Комисия по здравеопазването

Стенографски запис


П Р О Т О К О Л
№ 102


Днес, 29 ноември 2007 г. от 15,00 часа се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазване към Четиридесетото народно събрание. Заседанието се проведе под ръководството на председателя на комисията – доц. Борислав Китов при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите, № 754-01-145, внесен от Борислав Димитров Китов на 23 октомври 2007 година, първо гласуване – продължение.
2. Обсъждане на проекта на Националната програма за профилактика на оралните заболявания при деца от 0-18 години в Република България изготвен от Българския зъболекарски съюз – по предложение на народния представител Руденко Йорданов.
3. Изслушване на Асоциация на пациентите с онкологични заболявания във връзка с иницииране на популационен скрининг за онкологични заболявания под егидата на Европейската коалиция на пациентите с рак – по предложение на народния представител Руденко Йорданов.

---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

Комисия по здравеопазването

Стенографски запис


П Р О Т О К О Л
№ 102


Днес, 29 ноември 2007 г. от 15,00 часа се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазване към Четиридесетото народно събрание. Заседанието се проведе под ръководството на председателя на комисията – доц. Борислав Китов при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите, № 754-01-145, внесен от Борислав Димитров Китов на 23 октомври 2007 година, първо гласуване – продължение.
2. Обсъждане на проекта на Националната програма за профилактика на оралните заболявания при деца от 0-18 години в Република България изготвен от Българския зъболекарски съюз – по предложение на народния представител Руденко Йорданов.
3. Изслушване на Асоциация на пациентите с онкологични заболявания във връзка с иницииране на популационен скрининг за онкологични заболявания под егидата на Европейската коалиция на пациентите с рак – по предложение на народния представител Руденко Йорданов.

Към протокола се прилага списък на присъствалите народни представители и гости.

* * *

ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Уважаеми колеги, откривам заседанието на Комисията по здравеопазване. Позволете ми най-напред да направя едно съобщения, утре в 11,00 часа в зала „Запад” на Народното събрание ще има официално посещение на министъра на здравеопазването на Израел, доктор Бенизли заедно с делегация. Поканена е цялата комисия на срещата.
Колеги, във връзка с дневния ред знаете, че отложихме точка първа на предишното заседание с оглед да присъстват колегите от Министерството на икономиката и енергетиката. Оказа, се че експертите и министърът, който отговаря за този ресор са били в чужбина. Отново няма присъствие в залата.
Според мен, разбира се искам да чуя и вашето мнение, ние все пак не сме водеща комисия и трябва да решим какво ще правим?
ТОДОР КУМЧЕВ: Господин председател, уважаеми колеги, предлагам да продължим с обсъждането и да гласуваме.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Благодаря ви, това е и моето становище, но исках да чуя и вас.
Колеги, това което мога да кажа е, че се запознах с това, което беше цитирано от колежката от дирекция „Европейска интеграция”. Успях да взема петицията до Европейския парламент, която касае т.нар. случай, който беше прочетен от колегите от дирекцията, Док Морис и Джак Лотервал.
Искам да ви прочета заключението. Става въпрос за оплакванията, че финансовото законодателство не дава възможност за търговия чрез Интернет на лекарствени продукти. В тази петиция комисията казва следното: „Предвид горепосочените наблюдения и информацията, с която комисията разполага към момента, изглежда че финландската забрана за продажба чрез Интернет на лекарствени продукти, за които не се изисква рецепта може да представлява нарушение на принципа на свободно движение на стоки и изискват допълнителна информация”.
На всички е раздадена тази петиция. Само преди минути беше раздадено становище на Съюза на фармацевтите в България. Искам да кажа на уважаемия господин Ненчев, че липсата на подзаконова наредба, изобщо не е никакво основание. Когато предвиди нещо един закон и той е основен подзаконовите разпоредби и всички останали неща, които касаят безопасността на проблема е задължение на съответното ведомство. Липсата им не е никакво основание.
Колеги, имате думата?
ВАНЬО ШАРКОВ: Господин председател, мисля, че на предишното заседание направихме дискусията. Единственият проблем беше отсъствието на Министерството на икономиката и енергетиката.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Абсолютно сте прав доктор Шарков.
Колеги, ние не сме водеща комисия.
Моля, който е съгласен със законопроекта, да гласува?
- „За” – 17.
- „Против” – Няма.
- „Въздържали се” – Няма.
Приема се.
Преминаваме към разглеждане на точка 2 – Обсъждане на проект на Националната програма за профилактика на оралните заболявания при деца от 0-18 годишна възраст.
Въпреки, че е отбелязано, че това е предложение на народния представител Руденко Йорданов, мисля че всички ние сме твърдо „за” това.
Предоставям думата на Руденко Йорданов да обоснове включването на точката в дневния ред.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Благодаря господин председател, на предишното заседание предложих да включим като точка в дневния ред Националната програма за профилактика на оралните заболявания при деца от 0 до 18 години в Република България предложен от Българския зъболекарски съюз и подписан от доктор Николай Шарков в качеството на негов председател. Нашата комисия е един от адресатите на тази програма.
Позволявам си да припомня добронамереността и готовността на министъра на здравеопазването да включи тази програма в политиките на Министерството на здравеопазването. За съжаление чисто технологичните срокове, за да могат тези добри намерения да намерят място в проекта за Закон за държавния бюджет на Република България за 2008 година не позволи ние да разгърнем тази дискусия в достатъчна степен. Обединявайки се около тази програма нашата комисия с едно положително становище и формален вносител да внесе в Закона за бюджет за 2008 година в частта бюджет на Министерството на здравеопазването, тази политика със съответното финансиране.
Направих това лично, за да не изпусна сроковете, тъй като срокът беше до вчера 18.00 часа. Внесох в проекта за бюджет в раздел 7, където е таблицата с политиките на Министерството на здравеопазването и тази политика свързана с профилактиката на оралните заболявания и съответното финансиране. Моята молба е доктор Николай Шарков да представи проекта, тъй като е автор.
Моля, нашата комисия след обсъждане на плюсовете да излезе с едно положително становище, което да бъде представено пред Парламентарната комисия по бюджет и финанси с надеждата, че тази комисия ще обърне внимание не толкова на моето предложение, отколкото на становището на Комисията по здравеопазване и ще потърси начин това финансиране, което в действената си част засяга втората половина на 2008 година и се проектира във времето през 2009 година и по-нататък, да намери не само нужното отношение, но и възможното финансиране. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Благодаря на доктор Руденко Йорданов, той не каза нещо, което мислех, че ще каже, а именно, че включително е направил предложение в бюджета за кофинансиране на проекта.
НИКОЛАЙ ШАРКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, позволете ми преди да започна да ви представя ключовите хора в денталната медицина, заместник-декана на стоматологичния факултет в Пловдив и директор на катедра „Детска дентална медицина” доцент Мария Куклина, декана на варненския факултет, доцент Васил Свищаров, доктор Гачев, който е заместник-председател на съюза и ръководител на една от най-големите клиники занимаваща се с детско дентално здраве. Националният консултант също е уведомен и се надявам, че ще дойде. Това е доцент Милена Пенева, която е директор на катедрата в София.
Преди да започна експозето по програмата искам да ви цитирам един имейл, който получих днес от президента на Световната асоциация: „Какво става с твърдението на министъра на здравеопазването, с който се срещнах и обеща да предложи 15 милиона лева за стратегически план за профилактика”. Това е имейла, който получих от предишния президент на Световната здравна организация. С тази инпродукция искам да се спра на проекта за Национална програма за профилактика на оралните заболявания при децата от 0 до 18 години в Република България.
През 1982 година са последните епидемиологични данни, които са представени пред Световната здравна организация, като национални данни. В същност това са данни събрани от моя учител професор Атанасов от осем града в страната. Тези данни и до днес фигурират в аналите на Световната здравна организация, като епидемиологична картина на денталното здраве на българина.
До 10 ноември имаше опити за профилактика по места, които споразични опити даваха резултати, макар и тези опити да не бяха социално базирани и обхващаха отделни групи от децата и учениците. От тогава смея да заявя, че денталното здраве на децата до 18 годишна възраст беше в по-добро състояние. След 10-ти ноември по принцип държавата абдикира от основното задължение в нашата сфера – профилактиката. В частност профилактиката на денталните заболявания.
За първи път на масата ние поставяме един проект за Национална програма за обществено базиране на национална програма, която обхваща всичките един милион и петстотин хиляди деца в нашата страна. Обхващаща нашето бъдеще. Тази програма е съобразена с резолюция на Световната асамблея за здравето. Показвам ви оригинала от 23 май 2007 година подписана от представители на Република България. Това е резолюция на Световната здравна организация.
