П Р О Т О К О Л
№ 12

Днес, 10 ноември 2005 г. от 15,10 часа се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазване към Четиридесетото народно събрание.

---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

Комисия по здравеопазване
Стенографски запис


П Р О Т О К О Л
№ 12

Днес, 10 ноември 2005 г. от 15,10 часа се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазване към Четиридесетото народно събрание. Заседанието се проведе под ръководството на председателя на комисията – доц. Борислав Китов при следния

ДНЕВЕН РЕД:


1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2005 г., № 502-01-47 внесен от Министерски съвет на 31 октомври 2005 г.
2. Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2006 г. № 502-01-46, внесен от Министерски съвет на 31 октомври 2005 г.



Към протокола се прилага списък на присъствалите народни представители и гости.


* * *

ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги откривам заседанието на Комисията по здравеопазване. Имаме необходимият кворум.
Според дневния ред трябваше да разглеждаме бюджетът за здравеопазване на Република България и бюджета на Националната здравноосигурителна каса. Съгласно член 29, алинея 2 на Закона за здравното осигуряване тези два бюджета трябва да се разглеждат едновременно. За най-голямо съжаление требва да уведомя уважаемите колеги, че до днешния момент бюджетът на касата не е внесен. Единственото нещо, което можем да направим без да нарушим закона е да бъде обсъден без да се преминава към гласуване. Да проведем едно предварително обсъждане на бюджета за здравеопазване.
Доколкото разбирам едва ли през другата седмица ще бъде разглеждан в зала, защото е насрочен за бюджет и финанси, следващата седмица да се разгледа бюджета. Надявам се, да имаме време. Така или иначе ние нямаме бюджет на Националната здравноосигурителна каса.
Имате ли да кажете нещо по този въпрос?
ХАСАН АДЕМОВ: Господин председател, господин министър, не зная с кого сте разговаряли. Разговарях с Евелина Николова, която ми каза, че в сряда влиза Законът за държавния бюджет.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Такава беше предварителната информация.
ХАСАН АДЕМОВ: Днес на обяд разговарях с нея.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Доктор Адемов, така или иначе нямаме Закон за бюджета на Националната здравноосигурителна каса.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Това, за което говорите, се отнася за законопроекта за 2006 година. По първа точка ние имаме да разглеждаме бюджета на НЗОК за 2005 година.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Може да се разглежда спокойно. Става въпрос за актуализация на бюджета на касата за тази година. Ние не сме водеща комисия. Доктор Букарев заповядайте да докладвате по първа точка относно актуализация на бюджета на касата за тази година.
ИВАН БУКАРЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители. Ще бъда пределно кратък встъпителните думи към нашият проект за актуализация на бюджета. Актуализацията на бюджета, която предлагаме се налага от превишения размер на определените в бюджета на касата разходи за болнична помощ. Всички знаете, че съгласно заключителните разпоредби на бюджета на касата за 2005 година до 50 на сто от преизпълнението на приходите може да се реализира и да се разходва от касата с решение на Управителния съвет. Останалите 50 на сто могат да се разходват след актуализация на бюджета. Нашето очаквано преизпълнение на приходите е около 88 милиона лева, 44 от тях можем да разходване за превишените разходи за болнична помощ. С искането за актуализация на бюджета ние искаме разрешение за разходване на останалата част от преизпълнението на приходната част на бюджета, като се очертава, че няма да бъдат разходвани всичките пари, а около 20 милиона лева. Останалите съгласно Закона за здравното осигуряване и Закона за бюджета на касата отново ще отидат в големия преходен остатък. Благодаря ви.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Моят въпрос към вас е, какво ще покрие и какво ще осигури, ще може ли да покрие превишаването на обемите, за които преди известно време разговаряхме? До колко ще даде възможност на болниците да просъществуват до края на годината, което е изключително важно като реална възможност?
ИВАН БУКАРЕВ: В дискусиите, които проведохме неколкократно по изпълнението на бюджета за болнична помощ стигнахме до няколко опорни цифри, които искам да припомня и са основа за актуализацията на бюджета. 350 милиона лева са разходвани с дейност август. За дейност месец септември имаме разходване около 39,5 милиона, което е благоприятно. С тази актуализация на бюджета ние разчитаме да разплатим на болниците месечен размер около 41 милиона лева, което доближава до максималния размер на средствата, които ще пращаме през тази година за болнична помощ. Болниците ще имат една сума в размер на около 470 до 72 милиона, тъй като това зависи от тяхната пряка дейност, която ще извършват през месец октомври и ноември. Те ще получат обичайните пари, ако мога така да се изразя, които получават всеки месец от Националната здравноосигурителна каса.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, имате думата. Господин министър, какво е Вашето отношение по този въпрос.
Колеги, ще помоля за тишина.
РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги депутати, миналият четвъртък докладват бюджета на касата. Този бюджет, който вие чухте преди малко, е приет от Министерския съвет в този вид, разбира се с допълненията, за които ставаше въпрос.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Доктор Кехайов, ще помоля да вземете отношение като човек от другата страна на рамковия договор.
АНДРЕЙ КЕХАЙОВ: Уважаеми господин председател, господин министър, дами и господа народни представители, след това, което чухме от доктор Букарев и господин министъра, на практика и дискусията, която беше проведена на 29 септември, чухме че са необходими средства за актуализация на бюджета на касата, не поради сериозното превишение на обема, а поради сериозната обръщаемост. Тези неща бяха обсъждани предварително през миналата година с управителния съвет на Националната здравноосигурителна каса. Ние не бихме могли да имаме нищо напротив, в ситуацията, в която на практика ще бъде актуализиран бюджета и ще бъдат покрити с една дейностите по всички клинични пътеки, които са по Национален рамков договор 2005.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Благодаря ви. Давам думата на доктор Шарков.
НИКОЛАЙ ШАРКОВ: Съюзът на стоматолозите в България подкрепя актуализацията на бюджета на Националната здравноосигурителна каса.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, имате думата за коментари и въпроси.
Аз имам един въпрос, който се отнася и за бюджета на касата за 2006 година. Доктор Адемов, си спомня, че миналата година когато приемахме бюджета за 2005 година вие ни уверявахте, че приходната част на бюджета е в рамките на 100 на сто. Сега се оказва, че изведнъж имате около 110 на сто. Тези 10 на сто от къде се явиха в повече? Вие ни уверявахте, че приходната част на касата е на база около 100 на сто от всички, които трябва да бъдат осигурявани в страната. Приехме, че е 100 на сто. Вярно е, че имаше около 1 милион неосигурени. Сега се оказва, че се очакват приходи, които са около 10 на сто надвишаващи заложената приходна сума, като само преди две седмици на заседанието, когато разглеждахме законопроекта на доктор Кумчев стана ясно, че има още около 1 милион 200 хиляди, които са изцяло и частично неосигурени. Този въпрос е важен за следващият законопроект. Ще помоля да получим отговор.
ИВАН БУКАРЕВ: Въпросът за изпълнението на приходната част на бюджета на касата е от изключително значение за това какво касата може да харчи. Винаги го свързваме с тези 7 милиона 700 хиляди български граждани, на които разчита касата и на техните приходи и здравноосигурителни вноски. Всички сме свидетели на динамиката на броя на гражданите, които са с изрядни и нарушени здравноосигурителни права. Всички сме свидетели на това как Националния осигурителен институт извършва голям брой дейности насочени към това. Ние получаваме в момента 88 милиона преизпълнение на приходите, от които 80 са от здравноосигурителни вноски, а 8 от глоби, санкции и лихви. Това ни радва изключително много. Ние ще се радваме, ако това стане и през следващата година. В сметката се идентифицираха тези 1 милион 100 хиляди здравно осигурени граждани. Ние неприятно усещаме, че това преизпълнение на приходите няма да се повтаря в бъдещи години. Моят коментар е, че можем да приемем само като положително явление увеличението на приходната част на бюджета. Няма нещо, което да може да бъде третирано като злоупотреба или като подвеждане, доколкото механизмите на бюджета на касата са насочени към това всички приходи на касата, които бъдат преизпълнение, ако не се разходват отиват в преходен остатък, за който се казва според закона, че принадлежи на здравноосигурените лица. Не винаги може да се определи точно приходната част на бюджета. Когато определяме приходната част на бюджета ние разполагаме с данни от Националния осигурителен институт, който разбива това, което се очаква като приходи по осигурителния доход и по всички разчети, които се правят за осигуряването на прихода на касата. Трудно ми е да добавя нещо повече. Може би в процеса на диалога ще се включа.
