Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

Комисия по здравеопазването

Стенографски запис


П Р О Т О К О Л
№ 116

Днес, 29 май 2008 г. от 15,30 часа се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазване към Четиридесетото народно събрание. Заседанието се проведе под ръководството на председателя на комисията – доц. Борислав Китов при следния


ДНЕВЕН РЕД:


1. Законопроекти за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина.
- № 854-01-1, внесен от Волен Сидеров на 15 януари 2008 г.
- № 854-01-44, внесен от Борислав Китов на 8 май 2008 г.
- № 802-01-42, внесен от Министерски съвет на 17 май 2008 година – първо гласуване.
2. Разглеждане на определението на Конституционния съд на 15.05.2008 г., с което Народното събрание е конституирано като страна по к.д. № 2 от 2008 г., за установяване на противоконституционност на чл. 222, ал. 1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина.
3. Разни – разглеждане на проект на Декларация за ограничаване и контрол на онкологичните заболявания в Република България, № 854-03-4, внесен от Борислав Димитров Китов и група народни представители на 28 май 2008 г.

---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

Комисия по здравеопазването

Стенографски запис


П Р О Т О К О Л
№ 116

Днес, 29 май 2008 г. от 15,30 часа се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазване към Четиридесетото народно събрание. Заседанието се проведе под ръководството на председателя на комисията – доц. Борислав Китов при следния


ДНЕВЕН РЕД:


1. Законопроекти за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина.
- № 854-01-1, внесен от Волен Сидеров на 15 януари 2008 г.
- № 854-01-44, внесен от Борислав Китов на 8 май 2008 г.
- № 802-01-42, внесен от Министерски съвет на 17 май 2008 година – първо гласуване.
2. Разглеждане на определението на Конституционния съд на 15.05.2008 г., с което Народното събрание е конституирано като страна по к.д. № 2 от 2008 г., за установяване на противоконституционност на чл. 222, ал. 1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина.
3. Разни – разглеждане на проект на Декларация за ограничаване и контрол на онкологичните заболявания в Република България, № 854-03-4, внесен от Борислав Димитров Китов и група народни представители на 28 май 2008 г.


Към протокола се прилага списък на присъствалите народни представители и гости.
* * *

ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Уважаеми колеги, откривам заседанието на Комисията по здравеопазване. Разбрах, че госпожа Ива Станкова е направила предложение в точка разни да разгледаме декларация във връзка с онкоболните, която е подписана от всички парламентарни групи.
Мисля, че никой няма да има нищо против. Длъжен съм да предложа на гласуване предложението на госпожа Ива Станкова, тъй като не е включено в дневния ред.
Моля, който е съгласен в точка разни да разгледаме Декларацията на Народното събрание на Република България за ограничаване на контрола на онкологичните заболявания в България, да гласува?
- „За” – 13.
- „Против” – Няма.
- „Въздържали се” – Няма.
Приема се.
Уважаеми колеги, в точка първа имаме три законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лекарствените средства в хуманната медицина внесени от народните представители Волен Сидеров, Борислав Китов и Министерски съвет.
Кой ще представи законопроектът от името на господин Волен Сидеров.
Заповядайте, уважаеми господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Още при гласуването на Закона за лекарствените средства в хуманната медицина през миналата година нашата позиция тогава беше и сега е да се въведат фиксирани цени на лекарствата. За да искаме това ние считаме, че се касае до една особена област на търговия с лекарствени средства, която не може да се сравни с нито една друга търговия и тук принципите за „либерализиране на пазара” ако са добри и за обществото в други отношения, в това отношение когато се касае до здравето на гражданите не са. Нашите съображения са и във връзка с това, че едно такова фиксиране на цените ще спре спекулацията с цените на лекарствата и отстъпките и ще премахне необходимостта от т.нар. аптечен туризъм. Няма да се позволи на търговците на едро да намаляват изкуствено цените на лекарствените продукти макар и за малък период от време, за да могат да привлекат пациенти в нарушение на Закона за защита на конкуренцията. Ще бъде запазена съществуващата мрежа от аптеки, като бъдат предотвратени. Това е най-важното, което мислим, че ще постигнат фиксираните цени. Фалитите на дребните и средните представители на фармацевтичната професия и конкуренцията между аптеките може да съществува по много и най-различни начини и показатели, от които най-обективният и най-добрия начин е да се подобри качеството на обслужване и това да бъде критерият. Конкуренцията да бъде в това отношение. Казано накратко предлагаме регламентацията с този законопроект да бъде в полза на милионите пациенти, на хилядите представители на средния и дребен фармацевтичен бизнес. Разбира се, този наш законопроект, който сме представили през месец януари влиза в остро противоречие с представения по-късно законопроект от Министерски съвет, което ще разгледате по-късно и по който ще изкажем категорична и ясна позиция. Благодаря ви.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, ще разглеждаме законопроект по законопроект. Освен, ако няма друго предложение.
Колеги, заповядайте за изказвания по законопроекта предложен от народния представител Волен Сидеров.
ТОДОР КУМЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин Омбудсман на Република България, уважаеми гости, колеги, господин Шопов в сега действащия Закон за лекарствените продукти в хуманната медицина е записано много точно, че държавата регулира цените заплащани от публични средства на позитивния лекарствен списък като сравнява тези цени с най-ниските цени на страните членки от Европейския съюз.
Второ, държавата регулира пределните цени в аптеките на лекарствата, които се отпускат с рецепта. Държавата регистрира цените на тези лекарства, които се отпускат и без рецепта.
Мисля, че това е напълно достатъчно и в компетенцията на Закона за контрол.
Трето, дава възможност на държавата в хода на една календарна година, например при цена на един лекарствен продукт. Най-вече лекарственият продукт има намалена цена, одобрява се производството, суровините са по-евтини. С фиксираните цени не се дава възможност да се направи вариабилус на цените на лекарствата в хода на тази година, така че нека да остана действащия закон. Аз ще гласувам „против”.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги имате думата.
МИРОСЛАВ НЕНЧЕВ: Българският фармацевтичен съюз изцяло подкрепя внесеният законопроект. Искам да кажа, че изказаното преди малко от доктор Кумчев твърдение е дълбоко невярно, защото без да оспорваме функциите на държавата, при фиксирани цени може да прави същото, защото една фиксирана цена не означава, че ще фиксирана за следващите 50 години. Благодаря ви.
ВАНЬО ШАРКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин Омбудсман, уважаеми колеги, първо искам да кажа, че мотивите на вносителите на законопроекта за изменение и допълнение са ясни и за мен са приемливи като мотиви. Целта на законопроекта е да се подобри достъпа на гражданите до лекарствените продукти, само че по този начин няма как да стане.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: И става точно обратното.
ВАНЬО ШАРКОВ: Да, в известна степен става и точно обратното. Някои от предложенията противоречат както на европейската практика, други противоречат и на директиви на Европейската комисия, така че аз не мога да подкрепя законопроекта.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Уважаеми колеги, ще си позволя да взема думата, има едно неразбиране така както беше представен законопроекта. Защото, е ясно и категорично, че когато има регулиране на цената не се отрича да има регулиране на цената. Първоначалната цена на производителя пак ще бъде доказана, има метод. На базата на този метод ще се постави една цена, като се вземе най-ниската референта цена например, една или две цени, които са посочени. До тук това е едно и също. Оттам нататък има фиксирани надценки, които дават и пределната цена. Фиксира ли се цената при фиксирани надценки бъдете сигурен, че фиксираната цена става пределна цена, няма друг начин, което означава, че всички български граждани ще купуват лекарства на пределната цена, т.е. фиксираната цена. Разбира се, фиксираната цена уважаеми колеги, няма никакъв проблем, ако съм по-мощен и по-як да я преодолея, защото ще си давам четка за зъби, паста за зъби, презерватив или нещо друго, което ще върви с лекарствата и ще правя отбив, но това нищо не решава. Защото, веднага се отива и вместо пределна цена, която се стремим да падне, отиваме към фиксирана цена.
Уважаеми господин Шарков вие сте прав, че ще намали достъпа, защото цената така или иначе ще принуди всички да отидат към пределната фиксирана цена. Дори да стане това има много начини да бъде заобиколен, което отново нищо не прави.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, лично аз ви призовавам да гласувате „против” този законопроект, защото не е възможно по този начин да бъдат улеснени българските граждани и да имат по-добър достъп до медикаменти. Българските граждани биха могли да имат по-добър достъп до медикаменти, ако се направят три действия, които вече от Българска нова демокрация сме предлагали. В Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина трябва да се премахне държавната регулация на медикаменти, които не се заплащат с публични средства. Това само довежда до корупционни практики, за да се остави на свободния пазар и тогава цените на медикаментите ще бъдат по-ниски. Това е европейската практика и съвет в една от директивите.
Второ, необходимо е да се увеличат публичните средства като част от цената на едно лекарство. В момента публичните средства като част от цената, която плаща българските граждани е около 35 на сто. Средно 65 на сто от един медикамент се плащат българските граждани от джоба си. Това са разчетите, които могат да бъдат направени, който не вярва това има доказателства, които показват тази картина. Увеличаването на обема от публични средства за здравеопазване като част от цената на лекарството, тогава ще се разбере, че в България регистрирането на лекарството на цена производител е най-ниска цена от европейските страни, но лекарството се продава най-скъпо от всички европейски страни. Това е причината, защото държавата се е отдръпнала от плащането на частта, където например в Австрия, около 90 на сто от цената на лекарството се плаща от държавата. Подобно е положението във Франция.
Трето, трябва да се премахнат административните пречки по Закона за обществените поръчки, за да може българските граждани да получават навреме съответните медикаменти плащани с публични средства. Хроничен е този въпрос. Изпълнява се закона, имаме съответните процедури, но болните не получават навреме лекарствата, които трябва да получат. В днешните броеве на ежедневниците отново има подобен проблем.
Това са тези три въпроса, които трябва да се решат, за да могат българските граждани да получат по-добър достъп до медикаменти и внасяния от господин Сидеров законопроект само отлага този въпрос и го въвежда в една друга дискусия, която няма нищо общо с решаването на проблемите на българските граждани по отношение на осигуряването с лекарства. Благодаря ви.
НИКОЛАЙ КОСТОВ (председател на Управителния съвет на Асоциацията на собствениците на аптеки): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, смятам, че този законопроект е в дълбоко противоречие с политиката на Европейската комисия и Европейския съюз по принцип. Всяка година има секторни доклади на Генералната дирекция по конкуренцията, където фиксираните цени на лекарствата се посочват като едно от възможно най-грубите вмешателства в пазара на лекарствата. Нещо повече, има решение на почти всички органи за защита на конкуренцията. Депозирал съм част от тях при господин Борислав Китов, в които категорично се препоръчва премахването там където все още са останали фиксирани цени на лекарствата. Нещо повече, миналата година отпаднаха фиксираните цени в една от най-консервативните държави Италия. Още през 50-те години отпаднаха фиксираните цени в Германия на отиси продуктите. В момента немската анти монополна комисия се бори за премахването им при лекарствата по лекарско предписание. Така, че повтарям, този законопроект е в дълбоко идеологическо противоречие с тенденциите в Европа. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Има ли други желаещи за изказвания? Не виждам. Преминаваме към гласуване на законопроекта предложен от народния представител Волен Сидеров.
Моля, който е съгласен, да гласува?
- „За” – Няма.
- „Против” – 13.
- „Въздържали се” – 1.
Не се приема.
Заповядайте уважаеми господин заместник-министър Райнов да представите законопроекта предложен от Министерския съвет.
ЕМИЛ РАЙНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин Гиньо Ганев, дами и господа народни представители, за мен е удоволствие да представя пред вас Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина внесен от Министерски съвет. Той третира няколко неща.
Първо, за промяна в член 3, алинея 1 е обоснована от необходимостта за пълно и точно транспониране на дефиницията за лекарствен продукт от директива 2001/81 в националното законодателство.
Второ, трябва да бъде коригиран текста на член 222, ал. 2, който урежда начина на финансиране на органите и комисията, чиято дейност се обезпечава административно от Министерството на здравеопазването.
Трето, законопроекта съдържа предложения за изменения и допълнения на текстове от закона във връзка с изискванията на регламент 1901/2006 г., който касае лекарствените продукти за педиатрична употреба, въвеждане на мерки и разпоредби на национално ниво.
Четвърто, предписва се принципното изискване притежателят на разрешение за употреба или удостоверение за регистрация на лекарствен продукт да бъде установен на територията на държава членка или на държава от европейското икономическо пространство.
Пето, налага се възможност досието на лекарствения продукт да се въвежда и подава във електронен формат, общ технически документ.
Шесто, предлага се отделяне на разпоредбите за паралелния внос на лекарствени продукти в самостоятелна глава, което е продиктувано от факта, че по своята същност разрешаването на паралелен внос на лекарствен продукт представлява процедура по разрешаване на употреба, а не търговия на едро.
С разпоредбите на член 124-а, се отстранява пропуск в действащия закон за установяване на принципа за реклама само на разрешени за употреба лекарствени продукти, който кореспондира с предвидената санкция на член 290 от административно наказателните разпоредби.
Предлага се въвеждането и на определение за фалшив лекарствен продукт както и санкции за лица, които произвеждат, внасят, продават, съхраняват и предоставят за употреба такива продукти.
Предложенията са с оглед на мерките, които се предприемат в глобален мащаб от Световната здравна организация и Европейската комисия за борба с фалшивите медикаменти.
Законопроектът предвижда промени в глава Х – „Търговия на дребно с лекарствени продукти”, като промяната е продиктувана както от постановеното от Комисията за защита на конкуренцията Решение № 10 от 10 януари 2008 година, относно съответствие на нормата на член 222 и член 223 от закона с разпоредбите на Закона за защита на конкуренцията, така и с оглед тенденция насочване към облекчаване на административните режими.
Законопроектът предвижда и да бъде допълнен сегашният закон като се уредят условия и реда, при които лицата, които са български граждани или са постоянно пребиваващи в България да могат при пътуване извън пределите в България да изнасят лекарствени продукти необходими за тяхното лечение.
Със законопроекта се предлага да бъде удължен срокът за работа на Комисията по позитивния списък, който произтича от сроковете, които са зададени в предходните комисии по ценообразуване, възражение, обжалване и т.н. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, имате думата.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Уважаеми господин председател, имам един въпрос към вносителят във връзка с фалшивите лекарствени продукти. Напоследък действително имаме сведения, че може би има такива опити.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: На коя страница?
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: На стр. 14 има дефиниция за фалшив лекарствен продукт, което е правилно. Искам да попитам до каква степен фалшифицирането на лекарствени продукти как се наказва, носи ли се наказателна отговорност. Доколко в някои случаи би могло да представлява заплаха за здравето на хората.
ЕМИЛ ХРИСТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, проблемът с фалшивите лекарства не е проблем само на България. България заема 1,6 на сто от дела на разпространението на фалшиви лекарства според последния доклад на Европейската комисия издаден миналата седмица, вторник, от Департамента предприятие и индустрия ръководен от господин Гюнтер Ферхойген. Този дял от 1,6 на сто от пазара на фалшиви лекарствени продукти в Европа поставя България в последните три държави засегнати от този проблем. Досега ние ползвахме термините „не разрешен за употреба лекарствен продукт” и „лекарствен продукт с не установен произход”. Ползвахме текста от Административно-наказателните разпоредби и третирахме фалшивите лекарствени продукти като неустановени и неразрешени, тъй като проблемът е огромен за рамките на Европейския съюз 2008 година е обявена от господин Гюнтер Ферхойген за година на борба с лекарствата фалшификати. Европейската комисия признава водещата роля в борбата с лекарствата фалшификати на Световната здравна организация. Тази дефиниция, която ние предлагаме е последната дефиниция на Световната здравна организация.