За първи път тази резолюция от 1962 година изважда оралните заболявания от неглижираните заболявания и препоръчва на всички правителства по света да обърнат сериозно внимание най-вече на профилактиката на оралните заболявания, защото тези орални заболявания са неразривна част от заболяванията на организма, неразривна част от здравето и е доказано, че причина за рак на панкреаса са заболявания на устната кухина. Да не говорим за заболявания, които са наричат огнищни, фокусни. Фокусът е в устата, а заболяванията са в ставите, в сърцето и т.н. Колегите медици дори са по-компетентни от мен в тази област. Националната програма за профилактика е една рамкова програма, защото в 18 страници не може да се изложи абсолютно всичко свързано с една такава обемна програма. Програмата започва с въведение, след това има ситуационен анализ, според данните които можем в момента да съберем и достигнем. Демографска картина, състояние на оралното здраве. Според научни изследвания на колеги и мои лични са вложени тук, картината е ясна. Положението е много тежко. Пет – шест годишните имат от четири до пет кариозни зъба, временни. При 12 годишните достигат до четири зъба кариозните зъби. Всеки четвърти 18 годишен е с един изваден зъб.
Според Наказателният кодекс, в зависимост от зъба, който е избит ние достигаме до присъди от характера на средна телесна повреда. Това говори за инвалидизация още на 18 годишна възраст. Вие може да си представите каква е тази инвалидизация след 40, 50 или 60 години, да не говорим за заболяванията на лигавицата и парадонта.
Храненето на българина е прекрасно. Консумираме захар, според статистиката от 35 до 40 килограма годишно. Консумираме мека храна. Българинът стана любител на американския начин на бързо хранене, с мека и богата на въглехидрати храна. Ясно е, че и там трябва да бъдат насочени усилията върху, които програмата се спира.
За флората е, доказано без всякакви дебати по този въпрос и през две три години се излиза с резолюция както на Световната здрава организация, така и на нашата Световна федерация, на Европейския съюз, на Съвета на европейските зъболекари, че единственото средство, което се използва и доказано профилактира кариеса това е флората. Самият факт, че над 51 на сто от гражданите на САЩ пият изкуствено флорирана вода, чието флориране е започнало през 1945 година. Показателите при флорирането на питейната вода при 18 годишните средно са по един кариозен зъб в устата на 18 годишните. Това говори много за флура. В шест общини в България, Пловдив, Варна, Бургас, Стара Загора, Шумен, Велико Търново местните парламенти от години прилагат обществено базирана програма за профилактика на зъбния кариес при децата от детските градини с флорирано мляко и флорирано кисело мляко. Тази програма е съвместна с Министерството на здравеопазването, с протокол разписан със Световната здравна организация. Тази програма се мониторира и резултатите ще бъдат съобщени през 2009 година.
За целите и стратегията на програмата, първото и основно нещо е изготвянето на Националната здравна карта на кадровия ресурс. Това вече е изготвено от Българския зъболекарски съюз. Българският зъболекарски съюз разполага с информационна система, която обхваща национални и регионални данни във всеки един социоразрез на нашия съюз и на населението. Естествено създава се и необходимата научна документация за събиране на данни. Следва точна епидемиологична картина в устната кухина по стандартни методи и технологии, след което анализ на ситуацията и стартиране на програмата.
Естествено тази програма има краткосрочни, средносрочни и дългосрочни цели. Дългосрочните цели са за период след 10 години. Подчертавам на уважаемите народни представители, че един лев вложен сега ще бъдат 150 лева след пет години, а не след 10 години. Т.е. това е революция, изместване на акцента от лечебната дейност към профилактиката. Това към което са се стремели и постигнали например в други европейски страни и скандинавието.
Програмата е придружена с план за действие и с финансова обосновка.
Искам да подчертая, че това не е съвършената програма, съвършения план за действие и съвършената финансова обосновка. Получил съм забележките на Министерството на здравеопазването, които могат да бъдат обсъдени в хода на такава програма, взети предвид всички становища „за” и „против” и да бъде уточнена програмата. Казвам, че тази програма е колкото конкретна, толкова и рамкова, защото в тези рамки има изключително много работа. Тази програма ще се ръководи от Министерството на здравеопазването. Програмата ще се финансира от Министерството на здравеопазването. Имаме такава договореност по принцип с професор Гайдарски. Знам, че днес е зает и няма да може да присъства. Той щеше да потвърди моите думи.
Готов съм да отговарям на всякакви въпроси. Ще ви спомена един любопитен факт. Никога не съм го изтъквал, но може би е моментът да го изтъкна, това е едно писмо от македонското правителство, в което министъра на здравеопазването на Македония, Сармени след решение на парламента на Република Македония и след одобрение на министър-председателя, която вчера беше наш гост, определя доктор Николай Шарков като външен консултант на тяхната програма за профилактика на оралните заболявания на децата от 0 до 14 годишна възраст. Това не е свързано с моята дейност като председател на Българския зъболекарски съюз, а с моя съзнателен живот като професионалист в сферата на профилактиката и детската стоматология и консултант на Световната здравна организация.
Искам да подчертая, че съседна Република Македония въпреки, че не е в Европейския съюз започва и мисли за здравето на нацията си, за нейното бъдещи, за техните 400 хиляди деца, стартира Национална програма за профилактика одобрена от парламента и стартира от началото на 2008 година. Беше одобрено от парламента преди около един месец. Благодаря ви.
ПРЕСД. БОРИСЛАВ КИТОВ: Поздравяваме ви, за това, което македонското правителство е направило. За най-голямо мое съжаление сега виждам становище на Министерството на здравеопазването, в което се казва, че вие не сте се съобразили с препоръките и проекта Национална програма за профилактика е постъпил в Министерството на здравеопазването след разработване на бюджетната прогноза за периода 2008 – 2010 година и не е включен в нея.
НИКОЛАЙ ШАРКОВ: Според уговорката с професор Гайдарски, програмата трябваше да влезе в края на септември, началото на месец октомври. На 4 октомври 2007 година Българският зъболекарски съюз внесе проекта за Национална програма за профилактика на оралните заболявания. Нещата, които са направени от министерството могат да бъдат спокойно обсъдени и регулирани в процеса на стартирането на програмата. Това не е никакъв проблем. По този начин се практикува в целия свят, особено по такава програма, която е дългосрочна. Сега видях становището подписано от професор Гайдарски с неговото заключение.
Искам да благодаря на доктор Руденко Йорданов, който успя от парламентарната трибуна преди затварянето на дебатите за бюджета за второ четене да предложи тази програма на народните представители. Става въпрос за един милион и половина деца, за които да бъдат отделени 15 милиона лева. Разбрах, че неговото предложение е за 10 милиона лева.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Заповядайте заместник-министър Райнов.
ЕМИЛ РАЙНОВ: Благодаря ви господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, присъединявам се към поздравлението към доктор Николай Шарков, че е поканен за консултант на македонското правителство.
Това, което беше казано от председателя е самата истина. Министерството на здравеопазването по принцип подкрепя проекта, но има някои технически неща, които трябва да се поправят. За съжаление в проекта, който се внася в момента тези неща не са изчистени. Ще ги маркирам на бързо. Не е записан краен срок на програмата. В оценката следва да бъдат описани не само общи критерии, но да бъдат отчетени резултатите по отношение на качество и ефективност на образователните програми и т.н.
Тази програма в момента не е включена в бюджета на Министерството на здравеопазването. Това е и посланието на министър Радослав Гайдарски, ако има възможност за допълнителни средства – да, защото в момента бюджета на министерството е разпределен по други програми. Т.е. пари за тази програма към днешна дата няма предвидени. Благодаря за вниманието.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, доктор Николай Шарков искам да ви задам един въпрос. В далечната 1970 година присъствах на защита на една дисертация, която беше за използване на флорираните минерални води на град Кюстендил за профилактика на кариеса, която беше приета със „за” и „против”, но в голяма степен дисертацията беше защитени.
Според мен, след като имаме естествено флорирани минерални води, тяхното бутилиране и предлагане в мрежата, е един лесен и нормален начин за използване на флура за зъбна профилактика, какво бихте казали по този въпрос?
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Имам реплика към доцент Щерев, тъй като не е тайна, че се занимавам с води, преподавам на студенти и погледнах становището на министерството, което споделям. Границата между полезната концентрация и вредната концентрация на флорида в питейните води и основно в подземните води е толкова тясна, че действително се налага един много сериозен контрол. Тази дисертация може да е била защитена навремето, но подкрепяйки по принцип програмата смятам, че трябва да се развие точно в тази посока и по какъв начин да се контролира. Може би правилно ще бъде да се раздели страната на райони и да се направи опит да се изключи при децата безконтролното приемане на флорирани продукти. В противен случай е очевидно, че вместо да изпишем вежди, ще извадим очи. Ясно е, че превишеното съдържание на флорид в питейната вода или в продуктите, които ще се ползват от децата, ще доведе до флуроза. Правя следният пример на моите студенти, в някои райони на Индия съдържанието на флорид във водите е над десет милиграма за литър, от което бедните индийци, които понякога страдат и от недохранване са с така добре изразена флуроза, че при дълбока въздишка ребрата им се пукат, което не искаме да постигнем. Тази тясна граница в тези оптимални съотношения на приемания флорид се нуждаят от един много по-сериозен контрол. Препоръчвам това да стане може би със съдействието на РИОКОЗ, с едно разграничаване на регионите в страната, където е необходимо да се флорира водата или да не се флорира, но по-добре е да не се флорира що се отнася до питейните води или пречиствателни станции за подготовка на питейни води. Благодаря ви.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, ние не сме специализиран научен съвет. Говорим за политика в здравеопазването касаеща детското зъболечение, техните проблеми и политиката на българското правителство. Доктор Николай Шарков, не искам да отговаряте, защото когато се приеме програмата ще бъде съгласувана и там ще работят именно специалистите, които да изчистят тези неща. Сега говорим за нейната нужда за България. Разбира се говорим за пари, но и за отношение.
