Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

КОМИСИЯ ПО ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ

Стенографски запис



П Р О Т О К О Л
№ 75


Днес, 8 март 2007 г. от 15.05 часа се проведе заседание на Комисията по здравеопазване към Четиридесетото народно събрание.

Заседанието се проведе под ръководството на зам.-председателя на Комисията доцент Тодор Кумчев и председателя на Комисията доцент Борислав Китов.


ДНЕВЕН РЕД:

Точка 1 Законопроект за ратифициране на Споразумението за изменение на Споразумението за заем /Проект за реформа в сектора на здравеопазването/ между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, № 702-02-11, внесен от Министерски съвет на 26.02.2007г.
Точка 2 Годишната програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз за 2007г., приета с Решение на Министерски съвет № 90 от 14.02.2007г.
Точка 3. Законопроект за лекарствените продукти в хуманната медицина № 602-01-67, внесен от Министерски съвет на 27 юли 2006 година-второ гласуване-продължение.

---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

КОМИСИЯ ПО ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ

Стенографски запис



П Р О Т О К О Л
№ 75


Днес, 8 март 2007 г. от 15.05 часа се проведе заседание на Комисията по здравеопазване към Четиридесетото народно събрание.

Заседанието се проведе под ръководството на зам.-председателя на Комисията доцент Тодор Кумчев и председателя на Комисията доцент Борислав Китов.


ДНЕВЕН РЕД:

Точка 1 Законопроект за ратифициране на Споразумението за изменение на Споразумението за заем /Проект за реформа в сектора на здравеопазването/ между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, № 702-02-11, внесен от Министерски съвет на 26.02.2007г.
Точка 2 Годишната програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз за 2007г., приета с Решение на Министерски съвет № 90 от 14.02.2007г.
Точка 3. Законопроект за лекарствените продукти в хуманната медицина № 602-01-67, внесен от Министерски съвет на 27 юли 2006 година-второ гласуване-продължение.

Към протокола се прилага списък на присъствалите народни представители и гости.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Добър ден на всички! Ще водя заседанието докато дойде доцент Китов.
Във връзка с 8 март – Международен ден на жената, искам да поздравя всички дами тук, да им пожелая да бъдат все така красиви и добри, както са днес, да им пожелая здраве на тях, на членовете на семействата им и разбира се – успехи!
Разбрахме се да продължим днес с преходните и заключителни разпоредби на Законопроекта за лекарствените продукти в хуманната медицина, но ще ми позволите да започнем с двете ратификации и спогодби, тъй като и те са спешни, след което ще продължим дейността си по преходните и заключителни разпоредби. Надявам се, че този път нещата ще бъдат наред.
Предлагаме за дневен ред, уважаеми госпожи и господа народни представители:

Точка 1 Законопроект за ратифициране на Споразумението за изменение на Споразумението за заем /Проект за реформа в сектора на здравеопазването/ между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, № 702-02-11, внесен от Министерски съвет на 26.02.2007г.
Точка 2 Годишната програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз за 2007г., приета с Решение на Министерски съвет № 90 от 14.02.2007г.
Точка 3. Законопроект за лекарствените продукти в хуманната медицина № 602-01-67, внесен от Министерски съвет на 27 юли 2006 година-второ гласуване-продължение.

Уважаеми колеги, имате ли други предложения, преди да гласуваме дневния ред? Няма. Който е съгласен да приемем този дневен ред за днес – 8 март 2007 година, моля да гласува!
Гласували:
"За" - 14;
"Против" – няма;
"Въздържали се" - няма.
Приема се единодушно. Благодаря ви!
Започваме по първа точка. Позволете ми да дам думата на представителя на Международната банка за възстановяване и развитие /МБВР/ да каже няколко думи за това, какво ще правим по принцип.
Имате думата!
МИХАЕЛА МИХАЙЛОВА: Добър ден. Директор съм Звеното за управление на проекта “Реформа в здравния сектор” към Министерството на здравеопазването.
Обръщам се към почитаемата комисия с кратко представяне на проекта. Вярвам, че всички сте получили по-обстойният доклад, който беше изискан от вас. Ще бъда много кратка, като акцентирам само върху нещата, които се променят с настоящото предложение за ратификация.
Първото, което Министерският съвет прие е, да бъде удължен срока на проекта до края на месец юни 2008 година.
Второто, което прие е да бъде извършено вътрешно преразпределение, вътрешно компенсирано преразпределение на средствата на заема по категории, като се преразпределят средства от категории, консултантски услуги, техническа помощ и обучение към инвестиционни разходи, с което с над 20% се увеличава частта от проекта, която се използва за директни инвестиции в Сектор “Здравеопазване”.
Третото, което е промяна в дизайна на проекта, е намерението на Министерството на здравеопазването да изхарчи определена сума за доставка на санитарни автомобили и за оборудване на отделенията по трансфузионна хематология, което е различно от това, което до сега е било заложено по този заем.
Ако имате въпроси, готова съм да отговоря.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Можете ли да запознаете накратко колегите народни представители основно с финансовите параметри на промените? Вие казахте – 20% за Сектор “Здравеопазване” в повече до 2008 година.


