1. Изслушване на министъра на образованието и науката и заместник министър-председател доц. д-р Даниел Вълчев относно състоянието на спортните бази в училищата.
2. Обсъждане на законопроект за държавния бюджет на Република България за 2006 г., № 502-01-46, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2005 г.

---

Заседанието беше открито в 16,40 ч. и ръководено от председателя господин Светослав Спасов.



ПРЕДСЕДАТЕЛ СВЕТОСЛАВ СПОСОВ: Добър ден на всички колеги и гости на днешното заседание.
Имаме необходимия кворум. Откривам редовното заседание на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта.
Днешното заседание се предлага да има две точки в дневния ред:
1. Изслушване на министъра на образованието и науката и заместник министър-председател доц. д-р Даниел Вълчев относно състоянието на спортните бази в училищата.
2. Обсъждане на законопроект за държавния бюджет на Република България за 2006 г., № 502-01-46, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2005 г.
По точка първа от дневния ред бих искал да дам думата на доц. д-р Даниел Вълчев, който да ни запознае със състоянието на спортните бази в училищата.
Заповядайте, доц. Вълчев. Имате думата.
МИНИСТЪР ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми госпожи и господа!
Разрешете ми да ви предоставя една съвсем кратка информация относно състоянието на училищните спортни обекти. Мисля, че би улеснила до голяма степен нашия разговор. Има една таблица, която не знам, господин председател, дали се разпоредихте да бъде размножена, за да имате числата и пред вас. Но аз ще ви кажа числата, те не са чак толкова много, за да създават някакъв проблем при запомнянето.
Трябва да кажа, че една от първите задачи на новия екип на Министерство на образованието и науката беше да провери какво е състоянието на училищните спортни обекти. Искам да направя една уговорка, че когато говорим по принцип за спортно-материална база, имаме предвид както физкултурните салони и басейните, колкото и малко да са те, тоест, спортните съоръжения, които са закрити, така и спортните съоръжения, които са разположени в дворовете на училищата.
Какво е положението в момента, за да имате една най-обща представа? Извън данните, които традиционно съществуват в Министерство на образованието и науката, през м. октомври ние направихме едно допълнително проучване, което обхваща около 90 процента от училищата в България. От тях 2613 са общински училища, в 2381 сме направили такава проверка и от общо 585 държавни училища сме направили проверката в 463 държавни училища.
Какъв е смисълът на тази проверка? Не, че ние не знаем дали има или няма физкултурни салони или дали има или няма база или футболни врати в двора на училището, а, за да могат наистина нашите експерти да се уверят какво е реалното състояние на тези спортни съоръжения.
Данните показват, че към момента от общия брой анкетирани училища – 2862 – въобще без физкултурни салони са 670. Това са училища, огромната част от тях, почти без изключение, никога не са имали физкултурен салон. Те така са проектирани и така изградени. Извън тези 670 училища в други 500 училища капацитетът на физкултурния салон не задоволява потребностите. И тук искам да обърна внимание, че в голямата част от тях физкултурният салон не задоволява потребностите и за втория част физкултура, а отделен е въпросът за третия част физическо възпитание.
С оглед на състоянието в момента бих казал една екзотична информация. Добре е да имате предвид, че има 61 училища с плувни басейни, от които четири нефункциониращи, един недовършен и един, който е ремонт, а аз бих казал – почти в постоянен ремонт.
От останалите физкултурни салони в лошо състояние, като под лошо състояние аз не разбирам непребоядисани кошове или не нови съоръжения, а лошо състояние в смисъл имат подова настилка, която трудно подлежи на хигиенно поддържане, значително изпочупени съоръжения от типа на “шведски стени”, “коне”, “кози”,”успоредки” и т.н. са 854. Това беше за закритите физкултурни салони и съответно басейни.
Какво е положението със спортните площадки. От 2862 анкетирани училища в различна степен на лошо състояние са 2444 училища, като в някои случаи положението е много лошо до степен, че самата асфалтова покривка е неравна, а на места тя въобще отсъства. Практически при дъжд или при други по-сложни метеорологични условия те са напълно неизползваеми и то за дълго време след като спре дъжда, имам предвид, тъй като се образуват големи локви, задържа се влагата и т.н.
Истината е, че през последните около 10 години, бих казал малко повече от десет години, системни капиталови вложения в тази база не са правени, нещо, което действително създава сериозен проблем. Различни са изчисленията, които специалистите са ми предоставили, доколкото те не са 100 процента – поне аз не мисля, че са 100 процента сигурни – тъй като са изчислени на база квадратен метър асфалтова покривка или квадратен метър физкултурен салон. Не знам доколко са 100 процента достоверни, но просто, за да получат една най-обща представа членовете на уважаемата комисия, бих казал, че необходимите средства, за да може да се получи що годе сносно физическо възпитание в съществуващите салони и на съществуващите спортни площадки са от порядъка на някъде около 35 млн. лв.
Разбира се, ние си даваме сметка, че това не може да стане едновременно, даваме си сметка, че не може да стане с еднократен разход, даваме си сметка, че едва ли е възможно и да започне масово строителство на физкултурни салони. Но също така си даваме сметка, че една работа няма как да бъде свършена, ако тя въобще не бъде започната. В този смисъл бих споделил с вас, че вчера на заседание на Комисията по образованието и науката аз си позволих да кажа няколко критични бележки, без, разбира се да драматизирам, а още по-малко да истеризирам проблема, но все пак да кажа няколко критични бележки.
Ние имахме доброто желание през настоящата година да предложим с оглед бюджета на образованието през 2006 г. да включва по възможност, макар и една неголяма сума, но за започване на дейности в различните училища. За съжаление това към момента поне не е направено. Трябва да кажа, че с оглед на това, което съществува като възможности за капиталови разходи за училищата – колегите от Министерството на финансите много добре знаят какво е това – това е с оглед на държавните училища, тъй като там нещата са по-ясни. С общинските училища е по-сложно, тъй като парите влизат в общинския бюджет и на мен ми е много трудно да ги проследя. Но за държавните училища мисля, че са 19 100 хиляди лева, ако не ме лъже паметта, което вие можете да ги разделите, грубо казано, на 585 училища, от които трябва да извадим селскостопанските – значи около 400 училища – за да видите горе – долу какво представляват капиталовите разходи.
Това е, което бих искал да споделя с вас. Разбира се, на всякакви въпроси, които вие прецените, с удоволствие аз бих се опитал да отговоря.
Благодаря Ви, господин председателю.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СВЕТОСЛАВ СПОСОВ: Благодаря Ви, господин министър Вълчев.
Колеги, темата наистина е доста актуална с оглед на това, че наистина през последните 15 години почти нищо не е направено в тази насока. Лично аз имам впечатления от моя район, който се нарежда на второ или трети място в страната. От 171 училища 63 въобще не разполагат със спортни бази. А тези, които поне съществуват, са наистина в ужасно състояние, дори има опасност при тренировки на деца от инциденти, дори е имало и смъртни случаи в последните години при неизправни уреди.
За мен по принцип това трябва да е някакъв вид контрол от страна на училищните настоятелства или управи – да следят и за изправността на тези уреди, които са във физкултурните салони.
Това, което имам също като справка във връзка с третия час, който е въведен със Закона за физическото възпитание и спорта, и е въведен в учебния план, принципно не може да бъде използван наистина заради недостатъчната база или недостатъчното ниво на състоянието на съществуващата спортна база. Според мен с оглед и на това, че България само след година и няколко месеца ще стане член на Европейския съюз, наистина би трябвало да направи достатъчно за училищния спорт и то във връзка с многофункционалността на различните спортове, възможност за различни условия за развитието на различни видове спорт.
Лично аз, който се занимавам с плувни спортове, понеже съм воден спасител, за мен е наистина много жалко, че в България едва 61 училища разполагат с плувни басейни. В тази връзка може би трябва да има някаква стратегия от страна на държавата, която да се осъществи от името на Министерство на образованието и науката за изграждане поне на два или три басейна в големите областни центрове, за да могат децата да ползват този универсален вид спорт, който независимо дали са момчета или момичета, биха могли да спортуват. Той е един от спортовете, които развива здравословното състояние на децата.
Госпожа Ангелиева има въпрос. Заповядайте, госпожо Ангелиева.
МАРИЯ АНГЕЛИЕВА – КОЛЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Господин министър, уважаеми колеги! Първо искам само с две думи за изразя задоволството си от това, че водим тази дискусия и показваме своята готовност и да ви уверя, че с усилията, които ще положа, се надявам да допринеса, ако може, все пак да започнем да решаваме тези проблеми. Явно е, че все някога трябва да се започне. Надявам се в по-кратки срокове и да приключим с разрешаването им.
Имам един въпрос, който провокира у мен справката, която получихме току-що. От така изложената статистика оставам с впечатлението, че делът на общинските училища, които се нуждаят от обновяване и изобщо от изграждане на нова спортна база, е значително по-голям от този на държавните училища.
В този смисъл бих искала, ако има възможност, министърът да обясни тази в моите очи фрапираща разлика.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СВЕТОСЛАВ СПОСОВ: Благодаря на госпожа Ангелиева.
Заповядайте, господин министър. Имате думата.
МИНИСТЪР ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Права е госпожа Ангелиева. Те, първо, са повече, тъй като съотношението, грубо казано, е 1 : 8, 1 : 10 на финансираните през общините и финансираните през държавата училища. Но може би за уважаваните членове на комисията трябва да направя една уговорка. Когато говорим за общински училища, имам предвид не нещо друго, а училища, финансирани през бюджета на общината. Иначе те нямат някаква разлика нито в учебните програми, нито по начина на контрола над образователния процес.
Именно тази разлика във финансирането пречи поне на Министерство на образованието и науката ние да сме много прецизни в това как точно се харчат парите за капиталови разходи. Може би колегите от Министерството на финансите са по-наясно с този въпрос, но за мен винаги е било трудно да проследя по какъв начин средствата, които отиват в една община за училищата, в това число за капиталови разходи, са изразходвани. Истината е, че държавните училища може би са малко по-добре в този смисъл по една много проста причина. Министърът на образованието и науката няма възможност да изхарчи тези пари за друго, да го кажа съвсем направо, без да искам някого да обидя. Обратно, кметът има възможност да изхарчи тези пари за друго.
Второ, тук много зависи какъв е кметът. Да, в някои случаи действително базата е в много тежко положение. Но пък искам да ви уверя, че там, където кметовете са сериозни хора, хора с отношение към децата, към образованието, някъде пък те намират средства и извън това, което им се предоставя по бюджета, и са направили много добри неща. За съжаление това са по-редките примери. По-честите примери са тези, за които госпожа Ангелиева каза и в общия контекст на трудното положение или по-скоро под рубриката, че времената са трудни, спортните съоръжения са в тежко положение.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СВЕТОСЛАВ СПОСОВ: Благодаря Ви, господин министър Вълчев.
Само искам да попитам във връзка с третия част дали практически това би могло да се осъществи въпреки закона, който препоръчва да има трети час в училищната програма. От справката, която аз имам, се вижда, че средно на един български ученик са падат по 0,34 кв. м. покрита спортна площ и 3 кв. м. открита спортна база при средни европейски стандарти от 3 до 3,5 кв. м. закрита площ и 15 до 20 кв. м. открита спортна площ на ученик.
МИНИСТЪР ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Господин Спасов, това е като, че на човек се пада по ¾ пиле спрямо годишното производство.
Това са условни статистически величини. Истината е, че там, където въобще няма закрити спортни съоръжения, не се пада и 1 кв. см. И, ако някой има съмнения, да ви кажа как стои въпросът. В тези училища, когато застудее, не се провежда физическо възпитание. Да няма някакво недоразумение по въпроса. Да не мислите, че нещо тайно провеждат. Не, просто не се провежда, тъй като няма къде да бъде провеждано. Това е въпрос на физическа невъзможност.
