Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

Комисия по здравеопазване
Стенографски запис




П Р О Т О К О Л
№ 71

Днес, 15 февруари 2007 г. от 15.00 часа се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазване към Четиридесетото народно събрание. Заседанието се проведе под ръководството на заместник-председателя на комисията – доц. Тодор Кумчев при следния


ДНЕВЕН РЕД:


1. Законопроект за лекарствените продукти в хуманната медицина № 602-01-67, внесен от Министерски съвет на 27 юли 2006 година – второ гласуване, продължение.

---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

Комисия по здравеопазване
Стенографски запис




П Р О Т О К О Л
№ 71

Днес, 15 февруари 2007 г. от 15.00 часа се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазване към Четиридесетото народно събрание. Заседанието се проведе под ръководството на заместник-председателя на комисията – доц. Тодор Кумчев при следния


ДНЕВЕН РЕД:


1. Законопроект за лекарствените продукти в хуманната медицина № 602-01-67, внесен от Министерски съвет на 27 юли 2006 година – второ гласуване, продължение.




Към протокола се прилага списък на присъствалите народни представители и гости.

* * *



ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Колеги откривам заседанието на Комисията по здравеопазване. Имаме необходимият кворум.
Всички вие имате предложенията направени от работната група за членове 258-260, 262 и създаване на нови точки в Допълнителната разпоредба.
Надявам се, че всеки един от вас има редакцията на член 258, която е стикована с работната група.
Ще ми позволите да предоставя думата на госпожа Жекова, за да чуете това, което гласувахме на предишното заседание и това, което предлагаме сега в алинея 1.
Член 258.
ВИКТОРИЯ ЖЕКОВА: Член 258, алинея 1. Вариант, гласуван на заседание на Комисията по здравеопазване на 25 януари 2007 година.
“Държавата регулира цените на лекарствените продукти за крайния потребител заплащани с публични средства включени в Позитивния списък по член 262, алинея 4, съобразно най-ниската референтна цена от държавите членки на Европейския съюз”.
Предложения за редакция на член 258, алинея 1.
“Държавата регулира цените на лекарствените продукти, включвани в Позитивния лекарствен списък по член 262, алинея 4 и заплащани с публични средства в съответствие с най-ниските референтни цени от държави членки”.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Уважаеми колеги, искам да се извиня и да ви представя новоизбрания председател на новия фармацевтичен съюз. Вие знаете, че в неделя се проведе конгрес на фармацевтичния съюз. Искам да ви представя господин Мирослав Ненков.
Господин Ненков, от името на колегите членове на комисията ви поздравяваме и пожелаваме ползотворен път в един много добър бизнес какъвто е фармацевтичният.
Уважаеми колеги имате думата по член 258.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, искам да поставя въпроса каква е разликата и какво съдържание влагате в термина “Държавата регулира цените на лекарствени продукти” и каква е разликата с “Държавата регулира пределните цени на лекарствените продукти”. Каква е разликата и какво ще се промени, ако се постави “пределни цени”? Какво се регулира в единия случай и какво се регулира в другия случай? Благодаря ви.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Предоставям думата на вносителите за разяснение на разликата между пределни и регулирани цени.
ЕМИЛ ХРИСТОВ: Въпросът действително е много основателен, защото принципно практика досега беше да се регулира пределната цена. В хода на цялата дискусия се възприе визията, да се регулира цената на продуктите включвани в позитивния списък. Във втората част на изречението текста е на базата на най-ниските референтни цени. Т.е. когато ние регулираме на базата на ниската референтна цена с презумпция тази референтна цена да бъде платима на ниво публични фондове, когато кажем “пределна цена” ние вкарваме първата част на изречението пределна с референтна цена в противоречие. Чисто концептуално, както беше предложението в първия вариант с разделени текстове това противоречие го няма. Защото, в едно и също изречение, когато кажем пределна, след което казваме референтна на базата на най-ниските, в същност пределната е най-горната и над нея никой не може… Тук ще се опитваме да слизаме към най-ниската. Това е смисълът.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Искам да ви помоля за разяснение. Според мен, това което казвате е абсолютно алогично. Защото, ние приемаме най-ниските референтни цени от държави членки. Формираме една цена, която е 28,5 и става пределната цена. Не мога да разбера какво противоречие има. Там е най-ниската, но у нас е най-високата, до която може да достигне цената на един продукт. Няма никакво противоречие. Ние искаме да регулираме цените на продуктите така, че да няма заявка за цени, които да растат и да са по-високи, защото това е обичайната практика при един по-свит пазар фирмите предпочитат за сметка на оборота, който правят да имат едни по-високи цени на продуктите, с които да могат да си оправдаят присъствието на пазара. Трябва да направим спирачка, за едно такова действие. Оттам нататък ние определяме референтните цени в референтна цена на базата на най-ниските референтни цени от държави членки и оттам нататък ще формираме една цена. Тази цена служи за регулация на пределната цена у нас. Ако изпуснем пределната цена, държавата може да се изкуши, защото отпред е записано “държавата”. Държавата сме парламента, правителството, ИАЛ и т.н. Въпросът е, че държавата може да се изкуши да започне да регулира цените, защото така е записано. “Държавата регулира цените на лекарствените продукти”. Как ги регулира? Както си иска. Защото, така е записано. Това е много опасен текст. Разбира се, тази дискусия ще се проведе и в залата, но въпроса е още тук да се разбере, че думата “пределни цени” отговаря на дадена философия. Ние си представяме какво ще прави държавата.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Доцент Великов, имате думата.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря ви господин председател, поддържам доцент Щерев с още няколко аргумента. Ако ние погледнем текста на вносителя думата “пределни” фигурира. Това, което народните представители са направили в повече е да добавят “позитивния списък и заплащането с публични средства”. Има един съвсем приблизителен механизъм, по който пределните цени да бъдат формиран, за да може по-нататък в наредбата, която се предвижда да се създаде, съставителите да знаят каква е била волята на законодателя.
Мисля, че “пределна”, ако това дразни някой и предпочита “най-висока продажба цена” или “максимална” склонен съм да бъде обсъдено. Според мен е правилно. Ние от НДСВ продължаваме да настояваме да останат “пределните цени”. Благодаря ви.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Уважаеми колеги, имате ли други становища? Доктор Иванов, имате думата.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Благодаря ви господин председател. Най-малко съм смутен от връщането на дебата на изходно положение, при положение, че имаше работна група, която беше оторизирана да предложи текст. Този текст беше съгласуван и вече не дразнеше никой в работната група. Започвам да придобивам усещането, че ние сме изправени в една ситуация, при която стъпка по стъпка с внимателни почуквания, къде поудряния, къде ритници по кокалчетата, трябва да се върнем към текстът, който първоначално беше внесен. Т.е. ние да излезем от хипотезата, че разделяме цените на лекарствените продукти заплащани с публични средства от начина, по който се ценообразува за лекарствените продукти извън тези заплащани с публични средства и изписвани по лекарско предписания. Третата група е за цените на ОТС, които са без лекарско предписание и само се регистрират.
Доцент Щерев, прави това по един много изискван начин, но въпреки всичко неприемлив за мен. Още веднъж спирам неговото внимание върху текста на наредбата, приета по времето когато той е бил председател на Комисията по здравеопазване в 39-тото Народно събрание. В тази наредба мисля, че достатъчно ясно е направена разлика между “пределна” и “референтна” цена. Тъй като явно тази политическа амнезия може да продължи и по-нататък ще цитирам, какво е написано във въпросната наредба.
