 260 „с наредба да отпадне „реда”. Добавя се алинея 3, която беше прочетена от вносителя.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Аз имам предложение.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Моля, който е съгласен с предложението на доцент Атанас Щерев, да гласува?
- „За” – 3.
- „Против” – 0.
- „Въздържали се” – 6.
Не се приема се.
Моля, който е съгласен с член 260 по вносител, с направената добавка за алинея 3 и отпадане на „реда”, да гласува?
- „За” – 12.
- „Против” – 1.
- „Въздържали се” – 1.
Приема се.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Ще помоля да се прочете още веднъж член 260, алинея 1 за да чуем какво гласувахме, като изчистен текст.
ВИКТОРИЯ ЖЕКОВА: Член 260, алинея 1. „Министерският съвет по предложение на министъра на здравеопазването определя с наредба условията и правилата за образуване на цени по член 258, алинея 1 и алинея 2 и условията и реда за регистриране на цените по член 258, алинея 3.
Алинея 2, по вносител.
Алинея 3, по предложение на Министерството на здравеопазването.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Искам да се отбележи в протокола, че този текст е едно безумие. Министерският съвет при пазарна икономика да определя с наредба цени. Само това исках да кажа. Благодаря ви.
Член 261.
ВИКТОРИЯ ЖЕКОВА: Член 261, алинея 1. „Към Министерския съвет се създава Комисия по позитивен лекарствен списък.
Алинея 2. Комисията по позитивния лекарствен списък разглежда и взема решение по заявления за включване, промени и/или изключване на лекарствени продукти от Позитивния лекарствен списък на Република България.
Алинея 3. Членовете на Комисията по позитивния лекарствен списък са с мандат 4 години.
Алинея 4. На всеки две години една втора от състава на комисията се обновява.
Алинея 5. Съставът на Комисията по позитивния лекарствен списък се определя от Министерския съвет по предложение на министъра на здравеопазването.
Алинея 6. В Комисията по позитивния лекарствен списък задължително се включват представители на Министерството на здравеопазването, и на Националната здравноосигурителна каса и на Изпълнителната агенция по лекарствата.
Алинея 7. За членове на Комисията по позитивния лекарствен списък могат да бъдат назначавани медицински специалисти, юристи и икономисти с научни постижения и/или практически опит в областта на лекарствените продукти и в съответните сфери на приложението им.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, по този член има много предложения. Ще помоля доцент Щерев да представи своите мотиви.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Позитивният списък има изключително много проблеми, включително и това, с което започнах процедурното предложение. Изпълнителите на медицинската помощ, стоматолози и лекари не са заинтересовани, те са в обратната страна на интереса за цените на лекарствените продукти, предлагам да бъдат включени, защото техният интерес е да се ползват по-малко лекарства, защото получават своите приходи от изпълнение на медицински дейности, а не от продажба на лекарства.
Тогава когато цените на лекарствените продукти се увеличават естествено това е против интересите на лекарите и стоматолозите. За това предлагам тези съсловни организации да бъдат включени в Комисията по позитивния списък. Ако ние нямаме към Комисията за позитивен списък равнопоставеност и контрол в нея, а има само държавни институции и от друга страна Комисията по прозрачност, която ще разгледаме по-късно, нямаме изключително не правителствени организации, ще продължават да ни пишат в различните агенции за корупция за лекарствоснабдяването и лекарствената политика. Тъй като в момента се пише ние трябва да направим решителни стъпки в тази насока. Във връзка с това е моето предложение.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Благодаря ви.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Господин председател, ще оттегля „Изпълнителната агенция за лекарствата” оставяме останалата част с участие на представители. В алинея 7 „и/или практически опит” според нас трябва да се запише само „или”.
ИВА СТАНКОВА: Оттеглям предложението.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: В новото предложение, различието е само в това, че се предлага включване на представители на Българския фармацевтичен съюз в Комисията за позитивен лекарствен списък. Благодаря ви.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, започваме дискусия.
ТОДОР КУМЧЕВ: Господин председател, уважаеми колеги, мисля че когато говорим за позитивен списък, който се заплаща от публичните фондове, той обхваща над 5600 вида медикаменти не е редно съсловните организации на Българския лекарски съюзи и Българския стоматологичен съюз да участват в него.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Категорично това е начин за затваряне на прозрачността. Явно е, че не искате да имате прозрачност, но го кажете. Къде са гражданските организации?
НИГЯР САХЛИМ: Уважаеми колеги, категорично искам да изразя противоположното мнение на това, което изрази доцент Кумчев. Логично е в комисията по ценообразуване да няма представители на съсловните организации.
Мисля, че трябва да има настина представители на съсловните организации в тази комисия и в Комисията по прозрачност. Чухме аргументи в тази посока.
ВАНЬО ШАРКОВ: Колеги, наистина икономистите имат място в тази комисия, но предлагам да не записваме „с научни постижения в областта на лекарствената политика”. Какви са тези научни постижения на икономиста в лекарствената политика?
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Фармако икономиката е съществен момент.
