Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по културата
26/10/2005
Протокол №5
Днес, 26 октомври 2005 г. от 15,15 часа се проведе редовно заседание на Комисията по култура към Четиридесетото народно събрание. Заседанието се проведе под ръководството на председателя на комисията – г-жа Нина Чилова при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Разглеждане на първо гласуване на законопроект за меценатството, № 554-01-65, внесен от Нина Чилова и група народни представители на 21 октомври 2005 г.
Към протокола се прилага списък на присъствалите народни представители и гости.
* * *
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Уважаеми колеги, днес в дневния ред имаме една единствена точка обсъждане на Законопроекта на Закона за меценатството, който е внесен от колегите от всички политически сили. Искам да им благодаря за подкрепата за този законопроект. Поканила съм и представители на творческата гилдия. Голяма част от тях са познати и известни. Благодаря на всички, които се отзоваха на поканата.
Позволих си да поканя и госпожа Дончева, като вносител и господин Пернев, които бяха вносители на законопроекта в Тридесет и деветото народно събрание. Това е неговата малка история. Този законопроект влезе в Тридесет и деветото народно събрание и беше подкрепен както от мен като министър на културата и туризма и от председателя сегашният министър господин Стефан Данаилов. Този законопроект беше подкрепен на първо четене в комисията и в пленарна зала в Тридесет и деветото народно събрание.
Провеждали сме обществен дебат по този законопроект. Обсъждан е с всички творчески съюзи и голяма част от творческата гилдия. Очевидно той е ключов и приоритетен за развитието на българската култура особено в ситуация, в която обществено икономическите условия вече са корено променени. Държавата очевидно за всички след петнадесет годишен преход не може сама да се справи с финансирането на културните процеси. Крайно време е да се подаде ръка в посока на привличането на частния сектор, на бизнеса на гражданските сдружения, които да могат чрез прясно разписани правила и механизми да участват активно в подпомагането на културния процес.
Разбира се, законът както всеки един законопроект има своите недостатъци. Не може да има претенции, че е съвършен. Всички сме с ясното съзнание, че между първо и второ четене в него ще бъдат направени корекции към подобряване и усъвършенстване на нормативната уредба, както по отношение на контрола, дали тази държавна комисия трябва да бъде към Министерският съвет или към Министерството на културата. Очевидно може би трябва да бъде в структурата на Министерството на културата защото там има административен капацитет, който би могъл да се справи с този контрол. Разбра се трябва да се усъвършенстват разпоредбите свързани с контрола за да не се допусне да се създадат такива механизми, които биха могли да доведат не до желаната цел и философия, която преследва законопроекта. Така или иначе този законопроект е ключов.
Искам да отворя една скоба и да кажа, че правилни са сравнително правни проучвания от двадесет страни в Европейския съюз където съществува този закон. Авторите са стъпили, респективно и вносителите сега, може да се каже, че този законопроект е европейски по дух. Той е приоритетен за културата. Взети са добрите европейски практики в другите страни.
Откривам дискусията по този законопроект. Позволявам си от името на всички съвносители да направя този малък анонс в началото по законопроекта. Най-напред ще помоля народните представители да вземат отношение по законопроекта. След това всички ще имате възможност да се включите в дебата.
Ще помоля за протокола да се представяте.
Колеги, имате думата.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ: Аз съм един от вносителите на законопроекта. Ще си позволя да направя един кратък коментар относно съжденията на госпожа Чилова, която спомена, че Законът за меценатството е ключов.
Разглеждайки философията на този законопроект може да се сметне, че подобен закон има ключово значение за определен етап от развитието на обществото и в случай на българското общество. Без да омаловажавам неговата роля, тъй като няма съмнение, че законът представлява и ще представлява една законова рамка за регулация на този вид обществени отношения. Това е един спомагателен закон, който може да импулсира, да подпомага, да въздейства допълнително и да акцентира на определени позитивни и динамични процеси в развитието на българската култура.
Според мен, основната грижа за развитието, за съхраняването на българската култура се пада на държавата. Разбира се, това е мое частно мнение и в никакъв случай не искам да омаловажавам тежестта на внесения законопроект. Напротив, отдавна дейците на културата, българското общество се нуждаеше от такъв режим на регламентация на обществените отношения. Може би тази регламентация ще се усъвършенства във всяка една от сферите, в които се развива самата култура, което е една изключително динамична система. По-специално ме вълнува въпроса налице ли са становища на Министерството на културата и Министерството на финансите. Подобен закон няма защо да крием, би бил достатъчно сериозно изкушение за много от хората на бизнеса. Под благовидния предлог, че се подпомага едно или друго културно действие, културен продукт биха били възможни множество спекулации.