ХАСАН АДЕМОВ: Господин председател, не зная дали господин директора на Националната здравноосигурителна каса трябва да отговаря на този въпрос, защото ние сме записали в закона, че приходната част на бюджета се събира от Националния осигурителен институт.
Мога да си позволя да кажа следното:
Първо, вероятно вашия въпрос беше свързан с намека, че са заложени по-ниски приходи, доколкото успях да разбера.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Това е очевидно.
ХАСАН АДАМЕВО: Не е очевадно, една от причината е подобрената събираемост, благодарение на Националния осигурителен институт.
На второ място, са повишените доходи на българските граждани. Знаете, че това е 6 на сто от доходите на населението.
На трето място, искам да задам въпроса – господи Букарев, вие предвиждате една сума от 1 милион 928 хиляди лева, които са приходи в бюджета за следващата година. Това са приходи от лихви. За тази година колко са приходите от лихви по бюджета на Националната здравноосигурителна каса? По какъв начин са договорени тези лихвени проценти за този преходен остатък, който е в БНБ?
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Увеличаването на доходите се предвижда, защото е залагат в бюджета. Вие знаете това много добре. Събираемостта сигурно е подобрена и вие сте абсолютно прав, но на въпроса през миналата година беше отговорено, че това е сумата при 100 на сто събираемост. Тя е подобрена, но не е била заложена в 100 на сто. Това искам да кажа.
ХРИСТИНА МИТРЕВА: Наистина увеличаването на доходите е заложено когато се прави бюджета за всяка календарна година, но тъй като се договарят и минимални осигурителни прагове по икономически дейности и по основни групи професии, което е практика от 2003 година, за 2005 година очаквания осигурителен доход беше 330 лева. Към момента достигнатия осигурителен доход е 336 лева. Това е поведение на работодателите, което не винаги може да се прогнозира как ще осигуряват своите работници и служители. От една страна това е причината за увеличената събираемост. Наблюдава се при социално осигурителните вноски и здравните вноски.
Второ, бяха събрани много задължения от просрочените длъжници, които имат над 100 хиляди лева задължения към социалното осигуряване. Законът не позволява разсрочване на здравните вноски. През тази година бяха събрани 11 милиона повече здравноосигурителни вноски от тези длъжници.
Трето, при идентифицирането на здравно осигурените лица, т.е. тези, които бяха с нарушени права ние не знаехме в чужбина колко хора са в чужбина и колко от тях ще възстановят своите здравноосигурителни права. Към момента с подаването на декларациите за възстановяване на здравно осигурителния статус ние имаме 29 хиляди лица, които са били в чужбина в по-дълъг период от 18 месеца. Тези лица еднократно възстановяват здравно осигурителните си права. Т.е. внасят 12 вноски еднократно. Това са неща, за които когато се разработваше бюджетът за 2005 година, беше трудно да се прогнозират, но към момента са реалност.
Подобрената координация с Националната здравноосигурителна каса и списъците на общо практикуващите лекари, с които идентифицирахме, кои са добри здравноосигурени лица и как трябва да се подобри събираемостта наистина дадоха един добър ефект.
Мисля, че това е ефект, който през тази година се е появил, но през следващата година ще бъде изчерпан и ние не бихме могли да го включим за следващата година. Благодаря ви.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, госпожа Митрева, тук има основание. Особено за първите две неща съм абсолютно съгласен.
Не виждам желаещи за изказвания. При това положение може спокойно да преминем към гласуване.
Моля, който е съгласен да подкрепим предложението за актуализиране на бюджета, да гласува?
- “За” – 18.
- “Против” – Няма.
- “Въздържали се” – Няма.
Приема се.
Преминаваме към втора точка от дневния ред.
ХАСАН АДЕМОВ: Господин председател имам един въпрос. Може да се окажем в ситуация, в която единствено и само Комисията по здравеопазване да няма становище при обсъждането на Закона за държавния бюджет искам да задам следният въпрос. На 10 октомври, Управителният съвет на Националната здравноосигурителна каса приема проектобюджета за 2006 година на НЗОК и задължава председателя на управителни съвет на касата господин Кирил Ананиев да внесе този проект в събранието на представителите. На 27 октомври, Събранието на представителите приема проекто бюджета на Националната здравноосигурителна каса. Какъв е технологичната причина този законопроект да не е разгледан от Министерския съвет? Моят въпрос е отправен към господин Гайдарски.
ИВАН БУКАРЕВ: Уважаеми господин председател, господин Адемов е прав в хронологията на времето и подреждането на бюджетите. Съгласно Закона за здравното осигуряване и бюджета на Националната здравноосигурителна каса, проекто бюджета на Националната здравноосигурителна каса се внася чрез министърът на здравеопазването в Министерския съвет. Това беше направено. Ние искахме днес бюджета да бъде обсъден тук. Проведохме разговори с господин Севдалин Мавров – главен секретар на Министерския съвет. На края получихме уверение, че ще бъде изпратен тук проекто бюджета на НЗОК, но очевидно това не е получено. От страна на управителния съвет, събранието на представителите и министерството нещата са направени.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Ние нямаме упрек към вас.
ИВАН БУКАРЕВ: Изяснявам какво е направено досега и очаквахме днес бюджета да бъде тук и изпратен от Министерския съвет.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Господин Гайдарски, бихте ли казали няколко думи, защото това е един важен проблем. Поддържам въпросът на господин Адемов.
РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Не мога да отговоря на този въпрос.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Господин Гайдарски, моля представете вижданията за бюджета на Република България.
РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Благодаря ви господин председател. Уважаеми колеги депутати, уважаеми журналисти, представям на Вашето внимание за предварителна дискусия някои основни принципи и параметри при разпределението на проекто бюджета за функция “Здравеопазване” на Министерството на здравеопазването за 2006 година.
С консолидирания бюджет на страната одобрен от Министерския съвет, общите разходи за функция “Здравеопазване” за 2006 година са определени в размер на 1 милиард 997.4 милиона лева, което съставлява 4,4 от брутния вътрешен продукт на страната. Разпределението по финансиращи институции е следното. Национална здравноосигурителна каса 1 милиард 358 милиона лева, или увеличение спрямо 2005 година от 374 милиона лева, което е 38 на сто, увеличение. Министерството на здравеопазването – 397 милиона лева, намаление спрямо 2005 година от 179 милиона лева и 31 на сто други министерства и ведомства – 59 милиона лева, което е увеличение с 6 милиона лева. По бюджетите на общините – 155 милиона лева, увеличение спрямо 2005 година с 16 милиона лева. За болнична медицинска помощ са отделени 811 милиона лева. От тях в бюджета на Националната здравноосигурителна каса 614 милиона лева, което представлява 76 на сто от общите разходи на болниците. В Министерството на здравеопазването остават 95 милиона лева или 12 на сто. Други министерства и ведомства – 57 милиона лева или 7 на сто в бюджета на общините, 45 милиона и 6 на сто за диспансерите.