Пределната цена на лекарствения продукт се образува от елементите цена на производител, надценка на търговец на едро, надценка на търговец на дребно.
Референтна цена е онази цена на лекарствен продукт отпускан по лекарско предписание образувана от левовата равностойност на най-ниската цена на производител от държавите, с които реферираме. Т.е. в член 258, алинея 1, когато говорим за регулация става въпрос не за определяне на пределна цена имайки предвид допълнителни надценки или допълнителни вариации на тема цена, а рефериране. Припомням, че първоначалният вариант беше “на базата на най-ниската цена от държави членки на Европейския съюз”. Разбрахме се, да се запише “най-ниските цени” за да няма възможности за спекулации. Приех макар и с резерви този аргумент. Приехме да отпадне “и крайния потребител”, за да няма възможности за спекулации. Приехме и минало не свършено време на глагола, за да бъде включвани, за да има единно становище. Все пак общата философия е, че ценообразуването на лекарствените продукти за лекарство отпускани по лекарско предписание ще стане чрез регулация, имайки предвид референтните. Т.е. най-ниските цени на същата молекула в държави членки на Европейския съюз, с което спряхме до тук.
Връщаме се към изходно положение. Тогава да си припомня собствения текст. Най-напред предложих определени. Отпадна “определени” и поставихме “регулирани” и комисията се обедини. След това премахнахме и всички останали събуждащи съмнения текстове. Заслужава ли си да започнем отначало?
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Не.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: След като не си струва, господин председател предлагам да гласуваме текста, така както е предложен от работната група с три уговорки, които направих в работната група и бяха приети.
Първата предложение беше, комисията да приеме решение на нейното внимание да бъде представен проект за наредба, който ще уреди реда и условията за това ценообразуване.
Комисията да се произнесе преди тази наредба да бъде публикувана, защото смисълът на всичко това е, да не направим така, че да се появи наредба, която да узакони статуквото, което не ми харесва. Това статукво беше свързано точно с въпроса, който вие зададохте доцент Щерев във връзка с разглеждането на изхвърлянето на “Глаксо Смит” от позитивния списък на един негов продукт. Вие зададохте въпроса – дали някой не е платил това, което се е поискало? Без да визирате името на този, който не е платил и на този, който е поискал.
Аз казвам, за да не се наложи някой да плаща, нека да направим наредба и закон, който да не позволява това.
ХАСАН АДЕМОВ: Комисията не може да прави наредба.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Наредбата няма да се изготвя от комисията. Искам комисията да се запознае с нея. Имам това право, което вие може да отхвърлите, защото това е ваше право.
Второто предложение беше, да бъде включен текста, който оттеглих и е свързан със създаването на орган към Комисията по цените. Този орган да анализира референтните цени и на базата на този анализ да прави съответните предложения на комисията свързани с ценообразуването.
Третото предложение е свързано с текста, който бях подал и фигурира в законопроекта, който е предложен. Текстът е свързан с анти дъмпинговата политика на държавата и участие на държавата в регулацията свързани и с минималните цени. Изложих своите мотиви за анти дъмпинговата политика. Т.е. оттеглям онова, което бях заявил, че няма да предлагам този текст за гласуване.
Предлагам да бъде гласуван с ясното съзнание, че вероятността да бъде приет е малка. Благодаря ви.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Колеги имаме една технология, която трябва да спазваме. В момента говорим за член 258, алинея 1.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми доктор Йорданов, аз уважавам вашия начин на мислене и въобще мисля, че една политическа сила, разбира се това е напълно логично и нормално, трябва да поддържа определени ценности и начин на мислене. Напълно разбирам това.
Ние управляваме в тройната коалиция партии с различни ценностни системи. Всеки от нас има своето право да защитава дадена позиция. Обърнете внимание, че не управляваме сами. Вие искате по принцип държавата да регулира колкото може повече от този пазар с идеалната цел да има по-добро потребление и по-евтини лекарства за гражданите. Никой не се съмнява в добрите ви намерения. Ние в НДСВ смятаме, че колкото повече регулира държавата, толкова повече се увеличават корупционните практики. Това е наше право да мислим така.
Оттам нататък трябва да достигнем до някакъв компромис. Извинявайте, но не излагайте аргументи какво сте искали. След като искате да регулирате минимални цени, предложете текста, гласувайте го и го направете. Ние искаме да направим нещо, което явно не можем да освободим. Например, според мен алинея 2 трябва да отпадне. Обаче, аз си давам ясна сметка, че това може да е възможно, но може и да не е възможно. Защото, представлява още по-либерална регулация съобразена със становището на Европейския съюз да се регулират цените само на продукти, които са плащани от публични средства. Според мен, това е нормална практика. Комисията общо взето не може да се сформира до мнозинство за отпадане на алинея 2. Вие искате нещо повече. Искате всичко да регулирате. По какъв начин ще се регулира. Не може да ми обясните каква е разликата между “държавата регулира цените” и “държавата регулира пределните цени”. Защото, ако се остави текста “държавата регулира цените” това може да възбуди някой да тълкува този член на закона по един начин, който да прави регулацията много по-стриктна от страна на държавата. Отново повтарям, че вие смятате, че това е добро, а ние смятаме, че е много лошо.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Кои сте вие?
АТАНАС ЩЕРЕВ: НДСВ.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Подходът на доцент Щерев е достоен за уважение. Той има своето политическо виждане. Никой не може да му попречи да го отстоява.
Ако имам допълнение е защо хората, с които бяхме в работната група не бяха запознати с това политическо виждане и идва тепърва се пришиват към него?
РОСИЦА ЯНАКИЕВА: Уважаеми господин председател, в предвид факта, че обстойно сме обсъждали член 258, в това число най-вече алинея 1. В голяма степен правейки компромис ние отново преразглеждаме член 258, алинея 1, настоявам да уважим процедурното предложение на доктор Руденко Йорданов и да гласуваме ново предложения текст с “да” или “не”.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Благодаря ви.
ВАНЬО ШАРКОВ: Не съм съгласен да прекратяваме дискусията, след като има различни виждания.
Предлагам да продължим с дискусията, за да направим текста както трябва. Тук виждаме, че в алинея 1 няма “пределни цени”. В алинея 2 има “пределни цени”.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Доктор Шарков, длъжен съм да поставя на гласуване процедурата.
Моля, който е съгласен с процедурното предложение разискванията по алинея 1 на член 258, да бъдат прекратени, да гласува?
- “За” – 9.
- “Против” – 4.
- “Въздържали се” – 2.
Приема се.
Господин Шарков, няма смисъл да се ядосвате.
ВАНЬО ШАРКОВ: Ядосвам се, защото Руденко Йорданов гласува “въздържал се” по собственото си предложение, с което прекратяваме дискусията по един толкова важен въпрос. Това, което правите не е сериозно.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Сериозно е, защото повече от месец и половина ние се намираме почти на едно и също място.
Уважаеми колеги, предлагам да гласуваме член 258, алинея 1.
Моля, който е съгласен с направените редакционни бележки, да гласува?
- “За” – 9.
- “Против” – 4.
- “Въздържали се” – 2.
Приема се.
ХАСАН АДЕМОВ: Член 258 вече е гласуван, но искам нещо да попитам.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Доктор Адемов, имате думата.
ХАСАН АДЕМОВ: Работната група или тези, които са съставили този текст, тъй като се различава от текста на вносителя в алинея 1 липсва думата “пределни цени”. “Най-ниските референтни цени” означават ли фиксирани цени” или се различават от това? Това е най-важният въпрос.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Под “референтни цени” в случая разбирам цените на държави членки, които ние вземаме за сравнение. Например, от тези 26 членки освен България ние избираме ...