ВАНЬО ШАРКОВ: Правя редакционна поправка думите „с научно постижение и/или практически опит в областта на лекарствените продукти” да отпаднат и пред „икономистите” да се постави точка.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Имаше зададени въпроси в миналото и се оказа, че хората в този списък нямат научни постижения. По-хубаво е да отпадне за да няма допълнителни въпроси.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Възразявам господин председател на вашето становище и на доктор Шарков. В крайна сметка трябва да има ограничения и не може всеки да бъде включен. Необходимо е да има някакъв опит. Трябва нещо да докаже. Вероятно ще се докаже със стаж. Според мен, е малко странно всеки да може да влезе там.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Доцент Великов, въпросът който бях направил към господин Богоев за назначаването на тази комисия в миналия парламент, исках да ми каже какви са научните постижения на назначените хора в областта на лекарствените продукти? Нямаше, но бяха назначени. Предлагам следващият министър да не го караме да отговаря.
ИВА ШАРКОВА: Доцент Китов, може би има някакъв правилник, който да уреди тези неща.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: По принцип приемам.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Господин председател, искам да попитам вносителя в алинея 4, където е изброен позитивния списък и са споменати лечебните заведения по член 9 и член 10 в Закона за лечебните заведения с държавно участие.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: За коя алинея става въпрос?
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Оттеглям въпроса.
НИКОЛАЙ ШАРКОВ: Господин председател, уважаеми доктор Кумчев, позволете ми да не се съглася с Вашето предложение поради една проста причина. От съществуването си Съюза на стоматолозите в България е доказал, че е достоен коригент на много неща касаещи законовата и подзаконовата база и е действал абсолютно безкористно, точно, адекватно и честно. За това сте свидетели всички вие и преди да станете народни представители и вече като народни представители. Не изключвайте съсловните организации, като коригиращ фактор именно в една политика, която добре е описана не е най-голямата гордост на България преди и след присъединяването към Европейския съюз.
ТОДОР КУМЧЕВ: Доктор Шарков, моля да бъда извинен, но може ли да кажете къде е мястото тук на фармацевтичния съюз в момента точно при определяне на лекарствения позитивен списък, тъй като във вашето предложение го няма?
НИКОЛАЙ ШАРКОВ: В момента говоря от името на Съюза на стоматолозите в България.
ПЛАМЕН ДЕМИРЕВ: От името на Българския лекарски съюз искам да кажа, че ние подкрепяме предложението на доцент Атанас Щерев. Ще цитирам доктор Райнов, че лекарствата се делят на предписвани от лекари и зъболекари и други. Имайте предвид това нещо.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Има ли други, които искат да се изкажат? Не виждам.
Има предложение на Петър Мръцков, което е за Българския лекарски съюз. Предложението на Атанас Щерев е за двата съюза. Предложението на Борислав Великов е за третия – фармацевтичния съюз.
ЕВГЕНИ МИНКОВ: Присъединявам се към предложението на доцент Великов. Смятам, че и ние имаме място там като съюз, който най-добре би познавал лекарствата като такива.
ХАСАН АДЕМОВ: Необходимо е да има и представител на Министерството на труда и социалната политика.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Безспорно.
Подлагам на гласуване предложението на Атанас Щерев.
Моля, който е съгласен, да гласува?
- „За” – 10.
- „Против” – Няма.
- „Въздържали се” – 6.
Приема се.
Фактически предложението на Петър Мръцков е същото.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Оттеглям второто предложение.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Има предложение на доцент Великов за Българския фармацевтичен съюз.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Извинявайте, но ние не трябва да вървим към хора, които подкрепяме, защото са ни симпатични от единия съюз, а не са ни симпатични от другия съюз. Когато говорим за фармацевтични продукти, когато говорим за продукти, много спорно е мястото на фармацевтичния съюз точно тук в Комисията по позитивния списък. Защо? Защото, в Съюза на фармацевтите в България са точно тези хора, които са заинтересовани тези лекарства да се продават по-скъпо и няма нищо лошо в това. Това е смисълът на тяхната организация. Хората, които са въвлечени в производството, дистрибуцията и търговията на лекарства искат за един и същ продукт да получат по-голяма сума.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Това е позитивна листа.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Именно за това, защото когато един медикамент влезе в позитивната листа шансът му да бъде реимбурсиран става космически по-висок, отколкото е невъзможно да бъде по друг начин, ако не е в позитивната листа. Точно тук е конфликтът на интереси. Искам да проведем дебат и да бъда убеден, защо Съюзът на фармацевтите в България трябва да влезе в Комисията по позитивния списък.
Много искам доктор Райнов да изрази позицията си по този въпрос. Ако трябва да влезе – защо, ако не трябва да влезе също защо? Искам да чуя различни аргументи. Не съм убеден, че мястото на Съюза на фармацевтите е в Комисията по позитивния списък. Ще възприема и друга позиция, ако мога да получа убедителни аргументи.
ЕМИЛ РАЙНОВ: Господин председател, мисля че вносителят ясно е изразил какво иска. Конкретно на въпроса, който задавате всички членове на тази комисия подписват декларация, че нямат конфликт на интереси. Ще ми бъде много интересно, член на фармацевтичния съюз каква декларация ще подпише, че няма конфликт на интереси.