Знаете, че имахме определено становище, което искам да споделя с вас. Непрекъснато има изкривявания в нашата позиция. Нашето становище по отношение на този бюджет е следното.
Първо, в хода на бюджетната процедура неколкократно изразявахме категоричната си позиция, че този вариант на бюджета не кореспондира с реалните потребности и крие рискове за финансова устойчивост на здравната система. Предложението на Министерството на здравеопазването е разходите за здравеопазване да се определят в размер на 2 милиарда 235 милиона лева или 4,9 от брутния вътрешен продукт. Знаете че ние искахме 5 на сто, но на края решихме тази цифра да бъде 4,9.
Второ, с проекта на Закон за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2006 година заложения дефицит в размер на 297 милиона лева е предвидено да се финансира за сметка на наличностите на НЗОК в БНБ. Това предложение е целесъобразно да бъде обсъдено внимателно. От гледна точка на риска на следващите години за финансовата стабилност на здравната каса и промяната на здравната вноска, за която дебатирахме на предишното заседание. Предлагаме съвместно с Министерството на финансите да се разгледа възможността за покриване на дефицита, не чрез вземане на тези суми от преходния остатък, а чрез предоставяне на субсидия от държавния бюджет. Проведохме разговор с министър Орешарски, който е по-склонен, да приеме второто предложение. Да бъде субсидирана касата с толкова пари, а не да се вземе от преходния остатък.
Трето, предложението ни и проблемите по разпределението на разходите за дейностите, които ще се финансират от бюджета на Министерството на здравеопазването през 2006 година, при този вариант са следните:
Първо, разходи за бюджетните организации. Тук са включени домовете за деца, психиатрични болници, центровете за спешна медицинска помощ, центрове по трансфузионна хематология и службите по обществено здравеопазване. Предвидените с проекта на Закона за държавния бюджет на Република България за 2006 година разходи за тези дейности са 164 милиона лева. В това число за заплати и осигурителни вноски 91 милиона лева и за издръжка 73 милиона лева. Разходите за тези структури са разчетени при численост от 17 516 бройки, и увеличение на средната месечна брутна заплата на едно лице от персонала с 6 на сто от 1 юли 2006 година, както е предвидено в бюджета на Република България.
Увеличение на издръжката при средния ръст от 2 на сто спрямо бюджета за 2005 година. С това според нас критично равнище на разходите за бюджетните организации се осигурява едно изключително средно ниско дневно ниво – 1 лев за храноден и 1,60 лева за лекарство ден в психиатричните болници. Така е разчетен бюджета. Около 1,60 лева на храноден и 0,50 лева на лекарство ден за домовете за медикосоциално грижи. Около 29 лева на изпълнено повикване от центровете за спешна медицинска помощ, включващо транспорт, преглед и лечение. Очевидно е, че с това финансиране не може да се отговори на съвременните изисквания за лечение и хуманни грижи за пациентите. С мотив за формиране и функциониране на по-малочислена и високо квалифицирана държавна администрация в момента е заложено намаление в числеността на персонала в бюджета на Министерството на здравеопазването с 96 щатни бройки. Става въпрос от администрацията, а не от лекарите.
Второ, разходи за централни доставки на лекарства и медицински консумативи и националните програми. В рамките на този бюджет за централни доставки на лекарства и национални програми могат да се осигурят около 95 милиона лева, от които за скъпо струващите лекарства 50 милиона лева, за националните програми 31 милиона лева, за заплащане на преходен остатък за 2005 година – 15 милиона лева. Обемът на разходите за лекарства и за националните програми през 2004 година е 103 милиона лева. През 2005 година е около 130 милиона лева. Това е приблизителна цифра, тъй като още нямаме окончателните резултати. Намалението на тези разходи ще доведе до ограничаване дейностите по националните програми и невъзможност за обхващане на целия контингент пациенти със заболявания с произтичащото от това социално напрежение сред пациентите и медицинското съсловие. Увеличаването на средствата за тези дейности е продиктувано от следните фактори.
Ежегодно влошаване демографската характеристика и здравния статус на населението. Включени са някои нови лекарствени форми с по-високи терапевтични качества, което не е много сигурно. Ежегодният инфлационен ръст на цените. С оглед подобряване на процеса на договаряне, разпределение и отпускането на скъпо струващите лекарства Министерството на здравеопазването разработва проект за изменение на Наредба за реда за предписване и получаване на лекарства за скъпо струващите лечения заплащани от Републиканския бюджет. Въвежда се критерий за определяне на заболяванията, за които ще се заплаща и лекарствените продукти, които ще влязат в наредбата както и максимални стойности на лекарствата, на които министерството няма да заплаща.
Трето, разходи за болниците. Разходите за болниците са разчетени в размер на 95 милиона лева при допускането, че основният пакет медицински дейности и услуги извършени от болниците ще се заплащат от Националната здравноосигурителна каса. Вие разбирате, че тук има заболявания, които ние няма да заплащаме, както е било досега. Тези заболявания ще се плащат от касата както е било досега по пътеките, които ще бъдат определени и по съответния пакет, който допълнително ще се определи. При този вариант в закона или друг нормативен акт е предвидено да се финансират от държавния бюджет и чрез бюджета на министерството още стационарната психиатрична помощ, трансплантацията на органи, тъкани и клетки, медицинска експертиза на работоспособността, трансфузионната хематология и медицинския транспорт.
Това са дейности, които не са обхванати на финансирането на Националната здравноосигурителна каса като патоанатомия, диспансерни дейности в болниците, еднодневни химиотерапии, специфични дейности извършени от специализирани болници, за които броят на клиничните пътеки е много малък.
Диализи в разкритите в болниците хемодиализни центрове.
Субсидиране на общинските болници в отдалечени и рискови райони за 2006 година. Знаете, че това са около 45 болници. Голяма част от тях могат да бъдат или приватизирани или закрити, но тъй като това са приоритетни болници за тези райони, а не от национален мащаб, ние отделяме една не малка сума за тяхното субсидиране.
Преходен остатък по договорите от 2005 година. Окончателният пакет на дейностите, които ще се заплащат от министерството ще се изясни след формиране обема и цените на клиничните пътеки, по които ще се заплаща от НЗОК през 2006 година съгласно договореностите между Българския лекарски съюз и Националната здравноосигурителна каса.
Четвърто, капиталови разходи. Предвидените с проекта инвестиционни разходи за 2006 година са в размер на 39 милиона, от които 36 милиона лева са за външно финансиране по проект “Реформа в здравен сектор”. Това са парите, на Световната банка. Само 3 милиона за субсидии за закупуване на специализирана медицинска апаратура, строителство и ремонт на 143 бюджетни организации и 67 държавни болници. Искам да обърна внимание, че става въпрос за всички държавни болници, които субсидираме и разходите, които се правят за някои болници, които също имат 30 милиона лева капиталови разходи. Направете своите изводи сами. За всички държавни болници това е сумата. За 30 милиона лева само отделни болници разполагат с капиталови разходи.
Минимално необходимите средства за капиталови разходи за купуване и подмяна на силно амортизираната апаратура и изпълнение на най-неотложните ремонти за поддържане на сградния фонд, за лечение на здравните заведения. До мен са заместник министрите и знаят, че исканията бяха за 300 милиона лева. Когато стигнахме до 50 милиона лева, се предадоха и казаха господин министър, оттук нататък нищо не може да свалим. В края на краищата получихме 3 милиона лева.
Съобразно дефинираните приоритети и приетите параметри на държавния бюджет за 2006 година Министерството на здравеопазването ще продължи усилията си по подобряване организацията и реално преструктуриране на здравната система в съответствие с набелязаните цели. Следва да отбележим, че при това критично ниско равнище на общите разходи за здравеопазване и конкретно на разходите по бюджета на Министерството на здравеопазването за 2006 година, неизбежно ще възникнат следните системни проблеми.
