Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

Комисия по здравеопазването

Стенографски запис



П Р О Т О К О Л
№ 95


Днес, 10 октомври 2007 г. от 16,30 часа се проведе извънредно заседание на Комисията по здравеопазване към Четиридесетото народно събрание. Заседанието се проведе под ръководството на председателя на комисията – доц. Борислав Китов при следния


ДНЕВЕН РЕД:

1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за интеграция на хората с увреждания, № 754-01-137, внесен от народния представител Петър Мръцков и народния представител Христина Христова Велчева на 28 септември 2007 година – първо гласуване.
2. Законопроект за признаване на професионални квалификации, № 702-01-44, внесен от Министерски съвет на 1 октомври 2007 година – първо гласуване.

---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

Комисия по здравеопазването

Стенографски запис



П Р О Т О К О Л
№ 95


Днес, 10 октомври 2007 г. от 16,30 часа се проведе извънредно заседание на Комисията по здравеопазване към Четиридесетото народно събрание. Заседанието се проведе под ръководството на председателя на комисията – доц. Борислав Китов при следния


ДНЕВЕН РЕД:

1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за интеграция на хората с увреждания, № 754-01-137, внесен от народния представител Петър Мръцков и народния представител Христина Христова Велчева на 28 септември 2007 година – първо гласуване.
2. Законопроект за признаване на професионални квалификации, № 702-01-44, внесен от Министерски съвет на 1 октомври 2007 година – първо гласуване.


Към протокола се прилага списък на присъствалите народни представители и гости.

