На 14 юли 2006 г., петък, се проведе работна среща с представители на споортните федерации

---

На 14 юли 2006 г., петък, се проведе среща с представители на споортните федерации с
ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане на идеи за предстоящи промени в Закона за спорта или създаване на нов законопроект в тази област със спортни деятели, спортни федерации, организации и клубове, изявени спортисти, шампиони, ветерани от спорта и т.н.

Списък на присъствалите членове на комисията и гости се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 16,15 ч. и ръководено от председателя на комисията господин Светослав Спасов.




ПРЕДСЕДАТЕЛ СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: Добър ден на всички колеги и гости!
Бих искал да благодаря на всички, че се отзовахте на моята покана. Мисля, че за първи път се прави подобна среща в сградата на Народното събрание, да бъдат поканени представители на българските спортни федерации, национални организации и клубове, както и представители на спортния синдикат, шампиони, хора, които са постигнали високо спортно майсторство.
Идеята ми беше, преди да се входират каквито и да е било предложения за изменение на Закона за спорта, да чуя гласа на спортистите, да кажат какво трябва да се направи за българския спорт, как да се модернизира нашето законодателство, защото за съжаление, в последните 15 години не само науката и културата пострадаха много от периода на прехода, но пострада и спорта.
Аз съм посетил на много места в България спортни съоръжения. За съжаление, не само те са в една много тежка ситуация, пред разруха, но те са и опасни за здравето на хората, които спортуват в тези съоръжения. В моята комисия дори пристигат такива сигнали за инциденти, дори във физкултурни салони, където има пострадали деца, дори има и смъртни случаи с тези футболни врати, които са в окаяно състояние.
За едни народни представители е много лесно и авторитетно да подготвят промени в Закона за спорта и не само в закона, но по принцип по законите, но за мен, на първо място, преди да има политически акт на обсъждане на промени в Закона за спорта или изобщо нов закон за спорта, за мен е важно наистина да чуя от хората, които се занимават със спорт, какви са проблемите, как те виждат ситуацията, какво трябва да се промени, как държавата може да се ангажира в тази област. Защото вие виждате, че няма целеви средства за спортната инфраструктура. Това беше и една от причините ние да загубим кандидатурата на София за зимните олимпийски игри през 2014 г.
Сега сме подготвили едни анкетни листове. Аз с много хора се срещам, но знаете, че има една римска поговорка: “Думите отлитат, написаното остава”. Сега моята секретарка Ива ще раздаде на всеки един от вас подобна анкета, така че аз бих искал, ако може в най-кратък срок – ако може, до края на този месец – ние да получим вашите предложения какво трябва да се направи в областта на спортното законодателство, ние да можем да ги обобщим и на една следваща среща да вземем но общо решение какво да променим в спортното законодателство, за да може да не се получи един голям период като дупка, когато няма да имаме нето шампиони, нито хора, които да ни представляват пред света. Защото просто нямаме младежи, които да спортуват в едни модерни, европейски условия. Защото наистина е много по-добре децата на България да бъдат в залите, отколкото на улицата.
Бих искал с няколко думи да споделя поне това, което съм събрал в разговори поединично с някои от вас, да направя един коментар на проблемите в областта на спорта. Защото до този момент много се говори. Предишното Народното събрание, където и аз бях народен представител, не се направиха тези промени, които се очакваха.
Очаквахме и от страна на изпълнителната власт предложения. До този момент от страна на Държавната агенция за младежта и спорта нямаме направени предложения за промени в Закона за спорта. Затова именно аз инициирах срещата.
Бих искал с няколко думи да ви запозная с проблемите, с които аз съм се сблъсквал като председател на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта, а след това вие евентуално можете да ме допълните, а и аз искам да чуя вашето мнение.
В сегашния си вид законът е остарял и не урежда адекватно обществените отношения в областта на физическото възпитание и спорта. Трябва да бъде направена генерална промяна в този закон или да бъде изцяло приет нов закон за спорта, където да се уреди съвременно и по европейски нормативната уредба.
Вече близо една година изтече, откакто този парламент работи, от м. август ще стане 1 година, такъв дебат не е имало. Необходими са наистина спешни действия, тъй като ситуацията в тази област на обществените отношения се нуждаят от промяна. Трябва да бъдат създадени предпоставки за развитието на спорта. Не знам дали знаете статистиката че България е на първо място по детска заболеваемост в Европа. Всяко трето дете има високо кръвно или страда от затлъстяване. Това наистина е показател, за че тези 10 – 15 години не са създадени необходимите условия за спорт за децата.
Спортът е превенция. Ако сега инвестираме 1 лв. в спортна инфраструктура, това ще бъдат два лева, които ще се върнат след 10 или 15 години в областта на здравеопазването.
В предходното – в Тридесет и деветото Народното събрание беше изготвен подобен законопроект. Аз виждам мои бивши колеги, като госпожа Гигова , тя знае много добре, защото беше и заместник-председател на Комисията, където се обсъждаха промени, доколкото си спомням, законът приет на първо четене, но не се доведе до край.
Много хора, с които разговарях, казваха: вкарай го автоматично, той ще дойде в специализираните комисии и да го приемаме. Но, пак казвам, моята идея за това да се съберем тук в този състав, за да можем да обсъдим дали наистина тези текстове са добри, можем да ги отхвърлим изцяло или да предложим съвсем нови текстове, които вие можете да ни опишете в тази анкети, които ви предоставихме. Евентуално, ако ви интересува старият текст, приет от Тридесет и деветото Народно събрание, той също може да бъде предоставен.
Какви са проблемите?
Първо, със спортните организации. Отнася се до видовете спортни организации, условията, на които трябва да отговаря едно юридическо лице, за да бъде признато за спортна организация, членството в спортни федерации, национални спортни организации, статут на клубовете, лицензирането на спортните организации – какъв е пътят, ясни критерии, структура и обем на дейностите, които могат да се извършват там, видове спорт, професионални, олимпийски, неолимпийски, обхват на групите, ниво на спортно майсторство, принос от различни състезания и т.н.
Ние проведохме една среща със спортния синдикат, където се обсъдиха различни въпроси и аз абсолютно подкрепям идеята в закона да бъде разписано бивши олимпийски и световни шампиони, както и вицешампиони, да получават ежемесечно възнаграждение. Това в момента го има като подзаконова уредба, но го няма в закона. Тоест, притеснението е, че това може да бъде политическа конюнктура. Това правителство да каже, да, ние ще продължим да даваме тези пари, но другото да каже “дотук беше, ние не искаме да подкрепяме повече тези хора”. Затова наистина има логика това да бъде записано в закона, а не в подзаконовите нормативни актове и аз лично подкрепям тази идея.
Финансиране от страна на държавата.
Що се отнася до спортната инфраструктура, няма такова финансиране. Не знам дали сте запознати, че по линия на европейските структурни фондове, за които, надявам се, ставайки член на Европейския съюз от 1 януари 2007 г., няма нито един евроцент за спортна инфраструктура. Тоест, ние трябва да намерим начина да ангажираме държавата наистина да помисли за тези спортни съоръжения. Много често ставаме свидетели на инциденти – било то с козирки по стадиони, било то с други неприятности – дали примерно публично-частното партньорство е начинът тези съоръжения да се поддържат дори и в училищата, примерно. В България има 3500 училища, от които – не знам дали знаете – има само 50 ученически басейна в България. А в Европа статистиката сочи, че всяко второ училище има басейн.
Това наистина е една много тъжна статистика. За изграждането на нови басейни мисля, че в бюджета са необходими около половин милион лева за едно училище. Ако говорим примерно за подобряване на спортната инфраструктура в училищата, минимумът е 100 хиляди лева за модернизация – било по на спортни площадки, на физкултурни салони, нови уреди и т.н. Много от уредите са примерно на 30, 40, 50 години. Ако направим една проста сметка, дори да ремонтираме една трета от тези 3500 училища в България, като имаме предвид, че на училище са необходими минимум по 100 хиляди лева, сметката прави около 100 млн. лв. само за спорта в училище. Това за нас са огромни средства.
Това, което също е огромен проблем в България, това е масовият спорт, защото именно в тези спортни инфраструктури хората могат да спортуват. За това нуждите са още по-големи.