МИХАЕЛА МИХАЙЛОВА: Да.
Целият заем, който е стартирал през 2000 година е на стойност 68 милиона и 900 хиляди евро външно финансиране, плюс съответните средства за ДДС. От българското правителство съфинансирането тогава е било предвидено 25 милиона и 800 хиляди. На този етап от заема са усвоени 60 и няколко процента, или по-точно – 44 милиона 320 хиляди евро. Остават неусвоени около 24 милиона 580 хиляди евро. Бих искала да подчертая, че от тях 9 милиона и 500 хиляди евро са вече контрактувани, тоест – те предстоят да бъдат изхарчени по съществуващи договори. Около 3 милиона и 600 хиляди евро са ангажирани в тръжни процедури, тоест – с вашето разрешение стартира усвояването им. Останалото предстои да бъде изхарчено в следващата година и два месеца, съответно проведени процедури.
Основна цел на този проект е инвестиции в първичната помощ, инвестиции в болничната помощ и инвестиции в информационната инфраструктура на НЗОК и основният аргумент сега да искаме удължение на заема е, че след дълги преговори и тежка тръжна процедура, е сключен договор за информационната система на касата през месец септември миналата година. Така че планираното време за осъществяване на този договор е до 30 юни 2008 година.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Благодаря Ви, доктор Михайлова!
Колеги, имате думата за въпроси и отношение.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, моят въпрос е съвършено точен. Имам предвид изграждане на информационна система в практиките. Тази информационна система е разглеждаме още от миналата година. По нея се беседваше за софтуера как ще бъде сключен, какви пари са дадени. Можете ли да дадете малко по-голяма яснота, тъй като за тази информационна система се говори вече от шест години, харчат се пари за преоборудване на самата конфигурация за усъвършенстване до надграждане и ъпгредване на самата система. Да дадете някаква яснота, тъй като голям дебат още и при бюджета, когато миналата година се приемаше, се водеше за тази информационна система и Националната здравноосигурителна каса. Благодаря!
МИХАЕЛА МИХАЙЛОВА: Аз ще отговоря на въпроса като внеса уточнения. Казахте: “практиките”, всъщност вероятно Вие просто сте фиксирал първият компонент на проекта, който е информационна система за джипи практиките. Там, както по-надолу е обяснено, е взето решение да не се прави обща информационна система за джипи практиките, а да им бъде даден стандартен софтуер и компютърни конфигурации, тъй като един лиценз за елементарна информационна система, която да менажира практика е наистина малка сума. На практика всички общопрактикуващи могат да си я позволят и в крайна сметка на този етап Касата може да рапортува, че огромен процент от лекарите се отчитат електронно.
По-скоро подразбрах, че въпросът Ви е свързан с централната интегрирана информационна система на Касата.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Правилно сте разбрали, но всъщност двата въпроса се обединяваха, тъй като се говореше за единна информационна система и тази единна информационна система - все пак говорим за разход на средства. Това, че личните лекари са закупили конфигурацията сами, означава, че те не са ползвали от тези средства, а са им раздадени програмните продукти, които са били изготвени, за които примерно са отделени някакви средства. И тук вече отново се връщаме към големия въпрос за информационната система на Националната здравноосигурителна каса като цяло.
МИХАЕЛА МИХАЙЛОВА: Разбрах Ви. На джипитата са раздадени само компютри и стандартен софтуер. Стандартният софтуер е “Уиндоус”, “Майкрософт офис” – това. Информационната дирекция на Касата обявява публично на сайта си формата и стандарта, чрез който специализираният софтуер за управление на общи практики може да контактува с централизираната информационна система. Така че наистина не са харчени пари за софтуерни продукти, специализирани за общите практики, просто е зададен формата, с който тези продукти могат да контактуват с Касата. Това в последните няколко години работи, практически отчетността се извършва по този начин. Прав сте, че се извършва с дискета, а не с модерни комуникации, но тава е един отделен въпрос, за който този проект не е бил предвиден да реши.
По отношение на интегрираната информационна система на Касата, договорът се сключи месец септември миналата година. Дълго време течеха тежки преговори, за да бъде осигурен достатъчно комфорт на министерството и Касата по отношение на изпълняемостта на договора. Имам предвид плащания обвързани с доставки на конкретни компоненти, основно плащане и изтегляно по-накрая във времето, за да бъде обвързано с интеграцията на цялата система. Работата по този проект започна. Доста подробно е описано.
Целта на този проект е да осигури функционирането на специфичната дейност на касата, като той се състои от два основни компонента, два основни модула. Единият компонент е свързан с документооборота, а другият – с обработката на исковете. Те, разбира се трябва да работят синхронно и съответно да приемат отвън всички отчети, които се предоставят. Това, което мога да кажа е, че един от външните компоненти вече практически е изграден и това е информационна система за болниците. Така е заложено по проекта – 154 болници, софтуерни модули, с които те могат да контактуват директно към Касата. Особено след като вече се изгради и основната информационна система, контактът ще бъде онлайн. Но, ръководството на проекта взе решение да се увеличи броя на болниците, които ще получат. Така, че Касата се надява догодина вече всички да са в състояние по този начин да се отчитат.
Този софтуер е особено важен и са бюджетирането, разбира се на дейността на Касата, но това е друга тема, не съм съвсем компетентна.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Благодаря Ви!
Доктор Комитов, имате думата за обяснения или въпроси.
ГЛИНКА КОМИТОВ: Бих допълнил, че всъщност идеята е не за увеличаване броя на болниците, а идеята е за възможност на информационната система да обслужва повече болници. Защото, ако говорим за броя на болниците, това е друга тема, която политиците ще решат – дали в момента те са много малко и достатъчни или не.
Повечето от ключовите моменти за изпълнение на информационната система и посоката, в която бяха разпределени при подписването на договора през септември 2006 година, са вече изпълнени. Тоест, всички са изпълнени по сроковете, които са посочени при подписването, включително и доставката на хардуер. И двата проекта, за които говореше Михаела Михайлова е, че единият от тях ще приключи на 23 януари 2008 година – това е включване въвеждането на експлоатация на модулите за работа с договорните партньори на информационната система в Националната здравноосигурителна каса и две пилотни районни каси. Другият – на 27 февруари 2008 година, като цялостната система би трябвало да бъде вече работеща интегрирана информационна система със срок – 11 юни 2008 година.
ВИОЛЕТА МИХОВА (Главен секретар на Съюза на стоматолозите в България – сега Български зъболекарски съюз): Господин председател, искам да задам един въпрос.
Защо зъболекарите, които работят със Националната здравноосигурителна каса не сме включени в закупуване на софтуер и на компютри?
МИХАЕЛА МИХАЙЛОВА: Това е въпрос, който мога да свържа с един друг подобен – защо медицинските специалистите не са включени? Съжалявам, не мога да отговоря. Дизайнът на проекта е направен в периода 1999-2000 година. Тогава очевидно са имали други идеи хората, които са го правили. До голяма степен тези пари, тези средства се отпускат на база на предварително уточнени сфери на действие. Доста е тромава процедурата за договорки с банката. Виждате, че сега това се случва.
Наистина не мога да кажа. Със сигурност сте ощетени.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Благодаря Ви!
Доктор Руденко Йорданов, ако обичате!
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Благодаря Ви, господин председател! За да формирам отношението си във връзка с ратифицирането на законопроекта, аз имам въпрос, свързан с подкомпонент “Дейности по преструктуриране на болничния сектор”. В точка С – “Инвестиции на национално ниво” - нищо, за което да ми изглежда смущаващо, но подточка Д – “Преструктуриране на общинско здравеопазване, инвестиции на общинско ниво” у мен буди смущение, по какви причини присъства Многопрофилната болница “Иван Рилски” в Разград – тя общинска болница ли е, когато е в този компонент и в този ред – “преструктуриране на общински болници”? Тоест, с повече от 51% общинско участие?
МИХАЕЛА МИХАЙЛОВА: Разбирам въпроса. Имайте предвид, че голяма част от комуникацията по този проект е английски език. Трудно влизаме в детайлите на нашето законодателство. Абсолютно сте прав – болницата в Разград е над 50% държавно участие, така че е възможно да има неточност в този текст. Съжалявам за това.
Идеята обаче е по-различна. Идеята е, че е направен анализ на здравеопазването в четири пилотни области. Този анализ е финансиран от друга организация, която заедно със специалисти от СЗО (защото имаше подобен проект – всичко това заедно), се опитаха да направят снимка на състоянието на болничната помощ в тези области. Това са Ловеч, Стара Загора, Габрово и Разград. Идеята беше да се фокусират върху болничната помощ, но със сигурност да разгледат системата като мрежа – тоест, достъп от доболничната към болничната, към евентуална система за дългосрочно продължително лечение.
В тази връзка са изследвани всички болници на практика в съответните региони и области. Затова в този конкретен случай Разградската болница фигурира тук, по-скоро като връх на цялостната система на болничната помощ в района.
По отношение на терминологията, сте прав, но така е написано. Тъй като така или иначе общинското здравеопазване тук се разглежда по-скоро като мрежата в област Разград. Може би трябваше да напишем “областно”.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Позволявам си малка реплика.
Това обяснение, с което се казва, че Разград има връх, едва ли не в Стара Загора няма – ще ме накара да изляза оттук леко смутен.
МИХАЕЛА МИХАЙЛОВА: Не ме разбрахте, далеч съм от мисълта Стара Загора да е дискредитирана, просто един от сериозните аргументи на инвестициите в тези области. Имайте предвид, че става въпрос за малко пари. Естествено, че най-много би било прекрасно и четирите обследвани района да бъдат преструктурирани, да се инвестира. За съжаление средства не стигнаха за това.
Специално един от основните аргументи определени райони да бъдат избрани, определени лечебни заведения, е желанието на местните власти да се съобразят с препоръките. Имаше огромно желание да се инвестира във върха на пирамидата в Стара Загора, именно – университетската, двете болници. Между другото, международната експертиза предложи различни степени на сливане или на напасване на дейностите на двете структури. Това обаче в крайна сметка очевидно не срещна разбиране от местната общественост и всъщност тези две болници – в Раднево и в Чирпан избраха да съкратят някои от леглата си, да затворят цяло инфекциозно отделение, да пренастроят легловата си база и с това всъщност спечелиха тези средства. Затова липсват големите болници.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Доцент Паница, имате думата.
ВАСИЛ ПАНИЦА: Тук говорим за обсъждане на Законопроект за ратифициране на Споразумение за изменение споразумение за заем.
Искам да попитам, точно какво се изменя? Фиксирана е първоначалната цена, която ще финансира Международната банка – около 63 милиона щатски долара. Фиксирана е втората цена – 68,9. Каква част от българската страна – също. Какво е усвоено към края на февруари – също. Неусвоените средства – също. Дадени са по различни точки и компоненти, върху какво ще се съсредоточат тези средства и за какво са изразходвани до момента.
Искам да ми кажете какъв договор сключваме в момента? Какво ратифицираме ние от всичко това? След това имам още един въпрос.
Имам една много сериозна забележка към този доклад. Всичко, което е изброено като компоненти, които вече са реализирани, няма никаква цифрова стойностна цена на това – кое е изразходвано, в каква сфера. Някакви най-общи фрази, които са дадени тук – при базиране на клиника, строителство на централна референтна лаборатория...?! Това са неща, които трябва да са заложени предварително, да са одобрени и да имат цена. Никъде няма цена. В 90% няма цена, никъде не се вижда това нещо, както за областите - за Раднево, за Чирпан, за Разград, за Исперих, за Кубрат, и т.н.
Накрая, разбра се, като типични българи ние трябва да платим два пъти едно нещо, защото информационната система почти я платихме, сега трябва да платим още една информационна система. И както разбирам, това е един румънски програмен продукт, който се работи в Румъния вече. Така се вижда от доклада поне, с някакво такова маргинално участие на някакви израелци. Но този програмен продукт ние копираме системата на Румъния – това пише в този доклад накрая. След като имаше един одит от Министерство на финансите, втори – словенски одит, за който се платиха за предишната информационна система 400 хиляди евро. Имаше доклад на Международната банка по този проблем. Но, така или иначе този проект отиде. И сега за какво се плаща още веднъж...?! За един румънски програмен продукт. Това е цялата работа.
Искам да ви кажа, че аз няма да гласувам тази ратификация.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Благодаря, доцент Паница?
Доктор Михайлова в началото разясни къде са промените, но още веднъж, ако обичате!
МИХАЕЛА МИХАЙЛОВА: Искам да кажа, че този доклад беше написан впоследствие и за кратко време трябваше да ви даде максимално синтезирана представа и беше в отговор на допълнително поставени въпроси. В първоначалната документация, внесена в парламента се казва, че се променя заема в следните няколко места:
Първо – увеличаваме срока до месец юни 2008 година.
Второ – преразпределяме средства. Отзад беше дадена финансова таблица и таблица за разпределение на средствата.
Трето – включваме две нови дейности – едната е доставка на санитарни автомобили, другата е доставка за оборудване на отделенията по трансфузионна хематология.
По отношение на цифрите, разбира се, че могат да бъдат дадени цифри. Само искам да кажа, че 68 милиона и 900 хиляди, като се разбият на цифри, са твърде много цифри. Мога да отговарям на конкретни въпроси, ако решите да ми ги зададете.
По отношение на софтуера, аз лично не бих тълкувала румънският софтуер като толкова лош вариант. Лично съм посетила Касата в Констанца, където той вече работи; Националната каса в Букурещ. Този консорциум, който ни се предоставя беше доста добре обследван от група с широко представителство. Това, което мога да кажа е, че в Румъния софтуерът добър или лош, не много цветен, не много красив, но работи и хората се отчитат с него – нещо, с което ние на този етап не можем да се похвалим.
По отношение на софтуера, който е в Израел, трябва да ви кажа, че той е космически. Много се надявам израелците да могат да дадат достатъчно сериозни съвети, за да подобрим бизнес функциите на Касата и съответно крайният продукт да излезе съответен на едно добро управление.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Благодаря, доктор Михайлова!
Думата поиска господин Найденов. След това – доктор Колчаков.
ВЛАДИМИР НАЙДЕНОВ: Благодаря Ви, господин председател! Искам да ви кажа, че аз и колектив си направихме една информационна система, която включва от джипи до специализираната помощ, свързана с телемедицина, която е предложена на министерството вече близо година и нещо. И по този начин не е реагирано, което обхваща всички равнища на здравеопазването в България, включително Националната здравноосигурителна каса, аптеки, болници, джипита, селски участъци и т.н., както аудио, така и визуална връзка с тях. Благодаря ви!
ИВАН КОЛЧАКОВ: Тъй като аз имам намерение да подкрепя предложението, ми се струва, че няма как да не отбележим едно нещо, което е срам за всички нас. Един заем, който е взет преди шест години, българското здравеопазване не може да го усвои – заем, който се връща. Няма смисъл да персонифицираме отговорностите – това е абсолютен срам за България.
Говорим, системата не е формирана и някои казват, че не е вярно. Казваме, че няма пари, някои пак казват, че не е вярно. Румъния, по времето, когато взимахме заема, ни беше срам да бъде пакетирана с България и искахме да се откачим, днес диктува политическата мода и ни бие по всички показатели. И затова не можем да не припомним и още нещо, че когато Румъния вече през миналата година усвои над 200 милиона евро от предприсъединителни фондове безвъзмездни средства, ние нямаме нито един евроцент.
Затова, разбира се, че трябва да довършим този проект, но всички тук трябва да имаме яснотата за отговорността, която носим и такива прецеденти повече да не бъдат допускани.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Благодаря, доктор Колчаков!
Доцент Щерев, реплика?
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми доктор Колчаков, искам да Ви възразя за Вашето изказване за това, защото занимавайки се с този заем с предишното правителство, установихме, че заемът е много лошо сключен през 2000 година. Параметрите на заема са изключително неизгодни за страната.
Ние се опитахме да разделим заема между Министерството на здравеопазването и Касата, която както е известно не е държавна институция и тя има други приоритети и друг начин на работа. Обаче се оказа невъзможно. За България тогава на мен ми се струваше, преди по-малко от две или три години, че колкото по-бързо приключи този заем, толкова по-добре, затова, защото (пак повтарям) има редица неизгодни условия за България. В края на 2005 година, когато сегашното правителство, по-скоро Министерството на здравеопазването се ориентира към фирмата “БУЛ”, се получиха от редица специалисти по отношение на информационни системи, неблагоприятни отзиви за тази фирма. Въпреки всичко министерството си има своите основания за това, проучи нещата и сключи договор с фирмата.
Междувпрочем обаче фирмата “БУЛ” има неизпълнени задължения спрямо други държавни институции в България. Оттам нататък уверенията са, че до средата или до края на 2008 година ще имаме информационна система. Аз силно се съмнявам в това, но дай Боже да стане!
Но сега тук се поставят условия за удължаване на този договор. Този договор не е разгледан между коалиционните партньори, това са изключително важни неща. Аз докато не се консултирам с хора, които разбират от тези неща, които са вътре в този проблем, който е разглеждан многократно междувпрочем, ще се въздържа на този етап от гласуване за този проект. Защото искам да кажа, че ние трябва да чуем експертни мнения и да оформим едно становище, което е приемливо и което защитава националните интереси. Това нещо в никакъв случай не го виждам в тези документи, които сега виждам за първи път и ми е много трудно да се ориентирам за пет или десет минути.
Това, което знам отпреди за този заем, той е много лошо. Да не говорим за това, че експертите по информационни технологии са единодушни, че това е лош избор. Така или иначе, базирайки се на други експерти, Министерството на здравеопазването направи този избор. Пак казвам, дай Боже да е правилен! Но ще видим какви са резултатите.
Затова нека да бъдем по-внимателни и да не го приемаме така. И да не се обвиняваме сега, кой как го е сключил и защо е сключен. Министър Финков, с който нееднократно аз съм имал преди разговори на тази тема казва, че най-доброто за този заем е да бъде отделен, защото министерството и Касата с един общ заем, има ужасни преплитания на интереси и това е нещо много лошо за изпълнението на този заем. Как изведнъж сега стана добър заемът, не мога да разбера...?!
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Имате право на дуплика.
ИВАН КОЛЧАКОВ: Тъй като уважавам доцент Щерев, тук въобще казах, че не е въпроса да търсим някакви вини и отговорности, въпроса е за това, че всички трябва да чувстваме отговорността. Аз бях в течение на нещата и мога да ви уверя, че първият заем, който взехме от Световната банка, беше за изграждане на Здравноосигурителната каса и колкото и да бяха големи атаките по това, че били лъскави сградите, че били скъпи автомобилите, че били скъпи компютрите, такива са стандартите с международните финансови институции, когато ги подписваш.
На второ място. Няма как тук да кажем, че ние сме сключили лош заем с лоши цели, когато гарант на тези цели за международните стандарти са международните финансови институции. Тук голямата колизия е точно тази – между нашето мислене какво искам да правим и международните финансови институции. Те са стандарта, по който се мерим.
На трето място, не разбирам и Вас, и доцент Паница, как пък накрая, след като показахме, че не усвояваме навреме, накрая пък да вземем да се откажем изцяло и да не го завършим? Според мен, по-добрият начин е да въведем румънската информационна система за наш срам, но да имаме система, защото най-лошото е да нямаме информационна система, което е в момента.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Благодаря!
Доцент Китов!
БОРИСЛАВ КИТОВ: Уважаеми колеги, лош заем с Международната банка за възстановяване и развитие няма. Проблемът е какво задание обаче искаме и за какво се отпускат парите. Да, те имат безспорно голям процент за консултантски услуги, но това са практики. Общо взето икономическата част е задавана от българското правителство и друг е въпроса, че може да се спори. Тук съм съгласен с доцент Щерев, че дали това, за което отиват парите е най-доброто и най-нужното за българското здравеопазване – това е въпрос.
Но, от една страна България взима много заеми и ние винаги сме държали, ако има заем той да отива за здравеопазването. Защото, в крайна сметка ние не можахме да постигнем нещо, което всички искахме – здравеопазването да е стратегическа насока на правителството по отношение на всички следприсъединителни фондове.
Но аз бих искал да върна въпроса на едно заседание, което по искане на доцент Щерев стана преди, може би една година, отнасящо се за информационната система, помните. Тогава много ясно беше казано и бяха поети ангажименти от министерството, че на България не й трябва такава система, а и трябва интегрирана информационна система. Поеха се всички ангажименти това да се случи – интегрирана, която наистина да бъде една информационна система, която да оправдае закъснението ни. Защото, след като сме закъснели, трябваше не да повтаряме една информационна система, която може би върши работа в Румъния, без изобщо да можем да кажем до колко това е сигурност като резултат, а наистина да се направи една информационна система. И ако изкарате стенограмите от заседанието преди една година, тези ангажименти бяха поети. Беше въпроса да видим и какво задание е дала Касата, да видим какво задание е дало министерството.
Изведнъж сега пак се избира тази фирма “БУЛ”, за която тогава именно беше казано, че тя не е много надеждна – така ли е...? Помните, колеги, в това Народно събрание.
Ние сме водили няколко разговора и със Световната банка. И тогава за нас беше въпроса, кой оспорва тази направена обществена поръчка? Спирането отново върху “БУЛ”, копирането на тази система – друг е въпроса. Дали толкова струва, не съм компетентен и не мога да кажа. Но аз ви казвам, че ние пропускаме възможността сега да направим нещо с тези пари, което наистина да ни направи по-съвременни. Една интегрирана система, която да обхване, разбира се и стоматолозите, и Министерството на здравеопазването, ако щете и Националната агенция по приходите. Или поне модули, на които е възможно това да се свърже.
Уважаеми колеги, възникна и въпроса това увеличение в момента, плюс анекса, който да кажем се добавя – ок! Аз съм винаги за средства в здравеопазването. Но, не можем да не кажем, че ние загубихме три-четири години и не мога да го приема, че ние се оправдаваме, че заемът бил лош. Банката дава стандартни заеми. Как ги използваме ние – това вече е наш проблем. И тук възниква въпроса – защо тази болница, а не онази. Защо Чирпанската болница? Някой задава ли си въпроса има ли нужда от Чирпанската болница? Този въпрос задава ли си го някой! Вие съобразили ли сте се с картата, която готви министерството, за да видите на 20 километра от университетската болница, където на всичкото отгоре до нея има и още една областна болница, има ли нужда от двете болници?
Само преди седмица по искане на кмета на Раднево (от министерството ходиха, може би и г-н Райнов знае) имаше въпрос за обсъждане с болницата в Раднево. Има ли нужда от тези болници? Има ли отговор на тези въпроси? И защо в крайна сметка, когато се тръгне да се правят тези неща, защо никога не се дава предварително да се види, какво е договорено и какво ще се прави?
Аз, който винаги съм подкрепял идването на средства за здравеопазването в България, ви казвам, че ми се струва, че не използваме възможностите нито на този кредит, и че сега с тези средства, които утре всички ще изплащаме, ще свършим най-доброто, което всички искаме.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Доцент Паница – реплика.
ВАСИЛ ПАНИЦА: Ще обясня защо няма да гласувам. Това е един финансов документ, аз никога не гласувам финансови документи, в които няма фиксирани параметри на изпълнението до момента, нито пък това, което ще се изпълнява, нито една цифра...!? Как ще гласувам за този документ...?!
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: Аз също имам сериозни притеснения по така предложения документ и те са от гледна точка на недостатъчна аргументираност. Липсват ми, освен в първа страница общите числа, но ми липсва по-нататък достатъчна убедителна аргументация, за това - защо точно това трябва да се направи и защо точно по същия начин, който ние остро критикувахме (ако си спомняте) в едно от предишните заседания на Комисията.
Освен това, аз имам и сериозни притеснения към екипа, който работи по оценка на документите, свързани с този заем, защото за мен е изключително неразбираемо, как е възможно Комисията да отиде в Израел да гледа една система, която няма нищо общо с тази, която се предлагаше за България, след това да отиде в Румъния да гледа една друга система, която презентация е направена на румънски. А съм сто процента сигурна, че нито един от членовете на Комисията не знае румънски, и до ден днешен не знае румънски. И как така установи, че това е правилната система за България?!
Още повече, че имаше много спорни моменти, румънският вариант въобще няма болничен модул, защото болничната помощ в Румъния се заплаща по съвсем различен начин – тя е държавна помощ, няма нищо общо с Националната здравноосигурителна каса, но иначе ние си купихме румънският модел, защото той имал всичко както в България. Това бяха пълни измишльотини и аз затова имам сериозни съмнения.
Не искам да използвам тежка дума по отношение, първо - на компетентността и второ – безпристрастността на комисията как се занимава с подготовка на документите по този заем. Затова имам нужда от повече информация, повече консултации, повече дискусии, повече прозрачност бих препоръчала. Защото фактите са изключително притеснителни и съмненията са достатъчно тежки, за да оставим тази комисия да го подкрепи просто така на добра воля, предвид на предишния прецедент. За мен и предишните обяснения не бяха достатъчно убедителни, сегашните пък за още по-малко убедителни, особено що касаят “БУЛ”.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми доцент Кумчев, уважаеми колеги, много се притеснявам когато стават такива дискусии, защото навремето, още отпреди три години, когато стана дискусията за Магистрала “Тракия” с всичките “за” и “против”, включително и последната дискусия, на практика все се оказва, че ние дискутираме един начин на поведение за изграждане, примерно на една магистрала. В това време Румъния изгражда своята Магистрала “Констанца” по унгарската граница. Ние си дискутираме тук, а в Румъния в това време също на концесия продължава да изгражда магистралата.
По същият начин ние дискутираме за информационната система шест или седем години и информационна интегрирана система като цяло все още няма. И тук изведнъж се получават някакви предложения, които плачат за отхвърляне, но от друга страна ние трябва обезателно да имаме интегрирана информационна система.
Има нещо друго. Преди няколко месеца Касата, без да разберем защо направи размествания, включително на зам.-директора на Касата. Не можах да разбера, защо бяха необходими тези размествания. Но изведнъж от Касата излязоха няколко души, които работят по отношение на информационната система. Какво стана, никой не разбра.
След това изведнъж се намесиха определени разговори, при които явно имаше натиск за приемането на тази система “БУЛ”. В никакъв случай не искам да кажа, че няма да стане в средата или края на 2008 година, дано да стане - дай Боже да стане! Но пак ви казвам – силно се съмнявам това да бъде. Ако това не стане, това ще бъде поредният провал и всички с основания ще кажат: “само се разправят за информационната система и накрая нищо не правят”. Не мога да си представя, че това не е умишлено. Няма начин да не си го представя. За да не става една информационна система, независимо дали е в митниците, в полицията, в данъчните власти, или в здравеопазването – това е само умишлено и нищо случайно не може да има.
Скандалите, които се завихрят около информационните системи, не само в здравеопазването, навсякъде си имат опашка. Защото, когато има информационна система, не може да се лъже и краде, а това ни обвиняват хората навсякъде. Датската делегация, която дойде – това каза днес: “кога ще спрете да крадете и да лъжете в България и когато ще спрете корупцията?”. Хората ни питат пред Комисията по европейска интеграция, конкретен въпрос поставят. И госпожа Илияз започна да обяснява, че ние работим, ние се справяме, какво се справяме...?! Това е проблема. И сега тук да забатачим този въпрос...!? Дайте прозрачно да го гледаме.
Това, което иска господин Паница не е много – срокове, изпълнено, платено, за еди какво си, за еди що си. Трябва да се правят това, това, това! Необходимо е да се прави (аз съм на обратното мнение за болницата в Чирпан например), но въпросът е да видим какво ще се прави, необходимо ли е. Това не е документ, който трябва да се приема формално. И тук Антония Първанова е напълно права – не можем да приемем този документ така между другото, като ратификация на една декларация за добра воля. Това е финансов документ със сериозни последици. Затова ще поставяме въпроси, аз лично ще поставя въпроси, да се отговори на тези въпроси и тогава на едно следващо заседание да вземем решение.


ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Доцент Великов, имате думата.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Господин председател, аз имам процедурно предложение. Тъй като този законопроект за ратифициране на споразумението за изменение на споразумението (това е третото изменение на споразумението, както се вижда от съпътстващи документи) и може би не всички колеги са се запознали с това, което трябва да ратифицираме, там имаме текстове на английски, вероятно не всички са успели да ги видят. Предвид на това, че водеща комисия е Комисията по бюджет и финанси, а ние сме комисия за мнение, може би е правилно и правя такова предложение – да отложим заседанието за следващия път, когато да присъстват и колеги – да кажем министър или зам.-министър на Министерство на финансите, тъй като все пак основните характеристики тук – писмата, които са разменяни, се вижда, че са с Пламен Орешарски и т.н. Аз тук не виждам много хора от Министерство на финансите, или поне не виждам от достатъчно високо ниво.
Предлагам, с оглед, все пак нашата Комисия не е коя да е, да отложим, да дойде министър Орешарски или зам.-министър, който е компетентен, наред с експертите, и да разгледаме вече окончателно въпроса. Аз по принцип не съм против това поредно изменение, но нека да видим причините и за забавянето малко по-подробно, и разбира се това преориентиране, преструктуриране. Включително и това, защо примерно изграждането на информационен център за действия при бедствия и аварии е трябвало да бъде отменено, и т.н. Има много проблеми, които можем да обсъдим.
Процедурно предлагам да отложим и да продължим в присъствието на отговорен фактор от Министерство на финансите.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Ще спазя правилника, доц. Великов.
Уважаеми колеги, народни представители, току-що беше направено процедурно предложение – този материал да го гледаме следващият път в присъствието на висш представител от Министерство на финансите.
Доктор Адемов, обратно предложение, ако обичате!

ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви! Възползвам се от тази процедурна възможност, защото иначе щяхте да ми отнемете възможността да кажа това, което искам да кажа. А това е да се върнем на законопроекта. Ние в момента разглеждаме законопроект, и то много конкретен законопроект. Ако искате да направим преглед на Заемното споразумение – как са се харчили парите по тези компоненти – това е съвършено различна тема.
Основната цел на този законопроект, ясно е дефинирана. Ето го това, което е написано в мотивите. Сигурен съм, че една голяма част (признавам си, че и аз ги прочетох сега преди малко)... Вижте какво пише в мотивите. Тук става въпрос за преструктуриране на Компонент 3 за удължаване на срока за усвояване на заема, за да може Министерството на здравеопазването да има правните основания да закупи тези 155 санитарни автомобила и обзавеждането и оборудването на центровете по трасфузионна хематология. Това се иска с този заем.
Предварително бях убеден, че дискусията ще тръгне точно в тази посока, в която тръгна, защото това е нормално. Но това е съвършено друга, различна от процедурата, която е по този законопроект. Ако искаме преглед на това заемно споразумение – нека да го направим. Сигурно имаме основание това да го искаме с конкретните цифри, както каза Васил Паница преди малко, доцент Щерев каза. Но това е съвършено различно нещо. Сега имаме конкретен законопроект и аз затова съм против да се отложи. Или гледаме конкретният законопроект, или гледаме всичко останало. Нека да се разберем какво искаме да направим. Ако сме наясно какво искаме да направим – трябва да вървим в едната посока. Ако не сме наясно, можем да ги смесим двете неща и да не се получи нищо.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Благодаря Ви, доктор Адемов!
Колеги, имаме една процедура, имаме и обратно мнение.
Подлагам на гласуване процедурата, направена по предложение на доцент Великов - да отложим гледането на този конкретен законопроект за следващата седмица – за и в присъствието на министъра на финансите.

Който е съгласен, моля да гласува!
Гласували:
"За" - 5;
"Против" - 4;
"Въздържали се" - 4. Продължаваме работата си.
Уважаеми колеги, други мнения по законопроекта?
АТАНАС ЩЕРЕВ: Господин председател, това, което каза доктор Адемов не е точно затова, защото законопроектът е по повод на едно писмо за трето изменение на заемното споразумение от искрено вашия Анан Сет – Директор за Централна и Южна Европа и Централна Азия. Това писмо до Пламен Орешарски изисква съответно решение и тези решения са решения на Народното събрание. И ако ги погледнете – те са три неща, които се изискват.
Недейте така, доктор Адемов, да поставяте въпроса. Много по-сериозни са нещата, отколкото виждате ли за 200 линейки да се купят. Не е така, това въобще не е така. Затова, нека да послушаме разума и да вземем всички сведения кой, както го интересува това нещо. Включително от Министерство на финансите да дойде човек и да обясни определени параметри, които интересуват народните представители и няма проблем – ще го гласуваме. Защо да не го гласуваме, когато става въпрос допълнителни пари да влязат в здравеопазването и те да влязат за доброто на българските граждани – няма проблем за това.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Ние вече гласувахме.
Доцент Китов, ако обичате!
БОРИСЛАВ КИТОВ: Министерството на финансите мислят, че този заем, по който има държавна гаранция, е от бюджета. Нищо друго няма Министерство на финансите, всичко е от Министерството на здравеопазването, не се бъркайте.
Друг е въпроса, че доцент Паница и доцент Щерев са прави, че на нас трябваше да бъде даден отчет за средствата. И ако искаме да връщаме, не в присъствие на представител на Министерство на финансите, който ще каже, че заемът е стандартен, бюджетът е гарантиран – той не бърка, има си международен одит. Дайте да видим за какво отиват парите и как са изразходвани. Това обаче трябва да ни го даде Министерството на здравеопазването, което е изцяло контрагент по този договор. Министърът на финансите е само гаранция, че това е в рамката на бюджета.
Затова няма смисъл да искаме те да идват, те няма да ни кажат нищо повече. Но да ни дадат наистина това, което поискахте - какво е направено и как е свършено.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Доцент Щерев, реплика.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми колеги, доцент Китов, искам да Ви направя реплика, защото заемът е сключен 2000 година и не е вярно, че няма какво да ни кажат. Затова, защото условията от 2000 година до 2007 година са коренно различни. Защото аз бих желал да зная тези пари, които ще бъдат първо – за предоставяне на нисколихвени кредити и финансов лизинг на лечебни заведения за болнична помощ, за да инвестират в медицинска инфраструктура, на каква база, с каква лихва ще бъдат предоставени? Днес се предоставят на нулева лихва, недейте да ми говорите такива работи, че нямало значение.
През 2000 година банковата средна лихва беше 18%. Днес средната лихва е 7%, а когато става въпрос за корпоративни клиенти, лихвата може да падне много по-долу. Да видим на каква лихва е този заем, който ще се отпуска на лечебни заведения и юридически лица. Да не продължавам нататък. Нещата са много сериозни.
Затова искам да ви помоля за прегласуване. Да отложим този въпрос за следващия път.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Доктор Йорданов, поискахте думата.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Благодаря, господин председател! Колеги, какви са трите неща, които това изменение изисква да бъдат постигнати да удължим срока? Хипотеза, не искаме да удължим срока – защо? Аз не чух аргумент някой да не иска да удължи срока. Преразпределение на средствата, не чух аргумент някой да не иска да преразпределим средствата.
Затова предлагам, ние да гласуваме това изменение на споразумението, защото алтернативата е да го денонсираме, защото някой нещо ще ни каже, което няма да ни хареса. Аз смятам, че ние трябва да подкрепим ратифицирането, но предлагам в дневния ред на работата на Комисията да влезе един преглед на изпълнението му, защото този преглед би ни помогнал в бъдеще, когато аз задавам въпроси от този характер – защо Разград е включен, а Стара Загора я няма, философията на това финансиране беше свързано да намерим идеята за нова здравна карта и оптимизиране на броя на леглата, на структурите, на взаимоотношенията между отделните структури.
Това е един пример, който би ни дал възможност ние да разсъждаваме в по-дългосрочен план. Здравната карта я упоменавам не защото тя тогава е била повод за това, а защото тя ще бъде повод за наши дебати, в които непременно ще фигурират финансови параметри.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Уважаеми колеги, предоставям последно думата на доктор Михайлова.
МИХАЕЛА МИХАЙЛОВА: Уважаеми дами и господа, аз разбирам вашите притеснения. Искам да обясня, че това, от което се притеснявате не е обект на настоящата промяна на заемното споразумение. Практически няма нови пари, има само преразпределение на съществуващи. Наистина само две нови дейности, в сравнение с оригиналния дизайн на проекта, който вече е приет от Народното събрание, са добавени и това е центровете по хемотрансфузиология и линейките, независимо, че писмото, което цитирахте от господин Сет изглежда по-различно, отколкото сме свикнали. Просто това е начина, по който банката кореспондира с Министерство на финансите.
Това, за което господин Щерев говори за нисколихвените заеми, е стандартната формулировка, залегнала от самото начало в заемното споразумение. За сведение, на практика такава дейност трудно може да бъде изпълнена от Министерството на здравеопазването, поради което има там една допълнителна формулировка – финансов лизинг. Всъщност, това е т.нар. револвиращ фонд, за който вярвам, че сте чули и той предоставя безлихвено медицинско оборудване на болници. Мога да кажа, че всички болници се отчитат, цялото оборудване се изплаща и това е една добра схема, която вероятно министерството ще продължи.
Последно искам да кажа, че има едно обстоятелство, с което не искам да ви притискам, обаче е много важно. Настоящият срок на заемното споразумение е 31 март 2007 година. Включването на тези две нови дейности – 155 линейки и оборудване за центрове по хемотрансфузиология изисква ратификация. Процедурата е започнала от месец август миналата година. Ако ние не ратифицираме това споразумение и не издадем правно становище, че всичко е изпълнено и не уведомим банката до 31 март 2007 година, заемът се проваля. И тогава не се проваля информационната система само защото тя едва ли в крайна сметка чисто финансово тя е 2 милиона. Провалят се линейки на стойност 4 милиона и 800 хиляди евро. Провалят се ремонт на клиника по психиатрия на стойност 3 милиона лева. Проваля се ремонт на клиника по неврология на стойност 3 милиона и половина. Тоест, според мен може би трябва да помислите дали наистина се налага да отложите гласуването.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Благодаря Ви! Ние вече работим по законопроекта.
Давам думата на доктор Шарков за реплика.
ВАНЬО ШАРКОВ: Мога да ви уверя първо, че никой тук в тази зала не иска това нещо да бъде провалено, най-малкото заради тези 155 линейки. Но искам да ви попитам нещо. Вие казахте, че процедурата е стартирала юни, юли или август, един от трите месеца. Но тук пише – в писмото до министър Орешарски от банката: “Позоваваме се на ваше писмо от 21 декември 2006 година, с което искате известни промени в заемното споразумение.” Как е стартирала процедурата август месец, като тук пише декември?!
Второ. Ако можете да ми кажете, в този анекс има една точка три, третата по големина сума от този анекс в размер на 7 милиона и 900 хиляди евро е за консултантски услуги. Кои точно са консултантите, които ще вземат 8 милиона?
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаема доктор Михайлова, това, което казахте ми дава основание да напиша писмо, и аз ще го напиша, до Министерството на здравеопазването, да искам всички срокове по тази процедура, за да видя как се е движила процедурата. Затова, защото имам сериозни съмнения, че ако процедурата е стартирала отдавна, то вие не сте предоставили публична информация за това, което е необходимо да го направите, и на народните представители. И не можете да ни притискате по този начин – ако не се подпише споразумението, виждате ли няма да има линейки. Няма да има, защото не сте стартирали процедурата както трябва. Това е моето мнение. Във вашия отговор Вие ще представите сигурно друго мнение. Но, аз ще ви напиша такова писмо да искам сроковете на процедурата, всичко как е станало, за да могат народните представители да знаят, как е стартирала процедурата и какво е станало през цялото време.
Не може да се вземат решения за пет минути, когато става въпрос за милиони левове. Не може това нещо, трябва да го разберете!
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Доктор Иванов, последна реплика.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Последен въпрос, допълващ преждеговорившите. Стартира месец декември писмото за актуализация, септември месец министерството започва обсъждане, внасяте го на 8 март – днес, вие искате до 31 март да влезе в сила, иначе в противен случай ще загубим парите...!
Тези срокове, които вие до момента сте загубили и това време, за което каза преди мен доцент Щерев, са преминали в неясно губене на време. Тук искате от нас, в рамките днес на 20 минути, преглеждайки набързо, формално документа да вземем решение...!?
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Доктор Михайлова, последно, отговорете, ако обичате!
МИХАЕЛА МИХАЙЛОВА: Датите, които Вие цитирате са тези дати, наистина. Искам да кажа, че има още една трета страна, която очевидно не се сещаме, че съществува – това е Световната банка.
Първите разговори по това дали банката би била склонна да задели остатъка от бюджета, планиран за информационна система на Касата в размер на 3,5 милиона евро и този остатък да бъде преразпределен за доставка на санитарни автомобили, започна по време на мисията на банката през месец май миналата година. На банката й отне повече от няколко месеца, за да направи своите собствени проучвания дали това има смисъл.
В случай, че се налага да бъде изложен списъка от датите, които са спазвани, това е толкова лесно доказуемо. Това е изключително дълга преписка по същество със Световна банка. Не очаквахме, че ще се наложи ратификация на тази промяна, защото вътрешно преразпределение на средства се прави по смисъла на текстове, заложени в заемно споразумение. Така или иначе Министерство на финансите обаче предпочете този път тази промяна да бъде одобрена от Министерски съвет. Това писмо, което цитирате е след като Министерският съвет е приел текста на промените.
Министерският съвет одобри предложението за промени и чак тогава министър Орешарски изпрати това писмо до Световна банка. Това е един краен момент на подготвителния етап, след което Световна банка одобри писмото с подпис. Световна банка предварително обсъди с Министерство на финансите и с Министерството на здравеопазването промените и това беше предизвестено одобрение. Те знаеха какво ще поискаме от тях и Министерският съвет взе решение, което вече предварително беше преговорено с банката. Наистина не може да се остави ситуацията така че двете страни да не си говорят помежду си.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Благодаря Ви, доктор Михайлова!
Уважаеми колеги, аз смятам, че трябва да приключваме с въпроса. Позволете ми да поставя на гласуване пред вас Законопроект за ратифициране на Споразумението за изменение на Споразумението за заем /Проект за реформа в сектора на здравеопазването /между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, № 702-02-11, внесен от Министерски съвет на 26.02.2007 г.
Който е “За” ратификацията от народните представители, моля да гласува!
Гласували:
"За" - 10;
"Против" - 2; (Доцент Паница заяви, че е “против”)
"Въздържали се" - 3.
Ратификацията е приета. Благодаря ви!
Предоставям думата на доцент Китов за втора точка.
(Доцент Борислав Китов поема ръководството на заседанието на Комисията по здравеопазване.)
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Предлагам точка трета от дневния ред да стане точка втора. Подлагам на гласуване това мое предложение.
Гласували:
"За" - 15;
"Против" - няма;
"Въздържали се" - няма.
Приема се.

