ДНЕВЕН РЕД:
1. Разглеждане на Визия за реформата в грижата за детето, представена от Националния съвет за закрила на детето на 12.02.2008 г. и подкрепена от 86 неправителствени организации.
2. Състоянието и перспективите пред Домовете за медико-социални грижи за деца от 0 до 3 години (бивши домове “Майка и дете” в системата на Министерство на здравеопазването).

---

П Р О Т О К О Л
№
На 27.03.2008 г., (четвъртък) от 16.00 часа се проведе редовно заседание на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта.
Заседанието се проведе при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Разглеждане на Визия за реформата в грижата за детето, представена от Националния съвет за закрила на детето на 12.02.2008 г. и подкрепена от 86 неправителствени организации.
2. Състоянието и перспективите пред Домовете за медико-социални грижи за деца от 0 до 3 години (бивши домове “Майка и дете” в системата на Министерство на здравеопазването).
Заседанието бе открито в 16.00 часа и ръководено от госпожа Евгения Живкова – заместник председател на комисията.
Списъкът на присъствалите народни представители се прилага към протокола.
*
ПРЕДС.Г-ЖА ЕВГЕНИЯ ЖИВКОВА: Уважаеми колеги, откривам седмото редовно заседание на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта. В залата има необходимият кворум и можем да започнем работа. Предварително обявеният дневен ред се състои от две точки: Разглеждане на Визия за реформата в грижата за детето, представена в Националния съвет за закрила на детето на 12.02.2008 г. и подкрепена от 86 неправителствени организации. 2. Състоянието и перспективите пред Домовете за медико-социални грижи за деца от 0 до 3 години (бивши домове “Майка и дете” в системата на Министерство на здравеопазването).
Имате ли предложения за допълнение или изменение на дневния ред? Няма.
Моля, който е съгласен с така предложеният дневен ред, да гласува.
Гласували “за” – 7
Против – няма
Въздържали се – няма.
Дневният ред се приема.
Позволете ми да ви представя гостите на нашето заседание – доц.Нели Петрова – Председател на УС на Института по социални дейности и практики, г-жа Соня Владимирова – Фондация за нашите деца, г-жа Сабина Събева – Международна социална служба, г-жа Кина Дичева, г-жа Елена Перчинска – експерт Дирекция “Медицински дейности” към Министерство на здравеопазването, г-жа Румяна Маджарова – ДАЗД, г-жа Кътева.
По ТОЧКА ПЪРВА от дневния ред давам думата на г-жа Цвета Антонова от Държавната агенция за закрила на детето да ни представи Визия за реформата в грижата за детето представена в Националния съвет за закрила на детето.
Г-ЖА ЦВЕТА АНТОНОВА: Уважаеми господа депутати, много благодарим за възможността да представим пред вас Визията на вече 88 неправителствени организации за ускоряване на реформата в областта на грижите за деца в България. Предварително бих искала да кажа няколко думи за организациите, които създадоха визията, са организациите от алианса, който първоначално беше формиран за да подкрепи усилията на правителството във връзка със ситуацията в с.Могилино. Когато разработихме нашата визия в рамките на няколко дни, ние си дадохме сметка, че преди да я оповестим пред обществеността е добре да я депозираме там, където сме национално представени чрез организациите, които са членове на Националния съвет по закрила на детето . Официално я представихме на 12 февруари и я депозирахме също така и при министър-председателят и президентът. Трябва да кажа също, че организациите подкрепили визията я подкрепиха също за много кратък период от време ние получихме подкрепата на огромна част от организации от цялата страна, нещо което в България поне аз не знам да се е случвало досега – организации да се обединят около една кауза за много кратко време.
Другото, което бих искала да кажа е,че огромната част от всички тези организации сме организации, които участваме в реформата още в началото, даже от писането на първите проекти, един от които е проекта Реформа за повишаване благосъстоянието на децата в България от 2000 и преди 2000 г., т.е. ние сме актьори в този процес, познаваме го добре и затова смятам, че можем да кажем това, което мислим за реформата. Затова и смятаме да кажем първоначално че има успехи тази реформа с изграждането на модерна съвременна система за закрила на детето, с промени в законодателството, които позволиха неправителствените организации да участват в процеса на предоставяне на социални услуги, много активно да участват, нещо което като практика е ново за повечето страни от нашия регион и изобщо за повечето бивши страни от Източна Европа.
Признавайки всичко това обаче ние смятаме, че в областта на домовете , в областта на приоритета деинституционализация реформата не постигна целите, които си беше поставила и ние затова си казахме, че би трябвало да променим някои приоритети, като започнем с това първо нещо което сме го казвали многократно, но казвайки го не го изпълняваме. Ние смятаме, че не винаги поставяме интересите на детето в центъра на политиките.Абсолютен пример за това е децентрализацията на домовете за деца, лишени от родителска грижа, които бяха децентрализирани и бяха поставени повече интересите на персонала на първо място. В много други случаи също така когато се говори за децата някак си нещата отиват повече към персонала, с което ние не смятаме, че това не е важен проблем и често изместваме темата. Освен това доста дълго време не си признавахме честно проблемите и смятаме,че и принос на нашата визия от месец и половина е, че малко по-честно говорим за проблемите.
Другото много важно нещо като предпоставка е, че ние смятаме че като държава, като страна член на Европейският съюз имаме ресурси, имаме възможности да поставим една по-нова цел, която да конкретизира общите идеи на стратегията, приета от Парламента и смятаме, че съвсем конкретно бихме могли и призоваваме всички да се обединим около това да се съгласим, че отглеждането на деца в институции от интернатен тип, които са деца над 30,40,5060,70 до 170, в София има такава институция, е вредно за децата, да се съгласим, че особено вредно е това за малките деца, за децата от 0 до 3 години. Да приемем една цел в обозримо бъдеще, да си поставим за цел всички деца в риск, за които се налага да бъдат изведени от семействата, ние като една модерна съвременна европейска държава можем да осигурим един друг тип грижа, да заменим тази грижа в домовете с този тип. Като казваме това тук трябва да поясня, че не казваме че изобщо няма да има нужда от предоставяне на една грижа на децата извън семейна среда. За съжаление вероятно ще се налага това, но тя трябва да се предоставя в едни по-съвременни условия на малки домове, по-близки до семейната среда и за много по-кратък период от време, защото големият проблем за нашите домове освен условията и начина на грижа, колективен по същество. Другият голям проблем е много дългият престой.Често казват, че в много европейски страни има такива домове, да има, но никъде децата не престояват толкова дълго в тези домове. Ние смятаме, че е реалистично за България, ние спорихме по срока между организациите, но така или иначе се обединихме на около 10 години, имаше и такива, които смятаха, че може и за по-малко време да заменим тези домове от този тип сега., като тип грижа.
На първо място семейството. Смятаме, че всички мерки, които се приемат, включително сега и промените в Семейния кодекс благоприятстват такива промени. Смятаме също така, че като първостепенна грижа на държавата би следвало да бъде подкрепата на семейството и то с повече позитивни мерки.Разбира се има рестриктивни мерки, но например има една рестриктивна мярка сега, която е приета за шестмесечен престой и след това възможност за осиновяване без съгласие на родителите. Ние смятаме, че този шестмесечен период трябва да бъде съпътстван с изключително много подкрепа за семейството, обединяване на усилия за мерки по заетостта, социално подпомагане, на всичко, което има като ресурс, за да може семейството да си вземе детето. Няма по-добра грижа. Приемната грижа също има условие да се развие. Ние познаваме механизмите и знаем причините защо тя не тръгва и не смятаме, че това е свързано с националния манталитет. Ако имате време и ви е интересно можем да говорим затова.Ние имаме изследвания в тази област, имаме и практики и смятаме, че това е един ресурс, който не се използва достатъчно и би могъл да се използва особено с възможността да има професионални приемни семейства. Необходимо е развитието на услуги и въобще грижа, която да е близка до семейната среда.Това е най-важното за нас, като смятаме също така , вие сте го видели вероятно във визията, смятаме че голяма част от проблемите на децата в риск се поставиха като грижа основно на Министерство на труда и социалната политика и Държавната агенция за закрила на детето. Изобщо има трудности в образователната система, трудности в здравеопазването, които се прехвърлиха като ангажимент и на социалната система. Имаме предвид основно отсъствието да речем на грижи за психично здраве за децата, които особено за децата в домовете прехвърлят към социалните работници.