* * *

ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Уважаеми колеги, за извънредното заседание днес по решение на Комисията по здравеопазване от миналото заседание ще се разглеждат два законопроекта.
Първият е, Законопроект за изменение и допълнение на Закона за интеграция на хората с увреждания, внесен от народния представител Петър Мръцков и народния представител Христина Христова Велчева
Вторият е, Законопроект за признаване на професионални квалификации..
Господин Мръцков имате думата, за да докладвате първия законопроект.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми гости, с госпожа Христова направихме предложение за промяна на Преходните и заключителни разпоредби на Закона за интеграция на хората с увреждания.
Искам да отбележа, че подобен текст внесохме преди ваканцията през месец юли. Проведохме няколко срещи с трите министерства: Министерството на труда и социалната политика, Министерството на здравеопазването, Министерството на икономиката и енергетиката. Уверенията бяха, че проблемите, които поставяме ще бъдат решени. Поради тази причина изтеглихме законопроекта. Сега отново след започването на сесията се оказа, че има два проблема, които не са решени.
Единият проблем е, че за времето от 12 юни до влизането на Закона за медицинските изделия до изготвянето на Наредбата от Министерството на труда и социалната политика – 10 август 2007 година, през този период фирмите, които предоставят т.нар. медицински изделия, а преди помощни средства и съоръжения през това време са доставяли тези помощни средства на хората с увреждания. За този период има не разплатени суми. Последните данни са за около 3 милиона лева, между Агенцията за хората с увреждания и фирмите, които са доставили помощни средства и съоръжения.
Вторият проблем, който възниква е работа на Центъра за протезиране в Горна баня, тъй като с приетия Закон за медицинските изделия центъра трябва да получи нова сертификация от Агенцията за стандартизация. Разговорите, които проведохме с директора на този център до момента те не са получили сертификати, по които трябва да изготвят тези протезни средства. Именно поради тази причина ние отново внесохме законопроекта.
Предлагаме, да бъде записан срок 31 декември 2007 година, който беше записан и е в Закона за медицинските изделия за регистрация на фирмите.
Нашето предложение не променя смисълът и съдържанието на Закона за медицинските изделия. По този начин опасенията, че могат да бъдат внесени медицински изделия без сертификат не може да бъде осъществена, тъй като фирмите, които са вносителки са длъжни да бъдат регистрирани в изпълнителната агенция по лекарствата, след това да правят вноса съгласно, всички европейски изисквания. Поради тази причина предлагаме тази промяна в Преходните и заключителни разпоредби.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Благодаря ви. Известно ли ви е, че със Заповед № 09296 на министъра на здравеопазването на основание чл. 82, ал. 2 от Закона за медицинските изделия, е записано следното: „Търговците на едро могат да извършват търговски сделки с медицински изделия при спазване изискванията за тяхното съхранение и разпространение с други търговци на едро по смисъла на този закон, лечебни заведения, здравни заведения, аптеки и други.
Алинея 2, министърът на здравеопазването определя със заповед медицинските изделия, които могат да се продават в обекти различни от изброените по алинея 1”. Т.е. на свободен режим без да се изисква регистрация в Изпълнителната агенция по лекарствата. Той повтаря списъка на госпожа Емилия Масларова.
Господин Мръцков, няма нужда от регистрация. Погледнете заповедта. Друг е въпросът, че тази заповед е в противоречие със закона, защото нарушава смисъла на европейската ни синхронизация.
Вторият аргумент отпада.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Господин председател, не съм съгласен. Много добре знаете, че има две регистрации.
Първата регистрация, е в Изпълнителната агенция по лекарствата.
Втората регистрация, е по закона, по чл. 35, ал. 1 в Агенцията за хората с увреждания.
Необходимо е да има регистрация за да могат тези фирми да работят. Именно поради това, че Законът за медицинските изделия влиза в сила от 12 юни, а новата наредба, която трябва да бъде изготвена въз основа на промяната е приета на 10 август. Спорен е този срок между 12 юни и 10 август, не че не могат да се предлагат медицински изделия, а как ще стане разплащането на тези медицински изделия от фирмите. Това е проблемът.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Това е първият въпрос. Вторият въпрос е, че всички с тази заповед не подлежат на регистрация в Изпълнителната агенция по лекарствата.
Искам да попитам всички колеги и уважавания господин Минчо Коралски, вярно е, че на предишното заседание по обективни причини отсъствах, но тогава доколкото прегледах стенограмите е решено, да се потърси решението в изработване на подзаконов нормативен акт. Колеги така ли беше?
Моят въпрос към вас, участва ли агенцията в изработването на промяната по параграф 7 на Наредба № 2?
МИНЧО КОРАЛСКИ: Агенцията е участвала и е била против въвеждането на този параграф 7, поради простата причина, че противоречи на някои норми от Закона за нормативните актове. Същевременно противоречи на самия Закон за интеграция на хората с увреждания, където е казано, че редът за плащането се определя с правилника, а не с Наредбата за регистрация. Вие поставихте въпросът дали е било отменено решението, защото ще се търси решение с подзаконов нормативен акт, подзаконовият нормативен акт, който излезе беше Правилникът за приложение на Закона за интеграция на хората с увреждания. Ако сте прочели в моето становище е записано, в член 41, че целеви помощи се отпускат само при предоставяне и ремонт на помощни средства, приспособления и съоръжения за хора с увреждания и/или медицински изделия от лица вписани в регистъра по член 35, алинея 1 от Закона за интеграция на хората с увреждания.
Необходимо е да бъдат регистрирани по новия регистър, който беше въведен, както вече посочи господин Мръцков на 10 август 2007 година. Член 35, алинея 3, изрично посочва: „За вписване в регистъра по алинея 1, лицата подават заявление до изпълнителния директор на Агенцията за хора с увреждания, като прилагат необходимите документи определени в Наредбата по алинея 5”. Наредбата по алинея 5, излезе на 10 август 2007 година. Т.е. не е могло да се изпълни фактически изискването на закона, ние да регистрираме хора преди и естествено да предоставяме помощи преди 10 август, когато излиза наредбата. За това в нашето становище обръщаме внимание на факта, че в параграф 5, 6 и 7 на Закона за медицинските изделия на фирмите регистрирани в Изпълнителната агенция по лекарствата им беше разрешено правото да търгуват с разрешение по отменен вече закон. До края на годината трябваше да бъдат регистрирани, едни служебно, а други чрез подаване на заявления.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: В зависимост от кога са получили лиценз.
МИНЧО КОРАЛСКИ: За съжаление, когато е изготвян Законът за интеграция на хората с увреждания, този предходен период го няма. За нашите фирми регистрирани при нас възниква необходимост да се регистрират на 12-ти, когато няма нито наредба, нито правилника за приложение и всичко останало, тъй като в Закона за медицинските изделия за излизане на подзаконовите нормативни актове е даден срок от 6 месеца.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Ако законът излиза в деня на обнародването.
МИНЧО КОРАЛСКИ: Да, шест месеца от деня на обнародването трябва да подготвят подзаконовите нормативни актове. Поради тази причина един от проблемите е проблемът с Горна баня. В момента Горна баня, не могат да се регистрират в Изпълнителната агенция по лекарствата поради причината ,че все още няма тарифа за регистрация, няма и сертифициращ орган, тъй като във формуляра трябва да покажат стандарти и сертифициращия орган. Още няма тарифата, която издава Министерският съвет.
На практика не могат да се регистрират при нас. Следователно не могат да предоставят протези.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Имат една година гратисен период, но на налична стока.
МИНЧО КОРАЛСКИ: Господин председател, не става въпрос за налична стока. Става въпрос за стока, която не отговаря на европейските стандарти. Съгласете се, че ние не може да предоставяме на хора с увреждания само нестандартна стока. Защото, в параграф 10 е казано, че само нестандартна стока, но не и стандартна стока, което е абсурд. Нещо повече, в нашата Наредба № 1, която действаше преди влизане на Закона за медицинските изделия. Тази наредба действа от 21 март 2007 година. Т.е. три месеца преди Закона за медицинските изделия. В член 4 изрично се посочва, че помощни средства, приспособления и съоръжения за хора с увреждания, с изключение на изработените по поръчка, които трябва да са с нанесена „СЕ” маркировка и да са придружени с инструкция за употреба. Преди да влезе Законът за медицинските изделия ние не сме допускали не стандартна продукция на пазара. Всички фирми, които са вземали от нас разрешение знаят, че ние им искахме изрично разрешение от сертифициращите органи, че техните продукти отговарят на стандартите на Европейския съюз. Ние нямаме такава не стандартна стока, която да се пусне. Ако се пусне ще противоречи както на старата наредба, така и на новата. В нашето становище казваме, че това посочва само коя стока може да се търгува. Целта на законопроекта не е да се търгува, а на кого да се предоставят помощи. На кого да се предоставят помощи е посочено не в параграф 10, а в параграф 14, където изрично е посочено кой трябва да плаща. Казано е, че плаща агенцията на фирмите, които са регистрирани. Фирмите, които не са регистрирани за съжаление не може да се плаща нищо. Посочих, че основание за регистрация беше въпросната наредба, която излезе през месец август. Първата регистрация е направена на 29 август от фирма, която е подала документите на 27 август. Въпреки, че ни искат един месец срок ние сме направили регистрацията за два дни. Така беше направено и за всички останали фирми, които подадоха след това. Става въпрос, че в тези два месеца ние нямаме правно основание да платим именно на базата на този подзаконов нормативен акт, за който вие ме попитахте дали е бил налице тогава.
Поради тази причина, смятам че въвеждането на този преходен период първо, би решил проблемът с тези фирми, които са предоставяли помощни средства на хората с увреждане без регистрация. Същевременно ще даде възможност на другите, особено тези, които се занимават с изработване на помощни средства по поръчка. Имам предвид протезите, да могат да предоставят помощни средства докато приключи регистрацията им до края на годината. Надявам се, до тогава Изпълнителната агенция по лекарствата и сертифициращият орган да си свърши работата, за да може от нова година да бъдат поставени на същия режим, по който са поставени и фирмите регистрирани в Изпълнителната агенция по лекарствата.
Както посочи господин Мръцков, тук не става въпрос да се нарушават изискванията към помощните средства. По никакъв начин това не е свързано с допълнителни разходи, тъй като парите са предвидени. Има ги в бюджета, но нямаме правно основание да платим. На практика вие ще позволите ние да премахнем една сериозна предпоставка за социално напрежение, която според мен се дължи на чисто нормативен пропуск. Знаете, че този закон беше многократно отлаган, спиран и т.н.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Кой закон?
МИНЧО КОРАЛСКИ: Имам предвид, Законът за медицинските изделия. Спомняте си, че тази дискусия се провежда още от есента на миналата година.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Ако трябва да бъда точен ние го разгледахме дълго време, около седем осем месеца. През цялото време сме искали становище на вашето министерство. Мисля, че никакви основания за упрек, нито към Министерството на здравеопазването, нито към комисията има.
МИНЧО КОРАЛСКИ: Никой не отправя упрек. Казвам, че е направен пропуск, който е факт. Вижда се от самите документи. Благодаря ви.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, имате думата.
Предлагам, най-напред да чуем становищата на съответните министерства, от които са поискани.
Колеги имате ли възражения? Не виждам.
ИВАНКА ХРИСТОВА: Господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, няма да се спирам върху възможността, която дава параграф 10 от Закона за медицинските изделия за търгуване на такива изделия без установяване на сертификат за тях. Това беше много коментирано при първото искане на промяна на закона, ако си спомняте в края на месец юни или юли. Тогава всички, комисията и останалите институции бяха на мнение, че законът дава възможност да се извършва тази търговия и няма никаква законова пречка това да стане. Съответно ние много бързо направихме подзаконовата нормативна уредба. При изготвянето на тази уредба участваха абсолютно всички институции, които бяха и коментирахме съвместно Законът за медицинските изделия. Министерството на здравеопазването, Министерството на икономиката и енергетиката, Изпълнителната агенция на хората с увреждания участваха при изготвянето на правилника и наредбите.