Точка 2. Законопроект за лекарствените продукти в хуманната медицина № 602-01-67, внесен от Министерски съвет на 27 юли 2006 година-второ гласуване-продължение.

ВИКТОРИЯ ЖЕКОВА: § 8 по вносител, окончателна редакция.
Предложение за редакция на § 8, който става § 13.
§ 13. (1) Лицата, получили разрешение за търговия на едро с лекарства по реда на отменения Закон за лекарствата и аптеките в хуманната медицина привежда дейността си в съответствие с изискванията на този закон в срок до 12 месеца от влизането му в сила.
(2) До издаване на разрешения за търговия на едро с лекарствени продукти по реда на този закон, но не по-късно от изтичане на срока по ал. 1, лицата по ал. 1 осъществяват дейността си въз основа на издаденото по реда на Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина разрешения за търговия на едро с лекарства.
(3) С издаването на разрешения за търговия на едро с лекарствени продукти по реда на този закон, съответно с изтичане на срока по ал. 1, издаденото по реда на отменения Закон за лекарствата и аптеките в хуманната медицина разрешение за търговия на едро с лекарства, се прекратява.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, давам думата за обсъждане.
Доктор Емил Христов.
ЕМИЛ ХРИСТОВ: Уважаеми доцент Китов, уважаеми дами и господа народни представители, ние предлагаме новата редакция на този параграф поради следните причини:
Към момента има три типа разрешение за търговия на едро с лекарствени продукти и медицински изделия. Има безсрочни разрешения за търговия на едро, издадени преди 2000 година по реда на Закона за лекарствените средства, които са едновременно търговия с лекарства и с медицински изделия, защото тогава законът ги е третирал като един и същи продукт. Има безсрочни разрешения за търговия на едро, издадени по реда на Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина от 2000 година, почти до края на 2007 година включително, където също има търговия само с лекарства, търговия с медицински изделия и търговия с лекарства и с медицински изделия едновременно.
По реда на променения Закон за лекарствените средства има т.нар. пълни лицензии за търговия на едро, които са 5-годишни, като отново имаме 5-годишен лиценз за лекарства, 5-годишен за медицински изделия и 5-годишен за двата вида продукти едновременно. Включително има и т.нар. непълни лицензи за търговия с медицински изделия, на които в едно от предходните заседания им беше удължен автоматично срока на действие до 31 декември 2007 година. Ние считаме, че при толкова видове режими, установявани до сега – безсрочни, пълни, частични и непълни, редно би било да се направи пререгистрация, за да могат да останат на пазара два вида търговци на едро. Всички да бъдат безсрочни оттук насетне за търговия с лекарства. Тези, които търгуват с медицински изделия – да си минат по реда на Закона за медицинските изделия, който също се разглежда на второ четене.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Господин Христов, имам един въпрос към Вас.
Безспорно е, че тези, които имат частични лицензи и тези, които имат смесени с изделия, просто няма начин как да не бъдат пререгистрирани по новия закон. Това е естествено, защото вече изделията са отделени. Но какво става с тези, които имат пълни само за лекарствата?
ЕМИЛ ХРИСТОВ: Ние считаме, че за тях не би имало пречка, ние не сме го предложили в този текст. Считаме, че не би имало пречка те да останат с този лиценз. Тоест - тези, които са безсрочни само за лекарства, да не подлежат на пререгистриране. Но за останалите считаме, че е редно.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Благодаря Ви! Горе-долу уеднаквяваме режима с производителите и мисля, че това е едно добро решение.
ВЛАДИМИР НАЙДЕНОВ: Аз наполовина се съгласявам, защото давайки пример с моята фирма, които преди шест месеца сме пререгистрирани за безсрочно, аз съм за това да не се променя ...
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Регистрирани сте за какво?
ВЛАДИМИР НАЙДЕНОВ: За лекарства.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Нали за това говорим, че няма да се променя.
ВЛАДИМИР НАЙДЕНОВ: Да, но има нещо друго. Вчера ви прочетох един документ какво е представила нашата държава: “Нормативната база отнасяща се до търговия на едро с лекарства в Република България съответства в много голяма степен на изискванията на...”. И тук се казва, че има само пълен и частичен лиценз, който трябва да изчезне.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Стана ясно, че тези, които имат пълен лиценз само за лекарства не бива да подлежат. Но тези, които имат частичен, такъв вече няма. Тези, които са и за изделия, трябва да бъдат пререгистрирани, след като са приели Закона за изделията. Не чуваш ли за какво говорим?
ВЛАДИМИР НАЙДЕНОВ: Чувам.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Защо си тогава наполовина съгласен? С кое си наполовина? Ние защитаваме тези, които имат пълен лиценз само за лекарства, а ти казваш – аз съм наполовина...?!
ВЛАДИМИР НАЙДЕНОВ: Съгласен съм.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Как би могло да бъде записано, уважаеми доктор Христов? Можете ли това да го направим в момента, или да го гласуваме по принцип, текстът ще бъде оформен окончателно след това?
ЕМИЛ ХРИСТОВ: Бихме могли да разпишем допълнителна ал. 4, с която да кажем, че тези по ал. 1, които притежават безсрочен лиценз за лекарства не подлежат на този анекс. В този порядък.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Благодаря Ви!
Господин Владимир Найденов!
ВЛАДИМИР НАЙДЕНОВ: Благодаря!
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Който е “За”, моля да гласува!
Гласували:
"За" - 12;
"Против" - няма;
"Въздържали се" - няма.
Консенсус, колеги. Приема се.
ВИКТОРИЯ ЖЕКОВА: Предложение за създаване на § 8/а, който става § 14.
§ 14. (1) Лицата, получили разрешение за търговия на едро с лекарства по реда на отменения Закон за лекарствата и аптеките в хуманната медицина могат да осъществяват внос на лекарствени продукти на територията на Република България от трети държави въз основа на това разрешение до получаване на разрешение за внос по реда на този закон, но не по-късно от 12 месеца от влизането му в сила.
(2) В срок до един месец от влизане в сила на този закон, лицата по ал. 1 подават в Изпълнителната агенция по лекарствата уведомление за лицето, което ще изпълнява функциите на квалифицирано лице по смисъла на чл. 161, ал. 2, т. 1.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Доктор Христов, има ли някакъв особен режим при тези, за да уеднаквим цялата процедура?
ЕМИЛ ХРИСТОВ: При тях особеното е, че ако решат да внасят и активни вещества, те трябва да разполагат с контролна лаборатория за анализ, да носят отговорност за освобождаването на партидите, включително трябва да носят отговорност за освобождаване на партидите и на лекарствата...
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Което по стария закон не могат да правят.
ЕМИЛ ХРИСТОВ: Ние нямахме до сега такъв ред. Това е изцяло нов ред.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Благодаря! Има ли представител на вносителите, колеги, за да чуем и тях.
АДЕЛИНА ЛЮБЕНОВА: Представител съм на Фирма “СТИНГ”. Ние в момента сме и дистрибутори, и вносители.
Уважаеми народни представители, трябва да знаете, че до този момент не е имало такава практика и вносителите не са имали нуждата от т.нар. лаборатории.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колежке, това е нов закон, в който се изисква това нещо.
АДЕЛИНА ЛЮБЕНОВА: Да, разбира се.
Разбирам, че ние в случая се приобщаваме към европейските изисквания, така че ако това са нормативни разпоредби, нямаме нищо против, както и квалифицираните лица, които трябва да работят в тези лаборатории и да представят анализ за необходимите партиди.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Това е необходимо именно по европейското законодателство, за да можете след това вие да се пласирате и на европейския пазар. Така, че това трябва да се направи и не е нещо ново, просто е синхронизация на европейските изисквания.
АДЕЛИНА ЛЮБЕНОВА: Да, така е, съгласни сме.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Благодаря! С една дума вие не възразявате.
ЛЮБОМИР НАЙДЕНОВ: Благодаря Ви, господин председател. Искам да кажа, че три години работа в производството, квалифицирано лице – аз като имам 30 години, мога ли да бъда такова лице? Ако трябва да се изкара един курс допълнително, но трябва да се получи, защото количеството на такива квалифицирани лица в момента е не повече от 60-70 човека.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Доктор Христов, дайте малко обяснение!
ЕМИЛ ХРИСТОВ: В общата част на закона в Раздел “Търговия” са разписани подробно изискванията в чл. 161 за квалифицираните лица. Там се позволява различни специалности да бъдат квалифицирани лица. Така че не би се стеснил кръга на компетентните да правят това нещо само върху 60 души в цялата държава.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Въпросът е, че те трябва да имат две години опит практически. Прочетете го, доктор Жекова, за да го чуете.
ВИКТОРИЯ ЖЕКОВА: “Квалифицираното лице трябва да отговаря на следните изисквания: Първо, да е магистър по медицина, фармация, химия, биотехнологии или биология. Второ, да има най-малко две години практически опит във фармацевтичното производство или в извършването на качествен и количествен анализ на лекарствени продукти и активни вещества”.
ЕМИЛ ХРИСТОВ: В самата директива има изисквания за квалификацията, като отговорността за квалификацията от една страна е по-специалност и квалификация за заемане, след което има текуща от този, който наема квалифицираното лице. Има специално ръководство, в което се оказва каква трябва да е и поддържащата квалификация. Ние считаме, че с допускането на специалисти по химия и биотехнологии няма да има дефицит на специалистите в това отношение. Към момента имаме общо 360 търговеца на едро, от които 180 са за медицински изделия, ще останат около 200, които ще бъдат с лекарства. Мисля, че в България биха могли да се намерят 200 специалисти по химия, фармация, биотехнологии и биология, които да извършват тези функции.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Моят въпрос към вносителите е следния. Да не стане така, както преди време, без да искаме направихме – сложихме навсякъде магистър-фармацевти и се оказа, че лечебните заведения на много места не могат да си намерят магистър-фармацевти. Тогава се наложи да направим една поправка, и аз това го приемам включително и като моя грешка. Да не стане така, че да има дефицит на кадри, което да затрудни хората. Това е чисто добронамерен въпрос, аз се обръщам към всички, но най-вече към Вас, доктор Христов.
ЕМИЛ ХРИСТОВ: Така е, доцент Китов, чисто хипотетично винаги съществува хипотеза за дефицит на кадри, но тук трябва да обърнем внимание, че това е общностно изискване, защото допускането от трети държави в България означава, че се допуска на територията на 27 държави членки. И ние не бихме могли, а и текстовете в директивата са такива, че точно в тези изисквания държавите членки не могат да имат по-ниски изисквания от минималните в директивата. Ние сме се основали на минималните в директивата.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Благодаря Ви!
АДЕЛИНА ЛЮБЕНОВА: Искам да допълня нещо във връзка с квалифицираните лица – да, така е. Но Вие бяхте абсолютно прав, че квалифицирани лица няма достатъчно. Още повече такива, които да работят количествен и качествен анализ, макар и да е разширено не само магистър-фармацевт, говорим за биолози, за химици и т.н.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Тоест – “и/или”.
АДЕЛИНА ЛЮБЕНОВА: Да – “и/или”. И тъй като става въпрос, както беше цитирано със 130 търговеца на едро, както и вносители дефакто, бихме предложили следният вариант. Да има лаборатории, които да бъдат акредитирани, забележете, защото такива се оказва, като че ли няма и в тези лаборатории да работят действително квалифицирани лица, които да бъдат ползвани от тези вносители.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Господин Христов, помислете следния вариант. Аз за да взема две години да работя в практиката трябва да вляза в една от фирмите производители в практиката. Никой няма да ме вземе само за две години, защото те също си имат своята политика и биха искали там дори да се развия, след това аз да остана там. Задавам въпроса, има ли възможност определени хора да придобиват този опит, който да се зачита за да изпълним условията, за които аз винаги съм бил “за”?
ЕМИЛ ХРИСТОВ: Първо ще отговоря на Вашият въпрос, доцент Китов. Не само фармацевтично производство. Не трябва да забравяме, че България има Българска академия на науките, която е най-мощният анализатор на лекарствени продукти в държавата. В техният институт всички производители тук ползват услугите на БАН и никъде не е казано, че тези хора не могат да бъдат такива.
Освен това, лабораториите на фармацевтичен факултет не би трябвало да бъдат изключвани. Има достатъчно частни фирми за лабораторен анализ на лекарствени продукти и това българските производители го знаят, защото там си правят клиничните изпитвания за биоеквивалентност и там ви се правят анализите. Не искам да правя реклама, но това е лабораторията “Янев”, лабораторията “Ни фарма” и поредица от такива лаборатории, които съществуват в държавата.
По отношение на първата част на въпроса на колежката. В общата част е разписано, че такава лаборатория може да се ползва и по възлагателен договор. Тоест, не е нужно всеки вносител да я създава сам. Ако има такава, може да подпише договор с нея. По отношение на квалифицираното лице има един текст, който, може би, когато го гледахме ни убягна от вниманието на всички, там не е написано, че квалифицираното лице трябва да е задължено само на едно място. Там е написано, че разполага непрекъснато с квалифицирано лице. Съобразно това, непрекъснато подлежи на тълкуване и ние зададохме въпрос до Европейската комисия – означава ли това едно квалифицирано лице – една фирма? Те казаха, че това позволява съобразно работното време на различните, едно квалифицирано лице да обслужва повече от един, стига да е там.
Така че според нас няма пречки, говорим за не повече от 200. От тези 200, ние тук говорим за внос от трети страни. Към момента от 1 януари до сега внос от трети страни в Агенцията е заявяван само от седем търговеца на едро. Пак няма да ги изброявам, за да не им правя реклама.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Господин Христов, Вие назовахте БАН и изброихте други лаборатории, а тези лаборатории имат ли акредитации, за да извършват това в новите условия?
ЕМИЛ ХРИСТОВ: По отношение на акредитираните лаборатории за химико-фармацевтичен анализ на лекарства, те трябва да подлежат на два типа акредитация. Първият тип акредитация е пред Българска агенция по акредитация, която за съжаление беше сформирана има-няма преди около две години. Някои от тях са подали документи за акредитиране.
Вторият тип акредитация е по линия на европейската мрежа на контролните лаборатории. За там ние не разполагаме с информация, че някои от българските лаборатории е започнала процедура, защото там процедурата може да се стартира само, когато ние сме държава членка. Преди това няма процедура.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Понеже ми се стори, че Аделина тук спомена нещо, което изглежда рационално – в чл. 159, ал. 2, т. 2 – квалифицираното лице освен да е магистър по медицина, фармация, химия, биотехнологии, биология и да има най-малко две години практически опит във фармацевтичното производство, в момента и в извършването на анализ – “и/или” в извършването на анализ, смята ли доктор Христов това за разумно? защото ако това е така и другите колеги го смятат за разумно, аз мисля, че това е рационално и по този начин няма да има вече никаква опасност от криза за такива специалисти, тъй като “и/или” до голяма степен предполага, че не само практически опит във фармацевтичното производство...
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Предлагате да не е допълнително, а да бъде “и/или”?
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: “и/или” смятам, че би решило, защото много от колегите химици (признавам, че имам личен интерес да подкрепя колегите химици), които имат лабораторен опит, които имат опит в качествения и количествен анализ, които примерно са от Химическия факултет на Софийския университет.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Да не е кумулативно.
ЕМИЛ ХРИСТОВ: Няма проблем така да стане.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: “и/или”, така вече мисля, че нещата стават по-добре.
ВЛАДИМИР НАЙДЕНОВ: Пропускаме един момент. Едно лице на няколко места, как ще стане по трудов договор, като може да бъде само на един трудов договор?
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Аз мисля, че това няма да е проблем.
Колеги, гласуваме § 14 с поправката “и/или”. Който е “За”, моля да гласува!
Гласували:
"За" - 15;
"Против" - няма;
"Въздържали се" - няма.
Колеги, понеже сме внесли доклада, искам да уведомя, че в чл. 159, където е казано “и” поправяме “и/или”, като печатна грешка, след като сме го решили. Приет е.
ЕМИЛ ХРИСТОВ: Извън предложенията, които са раздадени. Тъй като с тези преходни и заключителни разпоредби ще бъде отменен Закона за лекарствата в хуманната медицина, предложението за удължаване на частичните разрешения на тези за медицински изделия, което беше гласувано, прието и публикувано в “Държавен вестник”....
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Какво предлагаш?
ЕМИЛ ХРИСТОВ: § 10/а в ЗЛАХМ има два варианта – или да запазим § 10/а да е валиден до 31.12.2007 година, или текстът на § 10/а от ЗЛАХМ да го прибавим тук като систематично място и да запазим медицинските до 31 декември.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: По принцип сте прав. Дима и Маргарита ще намерят точното място.
ЕМИЛ ХРИСТОВ: Да се запише и тук.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Който е “За” по принцип това положение, на което юристите ще му намерят систематичното място, моля да гласува!


