Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по културата
22/04/2009
Представяне и обсъждане на Законопроекта за обществените библиотеки, № 902-01-21, внесен от Министерски съвет на 6.04.2009 г.
На заседанието присъстваха: Надежда Захариева . зам.-министър на културата, Венцислав Велев, Емил Бехар, Игор Чипев, Анна Емануилова, Цанка Бенчева от Министерство на културата,Анета Дончева – заместник-директор на Народна библиотека „Св.Св. Кирил и Методий”, Томи Йовчев и Пламен Ангелов от СВУБИТ.
Заседанието на Комисията по културата започна в 16,45 часа и бе открито и ръководено от Нина Чилова – председател на Комисията.
* * *
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Колеги, откривам заседанието на Комисията по културата.
Имаме една точка в дневния ред – Представяне и обсъждане на Законопроекта за обществените библиотеки, № 902-01-21, внесен от Министерски съвет на 6.04.2009 г.
Имате ли други предложения по дневния ред? Не виждам.
Който е съгласен, моля да гласува. Всички сме „за”. Благодаря ви, приема се единодушно.
Колеги, ще помоля първо да дадем думата на вносителя да представи законопроекта, след това на нашите гости да изразят становище и след това имате думата и вие за коментари по предложения законопроект.
Госпожо Захариева, имате думата.
НАДЕЖДА ЗАХАРИЕВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми господа депутати, ще ви представя един проект на Закон за обществените библиотеки, който има една доста драматична история, защото с много драматизъм беше изпълнена неговата подготовка, трябваше да синхронизираме този закон със Закона за изменение и допълнение на Закона за народните читалища. Мисля, че това, което е пред вас, е вече в една фаза, която може да бъде представена на депутатите в пленарна зала.
Глобализацията в информационните процеси и информатизацията на обществата неминуемо променят облика на библиотеките. Обществените библиотеки запазват функциите си на движеща сила в образованието, културата и информацията. В много случаи те са и единственият местен информационен център, предоставят всякакъв вид информация на своите ползватели. Библиотеките са свързани с ключовите за развитието на всяко общество елементи: грамотност, информация, образование, култура и гражданско участие.
В страната е създадена и функционира развита библиотечна инфраструктура, чрез която се осигурява библиотечно-информационно обслужване на териториален и отраслов принцип.
Законопроектът усъвършенства нормативната уредба на библиотеките и си поставя следните цели:
Обновяване на библиотечните колекции с нови информационни източници /в традиционен вид и на електронни носители/
Приемане на Стратегия за развитие на национална библиотечна мрежа за срок 7 години с цел осигуряване на свободен и равен достъп за гражданите до библиотечните ресурси и националните и международните информационни ресурси.
Определяне на мястото и ролята на Националната библиотека като държавен културен институт с национално значение, чиито основни задачи са свързани със събирането, съхраняването, предоставянето за ползване и разпространяването на информация за националното писмено културно-историческо наследство.
Развитие на териториалните библиотечни мрежи на базата на регионалните и водещите читалищни библиотеки като предпоставка за равноправен достъп на гражданите до информация, възможности за учене през целия живот за квалификация и преквалификация, за задоволяване на културни потребности.
Усъвършенстване системата на финансиране с оглед осигуряване на необходимите информационни, кадрови и материални ресурси, както чрез бюджета, така и чрез реализирането на проекти и програми.
Оптимизиране броя на библиотеките и организацията на обслужване в съответствие с практиката на страните –членки на Европейския съюз, и с действителните потребности на всеки регион.
Активизиране сътрудничеството на Министерство на културата с общините и ведомствата с цел координиране оптимизацията на библиотечното обслужване и осъществяване на съвместни проекти.
Обществените библиотеки си взаимодействат и функционират в Национална мрежа, която изпълнява общонационални функции, свързани със събирането и съхраняването на националното книжовно културно наследство и достъпа до него.
Със законопроекта е предложено към министъра на културата да се създаде Национален съвет по библиотечно дело, като експертно-консултативен орган, който ще инициира и предложи за утвърждаване стандарт за библиотечно-информационното обслужване.
Обществените библиотеки ще предоставят основни и специализирани библиотечни услуги, като е предвидено основните библиотечни услуги да се предоставят безвъзмездно, а за специализираните ще се заплаща такса по тарифа. Законопроектът предвижда приходите да остават в обществената библиотека, предоставяща специализирани услуги. По този начин се гарантира правото на библиотеките да използват приходите от извършваните услуги за приоритетни дейности.
В Преходните и заключителните разпоредби на законопроекта са предложени изменения и допълнения в Закона за задължителното депозиране на екземпляри от печатни и други произведения във връзка с включването на нови обекти на задължителното депозиране – произведения в дигитална форма, публикувани в електронни комуникационни мрежи, предназначени за четене или възприемане по други начини, разпространявани за обществено ползване от български физически или юридически лица. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Благодаря, госпожо Захариева.
Госпожо Дончева, заповядайте.
АНЕТА ДОНЧЕВА: Аз бих желала да допълня госпожа Захариева, че не само този закон има драматична съдба. Това е третият проект на професионалната общност за закон за библиотеките, като ние променихме концепцията за нормативен акт за библиотеките, в един закон, който е общо за всички видове библиотеки към един закон, който да е само за обществените библиотеки, тъй като съвременната европейска и световна практика показа, че този вид библиотеки, обществените, или аналога публична библиотека, той е англосаксонски термин, са основните библиотеки, които обслужват населението на териториален принцип. Тъй като тези библиотеки през последните години с развитието на информацията, на технологиите, преживяха най-големи промени, ние тръгнахме всъщност със закон за този вид библиотеки, като тук включихме и най-голямата обществена библиотека в нашата страна, каквато е Националната библиотека.
Извън този закон останаха академичните библиотеките, тъй като те имат специфични функции и задачи и някои от специалните видове училищни библиотеки, чиито ресурси са по-различни от тези на обществените библиотеки.
Нашата цел беше много проста, ние да можем да създадем една национална мрежа от публични библиотеки, начело с Националната библиотека, с която всъщност да можем да се обслужва населението, тоест гражданите на нашата държава възможно най-бързо и най-ефективно и качествено не само с култура и тези библиотеки да са в помощ на образованието, а това, което е вече проявата на задачите на тези библиотеки, е да дават информация и да осъществяват информационни услуги, които да помагат на образованието, на културата, включително за свободното време на хората, даже за начина на живот на хората. Затова, защото този вид библиотеки по света са един институти, едни места, в които хората се чувстват идват без разлика от образование, пол, възраст и т.н. ,имат право на свободен достъп до информационните ресурси и в голямата степен тези ресурси се предоставят безплатно, и имат възможност да получават информация и за подобряване на своя начин на живот, освен за култура и образование. Така че това беше нашата цел.
