- Г-н Спасов, вие подготвяте законови промени за въвеждането на предбрачни договори. Как се роди идеята за това? Може би защото сте ерген?

- Да, не съм женен и имам мотив да се занимавам с тази тема. Лично аз бих предпочел да сключа граждански брак едва след като имам брачен договор. Много са случаите, в които при раздяла на партньорите в семейството настъпват истински драми, стига се едва ли не до рязане на телевизори, хладилници... Не би трябвало, влизайки в ЕС, да има такива битови скандали. Затова от известно време проучвам тази тема. Данните сочат, че още през 30-те години на миналия век на третия събор на българските правници се е обсъждало създаването на писано имуществено брачно право. След 1989 г. единствено в 38-ото НС е обсъждано създаването на нов Семеен кодекс, където да бъде засегнат институтът на брачния договор. В повечето европейски държави и в САЩ вече са регламентирали този въпрос в кодексите си.

- Как ще регламентирате брачния договор и задължителен ли ще е той за всички младоженци?

- Брачният договор не може да бъде задължителен, а само по преценка на партньорите. Той трябва да касае имуществените отношения преди брака и може да бъде допълван с анекси по време на брака. Идеята е страните да се споразумяват за личните си отношения и отношенията към децата.

- Как могат да се споразумеят за децата?

- Статистиката показва, че 50% от децата у нас са от родители, които живеят на семейни начала - може би до голяма степен притеснени за това какво ще стане с имуществото им при евентуален брак.

- И с въвеждането на брачния договор ще ги стимулирате да се женят?

- Да, защото така ще затвърдим семейството като институт, който е основополагащ за самото общество. Смятам, че това би помогнало за изясняване и затвърждаване на семейните взаимоотношения между партньорите - всеки ще си знае мястото и ролята в брака. Ще се създава и някаква сигурност, защото много често жени, станали жертва на семейно насилие, не смеят да предявят правата си.

- Но вие казахте, че брачният договор ще регулира повече имуществените отношения - как ще бъдат разписани семейното насилие и съдбата на децата?

- Щом като се предвижда уредба на имуществените взаимоотношения между съпрузите, може в договора да се запише, че имуществото, придобито по време на брака, остава в полза на децата. Така ще се защитят и техните интереси. При последващ брак на единия от съпрузите децата от първия брак няма да са в неравнопоставено отношение спрямо следващите. В такъв договор могат да се регламентират и родителските права и издръжката при евентуален развод. Така че да се създадат едни цивилизовани отношения и да излезем от балканските нрави.

- Като ви слушам, имам усещането, че с въвеждането на толкова клаузи и норми в брачния договор повечето българи по-скоро ще бъдат отказани да минат под венчило.

- Би могло да има такова притеснение, но в крайна сметка всеки брачен договор е индивидуален за всяка двойка. В началото би могъл да бъде по-общ, а по време на брака към него да се добавят анекси с по-големи детайли. Ако партньорите решат, че договорът ги притеснява, биха могли да го прекратят.

- Кой ще пише тези договори и как те ще имат правна тежест?

- Брачният договор може да бъде нотариално заверен, както е в Белгия и Русия. Във Франция например договорът подлежи на официална публикация, а в Холандия се регистрира от съда. Трябва да се прецени кое е най-приложимото за България. Според мен най-подходящо е договорите да се пишат от адвокати на двете страни и да се заверяват нотариално.

- Кога ще бъде внесена такава промяна в Семейния кодекс?

- Сега се изследват европейските и световните практики по тази тема от студентите на стаж към парламента. Когато приключат, ще създадем работна група, която да подготви конкретните промени в Семейния кодекс.

- Сред депутатите няма кой знае колко ергени и моми - ще получите ли подкрепа от колегите си?

- Говорих с колеги от НДСВ и те са готови да подкрепят инициативата. А мои приятели извън парламента възприемат идеята с интерес.

- Щом няма да е задължителен, защо се налага да бъде законово разписван? Няма ли възможност и сега за доброволно сключване на брачни договори?