Следващият вариант е всички членове на тази позитивна комисия да не подписват декларация за конфликт на интереси, които знаете до какво ще доведе.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Не може да не подписват.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Мисля, че в тази Комисия по позитивния и лекарствен списък трябва да има и компетентни хора.
Според мен, компетентни освен колегите от другите съсловни организации безспорно са и колегите фармацевти. Имам известна представа как работи към момента Комисията по позитивен списък. Очевидно е, че дори да се подпише декларация за конфликт на интереси такива могат да съществуват независимо дали съответния член на комисията членува в съсловна организация или не членува. Това е въпрос на морал, на почтеност и други качества, които биха могли да бъдат съобразени когато се подбират съответните хора. Благодаря ви.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Моята реплика почти покрива това, което каза доцент Великов.
Считам, че тук не трябва да се разглеждат фармацевтите като хора участници в продажбата и производството на медикаменти. Ние трябва да ползваме техните познания за това дадени медикаменти по какъв начин въздействат на хората. Освен това следва да ползваме техните професионални познания във връзка с приложението на един или друг медикамент.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Не се призна това право на съсловните организации.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Извинявайте доцент Китов, нито веднъж не ви прекъснах. Днес водите заседанието извън всякакви норми. Двамата с доцент Щерев си позволявате да викате и да повишавате тон. В момента с вашето поведение вие скандализирате цялата зала. Ще помоля да не се обаждате на всеки народен представител, който се изказва. Вие не сте над всички останали народни представители. Ще ви помоля да се държите по правилника, който определя поведението.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Доктор Иванов, съгласен съм продължете.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Крайно време е да се постави единен списък и да няма три списъка в нашата държава, където да има интереси. Това е въпрос, който до момента никой не повдига.
Считам, че този момент е изключително важен. Защото, всеки тук от присъстващите много добре знае за какво става дума. Говорим за позитивен списък, реимбурсен списък, как се влиза в списъка, които са за списъка.. Всичко това най-добре се осъзнава и се знае от средите, които участват в изготвянето на тези списъци.
Според мен, задължително трябва да присъстват представители на фармацевтичния съюз.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Благодаря ви.
ЕВГЕНИЙ МИНКОВ: Обидно е, доцент Щерев извинявайте, приятели сме, но вие да цитирате фармацевтите само като търговци. Това е вашата основна грешка доцент Щерев, по отношение на цените, аптеките и т.н. Съжалявам, че ви казвам това. Не съм много съгласен с вас. По-добър специалист от фармацевта по отношение на някои качества на лекарствата няма.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Господин Минков, ще ви репликирам с цялото ми уважение към вас. Безспорно е, че фармацевтите са много на ясно с начина на действие. По конкретните резултати най на ясно са тези, които употребяват лекарствата, а именно лекарите и зъболекарите.
Искам да ви кажа, че и вие имате място там, но кой има най-много място, не бива.
Репликирах колегата Иванов, защото не подкрепи да бъде включен Българския лекарски съюз, а каза че фармацевтите трябва да се запишат, защото най-много знаят как действат препаратите. Това също е двоен стандарт. Или ще имаме един стандарт и една логика, която подкрепям.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми професор Минков, винаги съм засвидетелствал моето уважение към вас и към фармацевтите в България. Израз на това уважение е бил защита на определени виждания, определени интереси, включително Закона за фармацевтите в България.
Позволете ми да имам свое мнение относно това какъв трябва да бъде фармацевта в аптеката. Трябва ли да сменя медикамента по рецепта? Как трябва да изглежда аптеката? Трябва ли да изглежда като определен магазин или наистина като аптека? Собственикът на аптеката може ли да бъде само фармацевт или не? Цените трябва ли да бъдат фиксирани или свободни? За всичко това имам собствено мнение и в никакъв случай не ми пречи дълбоко да ви уважавам, както и всеки един фармацевт в България.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Моля, който е съгласен с предложението на Борислав Великов и група народни представители, за включване на Българския фармацевтичен съюз, да гласува?
- „За” – 6.
- „Против” – Няма.
- „Въздържали се” – 7.
Не се приема предложението.
Преди да продължим с предложението на вносителите имам едно предложение, което е идентично на предложението на Руденко Йорданов.
Мисля, че именно Комисията по позитивния лекарствен списък трябва да публикува в Интернет, заседанията и протоколите. Как се вземат цените, кои се отхвърлят и кои се приемат. Това е прозрачност.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Искам да ви помоля да гласуваме предложението на Хасан Адемов за участие на Министерството на труда и социалната политика.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Моля, който е съгласен с предложението на Хасан Адемов за включване на Министерството на труда и социалната политика, да гласува?
- „За” – 14.
- „Против” – Няма.
- „Въздържали се” – 2.
Приема се.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Комисията по позитивния лекарствен списък създава и поддържа сайт, в който публикува информация за дейността си.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Аз казвам съвсем друго – протоколите от заседанията на Комисията за прозрачния списък се публикуват в Интернет. Това е ясно и конкретно.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Добре, създава Интернет страница, в която публикува протоколите от заседанията на комисията.
