Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

Комисия по здравеопазването

Стенографски запис


П Р О Т О К О Л
№ 106

Днес, 17 януари 2008 г. от 15,00 часа се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазване към Четиридесетото народно събрание. Заседанието се проведе под ръководството на председателя на комисията – доц. Борислав Китов при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Проект на решение за приемане на Национална стратегия за детето 2008-2018 г. , № 702-03-32, внесен от Министерския съвет на 13 ноември 2007 г. – първо гласуване.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 754-01-154, внесен от Владимир Кузов и Ваньо Хърков на 14 ноември 2007 година – първо гласуване.

---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

Комисия по здравеопазването

Стенографски запис


П Р О Т О К О Л
№ 106

Днес, 17 януари 2008 г. от 15,00 часа се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазване към Четиридесетото народно събрание. Заседанието се проведе под ръководството на председателя на комисията – доц. Борислав Китов при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Проект на решение за приемане на Национална стратегия за детето 2008-2018 г. , № 702-03-32, внесен от Министерския съвет на 13 ноември 2007 г. – първо гласуване.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 754-01-154, внесен от Владимир Кузов и Ваньо Хърков на 14 ноември 2007 година – първо гласуване.

Към протокола се прилага списък на присъствалите народни представители и гости.

* * *



ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги имаме необходимият кворум, откривам заседанието на Комисията по здравеопазване.
Колеги, искам на всички да честитя Новата 2008 година, да ви пожелая много здраве, щастие и професионални успехи.
Преминаваме към първа точка от дневния ред – Проект на решение за приемане на Национална стратегия за детето 2008 – 2018 година, внесена от Министерския съвет.
Уважаеми колеги ние не сме водеща комисия, но така или иначе трябва да изразим своето становище.
Поздравявам вносителите, Честита нова година, пожелавам ви много професионални успехи и щастие.
Ще помоля вносителите да представят с няколко думи стратегията.
ВАСИЛ ВОЙНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, позволете на кратко да ви представя становището на Министерството на труда и социалната политика относно проекта за Национална стратегия за детето 2008-2018 година. Основната цел на Националната стратегия за детето е да се определят националните приоритети за повишаване благосъстоянието на децата в България въз основа на анализите на настоящото състояние, което е направено. Основните проблеми са посочени като демографска криза, високия дял на децата не посещаващи и тези, които са отпаднали от училище. Други значими обществени проблеми, както и наличието на различни форми на детския труд и особено най-тежките форми на детския труд, насилието на децата, високия брой на деца жертви на пътно транспортни произшествия и други.
Многостранния характер на политиките, които са насочени към детето е наложил да бъде възприет стратегически подход обединяващ ресурсите и средствата на различни политически сфери. Ето защо, стратегията обхваща всички сфери на обществения живот, оказващи значение върху благосъстоянието на децата, а именно семейната среда, здравно обслужване, образование, отдих и свободно време, алтернативни грижи, жизнен стандарт, социално подпомагане и други. Оперативните цели на проекта на стратегията са за намаляване на детската бедност и създаване на условия за социално включване, осигуряване на равен достъп до качествена предучилищна подготовка и образование на всички деца и насърчаване на тяхното участие при формиране изпълнението на политиките.
За постигането на тези цели са формулирани дейности и мерки, които са определени в 11 приоритетни направления. Мерките заложени в тези направления са насочени към постигане на основната цел на самата стратегия за осигуряване условия за ефективно упражняване правата и подобряване качеството на живот на децата, като условие за свободно и пълноценно личностно развитие. По проекта е проведена широка обществена дискусия, с представители на неправителствените организации. Проектът е обсъден в Националния съвет за закрила на детето.
С оглед на гореизложеното, Министерството на труда и социалната политика счита, че е налице съответствие с целите и принципите на конвенцията на ООН за правата на детето и със Закона за закрила на детето и подкрепя така представения проект по Национална стратегия за детето 2008-2018 година.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: От другите институции искате ли да добавите нещо?
Ще помоля колегите от Агенцията за закрила на детето да вземат отношение.
ЦВЕТА АНТОНОВА: Визията, практиката и дейността на Държавната агенция за закрила на детето е насочена, след седем години със създаването на Агенцията за закрила на детето не само към децата, които са в риск и към групите деца, които имат нужда от закрила, но и към всички деца в страната, като се базира на принципите заложени в конвенцията на ООН за правата на детето. Смятаме, че е време да излезем от продажбите на системата на закрила и да се стремим към онези условия и стандарти, които могат да осигурят и гарантират определено ниво на благосъстоянието на децата в страната. Разглеждаме стратегията, като един политически документ даващ рамките и насоката, а факта, че се приема не само от Министерския съвет, но и от Народното събрание означава, че държавата, политиците независимо от чия принадлежност са се ангажират с тази стратегия, тъй като стратегията е дългосрочна тук са заложени посоките, в която ще вървят политиките, а конкретните разработки кое как ще стане в детайли, и по какъв начин ще бъде разрешено, зависи от възможностите, от ситуацията, от финансовите ресурси, от човешките ресурси, в зависимост от ежегодните финанси и ресурси, с които разполагаме. Предлагайки този подход към разработване на Стратегия за детето, тъй като досега сме имали стратегии и програми за детето, винаги са се отнасяли само за децата в риск. Смятаме, че това ще има ефект върху всички деца, което разбира се няма да се измери с промените днес и утре. Това, което става и се залага сега най-рано след 5, 10 години ще даде своя ефект върху поколенията, които вървят след нас. Благодаря ви.
ВЕСЕЛА ВАСИЛЕВА: От Държавната агенция за младежта и спорта сме запознати със стратегията и е съгласувана без забележки.
АСЕН ПЕТРОВ: Министерството и образованието и науката съгласува стратегията. Нямаме допълнителни забележки.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Благодаря ви. Колеги, откривам дискусията.
Искам да благодаря на всички институции. Колеги имате думата.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин заместник-министър, уважаеми колеги, тази стратегия беше разгледана в Комисията по младежта и спорта.
Искам да ви запозная с част от политиката, която се провежда в тази област. Използвам случая в присъствието на господин Райнов в качеството си на заместник-министър на здравеопазването, да поставя един проблем, който засяга именно отношението ни към децата. В случая към болните деца. Става въпрос за един факт, а именно за затваряне на Клиника по рехабилитация и отделение на деца с церебрална пареза в град Банкя, които имат помощта и спонсорството от Германия и федерална област Бавария.
Използвам случая, да ви представя, че тук присъства представител на Фондация „Звездни часове” от Бавария, госпожа Жени Кайзер, която е спонсор на това лечебно заведение. За да няма питащи погледи, защо поставям този въпрос тук, искам да ви кажа, че този дом е затворен през ноември. Най-вероятно ще бъде открит през 2008 година месец март или април. Правя тези кратки изложения, за да може да дадем нашето отношение към детското здравеопазване и в частност към децата като цяло, като политика и отношение на нашето правителство. Госпожа Жени Кайзер, ни предостави писма, които са написали до президента и вицепрезидента Ангел Марин, който изказва благодарност за това, защото от създаването на дома през 2000 година досега, немската фондация са дарили безвъзмездно над 700 хиляди евро за този дом. Използвам случая да заостря вниманието и на господин заместник-министъра, за помощ и отношение на правителството в частност на Министерството на здравеопазването към писмата, които са изпращани за помощ. Изпращани са поради това ,че немската страна искат да подпомогнат финансово дома, а той е затворен, тъй като няма отопление. Има писма, които уверяват, че те ще предоставят нужните средства, за да може да функционира единствения, забележете по рода си такъв санаториум в България.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Бихте ли ми позволили да приветстваме госпожа Антония Първанова и да и пожелаем „Честит имен ден!”.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: С риск да наруша протокола искам ако е възможно да предоставим думата на госпожа Жени Кайзер.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Заповядайте госпожо Кайзер.