Първо, хроничен недостиг на средства за закупуване на необходимите количества животоспасяващи и живото поддържащи лекарства. Тук присъстват и представителите на организацията за лечение на онкоболните. Недофинансиране на болниците за дейностите, които ще се заплащат от министерството. Дефицит на средства за покриване на минималните потребности на домовете за медико-социални грижи за деца в психиатричните болници, в центровете за спешна медицинска помощ и службите по обществено здравеопазване. Не възможност за закупуване на съвременна медицинска апаратура. Обърнете внимание на тези неща, защото едни харчат, все едно че живеят в Америка, а тук става въпрос за едни минимални суми, които изобщо не могат да се издействат от Министерството на финансите.
Невъзможност за закупуване на съвременна медицинска апаратура за изпълнение на най-неотложни ремонтни работи в силно амортизируемата база на лечебните и здравните заведения. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Благодаря ви господин министър. Господин Ананиев, ще добавите ли нещо?
КИРИЛ АНАНИЕВ: Благодаря ви господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости.
Искам да се извиня за закъснението, тъй като трябваше да докладвам пред Комисията по бюджет и финанси.
Мисля, че няма човек в тази зала, който да не счита, че за здравеопазване е необходим по-голям размер от това, което е предвидено с бюджета. Министърът на здравеопазването, който е гласувал този бюджет, този бюджет не е на Министерството на финансите, а на Министерския съвет, пропусна да каже две важни неща, които са обсъждани на заседанието на Министерския съвет. Двете фискални цели, които си поставя коалиционното правителство през 2006 година. Това е 40 на сто максимален размер на разходите по бюджета за следващата година и нулев бюджетен дефицит. Това не е никак случайно господин председател, защото вие знаете, че през 2007 година ставайки членове на Европейския съюз ние трябва да спазим Маастрихският критерий за максимален 3 процентен дефицит по бюджета на държавата, което като се вземат предвид 5 или 6 на сто допълнителни разходи, които ще дойдат от Европейския съюз заедно с нашето съфинансиране означава, че ние трябва така да оптимизираме своята разходна част на бюджета, че да стигнем до 37 на сто, разходи извън тези, които ще дойдат от Европейската комисия. Това означава оттук нататък да не говорим за проценти, за някакви абсолютни суми, а да говорим за програми, за ефективност на тези програми, за цели, които си поставяме. Постигаме ли тези цели? На каква цена се постигат? Обществото доволно ли е от продукта, който даваме в резултат на парите, които българският данъкоплатец предоставя за своето лечение. Всички знаем, че при това състояние на системата и това нейно структуриране, при нейната ниска ефективност на действие тези пари са малко.
Според мен, тук в комисията трябва да седнем и да поговорим какво трябва да направим за да можем най-ефективно да използваме тези средства, за да постигнем по-висок резултат и обществото да бъде по-доволно от това, което предоставяме като здравно обслужване. Длъжен съм да кажа това, защото всички вие знаете, че аз съм един от радетелите, които искат да създадат по-добра основа и по-добри възможности на българското здравеопазване. В никакъв случай не искам да слиза на по-ниско равнище. Количественият фактор вече е изчерпан. Трябва да се направи промяна в механизма, структурата и ефективността на системата. Не случайно с голям риск ние предлагаме цялата болнична помощ да премине през следващата година в бюджета на Националната здравноосигурителна каса. Това със сигурност се разбира от много малко хора. С какво нещо се захващаме при този ресурс, който в момента е предвиден и при тези потребности в това състояние на болниците, при липса на информационна система, която не ни дава възможност да имаме пълен контрол върху системата. Нагърбваме се с невероятна тежест. Ние ще трябва пред вас през следващата година да даваме непрекъснато отчет как ще се справим в тази тежка и трудна ситуация.
Много съжалявам, че не можем да разгледаме бюджетът на Националната здравноосигурителна каса.
Според мен, хубаво беше да чуете няколко думи и за този бюджет. До колкото зная и миналата година един ден по-късно беше получен. Вие не пожелахте може би основателно и правилно да разгледате проекто бюджета, след като не е официално депозиран.
Ще отговоря на всякакви конкретни въпроси. След изказването на министъра не зная още какво да кажа, но сигурно ще има много конкретни въпроси.
РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: В интерес на истината, това което каза заместник министър Ананиев е абсолютно прав. Поддържам всяка една негова дума, че здравеопазването и цялата система трябва да бъде така пренастроена и така да заработи, че да можем със средствата, които са отпуснати да създадем едни най-добри условия за лечението на българските граждани.
Имам следният въпрос – защо досега, тъй като той е участвал и досега при преразпределянето на средствата, защо са давани толкова много пари на някои болници и защо ние попадаме в един капан? Сега трябва да сме хората, които следва да направим така, че да намалим разходите на тези болници с много милиони. Това е един от най-болните въпроси. Какво ще правим оттук нататък? Когато говорим, че трябва да направим една рестрикция на бюджета. Трябва да повишим ефективността. Хората казват, че ги обричаме на гибел. Вие правите геноцид и т.н. Самият аз не мога да отговоря на тези въпроси. Защо е имало разхищения на средства, а сега изведнъж ние намаляваме бюджетът от миналата година? Докладът, който ви прочетох е виждането на министерството. Истината е, че аз съм гласувал за този бюджет и няма друг начин. Бюджетът за здравеопазване е 4,4. Гласувах го защото разбирам, че няма от къде да се вземат други средства. При това разпределение, което беше дадено трябваше да се вземе от друго министерство. Ние бяхме поставени пред свършен факт – 4,4. Признавам, че съм гласувал, но нямаше друг изход.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Днес е един важен ден за комисията. Материалите, които са предоставени не са съвсем достатъчни. Евентуално ще се провеждат извънредни заседания и т.н. Разглеждайки стойностите за консолидирания бюджет за здравеопазването трябва да кажем, че около 225 милиона лева приблизително ще бъдат повече за следващата година, което е безспорно един плюс.
По отношение на разпределението на тези пари разбира се, и по тяхната ефективност сигурно може да се направи не малко. Имам няколко въпроса преди да стигнем вероятно и до този въпрос. Министърът каза, че ще се субсидират общинските болници, но какво е субсидирането ако може да се каже малко по-точно? Съгласен съм, че тези 3 милиона лева за субсидии за закупуване на апаратура са нищо. По този начин ще провокират директорите на големите болници да правят най-различни гимнастики, за които повечето знаем. След това да търпят и упреци за това, което евентуално са направили и начина, по който са го направили.
Интересува ме дефицитът, който е натрупан около 200 милиона лева, от недофинансиране на болниците още от началото на годината до днес, по какъв начин ще бъде покрит? Очевидно е, че това са дейности, които са извършени от болниците, а те не са получили средства за това. Може би заместник-министър Ананиев може да се изкаже по този въпрос. Ние няколко дни обсъждаме този въпрос. Очевидно е, че трябва да се помисли и за този дефицит, който е натрупан да се вземе от някъде по възможност още до края на тази година. Ще помоля по този въпрос да се вземе отношение, тъй като иначе ще излезе, че той ще бъде прехвърлен за следващата година, от което е естествено, че тези 4,4 на сто, би трябвало да бъдат повече за да включат и тези 200 милиона лева. По тези няколко въпроса, ако е възможно да получим по-голяма яснота преди да преминем нататък. Благодаря ви.
КИРИЛ АНАНИЕВ: Първият въпрос е за общинските болници. Вторият е за дефицита на болниците като цяло.
