Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

Комисия по здравеопазването

Стенографски запис


П Р О Т О К О Л
№ 99


Днес, 15 ноември 2007 г. от 15,00 часа се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазване към Четиридесетото народно събрание. Заседанието се проведе под ръководството на заместник-председателя на комисията – доц. Тодор Кумчев при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Законопроект за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2008 година и Законопроект за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2008 година, представен в Министерския съвет от Българския лекарски съюз и Българския зъболекарски съюз, № 702-01-50, внесен от Министерски съвет на 31 октомври 2007 година.
2. Законопроект за държавния бюджет за 2008 година, № 702-01-47, внесен от Министерски съвет на 31 октомври 2007 година.

Към протокола се прилага списък на присъствалите народни представители и гости.

---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

Комисия по здравеопазването

Стенографски запис


П Р О Т О К О Л
№ 99


Днес, 15 ноември 2007 г. от 15,00 часа се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазване към Четиридесетото народно събрание. Заседанието се проведе под ръководството на заместник-председателя на комисията – доц. Тодор Кумчев при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Законопроект за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2008 година и Законопроект за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2008 година, представен в Министерския съвет от Българския лекарски съюз и Българския зъболекарски съюз, № 702-01-50, внесен от Министерски съвет на 31 октомври 2007 година.
2. Законопроект за държавния бюджет за 2008 година, № 702-01-47, внесен от Министерски съвет на 31 октомври 2007 година.

Към протокола се прилага списък на присъствалите народни представители и гости.

* * *

ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Уважаеми колеги, откривам заседанието на Комисията по здравеопазване.
Колеги, искам да припомня, че вносителите на двата законопроекта имаха възможност на предишното заседание да представят законопроектите.
Позволете ми, да ви предоставя думата, за продължаване на обсъждането на двата най-важни законопроекта, които ще гарантират финансовата рамка на здравеопазването за следващата 2008 година.
Искам да напомня на всички, че ние не сме водеща комисия. Всички ваши предложения, които днес ще се направят, ще бъдат описани много точно, чрез стенографския протокол и между първо и второ четене всеки един народен представител ще има право да направи предложения към основната комисия, а именно Комисията по бюджет и финанси.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Господин председател, ще помоля да приемете моят въпрос като процедурен. На предишното заседание помолих, а след това замених глагола с „настоявам” от Министерството на здравеопазването да получим разбивка на разходната част на бюджета, която да даде ясна представа дали добрите намерения, биха се превърнали в реални тенденции по отношение на изразходването на средствата за изпълнение на определени приоритети и политики. До днес, 15 ноември, 15,04 часа, подобно нещо нямам в ръцете си, което силно ме смущава и не ми дава възможност да участвам пълноценно в дискусията.
РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Има специално писмо, което е подписано лично от мен.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Да приемем, че тези стимулиращи фактори са оказали благоприятно въздействие върху Министерството на здравеопазването.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Уважаеми колеги, имате думата по законопроекта на Националната здравноосигурителна каса и за становище по отношение на Законопроекта на Българския лекарски съюз и Българския зъболекарски съюз. Разбира се, и по основния за държавата Законопроекта за държавния бюджет.
Искам да се обърна към народните представители със следното, тъй като стила на това обсъждане в предходното заседание беше общ за трите законопроекта, имате ли нещо против да продължим по същия начин, за да може един народен представител да се изказва по всички законопроекти или искате да се разглеждат поотделно? Мисля, че са взаимно свързани. Имате ли становища по тези въпроси?
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, заместник-министри, бюджетът, който е изготвен от Българския лекарски съюз и Българския зъболекарски съюз се различава чувствително в общата сума на приходите и трансферите, където имаме 2 милиарда 413 милиона срещу 1 милиард 686 милиона лева, бихте ли информирал на кратко колегите от къде идва тази голяма разлика? Теоретично погледнато между първо и второ четене, двете министерства виждат ли някаква малка възможност, за да придърпаме бюджета на Националната здравноосигурителна каса, както е предложен от 1 милиард 868 милиона лева по-нагоре в посока предложението на Българския лекарски съюз и на Българския зъболекарски съюз? Вероятно знаете на какво се дължи тази разлика. Няма ли да се опитаме да придърпаме нещо разумно в посока по-нагоре, тъй като очевидно здравеопазването и така ще бъде недофинансирано? Какви възможности има в тази посока.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Уважаеми колеги, господин Дацов, току що беше зададен въпроса, възможно ли е в приходите между двата бюджета, които са представени в комисията за обсъждане, а именно бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2008 година и бюджета на съсловната организация на Българския лекарски съюз и Българския зъболекарски съюз има съществена разлика в приходите. Възможно ли е при обсъжданията между първо и второ четене от Министерството на финансите да се даде малко към бюджета на Националната здравноосигурителна каса?
ЛЮБОМИР ДАЦОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, едва ли може да се очаква да кажа нещо друго, тъй като Министерството на финансите и съответно Министерският съвет еднозначно е изразил волята си, като е представил на вашето внимание проект на Закон за държавния бюджет. Съответно е одобрил и разгледал Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2008 година, така както е представен. Естествено е да потвърдя само това, че Министерството на финансите и Министерския съвет смята, че това е възможният вариант от гледна точка на макроикономическите параметри и осигуряване на политиката в областта на здравеопазването.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Колеги, искам да напомня на доцент Великов, че разликата е от 727 милиона 109 хиляди между двата бюджета, които обсъждаме, повтарям, че единият е за сведения.
Колеги имате думата за становища.
РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: На предишното заседание обясних, че с доклад внесох двата бюджета на Националната здравноосигурителна каса и бюджета, който беше представен от Българския лекарски съюз и Българския зъболекарски съюз. В доклада подробно изложих параметрите заложени в бюджета на Националната здравноосигурителна каса и на Българския лекарски съюз. Това беше разгледано в Министерския съвет. След проведения дебат Министерският съвет прие бюджета на Националната здравноосигурителна каса.
Мисля, че е разумно и трябва да се съобразим с това, което е приел Министерският съвет.
(Министър Гайдарски говори без включен микрофон. В залата е много шумно, поради което, няма ясна чуваемост за стенографския запис)
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Комисията по здравеопазване работи съгласно нейният правилник. След завършване на обсъждането по законите ще гласуваме Законопроекта за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2008 година и Законопроекта за държавния бюджет за 2008 година.
ИВАН КОЛЧАКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги и гости, мисля, че за първи път сме изправени пред едно много ясно предизвикателство, което ще дефинирам много ясно.
Аз съм политик, но съм и лекар. Не мога да си позволя оттук нататък каквито и да бъдат други аргументите и интересите да са по-важни от живота и здравето на българските граждани. Нека да се говори за финансисти, финансова стабилност, най-голямата демокрация в света е направила най-големите дефицити, въпреки всичко се отделя 15 на сто от БВП за живота и здравето на американския гражданин. Не може Европейският съюз да заделя 8,7 – 8,8 на сто, не може Албания и Македония да заделят 6 на сто, България да бъде най-мизерната нация, която заделя 4,3 на сто, а от следващата година да заделя 4,2 на сто от БВП.
Необходимо е, да подредим нещата, както са в рамките на закона.
Искам да припомня на всички, че в България има въведена система на здравно осигуряване, а не на бюджетиране, което е по стар съветски тип. От него се отказаха Русия, Украйна, Албания и Македония. България има система на здравно осигуряване. Ние се намираме в една ситуация, при която бюджета за тази година на Националната здравноосигурителна каса беше обявен за не конституционен. Това го повтарям на всички, включително и на Министерството на финансите. Няколко пъти актове на Министерството на здравеопазването и Националната здравноосигурителна каса бяха отменени от Върховния административен съд. За да не правим демокрация извън закона, а в рамките на закона, изключително съм изненадан и обезпокоен от следното: Когато Националната здравноосигурителна каса и съсловните организации не достигнат до един общ проект за бюджет по силата на закона се внасят двата проекта, което беше основно питане и въпрос, който преди една година управляващите поставиха пред Българския лекарски съюз – къде е техният проект? Тази година техният проект е налице, но Комисията по бюджет и финанси, не го разглежда като проект. Още по-ценична е заявката, особено от уважаемите финансисти, когато казват, че няма пари. Не може България да бъде ударена от пари и да има над 3 милиарда лева финансов излишък, който е рекорден и вие да говорите, че няма пари, когато има пари, но тези пари не отиват в операционната зала, където умират български граждани и това е срам за всички, особено за управляващите.
Искам да се обърна към господин министъра, с който бяхме двамата основни политически играчи преди две години и три месеца, когато той заяви пред лекарската гилдия в хотел „Родина”, че БСП ще осигури 6 на сто от БВП. Казах, „Чудесно и СДС толкова иска”, което означава, че е постигнат национален консенсус. Вчера в Комисията по труда и социалната политика ние гласувахме актуализация на бюджета на НЗОК единодушно. Готов съм да гласувам за управляващите, но при този подход, който днес се демонстрира, да ни се обяснява как водещо е финансовото начало и как няма средства, да се обяснява, как Министерският съвет е по-важен, от мен, не искам да използвам силни изрази, но така не се прави политика.
Министерският съвет е орган, който ми е подчинен и на българските граждани. Пет пари не давам за вашите проекто бюджет, когато няма пари за българските пациенти, а парите ги държите във вашите каси.
Искам да ви подчиня на логиката на закона, на силата на хуманизма и не може да минават аргументи, които са извън рамките на закона, защото Конституционния съд и Върховния административен съд, потвърждават, че ние сме правите. Не може интересът на българския гражданин, на който на първо място е неговият живот и здраве, да бъде по-маловажен от вашите финансови и фискални доводи.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Доктор Колчаков, вие сте опитен политик, бил сте председател на областен съвет и кмет. Искам да ви запозная с няколко цифри преди да продължим по-нататък.
През 2000 година, здравеопазването получи 980 хиляди 63 лева; 2001 година – 1 милиард 195 милиона лева; 2004 година – 1 милиард 655 милиона лева; 2005 година – 2 милиарда лева; 2007 година – 2 милиарда 215 милиона лева 2008 година – 2 милиарда 571 милиона лева.
Доктор Колчаков, разбирате, че това са цифрите, които са за системата на здравеопазване.
ИВАН КОЛЧАКОВ: Уважаеми колеги, уважаеми господин министър, няма да свършим работа с емоции. Ще се свърши с точност, както правя аз с дозиране в операционната зала.
Ще ви изчисля какво означава увеличението днес за следващата година в здравеопазването от 250 милиона лева, които към 2 милиарда 300 милиона лева за тази година са 16 на сто увеличение.
Искам да ви напомня, че към месец октомври инфлацията за тази година спрямо миналата е 12 на сто, плюс 6 на сто ръст на брутния вътрешен продукт. С 18 на сто е увеличен обемът на парите, а ние даваме 16 на сто увеличение за здравеопазване. За това от 4,3 на сто спадаме на 4,2 на сто, защото като относителни пропорции здравеопазването намалява като ресурси, които управлението и държавата отделят за здравето и живота на българите. Искам да ви кажа, че това е недопустимо, когато имаме най-малкият дял от брутния вътрешен продукт в цяла Европа, включително Албания и Македония. За следващата година да намаляваме пакета от националното богатство за здравето и живота е недопустимо. Не е достойно.
Искаме министърът да е силен министър, което означава да се пребори с министъра на финансите. Не мога да търпя, здравният министър да бъде слаб министър. Слаб беше здравният министър само по времето на социализма, когато се даваха пари на остатъчен принцип. Искам да видя веднага управляващите, особено БСП, хуманната лява партия да издигне живота и здравето на българите в приоритет и достатъчно пари, което означава проекто бюджета на БЛС да бъде с 700 милиона лева в повече.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители, преди всичко искам да заявя, че съм дълбоко убеден в добрите намерения на ръководството на Министерството на здравеопазването и лично на професор Радослав Гайдарски.
Дълбоко съм убеден в добрите намерения на ръководството на Националната здравноосигурителна каса и нейния управителен съвет, начело с доктор Емил Райнов. Това, което ще кажа по-нататък в никакъв случай не е насочено нито към Министерството на здравеопазването, нито към Националната здравноосигурителна каса. Здравеопазването беше обявено от правителството на тристранната коалиция като приоритет. Искат се доказателства за това, че е приоритет. Трябва да се посочат доказателства. Доказателствата се дават в бюджета. За съжаление се дават със съответните мерки, които се предприемат, законови разпоредби и парите, които се отпускат. Приоритетите в живота когато са между двама души се дават с обещания и целувки. Между институциите се дават с пари и закони. Това означава, приоритет. Всичко останало е общи приказки.