ЖЕНИ КАЙЗЕР: Благодаря ви, че имам възможност да присъствам тук. Всички дарения, които са постъпвали в рамките на здравеопазването и образованието от страна на Баварското радио и телевизия, което представям, което е обществено правна институция, бяха приети с много голям отзвук тук. Повече от тези центрове и домове са в добри ръце. Загрижена съм за този рехабилитационен център в Банкя, който е крайно необходим. Знаете това по-добре от мен като лекари и представители на този бранш. В момента това е втората година през която се затваря този дом. Закриват се работни места. Персоналът е без обезщетения през това време. Майките с децата дори не са информирани за закриването на институцията и търсят съдействие. Много от тези деца посрещам в Мюнхен, в клиники за рехабилитация и операции. Необходимостта от рехабилитации и липсата на рехабилитация се констатира от всички лекари, които виждат тези деца.
Моля да вземете присърце този проблем. Не трябва дарения, които са направени с голямо желание да потъват или да бъдат преориентирани не целесъобразно в един момент. Молбата ми е да вземете въпроса присърце в името на децата на България. Винаги когато е необходимо тази организация и Баварско-българската междуправителствена комисия, която години наред проследявам и участвам в нея, винаги ще съдейства. Благодаря ви. Успешен ден.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Благодарим за щедрото спонсорство, което правите и за загрижеността ви за българските деца.
Мисля, че ще нужните институции ще си вземат поука, защото тази стратегия поставя най-общите правила, които да обхващат разрешаването на тези проблеми.
Колеги имате думата за изказвания.
ВАНЬО ШАРКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги, най-напред искам да задам един въпрос, тъй като стратегията е обсъждана в редица комисии и много от нас за втори път присъстват на обсъждане на тази стратегия. Въпросът ми е, препоръките и забележките от страна на другите комисии взети ли се в предвид, или ще бъдат представени при обсъждането в залата?
Ще се изкажа съвсем на кратко, той като съм говорил в Комисията за децата, младежта и спорта.
Искам да обърна внимание към доцент Щерев и да го помоля да погледне страница 4, абзац втори, в който се казва, че „Анализът от демографска гледна точка показва, че спадът на раждаемостта в страната се дължи на понижената плодовитост на жените в родилна възраст и за намаляването на техния брой”.
Доцент Щерев, също съм на мнението, че това е пълна глупост. Този текст трябва да бъде коригиран. Направил съм това предложение в другата комисия.
По-надолу е записано, че в България има положителна тенденция за увеличаване на раждаемостта. „Въпреки забелязаната положителна тенденция за увеличаване на раждаемостта”, което коренно противоречи на написаното малко преди това. „Друг значим проблем е ранната раждаемост като се посочва, че от 1993 година от 25 на сто спада на 14,2 на сто през 2005 година”. Става въпрос за ранната раждаемост под 20 годишна възраст. Забележете тенденцията от 25 на сто през 1993 година спада на 14 на сто през 2005 година. Обръщайки два листа по-нататък забелязваме на страница 9, под изброените точки, където е записано, че по броя на ражданията абортите на момичетата на възраст от 15 до 19 години България заедно с Русия е на първо място в Европа. Процентът изведнъж става 36,1 на сто. Кой процент е верен? В крайна сметка така и не разбрахме на заседанието на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта, кой процент е верен. Не искам и Министерството на здравеопазването да остава безучастно към така написаните неща тук. Благодаря за вниманието.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господа заместник-министри, колеги, искам да взема отношение по онзи малък раздел, който е свързан с децата с изявени дарби.
Според мен, това което е записано към края, че е необходима национална политика за откриване, стимулиране и изява на дарбата е вярно, но искам тук вносителите да отговорят как си представят националната политика и какво зависи от народните представители? Какви законодателни промени трябва да се направят и в кои закони? По този начин записана декларацията не е достатъчна. Още повече като се погледне и всичко останало, което е записано тук. Не е тайна, че има и народни представители, които подпомагат деца с дарби. Лично от моята заплата се отпускат стипендии на 12 деца. Останалите колеги също помагат според възможностите си. Това не е отразено.
Мисля, че все пак изглежда, че твърде малко се работи в тази посока, тъй като държавата да подпомага чрез стипендии около 150 деца годишно, е твърде малко. В България има много повече деца, които имат нужда. Помолих директорите и учителските съвети по училища да подберат децата, които са по-изявени и да бъдат подпомогнати. Може би това е един възможен модел. Според мен тук има много резерви и трябва да бъдат малко по-широко развити в рамките на тази национална стратегия за детето.
ЦВЕТА АТНОТОВА: По отношение на понятията „раждаемост, стабилна възраст” и т.н. Ако си спомняте преди една година беше приета Национална стратегия за демографско развитие и един много голям екип учени от БАН. Има специална секция, която разработи тази стратегия с помощта и на външни експерти. Това са демографски понятия. Използват се от учените. Тези данни са взети от анализа за демографските тенденции в страната. Това не са неща, които са измислени от нас. Има научни понятия, които се различават от понятията, които използваме в ежедневната си реч.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: И които са предоставени от секцията по плодовитостта.
ЦВЕТА АНТОНОВА: Не са предоставени от тях, а причините за намаляване на населението в страната. Това са различни неща.
По отношение на регистрираните аборти. Единият процент, който е 9,3 на сто показва, че от всички регистрирани аборти, т.е. всички жени, които са извършили аборти 9,3 на сто са момичета под 19 годишна възраст. Останалият процент, който казва, че всички момичета на възраст 36,8 на хиляда са извършили. Т.е. 4 на сто от момичетата извършват аборти. Това са различни неща. Едните данни са за жените извършили аборти, толкова са момичета под 19 годишна възраст, а другите означават, че 4 на сто от момичетата до 19 годишна възраст извършват аборти. В това е разликата.
Относно децата с изявени дарби. В законодателството има ясно определение какво означава „дете с изявени дарби”. Това са децата, които са заели първо, второ и трето място на национални или международни конкурси. Приемаме или не приемаме, това е така. Не казвам, че е правилно, но това е факт. Вие попитахте какво можем да направим ние? Ето това можем да се поправи. Децата, които се явяват на конкурси, а останалите които не се класират не са ли талантливи и не заслужават ли помощ и подкрепа? Именно за това е записано, че е необходимо. В Полша, Чехия и Унгария има точно такива системи за издирване, за оценяване и за стимулиране на децата. Не е абсолютно задължително да се заеме някакво място и да имат награда, за да преминат към графата „талантливо дете”. Мисля, че в това отношение имаме единна позиция.
На практика броят на децата с изявени дарби в момента се определя от броя на националните конкурси обявени от Министерството на културата и Министерството на образованието и науката. Колкото са броят на конкурсите умножават се по три и се получава броят на децата. Това не бива да бъде така, защото нашите деца са невероятно талантливи. Всички онези, които се явяват освен на националните конкурси заслужават помощ и подкрепа.
ВАНЬО ШАРКОВ: Не разбрах, къде прочетохте 4 на сто.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: 36,4 на хиляда прави 4 на сто.
ВАНЬО ШАРКОВ: Не е така, записано е 36,1 на сто.
ЦВЕТА АНТОНОВА: Прочетете какво е записано по-нататък: „За ражданията на момичета до 19 години и 35,8 аборти в същата възраст”.
ВАНЬО ШАРКОВ: Не може да бъде 35 на хиляда. Няма такава мярна единица.
ЦВЕТА АНТОНОВА: Ако трябва в стотни да се измери е 3,5 на сто.
