Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по здравеопазването
05/12/2007
Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по здравеопазването
Стенографски запис
П Р О Т О К О Л
№ 103
Днес, 5 декември 2007 г. от 16,00 часа се проведе извънредно заседание на Комисията по здравеопазване съвместно с Комисия по образованието и науката към Четиридесетото народно събрание. Заседанието се проведе под ръководството на председателя на Комисията по образованието и науката – г-н Лютви Местан при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за висшето образование, № 754-01-106, внесен от народния представител Лъчезар Иванов на 11 юли 2007 година – първо гласуване.
Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по здравеопазването
Стенографски запис
П Р О Т О К О Л
№ 103
Днес, 5 декември 2007 г. от 16,00 часа се проведе извънредно заседание на Комисията по здравеопазване съвместно с Комисия по образованието и науката към Четиридесетото народно събрание. Заседанието се проведе под ръководството на председателя на Комисията по образованието и науката – г-н Лютви Местан при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за висшето образование, № 754-01-106, внесен от народния представител Лъчезар Иванов на 11 юли 2007 година – първо гласуване.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Преминаваме към следващата точка по дневния ред, свързана със законопроект № 754-01-106 – Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за висшето образование, внесен от колегата Иванов. Заповядайте да представите законопроекта.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: За да пестим време, минавам направо към мотивите. Законопроектът съм аргументирал с необходимост да се синхронизира правният статут на европейските болници с европейската практика, да се отстрани конфликтът на интереси между висшите медицински училища и университетските болници към тях, да се гарантира прилагането на Закона за висшето образование и Закона за научните степени и звания при провеждане на конкурси в университетските болници, да се усъвършенства механизмът на финансиране на университетските болници и да се възстанови връзката между университетите и университетските болници. Университетските болници в момента срещат редица трудности поради недалновидното им преобразуване в търговски дружества, без да се зачете тяхната автономия, поради недалновидното им преобразуване в търговски дружества, без да се отчете тяхната специфичност. Това доведе до неблагополучия за студенти, преподаватели, поради нормативни празноти. Това изисква редакция на Закона за лечебните заведения. В сегашната редакция отсъстват университетите, които са превърнати в търговски дружества. Университетите – търговски дружества и действащият механизъм за финансиране не отчитат специфичните дейности, с които са натоварени университетските болници, наличието на пациенти, необходимостта от приемането на пациенти със специфични диагнози, които престояват по-дълго време в лечебното заведение и редица други особености на процесите на диагностика и лечение, свързани с обучение. Според Закона за висшето образование ректорът е работодател на всички преподаватели, като в същия момент основният трудов договор не е в лечебното заведение.Търговско дружество, забележете! Законопроектът предлага промяна в статута на университетските болници, излизайки от тяхната специфичност, предмет на дейност, характеристиката на преподавателите и техните компетентности. Предлагам изменения и допълнения в следните направления.
Първо, университетските болници от търговски дружества да се преобразуват в държавни структури по чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните заведения.
Второ, статутът на лечебните заведения като университетски болници да се определя от Министерския съвет по предложение на министъра на здравеопазването след министъра на образованието и науката. Преподавателският състав, работещ в университетските болници, преминава на основен трудов договор към висшите медицински училища, като за извършване на лечебна дейност същият получава допълнително възнаграждение по клинични пътеки. Четвърто, променя се начинът на избор на ръководство на университетската болница, като се отчита мнението на академичната общност. С приемането на предложените изменения и допълнения в Закона за висшето образование и съответните промени в Закона за лечебните заведения ще се възстанови основната функция и предназначение на университетските болници, а именно да бъдат центрове за обучение и подготовка на медицински специалисти, ще се подобри финансирането, както и мотивацията на преподавателския им състав.
Като част от мотивите бих искал да представя на вашето внимание и мотивите на 15-те университетски болници, които изказват пълна подкрепа на законопроекта, който съм предложил. Имам писмо, адресирано до президента Георги Първанов, до председателя на Народното събрание господин Георги Пирински, до министър-председателя господин Сергей Станишев, до председателя на Комисията по здравеопазване доц. Китов, до господин Димитров – председател на Комисията по бюджет и финанси, до господин Орешарски, до господин Гайдарски. Няма да изтъквам имената на ръководителите на тези университетски болници, но пред мен стоят подписите на всички ректори, които управляват тези 15 медицински заведения.
Искам да премина към становището, дадено на 18.06.2006 г. от председателя на Комисията по бюджет и финанси господин Петър Димитров.
“След като се запознахме внимателно с поставените в писмото проблеми и изложените мотиви за същността, целите и задачите на университетските болници, определени в Закона за лечебните заведения, и това, че извършват уникална за страната диагностично-лечебна дейност, научноизследователска работа по прилагането на съвременни медицински технологии, участват в изпълнението на задачи, в разработване и провеждане на национална здравна политика, намираме за целесъобразни направените предложения и предлагаме на Министерския съвет да подготви и внесе в Народното събрание законопроект за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения, с които да се уреди специален статут на тези лечебни заведения към Министерството на здравеопазването, подобен на статута на лечебните заведения, определени по чл. 5 от закона.” За да не чета цялата рецензия, само ще кажа, че тя е положителна. Преди да преминем към конкретните предложения, госпожо председател, бих искал да изчета и становището на университетските болници и председателя на Бюджетната комисия, което също е положително. Няма да го чета подробно. Становището на Министерство на финансите също е положително: “Министерство на финансите по принцип е изразило подкрепата си за промяна в статута на университетските болници с оглед разнообразните функции, които изпълняват тези болници наред с лечебната дейност, клинично обучение на студенти по медицина, следдипломно обучение, специализация и т. н. “
Министерство на образованието и науката са дали твърде неясно и неформулирано точно становище за статута на университетските болници. Ще прочета част от него: “В случай, че идеята е да бъде създадено основание за увеличаване на предвидените в Закона за държавния бюджет на Република България за 2008 г. средства за издръжка на студентите във висшите медицински училища, за осигуряване на клиничното им обучение в университетските болници, то следва да се има предвид, че това предполага повишаване на разходите за образование в междусекторните размествания в рамките на бюджета.”
Виждате какво неясно тълкувание, което не дава яснота относно поведението на Министерство на образованието и науката, което за мен е изключително учудващо. Не могат да се разберат източниците за финансиране на всички болници, изброени и подадени в Закона за лечебните заведения. Считам, че статутът на университетските болници, преди да бъдат превърнати в търговски дружества, беше ангажимент на Министерство на образованието и науката. Изключително некоректно е дадено становището на Министерство на образованието и науката. Министерството на здравеопазването има следното становище…
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Господин Иванов, бих искал да улесня представянето на законопроекта от Ваша страна, като дам информация, че становищата на Министерство на финансите, на Министерство на образованието и науката и на Министерството на здравеопазването са раздадени на членовете на Комисията по образованието и науката. Има представители на тези министерства, които въпреки предоставените писмени становища, моля да изразят отношение, те ще участват в дискусията.
Разбира се, Вие можете да се позовете на тези становища, за да аргументирате законопроекта си. Не бих искал да Ви се бъркам.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Бих искал да дам един последен мотив от така изброените.
“Решение на 46-тия Конгрес на Българската социалистическа партия от 16.06.2007 г.: Оптимизация на болничната мрежа, 28-те областни и 5-те университетски болници да получат статут на публични здравни заведения, а не на търговски, в съответствие с европейската практика лечението в тях да бъде гарантирано и да бъде по цени на Националната здравноосигурителна каса. Председател на конгреса Ангел Найденов”. (Шум, оживление.)
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Това е интересен политически аргумент.
Уважаеми колеги, предстои ни интересна работа във връзка със законопроекта на колегата Лъчезар Иванов. Благодаря му, че днес участва в нашата работа. Знаете, че миналата седмица отложихме разглеждането на този законопроект, защото не бе коректно да го правим в негово отсъствие.
Преди да се обърна към членовете на Комисията, ще погледна към представителите на трите министерства, които имат пряко отношение към предлагания ЗИД. Бихте ли взели отношение или считате, че всичко, което сте имали да кажете по този законопроект, се съдържа в писмените становища, раздадени на народните представители, за да започнем дискусията?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕКАТЕРИНА ВИТКОВА: Благодаря, господин председател.
Уважаеми народни представители! Ще си позволя да представя само някои акценти от нашето становище, тъй като то беше цитирано в една малка част.
С две думи становището на Министерство на образованието и науката е, че като цяло тези промени в Закона за висшето образование следва да бъдат осмислени и прецизирани, тъй като в този си вид трудно биха могли да доведат до постигане на посочените в мотивите на законопроекта цели, които току що чухме. Университетските болници са част от националната система за здравеопазване, която има своята нормативна основа в Закона за лечебните заведения. Те са вид лечебни заведения, в които се осъществява и обучение на студенти. Предложените изменения не държат сметка за особеностите на университетските болници като лечебни заведения от гледна точка на тяхното устройство, управление и финансиране, затова считаме, че не са докрай обмислени.