Другата ни голяма цел беше все пак да изградим една такава мрежа, която да ползва съвременните информационни технологии, със значително по-евтини решения, когато те се кооперират, за нуждите на българския гражданин. И най-важното, което е, да може тези библиотеки да бъдат едни притегателни центрове за хората по места. Истина е, че икономическата криза, различните промени, които настъпиха, доста негативно повлияха на библиотеките. Те са едни доста непривлекателни места и всички ние го знаем. Но, това към което ние се стремим и искаме е библиотеките да бъдат в помощ на хората, за да влизат в тях и да се чувстват по друг начин.
Това е основното. А за да можем да го направим това, естествено ние се нуждаем от ресурси. Естествено става въпрос за промяна на ресурсите, такива, каквито чисто финансови, става въпрос за персоналния ресурс, става въпрос и за едни съвременни модерни носители на информация, не само книги. Това са електронни носители, аудио визуални документи, които присъстват в тези библиотеки. Привличането особено на различни категории потребители в тези библиотеки, които да могат да обслужват тези категории потребители, като се започне от децата и се мине през хората в неравностойно положение. Работата с малцинствата, работата с емигранти, това са неща, които ние просто трябва да ги направим и затова желаем това да бъде нормативно регламентирано, за да могат средствата на данъкоплатците, защото тези библиотеки особено се издържат така, да бъдат максимално усвоени и ефективно икономично усвоени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Благодаря Ви.
Колеги, имате думата.
Господин Ватев.
БОЙКО ВАТЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо заместник-министър, не съм чел сериозно законопроекта, но имам поръчка, тъй като съм народен представител от Пловдив. Имам поръчка от директорката на Пловдивската библиотека и от пловдивската общественост за това, че Пловдивската библиотека да получи статут ако не равен, почти равен, на статута на Националната библиотека. Защо? Първо, да се версифицира, тази хубава дума в момент на криза, риска. Падне бомба, стане земетресение, изгори Националната библиотека, къде са останалите книги? Половината са тук, половината са в Пловдив. Това е много важно. Да не забравяме, че всичко може да се случи. Лещански може утре да предскаже вярно. Те имат горе-долу същите книги, които ги има в София. Има и същата сграда като възможности, като компютри и т.н., защо да ги няма на две места? Не струва много пари. Става дума за статут. Хайде да не е всичко в София. Нека ги има на две места в България. Тази страхотна библиотека няма почти никакъв статут, която е стара почти колкото Националната. Това не го виждам в законопроекта. Законите се пишат в София, за съжаление.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Кой ще вземе отношение?
АНЕТА ДОНЧЕВА: За да не изпадам в теория, съществуват различни видове и много видове библиотеки. Националните библиотеки са особен вид библиотеки в сравнение с всички останали. Те се формират на определен етап от развитието и т яхната основна цел, когато са формирани още, е това те да съхраняват националното богатство. Тоест това, което се произвежда като продукти, книжовни, а сега вече и некнижовни, на територията на дадената държава и да разпространяват информацията за тази книжовност или други видове документи.
Аз искам да ви кажа, че навсякъде има по една национална библиотека. Редки са изключенията, когато няколко библиотеки изпълняват ролята на национални библиотеки, което е възложено с нормативен акт. Такъв е примера с Германия, където тя е федерална държава. И САЩ имат освен конгресната още две, за събиране, но там не е точно като задачи национални задачи, а вече като събиране на книжовността в определени тематични области. Аз разбирам, че има много богата колекция Пловдивската библиотека, но тя по статут винаги е била една много голяма регионална библиотека и не знам дали не е голямо разхищение за нашата държава да издържа две Национални библиотеки със всички видове функции и задачи. Ние работим прекрасно с библиотеката, имаме много съвместни проекти. Така че, аз не виждам тук някакъв вид съревнование или нещо друго.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА:: Заповядайте.
НАДЕЖДА ЗАХАРИЕВА: И аз да кажа няколко думи. Много често сме говорили с госпожа Радка Колева за това нейно желание, но мисля, че наистина сме много малка и по територия, и по население държава, за да си позволим този лукс. Конкретно за Германия ми се струва, че Лайпциг и Франкфурт поемат тези функции след обединението на Германия, доколкото преди обединението Лайпциг е бил на Източна Германия, а Франкфурт на Западна Германия и сега това разделение се получило, едната събира художествена литературата, а другата научната литература. Може би, за да не се чувства никой ощетен. Следователно си мисля, че въпросът трябва да бъде поставен при съединението на България, а сега вече с цялото ми уважение, с цялата ми обич към госпожа Радка Колева, с която трябваше днес да пътуваме за Петербург – тя представям там българската книга на един книжен салон. Но ми се струва лично на мен и на моите колеги, когато сме обсъждали този въпрос, че няма как, разбираме емоционалната страна на въпроса, но трябва да гледаме и реалистично на нещата. Лично аз мисля и казвам мнението на колектива, който работи над този закон, че няма как да действат в България две библиотеки с еднакъв статут. Тогава и Велико Търново би трябвало да се присъедини към искането, защото и там има много, тя е бивша столица.
АНЕТА ДОНЧЕВА: И Шумен е духовен център, и във Варна има огромни фондове.
БОЙКО ВАТЕВ: Можел и една реплика? Това е Източнорумелийската библиотека и тя е не по-млада от Софийската. Тя е нещо по-специално. Има наистина уникални неща. Всъщност ние казваме, че България е страна на духа. Хем е страна на духа, пък хем не може да даде още един милион. Това с приказки за парите не може да убедите никого. Просто огромната централизация, от която страдаме, и в момента страдаме, тя продължава. Тук не става дума дори за пари. Тук става дума за права и за статут. Радка Колева не е искала пари, а е искала статут. Ще дойде време, ще поиска пари, когато някой от Пловдив започне да управлява държавата да, така ще стане. За съжаление други хора управляват. Но разберете, тук не става дума за 500 хиляди или за един милион.
В Германия имало две. Добре, тук пък ще има четири. Нали ние се хвалим, че сме измислили азбуката, а след това не можем да имаме четири библиотеки. Защо? Във всичко трябва да подражаваме на другите, които са по-бездуховни в исторически план?! Защо поне в едно нещо да не превъзхождаме другите държави. Защо винаги трябва да се сравняваме с тях и казваме: имаше такъв случай в Пловдив има едно училище за сценични кадри, има в Европа само седем такива училища. И искаха да го закрият преди две години, понеже в Австрия нямало, в Швеция нямало и още в пет държави нямало такива училища. Ние тогава успяхме да го защитим. Да, в седем държави в Европа има такива училища, едното е в България, в случая Пловдив. Защо с нещо да не превъзхождаме другите?! Нека ние да сме повече от другите, един два-милиона…, няма да направим някои малки инвестиционни проекти, мостчета или нещо друго, ще дадем пари за библиотеките. Условно казано.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Благодаря.