НИГЯР САХЛИМ: Уважаеми колеги, искам да допълня в тази връзка, че експертът на Световна банка, господин Зайтер, който е тук направи това предложение.
Моля да се запише много ясно: „Публикуват се протоколите в Интернет”.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги искам да поставя още един въпрос, който не зная дали трябва тук да се постави.
Може ли във всички тези комисии, например има хора, които да участват в една или две комисии. Трябва ясно да кажем, че който участва в една комисия не може да участва в другите. Къде да се запише?
Може да запишем, „Не се допуска на членове от комисията по този закон, по прозрачност, по цени или по позитивната комисия, едновременно да членува в друга комисия, което е съвсем редно.
ЕМИЛ РАЙНОВ: Мисля, че от отдел „Правен” могат да кажат точно къде трябва да се запише. Не трябва ли да се запише в Преходните и заключителни разпоредби, след като се уточнят всички комисии.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Трябва да се запише във всяка комисия като изрична разпоредба, защото всеки член урежда дейността.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Гласуваме по принцип, ще се изчисти от отдел „Правен”.
Доктор Райнов, съгласен ли сте?
ЕМИЛ РАЙНОВ: Да.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Моля, който е съгласен с това предложение по принцип, което ще се изчисти от отдел „Правен”, да гласува?
- „За” – 12.
- „Против” –Няма.
- „Въздържали се” – Няма.
Приема се.
Моля, който е съгласен за публикуване на протоколите от заседанията в „Интернет” страницата, да гласува?
- „За” – 14.
- „Против” – Няма.
- „Въздържали се” – Няма.
Приема се.
ВАНЬО ШАРКОВ: Ще помоля да гласуваме да отпаднат „научните постижения”.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Доктор Райнов, господин Шарков предлага да отпадне „с научни постижения и/или практически опит”.
ЕМИЛ РАЙНОВ: Необходимо е да бъдат с практически опит, тъй като изпадаме в ситуацията, току що завършил без никакъв практически опит, да решава неща.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Не, че не се случва в момента.
ЕМИЛ РАЙНОВ: Искаме да бъде променено към по-добро.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Това е крачка напред.
ВАНЬО ШАРКОВ: Оттеглям предложението.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Моля, който е съгласен с член 261 с направените поправки, да гласува?
- „За” – 13.
- „Против” – Няма.
- „Въздържали се” – Няма.
Приема се.
Член 262.
ВИКТОРИЯ ЖЕКОВА: Член 262, алинея 1. Позитивният лекарствен списък включва лекарствени продукти, отпускани по лекарско предписание, необходими за покриване на здравните потребности на населението и заплащани със средства от бюджета на Националната здравноосигурителна каса, от Републиканския бюджет, извън обхвата на задължителното здравно осигуряване и от бюджета на лечебните заведения по член 5 от Закона за лечебните заведения и от бюджета на лечебните заведения по член 9 и 10 от Закона за лечебните заведения с държавно участие.
Алинея 2. Позитивен лекарствен списък е списък с лекарствени продукти, изготвен по фармакологични групи със съответните международни не патентни наименования, със съответната дефинирана дневна доза, референтна цена (стойност) за дефинирана дневна доза и ниво на заплащане.
Алинея 3. За лекарствени продукти, за които няма определена дефинирана дневна доза, се определя терапевтичен курс и съответната референтна стойност.
Алинея 4. Позитивният лекарствен списък включва:
Първо, лекарствени продукти, заплащани от бюджета на Националната здравноосигурителна каса.
Второ, лекарствени продукти, заплащани от бюджета на лечебни заведения по член 5 от Закона за лечебните заведения и от бюджета на лечебните заведения по член 9 и 10 от Закона за лечебните заведения с държавно участие.
Трето, лекарствени продукти, предназначени за лечение на онкологични заболявания.
Четвърто, лекарствени продукти, предназначени за лечение на редки заболявания, СПИН и инфекциозни заболявания.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, имам предложение по алинея 2, член 262. Предлагам да звучи по следния начин: „Позитивен лекарствен списък е списък с лекарствени продукти изготвени по международни не патентни наименования с наименованията на съответния лекарствен продукт, лекарствена форма, дозова единица, количество на активно вещество, цена на опаковката и процент за заплащане на терапевтичния курс”. Това е моето предложение за определение на позитивния списък.
Искам да изложа и мотивите.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Извинявайте, но предложението, което имаме записано не е цялото.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Правя допълнителна редакционна промяна, какво точно и как се определя в позитивния лекарствен списък. С ваше позволение искам да изложа и мотивите.
Предложението има за цел да гарантира, че позитивният лекарствен списък ще бъде единствената стъпка, която осигурява достъп до заплащане на лекарствените продукти у нас от Националната здравноосигурителна каса и от Републиканския бюджет.
Според директива 89105 на европейския съюз лекарствените продукти трябва да получават окончателно и ефективно решение за реимбурсиране в рамките на 180 дни от получаване на разрешение за употреба или 90 дни от регистрацията на цената. Това е възможно само при наличие на единна процедура и единен списък. Този списък, следва да съдържа всички елементи, които да гарантират, че е окончателен и да премахнат нуждата от допълнителни процедури.
