ДНЕВЕН РЕД:
1.Представяне на проблемен въпрос, свързан с Нормативната уредба, относно пътуването на деца зад граница. В частност с прилагането на Закона за българските документи за самоличност чл.76, т.9.
2. Други

---

П Р О Т О К О Л
№
На 22.05.2008 г., (четвъртък) от 14.30 часа се проведе редовно заседание на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта.
Заседанието се проведе при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1.Представяне на проблемен въпрос, свързан с Нормативната уредба, относно пътуването на деца зад граница. В частност с прилагането на Закона за българските документи за самоличност чл.76, т.9.
2. Други
Заседанието бе открито в 14.30 часа и ръководено от господин Васил Иванов-Лучано –председател на комисията.
Списъкът на присъствалите народни представители се прилага към протокола.
*
Г-Н ВАСИЛ ИВАНОВ-ЛУЧАНО: Уважаеми колеги, откривам днешното редовно заседание на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта. В залата има необходимият кворум и можем да започнем работа. Предварително обявеният дневен ред се състои от две точки: 1.Представяне на проблемен въпрос, свързан с Нормативната уредба, относно пътуването на деца зад граница. В частност с прилагането на Закона за българските документи за самоличност чл.76, т.9. 2. Други
Има ли други предложения по дневния ред? Няма.
Моля, който е съгласен с така предложеният дневен ред, да гласува.
Гласували “за” – 8
Против – няма
Въздържали се – няма.
Дневният ред се приема.
Гости на нашето заседание са:
1. г-жа Теодора Рунтова
2. г-жа София Разбойникова
3. г-жа Екатерина Лалова
Има един проблем, който действително лично аз съм го изпитвал на гърба си. Моята дъщеря трябваше да пътува в чужбина и се оказа, че няма пълномощно от бащата, което се оказа сериозен проблем.
Аз предлагам вие да вземете думата и да изразите мнението си по въпросът, който в момента обсъждаме:
Г-СОФИЯ РАЗБОЙНИКОВА: Здравейте! Благодаря, благодаря ви че ме поканихте да участвам в това заседание. Аз се казвам София Разбойникова и от 15 години работя за Фондация “Български адвокати за правата на човека”. В момента представлявам 3 случая на майки, които желаят по една или друга причина да пътуват в чужбина, като най-елементарният случай е отиване на море в Гърция и те не могат да го направят, тъй като бащите на децата им не желаят те да напускат страната.
Проблемът е разглеждан на много нива. Написали сме много материали, но искам да започна с това наше издание, което има заглавие “Гражданско общество в подкрепа на стабилната политика на България за гарантиране правата на човека”.Това е доклад на Холандският институт по правата на човека за противоречието на българското законодателство с нормите на Европейската конвенция за правата на човека и на Европейският съд в Страсбург.
Проектът бе извършен с подкрепата и активното съдействие на министъра на правосъдието г-жа Миглена Тачева, тогава зам.министър на правосъдието.В края на докладът на стр.73 е направена и констатация за режима за напускане на деца на разведени или разделени родители от страната. Изрична е констатацията, че този режим нарушава правата на децата. Тази констатация е на известни юристи, не е нашият съд. Върховният административен съд е направил тази констатация в много свои решения. Днес седнах и извадих петнадесетина такива решения. Във всеки един от тях се казва това: “Правото на децата да напускат страната може да бъде ограничавано, само ако техните интереси налагат това”, защото така пише в българските документи за самоличност, защото така пише в Конституцията, защото така пише в Конвенцията за защита правата на децата.