Становището ни относно финансирането беше прочетено от вносителя. Действително считаме, че ще настъпи изменение в планираните средства за 2008 г., които вече са факт. Това от една страна. От друга страна трябва да се има предвид, че и по досегашния стандарт за издръжката на един студент са включени разходи за практическото обучение. По сведение на Министерство на образованието и науката практиката от предходни години, когато университетските болници са били на бюджетна издръжка, показва, че при този статут са по-малки и възможностите за осъществяване на ефективен контрол. Това е становището ни – не отхвърляме идеята напълно, но считаме, че в този вид законът не може да се приеме.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря, госпожо Виткова.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЮБОМИР ДАЦОВ: Поради ангажимент моля да кажа сега становището на Министерство на финансите. Действително, Министерство на финансите е изразило подкрепа по принцип за промяна в статута на университетските болници, защото на всички е ясно, че има проблем, първо, защото това са едни от най-важните болници, второ, защото качеството на обучението на студентите в тези болници трябва да нарасне и трябва да се търсят алтернативни методи.
В същото време ние сме подчертали в нашето становище, че е важно становището на водещото Министерство на здравеопазването, което упражнява политиката в тази област. И изваждането на този проблем извън контекста на цялостната реформа в областта на здравеопазването едва ли е много ползотворно. Другото нещо, което имахме като забележка. Доколкото разбрах, има ново предложение от господин Иванов за рафиниране на текстовете. В старото становище, което сме направили, смятаме, че акцентът на ЗИД-а като цяло е насочен към осигуряване статута на болниците, а не някаква промяна и то с гарантиране на по-високо финансиране от бюджета, без законопроектът да предлага или да съдържа някакви елементи за реформиране на системата на университетските болници. Ние смятаме, че има нужда от гледна точка на повишаване ефективността в тези болници да бъдат предложени редица управленски реформи.
На следващо място, има вариантност на тези решения, което подчертаха и колегите. Да, действително проблемът може да бъде решен по пътя, който предлага господин Иванов, но в същото време не е ясно, защо ако се избира тази сложна форма, защото има юридически проблеми, защо проблемът да не може да бъде решен чрез определени разходни стандарти и дофинансиране на тази дейности от Министерство на образованието и науката, което се прави в редица европейски страни? Т.е. въпросът опира до политиката по здравеопазването, която Министерството на здравеопазването трябва да предложи в цялостните промени в болничната система.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря на заместник-министър Дацов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС ДОДОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители Министерството на здравеопазването не подкрепя Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за висшето образование със следните аргументи. Ще акцентирам само някои моменти. В настоящия момент чл. 5 от Закона за лечебните заведения са включени лечебни заведения, които са от изключителна важност за здравното обслужване на населението. Това са центровете за спешна помощ, центровете за трансфузионна хематология, лечебните заведения за стационарна психична помощ, домовете за медико-социални рижи. В законопроекта не е посочено как ще се осъществява финансирането на лечебната дейност. Вероятно вносителят може би е заложил, че лечебното заведение ще бъде на двойна ведомствена подчиненост – министърът на образованието ще плаща за обучението, а министърът на здравеопазването ще плаща за лечебната дейност, което ще доведе до двойствена ведомствена зависимост. Третият аргумент е следният. В настоящия момент Министерския съвет по предложение на министъра на здравеопазването определя кои лечебни заведения придобиват правата на университетски болници. Уважаемият вносител предлага компетенциите по определяне на това да бъде вменена на министъра на образованието или на академичния съвет, което Министерството на здравеопазването смята, че не е в техните компетенции поне до този момент.
Друг момент, който искам да спомена, е, че в Търговския закон не съществува механизъм за преобразуване на търговските дружества в юридически лица, т.е. трябва да се мине през прекратяване и ликвидиране, което е много сложна юридическа процедура.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: А как бяха преобразувани – за един ден?!
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС ДОДОВ: Друг момент, който не е изписан в становището на Министерството на здравеопазването, е, че ако този проект бъде приет, то средната месечна брутна работна заплата на работещите в университетските болници ще се определя с постановлението на Министерския съвет за заплатите в бюджетните организации и дейности, което не сме сигурни, че ще се отрази положително. Друго, което искам да добавя и което също го няма в становището на Министерството на здравеопазването, е писмо от министъра до ректорите на медицинските университети, в което той ги уверява, че по отношение на университетските болници предстоят да се предприемат действия за уреждане на нов статут на лекарите преподаватели.
БОРИСЛАВ КИТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Обръщам се към Вас, господин председател, защото очаквах Вие да дадете малко предистория, че в продължение на няколко съвета на ректорите в присъствието на двамата министри на образованието и здравеопазването бяха поети тези ангажименти. След това направихме опит да ги реализираме чрез Закона за лечебните заведения, когато получихме отново същите неясни становища, както и сега, от Министерство на образованието и науката, обтекаемото становище на Министерството на здравеопазването и в крайна сметка нещата все не се получават. Ние сме на първо четене. Нека на първо четене не гледаме как не може да стане, а да се обединим по някои изключително важни неща.
Първият въпрос е имат ли специфични функции тези лечебни заведения. Натоварени ли са със специфични функции от държавата – категорично да. Уважаемият заместник-министър Додов пропусна да каже, че по чл. 5 са и Военномедицинската академия, и транспортните болници, и МВР болниците, които са с двойно финансиране заради специфичните функции. За Правителствена болница не искам да говоря. И задавам въпроса: нима не е специфична функция в болниците образованието на българските лекари? Нима това е по-малко специфична функция от тази на транспортните лекари, ако щете и болницата на МВР, оставям Военната болница, защото там нещата са малко по-сложни?
Вторият въпрос, който е изключително важен и трябва да разгледаме, е следният. Може ли, след като са натоварени със специфични функции, които невероятно много оскъпяват дейността, веднага ще ги изброя – поддържане на хабилитирани лица, по-голям персонал, по-дълго време поддържане на болните заради показване на студентите. Това са три важни елемента. И може ли тези болници да се финансират като една болница, която няма тези неща? И как искате те да работят и наука, и да обучават качествено студентите, и да лекуват? И още нещо, следващият голям проблем, който съществува, е за основните трудови договори. В момента се получава парадокс, че Академичният съвет избира едно хабилитирано лице, уважаеми проф. Берон, и болницата казва: “Аз нямам нужда от този доцент, защото трябва да плащам повече, а не ми стигат парите”. От друга гледна точка, за да имаш университетска болница, трябва да имаш определен брой хабилитирани лица. Нерде Ямбол, нерде Стамбул. Оттам насетне друг е въпросът, че едва ли с този закон трябваше да се промени това. Но ние сме на първо четене. Мисля, че и колегата Лъчезар Иванов, и председателят Местан, и Съветът на ректорите са готови на второ четене да се направи най-доброто. Но въпросът е да преценим ще могат ли да продължават по този начин тези хора. Аз казвам: не могат.
И въпроса за разходните стандарти. Не е място на Министерство на образованието и науката да плаща обучението – тук съм съгласен с Министерство на образованието и науката, тъй като става въпрос за клинична дейност и една определена държавна роля за тези лечебни заведения.
Министър Додов, изобщо не е проблемът 100-процентната собственост на държавата. Никакъв проблем не е това да се преобразува. Струва ми се, че решението е да признаем, че тези хора са натоварени със специфични функции и те да минат по чл. 5 от Закона за лечебните заведения, както винаги сме говорили. Мисля, че това е дебатът на първо четене. Сигурно има малки проблеми, които специалистите могат да изчистят между първо и второ четене.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Господин Иванов, провокиран съм от изказването на доц. Китов. Моля Вие като вносител да се съгласите, че когато с един ЗИД на Закона за висшето образование всъщност изменяме няколко други закона в областта на здравеопазването, основно Закона за здравето и Закона за лечебните заведения, това е проблем от гледна точка на законодателната техника, но това няма да предопредели моето отношение към предложението. Това е най-малкият проблем. Важни са целите и мотивите на законопроекта. Доцент Китов направи ретроспекция на няколкото срещи, които ние като председатели на комисии сме имали с ректорите на медицинските университети, има и един факултет към Тракийския университет. Действително, този въпрос е обсъждан многократно. За съжаление добрата воля твърде често не може да намери най-подходящите юридически форми за своята реализация.