Гласували:
"За" - 16;
"Против" - няма;
"Въздържали се" - няма. Прието е.
ВАНЬО ШАРКОВ: Един малко по-различен въпрос, господин председател, тъй като вече направихме една редакционна поправка в чл. 159 и тъй като вчера разговаряхме, че има неточен превод в чл. 155 на директивата и говорихме и с доктор Христов, който се съгласи, в чл. 155, ал. 2 сме записали.... Да направим и тази редакционна поправка, поне да свършим с темата.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Има и някои други поправки и от Руденко Йорданов, нека да приключим с основния въпрос и ще се върнем на редакционните поправки, защото има и други такива. Иначе сме “за”.
ВИКТОРИЯ ЖЕКОВА: В § 9 има предложение на група народни представители.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Отразено ли е предложението?
ВИКТОРИЯ ЖЕКОВА: По принцип окончателната редакция в частта му относно ал. 1 и 2 и не е прието в частта относно ал. 3.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Доцент Великов, ал. 3 не е приета.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Декларирам, че нямам личен интерес, както реши Комисията.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Обаче не го оттегляте, трябва да гласуваме.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, има предложение за редакция § 9, който става § 15, където има и ал. 3.
В стария Закон за лекарствата и аптеките ние приехме един ред, където лицензът за аптека се изравнява и по същото време аптеката получава и лиценз за наркотични вещества. Това го приехме по принцип. Обаче това нещо не се спазва. Лицензът за аптека и лицензът за наркотични вещества си се движи по своите отделни линии. Тук не виждам никъде уредба на тази точно част. Когато се говори за пререгистрация в съответствие с изискванията на този закон, трябва да се приложат документи, които да дадат възможност лицензът за аптека и лицензът за наркотични вещества за този, който иска, да вървят с една и съща процедура.
ДИМИТРИНА АПОСТОЛОВА: Съвместната процедура – едновременното подаване, за което Вие говорите, на заявления за издаване на разрешения за откриване на аптека и за издаване на наркотичен лиценз, беше гласувано в Глава “Търговия на дребно”, като общата процедура за издаване и на двете разрешения мисля, че беше три месеца. Така, че това вече е гласувано по-напред в самите текстове на Глава “Търговия на дребно”.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Да, но тук в ал. 3 става въпрос за: “магистър фармацевтите осъществяващи търговия на дребно, получили разрешение за откриване на аптека по отменения Закон за лекарствата и аптеките подават в срока по ал. 2 заявления по образец за пререгистрация.” Пререгистрацията трябва да включва и за наркотични вещества. Тук не виждам текст за тази пререгистрация.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Той не е ли по Закона за наркотичните вещества?
АТАНАС ЩЕРЕВ: Не е, нали казахме, че общо се издава лицензът за аптека и за наркотични вещества. Трябва да има тук текст, който включва и пререгистрация на лиценза за наркотични вещества.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Задавам въпроса. Доктор Христов, логика че има - има, но въпросът е, че за наркотични вещества по кой закон са?
ЕМИЛ ХРИСТОВ: По Закона за наркотичните вещества.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Той си съществува, защо трябва наново той да се пререгистрира за това?
ЕМИЛ ХРИСТОВ: Да, но доцент Щерев е прав, защото ще се смени субекта.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Ясно. Тогава трябва да се допълни и това, което предлагате.
ЕМИЛ ХРИСТОВ: Ние в момента не сме в състояние да ви предложим текст.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Доктор Райнов, Вие по принцип сте съгласен. Гласуваме го по принцип, но преди да го гласуваме по принцип, Вие фактически с Вашето изказване сте против ал. 3 да отпадне (на доцент Великов), защото трябва да бъде разписано и то допълва, както Вие казахте.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Аз съм по принцип за това, че всеки може да бъде собственик на аптека, само че лицензът се представя от фармацевт. Аз съм за това. Обаче тук става такава каша с тези предложения, че не се знае в зала какво ще се приеме. Когато се приеме в зала определена позиция, тогава ще се правят другите предложения.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Ясно е, но ние трябва да го представим все пак.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Сега за сега, ако се приеме това, което е прието до сега – нали Комисията прие, че фармацевт – аптека? Така ли се прие?
РЕПЛИКИ: Да.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Тогава ал. 3 трябва да остане, как иначе.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Именно, това говорим.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Но утре, когато отпадне онази, тогава ще отпадне и ал. 3.
МИРОСЛАВ НЕНЧЕВ (Български фармацевтичен съюз): Мисля, че ал. 1 не е коректна...
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Ние сме на ал. 3 и предложението на Великов. След това ще ви дам думата за ал. 1.
Който е “За” ал. 3 по предложението на доцент Великов да отпадне, моля да гласува!
Гласували:
"За" - няма;
"Против" - 15;
"Въздържали се" - 1. Не се приема.