ХАСАН АДЕМОВ: Това, което е написано е пълна глупост. Къде е записано Европейски съюз?
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Това не е глупост. Държави членки е общо прието за държави членки на Европейския съюз.
ХАСАН АДЕМОВ: Къде е записано Европейски съюз?
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Доктор Адемов, излишно е да се записва “Европейски съюз”, достатъчно е да бъде записано “да са държави членки”.
Съгласен съм с предложението на доктор Руденко Йорданов, за наредбата, която нашата комисия да разгледа след като бъде изготвена. Би трябвало в нея да се спомене колко държави членки се вземат. Допускам, че ще се направи, тъй като такава е волята на законодателя. Например, най-ниските девет референтни цени за сравнение за даден препарат. Въз основа на него ще формират съответната пределна цена. Използвам този термин, тъй като лично аз застъпвам тази теза, които ще се включат след това в позитивния списък и ще се заплащат с публични средства. Това е логиката.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Искам да попитам доцент Великов, така както се гласува текста сега, позволява ли на държавата като регулира цените на лекарствените продукти и т.н. да ги фиксира?
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Според мен, теоретично позволява. За това се въздържах, но допускам, че след като тук става дума за регулиране на максималните цени в тази алинея. След като имаме право като народни представители да изискаме наредбата, след като бъде готова и да проследим, да проконтролираме дали е съгласно нашата воля.
Мисля, че в крайна сметка независимо, че вероятно ще защитаваме този текст, или поне някои от нас ще го защитават и в залата за включване на пределните цени, за момента е работещ.
Предлагам, да продължим напред с вече гласуваните текстове по член 258. Благодаря ви.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Господин председател, обръщам се към вас, тъй като след като е гласуван един член ние отново се връщаме да дебатираме върху него. Много ви моля, след като един член е гласуван да вървим по материала, тъй като виждам, че определени хора искат да се задълбочи спора в тази зала и ние не можем да представим пред обществото закона, който се очаква от всички.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Уважаеми колеги, имаше предложение на доктор Йорданов, което не е по нормативни актове, но предлага проекто наредбата за контрол върху тази система да бъде предоставена на вниманието на комисията.
Имате ли нещо против този въпрос?
Уважаеми колеги, за да бъде решение на комисията, това което предложи доктор Йорданов искам да го поставя на гласуване. Ще помоля да бъде прочетено от господин Руденко Йорданов, за да се чуе като текст.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВ: Искам да уточня какво ще бъде решението. Във връзка с току що приетия текст в закона следва изработване на наредбата.
Предложението на доктор Йорданов е да се представи на комисията проекто наредба, която ще бъде изготвена въз основа на този текст, преди да бъде утвърдена от министъра на здравеопазването.
ВАНЬО ШАРКОВ: От кого да бъде представена?
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: От Министерството на здравеопазването.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, искам когато се вземат решения в тази комисия, на която както беше споменато имах честта да бъде председател, моля да не се вземат глупави решения. Защото, прочетете Конституцията и Правилника на Народното събрание. Не предлагайте неща, които въобще нямат нищо общо с работата на Народното събрание. Какво говорите сега? Ще запишете в закона, че изпълнителната власт ще прави правилник и вие ще ги изслушвате за този правилник?
Моля ви не искам въобще да коментираме този въпрос.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Доцент Щерев, става въпрос за ваше сведение.
Доцент Щерев, ние не говорим за вписване в закона, а само за сведение.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Имате ли право да промените наредбата, която министъра ще предложи?
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Това е въпрос за сведение и вие ще имате отношение.
Ако вие предложите като народен представител, надявам се, че министърът на здравеопазването ще го вземе в предвид.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин Кумчев, вие може да поискате оставката на министъра, може да направите парламентарно питане, може да направите редица други неща, но не може да промените наредбата, която е издал. Ще помоля да не спорим по тези въпроси.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Доцент Щерев, не съм съгласен с квалификацията “глупави решения”, защото ако ние прострем тази квалификация върху това, че се занимавахме с проекта за Наредба № 31 за след дипломното обучение, означава че трябва да продължим разсъжденията на тема “глупави действия” на комисията и да достигнем до някъде до където не ми харесва. Не трябва да квалифицираме дейността си като “глупава”. Не смятам, че е така. По правилото на прецедента и по създалата се практика ние сме се запознавали с такива наредби. Произнасяли сме се, но не сме ги променяли, а сме изразявали становище. За това става въпрос.
ХАСАН АДЕМОВ: Това, за което говорим, може да се направи и без решение.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Не възразявам да се направи и без решение, но исках да се чуе ясно, че когато ние се съгласихме в работната група да търсим компромисни текстове, които най-малко да ни противопоставят едното от условията беше тази наредба по никакъв начин да не внася непознати за нас и нежелани за нас нюанси в тълкуването на текстовете, които приемаме и в приложението на тези текстове.
ВАНЬО ШАРКОВ: Господин председател, искам да направя процедурно предложение за спиране на разискванията по предложения проект за решение за изслушване за наредбата и да продължим със закона. Преди малко прекратихте дискусията по закона, а сега допускате дискусия по някакво неразумно предложение.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Това е Комисия по здравеопазване.
Член 259
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: По член 259, работната група и експертите предлагат към този член две допълнителни алинеи. Ще помоля да бъдат прочетени.
ВИКТОРИЯ ЖЕКОВА: Предложение на работната група за създаване на нова алинея 7 и алинея 8 в член 259.
Алинея 7. Комисията по алинея 1 заседава не по-малко от веднъж месечно.
Алинея 8. Към Комисията по цените на лекарствените продукти функционира информационно – аналитично звено. Звеното събира, анализира и предоставя на комисията информация за цените на лекарствените продукти в държавите-членки, по ред определен в наредбата по алинея 6.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Уважаеми колеги има ли съображения по алинея 7 и алинея 8?
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Мисля, че няма какво повече да се добави.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Уважаеми колеги подлагам на гласуване алинея 7 и алинея 8.
Моля, който е съгласен от народните представители да приемем алинея 7 и алинея 8 към член 259, да гласува?
- “За” – 8.
- “Против” – Няма.
- “Въздържали се” – 4.
Приема се.
Член 260
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Работната група предлага по член 260, алинея 1 и алинея 2 да бъде прегласувана.
ВИКТОРИЯ ЖЕКОВА: Член 260, гласувана редакция по алинея 1. “Министерският съвет по предложение на министъра на здравеопазването определя с наредба условията и правилата за образуване на цените на лекарствените продукти по член 258, алинея 1 и алинея 2 при продажбата им на дребно и условията и реда за регистриране на цените на тези по член 258, алинея 3”.
Приета алинея 2 гласи: “Срокът за определяне на цени по член 258, алинея 1 е 45 дни, а по член 258 алинея 2 – 30 дни от датата на подаване на заявление по реда на наредбата по алинея 1”.
Предложение на работната група:
Алинея 1. Министерският съвет по предложение на министъра на здравеопазването определя с наредба реда, условията и правилата за регулиране на цените на лекарствените продукти по член 258, алинея 1, образуване пределните цени на отпусканите по лекарско предписание лекарствени продукти при продажбата им на дребно и условията и реда за регистриране на цените на тези, които се отпускат без лекарско предписание.