Но с няколко промени и в Закона за висшето образование, и в Закона за лечебните заведения през последните 8-9 години, ще се съгласите, доц. Китов, че опитваме да поправим една жестока щета, която бе нанесена на българското медицинско висше образование с промяната на статута, с преобразуването на университетските болници в търговски дружества по смисъла на Закона за лечебните заведения. Така неразривната връзка между лечебен и учебен процес, а тази връзка наистина е неразривна, беше прекъсната. Стигна се до абсурда хабилитирани лица, лекари, преподаватели да бъдат назначавани не от ректора на висшето училище, а от изпълнителния директор на болницата, на търговското дружество. И ако през последните 2 години всички нехабилитирани лица – директори на болници, вече са заменени с хабилитирани лица, нека си припомним, че е възможно изпълнителният директор на болницата не само да не е хабилитирано лице, а е възможно да бъде просто магистър. И той, забележете, да установява трудовоправни отношения с професор, с мастит професор. Това, за съжаление, е практиката и днес. Това положение наистина трябва да се промени. Предлагам да погледнем на законопроекта, който стои пред нас, абстрахирайки се от конкретните разпоредби на този законопроект, а поставяйки на предно място целите, философията на законопроекта, защото този подход ще се окаже по-верен и ще ви кажа защо. Имаме декларация от вносителя, че той не държи това непременно да бъдат окончателните текстове на законопроекта. Уважаеми колеги, поставям въпроса за примата. Ние имаме университет към болница или болница към университет? Повтарям: имаме медицински университет към болница или болница към университет? Въпросът ми е риторически. Разбира се, че трябва да имаме болница към университета. Защо? Защото основната функция на медицинския университет е да подготвя кадри за системата на здравеопазването. Как е възможно тези, които подготвят кадрите, които пряко участват в учебния процес, хем да са членове на академическата общност, на университета, и същевременно да бъдат в трудовоправни отношения с изпълнителния директор, който може дори да не е хабилитирано лице и да не разбира от образование? Когато се противопоставяме на законопроекта, ако ще се противопоставим, трябва да го направим с отговорите на тези въпроси, с коректен анализ на порочната практика, която има. И най-сетне, трябва да имаме инициативата да променим тази порочна практика.
Аз ще подкрепя законопроекта на н.п. Лъчезар Иванов, защото “ми писна” да чакам 3 години инициатива в тази посока от изпълнителната власт. Когато става въпрос за устройствени закони, най-правилната законодателна процедура е такъв законопроект да се внася през Министерския съвет. Но вече 3 години нямаме инициатива в тази посока. За отрицателно време можехме да направим поне едно нещо. Дори да е невъзможно в хода на една бюджетна година финансирането на тези университетски болници да става по реда на чл. 5, а да се запази досегашният режим – финансиране чрез Националната здравноосигурителна каса, можехме да направим нещо елементарно, поне трудовите договори на лекарите преподаватели – хабилитирани и нехабилитирани лица, да се сключва от ректора на висшето училище, да се предвиди необходимият финансов ресурс в бюджета на висшето училище, било целево, било чрез актуализиране на диференцирания норматив за издръжка на един студент, в който да се калкулират разходите за заплати на лекарите-преподаватели, минимум това можеше да се направи. Но то не се направи. Аз предупредих и министъра на здравеопазването, че ако няма инициатива от изпълнителната власт, Парламентът няма да търпи това положение и ще се родят инициативи като тази на колегата Лъчезар Иванов, чийто законопроект разглеждаме на това заседание. Каква ще бъде окончателната редакция на този законопроект? Дали във връзка с приетия вече на първо четене Законопроект за бюджета за 2008 г. е възможно да направим радикална промяна в статута на университетските болници или можем да предвидим трудовите договори с хабилитираните преподаватели да се сключват с ректорите на висшите учебни заведения? Университетската болница затова не е болница въобще, а е университетска, т.е. болница на университета, а не университетът да бъде придатък към изпълнителния директор на болницата. Това е моето разбиране. Ще ви кажа, че за второ четене трябва да бъдем много внимателни при окончателната редакция на текстовете, без да предизвикваме сътресения в системата и в съответствие и със Закона за държавния бюджет, на който не можем да противоречим, да видим какви са механизмите за подобряване на взаимоотношението университет-университетска клиника.
БОРИСЛАВ КИТОВ: Една реплика.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Готов съм да отговоря на реплики.
БОРИСЛАВ КИТОВ: Големият проблем идва от София, в която има 15 университетски болници. Докато Пловдив, Плевен имат по една и там нещата лесно могат да се случат, но проблемът със София е малко по-сложен.
Второ, възниква въпросът защо ако при една положителна акредитация болницата на доц. Щерев също не би могла да бъде университетска болница? Решавайки този въпрос, ние така трябва да подходим, че за да се определи коя ще е болницата към университета, да дадем възможност да се развиват останалите болници, да им дадем същите права.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Готов съм с една бърза дуплика. Впрочем, текстовете, които Лъчезар Иванов чете от програмен партньор на основния коалиционен партньор, предполагам, споделят точно тази логика, че съществуващата практика е порочна и нещата трябва да се променят. Това е само вметка, защото забравих да го подчертая в основното си изказване.
Може би изглежда неестествено в София да има не 15, те са дори 16 университетски болници. (Шум и реплики.)
Уважаеми колеги, когато говорим за преподавателите, моля да имате предвид, че броят на преподавателите, щатът не зависи от броя на болниците и клиниките, зависи от учебен план и от хорариум. Съгласно тези натурални показатели, ако за нуждите на медицинското образование в Софийския университет има необходимост от 330 преподаватели, а хабилитираните лица с доцентско и професорско звание, които работят в 16-те болници, са 800, ректорът ще сключи трудови правоотношения с толкова преподаватели, колкото са необходими за учебния процес от гледна точка на неговото съдържание, хорариума. Той не може да сключи договор с 800. Точно тезата, че би било възможно и други болници и клиники след акредитация да се акредитират и като такива да получат статут на университетска болница, показва безумието на сегашната практика изпълнителни директори да назначават лекарите преподаватели. Те са първо преподаватели и после лекари. Естествено, че това е специфична функция, която изпълняват тези болници. И ако трябва да сравняваме специфичността на социалната функция на тези болници в сравнение с други, които имат вече по-особен статут по чл. 5, ще видим, че сравнението е в полза на университетските болници, а не непременно на Транспортна болница и т.н.
СТАНКА МАРИНЧЕВА: Целият ми трудов път е минал в университетска болница. Защо сега толкова казват, че трудно можем да излезем от Търговския закон, след като само за 24 часа бяхме вкарани в него и се събудихме не знам какви? Ние сме по-различни – половината университет, половината болница. В София са само болница и хората работят като обикновени ординатори и завеждащ отделение. Това не бива да се търпи.
Първото, което може да се направи, е преподавателите да бъдат на пълен трудов договор, тъй като са по Закона за висшето образование. Аз никъде не съм се явявала и назначавана по Кодекса на труда, а всички колеги са постъпвали на работа според Закона за висшето образование. Следователно ректорът трябва да разполага с тях. До онзи ден имахме заместник-ректор по лечебната работа, който уреждаше някои и други въпроси, но университетските болници трябва да се възстановят, разбира се, на по-висок етап. Защо няма да бъдат финансирани? Те също могат да работят по Касата. Нима Военномедицинска академия или Военна болница във Варна не работят с Националната здравноосигурителна каса? Работят. Тогава какъв трус ще има? Никакъв трус няма да имат. Има трус при тези, които сега не получават заплати, дават на клиничните асистенти унизителните 100-150 лв. за учебна работа, докато другите, колегите от предклиничните дисциплини си вземат заплати. (Шум и реплики.)
