Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по културата
12/11/2008
ДНЕВЕН РЕД:
1. Разглеждане на първо гласуване на проект на Закона за държавния бюджет на Република България за 2009 г.,№ 802-01-82, внесен от Министерски съвет на 31.10.2008 г.
На заседанието присъстваха: Стефан Данаилов – министър на културата, Надежда Захариева, Иван Токаджиев – зам.-министри на културата, Юлия Цанева и Владимир Петров от Министерството на финансите.
Заседанието на Комисията по културата започна в 14,45 часа и бе открито и ръководено от Нина Чилова – председател на Комисията.
* * *
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Добър ден на всички! Имаме една единствена точка от дневния ред, а именно разглеждане на първо гласуване на проект на Закона за държавния бюджет на Република България за 2009 г.,№ 802-01-82, внесен от Министерски съвет на 31.10.2008 г.
Има ли други предложения за включване в дневния ред? Ако няма други предложения, който е съгласен с така предложената точка от дневния ред , моля да гласува. Благодаря ви, колеги.
Давам дума на вносителя професор Стефан Данаилов да представи бюджета. Заповядайте.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Добър ден, уважаеми дами и господа.
Аз бих искал да ви дам освен бюджета за следващата година и някои по-подробни разяснения на това, което се случи с бюджет 2008 г., да имате информация в каква насока са разходвани средствата.
Всяка година обединяваме усилията си в търсене и защита на най-близките до необходимите, но и постижими в съвременните икономически условия параметри за да е възможна следващата успешна крачка в развитието на българската култура.
Ще ви припомня, че със Закона за бюджета за 2008 г. на Министерство на културата са утвърдени приходи 16 200 000 лева. Разходи всичко 103 000 942 лева, в това число 14 302 800 лева.
В резултат на извършени промени през годината размерът на разходите към края на годината ще бъдат увеличени общо с 30 643 274 лева, като в това число са и 8 000 830 за капиталови разходи.
Мога да ви предложа и един по-цялостен анализ на постигнатите допълнителни възможности за финансиране в сферата на културата, но ще спомена някои от по-важните от тях. 3 158 678 лева са получените средства от общините по силата на подписаните договори за смесено финансиране на театралните и музикалните институти. Това е смесеното финансиране и искам да ви кажа, че тази година много общини, кметства завишиха субсидиите за дейност към своите културни институти. 1 451241 лева са промените по различни други поводи, като например увеличаване средствата за заплати поради въвеждането на така наречения плосък данък, съфинансиране на проекти ,суми, получени по програмите за временна заетост. 3 млн.лева за финансиране по проект „Българските библиотеки – съвременни центрове за четене, информативност”. Това с фондовете на библиотеките. Миналата година бяха 2 милиона, тази година три милиона лева. 650 хиляди за провеждане на втората извънредна сесия на междуправителствения комитет на ЮНЕСКО по опазване на нематериалното културно наследство. 30 хиляди лева за провеждане на 24 конгрес на Международната асоциация на театралните критици, 439 лева по националната програма за отбелязване на стогодишнината от независимостта на България. 1 967 015 за увеличаване средствата за функция образование от увеличаване на стандарта за издръжка на един ученик по национални програми в областта на средното образование. За капиталови разходи 1 700 хил.лева за дейности по архитектурните резервати Велики Преслав и Плиска, 33 500 хил.лева за опазване и съхраняване на движимото културно-историческо наследство хълм Трапезица, резерват Мадарски конник, Тракийската гробница край село Александрово, Култов център край Старосел, Църквата Св.Четиридесет мъченици, Античния театър в Пловдив, Църква „Св.Константин и Елена” в Одрин и други. 430 хиляди за ремонт на Софийската централна синагога във връзка с нейната стогодишнина и 100 хил.лева за откритието на Даниела Агре край село Борисово, Елховско. Това са средства допълнителни, които ние очакваме да бъдат отпуснати за Министерство на културата по бюджетния излишък в размер на 11 272 540 лева за осигуряване на следните дейности. За осигуряване недостига за възнаграждения на персонал и осигурителните плащания към тях, получен от прилагането на § 23 от ПЗР на закона за 2008 г. 2 049 540. това са средства, които ние сме пожелали.
Материална издръжка на културни институти за осигуряване увеличените разходи по осветление, отопление, горива 693 хил.лв.
Субсидия за производство на филми с цел ликвидиране неизпълнението в Глава трета, Раздел втори, член 17 от Закона за филмовата индустрия 3 800 хил. лева. Това са средства, които ние дължим на Националния филмов център. Финансиране на българското участие в европейския културен сезон, имам предвид това е се провежда на територията на Париж, участието на България в този културен сезон – 350 хил.лева, 60 хил. лева за 60-годишния юбилей на НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов”. Има 60 заявки за бъдеща слава на български театрални творци. 570 хил.лева са необходими за осигуряване на единен софтуерна музейните фондове на цялата мрежа от музеи и художествени галерии в страната. Миналата година от излишъка получихме един милион, с които закупихме техниката, а сега с тези средства са нужни за самия софтуер. Предвидили сме в проекта за 2009 г. средства от бюджета на министерството за обучението на кадрите за работа в тази система.
Ще бъдат използвани за капиталови разходи 3 100 хил.лева. По важните обекти, 800 хил.лева, които са необходими за довършването на новата камерна сцена в гр. Пловдив. Драматичен театър Пазарджик сценична механизация 150 хиляди лева. За нова отоплителна инсталация на театъра в Смолян, довършване на първия етап от основния ремонт на СХУПИ, това е нашето училище по приложни изкуство 500 хиляди. Разбира се, това е пожелателно, аз се надявам да ни бъдат отпуснати тези средства, 1 240 хиляди за обновяване на много стари и липсващ автопарк на второстепенни разпоредители – театри, опери, които имат невероятна нужда.
В бюджета на Министерство на културата има проект на рамка за 2009 г. както следва. Приходи 17 700 хил.лева. Разходи 121 899 621 лева, в това число капиталови разходи 12 602 800 лева. Проектът за 2009 г. предлага разходен таван на бюджета на Министерство на културата, който се различава от подписания между Министерство на културата и Министерството на финансите на 2 септември тази година меморандум, тъй като е съобразен с параметрите от приетото по-късно Решение № 685 от 31.10.2008 г. на Министерски съвет. Различията са следните:
Първо, размерът от собствени приходи за следващата година е увеличен с 500 хиляди лева и става 17 700 хиляди лева, като ще припомня тази година беше 16 200 хиляди лева.
В текущите разходи са намалени с 861 700 лева. Субсидията е всъщност 104 199 621 лева, която е намалена с 1 361 070 лева.
Средствата за материална издръжка по проекта за 2009 г. са увеличени в сравнение с утвърдените със Закона за държавния бюджет на Република България 2008 г. само за изброените по-долу дейности: 1 448 033 лева за материална издръжка на училищата по изкуства. Сумата е получена на база единен стандарт за издръжка на един ученик и не може да бъде пренасочвана за друга дейност. 8 900 хиляди лева субсидия за производство на филми в изпълнение на разпоредбите на Закона за филмовата индустрия. 1 700 хиляди лева субсидия за творчески проекти в областта на останалите видове изкуства. Увеличението на субсидията за реализиране на творчески проекти беше осигурено при подписването на меморандума за сметка на преструктуриране на капиталовите разходи. Всички останали разходи са в размерите, определени със Закона за бюджета за 2008 г.
При този вариант в проекта на бюджет за Министерство на културата са предвидените следните размери на субсидиите за реализиране на творчески проекти. С две думи всички изследвания и разговори, които провеждаме доказват, че има голяма нужда именно от средства за дейност на културните институти, независимо дали са държавни, общински или частни структури. Затова ние си позволихме при подписване на рамката да се лишим от милион и половина от капиталовите разходи, които да бъдат прехвърлени именно в проектите за следващата година по различни дирекции. Както следва при този вариант на проекта на бюджета са предвидени следните размери на субсидии за реализиране на творческите проекти: 16 милиона лева за филмопроизводство; 600 хиляди лева за обучение за ползване на дигиталната техника, която ще бъде осигурена на музеите и областните галерии за цялата страна. Това, което преди малко ви казах. 500 хиляди лева за проекти в областта на музейното дело. 500 хиляди лева за проекти в областта на театъра. 500 хиляди лева за проекти в областта на музиката и танца. 500 хиляди лева за проекти в областта на книгоиздаването. 800 хиляди лева за проекти на Национален фонд „Култура”.
Съгласно писмо № 91-00-1053 от 28.10.2008 г. на Министерството на финансите намалените параметри на рамката на проекта за бюджет следва да бъдат отразени по разходен параграф 10-00 издръжки. Предложеният проект на бюджет на Министерство на културата промените са отразени в разходите за персонал и други възнаграждения и плащания и в осигурителните вноски. Намалението на разходния таван от разходите за издръжка, каквато е разпоредбата на Министерството на финансите, би трябвало да стане единствено чрез намаление на предвидените суми за субсидии на творческите проекти. Но те са един от най-важните инструменти за влияние върху културната политика на Република България. Искам да обърна внимание, че за реализиране на творчески проекти не могат да бъдат използвани собствени приход, в смисъл от това, което изкарва министерството. За да запазим минималното увеличение на разходите за творчески проекти, в проектобюджета заложихме намаление на разходи за персонал, други възнаграждения и плащания и осигурителни плащания с 861 700, както и осигуряване на осигурителни плащания в размер на 500 хиляди лева за сметка на реализирани собствени приходи.
Изследванията, които правим през последните три години показват възходяща тенденция за реализираните приходи от дейността на второстепенните разпоредители на Министерство на културата и това ни дава основание за направеното предложение. С повишените параметри за творчески проекти в различните направленията, като музикалната, театралната, литературата, изследванията на културно-историческото наследство, ние целим преди всичко повишаване качеството на предлагания културен продукт и намиране ефективни форми за стимулиране преди всичко на новаторски идеи в различните видове изкуства.
Министерство на културата продължава да реализира средства за капиталови разходи целево и по предварително приети програми. Ако Народно събрание утвърди 12 602 800 лева определени в проекта за бюджет за 2009 г. за капиталови разходи, те ще бъдат реализирани в една дълга програма, която е заложена още в началото на идването на този кабинет. Тези средства, които са необходими за ремонтна дейност и обновяване на залите на театралното изкуство, опазване на недвижимо културно-историческото наследство, по програмите опазване на движимото културно-историческото наследство, музикално и танцово изкуство, програмата училища по изкуства. Като искам да кажа, че тук сме се съобразявали с това, че ние очакваме всеки момент да подпишем първите договори по структурните фондове по двете направления с Министерство на регионалното развитие и благоустройството, където имаме също много обекти 2008 и 2009 г., свързани с обновление на зали за различни видове изкуства и за паметници на културата.