Алинея 2. Срокът за определяне на цени по член 258, алинея 1 и 2 е 45 дни, а по член 258, алинея 3 – 30 дни от датата на подаване на заявления по реда на наредбата по алинея 1.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, смятам че по член 260, алинея 2 в предложението на комисията има една грешка, дано да бъде случайна “срокът за определяне на цени”. Ако става въпрос за фиксирани цени, разбира се това е срок за определяне на цени. Ние говорим за регулиране на цени. Ако това е регулиране на цени, следва да отпадне “определяне на цени”.
Ако говорим за член 258, не мога да разбера, какво точно искаме, защото възразяваме да поставим “пределни цени” в алинея 1, член 258. В алинея 2 е записано, че държавата регулира пределни цени. В член 260 самата наредба, по член 258 алинея 1 е записано “образуване на пределните цени на отпусканите” и т.н. Добре, защо да не уеднаквим текста. Не мога да разбера това нещо.
Предлагам и тук да отпаднат “пределни цени” и ще стане ясен замисъла.
В алинея 2 ще оставим срока за определяне на цени. Ще фиксираме цените. Ще запишем на опаковката каква е цената на лекарството и всичко ще стане както трябва. Регулацията ще бъде много добра. Сигурен съм, че така ще стане. Предлагам да го направим.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Ще помоля да чуем вносителите.
ЕМИЛ РАЙНОВ: Доколкото си спомням дебата на предишното заседание този текст беше изписан по този начин, за да може да обхване алинея 1, алинея 2 и алинея 3. Т.е. да обхване целият член 258. За това е разбиването и всичко се изброява.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Не успях да разбера репликата на доктор Райнов, защото съвсем определено попитах. Става въпрос за член 258, алинея 1.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Доцент Щерев, за всичко става въпрос.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Записано е: “За регулиране на цените на лекарствени продукти по член 258, алинея 1”.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Доцент Щерев, на предишното заседание след дълги разисквания, не си спомням дали присъствахте, наредбата трябва да обхване и трите алинеи на член 258, в който имаме три различни варианта.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Мисля, че има една пунктуална грешка, поставена е запетайка след думата “образуване”. Не става ясно какво иска да се каже.
Доцент Щерев е прав. Имаме регулиране на пределните цени, тук изведнъж се получава едно образуване. Може би следва да бъде “регулиране на пределните цени”, както е записано в гласувания текст на член 258, алинея 2.
Признавам, че в работната група не е догледан текста. Може би следва да уточним текста. Господин Щерев, го изказа експресивно, че действително нещата вървят към нови кутийки с определени цени, но не вярвам това да е волята на законодателя. Мисля, че не е така.
ЕМИЛ РАЙНОВ: Доцент Великов е напълно прав, тази запетайка е излишна. Може би е по-добре да бъде записано “образуване на”.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Колеги, имате ли нещо против?
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Мисля, че доцент Щерев е прав дотолкова, дотолкова, че отново трябва да запишем регулирани, тъй като в член 258 този термин е записан в алинея 1 и алинея 2.
ДИМИТРИНА АПОСТОЛОВА: Действително сте прав. Може би по-коректно е с оглед на редакцията, която се гласува по член 258, алинея 2 “държавата регулира пределните цени” в член 260 да отпадне “запетаята” и да остане текста “регулиране на пределните цени на отпусканите по лекарско предписание” и текста нататък продължава.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Ще помоля още веднъж да прочетете вашето предложение, за да бъде записано в протокола.
ДИМИТРИНА АПОСТОЛОВА: Член 260, алинея 1 “Министерският съвет по предложение на министъра на здравеопазването определя с наредба условията и правилата за регулиране на цените на лекарствените продукти по член 258, алинея 1, регулиране на пределните цени на отпусканите по лекарско предписание лекарствени продукти при продажбата им на дребно и условията и реда за регистриране на цените на тези, които се отпускат без лекарско предписание”.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Колеги имате ли други въпроси?
АТАНАС ЩЕРЕВ: Господин председател, в срока по алинея 2 според мен трябва да бъде записано: “Срокът за регулиране на цените по член 258, алинея 1 и алинея 2 е 45 дни” и т.н.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Благодаря ви. Ще помоля вносителите да вземат отношение.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Приемам, че забележката на доцент Щерев е уместна, защото текста наистина не кореспондира достатъчно ясно с вече приетия текст на член 258.
Предлагам следната редакция: Член 260, алинея 1. Министерският съвет по предложение на министъра на здравеопазването определя с наредба реда, условията и правилата за регулиране на цените на лекарствените продукти по член 258, алинея 1, за регулиране на пределните цени на отпусканите по лекарско предписание лекарствени продукти при продажбата им на дребно както и условията и реда за регистриране на цените на тези, които се отпускат без лекарско предписание.
Алинея 2. Срокът за произнасяна на Комисията по цените по член 258, алинея 1 и алинея 2 е 45 дни, а по член 258, алинея 3 – 30 дни от датата на подаване на заявление по реда на наредбата по алинея 1.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Колеги имате ли други становища по този въпрос?
Мисля, че така текста е по-добър.
Имайте предвид, че ще проведем дискусия и в залата.
ДИМИТРИНА АПОСТОЛОВА: Може да се направи следната редакция на текста с оглед на прецизност: “Срокът за определяне на цени по член 258, алинея 1 и алинея 2 е 45 дни, а за регистриране на цена по член 258, алинея 3 – 30 дни” и нататък продължава текста така както е изписан.
Реално се визират двата механизма. Регулиране на цена и регистриране на цена. Регулиране по член 258, алинея 1 и алинея 2 и регистриране по член 258, алинея 3.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Господин председател, предложението, което направи доктор Руденко Йорданов е с по-прецизен текст. Вие отново прочитате срока за определяне на цени. Не се определят цени.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Предлага се от комисията, вместо “определяне” да бъде записано “регулиране”, което е по-точно.
Уважаеми колеги, искам още веднъж много внимателно да чуем редакцията след, което ако нямате други съображения ще я поставя на гласуване.
Доктор Йорданов, ако обичате прочетете Вашата редакция.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Член 260, алинея 2 “Срокът за произнасяне на комисията по цените по член 258, алинея 1 и алинея 2 е 45 дни”.По-нататък текста продължава така както е записан.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Колеги имат е ли въпроси?
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Правя уточнение “Комисия по цените на лекарствените продукти”.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Ще се поправи.
Уважаеми колеги, предлагам ви да гласуваме член 260 с направените редакционни бележки.
Моля, който е съгласен да приемем член 260, с направените редакционни бележки по алинея 1 и алинея 2, да гласува?
- “За” – 8.
- “Против” – 1.
- “Въздържали се” – 3.
Приема се.
Член 262.
ВИКТОРИЯ ЖЕКОВА: По член 262 има предложение на народния представител Лъчезар Иванов.
Член 262, алинея 2 да бъде изменена както следва, алинея 3 да отпадне.
Алинея 2. “Позитивен лекарствен списък е списък с лекарствени продукти изготвен по фармакологични групи със съответните международни непатентни наименования, цена и ниво на заплащане”.
Предложение на народния представител Атанас Щерев:
В член 262 се правят следните изменения:
Първо, в алинея 2 в края на изречението изразът “референтна цена стойност за дефинирана дневна доза и ниво на заплащане” да отпадне.
Второ, в алинея 3 в края на изречението изразът “и съответната референтна стойност” да отпадне.
Предложение на народните представители Петър Мръцков и Ваню Хърков:
Първо, в член 262, алинея 2 се изменя както следва: “Позитивен лекарствен списък е списъкът с лекарствени продукти изготвен само по фармакологични групи със съответните международни непатентни наименования разрешените им дозови форми и съответни концентрации.
Второ, в член 262, алинея 3 се заличава.