Определението за позитивен лекарствен списък предложени от вносителя не съдържа всички необходими елементи, които да осигуряват възможност на този списък и да е основата на заплащане на лекарствените продукти у нас от Националната здравноосигурителна каса и от Републиканския бюджет.
Липсата на наименование на лекарствения продукт и лекарствената форма дозова единица, концентрация, активно вещество, цена налагат провеждането на допълнителни процедури за достъп на реимбурсиране и не позволява реализирането на идеята за единен списък.
Искам да обърна внимание на нещо много важно. Определяната от Световната здравна организация, дефинирана дневна доза има само статистически характер и не следва да се използват нуждите на реимбурсирането. Тук искам да обърна внимание, че „Трите „Д”-та” така известни на фармацевтите се използват за да манипулират съответно реимбурсирането и отпускането на лекарствата.
Мисля, че всички, които са изписвали лекарства разбират за какво става въпрос. Особеностите на всяка страна определя различни средства. Дневна доза при лечение с даден медикамент. Прилагането на такава доза за нуждите на реимбурсирането следва да се основава на задълбочен статистически анализ и проучвания в рамките на всяка конкретна държава.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Благодаря ви.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Не успях да разбера по какъв начин „Трите „Д”-та” се манипулира?
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Радвам се, че ми задавате този въпрос. Световната здравна организация препоръчва дозите, но не ги определя. Всяка страна сама по себе си определя какви са лечебните дози. Това са препоръчителни, а не са задължителни. Опитват се да се наложат „Трите „Д”-та” да бъдат задължителни в реимбурсирания списък, за който говорим.
ПРЕДС. БОРИСЛА КИТОВ: Кои са „Трите „Д”-та”?
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Това означава дефинирана дневна доза.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, моето предложение е по алинея 1 и алинея 3. Предложенията са свързани с една обща концепция, която е за единен позитивен и реимбурсен списък. Въпросът е, че имаме Комисия по цените. Ако се възприемат по-нататък направените предложения, където Комисията по позитивния списък определя цена, да не говорим, че фиксира тази цена, това е друга регулация. Ако говорим за включване на медикаменти по отношение на съответна дефинирана дневна доза и там където няма определена дефинирана дневна доза терапевтичен курс, това е друга регулация. В позитивния списък се включват всички тези медикаменти. Комисията по цените определя пределна цена, защото се заплащат от публични средства и съобразно бюджета на касата при преговорите със съсловните организации се определя нивото на реимбурсиране. На практика позитивния реимбурсен списък е един и е определен от Комисията по позитивния списък, но не може да се каже предварително на касата от Комисията по позитивния списък, която не е орган на касата, не може да се каже: „Вие имате 5 хиляди медикамента по пет лева или по пет хиляди лева, и ще похарчите 250 милиона лева”. Касата има бюджет, който се гласува от Народното събрание. Националната здравноосигурителна каса се ръководи от Комисията по цените, защото това са лекарства, които се плащат с публични средства. Ръководи се от Комисията по позитивния списък и от своя бюджет, който е гласуван от Народното събрание. Разбира се и от основния пакет. Това са наредбите, които предварително са дадени от министъра на здравеопазването.
Предлагам в алинея 2 да се запише: „Не патентни наименования със съответната дефинирана дневна доза”. Предложението по алинея 3 е следното: „За лекарствени продукти, които нямат определена дефинирана дневна доза се определя терапевтичен курс”.
По този начин цялата система става ясна. Комисията по цените определя пределна цена. По този начин държавата регулира чрез Комисията по цените пределната цена, която разбира се може да слезе и надолу. В позитивния списък се дефинира и съответната доза за даден медикамент. Когато няма доза се дефинира терапевтичен курс. Комисията по цените и Комисията по позитивния списък подават документа на Националната здравноосигурителна каса, която реимбурсира от 5, 10 до 100 на сто в зависимост от нейната политика, на първо място от наредбите, след това от наредбите и най-накрая от бюджета, който е определен от съответното перо за лекарството. Ако се възприеме тази система и начин на регулация, тогава би трябвало да приемете моето предложение. Ако се възприема друга регулация трябва да се обясни каква е тази регулация. Това предложение е изключително важно. Искам да се дискутира предложението, за да чуем различните становища.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Доцент Щерев, ако все пак в позитивния лекарствен списък, който е единен, т.е. частично или напълно се заплащат средства от бюджета или от касата, защо да не се включи и нивото на заплащане? Националната здравноосигурителна каса, би трябвало да има такива нива.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Разбира се, че е възможно. Тук е записано: „Дефинирана дневна доза и ниво на заплащане”, което означава, че касата по-нататък въобще няма думата.