Искам да кажа, че разминаването между бюджета на Българския лекарски съюз и бюджета на НЗОК от 727 милиона лева е драстично разминаване. Явно ние трябва да потърсим някакъв компромис. Ако не намерим този компромис ще имаме изключително много проблеми. Ще набележа четири точки за излизане от тази криза, защото това е много голяма криза преди приемането на този бюджет и държавния бюджет, който е свързан с бюджета на Националната здравноосигурителна каса.
Първото условие, е основният пакет, по който ще работят лекарите и по който рамковия договор ще се сключва, трябва да бъде по разчетите на Българския лекарски съюз за 785 милиона лева. Толкова са парите на касата. Няма повече пари, няма да има и повече дейности. Пакетът следва да бъде свит, ако трябва на 50 на сто. Ако не се изпълни едно от условията няма да достигнем до компромис.
Второто условие, е да имаме предварителната договорка, че ще направим промени в четири закона, а именно в Закона за лечебните заведения, което може да се гласува в рамките на месец декември на тази сесия, като премахнем забраната за приватизация на лечебните заведения. Министърът на здравеопазването има своето становище. Няма нищо лошо, ако направи забранителен списък.
Третото условие, е да направим промени в Закона за здравното осигуряване с допълнителни облекчения за всеки, който предостави пари за здраве под различен предлог. Включително доброволно здравно осигуряване. Не в същия процент, който сега е предвиден, а в по-голям размер.
Четвърто условие, е да направим промени в Закона за съсловните организации на лекарите и зъболекарите, като възлагаме допълнителни задължения на съсловните организации, съответно на лекарите в България за обучения, за въвеждане на правилата за добра медицинска практика и отговорност при изпълнение на тези задължения.
Петото условие, е да се направят промени в Закона за здравето, така че да бъдат преобразувани лечебните заведения, за да могат да бъдат концесионирани. За тези, за които се прецени, че могат да се отдават на концесия от собственика. Не говоря за всички. Т.е. ще имаме всички възможности за публично частно партньорство: отдаване под наем, концесиониране, приватизация.
Разбира се, в тези рамки трябва да се въведе и доплащането. Без въвеждане на доплащането нищо не може да се направи. Необходимо е да се разбере от всеки български гражданин, че той носи отговорност за своето здраве. Това е записано в Закона за здравето, и който не си прави профилактични прегледи, който не се грижи за своето здраве, никой български гражданин не е длъжен да му плаща.
От своя страна държавата би трябвало да прояви чрез финансов ресурс, на хората, които не могат да си позволят нито доплащане, нито каквото и да е действие, за да отидат до болницата и до лекаря. Точно за това е необходимо държавният бюджет да додаде на Министерството на здравеопазването и Министерството на труда и социалната политика, от порядъка на 500 милиона лева. Защо 500 милиона лева? Защото, тази година към месец юни просрочените дългове на болницата са 250 милиона лева, от които 50 милиона лева са просрочени дългове. През следващата година ще бъдат 500 милиона лева. Вместо да се дават като субсидии на общински и държавни болници, което е най-грешният вариант вие сега трябва да дадете тези пари. Тези пари ще се дадат, за да могат да бъдат подпомогнати онези болнични структури, които изпълняват високо рискови операции, дейности и т.н. с продължително и тежко заболяване. Всеки, който се ангажира за такъв род дейност ще трябва по програми от Министерството на здравеопазването да получи съответно допълнително пари освен по основния пакет, който е по НЗОК. По този начин ще имаме един финансов ресурс от порядъка на 240 милиона лева. Това е доплащане от 10 на сто. Държавата като солидарна ще даде 500 милиона лева в пакет с реформи. Ако ние се задължим да направим реформите законово и в рамките на няколко месеца, би трябвало правителството да поеме политическата отговорност за това, че ще се отпуснат тези пари. Всички искаме по-добро здравеопазване, по-добро възнаграждение на лекарите и медицинските специалисти, които работят, а не тези, които не са търсени от болните.
Гражданите на Република България да получат едно качествено съгласно стандартите у нас здравеопазване.
Всяка година в продължение на шест години ние чуваме едно и също нещо. Трябва да се направи дадено нещо, но няма пари. Търпението на хората е изключително напрегнато и приключва. Това се видя при стачката на учителите. В никакъв случай не казвам на моите колеги народни представители от БСП, че това е само тяхна вина. Вината е на НДСВ и ДПС, защото четири години забавихме реформите в образованието и здравеопазването. Дойде моментът, в който не могат да се отлагат тези реформи.
Призовавам ви, да направим компромис, държавата да даде пари, пакетът да бъде свит. Хората да разберат, че няма здравноосигурителна система без макар и минимално доплащане. С компромис от всички страни да достигнем до така очакваната реформа в здравеопазването. Ако това не се случи, разбирам, че не мога да повлияя по друг начин, освен чрез разума.
Лично аз заявявам, че няма да подкрепя нито в Пленарна зала, нито в комисията, бюджета на Националната здравно осигурителна каса и Държавния бюджет за 2008 година. Ще направя всичко възможно моята парламентарна група също да не подкрепи тези два бюджета. Благодаря ви.
РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: На предишното заседание благодарих на доцент Щерев и на всички останали, които се изказаха. Разбирам, че болеят за здравеопазването. Твърдо съм убеден, че се прави искрено от тях.
Въпросът е, че има някои неща, които трябва да се знаят. Доцент Щерев, повдигна въпроса за някои промени, за които каза, че ги сумира в четири точки, дали ще има или няма да има криза в здравеопазването. Искам да отговоря точно на тези няколко въпроса.
Относно намаляването на основния пакет, мисля че този въпрос е дискутиран многократно. Вие много добре знаете, че в момента основният пакет не може да бъде свит. Няма смисъл да дискутираме този проблем, защото и без това не е толкова широк, отколкото има становище в страната. В основния пакет са част от пътеките. Как до вчера или до днес една мозаична единица е струвала 2000 хиляди лева, ние ще намалим пакета и ще станат 1500 лева. Вместо да увеличаваме цената ние ще намаляваме парите. Може да намалим основният пакет и да дадем възможност за работа на доброволните застрахователни дружества. В момента нямаме такива дружества. Нямаме, защото това е въпрос, който трябва да бъде решен със закон. В момента такъв закон нямаме. Ясно е, че не може да свиваме пакет.
Следващият въпрос беше за приватизацията. Здравната стратегия е на сайта на министерството. Този проблем е дискутиран многократно. Няма смисъл да се подхвърлят думи, например БСП не иска приватизация, напротив погледнете стратегията и ще видите, че ние сме за приватизацията. Ще има приватизация, но този проблем не се решава от Министерството на здравеопазването и от Министерството на финансите. Този проблем трябва да го решите вие като законодатели, като вдигнете мораториума и приватизацията ще се опушва. Същото се отнася и за други неща. За приватизацията сме ясни и категорични. Ние държим, да останат няколко болнични структури, университетските болници и областните болници, които да не се приватизират. Всички останали, които са 200 на брой, могат да бъдат приватизирани. Могат да бъдат отдавани на концесия. Защо трябва да повтаряме неща, които са ясни. Ясно е казано, че могат да бъдат приватизирани и концесионирани. Днес има стачка на пенсионерите, за това, че си позволяваме да приватизираме здравни заведения, които са създадени от труда на гражданите на Република България и ние ги продаваме на безценица. Нито има продажба, нито още е решено дали ще има приватизация, но хората вече стачкуват. За нещо, което още не се е случило започва обратна атака. Заложена е приватизацията, концесионирането и публично частното партньорство.
По въпроса за доплащането предложих и предишния път в Пленарна зала, доплащането има своят регулиращ ефект. Доплащането е нещо, което ще влее финансиране в здравеопазването. Няма министър, който няма да се съгласи да получи такива суми в касата на Министерството на здравеопазването освен, ако има чисто политическа цел. Ние нямаме такава цел. Напротив, ние сме за доплащането. Искам да попитам, можем ли да поемем тази отговорност и да решите вие народните избраници. Ние не можем да решим този проблем. Ако вие се наемете, гласувайте и можем да достигнем до доплащане от 10 на сто или 15 на сто. В Израел има доплащане 30 на сто, в Япония – 30 на сто също се доплаща. Можем да решим този въпрос, но той има два аспекта. Или вие народните избраници да гласувате и да кажете: „Съгласни сме за доплащане от 10 или 15на сто”. Вторият начин е да направим един референдум, тъй като сме демократична държава и да попитаме населението съгласни ли са да има доплащане? По такъв начин ще ликвидираме за доплащането, за което доцент Щерев е много прав. Става въпрос за доплащането, което върви под масата и над масата.
Мисля, че ако имаме доплащане от 10 на сто и се платят официално на болницата, естествено е, че няма да даде на лекаря други 100 или 500 лева.
Не трябва да повтаряме едни и същи неща,защото нещата са ясни или трябва вие да гласувате или да проведем референдум. Нямам нищо против. Напротив цялото ръководство приветства, ако вземем 10 на сто. Това са много милиони, които ще се влеят в здравната сфера.
Искам да обърна внимание, че още се спекулира с просрочените задължения. Доцент Щерев, вие казахте, че са 250 милиона лева. Пред мен е таблицата, която мога да цитирам точно. До месец септември на 2005 година, когато поехме министерството имаше просрочени 102 милиона лева. През 2006 година станаха 60 милиона лева, а сега са 42 милиона лева. Става въпрос за държавните болници, за тези, за които отговаря министерството. Има 13 милиона лева други, които са на общинските болници. Тенденцията е от 102 милиона лева просрочени задължения през 2005 година, през миналата година са 64 милиона лева, а сега са 42 милиона лева. Общо са 55 милиона лева. Тенденцията на държавните болници е непрекъснато да намаляват задълженията. Ние не можем да изплатим тези пари изведнъж. Това означава гибел за болниците. Всички болници, които трупаха в момента огромни дългове с изключение на три болници са намалили изключително много дълговете си. Това са следните болници: Болница „Света Марина”, която имаше 12 милиона лева просрочени, а в момента има 700 хиляди лева просрочени; Окръжна болница в Пловдив с минимални задължения. Има само две болници, които продължават да трупат задължения. Това са не преструктурираните болнични заведения, „Свети Георги” в Пловдив, която има огромен персонал и задължения. В момента има около 10 милиона лева просрочени и „Пирогов”, която в момента има 7 милиона лева. Няма начин при 2200 души персонал в „Пирогов” и 700 легла. Ясно е, че няма начин да няма просрочени задължения. Ще помоля да се цитират точни цифри. На предишното заседание доктор Лъчезар Иванов цитира 60 на сто заетост? Как ще стане при положение, че имаме намаление на 10 хиляди легла и увеличение от 1 милиона болни от 2003 година, сега са 1 милион 600. Изведнъж да имаме такава ниска използваемост на леглата. Оказа се, че отново се цитират фалшиви цифри. Само преди половин час направих справката. 76 на сто е използваемостта. Имаме болници, в които са около 60 на сто. Всички останали са над 85 на сто използваемост.
Моля, когато се правят такива изказвания да искате точни справки.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Господин председател, искам да обърна внимание на господин Гайдарски, за да уточним определени понятия. Когато казваме „свиване на пакета”. Пакетът се прави от министъра на здравеопазването. Там са разписани дейности, като за болничната помощ за тези дейности ще се платят 785 милиона лева. Тези дейности са над 1 милиард лева по бюджета на Българския лекарски съюз. За това вие трябва да орежете дейностите, които са в повече и да останат жизнено важни медицински дейности за 785 милиона лева, колкото струват. По този начин няма да се намалят, а ще се получи реалната стойност на една дейност. В противен случай вие искате да кажете, „Ще работят без пари лекарите”. Това искате да кажете на лекарите.
Относно просрочието обърнете се към Желязко Христов, защото в тяхното становище, освен ако вие не ги обвинявате в безотговорност е записано: „Припомняме, че общите задължения на държавните и общинските болници на 30 юни 2007 година са в размер на 203 милиона 971 хиляди лева, от които 52 милиона 44 хиляди лева са просрочени задължения”. Това е записано.
Ако искате референдум ще направим референдума с два въпроса към гражданите. Искате ли доплащане или искате ли да плащате данъци?