Други въпроси, мнения?
Заповядайте, господин Баташов.
АНДРЕЙ БАТАШОВ: Благодаря, госпожо председател. Аз имам следния въпрос: какъв е броят на библиотеките в България?
НАДЕЖДА ЗАХАРИЕВА: Около 6300. Тук влизат всички видове библиотеки, които не са обект на този закон – университетски, ведомствени, училищни и на малките селца ,където имаме по един човек за всичко. Всички видове.
АНДРЕЙ БАТАШОВ: А читалищните библиотеки какъв дял имат?
НАДЕЖДА ЗАХАРИЕВА: Около 3400 читалища, много малко от тях няма библиотека. Там където читалището и голямата библиотека са едно до друго, самото читалище се отказва, за да няма в този град две библиотеки. Затова, въпреки че библиотечната дейност е номер едно в Закона за читалищата, самото читалище се отказва да развива библиотека. Мисля, че ние трябва да приветстваме едно такова решение, просто са едно до друго читалището и библиотеката.
АНДРЕЙ БАТАШОВ: Според мен тук малко е спорен въпросът.
Следващият ми въпрос е свързан с конкретен случай. Преди две седмици имах удоволствието да бъда във Велики Преслав, град, който е да отстояние 15 километра от Шумен. Град, който има своя дух, своето читалище, своя библиотека. Говорейки с техни представители, те изразиха силното желание освен както се казва книжния фонд, защото има нещо, което е направено в посока на дигитални носители и т.н., но не могат да бъдат включени в голямата мрежа. Нещо не им достига по комплектовката. Мисълта ми е такава, говорих с млади хора,които се интересуват от достъп до дигитална мрежа. Нещо предвижда ли се в тази посока?
НАДЕЖДА ЗАХАРИЕВА: Да, разбира се. До нас достигна новината, че Мелинда Гейтс е подписала проекта, който правихме за „Глобални библиотеки”. Предстои сега и България да го подпише. Този проект „Глобални библиотеки” много бързо ще промени ситуацията в страната. Но сега не е това е проблема.
Ние също добре сме запознати с читалището и госпожа Мария Иванова е наша приятелка, секретарката на читалището. Там сме говорили и с кмета. Имат добро партньорство. Иначе нашият екип на министерството завари 300 хиляди лева в областта на книгата, само толкова за всичко – помощ за книга, помощ за библиотеки, помощ за международни панаири на книгата, и наградите, които се дават. В момента ние извоювахме за първи път целеви средства за попълване на фондовете на библиотеките, не само с книги на хартиен носител, но и с електронни носители, която библиотека иска, по допълващата целева субсидия, която заварихме един милион и половина, сега ще бъде шест милиона. Читалищата имаха право да кандидатстват за техника. В повечето от читалищата мисля че вече не липсва техниката. Проблемът, големият проблем ние го отчитаме¸е в човешкия ресурс. Хората по инерция не искат да променят мисленето си. Това, което философски наричат „динамична адаптация”. В по-малките селища просто по-бавно се извършва. Страхуват се от думата „проект”.А читалищата са бенефициенти на четири оперативни програми. Министерският съвет прие решение, проекти, които нямат възвръщаемост, за читалища и училища да се съфинансират от държавата. Аз не съм попитала, но не знам колко общини са подали читалищните сгради за пълен ремонт и реконструкция. Ще трябва да се поинтересувам, в това число и библиотеките да бъдат ремонтирани, оборудвани, а и така както е в Америка и Англия да има табелки към библиотеката. Такова нещо не знам дали има някъде у нас. Така че много усилия хвърляме, за да променим статуквото, което заварихме. В голяма степен получаваме писма от малки библиотеки – откакто имаме нови книги имаме нови читатели. И това ,което Министерство на културата помогна и на образованието, е училищните библиотеки имат право да кандидатстват към тези целеви средства и дори гледаме много благосклонно и разрешаваме дори до 20 екземпляра от една книга, за да могат децата да четата. И да кажа, че получаваме оплаквания, че училищните библиотекари ги съкращават с оптимизацията на училищата. Но това не е наш проблем.
АНДРЕЙ БАТАШОВ. Аз зададох този въпрос, за разлика от колегата Ватев, който говореше за град Пловдив, аз зададох този въпрос в контекста на малкия град. Защото наистина Велики Преслав е много малък град, но въпреки всичко младите хора имат интерес и искат да ползват услугите на библиотеката в мрежа.
НАДЕЖДА ЗАХАРИЕВА: Затова говорим.
АНЕТА ДОНЧЕВА: Това е целта на закона. Затова се обединяват публичните библиотеки в мрежи, затова защото малките библиотеки, включително не е много малка тази¸за която говорите, те нямат възможности да произвеждат дигитални ресурси и затова обикновено големите библиотеки произвеждат тези ресурси, но те са споделени. Тоест когато те участват в мрежа, могат да бъдат ползвани безплатно от самите библиотеки, тоест с различен режим се казва на ползване от различните потребители. И това е целта ние да обединим ресурси.
НАДЕЖДА ЗАХАРИЕВА: Може би трябва да отбележа, че 2007 г. имаше целеви средства за обновяване на техническото оборудване на библиотеките и вече най-големите ни библиотеки, включително и Пловдивската, разполагат с дигитална техника. Историческото ни културно наследство на хартиен носител все повече и повече се цифровизира. А сега въпреки кризата отпуснахме средства и за по-бързо изграждане на виртуалната библиотека. Така че в скоро време ще бъде променено положението и в България, колкото и трудно да е в страна, в която културата не е приоритет и разполага с 0,6 % от брутния вътрешен продукт.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Други въпроси?
Заповядайте.
ПЛАМЕН АНГЕЛОВ: Не съм от библиотекарския институт, председател съм на Правната комисия на Съюза на народните читалища и съм в Управителния съвет на Съюза на народните читалища.
Започвам от начало може ми с допълнение към въпроса на господин Баташов – колко са в крайна сметка библиотеките¸които се обхващат от този закон? Аз бих казал нещо съвсем различно от тази цифра, която чухме, така както са изредени, и моята статистика е, че те са много по-малко, да не говоря, че съм чул за 2000 библиотеки, от които големи 1900 читалищни. Но цифрите не са важни в случая. Не са реални, това съм чул. Но така или иначе, така както са изредени библиотеките – Националната библиотека „Св.Св. Кирил и Методий”, регионалните и читалищните, твърдя, че 90 % са читалищните библиотеки.
