Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

Комисия по здравеопазването

Стенографски запис


П Р О Т О К О Л
№ 93

Днес, 20 септември 2007 г. от 15,00 часа се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазване към Четиридесетото народно събрание. Заседанието се проведе под ръководството на председателя на комисията – доц. Борислав Китов при следния

ДНЕВЕН РЕД:


1. Изслушване на изпълнителния директор на Националната здравноосигурителна каса относно методиката и показателите на контролна дейност на НЗОК през 2007 година.
2. Проект на решение по Годишния отчет за дейността на Националната здравноосигурителна каса за 2006 година, № 702-03-18, внесен от Министерския съвет на 09 юли 2007 година.
3. Изслушване на ръководството на Министерството на здравеопазването относно проекта на Наредба за условията, правилата и реда за регулиране и регистриране на цените на лекарствените продукти.

---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

Комисия по здравеопазването

Стенографски запис


П Р О Т О К О Л
№ 93

Днес, 20 септември 2007 г. от 15,00 часа се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазване към Четиридесетото народно събрание. Заседанието се проведе под ръководството на председателя на комисията – доц. Борислав Китов при следния

ДНЕВЕН РЕД:


1. Изслушване на изпълнителния директор на Националната здравноосигурителна каса относно методиката и показателите на контролна дейност на НЗОК през 2007 година.
2. Проект на решение по Годишния отчет за дейността на Националната здравноосигурителна каса за 2006 година, № 702-03-18, внесен от Министерския съвет на 09 юли 2007 година.
3. Изслушване на ръководството на Министерството на здравеопазването относно проекта на Наредба за условията, правилата и реда за регулиране и регистриране на цените на лекарствените продукти.

Към протокола се прилага списък на присъствалите народни представители и гости.


