1. Изслушване на представители на българските спортни организации относно необходимостта от промени в Закона за физическото възпитание и спорта.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по въпросите на децата,
младежта и спорта








П Р О Т О К О Л
№




На 14 юли 2006 г., петък, се проведе извънредно заседание на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Изслушване на представители на българските спортни организации относно необходимостта от промени в Закона за физическото възпитание и спорта.

Списък на присъствалите членове на комисията и гости се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 14,35 ч. и ръководено от председателя на комисията господин Светослав Спасов.




ПРЕДСЕДАТЕЛ СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: Добър ден на всички колеги и гости!
Откривам втората по ред среща на нашата парламентарна Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта представителите на спортните организации, федерации, клубове във връзка с предстоящите промени в Закона за физкултурата и спорта.
За съжаление тези предложения, които са направени, бяха раздадени едва сега на народните представители. Аз очаквах, че това ще стане вчера и народните представители ще имат възможност пряко от спортните деятели, от спортистите да получат информация за философията на тези предложения и комисията да се обедини около създаването на работна група, която да обсъди тези предложения те евентуално да станат предложения за промени в Закона за физическата култура и спорта и въобще в законодателството, касаещо спорта.
На предишното заседание-среща през месец юли бяха поставени много въпроси за проблемите в спорта, за това, че в последните 15 години спортът преживява дълбока криза и, влизайки в Европейския съюз, ние трябва да приведем нашето законодателство в синхрон с европейското, на направим редица промени в Закона за физическата култура и спорта, които да създадат наистина добри условия за неговото развитие. Тогава си спомняте, че спортистите, които тогава присъстваха на тази среща,излязоха с една декларация, в която поставят много проблеми, касаещи и спорта, и подготовката на спортните кадри, и спортната база, и нормалните условия за работа и т.н.
Аз се радвам, че както министърът на образованието и науката, така и министърът на труда и социалните грижи подкрепиха програмата, която ще стартира с Бюджет 2007 с 15 млн. лв. ресурс. В същото време проблемите, които се поставят, са свързани с модернизацията на спортните бази, дали те трябва да се развиват чрез публично частното партньорство или с подкрепата на държавата, как ще се спонсорира спортната дейност и каква ще бъде подкрепата за спортистите, които са прославили България на различни състезания.
Именно заради това аз съм радетел, а и останалите народни представители, членовете на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта за откритост на нашите заседания и смятам с подкрепата на гражданското общество, в това число и на спортната общественост, да дадем най-ясен знак в каква посока да вървят промените в законодателството.
Затова сме поканили и тук присъстват различни представители на спортните клубове, федерации, организации и се надявам вие накратко да запознаете колегите с предложенията.
Бих искал най-напред да дам думата на представителите на експертната група, подработила предложенията. Кой ще запознае накратко с вашите идеи комисията?
Заповядайте, господин Велеков. Имате думата.
ВАСИЛ ВЕЛЕКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители!
Най-напред искам да ви представя членовете на експертната група, участвали в изработването на тези промени. Това са: господин Иванов, председател на....., господин Хранов, председател на “Левски”, Георги Калчев, председател на ЦСКА, ..... – председател на “Славия, Димитър Борисов – председател на...., Стоян Стоянов.
Тук виждам редица изявени спортисти, имена в нашия спорт като Мария Гигова, Весела Лечева, няма я легендарната Нонка Матова. Това са хората, които са прославили България по света.
Аз ще се постарая да бъда съвсем кратък и да представя на комисията с огромно желание и тя да прецени необходими ли са в законодателната дейност на парламента.
Всъщност мотивите са ясни, няма защо да се спирам на тях. Това ми се струва излишно. Всички вие отлично знаете какво е състоянието на спорта, какво е състоянието с финансирането, състоянието със спортните бази и т.н.
Класирането на промените от страна на работната група е в три възлови елемента, които касаят бъдещето. Искам да ме разберете правилно. Това не са предложения за този или за онзи, а са предложения за подобряване на спорта като цяло, на това, както ние го разбираме, национално богатство.
В тази връзка някои от нашите предложения касаят и текстове, които са приоритети за спорта в обществения и икономическия живот.
Трите проблема, които бяха засегнати във всички федерации, сме си позволили да ги систематизираме и по наше мнение като да ги подредим един след друг, имайки предвид реалността, това, което ни предстои от 1 януари 2007 г. – приемането на нашата страна в Европейския съюз. Опитали сме се не да заимстваме от някъде, а да приложим максимално коректно действащите в Европа и света организации и постановки.
Първият елемент е в зависимост от начина на определяне на собствеността на спортните обекти и оттам – тяхното финансиране и управление. От това в голяма степен зависи бъдещето на спорта.
Конкретните текстове, които стигат до радикални промени, третират три вида собственост. Едната е изключителна държавна собственост, която да касае спортните обекти с национално значение, обекти, за чиято грижа и опазване и изграждане е грижа изцяло на българската държава. Държавата не трябва да абдикира от спорта. Това може да стане по групи спортове.
Втората група е държавна собственост, подчертаваме това. На този етап е собственост на различни ведомства и ние предлагаме тя да остане само там, където тази база се използва за учебна работа. Нашето предложение е базата, която до този момент се води на Министерство на образованието и науката , Министерството на отбраната и други и в която не се извършва някаква пряка учебна дейност, да остане към Министерство на образованието и науката.
Аз пропуснах да кажа в първия раздел, че задължително настояваме в тази група да влезнат и специалните бази на Националната спортна академия. В този обект би могло да намерят място и националния спорт и възстановителните и лечебни центрове. Оттук нататък в първата група да се формират центрове било то по групи спортове, било по други начини и там да се концентрира управлението и стопанисването на спортните бази.
Третата група спортни обекти така, както е навсякъде в Европа, ние предлагаме да стане общинска собственост. На първо място ще споделя две съображения: ..... и преките средства за финансиране на спорта. Това е единствената възможност за поддържане на нормалното ниво и поддържане на федерациите е по линия на фондовете чрез инфраструктурни проекти, които се надяваме от 1 януари 2007 г. ще станат повече от задължителни за нашата страна. Това е един пряк път.
Вторият момент, на който искам да спра вашето внимание, е начинът на финансиране на спорта в България. Досега финансирането на спорта зависеше от неефективни приходоизточници, което не е нормално за началото на този век.
Ние предлагаме в консолидирания бюджет да се запише твърд процент, с който да се финансира спорта. Твърд процент, процент релевантен и този процент да не бъде по-нисък от определена стойност. Работната група смята, че ние не можем да си позволим риска да оставим българския спорт да бъде елиминиран заради стопанската дейност на едно търговско дружество. Всички справки, които се направиха, показват, че в развитите страни на Европейския съюз минималната цифра се движи около 0,9 - 1 процент от брутния вътрешен продукт.