През миналата седмица комисията, която оглавявам, с единодушие подкрепи искането на министъра на образованието и науката господин Даниел Вълчев поне тази година да се стартира с една сума от 20 млн. лв. за спорта в училище, за подобряване на училищната спортна инфраструктура. За съжаление, миналата година, въпреки че отново имаше решения на нашата комисия, Министерството на финансите, както и Народното събрание, не подкрепиха нашата инициатива за 20 млн. лв. за спорт в училище, за да се покрият наистина всички училища.
Това е програма, която постепенно деградира. Надявам се в бюджет 2007 това наистина да стане факт и да започнем да създаваме условия за българските деца да спортуват масово. Но според мен отделно би трябвало за масовия спорт, за професионалния спорт държавата да помисли. Ние с госпожа Матова разговаряхме онзи ден. Тя дори има предложение да бъде разписано да се заделя определен процент от брутния вътрешен продукт за тези спортни съоръжения. Но наистина държавата трябва да даде един знак към хората, че мисли за тях, защото това не е само за хората, които са ангажирани с елитния спорт, но и за всички българи.
Досега не е регламентиран статутът на спортните бази. По този въпрос бих искал от вас да чуя, за да няма обвинения, че аз или някой друг политик има интерес в областта на регламентацията на тези спортни бази. Знаете, че са огромни спекулациите за продажби, за ползване на тези съоръжения по един или друг начин. Но, така или иначе, ако вие подкрепите или предложите нещо конкретно в тази връзка – примерно да бъдат регламентирани общински бази, университетски, училищни, на спортни организации, ведомствени, на Националната спортна база и т.н. – с готовност ще го обсъдим и ще го предложим в промените или в новия закон, който евентуално ще създадем.
Аз наистина се радвам, че проф. Димитров се ангажира доста много в тази кауза. Той е експерт към Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта и за мен е една знакова фигура. Мисля, че работим добре заедно. Една от идеите беше да се разпише изрично в закона, че имотите на Националната спортна академия, където са завършили много от нашите величия в спорта, наистина да имат статут на национални спортни обекти. Фактически това е държавната институция, която дава и едно европейско образование на нашите спортисти.
В същото време трябва да се регламентират условията и редът на провеждането на спортната дейност, да се създадат тренировъчни центрове на регионална основа за практикуване на спорт за всички. Пак казвам, София и България загубиха битката за домакинството на зимните олимпийски игри през 2014 г., защото примерно няма такива спортни кампуси, които да бъдат използвани дори и за лагери за подготовка на спортисти за участие в спортни състезания или примерно по време на самата олимпиада.
Примерно в Гърция преди олимпийските игри, които бяха проведени там, са приети – аз проверих в гръцкото законодателство – между 9 и 12 закона във връзка с олимпийските игри в Атина.
Трябва да се регламентира статутът на спортистите-аматьори, на професионалните спортисти.
Във връзка със социалния туризъм, също трябва да се подготвят съответните промени. Надявам се заедно с Българския туристически съюз да разговаряме в тази посока, защото за съжаление много от туристическите хижи или обекти, които са в планините, са в окаяно състояние. Там трябва също да се намери формула за работа и не да се приватизират или да се разрушават, за да се построят огромни хотели, а да се запази наистина и природата.
В този аспект трябва да запазим един специфичен облик за България, който може да привлича и туристи от цял свят. Така че тук също според мен трябва много внимателно да се пипа.
Относно финансирането на спортните дейности.
Много често идват обвинения, свързани с инвестициите в спорта, че, ако има данъчни облекчения, ще се перат пари, мафията ще влезе в спорта и т.н. Направи се една стъпка в това отношение. Знаете, че се подготвя закон за меценатството в областта на културата. Там беше прието 15 процента от данък печалба да може да се инвестира в областта на културата.
За да избегнем подобни спекулации, според мен ние трябва да регламентираме данъчните облекчения единствено в модернизацията или изграждането на нова спортна инфраструктура, където никой не може да обвини някого, че там са прани пари, тъй като това са неща, които са видни, всеки би могъл да пипне и да види едно съоръжение, а не примерно, че, ако някой предостави един милион лева за трансфер на еди кой си футболист, тези пари са изпрани. Тоест, това ще бъде нещо реално и налично, което ще бъде именно в областта на спортната инфраструктура.
Аз се запознах с няколко от законите за спорта, които са приети в Германия, в Италия, в Австрия. На много места е регламентирано, че инвестициите в спортна инфраструктура се приемат като разход за съответните фирми. Тоест, това е данъкът печалба – примерно. Но си има и определена граница. Примерно в Италия тя е 200 хил. евро. Тоест, всеки един бизнесмен може в рамките на 200 хил. евро да реши, че няма да даде този данък на държавата, а ще го дам за спортна инфраструктура и ще знам примерно, че това и това също го направил аз. Това все пак е един вид удовлетворение и за човека, който изкарва достатъчно пари и би могъл да си го позволи.
През 2003 г., ако не се лъжа, аз с моята бивша колежка Юлияна Дончева от предишния парламент успяхме да убедим една руска фирма, която реставрира храм-паметника на Шипка във връзка с идването на президента Путин. Тогава, въпреки че те дадоха едно дарение, което беше много голямо, за позлатата вътре и вън, за реставрацията, им бе поискано да си платят ДДС-то. Не само, че те дадоха дарението, но държавата им поиска и 20 процента ДДС върху дарението, което наистина е доста смешно, според мен.
Това са горе-долу насоките, в които исках да ви запозная с фактите. Бих се радвал, ако от ваше страна чуя някакви коментари, предложения.
Може би трябва да регламентираме изказванията, защото имам идея след приключването на тази среща, ако желаете, така или иначе, за пръв път се прави подобно събиране в парламента и, ако искаме нещо да постигнем в тази посока, трябва да работим като отбор, тоест, за да получим подкрепата на държавата и да искаме пари целево или нещо в тази посока, ние трябва да покажем, че сме единни и да дадем ясен знак на хората, които представляват правителството, лично премиера Станишев, министъра на финансите, че искаме нещо конкретно и полезно за хората.
Идеята ми е, като приключим срещата, да си направим една групова снимка отвън, където е надписа “Съединението прави силата”. Понеже първото ми образование е история, като историк искам да запечатам тази среща.
Предлагам да ограничим изказванията в рамките на 3 или 5 минути – вие предложете – за да не се получат дълги разговори и повече хора да имат възможност да се изкажат, да чуем повече мнения.
Заповядайте, господин Хранов. Имате думата.
СТОЯН ХРАНОВ: Благодаря Ви, господин председател! Имам един въпрос.
Къде е Министерството на спорта или Държавната агенция за младежта и спорта? Защо не ги виждаме тук?
ПРЕДС. СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: Господин Хранов, понеже това е моя инициатива, аз, първо, исках да чуя гласа на спортистите, на спортните деятели. Затова виждате, че тук аз съм единственият народен представител в тази зала. Всъщност тук виждам и господин Петър Берон, благодаря му, но той е тук в друго качество.
Идеята ми беше тук да има по-малко политици и повече спортисти, хора, които пряко са свързани със спорта и познават отлично проблемите в тази област. В този аспект не съм поканил Държавната агенция за младежта и спорта днес.
Заповядайте, господин Хранов. Имате думата.
СТОЯН ХРАНОВ: Аз съм председател на “Левски”, заместник-председател на възстановената градска спортна асоциация и т.н.
Уважаеми господин Берон, уважаеми господин Спасов, уважаеми големи имена на земята и на България!
Първо, искам да ви докладвам, че благодарение на част от тези достойни българи, на гражданското общество, вие, деятелите на спорта, които все още се борите да се запази нещо от това, което е български спорт, вчера принудихме Столичния парламент и той прие стратегия за развитието на детско-юношеския спорт. Втората точка от дневния му ред беше по проблемите на спортно-материалната база.
Там бяха поканени и много други дами и господа, но аз искам да благодаря на госпожа Мария Гигова, на господин Антон Николов, на Сашо Томов, на Ваня Гешева и още много. Вчера, като влязоха тези велики българи, аз ги придружавах като бодигард, искам да ви кажа, че внесоха такъв респект сред политическите сили на столичния парламент, че единодушно се гласува както присъствието, така и единодушно се прие това, което ние предлагаме.
Това не го казвам, само за да има какво да говорим, а, за да покажа съпричастността си и да Ви подкрепя, господин Спасов, защото тази спортна общественост е велика сила. Тя е по-силна от политически партии, по-силна от някои изказвания, намерения и прочее.
