Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

Комисия по здравеопазването

Стенографски запис



П Р О Т О К О Л
№ 97


Днес, 18 октомври 2007 г. от 15,00 часа се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазване към Четиридесетото народно събрание. Заседанието се проведе под ръководството на председателя на комисията – доц. Борислав Китов при следния


ДНЕВЕН РЕД:


1. Разглеждане на Годишен доклад за дейността на омбудсмана на Република България за 2006 година – част здравеопазване.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 754-01-50, внесен от народния представител Ива Станкова и група народни представители на 16 март 2007 година – второ гласуване.

---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

Комисия по здравеопазването

Стенографски запис



П Р О Т О К О Л
№ 97


Днес, 18 октомври 2007 г. от 15,00 часа се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазване към Четиридесетото народно събрание. Заседанието се проведе под ръководството на председателя на комисията – доц. Борислав Китов при следния


ДНЕВЕН РЕД:


1. Разглеждане на Годишен доклад за дейността на омбудсмана на Република България за 2006 година – част здравеопазване.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 754-01-50, внесен от народния представител Ива Станкова и група народни представители на 16 март 2007 година – второ гласуване.


Към протокола се прилага списък на присъствалите народни представители и гости.

* * *

ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Уважаеми колеги, откривам заседанието на Комисията по здравеопазване. Име необходимият кворум.
Благодаря на институциите, които трябва да представят точката, защото въпросът на точка първа е изключително важен. Отново искам да заявя, че считам, че докладът, който беше представен от омбудсмана на Република България за съществуващите проблеми, такива каквито са видени от него въз основа на жалби на български граждани поставят важни неща свързани с българското здравеопазване. Комисията е тази, която би следвало от една страна да ги разгледа, от друга гледна точка да набележим нужните законодателни инициативи, които биха могли да бъдат предприети за решаване на тези проблеми.
Позволете ми още веднъж да кажа добре дошъл на омбудсмана на Република България, господин Гиньо Ганев.
Господин Ганев, и неговата институция е набелязала определени проблеми, а именно нарушение на правата на граждани при извършване на медицинска експертиза. Нарушение на правата на пациентите, тук се има предвид достъп до медицински услуги, достъп до животоспасяващи лекарства и до специализирана медицинска помощ и изследвания. Възможности за защита на правата на пациента при лечение довело до увреждане. Въпросът за информираното съгласие на пациента за осъществяване на конкретни медицински дейности. Конфеденциалност на медицинската информация. Уреждане на здравноосигурителните права на българските граждани, трайно пребиваващи в чужбина. Нарушение правата на лишените от свобода, произтичащи от Закона за здравното осигуряване.
Мисля, че в хода на дискусията ще бъдат поставени и други проблеми, които може би са отразени, а може би не да отразени, или ще бъдат отразени. Считам, че до голяма степен подобен въпрос е и въпроса за зъботехническата помощ, която по закон трябва да се реимбурсира от касата, а до този момент не се реимбурсира. Такъв е и въпроса за евентуалните последици за лекарство снабдяването, които ще се получат. Може ли и редно ли е за една и съща дейност да се получават различни надценки? Има редица въпроси, които според мен, могат да бъдат или утре ще бъдат обект на вашата дейност.
Позволете ми най-напред да предоставя думата на господин Гиньо Ганев, или на определен от него човек, за да каже някои основни тези, по които да започне дискусията.
Заповядайте, уважаеми господин Ганев!
ГИНЬО ГАНЕВ: Благодаря ви господин председателю, дами и господа, едно предварително изречение е необходимо. Чест е на Народното събрание, че когато обсъди отчетния доклад на омбудсмана, включи една втора точка в своето решение, с която парламента се адресира към постоянните парламентарни комисии и иска те да коментират констатациите на този доклад и препоръките. Ние сме много доволни, че първата комисия, която взе акт от това парламентарно решение е Комисията по здравеопазване.
Мисля, че дискусията, която ще протече днес ще бъде и съобразен пример за останалите комисии.
Формулирахме на кратко в един текст, който всички сте получили, сумирано как изглеждат групите въпроси, които са извадени от сигналите, предложенията и жалбите на хората. Не е важно това, че през отчетния период в областта на здравеопазването са постъпили само 76 жалби, или 2,4 на сто от целия брой на оплакванията, с които гражданите се обръщат към омбудсмана. Ние имаме една друга привилегия дадена от закона, правото да се самосезираме с въпроси, които кръжат в общественото небе и създават чувство за безпокойство и тревога. Една такава тревога се нарича или носи името на една единствена дума „Здравеопазването” и липсата на хармония на действителността с конституционните принципи от юли 1991 година.
Всяка от тези четири точки много пестеливо дешифрирана дава повод на комисията да определи най-после като една добра парламентарна комисия пълнотата на своите права. Не е парламентарната зала тази, която олицетворява работата на Народното събрание или парламентарната зала само олицетворява. Същинският парламентарен контрол е тук. Благодаря много на господин Китов, който каза преди малко, че вашата дискусия няма да се адресира само до евентуални законодателни предложения. По-важно е заедно да изпълним, да наситим със съдържание парламентарния контрол в една парламентарна държава, в която правителството се избира от Народното събрание. Омбудсманът не е нищо друго освен институционализиран израз на гражданския контрол. Новото, откакто сме членове на Европейския съюз на който се позоваваме с повод и без повод, е в това, че гражданите трябва да участват във вземането на политическите решения, колкото се може по-широко и след това да бъдат хората, с които заедно ще се изпълняват тези политически решения.
Господин председателю, ако прецените и ако този ред, който ние сме изложили базирани върху жалбите на хората, сте съгласен да го следваме, да започнем по този начин.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Разбира се.
ГИНЬО ГАНЕВ: На първо място, са нарушения на правата на гражданите при извършване на медицинската експертиза на работоспособността. Виждате, че има четири под точки, които са в рамките на тази първа точка. Ще помоля много пестеливо да изслушате нашите констатации. Ние сме един обикновен високоговорител на мнението на хората.
РОСИЦА ТОТКОВА: Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители, още преди формално да започне работата на институцията на омбудсмана, до него започнаха да пристигат жалби, свързани с работата на експертните лекарски комисии. Трябва да отбележим, че тези оплаквания през двете години, в които работи институцията не престават да се увеличават. Основно оплакванията са свързани с бавните процедури и удължените срокове на произнасяне на експертните лекарски комисии.
Искам още от самото начало да кажа, че във всички случаи, в които гражданите се оплакват от бавните процедури, ние установяваме, че те имат право и наистина тези комисии не са се произнесли в предвидените в нормативната уредба срокове. Може би е важно да се каже и това, че първоначално в някои от случаите по настояване на омбудсмана хората бяха включени в графиците на тези комисии и преминаха през експертизата на работоспособността и получиха съответното експертно решение.
Според нас, това е много деликатен въпрос, защото по този начин ние вмесвайки се в листата на чакащите в същност ощетяваме една част от гражданите. На практика те пререждат останалите. За това, смятаме, че този въпрос трябва да намери трайно решение. Не може по този начин чрез използване на различни възможности, в това число и чрез омбудсмана да се достига до крайното решение на определяне на експертизата. За това многократно се обърнахме към Министерството на здравеопазването и Националната експертна лекарска комисия, за да се запознаем с техните виждания и действията, които могат да бъдат предприети за да се преустанови нарушаването на правата на гражданите. За съжаление и до днес не виждаме реални стъпки, които да са направени в тази посока. Има съобщения, че ще се предприемат различни действия и има съставена междуведомствена комисия, но така или иначе все още реални резултати няма. Именно с това безпокойство се обърнахме и към министър-председателят на Република България. Няма да бъде пресилено, ако кажем, че под въздействието на омбудсмана беше приет Правилник за устройството и дейността на Националния съвет по медицинската експертиза. Този правилник е приет с много голямо закъснение. Отдаваме голямо значение на този орган, защото Законът за здравето му е възложил изключително отговорни функции. Там е мястото където присъстват представителите от различните сфери на много високо ниво, дори на най-високо ниво, с представители на съответните министерства. Възможно е да се намерят решенията и да се представят на Министерския съвет становища по Националната здравна политика, която е свързана с медицинската експертиза, да се разработват и представят за приемане различни нормативни актове. В това число и законопроекти отново свързани с този въпрос. За съжаление и до днес няма публична информация този орган да е започнал работа или да е излязъл с някакви документи, с каквито го задължава закона.
Смятаме, че трябва да има повече настойчивост и наистина този Национален съвет да започне да изпълнява своите функции по възложените му закон и със медицинска специфика.
По отношение на сроковете всички вие познавате информацията, тъй като многократно е била оповестяване. Прекалено бързо има нарастване на броя на желаещите да преминат през експертиза на работоспособността. Отчита се повишаване на броя на хората, които са преминали през такава експертиза.
По данни, които сме получили, не само от средствата за осведомяване, но и от Министерството на здравеопазването и Националната експертна лекарска комисия за 2006 година такива експертни решения са получили 262 хиляди души. Може да има и някакви отклонения, но мисля, че това не е най-същественото. Така или иначе броят наистина е изключително голям, което говори за едно много сериозно претоварване в работата на експертните лекарски комисии. Независимо от това, че бяха увеличени от 60 на 98.
По оценка на самото министерство и на Националната експертна лекарска комисия това претоварване довежда до удължаване на сроковете, за които говорим за произнасяна не експертните комисии, за влошено качество на експертните решения. Има такива сигнали в пресата, за това, че се отменят такива експертни решения. Едно от недоволството на гражданите е това, но ние не можем да се произнасяме. Преустановен е контролът и методичната помощ, която самите ТЕЛК-ове оказват на лекарските консултативни комисии, на лекуващите лекари и т.н. Т.е. отчита се едно влошаване в качеството не само в неспазването на сроковете, но и в самото качество на експертизите на работоспособността.
От гледна точка на омбудсмана според нас не произнасянето в тези срокове довежда до много сериозни увреждания на правата на гражданите. Самото експертно решение е основание за получаване на различна социална подкрепа и възможности за социална интеграция. Когато гражданите нямат този документ се лишават от тези възможности, които са предвидени в законодателството. По този начин не може държавата да окаже съответната подкрепа.
Мисля, че в тази зала едва ли има някой, който да не познава тези възможности за социална интеграция и социална подкрепа. Може би най-същественото, което трябва изрично да се подчертае е, че през този период когато гражданите изчакват произнасянето на експертните комисии, или процедурата по обжалване докато достигне до финала в същност не са здравно осигурени. Огромната си част, като изключим тази, която злоупотребява с тези възможности, това са хора, които най-често са хронично болни, или болни от различни други заболявания, нуждаят се от лечения и лекарства. По този начин те са извадени и от здравноосигурителната система, което според нас е много тревожно и сериозно увреждане на техните права, като хора, които имат ежедневна нужда от оказване на медицинска помощ.
ГИНЬО ГАНЕВ: Господин председателю, шеговито казано: „Днес иска да отиде на комисия, а те му дават дата и час след две години”. Става въпрос за здравословно състояние, което се променя.