ВАНЬО ШАРКОВ: Добре, нека да изясним понятията. Не може да има 36,1 на хиляда раждания. Може да бъдат 36 или 37, но не могат да бъдат 36,1. Могат да бъдат 38, 40, 50, но има десетична запетая. Нека да разсъждаваме върху документ, в който да са записани верни числа.
Колеги, погледнете какво е записано на страница 9, където е записано: 36,1 % раждания на момичета.
ЦВЕТА АНТОНОВА: Промила е.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Промила се изписва по друг начин.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Ще помоля това да бъде уточнено от вносителите. Промили се записва по различен начин. Ако е промили и ако възприемате част от забележките, запишете, че това е печатна грешка, за да може в протокола на пленарна зала да се оправи.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Ако наистина е промили не може в две страници преди това да казваме, че е проценти. Имаме данни как намалява от 25 на сто през 1993 година до 14 на сто.
Намалява в проценти, а нараства в промили.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, ще помоля този текст да бъде уточнен.
Вносителите приемате ли да изчистите нещата, ако има грешка това да бъде оправено като печатна грешка.
МАРИЯ ТОМОВА: Господин Шарков е прав. Тази стратегия е разгледана в много комисии, включително в Комисията за младежта и спорта. Ние като вносители бяхме задължени и всички негови бележки са взети предвид и отразени, включително и по тези, за които спорим сега.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, мисля че такава стратегия не може да бъде приета. Искам да изкажа своите съображения за това. Много пъти съм упрекван, че съм членувал в различни партии по времето на социализма включително. Това е точно стратегия във вида на зрелия социализъм, без цифри, без ангажименти и с определени захаросани констатации. По време на социализма се правиха точно такъв тип стратегии.Искам да се обоснова за това.
Първо, ако говорим за демографското състояние. Вярно е, че имаше Стратегия за демографското състояние, но отново там се направиха насоки, които в никакъв случай не са в полза за развитието на страната и страната. Защото, България не се нуждае от повече граждани, а от повече квалифицирани и образовани граждани. Точно поради това не можем да увеличаваме парите за раждане на парче, а ако са близнаци да бъдат двойни. Парите трябва да се дадат да образование и квалификация от ранна детска възраст. Защото, знаем много добре, че в определени региони в страната децата отиват на училища без да знаят нито една дума на седем години, български език. Такова семейство, което е допуснало такова нещо още от първата година не може да получава никакви пари от държавата. Парите трябва да се получават за квалификация. Да не говорим за един резерв в демографското състояние на нацията, каквото е лечението на стерилитета. Тук не говоря за инвитро оплождане, което е в обема на около 5 – 10 хиляди души. Говоря за 250 хиляди семейства, които имат проблема стерилитет в страната. Това е заболяване, което се лекува от всички акушер гинеколози. Няма да говоря повече по този въпрос. За демографското състояние на нацията в никакъв случай нямаме пълноценни решения.
Второ, говори се за детска смъртност за 1997 година на 17,5 на хиляда, а през 2005 година – 10,4 на хиляда. Искам да задам един въпрос и нека да присъстват специалисти по детски заболявания и неонатолози и да кажат как когато няма женски консултации, как когато бях в Кърджали с мой екип да правим профилактични прегледи, масово жени идват, които 10 години не са ходили на лекар въобще. Това са млади жени, които нямат достъп до медицинска помощ. Как когато непрекъснато говорят, че няма кувиози и допълнителни средства за детските заведения, как изведнъж двойно спадна детската смъртност? Вие сте записали проценти, които нямат нищо общо с истината. Необходимо е да погледнем каква е детската смъртност в действителност. Признато е, че до 1 годишна възраст загиват над 700 деца годишно в България, при 60 хиляди раждания. Направете сметка колко загиват в Дания, които могат да ни бъдат за пример. Най-важното, обърнете внимание на структурата на тази смъртност. Тази смъртност не е от нещо друго, а от неадекватни грижи, недохранване, пневмонии през зимата и чревни инфекции през лятото. Това са много тревожни неща. Не може зад определени цифри да се крием тук. Когато кажем, че трябва да достигнем 5 на хиляда детска смътност, защото това е европейската мярка. Знаете ли какво означава това? Това означава пари, женски консултации, ултразвукови апарати, кувиози, пренатална диагностика, амнеоцемтези, лаборатории, означава с чували пари, които трябва да се дадат за да свалим до 5, 6 или 7 на сто детската смъртност. Това никъде не е заложено в тази стратегия. Искаме ли българската нация да бъде здрава и да достигнем европейските показатели? Ако ще бъде стратегия ще трябва да се заложи всичко това. Образованието на децата. Уважаеми колеги, ние отчитаме, че 20 на сто от населението днес е неграмотно, преди всичко младите хора за сметка на това, което беше по времето на социализма, колкото и лош да бъде. Ние говорим, че в образованието за децата имаме някаква стратегия. Никаква стратегия нямаме. Този документ не решава този въпрос. Да не говорим за децата в специализирани институции. Ако не сте влезли в стайта за Могилино, погледнете за какво става въпрос, а не да посочвате такива цифри, какво е било в специализираните институции за 7 хиляди деца. Може би са двойно повече.
Искам да ви кажа, че тази стратегия е напълно негодна. Стратегията в крайния етап би трябвало да съдържа финансиране и където да са заложени средства респективно в следващите бюджети, като се започне от настоящия бюджет. Без това нито един документ не струва пет пари. Това искам да кажа. Точно поради това ще гласувам „против” приемането на тази стратегия.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: Господин председател, уважаеми колеги, това, че в тази стратегия отделни народни представители намират несъвършенства не означава, че тя при самото си първо появяване трябва да бъде задушена и държавата в този момент не трябва да има такава. Това е само още един стимул да бъде доусъвършенствана. Всяка една стратегия се предхожда от огромен аналитичен труд на поредица от звена, специалисти, експерти, научни сътрудници и т.н. Предоставя възможност за такива изследвания и анализи, които една динамична стратегия, би трябвало да се обезпечава с данни. Периодично части от нея трябва да бъдат актуализирани. Не би могло да се очаква, че тази стратегия ще създаде пълна ретроспекция на всички съществуващи данни, особено предвид стойността на някои от данните през последните години. Поради редица проблеми в статистиката и набирането на данните, не би трябвало да очакваме, че точно тази стратегия с това ще се занимава. Тя ни дава основните насоки върху, които да се определят приоритетите в политиката насочена към децата. Обръщам внимание, че децата са благо. Те са първи приоритет за политиците и цялото общество в България. Тази стратегия обхваща периода как се прави и колко деца се правят в държавата и преминава през тяхното образование и техния социален статус. Би трябвало да приключи към момента на реализация на тези деца, защото ще градят обществото и ще управляват обществото, което всички ние бихме искали да имаме. Към тази стратегия ще има програма или план за действие. Това е значението на една стратегия, да бъде обезпечена с програма, в която да се казва какво точно се прави за всеки един от приоритетите в нея. От кой се прави? Кога се прави, как се прави и с какви пари се прави?
Абсолютно съм сигурна от сигналите, които тук се показват от експертите и колегите, че са предвидили разработването на такава програма. Може би ще ни информират на какъв етап е разработването на програмата със съответните ангажименти.
Умолявам колегите да проявим достатъчно воля и решителност, да стимулираме с нашето гласуване да подкрепим тази стратегия. Ако в нея има несъвършенства или някои неща звучат по социалистически не означава, че не трябва да я има.