Чрез бюджетите на общините за делегирани от държавния бюджет дейности в областта на културата, също са предвидени средства, както следва:
Музеи и художествени галерии с регионален статут 18 057 600 лева. Библиотеки с регионален статут 11 645 500 лева. Субсидия за дейността на народните читалища 48 305 750 лева по определен стандарт. Това е голямата субсидия за читалищата. Всичко 78 008 900 лева. Допълнителната субсидия за подпомагане дейността на народните читалища чрез целеви разходи в централния бюджет са 6 милиона лева.това са средства, които идва от читалищата и общините по проекти за обновление и ремонтна дейност или технически съоръжения, имам предвид осветление или звук, и от тази година в техните проекти има и за дейност. Необходимостта от костюми, музикални инструменти и т.н. Всички те имат своето увеличение.
Проектобюджета на Българската национална телевизия аз трябва да ви го съобщя за 2009 г. е 93 441 000 лева, като ще припомня бюджета за 2008 г. е 82 000 231 лева, като ръста е 13.63 %.
Проектобюджета на Българското национално радио е 60 977 200 лева. За 2008 г. бюджетът е бил 49 456 700 лева. Ръста е 23.23 %
С направения бърз преглед на параметрите на проекта за бюджет 2009 г. се надявам да съм дал възможност да ви запозная с някои по-важни моменти в него и разбира се в очакване на вашите въпроси.
Уважаем и дами и господа, нуждите на националната ни култура са много по-големи и ние не сме се отказали да обосноваваме при всеки повод ролята на културата за повишаването качеството на живот на българското общество, нейното неоспоримо положително въздействие върху човешкия ресурс във всички сфери на общественото и икономическото развитие на страната. Това са нашите параметри.
Най-важното, което очакваме да подкрепите¸е именно начина, по който ние предлагаме да бъде решен въпроса за тези 1 350 хиляди, което са много важни за дейността на институтите, тъй като сегашните средства, които в продължение на три години се движат за дирекциите по 300 хиляди лева и на Националния фонд 500 хиляди с инфлацията стават много малко.
Разбира се, направи впечатление, че споменах цифрата 30 милиона допълнителни средства от първоначалния бюджет от 102 милиона за тази година, в това число капиталовите разходи. Но ние сме добили за различни програми и се надявам да влязат тези очаквани средства от излишъка и за българската култура и се формира една сума от 30 милиона допълнително. За следващата година ви информирам, няма още точни данни, но в наши програми по целеви в републиканския бюджет ще имаме средства за съхранението и развитието на паметници на културата, очакваме там да бъдат 6 милиона. Също така средства за културния календар, които също са много необходими. И разбира се, финансиране на общините за културни програми пак по тази част, тъй като може би ви направи впечатление, че средствата особено за паметници на културата са по-малко. Не е така. Това е регулярна сума, която ние получаваме всяка година. Разбира се, в приоритетите, които имаме, те ще бъдат обявени.
Основното е развитието на старите български столици, Старосел довършване. Имаме доста работа, която да довършим, за да приключим този цикъл, който сме започнали. Разбира се, общините имат средства за Казанлък, долината на тракийските царе, за Перперикон също. Завишава се сумата по държавната поръчка. Това са средства, които минават през нашия бюджет, за ремонт на църкви, манастири. Тази сума беше 500 хиляди, сега е 700 хиляди лева. И това е недостатъчно на фона на това, което идва като желание и от общините.
Още един момент, който ви запозная, може би вие го знаете. По структурните фондове има една голяма сума, която е редно да ползват общините . Те са 240 милиона, което е свързано с развитието на паметници на културата на територията на отделните общини. Тук има едно голямо объркване, тъй като те са държавна собственост, а бенефициент трябват общините. В се още този проблем стои открит,разговаряно е с Министерство на регионалното развитие и благоустройството, със сдружението на общините, тъй като не трябва тези пари да бъдат загубени заради това. Тук има археолози, работите по закона и знаете какво чудо е от такива паметници, които имат нужда от социализация най-главно. Очаква се решението на този въпрос. Аз ежедневно разговарям с някой кмет на по-малка или по-голяма община, които задават този въпрос, а той ще реши до голяма степен много от необходимостите, които има в момента България. Това е. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: И аз благодаря, господин министър.
Колеги, имате думата по проект за бюджет.
Заповядайте.
БОЙКО ВАТЕВ: Господин министър, не разбрах тази година бюджета увеличава ли се или се намалява с един милион?
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Толкова лошо ли го казах? Миналата година бюджета беше 102 милиона лева, тази година е 122 милиона лева. Само че, ние издействахме още 30 милиона, надяваме се. И тази година същото ще се случи, ще стане 150. Разбира се, ние сме комисия, знаете, че всяко министерство води битка голяма за всичко. И аз благодаря, че имаме възможността за тези целеви средства, които ни поддържат да бъдем по-спокойни и по-видно да свършим някаква по-сериозна работа в инвестициите в културата. Пак казвам, най-големия проблем е необходимостта от средства за дейност. Имат нужда от дейност. Разбира се, че от всичко има нужда – и от техника , и от т.н., защото базите са много изоставени. Но все по-трудно и по-трудно се откриват тези алтернативни начини на финансиране на второстепенните разпоредители. Затова се лишихме от милион и половина. Ние се искахме да се лишим от капитлови разходи, но изведнъж като ни порязаха с това решение, аз разбира се съм реагирал и съм предложил този вариант – с нас труд да изкараме част от тези средства. Иначе ние нямаме право да ползваме за дейност средствата. Така че, надявам се, вие знаете, че в проектобюджета има решение да ползваме 93 %, една буферна зона. Стягаме юздите, на много места сме реализирали много икономии, които предвиждаме да ни подпомогнат някои дейности, например пътуването на българската култура в Русия от икономии сме реализирали средства, които сега сме получили в годината на Русия в България, да започне подготовката и част от разходите да минат до края на годината за следващата година, за да икономисаме така да се каже.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Други въпроси?
СТАНИЛОВ: Не виждам програмата …
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Има я. Ще Ви я дам специално. Тя продължава в следващите три години. Там ще отидат много средства, защото обектите стават в се по-големи. Това, което сме започнали е предвидено и в тази, и в следващите години. Надявам се да продължи тази практика, защото са уникални неща.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Колеги, представителите на Министерството на финансите да искате нещо да допълните?
ПЕТРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости, след обстойното представяне на министър Данаилов, аз ще допълня някои неща, които са извън функцията култура, но все пак касаят бюджет 2009 г. Както знаете, то се прави в условия, когато съществува вече финансовата криза. Затова в този бюджет 2009 г. има записани няколко крупни мерки, които са свързани с противодействие на тази финансова криза, която е световна криза, но няма начин да не се отрази и да не окаже въздействие върху нашата страна. С тази задача Министерски съвет в последния момент, когато разработваше проекта на бюджет, се съобрази и затова заложи няколко мерки.
Първата мярка, която министър Данаилов каза, в 2008 г. бяхме забравили 7 процентовото ограничение, тогава беше 10 процента. Сега правителството предвижда да се ограничат текущите разходи на системите на държавните структури със 7 процента, но дават и едно законово условие¸ако има благоприятно стечение на обстоятелствата и тази криза не ни притесни, да може изцяло или частично да се разблокират тези средства в хода на изпълнението на бюджета. Разбира се, това е една мярка, която всички страни членки на ЕС предприемат.
Друго характерно за така наречените мерки, които противодействат на финансовата криза, е увеличения размер на капиталовите разходи. Тази година ръста е с 900 милиона лева. Освен това правителството направи един резерв в Закона за бюджета за допълнителни публични инвестиционни разходи с 400 милиона. Или това става една голяма сума, която е милиард и нещо, която ще се възползва с идеята да се насочат ресурсите към стимулиране на инвестициите.
Освен това има два пакета, които да стимулират така наречената пазарна активност, като се увеличава капитала на Българска банка за развитие с оглед да може да се стимулира малкия частен бизнес. Увеличава се капитала на ФЛАГ, предприятието, което подпомага дейността на общините във връзка с подготовката на проектите, с които да усвояват средствата от Европейския съюз. Тама са насочени 50 милиона към увеличаване капитала на ФЛАГ, за да може да се създадат предпоставки общините да могат разработват по-ефективни, по-качествени проекти, които да бъдат спечелени и разбира се възстановени от Европейския съюз.
Друго, което е много важно и което трябва да се знае, че задържаме разговорите, както и първите три години на мандата на тройна та коалиция на нивото на 40 % от ненетните разходи, с изключение на вноската, която правим в бюджета на Европейския съюз, която е извън тези 40 %. Това са все мерки, които са насочени с оглед да се противодейства на кризата , а още повече има и опция при лошо стечение на обстоятелствата, никой не го пожелава и както казват възрастните хора „Бог да ни пази да не се стигне до там”, има възможност този излишък, който е предвиден в Закона за бюджета превишение на приходите над разходите по закон може да се намали с едно на сто и около 700 милиона да бъдат насочени за инвестиции, за да може икономиката да може да работи и да действа в притеснените условия, които се създават от кризата. Мисля, че това са много важни неща, които трябва да се имат предвид. В тази връзка приключвам, като отправям към народните представители молба да подкрепят бюджета, разработен от Министерски съвет за 2009 г., със становището на Министерски съвет по бюджета на Висшия съдебен съвет. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Благодаря, господин Петров. Мисля, че тези допълнителни характеристики на макрорамката на бюджета бяха много важни с оглед на това колегите да получат по-пълна представа, освен бюджета, който беше представен на Министерство на културата.
Колеги, други въпроси?
Заповядайте, господин Йорданов.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Благодаря, госпожо председател. Господин министър, колеги, уважаеми гости, пред мен е доклада на министър Данаилов от миналата година, където един тригодишен прогнозен период са заложени параметрите на бюджетите. Направих си труда да сравня намеренията с реалностите. Виждам, че все пак прогнозите са сравнително близко до реалностите, но реалностите са и съобразени с тези задължения да създаваме буфери в бюджета, с които да реагираме, ако евентуално конюнктурата, финансовата и не дай Боже икономическата се влоши. Ще подкрепя бюджета.