Общинските болници, като всички останали болници ще се финансират от следващата година чрез бюджета на Националната здравноосигурителна каса на база на клиничните пътеки. Те не правят изключение. Ще бъдат финансирани по общия механизъм. Сумата, която министъра на здравеопазването преди малко спомена като средства за здравеопазване в общините – 155 милиона 200 хиляди лева. Това са средства за делегираните от държавата дейности, които ще се финансират през следващата година чрез общинските бюджети. Това са детските ясли и здравните кабинети към училищата. Има предвидени 45 милиона лева за диспансерите. За съжаление не успяхме през тази година да си изясним напълно статута какво е диспансер, как да се финансира, за да може да се разпадне това, което е болница да се финансира от здравната каса, това което е доболнична помощ да се финансира чрез доболничната помощ отново на здравната каса, но не по този отделен начин да продължава финансирането на тези диспансери.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Това субсидиране на фона на някои общински болници, които би трябвало да се образуват в хосписи или нещо подобно не е съвсем ясно по какъв начин ще се извърши.
КИРИЛ АНАНИЕВ: Болниците не се субсидират. Това е само за делегираните от държавата дейности – детските ясли и училищното здравеопазване.
РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Въпросът на доцент Великов беше за онези болници, които са в стратегически райони. Те са около 45. За тях са отделени 8 милиона лева. Това са болници, които получават пари по пътеките. През общински болници общините също ги субсидират. Ние ги до субсидираме с още 8 милиона лева.
КИРИЛ АНАНИЕВ: Господин председател, по труден е другият въпрос за дефицита на болниците. Тук има едно конкретно обстоятелство и една принципна постановка.
Лично аз считам, че когато в системата се знае, че предварително е недооценена като ресурс, по-добре е това да бъде заложено в бюджета още с неговото приемане, а не да се дават в края на годината когато тези пари не се дават винаги по най-ефективния начин. За съжаление и аз съм се опитвал две години подред да се боря. Балансите на бюджета не позволяват това, а преизпълнението обикновено е давало тази възможност. Конкретният казус в момента е, мисля че министър Гайдарски и повече от вас го знаят, че имаме определени задължения, които е поело правителството по приключването на бюджета. Тези задължения доведоха до там, че правителството на своето заседание днес се е занимавало с някои ограничения във финансирането до края на годината на бюджетната сфера. Става въпрос, за ограничения спрямо приетите от вас разходни равнища по бюджетите на съответните министерства, ведомства, общини и т.н. Не говорим за допълнителни средства.
Дълбоко съм убеден, че управлявайки добре бюджетът до края на годината включително и ръчно през последните 10 – 15 дни когато нямаме никаква електронна система, която да показва как всеки ден се изпълнява бюджета, ще направим определено крачка за подобряване на това състояние. Тази крачка ще мога да я кажа през декември.
ХАСАН АДЕМОВ: Имам един много кратък въпрос. Убеден съм, че е съдържателен, защото предметният обхват на този въпрос е изключително важен.
Господин Великов, не мога да се съглася с вас, че информацията не е достатъчна. Ако искате ще ви помогна с каквато информация искате. Разполагам с проекто бюджета на касата за 2006 година.
Моят въпрос е следният. По отношение на централизираните доставки на лекарствата и националните програми за 2005 година господин министър, ако не се лъжа са предвидени 80 милиона лева, от които 50 милиона лева за лекарства. В следващото изречение се казва, че обемът на разходите за лекарства за националните програми през 2005 година ще е 130 милиона лева, ако това е окончателната цифра, защото има два месеца до края на годината.
Господин министър, моят въпрос е следният. Между 80 и 140 милиона лева има 60 милиона разлика. Направен ли е анализ в министерството защо преразхода на този предварително предвиден и приет бюджет не довежда до очаквания ефект, защото тези хора са недоволни. Предвиждате ли някакви мерки към хората, които са допуснали този преразход? Както предприехте мерки към болниците, които имат дългове. Това е дълг, който е направен в Министерството на здравеопазването.
РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Ще помоля господин Стоянов – директор на дирекция “Финансови ресурси” да отговори на този въпрос.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Господин Стоянов, ще отговори къде са направени, а вие сте прав, кой е разрешил.
СТОЯН СТОЯНОВ: През последните три години разходите за доставки на лекарства и национални програми са в порядъка на 100 – 105 милиона лева. През 2003 година са 105 милиона лева. Действително през 2005 година бяха сключени договори и поети ангажименти по националните програми на стойност 140 милиона лева. Договорите бяха сключени с условието “до”, т.е. да не се доставят, ако е възможно всички количества. Дължи се увеличението на два основни фактора.
Първият е, че бяха включени в лекарствената листа главно за онко лекарствата 29 нови позиции. Не съм лекар и не зная защо и какви са били съображенията. Това е основното.
Второ, бяха увеличени някои от националните програми. Например, консумативите за хемодиализа. Разходите за ваксини също се увеличават с около 1 милиона лева.
След идването на новия екип на министерството бяха предприети мерки за оптимизиране на заявките за лекарства. Разбира се не мога точно да отговоря на доктор Адемов, но вероятно фактическите доставки до края на годината ще бъдат в порядъка на около 130 милиона лева. Някои ще бъдат доставени през последните дни на декември. Плащанията за тях ще се извършват съгласно договорите през следващата година. Реалната потребност от средства по това основно направление на министерството е около 120 милиона лева. Осигурените на този етап средства са 80 милиона лева. Министър Гайдарски, преди три седмици внесе в Министерския съвет, проект на Постановление, с което се предложи вътрешно преструктуриране, в резултат на някои очаквани икономии от не усвояването на средства предвидени по външни заеми и споразумения в размер на около 20 милиона лева. Ако това предложение на министър Гайдарски се приеме от правителството частично този очакван от нас недостиг в размер на 40 милиона лева на половина ще бъде компенсиран. Вероятно ще остане проблем за около 15 – 20 милиона лева.
ХАСАН АДЕМОВ: Въпросът беше съвършено различен. За това не исках господин Стоянов да отговаря, защото той не е компетентен да отговори на този въпрос. Този преразход, който е направен в сравнение с предвиденото от началото на годината направен ли е анализ? Защо е направен. След като е направен какъв е ефектът, защото недоволството на хората, които получават такива лекарства се увеличава. Това недоволство се увеличава с увеличението на парите за онко лекарствата.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Не е парадоксално, това е така.
РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Господин Стоянов, пропусна да каже, че са заложени 60 милиона лева в началото, след това се добавят още 20 милиона лева. Договорите са сключени предварително. Какъв анализ да се направи сега, след като тези договори са сключени от предишни търгове за 140 милиона лева. За скъпо струващите лекарства в момента имаме около 62 милиона лева. Това са лекарства за онко заболяванията. Непрекъснато изтъквам, че 62 милиона лева са много пари. По-малко пари разходват Чехия. Те имат по-малко позиции. Ние имаме 160 лекарствени форми за онко заболяванията. Чехия има около 80, а Италия е след нас. Полша има само 40 позиции. Направете си сметка. Става въпрос за 29 нови лекарствени форми, които са изключително скъпи. Има няколко препарата – херцептин който струва 1500 лева една ампула, кайликс – 3038 лева. Нямате представя за какви суми става въпрос. Ето от къде идва този преразход. Ние нямаме никаква вина за това, че договорите са сключени. Голяма част от лекарствата са закупени и ние сега трябва да ги платим. Един час и половина днес имахме оперативно заседание в Министерския съвет. Тези пари са разходвани. Трябва да се дадат от Министерството на финансите, за да може да покрием този дефицит. Това са нашите кредитори, които са дали парите. Хората искат от нас ние да върнем поне част от тези суми. Ако ние не върнем на кредиторите парите те ще загинат. В момента има непрекъснато искания към болниците и Министерството на здравеопазването. Имаме само за онези болници, за които ви говорих просрочени 74 милиона лава. Сметнете за всички държавни болници за колко пари става въпрос. Просрочените задължения са много. Оттук нататък, ако ние не успеем да вземем от Министерството на финансите определена сума поне за просрочените задължения отиваме към гибел. Днес проведохме много дълъг разговор в Министерския съвет с всички министри, заедно с господин Орешарски, вече има разбиране, че трябва да седнем нашите финансови органи, икономическата дирекция в Министерството на здравеопазване, заедно с хората от Министерството на финансите, за да видим какво точно трябва да покрием. Ако ме попитата за точната сума, няма да мога да ви я отговоря. Не зная министър Орешарски дали е уведомил заместник-министър Ананиев, но ние имаме с него договореност, което е решение и на Министерския съвет. Ще седнем заедно и ще видим какво може да се даде допълнително. Ние притискаме Министерството на финансите с непочтен ни прийоми за да може да платим нещо, което е извършено непочтено. Разходите, които са направени. Тези 200 милиона лева, не са само за недофинансиране на болниците. Направени са разходи за други цели, които нямат нищо общо със самото здравеопазване. Тези 200 милиона лева, които в края на краищата ще бъдат платени сега или разсрочено с оздравителни програми през следващите години ще бъдат платени. Най-вероятно 100 милиона лева от тях са за недофинансиране. Останалите 100 милиона лева са по други начини.