Ние и трите организации работим с деца в домове и можем да ви кажем, че изключително ни е трудно да работим като социални услуги, със социална работа, с психологическо консултиране с деца, които имат нужда от психиатрични услуги и то специализирани услуги за психично здраве, каквито няма достатъчно и няма достъп до тях.
Има и други проблеми в здравеопазването, свързани с разбирането за деца с увреждания. Тук предполагам, че Соня Владимирова може много да ви говори. Всички ние сме свидетели и имаме работа по превенция на изоставянето на детето на ниво родилен дом. Все още е много разпространена практиката родителите на деца с увреждания да съветват, да се консултират да оставят децата в домовете. Всички знаем, че по данни на Държавната агенция или последната година 1 300 деца от родилен дом отиват в домовете за медико-социални грижи. Това е следващата тема, но ние сме поставили като един от приоритетите визията.
Ако трябва да започнем да говорим за закриване на институции от този тип сега, като ги закриваме по един съвременен модерен начин, а не да преместваме децата от дом в дом, да осигуряваме на всяко дете по-добра грижа и смятаме, че приоритетно трябва да се започне от домовете, които отдалечени и от домовете за малки деца.
Смятаме също така, че най-вредна и с най-големи последици е психичното, конюктивното, поведенческото и всякакво развитие на детето е липсата на индивидуализирана грижа, на отделна, на грижа емоционална за бебето от страна на един човек.Отсъствието на такава грижа в първите 3 години има изключително тежки последици. По това можем да ви цитираме изследвания, практики, примери колкото искате. Медицинската грижа не е достатъчна. Колкото и да е добра, колкото и да е квалифицирана, но тя в никакъв случай не е достатъчна за човешкото бебе. То има нужда от някой, който да се грижи индивидуално точно за него и да го води в развитието му, така че за нас това е първия приоритет.
Ние смятаме, че за този 10-годишен период трябва да се разработи такъв план по който да вървим и ние разработваме в момента такъв план и смятаме да го обявим съвсем скоро.
Искам да ви кажа, че има четири комисии, които работят за промени в законодателството. Има изключително много комисии и работни групи и ние смятаме, че първо трябва да видим точно какви са проблемите, да приемем, че това са проблемите,да ги подредим като приоритет как ще ги решаваме, а след това да говорим точно какви промени ще правим. Това е следващата стъпка, която ще направим. Във визията са изредени всички области, които ние смятаме че трябва приоритетно да се развият. Ние имаме също така претенции по отношение на образователната система. Тя все още не приема децата, които имат трудности и не е готова достатъчно да привлече децата от домовете. Искам съвсем отговорно да ви кажа, че има деца в 7-ми клас, които не знаят да пишат в Софийско училище, които са неграмотни и които минават от клас в клас, но това какво означава? На кого е нужно такова образование? Къде са допълващите услуги, подкрепата, която тези деца трябва да получат в българското училище.За това говорим за проблемите, които от образованието се прехвърлят към социалната сфера.Смятаме, че в социалната сфера се развиха доста практики на алтернативни услуги, услуги в общността. Проблемът тук е, че те не са с равен достъп за всички хора. В рамките на 1/3 от общините само в България има развити такива услуги по едно изследване на УНИЦЕФ, което означава, че е необходима специална грижа за достъп до минимален пакет от социални услуги на всички хора от нашето общество.
Много е важен проблемът, който някак си в стратегията остана извън вниманието и каквито и проблеми да обсъждаме по отношение на системата за закрила, по отношение на управленчески проблеми на децата, по отношение на практики, свързани с разводи, винаги се стига до необходимост от специализиране в съда и отново това е въпрос, който би следвало да се разгледа. Ние смятаме, че това е важен проблем, дори напоследък и самите съдии се активизираха от Брачна колегия например, които казват, че изобщо прилагането на закона се само регистрира. По отношение настаняването на децата в домове. Процедурата е такава, че реално съдът не изпълнява функциите, които би трябвало да изпълнява по много причини, които трябва да бъдат обект на този преглед на законодателството.
Още няколко приоритета за нас са важни.Най-важният сега е този, който виждаме сега да отсъства – координацията и обединението на усилията. Ние се радваме, че много започна да се говори и се говори по различен начин в нашето общество за проблема за децата в риск и това говори вероятно за цивилизованост на нашето общество.
Имаме да направим още доста крачки. Ние разчитаме на подкрепата на всички институции. Още веднъж искам да ви благодаря че ни дадохте възможност да кажем най-основните неща от нашата визия. Ние подготвяме план за действие за изпълнение на тази визия и меморандум за съгласие за всички, които биха желали да подкрепят тази визия.
Аз миналият път присъствах на заседанието, когато г-жа Местан представи проблемите на Държавната агенция за закрила на детето и бих искала да кажа, че от наша гледна точка системата за закрила на детето в момента е в критично състояние като човешки ресурс, като брой, а за съжаление на много места и като качество и смятаме, че те имат толкова големи отговорности по отношение на управлението на съдбата на едно дете в и риск, че за да посрещнат тези си отговорности се нуждаят спешно от подкрепа, от помощ.Просто помагачите имат нужда от помощ в момента.
Смятаме, че наистина тази система трябва да бъде подкрепена.
ПРЕДС.Г-ЖА ЛЮДМИЛА ЖИВКОВА: Колеги, аз предлагам първо да изслушаме гостите. Ако имате други предложения моля да ги направите. Господин Димитров иска да вземе думата.
Г-Н ГЕОРГИ ДИМИТРОВ: Благодаря, госпожо председател. Конкретно искам да кажа, че за да създадем нещо трябва да имаме единомислие, но за да има единомислие трябва да има стратегия, да се обединим, т.е. правилна концепция.
Аз много внимателно Ви слушах, за доста работи се съгласявам, но има и доста точки, по които не споделям Вашето мнение.Вярно е, че семейството е единицата, в която трябва да израсне едно дете от самото му раждане, но вярно е че то не е да кажем от демокрацията, той е проблем, който го има във всяка една държава , да кажем от 18 години до 45 години и винаги е имало семейства, в които се грижат добре за децата. Поставяйки на всяка цена в приемно семейство едно такова дете ние ще направим още по-голяма беля, отколкото да го гледаме в дом. Вие споменахте, че обръщаме внимание на персонала.Нормално е да обърнем внимание, защото ако персоналът е добре, то проблемите на персонала няма да рефлектират върху самите деца, за да се създават проблеми. Аз и на предишното заседание споделих с вас, че проблемът е чисто финансов. Това което споделям е, че домове които са в отдалечени точки, в малки селца и т.н. е хубаво да бъдат преместени в големите градове, което пряко рефлектира върху психиката на децата. По никакъв начин е трябва да заличим тези домове, казано кратко и ясно. Ако едно дете е настанено в приемно семейство и не може да се адаптира, какво ще направим. Ние го вземаме от това семейство и го настаняваме в друго семейство. То не може да се адаптира. Какво ще стане с това дете? Ако на тези деца им е добре колективно да растат в дома, да ги оставим да растат там, но въпросът е да им създадем нужните грижи, да им създадем нужната атмосфера, нужната обстановка, където да израснат те – материална и всякаква друга. Това което го казахте за детето, което било 7-ми клас и не можело да чете е тревожно, но това е проблем на персонала. Той всъщност не си гледа работата, за да допусне едно дете, което е 7-ми клас да не може да чете. Необходимо е да засилим много здраво контролът в тези домове, а не трябва да ги закриваме.