На този етап нашето предложение е да се запише 0,5 процента от брутния вътрешен продукт. Смятам, че това са много средства за българската икономика, но които си заслужава българската държава да отделя за спорт.
Третият елемент, това е материята, която трябва да бъде уредена с оглед на влизането ни в Европейския съюз и други ангажименти на държавата, ако тя желае спортът у нас да бъде развиван, а не да оцелее някак си, но не от него да се иска, още по-малко, както имаше в досегашната практика, стимулирането на изявените спортисти да зависи от други фактори.
Следващият момент е свързан със законовата регламентация на приноса на “иконите” на българския спорт, ако мога така да ги нарека, и едно явно регламентиране не само на вече заслужили и доказали своето място в спорта шампиони, които трябва да получават регулярно своята държавна премия, която да не зависи от стопанските резултати на – както казах вече – едно търговско дружество. Ние настояваме много това да бъде разписано ясно, да бъде гарантиран минимален праг на работната заплата на спортистите, който да им дава възможност за едно достойно бъдещо преживяване.
В същия абзац по изричното настояване на синдикатите на спортистите ние предлагаме да бъде променен текстът, който досега регламентираше, изявените спортисти, олимпийските златни шампиони получаваха стимулиране след петнадесетгодишен осигурителен стаж. Водени от обстоятелството, че голяма част от спортистите започват своята спортна кариера в сравнително ранна възраст, след което, ако те нямат 15 години осигурителен стаж, трябва да чакат, за да получат стимулирането си. За нас това е неприемливо.
Специално внимание ние сме отделили на регламентацията на взаимодействието между отделните федерации, клубове, дружества, както и на тяхната функция при реализиране на държавната политика в областта на спорта. Разписали сме текстове, които гарантират, от една страна, автономността съгласно устава на тези организации и, от друга страна, тяхното място за реализацията на държавната политика.
Ние също съжаляваме, че този последен вариант, който изработихме, част от народните представители видяха в последния момент. Ние си представяхме, че нашата работа е да докладваме това предложение. Това е, за което бяхме натоварени и оттук нататък в зависимост от волята на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта, ако ние сме необходими за по-нататъшната дейност по тези текстове, не сме насреща.
Вероятно има още много неща, за които мога да говоря. Но ще спра дотук.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: Благодаря Ви, господин Велеков.
Заповядайте, господин Хранов. Имате думата.
СТОЯН ХРАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми спортисти и спортни деятели! Аз ща продължавам да бъда привързан към Държавната агенция за младежта и спорта и към това, което тя прави.
Аз съм особено удовлетворен и щастлив, че в тези 17 години на експерименти във всички области на територията на България за втори път съумяваме да се съберем в последните шест месеца с хора, които са правили спорт, хора, които знаят как се прави спорт и са помогнали на редица държави в света - в Европа, в Африка и в Америка – да направят моделите за развитието на своя спорт. Тук присъстват професори, хора, които направиха гимнастиката в Америка, които направиха леката атлетика в Африка, в Гърция, в Турция, щангите в целия свят, художествената гимнастика – в целия свят.
Аз не ги казвам тези неща, за да има какво да говорим, а защото ние сме едно уникално събрание тук на хора, които знаят как се прави спорт, как се управлява спорта и същевременно участваме в пълната разруха на българския спорт.
И, за да не бъда голословен, тъй като имам удоволствието да участвам цели 40 години от моя живот в изграждането на спортната база, с управление на спорта в една от водещите организации “Левски” – София, аз имам право да кажа няколко приказки за реалното.
Първо, в медиите се прокрадват груби изказвания, според които ще излезем герои след пет – шест години. Нямаме такава възможност. Тези цифра, която беше съобщена, ние с редица хора като проф. Лъчезар Димитров и други, не виждаме къде са тези герои. Ние се срещаме, дискутираме и умуваме. И след като това, което ние предложихме тук, сме го дали в Министерството за младежта и спорта, сега Държавната агенция за младежта и спорта, на експертната комисия. Аз мисля, че тук сензация няма. Ние имаме една цел, спортът има един цвят и ако някой сметне да ни използва нас като опитни зайчета в политически дискусии и боричкания, това няма да стане.
Ние, отчитайки какво е състоянието на спорта в София, решихме след 17 години - от 19 години Общинският съвет на столицата, уважаеми дами и господа народни представители, не е разглеждал въпросите на младежта и спорта – това сега да стане. За кучетата, за боклука, за други работи, разбира се, се мисли и се действа. Но проблемите на младежта и спорта не се разглеждат.
Ние тръгнахме оттам - да възстановим не някакво тоталитарно или някакво подобно формирование, а да се организират всички спортни деятели в София да възстановят спортната асоциация.
Аз сега искам да съобщя на уважаемата Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта, че ние, ръководството на столичната спортна общественост заедно с господин Цветанов и ние, неговите заместници в София днес правим и ще го отчетем като съвместно заседание на Столичната спортна асоциация с Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта.
Оказва се, че от 200 спортни площадки в София, функционират само едва 10. В столичния бюджет за миналата година са заделени 450 хил. лв. за спорт и 480 хил. лв. за кучетата.
Същевременно вече е създадено едно формирование “Спорт за София”. Аз не говоря за далавери, но преди два месеца беше внесено предложение за приватизация на “Спорт за София” и забележете, че в “Спорт за София” има редица спортни терени, които искат да ги вземат, да ги приватизират и да се направят ....
ПРЕДС. СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: Има комисия, има и решение по този въпрос, доколкото знам.
СТОЯН ХРАНОВ: Ние Ви благодарим, че ни подкрепихте.
В заключение искам да кажа да не стане така, както със “Софияленд”. Цяла България идваше тук, за да посети този прекрасен комплекс, идваха деца от цяла България, а сега след два месеца той ще се разруши. Той беше европейски модерен, както в Америка и в Лос Анжелис и т.н. и всички деца се забавляваха чудесно в него. Сега, само след един-два месеца той ще се разруши и на мястото на това зрелище за децата ще правим наново бизнес-сгради, може и други някакви неща, например за животните и т.н., и т.н.
За какво исках да ви дам този пример? Затова, че нещата трябва да се изяснят. За спорта трябват терени. Държавата ще прави ли висок спорт? Видяхте какво стана с българските щанги. Държавата, парламентът, най-висшият орган, ще правят ли спорт. Защо? Защото спортът не е само за световните и олимпийски шампиони, спортът е и за нашите деца. Спортът е за училищата. Не може, след като се приемат програми за обучение, да не се мисли и за спорта, защото спортът е здравето за нашите деца. Не можем да правим участие на децата в спорта с три часа в училищата за спорт.
Ние искаме ясно и категорично в този закон да бъдат регламентирани нещата и никой не може да ме обвини мен в монархизъм или в нещо друго.Има един закон от 1936 г., идеален закон, прочетете го.
Уважаеми господа, аз вече три мандата го разпространявам като позив на всички народни представители. От Белгия ли са го копирали, от къде – не знам, но там категорично и ясно е казано какво е необходимо за един жител. А тогава е било пазарна икономика. Всеки фабрикант е бил задължен да отделя средства за спорта. И сега дойде този Промитъл – индиец ли е, не знам къде е учил, по Америка ли, в Русия ли – дойде индиецът и задължи административното ръководство на Кремиковци да възстанови спорта в Кремиковци.