Наказанията са като неразрешен и неустановен от 25 до 50 хиляди, когато нарушението е извършено от юридическо лице от 3 до 9 кратния размер на посочената глоба, което прави една вариация от 75 хиляди до 450 хиляди лева. За миналата година в България са установени 26 случая на фалшиви лекарствени продукти. Сумата по издадени наказателни постановления от Изпълнителната агенция по лекарствата е в размер 1 милион 250 хиляди лева, като най-голямата санкция, която сме наложили е 275 хиляди лева за разпространение на фалшиви лекарствени продукти. В момента всички наказателни постановления са в съдебна зала и се обжалват.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Благодаря ви.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Господин председател, не смята ли вносителя и може би колегите да помислят, дали фалшифицирането на лекарствата е съпроводено със заплаха здравето на хората, не трябва ли да се инкриминира?
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Това е един въпрос, по който вероятно има отговор.
ЕМИЛ ХРИСТОВ: Ние имаме отговор на въпроса. За съжаление това не е в компетентностите на Изпълнителната агенция по лекарствата. Трудно е и на Министерството на здравеопазването. Имаме действащ текст в Наказателния кодекс, който третира престъпления при употребата на лекарства. Текстът звучи по следния начин: „Лекарствени продукти включени в списъка с особен опасни вещества”. Терминът „особено опасни вещества” е въведен в българската практика с валидната действаща съветска фармакопея до 1990 година. От 1990 година съветската фармакопея не действа, действаща е европейска. Нашите наказания не минават по наказателен ред и прокуратурата ги връща на Изпълнителната агенция по лекарствата.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Поемаме ангажимент от името на комисията, да се обърнем към министър Миглена Тачева и да поставим въпроса да помислят компетентните органи за инкриминиране на тези действия по съвременен начин.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа, искам да коментирам от предложения законопроект параграф 62, който третира в изменената алинея 6, състава на Комисията по позитивния лекарствен списък.
Смятам, че когато се коментира промяна в Комисията по позитивния лекарствен списък и съответно Комисията по цените, т.е. регулациите, които са по чл. 259 и чл. 261 задължително трябва да се третира и състава на Комисията по прозрачност, чл. 265 от закона. Изключено е да коментираме и да променим състава на Комисията по позитивния лекарствен списък и да не коментираме Комисията по прозрачност. Погледнете какво се получава, доктор Райнов днес е избран за председател на Комисията по прозрачност, към Министерският съвет. Комисията по прозрачност в чл. 265 е записано: „Лице, което е член на Комисията по прозрачност не може да бъде и член на комисиите по чл. 259 и чл. 261”, но вашия колега другият заместник-министър може. Т.е. председателят на Комисията по прозрачност и председателя на Комисията по цените могат да бъдат подчинени на един и същи човек, министъра на здравеопазването. Това е нонсенс в този закон и трябва да се промени.
Комисията по прозрачност няма работа в изпълнителната власт. Комисията по прозрачност е за това, за да могат българските граждани да са сигурни, че изпълнителната власт изпълнява както е по закон своите задължения. В нея трябва да има представителите на медиите и пациентските организации. Фармацевтичните компании, лекари, зъболекари, фармацевти, но не и висши чиновници от изпълнителната власт. Тяхната отговорност е в Комисията по цените и Комисията по позитивния списък.
Моля, когато разглеждаме промените по този закон успоредно с измененията в Комисията по позитивния списък да разглеждаме и изменения в Комисията по прозрачност, защото иначе няма логика. Тук внушението е вместо равни части от хората, които не са най-добре записани от досегашния закон от 11 души, 9 души да бъдат представители на държавата, няма лошо в това, но Комисията по прозрачност трябва да бъде с друг състав. При този състав, където трима души са от Министерството на здравеопазването, един от Министерството на труда и социалната политика, двама на НЗОК, двама от Изпълнителната агенция по лекарствата, един от Министерството на финансите и два от Българския лекарски съюз и Българския зъболекарски съюз, и заместник-министъра е председател на Комисията по прозрачност, наистина става много смешна работа и история.
Моята молба е да се разглеждат в пакет трите члена когато се променят чл. 265, чл. 261 и член 259.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Това трябва да стане на второ четене.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Разбирам ви, но може да се каже по-късно, че промените в Комисията по прозрачност не са в сферата на философията на този законопроект, което не е така.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Доцент Щерев, наистина това са свързани неща и не би следвало да не могат да бъдат разгледани след това.
ЕМИЛ РАЙНОВ: Уважаеми господин председател, господин Гиньо Ганев, дами и господа народни представители, донякъде разбирам въпросът на доцент Щерев. Доколкото си спомням в предходните комисии, на които той надлежно обърна внимание моето име не фигурира. В Комисията по позитивния списък, която още не е готова моето име не фигурира. В Комисията по цени също моето име не фигурира. Фигурира само в Комисията по прозрачност и не виждам конфликт на интереси.
Второ, тъй като днес така стана, че съм председател искам да кажа, че с равен брой гласове са представени. В комисията е доктор Андрей Кехайов от лекарския съюз, доктор Николай Шарков от зъболекарския съюз, има представител на пациентска организация, доколкото си спомням госпожа Адерска, цитирам в момента по памет, така че е спазено присъствието на всички в това число и на председателя на вносителите на лекарства. Това мога да кажа относно вашия въпрос.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Уважаеми господин Райнов, доколкото разбрах въпроса е свързано. Считам, че двете неща са свързани и може би наистина трябва да се разгледат. Атанас Щерев е прав по принцип, че в Комисията по прозрачност, именно защото е Комисия по прозрачност трябва да има повече представители на хората, които правят обществено достояние. Мисля, че няма нищо лошо да се разгледа на второ четене.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Аз не твърдя, че доктор Емил Райнов участва в другите комисии. Твърдя, че в тези три комисии участват хора от едно и също ведомство – Министерството на здравеопазването, което е нонсенса. Те са от едно ведомство под едно ръководство. Какво означава, че са отделни физически лица. Същото се отнася и за Българския лекарски съюз, който участва в Комисията по прозрачност и в комисията по позитивния списък. Или ще участват на едното, или ще участват на другото място.
На следващо място – медиите, извинявайте, но става въпрос за прозрачност. Благодаря ви.
РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Уважаеми господин председател, бих искал да взема отношение по Позитивния лекарствен списък. Ако комисията нещо е направила през тази година, което е учудващо е именно този Позитивен лекарствен списък, който в момента все още не е одобрен от Министерския съвет.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Има ли избрана комисия?
РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Няма такава, за това говоря. До миналата година в тази комисия обикновено участваха най-добрите специалисти от всяка една област. Например, от кардиологията, от стоматологията, от инфекциозните болести и т.н. обикновено това бяха професори и доценти.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТВ: Няма такава комисия.
РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: В Народното събрание сте гласували и тези 11 души са хора, които са представители на отделни организации. Двама човека от БЛС, двама от БЗС, двама от Министерството на здравеопазването, по един от МТСП, Министерството на икономиката и т.н.
Искам да ви кажа, че нито един от тези представители с малки изключения на тези, които са от Министерството на здравеопазването нямат никакви понятия от лекарствена политика. Всяко едно министерство и всяка една институция е представила по един или по двама човека, за които са сметнали, че може би ще защитават техните интереси най-добре в тази комисия. Казвам ви, че тази комисия няма да свърши никаква работа.
Съгласен съм с доцент Щерев, че може би в другата комисия по прозрачност трябва да има повече представители на други организации, а не на такива институции.
Мисля, че Комисията по здравеопазване трябва добре да прецени, кои трябва да бъдат с повече представители. Според мен, медиите тук трябва да участват масово с по-голям брой. Необходимо е да участват пациентски организации и хора, които са не заинтересовани за да защитават определени лобистки интереси.
Според мен, трябва да помислим по този въпрос.
Искам да ви каже, че продължават пазарлъците и сега кои хора да влязат в тази комисия по позитивния и лекарствен списък, за това комисия все още няма.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, като цяло аз ще подкрепя законопроекта. Изключително доволен съм, че в този законопроект в параграф 4, се диференцират таксите, които заплащаха за регистрация иновативните и други големи фирми, малките и средните предприятия имам предвид преди всичко галеновите продукти.
Мисля ,че таксата трябва да бъде диференцирана на малки и средни предприятия, за да могат да се стимулират именно малките и средните предприятия.
Второто нещо, което повдигна Атанас Щерев, също ми направи впечатление. Сега само се променят, а по-рано беше на равна квота. Сега не е на равна квота, но общо взето каква е гаранцията, че пак ще има чакащи лица – никаква в сегашния законопроект.
Уважаеми професор Гайдарски, променят се квотите, но горе долу са същите институции, които ще ги излъчват така, че няма гаранции,че този път наистина ще попаднат хора. Необходимо е да се помисли за една и другата кой вариант ще гарантира да попаднат хора, за които говорите и за които всички са съгласни. Изключително съм доволен, че има съвпадение по отношение на чл. 222 със законопроекта предложен от Министерския съвет по отношение на собствеността на аптеките, не защото винаги съм защитавал тази теза. Знаете, че миналият път аз подкрепих както и моята парламентарна група. Считам, че това е новият модерен подход към нещата, който евентуално може да ни спести някои главоболия.
Не на последно място, искам да кажа, че може би с някои евентуални предложения между първо и второ четене може да се получи един добър законопроект. Лично аз ще подкрепя законопроектът на първо четене.
ВАНЬО ШАРКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, за разлика от председателя на комисията разбира се с цялото ми уважение към него, ще изкажа съвсем различно мнение. Всички тук в тази комисия или поне тези, които бяха в нейния състав когато приемахме този закон преди една година и един месец приехме закона в този вид. Господин председател имаше заседания, на които сме стояли до 8 часа вечерта. Имаше изказвания от страна на Изпълнителната агенция по лекарствата, че ние сме казали, че този закон го имаме още през 2003 година, така ли беше? Така беше. Сега една година след като сме го приели изведнъж същият вносител ни предлага нови 80 параграфа за промяна в закона, който сме приели преди една година.
Второ, законопроекта, който доцент Китов е внесъл около 20 дни преди Министерския съвет е преписал от Министерския съвет, тъй като частта за чл. 222 е абсолютно същата. В училище за преписване ми пишеха единица, кой преписва от Министерския съвет не знам, но текстовете са абсолютно еднакви.
Господин председател, уважаеми колеги, голяма част от текстовете, които приемахме тогава включително чл. 222, ако се отворят стенограмите ще видите, че този член е приет с 11 – „За” в сегашния му вид; 1 – „Против” и 1 - „Въздържал се”. Не знам какво промени толкова много ситуацията, че изведнъж трябва да обръщаме на 180 градуса нещата. Направих си труда да прочета стенограмите от заседанията на нашата комисия тогава и ще искам обяснение пред цялата комисия на всеки, който изкаже различно мнение от това, което е било тогава. Нищо страшно няма да ни се случи. Нямаме Комисия по позитивния списък. Сега една година, след като сме приели закона ние променяме състава на комисията, която не е нагласена, не е направена.
Искам да попитам след шест месеца, ако отново нямаме комисия пак ли ще променяме закона, да променяме състава, за да може да стане тази комисия? Срам ме е от едни такива действия в нашата комисия. Ще гласувам „против” законопроекта, защото не може да се работи по този начин.
ХАСАН АДЕМОВ: Колеги, искам да реплекирам доктор Шарков в посока на това, че той обвинява комисията, комисията не е вносител на проекта.
ВАНЬО ШАРКОВ: Няма такова нещо.
ХАСАН АДЕМОВ: Напротив, преди малко казахте, че ще питате всеки един защо си е променил мнението по отделните текстове.
Този проект се внася от Министерския съвет, и чл. 222 е внесен във вида, в който го беше внесен когато се внасяше първия път. Вносителят има право да внася текстовете така както намери за добре. Оттам нататък тази материя е изключително динамична и се променя включително и в рамките на една година. Законопроектът, който е внесен тогава е подготвен една година преди това. Всички тези промени, които предлага сега вносителят – Министерския съвет, мисля че са основателни. Оттам нататък всеки може да си каже мнението по всички въпрос, включително и по най-спорния или най-интересните на чл. 222. Няма никаква причина всеки да има мнение, което сме изразили тогава когато сме гласували по някакъв начин.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми колеги, уважаеми доктор Шарков, за това, че законът е лош сте напълно прав, защото не може след една година да се променят 80 параграфа. Законът когато беше предложен миналата година беше атакуван многократно по отношение на много текстове. Ако действително погледнете стенограмите ще видите, че нищо не се е променило за много от членовете на комисията. Законът е с много силна държавна регулация. Някой може да приема, че е много добре. Още тогава на миналото разглеждане аз многократно съм заявявал, поне в 50 параграфа на новия закон, че това е силна държавна регулация и няма да доведе до нещо добро. Сегашните промени засилват тази регулация. Т.е. отиваме в неправилна посока, но това е мнение, което изказвам.
Искам преди всичко да ви кажа, че сте напълно прав и трябва да се погледне кой какви тези е поддържал преди и сега. По отношение на чл. 222 заявявам, че този текст няма да го коментирам поради конфликт на интереси.

