Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

Комисия по здравеопазване

Стенографски запис




П Р О Т О К О Л
№ 86


Днес, 7 юни 2007 г. от 15.10 часа се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазване към Четиридесетото народно събрание. Заседанието се проведе под ръководството на председателя на комисията – доц. Борислав Китов при следния


ДНЕВЕН РЕД:



1. Изслушване на ръководството на МБАЛСМ “Н.И.Пирогов”, относно финансовия резултат на лечебното заведение за І-то тримесечие на 2007 г. и методика за формиране на работната заплата.
2. Законопроекти за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения:
№ 602-01-104, внесен от Министерски съвет на 22 ноември 2006 година.
№ 754-01-47, внесен от Лъчезар Богомилов Иванов и група народни представители на 15 март 2007 година.
№ 754-01-58, внесен от Иван Йорданов Костов и група народни представители на 22 март 2007 година.

---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

Комисия по здравеопазване

Стенографски запис




П Р О Т О К О Л
№ 86


Днес, 7 юни 2007 г. от 15.10 часа се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазване към Четиридесетото народно събрание. Заседанието се проведе под ръководството на председателя на комисията – доц. Борислав Китов при следния


ДНЕВЕН РЕД:



1. Изслушване на ръководството на МБАЛСМ “Н.И.Пирогов”, относно финансовия резултат на лечебното заведение за І-то тримесечие на 2007 г. и методика за формиране на работната заплата.
2. Законопроекти за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения:
№ 602-01-104, внесен от Министерски съвет на 22 ноември 2006 година.
№ 754-01-47, внесен от Лъчезар Богомилов Иванов и група народни представители на 15 март 2007 година.
№ 754-01-58, внесен от Иван Йорданов Костов и група народни представители на 22 март 2007 година.



Към протокола се прилага списък на присъствалите народни представители и гости.