Благодаря.
Г-ЖА ЦВЕТА АНТОНОВА: Аз искам да започна от последното изречение, което казахте. Първо това дете ходи на училище, не е само грижата в дома за него. Има изследвания, които са правени за разликата в развитието на детето когато расте в дом и когато расте в семейство, включително в приемно семейство. Разликата е драстична в израстването, в успеха и във всичко друго. Това което казвате за контролът, той важи и за приемните семейства, за всички семейства. Вероятно всички си даваме сметка, че не можем изведнъж да се откажем от тези домове и затова си мисля, че бихме могли едновременно с това да развиваме в малки, тип семейни домове тази дейност. Това се прави в Стара Загора и е построен за първи път един дом от 3 до 7 години, без да настанят нито едно дете в друг дом, в семейства, в приемни семейства и най-вече в такива апартаменти и малки къщи, които общината даде и наши колеги направиха това. Аз смятам, че това е също така един резидентен тип грижа за по-дълго живеене. Аз съм абсолютно съгласна с Вас, че най-важно е персоналът как е подготвен и каква грижа се оказва, защото и в едно семейство детето може да не се чувства добре. Знаете ли защо сега поставихме въпросът? Това не е защото се случиха тези неща. Ние започнахме ревизията преди най-тежките случаи. Това е защото ние наистина много разчитахме на децентрализацията на домовете и на възможностите. Изведнъж си дадохме сметка на много места, в които работим, че на място реформирането на домовете се разбира като ремонтиране. Разбира се, че е важно да се направи добре сградата. Ние си дадохме сметка, че е много добре да се направи този ремонт. Имаше много проекти по програма ФАР за финансиране. Мислихме дори за разчупване на сградите и си дадохме сметка, че каквото и да направим е недостатъчно и че истински добра грижа, която да доведе до сериозна промяна няма как да се случи в тези казарми.
Г-ЖА СОНЯ ВЛАДИМИРОВА: Ние затова предлагаме този период на закриване да е 10-годишен, т.е. да избегнем риска в съседите,които много бързо трябваше под външен натиск и политически условия да направят тази реформа и се получиха доста негативни резултати и за да не се случи това, ние искаме да се случи планирано през следващите години, но много ясно за всяка една институция. Разбира се че има нужда за настаняване на тези деца. Аз мога да цитирам и някои европейски страни. Дори в Италия, която е една от първите държави, която още в началото на 70-те години направи пълна интеграция не само за всякакви видове проблеми. Брой за настанявания има, но къде са те? Там не могат да се видят повече от 10 до 15 деца на едно място, независимо какъв проблем имат. Така е в Португалия, Испания и т.н.
Ни искаме да кажем, че се стремим постепенно да намаляваме броят на децата и когато има нужда от изграждане на места за настаняване те да бъдат максимално близки до условията, в които живее едно семейство. Това искаме само да кажем. Нека да има такива места, но те да бъдат от 12 максимум до 15 деца. Това е нашата цел.
Г-Н ГЕОРГИ ДИМИТРОВ: Вие давате пример с Италия, но там нещата икономически отдавна са превъзмогнати и концепцията за тези деца е съвсем друга. При нас за да стане това нещо ще минат години. Аз не виждам това нещо да стане до 10 години.Основната ми идея е чест от тези домове да си останат дотогава, докато има такива деца в повече, ако ги няма е добре, дай боже това да стане и в най-лошите сънища да не си помислят, че ще си дадат детето за отглеждане в такъв дом, но докато има безотговорни хора ние трябва да решим как да решим проблема. Идеята е да намерим начин в тези домове децата да се чувстват добре. Благодаря.
ПРЕДС.Г-ЖА ЕВГЕНИЯ ЖИВКОВА: Аз смятам, че е добре да чуем гостите, тъй като многократно сме повтаряли тези проблеми между нас и сме ги споделяли включително и с представителите на Държавната агенция за закрила на детето и затова е добре да чуем нашите гости, които сме поканили тук за тяхното мнение и след това ако имаме наистина въпроси да продължим с обсъжданията.
Г-ЖА НЕЛИ ПЕТРОВА: Аз мисля, че колегите бяха много изчерпателни по отношение на нашата визия. Вие разбрахте, че съм представител на една мрежа от 26-те институции от този тип. Просто не е възможно някой, който е гледал филма да не си е дал сметка, че това е нечовешко и че никое дете не заслужава да живее по този начин и че докато има дори и само едно дете във 26 институции, което може би умира по този начин ние ще бъдем на прицел и че е крайно време ние да не реагираме на пожар. За това действително нашата визия казва едно – големите институции трябва да бъдат закрити. Как може да се случи това? Само при една много добра организация на национално и на местно ниво, само при много добро обединение на нашите усилия, като максимално бързо, за да спрем хода на тези институции приоритетно се изградят услуги в подкрепа на семействата и за ранна интервенция, за превенция на изоставянето на децата от 0 до 3 години и като много добре планирано, на базата на потребностите, за да бъде действително не само ефективно, но и достатъчно ефикасно, се изгради мрежа от социални услуги, които са близки до семейната среда. Тук се повдигна въпросът за икономическите реалности, но има неща, които не можем да променим веднага, но не парите са проблем. Опитът показва, че при една такава добре развита мрежа от услуги, като е примерно в Холандия, аз я цитирам, защото в момента имаме проект с тях, в един дългосрочен план това икономически е много по-ефективно, отколкото поддържането на тези огромни институции, при които каквото и да правим не можем да говорим за индивидуалност. Действително ако стане това планиране, при наличието на толкова европейски фондове, които в момента се финансират и нещо, което много абсурдно се случва, все още се инвестира в ремонти на тези стари институции. Това трябва да спре. Просто тези средства трябва приоритетно да се насочат в разкриването на този тип услуги. Няма смисъл да ремонтираме тези сгради.
ПРЕДС.Г-ЖА ЕВГЕНИЯ ЖИВКОВА: Очевидно обаче филмът с Могилино,кампанията на БТВ, която събра средства показа, че обществото не е готово да приеме децата с проблеми. И тук отново опираме до въпросът какво става с тези деца в институции, които са с проблеми – физически, психически и т.н. Има всякакви проблеми, свързани с тяхното здравословно състояние, ние ги интегрираме и кой ще ги осиновява. Ние много добре знаем, че голяма част от тези деца, ако не и близо 90 %, от държавната агенция по-конкретно биха могли да кажат, са от ромски произход. Какво става с тези деца и ще имаме ли ние възможността или неправителствените организации сами да отглеждат децата, да осигурят такъв тип услуги в малки домове?
Г-жа НЕЛИ ПЕТРОВА : В България през 1993 г. е създаден първият дневен център и в момента те са 47, като 30 от тях са асоциирани от българската асоциация, от родителите и голяма част от оборудването е финансирано от нашите международни партньори. Има и 47 защитени жилища вече, като действително първото беше създадено в Батак и бяха изведени първите хора от институции. Това е начинът, по който може да се направи. Разбира се може да се мисли така, че да бъде направено с минимум персонал и минимум средства, но това е възможно и то се случва. Това, което ние констатирахме е, че тези нови услуги не са достатъчни и че не се планират както трябва, а мястото на тези деца с увреждания е сред нас. Те са като всички нас. Родителите им са като всички нас. Да, вярно е че има и деца от ромски произход, но не мисля, че едно дете независимо какъв е произхода му , независимо какво е увреждането му, заслужава да живее по този начин. Не говорим за осиновяване. Действително ще има деца, които ще останат тази държавна грижа. Говорим за начинът,у по който ще се грижим за тях и мястото, на което това ще го правим и специалистите, които трябва да бъдат ангажирани.