Междувременно искам да ви кажа, че има внесен Закон за доплащането и Вашата парламентарна група на БСП не приема този законопроект. В това е проблемът. Проблемът не сте вие, не е касата, проблема не е някой от комисията, не е в парламента, проблема е в парламентарната група на БСП.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Въпросът ми е към заместник-министър Любомир Дацов, който има уточняващ характер.
Господин Дацов, когато коментираме частта от БВП за здравеопазване, определен процент и с него непрекъснато жонглираме, в тези 4,3 на сто играят ли следните дейности, в които се завъртат пари в здравеопазването.
Първо, включват ли се получените потребителски такси?
Второ, включва ли се стоматологичната помощ, която е приватизирана?
Трето, включват ли се парите, които се завъртат в частните болници? За мен е важно да получа отговор на тези въпроси, защото ако това е само разсъждение върху процента на публични средства, които се заделят е едно, но когато това са средства в здравеопазването е съвсем друго. Системите, които набират пари могат да бъдат фондови, но могат да бъде и чисто застраховане. Например, ако аз съм здравно застрахован в Америка, парите които заделям и получавам участват ли във формирането на тези 15 на сто, които цитира господин Колчаков.
Мисля, че понякога твърде се проиграва с политическите спекулации.
ЛЮБОМИР ДАЦОВ: Въпросът с брутния вътрешен продукт и неговия дял е много интересен, защото ако попитаме колко хора знаят в залата колко точно ще бъде БВП предполагам, че около 30 на сто ще го кажат.
ИВАН КОЛЧАКОВ: 64 милиарда лева.
ЛЮБОМИР ДАЦОВ: Това е една величина, която не казва нищо. Има номинални цифри, които служат за финансирането на конкретните неща.
Господин Колчаков, много добре борави с цифрите. Обикновено цитира проценти, които включват и частно финансиране, а не само публичното финансиране. Ако включим и частното финансиране, което се дава под формата на различните такси или се плаща под масата, процента за България по оценката на Международната здравна организация е около 8 на сто. Едва ли в момента средствата, които се отделят за здравеопазване са малко по-различни от тези средства, които се дават в останалите страни.
Относно вашият въпрос, нито едно от нещата, които казахте не се включват в тези средства. Това са само публичните средства.
АНДРЕЙ КЕХАЙОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители, бих искал да отправя два въпроса, преди да направя експозе, защото все пак Българският лекарски съюз заедно с Българския зъболекарски съюз, ако ясно сте проследили стенограмата от първото заседание проведено миналия път изложихме мотивите на двете страни, както и дневния ред на заседанието днес с два законопроекта. Ако има обяснение, защо председателят на Комисията по бюджет и финанси, господин Овчаров, не е допуснал разглеждане, учудвам се, уважаемият министър на здравеопазването, който публично пред цялото общество след като на 26 октомври прие двата законопроекта и ги внесе по надлежния ред съобразно член 22, алинея 3, моля уважаемите дами и господа народни представители да уважат законодателството, което приехте на 14 декември 2005 година, трансформирайки го през годините с нежеланието да преговаряте доктор Кумчев, да дадете ясен отговор, дали днес заседанието на комисията ще разглежда двата законопроекта? Нашите мотиви и нещата, за които говори господин министъра, нямат нищо общо със законопроектите, за които говорим.
Господин министър, вие заявихте официално и пред медиите, че Министерският съвет е приел двата законопроект на базата на член 22, алинея 3, които са внесени по надлежния ред в Министерския съвет. Днес изпадам в голям ужас като български гражданин в обединена Европа защо след като закона изисква всичко това вие поставяте по този начин проблема? Разбира се, че има два варианта, които се базират на един закон, който трябва да бъде спазван от всички. Ако това няма да бъде спазвано не е необходимо да излагаме допълнителни мотиви.
Уважаеми дами и господа народни представители, ваше право е да приемете каквото искате, но ако все пак към днешна дата има действащо законодателство, нашата огромна молба е да се съобразите с него, защото иначе поставяте пред огромното обстоятелство следващата седмица пред 400 лекари в Република България да не знаем какво точно се е случило. Всичко това, за което говорим, с което е запознат министър Гайдарски, както и господин Дацов, който успешно жонглира с финансови неща, но господин заместник-министър на финансите става въпрос за публични средства в здравеопазването, а не за други доплащания, за които говорите. Когато става въпрос за прозрачност нали знаете за кои средства става въпрос? Разбира се, не искам повече да допусна да бъдат обвинявани българските лекари и българските пациенти за проблемите в системата на здравеопазването. Сигурно има корупционни механизми, които започват от върховете. Типичен пример за всичко това е онова, което на две заседания обсъжда парламентарната комисия.
Уверявам ви, че много от нещата, които коментираме днес, ще станат достояние не само в България, но и в обединена Европа. Искам да задам риторичният въпрос – доктор Кумчев, преди малко казахте, след като в дневния ред днес е заложено, след като в сайта на Народното събрание, след потвърждаване на господин министъра на здравеопазването, след официалното внасяне с входящ номер от Българския лекарски съюз и чрез министъра и Министерския съвет, че са приети двата законопроекта в Народното събрание, вие ще гледате ли законопроектите на съсловните организации или просто казвате, че няма да се разглеждат? Искам да бъдем на ясно с тези въпроси.
Господин министър, що се касае до мотивите, за които и вие споделихте, че самият Министерски съвет, в хода на заседанието е променил варианта на Националната здравноосигурителна каса, искам да попитам кой вариант се разглежда? Какво означава 727 милиона лева?
Това е основният пакет на министъра. Това са обемите определени от касата и цените, до които достигнаха експертите на двете страни. Това е реалистичният бюджет, както министърът каза пред цялото общество, както и на предишното заседание.
Уважаеми господин министър, много е важно да бъдем последователни. Българският лекарски съюз е за достъпност и за качество в здравеопазването. Искам да ви кажа, че не може да се осъществи през следващата година с намален финансов ресурс. Няма български лекар, който може да приеме предложението на Националната здравноосигурителна каса за един договор, за запазени цени, в годината когато отчитаме, всички тези неща. Можем ли да говорим за нов Национален рамков договор, след като предложенията за цените на клиничните пътеки бяха предоставени от директорите на лечебните заведения?
Доцент Кумчев, моят въпрос е, ще спазвате ли член 22, алинея 3 от действащия закон, в който е записано: „Когато в срока на представяне в Министерския съвет на проект на бюджет на НЗОК не е постигнато съгласие по цените и обемите на видовете медицинска помощ, изплащана от НЗОК, Министерският съвет внася в Народното събрание проектите на НЗОК и на съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина”. Това беше направено от Българския лекарски съюз. Ще бъде ли спазен член 22 от закона или няма да се спази? Ако не се спази, ще предопределим поведението си като организация, която има отговорност по силата на действащ закон.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Доктор Кехайов, ние се отнасяме с най-голямо уважение към съсловните организации особено на лекарите, на зъболекарите и медицинските специалисти.
Първо, искам да ви помоля, да спазваме един определен тон, защото заплашителният тон пред парламентарна комисия на 40-ото Народно събрание не е коректен.
Второ, в началото на заседанието информирах своите колеги народни представители, че ще спазим Правилника за дейността и организацията на Народното събрание, който не предвижда тази вечер ние да гласуваме Закон за бюджета представен от съсловните организации. При нас е нашият експерт по правни въпроси. Ще помоля да чуете и правните мотиви за това. Благодаря ви.
РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Доцент Кумчев, мисля че доктор Кехайов не е слушал добре. Категорично заявих в самото начало, тъй като всички говорим едновременно и не се слушаме. Ясно и категорично заявих, че са внесени и двата законопроекта. Доктор Кехайов и двата законопроекта са обсъждани. Министерският съвет при обсъждането приема Законопроектът на Националната здравноосигурителна каса.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Госпожо Крумова, имате думата.
УЛЯНА КРУМОВА: Същата дискусия се разви и в Комисията по бюджет и финанси. Законодателната инициатива принадлежи на Министерския съвет. Трябва да се разграничава бюджета на Висшия съдебен съвет, който е самостоятелен бюджет от бюджета на Националната здравноосигурителна каса. Бюджетът на НЗОК се приема с отделен закон. Самостоятелен бюджет означава следното, съответната институция, например Висшия съдебен съвет внася в Министерския съвет своя проект и Министерския съвет няма право по него да променя нищо и го внася както е предложен от Висшия съдебен съвет в Народното събрание. Народното събрание е органът, който има право да го променя. Ние не се намираме в тази хипотеза при Закона за бюджета на НЗОК. Българският лекарски съюз няма законодателна инициатива. Прочетете решението на Министерския съвет: „Предлага на Народното събрание да разгледа и приеме законопроекта по точка 1.
По точка 1 – одобрява проект на Закон за бюджета на НЗОК за 2008 година, внесен от Управителния съвет”.
Процедурата по Закона за НЗОК е спазена. Проектът на Българския лекарски съюз и на Българския зъболекарски съюз е внесен за сведение. Бюджетната комисия като водеща при обсъждането на второ четене ще има своите правомощия да внася изменения.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, уважаема госпожо Крумова, с цялото ми уважение към вас като юрист, вие ни разказвате приказки за деца. Вие прочела ли сте Законът за здравето и Закона за здравното осигуряване? Ако сте го прочела, няма да говорите такива неща. Ако искате да защитавате правителството, е друга тема. Тук не може да говорите, че не може да се изменя нищо в Народното събрание… Народното събрание всичко може да изменя. Предлагат се два законопроекта. Министерският съвет има право да има предпочитания. Министерският съвет гласува и предлага на Народното събрание бюджета на Националната здравноосигурителна каса. Това е политическо решение. Какво ни пречи ние да разгледаме бюджета на Българския лекарски съюз? Не ви разбирам. Това, че Министерският съвет не е одобрил законопроекта на Българския лекарски съюз за нас няма значение. Ние ще решим, кой законопроект ще бъде приет в Народното събрание. Не може да казвате, че след като Министерският съвет е решил, че бюджетът на НЗОК е правилният ние трябва да забравим за другия законопроект.
От юридическа гледна точка може да е съвършено, но от политическа и от гледна точка на демокрацията, това е абсолютно неправилно.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Доцент Щерев, в момента разглеждаме двата законопроекта, но няма право да се гласуват.
ВАНЬО ШАРКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги, опасявам се, че ако продължаваме по този начин в един момент Министерският съвет може да внесе Законопроект за бюджета само за сведение.
В решението на Министерския съвет в точка 3 е записано:”Представят в Народното събрание проектът внесен от Българския лекарски съюз”. Искам да попитам, защо се представя в Народното събрание? Има ли някой законопроект, който да е представен от Министерския съвет, както е записано тук и въобще да бъде за сведение. Няма такова понятие, след като и двата се разглеждат ще се гласуват и двата законопроекта.
Искам да кажа няколко думи относно бюджета на Министерството на здравеопазването. От бюджета на Министерството на здравеопазването и от бюджета на Националната здравноосигурителна каса, би трябвало да стане ясно какво се очаква да се случи в системата на здравеопазването през следващата година.
Това е бюджет на липсващите реформи. Няма начертани никакви насоки, по които да се развива българското здравеопазване. Разликата в бюджета на Министерството на здравеопазването от миналата година и тази година са точно 46 милиона лева, от които 40 милиона лева отиват по новата програма „Интензивно лечение”. В останалите сектори няма никакво съществено движение. С тази разлика, че от капиталовите разходи се вземат 30 милиона лева, които отиват в текущата издръжка, която се увеличава с 30 милиона лева. За това не е ясно, какво ще се случи през следващата година в системата на здравеопазването.
Искам да изразя несъгласие с професор Гайдарски, който каза, че е съгласен с всичко онова, за което сме говорили през тази година, включително и два внесени законопроекта, които са за приватизацията и един законопроект за доплащането. По всички тези законопроекти имаме отрицателно становище от страна на Министерството на здравеопазването. В края на годината да се твърди, че всички ние и целия екип на Министерството на здравеопазването да сме съгласни, а вие да не сте го направили и гласували, извинявайте господин министър, но вината не е само в депутатите. Когато има едно съгласие по определени теми като приватизация, доплащане или увеличаване на здравноосигурителната вноска, тогава нещата трябва да вървят.
Искам да кажа няколко думи по бюджета на Националната здравноосигурителна каса за следващата година.