* * *

ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Уважаеми колеги, ще ви помоля да заемете местата си. Позволете ми да открия заседанието на Комисията по здравеопазване.
Във връзка със заседанието днес трета точка от дневния ред отпада, тъй като ние сме допълнителна комисия. Излишно е Законопроекти за изменение и допълнение на Закона за данък добавена стойност да се разглеждат.
Ще разгледаме точка първа и втора.
Според, предложения дневен ред точка първа е изслушване на ръководството на МБАЛСМ “Н.И.Пирогов”, относно финансовия резултат на лечебното заведение за І-то тримесечие на 2007 година и методика за формиране на работната заплата.
В точка втора са включени трите законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения, включително на Министерския съвет, на колегата Лъчезар Иванов и група народни представители, на колегата Иван Костов и група народни представители.
Колеги, по първа точка предоставям думата на доктор Спас Спасков.
СПАС СПАСКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, колеги Многопрофилната болница за активно лечение и спешна медицина “Пирогов” се финансира от Националната здравноосигурителна каса, Министерство на здравеопазването и от собствени приходи през изтеклия период.
Общият приход за тримесечието е 9 милиона 216 хиляди 349 лева. За миналата година за същия период е бил 8 милиона 331 хиляди 253 лева. Разходите са 9 милиона 624 хиляди 551 лева или, ако погледнем разликата е в отрицателен смисъл – 408 хиляди 202 лева. Разбира се, счетоводно са включени и т.нар. амортизационни разходи, които ако отпаднат резултатът ще бъде положителен с около 100 хиляди лева.
От общите приходи, приходите за дейност са 8 милиона 646 хиляди 683 лева. Начислените средства за работна заплата с осигуровки са 4 милиона 198 хиляди 894 лева или 48,56 на сто.
За периода е извършена следната дейност: Преминалите болни през стационара са 11 хиляди 263, леглодните са 57 хиляди 797 лева; средният престой на пациент е 5 дни; използваемостта на легловия фонд е 81 на сто. През поликлиниката са реализирани 61 хиляди 758 прегледа.
Методиката на средствата за формиране на работна заплата е следната: Базира се на следните нормативни актове:
Първо, Постановление № 129 на Министерския съвет от 5 юли 1991 година за преминаваме към договаряне на работните заплати.
Второ, Наредба за договаряне на работните заплати.
Трето, Постановление № 133 на Министерския съвет от 1993 година за приемане на Наредба за допълнителни и други трудови възнаграждения.
Четвърто, Инструкция № 1 на Министерството на здравеопазването от 5 април 2006 година за образуване на средства за работна заплата в търговските дружества, лечебни заведения с над 50 на сто държавно или общинско участие. От вътрешната нормативна база сме стъпили върху колективния трудов договор в отрасъл здравеопазване. Колективен трудов договор в болница “Пирогов”и вътрешни правила за разпределение на работните заплати в “Пирогов”.
Средствата за работна заплата се формират тримесечно и са свързани пряко с приходите по договор за субсидия от различни дейности определени от Министерството на здравеопазването за изпълнени клинични пътеки по договор с НЗОК и собствени приходи от медицински и не медицински услуги. Месечните възнаграждения по трудов договор се изравняват окончателно след приключване на съответното тримесечие в зависимост от финансовия резултат на болницата.
Нарастването на средствата или тяхното задържане на предходно ниво са свързани с три основни критерия: приходи, печалба или загуба и просрочени задължения. Нарастването на приходите не е единственото условие необходимо за повишаване размера на работните заплати. Приходите трябва да покриват разходите и отчетното тримесечие да приключи без загуби и просрочени задължения.
В методиката следва точно описание с цифри за тримесечието.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Не е необходимо.
СПАС СПАСКОВ: Ако някой поиска мога да ги спомена точно. При прилагането на инструкцията към предходното и отчетно тримесечие начислените средства за работна заплата се изключват обезщетения по Кодекса на труда, възнаграждения за извършен труд по член 262, извънреден труд, сумарно начисляване на работното време, републикански празници, нощен труд, лични осигурителни вноски. Посочените елементи от заплатите са посочени в справката.
Окончателното формиране на средствата за работни заплати от приходите на Министерството на здравеопазването, Националната здравноосигурителна каса и медицински и не медицински услуги също е отразено в справка. Окончателното изравняване предстои и ще бъде в размер на 403 711 лева. С него ще се извърши окончателното изравняване на работните заплати за първото тримесечие. Какъв ще е механизмът на това разпределение все още се обсъжда в болницата, тъй като имаше относителни противоречия. Медицинският съвет и Съвета на сестрите предостави едно становище. По-късно това становище при съгласуване със синдикатите беше променяно. Сега очаквам и утрешния ден за окончателно становище на служителите на “Пирогов”. Това допълнително възнаграждение ще бъде раздадено веднага.
Във връзка със задачите ни като болница за спешна медицина съществуват утежняващи финансовото състояние фактори.
Първо, намаленото работно време за 93 на сто от персонала увеличава броят на персонала с около 15 на сто. Удължен отпуск поради специфичния характер на труд с оглед подписаното браншово споразумение води до увеличаване на персонала, приблизително с шест на сто. Денонощен режим на работа в звената осигуряващи аварийни ситуации, утежняват броят на персонала с 14 на сто. Ешелониране по посока на болницата на най-тежко пострадалите от страната, като болница с национални и междуобластни функции.
Второ, извършване на научно-преподавателска дейност и обучение на всички специалисти в страната по спешна медицина. Какви са извършените действия по преструктуриране в болницата?
Първо, намаляване на административно стопанския сектор чрез изнасяне на услугите извън болницата. Това е болнично хранене, болнично пране и т.н. Този процес продължава. Изисква подготвителен период. Смятам, че до петнадесет дни ще приключим с цялата стопанска дейност. Реорганизация в медицинските звена. Засега такава е извършена в аптеката, физиотерапия, рентген, лаборатории, клиника по изгаряния. Намаляване на легловия фонд на болницата с около 250 легла. Преструктурирането се извършваше досега плавно, за да не се достига до сътресение в медицинската дейност.
Съществуващите все още резерви следва да се съобразят с бъдещото уточняване на статута на болницата. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Благодаря ви. Има ли някои от представителите на синдикатите от Институт “Пирогов”, който да иска да вземе отношение?
ТОМА ПОПОВ (Медицинска федерация “Подкрепа”): Колеги, не се съмнявам в изложените цифри от доктор Спасков, но както виждаме на края остават едни суми, които не са съизмерими. Не са достатъчни нито за заплати, нито за нищо.Това се дължи на режима, на който в момента работи “Пирогов”. В момента се финансираме като една обикновена районна болница. На всички е известно, че “Пирогов” 24 часа в денонощието и 365 дни в година поддържа непрекъсната готовност. Тази готовност иска повече хора, за да има повече екипи режийните разноски на болницата също се увеличават. Това е една от причината поради, която искаме двойно финансиране на института. Ако ще се решава въпросът за заплатите, който поставяме може ли тук да се решава този въпрос?
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Не е мястото тук да се решава този въпрос.
Доктор Попов, искам да ви помоля, ако имате съображения относно изнесените данни по формиране на работната заплата. Ако имате предложения.
ТОМА ПОПОВ: Имаме конкретни предложения да се повишат работните заплати и да седнем да преговаряме за работни заплати. Когато достигнем до някакви цифри, ако е необходимо допълнително финансиране. Много е възможно да бъде от порядък, с който нашата държава да може да се съобрази.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, имате думата.
БРАНКОВ: Искам да допълня към доклада, че освен лекционните часове, за които спомена доцент Спасков има лекционни часове и по детска хирургия. Обучават се студенти и специализанти, както и чуждестранни студенти и се полага изпит по специалност.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, започваме дискусията.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Уважаеми колеги, уважаеми колеги от “Пирогов” наричам ви всички колеги, тъй като в момента ще говоря в качеството ми на лекар. Миналият ден застанах зад исканията на колегите от “Пирогов”. Ще направя това и днес.
Пред мен има няколко фиша, които съм взел от мои колеги, с които сме следвали заедно за техните месечни възнаграждения. Искам да поставим на обсъждане ръководството на болница “Пирогов” в лицето на доктор Спасков, дали застава зад исканията на своите колеги, с които работят ежедневно. Да чуем позицията на доктор Спасков дали застава зад всички онези изброени от исканията на колегите, които са положили своите подписи, които видях. Посетих ги три последователни дни за да разбера точно какви са проблемите и от кога датират, както и какъв е механизмът за разрешаване на тези проблеми?
Искам да вземе активна позиция, тъй като този проблем не е от вчера и днес. Не искам този проблем да бъде облечен политически със ситуацията към днешна дата – кабинет и със ситуация политически избори.
Първо, обръщам се към моите колеги от различните политически партии да обърнат внимание на “Пирогов” не в политически стил за използване на проблема “Пирогов” за собствени девиденти, а за разрешаване на проблема, защото “Пирогов” е институция. “Пирогов” е отговорност на всички към цялото общество. Проблемите с “Пирогов” в никакъв случай не бива да бъдат използвани по политически аспект.
Второ, когато ставаше въпрос в началото през 2005 година за реформите в здравеопазването и натрупаните дългове, които имаха различните болнични заведения, един от начините, с които професор Гайдарски намери решение бяха да се сменят всички онези управители на болници, които бяха натрупали дългове. Тогава доктор Спасков застана пред всички нас, направи един подробен финансов анализ на състоянието на натрупаните дългове на болница “Пирогов”.
След като кадровия проблем в “Пирогов” със смяната на ръководството се размина, отново недоволството на колектива в болницата, без да се правят спекулации и без някой да ги подтиква, защо тук тече по медиите, че има такива инсинуации, тогава хората от “Пирогов” отново поставиха въпроса за тяхната работа, за тяхното финансиране и за апаратурата, защото тук не става въпрос само за заплати. Ще ви помоля всички добре да осъзнаят, че не става въпрос само за заплати. Тук става въпрос какво ще се случва с болница “Пирогов”? Какъв статут ще има болница “Пирогов”.
Не на последно място искам да спомена, че това, което чух от доктор Спасков, според мен тези цифри трябва да бъдат разяснени. На тук присъстващите е известно, че има и частни звена в “Пирогов”, които трябва да бъдат подсетени под каква форма влизат в бюджета и какви са тези договори. Необходимо е да се направи един анализ. Запознах се с ревизията, която беше направена от министър Гайдарски.
Искам да чуя ясната позиция на доцент Спасков, като си запазвам правото след това да задам допълнителни въпроси. Благодаря ви.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Искам да обърна внимание на всички колеги. Точката е формулирана по този начин, защото сте взели решение на миналото заседание на комисията.
Изслушване на ръководството на “Пирогов” относно финансовия резултат на лечебното заведение за първото тримесечие и методика на формиране на работната заплата.
Възникват два основни въпроса, на които трябва да се отговори. Финансовият резултат може ли да бъде по-добър или е оптимален в условията? Синдикатите съгласни ли са с методиката на формиране? Това е нещо, което има законова основа.
Колеги, ще ви помоля да се съсредоточим към тази точка.
СПАС СПАСКОВ: Ще започна с въпроса, дали считам, че този финансов резултат и тези заплати са добри за болницата? Многократно в медиите съм споделял с обществеността и всички, че този механизъм на финансиране на нашата болница не е достатъчно добър. От доклада, който направих се вижда, че в болницата има утежняващи фактори, които довеждат до увеличаване на броя на персонала с около 35 на сто в сравнение със стандартните болници. Това е продиктувано от задачите, които имаме да изпълняваме като болница. В същото време финансирането от страна на Националната здравноосигурителна каса се извършва по модел, който е абсолютно еднакъв с останалите болници, които нямат такъв режим. За да се смени режима на болницата е необходимо ваше решение. Мога да кажа, че ние сме имали далеч по-добри резултати, включително и около работните заплати тогава когато бяхме на смесено и бюджетно финансиране.
За съжаление когато беше смесено финансиране за радост в Министерството на здравеопазването имаше едно подреждане на болниците, което беше свързано с ешелонирането и финансирането по дейности, се извършваше по подобие на ешелонирането на пациентите. Когато се прехвърлиха средствата в Националната здравноосигурителна каса този момент изчезна. Отново казвам “за съжаление” задачите на персонала, а за радост на обществото задачите на болницата останаха едни и същи. Ако направим един добър разчет на данните в сравнение с предишни години ще видим, че броят на преминалите болни през болницата се е увеличил многократно с около над 40 – 50 на сто. В същото време приходите на болницата в сравнение с времето когато бяхме на смесено финансиране са спаднали от порядъка на около 25 – 30 на сто. Това е поради механизма, който съществува. Преди ние имахме наблюдение от страна на министерството, което можеше да субсидира допълнително болница. Оттам се получаваха и допълнителни средства за работната заплата. Както виждате сега ние заделяме един предел на работните заплати. Това е предел, който е над това, което определено от националния рамков договор, но съществуват и ограничители от наредбите. Аз съм изключително недоволен от това, че заплатите през последните години спаднаха. Истината е, че спадът на заплатите в сравнение с 1995 година е факт. Тогава заплатите бяха в рамките на около 150 – 200 лева по-големи. За съжаление това, което се получава е възможното като нормативни документи. Обсъждано е със синдикатите. Пред мен изразиха становище, че нямат претенции към механизмът, по който става отделянето на парите. Аз съм категорично зад това, че е необходимо да има преразглеждане или на задачите, които са поставени или на начина на финансиране. Това е лично моето становище и отговора на първия въпрос.
Вторият въпрос беше за частните структури, които работят. По време на предишното правителство, се обърнах към министърът на здравеопазването, като изложих писмено своето искане. Тогава ми беше необходимо разрешение от министъра на здравеопазването. Тогава министър на здравеопазването беше Славчо Богоев. Поставих въпросът – възможно ли е да направим така, че да пуснем на територията на “Пирогов” частни структури за дейности, с които болницата не разполага и няма пари за инвестиции, за да може да извършва тази дейност? По такъв начин бяха допуснати като медицинска дейност литотриптер и магнитен резонанс. Това съм споделял включително с тук присъстващи народни представители. За да бъде ясен финансовият резултат на болницата искам да ви предоставя едно сведение от магнитния резонанс.
В момента болницата плаща месечно за изследвания свързани с клиничните пътеки към магнитния резонанс по цени на здравната каса суми от порядъка на около 2 хиляди лева месечно. В същото време получаваме наем от тях, който е от порядъка между 1000 и 1100 лева. Наемът е за пространството, в което са разположили апарата си.
По този начин, ако така погледнем годишният разход за изследване на магнитен резонанс е между 20 – 30 хиляди лева.
Правят се десет изследвания на болницата, които ние плащаме. Ние плащаме само това. Инвестицията, която трябваше да направим е от порядъка на 3 милиона лева. Представил съм на министър Славчо Богоев и на редица присъстващи в залата депутати тези разчети. Този механизъм на работа за болницата е около 10 пъти по-изгоден от финансова гледна точка. Това е разходът, който прави болницата.
Призовавам ви да издействате 3 милиона лева, за да закупим един магнитен резонанс и ще преустановим договора с външните структури.