Истината е, че когато господин Коралски, Агенцията за хората с увреждания отказаха да плащат след публикуването на наредбата ние направихме нова поправка, с която регламентирахме възможността да се плаща на фирмите, които до излизането на закона са извършвали такава дейност. За мен въпросът е чисто юридически. Тук няма никаква философия за промяна на закона. Преди да напишем нашето становище се консултирахме с колегите от другите министерства и продължаваме да поддържаме становището, че няма смисъл от промяна в закона.
АТАНАС ДОДОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, Министерството на здравеопазването не подкрепя внесения законопроект. Считаме, че основният мотив на закона е, че липсва правно основание за заплащане на тези помощи и не е достатъчно издържано.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Благодаря ви.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Уважаеми господин председател, спомням си, че по този въпрос, който е много важен и колежката Деница Димитрова е тук и вероятно ще се изкаже, ние имахме положително становище в комисията. Трябва да бъде решен. Ако е възможно да стане с подзаконов нормативен акт, трябва да стане за изтеклите два, три месеца. Самият факт, че колегите отново го предоставят на нашето внимание очевидно, означава че нещо не е наред със съобщенията между Агенцията за хората с увреждания и някои от министерствата. Искам точно този въпрос да задам – защо не можа да се реши досега с подзаконов нормативен акт? Къде са причините? Разбира се, ние като комисия ще се занимаваме, ако трябва и цялата пленарна зала, да се реши този въпрос. Защо не можа да се реши с подзаконов нормативен акт, след като министерството са на становище, че специално изменение в закона не е необходимо. Благодаря ви.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Господин Великов, има такъв текст. Всички представители на Министерството на труда и социалната политика, Министерството на здравеопазването, Министерството на икономиката и енергетиката, Изпълнителната агенция по лекарствата считат, че е достатъчен за изплащане. Има възражения от страна на Агенцията за хората с уврежданията.
Друг е въпросът, че напълно споделям казаното от господин Коралски, че с подзаконов акт не може да се дава със задна дата, защото това малко или много променя закона, който не го е предвидил. Така или иначе това е станало. Оттам нататък, мисля, че има формални основания това да се извърши. Заповядайте.
МИНЧО КОРАЛСКИ: Господин Китов, вие сте абсолютно прав. Член 14 от Закона за нормативните актове казва, че не може да се даде обратна сила в подзаконов акт, ако такава сила не е дадена в самия нормативен акт, в закон. Нещо повече, на това основание такава обратна сила не беше дадена и в Правилника за прилагане където се определя реда за плащане. Не е вярно, че някой подзаконов акт разрешава. Единствено в акт, който не урежда реда за плащане, а реда за регистрация се прави опит за такова плащане. Тъй като е от по-нисък ранг от Постановлението на Министерския съвет, с което е приет правилника, тогава съгласно член 15 от Закона за нормативните актове се прилага този нормативен акт, който е от по-висок ранг. В правилника е записано, че трябва да се плаща. За съжаление пропускът, който е направен в закона не може да бъде поправен подзаконов нормативен акт. Поради тази причина, мисля че приемането на закона ще ни извади от една неудобна ситуация. Благодаря ви.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Наполовина съм съгласен с вас. Според мен, поправка направена в правилника щеше да уреди много по-ясно нещата. Така или иначе това не е станало, знаете, че трябва да минава през Министерския съвет, а другото е много по-лесно. Така или иначе още по-трудно е да мине и през пленарна зала. Не мога да разбера, един наистина елементарен проблем, за който всички имат еднакво становище, защо втори път се занимаваме с него. Това се решава спокойно в правилника, в който се дава този гратисен период. Има разлика, тъй като няма противоречие. Направих и справки на базата на това, че законът посочва срок до 6 месеца де се изработват правилниците. Това е правното основание, на което може да се даде този гратисен период. Да се избяга от член 41, трябваше да се запише не в наредбата, а в правилника. Наистина правилникът е за целия закон, плюс това, че се приема от Министерския съвет. Наредбата е само по определени текстове. Не мога да разбера, за нещо елементарно защо губим толкова време и има известни проблеми.
ХАСАН АДЕМОВ: Господин председател, ще си позволя да задам няколко въпроса към вносителите.
Първо, предложеният законопроект какво в същност променя?
Второ, има един подзаконов нормативен акт, има наредба, която е променена и действа и публикувана в „Държавен вестник” на 25 септември 2007 година. Тази Наредба № 2 на Министерството на труда и социалната политика, в параграф 7 е записано, как паричните средства за медицински изделия и помощни средства, приспособления и съоръжения за хората с увреждания посочени в списъците по чл. 35, ал. 1 в Закона за интеграция на хората с увреждане предоставени за периода от 12 юни 2007 година до един месец от датата на влизане в сила на тази наредба от лицата, които към 12 юни 2007 година имат валидна регистрация в Агенцията на хората с уврежданията се изплащат по реда на член 47 от Правилника за прилагане на Закона за интеграция на хората с увреждания. Има един подзаконов нормативен акт. Не знам по какъв начин и кой си позволява да тълкува наредбите. Когато има една наредба изпълнителният директор на агенцията е длъжен да изпълнява тази наредба. Ако има някой материално правен интерес към текстовете от тази наредба има институция по българското законодателство, която се казва Върховен административен съд. Сезира се Върховният административен съд, ако трябва се променя наредбата, защото частно лице или юридическо лице не може да твърди, коя наредба противоречи на закона и коя не противоречи. За това има Върховен административен съд. Ако Върховният административен съд се произнесе, тогава ще се промени наредбата. Какво решаваме с промяната в закона? Това са моите въпроси.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Господин председател, притеснен съм от това, което каза доктор Адемов. Излиза, че ние можем да приемем законопроектите в два или три текста. Например, приемаме Закон за медицинските изделия, въпросите да бъдат решени с наредба, както е направено в случая. Ако така процедираме това, което казахте и вие. В закона нямаме срок за подготовка на нормативния документ. Нямаме срок има ли гратисен период. С наредбата, която е третия поднормативен документ определяме срокове. Законът се прилага чрез промяна на наредбата от 12 юни 2007 година до 31 декември 2007 година.
ХАСАН АДЕМОВ: Законът делегира право на министъра да издаде наредбата?
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: В срок от шест месеца, защото е по Закона за нормативните актове.
МИНЧО КОРАЛСКИ: Господин Китов, искам да ви прочета какво е записано в наредбата, за да бъде ясно, че ние изпълняваме наредбата. Не отказваме да я тълкуваме. Записано е следното: „Парични средства за медицински изделия и помощни средства, приспособления и съоръжения за хора с увреждания посочен в списъците по чл. 35, ал. 1, по Закона за интеграция на хората с увреждания предоставени за периода от 12 юни 2007 година, до един месец от датата на влизане в сила на тази наредба от лица, които към 12 юни имат валидна регистрация в Агенцията за хора с увреждания, се изплащат по реда на чл. 47”.
Позволете ми да тълкувам този текст. От 12 юни означава по реда на променения ….
ХАСАН АДЕМОВ: Защо тълкувате наредбата?
МИНЧО КОРАЛСКИ: Не тълкувам наредбата, а ви обяснявам защо не можем да платим. Защото от 12 юни нито една фирма няма валидна регистрация. Защото валидна регистрация по смисъла на закона е само регистрация, която отговаря, както на законовите, така и на подзаконовите нормативни актове, които действат към този момент. Към този момент 12 юни, вече действа новия закон, новата наредба, новия правилник, а по тях няма нито една валидна регистрация. Тъй като никой няма валидна регистрация ние не плащаме. Така, че въобще не тълкувам, а изпълнявам параграф 7, така както е записано.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Благодаря ви. Съжалявам, че от Министерството на икономиката и енергетиката не присъстват на заседанието, тъй като са възпрепятствани.
Мога да ви прочета само какво е записано в тяхното становище. „За постигане на юридическа прецизност предлагаме в параграф 6, алинея 1 от Наредба № 2…
ХАСАН АДЕМОВ: Господин председател, комисията не издава наредби.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Господин Адемов, в комисията присъстват и хора, които издават тези наредби. Защо не си комуникират е отделен въпрос.
„Лицата, които имат валидна регистрация в Агенцията за хората с увреждания към 12 юни, да се замени с „лицата, които са били регистрирани по реда на Наредба № 1 от 2007 година”. Тогава става ясно за кои хора става въпрос.
МИНЧО КОРАЛСКИ: Господин председател, в правилника както ви казах изрично е записано, че трябва да бъдат регистрирани по реда на новата наредба, която влиза с новия закон. Не може да бъдат регистрирани по старата наредба, тъй като по нея нямат право да предоставят медицински изделия. Там е големият проблем. Тя е ред за търговия, внос, производство и т.н. Има съвсем друг предмет старата наредба. Поради тази причина не може на отпаднало законово основание. Нещо повече има писмо на министър Масларова въз основа, на което възникна този казус. Когато нещата опират до това, би трябвало да прочета това писмо. Министър Масларова ми нарежда да преустановя изплащането по тази наредба и да изчакаме до влизане в сила на останалите подзаконови нормативни актове. Въз основа на това писмо ние спряхме изплащането на всички останали.
От тази гледна точка, няма как да отпадне, защото самата министър Масларова посочва в това писмо, че Наредба № 1 е издадена на отпаднало нормативно основание и не поражда правни последици. Ще помоля за един момент, само да намеря писмото, за да го цитирам точно.
ИВАНКА ХРИСТОВА: Господин председател, има писмо на министъра, което е абсолютно правомерно, с което се казва, че трябва да се преустанови плащането по старата наредба до излизане на новата нормативна уредба. Новата нормативна уредба урежда нещата с плащанията. Не смятам, че това е въпрос, по който в момента трябва да дискутираме.
Господин Коралски, също имаше едно писмо, което за съжаление не е пред мен в момента, за да го показвам. Още веднъж искам да обърна внимание, че Министерството на икономиката и енергетиката и Министерството на здравеопазването участваха при изработването на поднормативната уредба.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Госпожо Христова, не мога да разбера, защо не се разбере следният проблем – Вие считате, че параграф 7 дава основание за плащане. Агенцията, която е материално отговорно лице има своите притеснения, че утре Сметната палата най-малко може да намери някои противоречия и да каже, че са плащани неправомерно. В момента това е казусът, а не да търсим кой е виновен и кой не е виновен. Необходимо е да се намери едно решение на казуса. Това може да стане по няколко начина. Включително и с една ал. 2 на член 41 от вашия правилник, в който се казва, че в случаите които се отнасят за параграф 7, алинея 1 не важи. Тогава ще отпаднат притесненията на господин Минчо Коралски, по член 41, в който се казва, че се изплаща целева помощ само на тези, които са регистрирани по член 35, алинея 1. Не виждам как по-лесно може да се направи, ако се уреди в правилника, който е по-висш от наредбата. Поради простата причина, че е за целия закон. Разбирате ли? Само съдът има право да тълкува. Нека да погледнем как да стане и да се реши този въпрос. Месец юни именно с това се обърнахме към тези, които трябва да го направят, за да се реши проблемът.
ИВАНКА ХРИСТОВА: Не е имало проблем да се направи в правилника.
МИНЧО КОРАЛСКИ: Проблемът беше в дирекция „Правна” на Министерския съвет, който спазвайки Закона за нормативните актове цитира същият този текст, който ви казах. Не може с подзаконов акт да се въвежда преходен период, ако не е записан в нормативния акт. Това е член 15 от Закона за нормативните актове.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Направих справка, за да бъде подготвен за заседанието. Основанието, че според Закона за нормативните актове шест месеца се дава допуск за извеждане на тази наредба се получава един период, който няма как да не бъде допълнен. Може да се допълни чрез правилника. Дирекция „Правна” на Народното събрание, счита че може да стане по този начин. Няма как да не се направи. Друг е въпросът дали трябва да има промяна в закона. Въпросът е да се реши проблема, да се плаща и хората да се снабдяват.