Затова аз искам да подчертая, че това е правилният подход. Не съм съгласен, че не присъстват хората, които аз не разглеждам като политици в Министерство на спорта, а като хора, които са натоварени от парламента и от нас с определени ангажименти.
Ние искахме през 1990 г. да има Министерство на спорта. Не Америка, Русия и прочее искат това, ние сме хората, които искаме да има Министерство на спорта. Част от тези хора присъстват тук. Ние искаме спортът да се ръководи по европейски.
С това моята интродукция приключи.
Аз не съм обвързан политически с никого, не съм и монархист, но аз призовавам: стига сме правили пермутации – делиормански и темподобни измишльотини на закони за спорта. Има един прекрасен закон за спорта от 1933 г., съвсем простичък.
Тук е например господин Берон и тъй като с него се познаваме, тук има такива български имена, че не може клубът от Пазарджик да контактува директно с Министерството на спорта. Виждате ли колко точна и ясна българска дума.
Онзи ден се роиха нови федерации – федерации по футбол и т.н. Тези 160 федерации с 4000 клуба - питам аз - това нормално ли е в една държава да съществува? Тук присъстват много професори, ето го проф. Хаджиев, проф. Иванов, още други професори, те направиха спорта в Европа, в Америка, те обучиха много хора и зад граница. Ние сега като първи малоумници – извинявам се, че в тази светла сграда говоря така – вършим неща, които обезверяват хората. Такива полунормални хора като мен, аз съм човекът с най-големи недостатъци сред всички от вас, ние продължаваме да борим, да се доказваме и да се обучаваме.
Затова аз напълно приемам Вашия подход. Предлагам от тази среща ускорено – тъй като няма много време, нас ни гонят сроковете – да се проведат срещи и да се обсъдят проблемите.
Трябва да призная, че Вас, господин председател, ви посрещнахме с недоверие. Но аз, като човек, който повече от 40 години е в спорта, сега най-отговорно заявявам, че Ви подкрепяме. Подкрепяме Ви от софийската спортна организация, но ние искаме да се излезе от тази бъркотия, от този хаос.
Снощи говорих с един човек, който се върнал от Япония. Той ми говори чудеса. Там хората, като станат пенсионери, започват да живеят, да се занимават със спорт и с всичко, което и е необходимо. За какво става тук дума? Аз призовавам всички тук да бъдем точни, ясни и непоколебими. Трябва да се борим. Ще се борим докрай. Ние и всички депутати искаме средства. И няма как да не гласуваме закона.
Благодаря ви.
ПРЕДС. СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: Благодаря Ви, господин Хранов. Благодаря Ви за подкрепата.
Заповядайте, господин Берон. Имате думата.
ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря Ви, господин председател! Искам да поздравя всички тук присъстващи.
Аз наистина не съм тук като заместник-председател на парламента, а като председател на федерация. В продължение на 21 години съм председател на пещерната федерация. Не знам дали има друг председател с толкова стаж.
Искам да ви кажа, че моя кабинет в Партийния дом е в стая № 441 и е отворена постоянно за всеки спортен деятел – който каквито въпроси да поставя, е добре дошъл, тъй като аз се чувствам част от българската спортна общественост. Има много неща, които трябва да се решават, радвам се за вчерашното решение на Общинския съвет.
А това да бъдеш бодигард на Сашо Томов, не знам как би звучало, но обаче наистина такива величия могат да повлияят дори и на такава мафия, каквато са столичните съветници.
Благодаря ви, че сте уважили поканата на господин Спасов. Надявам се да се виждаме и по-нататък.
Благодаря.
ПРЕДС. СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: Благодаря Ви, господин Берон.
ЕМИЛ ЦВЕТАНОВ: Благодаря Ви, господин председател!
Първо, искам да отговоря на това, което току-що се кажа и да кажа проблема, който ми беше трудно да ви обясня. Откъде идва проблемът.
За първи път, обсъждайки се проблем на спорта, се канят спортисти и хора, които са близки до спорта. За това благодарим на господин Спасов. Ние винаги – казано на спортен език – сме вдигали врява в медиите, но за първи път обаче става едно публично разискване с нас, спортистите, извинявайте, не с миньори или готвачи – нищо против нямам хората – но тук се касае за спортен закон, за проблемите на спорта. За първи път някой ни информира нас и затова вие бяхте изненадани, че се отзовахме толкова много хора.
С тази анкета, която сте организирали, а и тук всеки може да каже своето мнение по проблемите на българския спорт. Тоест, когато се създава един законопроект за спорта, трябва да се допитвате до нас, спортистите. Говоря съвсем реално.
С госпожа Ваня Дерменджиева участвахме в дискусия по други проблеми по отношение на спорта. Тогава стана ясно, че като председател на комисията заедно с другите 15 народни представители може да предложи нещо, да мине, да се внесе в пленарна зала, а дали това ни устройва нас като спортисти, нека да си говорим истината, никой не се интересува.
Така че, господин Спасов, аз поне от мое име, а пък мисля, че и от името на много мои колеги, Ви дължа една благодарност лично за първи път.
Колеги, тук не може да правим говорилня. Проблемите са много, всички ги знаем, като започнем от финансови – не се знае кой финансира спорта у нас, спортни бази, проблеми на университетския спорт, на училищния спорт, проблемите с подрастващите, проблемите на елитните спортисти и на тези, които са приключили със състезателната си дейност и т.н.
Не е времето сега в детайли аз да говоря по тези въпроси. По-скоро вие ще говорите. Това, което единствено искам да кажа, е да се обърна към Вас, господин Спасов, и към Вас, господин Берон с едно такова обръщение-призив.
В миналия парламент приехте някакъв законопроект за спорта, който мина на първо четене, но по една или друга причина не мина на второ четене. Дали е добър или не, всеки законопроект винаги може да се критикува, на всеки закон могат да се намерят слаби страни, но все пак той ще бъде крачка напред по отношение на безхаберието, което цари в спорта.
Така че моето желание, а мисля и на моите колеги, с които говорих, е това да не остане само добра инициатива, добро пожелание на господин Спасов. За приемането на един нов закон за спорта според мен е необходима и политическа воля на Народното събрание. Много добре знаем, че един законопроект, за да стане закон, не е достатъчно да мине само на първо четене в специализираната комисия.
Оттук нататък мисля, че първата крачка е на господин Спасов и на господата от парламентарната Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта, а следващата фаза е да остане достатъчно време, за да влезе този законопроект в парламента и да се гласува от пленарната зала. Доколко той ще бъде добър, разбира се, винаги ще се намерят хора, които ще го критикуват, но все пак трябва да има един съвременен, европейски закон по отношение на проблемите на спорта.
Надяваме се, че политиците ще ни съдействат и ще проявят разбиране към нашите проблеми.
Благодаря ви, колеги. Благодаря Ви, господин председател. Желая Ви успех.
ПРЕДС. СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: И аз Ви благодаря, господин Цветанов.
Тъй като имахме една предварителна среща с някои от вас, бяхме предоставили едни анкетни листи. При нас започнаха да идват предложения по законопроекта, примерно от българската джиоджицу федерация, от Съюза на риболовците в България, от Българската федерация по водна точка.
Така че наистина ще се радваме и очакваме да получим в писмен вид вашите предложения, вашите виждания по законопроекта. Аз ви предлагам в началото на м. август – не знам дали е удобно за вас – или да го оставим чак за м. септември, но да направим една нова среща. Ако искате, можем да го направим в края на месец юли.
Тогава ще направим една нова среща. На всеки един от вас ще дадем по една папка с всички получени предложения, за да ги огледате, да видите предложенията от предишния парламент, да обобщим всички предложения и да направим един наистина добър законопроект, който с подкрепата – надявам се – на всички колеги, защото според мен спортът е надпартиен и тук не може да има политически окраски. Колкото по-малко политика има в спорта, толкова по-добре.
В този смисъл господин Хранов имаше доброто желание и наистина ми предостави законът, който е от 1933 г. В него аз видях нещо, което забелязах в Ирландия и което сега искам да споделя и да насоча вашето внимание.
Примерно какво говори чл. 17 от закона от 1933 г.?
“Чл. 17. При Министерството на народното просвещение се урежда Върховен съвет за физическото възпитание...”
Даден е съставът, определят се хора например от Светия Синод, от Щаба на армията, еди кои си министерства и т.н., и т.н.
