1. Обсъждане на законопроект № 502-02-30 от 19.12.2005 г. за ратифициране на Конвенцията за компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на децата, внесен от Министерския съвет.
2. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за семейни помощи за деца, № 502-01-68, внесен от Министерския съвет на 13 декември 2005 г.

---

Заседанието беше открито в 16,10 ч. и ръководено от председателя на комисията господин Светослав Спасов.


*
* *
ПРЕДСЕДАТЕЛ СВЕТОСЛАВ СПОСОВ: Добър ден на всички колеги и гости на днешното заседание.
Имаме необходимия кворум. Откривам първото за Новата 2006 г. редовно заседание на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта.
Първо искам да поздравя всички с Новата 2006 г. Желая ви много здраве, лично щастие и успехи.
Всички сте запознати с проекта за дневен ред. Той включва две точки:
1. Обсъждане на законопроект № 502-02-30 от 19.12.2005 г. за ратифициране на Конвенцията за компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на децата, внесен от Министерския съвет.
2. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за семейни помощи за деца, № 502-01-68, внесен от Министерския съвет на 13 декември 2005 г.
Има ли някакви други предложения за изменение или допълнение на така предложения дневен ред? Не виждам.
Моля, гласувайте предложения дневен ред:
"За" - 12, "против" и "въздържали се" - няма. ;
Дневният ред се приема.
1. Обсъждане на законопроект № 502-02-30 от 19.12.2005 г. за ратифициране на Конвенцията за компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на децата, внесен от Министерския съвет.
2. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за семейни помощи за деца, № 502-01-68, внесен от Министерския съвет на 13 декември 2005 г.

Преминаваме към точка първа от дневния ред:
Обсъждане на законопроект № 502-02-30 от 19.12.2005 г. за ратифициране на Конвенцията за компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на децата, внесен от Министерския съвет.
Давам думата на госпожа Ана Караиванова – заместник-министър на правосъдието – да представи законопроекта на Министерския съвет.
Заповядайте, госпожо Караиванова. Имате думата.
АНА КАРАИВАНОВА: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми дами и господа-членове на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта.
Конвенцията за компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на децата, която е в сила от 1 януари 2002 г., е представена на вашето внимание.
Конвенцията е сравнително нов международен акт. В преамбюла на конвенцията се посочва, че създаването й е необходимо с оглед подобряване закрилата на децата в международен план чрез избягване на стълкновение между законодателствата на договарящите се държави по отношение компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на мерки за закрила на децата и международното сътрудничество в тази област.
Конвенцията се прилага само по отношение на деца, ненавършили 18 години. В нея изрично са изброени случаите, които не попадат в приложното й поле, а именно установяване или оспорване на произход, осиновяването, както и унищожаването или прекратяването му, определянето на собственото и фамилното име на детето, еманципацията, задълженията за издръжка, наследяването, социалното осигуряване, мерки от общ характер по въпросите на образованието или здравеопазването, мерки, взети в резултат на престъпления, извършени от деца, правото на убежище и в областта на емиграцията.
По общо правило компетентни според конвенцията са органите на държавата по обичайното местопребиваване на детето, регламентирани са и отделни хипотези, като е определен компетентният орган при деца-бежанци, деца, които са се изселили в друга държава или деца, чието обичайно местопребиваване не може да бъде установено.
Подробно е уредена материята на приложимото право. По принцип всеки орган, упражнявайки компетентността си, прилага своето собствено вътрешно право. Посочени са изключенията от основното правило, доколкото защитата на личността или имуществото на детето изискват това да се приложи или да се вземе предвид правото на друга държава, с което конкретният случай има тясна връзка, особено като се има предвид сега движението и на нашите граждани.
Уредено е и признаването и изпълнението в една договаряща държава на мерките за закрила, взети в друга договаряща държава. Изброени са основанията, при които признаването на мерките може да бъде отказано. Установен е механизъм за сътрудничество между договарящите се държави чрез определянето във всяка от тях на централен орган, на когото се прехвърлят задълженията, произтичащи от тази конвенция, и са определени правата и задълженията на централните органи на договарящите се държави.