Същата е ситуацията и с литотриптера. Ние нямахме средства и тогава съм разговарял с министъра на здравеопазването и имам разрешение за това. Пуснахме и литотриптера на територията на болницата. Те работят самостоятелно. Плащат наема. Наемите се определят от външни оценители. Това отново е законово изискване. Процедурата е категорично спазена. Колегите от синдикатите направиха проверка на документацията и могат да потвърдят това. Това е влизане в болницата на апаратура, за която болницата не прави никакъв разход и не носи никаква отговорност около тази инвестиция. Пациентите получават услугата.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Преди да предоставя думата за доуточняващ въпрос на господин Лъчезар Иванов трябва да ви кажа, че ако една голяма болница като “Пирогов” само десет магнитни резонанса извършва за месец, поне още 100 се плащат от болните от джоба си.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: За един ден се плащат тези пари.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Доктор Спасков, ще ви задам уточняващ въпрос. Цитирам ви числа от тези, които вие казахте. Имахте 11 хиляди преминали през стационара при средно 5 дни престой.
Имате около 61 хиляди преминали през онова, което вие наричате поликлиника.
Първо, какво имате предвид като казвате поликлиника?
Второ, от тези 61 хиляди лева преминали през така наречена поликлиника колко са здравно неосигурени, колко са с направления, колко са само насочили се, каква е структурата, защото според мен от там идват тези големи суми?
СПАС СПАСКОВ: Това е така наречен консултативно диагностичен блок, или наричаме го поликлиника, тъй като така се наричаше структурата в по-старо време.
През консултативно диагностичния блок за тримесечието са преминали тези пациенти. От тези пациенти приети в стационара са 9551, като вторични прегледи са 10 009. Така наречените спешни прегледи. Това са прегледи, които се заплащат от Министерството на здравеопазването - 42 098. За тези 42 098 ние получаваме финансиране от Министерството на здравеопазването по 20 лева на преминал пациент.
Вторичните прегледи са свързани с изисквания на клиничните пътеки. По-голямата част от тях от порядъка на около 60 – 70 на сто са задължения по линия на Националната здравноосигурителна каса. Тези, които са приети са по клинични пътеки и за тях Министерството на здравеопазването много държи здравната каса да има съответното разпределение. Поради тази причина ги разделям по този начин.
Всички тези пациенти са финансирани като прегледи по някакъв механизъм. Вие може да прецените доколко това е достатъчно?
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Имате ли други въпроси и коментари?
СВЕТЛОЗАР САРДОВСКИ (Председател на българския здравен демократичен съюз): Уважаеми дами и господа, искам да ви прочета исканията, които представихме вчера.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Извинявайте, но разглеждаме финансовите резултати при формиране на заплатите.
Считате ли, че това което изнесе доцент Спасков има проблеми с финансовите резултати и могат ли да бъдат по-добри? Има ли проблеми с формирането на работната заплата? Съгласни ли сте с това, което изнесе?
СВЕТЛОЗАР САРДОВСКИ: Ние сме лекари, а не сме финансови анализатори. Мога да ви кажа, че работим повече, финансирането е повече, но получаваме по-малко.
Искам да ви прочета какви са основните заплати в „Пирогов”: санитар – 180 лева; медицинска сестра 278 лева; лекар с една специалност 447 лева. Такива са заплатите в „Пирогов”.
СПАС СПАСКОВ: Тъй като твърде често и в пресата излизат по различен начин съобщени резултати, мога да ви прочета справката за възнагражденията, които са пресметнати в различен начин. Съществува така нареченото брутно възнаграждение, което се облага с данък. Съществува и нетна заплата и основна заплата. Въпросът е с кое искате да ви запозная?
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Ще помоля да ни представите чистата заплата.
СВЕТЛОЗАР САРДОВСКИ: Бруто – санитарна заплата 210 лева, чиста 184 лева; сестринска заплата 377 лева, чиста 328 лева; бруто лекарска заплата 652 лева, това е с около 50 лева за републикански дежурства, чиста заплата 450 лева.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Благодаря ви.
СПАС СПАСКОВ: За съжаление при мен е таблицата, в която са записани брутните възнаграждения. Поемам ангажимента още утре да изпратя при вас и таблица с нетните възнаграждения, за да бъдат ясни средните брутни възнаграждения. Ще ви прочета данните за първото тримесечие на тази година: средно брутно възнаграждение за висши медицински персонал – 936 лева; за полувисш медицински състав – 507 лева; за санитари – 283 лева. Това са данни от ведомостите.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Доцент Спасков, има голяма разлика.
СПАС СПАСКОВ: Отново ви казвам, че това са брутни заплати, а не нетните заплати или основните. Това са данни извадени от ведомостта.
За миналата година съответно са били 892 лева, 494 лева и 282 лева.
Искам да ви напомня, че в края на 1995 година тези средни заплати бяха между 100 и 150 лева по-високи от това, което е в момента.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Разбира се, не казвате тогава колко дългове имаше болницата.
СПАС СПАСКОВ: Не казвам колко дългове е имала болницата.
ПРЕД. БОРИСЛАВ КИТОВ: Благодаря ви.
ТОДОР КУМЧЕВ: Уважаеми господин заместник-министър, уважаеми колеги народни представители, госпожи и господа, колеги, самият факт, че ние приехме предложението на наша колежка да се срещнем с ръководството на „Пирогов” и да попитаме за най-актуалното, което беше през последните седмици, а именно – какво става в институт „Пирогов” по принцип? Как се формира работната заплата? Какви са приходите и разходите, тъй като институт „Пирогов” в момента съгласно законите на страната е търговско дружество с всички положителни и част от отрицателните последици от това.
Считам, че съм възпитаник на института. Преди 30 години работих една година там и зная какво означава спешна помощ и 24-часово дежурство. Още повече, че работих и в реанимацията.
Примерът с институт „Пирогов” е пример за финансиране на болничната помощ в нашата страна по фиксираните цени на клиничните пътеки. За съжаление, именно институт „Пирогов” е един пример, че тази методика за заплащане на болничната помощ в страната с фиксирани цени на клиничните пътеки има проблем. Този проблем е следният. Специализирана клиника, която лекува тежко болни. Болни, които струват в пъти повече отколкото е цената по клиничната пътека респективно влизат и в задължения. Разбира се, има решение на тези въпроси, но дори и американската система за диагностично свързаните групи или колкото струва пациента на изхода, толкова да получи и болницата, също има съществени недостатъци.
Искам да кажа няколко думи на колегите от „Пирогов”. Преди да достигнем до ескалация на напрежението по отношение на работните заплати според мен има няколко други подхода. Тези други подходи по принцип смятам, че всяка една болница ги уважава се случва. Напълно е възможно да се направят преговорите и да се погледне защо и как методиката на допълнителното материално стимулиране как и къде се раздава?
Уважаеми колеги, вярно е, че 48,86 на сто от разходите за работни заплати и осигуровки не е много оптимален механизъм за страната. Може да бъде 50 на сто или 51 на сто. Доцент Китов е прав, че през 2005 година имахме двойно финансиране, но тогава болниците имаха огромни задължения. В момента трябва много внимателно търговското дружество да контролира приходите, разходите и работните заплати, за да може болницата да съществува в условията, в които се намира и страната.
На следващо място, искам да потвърдя пред вас, че няма болница в страната, особено големите областни болници, която да не извърши необходимите структурни промени. Някои от вас реагират, виждайки по телевизията и това, което слушах снощи, но наистина се налага в условията на финансирането каквото е в момента от един единствен източник да се актуализира структурата на всяка една болница. Ако това не е възможно за дадената болница и в даденото отделение, защото едно отделение, ако инкасира загуби в болницата, например ако коефициентът на полезно действие е 40 – 45 на сто трябва много сериозно да се помисли така ли трябва да се продължи?
Ако едно отделение, което инкасира непрекъснати загуби в болницата, може това отделение да бъде ликвидирано. Така се постъпи в някои областни болници. Просто да няма такъв профил отделение и в това няма нищо лошо. Пазарът на медицинските дейности е едно предизвикателство и в този смисъл считам, че има още възможност в институт „Пирогов” за известна актуализация.
Вярно е, че преди години институт „Пирогов” получаваше допълнителни средства за спешност, но вярно е и това, че само на територията на София в момента три основни бази осъществяват 24 часова спешност и вие знаете това. Вярно е, че са реорганизирани центровете по спешна медицина.
Тук не присъства професор Миланов, но искам да извиня, че той е в основата на реорганизацията на спешната помощ в България. Такава е истината и по онова време не беше толкова трудно, институт „Пирогов” да остане със статута на център по спешна медицина. Това са фактите.
В момента ситуацията е следната. Бюджетът за 2007 година е факт. Макрорамката на бюджета за 2008 година се изработва в момента.
Искам да призова колегите и ръководството на болницата,че все пак има възможности за преговори. Нека да се погледне къде са резервите в институт „Пирогов” и ако има деформации в отделни клиники и отделения с тези работни заплати да бъдат отстранени.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, винаги когато в здравеопазването е имало проблеми, протестите спонтанно са възниквали най-вече в „Пирогов”. Защото, колегите от „Пирогов” и останалия персонал са в екстремални условия. Посрещат първи по особен начин 24 часа в денонощието пациента. Естествено е, най-напред там да има оценка на проблемите в здравеопазването. Така е и сега. Не смятам, че проблемите могат да бъдат решение само за „Пирогов” и ще ви кажа защо? Защото, ако не бъдат решени проблемите на „Пирогов”, всички разбирате, че 450 лева или 250 лева заплата на лекар и сестра не могат да продължат да бъдат оценка за дейността на тези хора. Ако не бъдат решени проблемите това ще ескалира в напрежение и протести в други лечебни заведения в страната. Ако бъдат решени проблемите на „Пирогов” други лечебни заведения ще поискат и при тях да бъдат решени тези проблеми. В този смисъл искам да ви кажа, че има няколко неща, които са нарушени в момента и поради, които е породен този проблем в „Пирогов”.
На първо място, при демокрацията винаги управляващите трябва да бъдат в диалог с гражданското общество. Този диалог е нарушен. Нарушен е диалогът с Българския лекарски съюз, с колегията на лекарите в София, с колегията на лекарите в „Пирогов”. Тези хора не са някаква организация, която само трябва да се изслуша. Необходимо е да се вземат предвид техните съображения така както е вменено в закона чрез преговорите между съсловните организации, касата под супер визията на Министерството на здравеопазването. Този нарушен диалог дава своето отражение сега.
На второ място, клиничните пътеки, дават една оценка за работата на болниците и това е една осреднена оценка съобразно редица специалности, но в никакъв случай касовата цена на пътеката на касата не дава цялата цена на дейността в такова заведение, каквото е „Пирогов”. При обсъждането на миналия бюджет искахме пари в Министерството на здравеопазването, които по програми за специфични дейности да бъдат осигурени за лечебни заведения, които осъществяват такива дейности. Например, спешната и неотложна помощ. Всяко лечебно заведение, което е оборудвано отговаря на стандарта и което има условията за оказване на спешна и неотложна помощ трябва да получи средствата за извършената работа. Разбира се, ако това условие е налице и има такава програма и финансиране „Пирогов” няма да има проблеми с финансирането, защото ще получи един значителен финансов ресурс допълнително освен клиничните пътеки. Разбира се, това го няма.
В заключение искам да кажа, че тогава когато определени предложения за реформи в здравеопазването не се приемат и тогава когато стоим на едно място, когато статуквото се запазва това не е решение на проблема. Това е натрупване на проблемите и тяхната ескалация в един не организиран протест, спонтанен протест на елитни лекари в системата на здравеопазването у нас. Този процес говори, че в момента има абсолютна невъзможност на управляващото мнозинство да реши проблемите на здравеопазването. Това означава този процес. Отново ще ви повторя, че решението на проблемите в „Пирогов” не са решение на тези проблеми. Проблемите в здравеопазването не чакат. Нека да се вслушаме и да направим диалог с лекарските колегии в страната, с Българския лекарски съюз за да видим какви са пътищата за излизане от тази криза иначе ни очакват много неприятни дни. Сигурен съм, че колегите от „Пирогов” ще ни кажат още много неприятни неща за българското здравеопазване и неговите ръководители. Благодаря ви.
ТОДОР КУМЧЕВ: Уважаеми доцент Щерев, искам да кажа няколко думи, категорично възразявам срещу сянката на правителството в момента, че не може да направи реформите. Доколкото си спомням ние сме заедно с вас в една коалиция. Вие бяхте председател на Комисията по здравеопазване четири години. В момента сте заместник-председател. Вие сте фактор в институцията в момента. Не може да определяте, че няма път.
Зная, че в момента визирате доплащането като една система, в която да балансира системата и финансирането на здравеопазването по принцип. Ние още веднъж искаме да потвърдим, че вкараме ли доплащане чрез закон не можем да решим този проблем, защото населението все още няма достатъчно пари. Напълно съм съгласен с вас, че проговорите по отношение на заплатите, ръководствата на болниците и съответните колективни органи вътре в системата на дадено лечебно заведение са единственият вариант.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми доцент Кумчев, многократно са правени изявления от името на част от управленската коалиция НДСВ за решаване на тези проблеми. В правителството тези проблеми въобще не се разглеждат. Предлага се една Стратегия за здравеопазване, която няма нищо общо с действителността и не може да бъде приета. Разбирате това много добре.
Второ, що се отнася до доплащането за Институт „Пирогов” точно тук не съм казал доплащане, защото съществува. Тук държавата трябва да доплати. Разбирате много добре, че се изразих много ясно, че трябва да има пари Министерството на здравеопазването да плати на тези лекари, които дежурят 12 или 24 часа. Доплащането по принцип в страната трябва да бъде въведено като регламентация, но специално за „Пирогов” трябва да се намерят средства от държавния бюджет, за да се плати на лекарите, които изпълняват определени задължения. Имайте предвид, че каквото и да говорите за защита на управляващата коалиция, няма да може да заблудите никой в тази зала. Всички знаят много добре как стоят нещата. Благодаря ви.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Обръщам се към колегите да се спазва дневния ред.
Ще помоля тези, които вземат думата да се придържат към дневният ред.
АНДРЕЙ КЕХАЙОВ: Уважаеми господин председател на парламентарната комисия, уважаеми дами и господа народни представители, по начина, по който е формулирана точката в дневния ред и от доклада, който получихме от доктор Спасков могат да бъдат направени няколко изводи.
Мисля, че дискусията и начина, по който е поставен проблема няма да бъде ползотворен, ако не се направят правилните изводи от проблемите в „Пирогов”, които са част от националите проблеми в системата на здравеопазването и кризата, за която си говорим.
Доктор Спасков представи приходната и разходната част за три месеца. Какъв анализ правим в момента – експертен или отклоняваме вниманието и дневния ред от проблемите в „Пирогов”? Какво е заявил вчера на срещата министърът на здравеопазването, че Българският лекарски съюз е виновен поради това, че цените на клиничните пътеки са недофинансирани или някой миналата година направи закононарушение и всички замълчаха или някой през тази година определи едностранно условието. В този смисъл ние не поемаме отговорност.
Уважаеми доцент Китов, част от проблемите, които започнаха в „Пирогов” днес тлеят в Бургас, а утре на други места, защото тези, които прехвърлиха проблемът в парламентарната Комисия по здравеопазване, по начина, по който ще коментирате в момента приходите и разходите на „Пирогов” и броя на хоспитализацията, мисля че действително не е най-коректното поведение на институциите, които носят отговорност, защото тук не виждам министъра на здравеопазването, не виждам Националната здравноосигурителна каса, за да съпоставим тези данни. Доцент Кумчев, какво означава различни цени на клиничните пътеки?
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Националната здравноосигурителна каса и Министерството на здравеопазването имат представители в лицето на заместници.