Господин заместник-министър, на предишното заседание тук беше господин Кирил Ананиев, на когото казах, че в Приложение № 1 към доклада на Закона за държавния бюджет на Република България за 2008 година има неверни числа. Тези неверни числа са резултат на това, че бюджетът на Националната здравноосигурителна каса беше актуализиран. Към днешната дата беше актуализиран и на второ четене е актуализиран. Не вярно е твърдението, което е записано в Приложение № 1 на доклада за Закона за държавния бюджет на Република България, където в бюджета на НЗОК е записано: „Най-съществено е увеличението на здравноосигурителните плащания за болнична помощ от 680 милиона лева за 2007 година на 785 милиона лева за 2008 година или 15,5 на сто ръст. Тези числа не са верни, тъй като съгласно актуализирания бюджет числото за 2007 година за болнична помощ е 762 милиона лева. Увеличението не е с 15,5 на сто, а няма и 10 на сто увеличение. Тези числа просто не са верни. На предишното заседание господин Ананиев ми каза, че е така, защото вземат проекта на бюджет за 2007 година и проекта на бюджет за 2008 година. Да, ако е така, тогава защо той твърди, че по изпълнението на бюджета ние сме имали 4 на сто от БВП за здравеопазване и за това се е увеличил делът с 0,2 на сто.
Първият път, говорим с отчета по бюджета. Вторият път, говорим с предложения бюджет. Всеки път си играете с цифрите така както ви е изгодно. Това е номер, който винаги се прави от финансистите. Това, което твърдим, че е толкова сериозно като увеличение, не е толкова сериозно като увеличение. За това няма как да подкрепя лично аз бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2008 година, внесен и одобрен от Министерския съвет. Смятам, че бюджетът направен от Българския лекарски съюз е по-добър. Мога да ви кажа само на едно място как могат да бъдат увеличени средствата с още 138 милиона лева за НЗОК. Ако бяхте приели предложението, което направихме за здравноосигурителните вноски на децата да се повишат от 0,5 на сто на 6 на сто, вие решихте отново да не бъдат изцяло увеличени, а да бъдат 3 на сто. С 3 на сто се получава сумата от 138 милиона лева. Ако увеличението беше с 6 на сто щяхме да имаме още 138 милиона лева. Има от къде да бъдат намерени допълнителни средства. Може да не са 700 милиона лева, но увеличение е възможно да се направи. Благодаря ви.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: Уважаеми господин председател, господин министър, уважаеми колеги, започвам да се чудя, след като седма година гледаме това упражнение, това не е ли достойно за домашни видеоклипове или клиповете за най-големите гафове. Заседанието започва да изглежда по този начин.
От една страна всеки път ние спорим за това, че не са достатъчни парите в здравеопазването. Министърът казва, че ще си подаде оставката, ако няма пари за здравеопазване. Същият този министър казва, че тези пари едва ли не му стигат. Господин министър, не може да казвате, че ви стигат. Може да защитавате бюджета и да казвате, че сте доволен.
Пред себе си имам официални становища, защото не може паметта ни да бъде толкова къса.
Господин министър, всички ви чухме, че вие сте за доплащане и ние трябва да го въведем. Абсолютно съм съгласна с вас, защото без пакет от мерки, от законодателни промени не е възможно да заработи бюджета. Пари от някъде трябва да се получат. Вашето становище преди един месец от 2 октомври 2007 година е следното: „Министерството на здравеопазването не подкрепя законопроекта, който въвежда доплащането. Министерството на здравеопазването поддържа становището, че към момента не са налице подходящи условия за реализиране на предложената законодателна промяна. Подобен подход за финансиране на медицинската помощ е по-подходящ при система основана на принципа на диагностично свързаните групи”. На 8 октомври 2007 година казвате следното: „Тези пари от доплащанията ще отидат за заплащане на нови медицински дейности, което ще бъде добре за пациентите. Доплащането ще уеднакви и цените на услугите, които не поемат здравната каса”. На 18 октомври 2007 година сте казали: „На въпроса – трябва ли да се въведе доплащане, защото и без това го има в момента, но нерегламентирано? Отговаряте: „Вярно е, но доплаща само онзи, който получава някаква здравна услуга и разликата е голяма. Онези, които доплащат в момента са тези, които са потърсили здравна услуга. Другото, за което говорим сега е доплащане от всеки един дали има нужда от здравна помощ или не няма никакво значение”. Започвам да се учудвам вие разбирате ли какво ще доплащаме?
РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Мисля, че вие не разбирате за какво става въпрос.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: Вие разбирате ли, че ние искаме не да отрежем пакета отдолу или отгоре искаме да наложим върху всички клинични пътеки доплащане, за да не може човек когато е болен от нещо извън пакета на е на 100 процента умрял.
Становище на Министерството на труда и социалната политика. „Министерството не може да подкрепи проекта, защото на първо място предложението за доплащане на медицинската помощ не е в съответствие с разпоредбата на член 45, алинея 2 от Закона за здравното осигуряване, съгласно която основният пакет на медицинска помощ се гарантира от бюджета на НЗОК”. Това означава, че сега е моментът когато трябва да се промени.
Колеги, ще ви прочета още едно становище подписано от професор Средкова от Консултативния съвет по законодателство: „Категоричното мнение на Консултативния съвет по законодателство е, че този законопроект не само не е необходим, той е ненужен и нежелан и наличието на нерегламентирани плащания сами по себе си не е причина за регламентирането им. Защото поставя под съмнение и понастоящем съмнителния осигурителния характер на българската здравноосигурителна система”.
РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Не знам бюджета ли на НЗОК или правим преглед на печата.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: Започвам да се учудвам при такъв хаос в становищата възможно ли е изобщо да протича нормален, а не шизофренен законодателен процес?
Напълно подкрепям становището на Български лекарски съюз, нищо че нямат законодателна инициатива. Колеги много пъти сме правили когато с решение на комисията сме приемали становища и предложения на съсловна организация от името на група народни представител или на цялата комисия, да внесем тази поправка.
При такива обстоятелства трудно може да се работи. Ще започна на пише антология на Комисията по здравеопазване, след което ще издам един том мемоари и десет тома вицове.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, уважаема доктор Първанова, искам да ви реплекирам, като казахте, че Българския лекарски съюз няма законодателна инициатива.
Обръщам се и към госпожа Крумова, за да ви прочета алинея 3 на член 22 от Закона за здравното осигуряване, който гласи: „Когато в срока на представяне в Министерския съвет на проекта на бюджет на касата не е постигнато съгласие по цените и обемите на видовете медицинска помощ изплащани от касата Министерският съвет внася в Народното събрание проектите на НЗОК и съсловните организации на лекарите”.
Министерският съвет е длъжен да изпълни закона и има право да изкаже съображения. Изказва съображения, като казва, че бюджетът на касата е по-добър. Това нищо не означава за Народното събрание. Това може да означава, когато Министерският съвет и съответните парламентарни групи имат консенсус по тези въпроси. Министерският съвет изказва политическа позиция, подкрепя единият от законопроектите. Двата законопроекта тук и в залата се гласуват. Единият се отхвърля, а другия се приема този, който е предложен от Министерският съвет. Вие поставяте въпроса по друг начин, че Законопроектът на Българския лекарски съюз, не трябва да се разглежда и гласува. Погледнете какво е записано в закона.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Доцент Щерев, в началото на заседанието казахме, че ще се разглежда, но няма да го поставям на гласуване.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Защо? Ще помоля правния отдел да разтълкува тази разпоредба.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Може би ще се направи в личен план, но не и днес.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Извинявайте, защо в личен план. Искам да ми бъде разтълкуван член 22, алинея 3 на закона?
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Доцент Щерев, спазвайте правилата на играта.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Правилата на играта са такива, че имам право да получа разяснение от юриста за съответния казус. Сега ще получа разяснението. Доцент Кумчев, ще помоля да работим така както трябва.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Точно това се опитвам да правя, да регулирам нещата, а не да се караме.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Ще помоля специалистите юристи да разяснят за какво става въпрос в член 22, алинея 3 на закона.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: Приемам забележката на доцент Щерев, че не съм запозната с член 22, алинея 3, моля от отдел „Правен” да направят тълкувание на въпросният член?
ИВАН КОКАЛОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители, доктор Първанова два пъти по толкова години участвам в този дебат, но това няма значение. Важно е, че от вън хората очакват от народните представители да гласуват бюджет, който ще им предостави възможност да получат по-добро и по-качествено здравеопазване. Хората, които представлявам като председател на федерация на синдиката в здравеопазването е по-достойно заплащане. За всичко останало върху, което се изхабиха много нерви, няма никакъв смисъл, защото може да се разглежда всяка една идея независимо кой е вносител, ако това ще доведе до изпълнението на тези две задачи.
Мисля, че по същество трябваше да се разглеждат числата и философията на бюджета за следващата година. Разбира се, няма как да избягаме от реформите, но реформите са нещо върху което се залага и са за един по-дълъг период от време. Относно решението от недостига на средства, което е явно, ще кажа, че за пореден път се залагат много по-ниски числа, отколкото изразходването през текущата година. Бюджетът на болничното здравеопазване за тази година е много повече отколкото този, който е заложен за следващата година. Има дефицит на финансови средства. Проблемът е как да бъдат намерени? По какъв начин да бъдат усвоени и проблем на реформата. Един от начините беше дебатиран, чрез доплащане. Вторият от начините е, че трябва да бъде дефиниран пакет от здравни услуги, който се покрива 100 на сто от тези средства, които сега ще гласувате. За всичко останало трябва да се види кой може да плати. Дали ще стане чрез доплащане, или чрез увеличаване на вноска, или чрез пари от бюджета. Това е въпрос, който следва да се дебатира. Дали ще се направи референдум, въпреки че няма такъв закон. Въпросът е, че не може да се реши еднозначно. По същество трябва да разглеждаме бюджета за следващата година. Становището на КНСБ, включително и на федерацията е, че това отново е бюджет на дефицитите. Това е бюджет, който няма да доведе до увеличаването на достъпа и качеството на здравната услуга.
Уважаеми дами и господа, каква да бъде реформата е политически въпрос, който трябва да бъде решаван от политиците. Уважаеми господин министър, вие сте овластен като министър да давате предложения как да върви тази реформа. Вие правите това, разбира се от депутатите трябва да се реши, но от това, което ние наблюдаваме отстрани се вижда, че включително в самата коалиция има взаимно отричащи се идеи.
Необходимо е да се достигне до един по-широк консенсус, извън политиката, обществен, за да може да се отпуши реформата. Не се обвинявайте един друг, защото не е продуктивно. Може би следва да се търси много по-широк дебат. Вие говорите за доплащане, а в същото време прочетох в сайта, че днес пенсионерите в Стара Загора правят митинг за пенсиите, но едно от исканията им е да отпадне доплащането за пенсионерите. Разбирате, че дебатът е по-широк и трябва да се провежда с всички обществени групи.
Доходите в здравеопазването, особено в бюджетно финансиране, изключително много изостанаха. Съгласен съм, че част от числата, които съществуват за следващата година предполага нарастване на социалното напрежение. В бюджетното финансиране на здравеопазването заплатите, за голяма част специалистите по здравни грижи се доближават до минималната работна заплата. Това не бива да съществува. Качеството на здравната услуга в този екип – лекар, сестра и акушерка, се базира и на отношенията между тях, като брой. Ние сме обезпокоени от текучеството на кадрите. Обезпокоени сме от това, че кадри вече не желаят да учат за сестри и акушерки. Един от лостовете, за да се реши този проблем се съдържа в този бюджет. Той не може да го реши, но вие политически трябва да дадете знак, че разбирате този проблем и можете да намерите още една стъпка за тези хора. В същност дали ще трябва да се разглежда бюджета на Министерския съвет заедно с предложението на Българския лекарски съюз. С господа депутатите също можем да внесем наше виждане, тъй като нямаме право на законодателна инициатива, но вие сте тези, които ще решите. Решете така, че гражданите да имат усещане, че ще получат по-добро здравеопазване. Тези, които работят в сферата да имат усещането, че вие мислите и за техните възнаграждения. Благодаря ви.
ЦВЕТАН РАЙЧИНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаеми господа министри, искам да кажа, че ние сме крайно изненадани от това, което се случва в българския парламент, след като законът е ясен и категоричен, че Министерският съвет внася и няма друга дума освен „внася”. Извинявам се предварително, че си позволявам да правя тълкувания. Много съжалявам, че след като е внесен, се правят такива тълкувания. Например, в Комисията по бюджет и финанси ни беше съобщен, че този наш бюджет е внесен за сведение и информация. Същото започна да се случва и тук. Извинявайте, но не мога да си представя, че един български депутат ще позволи на Министерския съвет, да му налага каквото и да било. Според мен, депутатът е много над който и да е министър, защото е избран пряко от хората.
