Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

Комисия по здравеопазване
Стенографски запис




П Р О Т О К О Л
№ 70

Днес, 8 февруари 2007 г. от 15.00 часа се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазване към Четиридесетото народно събрание. Заседанието се проведе под ръководството на председателя на комисията – доц. Борислав Китов при следния


ДНЕВЕН РЕД:


1. Законопроект за лекарствените продукти в хуманната медицина № 602-01-67, внесен от Министерски съвет на 27 юли 2006 година – второ гласуване, продължение.
2. Проблеми на детското здравеопазване – по предложение на народния представител Атанас Щерев.
3. Проблеми на договарянето на лекарствата в НЗОК – по предложение на народния представител Атанас Щерев.
4. Съществуващи проблеми в Университетска СБАЛ по детски болести град София – по предложение на народния представител Ваньо Шарков

---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

Комисия по здравеопазване
Стенографски запис




П Р О Т О К О Л
№ 70

Днес, 8 февруари 2007 г. от 15.00 часа се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазване към Четиридесетото народно събрание. Заседанието се проведе под ръководството на председателя на комисията – доц. Борислав Китов при следния


ДНЕВЕН РЕД:


1. Законопроект за лекарствените продукти в хуманната медицина № 602-01-67, внесен от Министерски съвет на 27 юли 2006 година – второ гласуване, продължение.
2. Проблеми на детското здравеопазване – по предложение на народния представител Атанас Щерев.
3. Проблеми на договарянето на лекарствата в НЗОК – по предложение на народния представител Атанас Щерев.
4. Съществуващи проблеми в Университетска СБАЛ по детски болести град София – по предложение на народния представител Ваньо Шарков


Към протокола се прилага списък на присъствалите народни представители и гости.