ПРЕДС.Г-ЖА ЕВГЕНИЯ ЖИВКОВА: Проблемът с тези деца наистина е по-голям според мен поне като човек, който има наблюдения. Децата с психически и физически заболявания е много по-голям при децата, които са изоставени, отколкото при децата, които нямат тези проблеми и такива домове има не само в Могилино.Съществува един подобен дом и в гр.Роман и никой не желае да осиновява или да се грижи по по-различен начин за тези деца.Мисля, че това е основният проблем на обществото и наистина там повечето деца се от ромски произход.
Г-ЖА НЕЛИ ПЕТРОВА: Аз не мисля, че процентът на децата с увреждания е по-голям отколкото на другите. Институциите в България са 140. Аз ви казах, че от тях 26 са от типа на Могилино и са за деца с увреждания. Дори във филма бяха показани различен тип увреждания. Там имаше деца само със зрителни увреждания, деца само със слухови увреждания, деца разбира се и с генерализирано разстройство на развитието. Дори и това е вредно, че сме събрали толкова различни деца, с толкова различни проблеми, без да им осигурим каквото и да било, а да не говорим за това,че умственото увреждане на тези деца е относително, защото на какво може да се научи едно дете, което през целият си живот гледа един таван или се намира в една стая.
По отношение на готовността на обществото. Естествено е, че след като до вчера сме ги крили там, това общество да има някакви съпротиви. Те не ги познават. Те се страхуват.Различието по принцип предизвиква агресия. Нормално е, но това е и работа на медиите – да престанем да ги показваме в този вид, защото тези деца могат да дадат много. Те се усмихват, те пеят, те са лъчезарни. Умственото увреждане е състояние и се изчислява на базата на психологически тестове, които в различните моменти показват различно.То не е заболяване, не се лекува.Мястото на тези деца и децата, които са в семейство и които са отглеждани в институциите, които членуват в БАЛИС е във масовите училища, посещават дневни центрове, където им се предлага допълнителна терапия, но те се учат.
Г-ЖА КЪДРЕВА: Аз благодаря на г-жа Живкова че ме покани на тази ваша среща. Трябва да ви кажа,че още в началото на 70-те години, когато станаха едни промени, просто обстановката в която нашите деца растат, аз започнах да поставям пред обществото въпросът и трябва да ви кажа, че обществото ни като цяло в своята партийна устременост, аз съм се срещала с ръководителите, не пое своите задачи. За едно общество можем да съдим по неговите деца. Едно общество, което иска да види своята перспектива, което мисли за перспектива, то мисли за своите деца, за поколението което всеки ден навлиза в реалния живот. Вие си спомняте, че през 1990 година се вдигна голяма шумотевица за децата в домовете. Какъв е резултатът от всичко това? Нима нещата се подобриха. Има толкова много неправителствени организации, фондове, фондации все за работа с децата. Защо е такъв резултатът? Кой иска сметка за това? Направихме Държавната агенция за закрила на детето. Това е една чиновническа институция. Какво направи то досега, че ние тепърва поставяме тези въпроси?Кой ще му поиска сметка? Кой ще отговаря за тези неща?
Аз съм писател и съм много емоционална. Цял живот съм се занимавала с децата и техните проблеми, имам много книги да деца, включително и тази книга, която сега подарих на г-жа Живкова “Децата и ние или изкуството да си родител”. Ние гледаме все напред, а не виждаме и не отговаряме за това, което сме направили досега.
Искам да кажа, че ние действаме като на пожар. Занимаваме се сега с децата в Могилино, след това с децата в Бургас, в Перник. Нещата не се решават на парче, при това не се отделят децата в домовете и децата в семейството, защото в семейството не е по-лесно отколкото в училището. Малко са семействата, които могат да си поемат децата и не случайно се случват толкова неприятни неща и съществуват като реалност.
Искам специално да се спра на децата в социалните домове както ги виждам аз. Смятам, че въпросите с децата не се решават така, че ние да имаме решение. Не може тези деца да бъдат толкова много и да бъдат в такава отвратителна обстановка, но въпросът е във всичко онова, което се прилага като политика към тях. Първо защо се експулсират децата в домовете? Осемдесет процента от тях са с родители. Бедността не е проблемът, проблемът е в безотговорността, в това че не се работи със семейството. Отпускат се помощи. Ние можем да кажем: “Няма да вземате помощи, когато не изпращате децата на училище или когато децата не са при вас”. Нещата стават с конкретна работа, по социални групи, защото родителите във всяка социална група имат своите различни проблеми и по различен начин трябва да се подходи. Това е голяма организация и от там трябва да се започне. Трябва да има и законови рамки. Щом не можеш да гледаш повече от две или три деца, ти няма да ги раждаш, нямаш право да ги експулсираш. Това са едни много важни неща и се иска една много сериозна работа. Проблемите няма да се решат с това като сложим по 5 деца в една къща или ще ги отделим по някакъв начин.
През всичките тези години аз съм посещавала много от тези домове и знам техните проблеми. Те са сериозни, но за съжаление се задълбочиха.Преди нямахме тази социална деградация, тази нравствена деградация, която се случва с децата от съвременните домове. Децата в тези социални домове често пъти живеят в кошмарни условия.Ние видяхме какви са условията в Бургас. Сградата е много стара.Аз искам да ви кажа, че от това училище излязоха много свестни деца, свестни граждани, от тази същата сграда. Сега какво излиза? Вие виждате разруха, скъпи спортни съоръжения, които те пилеят. Те нямат нравствена отправна гледна точка.Ние казваме, че те не можели да пишат в 7-ми клас. Извинявайте, но те като се върнат в този дом няма кой да се занимава с тяхната подготовка. Не може тези домове да бъдат разсадник на проституция и деморализация. Тук въпросът е за духовната работа с децата, културната работа с децата. Това не става за един ден. Необходима е много сериозна работа с тях, която е тотално занемарена. Системата ни за работа е занемарена в тези домове.
Много страшно е да се внушава на тези деца в домовете, че те са изоставени деца, че са в неравностойно положение. Знаете ли какво нещо е това за тях? На 18-годишна възраст, както сме ги хранили по някакъв начин в домовете, те излизат без професия, без да имат някакъв стабилитет, няма къде да ги настаним. Това е наш проблем. Те лягат изцяло върху гърба на обществото години наред. Защо никой не поиска сметка за това, че и в семейството децата излизат неподготвени. Те трябва да са готови с професията си, с образованието си, със своята изграденост като личности. Всичко това ние не постигаме, а говорим само за материалната страна. Първо децата трябва да бъдат селектирани. Не може дете, което има някаква даденост , да виждате че с това дете може да се работи, че може да се постигне нещо, да бъде при други деца, които нямат такова нещо. Някои от тях са направо за поправителни домове. Аз не знам каква е там методологията, но нещата трябва да се огледат.Тези деца не трябва да бъдат третирани като разбойници, те трябва да бъдат оздравени духовно, да им се помогне да намерят своя път. Това е един друг тип работа и Държавната агенция за закрила на детето би трябвало да си поеме своите отговорности и своите задължения.