Що се отнася до регистрацията на Горна баня, друг е въпросът. Законът дава всички основания да се направи, но не знам дали са готови да отговорят.
МИНЧО КОРАЛСКИ: Няма тарифа, няма сертификация и не могат да го направят.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Знаете заповедта на професор Гайдарски, с която казва, че нещата, които са на списъка на госпожа Масларова не подлежат на регистрация в Изпълнителната агенция по лекарствата и спокойно може да се прави от тях.
МИНЧО КОРАЛСКИ: В параграф 10 става въпрос за търговия. Не се говори за предоставяне и за помощи. За това става въпрос в параграф 14, където има съвсем ясни изисквания. Поради тази причина, тъй като това, което са ви казали вашите колеги от министерството, този шест месечен срок важи за поднормативните документи, но по този закон. Т.е. по Закона за медицинските изделия, а не по Закона за интеграция на хората с увреждания. Поради тази причина въвеждането на този преходен период по никакъв начин не пречи на Народното събрание. Доколкото виждам в Комисията по социална политика с огромно мнозинство се прие. Нищо не пречи и от тази комисия да се приеме. Председателят на Народното събрание каза, че може да стане с едно четене и от следващия ден да забравим, че този проблем съществува. Разберете, че проблемът е технически. Тук не става въпрос за нещо друго. Проблемът е чисто технически. Един пропуск, който не дава възможност, нито на Министерския съвет, нито на някой друг да го промени, тъй като противоречи на закони.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Господин председател, мисля че има следният проблем. Когато приехме Законът за медицинските изделия и когато приемаме други закони винаги даваме срок за подготовка на наредбите и правилниците. Ние приемаме Закон за медицинските изделия и там даваме срок от шест месеца за подготовка на правилници и наредби, променяме Закона за интеграция на хората с увреждания, а не даваме никакъв срок за подготовка на правилника и наредбата, който трябва да бъде променен. Доктор Адемов, законът е изменен. Ако ние извадихме душата на Министерството на труда и социалната политика и специалистите да подготвят наредбата и правилника, защото нямаше срок до 31 декември както е оказан в Закона за медицинските изделия и както указваме във всички законопроекти когато правим промяна. Даваме срок за подготовка на поднормативните документи.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Господин Мръцков, в член 45 от Закона за нормативните актове се казва, че в случаи когато актът по прилагане на закона се приеме веднага има право наредбите да се направят в шестмесечен срок. Има закон за това. Не е необходимо да се дава в друг закон.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Въпросът е как ще се направи регистрация по член 35, алинея 1, по Закона за интеграция на хората с увреждания, когато няма срок за тази регистрация и не може да се плаща до регистрацията. Защо в Закона за медицинските изделия дадохме срок за регистрация на фирмите в Изпълнителната агенция по лекарствата до 31 декември 2007 година.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Говорите за друг закон, а не за Закона за медицинските изделия.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Променяме и двата закона. Искаме регистрация на фирмите. При единият закон регистрацията се дава със срок до 31 декември, а по другия закон не даваме никакъв срок за пререгистрация по новия закон. За това става въпрос. Ние не дадохме никакъв срок за пререгистрация.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: В Закона за хората с увреждания няма срок, а не в Закона за медицинските изделия.
ХАСАН АДЕМОВ: Господин председател, да се върнем към законопроектът, погледнете какво е записано в него в член 9-а, „Лицата регистрирани по реда на отменения член 35”. Как ще са регистрирани като няма такъв текст на член 35. Тук е записано „отменения”, а не „изменения”.
Първо, къде са регистриран, след като този член е отменен?
Второ, отново се връщам към този казус. Министерството на труда и социалната политика, Министерството на здравеопазването, Министерството на икономиката и енергетиката плюс отдел „Правен” на Народното събрание, плюс Изпълнителната агенция по лекарствата имат отношение по този проблем. Ако не могат да решат проблема три месеца и ако колегите от агенцията и всички останали вносители са прави, някой трябва да си ходи. Нали разбирате? Четири месеца сме в ситуация, в която се въртим около един казус може ли да плащаме или не можем? Тълкуваме наредби и закони, дали противоречат или не, вместо да изпълняваме.
Отново повтарям, ако наредбата противоречи на закона, ако противоречи на правилника има Върховен административен съд, който трябва да решава, а не Народното събрание.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: В момента на тълкуваме наредби и не спорим по този въпрос. Имаме един законопроект и търсим неговият смисъл.
МИНЧО КОРАЛСКИ: Имах възможност и в Комисията по труда и социалната политика да кажа, че в параграф 5 и параграф 6 се говори за търговци получили разрешение след 29-ти по реда на отменения Закон за лекарствата. В параграф 6, на Закона за медицинските изделия е записано: „Търговци получили безсрочно разрешение, търговия и …”. Позовават се за регистрации по отменени нормативни актове. Това не е без прецедент. В параграф 5, параграф 6 и параграф 7 се говори за регистрация на отпаднало основание, но се дава право да бъде продължено с шест месеца.
По същия начин ние искаме регистрация на отпаднало основание да бъде продължено това, тъй като ви казвам, че наредбата не противоречи, а казва, че трябва да има валидна регистрация. Валидна регистрация няма никой към 12 юни 2007 година. Не противоречи, ние изпълняваме наредбата така както е записана.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Наистина е въпрос на тълкувание и най-изчистен.
ДЕНИЦА ВАСИЛЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, вече четири месеца има проблем.
Искам да разгледам проблемът от гледна точка на хората с увреждания. Цяло лято до момента постоянно при мен в приемната, по телефона и по друг начин, постъпват оплаквания за това, че хората не могат да си вземат техническите помощни средства. Не знам дали знаете какво означава това за един човек с увреждане. Това означава, че ако се повреди протезата на един човек, което е най-тежкият случай с Горна баня, не могат да направят дори елементарния ремонт. Ако на човек се счупи инвалидната количка, или патерицата, той не може да си вземе друга. Това означава, че един такъв човек не може да стане от леглото. Наистина апелирам за най-скорошно решаване на този проблем. За даване на преходен период за регистрация, тъй като положението е много трудно и неприятно, особено за хората, които ползват протези. Благодаря ви.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Законът за медицинските изделия има гратисен период, който дава възможност да се прави ремонт. Има гратисен период до една година.
По-скоро е проблем на фирмите, защото за да има 3 милиона за изплащане, означава че са давани. Въпросът е на фирмите. Наистина разбирам, че не могат да се кредитират от социалното министерство. Нека да казваме нещата в прав текст. Такава е истината, а не че не са получавали, защото са получавали. Колеги, кой иска думата?
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Господин председател, постарах се да вникна в дискусията и как най-бързо може да се реши въпроса. Сигурно доктор Адемов е прав, но в момента да проведем разследваща дейност, кой е виновен дали господин Коралски не желае за изпълнява наредбите намирайки много умело предлози или подобни неща, няма смисъл да се прави. За нас е най-важно, което каза Деница. На тези хора да откликнем. Този въпрос е разгледан в Комисията по труда и социалната политика, с положителен глас от повечето колеги.
Предлагам, да прекратим разискванията и да гласуваме в подкрепа на този законопроект, дори това, което беше споменато на първо и второ четене да се разгледа в залата. С това парламента да даде един сигнал, че ние няма да се вплитаме в междуличностни отношения. Да покажем, че парламентът е над тези неща. След като не желаят да се разберат, за момента ще приемем този законопроект. Може би наистина не е много необходим. Да, но да се приеме на първо и второ четене, след това съм склонен да се потърси отговорност от лицата, които вече три или повече месеца задържат решаването му. Благодаря ви.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Господин Великов, по принцип разбирам вашето желание да помогнете, но ние имаме и контролираща функция. Ако на вашата фирма половин милион лева е задържан 4 – 5 месеца…
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: На моята фирма задържат повече от година, но това е съвсем друг въпрос. Няма нужда да се коментира.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Мисля, че е редно да се разбере поради каква причина е станало това.
ДИАНА ИНДЖОВА: Представител съм на една от водещите национално представени организации на хора с увреждания, както виждате има много от тях тук. Ръководя Националният съвет по интеграция от страна на тези организации и самата аз съм човек с увреждане.
Ако трябва да съм искрена, нашият апел към всички вас е вместо да се детайлизираме относно какъв е най-правилния начин, кой е бил най-прав, какво е трябвало да се направи, да се фокусираме върху това, което е най-важно, хората с увреждания. За всеки човек, който ползва техническо помощно средство наречено в момента „медицинско изделие” всеки ден,в който го няма намалява неговия шанс да оцелее. Всеки от вас има някакъв шанс да помогне на вашите близки, но не е така с нашите членове. Те всеки ден, ако нямат протеза, ако нямат количка, означава че може и да не оцелеят.
Искам да апелирам да търсим най-простото решение, колкото и за вас това да бъде неприемливо. Една такава промяна на този закон би могла да помогне стотици хора да останат малко повече живи. Благодаря ви.
ИВАН ПЕНЕВ: Искам да внеса някои юридически аргументи във връзка с представения проектозакон. Тъй като беше направен призив, да се ориентира дискусията основно към предложените текстове за изменение на Закона за интеграция на хора с увреждания мога да кажа, че има много силно противоречие между мотивите на този законопроект и текстовете, които се предлага да бъдат изменени. Т.е. с текстовете не се постига целта на този закон. Целта е, да се предостави възможност за разплащане на предоставените вече на стойност около 3 милиона лева, медицински изделия и помощни медицински средства, но с текстовете, които се предлагат това не се постига. Не се урежда въпросът за плащанията на вече доставени медицински изделия. Там се говори за това, че доставчиците могат да продължат да доставят, но нищо не се говори за плащанията. Нищо не се променя в режима на плащанията, което сега се явява препъни камък за решаването на този въпрос.
Що се касае, до съществуващата в момента правна уредба, искам да разсея някои съмнения, които се пораждат. Има някои митове, които се насаждат в момента.
Първият мит е, че на 12 юни 2007 година, регистрацията на доставчиците на помощни технически средства е била заличена. Няма такъв юридически факт. Тя не изчезва автоматично. От това, че се отменят действията на Наредба № 1 от последвалата Наредба № 2, която е в съответствие със Закона за медицинските изделия съвсем не означава, че на 12 юни лицата вече са със заличена регистрация. За да бъде заличена администрацията трябва да има изричен нормативен текст, който да каже, че на 12 юни няма никакви регистрирани лица. Това не изчезва в пространството. Регистрирани са на 11 юни, а на 12 юни никой не е регистриран. Това е юридически нонсенс.
Вторият мит е, за това, че подзаконовият нормативен акт, в случая наредбата на министъра на труда и социалната политика, която се издава на основание чл. 35, алинея 5 от Закона за интеграция на хора с увреждания, било нормативен акт от по-ниска степен, отколкото е Правилника за приложение на Закона за интеграция на хора с увреждания, тъй като правилникът урежда всички въпроси на приложението на закона, а наредбата на министъра на труда и социалната политика урежда само част от въпросите. Едно такова тълкуване не е добре издържано юридически, тъй като в случая се пропуска един съществен факт, а именно, че наредбата за изискванията за осъществяване на дейностите по предоставяне на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия, посочени в списъците по член 35-а, алинея 1, става на основание законова делегация. Законът делегира правомощието на Министерския съвет да издаде правилник, така в случая висшия законодателен орган директно делегира на министъра на труда да уреди изчерпателно въпросите свързани с доставката на помощно технически средства и медицински изделия. Това изрично е записано в закона. При наличие на една законова делегация да се обвързва наредбата на министъра с това, че трябва да бъде в подчинено положение спрямо правилника, не е издържано и противоречи на Закона за интеграция на хора с увреждания. Такива са законовите разпоредби.