Преди месец и нещо, когато бях в Ирландия, какво откривам? Примерно към тяхното Министерство на спорта съществува един национален съвет по спорта или Национален спортен съвет. В този съвет влизат всички представители на лицензираните национални спортни организации, федерации и т.н. Този съвет е общественият партньор на съответното министерство.
Между другото, шеф на този спортен съвет е техният ректор на Спортната им академия, тоест, едва ли не в лицето на господин Димитров да виждаме този български шеф, ако гледаме българската ситуация. Но там този Национален спортен съвет фактически, в който влизат представители, както сте и вие, на федерации, на организации и т.н. Без неговото мнение или становище не може един лев да се разходва за спорт.
Тоест, тук вече няма да има политически спекулации, че този ръководител на агенция или на министерство има такива и такива интереси и т.н.
Инвестициите за спортна инфраструктура, парите, които се дават за федерациите – всичко това минава през този обществен орган. Според мен в България, за да няма спекулации от сорта, че тази федерация получава повече от другата, защото е близка с еди кой си политик, трябва именно така да се контролира изразходването на всички средства.
Аз мисля, че бихме могли да преведем тази част от ирландския закон, която представлява интерес за нас и за нашите условия. Аз лично ви предлагам да направим това. Искам да ви кажа, че ако в Ирландия примерно преди десет години са давали 18 млн. евро само за спортна инфраструктура, сега се дават 180 млн. евро годишно за стадиони, за площадки, за игрища.
Аз бях в Община Върбица преди десет дни и кметът на общината, тъй като никой не му дава пари за спорта, взел едно рало, изорал една нива, посадил райграс и казва: това е футболното игрище. Да, човекът наистина има амбицията и желанието да го направи, но го прави с подръчни средства. Но нали разбирате, че трябва да я има конкретната роля на държавата в тази посока, а не с ралото в началото на 21 век да правим футболното игрище.
В този смисъл това е нещо, което е регламентирано още в 1933 г., още тогава е съществувало.
ПЕТЪР БЕРОН: Всяка община е била длъжна да отдели няколко процента от площта си за спортни съоръжения, за спортна инфраструктура.
ПРЕДС. СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: Точно за това става дума.
Заповядайте, госпожо Матова. Имате думата.
НОНКА МАТОВА: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин заместник-председател на Народното събрание, господин председател на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта, господин ректор на Националната спортна академия, уважаеми госпожи и господа, представители на българския спорт, скъпи и обичани колеги по медали и хора, които са направили възможно печеленето на тези медали. Защото медалите в българския спорт са най-малкото с две половини, да не говоря и за три. Едната половина са тези, които отиват на бойното поле, за да спечелят медалите, защото натискът е ужасен, втората половина са тези, които правят възможно спортистът да допринесе за нацията тези медали. Това е треньорското съсловие. И не мога да пропусна да спомена и научната дейност, която създава предпоставките първите две групи да направят позицията на българския спорт в света. А българският спорт се е доказал. Да не говорим за това, че Националната спортна академия е едно от петте висши учебни заведения на Република България, които са в Бялата книга на света и която позволява именно всички онези, които са се доказали в българския спорт и имат тази диплома, да се котират днес в цял свят.
Това, разбира се, допринесе и за другата страна на нещата, а именно нашето ноу-хау. То излезе извън пределите на България, в други страни и вече видяхме, че даже една Финландия използва елементи от българския спорт, да не говорим за Испания, за Съединените американски щати, за Канада и вече сигурно и в Джибути, ако трябва да излезем с малко по-друг стил.
Днешното събиране е изключително важно. В рамките на Тридесет и деветото Народното събрание ние направихме няколко изменения и допълнения на съществуващия Закон за спорта и установихме, че пред нас дилемата нов закон или изменение и допълнение на съществуващия закон още тогава отпадна поради простата причина, че един нов закон има страшно дълъг период на направа и приемане. Да не говорим за философията на нещата, която се съдържа в един закон, за направата, за реализацията на тези неща като философия и дейност.
Това означава, че измененията и допълненията на съществуващия закон, който е един от модерните и хубавите закони в Европа и в света и който позволява развитие, усъвършенстване на българския спорт, е най-рационалния и най-възможният вариант.
Така че днес всички онези предложения, които ще бъдат направени, те са не само добре дошли, но те са и много, много навременни и прави чест на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта към нашия парламент събирането на професионалната гилдия и желанието за още по-добра реализация на българския спорт чрез изменение и допълнение на съществуващия закон за отстраняване на някои неща и подобряване на някои неща, които биха се отразили върху подобряването на дейността в областта на спорта.
Аз съм си отбелязала няколко глобални въпроса, които биха могли да намерят място в този законопроект. Първото и най-важното, разбира се, това е структуриране на дейността и взаимоотношенията на спортните субекти, сиреч, спортните организации, тяхното аранжиране по нива. Кои са националните организации, аранжирането им по нива и какви са взаимоотношенията с федерациите по съответния вид спорт, със спортните клубове и с обединените спортни организации, които отговарят за съответната територия и респективно отговарят и на ведомствен принцип. Тоест, приливането на териториалния и ведомствения принцип – кой какво прави, на какво ниво го прави, с кого се свързва, защо го прави, каква е отчетността, какво е субсидирането.
Второто глобално нещо е обвързването на спорта с държавния бюджет. Оттук произтича и глобалният въпрос: не одържавихме ли прекалено спорта в България? Одържавяването на спорта в България еквивалент ли е и с националната спортна политика на държавата. Защото ние си мислим, че двете неща са коренно различни и държавата следва да има все по-засилваща се национална спортна политика, без да допринася за одържавяване на българския спорт. Подпомагане – да, но одържавяване – защо? Отдавна вече сме в друг етап от развитието си.
Третото глобално нещо, което следва да се преразгледа, това е статутът на спортните бази – прословутия чл. 47, включително и имотите на българския спорт, сред които са и академичните имоти на Националната спортна академия, без която българският спорт просто не може.
Това означава аранжиране и обосноваване на националните спортни бази – коя за какво и защо е национална спортна база, какви функции има, как се ползва от различните организации. Като веднага ще кажа, че е немислимо, ако ние имаме национална спортна политика, това да става по някакъв наемен или друг договор или да се отдават на концесия на някого. Това означава, че се пречи на националния спорт. Имам предвид спортните лодки на хвърчат на скорост и в същото време някой да се плацика или да хвърчи с джет напред – назад. Как ще стане градежа на този вид спорт? Как ще очакваме медали?
Вторият подраздел са ведомствените спортни бази, тъй като все се намира някой, който да иска определена ведомствена спортна база, че не работела, примерно три години, оттам нататък, тъй като им харесват 300 – 400 дка, хайде сега да ги махнем оттук, защото са държавни органи, а пък на тези ще им дадем някакво игрище, да си ритат и да си правят каквото искат.
Така просто спорт няма да стане. Но вътре следва да се аранжира и общинската спортна база, която е за изграждане на масовия и елитен аматьорски – повтарям още един път – спорт, защото аматьорският и професионалният спорт са две различни неща. Едното е по Закона за юридическите лице с нестопанска цел, а другото е по Търговския закон. Аз още не съм чула държава да плаща за търговски дейности, които някой иска да си прави.
Четвъртият статут на спортните бази това са игрищата в последното село, за което държавата имаше политика да ги прави.
Третото основно нещо, което съм си записала, това е – разбира се – издръжката на тези бази и на тази дейност. Ние бяхме първият парламент, който вкара държавно субсидиране в спорта. Друг е въпросът дали е достатъчно. Във всички цивилизовани държави в света това е като определено число от държавния бюджет, тоест, като процент от брутния вътрешен продукт. Едното е за дейност, другото е за издръжка на базите. И тъй като България е много съвременна държава, през 1957 г. си е създала свой фонд за спорт. Това е Българския спортен тотализатор. И ако някой го е извадил от Закона за спорта, следва да се осмисли къде му е мястото. Дали в Закона за спорта като фонд или като търговска организация и хазарт в съответния Закон за хазарта и Закона за корпоративното подоходно облагане, където се намира като фирма.
Оттук нататък следва да се пита Република Турция дали нейният тотализатор е хазарт или не и дали хазартът в Република Турция е разрешен или не и какво прави техният тотализатор. Дали е държавен монопол и въобще е добре да се вземе техният правилник и тяхното законодателство и да се види как пък е там. Ако е, ние да ги просветлим и техният тотализатор да си стане фирма. Трябва да направим едното от двете неща. Трябва да пратим някого до Турция да види как стоят там нещата. Нищо не пречи, тъй като до Турция се стига за три-четири часа с кола, да се отиде и да се провери как стоят там нещата. Аз съм убедена, че има и тотализатор в Турция.