Трябва да подчертая, че съм бил в началото, когато се правеха обсъжданията по този закон и твърдя, че има развитие. Спомням си, че тогава се твърдеше да има отделен закона за националните библиотеки, спореше се по тези теми. Първият проект беше доста по-неусъвършенстван, а сега е в много по-добър вид, има развитие в него, видимо. Именно защото коментираме читалищните библиотеки, тук се притеснявам, че ще се получи една колизия дотолкова, доколкото ние регламентираме статута на читалищните библиотеки в този закон, а техният статут е регламентиран в Закона за народните читалища, който предстои също да се приеме. Тоест този приоритет трябва да бъде разбран правилно и не може да има преповтаряне на нещата. Говорейки конкретно, като коментирам член 38, алинея 1 в така предложения закон, въпреки че твърдя, че трябва добре да се обмисли къде да бъде детайлизирана функцията на читалищните библиотеки – дали тук или в Закона за народните читалища. Ако все пак това остане, тоест считам, че функциите на читалищните библиотеки могат да се детайлизират в Закона за народните читалища, предлагам в алинея 1 на член 38 последното предложение „те се създават и функционират към народните читалища” да се добави „в съответствие със Закона за народните читалища”. Защото там им е систематичното място. Защото ако не бяха читалищните библиотеки, ние днес нямаше какво да обсъждаме. Едва ли парламента щеше да се занимава със закона за около стотина библиотеки /не знам колко са точно/. От друга страна, коментираме и финансирането. При тази ситуация, след като читалищните библиотеки са нещо основно, няма спор в това отношение, на много места, особено в малките градове и в малките населени места защо не може да се помисли за едно централизирано финансиране, допълнително финансиране за библиотеките от Министерство на културата или целево може би. Защото в крайна сметка едва ли настоятелството може в голяма степен да осигури бюджета на тези библиотеки. Не се намираме в онова време, когато са били кмета, пъдаря, попа и не знам кой още в това настоятелство и когато те са давали пари за това нещо. Кои хора в настоятелството на читалището са много заможни и имат средства. Това са едни родолюбци, които в крайна сметка едва ли, пък и на днешно време кой дава много за култура. От друга страна се връщам на първия въпрос на господин Ватев. Въпросът с националните библиотеки аз казвам, че едва ли трябва да сме толкова раболепни на Европа и едва ли пък най-малко имаме основанието да се придържаме към англосаксонското право, въпреки линията, която имаме оттам. Има и европейско право, тоест европейски норми. Ние принципно сме възприели от Германия, Франция и другите държави нашето законодателство. Тоест в този смисъл няма нищо лошо ако се помисли и може да се помисли за това за издигане статута и на други регионални библиотеки.
От друга страна въпросът ми е къде са училищните библиотеки? Говорим за Закон за обществените библиотеки, а училищните ги няма. Ако учениците не са част от обществото, кои са? И ако учениците не се научат да четат в училищните библиотеки, не знам колко от тях ще дойдат в читалищата и още колко по-малко ще отидат в Националната библиотека. Тоест не знаем дали има някакво развитие по този въпрос за училищните библиотеки, но смятам, че мястото им също е тук. Защото училищните библиотеки за съжаление са в окаяно състояние. Там децата нямат с какво да бъдат привлечени. Свързване в мрежа може би ще ги привлече, което говорим да стане за тези библиотеки. В края на краищата ние от тези деца ще очакваме за в бъдеще развитието на нашата култура.
Това са общо взето нещата, които бих желал да кажа. Има други въпроси, но виждам, че има изчистване на текстовете и на този етап нямам какво повече да кажа. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Благодаря.
Нещо друго ако искате да допълните, заповядайте.
ТОМИ ЙОВЧЕВ: Исках само да кажа, че част от нещата, които Пламен Ангелов изложи тук, са изписани до професор Стефан Данаилов от името на професор Стоян Денчев – председател на Съюза на народните читалища. Малката част, която господин Ангелов не каза, беше за предложението от страна на Съюза на народните читалища да се включат в този обществен консултативен съвет и първите три български читалища, които са в Лом, Свищов и Шумен. И че всички професионални сдружения и регионални библиотеки да бъдат в множествено число, тук е дадено в единствено число. Ние сме го изписали това като писмо до професор Стефан Данаилов. За да не занимавам всички, мога да го оставя.
НАДЕЖДА ЗАХАРИЕВА: Господин Йовчев, ето го Вашето предложение, последното. Така че всичко е отразено. Това е писмото на Стоян Денчев до министър Стефан Данаилов.
АННА ЕМАНУИЛОВА: Прочетете член 48, алинея 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Аз ще ви помоля едно писмо до нас с тези бележки, които не са били взети предвид в законопроекта, за да може да бъдат предоставени на колегите и между първо и второ четене на прегледаме закона, в смисъл да ги включим.
Колеги, аз мисля, че това, което каза колегата Ангелов, също има резон и трябва да се помисли, след като се прави Закон за библиотеките, в смисъл що е това библиотека – да се даде някакъв статут, и оттук нататък всяко едно учреждение, тук не са включени университетските библиотеки – тях с отделен закон ли ще ги правим? Училищните библиотеки? Въпросът тук на какви критерии трябва да отговарят и оттам кое по кой закон да си върви. Но това е един специален закон и ние за първи път го правим. Затова има резон в това, което се казва. Да помислим между първо и второ четене.
Другото нещо, което аз исках да попитам, понеже в разпоредбите за Националната библиотека в член 14 – уникални колекции от български, славянски, ориенталски…, тоест те са по Закона за културното наследство. Ние сме ги визирали. Това, което аз не виждам тук е, там имаме специална закрила по отношение на национално богатство. Тоест тук не виждам някаква диференциация и разлика в закрилата. Тоест може да бъде обикновена културна ценност, може да бъде и с национално значение. Тук има ли някаква специфичност в закрилата? Това е нещо, по което трябва да мислим между първо и второ четене, защото ми се струва, че трябва да бъдем последователни и това е логика, която си заслужава да бъде проследена – как ще се прилага единия спрямо другия.
И тук задавам един принципен въпрос. Има ли логика според вас тогава ,когато кмета, аз го видях, че го има и в Закона за закрила на културата, примерно взима общинска библиотека, трябва ли да се съгласува конкурса за назначаването с министъра на културата? Нека да мислим. Това е нещо, което можем да го променим. С този закон можем да променим и в Закона за закрила и развитие, защото е изключително нелепо, след като кметът е този, който финансира, кметът е този, който прави конкурса. Какво има да съгласува с министъра на културата? Това ми се струва, че е изключително остаряла норма, която стои в този закон и която не отговаря на принципа за децентрализацията. Казвам ви го, за да мислим между първо и второ четене. Имаме възможност да променим единия и другия закон.
Като цяло ще вземем тези ваши бележки.
Предлагам колеги да помислим да синхронизираме и със Закона за читалищата, можем успоредно да ги гледаме и да видим дали систематично това, което колегата каза, за да направим една по-добра регулация.
Колеги, това са моите бележки.
Подлагам на гласуване, все пак сме на първо четене законопроекта, който е съгласен, моля да го подкрепи. Всички сме „за”. Против и въздържали се няма.