Много пъти съм се възхищавала на подкрепата на определени професионални среди във Франция, Германия и Великобритания, на стратегии, които са били изключително популярни и практики, които са били популярни в България по времето на социализма, за които се отрекохме и сега се учудваме как да се извъртим, за да ги въведем отново, защото започват да стават европейска практика. Не трябва да се отказваме от всичко, което сме правили в даден период от развитието си. Особено по отношение на детското здравеопазване, училищното здравеопазване, детските консултации и т.н. Има много неща, за които би трябвало да се гордеем и да вземем опит и приемственост. Умолявам всички колеги да проявим повече разум отколкото към момента политически пристрастия.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, много неща мога да кажа против това, което каза доктор Първанова.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми заместник-министри, колеги, под формата на реплика, тъй като и доктор Първанова признава, че има някои несъвършенства, според мен са по-големи, а според доцент Щерев са непреодолими към този момент.
Искам да задам следният въпрос, след като всички сме загрижени за децата и искаме тази стратегия да не бъде като предишните две, а нещо по-действащо и полезно за самите деца, имаме ли срокове, които са свързани със Закона за закрила на детето, който не е пред мен, които да ни задължават непременно това да стане тази или другата седмица или бихме могли да помолим вносителите по съответния процедурен ред да я оправят и отново да бъде разгледана, след като е придобила един по-добър вид. Благодаря ви.
ВАНЬО ШАРКОВ: Не можем да си позволим да приемаме една десет годишна стратегия с презумпцията, че отделни нейни части през годините ще бъдат променяни.
Доктор Първанова, тъй като в стратегията е записано, че в рамките на тези 10 години ще бъде утвърждавана ролята на здравните медиатори. Колко здравни медиатори работят в момента, че тепърва ще утвърждаваме тяхната роля?
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Уважаеми господин председател, прочел съм много стратегии, изготвял съм не по-малко, тази не се отличава от всички останали. Тази стратегия също е един набор от добре подредени и красиви намерения. Онова, от което всяка стратегия страда е донякъде генетично заложено в нея. Ще направя една метафорична връзка с развитието на едно дете, което всяка година, а при някои случаи през няколко месеца се премерва дали расте. Тази стратегия на своя финал не е дала касата на вратата и резките, по които ще разбера дали ще остане стратегия джудже или ще порасне за тези десет години какъвто е срокът, през който ще действа. Във финалната част, ако приемем, че нашето становище има някакво значение и може да се отрази в едно доработване на стратегията, ще помоля да се поставят категорично дефинирани измерители на успеха, а не само намерения да се отчита успеха и резултатите, защото за 10 години трябва да е ясно кое с колко се променя, за да приемем, че стратегията има успех. Ако кажем, че намаляваме детската престъпност, но искам да попитам с колко и в какви срокове с колко? Намаляване на проявите на детска агресия, да не изреждам всички цели, които си поставя тази стратегия. Ако има качествени измерители, след няколко години, ако погледна резултатите тогава бих казал, да – действа, има резултат и перспектива да действа до 2018 година. Връщам се в началото, че ще остане само един набор от добре подредени и красиви намерения. Благодаря ви.
ИВА СТАНКОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин заместник-министър, ще ви кажа тези неща, защото трябва много естествено да преминем към материята дете, защото ни предразполага към такова поведение и настроение. За сетен път се убеждавам, че когато говорим за децата ни става весело, бодро и оптимистично. В същото време отново в мен остава усещането, че когато говорим за децата си мислим, че проблемът е малък.
Разбира се, всички, които разглеждахме стратегията в останалите комисии, гласувахме за нея. Има много несъвършенства и неверни данни и изрази, които ние лекарите ги усещаме между редовете. Това е факт. Вярно е, че има толкова много стратегии. Добре, ако я нямаше тази стратегия, какво щяхме да кажем. Също искам да кажа - добре, че има нещо и едно четиво, което сега трябва да разгледаме.
Необходимо е отново да подредим мислите, как би изглеждало. Не е казано, че няма да има някакви поправки и виждани. Фактът, че се появява е само по себе си оптимистично. За да не повтарям нещата, които бяха казани от доктор Първанова, да не съм многословна, мисля че бихме могли да стъпим върху нея и да започнем да правим него. Много е хубаво когато нещо се прави и действително реално да се случва. Проблемите са безкрайно много и за всеки един ред може да направим отделно заседание.
Смятам, че един основен проблем, който е записан на 30 страница, от него трябва да започнем. Трябва да започнем от изречението: „Основен приоритет на Националната стратегия за детето е опазване, укрепване и възстановяване здравето на детето”. Ние лекарите знаем какъв дълбок смисъл има в това изречение.
Проблемът, по който се работи, действително е за децата в домовете. За децата, които подлежат на осиновяване. Това е един голям, проблем, който може да развърже възела и могат да се случат много полезни, верни и смислени неща, които да оправдаят нашите усилия от страна на Комисията по здравеопазването и от страна на социалната и някои други.
Ние ще гласуваме за тази стратегия не просто поради идеи да бъдем в общото цяло, а защото трябва от някъде да започнем.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, уважаема доктор Станкова, действително само с две думи ще ви кажа, че когато става въпрос за децата в България ми става много тъжно. Никак не ми става весело, защото ние сме задължени да правим нещо за тях, особено като законотворци.
Ако вие приемете тази стратегия само след един месец никой няма да я погледне и няма да си спомня за нея. Вие сте записали стратегия 2008 – 2018 година. Чуйте какво ще ви кажат хората от опозицията. Вмъкнете, това което ви казват. За това защото, ако не направите съответните промени ще бъде една куха фраза. Нещо е направено, но ако започне, който и да е колега до вас, който е вътре в проблемите и да започне да се изказва знае много добре какви са истинските проблеми, какво трябва да се направи и вие сте убедена за това. Когато става въпрос за децата на България не подхождайте формално. Направете нещо, което е смислено. Внесете промени в тази стратегия. От това самите вие ще имате полза дори като политическа сила.
ДОНКА МИХАЙЛОВА: Уважаеми господин председател, ще се съобразя с вашата молба да бъдем максимално кратки.
По отношение казаното от доцент Щерев, да се чуе какво са казали хората от опозицията, за да се подобри стратегията може би трябва да се заменят процентите с промили, което чух, което казвам с шега.
Искам да кажа, че имам бележки по тази стратегия, които са в аналитичната част, където има определени противоречия и в програмната част.
Мисля, че не можем да отречем две нейни достойнства.
Първо, извежда политики, които са в правилна посока.
Второ, тази стратегия е един инструмент, който координира в едно секторните политики. Секторните политики осъществявани от отделните министерства и ведомства, които са в посока развитие на детето.
Според мен, този документ ще бъде успешен или не след неговото приемане в Народното събрание. Той ще бъде успешен или не, ако се случат след това приемане поне три важни неща.
Първо, както каза доктор Руденко Йорданов, тези политики, които според мен звучат по-скоро като лозунги бъдат обвързани с конкретни измерители. Ако ние говорим за ново ниво на профилактика при децата трябва да бъде ясно какво означава това, с цифри, с качествени и количествени показатели.
Второ, стратегията трябва ежегодно или на определен период от време да бъде обличана или обезпечавана с един график на дейностите. Ако говорим за профилактика да се знае всяка една от тези години какво се случва в тази посока и какви са стъпките.
Трето, стратегията трябва да бъде облечена с една финансова рамка. Защото, без финансова рамка за съжаление ще остане едно добро пожелание.
СТАНКА МАРИНЧЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми заместник-министри и представители на Агенцията за закрила на детето. Фактът, че има такъв документ, можем да го приветстваме. За да бъде наистина сериозен този документ ви предлагам първата констативна част изцяло да бъде преработена. Националният статистически институт е дал такива точни данни, които по окръзи и болници може да вземете всички заболявания. Предполагам, че и в другите сфери са дадени подобни показатели. Стъпим ли върху тези показатели ние можем да видим какви задачи произтичат от това по отношение на здравеопазването, на училищата, на спорта и т.н. Политиката да бъде адресирана към съответните държавни институции, тъй като във финансовата рамка видях, че цялата тази програма ще се осъществява от държавния бюджет и от бюджетите на общините. Това означава, че ще бъде изключително ограничено, освен ако не можем от други фондове по определени направления някои пари да привлечем. Съвсем точно и стъпаловидно трябва да бъдат определени институциите, които се ангажират, начинът на изпълнение на тези задължения и резултатите, които се очакват, но за всяка година. Извинявайте, но след 10 години никой не знае кой къде ще бъде, за да отчете това развитие.