Що се отнася до останалите, позитивен списък, за комисията по цените и прозрачност, смятам че не само трябва да се коментира от всеки член на комисията, но господин Ганев, би трябвало да вземе отношение като институция по този въпрос.
ХАСАН АДЕМОВ: Доцент Щерев, какво означава конфликт на интереси по чл. 222?.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Конфликт на интереси по чл. 222 означава собственост към аптеки.
ХАСАН АДЕМОВ: Всички български граждани имат конфликт на интереси.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Обикновено този, който е внесъл преди не преписва от тези, които идват след него. Споделял съм това винаги и знаете моето становище по този въпрос.
Първо, по отношение на законопроекта, че се променя. Ние го работихме шест месеца. Имаше една международна конференция с представителите на германския бундестаг, които казаха – шест месеца, ние го работихме две години. Този закон за да се направи както трябва, не шест месеца, но ние бързахме с оглед европейското ни членство се налага да бъде работен поне две години. Това е проблемът. Наистина ние го приемахме до осем часа под натиск. Той беше изготвен по-рано, но така или иначе вероятно се налага да се направят промени, защото това наистина е един голям закон.
Второ, ще се отнася до промяна на мнението на някои хора, уважаеми господин Шарков, това е често явление в нашата действителност.
ВАНЬО ШАРКОВ: Уважаеми доктор Адемов, абсолютно прав сте, може би не съм се изразил правилно. Имах предвид хора в комисията, които по един начин са мислили и говорили когато сме обсъждали член 222 във вида, в който е гласуван и сега в днешно време, в бъдеще време на заседанията, имам предвид дори на второ четене, защото сега няма да навлизаме в голяма конкретика.
Знам мнението на доцент Китов, който винаги го е защитавал в този вид. Също знам, че вие гласувахте „Въздържал се”, така че нямах изобщо предвид лично някой и конкретно. Никой не обвинявам, тъй като нищо още нищо не е казал по реда на този закон.
Съгласен съм, че може да е често явление, но не съм съгласен, че е нормално.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин Гиньо Ганев, уважаеми колеги, вземам думата, тъй като виждам, че отново започва да тлее спорът, който миналата година преди една година тук горяха страсти. Виждам, че все още тези страсти не са прекипели. Вземам думата за това, защото този законопроект е обект на прекалено много интереси. Много благодаря на доцент Щерев, на който прави чест, ще предложа и всички останали, които имат конфликт на интереси да го заявят, открито или явно имат конфликт на интереси.
Този закон определено има силни лобистки кръгове, тъй като вие добре си спомняте, че бяхме фиксирали срок за регистрация на аптеките. Тогава и сега доцент Китов беше един от активните вносители, защо, той може да отговори, ако поиска.
Сега отново виждаме, че е преписано всичко дословно със законопроекта, който се внася от Министерския съвет. В тази връзка този законопроект виждате, че е особено интересен. Интересен е, тъй като се събират икономически и друг тип интереси. В залата прегласувахме много добре си спомняте, че казах, че още на закона не е дадена възможност да действа и виждате, че законът от една година е тук и позитивен списък по закон трябва да бъде създаден и това не е направено, а ние започваме да правим промени.
Първо, тъй като тук има най-различни защитници на европейски клаузи и директиви. Подготвил съм документи, за да не се спекулира с европейски директиви. Променихме законът и сега идват още 80 промени, или хората, които са изготвили този законопроект, ако си спомняте всички от комисията не са успели да обработят онези изисквания, които бяха наложени от Европейския съюз. Забележете, ще припомня за тези, които са забравили, че законът беше изключително под натиск бързо да бъде приет, защото сме изпуснали забележете „всякакви срокове” и тук работехме като многомашинници на пожар. Сега ни се предлага нов законопроект, т.е. 80 поправки. С тези 80 поправки, специално по най-дебатираната чл. 222, вие си спомняте, че имаше ключови моменти, които промениха философията на законопроекта, който беше внесен. Философията на този законопроект беше подкрепена с 11 на 1 гласа, от гласувалите 1 „въздържал се”. Сега година по-късно Министерският съвет отново внася на нашето внимание тези поправки. Това са изключително важни за цялото фармацевтично съсловие промени в закона и чл. 222.
Лично аз не само, че ще гласувам „против” този законопроект, но мисля, че трябва да стане ясно и тук да се каже, защо и кое, налага промяна на някои от възловите членове, с което да променят изцяло философията на закона, който беше предложен, внесен, приет в залата. Сега тук няколко хора определено лобират за промяна на целия законопроект, който отново ни беше предоставен от Министерския съвет и беше гласуван в комисията и залата.
В заключение ще кажа, че когато нещо не харесва на някой и не са изпълнени разпоредбите на закона и подзаконовите разпоредби ние променяме закон. Давам пример със закона, който приехме в образованието, което знаете, че беше дискутирано за матурите. За да не се случи нещо и когато нещо трябва да бъде избегнато ние си поправяме закона, за да бъде удобно за изпълнителната власт.
Запазвам правото си по-нататък отново да се включа в дебата. Благодаря ви.
ХАСАН АДЕМОВ: Господин Иванов, във вашето изказване вие си позволихте да обвините Министерският съвет, нас с доктор Китов, националния Омбудсман, обвинихте европейски институции волно или неволно, това няма никакво значение.
По-важното е, че вие твърдите, че приетият закон е бил лош. Вероятно е това, приет е прибързано, приет е да кажем под силата на някакви обстоятелства, срокове и т.н., сигурно е така. Тогава защо не дадете възможност на това Народно събрание, което е приело лош закон да се поправи. Това е едната логика.
Второ, тъй като говорите за конфликт на интереси веднага ще кажа като доцент Щерев, никакъв конфликт в личен план нямам, единственият конфликт на интереси е, че този чл. 222 сега вкарва в конфликт всички български граждани защото предложението е всички юридически и физически лица да имат право да са собственици. Освен този конфликт друг конфликт нямам. Никога не съм имал аптека, никога не съм участвал във верига и никога нямам намерение да имам аптека.
ТОДОР КУМЧЕВМ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, доктор Иванов, вие сте прав на пръв поглед обаче през тази година се случиха много важни три неща от три изключителни институции в страната.
Първо, имаме решение на Комисията за защита на конкуренцията от месец януари в началото на годината.
Второ, имаме изключително сериозен сигнал на Омбудсмана на Република България.
Трето, имаме образувано дело в Конституционния съд.
Това са неща, на които Народното събрание, народните представители и лично ние като Комисия по здравеопазване трябва да вземем предвид.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Моята трета реплика към вас е следната. Когато ставаше въпрос за една теза, която и аз защитавам и вие бяхте вносител за университетите в единия вариант беше отхвърлена, вие я вкарахте само след шест месеца използвайки правилника на Народното събрание и вкарахте втори път същата теза. Министерският съвет в първоначалния вид на законопроекта това беше същият текст. Сега явно търсят по подобие на вас отново този текст да се вкара.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Доцент Китов, много ви благодаря за това напомняне за моя законопроект, но за разлика от законопроекта на Министерския съвет аз не променям абсолютно нищо.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: В член 222 нищо не променят.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Аз не променям абсолютно нищо и съм последователен. Докато тук ние правим реформи в рамките на една година.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Говоря само за чл. 222.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Не говоря само за този чл. 222, а за принципа за това, което съм направил. Ще продължа и сега по закон ще внеса за трети път законопроекта за университетските болници в същия вид, само ще сменя комисията, тъй като законът ми го разрешава, защото съм последователен и държа на онова, което съм казал да го отстоявам докрай.
Доктор Адемов, към вас и към нито един от присъстващите обвинения не съм отправил. Що се отнася до вашите изказвания в момента говоря за лобирането. Вие винаги сте изключително активен на комисиите, но когато гласувате никога нямате мнение. Когато гласувате, за да бъда по-точен вижте гласуванията в законопроекта. Мога да ви покажа как сте гласувал. Когато човек се изказва трябва да знае какво е говорил, как е гласувал и да има някакво категорично мнение.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Когато защитава една теза не бива да обвинява в лобиране хората, които защитават другата теза.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Веднага поднасям извинения към доктор Адемов, ако е приел моето изказване лично към него. Дадох пример с доцент Щерев, че много коректно и елегантно го направи.
СТАНКА МАРИНЧЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми господи омбудсман, имам едно предложение към параграф 62, където се коментира Комисията по позитивния лекарствен списък да прибавим и участник на Българския фармацевтичен съюз.
Подкрепям законопроектът, защото наистина е съобразен с редица регламентиращи документи от Европейския съюз. В мотивите много добре са посочени директивите, с които е съобразен. За това ще гласувам „за” законопроекта.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Уважаеми господин председател, ключът към сегашното обсъждане и свързан с онова обсъждане във връзка, с което исках да задам въпрос на колегата Ваньо Шарков, който излезе. Припомням на уважаемата комисия и на тези, които обичат да четат стенографските протоколи, ние взехме решение за удължаване на срока за привеждане на собствеността на аптеките спрямо действащото законодателство, по специално чл. 222 на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина.
Припомням на любителите на такива справки, че тогава ние дружно подведохме представителите на фармацевтичния съюз, че този ден няма да разглеждаме това удължаване на срока, те си тръгнаха и още веднъж припомням, че тогава останах сам да отстоявам тезата, че този тактически ход с удължаване на срока преследва стратегически цели. Т.е. една реорганизация на лобито, което ще направи нещото, което се случва днес, ще влезе текста, който ще приведе друг режим – либерален режим. Продължавам да смятам, че етичният модел, който ние възприехме с чл. 222, за който гласувах не можем да го обвиним за мъртво роден при положение, че още не е приложен в България в достатъчна степен така както го искахме.
Второ, не приемам тезата, че етичният модел е плод на болни мозъци в седем или осем страни в Европейския съюз, които го прилагат.
Всички инсинуации свързани с тезата, че Европейският съд, който ще разгледа италианското и немското дело, по този начин да ги нарека най-общо във връзка с не прилагането на либералния модел, а прилагането на етичния модел, този въпрос още не е решен. Ще бъде решен може би за едното дело през 2008 година, може би за другото дело през 2009 година.
Дори и да бъде решено либералният модел да е този, който да бъде наложен в Европейския съюз от това не следват автоматично санкции. Има един втори период от време, в който се вземат решения за налагане на финансови санкции. Цялата тази игра, която разиграваме сега с дамоклевия меч на Европейския съюз е по-скоро опит да се направи внушение, което не винаги може да бъде добре осъзнато от хората, върху които се прави това внушение.
Заявявам, че продължавам да съм привърженик на етичния модел и няма да отстъпя от каузата.
РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Доктор Руденко Йорданов непрекъснато повтаряше думата етичен модел, може ли да обясните какво означава етичен модел? Това ли е етичният модел когато се ограничава. Либералният модел е когато се дава възможност.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Когато ние сме възприели европейските норми на поведение ние възприемаме и част от терминологията. Една част по-бързо, една част по-бавно, но тази част от терминологията, която е казала, че етичен модел във фармацевтичният бизнес е този, който повелява рестриктивната теза, че един фармацевт има право да бъде собственик на аптека, така са го възприели нашите приятели от Западна Европа и ако вие имате съмнение относно техния интелектуален потенциал, заявете го открито. Вярвам, че онова, което са измислили да нарекат този модел етичен яма нищо лошо, защото е в интерес не само на съсловието на магистър-фармацевти.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Ще започна от т.нар. етичен модел и либерален модел. Още една професия има в България, която има подобна регламентация. Това е моята професия на юрист, където адвокат може да бъде лице, което има юридическа диплома, който е завършил юридически факултет, защото се касае до особени области. Не случайно и във вашата област нещата не са като да се продава бяла техника или сирене. Оттук произхожда специфичността на това, което разискваме и това, което се прави опит да бъде приведено под общите либерални или пазарни норми или механизми.
Колеги, ще ви кажа, защо са внесени тези 80 текста. Те са внесени за гарнитура. Внесени са за благоприличие, за оправдание да мине основно спорния чл. 222. Това е причината да бъде замаяна поредната сесия на поредното всеобщо събрание на депутатите, както от вашата лекарска комисия сте майстори правили сте го и друг път покрай онова, което не е нужно да бъде променяно или може би е нужно да бъде променяно, да мине това, което искате да пробутате или да прокарате. Майсторски го направихте по отношение на приватизацията на лечебните заведения, когато не успяхте на два, три пъти да го направите там където систематически и юридически му е мястото, доктор Китов има заслуга за това, може да му признаем качеството, че умее да прави тези неща.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: За кое?
ПАВЕЛ ШОПОВ: Правя една аналогия с приватизацията на болничните заведения. Сигурен съм, че нещата са тръгнали оттук. Те са отишли в Министерския съвет и разбира се под натиска на лоби, на което плановете са след няколко години да няма и фармацевтичен съюз. Преди малко колежката спомена ролята на фармацевтичния съюз, че трябва да се разпише в някакъв текст и да не стане това разписване след няколко години картината в България ще бъде ясна. Става въпрос за общо политически, общо социални и общо икономически въпроси. Такава ще бъде картината и по тези въпроси може да се произнесе и да бъде наясно и да погледне в много близкото минало всеки здравомислещ човек.
Тогава ще служители и служителите ще бъдат собственици на сегашните аптеки. Някаква структура ще се занимава с тези въпроси и ще идва тук да изказва становище, ще бъдат една, две или три вериги, които ще поизтичат от производителите на лекарства. Целта е тук да се затвори кръга от производител до крайния потребител през съответните собствени обекти. Няма какво да се залъгваме и заблуждаваме. Всичко това е подготвено. Пуснато е не случайно като проектозакон на Министерския съвет. Комисията по здравеопазване е подготвена. Виждам, че има някаква съпротива. Подготвени са съответните лобита и в парламентарна зала. Това, което може да се направи е известна съпротива да се окаже и да се даде истината. Доктор Китов ми е стар пловдивски приятел, но истината ми е по-скъпа и по-важна. С него по всички въпроси, които са лекарски в 40-тото Народно събрание сме били на противоположни мнения ще бъдем и по този въпрос.
Относно промяната на чл. 222 аз бях свидетел на масовката, която беше осъществена в Комисията по европейски въпроси с това, че има отдел в Европейската комисия.
Колеги депутати, искам да ви кажа нещо юридическо, българското право и европейското право не е прецедентно право. Вие се позовавате на прецедент и то дело, което още далеч не е завършено и няма да завърши така както вие вещаете. Касае се до производство, което се води по отношение на няколко държави в един план, който не е толкова общ, който поставяте, а в по-тесен смисъл. Директива няма. Във всички комисии, това което правим във връзка със синхронизацията по европейско право, въпросът е до директиви. Когато има директива ние правим съответната промяна и синхронизация. Да се позовем на един прецедент това е меко казано смешно и основание за пробутване на текста.
В тази връзка разбира се мога да изложа и много други доводи. Ние сме внесли един законопроект, който считаме, че е необходимата промяна, но да приложите този модел така както сте решили и на лобитата, на които служите, ви повеляват и искат от вас, означава да хвърлите страната в непредвидим хаос по отношение на тази материя. Става въпрос за 4 – 5 хиляди души фармацевти, които сигурно ще реагират и трябва да реагират, защото се касае до сериозни интереси и техни и на обществото. По този начин поставяте въпроса и пред Конституционния съд.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ:Въпросът е поставен.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Да, той е поставен и Конституционния съд се е произнесъл и мога да ви цитирам точно как се е произнесъл. Няма проблем в това, което е решено точно преди тринадесет месеца. Дори да продължите да поставите въпроса, ако сте го поставили отново, с присъщата си упоритост, знам за вашата упоритост, която е известна, Конституционния съд няма да се произнесе по различен начин от онзи, по който вече се е произнесъл с едно решение. Съдът има сила да присъди нещо и се произнася по един текст, по един въпрос, по една тема, по един и същ начин и един път, не повече. Това също е спуснато от част от този блестящ план за промяна на чл. 222, за да има тук още един аргумент, виждате ли налага се, защото е имало решение на Конституционния съд.
Колеги, отново повтарям Конституционният съд се е произнесъл. Имаше още един, два аргумента, които са смешни. Явно лобито, които иска промяна на чл. 222 работи здраво и ще видим какво ще стане.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Господин Шопов, първо няма произнасяне на Конституционния съд по този въпрос. Сезиран е от уважаемия омбудсман на Република България преди известно време и е допуснато до разглеждане.
Второ, не мога да не ви кажа, че ние двамата с вас, в 37-ото Народно събрание по Закона за аптеките в хуманната медицина и лекарствените средства на текста, който беше предложен от госпожа Мими Виткова гласувахме „против”. Нека да видим кой е по-последователен от тогава или може би се сменят лобитата.
ЕМИЛ ХРИСТОВ: Доцент Китов, искам да взема думата само в два аспекта.
Първият аспект, е по отношение добротата или лошотата на този закон, която се коментира във връзка с предложението за промяна на 80 параграфа. От 1 до параграф 50, включително представляват редакционни и технически забележки, които коригират правилното звучене на текста и тълкуване. От параграф 57 до параграф 61 и от параграф 70 до параграф 80 също се явяват технически корекции.
На практика законът има проблеми с проработването в два раздела. Единият раздел, е ценообразуване, където се включва Комисията по цени и Комисията за позитивния списък и Комисията за прозрачност. Вторият раздел, е регулацията на аптечната мрежа. Съжалявам, че доцент Щерев си тръгна, по принцип ние с него сме на различни позиции, но този път щях да го подкрепя напълно. Действително трябва да се прецизира концепцията за позитивен списък и комисия за прозрачност и тяхната взаимовръзка.
Искам напълно да изразя и подкрепата за това, което каза професор Гайдарски, защото той беше министър когато законът се внасяше от името на Министерския съвет. Тогава ние предложихме една концепция в цени и позитивен списък да бъдат специалисти с научен и практически опит в съответните сфери на приложение, а в Комисията за прозрачност да бъде целият неправителствен сектор. За съжаление тогава нашето разбиране не се подкрепи. Ние продължаваме да считаме и ще използвам присъствието на господин Гиньо Ганев, дори бих го помолил да се изкаже относно това, което ще кажа, уместно ли е неправителствен сектор да участва в органи, чиито решения подлежат на административно обжалване по съдебен ред. Благодаря ви.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: Уважаеми колеги, тук за пореден път се разиграва драмата, започва да изглежда като етюд, кой е крив, кой е прав, кой е лобист и кой не е лобист. Достигнахме до рафинираната и върховна степен на недоразумението да обвиним и Конституционен съд, и Министерски съвет, и Министерството на здравеопазването, и Комисията по здравеопазване, и Омбудсмана, и Комисия за защита на конкуренцията и Европейска комисия и който се сетите в лобизъм, само не няколко души плюс съсловна организация. Аз просто не знам дали има такъв случай в историята на България и въобще на законоправенето в България. Защото, нека да ви припомня, че дефакто предложението на Министерски съвет си беше същото, а благодарение на лобизма беше поправено. Обаче няма да влизам по същество в момента, какви са „за” и „против” на тази промяна аргументите. Искам да ви обърна внимание на някои странни твърдения, или писания и т.н. погледнете колеги становището на Българският фармацевтичен съюз, страница 2 – един, два, три, четири, пет, шест пъти се говори за Европейска общност. Тези хора не разбраха ли, че вече няма Европейска общност. Това компетентно становище ли е? От кога сме в Европейския съюз и те не можаха да разберат, че се нарича Европейски съюз, а пък дават становище. Погледнете по-нататък какво става „Отворено писмо до българските евро депутати”. Може да е малък проблем, обаче това е проблем на компетентността. Това е официална създадена със закон организация, която дава официално становище в българския парламент. Това все едно е да наречете Министерски съвет, президентство, и на министър-председателя например да му кажете господин Адемов, може ли да се достига до там.
Правя коментар на това, което тук е факт. Твърди се, че било предположение, че срещу България щяло да бъде заведена някаква процедура, защото това предположение се базирало на информацията, че Европейската комисия била завела такова дело срещу Италия, Испания, Австрия, Португалия и Франция. Тази комисия има двоен стандарт и така само се предполага, че като на една страна така прави, на друга страна няма така да прави. В също така било предположение, че щяло да има някакви си санкции. Извинявайте много, вземете да се запознаете със стъпките на наказателната процедура, коя стъпка след коя следва.
Становище, което е на фармацевтичната организация на Европейския съюз.
Първо, това не е организация на Европейския съюз. Тя може да се казва както си иска, обаче е неправителствена организация, която има за цел да защитава частни интереси. В случая спекула е в превода да се използва „на”, защото тя не е структура създадена от Европейския съюз или някоя негова институция. В превода на въпросното становище изобилстват поредица от манипулации, които не мога да ги нарека, че са случайни. Погледнете от кого е дадено. Дадено е от председателя на Европейския и икономическия социален комитет, който е наречен институция на Европейския съюз. Много ви моля, институциите на Европейския съюз са: Европейски парламент, Европейска комисия, Европейски съд, Съвет на министрите и Сметна палата.
Европейският икономически и социален комитет е към Съвета на регионите и е консултативен орган. Всеки, който ще си преписва правото да е институция според мен открито лъже и манипулира Народното събрание на Република България и то елементарно. Това е като да обявиш все едно, че неправителствената организация на фармацевтите в страната е държавна институция предвидена в Конституцията, това е груба лъжа и манипулация.