Разбира се, различните директори компенсират по различен начин, но, общо взето, това не би могло да се компенсира в пълния обем. Това е така. И тук се поставя един друг голям въпрос. Бихме ли могли ние – разбира се, и в контекста на продължаващо оптимизиране на училищната мрежа – все пак в тези училища, които са жизнени, където се вижда, че и демографски в перспектива ще останат, да мислим за построяването на такива съоръжения.
Повечето училища – трудно ми е да кажа, тъй като нямам справка пред себе си – имат възможност в смисъл, че учебният двор най-често е достатъчно голям, за да поеме едно такова съоръжение. Но нашите предварителни данни показват, че изграждането на едно такова съоръжение струва някъде между 500 хиляди и 1 млн. лв. Обикновено се спряга сумата 600 хил. лв. Но, разбира се, тя е много условна.
Ако това е така обаче, трябва да си даваме сметка, че разходът е прекомерен, поне в рамките на това, което се задава като бюджет през следващата година и ние не бихме могли сериозно да започнем тази работа. Но, ако има, как да кажа, държавна политика в този смисъл и, ако предишният парламент през настоящата година постави началото на няколко програми, според мен това е нещо, което би могло да се развива в бъдеще. Но, така или иначе – колегите, които са и членове на Комисията по образованието и науката знаят - както и въпросът със слетите и маломерните паралелки, това са въпроси, за които някак си не се говори и чакаме от само себе си да се разрешат. Този въпрос е същият. Той от само себе си няма да се разреши. Искам да ви уверя, че такава е логиката на живота. Нещата с времето само остаряват, те не се подмладяват, колкото и козметичните фирми да ни убеждават в противното.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СВЕТОСЛАВ СПОСОВ: Господин министър, колко са минималните средства, които са необходими за стартиране на тази дейност?
МИНИСТЪР ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Зависи с колко салона ще стартираме. Общо взето, средствата, които са необходими, са около 300 млн. лв. По изчисленията на моя заместник Кирчо Атанасов, ако построим във всяко българско училище, това са 1 млрд. 700 млн. лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СВЕТОСЛАВ СПОСОВ: Да, това наистина е впечатляваща сума.
МИНИСТЪР ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Това е целият бюджет, както правилно подсказват колегите от Министерството на финансите. Горе-долу е съизмерим с целия бюджет за образование.
Но ние, колеги, бихме могли все пак да започнем с нещо, защото неправенето на нищо няма как да разреши въпроса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СВЕТОСЛАВ СПОСОВ: Тоест, най-малкото, което ние можем да направим, е да препоръчаме на Вашето министерство да стартира подобна програма, която все пак в навечерието на влизането ни в Европейския съюз, в рамките на следващите три или четири години все пак нещо да се направи.
МИНИСТЪР ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Господин Спасов, аз благодаря за тази препоръка, но също така бих бил благодарен, ако препоръчате откъде да намерим поне част от парите, тъй като трябва да имате предвид, че има четири вида разходи в Министерство на образованието и науката. Казвам това, за да бъдат колегите наясно.
От една страна, това са заплатите на учителите, както и осигуровките. От друга страна, това е и издръжката на един ученик, където отива всичко, свързано с консумативи. На трето място, това са капиталовите разходи, които казах, че са общо 19 млн. лв. за всички капиталови разходи, в това число за поправка на покриви, улуци, стълбища и какво ли не още, включително и по-дребните капиталови разходи. Четвърто, това са програмите, които са утвърдени от българския парламент и част от които се надявам да продължат и тази година. Това са четирите разхода. Ние нямаме някакви пари, с които да боравим просто така - надявам се, че колегите от Министерството на финансите ще подкрепят това - и вие да ни препоръчате: бихте ли изхарчили 26 милиона.
Отговорът е да, бихме изхарчили 26 милиона, имаме готовност и 260 да изхарчим, в което няма никакво съмнение. Но това засега не фигурира в бюджета. Ако има добро желание и поне малка стъпка в тази плоскост или в тази насока бъде направена, разбира се, ние имаме готовност много бързо да предложим как това нещо да стане.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СВЕТОСЛАВ СПОСОВ: Тоест, това, което комисията би могла да направи, е между първо и второ четене да препоръча на Комисията по бюджет и финанси все пак да отдели някаква сума, макар и минимална, за стартиране на подобна програма.
Има думата госпожа Надка Янкова. Заповядайте, госпожо Янкова.
НАДКА ЯНКОВА: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин министър, Вие всъщност частично отговорихме на първия ми въпрос, защото тук коментираме, че третият час не може да бъде реализиран. При липсата на физкултурен салон въобще и първият част не може да бъде реализиран при лошите климатични условия.
Реално учебната програма в тази й част не се изпълнява по обективни причини. Така че Вие отговорихте на този въпрос.
Но от тези 670 училища, в които въобще няма спортна база, имате ли някаква информация, ако – не, не би ли било уместно да се изготви една справка колко от тези училища са перспективни. Защото това, което споменахте – слети паралелки в 21 век – това не е образование. Това е просто отлагане на проблема за закриване на тези училища, още повече че изискванията на Европейския съюз за акредитиране на училищата, Вие много по-добре ги знаете, просто ще наложат затварянето на много училища и развитието на средищни такива.
Има ли някаква информация, разбира се, всичко е и относително, но колко от тези училища без каквато и да било спортна база, са перспективни училища, където заслужава да се инвестира. Защото, ако има 30 деца в слети паралелки и нямат база, просто е безсмислено да се влагат каквито и да било пари. Вече на тази база като бройка да се направят и разчетите по проекто-сметни документации и да може наистина нещо да се направи в тази насока.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СВЕТОСЛАВ СПОСОВ: Благодаря на госпожа Янкова.
Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Много разумен е този въпрос, който поставяте. Аз също съм привърженик на разбирането, че не бива да се инвестират приоритетно в училища, които по чисто демографски причини не са перспективни.
Разбира се, давам си сметка, че тези деца имат същото право да се ползват от тези съоръжения, но все пак възможностите на държавата са такива, че ние трябва да избираме, разбира се, за голямо съжаление.
В момента не бих могъл да кажа от тези 670 училища кои са перспективни, тъй като това е въпрос малко на сравняеми величини, но бих могъл да кажа следното. От тези 670 училища 650 са общински и 20 са държавни. Само да напомня, че държавните училища по правило са професионални или профилирани гимназии, тоест, това са училища, които по правило са перспективни. Сега не мога 100 процента да кажа, тъй като винаги може една специалност или един район в перспектива да не бъде толкова перспективен, но по правило това са перспективни училища.
Що се отнася до останалите, аз ще се опитам да направя такава справка. Аз съм поръчал на моите сътрудници в Министерство на образованието и науката да ми изготвят справка във връзка с маломерните и слетите паралелки, за да може ние да направим една такава карта на България, защото догодина, ако е живот и здраве, да се отпуснат парите за още автобусчета, ще трябва заедно да седнем и да кажем, тъй като натискът, повярвайте ми, е много голям за тези автобуси, заедно да седнем и да кажем какви са критериите, по които ги разпределяме, за да няма някакви недоразумения в края на годината кой е получил и кой не е получил. И тогава да кажем, че община, която не показва програма за оптимизиране на мрежата и за намаляване – макар и поетапно – на слетите и на маломерните паралелки, няма да бъде толерирана. Поне това е моето мнение.
Иначе в момента какво е положението? Общинските съвети масово взимат решения за слети и маломерни паралелки. Аз масово ги подписвам, тъй като в момента все още не мога да се ориентирам това трябва ли, не трябва ли, а учебната година започна. Но някак си от това положение трябва да започне да се излиза. Това, между другото, е един от начините. Нито енергийна ефективност, нито сериозни ремонти, нито финансиране на спортни съоръжения не бива да има, ако училището е с очевидно затихващи функции.
Разбира се, сега искам да кажа в подкрепа на общинските съвети и кметовете, че аз си давам сметка, че училището е и културна институция. Когато училището в едно село бъде закрито, трябва да ви кажа, че селото си отива. Това за съжаление е така. Аз си давам сметка за това нещо. Но за съжаление в света има обективни процеси, независимо дали ни харесва или не ни харесва.
Ако се обединим около такова виждане, аз ще направя такава справка, ангажирам се, дано има наистина някакви пари в тази посока. Ангажирам се, че ще направя такава справка, ще я представя чрез председателя на всички вас за сведение и след това вече заедно да решим как да вървим.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СВЕТОСЛАВ СПОСОВ: Благодаря на министър Вълчев.
Във връзка с това, което каза господин Вълчев, искам да добавя, че в 1991 г. Министерство на образованието и науката е разполагало с 4513 училищни сгради, а в момента училищата са 3198. Вие виждате, че повече от 1200 училища са закрити за тези 15 години. Значи този процес си съществува.
Думата поиска доктор Иванов. Заповядайте, господин Иванов.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин председател!
Аз бих искал в продължение на това, което каза господин Вълчев, да спомена, че демографските фактори и демографският срив в нашата държава при една прецизирана проверка, тъй като действително министър Вълчев не е имал тази възможност да види кое училище колко паралелки има, дали те са смесени или не, но при един задълбочен анализ принципно би могло да се подходи, примерно, към дадени училища да се намалят финансите, като при всички случаи ние трябва да отчетем и факта, че във всяко населено място, където се прибегне до непопулярни мерки, всъщност хората в селата и без това трудно се задържат. Ако се закрият училищата, тогава вече ще настъпи доста сериозен проблем.
Аз бих искал да насоча вниманието, че финансите, колкото и да са малко за Министерство на образованието и науката, обединявайки се около идеята за развитието на спорта и децата, бихме могли да ангажираме и Агенцията за младежта и спорта и примерно с един съвместен орган, да наречем, който да коаголира действията на агенцията и министерството, биха могли, колкото и минимални да са тези средства, да бъде възможно да се направят повече спортни площадки.
Тук бих искал да поставя на вниманието на господа депутатите да се помисли, все пак в България има гражданско общество, има много организации, та да се помисли дали няма възможност чрез различни фондации или някакви други нетрадиционни форми, които например Европейската общност ни предоставя, да могат да бъдат използвани, тъй като според мен този ресурс някак си недобре се дооценява. Също заслужава внимание да помислим по тази тема.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СВЕТОСЛАВ СПAСОВ: Благодаря на доктор Иванов.
Заповядайте, министър Вълчев. Имате думата.
МИНИСТЪР ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Господин Спасов, ние можем да търсим в отговор на това, което господин Иванов каза, различни средства, но в крайна сметка важно е какво тук седналите можем да направим. А иначе има и много случаи, когато и родители помагат, и бивши учители помагат, помагат и спонсори, и т.н. Това е така. Но масовият случай не е този.
Аз не знам дали сте обсъждали една идея, която на нас ни беше минала и което би могло веднъж да разтовари бюджета, а донякъде и да започне решаването на проблема. Трябва да се помисли дали част от средствата, които влизат в Българския спортен тотализатор, да не бъдат преимуществено насочени за това. Защото в момента те пак се насочват под рубриката “детски и ученически спорт”, само че в съответните федерации, където нищо лошо не искам да кажа, но повярвайте ми. Масовият случай не е учениците да спортуват в рамките на тези федерации. Не е! Докато масовият случай е те да спортуват в училищния двор и това е много по-добре според мен, защото това е най-малко начин, ако щете дори малко да издигнем ролята на училището. На детето да му е приятно да отиде в училищния двор, още повече, че това все пак е едно сигурно място. Ние започваме една голяма програма относно възможността в по-големите училища поне да бъдат наблюдаеми дворовете, включително и с камери, охраняеми и т.н. Това е нещо, което според мен си заслужава да бъде обмислено.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: Благодаря Ви. Това беше направено като предложение от страна на народните представители от НДСВ. Но за съжаление днес законопроектът беше отхвърлен от мнозинството. Става дума от БСП и от ДПС.
Надявам се колегите между първо и второ четене да подкрепят това наше предложение.
Господин Мурджов, заповядайте. Имате думата.