РОСИЦА ТОТКОВА: Това е другият аспект на този въпрос, защото много трудно можем да си представим как след три години ще се произнесе един орган, дори бил най-квалифицирания, най-компетентния и от най-добрите специалисти за здравословното състояние на гражданина преди три години. Защото, в същност този документ ще важи от датата на подаване на заявлението. Това е много сериозен въпрос. Знаем, че често е поставян на вниманието на медиите. Много често е присъствал и в парламентарния контрол, знаем,че се правят усилия да се подобри работата, но трябва да отчетем фактът, че гражданите имат тези права. Тези права са нарушени, което трябва да бъде преустановено. Може да стане единствено и само като се предприемат действия за разрешаване на този изключително важен въпрос.
Може би точно тук е мястото да се каже, че наистина има общ проблем в уреждането на експертизата на работоспособността, защото на такава експертиза подлежат всички граждани, от най-малка възраст, до такива, които вече са на пенсионна възраст. Трудно разбираемо е самото понятие „експертиза на работоспособността” на деца, на които е забранено да полагат труд или на хора, които вече са в не трудоспособна възраст.
Относно реда за обжалване на решенията на органите на медицинската експертиза, според нас има противоречие между Закона за здравето и Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и регионалните картотеки на медицинската експертиза.Оценката на нашата институция е, че Законът за здравето не е предвидил такава делегация и този ред за обжалване да се уреди с Правилник за устройството и организацията на работата на тези органи. Според нас, това също е в противоречие с Административно процесуалния кодекс. Тук трябва да кажа, че започнахме да получаваме от няколко месеца вече оплаквания и от самите членове на експертните лекарски комисии, защото когато се отменят техните решения носят санкции и същевременно не могат да обжалват тези отменени актове и по този начин да докажат по съдебен ред правотата или не на своите експертни решения, които са постановили.
В заключение трябва да кажа, че омбудсманът оценява тези констатации, които макар и не в пълен обем сега представихме пред вас, като проява на лоша администрация. Тази оценка трябва да се възприема като мотивация за това, да се преодолеят всички тези проблеми. Разбира се, ние сме запознати с всички аспекти на този проблем, със злоупотребите, с тези права, които се предоставят на българските граждани. Необходимо е да се търсят механизми за пресичане на тези злоупотреби. Същевременно да се гарантират правата на гражданите, които българската държава е уредила в своето законодателство.
Считаме, че такава дискусия като днешната, която е първа в макар и кратката история на омбудсмана ще бъде една решителна крачка, защото нашето впечатление е, че изпълнителната власт има нужда от подкрепата на парламентарната власт и най-вече на парламентарната Комисия по здравеопазване, за да може наистина да се намерят най-добрите решения. Ние разчитаме на тази дискусия, че ще бъде именно такава – решителна крачка за намиране на тези решения. Благодаря ви.
ГИНЬО ГАНЕВ: Господин председателю, госпожа Тоткова каза една дума, която е неточна. Тази дискусия не трябва да бъде решаваща крачка, т.е. да има значение, а да бъде решителна, защото е необходимо да има смелост.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, преди да започнем с дискусията ще помоля да ми позволите да направя един малък коментар. Очаквах от госпожа Тоткова освен да направи по-реален анализ на положението. Очаквах ясно да се каже, че в момента щатните бройки на хората работещи в ТЕЛК са толкова малки, че те не могат да смогнат. Трябваше ясно да се каже, че има известни противоречия в законодателството, които натоварват допълнително ТЕЛК, защото дават права на българските граждани, защото този обем не може да се приеме от хората, които работят. Не беше засегнат още един голям проблем, че тези хора нямат възможност да получават една допълнителна квалификация, което малко ги кара да изостават. Да не говорим, че когато се обжалва решение, след това се постанови, че се отмени решение вземат от техните пари, което от друга страна кара тези хора да правят максимален брой изследвания, които се заплащат от касата, което е нарушение на закона, защото касата плаща за лечение на българските граждани. Изведнъж изследванията на ТЕЛК се правят от касата, а това не са пари за лечение. Колегите в ТЕЛК гледат максимално да се преосигурят, защото след една година когато това решение се оспори в съда, се заплаща от техните пари. Всички хора желаят нещо, което е нормално и разбираемо, но тези хора са подложени непрекъснато на един постоянен натиск, който понякога включително се провокира и от колегите и първичната помощ, които малко пресилват нещата. Всичко това ТЕЛК и НЕЛК в състоянието, в което се намират и чудеса да правят не могат да се справят с нещата. Знам, че Министерството на здравеопазването е започнало да търси решение на този въпрос. Да не говорим, че има известен дуализъм между двете министерства, което винаги довежда до известни конфликти и става за сметка на НЗОК. Това трябва да се каже съвсем ясно, което не е редно, защото там отново се нарушава закона.
Разбира се, господин Райчев е тук, може би ще посочи още проблеми. Имаше събиране на лекарите работещи в ТЕЛК. Имаше известни искания от тях, които бяха справедливи, за подобряване и оптимизиране на тяхната дейност. Без да се осигурят нужните средства няма да може до голяма степен да се подобрят.
Ако желае, господин Райнов, може да каже каква е идеята на Министерството на здравеопазването. Мисля, че идеята за отделяне на експертните комисии до 16 години и след 65 години е нещо добро. Залегнало е и във вашите предложения, защото това е реалната преценка на трудоспособността. Не знам дали министерството е готово с финансовите си разчети, но така или иначе това е необходимо да стане, за да могат да се деспергират потоците.
ЕМИЛ РАЙНОВ: Уважаеми господин Ганев, дами и господа народни представители, наистина проблемът, който се разглежда днес е голям и е насложен във времето. Всички тук знаете, че не може да се реши еднозначно само с едно решение и само от едно министерство. Да, това е проблем, който засяга и двете министерства. Да, има създаден Национален съвет по медицинска експертиза, в който участват по един заместник-министър и от двете министерства. Все пак искам да предоставя думата на доктор Райчев да разкаже малко по-подробно за мерките, които се вземат в момента, преди да пристъпим към кардинално решаване на нещата. Благодаря ви.
КЪНЧО РАЙЧЕВ: Това, което в момента мога да кажа на кратко е, че проблемите, за които се говори тук, има вариант за решаване в краткосрочен и дългосрочен план. Най-важното, което в момента предприемаме в Министерството на здравеопазването и Националната експертна лекарска комисия в отговор на исканията на хората са следните конкретни неща.
В момента работи работна група със заповед на министъра на здравеопазването от 17 юли 2007 година, в която участват представителите на институциите, които са ангажирани с медицинската експертиза на работоспособността, като цяло дейност за страната. Това са Министерството на здравеопазването, НЕЛК, Националния осигурителен институт, Националната здравноосигурителна каса, Министерството на труда и социалната политика и представители на Националния съвет на хора с увреждания.
Отварям една скоба, в същност експертите в тази работна група представляват институциите, които са участници в Националния съвет по медицинска експертиза, който се явява консултативен орган на Министерския съвет и който е приет като устройствен правилник с Постановление на Министерския съвет. Със заповед на министър-председателя Сергей Станишев е определен и председателя на Националния съвет, госпожа Емел Етем. Очакваме първото заседание, което да постави конкретни въпроси за разрешаване и разработване на стратегията в тази част на здравеопазването наречена медицинска експертиза на работоспособността към настоящият момент. Тази работна група работи. Имаше срок определен от министър Радослав Гайдарски, който беше 15 септември 2007 година за завършване на проект, в който да се предложат варианти за промяна на Закона за здравето в частта „Медицинска експертиза”.
В последния момент постъпи предложение и искане на хората от представители на Националния съвет за хора с увреждания, както и от Министерството на труда и социалната политика, да бъдат удължени сроковете ,защото законодателните промени не се отнасят само до Закона за здравето, а рефлектират веднага в 16 други закони, които са закони на различни други институции. Т.е. въпросът няма да бъде решен само с промяна на Закона за здравето.
С оглед да отговорим на исканията на хората представители на Националния съвет за хора с увреждания се удължи срокът на работната група с още два месеца. Независимо от удължаване на срока на 15 септември 2007 година ние представихме един вариант, в който да разделим потоците, които да преминават на експертиза съобразно задачите, които имаме да изпълняваме в детската възраст, когато се прави медицинска оценка, оценка на хората в трудоспособна възраст, както и оценката на хората, които са излезли извън работоспособната възраст. Това е нашият вариант. В него сме предложили възстановяване на специализирани ТЕЛК-ове за деца. Предложили сме работата на ТЕЛК и НЕЛК, с усъвършенстване на работата, да изпълнява работата на държавната задача по медицинската оценка и експертиза на хора в работоспособна възраст. Хората, които са излезли от работоспособна възраст да бъдат приети в една система на социално медицинска оценка, тъй като там нуждите са повече социални и няма задача за определяне на работоспособност на хора на 70, 80, 90 и повече години, тъй като в момента в закона няма ограничение за преминаване през тези медицински комисии. По този вариант се работи и очакваме предложения от Министерството на труда и социалната политика и Националния съвет за хора с увреждания, които да до усъвършенстваме.
В рамките на възможностите на Министерството на здравеопазването, ръководството взе решение и де увеличава кадровият потенциал на НЕЛК, тъй като през изтеклите няколко години се увеличиха броят на ТЕЛК-овете от 68 на 98, но НЕЛК остана в не променен състав. В момента създаваме втори състави на най-натоварените комисии, като сърдечно съдови заболявания, вътрешни и неврологични заболявания, като частично усилваме други комисии и технически звена.
Третият момент, който реализираме, тъй като осъзнаваме, че промяната на Закона за здравето и съответните други 16 закони, които трябва да бъдат променяни от съответните ведомства и институции, ще бъде един дълъг технологичен процес. В наш вариант разработваме усъвършенстване на наредбата и методиката за оценка на всички хора с увреждания, който може да премине през един по-кратък технологичен вариант, за да можем да отговорим на повишените изисквания на хората със заболявания и увреждания. Имаме редица идеи, които вече са съгласувани с републиканските консултанти по видове заболявания. Наредбата и правилника, които са специално за медицинската експертиза на работоспособността до промяна на Закона за здравето и дефиниране на други задачи, пред органите на медицинската експертиза, смятаме че с усъвършенстване на наредбата и правилника ще подпомогнем за подобряване на качеството на работа на самите комисии. Ще подобрим качеството и намалим сроковете на обслужване на самите граждани. Това мога да кажа накратко за краткосрочните задачи, които изпълняваме и в дългосрочен аспект какво сме заложили в нашия проект, който трябва да завършим до 1 ноември 2007 година и да предложим, както на Министерството на здравеопазването, така и за междуведомствено съгласуване на другите институции участвали в разработката на този проект.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Благодаря ви, но след като има толкова закони не беше ли по-добре да се направи един Закон за медицинската експертиза, която да обхване всичко. Днес разглеждахме Закон за признаване на професионалната квалификация, по която също има много закони. Съвсем правилно колегите се бяха ориентирали към изготвянето на един закон. Отново ще се получи работа, която се сблъсква различните закони.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, проблемите, които поставя институцията омбудсман, е изключително важна. Всички сме провеждали разговори с ТЕЛК-овете. Вчера проведох разговор с ТЕЛК в Ямбол. Познавам в детайли проблемите, които имат тези хора. Да не говорим за хората, които подлежат на освидетелстване. Доцент Китов, благодарение на своя дългогодишен опит като депутат според мен, напипа главното, което трябва да се направи, отделен закон. Защо? Когато изготвяхме Законът за здравето, ние казахме, че той е конституция на здравеопазването у нас. Ние ще развием отделни части на този общ закон, като се направят специализираните закони. Трябва да изхождаме от проблемите на хората. Проблемите на хората са, че един човек, в следствие на хронично заболяване става инвалид или е инвалид. Инвалидизира се в резултат на определени причини, след което се освидетелства и има взаимоотношения с държавни институции, като човек, който би трябвало непрекъснато да бъде подпомаган солидарно от останалите граждани.