ЕМИЛ РАЙНОВ: Имат представители и участват в позитивния списък.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Какво общо има събранието на представителите с Комисията по позитивния списък, където са държавните институции. Тук се коментират съвсем други неща. Тогава, когато вие приемете текста на вносителя означава, че се изключва каквато й да е роля по-нататък, да не говорим за преговорния процес, който въобще се изключва. Касата, наистина така както се пише в някои публикации, става един родиментарен орган на Министерството на здравеопазването. Тя не може да провежда собствена политика.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Така е.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Разбирам, че това е тенденция, но искам да отбележа, че с тези текстове се върви точно към тази тенденция за нейното изпълнение.
Разбирам, че касата би могла да бъде по примера на други държави като Чехия, Унгария и т.н., няма нищо лошо в това, но ние трябва да признаем, че вървим с такива текстове, към все повече държавна регулация на обществената Национална здравноосигурителна каса.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, има един основен въпрос. Европейската директива казва много ясно, че едно лекарство до 180 дни трябва да получи отказ или приемане за реимбурсиране. Оттам нататък възниква въпроса, ако касата прави търгове, това не може да се случи. Вторият въпрос е, все пак ако е единна с реимбурсен и прозрачен, би трябвало да определи цени, но следва да има дадени механизми на касата, за да може да поиска промяна на заплащане на процента на реимбурсиране, или на терапевтичната доза. В крайна сметка какво се получава? Определяме с бюджета, който приемаме в Народното събрание какво да прави НЗОК. Фактически друг орган определя нещата и тя не може да реагира.
От друга гледна точка, ако се остави след като влезне в листата, ако трябва да има договаряне трябва да става два – три пъти през годината. В повечето страни, влезе ли в единния списък, веднага касата започва да го реимбурсира като си запазва правото да каже какъв процент се реимбурсира. Например, ако касата определи, че ще плаща 100 на сто терапевтичната доза, на определена цена, която казва, всички останали патентни наименования вече ще се доплащат от гражданите. По този начин ще се спестят средства.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Искам да допълня нещо. Доктор Райнов, ще помоля когато коментирате да обърнете внимание на един факт. Лично аз в предложението възприемам тезата, че позитивния реимбурсен списък е един и същ. Това е много важно. Лекарство влезнало в позитивния списък се реимбурсира. Колко се реимбурсира е въпрос на касата. Това е друга тема. Разликата досега беше, че може да си в позитивния списък, но лекарството може да не се реимбурсира. След като е в позитивния списък лекарството се реимбурсира. Това означава единен позитивен реимбурсен списък.
ЕМИЛ РАЙНОВ: Ще отговоря на доцент Щерев и доцент Китов. Националната здравноосигурителна каса няма право да определя политика. Политиката се определя от Министерския съвет и Министерството на здравеопазването. И двамата сте напълно прави, че философията на закона в тази част беше това, което каза доцент Китов. Когато влезе лекарството максимално бързо да достигне до пациента и да не разтегляме във времето с процедури. Класическият пример, който е посочван нееднократно е следният: влиза едно лекарство регистрира се в ИАЛ и докато достигне до касата да се реимбурсира преминават три години и половина. За това идеята беше за реимбурсно позитивен списък. Т.е. обединяваме ги. Естествено логиката, която сподели доцент Щерев е и наша идея. За това е записано по какъв начин ще се реимбурсира, за да имат ясната гаранция всички, които са преминали през тази цедка, че ще се реимбурсират.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Къде се запазва възможността на касата да поиска промяна по всяко време? Националната здравноосигурителна каса трябва да има тази възможност.
ЕМИЛ РАЙНОВ: Доцент Китов, вие сте напълно прав. Връщаме се в състава на позитивната комисия, където има представител на касата. В никакъв случай не е фиксирано, че ще бъде събранието на представителите, управителен съвет и т.н. Това ще бъде човек, който пряко ще е отговорен да съблюдава именно това. След като става въпрос за изразходване на държавните фондове, това е идеята на позитивно реимбурсната комисия. От там да преминат лекарства, които са в интерес на обществото и ще се заплащат от обществените фондове.
Мисля, че достатъчно ясна е отговорността на членовете на тази позитивна комисия, за да поемат своята отговорност.
РОСИЦА ЯНАКИЕВА: Ще помоля да получа информация какво означава дефинирана дневна доза?
ХАСАН АДЕМОВ: Три пъти по едно.
РОСИЦА ЯНАКИЕВА: Три пъти по едно, но за мен и три пъти по едно за това момиче не означава едно и също.
Моля, при дискусията да имаме предвид и нещо друго. Ако тази комисия определя нивото на заплащане на всяко отделно лекарство в различен процент, как ще се направи бюджета на тази каса с евентуалните нагласи на комисията, която може да каже всички лекарства да се реимбурсират на 90 или 70 на сто? Не ми става ясна технологията.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: В никакъв случай комисията не е тази, която трябва да казва колко процента се реимбурсират. Тя казва цената. Не може да казва какво ще е заплащането.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Господин председател, хубаво е да представим предложенията.
Представям нашето предложение, което за съжаление не е в съответствие с предложението на Атанас Щерев. Какви са различията. Има някои редакционни различия, например в алинея 1 ние сме добавили „заплащане напълно или частично”, което мисля че може да се приеме като една редакционна бележка или по не по принцип да бъде прието предложението.