МИРОСЛАВ МУРДЖОВ: Благодаря Ви, господин председател! Колеги, тъй като ние с госпожа Богданова имаме предимство, че сме и в другата комисия и вчера тази дискусия я водихме, макар и в малко по-задълбочен вариант, включително и за образователни програми и въобще за финансиране като цяло на образованието.
Като слушам разговора, който си водим тук, той се получава малко абстрактен. Ние си говорим как ще направим едни много хубави работи, обаче не знаем откъде ще вземем парите.
Иначе това, което ни даде министърът като справка, просто показва, че държавата тотално е абдикирала от училищния спорт и въобще да не говоря за образование, за да не навлизам в друга тематика. Но в училищния спорт, меко казано, е абдикирала. Тук данните са просто смразяващи.
Фактът, който обаче се очертава в бюджета на Министерство на образованието и науката, показва, че тази тенденция вместо да се подобрява, май че ще се влошава. И ако другата година пак се видим, предполагам, че данните ще бъдат по-лоши, господин министър, ако не започнем и не тръгнем отнякъде.
Между другото, това Ваше предложение за парите от спортния тотализатор под някаква форма, а може би и съвместно с Държавната агенция да бъдат пренасочени. Вместо да се дават на федерацията, да бъдат пренасочени към училищни площадки и съоръжения. Ясно е, че спортният тотализатор финансира високото спортно майсторство. Това е ясно на всички тук.
Само че аз искам да ви припомня и нещо друго, колеги. Преди две заседание тук говорихме за сигурността на децата и начините те да бъдат опазени от наркотици, от порнография. Един от начините е точно този – децата да влизат в училищата. Училищата да бъдат отворени и събота, и неделя. Децата да се занимават и да насърчаваме у тях спортни умения.
За третия час по физическо възпитание е ясно. Вчера го говорихме в Комисията по здравеопазване. Не искам да се връщам. То няма такъв час. Някой видя, че няма и първи час, особено през зимните периоди. Но, ако действително искаме да променим картинката, за да не гледаме през следващата година пак такива справки, трябва да помислим по единия вариант – ние като комисия да предложим това.
Другият ми въпрос е специално към Министерството на финансите. Вчера говорихме по тези въпроси. Въобще мислите ли да дадете някакви пари в тази посока, за някаква такава програма за обновяване на спортните площадки или физкултурни салони. Ясно е, че за нови такива пари няма. Но поне тези, които са в трагично състояние, дайте да помислим поетапно как можем да помогнем.
Господин министърът сподели една сума от 35 млн. лв., която е нужна. Никой не е казал, че трябва да я дадете веднага и за тази година. Но трябва да се приеме една програма в дългосрочна перспектива и да се вижда държавата има ли интерес младите хора да спортуват или държавата въобще не я интересува тези хора дали ще спортуват, дали ще ходят да се дрогират или нещо друго ще правят. Това ми е основният въпрос. Има ли въобще такива сметки?
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СВЕТОСЛАВ СПОСОВ: Благодаря на господин Мурджов.
Някой от страна на Министерство на финансите някой ще говори ли?
Заповядайте, господин Горанов. Имате думата.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители, господин министър! Аз мислех, че тази дискусия ще я проведем след краткото представяне на бюджета. Но безспорно не можем да постигнем с този финансов план за 2006 г. пълно обезпечаване на всички приоритети, А именно на тази основа трябва да разсъждаваме дали с този ресурс, вместо да се прави едно, може да се прави друго. Нека и по този начин да зададем въпроса си.
Трябва да се има предвид, въпреки че това щях да го цитирам малко по-късно, че една положителна стъпка е удвояването на размера на средствата по Постановление на Министерския съвет № 129 – диференцираните средства, които се предоставят всяка година на един ученик.
МИНИСТЪР ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Само, за да няма някакво недоразумение, те бяха 1 лв. на ученик, сега са 2 лв.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Нека да кажем, че това са 4 млн., които все пак отново ще стигнат в училищата. Защото семейните помощи за деца са 18 лв., но иначе са 263 млн. плюс 14 млн., тоест, стават към 280 млн. Тоест, тази дименсия на единицата и на голямата маса трябва да се има предвид.
МИРОСЛАВ МУРДЖОВ: Извинете, може ли само една реплика?
От това, което Вие ни казвате, излиза, че повишението на средствата е следното. В едно училище от 500 човека досега сте давали 500 лв. за спортни пособия, ако са били по 1 лв. на ученик, но даже и да са 1,50 лв., а тази година ще давате 1000 лв. Това е смешно. Самите пособия вече струват по-скъпо и това е съвсем нормално.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СВЕТОСЛАВ СПОСОВ: Не разбрах дали ще стартира подобна програма или няма. Аз разговарях със заместник-министър Любомир Дацов и той каза, че има такъв ресурс и такава възможност.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Господин Спасов, прощавайте, Вие сте говорили със заместник-министъра на финансите, а аз съм само експерт. Щом заместник-министърът на финансите счита, че в тази рамка, която сме представили, има такъв ресурс и това може да бъде определено като приоритет, значи вероятно това е така. Има предвидени средства в централния бюджет, които са свързани с подобряване на материално-техническата база на средните училища, в това число държавни и общински, които министърът на образованието и науката ще има възможност да разпредели.
Така че вече какъв приоритет точно на този вид разходи ще се даде, също е въпрос на политика.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СВЕТОСЛАВ СПОСОВ: Благодаря Ви, господин Горанов.
Има думата госпожа Валентина Богданова. Заповядайте, госпожо Богданова.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Благодаря Ви, господин председател! Аз имам една молба в това отношение.
Ако трябва, с извинение към господин министър, да продължим разговора си от снощи, мисля си, че проблемът не е в стартирането на програмата. Големият проблем е да преценим съдържанието на тази програма, защото ние говорим за 19-те милиона, които са дадени на Министерство на образованието и науката за капиталови разходи по образование и 43 млн. лв., които са капиталови разходи по функция “Образование” и българските общини. В края на краищата, изразходването на тези 128 млн. лв., хайде да извадим предвиденото като капиталови разходи по бюджета на ВУЗ-овете, на държавните висши училища, това показва, че ние имаме достатъчно потенциал наистина да търсим тези възможности, за които колегата Иванов говореше и да извадим от тези 43 млн. лв., които общините могат да изразходват в това отношение, това, което е възможно да се направи.
Защото аз много добре знам, че в голяма част от общинските училища, господин министър, парите за очертаване на игрищата и за поправка на полетата и кошовете няма да дойдат от Министерство на образованието и науката. Те и не идват, те идват от бюджетите на общините.
От тази гледна точка за мен стартирането на тази програма носи нашия професионален, ако щете, политически смисъл. И всичко това преди да поискаме да бъде финансирано, то трябва просто да бъде коректно разработено. Защото това е свързано и с идеята, по която ние можем да говорим. Имам предвид програмата за целодневно обучение на децата. Проблемът ни е и организационен, той не е само финансов. А финансовата част на този проблем е малка за тази учебна година.
Така че аз мисля, че тук няма спор между нас, най-малкото той тук би се случил, по това, че наистина трябва да започнем да работим по една сериозна стратегия, която е свързана с това българския спорт да бъде правен за българските деца. Защото проблемът за масовия спорт ще стои и няма никакъв проблем в това да подкрепим този запис към закона. Аз съм го декларирала и предишния път, че част от средствата, отделяни по Закона за хазарта, да бъдат насочвани към ремонт и издръжка на спортните съоръжения в българските училища, още повече че такава практика има и до момента там.
Проблемът е в добрата воля това да се прави. Защото, в края на краищата, физическото възпитание и спортът, записани по този начин, по който са фиксирани в закона, не изискват само насочване на средства към хората, които се борят за високо спортно майсторство. Това е въпрос на вътрешно разпределение на средствата и на добра воля.
Така че ние няма за какво да спорим. Дайте по-добре да седнем да работим върху тези идеи и да търсим съгласието на всички. Добре би било и Националното сдружение на общините да бъде съавтор на тази програма, защото те ще бъдат част от хората, които ще я реализират, най-малкото ще участват в нейното изпълнение с отреждане на терени, с осигуряване на средства или ще извадят на показ тези местни възможности, даже, ако щете, в тази забравена форма, но съществуваща в българската образователна система, наречена училищно настоятелство.
Така че има откъде да търсим възможности. Дайте да заявим позиция и то осмислена, добре поднесена с всичките разчети, които тя предполага.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СВЕТОСЛАВ СПОСОВ: Благодаря Ви, госпожо Богданова.
Има думата госпожа Панева. Заповядайте, госпожо Панева.
МАРГАРИТА ПАНЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин министър, тъй като явно ще вървим към преструктуриране под някаква форма на институция, фонд или каквото и да било, която ще се ангажира, ако не сега, веднага, но в много близко бъдеще да търси решение на този проблем, ми се иска да споделя нещо, за което тук и госпожа Богданова разсъждаваше. Май ще отидем към решаване на проблема чрез девиза “направи си сам, за да ти помогнат и другите”.
Давам пример. Вече две години в Социалноинвестиционния фонд стои проект, разработен от училищно настоятелства в едно българско училище в гр. Дупница за ремонт на физкултурен салон и плувен басейн, който в продължение на близо 15 години стоеше неизползваем. Така и не може да се класира този проект. Няма да коментирам защо. Вие знаете защо. Ние намерихме сили в общината и започнахме ремонта със средства на общината и сега вече имаме плувен басейн.
Идеята ми е, че, ако ние търсим точно такъв подход да събираме средства от различни източници – имам предвид Социалноинвестиционния фонд, проекта “Красива България” и всички други фондове – ако приемат, разбира се, това може би трудно ще се реализира, но да фиксират проценти от средствата, които да се разпределят за база за деца, това би било един вариант за решение на проблемите. Защото, ако разчитаме само на общините, нали се сещате, че и детските градини имат нужда от изграждане на някакви спортни съоръжения или малки салони, в които децата да започват да се организират за спорт, защото оттам тръгва любовта към спорта. Нали знаете, че има и незавършени проекти, започнати, но незавършени физкултурни салони, площадки и други обекти.
Така че, ако ще ги подреждаме и групираме, мисля, че оттук трябва да тръгнем. Аз смятам, че ако не го направим това бавно, стъпка по стъпка, ще има населени места с по 4 – 5 хиляди души население и с по 300 – 400 души ученици в училище, където вече 15 години физкултурни салони ще стоят незавършени, ще се рушат и изразходваните средства просто няма как да бъдат възстановени.
Поради това предлагам да изберем този подход. Най-напред да видим къде в перспективните училища има започнати и незавършени обекти и каква сума трябва да бъде осигурена с възможностите и на Министерство на образованието и науката, и на Агенцията за младежта и спорта, и на общините и след това да вървим към реализиране на следващи проекти, като ви моля да работим в тази посока.
Ако е възможно, от тези фондове, които споменах, да фиксираме определени проценти, които да се заделят за тази цел. Зная, че звучи малко несправедливо. Но нали това е състезание, състезават се проекти. Но, ако искаме да направим нещо за децата ни и за спорта, може би трябва да тръгнем оттам.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СВЕТОСЛАВ СПОСОВ: Благодаря на госпожа Панева.
Има думата господин Димитров. Заповядайте, господин Димитров.
ГЕОРГИ ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин председател! Господин министър, колеги! Предвид факта, че другата комисия, в която участвам, е Комисията по труда и социалната политика и съм наясно с бюджета, с който разполагаме, който беше предложен, ще кажа, че за никого не е тайна, че тази година бюджетът е твърде ограничен. Не можем да искаме страшно много пари за всички училища и да гоним специално европейските стандарти, както преди малко се спомена тук.