Искам да кажа само няколко думи за комплекса “мама”, който се изгражда и който е страшен. Представяте ли си едно 3-годишно дете, което има комплекса”мама”, то не е избраното, то може утре да бъде избрано, но какво остава в него. На тази база трябва да се работи, защото нито семейството ни е готово да приеме деца, нито децата са готови да отидат в семейство. Семейството не е панацеята, в семейството е по-трудно отколкото в дома и когато ние създадем неадекватни внушения се получава нещо много страшно.
Аз пледирам да се обърне внимание на духовната работа, на културната работа с децата, да се подбере персонала. Той трябва да бъде не само добре платен, стимулиран, той трябва да бъде готов за духовна работа и да вървим към други резултати.
Г-ЖА ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Вероятно са необходими различни гледни точки, защото аз не си представям, че тази писмена визия, която жанр има ангажимента да покаже едно развитие на една система в обозримо бъдеще с нейните идеални параметри разбира се това е естествено на този документ и това е доброто. Някой би казал, че тя не му харесва. Напротив, на мен много ми хареса. Заедно с това давам си сметка, че живият живот общо взето ни поднася казуси, на които ние трудно намираме отговори, правилно намерени, обаче принципният начин, по който може един или друг проблем. Казвам това защото е очевидно, че трябва да се търсят всички възможности децата да живеят в среда, близка до семейната. Това като модел аз си давам сметка, че не е панацея, защото проблемът за това доколко се развива професионалната грижа, защо тя е такава, какви са възможностите за интервенция в тази посока говори за обществена, ценностна ако щете , публична, държавна или каквато и да е тя, но очевидно че тя също има някакви ограничени ресурси. Доцент Петрова, ние едва ли днес ще водим този разговор, но сигурно ще търсим резултатите от това проучване, което дай боже да промени част от нашите собствени притеснения за това.
Аз взех думата за нещо друго.Този разговор го водим не за първи път и аз съм убедена, че той не е за последен път. Давам си сметка, че в този материал има няколко неща, които трябва да намерят и своя прочит. Права е г-жа Къдрева за това, че ние в този си вид говорим как трябва да бъде отглеждано едно дете, но ние трябва да направим всичко възможно това дете да има смислено бъдеще. Аз съм абсолютно убедена, че то не може да бъде отглеждано до безкрайност в тази защитена общност, която ние ще създадем, независимо от това тя колко е голяма, малка, оптимална, която му дава друг тип самочувствие и по никакъв начин не трябва да насаждаме у него усещането, че то е просто различно за добро или за лошо, защото аз се опасявам, че в последно време правим едно публично внушение, че това са деца, които наистина са различни, на които обществото дължи задължително внимание и те го използват по начин, по който те преценят за нужно. Това, че ние вадим на показ един проблем, който има и драматични измерения задължително за нас, но начинът на говорене и отзвукът който се получава от нашето говорене според мен трябва да бъде твърде по-премерен, защото има резултати, които започвам да не харесвам. Проблемът за образованието, за реализацията на тези хора, вече оформени като такива , ангажиментите на бизнеса просто да спонсорират, но и да поемат ангажимент за тяхното бъдеще, това е нещо което има особен смисъл, а тук не успях да го видя.
Аз реагирах в началото за децентрализацията, защото подобно на вас аз също та инвестирах свои надежди в тази стъпка. Мислех си, че тогава когато местната власт, която има повод да познава най-добре нуждите и проблемите в домовете, които там съществуват, които общини за разлика от държавата могат да бъдат бенифициенти по програмите, могат да се опитат да направят нещо, което държавата като цяло в рамките на тези повече от 100 домове едва ли би успяла да свърши и най-малко логиката беше в това да се пази персонала, въпреки че това също е общинска грижа. Факт е обаче, че не всички местни власти се оказаха подготвени за една подобна стъпка и аз приемам тази забележка, тя е такава.
Аз искам да завърша със следното: вие го отбелязахте и аз търся работещият вариант да избягаме от очертаващият се проблем, в който всички в рамките на някакви свои общности водят този разговор, поемат ангажименти, гледат проблема, извеждат на преден план мерки. Извинявайте, но аз не си представям разговор по законодателство, който ще се води без участието на народни представители, защото нито една друга институция не може да приеме поправки в законите и дотогава докато хората, които трябва да свършат това не са го приели като лична кауза, с тяхното собствено участие, с личните им притеснения,идеи, ако щете даже публичен натиск, ние не водим смислен разговор по проблема, иначе ще имаме един документ, който нас емоционално ще ни обедини, ще прегледаме отново Закона за закрила на детето, ще уточним че има препокриване на ангажиментите на две агенции в структурата на едно министерство и ще спорим кой има повече правомощия и къде трябва да ги разделим по редичката. Няма пречка, това се прави лесно. Госпожа Каменова има идеи и би подкрепила желанието ни Държавната агенция за закрила на детето да получи правомощия, защото действително трябва някой да осъществява тази буферна координация между местните власти и властите на централно ниво, но от там нататък аз си мисля, че ние трябва да се опитаме прочитайки този добър документ да се върнем към проблемът, който ще ни съпътства всяка стъпка, че живият живот обикновено поднася повече казуси, отколкото ние сме прочели в момента и да търсим нагласената общност, която да ги решава. Между другото това може да бъде една държавна структура, каквато е агенцията, но според мен това не е достатъчно. В момента, в който кажем, че за 10 години ние сме преустроили системата, аз се чувствам комфортно, но неспокойно, защото не си представям, че ще го свършим.Ако очертаем възможностите това да стане факт е добре. Аз съм абсолютно съгласна, това са възможностите на оперативните програма и на структурните фондове и с участието на идеи на неправителствените организации, внушителни като цифра тук. Ако всяка една поеме по един дом, ние с 86 домове сме се справили. На мен ми се иска да ги видя стъпките, когато можем да гледаме технологията, тогава се усещам по-спокойна.
Г-ЖА ИЛИЯ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми представители на неправителствения сектор първо бих искала да направя уточнението, че аз като народен представител не съм член на тази комисия, но така или иначе се чувствам ангажирана с проблемите на децата и най-вече на децата лишени от родителски грижи и така да се каже по стечение на обстоятелствата съм обиколила доста домове за деца, лишени от родителски грижи. Направила съм и един преглед на съществуващото законодателство, срещала съм се с институциите, които отговарят по тази проблематика и с голямо внимание прочетох декларацията, аз така го приемам, защото това няма правна сила, но има декларативен характер да признаем съществуващите проблеми и да се ангажираме с тяхното решаване.
Наистина искам да се възползвам от случая да поздравя неправителствените организации, които са намерили общ език и са се обединили, за да призоват държавните институции заедно, редом с гражданския сектор да се ангажират с реалното решаване на тези проблеми.
Всъщност аз не знам от къде да тръгна, защото проблемите на децата като цяло са разнопосочни и много. Част от тях бяха визирани от тук присъстващите, най-вече за децата лишени от родителски грижи, но така или иначе основният проблем е че бъдещето на тези деца е невзрачно, опорочено и несигурно и ние трябва да намерим формулата, за да осигурим добро бъдеще на тези деца най-вече на децата, лишени от родителски грижи.
От къде трябва да тръгнем. Аз мисля, че първата стъпка е направена от вас самите с този документ, който предлагате да се приеме от Комисията за децата, младежта и спорта. Тук виждам, че сте изпратили копие и до другите комисии, но от тук нататък какво предстои. Госпожа Богданова много добре каза, че законодателният орган е Народното събрание и в тази връзка трябва да се направят определени нормативни промени, за да може да се работи по-целенасочено за децата лишени от родителски грижи. Вие добре знаете, че доскоро джобните пари на децата от първи до 8-ми клас бяха 2.00 лева на месец, от 8-ми до 12-ти клас бяха 6.00 лева на месец. Сезирах Комисията за защита срещу дискриминацията и по този повод комисията излезе с решение и с предписание до Министерски съвет. Тази регламентация е дискриминационна и лишава децата от равни възможности, но това е една капка в морето. Големите проблеми са много общи.