С декларацията по чл. 29 се определя за централен орган Министерството на правосъдието в България. Декларацията по чл. 34 определя, че молбите за предоставяне на информация, нужна за защита на детето, следва да се предават само чрез нейния централен орган. По този начин ще се улесни получаването на информация от заинтересованите органи.
С резервата по чл. 60, ал. 1 във връзка с чл. 55, т. 1 от конвенцията Република България запазва компетентността на своите органи да вземат мерки, насочени към защита на намиращото се на нейна територия имущество на детето, както и правото си да не признае родителската отговорност или мярка, която е несъвместима с мярка, взета от нейните органи във връзка с това имущество. Такава резерва е направена от повечето държави, за които конвенцията е в сила.
Необходимостта от ратифициране на конвенцията се обуславя от нейното изключително значение за защита интересите на децата в международен план чрез избягване на стълкновения между законодателствата на договарящите се държави.
Друга причина са изискванията на Националната програма за приемане достиженията на правото на Европейския съюз, която трансформира по същество външните ангажименти и приоритетите на партньорство за присъединяване във вътрешни ангажименти и национални приоритети.
Присъединяването към настоящата конвенция е задължително за Република България с оглед бъдещото ни членство в Европейския съюз. Конвенцията е подписана от всички държави-членки на Съюза, оторизирани за това с решение на Съвета на Европейския съюз от 19 октомври 2002 г. Същата е част от общностното право.
Присъединяването на Република България към конвенцията е предвидено и в утвърдения през 2004 г. от Министерския съвет План за действие по изпълнение стратегията за ускоряване преговорите за присъединяване на Република България към Европейския съюз.
Приключих представянето.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: Благодаря ви, госпожо заместник-министър.
Колеги, имате думата по разглежданата конвенция.
Заповядайте, госпожо Балева. Имате думата.
НАДКА БАЛЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Аз смятам, че Конвенцията за компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на децата, която разглеждаме днес, е много важен документ за нашата страна. Тя указва органите, които в Република България ще имат грижата и отговорността по въпросите на децата, както и мерките, които трябва да се вземат за закрила на децата.
Аз мисля, че ние нямаме никакво основание да откажем подкрепата за тази ратификация. Аз лично ще подкрепя законопроекта за ратификация на въпросната конвенция.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: Благодаря.
Има ли други изказвания, колеги? Няма изказвания.
Подлагам на гласуване законопроекта за ратифициране на Конвенцията за компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на децата, внесен от Министерския съвет.
Моля, гласувайте този законопроект.
"За" - 12, "против" и "въздържали се" - няма.
Законопроектът за ратифициране на Конвенцията за компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на децата, внесен от Министерския съвет, се приема.

Преминаваме към точка втора от дневния ред:
Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за семейни помощи за деца, № 502-01-68, внесен от Министерския съвет на 13 декември 2005 г.
Законопроектът ще бъде представен от заместник-министърът на труда и социалната политика господин Явор Димитров.
Имате думата, господин Димитров. Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЯВОР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин председател! Това, което бих искал да ви кажа, е, че ние се опитваме да въведем един по-гъвкав режим за определяне на размерите за различните плащания, които са по Закона за семейни помощи за деца, тъй като досега по-голямата част от бяха твърдо определени в самия закон.
Затова ние ги извеждаме от определяне със Закона за семейни помощи, а даваме възможност те да бъдат определяни със Закона за бюджета на Република България, за да може всяка една година да се определя техният размер в зависимост от съответното икономическо състояние на страната и средствата, с които разполага бюджетът, така че да можем по-добре да използваме тези средства и по-активно да влияем на определени процеси, на които може да се влияе с плащанията по Закона за семейни помощи за деца.
Друго, което ние се опитваме да постигнем с промяната в закона, това е, че променяме срока за изплащане на семейните помощи за деца по чл. 7 на 12 месеца, а не 6, както е досега. От друга страна, когато се подават самите молби, доходът ще бъде определян за 12 месеца, като подоходният тест се запазва.