Явно, че има подробности - правни, финансови и други, които в момента не можем да обсъждаме. Но идеята, която всички изказващи се подкрепиха – да водим борба за връщането на университетските болници към университетите с произтичащите оттам задължения на преподавателите и на лекарите, дори, ако щете, изпълнителният директор трябва да се избира от Академичния съвет, защото на много университетски болници се пуснаха никому неизвестни управители отгоре. Това, което може да се направи до Нова година, е да се върнат преподавателите към университетите.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин Местан, уважаеми доцент Китов, уважаеми дами и господа народни представители! Искам да изкажа своето становище, занимавайки се с този проблем от 2001 г. Това беше първият проблем, с който се сблъскахме през 2001 г. – търговски дружества, болници и университетски болници. Законопроектът, който предлага колегата Иванов, е добър закон. Вярно е, че той трябваше да бъде вкаран от Министерството на здравеопазването. Министерството на здравеопазването като институция, поради незнание какво да се направи или поради липса на политическа воля за това не го прави. И естествено е, че се намира някой, който да го направи. Той се подготвя много добре, аз беседвах с него преди заседанието. Уважаеми колеги, погледнете неговите бележки – всяко становище, всеки аргумент “за” или “против” е класифициран и може да се даде отговор. Много ме притесняват становищата на трите институции – на Министерството на здравеопазването, на Министерство на образованието и науката и на Министерство на финансите, които са дали своите становища съвсем повърхностно. Защо? Защото, на първо място поставям, структури на гражданското общество в страната - всички ректори в страната са дали обратни становища, всички хора в България дават обратно становище, политическият орган на водещата партия в коалицията дава такова становище и изведнъж, виждате ли, ние няма да приемем този законопроект. Това е смешна позиция. Какво предлагам, за да не утежнявам дискусията? Ако искаме не да бъдем конструктивни, ако искаме не да се делим на правилни и неправилни депутати, а да вземем мнението на хората и нуждите на университетското образование, да подкрепим на първо четене този законопроект, да удължим максимално времето между първо и второ четене, да направим съвместно заседание на Комисията по образованието и науката и Комисията по здравеопазване, за да дискутираме предложените промени, и да направим промените, които, напълно съм съгласен, са много сложни. В хода на дискусията ще открием и още противоречия. Господин Местан, ние финансирането много лесно можем да го решим, така че промените могат да се направят и финансирането да започне да действа по този начин от 2009 г. – никакъв проблем няма за това, само да има добра воля.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Това уточнение беше много важно, защото действително да е налице политическа воля, дори да съберем консенсус, промяната в статута води до промяна в механизмите на финансирането, а това в хода на една бюджетна година става доста трудно. Колеги, явно сме в режим на широко съгласие, че нещата трябва да се променят. Няма претенция, че предложеният текст е перфектен и съдържа окончателното решение. Явно ни чака още много работа.. Ако има изказвания, аз бих искал да чуя има ли привърженици на сегашното статукво? Оставете статута на търговско дружество. Става въпрос за това положение, при което тотално са разкъсани лечебни и учебни дейности, когато университетски преподаватели се назначават от лице, което не е хабилитирано лице.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Въпросът за това кой е “за” и кой е “против” статуквото е риторичен, ние поставихме много риторични въпроси тази вечер. Не се сещам кой от нас би бил част от статуквото. Естествено е, че това не е работещ механизъм. Много хубаво е, че коментираме решение на 46-тия конгрес на БСП, не защото съм впечатлена, а защото изпълнението на решение на конгрес се отчита пред конгрес. Искам да кажа нещо, което мен лично дълбоко ме притеснява. То е фактът, че ние се опитваме да решим един същностен елемент на здравната реформа чрез поправка в Закона за висшето образование. Ако господин Местан каза, че това няма значение, за мен има значение по една проста причина. Разбира се, аз не съм присъствала на срещите на ректорите на висшите медицински училища, ако е имало такава, и с управителите на университетските болници. Мога да предполагам от това, което казаха доц. Щерев и господин Местан, какво е тяхното становище. Мен лично ме притеснява решаването на един макар важен проблем от една много важна и същностна сфера частично и то не чрез поправка на Закона за здравето, а в Закона за висшето образование. Естествено, той визира тези проблеми, те там би трябвало да бъдат гледани. Много ми се иска обаче отговорите на тези въпроси, които за някого биха били риторични, а за мен не са, да бъдат цялостни отговори в рамките на едно общо разбиране какво правим в системата на здравеопазването, колкото и критично да се отнасяме към поведението на хората, внесли или невнесли стратегия, която да бъде говорена, изговорена и най-накрая този въпрос да намери своето решение. Трябва ли да търсим болница за университет или университетът да си припознава болница, колко болници могат да бъдат акредитирани като университетски – това са неща, които не получиха своите отговори, вероятно биха могли да ги получат в една по-широка дискусия. Лично аз имам притеснения от бързото гласуване на този закон.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Госпожо Богданова, аз неслучайно казах, че това е така. Но защо не видим във факта, че се прави чрез изменение на Закона за висшето образование един знак, че се подчертава примата на обучителната функция на лекаря и преподавателя? А що се отнася до това, че би трябвало, може би трябва да чуем по-ясен ангажимент от представителите на изпълнителната власт, не е късно, преди този законопроект да влезе за обсъждане в пленарната зала, преди да е готов докладът за второ четене, заповядайте с вашата законодателна инициатива, ако смятате, че бихте предложили по-адекватно законодателно решение, тогава ще слеем двата закона, ще се опитаме да намерим по-точното решение. Имате възможност за инициатива, но е време да се предприеме такава инициатива.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаема госпожо Богданова, благодаря за вашите бележки, но бих искал да подчертая, че ние гледаме този законопроект за втори път. Припомням на уважаемите колеги, че аз внесох този законопроект преди 4 месеца в Комисията по здравеопазване и само 2 гласа не му достигнаха, за да види бял свят. Бих искал да подчертая следното: аз съм загрижен за университетските болници, както, предполагам, и всички тук присъстващи. Положението на преподавателите, което съществува в момента, радвам се, че колегата от университетската болница взе думата, но ще кажа само няколко думи за допълнение, а именно, че на основен трудов договор всички хабилитирани лица се водят и получават по чл. 111 допълнително възнаграждение. Госпожо Богданова, обидно е един преподавател - доцент или професор, да получава възнаграждение по допълнителен трудов договор. Искам да Ви кажа, че тези пари варират между 70 до 160 лв. Считам, че когато след стачката на преподавателите тази есен бяха извоювани пари, се получи още по-неравностойно положение, госпожо Богданова, на университетските преподаватели в лечебните заведения, които подготвят кадрите – утрешни лекари. Бих искал да добавя и следното. Тук при цялото ми уважение вероятно не сте имали възможност да се запознаете с конкретните текстове, които предлагам на вашето внимание, аз няма да се спирам на тях, но искам да се спра на философията, разглеждана между първо второ четене. Философията е в това, че не може една университетска болница да бъде със статут на търговско дружество. Що се отнася до изпълнителния директор, предлагам да се запази вложеният в законопроекта дух. Ако някой има желание, мисля, че съм посочил конкретно как да бъде решен всеки един проблем. И Консултативният съвет по законодателство беше предложил промени, които да се направят. Постарах се да вкарам тук всички тези промени и да дам едно подобрено издание на законопроекта, който бях дал при предишното гласуване. Затова се надявам, че в името на здравеопазването и на развитието на медицината като наука трябва да забравим политическите пристрастия – тук говоря съвсем откровено. Споделих и с господин Местан, и навсякъде, че не държа на авторството на закона, а важното е той да бъде направен така между първо и второ четене, че да бъде от полза за университетските болници.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС ДОДОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! В края на становището вероятно сте прочели, че Министерството на здравеопазването подкрепя идеята лекарите преподаватели да бъдат на основен трудов договор със съответното висше училище и на допълнителен договор за осъществяване на лечебна дейност по чл. 11 от Кодекса на труда със съответната университетска болница. Прочели сте, че подкрепяме предложението директорът на университетската болница да бъде хабилитирано лице, назначавано от министъра на здравеопазването с конкурс.
Като допълнение искам да кажа, че в Министерството на здравеопазването е създадена работна група по промяна на законодателството. Задача на тази работната група е поставена и промяната и законово обосноваване лекарите преподаватели да бъдат на основен трудов договор към висшето учебно заведение.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Има ли срок, в който тази работна група трябва да свърши работата?
ЗАМЕСТНИК - МИНИСТЪР АТАНАС ДОДОВ: Не мога да кажа за краен срок.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Колеги, нали разбирате, че ако добрите намерения не прераснат в конкретни дейности, нищо не правим. Затова ви казах: имате възможност да дадете вашата редакция на тази идея. До първото четене на законопроекта в пленарната зала Комисията по образованието и науката е отворена за законодателната инициатива на изпълнителната власт по този въпрос. Колеги, ако няма други изказвания, благодаря на всички, които взеха участие. Благодаря на колегите от Комисията по здравеопазването за тяхното активно участие при обсъждането на този законопроект. Желая ви приятна вечер!
Ние като Комисия по образованието и науката продължаваме нашата работа. Имаме кворум, можем да гласуваме. Моля, който е съгласен Комисията по образованието и науката да даде становище в подкрепа на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за висшето образование № 754-01-106, внесен от н.п. Лъчезар Иванов, да гласува.
- За - 7
- Против - няма
- Въздържали се - 4
Комисията по образованието и науката подкрепя законопроекта на първо гласуване.
БОРИСЛАВ КИТОВ: Мисля, че в становището е добре да добавите това, което предложихте Вие – че е добре да се изгради работна група, която да търси най-добрия вариант.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Аз предлагам да съгласуваме становищата, които ще бъдат внесени, защото материята е достатъчно специализирана и аз не се чувствам най-компетентният извън кръга на образователните проблеми.
ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по здравеопазването
Стенографски запис
П Р О Т О К О Л
№ 103
Днес, 5 декември 2007 г. от 16,00 часа се проведе извънредно заседание на Комисията по здравеопазване съвместно с Комисия по образованието и науката към Четиридесетото народно събрание. Заседанието се проведе под ръководството на председателя на Комисията по образованието и науката – г-н Лютви Местан при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за висшето образование, № 754-01-106, внесен от народния представител Лъчезар Иванов на 11 юли 2007 година – първо гласуване.
Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по здравеопазването
Стенографски запис
П Р О Т О К О Л
№ 103
Днес, 5 декември 2007 г. от 16,00 часа се проведе извънредно заседание на Комисията по здравеопазване съвместно с Комисия по образованието и науката към Четиридесетото народно събрание. Заседанието се проведе под ръководството на председателя на Комисията по образованието и науката – г-н Лютви Местан при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за висшето образование, № 754-01-106, внесен от народния представител Лъчезар Иванов на 11 юли 2007 година – първо гласуване.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Преминаваме към следващата точка по дневния ред, свързана със законопроект № 754-01-106 – Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за висшето образование, внесен от колегата Иванов. Заповядайте да представите законопроекта.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: За да пестим време, минавам направо към мотивите. Законопроектът съм аргументирал с необходимост да се синхронизира правният статут на европейските болници с европейската практика, да се отстрани конфликтът на интереси между висшите медицински училища и университетските болници към тях, да се гарантира прилагането на Закона за висшето образование и Закона за научните степени и звания при провеждане на конкурси в университетските болници, да се усъвършенства механизмът на финансиране на университетските болници и да се възстанови връзката между университетите и университетските болници. Университетските болници в момента срещат редица трудности поради недалновидното им преобразуване в търговски дружества, без да се зачете тяхната автономия, поради недалновидното им преобразуване в търговски дружества, без да се отчете тяхната специфичност. Това доведе до неблагополучия за студенти, преподаватели, поради нормативни празноти. Това изисква редакция на Закона за лечебните заведения. В сегашната редакция отсъстват университетите, които са превърнати в търговски дружества. Университетите – търговски дружества и действащият механизъм за финансиране не отчитат специфичните дейности, с които са натоварени университетските болници, наличието на пациенти, необходимостта от приемането на пациенти със специфични диагнози, които престояват по-дълго време в лечебното заведение и редица други особености на процесите на диагностика и лечение, свързани с обучение. Според Закона за висшето образование ректорът е работодател на всички преподаватели, като в същия момент основният трудов договор не е в лечебното заведение.Търговско дружество, забележете! Законопроектът предлага промяна в статута на университетските болници, излизайки от тяхната специфичност, предмет на дейност, характеристиката на преподавателите и техните компетентности. Предлагам изменения и допълнения в следните направления.
Първо, университетските болници от търговски дружества да се преобразуват в държавни структури по чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните заведения.
Второ, статутът на лечебните заведения като университетски болници да се определя от Министерския съвет по предложение на министъра на здравеопазването след министъра на образованието и науката. Преподавателският състав, работещ в университетските болници, преминава на основен трудов договор към висшите медицински училища, като за извършване на лечебна дейност същият получава допълнително възнаграждение по клинични пътеки. Четвърто, променя се начинът на избор на ръководство на университетската болница, като се отчита мнението на академичната общност. С приемането на предложените изменения и допълнения в Закона за висшето образование и съответните промени в Закона за лечебните заведения ще се възстанови основната функция и предназначение на университетските болници, а именно да бъдат центрове за обучение и подготовка на медицински специалисти, ще се подобри финансирането, както и мотивацията на преподавателския им състав.
Като част от мотивите бих искал да представя на вашето внимание и мотивите на 15-те университетски болници, които изказват пълна подкрепа на законопроекта, който съм предложил. Имам писмо, адресирано до президента Георги Първанов, до председателя на Народното събрание господин Георги Пирински, до министър-председателя господин Сергей Станишев, до председателя на Комисията по здравеопазване доц. Китов, до господин Димитров – председател на Комисията по бюджет и финанси, до господин Орешарски, до господин Гайдарски. Няма да изтъквам имената на ръководителите на тези университетски болници, но пред мен стоят подписите на всички ректори, които управляват тези 15 медицински заведения.
Искам да премина към становището, дадено на 18.06.2006 г. от председателя на Комисията по бюджет и финанси господин Петър Димитров.
“След като се запознахме внимателно с поставените в писмото проблеми и изложените мотиви за същността, целите и задачите на университетските болници, определени в Закона за лечебните заведения, и това, че извършват уникална за страната диагностично-лечебна дейност, научноизследователска работа по прилагането на съвременни медицински технологии, участват в изпълнението на задачи, в разработване и провеждане на национална здравна политика, намираме за целесъобразни направените предложения и предлагаме на Министерския съвет да подготви и внесе в Народното събрание законопроект за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения, с които да се уреди специален статут на тези лечебни заведения към Министерството на здравеопазването, подобен на статута на лечебните заведения, определени по чл. 5 от закона.” За да не чета цялата рецензия, само ще кажа, че тя е положителна. Преди да преминем към конкретните предложения, госпожо председател, бих искал да изчета и становището на университетските болници и председателя на Бюджетната комисия, което също е положително. Няма да го чета подробно. Становището на Министерство на финансите също е положително: “Министерство на финансите по принцип е изразило подкрепата си за промяна в статута на университетските болници с оглед разнообразните функции, които изпълняват тези болници наред с лечебната дейност, клинично обучение на студенти по медицина, следдипломно обучение, специализация и т. н. “
Министерство на образованието и науката са дали твърде неясно и неформулирано точно становище за статута на университетските болници. Ще прочета част от него: “В случай, че идеята е да бъде създадено основание за увеличаване на предвидените в Закона за държавния бюджет на Република България за 2008 г. средства за издръжка на студентите във висшите медицински училища, за осигуряване на клиничното им обучение в университетските болници, то следва да се има предвид, че това предполага повишаване на разходите за образование в междусекторните размествания в рамките на бюджета.”
Виждате какво неясно тълкувание, което не дава яснота относно поведението на Министерство на образованието и науката, което за мен е изключително учудващо. Не могат да се разберат източниците за финансиране на всички болници, изброени и подадени в Закона за лечебните заведения. Считам, че статутът на университетските болници, преди да бъдат превърнати в търговски дружества, беше ангажимент на Министерство на образованието и науката. Изключително некоректно е дадено становището на Министерство на образованието и науката. Министерството на здравеопазването има следното становище…
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Господин Иванов, бих искал да улесня представянето на законопроекта от Ваша страна, като дам информация, че становищата на Министерство на финансите, на Министерство на образованието и науката и на Министерството на здравеопазването са раздадени на членовете на Комисията по образованието и науката. Има представители на тези министерства, които въпреки предоставените писмени становища, моля да изразят отношение, те ще участват в дискусията.
Разбира се, Вие можете да се позовете на тези становища, за да аргументирате законопроекта си. Не бих искал да Ви се бъркам.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Бих искал да дам един последен мотив от така изброените.
“Решение на 46-тия Конгрес на Българската социалистическа партия от 16.06.2007 г.: Оптимизация на болничната мрежа, 28-те областни и 5-те университетски болници да получат статут на публични здравни заведения, а не на търговски, в съответствие с европейската практика лечението в тях да бъде гарантирано и да бъде по цени на Националната здравноосигурителна каса. Председател на конгреса Ангел Найденов”. (Шум, оживление.)
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Това е интересен политически аргумент.
Уважаеми колеги, предстои ни интересна работа във връзка със законопроекта на колегата Лъчезар Иванов. Благодаря му, че днес участва в нашата работа. Знаете, че миналата седмица отложихме разглеждането на този законопроект, защото не бе коректно да го правим в негово отсъствие.
Преди да се обърна към членовете на Комисията, ще погледна към представителите на трите министерства, които имат пряко отношение към предлагания ЗИД. Бихте ли взели отношение или считате, че всичко, което сте имали да кажете по този законопроект, се съдържа в писмените становища, раздадени на народните представители, за да започнем дискусията?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕКАТЕРИНА ВИТКОВА: Благодаря, господин председател.
Уважаеми народни представители! Ще си позволя да представя само някои акценти от нашето становище, тъй като то беше цитирано в една малка част.
С две думи становището на Министерство на образованието и науката е, че като цяло тези промени в Закона за висшето образование следва да бъдат осмислени и прецизирани, тъй като в този си вид трудно биха могли да доведат до постигане на посочените в мотивите на законопроекта цели, които току що чухме. Университетските болници са част от националната система за здравеопазване, която има своята нормативна основа в Закона за лечебните заведения. Те са вид лечебни заведения, в които се осъществява и обучение на студенти. Предложените изменения не държат сметка за особеностите на университетските болници като лечебни заведения от гледна точка на тяхното устройство, управление и финансиране, затова считаме, че не са докрай обмислени.