* * *
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Уважаеми колеги, позволете ми да ви поздравя с откриването на поредната сесия на Народното събрание. господа заместник-министри започваме редовното заседание на Комисията по здравеопазване.
Уважаеми колеги, позволете ми да ви представя доктор Тесфамишел Габриехивет – който е специален представител на Международния съвет на сестрите. Господин Габриехивет е в България да види състоянието на нашата съсловна организация на специалистите по здравни грижи с оглед тяхното бъдещо приемана за редовен член.
Позволете ми да го приветствам и от ваше име.
(Ръкопляскания в залата)
Заповядайте уважаеми колега!
ТЕСФАМИШЕЛ ГАБРИЕХИВЕТ: Уважаеми господа от парламентарната комисия, благодаря за възможността да бъда днес при вас. Представлявам Международният съвет на сестрите. Ние се намираме в Женева. Наши членове са сестринските асоциации от 128 страни. Международният съвет на сестрите работи за подобряване на сестринските стандарти като цяло в света както и за подобряване колаборацията с останалите медицински професии. Ние работим много свързано с Международната медицинска асоциация, със Световната асоциация на стоматолозите, фармацевтите.
За мен е удоволствие да имам възможност да присъствам тук. Целта на моето посещение в България е да оценя състоянието на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи и възможността им за членство в Международния съвет на сестрите.
Знам за възможността на българските лекари и стоматолози. Те са членове на известни международни и световни организации. Надявам се, че българските сестри много скоро ще се присъединят към Международния съвет на сестрите. Благодаря ви много.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Благодаря ви много. Надявам се, че съвсем скоро организацията ще наброява 130 членове, съвместно с българската организация.
Професор Маркова, ако искате остане на заседанието на комисията.
СТАНКА МАРКОВА: Уважаеми доцент Китов, уважаеми членове на Комисията по здравеопазване, благодаря ви и искам пред доктор Тесфамишел да подчертая, че Комисията по здравеопазване в българския парламент досега ни е подкрепяла. Благодарение на нея за две години до влизането на закона в сила сме направили много за съсловието.
Надявам се, че и в бъдеще ще бъдем подкрепяни като съсловие, което има извънредно важно значение за качеството на здравето на населението. Благодаря ви.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Професор Маркова, благодаря ви.
Колеги преминаваме към точка първа от дневния ред на заседанието - изслушване на изпълнителния директор на Националната здравноосигурителна каса относно методиката и показателите на контролна дейност на Националната здравноосигурителна каса за 2007 година.
Заповядайте господин Шарков.
ВАНЬО ШАРКОВ: Благодаря ви господин председател. Уважаеми господин министър, госпожо Тодорова.
На първо място, искам да благодаря на Националната здравноосигурителна каса за изчерпателната информация, която ми беше предоставена. Във връзка с тази информация, която ни беше предоставена имам няколко въпроса към ръководството на касата.
Всички в тази зала знаят много добре, че през месец декември 2006 година Върховният административен съд отмени наличието на регулативни стандарти, като заяви ясно и категорично, че това означава достъпа на пациента до специализирана медицинска помощ. Заяви ясно и категорично, че при наличието на регулативни стандарти лекарят е поставен пред две хипотетични възможности.
Първата възможност е, да откаже лечение необходимо на съответния пациент.
Втората възможност е, с ясното съзнание, че ще бъде наказан финансово да предостави възможност на пациента да получи специализирана медицинска помощ. Безспорно контролът е изключително необходим.
Според мен, вероятно кадровите възможностите на Националната здравноосигурителна каса са сравнително малки за осъществяването на още по-сериозен и по-слаб контрол. Въпросът е за нещо друго.
Надявам се, че данните, които са предоставени са анализ на нарушените регулативни стандарти, но не на ниво общо практикуващ лекар. Т.е. вие сте направили контрол при специалисти на използваните направления, а не само на издадените направления. Виждам, че това е така, за което ви поздравявам.
От друга страна, имам пред себе си наложените наказания на някои колеги, които според мен са със сериозни суми. На практика някои от лекарите, които са наказани със суми между 3000 и 5000 лева са лишени от онова, което са получили като възнаграждение от Националната здравноосигурителна каса за своя труд за около два – три месеца.
Във връзка с това искам да ви кажа, че в същност Националната здравноосигурителна каса взема от изпълнителите на извънболнична помощ, от общо практикуващите лекари пари, които никога не им е давала. Тези пари НЗОК е платила на изпълнителите на специализирана медицинска помощ, а след това ги взема от общо практикуващите лекари.
Въпросът ми е следният – когато контролните органи на Националната здравноосигурителна каса установят, че има превишение на разпоредената от тях макар и противозаконно регулативни стандарти, някой преценява ли целесъобразността на издадените направления? Смятам, че никой не се съобразява и не преценява тази съобразност. Налаганите наказание са на куп. Прехвърлил си със 100, наказват те със 100. Ако в този период от време е имало някаква по-особена от медицинска гледна точка ситуация в региона това по никакъв начин не се отразява на регулативните стандарти и не се приема като оневиняващо обстоятелство. Още повече, че не виждам как общо практикуващите лекари биха могли да оспорят тези наказания. Не знам дали получават някакъв констативен протокол за установеното от тях нарушение. Тук има една писмена покана относно доброволно възстановяване на заплатените от Районната здравноосигурителна каса средства за медико диагностична дейност на превишените регулативни стандарти за първото тримесечие на 2007 година.
Писмена покана няма как да бъде оспорвана пред съда. Т.е. когато на някой се наложи наказание от пет хиляди лева, пред кой да обжалва? Дори пред НЗОК не може да се оспорва. В случай, че не внесете посочената сума същата ще ви бъде одържана от следващото плащане по сключения договор или ще се събере по исков ред.
Последното нещо, което искам да попитам е следното. В началото на тази година се говореше, че няма да има регулативни стандарти и има около 1 милион и половина повече направления за специалисти, за изследвания и т.н. Какво стана с този един милион и половина повече, след като тук се наказваме с пет хиляди лева?
От събраните суми се вижда, че в Националната здравноосигурителна каса са постъпили суми в размер на 2 милиона 600 хиляди лева. Съгласно промяната в закона срещу, която бяхме против тук в комисията, доколкото си спомням и председателя на комисията 25 % отиват за допълнителни възнаграждения. Тези 25 % възлизат на 600 хиляди лева. Наистина ли за шест месеца Националната здравноосигурителна каса е раздала 600 хиляди лева на служителите, които са извършили сериозна контролна дейност? Благодаря ви.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Благодаря ви, доктор Тодорова имате думата.
РУМАНА ТОДОРОВА: Благодаря ви господин председател. Ще започна с решението на Върховния административен съд и Закона за бюджета на касата.
Делото, което беше заведено от един изпълнител на медицинска помощ пред Върховния административен съд беше спечелено в отделни пунктове. Решението на административния съд е следното – възразява срещу термина „определени лимити”. Националната здравноосигурителна каса никога не е налагала лимити. Вие си спомняте, че Законът за бюджета на касата беше в Конституционния съд. В решението на Конституционния съд много добре е описано как двете решения се бият помежду си. Така или иначе всеки един изпълнител на извън болнична медицинска помощ подписва индивидуален договор. В този индивидуален договор в точка 4 е казано, че има регулативни стандарти, които са определена сума. Има методика, по която се изчислява тази сума. Изчислява се както на исторически принцип, така и се вземат предвид острите случаи и диспансеризираните лица на всеки един изпълнител на медицинска помощ. Диспансеризацията е алгоритъм разписан в съответните приложения. Много ясно е казано един диспансерно болен пъти прави консултация със съответния специалист и колко пъти отива за медико диагностични изследвания. Ако си спомняте през 2006 година бяхме строго диференцирали остри и диспансерни регулативни стандарти и не можеше да има прехвърляне от едното в другото. Взехме предвид жалбите на нашите колеги, които казаха, че винаги остават в едното или другото направление регулативни стандарти. Тази строга забрана за прехвърляне и безсмислена, за което бяха абсолютно прави. Тази година ние разрешихме, ако има в тримесечието изостанали регулативни стандарти за остро болни могат да бъдат използвани в диспансерните и обратно. Стана въпрос за още еди милион допълнителни направления ние разрешихме 10 на сто върху така определените регулативни стандарти да бъдат използвани от изпълнителите на медицинско помощ без да бъдат възстановявани в следващото тримесечие. Освен тези 10 % още 15 % върху тях превишение, които в следващото тримесечие следва да бъдат компенсирани. Бюджетът на касата е строго фиксиран. Не може да има безразборно разходване на направления за консултации със специалисти и медико диагностични дейности.
Всеки един изпълнител за тримесечието получава определена сума, която е разпределена по този начин. Т.е. изпълнителят на медицинска помощ знае предварително с какъв ресурс разполага. Ако добре познава своята практика, тъй като тук става въпрос за представителите на първичната извънболнична помощ, много добре може да структурира така раздадените направления. Има каси, в които няма превишаване на регулативните стандарти. Самият факт, че изпълнителите се справят, довежда до извода, че човек, който добре си регулира и организира дейността, може да се справи с тези направления.
Що се отнася до медицинската целесъобразност, тъй като има или няма превишение, ние можем да отчетем през следващото тримесечие. Не може да се реагира веднага когато има сигнал за превишение. Ние наистина не можем да съобразим веднага медицинската целесъобразност. Тази година Закона за бюджета на касата влезе в сила от 2 февруари 2007 година. Това забавяне във времето доведе до изчисляването и контрола върху регулативните стандарти към края на полугодието. Сега започнаха проверките по изпълнение на тези регулативни стандарти. Обещавам ви, че в най-скоро време ще изнеса данни за медицинската целесъобразност. Защото, ще видите, че около 38 на сто от здравно осигурените лица употребяват здравни услуги. Т.е. едни и същи ЕГН-та се въртят в системата. Точно поради това следва да бъде проследена медицинската целесъобразност, за да се види едно и също ЕГН или едно и също здравно осигурено лице колко пъти се насочва към специалист?
Прави впечатление, че направленията отиват към определени специалисти. Това е направено в някои каси. Т.е. това, което се наблюдава от известно време е, че общо практикуващи лекари работят заедно с определени специалисти. Има предварителна договорка. В момента както с централно управление, така и отделните каси извършват проверки за медицинска целесъобразност.
В системата се оказва, че има общо практикуващи лекари, които са собственици на медицински центрове. Това също ще ви предоставя като информация. За всички тези неща ще докладвам тогава когато имам фактите. Нашата информационна система засега показва това. Когато се отиде на място и се изнесат нещата, и се докажат, ангажирам се, да ви предоставя тази информация, точно по медицинска целесъобразност.
По отношение разпределението на санкциите за контролните органи. В Закона за бюджета на касата е записано, че 25 % от събраните санкции възстановени суми могат да бъдат използвани за допълнително материално стимулиране.
ХАСАН АДЕМОВ: До 25 %.
РУМАНА ТОДОРОВА: До миналата година беше до 25 %, а сега е 25 %.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Записано е до 25 %.
РУМАНА ТОДОРОВА: В касата сме разработили специална методика за разпределение на тези суми.
Първо, тези суми не се получават от определени хора. 50 % от сумата отива за разпределение на всички служители на касата. Останалите 50 % се разпределят на контролните органи, които в системата на НЗОК са 1003 броя.
По касите работа на директора е как ще разпредели индивидуално тези 50 %, 50 от тези 25. За директорите също е разработена методика. Директорите се оценяват по специален механизъм. Всички, които имат оценка над 5,5 могат да получат допълнително стимулиране. Много малко са тези директори. Директори, които имат оценка под 4,5 не получават никакво стимулиране.
За сведение искам да ви кажа, че за първото тримесечие на тази година служителите на касата средно за системата са получили 177 лева за три месеца. На един служител 177 лева за три месеца. Разделете тези пари на три. Върху тези 177 лева контролните органи са получили още 160 лева. Това са парите, с които успявам да задържа служителите на касата, защото от 1 януари до момента само от централно управление са напуснали 40 служители. В това число информатици, икономисти и лекари. Отиват да работят в доброволните фондове, в „Токуда”, в „Трета градска болница”. Т.е. нашите изпълнители на медицинска помощ са в състояние да дадат по-високи заплати от това, което институцията, която изгради тези специалисти може да им предостави.
Ако служебният транспорт на 28-те каси продължава да бъде във вида, в който се намира в момента следващия месец трябва да спрем контролната дейност на касата, защото няма да позволя нашите служители да пътуват с тези автомобили.
Изключително сериозни са проблемите. Утре при мен ще дойдат двата синдиката, които заявяват категорично, че при това възнаграждение няма да работят в системата на НЗОК. Проблемите са изключително сериозни. Институцията, която е обгърната в някакъв лукс и медиите продължават да пишат за този лукс, трябва да ви кажа, че вече няма къде да складира архивите. Кметовете не желаят да предоставят безвъзмездно помещения. Искат наеми. Административните разходи са само 2 %. Благодаря ви.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Благодаря госпожо Тодорова. Колеги започваме една дискусия. Ще си позволя да изкажа моето становище.
Безспорно е, че доктор Тодорова на редица други заседания ясно е заявила, че има недостиг на хора, които да извършват адекватен контрол. Както започна господин Ваньо Шарков има нужда от това. Безспорно е, че доктор Тодорова в пленарна зала заяви, че има каси, в които няма лекари. Мисля, че ставаше въпрос за Търговище.
РУМЯНА ТОДОРОВА: Ако ми позволите да ви прекъсна, касите вече са 10. В касите в Шумен, Силистра, Хасково, Смолян, Кърджали, Търговище и Разград, директорите ходят на проверки. Това е състоянието на системата.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Не на последно място, безспорно е, че със заплащането, което има касата на фона на развитието на живота става една не привлекателна професия. Да не говорим,че по обективни и субективни причини материалната база, с която разполага касата не навсякъде е добра и са затруднени.
Разбира се доктор Тодорова, това е така и ние винаги сме го разбирали. Би следвало това да се отчете и в бюджета на касата, за да може да има развитие.
Позволете ми на базата на извършените проверки и това, което сте установили да кажа, че има неща, за които би трябвало да има по-ясна методика относно тези, които би следвало да бъдат наказани. Многократно се получава следното: Пациент насочен от общо практикуващия лекар, дадени са талони за изследвания евентуално и за хоспитализация, се дават едновременно. Той попада в болничното заведение преди да е направил изследванията. Виждайки тези неща те го хоспитализират и го изпращат за изследвания в ДКЦ. Вие установявате, че той прави изследвания в ДКЦ след като е хоспитализиран там и глобявате ДКЦ-то. Как ДКЦ може или лабораторията могат да установят, че той някъде е хоспитализиран?
Убеден съм, че тук има нарушение. Няма как да се провери дали този човек е хоспитализиран. Ако имаше една информационна система, в която да се провери дали е хоспитализиран или при преглед на специалист. Необходимо е да се потърсят възможности. Друг вариант е, да дойде в едно болнично заведение, постъпва отново със същото заболяване, защото има своя проблем, но в съответната болница не могат да знаят, че той е бил хоспитализиран преди това.
Според мен, част от проблемите, които трябва да дискутираме не е дали да има контрол? Мисля, че по този въпрос нямаме различни становища. Контролът трябва да бъде много стриктен. Необходимо е ясно да заявите проблемите, които имате за да може след това да получите помощ.
Необходимо е да се предостави една много ясна методика. Все пак още няма информационна система, която да диференцира този, който трябва да консумира вината. Това е моят коментар по този въпрос. Разбира се, колеги имате думата.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Господин председател, на първо място искам да задам един технически въпрос относно таблицата, която е представена за да уточня размера на сумите. Таблицата за периода от 1 януари 2007 година до 31 юли 2007 година в частта събрани санкции от изпълнител на първична извън болнична помощ. Записани са 405 хиляди и 786 хиляди.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Коя графа гледате?
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Погледнете събраните санкции, т.е. това са пари, които реално са внесени. Така ли е?
РУМЯНА ТОДОРОВА: Да.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: В общо е записана сумата 536 хиляди и 831 хиляди. Какво означава Д.П.?
РУМАНА ТОДОРОВА: Дентална помощ.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: От изнесените числа виждам, че сме на път да разрушим един мит, че касата с тези 25 % се намира в разкош, защото това са едни огромни суми. Парите, които сте събрали от извън болничната помощ са около 1 милион лева, а от болнична помощ сте събрали 802 хиляди лева. Т.е. имате около 1 милион 800 хиляди лева. Имате по 60 лева на месец на хората, които се занимават с общи дейности в касата и по 110 лева за месец на хората, които се занимават с контролни дейности. Условията за материално стимулиране за добре извършена работа не са достатъчни. Убеден съм в това, след като при тези параметри и при тази активност това са резултатите. Разбира се, оставам отстрани случаите, в които контрола е по-малко свързан с качеството и резултата на медицинската помощ и повече е свързан с документацията и изпълнението на предварителни условия, които са поставени в договора.
Оттук нататък ще ви задам конкретни въпроси, които са свързани с мои посещения, контакти и лично установени проблеми, за които трябва да се търси решение и най-вече следва да се ангажира касата при намирането на решенията.
В частта, където цитирате извършени проверки по различни причини едната от тях е неспазване графика за обслужване на пациентите от общо практикуващи лекари или от специалистите. Масово явление в селските практики е, че на вратата има графици, които почти не се спазват. Вашият контролен апарат е неспособен в тези обеми, в които трябва да провежда контрол да установи тези факти, които за мнозина са очевадни, но така или иначе не се достига до резултати, които да стресират хората, които не спазват графика. Какви са контактите ви с местната власт? Защото, голяма част от кметовете вместо да ви потърсят и уведомят,че това се случва търсят мен.
