Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по културата
08/04/2009
1. Разглеждане на първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за народните читалища, № 902-01-20, внесен от Министерски съвет на 03. 04. 2009 г.
На заседанието присъстваха: Надежда Захариева– зам.-министър на културата, Венцислав Велев и Донка Нейкова от Министерство на културата, Стоян Денчев – Съюз на народните читалища.
Заседанието на Комисията по културата започна в 15,41 часа и бе открито и ръководено от Нина Чилова – председател на Комисията.
* * *
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Уважаеми колеги, откривам заседанието. За днес имаме една точка - Разглеждане на първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за народните читалища № 902-01-20, внесен от Министерски съвет.
Имате ли други предложения по дневния ред? Ако нямате, който е съгласен, моля да гласува така предложения дневен ред. Благодаря ви. Приема се единодушно.
От името на вносителя давам думата на заместник-министър Захариева да представи законопроекта.
Заповядайте, госпожо Захариева.
НАДЕЖДА ЗАХАРИЕВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, Законът за народните читалища е приет през 1996 г. и урежда учредяването, управлението, дейността, имуществото, финансирането, издръжката и прекратяването на народните читалища. На настоящия етап не се налага прилагането на нов закон, тъй като статутът на читалищата съгласно действащите разпоредби на закона им дава реална възможност за самоуправление и ги утвърждава като структури, които носят спецификата и традициите на българската култура. Същевременно практиката налага необходимостта от извършване на известни корекции на действащия закон. Предложените със законопроекта изменения и допълнения целят да усъвършенстват и прецизират законовата уредба, като преодолеят празнини и създадат възможност за още по-пълноценно участие на читалищата в обществения живот.
Прецизирана е уредбата, която се отнася до читалищните сдружения, в частност учредяването им, както и подлежащите на вписване обстоятелства в регистрите на съда и в ре гистъра, който се води към министъра на културата. Прецизирани са правомощията на ръководните органи на читалищата. Предвидени са и текстове, целящи подобряване начина на отчитането на средствата, предоставени на читалищата от държавния и общинските бюджети, както по отношение на разходването им, така и по отношение на контрола на из е на предвидените задачи. Определените законови срокове за отчитане изпълнението на възложените на читалищата общински задачи и изразходваните общински средства през предходната година създават гаранции за осъществявания контрол. Предвидени са и административни наказания – глоби,к и ще бъдат налагани на виновните лица при предоставяне на имущество в нарушение на закона, при пропускане на срока за заявяване за вписване в регистъра на читалищата или читалищните сдружения, както и в случаите, когато не бъде представен в срок докладът за изпълнението на възложените общински задачи и изразходваните от бюджета средства. Предложените изменения и допълнение на Закона за народните читалища създават ясна и стабилна основа за осъществяване на тяхната дейност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Благодаря Ви, госпожо Захариева.
Господин Стоян Денчев, представител на Съюза на народните читалища, си позволих да го поканя. Ще помоля господин Денчев за коментари по предложения законопроект.
СТОЯН ДЕНЧЕВ: Госпожо председател, уважаеми народни представители, уважаеми дами и господа, според мен и според Съюза на народните читалища наистина мотивацията, с която беше представен законопроекта за изменение и допълнение на Закона за народните читалища е адекватна на очакванията на читалищните дейци в България. Тези промени бяха обсъдени на различни равнища на специално създадена работна група в Министерство на културата със изрична заповед на министъра на културата Стефан Данаилов. В тази работна група участваха представители на Съюза на народните читалища. Ние сме дали своите предложения, някои от тях бяха приети, някои от тях не бяха приети, но един закон е форма на консенсус на участващите в неговото разработване и ние на можем да държим всичко това, което сме дали, да бъде прието.
Искам да обърна вашето внимание на един факт, който може би е основен в предлаганите промени в Закона за народните читалища. Това е факта за признаване на представителната национална роля на Съюза на народните читалища по отношение на връзките както с читалищата, така и с държавата и с другите обществено икономически структури в нашата страна. За нас това е една качествено нова революционна промяна в Закона, която дава възможност освен другите сдружения, които под различна форма могат да бъдат образувани в пространството на читалищата от различни читалища, да се издигне ролята на Съюза на народните читалища като най-старата гражданска организация в България, създадена през 1911 година.
Що се отнася до другите промени и допълнения, които се предлагат в законопроекта, аз мисля, че те отговарят на условията на съвременното развитие на нашата страна. Още повече, че ние каточели имаме малко неща, с които бихме могли да се представим пред света и да се гордеем с нашата идентичност и самобитност, това е българската азбука и българските читалища. Някой би могъл да спори и аз съм готов да споря с всеки един, който добавя нови неща и само бих се раздал ако има. Но това са едни от нещата, които наистина по адекватен начин представят пред света уникалността на нашата културна идентичност.
Искам да обърна вашето внимание, дами и господа народни представители, върху един факт, който е убягнал от вниманието на вносителите, в случая Министерство на културата, това е нашето искане и на всички читалищни дейци ако под някаква форма би могло да се възстанови параграф 6 от Закона за народните читалища, който беше отменен с приемането на миналогодишния бюджет, който касаеше възможността читалищата в България да ползват преференции, тоест да не плащат данъци и такси за присъща тяхна дейност. Тогава ни беше обяснено това нещо някак си набързо с една извинителна реплика от реда на „от Европейския съюз така искат”. Но Европейския съюз не може да бъде в този случай критерий за идентичността и самобитността на една уникална българска структура. По същия начин би могло да се отговори защо в Англия примерно карат надясно, те не са ли европейска страна, и още много други такива изисквания, които отличават една държава от другата. Не е важно в случая какво иска Европейския съюз, при все че ние трябва да спазваме всички изисквания, които се договорили, а е важно какво иска българският народ и какво искат представители на читалищата в тази уникалност, която представляват те в рамките на българската култура. Така че, аз пледирам и за вашето внимание да бъде заострено върху проблема за връщането на параграф 6, може би под някаква друга форма с малки ограничения. Там имаше изключения, които даваха право на читалищата да внасят безмитни стоки, което е глупост, няма нужда от такова нещо. И на базата на 3437 читалищата, колкото е общият им брой, имаше едно-две нарушения, които послужиха като база за оправдание за премахване на този параграф. Това нещо може да се махне. Но що се касае до данъците и таксите държавата няма да обеднее с една такава сума, която читалищата плащат, може би прехвърляйки парите от единия джоб в другия. Благодаря ви. Подкрепяме законопроекта за изменение и допълнение на Закона за народните читалища.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Благодаря Ви, господин Денчев.
Уважаеми колеги, имате думата за въпроси, коментари, мнения.
Заповядайте, господин Йорданов.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Благодаря госпожо председател. Уважаеми колеги, госпожо заместник-министър, ще подкрепя Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за народните читалища. Няма как да избягат читалищата от пазарната икономика и нуждата те за своята дейност сдружавайки се или използвайки тези форми, които са заложени в предложението за изменение на закона да постигат своите цели и със средства, добити посредством дейността си, разбира се с определени ограничения, които са заложени тук.
Подкрепям по принцип.
В детайли смятам, че има някои неща, които трябва да се изчистят между първо и второ четене, от сега да ги заявя, съзнавайки, че ще изпадна в позицията на буквоед, но в корупция на краищата при законодателството няма как да избягаме и от тази си не много приятна роля.
Понятийно „читалище” или „народно читалище”? Защото употребявате и двете понятия в предложените изменения. Не може да има две понятия. Едно трябва да бъде. Виждам, че след като е Закон за народните читалища, навсякъде трябва да е „народно читалище” и оттам терминологично където има понятие сдружение и т.н. пак да е със същите понятия.
Второ, читалищни сдружения на какъв принцип – регионален или функционален? Вие по-нататък с те заложили идеята за регионален, примерно в § 4, член 4а, точка 5 „издирва прекратили дейността си читалища на територията, на която действа”. Добре, ние правим регионално сдружение, което се формира от действащи читалища, които са се разбрали да направят това сдружение. Тогава как в тази територия попада читалище, което не е заявило желание, а те ще му възстановят дейността? Тази територия е ничия по смисъла на текста, който е заложен тук. Следователно трябва да обособим принцип, може би териториален, регионален, за да може когато те обхванат територията на определена област и в нея има бели петна и там има замрели читалища или умрели читалища, те да ги реанимират, защото в случая понятието „на територията на която действат” ще има смисъл. Иначе няма да има смисъл. Пак казвам, ако са три общини от дадена област, направили са сдружение, в четвъртата община има умряло читалище, това не е тяхна територия, за да го възстановяват.