Що се отнася до бюджета на касата ще започна със следното. Освен финансовата част на бюджета изключително важно е да се погледне и текстовата част, това което се предлага от Националната здравноосигурителна каса. Тези, които казват, че няма реформа бъркат. В тази текстова част има огромна реформа, която представлява към връщане на изцяло бюджетно здравеопазване, при което съществуването на касата се обезсмисля тотално. Седем, осем счетоводителя могат да седнат и на няколко компютъра да разпределят квотите на отделните изпълнители, с което да се приключи. Това е заложено, квота и лимит на всеки изпълнител. Ограничен достъп но хората и обръщане на принципа парите следват парите. Принципът става, пациентът следва парите, защото тръгва да търси заведение или изпълнител, който не е изчерпал лимита. Няма да говоря за договора и как това допълнително ще до ограничи достъпа на хората. Всичко това предопределя липсата на рамков договор и невъзможност за постигане на съгласие по рамков договор. Няма да кажа, че и доктор Тодорова заяви на последната ни среща ясно и категорично, че няма да има увеличение на нито една цена от миналата година.
Всички тези неща връщат системата към едно минало, може би преди около 17-18 години и обезсмисля да работят 2400 човека в касата.
Мисля, че трябва да стане ясно на всички следното. Не е вярно, че няма средства и не могат да се намерят. Има много възможности. Това е въпрос на политическа воля и желание. Не виждам каква е пречката, след като се намаляват други данъчни тежести с 1 на сто да се увеличи здравната вноска, 2 на сто да бъде доброволното здравно осигуряване и доплащане, но там където и които заведения желаят. Няма да бъде задължително доплащането. Това ще натрупа достатъчно ресурс през следващата година. Тази година няма никаква пречка да се освободи преходния остатък от 366 милиона лева, който се трупа седма година. Никой не може да разбере за какво ще послужи? Продължава да следи в банките, все още неизвестно къде и как се изразходва. Това са парите, които могат да се усвоят тази година и няма да се отразят пряко на бюджета. Има изход, достатъчно е да има желание.
Господин Кумчев, искам да изразя лично собственото ми уважение към вас, че проявихте много висок морал и разбиране на проблемите и оттеглихте законопроекта, който се разгледа на едно от предишните заседания. Уверявам ви, че сега в текстовата част на законопроекта внесен от касата всичко това, което заедно отхвърлихме тогава е повторено отново.
Моля, много добре да си припомните вие доктор Райнов и министър Гайдарски, колко упреци се изляха върху Българския лекарски съюз миналата година поради това, че не е внесъл проект за рамков договор или за бюджет. Едва ли не това беше причината да няма рамков договор. Тази година сме внесли проект, с което е явно, че върху нас ще се изсипят два пъти повече упреци, защото сме внесли такъв проект, а не защото не сме. Имате ли желание да работите с тази съсловна организация? Нужно ли е нашето присъствие тук? Има ли някаква демокрация и чуваемост в тази държава или няма?
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми доктор Райчинов, искам да ви направя тази реплика и да ви помоля да се съобразявате за в бъдеще, когато говорите да имате предвид инициативите и разбиранията на народните представители. Ако има някой несъгласен за това, което се предлага от Българския лекарски съюз, това са нашите уважаеми колеги от Българската социалистическа партия. Вие не може да говорите за българския парламент. Българският парламент не може да носи отговорност за това, че управляващата партия, най-голямата партия в коалицията има друго становище. Те носят отговорност за това. Не може целият български парламент да носи отговорност за това. Обръщайте се към тях с въпроси. Ние не възразяваме срещу бюджета и становищата на Българския лекарски съюз, защото това е истината. Това се признава и от господин министъра и касата. Благодаря ви.
ЦВЕТАН РАЙЧИНОВ: Доцент Щерев, извинявайте, нямам достатъчно опит и може би правя грешки. Моля да бъда извинен.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Моята процедура отговаря на риторичния въпрос на доцент Щерев, ангажиращ основната партия в управляващата коалиция.
Ситуацията, в която се намираме сега, беше предизвикана от нас минала година. Ние поискахме да има на масата два законопроекта от два равнопоставени субекта по сега действащото законодателство към тази дата, които са Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз. В момента няма значение дали ни харесва или не ни харесва тази ситуация. Ние сме изправени пред този факт и сме длъжни да се подчиним. Оттук нататък, ако приемем по принцип двата законопроекта каква ще бъде технологията ни? И двата законопроекта ли ще вкараме в Комисията по бюджет и финанси или ще направим един общ законопроект? Как ще изглежда този законопроект? Този общ законопроект отново ли ще се разглежда след гласуване или след това се изпраща в Комисията по бюджет на финанси или приемайки двата законопроекта по принцип, оттам нататък за второ четене някой ще припознае текстовете, целите или части от тях на Българския лекарски съюз и ги внася като свои предложения в Комисията по бюджет и финанси за второ четене.
Оттам нататък когато разсъждаваме по философията на двата законопроекта разбирам, че там има едно важно различие, което моля да имате предвид във Вашите коментари и изказвания. Когато ние нямаме сериозен и качествен механизъм, който да спира разширяването на обемите на извършената медицинска дейност в болничната помощ достигаме до хипотезата, че трябва да фиксираме цените и да оставим поле за разширяване на обемите. Това са две различни философии в двата законопроекта. Можем ли да приемем вариант, в който можем да разширяваме обемите и оттам без да имаме добър контролен механизъм да повишим цените.
Ще помоля да чуя отговор на експертите каква технология бихме възприели при хипотеза, че приемем и двата закона по принцип. Оттам нататък по детайлите ще разсъждаваме в тази бюджетна рамка или може би в променената бюджетна рамка какво можем да си позволим и какво не можем? Повтарям, че ние сме функция на икономиката, а не неин господар.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Госпожо Крумова, имате думата.
УЛЯНА КРУМОВА: Моля, да се обърне внимание, че комисията не е водеща по Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса. Водеща е Комисията по бюджет и финанси. Бюджетната комисия предложи на Народното събрание вчера да подкрепи законопроекта на Министерския съвет.
Доктор Щерев, няма пречка вашата комисия да обсъжда и двата законопроекта, никога не съм се противопоставила на това. Няма пречка, Комисията по здравеопазване да предложи на водещата Комисия по бюджет и финанси да се вземат някои моменти от закона предложен от Българския лекарски съюз. Въпросът е процедурен. Съгласно член 29, алинея 1, Управителният съвет на НЗОК внася чрез министъра в Министерския съвет проект. Това е този, който е оторизиран да внася. В член 22, алинея 3 е записано, че когато не е постигнато съгласие се внасят и двата, но се гласува само на Министерският съвет.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Къде е записано това?
УЛЯНА КРУМОВА: Такава е процедурата за проекта на бюджета. Комисията по бюджет и финанси като водеща всичко може да направи. Народното събрание може да каже, че член 1 се изменя по следния начин. Например, ще се вземе редакцията на Българския лекарски съюз. Основата трябва да бъде на Министерския съвет.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Ако беше така както вие казват, законът щеше да гласи по следния начин в алинея 3: „В Министерския съвет, когато не са постигнати договорености по цени и обеми внася двата законопроекта като в комисия в Народното събрание се гласува само законопроекта на НЗОК”. Такъв текст няма в закона. Вие може да сте експерт, но аз нося отговорност пред българския народ за тълкуването на този закон. Казвам ви, че вие тълкувате превратно закона и по-специално, член 22, алинея 3. Няма такава разпоредба да не се гласува в комисия и в зала законопроекта предложен от Българския лекарски съюз. Възразявам срещу този начин на поведение. Между другото вашето мнение не е задължително за народното събрание.
СТАНКА МАРИНЧЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, мисля че ние започнахме да обсъждаме законопроектите.
Искам да взема отношение по предложения законопроект на бюджета на Националната здравноосигурителна каса. След като бяхме убедени от заместник-министъра на финансите, че това са възможностите на страната, имам няколко предложения.
Първо, в раздела за болничната медицинска помощ са фиксирани 785 милиона 500 хиляди лева. През 2007 година имахме 680 милиона лева. Онзи ден приехме промяна в бюджета на НЗОК с още 86 милиона лева. Без да съм финансист, смятам, че числото за болнична помощ, би трябвало да се повиши на 860 милиона лева, за да нямаме през следващата година същия прецедент и отново да актуализираме Закона на НЗОК. Разбира се, ако това е възможно.
Второ, предлагам да приемем програмата, която Българския зъболекарски съюз представи за профилактика на детското дентално здраве.
Смятам, че това е изключително важна програма. Нашите деца отнесени към децата на Европейския съюз по отношение на кариесите са с три пъти повече кариеси. Програмата не е много скъпа. Видях, че е в рамките на 15 милиона лева. Едва ли тази мащабна и амбициозна програма може да се изпълни в рамките на една година. Вие като специалисти ще кажете дали всяка година са нужни тези средства или можем сега да стартираме с по-малък обем, след това да се доплаща. Това е една чудесна програма. Необходимо е да се правят много повече инвестиции в профилактиката, отколкото в лечението на много скъпо струващи пациенти.
Това са моите две съществени предложения по отношение на бюджета на НЗОК.
По отношение на бюджета на страната в раздела за здравеопазване, мисля, че най-сериозният проблем е тези звена, които се финансират изцяло от Министерството на здравеопазването и по-точно медицинските сестри, а сега и лекарите, които отиват в училищата, детските градини и яслите. Заложени са едни суми, които са твърде скромни от порядъка на средна брутна заплата около 300 лева. Това да делегирани бюджети. Ако няма възможност тези средства да се увеличат, защото виждам, че са направени разчети моля в предходните разпоредби да се даде право на общините, да дофинансират тези дейности. Например, ако се разреши и се даде таван с колко да се увеличават тези заплати – 25 на сто или 30 на сто мисля, че тези кадри ще бъдат доволни.
Имам още едно предложение за финансирането на тубдиспансерите. Съгласно наредбата се водят като общински здравни заведения. Получихме отговор от Министерството на здравеопазването и Министерството на финансите, че в тези диспансери се финансира само един преминал болен от туберкулоза. Тези диспансери извършват огромна диспансерна, профилактична и скринингова дейност вменена от Наредбата за диспансерите с огромна поликлинична дейност, която никой не покрива. Много рано изпадат във финансов дефицит. Искам да ви кажа, че по-богатите общини ги дофинансират.
Мисля, че специалистите трябва да кажат, как да стане това дофинансиране. Още повече, че там не са само болните от туберкулоза, а и всички с хронични бронхоструктивни заболявания и т.н. Средствата остават много малко само за туберкулозно болните. Необходимо е или да се завиши финансовия ресурс, или на общините отново да се предостави възможност в рамките на Закона за бюджета да отделят средства. За онкодиспансерите сме дофинансирали от порядъка на 200 – 300 хиляди лева. Това трябва да бъде законово регламентирано.
ВАСИЛ ПАНИЦА: В предизборната програма на БСП е записано, че здравеопазването е приоритет за партията. Професор Гайдарски, така ли е? Така е. Записано е за 6 на сто и над 6 на сто от БВП за здравеопазване.Явно е, че нищо няма да стане до края на мандата. В момента този бюджет не показва, че здравеопазването е приоритет за вас, за управляващата тройна коалиция. Този бюджет е бюджет на стегнацията. Това е жесток бюджет, както към хората в България, към потребителите на медицинска помощ, така и към изпълнителите на медицинска помощ. Вие имахте две задачи. Едната задача е да продължите реформите и да подкрепите тези реформи финансово. Не правите нито едното, нито другото.
Искам да ви попитам къде в бюджета на касата е написано нещо за прословутата информационна система на касата, която така и умря. Няма държава в Европейския съюз, чиято каса няма информационна система. Няма такава държава. Единствената държава е България. Говоря в стил реформи, а не специално за това, че нищо не правите по отношение на касата. Стопът на реформите.
Господин министърът, казва че всичко зависи от депутатите. Това, което казвате не е вярно. Не мога да разбера за какви ни вземате. Два пъти внасяме проектозакони за приватизацията. И двата пъти са отхвърляни с ваши становища, на Министерството на здравеопазването. Сергей Станишев не решава сам тези неща, нито в Министерството на околната среда и водите, вие решавате, а не ние. Когато има едно политическо решение отгоре, ясно е, че тройната коалиция ще подкрепи това решение и ще стопирате приватизацията.