ХАСАН АДЕМОВ: Господин председател, на фона на това, което казахме, за да не говорим през следващата година отново същите неща, трябва да кажем, това което се предвижда за следващата година. 95 милиона лева за национални програми и скъпо струващи лекарства. Имате ли коментар по този въпрос?
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Започвам да живея с чувството, че сме в машина на времето и въпроси, които е трябвало да се зададат през ноември в здравната комисия на 39-тото Народно събрание изведнъж прозвучават през ноември 2005 година в здравната комисия на 40-тото Народно събрание. Това не са отговорности на министър Гайдарски.
Сергията на здравеопазването стана много по-богата и съблазнителна. През 1973 година съм започнал да работя. Лечението на инфаркта беше в диагнозата. Сега възможностите нараснаха с пъти за лечение, а възможностите за заплащане са с пъти по-малко. За това сега е гърчим търсейки как да откликнем на тази богата сергия, която освен съблазни да лекуваме модерно предлага и съблазни да отклоняваме пари в посока, която някои биха определили като прокурорски интерес.
Отивам към предложението на Министерството на финансите за бюджет функция “Здравеопазване”. В технологията на бюджетирането и представяне на бюджети винаги влизат някои фокуси, които са разбираеми, но аз не ги приемам.
Искам да попитам господин Ананиев, защо не излизат чисто аритметичните сборове? Опитвайки се да направя сбор, който да даде 1 милиард 997 милиона 400 хиляди лева не успях, сумирайки трите стълба на разходите. Едното е Министерството на здравеопазването и другите министерства, които имат отношение към здравеопазването. След това е разходната част на Националната здравноосигурителна каса и разходната част на общините. За илюстрация ще задам конкретен въпрос към разходната част на общините. Имаме предвидени 155 милиона 200 хиляди лева за здравеопазване, от които 22 милиона лева са капиталови разходи. Остават ни 133 милиона 200 хиляди лева. Оттам отиваме към делегирани от държавата дейности в размер на 93 милиона лева. От тях функция “Здравеопазване” в общините са детските ясли, здравните кабинети по съответната наредба, в които имаме фонд работна заплата и пари за издръжка и дейност. След това отиваме към диспансерите, които са със стационар, защото там плащаме за болнична помощ. Не мога да разбера как се получава този сбор от 155 милиона 200 хиляди лева. Кое е функция здравеопазване? Кое е извадено пред скоби? Къде са разчетените средства за изпълнение на закона за безопасни и здравословни условия за труд, което е скрита картина или където се види разлика е към изпълнението на този закон. Ние се намираме при четене на бюджет. Тук числата изразяват философия и коректност на вносителите към онова, което имаме да извършим. Искам да поставя много конкретни въпроси, които са свързани и с бюджета на здравноосигурителната каса. Там отново в приходната част сбора на очакваните приходи не дава 1 милиард 61 милиона лева, дори с допускането, че ще вземем 20 милиона лева от глоби при контрол и санкции за изпълнение на рамковите договори. Например, предвидили сте приходна част за финансиране от Републиканския бюджет на здравноосигурителните вноски на социално слаби. Предвидени са 23 милиона лева. Ако обърна към Министерството на труда и социалната политика там за същото перо, са предвидени приходи в касата, които трябва да постъпят от Министерството на труда и социалната политика. В същото перо разходите са 16 милиона лева. Как става така, че в Министерството на труда и социалната политика лежат 16 милиона лева, а касата чака да получи от тези здравноосигурителни вноски 23 милиона лева. Липсата на баланс, или аз не намирам отговор на този въпроси ме изпълва не толкова с подозрение към вносителите на бюджета, а с една тревога, че един милион горе или долу е политика, и отношение, и дейности, за които ако парите се поставят точно на масата ние можем да бъдем по-точни и коректни в тяхното разпределяне. Запазвам си правото и за други бележки по предложението, тъй като в момента обсъждаме общите принципи и правила. С тези детайли се опитвам да спра вниманието ви върху някои умишлени небрежности.
КИРИЛ АНАНИЕВ: Ще направя разшифровка на цялата сума от 1 милиард 997 милиона 400 хиляди лева. В тази сума се включва бюджета на Националната здравноосигурителна каса 1 милиард 357 милиона 6 хиляди лева. Министерството на здравеопазването 397.4. Общини 155.2. Други министерства и ведомства. Това са болниците, които са към Министерството на вътрешните работи, Министерството на отбраната по член 5, 58.7. Централен бюджет 28.5. Може би не е станало ясно или никъде не е споменато какво е централен бюджет. Например, 10 милиона 400 хиляди лева са предвидени за общините, това са лекарствата на ветераните и за придвижване при хемодеализа. 2 милиона лева имаме в централния бюджет за централизирания детски фонд за лечение. Българският червен кръст е с 2 милиона. Те също са на реда централен резерв. Разликата е в резерв за непредвидени неотложни разходи в течение на годината, ако възникне някакъв проблем.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Защо трябва да вървя по механизма да задаваме въпроси, за да чуя за тези 27 милиона лева. Искам да ги намеря в разбивката, но не ги намирам. Говоря за документа, който е внесен от Министерството на финансите до Комисията по здравеопазване. Доклад относно проекта за Държавния бюджет. Смисълът на този доклад е да ни улесни в подхода. Приложението дава информацията, която вие споменавате, но разшифровката тук не е заложила тези цифри. С това обяснение мога да проумея една част от нещата. За функция здравеопазване за общините, като махам на страни капиталовите разходи.
КИРИЛ АНАНИЕВ: До 55 милиона и 200 хиляди лева, 22 милиона лева са капиталовите разходи. Оттам нататък знаете, че дейностите се разпределят на делегирани от държавата и общински. За делегираните от държавата дейности сумата е 93 милиона и половина.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Кои дейности влизат тук?
КИРИЛ АНАНИЕВ: Детските ясли и здравните кабинети – 11 хиляди 247 щатни бройки персонал в детските ясли и здравните кабинети.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Предлагам въпросите, които има доктор Руденко Йорданов да ги зададе писмено, за да може да получи точни отговори.
ХАСАН АДЕМОВ: Господин председател, осигурителните вноски са на база консолидиран държавен бюджет. В сумата от 38 милиона лева, за която пита доктор Йорданов влизат осигурителните вноски на заетите във функция “Здравеопазване”.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа. Искам преди всичко да заявя, че независимо от това, какво смята ръководството на Министерството на здравеопазването, подкрепям усилията системата да бъде реформирана.
Смятам, че се допускат няколко грешки.