Основното различие е в нивото на заплащане. Ние смятаме, че нивото на заплащане може да бъде включено в позитивния лекарствен списък. Да се определи от тази високо отговорна комисия към Министерския съвет. Доцент Щерев и други колеги смятат, че това трябва да отпадне. Това е един от спорните моменти. Предлагам този момент да бъде разискван. Защитавам мнението на повечето колеги от НДСВ, които са се подписали, че нивото на заплащане трябва да се включи в позитивния лекарствен списък. Благодаря ви.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Имам едно предложение, професор Минков да изясни термините, за които говорим. Защото, това е изключително важно, за да може да се разбере, че когато говорим за дефинирана дневна доза и тогава когато тази дефинирана дневна доза не може да се определи, имаме терапевтичен курс. Боравим с категории, които са изключително важни и са от компетенцията на тази комисия по позитивен списък. Когато говорим за цени, това което опонирам на господин Великов, имаме бюджет на касата. Имаме Закон за здравното осигуряване и ако го прочетете ще видите, че не може никоя комисия да нарежда на касата какво трябва да се направи. Това не може да стане.
Текстът на вносителя е в противоречие със Закона за здравното осигуряване. Въпросът е, че предложението е в противоречие със Закона за здравното осигуряване и с бюджета.
Ще помоля професор Минков, да говори за дефинирана дневна доза.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Най-накрая дойде време за въпроса, който искам да задам и е свързан с позитивния списък, заплащането с публични средства на леченията изброени в алинея 4, на член 262. Може би моята лична невъзможност да открия къде са общинските болници, диспансерите и диагностично консултативните центрове, които са с 100 на сто общинско участие. Тук се споменава само за държавното участие по член 10.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Това е правилно, но е малко извън основния принцип.
Колеги, цената на опаковката може да определя позитивния списък, но процента на реимбурсиране е въпрос на касата, разберете това. Не може да се извършва от тази комисия.
ГАЛЯ КОНДЕВА (НЗОК, дирекция „Лекарствени продукти): Останах с впечатление, че всички сте единни в становището, че трябва да има обща позитивна реимбурсна листа с цел спазване на директивата и достъпа на пациента на 180 ден от регистрацията на лекарствения продукт.
Искам да кажа, че идеята е позитивно реимбурсния списък да е една постоянно действаща комисия, защото всички промени, които настъпват трябва да бъдат актуализирани на някакъв принцип във времето. Относно въпроса къде да се определя процента на заплащане или нивото на заплащане, веднага ще задам въпроса определяйки го това е една форма на процедура, или на договаряне, която отново ще бъде в касата. НЗОК има пет годишни данни какво е реимбурсирала, какви са лекарствените продукти и какво е било потреблението и може да бъде в изключителна помощ на една позитивно реимбурсна комисия. Тази комисия да може да определи ниво и процент не на ниво лекарствен продукт, а на ниво група лекарства. Например, групата лекарства в атипични антипсихотици ще бъде 100 на сто реимбурсирана поради спецификата на заболяването. Това би могло да се каже. Анти хипертозините, както подсказва доктор Адемов – 50 на сто.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Вие не договаряте това, а го казвате.
ГАЛЯ КОНДЕВА: Да, ние го казваме. В момента го казваме по силата на Наредба за условията и реда за договаряне на лекарствени продукти.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Това не произтича от договаряне, а вземате решение. Как предлагате да става сега?
ГАЛЯ КОНДЕВА: Сега предлагаме тези решения да се вземат от позитивно реимбурсната комисия, в която задължително има членове от Националната здравноосигурителна каса, които ще могат да представят абсолютно всички данни и да определят нивото.
БОРИСЛАВ КИТОВ: Т.е. така както е направено в предложението на вносителя.
ГАЛЯ КОНДЕВА: Да и както казвате вие господин Великов, нивото да се определя…
Националната здравноосигурителна каса е финансова институция и ще плаща. Тя има бюджет, който е гласуван от парламента. В рамките на този бюджет, както ви казах, че с данните от пет години може да се направи това ниво и процентно съотношение. Тези данни могат да се обвържат с определен обем от данни. При една постоянно действаща комисия НЗОК може да подаде сигнал, че има нужда от по-големи количества от населението да се ревизира политиката. НЗОК при сега действащия механизъм и Закона за здравното осигуряване два пъти в годината шест месечно не може да бъде спазено. Това означава, че ако приемете варианта касата да си запази функциите за договаряне на лекарства и определяне на процент …
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Не говорим за тези неща, а за механизмите. НЗОК казва какъв е процентът на реимбурсиране. Нали за това говорим?
ГАЛЯ КОНДЕВА: Да.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Сега тя не определя цената, а се прави от комисията и е решено. Вие си запазвате правото да променяте процента на реимбурсиране, но трябва да е ясно от касата.
ГАЛЯ КОНДЕВА: Не е съвсем така.
РОСИЦА ЯНАКИЕВА: Господин председател, правя реплика на госпожа Кондева, че не може този, който носи отговорност по изпълнение на бюджета в случая НЗОК в лицето на нейния управител да чака решението на някаква комисия, която едва ли не няма нищо общо с касата, за да определя цените на лекарствата, които се доплащат. Мисля, че виждате, че в случая има противоречие. Той носи отговорността, а някой друг определя процента, механизма и т.н.