Виждате ли защо изпадаме в това идиотско – извинявам се за грубия израз, но е точен израз – индиецът дойде да ни каже, че трябва да се възстанови спорта в Кремиковци. Оттам господин Коен – защото на тях им трябва имидж – докара сто баскетболисти, а ние излизаме ръководителите, за да се покажем на телевизията – но това не е спорт. Това не е спорт.
Затова аз много ви моля да разберете, че ние сме една страна. Не парламентарната комисия и агенцията или министерството. Ние трябва да работим за едно: да определим параметрите, субектите на управление, да се знае, че държавата в лицето на обществената организация, федерациите и дружествата трябва да се грижи за спорта. Тези дружества са създадени преди 110 години. Кооперациите бяха създадени преди 110 години и те бяха копирани от Европа. От какво се плашим? Те не са създадени нито от фашисти, нито от комунисти. Определяме тези субекти и нещата заспиват.
Спортът трябва да бъде в общината. Има ли отношение общината, има ли програма такава, каквато ние сме приели в Столичния съвет, ще има и спорт. Няма ли отношение, правим ли само пресконференции и да се снимаме и от време на време да участваме в благотворителни тенис-турнири, истории и други работи, това не е спорт.
Аз ходя из страната и с влак, и с кола. Имам две коли. Но минете оттук до Своге и вижте всички игрища в селата. Там пасат крави. Това е истинското положение. Онази власт, предишната власт създаде спортни терени, включително и в малките селища и градове и те са определени с територии повече от тези, които имат Ливърпул. В един град – Съединение – има 160 дка терени за спорт. На Герена ние имаме терени три пъти колкото има “Милан”.
Дайте да видим какво да правим. Държавата няма пари.




Какво означава блъфирането с публично частно участие? Ние само блъфираме. Кажете как и по какъв начин да стане. Ето, това е механизмът и това е ролята на ведомствата, на Министерството на спорта и това вие трябва да го узаконите.
С това аз приключвам и се надявам, че ние сме едно, че ние сме някаква експертна група, агенцията с някакви експерти и парламент – ние трябва да бъдем едно. Крайно време е след 17 години експерименти с българския спорт вашата комисия, ето тук са Мария, Весела, Христо Марков, само Великата Нонка Матова я няма – четири години в предишния парламент и нищо не стана. С господин Праматарски като човек, който е бил спортист, си играехме на пасове – ниски, високи, под мрежата, в мрежата. Преди Борето Китов като бивш баскетболист пък бяхме тръгнали всичко да разрушаваме. И понеже той за мен е достоен българин, опитахме се и спасихме... Е, докога ще спасяваме? От кого ще спасяваме?
Моля ви, малко емоционално говорих, но от сърце. Моля ви, моля ви. Ние знаем как се прави спорт. Ние знаем как да управляваме базата. Едно е организация с идеална цел, друго е търговско дружество. България има толкова планини и гори, толкова площи и терени. Трябва да уважаваме хората, които дават пари за спорта. Тук да се засегне как те ще бъдат облекчавани данъчно и т.н., и т.н. Тези, които дават големите пари – чужденците, те идват да си направят имидж. Кой беше Сиконко? След като Данчо Лазаров взе волейбола, стана известен в Европа, в света. Това е един достоен човек, който извади от джоба си пари и направи зала. Нека и другите хора, които имат пари, да им дадем възможност. Но да бъде гарантирана базата за децата. Защото децата са бедни, защото мен ми се плаче, когато ми изпращат писма, че 30 бедни деца плуват на басейна “Спартак” без пари. Аз нищо не съм направил. Това е част от един морален дълг на българин и след това като някакъв председател на “Левски” или член на Олимпийски комитет и прочее.