Второ, уважаеми колеги, ние трябва да работим за здравето и следва да бъде приоритет на цялото здравеопазване, а не само на държавната политика, младите жени, младите семейства и здравите деца. Приветствам това, което е направено за дома за церебрална парализа. Ако ние не работим за здравите деца, ако не им осигурим правилно образование, условия за спорт, за интелектуално развитие и т.н., няма да имаме социално слаби, които да искат пари. Там трябва да се насочи цялата политика. Тези насоки да бъдат разписани по ведомства. Според мен, това е най-важното.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, искам да поздравя вносителите за труда, който са направили. Поставили сте си една толкова непосилна задача и толкова е претенциозна, че оттук нататък става вече неизпълнима. В това отношение не мога да не се съглася с доцент Щерев и госпожа Михайлова.
Мисля, че аналитичната част би трябвало да бъде малко по-задълбочена, да не бъде само констативна, а да се потърсят и причините. Тогава до голяма степен щяхте да намерите в последствие и начин на решаване. Разбира се не говоря за пари, защото абсолютно всичко е пари. Колеги, забележете какви оперативни цели си поставяте. Вие си поставяте да елиминирате бедността в България, за да няма бедни деца, което означава, че оперативната цел е рязко повишаване с десет години благосъстоянието на българския народ, за да няма бедни деца.
Осигуряване на равен достъп до качествена предучилищна подготовка, което означава изцяло реформа, която е изключително тежка и трудно ще стане. Как да има равен достъп когато в България около 30 на сто от населението на места вече трудно могат да имат онова качествено образование в началното училище. Подобряване здравето на децата, е подобряване на здравето на българския народ. Преди две заседание разглеждахме проблема за подобряване на оралното здраве на българските деца за 10 годишен период, което беше 10 милиона. Вие искате да подобрите здравето на българските деца и народ, което е 10 милиона. Направете си сметка колко е необходимо. Вие посочвате проблеми. Мисля, че 10 годишна програма е нещо изключително амбициозно. Нещо, което трудно може да стане. Ако се бяхте опитали да направите програмата за един по-кратък срок. Колегите отбелязаха да се опитат да се предоставят необходимите средства, за да сме сигурни, че когато приемем стратегията ще гарантира не само политиките, но и съответното финансиране. В противен случай ще се получи, че ние имаме добри намерения, но след това няма средства.
Според мен, това е една добра основа, която лично аз бих направил стратегията за по-малко години и ще потърся възможността на базата на по-ясен аналитичен материал да посоча причините и след това година по година да запиша стъпалата.
Съгласен съм с доцент Великов, който издържа сам 12 деца, а държавата издържа 150 деца. Трябва ли да поставим въпроса какво става с даровитите деца, след като българската държава ги изучи и къде отиват? Как да поставим този проблем. Не обвинявам агенцията или вносителите, които са се опитали да направят нещо. Това е един абсолютно огромен труд и важен процес, с който трябва да се заангажира цялото българско общество.
Искам да ви кажа, че създава реална възможност да не може да се изпълни. Доцент Маринчева също е права.
Според мен, това е едно отражение макар и малко на цялото българско общество. Децата са нашето отражение, за съжаление. Ще подкрепя стратегията, но категорично с ясното становище, че съм на ясно, че няма да се получи.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: Господин председател, искам да допълня нещо, което може би ще даде малка светлина във все пак описаната от вас перспектива. Ще си позволя да припомня на уважаемите народни представители, че още Чърчил между Първата и Втората световна война, заедно с лорд Бевърич, когато преминава от консервативен към либерален, разработва първата либерална стратегия в Европа, в която основен приоритет е детето. Тридесет години по-късно британското правителство предприема мерки за набиране на данни въз основа, на които да може да обезпечава политиката, която да отговаря на тази стратегия. Още петдесет години по-късно за първи път британския парламент и британското правителство приемат стратегия за равен старт и добро начало за всички деца, които да гарантират стандарт на качество и продължителност на живота сравнително съотносими за цялото британско общество. Осемдесет години за Великобритания за едно разумно време. Горе долу толкова за България може би ще ни бъдат достатъчни. Ние трябва да бъдем оптимисти и може би ще заработи.
Мисля, че една такава първа стъпка е много сериозен сигнал, че въз основа на тази стратегия могат да последват поредица от секторни програми. Поредица от възможности за гражданското общество, за разработване на проекти и неговото включване в политиката, която държавата определя или има намерение да провежда по отношение на грижите за детето. Благодаря за вашият финал, че ще подкрепите тази стратегия макар и да страда от несъвършенства, но винаги би могла да бъде допълвана и този парламент да покаже с нея сериозна заявка за вид политика в държавата.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Уважаема госпожо Първанова, моята дуплика към вас е в последната част. Липсват възможности за добра координация с неправителствени организации. Ще предоставя думата на едни фондации, които са направили своите предложения, за да чуете от тях нещо, което ако се изпълни ще има много по-добър ефект.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Госпожа Първанова, след като каза за Великобритания се сетих, че стратегията може да бъде за периода 2008 – 2088 година. По този начин ще може да стане пълна аналогията с Великобритания.
ВЕСЕВА ГЕРЧЕВА (Български дарителски форум): Благодаря много за поканата и възможността да говоря тук днес.
Предложенията, които имаме към националната стратегия са изработели от Български дарителски форум и фондация „Лале” чиито директор Мария Петкова също е тук заедно с мен днес. Те са подкрепени от над 130 организации, фирми, медии и физически лица в цялата страна. Изработени са на базата на това, че вече 10 години даритерски организации на практика поддържат много от децата в България. Инвестират изключително много в тяхното образование, здравеопазване и т.н. Много от нещата, които ние ме предложили към стратегията вече бяха казани. Ще ги маркирам съвсем на кратко. Съществено е да знаете, че за нас тази стратегия, макар и със своя общ характер е важна стъпка напред. За да се случи конкретно и за да заработи за децата особено в двете сфери, които искаме да коментираме – деца в институциите и деца с увреждания, са необходими въвеждането на някои практически и съвсем конкретни добавки. Няма да повтарям, това което беше казано от вас, а само ще ги маркирам. Категорично осигуряването на финансирането е изключително важно. Маркирането на конкретни показатели, по които да се измерват постиженията на стратегията и ежегодното публично оповестяване на оценките са изключително важни. Вие вече говорихте и за това, че е необходимо по-сериозно сътрудничество с цялото общество. Искам да обърна внимание, че стратегията няма никакъв конкретен механизъм за работа с дарителските организации, които дават минимум 20 милиона лева годишно в България особено за деца в институции и деца с увреждания.
Смятам, че 20 милиона лева, като минимум са една съществена сума за България. Необходимо е да предвидите начин за координиране на работата си с фондацията и компаниите по-сериозен от този, които имаме в момента.
Изключително сериозно е настояването ни стратегията и нейното изпълнение да се актуализира и оповестява публично, защото в момента няма механизъм, по който един дарител, организация или експерт, който да иска да ви помогне, да може да се включи адекватно в работата.
Според нас е необходимо и стимулиране на общините на местно ниво, това което те могат да направят за институциите за деца и особено за подобряване на архитектурната достъпност на училищата и на детските градини. Те имат сериозни механизми, които в момента не са споменати и адекватно стимулирани.