АНДРЕЙ КЕХАЙОВ: Доцент Китов, тези които поемат отговорност и направиха съответни предложения и закононарушения през миналата година. Отново искам да подчертая пред всички, че Националната здравноосигурителна каса и нейния управителен съвет в нарушение на Закона за здравното осигуряване принудиха директорите да намалят цените на клиничните пътеки. През тази година какви цени се поискаха, за да има адекватност на финансирането. Няма как изводите да не се направят в тази посока и как да избегнем коментара от информацията, която поднесе директора, че спрямо 2005 година приходите за дейност на медицинския персонал в „Пирогов” са намалели според 2005 година. Очевидно преструктурирането и нещата, за които говорихме миналата година е на отговорни институции в здравеопазването, за печалба на болниците, за формиране на добър резултат в приходната и разходната част, но е за сметка на труда на специалистите. Как се чувствате доцент Спасков пред този колектив, какво означава 47 на сто? Ако не са достатъчни средствата 100 на сто за възнаграждение и за друго финансиране. Заплатата на лекарите в „Пирогов” е 450 лева, как няма да говорим за тях? Това не е ли безумна политика? Разбира се, че днес не правим политика. Ние се срещнахме с колектива. Запознахме се с нещата и няма как да не застанем твърдо зад тях и зад всички тези, неща по които министър-председателят покани 20 директора на лечебни заведения и те казаха, че има адекватност към финансирането. Ще поискам съвсем скоро всички директори на лечебни заведения… за какво ще говорим за 10 на сто увеличение на заплатите на сестрите. Ще говорим за адекватно финансиране на базата на дейността. В този смисъл след всички тези истини, които се поставиха и на протеста пред десет хиляди лекари и сестри, и очертаната криза в здравеопазването, която искам да посоча още веднъж на национална конференция в присъствието и на министъра на финансите визира проблеми в човешкия ресурс. За един месец 57 лекари напускат България, а за сестрите да не говорим. Намалени с 20 на сто на приходите на лекари и сестри спрямо предходната година ще доведе до нарушаване на морални ценности в българското общество и до порочния явления, които не искам да коментирам. В този смисъл всичко това, което се разви като дебат в българския парламент и като криза във финансирането и в тази част и основните проблеми действително са една диагноза, от която някои избягаха, но ние днес не можем да споделим тази отговорност и без резервно стоим зад всички лечебни заведения, зад всички лекари и нека двустранно да си кажем ще продължим ли с това финансиране? Нека дискусията за „Пирогов” да бъде част от дискусията и да бъдат направени изводи за лечебните заведения в Република България. Не може да продължим повече по този начин.
Необходим е диалог и прозрачност. Опитът да се избяга от договорното началото, от хора, които в експертен и политически план отклониха проблемите от здравеопазването ще рефлектира много сериозно, защото през следващите дни може би националната каса ще се принуди отново, но този път сама да намали цените на клиничните пътеки. Нека да ги увеличат, помислете за механизмите. Трябва да бъдат направени изводите сега. Що се отнася до срещата, на която вчера не присъствах при министъра на здравеопазването и начина, по който се прехвърлят отговорностите на институции, които не са политически към институции, които не са финансиращи не могат да решат проблемите.
Убеден съм, че тази дискусия е изключително полезна и в подкрепа на „Пирогов”, като част от националните проблеми и кризата, която се задълбочава в българското здравеопазване.
Нашата позиция е постоянна и последователна и няма да направим отклонения каквито реплики и атаки да се правят. Плащанията, средствата за лекарите и сестрите са унизителни и не искам да ги сравнявам дори с Македония и Албания. Направете решителна крачка, за да оценим нашите хора, които да останат тук.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, това което очаквах да чуя от вас е някой до попита доктор Спасков защо имат 30 на сто повече персонал? Защо поддържат тази спешност, след като е много профилна болница? В момента говорим за „Пирогов”. Кой му разпорежда да бъде спешна болница, след като е много профилна болница наравно с всички останали? Ако има разпореждане да прави това и наистина има нужда от спешност означава, че безспорно не може да бъде много профилна болница. Ето това е основното, което говорим за „Пирогов”. Доктор Кехайов, разбира се, че сте прав но се отнася за малко по-широки проблеми.
НИГЯР САХЛИМ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, вземам думата с желание да върна тази дискусия, която безспорно е полезна към конкретната тема, която разглеждаме.
Доктор Кехайов, дискусиите са нещо много полезно, но когато продължават безкрайни и се говорят едни и същи неща в процеса на всяка една от тях са безсмислени. Нека да се върнем към конкретният казус. Безспорно „Пирогов” е институция в българското здравеопазване. Това беше заявено. Това е особена болница. Практически дефакто е с различни функции и статут. Остава проблемът дали деюре ще го признаем и ще формализираме различният статус. Моят конкретен въпрос към заместник-министър Додов е, изпълнителната власт и Министерството на здравеопазването готово ли е да направи стъпка в тази посока? Тук присъстват възпитаници на „Пирогов”, които не отричат нещата, които всички знаем. Бяха изброени утежняващите финансовото състояние обстоятелства. Намалено работно време, повишение на отпуските. Повече работещи с 35 на сто, защото това се налага от функциите, които изпълнява „Пирогов”. Ясно е, че това е болница, която извършва дейност и се финансира по клинични пътеки, за които знаем, че по принцип са недофинансирани, но това е болница с особени функции, защото поема спешната помощ. Ясно е, че спешната помощ е държавен ангажимент.
Вторият момент върху, който искам да акцентирам и трябва да обърнем внимание. След като е записано, че конституционното право и спешната помощ се полага на всеки български граждани и държавата носи отговорност за това – държавата готова ли е чрез Министерството на здравеопазването да поеме този ангажимент и да каже, че действително 20 лева са недостатъчни. Ако се даде на по-особен статут на „Пирогов” да поеме тези функции чисто финансово като показатели. Беше поставен въпросът, че тук сме изправени пред чисто прагматичния въпрос да преформулираме задачата и функциите на „Пирогов” или да променим финансирането и статута. Отново се връщам към това, с което започнах, но според мен това е същността на разговора. Всичко останало е отново да започнем да разглеждаме всички проблеми в здравеопазването, които дискутираме много дълго време и не смятам, че сме достигнали до реален резултат. Благодаря за вниманието.
ИВА СТАНКОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, веднага искам да подчертая защо се провежда тази дискусия днес? Доктор Кехайов, тя се провежда защото ние поискахме тази дискусия. Група депутати внесохме като процедура разглеждането на проблема, защото искахме да откликнем на това „изплакване на бебето” в случая „Пирогов”, за да може да се чуе.
Смятам, че това е възможно най-добрият начин за да може и те да бъдат изслушани, да се чуят проблемите и да се разбере, че ние като комисия представляваща политически орган и най-висш орган на управление на тази държава откликва на този проблем. Това е изключително важно. Всичко друго, което каза доктор Сахлим е вярно и ще се постарая да не го повторя.
Проблемът е в две посоки. В момента да може да се седне на преговорната маса и действително да се види дали има резерви, за да може да се откликне на реалната ситуация, защото ние сме на становище, смея да кажа, че това е мнението на всички колеги, ние сме убедени, че „Пирогов” е институция, която трябва да бъде вкарана в общата концепция на виждането за основните болнични заведения в нашата страна, които са гръбнака на нашето здравеопазване. „Пирогов” е институция, която трябва да върне деюре точно този статут, който винаги е изпълнявала в пространството. За това ние потвърждаваме нашето виждане като законодателен орган, че ще продължим преговорите с Министерството на здравеопазването, за да може да достигнем до една логична развръзка продиктувана от вашия повик, за да може да решим не само вашият проблем, а и основният концептуален проблем – какво правим със здравеопазването? Ето това е кръгът, който се затваря.
Проблемът ще бъде решен и продължен с едни непрекъснати разговори. Нашето отношение е такова каквото ви показваме днес.
Мисля, че вие направихте вашите изводи. Благодаря ви.
РОСИЦА ЯНАКИЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, за колегите от „Пирогов” към които едва ли би трябвало да се обърна с колеги, все пак не съм от сферата на здравеопазването, но може би това ми дава право да погледна на нещата отстрани. Безспорно „Пирогов” е авторитет, който е познат на всички в тази държави. Не трябва да забравяме, че освен „Пирогов” в държавата има още много болници в София и областните градове, които изпълняват подобни функции. За да стане ясна картината, тъй като тук преди малко беше казано, че срещата и разговора не са с цел политика и политиканстване все пак искам да ми бъде отговорено на няколко въпроса, които ще ме убедят, че действително не е политика и политиканстване. Защо чувам два различни вида данни по отношение на заплатите на хората работещи в „Пирогов”? Това, което чух от директора на болница и от лекарите. Коя е причината да чуваме различни цифри? Максималната цифра беше 652 лева, като брутна заплата за лекар с една специалност. Доктор Спасков, твърди, че тази сума е 936 лева. Далеч съм от мисълта да считам, че за труда, който полагат специалистите в това болнично заведение 936 лева са много, напротив никак не са много, но нека да забравяме, че в тази държава има и други прекрасни специалисти в различни области, които също не получават достатъчна заплата.
Мисля, че може да си обясним защо, тъй като сме интелигентни хора.
Вторият въпрос е следният – всички ли стачкуват в „Пирогов”? Всички отделение, всички лекари, всички медицински сестри и всички санитари.
Третият въпрос е, господин Спасков всички отделения в „Пирогов” ли са на загуба? Ако не са всички, кои не са. По какви причини са тези, които са на загуба. Мисля, че този анализ ще отговори на въпроса какво правим тук в момента?
Въпреки всичко не смятам, че работата на нашата комисия в момента е да разглеждаме този въпрос. Това е въпрос на Министерството на здравеопазването, на преговори между стачния комитет, между ръководството на „Пирогов”, но не и работа на комисията. В случая трябваше да разглеждаме законопроектите, които трябваше да бъдат в дневния ред на заседанието днес. Благодаря ви.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Госпожо Янакиева, част от закона е изключително важен, относно въпроса – трябва ли да се промени статута на „Пирогов”? Това е една интродукция към законите, които имат своето основание.
ИВАН КОЛЧАКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги и гости, действително много е жалко, че ние продължаваме да правим политика на принципа на проба грешка. Аз също съм се учил в „Пирогов” преди 17 години, и отново бяха много обострени обществените отношения и по никакъв начин не искам да политиканствам. Ние се занимаваме с политика и тук сме свидетели на много слаба и безотговорна политика. Трябва да се носят отговорности. Вчера направих един паралел в социалната комисия за една съвместима политика или политика, в която можем да правим сравнение за пенсионната и здравната система. Макар, че тази политика се изповядва от две министерства, които се управляват от БСП коренно различно е състоянието. Мога да ви кажа, че там системата работи и дори да има критики нещата не са трагични. В здравеопазването нещата са трагични и ще посоча няколко стъпки за несвършена работа и връщане назад.
Действително още през 1994 година с професор Миланов направихме първата крачка по програма ФАР на Европейския съюз да оставим спешната помощ държавна, общодостъпна, 24 часова и изцяло финансирана от държавата, защото знаехме, че цялото здравеопазване трябва да премине към здравно осигуряване. Днес сме свидетели на едно безумие, в което министър и министерство вместо да преструктурира частта, която не трябва да се намесва той се намесва чрез национализиране на здравната каса, не преструктурирана останала част в здравеопазването, а точно със спешната помощ се „извиват ръцете” и се хвърля в търговските дружества. Разбира се, в момента „Пирогов” има много ясен статут. Под името е записано, че това е многопрофилна болница за спешна помощ. Създавал съм болници и зная, че когато министъра издава разрешение за разкриване на болница има дейност, ред и е ясно, че това е основна национална институция за спешна помощ. Когато през 1998 година създадохме новото законодателство сме записали, че спешната помощ остава отговорност и изцяло се финансира от държавата. В момента това, което имаме като резултат, доктор Комитов може да кажа, че месечната заработка на един общо практикуващ лекар е над 1200 лева и да отидем при нашите учители, които са със специалности и трябва да бъдат лицето на българското здравеопазването. В момента имаме изключително трагична и тежка ситуация. Въпросът не е тук да се изваждат политически дивиденти, а да вземем да осъзнаем отговорността. Мога да ви кажа, че бях обещал на министъра колкото и негативни рискови крачки да направи, аз и моите колеги сме готови да го подкрепяме, но трябва да ги прави. Може ли да има отговорност и кураж другите министри и заместник-министри си подават оставките, когато не са съгласни с дадена политика. Преди две години той заяви, че здравеопазването ще има 6 на сто от брутния вътрешен продукт. Когато стана министър поиска 5 на сто, а бяха отпуснати 4,3 на сто. Защо трябва да бъде министър? Той е един перфектен хирург и колега лекар, ще изкарва много повече пари отколкото като министър. Това е срамна работа.
На второ място, може ли по средата на мандата БСП още да няма стратегия?
На трето място, няма колегия, няма лекарски съюз, няма опозиция, няма гражданско общество. Разбира се, че ще се получат тези грозни резултати, които имаме днес.
Това е свързано всеки ден със здравето и живота на гражданите.
На края искам да ви кажа следното: във вчерашният брой на вестник „Труд” беше написано, че във водещите демокрации в света лекарската професия е на първо място по заплащане.
От тази година на първо място са излезли лекарите анестезиолози реаниматори, защото човешкият живот и здраве е първата стока, която трябва да си осигуряваме. Тъй като нашите колеги в „Пирогов” само с това се занимават, не може секунда да се оставя лекар да бъде не с 400, 500, а с 1000, 2000 лева. Това е абсолютен срам.
Мисля, че трябва да излезем с единна позиция. Ако няма пари в Министерството на здравеопазването веднага да се направи актуализация на бюджета. Вие знаете ли, че през първото тримесечие има над 500 милиона бюджетен излишък. Миналата година има над 2 милиарда бюджетен излишък. Ние стискаме за гушите българите чрез здравеопазването, те умират и не се до лекуват и накрая имаме милиарди, с които изграждаме чешмички и беседки. Това е картината на българската държава – срамна и позорна.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Заповядайте, господин Йорданов.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Благодаря ви господин председател, пред мен е бюджета на Министерството на здравеопазването където по програми и приоритети за 2007 година са разписани 514 милиона лева. Тук са изброени програмите и приоритетите и няма да ги цитирам. Още от 2005 година през октомври си позволих когато коментирахме бюджета за 2006 година да обърна внимание на комисията на факта, че в нашето здравеопазване на двойно финансиране останаха лечебни заведения, които имат своето място в здравеопазването. Имат специфика на дейността, цитирам ведомствените болници и диспансерите. Това двойно финансиране кой знае защо през 2006 година не се оказа валидно в тази степен, в която щеше да осигури дейността на „Пирогов” и на другите центрове с републиканско и национално значение.