Продължаваме по текста:
Господин Ненчев, моля завършете, прощавайте че Ви прекъснах преди малко!
МИРОСЛАВ НЕНЧЕВ: Благодаря! Бих искал юристите от министерството да обяснят, какво имат предвид под израза “магистър фармацевтите, които са получили разрешение за откриване на аптека като еднолични търговци”? Какво имам предвид? В различните години законът се променя и отначало през цялото време се даваше дипломата на магистър фармацевта, но от начало един от изискуемите документи беше съдебната регистрация на фирмата на магистър-фармацевта. В един момент народните представители решиха, че това не е нужно и това отпадна от закона.
Фактически, лично според мен имаме поне три категории. Имаме едни, в които им е записано в разрешителното; имаме други, на които дефакто им е издадено, те са били ЕТ или ЕООД към този момент и точно като такива са работили от издаването до сега, но не им е записано в разрешителното; трети, които са заобиколили закона. Затова държа юристите да обяснят, какво точно имат предвид под този израз.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: То е много лесно, господин Ненчев. Това, което до сега е приела Комисията е, че оттук насетне те ще бъдат регистрирани като еднолични търговци. Тези, които са като еднолични търговци, няма да се пререгистрират. Всички останали – по изискване на този закон ще се пререгистрират.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Бих искал тук да се вземе отношение по § 15, т. 1 – по-точно “лечебни заведения и общините получили разрешение за откриване на аптеки по реда на отменения Закон за лекарствата и аптеките в хуманната медицина осъществяват дейността си въз основа на издадените им разрешения”. По смисъла на досега приетия закон, ние се спряхме на това, че общините имат право само в определени райони – това, което ние го приехме тук, да имат право да разкриват. Тук трябва да се конкретизира, за да не се дава право, примерно ще дам пример в Бургас - общината е открила аптеки. Това с новия закон трябва да бъде приведено към новия закон и тук да се даде пояснение точно за кои общини, за да не се влезе в....
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Абсолютно сте прав.
Може би няма да остане, но в логиката на приетите до сега текстове, ние приехме, че само онези общини, които нямат разкрити аптеки.
ХАСАН АДЕМОВ: Текстът, господин председател, казва друго: “...., както и лечебните заведения и общините, получили разрешение за откриване на аптека по реда на отменения закон”. А по отменения закон общините, не тези, които ние приехме с новите текстове, а по стария закон, общините имат право на такива аптеки.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Доктор Адемов, не сте прав. Смисълът на ал. 1 е да каже, че тези, които имат разрешения, които отговарят на закона, не се пререгистрират. Апостолова, така ли е?
След като ние в новия закон приехме, че не всички общини ще могат (не казвам дали е правилно или не), но след като това приехме – общините (Лъчезар Иванов е абсолютно точен), вече те противоречат на закона - или трябва да се закрият и да се... Докато тези общини, в които няма, законът им позволява и те са ги регистрирали, те нямат нужда от пререгистриране, защото отговарят на новия закон. Това е смисъла.
Ако приемем в зала, че всички общини могат, тогава вече този текст става коректен. Но, засега, следвайки логиката на вече приетото, трябва да го направим така, както предлага Лъчезар Иванов.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Още едно допълнение. Ако премине законът мине, както е приет на Комисия – тоест, една аптека – един фармацевт, в области, където няма примерно желание за магистър-фармацевт, помощник-фармацевт – до наличието на окомплектоване с магистър-фармацевт. Тук моето предложение спазва философията на това, което сме приели до този момент. Просто давам разяснение. А в общините, както казахме – в родопските райони и примерно общини, където има разкрити ...., точно такава е философията на закона, което приехме до момента.
ВАНЬО ШАРКОВ: Господин председател, в смисъла на това, което се говореше до сега, бихме могли след думата “общините” да поставим запетая и да запишем: “...., които отговарят на условията на съответния член.”
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Да.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, във връзка с това искам да задам един въпрос.
Вървим хипотетично по тази логика, че аптека – аптекар. По силата на пазара аптекар ще открие аптека там, където има клиенти. Там, където няма клиенти, няма да открие аптека. В редица населени пунктове на страната тези аптеки до една година трябва се закрият. След това обаче ние даваме право на общините да открият аптеки, защото там няма разкрити аптеки. Нали така?
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Това е логиката.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Обаче ние в закона казваме, че един аптекар – една аптека, кой ще бъде този аптекар, който ще си даде лиценза за тази аптека в някаква община, в която общината е разкрила аптека? Помислете само за този казус. Защо, си мисля? Защото редица населени места ще останат без аптеки. Това е моята прогноза.
МИРОСЛАВ НЕНЧЕВ: Нашият съюз е против да се пререгистрират магистър-фармацевти, включително и аз, които сме си подали документите като ЕТ, но министерството не е записало в разрешителното, че работим като ЕТ и това е много голям бройка аптеки и общо взето се получава същото като при зъболекарите, които се пререгистрират. Както и те нямат никаква вина, така и ние нямаме никаква вина, че в определен момент министерството не е записвало в лиценза нашата фирмена регистрация. Оттук нататък смятам, че за тези които са по този параграф – те са доста голяма част от колегите, аз мисля, че е съвсем редно нещата да се решат с представяне на една регистрация на фирмата и една декларация, че от получаване на разрешителното до настоящия момент се работи като ЕТ или ЕООД.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Господин Ненчев, нещата са съвсем различни и не могат да се сравняват с тези на колегите по дентална медицина. Там се сменя само едно име, докато голяма част от аптекарите са получили лиценз не като еднолични търговци. И вие го знаете много добре. А как и защо министерството не го е направило, извинявайте, това ние не можем да кажем.
МИРОСЛАВ НЕНЧЕВ: Ние сме си подали дори и фирмената регистрация в документите, с които сме получили разрешително. Само, че в разрешителното, което е на стената, не е написано името на фирмата, а е написано само на магистър-фармацевта.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Ние не можем да преценим кой го е направил и кой не – разбирате ли?
ХАСАН АДЕМОВ: Господин председател, това, което каза доцент Щерев е вярно, но притесненията му не трябва да бъде толкова сериозни, защото там е казано – за общините, в които няма магистър-фармацевт – до идване на магистър-фармацевт, може от помощник-фармацевт.
Доцент Китов, искам да се върнем отново на текста. Четете сега текста на ал. 1 и вижте какво пише, изключвам това, което каза колегата преди малко. Пиеше: “...., както и лечебните заведения и общините, получили разрешение за откриване на аптека по реда на отменения закон”. Тоест, това са така наречените заварени положения. И надолу казваме: “осъществява дейността си въз основа на издадените им разрешения”. Тоест, това са заварените положения, които продължават, казва текстът според мен. Ако аз не съм разбрал?
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Точно. Какъв е проблема?
ХАСАН АДЕМОВ: Това, което приехме преди казва, че няма общински аптеки. Това, което казваме сега ...
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: За общинските аптеки се разбрахме – добавя се член, както предложи Шарков и нещата се разбират. Къде е проблема?
Петър Мръцков?
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Господин председател, прав е доктор Адемов, защото те имат право да работят, примерно общинското дружество в Бургас ние му даваме право да си работи...
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Мръцков, не се слушаме и затова се получава така. Шарков предложи да се добавят общините по член, в който се казва, че само там, където няма разкрити други аптеки. Не се чуваме.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Наистина не съм го чул, извинявам се.
ДИМИТРИНА АПОСТОЛОВА: По повод на твърдението на г-н Ненчев за това, че има магистър-фармацевти, които са си подавали съдебните регистрации и не са били изписвани в разрешението, издавано от министъра със съдебната си регистрация, искам да внеса следното пояснение.
В момента, в който един магистър-фармацевт (говоря по сега действащия закон) си внесе заявление в министерството, той в него изрично посочва по какъв начин ще осъществява дейността. Тоест, дали иска да получи разрешение като магистър-фармацевт, физическо лице или иска да получи разрешение като едноличен търговец, защото такава е действащата редакция на Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Точно така е.
ДИМИТРИНА АПОСТОЛОВА: Тогава, когато съответното лице е посочило, че кандидатства като магистър-фармацевт – физическо лице, тогава в самото издадено разрешение не се вписва фирмата.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Благодаря!
Много ви моля да дадете окончателната редакция.
ВИКТОРИЯ ЖЕКОВА: “Магистър-фармацевтите, които са получили разрешение за откриване на аптека като еднолични търговци, както и лечебните заведения и общините, получили разрешени за откриване на аптека по реда на отменения Закон за лекарствата и аптеките в хуманната медицина и отговарящи на условията по чл. 222, ал. 4, осъществяват дейността си въз основа на издадените им разрешения.”
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Това са точно тези аптеки, за които говорим.
Гласуваме го, като по принцип се приема предложението на доцент Щерев (за наркотиците), за което поехте ангажимента да се допълни. Който е “За”, моля да гласува!
Гласували:
"За" - 13;
"Против" - няма;
"Въздържали се" - няма. Приема се.
ВИКТОРИЯ ЖЕКОВА: Предложение за редакция на § 10, който става § 16. § 16, ал. 1.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Гласувахме, ал. 1 и 2 е приета по принцип, ал. 3 я отхвърлихме.
ВИКТОРИЯ ЖЕКОВА: (1) Заварените към влизането в сила на този закон дрогерии осъществяват дейността си въз основа на издадените им удостоверения по реда на отменения Закон за лекарствата и аптеките в хуманната медицина.
(2) Заявления за издаване на удостоверения за регистрация на дрогерии, подадени до влизането в сила на този закон, се разглеждат и приключват при условията и по реда предвидени в него.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Съвсем логично е, колеги.
Който е “За”, моля да гласува!
Гласували:
"За" - 12;
"Против" - няма;
"Въздържали се" - няма. Приема се.
ВИКТОРИЯ ЖЕКОВА: § 11 по вносител: Разпоредбата на параграфа е отразена систематично в § 14 от Преходни и заключителни разпоредби. Предложението е § 11 по вносител да отпадне.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Има ли някакви коментари?
Който е “За”, моля да гласува § 11 да отпадне!
Гласували:
"За" - 12;
"Против" - няма;
"Въздържали се" - няма. Приема се.
ВИКТОРИЯ ЖЕКОВА: Предложения за редакция на § 12, която става § 17.
§ 17. ( 1) Договарянето на лекарствени продукти по реда на чл. 45, ал. 4 и 5 от Закона за здравното осигуряване до 30.06.2008 г. се извършва въз основа на действащия Позитивен лекарствен списък.
( 2) Позитивният лекарствен списък за 2008 г. се изработва по реда на този закон и влиза в сила от 1 юли 2008 година.
В § 6 са променили срока за влизането в сила на Позитивния лекарствен списък.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Точно така е. Вчера помолих доктор Тодорова също да стикова. Това ли е текста, колеги?
РЕПЛИКИ: Не.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Моля да дадете точния текст.
ВИКТОРИЯ ЖЕКОВА: (1) Позитивният лекарствен списък за 2008 г. се изработва по реда на този закон и влиза в сила до една година от влизане в сила на този закон.
(2): До влизане в сила на Позитивния лекарствен списък по ал. 1, цялостно договаряне на лекарствени продукти по реда на чл. 45, ал. 4 и 5 от Закона за здравното осигуряване се извършва ежегодно въз основа на действащия към момента на откриване на процедурата на договарянето Позитивен лекарствен списък.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Доктор Тодорова?
РУМЯНА ТОДОРОВА: Не е коментирана думата “цялостно договаряне”.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Доктор Райнов?
Аз мисля, че когато се каже “договаряне”, то може да бъде и цялостно, може и частично. Струва ми се, че трябва да има известна свобода на Касата.
ЕМИЛ РАЙНОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Дами и господа народни представители, мисля че тази тема преди две заседания се разглеждаше пак тук в тази зала. Все пак нека изчакаме и Касата да си подготви анализа на база на бюджета и Управителният съвет на Касата да прецени какво точно ще извърши. По-прецизното е наистина “договаряне”, да не фиксираме. Защото иначе трябва да определим що е цялостно, що е частично.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, когато говорихме за договарянията мисля, че преди няколко заседания говорихме, че едно договаряне годишно не е най-доброто нещо.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Казано е “поне”.
АТАНАС ЩЕРЕВ: “Поне” значи, че ще има едно договаряне.
Касата ще бъде изключително затруднена да прави две договаряния годишно. Това го разбирам, много добре го разбирам. Но от друга страна, ако гледаме интересите на потребителите главно (разбира се искам да бъда искрен), интересите на тези, които предлагат лекарствата, защото влизат нови продукти, те съвпадат – интересите на потребителите и на тези, които предлагат лекарствата, можем да си позволим да затормозим Касата и да пишем “поне две договаряния годишно.” Тогава вече Касата да преценява дали е частично или пълно, защото ако ние приемем тази добавка, ние ги освобождаваме от пълно договаряне два пъти годишно. Добре, съгласен съм, по тяхна преценка, но да има възможност поне за две договаряния.
Аз бих казал, че и две договаряния са много малко. Но, да приемем, че има поне едно договаряне, това нищо не значи. Това значи запазване на досегашния режим по едно договаряне годишно и това е много лоша практика. Разбирам ви, че ви затрудняваме, но не е целта да ви затрудним, а целта е да подобрим условията за потребителите. И на второ място – за производителите на лекарства.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Преди да Ви дам думата, доктор Райнов, обръщам се и към двамата.
На заседанието, което правихме по този въпрос, тогава Вие много ясно казахте, че частичното договаряне ще бъде трудно да прецените кой да включи и кой не. Тогава Вие предложихте то да бъде евентуално цялото. Аз съм съгласен, че вие трябва да имате свобода, защото тук Щерев е прав – примерно повече от едно цялостно, за да можете да правите едно или две частични, което вече е по-лесно. Но все пак искаме и това да ни обясните, защото ваше беше предложението, че би било по-лесно, по-разбираемо и по-добре поне в началото да се мине на цялостно договаряне. Мисля, че правилно цитирам.
ЕМИЛ РАЙНОВ: Казах го в смисъл, не че ще ни бъде по-лесно, ще бъде по-защитимо и няма да търпим упреци.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Точно така.
ЕМИЛ РАЙНОВ: Доцент Щерев също е напълно прав, все пак да не забравяме, че тези договаряния ще свършат в момента, в който законът започне да действа, тоест – Единната реимбурсна позитивна комисия започне да действа. Така, че ние фиксирайте тук две, три или четири, това е заложено в цялостната философия на закона – колкото по-често се случват нещата, толкова по-добре е за пациента. Водещото при нас винаги е било пациента, а не това дали Касата ще се натовари, или не.
Така, че уточняваме – този текст касае до влизането, тоест – една година след влизането...
МАРИЕЛА МАРЧЕВА (мениджър на “ГЛАКСО СМИТ КЛАЙН”): Компанията е една от отпадналите при последното договаряне. За нас, и за всички компании, които са отпаднали, е изключително важно да има цялостно договаряне, защото в момента ние поддържаме чрез една програма, която е гласувана от акционерите на “ГЛАКСО СМИТ КЛАЙН”, тази програма в момента лекува 25 хиляди пациенти за хронични заболявания, което е изключително важно, тъй като се акцентува върху грижата за пациента. Тези 25 хиляди пациента, които се лекуват по тази програма, как ще бъде определено дали диабетикът, асматикът, епилептикът, трябва да замени своето лечение?
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Логиката на нещата, госпожо Марчева е, че в крайна сметка, когато, ако се вземе това, което казва уважаемият доцент Щерев – да има повече от едно договаряне, то просто няма как да станат повече от едно цялостно. Договарянето по принцип дава възможност вече те да преценят какво да бъде и им дава свобода. Но цялостни договаряния поне две за една година, това наистина е много вече.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, Комисията не може да бъде арбитър по отношение на отношенията между една многоуважавана фирма и Касата. Това е въпрос на отношения между тези две страни. Ние говорим за принципните въпроси и принципните въпроси са, че трябва да има поне две договаряния.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Доцент Щерев предлага две договаряния.
Доктор Христов, по въпросите на Касата?
ЕМИЛ ХРИСТОВ: По въпроса за Позитивния списък. Ако позволите само няколко изречения да кажа.
Този § 17 визира това, което казаха всички и мисля, че стана ясно, периода до влизането в сила на новия. Използвам думите на колежката от ГЛАКСО, за да направя една реплика по неин адрес. Подкрепям това, което каза и доцент Щерев. Философията на новия Позитивен лекарствен списък, когато се гласуваха нещата беше повече от ясна – индивидуален административен акт за всеки лекарствен продукт. Тоест, като се изработи първоначално новия списък оттам насетне продуктите ще влизат един по един и обратно.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Заключение.