Благодаря на всички колеги.
/Заседанието завърши в 17,25 часа/
На заседанието присъстваха: Надежда Захариева . зам.-министър на културата, Венцислав Велев, Емил Бехар, Игор Чипев, Анна Емануилова, Цанка Бенчева от Министерство на културата,Анета Дончева – заместник-директор на Народна библиотека „Св.Св. Кирил и Методий”, Томи Йовчев и Пламен Ангелов от СВУБИТ.
Заседанието на Комисията по културата започна в 16,45 часа и бе открито и ръководено от Нина Чилова – председател на Комисията.
* * *
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Колеги, откривам заседанието на Комисията по културата.
Имаме една точка в дневния ред – Представяне и обсъждане на Законопроекта за обществените библиотеки, № 902-01-21, внесен от Министерски съвет на 6.04.2009 г.
Имате ли други предложения по дневния ред? Не виждам.
Който е съгласен, моля да гласува. Всички сме „за”. Благодаря ви, приема се единодушно.
Колеги, ще помоля първо да дадем думата на вносителя да представи законопроекта, след това на нашите гости да изразят становище и след това имате думата и вие за коментари по предложения законопроект.
Госпожо Захариева, имате думата.
НАДЕЖДА ЗАХАРИЕВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми господа депутати, ще ви представя един проект на Закон за обществените библиотеки, който има една доста драматична история, защото с много драматизъм беше изпълнена неговата подготовка, трябваше да синхронизираме този закон със Закона за изменение и допълнение на Закона за народните читалища. Мисля, че това, което е пред вас, е вече в една фаза, която може да бъде представена на депутатите в пленарна зала.
Глобализацията в информационните процеси и информатизацията на обществата неминуемо променят облика на библиотеките. Обществените библиотеки запазват функциите си на движеща сила в образованието, културата и информацията. В много случаи те са и единственият местен информационен център, предоставят всякакъв вид информация на своите ползватели. Библиотеките са свързани с ключовите за развитието на всяко общество елементи: грамотност, информация, образование, култура и гражданско участие.
В страната е създадена и функционира развита библиотечна инфраструктура, чрез която се осигурява библиотечно-информационно обслужване на териториален и отраслов принцип.
Законопроектът усъвършенства нормативната уредба на библиотеките и си поставя следните цели:
Обновяване на библиотечните колекции с нови информационни източници /в традиционен вид и на електронни носители/
Приемане на Стратегия за развитие на национална библиотечна мрежа за срок 7 години с цел осигуряване на свободен и равен достъп за гражданите до библиотечните ресурси и националните и международните информационни ресурси.
Определяне на мястото и ролята на Националната библиотека като държавен културен институт с национално значение, чиито основни задачи са свързани със събирането, съхраняването, предоставянето за ползване и разпространяването на информация за националното писмено културно-историческо наследство.
Развитие на териториалните библиотечни мрежи на базата на регионалните и водещите читалищни библиотеки като предпоставка за равноправен достъп на гражданите до информация, възможности за учене през целия живот за квалификация и преквалификация, за задоволяване на културни потребности.
Усъвършенстване системата на финансиране с оглед осигуряване на необходимите информационни, кадрови и материални ресурси, както чрез бюджета, така и чрез реализирането на проекти и програми.
Оптимизиране броя на библиотеките и организацията на обслужване в съответствие с практиката на страните –членки на Европейския съюз, и с действителните потребности на всеки регион.
Активизиране сътрудничеството на Министерство на културата с общините и ведомствата с цел координиране оптимизацията на библиотечното обслужване и осъществяване на съвместни проекти.
Обществените библиотеки си взаимодействат и функционират в Национална мрежа, която изпълнява общонационални функции, свързани със събирането и съхраняването на националното книжовно културно наследство и достъпа до него.
Със законопроекта е предложено към министъра на културата да се създаде Национален съвет по библиотечно дело, като експертно-консултативен орган, който ще инициира и предложи за утвърждаване стандарт за библиотечно-информационното обслужване.
Обществените библиотеки ще предоставят основни и специализирани библиотечни услуги, като е предвидено основните библиотечни услуги да се предоставят безвъзмездно, а за специализираните ще се заплаща такса по тарифа. Законопроектът предвижда приходите да остават в обществената библиотека, предоставяща специализирани услуги. По този начин се гарантира правото на библиотеките да използват приходите от извършваните услуги за приоритетни дейности.
В Преходните и заключителните разпоредби на законопроекта са предложени изменения и допълнения в Закона за задължителното депозиране на екземпляри от печатни и други произведения във връзка с включването на нови обекти на задължителното депозиране – произведения в дигитална форма, публикувани в електронни комуникационни мрежи, предназначени за четене или възприемане по други начини, разпространявани за обществено ползване от български физически или юридически лица. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Благодаря, госпожо Захариева.
Госпожо Дончева, заповядайте.
АНЕТА ДОНЧЕВА: Аз бих желала да допълня госпожа Захариева, че не само този закон има драматична съдба. Това е третият проект на професионалната общност за закон за библиотеките, като ние променихме концепцията за нормативен акт за библиотеките, в един закон, който е общо за всички видове библиотеки към един закон, който да е само за обществените библиотеки, тъй като съвременната европейска и световна практика показа, че този вид библиотеки, обществените, или аналога публична библиотека, той е англосаксонски термин, са основните библиотеки, които обслужват населението на териториален принцип. Тъй като тези библиотеки през последните години с развитието на информацията, на технологиите, преживяха най-големи промени, ние тръгнахме всъщност със закон за този вид библиотеки, като тук включихме и най-голямата обществена библиотека в нашата страна, каквато е Националната библиотека.
Извън този закон останаха академичните библиотеките, тъй като те имат специфични функции и задачи и някои от специалните видове училищни библиотеки, чиито ресурси са по-различни от тези на обществените библиотеки.
Нашата цел беше много проста, ние да можем да създадем една национална мрежа от публични библиотеки, начело с Националната библиотека, с която всъщност да можем да се обслужва населението, тоест гражданите на нашата държава възможно най-бързо и най-ефективно и качествено не само с култура и тези библиотеки да са в помощ на образованието, а това, което е вече проявата на задачите на тези библиотеки, е да дават информация и да осъществяват информационни услуги, които да помагат на образованието, на културата, включително за свободното време на хората, даже за начина на живот на хората. Затова, защото този вид библиотеки по света са един институти, едни места, в които хората се чувстват идват без разлика от образование, пол, възраст и т.н. ,имат право на свободен достъп до информационните ресурси и в голямата степен тези ресурси се предоставят безплатно, и имат възможност да получават информация и за подобряване на своя начин на живот, освен за култура и образование. Така че това беше нашата цел.
