Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по въпросите на децата, младежта и спорта
08/06/2006
На 8 юни 2006 г., четвъртък, се проведе редовно заседание на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне на Националното представителство на студентските съвети (НПСС) в Република България.
2. Представяне на дейността на Асоциацията на университетските спортове в България.
3. Разни.
На 8 юни 2006 г., четвъртък, се проведе редовно заседание на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне на Националното представителство на студентските съвети (НПСС) в Република България.
2. Представяне на дейността на Асоциацията на университетските спортове в България.
3. Разни.
Списък на присъствалите членове на комисията и гости се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 16,15 ч. и ръководено от председателя на комисията господин Светослав Спасов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: Добър ден на всички колеги и гости!
Имаме необходимия кворум.
Откривам редовното заседание на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта.
Колеги, проектът за дневен ред за днешното заседание ви е раздаден предварително. Той включва две точки:
1. Представяне на Националното представителство на студентските съвети (НПСС) в Република България.
2. Представяне на дейността на Асоциацията на университетските спортове в България.
3. Разни.
Има ли други предложения за изменение или допълнение на така предложения дневен ред? Няма.
Моля, гласувайте така предложения дневен ред:
"За"- 8, "против" и "въздържали се" - няма.
Дневният ред се приема.
1. Представяне на Националното представителство на студентските съвети (НПСС) в Република България.
2. Представяне на дейността на Асоциацията на университетските спортове в България.
3. Разни.
Гости на днешното заседание са лидерите на Националното представителство на Студентските съвети. Това е органът, който е регламентиран в Закона за висшето образование и който представлява като партньор на Министерство на образованието и науката студентската общност в България.
Тук е неговият председател – господин Даниел Йорданов, главният секретар Росен Димитров, господин Мартин Стефанов, председател на Студентския съвет на УНСС и господин Драгомир Стефанов, който също е член на ръководството. Може да приемем, че това е така наречения Студентски парламент, който представя студентите в България. Затова и ги поканих, все пак те представляват голяма част от младежта в България. Имат си свои специфични проблеми, приоритети. Добре е да запознаят и Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта с тях. Доколкото разбирам, те ще поставят въпроса за Националния младежки съвет, който няколко пъти тук е повдиган като въпрос.
В някои от страните-членки на Европейския съюз Националният младежки съвет е регламентиран даже със закон. Имаше подобни идеи. Може би до края на мандата на този парламент все пак да се приеме такъв закон за младежта, който би регламентирал и тази дейност на младите хора.
Тук са и представителите на Асоциацията за университетски спорт. На днешното заседание присъстват господин Славейко Господинов, който е доцент в Университета по архитектура, строителство и геодезия, както и господин Георги Бързаков и господин Сашо Ценов.
Те също имат доста инициативи в областта на университетския спорт, в които се включват студенти от всички университети в България. И понеже двете теми почти се доближават една до друга затова реших в това заседание да поканим и двете организации.
Преминаваме към точка първа от дневния ред:
Представяне на Националното представителство на студентските съвети (НПСС) в Република България.
Националното представителство на Студентските съвети в Република България е учредено през 2000 г. след приемането на промените в Закона за висшето образование. То има структури, както вече казах, във всички висши училища. Това е основният орган, който защитава правата и интересите на студентите и докторантите у нас.
Сега искам да дам думата на господин Даниел Йорданов, който е докторант в УНСС и председател на Националното представителство на Студентските съвети в Република България, да представи организацията.
Заповядайте, господин Йорданов. Имате думата.
ДАНИЕЛ ЙОРДАНОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители!
Аз искам още един път да благодаря за отправената покана към нас да представим нашата организация пред Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта. Тя може би е позната на повечето от вас.
Вие, господин председател, в известна степен представихте структурата на нашата организация. В нея членуват представители на всички университети в страната, като активно членуват 45 от общо 51 университета. Другите не членуват по обективни причини, като например военните университети, полицейските и други подобни, чийто характер на обучение не позволява да участват в такива структури. Някои пък не са активни, защото са малки по численост.
Структурата на организацията се ръководи от председател, главен секретар и изпълнителен съвет, който е оперативният орган за управление на организацията. Решенията се взимат от Общото събрание.
През тази година като продължение на нашата дейност ние си поставихме пак амбициозната задача да продължим диалога с държавните и обществени институции и да сме един, така да се каже, партньор на тези институции и когато има въпроси за решаване, да изразяваме определено мнение по тях, да изготвяме становища, да си партнираме по определени инициативи, които да са полезни и интересни за студентите.
Основните мероприятия, основните прояви, които ще се реализират в дневния ред на организацията през 2006 г., са следните. Първото е организирането на национален конкурс “Студент на годината”. Това е нещо, което се прави за първи път в България и ще търсим съдействие от парламента и от парламентарните комисии, които имат отношение към младите хора, към студентите. Целта му е да се извадят на светло нашите колеги, които имат успехи, постижения и досега по един или друг начин са оставали незабелязани или почти незабелязани. Основната ни идея е с времето това да стане нещо, което да ги подтиква за повишаване на качеството на обучение във висшите училища, като самите студенти от своя страна ще подтикват и преподавателите, и самите университети да участват в определени инициативи, самите те ще инициират мероприятия от национално и международно ниво.
Ежегодно организираме летни университети по определени проблеми, които са свързани с висшето образование. На тях се правят дискусии от наши колеги, ние излизаме с някакви становища.
Предвиждаме да се проведат национални спортни студентски игри да се проведат по време на Летния университет, на които ще участват студенти-аматьори, а не представителните отбори. Това са хората, които се занимават с масов спорт.
Текущо се провеждат и семинари, свързани с определена тематика. Тази година провеждаме семинар, на който се поставя акцента за предстоящото членство на България в Европейския съюз, за да запознаем освен нашите колеги от страната, но и останалите младежи, с предстоящите структурни фондове, които ще влязат в страната, за да могат младите хора да са подготвени. В същото време да екстраполират своя опит, който ще добият в тези семинари, върху колегите си от университета или в местата, където живеят.
Най-общо е това, което мога да кажа. Ако колегите могат, да допълнят още нещо. А, ако имате някакви въпроси, ние с готовност ще отговорим.
Благодаря.
ПРЕДС. СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: Благодаря Ви, господин Йорданов.
Някой има ли да добави нещо?
Заповядайте, господин Стефанов. Имате думата.
ДРАГОМИР СТЕФАНОВ: Благодаря Ви, господин председател! Казвам се Драгомир Стефанов и съм пиар на Националното представителство на Студентските съвети в Република България. Може би беше редно аз да представя останалите колеги.
Срещу мен е главният секретар на Националното представителство на Студентските съвети в Република България господин Росен Димитров от Техническия университет. Иван Митев е от Минно-геоложкия университет. Той е един от заместник-председателите на организацията. До мен е председателят на Студентския съвет в Икономическия университет в София господин Мартин Стефанов.
Всъщност освен всички други прояви в крайна сметка основната ни функция и роля е да изразяваме мнението на студентите пред различните обществени организации – пред Министерство на образованието и науката, пред различните парламентарни комисии, пред Държавната агенция за младежта и спорта и прочее.
В тази връзка, тъй като за първи път сме гости на тази парламентарна комисия – Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта – още веднъж си позволявам да благодаря лично на председателя й господин Светослав Спасов за поканата и се надяваме в наше лице да виждате партньор за в бъдеще, когато има някакви законопроекти или решения на Народното събрание, които касаят студентите. Ние можем да бъдем полезни партньори, които да дават становища и мнения. Ние, между другото, сме един полезен партньор и на Икономическия и социален съвет на Република България. В последните около година и половина много често присъстваме на техни заседания и, така или иначе, виждаме част от законопроектите, които се готвят по най-различни въпроси.
Там се готвим за активно членство от следващата година.
Благодаря.
ПРЕДС. СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: Благодаря Ви, господин Стефанов.
Заповядайте, господин Йорданов. Имате думата.