Проблемът идва при прилагането на този закон и на Правилника за неговото приложение. Проблемът идва от МВР. Вчера имах среща със служители на отдел “Български документи за самоличност” и мога да ви кажа, че те виждат проблемът в прилагането на закона. В чл.45 от законът се казва: “заявлението за издаване на паспорт за малолетни се подава лично или от техните родители”. Това означава,че ако не присъстват и двамата родители, те не могат да издадат паспорт, независимо от това, че в чл.76, т.9 се казва: “Може да не се разреши издаването на паспорт, ако няма съгласие на родителите”. Съдът винаги е казвал, че това означава, че трябва да се направи преценка и всички тези решения говорят за това. Съществува Правилник за прилагане на Закона за българските документи за самоличност, който не е изменен и в който при набора от документи за подаване в полицията, трябва да има и съгласие и на двамата родители. Абсолютно аз не говоря за това кой иска да пътува с детето , дали ще бъде бащата или майката. Има много случаи, за които са заведени дела и бащата упражнява родителски права и не може да замине с детето, защото майката не желае да му даде съгласие. В повечето случаи става въпрос за тормоз на майката. Това е опит да се попречи на майката да живее нормален живот.
Госпожа Лолова е женена в Канада. Иска да замине при съпруга си, но не може, защото бащата на 9-годишната им дъщеря, която живее с нея и не живее с баща си от 5 години, тъй като са се разделили, не желае дъщеря му да напуска страната и неговият аргумент е, че по никакъв начин той няма да може да се вижда с нея. Съдът изрично казва, че това няма никакво значение, че г-жа Лолова упражнява родителските права и ако тя замине и остави детето тук, ще се наруши решението, с което тя трябва да упражнява родителските права, тя трябва да се грижи за детето и т.н.
Госпожа Ронтова е разведена със съпруга си. Преди да се разведат са получили документ за постоянно пребиваване в Канада. Сега тя иска да замине с 9-годишният си син и да живее в Канада. Съпругът й обаче не иска детето да живее в Канада. Самият той е ходил в Канада, след като са се разделили, ходи където пожелае, но госпожа Рондова и синът й Кристиян не могат да излязат от страната, защото бащата не желае и им е наложил принудителна мярка детето да не напуска страната.
С документите тук съм донесла и писмото на онбудсмана по случай на трета моя клиентка, която не е женена в Канада, не иска да живее в чужбина, има брат във Франция и иска да замине през лятото с 13-годишната си дъщеря. Бащата не е виждал това дете от 7 години, защото не се интересува от него. В момента водим срещу него 2 производства, от м.август миналата година. От м.август миналата година, след две публикации в Държавен вестник, този човек нито веднъж не е дошъл и е казал на представители на Агенцията за закрила на детето, че не се интересува и да не го занимаваме с глупости. Той не идва да даде съгласие и това 13-годишно дете не може да отиде на гости на братовчедката си във Франция, защото изрично й отговарят с един много формален отговор на полицията, че няма съгласие на баща й, въпреки всички доказателства, че майката има възможност да плати пътуването до Франция, че има брат във Франция, че бащата не се е виждал с детето и въпреки становището на Агенцията за закрила на детето, то не може да получи разрешение за пътуване.
Молбата ми към вас е, а това ми беше препоръчано вчера и от МВР, ако може Законът за българските документи за самоличност да бъде изменен и изрично да се каже, че при разведени родители,при достатъчно събрани доказателства, че е в интерес на детето да пътува, да се издава документ за задгранично пътуване и разрешение за напускане на страната, въпреки липсата на съгласие на единият от родителите. Друг е въпросът дали това да се отрази в Правилникът или в чл.45, или с големи букви да бъде написано в чл.76, т.9, аз не знам.
Донесла съм и становището на съдия Николай Маджаров. Той в момента е Председател на Софийският районен съд. Това становище е публикувано във в.”24 часа” през 2003 г. Там казват същото, което и аз казвам, че полицията трябва да преценява единствено с оглед интересите на детето. Полицията обаче преценява с оглед наличието или липсата на един подпис. Това е сериозно нарушение на правата на децата на придвижване и по това има подадени жалби в Страсбург и ще последват неминуемо решения и при това няма да помогнат на тези две жени и техните деца. Тези деца са 9-годишни и докато приключат производствата, те ще станат 18-годишни.