Другата ни голяма цел беше все пак да изградим една такава мрежа, която да ползва съвременните информационни технологии, със значително по-евтини решения, когато те се кооперират, за нуждите на българския гражданин. И най-важното, което е, да може тези библиотеки да бъдат едни притегателни центрове за хората по места. Истина е, че икономическата криза, различните промени, които настъпиха, доста негативно повлияха на библиотеките. Те са едни доста непривлекателни места и всички ние го знаем. Но, това към което ние се стремим и искаме е библиотеките да бъдат в помощ на хората, за да влизат в тях и да се чувстват по друг начин.
Това е основното. А за да можем да го направим това, естествено ние се нуждаем от ресурси. Естествено става въпрос за промяна на ресурсите, такива, каквито чисто финансови, става въпрос за персоналния ресурс, става въпрос и за едни съвременни модерни носители на информация, не само книги. Това са електронни носители, аудио визуални документи, които присъстват в тези библиотеки. Привличането особено на различни категории потребители в тези библиотеки, които да могат да обслужват тези категории потребители, като се започне от децата и се мине през хората в неравностойно положение. Работата с малцинствата, работата с емигранти, това са неща, които ние просто трябва да ги направим и затова желаем това да бъде нормативно регламентирано, за да могат средствата на данъкоплатците, защото тези библиотеки особено се издържат така, да бъдат максимално усвоени и ефективно икономично усвоени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Благодаря Ви.
Колеги, имате думата.
Господин Ватев.
БОЙКО ВАТЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо заместник-министър, не съм чел сериозно законопроекта, но имам поръчка, тъй като съм народен представител от Пловдив. Имам поръчка от директорката на Пловдивската библиотека и от пловдивската общественост за това, че Пловдивската библиотека да получи статут ако не равен, почти равен, на статута на Националната библиотека. Защо? Първо, да се версифицира, тази хубава дума в момент на криза, риска. Падне бомба, стане земетресение, изгори Националната библиотека, къде са останалите книги? Половината са тук, половината са в Пловдив. Това е много важно. Да не забравяме, че всичко може да се случи. Лещански може утре да предскаже вярно. Те имат горе-долу същите книги, които ги има в София. Има и същата сграда като възможности, като компютри и т.н., защо да ги няма на две места? Не струва много пари. Става дума за статут. Хайде да не е всичко в София. Нека ги има на две места в България. Тази страхотна библиотека няма почти никакъв статут, която е стара почти колкото Националната. Това не го виждам в законопроекта. Законите се пишат в София, за съжаление.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Кой ще вземе отношение?
АНЕТА ДОНЧЕВА: За да не изпадам в теория, съществуват различни видове и много видове библиотеки. Националните библиотеки са особен вид библиотеки в сравнение с всички останали. Те се формират на определен етап от развитието и т яхната основна цел, когато са формирани още, е това те да съхраняват националното богатство. Тоест това, което се произвежда като продукти, книжовни, а сега вече и некнижовни, на територията на дадената държава и да разпространяват информацията за тази книжовност или други видове документи.
Аз искам да ви кажа, че навсякъде има по една национална библиотека. Редки са изключенията, когато няколко библиотеки изпълняват ролята на национални библиотеки, което е възложено с нормативен акт. Такъв е примера с Германия, където тя е федерална държава. И САЩ имат освен конгресната още две, за събиране, но там не е точно като задачи национални задачи, а вече като събиране на книжовността в определени тематични области. Аз разбирам, че има много богата колекция Пловдивската библиотека, но тя по статут винаги е била една много голяма регионална библиотека и не знам дали не е голямо разхищение за нашата държава да издържа две Национални библиотеки със всички видове функции и задачи. Ние работим прекрасно с библиотеката, имаме много съвместни проекти. Така че, аз не виждам тук някакъв вид съревнование или нещо друго.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА:: Заповядайте.
НАДЕЖДА ЗАХАРИЕВА: И аз да кажа няколко думи. Много често сме говорили с госпожа Радка Колева за това нейно желание, но мисля, че наистина сме много малка и по територия, и по население държава, за да си позволим този лукс. Конкретно за Германия ми се струва, че Лайпциг и Франкфурт поемат тези функции след обединението на Германия, доколкото преди обединението Лайпциг е бил на Източна Германия, а Франкфурт на Западна Германия и сега това разделение се получило, едната събира художествена литературата, а другата научната литература. Може би, за да не се чувства никой ощетен. Следователно си мисля, че въпросът трябва да бъде поставен при съединението на България, а сега вече с цялото ми уважение, с цялата ми обич към госпожа Радка Колева, с която трябваше днес да пътуваме за Петербург – тя представям там българската книга на един книжен салон. Но ми се струва лично на мен и на моите колеги, когато сме обсъждали този въпрос, че няма как, разбираме емоционалната страна на въпроса, но трябва да гледаме и реалистично на нещата. Лично аз мисля и казвам мнението на колектива, който работи над този закон, че няма как да действат в България две библиотеки с еднакъв статут. Тогава и Велико Търново би трябвало да се присъедини към искането, защото и там има много, тя е бивша столица.
АНЕТА ДОНЧЕВА: И Шумен е духовен център, и във Варна има огромни фондове.
БОЙКО ВАТЕВ: Можел и една реплика? Това е Източнорумелийската библиотека и тя е не по-млада от Софийската. Тя е нещо по-специално. Има наистина уникални неща. Всъщност ние казваме, че България е страна на духа. Хем е страна на духа, пък хем не може да даде още един милион. Това с приказки за парите не може да убедите никого. Просто огромната централизация, от която страдаме, и в момента страдаме, тя продължава. Тук не става дума дори за пари. Тук става дума за права и за статут. Радка Колева не е искала пари, а е искала статут. Ще дойде време, ще поиска пари, когато някой от Пловдив започне да управлява държавата да, така ще стане. За съжаление други хора управляват. Но разберете, тук не става дума за 500 хиляди или за един милион.
В Германия имало две. Добре, тук пък ще има четири. Нали ние се хвалим, че сме измислили азбуката, а след това не можем да имаме четири библиотеки. Защо? Във всичко трябва да подражаваме на другите, които са по-бездуховни в исторически план?! Защо поне в едно нещо да не превъзхождаме другите държави. Защо винаги трябва да се сравняваме с тях и казваме: имаше такъв случай в Пловдив има едно училище за сценични кадри, има в Европа само седем такива училища. И искаха да го закрият преди две години, понеже в Австрия нямало, в Швеция нямало и още в пет държави нямало такива училища. Ние тогава успяхме да го защитим. Да, в седем държави в Европа има такива училища, едното е в България, в случая Пловдив. Защо с нещо да не превъзхождаме другите?! Нека ние да сме повече от другите, един два-милиона…, няма да направим някои малки инвестиционни проекти, мостчета или нещо друго, ще дадем пари за библиотеките. Условно казано.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Благодаря.
Други въпроси, мнения?
Заповядайте, господин Баташов.