По-нататък, в систематиката. Член 4б както е сложен тук, той е вместен между реда за читалищно сдружение и реда за национален съюз. Този член 4б трябва да бъде изместен, за да отиде там, където са функциите на министъра. Имплантиран тук, той виси. Иначе споделям онова, което е заложено като идея.
Използват се две понятия. На много места е „подкрепя”, някъде се използва понятието „подпомага”. Може ли някой да ми обясни юридически разликата между двете понятия „подпомага” или „подкрепя”? А някъде е „подпомага и подкрепя”. Може би има такава разлика, но моята интелигентност не стига до там да я схване.
АНДРЕЙ БАТАШОВ: И моята.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Благодаря. Дето се казва, може да направим едно сдружение.
Като правим сдружение и като правим национален съюз, следете внимателно мисълта ми, както казваше ротния ми старшина, може да стане така, че същите читалища да направят сдружение, да направят и съюз и двете формации, регистрирани по Закона за юридическите лица с нестопанска цел, да се конкурират или не дай Боже да се сблъскат. Тоест ако имам спомен за два синода, може ли едното да бъде читалищно сдружение обединяващо четири пети от всички читалища, а другото да бъде национален съюз, обединяващ три четвърти от същите читалища, примерно. Трябва да има някаква разграничителна мярка, за да не може да има повече от един съюз. Защото тук сте казали че има един национален съюз, но аз ви давам хипотеза сдружение, което е с четири-пети от всички читалища. Защо да не мога да го направя, то също има устав, също се регистрира по закона, също може да бъде подпомагано от министъра. Кое от двете – националното или сдружението? Ето това са все такива малко перверзни разсъждения на тема българския опит на прехода, но по-добре да кажа излишни думи, отколкото да пропуснем това.
Друга бележка. Националният съюз учредяваме го с най-малко две трети от народните читалища делегати. Оттам нататък всеки следващ конгрес какви са условията за кворум – не са разписани, докато за сдруженията са разписани. Кое ще бъде легитимно? Трябва да има някакъв паралел или поне да има рима, така да се каже, между системата за провеждане на общото събрание или конгреса и на едното и на другото. Ако е падащ кворум и тук има условието най-малко една трета или най-малко половината. Нека да го премислим, така да се каже, защото по някой път ето това може да се яви препъни камъка в легитимността. Отварям скоба, Лекарският съюз е насреща ми, от толкова години организация и накрая се оплескаме точно заради тези недоизпипани в законите условия.
За да не губя времето на уважаемата комисия и на присъстващите вносители, аз набелязах само някои от елементите, които са, как да кажа, редакция между първо и второ четене, за да стане по-приложим и по-действащ закона.
Още един път повтарям, че споделям идеята, приветствам я, смятам я за необходима и ще положа и аз усилията си между първо и второ четене да предложа промени, които надявам се да бъдат полезни за подобряване на текста. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Благодаря.
Други колеги?
Заповядайте, господин Баташов.
АНДРЕЙ БАТАШОВ: Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми дами и господа, искам да попитам читалищата са юридическо лице с нестопанска цел. И те в момента са на подчинение, тоест принципалът е кой?
СТОЯН ДЕНЧЕВ: Читалищата са самоуправляващи се структури, принципалът е читалищното настоятелство, а се подпомагат и се подкрепят от Министерството на културата и от всички държавни органи, които имат отношение към българската самобитност, идентичност, култура и т.н. Благодаря.
АНДРЕЙ БАТАШОВ: Следващият ми въпрос от Вашия отговор е: има ли някакъв стремеж читалищата да отидат по-скоро на подчинение на общините?
СТОЯН ДЕНЧЕВ: В никакъв случай! Даже имаме проблеми с някои от членовете на Съюза на народните читалища, които правят изказвания в тази област. Аз мисля ,че законът не визира такова нещо. В никакъв случай ние не искаме и не бихме се съгласили читалищата да бъдат подчинени на никой. Традицията е те да бъдат самоуправляващи се структури.
АНДРЕЙ БАТАШОВ: Благодаря Ви.
НАДЕЖДА ЗАХАРИЕВА: Съмнението за това идва от може би неправилното четене на тази част, в която ние искаме да се засили контрола на средствата, които се получават от държавата, тъй като се получават чрез общините, да бъдат контролират как се харчат от читалищата от съответната община, на територията на която е читалището. Това се отнася до контрола на изразходваните средства, които дава държавата и евентуално общината, а не за нещо върху дейността.
СТОЯН ДЕНЧЕВ: Господин Баташов, аз много Ви благодаря за този въпрос, той е централен в обсъждането освен за уникалната роля на Съюза на народните читалища, но въпроса със взаимоотношенията с общините е много важен. Начина, по който вие го коментирахте, заместник-министър Захариева, ще даде едно успокоение в членската маса на читалищата. Благодаря.
НАДЕЖДА ЗАХАРИЕВА: Още едно нещо, господин Баташов. Обикновено читалищата са в общински сгради. Много малко читалища имат собствени нотариални актове, много малко читалища са в държавни сгради, следователно по право общината трябва да контролира как се използва тяхното имущество и как се харчат държавни средства и общински.
АНДРЕЙ БАТАШОВ: Аз искам да бъда сигурен, че въпросният законопроект не визира под една или друга форма промяна на статута на читалищата.
СТОЯН ДЕНЧЕВ: Ние направихме диалог и аз се извинявам, че не искам разрешение от Вас за разговор, но ако въпросът на господин Баташов и неговата сигурност, неговото желание за сигурност може да бъде подобрено от народното представителство в рамките на комисията, ние в никакъв случай няма да се противопоставим. Напротив, ще подпомогнем и ще искаме по-ясно да стане това изразяване за контрола, да не си мислят нашите членове, че това е някаква форма на управление. Благодаря за въпроса.
АНДРЕЙ БАТАШОВ: Аз ако задавам въпроси, то е за да бъда наистина наясно, за да не се извърши нещо, което да превърне традицията и самобитността на понятието българско читалище, с което, както Вие справедливо отбелязахте, ние сме уникални наистина и това е повод за гордост, за да не стане някаква подмяна. Тоест управлението на българските читалища да не бъде функция на местната власт. В тази посока са моите въпроси. Благодаря ви.
НАДЕЖДА ЗАХАРИЕВА: Целта на проекта за изменение и допълнение на Закона за народните читалища не е да отнеме автономността на народните читалища. Но тъй като живота показва, че някъде на някои места те не спазват стопроцентово това, което в закона съществуваше досега, живота изисква малко повече контрол, затова чрез предложението на Националното сдружение на общините в Република България ние внесохме този член за малко повече контрол. Защото като погледнете какви средства отделя бюджета за народните читалища, нашия екип завари 21 милиона лева, в момента 48 милиона лева от бюджета отиват за подпомагане на дейността на народните читалища, отделно от общините. Следователно трябва да има по-строг контрол в днешно време. Толкова народни пари трябва да бъдат контролирани.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Заповядайте, господин Ватев.