Пред мен е Постановление № 248 от 15 октомври 2007 година, подписано от премиера Сергей Станишев, което е едно безумие. Не знам кой му е дал това становище, но вие разбирате ли, че хората с увреждания трябва да се довеждат в Агенцията за хора с увреждания, а Агенцията за социално подпомагане да им плаща. Трябва да има една непрекъсната кореспонденция между тези две агенции. Искам да ви попитам къде се намира човека с увреждания? Намира се на пътя между тези две агенции. Експертизата за трудоспособността на българските граждани, евентуално тяхната инвалидизация и по-нататъшната грижа е едно и също нещо и трябва да бъде уредено със закон, независимо към кого са агенциите, към Министерството на труда и социалната политика или към Министерството на здравеопазването. Защото, една наредба решава по свой начин въпросите. С най-доброто желание наредбата никога не може да реши въпросите в цялост, в пълнота, защото със закона ще трябва да се предпоставят редица неща като хората, които следва да участват като държавни служители. Не може един човек, който е с определена медицинска квалификация най-малко с десет, петнадесет години стаж, най-малко се една специалност и оттам да получава заплата, която е под средната за страната. За това, защото естествено е, че този човек ще гледа формално задълженията си или няма да отиде въобще да работи в този високо специализиран държавен орган. Всичко това трябва да се предвиди като условие за работа на тези ТЕЛК-ове. Да не говорим за едно друго безумие, че този който постанови съгласно своята съвест, практика и квалификация дадено решение, при отмяната от НЕЛК след това трябва да плаща за разликата между постановените неща. Тогава да накараме и районните съдии да плащат когато Апелативния съд или Върховния съд отмени тяхно решени. Това са безсмислици, които трябва да се оправят чрез закон.
Склонен съм да поема грижа за такъв закон, с наши сътрудници, депутати от нашата и други парламентарни групи, но мисля, че това е работа на Министерството на здравеопазването.
Мисля, че ако се сформира група за отделен законопроект, господин Ганев и неговите сътрудници ни подхвърлят топката за този огромен проблем в българското общество. Проблем не само на ТЕЛК и НЕЛК, но и проблем на гражданите. Най-вече на гражданите. Ето повод да се сформира една група, която да подготви такъв законопроект независимо от мерките, които бяха съобщени току що като усъвършенстване на наредби.
Един такъв закон, който ще започне от освидетелстването, от оценка на трудоспособността и след това ще разработи и регламентира грижата за тези граждани, които вече са с определена нетрудоспособност, ще бъде от изключителна полза за гражданите на Република България.
Уважаеми доктор Райнов, предлагам този подход, който да докладвате на колегиума на министерството, като изход от тази ситуация независимо от мерките, които можем текущо да предложим. Благодаря ви.
ДОНКА МИХАЙЛОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми господин Ганев, уважаеми колеги, уважаеми гости, намирам за особено смислен този диалог в рамките, на който ние имаме възможност чрез един външен за нашата комисия поглед, погледа на омбудсмана, да оценим проблемите на гражданите на нашата страна касаещи здравеопазването.
За добро или за зло написаното в доклада не ни изненадва. За добро, защото всички ние като народни представители много добре познаваме тези проблеми от срещите с нашите избиратели.
За зло, защото проблемите са много тежки и сериозни. Поставени са на нашето внимание и този материал на омбудсмана е нов повод, за да разберем за тяхната сериозност.
Един от най-тежките проблеми са ТЕЛК-овете. Безусловно е проблемът, който трябва да инициира и да провокира една по-интензивна работа по отношение на решаване на тези тежки проблеми.
Преди две седмици заедно с доктор Ива Станкова и Петър Мръцков, провокирахме една среща на комисията, за която доктор Райчев спомена. На тази среща бяха двамата заместник-министри от двете министерства, заместник-министър Матеев и заместник-министър Иванка Христова. Ние изслушаме доклада от тяхната едногодишна дейност. Ще спомена само изводите, които в някаква степен съвпадат с казаното от доктор Райчев. Ние достигнахме до извод, че са необходими двете категории мерки. Първата – краткосрочни. Втората – по-дългосрочни стратегически мерки.
Колеги, мисля, че много скоро трябва да обсъждаме краткосрочните мерки, още при приемането на бюджета за 2008 година. Защото, всички сме убедени, че трябва да осигурим финансиране по отношение на разкриване на нови състави на НЕЛК за да се отвори системата. Системата, която блокира хора чакащи вече за 2011 година въпреки законово регламентирания срок от три месеца. Защото се налага много спешно да се преоценят някои недомислици, в наредбата и методиката. Например, в моя избирателен район ми задават въпроса, защо хора с трайни увреждания трябва непрекъснато да ходят на ТЕЛК? Човек без крайник трябва да отиде, за да му кажат, че няма крайник.
Мисля, че това са спешни мерки, които можем бързо и безболезнено да решим.
По отношение на втората група проблеми, които бих определила като промяна на философията, за съжаление не съм оптимист. Както каза и доктор Райчев, доктор Матеев ни докладва, че идеята е да се формират три групи ТЕЛК-ове, детски ТЕЛК, ТЕЛК за хора в работоспособна възраст и ТЕЛК за хора в пенсионна възраст. За съжаление хората с увреждания реагираха болезнено на тази идея и казаха, че никога и по никакъв начин няма да приемат тази идея. На тази среща ние постигнахме едно единствено нещо, което за съжаление беше единомислие по отношение на терминологията. Постигна се съгласие, че всички няма да говорим за оценка на трудоспособността, а за вид и степен на уврежданията.
Мисля, че ни предстои много работа по отношение на промяна на философията. Връщаме се общо взето от начало. Много остър, дори неприятен беше диалогът с Националния съвет на хората с увреждания.
Съгласна съм с всички споделени идеи от доктор Атанас Щерев и от доцент Борислав Китов, но мисля, че трябва да се мобилизираме и ние като ресурс и да се опитаме по някакъв начин да подпомогнем този процес и да ускорим нещата, защото в противен случай сме пред риска още дълго време да провеждаме терминологични спорове. Благодаря ви.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Госпожо Михайлова, благодаря ви за изключително прецизното изказване.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Искам да поздравя господин Ганев, и да отправя моите комплименти за неувяхващото му достолепие. Да му благодаря за този добре направен материал, който наистина е напипал изключително щекотливи въпроси, които са болезнени въпроси в общественото съзнание, след това да се обърна към доктор Райчев, в качеството му на директор на НЕЛК с три въпроса.
Първият въпрос е, каква е средната работна заплата на лекарите в ТЕЛК? Каква е средната работна заплата на лекарите в НЕЛК?
Вторият въпрос е, има ли връзка нивото на средната работна заплата с прогресивното увеличаване на броя на хората с намалена трудоспособност?
Третият въпрос е, какви други възможности имат лекарите работещи в ТЕЛК и НЕЛК да получават допълнително средства. Аз знам отговора. Това ограничение по някакъв начин способства ли за създаването на една среда на допълнително очакване в работещите в ТЕЛК и НЕЛК колеги? Не искам да търсите в думите ми упрек. Моля, да разсъждаваме на тема, какво може да се купи с тази заплата? Какъв специалист можем да купим защитаващ държавния интерес и публичните средства? Ако тези средства са недостатъчни да купим добрият специалист и да намалим корупционните рискове какви идеи имате да излезем от това състояние? Защото, в нашата държава все някой плаща сметката, дали ще е се плати официално от държавата, или ще се плати посредствено през джоба на хората, които имат нужда от освидетелстване, все някой я плаща и за съжаление не винаги от този, който трябва.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин Ганев, уважаеми господин заместник-министър, уважаеми колеги, предишният път когато разглеждахме доклада в Народното събрание, действително това, което е отбелязано е констатирано от нас.
Господин председател, като упрек към нашата работа мога да споделя, че ние приемахме промяна в законопроекти, които се отнасят за хората с увреждания без да поискаме становището на Националния съвет за интеграция на хората с увреждания. Ние по закон сме задължение да поискаме тяхното становище. В Закона за медицинските изделия, Закона за интеграция за хората с увреждане направихме промени.
Мисля, че това е в интерес на нашата работа, когато изслушаме и другата страна. Законът ни задължава да искаме становище по тези законопроекти.
Искам да кажа няколко думи за ТЕЛК-овете и работата с ТЕЛК.
Първо, какво е мястото на ТЕЛК-овете и каква е тяхната подчиненост? Много добре знаете,че ТЕЛК-ове се разкриват по предложение на Регионалния център по здравеопазване. Работодател е съответният управител на МБАЛ. Методичното ръководство е от НЕЛК. Мисля, че и тук трябва да помислим, къде е мястото на ТЕЛК-овете и тяхната независимост. Когато имат задължение и носят отговорност в определени случаи нямат независимост, тъй като работодателят може да влияе и върху вземането на определено решение. В определени случаи това се доказва с молба от член на ТЕЛК, който напуска ТЕЛК състава поради това, че работодателят му оказва натиск за вземане на определено решение. Ако трябва да имаме някаква независимост, следва да помислим за институцията ТЕЛК и НЕЛК, какво място трябва да имат и да имат по-голяма независимост.
Госпожа Михайлова, спомена за спора, който се проведе с Националния съвет за интеграция на хората с увреждания, как трябва да се произнасят НЕЛК и ТЕЛК, дали по вид и степен на увреждане или нетрудоспособност. Те бяха категорични, но мисля, че и ние трябва да застанем зад това становище. Не може да се казва за определен човек, че е нетрудоспособен. Той може да има увреждане 90 на сто, но да бъде трудоспособен. Вие много добре знаете, че човек може да има телесен недъг. Трябва да внимаваме с терминологията и да говорим за вид и степен, а не за неработоспособност или за намалена работоспособност.
Искам да кажа няколко думи относно това, което беше споменато за обжалванията и работата на ТЕЛК-овете и Националния осигурителен институт.
Мисля, че има промяна и в съставите на ТЕЛК-овете бяха включени представителите на Националния осигурителен институт и Агенцията за социално подпомагане. Определено мога да кажа, че те не изиграха своята роля, а само увеличиха съставите на ТЕЛК. Не съм видял решение на ТЕЛК да бъде подписано с особено мнение на тези представители.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: След това се обжалва в по-горните институции.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Те имат право да обжалват. Увеличихме съставите на ТЕЛК, за да се взема по-трудно решение. Заинтересованите институции имат права след това да обжалват, както Регионалния център по здравеопазване има право да обжалва решението на ТЕЛК, така и Националния осигурителен институт има право да обжалва съответното решение на комисията.
Мисля, че трябва да помислим и да върнем старите състави, които бяха на ТЕЛК. Бяха поставени и други въпроси за изискванията пред съставите на ТЕЛК. Има изискване да имат 10 години и да са работили със специалност. Много добре знаете, че квалифициран лекар, който има 10 годишен стаж със специалност няма да отиде в НЕЛК и ТЕЛК. Ако трябва по някакъв начин да помислим за изискванията, които следва да бъдат към тези представители. Относно законодателството вчера отговорихме на една среща по повод на това, което трябва да се направи в краткосрочен план, но действително много привилегии са дадени на българските граждани.