ДАНИЕЛ ЙОРДАНОВ: Бих искал само да добавя, че в Закона за Икономическия и социален съвет е пропуснато нещо важно. Администрирани са всички граждански структури като цяло, но така, както те са разделени – на работодателски организации, синдикални и граждански – но никъде не е казано за такава организация като нашата.
Това е един от пропуските на Закона за икономическия и социален съвет, който дебатираме постоянно. В тройната структура, каквато образуват синдикалните организации, синдикалните организации, работодателски и гражданското общество, е изпуснато регламентирането на пълноправното членство или представителство на младежки и студентския структури от Икономическия и социален съвет. Ние досега участваме само наблюдаващи.
Едно от нещата, за които вашата комисия може да помогне, е именно това. Голяма част от решенията, от становищата, които се вземат в Икономическия и социален съвет, касаят и младите хора в България.
Благодаря.
ПРЕДС. СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: Благодаря Ви.
ДЕНИЕЛ ЙОРДАНОВ: Господин председател, пропуснах да кажа, че въпросът за Националния младежки въпрос е един въпрос, който ние постоянно повдигаме. Тази тема е била доста дълго експлоатирана. И понеже ние имахме един ангажимент към EU-форум, сигурно знаете, че там членуват всички национални младежки съвети или това, да кажем, е европейската младежка структура.
Аз тук ще ви оставя Айпорт-студия визията в България, която се проведе миналата година. Не зная дали го имате. Това точно там беше изразено като ангажимент. При тяхната визита беше отчетено това че ние сме една от единствените структури, които покрива цялата страна. Бяхме поели ангажимент да предизвикаме и да сме инициатори на едни по-масови срещи между младежки структури, студентски, държавните институции и др., на които да започне да се решава този въпрос.
Ние ще ви предоставим този материал.
ПРЕДС. СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: Благодаря Ви, господин Йорданов. Аз поемам ангажимента да го размножим и раздадем.
Имате, разбира се, и други инициативи. Ако искате, може спокойно да ги пращате до нас, до Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта.
ДАНИЕЛ ЙОРДАНОВ: Благодаря Ви, господин председател! Ние ще ви предоставим и един информационен бюлетин, наше издание, което започнахме да издаваме от тази година. Ние ще го пускаме по електронната поща и всеки един може да се запознае с инициативите, които са минали или които предстоят в студентската общност.
Благодаря ви.
ПРЕДС. СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: Благодаря Ви още веднъж, господин Йорданов. Благодаря Ви за представянето. Ще поддържаме връзка.
Преминаваме към точка втора от дневния ред:
Представяне на дейността на Асоциацията на университетските спортове в България.
Сега давам думата на господин доц. Славейко Господинов – председател на Асоциацията на университетските спортове в България – да представи дейността на асоциацията.
Заповядайте, господин Господинов. Имате думата.
СЛАВЕЙКО ГОСПОДИНОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители!
Както беше обявено, аз съм преподавател в Университета по архитектура, строителство и геодезия. Може би след малко ще стане ясно защо пък аз съм председател на тази асоциация.
Асоциацията на университетските спортове в България, както можете да видите от писмените материали, които ви раздадохме, всъщност води началото си някъде от 1990 г. и досега във възходяща линия – бих казал – провежда дейността си. Успява да осигури, независимо от оскъдните средства, провеждане на студентски игри, провеждане на други мероприятия, свързани с университетския спорт, с изключение може би на последната година, когато се създаде една изкуствена ситуация, напрежение, опити по стара българска традиция да се правят дублиращи организации.
ПРЕДС. СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: Доколкото знам, вие сте единствената лицензирана от Държавната агенция за младежта и спорта организация.
СЛАВЕЙКО ГОСПОДИНОВ: Да, точно така е, господин председател.
Съгласно законите единствено ние имаме лиценз. Аз даже го нося със себе си и единствено ние имаме право да представяме университетския спорт в международните организации и сме членове на редица международни организации.
Аз няма да коментирам какви са били подбудите за такива опити да се раздвояват и разтрояват нашите структури. Ние декларирахме на една среща с ръководството на Държавната агенция за младежта и спорта в лицето на проф. Маргаритов, заместник-председател на Агенцията, че ние се решени да вървим към обединение, тоест, такива сепаратистки настроения ще се опитаме още от сега да ги парираме.
Много се радвам, че тези млади хора от Националното представителство на Студентските съвети в Република България са тук, тъй като те в един момент също попаднаха във водовъртежа на подобни намерения. Но мисля, че нещата вече са изчистени.
Лошото е, че поради тези неща все още ние не сме получили нито един лев за финансиране на студентски игри и други мероприятия и това всъщност доведе до провала на много първенства, които бяха запланувани. Успяхме с наши усилия и с помощта на приятели да проведем само първенството по баскетбол. Надявам се, че обещанията, които сме получили от Държавната агенция за младежта и спорта, ще бъдат преведени в изпълнение, а също така се надявам и евентуално на съдействие от ваша страна, тъй като нашите три амбиции и лично моите са, първо, тази асоциация, която се нарича Асоциация за университетски спорт, действително да стане асоциация за университетски спорт, но не само студентски. Колкото и да звучи амбициозно, мисля, че това е възможно.
На второ място, вече казах, че нещото, заради което всъщност и приех да оглавя асоциацията, е да вървим към обединение на всички хора, които реално са загрижени за съдбата и за развитието на университетския спорт.
По този начин мисля, че ние всъщност ще изпълним и предназначението на тази организация, ще я облечем в някакво съдържание.
Аз умишлено не се спрях на историята. В синтезиран вид всичко това е написано в материала, който ви е раздаден.
На този етап това мога да кажа за асоциацията.
А защо всъщност приех да стана председател на асоциацията? Това е, защото в един момент се получи така, че започна да се упражнява натиск върху колеги-преподаватели – спортисти, които по силата на Закона за научните степени и звания искат да растат в своето научно развитие. Те в една или друга степен се оказват зависими от структурите на Научните съвети и т.н. А в това отношение като човек от малко по-друга специалност, всъщност съвсем не чужд на спорта и на проблемите на спорта и още повече на университетския спорт, аз можех да се заема с тази отговорна задача. Това е причината, поради която един преподавател от УАСГ оглавява Асоциацията за университетски спорт.
Това е, което мога да кажа накратко. Ако имате въпроси, господин председател, ние с колегите Бързаков и Ценов сме готови да им отговорим.
Аз пропуснах да ги представя, за което се извинявам.
Колегата Бързаков до преди няколко месеца беше председател на Асоциацията за университетски спорт от дълги години, може би около десет. На последното си заседание всъщност на Управителния съвет ние взехме решение да продължим да използваме неговия богат опит и гласувахме той да изпълнява длъжността “изпълнителен директор” на Асоциацията.
Господин Сашо Ценов е секретар на Асоциацията.
И двамата са изявени спортисти. Ще кажа даже един любопитен факт. Господин Бързаков закъсня заради един филм, който се снима в телевизия ЕВРОКОМ за него. Това са хора, които са много навътре в проблемите на спорта, на университетския спорт и въобще националния спорт. Това са изявени състезатели, които всъщност са от голяма помощ на ръководството на асоциацията.
Благодаря ви.
ПРЕДС. СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: И аз Ви благодаря, господин Господинов.
Колеги, имате ли въпроси, мнения, становища?
Заповядайте, госпожо Панева. Имате думата.
МАРГАРИТА ПАНЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Ние наскоро бяхме свидетели наскоро на едно от нашите заседания на работата на друга структура, която се занимава със спорта в българските университети. Поне по мои спомени още тогава стана дума, че учениците, а след тях и студентите са едни и същи за цяла България.
Това, че има различни структури, които може би по някакви съображения – от гледна точка на легитимност, на възможности за изява, на реализация и т.н. – вместо да си взаимодействат, понякога влизат в ненужни конфликти. Това неминуемо води до това да губят истинските потребители на тази дейност – студентите, спортистите-студенти.