БОЙКО ВАТЕВ: Имам един въпрос и той е важен, защото вие казахте, че се самоуправляват читалищата. Читалището си е уникално българско явление, няма друго по света. Така че света и Европа не може да ни дава ум как да се правят читалища, защото те нямат читалища. Те имат библиотеки, имат други неща, но не и читалища. Тук има такъв момент, че ето има възложени общински задачи. Значи читалището хем се самоуправлява, хем общината му възлага задачи. Аз искам да разбера възлагането на общинските задачи влиза ли в някаква колизия със самоуправлението на читалищата? Защото общината принуждава читалището да върши някакви неща, за които му дават пари на това читалище и след това искат доклад от него дали ги е свършило. И понеже му е дала сграда, читалището иска не иска, ще изпълнява и тези задачи от общината, които може и да не му се иска да ги изпълнява. И това не е ли някаква зависимост на читалището? Дават пари, но искат да прави някакви неща, които може би на читалището не му влизат в плановете – културни, просветни и т.н.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Преди да дам думата, колеги, по отношение на тази самобитност и независимост, която ако мога правилно да се изразя, институционална независимост на читалищата, ако видите сегашния закона и новия закон, който се предлага, те запазват своята самостоятелност като такива единици. Тук обаче съществува един проблем. Тази независимост тя не може да е безкрайна, тя все пак трябва да има някаква зависимост в рамките на политиката на държавата по отношение на тяхната дейност. Читалището е самобитно и трябва да изпълнява някакъв тип определена политика, свързана с територията на съответната община и регион, където се намира. Когато говорим за децентрализация във финансирането и в управлението на този вид културни единици, трябва да имаме предвид, че тази независимост не е безкрайна. Тя е ограничена от една страна от политиката на Министерство на културата от гледна точка на централната политика на държавата, и все пак ангажимента, който държавата има от гледна точка на финансирането – това, което говори госпожа Захариева. И, от друга страна, от общините. Общините, те първо трябва да се ангажират не само финансово, но това читалище трябва да бъде в много тясна взаимовръзка с общинската администрация, тоест с културната политика на територията на съответната община. В този смисъл, ако си спомняте, ние преди две или три години сме говорили, тук беше министърът на културата, приемахме един закон за бюджета, когато ние, народните представители настоявахме, защото има много фантоми читалища, които нямат никаква дейност и които имат правото и задължението от друга страна на държавата да им предоставя субсидията, която е целева и която се разпределя от министерството. В този смисъл ние като народни представители настоявахме да има много-сериозен и по-засилен държавен контрол, защото това са парите на българските данъкоплатци. Общинските средства, които се предоставят от общинския бюджет, те са парите на данъкоплатците на съответната община. Така че, аз виждам тук опит наистина министерството без да се стреми да подчинява съответното читалище пряко да се намесва в неговата политика, запазва се този баланс. От една страна държавата предоставя средства, общината предоставя средства, то е независимо институционално, но трябва да сме наясно, че трябва да има отчетност. И тези читалища да нямат претенции. Аз тук виждам механизъм, по който те могат да бъдат, включително и прекратяване на тяхната дейност. Тук също са посочени допълнителни изменения в тази посока, за да може да се игнорира онова, което не работи и да се поощрят тези, които работят.
БОЙКО ВАТЕВ: Една реплика. Доколкото разбрах от председателя на нашата комисия, това е една огромна зависимост на читалищата от общините и от Министерството на културата. Те са създадени още от турско робство и не са се подчинявали на никого, освен на хората, които са ги създавали и те са им казвали правила. Сега те трябвало да бъдат подчинени на програмата на общината. Изведнъж общината казва: ние ти даваме тези пари и ще правиш това, което ние ти кажем и няма да правиш други неща, защото няма да имаш и време и средства да ги направиш. Това по този начин е подчиняване на читалищната дейност на общините и на Министерство на културата. Както го обяснихте. Друго е да следят тези пари дали не са откраднати, дали парите не са изядени и изпити на банкети или направени нещо друго. Но да определят, понеже те дават пари или част от парите какво да правят читалищата, ми се струва ликвидиране на тяхната същност и самостоятелност. Аз ако направя читалище, тогава няма да искам пари нито от държавата, нито от общината, ще търся спонсори и ще им кажа „гледайте си работата, вие няма да ми определяте какво ще правя аз като читалище”. Но да дава той и да казва какво да прави читалището, то няма смисъл тогава от това читалище.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ: Има и обратния случай, когато настоятелства харчат пари на общините и знаете какво се случва. Това ме притеснява.
БОЙКО ВАТЕВ: Сигурно. Но, да не караме коли, понеже стават катастрофи?! И да направим читалищата зависими от общините, по този начин.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Понеже беше реплика към моето изказване. Господин Ватев, искам когато коментираме на тази маса първо да сме си прочели онова, което искаме да коментираме. Очевидно когато не сме подготвени вероятността да сгрешим е изключително голяма. Ако си отворите действащия закон и ако прочетете какво предлага министерството, няма да се налага да правите такива интерпретации некоректно.
БОЙКО ВАТЕВ: Аз коментирам Вашите думи, не закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Моите думи коментираха текста на сега действащия закон и това, което предлага министерството. И коментираха всичко онова, което ние на тази маса четири години близо сме коментирали и сме изисквали от министерството. Да се говори, че ние подчиняваме читалищата на държавата или на общините, пир положение, че имаме представен текст, който всеки един от нас може да си прочете, е абсолютно несъстоятелно и неубедително поради елементарната причина, че е некомпетентно. Имаме право всеки един от нас като народни представители кой където съзре и чете по различен начин текста на вносителя да направи предложения между първо и второ четене, ако смятате че те са подчинени и държавата ги прави зависими или примерно общината ги прави зависими. Но ако прочетете текста, че видите¸é такова нещо нито е идеята на вносителя. Напротив, идеята на вносителя е от гледна точка на засилен контрол, който лично аз приветствам.
БОЙКО ВАТЕВ: Много е смело да ме обвиняваме в некомпетентност, госпожо Чилова. Много смело от Ваша страна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Четете, господин Ватев.
Господин Йорданов.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Благодаря, госпожо председател. Аз, както казваше Гиньо Ганев, взимам акт от думите на колегата Баташов, и фактически правя реплика, защото беше изказване това, което колегата Ватев спомена. Доколко финансовата зависимост създава възможност за диктат на органа, който финансира – било то министерството, било то общината, дейността на читалището? Разбира се, че съществува такава хипотеза. Въпрос на баланс, въпрос на стил на подхода.
Същевременно искам да обърна внимание на един текст, който фигурира в проекта и около който могат да се преплетат тези версии, които обсъждаме. Това е какво нямат право народните читалища да предоставят безвъзмездно или възмездно. Те нямат право да предоставят имущество, отварям скоба, разбирам, читалищния салон или други помещения за постоянно ползване от политически партии и организации. Тук сега става сложно. Защото в много населени места това е единственият салон. В много населени места този единствен салон се налага да бъде ползван освен за общи събрания, временно, но понятието постоянно и понятието временно е много деликатно. Второ, който да го ползва и кой да не го ползва. Тук вече идва политиката. Мисля си, че развивайки тази теза, ние трябва да дадем една гаранция, че няма да можем субективно политическата власт, която в лицето на определен кмет или общински съвет да диктува условия, защото видите ли ние финансираме, ние ще определим условията на играта, това да не може да се случва. Ето една възможност разсъждавайки в тази посока ние да кажем – да, помагайте, защото става дума за култура, за образование, за национална самобитност. Редно е да го направите. Редно е да се ползва този единствен салон, защото освен политика, аз мога да обединя понятията политика и култура. Ами създаването на политическа култура също е свързано през преминаване на определени етапи, които допускат използването на салона. То няма и как другояче да се постъпи. Затова разсъжденията в тази посока трябва да ни дадат възможност ние да прецизираме текста така че да няма възможност, да не се случва на базата на съществуващи текстове или приети то нас текстове да се спекулира. Същевременно да гарантираме този вид автономия до определено ниво, от което нататък никой да няма право да посяга. И така, да се опитаме да намерим баланса между онова, което е нужно на определено населено място, и онова, което е националната традиция за самобитност и автономност на читалищата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Заповядайте, господин Денчев.
СТОЯН ДЕНЧЕВ: Мисля, че дискусията стана интересна, без да давам оценка за нея, но тя се доближава до моя начин на разсъждение. Аз бих искал да предложа нещо, госпожо председател в тази връзка. Аз преди малко в изказването си казах, че наистина нашите най-големи притеснения, не лично моите, защото искам да направя една скоба, аз работя отлично и със Съюза на народните читалища с Министерство на културата в този му състав. И Народното събрание, и Министерството направи много за издигане ролята на читалищата, за запазване на традициите и т.н. Но страховете на нашите членове идва от тълкуването на член 26а, от думичките, които са вътре, на възлагат и т.н. Мисля, че в интерес на подобряване на текста това нещо може да се избегне, за да има еднозначно тълкуване.
В член 26а, алинея 1 думата „възлага” може да се замени с „изпълняват” и да стане алинея 1 така „Общинският съвет приема годишна програма относно задачите, които читалищата изпълняват в съответната община.”