Апелирам към вас да подобрите връзките с местната власт особено в малките населени места хората атакуват кметовете. Кметовете търсят мен или хората, които имат нещо общо с тази проблематика.
Вторият ми въпрос е свързан със срещата, която проведох с магистър фармацевтите и острата им реакция във връзка с една тенденция, която все повече се развива в Североизточна България и останалите части на Северна България, с това че се създават от една аптечна верига т.нар. рекламни пунктове, които не са нищо друго освен набирателни пунктове за рецепти предписани за изпълнение по линия на здравното осигуряване. Тези рецепти се набират и периодично се изпращат до „аптеката майка”, която ги обработва, отпуска и след това се връщат с транспорт.
Смятате ли, че при индивидуалните договори и в общата нормативна схема тези аптечни пунктове не са атакуеми? Имате ли лостове вие и вие доктор Райнов в качеството си на заместник-министър и председател на Управителния съвет, да въздействаме и да пресечем това грубо неспазване на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, който приехме и който закон би трябвало да урежда тези взаимоотношения и да не допуска това грубо нарушение, с което на практика ние нямаме пряко отпускане от магистър фармацевта на лекарствения продукт предписан от специалиста?
Третият въпрос е, как вървят нещата със съвместните комисии, които трябваше да бъдат изграждани на места от Българския лекарски съюз, районната колегия и съответната Районна здравноосигурителна каса, за да подпомагат дейността на болничните специалисти и да подпомагат упражняването на контрол върху точността на диагностиката и същевременно ефективността на лечението? Благодаря ви.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги имате думата.
ВАНЬО ШАРКОВ: Господин председател, искам да ви предложа да прекратим дебата и да преминем към следващата точка от дневния ред.
ИВАН КОЛЧАКОВ: Господин председател, имам една препоръка, тъй като тук се събираме хора, които сме компетентни и отговорни мисля, че не трябва да извървим отново целия път за да се убедим в истини, които сме повтаряли. Онзи ден присъствах на един дебат с доктор Мими Виткова. Вече съм очарован как с хора, с които сме били на най-крайни позиции имаме едно становище за две неща, които трябва да се направят. Първото нещо е, повече финансов ресурс. Второто нещо е развитие на здравната система на България.
В момента виждаме как доктор Тодорова, която е компетентен и отговорен човек ни показва, че касата не може да се справи със задачите, които са й възложени да бъде универсален осигурител на всички български граждани. Да се справя с ресурса, който е предоставен формално и от нас. Ние вървим към едно кризисно състояние. В момента се провежда дебат в БСП. Заявих, че лично аз съм готов да подкрепя всяка стъпка, която отива към развитие на системата и към допълнителни ресурси. Виждам, че в техните среди въпреки нашата готовност за подкрепа отново има обратен ход, защото има боязън да се поемат отговорности. Ще се поемат много по-големи отговорности от тенденцията, която върви в момента. Предупреждавам ги, че ще берат много лоши плодове от бездействие.
Искам да призова и колегите, които са в коалицията ДПС и НДСВ да дадат принос за поемане на част от отговорността. Ние сме готови да поемем част от отговорността. Не бива отново да изпием цялата горчива чаша, за да разберем, че България няма нужда да има един монополен плащач, който да обхваща всичко универсално. Бях изпълнителен директор на един от доброволните фондове, те се развиват на базата на кризата, която има в публичното здравеопазване. Разбира се, че нещата ще вървят натам.
Моля, доктор Хасан Адемов, от НДСВ могат да се намесят, ние сме готови да помогнем да не следваме партийната и политическа конюнктура, а да следваме стратегически задачи.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Мисля, че това изказване нямаше нищо общо с въпроса.
Истината е следната. Касата не само, че добре се справя с малкия ресурс, но прави героизъм с парите, които има. Проблемът е, че нито заплащането, нито оборудването, нито хората и дават възможност наистина да си върши работата. Тя няма нищо общо с монопола. Това е съвсем друга тема.
ВАСИЛ ПАНИЦА: Може би за втори път ще подкрепя доктор Тодорова, тъй като е абсолютна права и в момента. Направих го преди няколко месеца, ще го направя и сега.
Считам, че това, което прави, че раздава не до 25 %, а целите 25 % е абсолютно правилно при положение, че заплатите в сферата са мизерни. Познавам ситуацията в Пловдивската здравноосигурителна каса. Искам да ви кажа, че там протича ход на напускане на хора. Няма друг начин тези хора да бъдат задържани, освен парите, които се добавят от тези 25 %. Повечето от вас знаят как протича този процес в САЩ. За големите плащания зад всеки пациент стои агент. Частните фондове са решили, че много по-добре е да имат повече агенти, отколкото да оставят процеса на самотек. Знаете, че процесът на отскубване от касата е един и същ в цяла Европа.
Искам да направя една забележка на доктор Тодорова която каза, че джипитата работят с едни и същи специалисти, но това е практика в цяла Европа.
Тъй като се говори за отговорност, отговорността е само една и тя е политическа. Докато здравната вноска е 6 %, казвам това за трети или четвърти път след обсъждането на бюджета на касата за миналата година, ситуацията ще бъде абсолютно същата. Не може седем години здравната вноска да бъде 6 %. Погледнете останалите средно европейски страни и бивши страни от социалистическия лагер какви здравни вноски имат.
РУМЯНА ТОДОРОВА: По отношение на графиците. Гарантирам ви, че графиците няма да се спазват от никой, защото санкцията за неспазване на графика е 90 лева.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Няма да е необходимо сега да отговорите на моите въпроси. Проверете ги, ако може да се потърси някакво решение. Няма как едно лечебно заведение да знае, че болният е хоспитализиран. Дори и болния може да не знае, че е хоспитализиран.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Доцент Китов, по този въпрос ние се стремим да бъдем максимално обективни. Казвам максимално, толкова колкото ни позволява системата. В момента в касата разполагаме с един много добър болничен софтуер.
Необходимо е да припомня, че по Световна банка 154 болници получиха оборудване. Сега оборудване получават още 90 болници. Наистина е разработен един много подборен и добър софтуер, от който получаваме много добра информация за болниците и могат да бъдат направени различни срези. Тези дублажи се засичат. Напоследък са рядко. В началото на годината имаше бум. Ние сигнализираме веднага до нашите каси и се извършва проверка. Не винаги е ощетен втория. Там където пациента отива за втори път да бъде хоспитализиран. Тук имаме възможност да преценим медицинската целесъобразност.
Лично аз съм разписала много писма до конкретните изпълнители, в които сме разрешили и двете плащания. Наистина има случаи, при които не може да бъде спряно едното плащане особено там където става въпрос за спешност.
Стараем се според нашите възможности и информационната система, с която разполагаме да работим качествено.
Относно прехвърлянето от извън болнична в болнична помощ принципът е същият въпреки, че там изпълнителите са много и не винаги успяваме да ги проверим навсякъде.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Това е така, знам, че има затруднение, но ако е хоспитализиран, а се наказват доболничните заведения, които са направили без да знаят това изследванията на базата на талоните не бива да бъдат наказвани.
РУМЯНА ТОДОРОВА: Предполага се, че пациентът е в болнични дрехи. Как е отишъл в извън болничната помощ?
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Изпратен е да направи изследване.
РУВАНА ТОДОРОВА: Тези процедури носят цената на клиничната пътека. Те са включени в нея. Тогава пациентът няма какво да прави в извън болничната помощ. Това, че е изпратен пациента не е виновен, виновна е болницата. Не винаги санкционираме ДКЦ-то.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Добре.
АНДРЕЙ КЕХАЙОВ: Господин председател, без съмнение въпросът за санкциите е важен. Няма институция, още повече когато става въпрос за контрол на средства да няма контролни органи. Разбира се че доктор Йорданов, участието на Българския лекарски съюз по отношение изпълнението на правилата за добра медицинска практика може да намери място, но що се отнася до такъв тип контрол и инстанции, при който контролните органи на касата се стимулират чрез средства вменени чрез Закона за здравното осигуряване, нашето участие не би могло да бъде равнопоставено. В този смисъл може да се помисли какво може да бъде направено, за да се засили този контрол. Когато става въпрос за регулативни стандарти анализите, които трябва да направим, ако чуем доклада на доктор Тодорова сега всички трябва да изпаднем в голямо съжаление за контролните органи на касата. Необходим е друг тип анализ, защото доктор Шарков постави проблеми, които са проблеми към днешния ден.
От гледна точка на това, че финансовият ресурс на касата е недостатъчен ние тук имаме данни за първите шест, седем месеца. В момента картината е още по-трагична дори от гледна точка на факта, който се спомена от доктор Тодорова, че финансовият ресурс е недостатъчен. Ще посоча конкретни примери. Миналата седмица бях на среща в общинските болници където директорите на касата, за да постигнат оценката 5,5 за да бъдат стимулирани, в което няма нищо лошо, викат директора на болницата и за реално извършена дейност казват, че трябва да намалят отчета с 10 хиляди. Това не е практика, която измислям. Това са факти, които се споделят за хора, които са хоспитализирани, защото ресурса на регионалната каса например, в Добрич е недостатъчен. Необходимо е когато се поставя този въпрос действително да погледнем задълбочено на проблема на регулацията на различните нива в системата на здравеопазване, както и недостига за ресурса. Основателни са въпросите, които поставиха колегите. Ако слушаме доклада на доктор Тодорова, ще каже, че по най-перфектния и законов начин, по начина, по който принудиха лекарите да разпишат на 15 февруари индивидуалните си договори и при регулативни стандарти, които са за превишения за дейност, която реално е извършена в специализираната доболнична помощ се санкционират лекарите в първичната извън болнична медицинска помощ за реално извършена дейност. За точка 4, която е за извън националния рамково договор и се цитира в индивидуалните договори, се принудиха изпълнителите да подпишат такива договори. Никой не е против контрола и санкциите, но тяхното прецизиране както и възможността всичко това да бъде регулирано по най-добрия начин в Националния рамков договор може да намери по-добро измерение и да не бъдат санкционирани изпълнители, които извършват реално дейност. При нас постъпи сериозна информация, която обработваме и в юридическия отдел. Мисля, че е от компетенцията на управителните съвети, както и на оперативното ръководство, да разгледаме в следващите седмици детайлно тези въпроси.
Мисля, че в Националния рамков договор за 2008 година по отношение на глава „Контрол и санкции” могат да намерят място онези неща, които ще направят по-обективен контрола и по-добра регулация в условията на ограничен финансов ресурс. Не мога да се съглася с тезата, че всичко, което се коментира в началото на годината със санкциите, които се превишават и с касовото изпълнение на бюджета ще имаме завишаване на управленията с 1 милион, но в момента не правим този анализ.
Това, което се налага като извод е, че за голямо съжаление фактите, които се посочиха в много от касите, че няма медицински лица, се наказват лекарите по чисто финансови и технически съображения, а не обосновани в това число и по тяхната медицинска целесъобразност. Ако погледнем средната цифра казана от доктор Тодорова за всеки санкциониращ средно 180 лева. Ние не си поставяме за цел без това да бъде доказано по съдебен път да направим максимална събираемост на средствата в условия на ограничен финансов ресурс.
Мисля, че всеки от нас има подобна информация, която трябва да бъде добре анализирана. Ние не сме против санкциите, които се налагат на колеги, които са допуснали грешки и по национален рамков договор и не са извършили определена дейност. Нещата трябва да бъдат ясно разграничени. Налице е една тенденция на грубо административно вмешателство на директорите на РЗКО към директори на лечебни заведения и към изпълнители на медицинска помощ. Просто ги викат и казват: „Тук вие трябва да възстановите тези средства, защото този ресурс го няма”. Практически дейността реално се извършва. Това няма как да не го спомена. Няма как да намери място в тези доклади, защото част от тези указания са устни, а те практически се случват. Болницата е извършила дейност за 110 хиляди лева. Извиква се директора и се казва: „Тези дейности да бъдат премахнати”. Доктор Кумчев, ще потвърди, че се случва и в ОРД – Смолян. Посочвам всички тези неща като абсолютни факти, които следва да се вземат предвид. Не е въпросът само да влезнем във финансовата рамка, а да очертаем действително необходимостта от ресурс. Нуждаем се от нов тип регулация, а не абсолютно лимитиране и наказание поради това, че някой е направил 3 на сто превишение на направленията, когато има медицинска целесъобразност за това. Благодаря за вниманието.
ЕМИЛ РАЙНОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, не мисля да вземам отношение по темата, но благодаря на доктор Кехайов, който я постави в една друга светлина.
Мисля, че след този дебат, както доктор Колчаков каза, че това е нещо, което многократно е коментирано, може би наистина ще дойде времето когато ние трябва да изведем контрола отделно в закон. Отделно да се разпише в закона и само тогава ще можем да гарантираме една независимост и ефективност на този контрол, за да могат да намерят място пациентските организации, които също ще изказват мнение по качеството на контрола, за да няма след това обвинения, че някой е превишил правата си и т.н. Винаги сме твърдели, че касата е финансова институция и би трябвало да се занимава с тези неща. Естествено, трябва да контролира и разхода на средствата. Не мисля, че е удачен варианта контролът и санкцията да бъдат предмет на рамковия договор и обект на договаряме между касата и съсловната организация. Защото, докато това е там винаги и двете страни ще търпим обвинения за неефективност на този контрол. Благодаря ви.
АНДРЕЙ КЕХАЙОВ: По отношение на контрола дори и да се помисли в тази посока този орган, би трябвало да бъде независим и касата като институция, която финансира и лекарите като изпълнители на медицинска помощ, ако се потърси такъв орган извън пълномощията, които има касата едностранно може да се помисли в тази посока. В противен случай е предмет за договаряне.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Уважаеми колеги, не може да не може да контролира този, който плаща. Може да се инкриминират някои от отношенията. Друг е въпросът, че ако има такива случаи, при които за реално извършена дейност се казва да не пишете, също е един проблем, който е много тежък. Това иска да покаже на всички нас, че има недостиг на средства. Трябва да има контрол. Доколкото разбрах доктор Кехайов, не беше против контрола, а по-скоро има данни, че някъде се казва да се намалява.
Доктор Тодорова, онзи ден в комисията получихме писмо от националния консултант по физиотерапия, който казва, че по средата на годината изведнъж вместо трите договорени хоспитализация касата е решила да бъде една. Исках да видя какво е решението и как е взето. Вие веднъж сте се съгласили на три хоспитализации. Сега изведнъж се намаляват и на всички, които ги правят стандартно става една. Това също не бива да се случва.
РУМЯНА ТОДОРОВА: Конкретно за този случай мога да кажа, че когато определяхме цените и обемите за 2007 година, няколкократно съм казвала, че ние взехме най-високите обеми от 2006 година. Т.е. от месец юни нататък. За миналата година хоспитализираните бяха 1 милион 300 хиляди, а сега се очертават към края на годината да достигнат около 1 милион 600 хиляди.
Защо си позволихме да направим това във физиотерапията? Защото имахме уверението от Националния осигурителен институт, че от средата на годината влизат активно в своите функции и могат да поемат голяма част от тези физиотерапевтични процедури. Какво друго се получи и какво констатира нашият контрол?
Отново достигаме до минимален престой в клиничната пътека. Минималният престой не е оптималният. Пътеката е завършена, ако минимум 10 дни за физиотерапевтичните пътеки са изпълнени. Какво направиха физиотерапевтичните болници? Направиха списъци на пациентите, които са влезли първия път и ги разхвърляха още два пъти през годината. Три пъти по десет дни. Например, отивам през месец февруари 10 дни и ми казват елате през месец юни още 10 дни да изкарате в болницата, след това елате октомври още 10 дни, защото касата позволява три пъти. Къде е медицинската целесъобразност?
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: В това, което казвате няма никаква. Вие сте договорили индикации. Какво означава това? Трябва да има индикации кога да бъдат три. При залагането са записани тези неща.
Първо хоспитализирани са при този случай. Второто хоспитализиране се налага когато е друго състоянието. Нещата трябва да се изчистват, за да може след това контролът наистина да позволи да се хванат тези, които не го изпълняват.
Колеги, преминаваме към разглеждане на точка 2 от дневния ред – Проект за решение по Годишния отчет за дейността на Националната здравноосигурителна каса за 2006 година.
ЕМИЛ РАЙНОВ: Доктор Китов, мисля, че не е нужно да прочитам мотивите. Готови сме да отговорим на всички въпроси, които са по бюджета за 2006 година.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги заповядайте за въпроси.
ЕМИЛ РАЙНОВ: Става въпрос за бюджета за 2006 година, който е разгледан и приет на управителен съвет, на събрание на представителите. Предоставен е съответно в Министерския съвет и по закон трябва да се разгледа и в Народното събрание.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Господин Райнов, моля да представите пред колегите нарони представители изводи, които Управителният съвет на касата е направил на базата на отчета, като имате предвид работата ви през тази година и какво ще направите за да избягате от тези проблеми през следващата година. Какъв е анализът, който сте направили на базата на отчета.
ЕМИЛ РАЙНОВ: Част от анализите, които бяха направени при отчета на бюджета за 2006 година залегнаха в условията за сключване на договори през 2007 година. Това, което не успя да залегне и за което е време да поговорим отново във връзка и с предишната точка е контролът, санкциите и възможността това, за което самият вие споменахте да намерим тази форма на контрол, която да ни позволи наистина да санкционираме тези, които са превишили, тези които реално са надвишили спрямо предишни години своите бройки, за да не се получава това, което се каза нееднократно, че понякога се санкционират дори невинните. Основният проблем е този, за който казвам, че при сегашната законодателна уредба не можем да го изпълняваме. Ние малко или повече контролът при нас е последващ. Т.е. след като е минал пациента, след като е отчетен пациента ние отиваме и проверяваме документално нещата. Това, което доктор Тодорова каза наистина е така. Обикновено се записват. Имат база данни и започват да генерират отчети към касата. Ние понякога наистина много трудно чисто документално можем да хванем кога реално лежал и кога реално не е лежал пациента. За съжаление ще имаме нужда и от законодателна помощ. Благодаря ви.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, имате думата.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, искам да взема отношение по проекта на решение на Годишния отчет на Националната здравноосигурителна каса за 2006 година. Разбирате добре, че тук трябва да говорим не само за касата, а за общата здравна политика, защото няма как да говорим само за касата.