Наскоро ние имахме разговор във Федерацията по волейбол за това как се допускат едни момчета да играят в едни отбори, други не се допускат на база на възраст, на присъствие в дадено висше учебно заведение или пък в даден град, във връзка с възможностите мобилно да се използват различни структури на първенствата и не само на международни състезания.
В разговорите, които съм водила и с други подобни структури, съм стигнала за себе си до извода, че ние като комисия, без да се намесваме, защото все пак това са сдружения, свободни сдружения на хора по определена тема и дейност, бихме могли заедно с тях, защото все пак те най-добре разбират как могат да си подредят работата, да ни подскажат и с тяхна помощ да проявим законодателна инициатива и наистина да сложим ред в тази неща или чрез Закона за спорта, или по друг ред.
Защото наистина сега това, което се случва, не говори добре за нас. Аз чета това, което е написано тук, чухме какво споделиха преди няколко месеца други деятели и радетели на университетския спорт. Разбирам, че са правени опити да се провеждат общи събрания, да се разработват общи програми, да се чертаят общи цели и стратегии. Не е коректно да се намесваме грубо, но бихме могли и чрез промяна в законодателството или чрез обща среща с ръководството на Държавната агенция за младежта и спорта да подкрепим тази идея за структуриране на ръководството на студентския спорт така, че да дава резултати, а не да си пречат различните деятели.
Благодаря.
ПРЕДС. СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: Благодаря Ви, госпожо Панева.
Най-малкото ние можем да изпратим писмо от името на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта до Държавната агенция за младежта и спорта, с която да я уведомим, че сме провели подобни изслушвания и вече те наистина са органът, който преценява легитимността и дава лиценза на тези организации.
Има ли други въпроси, колеги?
Има думата господин Гризанов. Заповядайте, господин Гризанов.
ИВАН ГРИЗАНОВ: Благодаря Ви, господин председател!
Аз съм малко изненадан, че примерно не се провеждат студентски игри. Останах с такова впечатление. Ученическият спорт се подкрепя от Федерацията за ученически спорт. Има такава федерация, която има договор с Държавната агенция за младежта и спорта. Този месец например са световните ученически игри в Гърция и България има представители там. Аз съм запознат, тъй като лекоатлетите са от гр. Мизия – много добър отбор. Финансирането е осигурено.
Би трябвало да търсим такава възможност и за студентския спорт, която да осигури най-малкото провеждането на тези игри, ако приемем, че университетите по някакъв начин със собствени средства излъчат представителите в тази първенства и т.н.
Аз съм бил студент, а и по-късно с интерес следях всяка година университетските игри, студентските първенства и резултатите, примерно, в леката атлетика и в другите колективни спортове.
Оставам с впечатлението, че едва ли не Държавната агенция за младежта и спорта не зачита по някакъв начин асоциацията, въпреки че тя единствена има някакъв лиценз. Защото в друг случай – в нормалния случай – асоциацията би трябвало според мен да има някакъв договор с ДАМС за подпомагане на дейността си.
Благодаря.
ПРЕДС. СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: Благодаря Ви, господин Гризанов.
Заповядайте, господин Господинов да отговорите на въпроса на господин Гризанов. Имате думата.
СЛАВЕЙКО ГОСПОДИНОВ: Благодаря Ви, господин председател! Господин Гризанов, имахме разговори с Държавната агенция за младежта и спорта и оттам ни казаха, че в най-скоро време ще ни преведат средствата. Но все още това не е станало.
Но това “скоро време” всъщност приключи, тъй като студентите минаха в сесия. Ние затова избързахме и с външна подкрепа поне едно първенство да спасим. То беше стигнало до финали и успяхме да го спасим и да го проведем.
А що се отнася до ученическите спортове, аз сега виждам например една възможност, тъй като тези ученици са потенциални студенти, когато те активно спортуват като ученици, след това ще бъдат активни спортисти и като студенти. Аз виждам едно много широко поле за съвместна дейност още на този етап.
Благодаря.
ПРЕДС. СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: Благодаря Ви, господин Господинов.
Заповядайте, госпожо Панева. Имате думата.
МАРГАРИТА ПАНЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Бих искала само още едно допълнение да направя.
Тъй като наистина с наредба на министъра на образованието и науката се регламентира провеждането на ученически спортни игри, не е ли по-добре да изпратим подобно писмо не само до ръководството на ДАМС, но и до министъра на образованието и науката, още повече, че знаете, че сега се готви стратегията за развитие на висшето образование. Изготвя се национална програма по висшето образование.
Идеята ми е с една такава наредба наистина да се регламентира реда така, както за студентите по държавен план университетите получават пари за това, че ги обучават. Да има отделно перо и за провеждане на тези игри. Това е възможно. Ние трябва да направим стъпки в тази насока. При учениците наистина нещата са подредени абсолютно и затова има и много високи резултати в спорта.
Благодаря.
ПРЕДС. СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: Благодаря Ви, госпожо Панева.
Заповядайте, господин Господинов. Имате думата.ь
СЛАВЕЙКО ГОСПОДИНОВ: Благодаря Ви, господин председател! Вие, госпожо Панева, ми напомнихте нещо, което аз пропуснах. Това е още една амбиция. Всъщност не всички висши учебни заведения са превели в изпълнение Закона за младежта и спорта, където е регламентирано по колко часа физкултура трябва да учи даден студент, за да получи бакалавърска или магистърска степен. Примерно в университета, в който аз работя, само Геодезическият факултет е спазил това изискване в учебните си планове.
Ние сме дискутирали това нещо с господин Спасов. Може също с обръщение към министъра на образованието и науката това дори да влезе като елемент от акредитацията на учебните заведения. Ако си спазваш законите на държавата, получаваш необходимата висока оценка, ако не, бъди така добър да изпълняваш законите.
Аз подкрепям развитието на спорта, защото вие знаете, че във всички елитни университети на запад, спортът е поставен на пиедестал. Но там се полагат изключителни грижи за спортуването на младите хора и в частност на студентите.
Благодаря.
ПРЕДС. СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: Благодаря Ви, господин Господинов.
Има думата за въпрос господин Димитров. Заповядайте, господин Димитров.
ГЕОРГИ ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин председател! Ние от Атака приветстваме Вашата инициатива.
Вие казахте, господин Господинов, че на Запад всички спортове са поставени на пиедестал. Това е така, защото там има финансиране на спорта. При вас, както и при всички български спортове, проблемът е с финансирането. Иначе Бог дал български таланти. Имаме такива.
От къде трябва да дойде финансирането? Вие как го виждате това?
Благодаря.
ПРЕДС. СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Заповядайте, господин Господинов, да отговорите на въпроса на господин Димитров.
СЛАВЕЙКО ГОСПОДИНОВ: Благодаря Ви, господин председател! Аз го виждам по много пътища, господин Димитров. Но най-напред е хубаво държавата все пак да засвидетелства някакво внимание към бъдещето на нацията. А бъдещето са именно тези млади хора, които съчетават интелект, интелектуално развитие и спорта. Това са няколко съвместими и даже мисля абсолютно задължителни неща, които трябва да съпътстват развитието на един млад човек.
А що се отнася до финансирането, Вие сте прав. Действително в днешно време голям спорт без пари не става. Но пък аз ще Ви припомня успехи на наши спортисти. Наскоро четох в тези дискове с великите мачове на отборите. Там пишеше, че за по 30 лв. премия или за по един цветен телевизор, за това, че са елиминирали европейския шампион, са играли без резерви. Значи, въпросът не е само до пари.
Аз мисля, че в България нашите футболистчета, които се разхождат с коли последен модел и живеят по стандарт, много далече от стандарта на държавата ни, мисля, че това ги разваля от млади години. Мисля, че от начало трябва да се създават едни други ценности, един друг манталитет у тях и после вече да се мисли, когато дойдат големите успехи, тогава вече да се говори за пари и за другите неща.
Така че може би нещата са на едни везни, които последователно се накланят в едната и другата посока. Тези въпроси трябва да се анализират и да се вземат адекватни решения.