* * *

ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги имаме необходимият кворум. Откривам заседанието на Комисията по здравеопазване.
Предлагам първо да разгледаме втора, трета и четвърта точка, за да не караме гостите да чакат разглеждането на първа точка, защото е по-дълга.
Моля, който е съгласен първа точка да се разгледа като последна, да гласува?
- “За” – 11.
- “Против” – Няма.
- “Въздържали се” – Няма.
Приема се.
По предложение на доцент Щерев, беше включена точка 2 – Проблеми в детското здравеопазване.
Уважаеми доцент Щерев, имате думата.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, искам да ви благодаря за това, че разместихме точките по дневния ред. Всички имате материалите по отношение на проблемите на детското здравеопазване у нас. От редица здравни индикатори за населението, за хората и индивидите от детска възраст, са едни от най-лошите в Европа и се задържат продължително време.
Вече десетилетие имаме 15:1000 детска смъртност. Не може да се свали, до равнище на Европейския съюз където е около 5:1000. Това не става с празни фрази. Ние знаем, че това става с парадентална диагностика, с модерна апаратура, с квалифицирани специалисти, със скъпи медикаменти и избираме, или решаваме да вдигаме лозунги, или решаваме всеки един въпрос на детското здравеопазване у нас, за да достигнем тези показатели. Това е едната или другата алтернатива. Не можем да вдигаме лозунги, не можем да вземаме общи мерки и да набелязваме задачи за хората, които работят в детското здравеопазване и в същото време да закриваме отделения, да ги лишаваме от апаратура и от медикаменти за скъпото лечение. Това е невъзможно.
Сигурен съм, че приоритет на правителството е подобряване на здравните индикатори на населението, включително до намаляване на детската смъртност и поради това искам да ви помоля да предоставите думата на представителите на медицинската наука в областта на педиатрия и неонатология, за да кажат конкретните проблеми, които имат, след което да дискутираме темата.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Разбира се. Госпожо Станкова, вашият проблем също е свързан с детското здравеопазване. Предварително ли искате да го изложите или след това?
ИВА СТАНКОВА: Предлагам и аз да кажа няколко думи, които съм подготвила, за да може отговора на колегите да бъде по-пълен и да приключим дискусията.
Ще направя един малък увод, след което много бързо ще разгледам проблемите.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми гости и колеги, искам да ви кажа, че има категорично мнение относно въпроса за извеждане в здравеопазването като основна стратегическа цел на правителството и през тези дни пространството беше наситено с този проблем.
Искам да ви кажа, че на предна позиция като национален приоритет и от форума в тази зала да излезе като позиция, че детското здраве е национален приоритет. Смятам, че това е най-важното, което бихме могли да кажем от проблемите в системата на здравеопазването. Разбира се, демонстрирам лично причастие, тревога и желание за промяна и отговорност, не само поради това, но и защото съм лекар педиатър. Искам да ви кажа, че много се гордея с това.
Какво да направим, за да имаме здрави деца, да нямаме липса на педиатри и преподаватели, да върнем детските отделения в болниците на България в отражение като модерно европейско здравеопазване.
През последните месеци проведохме редица срещи с колеги педиатри и университетски преподаватели. Посетих отделения и болници. До какъв извод достигаме? Сериозните проблеми от смяната на здравната система, която знаем, че беше сменена от държавен тип в държавно осигурителен тип здравеопазване. Проблемите са два. Това са управленски и организационни проблеми. Искам да кажа, че демографският срив, който ни връхлита продължава, което ще бъде един от основните мотиви върху които ние трябва да дадем акцент върху детското здравеопазване.
От тази трибуна бих искала от името на нашите водещи педиатри в България, изразявам нашата благодарност и възхищение от техния Дон кихотовски труд. Макар, че смятам, че всички вие разбирате, че звучи с голямо уважение не поради друго, а защото тези 1300 педиатри, които са в България продължават да изпълняват своят дълг така както трябва да бъде, независимо от изключително сложната обстановка и проблеми, на които сме свидетели. Би трябвало организационното управление да се концентрира в много сериозни инициативи, за да може децата без родители, които на брой са 53 хиляди, от които 50 на сто от тези деца са от безбрачие. Професор Минчев, много хубаво се изрази “Да спрем булевардното безбрачие”. Това е един от основните проблеми, който рефлектира и върху социалната сфера и за това многократно сме говорили.
По проблема за доболничната помощ искам да изразя становище, че поне до 7 – 10 годишна възраст децата задължително трябва да се обгрижват от педиатри и фигурата на педиатъра да бъде основна. Няма да цитирам подробностите по този въпрос, как е решен в момента от Националната здравноосигурителна каса. Този проблем от една година е решен до такава степен, че да може да бъде осъществен пряк преглед от педиатъра.
Много е важно да знаем, че пубертетът е приоритет на педиатрията. До 18 годишна възраст децата трябва да бъдат изключително много обгрижвани от педиатър.
Доболничната диспансеризация да бъде задължителна. Трябва да започне от групата здрави деца и да рефлектира във всички рискове групи и в никакъв случай тази диспансеризация да не бъде провеждана от интернисти, което е груба грешка в сегашната обстановка.
Необходимо е да се полагат специални грижи за хронично болните деца и тези с редки заболявания, вродени аномалии и други, са тези, които допълнително утежняват финансирането и обгрижването на децата.
Искам да поставя акцент на създаваната на детска НЕЛК и ТЕЛК. Проблемите с ваксинирането и имунизационния календар. България е една от първите, които след войната въвежда ваксините и постигна колосални успехи. Изчезва, вариола, холера, чума, туберколоза и т.н. За съжаление знаете, че започват отново да се връщат на сцената. Проблемът за имунизациите е изключително важен. Ще прехвърля този проблем върху проблема за училищното здравеопазване.
Приятно бях изненадана, че при проведените срещи без да провокирам колегите всички казаха в един глас да бъде върнато училищното здравеопазване. Това за което няколко пъти съм споменала в медиите и в комисията. Идеята е, че има готов законопроект. Надявам се, в съвсем скоро време да разгледаме този законопроект. Училищният лекар да бъде този, който да понесе голямата отговорност, методологично ръководене и голяма отговорност за здравето на децата ни. Няма да посочвам данни, защото пред вас са извадки, които са направени от колегите специалисти. При проучване на здравното състояние на българските ученици ще видите по-конкретни и тревожни данни. С това искам да потвърдя, категоричното мнение на цялата общественост и колегите за връщане на училищния лекар. От 1907 година е създадена системата за училищно здравеопазване. През тази година се навършват 100 години.
Следващият акцент е болничната помощ, за която и доцент Щерев каза, за остарелия сграден фонд, апаратурата и всички проблеми на болницата. Много важен е проблемът и акцента за спешната помощ и създаване на Спешен дихателен център при педиатрите. Интензивно отделение и гаранция за обгрижването на децата, които се нуждаят от спешна педиатрична помощ.
Изключително важен момент е остойностяването труда на педиатрите. Ние сме в дълг за това остойностяване, тъй като знаем, че все още е ниско остойностен.
Смятам, че тук е мястото да дискутираме по-нататък тези намерения. Веднага свързвам тези проблеми с изключително тревожния, който рефлектира и в областта на цялото здравеопазване, проблемът с кадрите. Така както много специалисти намаляват, така намаляват и педиатрите.
Искам да завърша с нещо, което е изключително важно. Детето не е умаления размер на възрастния.
Надявам се, че въпросът за педиатрията ще бъде изнесен като основен приоритет в системата на здравеопазването. Благодаря ви.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, направих едно предложение, ще ви помоля да предоставим думата на уважаемите специалисти, които са хората занимаващи се с педиатрия. Благодаря ви.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Заповядайте професор Генев!
ЕВГЕНИ ГЕНЕВ: Уважаеми колеги, ще бъда кратък и фактологичен. На 28 септември в Рим се състоя заседание на Генералната асамблея на Европейската педиатрична асоциация, която обединява педиатричните асоциации на всички европейски страни. Там беше изнесен доклад за състоянието на детското и юношеското здравеопазване в Европа от регионалния представител на Световната здравна организация за Европа.
В доклада много подробно и тревожно бяха очертани проблемите в детската и юношеската възраст за всички европейски страни. Оказа се, че този проблем стои на вниманието на европейските правителства, но явно в тази област тепърва предстои да се предприемат определени мерки. Генералната асамблея прие апел от името на всички педиатрични организации в европейските страни към правителствата на Европа.
Изпратил съм този апел в комисията. Искам да цитирам, нещо, което за мен е есенцията и трябва да се вземе под внимание от държавниците у нас, по отношение на детското здравеопазване.
В апела се казва следното: инвестицията в детското здравеопазване или в детското здраве и развитие е ключ в здравето на популацията. Ако ние имаме здрави деца ще имаме здрава популация.
Има много проблеми. През 2005 година ние проведохме нашия Х конгрес в София. На този конгрес бяха разгледани и проблемите. В резултат на задълбочено проведените дискусии, на които се изнесоха много сравнителни факти, във връзка с това, какво става през тези години в другите европейски страни, като Чехия, Полша и т.н. бяха констатирани изключително неблагоприятни демографски факти. Полша, която е имала 17:1000 детска смъртност, когато ние имахме 13, сега има под 10, а ние сме на 15. Този факт не се нуждае от коментар. Този апел с констатациите на най-важните проблеми и с някои от решенията, които предлагаме като хора, които ежедневно се срещаме с този проблем, беше изпратен до парламента и правителството на Република България.
На генералната асамблея беше изнесен доклад на председателя на педиатричната асоциация на Унгария, професор Ева Олах. Останах безкрайно изненадан когато тя съобщи, че в Унгария децата до 6 годишна възраст задължително се обгрижват от педиатър. Между 6 и 14 години се обгрижват от педиатър и общо практикуващ лекар. Едва след 14 годишна възраст могат да останат по избор или само при педиатър, или само при общо практикуващ лекар. Ние имахме около 2700 педиатри със специалност в нашата страна бяха направени джипита, вярно е, че една голяма част от тях са в големите градове където е струпано голямото детско население повече работят с деца, но това не са педиатрите, които имахме едно време.
Апелът, който отдавна смятаме, че трябва да се чуе и да се приеме законодателно, ако не до 14, поне до 6 годишна възраст, която е една критична възраст за развитието на детето децата да бъдат обгрижвани от педиатри. Във всички големи градове в България има педиатри. Ние имаме достатъчно педиатри, които трябва да поемат децата.
Тревожно е, че няма да имаме педиатри, което е много сериозен въпрос. Ако преди години в комисиите за специалност по педиатрия се явяваха годишно около 150 – 200 кандидати, сега се явяват около 30 души годишно. Една голяма част от тях вероятно ще напуснат България. Отвориха се вратите към Европейският съюз. Ще останем без педиатри. Трябва да намерим стимул, за да имаме достатъчно педиатри, защото няма да има кой да работи с децата.
Следващият проблем е училищното здравеопазване. По този проблем многократно сме разговаряли с Националната здравноосигурителна каса още когато директор беше професор Генчо Начев. Тогава срещнахме в негово лице разбиране, че трябва да се потърси решение на въпроса. Разговарял съм лично с министрите на здравеопазването, включи се нещо и в стратегията, но засега нищо не се прави.
Колеги, в едно училище, в което на смяна учат около 1000 деца и пребивават около 6 – 7 часа. Моята внучка учи от 6 до 9 часа в езиковата гимназия в Пловдив. От 8 часа до 15 часа тези деца са в училище. Има травми в училищата. Няма кой да наблюдава хрониците. Джипитата нямат отношение към този проблем. Необходимо е да се намери начин, ние имаме предложения, които няма да споменавам сега, но може да се намери решение, което няма да възстанови училищното здравеопазване във вида, в който беше, но ще бъде по-добро отколкото е сега. Това трябва да стане държавна политика, ако искаме да имаме здраво поколение.
На тази асамблея беше казано нещо, което е много важно и всички ние медиците трябва добре да разберем. Педиатрията е интегрална дисциплина. Педиатърът се грижи преди всичко за здравото дете, за неговото физическо и нервно психическо развитие. На втори план да го лекува когато това дете се разболее.
Никоя друга медицинска специалност няма такива задачи пред себе си. На първо място, трябва да се грижим за здравето на здравите деца. За промоция на здравето с профилактика, с наблюдение, със своевременно лечение на острите заболявания, които преобладават в тази възраст, за да нямаме след това инвалиди, на които да отпускаме инвалидни пенсии и т.н. Ето защо, този проблем е от изключителна важност.
Смятам, че всички сте убедени в това. Въпросът е да преминем от приказки към дела. Ние можем да ви предложим конкретни решения в законодателната област и в практическото решение към Министерството на здравеопазването. Готови сме да направим това.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Благодаря на професор Генев.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, доцент Генев, формулира някои неща, по които можем да вземем отношение. Повечето от нещата са общи проблеми за нашето здравеопазване. Не смятам, че сега трябва да се разискват тези общи проблеми за здравеопазването. Това, че няма педиатри, няма хирурзи, няма акушер гинеколози, няма онколози и други специалисти. Това са проблеми на здравеопазването въобще. Що се отнася до училищното здравеопазване в Закона за здравето още през 2004 година беше обяснено, че се разкриват здравни кабинети във всяко училище. Това е въпрос на финансиране. Трябва някой да ги финансира. Извинявайте, но когато бяха изборите през 2005 година, се обсъждаше и се каза, че във всяко училище ще има лекар. Не стана въпрос, кой ще плаща на този лекар? Някой трябва да плаща. Хората поставят въпроса, че в училищата няма лекари. След като няма лекари означава, че не се плаща. Това са общи въпроси на здравеопазването у нас.
Доцент Генев постави един въпрос, който е ясен и ще помоля доктор Емил Райнов да вземе отношение. Разбира се, това отново са възможности за финансиране. Поставя се един много важен въпрос, ако ние вървим към една стратегическа цел подобряване на здравните индикатори на населението специално в детската възраст, ние трябва да признаем, че следва да видим модела на здравеопазване в тази възраст и да предоставим възможност на всички деца до 14 годишна възраст да бъдат на вниманието на педиатъра.
Напълно съм съгласен, че това е въпрос на финансиране. Съгласен съм, че това е въпрос на финансови разчети и т.н. Обяснението, че това не може да стане защото няма пари, не би трябвало да ни задоволява. След като имаме стратегия, която е за подобряване на показателите в детската възраст. Нека да погледнем първият показател. Могат ли педиатри да обслужват всяко едно дете или ще преминава на същата система както е досега и част от семейните лекари не са педиатри. Тогава да се занимават с това дете и да бъдем свидетели на случаи, които не са въобще за цивилизована страна.
Искам да помоля доктор Райнов или доктор Тодорова да направят разяснения какво можем да направим по тази точка.
НИГЯР САХЛИМ: Уважаеми колеги, безспорно темата, която разглеждаме е много важна. Проблемите в здравеопазването са много сериозни независимо дали наричаме положението криза, хаос или поредица от проблеми. Истината е, че детското здравеопазване през последните 15 – 16 години попадна в един нормативен и финансов вакуум. Темите, които се повдигнаха са много важни. С доктор Станкова сме коментирали въпроса за училищното здравеопазване. Евентуално с детските НЕЛК и ТЕЛК, които могат да се създадат както и със стимулите за придобиване на специалност “Педиатрия”.
Конкретният въпрос, който трябва да зададем към министерството, защото обсъждайки бюджета на Министерство на здравеопазването за тази година министър Гайдарски пред комисията заяви, че иска нарастване на средствата в насока стимулиране на някои аспекти на профилактиката включително при децата, както и повишаване на заплатите на едни специализирани звена, където също се полагат грижи за децата. Виждам, че доктор Перчинска е тук специално задавам въпроса – какво става с най-уязвимият от детския контингент, който се отглежда и за който се полагат грижи в Домовете за медико социални грижи? Вчера бяхме посетени от представители на браншова организация на медицинските сестри работещи там, които са със заплати от 180 лева. В момента такава е и заплатата на санитарите, тъй като беше повишена минималната заплата. В същност квалификацията както се вижда за лекарския труд и на медицинските служители и работници явно няма никакво значение. Това са конкретните ми въпроси за финансовите аспекти на проблема. Какво е готова на този етап да направи държавата, подплатено финансово, за да се подобри нещо в тази система?