Ако погледнем страница 2, фигура № 2 „Динамика на броя на населението в България 1990 – 2005 година” ще видим, че драматичното спадане на раждаемостта, съответно спадането на естествения прираст и тенденцията за увеличаване на смъртността е спрямо 1997 година. От 1997 – 1998 година имаме леко покачване на раждаемостта, леко спадане на смъртността и оттам задържане на показателя естествен прираст. Това не е устойчива тенденция. Тя остава такава каквато се установява около 2000 година, което е много опасно. В никакъв случай не можем да говорим за стабилност на системата за каквато се говори в представянето й от премиера Сергей Станишев. В никакъв случай не можем да кажем, че тази система е стабилна и касата е стабилна. Много пъти говорим за това, но най-важният показател е какво е състоянието? Какво показват здравните индикатори за състоянието на населението у нас? В никакъв случай не губя кураж, за това че многократно се повтарят едни и същи неща. Явно правителството не се вслушва специално в провежданата здравна политика. Това влияе и върху политиката на касата. Не казвам, че тройната коалиция и правителството няма позитиви в това управление, но специално за здравеопазването тези позитиви са приблизително равни на нула. Какво имам предвид? При мотивите още на страница първа е записано: „представителите на лекарския съюз насочваха преговорите в посока на не аргументирано повишение на цените на дейности” и т.н. вие какво очаквате? Очаквате българският лекар да работи на цените на касата, които плащат средно около 50 на сто от дейности. Това е нереалистично очакване. От сега нататък не Кехайов, не Шарков, дори и целите управителни съвети да се сменят на Българския стоматологичен съюз винаги ще бъде така. Лекарите няма да могат да се обуздаят в кавички „да работят без пари”. Добрият лекар ще иска своето възнаграждение. Ние трябва да създадем система за това. Гражданина да получи добро медицинско обслужване, помощ и грижи, а лекаря да получи добро заплащане срещу това. Условията за това не са в нарушените преговори и едноличното определяне на цените от страна на касата. Това е грешен подход. Ако тръгнете и през тази година към този подход нещата ще стават все по-лоши. Вие пишете: „В резултат на конструктивизъм и съгласуваност с представителите на Съюза на стоматолозите се постигна споразумение”. Там няма проблеми. Доплащанията са 90 на сто. Ако ще се лъжем в един документ, който ще се приема от Народното събрание, нека да продължим да се лъжем. Ако ще казваме истината, да я казваме. Българският лекарски съюз не е враг на системата в здравеопазването. Българският лекарски съюз защитава интересите на лекарите и на пациентите, за да може да се каже как точно трябва да стане здравеопазването у нас. Разбира се когато има реални преговори ще може да се защитят и други страни в този процес.
На страница 2 е записано: „За пръв път се постигна баланс по бюджета на касата без актуализация от Народното събрание”. Не си ли задавате въпроса защо? Защото, се увеличиха не формалните плащания от страна на българските граждани. Задайте си този въпрос – защо? И тогава ще разберете каква е истината. Не ви интересуват парите, които българския гражданин заплаща от джоба си. Вие въобще не ги пресмятате и не искате да говорите за доплащане. Не искате да говорите за регламентиране на определени неща. Естествено, всичко ще бъде наред. Няма актуализация на бюджета. 2 милиарда и 100 милиона има публични средства за здравеопазване, което означава, че са достатъчни и всички са доволни.
На същата страница е записано: „През 2006 година беше осигурен достъп до системата на близо 1 милион 300 хиляди пациенти” и т.н. Българският гражданин по правило има в половината от случаите достъп до медицинска помощ. Доцент Кумчев, това е заключението, което може да се направи, ако тръгнете по селата и малките градове. Ще видите, че хора, които нямат възможност да доплащат нямат достъп до медицинска помощ. Това е срамният извод, а не да записваме изводи, че достъпът е осигурен. Да, не се съмнявам в тези цифри и не упреквам касата за това казвам, че погледът върху здравната система трябва да бъде разглеждайки дейността на касата и общо какво ще правим.
На страница трета е записано: „Националната здравноосигурителна каса стриктно спази всички изисквания. С изпълнение на промените в Закона за здравното осигуряване се гарантира стабилност в системата на задължителното здравно осигуряване”. Точно с промените на Закона за здравното осигуряване дойде нестабилността на системата. Партийното вмешателство в една такава система, която е чисто пазарна и която някои наричат, включително и премиера Станишев квази пазар, а има решение на Европейския съд, че системата на здравеопазване и чисто пазарна система. Намерете и прочетете това решение. Някои се опитват да говорят за квази пазарна система, че това не е истински пазар. Мога да ви посоча редица примери, че това е истински пазар. Ние трябва да се борим да има солидарност, да има защита на всеки български гражданин в този истински пазар. А не тук с формулировки да си затваряме очите.
Искам да кажа още няколко неща за нещо, което е извън отчета на касата. Правителството сигурно ще се опита да наложи една система, която преди време се опита да прокара Мими Виткова, правителството на Жан Виденов. Лекарите да работят или само в болниците, или да работят само в поликлиниките. Няма лошо в тази система, защото ако има несъответствия в работата на касата е, че лекарят, който работи в болницата отива в кабинета и след това гледа да хоспитализира болния и т.н. В това искане няма нещо лошо, но въпроса е по какъв начин ще се направи? Това, което сте замислили е пагубно за българското здравеопазване. Защото, лекарят трябва да има право да работи или само в болница, или само в поликлиника по щат или по договор. Всеки лекар в поликлиниката трябва да има право да сключи договор с болница. Няма ли такова условие, няма да има здравеопазна система. Отново ще има корупция и администриране. Защото, лекарите ще останат в болниците на базата на това, че ще поучат пари, а за да получат пари, тъй като ги нямат в кабинета ще започне още по-голямо изнудване на болните. Тези, които останат в поликлиниката ще се деквалифицират. Какъв е този хирург уши, нос, гърло или акушер гинеколог, който работи в поликлиниката и няма достъп до болницата? Помислете когато правите общата стратегия.
Специално за касата искам да кажа, че има три неща, които трябва да напише, като нещо, което е извод от всичко, което е станало през 2006 година.
Първо, трябва да се завърши информационната система на касата. Сключеният договор не предполага такова завършване, но дано да се завърши.
Второ, касата трябва да настоява Министерството на здравеопазването и Народното събрание да приеме пакет равен на бюджета на касата. Това е единственото условие, за да вървим напред в системата на здравеопазване.
Трето, доктор Тодорова и доктор Райнов, трябва като представители на касата да работите да дойдат диагностично свързаните групи. Вие не работите в тази насока поради, което страдате година след година. Страдате защото по пътеките няма начин изпълнителите на медицинска помощ да не направят „нарушение, преразходи” и т.н. Тъй като не работите в тази насока и следващата година ще имате същите констатации.
Като цяло искам да кажа, че съм съгласен с цифрите, които се предложени и дейностите в касата, но не съм съгласен за пореден път казвам, с политиката на здравеопазване в България. Тя не довежда до стабилност на системата, а по-скоро довежда до нестабилност, която се изразява в нестабилните резултати на здравните показатели за състоянието на населението. Благодаря ви.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Доцент Щерев, впечатлен съм от апломба, с който громите нещо въображаемо. На кой нормативен документ се позовавате разгромявайки го и в този документ да е казано, че лекарите от болничната помощ не могат да работят в извън болничната помощ и обратно?
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, категорично считам, че този който има постоянен договор с лечебно заведение да няма право да работи частно. Доцент Щерев, много добре познава европейската практика. Тези, които работят в поликлиниките могат да имат временни трудови договори да работят в тях за 3 – 4 часа. Когато имате постоянен договор с една болница трябва да се работи в нея.
Колеги, истинската работа в Западна Европа е от 8 до 8 часа. Доколкото разбирам искат да забранят да се работи в две болници на постоянен договор.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Доцент Щерев, ще отговорите ли на моя въпрос?
АТАНАС ЩЕРЕВ: Искам да ви кажа, че разговаряйки с колеги, които поддържат тази линия, включително от Министерството на здравеопазването поставят въпроса, че не може да се работи едновременно в болница и поликлиника. Системата днес наистина не е най-добрата защото лекарят, който работи в болница използва държавната болница, държавните сестри, държавните ресурси, за да продължи своята практика, която е в поликлиниката и личен кабинет. Това не е справедливо. Не е справедливо спрямо хилядите колеги, които имат само частна практика. Разделянето на лекарите, на лекари работещи само в болница и работещи само в поликлиника, това намерение на Министерството на здравеопазването е пагубно. Не е възможно да стане това. Възможно е друго, това което е в Европа с цел квалификация и пълно обслужване на пациентите. Лекари, които са избрали да работят в болница ще работят само в болница и никъде другаде, но на постоянен трудов договор. Лекар, който работи в поликлиниката трябва да има право на избор да сключи договор с която желае болница, за да може да заведе пациента в тази болница. Тогава броят на хоспитализираните рязко ще намалеят. Ще намалее използваемостта на парите от касата.
ЕМИЛ РАЙНОВ: И ще покачим цените на пътеките.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Да, но ако се тръгне по този път, защото това беше идеята на Мими Виткова, която продължава да я поддържа и досега.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Моята молба е, ако коментираме да коментираме факти, документи и проекто документи, дори и намерения, но на институции. Ако коментираме публикации навлизаме в една плъзгава територия, която е изключително опасна за опитен лекар и политик като вас ви препоръчвам да не се тръгва към тази плоскост.
Обсъждали сме идеята не да забраняваме на лекарите от болничната помощ да работят в извън болничната, напротив съществува като текст подписан от министъра на здравеопазването твърдо заявеното намерение лекарят от извън болничната помощ да имат възможност да работят в болничната помощ, за да поддържат своята квалификация. Лекарите от болничната помощ да работят в извън болничната помощ, в групови практики или в лаборатории по чл. 18. Единственото, което е спорно към този момент, но лично аз поддържам като текст е, че не можеш да бъдеш завеждащ отделение в държавна болница и същевременно да бъдеш собственик и управител на болнично лечебно заведение, което е частно. Какъв е този пазар, при който конкурираш себе си играейки от двете страни на тенис масата? Ето това обсъждаме и търсим мярката където пазара да е пазар и интереса на обществото и на лекарите да бъде защитен.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Абсолютно сте прав, но какво ще кажете за директор на РЦЗ, който е и изпълнителен директор на търговско дружество?
Господин Райнов, за справка Бургас и болница „Китен”, които са в абсолютно противоречие на закона, но това е друг въпрос.
Моят въпрос към вас е, в този отчет касата е отбелязала проблеми в текущата година, които е видяла и вие сте приели. В тези проблеми първият е квалификацията на кадрите и тяхното мотивиране. От предишния ни разговор разбирам, че нещата се влошават. С една дума нищо не е направено по този въпрос и нещата се влошават. Това сте го написали вие. Преди малко чухте изказването на доктор Тодорова.
Моят въпрос беше да каже за проблемите, които сте видели какво сте предложили, какво е станало и как са се подобрили нещата? От предишния ни разговор от всичките проблеми, които сте записали тук, честно да ви кажа не виждам подобрение, а оставам с впечатление, че има влошаване. Сигурно има обективни причини за това. Ние ще приемем отчетът, така или иначе с него или без него нещата няма да се променят. Погледнете какво се получава една година по-късно, когато трябва да се прави втория отчет.
Смисълът на тези отчети според мен е бил как виждате проблемите? Ние да видим какво е направено за да се отчете подобрението за една година.
ХАСАН АДЕМОВ: Господин председател, ще се върна на изпълнението на бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2006 година. Няма да бъда концептуален, няма да се занимавам със здравната политика. Съгласен съм, че има връзка между бюджета на касата и цялостната политика в областта на здравеопазването.
Искам да се върна към конкретните цифри. За бюджета на касата за 2006 година имаше прогнози от рода на тези, че системата ще рухне и парите няма да стигнат. Сигурно са имали основание тези, които са твърдели това, но отчета по консолидирания бюджет на Националната здравноосигурителна каса в края на годината за 2006 година показва излишък от 11 милиона лева.
От тези 11 милиона лева преизпълнението на приходите е около 6 милиона лева. От лекарства икономията е около 4 милиона лева и няколко стотин хиляди. Оформя се един излишък от 11 милиона лева.
Искам да ви припомня, че в края на годината бяха намалени цените на клиничните пътеки. На основата на кой нормативен акт вие използвахте тези средства за плащане на цените на клиничните пътеки за месец януари 2007 година? Има ли нормативен акт и вярно ли е това, което казвате? Имам съмнение дали е вярно.
ЕМИЛ РАЙНОВ: Ще помоля госпожа Начева да отговори на въпроса. Тези пари не са плащани през месец януари.
ХАСАН АДЕМОВ: Защо не са възстановени на лечебните заведения?
ЖЕНИ НАЧЕВА: По отношение на 11 милиона лева, това наистина е подобрени на дефицита на касата, което идва в резултат на преизпълнение на приходите, както доктор Адемов отбеляза и 4 милиона лева неусвоени средства в лекарствата. Ние нямаме право по Закона за бюджета на касата средства от лекарствата да се пренасочват към други направления на здравно осигурителните плащания. Поради тази причина тези 4 милиона лева, които не сме усвоили за лекарства в резултат на не постъпили фактури за плащания в рамките на 2006 година. Ние сме ги прехвърлили в преходния остатък за следващата година.
Във връзка с разходите за болнична помощ - да наистина на базата на тенденциите, които се отчитаха в рамките на 2006 година и недостига на средствата в болнична помощ Управителният съвет взе решение за намаляване на цените на 57 клинични пътеки с отчетен преразход. Икономиите от тези средства, т.е. икономии в резултат на намаление на цените на клиничните пътеки не може да се каже, че са реализирани, тъй като ние изпълнихме законовото основание да изплатим всички отчетени дейности в рамките на текущата 2006 година, заявени и извършени през 2006 година за болнична медицинска помощ.
ХАСАН АДЕМОВ: 104 милиона от резерва.
ЖЕНИ НАЧЕВА: Да, 104 милиона лева от резерва, но не само от резерва, но и икономии от първична помощ, административни разходи, капиталови разходи и медико-диагностична дейност. Всички средства, които имахме право в края на годината да пренасочим към болнична помощ бяха пренасочени за заплащане на дейност по клинични пътеки.
РУМЯНА ТОДОРОВА: Искам да направя едно пояснение. Бюджетът на касата има излишък от 11 милиона лева. В параграф „Болнична помощ” има недостиг дори за миналата година. Икономиите от другите параграфи бяха насочени към бюджета за болнична помощ. Общо бюджета имаше излишък от 11 милиона лева, които си позволихме да изплатим за дейност през месец декември. Вместо да се изплаща през януари както би трябвало, една част от парите изплатихме през декември, с което облекчихме бюджета за тази година с тези 11 милиона лева.
ХАСАН АДЕМОВ: С парите от 2006 година плащате дейност за 2007 година.
РУМЯНА ТОДОРОВА: Дейността се плаща през декември. Доктор Адемов, до 17-то число на месеца ние събираме заявки от касите. Сега събираме заявките за месец август. До края на септември ще изплатим месец август. Същото се отнася и за месец декември. До 25 януари ние изплащаме месец декември. Вместо да изплатим през януари 100 % ние изплатихме 89 %, като 11 % дадохме авансово през декември, но това е за дейност за месец декември 2006 година.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Благодаря ви. Искам да припомня, че ние разглеждаме Отчет за дейността на НЗОК, а не бюджета.
АНДРЕЙ КЕХАЙОВ: Уважаеми господин председател, когато говорим за бюджета за 2006 година като институция, участваща в подписването на Националния рамков договор и когато говорим за разходна част, няма как да не взема отношение и да не припомня за протокола пред законодателната власт в лицето на парламентарната Комисия по здравеопазване, че намалението на цените на клиничните пътеки на 31 юли не беше по точка от Националния рамков договор, а беше нарушение на Закона за здравното осигуряване. Прехвърлянето на средства от едно перо в друго е в нарушение дори на Закона за бюджета и няма как да не се отбележи. Не коментирам детайлите по отношение на този бюджет, но няма как действително да не си припомним тези неща, защото всяка институция дори и за историята носи съответна отговорност. Ако направим съответните изводи за това какво става през тази година. Разбира се, от един бюджет трябва да се направят изводи, когато бяха определени едностранните условия ние какви ще бъдат резултатите в края на годината с хоспитализацията и със средствата, които следва да бъдат реализирани.
Отново искам да припомня за всички, че изнесената информация в публичното пространство и добре обоснована беше максимално некоректна, защото чл. 230 не може да влезе в сила по Национален рамков договор и Българския лекарски съюз не е участвал в намалението на цените. Едностранното решение на Управителния съвет е грубо законно нарушение на Закона за здравното осигуряване, както и нарушение на правилата за бюджета и няма как тези, които професионално познават нещата да не забележат този момент. Доктор Адемов, правилно насочи нещата в тази посока. Намалението на 31 юли по чл. 203 от Националния рамков договор не е реалност и никой не може да го потвърди. С официален протокол, имам предвид Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз няма да поеме като страна подписала Националния рамков договор с тези едностранни нарушения на Управителния съвет на НЗОК определена отговорност.
Не влизам в никакви детайли както и коментара, че Българският лекарски съюз е направил натиск за увеличение на цените. В крайна сметка всички в страната констатираха, че цените на клиничните пътеки са неостойностени с 30 – 40 %. Ние сме направили всякакъв компромис, при който могат да се получат пресечните точки. Тази година ще видим финансовият резултат, но така или иначе позицията, която изразих беше, за да подчертая категорично пред парламентарната Комисия по здравеопазване, че едностранното намаляване на цените на 57 клинични пътеки от 7 до 10 % е нарушение на Закона за здравното осигуряване. Няма никакъв официален акт между Управителният съвет, който може да потвърди, че това е акт по силата на чл. 203 от Националния рамков договор.