Благодаря ви.
ПРЕДС. СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: Благодаря Ви, господин Господинов.
Има думата господин Шарков. Заповядайте, господин Шарков.
ВАНЬО ШАРКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, колеги, уважаеми гости! Проблемът не е в това, че те имат висок стандарт. Проблемът е, че повечето хора в държавата ни имат нисък стандарт. Така че онзи призив на Ленин от едно време “Долу дворците – да живеят колибите” сега не важи. По-добре е да има повече дворци, отколкото да има колиби.
Въпросът е, че в държавата стандартът е нисък. Това ми беше само репликата.
Благодаря.
ПРЕДС. СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: Благодаря на господин Шарков.
Господин Димитров иска да допълни нещо. Заповядайте, господин Димитров. Имате думата.
ГЕОРГИ ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин председател!
Бих искал да направя една реплика. Вие споменахте за тези момчета, които карат скъпи коли и имат висок стандарт на живот и т.н. Вярно е, че има доста по-талантливи хора от тях, които нямат тази възможност. Те не само, че нямат възможност да карат такива скъпи пари, но дори не им се дава възможност да се изявят в спорта.
Мисля си дали Вашата инициатива по някакъв начин да създаде някакъв нов критерий за оценяване на тези хора и да имаме възможност да им дадем шанс за истинска реализация в спорта и в живота.
Това беше моята реплика.
Благодаря.
ПРЕДС. СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Има думата господин Бързаков. Заповядайте, господин Бързаков.
ГЕОРГИ БЪРЗАКОВ: Благодаря Ви, господин председател!
Искам да се възползвам от случая да поясня нещо. Явно не е станало точно и ясно каква е ситуацията.
Тук не става дума за някакви организации, които си съперничат. Става въпрос за организация, която е изпълнила през този период от 12 години, откогато е съществувала, всичко, за което е била оторизирана.
Дори ползвам случая тук да приветствам един възпитаник на студентската група за спорт – до Вас, господин Шарков – това е господин Лъчезар Иванов. Господин Лъчезар Иванов е играл пред очите ми от отбора на Медицинска академия.
Става дума, че се получи ситуация, при която голяма част от университетските спортни клубове не са юридически лица. И, за да не са такива – аз няма да скрия това – пречат директно ректорите им. Те не желаят в този университет “Х” – няма да споменавам имена – да има второ юридическо лице. А просто трябва да се спази Законът за спорта и тогава тези юридически лица да се обединят в една нормална организация, която да работи нормално.
Ако някой друг от вас е останал с впечатлението, че Асоциацията за университетски спорт не е свършила своята работа през тези 12 години, значи това не отговаря на истината. С бюджет от 60 хиляди лева ние сме правили целия вътрешен и международен спортен календар на студентите. Ако с толкова пари някой друг успее, нека да дойде и да каже.
Между другото, в потвърждение на Вашите думи, в тези години, най-трудните от прехода, нашите студенти-спортисти са участвали на всички зимни и летни универсиади. А тук, в България, ние направихме шест световни студентски първенства като домакини, без да ползваме държавни средства.
Сега изведнъж се явяват хора, които просто – директно ще ви го кажа – искаха да направят преврат. На мястото на управляващите да дойдат те. Но просто има закони, това не може да става по този начин.
Ако вие имате някакво влияние и по линия на ДАМС да се каже на тези университети, че в Закона за спорта има члена, засягащи студентите – единият касае учебната работа, която доц. Господинов сподели, но тя е друга тема, ние сега се занимаваме със спорт. В другия член пише, че тази дейност – тренировъчна и състезателна – е доброволна и се осъществява от студентски спортни клубове и че университетите са задължени да им помагат в тяхната дейност с всички свои сили и средства.
Между другото, искам да кажа, че ние отдавна се мъчим да привлечем към тази идея за студентския спорт и Министерство на образованието и науката. Това в едни години беше възможно, когато аз вземах и длъжността директор на Изпълнителна агенция “Академика”. Тогава всичко беше една симбиоза. Сега на тези бази, които Министерство на образованието и науката стопанисва, на двете им търговски дружества най-нежелани са студентите. За една тренировка ни дават часове от 21,00 ч., при това си заплащаме, не е без пари.
Така че Министерство на образованието и науката трябва да се ангажира много сериозно с този спорт. Ще добавя още нещо, тъй като аз съм наясно с нещата, че там, към където сме се устремили – в Европа – повечето държави, да не кажа всичките, за ученическия и университетския спорт отговаря директно Министерство на образованието им.
А при нас, вие сами разбирате, че, докато сме под една шапка с високия спорт, ще бъдем бедните роднини. А възможности има. Не става дума дори за липса на пари. Просто става дума за липса на организация, за липса на желание на определени нива. Иначе това е много лесно осъществимо.
Благодаря Ви. Извинете, че ви отнех толкова време.
ПРЕДС. СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: Благодаря Ви, господин Бързаков.
Има думата господин Иванов. Заповядайте, доктор Иванов.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин председател! Аз се радвам, че виждам тук господин Бързаков. Господин председател, радвам се да го видя тук, тъй като веднага се сещам за моите студентски години. Разбира се, сега няма да изпадаме в спомени, но се радвам, че той отново е сред нашите редици и да продължи да работи все така ентусиазирано за студентския спорт. Той е един от хората, които милееха и се бореха за студентския спорт в годините, в които, общо взето, в спорта се обръщаше внимание, както и сега, само на високото спортно майсторство.
Това беше нещо като увод.
Аз тук бих искал да разгледам въпроса в няколко аспекта. Първо, за това, че студентския спорт трябва да намери своето самостоятелно място. Смятам, че конфликт между студентския спорт и Министерство на образованието и науката не трябва да има. Нещо повече, бих искал да предложа и да инициирам една среща с министъра на образованието и науката, с хората, които легитимно представляват студентския спорт, от една страна, и хората, от които зависи решаването на много проблеми.
И тук, за да няма обидени страни, бих искал да поканим и представители на висшите учебни заведения, които, за да подпомогнат създаването на алтернативно “Академика” – така да го наречем – няма да изтъквам, аз съм запознат с едно писмо как е създадено и как са вписани в регистрите.
За да се изчисти този момент, мисля, че с усилията на цялото общество, респективно и с нашите усилия, като ние инициираме тази среща и да направим възможното тя да се случи, да поканим Държавната агенция за младежта и спорта – госпожа Лечева. И мисля, че, когато всички страни седнем тук, на масата и всеки изложи своята теза, своята гледна точка, ще може да се намери разрешение и то да не бъде във времето някъде в обозримото бъдеще, а примерно ние да поставим едни реални срокове за организацията на тази среща, за да може студентския спорт – аз имам виждане, тъй като много обичам годините на следването си и най-хубавите ми мигове са били в спорта, а сега виждам че спорта в Медицинска академия, където съм завършил висшето си образование и примерно в Софийския университет, в Икономическия институт, които просто бяха крепости на спорта, как сега спорта там е един добър спомен.
Така че мисля, че в унисон със закона за децата, който приехме преди време, можем спокойно да инициираме една среща и да обсъдим една много сериозна тема, а именно развитието на студентския спорт и бъдещето на всички онези, които сега навлизат в живота. Защото, ако те не са калени в спорта, те просто няма да могат да бъдат подготвени за съвременните изисквания.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: Благодаря на господин Иванов.
Колеги, има ли други въпроси, мнения, становища? Не виждам желаещи да се изкажат.
Както нашата колежка Маргарита Панева предложи, ние ще подготвим две писма – до Държавната агенция за младежта и спорта и до Министерство на образованието и науката, ще ги информираме за днешната среща и ще предложим на двете институции, както и доктор Иванов предложи, евентуално някаква среща, която да е по инициатива на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта, съвместно с Държавната агенция за младежта и спорта и Министерство на образованието и науката.
Благодаря на всички за участието в заседанието.
Приятна вечер на всички.
Закривам заседанието.