Мисля, че това е основно. Нашите предложения са писмени и ще бъдат изпратени на всички вас. Допуснахме грешка, като ги изпратихме само на председателя на комисията.
Призовавам ви, да имате механизъм, по който да координирате работата на държавните институции с дарителите, тъй като в момента тази координация не е ефективна и в резултат много от даренията отиват на грешни места.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, искам да помоля уважаемата госпожа да остави адрес за връзка и да обявите кого представлявате, защото съм сигурен, че много неправителствени организации ще изразят противно на вашето становище. Нека да има обществен диалог. Категорично твърдя, че в този вид стратегията е абсолютно ненужна. Готов съм да споря с вас и по-нататък. Крайната цел не е дали на вас ще ви хареса тази стратегия, а децата на България какво ще получат. От тази стратегия ще получат много малко, ако въобще нещо получат. Благодаря ви.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Доцент Щерев, в тяхното писмо признават, че за първи път се прави един опит да се каже, че децата имат нужда от подобно нещо.
ВЕСЕЛА ГЕРЧЕВА: Позицията, която представляваме е на членовете на Български дарителски форум, които са над 30 големи благотворителни фондации и компании, които даряват за благотворителност. Съгласна съм с вас, че стратегията има много несъвършенства и неща, които следва да се конкретизират. Не бива да се забравя, че хората, които дават парите и финансират много от дейностите за деца в България са изпитвали най-голяма трудност от липсата на такъв документ, който да ги свързва с отговорните държавни институции. За мен има някаква надежда, че този документ при конкретизиране, допълване и даване на ясни измерители може да изиграе тази роля.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Искам да направя още едно предложения. Хората, които дават пари искат едно нещо, да се признае от закона, че дават пари за децата и това да се приспадне от данъчно облагаемата им сума. Поговорете с тях и ще видите, че хората желаят това. Това не е записано в стратегията.
ВЕСЕЛА ГЕРЧЕВА: Данъчните облекчения са на шесто място сред дарителите като мотивацията да даряват. Знанието, че парите отиват на правилното място са на първо място. Това е статистическо изследване.
ХАСАН АДЕМОВ: Уважаеми господин председател, ще се опитам да бъда максимално кратък, тъй като тази стратегия беше разгледана и в Комисията по труда и социалната политика. Наскоро разбрах, че в България има близо 80 стратегии и тази е една от тях. Дискусията по тази стратегия показва още веднъж защо националната здравна стратегия не е готова. Защо казвам това? Не за да получа ръкопляскането на доктор Лъчезар Иванов, а защото един такъв стратегически документ е изключително трудно да се подготви. За това трябва да поздравим вносителите, тъй като това е труд. Друг е въпросът, кой как ще го оцени. Например, ако аз трябва да се опитам да разкритикувам тази стратегия ще намеря много аргументи, с които да го направя. Имайки в предвид, че това е една стратегия за детето, т.е. стратегия, която може би предшества всички останали видове стратегии. Това е стратегия, която предопределя координиране на много политики. Аз съм далеч от мисълта, че която и да е стратегия може да реши секторните политики, тъй като дискусията тръгна в тази посока. Какво означава тази стратегия да разпише подробно това, което не е направила системата на здравеопазването през годините? Какво означава тази стратегия да разпише подробно какво трябва да се направи в системата на образованието така, че децата да не са неграмотни? Какво означава, да се направи в тази стратегия всичко възможно децата да излязат от институциите, защото това е тенденцията и не само в България? 8653 са децата в специализираните институции. Целта изобщо не е да се подобряват условията на живот в тези институции. С усилията на няколко правителства и неправителствения сектор, условията са значително по-добри отколкото бяха условията преди десет години. Защото, преди години много добре знаете, че тези институции бяха в най-отдалечените места. Сега говорим, че в тези институции трябва да има рехабилитация, говоря за лечебна рехабилитация, за психолози, за ежедневна рехабилитация. В тези населени места нямаме такива специалисти. Нещо повече, нашето образование с цялото ми уважение към хората, които работят там, към експерти и специалисти, продуктът от цялата образователна система не дава кадри, които да са адекватни и да работят там. Защо тези хора в Могилино, за които говорихме, тези деца имат нужда от ежедневна рехабилитация от първия ден след раждане. За да не достигнат до тази ситуация. Сега се опитваме да атакуваме това, което не е направено през годините.Трудно е да се направи. Похвални са всички опити да се направи. Има неща, които са изпуснати през годините.
Според мен, най-важно е този документ, да се опита да координира политики. Например, политика между Министерството на здравеопазването и Министерството на финансите. Това са две политики, които да обезпечат финансирането на мерките, които са заложени. Образование и социална политика. Ако тази стратегия има претенцията да направи това, склонен съм да видя повече положителни неща в нея. Естествено е, че има редица много недостатъци, които се знаят и от вносителите.
Искам да завърша с нещо, което беше предмет на дискусия - срока до 2088 година. Съвършено правилно се поставя този въпрос, защото това са консервативни системи, и социалната политика и социалното подпомагане, и образованието, и здравеопазването, не могат да дадат днес резултат, след две, три и пет години. За това се избират дълги периоди.Знаете ли, че когато говорим за такъв тип периоди и като страна членка на Европейския съюз, според мен най-удачните периоди да съвпадат с Националната стратегическа референтна рамка с бюджета на Европейската комисия. Това е един съвсем обективен срок. Не знам дали съм прав.
Мисля, че тези срокове трябва да се унифицират. Отново повтарям, че казвам това с известни резерви, защото тези системи са консервативни, могат да дадат резултати след много години. Прави са колегите от неправителствения сектор когато казват, че трябва да има надеждни механизми за контрол, които да бъдат обективни механизми за контрол. Що се отнася за частта финансиране, както е разписана, явно е, че колегите нито имат правомощията да разписват финансова рамка. Според мен, биха били много добри, ако са част от един план за действие, какъвто план за действие трябва да има всяка една стратегия. Да бъдат обезпечени по мерки, политики, време и т.н.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Господин председател, задължен съм да направя тази реплика, не за да опонирам остро колегата Адемов, уважавам тезата, която изложи. Плащаме данък на едно увлечение на темата Могилино, която има отношение, но не е толкова значимо към онова, което обсъждаме сега. Защото в Могилино става въпрос за децата с уреждания, които нашия манталитет, колкото и да звучат грозно думите ми години наред ни е давал предпоставки да ги замитаме под килима. Досега искахме да ги крием и оставяхме с тях да се занимават общинските власти, а не институция, която има качествата и възможностите да подобри начина им на живот.В Могилино само поддържахме биологичното им съществуване. Участвал съм в много акции по търсене на дрехи и храна, но те изчезваха заедно с дюшеците в рамките на три, четири месеца, защото дома в Могилино дълго време беше Дом за социално подпомагане на работещите в него, а не дом, в който трябваше да упражним нашия морал и разбирания за децата в риск. Много е важно това да се отдели от контекста на онази проблематика, която е свързана с отношението и към останалите деца. Могилино не е знак за отношение на държавата или нашето отношение към децата въобще. Това е знак, че ние още не сме пораснали да се отнасяме толкова добре с децата с увреждания, колкото се опитахме днес да се отнесем към кучетата със Закона за защита на животните.
МАРИЯ ТОМОВА: Веднага след приемане на стратегията, Законът за закрила на детето предвижда да се приеме Национална програма за закрила на детето, в която ще се уточнят конкретните мерки и дейности за изпълнение на стратегията. Източниците на финансиране и размерите на финансовите средства за всяка една мярка и отговорните институции. Това се правеше и досега. Наистина за един десетгодишен период много е трудно да се определят финансовите средства, които са необходими за стратегията.