Имам един въпрос, който е може би в периферията на темата, но ползвам Вашето присъствие тук да го задам. Миналата година Комисията по културата прие в бюджета на неправителствените организации да вкараме финансирането на „13 века България” със сто хиляди лева. Тоест ние прекроихме бюджета. Вие се явявате и председател на Управителния съвет. Тази година за разлика от много други структури, където растежа е в едни обясними проценти, там растежа е с пъти. Вярвам, че всичко е с добри намерения. Но какви са гаранции, че тези пари, които растат с пъти в „13 века България” ще бъдат похарчени за проекти, а не за финансиране административно на структурата. Това е моето безспокойство. Моля Ви, да го опровергаете.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: На последното заседание, което проведохме, информацията, която получи Управителния съвет е, че сумата от сто хиляди лева е същата.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: 230 хиляди лева.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: 230 хиляди е чудесно. Първо, искам да ви кажа, че след като се прехвърли една голяма стара сграда в горната част на София, там има един огромен строеж, който години наред се опитваха да го откраднат. Тази година има министерско Постановление и той вече е предоставен на Фонд „13 века България”. Оттук нататък трябва рационално да се помисли какво да се направи. Разбира се, че основният изход е публично-частно партньорство, тъй като тя е изградена по такъв начин, че или трябва да се събори, или трябва да се прецени. Но само за това прехвърляне областната управа, даже аз пуснах възражение, иска да платим 80 хиляди лева. Макар че ние сме държавно предприятие. Вчера писах писмо до господин Модев да платим другите данъци до 15 хиляди, но 80 хиляди са невъзможни. В този смисъл пак искам да ви кажа, че ако е 240 е много добре. Тази година с голям проблем ние сме направили само 4 сесии за 30 хиляди лева. Даже едната е 25. Практически от свободни средства, от това, което акумулираме от парите, които държим в банките и лихвите, това са средствата, които сме имали да правим някакви конкретни сесии. Една част от тези средства отиде за издръжка и те са разходвани перо по перо, защото ние имаме имоти, които издържаме. Ние имаме къщи, които са наши и те не могат да се самоиздържат, за съжаление, тъй като малко хора ходят. Имам предвид къщата в Сливен, в Самоков и т.н. Ако вие желаете, аз мога да предоставя на уважаемата комисия един отчет за тази година, за да видите къде се разходват средствата. Там е невъзможно, имаме разходи по това, което направихме с изложбата, пътуване на изложбата. Аз не крия, че Министерство на културата подпомага това движение. Сега има една изява, който правим Фонд „13 века България” , която е много интересна и свихме бюджета, там нямаше средства. Като дарителите почти не съществуват. В същото време има дарени имоти с живи дарители и в тези дарители трябва да им поддържаме отоплението, лекарствата и разходите стават много. В този смисъл, аз даже внесох едно предложение в данъчните закони, мисля че това отпадна. Знаете, че имаше едно предложение да се начисляват данъци и върху дарения и т.н. и за културни институти, и за медицина, и т.н. Това беше отложено, взе се решение на Министерски съвет, защото това вече щеше да съсипе и държавните структури, защото ние също имаме такива имоти, а ние нямаме предвидени средства за плащането на тези разходи. Така че, там наистина цепим стотинката на две.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Благодаря.
ПЕТРОВ: В подкрепа на това, което каза министър Данаилов и да отговоря на народния представител Руденко Йорданов, че променихме Закона за фонд „13 века България”, с което дадохме възможност да се предоставя целева субсидия от държавния бюджет на дейността. Действително сумата е тази, която ви е направила впечатление. Освен това, с Постановлението за изпълнение на бюджета, всички субсидии, които се получават от организациите с нестопанска цел или така наречените юридически лица, се записва за какво се разходват парите. Тоест опасенията ви, че ще бъдат отклонени за нещо друго, просто е под контрол и не може да има никакво притеснение. А това, което им трябва като истински пари, като потребност за дейността, която трябвада правят след промяната, която направихме в Закона за 13 века България” оценката е около 400 хиляди. Тоест ние сме по-ниско от необходимите дейности, които трябва да извършва този орган, който се управлява от министъра като председателстващ по закона. Всички тези притеснения, които Вие изказахте, няма проблем. Аз мога съвсем отговорно да кажа като представителна Министерството на финансите, че даже и една стотинка не може да се отклони, защото се записват, се регламентират като целеви разходи в постановлението за изпълнение на бюджета и всяко тримесечие се отчитат официално по надлежните форми, които се следят съответно от Сметна палата, от Държавна финансова инспекция и няма притеснения. А по този начин изпълнихме изискването на Закона за юридическите лица да има комултивно две условия – да има в специалния закон за „13 века България”, че държавата подпомага, и те са регистрирани в регистъра към министъра на правосъдието, като организация с нестопанска цел с обществено полезна дейност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Благодаря Ви, господин Петров.
Аз си спомням миналата година беше тук господин Тошо Пейков, коментирахме този въпрос. Точно тогава си спомням, че имаше законова пречка в закона, която е коригирана и която вече целево са предвидени тези средства в бюджета.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Аз благодаря за отговора, защото по-добре да бъдат изговорени тези думи ясно и открито, тъй като всяка една промяна драстична във финансирането на която и да е структура, повдига въпроси. И когато на тези въпроси се отговори така както коректно отговаряте Вие, това, първо е удовлетворително да бъде чуто, и второ, подсказва, че заостреното внимание върху тази тема не би допуснало да има разхищение на средства. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Други колеги? Имате думата за питания, въпроси.
ЛЮБЕН ДИЛОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, колеги, ОДС няма да подкрепи бюджета и това не е специално отношение към Министерство на културата или към бюджета на културата, а изобщо към това, което се случва в момента, пренесено към бюджета на Министерство на културата за нас определяме като леко обиден факта, че при три милиарда излишък имаме 20 милиона увеличение на бюджета на Министерство на културата. Обиден, защото самия излишък беше дефиниран като обиден акт, преведен на осреднения език това означава келнерът да ти надпише с 40 % сметката и след това да ти се похвали как умно ще похарчи парите, които ти е надписал, даже предварително да ти съобщи, че това ще се случи. И тъй като се е случило поне, можеше да имаме някаква по-разумен начин на преразпределение. Тоест нашите претенции са, че за следващата година би могъл да бъде заложен по-малък излишък и в същото време да има по-сериозно увеличение на бюджетите в някои области, най-вече в образование и в култура. Напротив имаме цикъл от действия, които са противни на тази логика. Само ще ви припомня, едно от тях е отмяната на положението, при което от корпоративния подоходен данък можеше преди облагане да се извадят суми, които се дават за стипендии. Тоест това пресича пътя на бизнеса да помага пряко развитието на кадри. Не го разбираме защо стана това. Не разбираме и защо Министерството на финансите се отнася доста неглижиращо към възможностите, които дава Закона за меценатството. Вместо да направи разяснителна кампания, то гледа с подозрение на всеки, който посегне към тази област и едва ли не той е потенциален укривател на данъци. Така не само че държавата не демонстрира по-голяма загриженост по отношение на културата и образованието, но в същото време пречи на частния бизнес, когато той би решил да направи нещо.
Според мен другата важна и структурна недомислица на бюджета е, че ние намираме за напълно несправедливо и неуместно бюджетите на БНТ и БНР да бъдат в рамките на Министерство на културата.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Те не са. Те се водят функция, но те не са при нас.
ЛЮБЕН ДИЛОВ: Защото смятаме, че е редно да са наистина нещо отделно, поне докато не се случи едно от двете неща – БНР и БНТ не станат наистина обществени медии или пък не се направи министерство на пропагандата, и това е възможно, което да има своя бюджет.
Поради това, че днес в зала беше дебата отново за ДДС и отново категорично управляващите се противопоставиха на идеята за диференцирана ставка на книгите и учебниците, печатните издания, бяхме предложили 7 процента, въпросът, който ме интересува е любимия ми от миналата година, тоест как компенсираме това неслучване, с колко се увеличава бюджета на вашата програма за подпомагане на училищните и въобще на библиотечните фондове, защото това е една малка компенсация за нещо, което ние иначе смятаме за правилно.
Аз лично ще споделя с вас своето подозрение, че нежеланието из общо да се дискутира диференцирани ставки не идва от някаква загриженост и предохраняемост на бъдещия бюджет, а просто идва от нежеланието на чиновниците да смятат. Просто те искат да има една единна ставка, защото така е по-лесно. Само припомням философията на политиката, че извън 20 % мечти и идеология, 80 % от занятието на политика е да накара чиновниците да работят по-добре. Тоест като не можем да си намерим не знам вече колко години на прехода чиновници, които да могат да смятат диференцирани ставки, да вземем да се разберем какво правим изобщо с държавата. Защото диференцираната ставка по ДДС най-малкото е израз на политика. Ти правиш политика диференцирайки едни за сметка на други. Отказа от диференцирана ставка е отказ от политика, за да е лесно на финансовото министерство.
Това са много малко от мотивите, които в ОДС, с които ние искаме да гласуваме против изобщо бюджета в неговата пълнота, а съответно в неговата частност бюджета на Министерство на културата.
В крайна сметка знаем и уважаваме усилията ви да преразпределяте мизерията. Имате личната ми адмирация на това, което правите, и симпатия. Така че, приемете, нищо лично в случая. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Имам една кратка реплика към Любен Дилов по отношение на диференцираната ставка. Струва ми се, че тази тема като финансова стъпка винаги е изкушавала много опозицията, обаче господин Дилов аз си спомням и по времето на СДС, и по наше време, в смисъл миналия мандат и сегашния мандат , според мен най-малката причина е Министерството на финансите и чиновниците на Министерството на финансите. Това е най-малката причина, която е доста лековато да го изтъкваме като аргументация по простата причина, че отвори ли се тази врата, тогава много трудно е да обясним кое няма да бъде с диференцирана ставка и кое ще бъде. Има нещо друго, което ми се струва изключително важно, за което трябва да си държим сметка. Особено днес в условията на сериозна финансова криза този бюджет тази година. Много е важно да знаем и да помним, че данък добавена стойност е един от основните приходоизточници в бюджета. Тоест тогава когато се правят тези разчети, винаги във всяко едно правителство се държи много сериозна сметка за това, така че според мен особено днес, на фона на такава задълбочена финансова криза, мисля, че е много по-разумно с лекота да не спекулираме с тази тема. Това е моя позиция.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Само да допълня. Четири години като председател на тази комисия и трета година като министър винаги е вървяло промените, които са давани за промяна на данъчните закони това е намаляване на ДДС за книгите. Тази година започнах своята пледоария отново с това.
Убеден съм, че тази година също ще имаме средства за попълване фондовете на библиотеките. Това, което наблюдаваме е, ако първата година, когато бяха два милиона, много скромни бяха пожеланията и много малко книги бяха закупени. Втората година интереса се засили, само че в първата година ние давахме 70 държавата, 30 общината и се видя, че не върви. Тази година работихме обратно – 90 държавата, 10 общината и веднага скочиха нагоре . Това е много ясно. Необходимости има. Разбира се, може би ще доживея времето, когато ДДС ще падне.