Апелът ми е, както и колежката каза, във всички перспективни училища, които са в големите градове, ние имаме възможност да ги подкрепим с нещо, за да се направят там някакви ремонти и там да се съсредоточи вниманието. Нека да го направим, но, както и господин министър Вълчев подчерта, в малките селца и градове нека да не затваряме училища. Защото, затворим ли училище, както и господин Вълчев каза, заминава и селото. Учениците отиват в съседно село, учителите напускат, а самото училище оставяме да се порутва и едва ли не да се разграбва.
Думата ми е точно за това. Нека тези малки училища да функционират, както са в момента, в сегашното си състояние, но нека да функционират, за да може и децата да ходят там. Това ми е апелът.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СВЕТОСЛАВ СПОСОВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Господин министър, заповядайте. Имате думата.
МИНИСТЪР ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Прав е господин Димитров. Така е. Аз изповядвам този възглед, че по принцип училища не бива да се затварят.
Но искам да ви кажа какво е положението в някои населени места, където има слети паралелки. Има селище, където в училището има две паралелки. В едната, примерно, учат две деца от първи клас, три от втори и едно от трети, а в другата – еди какво си. Вие представяте ли си какво образоване е това?
Аз поне в тази концепция, която представихме на колегите от Комисията по образованието и науката и аз, между другото съм написал писма до всички парламентарни групи, ако желаят, да ме поканят заедно с моите заместници да представим тази концепция, за да я обсъдим заедно и да видим дали става, дали не става, какви бележки ще има и т.н. Ще ви моля да съдействате, ако е възможно това да стане.
В тази концепция ние разсъждаваме така. Има много участници и много различни аргументи едно нещо дали да се реши в една посока или в друга посока. Специално в областта на образованието обаче смятам, че ние трябва да имаме един решаващ аргумент – кое е в интерес на детето. Не, което е в интерес на учителите, да им се запазят местата, не, което е в интерес на кмета, не, което е в интерес на издателите на учебници, а кое е в интерес на детето.
Уверявам ви, че моето дълбоко убеждение, пак го казвам с болка на сърце, тъй като съзнавам какво значи да закриеш училище в едно село, но уверявам ви, че тези училища с по 10 ученика не са в полза на детето. Даже не е въпроса толкова финансов, че ги издържа цялото общество. Те не са в полза на детето. Тези деца не учат в нормална среда. Те учат с по трима учители така, както се е учело през 18-ти и 19-ти век, само дето взаимоучителната метода я няма. Това не е нормално обучение. Децата нямат нормална среда, в която да учат.
Разбира се, тук трябва да сме много конкретни. Да кажем има ли къде пък да отидат тези деца. Но по принцип не изключвайте възможността, че по демографски причини в България си отиват училища. Това е естествен процес, това не е процес, който ние ще налагаме. Има един разумен минимум, под който според мен ние не можем да падаме. Не може да има училище с трима ученика.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СВЕТОСЛАВ СПОСОВ: Благодаря Ви, господин министър.
Има думата госпожа Кънева. Заповядайте, госпожо Кънева.
МАРГАРИТА КЪНЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, колеги! Аз бих искала само няколко думи да споделя и да започна оттам, откъдето господин министърът завърши.
Абсолютно съм съгласна с това, че по някакви емоционални причини не следва да запазваме училища. Но, ако Вие, господин Димитров, дойдете в едно село в Монтанско – мога да го цитирам, Конущица се казва – ще видите, че там учебният процес всъщност не съществува. Това е някаква имитация, пародия и както искате го наречете. Сградата е добра, има физкултурен салон, но няма деца.
Така че действително ние винаги трябва да мислим първо за децата и за това, че те трябва да учат действително в конкурентна среда, в една среда, която да им дава възможност за реализиране на техните способности, а не само чисто емоционално, както разсъждават понякога кметовете, понякога и родителите, да смятаме, че това е по-добро за децата, защото то на практика се явява по-зле. Средищните училища се намират само на няколко километра. Обикновено това са малки общини.
Но това, което бих искала да споделя, е, че не се съмнявам, че всичко, което колегите казаха за това да се търсят всякакъв вид резерви за намиране на средства, този анализ очевидно господин министърът го е направил във всички посоки. Обмислил е всички възможни варианти, за които не се съмнявам, че ще ни предложи и той самият, и ние ще предложим на него по-нататък в работата.
Въпросът е обаче как нашата държава е загрижена и как ние най-вече сме загрижени за бъдещето на нашите деца, които всички тук отбелязахме, че намаляват. Как ще осигурим на тези деца елементарни средства за нормалното протичане на часовете по физкултура. Представете си за какво спорим ние тук – как да осигурим едно нормално протичане на часа по физкултура. Аз съм чувала изказване от ученици, които казват: не сме знаели, че физкултурата е разказвателен предмет.Поради липса на място, поради липса на физкултурен салон и на най-нормални условия – аз не говоря за някакви екстри – те не могат да поддържат физическата си форма.
Какъв действително е смисълът, ако в България има 100 елитни спортисти, а нашите деца са тромави, тлъсти, неподвижни и какви ли не други епитети бихме могли да употребим.
Аз апелирам към неприсъстващия заместник-министър на финансите и към министъра сериозно да потърсят и те резерви в бюджета и да осигурят тази сравнително скромна сума, от която българските деца се нуждаят. Просто без коментар!
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СВЕТОСЛАВ СПОСОВ: Благодаря Ви, госпожо Кънева.
Има ли други въпроси, мнения? Ако няма други въпроси, бих искал да обобщя казаното дотук.
Виждам, че всички колеги сме на едно и също становище, че наистина трябва да започне една специална програма по отношение на подобряване на материално-техническата спортна база на училищата.
Бих искал, а и с колегите коментирахме, да предложим един текст, с който нашата комисия да излезе. Това може да ни постави по един или друг начин – казвам го като историк – в историята, че след 15 години все пак Комисия по въпросите на децата, младежта и спорта решава да предложи подобна стратегия. За съжаление това досега не е направено. Радвам се, че тук сме на една и съща позиция.
Бих искал да предложа решение на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта именно нашата комисия да предложи на парламентарната Комисия по бюджет и финанси между първо и второ четене на законопроекта за държавния бюджет на Република България да се предвидят допълнителни средства, като се удвоят капиталовите разходи на Министерство на образованието и науката за ремонт на спортните бази в общинските и държавните училища, а не само в държавните, като комисията да препоръча на Министерство на образованието и науката да изготви програма за практикуване на физическото възпитание и спорта в училищата в съответствие с Националната стратегия и Националната програма за развитие на физическото възпитание и спорта в Република България, която е приета на 5 май 2005 г. от Министерския съвет.
Моля, колеги, гласувайте за това предложение за решение.
"За" - 14, "против" и "въздържали се" - няма.
Решението се приема единодушно.
Благодаря ви, колеги. Ние ще изпратим подобно писмо до Комисията по бюджет и финанси. Надявам се те да се съобразят с това предложение.
Между първото и второто четене – такъв е Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание – се надявам съвместно с колегите да подпишем и оформим това становище с конкретни предложения, за да може това вече да бъде факт и да се разглежда официално.
Ако няма други въпроси и ако няма какво да добави господин министърът, да му благодарим за днешното участие в заседанието на комисията. Господин министър, имате ли нещо Вие да добавите?
МИНИСТЪР ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Господин председател, предполага се, че един министър винаги има какво да добави. Но мисълта ми е, ако имате някакви въпроси, аз, разбира се, съм на ваше разположение.
Ако – не, да ви благодаря за това, че ме поканихте и винаги, когато прецените, че е необходимо, разбира се, ще бъда на ваше разположение.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СВЕТОСЛАВ СПОСОВ: Благодарим Ви и ние, господин министър.

Преминаваме към точка втора от дневния ред:
Обсъждане на законопроект за държавния бюджет на Република България за 2006 г., № 502-01-46, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2005 г.
Бих искал да поканим госпожа Лечева, председател на Държавната агенция за младежта и спорта, да ни представи проекта за бюджет на агенцията за 2006 г. и становището на агенцията.
Имате думата, госпожо Лечева. Заповядайте.
ВЕСЕЛА ЛЕЧЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Проектът за бюджет на Държавната агенция за младежта и спорта е разработен на базата на четири основни политики, които, разбира се, са развити в шест основни програми.
Четирите основни политики, които развива Държавната агенция за младежта и спорта са следните: създаване на устойчиви механизми за развитие на младежта като социален капитал, развитие на физическото възпитание и спорта и социалния туризъм, утвърждаване и разширяване на позициите на Република България сред световния елит, политика за привеждане на спортните обекти и съоръжения във вид, отговарящ на съвременните международни стандарти.
Тези основни политики са развити в шест програми.
Първата програма се нарича “Младите в действие”, за която сме предвидили разходи в размер на 1 709 хил. лева.
Втората програма е нарича “Детско-юношески спорт”, за която сме предвидили разходи в размер на 3 597 хил. лв. В тези средства са включени разходите по Националното спортно училище “Генерал Владимир Стойчев” и, разбира се, средствата, които се отделят за спортните педагози в спортните училища.
Третата програма е “Спортът за всички”, в която са разписани средствата, които се отделят за спорт и програма “Спортна ваканция”. Размерът на средствата, които се отделят за тази програма, са 940 хил. лв.
Четвъртата програма е “Спорт за високи постижения”. Средствата, които се определят за тази програма, са 6 894 хил. лв., като основните разходи по тази програма са свързани с капиталовите разходи за Дирекция “Спорт и здраве”, свързани с оборудване и изграждане на специализирана лаборатория за допинг контрол.
Петата програма е програмата “Старт”. Това е една нова програма, свързана с подкрепата на спортни таланти.
Шестата програма е озаглавена “Спортни обекти и съоръжения”, за която са предвидени скромните средства от 1 290 хил. лв., които са свързани най-вече с поддръжката на национални спортни обекти, които са под юрисдикцията на Държавната агенция за младежта и спорта.
Основната програма на Държавната агенция за младежта е спорта е “Програма за олимпийска подготовка”. Тук се предвиждат средства в размер на 3 800 хил. лв., като специално е отделено перо за олимпийската подготовка на нашата делегация, която ще участва в зимните олимпийски игри в Торино през 2006 г. и, разбира се, за летни спортове през годината.
Това е накратко становището и бюджетът на Държавната агенция за младежта и спорта.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СВЕТОСЛАВ СПОСОВ: Благодаря Ви, госпожо Лечева.
Аз имам един въпрос в самото начало. Днес получих вашето становище по законопроекта за бюджета, където има едно разминаване от около 4 млн. лв. във връзка със сумата, която е кодирана от страна на Министерство на финансите. Всеки народен представител разполага с този материал.
Средствата, които са предвидени като субсидии, които са и разходи, са 15 019 хил. лв. А във Вашия доклад средствата вече са 19 810 хил. лв. Откъде се получава тази разлика от над 4 млн. лв.
Заповядайте, госпожо Лечева, да отговорите на въпроса ми.
ВЕСЕЛА ЛЕЧЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Това, което аз Ви казах, господин председател, е нашият проектобюджет. А това, което е минало през Министерския съвет, всъщност аз сега го научавам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СВЕТОСЛАВ СПОСОВ: Тоест, ние трябва да разглеждаме сумата от 15 млн. лв., а не тази от 19 млн. лв.? Така ли е?
ВЕСЕЛА ЛЕЧЕВА: Да, сигурно Вие имате други цифри.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СВЕТОСЛАВ СПОСОВ: Това, което е утвърдено от Министерския съвет и е внесено в Народното събрание като сума за Държавната агенция за младежта и спорта, е 15 019 хил. лв.
В същото време искам да кажа, че има разминавания и в щатовете. Съгласно законопроекта за държавния бюджет са предвидени 668 щатни бройки за агенцията, а според Устройствения правилник на Държавната агенция за младежта и спорта, обнародван в “Държавен вестник” брутния вътрешен продукт. 89 от 08.11.2005 г., общата численост на персонала в организационните структури и административните звена е 290 щатни бройки плюс обща численост на преподавателите по видове спорт и спортни специалисти в спортните училища, която е 246 щатни бройки или общо 536 щатни бройки.