Според мен, проблемът не е в това дали има диалог. Диалог според мен има. Проблемът е в чуваемостта. Цялата история прилича на „Травиата”, която всички гледайки и слушайки в първо действие знаем, че Виолета ще умре, но никой не взема мерки и тя умира. Това продължаваме да правим две години. За това смятам, че ако ми позволите, готов съм да бъда формалният вносител в член 5 на Закона за лечебните заведения да се въведе нова алинея, която да въведе статут на болници, които са създадени от държавата и финансирани освен ведомствените и изброените за психиатрична помощ, това да бъдат републикански центрове по спешна помощ, университетските болници и част от многопрофилните болници, които да съставят гръбнака, който да изпълнява основните приоритети и политиката по здравеопазването и да бъдат допълнително финансирани спрямо спецификата на своята дейност. Защото, когато ние сме възприели тезата, че плащаме за дейност никой не иска да отговори на въпроса – готовността част от отговорността ли е? За „Пирогов” готовността е част от дейността, както и за Военномедицинска академия, също готовността за едно събитие, което не се случва е част от дейността. Това са две взаимосвързани неща. Ако Военномедицинска академия чака нещо, което не се случва, слава Богу, т.е. война „Пирогов” непрекъснато е в състояние на война, защото всичко, което поема е на практика част от войната по пътищата.
Проблемът дали ще стане национален център е, не дали ще стане, а кога ще стане? Предлагам това да стане час по-скоро с промяна в закона. Отделен е въпросът от кога ще влезе в сила тази промяна. Трудно ми е да отговоря от името на тройната коалиция, защото това е мое лично мнение, което съм готов да отстоявам и смятам, че ще намери развитие, защото ако не друго обстоятелствата ще ни притиснат да го направим. По-добре е да не бъркаме, а да анализираме перспективата и да се ориентираме към това решение.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Благодаря ви.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми доктор Руденко Йорданов, това което предлагате може да бъде много удобно в момента, но в същност предлагате държавата да поеме грижата за 30, 40 или 50 болници в страната, както вие казвате гръбнака на здравеопазването у нас, а останалите болници да се оправят сами. Когато нямате идеи за реформа в здравеопазването не тръгвайте към опасни позиции и неща, които могат още повече да влошат състоянието на здравеопазването у нас. Не хвърляйте в публичното пространство идеи, които са абсолютно неприложими. Трябва да направим предложения, които да обсъдим и да видим какво мислят лекарите, профсъюзите и работодателите в лечебните заведения? След това да направим някакви промени. Защото, идеята на Министерството на здравеопазването, че трябва да има болници гръбнаци, които следва да бъдат финансирани от държавата, а всички останали да се оправят сами е безумна идея. Казвам ви това още веднъж. Благодаря ви.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Тогава искам да попитам – какво безумно има в това да има двойно финансиране на съществуващи лечебни заведения? След като се обявява за безумно, тогава къде се намирам аз?
КРЪСТЬО ПЕЙЧЕВ: Колеги, доцент Китов и доктор Лъчезар Иванов са единствените, които присъстваха на един от нашите протести и познават ситуацията в „Пирогов” и с хората, които са ни изпратили тук и чакат утре на протеста от 8 часа да им кажем какво решение сте взели на заседанието.
С две думи искам да кажа, че доцент Спасков разказа сухите цифри, но искам да ви кажа, че колегите от „Пирогов” се намират в крайно тежко финансово състояние. Материално техническата база в „Пирогов” е в ужасно състояние. Доктор Кумчев, снощи присъства в ефира на ВВТ и може би е гледал самото предаване, където имаше кадри от „Детска урология”, а доцент Китов в телевизия „Европа” каза, че евентуално можем да преминем към бедствията и авариите. Ние се намираме в абсолютно бедствие. В детското отделение се гази във вода до коленете, последната маса се счупи и сега могат да се оперират само деца до един метър на приспособен гинекологичен стол. Това е положението в момента в „Пирогов”. Ужасна материално техническа база и много ниски заплати. В заплатите, които бяха казани се получават огромни разминавания. Не само в заплатите се получават разминавания. Получиха се разминавания и между отчетените болни, преминаващи към противошокова зала. Изобщо има много разминавания между министерството и ръководството. За това вчера на нашето събиране с господин министъра, от професор Таков беше поискала и ние също искаме оставката на ръководството на болницата. Явно е, че не може да се справи със ситуацията, която е в „Пирогов”. Благодаря за вниманието.
АТАНАС ДОДОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаеми председатели на съсловните организации, уважаеми представители на синдикатите и стачкуващите, благодаря за предоставената дума. Господин председател, искам малко да излезна от контекста на това, което е заложено в точката.
„Пирогов” е мастодон в българското здравеопазването. Преди две години работеха 2500 човека, когато станах председател на борда на директорите, а сега са по-малко от 2300 човека. Дълговете от 14 милиона лева, сега са намалени на 11 милиона 400 хиляди. Финансовото състояние на „Пирогов” за пръв път разрешава по наредбата разпределение на допълнителни средства. За съжаление допълнителните средства са твърде малко.
Като председател на борда на директорите бих казал, че заварвам едно положение, в което се намира многопрофилна болница за активно лечение и спешна медицина, на която основно приходите са по планова дейност. Ако няма планова дейност „Пирогов” загива в буквалния смисъл на думата. Съвсем до скоро държавата плащаше за това, че „Пирогов” поддържа 24 часова, 100 на сто готовност за спешна помощ.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Под нареждането на кого?
АТАНАС ДОДОВ: Това е залегнало в статута на болницата. Доскоро беше залегнало в статута на болницата и няма нищо общо със спешността на останалите болници. Става въпрос за спешност, за която спешен екип може да поеме работата в рамките на една минута. Не дай боже, втора ситуация между втората и четвъртата минута „Пирогов” може да поеме втори случай. За останалите болници това е в рамките на 20 – 40 минути. Иска ли обществото поддържането на тази готовност? Готово ли е да плаща за тази готовност? Това е въпросът. Преди година и половина казах, че държавата субсидираше допълнително за тази готовност. Сега за тази готовност не се заплаща. Какво е предприело Министерството на здравеопазването през октомври миналата година. Министърът на здравеопазването внесе в Министерския съвет предложение за промяна на статута на „Пирогов”. От две седмици проведохме разговори с „Пирогов”, които провеждат протестни действия и смятат, че е логично да има промяна на статута. Снощи проведохме три часова среща в Министерството на здравеопазването. Достигнах до логичния извод, който изложих и никой не беше против като председател на борда на директорите, министърът на здравеопазването през октомври 2006 година е внесъл предложение за смяна на статута на „Пирогов”. Протестните действия се извършват в името на смяна на статута на „Пирогов”. В Народното събрание в Комисията по здравеопазване тече промяна в Закона за лечебните заведения. Сега е моментът нещо да се направи. Като заместник-министър и човек, който е бил член на Комисията по здравеопазване виждам някаква логика, че зад тази готовност за оказване на спешна помощ, би могло да се заплаща и по програма от касата.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Само законно.
АТАНАС ДОДОВ: Съгласен съм. Без промяна в закона няма решаване на въпроса. Министерството на здравеопазването за първото тримесечие е превело 100 на сто парите. За второто тримесечие е превело авансово 90 на сто. Отново ви казвам, че никой никъде не плаща за тази готовност за оказване на спешна медицинска помощ. От някъде трябва да се вземе бих казал обществен консенсус, политическо решение, за да преминем към тази стъпка. Дали публичните средства ще бъдат от бюджета или по програма от Националната здравноосигурителна каса, защото ако се поставят изисквания за готовност за оказване на такава спешност в момента мисля, че само „Пирогов” би отговорил на тези изисквания. Ако има и други лечебни заведения, биха могли да се легитимират. Засега само многопрофилна болница за активно лечение и спеша медицина е „Пирогов”. Благодаря за вниманието.
СТОЯН АЛЕКСАНДРОВ: Ще се опитам да говоря от експертна гледна точка, а не от политическа и без реторика. Докато протичаха разговорите се опитах да направя малка рекапитулация и мисля, че добре смятам. Аванса на цифрите, които бяха дадени и анализирани са следните, за лекари 662 лева, 577, 210 лева. Съобразно бройката лекари 485, сестри 963 и санитари 807 показва, че в рамките на годината фонд работна заплата е 9 милиона 12 хиляди 36 лева.
Искам една малка справка, тъй като министерството многократно беше визирано тук. Започвам от 1999 година – 21 милиона 169 хиляди лева; 2000 година – 20 милиона 840 хиляди лева; 2001 година – 23 милиона 814 хиляди лева. Достигаме до миналата година когато е 16 милиона лева. Изчислих, че „Пирогов” в момента за фонд работна заплата дава 9 милиона лева. Министерството на здравеопазването е предоставило през миналата година 16 милиона лева. Ние говорим колко нещастна е структурата благодарение на министерството. Не мога да го приема във варианта, в който тук протичат дебатите. Когато говорим къде, какво и как и какво трябва да се направи, нека да погледнем един анализ на системата, структурата, какво се извършва и по нива кой какво е получавал, а не да говорим с осреднени цифри. Не приемам това като вариант. Не мога да приема всичко да се хвърля върху министерството. Там има една администрация, която работи и си гледа работата и може да подаде достатъчно информация. От вчера присъствам непрекъснато на различен информационен масив, който се представя. Виждам, че това, което се представя не е еднопосочно и равнозначно.
София в рамките на спешността се обслужва от „Пирогов” 26,6 на сто. 26,6 на сто от тези, които имат нужда от спешна помощ се обслужват от „Пирогов”. Когато се взема решение за „Пирогов” трябва да се помисли, че има и други звена. За страната една шеста от спешността е за сметка на София и дейността на „Пирогов” е 38 на сто в условия на спешност.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, нека да кажем, че никой няма обвинения спрямо доцент Александров и неговите разчети. Ние говорим за вземане на политически решения. Не можахте ли да разберете, че една сестра не може да работи за 300 или 350 лева заплата, колкото получава. Един лекар не може да работи за 450 или 500 лева заплата, защото вие натоварвате пациентите по този начин, а пациента е на тясно защото по спешност отива в заведението. Той трябва да носи със себе си, ако не пари, медикаменти. Това не може да продължава така. Вие това не може да разберете. Никой не иска това от вас. Тук няма да се предлагат различни неща за касата. Касата няма пари, за да плати тази дейност. Трябва да се намерят пари по програми от Министерството на здравеопазването за да платите тази дейност на хората, които я извършват. Това е решението на въпроса. Тъй като сега не може да осигурите пари, не вие, а Министерството на здравеопазването не може да се пребори в управляващата коалиция да се решат проблемите да има пари и начини за тяхното използване. Защото сме казали, че не един източник на финансиране трябва да има, не два източника на финансиране, трябва да има много източници на финансиране, но всички следва да бъдат за дейност. Хората извършват дейността. Дайте им парите. Трябва да осигурите пари. Тези пари се осигуряват от Народното събрание с формиране на политическа воля сред определено управляващо мнозинство. Всичко друго е думи, които летят в пространството. Чест ви прави, че вие защитавате гърба на министерството, но не решавате проблема на тези хора. Проблемът на тези хора може да се реши с пари. Не може да се реши по друг начин. Разберете това.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Доцент Александров, министерството определя като собственик и принципал статута. След като има това, за което говорите, защо е необходимо да се поддържа тази спешност? Защо е необходимо да има повече персонал с повече почивка и намалено работно време, след като са приравнени на една обикновено многопрофилна болница? Защо след като няма добра използваемост принципалът не е взел мерки да подобри тази дейност? Въпросът е, ние се обръщаме към министерството за да кажем: да погледнем какво е становището на българското Министерство на здравеопазването за бъдещето на тази болница. Ще бъде обикновена многопрофилна болница или ще променяме статута. В закона много ясно е записано, че спешната помощ е функция на държавата и касата не може да плаща за неща, които са функция на държавата. Ние не можем да препращаме неща на касата, които по закон са функция на държавата. Ако ние ги натоварваме със специфична функция, което е в случая в статута им, трябва да дадем допълнително заплащане, така както даваме допълнително заплащане на Правителствена болница. Ето в това е проблемът. Тук не е въпрос само на мениджмънт. Вие сте прав, може би има опции, но нека да погледнем какво е отношението на Министерството на здравеопазването към бъдещето на тази болница.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Тук беше декларирано, че министърът на здравеопазването е декларирал още през октомври миналата година, че иска да промени статута на болница „Пирогов” и е внесъл предложение в Министерски съвет. След като има внесено такова предложение, защото тук се събират много внесени неща, а в крайна сметка нямаме нищо черно на бяло, а хората не могат да внасят. Министърът внася през октомври промяна на статута на болница „Пирогов”. Внася се здравна стратегия, която също не е приета. След като министърът вижда, че има такава необходимост и е внесено за разглеждане в Министерския съвет за промяна на статута, как намери отражение за 2006 година във финансово изражение? Чухме от доцент Александров, че не намира изражение за онова, което има като намерение. Т.е. получава се едно противоречие между говорене и реални факти. Както чухте, хората искат утре да имат конкретни резултати. Конкретни резултати биха могли да се получат само с конкретни политически решения, а не колегите от БСП да декларират и да се крият зад един и друг факт. Трябва някой да поеме отговорност за тези хора. Министърът няколко пъти казва, че е внесъл, но не се разглежда в Министерския съвет. Министерският съвет е политически орган. До момента се изброиха да вземат думата всички от БСП, все едно не участват в това правителство. Ще ви помоля да се поемат конкретни ангажименти, за да може хората, които утре ще попита за решенията да знаят какви са те.
СТОЯН АЛЕКСАНДРОВ: Становището на министерството е изразявано многократно и се състои в една основна и базова точка, която се казва преструктуриране на структурата. Ако тази структура не се преструктурира, за да стане икономически ефективна. Парите никога няма да стигнат на „Пирогов” това трябва да е напълно ясно.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: От кой трябва да се направи?
СТОЯ АЛЕКСАНДРОВ: Извинявайте, но едно е стратегия, второ е политика, трето е мениджмънт и управление.
ИВА СТАНКОВА: С цялото си уважение към доктор Лъчезар Иванов, искам да кажа следното. Моля да не превръщаме комисията в подготовка за местни избори. В никакъв случай членовете на комисията на БСП не се крият, защото аз и моите колеги бяхме инициаторите за срещата днес. Ние бяхме инициаторите. Смятам, че за проблемът здравеопазване не трябва да намесваме в толкова в толкова груб вид политиката.
КРЪСТЬО ПЕЙЧЕВ: Във връзка със спешността се каза, че 30 на сто от тази спешност се поема от „Пирогов”. Останалата спешност остава 70 на сто. От колко болници се поема? От петнадесет. Парите се разделят на всички по равно.
Има спешност и спешност и на не осигурените, които се карат цяла нощ от София и пристигат в „Пирогов”. За това говорим и оттук идват загубите от „Пирогов”.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги благодаря за участието.
Преминаваме към втора точка от дневния ред. По тази точка имаме три законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения.
По реда на внасяне първият е на Министерския съвет. Предоставям думата на вносителя.
АТАНАС ДОДОВ: Благодаря ви господин председател, уважаеми народни представители, колеги мотивите към проекта за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения, който е първият от трите са следните.
Първият мотив, е премахване на ограниченията по отношение на дружествата на държава членка на Европейския съюз или на Европейското икономическо пространство да упражняват дейността си след регистрация или разрешение в Република България в съответствие със Закона за лечебните заведения в Република България.
Вторият мотив, за внасяне на промяна в Закона за лечебните заведения е за регламентиране на възможността за разкриване на самостоятелни практики на акушерките в заведенията от доболничната помощ, по медико стоматологичните, диагностично консултативните и медицинските центрове.