ИВА СТАНКОВА: Господин министър, уважаеми колеги, основното нещо, което е важно. Първо, трябва да поздравим доктор Николай Шарков с тази Национална програма за профилактика. За тази инициатива, която отдавна трябваше да витае в пространството. Много съм удовлетворена, защото досега освен за всички останали проблеми касаещи големи аспекти на здравеопазването най-малко сме говорили за зъболечение.
Второ, като педиатър подкрепям всички тези инициативи. Смятам, че, тъй като става въпрос за финансиране, но това е тема с продължение, искам да кажа, че има други механизми, с които бихме могли да подготвим целия този процес, ако евентуално се одобри и следва да се случи през следващата година, за да можем действително да достигнем до онова ниво, което загърбихме преди няколко години. Нуждата от грижа за детското стоматологично здраве е очевидна. Здравето на децата е толкова важно. Бихме казали, че здравето на техните зъби е толкова важно, колкото другото. Има изключително много проблеми. Ще потвърдя това и като педиатър.
Смятам, че действително от гледна точка на инициативата, тук е място да благодаря на доктор Руденко Йорданов ще вкара много бързо тази инициатива в дискусия, която при всички случаи ще продължим.
Според мен, идеята трябва да бъде подкрепена. Оттук нататък действително консултантите от гледна точка на подробностите по тази програма, финансовите разчети и начините за достигане до решение за тези финансови разчети ще продължат. Ние действително ще се поздравим с това, че най-после може да заговорим за детското стоматологично здраве и за майчиното здраве, защото оттам трябва да започнем.
Вчера в Комисията по труда и социалната политика ние подкрепихме Националната стратегия за детето. Отбелязах в своето изказване, че най-важният проблем е детското здраве. Не трябва да забравяме и стоматологичното здраве, което е изключително важно.
Ще подкрепя тази програма. Благодаря ви.
ВАНЬО ШАРКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, ще помоля за стенограмите когато двамата с Николай Шарков сме тук да посочвате имената, защото след това се оказва, че всеки един от нас е говорил по различен начин.
Искам да кажа, че на първо място нека да не навлизаме да дискутираме по същество отделните елементи на тази програма. Ние като парламентарна комисия, няма своите правомощия и задачи да приемаме или да отхвърляме каквато и да е програма. Това, което можем да направим е да поръчаме например на Министерски съвет, на Министерството на здравеопазването, програмата до края на годината да бъде коригирана с направените забележки и да бъде финансирана от следващата година. Министър Гайдарски е казал в своето становище, а тук чухме и заместник-министър Райнов, който каза ,че към момента пари за тази програма няма. Има господин заместник-министър, днес Народното събрание в рамките на два часа парламентарна дискусия гласува 1 милиард 200 милиона лева към бюджета за тази година, без да е ясно точно за какво ще бъдат изразходвани.
При всички положения такава корекция ще има и през следващата година. Приходите за следващата година също са занижени, така че средства ще има през следващата година и тази програма не се нуждае от толкова много средства, за да бъде финансирана. Става въпрос за 15 милиона лева, Руденко Йорданов е направил предложение за 10 милиона лева.
Предлагам, да се съсредоточим върху следното, да поръчаме ли на Министерския съвет в по-късни срокове да се приеме тази програма и да се потърси разумен начин за нейното финансиране или да не го направим? Благодаря ви.
ХАСАН АДЕМОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, едва ли някой от комисията може да има различно от становището на доктор Ваньо Шарков, защото очевидно е, че това което е залегнало в програмата няма как да се оспори. Тук не става въпрос за това дали някой подкрепя или не? Да, всички подкрепяме. Основният въпрос е дали тази програма може да бъде финансирана от следващата година.
Министерството на здравеопазването предлага тази програма да бъде финансирана от 2009 година. По принцип не харесвам аргумента няма пари, защото веднъж от парламентарната трибуна беше казал нашия колега доктор Кацаров, с аргумента няма пари, хората обират банки. Това за мен не е от най-сериозните аргументи.
Що се отнася до това дали могат да бъдат намерени сега? Използвам аргумента на Министерството на финансите, средносрочно за три годишната бюджетна прогноза за периода 2008 – 2010 година. Колеги, госпожа Паракозова е тук и ще ви каже, че тази прогноза е от месец февруари. Т.е. тук има едно голямо разминаване между това, което казва доктор Шарков и това, което казаха колегите от Министерството на здравеопазването.
Моето предложение е сега да подкрепим тази стратегия и след това да търсим възможности да подкрепим предложението на доктор Руденко Йорданов, което решава въпроса с финансирането.
Доктор Николай Шарков, по начина, по който сте написали програмата може да остане една от 80-те национални програми и стратегии, които не са финансирани. Ако тази програма не е финансирана ще остане само едно добро пожелание. Апелирам всички колеги от комисията да потърсим начини, доктор Йорданов е подсказал един от начините, да решим този въпрос още през следващата година, за да не изпадаме в ситуация след това да обясняваме какви са последиците от това, което не е направено сега.
СТАНКА МАРИНЧЕВА: Уважаеми господин председател, за първи път подкрепих програмата когато разглеждахме бюджетите на Националната здравноосигурителна каса и Министерството на здравеопазването. Това е една много хубава и добре разработена програма. Вижда се, че с малко средства се очаква голям ефект. Така въобще трябва да се обърнем към здравеопазването ни, повече пари за профилактика и тогава ще намалеят значително парите за лечение.
След като толкова аргументирано Министерството на здравеопазването казва, че не може през тази година да се финансира ние можем да пледираме поне една част да се финансира. Предлагам на колегите, след като се съобразят с предложенията, които са направени, защото са изключително професионални, т.е. денталното здраве, а не оралното здраве, тъй като вече се ограничава само върху съзъбието да ползваме това, което предоставя касата. Следователно тази година можем да направим скрининг на децата. Профилактичните прегледи са залегнали в касата и се плащат на специалистите по дентална медицина. С картата на България при децата какви са проблемите и колко са кариесите? Напълно споделям и вярвам сегашният статус.
Ползвайте възможностите на касата на този етап. Направете структурите, които са посочени и не изискват много средства, за да бъдат изградени. Веднага след това да подкрепим предложението през следващата година да бъде финансирано. Може би за тази година да се отпуснат по-малко средства, тъй като програмата се намира на подготвителен етап, но можем да направим скрининга. За флорирането доцент Щерев спомена и бременните, всички бременни се профилактират. Много хора работят по много проблеми и накрая данните не се събират. Необходимо е да се обединят всички. Имаме чудесни програми, които са разработени за рационално хранени. Няма да даваме пари. Необходимо е да имаме един интегриран подход към проблема, който е изключително важен и напълно подкрепям.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Подкрепям това, което беше казано от доцент Маринчева. Ако от краткосрочните цели отпадне подготовката за процедури за флориране на питейната вода в София и останалите големи градове, останалото може да се направи с малко средства и да бъде на един подготвителен етап. Защото, отново предупреждавам, прекомерното използване на всякакви флорирани препарати, флоритизирани препарати ще доведе по-скоро до обратния ефект. Трябва да сме сигурни, че контролът наистина е на ниво. Благодаря ви.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Уважаеми колеги, искам да се опитам да поставя дискусията на по-различна плоскост.
Считам, че това, което е представено би трябвало малко по-задълбочено да се представи какво е действителното състояние на оралното здраве, което схематично е представено тук. Може би така се прави в една такава програми. Колеги, според мен дебатът, който ще интересува повече Комисията по здравеопазване е какво е действителното състояние, което не е добро. Това, което е предоставил доктор Николай Шарков в програмата може би само го маркира.
Искам да ви кажа, че реалните данни са много по-тежки, което говори, че не извършването на тази профилактика не третиране на оралното здраве в тази възраст в последствие довежда до утежняване на зъбния статус на цялото българско население.