Тази стратегия беше подложена на широко обществено обсъждане. Проведе се обсъждане в няколко града в страната. Беше поставена на сайта на Министерството на труда и социалната политика. Получихме много предложения, от които голяма част са взети предвид, включително от неправителствени организации. Работната група беше много голяма. Участваха между десет и петнадесет неправителствени организации. Съжалявам, че не всички са успели своевременно да предоставят своите предложения.
Наистина един десет годишен период е много дълъг и много неща могат да се променят. За това в стратегията е предвидено за три годишен период да се изготвя доклад по нейното изпълнение. При необходимост да се предлага актуализация.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги преминаваме към гласуване на стратегията. Колегите Ваньо Шарков и Лъчезар Иванов заявиха, че гласуват „въздържали се”.
Моля, който е съгласен със стратегията, да гласува?
- „За” – 13.
- „Против” – 1.
- „Въздържали се” – 3.
Приема се.
НИКОЛАЙ ШАРКОВ: Господин председател, преди да преминете към разглеждане на втора точка от дневния ред, искам от името на Управителния съвет на българския зъболекарски съюз да честитя на всички новата година, да им пожелая дълъг, ползотворен и щастлив живот. На народните представители пожелавам много мандати.
На доктор Антония Първанова пожелавам много любов, щастие и плодотворна дейност.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Преминаваме към точка втора от дневния ред – Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, внесен от Владимир Кузов и Ваньо Хърков.
Господин Кузов, имате думата да представите законопроекта.
ВЛАДИМИР КУЗОВ: Искам да пожелая ползотворна работа на всички колеги в Комисията по здравеопазване през настоящата 2008 година.
Всички от нас са изучавали философия и знаят, че житието определя съзнанието или общо казано обществените отношения вървят преди правото. В подкрепа на тези думи, които са записани и в становището на Министерството на здравеопазването и Министерството на правосъдието, което казват, че действително в сега действащият Наказателен кодекс няма предвидена отговорност за заразяване с вируса на ХИВ. Законопроектът, който предлагам да приемете на първо четене по принцип, след което ще бъде преработен, тъй като от становищата на Министерството на здравеопазването и Министерството на правосъдието е ясно, че този проблем би трябвало да бъде решен. Може да се подходи към този въпрос малко по-сериозно тъй като това е един проблем, който тепърва ще присъства в обществените отношения. Би могло да се помисли за едно точно и ясно дефиниране на проблема, който е, че става въпрос за полово предавана инфекция ХИВ. Тя не може да бъде в предходния член 135, тъй като в него наказанията са много занижени. Може би след време и текстът на член 135 ще отпадне, защото тези болести не довеждат до средни и тежки телесни повреди.
Предлагам на народните представители да приемат законопроекта на първо четене, който между двете четения ще претърпи корекции за да бъде по-прецизен. Благодаря ви.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Съжалявам, че Министерството на здравеопазването току що ни представи становището, което е много добро.
Искам да предоставя думата на министерството да резюмира становището в основните части, особено за препоръките за промяната предложена от ООН.
ТОНКА ВЪРЛЕВА: Уважаеми господа народни представители, становището на Министерството на здравеопазването е следното. Министерството на здравеопазването не подкрепя внесения законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс поради много съображения. Преди да изложа нашите съображения искам в рамките на пет минути да запозная уважаемите господа народни представители какъв е проблемът ХИВ и СПИН.
Първо, искам да започна с това, че ХИВ не е само здравен, но е още по-голям, социален, демографски и морално етичен проблем. Проблем, който е свързан с много уязвими групи. В същото време с една съществуваща стигма и дискриминация, както към хората живеещи с ХИВ и СПИН, така и към тези уязвими групи.
Отчитайки специфичността на проблема през 1996 година ООН взе решение на своя генерална асамблея да създаде специална международна организация, която да се бори срещу ХИВ и СПИН. Тази международна организация е същата като Световната здравна организация и всички държави следва да следват препоръките й.
Искам да кажа, че нашето правителство през 2001 година прие стратегия и програма с ясна финансова рамка, както и с много ясни индикатори за превенция и контрол на ХИВ и СПИН. През 2004 година България беше подкрепена от най-големия донор в момента, Глобалния фонд, който управлява над 10 милиарда, именно за справяне с епидемията ХИВ и СПИИН.
В момента държавата изпълнява една от най-мащабните превантивни програми сред младите хора и основните уязвими групи. Страната ни все още е с ниско разпространение. Към днешна дата имаме 817 ХИВ позитивни. Това, което искам да подчертая е, че България е посочена като добър пример, като модел в региона и наши представители участват в борда на глобалния фонд. Това е изключително важно и го казвам, защото в контекста на това, което се внася ние посочвайки България като един добър модел, ще бъдем посочени като държава. Т.е.наказателното право трябва да бъде въведено като последен модел по отношение на стъпките, които всяка държава трябва да извърви относно превенцията и контрола на ХИВ и СПИН.
Министерството на здравеопазването финансира въвеждането на здравно и сексуално образование. Законопроектът е свързан с редица дейности и стъпки, които държавата е извървяла.
В момента имаме действащо законодателство. Всички знаете, че член 135 на практика регламентира,че всеки, който страна от венерическа болест и зарази друг се наказва с лишаване от свобода до три години и с глоба до 200 лева.
Съгласно Световната здравна организация СПИН е едно от 30-те заболявания, което е посочено като полово предавана инфекция.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Вие предлагате да не се записва „венерически заболявания”, а „полово предавани инфекции”.
ТОНКА ВЪРЛЕВА: Венерическа болест, полово предавана болест или полово предавана инфекция, става въпрос за едно и също. На практика през различните години се променя номенклатурата на съответната група заболявания.
Препоръките на програмата на ООН за ХИВ и СПИН на практика, наказателното право не следва да се използва като инструмент за предотвратяване на заразяването с ХИВ. Ние трябва да изпълняваме много превантивни програми, като се осигурява достъп до превенция, терапия, грижи и услуги, в подкрепа на хората живеещи с ХИВ и СПИН.
Препоръките на програмата са, че криминализацията на заразяването с ХИВ на практика увеличава дискриминацията срещу хората, които живеят с ХИВ, също така и към съответните уязвими групи. Какво се получава? С наказателна отговорност се вменява отговорността за превенция на ХИВ само на хората, които живеят с ХИВ и СПИН. По този начин се размива посланието на общественото здравеопазване.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Веднага ще ви задам следния въпрос. Записали сте, че според Световната здравна организация ХИВ е причинител на полово предавана инфекция, която се инкриминира по нашето законодателство, след като приемате, че е венерическа болест. Тогава оттам отпадат всичките ви аргументи.
ТОНКА ВЪРЛЕВА: Да, ние имаме действащо законодателство.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: В член 135, влиза ли в него вируса на ХИВ?
ТОНКА ВЪРЛЕВА: Да.
ХРИСТО ТАСКОВ: Изразявам становище против внасяне на такова изменение в Наказателния кодекс, тъй като в момента в Европа през последните седем години има явна тенденция по посока на декриминализация на СПИН и полово предавани болести. Дъблинската декларация и декларацията на Световната здравна организация, Бюрото за Европа и други международни организации, са препоръчали на правителствата в Европа да преразгледат своите наказателни закони в посока декриминализация на тези заболявания. В момента Англия е започнала този процес, последвана от Холандия и Дания. Колегите от Швеция се срамуват от своето законодателство. Така, че ние да увеличаваме криминализацията в този момент, България ще изпадне в една изолация в рамките на Европа когато тенденциите в Европа са точно обратни.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Какво излиза от това, което казвате.