Третият мотив, за внасяне на промяна в Закона за лечебните заведения е свързан с превеждане на разпоредбите на Закона за лечебните заведения в съответствие с терминология на Закона за устройство на територията. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Иска ли някой друг от вносителите да добави нещо?
ТОДОР КУМЧЕВ: Уважаеми господин заместник-министър, господин председател, уважаеми колеги, предлагам да приемем този закон на Министерството на здравеопазването, който говори за евро интеграционен закон.
Според мен, нямаме никакъв проблем по него. Благодаря ви.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Моите уважения доцент Кумчев, но тъй като има три закона отнасящи се за една и съща материя ще бъдат представени и гласувани поотделно. Дебатът ще бъде общ.
ТОДОР КУМЧЕВ: Мисля, че като процедура ще разглеждаме закон по закон и след гласуване на всеки един ще вървим напред. Не е редно да изчакваме и трите законопроекта. Останалите две предложения имат различна материя и са коренно различни от това, което се каза.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Добре.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, трите законопроекта предвиждат промени в Закона за лечебните заведения с цел промяна на статута на лечебните заведения и евентуално преструктуриране. Ние трябва да сме на ясно в една дискусия кои от законопроектите следва да приемем допълнително и след това как ще ги обединим, за да можем да гласуваме по същество.
Разбира се, че ще приемем законопроектът на Министерския съвет, но нека да погледнем и останалите законопроекти, за да видим за какво става въпрос. Както е записано в правилника ще бъдат гласувани един по един.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: В правилника е записано, че всички закони третиращи една материя се разглеждат едновременно. Може дебатът да бъде поотделен или заедно, гласуването задължително се прави поотделно. Тогава влизат и трите законопроекта в залата. Ако се приемат и трите законопроекта се изготвя общ законопроект. Ако един от тях отпадна, а два се приемат се прави общ законопроект.
Има предложение да се разгледат поотделно и предложение да се разглеждат заедно, но нека да ги разгледаме поотделно.
Колеги имате думата по отношение на законопроекта предложен от Министерския съвет.
Доктор Додов, ще си позволя да кажа няколко думи. Безспорно е, че това е синхронизационен закон. Безспорно е, че това са разпоредби, които се налага да бъдат приети. Безспорно е, че в Европа акушерската помощ се извършва самостоятелно. Въпросът е, трябва ясно да има какво се извършва в тази самостоятелна акушерска помощ? Ако следва да бъдем точни по Закона за нормативните актове, би следвало вече да бъдете готови с Наредбата, която да казва какво може да извършва. Не подценявам обучението и капацитета на нашите колежки. Въпросът е, че когато предоставяме тази норма и започва да действа от утре трябва да бъдем съвсем на ясно какъв ще бъде обемът на тази дейност. Готово ли е министерството с това?
АТАНАС ДОДОВ: Ще се опитам да отговоря. В законопроекта е записано, че дейността се извършва самостоятелно или под ръководството или по назначение, като според Закона за съсловните организации се прави по наредба от министъра на здравеопазването. Тази наредба на министъра на здравеопазването не е готова. Вероятно искате да зададете точно въпроса – какво мисли да запише министъра в тази наредба?
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: По-скоро кога ще бъде готова наредбата?
АТАНАС ДОДОВ: Работи се по наредбата.
МИРЕЛА АНАСТАСОВА: Искам да ви кажа, че ние въвеждаме основните изисквания на директивата, която е 2005/36, която ще влезе в сила от месец октомври 2007 година за страните членки. В директивата се дават само изискванията, които трябва да бъдат въведени относно образователната степен и изискванията за заемане на тази длъжност и къде трябва да бъдат уредени. За това е записано в предложенията тези звена, които ще се ръководят от лица с образователно квалификационна степен трябва да имат и професионален стаж най-малко две години. Самият ред за извършване на дейностите ще се определят в Правилника за устройство и дейността и вътрешния ред на всяко съответно лечебно заведение.
По наредбата във връзка със Закона за изменение и допълнение на лечебните заведения се работи и ще имаме готовност да бъде издадена в съответния срок съобразно директивата и закона.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Директивата и закона са ясни. Ясна ли е наредбата с обема дейност, която тези хора ще извършват? Вие не може да оставите всяко едно лечебно заведение, което разкрива акушерски кабинет да има самостоятелна дейност.
МИРЕЛА АТАНАСОВА: Редът за извършване на дейността ще бъде в правилниците. Разписването ще бъде в наредбата. В момента се работи по наредбата.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Кога ще бъде готова наредбата?
МИРЕЛА АТАНАСОВА: След приемането на закона. Имаме готовност и проект на наредбата.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Вие знаете, че в Закона за нормативните актове се казва, че трябва да бъде готова.
МИРЕЛА АТАНАСОВА: С влизане в сила на закона. Имаме готовност и се работи в момента.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, имате ли други въпроси? Няма.
Моля, който е съгласен със закона, да гласува?
- „За” – 13.
- „Против” – Няма.
- „Въздържали се” – Няма.
Приема се.
Преминаваме към следващият законопроект.
ТОДОР КУМЧЕВ: Господин председател, още в началото на това заседание ние получихме становище от заместник-министър председателя и министър на образованието и науката Даниел Вълчев, чието становище е отрицателно за този закон.
Искам да помоля вносителя да отложим разглеждането на този проектозакон, докато стиковаме нещата с Комисията по образование и наука. Става въпрос за университетските болници.
Предлагам, този проектозакон да се разгледа и в Комисията по образование и наука.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Доцент Кумчев, разбира се ваше право е да призовете вносителите да оттеглят законопроекта, ако желаят. Не може да се отложи. Правилникът задължава законопроекти на първо четене, когато се разглеждат в комисията и отнасящи се за една материя да бъдат разглеждани заедно.
ТОДОР КУМЧЕВ: Не е така.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Господин Кумчев, точно така е. Направете си справка с Правилника на Народното събрание.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Не мога да приема предложението на доцент Кумчев и държа на днешното заседание да бъде разгледан законопроекта.
ТОДОР КУМЧЕВ: Ще помоля да не усложняваме нещата, а да говорим спокойно.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Не може да се гласува в комисията нещо, което противоречи на правилника на Народното събрание. Ще помоля да бъде прочетено какво е записано в правилника.
ВИКТОРИЯ ЖЕКОВА: Член 68, алинея 1 от Правилника за организация и дейността на Народното събрание гласи: „Постоянните комисии обсъждат едновременно всички законопроекти уреждащи една и съща материя внесени в Народното събрание до деня, в който водещата комисия започва обсъждането. Тези законопроекти се обсъждат едновременно от Народното събрание, което ги гласува поотделно”.
ТОДОР КУМЧЕВ: В момента имаме две отрицателни становища на водещите министерства, които засяга този проблем. Това са на Министерството на здравеопазването и на Министерството на образованието и науката.
Мисля, че може да се отложи за известно време.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Първо, искам да кажа на доцент Кумчев следното нещо. Правилникът току що беше прочетен. Неговото предложение за гласуване на първия законопроект веднага прозира защо искаше да се гласува първия законопроект. В правилника изрично е казано, че всички законопроекти се разглеждат едновременно. Гласуват се поотделно, но след разглеждането на всички, а не веднага. След това излизаме с предложение, да се разгледа по-нататък.
Второ, Консултативният съвет по законодателство смята, че в сегашната редакция на Закона за лечебните заведения откъсва университетските болници и университети. Прави ги самостоятелни и независими от висшите учебни заведения. Превръщащи ги в търговци независими от университетските управления, с което предлаганите изменения и допълнения са необходими.
С тяхното приемане ще се установят основните функции и предназначения на университетските болници, а именно да бъдат центрове за обучение и подготовка на медицински специалисти поради съображения и намерения, че има необходимост от такъв закон.
Консултативният съвет по законодателство оценява положително неговото съдържание като цяло. Благодаря ви, доктор Кумчев, но все пак са се произнесли юристи по законността и качеството на законопроекта, който предлагам на Вашето внимание.
Целта на проекта е първо, да се предаде статута на университетските болници в унисон с европейската практика.
Второ, премахване на конфликт на интереси между университетите и университетските болници, които в момента са търговски дружества.
Трето, ще се запълнят отново със законовото си съдържание конкурсите, които се провеждат в различните здравни заведения в правилника и неговото приложение.
Четвърто, ще се подобри обучението на студентите, които ще имат възможност за практическо обучение по-дълго време при леглото на болния, което ще намали аудиторното обучение.
Пето, медицинските университети ще използват безпрепятствено преференциалните си законови възможности за закупуване на медицинска апаратура за собствените си клиники и катедри.
Шесто, ще се възстанови нормалното йерархическо ръководство на университетските болници от медицинските университети.
Седмо, ще се използва разширената законова възможност за комбинирано финансиране от различни източници, което във всички случаи ще доведе до възможности за увеличаване на трудовите възнаграждения на физическите лица работещи в университетските болници.
Осмо, ще се сложи край на правни абсурди водещи отначало от преобразуването на университетските болници в търговски дружества.
Девето, университетските болници не би следвало да бъдат търговски дружества поради ежедневните трудности след отделянето им от медицинските университети.
Отново предназначението на университетските болници е обучението на студенти, медици и лекари по дентална медицина.
Многократно беше цитирано становището на Министерския съвет по проектозакона. В частта двупосочен механизъм за преобразуване на съществуващите университетски болници. Отписване от търговския механизъм и превръщането им в публична собственост, както бяха преобразувани със законов акт по същия начин би могло да се осъществи.
Втората критична бележка е относно въпроса за собствеността.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Ще ви помоля да изложим мотивите, след което ще проведем дебат.
Колеги, аз също съм съвносител. Тук има присъстващи, мисля че госпожа Кюркчиева, професор Пеев още миналата година на Съвета на ректорите на медицинските университети в присъствието на министър Даниел Вълчев и министър Гайдарски, както и в присъствието на председателя на Комисията по образование господин Лютви Местан беше разискван този въпрос. Тогава без изключение с консенсус включително и с двамата министри и Съвета на ректорите беше взето това решение да се върви нататък като тогава министър Гайдарски изнесе един довод, че едва ли ще може да стане за финансовата 2007 година и е по-добре финансовото обезпечение да стане за 2008 година. Това в крайна сметка като ангажимент, който приехме присъстващите беше да се внесе този законопроект, който какво в същност цели? Уважаеми колеги, казвам ви това и в контекста на разговора, който проведохме в „Пирогов” определени болници, които имат специфични функции, било обучение на студенти или спешност, наистина да преминат по член 5 по подобие на ведомствените болници и Правителствена болница. Защото всеки, който се е занимавал малко с обучение на студенти знае, че един тематичен болен трябва да бъде задължен по-дълго време, а клиничната пътека не винаги позволява това. За да има една катедра се налага да има един персонал от хабилитирани лица, който е много повече известно свързан с преподаването е разумно, за да има такава катедра, но е свързано и с увеличение на персонала. Да не говорим, че това увеличава и фонд „Работна заплата”, защото все пак има хабилитирани лица, които по класификатора трябва да получат своето възнаграждение.
Не на последно място от Съвета на ректорите бяха изтъквани известни случаи, в които академичния съвет избира едно хабилитирано лице и директора на университетската болница отказва да го назначи, което създава редица конфликти и не дава възможност на университетското звено, на академичното звено да провежда своята академична политика. Не е ли нужно, така както беше изтъкнато на Съвета на ректорите, и се призна от двамата министри, наистина да се промени към един променен статут на определени болници, които са натоварени със специфични дейности. Това е по отношение на закона.
Уважаеми колеги, аз се учудвам, защото за разлика от това, което каза преди малко доцент Кумчев, имам два документа, които са изпратени от Министерството на здравеопазването.
Единият документ, който е получен в комисията на 22 май 2006 година казва, че министерството поддържа законопроекта. Десет дни по-късно се получава друго становище отново подписано от министър Гайдарски, с което не се поддържа законопроекта. Разбира се, становището на Министерството на образованието се получи днес и е раздадено. Не искам да коментирам становището. Ще се обърна към представителката на министерството, ако Министерството на образованието се опитваше малко по-дълбоко да навлезе в детайлите на практическото образование на студентите по медицина щеше ясно да разбере, че е изключително важно. Когато се заплаща само по една клинична пътека, за да се задържи един болен за пет или седем дни, а вие трябва да го покажете на целия поток, който се обучава няма как да се получи. Разбира се, винаги съм считал, че компетенциите на Министерството на образованието и науката специално по образованието по медицина не би могло да бъде адекватно без да има стиковане с Министерството на здравеопазването, без да подценявам вашите специалисти.
Завършвайки искам да кажа, че преди малко ясно дебатирахме необходимостта при наличие на специфични функции, такава каквито са и на „Пирогов” по отношение на спешността, а те имат преподавателска дейност, такава каквато е и специфичната функция например на Националния център по онкология, няма ли нужда наистина тези да имат… Уважаеми колеги с какво повече Правителствена болница има специфични функции, която играе ролята на университетска болница за новия ВУЗ в Софийския университет? Ще помоля да ми отговорите.
Друг е въпросът, че в София 16-те болници не могат да имат такъв статут. Може би, Софийският университет трябва ясно да каже за една или две болници, които да извършват тези неща. Тук обсъждаме по принцип една идея, която не е наша с Лъчезар Иванов и останалите колеги. Това идва от Съвета на ректорите. Беше преминала през уважаемите министри и там се беше получило едно съгласие. Виждате, че само за десет дни има промяна на становището. Не става въпрос, че това ще стане тази година. Това ще стане от следващата бюджетна година. Отново това е въпрос за концепцията. Как виждаме развитието на медицинската наука и центровете за специфична дейност. Благодаря за вниманието.
Колеги имате думата.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Господин председател, най-напред искам да задам един процедурен въпрос, който има риторичен характер. Ако приемем, че така тълкуван правилника по законопроекти, които уреждат една и съща материя се разглеждат и гласуват по едно и също време мога да приема вашата теза. Не съм убеден, че тези законопроекти разглеждат една и съща материя.
Второ, ще посоча като пример риторичния елемент – какво се случи със Законите за защита правата на пациента, които приехме и умряха след първото си приемане точно поради факта, че уреждаха една и съща материя, но по начин, по който противоборстваха и на практика ние не успяхме да направим от тях един закон, който да предложим за второ четене? Има риск да се случи нещо подобно и тук.
Приемайки вашата теза по принцип, защото е част от моята идея предлагам това да се направи по-организирано. Т.е. да се отложи сега и докато се наместят нещата във връзка и с останалите неща свързани с националните центрове да ги разгледаме заедно. Ако се отхвърли сега, ще бъде по-трудно да се включи в следващо гласуване.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Законът за правата на пациента бяха предложени и разгледани заедно, но правилника на Народното събрание казва, че пленарна зала ги приема поотделно. За съжаление при онова гласуване стана объркване и те бяха приети амблок. По правилник това не е адекватно приемане, за да започне да се изгражда общ модел. Господин Йорданов става въпрос за един и същ законопроект.