Считам, че трябва да се обединим около факта, че последните години статуса на оралното здраве на българските граждани на тази възраст и в последствие не е добър. Трябва ясно да кажем, че дори в последствие след това публичните средства отделяни за зъболечение са абсолютно недостатъчни, което още повече влошава този статус. Да не говорим, че достигаме до парадокса когато говорим за включване на зъботехническите услуги като клинични пътеки в Националния рамков договор се оказва, че почти всеки българин над 60 годишна възраст има подобни проблеми. Доктор Шарков, мисля че вие бяхте посочили това като факт.
Колеги, оттам нататък според мен дори закъсняваме с въвеждането на подобни програми. Мисля, че това „утре” оскъпява лечението. Може би касата и българското общество не го усещат, защото там има доплащане от 85 – 90 на сто, но това довежда до не възможност за консумиране на подобни услуги от по-голямата част от българското население. В това отношение българската държава и всички ние сме длъжници. Именно поради това трябва да се направи всичко възможно, да се намерят средства, за да започне тази програма. Така, че да се изпълни поне първата част до края на следващата година и след това да се намерят необходимите средства. Хасан Адемов е прав категорично, че средства има. Средства има и искам да кажа, че преди известно време приехме Закон за зъболекари в училищата. Министерството правилно отбеляза, че няма такива, но за да има такива кабинети средства са предвидени. Тъй като няма да се запълват веднага могат спокойно една част от средствата да се намерят, които на първо време да се използват. Доктор Станкова такъв беше смисълът. Ако има лекари да правят и точно това. Тази програма на този етап, би могла да запълни липсата на лекари, с което да се започне.
Убеден съм, че в програмите, които предвижда министерството и министър Гайдарски твърди, че има пари няма да мотат максимално да се усвоят. Сигурно и там има резерви. Поддържам Хасан Адамов и всички, които се изказаха да препоръчаме категорично да се намерят средства за започване на тази програма, която да доведе до усвояване на определени средства и първите етапи от програмата докато се намерят изцяло пари.
Мисля, че никой няма да бъде против.
НИГЯР САХЛИМ: Уважаеми господин председател, позволете ми да ви реплекирам във връзка с твърденията ви, че не са предоставени достатъчно данни за състоянието на нещата. Мисля, че точно това трябва да бъде един от основните аргументи, за да подкрепим тази програма. Защото се работи на парче няма достатъчни данни и ние в същност не знаем какво е истинското състояние. В същност тази национална програма има характер на един популационен скрининг. Нещо, което не е правено отдавна. Друг е въпросът, че формулираните цели изискват средства и тяхното постигане е предложено чрез една стратегия. Няма да навлизам в подробности за флорирането.
Мисля, че ние трябва да дадем подкрепата си за тази Национална програма и да подкрепим усилията на Българския зъболекарски съюз. Според мен, те дават пример на съсловни организации с какво точно трябва да се занимават този тип организации. Виждали сме много национални програми и снощи коментирахме една такава, която остава на хартия, защото финансово не е подплатена. Такива има много – 19 на брой. Снощи разговаряхме за онкологичната програма и за това, че там са усвоени някакви средства без ясни индикатори и ясно постигнати цели. Дано това да не се случи с тази програма, но основното ми притеснение е за твърдението на Министерството на здравеопазването, че няма средства за тази програма. Преди три заседания поставих въпроса за тази програма в присъствието на министър Гайдарски, който заяви, че тази програма има неговата подкрепа и средства могат да се намерят. Да се опрем на тези твърдения и да направим това, което зависи от нас като комисия, да подкрепим тези усилия и действително да настояваме поне част от тези средства да бъдат отпуснати, за да стартира и да се погледне истинското състояние и какво може да се направи. Всички сме убедени, че средствата вложени в профилактика са много по-ефективни и икономически изгодни отколкото да се харчи след това за друго лечение.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Уважаеми господин председател, в Македония нещата вървят…, но той като това, което се случва при нас не е толкова удовлетворително в областта на денталното здраве, си позволих не само да подкрепя тази програма, но и да предприема необходимите мерки да бъде разглеждана когато се разглежда държавния бюджет за 2008 година. Какви са мотивите ми? Стенограмата на предходните ни заседания. Господин министъра на предходните ни заседания сподели, че в бюджета на Министерството на здравеопазването са предвидени 561 милиона лева, като има уверенията за още 30 милиона лева. От Министерството на финансите заместник-министъра, който присъстваше тук нищо не каза. Следователно тези пари макар и във виртуалното пространство някъде съществуват.
Оттук нататък, разглеждайки онова, което поставих като искане пред Министерството на здравеопазването, беше изпълнено и получих отговор на всички поставени от мен въпроса. На въпроса ми – какви са мотивите ведомствените болници да продължават да имат същия темп на нарастване на бюджета какъвто имат останалите сфери, има едно бяло поле и нищо повече. Тъй като не получавам отговор на този въпрос и ръста на нарастване на тези бюджети е точно 10 милиона лева, за това написах 10 милиона лева в проекто бюджета за финансиране на тази програма. Съзнавам колко нахално и безочливо е това, което правя, но друг език няма чуваемост и не е разбран.
Препоръчвам на комисията по постъпим по следния начин.
Първо, в нашето становище да препоръчаме на Министерството на здравеопазването да преразгледа разпределението на средствата по политики в раздел седем, където са четири политики и да включи програмата за финансиране в политиката за превенция и профилактика. Никъде не е казано, че това трябва да стане от 1 януари 2008 година. Програмата трябва да стартира по средата на 2008 година.
В предложението си за изменение на бюджета в раздел седми, съм вкарал една допълнителна политика, четвърта за оралното здраве с ясното съзнание, че не стои добре в тези мащабни политики, твърде е дребна като пари и значение може би. Включих я единствено за да мога да направя една отпратка към параграф 7 от Допълнителните разпоредби на Закона за бюджета, където е казано, че за финансовия ресурс, който е предвиден за неотложни разплащания, т.е. резерва. Параграф 7 предвижда тези пари да се харчат с решение на Министерския съвет.Не виждам нещо, което да е толкова незначително или не значимо, за да не бъде тълкувано като важен елемент от здравето на нацията, денталното здраве на децата и в едно финансиране, което така или иначе ще разиграе тези 300 милиона лева от резерва ние също да потърсим възможност да се включим. Единият път е за допълнително преразпределение на парите вътре в политиките на министерството, за да тръгне програмата. Вторият път е натиск върху Министерския съвет от сега с положително становище и през втората половина на годината да се потърси по-мащабно финансиране. Ако не тръгнем от 2008 година.
Предлагам веднага да подкрепим програмата.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Доктор Николай Шарков за 2008 година за този подготвителен етап колко реално пари трябват?
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, точките 2 и 3, които се обсъждат от дневния ред днес имат една и съща съдба. Желая да взема отношение по финансирането на тези две точки.
Искам да кажа, че когато се провежда политика, политиката трябва да включва и достатъчно политическа воля за финансиране на дадени добри дейности или намерения. Профилактиката на зъбния кариес при подрастващи е една от темите. Тя е част от голямата обща тема за профилактиката у нас. Ако погледнем смъртността на българските граждани ще видим, че 90 на сто от смъртността се дължи на 8 онкологични заболявания, сърдечно съдови и мозъчно съдови заболявания. Това е огромна тема. По тази тема не можем само да си говорим, а трябва да имаме реални стъпки за решаване на тези въпроси, които няма да дойдат утре или в други ден.
Подкрепяйки двете предложения на господин Руденко Йорданов, искам да ви заявя, че напълно ви подкрепям и точно поради причината, че няма заложени средства за профилактика в бюджета на страната няма да гласувам „за” държавния бюджет и бюджета на Националната здравноосигурителна каса
Изцяло подкрепям вашите предложения. Ще направя между първо и второ четене предложение да прибавим към бюджета на касата всички 360 милиона лева от преходния остатък. Точно поради тази причина за продължаващи заболявания и за профилактични дейности. Убедете вашите колеги за важността на тази инициатива. Говоря не само за оралните заболявания, а въобще. Не само и за онкологичните заболявания, а за сърдечно съдовите заболявания и мозъчно съдовите заболявания, където най-млади в Европейския съюз умират българите. Това са теми от един общ разговор. Ние като професионалисти разбираме много добре какво трябва да се направи. Необходимо е да убедим нашите колеги и парламентарни групи, че трябва да се намерят средства по тези въпроси. Ако не се намерят средства гласуването на бюджета в този вид ние правим лоша услуга на хиляди български граждани, както е отбелязано тук, които всяка година заболяват, а по-късно за нещастие умират от тежки заболявания, което довежда до инвалидизация и огромни средства необходими за по-нататъшно лечение.
Подкрепям вашите проекти, но трябва да бъдат финализирани с финансиране и задълбочаване на дебата за профилактиката. Това е задача на политика на Министерството на здравеопазването. Министерството на здравеопазването да има грижата да предложи, а ние народните представители да осигурим финансирането на такива дейности. Това е моето предложение. Благодаря ви.