Следващият момент, който би следвало да се огледа, това е статутът на спортистите аматьори. Държавният спорт е аматьорският спорт. А професионалният спорт следва да намери място в другия клон, като друга дейност и да се осмисли по какъв начин тези хора, които излизат от аматьорския спорт, преминават на професионален статут, как да бъдат защитени и къде да се спират или ограничават.
Тук като следваща точка следва да се осмисли евентуално и профсъюзната дейност, а именно профсъюзната защита на всички тези спортисти, които са обвързани по един или друг начин със спортната дейност. Тук визирам спортисти и треньори като тандем.
На следващо място е финансовата защита и обезпечаването на напусналите елитния спорт олимпийски, световни, европейски медалисти и рекордьори, както и техните треньори, допринесли за съответния олимпийски, световен или европейски медал.
Най-последното неща, което все пак бих искала да поставя на вашето внимание, тъй като думата “лицензиране” означава акт на разрешение, освен, ако някой не поправи терминологията и съдържанието на самата дума. Това означава и, че държавата, приемайки един режим на лицензиране на обществена спортна организация, би могла да спре тази дейност, която по същината си е доброволна и която всички страни в света дават приоритет и изискват приоритетност.
Как ще се получи ситуацията, ако примерно се възприеме лицензиране в този законопроект и той стане факт, трябва примерно да кажем, че БОК като първа обществена организация, ако не се защити лиценцирането, ние можем ли да го махнем примерно от съответния международен олимпийски. Същото е и с другите национални спортни организации, които имат международно членуване. И тъй като в България и в света съществува едно разделение по години, в България, ако не се лъжа, това 1990 г., за чието съществуване на организацията се изисква удостоверение за съвместимост. Как да се процедира с този проблем на съществуващите, имащите съдебна регистрация спортни организации. Говоря за периодиката преди 1990 г., както и за тяхната дейност, тяхното избистраняне на съответния ресор. Благодаря ви.
ПРЕДС. СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: Благодаря Ви, госпожо Матова.
Ние днес водим много подробен протокол, но бих се радвал, ако може да ни предадете тези бележки, официално да ни предложите тези ваши идеи, които току-що изразихте пред нас.
Заповядайте, господин Проданов. Имате думата.
НИКОЛА ПРОДАНОВ: Благодаря Ви, господин председател! Аз съм председател на Федерацията по гимнастика.
Уважаеми господин председател, уважаеми господин Берон, колеги, скъпи приятели! Господин Спасов каза нещо много хубаво – че от този миг нататък ние сме един екип, който трябва да реши нашите проблеми. Много ми хареса тази мисъл.
Искам за сведение на всички да споделя, че от 1990 г. до ден-днешен в българския спорт никога до този момент не е имало реформа и той е в пълна разруха. Аз като експерт в елитния спорт бих потвърдил категорично това с пример.
През 1992 г. за олимпийските игри бяхме 217 олимпийски спортисти, които се готвехме за олимпийските игри. След това станахме 185, в момента са 73 спортистите, които се готвят за олимпийските игри. След Олимпиадата в Китай, така, както вървят нещата, сигурно ще имаме само 5 души.
На второ място, искам да споделя, че развитието на българския спорт има три основни лоста. Но преди да развия тази мисъл, искам да ви помоля ние всички заедно да направим един изключително задълбочен анализ на тези изминали 15 години, да стъпим на здрава дъска и отново да започнем да градим бъдещето на българския спорт с една сериозна, модерна реформа, каквато предполага влизането ни в Европейския съюз.
Връщам се към трите лоста: база, кадри и пари. Върху това се основава развитието на съвременния спорт по принцип в света. Нека да започна с базите. В момента всички знаем състоянието на базите. Защо се стигна до това състояние на базите? Стигна се, защото всички бази бяха държавни, държавата рязко абдикира от спорта и се видя какъв е резултатът към този момент.
Аз препоръчвам на господин Спасов и на Вас, господин Берон, преди да се вземе окончателното решение за бъдещето на спортните бази, нека да се върнем към реституционния закон “Лучников”, в който категорично и изрично е записано, че трябва след Закона за реституцията да се създаде специален закон за реституция на спортните и обществени имоти, тоест, за имотите на спортните организации. Тази прекрасна форма, която Законът за младежта и спорта от 1933 г. въвежда, държа да отбележа, че това е първият закон за спорта в света.
Аз препоръчвам, тъй като този закон почти е изчерпал своето съдържание, той е бил добър за годините си, но сега не е актуален, изчерпан е. Нека ние да стъпим върху Закона за младежта и спорта от 1931 – 1933 г. и да развием според съвременните условия и влизането ни в Европейския съюз въпроса с базите в новия законопроект за младежта и спорта. Това е много деликатен въпрос, не искам да се разпростирам надълго и нашироко.
Следващият стълб е въпросът с кадрите. До сега например в гимнастиката от 216 експерти и специалисти от елитния спорт само 23 специалисти са останали в България. Ние развиваме гимнастиката в момента само с 23 специалисти. Сега, когато влезем в Европейския съюз и се отворят вратите, и толкова няма да останат.
Какъв е изводът? За елитния спорт специалистите трябва да си получават съответното възнаграждение. А в закона за спорта досега всичко е една мъглявина.
Третия фактор са парите. Тук трябва да се реши въпросът със спортния тотализатор. Той трябва да бъде не като хазартна игра, а като игра на щастието, като отделен фонд, който да гарантира средства за развитието на българския спорт.
Дълбоко съм убеден, че трябва нов закон. Този закон в момента обслужва политически сили и ще ви кажа защо. Не може от 1996 г. до днес да имаме четири или пет правителства, да е вменено в Закона за спорта, че трябва да се паспортизират всички бази, да се сложат в съответствие със Закона за териториалното и селищно устройство – общински, държавни, публични, частни и пр. – и до момента нито едно правителство да не го е извършило. Явно има други намерения, други цели, кражби. Целта е да вземат и да откраднат всички спортни имоти. Аз така разсъждавам.
Не мога да разбера коалиционното правителство, което вече една година работи, до този момент също не е паспортизирало спортните имоти. Как ще отидем ние да ги определяме кои са държавни, кои общински, кои ведомствени, кои са на образованието и прочее, и прочее, кои са национални бази.
Най-големият паразит в момента в българския спорт е Национална спортна база като търговско дружество. Макар и държавно, то е изчерпало своето съдържание и трябва да се намери друга форма на поддръжка на тези национални бази.
Така мисля аз и ще си дам своето мнение в писмен вид.
Сърдечно благодаря за вниманието. Нека да действаме като един екип и да докажем, че българският спорт е от голяма класа.
Благодаря ви.
ПРЕДС. СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: Благодаря Ви много, господин Проданов.
Заповядайте, госпожо Гигова. Имате думата.
МАРИЯ ГИГОВА: Благодаря Ви, господин председател! Аз също бих искала да приветствам всички участници в този форум. Благодаря и на господин Спасов за това, че направи усилия да организира тази среща.
От това, което чух като експозе от господин Спасов, виждам, че и като негово виждане, а може би и на парламентарната комисия, е това, че трябва да се върви може би към основно ремонтиране на досегашния закон, защото всички онези аспекти, които бяха споменати, те всъщност са и съдържанието на досега съществуващия закон и актуалния закон.
Това, което се направи до момента – аз поне мога да кажа за това, което съм работила през миналия парламент – че направихме основен преглед на всички закони за спорта, които са действащи в близките до нашата страна. Това са законите на Гърция, на Румъния, на Сърбия, както и на европейското законодателство, а така и на други страни, които са добре развити по отношение на спорта.
Няма много неща, които трябва да се променят, но има неща, които трябва много точно да се пипнат, така че този закон да има по-актуална визия. Според мен ние трябва да използваме онова, което е като основа в закона, но всяка една отделна точка или всеки един отделен член трябва да се прегледа основно още веднъж и да се актуализира въз основа, разбира се, на сегашните условия и влизането ни в Европейския съюз.