Становището ни относно финансирането беше прочетено от вносителя. Действително считаме, че ще настъпи изменение в планираните средства за 2008 г., които вече са факт. Това от една страна. От друга страна трябва да се има предвид, че и по досегашния стандарт за издръжката на един студент са включени разходи за практическото обучение. По сведение на Министерство на образованието и науката практиката от предходни години, когато университетските болници са били на бюджетна издръжка, показва, че при този статут са по-малки и възможностите за осъществяване на ефективен контрол. Това е становището ни – не отхвърляме идеята напълно, но считаме, че в този вид законът не може да се приеме.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря, госпожо Виткова.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЮБОМИР ДАЦОВ: Поради ангажимент моля да кажа сега становището на Министерство на финансите. Действително, Министерство на финансите е изразило подкрепа по принцип за промяна в статута на университетските болници, защото на всички е ясно, че има проблем, първо, защото това са едни от най-важните болници, второ, защото качеството на обучението на студентите в тези болници трябва да нарасне и трябва да се търсят алтернативни методи.
В същото време ние сме подчертали в нашето становище, че е важно становището на водещото Министерство на здравеопазването, което упражнява политиката в тази област. И изваждането на този проблем извън контекста на цялостната реформа в областта на здравеопазването едва ли е много ползотворно. Другото нещо, което имахме като забележка. Доколкото разбрах, има ново предложение от господин Иванов за рафиниране на текстовете. В старото становище, което сме направили, смятаме, че акцентът на ЗИД-а като цяло е насочен към осигуряване статута на болниците, а не някаква промяна и то с гарантиране на по-високо финансиране от бюджета, без законопроектът да предлага или да съдържа някакви елементи за реформиране на системата на университетските болници. Ние смятаме, че има нужда от гледна точка на повишаване ефективността в тези болници да бъдат предложени редица управленски реформи.
На следващо място, има вариантност на тези решения, което подчертаха и колегите. Да, действително проблемът може да бъде решен по пътя, който предлага господин Иванов, но в същото време не е ясно, защо ако се избира тази сложна форма, защото има юридически проблеми, защо проблемът да не може да бъде решен чрез определени разходни стандарти и дофинансиране на тази дейности от Министерство на образованието и науката, което се прави в редица европейски страни? Т.е. въпросът опира до политиката по здравеопазването, която Министерството на здравеопазването трябва да предложи в цялостните промени в болничната система.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря на заместник-министър Дацов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС ДОДОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители Министерството на здравеопазването не подкрепя Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за висшето образование със следните аргументи. Ще акцентирам само някои моменти. В настоящия момент чл. 5 от Закона за лечебните заведения са включени лечебни заведения, които са от изключителна важност за здравното обслужване на населението. Това са центровете за спешна помощ, центровете за трансфузионна хематология, лечебните заведения за стационарна психична помощ, домовете за медико-социални рижи. В законопроекта не е посочено как ще се осъществява финансирането на лечебната дейност. Вероятно вносителят може би е заложил, че лечебното заведение ще бъде на двойна ведомствена подчиненост – министърът на образованието ще плаща за обучението, а министърът на здравеопазването ще плаща за лечебната дейност, което ще доведе до двойствена ведомствена зависимост. Третият аргумент е следният. В настоящия момент Министерския съвет по предложение на министъра на здравеопазването определя кои лечебни заведения придобиват правата на университетски болници. Уважаемият вносител предлага компетенциите по определяне на това да бъде вменена на министъра на образованието или на академичния съвет, което Министерството на здравеопазването смята, че не е в техните компетенции поне до този момент.
Друг момент, който искам да спомена, е, че в Търговския закон не съществува механизъм за преобразуване на търговските дружества в юридически лица, т.е. трябва да се мине през прекратяване и ликвидиране, което е много сложна юридическа процедура.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: А как бяха преобразувани – за един ден?!
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС ДОДОВ: Друг момент, който не е изписан в становището на Министерството на здравеопазването, е, че ако този проект бъде приет, то средната месечна брутна работна заплата на работещите в университетските болници ще се определя с постановлението на Министерския съвет за заплатите в бюджетните организации и дейности, което не сме сигурни, че ще се отрази положително. Друго, което искам да добавя и което също го няма в становището на Министерството на здравеопазването, е писмо от министъра до ректорите на медицинските университети, в което той ги уверява, че по отношение на университетските болници предстоят да се предприемат действия за уреждане на нов статут на лекарите преподаватели.
БОРИСЛАВ КИТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Обръщам се към Вас, господин председател, защото очаквах Вие да дадете малко предистория, че в продължение на няколко съвета на ректорите в присъствието на двамата министри на образованието и здравеопазването бяха поети тези ангажименти. След това направихме опит да ги реализираме чрез Закона за лечебните заведения, когато получихме отново същите неясни становища, както и сега, от Министерство на образованието и науката, обтекаемото становище на Министерството на здравеопазването и в крайна сметка нещата все не се получават. Ние сме на първо четене. Нека на първо четене не гледаме как не може да стане, а да се обединим по някои изключително важни неща.
Първият въпрос е имат ли специфични функции тези лечебни заведения. Натоварени ли са със специфични функции от държавата – категорично да. Уважаемият заместник-министър Додов пропусна да каже, че по чл. 5 са и Военномедицинската академия, и транспортните болници, и МВР болниците, които са с двойно финансиране заради специфичните функции. За Правителствена болница не искам да говоря. И задавам въпроса: нима не е специфична функция в болниците образованието на българските лекари? Нима това е по-малко специфична функция от тази на транспортните лекари, ако щете и болницата на МВР, оставям Военната болница, защото там нещата са малко по-сложни?
Вторият въпрос, който е изключително важен и трябва да разгледаме, е следният. Може ли, след като са натоварени със специфични функции, които невероятно много оскъпяват дейността, веднага ще ги изброя – поддържане на хабилитирани лица, по-голям персонал, по-дълго време поддържане на болните заради показване на студентите. Това са три важни елемента. И може ли тези болници да се финансират като една болница, която няма тези неща? И как искате те да работят и наука, и да обучават качествено студентите, и да лекуват? И още нещо, следващият голям проблем, който съществува, е за основните трудови договори. В момента се получава парадокс, че Академичният съвет избира едно хабилитирано лице, уважаеми проф. Берон, и болницата казва: “Аз нямам нужда от този доцент, защото трябва да плащам повече, а не ми стигат парите”. От друга гледна точка, за да имаш университетска болница, трябва да имаш определен брой хабилитирани лица. Нерде Ямбол, нерде Стамбул. Оттам насетне друг е въпросът, че едва ли с този закон трябваше да се промени това. Но ние сме на първо четене. Мисля, че и колегата Лъчезар Иванов, и председателят Местан, и Съветът на ректорите са готови на второ четене да се направи най-доброто. Но въпросът е да преценим ще могат ли да продължават по този начин тези хора. Аз казвам: не могат.
И въпроса за разходните стандарти. Не е място на Министерство на образованието и науката да плаща обучението – тук съм съгласен с Министерство на образованието и науката, тъй като става въпрос за клинична дейност и една определена държавна роля за тези лечебни заведения.
Министър Додов, изобщо не е проблемът 100-процентната собственост на държавата. Никакъв проблем не е това да се преобразува. Струва ми се, че решението е да признаем, че тези хора са натоварени със специфични функции и те да минат по чл. 5 от Закона за лечебните заведения, както винаги сме говорили. Мисля, че това е дебатът на първо четене. Сигурно има малки проблеми, които специалистите могат да изчистят между първо и второ четене.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Господин Иванов, провокиран съм от изказването на доц. Китов. Моля Вие като вносител да се съгласите, че когато с един ЗИД на Закона за висшето образование всъщност изменяме няколко други закона в областта на здравеопазването, основно Закона за здравето и Закона за лечебните заведения, това е проблем от гледна точка на законодателната техника, но това няма да предопредели моето отношение към предложението. Това е най-малкият проблем. Важни са целите и мотивите на законопроекта. Доцент Китов направи ретроспекция на няколкото срещи, които ние като председатели на комисии сме имали с ректорите на медицинските университети, има и един факултет към Тракийския университет. Действително, този въпрос е обсъждан многократно. За съжаление добрата воля твърде често не може да намери най-подходящите юридически форми за своята реализация.