ЛЮБЕН ДИЛОВ: Това наистина подпомага един човек, който няма пари да си купи книга.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Интересът към тази програма се засили много. В същото време ние сме длъжни да осигурим средства и това е, за което ще настояваме, в така наречените средства от държавния бюджет да има възможности Министерство на културата да има възможност да откупува ценни паметници, движими паметници на културата, да има възможност да подпомагаме новооткрити обекти. Ето днес съм претарашувал финансите, за да намерим 19 200 лева за да спасим това ново откритие още една колесница в Нова Загора. Защото хората не могат да работят. Става въпрос, че нямаме такива средства и се чудим откъде да ги намерим. Така че за следващата година аз се надявам, че Законът за паметниците на културата ще бъде приет, за да може адекватно да реагираме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Господин Йорданов.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Благодаря, госпожо председател. Искам да репликирам господин Дилов. Първо, по правото му като представител на опозицията да не приеме бюджета, той го прави с аргументите, които и аз споделям дълбоко в себе си, но и съзнавам, че колкото и да ги споделям, има и неопреодолими препятствия. Макар че за преодоляването на част от тези препятствия аз съм негов съмишленик – по отношение на ДДС върху книгата и върху лекарствата, ако проверите разпечатките от гласуването, ще видите, че предходните години аз също съм подкрепял тази идея и смятам, че удара върху фиска би бил минимален, а ефекта би бил много голям. Но си давам сметка ,че финансистите разсъждават като холандците защитавайки се чрез дигите си от морето. Те смятат, че една дупчица да започне да тече вода, дигата ще се срути. Ето това им е поведението. Не мога да бъда може би достатъчно убедителен, аз и хората, които мислят като мен, за да направим този пробив.
По отношение на другото Ви твърдение, където вече изразявам резерви, за стипендиите. Обърнете внимание, господин Дилов, че онова, което беше в първоначалния вариант на Министерски съвет и онова, което сега е сложено на нашата маса, има едни значителни разлики в посока на данъчните облекчения, тоест гласа на обществеността, в частност и Вашия глас е чут. Не е чут по отношение на стипендиите, но може би звучи малко некрасиво да го кажа, но от пет години аз плащам лична стипендия всеки месец по сто лева в Русе в училището на изкуствата на даровито дете. Повлякох след себе си, когато бях в общинския съвет десет човек и те да плащат такива стипендии и не сме ползвали никакви облекчения. В крайна сметка добро пожелание, дори и без данъчни облекчения, може да се реализира. Но данъчни облекчения, дефинирани по този твърде широк начин, знаете ли до какво водят? Бизнесмени, които умеят да правят пари дори от азотния двуокис на въздуха, те си плащат стипендии за обучение на децата на кръст и си правят облекчения на собствените разходи. Хикс плаща на Игрек, Игрек плаща на детето на Хикс и в крайна сметка всички са доволни и изглеждат много благородни алтруисти. Ако ние намерим начин, по който да прецизираме текстовете, аз мисля, че можем да пробием и по отношение на стипендиите, но затваряйки вратата големия или средния бизнес да си прави своите игри по начина, по който е свикнал да ги прави, при който алтруистичната подбуда е само маска. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Благодаря.
ЛЮБЕН ДИЛОВ: Аз ще бъда съвсем кратък, няма какво да репликирам основно, освен да каже едно нещо по отношение на диференцираните ставки и страха, че ако отнякъде се пропука, че е много трудно да обясним, защо на едно нещо правим диференцирана ставка, а на друго – не. В крайна сметка това е политиката. Като е много трудно да го правим това, дайте да се занимаваме с нещо друго, което е по-лесно – да станем автомобилни състезатели, детски учители или нещо подобно. Смелостта на политиката е да излезеш и да кажеш „Да, сваляме книгите и лекарствата, не сваляме хляба. Това е положението. И го правим, защото едно, две, три, нашата политическа сила изповядва тези и тези възгледи, тези и тези убеждения и затова правим така, а не правим друго”. Мисля си за мен, че това е отказ от правене на политика всъщност чрез този могъщ инструмент диференцираната ставка, но това може би е моето мнение. Иначе има логика в това ,което каза Руденко Йорданов за кръстосаните стипендии, които си правят бизнесмените, но това са частни случаи. Става дума за това ,че в корпоративния данък преди облагане можеше да се приспадне стипендии и това беше започнало да насърчава отделни отрасли да си отглеждат специалисти, защото няма кой да им ги отгледа. Примерно един от най-богатите отрасли в момента енергетиката се чувства липсата на управляващи кадри в областта на енергетиката. В туризма не можеш да намериш хора да говорят езици за рецепционисти и за готвачи и т.н. На всички нива, защото като го обучите, веднага бяга в чужбина. А една такава стипендия, дадена корпоративно, може да го закачи да работи тук известно време. Но там може да се търсят резерви, не това е темата. Сега дискутираме бюджета. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Благодаря.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Общо за рамката. Мисля, че тази част, този процент от брутния вътрешен продукт, който се дава за културата, е абсолютно позорен. Повтарял съм го и сме го повтаряли нашата политическа сила за всеки бюджет, който е обсъждан досега. Няма никакви основания науката, образованието, културата да бъдат далеч под нивата на най-ниските нива на европейските държави. Няма никакви основания, защото те са балансирани спрямо бюджета. Слаба икономическа държава, каквато е България, малък е бюджета, но от него процента трябва да отговаря на европейските параметри и на европейските норми. Това първо.
Второ, високата ставка на ДДС-то върху книгите и изобщо върху културните продукти в държави от Европейския съюз, които се броят на пръстите на дясната ми ръка и няма да стигнат, толкова са малко. Във всички останали държави има диференцирани ставки върху културните продукти, включително върху книгите. Затова няма никакви оправдания. Аз знам, причината в дълбочина идва от едно място, здравото доктринерско захващане за неолибералната икономика на Фригман и фон Хай и нашите финансисти така се държат като свещената крава. Не можем да нарушим, всичко трябва да е равно, плосък данък. Плосък данък за всички и от това нищо не произлиза и напоследък, както знаете, и в редовете на БСП започнаха да се чуват гласове, че този плосък данък е крайно несправедлив. Диференцирани ставки би трябвало всички да се борят за тях. На господин министъра му прави чест, че започва с това, но нашите финансисти са така. Въпросът не е в самия финансов министър. Въпросът е във философията, според която се управлява страната, която е дълбоко порочна, която от 1996-1997 г. върви насам по един и същи начин затова така затъваме.
Аз никак не съм съгласен и не мога да възприема, че върху фиска, както вече тук Любен Дилов спомена, че върху фиска ще бъде нанесен непоправим удар, ако върху културния продукт се получи диференцирани ставки. Според мен, я има 50-60 милиона, я няма да има толкова, от приходите, които винаги могат да се намерят, че при положение, че в Агенция „Пътища” и на други места потъват стотици милиони без никакви последствия. Затова нашата политическа сила ще гласува против рамката на първо четене. Иначе аз пак съм съгласен с Любен Дилов, че повторя, че в тази мизерия, която тук ни е представен, Вие много добре сте си свършили работата, разпределили сте балансирано нещата, помислили сте за всичко. Няма съмнение, че сте помислили за всичко, само че като сте помислили за всичко, там - на друго място, не са мислили за всичко, а са мислили да бъде колкото се може по-малко, а вие там ако искате умирайте, ако искате, в края на краищата спасението на давещите е останало в ръцете на самите давещи се. Това е общо по рамката на първо четене.
Аз ще помоля господин министъра да ми даде диференцирано за паметници на културата разписите на разходите.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Да.
Искам да кажа следното: заварих бюджет 83 милиона. Тази година до времето, до което ще бъда министър, имаме да усвояваме вече 120милиона лева, като във всичките три години ние сме получавали целева субсидия от републиканския бюджет над 20 милиона. И тъй като отивайки се от това министерство ще подготвя един алманах, за да видите, че и с не много пари могат да се направят много и качествени неща, които да видите едно към едно. Въпросът е, че ако те бяха постъпвали регулярно тези години – 18-20 години преход имаме, не може с два и половина милиона за капиталови предишния кабинет, с тези два милиона се направи само купола на златните кубета, а през това време всичко се руши. Разбира се, че за тази култура трябват много пари. Но в същото време образованието 400 милиона нагоре – пак не достига. За науката –толкова, еди какво си. Аз няма да доживея културата да бъде приоритет, просто няма да изчакам това време. И не виждам кога може да се случи това, за съжаление. Защото всичко останали - социални, здравеопазване, това, това, е по-важно от най-важното. И все пак искам да ви уверя, че присъствието на българската култура и в България, и в Европа, е на много достойно ниво. Скромно, но качествено и талантливо, което е най-важното. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Господин министър, много песимистично завършихте изложението си.
Колеги, в крайна сметка бюджета е рамка, която винаги няма да стигне за всичките секторни политики по министерствата, кой колкото има. Въпросът е, човек като се замислим не само от тези три години, като се върнем назад, следващите години ще видим, че в рамките на възможното се е предлагал един балансиран бюджет и това, което е най-важно, и аз искам да го изтъкна с аргумента, че също ще подкрепим този бюджет, това е, че вече културната политика се предлага като тип продукти. В нея има дейности, има програми. По този начин се стимулират културния продукт да се усъвършенства и да се развива, в рамките на възможното, разбира се. Това, че не се прие от по-миналата година диференцираната ставка на ДДС-то върху книгите, с това стартира компесаторната мярка, която даде Министерство на културата допълнителното финансиране. Тоест търси се възможното. Вярно е, че въпрос на политика, вярно е, че е въпрос на кураж и на смелост, но също така е въпрос и на разумен баланс в рамките на възможното, на онова, което може да си позволи страната и което може да се направи в един или друг сектор в макрорамката на бюджета.
Аз мисля, че предложеният бюджет е балансиран. Разбира се, много повече ни се иска да имаме възможност да финансираме различните типове политики вътре в него, но не трябва да забравяме, че политиката в културата се прави не само с финансови средства, но тя се прави със закони, които са финансово обезпечени от гледна точка на факта да се търсят и това е едно от големите предизвикателства пред нас политиците, да търсим тези възможности, които са модерни, съвременни и ефективни практики за намиране на допълнителен финансов ресурс, извън рамките на бюджета. А това нещо се прави с модерна, съвременна европейска политика.
Имате ли други предложения, виждания?
Ако няма, предлагам да гласуваме проекта на Закона за бюджета за 2009 г. със становището на Министерски съвет по проектобюджета на Висшия съдебен съвет.
Който е съгласен, моля да гласува.
„За” - 5.
„Против” – 4.
„Въздържали се” – Няма.
Приема се.
Закривам заседанието.