Това е истинското положение. Аз много ви моля. Ние не поставяме ултиматуми, но ви моля, уважаеми депутати, уважаема госпожо Лечева, уважаеми велики спортисти на света и на България. Ако някои неща не се решат, първо, ние не заплашваме никого. Ние трябва да се оттеглим, за да не участваме в ликвидирането на това велико дело, каквото е спортът. А има и друг начин – влизаме в Европа, има и други начини, признати в Европа, непризнати в България.
С това аз се извинявам за моето емоционално изказване, но ви говорих това, което мисля. Мога още много неща да кажа, но ще спра до тук.
Благодаря.
ПРЕДС. СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: И аз Ви благодаря, господин Хранов.
Може би трябва да въведем един регламент от няколко минути – две – три минути – за изказвания, за да могат повече хора да вземат отношение, а след това да имаме възможност да чуем и народните представители.
Иска ли някой друг думата? Има ли желаещи за изказване?
Заповядайте, господин Калчев. Имате думата.
НИКОЛАЙ КАЛЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател!
Казвам се Николай Калчев и съм председател на Българския национален аероклуб. Това е българска федерация по въздушен спорт.
Бих искал да ви отнема две – три минути и да спра вниманието ви по въпроси, които смятам, че са много важни.
Навремето военноприложните спортове, в това число и авиационните, бяха в ДСО, в ОСО, след което ги пое едно дружество на Министерството на отбраната, известно като “Войнтех”. Когато това имущество се предаде на Министерството на отбраната преди 12 години, цялото имущество – 18 спортни летища, хангари, самолети, парашути – общо за около 100 млн. деноминирани лева, сега от него са останали около 18 млн. лв. неразпродадени и неразпилени.
Авиация, дами и господа, не може да се прави без летища. От всички летища, които бяха взети и дадени на военните, в момента от тях има само две, които са дадени на частни лица. Но на нито едно от тях спортистите нямат достъп, за да летят и да скачат.
Летище Божурище, което е подарено от Двореца на българските летци, не на военните, не на гражданските, а на всички български летци, с два крепостни акта, които се намират в Министерството на отбраната и които не се появяват на бял свят, беше деактувано от публична държавна собственост в частна държавна собственост през миналата година и господин министър Свинаров поиска да ги замени срещу 28 апартамента, ако правилно си спомням, и прокуратурата спря тази сделка.
Моят апел към всички вас, дами и господа, към Вас, уважаема госпожо Лечева, е: дайте на българските въздушни спортисти това летище, защото то може да храни и част от останалите спортове. У нас идват чужденци. Много са частните самолети по света. Нашето въздушно пространство е достатъчно, за да могат хората – летци, парашутисти – от Централна Европа и от Западна Европа, където небето е много сгъстено, много заето от полети, да могат тук да тренират при нашето хубаво време. Това ще носи валута, това ще развива спортен туризъм, това ще бъде полезно за всички.
Главният щаб на Военновъздушните сили няма нищо против – имам го черно на бяло с писмо – тези имоти да бъдат предадени на Агенцията за младежта и спорта за стопанисване и за ползване от спортистите.
Много ви моля, дами и господа народни представители, госпожо Лечева като председател на агенцията, направете необходимото, защото България беше третата сила в авиационните спортове навремето, а сега се появява от време на време и само по страниците на вестниците.
Благодаря ви.