ЕМИЛ РАЙНОВ: Уважаеми господин председател, една от забележките, която е записана в становището на министър Гайдарски е, че е необходимо авторите на проекта да изготвят конкретните финансови разчети за целия период на програмата по години, видове разходи, текущи и капиталови и източници на финансиране. Т.е. подсказвам това дотолкова, доколкото в тази програма няма традиционното разписване и финансова обосновка, когато в програмата има заложени в рамките на тази година пари за такива разходи. Това до този момент не е направено.
Министерството на здравеопазването това очакваше да види. Благодаря ви.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Министър Райнов, съгласен съм с вас и искам да каже, че например, ако се приеме програмата ще трябва да стане съвместно. Не е възможно, вие които давате пари да не участвате в изготвянето на разчетите.
ЕМИЛ РАЙНОВ: Това беше отговор на въпроса на господин Руденко Йорданов, колко пари ще са необходими за следващата година. Мисля, че нито един от нас не е готов да каже сумата, която е необходима за следващата година.
ИВА СТАНКОВА: Колеги искам да направя едно допълнение, искам да кажа, че няма друга дисциплина в медицината, в която профилактиката да е почти 100 на сто решение на проблема, който коментираме.
Проблемът за детското хранене, естествено майчиното е изключително важен. Доктор Шарков трябва да обърнем внимание и още веднъж подчертавам за изключителната поддръжка на Асоциацията на педиатричното дружество. Вашият съюз да обърне сериозно внимание, че трябва да има повече специалисти със специалност „Детска стоматология”. Наредбата, която присъства в Закона за здравето в предложението, което приехме като допълнение наречено „училищни лекари” смятам, че там е разковничето и може би трябва да започнем да правим нещо в наредбата. Мисля, че оттам може да се започне, както се казва и без пари.
Още веднъж потвърждавам и давам съгласие и за последната точка, защото темата е изключително голяма, тревожна, важна и тема с продължение. Благодаря ви.
НИКОЛАЙ ШАРКОВ: Уважаеми господин председател, в залата присъства и националния консултант по детска стоматология доцент Милена Пенева. Ако имате въпроси относно състоянието на здравето на децата може да доразвие темата.
На първо място ще започна с това, че експерт на СЗО по флорната профилактика в частност контрол на флора съм аз и програмите, които са с флорирано мляко се следят много прецизно. Има стандартизирана методика чрез изследване с урината.
Какво означава реално програмата? Един милион и половина деца по десет лева на дете да се отдели за профилактика. В момента касата при бюджета, който имаме отделя 9,60 лева на български гражданин за лечение. Тези 10 лева, които сега ще отдели след пет години ще станат 100 лева. Направете сметка колко пари ще се икономисат за здравеопазване при децата. Когато Министерството на здравеопазването припознае и осинови програмата тогава ще се направи прецизен финансов план, който Министерството на здравеопазването желае, не съм запознат с всички финансови изисквания на министерството, но за това ще ми помогне и самото министерство, което ще припознае и приеме програмата като собствена.
Относно изказването на доктор Станкова, интер дисциплинарния подход в програмата е заложен, където е записано, че на места винаги се работи с помощта на педиатри, визирам колеги лекари, дори с учителите в училищата. Интер дисциплинарния подход във всяка една точка на програмата е ясно обоснован.
Доцент Маринчева, искам да ви отговоря и вашето предложение за Националната здравноосигурителна каса. Извинявайте, но ако ние прегледаме един милион и половина деца, и по 4 лева е прегледа, който се заплаща от касата, целият бюджет за здравно осигуряване ще се изразходи само за прегледи. В закона е казано, че НЗОК плаща за дейност. Не смесвайте две неща, които са несвързани. Профилактиката е дело и грижа на държавата във всяка една европейска страна със задължителното здравно осигуряване плаща за дейност. Доброволното здравно осигуряване плаща за дейности, а не за профилактика. Ако някъде е записано „профилактичен преглед” този профилактичен преглед е част от лечебния комплекс обвързан за изпълнение на пакета в задължителното или доброволното здравно осигуряване.
На края искам да благодаря на всички изказали се позитивно. Тази програма, би поставила началото на революция в здравеопазването в България. Извинявайте за израза, но тя ще обхвана милион и половина деца, докато останалите програми са профилактика на много по-малък брой и по-сериозни заболявания. Ако сега профилактираме нашите деца част от сериозните заболявания на българските граждани ще изчезнат. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Преди малко помолих доктор Руденко Йорданов да направи проект на решение.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Искам да добавя, че ние искаме да подкрепим тази програма. Лично аз смятам, че един милион за следващата година са един добър минимум за стартиране на програмата. Ще помоля доктор Николай Шарков да каже дали е така?
Предлагам, да се предвиди в краткосрочните цели, точка за създаване на методика за анализ, оценка и гарантиране, препоръчителните и профилактични дози флорид за всеки район в страната. Благодаря ви.
ТОДОР КУМЧЕВ: Господин председател, уважаеми колеги, ние говорим за изключително важни неща, защото парите в профилактиката след това се спестяват в лечението.
Искам да чуя представител на Министерството на финансите, толкова ли не е възможно между първо и второ четене в Закона за бюджета на Министерството на здравеопазването да залегне една сума за 2008 година? Благодаря ви.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Едва ли госпожа Катя Паракозова, ще може да ви каже.
КАТЯ ПАРАКОЗОВА: Бюджетът се намира тук в Народното събрание.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Доцент Кумчев, попита какви възможности има. Безспорно е трудно да кажете, възможност винаги има, което се показва и от практиката. Ясно е, че вие трудно ще отговорите сега на този въпрос.
Доктор Николай Шарков, според мен една такава програма няма да може да стане еднократно. Трябва да бъде постоянна. Не знам, когато казвате, за тези 10 лева на дете какъв период от време обхващате? Въпросът, е че трябва да става през годините. За колко години тази програма може да се изпълни?
НИКОЛАЙ ШАРКОВ: Програмата може да се изпълни за 10 години. Една такава програма по принцип има десет годишен период. За този 10 годишен период непрекъснато е наблюдавана, мониторирана, коригирана, но на края на този период има окончателна оценка, корекция или тя ще продължи в същия вид.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: С тези 15 милиона лева се покрива този 10 годишен период.
НИКОЛАЙ ШАРКОВ: Не, 15 милиона лева е годишно.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Господин председател, ще се опитам да формулирам три точки като предложения за решения на комисията във връзка с разглежданата Национална програма за профилактика на оралните заболявания.
Първо, комисията подкрепя предложената Национална програма за профилактика на оралните заболявания при деца от 0 до 18 години в Република България на Българския зъболекарски съюз.
Второ, препоръчва на Министерството на здравеопазването да интегрира в политиката си за превенция и профилактика Националната програма за профилактика на оралните заболявания при деца от 0 до 18 години в Република България и да осигури нейното финансиране.
Трето, дава положително становище за използване на средства за неотложни и непредвидени плащания в държавния бюджет за 2008 година за финансиране на политика за превенция и профилактика на Министерството на здравеопазването.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Националната програма трябва да бъде доработена и съобразена с Министерството на здравеопазването. Необходимо е да се запише „проект на Национална програма за профилактика на оралните заболявания при деца от 0 до 18 години в Република България.
Колеги, имате думата.
ЕМИЛ РАЙНОВ: Уважаеми господин председател, принципно Министерството на здравеопазването подкрепя програмата, но въпроса, който наистина предстои да се реши е за финансовото обезпечение на програмата поради простата причина, че в сегашните разчети на бюджета тази програма не е включена и лично аз не мога да поема ангажимент за сметка на кои пера ще се извърши финансирането за следващата година. Благодаря ви.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: Господин председател, разглеждайки дейностите, които са изброени в програмата, по-голямата част тези дейности, например провеждането на съответни фактически реализации на флурната програма, както обучение, така и разпространение и възпитание на децата и т.н. Министерството на здравеопазването трябва да съдейства на съсловната организация на зъболекарите да направят проект по евро фондовете. Част от тези дейности спокойно могат да бъдат финансирани по оперативна програма „Човешки ресурси”, а част от дейностите могат да бъдат финансирани по оперативна програма „Регионално развитие”. Тогава Министерството на здравеопазването ще трябва да осигури съфинансиране на програмата. Очевидно е, че тази програма е изключително належаща. Не знам има ли до момента виждане министерството по мерките отнасящи се за здравеопазване, къде ще стимулирате съсловни неправителствени организации или вие самите ще съдействате на колективи от лечебните заведения да кандидатстват по европейските фондове?
Мисля, че това е една достатъчно голяма програма, по която може спокойно да намерите финансиране и от бюджета да осигурите съфинансирането в размер на 25 на сто.