/Заседанието на Комисията завърши в 15,50 часа/
1. Разглеждане на първо гласуване на проект на Закона за държавния бюджет на Република България за 2009 г.,№ 802-01-82, внесен от Министерски съвет на 31.10.2008 г.
На заседанието присъстваха: Стефан Данаилов – министър на културата, Надежда Захариева, Иван Токаджиев – зам.-министри на културата, Юлия Цанева и Владимир Петров от Министерството на финансите.
Заседанието на Комисията по културата започна в 14,45 часа и бе открито и ръководено от Нина Чилова – председател на Комисията.
* * *
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Добър ден на всички! Имаме една единствена точка от дневния ред, а именно разглеждане на първо гласуване на проект на Закона за държавния бюджет на Република България за 2009 г.,№ 802-01-82, внесен от Министерски съвет на 31.10.2008 г.
Има ли други предложения за включване в дневния ред? Ако няма други предложения, който е съгласен с така предложената точка от дневния ред , моля да гласува. Благодаря ви, колеги.
Давам дума на вносителя професор Стефан Данаилов да представи бюджета. Заповядайте.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Добър ден, уважаеми дами и господа.
Аз бих искал да ви дам освен бюджета за следващата година и някои по-подробни разяснения на това, което се случи с бюджет 2008 г., да имате информация в каква насока са разходвани средствата.
Всяка година обединяваме усилията си в търсене и защита на най-близките до необходимите, но и постижими в съвременните икономически условия параметри за да е възможна следващата успешна крачка в развитието на българската култура.
Ще ви припомня, че със Закона за бюджета за 2008 г. на Министерство на културата са утвърдени приходи 16 200 000 лева. Разходи всичко 103 000 942 лева, в това число 14 302 800 лева.
В резултат на извършени промени през годината размерът на разходите към края на годината ще бъдат увеличени общо с 30 643 274 лева, като в това число са и 8 000 830 за капиталови разходи.
Мога да ви предложа и един по-цялостен анализ на постигнатите допълнителни възможности за финансиране в сферата на културата, но ще спомена някои от по-важните от тях. 3 158 678 лева са получените средства от общините по силата на подписаните договори за смесено финансиране на театралните и музикалните институти. Това е смесеното финансиране и искам да ви кажа, че тази година много общини, кметства завишиха субсидиите за дейност към своите културни институти. 1 451241 лева са промените по различни други поводи, като например увеличаване средствата за заплати поради въвеждането на така наречения плосък данък, съфинансиране на проекти ,суми, получени по програмите за временна заетост. 3 млн.лева за финансиране по проект „Българските библиотеки – съвременни центрове за четене, информативност”. Това с фондовете на библиотеките. Миналата година бяха 2 милиона, тази година три милиона лева. 650 хиляди за провеждане на втората извънредна сесия на междуправителствения комитет на ЮНЕСКО по опазване на нематериалното културно наследство. 30 хиляди лева за провеждане на 24 конгрес на Международната асоциация на театралните критици, 439 лева по националната програма за отбелязване на стогодишнината от независимостта на България. 1 967 015 за увеличаване средствата за функция образование от увеличаване на стандарта за издръжка на един ученик по национални програми в областта на средното образование. За капиталови разходи 1 700 хил.лева за дейности по архитектурните резервати Велики Преслав и Плиска, 33 500 хил.лева за опазване и съхраняване на движимото културно-историческо наследство хълм Трапезица, резерват Мадарски конник, Тракийската гробница край село Александрово, Култов център край Старосел, Църквата Св.Четиридесет мъченици, Античния театър в Пловдив, Църква „Св.Константин и Елена” в Одрин и други. 430 хиляди за ремонт на Софийската централна синагога във връзка с нейната стогодишнина и 100 хил.лева за откритието на Даниела Агре край село Борисово, Елховско. Това са средства допълнителни, които ние очакваме да бъдат отпуснати за Министерство на културата по бюджетния излишък в размер на 11 272 540 лева за осигуряване на следните дейности. За осигуряване недостига за възнаграждения на персонал и осигурителните плащания към тях, получен от прилагането на § 23 от ПЗР на закона за 2008 г. 2 049 540. това са средства, които ние сме пожелали.
Материална издръжка на културни институти за осигуряване увеличените разходи по осветление, отопление, горива 693 хил.лв.
Субсидия за производство на филми с цел ликвидиране неизпълнението в Глава трета, Раздел втори, член 17 от Закона за филмовата индустрия 3 800 хил. лева. Това са средства, които ние дължим на Националния филмов център. Финансиране на българското участие в европейския културен сезон, имам предвид това е се провежда на територията на Париж, участието на България в този културен сезон – 350 хил.лева, 60 хил. лева за 60-годишния юбилей на НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов”. Има 60 заявки за бъдеща слава на български театрални творци. 570 хил.лева са необходими за осигуряване на единен софтуерна музейните фондове на цялата мрежа от музеи и художествени галерии в страната. Миналата година от излишъка получихме един милион, с които закупихме техниката, а сега с тези средства са нужни за самия софтуер. Предвидили сме в проекта за 2009 г. средства от бюджета на министерството за обучението на кадрите за работа в тази система.
Ще бъдат използвани за капиталови разходи 3 100 хил.лева. По важните обекти, 800 хил.лева, които са необходими за довършването на новата камерна сцена в гр. Пловдив. Драматичен театър Пазарджик сценична механизация 150 хиляди лева. За нова отоплителна инсталация на театъра в Смолян, довършване на първия етап от основния ремонт на СХУПИ, това е нашето училище по приложни изкуство 500 хиляди. Разбира се, това е пожелателно, аз се надявам да ни бъдат отпуснати тези средства, 1 240 хиляди за обновяване на много стари и липсващ автопарк на второстепенни разпоредители – театри, опери, които имат невероятна нужда.
В бюджета на Министерство на културата има проект на рамка за 2009 г. както следва. Приходи 17 700 хил.лева. Разходи 121 899 621 лева, в това число капиталови разходи 12 602 800 лева. Проектът за 2009 г. предлага разходен таван на бюджета на Министерство на културата, който се различава от подписания между Министерство на културата и Министерството на финансите на 2 септември тази година меморандум, тъй като е съобразен с параметрите от приетото по-късно Решение № 685 от 31.10.2008 г. на Министерски съвет. Различията са следните:
Първо, размерът от собствени приходи за следващата година е увеличен с 500 хиляди лева и става 17 700 хиляди лева, като ще припомня тази година беше 16 200 хиляди лева.
В текущите разходи са намалени с 861 700 лева. Субсидията е всъщност 104 199 621 лева, която е намалена с 1 361 070 лева.
Средствата за материална издръжка по проекта за 2009 г. са увеличени в сравнение с утвърдените със Закона за държавния бюджет на Република България 2008 г. само за изброените по-долу дейности: 1 448 033 лева за материална издръжка на училищата по изкуства. Сумата е получена на база единен стандарт за издръжка на един ученик и не може да бъде пренасочвана за друга дейност. 8 900 хиляди лева субсидия за производство на филми в изпълнение на разпоредбите на Закона за филмовата индустрия. 1 700 хиляди лева субсидия за творчески проекти в областта на останалите видове изкуства. Увеличението на субсидията за реализиране на творчески проекти беше осигурено при подписването на меморандума за сметка на преструктуриране на капиталовите разходи. Всички останали разходи са в размерите, определени със Закона за бюджета за 2008 г.
При този вариант в проекта на бюджет за Министерство на културата са предвидените следните размери на субсидиите за реализиране на творчески проекти. С две думи всички изследвания и разговори, които провеждаме доказват, че има голяма нужда именно от средства за дейност на културните институти, независимо дали са държавни, общински или частни структури. Затова ние си позволихме при подписване на рамката да се лишим от милион и половина от капиталовите разходи, които да бъдат прехвърлени именно в проектите за следващата година по различни дирекции. Както следва при този вариант на проекта на бюджета са предвидени следните размери на субсидии за реализиране на творческите проекти: 16 милиона лева за филмопроизводство; 600 хиляди лева за обучение за ползване на дигиталната техника, която ще бъде осигурена на музеите и областните галерии за цялата страна. Това, което преди малко ви казах. 500 хиляди лева за проекти в областта на музейното дело. 500 хиляди лева за проекти в областта на театъра. 500 хиляди лева за проекти в областта на музиката и танца. 500 хиляди лева за проекти в областта на книгоиздаването. 800 хиляди лева за проекти на Национален фонд „Култура”.
Съгласно писмо № 91-00-1053 от 28.10.2008 г. на Министерството на финансите намалените параметри на рамката на проекта за бюджет следва да бъдат отразени по разходен параграф 10-00 издръжки. Предложеният проект на бюджет на Министерство на културата промените са отразени в разходите за персонал и други възнаграждения и плащания и в осигурителните вноски. Намалението на разходния таван от разходите за издръжка, каквато е разпоредбата на Министерството на финансите, би трябвало да стане единствено чрез намаление на предвидените суми за субсидии на творческите проекти. Но те са един от най-важните инструменти за влияние върху културната политика на Република България. Искам да обърна внимание, че за реализиране на творчески проекти не могат да бъдат използвани собствени приход, в смисъл от това, което изкарва министерството. За да запазим минималното увеличение на разходите за творчески проекти, в проектобюджета заложихме намаление на разходи за персонал, други възнаграждения и плащания и осигурителни плащания с 861 700, както и осигуряване на осигурителни плащания в размер на 500 хиляди лева за сметка на реализирани собствени приходи.
Изследванията, които правим през последните три години показват възходяща тенденция за реализираните приходи от дейността на второстепенните разпоредители на Министерство на културата и това ни дава основание за направеното предложение. С повишените параметри за творчески проекти в различните направленията, като музикалната, театралната, литературата, изследванията на културно-историческото наследство, ние целим преди всичко повишаване качеството на предлагания културен продукт и намиране ефективни форми за стимулиране преди всичко на новаторски идеи в различните видове изкуства.
Министерство на културата продължава да реализира средства за капиталови разходи целево и по предварително приети програми. Ако Народно събрание утвърди 12 602 800 лева определени в проекта за бюджет за 2009 г. за капиталови разходи, те ще бъдат реализирани в една дълга програма, която е заложена още в началото на идването на този кабинет. Тези средства, които са необходими за ремонтна дейност и обновяване на залите на театралното изкуство, опазване на недвижимо културно-историческото наследство, по програмите опазване на движимото културно-историческото наследство, музикално и танцово изкуство, програмата училища по изкуства. Като искам да кажа, че тук сме се съобразявали с това, че ние очакваме всеки момент да подпишем първите договори по структурните фондове по двете направления с Министерство на регионалното развитие и благоустройството, където имаме също много обекти 2008 и 2009 г., свързани с обновление на зали за различни видове изкуства и за паметници на културата.