Според мен, първо трябва да се тръгне от привилегиите. Колко са привилегиите на българските граждани? Как са свързани с експертните решения на ТЕЛК? Мога да посоча Кодекса за социално осигуряване, когато решаваме за хората, които са над 65 годишна възраст къде да се явяват в ТЕЛК или да имат социално медицинска оценка, те имат права и получават социална пенсия за инвалидност. Тази пенсия, се получава към останалата пенсия. 510 хиляди човека получават 25 на сто като добавка. Ако решаваме тези хора да ги лишим от явяването на комисия и от тази добавка е друг въпрос. Дали ще отнемем тази привилегия или ще се даде по друг начин, или при навършване на определена възраст да се дава като добавка без да се явява на ТЕЛК. Необходимо е да имаме предвид, че хората, които се явяват за тази добавка са явяват и за всички останали привилегии, които сме посочили. Може би оттам трябва да се започне. Да видим колко са привилегиите и какво даваме с тези експертни решения. Ако има друго решение да бъдат получени, например интеграционните добавки по друг начин да се дадат от други комисии.
На първо място трябва да засилим дейността на ТЕЛК-овете. В краткосрочен план да се създадат допълнителни комисии, за да се създадат допълнителни комисии в НЕЛК, за да се отпуши този процес, тъй като записванията са за 2012 година.
В доклада беше казано, че се лишават българските граждани от здравно осигуряване. Държавата губи повече. Една част от тези български граждани, които са получавали пенсии и тяхното решение е обжалвано отиват в Агенцията за социално подпомагане и получават социални помощи. След три години НЕЛК се произнася и казва, че групата е дадена правилно. Тези хора получават пенсия за минало време, но не връщат парите, които са получили като социално подпомагане. Загубата на бюджета е двойна, тъй като те не са добросъвестни. Благодаря ви.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Искам да благодаря на двете изказвания, защото господин Мръцков поставя един стратегически въпрос, който винаги е бил в центъра на дебата. Къде е мястото на ТЕЛК-овете? Господин Ганев, този дуализъм за бъдат към Министерството на здравеопазването на заплата, а другия орган, който финансира създава тежък проблем. Възниква въпросът, тяхната дейност лечебна ли е или е експертна? Тъй като е свързана със средства няма ли да е по-добре в този закон да бъдат към съответното министерство, а именно Министерството на труда и социалната политика,така както военните имат свои експерти. Вие знаете много добре това. Знаете, че е съвсем нормално. Това е големият въпрос, защото до голяма степен когато са подчинени на ведомството, което плаща няма дуализъм на нещата. Доцент Щерев е абсолютно прав относно въпроса за криминализирането. Едно е да се направи с ясното съзнание, че има фалшиви документи, съгласен съм. Съвсем друго е на база на квалификация да се постави една диагноза, която утре може да се отхвърли. Това са две различни неща, но границата е много тънка и засега всичко минава върху колегите, което прави техният труд много тежък.
Може би наистина е добре след провеждането на една дискусия да се погледне къде е мястото на тази експертна оценка.
ЕМИЛ РАЙНОВ: Уважаеми господин председател, наистина това, което казахте и което доцент Щерев каза, за един изцяло нов Закон за медицинската експертиза има своята логика. Има своята логика доколкото все пак на база на тази експертиза и това експертно решение всички ние знаем какво произтича след това. Наистина нейната роля е голяма и точно това обсъждахме с доктор Райчев. Все пак Националният съвет, би трябвало да вземе и това в предвид, когато изготвя бъдещите промени. Т.е. да разработи вариант какво ще се случи с промени на законите и как ще стои, ако се изработи изцяло един Закон за медицинската експертиза. Благодаря ви.
ИВА СТАНКОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин заместник-министър, присъединявам се към думите, които казаха моите колеги Донка Михайлова и Петър Мръцков, за да не повтарям техните доводи.
Искам още веднъж да дам акцент на това, което се каза от доцент Китов. На работната група подчертах в тактически аспект, като човек, който идва действително от практиката, където е видно, че този проблем абсолютно всеки ден чука на вратата. Това е проблемът за финансирането на дейностите, които извършват колегите.
Изключително важно е да подчертаем как става макар, че и сега е посочено в законите. Колеги, на практика това не става. Това е един реален начин за източване на касата, извинявайте, че говоря с този груб израз, но е факт и създава едно изключително напрежение в първичната доболнична помощ. Имам удоволствието и неудоволствието за това, което ще кажа. Проведох няколко срещи с колеги от първичната помощ, получи се и вашето представяне на доклада, защото колегите помолиха изключително силно да дам акцент на този проблем. Много са разтревожени. Проблемът е изключително сериозен. Всеки изминат ден нараства напрежението. В момента почти вече са свършили за второто тримесечие т.нар. талони. Колеги, извинявайте, но тъй като това е безкрайно познато за всички, вече свикваме с него и не му обръщаме внимание. Това е възлов проблем.Въпреки всичко съм склонна да разсъждавам като доцент Атанас Щерев.
Смятам, че е хубаво да се съберем в една работна група и да стане диалог, защото в спора се ражда истината. Благодаря ви.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Има работна група, нищо не пречи, който желае от колегите да участва в нея. Въпросът е в концепцията, къде да бъде ТЕЛК, как да бъде организиран? Да се осигурят средства, които да му предоставят възможност. Да се прецени нормално ли е това криминализиране. Да се погледне, тази експертна оценка лечебна дейност ли е? Защото, вашите талони са за лечебна диагностична дейност. Когато ТЕЛК за да се преосигури, в което колегите са абсолютно прави… В същото време имат малко талони и имат конфликт, не искат да дават талоните, защото утре ще дойде случай за който трябва да решат и няма да имат талон.
Считам, че не е редно да има дуализъм при нещата. Много по-добре е да отидат към Министерството на труда и социалната политика, защото там са парите, плащанията и това е една експертна дейност.
Правя апел към всички, които искат да участват в тази работна група. Колеги поздравявам ви, че се срещнали и видели проблемите. Тук има една декларация от колеги работещи в ТЕЛК, която ще ви предоставя, където също са посочени някои проблеми.
Надявам се, че в краткосрочен и дългосрочен план нещата ще намерят някакво решение, което да подобри значително в краткосрочен план нещата.
Колеги, искате ли нещо да добивите за ТЕЛК-овете.
КЪНЧО РАЙЧЕВ: Изискванията за да се работи в съставите на ТЕЛК и НЕЛК са залегнали в Закона за здравето, наредбата и правилника. Изискването е придобита клинична специалност и десет години стаж по профила. Това са изискванията, от които се изхожда при подбора и не се допускат нарушения в тях.
Мога да ви кажа, че в съставите на ТЕЛК и НЕЛК преобладаващата част от колегите са с повече от една специалност, една и две специалности. По отношение на професионалната подготовка на голяма част от тях е на високо ниво.
По отношение на първия въпрос, какви са заплатите в ТЕЛК и НЕЛК? По отношение на ТЕЛК моята информация е от колеги, тъй като ТЕЛК не са на подчинение на НЕЛК и ние се формираме работните им заплати. Те са структурни звена на многопрофилните болници за активно лечение. Разкриват се и се закриват по предложение на директора на РЦЗ утвърдени от министъра на здравеопазването. Работодател е многопрофилната болница. Мои колеги с над 20 години трудов стаж получават средно възнаграждение от 480 – 490 лева.
В НЕЛК е с около 100 лева повече.
По втория въпрос, какви са възможностите за допълнителни приходи на колегите работещи в ТЕЛК и НЕЛК? В момента в сега действащия Закон за здравето има норма заложена в чл. 106, която казва категорично, че работещите в ТЕЛК и НЕЛК нямат право да осъществяват работа свързана с подготовката на болни и издаване на актове за временна и трайна неработоспособност.
Миналата година се получи едно писмо от доктор Тодорова, директор на Националната здравноосигурителна каса, което беше изпратено до министъра на здравеопазването със списък на колеги, които са нарушавали член 106 и са работили по договори с Националната здравноосигурителна каса. Подобна практика беше преустановена. В момента няма такава практика.
Ние имаме едно предложение, което веднага ме прехвърля към третият въпрос. Предлагаме в предложенията за промяна на част „Медицинска експертиза” в член 106 в Закона за здравето, да няма толкова тежък ограничителен режим. Колегите могат да не работят и да подготвят пациенти, които след това се явяват в комисии за временно и трайна намалена трудоспособност, но могат да осъществяват своята консултантска дейност. Тази идея е доразвита във варианта за социално-медицинската оценка, където се постави въпроса, ако утре или в определен срок, след като се осъществят подобни промени кой ще работи в тези комисии? Предоставя се възможност колегите работещи в ТЕЛК, НЕЛК, включително и колегите запознати с правилата на медицинската експертиза в Националния осигурителен институт да работят на договор и да дават медицинската оценка в смесените комисии, където ще се дава социално медицинска оценка на хората, които са в не трудоспособна възраст. Това е един от вариантите. Разбира се, има и допълнителни варианти, за които ще се провеждат разговори с Националната здравноосигурителна каса. Има и идеи, хората които обжалват или застрахователите в момента са регламентирани в член 112 от Закона за здравето, когато един застраховател иска оценка в НЕЛК, това да се извършва под формата на заплащане. Има варианти.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Не напразно зададох тези въпроси. Получавам отговори, които са близки и до моите представи за състоянието на нещата. Когато ние коментираме как да подобрим работата на тези структури, разбира се жизнено важни, и направим един чисто човешки разчет какво се случва с един лекар, който е вложил огромни усилия, за да достигне до този образователен ценз и това ниво и трябва да работи за 480 лева. Ако вземем хипотезата честен колега, той не иска да взема пари по друг начин освен тези, които му се полагат. Тези 480 лева освен, че ще му хранят семейството, какво още трябва да се плати с тях? Обръщам внимание, че с тези пари трябва да се платят евентуалните минуси или пасиви, които са предизвикани с решението, когато решението е съборено, НЕЛК се е произнесъл различно и на базата на не правилното може би решение е ощетена държавата или данъкоплатеца и тези пари трябва да се възстановят. Забележете, че срокът, за който НЕЛК трябва да се произнесе спрямо моето решение е три месеца, но той се произнася например след десет месеца. Не плащам три месеца онова, което съм предизвикал. Как ще ми стигнат 480 лева, за да го направя. Какъв е моят избор? Отговорете си сами. Оттам нататък нивото на заплащане не е самоцел. Това е начинът, по който постигането на финансова стабилност, поевтинява дейността на системата, по-евтино излиза на държавата. Искам да припомня, че тези разлики ще се вземат от някой и от някъде. Вероятно не по най-честния начин. За това разсъжденията в посока допълнителен приходоизточник също са важни, но трябва да се намери прецизен начин. Например, в качеството ми на председател на лекарския съюз в Русе заедно с РЦЗ и други структури четири години се опитвах да формирам очен ТЕЛК. Няма втори специалист, защо? Кой е този, който ще си остави специализираната практика и да отиде да работи в ТЕЛК за 450 лева. Няма такъв. Какво струва това на данъкоплатеца, на здравно осигуреното лице, на хората, които трябва да получат тази експертиза в Плевен. Оставам на вас да изчислите. Тогава ставаме евтини на брашното и скъпи на триците водени от едни инерционни механизми, на които трябва все пак да поставим спирачка. Радвам се, че разсъжденията са разумни. Дано във времето да доведат до резултат.
СТАНКА МАРИНЧЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, мога да взема отношение по детските ТЕЛК-ове, тъй като такива съществуваха до преди година и половина. Наричаха се РЕЛК и съм била председател на РЕЛК. В гр. Варна имаше два такива състава. Тяхната дейност не беше ограничена в този вид, в който е ограничена за работещите в ТЕЛК-овите комисии. Ние бяхме задължени в работно време и се правеше ТЕЛК-а в извън работно време, но с един голям екип от специалисти, като психиатър, невролог, кардиолог, полмолог и общ педиатър. Нашите решения излизаха бързо и много качествено. Не се появяваше задръстването в системата.