Първо, запазва се статуквото. Това е основното, което е лошо. Защото, ако миналата година имаме 2 милиарда лева, за следващата година отново имаме 2 милиарда лева. Разбирам, че бюджетът не може да отдели повече пари.
Второ, основният пакет ще бъде много по-голям отколкото 600 милиона лева. Това е запазване на статуквото. Кешовите плащания, които са над 1 милиард лева, никой не е доказал обратното, ще продължат. Това е запазване на статуквото. Това е лоша практика някой да си мисли, че всички преди него са били безотговорни и са мислили само как да харчат парите на данъкоплатците и изведнъж идва и започва да слага всичко в ред и нещата се оправят. Това е лош подход. Ако прочетете стенограмите на тази комисия преди четири години ще видите какви дългове наследи Финков. Отново говорихме същите приказки, как ще затягаме дисциплината. Явно е, че ние трябва да променим определени неща.
Преди това заседание бях на заседанието на Комисията по европейска интеграция, където попитах министър Орешарски, смята ли да дисциплинира системата чрез различни мерки, включително и от Министерството на здравеопазването или ще се направи нещо, различно от това, което е направено досега. Министър Гайдарски, като стана министър това беше негова първа реплика – ще въведа копеймънт. Това е новото, което може да се направи. Финансиране на системата от публични средства няма да има. Няма да се получи 5 на сто от брутния вътрешен продукт, защото българина и българската икономика не може да произведе толкова пари, за да може да се заделят повече от 2 милиарда лева. Когато има кешови плащания опира и до евро интеграцията, защото не могат да се ограничат. Заявявам ви категорично, че ако някой се опита да ограничи тези кешови плащания в болниците ще срещне много сериозен отпор. Опитайте, дано да успеете. Тези кешови плащания първо са не лоялна конкуренция спрямо останалия свят на пазарна икономика, в която живеем.
Второ, точно за това хората не плащат вноските си. Не стига, че плащат данъци и вноски, но трябва да плащат и кеш в болницата. Колкото е по-голяма болницата, толкова повече трябва да плаща в брой.
Трето, това декапитализира болниците. Натоварва държавният бюджет. Болниците се декапитализират непрекъснато и по този начин се губят пари. Министърът на финансите трябва да дава средства за нова апаратура и ремонти. Тези пари не се облагат с данъци. Това са около 1 милиард лева, които не се облагат с данъци. Това може да стане с достатъчно финансиране на системата единствено чрез въвеждане на копеймънт. Доплащането може да стане чрез активизиране на доброволните фондове. Министърът ще каже как ще стане. Ще стане чрез министерството по програми, а не чрез целеви субсидии. Има ред, по който министерството може допълнително да доплати. Може да доплати Министерството на труда и социалната политика и който не иска да се вмести в този ред разбира се, че ще плаща кеш. Тогава изведнъж ресурсът за здравеопазване ще стане не 4,4 на сто, а 7 – 8 на сто от брутния вътрешен продукт. В това е истината. Това е непопулярна мярка. След като министър Гайдарски го заяви, вижда това нещо като човек работил дълго време в здравеопазването. Изведнъж изглежда, че получи други съвети. Политически наистина не е изгодно това да се въведе. Министър Гайдарски, това може да стане само в първата година на управлението. По-късно няма да стане. След четири години ще се провеждат същите разговори.
Ако искаме нещо да се промени от министър Орешарски не можем да очакваме повече пари от тези, които са дадени. Евентуално да разплати борчовете от миналата година. Това са 2 милиарда лева. Тези пари никога няма да стигнат за здравеопазване. Когато имаме предвиден дефицит в болниците, защото те не могат да работят с 2 милиарда лева, тогава на помощ отново ще дойдат кешовите плащания. Всеки си затваря очите и казва: “Не знам от къде идват тези пари”, или ще наказваме един или двама доктори в годината и ще казваме, ето къде е източникът на корупцията. В същност източника на корупция е във висшите етажи на властта, която и да е власт. Защото не се прави необходимото да се въведат регламентирани плащания в здравеопазването. Такива са моите тревоги. За това ви подкрепям в тази насока, но смятам, че сте тръгнали в погрешна посока министър Гайдарски. Дано да греша, а вие да сте прав.
НИГЯР САХЛИМ: Уважаеми господин министър, колеги прочитайки този бюджет много неща предизвикват дисконфорт. Това, което ме безпокои са цифрите, които са в частта централни доставки на лекарства, медицински консумативи и национални програми. Нека колкото и да е досадно отново да се върнем към тази тема.
Господин министър, искам да ви задам следният въпрос. Как след като разходите по това перо за 2005 година ще достигат най-вероятно 140 милиона лева при предвидени 95 милиона лева за 2006 година. Реално около 80 милиона лева, защото 15 милиона лева имате да плащате по договори от 2005 година. По какъв начин с наредбата, която смятате да приемете като подзаконов нормативен акт, Наредба за предписване и получаване на лекарства за скъпо струващо лечение, заплащани от Републиканския бюджет, смятате да преодолеете тази разлика в сумите? Ясно е, че пациентските организации протестират и най-вероятно ще продължават да го правят. Според вас, тази наредба колко от тази сума ще стопи като разлика? Ще се наложи ли през следващата година да правите предложение за вътрешно преструктуриране, както правите през тази година, за да преодолеете отново и да достигнете сумата, която реално ще бъде достигната?
Следващият ми въпрос е свързан с това, че вие в началото на мандата обявихте като един от вашите основни приоритети профилактиката. Трудно намирам в този материал нещо като цифри, което да подкрепя по-добрата профилактика, скрининга на социално значими заболявания. Как смятате, че хората в Република България ще стават по-здрави, по-работоспособни и по какъв начин икономически ще преодоляваме тежките показатели да откриваме късно болестите и да ги лекуваме със скъпи медикаменти отчитайки непрекъснато големи разходи в болниците? По какви критерии ще се определя субсидията за отдалечените региони, отдалечените болници в рискови региони? Ще се запазят ли тези критерии? Какво ще се промени и как ще процедира комисията, както досега или нещо се промени в разпределянето на парите, които не са малко? Мисля ,че са около 10 милиона лева.
РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Искам да кажа няколко думи в контекста на това, което беше зададено като въпрос от доцент Щерев. Доцент Щерев твърди, че се запазва статуквото всяка година в заплащането и разходите, които се правят. Доцент Щерев, ако внимателно сте проследявали, а вие трябваше това да знаете по-добре от мен, тъй като вие сте много отдавна в парламента, ще видите, че няма никакво статукво. За 2001 година задълженията, които са имали болниците са били само 31 милиона лева. За 2002 година стават 49 милиона лева. За 2003 година са 69 милиона лева. За 2004 година са 80 милиона лева. За 2005 година чухте за какво става въпрос. Само просрочените задължения на онези болници са 74 милиона или 109 милиона лева са на онези болници, за които казвате, че трябва да се направи нещо. Погледнете разликата. Как можете да говорите за статукво. Ако ставаше въпрос за 60 милиона лева мисля, че нямаше да се разговаря с господин Орешарски за покриване на такива разходи. Това са били малки разходи. Сега говорим за общи задължения на болниците от 200 милиона лева. На това статукво ли казвате. Това ли е статуквото? Кой се е отказал от копеймънта? Никой не се отказва. Кешът е позорно нещо за България. Знае се, че само в България и Румъния съществува такова нещо, защото се плаща под масата или над масата. Не смея вече да предложа копеймънт, защото нямам поддръжката на такива като вас. Защото вие утре може да се отречете. Говорите едно, след което говорите друго. Готов съм, ако вие ме поддържате действително да има допълнително заплащане. Това трябва да бъде воля на Министерския съвет, на Комисията по здравеопазване и на Народното събрание, а не да ме оставите сам да се боря. Когато говорите мислете един път какво говорите, след което не се обръщайте обратно.