Спомням си, че говорихте, че след пет, шест месеца ще внесете проектозакон. Къде е проекто законът? Става въпрос за реформи. Няма реформи. Няма ли реформи, ясно е, че и в сферата на бюджета положението е същото. С 6 на сто вноска, НЗОК ще се гърчи, ще се гърчи здраво. Нищо не могат да направят. Здравната вноска е вид пряк данък, след като се намалиха други преки данъци, не мога да разбера до момента какво толкова ви въздържа да покачвате плавно здравната вноска. Покачете я с половин процент за една година или с един процент. Това направиха унгарците още през 1994 година. Няма да говоря за процента от брутния вътрешен продукт. Ясно е, че се намираме на последно място в Европа и ще останем там.
Има още един важен въпрос. Това не е правен абсурд, а така се тълкува от госпожа Крумова.
Госпожо Крумова, седма година съм в Народното събрание и знам какво означава, председателят на Народното събрание господин Георги Пирински да разпредели законопроект за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2008 година и Законопроект за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2008 година представен в Министерския съвет от Българския лекарски съюз и Българския зъболекарски съюз. След като той го е внесъл, кой ще ми каже тук, че не можем да го обсъждаме и гласуваме? Къде е това правило? Това, което ни говорите тук е абсурдно.
Вие не водите правилно заседанието. Вие говорите, че няма да обсъждаме този законопроект и няма да го гласуваме. Как може, това е абсурдно. Ето предложението на господин Георги Пирински. Кой казва, че няма да го гласуваме. След разглеждане в Министерския съвет идва в Народното събрание. Самият председател го разпределя за обсъждане и гласуване. Вие ми казвате, че няма да го обсъждаме.
Няма да гласувам нито за бюджета на Националната здравноосигурителна каса, нито за Държавния бюджет в сферата на здравеопазването.
НИКОЛАЙ ШАРКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господа заместник-министри, председатели на съсловни организации и гости.
Първо, на всички, които заедно сме тук, ни е ясно едно нещо, което забравяме, ние в същност не обсъждаме бюджет, финанси и голи цифри. Ние не сме тези хора, които ще делят, ще умножават и ще събират. Вие ще гласувате, а ние ще подкрепяме или няма да ви подкрепяме в обсъждане здравето на нацията и бъдещето на българската нация. Всеки бюджет в здравеопазването се отразява на бъдещето на страната. Надявам се, че това встъпление не звучи популистки, защото ние понякога го забравяме, особено финансистите.
Второ, когато говорим за бюджета за здравеопазване и ролята на субектите искам да подчертая на всички, които ни пропуснаха,че има три субекта в здравеопазването и три субекта в задължителното здравно осигуряване. Третият субект е Българският зъболекарски съюз.
Трето, не мога да приема, че Народното събрание е гласувало алинея в член 22, в който вкарва две съсловни организации в миманс, когато става въпрос за бюджет за здравеопазване, абсурд. Напротив, Народното събрание ясно и точно е изразил своята демократична воля. Друг е въпросът кой как иска и може да го тълкува.
Не мога да приема изказвания на бившия и настоящия министър на финансите, че като цяло здравеопазването не е реформирано, защото дял от него е реформиран. Един от тези основни дялове е денталната медицина в България. Не мога да приема, че бюджетът за здравеопазване за реформирания дял дентална медицина спада от 4,7 на сто на 4 на сто под какъвто и да е предлог, като абсолютна стойност уж има увеличение,а като относителен дял, никакъв го няма. Това е тенденция, която се следва през годините. Не мога да пропусна и факта, че непрекъснато говорим за достатъчност, достъпност, своевременност и качество. Българският зъболекарски съюз направи така, че денталната помощ да е достъпна, да е своевременна и да е качествена, независимо дали се предоставят услуги по задължително здравно осигуряване или на свободния пазар. Къде е достъпността? Не мога да приема и факта, че в Закона за здравното осигуряване фигурира и зъботехническата помощ, за която ние дадохме своето компетентно становище до Министерството на здравеопазване и до Комисията по здравеопазване на 40-тото Народно събрание и все още нямаме отговор ще се спази ли закона или няма да се спазва. Не мога да приема и факта, че когато се говори за болници при тях могат да се трупат дългове, защото тези дългове по един или друг начин държавата ще ги разреши, а ние които се намираме на чистия частен пазар, знаете какво означава за един субект да натрупа дългове. Това на практика означава фалит. Ние не можем да допуснем фалит. Всички събрали се тук знаем, че там където има дефицит има плащания под масата. Тук ще вляза в терминологията, има плащане под операционната маса, под носилката и т.н.
Ще използвам присъствието на доктор Кокалов, за да подчертая реформата при нас. КНСБ няма интереси в Българския зъболекарски съюз и за това не ни обръщат внимание, за което им благодарим и не ни помагат в нашата дейност.
Завършвайки искам да помоля народните представители от управляващата коалиция, искам да помоля народните представители от опозицията, да подкрепят разумните предложения внесени от двата субекта Българския лекарски съюз и Българския зъболекарски съюз, доколкото е възможно, но реално обмислено бюджетите. Нашият бюджет е 67,5 милиона лева. Ние сме дали 111,5 милиона, разлика около 44 милиона лева. Благодаря за вниманието.
ИВАН КОКАЛОВ: Ние винаги сме се интересували за стоматологичната помощ на българите. Има ли възможност за достъп. Можем да спорим относно това, което казахте, че Съюзът на стоматолозите в България е уредил свободен достъп. Друг вид страни са доказали, че съзъбието на децата и възрастните сега е много по-зле отколкото години преди това. Ние се интересуваме дали българският гражданин има възможност за достъп.
НИГЯР САХЛИМ: Уважаеми доктор Шарков, ще си позволя да ви направя реплика в тази част, в която вие казахте, че най-важното е дали системата е реформирана или не, може би не цитирам точно, но докато не се реформира цялата система, а не само части от нея резултатите ще бъдат тези, които имаме. Отново ще правим предизвестени актуализации на бюджета на касата. Ще приемаме предизвестени дефицити на бюджетите за здравеопазване. Лично аз ще подкрепя предложената от вас Национална програма за здраве, защото тази програма е завършена като концепция, като индикатори, които ще дадат резултати от нея. Това е пътят, превенцията.
Съгласете се, че когато други сфери не реформирани продължават да бъдат такива ще гълтат огромни суми, които могат да се преразпределят и за реформираните сектори, каквато безспорно е вашата част от здравеопазването и областта, в която работите. Има факти и мисля, че без емоции могат да се кажат, 455 милиона лева са средствата в повече тази година в този бюджет за здравеопазване. Те ще отидат отново в една не реформирана система и нито достъпа, нито качеството ще бъдат по-добри от тези, които бяха досега. Това са фактите.
СТАНКА МАРИНКОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, ще се съобразя с призива на уважаемия доктор Кумчев да говорим по-мило.
Най-простият урок в училище, а не в университета, за човек и общество се знае, че България е парламентарна република. Министерският съвет е изпълнителна власт. Дори аз им казвам, че първа дама трябва да бъде съпругата на председателя на парламента, а не на президента, защото не сме президентска република. Защо ще се обсъжда закона на Български лекарски съюз, но няма да се гласува? Тогава защо да се обсъжда, за да си играем на демокрация ли, след като няма да се гласува? Не може Министерският съвет да нарежда на парламента какво да гласува и какво да разглежда. Това е казано в закона.
Вторият ми въпрос е към министър Гайдарски, господин министър пред мен е бюджетът, който е даден от Министерството на здравеопазването. През 2005 година процента от БВП е 4,8 на сто, 2006 година – 4,4 на сто; 2007 година – 4,35 на сто; 2008 година е 4,2 на сто. Продължаваме да поддържаме вашето искане за здравеопазване в България да се отделят 5 на сто от брутния вътрешен продукт?
Искам да благодаря на доктор Кокалов, че все пак се спомена, че има едно съсловие, което също е изпълнител на медицинска услуга. Сестрите и акушерките не са камериерки, както е записано в методиката на Българския лекарски съюз. Против това ние ще се борим докрай.
Искам много сериозно да задам въпроса, на който всички знаете отговора, но от него трябва да изхождаме говорейки за бюджет. Когато една нозологична единица струва 2000 лева, но пътеката е 800 лева, искам да попитам от къде идват другите 1200 лева? От заплатите на тези, които се наричат предоставящи здравна услуга.
Уважаеми господин министър, дори вие казахте, че в „Пирогов” има много кадри, поради което имат дългове. Защото, работят много, колкото повече работят в здравеопазването трупат дългове. Такава е дейността.
След като съсловията вече 18 години издържат здравеопазването, защото е недофинансирано, и пациентите са ощетени, ще си позволя да ви кажа, че за да спестят антибиотик на моя близка при смяна на тазобедрена става не и поставиха антибиотик. След това й извадиха ставата и шест месеца трябва да стои без става и е в отпуск по болест. Сега втори път ще се прави операция. Първо, колко струва на лицето. Второ, колко струва на държавата това спестяване на скъпи антибиотици. Болницата е принудена да пести от заплати и от това, което дава на пациента. Това е простата истина. Тъй като има такива пари, ние разделяме съсловието на бюджетно финансиране, от тези, които работят в извън болничната сфера в търговските дружества и от тези, които работят в болниците. Ако политиката на правителството не се промени по отношение на съсловието, което представлявам. Написах доклад на базата на Европейския форум за сестри и акушерки, какво трябва да се направи. Ако не се промени разберете, че изобщо ще бъде блокирана дейността на лечебните заведения. Трябва да ви кажа, че сестрите в България от скоро са разбрали, че в Македония средната заплата на една сестра е 400 евро и започват да отиват в Македония.
Първо, твърдо стоя за доплащането, защото не регламентираните средства знаете в джоба на кой отиват. Не отиват в сестрите, акушерките и лаборантите. За това първи си тръгнаха от държавата. Има лекари, които това ги устройва, защото дори системата, която измислиха да се платят 300 или 400 лева за избор на оператор. Онзи ден на един мой съсед, в онкологията му казват, че искат 300 лева, защото е избрал даден лекар да го оперира. Тази сума не влиза в заведението.
Когато стане като в Япония, макар че няма да е по същия начин, защото не можем да ги достигнем, пациента излиза и си слага здравната карта в една машина, която му отпечатва цената. В другата машина си поставя дебитната карта. Парите трябва да влизат в лечебното заведение. Няма българин, който да не плаща. Вие тъй като се ползвате от привилегии, но ние които контактуваме със съседите и роднините си, няма българин, който да не плаща. Те ще се радват, ако всеки работещ доплати 10 на сто от пътеката, а не от стойността, тъй като е по-голяма. Ако държавата не с този процент брутен вътрешен продукт плати за пенсионерите и децата.
Има единен принцип за разпределение на средствата в цялата страна. Сега ние проучваме настроенията. Вие като правителство, трябва да ме наградите, че ги удържам да не се вдигнат на стачка. На 30 ноември ще решаваме какво ще правим. Оказва се, че точно болници където не се разпределят правилно дори малките средства, там са най-зле. Ние искаме да направите едно методично указание за разпределение на средствата. Благодаря ви.
СТАНКА МАРИНЧЕВА: Уважаема професор Маркова, навсякъде където има едноличен търговец или специализирана помощ, ДКЦ, които са търговски дружества и болниците, които са търговски дружества министъра не може да се намесва. Формирането на заплатите е работа на търговските дружества. Болницата, която беше цитирана „Света Марина” сестрите вземат средно по 850 – 900 лева. Бордовете на болниците могат да формират тези заплати. По бюджета трябва да поискаме известно завишаване.
ХАСАН АДЕМОВ: Уважаеми колеги, господин министър, ще бъда максимално кратък и ще се опитам да не повтарям това, което се каза. Няма как да не се върна към процедурата, защото е изключително важно.
Първо, ако трябва да спазваме точно това, което е записано в закона, а точно това трябва да правим, следва да гледаме заедно бюджета на Държавното обществено осигуряване. Така е записано в закона.
Проектът на Закон за годишния бюджет на НЗОК се разглежда в Народното събрание заедно с бюджета на Държавното обществено осигуряване и бюджета на Националната здравноосигурителна каса. Сега трябва да говорим и за пенсиите. Така е записано в закона.
Второ, това което е записано в алинея 3, не виждам притеснение да се разглеждат двата законопроекта. Напротив, подкрепям да се разглеждат двата законопроекта. Ще ви кажа защо? Защото, не казвам нищо по-различно от това, което е казал Министерският съвет.