(Закрито в 16,45 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
(Светослав Спасов)
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне на Националното представителство на студентските съвети (НПСС) в Република България.
2. Представяне на дейността на Асоциацията на университетските спортове в България.
3. Разни.
На 8 юни 2006 г., четвъртък, се проведе редовно заседание на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне на Националното представителство на студентските съвети (НПСС) в Република България.
2. Представяне на дейността на Асоциацията на университетските спортове в България.
3. Разни.
Списък на присъствалите членове на комисията и гости се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 16,15 ч. и ръководено от председателя на комисията господин Светослав Спасов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: Добър ден на всички колеги и гости!
Имаме необходимия кворум.
Откривам редовното заседание на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта.
Колеги, проектът за дневен ред за днешното заседание ви е раздаден предварително. Той включва две точки:
1. Представяне на Националното представителство на студентските съвети (НПСС) в Република България.
2. Представяне на дейността на Асоциацията на университетските спортове в България.
3. Разни.
Има ли други предложения за изменение или допълнение на така предложения дневен ред? Няма.
Моля, гласувайте така предложения дневен ред:
"За"- 8, "против" и "въздържали се" - няма.
Дневният ред се приема.
1. Представяне на Националното представителство на студентските съвети (НПСС) в Република България.
2. Представяне на дейността на Асоциацията на университетските спортове в България.
3. Разни.
Гости на днешното заседание са лидерите на Националното представителство на Студентските съвети. Това е органът, който е регламентиран в Закона за висшето образование и който представлява като партньор на Министерство на образованието и науката студентската общност в България.
Тук е неговият председател – господин Даниел Йорданов, главният секретар Росен Димитров, господин Мартин Стефанов, председател на Студентския съвет на УНСС и господин Драгомир Стефанов, който също е член на ръководството. Може да приемем, че това е така наречения Студентски парламент, който представя студентите в България. Затова и ги поканих, все пак те представляват голяма част от младежта в България. Имат си свои специфични проблеми, приоритети. Добре е да запознаят и Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта с тях. Доколкото разбирам, те ще поставят въпроса за Националния младежки съвет, който няколко пъти тук е повдиган като въпрос.
В някои от страните-членки на Европейския съюз Националният младежки съвет е регламентиран даже със закон. Имаше подобни идеи. Може би до края на мандата на този парламент все пак да се приеме такъв закон за младежта, който би регламентирал и тази дейност на младите хора.
Тук са и представителите на Асоциацията за университетски спорт. На днешното заседание присъстват господин Славейко Господинов, който е доцент в Университета по архитектура, строителство и геодезия, както и господин Георги Бързаков и господин Сашо Ценов.
Те също имат доста инициативи в областта на университетския спорт, в които се включват студенти от всички университети в България. И понеже двете теми почти се доближават една до друга затова реших в това заседание да поканим и двете организации.
Преминаваме към точка първа от дневния ред:
Представяне на Националното представителство на студентските съвети (НПСС) в Република България.
Националното представителство на Студентските съвети в Република България е учредено през 2000 г. след приемането на промените в Закона за висшето образование. То има структури, както вече казах, във всички висши училища. Това е основният орган, който защитава правата и интересите на студентите и докторантите у нас.
Сега искам да дам думата на господин Даниел Йорданов, който е докторант в УНСС и председател на Националното представителство на Студентските съвети в Република България, да представи организацията.
Заповядайте, господин Йорданов. Имате думата.
ДАНИЕЛ ЙОРДАНОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители!
Аз искам още един път да благодаря за отправената покана към нас да представим нашата организация пред Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта. Тя може би е позната на повечето от вас.
Вие, господин председател, в известна степен представихте структурата на нашата организация. В нея членуват представители на всички университети в страната, като активно членуват 45 от общо 51 университета. Другите не членуват по обективни причини, като например военните университети, полицейските и други подобни, чийто характер на обучение не позволява да участват в такива структури. Някои пък не са активни, защото са малки по численост.
Структурата на организацията се ръководи от председател, главен секретар и изпълнителен съвет, който е оперативният орган за управление на организацията. Решенията се взимат от Общото събрание.
През тази година като продължение на нашата дейност ние си поставихме пак амбициозната задача да продължим диалога с държавните и обществени институции и да сме един, така да се каже, партньор на тези институции и когато има въпроси за решаване, да изразяваме определено мнение по тях, да изготвяме становища, да си партнираме по определени инициативи, които да са полезни и интересни за студентите.
Основните мероприятия, основните прояви, които ще се реализират в дневния ред на организацията през 2006 г., са следните. Първото е организирането на национален конкурс “Студент на годината”. Това е нещо, което се прави за първи път в България и ще търсим съдействие от парламента и от парламентарните комисии, които имат отношение към младите хора, към студентите. Целта му е да се извадят на светло нашите колеги, които имат успехи, постижения и досега по един или друг начин са оставали незабелязани или почти незабелязани. Основната ни идея е с времето това да стане нещо, което да ги подтиква за повишаване на качеството на обучение във висшите училища, като самите студенти от своя страна ще подтикват и преподавателите, и самите университети да участват в определени инициативи, самите те ще инициират мероприятия от национално и международно ниво.
Ежегодно организираме летни университети по определени проблеми, които са свързани с висшето образование. На тях се правят дискусии от наши колеги, ние излизаме с някакви становища.
Предвиждаме да се проведат национални спортни студентски игри да се проведат по време на Летния университет, на които ще участват студенти-аматьори, а не представителните отбори. Това са хората, които се занимават с масов спорт.
Текущо се провеждат и семинари, свързани с определена тематика. Тази година провеждаме семинар, на който се поставя акцента за предстоящото членство на България в Европейския съюз, за да запознаем освен нашите колеги от страната, но и останалите младежи, с предстоящите структурни фондове, които ще влязат в страната, за да могат младите хора да са подготвени. В същото време да екстраполират своя опит, който ще добият в тези семинари, върху колегите си от университета или в местата, където живеят.
Най-общо е това, което мога да кажа. Ако колегите могат, да допълнят още нещо. А, ако имате някакви въпроси, ние с готовност ще отговорим.
Благодаря.
ПРЕДС. СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: Благодаря Ви, господин Йорданов.
Някой има ли да добави нещо?
Заповядайте, господин Стефанов. Имате думата.
ДРАГОМИР СТЕФАНОВ: Благодаря Ви, господин председател! Казвам се Драгомир Стефанов и съм пиар на Националното представителство на Студентските съвети в Република България. Може би беше редно аз да представя останалите колеги.
Срещу мен е главният секретар на Националното представителство на Студентските съвети в Република България господин Росен Димитров от Техническия университет. Иван Митев е от Минно-геоложкия университет. Той е един от заместник-председателите на организацията. До мен е председателят на Студентския съвет в Икономическия университет в София господин Мартин Стефанов.
Всъщност освен всички други прояви в крайна сметка основната ни функция и роля е да изразяваме мнението на студентите пред различните обществени организации – пред Министерство на образованието и науката, пред различните парламентарни комисии, пред Държавната агенция за младежта и спорта и прочее.
В тази връзка, тъй като за първи път сме гости на тази парламентарна комисия – Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта – още веднъж си позволявам да благодаря лично на председателя й господин Светослав Спасов за поканата и се надяваме в наше лице да виждате партньор за в бъдеще, когато има някакви законопроекти или решения на Народното събрание, които касаят студентите. Ние можем да бъдем полезни партньори, които да дават становища и мнения. Ние, между другото, сме един полезен партньор и на Икономическия и социален съвет на Република България. В последните около година и половина много често присъстваме на техни заседания и, така или иначе, виждаме част от законопроектите, които се готвят по най-различни въпроси.
Там се готвим за активно членство от следващата година.
Благодаря.
ПРЕДС. СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: Благодаря Ви, господин Стефанов.
Заповядайте, господин Йорданов. Имате думата.