ВАНЬО ШАРКОВ: Става въпрос за промяна в един и същи закон, когато има няколко предложения се разглеждат заедно, обединяват се след това и влизат за второ четене. Това е нормална практика в Народното събрание. Фактът, че има две становища на Министерството на здравеопазването, които коренно си противоречат е достатъчно красноречив за тоталното объркване, което цели.
Искам да ви напомня, че дори в този проект за здравна стратегия, който е заложен, дори в разглежданите в здравната стратегия макар и не приети части, в които се говори за приватизация на лечебните заведения, забележете, кои лечебни заведения са записани като такива, които няма да бъдат приватизирани.
Доцент Кумчев, забележете следното нещо: такава промяна на статута на университетските болници е в контекста на анализа и препоръките в доклада на Световната банка за преструктуриране на болниците и намаляване на техния брой до оптималното ниво, което е приоритет при провеждането на здравната реформа.
ТОДОР КУМЧЕВ: Искам да направя процедурното предложение този въпрос да се отложи. Държа това да бъде гласувано.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Доцент Кумчев, много ви моля, нещо което е в противоречие с правилника на Народното събрание, а не с правилника на комисията не може да бъде гласувано. Има проект на законопроект от колегите от Демократи за силна България. Това може да стане само ако Лъчезар Иванов и останалите вносители го изтеглят.
ТОДОР КУМЧЕВ: Искам да чуя пълният текст на становището на Министерството на образоването и науката.
ЯНА ЙОРДАНОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, искам да изразя моята благодарност за предоставената ми дума. Ще представя становището на Министерството на образованието и науката по проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения внесен от господин Лъчезар Иванов и група народни представители на 15 март 2007 година.
Във връзка с внесения от господин Лъчезар Иванов и група народни представители проектозакон Министерството на образованието и науката изразява следното становище.
Описаните в мотивите на проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения цели не могат да бъдат постигнати с така предложените текстове. Заложената като основна цел, а именно промяна на статута на търговски дружества на университетските болници не би могла да се реализира чрез промяна само на разпоредбите, които са предложени в законопроекта. Не става ясно каква е същността на университетските болници. Т.е. дали те са вид лечебни заведения или представляват отделен вид структура.
Втората цел включена в мотивите е запълване със законово съдържание на конкурсите, които се провеждат по Закона за научните степени и научните звания. В законопроекта не се откриват такива текстове, от които да е видно, че тази цел е постигната. Не е ясна и връзката между законопроекта и посочените в мотивите цели за безпрепятствено закупуване от университетските болници на медицинска апаратура.
На следващо място в законопроекта се предвижда промяна в режима на откриване на университетските болници без да е предвидена съответната промяна при тяхното закриване. Това би довело до несъответствие между режима за откриване и преобразуване и режима за закривана не лечебните заведения предвиден в настоящия член 52, алинея 1 от Закона за лечебните заведения.
Предвидено е откриването на университетска болница да става по предложение на ректора на медицинския университет съгласувано с министъра на здравеопазването. Текстът противоречи на функциите на ректора на висшето училище определени в член 32 от Закона за висшето образование. Не е ясно какво звено в структурата на университета ще се явява университетската болница от гледна точка на Закона за висшето образование, основно или обслужващо. От това зависи и начина, по който трябва да бъде създадено звеното.
Предложените изменения визират създаването на университетски болници към медицинските университети. Би трябвало да се има предвид обстоятелството, че съществуват висши училища, които не са медицински университети, но към които са създадени медицински факултети.
Направените предложения за изменения на Закона за лечебните заведения не са прецизни от правно техническа гледна точка, тъй като не са съпътствани от необходимата редакция на други разпоредби в същия акт, които са свързани с тях.
Становището на Министерството на образованието и науката е, че като цяло предложените промени в Закона за лечебните заведения следва да бъдат сериозно осмислени с цел избягване на противоречие със съществуващи законови разпоредби и осигуряване на възможност за постигане на желаните от вносителя цели. Благодаря ви
НИГЯР САХЛИМ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, имаме две отрицателни становища на Министерството на здравеопазването и Министерството на образованието. Правя предложение по молба на председателя на Комисията по образование да проведем съвместно заседание на двете комисии специално в частта за университетските болници. Наистина сме на път да объркаме съществуващото законодателство при положение, че чрез промяна на разпоредбите на текстовете по начина, по който са предложени не е ясно точно какъв ще бъде изходът от ситуацията. Трябва да се произнесе Комисията по образование и може би двете ресорни министерства да обсъдят материята заедно с всички нас, с вносителите и двете комисии.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, идеята с внесения законопроект на доктор Иванов не е нова. Тя беше внесена още в миналото Народно събрание. Самите рецензии на Министерството на образованието и Министерството на здравеопазването показват, че има много проблеми по осъществяването на тази идея. На практика, ако тръгнем към действителното осъществяване между първо и второ четене ще срещнем значителни трудности. Отново повтарям, че по този начин не се правят такива законопроекти. Ние трябва да имаме стратегия, защото има и предложения от професор Станка Маркова за включване на редица други неща в този тип изменения в Закона за лечебните заведения. За това в началото бях против това, което доцент Кумчев предложи, защото означава да отхвърлим останалите два законопроекта и да приемем формалният законопроект на Министерски съвет, който е свързан с изисквания на Европейския съюз. В същност това, което предлага доктор Иванов е същностна промяна в лечебните заведения. По този въпрос трябва да помислим много добре. Това не е работа на един законопроект, а е въпрос на съгласуване и след това предлагане на промени, защото моите лични проучвания показват, че тази промяна ако се направи според законопроекта на доктор Иванов и колеги ще има още около от 10 до 25 закона, които следва да бъдат променени, защото промените са съществени. Не казвам, че не трябва да се направят. Напротив, лично аз мисля, че този законопроект следва да бъде подкрепен. Ако подкрепим този законопроект и не се намери начин по-нататък за изчистване на тези противоречия, за които говори представителя на Министерството на образованието това ще блокира и другия законопроект или ще накара нарушаването на правилника на Народното събрание и внасяне за одобряване само на единия законопроект.
Отново ви казвам, че тук стоим пред един казус когато трябва да спазваме правилника на Народното събрание и когато липсата на инициатива от страна на Министерството на здравеопазването за каквито и да е промени, не съм склонен да мисля, че Министерството на здравеопазването тук е виновно, защото всеки отлага процесите и проблемите на здравеопазването като по-малко важни отколкото енергетика, отбрана и т.н.
На практика ние достигаме до ситуации когато се намираме в задънени улици. Лично аз, ще гласувам „За” този законопроект. Предварително ви казвам каква ще бъде съдбата по-нататък. Благодаря ви.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, днес станахме свидетели на три закона за ДДС, които са коренно противоположни и бяха разгледани заедно. Утре единият ще бъде приет, а другите два ще бъдат отхвърлени. Това е реалният правилник на българското Народно събрание. Всичко останало е по воля на вносителите. Няма никакъв проблем да бъдат отхвърлени тук и в пленарна зала и да остане само този законопроект. Всичко останало да бягаме от дискусията е излишно. Това е правилникът и трябва да го спазваме.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Уважаеми господин председател, нашата комисия е една от добре работещите комисии. В случая е важно, ако ние още днес след обстойни разисквания подкрепим този законопроект между първо и второ четене или най-малко в момента, в който е в комисията до момента, в който обратно се върне след първо четене в зала и имаме време за предложения дали за този едномесечен срок ще е възможно да се променят нещата и да няма несъответствия, които да предизвикат тревога.
Моля, от отдел „Правен” на Министерството на здравеопазването да кажат възможно ли е за този един месец, който се очертава между разглеждането днес на първо четене и времето, в което ще трябва да се правят предложения за второ четене в края му по-точно, ще ли да се отстранят тези несъответствия? Благодаря ви.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Господин председател, уважаеми колеги, притеснен съм от това, което правим и ще ви кажа защо? Погледнете останалите законопроекти. Това означава в момента комисията да приеме здравната стратегия.
Мисля, че това не може да се реши без министърът на здравеопазването. Има предложения на народния представител Иван Костов за кардинални промени в Националната здравноосигурителна каса, за статута на касата. Ако мислите, че в този момент ние можем да решим тези проблеми, нека да ги гласуваме. Не съм против това, но смятам, че в настоящия момент не можем да решим тези проблеми, защото трябва да решим всички проблеми на здравеопазването, ако приемем този законопроект и останалите.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: След като не ви харесва ще го отхвърлите.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Какъв е смисълът да отхвърлим нещо, което искаме да приемем. Ако трябва да се приеме в пакет и да присъства министъра на здравеопазването. За това става въпрос.
Мисля, че тези законопроекти са много отговорни, ако вие смятате, че можем да ги приемем на крак и след това да се чудим какво да правим…
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Господин Мръцков, този въпрос е обсъждан в присъствието на двамата министри. Това, че са си променили становището след шест месеца, извинявайте. След като не желаете гласувайте „Против”.
ТОДОР ПЕЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, ако позволите с няколко думи да ви представя потърпевшата страна. Всичко това, което каза председателя е вярно. Историята е много дълга. Започна когато бяха отнети болниците. Имаше една още много по-стара история когато Министерството на народното здраве по внушение на неговия правен отдел си прибра всички болници и каза да си създаваме. Законът за народното здраве беше записано, че институции, които могат да създават болници са: Министерството на здравеопазването, Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи, Министерството на транспорта и общините. Сред редица дебати в парламентарната комисия по здравеопазване се достигна до промяна на един от членовете на Закона за народното здраве, че държавата е длъжна да осигури на държавните висши медицински училища необходимата им леглова, болнична и друга база за обучението на студентите. Това е факт. В момента уважаеми народни представители, понятието университетска болница е напълно изпразнено от съдържание и нищо не означава. Защото, едно търговско дружество се нарича и университетска, но университета е на светлини години от нея. Колегите, които са с научни звания, асистент, старши асистент, доцент и професор и с научни степени са на основен трудов договор в тези търговски дружество. Медицинският управител на това търговско дружество се разпорежда както му е удобно с този висш медицински и преподавателски персонал. Ние стоим разкрачени между две министерства – Министерството на образоването и науката, което официално ни финансира и на Министерството на здравеопазването, което само ни нарежда и командва без да дава нито една стотинка за дейността, която медицинските университети извършват основно по линия на следдипломната квалификация. Ето защо Съветът на ректорите на медицинските училища подкрепя този законопроект. Останалите два законопроекта не ни засяга и нищо не мога да кажа за тях. Законопроектът, който цели нов статут на т.нар. университетски болници е жизнено важен за нас. Това, че се предоставят права на ректора има основно значение, тъй като по Закона за висшето образование ректорът е работодател на всички преподаватели по смисъла на Закона за научните степени и научните звания той е работодател. Това е изменено. Редно е ректорът да предложи на министъра и по негово предложение той да назначи този директор. Защо директора на болницата да не е професор, доцент или изтъкнат специалист. Всички знаем, че името университетска болница носи големи дивиденти на едно лечебно заведение. Погледнете болница „Света Екатерина” по времето на Чирков и портиера беше си написал на ръкава „Университетска болница „Света Екатерина”, но Чирков знаеше какво означава университетска болница. Изглежда други хора малко разбира от това. Сигурно има преплитане и в други закони, но ние не намираме съществени неща, които да противоречат на идеята на този закон. Университетска болница трябва да бъде онази, която ще посочи университета и той да я атестира. Например да каже, че в нея работи такъв персонал, има толкова работодатели, следната апаратура и тази болница, тъй като ще бъде обслужващо звено на университета или факултета ще закупува апаратура с преференциални цени от чужбина без такси и данъци, така както всичко за учебни цели е освободено по Закона за висшето образование. Това е основното и го подкрепяме.
ТОДОР КУМЧЕВ: Уважаеми господин председател, колеги, уважаеми професор Пеев, искам да кажа няколко думи. Нека да не считате, че има против тази идея, но на този етап, в този момент и в този смисъл, помолих в началото на заседанието да отложим закона защото имаме две отрицателни становища от министерствата, които обезпечават висшето образование в страната.
Нещата не са толкова прости, защото ако една болница в момента не е търговско дружество вече попада под друг закон. Когато е търговско дружество там има свобода в приходи и разходи. Тази свобода никак не е без значение особено в днешно време, защото едно е да имате щатна работна заплата, ако не сте търговско дружество, друго е когато сте търговско дружество да формирате сами работната заплата.
Съществуват и други аспекти, които вече се засегнаха и не искам да ги повтарям. Лично аз ще се въздържа на този етап да приема този законопроект.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, искам да коментирам становището на Министерството на образованието и науката, което мисля, че е много лесно оборимо по всяка една от точките.
Първо, именно благодарение на Министерството на образованието и науката, не сегашният принципал, а предишния, Правителствена болница, която е по член 5 стана университетска. Въпреки, че Съветът на медицинските ректори беше против. Това е болница, която има двойно финансиране за различните функции и като университетска и е лечебно заведение, което работи по клинични пътеки. В първата ви точка това изобщо не съществува.
Второ, безспорно е, че те са търговски дружества, но са АД. Собственика, принципала може да я преобразува и с решение на Министерския съвет могат да бъдат дадени, с което ще имат статут, който ще казва кой ще поставя своето ръководство, за да се избегне сблъсъкът, че съществува известно противоречие между избор на академични лица и тяхното назначаване. Няма никакъв проблем в тяхното закриване. Собственикът винаги може да го направи. Сложно е, когато е акционерно дружество. Вие сте прави, че в член 32 от Закона за висшето образование не е ясно…, но мога да ви цитирам члена, в който се казва, че ректорът може да има и други функции, които са определени от други закони. Това е записано в точка 10 и само в нея това може да се включи.
Извинявайте, но това е едно становище, което е написано на крак и според мен изобщо не отговаря на действителността. Задавам си въпроса, защо както беше със стоматологията въпреки, че се съгласиха да има известна промяна, за да може да се извършва лечебна дейност, след това трябваше да измине време и същото министерство да го убеждаваме какво са казали предишният път.
Ще помоля тук да идват хора, които са присъствали на тези срещи, за да кажат кое ги накара да си променят становището.