Какво постигаме с това? С това ние реално, увеличавайки срока, намаляваме, първо, клиентопотока, който отива в съответните служби за социално подпомагане. По този начин разтоварваме хората. Но, от друга страна, ние намаляваме и времето на клиентите на Дирекция “Социално подпомагане”, които вместо два пъти в годината да изготвят съответните документи, да ходят в “Социални грижи”, за да подават документите си, те ще ходят веднъж в годината и по този начин намаляваме и тяхното време.
Другото, което правим, това е, че когато имаме близнаци и единият близнак е второ дете и на двамата – или тримата, зависи колко са близнаците – та, ако едно от децата е второ, на всички се изплаща сумата за второ дете.
Опитваме се също така да разширим и плащанията, които се правят по Закона за семейни помощи за деца. Те няма да бъдат плащани само като суми, както са плащани досега, а създаваме възможност да бъдат изплащани по друг ред, а именно да се плащат такси за детски градини, да се закупуват учебни пособия, да се плащат такси за столово хранене или други плащания, които са необходими за децата, за да могат те по-лесно да се социализират. На първо време това го въвеждаме, като сме въвели и съответните критерии в Закона за семейни помощи за деца, а именно, че това ще става само за родители, които не се ангажират много добре с отглеждането на децата си. Това означава, че са деца в риск.
Децата в риск ще бъдат определяни от колегите от Агенцията за закрила на детето на базата на техните изследвания и оценки, които ще бъдат предоставяни на директора на Дирекцията “Социално подпомагане”. Той ще издава заповед и на основата на това ще бъдат правени съответните плащания.
В общи линии това са промените, които правим. От друга страна ние заменяме понятието “помощи в натура” със “социални инвестиции в децата”.
Това е, което имах да ви кажа.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: Благодаря Ви, господин заместник-министър.
Има ли въпроси, колеги?
Има думата госпожа Балева. Заповядайте, госпожо Балева.
НАДКА БАЛЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Не ви ли се струва това за икономията на време и за улесняването, че когато се определя в съда размерът на дължимата издръжка от единия родител, се отчита доходът 12 назад, това означава едно уеднаквяване.
Моето мнение е, за да не възникнат недоразумения по отделните служби, че би могло да запишем “близнаци или тризнаци”, защото при инвитро твърде често децата са повече от две. Казвам го това, за да няма неясноти и след това да се иска тълкуване на текстовете. Няма да натежи на закона, ако запишем “близнаци или тризнаци”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: Благодаря на госпожа Балева.
Заповядайте, господин Иванов, за реплика. Имате думата.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин председател! Репликата ми е от чисто редакционно естество. Терминът “тризнаци” не съществува. Казва се “близнаци или повече”. Такъв термин “тризнаци” не съществува. Ще изпаднем в неловка ситуация, ако го запишем в законов текст.
Добре е да бъде упоменато, но да се запише “близнаци или повече родени деца”.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: Благодаря на господин Иванов.
Госпожо Балева, ако имате някакви предложения по принцип, ние сме водеща комисия по този законопроект и между първо и второ четене бихте могла да направите своите предложения за поправки.
Заповядайте, господин Мурджов. Имате думата.
МИРОСЛАВ МУРДЖОВ: Благодаря Ви, господин председател! Аз имам някои резерви относно предлаганите промени в законопроекта. Струва ми се, че най-разумното, което се прави, е така наречената социална инвестиция. Това е новото, което се предлага – помощите от натура да преминават в социална инвестиции, защото, така или иначе, има огромен брой деца в риск, деца, които в крайна сметка не ходят на училище, а същевременно родителите им получават социален пакет от помощи, предназначени именно за децата. Това е едно разумно предложение.
По останалото – диференциацията на помощта за първо и второ дете – четейки мотивите, а и не само от това, в последно време твърде много се говори за демографската политика в България, смятам, че мерките, които по този начин се предприемат, целят да насърчат раждаемостта, тоест, да формулират един двудетен или тридетен модел в България.