Не е ясно останалите 132 щатни бройки до 668 за какво са. Ако може да ни дадете повече яснота по това разминаване, госпожо Лечева.
Заповядайте, господин Горанов. Имате думата.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Благодаря Ви, господин председател! Извинявайте, господин председател, че отново си позволявам да Ви поискам думата и да я взема.
Има две важни неща, които трябва да отчетем. Първо, безспорно и съвсем коректно председателят на Държавната агенция за младежта и спорта госпожа Лечева представи програмноформатирания си бюджет на етапа, на който се работеше в правителството и се обсъждаха различните допускания, при които правителството може да изготви и внесе законопроекта, който е стигнал до вас.
Тоест, за да няма объркване у народните представители, ще кажа, че това, което Министерският съвет внесе със законопроекта на 31 октомври 2005 г. и предлага като възможност за бюджета на Държавната агенция за младежта и спорта като разходи, е именно числото, което Вие, господин председател, цитирахте – 15 019 400 лв.
А по отношение на числеността на щата на Държавната агенция за младежта и спорта ние проведохме извън открито заседание един кратък разговор с Вашия съветник. Трябва да се има предвид, че с това постановление за приемане на Устройствения правилник и със самия Устройствен правилник не можете да видите вътре числеността на второстепенните разпоредители към председателя на агенцията. Там има едно училище “Генерал Владимир Стойчев”, което сигурно знаете, че съществува и има 150 човека щатна численост. То беше прехвърлено от Министерство на образованието и науката на един етап преди една година – 2004 г. – и от бюджета на Министерство на образованието и науката тогава премина на подчинение към тогава Министерството, а сега Държавната агенция за младежта и спорта.
Числеността може да ви се разминава единствено и само от създадената в началото на 2005 г. и впоследствие отпаднала по естествен път Изпълнителна агенция “Международни младежки програми”. Тя се роди като отделяне на една дирекция от тогавашното Министерство на младежта и спорта с добавена малка численост, защото тя като агенция не можеше да фигурира с 10-те щатни бройки, които имаше дирекцията. Впоследствие, разбира се, председателят на Държавната агенция за младежта и спорта беше определен като първостепенен разпоредител. Но към него не може да има агенции, защото към агенции не може да има агенции. Затова по естествен път тя отново се върна като дирекция в Държавната агенция за младежта и спорта. Оптимизацията от това, че вече не е агенция, дава тази минимална разлика в числеността, която вие ще видите, ако се опитате да проследите числеността от министерството, като минете през държавната агенция и отидете във виждането ни за 2006 г.
Според нас числеността – не знам дали госпожа Лечева ще го потвърди – но според нас там няма никакви проблеми.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СВЕТОСЛАВ СПОСОВ: Благодаря Ви, господин Горанов.
А за тази Изпълнителна агенция, която е била закрита, директивата е била свързана със становище на Европейската комисия. Какво става оттук нататък с тази агенция, след като това е по препоръка на Европейската комисия и следва България да продължи да участва в програмата “Младите в действие”.
Искам да Ви попитам дали е подписан вече новият договор с Европейската комисия за програмата “Младеж”.
Заповядайте, госпожо Лечева. Имате думата.
ВЕСЕЛА ЛЕЧЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Аз искам да кажа, че още със създаването на агенцията и с новия устройствен правилник на Държавната агенция за младежта и спорта беше дискутиран точно този въпрос. Беше сондирано мнението с представителите освен на държавната администрация и, разбира се, с хората, които отговарят за тази програма в Европейската комисия. Даде се възможност тази Изпълнителна агенция да се върне в Държавната агенция за младежта и спорта като дирекция. Разбира се, тя е с малко по-специален статут, с отделни банкови сметки и т.н. с оглед на това да не се припокриват дейностите, свързани с изразходване на средствата за националната програма и, разбира се, разходване на средствата, свързани с програма “Младеж” от Европейския съюз.
Така че този въпрос е съгласуван с Европейската комисия и в крайна сметка Устройственият правилник й урежда мястото като дирекция към Държавната агенция за младежта и спорта.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СВЕТОСЛАВ СПОСОВ: Благодаря Ви, госпожо Лечева.
Бих направил една препоръка. Може би наистина, за да няма такива недоразумения, може би в този Устройствен правилник трябва да запишете къде са тези 150 бройки, за да не се получава неяснота.
Има думата госпожа Живкова. Заповядайте, госпожо Живкова.
ЕВГЕНИЯ ЖИВКОВА: Благодаря Ви, господин председател! Госпожо Лечева, аз искам да Ви попитам нещо.
Никъде в проектобюджета не се виждат приходи от Национална спортна база. Дали има някакъв отчет за тази Национална спортна база ЕАД?
Може ли да ни кажете защо сградата на Нова телевизия се вади от активите на ДАМС и се прехвърля към Национална спортна база ЕАД. Каква е причината за това?
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СВЕТОСЛАВ СПОСОВ: Заповядайте, госпожо Лечева. Имате думата.
ВЕСЕЛА ЛЕЧЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Това, което мога да кажа по отношение на политиката на Държавната агенция за младежта и спорта, свързана с използването на спортните обекти, в крайна сметка е различно от това, което е било при предходното управление на Министерството на младежта и спорта с оглед на това, че част от спортните обекти и съоръжения, които бяха под юрисдикцията на Държавната агенция за младежта и спорта, влязоха в капитала на Национална спортна база ЕАД. Но с оглед на това, че имах в крайна сметка нормативни затруднения да изпълнявам длъжността си като принципал на Национална спортна база, анализ за дейността на Национална спортна база все още не е изготвен.
Така че аз лично нямам отговор на този въпрос колко са приходите и какви са възможностите за приходи, които получава това търговско дружество.
На втория Ви въпрос мога да отговоря, че сградата на Нова телевизия беше в активите на Министерството на младежта и спорта. Но това е било политика на предишното ръководство и в момента аз, разбира се, не мога да дам отговор за намеренията, които са имали предишните ръководители.
ЕВГЕНИЯ ЖИВКОВА: Госпожо Лечева, ако е възможно, за едно следващо заседание да ни подготвите някаква информация за това, за което Ви попитах, защото и ние нямаме яснота и представа за приходите, които бихте очаквали от Националната спортна база. Добре е да се направи такъв отчет и, ако може, да го представите пред Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта.
Благодаря ви.
ВЕСЕЛА ЛЕЧЕВА: Госпожо Живкова, вече съм изискала този отчет и анализ на дейността на Националната спортна база ЕАД. Така че на следващото заседание ще мога да ви го предоставя.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СВЕТОСЛАВ СПОСОВ: Благодаря Ви, госпожо Лечева.
Аз имам още един въпрос. Колко са средствата, които предвиждате да бъдат събрани в набирателната сметка? Става дума за средствата от Спортния тотализатор.
Заповядайте, госпожо Лечева.
ВЕСЕЛА ЛЕЧЕВА: Средствата, които са предвидени по набирателната сметка от Спортния тотализатор, са 22 милиона лева на база на постъпления от 74 млн. лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СВЕТОСЛАВ СПОСОВ: Благодаря Ви.
Госпожо Живкова, заповядайте. Имате думата.
ЕВГЕНИЯ ЖИВКОВА: Благодаря Ви, господин председател! Колеги, аз имам едно предложение. Тъй като виждаме, че средствата за спорта са ограничени и основно това, което е предвидено в бюджета, са средства, ориентирани към високото спортно майсторство и антидопинговата лаборатория, а така се пренебрегва детско-юношеския спорт, също така програмата “Младите в действие”. А парите за “Младежки дейности” за малко.
Затова предлагам, ако нямате нищо против, Комисията за младежта и спорта да излезе със становище пред Министерството на финансите, с което ние да подкрепим бюджета, който госпожа Лечева е предложила от 19 млн. лв. Тоест, тази разлика от 4 млн. лв. да бъде оставена в полза на Държавната агенция за младежта и спорта.
Предлагам между първо и второ четене ние да предложим увеличаване на бюджета на ДАМС.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СВЕТОСЛАВ СПОСОВ: Благодаря Ви, госпожо Живкова.
Ние, така или иначе, направихме един толеранс към господин Вълчев – министър на образованието и науката. Мисля, че и този толеранс можем да направим.
РЕПЛИКА: Не става въпрос за толеранс към министъра.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СВЕТОСЛАВ СПОСОВ: Не, разбира се, става дума за това, че влизаме в разбиране на системата на спорта и на образованието. Аз смятам, че наистина можем да подкрепим предложението на госпожа Живкова, като моята препоръка наистина е свързана с тази констатация на госпожа Живкова, че детско-юношеският спорт е останал на заден план. Там наистина трябва да се дадат повече средства и за програмата “Младежки дейности”.
Заповядайте, доктор Иванов. Имате думата.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин председател! Аз бих искал да попитам дали тук на заседанието присъства представител на Министерството на финансите? Кой го представлява? Господин Горанов, да. Благодаря.
Аз искам да задам директно въпрос към господин Горанов. Тъй като госпожа Живкова много формулира факта, че пари за детско-юношеския спорт не достиган. Въпросът ми е следният. Възможно ли е от бюджета, от тези 19 млн. лв. за спорт, които за мен също са малко, а чувам, че е и орязан с 4 млн., тоест, остават 15 млн. лв., възможно ли е този бюджет да бъде покрит, защото ние, добре, ще гласуваме. Мисля, че всички, които присъстваме на днешното заседание, ще подкрепим това, но във възможностите ли е на Министерството на финансите да даде тези пари? Аз мисля, че това е важното и, че ние знаем, че отговорът на Министерството на финансите, когато се искат пари, винаги е “не”.
Но тук говорим за една стратегия, която е обвързана също с Министерство на образованието и науката и преди малко тук министър Даниел Вълчев също призова към това.
Затова мисля, че сега му е времето и мястото да чуем Вашето становище преди ние да излезем с предложение.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СВЕТОСЛАВ СПОСОВ: Благодаря Ви, доктор Иванов.
Заповядайте, господин Горанов. Имате думата.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Благодаря Ви, господин председател! Аз съм поставен в деликатното положение да отговоря дали мога аз в лично качество да подменя волята на Министерския съвет за бюджета на държавата. Съгласно чл. 1 от Конституцията Българя е парламентарна република и само вие можете да кажете какъв ще бъде бюджетът на държавата.
Аз ви предлагам, но това може да бъде само моето експертно виждане, да подкрепите този балансиран бюджет, а безспорно, въпреки че вие със сигурност си спомняте и знаете, че преди две седмици вие одобрихте значително редуциране правата на министъра на финансите и прехвърлянето им, където им е мястото – към народното представителство, по отношение на преразпределителните процеси, които протичат в хода на годината.
Тоест, отново във ваши ръце е една възможност през годината, ако това го позволи икономиката, да вземете едно такова положително становище по отношение на средствата за физическо възпитание и спорт и в частност – развитие и поддържане на материално-техническата база на федерациите и на училищата в тази връзка.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СВЕТОСЛАВ СПОСОВ: Благодаря и аз, господин Горанов.
Има думата госпожа Ангелиева. Заповядайте, госпожо Ангелиева.
МАРИЯ АНГЕЛИЕВА: Благодаря Ви, господин председател!
Аз, макар че не съм особено голям специалист при разглеждането на въпросите, свързани с бюджета, от пръв поглед, а и от изложението на госпожа Лечева останах с впечатлението и смятам, че то е вярно, че средства изобщо за масовия спорт на децата няма предвидени. Това, което се говори за детско-юношески спорт е различно, а тук говорим пак за спортното училище и въобще за спортните училища. Така че тук да не се лъжем, защото тук изобщо не става въпрос за масов спорт. Това пак са насочени средства за някакво високо спортно майсторство и обучаване и възпитаване на елитни спортисти.
Останалите средства, които са заделени за олимпийска подготовка, за спорт за високи постижения, за центъра за допинг-контрол – всичко това говори, че средствата от бюджета са 900 хил. лв. Приемам, че има отделени за масов спорт 900 хил. лв. на фона на всичко останало.