ПРЕДС. СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: И аз Ви благодаря, господин Калчев.
Заповядайте, господин Велчев. Имате думата.
ЛЮСИЕН ВЕЛЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател!
Казвам се Люсиен Велчев, генерален секретар на Спортна асоциация на МВР.
Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, госпожо Лечева, уважаеми приятели и деятели на спорта.
Аз имам едно предложение. Предлагам на изказващите се да се изказват конкретно върху дадени материал, за да спестим време, защото темата всъщност е една. Ако всички си кажем проблемите, няма да ни стигнат точно две седмици, за да ги дефинираме.
Аз ще се опитам да изразя моето становище, а това е и становището на ръководството на Спортната асоциация на Министерството на вътрешните работи, че по трите основни параметри на закона, а именно кадри, база, спортни организации и тяхното регламентиране, законът, който съществува и действа до сега, се нуждае от абсолютно осъвременяване. Този закон, добър или лош, ни вършеше някаква работа. Но за съвременния начин и идеи за действие той трябва да бъде актуализиран и трябва да бъде актуализиран в принципите на европейското ни бъдеще и в принципите на публично частните партньорства.
Аз настръхвам, като чуя, че базата ще се дава на концесия. Такова чудо по отношение на спортната база по света няма. Аз не знам кой го е измислил това нещо. Няма такова нещо публична база, която е обща собственост на гражданите на една страна, да се отдава на концесия и да влиза в търговски дружества. Има си ред и начин за това, а публично частните партньорства, които касаят пък големите структурни фондове на Европейския съюз, са нещо, което е измислено преди 250 години в Европа. То действа и точно и ярко регламентира със суми ползата на държавата и ползата на частния субект. По този начин обаче се избягва далаверата. Това го казвам определено.
Мисля, че това е нашето бъдеще. Първо, трябва да се промени закона с предложенията, които са направени. Разбира се, те трябва да бъдат актуализирани, погледнати от юристи, от специалисти. Законът да стане актуален за бъдещото развитие на нашата страна и цялата спортна система и да се направи един специален акцент, който да регламентира тези публично-частни партньорства, защото структурните фондове и инфраструктурните, част от които е и спортната база, са големи и ние ще можем да обновим базата, върху която да развиваме абсолютно всички спортове.
Другото, което искам да засегна е следното. Аз бих искал да получа информация за тези публикации в медиите, където едва ли не на практика излезе, че държавата абдикира от стопанисването на базите. Това трябва да бъде съответно защитено в закона и това да не бъде разрешено. Защото общините всъщност са част от държавата. Общините не са нещо, висящо във въздуха, а са част от държавната система и законът трябва да регламентира точно и ясно правата и задълженията.
Предлагам да се организираме около предложението, разработено от работната група, за да може уважаемите народни представители, ако трябва, да наемат още експерти, да актуализират закона и то по най-бързия начин, за да може да влезе в пленарна зала.
Благодаря ви.
ПРЕДС. СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: Благодаря Ви и аз, господин Велчев.
Само бих искал да уточня, че по линия на структурните фондове от Европейския съюз няма пари за спорт и, ако такива средства могат да се ползват, това може да стане единствено по линия на Министерството на благоустройството и регионалното развитие или по линия на социалните фондове към Министерството на труда и социалната политика. Не може да се каже примерно: даваме тези и тези пари за спорта, а всичко това трябва да бъде конкуренция на проекти и идеи. Тоест, това е работа на общините – да пишат проекти, да се конкурират с другите общини и тези, които представят добри проекти, да бъдат финансирани.
Но пари конкретно за спорт по линия на структурните фондове няма.
ЛЮСИЕН ВЕЛЧЕВ: Да, разбира се. Това всеки го знае. Но има механизъм, по който парите могат да бъдат насочени към развитие на спортната база и то точно чрез ведомствата и чрез борба на проекти. Но трябва да се намери съответната законова регламентация и Законът за физкултурата и спорта да поощри разработката на проекти, но не по принцип.
ПРЕДС. СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: Аз съжалявам, че от предишната среща излезе едва ли не послание, че държавата абдикирала от спорта. Напротив. Мисля, че тогава всички, които присъстваха на срещата, разбраха, че държавата няма тези възможности, каквито е имала примерно през 50-те и 60-те години, да финансира и създава големи спортни обекти. Тогава се обединихме, че трябва наистина да се изработи списък съвместно с Държавната агенция за младежта и спорта, Министерството на финансите и други организации и държавата да види кои биха могли да бъдат националните спортни обекти и то не такива, които обслужват един или друг спорт, а става дума за многофункционалните бази.
Всички други бази или да бъдат предоставени на общините и наистина, ако това се приеме от колегите – в бюджета на общините да бъде заложено поне 0,5 процента от средствата да се заделят за спортните бази, това все пак ще бъде една минимална сума, която общините биха могли да отделят за поддръжка на тези бази. А според мен наистина публично частното партньорство е един от вариантите, но все още за мен поне не е ясен механизмът, по който абсолютно без скандали ще става това публично частно партньорство. Тоест, да се види кои биха имали право да вземат или да бъдат партньори с държавата, с общините в поддръжката или в модернизацията на тези спортни бази. Това ще бъдат федерации, това ще бъдат фирми, които досега са поддържали спортни бази, това ще бъдат фирми – всякакви. Но ще има ли някакви критерии. Мен това ме интересува, за да няма наистина повече скандали: този министър или този председател на агенция дава на еди кой си даден обект.
Нещата трябва да са безпристрастни. Кой ще определи критериите? Кои да бъдат фирмите, кои да бъдат федерациите, които да бъдат лицата, които ще стопанисват, модернизират и ще участват в подобни публично частни партньорства, за да може веднъж завинаги да престанем със спекулациите в областта на спорта и наистина да се вземе едно сериозно решение, което ще даде един шанс на спорта да се развива нормално през следващите години.
Заповядайте, господин Цветанов. Имате думата.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Благодаря Ви, господин председател!
Казва се Цветан Цветанов и съм заместник-кмет на София.
Аз мисля, че развитието на спорта трябва да се разглежда цялостно, както в момента се очаква и промяната, която трябва да стане в Конституцията на Република България по отношение на децентрализацията на местната власт.
След като вървим към децентрализация на местната власт, значи трябва да вървим и към децентрализацията на спортната база. Тя трябва да бъде дадена за управление и за стопанисване от общините. Като представител на Столичната община аз ви казвам, че има толкова много бази, които пустеят, защото те са или държавни, или някакво смесено, неясно какво положение. Веднага давам пример с колодрума. Колоезденето в България беше доста атрактивно за моите години, когато бях тинейджър. За съжаление, отидете и вижда какъв е колодрумът.
Когато ми поставиха въпроса на една пресконференция защо общината не го поддържа и защо колоездачната обиколка на България две години вече не е включена в маршрута на обиколката на страната, аз им казах, че колодрумът не е наш. В колодрума няма как ние да вложим някакви средства и пари, защото след това ще дойде одитът и ще пита защо сме изразходвали парични средства за имот, който не е наша собственост.
Така че в тази посока аз изцяло подкрепям проекта, който е даден, и спортът има бъдеще само и единствено, ако бъдат предоставени тези спортни бази на общините. Тогава няма да изпадаме в ситуацията, за която вие казахте, че някой министър или друг някъде нещо иска да направи, защото всичко ще бъде публично, ясно, прозрачно, всичко ще бъде под контрола на общинските съветници, които са по различните общински съвети и оттам нататък просто вече ще може да се развива действително и реално спортът.
Стратегията за спорта, която беше утвърдена и одобрена от Столичния общински съвет, след което и с вашата намеса и естествено с това решение за спиране на приватизацията на дружеството “Спортна София”, което беше създадено, аз мога да ви кажа, че донякъде вашите решения са добри дотолкова, доколкото може само да стане ясно за публиката за какво става въпрос. Но никой не се съобразява реално на практика с вашите решения.
Веднага ви давам един пример с друга област, която днес се разви – за столичния медицински холдинг. Беше внесено, бяхме изслушани в Комисията по корупцията. Там беше казано, че е създадена предпоставка за корупционна практика и цялата комисия единодушно го прие.
До днес уважаемите господа, общински съветници, не се съобразиха с тези препоръки на комисията, с която ние сме контактували. Просто ви казвам, че толкова е объркано всичко в държавата, че, ако ние не вземем някакви мерки и не се съобразяваме с хората, с експертите, които са правили и са развивали дадените области, никой по никакъв начин не би могъл да промени нищо в тази държава. Само ще седим и ще се събираме, ще ни снимат, както каза и господин Хранов, и ще си излезем.
Трябва просто да се доверите на тези хора, които са правили спорта, които са прославяли България, които са били посланиците на тази държава в годините назад и пред тези хора трябва само да се прекланяме и да казваме, че е имало нещо, с което действително е имало за какво да се гордеем.
Затова просто ви умолявам винаги да се съобразяваме с тяхното мнение и техните препоръки, защото те са хората – практици, те са хората, които се занимават и правят спорта в страната.
Благодаря ви.
ПРЕДС. СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: И аз Ви благодаря, господин Цветанов.
Заповядайте, господин Аврамов. Имате думата.
ЯВОР АВРАМОВ: Благодаря Ви, господин председател! За протокола ще съобщя, че се казвам Явор Авромов и съм председател на Контролния съвет на колоездачния съюз и съм заместник-председател на Контролния съвет на Българска федерация по гимнастика.
Искам да обърна внимание на уважаемата комисия и на събралите се тук деятели на спорта върху два проблема, които пряко засягат представляваните от мен федерации.
Току-що господин Цветанов спомена проблема със собствеността на колодрума. За столичния колодрум има дарителски акт, който е още от 1926 или 1927 г., където собствеността е предоставена безвъзмездно от Столичната община на Българския колоездачен съюз. Подобна е и ситуацията с някои имоти, които са предоставени на Съюза на българските гимнастически дружества “Юнак”.
В България конституционно е закрепено правото на собственост. Осъществи се мащабна реституция през последните години не само на имоти на физически лица, но и някои юридически лица като църквата възстановиха собствеността си, разбира се, със специален статут.