Предложение на народните представители Ива Станкова и група народни представители:
Създава се нов член 262 със следното съдържание:
Алинея 1. Когато Съвета по цените на лекарствените продукти е допуснал включването на лекарствения продукт в списъка по член 258, алинея 1 той разглежда и определя цената, нивото и стойността на заплащане на лекарствения продукт от НЗОК или със средства от Републиканския бюджет в срок до 60 дни от дата на включването.
Алинея 3. Въз основа на предложение на Съвета по цените на лекарствените продукти министъра на здравеопазването със заповед определя:
Първо, цената на лекарствения продукт.
Второ, нивото на заплащане на лекарствения продукт от НЗОК със средствата от републикански или общинските бюджети.
Трето, стойността на заплащане на лекарствения продукт.
Предложение на народните представители Ваня Цветкова и група народни представители, член 262 да придобие следния вид:
Алинея 1. Позитивният лекарствен списък включва лекарствени продукти отпускани по лекарско предписание необходими за покриване на здравните потребности на населението и заплащани напълно или частично със средствата от бюджета на Националната здравноосигурителна каса, заплащани от Републиканския бюджет извън обхвата на задължителното здравно осигуряване, от бюджета на лечебните заведения по член 5 от Закона за лечебните заведения и от бюджета на лечебните заведения с държавно участие по член 10 от Закона за лечебните заведения.
Алинея 2. Позитивен лекарствен списък е списък с лекарствени продукти изготвен по фармакологични групи със съответните международни непатентни наименования със съответната дефинирана дневна доза, референтна цена/стойност за дефинирана дневна доза.
Алинея 3. За лекарствени продукти, за които няма определена дефинирана дневна доза се определя терапевтичен курс и съответната референтна стойност.
Алинея 4. Позитивният лекарствен списък включва:
Първо, лекарствени продукти за домашно лечение и нивото на заплащането им заплащани от бюджета на Националната здравноосигурителна каса.
Второ, лекарствени продукти заплащани от бюджета на лечебни заведения по член 5 от Закона за лечебните заведения и от бюджета на лечебните заведения с държавно участие по член 10 от Закона за лечебните заведения.
Трето, лекарствени продукти предназначени за лечение на онкологични заболявания.
Четвърто, лекарствени продукти предназначени за лечение на редки заболявания, СПИН и инфекциозни заболявания.
Има предложение на работната група за редакция на член 262:
Член 262. Алинея 1. Позитивният лекарствен списък включва лекарствени продукти, отпускани по лекарско предписание, необходими за покриване на здравните потребности на населението и заплащани със средства от бюджета на Националната здравноосигурителна каса, от републиканския бюджет, извън обхвата на задължителното здравно осигуряване и5 от бюджета на лечебните заведения по член 5 от Закона за лечебните заведения и от бюджета на лечебните заведения по член 9 и 10 от Закона за лечебните заведения с държавно и/или общинско участие.
Алинея 2. Позитивен лекарствен списък е списък с лекарствени продукти, изготвен по фармакологични групи със съответните международни непатентни наименования, със съответната дефиниране дневна доза, цена по член 258, алинея 1, референтна стойност за дефинирана дневна доза, цена, изчислена на база референтна стойност и ниво на заплащане.
Алинея 3. За лекарствени продукти, за които няма определена дефинирана дневна доза, се определя терапевтичен курс и съответната референтна стойност.
Алинея 4. Позитивният лекарствен списък включва:
Първо, лекарствени продукти предназначени за лечение на заболявания, чието лечение се заплаща по реда на Закона за здравното осигуряване (ЗЗО).
Второ, лекарствени продукти, заплащани от бюджета на лечебни заведения по член 5 от Закона за лечебните заведения и от бюджета на лечебните заведения по член 9 и 10 от Закона за лечебните заведения с държавно и/или общинско участие.
Трето, лекарствени продукти, предназначени за лечение на заболявания извън обхвата на ЗЗО, заплащани по реда на член 82, алинея 1, точка 8 от Закона за здравето.
Четвърто, лекарствени продукти предназначени за лечение на редки заболявания, СПИН и инфекциозни заболявания.
Алинея 5. За подаване на заявление за включване или промяна на включен в списъка по алинея 1 лекарствен продукт, Министерство на здравеопазването събира такса определена в тарифата по член 21, алинея 2.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Благодаря ви. Давам думата на вносителите на предложенията.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Искам да попитам следното. При прочитането беше пропуснат два пъти член 9 от Закона за лечебните заведения.
От текста, който ни беше предоставен и разгледан на заседание на комисията текстът за лекарствените продукти предназначени за домашно лечение не е записан коректно, в предложенията, които са раздадени.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Трябва да проверим дали при вас е последната редакция.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Искам да ви кажа, че има едно разминаване от това, което е предоставено. Тук трябва да се включи член 9 в алинея 1.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Имаме различни текстове. Например, в алинея 1 член 9 е записан.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Текстът, който беше внесен при работната група се разминава от това, което в момента прочете нашата сътрудничка.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Ще помоля да уеднаквим нещата.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: В член 4, алинея 1 “домашното лечение” беше пропуснато.
ВИКТОРИЯ ЖЕКОВА: Кой материал четете?
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Материалът, който сте раздали?
ВИКТОРИЯ ЖЕКОВА: Лекарствените продукти предназначени за лечение на заболявания, чието лечение се заплаща по реда на Закона за здравното осигуряване, са тези.
Това е окончателното предложение.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Ние предлагаме това да бъде обсъдено.
Имаме текст на вносителя, който от един месец е в нашите документи. След обсъждане в работната група и консултации с експертите ви предлагаме тези текстове.
Колеги имате думата за обсъждане.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Господин председател, в първоначалния вариант на вносителя в текста, който имахме в член 262, алинея 4, точка 3 визираше лекарствени продукти предназначени за лечение на онкологични заболявания. Не виждам този текст и мога да допусна, че може би отправката към член 82, алинея 1, точка 8 от Закона за здравето, където е записано, че става дума за заплащане на лечения за заболявания по ред определен от министъра на здравеопазване се визира и лечението на онкологично заболяване. По този начин ли да разбирам текста?
Защо в първия вариант беше изведено лечението на онкологичните заболявания, а сега е включено в точка 8, която звучи общо и допускам, че това се има предвид.
Искам да попитам в член 82 от Закона за здравето, в точка 3 има стационарна психиатрична помощ. Да смятам ли, че точка 8 включва и лекарствата за лечение на психично болните в стационарната психиатрична помощ.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Доктор Йорданов, благодаря ви. Госпожо Апостолова, какви са вашите съображения за тази редакция?
ДИМИТРИНА АПОСТОЛОВА: Редакцията, която е дадена в момента по точка 3 е малко по-обща и действително сте прав.
В момента в член 82, алинея 1, точка 8 от Закона за здравето, се казва, че с наредба на министъра на здравеопазването се определят онези заболявания, за които се заплаща извън обхвата на здравното осигуряване. Цитирам ви приблизително текста по памет. Действително онкологичните заболявания попадат в този обхват, но не само онкологичните заболявания към момента. Това е и действащата Наредба № 34, в която има и други заболявания освен онкологичните.
Считаме, че по този начин редакцията е по-коректна и ясна.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Благодаря ви. Колеги, имате ли други въпроси и становища?
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: А за психиатричната помощ?