Алинея 2 е перфектна. За да вържем алинея 3 с алинея 2 бихме могли да кажем, че „Председателят на читалището представя до 31 март всяка година пред кмета на общината и общинския съвет доклад за изпълнението на задачите в съответствие с предходната алинея и за изразходваните от бюджета средства през предходната година.” Защото става въпрос за договор. След като има договор, те са равнопоставени нещата и както правилно отбелязаха народните представители и Вие конкретно, имайки равнопоставеност не може единия да възлага на другия. Думата „възлагат” може да бъде заменена с „изпълняват”. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Аз наистина смятам, че член 26а, споделям това, което каза господин Денчев, би могло да се създаде някакво усещане, че те са подчинени на общинската администрация. Надявам се, че не е била такава волята. Това е въпрос на прецизиране на текста, за да не се получава такова двусмислие.
Други колеги?
НАДЕЖДА ЗАХАРИЕВА: Всички изменения и допълнения, които сме направили, наистина са продиктувани от опита, който имаме за тези няколко години от работата на народните читалища. Аз също благодаря на господин Денчев, че предложи да се замени думата „възлагат” с една по-точна, по-прецизна дума, защото тази дума може да уплаши някого. Досега нямаме в опита на българските народни читалища възлагане на задачи. По-скоро има едно добро партньорство между общините и между читалищата. Общо взето в реалния живот е така – читалищата изпълняват общинската културна програма, всички празници, които се правят в една община се правят от единствения културен институт, особено в малките селища. Това са народните читалища. Така че, ние ще прецизираме още един път с вашите забележки текста и се надяваме, че ще направите всичко възможно по-бързо да стигнем до консенсус, че този закон трябва да бъде приет. Защото по-голямото финансово подпомагане, ние направихме с господин Денчев разлика между думата подкрепа и подпомагане, защото думата подкрепя я разбираме като морална подкрепа, когато те кандидатстват за някакъв проект.
АНДРЕЙ БАТАШОВ: Защо, има и финансова.
НАДЕЖДА ЗАХАРИЕВА: Ние подпомагаме финансово, държавата ги подпомага, а института Министерство на културата ги подкрепя с едно придружително писмо, когато те кандидатстват при други донори. Може би знаете, че читалищата са бенефициенти на четири оперативни програми.
Аз разбирам един голям писател като Руденко Йорданов за забележките относно думите, защото думата може всякак да бъде тълкувана. Благодаря за тези забележки. Смятам, че този закон ще подпомогне по-добрата работа на народните читалища. Защото не може без контрол и общините са тези, които трябва да контролират спазването на Закона за народните читалища.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Трябва да си призная,че като съм ходила из страната и сме правили разговори с различни представители на читалищата, голяма част от тях са искали да разпишем в измененията на закона ангажимент на общината за финансиране. Защото те сега имат възможности да кандидатстват по различни програми и тогава когато общината е пряк бенефициент на тези средства и когато ние създадем ангажимента на общ ината, че тя по някакъв начин е ангажирана към тяхната дейност, те няма как да не ги използват като бенефициенти за кандидатстване по тези програми. Не знам дали вие го знаете, но това е едно тяхно желание и смятам, че е изключително справедливо и е важно да ги подкрепим в тази посока, за да могат по някакъв начин те да бъдат конкретните субекти, които общината ще припознае при кандидатстване на съответните програми по фондовете.
Тук си говорим с господин Мерджанов, тъй като остана много малко време работа на парламента, ние ще направим всичко възможно да може да мине закона на първо четене следващата и максимум по-следващата седмица. Въпросът е, имаме ли възможност заедно да зададем най-краткия срок, той е тридневен, за правене на предложения. За да можем след това чисто процедурно и вие да прецизирате текстовете. Направените от депутатите предложения, ще направим една работна група в рамките на два-три дни и заедно да ги гледаме и в комисията ще мине без проблем. Това е ако имаме воля, струва си това усилие в рамките на мандата да мине този закон.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Ние нямаме различия в неговата философия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Ще възложим на господин Мерджанов тази тънка задача да ни вреди в дневния ред на заседанията на парламента.
Аз ще помоля Министерството на културата следното – вие си записахте корекциите, които трябва да погледнете. Имайте готовност, започнете от утре да работите по тях. Ние ще направим една среща другата седмица, колегите народни представители които искат да направят предложения, ще ги помолим да бъдем във връзка и ще направим още веднага след първото четене едно заседание, ще изчистим нещата и мисля, че ще имаме възможност да го приемем.
НАДЕЖДА ЗАХАРИЕВА: Госпожо председател, искам да Ви кажа, че скоро ще ви обезпокоим и със Закона за библиотеките и се надявам народните представители да погледнат и на него с добро око и да направят бързо своите предложения, ако имат такива, за да може да тръгнат и двата закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Господин Баташов, имате думата.
АНДРЕЙ БАТАШОВ: Аз искам да изразя едно мнение, което не е само лично, но определено е пожелателно. Аз мисля, че за българските читалища повече трябва да отговаря Министерство на културата, отколкото общините по места и ще ви кажа защо. Защото в общините по места след съответните избори всички разбираме, че настроенията, процесите се променят, но нещото, което остава неизменно, е уникалността на българските читалища, нашата духовност, просветата, без значение кой как е избран, по какъв начин и т.н. Тоест подкрепяйки новия закон, това е моята воля, държавата да има отговорност върху дейността на читалищата. Не толкова общините. Общините да, разделно да, по места да. На мен ми е ясно, че общините са пощенската кутия дали от Министерството на финансите, дали от Министерство на културата и т.н. Но, дали днес кмета на община Лозенец примерно е от еди коя си политическа сила, не може да променя дейността на читалището в община Лозенец на град София, или където и да било. Това е моето желание, максимална обективност в управлението на дейността на това уникално културно явление, наречено българско народно читалище. Благодаря ви.
НАДЕЖДА ЗАХАРИЕВА: Ние мислим, че точно този закон прави невъзможно това, от което Вие се опасявате. Ние искаме общините да подпомагат повече читалищата, но тъй като наблюденията ни са, че има читалища, които все пак не спазват закона и ние не сме там на място, за да видим навреме това нещо, този, който ще осъществи финансовия контрол, за да не се получава, когато се прави одита на едно читалище, след това някой да казва, че заради този одит как се харчат държавни пари, да трябва да се извинява министърът на културата. Имаме и такъв парадокс. Този, който ще контролира по места как тези пари, които държавата осигурява, все повече и повече. Думата читалище наистина и в чужбина се произнася на български и се чуди света как може такава устойчивост да има на една институция, уникална мрежа на 3400 читалища. Всички ни се възхищават. Ние затова се грижим така, Министерство на културата се грижи за тяхната дейност, пред държавата защитава нуждата да се увеличава субсидираната численост ида се увеличават парите за издръжката, за да може да остават и малко за дейност. Искаме общините по-активно да се включат в тази грижа, но им възлагаме и контрола на харчените средства. Но те не могат да бъдат контролирани. Ако не са съгласни, няма да подпишат договора с този, който ги кара да вършат нещо, което противоречи на закона.
АНДРЕЙ БАТАШОВ: Желанието ни е държавата да държи …
НАДЕЖДА ЗАХАРИЕВА: И нашето желание, но все пак те са автономни.
АНДРЕЙ БАТАШОВ: Да, но да не станат общински?
НАДЕЖДА ЗАХАРИЕВА: Не може, законът ги защитава.
СТОЯН ДЕНЧЕВ: Госпожо председател, ако позволите да кажа две думи. В частен случай, който повдигна господин Баташов, ще дам един пример. И двамата с господин Мерджанов сме родом от един и същ град, Елхово. Кмета на града не е от политическата сила на господин Мерджанов. Преди няколко дни имаше празник, аз си ходих и той ми се оплака как прави неистови опити да смени читалищното настоятелство. Аз се зарадвах, че не може. Той директно не може да ги смени, но търси начини да го направи това нещо. Не може да ги смени. Не че те са перфектни.
И сега вече правя заключително изказване. Аз съм много приятно изненадан и впечатлен от разсъжденията на народните представители на Комисията, която Вие ръководите. Това показва, че вие имате реално истинско отношение към проблемите на народните читалища, че вие живеете с тези проблеми. Надявам се, че Законът за изменение и допълнение на Закона за читалищата, който ще приеме Народното събрание, преминал през вашата комисия, ще бъде адекватен на нуждите и желанието на читалищните дейци в България. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: И ние благодарим.
Други коментари? Не виждам.
Подлагам го на гласуване. Който е „за”, моля да гласува.
„За” - 7.
„Против” и „Въздържали се” няма.
Приема се единодушно. Благодаря на всички и действаме по най-бързия начин.