ЕМИЛ ХРИСТОВ: Това е, което исках да кажа. Защото те са любители на евродирективите, обаче...
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, имаме предложение от доцент Щерев – поне два пъти.
Заповядайте, доктор Тодорова!
РУМЯНА ТОДОРОВА: Благодаря, господин председател. Ще поясня, какво значи фиксиране на две договаряния в годината. Там има срокове, има технологично време. Миналата година стартира договарянето през март. Истинското, същинското договаряне започна през май. Окончателно списъкът влезе в сила от 1 септември. Кога да започне второто договаряне, като се има предвид, че между двете договаряния трябва да има минимум шест месеца и наличие на нов Позитивен списък? Това са двете условия, които трябва да са налице.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Веднага отговарям, че в рамките на една година започва едната процедура, тя завършва и другата процедура веднага започва и ще има шест месеца до новото договаряне – няма проблем за това. Проблемът в никакъв случай не е в закона. Пак казвам, че Касата ще се натовари, обаче ще се съкратят сроковете по договарянето, ще направи малко повече усилия, както всички трябва да направят в България, след като сме в Европейския съюз. Благодаря!
ХАСАН АДЕМОВ: По-важният въпрос е какъв ще бъде ефекта от това? Какво от това като се договаря два пъти?
АТАНАС ЩЕРЕВ: Когато се договаря веднъж, се получава определена ситуация, в която определени лекарства са на пазара, определени лекарства са в Позитивния реимбурсен списък и определени лекарства, понякога и определени фирми, само са вътре в този списък. В момента, когато излиза иновативно лекарства, когато постъпва нов на пазара продукт и т.н., те трябва да чакат цяла година, за да бъдат включени в този Позитивен реимбурсен списък. Това се променя, че става много по-мобилен този пазар и това е в интерес на пациентите преди всичко, с малко повече натоварване на администрацията на Касата.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, бихте ли възразили, ако се даде, че това договаряне става най-малко веднъж годишно?
РУМЯНА ТОДОРОВА: Искам да кажа, че когато стартира второто договаряне веднага през септември, няма да има нов Позитивен списък. По един позитивен списък правим две договаряния, което е невъзможно.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Доцент Щерев, това е един сериозен аргумент.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Ние ако тръгнем по тази логика, те ще ни поставят условия, при които е невъзможно да се променя и Позитивния списък. Може да е много приятно за Касата така, но не е възможно за потребителите. Аз ви казвам, какво се случва с това, когато имате един Позитивен списък, когато определени лекарства са влезли в Позитивния списък и в Реимбурсния списък и един месец след това се появи нов продукт на пазара? Какво става с този продукт? Чака една година, нали така?
РЕПЛИКА: Как да не чака.
АТАНАС ЩЕРЕВ: А, това е ваш въпрос – как да не чака, това не е мой въпрос. Аз не искам този продукт да чака една година. Как ще го направите – това си е ваша работа. Предложете!
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Когато дебатирахме закона и Позитивният списък, който ще бъде реимбурсен, ние приехме тезата, че всяко ново лекарство влиза и веднага почва да се реимбурсира. Нали това беше тезата, която приехме в новия закон? Да, точно така е, доцент Великов.
В такъв случай, това, което задава доцент Щерев е, че до влизане на тази година, все пак трябва да има подобна възможност, веднага да се прави частично договаряне и този хипотетичен препарат, който се е появил като нов, който е влязъл в Позитивния списък – сегашният, да може да се направи.
ЕМИЛ РАЙНОВ: И доцент Щерев и доцент Китов са напълно прави, но пак припомняме – по сега действащото законодателство всяка година се изготвя един Позитивен списък, който за цяла една година, до срок 30 ноември трябва да се публикува и на база на него се прави договаряне.
Тази година имаме нов Позитивен списък и на база на него правим договаряне. Естествено, новопоявили се лекарства подават заявления за участие за следващото излизане на Позитивен списък, което е 31 ноември 2007 година. Публикува се, и тогава вече ние трябва да стартираме второ договаряне, което примерно веднага на 30 ноември се публикува в “Държавен вестник”. На 1 декември стартираме и оттам нататък започваме пак да ги броим пет месеца, което е по процедура, която си е разписана.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Доктор Райнов, влизаме в още една хипотеза, щом искаме да бъдем в хипотези. Влизаме в хипотеза – нещо, което уважаемият доктор Христов вчера заяви, че поради трудности в залата, да кажем юни месец, законът влиза. Цитирам доктор Христов.
Втора хипотеза, че поради неща, които са се случвали, ще се наложи да удължим срока. И това го казах. Тогава вие трябва да имате възможност, след влизане в сила на 30 ноември, в рамките на тази една година – да направите второ договаряне.
ЕМИЛ РАЙНОВ: Затова перфектно сте записали “поне едно договаряне”. Иначе заковавайки на два, може да се случи ситуацията, че ако още утре влезе закона, как ще направим второто договаряне, ще висим с неизпълнение....?!
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Господин председател, аз искам да задам въпроса, как в Германия правят две договаряния на година? Техният списък, датите в годината, много добре го знаете, че го правят. Как те могат?
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: С новия закон, като влезе в сила и започне да действа, това ще става всеки месец, може би.
ЕМИЛ РАЙНОВ: Ние действаме по стария закон, това произтича от стария закон.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Последно, доцент Щерев.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Аз искам, уважаеми господин председател, още веднъж да кажа, какво ми прави впечатление.
При предишният дебат представители на Касата и доктор Райнов се съгласиха на това нещо – да бъде повече от веднъж. Сега изведнъж започнаха да измислят разни аргументи защо не може да стане. Защото, разбира се един административен апарат те притиска. Като отидеш и като се срещнеш със своите хора и като почнат да ти казват - как ще стане това нещо, как няма да стане, защото ти ще ги натовариш с работа. И те веднага започнаха да дават сега нови аргументи.
Искам да запитам, има ли в Позитивният списък, който е днес направен, медикаменти, които не са договорени?
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Има.
ЕМИЛ РАЙНОВ: Има, разбира се.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Тогава за какво говорим? Вие говорите, че трябва да има нов Позитивен списък, за да се договорят. Разбира се ваша работа е дали ще ги договорите или не, съгласно процедурите, но въпросът е, че имате възможност да договаряте.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Ние нали за това правим този текст, за да им дадем възможността.
ЕМИЛ РАЙНОВ: Уважаеми доцент Щерев, миналият път дебатът беше изобщо да има ли ново договаряне или не. Припомням, че дебатът изобщо не беше свързан с това, което днес гледаме. Така че ние не сме поемали ангажимент (ще извадим стенограмите) да правим няколко договаряния. Миналия път дебатът беше да има ли по принцип договаряне, дали да бъде частично, дали да бъде пълно. Директен отговор - това е наша работа, естествено. Но наша работа е да се движим по законодателството, за да не търпим после упреци. Директно на въпроса – в новият Позитивен списък, който излезе на 31 ноември 2006 година има нови медикаменти, на база на които през 2007 година ще се проведе ново договаряне. До тук.
Оттам нататък ние не търпим обвинения, че носим вода през девет дерета в десето и не щем да си вършим работата. Напротив, ние си вършим работата по закона. Ако ни дадете възможност да мине нов Позитивен списък още май месец, тогава ще направим май месец още едно договаряне.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Благодаря Ви, доктор Райнов.
Така е, обаче искам една малка корекция. Въпросът на миналото заседание беше, че по действащото законодателство има известни противоречия, които трябва да се тълкуват относно възможността на Касата да прави договаряния. Именно за това тръгнахме да правим този текст в закона, който да ви даде законови основания за това. Нали така беше?
ЕМИЛ РАЙНОВ: Проблемът беше от неподписването на Рамков договор 2007, това беше водещото. В никакъв случай не е бил водещ този закон, който гледаме в момента.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Именно. Да преминем към гласуване.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Такива аргументи, господин председател, не мога да приема, защото неподписването на договора се дължи на Касата. Не дейте да ми разправяте това, затова защото, когато сложиш един договор, който е неизпълним, договор, в който не са включени парите за извършване на определени дейности и ти притискаш с един законов текст съсловните организации да подписват договор, недейте да мислете, че като повтаряте една лъжа десет пъти и тя ще хване декиш. Няма да хване декиш.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Моля да прочетете окончателния текст!
Има две предложения:
ВИКТОРИЯ ЖЕКОВА: § 17 (1) Позитивният лекарствен списък за 2008 година се изработва по реда на този закон и влиза в сила до една година от влизането в сила на този закон.”
(2) До влизането в сила на Позитивният лекарствен списък по ал. 1, договаряне на лекарствени продукти по реда на чл. 45, ал. 4 и 5 от Закона за здравното осигуряване се извършва: първият вариант - най-малко веднъж годишно; вторият вариант – най-малко два пъти годишно, въз основа на действащия към момента на откриване на процедурата на договарянето Позитивен лекарствен списък.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Първото предложение е на доцент Щерев, така е на постъпилите в Комисията. Затова гласуваме “най-малко два пъти годишно”.
Който е “За”, моля да гласува!
Гласували:
"За" - 7;
"Против" - няма;
"Въздържали се" - 7. Не се приема.
Гласуваме вторият вариант – “най-малко веднъж годишно”.
Който е “За”, моля да гласува!
Гласували:
"За" - 7;
"Против" - 5;
"Въздържали се" - 1. Приема се.
Гласуваме останалия текст на члена.
Който е “За”, моля да гласува!
Гласували:
"За" - 14;
"Против" – няма;
"Въздържали се" - няма. Приема се.
ВИКТОРИЯ ЖЕКОВА: § 13. Предложение за редакция на § 13, който става § 18:
§ 18. (1) В срок до 6 месеца от влизане в сила на този закон Министерският съвет приема и министърът на здравеопазването издава нормативните актове по прилагането на закона.
(2) В срок до 3 месеца от влизане в сила на този закон Министерският съвет изменя и допълва Устройствения правилник на Изпълнителната агенция по лекарствата в съответствие с този закон.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, искам да попитам вносителите, това ще има ли готовност това да се случи? Защото поемате ангажименти от името на Министерския съвет.
ЕМИЛ ХРИСТОВ: Ние поемаме ангажимента това да е факт. Аз не мога да дам стопроцентова гаранция, че до шест месеца всичко ще бъде готово. Мога да кажа обаче, че ако не бъде готово, ще бъде наложена процедура по закононарушение, тъй като пет от наредбите подлежат на задължително съгласуване с Европейската комисия и едва тогава – на обнародване. Така, че ако ние не си свършим работата - това ще се случи.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Въпрос. Не бива ли обаче за клиничните изпитвания – това е текста, който приехме на Мръцков, да скъсим срока на три месеца? Защото ние приехме на колегата Мръцков, че заявления могат да се подават до влизане на наредбата и шест месеца ще направим да няма клинични изследвания. След като се прие текста на Мръцков, аз мисля, че е логично да влезе тримесечен срок.
ВАНЬО ШАРКОВ: Уважаеми господин председател, колеги, ние вече гласувахме § 6, като казахме, че наредбата по чл. 10, ал. 2 (снощи го гласувахме), където е записано, че Министерският съвет определя с наредба Позитивният лекарствен списък, това нещо трябва да го свърши до една година след влизането...
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Не е така.
ВАНЬО ШАРКОВ: Чета разпоредбата на чл. 10, ал. 2. Там пише: “Министерският съвет определя с наредба Позитивен лекарствен списък в Република България, критериите, условията и правилата за включване на лекарствени продукти в него.” Казахме, че тази наредба действа до една година след включването....
РЕПЛИКИ: Не.
ВАНЬО ШАРКОВ: Е как не...?! Това е чл. 10, ал. 2.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Във връзка с какво го казвате, доктор Шарков?
ВАНЬО ШАРКОВ: Във връзка с това, че ние сме приели, че тази наредба ще действа една година след влизането на закона в сила. А сега казваме, че всички наредби трябва да бъдат готови до шест месеца.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Става въпрос за съвсем различни неща.
ЕМИЛ ХРИСТОВ: Доктор Шарков, с 10/а запазваме сега действащия ред, за да имаме адекватен списък до появяването на новите наредби.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Димитрина, много моля – на моя въпрос. Клиничните изпитвания - шест месеца е дълъг срок.
Приехме текст на доктор Мръцков, който казва, че заявленията се подават след като излезе наредбата. Ако е шест месеца, за шест месеца блокираме много от нещата. Много Ви моля, помислете доктор Райнов, дали не можем това да го дадем три месеца, както е в ал. 2, за да можем да не блокираме нещата, които са важни за България. Да се каже, че тази наредба е до три месеца, останалите – шест.
Кой ще вземе думата? Госпожо Апостолова.
ДИМИТРИНА АПОСТОЛОВА: Действително сте прав, доцент Китов.
Съобразно това, което вчера гласуваха народните представители, заявления за нови клинични изпитвания няма да се приемат докато не излезе наредбата. Вариантът е да се разпише една нова алинея, в която да се даде по-кратък срок, в сравнение с шестмесечния срок, за изработване на наредба за клиничните изпитвания.
ЕМИЛ ХРИСТОВ: Искам да допълня госпожа Апостолова, че освен приемането на нови, ние нямаме ред, по който да правим промени в разрешените по стария ред. През този период може всичко да се случи, дори и една седмица да разпишем. И аз с оглед на много добрата комуникация, която установихме с господин Мръцков, ако ми е позволено да направя такова нещо – бих го помолил да оттегли този текст.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Ние сме го гласували. Това може той само да го направи в зала и в зала вече евентуално да отпадне.
Моят въпрос е, да – тези, които са подали заявления, до сега те ще действат. Добре, ако е шест месеца обаче и не може да се подават, блокираме много нещата. Защо тази наредба за три месеца да не може да стане?
ЕМИЛ ХРИСТОВ: Тази наредба е една от тези, които подлежат на съгласуване с Европейската комисия.
Доктор Иванов, аз навремето казах съвсем искрено, че ще помоля доцент Китов за една преходна разпоредба за моето махане от поста. Вие оставате с впечатление, че ние лъжем тук, когато сме седнали. Извинявайте, обаче аз специално съм донесъл и ще Ви покажа писмо от Европейската комисия. Искам да го връча официално на доктор Иванов. Писмо с процедура за закононарушения по отношение на ....
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Доктор Христов, убеден съм, че не лъжете. Когато на Еврокомисията все пак се каже, че това са сроковете - три месеца, никакъв проблем няма да има съгласувателна процедура.
Мръцков, Вашето окончателно мнение като на един от вносителите?
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Зададох въпроса и пак го задавам. Не съм юрист, но на какво основание вие ми отказвате. Аз ви нося едно заявление сега, има един закон, който действа, не е отменен, на какво основание ми отказвате да ми приемете заявлението? Аз мислех, че по този начин ви защитавам – до три месеца да не приемате заявления, защото, на какво основание ще ми откажете да ми приемете заявлението? Новият закон, който приемаме не е влязъл в сила, старият си действа. Аз ви нося заявлението, вие ми отказвате - няма наредба, ама има закон...?!
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Аз разбирам тях да ги защитиш, но клиничните изследвания сега ги изпрати шест месеца във вакуум.
ДИМИТРИНА АПОСТОЛОВА: В отговор на въпроса, който поставихте.
Наистина при действащ закон, в който е дадена принципно възможността за започване на процедура по клинично изпитване, няма проблем Агенцията да приеме подадено заявление като заявление. Но за вас ще е много трудно към какво ще се реферирате, какви критерии вие ще трябва да изпълните, за да подадете това заявление. Това ще е дадено в наредбата. Тоест, вие ще си подадете заявлението, но нито вие, нито Агенцията ще може да ви го разгледа, защото в наредбата трябва да са ви дадени принципните неща, на които трябва да отговаряте.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Мръцков, последно.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Аз бях притеснен от това, че доктор Христов каза, че не приемате заявления.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Кога Ви каза?
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Вчера.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Вие не го внесохте вчера.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Аз това съм имал предвид, че те не приемат заявление по стария закон, тъй като ние приемаме нов закон, който ще влезе в сила. и те не приемат заявления.
ЕМИЛ ХРИСТОВ: Процедурата за заявление за клинични изпитвания никога не е спирана. Снощи казах, господин Мръцков, заявление за разрешаване за употреба на нови лекарства. Това са различни неща.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Много моля, дайте предложението за текст!
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: В ал. 2 да се направи едно допълнение, че министърът на здравеопазването приема в тримесечен срок наредбата по чл. 110, ал. 2.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Доктор Райнов?
Който е съгласен с това допълнение, моля да гласува!