НИНА РЪСИНА: Ще ви отговоря доктор Йорданов. Лекарства за психиатричната помощ по Наредба № 34 не се заплащат. Заболяванията, за чието лечение се заплаща по Наредба № 34 са онкологичните заболявания, за пациентите на хемодиализа, лекарствата и консумативите за хемодиализата. Това са кръвните фактори, за болните с хемофилия и за някои заболявания при новородените.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Искате да кажете, че алинея 3 така както е редактирана в момента в окончателния текст е по-широко понятие и включва абсолютно всичко, за което говорим.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Господин председател, от отговора разбирам, че колкото и да не ми се иска въпросът ми е уместен – къде отива стационарната психиатрична помощ при положение, че не фигурира в тази наредба, която е свързана с приложението на точка 8 на член 82 и не е упоменато допълнително лечение във връзка с член 82, точка 3 от Закона за здравето, където е стационарната психиатрична помощ. Ако приемем текста в този вид лекарствата, които са за лечение на болни в стационарите на държавните психиатрични болници или психиатричните диспансери със стационар макар, че попадат към член 10 от Закона за лечебните заведения, но в държавните психиатрични болници няма да се играе търг? Правилно ли съм разбрал?
НИНА РЪСИНА: Те попадат в точка 2 от Закона за лечебните заведения. Диспансерите са в член 10 от Закона за лечебните заведения.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Попадат в член 10 където са диспансерите и психиатричните клиники.
Доктор Йорданов, в точка 2 са изброени видовете лечебни заведения включително и диспансерите по член 10 от Закона за лечебните заведения.
Колеги имате ли други становища?
Господин Мръцков, имате предложение оттегляте ли го?
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Оттеглям предложението.
ДОНКА МИХАЙЛОВА: Господин председател, тъй като доктор Станкова е извън страната, а госпожа Янакиева трябваше да тръгне за избирателния район. Госпожа Янакиева ме упълномощи да оттегля от нейно име внесения текст.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Благодаря ви.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, не оттеглям предложението, което съм направил.
Има предложение за създаване на нови дефиниции в Допълнителната разпоредба.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Доцент Щерев, смятахме първо да гласуваме член 262.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Той е в пряка връзка с този текст. Погледнете какво е записано за тези дефиниции.
Цена изчислена на база референтна стойност е цената образувана за всеки лекарствен продукт, включен в позитивния лекарствен списък и изчисляван на база определената референтна стойност за дефинирана дневна доза или терапевтичен курс. Тъй като става въпрос за точни определения, които ще бъдат в Допълнителната разпоредба, които се разминават изцяло с вижданията, които правя с поправките. Не мога да се съглася да оттегля предложението, защото зависи как ще се приеме в пленарна зала този замисъл. Ако се приеме замисълът, който се влага още от началото на закона. Естествено моята поправка няма да се приеме. Ако се приема тезата, за която говоря, поправката, която правя е много съществена. Тя е относно това къде се определят цените и как се определят?
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Благодаря ви. Доцент Щерев не оттегля направеното предложение.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Благодаря за информацията, която получих. Прегледах Закона за лечебните заведения и Закона за здравето. Поводът за моите фактически разсъждения и страхове, които се оказаха напразни е, че в член 5 от Закона за лечебните заведения са споменати лечебните заведения за стационарна психиатрична помощ. В член 82 са изведени в отделна точка. Онова, което ми казахте е справедливо. Благодаря . Оттеглям предложението.
ИВАН КОЛЧАКОВ: Доктор Тодорова, обърна внимание на алинея 1, че Позитивният лекарствен списък включва лекарствени продукти отпускани и само за заведения с държавно общинско участие. Тези, които са отпускани за пациенти, които се лекуват в частни здравни заведения.
Смятам, че трябва да се постави точка до Закона за лечебните заведения и да отпадне “с държавно общинско участие”.
Първо, са равнопоставени.
Второ, касата заплаща по договор на всички контрагенти без да има значение дали е държавно, общинско или частно.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Вие предлагате “държавно и/или общинско участие” да отпадне. Да останат категориите за лечебните заведения като цяло.
ИВАН КОЛЧАКОВ: Да, това е моето предложение.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Искам да помоля вносителите да се изкажат по този въпрос?
ЕМИЛ РАЙНОВ: Ще се опитам да обясня логиката на работната група. Да не бъдем обвинени след това, че ние си позволяваме да контролираме нещо и в частните заведения. Те са частни, а собственика би трябвало да има свобода на действия.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Презумпцията на доктор Колчаков е, че всеки един собственик на болница сам може да регулира цените по отношение заплащане и т.н.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, с нетърпение чакам да приемем в комисията проекто закона, защото когато се прочете целият закон с всички допълнения, тогава ще стане ясна логиката или кашата, или последователността на всички предложения, които са направени. Защото, съвсем определено мога да кажа, че в предложението на вносителя добър или лош закона има определена логика. Оттам нататък благодарение на нашите дискусии се смениха много неща и се получи една пълна бъркотия.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Според вас е така.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Да, според мен. Това, за което говори доктор Райнов е нещо съвсем различно от това, което дискутираме. В същност той иска средствата, които се прилагат в частни болници да не се включват в позитивния списък, защото няма смисъл. Тук е записано “Позитивният списък включва”. Оттам нататък обяснява какво включва позитивният списък.
Трябва да дискутираме член 262, алинея 1. На края на този текст не мога да разбера как се е появило словосъчетанието “с държавно участие”.
Обяснете ми, защо се е появило? Какво означава? Означава, че позитивният списък включва лекарствени продукти отпускани по лекарско предписание, необходими за покриване на здравните потребности, заплащани от бюджета на касата извън обхвата и т.н., и от Закона за лечебните заведения, на края с държавно участие. Става въпрос за лечебните заведения по член 9 и член 10 от Закона за лечебните заведения с държавно участие. От тези заведения по член 9 и член 10, които са с държавно участие. Всички останали са изключени по този начин. Не мога да разбера, защо трябва да присъства “с държавно участие”.
ХАСАН АДЕМОВ: Първо, трябва да бъдем на ясно какво плаща като лекарствени продукти Националната здравноосигурителна каса? Плаща лекарствени средства, които са от позитивния списък за домашно лечение.
Второ, когато става въпрос за лечение по клинични пътеки в цените, на които има лекарствени продукти, проблем е на мениждъра какви лекарства ще включи. Няма никакво значение дали са държавни или общински.
Според мен, това за което става въпрос е съвсем различно нещо. Става въпрос единствено и само за диспансерите с държавно и общинско участие. Не зная какво включва член 9.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: В член 9 са всички болници.
ХАСАН АДЕМОВ: Мисля, че член 9 трябва да отпадне оттам.
АТАНАС ЩЕРЕВ: А член 10?
ХАСАН АДЕМОВ: Член 10 да остане.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Защо с държавно участие? В член 10 има хосписи.
ИВАН КОЛЧАКОВ: Смисълът на този член и на параграф 1 няма никакви регулативни функции, а има само констативни. Какво включва позитивния лекарствен списък? Позитивният лекарствен списък, включва тези медикаменти, които се отпускат по лекарско предписание в лечебни заведения и се плаща от Националната здравноосигурителна каса. Няма никаква логика ние да правим разделение. Не виждам и вносителите да се притесняват.
ХАСАН АДЕМОВ: Лечебните заведени с държавно и общинско участие над 50 на сто могат да се използват единствено само лекарствени продукти от Позитивния списък. По този начин разбирам нещата.
ЕМИЛ ХРИСТОВ: Опасявам се, че ще изместя дискусията в друга посока.