Третият мит е, че наредбата на министъра издадена на основание чл. 35, алинея 5, тъй като е издадена по-късно има един период от влизане в сила на закона до публикуването на наредбата в „Държавен вестник”, който е бил период на правна неуреденост. Това не е така, тъй като съгласно правната практика на Върховния административен съд и това е възприето в българската юрисдикция, че подзаконовият нормативен акт издаден в приложението на закон, винаги е неразривно свързана с действието на закона във времето от деня на влизането му в сила до неговата отмяна. Т.е. тази наредба, която се издава в изпълнение на закона, проявява своето действие от началния момент на влизането в сила на закона.
В случая черпим аргументи от член 13, алинея 1 от Закона за нормативните актове, а не както се посочва приложението на член 15.
Следващият мит е, че в случая се предава обратно действие. Няма никакво обратно действие, което да се въвежда с тази наредба. Става въпрос за действие в рамките на действието на закона. Това е в пълно съответствие с Закона за нормативните актове.
Представяте ли си какво ще се получи, ако във всеки един случай, вече се спомена няколко пъти, че по принцип наредбите в изпълнение на закона се издават винаги в забава с времето. Тогава трябва да се уреждат изрични законови текстове, за преходен период, който да урежда въпроса до издаването на наредбата, как да се прилагат тези въпроси, които са предмет на самата наредба, което също е юридически нонсенс.
Това е въпрос, който не може да бъде решен по такъв начин. Принципно подзаконовият нормативен акт е неразривно свързан със закона от началото до края, до неговото действие. Няма друга юридическа техника, друг способ, по който да се уреждат тези въпроси.
От тази гледна точка това също по-скоро е един мит. В момента има действаща правна уредба. Придържам се към това, което господин Адемов застъпи като становище, ако някой не е съгласен с действащия правен ред, единственият законосъобразен начин е да се атакува този правен ред пред компетентния орган. В случая няма празнота в българската правна уредба, която да бъде уредена по нормативен път. Този закон не само не е необходим, той нищо не урежда. Благодаря ви.
МИНЧО КОРАЛСКИ: Мисля, че нонсенс вие нарекохте нещо, което съществува в Закона за медицинските изделия. Преходният период даден за регистрация в Закона за медицинските изделия не е нонсенс. Той е факт, в параграф 5, 6 и 7. Ако смятате да обиждате законотворците мисля, че не сте избрали подходящото място.
Искам да обърна внимание, че тук не става въпрос до кога действа? Става въпрос, че има условия за регистрация. Тази регистрация не може да бъде направена очевидно преди да е излязъл нормативният акт. Никъде в тази наредба за регистрацията не пише, че фирмите, които са подали молба за регистрация на 29 август се регистрират считано то 12 юли 2007 година. Това наистина би било нонсенс. Тъй като основание за всичко е регистрацията, а обясняваме защо няма регистрация към този момент, мисля че упражнението на тема „митове” е за друго място, а не в орган, който се занимава с правосъздаване, в случая се налага да се занимава и с правораздаване.
Моля да се разбере, че тук не става въпрос дали се тълкуват или не се тълкуват нормативни актове. Става въпрос за нещо, за което всички са съгласни, че няма такъв преходен период. Този преходен период така както е бил заложен в един закон трябва да се заложи в другия. Нещата ще се изчистят. От момента на публикуването на този закон ние имаме всичките основания да плащаме, тъй като предоставянето на помощни средства, с което се занимава и Наредба № 2, е основание за плащане. След като законът позволява да се предоставят средства, а не да се търгуват по смисъла на Закона за хората с увреждания, това означава, че за тях трябва да се плати по смисъла на същите тези поднормативни актове. В случая може да приложим тогава и въпросната Наредба № 2, тъй като ще имаме основание да приложим обратната сила. Буквалното й прилагане в момента отново лишава фирмите за това да платим. По никакъв начин това няма да разреши въпросът за протезите в Горна баня.
Господин Адемов, пита кой е бил върнат? Попитайте в Горна баня дали от 12 юни досега е направена една протеза или ремонт?
ХАСАН АДЕМОВ: Искам да попитам - Горна баня имат ли регистрация по стария закон?
МИНЧО КОРАЛСКИ: Горна баня, нямат регистрация по стария закон поради простата причина, че по стария закон не е трябвало да се регистрират. Ако имате предвид дали са били регистрирани при нас, това което каза господин Пенев. Регистрацията не изчезва. Нямат изискуемата регистрация. Старата регистрация за търговия, доставка, внос и т.н. Изискуемата регистрация по закона, за да може да платим е за предоставяне на медицински изделия. Тук не става въпрос, че е изчезнала старата. Това е регистрация на отпаднало основание. Изискуемата регистрация за предоставяне на медицински изделия я нямат, защото не могат да се регистрират преди да излезе правилника, който ще излезе през месец август.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: В Закона за медицинските изделия са записани ясни срокове и гратисни периоди. Разбирам, че вие може да търсите основание за плащане на този период, но не виждам, защо трябва да се дават нови гратисни периоди? Това противоречи на европейската ни синхронизация.
МИНЧО КОРАЛСКИ: Ще ви прочета какво е записано в параграф 13 „Подзаконовите актове, ако прилагането на Закона за медицинските изделия се издават в шест месечен срок от деня на обнародването му, в „Държавен вестник”. Този срок се отнася единствено за Закона за медицинските изделия.
В параграф 14 се променят редица членове от Закона за интеграция за хората с увреждания. За съжаление, този който се предлага от вашите колеги Петър Мръцков и Христова, преходният период, който е заложен в параграф 13 не е записан в този Закона за интеграция на хората с увреждания. Записано е в Закона за медицинските изделия. Този пропуск трябва да бъде наваксан, за да може всичко да се оправи.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Господин Коралски, Законът за медицинските изделия става факт на 12 юни 2007 година. Защо в правилника и останалите наредби не се съобразихте с гратисните периоди на Закона за медицинските изделия? Това е моят въпрос.
МИНЧО КОРАЛСКИ: Първо, Агенцията за хората с увреждания не изготвя тези подзаконови нормативни актове. Когато беше обсъден въпросът за вкарването на преходен период в Правилника от дирекция „Правна” на Министерския съвет, се позоваха на въпросния член 14, в който е записано: „Ако в закона няма такъв предвиден преходен период, той не може бъде заложен и в подзаконовите нормативни актове”. Такива бяха техните аргументи.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, искате ли нещо да добавите? Не виждам.
Моля, който е съгласен, да гласува?
- „За” – 6.
- „Против” – Няма.
- „Въздържали се” – 6.
Не се приема.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Господин председател, след като преброих гласовете, искам да ви кажа, че „За” са гласували седем човека, а беше преброено, че са 6:6.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Ако има такава забележка, не възразявам да се прегласува.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Господин Великов, излезе от залата, но гласува „за”, ние тримата гласувахме „за”, Ваню Хърков също гласува „за”. Емил Константинов и доктор Станка Маринчева също гласуваха „за”. Гласовете станаха 7. Ще помоля да бъдем коректни.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Не възразявам да прегласуваме. Защо не реагирахте веднага?
ХАСАН АДЕМОВ: Господин председател, проблемът идва оттам, че Хърков се чудеше как да гласува „за” или „против”.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, не възразявам да се прегласува.
Ако някой е видял Хърков да гласува „за” да каже. Тук сме много хора.
ХАСАН АДЕМОВ: Това е вътрешно ведомствен проблем, който трябва да се разреши между министерството и агенцията.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Другата страна на въпроса е, аз ли ще правя тарифата колко ще струва регистрацията на агенцията?
Моля да направите нужното да има тарифа, за да могат да се регистрират хората.
Колеги, преминаваме към точка 2 от дневния ред - Законопроект за признаване на професионалните квалификации.
Госпожо Добрева, имате думата.
ВАНЯ ДОБРЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, предоставяме на вашето внимание проекта за обсъждане на Закон за признаване на професионалните квалификации.
Признаването на професионалните квалификации е област позната на народните представители, от измененията направени в Закона за професионалното образование и обучение и Закона за висшето образование през 2005 и 2006 година. Тогава ангажиментите на Министерството на образованието и науката се изчерпаха с въвеждането в българското законодателство на две общо системни директиви 8948 и 9251. Тези директиви сега се отменят от директива 2005/36, която наред с тях отменя още 12 директиви свързани с упражняване на професиите „лекар”, „медицинска сестра”, „лекар по дентална медицина”, „ветеринарен лекар”, „акушерка”, „магистър фармацевт” и „архитект”.
В настоящия момент признаването на професионалните квалификации по тези професии е уредено в Закона за висшето образование, Закона за здравето, Закона за ветеринарномедицинската дейност, Закон за камарата на архитектите и инженерите и инвестиционното проектиране и огромен брой подзаконови нормативни актове на Министерския съвет и на отделните министри.
Избраният подход за приемане на отделен закон е продиктуван от факта, че признаването на професионалните квалификации е област с изключително динамично развитие, което от своя страна довежда до чести промени в европейското законодателство, уреждащи тази материя.
В резултат на това, биха се налагали чести промени във всички съществуващи нормативни актове свързани с тази материя.
С тези мотиви на свое заседание на 24 октомври 2006 година Съветът за координация и мониторинг към Министерският съвет одобри позиция, с която директива 2005/36 относно признаването на професионални квалификации да бъде транспонирана в българското законодателство с нов общ закон, вместо непрекъснати промени в съществуващите закони и подзаконови нормативни актове, които към момента е уредена материята по взаимното признаване.
Със същите мотиви, подходът за изработване на един закон е избран от 15 държави членки, а това са Испания, Естония, Дания, Белгия, Франция, Кипър, Литва, Латвия, Унгария, Холандия, Полша, Португалия, Словакия, Финландия и Великобритания.
Кои са новите моменти в системата по признаване?
Първо, модернизиране на системата. Допълване на режимите за признаване със специални процедури за признаване на професионалните квалификации. Временно предоставяне на услуги, използването на общи платформи, създаване на механизъм за административно сътрудничество между държавите членки, както и между държавите членки и Европейската комисия.
Второ, въвеждане на пет нива на професионална квалификация, които се базират на обективни и измерими критерии. Стремежът при въвеждането на тези пет нива е чрез тях да се обхванат всички възможни степени на квалификации в различните държави членки по начин, който позволява тяхното сравняване и съответно признаване.
Принципът на взаимното признаване включва признаване на обучение на същото или предходното ниво.
Трето, изчерпателно изброяване на документите, които органите по признаване могат да изискват от заявителя.
Четвърто, тежестта на доказване на езиковите умения лежи върху заявителят, като всеки случай следва да се разглежда отделно с акцент върху конкретната професия, която заявителят желае да упражнява.
Пето, административното сътрудничество поставя акцента върху необходимостта, компетентните власти да работят, в тясно сътрудничество и взаимно да се подпомагат.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, приемането на законопроекта ще представлява цялостно хармонизиране на българското законодателство с европейското право в областта на признаване на професионалните квалификации.