- След като не е регламентиран в закон или друг нормативен акт, подобен договор няма правна сила и не може да бъде взет под внимание от съда при евентуални претенции на дадена страна.

- Подкрепяте ли идеята на свои колеги в парламента за узаконяване на църковните бракове?

- Като вярващ човек подкрепям църковният брак да бъде узаконен Този акт е нещо много лично и извършването му пред църковния олтар прави връзката в семейството по-силна, отколкото формалното сключване на граждански брак. Но този вид брак не трябва да е задължителен.

- А ако хората са от различни религии?

- Различните религии уреждат този казус по различен начин. В този смисъл при обсъждане на евентуални законодателни инициативи в тази посока, трябва да се вземат предвид мненията на представителите на официално признатите религии у нас.

- Вие подготвяте и закон за проституцията. Какво ще регламентирате с него?

- В комисията, която оглавявам, повдигнахме въпросите за детската проституция и порнография. За да бъде приет подобен закон, трябва да има политическа воля и, естествено, зад инициативата да застанат освен народни представители и министерствата на вътрешните работи, правосъдието, здравеопазването, образованието, труда и социалната политика. Проблемът е, че 60-70% от момичетата, които проституират, са под 18 г.

Голяма част от тях го правят насилствено - не само от страна на сводниците, но и на клиентите. И няма кой да ги защити. Ако изчезнат например 10 журналисти или депутати, ще стане скандал, но ако изчезнат 10 проститутки от околовръстното - на никого няма да му направи впечатление. Досега законово е регламентиран само статутът на компаньонките в България, макар да са с неизяснен характер - дали са като японските гейши - т.е. само придружителки без консумация, или пък правят секс срещу заплащане. Затова трябва да има закон за публичните домове, който да урежда организирането на подобна дейност.

- Какво ще пише в него?

- Най-подходящ за българската действителност ми се струва примерът на Чехия. В закона им е предвидено да има едногодишен лиценз за публичните домове и проститутките и те подлежат два пъти седмично на медицински контрол. Трябва да има промени и в Наказателния кодекс, с които да има санкции за проституция под 18 г. В Швеция например подлежат на наказание не малолетните проститутки, а клиентите им.

- Говорите за лицензиране, но ако такова е по-лесно и възможно за един публичен дом, как точно ще лицензирате проститутките от улицата или околовръстното? Става въпрос за огромен брой момичета, ще ви трябва цяло министерство, което да ги следи.

- Първо трябва да бъде регламентирано къде да има подобни домове - да не са край болници, училища. Когато публичните домове получат лиценз, общинските и полицейските власти ще могат да контролират дейността им. А уличната проституция трябва да бъде забранена като дейност. Единствените места, където да се предлагат такива услуги, да са само публичните домове.

- Вие ходили ли сте в публичен дом и при проститутки?

-Не.

- Как тогава преценявате какво трябва да се ограничи?

- В САЩ например е забранено на публично място - магистрала или паркинг, да се прави секс срещу заплащане. Това подлежи на сурово наказание.

- Как ще се контролират проститутките дали са лицензирани и минават ли на прегледи?

- Те би трябвало да разполагат с три вида документи, които клиентите да изискват - лиценз, медицинско свидетелство и лична карта, за да се установи, че лицето е над 18 г.

- Това направо ми звучи смешно - кой ще тръгне на проститутки и ще им иска три вида документи?

- Който не пита за документите, трябва да знае, че при полицейска проверка може да подлежи на наказателна отговорност.

- Като ще легализирате проститутките, те ще плащат ли данък?

- В Закона за облагане на доходите на физическите лица и сега съществува текст за патентния данък на компаньонките. Доколкото ми е известно, за миналата година не е платен нито един такъв. Затова при лиценз може да се изисква удостоверение за платен данък. Сводничеството е забранено съгласно сега действащото законодателство и при осъществяването му подлежи на наказателна отговорност.