ЕМИЛ РАЙНОВ: Уважаеми господин председател, доктор Първанова е напълно права. Това е описано и в становището на Министерството на здравеопазването. Необходимо е авторите на проекта да изготвят конкретните финансови разчети за целия период на програмата по години, видове разходи текущи и капиталови, източници на финансирането (Министерството на здравеопазването, фондове от Европейския съюз и участие на общините и други). Министерството на здравеопазването винаги ще застане зад всеки един проект, както на болници, така и на съсловни организации, но да се очаква от Министерството на здравеопазването да изработи такива проекти касаещи съсловните организации, мисля че нямаме административния капацитет за това.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Господин председател, искам да направя реплика към заместник-министър Райнов, глаголите, които предложих в нашето решение нямат задължаващ характер. Уважението в една парламентарна република към препоръките на една комисия, би следвало да се вземат предвид. Първият глагол е „подкрепя предложения проект”. Втория глагол е, препоръчва на Министерството на здравеопазването. Не виждам пречка да приемем нашето решение в този вид, като по механизмите на парламентарния контрол и с едно междинно разглеждане на темата преди лятото на 2008 година, можем да поддържаме температурата на достатъчно висок градус, за да не се върнем към вашата теза веднага и после.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: Считам, че профилактиката и оралното здраве на децата и населението не е грижа, а е вменено като задължение, но не е приоритет на съсловната организация. Това е приоритет на държавата. Тук не става въпрос Министерството на здравеопазването да напише със своите експерти проекта, а да съдейства и да калаборира със съсловната организация, за да бъде включена и организацията.
Според мен, ние като комисия трябва да приемем програмата, за да им задължение към министерството за следващи действия.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Разбира се, господин Йорданов, не трябва ли да запишем, че изхождаме от състоянието на оралното здраве на децата до 18 години, за да предоставим възможност на министерството да има своите аргументи, да настоява за приемането на този проект и превръщането му в реална програма? Това е моят въпрос към вас.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Когато говорим за превенция и профилактика изричайки думите веднага да ги подкрепяме с конкретни действия, а нашите действия са законодателни, с решения, декларации и т.н. Това ни е дала Конституцията в ръцете като инструментариум.
Приемам това, което препоръчвате и предлагате.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Моля, който е съгласен с това, което беше предложено като проект на решение на комисията, което поддържа проекта и искаме да се превърне в реална програма, настояваме да стартира през следващата година, за което ще са необходими по-малко средства в следващия бюджет, да гласува?
Всички колеги, които излезнаха заявиха, че подкрепят програмата.
- „За” – 20.
- „Против” – Няма.
- „Въздържали се” – Няма.
Приема се.
НИКОЛАЙ ШАРКОВ: Искам да благодаря на всички народни представители и членове на Комисията по здравеопазване за подкрепата, която оказахте на проекта на Национална програма за профилактика на оралните заболявания при деца от 0 до 18 години в Република България.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, преминаваме към разглеждане на точка 3 от дневния ред.
Доктор Йорданов вие сте вносител на точката. Ще помоля да бъде докладвана от вас.
Колеги, има постъпило искане от Българския лекарски съюз да представят своето виждане за завършилия конгрес и хода на преговорите.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители, господин заместник-министър, по искане на тази неправителствена организация, която действа на територията на Република България, Асоциация на пациентите с онкологични заболявания и приятели, ние проведохме една среща на територията на Народното събрание, на която тази организация запозна няколко човека от Комисията по здравеопазване, със своята инициатива да бъде инициирана една международна среща свързана с проблемите на хората с онкологични заболявания. Тази международна среща първоначално е била планирана за месец ноември, но поради това, че чисто организационни причини са попречили да се състои, асоциацията отлага нейното провеждане за месец май 2008 година и се обръща към нас Комисията по здравеопазване с молба да разгледаме работните материали и да подкрепим идеята за провеждане на такава среща. Същевременно, ако председателя на Народното събрание намери тази идея за достатъчно сериозна и обществено значима да бъде патрон или човек, който се ангажира в достатъчна степен с провеждането на тази среща.
Моята молба е вносителят да ни запознае с общите идеи, които са свързани с провеждането на срещата. Необходимо е да погледнем какво можем да направим до месец май и част от нещата, които сега са поставени като важни въпроси от хората с онкологични заболявания да търсим законодателни или други способи за решаването или достатъчно убедителни действия да проведем, които да покажат, че ние сме ангажирани с разрешаването на тази проблематика. Изстрадваме проблемът с не по-малка тревога. Комисията по здравеопазване да заяви едно положително становище към идеята и да я подкрепи в нейното развитие в бъдеще. Благодаря ви.
ЕВГЕНИЯ АДЪРСКА: Уважаеми господин председател, уважаеми господин заместник-министър, уважаеми дами и господа, материалите, които съм ви изпратила на английски език олицетворяват разбирането, че този форум не е революционен и такъв е провеждан.
Един от основните приоритети за работата ни през 2008 година ще бъде изцяло с акцент профилактика на онкологичните заболявания, което не е случайно.
Първо, защото това е една от основната цели на асоциацията, която представлявам.
Второ, защото от месец септември съм член на борда на директорите на Европейската коалиция на болните от рак, там имам както своите отговорности така и възможности да създавам процеси, които биха помогнали за създаване на анти ракова програма в България.
Ключовият момент за форума, за който говорим е политическата среща. Стойността на тази политическа средства да бъде обявена политическа воля в България за създаване на Национален анти раков план. Този план би олицетворил изцяло здравната политика по отношение на този вид заболяване. Националният анти раков план е очевидна практика в европейските страни, която дава своите резултати преди всичко в ограничаване на заболеваемостта от ракови заболявания. Нещо, което смятам, че за никой от присъстващите тук не е тайна, че е сериозен проблем за страната ни. Помолих да бъдем изслушани в Комисията по здравеопазване, за да получа вашата подкрепа, вашето съгласие и вашето разбиране за това, че профилактиката има изключително важно значение. Помолих да бъдат поканени и експертите в областта на онкологията, това са националните консултанти, за които смятам, че ще имате волята и желание да ги изслушате и ще предоставят далеч по-конкретни предложения за изготвяне на Национална анти ракова програма.
Моето присъствие тук е да фокусирам вниманието върху проблема с липсата на профилактика на онкологичните заболявания. Знам, че не казвам нищо ново. Не предлагам програма, която да бъде обвързана с конкретни финансови параметри, защото това е работа на експертите. Моето желание беше да получа подкрепата на парламентарната комисия в разбирането за това, че профилактиката действително е належаща. Скринингът е единствената възможност да бъде ограничена заболеваемостта в България и това не убягва от вниманието на законодателите в България. Благодаря ви.
Проф. КАРАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми членове на комисията, уважаеми господин заместник-министър, искам да разсея едно всеобщо недоразумение, скрининга не намалява заболеваемостта, а повишава откриваемостта в ранен стадий.
По отношение на Националната програма, тя е стартирала с единен индивидуален административен акт на министър Гайдарски още през пролетта, с който е назначена специална многочленна комисия под председателството на професор Любомир Иванов, в която участваме всички национални консултанти, включително не само по онкология, но и по заболявания на кръвта и кръвотворните органи, лъчелечение и лъчезащита. Задачата е да се направи български аналог на доктрината Никсън, което е интегрирана система за контрол на раковите заболявания. Тръгвайки се от първичната профилактика и се достигне до палиативните грижи. Елемент от тази програма беше възложен на мен и няколко групи, да се изработят проекти за популационен скрининг съобразен с изискванията на Европейската комисия по основните локализации. Членове на тези работни групи бяха изтъкнати наши учени и специалисти в конкретните области. Тези три проекта са депозирани за разглеждане от работната група назначена от министър Гайдарски. Депозирани са на 21.06.2007 година. Това са проекти за скринингови програми за женската гърда, маточната шийка и колоректалния карценом, дотолкова доколкото в последните препоръки е номер 0093 от 2003 година на Европейската комисия, а рака на простата не се предлага са скриниране, тъй като е неефективен и довежда до шум в системата. Смея да твърдя, при мен са копията на тези скринингови програми, които са депозирани, че те не само са много хубави, но са толкова хубави, че леко ме плашат, тъй като има заложени такива подходи, например при колоректалния карценом като генетично сканиране на застрашени популации, търсене на маркери и репери за предстояща проява на заболявания, неща които не са правени до момента. Програмата е много амбициозна. Има юридическа и икономическа част. Надявам се, стартирайки със скрининговата част да продължим по-нататък във времето, защото времето отредено за изработването на такава програма съгласно заповедта на министъра е неразумно кратко - 2 месеца.
Първата стъпка е направена. Надяваме се да продължим нататък. Същевременно говорейки за същото България от година и половина е страна членка и на инициативата „Юро чип 2” който се отнася за качеството на живота и оценка на индикаторите при раковите заболявания. България участва с работна група.
Подкрепям изцяло инициативата на госпожа Адърска. Ние ще се включим и подкрепим скрининга съобразно усилията си.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Ще помоля да изслушаме и доцент Стоян Александров.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Професор Каранов за повечето присъстващи в тази зала, които сме мъже въпросът с простатата не е без значение. Вие споменахте, че няма достатъчно изяснена програма.