Споделям идеята да се направи изцяло нов закон. Защото, многото закони и разпоредби размиват нещата, не знам кое наложи закриване на детските ТЕЛК-ове. Те преминаха към възрастните, където чакат безкрайно много. Една левкемия, ако не се освидетелства до третия месец, след това не се знае какво може да се случи. Това са частни случаи, но децата, които са насочвани наистина са били за такова решение. Защо, се източва касата? Не трябва да се източва. Може би следва да се проведе обучение от директорите на ТЕЛК-овите комисии към колегите специалисти и колегите от доболничната помощ. Ако в направлението е написано какво да се представи, за да бъде определена групата инвалидност или не трудоспособност, това най-често са хронично болни. Този хронично болен съгласно всички механизми, които имаме за диспансеризация, методи на изследвания, така или иначе получава изследванията. Защо имаме допълнително източване? Не би трябвало да имаме източване. Тези неща следва да се синхронизират Друг е въпросът, че някои колеги злоупотребяват са насочването. Прочетох едно интервю, не си спомням дали не е на колегата, който пише, че повече от хората явяващи се на ТЕЛК са на възраст над 65 години. С цялото уважение към тази възраст, нека този поток да се отдели в отделен ТЕЛК. Потокът за тези в работоспособна възраст да бъде водещ, защото там хората трябва да се възстановят, да се върнат и да решат какво ще работят. Децата отново да се върнат в тези РЕЛК-ове, тъй като там решенията ще бъдат още по-лесни. Според мен, там няма да има нужда да се иска допълнително възнаграждение на лекарите, защото те само освидетелстват без да излизат от системата.
Споделям идеята ТЕЛК-а да премине към Министерството на труда и социалната политика.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Доцент Маринчева, вие казвате, че няма да бъдат на щатна дейност, но нали чухте, че тяхната дейност е криминализирана и при НЕЛК ще трябва те да плащат. Законът ще бъде и за детските.
В по-малките населени места ще се намерят ли нужните специалисти?
СТАНКА МАРИНЧЕВА: Не може ли един пътуващ ТЕЛК да отиде и обиколи района? Може.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Въпросите са от голяма сложност.
СТАНКА МАРИНЧЕВА: Има неща, които могат да бъдат решение.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Предложението на доктор Райчев ме провокира. Нямам нищо против да предоставим право на лекарите в ТЕЛК да правят и социално медицинска оценка. Няма да бъде възможно да направят това, тъй като ако се прави такава социално медицинска оценка и се вземат данните по Закона за интеграция на хората 510 хиляди човека получават интеграционни добавки. Работата в ТЕЛК е достатъчно натоварена и не виждам кога ще намерят време, за да участват и в работата на тези комисии, които ще правят само медицинска оценка. Нямам нищо против, но това са 510 хиляди човека, които в момента получават в България интеграционни добавки. Невъзможно е това да стане, ако двата потока са разделени.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Мисля, че с този въпрос приключваме. Разбира се, останалите въпроси също са от изключителна важност.
Господин Ганев, считам, че може би нашите срещи ще бъдат по различни проблеми и по-продължителни.
Предлагам да спрем до тук и в едно от следващите заседания да включим друга от точките. Може би е по-добре да поставяме отделни точки, за да можем изчерпателно да ги разглеждаме.
Колеги, предлагам да спрем до тук.
ВЕСКА СЪБЕВА:Уважаеми господин председател, уважаеми господин заместник-министър, уважаеми дами и господа народни представители, този дебат изключително много интересува хората с увреждания. Ние сме предали на министър Емилия Масларова и на министър Радослав Гайдарски нашето официално становище. Вчера проведохме работна група в Министерството на здравеопазването във връзка с промяната на закона, както е предложена. Националният съвет на хората с увреждания е против тази промяна и това бързане, което става за да се облекчи системата. Тук се чуха някои неща, с които не съм съгласна. Искам да ги споделя с вас. Стана въпрос за възрастните хора. Възрастните хора минават веднъж на ТЕЛК и те получават пожизнен ТЕЛК. Оттук нататък системата се разтоварва. Става въпрос за хората, които тепърва навлизат в системата за ТЕЛК-ово решение. Голяма пречка е за децата с увреждания получавайки 70 или 100 % невъзможност за социална адаптация да бъдат приети в училище. Невъзможно е за един човек, който се води с 100 % не трудоспособност да бъде приет на работа. Въпреки, че той е 100 % трудоспособен.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Ще помоля да кажете с какво не сте съгласна. Защото до тук тези неща не са коментирани.
ВЕСКА СЪБЕВА: За възрастните хора, които натоварват системата не е съвсем така. Мисля,че се спомена дефинитивните заболявания да бъдат пожизнени. Искам да ви кажа за Националния осигурителен институт и това, което се случва. Не сме съгласни да се санкционират лекарите. Националният осигурителен институт в някаква степен блокира тази система, защото участва лекар на НОИ в ТЕЛК, а в следващия момент ТЕЛК обжалва решението на друго ниво, слага червен печат и спира решението на ТЕЛК. В следващия момент обжалва решението дори на своя лекар, който е участвал в тази комисия. Няма логика в това, което се случва. След това ще санкционират всички лекари, които стоят зад даденото решение за ТЕЛК. Не сме съгласни лекарите да носят отговорност за това. Действително са събрани специалистите, които трябва да дадат вида и степента на увреждането. Нека да разделим най-накрая тези неща. Мястото на социалната интеграция е в Министерството на труда и социалната политика където е създадено в Закона за интеграция за хората с увреждания. Лекарите специалисти да дават само вида и степента на увреждане, защото е важно оттук нататък да получат чрез документа медицинските изделия. Този документ предполага и това, предполага да отидат на работа и да получат социална интеграция.
Ще ви предам становището на Националния съвет за интеграция на хората с увреждания. Ще помоля когато има такива разисквания и сформиране на работна група да бъдем уведомени и да изпращаме нашето становище, дори да вземаме участие. Благодаря ви.Ние сме консултативен орган към Министерският съвет.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Ние винаги сме искали становище, защото тя е човекът като принципал на министерството, който решава към кой да се обърне.
ВЕСКА СЪБЕВА: Ние сме консултативен орган към Министерският съвет, а не към Министерството на труда и социалната политика.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Искам да ви задам няколко въпроса.
Първо, вие съгласна ли сте с обсъждането, което направихме тук, че проблемите за оценка на трудоспособността на български граждани и по-нататъшно проследяване, степен на инвалидизация и т.н. се нуждаят от отделен закон?
Вторият въпрос, който се постави тук е, че цялата тази дейност трябва да отиде към Министерството на труда и социалната политика? Защото, това не е лечебна дейност. Това е експертна дейност. Тази дейност не е за работа с Националната здравноосигурителна каса. Може да се провежда в болницата, но не може тези хора да бъдат на щат в съответните болници. Един човек, който има проблеми, трябва да бъде освидетелстван от специалист, който трябва да бъде държавен чиновник, с добро възнаграждение, със средства за осъществяване на неговата експертна дейност, а не да търси изследвания или направления. След това тази дейност следва да продължи, а не да се прехвърля между Агенцията за хората с увреждания и Агенцията за социално подпомагане, както става с това постановление, а да продължи след като е освидетелстван един човек и ако не отиде към подобряване на неговото състояние, да се погледнат възможностите и без излишна бюрокрация да се проследява.
За всичко това, което говорихме тук, вие възразявате ли?
ВЕСКА СЪБЕВА: Според мен, за създаването на отделен закон, никой от Националния съвет за хората с увреждания няма да има възражения. Специално за прехвърлянето на експертните лекарски комисии в Министерството на труда и социалната политика не е разисквано. По-скоро сме разговаряли да бъдат в Агенцията за хората с увреждания, която по някакъв начин да поеме такива функции. Не сме достигнали до конкретно и ясно решение. Утре ще предложа тези въпроси на колегите за обсъждане, за да бъдат решени. Благодаря ви.
ИВА СТАНКОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми господин Ганев, потърсих най-удачният начин да ви поднеса тази книга. Радвам се, че точно сега беше най-подходящият момент, защото въпросът който зададохме на датския омбудсман когато посетихме датския омбудсман и зададохме въпроса, необходимо ли е да има отделен здравен омбудсман, той каза – не, не смятам, защото здравеопазването е целият ми живот и всичко това, което се случва. Може би да помислите да детски омбудсман.
Призовавам ви да бъдете и детски омбудсман, защото във вас е събрана мъдростта на българина. Това, което сме написали е: „На първия омбудсман на България, господин Гиньо Ганев, да повтори творческото дълголетие около 20 години на датския омбудсман. Група за приятелство към Четиридесетото Народно събрание и Комисията по здравеопазване”. Желаем ви творческо дълголетие. За нас ще бъде чест на всяка комисия да бъдете поканен неофициално.
(следва ръкопляскане от членовете на комисията и гостите в залата)
ГИНЬО ГАНЕВ: Благодаря ви много. Искам да направя един коментар, който не искам да подбужда дискусия сега. Желанието на университети от най-банален тип да имат омбудсмани, защото има професор, който няма какво да прави деградира идеята за гражданския контрол. В Германия искат омбудсмани при Министерството на отбраната. Има кметове, които искат да ги смятат, че са част от техния щат и са им лични адвокати. Идеята за детски омбудсман, утре ще кажете да има омбудсман за вдетенени, това е много неразумно. Трябва много внимателно и сериозно да се оценява. Нямаме ревност,че трябва да бъдем единствените омбудсмани. Ударната мощ на този граждански контрол, на тази гражданска критика не следва да се разпилява. Ако има нужда в една посока да се развие, нека националния омбудсман да създаде при себе си крила, това не е проблем. Към този въпрос нека да се отнемем много сериозно. До мен е доцент Щерев, който много настоява за здравен омбудсман. В трите законопроекта има предвиден такъв омбудсман, но още не е дошъл спора на дневен ред, какво да прави той? Да показва кабиентите в една голяма болница ли? Какви права ще защитава? Няма зад себе си Закона за омбудсмана, който му предоставя правомощия. Трябва да се приспособи към някоя законодателна уредба. Нека това да се остави сега.
Господин Китов, благодаря ви много от името на нашия състав. Благодаря ви за това, че разделяте темата на няколко неща. Следващата група от въпроси се нарича нарушени на правата на пациента. Ние подготвяме един дебат по този проблем. Той трябва да бъде предшестван от дискусията проведена тук, защото има едно три единство на изискванията спрямо здравните услуги – достъпност, своевременност и качество. Ако те се разглеждат отделено нищо няма да се случи. Благодаря ви много.На края искам да направя една бележка, напълно съм съгласен с предложението, което надделява да има нов закон.
Господин председателю, много ми е голям опита с новите закони, това е едни транспорт на важни въпроси отделечени във времето напред. Ако вие поставите срок, комисията има право да направи това, да дисциплинирате волята на хората, ако ще се прави работна група да се назове, да бъде съгласувана с други ведомства и вие да й станете патрон като комисии ще бъде много добре. Проблемът със закона е един. Кажете сега какво да се прави с тези, които получават дати за своя ТЕЛК след три години? Ако има един разумен, отговор нека да се каже. Ние нямаме право да даваме рецепти. Повдигаме въпросът от името на справедливото обществено мнение. Много е важна дискусията тук и акредитивната воля на народното представителство. Благодаря ви.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Благодаря ви господин Ганев. Разбира се, сигурно след правата на пациента, ще разгледаме правата на българските лекари.
С тази уговорка поемам ангажимента от името на комисията да следя работата на работната група. Всеки един от колегите, който желае да участва в нея е свободен.
Искам да кажа на госпожа Събева, че Правилникът за дейността и работата на Народното събрание нищо не ни задължава, но ни дава право при желание да се обърнем. Ние сме единствената комисия която поставя всичко на своя сайт. Може да се гледа какъв е дневният ред. Всеки, който заяви желание винаги е участвал в заседанията с право включително да изказва становища. Упрекът е по-скоро към вас. Ние сме една публична комисия. Вие може да заявите участие в комисията и да посочите човек, който няма да има проблем с достъпа до заседанията на Комисията по здравеопазване. Благодаря ви.
Колеги, ще помоля доцент Атанас Щерев да поеме председателството на Комисията по здравеопазване.