Предлага на Народното събрание да разгледа и приеме законопроекта по точка 1, законопроекта на НЗОК.
В точка 3 и записано, представя в Народното събрание проекта на Закон за бюджета на НЗОК, внесен от Българския лекарски съюз и Българския зъболекарски съюз. Никъде не е казано, че не може да се разглежда този закон с цялото ми уважение към госпожа Крумова. Никъде не е казано, че не трябва и да се гласува. Никъде не е казано, че трябва да се гласува.
Защо разсъждавам по този начин? Защото в член 22, алинея 3 по един много деликатен начин заобикаля Конституцията, където е казано кой има право на законодателна инициатива. Нито госпожа Крумова, нито доктор Адемов, нито доцент Щерев, имаме право да тълкуваме законите, защото по Конституция има орган, който тълкува законите. За това тази дискусия за мен е напълно излишна. Дори да не разглеждаме проекта на Българския лекарски съюз и Българския зъболекарски съюз, доктор Щерев, доцент Паница и който и да е друг, може да внесе всички текстове между първо и второ четене, тъй като имат право на законодателна инициатива и да внасят предложения. Какъв е проблемът? Може целият законопроект да бъде внесен между първо и второ четене. За това не виждам никакъв проблем с процедурата. Доцент Щерев, аз съм за това да се гласува, но какъв е проблемът? Проблемът е, че не може да се направи общ законопроект ли? Това не е вярно. В правилника е записано, че в 14-дневен срок, вие знаете, че аз познавам правилника, може да се направи обобщен законопроект.
Доктор Йорданов попита, как ще се обединят 225 милиона в повече в новия бюджет на НЗОК за 2008 година и 727 милиона лева в повече. Много просто ще се обединят? Изписват се и двата текста и Народното събрание на второ четене ще отпадне единия текст и ще останат текстовете, за които Народното събрание прецени, че ще трябва да останат. Няма никакъв проблем с процедурата.
Имам въпроси към Националната здравноосигурителна каса. Ние от ДПС от какво сме притеснени? Погледнете какво е записано в бюджета за 2007 година, в член 5 „НЗОК определя годишна обща стойност за извършената от изпълнителите на болнична медицинска помощ дейност, разпределена като дейност извършена при превишаване на тази стойност с натрупване се заплащат по цени в рамките на годишната стойност”.
Алинея 2. Управителният съвет на НЗОК утвърждава ред за прилагане на алинея 1.
Този ред нито някой го е видял, нито се знае по какъв начин е направен, нито този ред отговаря на алинея 1 за тази година.
Какво се предлага за следващата година? В член 5 е записано: „НЗОК определя за всяка районна здравноосигурителна каса, годишна обща стойност на разходите…” а не за всяка болница, не за всяко лечебно заведение.
В алинея 4 отново е записано това, което е казано миналата година: „Алинея 4. Определяне на стойностите по алинея 1”, т.е. стойности, които касата дори и да приемем тази идея, че НЗОК ще разпредели на 28-те РЗОК, на Варна – 5 лева, на София – 10 лева, на Разград – 1 лев, дори да ги разпредели по този начин, искам да попитам какъв е начинът, по който ще ги разпредели?
В алинея 4 е казано: „За определяне на стойностите по алинея 1, точка 2 и тяхното изменение Управителният съвет на НЗОК приема правила”. Кои са тези правила? Ако тези правила ги няма трудно ще намерим в ДПС сили да подкрепим този проект на второ четене.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Ако гласувате този законопроект може за Разград да има повече пари. Това е целта.
ЕМИЛ РАЙНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, дами и господа народни представители, притеснявам се, че като лекар отново ще върна разговора към началото и ще се опитам да направя принос в тълкуването на законите. Естествено, след това юристите ще кажат доколко сме прави. В Закона за здравното осигуряване императивно е разказано как се формира бюджета на Националната здравноосигурителна каса. Бюджетът се формира от здравно осигурителни вноски, от субсидия от държавния бюджет и най-накрая завършва с „и други”.
Оттам нататък в Закона за здравното осигуряване се казва, че в рамките на този бюджет на НЗОК, НЗОК и Управителния съвет трябва да договори с управителните съвети на съсловните организации цени и обеми. Никъде в този закон не е казано, че е в правомощията да договаряме какъв бюджет искаме. Записано е, в рамките на бюджета, а преди това е указано как се формира бюджета на касата, управителните съвети договарят цени и обеми. Когато има хипотеза управителните съвети не се договорят в рамките на този бюджет за цените и обемите идва член 22, алинея 3, внасят се в Министерския съвет чрез министъра на здравеопазването проектите на цени и обеми в рамките на бюджета, който е указано как се формира. Никъде не е казано, че ние трябва да договаряме какъв бюджет да искаме от държавата. Все пак бюджетът е част от консолидирания бюджет на държавата.
Надявам се, че юристите също ще направят тълкуване, би трябвало да се разглеждат цените и обемите в рамките на бюджета на касата.
ИВАН КОЛЧАКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, действително ние приемаме изцяло логиката на председателя на Управителния съвет на Националната здравноосигурителна каса. Нека да уточним нещата. Действително в България можем да приемем, че държавата в лицето на Министерския съвет и Народното събрание определя един общ ресурс за един пакет от медицински дейности, който казва,че можем да поемем. Единственият проблем оттук нататък е защо държавата си позволява лукса да забранява на изпълнителите да определят доплащания, които да бъдат регламентирани от самата държава. Това е единственият проблем в България. Когато ние казваме, няма значение какви сме леви или десни, това ще бъде ресурса – 4,2 на сто от БВП няма проблем. Казваме, че такъв ще бъде пакетът, определя се от министъра, преминава през Народното събрание, но когато държавата осъзнава, че това не покрива всички дейности и парите не достигат, единственото нещо, което трябва да се направи и беше казано от колегите от Европа, моментално регламентирайти нерегламентираните дейности. България отделя 8 на сто от брутния вътрешен продукт.
Когато държавата отделя колкото си иска, това не е проблем, но когато не позволява нерегламентираните плащания тя превръща българското общество в една пазарна джунгла, в която всеки започва да иска колкото си иска. Ние превръщаме България в една анти социална държава, защото всички системи, които работят бюджетни, солидарни, когато са регламентирани плащанията имат солидарност. В момента, в който ние не регламентираме плащанията оставаме българският гражданин в ролята на пациент да бъде сам с болестта и с финансовия проблем, с което превръщаме България в една пазарна джунгла. За това единствената ми молба към управляващите е да отделят колкото си искат пари, да определят каквито искат обеми, да правят каквото си искат, но в здравеопазването трябва да направят една задължителна крачка, която е да регламентират начина, по който се прави допълнителното плащане и няма да има никакви проблеми в България. Това е единственото, което трябва да се направи. Не искаме пари, не искаме да поемате политически отговорности. Само регламентирайте нерегламентираните плащания и всичко ще дойде на място.
АНДРЕЙ КЕХАЙОВ: Уважаеми господин председател, ето защо са изключително полезни дискусиите, след изказването на председателя на Управителния съвет на НЗОК, трябва да си даде ясен отговор, какво точно каза той. След изказването на доктор Адемов и на правния отдел на Народното събрание, погледнете Конституцията, законодателен орган ли е НЗОК? Има Народно събрание и Министерски съвет, което означава равнопоставеност на институциите.
В член 22, алинея 3, Министерският съвет е разпоредил председател на парламента допусната процедура в българския парламент. Това, което каза доктор Райнов ни дава правно основание и възможност,защото ние освен бюджет сме внесли цени, обеми и годишни стойности, заедно с НРД в Министерския съвет. Ако трябва да разгледаме чисто правно тази възможност, предлагам да разглеждате само варианта на Българския лекарски съюз, защото само той е готов с всичко, което е записано в закона.
Уважаеми колеги, български лекари, обръщам се към председателя на управителния съвет, защото ако той чете внимателно закона, с всичко което каза, с процедурите, които се допуснаха, се обръщам да не допускат повече министър-председателя както миналата година в българския парламент след кризата в здравеопазването обвини Българския лекарски съюз, да допуска грешки, защото очевидно Министерския съвет си извърши своята работа. Този председател на управителния съвет, а може би и някои членове, защото това, което е внесено тук, е разработено съвместно от експерти с методика, която съвместно е приета и подписана от членове на Управителния съвет. Какво е решил някой в последния момент не е решение на въпроса.
Една седмица преди провеждане на Събора на Българския лекарски съюз, след този дебат мисля, че нещата са изчистени. Кой има право на законодателна инициатива от гледна точка на Конституцията, също се изясни. Кой има право съгласно член 22, алинея 3 от действащото законодателство, също се изясни. Разбира се решението е на народните представители. Всеки орган, всяка законодателна власт е длъжна достатъчно добре да прилага законодателството в Република България. Ние като институция, която представляваме тези, които по силата на закона договарят, ви уверявам, че след като и в закона на бюджета на НЗОК е написан вариант, ако до 1 декември, а в същото време много добре знаете, че няма да бъде приет Закона за бюджета, с който се притиска една от страните да договаря, а ние свикваме събор, не е представила другата страна цени и обеми. Потвърди се от министъра на финансите, че този бюджет е реалистичен. Трябва да осъзнаем, че някой желае да прехвърли тук отговорността. Ако за бюджетната комисия е обяснимо за господин Овчаров, с начина, по който дори не бяхме поканени, но въпреки всичко присъствахме. Дебатът, който откри Комисията по здравеопазване с дневен ред внесен съобразно Правилника на Народното събрание и с дебата, който се проведе днес, ни дава пълно основание със стенограмите от предишното и това заседание, Българския лекарски съюз да проведе своя сбор, на който ще присъстват 400 лекари, както и бюджета, който е подкрепен от професор Маркова, изключително коректен, защото е реалистичен. Необходимо е да предвидим всички тези обстоятелства, защото нека да не допускаме повече да бъде обвинявана една или друга институция. Когато говорим за реформи в здравеопазването не могат да бъдат само на базата на финансова рестрикция.
В момента, кой предлага лимитиране, бюджетиране, административно управление и кой не желае преговарянето? Ето в този бюджет на Българския лекарски съюз е внесено всичко, което българското законодателство и Конституцията изисква. Погледнете бюджетът на Националната здравноосигурителна каса, където тези бюджети не са записани.
Умолявам колегите, наистина с така внесените два законопроекта, а може да се потърси компромисен вариант, което мисля, че е най-конструктивното, към което се стремим между първо и второ четене, между реалистичния и не реалистичния бюджет, да се направи една крачка така, че дейностите да могат да се реализират. Не мислете, че някой може да ни подкрепи, дори и вас, ако следващата седмица където е поканен и министъра на здравеопазването и председателя на управителния съвет да приемем, че цената на прегледа ще остане такава каквато е през тази година. Това не само, че не е запазване на цената, а е намаление, което не може да се възприеме. Не може да се осъществи онази качествена дейност, защото доктор Шарков може би е прав, да в областта на стоматологията има реформа, защото има доплащане. Тук ние фиксираме в закона. Няма доплащане, гарантираме този широк пакет, но той не може да се реализира. Качеството на медицинската дейност изисква да осъзнаем това.
Много моля от гледна точка на Конституцията и на действащото законодателство да спазим закона и да бъдат допуснати двата варианта между първо и второ четене, където трябва да се потърсят допирни точки и възможни компромиси в хода на преговорите, но не и бюджет, който връща системата към един друг модел, който няма да се възприеме от изпълнителите на медицинска помощ.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, господин министър, искам да се обърна към доктор Райнов със следната реплика. Никога не съм подкрепял персонофицирането на дадени искания към доктор Райнов, като председател на касата е лош, доктор Кехайов, като председател на лекарския съюз е лош и лоши са исканията или най-малко за господин министъра.
Доктор Райнов, римляните са казвали обущарю не по-високо от обувката. Защото, вие се опитахте да надхвърлите това, за което сте оторизиран – защита на бюджета на касата и да навлезете в друга сфера, защото политиката на здравеопазването в България се прави от три институции, а не само от касата. Прави се от съсловните организации, които най-малко са три, ако не и четири с фармацевтите. Прави се от касата и от Министерството на здравеопазването. Вярно е това, което казвате, че бюджета е такъв и нямаме право да го коментираме. Да, така е.
От друга страна, погледнете какво предлагате. Искам да избягаме от компликациите. Според логиката, че няма пари едно раждане струва 400 лева, което се плаща от касата и няма от къде да дойдат пари. Предлагам всички да отидем на събора на лекарите, да чуем какво смятат. На събора на лекарите, ако се подпише този рамков договор, ако вие приемете бюджета на касата, доктор Кехайов знае, че ще си отиде с целия управителен съвет. Защото, не може да накарате българският лекар свободен от 18 години да работи ангария, разберете това.