От друга страна, ако разсъждаваме реално, сумата на добавката за второ дете, която се дава, е просто смешна – 4 лв. Аз нямам представа какви са точно записаните параметри в бюджета за субсидиране на децата, но в крайна сметка с тази сума едва ли нормално може да се гледа едно дете, да не говорим за второ дете. За това въобще не може да става въпрос.
На следващо място, в интерес на истината наложената норма за тези месечни добавки, които родителите получават, ако отговарят на определен критерий, на определен подоходен тест, мисля, че, меко казано, е несправедлива, защото всички деца в крайна сметка са деца на България, независимо от това каква заплата получават родителите или какви доходи притежават.
Тук в крайна сметка проличава грижата на държавата за децата. Защото по този начин едва ли не изглежда, че тези родители, които имат по-ниски доходи, не са положили минимални усилия, включително за това децата им да посещават училище, самите те да се образоват, а в крайна сметка те ползват държавната издръжка и техните деца са по-българчета от всички останали. А това, че нормалните хора инвестират, примерно, в образованието на своите деца, харчат повече средства те да бъдат по-добре облечени, най-общо да кажем – да не бъдат деца в риск – за тях детски добавки няма.
Това, което ние предложихме по време на обсъждането на закона за бюджета за 2006 г. и въобще за семейното подоходно облагане, мисля, че е една много по-справедлива форма. Аз смятам, че въобще трябва да бъдат премахнати детските надбавки, защото по този начин се установява една неравностойна диференциация на децата. Хората, които в крайна сметка работят, притежават по-високи доходи, не могат да ползват малко или много държавната подкрепа, макар че в случая тя е съвсем символична. Става въпрос, ако имаш две деца, за сума от порядъка на 40 лв., ако не се лъжа. Това наистина е съвсем символично. Ако две деца могат да се гледат с 40 лв. на месец, би било добре.
Но в крайна сметка намаляването или въобще ликвидирането на тази система с месечни добавки, наречени детски добавки, и въвеждането на семейното подоходно облагане, където реалните доходи на хората да остават при тях и те да могат да ги инвестират в децата си, мисля, че е една много по-справедлива система.
Другото, което мен специално ме притеснява и ние ще си внесем съответно поправките за второто четене, но искам да обърна внимание на колеги, включително и на Вас, господин заместник-министър, е, че малко или много не е завишен контролът за начина, по който пак ще бъдат изплащани тези помощи. Смисълът на завишаването на този контрол е особено за маргинализираните групи, да не кажа циганите.
Целта на промените в закона е да бъде заложен по-ефективен контрол. Сега, доколкото ми е известно, според закона, за да получават помощите, родителите представят два пъти в годината бележка, че децата ходят на училище.
Възможно ли е и въобще мисли ли се в тази посока това да бъде обвързано с месечна бележка. В крайна сметка помощта е месечна. Трябва задължително да се помисли според мен месечната помощ да бъде обвързана с месечна бележка и месечните помощи да се получават срещу това, че тези деца този месец са ходили на училище. Иначе какъв е смисълът да им даваме средствата?
Затова ви казах, че предложението за социалните инвестиции е много добро и по този начин ще бъде избегнат този ефект.
Другото, което предвиждате с поправките, е по отношение на диференциране и повдигане с малко на ставките за бременни жени, за раждане и за майчинство. Мисля, че това пак трябва да бъде обвързано с някакъв образователен критерий, с желание за започване на работа. Похвално е това, че срокът е една година вече. Но в крайна сметка не мислите ли, че това ще създаде предпоставки това отново да се превърне във вид бизнес. Една година, след една година друго дете и т.н., и т.н. Кой нормален човек ражда повече деца? Има определена група от хора, които правят това. А мерките, които се предприемат, без нормален и без ефективен контрол ще си останат само пожелание и пак ще ги ползват в крайна сметка тези, за които уж не са насочени, а те трябва да бъдат ограничавани.
Това са ми забележките.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: Благодаря на господин Мурджов.
Има думата господин Шарков. Заповядайте, господин Шарков.