ДАНИЕЛ ЙОРДАНОВ: Бих искал само да добавя, че в Закона за Икономическия и социален съвет е пропуснато нещо важно. Администрирани са всички граждански структури като цяло, но така, както те са разделени – на работодателски организации, синдикални и граждански – но никъде не е казано за такава организация като нашата.
Това е един от пропуските на Закона за икономическия и социален съвет, който дебатираме постоянно. В тройната структура, каквато образуват синдикалните организации, синдикалните организации, работодателски и гражданското общество, е изпуснато регламентирането на пълноправното членство или представителство на младежки и студентския структури от Икономическия и социален съвет. Ние досега участваме само наблюдаващи.
Едно от нещата, за които вашата комисия може да помогне, е именно това. Голяма част от решенията, от становищата, които се вземат в Икономическия и социален съвет, касаят и младите хора в България.
Благодаря.
ПРЕДС. СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: Благодаря Ви.
ДЕНИЕЛ ЙОРДАНОВ: Господин председател, пропуснах да кажа, че въпросът за Националния младежки въпрос е един въпрос, който ние постоянно повдигаме. Тази тема е била доста дълго експлоатирана. И понеже ние имахме един ангажимент към EU-форум, сигурно знаете, че там членуват всички национални младежки съвети или това, да кажем, е европейската младежка структура.
Аз тук ще ви оставя Айпорт-студия визията в България, която се проведе миналата година. Не зная дали го имате. Това точно там беше изразено като ангажимент. При тяхната визита беше отчетено това че ние сме една от единствените структури, които покрива цялата страна. Бяхме поели ангажимент да предизвикаме и да сме инициатори на едни по-масови срещи между младежки структури, студентски, държавните институции и др., на които да започне да се решава този въпрос.
Ние ще ви предоставим този материал.
ПРЕДС. СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: Благодаря Ви, господин Йорданов. Аз поемам ангажимента да го размножим и раздадем.
Имате, разбира се, и други инициативи. Ако искате, може спокойно да ги пращате до нас, до Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта.
ДАНИЕЛ ЙОРДАНОВ: Благодаря Ви, господин председател! Ние ще ви предоставим и един информационен бюлетин, наше издание, което започнахме да издаваме от тази година. Ние ще го пускаме по електронната поща и всеки един може да се запознае с инициативите, които са минали или които предстоят в студентската общност.
Благодаря ви.
ПРЕДС. СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: Благодаря Ви още веднъж, господин Йорданов. Благодаря Ви за представянето. Ще поддържаме връзка.
Преминаваме към точка втора от дневния ред:
Представяне на дейността на Асоциацията на университетските спортове в България.
Сега давам думата на господин доц. Славейко Господинов – председател на Асоциацията на университетските спортове в България – да представи дейността на асоциацията.
Заповядайте, господин Господинов. Имате думата.
СЛАВЕЙКО ГОСПОДИНОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители!
Както беше обявено, аз съм преподавател в Университета по архитектура, строителство и геодезия. Може би след малко ще стане ясно защо пък аз съм председател на тази асоциация.
Асоциацията на университетските спортове в България, както можете да видите от писмените материали, които ви раздадохме, всъщност води началото си някъде от 1990 г. и досега във възходяща линия – бих казал – провежда дейността си. Успява да осигури, независимо от оскъдните средства, провеждане на студентски игри, провеждане на други мероприятия, свързани с университетския спорт, с изключение може би на последната година, когато се създаде една изкуствена ситуация, напрежение, опити по стара българска традиция да се правят дублиращи организации.
ПРЕДС. СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: Доколкото знам, вие сте единствената лицензирана от Държавната агенция за младежта и спорта организация.
СЛАВЕЙКО ГОСПОДИНОВ: Да, точно така е, господин председател.
Съгласно законите единствено ние имаме лиценз. Аз даже го нося със себе си и единствено ние имаме право да представяме университетския спорт в международните организации и сме членове на редица международни организации.
Аз няма да коментирам какви са били подбудите за такива опити да се раздвояват и разтрояват нашите структури. Ние декларирахме на една среща с ръководството на Държавната агенция за младежта и спорта в лицето на проф. Маргаритов, заместник-председател на Агенцията, че ние се решени да вървим към обединение, тоест, такива сепаратистки настроения ще се опитаме още от сега да ги парираме.
Много се радвам, че тези млади хора от Националното представителство на Студентските съвети в Република България са тук, тъй като те в един момент също попаднаха във водовъртежа на подобни намерения. Но мисля, че нещата вече са изчистени.
Лошото е, че поради тези неща все още ние не сме получили нито един лев за финансиране на студентски игри и други мероприятия и това всъщност доведе до провала на много първенства, които бяха запланувани. Успяхме с наши усилия и с помощта на приятели да проведем само първенството по баскетбол. Надявам се, че обещанията, които сме получили от Държавната агенция за младежта и спорта, ще бъдат преведени в изпълнение, а също така се надявам и евентуално на съдействие от ваша страна, тъй като нашите три амбиции и лично моите са, първо, тази асоциация, която се нарича Асоциация за университетски спорт, действително да стане асоциация за университетски спорт, но не само студентски. Колкото и да звучи амбициозно, мисля, че това е възможно.
На второ място, вече казах, че нещото, заради което всъщност и приех да оглавя асоциацията, е да вървим към обединение на всички хора, които реално са загрижени за съдбата и за развитието на университетския спорт.
По този начин мисля, че ние всъщност ще изпълним и предназначението на тази организация, ще я облечем в някакво съдържание.
Аз умишлено не се спрях на историята. В синтезиран вид всичко това е написано в материала, който ви е раздаден.
На този етап това мога да кажа за асоциацията.
А защо всъщност приех да стана председател на асоциацията? Това е, защото в един момент се получи така, че започна да се упражнява натиск върху колеги-преподаватели – спортисти, които по силата на Закона за научните степени и звания искат да растат в своето научно развитие. Те в една или друга степен се оказват зависими от структурите на Научните съвети и т.н. А в това отношение като човек от малко по-друга специалност, всъщност съвсем не чужд на спорта и на проблемите на спорта и още повече на университетския спорт, аз можех да се заема с тази отговорна задача. Това е причината, поради която един преподавател от УАСГ оглавява Асоциацията за университетски спорт.
Това е, което мога да кажа накратко. Ако имате въпроси, господин председател, ние с колегите Бързаков и Ценов сме готови да им отговорим.
Аз пропуснах да ги представя, за което се извинявам.
Колегата Бързаков до преди няколко месеца беше председател на Асоциацията за университетски спорт от дълги години, може би около десет. На последното си заседание всъщност на Управителния съвет ние взехме решение да продължим да използваме неговия богат опит и гласувахме той да изпълнява длъжността “изпълнителен директор” на Асоциацията.
Господин Сашо Ценов е секретар на Асоциацията.
И двамата са изявени спортисти. Ще кажа даже един любопитен факт. Господин Бързаков закъсня заради един филм, който се снима в телевизия ЕВРОКОМ за него. Това са хора, които са много навътре в проблемите на спорта, на университетския спорт и въобще националния спорт. Това са изявени състезатели, които всъщност са от голяма помощ на ръководството на асоциацията.
Благодаря ви.
ПРЕДС. СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: И аз Ви благодаря, господин Господинов.
Колеги, имате ли въпроси, мнения, становища?
Заповядайте, госпожо Панева. Имате думата.
МАРГАРИТА ПАНЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Ние наскоро бяхме свидетели наскоро на едно от нашите заседания на работата на друга структура, която се занимава със спорта в българските университети. Поне по мои спомени още тогава стана дума, че учениците, а след тях и студентите са едни и същи за цяла България.
Това, че има различни структури, които може би по някакви съображения – от гледна точка на легитимност, на възможности за изява, на реализация и т.н. – вместо да си взаимодействат, понякога влизат в ненужни конфликти. Това неминуемо води до това да губят истинските потребители на тази дейност – студентите, спортистите-студенти.