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, изслушах внимателно изказването на моята колежка и на уважаемия професор, искам да кажа, че през последните 17 години особено от 1999 година когато започнаха промените считам, че детското здравеопазване беше тотално загърбено. Имам предвид следното. Колегите, които са от педиатричната болница са абсолютно прави, но ние трябва да разгледаме проблемите, така както преди малко бяха поставени от доцент Щерев. Необходимо е да ги разделим на две основни групи.
Според мен, една от основните групи е, че за децата в ранна детска възраст след раждането, ние почти заличихме специалността “ Микро педиатър”. Съответно децата още от първите дни на своето раждане и развитие изпадат под контрола на общо практикуващите лекари и джипита. Искам да кажа, че 97 на сто са общо специализиращи лекари, които са без специалност или са с други специалности, но не педиатрия. Това означава, че още от ранното развитие на децата попадат под наблюдението на хора, които не са компетентни за спецификата на детските заболявания. За каква превенция и профилактика ще става въпрос когато те са в ръцете на не специалисти? Голяма част от педиатрите, които работеха като такива в клиниките напуснаха непривлекателната клинична работа и се регистрираха като лични лекари. Всички знаем, че се регистрираха поради икономически проблеми. Фактически това изведе много от колегите от педиатричните клиники и ги направи лични лекари. Те започнаха да записват възрастни пациенти. По този начин се наруши баланса и се създаде абсолютен хаос, ще използвам тази дума макар и силна Педиатрите започнаха да преглеждат възрастни хронизи. Младите лекари, които са без специалност започнаха да преглеждат като педиатри. Травматолозите започнаха да преглеждат и да поставят диагнози от интерната. Искам да кажа, че се създаде един абсолютен хаос, забележете в обслужването на бъдещето на нашата нация, бъдещето на България, което с всеки изминал ден намалява.
Предвид промените, които настъпиха след влизането в Европейския съюз мисля, че темата, която беседваме днес е изключително важна. Искам да апелирам към всички присъстващи тук това да не остане поредната точка от дневния ред на Комисията по здравеопазване.
Предлагам да поставим конкретни предложения.
Първото предложение, което искам да направя към многоуважавания заместник-министър на здравеопазването и съответно към ръководството на Националната здравноосигурителна каса е следното. Тъй като говорим за пари, ще направя едно предложение, което няма да наруши по някакъв начин финансовата част на здравната каса. Ако е възможно педиатрите, които са със специалност “Педиатрия” на определен район, например да се направи един анализ и тези педиатри отново да работят по своята специалност, но да работят не като лични лекари или отново да запазим статута им на лични лекари, но към тях да бъде насочен и концентриран потока от деца. Познавам прекрасни педиатри, които станаха лични лекари, записват деца, но за да могат да увеличат бройката си записват възрастни хора. Според мен, това трябва да се обмисли. Не са нужни средства, а с административни разпоредби да се направи разместване.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, извинявайте, но в Рамковия договор ясно е записано, че до 18 годишна възраст може да бъде избран педиатър за личен лекар, а до 14 годишна възраст няма никакъв лимит за преглед от специалисти. Не трябва да забравяме тези неща. Това е обективното състояние. Всяко едно дете може да избере лекар, който да бъде педиатър. Разбира се, родителите ще изберат лекаря. Когато имат нужда веднага имат не лимитиран достъп до специалист.
ЕМИЛ РАЙНОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, всички вие сте напълно прави, че въпросите в детското здравеопазване са много. Естествено това не са въпроси от днес и вчера, а са натрупани с времето, но доцент Щерев не чух предложението, по което би трябвало да взема отношение. Ще предоставя думата на доктор Перчинска и доктор Тодорова в подкрепа на това, което доцент Китов каза. В момента има избор. Всеки един родител, би могъл да запише детето си при съответния общо практикуващ лекар, който има специалност “Педиатрия”.
Във връзка с предложението на доктор Иванов, как би могло да се направи? При избора, който имаме в момента, ако искаме нещо друго да направим, може би ще трябва да обърнем и да променим философията на здравеопазването. Не успях да разбера какво решение предлагате, за да бъде обсъдено. До тук говорим за проблемите, които са много, ако може да предложите нещо по-конкретно.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Ще помоля уважаемите колеги кратко и ясно да дефинират това, което предлагат, като имат предвид и какво е действителното състояние.
ВЛАДИМИР ПИЛОСОВ: Ще си позволя като заместник-председател на Българската педиатрична асоциация да направя две предложения.
Първото предложение е много ясно, гарантиран и задължителен достъп до педиатъра. Дали ще се приеме, 14, 10 или 16, е друг въпрос. Дадената възраст задължително този контингент от деца се поема от педиатър.
Второто предложение е за гарантирани средства за лечение. Зная, че този въпрос е труден, но ако не се постави ясно и държавата не направи необходимите усилия да покрие разходите или дефицита, който се получава от клиничните пътеки никога няма да излезем от тази каша. Нещо повече, в член 82 от Закона за здравето ясно е казано, че децата трябва да се ползват и от допълнителни услуги, които се поемат от държавата.
Третото предложение е, каквото е похарчило лечебното заведение за лечението на едно дете да бъде покрито от Националната здравноосигурителна каса. Нека да има контрол, но това трябва да бъде на базата на себестойности за лечение, които ежегодно се актуализират в зависимост от инфлацията и други икономически фактори.
Четвъртото предложение, което правя е да се възложи и да се направи една ясна програма за развитието на детското здравеопазване, за следващите три, четири или пет години. Очевидно е, че каквито и решение да се вземат няма да могат да бъдат изпълнени за два или пет дни, но да има ясно приета правителствена програма, която да третира този въпрос.
Това са моите предложения.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Относно третото ви предложение, някой да заплаща, това което е похарчено, не може да има такова нещо. Ще се опитам да формулирам много по-ясно нещата.
В момента държавата плаща здравни осигуровки на децата в рамките на 0,5 на сто от минималната здравноосигурителна вноска. Държавата да бъде така добра да плаща необходимата вноска, която приоритетно да отива за пътеките покриващи детското здравеопазване. Ето това е решението. Отново ще има пътека, но трябва ясно да се каже. Направил съм предложение, какво означава 0,5 на сто, по 1 лев за дете. Парите, които ще се отпускат от държавата да бъдат приоритетни само и единствено за детско здравеопазване.
ЕМИЛИЯ ХРИСТОВА: Известно е, че от детското здравеопазване неонатологията е най-големият резерв за намаляване на детската смъртност.
Смятам, че неонатолозите и Българската асоциация по неонатология е запознала Министерството на здравеопазването и Комисията по здравеопазване с най-важните проблеми, които предстоят за разрешаване. Работили сме с госпожа Тодорова по клинични пътеки и сме остойностили труда за рутинна грижа, за спешната помощ, за специалните грижи и за интензивното лечение.
Във всички ситуации това е в рамките на 50 – 60 на сто от дейността, която се извършва остойностяването.
Отправяме апел към всички институции, които биха могли да вкарат законна, нормативна форма за допълнително остойностяване, което да бъде подобно на вашето предложение. До известна степен да се предостави възможност за индивидуален подход. Например, в едно интензивно лечение детето не може да диша, с един сърпактант не се подобрява, но с втори спазяваме детето, но до втория ден пътеката е изконсумиране. След това от родители ли трябва да искам или от някой друг? Това са четири компонента, които смятам, че трябва да решите. Вие сте институцията, която трябва да каже, ако вие ми разпоредите аз да искам от родителите, ще го направя. Не може неонатолозите непрекъснато да пледираме, че това е най-скъпата медицина. Във всички европейски страни се отпускат на ден по 1000 евро за тежко болно новородено. Сега за най-скъпата пътека получаваме 3500 лева. Всички вие и ние сме отговорни, че не правим нищо до този момент. Детето ще бъде спазено, защото гарантирам, че имаме специалисти. Имаме екипи, но ще ви кажа само един факт за пет години. Нашата клиника, която беше водеща, аз работих две години във Френска неонатологична школа и обучих екипи за високо технологични дейности за спасяване на деца, беше подложена на жестока атака и от 67 специалисти, сега в момента са само 36. От 30 легла неонатология, 20 легла неонатология 15 легла неонатология. Защо, защото ние сме скъпи и неонатологията не е необходима за държавата.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Безспорно детското здравеопазване и детското зъболечение е от изключителна важност.
НИКОЛАЙ ШАРКОВ: Няма да се изказвам като председател на Българския зъболекарски съюз. Ще се изкажа като педиатър и преподавател в Стоматологичния факултет точно по тази дисциплина.
Недостигът на тези средства е повсеместен. Скъпо струващото лечение ще става все по-скъпо струващо. Лечението ще става все по-скъпо струваща. Не зная защо никой тук не говори за основното нещо, от което трябва да се започне и от което държавата е абдикирала.
Уважаеми господа депутати, уважаеми дами и господа, колеги, профилактиката – от 1999 година никой в тази страна не говори за профилактика, а говори единствено за задължително здравно осигуряване, остойностяване на клиничните пътеки, остойностяване на пакети и т.н. За профилактиката никой не отронва дума.
Ще ви кажа един любопитен факт. В екшън плана, който сега ще излезе са пропуснати шест профилактични програми, които действат в България от години и са по спогодба на Министерството на здравеопазването и Световната здравна организация. Всеки ден казвам, тези програми да се напишат, защото какво ще ни бъде лицето пред Европа и света, ако тези програми не влезнат в документа, ще действат и без това и нищо не струват на Министерството на здравеопазването.
Тук е мястото, от вас законотворците да излезе, че профилактиката трябва да бъде основна грижа на държавата, да не бъде грижа на касата, да има целеви бюджет, защото всички знаем, че ще намалеят парите за лечение. Ще падне цялата стойност на скъпо струващото лечение. Макро рамката ще пада с годините, ако се провежда правилна профилактика, в частност в детското здравеопазване от гледна точка на денталната медицина. Благодаря ви.
ТОДОР КУМЧЕВ: Уважаеми господин председател, колеги, искам да кажа, че за тази година в бюджет 2007, знаете че Министерството на здравеопазването отделя 102 милиона лева за профилактика по програми. Не отговаря на истината, че не се отделя нито един лев. Ще помоля да ме извините.
НИКОЛАЙ ШАРКОВ: Доцент Кумчев, искам много внимателно да прочетете програмите за профилактика. Това не е за предпазване, а е така наречената терминология, която се използва за вторична профилактика, която не съществува в света. Има профилактика и заболяване. Аз говоря за първичната профилактика да не се достигне до заболяването. 102 милиона лева се отделят за нещо съвсем различно. Внимателно прочетете програмите на министерството. Благодаря ви.
ТОДОР КУМЧЕВ: Прочетох програмите.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, не случайно зададох този въпрос на доктор Райнов и доктор Тодорова, не за да ги обвинявам, а да кажат истината тук пред специалистите. Защото, искам да отговорите, след като сте остойностили диагностика и новородено с тегло под 1499 грама и това струва 2800 лева, вие смятате, ли че с тези пари ще се плати това лечение? Това е моят въпрос към вас. Това не е и 50 на сто от лечението. Вие не сте отговорни за това. Касата плаща касова цена, която е близо 50 на сто от необходимата цена за лечение. Това е истината. Кажете истината пред тези специалисти. Когато говорим за това, че една политическа сила, група от политически сили и се формира политическа воля нещо да се направи, да се подобрят здравните индикатори на населението. Например, детската смъртност от 15 да спадне на 10:1000, за близките три или четири години.
Според мен, това може да се направи по следния начин. Извикват се специалистите и се казва следното: “В големите университетски болници каква апаратура и какви медикаменти трябва да има? Какви медикаменти трябва да има в общинските болници като минимален стандарт, за да се постигне тази цел. Не по принцип. По принцип, ако искаме да бъде като във Франция не можем да го направим. За да направим 15:10:1000 трябва да има алгоритъм на действие на специалистите. Тогава, ще се формира един финансов ресурс, който следва да се осигури. Ако не ще кажете: “Ние не сме в състояние да осигурим икономически ръст и други показатели и за това не можем да направим и да дадем пари за здравеопазване и не можем да намалим от 15:10:1000 детската смъртност”. Това е честното отношение към хората. Защото, за да бъде 15:1000 детската смъртност в Европа, а в Дания да бъде 5:1000 искам да се каже пред всички: “Не са виновни педиатрите и лекарите”. Не сме осигурили всички ние българите, не е виновно и правителството. Всички са виновни. Избираме това правителство. Това правителство не може да разбере проблемите, ето ви проблема. Веднага идва друго правителство и детската смъртност отново е на същото ниво. Дайте целенасочено пари без да се изливат като в пясък, а да се предоставят насочено. Педиатрите да дадат програма, какво им трябва – ковиози, стимулатори, медикаменти, разкриване на звена, програма в Министерството на здравеопазването, която доплаща клиничните пътеки. Срещу това да се каже, получавате го, но ако в държавна болница не са използвани средства, стандартите и т.н. държавата е тази, която трябва да завежда дело срещу лекаря, който не е изпълнил тези задължения. Вие не давате нищо на лекаря и специалиста. Изведнъж искаме от него, да намалим детската смъртност.
Предлагам, като процедурно решение Комисията по здравеопазване да изиска от уважаемите господа педиатри, които представляват всички педиатри. Тук е председателят на дружеството на педиатрите у нас, председателят на дружеството по неонатология, тук са националните консултанти по педиатрия. Тези хора могат в купом да предоставят параметрите на това, което искаме за да може да намалее детската смъртност в исканията от нас. Може да кажем, че имаме ресурс 2:1000. Може да искаме и 7:1000. Това е въпрос на политическо решение и каквото можем да направим. Оттам нататък след това да искаме от педиатрите увеличаване на ресурса, като съвсем определено се поиска и от касата трябва да се каже, че плаща една цена в рамките на нейния бюджет. Националната здравноосигурителна каса не плаща 100 на сто за педиатричната помощ. С моето изказване това искам да кажа.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Благодаря ви.
ЕМИЛ РАЙНОВ: Господин председател, преди доктор Тодорова да обясни, това което доцент Щерев обясни, доктор Перчинска да въведе малко ред в цифрите за детската смъртност в България.
ЕЛЕНА ПЕРЧИНСКА: Благодаря за оказаната ми възможност, да отговоря на някои въпроси. Основната ми мисъл е, че каквото и да се направи за децата винаги е малко.
Искам да кажа, че детската смъртност през 1996 година е била 15,6. През 2005 година детската смъртност е 10,4 на сто, ако това е нашата цел означава, че е постигната.
Считам, че трябва да се стремим към детската смъртност, действително европейска и именно тази детска смъртност да бъде намалена на половина.
Известно е, че в структурата на детската смъртност основно място заемат състоянията придобити по време или около периода на раждане. Акцентът на неоналталната грижа е правилен. Мисля ,че доказателство за това са и усилията, които се полагат, за да може да се подобри тази помощ. Най-скъпите пътеки, за които имам впечатление, са по отношение на неоналталната грижа.
Искам да подчертая, че детската смъртност е един много важен показател за социално икономическото състояние на страната, но не е задължително отражение на качеството на медицинска грижа. Не е само това.
По отношение на представените становища, че всички деца задължително трябва да бъдат насочени към педиатър. Аз като педиатър считам, че действително най-добрата грижа за детето може да предостави педиатър. В момента няма причина да не се избере педиатър.