Ние трябва да хармонизираме този закон с европейското законодателство. Ние сме длъжни да го направим, защото, ако не го направим, после ще ни принудят да го направим. Така че ние трябва да вървим изпреварващо и да не чакаме края на годината, а до месец септември или максимум до месец октомври този законопроект да е изготвен, защото знаем, че октомври месец вече започва гледането на законопроекта за бюджета на държавата за 2007 г. и се навлиза в един много тежък период на работа на парламента. Ако този законопроект не влезе до края на годината, ние не можем да очакваме до месец март следващата година той да излезе на бял свят.
Друг е въпросът, че явно ще дойдат много предложения от тук присъстващите, но общо виждам, че сме обединени около едни и същи неща. Това е базата, това са кадрите, това са спортните организации, това е финансирането, това е детско-юношеския спорт.
Това са поне нещата, които се коментират до момента. Общо взето, всички сме наясно, че трябва да се пипнат всички тези сфери в закона, за да може действително да имаме нещо по-нормално.
Болно ми е и искам да го споделя с вас, че нещо, за което работихме две години в миналия парламент и стигнахме до успех и се прие изменението на Закона за спорта, с което се промени държавната структура за управление на спорта, тоест, от държавна агенция се създаде Министерство на младежта и спорта, сега по знайни и незнайни пътища – знаем, че в по-голямата си част те са политически – Министерството на младежта и спорта отпадна като държавна структура и това доведе до много затруднения в управлението на спорта.
Аз виждам как се задъхва Държавната агенция за младежта и спорта сега, защото колкото и да са правомощията на нейния председател, от друга страна, има и някои задръжки и по много въпроси, за да се решат, трябва да се търси министърът на финансите, изчаква се, забавят се нещата, затлачват се, а спортът е една динамична сфера, в която всичко се развива много бързо.
Федерациите, които управляват елитния спорт, не могат да спрат подготовката си на елитните си спортисти, за да се решат някои проблеми, които възникват, именно от тази държавна структура, която беше променена и т.н.
Не искам да навлизам сега дълбоко в тази сфера, но моето основно предложение е действително да се върне статусът на държавната структура на управление на спорта, тоест, Министерство на спорта. Дори аз си мисля, че може би не трябва да се връща Министерството на младежта и спорта, а само да се определи като Министерство на спорта. Трябва да се мисли по този въпрос от специалистите. Моето мнение е, че много се смесиха нещата в сферата на младежта и спорта и в момента нито едното върви добре, нито другото.
Затова мисля че областта на младежта трябва да си премине към Министерство на образованието и науката. Това си е мое лично виждане, не искам да обременявам някого друг с това, което аз мисля. Спортът да си бъде чиста зона за спорт. Защото там имаме немалко неща, които трябва да се движат като дейност и, за да се движат както трябва, трябва действително структурата да е чиста.
Трябва да се конкретизира управлението на спорта чрез тази структура и по-надолу да се развие децентрализацията на спорта в общините. В момента има една малка клауза или член в закона, че спортът се развива на територията на общините, че общините са действително тези, които ръководят спорта на местно и регионално равнище и дотук.
Аз мисля, че тази глава в новия закон трябва да бъде разширена и трябва много точно да бъдат разписани правомощията на общините и мястото и ролята на държавата в децентрализацията на спорта и даването право на общините действително нормално да ръководят тази дейност по места.
Последното, за да не ви обременявам с моето изказване, не бих искала и да се повтарям с досега изказалите се колеги, за да може да се направи нещо по-конкретно, да създадем една малка комисия, която да обработи всички предложения. Аз лично, пък и моите колеги, които са работили до момента в тази сфера, предполагам, че ще бъдат готови да дадат своя дял за една такава предварителна подготовка, за да помогнем на комисията действително да излезе с един много сериозен законопроект и да може по-бързо той да влезе в пленарната зала на Народното събрание.
Благодаря ви.
ПРЕДС. СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: Благодаря Ви и аз, госпожо Гигова.
Идеята за подобна работна група беше изказана и на предишна среща. Въпросът е да поставим един срок за получаване на предложенията от всички федерации и организации и вече въз основа на тези получени предложения, бихме могли да предоставим всичко на тази работна група и тя да обработи материалите в един законопроект. Въпросът ми е дали създаването на работната група да го направим сега или на следващата среща, която може да бъде на 27 или 28 юли. Какво предпочитате?
МАРИЯ ГИГОВА: Според мен най-добре би било сега да се създаде тази работна група и хората да си знаят ангажиментите, да си планират работата, да си знаят, че ще имат такъв ангажимент и да могат да се организират, защото те сигурно си имат и друга дейност или ангажименти.
ПРЕДС. СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: Благодаря Ви, госпожо Гигова. Както прецените. Това зависи най-вече от вас. Принципно в моя кабинет в другата сграда – в Партийния дом – винаги може да се събере работната група. Сега трябва да кажете от колко души смятате, че е добре да бъде изградена тази работна група и да ги посочите вие.
Господин Вълчев, госпожо Гигова, ако искате, можете да предложите някакъв състав.
Заповядайте, господин Цветанов. Имате думата.
ЕМИЛ ЦВЕТАНОВ: Благодаря Ви, господин председател! Господин Спасов, аз преди малко взех думата, само за да ви приветствам за това събитие, на което присъстваме с моите колеги.
Сега бих искал да взема думата по конкретни технически въпроси, въпреки че с Вас и преди това споделихме мисли, а и преди малко господин Хранов, госпожа Матова и т.н. споменаха някои въпроси.
Не искам аз да бъда човекът, който ще определя съставът на работната група, но имайки опит от предишното разработване с госпожо Гигова, с госпожа Матова, с госпожа Весела Лечева и господин Христо Марков, смятам, че трябва да се създаде една работна група, в която имаше четирима спортни депутати. Сега, за съжаление, в този парламент няма спортни депутати, така че може би пет човека, представители на някои федерации или елитни спортисти, тоест, хора, които са запознати със спортните и правните проблеми, защото иначе проблемите на спорта ги знаем всички. Но как да се решат те, е друг проблем.
Така че не бих поел отговорността да посоча кой да влезе в тази работна група, но смятам, че ако излъчим от тук пет човека, в която бройка да има спортни деятели, един или двама представители на федерации и двама спортисти, мисля, че това като работна група е достатъчно, плюс един човек, както спомена госпожа Гигова, представител на медиите, който трябва да информира обществеността. Смятам, че това е и един обществен въпрос и затова е необходимо обществеността да бъде информирана по тези проблеми, защото засега спортът е част от причината да остане в тази ситуация, някак си загърбен.
Благодаря.
ПРЕДС. СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: Аз предлагам тази работна група да е наистина работна, а на следваща среща, която ще проведем на 27 или 28 юли, тогава да поканим официално всички медии. Тоест, това да стане, когато вече има някакъв резултат. Може би в състава трябва да влиза и представител на Националната спортна академия.
Така че аз предлагам да поставим един срок за получаване на предложенията в рамките на една седмица – до 21 юли в случая – и тази работна група да се събере за първи път на 24 юли, което е понеделник. Ако решим следващата среща да е 27 юли – четвъртък – примерно от 14,00 ч., ако е удобно за всички, да организираме отново тази среща, на която тази работна група да представи в писмен вид на всички обобщените предложения и да вземем някакво решение.
Тоест, аз предлагам тогава до 21 юли примерно да 17,00 ч. в нашата комисия да се получат всички предложения. Телефоните, на които можете да се обаждате са: 939 30 82 и 939 30 93.
СТОЯН ХРАНОВ: Господин Спасов, много моля ректорът на Националната спортна академия да влезе в тази работна група. Научният потенциал в спорта също трябва да се използва рационално. Стига с този антагонизъм, хората от Националната спортна академия заслужават да влязат в работната група.
ПРЕДС. СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: Благодаря Ви, господин Хранов.
Заповядайте, господин Димитров. Имате думата.
ЛЪЧЕЗАР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин председател! Драги колеги и приятели! За мен е чест да присъствам тук.
В последните десет години се оформи едно лоби от спортни хора, идеалистично настроени за запазване статута на българския спорт, запазване на спортната база и това е много радостно.
Специално Националната спортна академия е подпомагана много от вас, хората, които и сега се намирате тук.
Аз бих се върнал малко назад и това ще бъде моето първо предложение. Тук са госпожа Гигова, госпожа Матова, госпожа Лечева участва тогава активно, Христо Марков, господин Светослав Спасов и др. При подготовката на предишния закон и гласуването в парламентарната комисия именно този алтернативен проект взе повече гласове от представения от правителството законопроект на Лучано. Това беше невероятна победа да спортния дух и на хората на спорта, независимо от тяхната партийна принадлежност.