Логиката на позитивния списък, като институция, не говоря за България, а за навсякъде в Европа където има такова нещо е следната. Чрез този списък като институция, като система, като методология да се контролират публичните средства и средствата от съответния републиканския бюджет на съответната държава. Поради тази логика, защото здравната осигуровка се събира със закон създаден от държавата. Ангажиментът е държавен да се гарантира това осигуряване. По същата логика държавата както в България е собственик на над 260 болници. Позитивен списък имат и други държави с огромен обем държавна собственост на болнични заведения. Позитивният списък е за това, за да въведе една рамка в нейната собственост. Т.е. на държавата да има единна система за всички лечебни заведения, как да се закупуват и предписват тези лекарства.
За това в определението за Позитивния списък в член 262, в най-първоначалния вариант, който е така както беше предложен от Министерски съвет, изрично разписахме текста в алинея 1, че Позитивния списък включва продукти отпускани по лекарско предписание и заплащани със средства на бюджета на НЗОК от Републиканския бюджет извън обхвата на ЗЗО и от бюджета на лечебните заведения по член 5. От държавния бюджет директно отива субсидията при тях. Няма практика от държавния бюджет да отива субсидия директно към общинските лечебни заведения и към частните. Те не са на бюджетно финансиране. С тази регулация, която предлагаме за Позитивен списък се предлага регулация там където държавата плаща на съответния собственик, болница по член 9, член 10 и член 5. По списъка за извън болнично, който е създаден със ЗЗО и държавата има ангажимент да гарантира социалния минимум. Това регулира и покрива позитивния списък. За това в текста, където доцент Щерев правилно забеляза, че сме допуснали грешка правилно е да се запише: “Лечебните заведения с държавно участие по член 9 и член 10” и да продължи текста, а не “държавното участие” да е в края на изречението. За това говорим само за държавното участие. Защото, общинската собственост е различен вид собственост и по Конституция от държавната собственост. Тя е съвсем различна и от частната собственост.
По отношение на работата за клинични пътеки ние не разписваме текстове този вид лекарствени продукти да се регулират. Ние сме разписали в най-първоначалния вариант и с последната редакция, която е по-прецизна от първата предлагаме на народните представители четири групи.
Първата група е за извън болничното лечение по реда на ЗЗО.
Втората група е това, което се заплаща от бюджета на лечебните заведения с държавно участие. Защото те могат да използват не само бюджета по клинични пътеки. Държавата може да прави целеви субсидии и да ги спасява когато се наложи. Това са бюджетни средства от Републиканския бюджет, които отиват за лекарства. По какви правила ще отиват? Как държавата ще контролира даването на тези средства? На какви цени?
Третата група е за предназначени за заболявания извън обхвата на ЗЗО. Тези заболявания са изключителен държавен приоритет и ангажимент по реда на член 82 от Закона за здравето. Тук няма каса, няма НЗОК, тук са ветераните и други групи и групи заболявания, които се поемат, включително и онкологичните заболявания.
Четвъртата група е за СПИН-а и инфекциозните заболявания, които са 100 на сто държавен приоритет и към момента.
ХАСАН АДЕМОВ: По това, което казвате досега не е имало спор.
ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изведнъж отварянето на дискусията да се добавят и частните заведения и общинските.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, въобще не става въпрос да се добавят частните заведения. Вие по този начин ограничавате държавните заведения. Те не са 270, а са 70. Останалите имат участие в държавата. Те са общински. Това означава, че общинско заведение, което е с държавно участие не може да ползва други медикаменти освен включени в Позитивния списък. Частните заведения могат да ползват всякакви медикаменти, но държавните могат да ползват само такива по Позитивния списък. По този начин вие ги ограничавате. Защо? Тук не става въпрос, като отпаднат с държавно участие да се плаща от държавния бюджет на частни заведения. Тук въобще не се третира този въпрос. Става въпрос за равнопоставеност. Тогава вие ограничавате държавните заведения. С този текст ограничавате и нарушавате конкурентно способността на държавните заведения. Тук не се третира заплащане. Заплащането е на друго място. Позитивният списък включва лекарствени продукти и започват да се изброяват, които се използват за първо, второ, трето. Последното е, позитивния лекарствен списък включва лекарствени продукти заплатени от бюджета на лечебните заведения по член 9 и член 10 от Закона за лечебните заведения с държавно участие.
Това означава, че едно заведение, което има държавно участие не може да ползва друг медикамент освен, ако е включен в Позитивния списък. По този начин ограничават заведението.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Той каза това.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Добре, след като така сте решили хубаво. Това е лоша регулация.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Доцент Щерев, ще си позволя да ви направя една реплика, ако нямате нищо против. Всички болнични и лечебни заведения в страната по член 9, в момента получавайки пари от здравната каса изразходват пари за медикаменти. В член 262 говорим как се регулират нещата по Позитивния лекарствен списък. Това, че една болница може да си купи лекарства от други е нейно право. Никой не може да ги ограничи. Например, ако вие сте мениджър в една болница може да вземете лекарства, които са необходими. До този момент така е ставало.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми доцент Кумчев, текста който се предлага в член 262, алинея 1 вече ще ограничава една болница, каквато е болницата в Смолян да ползва медикаменти, които са извън позитивния списък. Разбирате ли това? Това ли искате да наложите? Ако искате това да наложите е друга тема. Ако не искате да бъде наложено трябва да отпадне “с държавно участие”, защото отново ще повторя въобще не става въпрос за заплащане на държавни средства на частните болници. Въобще не коментираме това.
ХАСАН АДЕМОВ: Трябва да отпаднат общински и да останат държавни.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Не мога да приема това и ще ви кажа защо?
В лекарствената политика на дадено лечебно заведение трябва да има контрол в системата. И досега го има, но забележете, че някои болници харчат например 52 на сто от разходите за медикаменти, в които 47 на то са само за антибиотици. Това не е нормално, след като в Европа този разход за антибиотици е не повече от 30 на сто.
Предлагам да продължим обсъждането на член 262.
Доцент Щерев, да гласуваме ли вашето предложение?
АТАНАС ЩЕРЕВ: Да, ако искаме да го направим както казва доктор Адемов, тогава трябва да оставим “ и от бюджета на лечебните заведения по член 5”. Тогава ще бъде ясно. Тези по член 5 ще могат да ползват лекарства само от Позитивния списък.
ХАСАН АДЕМОВ: Те сключват договори с касата.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Касата ги плаща. Заплащани средства от бюджета на Националната здравноосигурителна каса, от Републиканския бюджет и т.н.
Отново повтарям, че тук не става въпрос за плащане в частните заведения. Става въпрос каква регулация правим за използване на лекарства в заведения, които са държавни и с общинско участие.
ХАСАН АДЕМОВ: Когато лечебните заведения са по член 5, логично е да се помисли по този начин. Ползват лекарствени продукти от Позитивния лекарствен списък тези продукти трябва да бъдат използвани във връзка със специфичните им функции. Например, Военна болница има разписани в закона задължения и функции. Когато става въпрос за тези функции, защото това е публичен ресурс този публичен ресурс трябва да попадне под тази регулация.
В нашата действителност има такава практика, че имат право да сключват и договор с Националната здравоосигурителна каса. Където казваме, че режимът е друг. Много е важно какво искаме да кажем и да приемем. Ако искаме на тези по член 5 да им възложим да ползват лекарствени продукти само от позитивния списък, когато изпълняват специфичните задължения е едно. Ако искаме да направим и едното и другото, тогава този текст е удобен. По този начин разбирам текста.
ЕМИЛ РАЙНОВ: Доктор Адемов е напълно прав, но нищо, че са по член 5.