Проф. КАРАНОВ: Не съм в състояние в момента да предоставя преведени материали.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Професор Каранов ще ви помоля да изпратите преводите в комисията.
Проф. КАРАНОВ: В последната препоръка от 2003 година какво да се скринира и как да се организират програмите за скрининг? Как да се заделя популацията? Как да се подготвя логистиката на самата система? Как да се квалифицират кадрите и кои локализации на рака, които отговарят на изискванията за локализации подлежащи на скрининг имат здравен и икономически ефект. Към тази дата не съществува достатъчно доказателен метод за ранно откриване на простатен карцином, поради което усилията, които бяха положени през последните години с прилагането включително в САЩ за изследване в определени срокове на простатно специфичен антиген, най-меко казано са поставени под въпрос, тъй като има много носители, които нямат завишени стойности. Няма надежден метод.
СТОЯН АЛЕКСАНДРОВ: По принцип, след като става въпрос за работни документи с подпис на министъра за създаване на групи за проучване относно насоченост и спускане на програми, мисля че е ясно, че министерството подкрепя тези програми. Това, което се каза от голяма част от изказалите се депутати по отношение на профилактиката са неща, които са водещи и до голяма част са като очертаваща се стратегия на министерството по отношение развитие на системата на здравеопазване.
Нашето становище е положително.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Искам да попитам госпожа Адърска, естествено е, че няма лекар, който да не знае какво е профилактика и скриринг. Въпросът е за този проект за програма, който сте направили какво е становището на Министерството на здравеопазването? Съгласило ли се е да стане под негов патронаж?
ЕВГЕНИЯ АДЪРСКА: Уведомила съм министъра с официално писмо за провеждането определено през месец ноември. Допълнително изпратих писмо, че датата се променя. Имам картбланш от министерството да организирам този форум в сътрудничество. Нашата идея е лекторите, които ще присъстват на форума и са експерти към Европейската комисия именно към изработването и мониторирането…
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Ще помоля да отговорите конкретно на въпроса, който ви зададох? Има ли съгласие на министерството? Намерени ли са финансите?
ЕВГНИЯ АДЪРСКА: В процес на работа сме по този въпрос. Принципно имаме разрешение. Не очаквам финансово съдействие от министерството.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Мисля, че комисията ще подкрепи този форум.
ТОДОР КУМЧЕВ: Господин председател, уважаеми колеги и гости искам да споделя с вас, че повече от една година по искане на председателя на Народното събрание бяха проведени няколко срещи. Неговият мотив по отношение на здравеопазването е точно този, за който става въпрос в момента, а именно профилактика за онкологични заболявания в страната.Радвам се, че днес имаме възможност да обсъдим един предварителен материал и да приветстваме работната среща, която предстои.
Мисля, че председателят на Народното събрание ще се съгласи да бъде патрон. Не мога да говоря от негово име, но фактът е, че той повече от една година лично се заинтересова.
Искам още веднъж да кажа, че една програма се прави с пари. Онкологична програма и профилактика на онкологичните заболявания се прави с много пари.
Според мен, трябва сериозно да помислим в бъдеще какво ще стане и как ще се финансира системата, защото всеки един от нас е имал възможност да посети между областните онкологични диспансери в страната, да бъде в Националния онкологичен център и да се срещне с грижите на медицинските специалисти по отношение лечебния процес. Да се срещне с медицинските специалисти по отношение грижата и профилактиката.
Господин председател, мисля че при второто разглеждане на бюджета ние трябва да акцентираме върху това и да потърсим варианти без да се отчайваме, че държавният бюджет вече е в Народното събрание и не могат да се направят промени в него.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Уважаеми господин председател, в документите, с които се запознах предварително освен темата за профилактиката и ранната диагностика, имаше и още два елемента, които бяха свързани с модерното лечение.
Правя асоциативни връзки и в съзнанието ми възниква образа на министъра на финансите, изплуват негови думи, четени от пресата, правя една асоциативна връзка, която е оръжие, иракски дълг и здраве. Завъртя се темата за иракския дълг и тези 360 милиона лева. Спомняйки си, че никога не е направено достатъчно за да имаме оперативна програма „Здравеопазване”, а се прехвърляме като просяци от министерство на министерство, а нямаме в ръцете си този много важен инструмент, който други новоприсъединили се европейски държави имат. Ще бъде грях ако не се „одумаме” за средства от този дълг и програма свързана с внедряване на модерните методи за лечение, включително и методите за лъчетерапия, защото онова, с което в момента се работи, е толкова остаряло и зле изглеждащо, че само като се гледа вече се разболяваш.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, предлагам да приключваме с разглеждането на тази точка.
СТАНКА МАРИНЧЕВА: Статистиката, която е показана от Националния раков регистър ли е?
В качеството си на пациентска организация ли искате да организирате този форум, който изцяло приветствам? Трябва да има много пациентски организации в тази насока.
Преди месец и половина присъствах на друга среща на жените болни от рак, които също имат Национална пациентска организация, които са с много големи амбициозни програми.
Разбира се, трябва да се присъединим към европейските организации и колкото може повече информация да предоставяме на населението по отношение на различните ракови заболявания, защото това е един от елементите на ранното откриване на заболяванията. Ще помоля да коригирате заглавието, защото е записано „Да направим рака приоритет”. Ние не сме толкова назад и в България винаги е имало програма за борба с раковите заболявания. Имаме итенгертна терапия, автолъчна трансплантация и лъчетерапия, която е на много високо ниво. Можем да имаме много повече. Нашите диспансери работят добре.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Проблемът е да не се закриват диспансерите.
СТАНКА МАРКОВА: Не трябва да ги закриваме. Виждам една идея, за която ще бъдат категорично против, защото това е безумие. Нашите диспансери извършват чудесна работа. Вашите организации си издействаха апарати за профилактика. Могат да направят в най-отдалечените места тези скринингови проучвания, което е много важно, защото хората не са запознати с тези заболявания.
В данните на Световната здравна организация за нарастване на заболеваемостта в европейския регион до 2020 година заболеваемостта от ракови заболявания ще нараства.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Госпожо Адърска, мисля че категорично комисията подкрепя този форум и следва да вземе участие с каквото може. Знаете, че ние ще се опитаме да изградим една мулти парламентарна група за онко заболявания или поне за някои по подобие на Европейския парламент. Утре в 10,30 часа имам среща с председателя Пирински по този въпрос. Може да разчитате на нашата подкрепа. Необходимо е да се опитаме заедно със специалистите да изградим онези алгоритми на поведение, за да бъдат наложени като практика в българското здравеопазване.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Искам да направя една препоръка във връзка с програмата. Препоръките, които имате от Любляна, виждам много неща свързани със Седма рамкова програма, може да включите професор Каранов или някой друг.
ЕВГЕНИЯ АДЪРСКА: По повод това, което беше казано от доктор Антония Първанова, представихме проект в оперативна програма „Административен капацитет”. Надявам се, да съумеем да бъдем част от тази динамика и да спомогнем за разбирането от необходимостта от Национална анти ракова програма.
По отношение на това, което каза доцент Маринчева, не искам да съм звучала нихилистично в програмата. Далеч съм от мисълта, че България е изоставаща в каквато и да била посока. Искам да имаме адекватното поведение за да ограничим щетите от рака. Това е единствената ми цел.
Искам да благодаря на всички.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: България има какво още да гони и никой не го отрича. Ние трябва да отчитаме, че имаме временни застои, а не перманентно изоставане. Благодаря ви.
Колеги, постъпило е едно писмо от председателя на Българския лекарски съюз доктор Андрей Кехайов, който иска да запознае комисията във връзка с решенията на Българския лекарски съюз на 44-тия извънреден събор както и за хода на преговорите. Заповядайте, господин Кехайов.
АНДРЕЙ КЕХАЙОВ: Уважаеми господин председател, благодаря, че след толкова важен дневен ред, касаещ всички приоритети, които не еднократно сте поставяли на вниманието на Комисията по здравеопазване, в това число и за лекарствата два пъти в хода на преговорите ни предоставяте възможност да споделим позиция, не на председателя на Българския лекарски съюз, а на Събора, на който имахте възможност да присъствате, както и министъра на здравеопазването.
Искам да задам риторичен въпрос, господин председател ще изслушате позицията на двете страни за хода на преговорите? Обърнахме се и към Комисията по бюджет и финанси във връзка с преговорите, поради важността и значимостта на проблема пред цялото общество или просто ще ни изслушате без да бъде включено в дневния ред. Това за нас е много важно. Решенията и искането за разглеждане от вашата комисия не е моя позиция, а позиция на тези, които по силата на Закона за здравното осигуряване имат ангажимент.
Благодаря на вашата комисия, която преразгледа становището и гласува бюджета на първо четене. Комисията по бюджет и финанси наруши Закона за здравното осигуряване и към този момент не се е произнесла. В момента не желанието на тези, които имат по силата на Закона за здравното осигуряване да провеждат преговори.