Така че аз смятам, че след тази среща следва една пълна колаборация с Държавната агенция за младежта и спорта наистина този законопроект да влезе при единомислието на ръководещия – на държавния орган.
Явно, че финанси от държавата няма да се изсипят и да се решат проблемите на федерациите и на различните видове спор Трябва да се търси някакъв начин на спонсорство и т.н. Много ми хареса това, че в тази държава до 200 хиляди евро могат да се даряват и тези пари да се приспадат след това. Така че при нас това също може да бъде записано при една реална сума. Да кажем за България има много фирми, които биха желали да ги дадат под някаква форма, при условие, че след това тази сума ще бъде приспадната от техния данък.
По отношение на спортната база. Според мен трябва да има Национална спортна база. Трябва да бъдат описани тези обекти, които са с национално значение и ту да остават неприкосновени. Трябва да кажа, че няма да спрат опитите и в следващите години да бъде завзета тази база, включително и университетската база. Не говоря само за Националната спортна академия.
Ние успяхме за София да вземем акт за публична собственост, който ни брани. Надяваме се и в този закон да останем като субект с национално значение и тази база наистина да остане. Имам предвид и в Несебър, и трите планински бази и т.н.
Голям е проблемът и с общинската база. Кметските управи се сменят. Идват кметове с различни интереси. Няма да ви давам примери от страната, вие ги знаете. Но тази база от общинска минава в получастна, частна, държавно-частна, различни форми, но в крайна сметка я приватизират. Затова на много места терените вече са отчуждени. Вземете примера със Слънчев бряг. Остана им само стадиона, а там имаше една база, в която идваха отбори за подготовка и т.н.
Последно искам да ви кажа – чухте за голямата победа в Столичния общински съвет – вчера Националната спортна академия получи изключително висока оценка за институционална акредитация – 4,83 по петобалната система. Ние в бъдеще оставаме флагман в подготовката на кадри и то точно треньорски кадри. В момента Академията наистина разполага на първо място в държавата по квалифициран състав, тоест, хабилитирани преподаватели на брой студенти – 43 процента. Все пак в последните две години и половина, през които аз имам преки наблюдения, са вложени 5,5 млн. лв. за реновиране и строителство на нова база. На това събиране има хора, които много помогнаха на Академията в тази връзка и използвам случая да им благодаря сърдечно. Тази база ще остане за вас, за спортните федерации, за спорта, за националните отбори.
С това завършвам и искам да се присъединя към това, което каза и господин Проданов, че финансиране, спортна база, кадри – това са основните лостове в спорта. Някъде имаме по-добри възможности, другаде явно законът трябва да реши някои неща, за да тръгне спортът в правилната насока.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Заповядайте, господин Лалов. Имате думата.
ИЛИЯ ЛАЛОВ: Благодаря Ви, господин председател! Аз съм председател на Българската параолимпийска асоциация.
Господин Спасов, уважаеми колеги, адмирирам напълно тази инициатива, тази среща на хора, които действително работят и правят спорта, правили са го, правят го и се надявам, че ще продължават да правят спорта в България на практика.
Изказвам се не само като председател на Параолимпийската асоциация, но и като бивш спортист на България. Всички проблеми, които касаят спорта за здравите, в пълна степен се отнасят и за спорта сред хората с увреждания. Нещо повече. Спортът за хората с увреждания изисква доста повече средства, както по отношение на подготовка и участие в състезания, така и за материалната база, за методическото обезпечаване, за медицинския контрол при подготовката, научното осигуряване и всичко друго, свързано с тяхната подготовка.
Това, което се каза, че един нов закон или измененията и допълненията в сега действащия закон трябва да бъдат адекватни и да синхронизират закона с европейските закони, приемам с голямо удоволствие. В тази връзка искам да препоръчам на всички, които ще работят по измененията или по създаването на нов закон, Европейската харта “Спорт за всички инвалиди”, приета през 1986 г. от Съвета на министрите, в която постановките и принципите са много актуални и сега, както за Европа, така и за нашата страна, както по отношение на финансирането на спорта за хората с увреждания, който според тази харта трябва да бъде адекватен на броя на хората с увреждания във всяка страна.
За съжаление в Европа, а и у нас процентът на тези хора е доста голям, докато средствата, които се заделят за спорт за хората с увреждания, са много по-малко от един процент от общата сума, която се дава в страната за спорт.
В тази харта е заложен принципът, че във всички комисии, обществени органи, които определят политиката и стратегията в спорта, трябва да участват и представители на спорта за хората с увреждания, за да изказват своите мнения, препоръки по отношение на всички решения, които се вземат за развитието на спорта.
Аз се занимавам от доста дълги години със спорт за хора с увреждания в България, но не си спомням в тази съвети, комисии към министерства или към Държавната агенция за младежта и спорта да е канен или да е искано мнението на спортистите с увреждания по постановките, които приемат от тях. Мисля, че това е много важен момент и ще бъде от полза както за спорта изобщо, така и за спорта сред хората с увреждания.
Основният принцип, от който се изхожда в тази харта и на който се базира тази харта, е това, че всеки индивид има право да спортува, включително и хората с увреждания, и че спортът е мощно средство за тяхната рехабилитация, тяхната интеграция, подобряване качеството на живото им и реализация като равноправни членове на нашето общество.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: Благодаря Ви много, господин Лалов.
Заповядайте, господин Владимиров. Имате думата.
ХРИСТО ВЛАДИМИРОВ: Благодаря Ви, господин председател! Аз съм сътрудник към Български колоездачен съюз.
Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми колеги!
Похвално е от Ваша страна, господин председател на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта, че поставяте едно начало с голяма загриженост за българския спорт и дано всичко това завърши с добър край.
И моето мнение е, че е крайно необходим закон за спорта, защото в общата ситуация, в тази държава ние се оказахме сираци.
Това, което искам да кажа, че когато се прави спорт, той се прави – както и каза колегата Проданов – с три неща: пари, база и кадри. Аз говоря в момента за спорта “колоездене”, който е един тежък спорт. Ние имаме много специалисти, които са завършили Националната спортна академия, но съгласете се, че никой няма да дойде да работи за 250 лв.
Каква е печалната история в България? Ние ликвидирахме спортните училища. Сега имаме такива в няколко центрове, където се мъчим да вкараме втори преподавател. Това са възможностите, разбираме. Но ние дадохме и много жертви, защото всички опира до средствата. Говоря за спортните клубове, които са 24 на брой. Миналата година ни бяха отделени 55 хиляди лева, тази година ги отразяха на 50 хиляди. Ние имаме клуб, който разполага с 20 лева на месец. Там спортистът не може да отиде дори на тренировка, защото трябва да бъде с целия си екип, за което е необходима кола. Това не е възможно да се осигури с тези 20 лв. В това отношение ние страдаме много.
А по отношение на материалната база ще ви кажа следното. Столичният колодрум, който се нарича “Сердика”, е построен през 1931 г. със 1,5 млн. златни български лева. А преди години, по време на управлението на господин Васил Иванов – Лучано, беше предложен да се продаде за 1 млн. 290 хил. лева, или по 17 евро на квадратен метър.
Пак се връщам на първоначалното мнение: спорт се прави със средства, база и кадри. Една федерация, не разполага ли с база, тя не може да развива спорт.
На следващо място исках да ви кажа, че чух, че колодрумът в Бургас, който беше предоставен като паркинг, сега лично общината взема отношение и се нагърбва до две години да построи модерен колодрум. Същото нещо става и в Пловдив. И там колодрумът беше предоставен за други цели, а сега се планира да се направи закрит колодрум.
Мисля, че това са неща, от които спортът се нуждае най-много. И, за да не бъда голословен, ще ви кажа, че на последното заседание, което беше проведено при госпожа Лечева във вторник, се посочиха много цифри. Пак стана въпрос за средства. В момента от Българския спортен тотализатор се получават 20 млн. лв. Направете сметка колко са федерациите и колко пари им се полагат от тези 20 млн. лв. на година. Това са съвсем, съвсем оскъдни средства.
Ще се върна отново на колоезденето. Ако говорим при нас за олимпийски цикъл, той основно е решен. Но решен е, защото няма средства, база и най-важното – кадри. Има отлив от този спорт, защото той е тежък спорт и непривлекателен, защото никой не се грижи за тези спортисти.