/Заседанието завърши в 16,30 часа/
На заседанието присъстваха: Надежда Захариева– зам.-министър на културата, Венцислав Велев и Донка Нейкова от Министерство на културата, Стоян Денчев – Съюз на народните читалища.
Заседанието на Комисията по културата започна в 15,41 часа и бе открито и ръководено от Нина Чилова – председател на Комисията.
* * *
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Уважаеми колеги, откривам заседанието. За днес имаме една точка - Разглеждане на първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за народните читалища № 902-01-20, внесен от Министерски съвет.
Имате ли други предложения по дневния ред? Ако нямате, който е съгласен, моля да гласува така предложения дневен ред. Благодаря ви. Приема се единодушно.
От името на вносителя давам думата на заместник-министър Захариева да представи законопроекта.
Заповядайте, госпожо Захариева.
НАДЕЖДА ЗАХАРИЕВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, Законът за народните читалища е приет през 1996 г. и урежда учредяването, управлението, дейността, имуществото, финансирането, издръжката и прекратяването на народните читалища. На настоящия етап не се налага прилагането на нов закон, тъй като статутът на читалищата съгласно действащите разпоредби на закона им дава реална възможност за самоуправление и ги утвърждава като структури, които носят спецификата и традициите на българската култура. Същевременно практиката налага необходимостта от извършване на известни корекции на действащия закон. Предложените със законопроекта изменения и допълнения целят да усъвършенстват и прецизират законовата уредба, като преодолеят празнини и създадат възможност за още по-пълноценно участие на читалищата в обществения живот.
Прецизирана е уредбата, която се отнася до читалищните сдружения, в частност учредяването им, както и подлежащите на вписване обстоятелства в регистрите на съда и в ре гистъра, който се води към министъра на културата. Прецизирани са правомощията на ръководните органи на читалищата. Предвидени са и текстове, целящи подобряване начина на отчитането на средствата, предоставени на читалищата от държавния и общинските бюджети, както по отношение на разходването им, така и по отношение на контрола на из е на предвидените задачи. Определените законови срокове за отчитане изпълнението на възложените на читалищата общински задачи и изразходваните общински средства през предходната година създават гаранции за осъществявания контрол. Предвидени са и административни наказания – глоби,к и ще бъдат налагани на виновните лица при предоставяне на имущество в нарушение на закона, при пропускане на срока за заявяване за вписване в регистъра на читалищата или читалищните сдружения, както и в случаите, когато не бъде представен в срок докладът за изпълнението на възложените общински задачи и изразходваните от бюджета средства. Предложените изменения и допълнение на Закона за народните читалища създават ясна и стабилна основа за осъществяване на тяхната дейност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Благодаря Ви, госпожо Захариева.
Господин Стоян Денчев, представител на Съюза на народните читалища, си позволих да го поканя. Ще помоля господин Денчев за коментари по предложения законопроект.
СТОЯН ДЕНЧЕВ: Госпожо председател, уважаеми народни представители, уважаеми дами и господа, според мен и според Съюза на народните читалища наистина мотивацията, с която беше представен законопроекта за изменение и допълнение на Закона за народните читалища е адекватна на очакванията на читалищните дейци в България. Тези промени бяха обсъдени на различни равнища на специално създадена работна група в Министерство на културата със изрична заповед на министъра на културата Стефан Данаилов. В тази работна група участваха представители на Съюза на народните читалища. Ние сме дали своите предложения, някои от тях бяха приети, някои от тях не бяха приети, но един закон е форма на консенсус на участващите в неговото разработване и ние на можем да държим всичко това, което сме дали, да бъде прието.
Искам да обърна вашето внимание на един факт, който може би е основен в предлаганите промени в Закона за народните читалища. Това е факта за признаване на представителната национална роля на Съюза на народните читалища по отношение на връзките както с читалищата, така и с държавата и с другите обществено икономически структури в нашата страна. За нас това е една качествено нова революционна промяна в Закона, която дава възможност освен другите сдружения, които под различна форма могат да бъдат образувани в пространството на читалищата от различни читалища, да се издигне ролята на Съюза на народните читалища като най-старата гражданска организация в България, създадена през 1911 година.
Що се отнася до другите промени и допълнения, които се предлагат в законопроекта, аз мисля, че те отговарят на условията на съвременното развитие на нашата страна. Още повече, че ние каточели имаме малко неща, с които бихме могли да се представим пред света и да се гордеем с нашата идентичност и самобитност, това е българската азбука и българските читалища. Някой би могъл да спори и аз съм готов да споря с всеки един, който добавя нови неща и само бих се раздал ако има. Но това са едни от нещата, които наистина по адекватен начин представят пред света уникалността на нашата културна идентичност.
Искам да обърна вашето внимание, дами и господа народни представители, върху един факт, който е убягнал от вниманието на вносителите, в случая Министерство на културата, това е нашето искане и на всички читалищни дейци ако под някаква форма би могло да се възстанови параграф 6 от Закона за народните читалища, който беше отменен с приемането на миналогодишния бюджет, който касаеше възможността читалищата в България да ползват преференции, тоест да не плащат данъци и такси за присъща тяхна дейност. Тогава ни беше обяснено това нещо някак си набързо с една извинителна реплика от реда на „от Европейския съюз така искат”. Но Европейския съюз не може да бъде в този случай критерий за идентичността и самобитността на една уникална българска структура. По същия начин би могло да се отговори защо в Англия примерно карат надясно, те не са ли европейска страна, и още много други такива изисквания, които отличават една държава от другата. Не е важно в случая какво иска Европейския съюз, при все че ние трябва да спазваме всички изисквания, които се договорили, а е важно какво иска българският народ и какво искат представители на читалищата в тази уникалност, която представляват те в рамките на българската култура. Така че, аз пледирам и за вашето внимание да бъде заострено върху проблема за връщането на параграф 6, може би под някаква друга форма с малки ограничения. Там имаше изключения, които даваха право на читалищата да внасят безмитни стоки, което е глупост, няма нужда от такова нещо. И на базата на 3437 читалищата, колкото е общият им брой, имаше едно-две нарушения, които послужиха като база за оправдание за премахване на този параграф. Това нещо може да се махне. Но що се касае до данъците и таксите държавата няма да обеднее с една такава сума, която читалищата плащат, може би прехвърляйки парите от единия джоб в другия. Благодаря ви. Подкрепяме законопроекта за изменение и допълнение на Закона за народните читалища.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Благодаря Ви, господин Денчев.
Уважаеми колеги, имате думата за въпроси, коментари, мнения.
Заповядайте, господин Йорданов.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Благодаря госпожо председател. Уважаеми колеги, госпожо заместник-министър, ще подкрепя Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за народните читалища. Няма как да избягат читалищата от пазарната икономика и нуждата те за своята дейност сдружавайки се или използвайки тези форми, които са заложени в предложението за изменение на закона да постигат своите цели и със средства, добити посредством дейността си, разбира се с определени ограничения, които са заложени тук.
Подкрепям по принцип.
В детайли смятам, че има някои неща, които трябва да се изчистят между първо и второ четене, от сега да ги заявя, съзнавайки, че ще изпадна в позицията на буквоед, но в корупция на краищата при законодателството няма как да избягаме и от тази си не много приятна роля.
Понятийно „читалище” или „народно читалище”? Защото употребявате и двете понятия в предложените изменения. Не може да има две понятия. Едно трябва да бъде. Виждам, че след като е Закон за народните читалища, навсякъде трябва да е „народно читалище” и оттам терминологично където има понятие сдружение и т.н. пак да е със същите понятия.
Второ, читалищни сдружения на какъв принцип – регионален или функционален? Вие по-нататък с те заложили идеята за регионален, примерно в § 4, член 4а, точка 5 „издирва прекратили дейността си читалища на територията, на която действа”. Добре, ние правим регионално сдружение, което се формира от действащи читалища, които са се разбрали да направят това сдружение. Тогава как в тази територия попада читалище, което не е заявило желание, а те ще му възстановят дейността? Тази територия е ничия по смисъла на текста, който е заложен тук. Следователно трябва да обособим принцип, може би териториален, регионален, за да може когато те обхванат територията на определена област и в нея има бели петна и там има замрели читалища или умрели читалища, те да ги реанимират, защото в случая понятието „на територията на която действат” ще има смисъл. Иначе няма да има смисъл. Пак казвам, ако са три общини от дадена област, направили са сдружение, в четвъртата община има умряло читалище, това не е тяхна територия, за да го възстановяват.