РУМЯНА ТОДОРОВА: Няма да правя коментар. Ще ми позволите да прочета извода от одитния доклад на Сметната палата. Законосъобразно са изразходвани и отчетени средства за договорена и осъществена дейност по клинични пътеки и високо специализирани дейности.
Предприети са мерки регулирането на разходите за болнична помощ да се извършва в съответствие на Национален рамков договор – 2006 година при ясни правила и процедури за постигане на прозрачност и справедливост при разпределение на здравноосигурителните плащания и спазване макро рамката на бюджета. Извършените корекции в цените на клиничните пътеки са в съответствие с Национален рамков договор – 2006 година и в рамките на правомощията на Националната здравноосигурителна каса.
Делото, което беше заведено във Върховния административен съд по тази тема е спечелено от касата.
МИРОСЛАВ НЕНЧЕВ: Уважаеми доцент Китов, дами и господа народни представители, мисля че е по темата, защото чухме, че от средствата за лекарствени продукти не са усвоени 4 милиона лева за миналата година.
От друга страна, Комисията по защита на конкуренцията постанови касата да прекъсне порочната практика да отнема 50 % от приходите на аптеките. Преди малко чухме за едно спечелено дело, но това дело го загубиха на тричленния и петчленния състав на Върховния административен съд. Мисля, че през месец януари се произнесе петчленния състав. Тази практика продължава и към настоящия момент. Ние отново смятаме да сезираме Комисията по защита на конкуренцията.
Обръщам се към ръководството на касата, готови ли сте да носите отговорност, защото сега глобите ще бъдат от порядъка на половин милион лева и няма да се учудя да се потърси и персонална отговорност.
Националната здравноосигурителна каса като институция над законите в България ли е да си позволява да не спазва решение на съда?
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Благодаря ви господин Ненчев. Иска ли някой да отговори?
ЖЕНИ НАЧЕВА: Ще отбележа, че тези 4 милиона лева, които коментирахме не са икономии в разходите за лекарствени средства, а са постъпили заявки за плащане в касата за лекарства на не получени фактури. Ние имаме дължими средства и сме прехвърлили тези дължими плащания през януари 2007 година само защото не са постъпили фактурите на базата, на които ние да реализираме плащанията. Като заявка за плащане те са дължими средства през 2006 година. За икономии в лекарствените средства не може да се говори.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Ние не си мислим, че касата ще икономисва точно от лекарствата.
ЖЕНИ НАЧЕВА: Средствата са разпределени и изразходвани в рамките на бюджета.
По отношение на решението на Върховния административен съд, става въпрос за 2005 година. Националната здравноосигурителна каса спази разпоредбите на съда и внесе глоба за това, което дължи в резултат на действията, които е извършила през 2005 година. За 2006 и 2007 година нямаме официално постъпили законови искания.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Прочитайки доклада на отчета за 2006 година цифрите несъмнено са точни и ние не можем да ги проверим. Слушайки изказванията в мен се поражда следното съмнение.
От една страна, всички хора в България са недоволни от обслужването и остойностяването на клиничните пътеки както от страна на изпълнителите на медицински услуги, така и от страна на гражданите. Прочитайки отчета и разглеждайки цифрите те са перфектни – 11 милиона лева. Всички ще бъдем изключително учудени, ако не сме запознати, че има излишък от 11 милиона лева.
Искам да се върна към миналата година когато се актуализираше бюджета на здравната каса, как парите не стигаха и как си скубеха косите определени хора, които сега отговарят сега авторитетно за финансовата политика за здравната каса. Всички се чудехме как и кой ще носи финансовата отговорност за недостига на средства в здравната каса и как ще се изкара годината. В един момент се представи един блестящ отчет с 11 милиона лева излишък.
От втора страна са тези 4 милиона, за които говорим за лекарства и санкциите, които бяха породени и наложени на аптеките.
От трета страна са фактурите, които се отчитат и как парите бяха изплатени през декември? Доктор Адемов, зададе много деликатно въпроса към Националната здравноосигурителна каса, за да знаем, че парите, които бяха изплатени по отчет през месец декември, а фактурите пристигаха в края на месец януари.
Отново закърпваме отчети. Това са отчети, които минават прекрасно през финансовите институции, но искам да задам един въпрос. Не финансирането на клиничните пътеки, не ясното определяне на себестойността на клиничните пътеки, не ясното определяне на цените в наредбите за лекарствата и лекарствения списък, как ще застенем пред нашите пациенти и избирателите и да им кажем, че отчетът е перфектен. Не мога да застана пред хората и да кажа, че здравната каса има излишък от 11 милиона лева. Това, което в момента искаме да отчетен, след това да се сведе до хората е поредна фалшификация с доверието на хората.
Преди малко доцент Щерев, много добре постави въпроса за политиката на клиничните пътеки и до кога ще продължаваме да се заблуждаваме, че клиничните пътеки са финансирани? Това е изключително важен въпрос. Необходимо е да има модел политика в областта на изпълнението на клиничните пътеки. Доктрина, която да бъде поставена на масата, защото съм убеден, че ако не е започнало споразумението между Националната здравноосигурителна каса и Министерския съвет отново ще навлезем в дебати в края на годината когато трябва да приемаме бюджета. Отново можем да станем свидетели на неспоразумение между Българския лекарски съюз и Националната здравноосигурителна каса. Тази година няма да стане приемането на бюджета както се случи през миналата година, за да има противоречие. Всички да седим тук, да се споглеждаме и да се чудим какъв е този отчет с 11 милиона лева излишък. Благодаря ви.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, разглеждаме отчет за дейността на касата, а не за бюджета. Въпросът е за дейността. Тук няма цифри. Става въпрос за дейността като дейност, контрол, организация и т.н. Съвсем друг доклад е отчетът за бюджета, за който имате своето основание. Прав сте, че трябва да бъдат взаимно свързани.
НИКОЛАЙ ШАРКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин заместник-министър, уважаеми дами и господа народни представители, няма, не може и няма да има отделен отчет за бюджета за изпълнение на касата и за дейността на касата.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Законът изисква това.
НИКОЛАЙ ШАРКОВ: В този случай казва, че законът в този случай е абсолютно неправилен и ще ви кажа защо? Защото едното е в следствие на другото. До кога тук ще се заблуждаваме и гостите и вие като народни представители, че едното е в страни от другото. Можеше и да не бъде отчетен излишък, ако говорим за неточни данни. Данните са точни. Ако тази година се повтори картината от 2006 година и 2007 година отчетът ще бъде същият. Доктор Румяна Тодорова е един умен човек трябва да смени цифрите, а текста ще остане същия. Хроничната исофициенция на средствата в здравеопазването довежда до този отчет, който трябва да бъде приет. Няма друг изход. Философията на този отчет а абсолютно правилна. Какви изводи могат да се направят? Подобряване на контрола и т.н. Не знам до кога ще се заблуждаваме. Благодаря ви.
РУМЯНА ТОДОРОВА: Доцент Китов, тъй като вие преди малко казахте, че искате да насочите разговора към дейността ще ми позволете да го насоча точно към дейността в болничната помощ. За мен основния проблем е болничната помощ. Вчера пристигна един бюлетин на доцент Хари Грива, в който има една графика, която много хубаво показва какво се случва в болниците. Ако ние не успеем по някакъв начин да удържим тази хипер хоспитализация в болниците колкото и пари да има в касата постоянно няма да достигат. В болничната помощ няма никаква регулация. Това е единият проблем.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Доктор Тодорова, какво имате предвид под регулация в болничната помощ?
РУМЯНА ТОДОРОВА: Имам предвид хипер хоспитализацията. Как ще се справим с този проблем?
Вторият ми основен въпрос е плащанията на касата по европейските регламенти. Това е един изключително важен въпрос. Формулярите, които са около 15 на брой се увеличават с всеки изминал ден. Само формуляр Е-112, който е за планово лечение на български граждани в чужбина стойностите са от стотици хиляди евро нагоре.
Според мен, това е един въпрос, който се оставя в страни, но мисля,ч е от следващата година ще бъде проблем номер едно.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Приветствам въпроса на доктор Тодорова, който е абсолютно необходим и изключително важен като тема. Мисля, че всички трябва да се концентрираме точно върху това, което каза. Благодаря, че ни подсказахте, тъй като започнахме да се изместваме от темата.
Когато говорим за регулация в болничната помощ и броя на приема искам да попитам, къде е политиката в областта на здравеопазването, за която се говори от първия ден? Как ще направим регулация в приема на болните? Как ще регулираме обезпечаването на клиничните пътеки, по които влизат тези болни, когато до днес нямаме здравна карта, здравна стратегия, здравна политика и визия за това какво трябва да се случи. Когато говорим за прием в болниците следва да видим ясна политика на болниците – какви ще бъдат болниците в България? Как ще бъдат използвани тези болници? Не на последно място е финансирането на клиничните пътеки в болниците. Въпросите са изключително важни и не могат да бъдат измествани. Защото, ние нямаме заявена политика. Националната здравноосигурителна каса е права, защото е един разплащателен орган. Касата е орган, който трябва да заплаща. Касата е призована да плаща за извършен труд и дейност. Когато касата изплаща върху извършен труд и дейност трябва да остойности труда на тези клинични пътеки, за да знае как да си направи бюджета и да разплаща на съответните болници. Не случайно, преди малко се повдигна въпроса за специалистите в болниците. Едно от скритите форми без да излезнат с ясна политика за болничната реформа е да се намали броя на специалистите участващи в други лечебни заведения. Да не могат да направят пътеките и по този начин, когато не могат да изпълнят критериите за пътеки да се намали броят на финансирането на другите лечебни заведения. Оттам продължавайки да разсъждаваме ще се намалят броят на парите предоставяни на други болници. Проблемът, който беше поставен тук удря точно в десетката и болката, с която в момента всички болници се чудят как да вържат двата края. Да, така ще бъде с повишен прием на болни. Благодаря ви.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаема доктор Тодорова, вие правилно поставяте въпроса за свръх употреба на системата. Вие поставяте въпроса по този начин, че лекарите са виновни поради това, че правят свръх хоспитализация. Една болница поставена при днешните условия лекар работещ в болница няма какво друго да прави освен хоспитализация.
Необходимо е да се намери рамката не от вас, а от хората, които са ви назначили в касата. Това са хората от тройната коалиция. Необходимо е да се вслушат в това как се спира преразхода на системата. Има няколко инструмента, които се ползват в света.
Един от инструментите е внедряването на ди ер джи. Диагностично свързаните групи предрешават нещата с перспективното финансиране. Тогава една болница няма да може да прави хоспитализации повече от необходимото, а ще прави хоспитализации с необходимата тежест на заболяване за да може да си изработи парите.
Вторият механизъм добре известен в света е доплащането срещу което БСП се противопоставя яростно. Няма начин да има копеймънт и да има преразход в системата. Това е нормален механизъм за спиране, за регулация на хоспитализациите.
Третият механизъм е работа и простор за работа на доброволните здравно осигурителни фондове. Това не става с призиви и решения на партийни конгреси, а става с пакет на касата равен на вашия бюджет. Тогава агенциите на доброволните фондове ще отиват в заведенията и ще пита за всеки хоспитализиран болен, защо е хоспитализиран. Тогава вашите контрольори ще имат същата свобода. В момента вашите контрольори са единствените поради, което всички скачат срещу тях. Вината не е във вас. Вината е в тези, които не знаят как се прави регулация на тази система. За това вашия въпрос е правилен и трябва да се обърнете към парламентарната група на БСП. Защо има толкова много хоспитализации и как да се преборим? Ако ви дадат съвет, че ще засилите контрола и ще намалите хоспитализациите, трябва да знаете, че ви лъжат. Благодаря ви.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Госпожо Тодорова, това което казахте ми прозвуча на едно ваше интервю, което беше преди две седмици. В него вие казвате някои от истинските неща.
Искам да кажа, че акредитацията, която до голяма степен ще предостави възможност и за една регулация плюс нещата, за които говори доцент Щерев, е дело на Министерството на здравеопазването. Става въпрос за една реална акредитация, която ясно ще покаже какво може една болница, как може, и тогава няма да се налага да се сменят алгоритмите и няма да има възможност да се прехвърля и да се работи по 24-часа. До голяма степен ще ви предостави възможност за една регулация.
Втората възможност е да се направи информационна система, с която да се правят много по-точни анализи плюс нещата, които казаха доцент Щерев и Лъчезар Иванов. Това е моята реплика към вас. Иначе сте права.
ИВА СТАНКОВА: Слушах много внимателно целият разговор. Не може да отделим проблема изобщо за проблемите в системата с проблема за касата. Доцент Щерев, нямаме дефицитни идеи и ще ви кажа защо? Искам да ви кажа, че действително идеята за информационни системи, за акредитация и за остойностяване на равния пакет на бюджета на касата, за допълнителното осигуряване, за вноската, за кадрите, за диагностично свързаните групи е една идея от миналата година на доцент Кумчев, всичко това се казва от всички нас.
Много бях впечатлена от последното ни заседание преди ваканцията. Тогава по един или друг начин всеки представи отново идеите си за здравната система. Помислих си, че ние започваме първите крачки за реални промени. В противен случай както и сега настъпваме опашката си. Ако нямаме смелостта оттук нататък, защото в момента се въртим в един омагьосан кръг и се страхуваме да кажем – „а”, смятам че отново ще бъдем изправени пред много големи трудности.
Колеги, мисля че оттук нататък така или иначе, тъй като има точка за отчета на касата, действително е геройство от доктор Тодорова, че сме задържали ситуацията, лекарите получават своите заплати, а пациентите своите услуги.
Смятам, нека да прозвучи като наше виждане, защото не смятам, че сме тесногръди от Коалиция за България и нямаме виждане по въпросите, но чак сега осъзнавам колко е тежко това политическо решение. Мисля, че политическо решение трябва да се вземе от цялата тройна коалиция. Знам, че опозицията е конструктивна.
Имаме няколко идеи и фактически виждания. Смятам, че ще започне истинската борба за промяна в здравната система.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, преди да преминем към формално гласуване на проекта на решение преди малко доцент Кумчев, увери, че през следващата седмица ще се представят приоритети и идеи.
Колеги решението не се гласува в пленарна зала, но закона ни задължава да приемем или не отчета.
Моля, който е съгласен да приемем Отчета за дейността на Националната здравноосигурителна каса за 2006 година, да гласува?
- „За” – 9.
- „Против” – Няма.
- „Въздържали се” – 5.
Приема се.
Преминаваме към точка 3 от дневния ред – Изслушване на ръководството на Министерството на здравеопазването относно проекта на Наредба за условията, правилата и реда за регулиране и регистриране на цените на лекарствените продукти.
Уважаеми колеги, уважаеми господин заместник-министър, на последните заседания преди почивката на Народното събрание имаше заседание по искане на колегата Лъчезар Иванов, в което да разгледаме така както беше поет ангажимента при приемането на закона от министър Гайдарски да се запознаем с наредбите, които министерството трябва да подготви във връзка със Закона за лекарствените средства.
Междувременно още преди да получим официалния проект получихме становища на фармацевтични фирми, на колегите от Съюза на фармацевтите поради, което направихме искане да ни бъде предоставен. Всички имате пред себе си наредбата.
Предлагам, да направим един задълбочен професионален дебат преди наредбата да е станала факт. Ако не се вслушаме в препоръките на колегите от гилдиите има реалност отново да попаднем в една ситуация, която след време ще ни предостави възможност за дълги политически речи.
Заместник-министър Райнов, бихте ли представил наредбата.
ЕМИЛ РАЙНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, поех ангажимента и пред вас е Наредбата за условията, правилата и реда за регулиране и регистриране на цени на лекарствените продукти, която е приета на заседание на ръководството на Министерството на здравеопазването. Това е наредба на Министерски съвет в момента е на етап междуведомствено съгласуване.
Мисля, че до края на тази седмица изтича срока, в който очакваме всички становища, за да може след това работната група отново да се събере и да направи т.нар. съгласувателна таблица, в която да е записано какво се приема, какво не се приема и мотиви.
За съжаление пред вас е проект на наредба, защото става наредба когато излезе от Министерския съвет.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ:За щастие пред нас има един проект, който ще ви даде възможност да се вслушате.
ЕМИЛ РАЙНОВ: За нас е удоволствие да чуем всякакви предложения и становища.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, имате думата.
ЕМИЛ РАЙНОВ: Доцент Китов, в наредбата, която е изработена от работна група мислим, че в максимално в духа на закона са защитени правата на обществото. Благодаря ви.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Законът изисква определени представители на съсловни организации да участват. Участвали ли са всички в работната група?
ЕМИЛ РАЙНОВ: Работната група се назначава от министъра на здравеопазването, след това се съгласува с всички заинтересовани лица.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Това означава, че всички са извикани и са участвали.
ЕМИЛ РАЙНОВ: В момента наредбата е изпратена на всички и се чака становището на всички заинтересовани лица. В закона не е записано, в работната група създадена от министъра на здравеопазването, че трябва да присъстват всички.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Уважаеми господин председател, ще се постарая да бъда кратък, тъй като по някои въпроси може да се смята, че имам личен интерес. По принцип искам да изкажа моето становище по тази наредба. Особено по нейната законосъобразност. Би трябвало да има известно съответствие или пълно съответствие със закона.