(Ръководството на заседанието се поема от доцент Атанас Щерев – заместник-председател на Комисията по здравеопазване)

ПРЕДС. АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми колеги, продължаваме с точка втора от дневния ред. Ще помоля да прочетете наименованието на законопроекта.
МАРГАРИТА ЦОНЕВА: Закон за изменение и допълнение на Закона за здравето.
ПРЕДС. АТАНАС ЩЕРЕВ: Колеги, имате ли други предложения? Няма.
Моля, който е съгласен, да гласува?
- „За” – 7.
- „Против” – Няма.
- „Въздържали се” – Няма.
Приема се.
Параграф 1.
МАРГАРИТА ЦОНЕВА: В член 26 се правят следните изменения и допълнения:
1. В алинея 1:
а/ точка 2 се отменя.
б/ в точка 3 думите „и младежи с увреждания” се заличават.
2. В алинея 2 думата „кабинети” се добавя „реда за откриването им, както и документацията, която водят”.
3. Алинея 3 се изменя така:
„Алинея 3. Със Закона за държавния бюджет на Република България ежегодно се определя финансирането от държавата и общините на здравни дейности за лечение на деца и ученици, оборудване и консумативи за съответната година в здравни кабинети, открити по реда на този закон”.
4. Създава се алинея 4.
„Алинея 4. С наредбата по алинея 2 се определя и минималният брой деца или ученици, необходим за откриване на здравните и денталните кабинети по алинея 1, както и изискванията за оборудването и консумативите в тях”.
Предложение на народните представители Донка Михайлова, Ива Станкова, Петър Мръцков и Станка Маринчева
По параграф 1.
В точка 3 да се заличат думите „за лечение” и след думите „в здравни” да се добави „и дентални”.
ПРЕДС. АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми колеги, този Закон за изменение и допълнение на Закона за здравето, искам предварително да внеса яснота, че той допълва Закона за здравето с допълнителни функции, които са разписани в Закона за здравето за училищните кабинети. Не променя нищо по същество. Оттам нататък аз съм гласувал против този законопроект на първо четене, но след като е приет от Народното събрание, оттук нататък въпросът е само по текстовете. Няма защо да развиваме пледоарии защо трябва и защо не трябва? За мен е абсолютно не нужен като законопроект, но веднъж приет от Народното събрание на първо четене и като философия. Виждам предложенията на Донка Михайлова и колегите народни представители, защото се внася яснота по отношение да денталната помощ, с което се допълва текста, с което става по-добър. Никъде не се увреждат и никъде не се говори за това, че тази дейност ще бъде безплатна. Тази дейност едва ли не е вменена на стоматолозите или на зъболекарите. Този законопроект рано или късно ще бъде отменен. Защо? Защото е в конфликт с фондовото здравеопазване у нас. Връща бюджетното финансиране в здравеопазването. Отново повтарям няма смисъл да говорим по същество, защото е приет на първо четене.
Колеги, имате думата оттук нататък.
БОРИСЛАВ КИТОВ: В предложението на колегите намирам един малък нонсенс, защото в денталната помощ е лечебна и не може да бъде друга. Денталната дейност на колегите зъболекари, е лечебна. Какво ще правят?
ПРЕДС. АТАНАС ЩЕРЕВ: Ако правят профилактични прегледи.
БОРИСЛАВ КИТОВ: Остро апелирам това да не се прави поради простата причина, специално за стоматолозите, защото е начин зъбите на децата да започнат да се правят от не стоматолози. Отваряме вратата именно за това. Тяхната дейност е лечебна и лечебната дейност се извършва само от лекари. Разбирам, че в здравната дейност са малко по-широки, където могат да не са лекари, както е досега. Денталните дейности са изцяло лечебни и не могат да бъдат други.
ПРЕДС. АТАНАС ЩЕРЕВ: Благодаря ви.
ВИОЛЕТА МИХОВА: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, длъжна съм да изкажа становището на Българския зъболекарски съюз. Откриването на дентални кабинети противоречи на много неща във философията на зъболечението.
Първо, става дублиране с това, което е постигнато за децата със здравната каса.
Второ, ние постигнахме в Закона за лечебните заведения, децата да не се лекуват извън присъствието на своите родители. Т.е. да има родителски контрол. С откриването на дентални кабинети децата ще се лекуват без присъствието на родителите си. Да не говорим за финансовата част на въпроса, което вече е коментирано няколкократно. Коя община ще даде толкова пари, колкото струва откриването на един стоматологичен кабинет и ще го поддържа? Какви ще бъдат колегите, които ще отидат да работят за тази заплата. Сами си представете какви ще бъдат тези колеги и най-вероятно никой няма да дойде. Благодаря ви.
ИВА СТАНКОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, естествено е да реагирам на това, което каза колежката. Принудена съм да обясня. Колеги, всички знаете, че конструирането на денталната помощ, организацията и работата е различна от тази на медиците, ако мога по този начин да се изразя. Защото, пациентите отиват при зъболекаря със здравната си книжка, в която се отбелязва, т.е. ползва се действително по предназначение. В тази връзка тези кабинети, които биха могли да бъдат в училищата са с разрешение на кметството или този, който ги финансира. Тези кабинети могат да извършват и тази дейност. Няма никакво нарушение. Ние говорим за процеса за профилактика.
Мисля, че ще бъда похвалена, защото много пъти съм заявявала моето положително отношение към детското стоматологично здраве.
Искам да ви уверя, че преди два дни бях в град Белене, където в момента кметството е подготвило оборудването на такъв кабинет още по-добре и се стабилизира. Доцент Маринчева, предполагам, че ще каже за тези три, които се подготвят с решение на общината в град Варна. Няма нищо лошо в това да има такива кабинети. Подготвяйки се за този законопроект прочетох информацията за присъствието на т.нар. училищен лекар като обществена ангажираност във всички европейски страни. Действително там е отбелязано, че без разрешението на родителя не се предприемат определени имунизации на децата.
Мисля, че от член 120, алинея 3, искам да вникнете в думите, че лекарите водят отчетни и учетни форми и систематизират. Направили сме поправка с колежката Донка Михайлова „систематизират информацията от лекарите по дентална медицина за процеса по профилактика и лечение по отношение зъбния статус на децата”. Ако в момента има такъв зъболекар в училище, той е този, който ще си върши работата по профилактика на децата, по изискването на този закон. Ако няма с тези отчетни форми това се случва на практика. Ние ги даваме на родителя и изискваме, ако няма зъболекар в училище да се предостави информация, за да може да носим отговорност и контрол за тази дейност. Да мислим наистина за денталното здраве на децата.
Смятам, че едно такова присъствие за лечението на децата в училище носи елемента на възможността за лечението им по Закона за здравното осигуряване, което може да стане при желание на съответната община. Не нарушава възможността и желанието ни за профилактика на тези деца.
ПРЕДС. АТАНАС ЩЕРЕВ: Доктор Станкова, как ще стане чрез Закона за здравното осигуряване? Тези кабинети със Националната здравноосигурителна каса ли ще сключват договори?
ИВА СТАНКОВА: Предлагам за тези кабинети да отговори доктор Маринчева, тъй като има опит в три кабинета, които подготвят и са във Варна. Ще помоля госпожа Маринчева да ни каже как работят, защото в крайна сметка практиката е тази, която ще ни подскаже какво да направим.
СТАНКА МАРИНЧЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа, колеги, в европейската стратегия на СЗО европейския регион, 21 задачи през ХХІ век, е отделено съществено място и на денталното здраве. Констатациите, които са направени, че до 12 годишна възраст едно дете в Европейския съюз има една и половина кариеси, а българските деца имат четири кариеса до 7 годишна възраст говори, че всички ние като общество сме длъжни към здравето на децата. Истина е, че българинът не полага грижа за собственото си здраве, което е вярно и от никой не може да се отрече. Каква е задачата на специалистите в тези кабинети?
Първо, профилактичната задача. Оттам вземат 1,50 или 2,00 лева на дете за профилактичен преглед. Тогава един лекар по дентална медицина може да обслужи голямо училище с 2 хиляди училища, две училища и две детски градини. Кореспондирайки с родителите да предложи вариант на лечение в рамките на това, което касата позволява. Ще отговоря и на вашия въпрос. Това, което правим във Варна е не да се платят 400 или 500 лева на някого, а да се предостави територия за такива кабинети с всички изисквания по сегашните наредби за такъв кабинет с ангажимент на съответния специалист да извърши профилактичните прегледи. Ако родителите са съгласни в рамките на това, което касата позволява, т.е. да няма движение на парична маса в самото училище да извърши санирането на зъбите на децата.
Мисля, че това е положителен метод и може да бъде използван.
ПРЕДС. АТАНАС ЩЕРЕВ: Искам да ви задам един уточняващ въпрос. Годишно за стоматологична помощ има около 60 милиона лева, които плаща касата. Те са свързани с определени дейности. Тези дейности са спрямо стоматолози или зъболекари, които са сключили договор с касата. Правят профилактичен преглед, пломби и определен брой екстракции на зъб. Оттам нататък всичко се заплаща. В тези кабинети ще поставите хора, които са сключили договор с касата.
СТАНКА МАРИНЧЕВА: Точно така.
ПРЕДС. АТАНАС ЩЕРЕВ: Например, двама или трима души, и досега могат да бъдат. Искате средства за оборудване на тези кабинети. Добре, тези кабинети се оборудват, след това идват стоматолозите, които са сключили договор с касата. Идват тук, работят, гледат зъбите на децата и когато започнат да правят съзъбието на децата трябва да им се плати. Кой ще плати?
СТАНКА МАРИНЧЕВА: Има определен лимит на касата. На този етап както е започнато решаваме да се изпълни това, може по-нататък да се променят нещата, това което по касата се полага на детето за съответната година. Ако не е достатъчно може би по-нататък ще се види на какъв етап ще бъде заплащането и от къде ще преминава. Въпросът е в училището, в което работи съответният колега да не влизат други пациенти. Той не се лишава от собствената си клиентела. Не се лишава от всички други дейности, които има да работи. Трябва да ви кажа, че на търга за предоставяне на тези кабинети се явиха много известни стоматолози във Варна, което показва, че хората приемат идеята.
Целта е да помогнем на децата. По определени дати отделни кабинети, ние имаме стоматологичен център във Варна, и много пъти колегите обявяват профилактични прегледи. Въпреки това малко хора се отзовават. Обявяват се за безплатни. Народът не е свикнал да се грижи за здравето си и за съжаление това е някаква народопсихология.
ПРЕДС. АТАНАС ЩЕРЕВ: Доцент Маринчева, в досега действащия текст в член 26, алинея 1 е записано: „здравни и дентални кабинети могат да се създават”.