Чрез бюджетите на общините за делегирани от държавния бюджет дейности в областта на културата, също са предвидени средства, както следва:
Музеи и художествени галерии с регионален статут 18 057 600 лева. Библиотеки с регионален статут 11 645 500 лева. Субсидия за дейността на народните читалища 48 305 750 лева по определен стандарт. Това е голямата субсидия за читалищата. Всичко 78 008 900 лева. Допълнителната субсидия за подпомагане дейността на народните читалища чрез целеви разходи в централния бюджет са 6 милиона лева.това са средства, които идва от читалищата и общините по проекти за обновление и ремонтна дейност или технически съоръжения, имам предвид осветление или звук, и от тази година в техните проекти има и за дейност. Необходимостта от костюми, музикални инструменти и т.н. Всички те имат своето увеличение.
Проектобюджета на Българската национална телевизия аз трябва да ви го съобщя за 2009 г. е 93 441 000 лева, като ще припомня бюджета за 2008 г. е 82 000 231 лева, като ръста е 13.63 %.
Проектобюджета на Българското национално радио е 60 977 200 лева. За 2008 г. бюджетът е бил 49 456 700 лева. Ръста е 23.23 %
С направения бърз преглед на параметрите на проекта за бюджет 2009 г. се надявам да съм дал възможност да ви запозная с някои по-важни моменти в него и разбира се в очакване на вашите въпроси.
Уважаем и дами и господа, нуждите на националната ни култура са много по-големи и ние не сме се отказали да обосноваваме при всеки повод ролята на културата за повишаването качеството на живот на българското общество, нейното неоспоримо положително въздействие върху човешкия ресурс във всички сфери на общественото и икономическото развитие на страната. Това са нашите параметри.
Най-важното, което очакваме да подкрепите¸е именно начина, по който ние предлагаме да бъде решен въпроса за тези 1 350 хиляди, което са много важни за дейността на институтите, тъй като сегашните средства, които в продължение на три години се движат за дирекциите по 300 хиляди лева и на Националния фонд 500 хиляди с инфлацията стават много малко.
Разбира се, направи впечатление, че споменах цифрата 30 милиона допълнителни средства от първоначалния бюджет от 102 милиона за тази година, в това число капиталовите разходи. Но ние сме добили за различни програми и се надявам да влязат тези очаквани средства от излишъка и за българската култура и се формира една сума от 30 милиона допълнително. За следващата година ви информирам, няма още точни данни, но в наши програми по целеви в републиканския бюджет ще имаме средства за съхранението и развитието на паметници на културата, очакваме там да бъдат 6 милиона. Също така средства за културния календар, които също са много необходими. И разбира се, финансиране на общините за културни програми пак по тази част, тъй като може би ви направи впечатление, че средствата особено за паметници на културата са по-малко. Не е така. Това е регулярна сума, която ние получаваме всяка година. Разбира се, в приоритетите, които имаме, те ще бъдат обявени.
Основното е развитието на старите български столици, Старосел довършване. Имаме доста работа, която да довършим, за да приключим този цикъл, който сме започнали. Разбира се, общините имат средства за Казанлък, долината на тракийските царе, за Перперикон също. Завишава се сумата по държавната поръчка. Това са средства, които минават през нашия бюджет, за ремонт на църкви, манастири. Тази сума беше 500 хиляди, сега е 700 хиляди лева. И това е недостатъчно на фона на това, което идва като желание и от общините.
Още един момент, който ви запозная, може би вие го знаете. По структурните фондове има една голяма сума, която е редно да ползват общините . Те са 240 милиона, което е свързано с развитието на паметници на културата на територията на отделните общини. Тук има едно голямо объркване, тъй като те са държавна собственост, а бенефициент трябват общините. В се още този проблем стои открит,разговаряно е с Министерство на регионалното развитие и благоустройството, със сдружението на общините, тъй като не трябва тези пари да бъдат загубени заради това. Тук има археолози, работите по закона и знаете какво чудо е от такива паметници, които имат нужда от социализация най-главно. Очаква се решението на този въпрос. Аз ежедневно разговарям с някой кмет на по-малка или по-голяма община, които задават този въпрос, а той ще реши до голяма степен много от необходимостите, които има в момента България. Това е. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: И аз благодаря, господин министър.
Колеги, имате думата по проект за бюджет.
Заповядайте.
БОЙКО ВАТЕВ: Господин министър, не разбрах тази година бюджета увеличава ли се или се намалява с един милион?
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Толкова лошо ли го казах? Миналата година бюджета беше 102 милиона лева, тази година е 122 милиона лева. Само че, ние издействахме още 30 милиона, надяваме се. И тази година същото ще се случи, ще стане 150. Разбира се, ние сме комисия, знаете, че всяко министерство води битка голяма за всичко. И аз благодаря, че имаме възможността за тези целеви средства, които ни поддържат да бъдем по-спокойни и по-видно да свършим някаква по-сериозна работа в инвестициите в културата. Пак казвам, най-големия проблем е необходимостта от средства за дейност. Имат нужда от дейност. Разбира се, че от всичко има нужда – и от техника , и от т.н., защото базите са много изоставени. Но все по-трудно и по-трудно се откриват тези алтернативни начини на финансиране на второстепенните разпоредители. Затова се лишихме от милион и половина. Ние се искахме да се лишим от капитлови разходи, но изведнъж като ни порязаха с това решение, аз разбира се съм реагирал и съм предложил този вариант – с нас труд да изкараме част от тези средства. Иначе ние нямаме право да ползваме за дейност средствата. Така че, надявам се, вие знаете, че в проектобюджета има решение да ползваме 93 %, една буферна зона. Стягаме юздите, на много места сме реализирали много икономии, които предвиждаме да ни подпомогнат някои дейности, например пътуването на българската култура в Русия от икономии сме реализирали средства, които сега сме получили в годината на Русия в България, да започне подготовката и част от разходите да минат до края на годината за следващата година, за да икономисаме така да се каже.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Други въпроси?
СТАНИЛОВ: Не виждам програмата …
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Има я. Ще Ви я дам специално. Тя продължава в следващите три години. Там ще отидат много средства, защото обектите стават в се по-големи. Това, което сме започнали е предвидено и в тази, и в следващите години. Надявам се да продължи тази практика, защото са уникални неща.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Колеги, представителите на Министерството на финансите да искате нещо да допълните?
ПЕТРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости, след обстойното представяне на министър Данаилов, аз ще допълня някои неща, които са извън функцията култура, но все пак касаят бюджет 2009 г. Както знаете, то се прави в условия, когато съществува вече финансовата криза. Затова в този бюджет 2009 г. има записани няколко крупни мерки, които са свързани с противодействие на тази финансова криза, която е световна криза, но няма начин да не се отрази и да не окаже въздействие върху нашата страна. С тази задача Министерски съвет в последния момент, когато разработваше проекта на бюджет, се съобрази и затова заложи няколко мерки.
Първата мярка, която министър Данаилов каза, в 2008 г. бяхме забравили 7 процентовото ограничение, тогава беше 10 процента. Сега правителството предвижда да се ограничат текущите разходи на системите на държавните структури със 7 процента, но дават и едно законово условие¸ако има благоприятно стечение на обстоятелствата и тази криза не ни притесни, да може изцяло или частично да се разблокират тези средства в хода на изпълнението на бюджета. Разбира се, това е една мярка, която всички страни членки на ЕС предприемат.
Друго характерно за така наречените мерки, които противодействат на финансовата криза, е увеличения размер на капиталовите разходи. Тази година ръста е с 900 милиона лева. Освен това правителството направи един резерв в Закона за бюджета за допълнителни публични инвестиционни разходи с 400 милиона. Или това става една голяма сума, която е милиард и нещо, която ще се възползва с идеята да се насочат ресурсите към стимулиране на инвестициите.
Освен това има два пакета, които да стимулират така наречената пазарна активност, като се увеличава капитала на Българска банка за развитие с оглед да може да се стимулира малкия частен бизнес. Увеличава се капитала на ФЛАГ, предприятието, което подпомага дейността на общините във връзка с подготовката на проектите, с които да усвояват средствата от Европейския съюз. Тама са насочени 50 милиона към увеличаване капитала на ФЛАГ, за да може да се създадат предпоставки общините да могат разработват по-ефективни, по-качествени проекти, които да бъдат спечелени и разбира се възстановени от Европейския съюз.
Друго, което е много важно и което трябва да се знае, че задържаме разговорите, както и първите три години на мандата на тройна та коалиция на нивото на 40 % от ненетните разходи, с изключение на вноската, която правим в бюджета на Европейския съюз, която е извън тези 40 %. Това са все мерки, които са насочени с оглед да се противодейства на кризата , а още повече има и опция при лошо стечение на обстоятелствата, никой не го пожелава и както казват възрастните хора „Бог да ни пази да не се стигне до там”, има възможност този излишък, който е предвиден в Закона за бюджета превишение на приходите над разходите по закон може да се намали с едно на сто и около 700 милиона да бъдат насочени за инвестиции, за да може икономиката да може да работи и да действа в притеснените условия, които се създават от кризата. Мисля, че това са много важни неща, които трябва да се имат предвид. В тази връзка приключвам, като отправям към народните представители молба да подкрепят бюджета, разработен от Министерски съвет за 2009 г., със становището на Министерски съвет по бюджета на Висшия съдебен съвет. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Благодаря, господин Петров. Мисля, че тези допълнителни характеристики на макрорамката на бюджета бяха много важни с оглед на това колегите да получат по-пълна представа, освен бюджета, който беше представен на Министерство на културата.
Колеги, други въпроси?
Заповядайте, господин Йорданов.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Благодаря, госпожо председател. Господин министър, колеги, уважаеми гости, пред мен е доклада на министър Данаилов от миналата година, където един тригодишен прогнозен период са заложени параметрите на бюджетите. Направих си труда да сравня намеренията с реалностите. Виждам, че все пак прогнозите са сравнително близко до реалностите, но реалностите са и съобразени с тези задължения да създаваме буфери в бюджета, с които да реагираме, ако евентуално конюнктурата, финансовата и не дай Боже икономическата се влоши. Ще подкрепя бюджета.