Аз смятам, че юридическите лица с нестопанска цел в обществена полза, които осъществяват обществено-полезна дейност, би следвало да реституират имоти, които са построени в миналото с техни средства.
Конкретното ми предложение е към чл. 51а, където аз подкрепям, че не могат да се отчуждават държавни или общински терени, предназначени за обекти за спорт и социален туризъм....
ПРЕДС. СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: Господин Аврамов, аз предлагам да не обсъждаме конкретните предложения, тъй като идеята на това събиране беше съвсем накратко да бъдат представени мотивите, а не да обсъждаме конкретните предложения.
ЯВОР АВРАМОВ: В такъв случай, господин председател, само с две думи ще кажа, че това беше основната мотивация, на която смятам, че трябва да ви обърна внимание.
Освен това аз подкрепям предложението в държавния бюджет да бъде закрепена някаква фиксирана минимална сума, която да бъде поне 0,5 процента от бюджета на общините за развитието на спорта.
Единственото ми опасение като юрист от предложенията, които са съставени от експертната група, е свързано с това, ако се премине от лицензионен към регистрационен режим, дали няма да се получи дублиране на федерации и структури, които би довело до тежки съдебни проблеми, защото съм имал подобни случаи в практиката.
ПРЕДС. СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: Аз бих се радвал, ако сега сте получил този текст и не сте имали възможност да го прегледате, да направите съответните бележки по него и да ги дадете в Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта, защото всяко едно мнение по тези текстове ще бъде полезно. Може в един момента, когато ние решим да направим съответната работна група, която да вкара тези промени в Закона за физическото възпитание и спорта, ние да имаме ясна представа дали едни текстове са добре издържани юридически или не са или дали, както Вие казахте, няма да се породят определени конфликти.
Така че ще Ви помоля наистина да дадете Вашия коментар по тази предложения
ЯВОР АВРАМОВ: Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: И аз Ви благодаря.
Госпожа Живкова искаше думата. Заповядайте, госпожо Живкова.
ЕВГЕНИЯ ЖИВКОВА: Благодаря Ви, господин председател! Благодаря на всички представители на спортните организации, които днес присъстват тук, на заседанието.
Аз искам да отбележа, че са очевидни нормативните недостатъци на сега действащия Закон за физическото възпитание и спорта и правилника за неговото прилагане относно собствеността на спортните обекти. Наистина би било в интерес на спортната общественост тези въпроси да бъдат решени след едно цялостно обсъждане и след предлагане на различните виждания на спортните организации.
Затова подкрепям и господин Спасов, че наистина би било добре вие, които имате някакви предложения, да ги предоставите писмено на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта и, след като получим и законопроекта от Министерския съвет, евентуално да бъде създадена работна група в Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта, която да обобщи и да анализира всички тези предложения и, ако се прецени, бихме могли да излезем с общо предложение на комисията за внасяне на поправки към сега действащия Закон за физическото възпитание и спорта.
Такава практика имаше и в Тридесет и деветото Народното събрание. Консенсусно политическите сили са заставали зад редица проекти, които касаят обществеността – и спортната, и проблемите на децата – и мисля, че бихме могли да стигнем до разумни решения, защото в момента не бихме могли да обсъждаме детайлно различните предложения, тъй като, първо, както вече казах, нямаме предложенията на Министерския съвет за поправки и нямаме нищо друго освен този проект, който ни беше раздаден броени минути преди самото заседание.
Затова още веднъж благодаря на всички и, ако имате някакви предложения, бихме желали да ги получим своевременно.
Благодаря.
ПРЕДС. СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: Благодаря на госпожа Живкова.
Сега искам да дам думата на господин Шарков. Заповядайте, господин Шарков.
ВАНЬО ШАРКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми спортисти, обичани и уважавани от цяла България!
Искам да кажа само две неща. Ще бъда изключително кратък.
Колкото и да говорим по темата, предполагам, че всяка една от федерациите винаги ще може да извади някакви собствени проблеми, които би трябвало да бъдат решени по принцип от Държавната агенция за младежта и спорта или от изпълнителната власт - без значение от кого.
Но тук говорим основно за промяна в закона и би трябвало да се съсредоточим върху тази тема, защото според мен всички онези други неща, за които говорим, ако ги забравим за малко, ще видим как изпъкват две неща в този закон. Едното са парите и другото е собствеността. Колкото и да променяме закона, ако няма достатъчно финансиране за спорта в България, кел файда, че сме променили закона. Колкото и да променяме закона, лично според мен, ако една федерация не стопанисва една зала – давам за пример федерацията по лека атлетика, ако тя стопанисваше зала “Фестивална”, щеше ли да бъде в такова окаяно състояние единствената писта за зимна подготовка на българските лекоатлети? Нямаше да бъде, сигурен съм в това нещо.