БОРИСЛАВ КИТОВ: Това е една съвсем различна постановка. Училището прави оборудван кабинет и обявява конкурс и касата ще плаща той да прави профилактика. Колеги, няма нонсенс. Още повече е казано, че това е плаща от държавния бюджет. Ако искаме профилактиката да се прави, трябва ясно да кажем, че след това училището ще сключи договор с някой от колегите, който извършва профилактика в този кабинет. Заслужава ли си само за профилактика да се оборудва кабинет?
ВИОЛЕТА МИХОВА: Това не отменя, казаното от мен, че детето трябва да се присъства в присъствието на родителите. Сумата от 60 милиона лева, които се отпускат от касата не са само за деца. От тях има една не малка част, която е за възрастни.
Кой колега ще се ангажира само с това, което дава касата и няма да може да приема пациенти в тези кабинети? Става въпрос за другите пациенти.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Господин председател, учудвам се на дебата, който провеждаме. Даваме право на общините да решат в кое училище могат да разкрият такъв кабинет. Ние започваме да се съпротивяваме защо дадена община е решила да отдели средства, да оборудва кабинет. Ние казваме, че не трябва да има кабинет в училищата. Лечението може да продължи и при останалите колеги, но когато все пак искаме да направим профилактика и общината се е лишила от тези пари, ние се задължаваме да се прави от всички общини.
ПРЕДС. АТАНАС ЩЕРЕВ: Разбирам ви господи Мръцков, но иска да кажа няколко думи и моля да ме слушате внимателно. Този законопроект противоречи на принципите на нашето здравеопазване, което въвеждаме – фондовото здравеопазване. Това са принципи на бюджетно здравеопазване. Моля да ме разберете за това и противоречи на цялата система на здравеопазване. Няма смисъл сега да провеждаме този дебат. Това са приоритети на вносителите, така са приели, че трябва да се усили и подобри училищното здравеопазване. Така е регламентирано в мотивите. Така или иначе Народното събрание е приело на първо четене този законопроект. Гарантирам ви, че тези постановки на закона, след време при друго парламентарно мнозинство ще бъдат отново отхвърлени.
Сега сме на второ четене на законопроекта. На второ четене, дебатът, който провеждаме е излишен. Нека да се концентрираме върху текстовете. Тези текстове, които са предложени със съответните промени и да бъдат гласувани. Можем да свършим за много кратко време работа, защото ако говорим по същество дебатът може да продължи до утре. Това е безсмислен дебат. На първо четене е приет законопроектът и не може да бъде изменена неговата философия. Ще помоля да вървим нататък.
ЗАЕКОВ (представител на Управителния съвет на Българския лекарски съюз): Ние подкрепяме становището, което са изразили колегите от Българския зъболекарски съюз. Наистина дебатът, е излишен. Да, закона показан като проект поставя изисквания от финансово, кадрово естество и нормативно естество, което според мен няма да могат да бъдат преодолени. Ще ви прочета края на нашето изказване.
В заключение считаме, че предложената поправка в закона в този вид няма да доведе до желаната промяна в здравното състояние на децата.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Относно забележката на доцент Китов, във връзка с предложението на народния представител Донка Михайлова, искам да уточня, че в сега действащата разпоредба на член 26, алинея 1 е предоставена възможността да се откриват здравни и дентални кабинети. С това предложение не се създава сега тази възможност за откриване на здравни и дентални кабинети.
В алинея 3, според мен, има технически пропуск. Изпуснати са денталните кабинети, за да има съответствие между разпоредбата на алинея 1 и алинея 3, която казва как се извършва финансирането трябва да се добавят денталните кабинети. Необходимо е да отпадне думата „за лечение”, защото лечението се извършва в лечебното заведение. Имам едно предложение за алинея 3, след думата „деца и ученици” да се добави „както и за изпълнение на дейностите” и да се постави запетая. Освен здравни кабинети в училища, детски градини и специализирани институции за деца, в член 26 се дава възможност да се откриват здравни кабинети в домове за стари хора и приюти. Нека да се гарантира финансирането и на тяхната дейност. Това е моето предложение.
ПРЕДС. АТАНАС ЩЕРЕВ: Ще помоля да прочетете предложението, което правите.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Алинея 3. „Със Закона за държавния бюджет на Република България ежегодно се определя финансирането от държавата и общините на здравни дейности, на деца и ученици, както и за изпълнение на дейностите за оборудването и консумативите за съответната година на здравните кабинети открити по реда на този закон”.
По този начин се гарантира финансирането от Републиканския бюджет на всички здравни кабинети открити по реда на член 26.
ПРЕДС. АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми колеги, може ли да подложа на гласуване предложението на госпожа Донка Михайлова и група народни представители, в точка 3, да се заличат думите „за лечение” и след думите „в здравни” да се добави „и дентални”.
Моля, който е съгласен с това предложение, да гласува?
- „За” – 6.
- „Против” – Няма.
- „Въздържали се” – Няма.
Приема се.
Моля, който е съгласен с текста на параграф 1, с направената добавка от предложението на Донка Михайлова и група народни представители, и предложението, което беше направена от отдел „Правен” на Народното събрание, да гласува?
- „За” – 6.
- „Против” – Няма.
- „Въздържали се” – Няма.
Приема се.
Уважаеми колеги, всички имате пред себе си предложенията за изменение на член 120. Моля, да прочетете предложенията на народните представители Донка Михайлова, Ива Станкова, Петър Мръцков и Станка Маринчева.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Параграф 2.
Първо, в член 120,алинея 1 да се направят следните изменения и допълнения7
а/ в точка 1 думите „неотложно необходима” да се заменят с „първа медицинска”.
б/ в точка 2 думите „промоция, профилактика и рехабилитация” да се заменят с „промоция и превенция”.
Второ, в член 120, алинея 2 след думите „дейностите по алинея 1” да се добави „и периодичността на тяхното извършване”.
Трето, в член 120, алинея 3 думите „и контролират” да се заличат и накрая да се добави „в случаите, когато в тях не са открити дентални кабинети”.
Четвърто, в член 120, алинея 4 думите „трудов” да се заличат.
Пето, в член 120, алинея 6 думата „лечебната” да се замени със „здравната” и думите „и от Министерството на здравеопазването” да се заличат.
ПРЕДС. АТАНАС ЩЕРЕВ: Колеги имате думата.
МАРИЯНА ЧАУШЕВА: Уважаеми доцент Щерев, уважаеми господин Райнов, уважаеми членове на комисията, ние бяхме изпратили нашето официално становище относно проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за здравето. Всички знаете, че проектът на Закон за държавния бюджет вече е готов. Ще бъде раздаден на всички министерства за съгласуване.
В този проект на закона издръжката на всички здравни кабинети, които са на общинско финансиране се издържат чрез бюджетите на общините. Всички останали здравни кабинети, които са на републиканско финансиране се издържат от съответния републикански бюджет. За 2008 година не са разчетени средства по алинея 5, чрез общинските бюджети. Всичко е поотделно. Текстът, който е и за 2007 година, че финансирането на здравните кабинети се извършва в зависимост от това, дали са с общинско или републиканско финанансиране, е заложен и като текст на Преходните и заключителни разпоредби на Закона за държавния бюджет за 2008 година. Средствата са по бюджетите на общините и по републиканските бюджети.
Имайте предвид, че заплатите и осигурителните плащания на работещите са разчетени. Те не назначават от кмета на общината и са разчетени във взаимоотношенията на общините с централния бюджет. Единствено издръжката на здравните кабинети, които са към Републиканския бюджет не са разчетени по бюджетите на общините, както е написано тук. Може би този текст може да се запише, че влиза в сила от 1 януари 2009 година, тогава да се направи, но бюджетът е готов. Нямаме данни, не сме събрали и не са разчетени тези здравни кабинети по бюджетите на общините.
За денталните кабинети много лесно една община от собствени приходи или дарения ще открие дентален кабинет. Знаете, колко струва издръжката на един дентален кабинет. Тази издръжка, кой ще я поеме. Трябва да бъде разчетена в единните стандарти, които са за ученици и деца в образованието. Там не са разчетени.
ИВА СТАНКОВА: Уважаема госпожо Чаушева, от това което чух меко казано онемявам, защото този проблем започна от месец февруари миналата година, т.е. подготовката за тази идея, да върнем училищните лекари. Тогава имах уверенията, че трябва да измине тази година, тъй като вече сме в бюджетни разговори за 2007 година и да се подготвят за следващата година. Ако разбира се обяснението е, че няма средства така както обикновено се тръгва към обяснението на такива проблем, съгласна съм. Ние провеждахме разговори в духа на това и в духа на анализ на този законопроект, сумите които предложихме и са разчетени да бъдат около 8 милиона и половина. Имам едно писмо, което е изпратено от бившия председател на Комисията по бюджет и финанси, Петър Димитров, сега министър на икономиката и енергетиката. Това писмо на 20 юни 2007 година е изпратено до министър Пламен Орешарски.
Ще ви прочета края на писмото: „В изнесените доклади по повод на кръгла маса на тема „Детското здравеопазване в България в настояще и перспективи” се изказаха водещите педиатри и отговорни представители на някои институции. Приеха се обобщения и предложения за цялостно подобряване на дейността в детското здравеопазване между които и бюджетните кредити от Републиканския бюджет за здравни кабинети, в детските градини и училищата, да се представят като целево финансиране. Счита се, че това ще даде възможност за провеждане от публично наблюдение и контрол върху разкриването на определения със закон брой на здравните кабинети, организирането и провеждането на предвидената в Закона за здравето дейност, както и законосъобразното разходване на одобрените им бюджетни кредити.
С оглед на гореизложеното моля, в проекта на държавния бюджет на Република България за 2008 година в разпоредбата за взаимоотношенията на централния вече с бюджетите на общините, в отделна колонка. Това беше изискване на министър Орешарски, когато провеждахме първо четене, за здравните кабинети, да се покаже размерът на средствата, броят на здравните и числеността на персонала за тях”.
