Относно: Информация за развитието на уранодобивната дейност в Република България, актуалното й състояние, интересът за нейното възстановяване и необходимите стъпки, които трябва да бъдат предприети в тази посока.

---

На свое редовно заседание , проведено на 11.02.2009 г. /сряда/ от 14.30 часа, зала № 456 Комисията по енергетика обсъди постъпилата от Министерството на икономиката и енергетиката информация за развитието на уранодобивната дейност в Република България, актуалното й състояние, интересът за нейното възстановяване и необходимите стъпки, които трябва да бъдат предприети в тази посока.


Информацията се предоставя в изпълнение на тематичната програма за дейността на Комисията по енергетика за 2009 г.

След прегледа на информационните материали Комисията констатира :


1. Началото на уранодобивната дейност, осъществявана в България, има 47-годишна история от края на Втората световна война.
2. Фактически за периода 1946-1990г. по количества на добит уран (16 357 т) и по доказани запаси страната се нарежда на 4-5 място в Европа.За добив на уран са използувани два метода :
 Първия - класически (минен) способ от ендогенни находища до началото на 1969г;
 .Вторият - геотехнологичен (in situ leaching - ISL) способ – сондажен вариант. В резултат на откриването на нови екзогенни находища “пясъчников” тип и използването на новия метод на извличане, през 80-те години (на ХХ век) делът му в добива у нас достига около 67-70% от общото количество добит уран, като общата продукция нараства от 110 т (1950г.) на 668 т (1988г.).

3. Развитието на уранодобива през периода 1958-1979г.става и чрез построяване на два завода за преработка и производство на стоков уранов концентрат (U3O8) със средно съдържание на уран 80-82% и високи физикохимични показатели.

4. Преди прекратяване на уранодобива , за периода 1987-1989г. параметрите на уранодобива , постигат средно световно ниво:
 около 70% от добивания уран е чрез сондажни и комбинирани геотехнологични системи /67% по сондажни/, около 27% по класически подземен добив и около 3% от кариери;
 себестойността на търговския продукт - триуранов осмоокис за класическия добив е около 260лв./кг., а за геотехнологичния около 95лв./кг., съизмерима със световната цена на урана по това време.

5. Прекратяването на уранодобива става по силата на ПМС № 163 от 20.08.1992 година. Утвърден е и график за прекратяване на производството на уранови суровини и концентрати.Изготвени са хидроекологични и радиоекологични оценки и прогнози, предпроектни проучвания, работни проекти за техническа ликвидация, техническа и биологическа рекултивация, за пречистване на води и мониторинг.

6. Ликвидация на уранодобивните обекти към днешна дата е приключила. Затворени са изходите на подземните минни изработки за класически добив. Запълнени са вертикалните минни изработки с изход на повърхността. Върху устията им са изградени стоманобетонни плочи. Извършена е ликвидация на седем кариери за добив на уран. Съоръженията за добив in situ са демонтирани, като земите върху които са били разположени, са рекултивирани, с изключение на 265 дка заети с бетонови площадки и фундаменти.

7. България разполага с потенциал за възобновяване на ураниодобива , състоящ се от 6-7 находища по линията Горна Тракия – Пловдив – Ямбол, където може да бъдат добити до 6-8 000 т метал. Заедно с проучвани и неексплоатирани участъци, както и недобре проучени такива количествата ще достигнат 8-10 000 т. Тези райони позволяват добивът да бъде извършен in situ, а находищата се характеризират с подходящо местоположение, достъпност, технологичност и извлекаемост до 300 м дълбочина. Те са разположени на площи от около 15 000 дка, по-голямата част от които върху частни земеделски земи притежание на множество стопани.


8. Проблемната страна на възобновяването на уранодобива е в това, че българските руди са бедни по съдържание и разсредоточени.В световната практика за целесъобразен се смята добив в находища със съдържание на уран в рудата, достигащи до 10-15% , а в отделни случай до 20-25%, като отделните находища съдържат от 10 000 до 150 000 т метал уран.

9. Цените за кг уран в български условия ,по различни прогнози , правени до 2007 г., за седиментни находища и добив in situ възлизат от 80 -90 $ до 120 $ за кг. метал. На спотовия пазар към 02.02.2009 г. за концентрат (U308) тя е 48 щ.д./либра( 105,82 щ.д./кг). В последните месеци цената на урана е в непрекъснат спад, а стойността на българския уран през това време относително се увеличава, което довежда националния уранодобив до границата на икономическата целесъобразност.

10. Към днешна дата има заявен интерес за подновяване на уранодобива в страната. Поради високи цени на суровината през предходните години, свързани с ренесанса на ядрената енергетика като безалтернативна в условията на глобалните климатични промени в Министерство на икономиката и енергетиката за цялата 2007 година са постъпили заявления за търсене и проучване на уран. Заявленията са подадени от 7 търговски дружества.

11. Извършени са съгласувателни процедури и е потвърдено ,че законова пречка за откриване на процедури за предоставяне на Разрешения за търсене и проучване на уран не съществува.

12. Към настоящия момент Министерският съвет не е взел решение по проблема с възобновяване на уранодобива.

13. Предложението на Министерството на икономиката и енергетиката, мотивирано с перспективите за развитие на ядрената енергетика в нашата страна и извършените експертни проучвания се свежда до потвърждаване на необходимостта добивът на уран на територията на Република България да се възобнови при следните две условия :

 Потвърден интерес от потенциални частни инвеститори;
 Високо ниво на гаранции за използуване на технологии, гарантиращи сигурността на околната среда, живота и здравето на населението на страната .




Като цяло Комисията констатира, че към днешна дата няма сериозни икономически и конюнктурни аргументи за възобновяване на уранодобива в страната.

След проведените обсъждания на представената информация Комисията по енергетика взе следното

Р Е Ш Е Н И Я :

1. Подкрепя, по принцип, предложението на Министерството на икономиката и енергетиката за възобновяване на уранодобива при спазване на следните рестриктивни условия:
 Потвърден интерес от потенциални частни инвеститори;
 Високо ниво на гаранции за използуване на технологии, гарантиращи сигурността на околната среда, живота и здравето на населението на страната .

РАМАДАН АТАЛАЙ,
ПРЕДСЕДАТЕЛ
НА КОМИСИЯТА ПО ЕНЕРГЕТИКА