Мерки срещу най-тежките форми на детски труд ще търсят Светослав Спасов, председател на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта (КВДМС) и д-р Желязко Христов, председател на КНСБ. Това стан ясно след днешното заседание комисията, на което КНСБ настоя държавата да признае проблема за експлоатацията на детския труд в България и да предприеме мерки за преодоляването му.

Докладът констатира, че в България детският труд реално съществува и има условия да се разпростира. Най-тежките форми на детски труд по-често се срещат в домашното стопанство и в сивата икономика. Като причини за полагането на детски труд в доклада се определят бедността и изключването от пазара на труда на семействата, отпадането от образователната система,
етническите обичаи или семейните традиции.

Фактори за търсене на детски труд са ниското заплащане, ниски инвестиции в безопасни условия за труд и неефективен контрол, пише в документа.

В доклада се отбелязва, че обикновено работната сила на децата се използва в селското стопанство, в дълбоководния риболов, търговията, туризма, строителството, в шивашката и килимарската промишленост. Според КНСБ това са отрасли, в които определени дейности крият сериозни опасности, рискове и последици за здравословното състояние на децата.

Според данни на единственото национално изследване в България за детски труд, направено през 2000 година с финансовата подкрепа на Международната организация на труда, от около 1 милион 294 хиляди деца на възраст от 7 до 17-годишна възраст, икономически активни са 83 000 или 6.4 процента.

Работещите в домашното стопанство са 418 000, или 32.3 на сто от децата, заетите с домакински труд - 611 000 или 41.8 процента. Напълно заети са 181 000 или само 14 процента от децата на възраст от 7 до 17 години.

Силното обедняване на домакинствата с деца в училищна възраст /около 38-40 процента/ поставя родителите в ситуация на недостатъчни ресурси и икономическа принуда, която ги насърчава да използват труда на децата си, отбеляза д-р Христов. Според доклада отказът от работа на децата би означавало срив на и без това твърде неустойчивото равновесие на жизнения стандарт за всяко пето българско домакинство.

В българското общество все още битува традиционната представа за възпитателната функция на труда при децата, констатират от синдиката. Българинът като правило схваща, че в тази сфера има някакви морални граници и децата не могат да бъдат подлагани на безогледна експлоатация, пише в доклада на КНСБ. Често пъти в стремежа си да получат доходи, родителите
съзнателно или несъзнателно подлагат децата си на експлоатация, коментира д-р Христов.

Работещите деца са главно в частния сектор - 98.5 процента, където се формира дребният и средният бизнес, чиито предмет на дейност и условия правят невъзможно използването на детския труд.

През 2004 година Главна инспекция по труда /ГИД/ е издала 4859 разрешения за работа на деца от 16 до 18 години и 237 разрешения за деца под 16 години, пише в документа. За същата година ГИД е констатирала 101 нарушения, за които са дадени 84 сигнали до прокуратурата за използване на детския труд без разрешение. Осъден обаче е само един работодател и то да заплати глоба от 500 лв, допълни д-р Христов.

Данните от националното изследване по проблемите на детския труд показват, че отрасловото разпределение е съсредоточаване предимно в търговията и услугите - 56.2 на сто, в селското стопанство - 16.9 на сто, в транспорта и съобщенията - 7 процента, в промишлеността - 3.3 процента и в други отрасли - 16.7 процента.

Повече от половината от домакинствата, които имат семеен бизнес възлагат работа на децата си в него, констатират от КНСБ.

Синдикатът настоява за разработване и прилагане на програми за действие за приоритетно ликвидиране на социалното неравенство между децата. От синдиката се обявиха и за системен контрол на отпадналите деца от образователната система, регистрации и въвеждане на алтернативни форми за продължаване на образованието.

Комисия за младежта и спорта реши да изпрати доклада на КНСБ до министерството на труда и социалната политика, Министерството на образованието и науката, Държавната агенция за закрила на детето, до МВР, до Министерството на здравеопазването, Съюза на работодателите в България.

Комисията очаква до 15 февруари информация от институциите за необходимите според тях мерки за превенции и недопускане на експлоатация на детския труд, посочи председателят на комисията Светослав Спасов. Той допълни, че комисията ще настоява пред парламентарната комисия по бюджет и финанси за отпускане на допълнителни 20 милиона лева капиталови разходи в рамките на
Министерството на образованието и науката за модернизиране на спортните бази на българските училища. По данни, цитирани от Спасов, само 50 от 3500 български училища имат басейни, докато в Европа всяко второ училище е с басейн.