Гласували:"
За" - 10;
"Против" - няма;
"Въздържали се" - няма. Параграфът е приет.
ВИКТОРИЯ ЖЕКОВА: § 14 по вносител е приет и отразен систематично в § 6 от Преходните и заключителни разпоредби. Предложението е § 14 да отпадне.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Който е “За”, моля да гласува!
Гласували:
"За" - 10;
"Против" - няма;
"Въздържали се" - няма. Консенсус, отпада § 14.
ВИКТОРИЯ ЖЕКОВА: Предложение за създаване на § 14/а, който става § 19:
§ 19 След изтичане на първите две години от мандата на членовете на Комисиите по чл. 104, 107, 259 и 261 по жребий се определят половината от членовете, чийто мандат се прекратява.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Въпрос. Това еднократно ли е? Би следвало да е еднократно, но трябва да стане ясно.
Ясно е, че е еднократно. Който е “За”, моля да гласува!
Гласували:
"За" - 11;
"Против" - няма;
"Въздържали се" - няма. Благодаря ви! Консенсус.
ВИКТОРИЯ ЖЕКОВА: Предложение за създаване на § 14/б, който става § 20:
§ 20. (1) В срок до една година от влизане в сила на този закон Изпълнителната агенция предприема необходимите действия за акредитиране на лабораторията си за контрол на лекарствени продукти и активни вещества.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Доктор Христов.
ЕМИЛ ХРИСТОВ: Това е по отношение акредитирането на лабораторията на ЕАЛ в обединената мрежа в Страсбург. Ние разписахме тази една година с оглед на обезпечаването на поредица от условия.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Моят въпрос е, не бива ли да се разпише това къде ще става тази акредитация, за да стане ясно? Да е ясно, че акредитацията е еди къде си.
ЕМИЛ ХРИСТОВ: Сега не мога да кажа точно. В общата част ни сме указали, че лабораторията ЕАЛ е част от OMSL и подлежи там.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Нека да го напишем, че акредитацията по член еди кой си, алинея еди коя си. И една година – добре тогава. Говоря по принцип.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Искам да допълня тук въпроса и за това, че необходимите действия ще се предприемат. Но финансирането, което може би ще е необходимо, то как ще се осигури? То влиза ли в тези необходими действия? Защото акредитиране на лаборатория не е проста работа.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: След като има закон финансиращият орган по закона трябва да им осигури средствата. Мисля, че става ясно.
ЕМИЛ ХРИСТОВ: Законът за лекарствата, за разлика от другия, е приет с финансова обосновка. Милион и петстотин хиляди са осигурени за акредитация.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Ясно, това го има в закона.
Може ли по принцип да го гласуваме и ще бъде разписано?
Който е “За” да бъде разписано в члена, моля да гласува!
Гласували:
"За" - 11;
"Против" - няма;
"Въздържали се" - няма.
По принцип е приет, става въпрос за акредитация в Страсбург.
ВИКТОРИЯ ЖЕКОВА: По § 15 по вносител има предложение на народния представител Атанас Щерев. Параграф 15 се променя. То не е отразено в окончателната редакция на параграфа. Не се приема в окончателната редакция.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, има ли нужда да го четем?
РЕПЛИКИ ОТ ЗАЛАТА: Не.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Къде е окончателният вариант за редакция на §15?
ВИКТОРИЯ ЖЕКОВА: Болдваният текст за редакция на § 15, която става § 21.
§ 21. В Закона за здравното осигуряване се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 45:
а) алинеи 4, 5, 6 и 7 се отменят;
б) ал. 8 се изменя така:
“(8) Условията и реда за заплащане на лекарствени продукти, включени в Позитивния лекарствен списък по чл. 262 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели се урежда с наредба на министъра на здравеопазването.”
2. В чл. 55, ал. 2, т. 7 се изменя така:
“7. списъците с медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели и цените, до които Националната здравноосигурителна каса напълно или частично ги заплаща; условията за предписването и получаването на лекарствата, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели.”
Чл. 45 третира видове медицинска помощ, които Националната здравноосигурителна каса заплаща.
(4) Министерският съвет приема Наредба за реда и условията за договаряне на лекарствата, за които Националната здравноосигурителна каса напълно или частично заплаща. Наредбата съдържа процедурата и критериите за договаряне на конкретните лекарства, както и методиката за определяне нивото на заплащането им.
Проектът на наредбата се изготвя от Националната здравноосигурителна каса, съгласува се с Комисията по прозрачност по чл. 85/б от Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина и се внася от министъра на здравеопазването в Министерския съвет.”
(5) Националната здравноосигурителна каса, съвместно с Българския лекарски съюз и Българския зъболекарски съюз договаря с притежателите на разрешения за употреба на лекарства или упълномощените техни представители на територията на Република България по чл. 17 от Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина цените на конкретни лекарства, включени в Позитивния лекарствен списък по чл. 10, ал. 2 от Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина, за които Националната здравноосигурителна каса напълно или частично заплаща.
(6) След договаряното по ал. 5, Националната здравноосигурителна каса сключва с притежателите на разрешения за употреба на лекарства или упълномощените техни представители на територията на Република България по чл. 17 от Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина, договори за конкретните лекарства по ал. 1, т. 10 и за техните цени.
(7) Медицинските изделия и диетичните храни за специални медицински цели се заплащат от Националната здравноосигурителна каса, ако се отнасят за заболяване, включено в Наредбата по ал. 3.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Искам да попитам вносителите, какъв е смисъла това да се променя?
Доктор Христов.
ЕМИЛ ХРИСТОВ: Тези текстове са разписани с оглед изготвянето на новия Позитивен лекарствен списък след влизането му в сила.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Това е напълно ясно.
ЕМИЛ ХРИСТОВ: Той влиза в сила и тогава се премахва досегашният, при който те са част от Касата. На вторият етап прави нива и цени. Направо тя направо ще получава готовите нива и цени. Това е логиката на тези промени.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, съвсем естествено е, след като влезе новия Позитивен реимбурсен списък вече, те там няма да имат договаряне. Но е ясна гаранцията.
Има ли други въпроси?
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Изменената ал. 8 прави една връзка с вече гласувания от нас чл. 264, където е заложена технологията, по която Комисията по Позитивния, да добави Реимбурсният списък, ще работи. Там ние не изведохме достатъчно ясно чии правомощията са определянето на нивата на заплащане, тоест – на реимбурсиране. Защото ако текстът остане в този вид на новата ал. 8, аз не виждам ролята и мястото на Касата, като инициатор на тези предложения. Защото в сегашната ал. 4 и 5 на действащия Закон за здравното осигуряване там имат разписани определени правомощия.
Падането на тези текстове и невкарването на текста в закона Касата като субект, която има отношение към реимбурсирането, мен ме притеснява. И затова моля по този текст да се прецизира редакцията, така че онова, което губим с отпадналите текстове по някакъв начин да го инкорпорираме в новия текст.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Ако правилно съм Ви разбрал, Вие държите да има текст, който след като влезе новият Позитивен списък, да дава възможност на Касата да има инициатива.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Защо това ще е необходимо? Нали при чл. 262 това го решихме вече, защо ще се връщаме пак назад?
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Наредбата решава нещо, което до сега решаваше закона.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Тези четири алинеи сме ги решили, д-р Йорданов.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Чл. 262, от кой закон става въпрос?
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: От Закона за лекарствените продукти. Променяме Закона за здравното осигуряване. Там медицински изделия и диетични храни има.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Добре.
РУМЯНА ТОДОРОВА: Притеснението беше още от едно от предишните заседания, когато се дискутираше въпроса наличието на представител на Касата в Позитивно-реимбурсната комисия, дали е достатъчно да опази бюджета на Касата, накратко казано. В тази връзка беше поставена задача на Касата да помисли върху изясняващ текст.
В тази връзка ние предлагаме, да се добави към така изписания текст условията, които се определят съобразно бюджета на Националната здравноосигурителна каса за съответната година по съответния параграф. И нищо повече. Това да бъде отбелязано, както в чл. 262, така и в чл. 264. В чл. 262 той завършва: “нива на заплащане” и да се продължи със същият текст.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Трябва да има изискване, че това става според бюджета на Касата за съответната година. Иначе ще се получи дисбаланс.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Господин председател, аз предлагам мястото на тази идея, или тази добавка, да бъде в чл. 264. Предлагам следната редакция на чл. 264, защото чл. 264 урежда начина, по който ще се процедира. Първо, за да действа Комисията по Позитивния списък. Второ, какви правомощия има тази комисия.
Предлагам ви следната редакция на чл. 264, която допускам, или поне живея с тази илюзия, че донякъде ще реши въпроса, който задавам.
Чл. 264 да звучи така: “Министерският съвет, по предложение на министъра на здравеопазването, определя с наредба реда, условията и критериите за включване, промени и/или изключване на лекарствени продукти от Позитивния лекарствен списък, нивата на заплащане (реимбурсиране) на лекарствени продукти за домашно лечение на задължително здравноосигурени лица, съобразно бюджета на Националната здравноосигурителна каса за съответната година, както и условията и реда за работа на Комисията по Позитивния лекарствен списък.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: В новия Позитивен списък ще е постоянно, влиза и се реимбурсира. Именно за това трябва да има този текст.
ЕМИЛ РАЙНОВ: Ще допълня, че ако така ще се прецизира, ние трябва да изпишем и другите лекарства, които сме записали – тези, които съобразно с бюджета на Министерство на здравеопазването, онко и т.н. Затова мисля, че по-прецизното е “съобразно бюджета”. Естествено, че никой няма да прави нещо, което не е съобразено с бюджета. Всяко едно действие е с финансовата обосновка.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Яз мисля, че това, което казва, е логично. Логично е, за да предпазим евентуално сблъсъка на възможности, които да надвишават реалните възможности на Касата.
ЕМИЛ РАЙНОВ: Напълно Ви разбирам, доктор Йорданов и доцент Китов.
Уточнявам, тази комисия, освен Касата се съобразява и с бюджета на Министерство на здравеопазването, за онко медикаментите. Да не забравяме, това нека бъде като предпазна клауза, че в тази комисия има и човек на Министерство на финансите, на който едничката му роля е да прави това и да проследява бюджета. Тази комисия не работи само за Националната здравноосигурителна каса. На Министерство на здравеопазването и Националната здравноосигурителна каса
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: “Нива на заплащане (реимбурсиране)” ли?
РУМЯНА ТОДОРОВА: Не напразно казах чл. 262, защото той така завършва – “нива на заплащане”. Нива на заплащане, тоест – реимбурсиране има само в Касата. Министерството плаща сто процента.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Ние започнахме този разговор във връзка с изменената ал. 8 на § 21 и можем там спокойно по тази ал. 8 най-накрая да кажем “съобразно бюджета на Министерство на здравеопазването и Националната здравноосигурителна каса” и да привършим, а не да се връщаме към чл. 262 или чл. 264, които отдавна вече сме приели. Ние сме тук на § 21 - § 15, който става § 21.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Предложението на Румяна Тодорова е по-сигурно – наистина да се изпишат и тук и там.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: Аз също в този контекст мисля, че трябва обаче да се спомене – първо да е в бюджетната рамка, второ – трябва да бъде по някакви критерии. Защото не може като се вижда, че бюджетът, примерно няма да стигне и той да речем е останал на две трети и е изхарчен още през август, да се каже – вие до сега по сто лева сте били реимбурсирани, сега ще бъдете реимбурсирани по на 20 лева...! Следователно трябва да има критерии и да се запише в закона по критерии, които са....
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Доктор Тодорова, има ли критерии?
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: Няма критерии за промяна на цените след това на реимбурсиране при съобразяване със съответно бюджетната рамка. Има първоначални.
ЛЪЧЕРАР ИВАНОВ: Ще допълня, че в чл. 264 пише: “Наредба, условия, правила и критерии за включване, промени и/или изключване на лекарствени продукти от Позитивния лекарствен списък, както и условия за реда за работа на Комисията по Позитивния лекарствен списък.”
РУМЯНА ТОДОРОВА: Затова предлагам и на двете места да бъде добавен този текст, защото в чл. 262 се казва за нивата на заплащане, а в чл. 264 са условията, както доктор Иванов посочи.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Моля, дайте текста!
Заповядайте, доктор Йорданов!
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Радвам се, че стигнахме до идеята, че в чл. 264, където се разписват правомощията на Комисията по Позитивния списък непременно да фигурира нейно правомощие да определя.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Дайте текста!
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Давам текста, той повтаря две трети от съществуващия и звучи:
“Министерският съвет, по предложение на министъра на здравеопазването, определя с наредба реда, условията и критерии за включване, промени и/или изключване на лекарствени продукти от Позитивния лекарствен списък, нивата на заплащане (реимбурсиране) на лекарствени продукти за домашно лечение на задължително здравноосигурени лица, съобразно бюджета на Националната здравноосигурителна каса за съответната година, както и условията и реда за работа на Комисията по Позитивния лекарствен списък.”
Тук уреждаме само домашното лечение.
ДИМИТРИНА АПОСТОЛОВА: Тази редакция, която давате излиза буквално, в самата наредба ще трябва да бъдат дадени нивата на заплащане. А нивата на заплащане (погледнете чл. 262) са дадени в самия Позитивен списък, не в наредбата. В наредбата са критериите, по които ще работи Комисията.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Именно.
Дайте окончателен текст, колеги!
Отлагаме този текст, за да се даде окончателна редакция.
ВИКТОРИЯ ЖЕКОВА: Предложение за редакция на § 16, който става § 22.
§ 22. В Закона за лечебните заведения се правят следните изменения и допълнения: (чете).
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Имате думата?
Приехме, че ще могат да се правят в ДКЦ-ата. Безспорно е, че ще трябва да го отразим и в закона. Това е ясно, както и в диспансера. Това е смисъла на тези промени. Ние го приехме.
Който е “За”, моля да гласува!
Гласували:
"За" - 13;
"Против" - няма;
"Въздържали се" - няма. Приема се.
ВИКТОРИЯ ЖЕКОВА: Предложение за създаване на § 16/а, който става § 23:
§ 23. В Закона за изменение на Закона за съсловните организации на лекарите и стоматолозите, § 14 се изменя така:
1. Досегашният тест става ал. 1 и се изменя така:
(1) Индивидуалните и груповите практики за стоматологична помощ, стоматологичните и медико-стоматологичните центрове, които са регистрирани като търговци по Търговския закон или като кооперации по Закона за кооперациите, привеждат наименованията си в съответствие с § 2 от този закон и вписват промяната в търговския регистър, регистър БУЛСТАТ и в съответния регионален център по здравеопазване в срок до 31 декември 2007 г.
2. Създават се ал. 2, 3 и 4:
(2) Индивидуалните практики за стоматологична помощ, които не са регистрирани като търговци по Търговския закон, привеждат наименованията си в съответствие с § 2 от този закон и вписват промяната в регистър БУЛСТАТ и в съответния регионален център по здравеопазване в срока по ал. 1-
(3) Вписването на промяната на наименованието за практиките и центровете по ал. 1 в търговския регистър и регистър БУЛСТАТ се извършва като следва:
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Госпожо Михова, това задоволява ли Ви?
ВИОЛЕТА МИХОВА: Абсолютно ни задоволява. Благодаря!
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Знаете, това беше за колегите. Накрая, както и с Министерство на финансите се уточнихме – не се дължат такси.
Който е “За”, моля да гласува!
Гласували:
"За" - 12;
"Против" - няма;
"Въздържали се" - няма. Приема се.
Приехме, че една промяна – в един закон. Който е “За” § 16/б, който става § 24, моля да гласува!
Гласували:
"За" - 12;
"Против" - няма;
"Въздържали се" - няма. Приема се.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Господин председател, останалите текстове са само за замяна на името на закона, защо трябва да ги четем?
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Който е “За” предложението на Петър Мръцков, моля да гласува! До § 34.
Гласували:
"За" - 13;
"Против" - няма;
"Въздържали се" - няма. Приема се.
Има ли някой да направи от § 17 до § 34 коментари?
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Не е коментар, но все пак мен ме терзаят тези войски на Министерство на транспорта, които ние пропуснахме в текста, но оставихме Министерство на транспорта в § 3, като възможност там да се съхраняват несъприкосновени запаси.
Аз съм много любопитен, къде са дислоцирани тези митични войски, какъв е съставът им, защото това беше ГУСВ, а от няколко години такива войски няма.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Това са жп войските, които останах в Министерство на транспорта.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Има ли такива войски?
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Има.
Доктор Руденко Йорданов, това е българското законодателство, вярно е, че ГУСВ няма, но жп войските останаха към Министерство на транспорта.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Въпреки всичко аз ви моля да направите справка – има ли такова понятие “войски в Министерство на транспорта”?
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Много моля, въпросът да бъде отправен към Министерство на транспорта и да бъде представен на следващото заседание. Какъв е състава, какви запаси...?
ЕМИЛ РАЙНОВ: Вчера това отпадна, останаха структури...
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: За да отговорим на доктор Руденко Йорданов – ще направим това запитване.
Други коментари?
Който е “За” от § 17 по вносител до § 34 - да се приемат, моля да гласува! Параграф 34 е приет.
Гласували:
"За" - 11;
"Против" - няма;
"Въздържали се" - няма. Приема се.
ВИКТОРИЯ ЖЕКОВА: § 35. Законът влиза в сила от датата на обнародването му в “Държавен вестник”, с изключение на § 21, който влиза в сила една година след влизането в сила на този закон.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Има ли коментари? Няма.
Който е “За”, моля да гласува!
Гласували:
"За" - 11;
"Против" - няма;
"Въздържали се" - няма . Приема се.
Има няколко отложени текста, плюс добавки. Ще разгледаме бележките на Ваньо Шарков, на Руденко Йорданов и всички останали в сряда в 17.30 часа на извънредно заседание на Комисията по здравеопазване.
Закривам заседанието. Приятна вечер на всички!


(Заседанието завърши в 17.35 часа.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯ ПО ЗДРАВЕПАЗВАНЕТО
/доц. д-р Б. Китов/