Според мен, за да изчистим текста в алинея 2 на последния ред „и определя нивото на заплащане” трябва да отпадне. По този начин ще се реши проблема.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Госпожо Кондева, за пръв път виждам някой от някоя институция да иска ограничаване на правомощията на неговата институция. Защо го искат? Защото в момента такава е политиката и НЗОК да стане все повече и повече под държавно ръководство. За това, защото има една подробност, госпожа Янакиева е напълно права, когато държавната комисия по позитивния списък, в който участват не правителствени организации определи, кой влиза в този списък и нивото на реимбурсиране е едно. Когато касата с договорните партньори преговаря пътеките, лекарствата и всички тези условия, по които нивото на реимбурсиране ще стане е друго. Доктор Райнов, разбира се вие защитавате определена теза. Ако тази теза се приеме от Народното събрание ще остане след това навсякъде да поставите един печат „Държвна”. Това ще направите, защото цялата логика на промените върви натам, да има държавна регулация на касата.Опитът в ново присъединилите се страни в Европейския съюз е плачевен когато държавата регулира фондовете. Не вървете по този път, защото е пагубен.
ГАЛЯ КОНДЕВА: Искам да уточня, че говорим за списък с лекарствени продукти за домашно лечение с хронични заболявания. Цените за лекарствените продукти в клиничните пътеки не са обекти на договаряне на касата, доцент Щерев. Касата договаря единствено лекарства за домашно лечение.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Което е отразено в нашето предложение в алинея 4.
ЕМИЛ РАЙНОВ: Позитивната комисия определя процента на реимбурсиране на лекарства, които са за социално значими заболявания. Не напразно записахме да участва и човек на социалното министерство в тази позитивна комисия.
Националната здравноосигурителна каса не може да прави политика. Тя не може да каже кое заболяване е социално значимо и на него да бъде завишен процента на реимбурсация.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Господин председател, какво ще стане ако имаме повече от една каса? Не трябва ли тази комисия да определя и нивото на заплащане?
АТАНАС ЩЕРЕВ: Защо трябва да има две каси?
ПЛАМЕН ДЕМИРЕВ: Искам да припомня, че това, което каза доктор Кондева, че това са лекарства за домашно лечение и са предмет на наредба. Т.е. има още един механизъм на регулация за кои диагнози за домашно лечение се отпускат лекарства. Нещата се регулират и чрез наредба.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Господин председател, в член 258 гласувахме, че държавата регулира цените. НЗОК може ли да променя цената? Говорим за референтна стойност.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Става въпрос за процента на реимбурсиране.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Останало е предложението на вносителя, когато сме имали друго предложение и логика. Не говоря за нивото. Записано е референтна цена и нивото, нека да остане нивото. Как касата ще определя стойността?
НИКОЛАЙ ШАРКОВ: Господин председател, искам да споделя един опит, който е пазарен. Ние говорим за нивото на реимбурсиране на лекарствата. Това не се различава от стоматологията в задължителното здравно осигуряване, което има пазарен механизъм в задължителното здравно осигуряване. Този опит може да бъде използван и приложен на практика.
Първо, необходимо е да се изведат ясно и точно принципите за реимбурсиране на лекарствата за домашни лечение, а след това ще започне да се работи, както се работи в стоматологията. Уважаеми народни представители, ние заобикаляме закона. Казвам ви това откровено, защото ако чакаме анекс ще източим касата. Ние защитаваме бюджета с една проста схема – работим на определен период от време, мониторираме на определен период от време цените и в един определен момент започваме да намаляваме дела, който покрива касата за сметка на пациента, или обратно ако има излишък от средства. По този начин на края на годината бюджета е защитен и 100 на сто са получени средствата от стоматолозите. Виждате, че това е икономически принцип. В това е смисълът на нещата. Може би подобен принцип трябва да се въведе и в този случай. Ако не се изведат принципите за реимбурсиране отново ще има съмнения и мъгла в системата. Благодаря ви.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, отдавна предлагам за Институт по качество, който има аналог в други страни. Защото, това, което доктор Кондева казва, не е въпрос само за разглеждане на набор от няколко лекарства и да кажем, кое лекарство колко да се реимбурсира. Обикновено разглеждаме начина на лечение включвайки лекарствата. Лекарствата с техния процент на реимбурсиране и тяхната цена са част от цената на лечението. Точно поради това не може да бъде определено нивото на реимбурсиране и цената от Комисията по позитивния списък. Вие искате да прехвърлите тези правомощия на Комисията по позитивния списък, но това е неправилно.
ХАСАН АДЕМОВ: Тя предлага точно това.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Тя предлага нивото на реимбурсиране да се прехвърлят към Комисията по позитивния списък, за което казвам, че не е добро.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, утре ще продължим с дискусията. Благодаря за участието. Закривам заседанието на комисията.



(Заседанието завърши в 20.00 часа)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/доц. Борислав Китов/