Ако ние въведем задължителна разпоредба в едно малко селище, което е на 50, 60, 70 километра от по-голям град, където има педиатър, означава, че ние задължаваме това дете по всеки повод да посещава педиатър. Ако има педиатър, има възможност да го посещава, но задължително ограничаваме правата на семейството да избере лекар, на който има доверие при условие, че достъпът до педиатър е …
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Ще ви помоля да не влизате в ролята на народни представители, кое има смисъл и кое няма смисъл. Има много голямо разминаване от това, което казват уважаемите национални консултанти и това, което вие казвате относно статистиката.
ЕЛЕНА ПЕРЧИНСКА: Домовете за медико социални грижи са заведения по член 5, алинея 1. Действително заплатите на персонала, който работи са ниски. Защото, това са заведения, които са само на държавна издръжка. Въпреки, че са лечебни заведения не получават пари по клинични пътеки. Те не получават пари по клинични пътеки въпреки, че лекуват децата. Не получават пари за профилактични прегледи въпреки, че ги извършват. Не получават пари за диспансеризации и имунизации.
Финансовият ресурс е малък, но тези хора дават всичко от себе си и за това бяха изискванията да бъде по-добър бюджета. Имаме уверението, че заплатите на медицинските сестри през следващата 2008 година ще бъдат повишени.
РУМЯНА ТОДОРОВА: Доцент Китов, не искам да повтарям някои неща, които бяха казани. Смея да твърдя, че в момента има разписан един много добър достъп от страна на касата и от страна на лекарския съюз, защото всички тези неща бяха постигнати през миналата година в “Рамков договор 2006”.
Смятам, че по отношение на детското здравеопазване и майчиното здравеопазване достъпът е добър и широк.
Искам специално да обърна внимание, че така наречените регулативни стандарти тук не важат. Т.е. няма регулация на този достъп. Защо, беше направено това?
Първо, имаме Наредба за достъпа в България. Тази наредба за достъпа задължително пациента преминава през общо практикуващия лекар. Тук нещата се разделят на две части. Общо практикуващи лекари педиатри и специалисти, които не са общо практикуващи лекари. Достъпът е абсолютно еднакъв.
Искам да ви съобщя няколко цифри по отношение на профилактичните прегледи.
От една до две години увеличението през 2007 година е с 200 хиляди лева. От 2 до 7 години – 400 хиляди лева. От 7 до 18 години 200 хиляди лева. За имунизации са заделени 1 милион 900 хиляди лева. Всичко това са допълнителни плащания върху капитацията.
Що се отнася до клиничните пътеки в момента при нас се презентира един проект за болничен софтуер, който е обхванал 150 водещи болници в страната. Той е готов с много интересни данни. Към предложението на доцент Щерев, ако позволи ще се присъединя с едно допълнение. Нека да бъде използван и този софтуер. Той има много интересни данни по остойностяването.
Искам да обърна внимание на още нещо. Когато говорим за детското здравеопазване нека да не забравяме майчиното здравеопазване и стерилитета.
Мисля, че това са три неща, които вървят ръка за ръка. Не можем да говорим само за педиатрия без да говорим за майчиното здравеопазване, какво се прави, колко качествено се прави и какво се случва със стерилитета? Сега се връщам от една пресконференция и среща с пациентските организации, където въпроса за стерилитета беше поставен много остро. Това наистина не трябва ли да бъдат национални и държавни програми, в които цялото общество да бъде ангажирано.
Ще поставя още един не маловажен проблем. Колкото и да разписва касата механизми за достъп до профилактика, ако това население не бъде убедено, че трябва да започне да си прави профилактични прегледи парите просто ще се дават без да има ефект. Благодаря ви.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Заповядайте господин Йорданов.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Благодаря ви господин председател, вземам думата от вашата идея да се преведе към един приличен размер здравноосигурителната вноска, която бюджета внася за сметка на децата до 18 годишна възраст или тези, които не са завършили средно образование макар и навършили 18 години. Нещо, което е визирано като възможност в член 40 от Закона за здравното осигуряване.
Първо, ще си позволя да направя една учтива корекция. Тук става въпрос за осигуряване на базата на половината от минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица определен в Кодекса за социалното осигуряване. Това са 110 лева и след като направим елементарна сметка и погледнем колко процента осигуряваме означава, че това което предлагате тези пари да отиват само децата е грешка, защото ако за болничната и извънболничната помощ…
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Не съм направил такова предложение.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Дори и да не е предложено в този вид, подхода не е особено приемлив. Ние имаме за извън болнична помощ в частта първична и специализирана 232 милиона лева. Разделено на всички здравно осигурени, се получават по 2,75 лева на месец за здравно осигурено лице за първичната и специализираната извън болнична помощ. Ако приемем, че нивото на здравноосигурителната вноска е 1,10 лева и броя на осигурените деца е 1 милион 650 хиляди лева, така както ги чух от доктор Хасан Адемов, тогава излиза, че фактически това, което събираме за децата дори не достига да покрие онова, което се полага на ниво 2,75 лева за здравно осигурено лице.
За това първата крачка би следвало ние да намерим подход, с който да направим така, че здравноосигурителната вноска да е адекватна на консумацията, която има по отношение на потребяване на финансови средства за профилактика, диагностика и лечение на тази категория здравно осигурени лица и тогава няма да чакаме милостиня от бюджета доктор Адемов, каквато правилно отбелязахте, че се сменя модела и ние получаваме дотация от бюджета към бюджета на касата, а не правим така, че касата да си вземе парите, които нормално би трябвало да събере спрямо нуждите и равнището на здравно осигуряване. Т.е. ние не променяме нивото на здравноосигурителната вноска, а правим здравното осигуряване на тези категории лица, които са най-големи консуматори деца и пенсионери, горе долу адекватни на консумацията.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Това казах, вноската да бъде адекватна на консумацията. Ако е по-голяма да бъде с приоритет към децата.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Втората крачка е свързана със Закона за здравното осигуряване, по-точно в Закона за здравето, където в член 82 е казано, че децата до 16 годишна възраст получават допълнителни здравни услуги извън обхвата на задължителното здравно осигуряване. Необходимо е да се направи промяна на годините. Навсякъде говорим за 18 годишна възраст, а там са записани 16.
Третата крачка е, центровете за които говорите свързани с медико социално наблюдение и специфични грижи за деца. Те са към Министерството на здравеопазването. Поглеждайки указанията на касата, къде могат да се плащат средства за изпълнение на клинични пътеки, интересно е, че в точка 6.2, глава VІ е казано, че лечебни заведения по член 5 от Закона за лечебните заведения, които са към Министерският съвет, Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи, Министерството на правосъдието, Министерството на транспорта, Националния център по трансфузионна хематология. Не е записано Министерството на здравеопазването. Доктор Тодорова и доктор Райнов, тогава как да отидат пари по клинични пътеки? Това трябва да стане и законодателството следва да бъде приведено към необходимостите на деня, а не ние в чиито ръце е законодателството и да казваме, че такъв е законът. Това предполага разговори в друг състав. Благодаря ви.
ЕВГЕНИ ГЕНЕВ: Не зная дали ще бъда разбран правилно, но моите наблюдения през всички тези години показват нещо, което е изключително тревожно. Контролът върху качеството на диагностично лечебната дейност в доболничната помощ. Кой осъществява този контрол? Не знам кой го осъществява. Многократно съм задавал този въпрос. Касата се интересува от формални изисквания има ли такъв апарат, как е написано. Колеги кажете кой осъществява качеството? Ще ви кажа, че в Пловдив умират 8 деца до една годишна възраст в домовете си. Районният център по здравеопазване дори не може да направи анкета, кой е виновен тези деца да умрат в домовете си, дали не са потърсили помощ на време или ако са я потърсили е била дадена не качествено. Кой може да анкетира един такъв случай за да достигнем до някакви изводи? Ние изцяло се отказахме от контрола върху това. Оставихме го на частниците, каквито са доболничните лекари. Кой осъществява контрола? Това е един много тревожен факт.
Според мен, държавата трябва да осъществява контрол.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Контролът, така както е записано, е едно пожелание, което е заложено в член 10 от Закона за здравето, където са записани функциите на регионалните центрове по здравеопазване.
В точка 2 е записано, “Контрол по изпълнение на медицинските стандарти и по организация за осигуряване на качеството на медицинската помощ”. Въпросът е на организация и действие.
В Рамковия договор от шест години насам “виси” текст, който казва, че критериите за качество се определят най-общо казано от лекарите, т.е. лекарския съюз. Ако някой хубав ден си определи, оттам нататък ще служат единствено за самооценка на тези, които трябва да бъдат оценявани. Ако някой оттук нататък издига лозунги за договорното начало и да не получа отговор, защо за шест години субекта все още не е изработил критериите за качество, отговорът е защото няма интерес.
ПЛАМЕН ДЕМИРЕВ: Доктор Йорданов, не цитира правилно рамковия договор. В Рамковия договор беше записано, че има специфични индикатори за качество, които служат за самооценка. Сега в текста е записано, че се извеждат критерии за качество съгласно Националните медицински стандарти и правилата за добра практика.
Искам да кажа още една дума относно това, което каза професор Генев, ще помоля доктор Пилосов ви каже как лекарски съюз реагира когато има смъртен случай на дете. Той беше член на комисията, която беше определена от лекарския съюз и да направи проверка по конкретния случай. Навсякъде когато сме сезирали или когато сме се самосезирали независимо, че това не се харесва на някои хора ние сме извършвали много внимателна проверка с включване на национални специалисти.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, отново ще повторя моето предложение.
Искам да взема отношение по две изказвания, които бяха направени. Доктор Тодорова, спомена за майчиното здравеопазване. Никой не ви обвинява, не служете за изпълнение на политически цели. Вие сте Национална здравноосигурителна каса. Вие плащате за женска консултация по 5 лева за посещения на бременната. Когато казвате това трябва да се засрамите. Не сте виновни вие, такъв е бюджетът на касата, но това не е пазарна цена. Разберете, че това е касова цена. Вие можете да плащате 5 лева, но нищо не правите за майчиното здравеопазване.
Второто нещо, което искам да кажа е на доктор Перчинска, аз съм акушер гинеколог 40 години и разбирам от показатели и съм правил такива показатели. Вие няма да може да ми отговорите на един въпрос. Как така за пет години се намали с 5:1000 детската смъртност, когато рязко се увеличи броя на късите токсикози. Как се намали с 5:1000 детската смъртност, след като рязко се увеличи родовия травматизъм? Как стана така, като процента на недоносените нарастна и липсва адекватно лечение на тези недоносени деца? Как става така, че с 5:1000 намалихте детската смъртност?
Искам да ви кажа следното. Ще държа отговорен всеки един, който ви е дал тези данни, с което заблуждава общественото мнение и парламента. Аз ще проуча този въпрос по-нататък. Не е възможно това да стане. Разбирате ли за какво ви говоря? Защото, всички показатели на Световната здравна организация, европейски организации, Европейската комисия смятат здравните индикатори за състоянието на населението за едни от най-важните показатели за нивото на здравеопазването. Те не държат отговорни медицинските специалисти за това. Отделят внимание доколко обществото или държавата се грижи за такива показатели, като смъртност, заболеваемост, новооткритост на ракови заболявания, особено в напреднал стадий, детска смъртност, ранна детска смъртност, перенатална детска смъртност. Извинявайте, но ако за всички тези неща се опитваме като по времето на социализма да даваме показатели, които ще заблуждават обществото, това не може да стане в Европа. Няма такъв орган, който да е дал намаляване на детската смъртност поне до 2004 – 2005 година от световна или европейска величина. Ако има такъв показател ще помоля да го покажете. Това е спор, който може би ще трябва да се разглежда в бъдеще. Аз поддържам моето становище.
Уважаемите дами и господа педиатри, да предоставят аргументирано становище какво е необходимо за Програма детско здравеопазване, не само по показатели на университетски болници, а по показатели общински болници и доболнична помощ със съответното финансиране за това. Тогава елате в комисията за да разглеждаме всички параметри, за да може да се пледира при един бюджет за здравеопазването за приоритетно поставяне на детското здравеопазване. По този начин виждам въпроса.
Извинявайте, че ще ви кажа, с цялото ми уважение към вас, но вие поставяте по един общ начин въпросите. Всеки от нас има разбиране за това, но в момента нямате конкретни искания. Благодаря ви.
ТОДОР КУМЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, детското здравеопазване е може би най-важната материя, която трябва да се уреди, ако допълнително е необходимо.
Поддържам предложенията на доцент Щерев, за да може още веднъж компетентно в условията на структурите на здравеопазване, които съществуват в момента и в условията на финансиране на здравеопазването, каквото е в момента, да се предоставят конкретни предложения, за да може парламентарната комисия да се запознае в детайли и ако е възможно да бъдат решени със закон.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Аз също поддържам доцент Атанас Щерев. Защо не се организира от страна на уважаемото педиатрично дружество един по-разширен дебат с наше участие, в който да дискутираме точка по точка. Заедно да се опитаме да погледнем мерките. Разбира се и с участието на Министерството на здравеопазването. Тогава да погледнем какво е възможно. При всички положения, част от нещата ще останат за следващата година, защото бюджета е приет. Това са реалностите, освен ако има резерви. По-добре е да се подготви за следващата година от сега, за да стане.
Мисля, че може да се организира една дискусия относно финансирането, организацията и проблемите.
Професор Генов, необходимо е да се опитаме не само да говорим, но и да се свърши нещо.
ЕВГЕНИ ГЕНОВ: Приемем хвърлената ръкавица. Наистина трябва да преминем от думите към делата. Веднага искам да ви кажа, че не всичко е свързано с пари. Има неща, които могат да се направят, като промяна в нормативната база и организацията, която не изисква дори и един лев.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Съгласен съм с вас и ще се опитаме да го направим.
ЕВГЕНИ ГЕНОВ: Предлагам да започнем от тези неща, а след това ще помислим и за финансирането. Най-скромни сме педиатрите в исканията си за пари. Ние ако искаме пари ги искаме за децата, а не за себе си.
ПРЕДСТ. БОРИСЛАВ КИТОВ: Естествено. Това ще бъде направено. Ще ви помоля да вземете отношение и по точка 4 от дневния ред.
Точката е по искане на доктор Ваньо Шарков.
Уважаеми господин Шарков ще ви помоля максимално бързо да представите точката.
ВАНЬО ШАРКОВ: Благодаря ви господин председател, ще се опитам да бъда максимално конкретен, защото става въпрос за конкретен случай в Специализираната болница за активно лечение по детски болести.
След като получих този сигнал в края на миналата година, който е изпратен и до министъра на здравеопазването. Радвам се, че заместник-министър Райнов е тук и ще може да вземе отношение. Това е един сигнал, който говори за начина, по който се управлява болницата.
Ще ви цитирам само някои от нещата, които са написани в сигнала. Липсата на стратегия за статута на ръководеното лечебно заведение е най-малкият проблем. Налице са много други неща. Необосновани административни санкиции. Стимулиране на текучеството. Едноличностни и структурни промени.
В продължение на пет години на някои клиники и отделения не са провеждани конкурси за началник на отделенията. Умишлено се задържат хабилитациите и отпускането на нови асистентски места в резултат, на което средната възраст на останалите шест доценти е 60 години, а на главните асистенти 54 години.
Основните трудови договори не се актуализират в продължение на пет години. В момента ординаторските основни месечни възнаграждения са 350 лева и се унифицират с основното трудово възнаграждение на главните асистенти, голяма част от които са с две специалности и извършват високо технологични, диагностични и терапевтични процедури.