Но с няколко промени и в Закона за висшето образование, и в Закона за лечебните заведения през последните 8-9 години, ще се съгласите, доц. Китов, че опитваме да поправим една жестока щета, която бе нанесена на българското медицинско висше образование с промяната на статута, с преобразуването на университетските болници в търговски дружества по смисъла на Закона за лечебните заведения. Така неразривната връзка между лечебен и учебен процес, а тази връзка наистина е неразривна, беше прекъсната. Стигна се до абсурда хабилитирани лица, лекари, преподаватели да бъдат назначавани не от ректора на висшето училище, а от изпълнителния директор на болницата, на търговското дружество. И ако през последните 2 години всички нехабилитирани лица – директори на болници, вече са заменени с хабилитирани лица, нека си припомним, че е възможно изпълнителният директор на болницата не само да не е хабилитирано лице, а е възможно да бъде просто магистър. И той, забележете, да установява трудовоправни отношения с професор, с мастит професор. Това, за съжаление, е практиката и днес. Това положение наистина трябва да се промени. Предлагам да погледнем на законопроекта, който стои пред нас, абстрахирайки се от конкретните разпоредби на този законопроект, а поставяйки на предно място целите, философията на законопроекта, защото този подход ще се окаже по-верен и ще ви кажа защо. Имаме декларация от вносителя, че той не държи това непременно да бъдат окончателните текстове на законопроекта. Уважаеми колеги, поставям въпроса за примата. Ние имаме университет към болница или болница към университет? Повтарям: имаме медицински университет към болница или болница към университет? Въпросът ми е риторически. Разбира се, че трябва да имаме болница към университета. Защо? Защото основната функция на медицинския университет е да подготвя кадри за системата на здравеопазването. Как е възможно тези, които подготвят кадрите, които пряко участват в учебния процес, хем да са членове на академическата общност, на университета, и същевременно да бъдат в трудовоправни отношения с изпълнителния директор, който може дори да не е хабилитирано лице и да не разбира от образование? Когато се противопоставяме на законопроекта, ако ще се противопоставим, трябва да го направим с отговорите на тези въпроси, с коректен анализ на порочната практика, която има. И най-сетне, трябва да имаме инициативата да променим тази порочна практика.
Аз ще подкрепя законопроекта на н.п. Лъчезар Иванов, защото “ми писна” да чакам 3 години инициатива в тази посока от изпълнителната власт. Когато става въпрос за устройствени закони, най-правилната законодателна процедура е такъв законопроект да се внася през Министерския съвет. Но вече 3 години нямаме инициатива в тази посока. За отрицателно време можехме да направим поне едно нещо. Дори да е невъзможно в хода на една бюджетна година финансирането на тези университетски болници да става по реда на чл. 5, а да се запази досегашният режим – финансиране чрез Националната здравноосигурителна каса, можехме да направим нещо елементарно, поне трудовите договори на лекарите преподаватели – хабилитирани и нехабилитирани лица, да се сключва от ректора на висшето училище, да се предвиди необходимият финансов ресурс в бюджета на висшето училище, било целево, било чрез актуализиране на диференцирания норматив за издръжка на един студент, в който да се калкулират разходите за заплати на лекарите-преподаватели, минимум това можеше да се направи. Но то не се направи. Аз предупредих и министъра на здравеопазването, че ако няма инициатива от изпълнителната власт, Парламентът няма да търпи това положение и ще се родят инициативи като тази на колегата Лъчезар Иванов, чийто законопроект разглеждаме на това заседание. Каква ще бъде окончателната редакция на този законопроект? Дали във връзка с приетия вече на първо четене Законопроект за бюджета за 2008 г. е възможно да направим радикална промяна в статута на университетските болници или можем да предвидим трудовите договори с хабилитираните преподаватели да се сключват с ректорите на висшите учебни заведения? Университетската болница затова не е болница въобще, а е университетска, т.е. болница на университета, а не университетът да бъде придатък към изпълнителния директор на болницата. Това е моето разбиране. Ще ви кажа, че за второ четене трябва да бъдем много внимателни при окончателната редакция на текстовете, без да предизвикваме сътресения в системата и в съответствие и със Закона за държавния бюджет, на който не можем да противоречим, да видим какви са механизмите за подобряване на взаимоотношението университет-университетска клиника.
БОРИСЛАВ КИТОВ: Една реплика.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Готов съм да отговоря на реплики.
БОРИСЛАВ КИТОВ: Големият проблем идва от София, в която има 15 университетски болници. Докато Пловдив, Плевен имат по една и там нещата лесно могат да се случат, но проблемът със София е малко по-сложен.
Второ, възниква въпросът защо ако при една положителна акредитация болницата на доц. Щерев също не би могла да бъде университетска болница? Решавайки този въпрос, ние така трябва да подходим, че за да се определи коя ще е болницата към университета, да дадем възможност да се развиват останалите болници, да им дадем същите права.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Готов съм с една бърза дуплика. Впрочем, текстовете, които Лъчезар Иванов чете от програмен партньор на основния коалиционен партньор, предполагам, споделят точно тази логика, че съществуващата практика е порочна и нещата трябва да се променят. Това е само вметка, защото забравих да го подчертая в основното си изказване.
Може би изглежда неестествено в София да има не 15, те са дори 16 университетски болници. (Шум и реплики.)
Уважаеми колеги, когато говорим за преподавателите, моля да имате предвид, че броят на преподавателите, щатът не зависи от броя на болниците и клиниките, зависи от учебен план и от хорариум. Съгласно тези натурални показатели, ако за нуждите на медицинското образование в Софийския университет има необходимост от 330 преподаватели, а хабилитираните лица с доцентско и професорско звание, които работят в 16-те болници, са 800, ректорът ще сключи трудови правоотношения с толкова преподаватели, колкото са необходими за учебния процес от гледна точка на неговото съдържание, хорариума. Той не може да сключи договор с 800. Точно тезата, че би било възможно и други болници и клиники след акредитация да се акредитират и като такива да получат статут на университетска болница, показва безумието на сегашната практика изпълнителни директори да назначават лекарите преподаватели. Те са първо преподаватели и после лекари. Естествено, че това е специфична функция, която изпълняват тези болници. И ако трябва да сравняваме специфичността на социалната функция на тези болници в сравнение с други, които имат вече по-особен статут по чл. 5, ще видим, че сравнението е в полза на университетските болници, а не непременно на Транспортна болница и т.н.
СТАНКА МАРИНЧЕВА: Целият ми трудов път е минал в университетска болница. Защо сега толкова казват, че трудно можем да излезем от Търговския закон, след като само за 24 часа бяхме вкарани в него и се събудихме не знам какви? Ние сме по-различни – половината университет, половината болница. В София са само болница и хората работят като обикновени ординатори и завеждащ отделение. Това не бива да се търпи.
Първото, което може да се направи, е преподавателите да бъдат на пълен трудов договор, тъй като са по Закона за висшето образование. Аз никъде не съм се явявала и назначавана по Кодекса на труда, а всички колеги са постъпвали на работа според Закона за висшето образование. Следователно ректорът трябва да разполага с тях. До онзи ден имахме заместник-ректор по лечебната работа, който уреждаше някои и други въпроси, но университетските болници трябва да се възстановят, разбира се, на по-висок етап. Защо няма да бъдат финансирани? Те също могат да работят по Касата. Нима Военномедицинска академия или Военна болница във Варна не работят с Националната здравноосигурителна каса? Работят. Тогава какъв трус ще има? Никакъв трус няма да имат. Има трус при тези, които сега не получават заплати, дават на клиничните асистенти унизителните 100-150 лв. за учебна работа, докато другите, колегите от предклиничните дисциплини си вземат заплати. (Шум и реплики.)