Аз лично смятам, особено и на базата на това, което ние като политически сили имаме като наши политически програми – да не говорим за хора-членове на тази комисия, категорично не следва да се съгласяваме с безрезервната подкрепа на подобен бюджет.
Аз подкрепям направените предложения в този дух – да има едно увеличаване на средствата, като тук искам категорично да заявя, че това увеличение много добре трябва да преценим точно под какво перо трябва да бъде направено, за да не се получи пак, че под перото “Детско-юношески спорт” ние пак ще дадем в повече средства на спортните училища и пак няма да има за обикновените деца, които са преимуществено.
В тази държава освен елитни спортисти, олимпийски и световни рекордьори, има и една огромна част от населението, от младите хора, която също се нуждае от някакво внимание с оглед и на здравословното състояние, с оглед и на обществения статус на хората, въобще със самочувствието, което се опитваме да изграждаме у децата.
Така че аз лично смятам, че е добре да огледаме точно за какво ще поискаме да бъде увеличен бюджетът, за да не се получи така, че пак това, което ние сме искали, да не стане, а да помогнем, без да искаме, на някого друг.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СВЕТОСЛАВ СПОСОВ: Благодаря Ви, госпожо Ангелиева.
Госпожо Ангелиева, Вашето изказване беше и във връзка с това, което госпожа Живкова каза, и мисля, че колегите се обединяват около идеята, че разликата с тези близо 4 млн. наистина ще отидат за масовия спорт и за “Младежки дейности”. Мисля, че няма спор в това отношение.
Заповядайте, господин Хатиб. Имате думата.
ЮКСЕЛ ХАТИБ: Благодаря Ви, господин председател!
Господин председател, аз, доколкото успях да разбера, тази разбивка, която е направена от Министерството на финансите и е излязла като законопроект на Министерския съвет, не е стигнала до госпожа Весела Лечева – председател на Държавната агенция за младежта и спорта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СВЕТОСЛАВ СПОСОВ: Това може би е въпрос на лична комуникация, защото ние като Народно събрание сме ги получили и всички народни представители разполагат с тези документи. Може би по този въпрос госпожа Лечева трябва да се обърне към Министерството на финансите по този проблем.
ЮКСЕЛ ХАТИБ: Явно, че липсва някаква координация.
Но моето предложение, господин председател, е бюджетът, който е предложен от Министерския съвет, да го подкрепим на първо четене, като си запазим правото между първо и второ четене да си направим необходимите предложения и, както колежката наблегна, много точно да посочим тези пера, по които ще правим тези предложения.
Затова се надявам, че и госпожа Лечева ще помогне. Имам предвид, след като тя сравни законопроекта на Министерския съвет като проектобюджет за Държавната агенция за младежта и спорта и това, което тя е имала като проектобюджет, ще види къде са орязани някои средства, кои пера са орязани и тя да ни бъде в помощ да направим тези предложения за тези сума, която е разлика между 15 млн. лв. по проектобюджета на Министерския съвет и 19 млн. лв.
по проектобюджета на Държавната агенция за младежта и спорта.
Пак повтарям, като много точно се спрем на тези пера, по които ще направим конкретни предложения.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СВЕТОСЛАВ СПОСОВ: Благодаря Ви, господин Хатиб.
Давам думата на господин Мурджов. Заповядайте.
МИРОСЛАВ МУРДЖОВ: Благодаря Ви, господин председател!
Аз мисля, че този бюджет, който предоставят от Министерството на финансите или Министерския съвет, за пореден път показва, че държавата е абдикирала от спорта. Ние видяхме в раздела “Детско-юношески спорт” специално при Министерство на образованието и науката за физкултурните салони, за което господин министър Вълчев даде справката – не искам да говоря повече по този въпрос – сега, гледайки проектобюджета на ДАМС, това, което е дадено като предложение, и това, което е върнато като одобрен проектобюджет от Министерския съвет, се вижда, че не само за детско-юношески спорт, но дори и за високо спортно майсторство парите са недостатъчни.
На мен ми направиха особено впечатление парите за олимпиадата. Исканите пари за олимпиадата са намалени драстично, плюс това говорим за зимна олимпиада. А както знаете, а предполагам, че тук всички сме грамотни по темата “спорт”, зимните спортове по принцип са винаги много по-скъпи от летните спортове. Става въпрос и за екипировка, за по-специално оборудване, въобще за по-специални тренировъчни методи.
Ние сме орязали и парите за зимната Олимпиада. Виждаме обаче, че не сме орязали парите за администрация, нещо, много учудващо специално за мен.
Този бюджет, както предложи колегата от ДПС, аз на първо четене няма да го подкрепя, защото в крайна сметка той не решава един основен въпрос – хората от Държавната агенция за младежта и спорта да си свършат работата, за която са създадени и да бъдат доволни не само нашите деца, а те явно, че няма да бъдат доволни нито от парите, които ще влязат по ресора образование, но няма да бъдат доволни и от парите, които ще влязат по линия на Държавната агенция за младежта и спорта в училищата за спортуване.
Не мога да си обясня и другия проблем. Нито парите за високо спортно майсторство, нито за хората, които ще отидат на олимпиадата и ще представят нашата държава, парите са достатъчни. Как ще кажем на тези хора, че парите им са намалени, тъй като държавата няма пари. Дайте тогава да не ги пращаме на олимпиада с тези пари. Извинявайте.
Така че аз този бюджет няма да го подкрепя в този му вид.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СВЕТОСЛАВ СПОСОВ: Благодаря на господин Мурджов.
Заповядайте, господин Гризанов. Имате думата.
ИВАН ГРИЗАНОВ: Благодаря Ви, господин председател! Колеги, аз ще подкрепя на първо четене проектобюджета, внесен от Министерския съвет в частта проектобюджет на ДАМС.
Искам да споделя с вас, че аз като член на Комисията по енергетика, участвах вчера в нейното заседание и там имахме да решаваме същия казус. Министерството на икономиката и енергетиката в този програмно ориентиран бюджет по новите изисквания на Европейския съюз е разбил всичко и си е дал своите желания. Но възможностите на държавата в това отношение са други.
Аз ви предлагам в доклада, който ще изготвите и ще представите от името на комисията за първо гласуване, да споделите това, което ние сме разисквали тук, че програмно-ориентираният бюджет е бил с повече искания, но Министерският съвет ги е променил. И между първо и второ четене ние ще направим съответните предложения.
Вчера представителят на Министерството на финансите в тази Комисия по икономика и енергетика прие да получи от името на комисията предложенията и становищата, които са направени, за едни бъдещи разисквания между първо и второ четене в този смисъл.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СВЕТОСЛАВ СПОСОВ: Благодаря на господин Гризанов.
Госпожо Понева, имате думата. Заповядайте.
АНТОНЕЛА ПОНЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Колеги, аз искам да кажа нещо, с което може би ще допълня колегата Мурджов, че явно парите са малко. Но въобще целият бюджет, който се нарича и балансиран, е балансиран в посока на определени интереси, но не и това, което трябва да се разбира под балансиран бюджет.
Тъй като аз изобщо няма да подкрепя бюджета в неговата цялост, а също така и в частта му за младежта и спорта, искам да се аргументирам. Няма да го подкрепя, защото това, което виждам тук, малкото пари, които наистина са малко, са разпределени повече в посока на администрацията. Прекалено много са парите за администрация и малко за реалния спорт.
За администриране на проекти, за управление на програми, за изработване на политика – това са неща, които звучат доста несериозно за сумите, които се предвиждат за тях.
Затова аз няма да подкрепя проектобюджета на първо четене.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СВЕТОСЛАВ СПОСОВ: Благодаря Ви, госпожо Понева.
Има думата госпожа Лечева. Заповядайте, госпожо Лечева.
ВЕСЕЛА ЛЕЧЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Аз искам да дам само едно пояснение. Все пак това, което съм раздала като проектобюджет на ДАМС, е свързано само със средствата от държавния бюджет. Всъщност това, което ние разглеждаме в момента, не е консолидираният бюджет, а е бюджетът, който се разпределя от държавни средства.
Имам предвид, че тук не са упоменати и средствата, които идват по набирателната сметка. За тези, които не знаят, те са 22 млн. лв., колкото се предвиждат да дойдат към консолидирания бюджет на Държавната агенция за младежта и спорта.
А що се отнася до въпроса, свързан с разходите, които сме предвидили към Програма “Спорт за всички” и за масовия спорт, както го наричате, разбира се, аз споделям тази ваша загриженост. Въпросът е наистина какво смятаме ние като масов спорт и въпросът е, че когато има разпределени средства, накъде трябва да бъдат разпределени те.
Имам предвид следното. Когато говорим за масов спорт или за спорт сред подрастващите и учениците, ние трябва да знаем звената и структурите или субектите, които развиват тази дейност. В крайна сметка това са училищата с техните училищни секции и спорт, който може да бъде практикуван в свободно-избираемата подготовка.
Другото място, където могат да бъдат разходвани средствата, свързани с детско-юношеския спорт, това са спортните клубове. А там вече средствата се разпределят на базата именно на средствата от Спортния тотализатор и финансиране на спортните федерации.
Това са звената или структурите и субектите, където може да се развива тази дейност.
А що се отнася до масовия спорт, имам предвид как всяко едно българско дете да бъде подкрепено със средства за спорт, то това може да стане с актуализиране на Наредба № 129. Имам предвид Постановление № 129, свързано с разходите за спорт на всеки ученик, дете от детска градина и студент.
За това, което ние направихме като искане до Министерството на финансите, получихме тяхното потвърждение, че това Постановление може да бъде актуализирано с оглед да бъдат удвоени средствата за спорт за всяко дете.
Другото, което бих искала да кажа, свързано с масовия спорт, е за достъп до спорт за всяко дете. Не можем да финансираме, нямаме начин, по който да бъде финансирано всяко дете, освен да ползваме структурите, с които разполагаме до момента. Имам предвид училищните клубове, училищните звена и спортните клубове. Това са всъщност местата, които ние можем да финансираме.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СВЕТОСЛАВ СПОСОВ: Благодаря Ви, госпожо Лечева за тези пояснения.
Преди да дам думата на господин Шарков, ще кажа, че наистина за мен е странно защо от страна на Министерството на финансите не е имало комуникация с Вас. Надявам се, че това не е вид пренебрежение към комисията, но обикновено на такива заседания Министерството на финансите изпраща свои заместник-министри.
Има думата господин Шарков. Заповядайте, господин Шарков.
ВАНЬО ШАРКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Господин председател, госпожо Лечева, уважаеми колеги! Министерството на финансите, понеже сме Комисия за младежта и спорта, са изпратили най-младия човек от министерството. Вероятно това са имали предвид. Но за мен това е пренебрежително отношение към работата на тази комисия и към Държавната агенция за младежта и спорта.
И понеже разбрах, а всички видяхме, и госпожа Лечева каза, че за пръв път вижда този проектобюджет с 15 млн. лв. за ДАМС, който Министерският съвет е гласувал. Преди малко бях на заседание на една друга комисия – Комисията по здравеопазване – на която министър Гайдарски – министърът на здравеопазването каза, че не е съгласен с бюджета, който се отделя за здравеопазване за 2006 г., но каза, че е гласувал за него в Министерския съвет. Това е малко неясна позиция.
В този смисъл само исках само да попитам госпожа Лечева дали тя е съгласна с този бюджет от 15 млн. лв.
Аз ще гласувам против този проектобюджет на първо четене.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СВЕТОСЛАВ СПОСОВ: Благодаря Ви, господин Шарков.
Заповядайте, госпожо Лечева, да отговорите на въпроса на господин Шарков.
ВЕСЕЛА ЛЕЧЕВА: Господин Шарков, искам да ви кажа, че с много неща не съм съгласно, но явно е, че това са възможностите, които в момента има. Аз бих казала, че действително, ако има някаква възможност за преразпределение, бихме могли да опитаме, но в крайна сметка ние не можем да искаме това, което всъщност нямаме. Нямаме възможности.