Информация за финансовата политика на лечебното заведение хората, които са се подписали са доценти и лекари, могат да получат само от главната счетоводителка на болницата, която забележете е със средно образование.
Средствата от клинични пътеки се изплащат през пет месеца, като критериите за разпределение въобще не са ясни на персонала. Най-страшното е в края където има незачитане на професионалното достойнство на персонала. Явяване в нетрезво състояние, употреба на алкохол в работно време, груби и обидни думи към персонала.
Ако това нещо беше написано и подписано само от един човек, или двама трима може би нямаше да му обърна толкова голямо внимание. Забележете, подписано е от петима доценти и двадесет шест лекари.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Доктор Райнов, ще помоля да вземете отношение.
ЕМИЛ РАЙНОВ: Благодаря ви уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, писмото и не само това беше получено в Министерството на здравеопазването. Направиха се множество проверки. Последната беше в края на по-миналата седмица. В рамките до края на следващата седмица министър Гайдарски, ме е упълномощил да кажа, че ще вземе съответните административни мерки и ще уведоми Комисията по здравеопазване.
Искам да допълня, че голяма част от това, което е написано в писмата се оказа истина.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми доктор Райнов, искам да изкажа само едно съжаление, че толкова бавно работи администрацията на Министерството на здравеопазването. Писмото е от 29 ноември 2006 година и като собственици на това заведение искам да ви кажа, че ако аз бях собственик на заведението и 30 души лекари се подпишат, веднага щях да уволня ръководството независимо дали е виновно или не и да потърся начин за разрешаване на проблема с този тим от специалисти. Това е управленското решение. Повече от нас завършиха стопанско управление и здравен мениджмънт и много добре знаят, че това е решението. Тук не може да има палиативни решения. Защо учихме здравен мениджмънт? Защо всичко това се повтаряше? Това са много важни неща. Ние чакаме два месеца, за да може тепърва да се правят проверки. Тридесет човека са се разписали, което означава огромен конфликт.
Искам да ви помоля час по-скоро да разрешите този конфликт в интерес на детското здравеопазване. Хората да се занимават с това по което са специалисти, а не с междуличностни проблеми.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Нашата задача е да разберем дали министерството ще вземе отношение по този въпрос. Заместник-министър Райнов, каза че ще се вземе отношение.
Искам да попитам има ли някой в залата, който ще изрази обратно становище? Няма.
Надявам се, да бъдем уведомени за решението на министерството на база направената проверка. Мисля, че това е нормално. Ние не сме тези, които ще разглеждаме кой е виновен.
ЕМИЛИЯ ХРИСТОВА: Благодаря ви.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ:Колеги преминаваме към точка 3 от дневния ред.
Доцент Щерев, тази точка е по ваше предложение – проблеми на договарянето на лекарствата в Националната здравноосигурителна каса.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, няколко от фирмите, които договарят лекарства по позитивния списък поискаха среща с мен и аз постъпих така както винаги съм постъпвал. Насочих ги да имаме официално искане, след което да се срещнат с представителите на Националната здравноосигурителна каса, да се формулират исканията. Ако исканията и недоволството от включвания в позитивния списък представлява обществен интерес, това да се разгледа и преоцени.
Искам да отбележа, че при дискусия на Закона за лекарствата и аптеките ние видяхме, че има крайно негативен ефект еднократното договаряне в годината и изготвяне на позитивния списък.
Мисля, че тук могат да се концентрират предложенията и решенията. Ако волята на комисията и парламента е да има ежемесечно договаряне при влизане в сила на закона, тогава това вероятно ще се получи от януари 2008 година. Поставям въпроса – какво ще се случи от сега месец февруари до януари 2008 година? С този позитивен списък ли ще стоим? Не може ли да се намери нормативно решение, което означава, ако ние разбираме така нещата, че еднократното изготвяне на позитивния списък е нещо, което пречи на нормалните отношения и на снабдяването с лекарства на потребителите, тогава да намерим законодателно решение, което да бъде в съзвучие с техниката, която предлагаме от влизане в сила на Закона за лекарствата и аптеките.
Смятам, че всичко това е предмет на дискусия в комисията. Тя е компетентна да вземе определено отношение.
Искам да ви помоля да изслушаме становището на Националната здравноосигурителна каса и специално на доктор Емил Райнов и след това да предоставим думата на представителя на фирмите, които смятат, че има проблем с договарянето.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Доцент Щерев, ще си позволя да ви коригирам, защото наистина се получи един интересен казус преди време, в който няколко фирми заради известна непълнота в документите не бяха допуснати до договаряне. Разбира се, оказа се, че със същите документи след това министерството със същите документи ги допусна да договарят, в следствие на което се получи известен вакуум в лекарствоснабдяването в страната, което доведе до малко оскъпяване и увеличаване на средствата разработени от касата и доплащане от хората. Не на последно място до известно недоволство и на самия пазар.
Още преди няколко месеца, за да бъда точен през месец октомври, в тази връзка изпратих едно писмо както до госпожа Румяна Тодорова, господин Емил Райнов в качеството му на председател на Управителния съвет, до министър Гайдарски, до министър-председателя и президента, в което беше изложено това, което бях получил като сведение.
Отговорът, който получих от господин Райнов, след това потърсих и становището на уважаваните специалисти. С удоволствие виждам, че много от тях са тук, за да изкажат своето мнение. Това е едната страна на въпроса. Другата страна на въпроса е следната. Наистина, ако с приемането на Закона за лекарствените средства се направи една позитивна реимбурсна комисия тя няма да може да започне работа от 1 януари, с което 100 % сте прав.
От друга гледна точка, доколкото разбирам касата трябва да търси широко тълкувание на закона, за да може да проведе договаряне. Тъй като явно има проблеми с широкото тълкуване на закона, може би имат своето основание, считам за съвсем уместно вашето предложение. Опитах се да подготвя евентуални текстове, които от периода до влизане на закона в сила до 1 януари, да се предостави правото на касата да направи допълнително договаряне или анекс. Ще ви кажа още едно основание не само тези фирми да бъдат включени, но има нови лекарства в позитивния списък, който се прие в края на месец декември. Националната здравноосигурителна каса трябва евентуално да ги включи и да потърси корекция на цените. Знаете, че има иновационни препарати, които изтичат. Появяват се генерични препарати, което би могло да бъде в полза на касата и българските граждани така, че те трябва да имат тази възможност.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Предлагам да се изслуша становището на касата, тъй като те познават въпроса и след това колегите, които имат отношение по този въпрос.
ЕМИЛ РАЙНОВ: Дами и господа народни представители, преди да предоставя думата на доктор Тодорова да каже как стои въпроса от страна на касата, в подкрепа на това, което доцент Щерев и доцент Китов казаха, ще върна малко времето назад. Предходното договаряне се случи в средата на миналата година когато беше внесен и законопроекта за лекарствата и аптеките в хуманната медицина. Тогава признавам, че никой не е предполагал, в това число и аз, че законът през месец февруари 2007 година все още няма да бъде приет. За това когато през септември провеждахме разговори, естествено идвали са и представителите на фирмите и с вас сме разговаряли, имаше надежда, че законът ще влезе в сила и ще може да се реагира на база на новия закон през 2007 година, защото всички знаем, че в новия закон е разписана една нова единна реимбурсно позитивна комисия с идеята нещата да стават по-гъвкаво. Т.е. да няма едно договаряне в годината, което трябва да се свърже с рамковия договор и с позитивната комисия. Това беше философията на закона, но така или иначе в момента се намираме в ситуация, при която закона е забавен. Всичко, което доцент Щерев и доцент Китов казаха е факт. Т.е. дори законът да влезе, работата по него вероятно отива към месец януари 2008 година, защото чисто технически каквото и да се опитаме да направим…
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Ще има нужда от текст, който да дава възможност през това време касата да работи.
ЕМИЛ РАЙНОВ: Доктор Тодорова, ще ви разкаже в момента, кои са чисто юридическите казуси.
ЕМИЛ РАЙНОВ: Ще се върна през лятото на 2006 година. Искам да обясня на присъстващите тук каква е процедурата по договаряне на лекарства в касата. Има наредба за това. Смея да твърдя, че наредбата е спазена много стриктно. Извършва се договарянето от 20 членна комисия, от която само десет души са представители на касата. Седем са на Българския лекарския съюз и трима на Българския зъболекарски съюз. От тази 20 членна комисия всички до един са се подписали през миналото лято. За пръв път няма не подписал се член на комисията. Всички са единодушни по отношение на фирмите, които са били с нередовни документи.
Доцент Китов, не зная какви документи иска министерството при кандидатстване, но зная какви документи искаше касата. Ще спра до тук. Отново ви казвам, че НЗОК е извършила своята работа.
Оттук нататък, през месец март ще минат шест месеца, НЗОК ще има пълното право да прави договаряне. Има и нов позитивен списък. До тук няма никакви проблеми касата да стартира договаряне във времето, до което новия закон ще стане факт. Нашият проблем е следният. Лекарственият списък е част от Рамковия договор. Така е записано. Никакви проблеми няма с договарянето, дали ще бъде пълно или частично, чисто финансово ще преценим кое ни устройва. На този етап нас ни устройва частично договаряне, което може да бъде направено. Разбира се процедурите са еднакви, но тъй като обема ще бъде много по-малък, тази процедура ще свърши сравнително по-бързо.
Въпросът е как новия списък, този който ще бъде резултат от новото договаряне, да стане част от Рамков договор какъвто за 2007 година няма? Това е първият въпрос. Вторият въпрос, на който до момента не успяхме да намерим отговор, очаквахме, че ще ни помогнат фирмите, които са изпаднали от договаряне през миналата година, как самите тези фирми да бъдат включени в договарянето без да се нарушава конкуренцията? Защото, всички други фирми ще кажат на какво основание ще участват в едно ново договаряне. В такъв случай ние трябва да направим една пълна процедура по договарянето. Т.е. всички отново да участват в договаряне. Тук беше нашия въпрос и молба за помощ. Как тези фирми да участват, как да бъдат включени и по какви критерии? Това са въпросите, на които търсим отговор. Може би първият въпрос е решим. Все пак този лекарствен списък, който трябва да бъде част от Рамков договор, може да бъде записан в Преходните и допълнителни разпоредби на сега изработващият се закон, че това не важи за 2007 година и новия лекарствен списък може да стаен факт от момента на публикуване на новия закон. По-скоро стои въпроса, как фирмите, които не са участвали в предното договаряне да бъдат включени в настоящото?
АТАНАС ЩЕРЕВ: Извинявайте, но не ви разбрах. Ще помоля да се обясни от фирмите. Има един позитивен списък, който след една година трябва да се актуализира. След като лекарствата на една фирма не са в позитивния списък за какво договаряне говорим? Те не участват в договарянето. Естествено е, че не могат да бъдат реимбурсирани. Не разбрах това, което обясняваше доктор Тодорова. Би трябвало да се каже какъв е проблемът и какво се предлага, за да се разреши този проблем.
ИЛИЯНА ПАУНОВА: Уважаеми господин председател, уважаема комисия, благодаря за провеждането на това заседание, на което посещавате време за нашите проблеми. Въобще не е желанието да се обсъждат административните програми с нашите документи на подобно заседание, защото по въпроса има съдебно дело, което още не е приключило.
Според мен, тази комисия може да вземе едно много по-важно решение, което е свързано с медицинския проблем и вече пет месеца пациентите нямат медикаменти, които на практика имат право да получават, тъй като са в позитивен списък и в спецификацията на касата. Това, че тези медикаменти отпаднаха по административен начин не означава, че не могат да се върнат. Тъй като проблемът много повече е медицински, за това искам уважаемите господа, които са лекари като професор Дамянов, доцент Попов, професор Григоров да кажат проблема от гледна точка на това, че няма достъп до медикаменти, а не административният проблем, който е въпрос на решение на съда.
ДАМЯН ДАМЯНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаеми доцент Щерев, представям от една страна Съюза на учените, от друга страна по молба на доцент Тодор Попов, Съюза на българските медицински дружества. Тук присъства и професор Евгений Минков, като председател на Съюза на българските фармацевти. Вие сте получили материали, които изразяват позиции и становища на шест научни дружества, на четири национални консултанти и на пет национални експерти.
Защо, идваме на това заседание? Въпросът от наша гледна точка е поставен в следната светлина. От научните дружества и от националните консултанти се изисква разработката на национални стандарти и посочване на съвременното актуално лечение. В това актуално лечение попадат определена група медикаменти. Тези медикаменти ги има в България. Поради административни или други проблеми започват да липсват в позитивната листа на Националната здравноосигурителна каса.
Разбирам, че двадесет души са обсъждали тези проблеми.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: В позитивната листа или реимбурсната?
ДАМЯН ДАМЯНОВ: Извинявайте, в реимбурсната листа. Разбирам, че представители на НЗОК, на Българския лекарски съюз и на Българския зъболекарски съюз са обсъждали тези медикаменти и въпреки това са приели, че може без определена група медикаменти да се провежда актуално и съвременно лечение на определена група заболяване.
Не съм специалист в областта на фармацията, но достатъчно се занимавам с научни прояви, за да споделя, че над 90 на сто медикаментите на практика са без аналози. И тези медикаменти, които са отпаднали от договарянето са без сериозни аналози. Трудно ми е да кажа, в каква форма това е отчетено при договарянето. Може би и аз, ако бях там като не достатъчен специалист в областта на формацията щях да се пропукам и да подпиша нещо. Извинявайте, в този списък попада медикамент, който прямо ме интересува като хирург – “Албендазола”. Това е медикаментът, който в момента дава най-добрите резултати при лечение на енихококозата. Същото може да се каже за два медикамента свързани с лечението на хепатита с поредица от медикаменти свързани с лечението на белодробните заболявания, за които може да каже доцент Попов.
Приложили сме поредица от документи, че по преценка на национални експерти, национални консултанти и дружества, ако искаме лечението да бъде актуално тези медикаменти би трябвало да присъстват в лекарствения пазар на България. Ако искаме да не създаваме проблеми на пациентите, но и на общо практикуващите лекари, които прочитат тези стандарти и казват: “Да, лечението трябва да бъде проведено по определен начин” тези медикаменти следва да присъстват на пазара.
Оттам нататък, каква форма на административно решение, каква форма на нормативни промени ще намерите е въпрос на народните представители, на касата и на министерството. Благодаря ви.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, слушайки изказването на професор Дамянов аз се убеждавам, че разговорът не трябва да тръгва в тази насока. Ние не може да се съмняваме, относно това, което се предлага от специалистите и националните консултанти, като без алтернативно лечение или включване в терапията. Не можем да слушаме и да доказваме нещо, което е доказано със самия факт, че се казва от професор Дамянов, професор Григоров и т.н. Ние трябва да намерим разрешение на този казус. Това е организационно решение. Защото няма сключен договор. Не се извинявате с това, че Българският лекарски съюз е договорил това или онова, няма нищо договорено. Това е положението.
Оттук нататък да видим по какъв начин тези медикаменти, които се предлагат от съответните специалисти, става въпрос за тези медикаменти, а не за нещо друго, как технически да се направи, за да могат да се включат и в какво да се включат в реимбурсния списък на касата. Къде е проблемът? Законово ли нарушение ще направите, ако ги включите?