Моля да подкрепите предложеният на вашето внимание проект на Закон за признаване на професионалните квалификации.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Госпожо Добрева, безспорно е, че има нужда от такъв закон. Разбира се, според мен има и някои забележки, които искам да направя.
Първо, искам да ви помоля да отговорите, кое налага двоен стандарт в органите за признаване на професионалните квалификации? Камарата на архитектите и инженерите, ще го прави, а за останалите професии ще се прави от друг. Кое налага двойният стандарт? Не казвам, че няма европейски страни, в които има подобно нещо, но дали има двоен стандарт при тях е друг въпрос.
Второ, в разпоредбите на член 14, алинея 1 и член 17, алинея 1, които уреждат членство в професионалните организации при упражняване на професията еднократно или за определен период от време си противодействат. Те не си съответстват. Има двойнственост и ще подлежи на тълкувание. В член 14 се казва, че няма нужда от регистрация. В другият член се казва, че след това ще се налага регистрация.
В същото време, според мен, когато става въпрос за еднократно или временно упражняване на регулирана професия задължително се налага да се даде едно легално пояснение – какво е това? В законопроекта излиза, че някой може да идва всяка година по известно време, което подлежи на преценка, след това да напусне, после отново да се върне, изобщо не подлежи на регистрация и контрол. Нека да не забравяме, че този закон не отменя Законът за здравето, в който се казва, че има автоматична регистрация. Тук се прави опит тази регистрация да бъде избегната.
Трето, кой ще преценява, защото в член 11, алинея 2 е записано следното:„Еднократният или временния характер на предоставените услуги подлежи на преценка”.
Не може субективно да се определя, дори от една институция. Трябва да има ясни критерии. Тук е постоянно, а това е временно. Той отговаря на тези критерии.
Според мен, най-силно впечатление прави двойният стандарт.
Един архитект, ако проектира една сграда говоря условно, ако нещо се случи, вредата няма да е по-малка. Дава се възможност на архитектите да се регистрират от камарата, фактически от съсловието, което да може да следи и упражнява контрол. Тук се прави двоен стандарт. Разбира се, тези и още някои малки неща считам, че биха могли да бъдат оправени. Този закон по принцип има своето място. Той продължава със синхронизацията, но тези няколко неща трябва да бъдат изчистени.
Първо, за да има един стандарт.
Второ, за да има една гаранция за съответното съсловие.
Трето, да има точен регистър на всички тези неща. Благодаря за вниманието.
ВАНЯ ДОБРЕВА: Ако ми разрешите да задам един въпрос, след което ще предоставя думата на експерта от Министерството на образованието и науката.
Не знам, кое ви навежда на мисълта за двоен стандарт?
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Гражданите на държава членка установена в друга държава членка се освобождава от изискването за регистрация или членство в професионална организация или сдружение.
В член 17 е записано: „Гражданите на държава членка, които временно предоставят медицински услуги се вписват в регистъра на съответната районна колегия. Извинявайте, но с единият текст се освобождава, а с другия се казва да се вписва.
ПЕТЯ ЕВТИМОВА: Първо, не само Министерството на образованието и науката е автор на този закон. Този закон беше изготвен от представители на всички заинтересовани министерства. В своята работа комисията прие вече залегнали в законодателството положения. Всички знаете, че в Закона за здравето, член 194, алинея 1, министърът на здравеопазването се определя, като орган, който признава професионална квалификация за всички медицински професии. Това е причината министърът на здравеопазването да бъде записан и в новия проект. Това е причината камарата на архитектите да бъде за архитектите. Съгласно Законът за камарата на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране, това са органите, които признават професионална квалификация по тези професии.
ПРЕДС. БОРИСЛА КИТОВ: Към един момент.
ПЕТЯ ЕВТИМОВА: И в настоящия момент.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Към моментът на приемане на този законопроект.
ПЕТЯ ЕВТИМОВА: Да, така е. Този отговор мога да ви дам. Това е причината да бъдат включени тези органи.
По втория въпрос за двойния стандарт, член 14 и член 17. Член 14, съдържа общата разпоредба за всички регулирани професии. Член 17 съдържа изключението за медицинските професии.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Тогава член 14, дава изключението на член 17.
ПЕТЯ ЕВТИМОВА: Не мога да се съглася с вас, защото смятам, че член 14 е общата уредба за всички професии. След това изреждане в различните членове, преди член 17 имаме изключения за архитектите и инженерите, които изрично са посочени.
Това е конкретен текст, който между първо и второ четене може да се изчисти.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Безспорно е, че в общия текст където е записана общата разпоредба, трябва да се даде възможност за изключение. В противен случай следващ член не може да изключва общата уредба. В това е целият смисъл на нещата, за да стане ясно, че общият член допуска изключения. Това може да се направи и не е проблем.
ПЕТЯ ЕВТИМОВА: В член 11, е органът по признаване. Когато дискутираме определени разпоредби, би следвало да четем разпоредбите със съответните разпоредби в директивата. Основната цел на този закон е да транспонира текстовете.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Ние работим с европейски текстове, понякога така се превеждат, че не стават ясно. Ние сме в български законодателен орган и ще се съобразим с тях. Искам да ви попитам, по каква преценка ще става?
ПЕТЯ ЕВТИМОВА: От органа по признаване. Негови са правомощията дали ще даде право на заявителя да упражнява тази професия, или ще прецени, че този заявител иска да предостави услугите само еднократно или за кратък период от време. За това сме предвидили в процедурата по признаване и при подаване на документите изрично лицето да посочва коя професия за какъв период желае да упражнява.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Би следва много ясно да бъде регламентирано, кое е еднократно? Какво е редовност и какво е непрекъснато?
ПЕТЯ ЕВТИМОВА: Според директивата, държавите членки не могат категорично да въвеждат ограничение. Всеки орган по признаване, че преценява в зависимост от конкретния случай дали характерът за предоставяне на услуги е временен, еднократен и по кой ред ще мине.
ВАНЯ ДОБРЕВА: Господин председател, това означава, че Министерството на образованието и науката има координационни функции. Реално погледнато, това за което вие попитахте, е в правомощията на колегите от Министерството на здравеопазването.
Мисля, че на вашия конкретен въпрос, тъй като комисията се занимава със специализирана проблематика, те биха могли да отговорят по-конкретно.
АТАНАС ДОДОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, това което е записано сега в Закона за здравето, като намерение и философия е пренесено в новия закон. Законът за здравето е променен в такава степен, доколкото да са пренесени текстове в новия закон. Тук имаше конкретни въпроси, които са свързани и са във връзка с признаване на професиите и режима за вписване в районните колегии. Тук нищо не се променя. Министърът на здравеопазването признава професията. Тъй като навлизаме в една конкретика ще помоля да предоставим думата на госпожа Василева от отдел „Правен” на Министерството на здравеопазването, която по-конкретно ще отговори на тези въпроси.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Доктор Додов, нека да не се забравя, че в момента има действаща наредба за временно упражняване на медицински дейности, която сега ще отпадне. В тази наредба е записано кое как става. В този закон отпада, с което правният мир изчезва.
Направил съм питане към министър Гайдарски, на какво основание определени мормонски секти искат да упражняват временно лечебна дейност и зъболечение в Пловдив? Не съм получил отговор.
Изпратил съм писмото, с което искат това. Въпреки, наредбата и всичко останало.
Госпожо Добрева, това са моите притеснения. Въпросът е, че в момента въпреки, че има наредба отново се получават отклонения. Утре, без наредба и без ясно разписани какво е „временно” и „правилно” нещата ще излезнат извън контрол, особено когато не се регулират от гилдията.
Господин Шарков, имате думата.
НИКОЛАЙ ШАРКОВ: Господин председател, благодаря за предоставената дума, госпожо и господин заместник-министри, дами и господа народни представители, абсолютно съм съгласен с термина двоен стандарт. Ще ви подчертая, че този двоен стандарт започва в член 4. Член 4 е ясен и точен, като за едни от регулираните професии отговаря Министерството на здравеопазването, а за други регулирани професии отговарят камарите и съюзите.
Веднага искам да попитам вносителите, къде са юристите в този закон? Те попадат под странното наименование „други органи определени в специален закон или в подзаконов нормативен акт”. Обръщам внимание на юристите на Министерския съвет. В повечето европейски страни подчертавам в повечето европейски страни, ако не във всички органът, който признава професионалната квалификация е камарата или съответния съюз за съответната регулирана професия. За това са регулирани, защото държавата им е делегирала тази дейност. Всички останали детайли и слабости в закона произтичат от факта, че е компилирана директива 36 от 25 септември 2005 година със сега съществуващото законодателство, но не е копирана в пълноценния си вид, защото са изпуснати съществени моменти. Не е ли опасно това, че постоянно пребиваващи, оказващи услуги, термин който се опитахме да тълкуваме още през 2006 година, заедно със заместник-министър Валери Цеков и доцент Борислав Китов, и временно пребиваващи са термини, които са толкова обтегаеми, подчертавам в лошо преведената директива 36. Смея да твърдя това, защото имам познания по този език, от който е преведена. Там няма определения за това понятия. За тази цел Министерството на здравеопазването проведе няколко семинари с участието на колеги от Австрия и Германия. На тези семинари на колегите от Министерството на здравеопазването беше подчертано, че отговорният орган за признаване на професионалната квалификация в тези страни е Зъболекарската камара.
Уважаеми колеги, искам да спомена пред вас, че тези законопроекти, които изброихте в страните, които са приети - да те са приети и законодателството е синхронизирано. Във всички останали страни, където нямат подобен законопроект гратисният период е до 2009 година.
Господин Местан, в Комисията по образование и наука каза, че трябва да се бърза бавно, защото всяко недомислие на този закон крие опасност за регулираните професии и за тяхното упражняване на територията на България от чужди граждани. Документът за добра дентална практика се изисква в цяла Европа от съсловната организация Български зъболекарски съюз. Колеги от Германия бяха върнати, защото представиха само документ за професионална квалификация от Министерството на здравеопазването. Върнаха ги за да получат документът, който ние издаваме от 1 януари 2007 година. В този вестник, ясно и точно е отбелязана резолюцията на Камарата на зъболекарите в Германия, които са 85 хиляди, където проблемът се разглежда много обстойно, както за признаването на професионалната квалификация, така и за свободното движение на гражданите на Европейския съюз.
Не забравяйте,че медицината и денталната медицина бяха извадени от директивата за услугите. За тях предстои изработване и приемане на специална директива, която ще визира и всички тези проблеми, които този законопроект третира в момента.
Запазвам си правото за по-нататъшното обсъждане на законопроекта в Комисията по здравеопазване, да навляза и в детайли. Част от тези детайли са раздадени като становище на Българския зъболекарски съюз, на всички вас преди заседанието. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Господин Шарков, ще ви направя само една реплика. Няма да бъде обсъждан повече в Комисията по здравеопазване, защото не сме водеща комисия.
ПЛАМЕН ДЕМИРОВ: Няма да повтарям аргументите на доктор Шарков. Това, което казахте, че вие не сте водеща комисия и тук сега е дебатът. Искам да кажа, че след като законодателният орган в България е създал закони за съсловните организации, в които са вменени регулаторните функции на професията. След като има регулирани професии извън този закон, пропуснати или споменати в други закони, след като в края на краищата се позоваваме в Закона за здравето, където тези членове са създадени преди да се цитира тази директива, преди 1 януари 2007 година, след като тези неща бяха предмет на обсъждане на работна група в Министерството на труда и социалната политика две години, в която участвахме съсловните организации. Ясно беше заявено, че ние искаме мястото, което както е казано, че в директивата се създава комитет за признаване от представители на съсловните и професионалните организации. Искам да подчертая, че нашето становище е, че органът по признаване трябва да бъде съсловната организация, поради изброените аргументи, които са отразени в писмените становища. Благодаря ви.