Обръщам се към вас с два риторични въпроса, както и в присъствието на председателя на Управителния съвет на НЗОК, преди да изложа мотивите си, да дадете ясен отговор, преди датата, както е записано в проекто закона за бюджета на НЗОК. Обсъдено е недопустимо за мен, за едно гражданско общество, в което някои хора си мислят, че освен 400 милиона лева, които разпределят на тъмно, за лекарствата, на които дадохте ход на преговорите, в момента не искате да ни изслушат.
Второ, не допускам и не бих искал да си представя защо хора упълномощени и овластени с властта да разпределят обществения ресурс не желаят да преговарят. Поставят императивни условия на една съсловна организация, а някой говори за реформи. Дълбоко съм убеден, че всички трябва да се реформираме. Приветствам ви за това, което направихте преди малко за пациентските организации. Необходимо е да ни дадете възможност, за да изслушате една съсловна организация, която има правомощия по силата на Закона за здравното осигуряване и да ни изслушате в една последна точка, за мен въпросът наистина е риторичен. Благодаря ви, че искате да чуете мотивите.
Господин председател, моето обръщение към вас и комисията след устния разговор и в присъствието на събора е, ще изслушате ли двете страни за хода на преговорите? За да чуе комисията независимо от политическите пристрастия обективно ситуацията, или някой ще трябва да даде отговор пред обществото за конгресното решение, което касае цялото общество. За мен в качеството на председател на Българския лекарски съюз изразявайки благодарност към Комисията по здравеопазване, изразявам недоумение поради липсата на принципно поведение към една институция, която представлява лекарите и за начина, по който ни поставяте въпросите.
Искам, ако ще ме изслушате ще помоля в тази точка да изслушате и другата страна – Управителния съвет на НЗОК, която към този момент, не по мое мнение не се появи на събора, преговаря на тъмно не само по параметрите, за които и вие споменахте на последното заседание за лекарствата, но не иска да преговаря и за медицинските дейности, а ние говорим за глобална политика.
Заявявам всички тези неща, с ясна отговорност, защото за нас въпроса не е приключил тук. Няма да дам изявление извън тази комисия, която дълбоко уважавам и винаги ни е изслушвала за разлика от много други, които дни преди събора поставиха въпросите, които не са от нейната, както и политически опити за натиск върху съсловната организация. Нека да не ви изглежда некоректно, ние се намираме в гражданско общество.
Уважаеми господин председател, искам да попитам дали ще изслушате и другата страна, която очаква датата 1 декември, разбира се тази дата не е законна. Ние в българското общество, в българския парламент, тези които поехме ангажимент ще изпълняваме в крайна сметка законите или ще поставяте под унижение едно цяло съсловие, едно цяло ръководство, един цял събор и неговия председател, който е избран легитимно по надлежния ред. Може би, не е необходимо да ми отговаряте. Ще ме изслушате ли или ще оставите да разгледаме този въпрос за друг ден. Ако вие не ме изслушате, ще ви помоля в качеството си на председател да ми предоставите възможност в качеството на страна, която по силата на обстоятелствата и благодарение на действията на министър-председателя и председателя на парламента внесе проекта за бюджет на Българския лекарски съюз в парламента да се изкаже в парламента. Това е много важно. Фактът, че председателят на Комисията по бюджет и финанси не ни е поканил за нас е обяснимо. Обяснимо е неговото поведение и последващите действия на закононарушения, които се потвърдиха от вашите правилни законови действия.
Мисля, че се намирам в една демократична страна. Най-нормално е първо да го споделя пред вас, всичко това което се случва в момента за лобитата, за интересите, за тези които уж формират правилна лекарствена политика не базиращи се на правилник, принципи и норми на поведение. Ето го лицето, което тук не желае да преговаря.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Много ви моля нямате право на квалификации.
АНДРЕЙ КЕХАЙОВ: Уважаеми доцент Китов, позволете ми така както в българския парламент се говори в мое отсъствие и в други комисии да споделя това, което мисля пред вас, носейки отговорност, за хора които нямат компетенция да провеждат преговори, бягат дори да са облечени с политическа власт, както и хора, които си позволиха не еднократно да ме обиждат. Разбира се, това не е моя лична позиция. Това е позиция облечена с резолюция на тези, които представлявам.
Благодаря ви, че ми предоставихте възможност. Искам да чуя вашите отговори по въпросите, които зададох, за да изразя позицията си.
Изразеният интерес на лобито за определени лекарства, които в момента се преговарят на тъмно. Българското общество ще трябва да получи ясен отговор за всичко това. Променихме наредбата, за която и вие казахте, без Комисия по прозрачност с представител, който определя лекарствената политика. Следвахме процедури, за които трябва да сме на ясно и ги споделям ясно пред тази комисия.
Моля, да ми предоставите възможност за този дебат. Отправям два въпроса, преди да приключим, включихте ли в дневния ред или изключвате от дневния ред искането да предоставя позицията на Събора на Българския лекарски съюз, на който вие и министъра присъствахте? Поканихте ли Управителният съвет на НЗОК и имат ли готовност да докладват или ни поставяте като последна точка от дневния ред за изслушване, но искам да попитам за какво изслушване? Има много въпроси, по които наистина българското общество трябва да получи ясен отговор. Убеден съм, че дебатът ще продължи както и лобиснките интереси на определени кръгове, които да приемем за нормални, но трябва да се базират на ясни европейски принципи, които трябва да се знаят от българското общество. Не можем да бъдем поставени пред такива условия.
Например, от това, което в момента виждам уважаеми народни представители, които винаги са поставяли под съмнение позицията на Българския лекарски съюз. Днес те са в българския парламент и нека да изразят недвусмислено позицията си.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Уважаеми доктор Кехайов, искам да кажа, че аз съм един от хората, които се опитват винаги да спазват правилниците и законите в държавата.
Формирането на дневния ред се извършва по два начина, или се дава от ръководството на комисията, разбирайте председателя или се гласува предварително по предложение на колеги народни представители. На миналото заседание по предложение на доктор Руденко Йорданов беше гласуван дневният ред на комисията, което не дава право на никой вече да го променя. Възможността за изслушване е, това което ви се предоставя, след като приключи дневния ред или да се бъде включено в дневния ред за следващото заседание. Това е правилникът на Народното събрание, който винаги съм настоявал да се спазва. За това не мога да го наруша, поради простата причина, че именно на последното заседание съвсем коректно доктор Руденко Йорданов предложи дневният ред, който беше гласуван от тази комисия. Вашите представители, които присъстваха тук, си спомнят това. Разбира се, при искане, естествено ще бъдат изслушани двете страни.
Моля, да не правите квалификации, което е един от принципите на комисията, защото не е редно да има каквито и да е квалификации към когото и да е било. Това мога да отговоря.
АНДРЕЙ КЕХАЙОВ: Благодаря ви господин председател, след това пояснение за мен повече от ясно е, че правилниците и законите трябва да се спазват.
Моля, ако съм направил погрешно обръщение поради факта, че обстоятелството е извънредно съм поискал това да бъде включено и неправилно съм разбран, да бъда извинен от народните представители.
Спазвайки правилника и разбира се основавайки важността на проблема, касаещ цялото общество ще бъде включено в дневния ред на следващото заседание на комисията. Ще помоля и НЗОК да бъде представена и подготвена. В този смисъл беше моята реплика.
Използвам случая в предвид обстоятелството, че комисията по здравеопазване ни предостави тази възможност и информирайки комисията, че до този момент дори не сме поканени за изслушване от Комисията по бюджет и финанси, ние бихме желали наистина преговорите по НРД за предоставения мандат от Събора на Българския лекарски съюз да продължат с Националната здравноосигурителна каса. Ако вие съгласно вашия правилник включите в дневния ред на следващото заседание изслушване на двете страни уверявам ви, че ще изразя не моята позиция, а позицията изразена от събора.
Разбира се, с огромното желание, тези които заложиха в Закона за бюджета датата 1 декември да не обвиняват повече Българският лекарски съюз, защото ние направихме необходимото. Призовавам ги да продължат преговорите, защото тези преговори за разпределението на обществения ресурс не е нито за българските лекари, нито за българското общество. Трябва да се намери пресечната точка. Тези, които в крайна сметка ще гарантират тази прозрачност пред българското общество е Народното събрание, която преминава през Комисията по здравеопазване. Благодаря ви.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Мисля, че никой няма да възрази. Ще бъде включена точката в дневния ред на комисията за следващото заседание за да могат да се подготвят и двете страни. Нямате право да се сърдите. Има ред и процедура, които всички ние трябва да спазваме.
АНДРЕЙ КЕХАЙОВ: Благодаря ви. Приемам забележката ви за основателна.
ПРЕДС.БОРИСЛАВ КИТОВ: Обръщам се към всички с молба да няма никакви квалификации, защото това разваля духа на тази комисия, която се опитва да бъде надпартийна. Благодаря ви. Закривам заседанието.

(Заседанието завърши в 16,50 часа)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/доц. Борислав Китов/