Уважаеми колеги, всичко това беше направено. Това са разчетите, годишната издръжка, която е есенцията на законопроекта, за това е направена поправката в член 26, защото винаги се е забравял проблемът за консумативите, за издръжката на кабинета, да нараснат от 908 лева на 1200 лева годишно. Забележете, ние не променяме броят на здравните кабинети, които за съжаление с всеки изминат ден намаляват, защото намаляват училищата. През последните два, три месеца, ако не бъркам, са съкратени или са унищожени, или просто вече ги няма още 60 училища. Ние се базираме на сумата, която е дадена от Министерството на финансите. Не променяме броят на кабинетите за оборудване. Не увеличаваме броят на сестрите. Не увеличаваме други параметри. Ние молим за тези 8 милиона и половина, за които много по-важно е да дадат дял в оборудването и възможността за тези кабинети, където се оказва първа помощ. Това е първото нещо, което е посочено в член 120 и се случва всеки ден. Необходимо е да имаме едни добре заредени спешни шкафове, в които да окажем действително спешната помощ на децата с хронични заболявания. Не искам да се отклонявам към тази тема, която наистина е много специфична и касае лекарите, които го разбират.
За това сме посочили в следващата графа, увеличението на лекарите. Така да направим, че възнаграждението на лекарите да достигне скромната сума като база 394 лева и 244 лева за сестри, които не са достатъчни, не са суми, които могат да удовлетворят колегите, които ще работят, но веднага с уговорката, че в момента са безкрайно по-малки. По-нататък ще посочим, че се ангажираме да се сключат не трудови, а договори със съответните общини.
Уверявам ви, че на срещата, на която присъствах преди три дни в град Белене има пет джипи практики и в момента са готови четири от тези джипи практики, да поемат отговорността и да се грижат за превенцията и промоцията на детското здраве, дейностите, които сме посочили в двете училища, където ще получат тези допълнителни възнаграждения.
На първо място, ние залагаме на този момент, който е важен за дофинансиране на тази дейност.
На второ място, да може да се извърши тази дейност в училищата.
За времето между 2005 и 2006 година имаше пет милиона неусвоени средства в графа „Детско и училищно здравеопазване”. Съжалявам, че нямам пред себе си тази разпечатка. Когато разговарях с много общини, дори в общината, в която живея ми казаха, че имат икономии, защото не се налага да купуват отново някои неща.
Има поводи в интерес на това ,че ако останем с тези средства, уверявам ви, че с намерението, което имаме отново ще се справим. Наистина съм много изненадана от този подход, който показа, че не се познава проблемът.
Искам да отговоря на доктор Заеков. Убедена съм, че има движение на даден проблем. Този проблем в момента трябва да бъде решен така и за това е внесен. Този проблем трябва да бъде в интерес на профилактиката, промоцията и превенцията на детското здраве, което касае присъствието на една голяма група деца в тези институции наречени градини и училища.
Убедена съм и като педиатър, че в момента не се извършва това, което би трябвало да се извърши. Максимално се дръпна цялата дейност към отговорността на джипито, което няма тази възможност и преференции да извършва тази дейност.
Когато се подготвях с тези материали, попаднах на всички виждания на европейските държави, където грижата за училищното детско здраве е предмет на грижата на съответната община. Това се нарича обществено здраве. Общественото здраве е приоритет на общините. Те са тези, които финансират и ще вземат своите решения. На много места в България са взели това решение да дофинансират тази дейност и заплатите в случая. Освен дейността и оборудването на кабинетите да дофинансират дейността на лекарите и на другите медицински специалисти в училищата. По този начин ние да оправдаем тази отговорност.
От една страна, са личните лекари с техните отговорности по Закона за здравното осигуряване, където се финансират от Националната здравноосигурителна каса.
От друга страна, е общественото здравеопазване в лицето на отговорността на кметството, на местната власт и финансирането през Републиканския бюджет. По средата е наредбата, правилника, който урежда тези взаимоотношения. Отговарям на много от въпросите на колегите. Дейностите им не се преплитат по никакъв начин.
Колеги, вчера с доцент Щерев, присъствахме на една кръгла маса за здравеопазните системи в Естония, Канада, Германия и Словения.
Ще ви прочета последната страница на колежката Хелви Тариен, от естонския здравноосигурителен фонд. Извлечени поуки: „Започнахме с прости решения. Практическите действия са най-добрия начин да се научиш”. Винаги съм твърдяла, че законите трябва да се правят според практиката и това, което се случва в момента. Съгласна съм с това и го заявявах още в самото начало.
В момента това се случи и това е необходимо. Съгласна съм, че утре или след една година можем да го премахнем, стига така да осигурим и да регламентираме нашата здравеопазна система. Аз също имам много забележки към нея и в много от вижданията си се доближавам до вижданията на доцент Атанас Щерев. Днес се успях да кажа това, което би трябвало да кажа.
Уважаеми колеги, съжалявам, че действително се получи малък диалог, но съм длъжна да кажа тези неща.
В този момент това е необходимо. Уверявам ви, че е необходимо, защото детското здраве, грижите за детското здраве изискват и този момент. Моментът за профилактика и превенция най-вече, за грижа за детското здраве в тези детски колективи, където джипито не стъпва и има друго естество на отговорност.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Учудвам се на становището на Министерството на финансите, когато в действащия текст на член 26, алинея 3 е записано: „Със Закона за държавния бюджет на Република България ежегодно се определят финансовите задължения за съответната година на държавата и общините за изпълнение на дейност на здравните и дентални кабинети”.
Промените, които се предлагат не променят член 26, алинея 3. Ние не спорим трябва ли да прием действащият закон или да се отменя. Сега казваме, че нямаме бюджет. Какво правим с бюджета, който е записан в член 26, алинея 3?
РАЙНА СОКОЛОВА: Не само ТЕЛК-овете са част от работата на Националния съвет за хората с увреждания. Със сигурност са провеждани разговори с министъра на финансите именно в частта за обхващане и ранна превенция на децата в българското масово училище.
Искам да ви кажа, че между 20 и 27 на сто от всеки един клас са деца с хронични заболявания или увреждания. Оказва се, че точно ранната превенция е онова, което ще помогне на ТЕЛК-овете да не бъдат много хора с увреждания. Основен проблем на интеграцията в момента, е не само необходимостта и готовността на учителите да интегрират деца с увреждания, а именно и липсата на лекари, които могат своевременно да поставят един орбазон, така че детето да бъде спасено от шок или друг вид медикамент. Благодаря ви.
ДОНКА МИХАЙЛОВА: Уважаеми господин председател, вземам думата за да напомня това, което казахте в началото. В момента сме на второ четене и разглеждаме текстове.
Господин председател, ще помоля, да се концентрираме около задачата, която имаме. Имаше въпрос към Министерството на финансите. За да не вземам думата отново по отношение на моите предложения и на колегите, нямаше въпроси за това няма да ги разисквам в детайли.
Предлагам да се направи една поправка в алинея 6, която е в интерес на по-добрата редакция. За да не звучи текста по този начин: „Контролът на здравната дейност извършвана от здравните кабинети” нека да отпадне тавтологията и да се запише следният текст: „Контролът на дейността извършвана от здравните кабинети”.
МАРИЯНА ЧАУШЕВА: Искам да направя едно уточнение, защото не сме се разбрали, има средства за здравните кабинети, но не са чрез бюджетите на общините.
ЦВЕТАН ПЕТРОВ: Уточняваме редакционно алинея 5. Финансиране на дейностите на здравни кабинети открити в държавни детски градини, училища и домове, се извършва от средства от републиканския бюджет чрез бюджетите на общините”. Извършва се от републиканския бюджет чрез бюджетните на съответните министерства към които са тези държавни училища. За това става въпрос.
МАРИЯНА ЧАУШЕВА: А, не че няма средства.
ЦВЕТАН ПЕТРОВ: По алинея 5 проведохме една работна среща, на която се направи същата бележка. И досега практиката е следната. Тези кабинети, като издръжка се финансират чрез бюджетите когато са в държавни училища от съответните министерства, а когато са в общински училища от общините. Заплатите на всички работещи здравни работници, които се назначават от кметовете макар и в държавните училища се предвиждат по бюджетите на общините. Има средства.
МАРИЯНА ЧАУШЕВА: В Закона за държавния бюджет също така е записано.
ПРЕДС. АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми колеги, за пореден път искам да кажа, че ние сме на второ четене на този законопроект. В случая с тези уточнения от Министерството на финансите искам да ви кажа отново. Обслужвайки една добра идея вие внасяте абсолютен безпорядък в това, което се прави в българското здравеопазване. Защото, в началото на миналата година Министерството на здравеопазването прецени, че ще има единен начин на финансиране и всички средства за лечебна дейност се прехвърлиха в Националната здравноосигурителна каса. Вие връщате бюджетното здравеопазване, защото чрез Републиканския бюджет финансирането на лечебните дейности се връща обратно. Връщате на лечебните дейности чрез Републиканския бюджет. Казвате, че контролът на дейността се извършва в здравните кабинети от Регионалния център по здравеопазване. Разберете, че Министерството на здравеопазването и Регионалните центрове по здравеопазване нямат тези функции, които имаха при онази система. Това е съвсем различна система. Оттам нататък няма смисъл да провеждаме този спор.
Според мен, поради второ четене, можем да приемем забележката на Министерството на финансите да отпадне в алинея 5 „чрез бюджета на общините” и по този начин останалите текстове остават приемливи.
Имате ли други становища по този въпрос? Не виждам.
Предлагам, да преминем към гласуване на предложенията направени от Донка Михайлова, Ива Станкова, Петър Мръцков и Станка Маринчева, за промяна на първоначално внесените предложения.
Моля, който е съгласен, да гласува?
- „За” – 6.
- „Против” – Няма.
- „Въздържали се” – Няма
Приема се.
Подлагам, на гласуване измененията на член 120, така както са предложени от вносителя с изменението в алинея 5 отпадат думите след „Републиканския бюджет чрез бюджета на общините” и се включват предложенията направени от Донка Михайлова и група народни представители.
Моля, който е съгласен с така формирания текст, да гласува?
- „За” – 5.
- „Против” – Няма.
- „Въздържали се” – 1.
Приема се.
Последната заключителна разпоредба е, че „Законът влиза в сила от 1 януари 2008 година”.
Колеги имате ли други становища? Не виждам.
Моля, който е съгласен, че законът влиза в сила от 1 януари 2008 година, да гласува?
- „За” – 6.
- „Против” – Няма.
- „Въздържали се” – Няма.
Приема се.
Колеги, благодаря за участието. Закривам заседанието на Комисията по здравеопазване.

(Заседанието завърши в 17,20 часа)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/доц. Борислав Китов/