По-нататък, в систематиката. Член 4б както е сложен тук, той е вместен между реда за читалищно сдружение и реда за национален съюз. Този член 4б трябва да бъде изместен, за да отиде там, където са функциите на министъра. Имплантиран тук, той виси. Иначе споделям онова, което е заложено като идея.
Използват се две понятия. На много места е „подкрепя”, някъде се използва понятието „подпомага”. Може ли някой да ми обясни юридически разликата между двете понятия „подпомага” или „подкрепя”? А някъде е „подпомага и подкрепя”. Може би има такава разлика, но моята интелигентност не стига до там да я схване.
АНДРЕЙ БАТАШОВ: И моята.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Благодаря. Дето се казва, може да направим едно сдружение.
Като правим сдружение и като правим национален съюз, следете внимателно мисълта ми, както казваше ротния ми старшина, може да стане така, че същите читалища да направят сдружение, да направят и съюз и двете формации, регистрирани по Закона за юридическите лица с нестопанска цел, да се конкурират или не дай Боже да се сблъскат. Тоест ако имам спомен за два синода, може ли едното да бъде читалищно сдружение обединяващо четири пети от всички читалища, а другото да бъде национален съюз, обединяващ три четвърти от същите читалища, примерно. Трябва да има някаква разграничителна мярка, за да не може да има повече от един съюз. Защото тук сте казали че има един национален съюз, но аз ви давам хипотеза сдружение, което е с четири-пети от всички читалища. Защо да не мога да го направя, то също има устав, също се регистрира по закона, също може да бъде подпомагано от министъра. Кое от двете – националното или сдружението? Ето това са все такива малко перверзни разсъждения на тема българския опит на прехода, но по-добре да кажа излишни думи, отколкото да пропуснем това.
Друга бележка. Националният съюз учредяваме го с най-малко две трети от народните читалища делегати. Оттам нататък всеки следващ конгрес какви са условията за кворум – не са разписани, докато за сдруженията са разписани. Кое ще бъде легитимно? Трябва да има някакъв паралел или поне да има рима, така да се каже, между системата за провеждане на общото събрание или конгреса и на едното и на другото. Ако е падащ кворум и тук има условието най-малко една трета или най-малко половината. Нека да го премислим, така да се каже, защото по някой път ето това може да се яви препъни камъка в легитимността. Отварям скоба, Лекарският съюз е насреща ми, от толкова години организация и накрая се оплескаме точно заради тези недоизпипани в законите условия.
За да не губя времето на уважаемата комисия и на присъстващите вносители, аз набелязах само някои от елементите, които са, как да кажа, редакция между първо и второ четене, за да стане по-приложим и по-действащ закона.
Още един път повтарям, че споделям идеята, приветствам я, смятам я за необходима и ще положа и аз усилията си между първо и второ четене да предложа промени, които надявам се да бъдат полезни за подобряване на текста. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Благодаря.
Други колеги?
Заповядайте, господин Баташов.
АНДРЕЙ БАТАШОВ: Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми дами и господа, искам да попитам читалищата са юридическо лице с нестопанска цел. И те в момента са на подчинение, тоест принципалът е кой?
СТОЯН ДЕНЧЕВ: Читалищата са самоуправляващи се структури, принципалът е читалищното настоятелство, а се подпомагат и се подкрепят от Министерството на културата и от всички държавни органи, които имат отношение към българската самобитност, идентичност, култура и т.н. Благодаря.
АНДРЕЙ БАТАШОВ: Следващият ми въпрос от Вашия отговор е: има ли някакъв стремеж читалищата да отидат по-скоро на подчинение на общините?
СТОЯН ДЕНЧЕВ: В никакъв случай! Даже имаме проблеми с някои от членовете на Съюза на народните читалища, които правят изказвания в тази област. Аз мисля ,че законът не визира такова нещо. В никакъв случай ние не искаме и не бихме се съгласили читалищата да бъдат подчинени на никой. Традицията е те да бъдат самоуправляващи се структури.
АНДРЕЙ БАТАШОВ: Благодаря Ви.
НАДЕЖДА ЗАХАРИЕВА: Съмнението за това идва от може би неправилното четене на тази част, в която ние искаме да се засили контрола на средствата, които се получават от държавата, тъй като се получават чрез общините, да бъдат контролират как се харчат от читалищата от съответната община, на територията на която е читалището. Това се отнася до контрола на изразходваните средства, които дава държавата и евентуално общината, а не за нещо върху дейността.
СТОЯН ДЕНЧЕВ: Господин Баташов, аз много Ви благодаря за този въпрос, той е централен в обсъждането освен за уникалната роля на Съюза на народните читалища, но въпроса със взаимоотношенията с общините е много важен. Начина, по който вие го коментирахте, заместник-министър Захариева, ще даде едно успокоение в членската маса на читалищата. Благодаря.
НАДЕЖДА ЗАХАРИЕВА: Още едно нещо, господин Баташов. Обикновено читалищата са в общински сгради. Много малко читалища имат собствени нотариални актове, много малко читалища са в държавни сгради, следователно по право общината трябва да контролира как се използва тяхното имущество и как се харчат държавни средства и общински.
АНДРЕЙ БАТАШОВ: Аз искам да бъда сигурен, че въпросният законопроект не визира под една или друга форма промяна на статута на читалищата.
СТОЯН ДЕНЧЕВ: Ние направихме диалог и аз се извинявам, че не искам разрешение от Вас за разговор, но ако въпросът на господин Баташов и неговата сигурност, неговото желание за сигурност може да бъде подобрено от народното представителство в рамките на комисията, ние в никакъв случай няма да се противопоставим. Напротив, ще подпомогнем и ще искаме по-ясно да стане това изразяване за контрола, да не си мислят нашите членове, че това е някаква форма на управление. Благодаря за въпроса.
АНДРЕЙ БАТАШОВ: Аз ако задавам въпроси, то е за да бъда наистина наясно, за да не се извърши нещо, което да превърне традицията и самобитността на понятието българско читалище, с което, както Вие справедливо отбелязахте, ние сме уникални наистина и това е повод за гордост, за да не стане някаква подмяна. Тоест управлението на българските читалища да не бъде функция на местната власт. В тази посока са моите въпроси. Благодаря ви.
НАДЕЖДА ЗАХАРИЕВА: Целта на проекта за изменение и допълнение на Закона за народните читалища не е да отнеме автономността на народните читалища. Но тъй като живота показва, че някъде на някои места те не спазват стопроцентово това, което в закона съществуваше досега, живота изисква малко повече контрол, затова чрез предложението на Националното сдружение на общините в Република България ние внесохме този член за малко повече контрол. Защото като погледнете какви средства отделя бюджета за народните читалища, нашия екип завари 21 милиона лева, в момента 48 милиона лева от бюджета отиват за подпомагане на дейността на народните читалища, отделно от общините. Следователно трябва да има по-строг контрол в днешно време. Толкова народни пари трябва да бъдат контролирани.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Заповядайте, господин Ватев.