В тази връзка аз се радвам, че Държавната агенция за закрила на детето, социалното министерство и Министерството на правосъдието вече са направили работни групи за преглед на съществуващото законодателство и оптимизиране на отговорностите и задачите на отделните институции. Тук беше посочено какво прави Държавната агенция за закрила на детето. Аз мисля, че ще намерите отговор на този въпрос , ако направите преглед на законодателството, че отговорностите на тази агенция са много , а правомощията са малко. Когато няма контрол на правомощията, т.е. когато се дават предписания, тези предписания не се изпълняват. Самият орган, който дава предписанията няма правомощия да санкционира и тези предписания остават само на книга. Стана ясно, че специално да домът в Могилино Държавната агенция за закрила на детето е дала предписание да бъде закрит още преди няколко години, но това не е направено, следователно кой е виновен. В тази посока проблемите са много. Аз не искам да се впускам хаотично в тяхното поставяне, по-скоро искам да призова представители на неправителствения сектор също да участват в този дебат за промяна на законодателството, за преглед на законодателството, защото считам че следващата стъпка, която трябва да се направи е да се решат общите проблеми на децата лишени от родителски грижи.
Г-ЖА ЦВЕТА АНТОНОВА: Благодаря Ви, госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители,скъпи гости, благодаря ви за вашата ангажираност и емоционалност и всичко, което мислите и правите , защото проблемите са много и са тежки.Фактът, че ние досега имахме някаква цел, някаква посока и сега се събираме да си говорим означава, че ние имаме нужда от нова цел и от нова посока, т.е. има нужда от нова концепция за реформата, подхода към децата, грижата за децата, системата за закрила на детето, политиките за детето и вече нещата не опират само до изграждането на системата за закрила на детето, защото ако бяхме ангажирани в тези седем години, системата за закрила на детето,органите по закрила, мерките, развитието на новите услуги, вече стигнахме донякъде, отчитайки и проблемите и трудностите и това , което не сме свършили , това означава че от тук нататък въз основа на всичко това ние трябва да видим накъде вървим и накъде е необходимо да тръгнем.
Подкрепям по принцип това, което са написали и предлагат неправителствените организации, защото наистина е необходим нов подход, нов тип грижа, нова организация на работа, това са необходимите неща. В този вид и вариант нечовешко е, неморално е да съществуват тези институции, но това не означава, че от утре ще бъдат затворени и всички деца ще бъдат изпратени в семейства. Напротив тук колегите казаха, че ще се прецени за кое дете е подходяща семейна среда и за кое дете е подходящо групово отглеждане, защото индивидуалният подход и в момента липсва към децата. Госпожо Къдрева много Ви благодаря. Вие поставихте акцентите и усещате наистина проблемите. Най-голям е процентът на родителите, които сами отглеждат децата си в институции, самотни и разведени. Вие знаете , че повечето от половината от децата през годината са родени от съжителства без брак, но много малка част от тях са в домове. Трябва да видим коя е причината, дали социалната изолация или липсата на доходи. Трябва да изследваме проблемите в дълбочина, защото те са социални проблеми и от там вече да се види и същността на социалната работа, защото тя е подкрепа и помощ на семейството, а не да му решиш вместо него проблема, защото ние ако преди години го нямаше , това вече е факт и ние трябва да го отчитаме. Научихме хората да използват децата си, да живеят за тяхна сметка. Това е факт.Подкрепа и помощ да си стъпиш на краката и да можеш да се включиш и да работиш. Грижа и възпитание за децата. Социално-педагогическа работа с децата, защото това което не му е дало семейството –навици, умения, поведение,преживявания, всичко това е същността на този процес и поемането от системата, която цели не да измести родителските задължения, а да ги подкрепи.
Колежката преди мен също каза, че в момента системата поема детето, работи с него, дали ще бъде настанено в институция, дали на друго място ще бъде настанено, но не се работи със семейството, оценката на капацитета на семейството, оценка на капацитета на детето, работа с този капацитет в посока на развиване на детето, защото и сега знаете, че има семейства, които вземат помощите, купят парчето салам или килограм кайма и ги изядат. Този човек когато има мобилни услуги, когато се научи как да си разпределя парите, как да се грижи за детето, че трябва да се къпе, да се мие, елементарните неща не ги знаят много хора. Това е факт.
Второто важно неща са услугите. Там е проблемът в момента в разбирането на същността на услугите, не само на социалните услуги, а въобще на медицинските и образователните услуги и връзката между тези услуги.
В общи линии мисля, че всички сме съгласни, че ни е необходима нова концепция, че трябва да я формулираме ако е необходимо и да я заявим, защото се изтъркаха и станаха шаблонни дори и неприятни в известен смисъл думичките “деинституционализация” и “децентрализация” и т.н. Това се отнася особено за реформирането, преструктурирането. Те някак си се изтъркаха и изгубиха същността си.
Всичко това, което е изброено не само да го изпълним със съдържание,а трябва да се предприемат и други мерки: подкрепа на семейството, мобилната работа, модерен подход към здравната грижа, превантивни мерки, модул в здравеопазването за здравните работници, защото те не знаят че има Закон за закрила на детето и когато едно дете често боледува, когато е насинено,има фрактури лекаря какво трябва да прави, как да постъпи. За всички тези неща, които са изброени и като проблеми и като посоки трябва да се намерят стъпки и варианти на решение.
ПРЕДС.Г-ЖА ЕВГЕНИЯ ЖИВКОВА: Благодаря Ви, госпожо Андонова. Ние в тази връзка дискутирахме на едно от заседанията и взехме решение да ни предоставите ваши предложения за промени в законодателството, което касае децата не само в Закона за закрила на детето и бих препоръчала същото и на г-жа Петрова и въобще на неправителствените организации ако може в по-синтезиран вид да се представят предложения за поправки в законодателството, които ние евентуално да прегледаме с колегите в комисията и вече когато се прецени и се стигне до конкретни предложения да се види какво би могло да бъде използвано, за да бъде променено законодателството.
Г-ЖА МАРГАРИТА ПАНЕВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа, уважаеми гости, бих искала да кажа, че това на което сме свидетели днес е продължение на една работа на комисията не само в Четиридесетият Парламент, но и на колегите, които са били в предишната комисия. Става ясно, че през целият този период всички, които са ангажирани с проблемите на възпитанието, на отглеждането, на грижата за децата в България са били център на внимание на нашата комисия, защото тя е за децата, младежта и спорта. Най-много се занимаваме с проблема за децата и за тяхното бъдеще и мисля, че ние напоследък направихме много решителни крачки и намирам, че това което днес имаме като документ е част от тази промяна, която всички искаме да стане. Ние най-сетне приехме стратегията за детето, в която са разписани много професионално, много категорично ,много точно всички стъпки, които трябва да бъдат в центъра на политиките, защитаващи тези деца.
На второ място благодарение и на участието на неправителствените организации, които бяха наши гости и с тях обсъдихме част от предложенията, свързани с промените в Семейния кодекс, в Закона за закрила на детето. Ние успяхме на предварителни разговори с представители от институциите, които имаха отношение по Семейният кодекс да направим няколко стъпки в посока на осиновяването, в посока на институционализиране на така нареченото безбрачно съжителство и други форми, които гарантират все повече съдбата на децата в българското семейство, защото беше казано и не е случайно това, че вече 50,8 % от децата, които се раждат в българското семейство са от съжителстващи семейства. През последните години броят на тези семейства вече се увеличава и гони 70 %, така че посоката в която се развива и работи законодателството аз считам, че е вярна.