Разбира се, има и други възможности, като например оптимизация на разходите, което ще допринесе за по-ефективното разпределение на бюджета. Ние ще се опитаме да използваме всички възможности, за да използваме по най-добрия начин и тези средства, които ни се предоставят.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СВЕТОСЛАВ СПОСОВ: Благодаря Ви, госпожо Лечева.
Има думата господин Георгиев, експерт към комисията. Заповядайте, господин Георгиев.
АТАНАС ГЕОРГИЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Лечева! Искам да изразя категорично мнението си като експерт, защото е безсмислено да присъствам в тази зала и в качеството ми на бивш заместник-председател на Комитета за младежта и спорта два мандата, познаващ проблемите на бюджети в България, в това число и за спорта, съм длъжен да кажа следното.
Първо, бюджетът за 2005 г. беше 0,04 процента от брутния вътрешен продукт. Говоря за бюджетните средства, които са предвидени преди за Министерството за младежта и спорта, а сега за Държавната агенция за младежта и спорта.
Със средствата от набирателната сметка, разбирайте парите от Спортния тотализатор, средствата стават 0,04 процента от брутния вътрешен продукт. Тази средства въобще не кореспондират нито с европейската практика, където средствата, които се отпускат за физическо възпитание и спорт, са многократно пъти повече, нито със средствата, които са отпускани преди години.
Съжалявам, че министър Милен Велчев го няма, но съм длъжен да кажа следното. Средствата, които са отпускани от българската държава до промените през 1989 г., са били десет пъти повече от тези, които сега се отпускат за тези цели.
В чл. 58, т. 8 на Закона за физическото възпитание и спорта е записано, че трябва да се финансира тази дейност със средства от държавния бюджет. Това е първото, което искам да кажа.
В този смисъл да се говори, че може с тези средства, които тази година отново ще бъдат в рамките на 15 019 хил. лв. от държавния бюджет, ще могат да се изпълнят целите и задачите, които са заложени в Националната стратегия и Националната програма, приети от предишния Министерския съвет на 5 май тази година, просто е немислимо. Именно този Министерски съвет е приел и Национална програма и стратегия за четиригодишния олимпийски цикъл.
Следва въпросът: новото българско правителство, ако се придържа към Националната стратегия и националната програма, трябва да я отвори и да види, че на стр. 12 е записано, че трябва да се финансира третия час по физическо възпитание и спорт, трябва да се разкрият във всички общински центрове училищни спортни клубове.
Съгласно Устройствения правилник, който е утвърден и е публикуван вече в “Държавен вестник”, има Главна дирекция “Младежка политика”, което означава, че трябва да има допълнително средства и за тези младежки специалисти, които ще бъдат назначени по места в цялата страна. Не може с 800 хил. лв., които са отделени от бюджета, да се работи нормално в Държавната агенция за младежта и спорта по младежкото направление.
Естествено тук има пари и по Програма “Младеж” с членски внос и т.н. , които трябва да се оползотворят за тази програма.
По отношение на капиталовите разходи. За 2004 г. капиталовите разходи са 3 млн. лв., за 2005 г. са 600 хил., за 2006 г. отново са 600 хил. лв. Искам само, уважаеми дами и господа народни представители, да ви кажа, че само за довършването на Националния стадион “Васил Левски” Министерският съвет със свое решение отпусна 30 млн. лв. Не е възможно само с тези 600 хил. лв. плюс парите от “5 от 35” от Спортния тотализатор да се направи нещо, което да бъде свързано с нормалното функциониране на националните и други спортни бази в България.
В този смисъл въпросът остава открит. Това, което беше като политика на министерството и беше заложено и в закон на Народното събрание – всички обекти, публична държавна собственост, да станат търговски, да станат частна държавна собственост и да влязат в състава на търговските дружества.
Това нещо вие като политика ще го продължите? Ако не го продължавате като политика, ясно е, че с тези капиталови разходи нещата са смешни и е ясно, че не могат да се осъществят.
И понеже всички говореха за средства – и госпожа Ангелиева, и господин Мурджов и т.н. – всички с болка поставяте въпроса за училищния спорт, длъжен съм да кажа и това, че средствата, които се отпускат за училищен спорт, са крайно недостатъчни. Тук не става въпрос за средствата от Спортния тотализатор, които ги няма.
Похвално е това, че народни представители предлагат да се осигуряват средства от специални тиражи на Тотото, но при всички случаи много ви моля да разберете, че тези средства, които са предвидени от Спортния тотализатор от играта “5 от 35” плюс само тези 600 хил. лв., е смешно малка сума, за да коментираме, че може да се помогне нещо за училищната спортна база.
Завършвам със следното. При очерталата се ситуация и само за сравнение за тези, които се съмняват в моите думи, че средствата са десет пъти по-малко, искам да кажа, че в столицата на България имаше 11 ученически спортни школи, а в момента в София има само една ученическа спортна школа. В България имаше 36 държавни спортни училища, а в момента има само едно държавно спортно училище.
Вие сами направете изводите за това колко пъти са намалели средствата за физкултурата и спорта.
Изцяло подкрепям вашите предложения, уважаеми госпожи и господа народни представители за увеличаване на средствата на Държавната агенция за младежта и спорта и на Министерство на образованието и науката за училищно физическо възпитание и спорт.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СВЕТОСЛАВ СПОСОВ: И аз Ви благодаря, господин Георгиев.
Има думата господин Димитров. Заповядайте, господин Димитров.
ГЕОРГИ ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин председател! Госпожо Лечева, ясно е, че пари няма. Сега няма смисъл да се иска от Вас това, което не можете да вземете от другаде. Аз съм член и на Комисията по труда и социалната политика, както казах преди малко, и съм наясно с цялостния бюджет, който е определен за страната.
Обаче имам едно предложение, което не знам как ще го изтълкувате. Въпросът ми е в рамките на този бюджет, който са Ви отпуснали, имали възможност да го преразпределите и една голяма част от това, което сте отделили за администрация, да го отклоним за реалния спорт. Мисля, че това е доста добро, конструктивно решение на проблемите. Иначе става много сложно.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СВЕТОСЛАВ СПОСОВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Заповядайте, госпожо Лечева. Имате думата.
ВЕСЕЛА ЛЕЧЕВА: Господин Димитров, аз казах преди малко, че ние ще се опитаме да оптимизираме разходите с оглед на това, че са орязани част от средствата за спорта. Това означава да се огледат всички разходи, по всички пера.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СВЕТОСЛАВ СПОСОВ: Благодаря Ви, госпожо Лечева.
Предполагам, че вече ще преминем към гласуване на законопроекта за държавния бюджет, като преди това искам да предложа да подкрепим законопроекта за държавния бюджет на Република България, че ще вземем предвид между първо и второ четене това, което тук беше направено като предложения или идеи. Между първо и второ четене могат да се направят предложения за увеличаване на бюджета и то по отделните пера. Това ще се подготви с колегите, които са съгласни, като предложения.
Колеги, моля гласувайте законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2006 г. и в частност – на Държавната агенция за младежта и спорта.
“За” – 9, “против” – 3, “въздържали се” – 1.
Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта подкрепя законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2006 г. и в частност на Държавната агенция за младежта и спорта за първо гласуване.
Това решение ще бъде изпратено в Комисията по бюджет и финанси.
Благодаря Ви, госпожо Лечева.
Колеги, има още една агенция – Държавната агенцията за закрила на детето, която също трябва да изслушаме. Нашата комисия е ресорна и по този въпрос.
Давам думата на госпожа Вилма Христова от Държавната агенция за закрила на детето.
ВИЛМА ХРИСТОВА: Благодаря Ви, господин председател!
Аз съм административен директор в Държавната агенция за закрила на детето. До мен е господин Занков, който е началник “Финансов отдел” и главен счетоводител на агенцията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЯ ЖИВКОВА: Ако обичате, госпожо Христова, да представите вашето мнение по отношение на проектобюджета на Държавната агенция за закрила на детето за 2006 г. Заповядайте.
ВИЛМА ХРИСТОВА: Благодаря. Дами и господа народни представители! Държавната агенция за закрила на детето е създадена като специализиран орган на Министерския съвет за ръководство, координиране и контрол в областта на закрилата на детето в Република България.
Съгласно Устройствения правилник на агенцията и Закона за закрила на детето председателят на Държавната агенция за закрила на детето е второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към министъра на труда и социалната политика. Съжалявам, но не виждам представител от Министерството на труда и социалната политика.
Тъй като до този момент в агенцията не е постъпила официална информация от първостепенния разпоредител с бюджетни кредити за определения проектобюджет на агенцията за 2006 г., моят коментар може да бъде единствено по отношение на предложения от агенцията проектобюджет за 2006 г.
Основните правомощия на председателя са определени съответно в Закона за закрила на детето: разработване, координиране и осъществяване на държавната политика по закрила на детето, разработване и контрол изпълнението на национални и регионални програми, свързани със закрилата на детето, организиране на проверки и извършване на контрол на всички институции в Република България за отглеждане на деца за спазване на правата на детето, създаване и поддържане на национална информационна система по дейностите за закрила на национално и общинско равнище, провеждане политиката на интеграция с Европейския съюз в областта на закрилата на детето и осъществяване на международно сътрудничество в тази област.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЯ ЖИВКОВА: Госпожо Христова, но това не е по темата – бюджета на Държавната агенция за закрила на детето. Моля Ви да говорите по същество.
ВИЛМА ХРИСТОВА: Финансирането на агенцията се осъществява съгласно Закона за закрила на детето и Устройствения правилник на агенцията основно от субсидии от държавния бюджет и приходи от дарения, които са с периодичен и непостоянен характер, международни програми и споразумения, като до този момент дейности по програми са финансирани единствено със средства от международни договори като УНИЦЕФ и МОН.
В проектобюджет 2005 г. бяха заявени средства в размер на 1 315 хил. лв., от които 367 хил. лв. за дейности по програми. А одобрените бюджетни средства са 911 хил. лв., в които не бяха включени средства за дейности по програми.
Осигуряването на финансови средства на агенцията в бюджет 2006 г. за дейности по отделните програми ще даде възможност най-после политиката по закрила на детето да излезе извън контекста на социалното подпомагане и да бъде подчинена на глобалната цел за повишаване на благосъстоянието на детето.
Ето защо в проектобюджет 2006 г. на агенцията са заложени средства в размер на 621 420 лв. за дейности по програми.
С Постановление № 98 от тази година се прие увеличение на числеността на персонала с 31 щатни бройки, считано от 1 януари 2006 г. Укрепването на капацитета на Държавната агенция за закрила на детето е пряко свързано с нарасналите функции по присъединяването на Република България към Европейския съюз и доразвиване на системата на мониторинг върху спазване правата на детето, контрола по стандартите за социални услуги и административното обслужване.
Укрепването на капацитета на агенцията залегна и като мярка в плана за действие към Стратегията за ускорено присъединяване на Република България към Европейския съюз и е приета с решение на Министерския съвет.
В редовния доклад за напредъка на България в процеса на присъединяване в частта му за закрилата на децата беше препоръчано и беше прието в този контекст решение на Съвета за модернизиране на държавната администрация, което възлага на министъра на труда и социалната политика и на министъра на финансите в хода на бюджетната процедура за 2006 г. финансовото обезпечаване и укрепване капацитета на Държавната агенция за закрила на детето.
Общият предложен бюджет на агенцията за 2006 г. е в размер на 2 038 928 лв.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЯ ЖИВКОВА: Благодаря Ви, госпожо Христова.
Господин Шарков искаше думата. Заповядайте, господин Шарков.
ВАНЬО ШАРКОВ: Уважаеми колеги, моят въпрос е следният. Какво налага увеличения щат с 31 щатни бройки, за които са необходими почти 100 хил. лева за закупуване на бюра, компютри, принтери и т.н.? Това е първият ми въпрос.