Извинявайте, но това е нещо, което умишлено манипулира мнението на народните представители, защото те остават с впечатление че е институция на Европейския съюз, която така ни съветва, а е лъжа до лъжа. Погледнете какво се казва, че Европейският парламент много добре искал да регулира отношенията по отношение на конкуренцията в свободните професии. Много моля да отбележите, че тук става въпрос за стандарти и това предложение е внесено като поправка от мен и група народни представители. Така, че поне не ми слагайте думи и да цитирате като не знаете кой го е внесъл и разписал, защото вече започва да става смешно. След това – адекватна регулация. Ние сме имали предвид стандарти за качество и достъп, не сме имали предвид нищо свързано със собственост и не ни манипулирайте предложенията и становищата. Това вече е върха на нахалството да се изпраща като грешно се цитират нашите собствени предложения. На всичко отгоре се говори, че Европейският съюз бил извършил дерегулация на обществените услуги. Той не извършва дерегулация на обществените услуги, а извади една част от услугите от директивата за услугите, което не е дерегулация и предстои съответно да бъде предвидено законодателство, което или да ги върне или да ги отдели обратно в друга директива. Въобще не става въпрос за това. Грешно се тълкуват.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Ще ви помоля по същество.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: Това е по-същество, това е манипулация. Досега не били представени научни доказателства в полза на дерегулацията, защото не е било направено такова изследване. Означава, че няма и такива, които са в обратната посока. Като не е правено за едното означава, че и за другото го няма. Дават се Ирландия, Нидерландия и Норвегия. Норвегия не е страна членка на Европейския съюз. В същото време не се преглеждат стандартите и отсъствие на стандартите за качество.
Следващите манипулации, премахването на правила за откриване на аптеки. Обикновено това водело до повече на брой аптеки. Какъв е проблемът с това нещо, че като се премахнели правилата ставали повече аптеките. Нали говорим за конкуренция. Казват, че като няма такива правила няма да отидат аптеките в определени населени места. Само, че това не противоречи, а точно обратното става.
Погледнете само изводите с какви думи са описани: вероятно ограничението щяло да доведе до еди какво си, може би и можело, щяло да се случи еди какво си и можело да се стигне до конфликт на интереси.
Разделянето на собствеността и професионалната отговорност щяло да доведе до несигурност с оглед на отговорността. Тогава трябва да твърдим, че всички лекари в нашата система, които работят в не тяхна собственост лечебни заведения са убийци и те са опасни за здравеопазването, всички юристи, нотариуси и т.н.
Постоянното присъствие на фармацевтите в аптеката било важен фактор. Кой е говорил, че тя като е собственост на някой друг няма да има вътре фармацевт. Въобще не е ставало въпрос за това.
От една страна ни казват, че щяло да има конкуренция. От друга казват, че това е било лошо, след като ще има конкуренция.
По същия начин е и за качеството. Най-накрая по отношение на становището на Комисията за защита на конкуренцията. Всичко, което тук се казва противоречи, обърнете на страница 14 и страница 19, на становището на Комисията за защита на конкуренцията, където се казва, че няма проблем нито с конкуренцията, нито със здравето на пациента и никакво отношение няма собствеността.
Дайте да спрем с измислени и манипулирани аргументи. Не напразно ви прочитам това становище, защото претендира да е от институция. Направено е за да манипулира. Трябва да си изключително елементарен и да си помислиш, че можеш да лъжеш в българското Народно събрание по толкова елементарен начин. Това е обида към институцията. Ние сме парламентарна република и не мога да допусна, че в присъствието на депутати, на националния омбудсман е възможно по такъв груб начин да се въздейства върху качеството на законодателния процес, върху становищата на народните представители да се злоупотребява с възможността им да бъдат компетентни и да получат компетентна справка.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Как се нарича това? Лобизъм.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: Това се нарича – лобизъм. Обаче в този конкретен случай се нарича лобизъм с непозволени средства. Според мен, крайно време е в тази комисия да се поставят ясни и точни правила, който има интереси да каже – да, ще ни паднат печалбите. Да, ще се закрият аптеки. Да, ще фалираме, помогнете ни, но не депутатите поради невъзможността им да бъдат компетентни по всички въпроси да бъдат толкова елементарно манипулирани.
Още веднъж призовавам за уважение към институциите на държавата, за уважение на Конституцията, за уважение на представителите на тези държавни органи. Това не е пазар, да си продаваме мурафети.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Моята реплика ще бъде много кратка.
Първо, доколкото знам госпожа Първанова в началото на 40-тия парламент е член на нашата Комисия по здравеопазване. Нека да се извадят стенограмите и да видим колко активна беше, къде беше и къде беше нейното мнение, просто отсъстваше и не е била тук.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: По това време беше евро депутат.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Нейно право е да бъде, но сега аз отбелязвам нещо, имаше и друга кампания, но това е друга тема.
Тук прочетохме австрийската, а все пак ние сме в България и в момента искаме да направим корекция на закона в България, вие много добре се справихте с австрийската, но ще трябва да говорите още 12 пъти по толкова, защото за всички, които присъстват в залата този модел в Европа се упражнява от 13 държави и то от старите демокрации.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Осем са.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Всеки има право да защитава дадена теза. Искам да чуя госпожа Първанова и да направи разбор на още 12 стари демокрации, защото те явно не знаят как да си управляват аптеките. Благодаря ви.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Господин председател, имам два аргумента срещу тезата на уважаемата доктор Първанова. Единият аргумент е продължение на тезата на доктор Лъчезар Иванов. Искам да ви припомня, че когато хвърляме в пространството имена на държави с този „етичен модел”, да ви припомня, че това са държави Италия, Франция, Испания, Австрия, държави основателки, на които не е редно да обясняваме какво е либерален модел? Какво е етичен модел? Какво е либерална пазарна икономика? Те много отдавна са разбрали, защото са я измислили.
Второ, там където имаме държави от посткомунистическото пространство, в което първоначалното натрупване на капитала имаше диви размери за тях термина „либерализъм” е манна небесна, защото е едно продължение на онова, което в тези 17 години се случваше и едно продължение или може би една връзка с онова, което не дай боже в средата на юни ще чуем като оценка за нас от Европа.
Моля, когато употребявате понятието лобизъм не го свързвайте с онези, които подкрепят тезата „Един фармацевт, една аптека” много е дребно, може би ще отида в Харманли за да получа от аптеката два килограма череши, защото съм подкрепил. От къде ще съберат тези пари. Те не могат да си съберат членския внос, а ще плащат за лобизъм. Това е кауза и теза, която споделям не защото съм лобист, а за това защото имам такива разбирания. Там където има големи пари, там където има едър бизнес има лобизъм.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Тезата за лобизма най-напред дойде от другата страна.
Вие казахте, че се говори едва ли не, че нямало или нищо нямало да стане. Аз съм направил запитване до министър Гергана Грънчарова, в което буквално е записано: „Да към момента няма започната процедура за нарушение по член 226 от Договора за създаване на европейската общност, но такава процедура може да започне във всеки един момент”.
Господин Ненчев, има такава практика за всичко.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: Господин председател, изпадам в недоумение от направените реплики преди вашата, защото означава, че колегите не са слушали какво говоря. Аз изразих своето възмущение за предоставените становища, с които се манипулира възможността на народните представители да вземат безпристрастно мнение и да гласуват безпристрастно, като цитирах официално предоставени за работа на комисията становища. Всички имаме тези становища. Съответно и австрийското, не съм го взела случайно, за да ви го цитирам, защото е публикувано в Интернет. Раздадено е към материалите. Казах ви, че не искам да навлизам в спора по същество дали е добре или е зле, има решение на Комисията за защита на конкуренцията и за това ви казвам, че намирам груби грешки и манипулации, които са очевидни.
Господин Руденко Йорданов, дали са плащали не знам. Не съм казала да са плащали.Вие го коментирахте. Няма нужда всеки път да декларираме едни и същи хора, че нямаме интерес. От 2001 година повдигам този въпрос и съм на едно и също мнение.
ГИНЬО ГАНЕВ: Не забравям, че поканените не са членове на парламентарната комисия и ще се съобразя с парламентаризма, който е над всички нас. Ще ви кажа две идеи от общ характер, за да ви развеселя и убедя. Кой е казал, че един парламент няма право да се разкайва, когато е приел един закон, който не счита, че е добър. Още повече от римско време се казва ясно законодателство с прибързаност и гняв не се прави. Вие този закон сте го правили както казва председателя господин Китов при малко извънредни ситуации. Няма нищо страшно Министерският съвет, който е внесъл някакъв закон сега да повтори и да внася отново. Друг е въпросът за оценката, стабилитета на законодателния процес.
Още повече, това се отнася и до народните представители, но това е разсъждение като гражданин, аз не съм ви пастор. Запомнете, че евангелиста Лука, казва че раят ще бъде пълен един ден от грешници, които са се разкаяли. И там няма нито един, който се е смятал за праведен и се е разкаял. Така, че всеки от вас може да е привърженик в партийни устави и т.н., но Емерсон казва, че трябва да бъдеш верен на промяната, ако можеш да я защитаваш убедено.
Омбудсманът беше сезиран многостранно с този проблем – една аптека, един фармацевт. При нас функционира един конституционен съвет, нарекли сме го по този начин условно за всички казуси, събират се много хора. Това беше обсъждано многократно и надделя идеята, която сме изразили в нашето искане до Конституционния съд. Конституционният съд допусна с 9 гласа „за” и 2 „против” разглеждането на това дело. Има един 20 дневен срок тези, които са страни да представят становище. Вероятно комисията тук прави една помощна дейност спрямо парламента като идея, вероятно да го подпомогне с изработването на това становище по определението на Конституционния съд. Друга е темата, кой представя това становище.
Смятам, че комисията и в този случай действа като всяка комисия тя е помощен орган на Народното събрание. Вие извършвате тъкмо такава дейност, в това няма нищо лошо и нищо некоректно. Нас ни смути едно противоречие, не защитавам нашето искане, то е в съда. В съда всеки ден идват много предложения. Гражданите пишат едно и друго. Нека съда, който е суверенен да се произнесе. Това ще го направи около месец юли, дано да бъде така.
Погледнете два текста, които не могат да се прескочат. Вижте чл. 19 на Конституцията, който гласи: „Икономиката на България се основава на свободната стопанска инициатива”. Законът създава и гарантира на всички граждани и юридически лица еднакви правни условия. Ние смятаме, че с този член 222, който омбудсманът атакува пред Конституционния съд, това е грубо погазено. Има нещо друго, не може образованието да се третира като предимство когато в случая играе ролята на дискриминализационен фактор. Защото, ще отворите чл. 6 на Конституцията, след като сме хора на реда и там ще прочетете, че всички граждани са равни пред закона. Не се допускат никакви ограничения на правата им или привилегии основани на раса, народност, етническа принадлежност, произход, религия и образование. Два текста, на учредителния договор на Европейския съюз изрично говорят в тази посока. Аргументите са събрани именно от общественото мнение, имахме стенограмите от дебатите в Народното събрание и т.н. Няма никакво пристрастие в нашето становище днес. Ние сме го изпратили в Конституционния съд, който е суверенен и трябва да се произнесе. Имаме една молба към него и вие трябва да я чуете този път да не се позволява да взема решения с шест гласа към пет, защото в Конституцията е казано ясно, Конституционният съд се състои от 12 души и решенията му се вземат с мнозинство от общия брой и трябват минимум седем гласа, за да се приеме становището на омбудсмана, но и седем гласа за да го отхвърлите. Не може да се разсъждава, понеже искането не получи седем гласа е невалидно. Най-тежките политически решения на Конституционния съд се взеха по този начин шест на пет и в същност не се взеха. Те нямат право това да публикуват в „Държавен вестник”, защото това не е решение. Това е някаква литература, това е някакво становище. Докато нямаме едно такова мнозинство от Конституционния съд мисля, че трябва всички да сме на ясно като граждани какво трябва да следва от това.