Имам един въпрос, който е може би в периферията на темата, но ползвам Вашето присъствие тук да го задам. Миналата година Комисията по културата прие в бюджета на неправителствените организации да вкараме финансирането на „13 века България” със сто хиляди лева. Тоест ние прекроихме бюджета. Вие се явявате и председател на Управителния съвет. Тази година за разлика от много други структури, където растежа е в едни обясними проценти, там растежа е с пъти. Вярвам, че всичко е с добри намерения. Но какви са гаранции, че тези пари, които растат с пъти в „13 века България” ще бъдат похарчени за проекти, а не за финансиране административно на структурата. Това е моето безспокойство. Моля Ви, да го опровергаете.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: На последното заседание, което проведохме, информацията, която получи Управителния съвет е, че сумата от сто хиляди лева е същата.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: 230 хиляди лева.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: 230 хиляди е чудесно. Първо, искам да ви кажа, че след като се прехвърли една голяма стара сграда в горната част на София, там има един огромен строеж, който години наред се опитваха да го откраднат. Тази година има министерско Постановление и той вече е предоставен на Фонд „13 века България”. Оттук нататък трябва рационално да се помисли какво да се направи. Разбира се, че основният изход е публично-частно партньорство, тъй като тя е изградена по такъв начин, че или трябва да се събори, или трябва да се прецени. Но само за това прехвърляне областната управа, даже аз пуснах възражение, иска да платим 80 хиляди лева. Макар че ние сме държавно предприятие. Вчера писах писмо до господин Модев да платим другите данъци до 15 хиляди, но 80 хиляди са невъзможни. В този смисъл пак искам да ви кажа, че ако е 240 е много добре. Тази година с голям проблем ние сме направили само 4 сесии за 30 хиляди лева. Даже едната е 25. Практически от свободни средства, от това, което акумулираме от парите, които държим в банките и лихвите, това са средствата, които сме имали да правим някакви конкретни сесии. Една част от тези средства отиде за издръжка и те са разходвани перо по перо, защото ние имаме имоти, които издържаме. Ние имаме къщи, които са наши и те не могат да се самоиздържат, за съжаление, тъй като малко хора ходят. Имам предвид къщата в Сливен, в Самоков и т.н. Ако вие желаете, аз мога да предоставя на уважаемата комисия един отчет за тази година, за да видите къде се разходват средствата. Там е невъзможно, имаме разходи по това, което направихме с изложбата, пътуване на изложбата. Аз не крия, че Министерство на културата подпомага това движение. Сега има една изява, който правим Фонд „13 века България” , която е много интересна и свихме бюджета, там нямаше средства. Като дарителите почти не съществуват. В същото време има дарени имоти с живи дарители и в тези дарители трябва да им поддържаме отоплението, лекарствата и разходите стават много. В този смисъл, аз даже внесох едно предложение в данъчните закони, мисля че това отпадна. Знаете, че имаше едно предложение да се начисляват данъци и върху дарения и т.н. и за културни институти, и за медицина, и т.н. Това беше отложено, взе се решение на Министерски съвет, защото това вече щеше да съсипе и държавните структури, защото ние също имаме такива имоти, а ние нямаме предвидени средства за плащането на тези разходи. Така че, там наистина цепим стотинката на две.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Благодаря.
ПЕТРОВ: В подкрепа на това, което каза министър Данаилов и да отговоря на народния представител Руденко Йорданов, че променихме Закона за фонд „13 века България”, с което дадохме възможност да се предоставя целева субсидия от държавния бюджет на дейността. Действително сумата е тази, която ви е направила впечатление. Освен това, с Постановлението за изпълнение на бюджета, всички субсидии, които се получават от организациите с нестопанска цел или така наречените юридически лица, се записва за какво се разходват парите. Тоест опасенията ви, че ще бъдат отклонени за нещо друго, просто е под контрол и не може да има никакво притеснение. А това, което им трябва като истински пари, като потребност за дейността, която трябвада правят след промяната, която направихме в Закона за 13 века България” оценката е около 400 хиляди. Тоест ние сме по-ниско от необходимите дейности, които трябва да извършва този орган, който се управлява от министъра като председателстващ по закона. Всички тези притеснения, които Вие изказахте, няма проблем. Аз мога съвсем отговорно да кажа като представителна Министерството на финансите, че даже и една стотинка не може да се отклони, защото се записват, се регламентират като целеви разходи в постановлението за изпълнение на бюджета и всяко тримесечие се отчитат официално по надлежните форми, които се следят съответно от Сметна палата, от Държавна финансова инспекция и няма притеснения. А по този начин изпълнихме изискването на Закона за юридическите лица да има комултивно две условия – да има в специалния закон за „13 века България”, че държавата подпомага, и те са регистрирани в регистъра към министъра на правосъдието, като организация с нестопанска цел с обществено полезна дейност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Благодаря Ви, господин Петров.
Аз си спомням миналата година беше тук господин Тошо Пейков, коментирахме този въпрос. Точно тогава си спомням, че имаше законова пречка в закона, която е коригирана и която вече целево са предвидени тези средства в бюджета.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Аз благодаря за отговора, защото по-добре да бъдат изговорени тези думи ясно и открито, тъй като всяка една промяна драстична във финансирането на която и да е структура, повдига въпроси. И когато на тези въпроси се отговори така както коректно отговаряте Вие, това, първо е удовлетворително да бъде чуто, и второ, подсказва, че заостреното внимание върху тази тема не би допуснало да има разхищение на средства. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Други колеги? Имате думата за питания, въпроси.
ЛЮБЕН ДИЛОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, колеги, ОДС няма да подкрепи бюджета и това не е специално отношение към Министерство на културата или към бюджета на културата, а изобщо към това, което се случва в момента, пренесено към бюджета на Министерство на културата за нас определяме като леко обиден факта, че при три милиарда излишък имаме 20 милиона увеличение на бюджета на Министерство на културата. Обиден, защото самия излишък беше дефиниран като обиден акт, преведен на осреднения език това означава келнерът да ти надпише с 40 % сметката и след това да ти се похвали как умно ще похарчи парите, които ти е надписал, даже предварително да ти съобщи, че това ще се случи. И тъй като се е случило поне, можеше да имаме някаква по-разумен начин на преразпределение. Тоест нашите претенции са, че за следващата година би могъл да бъде заложен по-малък излишък и в същото време да има по-сериозно увеличение на бюджетите в някои области, най-вече в образование и в култура. Напротив имаме цикъл от действия, които са противни на тази логика. Само ще ви припомня, едно от тях е отмяната на положението, при което от корпоративния подоходен данък можеше преди облагане да се извадят суми, които се дават за стипендии. Тоест това пресича пътя на бизнеса да помага пряко развитието на кадри. Не го разбираме защо стана това. Не разбираме и защо Министерството на финансите се отнася доста неглижиращо към възможностите, които дава Закона за меценатството. Вместо да направи разяснителна кампания, то гледа с подозрение на всеки, който посегне към тази област и едва ли не той е потенциален укривател на данъци. Така не само че държавата не демонстрира по-голяма загриженост по отношение на културата и образованието, но в същото време пречи на частния бизнес, когато той би решил да направи нещо.
Според мен другата важна и структурна недомислица на бюджета е, че ние намираме за напълно несправедливо и неуместно бюджетите на БНТ и БНР да бъдат в рамките на Министерство на културата.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Те не са. Те се водят функция, но те не са при нас.
ЛЮБЕН ДИЛОВ: Защото смятаме, че е редно да са наистина нещо отделно, поне докато не се случи едно от двете неща – БНР и БНТ не станат наистина обществени медии или пък не се направи министерство на пропагандата, и това е възможно, което да има своя бюджет.
Поради това, че днес в зала беше дебата отново за ДДС и отново категорично управляващите се противопоставиха на идеята за диференцирана ставка на книгите и учебниците, печатните издания, бяхме предложили 7 процента, въпросът, който ме интересува е любимия ми от миналата година, тоест как компенсираме това неслучване, с колко се увеличава бюджета на вашата програма за подпомагане на училищните и въобще на библиотечните фондове, защото това е една малка компенсация за нещо, което ние иначе смятаме за правилно.
Аз лично ще споделя с вас своето подозрение, че нежеланието из общо да се дискутира диференцирани ставки не идва от някаква загриженост и предохраняемост на бъдещия бюджет, а просто идва от нежеланието на чиновниците да смятат. Просто те искат да има една единна ставка, защото така е по-лесно. Само припомням философията на политиката, че извън 20 % мечти и идеология, 80 % от занятието на политика е да накара чиновниците да работят по-добре. Тоест като не можем да си намерим не знам вече колко години на прехода чиновници, които да могат да смятат диференцирани ставки, да вземем да се разберем какво правим изобщо с държавата. Защото диференцираната ставка по ДДС най-малкото е израз на политика. Ти правиш политика диференцирайки едни за сметка на други. Отказа от диференцирана ставка е отказ от политика, за да е лесно на финансовото министерство.
Това са много малко от мотивите, които в ОДС, с които ние искаме да гласуваме против изобщо бюджета в неговата пълнота, а съответно в неговата частност бюджета на Министерство на културата.
В крайна сметка знаем и уважаваме усилията ви да преразпределяте мизерията. Имате личната ми адмирация на това, което правите, и симпатия. Така че, приемете, нищо лично в случая. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Имам една кратка реплика към Любен Дилов по отношение на диференцираната ставка. Струва ми се, че тази тема като финансова стъпка винаги е изкушавала много опозицията, обаче господин Дилов аз си спомням и по времето на СДС, и по наше време, в смисъл миналия мандат и сегашния мандат , според мен най-малката причина е Министерството на финансите и чиновниците на Министерството на финансите. Това е най-малката причина, която е доста лековато да го изтъкваме като аргументация по простата причина, че отвори ли се тази врата, тогава много трудно е да обясним кое няма да бъде с диференцирана ставка и кое ще бъде. Има нещо друго, което ми се струва изключително важно, за което трябва да си държим сметка. Особено днес в условията на сериозна финансова криза този бюджет тази година. Много е важно да знаем и да помним, че данък добавена стойност е един от основните приходоизточници в бюджета. Тоест тогава когато се правят тези разчети, винаги във всяко едно правителство се държи много сериозна сметка за това, така че според мен особено днес, на фона на такава задълбочена финансова криза, мисля, че е много по-разумно с лекота да не спекулираме с тази тема. Това е моя позиция.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Само да допълня. Четири години като председател на тази комисия и трета година като министър винаги е вървяло промените, които са давани за промяна на данъчните закони това е намаляване на ДДС за книгите. Тази година започнах своята пледоария отново с това.
Убеден съм, че тази година също ще имаме средства за попълване фондовете на библиотеките. Това, което наблюдаваме е, ако първата година, когато бяха два милиона, много скромни бяха пожеланията и много малко книги бяха закупени. Втората година интереса се засили, само че в първата година ние давахме 70 държавата, 30 общината и се видя, че не върви. Тази година работихме обратно – 90 държавата, 10 общината и веднага скочиха нагоре . Това е много ясно. Необходимости има. Разбира се, може би ще доживея времето, когато ДДС ще падне.