Аз ще се върна малко по-назад, от олимпиадата в Сидни, за да кажа, че в Гърция бяхме на 50 процента, а в Пекин и Китай ще бъдем само зрители.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: И аз Ви благодаря, господин Владимиров.
Заповядайте, господин Тодоров. Имате думата.
АЛЕКСАНДЪР ТОДОРОВ: Благодаря Ви, господин председател! Аз съм генерален секретар на федерацията по карате-до.
Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми колеги! Макар и с различни думи, ще кажа, че три са болезнените въпроси, които нашият спорт поставя и които трябва да бъдат решени, разбира се, по законов път: базата, средствата и кадрите, които са в спорта.
Няма да навлизам във всичките производни на този въпрос, даже смятам, че влязохме в прекалена конкретика на проблемите, но може би това ще бъде работа на комисията или работната група, която ще се нагърби с изработването на законопроекта.
Бих искал да добавя само още един фактор, още един параметър, който може би трябва да се вземе предвид от Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта.
В момента Министерство на образованието и науката провежда много сериозна реформа, което ние го виждаме и усещаме. Бих искал само да добавя едно изречение, че нашата роля тук, в момента е чрез закона да институционализираме спорта, тоест, спорта да се институционализира, да се знае кое е задължително, да се определят дисциплините, които ще се застъпят в средните, висшите училища, даже и в детските градини.
Тоест, с едно изречение: институционализиране на спорта в европейския смисъл, в модерния смисъл на тази дума.
Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: Благодаря Ви, господин Тодоров.
Заповядайте, господин Иванов. Имате думата.
СВЕТОСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми господин ректор, уважаеми дами и господа, уважаеми колеги!
Аз се казвам Светослав Иванов и съм председател на БСФС.
Имам чувството, че тук всички говорим неща, с които всички сме съгласни, и това сигурно е естествено, тъй като всички имаме една и също съдба – спорта.
Аз искам да кажа някои неща, които мисля, че се изпускат, тоест, да ги допълня към казаното досега.
Първото е това, което каза господин Хранов. Той каза, че имал съмнения в началото към председателя на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта. Аз трябва да кажа, че още от началото нямах съмнения, защото първото му име е Светослав и няма начин да имам съмнения.
ПРЕДС. СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: Второто ми име е Иванов (весело оживление в залата).
СВЕТОСЛАВ ИВАНОВ: Това, разбира се, е в кръга на шегата.
Но искам да кажа, че мисля, че се изпуска нещо много важно. Тук се каза, че най-важни са три неща: финанси, кадри и база. Аз си мисля, че много важно нещо е и организационната структура. Можеш да имаш супер кадри, да имаш и база, но, ако нямаше организационната структура и организация, нищо няма да се получи. Това е, което прави системата, която да може да реализира кадрите. Даже във физиката се говори за емергентност: едно и едно може да стане повече от две.
Мисля, че законът за спорта куца в тази посока. Даже, както е казал колегата Айнщайн, за да разбереш истината, трябва да се отдалечиш от нея или във времето, или в пространството. Като погледна отгоре новия законопроект, който се предлага, мисля, че почти две трети от поправките са направени както трябва, разбира се, но една трета е по отношение на лицензирането. Мисля си, че много от нас имат доста скептично отношение към лицензирането и този процес може би трябва да се облекчи.
По отношение на организацията и организационната структура в спорта. Това е взаимодействието между държавните органи и обществените структури, между националните организации, съюзи и т.н.
В Конституцията на Европа има един текст за спорта и в този спорт ключовите думи са “автономия”, “доброволчество” и “обществени организации”. Те са, които в Европа трябва да движат спорта.
Няма да ви отегчавам повече, защото ще обидя проблематиката, ако тук се опитвам точно да кажа къде, какво и как трябва да се променя. По решение на Управителния съвет на БСФС ние ще предоставим точно и конкретно мнението ни и вижданията ни по този законопроект.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Има ли други желаещи да вземат думата?
Има думата госпожа Дерменджиева. Заповядайте, госпожо Дерменджиева.
ВАНЯ ДЕРМЕНДЖИЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Аз искам да прочета една декларация, която обобщава, общо взето, всичко това, което се предлага тук, от хората, които днес присъстват. Декларацията е от името на спортната общественост, на спортистите, за да активираме вниманието на различните институции и особено на народните представители, защото от тях очакваме определени действия, мисля, че ние трябва да го направим чрез тази декларация, която да подпишем в знак на съгласие по основните искания, които поставяме ние, хората, които са спортисти, всички хора, които се интересуват и милеят за българския спорт.
До
Президента на Република България
Господин Георги Първанов
До
Председателя на Четиридесетото
Народно събрание – господин
Георги Пирински
До
Министър-председателя на
Министерския съвет - господин
Сергей Станишев
До
Председателя на Комисията по
въпросите на децата, младежта и
спорта – господин Светослав
Спасов


До
Председателя на Държавната
агенция за младежта и спорта
Госпожа Весела Лечева

С настоящата декларация се обръщаме към всички вас, като заявяваме, че състоянието на българския спорт изисква спешни и неотложни изменения в Закона за физическото възпитание и спорта. Съществуващата към момента законодателна уредба е морално остаряла, не е адекватна и не съдържа предпоставки за разрешаване на основните проблеми в българския спорт.
Декларираме, че заставаме зад законодателна инициатива, която съдържа предложения за разрешаване на следните проблеми:
1. относно статута на спортните организации и въвеждането на ясни критерии за получаване и отнемане на спортни лицензи;
2. ясно регламентиране на дейностите, които могат да бъдат извършвани от спортните организации;
3. ролята на държавата в подкрепа на българския спорт;
4. подготовката на спортните кадри;
5. създаването на нормални условия за практикуване и развитие на детско-юношеския спорт и спорта в училище;
6. регламентиране статута на спортните бази и модернизация на спортната инфраструктура на Република България;
7. признаване на статут на Национална спортна база имотите и съоръженията на Национална спортна академия – люлката на спортните кадри в България, учебно заведение, признато в световен мащаб;
8. създаване на реални условия за провеждане на спортна дейност, изграждането на обекти за практикуване на масов спорт;
9. законово уреждане статута на спортистите-аматьори, спортистите-професионалисти, както и на треньорите;
10. създаване на законови предпоставки за развитие на физическото възпитание, спорта за всички и социалния туризъм;
11. създаване на законови предпоставки за развитие на публично-частното партньорство при изграждането, поддържането и експлоатирането на спортните обекти и съоръжения;
12. създаване на законови стимули за финансиране на спортните дейности от частни субекти;
13. осигуряване на достойни старини на спортисти, прославили името на Република България по света;
14. законово регламентиране на Национален спортен съвет, в който да участват всички спортни федерации и национални спортни организации като обществен партньор на Държавната агенция за младежта и спорта;
15. възстановяване на Министерството на младежта и спорта.
С настоящата декларация изразяваме и благодарността си към председателя на парламентарната Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта на Четиридесетото Народно събрание, който постави началото на една сериозна дискусия по проблемите на българския спорт с проведената за първи път от петнадесет години насам обща среща на спортните федерации и националните спортни организации в българското Народно събрание.
Разчитаме на вашето съдействие и подкрепа за модернизацията на българския спорт, чрез която ще продължим да постигаме високо спортно майсторство и да излъчваме достойни посланици на България по света.”
Това е декларацията, която мисля, че по-голямата част от колегите вече подписаха и с това ще изразят своето съгласие и активиране на политическата воля тези неща да се осигурят в най-близко време.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: И аз Ви благодаря, госпожо Дерменджиева.
Наистина тази инициатива за декларация на спортните деятели и спортистите е добра, тъй като всяка една такава среща, ако не приключи с някакъв документ, всичко, което се говори тук, ще си остане едно добро пожелание. Наистина е добре да подскажем на хората, от които зависи развитието на спорта в Република България, че, както вече споменахме, всички спортисти и спортни федерации и организации се обединяват в един отбор, за да можем с общи усилия наистина да модернизираме спорта в България.
В тази връзка, ако нямате нищо против, можем да излезем пред парламента, за да си направим една снимка и с това да приключим тази среща.
За следващата, втората среща ние ще ви изпратим покана, с която да уточним точния час и ден. Надявам се да се видим на 27 или на 28 юли.
Отново ви благодаря.
(Закривам заседанието)




ПРЕДСЕДАТЕЛ:
(Светослав Спасов)





Стенограф:
(Божидарка Бойчева)