БОЙКО ВАТЕВ: Имам един въпрос и той е важен, защото вие казахте, че се самоуправляват читалищата. Читалището си е уникално българско явление, няма друго по света. Така че света и Европа не може да ни дава ум как да се правят читалища, защото те нямат читалища. Те имат библиотеки, имат други неща, но не и читалища. Тук има такъв момент, че ето има възложени общински задачи. Значи читалището хем се самоуправлява, хем общината му възлага задачи. Аз искам да разбера възлагането на общинските задачи влиза ли в някаква колизия със самоуправлението на читалищата? Защото общината принуждава читалището да върши някакви неща, за които му дават пари на това читалище и след това искат доклад от него дали ги е свършило. И понеже му е дала сграда, читалището иска не иска, ще изпълнява и тези задачи от общината, които може и да не му се иска да ги изпълнява. И това не е ли някаква зависимост на читалището? Дават пари, но искат да прави някакви неща, които може би на читалището не му влизат в плановете – културни, просветни и т.н.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Преди да дам думата, колеги, по отношение на тази самобитност и независимост, която ако мога правилно да се изразя, институционална независимост на читалищата, ако видите сегашния закона и новия закон, който се предлага, те запазват своята самостоятелност като такива единици. Тук обаче съществува един проблем. Тази независимост тя не може да е безкрайна, тя все пак трябва да има някаква зависимост в рамките на политиката на държавата по отношение на тяхната дейност. Читалището е самобитно и трябва да изпълнява някакъв тип определена политика, свързана с територията на съответната община и регион, където се намира. Когато говорим за децентрализация във финансирането и в управлението на този вид културни единици, трябва да имаме предвид, че тази независимост не е безкрайна. Тя е ограничена от една страна от политиката на Министерство на културата от гледна точка на централната политика на държавата, и все пак ангажимента, който държавата има от гледна точка на финансирането – това, което говори госпожа Захариева. И, от друга страна, от общините. Общините, те първо трябва да се ангажират не само финансово, но това читалище трябва да бъде в много тясна взаимовръзка с общинската администрация, тоест с културната политика на територията на съответната община. В този смисъл, ако си спомняте, ние преди две или три години сме говорили, тук беше министърът на културата, приемахме един закон за бюджета, когато ние, народните представители настоявахме, защото има много фантоми читалища, които нямат никаква дейност и които имат правото и задължението от друга страна на държавата да им предоставя субсидията, която е целева и която се разпределя от министерството. В този смисъл ние като народни представители настоявахме да има много-сериозен и по-засилен държавен контрол, защото това са парите на българските данъкоплатци. Общинските средства, които се предоставят от общинския бюджет, те са парите на данъкоплатците на съответната община. Така че, аз виждам тук опит наистина министерството без да се стреми да подчинява съответното читалище пряко да се намесва в неговата политика, запазва се този баланс. От една страна държавата предоставя средства, общината предоставя средства, то е независимо институционално, но трябва да сме наясно, че трябва да има отчетност. И тези читалища да нямат претенции. Аз тук виждам механизъм, по който те могат да бъдат, включително и прекратяване на тяхната дейност. Тук също са посочени допълнителни изменения в тази посока, за да може да се игнорира онова, което не работи и да се поощрят тези, които работят.
БОЙКО ВАТЕВ: Една реплика. Доколкото разбрах от председателя на нашата комисия, това е една огромна зависимост на читалищата от общините и от Министерството на културата. Те са създадени още от турско робство и не са се подчинявали на никого, освен на хората, които са ги създавали и те са им казвали правила. Сега те трябвало да бъдат подчинени на програмата на общината. Изведнъж общината казва: ние ти даваме тези пари и ще правиш това, което ние ти кажем и няма да правиш други неща, защото няма да имаш и време и средства да ги направиш. Това по този начин е подчиняване на читалищната дейност на общините и на Министерство на културата. Както го обяснихте. Друго е да следят тези пари дали не са откраднати, дали парите не са изядени и изпити на банкети или направени нещо друго. Но да определят, понеже те дават пари или част от парите какво да правят читалищата, ми се струва ликвидиране на тяхната същност и самостоятелност. Аз ако направя читалище, тогава няма да искам пари нито от държавата, нито от общината, ще търся спонсори и ще им кажа „гледайте си работата, вие няма да ми определяте какво ще правя аз като читалище”. Но да дава той и да казва какво да прави читалището, то няма смисъл тогава от това читалище.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ: Има и обратния случай, когато настоятелства харчат пари на общините и знаете какво се случва. Това ме притеснява.
БОЙКО ВАТЕВ: Сигурно. Но, да не караме коли, понеже стават катастрофи?! И да направим читалищата зависими от общините, по този начин.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Понеже беше реплика към моето изказване. Господин Ватев, искам когато коментираме на тази маса първо да сме си прочели онова, което искаме да коментираме. Очевидно когато не сме подготвени вероятността да сгрешим е изключително голяма. Ако си отворите действащия закон и ако прочетете какво предлага министерството, няма да се налага да правите такива интерпретации некоректно.
БОЙКО ВАТЕВ: Аз коментирам Вашите думи, не закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Моите думи коментираха текста на сега действащия закон и това, което предлага министерството. И коментираха всичко онова, което ние на тази маса четири години близо сме коментирали и сме изисквали от министерството. Да се говори, че ние подчиняваме читалищата на държавата или на общините, пир положение, че имаме представен текст, който всеки един от нас може да си прочете, е абсолютно несъстоятелно и неубедително поради елементарната причина, че е некомпетентно. Имаме право всеки един от нас като народни представители кой където съзре и чете по различен начин текста на вносителя да направи предложения между първо и второ четене, ако смятате че те са подчинени и държавата ги прави зависими или примерно общината ги прави зависими. Но ако прочетете текста, че видите¸é такова нещо нито е идеята на вносителя. Напротив, идеята на вносителя е от гледна точка на засилен контрол, който лично аз приветствам.
БОЙКО ВАТЕВ: Много е смело да ме обвиняваме в некомпетентност, госпожо Чилова. Много смело от Ваша страна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Четете, господин Ватев.
Господин Йорданов.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Благодаря, госпожо председател. Аз, както казваше Гиньо Ганев, взимам акт от думите на колегата Баташов, и фактически правя реплика, защото беше изказване това, което колегата Ватев спомена. Доколко финансовата зависимост създава възможност за диктат на органа, който финансира – било то министерството, било то общината, дейността на читалището? Разбира се, че съществува такава хипотеза. Въпрос на баланс, въпрос на стил на подхода.
Същевременно искам да обърна внимание на един текст, който фигурира в проекта и около който могат да се преплетат тези версии, които обсъждаме. Това е какво нямат право народните читалища да предоставят безвъзмездно или възмездно. Те нямат право да предоставят имущество, отварям скоба, разбирам, читалищния салон или други помещения за постоянно ползване от политически партии и организации. Тук сега става сложно. Защото в много населени места това е единственият салон. В много населени места този единствен салон се налага да бъде ползван освен за общи събрания, временно, но понятието постоянно и понятието временно е много деликатно. Второ, който да го ползва и кой да не го ползва. Тук вече идва политиката. Мисля си, че развивайки тази теза, ние трябва да дадем една гаранция, че няма да можем субективно политическата власт, която в лицето на определен кмет или общински съвет да диктува условия, защото видите ли ние финансираме, ние ще определим условията на играта, това да не може да се случва. Ето една възможност разсъждавайки в тази посока ние да кажем – да, помагайте, защото става дума за култура, за образование, за национална самобитност. Редно е да го направите. Редно е да се ползва този единствен салон, защото освен политика, аз мога да обединя понятията политика и култура. Ами създаването на политическа култура също е свързано през преминаване на определени етапи, които допускат използването на салона. То няма и как другояче да се постъпи. Затова разсъжденията в тази посока трябва да ни дадат възможност ние да прецизираме текста така че да няма възможност, да не се случва на базата на съществуващи текстове или приети то нас текстове да се спекулира. Същевременно да гарантираме този вид автономия до определено ниво, от което нататък никой да няма право да посяга. И така, да се опитаме да намерим баланса между онова, което е нужно на определено населено място, и онова, което е националната традиция за самобитност и автономност на читалищата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Заповядайте, господин Денчев.
СТОЯН ДЕНЧЕВ: Мисля, че дискусията стана интересна, без да давам оценка за нея, но тя се доближава до моя начин на разсъждение. Аз бих искал да предложа нещо, госпожо председател в тази връзка. Аз преди малко в изказването си казах, че наистина нашите най-големи притеснения, не лично моите, защото искам да направя една скоба, аз работя отлично и със Съюза на народните читалища с Министерство на културата в този му състав. И Народното събрание, и Министерството направи много за издигане ролята на читалищата, за запазване на традициите и т.н. Но страховете на нашите членове идва от тълкуването на член 26а, от думичките, които са вътре, на възлагат и т.н. Мисля, че в интерес на подобряване на текста това нещо може да се избегне, за да има еднозначно тълкуване.
В член 26а, алинея 1 думата „възлага” може да се замени с „изпълняват” и да стане алинея 1 така „Общинският съвет приема годишна програма относно задачите, които читалищата изпълняват в съответната община.”