Г-жа ТЕОДОРА РУНТОВА: Тук става дума и за деца, които пътуват. Примерно 5 години детето полага труд, пее в хор и въпреки всичко не може да отиде с групата, в която пее или с отбора, в който то спортува и не може да отиде на състезание извън страната. Да не говорим за това, че детето и майката искат да отидат на почивка в Гърция или да посрещнат Нова година в Австрия, но не могат да го направят. Просто ситуацията е абсурдна. Три години се водят дела и тези дела са абсурдни, дават се много пари за държавни такси, за адвокатски хонорари.
ПРЕДС.Г-Н ВАСИЛ ИВАНОВ-ЛУЧАНО: Колегите вероятно ще вземат отношение, но вие сте хората, които се занимавате с този проблем от доста дълго време. Имате и добър юристка, която изслушахме, но все пак когато говорим за децата, добре е човек да предложи нещо нормално, защото все пак това е закон и вие просто трябва да дадете вашите предложения. Всички тук сме съгласни, че всеки един човек трябва да пътува навсякъде по света, защото има една дума космополитен и тогава се гледа по различен начин, но дайте вашите предложения, така че всички колеги да могат да прегледат нещата и ние действително да можем да помогнем реално.
Всички ние в тази комисия не бягаме от отговорност и лично в мое лице ще срещнете подкрепа. Ние сме водеща комисия и бихме направили всичко, така че децата да могат да се чувстват нормално, така че всеки, който иска да отиде в Гърция на почивка, всеки който иска да отиде във Франция на гости или да отиде на обучение да може да получи възможност за излизане извън страната.
Г-Н ГЕОРГИ ДИМИТРОВ:Аз малко по-късно дойдох, но от това, което чух е достатъчно, за да ви кажа, че ние сме готови наистина да помогнем. Конкретно по отношение случаят за Канада , след като чух изложението на г-жа Разбойникова в детайли , ми стана ясно че е имало брак и по време на брака се придобива гражданство от страна на майката, което след разтрогване на брака остава.
Вторият случай е, че майката и детето са тук и не може да се върне, поради това че бащата не дава съгласие детето да замине. Майката би трябвало да продължава да има канадско гражданство. Аз пак казвам, че ние от наша страна ще съдействаме случаят да се разреши, да може те да напуснат границите на България, но е много важно доколко другата страна ще може да ги приеме, защото те също имат такива реструктивни мерки.
Г-ЖА ТЕОДОРА ВУТОВА: Тук става дума за 13-годишно дете, което няма лична карта.
Г-ЖА МАРГАРИТА КЪНЕВА: Уважаеми дами и господа, принципно и аз искам да взема отношение по разглежданият въпрос. След всичко това, което споделихте ми се струва, че така както действа законът в момента на практика той е ограничителен по отношение на правата на детето. Естествено детето не е пълнолетно, но ако говорим за детето като част от Европа, в европейското законодателство този въпрос е решен по начин, по който предлагат уважаемите дами и ние трябва да го решим и в нашето законодателство.
Освен това искам да споделя и фактът, че ние всички живеем в България и вероятно това е част от нашият стереотип, но сме свидетели на случаи с наши близки, че когато отношенията в семейството се влошат, всичко се прави на инат и жертва на това в повечето от случаите стават децата и според мен, както говорехме и с колеги тук трябва да бъде направена промяна и родителят, който е поел отговорността, той дефакто е поел и правото да определя живота на детето до неговото пълнолетие по начин, по който той смята за правилен.Аз напълно подкрепям една промяна в закона и вече текстът ние бихме могли да го коментираме по-късно, но общо взето да се отнася до това, че давайки права на единият родител автоматично този родител да поеме и отговорностите, задълженията и правата, които ми се струва съвсем естествено, а да не говорим за това, ако не са по-малки, как се чувстват на по-голяма възраст, когато една такава причина, за която те нямат никаква вина са лишени от възможността да отидат на почивка, на състезание или за нещо, което са постигнали и в края на краищата им принадлежи. Трябва да има движение на хора, освен в случая да не броим децата за хора, така че подкрепям ви, уважаеми дами.