Бих казала тук няколко думи специално за това, което Законът за закрила на детето структурира като институции, които имат грижа за детето. Кой е този, който обединява всички дейности, свързани с детето? Това е Държавната агенция за закрила на детето. Как, под каква форма, с какви средства, с какви методи? Мисля си, че тук в тази посока ние трябва да поработим повече. Ние знаем и за структурата , и за функциите и за правомощията и да не казваме, че само можем да дадем предписание.
По отношение на децентрализацията. Това е наистина правилната посока, по която трябва да вървим, голямата общност, която след това има своите малки общности – неправителствените организации, семейството, кварталната общност и всички онези граждани, които биха се притекли на помощ на тези деца. Решавайки от началото на миналата година да направим тази крачка, ние я направихме с идеята да се възползваме и от социалното законодателство, което има друга методика, други нормативи за насищане на тези социални заведения със специалисти. По този начин искахме да създадем гаранция да има мултидисциплинарни екипи и с децата да се работи наистина професионално. Сами разбирате, че в рамките на една година, наредбата беше готова през м.май, докато се ориентират кметовете, проведоха се нови избори, е много трудно да очакваме от общините драстична промяна в отношението им, още повече че тези домове обикновено са на територията на няколко общини, но иначе идеята е прекрасна, защото всеки кмет знае, че в този дом има дете и пак тук бих казала за неправилната визия в обществото, че едва ли не ги настаняваме за вечни времена. Това са институции за временно настаняване на децата, а не за вечни времена, както се оказва, че децата стоят до 20 години, до 22 години, защото няма как и няма кой да им помогне. Всеки кмет, знаейки, че в тази институция има дете от неговата община би могъл конкретно да работи със семейството на това дете, да работи не когато то вече е настанено, а да работи преди това. Считам, че в основата на нашата работа трябва да бъде превенцията. Прекалено широка е тази порта, в която влизат децата в институциите и миналата година пак 1 300 деца са постъпили в тези институции. Необходимо е да се извършва предварителна работа със семействата, защото трябва да ви кажа, че много български семейства, които са социално слаби и в които условията по никакъв начин не са по-добри от домовете, не могат да си направят каквато и да било схема, да си разработят семейния бюджет, грижа за децата си, как да ги образоват и т.н. Мисля, че първата ни грижа е тази и мисля, че по този начин ще затворим тази голяма фуния.
Другото, което трябва да направим категорично и което е много важно е да действаме стъпка по стъпка и тук мисля, че това което са предложили и което прави Държавната агенция за закрила на детето е важно, нищо че ще трябва да използваме такива термини. Там където трябва да бъде закрит домът ще се случи и ние сигурно ще внесем промени сега и местното самоуправление и местната администрация и Закона за закрила на детето, а защо не и като огледаме и другото законодателство, да отнемем правото на някои общински съвети, които казват:”Това си е нашият дом, ние си го искаме, това са си нашите деца…”. После друг ще им бере грижата. Ние трябва да разработим индивидуален план – кое дете ще е на дневна грижа, кое на седмична грижа, кое ще излезе в защитено жилище, кое ще бъде в приемно семейство или професионална приемна грижа. Наистина ние трябва да се преборим с някои стереотипи в нашето общество и съм убедена, че ние вървим във вярната посока, но като че ли ние българите сме много бавни, много умуваме преди да свършим една работа.
Последното нещо, което бих искала да кажа е, че наистина трябва да намерим онова нещо, около което всички да се обединим, защото онзи ден чета, че към омдусмана се изгражда съвет, има още един съвет, втори съвет, имаше идея да има детски омдусман и т.н. Просто ни трябва да знаем кой отгоре стои на пирамидата, кой носи отговорността къде разпределя и как задачите, до къде се простира неговата грижа и когато кажем, че тук нещо не е свършено, да има точният персонален адресат.
Председателят на Държавната агенция за закрила на детето има само една наказваща функция. Ако някой, който се е записал в този регистър за социална услуга и е сгрешил, се санкционира с 1 000 лева,но това няма да се отрази на някой, който по даден проект ще вземе 10 000 или 20 000 лева, да не говорим че директора на Дирекцията социално подпомагане може да налага санкции на специалистите в дирекцията. Кажете ми когато кметът е работодател на тези, които работят в институциите, къде сме разписали и по какъв начин той би могъл да влияе върху своите подчинени и би създал тази атмосфера и обстановка на нормално отглеждане на децата.
Аз мисля, че ние виждаме проблемите и нас ни трябва повече решителност, повече напоритост, да се вслушваме един в други. Вие това което сте подготвили е добре, но ни дайте предложенията, защото ние сме органът който може да прояви законодателна инициатива. Наистина това, което сте написали е чудесно, но трябва да бъде отразено в конкретни предложения в отделните закони и тогава няма нужда да занимавате президента, министър председателя. Ето ви комисията, която може да ви свърши работа и аз се радвам, че сте намерили точния адресат.
ПРЕДС.Г-ЖА ЕВГЕНИЯ ЖИВКОВА: Благодаря Ви, госпожо Панева. Предлагам да приключим дискусията по тази точка, тъй като очевидно всички сме на едно и също мнение и наистина по-бързо да намерим решение на проблемите чрез законодателството.
Колеги ВТОРА ТОЧКА от дневният ред е: Състоянието и перспективите пред домовете за медико социални грижи за деца от 0 до 3 години (бивши домове “Майка и дете” в системата на Министерство на здравеопазването).
През последните години от 2004 до 2007 година от тези домове са осиновени по данните, които имаме около 3 130 деца. Някои от тези деца, които са били в подобен вид домове са приети от майките си, други от тях са минали в по-голяма възраст, вероятно са отишли и в други домове. От 2001 г. досега децата в тези домове са намалели с 800, но самите домове са запазили бройката си от 32. За това бих предложила да чуем г-жа Елена Перчинска, представител на Дирекция Медицински дейности към Министерството на здравеопазването да ни даде малко повече информация за вашите перспективи.
Г-ЖА ЕЛЕНА ПЕРЧИНСКА: Домовете за медико- социални грижи за деца са действително 32 на брой. Постепенно броят на леглата в тях се намалява. В момента легловата база, с която разполагаме е 4 045 легла, но държа да отбележа, че тяхната използваемост е 75 %,т.е. не са заети всички легла в тези заведения. Те са правопримници на бившите “Дом майка и дете”, но се чувствам задължена да спомена, че има значителна промяна от това което те са били преди години , преди 2000-та година от това, което са сега.
През 2000 г.е приет Правилникът за устройството и дейността на домовете за медико социални грижи и мисля, без да считам, че проявявам емоционална привързаност по проблема, че това е един съвременен правилник, който дава възможност да се отглеждат институционализираните деца по съвременен начин –малки групи от 6 до 8 деца. В групата се интегрират деца с различна степен на физическо и психическо здраве и групата се състои от деца на различна възраст. Да наподоби семейството, където има бебета, има и по-големи деца. Жилищната част на тези учебни заведения е преструктурирана по модела на семейното жилище със спалня, с трапезария, със санитарен възел и отделно има медицински блок, който е предназначен за отглеждане на деца с тежки физически увреждания. Там са деца, за които не могат да се полагат обикновено грижи в семейството, деца с тежка хидроцефалия, деца които се нуждаят от специални медицински грижи.