Уважаема госпожо Христова, в сравнителната таблица, която сте ни дали – мисля, че днес я получихме в парламента – на стр. 2, някъде около средата са дадени разходи за външни услуги в размер на 376 хил. лв., както и за командировки в страната – пак 376 хил. лв. Не разбирам за какво става дума. Ако можете, да ми обясните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЯ ЖИВКОВА: Благодаря на господин Шарков.
Заповядайте, госпожо Христова, да отговорите на въпросите на господин Шарков. Имате думата.
ВИЛМА ХРИСТОВА: Благодаря Ви, госпожо председател!
Мога да кажа, че щатното увеличение на агенцията е във връзка с препоръки, отправени от Европейската комисия в нейния доклад относно действията и продължаване стратегията и плана за намаляване на броя на децата в специализираните институции, които организира Държавната агенция за закрила на детето, повишаване мерките за защита на децата от насилие, други форми. Това е за изпълнение на всички планове и стратегии, които, разбира се, с един щат от 80 души много трудно можем да покрием цялата страна.
По този начин с тези допълнителни щатни бройни фактически ние подсилваме регионалните звена на агенцията по места, които работят дори в малки селища, отдалечени от областните центрове. За да може веднага да се отреагира на един сигнал за дете в риск, ние трябва да разполагаме със специалисти в страната, а не да бъдат изпращани такива от София.
Относно парите за командировки. Нали разбирате, че едно от правомощията на председателя е да осъществява контрол над всички институции за деца в цялата страна.
ВАНЬО ШАРКОВ: Да разбираме ли, че това са пари само за председателя да обикаля цялата страна?
ВИЛМА ХРИСТОВА: Не, това са пари за експертите, които правят проверки по региони.
ВАНЬО ШАРКОВА: Влязохме малко в диалог, за което се извинявам. Аз разбирам, че Вие не носите никаква отговорност и според мен тук трябваше да дойде председателят на Държавната агенция за закрила на детето. Затова искам да Ви помоля и всъщност и на нея да й кажете същото, че предвиждате за командировки 376 хил. лв., а в същото време увеличавате администрацията с 31 човека, за да могат те да бъдат в регионите. Е, какво правим на практика? Нали затова увеличавате тези щатни бройки, за да има хора на място, а в същото време увеличавате почти с 320 хил. лв. парите за командировки от проектобюджета, защото те са били 44 хил. лв.
Значи преди се е обикаляло из страната с 44 хил. лв. и с 31 човека по-малко. Сега какво се прави?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЯ ЖИВКОВА: Благодаря на господин Шарков.
Заповядайте, госпожо Христова. Имате думата.
ВИЛМА ХРИСТОВА: Тези звена, които бяха създадени в средата на миналата година, са ситуирани само в пет областни градове. Тоест, примерно в областен център Пловдив това звено, което в момента съществува и е само от четири души, обслужва реално пет области.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЯ ЖИВКОВА: Благодаря Ви.
Колеги, тъй като Държавната агенция за закрила на детето е второстепенен разпоредител със средствата от бюджета, аз предлагам на извънредно заседание през следващата седмица, тъй като няма време за редовно заседание, да дойде представител на Министерството на труда и социалната политика и междувременно агенцията да си уточни бюджета, който иска, дали ще бъде отпуснат и да ни се дадат разбивки по пера. Защото в това, което е подадено в Народното събрание, проектобюджетът на агенцията не е отделен.
Този бюджет, който Вие сте ни представили, който получихме днес сутринта, всъщност ние не знаем той дали е залегнал изобщо като разходи в Министерството на труда и социалната политика.
Заповядайте, господин Хатиб. Имате думата.
ЮКСЕЛ ХАТИБ: Благодаря Ви, госпожо председател! Аз също подкрепям Вашето предложение представител на Министерството на труда и социалната политика да присъства на това извънредно заседание.
В проектобюджета на Министерството на труда и социалната политика има абзац, в който се казва така: “За реализация на мерки и програми по Закона за закрила на детето са предвидени 1 млн. лв.”
Ние трябва за нас да си изясним този 1 млн. лв. за какви мерки и програми се отнасят, както и в самия проектобюджет на Министерството на труда и социалната политика са предвидени разходи като заплати и други възнаграждения, социални осигуровки, текуща издръжка и т.н. Но ние трябва да имаме възможността да видим дали в този бюджет на Министерството на труда и социалната политика като заплати и други възнаграждения са включени заплатите и другите възнаграждения на самата Държавна агенция за закрила на детето и тези 1 млн. лв., за които те казват, че са за реализация на мерки и програми по Закона за закрила на детето са предвидени 1 млн. лв.
Това го казва законопроектът за бюджета на Министерството на труда и социалната политика. Ако е възможно, да се направи една разбивка по пера. Да се види това, което дава като проектобюджет самата агенция, където са посочени тези разходи като заплати, възнаграждения, социални осигуровки и другата сума от 1 млн. лв., как се разпределят по пера.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЯ ЖИВКОВА: Благодаря Ви, господин Хатиб.
Точно затова, тъй като има неясноти, предложих да разгледаме на извънредно заседание бюджета на Държавната агенция за закрила на детето. Има три програми за детски дейности към Министерството на труда и социалната политика, агенцията, така или иначе, осъществява тази дейност и не може този бюджет да не се гледа и в Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта.
Господин Мурджов, заповядайте. Имате думата.
МИРОСЛАВ МУРДЖОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Аз мисля, че изпадаме в някакво недоразумение тук. Това е проектобюджетът, който ни представя агенцията, а тя съответно го е представила в Министерския съвет. Нека да чуем колегата от Министерството на финансите, когото тази вечер разпитваме, всъщност за какво става въпрос. Това е интересното. Всъщност това е проектобюджетът, който предлага Държавната агенция за закрила на детето. А дали точно това е минало и одобрено от Министерския съвет и на практика дали това е проектобюджетът, това е съвсем друг въпрос.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЯ ЖИВКОВА: Благодаря на господин Мурджов.
Заповядайте, господин Иванов. Имате думата.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател!
Първо, аз напълно подкрепям колегата Мурджов, тъй като трябваше да поиска и да вземе думата представителят на Министерството на финансите. Преди това обаче имам няколко питания.
Тук бяха изброени увеличавания на щата, увеличаване на парите за командировки и закупуване на материално-техническо оборудване – да не го изброявам. Доста въпроси в тази светлина могат да се поставят, но смятам, че госпожа директорката, която в момента представлява агенцията, не е човекът, който трябва да даде отговори на нашите въпроси тук, пред тази комисия.
Затова подканвам да бъде поканена госпожа Местан да присъства тук, когато се разглежда бюджетът на нейното ведомство. Това е и едно уважение към комисията. А тук ние виждаме, че такова не се демонстрира.
Второто нещо, което искам да попитам – може би колегата Шарков пропусна – е следното. Написани са разходи за автомобили 40 хил. лв. Изобщо доста неща от бюджета, който е представен от ведомството, будят голяма недоумение. Такъв бюджет на агенцията аз не съм виждал, на никоя агенция досега.
В заключение искам да попитам. Чудесно, значи осигурихме щат, осигурихме материално-техническо оборудване, осигурихме средства за командировки вътре в страна, навън, транспортни разходи и т.н. Питам какви програми ще изпълняват всички тези служители, при положение, че за това не останаха средства. А тук беше госпожа Местан, която ни докладва какво е свършено. Нека да не забравяме доклада и какви ангажименти бяха поети пред нас, когато ние говорехме за програмата за децата, за наркоманията, говорехме за проституцията, говорехме за обхващане на младежта в различни мероприятия. Но по програмите не останаха средства.
Нека да се обърнем отново към децата и това действително да бъде агенция за децата. Тук осигуряваме щат, осигуряваме хора, материали и т.н. и в един момент питам за кого го правим това нещо? Ние не го ли правим за нашите деца или го правим само, за да намерим на определени хора работа, да ги обезпечим със заплати, а оттам нататък ще им търсим работа на тези хора и ще мислим какво да правят, за да оправдаят заплатите си.
Много моля този проектобюджет да бъде много добре преосмислен. Тук присъства и представител на Дирекция от Министерството на финансите. Добре е да се осмисли този бюджет, защото ние досега се чудим как да разделим стотинката, за да има за здравеопазване, да има къде да спортуват децата, да бъдат обхванати в различни програми, да гледаме как да стоплим децата в училищата и в същото време тази агенция тук да ни дава някакви разходи, които според мен са абсолютно излишни – увеличаване на щат, коли и т.н.
В крайна сметка аз пак ще задам въпроса. По колко програми се осигуриха пари?
Много моля колегата от Министерството на финансите да вземе отношение по този бюджет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЯ ЖИВКОВА: Господин Иванов, благодаря Ви.
Колеги, аз все пак предлагам да приключим за днес заседанието, тъй като ние в момента не можем реално да обсъдим бюджета на Държавната агенция за закрила на детето.
Ако се прецени, че няма време този бюджет да се гледа на работно заседание в четвъртък, предлагам да има извънредно заседание във вторник, но това ще се прецени допълнително и ще бъдете уведомени за това.
Заповядайте, господин Горанов. Имате думата.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Благодаря Ви, уважаеми госпожо председател.
Отново искам да Ви поздравя за рождения Ви ден и да внеса една лека яснота.
По действащото законодателство няма как вие, отговорната комисия в парламента да сте сигурни, че виждате истинския бюджет на Държавната агенция за закрила на детето. Няма как, тъй като съгласно чл. 23 от Закона за устройство на държавния бюджет първостепенният разпоредител има едномесечен срок след приемане на закона да разпредели бюджетите по второстепенни разпоредители. Единият милион лева, който вие виждате, представен в доклада на правителството, няма нищо общо с бюджета за издръжка на Държавната агенция за закрила на детето. Този 1 млн. лв. е предвиден единствено и само за реални програми и дейности, свързани с подобряване социалния капитал в областта на закрилата на детето.
Извинявайте за емоционалния тон, опитвам се бързо да говоря, за да не ви губя времето, но, така или иначе, числата, които виждате, представени от Държавната агенция за закрила на детето, са логически обусловени. Всеки един разход в държавата има някаква икономическа логика – дали ще е външни услуги, дали ще е издръжка, дали ще е за командировки, няма значение. Програмата за топло мляко в една част отново е в издръжка, защото храната по класификацията на Международния валутен фонд, която сме възприели, също е в издръжка. Тук трябва да кажем, че медикаментите също влизат в параграф “издръжка”.
Така че нека да не се навлиза в този детайл. Не искам да ви поучавам. Естествено вие най-добре можете да прецените до какво ниво евентуално да слизате. Но, така или иначе, бюджетът на второстепенния разпоредител в комисия на Народното събрание няма как да бъде видят в истинския му вид.
РЕПЛИКА: Можем да го приемем само за информация.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: И за това не можете да го приемете, тъй като този бюджет чак догодина ще е ясен. Той ще бъде изготвен от министъра на труда и социалната политика в диалог с председателя на Държавната агенция за закрила на детето и ще бъде ясен чак в началото на следващата година.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЯ ЖИВКОВА: Благодаря Ви, господин Горанов.
Ще дам думата и на господин Шарков. Но преди това искам да ви кажа, че през изминалия мандат на Тридесет и деветото Народно събрание бюджетът на агенцията винаги е гледан в тази комисия.
Заповядайте, господин Шарков. Имате думата.
ВАНЬО ШАРКОВ: Само едно изречение, тъй като наистина стана късно.
Уважаеми господин Горанов, помолете човека от Министерството на финансите, който днес Ви прати в Комисията по въпросите на детето, младежта и спорта, повече да не Ви праща тук. Защото начинът, по който ни говорите – това как ние не можем да видим едно или друго нещо – просто не съответства на начина, по който смятам, че работи тази комисия.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЯ ЖИВКОВА: Колеги, съжалявам, че не можахме да разгледаме този бюджет.
Закривам заседанието.