Доцент Китов, каза, че има законодателно решение. Ще помоля да чуем и това предложение. По този начин, вие съгласни ли сте с предложението, което ще направи и да вървим към разрешение на този въпрос.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Напълно приемам.
ПЛАМЕН ДЕМИРЕВ:Искам да поясня, че комисията, която беше цитирана, в която са участвали представители на лекарския съюз и колегите от стоматологичния съюз не се е занимавала нито с конкретни цени нито ценови оферти. Комисията е следяла за процедурата и отговаряли ли са условията фирмите, които са кандидатствали. Въобще не е коментиран конкретен медикамент.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Благодаря ви, знаем това. Уважаема доктор Тодорова, вие поставихте два въпроса. Единият въпрос е, законосъобразност за провеждане, по който няма проблем според юристите, включително и според юристите на Народното събрание, при едно по-широко тълкуване. Може и в сегашните текстове да се запише в Преходните и допълнителни разпоредби на Закона за лекарствата, който да предостави възможност това да стане.
Вторият въпрос е за целесъобразност. Уважаваният професор Дамянов, посочи искането на научната общност за актуално лечение.
По този въпрос има заведени дела. Ако съм част от институцията на касата няма да искам съда да ми решава проблема.
Има и нови препарати в новия позитивен списък, които също трябва да бъдат включени. Има интереси, защото доколкото зная и в резюмето на уважаемите академици, касата има и финансов интерес от липсата или заместващите други препарати. Може да имате и финансов интерес. Има три, четири основания, за които всеки ще ви разбере.
Мисля, че няма никакъв проблем.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Искам да допълня въпроса. Ако приемем, че по един или друг начин това допълнително договаряне се разреши и се предостави възможност, тъй като очевидно е необходимо за хората и децата. Има ли опасност за бюджета на касата, който е гласуван от нас и е някаква рамка? Благодаря ви.
РУМЯНА ТОДОРОВА: Доцент Великов, веднага ще ви отговоря. В момента точно това правим. Съпоставяме новия позитивен списък, в който има над 800 нови медикамента. Финансовата страна ще бъде готова утре или в други ден. Ние ще бъдем на ясно каква полза ще има касата от едно ново договаряне. При всички положения ще има полза. Колкото и малко да са новите препарати има много генерици. Касата ще има финансов ефект от едно ново договаряне.
Що се отнася за препаратите на “Глагсо”, единственият препарат, който няма аналог е “Флексодита”. Всички останали препарати са покрити от медикаменти на други фирми. Това беше наистина препарата, за който трябваше да вземем решение и сме взели решение. В момента има достъп до този медикамент. За нас проблем в момента е как тези фирми, които са изпаднали от участие как да бъдат включени в договарянето, защото никъде в законовата уредба това не е казано. Единият мотив ще бъде за флексодита, по който няма спор.
По отношение на “Ламиктала” има генерик. Той също може да участва, но какво правим с другите продукти, при които няма генерици и са покрити от други медикаменти. Каква обосновка да даде касата? Моят въпрос беше в тази посока. Очаквах фирмата или фирмите нещо да подскажат. В тази посока са насочени нашите разсъждения. Всичко останало, което коментирахме до момента е преодолимо и не е проблем. Проблемът е как фирмата да бъде вкарана в договарянето с цялата си гама лекарства.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Не мога да разбера и тъй като не мога да вникна в този въпрос, отново предлагам професор Григоров да вземе думата. Не мога да разбера въпроса. Защо фирмата “Х” ще бъде изключена? Всички фирми трябва да бъдат представени. Какъв е проблемът да бъдат представени всички фирми?
НИКОЛА ГРИГОРОВ: Искам да направя една реплика на доктор Тодорова. Не е добре да се поставя въпроса концентрирано върху фирма “Глаксо”. Не е добре, да се поставя въпроса и за това, че медикаментите имат аналози. Разговорът ще тръгне много специализирано, защото ако попитаме която и да е конкурентна фирма, че отговори разбира се, че имаме подобен медикамент и веднага ще започна да задавам въпроси – коя друга фирма произвежда “Албандазол”?
РУМЯНА ТОДОРОВА: Съжалявам, но така не мога да отговоря.
НИКОЛА ГРИГОРОВ: Ние можем да отговорим и казваме, че няма. Друга фирма произвежда ли “Ацикловир”?
РУМЯНА ТОДОРОВА: Ние искаме да решим един проблем. Моето усилие е в тази посока. Аз не се противопоставям. Ще помоля да говорим с факти. За да участват всички фирми трябва да направим пълно договаряне. В момента говорим за частично договаряне. За да има частично договаряне трябва да ги има тези две условия, които са налице. Нов позитивен списък и да са минали шест месеца от предходното договаряне. Те са факт и ние стартираме частично или пълно договаряне. Говоря за фирма “Глаксо” защото виждам техните представители, но това се отнася за всички фирми, които не са участвали в договарянето, на какви критерии трябва да отговорят за да влезнат в това договаряне? Аз съм абсолютно убедена, че останалите фирми ще атакуват веднага в Комисията за защита на конкуренцията.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Ние поставяме въпроса не за частично договаряне и за вкарване на една или друга фирма, един или друг медикамент. Ние ви поставяме ясно въпроса – имате ли проблеми да направите ново договаряне, след един месец ново договаряне, след един месец ново договаряне, защото това е концепцията, която приема Комисията по здравеопазване? Непрекъснати договаряния трябва да правите защото тази схема е порочна. Ако имате проблеми, кажете какви са проблемите? Отново ви повтарям, че не става въпрос за един медикамент и за една фирма. Хората, които са тук са от различни специалности. Те ще защитят различни тези позовавайки се на конкретни данни, което означава, че има общ проблем.
Предлагам ви да ги изслушаме с конкретните искания, след като чухме професор Дамянов.
НИКОЛА ГРИГОРОВ: Уважаеми господин председател, моето изказване ще бъде на експерт, с което искам да помогна на колегите от НЗОК и на вас, като управленци, които ще решите проблема.
Не влизам във формалната страна на дебата, а в съществената. Тъй като съм национален консултант ще ви отговоря и предоставя точна информация за три от препаратите, за които става въпрос.
Първият препарат “Пегинтрон” на “Шерин”. Предварително трябва да знаете, че в България и в световен мащаб две фирми търгуват с този препарат. Така беше в предишните години и политиката ни беше да бъде равномерно, тъй като няма разлика в терапевтичната стойност и ефективността на двата препарата. Тук става въпрос за лечение на хроничните хепатити. Това е едно голямо предимство на нашето здравеопазване и на Националната здравноосигурителна каса за лечение на хроничните хепатити.
Цитирам ви данни от всички европейски и световни проучвания, тъй като в България такива проучвания не съществуват, защото са много скъпи.
Трябва ли да има “Пегинтрон” на фирата “Шерин” в България? Моят отговор като експерт е – да, включително подкрепяйки и госпожа Тодорова, че не може само една фирма в една държава без конкуренция да съществува на пазара. Това е лично мое становище. Тук става въпрос за фирмата “Ларош”, която остава единствена, която продава. Комбинацията на “Пегинтрона” с препарата е основа на лечението на хроничния хепатит.
За втория препарат “Зефикс”, генерично наименование на “Глаксо”. Няма аналог в България. Няма друг препарат, който се представя от фирмите. Това не означава, че го няма в света. Има и политоксични, но са много по-скъпи. “Зефикс”-а е “Лавимодин” и няма аналог. Трябва ли да го има? Необходимо е да отговоря на два въпроса? Какво представляват тези лекарства? Могат ли да се лишат нашите пациенти и ние от тези лекарства в продължение на една година?
Смятам, че от този препарат не би трябвало да се лишаваме. Този апарат го няма на пазара. За какво се използва “Ламиводина”? Използва се за случаите, с хебатит В, които не могат да бъдат лекувани с “Интерферон”. Ясно е, че тези хора не можем да ги оставим на произвола на съдбата и на естественото протичане на болестта, което по принцип е хронично прогресираща болест.
Относно третия въпрос, който отново е на фирмата “Глаксо”, за препарат “Аментазол”, за който говори и професор Дамянов. В България няма друг препарат перорален, който да лекува кучешката тения. Професор Дамянов, е основният лечител чрез операцията. От четири години аз и моята група провеждаме т.нар. пункционно лечение на ехинококите. Без това лечение ефективността на тази манипулация намалява. Ние не сме сигурни, тъй като това е лечение на Световната здравна организация. Това лечение не може да се извършва на половина.
Първият препарат е конкурентен. Без втория не трябва да останем, а без третия препарат не можем да останем.
ТОДОР КУМЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, Комисията по здравеопазване в момента разглежда един материал, който е изключително интересен. Доцент Щерев, искам да потвърдя това което казват колегите, ние не говорим за отделните препарати. В момента акцентираме върху отделни лекарства. Тук въпроса е много по-принципен, защото фармацевтичния пазар е изключително чувствителен. Ако днес, Комисията по здравеопазване приеме едно решение в посока на няколко препарата, нещо което според мен ще бъде прецедент и не е редно, лично аз ще се въздържа, ако се достигне до там.
Считам, че въпросът е от компетенцията на юристите.
Първо, ние имаме договорно начало.
Второ, имаме национален рамков договор.
Трето, имаме един Закон за обществени поръчки, който е железен.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Националната здравноосигурителна каса не работи по Закона за обществените поръчки.
ТОДОР КУМЧЕВ: Не на последно място едно изключение ще доведе до себе си поредица от изключения. В това е проблемът.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Извинявайте доцент Кумчев, но ще ви помоля когато вземете думата да говорите точно как стоят нещата. Касата не работи по Закона за обществените поръчки. В момента нещата са в съда. Не е въпрос на юристите.
Има една общност, която казва за нужда от евентуално лечение. Законът казва, че на шест месеца нещата могат да се актуализират. Няма никакви законови пречки. Може да се икономисат пари от бюджета на Националната здравноосигурителна каса на Република България. В частичния търг и конкуренцията се кани за ново договаряне в тези области. Няма друг начин.
ОГНЯН ДОНЕВ: Господин председател, уважаеми депутати, дами и господа, ще се възползвам да ви кажа как е в практиката. Говорим за една фирма, за втората по големина фармацевтична компания в света. Поради някои воли или неволи, или формални изисквания колко време България и българските пациенти… Не е редно да се търсят всякакви причини втората по големина фармацевтична компания в света да бъде изолирана от реимбурсиране и българските пациенти да нямат достъп до нейните медикаменти.
Аз съм производител на генерици, но ние не можем да произвеждаме тези лекарства, които водещите компании в света произвеждат.
Според мен, е редно да се намери начин тази компания да бъде допусната до българския пазар. Защото за мен не е разбираемо как е възможно. Това не е която и да е компания, а втората по големина в света. Благодаря ви.
РУМЯНА ТОДОРОВА: Отново ще се върна към това, което казах преди малко. Доколкото разбирам целта е фирмите с цялата си гама медикаменти да бъдат върнати на пазара. Ако тръгнем да разглеждаме продукт по продукт много лесно можем да обосновем там където няма аналози и друг препарат той да участва в договарянето и правно сме защитими. Говоря за останалите препарати, заболяванията на които са покрити с други медикаменти. Най-чисто е да има цялостно договаряне. Договаряне от начало. Всички да заповядат на договаряне. Това е дълга и тежка процедура.
В никакъв случай господин Донев, не търся аргументи това да не стане. Напротив, ние се опитваме да намерим начин да стане частичното договаряне, за да може процедурата да бъде съкратена. Защото, ще дойде месец септември и касата ще има възможност да плаща само три месеца по новото договаряне и от 1 януари ще влезе в сила новия закон.
Вторият ви въпрос е – да, всички тези препарати, за които нашите водещи учени говорят сигурно са много добри, но коя е гаранцията, че при едно договаряне точно те ще влезнат на пазара? Точно те ще бъдат платени от касата?
Нека да не смесваме нещата. Отново ви казвам, че процедурата е спряла на ниво документи. Ние медикаменти и ценови оферти не сме отваряли. Ние не знаем тези медикаменти какви стойности имат и ще бъдат ли препаратите, които касата ще заплаща. Нещата не са толкова елементарни. Наистина моята молба е да се помисли. Въпросът е юридически. В никакъв случай институцията няма да тръгне да прави нещо, което не е по закон.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Ползвам думите на доктор Тодорова, която казва, че тези фирми трябва да бъдат върнати на пазара. Никой не ги е изгонил оттам. По-скоро става дума да бъдат върнати в реимбурсната листа. Така ли да разбирам? След като е така къде отиват аргументите, че с регулацията на пазара текстовете, които предлагаме към закона ние прогонваме фирмите. Нима не виждате, че много силно искат да бъдат в реимбурсната листа. Т.е. да участват в онова, за което искаме да заложим регулативни механизми.
ХАСАН АДЕМОВ: Искам да задам два въпроса на доктор Тодорова, които са свързани със следното. Ако междувременно излезе съдебно решение, с което се окаже, че документите на съответната фирма са редовни, тогава каква ще бъде процедурата за реализиране на нова тръжна процедура?
Ако се достигне до търг и Българския лекарски съюз откаже да участва в преговорния процес, в договарянето, тогава какво ще стане?
РУМЯНА ТОДОРОВА: Ако касата загуби делото, може би съда ще постанови да стартира договаряне такова, в което и фирмата да може да участва.
ХАСАН АДЕМОВ: Частично или цялостно?
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Цялостно. Те не са допуснати на ниво документация.
ЕМИЛ РАЙНОВ: Това е процедура. Ние не говорим за конкретни медикаменти, а за процедура. При хипотеза фирма “Х” продължава на втория етап където са цените. При цените фирма “Х” евентуално дава по-високи цени това задължава ли ни да приемаме?
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Не.
ЕМИЛ РАЙНОВ: При хипотезата, че съдът установи, че касата е действала правомерно какво би се случило?
Хубаво е, че този дебат става точно по време когато се гласува новия Закон за лекарствата, за да видим какво би се случило, защото това, което се случва в касата няма гаранция, няма да се случи и в министерството. Нека да извадим поуки оттук за да бъдат заложени в новия закон.
Според мен, може би най-защитимо е цялостно ново договаряне, защото винаги ще бъдем обвинени от Комисията за защита на конкуренцията ще създаваме прецедент за една фирма. Бюджетно ние все още не можем да изчислим при едно ново договаряне какви ще бъдат финансовите намерения за бюджета на касата.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: При едно ново договаряне в рамките на предвиденото в бюджета.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, хубаво е, че се направи тази аналогия какво ще стане с новия закон. Това, което е предвидено в Министерството на здравеопазването да има единен позитивен реимбурсен списък, да. Това, което става сега ще бъде ежедневие в Комисията за позитивен реимбурсен списък и при регулацията на този списък. Казвам ви това предварително, защото тук е ясно за какво говорим. Една фирма, която представлява не зная какъв процент от световното фармацевтично производство с иновативни лекарства изведнъж по редица причини се оказва извън. Искам да попитам, тази фирма не си ли е платила, за да влезе в този списък. Само питам, не го казвам твърдя. Не е платила и е изключена. Възможна ли е такава практика?
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Това вече е прекалено.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Задавам си въпроси, защото трябва да прекъснем законодателно такава практика. Не трябва да има възможност за такава практика. За това доктор Тодорова говорейки за конкретния механизъм разбира се, че не може да се допуска частично договаряне, защото това веднага ще се окаже нагласяване на истории между фирми. Въпросът, който поставят уважаваните консултанти, че има медикаменти, които са нужни на българските граждани и в момента са изпуснати от реимбурсния списък трябва да намерят място там. Това означава, че ние следва да направим определени промени, за да може да се направи пълно договаряне. За да могат медикаментите да бъдат включени.
Господин председател, уважаеми колеги, не разбирам логиката да се избират от няколко фирми, един медикамент с една фирма. Защото, когато няколко фирми предлагат медикаменти иновативни или генерици, които предлагат подобни ефектни на лечение, защо и от къде накъде една институция, която се разплаща с обществени средства ще избира един медикамент. Не разбирам каква е логиката.