Понеже ни упрекват в медикализация на проблемът, аз държа да отбележа, че от 2004 г. е изменен нашият правилник и настаняването в тези заведения става само по Закона за закрила на детето, дори и на децата с увреждания, само с направление от социалната служба, последвано от съдебно решение. Ние имаме 6 дома, в които имаме отделения за отглеждане на недоносени, обаче там децата се настаняват за доотглеждане от родилните домове и те не попадат в групата институционализирани деца. Те се доотглеждат до необходимите килограми и отиват в къщи. Ако възникне медико социален проблем, тогава се занимават социалните служби и детето би могло да бъде настанено, но това не са институционализирани деца. Тези отделения за нас са много важни, защото е известно, че престоят в отделение за недоносени не може да бъде много дълъг, а там има апаратура, оборудвани децата се доотглеждат там и се полагат качествени грижи.
Настаняването дори и на децата с тежки увреждания може да става по медицински показания, ако социалната служба си каже думата по този въпрос, т.е. тя е оценила нуждите на семейството, тя е сметнала за необходимо, че родителите на детето не могат да се справят с проблема в семейството.
Госпожа Петрова спомена, че много деца от родилния дом постъпват в заведенията медико-социални домове за деца с увреждания. Вероятно е така, затова защото за детето с увреждане не е нужна само медицинската грижа.Семейството е стресирано. Кой ще помогне на това семейство да се справи с проблема? Всички тези неща ние сме ги оценили и на 1 юни 1999 г. е открит първият дневен център към Дом за медико социални грижи за деца.Работейки по планът за намаляване на децата в институции, ние си дадохме сметка, че постепенно, със съвместните усилия на различните ведомства, институции, общини броят на децата ще намалява.Това, в което ние сме добри, в качествена грижа за децата, като имаме квалифициран персонал, като имаме апаратура, ние трябва да си насочим уменията към точно тези алтернативни услуги. Осемнадесет домове за медико социални грижи имат дневни центрове, в които те предлагат широк спектър от услуги за деца от общността.
Има създадени групи за седмична и почасова грижа за деца с увреждания, които предлагат физиотерапия, рехабилитация. Разширява се непрекъснато спектърът от диагностични и рехабилитационни възстановителни процедури, водолечение за деца с изоставане в моториката, за сензорни нарушения, хронични респираторни заболявания, извън обичайните неврологични увреждания.
Какво правим още? Консултираме и обучаваме родителите на децата с хронични заболявания и провеждаме обучителни курсове за бебешки осиновители в областта на здравните потребности при децата.
Наели сме се да обучаваме и бременни, с цел превенация на недоносеността и обучение в грижи за новороденото и кърмачето. Организираме и провеждаме обучителни курсове за приемни родители в областта на медицинските и психологичните особености за отглеждане и възпитание на деца в ранна и предучилищна грижа с оказване на спешна помощ, методи за справяне с конфликти, психологическа подкрепа в кризисни ситуации.
Действително през 2007 г. през нашите дневни центрове с 362 места са приети 552 деца.През 2007 г. от нашите домове са осиновени 635 деца. Обучени са кандидат осиновители 553 на брой. Обучени са родители на деца с увреждания 474.За това са проведени 90 000 физиотерапевтични процедури в дневните центрове. Направени са рехабилитационни процедури 92 938 на брой.Реализирани са психо-терапевтични сесии в размер на 8 109. Индивидуални процедури за обучение и лечение са над 2000.
Искам да кажа, че това са единствените недецентрализирани домове.Не знам дали е правилно, но ние не успяхме да децентрализираме нашите заведения. Те останаха като лечебни заведения по чл.5 ,ал.1 от Закона за лечебните заведения. Две години се опитвахме да намерим правилният и безопасният път, защото нашите питомци са от 0 до 3 години, там попадат новородени деца. Знаят всички колко трудно и отговорно се отглежда новородено дете, особено когато то е без родители отговорностите са по-големи.
Ние избрахме най-малките домове като първа стъпка. Това са домове, които могат да бъдат точно тип семеен дом с 35 – 40 легла.
Проведохме разговори с кметовете на общините, за да им обясним в какво ще се състои децентрализацията.Заедно с работна група от различни ведомства обсъдихме как да стане тази децентрализация, за да бъде запазен медицинският персонал, сестри да отглеждат децата, да запазим психолози рехабилитатори, да запазим добрата практика в тези заведения и същевременно да дадем възможност общината да развива алтернативни услуги, от които има нужда.
Избрахме формата детски ясли за деца, лишени от родителска грижа, защото яслите в нашият закон са заведения за подпомагане в отглеждането на децата. Там задължително присъства медицински персонал и там контролът е от районните центрове по здравеопазване, от бившите ХЕИ и са функция здравеопазване в общината. Тази наша идея не беше възприета добре,беше одобрена тази визия и до момента тези 32 дома са като структури на Министерство на здравеопазването, на издръжка , контрол и управление.
Още нещо искам да кажа. Ние търсим верният път за създаване на алтернативните услуги, въпреки че дневните центрове за децата от общността са към домовете за медико-социални грижи, децата постъпват само с направление, съгласно Правилника за прилагане на закона за социално подпомагане, но зад това направление не стои никаква финансова помощ от общината. Това е изцяло на издръжка на Министерство на здравеопазването и ние ползваме освободеният персонал, който е незает с децата, защото те намалява, да работи в дневните центрове за услуги на общността.
Госпожа Петрова каза, че няма възможности за консултиране с психиатри. Действително такива психиатри нямаме. Детските психиатри в България са много малко. Те са само в университетските градове- София, Варна,Пловдив…Нямат детски психиатър, но въпреки това, мисля че е една добра практика да се обучават екипи от домовете за медико-социални грижи, които да интервенират деца с психични увреждания и отклонения. Ние имаме дом, в който е обучен персоналът да работи с деца-аутисти. Смея да кажа, че аутистите, които посещават този дневен център вече са ученици, което е едно неоспоримо доказателство, че те обучават и интервенират много добре. Става дума за домът в Дебелец. Бихме желали да популяризираме този опит, защото ще бъде подходящ и за други места. Това е едно бъдещо наше желание в тази посока.
При нас, съгласно нашият правилник здравите деца и деца с леки увреждания се отглеждат от 0 до 3 години. Стремежът ни е да напуснат преди 3 години, като се провежда процедура за връщане в семейството. Осиновяването е по-бързо. За децата с увреждания правилникът ни позволява да се грижим до 7 години.
ПРЕДС.Г-ЖА ЕВГЕНИЯ ЖИВКОВА: Благодаря Ви, госпожо Перчинска. Колеги, имате ли въпроси?
Г-ЖА МАРГАРИТА ПАНЕВА: Считам, че точно в тези домове децата имат най-голям шанс да намерят своя родител, ако няма интерес от съответното семейство, което е оставило детето в дома и затова в цялата система аз виждам тази възраст между 1 и 3 години най-важната. Ако там оставим да решим проблемът в по-горната степен от 3 години нагоре, естествено в тези домове ще намалее броят на децата. Вие бяхте много точна в своето изказване, но като посочвате броят на леглата, на мен ми прилича на медицинско заведение. Това са наистина здравни заведения за вас, но ми се иска повече да виждаме реализация на социалната политика и на грижата и на стремежа на хората, които са там да работят в тази посока. Това е най-големият шанс – до три години и всички много добре го разбираме.По-нататък особено след седмата, след осмата година на детето вече е по-трудно. Децата за съжаление са доста ограбени, за да очакваме и да се чувстват комфортно където и да отидат след тази възраст.
ПРЕДС.Г-ЖА ЕВГЕНИЯ ЖИВКОВА: Благодаря Ви, госпожо Панева. Все пак в рамките на тези 32 домове са осиновени повече от 3 000 деца.Моето мнение в този конкретен случай, касаещ най-малките деца, мисля че Министерството на здравеопазването за сега е намерило правилният път за решаване на проблема и надявам се все така добре да работите.
Благодаря на всички за участието.
Поради изчерпване на дневния ред закривам заседанието.