СТАНКА МАРКОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, мисля че лошият превод на директивата, довежда да това, че в този закон не се прави ясно разграничаване между образование, правоспособност и квалификация.
В закона е записано „професионална квалификация”, но например за сестрите и акушерките има изискване да са учили три години. Става въпрос за образование. Министерството на образованието и науката признават дипломите, а министъра на здравеопазването на базата на дипломите счита по нашите закони, че получават правоспособност. Квалификацията е вменена по законите на всички четири съсловни организации в медицината. Регулирането на професиите и квалификацията изцяло е вменена на съсловните организации. Ние имаме най-голям опит в попълването, защото хиляди сестри през това лято, които са работили досега във всички европейски държави, като болногледачи, всички ни нападнаха и на всички издаваме документ. Връщахме тези от САЩ и Канада, за издаване на документ от асоциацията. Формулярът, който попълваме е уникален идентификационен номер. Имат ли наказания и т.н. Всички данни, които имаме в регистъра, където всеки има индивидуално досие. Министерството на здравеопазването има списък на завършилите. При тях никой не знае дали е загубила права? Къде е била през последните пет години?
Според член 17, точка 2, вписването се смята за извършено в регистъра на съсловната организация от момента на получаване на уведомлението от министъра. Как ще ме задължите да бъде вписана в регистъра без да попълни по закон изискуемите документи? Това противоречи на другите закони за съсловните организации.
Според мен, това е насоченост на нашето министерство да изземе функциите на съсловните организации. Знаете ли, колко работа е това?
Много ви моля да прочетете точка 32 от секторната директива, където е записано „Европейска карта за квалификация се издава от професионалната организация”. На базата на това бяхме похвалени, че освен този формуляр, който попълваме с данните, които се изискват, ние сме издали 5 хиляди сертификата за квалификация. Тези сертификати отиват в съсловните организации. Единствената държава е Италия, в която първо отиват в министерството и след това с всички документи от нас отиват в съсловната организация. Без да отидат там не могат да започнат работа, както е и по нашите закони. Благодаря за вниманието.
ХАСАН АДЕМОВ:Професор Маркова, по принцип съм съгласен с това, което казахте, но по отношение на регистрационния режим дайте възможност на тези хора да се регистрират така както се регистрират в Европейския съюз. Например, с електронен подпис, а не да търсят къде сте. За регистрационните режими ние сме поели ангажимент пред Европейската комисия или да намалеят или да отпаднат. Знам, че ще ми кажете, че това е регистър, който е вменен по закон. Дори аз не знам какъв е редът за регистрация. Ще карате медицинската сестра от Америка два пъти да идва, защото няма нормален ред за регистрация?
Ако чрез „Интернет” може много бързо и кратко да се получи такъв документ, тогава няма да има такива проблеми. След като искаме българските граждани в рамките на Европейския съюз да бъдат третирани по един нормален начин, нека да им осигурим в България същия начин.
СТАНКА МАРКОВА:Всичко е записано в нашата интернет страница.
ТОДОР ПЕЕВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаема госпожо заместник-министър, уважаеми колеги, ще изкажа становището на Медицинския университет – гр. София, когото представлявам официално като заместник-ректор.
Материята е много сложна и не може да бъде решена лесно, без да се ползва опита на другите европейски държави.
Искам да подкрепя изказалите се досега особено в онази част доктор Шарков и професор Маркова, за внимателния прочит на европейските директиви. Някой преведе от английски „флет”, като „плоскост” вместо като „равно”. В публичното пространство се появи „плосък данък”. Това беше мултиплицирано от медиите. Попитайте някой на улицата – какво означава плосък данък, вместо равен данък? Ще видите какъв е резултатът. Така се получава когато не се внимава и не се превежда добре.
Няма да задавам въпроси на вносителите. На завършилите в Република България, кой признава квалификации в медицинското образование? Министърът ли? С какъв документ, с какво решение,? Няма такова нещо. Всичко това се съдържа в университетската диплома. В раздел шести на Закона за здравето беше предвидено „медицинско образование”, „медицинска професия”, „медицинска квалификация”, че след университета, след дипломата министърът съвместно със съсловните организации ще направи държавен изпит. Уважаеми колеги, държавният изпит се прави от държавата, а не университета. Той, след съответния стаж ще даде прословутият сертификат за правоспособност, който издават всички европейски държави, различен от приносителя на дипломата. За да няма противоречия ще ви цитирам, по смисъла на този закон какво е регулирана професия. „Регулирана професия е професионална дейност при съвкупност….и административна разпоредба относно притежаването на специфична професионална квалификация, или правоспособност, или членство в професионална организация” . В първите два пункта стои университета. Той дава квалификацията, документа за образователната степен, дава автоматично и правоспособността.
Ако някой от чужбина иска да дойде да работи в Република България, лекар, дентален лекар или медицинска сестра, кой ще провери какво знае и какво може? Това е обичайното администриране. Отчетено е от Европейската комисия, че е тромава процедура и остаряло. Единственият критерий, който има стойност е проверката на резултата от обучението. Кой ще направи тази проверка? Министърът на здравеопазването или някой друг. Това ще се направи само от университета, като го изпита и каже: „Знае и може” или „Не знае и не може+.
Уважаеми колеги, в нашето законодателство има единни държавни изисквания за придобиване на тези професии. Ако, чужденецът се различава в придобиването на собствената квалификация от нашите държавни изисквания, той не може да работи в Република България. Имаме предвид от трети страни.
Нещо беше подхвърлено и за владеенето на езика. Моля, медицина, дентална медицина, в медицинските професии не може човек да лекува хората без да знае езикът на народа. Как ще постави диагноза? Не е възможно не владеещ български език лекар да работи в България? Това е недопустимо. Няма да може да постави диагноза.
ХАСАН АДЕМОВ: Лекарят на Толуза знае ли български език, за да лекува французите? Той трябва ли да знае български език, за да упражнява професията?
ТОДОР ПЕЕВ: Трябва да има преводач, защото това е много рисковано. Става въпрос, ако дойде от Франция на работа в България.
ХАСАН АДЕМОВ: Той работи 90 минути на стадиона.
ТОДОР ПЕЕВ: Ако трябва някой да направи оценката на този, който ще дойде и ще иска признаване на неговата професионална квалификация на първо място това трябва да бъдат университетите. Администрирането да се прави по съответния законов ред, от съсловните организации, министъра и т.н. Благодаря ви.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Искам да ви кажа, че в момента в Англия има много поляци, които въобще не знаят английски език.
МИРОСЛАВ НЕНЧЕВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, изцяло подкрепям представителите на съсловните организации. Съвсем на скоро имах случай с наша колежка, която заминава на работа във Франция. Две бяха важните неща, които се искаха: академична справка и удостоверение от съсловната организация, че е наш член. Никакъв документ от министерството не се поиска. Действително към настоящият момент в Закона за здравето е записано, че министърът на здравеопазването признава професионална квалификация, но това означава, че нещо като е заковано на стената там ли ще стои? Бихте ли отговорили в Европейския съюз министъра на здравеопазването да признава по-скоро правило ли е или изключение? По-скоро е рядко изключение. За какво са създадени тези съсловни организации, ако не правят тези неща? Имали сме случаи, че с дадена държава има договор от 70-та година, хората изобщо не учат там. В един момент от посолството се заверява, че е верен превода на дипломата. От Министерството на образованието и науката автоматично признават дипломата без да се отчита какъв е хорариумът на часовете. Хората не са посетили тази държава. Били са на работа в България, как са взели тези дипломи? Миналата година имаше кандидат за началник на цех в „Софарма”, който няма прекъсване един ден в трудовата си книжка, а редовно е завършил в Москва. Как стават тези неща? Как признавате тези дипломи?
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Бъдете убедени, че една съсловна организация много по-стриктно ще следи тези неща, защото я касае.
МИРОСЛАВ НЕНЧЕВ: Как може помощник-фармацевт от Варна, който никога не е напускал Варна, да е завършил в Украйна, висша фармация. Как стават тези неща? Дипломата му се признава. Благодаря ви.
ВАНЯ ДОБРЕВА: Много се развълнувах от тези факти, които казвате. Учудвам се, че не са предоставени на Министерството на образованието и науката, за да можем да реагираме.
МИРОСЛАВ НЕНЧЕВ: Не е вярно, изпратили сме писма, на които ще ви дам номерата.
ВАНЯ ДОБРЕВА: Това е криминално деяние. Ние имаме практика поне от две години абсолютно всеки един случай, за който имате съмнения и доказателства, моментално ще се даде на прокурор. Веднага имаме готовност да анулираме дипломата.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Преди известно време във вашето министерство бяха уличени хора, които са издавали фалшиви дипломи.
ВАНЯ ДОБРЕВА: Както виждате веднага бяха уволнени. От две години в нашето министерство няма такъв вариант.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Госпожо Добрева, нашата логика е, че винаги в едно ведомство може да се случи подобно нещо, отколкото в една професионална гилдия, която наистина стриктно пази своите си интереси.
ВАНЯ ДОБРЕВА: В раздел ІІІ, на Закона за здравето е уреден редът за признаване на професионална квалификация по медицинска професия. Изменението е въведено в брой 55 на „Държавен вестник” от 2006 година. Влиза в сила от 1 януари 2007 година. Ако прочетем член 194, 195 и т.н., уважаемите народни представители в този състав и с помощта на професионалните гилдия са утвърдили един определен ред.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Безспорно, вие знаете как се утвърждава един законов ред, но можем да ви предоставим дебатите.
ВАНЯ ДОБРЕВА: Там където можем да предпазим нашето законодателство от фалшиви дипломи, от хора, за които вие споменахте, на представители от съмнителни секти, готови да си партнираме.
ЛЮДМИЛА ВАСИЛЕВА: Действително в законопроекта е възприет сега действащият принцип в Закона за здравето, министърът е органът по признаването. Искам да кажа, че той не е единственият държавен орган, който признава, ако погледнете член 4. Там е и генералния директор на Националната ветеринарно медицинска служба, която също е административен орган. Не е съсловна организация.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Когато се правеше този закон те нямаха съсловна организация, но вече също имат.
ЛЮДМИЛА ВАСИЛЕВА: Органът по признаване да бъде точно съсловната организация. Това е въпрос на решение на националното законодателство. Идеята на този законопроект е не да дава изцяло нова регламентация на сега съществуващите отношения в областта на взаимното признаване на професионални квалификации, а да консолидира и да преодолее съществуващата разпокъсаност на тази материя от различни закони да бъде обединена в един нормативен акт.
Искам да кажа, че министърът на здравеопазването има правомощия по Закона за здравето, които са свързани с отнемане на право да се упражнява медицинска професия, със заличаване от списъка на лицата, които упражняват тази професия, ако медицинския специалист страда от определени заболявания. Такава е била една от идеите предоставяйки това право на министъра на здравеопазването да признава, имайки тази информация в Министерството на здравеопазването. Съответно тези лица да бъдат включени в този списък. Цялата информация да бъде на едно място за лицата, които упражняват професията, и граждани на държави членки, и български граждани.