Основното ми впечатление е, че тук се задълбочава тенденцията, която се прокара до голяма степен в закона за едно свръх регулиране на цените. Виждам риск от намаляване на възможностите за избор на качествени лекарствени продукти. Току що ми подадоха едно становище от Българския фармацевтичен съюз, които много справедливо цитират една резолюция на Съвета на Европа, на страница 4. Цитирам: „Намаляването на разходите на здравеопазване не би трябвало да става за сметка на качеството на обслужване”. Безспорно е, че един такъв риск при такова свръх регулиране съществува. Вероятно тази тема ще се разисква малко по-подробно от колегите.
Прави впечатление като някои несъответствия със закона, на който мисля да обърна внимание. Например в чл. 9, ал. 1 на наредбата, глава „Трета”, това са лекарствените продукти, които са по лекарско предписание, но не са включени в позитивния лекарствен списък, се отбелязва, че цената на производителя не може да бъде по-висока от най-ниската цена на производителя. Според мен, в известен смисъл е свързано с чл. 7, ал. 1, но не съответства на волята на законодателя. Следователно би трябвало да претърпи известна промяна. Не е съвсем ясно, например в чл. 13, ал. 1, точка 5, как се подбират тези фондове, за които ще трябва да има съответна информация. В същия този член, в ал. 4 формулировката претърпява съществени подобрения. В чл. 15 и следващите, в ал. 1, точка 4 когато се говори за наименование на лекарствен продукт може би се има предвид търговското наименование. В точка 5, ал. 1 и съответните други подобни членове не е ясно активните общество в какви единици е и не трябва ли да се добавят дозови единици.
Едно от нещата, които може би ще трябва да променяме изобщо в закона е свързано с това, което разписахме и вероятно не сме догледали. Например, в чл. 15 на наредбата е доразписан закона, което едва ли имаме възможност да го правим в рамките на един подзаконов нормативен акт. В чл. 19, точка 2, търговеца на едро продава на търговеца на дребно и на аптеките. Мисля, че така е в закона, а тук е доразписано, че продава и на лечебните заведения. Вярно е, че в закона може да е забравено, което да довежда до неприятни последствия. Може би, следва да добавим и в самия закон, че лечебните заведения, на Министерството на здравеопазването, на касата и т.н., но така или иначе в наредбата едва ли можем до допишем закона.
Разбира се можем да се запитаме дали например, в параграф 1 от Преходни и заключителни разпоредби срока 1 ноември е в съответствие със закона, не трябва ли да бъде до 1 януари 2008 година?
Мисля, че инициативата на доктор Иванов е правилна, да се погледне наредбата, тъй като тя има възможност да бъде подобрена като всяко човешко творение. В този смисъл мисля, че ще бъде полезно. Например, от това, което е предоставено от Българския фармацевтичен съюз виждам, че се стремят да намерят компромис. Например, в точка 11 се търси компромис между тези много ниски надценки, които се предлагат на търговеца на дребно и това, което е било по-рано. Вие търсите някакъв междинен вариант, която вероятно е един възможен подход.
Апелирам към подобряване, което ще бъде единствено от полза на пациентите, а не само на бюджета, което безспорно също е важно. Благодаря ви.
МИРОСЛАВ НЕНЧЕВ: Уважаеми доцент Китов, уважаеми заместник-министър, дами и господа народни представители, както знаете Закона за съсловната организация беше публикуван през месец септември миналата година. Не без активното съдействие и участие на доктор Емил Райнов беше учреден и съюза.
Искам да коригирам доктор Райнов в някои пунктове, защото с учредяването на Съсловната организация на магистър-фармацевтите държавата делегира част от своите правомощия на съсловната организация. В Закона за съсловната организация е записано не само, че дава становища по нормативни актове, но и участва в изработването на нормативни актове в областта на фармацията. Именно поради тази причина веднага след учредяването си още на първия управителен съвет след това, Законът за лекарствените продукти в хуманната медицина още не беше приет, ние гласувахме и избрахме наши представители за всички наредби, които би трябвало да бъдат изработени след приемане на закона. Мисля, че в края на февруари, началото на месец март изпратихме на Министерството на здравеопазването тези представители.
През цялото време ние демонстрираме една линия на експортно сътрудничество и написахме от порядъка между осем и десет писма.
Първо, бяхме изпратили едно предложение, което беше много близка версия на австрийския модел, работеща в момента в Европа. В интерес на сътрудничеството, за да вървят нещата ние направихме тази стъпка и се отказахме от нашето предложение в последствие и предоставихме предложение за подобрение на варианта на Министерството на здравеопазването.
През цялото време в работната група въпреки нееднократните ни писма беше отказано да бъде включен наш представител. Доктор Райнов, каза че тази наредба, в най-пълна степен ще защити общественият интерес.
Според мен, обществения интерес е например, даден пациент да бъде излекуван. За да бъде излекуван трябва да получи точното лекарство изписано от лекаря, трябва да има от къде да го получи и да получи фармацевтична услуга, да се обясни на пациента как да приема лекарството и т.н. В един момент пациента рискува да влезе в аптека, в която да има козметика и той изобщо да не получи това, за което да е отишъл в аптеката.
На всички вас са раздадени материалите, но мисля и това ще се докаже в последствие, че към този момент процедурата е опорочена. На висшия Съвет по фармация казах, че имаме готови предложения. За нас по-важно е не да дадем предложенията. На експертно ниво нещата могат да се решат за два дни. За нас е много по-важно, ще се гледа ли на нас като евентуален партньор? Ще има ли вслушване във висшия съвет на Българския фармацевтичен съюз или тъй като така е записано в закона трябва да изпратим нашите предложения.
Много ми е интересно, споделих и с доктор Райнов, ние като съюз нямаме никакво желание да се получава този скандал. Защо е тази упоритост и вървим към дело и скандал? Дело, което със сигурност ще бъде спечелено, но това нито ще отвори аптеките, които ще бъдат затворени, нито пациентите имат полза от това. Благодаря ви.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги искам по повод наредбата да направя няколко констатации.
Първата констатация е, че наредбата отговаря на закона. В никакъв случай не може да бъде атакувана по този ред. Някои от аргументите може да не се точни, но закона е такъв.
Ние преди време от НДСВ атакувахме законовите текстове за образуване на цени и сега отново ще повторя, че от една крава кранта не може да се очаква да се роди елитно теле. След като има такъв закон ще има и такава наредба. Това е естествено. Явен е стремежът за свръх регулация с излизане пред пациентите на една теза, ние ще ви осигурим ниски цени. Ако прегледаме цените на медикаментите в България въпреки 20 на сто ДДС, ще видим, че цените на медикаментите в сравнение с другите държави са ниски в България. Явна е задачата на тази наредба да даде колкото е възможно по-ниски цени. Например, образуване на цените на лекарствени продукти в позитивния лекарствен списък, чл. 7, е по-малко рестрективно отколкото цените на лекарствени продукти по лекарско предписание, които не са в позитивния списък. Би трябвало да бъдат с по-свободна регулация, а те са с по-тежка регулация, което означава едно недоглеждане и една цел на всяка цена цените да бъдат до там регулирани. Моето заключение е, че това ще доведе до недостиг на добри, качествени разбира се и скъпи медикаменти. Ще доведе до дефицити в мрежата и до корупция. Това е моето заключение от тази наредба.
Най-добронамерено ви съветвам още веднъж да се погледне наредбата с всички заинтересовани страни. Не може да се стремите да бъдете по-големи католици от папата, като се дадат най-ниските възможни цени, защото това ще има друго отражение на пазара. Още веднъж искам да ви цитирам, че становището, което се поддържа включително от професор Гайдарски, който официално каза, че здравеопазването, включително на лекарствения пазар е квази пазар. Разберете, че това не е квази пазар, а истински пазар. Истинският пазар когато не се провежда правилна политика съобразена с всички останали мерки, които трябва да се вземат на пазара, може да доведе до по-лош резултат. Погрешното разбиране дали това е истински пазар или не веднага довежда до погрешни действия. Ограничаването на фармацевтичните компании, не казвам, че това трябва да бъде без контрол и не трябва да има ограничения, но от друга страна прекомерното ограничаване може да доведе до обратни резултати. Ако си представим една компания, която е на нашия пазар и има три милиона продукция и реализация на пазара. Тази компания има 20 на сто реимбурсация. Същата тази компания в друга страна има реализация на пазара 60 милиона и 80 на сто реимбурсация. Представяте ли си какво ще стане с продуктите на тази компания. Трябва да следим параметрите на пределен внос, износ, внос на лекарства, какви медикаменти присъстват на нашия пазар. Не искам повече да ви давам съвети, вие знаете много добре за какво става въпрос. Огледайте нещата от всички страни. Ще имате полза една наредба да бъде в съзвучие с интересите на всички участници в провежданата лекарствена политика.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, искам и аз да взема отношение. Мисля, че в предложената наредба има едно законно нарушение, което е, че липса обосновка по Закона за нормативните актове. Всяко едно нещо, което се представя, би следвало да има тази обосновка.
Първо, как са взети референтните държави? На какъв принцип? Защото, извинявайте, но референтните държави, които са взети нека да погледнем какво е ДДС-то. Ще видите, че в тези референтни държави е силно диференцирано и далеч не е 20 на сто.
Второ, когато се вземат референтни държави би следвало наистина да се отчитат обемите, защото производителят „х” в Румъния, която винаги е една от референтните държави не трябва да забравяме, че там има два пъти и половина по-голям пазар.
Първият проблем е кои са мотивите да се вземат тези държави?
Мисля, че за всяко едно нещо трябва реално да има една обосновка, защото и изказалите се преди мен казаха наполовина истината. Руденко Йорданов, който винаги искаше и пледираше наистина в публичните средства да има повече контрол и да бъдат по-минимални сега се получават две. Защо две държави? Защото, ние казахме няколко държави. Но няколко държави не са две държави. За публичните средства се вземат двете най-ниски цени, а за цените, които са по лекарско предписание най-ниската. Ако аз съм една голяма компания при малкия пазар в България, след като вземате най-ниската цена ще откажа да го регистрирам, защото може да послужи на друго място и няма да се вкара този препарат в България, което директно ще доведе до известно ограничение на тези лекарствени средства, което е в нарушение в доктрината, в които се изисква да има качествено лечение на хората. Когато се прави ценообразуване разбирам, но включително и при ценообразуването има едно разминаване. Когато един аптекар обслужва един пациент със свободна рецепта и с рецепта по НЗОК той извършва една и съща работа. Защо, има двойни надценки на тези, които са по каса и тези, които са със свободна рецептура. Няма обеми. На аптеките не се гарантират обеми. Веднага ще ви задам един чисто теоретичен въпрос. Какво ще се получи, ако хората не сключат договор? Какво ще стане с централното реимбурсиране? Няма никаква логика за една и съща дейност да има други надценки. Господин Ненчев, се опита да „хване бика за опашката”, но в крайна сметка те наистина спечелиха делото и се каза, че не може да се намалява допълнително надценката. Със закон може, но защо за една и съща дейност има различни надценки? Ако има гарантиран обем.
Ние вземаме най-ниската цена в държава, в която може да има нула процента ДДС. Да, онези си позволяват това, защото не плащат ДДС. Изведнъж ние на това ДДС намаляваме надценката. Естествено е, че в аптеки, в които има малък оборот, а именно това са аптеки в по-малките населени места тези хора няма да имат тези лекарства. Ще се докарват лекарства само на консигнация. Малките аптеки ще имат една декапитализация. Как ще въведат добрата фармацевтична практика? Прави са и тези, които се възмущават от аптеките в гаражите. Вярно е, че останаха все по-малко такива, но ако искаме да се развиват на базата на това ДДС не можем да вземем най-ниска цена от държава, която има нула процента.
Второ, идеята на закона и на Европейската комисия всички знаете че там има т.нар. мълчаливо съгласие. Къде в наредбата има мълчаливо съгласие? След като не изпълните за времената, които сте посочили да дадете цената това трябва да се счита за мълчаливо съгласие.
Не казвам, че ще се направи нарочно, но въпроса е, че това се случва. Тези хора трябва да знаят, че това са европейските директиви. Утре големите европейски корпорации ще ни осъдят.
Уважаеми колеги, считам, че във всяка една наредба, във всеки един закон наистина трябва да прозира една политика. В условията на Европейския съюз сега не помагаме на нашите фармацевти, нито на нашите граждани. Наистина в момента цените ще бъдат по-ниски, но това веднага ще рефлектира във няколко направления.
Първо, малките аптеки, които ще се декапитализират няма да поддържат пълният регистър на лекарствата. Министър Райнов, вие много добре знаете, че има не равномерна плътност на аптеките в България. Това зависи от определените населени места и оборотите. Тези, които имат малки обороти няма да могат да си позволят това и ще бъдат принудени дори само да не поддържат пълния регистър на лекарствата означава, че ще се намали доставката на лекарства за най-бедните.
Второ, в момента с това стимулираме ли да се търсят по-евтини лекарства когато намаляваме надценките? Естествено, че не стимулираме. Тези, които могат ще търсят по-скъпите лекарства, за да могат да калкулират по-голяма печалба. Това ще помогне ли на българските граждани? Няма да помогне.
Трето, по този начин ще създадем предпоставката, ако създадем най-ниската цена утре ще направим паралелният експорт. Това ще доведе до известен недостиг на пазара, което е много важно и някои от фирмите ще започнат да избягват да регистрират иновационни препарати, с което ще спадне качеството на лечение на България и до намаление на чуждестранните инвестиции.
По този начин направена наредбата мисля, че не е в интерес на Република България, нито на гражданите, нито на производителите, нито на търговците и дистрибуторите. Може би наистина трябва да се потърси един баланс, в който да се стигне до една средна линия, която ще задоволи всички. В момента не искам да правя никаква политика. Благодаря ви.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Господин председател, още през месец април когато приключихме работата по закона по причина на тежките спорове, които се разгоряха в комисията, по които всяка от страните предложи много сериозни аргументи във връзка с ценообразуване на лекарствата, може да се погледне и от стенографските протоколи, предложих когато разглеждаме наредбата за ценообразуване да я погледнем. Тогава доктор Адемов възрази, че това не е наша работа. По принцип той беше прав формално, но виждайки тази наредба аз съм убеден, че идеята беше добра. Благодаря на доктор Иванов, че я сподели.
Позволявам си да попитам вносителите и да поставя една въпросителна към вашите думи доцент Китов, когато вие коментирате цената на производителя и референтните цени в държавите, които са взети има ли се предвид ДДС или това е цената без ДДС? Доцент Китов, цената е без ДДС, вашата теза рухва.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: По кой начин?
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: По неясен начин, тъй като в различни държави лекарствата са с различно ДДС. Вашата теза рухва, тъй като цените, които са взети за сравнение като референтни са взети преди върху тях да е формирано ДДС.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Не сте прав.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Въпреки всичко аз съм готов да дам право на някои от вашите твърдения, защото е хубаво където се употребява понятието „Най-ниска цена” категорично да бъде определено, че това е понятие когато става дума за производителя, цена на производителя в съответната референтна държава. Държавите, които са избрани отговарят на духа на закона, защото те са сходни на тези, които бяха взети предвид предната наредба. Предоставено е предимство на държави от новоприсъединените в Европейския съюз, с които може би имаме сходна проблематика и извървяваме един сходен път към формирането на цените на лекарствените средства така, че да бъде задоволен и обществения интерес и интереса на хората, които се занимават с този бизнес, защото има едно преиграване в наредбата по отношение на надценките. Духът на закона беше да бъдат използвани референтни цени. Да бъде формирана точна цена или разумна цена на производителя и оттам нататък надценките за търговеца на едро и особено надценките за търговеца на дребно ме смущават. Проведох много срещи, като имах предвид главно аптеки в малките населени места, наистина водени от магистър-фармацевти, които пряко се занимават с търговската дейност, при които техният месечен оборот се формира от лекарства от позитивния списък, лекарства по лекарско предписание,лекарства без рецепта, козметични средства, медицински изделия и т.н. Оборотът на една такава аптека в градче от 3 – 4 хиляди души формира един приход, който при тези надценки със сигурност ще доведе до фалит на аптеката. Ако във съседство бъде ситуирана аптека от негласните вериги, в които дъмпингови цени определят лекарствата на базата на огромния си оборот и може би на някакви по-специални взаимоотношения с търговците на едро и производителите, тогава гаранциите за фалита на тези малки аптеки е сигурна. Гаранциите за преуспяване на веригите, които дори не си правят труда да открият аптека, а откриват рекламни пунктове, които извършват аптечна дейност означава, че ние подлагаме цялата система на еди сериозен риск. Тогава риторично задавам въпроса – това в обществен интерес ли е? Защото, освен пределна цена, освен всички останали цени, да я наречем една социална цена свързана с това колко време и средства се влагат, за да се сдобие с лекарството? Ако има транспорт, лутания и връщания, тогава цената на лекарството наистина става не такава каквато сме имали желания да постигнем. Тогава общественият интерес ще бъде нарушен.
Моят апел е, вносителите да се съобразят с разчетите на гилдията на магистър-фармацевтите, да вземат предвид тези необходимо присъщи разходи, които са необходими за съществуването на една аптека. Също така търговците на едро и вносителите, защото общественият интерес се формира чрез баланса на интересите на двете заинтересовани и участници в процеса страни.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Не сте прав като казвате, че рухва, защото в Чехия когато правят цената ДДС на лекарствата е 5 на сто, а аз ще им дам по-ниска цена. Вие разбирате ли, че те много добре знаят с колко ще бъдат натоварени. За това предлагат по-ниска цена. В същото време същата фирма тук при 20 % надценка им става неудобно и няма да регистрират това лекарство при положение, че тук пазара е по-малък. Вие сте прав, че е преди ДДС, но тази цена се калкулира, защото работят с парите им известно време.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Заповядайте господин Денев.