ХАСАН АДЕМОВ: Тук са включени държавни и общински. Въпросът е какво искаме да направим.
ЕМИЛ РАЙНОВ: Доктор Адемов, първоначалния вариант беше с държавно участие като се визира, че дори в ОРБ държавното участие е 51 на сто. Нямаме болница, в която държавното участие да е под мажоритарния пакет.
ХАСАН АДЕМОВ: Как ще коментирате болницата в Бургас?
ЕМИЛ РАЙНОВ: Тя е емблематична.
ХАСАН АДЕМОВ: И болницата в Перник.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Колеги имате ли други становища по член 262?
Имаме предложение на вносителя.
Доктор Адемом, какво подкрепяте като идея?
ХАСАН АДЕМОМ: Искам да попитам какво искате да кажете с този текст? Тези текстове нищо не казват.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Не е така. Тук много ясно и точно е казано за регулацията на 560 вида лекарства в страната на лечебни заведения с държавно и общинско участие. Това е факт и те трябва да бъдат регулирани.
В момента работим по член 262, как ще бъде регулиран позитивния лекарствен списък и къде ще бъде контролиран? В това е проблемът.
Колеги имате ли други съображения или да преминем към гласуване?
АТАНАС ЩЕРЕВ: Доцент Кумчев, най-лесно ще преминем към гласуване. Текстът не е ясен. Доктор Адемов поставя следния въпрос.
В единия случай, ако отпадне „държавно участие” какво ще се получи? След член 9 и член 10 да поставим точка, да отпадне общинско и държавно участие. Тогава какво ще се получи? Позитивният лекарствен списък включва лекарствени продукти отпускани по лекарско предписание необходими за покриване на здравните потребности на населението и заплащани от НЗОК, Републиканския бюджет, по член 5 и член 9 и член 10 от Закона за лечебните заведения. Не е казано, че всички лекарства трябва да бъдат включени в лекарствения списък, които употребяват тези заведения. Това така ли е, или не е така? Не е така. Т.е. има съгласие.
Ако ние направим обратното, на края поставяме „с държавно участие по член 9 и член 10”, какво искаме да кажем? Това е въпросът, който си задаваме. Какво означава това? Това означава, че за касата, от републиканския бюджет от член 5 всички остават както преди. За заведенията по член 9 и член 10 само, които са с държавно участие, т.е. без частните заведения ползват тези лекарства. Не става въпрос за заплащане. Заплащането се урежда от друго място. Могат ли тези с държавно участие да ползват и други лекарства? Могат или не могат, това е въпросът? Ако могат – тогава въобще няма значение с държавно участие. Ако не могат – ще ги ограничим спрямо частните заведения. Тук влизам в ролята на защитник на държавните заведения. И в двата случая това е излишно без да се разбира смисъла на това, което се предлага.
Доктор Адемов, много правилно постави въпроса – какво искаме да кажем? Кажете какво искаме да кажем за да го определим след това с текст. Ако искаме по някакъв начин да защитим, че с публични средства се плаща само на държавни заведения тук не става въпрос за това.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Нашите заведения по член 5 са изключително привилегировани, защото вземат от бюджета и от пътеките. По тяхното развитие в момента се показа, че лечебните заведения по член 5 са изключително добре.
Колеги имате ли други становища?
Доцент Щерев, оттегляте ли вашето предложение?
АТАНАС ЩЕРЕВ: Не го оттеглям.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Колеги, по член 262 имаме предложение на доцент Щерев, което трябва да се гласува от комисията.
Моля, който е съгласен, да се приеме предложението на доцент Щерев в допълнение на член 262, да гласува?
- „За” – 1.
- „Против” – Няма.
- „Въздържали се” – 5.
Не се приема.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Продължавам да разглеждам член 262, алинея 4 и Позитивния списък. Дебатът, който беше предизвикан е уместен и донякъде идва от различията, които имаме като първоначален текст на вносителя и текста на работната група, в която имаше представители и на вносителя.
В първоначалния текст в алинея 1 беше записано за лекарствени продукти заплащани от бюджета на Националната здравноосигурителна каса. Отбелязал съм, че тук имахме предвид лекарствени продукти за домашно лечение заплащани от бюджета на Националната здравноосигурителна каса. Това е едната категория лекарства.
Втората категория е алинея 4, точка 2, по която ако искаме да спазим общата философия, че става дума за позитивен списък и за лекарства заплащани с публични средства не е ли по-добре да бъде редактирана по следния начин точка 1 и точка 2.
Алинея 4. Позитивният лекарствен списък включва:
Първо, лекарствени продукти предназначени за домашно лечение заплащани от бюджета на Националната здравноосигурителна каса.
Второ, лекарствени продукти заплащани от бюджета на лечебни заведения по член 5 от Закона за лечебните заведения по член 9 и член 10 от Закона за лечебните заведения с държавно и/или общинско участие заплащани по реда на задължителното здравно осигуряване.
По този начин ще стане ясно, че ние визираме само тези заболявания по пътеки и лечението, което заплащаме с публични средства. Оттам нататък това лечебно заведение в едно развитие на нашата здравеопазна система може да приема болни за лечение извън обхвата на задължителното здравно осигуряване. Там не го задължаваме да изпълнява тези процедури по позитивния списък. Може да си направи „ВИП” лечение, за което също няма защо да го задължаваме да работи с Позитивния списък. Да спрем Позитивния списък само в тези случаи когато става дума за домашно лечение извън болничната помощ плащано с бюджета на касата и за болнично лечение в стационари на многопрофилни болници, държавни болници, общински болници и диспансери със стационар плащани от касата по реда на задължителното здравно осигуряване. Т.е. заплащани по пътеките за болни и лекувани по този ред. Тогава няма ли да бъде по-ясна общата философия и подхода, за който говорим. Тогава частните лечебни заведения когато играят за дейности, които не са включени в задължителното здравно осигуряване определят цени и правят лекарствена политика в своя диапазон на дейност без да имат никакви регулаторни механизми. При тях няма нужда от такива.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Доктор Йорданов имаме основен текст на вносителите.
Госпожо Апостолова какво ще кажете?
ДИМИТРИНА АПОСТОЛОВА: Считам, че текстът, който е записан в алинея 4 с разписаните четири точки е пределно ясен.
В точка първа се имат предвид точно лекарствените продукти, които НЗОК заплаща, тъй като по Закона за здравното осигуряване няма друг платец. Това е единствено Националната здравноосигурителна каса.
Според мен, това е въпрос на редакция.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Доктор Йорданов, мисля че текстът беше разгледан многократно и е перфектен. Ако искате да се направи някаква редакция да бъде променен в залата. Не виждам смисъл отново да се връщаме към текст, който разглеждаме дълго време.
Доцент Великов, има ваше предложение. Ще оттеглите ли предложението?
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Смятам, че тези предложения са в духа на това, което е направено от вносителя. Те са малко по-точни в някои части. Например, че позитивният лекарствен списък включва лекарствени продукти за домашно лечение.
По принцип, основното в нашето предложение е, че смятаме, че нивото на заплащане би могло да бъде предмет на определяне в тази комисия, на която по този начин ще делегираме големи практически права по определяне на лекарствената политика.
Това е нашето предложение.
Смятам, че тъй като е в общия дух каквато и крайна редакция да имаме, не трябва да премахва понятия като „дефинирана дневна доза”, или „референтна цена за дефинирана дневна доза” или „нивото на заплащане”, могат да бъдат приети.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Благодаря ви. Уважаеми колеги, предлагам да преминем към гласуване на член 262 на вносителя.
Моля, който е съгласен да приемем член 262, с редакцията на работната група, да гласува?
- „За” – 7.
- „Против” – 1.
- „Въздържали се” – 1.
Приема се.
Уважаеми колеги, поради това, че днес е ден на протест на медицинските специалисти, много от колегите са заети в средствата за осведомяване, поради прекъсваме заседанието до тук. Благодаря ви.
Закривам заседанието на Комисията по здравеопазване.

(Заседанието завърши в 16,40 часа)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/доц.Тодор Кумчев/