По отношение на втория въпрос за свободното предоставяне на услуги, искам да кажа, че това е един нов елемент в тази директива. В досега съществуващите директиви не беше записано. Много добре си спомняте още през 2006 година, че Европейската комисия ни накара да въведем тези текстове в българското законодателство преди да станем държава членка. Ние направихме съответните изменения в Законите за съсловните организации, с които уредихме вписването на гражданите, които свободно предоставят услуги. Текстовете на тази наредба, по която се извършва свободното предоставяне на услуги са взети от директивата. Същите тези текстове са записани в закона. Не би имало празнота в нормативната уредба и няма да има никакъв проблем, който да е свързан с това, че тази наредба ще отпадне. Защото, едно към едно текстовете от наредбата са в пренесени в закона. Особеното е това, че към моментът тези текстове няма да действат само за медицинските професии. Ще действат за всички регулирани професии.
Тогава обсъждахме заедно със съсловните организации. Текстовете на директивата не дават определение какво е еднократно или временно предоставяне на услуга. Този въпрос е предоставен на органа по признаване, който получава декларация и пакет от документи въз основа, на които извършва преценка дали предоставянето на тази услуга има временен характер, или еднократен, или става въпрос за по-продължително упражняване на професията. Съответно дава препоръка на лицето, което е подало тази декларация да си подаде документи за признаване на професионалната му квалификация.
Тук се прави смесване между признаването на професионалната квалификация на граждани на Европейския съюз, които идват да упражняват регулирана професия в България и документите, които издава съсловните организации на български граждани, които заминават в чужбина да упражняват професията. Тези две неща са различни. Тук се смесват двата процеса.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Как ще издават доклад. Те не водят регистър. От къде ще имат тези данни?
ЛЮДМИЛА ВАСИЛЕВА: Говорим за признаването на професионалната квалификация от министъра и за документа, който се издава за членство в съсловните организации, когато един български гражданин отива да упражнява професия в чужбина.
Относно предложението на университетите да извършват признаване. В предложения законопроект, който е в съответствие с разпоредбите на новата директива и на досега действащите директиви, за медицинските професии е предвидено автоматично признаване на гражданите на държави членки. Това означава, че ако обучението отговаря на изискваният на директивата, съответно наименованието на квалификацията и органа, който я е издал са в приложението на директивата, автоматично се прилага признаване, след преценка на съответния орган. Не е необходимо да има изпит. Изпит се провежда в случаите, което е разписано в разпоредбите на закона…
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Ако няма други доказателства?
ЛЮДМИЛА ВАСИЛЕВА: Когато документите, които е представил не съответстват.
Предвиден е подзаконов акт, който ще уреди условията и реда в този случай да се преминава стаж на приспособяване или да се полага изпит. Тогава естествено може да се предвиди в подзаконовия акт, този изпит да се провежда от висшето училище или с участието на висшето училище. Това ще бъде предмет на подзаконовата уредба. Благодаря ви.
НИКОЛАЙ ШАРКОВ: Господин председател, искам да подчертая, че въпросите са взаимно свързани. Това, което издава професионално съсловната организация в Европа за признаване на професионалната квалификация се извършва от съсловната организация в България. Законодателството е едно и също, за едно и също действие независимо дали ще излизаш или някой ще влиза да работи.
Уважаеми господа депутати, уважаеми заместник-министри, искам да подчертая, не знам защо Министерството на здравеопазването е толкова ревниво към една дейност, която по принцип е делегирана на регулираните професии, на лекарите, на лекарите по дентална медицина, фармацевтичните камари и т.н. Вземете пример от Министерството на правосъдието. Законите се правят от юристи. Виждате, че най-либералният режим и най-подходящия режим за признаване на професионална квалификация е при юристите, защото не фигурират в този закон, а фигурират в техните закони. Те са регулирана професия.
Искам да подчертая още веднъж, че камарата на архитектите, вие избирате Националната ветеринарно медицинска служба, прав е доцент Китов, тогава нямаше съсловна организация. Прочетете Законът за съсловната организация на ветеринарните лекари. Ще видите, че при тях като регулирана професия нещата се уреждат по същия начин?
Моля, ако подчертавате, че преди влизането на България в Европейския съюз сме приели два члена от закона, с дебати, които фигурират добре стенографирани, ние подчертаваме, че вече сме страна от Европейския съюз. Никой не ни натиска да приемаме бързо даден законопроект. Казвам ви, че гратисният период за този законопроект, включително и председателя на европейските зъболекари е до 2009 година, на страните, които не са го синхронизирали в законодателството.
Наистина трябва да влезем в крак с европейското законодателство и да не мислим както преди 1 януари 2007 година. Благодаря ви.
СТАНКА МАРКОВА: Първо, вие през цялото време говорихте за обучение и дали отговаря на нашите срокове, а не за квалификация. Отново повтарям, че в директивата тези две неща са объркани от преводача.
Второ, искам изрично да подчертая, че когато написах становището за закона, бях предложила да се приложи списък на заболяванията, които не разрешават да се упражнява медицинска професия. При консултация, която направих ми казаха, че ще бъдем обвинени в дискриминация.
Не знам как ще разбере министърът, дали човека е болен, тъй като такъв документ не се изисква от закона. Този въпрос трябва да се реши. Необходимо е да има списък на заболяванията и човека предварително да знае, че не може да работи в България. Министърът не може да разбере дали е болен или здрав.
Трето, в министерството се води списък, а не регистър. Това е много важно. Списъкът е за имена, със завършено дадено образование. Регистърът е лично досие, в който има всички данни, за курсове, кредитни точки, квалификация и т.н.
Ще ви помоля да прочетете точка 32, където е записано, че това се дава от съсловните организации.
Госпожо Добрева, имаме много случаи на наши изселнички в Турция, които разчитайки, че са унищожени документите около възродителния процес без никога да са учили в България за сестри, идват в колежите и направо настояват за дипломи. Колежите са запазили книгите с дипломите. Благодаря за вниманието.
СТАНКА МАРИНЧЕВА: Уважаеми колеги, напълно подкрепям идеята, която се споделя от Медицинския университет – град София. Никой друг не може да определи, качеството и квалификация, ако не е преминал през пълно обучение с изискуемите часове. Не е преминал стажа по цялата програма, която е приета в университета. Не се е явил на изпит за специалност по заповед за сформиране на комисиите. Без това да фигурира някъде никой не може да издаде по-нататък документ за такава квалификация. Шест години съм имала лекции в Шумен, който беше към Медицинския университет – Варна. Не е вярно, че идват да вземат. Идват момичетата от Турция, които чудесно говорят български език и изкарват цялото следване. Знаете, че имаше една група, която допълнително се обучаваше за да набира часовете. Дипломата се даваше от университета. Преминавайки през университета трябва да се предаде на министъра, оттам нататък се издават документите. Напълно споделям, това което е заложено.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Искам да кажа, че тук не става въпрос за признаване на квалификация в България, а когато дойдат колегите. В закона много ясно е казано, че тези, които имат неясни данни има ред по закона, който ще се направи от университетите.
Що се отнася до българските граждани е ясно и не подлежи на никакви коментари.
ПЛАМЕН ДЕМИРОВ: Министърът отнема лекарски права. Министърът отнема тези права на базата на това, че са вменени в законите за съсловните организации, които следят за изпълнение на етичните норми и правилата за добра медицинска практика. На базата на предложението на съсловните организации, министърът отнема тези права. За това настояваме да бъдем в системата по този начин, защото наказанията са при нас. Досиетата са при нас.
С професор Зия видяхме как идват чужденците. Записано е, че Камарата на Бавария удостоверява, че дадения доктор има специалност обща медицина. Второ има специалност ренгенология. Няма защо да се спекулира с европейските документи.
По време на комисията, ако някой е бил твърде зает и не идвал като представител, тези неща се дебатираха – 1 януари 2007 година мина. Благодаря ви.
ТОДОР ПЕЕВ: Искам да се обърна към юристите на двете министерства. В този законопроект трябва много ясно да се залегне в член, който да определя образователно квалификационните степени на кандидатстващите да работят у нас.
Съгласно единните държави изисквания за придобиване на медицина, дентална медицина, фармация, акушерки и медицински сестри, има точно определени дисциплини, които трябва да се учат. Тези дисциплини са с точно определен хорариум. Казано е кой каква образователно квалификационна степен придобива. Това е магистърска степен. При нас идват от трети страни, но сега се подготвят и в Германия с бакалавърски степени. Ще позволим ли в България лекарска професия да се упражнява от човек, който не е магистър по медицина, а е бакалавър по медицина.
Искам да припомня, че у нас единствено в правото има регламентирано как се придобива правоспособност. Макар, че университетите, които дават тази степен са много, но с дипломата в университета никой юрист в България не може да започне да работи. Явява се задължително пред държавна изпитна комисия, която се провежда от министъра на правосъдието. Университетите не са държавата, нищо, че са държани и се субсидират от държавата.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: И в здравеопазването е така.
ТОДОР ПЕЕВ: Кой ще даде този документ или сертификат за правоспособност? Засега освен в правото за всички останали регулирани професии, които са шест – медицина, дентална медицина, фармация, ветеринарна медицина, архитектура и право. Само в правото има правов ред. В останалите университета дава диплома с образователно квалификационна степен и правоспособност. Как министъра ще отнема права? За да се отнеме нещо, трябва да се дава. Как ще отнема нещо, което не съм дал. Не може да има такива права. Ще отнема този, който дава. Засега у нас министъра не дава правоспособност.
Списъците на Министерството на здравеопазването се дават от нас. Правят се от 1962 година насам. Регистърът е в университета за всички дипломирани. Благодаря ви.
ВАНЯ ДОБРЕВА: Искам да припомня член 63 от директивата, който предполага, че настоящата директива въз основа, на която е изготвен законопроекта трябва да бъде преведена не по-късно от 20 октомври 2007 година.
ПРЕДС. БОРСЛАВ КИТОВ: Госпожо Добрева, преди известно време заедно с доктор Сахлим бяхме в Будапеща. Похвалиха се унгарците, че тепърва започват да приемат неща, които България направи преди да бъде приета. Стига с тези срокове. Много правилно се каза, че ние вече сме член на Европейския съюз. Ние сме по-напред дори от старите членове. Ние винаги сме по-големи католици от папата.
Разбира се, не става въпрос в никакъв случай за забавяне. Става въпрос за едно ясно прецизиране. Наистина да се направят нещата както трябва. По-добре да се опитаме, след като сме първи в някои отношения, наистина да бъдем пълни във всички отношения. В смисъл да вземем добрата европейска практика, а не да догонваме. Никой не е против това.
АТАНАС ДОДОВ: Искам да кажа, че работната група вероятно е била притискана от този срок. Това, което е заложено като философия в досега действащи Закони за съсловните организации, Закона за здравето и т.н. автоматично е пренесено в този сборен закон.
Искам да уверя народните представители, комисията, представителите на съсловната организация, че протоколът, който ще се изготви днес от заседанието ще бъде предаден на ресорните дирекции в Министерството на здравеопазването. Ще се търсят контакти със заинтересованите организации и институции, за да видим възможно ли е с този закон да се постигне нужната промяна.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Преди да завършим, искам да припомня на всички следното. Знаете, че трябваше Законът за медицинските изделия да се приеме до 31 декември 2006 година. Ние го приехме на 12 юни 2007 година, преди малко беше казано, че е приет на бързо.
Колеги, който е съгласен с приемането на първо гласуване на Законопроекта за признаване на професионалните квалификации, да гласува?
- „За” – 9.
- „Против” – 1.
- „Въздържали се” – 2.
Приема се.
Доктор Додов, разбира се, ще подкрепя на второ четене законопроектът, ако се вземат предвид забележките, които бяха направени.
Колеги, благодаря за участието. Закривам заседанието на Комисията по здравеопазване.


(Заседанието завърши в 18,45 часа)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/доц. Борислав Китов/