Явно, че има подробности - правни, финансови и други, които в момента не можем да обсъждаме. Но идеята, която всички изказващи се подкрепиха – да водим борба за връщането на университетските болници към университетите с произтичащите оттам задължения на преподавателите и на лекарите, дори, ако щете, изпълнителният директор трябва да се избира от Академичния съвет, защото на много университетски болници се пуснаха никому неизвестни управители отгоре. Това, което може да се направи до Нова година, е да се върнат преподавателите към университетите.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин Местан, уважаеми доцент Китов, уважаеми дами и господа народни представители! Искам да изкажа своето становище, занимавайки се с този проблем от 2001 г. Това беше първият проблем, с който се сблъскахме през 2001 г. – търговски дружества, болници и университетски болници. Законопроектът, който предлага колегата Иванов, е добър закон. Вярно е, че той трябваше да бъде вкаран от Министерството на здравеопазването. Министерството на здравеопазването като институция, поради незнание какво да се направи или поради липса на политическа воля за това не го прави. И естествено е, че се намира някой, който да го направи. Той се подготвя много добре, аз беседвах с него преди заседанието. Уважаеми колеги, погледнете неговите бележки – всяко становище, всеки аргумент “за” или “против” е класифициран и може да се даде отговор. Много ме притесняват становищата на трите институции – на Министерството на здравеопазването, на Министерство на образованието и науката и на Министерство на финансите, които са дали своите становища съвсем повърхностно. Защо? Защото, на първо място поставям, структури на гражданското общество в страната - всички ректори в страната са дали обратни становища, всички хора в България дават обратно становище, политическият орган на водещата партия в коалицията дава такова становище и изведнъж, виждате ли, ние няма да приемем този законопроект. Това е смешна позиция. Какво предлагам, за да не утежнявам дискусията? Ако искаме не да бъдем конструктивни, ако искаме не да се делим на правилни и неправилни депутати, а да вземем мнението на хората и нуждите на университетското образование, да подкрепим на първо четене този законопроект, да удължим максимално времето между първо и второ четене, да направим съвместно заседание на Комисията по образованието и науката и Комисията по здравеопазване, за да дискутираме предложените промени, и да направим промените, които, напълно съм съгласен, са много сложни. В хода на дискусията ще открием и още противоречия. Господин Местан, ние финансирането много лесно можем да го решим, така че промените могат да се направят и финансирането да започне да действа по този начин от 2009 г. – никакъв проблем няма за това, само да има добра воля.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Това уточнение беше много важно, защото действително да е налице политическа воля, дори да съберем консенсус, промяната в статута води до промяна в механизмите на финансирането, а това в хода на една бюджетна година става доста трудно. Колеги, явно сме в режим на широко съгласие, че нещата трябва да се променят. Няма претенция, че предложеният текст е перфектен и съдържа окончателното решение. Явно ни чака още много работа.. Ако има изказвания, аз бих искал да чуя има ли привърженици на сегашното статукво? Оставете статута на търговско дружество. Става въпрос за това положение, при което тотално са разкъсани лечебни и учебни дейности, когато университетски преподаватели се назначават от лице, което не е хабилитирано лице.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Въпросът за това кой е “за” и кой е “против” статуквото е риторичен, ние поставихме много риторични въпроси тази вечер. Не се сещам кой от нас би бил част от статуквото. Естествено е, че това не е работещ механизъм. Много хубаво е, че коментираме решение на 46-тия конгрес на БСП, не защото съм впечатлена, а защото изпълнението на решение на конгрес се отчита пред конгрес. Искам да кажа нещо, което мен лично дълбоко ме притеснява. То е фактът, че ние се опитваме да решим един същностен елемент на здравната реформа чрез поправка в Закона за висшето образование. Ако господин Местан каза, че това няма значение, за мен има значение по една проста причина. Разбира се, аз не съм присъствала на срещите на ректорите на висшите медицински училища, ако е имало такава, и с управителите на университетските болници. Мога да предполагам от това, което казаха доц. Щерев и господин Местан, какво е тяхното становище. Мен лично ме притеснява решаването на един макар важен проблем от една много важна и същностна сфера частично и то не чрез поправка на Закона за здравето, а в Закона за висшето образование. Естествено, той визира тези проблеми, те там би трябвало да бъдат гледани. Много ми се иска обаче отговорите на тези въпроси, които за някого биха били риторични, а за мен не са, да бъдат цялостни отговори в рамките на едно общо разбиране какво правим в системата на здравеопазването, колкото и критично да се отнасяме към поведението на хората, внесли или невнесли стратегия, която да бъде говорена, изговорена и най-накрая този въпрос да намери своето решение. Трябва ли да търсим болница за университет или университетът да си припознава болница, колко болници могат да бъдат акредитирани като университетски – това са неща, които не получиха своите отговори, вероятно биха могли да ги получат в една по-широка дискусия. Лично аз имам притеснения от бързото гласуване на този закон.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Госпожо Богданова, аз неслучайно казах, че това е така. Но защо не видим във факта, че се прави чрез изменение на Закона за висшето образование един знак, че се подчертава примата на обучителната функция на лекаря и преподавателя? А що се отнася до това, че би трябвало, може би трябва да чуем по-ясен ангажимент от представителите на изпълнителната власт, не е късно, преди този законопроект да влезе за обсъждане в пленарната зала, преди да е готов докладът за второ четене, заповядайте с вашата законодателна инициатива, ако смятате, че бихте предложили по-адекватно законодателно решение, тогава ще слеем двата закона, ще се опитаме да намерим по-точното решение. Имате възможност за инициатива, но е време да се предприеме такава инициатива.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаема госпожо Богданова, благодаря за вашите бележки, но бих искал да подчертая, че ние гледаме този законопроект за втори път. Припомням на уважаемите колеги, че аз внесох този законопроект преди 4 месеца в Комисията по здравеопазване и само 2 гласа не му достигнаха, за да види бял свят. Бих искал да подчертая следното: аз съм загрижен за университетските болници, както, предполагам, и всички тук присъстващи. Положението на преподавателите, което съществува в момента, радвам се, че колегата от университетската болница взе думата, но ще кажа само няколко думи за допълнение, а именно, че на основен трудов договор всички хабилитирани лица се водят и получават по чл. 111 допълнително възнаграждение. Госпожо Богданова, обидно е един преподавател - доцент или професор, да получава възнаграждение по допълнителен трудов договор. Искам да Ви кажа, че тези пари варират между 70 до 160 лв. Считам, че когато след стачката на преподавателите тази есен бяха извоювани пари, се получи още по-неравностойно положение, госпожо Богданова, на университетските преподаватели в лечебните заведения, които подготвят кадрите – утрешни лекари. Бих искал да добавя и следното. Тук при цялото ми уважение вероятно не сте имали възможност да се запознаете с конкретните текстове, които предлагам на вашето внимание, аз няма да се спирам на тях, но искам да се спра на философията, разглеждана между първо второ четене. Философията е в това, че не може една университетска болница да бъде със статут на търговско дружество. Що се отнася до изпълнителния директор, предлагам да се запази вложеният в законопроекта дух. Ако някой има желание, мисля, че съм посочил конкретно как да бъде решен всеки един проблем. И Консултативният съвет по законодателство беше предложил промени, които да се направят. Постарах се да вкарам тук всички тези промени и да дам едно подобрено издание на законопроекта, който бях дал при предишното гласуване. Затова се надявам, че в името на здравеопазването и на развитието на медицината като наука трябва да забравим политическите пристрастия – тук говоря съвсем откровено. Споделих и с господин Местан, и навсякъде, че не държа на авторството на закона, а важното е той да бъде направен така между първо и второ четене, че да бъде от полза за университетските болници.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС ДОДОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! В края на становището вероятно сте прочели, че Министерството на здравеопазването подкрепя идеята лекарите преподаватели да бъдат на основен трудов договор със съответното висше училище и на допълнителен договор за осъществяване на лечебна дейност по чл. 11 от Кодекса на труда със съответната университетска болница. Прочели сте, че подкрепяме предложението директорът на университетската болница да бъде хабилитирано лице, назначавано от министъра на здравеопазването с конкурс.
Като допълнение искам да кажа, че в Министерството на здравеопазването е създадена работна група по промяна на законодателството. Задача на тази работната група е поставена и промяната и законово обосноваване лекарите преподаватели да бъдат на основен трудов договор към висшето учебно заведение.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Има ли срок, в който тази работна група трябва да свърши работата?
ЗАМЕСТНИК - МИНИСТЪР АТАНАС ДОДОВ: Не мога да кажа за краен срок.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Колеги, нали разбирате, че ако добрите намерения не прераснат в конкретни дейности, нищо не правим. Затова ви казах: имате възможност да дадете вашата редакция на тази идея. До първото четене на законопроекта в пленарната зала Комисията по образованието и науката е отворена за законодателната инициатива на изпълнителната власт по този въпрос. Колеги, ако няма други изказвания, благодаря на всички, които взеха участие. Благодаря на колегите от Комисията по здравеопазването за тяхното активно участие при обсъждането на този законопроект. Желая ви приятна вечер!
Ние като Комисия по образованието и науката продължаваме нашата работа. Имаме кворум, можем да гласуваме. Моля, който е съгласен Комисията по образованието и науката да даде становище в подкрепа на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за висшето образование № 754-01-106, внесен от н.п. Лъчезар Иванов, да гласува.
- За - 7
- Против - няма
- Въздържали се - 4
Комисията по образованието и науката подкрепя законопроекта на първо гласуване.
БОРИСЛАВ КИТОВ: Мисля, че в становището е добре да добавите това, което предложихте Вие – че е добре да се изгради работна група, която да търси най-добрия вариант.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Аз предлагам да съгласуваме становищата, които ще бъдат внесени, защото материята е достатъчно специализирана и аз не се чувствам най-компетентният извън кръга на образователните проблеми.