Обществената институция, би трябвало да каже съобразно становището на специалистите този медикамент се реимбурсира 10 на сто, а следващи 100 на сто. Това може да се каже, но някой медикамент да бъде изключен от реимбурсиране това е една много нередна практика.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Доцент Щерев, на ниво документация не са допуснати фирмите и не е въпрос на медикаменти. Ще ви помоля да се ориентираме към приключване на тази точка.
ДАМЯН ДАМЯНОВ: В Приложение № 1 от материалите, които са ви раздадени доцент Тодор Попов формулира според становището на националните консултанти, че „Флексотити” е единствения инхалаторен контикостероид за лечение на астма на деца от 1 до 4 години. „Ламиводин” единствения медикамент за „Хепатит В”. Така са осем от единадесет медикамента.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Професор Дамянов, доктор Тодорова и заместник-министър Райнов казаха, че може би най-добре е да се направи едно цялостно договаряне, което ще предостави възможност да включат и други фирми. По този начин с цялата си гама всички да участват.
ДАМЯН ДАМЯНОВ: Тези осем медикамента са без конкуренция.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Ако следваме тази логика само те ще отидат на договаряне. По-добре е да бъдат всички.
ДИМИТЪР ПОПОВ: Ще бъда съвсем кратък и искам да подкрепя доцент Щерев от тази гледна точка. Искам да акцентирам върху едно много значимо хронично белодробно заболяване астмата. Неговото лечение в целия свят е критерий за качеството на доболничната помощ. Същевременно да акцентирам и за възможността на качеството на доболничната помощ. Например, какво се случи, въпреки че колегите твърдят, че има аналог, не е така. Ние специалистите, които лекуваме бяхме лишени от избор и пациентите бяха лишени. Избор трябва да имаме, защото това разбутване през последните месеци доведе логично до едно. Невъзможност да лекувам така както лекувахме до преди една година в амбулаторни условия, което моментално рефлектира в преливането на тези болни, които излизат извън контрол. Става дума за астматиците в болниците. Болничното лечение е толкова по-скъпо, че ако не мислим по този начин се оказва, че ние сами оскъпяваме здравеопазването.
Подкрепям доцент Щерев от гледна точка, че шест месечния период е много голям. Ние сме свидетели как за шест месечен период се получи едно преливане от доболнично към болнично лечение. Аз съм против това да се наливат пари в болниците, когато акцента трябва да бъде в до болничното лечение. Много по-често трябва да има възможност да се актуализират нещата. Без да знаем ние, нито пациентите се получи ситуация, при която отпаднаха тези медикаменти.
Според мен, шест месеца е голям период за изчакване.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Уважаеми доцент Попов, навлизаме в една друга тема.
Първо, новия закон предвижда една позитивна реимбурсна листа, който влезе там директно ще бъде заплащан. Има европейски срокове за влизане и излизане. Комисията ще работи постоянно. За всички тези неща сте абсолютно прав. Няма да има вече договаряне, който влезне индиректно влиза, а до тогава наистина ще трябва да направим промяна в Допълнителните разпоредби, която да предостави право. Отговарям на доктор Адемов, при новите условия на действие на касата може да се направи всичко възможно, за да няма проблем евентуално с лекарския съюз, който едва ли ще създаде проблем специално за лекарство договарянето.
Поръчал съм един текст за Преходните разпоредби. Очаквам уважаемата доктор Тодорова и доктор Райнов, да предоставят текст, за да бъде записан.
Мисля, че трябва да уважим академичната област, че даде нуждата, което е най-важното нещо за българските граждани.
Вървим към текст, който да даде законово основание. Може би наистина най-добре е да има едно цялостно договаряне. Уважаема доктор Тодорова няма да действа само три месеца. Дори да се направи позитивната комисия и да започне да действа от януари, ще и трябват пет – шест месеца за да извърши нещата. Вие ще имате достатъчно време да актуализирате вашия списък.
РУМЯНА ТОДОРОВА: Надявам се, че през следващата година бюджета за лекарства ще бъде два пъти по-голям.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: При всички положения тази година трябва да влезете в рамките на бюджета.
Колеги преминаваме към следващата 4 точка от дневния ред.
Продължаваме с глава ХІІІ.
Комисията заедно с юристите на министерството подготвиха и са изпълнили желанието на доцент Атанас Щерев да се намали ножицата на наказанията. Имате старите текстове и новите предложения, които са подготвени от работната група.
Има ли всеки пред себе си текстовете? Текстовете са раздадени на всички. На предишното заседание текстовете са раздадени на всички народни представители.
Член 281
ВИКТОРИЯ ЖЕКОВА: Разликата по член 281 е в алинея 1, която придобива следната редакция. Алинея 1. „Който произвежда, внася, продава, съхранява или предоставя за употреба в страната лекарствени продукти, които не са разрешени за употреба извън случаите по член 8, 9 и 10, ако не подлежи на по-тежко наказание се наказва с глоба от 25 000 до 50 000 лева”.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, това беше искане на народните представители. Вие участвахте в този дебат. Единствената промяна е, че от 10 000 до 50 000 лева се заменя от 25 000 до 50 000 лева.
ВЛАДИМИР НАЙДЕНОВ: Нашите предложения са да няма ножица, а да има диференциация. Например, за производител 50 000 лева е добра цена, за вносител също 50 000 лева, този който продава има количества, които не са в такива размери и за него да бъде 10 000 лева. За този който съхранява също да бъде 10 000 лева, за този който предоставя защото е и вносител да бъде 50 000 лева. По този начин контролният орган ще знае за всяко едно нарушение какво се получава. Това е нашето съображение.
Смятам, че народните представители ще подкрепят нашето предложение.
МЕРИ ПЕЙЧЕВА: В посочения текст се съдържат няколко дейности и нарушения, които могат да бъдат или само да произвежда, може да произвежда да внася и съхранява и да бъдат извършени всички заедно. Според нас глобата е разписана от – до.
По принцип за нарушенията глобите са разписани в съотношение 1:2, което има преценка на тежестта на нарушението.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Благодаря ви. Мисля, че целта е да няма нарушения, за да няма и глоби.
ВЛАДИМИР НАЙДЕНОВ: Точно така.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги имате думата.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Имам едно процедурно предложение за следващото заседание да има обозначение кои микрофони са за пушачи, и кои за не пушачи, за да спазим изискванията на наредбата.
Тъй като говорим за член 281 искам да спра вашето внимание на алинея 4, където са визирани медицинските специалисти, които произвеждат, продават или предоставят не разрешени за употреба лекарствени продукти се лишават от право да упражняват професията за срок от 6 месеца до 2 години. Алинея 4 прави разлика с останалите лица, които продават, произвеждат и т.н. като извежда медицинските специалисти в отделна алинея. Същевременно, в предложението на Министерството на здравеопазване като медицински специалисти са определени лекари, лекари по дентална медицина, магистър фармацевти, медицински сестри, акушерки, медицински лаборанти, фелдшери, помощник фармацевти. Това е едно стеснено понятие за медицински специалисти, защото в Закона на съсловната организация на сестрите, акушерките и асоциираните медицински специалисти, кръга от лицата, за които е употребено понятието „медицински специалисти” е много по-голям. Оттук нататък се обръщам към Министерството на здравеопазването защо трябва да стесняваме кръга от лицата? Защо трябва да изпусна санитарните инспектори, кинезетерапевтите? Не е ли редно да бъдат записани така както са споменати в Закона за здравето или в Закона за съсловната организация на сестрите, акушерките и асоциираните медицински специалисти?
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Госпожо Пейчева, вие ли ще отговорите?
МЕРИ ПЕЙЧЕВА: Определението медицински специалисти е дадено в смисъла на Закона за лекарствата, кои са медицинските специалисти. Медицински специалисти имаме в текстовете на закона по отношение на дрогериите. Ръководители могат да бъдат медицински специалисти. Имаме в глава „Проследяване на лекарствена безопасност” където медицинските специалисти трябва да докладват нежелани реакции.
От определението по Закона за здравето не е ясно в Закона за съсловните организации на медицинските сестри има определение на асоциираните медицински специалисти. Тук не са включени масажисти, рентгенови лаборанти. Асоциираните медицински специалисти по Закона за съсловната организация на медицинските сестри, са медицински лаборанти, фелдшери, рентгенови лаборанти, масажисти … В определението на асоциирани медицински специалисти кинезетерапевти няма.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Ако трябва да разширим въпроса на Руденко Йорданов, тук става въпрос за специалистите, които имат право да се разпореждат с лекарствата?
МЕРИ ПЕЙЧЕВА: Точно за това става въпрос.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Наистина трябва да се даде възможност за по-точно изписване, за да стане ясно, че по Закона за лекарствата това са медицински специалисти. Тук не е записано, че предписват. Става въпрос за тези, които могат да имат дрогерии и са дистрибутори. Мисля, че за това става въпрос?
МЕРИ ПЕЙЧЕВА: Да, за това става въпрос.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: В това отношение има своята логика.
МЕРИ ПЕЙЧЕВА: Това ще бъде включено в Допълнителните разпоредби, ако го гласувате. За това става въпрос.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Това е нещо друго. Господи Йорданов, съгласен ли сте?
МЕРИ ПЕЙЧЕВА: Това ще бъдат медицински специалисти по смисъла на Закона за лекарствата. Те ще бъдат изброени.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Благодаря, че срещна разбиране моята реплика. Същевременно си мисля, че едно и също понятие в няколко различни закона употребено по един и същ начин, но визиращо нюансиране или значително различаващи се категории ме тревожи. Говорейки за медицинските лаборанти, аз чух за една категория, но лаборантите са рентгенови, клинична лаборатория, паразитология, вирусология, хистология, цитология и т.н. Те също са медицински лица по смисъла на широкото разбиране на закона. Ако тук поставим различна философия, т.е. медицински специалисти и всички останали, тогава в алинея 4 още веднъж се разделят медицинските специалисти, които визира Закона за лекарствените продукти и медицински специалисти, които се приравняват към всички останали. Отново ще ви попитам, един кинезетерапевт или някакъв вид физиотерапия, която е с добавка на лекарствени продукти той се изключва от тази категория и отива към всички останали, което според мен не е коректно спазвайки общата философия на подхода. Хора разбиращи от медицина макар и работейки по-периферно и хора, които нямат нищо общо с медицина, да се занимават с внос, търговия, съхраняване на лекарствени продукти и т.н.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Мисля, че ако се изпише ясно, кои типове медицински специалисти засяга алинея 4, ще има една яснота.
МЕРИ ПЕЙЧЕВА: Това определение за медицински специалисти ще бъде записано в Допълнителните разпоредби на Закона за лекарствата. Това ще бъдат медицински специалисти по този закон.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Благодаря ви. Моля, който е съгласен с член 281 с предложената редакция, да гласува?
- „За” – 11.
- „Против” – Няма.
- „Въздържали се” – Няма.
Приема се.
Член 282
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Прочетете член 282, с предложената редакция.
ВИКТОРИЯ ЖЕКОВА: Разликата между предложението на вносителя и предложението за редакция е, че в алинея 1 и алинея 2 цифрата 500 се заменя с цифрата 750.
ВЛАДИМИР НАЙДЕНОВ: Предлагаме санкцията да бъде 1500 лева. Необходимо е да се сложи ред в държавата по този въпрос.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Предложението е в алинея 1 санкцията да бъде 1500 лева, а в алинея 2 – 3000 лева.
МЕРИ ПЕЙЧЕВА: За горната и долната граница бих казала следното. Едно е да се намери една опаковка в аптеката без листовка, друго е в склада на едро всички лекарства да бъдат без листовка.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Ще помоля да гласуваме предложението.
Моля, който е съгласен с предложението да има само една, да гласува?
- „За” – Няма.
- „Против” – Няма.
- „Въздържали се” – 11.
Не се приема.
Подлагам на гласуване предложението за редакция на член 282.
Моля, който е съгласен, да гласува?
- „За” – 11.
- „Против” – Няма.
- „Въздържали се” – Няма.
Приема се.
Член 283.
ВИКТОРИЯ ЖЕКОВА: В член 283, разликата в алинея 1 е, че цифрата 8000 се заменя с цифрата 10 000. В алинея 2 думите „от 500 до 2000 лева” се заменя с думите „от 750 до 1500”.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Моля, който е съгласен с член 283, да гласува?
- „За” – 9.
- „Против” – 1.
- „Въздържали се” – 1.
Приема се.
Член 284.
ВИКТОРИЯ ЖЕКОВА: В алинея 1 цифрата „10 000” се заменя с цифрата „25 000”. В алинея 2, цифрата „10 000” се заменя с цифрата „25 000”.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Става въпрос, за който произвежда, внася или търгува.
ВЛАДИМИР НАЙДЕНОВ: Нашето предложение е за този, който произвежда да се запише 50 000 и за този, който внася 50 000.
Този, който търгува на едро остава на другата величина.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Каква е разликата между „който внася” и „който произвежда”?
ВЛАДИМИР НАЙДЕНОВ: Разликата е, че внася такива количества, които са три пъти над цената 50 000 лева.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: А който произвежда?
ВЛАДИМИР НАЙДЕНОВ: За него е по същия начин.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Това означава, че няма разлика.
ВЛАДИМИР НАЙДЕНОВ: Да.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Вие казвате само, за който произвежда.
ВЛАДИМИР НАЙДЕНОВ: Който произвежда и внася. Ние трябва да спрем незаконния внос.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Не разбирам каква е вашата логика. Вие представлявате търговците на едро и в момента искате на този, който търгува без разрешение да се даде по-малко наказание.
ВЛАДИМИР НАЙДЕНОВ: Или търгува и внася, или търгува на едро. Това е едно и също.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Вносителите са записали произвежда, внася или търгува.
ВЛАДИМИР НАЙДЕНОВ: Предлагам да няма ножица и да се запише 50 000.
МЕРИ ПЕЙЧЕВА: Искам да предложа от 50 нагоре да бъде. Съображението за опаковката се отнася за всички. По отношение на всички административни нарушения и наказания.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, искам да кажа следното. По отношение на алинея 1 не виждам нюанси, за да може да има ножица. Разбира се, в следващата алинея нещата могат да имат нюанси, защото те са внесени, явно са внесени незаконно, след като са с неустановен произход и той може да бъде заблуден. Госпожо Пейчева, тук съм съгласен с вас.
В алинея 1, дали ще бъде хванат с един килограм или пет килограма дрога, наказанието е едно и също, разбира се без разрешение. Ще ви помоля да вземете отношение.
МЕРИ ПЕЙЧЕВА: Едната хипотеза е без разрешение, а другата е в нарушение на издаденото разрешение. Нарушението на издаденото разрешение може да бъде, че продава без фармацевт.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Без разрешение трябва да бъде една единствена. Ако е в нарушение може да е по-малко. Тогава нека да бъде разделено.
МЕРИ ПЕЙЧЕВА: Съгласна съм, за това не възразявам. Може да бъде разделено в две алинеи.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Тогава да се направи по следния начин: Алинея 1. „Който произвежда, внася или търгува на едро с лекарствени продукти, или продава без да има разрешение за това се наказва с глоба 50 000 лева”.
Алинея 2. „Който произвежда, внася или търгува на едро в нарушение на издаденото разрешение или продава, съхранява или предоставя лекарствени продукти, които са с неустановен произход се наказва с глоба от 25 000 до 50 000”.
Съгласни ли сте с този текст?
ВЛАДИМИР НАЙДЕНОВ: Тук има нюанси.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Говорейки за не регламентиран внос не зная защо ми хрумва какво е наказанието за „мулето”, което нищо не е произвеждало, но прекарва през границите, които са за Европейския съюз на българска територия…
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Тук няма муле, внася се със собствена фирма.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Внася се без да има разрешение.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Госпожо Пейчева, приемате ли това, което предлагаме?
МЕРИ ПЕЙЧЕВА: Ще ви помоля отново да бъде прочетена алинея 2?
ВИКТОРИЯ ЖЕКОВА: Алинея 2. „Който произвежда, внася или търгува на едро с лекарствени продукти или продава в нарушение на издаденото разрешение или продава, съхранява или предоставя лекарствени продукти, които са с неустановен произход се наказва с глоба от 25 000 до 50 000” лева.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Моля, който е съгласен, да гласува?