Ако сме склонни да направим някакъв компромис, компромисът е да приемем двата варианта, и да помислим за някакъв компромис. Не можем да кажем, че приемаме 700 милиона лева в повече. Ако искате да натиснете нещата, да приемем бюджета на касата. Казвам ви, че като посеем нещо, ще пожънем от същото семе. Не става по този начин. Необходимо е да бъдем разумни. Да бъдем разумни, защото политиката се прави от разумни хора, Вие доктор Райнов, професор Гайдарски, Управителния съвет на НЗОК, Съюза на Зъболекарите в България, Съюза на фармацевтите и ние тук сме разумни хора.
ХАСАН АДЕМОВ: Между първо и второ четене ще видим ли правилата?
РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Да.
ЕМИЛ РАЙНОВ: Господин Щерев, направихте едно тълкуване, което тук не съм казал, нито съм обвинил някой, че е лош, нито съм казал нещо друго. Това, което се опитах да кажа е, че Управителният съвет на Националната здравноосигурителна каса в изпълнение на член 29, е вкарал в Министерския съвет чрез министъра на здравеопазването проект на Закон за бюджета на НЗОК в сроковете предвидени за представяне на проекта на Закон за държавния бюджет на Република България за следващата година. Тъй като със съсловните организации не постигнахме договореност за цените и обемите в изпълнението на член 22, алинея 3, ние с проекто закона на бюджета, както е записано в член 29, сме вкарали и нашите цени и обеми на касата. Това е всичко, което казах.
Изненадан съм от тълкуването, което направихте. Благодаря ви.
РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Уважаеми колеги, мисля, че независимо от всички изказани противоречия, които имаше между отделните депутати, Министерството на здравеопазването и Министерството на финансите, все пак достигнахме до нещо, което може да се резюмира в следното.
На всеки от нас е ясно, че парите са недостатъчни и няма за какво да се лъжем, че парите са достатъчни в системата на здравеопазването. Когато трябва да разсъждаваме кое е възможното в нашата родина, когато знаем с какви финансови ресурси разполага държавата, трябва да се съобразяваме с тези ресурси. Смятате ли, че ние не бихме искали да имаме не 5, а 6 на сто от брутния вътрешен продукт.
Искам веднъж вие като депутати да дойдете и да слушате когато се правят разисквания за бюджета и да погледнете за какво става въпрос. Всеки един министър на даден ресор изкарва неговото министерство най-зле, най-потърпевшо и т.н. Ние разисквахме този бюджет на две заседания. В тези разисквания се оказа, че единствено само две министерства Министерството на образованието и науката и Министерството на здравеопазването, нямат намаление на парите. Всички останали министерства, включително и Министерството на отбраната, за което непрекъснато се говори, че се дават много пари имат намаление на бюджета. Вие говорите за процент. Ние говорим за пари, които влизат. Чух изказване от доктор Шарков, че само 64 милиона лева влизат в бюджета. 384 милиона лева имаме за тази година в повече от миналата година. Записани са 354 милиона лева, 30 милиона не бяха внесени преди да мине първото четене, има още 30 милиона, които ще влезнат в бюджета и ще станат 384 милиона лева в здравеопазването. Това е една доста солидна сума. Не мога да разбера защо непрекъснато се борави с неверни цифри – 214 милиона лева ще отидат в касата. Извоювахме 40 милиона лева за интензивните отделения. Никога досега такова нещо не се е случвало. Тези пари по косвен път ще повлияят върху заплащането на лекарите и сестрите в здравеопазването. Тези 40 милиона лева няма да дойдат от пътеките, а ще бъдат стимулирани интензивните отделения. Погледнете какво се получава. Непрекъснато се говореха много неверни неща. Например, доктор Паница казва: „Какво става, погледнете няма информационна система”. Доктор Паница, като дългогодишен депутат знае много добре къде се къса информационната система преди няколко години. Как някъде изчезнаха три милиона и половина. Знаете колко години се провеждаше следствие за тези три милиона и половина долара. В момента информационната система е почти към завършване. На 30 юни ще бъде завършена. За тази информационна система не може да се закупи един монитор. Това е информационна система, която се изгражда в продължение и договорът е с „Бул” е за 21 месеца и за 7 милиона лева. От нея спестихме още 7 милиона лева и закупихме 150 линейки за спешната помощ. Това изобщо не се изтъква. Не чух една вярна цифра от вас. Когато боравите с цифрите казвайте точно. Казвам ви, че 354 милиона лева с бюджета, който внасяме плюс 356 милиона лева плюс още 30 милиона лева ще влезнат. Това са близо 400 милиона лева за здравната ни система. Това никъде не се изтъква. Тук не става въпрос, че някой отрича тези 700 милиона лева, които предлага касата. Никой от нас не е казал една лоша дума за вашият проект, който предложихте доктор Кехайов. Напротив, многократно заявявах и на вас ви казах, че този бюджет с пълно съзнание беше внесен в Министерския съвет. Радвам се, ако имаше толкова много пари в бюджета на държавата и ние да имаме този бюджет, а не онзи. Вие разбирате, че това правителство разполага с определен бюджет. Когато се разделят парите, дадоха приоритет на Министерството на здравеопазването и Министерството на образованието и науката. Няма повече пари. Ако можете като депутати да измъкнете още някой лев, ако ме попитате, с най-голямо удоволствие ще приема още 15 милиона, за които стана въпрос доктор Шарков, за превантивна дентална медицина, за децата. Това трябваше да разискваме. Доктор Сахлим, също повдигна този въпрос. Ние можехме да разискваме дали можем да дадем още малко пари към тези, които са взети. Може би този въпрос трябваше да се постави на господин Любомир Дацов като заместник-министър, който да го занесе до ръководството на Министерството на финансите.
Уверявам ви, че те нямат вина за това, че ние имаме толкова пари. Това са парите, които има държавата. Министерският съвет е този, който определя и разпределя бюджета.
Вие си спомняте, че през 2005 година успяхме да вземем 225 милиона лева; миналата година 215 милиона лева, тази година са почти 400 милиона лева. Вместо да кажете: „Да, хубаво, все пак успяхме да вземем повече пари”. Не говорим за процентите, а за парите, които влизат. По-важно е колко пари ще влезнат. През цялото време се заблуждавахме с цифри. Това е истината и цифрите са такива. Няма грешка в това, за което ви говоря. Всичко това е записано.
Още веднъж се връщам към бюджета на Българския лекарски съюз. Никой не го е пренебрегвал. Никой нищо лошо не е казвал за него. Въпросът е, че засега е неизпълним. Трябва да видим какво можем да добави, ако е възможно за децата и други дейности. Това може да се направи. Съвсем съзнателно, в Министерския съвет обсъждахме и техния бюджет, след това беше внесен от министър Орешарски до председателя на парламента, който разпредели и двата законопроекта за разглеждане. Не можахте ли да разберете, че и двата бюджета са тук. Трябваше да разискваме по отделните параметри, а не дали трябва да го има този бюджет тук или не трябва да го има. Благодаря ви.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Уважаеми колеги, имате ли други становища, мнения и съображения по трите законопроекта.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Господин министър, ваша беше последната дума, но обикновено последната дума има Министерството на финансите. Въпросът ми е към Министерството на финансите, при хипотеза, че Министерството на здравеопазването има завишение на разходите с 400 милиона лева, Министерството на образованието и науката 500 милиона лева, получават се 900 милиона лева. Разходната част на бюджета за 2007 година е била 17 милиарда 232 милиона лева. Разходната част за бюджета за 2008 година е 19 милиарда 759 милиона лева. Т.е. имаме завишение за разходите с 2 милиарда 526 милиона лева, от които 400 на Министерството на здравеопазването, 500 на Министерството на образованието, губят се 1 милиард 600 милиона лева. Това е при хипотеза, че никой нищо не е получил повече от Министерството на образованието и науката и Министерството на здравеопазването.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: Моят въпрос е към заместник-министър Любомир Дацов, правите ли разлика, между политиката на домакинята, която харчи толкова колкото има и политиката на мениджъра, който колкото има за останалото прави стратегия и план за действие как да доокомплектова за да си свърши бизнес плана?
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Господин председател, господин министър, може би си спомняте, че започнах в този дух, реалистичното е това, което се предлага от НЗОК и Министерството на здравеопазването. Максималното е това, което предлага Българският лекарски съюз.
Необходимо е да погледнем възможно ли е да придърпаме малко от реалистичното на НЗОК към онова, което се желае от Българския лекарски съюз?
Единственото рационално нещо, което чух беше от министър Гайдарски за 15 милиона лева. Искам да помоля между първо и второ четене да се опитаме още малко да се повишат в посока на Българския лекарски съюз, защото действително има малки резерви, които следва да се използват. Благодаря ви.
ЛЮБОМИР ДАЦОВ: Увеличението на разходите е малко повече от това, което казахте. Общо увеличението на разходите на консолидирана основа, ако се сравнят са близо 5 милиарда лева за следващата година. Основната част отива за няколко направления.
На първо място, отива за пенсии, където увеличението е малко над 876 милиона лева.
На второ място, отива за социални разходи.
На трето място, най-голямото увеличение е за капиталови разходи. Основно това са средства от Структурните и Кохезионните фондове където увеличението е близо 51 на сто за следващата година. Увеличават се субсидии, но тяхното основно увеличение е свързано с финансиране от селскостопанските фондове на Европейския съюз.
Господин Гайдарски ви каза за министерствата. Спрямо останалите министерства, действително Министерството на образованието и науката и Министерството на здравеопазването са печелившите. Има чисто структурна промяна. Има увеличение с 1 милиард и половина за следващата година, с които ще бъдат финансирани проекти от европейските фондове. При това преструктуриране на разходите някои бюджети действително са задържани или на номинално ниво или са намалени. За това става въпрос.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Уважаеми дами и господа народни представители, предлагам да гласуваме прекратяване на разискванията.
Моля, който е съгласен, да прекратим разискванията, да гласува?
- „За” – 12.
- „Против” – Няма.
„Въздържали се” – Няма.
Приема се.
Колеги, преди да подложа на гласуване законопроектите ще предоставя думата на доцент Щерев за процедура по гласуването.
Искам да споделя с вас, че ние сме съпътстваща комисия по тези проектозакони. Всеки един народен представител между първо и второ четене има право да предложи каквото иска, както иска на водещата Комисия по бюджет и финанси. Нека да се разберем, че никой не ограничава правото на народните представители за предложенията между първо и второ гласуване.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, искам да предложа една процедура на уважаемите народни представители, ако я приемат, защото лично мен много ще ме улесни, за да мога да изкажа становище по законопроектите по съвест. Ако гласуваме първо законопроекта на Българския лекарски съюз и Българския зъболекарски съюз, и се приеме на първо четене като политика, защото чухме и положителни изказвания, включително от министъра на здравеопазването, лично аз декларирам, че ще гласувам и за втория законопроект „За”.
В противен случай, ако се гласува само законопроекта на НЗОК не мога да бъде убеден, че ще бъде гласуван законопроекта на Българския лекарски съюз и Българския зъболекарски съюз, и в такъв случай съм принуден да гласувам „Против”.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Доцент Щерев, водещата комисия не е гласувала този закон.
АТАНАС ЩЕРЕВ: По този начин ще дадем знак.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Уважаеми колеги, преминаваме към гласуване.
Предлагам на народните представители Законопроекта за бюджета на НЗОК за 2008 година, № 702-01-50, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2007 година.
Моля, който е съгласен, да гласува?
- „За” – 13.
- „Против” – 4.
- „Въздържали се” – Няма.
Приема се.
ЛЮМОБИР ДАЦОВ: Ще помоля за протокола да се запише „Подкрепя се законът внесен от Министерския съвет за държавния бюджет със становището на Министерския съвет”.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Добре. Моля, който от народните представител е съгласен да приемем Законопроекта за държавния бюджет за 2008 година, № 702-01-47, внесен от Министерския съвет и допълнен от Министерския съвет на 31 октомври 2007 година, да гласува?
- „За” – 13.
- „Против” – 4.
- „Въздържали се” – Няма.
Приема се.
Колеги, благодаря за участието. Закривам заседанието на Комисията по здравеопазване.

(Заседанието завърши в 17,50 часа)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/доц. Тодор Кумчев/