ВАНЬО ШАРКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Това, което искам да кажа, не е по общата тема на законопроекта. Но има няколко изречения в законопроекта, които просто не ги разбирам. Как така, когато се отглеждат близнаци, единият от които е второ дете? То винаги единият е второ дете. Единият е първо, другият е второ.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЯВОР ДИМИТРОВ: Да, но децата могат да бъдат второ и трето. Затова казваме, че, когато едното е второ, и двете се считат за втори и получат помощи като за второ дете.
ВАНЬО ШАРКОВ: А на места защо сменяме “трето” с “второ”? Кое “трето” сменяме, защото на две места има думата “трето”?
Може би на второ четене ще бъде по-интересно да се изгладят тези неща.
В § 5, където е казано: в чл. 6, ал. 3 думата “трето” се заменя с “второ”. В тази алинея два пъти има думата “трето”.
“При раждане на близнаци, единият от които е трето дете на майката, помощта се заплаща за всяко дете в размера за трето дете.”
Кое “трето” се сменя? Не е ясно.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЯВОР ДИМИТРОВ: И на двете места думата “трето” се заменя с “второ”. Защото нашата цел е да се стимулира раждането на второ дете, тъй като второ дете в България няма. На една жена в България се падат по 1,2 деца. Това се е имало предвид.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: Благодаря.
Има думата господин Димитров. Заповядайте, господин Димитров.
ГЕОРГИ ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин председател! Господин Димитров, ние снощи бяхме в една комисия, където обсъдихме част от всичко това, което в момента се дискутира.
Относно “социалните инвестиции” няма да дискутирам, защото смятам, че снощи достатъчно се разгоряха страстите по въпроса.
Аз имам едни леки резерви в чл. 5 и чл. 7.
“3. В ал. 6 след думата “размер” се поставя запетая и думите “100 лв.” се заменят с “определен ежегодно със закона за държавния бюджет на Република България за съответната година”.”
С две думи, дотук е имало една кръгла сума, която е регламентирана, сега оттук нататък вече остава помощта според бюджета за съответната година. Има ли вероятност, ако бюджетът е лош, да паднем под 100 лв. и да се получи една неприятна ситуация?
Благодаря.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЯВОР ДИМИТРОВ: Да, винаги съществува такава вероятност. Аз се надявам България да не стигне до там.
ГЕОРГИ ДИМИТРОВ: Това ми бяха резервите. Може ли поне за сега, при тази плаваща политика, която сме подхванали, да регламентираме една твърда цифра за помощите?
ПРЕДСЕДАТЕЛ СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: Благодаря на господин Димитров.
Заповядайте, госпожо Балева. Имате думата.
НАДКА БАЛЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Струва ми се, че беше по-разумно да се обвърже тази сума с бюджета, защото това положение налага всяка година при промяна на бюджета да се прави промяна на закона. А няма никаква пречка евентуално при, не дай си, Боже, намаляване на сумата, тогава инцидентно да се промени текстът на закона. Стремежът ни е постепенно да се повишават тези суми в бюджета. Неслучайно сега се прави промяна в закона, който разглеждаме, за да не се прави промяна всяка година в размера.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: Заповядайте, господин Шарков. Аз предлагам, за да се предпазим от това хората да си помислят, че се намаляват сумите, да се запише “не по-малко от”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: Защо господин Димитров напусна залата? Дори министър-председателят да му се обажда, той е тук и все пак парламентът стои над изпълнителната власт. Господин Димитров, извинявам се, но, ако може, заемете мястото си. Това е вид неуважение към комисията. Дори и Вашият министър да Ви се обажда, парламентът стои над изпълнителната власт, господин заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЯВОР ДИМИТРОВ: Един момент....
ПРЕДСЕДАТЕЛ СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: Ако може, заемете си мястото, защото иначе аз трябва да прекратя заседанието и да не приемем Вашия законопроект. (Господин заместник-министърът остава извън залата.)
В такъв случай, съжалявам, но това наистина е знак на неуважение към комисията. В такъв случай ще се видим следващата седмица. Благодаря ви, колеги.
Закривам заседанието.