Относно въпросите на госпожа Сахлим за финансовите разчети. Мисля,че сме разработили една програма. До мен е доктор Емил Райнов, който може да ви представи какви са разчетите. Благодаря за вниманието.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин Гайдарски, натрупванията на задълженията на болниците бяха предизвестени и те са малко през 2001 година защото тогава започна двойния начин на финансиране. Чиновниците в министерството трябва да знаят това най-добре. Защото те бяха 16 милиона лева за болниците чрез касата през първата година. 100 милиона лева за втората година, 200 милиона лева за третата година. Нараствайки чрез касата и успоредно плащайки се от болниците двойният начин на финансиране, а сега има и троен начин от Министерството на здравеопазването целево освен тези 17 в група диагнози се натрупват задълженията в болниците. В това е истината. Премахването на двойния начин на финансиране и запазване на плащане само за дейност чрез касата ще премахне задълженията на болниците.
Ако вие сте направили такова изявление за копеймънт, тогава поддържайте го. Аз ви гарантирам, че никога не съм казвал обратното, че ще ви подкрепя за първата ви мярка да уволните 10 директори на болници. Какво смятате да направите с това? Какво сте помислили, че ще направите с това нещо? Ще водите дела в продължение на две, три години с директорите на болниците. Това ще се направи. За това не съм казал, че ще ви подкрепям. Това ви го казвам съвсем ясно. Подкрепям ви, за думите да махнете бордовете на болниците, защото никаква работа не вършат. Подкрепям вашите думи да въведете копеймънт или доплащане Да се регламентират тези плащания. Подкрепям ви да направите основен реален пакет и парите да отидат в касата за изплащане на този основен пакет. За тези неща от първия ден ви подкрепям и ще ви подкрепям независимо какво мислите.
РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Господин Щерев, чуйте се какво говорите. Вие казвате, че ме подкрепяте за бордовете и аз какво съм направил. Точно за бордовете става въпрос. Не уволнявам никой, а снемам доверие от бордовете.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Вие казахте не, че ще ги смените, а че ще махнете бордовете. Вие това казахте.
РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Да, аз съм против бордовете. Гласувайте закона. Аз ще го внеса.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Щом е такава вашата позиция ние ще ви подкрепим.
ИВАН КОЛЧАКОВ: Уважаеми господин министър, уважаеми заместник-министри, господин председател, хубаво е най-после и опозицията да каже няколко думи. Най-напред искам да декларирам моето уважение към вас като професионалисти и хора, които са отговорни. Разбира се, на първо четене на бюджета се говори политически. Ще изкажа моята оценка за предложения проекто бюджет. Искам да ви кажа каква е моята визия, за да може да разчитате и на нашия глас за определена политика, защото аз съм озадачен каква бурна опозиция има в редиците на управляващите, а вие имате уникално мнозинство.
Първата констатация, която трябва да направим е, че имаме малко средства в една не ефективна система, която ражда общо недоволство. Кирил Ананиев е прав в това, че наливането на средства в една не реформирана система е неефективна практика, но в това не е цялата истина. Здравната реформа в България започна много късно. От 2001 година е спряла. Днес плащаме много висока цена и вие не заслужавате да плащате такава цена, защото ние българите уж сме толкова интелигентни, че сме световни по шах, но в здравеопазването сме на опашката в цяла Европа, след Албания и Македония по реформи. Това е една констатация за нашия интелект и почтеност и кураж да правим реформи. Изграждането на нова система на здравеопазване спря, защото до 2001 година ние имахме стратегия, която беше одобрена от Световната банка и Европейския съюз. Нашите приятели от НДСВ казаха, че ще направят нова стратегия, която не направиха. Без стратегия не можем да се движим конюнктурно с един бюджет.
Липсващата структурна реформа през последните пет години довежда до там, че днес сме в ситуация на 320 болници, които не са ефективни. Холандия има 70 болници. Самият министър знае, че в България трябва да има 50 – 60 болници. Това трябва да се постави като политика, а не на самотек да чакаме те да фалират, защото ще фалират.
По отношение на нерегламентираните плащания сме в един абсурд, защото ние ги толерираме вече няколко години в полу легални и нелегални форми. Има много измерения, но това е унизително и за нашето съсловие. Час по-скоро трябва да излезем от тази позиция. Световната практика на надграждащи системи и ясни регламенти при плащанията, нашата практика в момента е като заровената глава на щрауса в пясъка. Доброволните фондове са налице, те са законни, аз съм един от създателите на единадесетия фонд “България”. Трябва да ги пуснем, за да може да има регламент на плащанията. Не може Франция и другите страни да имат 80 на сто покритие от публичната система и 20 на сто да се покриват кеш или от доброволни фондове. Ние в България толкова ли сме богати, за да кажем, че системата, която разглеждаме сега всичко ще заплати. Не може и всички го разбираме. Трябва да ги регламентираме. Недопустимо е наличието на нерегламентирани плащания и това създава пазарна джунгла в здравеопазването и черния пазар. В това отношение съм съгласен с доцент Щерев. В момента българите харчат годишно между 6 и 8 на сто от брутния вътрешен продукт за здравеопазване, но не регламентиране. Не съм съгласен с Министерството на финансите, които казват, че няма пари. Парите се дават от джоба на българите, което означава, че има пари. Старата система на здравеопазване окончателно доказа своята неефективност. В момента се плаща колосална цена, но защо трябваше да се стига до тук. Искрено ви съчувствам и съжалявам, защото никой министър и управление не трябваше да заплаща такава цена за носенето по течението. В публичните здравни заведения днес имаме продължаващо бюджетно финансиране. Ще направя пример с частните болници, защото съм управлявал и създавал такива структури. В момента има двойно финансиране на публичните здравни заведения, които са на прага на фалита. Частните здравни заведения се финансират само от касата и не фалират. Нито едно частно здравно заведение не фалира в България, което означава, че конкуренцията между обществения и частния сектор хиляда пъти е в частния сектор. Не съм против публичното здравеопазване. Не ми харесва и левия подход, който се предлага сега да се изконсумира една трета от резерва на НЗОК. Ние ви оставихме 780 милиона в НЗОК резерв, което е десния подход на капитализирането. Най-лесният начин е да се изразходва една трета от тези пари. Това е класическият ляв подход, натрупаното да се похарчи.
В момента колеги ние се намираме в класическата ситуация на циркулус висиозус. Ние трябва да излезем от този порочен кръг, който ни вкарва в една задънена улица.
Според мен е необходимо да се направи стратегия. Не трябва да се отлага за 2007 година. Трябва да се правят смели реформи. Един хирург във ваше лице, който поема риска. Вие трябва да имате кураж.
На следващо място отговорно поведение на управляващите, виждам, че вие не може да се справите, но разчитайте на всички нас, включително и на опозицията. Средствата за здравеопазване в България са най-ниски като брутен вътрешен продукт от 25 страни, които са в Европейския съюз, включително и от Македония и Албания.
Здравеопазването и здравето на българските граждани не е приоритет на днешното управление по показателен брутен вътрешен продукт. Това е нашата колосална отговорност.
На края ще завърша с това, че здравната политика днес е една кауза, ако продължаваме в тази посока. Готов съм да ви подкрепя, ако вие тръгнете по пътя, който заявихте предизборно. Имам уважение и съм готов да гласувам за вас ако тръгнете по европейския път.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Господин Колчаков, по време на нашето управление болничната реформа не беше започнала. Вие знаете, че нашето управление го вкара в БНБ за да изравни дефицита. Отказах да се съглася, защото това стана една традиция и досега е в БНБ и изравнява дефицита на страната, а хората плащат за здраве. Това е нещо, за което не можем да се хвалим, защото се направи