Наскоро ние имахме разговор във Федерацията по волейбол за това как се допускат едни момчета да играят в едни отбори, други не се допускат на база на възраст, на присъствие в дадено висше учебно заведение или пък в даден град, във връзка с възможностите мобилно да се използват различни структури на първенствата и не само на международни състезания.
В разговорите, които съм водила и с други подобни структури, съм стигнала за себе си до извода, че ние като комисия, без да се намесваме, защото все пак това са сдружения, свободни сдружения на хора по определена тема и дейност, бихме могли заедно с тях, защото все пак те най-добре разбират как могат да си подредят работата, да ни подскажат и с тяхна помощ да проявим законодателна инициатива и наистина да сложим ред в тази неща или чрез Закона за спорта, или по друг ред.
Защото наистина сега това, което се случва, не говори добре за нас. Аз чета това, което е написано тук, чухме какво споделиха преди няколко месеца други деятели и радетели на университетския спорт. Разбирам, че са правени опити да се провеждат общи събрания, да се разработват общи програми, да се чертаят общи цели и стратегии. Не е коректно да се намесваме грубо, но бихме могли и чрез промяна в законодателството или чрез обща среща с ръководството на Държавната агенция за младежта и спорта да подкрепим тази идея за структуриране на ръководството на студентския спорт така, че да дава резултати, а не да си пречат различните деятели.
Благодаря.
ПРЕДС. СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: Благодаря Ви, госпожо Панева.
Най-малкото ние можем да изпратим писмо от името на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта до Държавната агенция за младежта и спорта, с която да я уведомим, че сме провели подобни изслушвания и вече те наистина са органът, който преценява легитимността и дава лиценза на тези организации.
Има ли други въпроси, колеги?
Има думата господин Гризанов. Заповядайте, господин Гризанов.
ИВАН ГРИЗАНОВ: Благодаря Ви, господин председател!
Аз съм малко изненадан, че примерно не се провеждат студентски игри. Останах с такова впечатление. Ученическият спорт се подкрепя от Федерацията за ученически спорт. Има такава федерация, която има договор с Държавната агенция за младежта и спорта. Този месец например са световните ученически игри в Гърция и България има представители там. Аз съм запознат, тъй като лекоатлетите са от гр. Мизия – много добър отбор. Финансирането е осигурено.
Би трябвало да търсим такава възможност и за студентския спорт, която да осигури най-малкото провеждането на тези игри, ако приемем, че университетите по някакъв начин със собствени средства излъчат представителите в тази първенства и т.н.
Аз съм бил студент, а и по-късно с интерес следях всяка година университетските игри, студентските първенства и резултатите, примерно, в леката атлетика и в другите колективни спортове.
Оставам с впечатлението, че едва ли не Държавната агенция за младежта и спорта не зачита по някакъв начин асоциацията, въпреки че тя единствена има някакъв лиценз. Защото в друг случай – в нормалния случай – асоциацията би трябвало според мен да има някакъв договор с ДАМС за подпомагане на дейността си.
Благодаря.
ПРЕДС. СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: Благодаря Ви, господин Гризанов.
Заповядайте, господин Господинов да отговорите на въпроса на господин Гризанов. Имате думата.
СЛАВЕЙКО ГОСПОДИНОВ: Благодаря Ви, господин председател! Господин Гризанов, имахме разговори с Държавната агенция за младежта и спорта и оттам ни казаха, че в най-скоро време ще ни преведат средствата. Но все още това не е станало.
Но това “скоро време” всъщност приключи, тъй като студентите минаха в сесия. Ние затова избързахме и с външна подкрепа поне едно първенство да спасим. То беше стигнало до финали и успяхме да го спасим и да го проведем.
А що се отнася до ученическите спортове, аз сега виждам например една възможност, тъй като тези ученици са потенциални студенти, когато те активно спортуват като ученици, след това ще бъдат активни спортисти и като студенти. Аз виждам едно много широко поле за съвместна дейност още на този етап.
Благодаря.
ПРЕДС. СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: Благодаря Ви, господин Господинов.
Заповядайте, госпожо Панева. Имате думата.
МАРГАРИТА ПАНЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Бих искала само още едно допълнение да направя.
Тъй като наистина с наредба на министъра на образованието и науката се регламентира провеждането на ученически спортни игри, не е ли по-добре да изпратим подобно писмо не само до ръководството на ДАМС, но и до министъра на образованието и науката, още повече, че знаете, че сега се готви стратегията за развитие на висшето образование. Изготвя се национална програма по висшето образование.
Идеята ми е с една такава наредба наистина да се регламентира реда така, както за студентите по държавен план университетите получават пари за това, че ги обучават. Да има отделно перо и за провеждане на тези игри. Това е възможно. Ние трябва да направим стъпки в тази насока. При учениците наистина нещата са подредени абсолютно и затова има и много високи резултати в спорта.
Благодаря.
ПРЕДС. СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: Благодаря Ви, госпожо Панева.
Заповядайте, господин Господинов. Имате думата.ь
СЛАВЕЙКО ГОСПОДИНОВ: Благодаря Ви, господин председател! Вие, госпожо Панева, ми напомнихте нещо, което аз пропуснах. Това е още една амбиция. Всъщност не всички висши учебни заведения са превели в изпълнение Закона за младежта и спорта, където е регламентирано по колко часа физкултура трябва да учи даден студент, за да получи бакалавърска или магистърска степен. Примерно в университета, в който аз работя, само Геодезическият факултет е спазил това изискване в учебните си планове.
Ние сме дискутирали това нещо с господин Спасов. Може също с обръщение към министъра на образованието и науката това дори да влезе като елемент от акредитацията на учебните заведения. Ако си спазваш законите на държавата, получаваш необходимата висока оценка, ако не, бъди така добър да изпълняваш законите.
Аз подкрепям развитието на спорта, защото вие знаете, че във всички елитни университети на запад, спортът е поставен на пиедестал. Но там се полагат изключителни грижи за спортуването на младите хора и в частност на студентите.
Благодаря.
ПРЕДС. СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: Благодаря Ви, господин Господинов.
Има думата за въпрос господин Димитров. Заповядайте, господин Димитров.
ГЕОРГИ ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин председател! Ние от Атака приветстваме Вашата инициатива.
Вие казахте, господин Господинов, че на Запад всички спортове са поставени на пиедестал. Това е така, защото там има финансиране на спорта. При вас, както и при всички български спортове, проблемът е с финансирането. Иначе Бог дал български таланти. Имаме такива.
От къде трябва да дойде финансирането? Вие как го виждате това?
Благодаря.
ПРЕДС. СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Заповядайте, господин Господинов, да отговорите на въпроса на господин Димитров.
СЛАВЕЙКО ГОСПОДИНОВ: Благодаря Ви, господин председател! Аз го виждам по много пътища, господин Димитров. Но най-напред е хубаво държавата все пак да засвидетелства някакво внимание към бъдещето на нацията. А бъдещето са именно тези млади хора, които съчетават интелект, интелектуално развитие и спорта. Това са няколко съвместими и даже мисля абсолютно задължителни неща, които трябва да съпътстват развитието на един млад човек.
А що се отнася до финансирането, Вие сте прав. Действително в днешно време голям спорт без пари не става. Но пък аз ще Ви припомня успехи на наши спортисти. Наскоро четох в тези дискове с великите мачове на отборите. Там пишеше, че за по 30 лв. премия или за по един цветен телевизор, за това, че са елиминирали европейския шампион, са играли без резерви. Значи, въпросът не е само до пари.
Аз мисля, че в България нашите футболистчета, които се разхождат с коли последен модел и живеят по стандарт, много далече от стандарта на държавата ни, мисля, че това ги разваля от млади години. Мисля, че от начало трябва да се създават едни други ценности, един друг манталитет у тях и после вече да се мисли, когато дойдат големите успехи, тогава вече да се говори за пари и за другите неща.
Така че може би нещата са на едни везни, които последователно се накланят в едната и другата посока. Тези въпроси трябва да се анализират и да се вземат адекватни решения.
Благодаря ви.