Благодаря господин председател.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Имам ли право да си отворя собствена адвокатска кантора? Да си наема юристи, които да работят за мен.
ГИНЬО ГАНЕВ: Да, имате право. Знаете ли колко медицински клиники са открити не от лекари.
ДИМИТЪР ПЕТРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, ще прочета становището на Българския лекарски съюз.
По законопроекта на Министерския съвет. В законопроекта се съдържат няколко основни момента.
Първо, предложени са доста поправки от техническо естество обосновани най-често със синхронизация с европейското законодателство и практика. Нямаме принципни възражения по тези текстове.
Второ, предлага се принципна промяна в режима на собствеността на аптеките, както и в правото на магистър-фармацевтите да ръководят повече от една аптека.
Без да излагаме подробните мотиви подкрепяме становището на Българския фармацевтичен съюз. Считаме, че до произнасянето на Конституционния съд и по иска на Европейската комисия срещу Италия, Испания, Австрия, Португалия и Франция спекулирането с подобни висящи правни казуси не може да бъде основание за промяна в тази уредба още повече, че такава практика съществува в много европейски страни. При предлаганата промяна в български условия може да последва не контролируема хоризонтална и вертикална интеграция, фалит на малки аптеки с последваща опасност от монополизация на пазара от няколко големи вериги, скрити картелни споразумения и високи цени. Подобни практики са познати и създават проблеми в други сектори и станаха достояние напоследък включително и на разследване от нашия евро комисар.
Второ, друга опасност е закриване на аптеките в малките населени места и увеличаване правото на избор на определени генерични медикаменти, което по същество да промени назначеното от лекар лечение. Не стана ясно защо същото управляващо мнозинство в рамките на една година промени на 180 градуса вижданията си за собствеността на аптеките. Считаме, че рисковете от предлаганата промяна са по-високи от ползите за обществото.
Трето, променя се състава на Комисията по позитивния лекарствен списък и се удължава срока за изготвяне на същия. С предлаганите промени състава на комисията се намалява. Тази промяна е премълчана и липсва в мотивите към законопроекта и не става ясно от какво е продиктувана. Българският лекарски съюз е категорично против намаляване на представителството в комисията от двама на един членове. В същността си позитивният лекарствен списък определя медикаментите реимбурсирани за лечение на социално значими, тежки и спешни заболявания. Недопустимо е да се елиминират представителите на лекарите, които назначават и лекуват точно с тези медикаменти.
Заради подобна порочна и прокорупционна практика и в момента в списъка фигурират лекарства с високи цени и съмнителна и недоказана ефективност, а липсва препоръчани от лекарите и доказани медикаменти. Предложението потвърждава тенденцията договарянето на обществени ресурси и в частност лекарства да става едностранно, от държавни органи и чиновници, непрозрачно и без граждански съсловен и пациентски контрол.
Приемането на такава промяна само ще потвърди съмнението за корупционни механизми и практики при определяне на списъци и процедури за доставки на лекарства от страна на Министерството на здравеопазването, Националната здравноосигурителна каса и държавните болници.
Законодателното уреждане на непрозрачността при разпределение на обществени средства ще бъде много лош сигнал за Европейската комисия и е проява на политическа безотговорност от идеолозите на тези предложения.
В мотивите удължаването на срока за изработване на позитивен списък от 22 април на 30 ноември се обосновава от регламентираните в закона 90 и 45 дневни срокове като се прави констатацията дословно. При така посочените срокове технически няма да бъде възможно към 13 април да бъде изработен новия лекарствен списък. Очевидно някой е подвел министър-председателят подписал мотивите. Списъкът няма да бъде изработен до 13 април не заради закона, а защото просто този срок изтече. Срокът изтече, защото не беше назначена Комисия по позитивния списък.
Съгласно законът Министерският съвет следваше да приеме наредба за позитивния списък до 23 октомври. Същата е приета на 15 декември и влиза в сила от 21 декември и в самата наредба е написано, че до 5 януари трябваше да бъде определен състава на тази комисия. Това не е изпълнено вече пет месеца без каквито и да е било обективни причини, комисията не е назначена въпреки, че преди Нова година предложенията й за състава са дадени.
Българският лекарски съюз счита за недопустимо да не се изпълняват законите. Още повече, че те са подготвени, приети и предложени от същото мнозинство. Съюзът настоява да се потърси отговорност от лицата, които не са изпълнили задълженията си по закона и са забавили с два месеца подготовката на наредбата и със седем месеца съставянето на Комисията по позитивния списък. Ясно е, че списъкът не може да влезе в сила в предложения срок от 30 ноември 2008 година. Очевидно е, че това навява подозрения за крупни интереси от страна на определени фармацевтични компании и уврежда обществения интерес.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Много ви моля да предадете на уважавания от мен Български лекарски съюз, становищата да се дават писмено.
ДИМИТЪР ПЕТРОВ: Съюзът настоява, че в момента една година не се изпълнява закона и има хора, които бяха длъжни да го изпълнят.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: Господин председател, моля да давате думата по точката, която разглеждаме в дневния ред. Защото, това което прочете доктор Петров беше свободно съчинение по всякакви въпроси.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Приемам забележката.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: По чл. 222 какво отношение има Българския лекарски съюз? Имат по точка 2 към Конституционния съд.
Първо, по същество по чл. 222 и по законопроекта на Министерския съвет какво отношение има Българския лекарски съюз към собствеността на аптеката.
Второ, по отношение на позитивния списък самият доктор Петров има конфликт на интереси, как ще ни чете становище. Последното, което каза в момента ние не гледаме кой е нарушил процедурата и какви мерки да вземем спрямо него. Тук разглеждаме законопроекти. Така, че бъдете в час лекарския съюз поне веднъж.
ХРИСТО ВЕЛИЧКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, доколкото чл. 222 е вече даден в Конституционния съд и го е приел за основателно предлагам, да го извадим този член от предлагания от Министерския съвет. Няма как да се разглежда сега.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Няма такава практика. Ръководството на Народното събрание ще реши кога ще го приема. От закона нищо не може да се изважда.
РАЛИЦА КЬОСЕВА (Комисия за защита на конкуренцията): Уважаеми господин председател, по отношение законодателството на държавите членки искам да отбележа, че в своето проучване Комисията за защита на конкуренцията изпрати запитване до всички държави членки на Европейския съюз. Отговори бяха получени от петнадесет ведомства. Въпросникът е изпратен до ведомствата по конкуренция. Действително в голяма част от държавите законодателството е респективно. Искам да отбележа, че е започнал процес на либерализация. Пример в това отношение е Швеция, която е държава с едно от най-респективните законодателства. В Германия също монополната комисия в своя двугодишен доклад критикува такава уредба. Словакия също е пример. През 2006 година Унгария промени своето законодателство, като беше разрешено всяко лице да бъде собственик на аптека. Беше разрешена и хоризонталната интеграция.
В нашето становище подробно сме описали каква е уредбата в отделните държави. Мисля, че в становището е обърнато внимание на всички отговори.
Искам да обърна внимание на едно проучване, което е направено по искане на Европейската комисия и по-специално на Генерална дирекция „Вътрешен пазар”. Извършено е от международна консултантска фирма. Проучването има за цел да установи какво е влиянието на законодателството дали е респективно или либерално качество на услугите, които се предоставят от фармацевтите. Проучването е обхванало всички държави членки на Европейския съюз към този момент. В хода на проучването са осъществени срещи с генерална дирекция.
Изводът от проучването, което обхваща и представителните организации на потребителите, се препоръчва да се преразгледа рестриктивното законодателство в определените държави и да се разреши всяко лице да може да бъде собственик на аптека и хоризонталната интеграция.
КАЛОЯН СИМЕОНОВ (началник на отдел „Координация по европейските въпроси” в администрацията на Министерския съвет: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, специално за това заседание съм помолен да присъстват от министър Гергана Грънчарова.
Наистина има няколко дела, които са открити в момента и са със съдебни процедури в съда. Вярно е, че още не са приключили, но когато те приключат това ще бъде съдебен прецедент, който е част от Европейското законодателство. Да, варно е, че все още няма процедура срещу България. Вярно е, че такава процедура може да бъде открита по всяко едно време. По наша информация такава процедура съвсем скоро ще бъде открита, но разбира се това не може да се коментира толкова открито, защото е решение на една съвсем друга институция, а именно на Европейската комисия.
Искам да завърша с още едно нещо, тъй като много често в тази зала се коментираше, че няма такава директива. Искам да обърна внимание, че освен директивата трябва да се спазва и първичното законодателство, а именно Договора за създаване на Европейската общност където са залегнали принципите за право на установяване и свободно предоставяне на услуги. Най-вероятно ако има такава процедура срещу България ще е за не спазване на тези общи принципи на европейското право. Благодаря за вниманието.
МИРОСЛАВ НЕНЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, преди двадесетина минути господин Гиньо Ганев каза, че всички сме равни. Сега ако изкажа твърдение, че например народния представител Антония Първанова се разписва в тази ведомост, в другата и т.н., тя би могла да ме осъди, само че аз не изказвам това твърдение. А, тя открито обижда съюза и лично мен и аз не бих могъл да я осъдя дори да докажа, че не е права. Нали така? Според господин Гиньо Ганев сме били равни. Едни се по-равни. Съжалявам, че омбудсманът си тръгна, защото той каза, че неговите искания са допуснати с 9 на 2 гласа. Спести малката подробност, че единият от двата гласа е на председателя на Конституционния съд. Другата малка подробност е, че са му допуснати половината от исканията. В нормалните държави нарушенията на закони обикновено се санкционират.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Разглеждаме точка първа, а не точка втора. Моля по съществото на закона.
МИРОСЛАВ НЕНЧЕВ: По съществото на закона вие казахте, че едната хипотеза е, че са допуснати и трябва да се поправят определени членове, защото много е бързано. Другата хипотеза, не казвам че в случая е точно тя, че законът се явява неудобен за определени негови адресанти и точно поради това се поправя в момента.