ХРИСТО ТАСКОВ: Предлагам да остане този член без да се променя.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: В становището, което подкрепяте е записано, че човешкият имунен дефицит ХИВ влиза в полово предавани инфекции и е криминирано. Вие казвате това. Сега казвате да не се включва.
ХРИСТО ТАСКОВ: Предлагаме да не се променя текста докато не излезнат препоръките на Световната здравна организация и Европейския съюз по отношение на този член.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, ние разводняваме този дебат, искам да кажа доколкото ми позволява моята професионална квалификация занимавайки се с полово предавани инфекции близо 40 години като акушер гинеколог.
Първо, искам да посъветвам колегите Кузов и Хърков да оттеглят този законопроект. Защото, могат да се направят още допълнителни аргументи против приемането на такъв законопроект. Няма нужда да се разводнява дебата какво е венерическа болест, което е описано в началото на 20 век, а сега сме в 21 век. Днес имаме други понятия. Ако говорим за вируса на грипа и вируса на хепатита, ще ви кажа, доктор Върлева още един аргумент.Заразяването с ейч пи ви, където над 100 хиляди души в България са контаминирани с този вирус. На практика почти всеки, които има полов живот с повече от пет-шест партньора има този вирус, който в продължение на няколко години след това, причинява изменения, а по-късно рак на шийката на матката. Нещата са далеч по-сложни, отколкото си ги представят вносителите на законопроекта. Оттам нататък не смятам, че при липса на достатъчно компетентност в тази сфера, трябва да се разсъждава по един повърхностен начин и да се търсят юридически и други аргументи за това. Доктор Върлева и останалите специалисти в Министерството на здравеопазването занимавайки се с тези проблеми, разбира се като най-тежкия е със СПИН, достатъчно аргументирано са показали, че няма никаква необходимост да се променя Наказателно процесуалния кодекс. Повтарям, че не само няма да се приеме този закон, но няма защо да изброявам в препоръките за програмата на ООН, както се полага за едно становище, са дадени по един мек и обходен начин на всички тези неща. Например, може да откаже хората да се изследват за ХИВ и да разкрият своят статус пред техните партньори, тъй като незнанието им е най-добрата защита при едно съдебно-натазателно дело. Не може, а ще откаже хората. Това е категорично от практиката. Вие сте длъжни да го напишете така. Така ние ще откажем вменяване на отговорността за превенцията от ХИВ не само на хората, които са заразени, а всеки е отговорен за своето поведение. Всеки ден говорим това чрез радиото и телевизията, а сега внасяме един законопроект, който е точно срещу тази теза. Не могат да се правят закони по този начин. Това са една малка част от аргументите против този законопроект. Оттеглете законопроекта, за да не ви затрупа стихията на общественото мнение. Няма смисъл от такъв дебат, който е предрешен.
Предлагам на Комисията по здравеопазване, ако не се оттегли законопроекта уважаемите народни представители да гласуват „против” приемането на този законопроект.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Доцент Щерев, още един аргумент, който е във ваша подкрепа. От първоначалния текст става ясно, че сага има текст, и ако се докаже, че подобно нещо е направено нарочно ще бъде криминирано.
Господин Кумов, колегите ви уверяват, че на базата на това постигате това, което искате. При ясно доказателство, че е направено нарочно, член 135 позволява това да стане.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Уважаеми господин председател, помислих върху това, което колегата Кузов предлага, но за себе си в чисто психологически план, си създадох едно просто уравнение, решението на което ме кара да не подкрепям проекта. Вземайки акт от думите на доцент Щерев, къде е знакът за равенство? Регистриран е равно на знаещ. Изглежда е така, но равно ли е на съзнаващ – не винаги. Следващото уравнение, не регистриран равно ли е на незнаещ? Не е. Не регистриран не е равно на незнаещ. Знам какво означава да се заплете човек чисто юридически в схемата регистриран, знаещ, не знаещ и съзнаващ. Вкарвайки в тази схема всеки един, ако отворя една схема и взема взаимоотношенията между хомосексуалисти, при които единият ревнуващ решава да натопи другия и го обуе заради това, че знаейки не му е съобщил, опитвам се да си представя процедурата на съдебното издирване кога е знаел, кога се е заразил и от кого?
Ако ние инкриминираме допълнително и поставим един акцент независимо от значимостта и тежестта на това много сериозно заболяване мисля, че вместо да изпишем вежди, ще извадим очи. Няма да подобрим нравствената и социалната среда. Напротив, ще направим кашата по-голяма. По-добре е да вървим по пътя, по който вървят цивилизованите държави. По-добре е вместо да ожесточаваме законодателството смирено да приемем, че това което съществува сега ни върши работа с ясното съзнание, че ще бъде променяно в бъдеще от гледна точка на моралните ценности, които трябва да изповядваме като европейци.
ВЛАДИМИР КУЗОВ: Поради отсъствието на колегата Ваньо Хърков не мога да оттегля законопроекта.
Безспорно тук има представители на правосъдната система, които биха ме подкрепили в това, че досега няма нито едно съдебно производство по обсъждания текст. Относно това дали ще се попадне в процедура на знание или не знание, господин Йорданов искам да ви кажа, че това не е така, защото всички знаем, че когато се сключва граждански брак, когато се дава кръв и когато се извършват трансплантации задължително се правят изследвания. Задължителните изследвания за тази болест тепърва ще влязат. Възможността да знаеш в правото се удостоверява с това, че даденото лице по надлежния ред е уведомено и вече знае като такова, че носи този вирус. Тук аргументът ви не издържа, но относно това, че процесът ще се задълбочава е ясно. Ако днес този текст не се приеме, надявам се следващото или по-следващото Народно събрание да го приеме. Благодаря ви.
ПРЕДСТАВИТЕЛ НА ПРОГРАМАТА ЗА ХИВ И СПИН: Искам да кажа категорично, че като представител на тази организация не подкрепяме внесения законопроект. Съществуващата в момента криминализация на предаването на ХИВ и СПИН, ние ще отидем и по-нататък да се работи към отмяната на този член.
Искам да ви задам един въпрос за умишлеността? Как се доказва това? Как може да се докаже, че извършителят е бил на ясно със статуса си,да дефинира предумишлеността, деянието да се установи отвъд всякакво съмнение. Фактът, че партньорът не е настоявал за използване на презерватив и други форма на защита не означава ли доброволно съгласие за поемане на риска? Това отново е вменяване на вината. Посланието не трябва да се поставя само в ръцете на едната страна. Доцент Щерев, каза че нашето здраве е в нашите ръце и е наша отговорност. Това е основното послание, което трябва да се запази.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, стана ясно, че има текст, който е малко по-общ. Разбирам, че при отсъствието на колегата Ваньо Хърков не може да оттегли законопроекта.
Може да направи това преди първо четене в залата. До тогава ще има възможност да координира с доктор Хърков и да прецени какво да прави. Преминаваме към гласуване на законопроекта.
Моля, който е съгласен, да гласува?
- „За” – Няма.
- „Против” – 7.
- „Въздържали се” – 8.
Не се приема.
ХРИСТО ТАКСКО: През 2005 година е направен подробен анализ как действат законите в Европа. Ако се прочете, ще се види, че почти никой не е наказан, защото не може да се докаже по безспорен начин заразяването. Поради това се счита, че по този начин не действа закона.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, преди да закрия заседанието на Комисията по здравеопазване искам да направя следното съобщение.
През следващата седмица знаете, че на 24 януари 2008 година от 14,00 до 16.00 часа е седмицата за борбата против рака на шийката на матката, под патронажа на председателя на Народното събрание господин Георги Пирински. На 2 и 3 февруари 2008 година в Пловдив ще направим национален консенсус за диабета.
Колеги, благодаря за участието. Закривам заседанието.

(Заседанието завърши в 16,45 часа)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/доц. Борислав Китов/