Затова искам да помоля и председателя на комисията тогава, когато настъпи времето да се обсъжда бюджетът, нека отново да поканим председателите на всички федерации заедно с министъра на финансите и да видим как Министерството на финансите ще даде отново за спорта 0,03 процента от брутния вътрешен продукт на страната. Защото аз мисля, че за следващата година това нещо пак ще стане така. Поне от това, което чувам като лекар за парите, които ще бъдат дадени за здравеопазване, опасявам се, че същото нещо ще се случи и със спорта като част от бюджета.
Смятам, че дори е наложително да проведем една такава среща, когато обсъждаме бюджета.
По отношение на собствеността аз съм абсолютно съгласен с това, че националната спортна база, спортните обекти с национално значение трябва да бъдат абсолютна държавна собственост, трябва да бъдат стопанисвани и управлявани от държавата, трябва да бъдат поддържани от държавата и с това мисля, че всеки един от вас би се съгласил.
Тук чух обаче две мнения по отношение на общините. Едното мнение беше на господин Велчев от МВР, че общината е част от държавата, така че е по-добре всичко да останело държавно. Само че, господин Велчев, това няма как да се случи, защото и с 0,5 процента от брутния вътрешен продукт на страната тази спортна база на България не може да бъде поддържана. Затова общината трябва да стане собственик на тези спортни обекти. Когато общината е собственик, когато федерацията е собственик, когато държавата е собственик, тогава може да бъде управлявана добре спортната база. Мениджърите са казали: за да управляваш нещо добре, стани негов собственик.
В нормално развитите държави това е така и смятам, че, ако така бъде направено и в България, нещата в областта на спорта ще бъдат много по-добри.




Малко беше застъпена темата – мисля, че само в едно изказване – беше казано нещо по въпроса дали да бъде лицензионен режим или да бъде само регистрационен. Мисля, че това е много сериозен въпрос. Ако част от председателите на федерациите за първи път виждат тези предложения за промени, които наистина са направени от спортистите на България, може би трябва да се раздадат и на останалите федерации, защото, ако всички закони в България или предложения за промени в закони бъдат обсъждани по този начин – с хората, които касаят – мисля, че държавата ще дръпне напред много бързо. За съжаление мисля, че това се случва много рядко.
Благодаря.
ПРЕДС. СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: И аз Ви благодаря, господин Шарков.
Госпожа Лечева иска думата. Заповядайте, госпожо Лечева.
ВЕСЕЛА ЛЕЧЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми гости, уважаеми колеги от спортните организации и федерации, председатели, президенти, генерални секретари, хора, с които може би много често се виждам с тях в Държавната агенция за младежта и спорта.
Преди всичко бих искала да благодаря за възможността за участие в тази дискусия, да отдадем значимото и на комисията, която чрез редица мероприятия и такива срещи започна тази изключително важна дискусия по отношение на нормативното уреждане на проблемите в областта на спорта, по основните проблеми в областта на спорта, които касаят проблеми по отношение на спортната база, проблеми по отношение на финансиране на спортните организации.
Това, което накратко мога да кажа като оценка и на дискусията, и на поставените проблеми, и с което бих могла да започна, че за голяма наша радост и може би за голямо наше огорчение в последните 30 – 40 години в България беше построена