Алинея 2 е перфектна. За да вържем алинея 3 с алинея 2 бихме могли да кажем, че „Председателят на читалището представя до 31 март всяка година пред кмета на общината и общинския съвет доклад за изпълнението на задачите в съответствие с предходната алинея и за изразходваните от бюджета средства през предходната година.” Защото става въпрос за договор. След като има договор, те са равнопоставени нещата и както правилно отбелязаха народните представители и Вие конкретно, имайки равнопоставеност не може единия да възлага на другия. Думата „възлагат” може да бъде заменена с „изпълняват”. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Аз наистина смятам, че член 26а, споделям това, което каза господин Денчев, би могло да се създаде някакво усещане, че те са подчинени на общинската администрация. Надявам се, че не е била такава волята. Това е въпрос на прецизиране на текста, за да не се получава такова двусмислие.
Други колеги?
НАДЕЖДА ЗАХАРИЕВА: Всички изменения и допълнения, които сме направили, наистина са продиктувани от опита, който имаме за тези няколко години от работата на народните читалища. Аз също благодаря на господин Денчев, че предложи да се замени думата „възлагат” с една по-точна, по-прецизна дума, защото тази дума може да уплаши някого. Досега нямаме в опита на българските народни читалища възлагане на задачи. По-скоро има едно добро партньорство между общините и между читалищата. Общо взето в реалния живот е така – читалищата изпълняват общинската културна програма, всички празници, които се правят в една община се правят от единствения културен институт, особено в малките селища. Това са народните читалища. Така че, ние ще прецизираме още един път с вашите забележки текста и се надяваме, че ще направите всичко възможно по-бързо да стигнем до консенсус, че този закон трябва да бъде приет. Защото по-голямото финансово подпомагане, ние направихме с господин Денчев разлика между думата подкрепа и подпомагане, защото думата подкрепя я разбираме като морална подкрепа, когато те кандидатстват за някакъв проект.
АНДРЕЙ БАТАШОВ: Защо, има и финансова.
НАДЕЖДА ЗАХАРИЕВА: Ние подпомагаме финансово, държавата ги подпомага, а института Министерство на културата ги подкрепя с едно придружително писмо, когато те кандидатстват при други донори. Може би знаете, че читалищата са бенефициенти на четири оперативни програми.
Аз разбирам един голям писател като Руденко Йорданов за забележките относно думите, защото думата може всякак да бъде тълкувана. Благодаря за тези забележки. Смятам, че този закон ще подпомогне по-добрата работа на народните читалища. Защото не може без контрол и общините са тези, които трябва да контролират спазването на Закона за народните читалища.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Трябва да си призная,че като съм ходила из страната и сме правили разговори с различни представители на читалищата, голяма част от тях са искали да разпишем в измененията на закона ангажимент на общината за финансиране. Защото те сега имат възможности да кандидатстват по различни програми и тогава когато общината е пряк бенефициент на тези средства и когато ние създадем ангажимента на общ ината, че тя по някакъв начин е ангажирана към тяхната дейност, те няма как да не ги използват като бенефициенти за кандидатстване по тези програми. Не знам дали вие го знаете, но това е едно тяхно желание и смятам, че е изключително справедливо и е важно да ги подкрепим в тази посока, за да могат по някакъв начин те да бъдат конкретните субекти, които общината ще припознае при кандидатстване на съответните програми по фондовете.
Тук си говорим с господин Мерджанов, тъй като остана много малко време работа на парламента, ние ще направим всичко възможно да може да мине закона на първо четене следващата и максимум по-следващата седмица. Въпросът е, имаме ли възможност заедно да зададем най-краткия срок, той е тридневен, за правене на предложения. За да можем след това чисто процедурно и вие да прецизирате текстовете. Направените от депутатите предложения, ще направим една работна група в рамките на два-три дни и заедно да ги гледаме и в комисията ще мине без проблем. Това е ако имаме воля, струва си това усилие в рамките на мандата да мине този закон.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Ние нямаме различия в неговата философия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Ще възложим на господин Мерджанов тази тънка задача да ни вреди в дневния ред на заседанията на парламента.
Аз ще помоля Министерството на културата следното – вие си записахте корекциите, които трябва да погледнете. Имайте готовност, започнете от утре да работите по тях. Ние ще направим една среща другата седмица, колегите народни представители които искат да направят предложения, ще ги помолим да бъдем във връзка и ще направим още веднага след първото четене едно заседание, ще изчистим нещата и мисля, че ще имаме възможност да го приемем.
НАДЕЖДА ЗАХАРИЕВА: Госпожо председател, искам да Ви кажа, че скоро ще ви обезпокоим и със Закона за библиотеките и се надявам народните представители да погледнат и на него с добро око и да направят бързо своите предложения, ако имат такива, за да може да тръгнат и двата закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Господин Баташов, имате думата.
АНДРЕЙ БАТАШОВ: Аз искам да изразя едно мнение, което не е само лично, но определено е пожелателно. Аз мисля, че за българските читалища повече трябва да отговаря Министерство на културата, отколкото общините по места и ще ви кажа защо. Защото в общините по места след съответните избори всички разбираме, че настроенията, процесите се променят, но нещото, което остава неизменно, е уникалността на българските читалища, нашата духовност, просветата, без значение кой как е избран, по какъв начин и т.н. Тоест подкрепяйки новия закон, това е моята воля, държавата да има отговорност върху дейността на читалищата. Не толкова общините. Общините да, разделно да, по места да. На мен ми е ясно, че общините са пощенската кутия дали от Министерството на финансите, дали от Министерство на културата и т.н. Но, дали днес кмета на община Лозенец примерно е от еди коя си политическа сила, не може да променя дейността на читалището в община Лозенец на град София, или където и да било. Това е моето желание, максимална обективност в управлението на дейността на това уникално културно явление, наречено българско народно читалище. Благодаря ви.
НАДЕЖДА ЗАХАРИЕВА: Ние мислим, че точно този закон прави невъзможно това, от което Вие се опасявате. Ние искаме общините да подпомагат повече читалищата, но тъй като наблюденията ни са, че има читалища, които все пак не спазват закона и ние не сме там на място, за да видим навреме това нещо, този, който ще осъществи финансовия контрол, за да не се получава, когато се прави одита на едно читалище, след това някой да казва, че заради този одит как се харчат държавни пари, да трябва да се извинява министърът на културата. Имаме и такъв парадокс. Този, който ще контролира по места как тези пари, които държавата осигурява, все повече и повече. Думата читалище наистина и в чужбина се произнася на български и се чуди света как може такава устойчивост да има на една институция, уникална мрежа на 3400 читалища. Всички ни се възхищават. Ние затова се грижим така, Министерство на културата се грижи за тяхната дейност, пред държавата защитава нуждата да се увеличава субсидираната численост ида се увеличават парите за издръжката, за да може да остават и малко за дейност. Искаме общините по-активно да се включат в тази грижа, но им възлагаме и контрола на харчените средства. Но те не могат да бъдат контролирани. Ако не са съгласни, няма да подпишат договора с този, който ги кара да вършат нещо, което противоречи на закона.
АНДРЕЙ БАТАШОВ: Желанието ни е държавата да държи …
НАДЕЖДА ЗАХАРИЕВА: И нашето желание, но все пак те са автономни.
АНДРЕЙ БАТАШОВ: Да, но да не станат общински?
НАДЕЖДА ЗАХАРИЕВА: Не може, законът ги защитава.
СТОЯН ДЕНЧЕВ: Госпожо председател, ако позволите да кажа две думи. В частен случай, който повдигна господин Баташов, ще дам един пример. И двамата с господин Мерджанов сме родом от един и същ град, Елхово. Кмета на града не е от политическата сила на господин Мерджанов. Преди няколко дни имаше празник, аз си ходих и той ми се оплака как прави неистови опити да смени читалищното настоятелство. Аз се зарадвах, че не може. Той директно не може да ги смени, но търси начини да го направи това нещо. Не може да ги смени. Не че те са перфектни.
И сега вече правя заключително изказване. Аз съм много приятно изненадан и впечатлен от разсъжденията на народните представители на Комисията, която Вие ръководите. Това показва, че вие имате реално истинско отношение към проблемите на народните читалища, че вие живеете с тези проблеми. Надявам се, че Законът за изменение и допълнение на Закона за читалищата, който ще приеме Народното събрание, преминал през вашата комисия, ще бъде адекватен на нуждите и желанието на читалищните дейци в България. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: И ние благодарим.
Други коментари? Не виждам.
Подлагам го на гласуване. Който е „за”, моля да гласува.
„За” - 7.
„Против” и „Въздържали се” няма.
Приема се единодушно. Благодаря на всички и действаме по най-бързия начин.
/Заседанието завърши в 16,30 часа/