ПРЕДС.Г-Н ВАСИЛ ИВАНОВ-ЛУЧАНО: Искам да кажа на нашите гости, че в комисията участват народни представители от всички парламентарни групи, но всички сме родители и когато става въпрос за децата и за спорта, ние ще направим всичко възможно, за да защитим позициите си по въпросите, които вие поставяте в рамките на закона.
Г-Н ВАНЬО ШАРКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, първо искам да поставя един въпрос. Госпожа Разбойникова каза, че има проблем в правилника. Въпросът ми е следният: проблемът единствено в закона ли е или той може да бъде решен с промяна на правилника? Коя е по-бързата процедура, защото промяната в законът е по-бавна.Не може ли да бъде променен правилникът, така че по-бързо да може да бъде решен този въпрос?
Г-ЖА СОФИЯ РАЗБОЙНИКОВА: Полицията казва: “Такъв е нашият правилник”. С него е обвързан законът. За тях водещото е правилника. На вас като законодатели е ясно, че законът е водещия, но те казват, че правилникът е важен. Според мен ако се промени правилникът, полицията ще започне да издава паспорти и разрешения за пътуване.
Г-Н ВАНЬО ШАРКОВ: Въпросът ми е според Вас като човек, който се занимава с този проблем, достатъчно ли е да запишем в законът, че при разведени родители, този на който съда е присъдил правата върху детето е достатъчно, за да издава този документ?
Г-ЖА СОФИЯ РАЗБОЙНИКОВА: Да, само при разведени родители, при наличие на влязло в сила съдебно решение за упражняване на родителски права, достатъчно е съгласието на родителя, упражняващ тези права. Промяната на ал.2 на чл.45 е напълно достатъчна.
Г-Н ВАНЬО ШАРКОВ: Аз искам да Ви задам още един въпрос, защото след като променим законът, при вас пак ще се появят такива случаи за деца, тъй като техните родители не са сключили граждански брак, след това са се разделили и пак ще има проблем.
Г-ЖА СОФИЯ РАЗБОЙНИКОВА: Винаги когато са разделени родителите без брак или с брак, ако са разделени и единият от тях живее с детето, , той трябва да поиска от съда да му определи родителски права. Това му трябва, за да запише детето на училище, за да го заведе в болница и т.н. Всеки родител, който има такъв спор, трябва да има влязло в сила съдебно решение че упражнява родителските права.
ПРЕДС.Г-Н ВАСИЛ ИВАНОВ-ЛУЧАНО: Аз Ви благодаря, госпожо Разбойникова.От името на комисията ще бъде внесено вашето предложение, за да може наистина и родителите и децата да бъдат удовлетворени, така че да могат децата да пътуват. Искам отново да ви кажа, че този проблем наистина съм го изпитвал на гърба си и ние трябва да направим всичко възможно децата да могат да пътуват извън страната.
Предлагам чрез гласуване да подкрепим това предложение и да го внесем от името на комисията.
Моля, който е съгласен с предложението, да гласува.
Гласували “за” – 9
Против – няма
Въздържали се – няма
Предложението се приема.
Аз благодаря на нашите гости.
Преминаваме към разглеждане на ТОЧКА ВТОРА от дневния ред – Разни.
Позволете ми да кажа няколко думи по точка Разни.
Утре ще бъде разгледан Семейният кодекс, което е много важно и е свързано с осиновяването на децата и всичко онова, за което говорим.
Ако имате някакви други въпроси, моля да ги поставите.
Благодаря на всички за участието.
Закривам заседанието.