изключителна за мащабите на България огромна спортна площ. Тя беше изключителна държавна собственост, финансирана изцяло от държавата. Разбира се, ползватели бяха спортните организации, спортните клубове, състезатели, ученици, студенти и т.н.
За съжаление през последните 15 години никой не намери успешния модел, който да бъде приложен по отношение на спортната база. Като че ли последна за приватизация остана спортната база. Защо казвам “приватизация”? Защото наистина ще се наложи някои от спортните обекти да бъдат приватизирани. Това е дълго отлаган проблем, дълго отлаган въпрос, който, разбира се, доведе до това окаяно състояние на спортната база.
Започвам със спортната база, защото това е най-важният за
момента въпрос и може би всички сте съгласни, че това е въпросът, от който трябва да тръгнем, защото това е основният ресурс на Българския спорт. Това е и дълго отлаган проблем, защото спортната база беше строена в най-атрактивните чести на градовете и на общините. Заема паркови места, заема централни места в градовете. Това никой не бива да го поставя под съмнение.
Затова и апетитите са големи, затова и натискът е голям, затова и проблемът беше отлаган дълги години.
Как да бъде разпределена собственост? Колко държавни ведомства и колко спортна база да притежават и да управляват, по какъв начин да я финансират, по какъв начин да управляват ведомствата, държавните органи, колко спортна база да бъде предоставена на общините, по какъв ред да бъде предоставена на общините, по какъв ред да бъде предоставена на общините, по какъв ред да бъде предоставена и спортната база на спортните клубове.
Аз ще ви кажа следното. Давам един пример от последната седмица, тъй като бях и в Португалия. Там коментирахме изключителната спортна база, която беше построена през последните години в Португалия, откакто те са членове на Европейския съюз. Ние искахме да заимстваме практиката, тъй като те са използвали част от средствата на структурните фондове, от присъединителните фондове, така че и ние са де възползваме от техния опит.
Започнаха да се дискутират въпроси, по отношение на проблемите, се оказа, че те имат съвсем сходни проблеми. Но защо го казвам? Защото започвам със следния въпрос. Спортните организации искат спортната база. Започват да управляват, стопанисват спортната база но разходите, които те имат, са изключително високи за сметка на продукта, който те произвеждат и продават на състезатели, граждани, ученици и студенти
Кой покрива разликата? Ето, това е въпросът, на който всички трябва да си дадем отговор и дали спортните организации могат наистина да бъдат добри стопани. Разбира се, че могат. Те са тези, които знаят как се прави спортен памук. Но, за да издържат тежките разходи, те са принудени и за съпътстваща дейност, търговска дейност. Няма нищо лошо в това, но тъй като негативният пример, негативния опит в България е толкова голям,, че1 разбира се, стопира този процес и да бъде отдавана спортната база на спортните организации. Защото, разбира се, някои от тях – не казвам всички – започват търговска дейност, защото път им трябва средства, които да покрият останалата част.
А това всъщност е един много важен въпрос – кой и как управлява спортната база ? Имаме ли специалисти и колко са добри тези специалисти. Разбира се, че законът ще бъде актуализират, ще бъде подобрен, ще бъдат взети най-добрите предложения. Всички тук сме се събрали с една –единствена цел – да намерим най-добрия модел.
Но пак казвам, сигурна съм че дори и в нашите предложения след това, око има не добро желание и не добра загриженост и да се възползваш от идеята да бъдат стопанин, пак ще бъде виновен законът за това, че ние не сме намерили най-успешния модел.




По отношение на другите проблеми ,които бяха поставени за финансирането, но, разбира се, че ние бихме могли да поставим всякакви цифри. Въпросът е каква е възможността от страна на държавата да реагира на тази изисквания. Разбира се, че изискванията от страна на спортните организации с всяка изминала година растат. Аз тук не съм съгласна, че видите ли, средствата от Спортния тотализатор не бива да бъдат включвани към консолидирания бюджет. Напротив, всяка страна от Европейския съюз . Всяка страна от Европейския съюз решава финансирането си именно чрез организацията за тото и лото игри.
Друг е въпросът как през последните години е развиван спортния тотализатор. Защото бюджетът е една от най-консервативните системи. Трудно може бюджетът за тази година, за следващата година да нарасне с 50 – 100 или 200 процента, каквито са и нашите опити в момента. Това е една консервативна система, която непрекъснато се подобрява, актуализира, но в рамките на 5 – 10 процента. В редки случаи и моменти могат евентуално някакви средства да бъдат насочени към дадена програма и то целево и еднократно.
Затова и моделът е такъв, а и ние със сигурност ще бъдем пак някакво изключение, ако ние пък предприемем някакви други действия, да не финансираме спортните дейности именно от спорт-тото и лото игри, защото това е възможността, където приходите винаги и регулярно могат да нарастват, разбира се, с една много по-различно управление, с една много по-различна структура и една много по-различна възможност от страна на нашия национален оператор.
Затова си мисля, че тук не трябва да има съмнение. Трябва да сме много настоятелни по отношение на бъдещото преструктуриране на спортния тотализатор, тъй като той в последните десет или повече години в него не е инвестиран нито един лев. Технологично той е морално остарял, така че средствата, които ние получаваме оттам, са изключително малко и скромни за разлика от потенциала, който тотализаторът има.
Така че това са двата основни въпроса, които ние трябва да решим. Разбира се, много прав беше народният представител Ваньо Шарков – мисля, че той беше последният, който говори – като каза, че каквото и да запишем, ако няма финансиране, всичко ще си остане само един бял лист хартия.
А що се отнася до ползването на структурните фондове, от 1 януари 2007 г. ние вече сме провели разговорите, вписали сме в една от мерките на оперативната програма, която се управлява от Министерството на благоустройството и регионалната политика, като в две от мерките ще влязат спортни обекти и съоръжения, които касаят социална инфраструктура и градско възстановяване, защото за мен, а и не само за мен, а и за цялото ръководство на Държавната агенция за младежта и спорта спортната инфраструктура е част от общата инфраструктура.
Затова и разговорите, които проведохме с министър Гагаузов, бяха именно да разпишем спортните обекти и съоръжения в тези мерки. Така че правим всичко необходимо, за да търсим всички възможни варианти за допълнително финансиране на спорта у нас.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: Благодаря на госпожа Весела Лечева.
Има ли други желаещи за изказване? Не виждам.
Ако няма други желаещи, бих искал да благодаря на всички за участието.
Колегите днес се запознаха с текстовете. Смятам да насрочим едно специално заседание на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта, където да обсъдим подробно тези предложения, защото все пак трябва физическо време колегите да се запознаят конкретно с текстовете и тогава отново ще поканим председателите на федерации. Надявам се да бъде създадена и такава работна група, която да обсъди законопроекта, който е предложен от Държавната агенция за младежта и спорта и, който мисля, че е в Министерския съвет. В момента, в който и той пристигне в комисията, ще насрочим заседание.
Всеки народен представител има и законодателни инициативи. Може, разбира се, да застане зад конкретни текстове. Надявам се с всички колеги от различните политически сили да се обединим около текстове, които нямат цвят и в крайна сметка, колкото по-малко политика в спорта, толкова по-добре за спорта.
Надявам се наистина с общи усилия ние да участваме в модернизирането на българския спорт.
Благодаря на всички.
Закривам заседанието.

(Закрито в 15,50 ч.)



ПРЕДСЕДАТЕЛ:
(Светослав Спасов)



Стенограф:
(Божидарка Бойчева)