ПРЕДС. СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: Благодаря Ви, господин Господинов.
Има думата господин Шарков. Заповядайте, господин Шарков.
ВАНЬО ШАРКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, колеги, уважаеми гости! Проблемът не е в това, че те имат висок стандарт. Проблемът е, че повечето хора в държавата ни имат нисък стандарт. Така че онзи призив на Ленин от едно време “Долу дворците – да живеят колибите” сега не важи. По-добре е да има повече дворци, отколкото да има колиби.
Въпросът е, че в държавата стандартът е нисък. Това ми беше само репликата.
Благодаря.
ПРЕДС. СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: Благодаря на господин Шарков.
Господин Димитров иска да допълни нещо. Заповядайте, господин Димитров. Имате думата.
ГЕОРГИ ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин председател!
Бих искал да направя една реплика. Вие споменахте за тези момчета, които карат скъпи коли и имат висок стандарт на живот и т.н. Вярно е, че има доста по-талантливи хора от тях, които нямат тази възможност. Те не само, че нямат възможност да карат такива скъпи пари, но дори не им се дава възможност да се изявят в спорта.
Мисля си дали Вашата инициатива по някакъв начин да създаде някакъв нов критерий за оценяване на тези хора и да имаме възможност да им дадем шанс за истинска реализация в спорта и в живота.
Това беше моята реплика.
Благодаря.
ПРЕДС. СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Има думата господин Бързаков. Заповядайте, господин Бързаков.
ГЕОРГИ БЪРЗАКОВ: Благодаря Ви, господин председател!
Искам да се възползвам от случая да поясня нещо. Явно не е станало точно и ясно каква е ситуацията.
Тук не става дума за някакви организации, които си съперничат. Става въпрос за организация, която е изпълнила през този период от 12 години, откогато е съществувала, всичко, за което е била оторизирана.
Дори ползвам случая тук да приветствам един възпитаник на студентската група за спорт – до Вас, господин Шарков – това е господин Лъчезар Иванов. Господин Лъчезар Иванов е играл пред очите ми от отбора на Медицинска академия.
Става дума, че се получи ситуация, при която голяма част от университетските спортни клубове не са юридически лица. И, за да не са такива – аз няма да скрия това – пречат директно ректорите им. Те не желаят в този университет “Х” – няма да споменавам имена – да има второ юридическо лице. А просто трябва да се спази Законът за спорта и тогава тези юридически лица да се обединят в една нормална организация, която да работи нормално.
Ако някой друг от вас е останал с впечатлението, че Асоциацията за университетски спорт не е свършила своята работа през тези 12 години, значи това не отговаря на истината. С бюджет от 60 хиляди лева ние сме правили целия вътрешен и международен спортен календар на студентите. Ако с толкова пари някой друг успее, нека да дойде и да каже.
Между другото, в потвърждение на Вашите думи, в тези години, най-трудните от прехода, нашите студенти-спортисти са участвали на всички зимни и летни универсиади. А тук, в България, ние направихме шест световни студентски първенства като домакини, без да ползваме държавни средства.
Сега изведнъж се явяват хора, които просто – директно ще ви го кажа – искаха да направят преврат. На мястото на управляващите да дойдат те. Но просто има закони, това не може да става по този начин.
Ако вие имате някакво влияние и по линия на ДАМС да се каже на тези университети, че в Закона за спорта има члена, засягащи студентите – единият касае учебната работа, която доц. Господинов сподели, но тя е друга тема, ние сега се занимаваме със спорт. В другия член пише, че тази дейност – тренировъчна и състезателна – е доброволна и се осъществява от студентски спортни клубове и че университетите са задължени да им помагат в тяхната дейност с всички свои сили и средства.
Между другото, искам да кажа, че ние отдавна се мъчим да привлечем към тази идея за студентския спорт и Министерство на образованието и науката. Това в едни години беше възможно, когато аз вземах и длъжността директор на Изпълнителна агенция “Академика”. Тогава всичко беше една симбиоза. Сега на тези бази, които Министерство на образованието и науката стопанисва, на двете им търговски дружества най-нежелани са студентите. За една тренировка ни дават часове от 21,00 ч., при това си заплащаме, не е без пари.
Така че Министерство на образованието и науката трябва да се ангажира много сериозно с този спорт. Ще добавя още нещо, тъй като аз съм наясно с нещата, че там, към където сме се устремили – в Европа – повечето държави, да не кажа всичките, за ученическия и университетския спорт отговаря директно Министерство на образованието им.
А при нас, вие сами разбирате, че, докато сме под една шапка с високия спорт, ще бъдем бедните роднини. А възможности има. Не става дума дори за липса на пари. Просто става дума за липса на организация, за липса на желание на определени нива. Иначе това е много лесно осъществимо.
Благодаря Ви. Извинете, че ви отнех толкова време.
ПРЕДС. СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: Благодаря Ви, господин Бързаков.
Има думата господин Иванов. Заповядайте, доктор Иванов.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин председател! Аз се радвам, че виждам тук господин Бързаков. Господин председател, радвам се да го видя тук, тъй като веднага се сещам за моите студентски години. Разбира се, сега няма да изпадаме в спомени, но се радвам, че той отново е сред нашите редици и да продължи да работи все така ентусиазирано за студентския спорт. Той е един от хората, които милееха и се бореха за студентския спорт в годините, в които, общо взето, в спорта се обръщаше внимание, както и сега, само на високото спортно майсторство.
Това беше нещо като увод.
Аз тук бих искал да разгледам въпроса в няколко аспекта. Първо, за това, че студентския спорт трябва да намери своето самостоятелно място. Смятам, че конфликт между студентския спорт и Министерство на образованието и науката не трябва да има. Нещо повече, бих искал да предложа и да инициирам една среща с министъра на образованието и науката, с хората, които легитимно представляват студентския спорт, от една страна, и хората, от които зависи решаването на много проблеми.
И тук, за да няма обидени страни, бих искал да поканим и представители на висшите учебни заведения, които, за да подпомогнат създаването на алтернативно “Академика” – така да го наречем – няма да изтъквам, аз съм запознат с едно писмо как е създадено и как са вписани в регистрите.
За да се изчисти този момент, мисля, че с усилията на цялото общество, респективно и с нашите усилия, като ние инициираме тази среща и да направим възможното тя да се случи, да поканим Държавната агенция за младежта и спорта – госпожа Лечева. И мисля, че, когато всички страни седнем тук, на масата и всеки изложи своята теза, своята гледна точка, ще може да се намери разрешение и то да не бъде във времето някъде в обозримото бъдеще, а примерно ние да поставим едни реални срокове за организацията на тази среща, за да може студентския спорт – аз имам виждане, тъй като много обичам годините на следването си и най-хубавите ми мигове са били в спорта, а сега виждам че спорта в Медицинска академия, където съм завършил висшето си образование и примерно в Софийския университет, в Икономическия институт, които просто бяха крепости на спорта, как сега спорта там е един добър спомен.
Така че мисля, че в унисон със закона за децата, който приехме преди време, можем спокойно да инициираме една среща и да обсъдим една много сериозна тема, а именно развитието на студентския спорт и бъдещето на всички онези, които сега навлизат в живота. Защото, ако те не са калени в спорта, те просто няма да могат да бъдат подготвени за съвременните изисквания.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: Благодаря на господин Иванов.
Колеги, има ли други въпроси, мнения, становища? Не виждам желаещи да се изкажат.
Както нашата колежка Маргарита Панева предложи, ние ще подготвим две писма – до Държавната агенция за младежта и спорта и до Министерство на образованието и науката, ще ги информираме за днешната среща и ще предложим на двете институции, както и доктор Иванов предложи, евентуално някаква среща, която да е по инициатива на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта, съвместно с Държавната агенция за младежта и спорта и Министерство на образованието и науката.
Благодаря на всички за участието в заседанието.
Приятна вечер на всички.
Закривам заседанието.
(Закрито в 16,45 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
(Светослав Спасов)