Колеги, забележете, че на тази среща единственият проблем беше дали ще има пари. Сега когато Министерството на финансите казват, че това може да се осигури, например за следващата бюджетна година. Те приемат идеята, което означава, че могат да намерят средства за следващата бюджетна година.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Господин председател, след като вие творчески тълкувате член 56 от Закона за здравето, който забранява тютюнопушенето на закрити обществени места ви моля да проявите и творческо тълкуване на правилника и да оттеглите текста или да подложите на гласуване предложението на доктор Сахлим. Искам да подкрепя нейното предложение. Нека да го направим, за да може да вкараме и други моменти, да направим съгласувателният режим. Евро интеграционният закон до 20-ти трябва да бъде гласуван. Няма как да не се вкарат тези текстове за второ четене.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Има един единствен начин да бъде оттеглен законопроекта, както и на колегите от Демократи за силна България. Това е единственият начин, за да се спази правилника.
Правилникът позволява, ако се отхвърли от залата след шест месеца отново да се включи. Доколкото разбирам искането на Лъчезар Иванов е да се гласува.
Колеги, преминаваме към гласуване. Преди малко колегите Борислав Великов и доцент Атанас Щерев заявиха, че подкрепят този законопроект.
Моля, който е съгласен със законопроекта, за гласува?
- „За” – 5.
- „Против” – Няма.
- „Въздържали се” – 7.
Не се приема.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Ще помоля да се отбележи в протокола, че не участвам в гласуването.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Добре, ще бъде отбелязано в протокола.
Преминаваме към следващият законопроект. Доктор Михайлов ще оттеглите ли законопроекта?
МИХАЙЛОВ: Не мога да го оттегля защото съм изпратен да го представя.
Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, на мен се падна високата чест и голямата отговорност да представя този законопроект от името на моите колеги членове на вашата комисия, които са засегнати от епидемия на много леки заболявания. Ще присъстват тук на следващото заседание.
Ще ви кажа, че този законопроект цели да подобри конкурентната среда между лечебните заведения, да повиши качеството на медицинските услуги и да намали разходите за тяхното извършване.
Съществуващото разделение на болниците за активно лечение на специализирани и многопрофилни е тематично и без практическа стойност. Съществува проблем с болници, в които има разкрити повече от една клиника, респективно отделения, но по-малко от четири. Тези лечебни заведения не могат да се класифицират по досегашната нормативна уредба.
Предлагаме лечебните заведения да се класифицират не съобразно броя на клиниките, а съобразно това дали осъществяват прием на спешни случаи или не. Този въпрос има връзка с дебата в началото на днешното заседание. Това ще спомогне и за диференциране на тяхното заплащане. Лечебните заведения, които обслужват спешните случаи имат значително по-високи разходи в сравнение с тези, които не обслужват такива случаи, защото за целта разкриват приемни отделения, осигуряват 24 часов режим на работа, дежурни екипи и консултанти за обслужване на спешните случаи, което е ясно.
Предлагаме да отпадне възможността Министерският съвет да притежава свои лечебни заведения, защото няма очевидна специфична нужда, която да бъде покривана от тях.
На следващо място предлагаме диспансерите с легла да бъдат преобразувани в лечебни заведения за болнична помощ, а тези без легла в лечебни заведения в извънболнична помощ. Специфичната функция за ранно откриване на болести следва да се отнася за всички лечебни заведения. Не е правилно да се отнася само до съществуващите пет групи заболявания. Искам да направя уговорка от свое име, че имам много големи резерви към това предложение що се отнася до психиатричната помощ, защото я познавам концептуално и практически.
Преобразуването на диспансерите би позволило за тяхното по-добро финансиране и избягване на двойствената им нормативна природа.
Предлагаме акредитацията да се замени със сертифицирани по международните стандарти на ISO, съществуващата акредитация е изцяло опорочена и лишена от смисъл. Оценките са субективни. Стандартизацията по ISO ще бъде полезна за лечебните заведения и от гледна точка на контекста свързан с пълноправното ни членство в Европейския съюз предвид нейната валидност.
В законопроекта се предлагат и промени в реда за изплащане на държавни субсидии. Предлагат се ясни правила за изплащане на тези субсидии, за подпомагане на отдалечени практики, за финансиране на дейности по профилактика, предпазване и реално откриване на заболяване и за лечебни заведения по член 5, но само за специфичните им функции.
На последно място, законопроектът разрешава приватизацията на лечебните заведения. Проектът предвижда преференциално участие в приватизацията за медицинския персонал, който може да закупи лечебно заведение без търг или конкурс по пазарна оценка. Предвиден е тридесет дневен срок след обнародване и приватизационна оценка, в който търговско дружество създадено от работещите лекари и медицински персонал, трябва да заяви намерение за приватизация. В противен случай лечебното заведение ще се приватизира по общия ред предвиден в Закона за приватизация и следприватизационен контрол. Органи, които разрешават приватизация на лечебните заведения, са министъра на здравеопазването и общинския съвет съответно за държавните и общински лечебни заведения.
Законопроектът не задължава, но предоставя право на собственика, държавата или общината да вземе решение за приватизация на всяко лечебно заведение или обособени части от него. Благодаря за вниманието.
Надявам се този законопроект да бъде допуснат до парламентарната зала за първо четене. Благодаря ви.
ТОДОР КУМЧЕВ: Уважаеми господин заместник-министър, уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми доктор Михайлов ще гласувам против този закон поради следните няколко съображения.
Първо, искам да се извиня, че законът е един миксер от нормативни актове, с които се иска да се променят много съществени неща в системата. Абсолютно съм съгласен с вас, че диспансерите не бива в никакъв случай да бъдат преобразувани на настоящия етап, защото както разрушихме поликлиниките с началото на реформата в доболничната помощ има опасност и една функция в този смисъл да си отиде безславно. Ние сме лекари и няма да визирам какво правят диспансерите, за да не отегчавам дискусията.
Второ, не мога категорично да приема класификацията болница за спешно лечение и болници за планово лечение. Вие отлично знаете, че ако една частна болница реши да работи нещо ще го работи планово. В една общинска болница, областна болница или високо специализирана болница, виждате че не могат да се разделят по този начин. Няма логика в това.
Трето, по отношение на финансирането, ще си позволя без да отегчавам дискусията, а само ще цитирам точния член на сега съществуващия закон. „Целеви субсидии се отпускат по алинея 1, за придобиване на дълготрайни материални активи, основен ремонт свързан с преустройство на лечебното заведение, финансово оздравяване на лечебните заведения…”. В този смисъл също не мога да се съглася с вас. Един от важните проблеми е въпросът с приватизацията. Доктор Михайлов, напълно съм съгласен, че нещо трябва да се направи още тази година, за да може системата от 1 януари 2008 година да бъде отпушена, но нека да го направим по един интелигентен и научен начин. Нека да отворим доболничната помощ най-напред за приватизация, която е по-лесна като структура и по-добре формирана, за да може да тръгнат нещата. Още повече, че при приватизация вие не говорите за здравните демографски интереси на населението, за медицинските интереси на населението и за географските особености.
Мисля, че може да се направи добър закон. Благодаря ви.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Ще си позволя да кажа няколко думи. Колеги искам да ви припомня, че преди една година знаете, че аз и доцент Паница, вкарахме Закон за приватизацията. Тогава ние чухме от уважавания министър Гайдарски, че министерството работи и ще направи цялостна концепция, което ще стане през следващите месеци.
От тогава година и половина сега отново казваме „да” на приватизацията, но да се направи по-хубаво. Мисля, че ще свърши мандата. По отношение на приватизацията дали това е най-доброто в момента не искам да кажа.
Според мен, както и преди малко се опитваме да отлагаме нещата, все едно не съществуват и мислим, че по този път ще ги решим. Не, ние само задълбочаваме нещата.
Що се отнася до диспансерите. Категорично не трябва да бъдат закривани. Още повече, че по отношение на онкологичните диспансери тяхната функция е още по-голяма. Забележете, че там проблемът е с превантивната диагностика и вие разбирате това много по-добре. Нещо, което се опитвате в член 100, да се прехвърли, се получава субсидиране не на една утвърдена структура, която години наред го извършва и го извършваше добре. Към 1990 година по ранното откриване на шийката на матката бяхме на трето място в света, а сега сме на тридесето. Защото тази дейност в момента не се финансира, а те имат своите възможности да направят това. Разхвърля ли се на индивидуалните практики, дори и чрез целево субсидиране няма да има тази възможност поради простата причина, че става за въпрос за инструментална диагностика, която изисква специалисти. Мисля, че вие разбирате това много по-добре. Вие също подкрепяте нашата идея министерството да разкрива университетски болници, което да ги направи по член 5 и да им предостави възможност да получават финансиране за тяхната специфична дейност, по което имаме еднаква мисъл.
В интерес на истината по света болниците са за активно лечение. Това основно е разпространено в световния медицински бизнес. Разбира се, болници за активно лечение, особено ако са частни, нищо не пречи да преминат единствено на планов порядък. Има такива случаи, но да се прави със закон според мен ще създадем тежък проблем. Ние ще районираме и ограничим достъпа на гражданите, което не е най-доброто. Ако в даден район има една болница за планов прием, безспорно е, че хората ще трябва да отиват там, защото там е болницата и ограничава до известна степен тяхната свобода.
Въпреки всичко, искам да кажа, че вашият закон поставя един изключително важен въпрос – има ли нужда от едно коренно преобразуване на нашата система?
Уважаеми колеги, в предизборната платформа на всички политически партии, които участват тук тази теза е записана. Може би няма всички да са съгласни с това, което Демократи за силна България правят и поставят основния въпрос – не е ли време някои от нещата да се реформират? В момента болницата за активно лечение изисква четири отделения. Не може ли да предоставим по-голяма свобода? Ето ви един въпрос, който може да съществува. Не е ли време да направим специален закон за статута на лечебните заведения. Тези, които да се ползват с едни възможности, включително освободени от данък добавена стойност, включително освободени от други данъци. Разбира се, да има заведения, в които да отговарят на останалото законодателство. Това е въпрос, който се поставя. Благодаря на Демократи за силна България, че поставят въпроса, че има нужда наистина да си отговорим на въпроса – най-добро ли е сегашното статукво?
Според мен, отговорът трябваше да дойде от правителството. Въпреки, че има някои неща, с които категорично не съм съгласен, считам, че само като поставяне на въпроса и като дебат в зала, дори да бъде отхвърлен има нужда и ще го подкрепя. Благодаря ви.
МИХАЙЛОВ: Благодаря ви доцент Китов, за това, че схващате много добре законопроекта като един опит за динамизиране на един дебат, който е в състояние на някаква особена, вероятно безотговорна стегнация. Ние не можем да си позволим отказ от тематизиране на въпроси, които се намират в същността на реформата в сферата на здравеопазването. Кризата, за която става дума тук от началото на заседанието днес пред протеста на „Пирогов” е свързана тъкмо с тази стагнация. Оставете съществените предложения в този законопроект, защото могат да бъдат оспорвани. Лично аз, оспорвам така да се каже собственото си предложение за промяна на диспансерния статут, защото не го приемам на равнището на психиатричната помощ и на равнището на онкологичната помощ. Всяка една от темите е от първостепенно значение. Няма нищо по-важно от това да се освободи дебата за приватизация на лечебните заведения, за начина, по който са дефинирани болниците за активно лечение и многопрофилните болници да бъдат освободени от тази схематизация, което прави тяхното финансиране и управление крайно проблематично, за да направи в последна сметка и здравеопазването на равнището, в което се намира. Благодаря отново за разбирането. Повтарям, че моята надежда е свързана с това, че дебатът ще намери продължение в пленарна зала, за да може между две четения да бъдат уточнявани съществените въпроси на нашата здравна философия.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Господин председател, ще гласувам против този закон, тъй като сам по себе си този закон не е цел, а средство. Като цел не го споделям, защото смятам, че диспансерите не бива да бъдат преобразувани. Искам да отида и по-далеч, смятам, че е време развивайки трансплантацията като дейност в нашето здравеопазване в една близка перспектива да развием и темата за диспансера или диспансерите по трансплантология, защото хората ще се увеличават, проблемите ще нарастват и ще има нужда от структура, която да се занимава с този вид норми.
По отношение на приватизацията по начина, по който е разписана със списъка, който забранява приватизация на определени категории лечебни заведения влиза в противоречие с моите виждания. Това е другият мотив да гласувам „против”. Приемам, че отхвърляйки го като цел, мога да приема, че този законопроект е средство в пленарна зала да се опитаме да предадем допълнително ускорение на този процес, който по различен начин се коментира. Отново ще припомня моята метафора с „Травиата”, в която всеки си пее арията, откакто е създадена операта и накрая винаги Виолета умира.
АНДРЕЙ КЕХАЙОВ: Уважаеми господин председател, за съжаление нямах възможност да изразя своята позиция по първия законопроект на Министерския съвет и на доктор Лъчезар Иванов.
Ще изразя принципно становище, без да навлизам в детайли. По принцип позицията на Българският лекарски съюз беше да подкрепи и трите законопроекта, защото без съмнение осем години след реформата има нужда от промени. Що се отнася конкретно за този законопроект има положителни неща, които следва да се вземат предвид и разбира се, неща на които Българския лекарски съюз категорично ще се противопостави. Разбира се, ако бъдат приети на второ четене ние сме предвидили Извънреден национален съвет след една седмица и ще потърсим конкретни предложния дори и базови неща, от които не може да се бяга. Без съмнение промените в Закона за лечебните заведения изискват и други промени в Закона за здравното осигуряване, което изисква задълбочен подход.
Принципната ни позиция между първо и второ четене е, че подкрепяме промените, които са направени като предложения от Министерския съвет, от доктор Лъчезар Иванов и този, който обсъждаме в момента.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Искам само да ви информирам, че колегите от Демократи за силна България са вкарали пакет от закони, които отговарят на тяхното виждане по всички законопроекти.
СТАНКА МАРКОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, ние внесохме нашите бележки във връзка с предложението от Министерския съвет, който беше получен. Ние внесохме предложения и допълнения, които касаят осигуряване на грижи за населението в извън болничната сфера. Става въпрос за хосписите и практики на сестри и/или акушерки. Защото, никой не осигурява грижи на нашето население.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Професор Маркова, първият закон е приет на първо четене. Ще се направи дебат по същество на второ четене и вашите предложения ще бъдат разгледани.
СТАНКА МАРКОВА: Надявам се, да бъдат разгледани.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, има ли някой, който иска да се изкаже? Няма.
Преди да тръгнат колегите Атанас Щерев и Борислав Великов, заявиха, че гласуват „против” този закон.
Моля, който е съгласен с приемане на първо гласуване на предложението за закон на колегата Иван Костов и група народни представители, да гласува?
- „За” – 2.
- „Против” – 5.
- „Въздържали се” – 3.
Не се приема.
Колеги, благодаря за участието. Закривам заседанието на Комисията по здравеопазване.


(Заседанието завърши в 18.00 часа)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/доц. Борислав Китов/