ДИЯН ДЕНЕВ: Господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин заместник-министър, искам да ви обърна внимание към законовия текст. Още когато обсъждахте главата „Цени на лекарствени продукти” моделът на най-ниската възможна цена беше отхвърлен. В закона е записано „В съответствие с най-ниските референтни цени от държави членки”. Този модел беше отхвърлен за обществения пазар, който по принцип трябва да бъде по-строго регулиран. От аргумента за по-силното основание по същия начин означава, че след като е отхвърлен за обществения пазар, който трябва да бъде силно регулиран няма как този модел най-ниска възможна цена да се приложи за свободния пазар, който по принцип би трябвало да бъде по-малко рестриктивно регулиран.
Мисля, че тези текстове на наредбата не съответстват на духа на закона. Напротив, дори противоречат на духа на закона. Аргументите вие да отхвърлите модела на най-ниската цена са много и няма да ги повтарям. Това, което се каза до момента е точно така. Най-ниската възможна цена в Европа няма да бъде предоставена от фармацевтичните компании. Има два варианта, или да заобиколят регулацията по някакъв начин, което не е в интерес на никой, защото ако се заобиколи ще регистрират каквито си поискат цени.
Второ, продуктите да не бъдат регистрирани в България и да се ограничи достъпа на българските пациенти. Говорейки за защита на обществения интерес наистина трябва да има регулация. Необходимо е да бъде строга, но не бива да бъде свръх регулация. При свръх регулация се получават липси. Продуктите не стигат в България. Получава се и дефицит След като не достигат в България пациентите не ги получават, което в крайна сметка е общественият интерес на разумни цени, но в крайна сметка тези продукти трябва да ги има.
Искам да обърна внимание на два интересни факта. Има едно проучване на „Евростат”, всеки може да го погледне от страницата на Националния статистически институт. Проучването е от 2005 година. Крайните цени на лекарствените продукти в България са сред най-ниските в Европа. Проучването е направено сред около 200 от най-продаваните лекарствени продукти. Говоря за крайни цени с ДДС. Т.е. ако ние рекалкулираме и махнем ДДС същите продукти в страните, които са в нашата ценова група са съпоставими цени. Това са Полша, Чехия, Румъния. Там ще се махне от 4 до 9 на сто ДДС, в България ще се махне 20 на сто, т.е. ще видим, че цените на производителите в България са много по-ниски.
Вторият факт, закона е в сила от 13 април 2007 година. До момента в Агенцията по лекарствата няма издадено нито едно разрешение за паралелен внос в България. Никой не е поискал да внася в България лекарствени продукти. Ако цените на лекарствените продукти в България бяха високи в момента в агенцията щеше да има опашка на румънски, чешки, словашки и други, които да искат да внасят продукти в България, да ги купуват евтино в страната си и да ги продават скъпо в България. Таков нещо няма. Икономическите субекти нямат интерес да внасят продукти в България, защото цените са много ниски.
По отношение на обратния процес в момента се наблюдава и всеки, който работи на пазара може да види, някои търговци на едно реализират едни много добри суми точно от паралелен износ от България към други страни членки. Ако този процес бъде засилен може да се наблюдава оголване на пазара в някои части. Нашето пледиране беше за разумна и стриктна регулация. България е една от най-бедните държави в Европейския съюз, но не и свръх регулация, защото това не защитава обществения интерес.
На последно място, проектът, който експертната работна група с участието на Министерството на здравеопазването, редица други министерства, Националната здравноосигурителна каса, Изпълнителната агенция по лекарствата, беше изготвен и внесен предвиждаше подходи и за свободен пазар. За позитивен лекарствен списък цената в България да не може да бъде по-висока от средно аритметичната от трите най-ниски. За нас това е един много строг подход, но балансира, който защитава обществения интерес и на убива икономическия интерес в субектите, защото няма какво да крием лекарственият бизнес е бизнес като всички останали. Ако липсва икономически интерес просто няма да съществува поради, което определени не толкова масови продукти няма да се внасят в България и българския пациент няма да има достъп до тях или ще трябва да ги закупи от други държави. Тогава наистина ще пътува не за да го намери по-евтино, а за да го намери.
Мисля, че всеки от вас се е сблъсквал с този казус. Да се отиде до Гърция, за да се закупи продукт, защото в България го няма. Благодаря ви.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Първата ви теза е, че ниските цени не довеждат до регистрация на продукти. Т.е. търговците се изтеглят и не внасят.
Втората теза е, увеличава се паралелният износ. Какво изнася, след като нищо не внася?
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Господин Йорданов, разбирате много добре, че е игра на думи, която умеете, но това е несериозно, защото безспорно е, че износ на определен препарат ще има само когато е внесен. Ако не се регистрира отново ще липсва на пазара.
ЕМИЛ РАЙНОВ: Ще се опитам на кратко да отговоря на някои от въпросите, които съвсем логично се поставят.
За мен е много изненадващо. Лично аз за пръв път чувам тук от двама души доцент Щерев и господин Денев, че лекарствата в България имат най-ниските цени в Европа. Лично аз трябваше да отговарям пред вас на много въпроси как лекарствата в България са много по-скъпи отколкото в други страни в Европа. Това, което господин Денев засяга, че за цените за свободен пазар ние сме записали „най-ниската от референтните страни” ще доведе до сътресения на пазара. Искам да помоля господин Денев да поясни, досега как беше ценообразуването в България? Абсолютно по същия начин. Най-ниска от всички страни. След като досега е било по същия начин не виждам каква е разликата и какво ще бъде сътресението. Това е най-ниска от референтните страни. Когато говорим за средно аритметично от двете най-ниски, визираме средно аритметично от двете най-ниски цени платени от доброволните фондове в съответните страни, където се подразбира, че тези цени са още по-ниски от пазарните цени, защото има обем и мащаб.
Разбира се, Съюзът на фармацевтите е напълно прав в своите желания, но искам да чуя какъв ще бъде дебата навън защото лично аз разбирам, че аптеката има разходи, които следва да направи, но не знаех, че законът не вменява задължение за нормативно признати разходи на аптека и т.н.
Говорим за съответните надценки за търговец на едро, търговец на дребно, но нека да кажем и другата истина, която за съжаление нормативно няма как да обхванем. Има и един т.нар. рабат. Защо никой не говори за него? За натуралния рабат. Дебатът трябва да се състои. Да, необходимо е да постигнем онзи баланс, с който да защитим обществения интерес. Естествено и съсловните организации да бъдат доволни, но разберете, че е много трудно, защото всеки е с неговото право. Законът ни е вменил да търсим снижаване на цените. Ако някой даде друга методика освен тази, която сме предложили – рефериране, намаляване процентите за търговец на едро и търговец на дребно, отварям една скоба това е единственият бизнес в България, който е със законово определена норма на печалба. Мисля, че няма такава нито при хляба, нито при горивата. Щекотлив е проблемът за надценките. Признавам, че трудно би се взело това решение колко да бъдат и в какви размери. Лесно е да се каже, но самите вие виждате, колко хора сме и ще се чуят различни цифри за тези надценки. Доцент Китов е напълно прав когато казва, че аптекарят дали ще продава на свободен пазар или на каса извършва едно и също движение, дори напротив, за касата има малко повече работа.
Необходимо е, да кажем и нещо друго, касата гарантира обема. Касата гарантира сигурния пазар. Касата гарантира, че да се вземе лекарствата по касата ще дойде и за нещо друго.
Нека да кажем и още нещо, което не се спомена, оборотът на една аптека не се формира само от медикаментите. Не трябва да изпадаме в тези крайности и популизъм, но наистина да намерим рационалното, което би могло да изчисти нещата. Наистина да се променят нещата в полза на всички заинтересовани. Това, което предлага господин Денев, означава че въпреки закона ние с наредбата бихме запазили абсолютно същото положение, което имаме досега. С това нещо ние не гарантираме, че ще има катастрофа и някои няма да се регистрират. И по сега действащата наредба непрекъснато има регистрация. Нека да не забравяме, че има фирми, има медикаменти, които може би нямат никакъв оборот в България, но фирмите ги регистрират в България, защото България е референтна и за навън. Нека да не плашим с апокалипсис как като намалим цените българското общество ще остане без медикаменти. Лично аз не приемам това като обвинение. Благодаря ви.
ДИЯН ДЕНЕВ: Господин председател, изрично направих уточнение, че става въпрос за някои не толкова масови лекарствени продукти. Миналата седмица имах случай при който от Гърция трябваше да се внесе лекарства за конкретен пациент. Естествено е, че за масовите лекарства интересът е голям. За свободния пазар регулацията беше спрямо най-ниската цена.
В момента регулацията, която се предлага поне на повърхността изглеждаше същото, но в момента не така. Ние говорим за един интегриран подход. Аргументът, че досега е било така и сега трябва да продължи по същия начин, не е обоснован. Имаме един законов подход. Имаме глава в Закона за лекарствените продукти, цени на лекарствени продукти, където правилото за най-ниската цена изрично е отхвърлено. Ако се погледната стенограмите ще видите това.
От друга страна, до момента цената беше регистрирана еднократно със свободен пазар. Да, в наредбата досега има един механизъм за ежегодно обновяване на цената, но той не беше прилаган и не работеше. В момента се въвежда един механизъм за двукратно годишно обновяване на цените. Това е правилно. В България трябва да се даде динамиката на другите държави, но сами разбирате, че цялостно поставям въпроса, натиска се засилва. По отношение на цените на лекарствените продукти проучването е на страницата на Националния статистически институт. От него ясно се вижда, че България е с едни от най-ниските цени в Европейския съюз. Ако не е казано до момента, но според мен е казано на много места, но за съжаление гласът на тези, които предпочитат да твърдят, че цените на лекарствата в България са много високи, защото това служи за оправдание за недостиг, за листа на чакащи, за ниско ниво на реимбурсиране, просто този глас е по-силен. Мисля, че това ясно може да се каже тук. Всеки, който иска може да го провери. Цените на лекарствените продукти в България са едни от най-ниските в Европейския съюз. Благодаря ви.
ВЛАДИМИР НАЙДЕНОВ: Господин председател, когато се изготвя една наредба трябва да се следят икономическите показатели. Присъщите разходи с всяка година се увеличават. Не може да има надценка от 3 на сто когато с 20 на сто се повишава тока, наемите и т.н. Всичко, което е записано като цифри слизаме и под санитарния минимум на съществуване. Утре няма да се учудваме защо няма медицински сестри, но няма да има и фармацевти. Ако на държавата е по-евтино да внася фармацевти от чужбина, да го направи. Казвам ви, че всичко това ще доведе до един катаклизъм в лекарство разпространението. Благодаря ви.
ЕМИЛ РАЙНОВ: Ние сме заложили административно шест месеца пререгистриране. Да, заложили сме го защото досегашната практика беше следната. Идва фирма регистрира цена. За три години не идва да пререгистрира, съответно за тези три години държавите, които са били референтни за нас цената се е свалила многократно и се получава това, на което досега сме били свидетели да се твърди, че в България даден медикамент е по-скъп отколкото в друга държава.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Обикновено става въпрос за реимбурсираните лекарства, а не за свободния пазар.
ЕМИЛ РАЙНОВ: Разбира се, доцент Китов, прав сте, но фирмите са коректни, но по този начин и с този текст ние ги подсещаме да бъдат още малко по-коректни.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Уважаеми колеги, уважаеми господин заместник-министър, не случайно преди нашата почивка поисках наредбите да бъдат разгледани и поставени на масата. Радвам се, че това се случва преди да е минала процедурата и да е приета от Министерския съвет. Няма да скрия и друго, че бях попаднал на работни варианти на тази наредба. Когато ги прочетох бях обезпокоен. Това мое безпокойство в момента се потвърждава, тъй като пред мен е наредбата. Отново откровено пред вас както винаги съм твърдял, цените на лекарствата на българския пазар, ще ми позволите да не се съглася с говорещия преди мен, че цените на определени медикаменти в България бяха по-високи отколкото в страните в Европейския съюз. Определения и мотивация за тези по-високи цени могат много да се намерят. Като радетел на Закона за лекарствата в хуманната медицина защитавах да има една аптека и един фармацевт регистриран по Търговския закон. Наредбата, която прочетох и видях, виждам, че голяма част от всички тези фармацевти, за които считах че правя добро, се притеснявам, че тези хора ще се наложи да закрият своите аптеки. Тези хора ще загубят своя хляб, който гарантирахме със закона. Разглеждайки статистиката и това какво остава за аптекарите е едвам да съществуват.
С позволение от председателя искам да направя един аналог и да представя четирите страни за формиране на лекарствената политика и ценообразуването. Тези четири страни са: производител, дистрибутори, аптеката и крайния потребител, който е пациентът. Балансът е загубен. Баланса не е намерен в наредбата. Според мен, тук противоречи в своята част със закона, който приехме. Защо казвам това? Кой контролира производителят, който определя цената в България? Тази цена в различните европейски страни на производителя е различна. Имайки предвид, че в България се вкарват субстанции и разходите по реализацията на даден медикамент е много по-малък от фирмите, които в същност са произвели този продукт. Прекомерно висока се явява в България производствената цена, която е база оттук нататък за всички останали надценки. Това е едната страна на въпроса. Кой регулира производителите и тяхната цена, която в същност се явява фундамент за надграждане оттук нататък за формиране на цената на дадения медикамент?
Виждам, че тази прекалена свръх регулация на пазара в повечето случаи се явява за сметка единствено и само на аптекаря. Това е моето впечатление. Може да е малко крайно, но тук дистрибутора по никакъв начин не е толкова засегнат колкото аптекарите. Регулацията в наредбата ще доведе според мен до дефицит на медикаменти. Ще си позволя да предвидя, до изнасяне на медикаменти от България в други страни и до нещо, което никой от тук присъстващите не желае, липса на определени групи медикаменти.
Считам, че би трябвало да се седне на масата отново и да се до осмисли тази наредба. Влизайки в сила наредбата много трудно може да се атакува. Правя апел за едно реално преразглеждане на политиката, защото всички бяхме против дъмпинговите цени, които се определяха. Това бяха производствените цени и получаваните отстъпки от производителя на определени хора, които искаха да ликвидират аптеки в определени райони. Благодаря ви.
ВЛАДИМИР НАЙДЕНОВ: Необходимото за присъщите разходи на търговеца на едно от статистиката, която сме направили на 30 фирми е 9,65. При предлагането на наредбата това е 6,6. Как ще съществуват тези търговци на едро?
Относно репликата на заместник-министър Райнов за отстъпките и натуралния рабат. „Софарма” искат 1 милион еднократно за да дадат 1 % отстъпка. Кой търговец на едро може да направи такава заявка и да получи 1 %. Всички западни страни искат предварително плащане на стоката. Здравните заведения плащат между шестдесетия и деветдесетия ден. От Трета градска болница имам да получавам от две години и половина шестдесет хиляди лева. Кой издържа лекарство разпространението? Благодаря ви.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Моят отговор ще бъде съвсем кратък. Вие се връщате върху това, което казах – регулацията на производителя, тъй като производителя диктува включително на дистрибутори. Диктува и определя цените както казахте, определя включително и обема. В момента ще се явят като монополисти, включително и към дистрибуторите. Доктор Райнов, посочи пример, че се говори за вертикална интеграция и за отстъпките, за които не се говори. Т.е. ще бъдат привилегировани определени фирми дистрибутори от дадени производители и така пазара ще бъде прекроен в областта на фармацевтичните услуги.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Доктор Иванов, всички големи български производители са дистрибутори. Имат и собствени аптеки.
МИРОСЛАВ НЕНЧЕВ: Относно отстъпките и рабатите ние никога като съюз не сме бягали от този разговор. В момента в сравнение с надценките в Европейския съюз на аптеките в България са средно с около 30 на сто по-ниски.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: 30 на сто като процент, или 30 на сто като цена.
МИРОСЛАВ НЕНЧЕВ: 30 на сто като процент надценките ни са по-ниски отколко идентичните в Европейския съюз. Досега това беше компенсирано от производителя, чрез търговеца на едро с рабати и отстъпки. Проблемът с рабатите и отстъпките е, че могат да се дават, но могат и да не се дават.
Първо, трябва да имаш възможност.
Второ, трябва да имаш желание.
Изобщо не е задължително на всички да се дава по равно. Да кажем, че това е един лост за манипулиране на пазара. Недопустимо е една държавна организация министерството да прекроява пазара. Защо го прекроява? Защото няма страна в Европейския съюз, в която дела на аптеката в крайната цена да бъде по-нисък от дела на държавата под формата на ДДС. Няма такава държава. Ако ми покажете такава държава веднага ще се съглася с всичко.
Тази наредба бламира Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина. Това, което закона с едната ръка дава на аптеката, тъй като една аптека е един фармацевт и добра аптечна практика и т.н. Тази наредба създава условия, в които могат да оцелеят само вертикално свързани лица.
Мисля, че наредбата промени волята на народните представители изразена в закона.
Трето, наредбата бламира и Закона за съсловната организация на магистър фармацевтите. Много е ясно, че след като фалират една голяма част от тях много трудно ще се плаща членски внос. Оттук нататък се изпразва от смисъл и съществуването на организацията Български фармацевтичен съюз. Вместо министерството да казва, че са много аптеките в България. Министерството не се интересува, ако фалират една трета от аптеките, което дълбоко според мен не е правилно, следва ние като съсловна организация да направим едни стандарти за добра аптечна практика, които да се спазват и налагат. Тези, които не ги изпълнят да отпаднат от пазара, а не това да става с административен натиск на министерството.
Четвърто, лично според мен наредбата изпълнява само една функция. Тъй като беше осъдена касата за сумите, които отнема от аптеката по по-елегантен начин го официализира. Един фармацевтичен сектор да се върти само около интересите на касата и да се правят наредби за ценообразуване съобразно средствата, след като не може да си позволи повече няма да дава повече лекарства, или ще се даде по-малък процент. Благодаря ви.
ЕМИЛ РАЙНОВ: Признавам, че малко съм притеснен и ще бъда малко по-рязък. Все пак касата не си гони нейния интерес, а касата защитава интереса на всички здравно осигурени.
Първо, лично аз, като председател на Управителния съвет на Националната здравноосигурителна каса не бих търпял такива квалификации, че касата гони нейния интерес.