ЛЮБЕН ДИЛОВ: Това наистина подпомага един човек, който няма пари да си купи книга.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Интересът към тази програма се засили много. В същото време ние сме длъжни да осигурим средства и това е, за което ще настояваме, в така наречените средства от държавния бюджет да има възможности Министерство на културата да има възможност да откупува ценни паметници, движими паметници на културата, да има възможност да подпомагаме новооткрити обекти. Ето днес съм претарашувал финансите, за да намерим 19 200 лева за да спасим това ново откритие още една колесница в Нова Загора. Защото хората не могат да работят. Става въпрос, че нямаме такива средства и се чудим откъде да ги намерим. Така че за следващата година аз се надявам, че Законът за паметниците на културата ще бъде приет, за да може адекватно да реагираме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Господин Йорданов.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Благодаря, госпожо председател. Искам да репликирам господин Дилов. Първо, по правото му като представител на опозицията да не приеме бюджета, той го прави с аргументите, които и аз споделям дълбоко в себе си, но и съзнавам, че колкото и да ги споделям, има и неопреодолими препятствия. Макар че за преодоляването на част от тези препятствия аз съм негов съмишленик – по отношение на ДДС върху книгата и върху лекарствата, ако проверите разпечатките от гласуването, ще видите, че предходните години аз също съм подкрепял тази идея и смятам, че удара върху фиска би бил минимален, а ефекта би бил много голям. Но си давам сметка ,че финансистите разсъждават като холандците защитавайки се чрез дигите си от морето. Те смятат, че една дупчица да започне да тече вода, дигата ще се срути. Ето това им е поведението. Не мога да бъда може би достатъчно убедителен, аз и хората, които мислят като мен, за да направим този пробив.
По отношение на другото Ви твърдение, където вече изразявам резерви, за стипендиите. Обърнете внимание, господин Дилов, че онова, което беше в първоначалния вариант на Министерски съвет и онова, което сега е сложено на нашата маса, има едни значителни разлики в посока на данъчните облекчения, тоест гласа на обществеността, в частност и Вашия глас е чут. Не е чут по отношение на стипендиите, но може би звучи малко некрасиво да го кажа, но от пет години аз плащам лична стипендия всеки месец по сто лева в Русе в училището на изкуствата на даровито дете. Повлякох след себе си, когато бях в общинския съвет десет човек и те да плащат такива стипендии и не сме ползвали никакви облекчения. В крайна сметка добро пожелание, дори и без данъчни облекчения, може да се реализира. Но данъчни облекчения, дефинирани по този твърде широк начин, знаете ли до какво водят? Бизнесмени, които умеят да правят пари дори от азотния двуокис на въздуха, те си плащат стипендии за обучение на децата на кръст и си правят облекчения на собствените разходи. Хикс плаща на Игрек, Игрек плаща на детето на Хикс и в крайна сметка всички са доволни и изглеждат много благородни алтруисти. Ако ние намерим начин, по който да прецизираме текстовете, аз мисля, че можем да пробием и по отношение на стипендиите, но затваряйки вратата големия или средния бизнес да си прави своите игри по начина, по който е свикнал да ги прави, при който алтруистичната подбуда е само маска. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Благодаря.
ЛЮБЕН ДИЛОВ: Аз ще бъда съвсем кратък, няма какво да репликирам основно, освен да каже едно нещо по отношение на диференцираните ставки и страха, че ако отнякъде се пропука, че е много трудно да обясним, защо на едно нещо правим диференцирана ставка, а на друго – не. В крайна сметка това е политиката. Като е много трудно да го правим това, дайте да се занимаваме с нещо друго, което е по-лесно – да станем автомобилни състезатели, детски учители или нещо подобно. Смелостта на политиката е да излезеш и да кажеш „Да, сваляме книгите и лекарствата, не сваляме хляба. Това е положението. И го правим, защото едно, две, три, нашата политическа сила изповядва тези и тези възгледи, тези и тези убеждения и затова правим така, а не правим друго”. Мисля си за мен, че това е отказ от правене на политика всъщност чрез този могъщ инструмент диференцираната ставка, но това може би е моето мнение. Иначе има логика в това ,което каза Руденко Йорданов за кръстосаните стипендии, които си правят бизнесмените, но това са частни случаи. Става дума за това ,че в корпоративния данък преди облагане можеше да се приспадне стипендии и това беше започнало да насърчава отделни отрасли да си отглеждат специалисти, защото няма кой да им ги отгледа. Примерно един от най-богатите отрасли в момента енергетиката се чувства липсата на управляващи кадри в областта на енергетиката. В туризма не можеш да намериш хора да говорят езици за рецепционисти и за готвачи и т.н. На всички нива, защото като го обучите, веднага бяга в чужбина. А една такава стипендия, дадена корпоративно, може да го закачи да работи тук известно време. Но там може да се търсят резерви, не това е темата. Сега дискутираме бюджета. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Благодаря.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Общо за рамката. Мисля, че тази част, този процент от брутния вътрешен продукт, който се дава за културата, е абсолютно позорен. Повтарял съм го и сме го повтаряли нашата политическа сила за всеки бюджет, който е обсъждан досега. Няма никакви основания науката, образованието, културата да бъдат далеч под нивата на най-ниските нива на европейските държави. Няма никакви основания, защото те са балансирани спрямо бюджета. Слаба икономическа държава, каквато е България, малък е бюджета, но от него процента трябва да отговаря на европейските параметри и на европейските норми. Това първо.
Второ, високата ставка на ДДС-то върху книгите и изобщо върху културните продукти в държави от Европейския съюз, които се броят на пръстите на дясната ми ръка и няма да стигнат, толкова са малко. Във всички останали държави има диференцирани ставки върху културните продукти, включително върху книгите. Затова няма никакви оправдания. Аз знам, причината в дълбочина идва от едно място, здравото доктринерско захващане за неолибералната икономика на Фригман и фон Хай и нашите финансисти така се държат като свещената крава. Не можем да нарушим, всичко трябва да е равно, плосък данък. Плосък данък за всички и от това нищо не произлиза и напоследък, както знаете, и в редовете на БСП започнаха да се чуват гласове, че този плосък данък е крайно несправедлив. Диференцирани ставки би трябвало всички да се борят за тях. На господин министъра му прави чест, че започва с това, но нашите финансисти са така. Въпросът не е в самия финансов министър. Въпросът е във философията, според която се управлява страната, която е дълбоко порочна, която от 1996-1997 г. върви насам по един и същи начин затова така затъваме.
Аз никак не съм съгласен и не мога да възприема, че върху фиска, както вече тук Любен Дилов спомена, че върху фиска ще бъде нанесен непоправим удар, ако върху културния продукт се получи диференцирани ставки. Според мен, я има 50-60 милиона, я няма да има толкова, от приходите, които винаги могат да се намерят, че при положение, че в Агенция „Пътища” и на други места потъват стотици милиони без никакви последствия. Затова нашата политическа сила ще гласува против рамката на първо четене. Иначе аз пак съм съгласен с Любен Дилов, че повторя, че в тази мизерия, която тук ни е представен, Вие много добре сте си свършили работата, разпределили сте балансирано нещата, помислили сте за всичко. Няма съмнение, че сте помислили за всичко, само че като сте помислили за всичко, там - на друго място, не са мислили за всичко, а са мислили да бъде колкото се може по-малко, а вие там ако искате умирайте, ако искате, в края на краищата спасението на давещите е останало в ръцете на самите давещи се. Това е общо по рамката на първо четене.
Аз ще помоля господин министъра да ми даде диференцирано за паметници на културата разписите на разходите.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Да.
Искам да кажа следното: заварих бюджет 83 милиона. Тази година до времето, до което ще бъда министър, имаме да усвояваме вече 120милиона лева, като във всичките три години ние сме получавали целева субсидия от републиканския бюджет над 20 милиона. И тъй като отивайки се от това министерство ще подготвя един алманах, за да видите, че и с не много пари могат да се направят много и качествени неща, които да видите едно към едно. Въпросът е, че ако те бяха постъпвали регулярно тези години – 18-20 години преход имаме, не може с два и половина милиона за капиталови предишния кабинет, с тези два милиона се направи само купола на златните кубета, а през това време всичко се руши. Разбира се, че за тази култура трябват много пари. Но в същото време образованието 400 милиона нагоре – пак не достига. За науката –толкова, еди какво си. Аз няма да доживея културата да бъде приоритет, просто няма да изчакам това време. И не виждам кога може да се случи това, за съжаление. Защото всичко останали - социални, здравеопазване, това, това, е по-важно от най-важното. И все пак искам да ви уверя, че присъствието на българската култура и в България, и в Европа, е на много достойно ниво. Скромно, но качествено и талантливо, което е най-важното. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Господин министър, много песимистично завършихте изложението си.
Колеги, в крайна сметка бюджета е рамка, която винаги няма да стигне за всичките секторни политики по министерствата, кой колкото има. Въпросът е, човек като се замислим не само от тези три години, като се върнем назад, следващите години ще видим, че в рамките на възможното се е предлагал един балансиран бюджет и това, което е най-важно, и аз искам да го изтъкна с аргумента, че също ще подкрепим този бюджет, това е, че вече културната политика се предлага като тип продукти. В нея има дейности, има програми. По този начин се стимулират културния продукт да се усъвършенства и да се развива, в рамките на възможното, разбира се. Това, че не се прие от по-миналата година диференцираната ставка на ДДС-то върху книгите, с това стартира компесаторната мярка, която даде Министерство на културата допълнителното финансиране. Тоест търси се възможното. Вярно е, че въпрос на политика, вярно е, че е въпрос на кураж и на смелост, но също така е въпрос и на разумен баланс в рамките на възможното, на онова, което може да си позволи страната и което може да се направи в един или друг сектор в макрорамката на бюджета.
Аз мисля, че предложеният бюджет е балансиран. Разбира се, много повече ни се иска да имаме възможност да финансираме различните типове политики вътре в него, но не трябва да забравяме, че политиката в културата се прави не само с финансови средства, но тя се прави със закони, които са финансово обезпечени от гледна точка на факта да се търсят и това е едно от големите предизвикателства пред нас политиците, да търсим тези възможности, които са модерни, съвременни и ефективни практики за намиране на допълнителен финансов ресурс, извън рамките на бюджета. А това нещо се прави с модерна, съвременна европейска политика.
Имате ли други предложения, виждания?
Ако няма, предлагам да гласуваме проекта на Закона за бюджета за 2009 г. със становището на Министерски съвет по проектобюджета на Висшия съдебен съвет.
Който е съгласен, моля да гласува.
„За” - 5.
„Против” – 4.
„Въздържали се” – Няма.
Приема се.
Закривам заседанието.
/Заседанието на Комисията завърши в 15,50 часа/