Мога твърдо да заявя, че това, което прави Министерството на здравеопазването има логика, защото го направиха веднъж и сега искат пак да го направят. Само, че доводите им специално за глава Х „Търговия на дребно с лекарствени продукти” до един не става. Например, казвате, че Комисията за защита на конкуренцията. Комисията си е избрала от държавите в Европейския съюз едни 15 държави, от които например две трети им харесват, една трета не им харесват. Може да ги попитате и от кого са поискали становище от търговците на едро, от производителите и т.н. Всички тези неща съм прочел. Важно е, че Комисията за защита на конкуренцията прави препоръка, която не е със задължителен характер. В Европейския съюз за всичко може да се заведе, досега има ли нещо постановено? Няма. В единия случай ние ще изземем функциите на Европейския съд или ще предрешаваме как ще бъде разгледано делото.
Достатъчно спекулации слушах днес. Ще изчакам да излезе стенограмата и съответно съюзът ще отговори. За мен е много важно има ли в момента в Комисията по здравеопазване становище на настоящия министър на здравеопазването относно внесения законопроект.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Мисля, че господин Райнов го представлява в момента.
МИРОСЛАВ НЕНЧЕВ: Според, Българският фармацевтичен съюз за да се създаде една трайна законова уредба, всяка промяна на чл. 222 трябва да бъде предхождана от акта на Съда в Европейската общност и решението на Конституционния съд.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Европейският съд осъди Гърция за собствеността на оптиките. Извинявайте, но правете тези справки и няма защо да чакаме да ни осъдят.
Що се отнася до госпожа Първанова, граждански иск може да направите веднага без значение дали е депутат или не, стига да може да докажете, че е казала нещо нередно.
МИРОСЛАВ НЕНЧЕВ: Ако вие твърдите, че аптека и оптика е едно и също и имат една и съща регулация, съжалявам, че съм в тази комисия. А твърденията на госпожа Първанова да сравнява управителя и собственика на една аптека със собственика на авиокомпания, съжалявам, че заедно сме завършили магистратура с нея.
НИКОЛАЙ КОСТОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, искам да благодаря за предоставената възможност, твърде много се говори за социалните негативи от рестрикциите свързани със собствеността на аптеките. Искам дебело да подчертая, че досега никой не е дискутирал как са възникнали и каква е била тяхната първоначална цел. Основният негатив за обществото е ограничаване на конкуренцията и всички свързани с това последствия, което е ясно. В същност това не е само следствие, а и цел на тези регулации. Сегашните регулации на аптеките в Европа са възникнали в средните векове като гилдийни саморегулации. С времето гилдиите са успели да го наложат и като държавни такива. България не прави изключение от това правило, защото рестрикцията за собствеността беше наложена точно под натиска на Българския фармацевтичен съюз.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Ще ви помоля без квалификации и да бъдем коректни едни към други.
НИКОЛАЙ КОСТОВ: Ще изброя някои от тях и веднага ще се забележи обединяващото в тях.
Първо, ограничаване по отстояние на аптеките.
Второ, ограничаване по демографски признак.
Трето, ограничаване на рекламирането на аптеката.
Четвърто, ограничение за вертикална интеграция, за хоризонтална интеграция. Фиксиране на цени. Задължително членство в съсловна организация. Минимален стаж за откриване на аптека.
Какво е обединяващото в тях? Целта. Ограничаване на конкуренцията още в зародиш, пазарен комфорт, парникови условия за бизнес. Крайна цел от ограничение на конкуренцията е получаването на максимални печалби с минимални усилия и инвестиции. Точно поради тази причина решението на Комисията за защита на конкуренцията беше повече от логично. Точно поради това органите за защита на конкуренцията в Ирландия, Англия, Германия, Финландия, Дания, генералната дирекция по конкуренцията в Европейската комисия решиха казуса по един и същи начин. Препоръчаха премахването на рестрикциите по отношение на собствеността и всички ограничения пречещи на фармацевтичния пазар да функционира нормално. Точно защото прекалената регулаторна тежест в областта на аптеките е ненужна и обществено вредна. Европейската комисия заведе дело в Съда на европейските общности срещу Италия за същите ограничения.
Асоциацията на собствениците на аптеките разполага с най-мащабното и задълбочено изследване, което беше споменато преди малко, извършвано някога в рамките на Европейския съюз за влиянието на регулациите върху дейността на аптеките. Изследването е поръчано от Европейската комисия.
В процеса на изследването се достига до няколко много важни резултата за влиянието на ограничението на собствеността на аптеките върху тяхната работа.
Първо, ограничението на собствеността влияе негативно върху производителността на труда в аптеките. Намаляването на нивото на регулацията довежда до 40 на сто увеличение на производителността на труда.
Второ, ограничението на собствеността довежда до повишаване на печалбите на аптеките в страните с най-високо ниво на регулация аптеките имат най-висок размер на печалбите, което е доказано с анализ.
Асоциацията на собствениците на аптеките искрено се надява всички тези нарушения на човешки права, международни разпоредби и договори, в крайна сметка на социалните негативи, до които довежда това несправедливо и ненужно ограничение ще бъдат отстранени чрез промяна на чл. 222 и ние безрезервно подкрепяме предложения законопроект за промяна на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина.
ЕМИЛ РАЙНОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, тъй като имаше един въпрос дали министър Желев е дал становище, ако задаващият въпроса беше прочел от коя дата е този проект за изменение, а е от 17 май 2008 година, щеше да разбере, че на този Министерски съвет министър Евгений Желев е представил законопроекта. Благодаря ви.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Господин председател, ползвах се от конституционното си право и по силата на правилника да участвам в дискусията по тема, по която имам отношение, но тъй като днес в пленарна зала мина предложението да бъда освободен като член на Комисията по здравеопазване заявявам, че няма да участвам в гласуването, тъй като това би било неморално.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Гласуването не е минало, но вие имате право да се откажете. Колеги, преминаваме към гласуване. Искам да заявя, че господин Васил Паница писмено е написал, че е „за” законопроекта.
- „За” – 11.
- „Против” – Няма.
- „Въздържали се” – 2.
Приема се.
Колеги, след като законопроекта на Министерския съвет се приема аз оттеглям моят законопроект, защото са идентични.
Преминаваме към разглеждане на точка 2 от дневния ред.
Ще помоля да чуем становището на отдел „Правен” на Народното събрание.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Искам да ви запозная с Правилника за организация и дейността на Народното събрание. Беше докладвано от омбудсмана искането, с което се иска отмяната на чл. 222. Народните представители по своя преценка имат право да изразят становище или да не изразят такова. Ако вземете решение да изразите становище в него задължително трябва да се включат мотивите, които са съпътствали оспорената разпоредба.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Предложението на отдел „Правен” е комисията да не дава становище по този въпрос. Това е наше право, което трябва да решим с гласуване. Това ли предлагате?
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Това предлагаме, защото ако изразим становище трябва задължително да включим в него мотивите на оспорената разпоредба. Току що комисията гласува противно решение и няма логика.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Моля, който е съгласен с предложението да не се дава становище, да гласува?
- „За” – 10.
- „Против” – 2.
- „Въздържали се” – Няма.
Приема се.
ВАНЬО ШАРКОВ: Искам нещо да попитам отдел „Правен”, имаме действащ текст в закона, който е оспорен от Конституционния съд. Имаме текст, който в момента сме гласували, но нито е приет в зала, нито е минал на второ четене.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Не става въпрос за това, правилника казва, че ако искаме даваме, ако искаме не даваме.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Имаме следният казус. Законът е приет от Народното събрание, той е действащ, сега е оспорван в Конституционния съд. Преди да се е произнесъл Конституционния съд се вкарва промяна в закона, той не е приет. Господин Китов, в момента вие манипулирате всички народни представители. Имам конкретен въпрос към отдел”Правен”. Искам да ни кажете какъв е казусът тук. Ние се намираме в един юридически казус.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Казусът е следният, имаме дело, по което ние сме заинтересована страна. Вие може да дадете по своя преценка становище „да” или „не”. Ако се реши да се даде становище съгласно Правилника за дейността на Народното събрание задължително в него трябва да се включат мотивите на оспорваната разпоредба. Ако се включат мотивите на оспорваната разпоредба това означава, че се подкрепя оспорения текст. Т.е. сегашният текст на чл. 222. От това, което чух от сега изразената дискусия становището на народните представители е обратна.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Не е така. Правото на даване на становище е решение на комисията, дали да даде или да не даде. От нас се иска становище.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Но, ако реши да даде.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: В момента се подкрепи искането на Гиньо Ганев и как да се получи това, става пълен резил. Сега се променя този текст и за това много правилно се решава да не се дава становище.
ВАНЬО ШАРКОВ: Да гласуваме вашето предложение.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Господин Шарков, мое право е да го оттегля и аз оттеглих предложението.
Преминаваме към разглеждане на точка 3 от дневния ред.
ИВА СТАНКОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги набързо ще кажа основните неща по декларацията на Народното събрание на Република България за ограничаване на контрола на онкологичните заболявания в България.
Подчертаваме и отбелязваме и убедено заявяваме, че приветстваме и подкрепяме предприетите действия на Европейския парламент и Комисията за борба с рака. Ще съдействаме на всичките органи на държавната власт и правителствените организации. Ще съдействаме чрез законодателни инициативи за създаване условия за ефективна борба с раковите заболявания. Ограничаването на онкологичните заболявания в България и конкретно изготвяне на национална скринингова програма и Национален анти раков план в съответствие на препоръките на Световната здравна организация и Европейския парламент. Необходимо е да е продължи подпомагане на Българския национален рамков регистър. Наложително е изграждането на всеобхватна национална информационна система на пациентите с онкологични заболявания. Наложително е създаването на междуинституционална работна група.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, имате думата.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Господин председател, подписал съм декларацията и стоя зад този текст, но има една редакционна смущение „рака” така както е записано първоначално не става дума дали е вид заболяване. Предлагам да се запише „онкологични заболявания”. Моля да помислите за редакция.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Предлагам, да запишем „злокачествените новообразувания” или „онкологични заболявания”.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: Онкологични заболявания.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Професор Гайдарски, какво е вашето становище?
РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: По правилно е да бъде записано „онкологичните заболявания”.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Моля, който е съгласен да се запише „онкологични заболявания”, да гласува?
- „За” – 15.
- „Против” – Няма.
- „Въздържали се” – Няма.
Приема се.


(Заседанието завърши в 17,40 часа)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/доц. Борислав Китов/