Второ, господин Иванов беше напълно прав като показваше графиките за себестойността, която дава производителя или по-скоро носителя на разрешение. Бих искал някой да предложи, признавам, че това е говорено и във Висшия съвет по фармация, където има присъствие на хора от Фармацевтичния факултет, да видя коя е тази методика, с която ние ще дадем световен принос. Ако я измислим ще бъде патентована в Брюксел. Методика, по която ние да наложим на производителя да обяви някаква себестойност, която му налагаме. Все пак в Европа и в целия свят друга методика освен реферирането, виждам, че господин Найденов се усмихва, което означава, че е съгласен с това, което казвам. Друга методика освен реферирането няма.
Трето, тъй като няколко пъти се злоупотреби с реекспорта от България искам да видя лекарството, което е достатъчно ниско и фирмата го е внесла в България на ниска цена и след това го е реекспортирала с ниската цена навън. Малко се злоупотребява и с тази терминология, защото ще минат през България по ниските цени и ще излезнат, не те ще ги продават и тук. Нека да не правим демагогия, нека да не се случва това, което беше по време на приемането на закона. Да, имаше реверанс към фармацевтите, но още веднъж казвам, че лично аз като представител на Министерството на здравеопазването и на Националната здравноосигурителна каса защитавам интереса на осем милиона български граждани и здравно осигурени лица. Ако някой очаква от мен тук да защита интереса на пет хиляди фармацевта, признавам, че съм затруднен да го направя. Благодаря ви.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Доктор Райнов, мисля че всички тук са призвани да защитават интересите на българските граждани. Едва ли аз мога да бъда обвинен, че съм защитавал интересите на фармацевтичния съюз.
Вярно е, че досега винаги е била най-ниската референтна стойност. Абсолютно сте прав, че не могат да се наложат проверки на носителя, по този въпрос няма никакво съмнение. Твърдя, че когато е спазен закона въпреки българските надценки, които бяха от 1995 година, това не е правило нашите цени на лекарствата да бъдат по-скъпи от европейските. Напротив, винаги са били най-ниските. Разбира се с онези изключения когато по някаква случайност не е спазена най-ниската референтна стойност или когато касата реимбурсира повече от Германия или Гърция. Руденко Йорданов беше напълно прав да иска една по-строга регулация на публичните средства, за да не се случва.
Необходимо е да се върнем към реалността. От 1995 година особено инфлационните процеси при задържането на тази надценка имайте предвид, че животът много я намали. Животът намали надценката изключително много, защото увеличава разходите, намалява и възможностите за печалба на базата на намалената покупателна способност на парите, на базата на годишните инфлации, които сме имали. Това е факт, който не може да се отрече от никого.
От друга гледна точка, според мен отново ви казвам, за съжаление касата не гарантира обеми на определената аптека. Включително не гарантира обеми и на този, с който преговаря по простата причина, че това е основанието да не е по Закона за обществените поръчки, за което винаги сме подкрепяли касата, защото не може да се направят категорични обеми.
Според мен, трябва да се замислите над въпроса, че е възможно там където аптеките не са вертикални и хоризонтални структури. Там където аптеките нямат големи обороти, особено в по-малките населени места, няма да позволи на аптекарите да имат всички позиции. Ако някой потърси медикамент, ще се предостави от аптеката до един два дни, но разбира се ако има интерес. Безспорно е, че ще накара някои от аптеките да се ориентират към онези лекарства, които дават максимален процент на печалба, т.е. не процент, а стойност.
Мисля, че има върху какво да се помисли и да се потърси средно решение, което да бъде в интерес на обществото. Никой не постави въпроса за т.нар. мълчаливо съгласие, което е европейско изискване. Далеч съм от мисълта, че това ще става практика, но може да се случи. След като е част от директивите, би следвало да се заложи в закона, за да може да е ясно, че поради някаква причина това се случи да го има.
Разбирате, че все пак се прави политика, но така или иначе повечето изказвания са насочени към акцентиране на някои въпроси, които следва да потърсят своето решение, за да има баланс на интереси. Не забравяйте, нека да се постави чисто теоретично, знам че едва ли ще се случи в България, ако бяхме в Полша бъдете сигурни, че щеше да стане. Какво ще се случи, ако аптеките откажат да сключат договор с касата? В Полша сигурно щеше да стане, но така или иначе убеден съм, че ще има аптеки, които няма да сключат договор. Става въпрос за районите, в които хората са по-бедни и ще трябва да ходят на 30 – 40 километра за да си намерят лекарства.
Приемете разговора като забележки, акценти. Погледнете всички възможности. Попитайте гръцките колеги какво се случи когато вземаха най-ниската стойност. Погледнете какво направи Гръцкия конституционен съд. Погледнете тези неща, защото други ще ги видят. Така или иначе едва ли има какво повече да кажем.
Преди да приключа заседанието, колеги има едно писмо, което ме тревожи. Писмото е от доктор Румяна Тодорова. Има и писмо от фирмите и вносителите на лекарства, които участват в договарянето на лекарствата. Това създава известно безпокойство, че ново договаряне като такова няма да може да бъде реализирано. Лично мен този въпрос ме безпокои. Отказах да коментирам това по медиите. Без да съм чул какво е действителното състояние.
Уважаеми колеги, ако не възразявате да чуем от извора какъв е истинският случай. Доктор Тодорова, най-напред се обръщам към вас, защото вие сте изпратили писмото. И трите страни присъствате на заседанието.
РУМЯНА ТОДОРОВА: Благодаря доцент Китов, според Наредбата за провеждане на договаряне на лекарства в касата се сформира независима комисия, в която участват десет представители на касата, седем на Българския лекарски съюз и трима на Българския зъболекарки съюз.
Българският зъболекарски съюз каза, че няма да участва със свои представители, което ни дава основание с наши членове да запълним тяхната бройка от трима членове. Т.е. касата вече има тринадесет представители и седем на Българския лекарски съюз. За да започне работа комисията трябва да се съберат петнадесет човека. До момента от Българския лекарски съюз присъстват само по двама души. Т.е. ние сме на границата, във всеки един момент заседанието да не започне. Два дни не се явиха представители на Българския лекарски съюз, за което председателя на комисията трябваше да върне фирмите сред които имаше и чужди представители. Поводът да не участва Българският лекарски съюз е, че комисията не разрешава оригиналните протоколи да излизат от тази комисия. Протоколите са описание на това, което се е случило в деня на отваряне на документацията. По закон се прави един протокол, всички се подписват, който не желае да се подпише, пише мотиви защо отказва да се подпише. След това се раздават копия на всеки един от участниците. Българският лекарски съюз заяви, че няма да участва докато не се изпратят предварително протоколите, за да могат да бъдат прочетен и обсъдени. Предоставихме възможност на представителите в касата да прочетат и да се запознаят с протоколите и да изразят своето становище. Беше отказано. Поставена съм пред най-меко казано неудобното положение да давам обяснение на чуждите представители защо се случва това? До ден днешен представителите на Българския лекарски съюз не са се явили на време. Днес дойдоха в 10,30 часа при положение, че графикът е изнесен преди една седмица. Проблемът е чисто организационен.
Преди няколко месеца завърши одит на Сметната палата, който беше изключително по договарянето на лекарствата. Забележките са, точно в този аспект и реда, който е разписан за провеждане на договарянето е съобразен с препоръките, които дава Сметната палата. Атакувана съм от Българския лекарски съюз, че съм разработила правила. Да, подписала съм правилата, внасят се в тази комисия. Разглеждат се от комисията и който не е съгласен изразява мнение. Такова не е изразено. Всички присъстващи в комисията са се съгласили с тези правила.
Сметната палата не може да допусне изнасяне на документация, в която има обсъждане, бих казала дори и на фирмени тайни, да бъдат разнасяни по институциите преди да е положен подпис.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Кой иска да вземе отношение от трите страни? Заповядайте господин Кехайов.
АНДРЕЙ КЕХАЙОВ: Благодаря господин председател, след компетентното становище, което чухме от директора на Националната здравноосигурителна каса мисля, че е отговорност на всички институции да спазват наредбите и законите такива каквито са. Участник съм като председател на Българския лекарски съюз в Комисията по прозрачност в изготвянето на тази наредба. Част от нещата, които сподели уважаваната от мен доктор Тодорова, наистина след информацията, която получих от цялата комисия кореспондира само като факти, но не и като точно изпълнение на нормативните уредби, които действат в този момент. Без съмнение това е последното договаряне след приемането на Закона за лекарствата и аптеките. Имат предвид договаряне между Българския лекарски съюз и Националната здравноосигурителна каса. Очевидно при не приетия бюджет това е най-големия интерес в договарянето. Искам да поздравя, че касата наистина участва с 100 процентен състав, както успя да получи и квотата на Българския зъболекарски съюз. Искам да препоръчам в хода на договарянето, защото съм привърженик на договарянето, цялото договаряне по Национален рамков договор – 2008 година, да върви паралелно. Не коментирам дали в момента има бюджет за 2008 година. Ангажиментите, които имат комисиите - съжалявам, че по-задълбочено трябва да изясня този въпрос, защото се създаде погрешна представа в публичното пространство. Необходимо е да вървят паралелно договарянията за лекарствата и медицинските дейности.
Ще направя едно отклонение. Слушайки за цените, очевидно всяка от страните има своите основания и намирането на баланса е много важен, но ако заговоря за цени на медицинските дейности за най-ниските в осем европейски страни цените на прегледите ще изглеждат съвършено по-различно. Трябва да разглеждаме здравеопазването в комплексна цялост. Лекарствата са неразделна част от националния рамков договор, за което пледираме в момент, в който се подготвя бюджета за здравеопазване.
Българският лекарски съюз в тази комисия не участва с членове в управителния съвет. Да, може би Националната здравноосигурителна каса разполага с административен капацитет, т.е. с много повече хора, които в момента да вземат пълно участие в процедурата. Не допускането на членовете на Управителния съвет, които имат ангажименти пряко по силата на закона да договарят целия Национален рамков договор… Самият факт, че доктор Тодорова посочи, че наредбата не и вменява такъв акт, тя да се намесва в независимата комисия като директор – представете си въпроса – аз като председател, защото ние сме страна по договарянето да изготвя определен правилник и да го предложа на комисията? Комисията по договарянето на цените е независима.
Искам да ви кажа, че нейното противоречие се потвърждава от втората Комисия по медицинските изделия, където след аргументите на юриста на Българския лекарски съюз внесения протокол от вчера е отхвърлен от нейния правилник. Тя няма право по силата на действащата наредба да определи правилник за работа, с което е запозната комисия и тя да определи по какъв начин трябва да работи една комисия, която има отговорност по силата на наредбата.
Моята препоръка е, независимо от позицията, която има всяка институция в това число и директора на Националната здравноосигурителна каса, защото няма такива правомощия по наредбата и закона, да определя правилата.
Иска да кажа, че в дните, в които не е проведено заседание участниците в комисията от Българския лекарски съюз са били там. Не са представени протоколи не по начина, който беше представен от доктор Тодорова, не знам как са представени нещата от комисията, но доцент Китов когато една комисия заседава каквато и да е, тези протоколи не се искат за някой за определена информация, която трябва да се изнася. Това е потвърждение на онзи процес, който трябва да се случи, ако утре бъде атакувана процедурата от определени фармацевтични компании и всяка от страната да може да защити юридически своята позиция.
Имам основание да кажа и някои други неща. В кой момент е попълнен състава на една или друга комисия. Разбира се, че с представителите, които сме определили сме създали кворум тази комисия да продължи работа. Тук се проведоха разговори на ниво управителни съвети. Забележете, след този разговор, двете участия и след правилника, който не би следвало да бъде приет, а комисията е запозната протоколите вече се дават. Комисията продължава работата независимо от закъснението тази сутрин. С начина, по който принудиха определени представители на Българския лекарски съюз, да се разпишат, че няма да изнасят никаква информация за това какво се е случило защо не се подписаха и представителите на Националната здравноосигурителна каса? Това е груб акт на погазване на свободата. Искам да ви кажа, че няколко човека от комисията в момента са в болнични. Съгласете се, че ако някой подписва протоколи, ако има конфиденцеалност в информацията трябва да бъде разписана от всички.
Потвърждавам, че правилникът на директора на Националната здравноосигурителна каса категорично е отхвърлен от втората комисия и работата на комисията продължава.
Очевидно интересът за договаряне на лекарствата е голям, което разбирам, както и предварително изнесената информация без да са отворени ценовите оферти, че цените тази година ще бъдат с 20 на сто по-ниски. От къде има председателя на комисията тази информация? Цените още не са отворени и бюджета още не е определен. Разбира се, в интерес на всички е ако има още 50 нови позиции да бъдат договорени.
Умолявам когато се говори по този въпрос всяка институция да осъзнае своята отговорност, защото най-малко българските лекари чрез техния съюз ще бъдат против да се приемат нови позиции или да бъдат договорени определени параметри.
Искам да изясня пред фармацевтичните компании, че по становището на председателя на комисията заявявайки, че тази година цените ще паднат без да са отворени с около 20 на сто, заявих че цените може би ще бъдат по-високи след като ще има спадане. Не мога да бъда сигурен. В крайна сметка за това е комисията. Необходимо е комисията да продължи своята работа. Уверявам ви, че Българският лекарски съюз изпълнява нормативните си задължения по тази наредба. Управителният съвет имайки задължения по силата на действащия Закон за здравното осигуряване ще се включат в срок, за да приключи преговарянето не само за лекарствата. Във вторник продължаваме работа с управителния съвет. Моля много внимателни да бъдем и към договарянето на медицинските дейности, които са много важни при обслужването на пациентите. Националният рамков договор заедно с лекарствата да бъде неразделна част.
Според мен, след като в момента парламента се занимава с писмото на директора на Националната здравноосигурителна каса, бих препоръчал действително осъзнавайки важността на един Национален рамков договор за 2008 година в момента когато се подготви и проекта за бюджет на Националната здравноосигурителна каса, и когато ще се договарят всички тези параметри нека действително да има една по-голяма публичност за всичко това, което ще се договаря в доболничната, болничната помощ и за лекарствата. Мисля, че така ще дадем отговор на обществото и изпълнителите, защото очакванията са големи.
Уверявам ви, че след приетите тези на Българския лекарски съюз и стартиралите преговори с Националната здравноосигурителна каса в присъствието на председателя и заместник-председателя на парламентарната комисия на 17 юни 2007 година и след последната среща, която проведохме на 15 септември 2007 година Българският лекарски съюз заедно с Националната здравноосигурителна каса и Управителния съвет трябва паралелно да започнат договаряне на цени и обеми за медицинските дейности, както и за лекарствата. Едновременно да приключим с подписването на Национален рамков договор, който по силата на Закона за здравното осигуряване да съдържа всички тези неща.
Всичко останало ще бъде опит да се обвинява една институция или не, ние сме категорично за договаряне, за прозрачност, за оптимизиране на разходите, които ще бъдат направени във всички направления в това число и за лекарствата.
Няма да приема тезата, че ние ще бъдем пречка за включване на още 50 позиции. Отново подчертавам без да са отворени офертите председателя на Комисията по договаряне, заместник-директора на Националната здравноосигурителна каса да твърди в публичното пространство, че цените за следващата година ще бъдат с 20 – 30 на сто по-ниски. Не знам какви ще бъдат. Те са предмет на договаряне. В комисията сме излъчили юристи, икономисти и лекари, но не и членове на управителния съвет. На пресконференцията попитаха защо не са включени членове на управителния съвет? Членовете на управителния съвет ще договарят Националния рамков договор за 2008 година.
ЕМИЛ РАЙНОВ: Подкрепям напълно казаното от доктор Тодорова. Имам една реплика към доктор Кехайов. Доколкото имам спомен целта на всяка договаряне е цените всяка следваща година да бъдат по-ниски от предходната. Изненадан съм, ако това се чува от вас за пръв път.
АНДРЕЙ КЕХАЙОВ: Господин Райнов, напълно ви подкрепям. Предварително е коментирано, че ще има намаление на цените. Целта на всяко договаряне е, да има оптимизиране и прозрачно договаряне на цените. Ние участваме в тази комисия именно поради това. В тази посока ви подкрепяме.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Господин Райнов, не може целта да бъде всяка година да са най-ниски. Такава цел не може да съществува. Може да се търсят най-добрите варианти за българските граждани.
ЕМИЛ РАЙНОВ: Господин Китов, може би не се изразих правилно. При договарянето се залагат едни референтни цени, които са не по-високи от предходната година, което автоматически изключва варианта лекарствата да бъдат по-скъпи. Всички ние знаем, че всяка година влизат нови генерични медикаменти. Логиката наистина е да има повече лекарства и по-евтини, за да задоволим интереса на здравно осигурения гражданин.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Безспорно е, че когато изтече срока на един иновативен препарат да има генерик и той да се включи, цената е ще падне. При положение, че вие имате по законово разпореждане да вземате най-ниските европейски цени няма как да се спазва това, за което говорите. Логиката е най-добрите условия за българските граждани, с което съм съгласен.
Колеги, винаги съм считал, че договаряне трябва да има, но не е работа на лекарския съюз да договаря лекарства. Това е моето лично становище. Радвам се, че това е за последен път. Казвам това открито, но така или иначе това не е ново договаряне. Става въпрос за частично договаряне. Комисията направи всичко възможно да стане това. Даваме лош сигнал в обществото, ако заради известни неразбирателства без да казвам кой е причината, страдат тези, които договарят и най-вече българските граждани, които не могат да получат нови препарати и на малко по-ниска цена.
Мисля, че почти няма човек в комисията, апелираме към вас да направите всичко възможно, да изгладите нещата и това да се случи. Благодаря ви.
Закривам заседанието на Комисията по здравеопазване.


(Заседанието завърши в 18,20 часа)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/доц. Борислав Китов/