АНДРЕЙ БАТАШОВ: Благодаря, госпожо председател. Аз имам следния въпрос: какъв е броят на библиотеките в България?
НАДЕЖДА ЗАХАРИЕВА: Около 6300. Тук влизат всички видове библиотеки, които не са обект на този закон – университетски, ведомствени, училищни и на малките селца ,където имаме по един човек за всичко. Всички видове.
АНДРЕЙ БАТАШОВ: А читалищните библиотеки какъв дял имат?
НАДЕЖДА ЗАХАРИЕВА: Около 3400 читалища, много малко от тях няма библиотека. Там където читалището и голямата библиотека са едно до друго, самото читалище се отказва, за да няма в този град две библиотеки. Затова, въпреки че библиотечната дейност е номер едно в Закона за читалищата, самото читалище се отказва да развива библиотека. Мисля, че ние трябва да приветстваме едно такова решение, просто са едно до друго читалището и библиотеката.
АНДРЕЙ БАТАШОВ: Според мен тук малко е спорен въпросът.
Следващият ми въпрос е свързан с конкретен случай. Преди две седмици имах удоволствието да бъда във Велики Преслав, град, който е да отстояние 15 километра от Шумен. Град, който има своя дух, своето читалище, своя библиотека. Говорейки с техни представители, те изразиха силното желание освен както се казва книжния фонд, защото има нещо, което е направено в посока на дигитални носители и т.н., но не могат да бъдат включени в голямата мрежа. Нещо не им достига по комплектовката. Мисълта ми е такава, говорих с млади хора,които се интересуват от достъп до дигитална мрежа. Нещо предвижда ли се в тази посока?
НАДЕЖДА ЗАХАРИЕВА: Да, разбира се. До нас достигна новината, че Мелинда Гейтс е подписала проекта, който правихме за „Глобални библиотеки”. Предстои сега и България да го подпише. Този проект „Глобални библиотеки” много бързо ще промени ситуацията в страната. Но сега не е това е проблема.
Ние също добре сме запознати с читалището и госпожа Мария Иванова е наша приятелка, секретарката на читалището. Там сме говорили и с кмета. Имат добро партньорство. Иначе нашият екип на министерството завари 300 хиляди лева в областта на книгата, само толкова за всичко – помощ за книга, помощ за библиотеки, помощ за международни панаири на книгата, и наградите, които се дават. В момента ние извоювахме за първи път целеви средства за попълване на фондовете на библиотеките, не само с книги на хартиен носител, но и с електронни носители, която библиотека иска, по допълващата целева субсидия, която заварихме един милион и половина, сега ще бъде шест милиона. Читалищата имаха право да кандидатстват за техника. В повечето от читалищата мисля че вече не липсва техниката. Проблемът, големият проблем ние го отчитаме¸е в човешкия ресурс. Хората по инерция не искат да променят мисленето си. Това, което философски наричат „динамична адаптация”. В по-малките селища просто по-бавно се извършва. Страхуват се от думата „проект”.А читалищата са бенефициенти на четири оперативни програми. Министерският съвет прие решение, проекти, които нямат възвръщаемост, за читалища и училища да се съфинансират от държавата. Аз не съм попитала, но не знам колко общини са подали читалищните сгради за пълен ремонт и реконструкция. Ще трябва да се поинтересувам, в това число и библиотеките да бъдат ремонтирани, оборудвани, а и така както е в Америка и Англия да има табелки към библиотеката. Такова нещо не знам дали има някъде у нас. Така че много усилия хвърляме, за да променим статуквото, което заварихме. В голяма степен получаваме писма от малки библиотеки – откакто имаме нови книги имаме нови читатели. И това ,което Министерство на културата помогна и на образованието, е училищните библиотеки имат право да кандидатстват към тези целеви средства и дори гледаме много благосклонно и разрешаваме дори до 20 екземпляра от една книга, за да могат децата да четата. И да кажа, че получаваме оплаквания, че училищните библиотекари ги съкращават с оптимизацията на училищата. Но това не е наш проблем.
АНДРЕЙ БАТАШОВ. Аз зададох този въпрос, за разлика от колегата Ватев, който говореше за град Пловдив, аз зададох този въпрос в контекста на малкия град. Защото наистина Велики Преслав е много малък град, но въпреки всичко младите хора имат интерес и искат да ползват услугите на библиотеката в мрежа.
НАДЕЖДА ЗАХАРИЕВА: Затова говорим.
АНЕТА ДОНЧЕВА: Това е целта на закона. Затова се обединяват публичните библиотеки в мрежи, затова защото малките библиотеки, включително не е много малка тази¸за която говорите, те нямат възможности да произвеждат дигитални ресурси и затова обикновено големите библиотеки произвеждат тези ресурси, но те са споделени. Тоест когато те участват в мрежа, могат да бъдат ползвани безплатно от самите библиотеки, тоест с различен режим се казва на ползване от различните потребители. И това е целта ние да обединим ресурси.
НАДЕЖДА ЗАХАРИЕВА: Може би трябва да отбележа, че 2007 г. имаше целеви средства за обновяване на техническото оборудване на библиотеките и вече най-големите ни библиотеки, включително и Пловдивската, разполагат с дигитална техника. Историческото ни културно наследство на хартиен носител все повече и повече се цифровизира. А сега въпреки кризата отпуснахме средства и за по-бързо изграждане на виртуалната библиотека. Така че в скоро време ще бъде променено положението и в България, колкото и трудно да е в страна, в която културата не е приоритет и разполага с 0,6 % от брутния вътрешен продукт.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Други въпроси?
Заповядайте.
ПЛАМЕН АНГЕЛОВ: Не съм от библиотекарския институт, председател съм на Правната комисия на Съюза на народните читалища и съм в Управителния съвет на Съюза на народните читалища.
Започвам от начало може ми с допълнение към въпроса на господин Баташов – колко са в крайна сметка библиотеките¸които се обхващат от този закон? Аз бих казал нещо съвсем различно от тази цифра, която чухме, така както са изредени, и моята статистика е, че те са много по-малко, да не говоря, че съм чул за 2000 библиотеки, от които големи 1900 читалищни. Но цифрите не са важни в случая. Не са реални, това съм чул. Но така или иначе, така както са изредени библиотеките – Националната библиотека „Св.Св. Кирил и Методий”, регионалните и читалищните, твърдя, че 90 % са читалищните библиотеки.