- „За” – 6.
- „Против” – Няма.
- „Въздържали се” – 1.
Приема се.
Руденко Йорданов гласува въздържал се.
Член 285.
ВИКТОРИЯ ЖЕКОВА: В член 285, разликите са в алинея 1, цифрата „3000 лева” се заменя с цифрата „5000 лева”. В алинея 2 цифрата „3000 лева” се заменя с цифрата „2500 лева”.
ВЛАДИМИР НАЙДЕНОВ: Предлагам: „Който търгува с лекарствени продукти без сертификат 5000 лева. При повторно нарушение 15 000 лева”.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Професор Минков!
ЕВГЕНИЙ МИНКОВ: Съгласен съм с вас.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Мога ли да се върна към член 284, само заради вас. Има нарушение, но има издадено разрешение. Направихме го от 25000 до 50000, а за „който произвежда, внася или търгува” без разрешение е само до 50000 лева.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: При внасяне на пет опаковки ли става въпрос?
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Става въпрос за внос.
ВЛАДИМИР НАЙДЕНОВ: Тук става дума за доставка. Вие имате право да носите със себе си пет опаковки за собствено лечение. Ще ги докажете пред всички гранични органи, но ако внасяте 50 хиляди опаковки.
МЕРИ ПЕЙЧЕВА: В допълнителните разпоредби има определение на търговия на едро.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Моля, който е съгласен с член 285, да гласува?
- „За” – 9.
- „Против” – Няма.
- „Въздържали се” – Няма.
Приема се.
Член 286.
ВИКТОРИЯ ЖЕКОВА: Член 286 е по вносител.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: По този член няма промяна. Колеги, моля да го прочетете.
Обръщам се към вносителите, за клинични изпитвания направени в нарушение на този закон, не са ли малки наказанията? Става въпрос за клинични изпитвания и човешко здраве. Ако искаме да сме абсолютно прецизни може би трябва да вдигнем наказанието.
ЕМИЛ РАЙНОВ: Ние не възразяваме.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Доцент Кумчев, по едно и също престъпление не могат да се налагат две наказания.
ТОДОР КУМЧЕВ: Така е.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: За това е по-добре да се вдигнат наказанията. Алинея 2 остава.
ТОДОР КУМЧЕВ: Може да се наложи „и наказание”.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Какво е становището на вносителите?
МЕРИ ПЕЙЧЕВА: По отношение размера на глобите ние не възразяваме да бъдат вдигнати.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Да се запише от 5000 до 10 000 и от 10 000 до 20 000.
МЕРИ ПЕЙЧЕВА: Съгласни сме.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Моля, който е съгласен, да гласува?
- „За” – 10.
- „Против” – Няма.
- „Въздържали се” – Няма.
Приема се.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: По член 283, въпреки всичко така както е определено търговия на едро, искам да ви прочета за какво става въпрос, за да стане ясно, че вместо точка 72, както е дадена в Допълнителните разпоредби да внесе яснота, объркването става тотално.
Търговия на едро са всички дейности по придобиване, съхраняване, снабдяване внос или износ на лекарствени продукти с изключение на случаите за предоставяне на лекарствени продукти директно на населението.
Ако някой ми обясни какво означава това?
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Ще проведем дебат по-нататък по този текст.
Член 287.
ВИКТОРИЯ ЖЕКОВА: Член 287, предложение за редакцията. Разликата в алинея 1 е думите „който търгува на дребно” се заменят с думите „който извършва търговия на дребно с лекарствени продукти”.
В алинея 2, думите „които експлоатират аптека или дрогерия” се заменят с думите „които извършват търговия на дребно в аптека или дрогерия”.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Доктор Жекова, по този член има предложение на народни представители. Ще помоля всеки един от тях да представи своето предложение.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: В предложението на Ваня Цветкова и група народни представители, в алинея 7 е възприет текста, който ще бъде отразен в систематичното място в член 287. Възприета е терминологията, която е „лицата, които търгуват на дребно с лекарствени продукти”.
Относно глобите размерите са едни и същи.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Виждам, че по алинея 2 предложението е възприето. Предложението по алинея 3 не е възприето „при повторно извършване на нарушението по член 238, алинея 1 се отнема издаденото удостоверение за търговия на дребно”.
Бихме могли да поговорим по този въпрос.
МЕРИ ПЕЙЧЕВА: В член 293, е разписано, в кои случаи се отнемат издадените разрешения. При неспазване на условията, при които са издадени разрешенията, съответно удостоверенията за регистрация се отнемат. Едните се отнемат от изпълнителния директор, а другите от министъра на здравеопазването. Става въпрос за тези, които ще се издават от министъра. Тези текстове са в един общ член.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Разпореждането се издава по списък на министъра, ако не се спазва има право да му бъде отнето.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: В член 293 не виждам хипотезата, която е в член 287.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: По закон в дрогериите се търгува според наредбата на министъра, с лекарства, които са подадени от министъра- Когато се търгува извън тези лекарства, са извън разпорежданията, на които действат.
МЕРИ ПЕЙЧЕВА: Предложението е при повторно нарушение да се отнема. В член 293 може да бъде отнето още при първото нарушение.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Естествено е, че това е нарушение на разпорежданията. Тук съм съгласен с госпожа Пейчева.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Погледнете как е било предложението по вносител. Записано е „който продава в дрогерия лекарствени продукти извън списъците се наказва с глоба. При повторно извършване с по-голяма глоба”. Ние предлагаме при повторно нарушение да се отнема издаденото удостоверение за търговия на дребно.
В редакцията на практика се запазва предложението на вносителя. Предложението, което даваме е по-строго.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Доцент Великов, посочили са хипотезата на този член когато става въпрос, че има един или два препарата, които са извън разрешението. Когато установят, че има почти всичко, не само, че ще глобят, но могат да вземат разрешението по член 283. Дават се и двете хипотези на две места.
Разбирам вашата логика, но за мен по-близка е логиката на вносителите, защото глобите са ясни. Те преценяват дали е с обществена опасност или е нарушение, което не е толкова съществено. Понякога един или два препарата попадат, но съществува и тази логика, ако държите ще бъде гласувана. По принцип е прието вашето предложение.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Потвърждавам своята теза за нова алинея 7.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Ще ви помоля да погледнете член 297.
ВАНЬО ШАРКОВ: Имам един въпрос към изпълнителната агенция. След като при първото нарушение на продажба на медикаменти извън списъка в дрогерията се отнема разрешителното, тогава защо има при второ нарушение по-висока цена?
МЕРИ ПЕЙЧЕВА: Защото, както доцент Китов каза, той може да продава едно лекарство извън списъка. Ще му се наложи глоба. Ако при първото установено нарушение всички лекарства в дрогерията са извън списъка ще бъде глобен и ще му бъде отнето разрешението. Ако е намерено само едно лекарство в дрогерията ще се наложи глоба. При повторна проверка, ако отново се установи това е повторно нарушение. За едно лекарство, може да не се отнема удостоверението за регистрация.
ВАНЬО ШАРКОВ: В член 293 е казано, че при не спазване на процедурите от разрешението се отнема разрешителното. Тогава, след като вие развивате хипотезата за един или повече медикаменти по-добре е тук да остане предложението на доцент Великов, за да се знае, че при повторно нарушение се отнема разрешителното.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Извинявайте, но много ясно е казано от вносителите. Влизате и виждате, че колкото са разрешени, толкова и не са разрешени и направо се отнема. Ако е при повторно нарушение, се чака втори път да се направи.
ВАНЬО ШАРКОВ: Погледнете какво е записано в член 293. При второ нарушение, разрешението се отнема.
МЕРИ ПЕЙЧЕВА: Става въпрос за продажба на лекарства извън списъка, който е утвърден за дрогериите. Те могат да продават продукти само без лекарско предписание.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Госпожо Пейчева, този път Ваньо Шарков ви казва нещо друго. Член 293 е императив, има ли нарушение се отнема разрешителното.
Тогава се получава хипотезата, че винаги при нарушение се задължава да се отнема разрешението. Ако не се отнеме разрешението се нарушава член 293. Влиза в колизия. Разбирам вашата логика, но е императив. Тук няма преценка. Ако в член 293 имаше възможност за преценяване, тогава вашата теза е точна, но тук е императив.
МЕРИ ПЕЙЧЕВА: Не възразяваме.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Да се запише предложението за алинеята на доцент Борислав Великов.
Убедихме се, че има логика в предложението на доцент Великов, за да може да се направи преценка по член 293 след второто нарушение.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Разбрах, че намира ново систематично място и се запазва смисъла.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Прието е предложението на Руденко Йорданов.
Къде ще намери място предложението на доцент Великов?
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Там където е предложена, като ще се направи съответната добавка в член 293 и ще се включи и случая на член 287 в съответната алинея.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Госпожо Пейчева, съгласна ли сте?
МЕРИ ПЕЙЧЕВА: Да.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Господин Великов, съгласен ли сте?
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Да.
ВЛАДИМИР НАЙДЕНОВ: Искам да ви посоча един пример, че тази година на Черноморието бяха хванати 43 незаконни обекта. Глобиха ги по 50 лева. Заведоха дела в съда. Съдът разреши да упражняват дейност. Какво направихме? Разрешихме на администраторите да продават лекарства.
Предлагам да има санкции и за този, който не е регламентиран да продава лекарства.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Естествено. Приема се по принцип предложението на Руденко Йорданов, като се намира систематично място.
Моля, който е съгласен с член 287, с поправката на доцент Борислав Великов, да гласува?
- „За” – 11.
- „Против” – Няма.
- „Въздържали се” – Няма.
Приема се.
Член 288.
ВИКТОРИЯ ЖЕКОВА: По член 288 има две предложения, които са идентични. В тези предложения думите в алинея 1 по вносител „дейност в обекта за търговия на дребно” се заменят с думите „дейности посочени в член 219”.
Няма направени предложения за редакция.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Разликата на член 288 по вносител и предложенията на народните представители е следната: В предложението на вносителя е записано „търговия на дребно” не се уточнява каква е търговията – на лекарствени продукти или на нещо друго. В предложението на народните представители е записано „да извършват дейностите посочени в член 219”. Това са само дейностите извършени от магистър-фармацевта.
Когато разговарях с вносителите от Министерството на здравеопазването разбрах, че има и други продукти, които не са лекарства, но се продават в аптеките и дрогериите.
МЕРИ ПЕЙЧЕВА: Наистина в аптеките освен лекарствени продукти и хранителни добавки има и козметика, която също се продава. За това става въпрос.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Логиката е, че освен лекарства има и други. Може да има два щанда.
МЕРИ ПЕЙЧЕВА: Наистина дейностите се отнасят само до лекарствените продукти. По този закон отговорността е по отношение на лекарствените продукти така, че може да се допълни посочения член 219.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: В същност това е и предложението на Ваньо Шарков.
Моля, който е съгласен, да гласува?
- „За” – 11.
- „Против” – Няма.
- „Въздържали се” – Няма.
Приема се.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Искам да направя една редакция, за да се изчисти текста: „При повторно извършване на нарушението” да се запише „При повторно нарушение”.
МЕРИ ПЕЙЧЕВА: Добре.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Няма проблеми, приема се. Ще помоля да се поправи.
Член 289.
ВИКТОРИЯ ЖЕКОВА: Има предложение на народните представители Ваня Цветкова и група народни представители, което е идентично с вносителите.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Моля, който е съгласен с член 289, да гласува?
- „За” – 11.
- „Против” – Няма.
- „Въздържали се” – Няма.
Приема се.
Член 290.
ВИКТОРИЯ ЖЕКОВА: В член 290 има предложение за редакция. В алинея 1 „и” се заменя с „и/или”. В алинея 2 цифрата „3000” се заменя с „3500”.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги и аз споделям, че рекламната дейност е изключително важна и е много малка.
Госпожо Пейчева, знаете ли какви са приходите на една мощна рекламна агенция?
МЕРИ ПЕЙЧЕВА: Не зная.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Ще ви помоля да се запише от 10000 до 20000.
МЕРИ ПЕЙЧЕВА: Не възразяваме.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Рекламата е изключително важна и тъй като става въпрос за рекламни агенции те не правят само реклама на лекарства. За това трябва да им бъде ясно, че ако правят нарушения…
Уважаеми дами и господа, една реклама по телевизията за минута е 5000 – 6000 лева.
Господин Райнов, съгласни ли сте в двете алинеи да бъде записано от 10 000 до 20 000?
ЕМИЛ РАЙНОВ: Няма никакъв проблем.
ВАНЬО ШАРКОВ: Искам да задам един въпрос към вносителите и отдел „Правен”. Какво означава „подсказва свойства”?
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: От посочва – указва.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Преписва е директно, а подсказва е косвено. Не мога да кажа дали това е най-точната дума.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Искам да направя една връзка с първоначалния дебат, ако си спомняте когато говорехме какво е лекарствен продукт за понятието „са представени, че”. Виждате ли, че продуктът, за който предписваме или подсказваме свойства също може да е „представен, че” и щеше да отговаря на понятието лекарствен продукт.
Ние правилно поставихме „предназначени за”. Тогава тази редакция е по-смислена.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Госпожо Пейчева, съгласна ли сте „им преписва” да се замени с „насочва към свойства”?
МЕРИ ПЕЙЧЕВА: Да, може и така да се каже „или насочва към свойства”.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Това не е мое предложение, а на госпожа Йорданова, която е търсила в терминологичен речник.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Отново ви казвам, че трябва да бъдем много прецизни.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Приемаме ли „или насочва към свойства”?
Моля, който е съгласен, с наказание от 10 000 до 20 000 лева в двете алинеи, да гласува?
- „За” – 11.
- „Против” – Няма.
- „Въздържали се” – Няма.
Приема се.
Член 291.
ВИКТОРИЯ ЖЕКОВА: Предложението на народните представители е идентично с предложението на вносителя.
Има предложение за редакция, в което думите в алинея 1 „от член 281 до 290 и по член 284” се заменят с думите „нарушенията по член 281 до 287, член 289, член 290, член 292 и член 294”.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Искам да кажа, че предложението за редакция възприема предложението на народните представители Ваня Цветкова и група народни представители.
МЕРИ ПЕЙЧЕВА: Съгласни сме.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, текстовете са идентични. Приемат се по принцип с редакция на комисията.
Моля, който е съгласен, да гласува?
- „За” – 10.
- „Против” – Няма.
- „Въздържали се” – 1.
Приема се.
ЕМИЛ РАЙНОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители във връзка с решението от предишното заседание на комисията за глава „Цени” ще помоля официално да получа текстовете, които са гласувани от комисията.
Мисля, че това са членове 258 и 259.
Оказа се, че има проблем с формулировката.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Добре, това ще бъде направено.
Колеги имам един въпрос към вас. Искате ли да проведем извънредно заседание на комисията в сряда?
Лично аз считам, че трябва да имаме заседание в сряда. Волята е ваша, но искам да се гласува този въпрос.
Моето предложение е да проведем извънредно заседание.
ТОДОР КУМЧЕВ: Предлагам заседанието да се проведе в четвъртък.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Добре, в четвъртък ще проведем редовно заседание на комисията. Колеги, благодаря за участието. Закривам заседанието на Комисията по здравеопазване.

(Заседанието завърши в 18,00 часа)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/доц. Борислав Китов/