Трябва да подчертая, че съм бил в началото, когато се правеха обсъжданията по този закон и твърдя, че има развитие. Спомням си, че тогава се твърдеше да има отделен закона за националните библиотеки, спореше се по тези теми. Първият проект беше доста по-неусъвършенстван, а сега е в много по-добър вид, има развитие в него, видимо. Именно защото коментираме читалищните библиотеки, тук се притеснявам, че ще се получи една колизия дотолкова, доколкото ние регламентираме статута на читалищните библиотеки в този закон, а техният статут е регламентиран в Закона за народните читалища, който предстои също да се приеме. Тоест този приоритет трябва да бъде разбран правилно и не може да има преповтаряне на нещата. Говорейки конкретно, като коментирам член 38, алинея 1 в така предложения закон, въпреки че твърдя, че трябва добре да се обмисли къде да бъде детайлизирана функцията на читалищните библиотеки – дали тук или в Закона за народните читалища. Ако все пак това остане, тоест считам, че функциите на читалищните библиотеки могат да се детайлизират в Закона за народните читалища, предлагам в алинея 1 на член 38 последното предложение „те се създават и функционират към народните читалища” да се добави „в съответствие със Закона за народните читалища”. Защото там им е систематичното място. Защото ако не бяха читалищните библиотеки, ние днес нямаше какво да обсъждаме. Едва ли парламента щеше да се занимава със закона за около стотина библиотеки /не знам колко са точно/. От друга страна, коментираме и финансирането. При тази ситуация, след като читалищните библиотеки са нещо основно, няма спор в това отношение, на много места, особено в малките градове и в малките населени места защо не може да се помисли за едно централизирано финансиране, допълнително финансиране за библиотеките от Министерство на културата или целево може би. Защото в крайна сметка едва ли настоятелството може в голяма степен да осигури бюджета на тези библиотеки. Не се намираме в онова време, когато са били кмета, пъдаря, попа и не знам кой още в това настоятелство и когато те са давали пари за това нещо. Кои хора в настоятелството на читалището са много заможни и имат средства. Това са едни родолюбци, които в крайна сметка едва ли, пък и на днешно време кой дава много за култура. От друга страна се връщам на първия въпрос на господин Ватев. Въпросът с националните библиотеки аз казвам, че едва ли трябва да сме толкова раболепни на Европа и едва ли пък най-малко имаме основанието да се придържаме към англосаксонското право, въпреки линията, която имаме оттам. Има и европейско право, тоест европейски норми. Ние принципно сме възприели от Германия, Франция и другите държави нашето законодателство. Тоест в този смисъл няма нищо лошо ако се помисли и може да се помисли за това за издигане статута и на други регионални библиотеки.
От друга страна въпросът ми е къде са училищните библиотеки? Говорим за Закон за обществените библиотеки, а училищните ги няма. Ако учениците не са част от обществото, кои са? И ако учениците не се научат да четат в училищните библиотеки, не знам колко от тях ще дойдат в читалищата и още колко по-малко ще отидат в Националната библиотека. Тоест не знаем дали има някакво развитие по този въпрос за училищните библиотеки, но смятам, че мястото им също е тук. Защото училищните библиотеки за съжаление са в окаяно състояние. Там децата нямат с какво да бъдат привлечени. Свързване в мрежа може би ще ги привлече, което говорим да стане за тези библиотеки. В края на краищата ние от тези деца ще очакваме за в бъдеще развитието на нашата култура.
Това са общо взето нещата, които бих желал да кажа. Има други въпроси, но виждам, че има изчистване на текстовете и на този етап нямам какво повече да кажа. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Благодаря.
Нещо друго ако искате да допълните, заповядайте.
ТОМИ ЙОВЧЕВ: Исках само да кажа, че част от нещата, които Пламен Ангелов изложи тук, са изписани до професор Стефан Данаилов от името на професор Стоян Денчев – председател на Съюза на народните читалища. Малката част, която господин Ангелов не каза, беше за предложението от страна на Съюза на народните читалища да се включат в този обществен консултативен съвет и първите три български читалища, които са в Лом, Свищов и Шумен. И че всички професионални сдружения и регионални библиотеки да бъдат в множествено число, тук е дадено в единствено число. Ние сме го изписали това като писмо до професор Стефан Данаилов. За да не занимавам всички, мога да го оставя.
НАДЕЖДА ЗАХАРИЕВА: Господин Йовчев, ето го Вашето предложение, последното. Така че всичко е отразено. Това е писмото на Стоян Денчев до министър Стефан Данаилов.
АННА ЕМАНУИЛОВА: Прочетете член 48, алинея 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Аз ще ви помоля едно писмо до нас с тези бележки, които не са били взети предвид в законопроекта, за да може да бъдат предоставени на колегите и между първо и второ четене на прегледаме закона, в смисъл да ги включим.
Колеги, аз мисля, че това, което каза колегата Ангелов, също има резон и трябва да се помисли, след като се прави Закон за библиотеките, в смисъл що е това библиотека – да се даде някакъв статут, и оттук нататък всяко едно учреждение, тук не са включени университетските библиотеки – тях с отделен закон ли ще ги правим? Училищните библиотеки? Въпросът тук на какви критерии трябва да отговарят и оттам кое по кой закон да си върви. Но това е един специален закон и ние за първи път го правим. Затова има резон в това, което се казва. Да помислим между първо и второ четене.
Другото нещо, което аз исках да попитам, понеже в разпоредбите за Националната библиотека в член 14 – уникални колекции от български, славянски, ориенталски…, тоест те са по Закона за културното наследство. Ние сме ги визирали. Това, което аз не виждам тук е, там имаме специална закрила по отношение на национално богатство. Тоест тук не виждам някаква диференциация и разлика в закрилата. Тоест може да бъде обикновена културна ценност, може да бъде и с национално значение. Тук има ли някаква специфичност в закрилата? Това е нещо, по което трябва да мислим между първо и второ четене, защото ми се струва, че трябва да бъдем последователни и това е логика, която си заслужава да бъде проследена – как ще се прилага единия спрямо другия.
И тук задавам един принципен въпрос. Има ли логика според вас тогава ,когато кмета, аз го видях, че го има и в Закона за закрила на културата, примерно взима общинска библиотека, трябва ли да се съгласува конкурса за назначаването с министъра на културата? Нека да мислим. Това е нещо, което можем да го променим. С този закон можем да променим и в Закона за закрила и развитие, защото е изключително нелепо, след като кметът е този, който финансира, кметът е този, който прави конкурса. Какво има да съгласува с министъра на културата? Това ми се струва, че е изключително остаряла норма, която стои в този закон и която не отговаря на принципа за децентрализацията. Казвам ви го, за да мислим между първо и второ четене. Имаме възможност да променим единия и другия закон.
Като цяло ще вземем тези ваши бележки.
Предлагам колеги да помислим да синхронизираме и със Закона за читалищата, можем успоредно да ги гледаме и да видим дали систематично това, което колегата каза, за да направим една по-добра регулация.
Колеги, това са моите бележки.
Подлагам на гласуване, все пак сме на първо четене законопроекта, който е съгласен, моля да го подкрепи. Всички сме „за”. Против и въздържали се няма.
Благодаря на всички колеги.
/Заседанието завърши в 17,25 часа/