Единствено от тази гледна точка, трябва да се насочат усилията между първо и второ четене с активното съдействие на представители на двете министерства, особено на Министерството на финансите, за да бъдат взети всички възможни и необходими мерки за възпрепятстване на такъв род спекулации.
Лично аз ще подкрепя законопроекта на първо четене. Според мен е добре да се обърнем към двете министерства заедно с представители на културата, които са поканени и тези, които ще изразят активната си позиция по този въпрос да се участва в една широка, професионална творческа група, която да доразработи тези тесни места в предложния вече на нашето внимание законопроект. Благодаря ви.
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Колеги, искам да направя едно уточнение. Поканихме от Министерството на културата госпожа Полка Александрова. Пред мен е становището, което е подписано от министър Данаилов.
ПОЛКА АЛЕКСАНДРОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми присъстващи Министерството на културата предостави становището на всички народни представители. На кратко мога да кажа, Подкрепяме проектът на Закон за меценатството. Предлагаме след неговото обсъждане и гласуване на първо четене да се създаде съвместна работна група на Комисията по култура и Министерството на културата с участието на експерти от други ведомства, творчески организации и структури на гражданското общество, която да отчете всички бележки и предложения и да го подготви за окончателно приемане от Народното събрание.
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Благодаря ви госпожо Александрова. Колеги искам да направя още едно уточнение. Провела съм разговори с министъра на финансите и ресорните заместник министри. В момента имаме принципната подкрепа за този законопроект. Правят се разчети по отношение на това колко биха могли да струват на държавата като приходи, за да може да бъде конкретизирана цифрата. Към настоящия момент не можем да кажем колко процента ще бъдат. Това е свързано с макрорамката на бюджета. Към настоящият момент можем да кажем, че имаме изразена принципна подкрепа от Министерството на финансите.
Колеги, имате думата.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Становището на Министерството на културата е много общо. Забелязах, че основната слабост, която се вижда в закона е образуването на много голяма структура, която ще е тромава и бавно действаща към Министерският съвет. Законът е обсъждан на първо четене в Народното събрание. Имаме протокол от това обсъждане. Направени са много сериозни критики. В този вид не може да бъде разгледан на второ четене.
Необходимо е да бъде преработен. В този вид, титула не съответства на съдържанието. Това е Закон за меценатството в областта на изкуството. Има цели части от културата, които са останали извън него. Зная, че има аргументация, че преминават към други закони. Например, меценатството на читалищата, би трябвало да бъде в този закон, защото читалищата са в областта на културата. Историческото наследство може да се разгледа по Закона за паметниците и други подобни закони.
Според мен, когато кажем в културата, защото трябва да обозначим Закон за меценатството в изкуството. Това ще бъде достатъчно. Самият титул Закон за меценатството по-добре да се замени. Наименованието на закона да бъде Закон за дарителството в българската култура, което ще изчерпи цели моменти. Тогава продукта, който ще бъде обект на дарителство ще се различава от това, което е записано тук. Например в точка 1 ще помоля да погледнете в закона “литературни произведения” би трябвало да се замени с “литературни и публицистични произведения от български автори или от чужди автори с българска тематика”.
Необходимо е да има преводи на литературни произведения от български на чужд език и от чужд език на български с българска тематика и т.н. Вътре трябва да бъдат включени научни, български и чужди, свързани с българска тематика произведения и техните преводи. Трябва да се включат проучване, консервация, реставрация и социализация на истинското наследство на българските земи. Научни изследвания на българските специалисти в областта на фундаменталните природни науки. Произведения на архитектурата, читалищното и библиотечното дело. Без това не може. В противен случай озаглавен като Закон за дарителството в областта на българското изкуство всичко ще бъде изчерпано.
Няма никакъв смисъл да се назначава държавна комисия, с което излишно ще се увеличи държавната администрация. Ще предам бележките си на комисията. Текстът е следният: “Към Национален фонд “Култура” на Министерството на културата се създава служба Дарение за регистрация и контрол върху процедурата. Тази служба е в състав от един регистратор, един инспектор с постоянна консултация и от отдел “Правен” на Министерството на културата, който при нарушение взема необходимите мерки”. Неговите функции са по член 8, алинея 1, от точка 1 точка 4. Точка 5 и точка 8 са излишни, защото представляват функция на други държавни органи. По член 9 ще остане само “регистраторът е постоянно действащ държавен служител по ръководството и на отчет при изпълнителния директор на националния фонд по култура към Министерството на културата”. С това цялата страница с всички описания, кой каква заплата да получава и на кого е подчинен, става абсолютно излишна.
Би трябвало от член 10 до член 15 да отпаднат.
Създава се нов член 10. “Служба “Дарение” се подчинява на правилник утвърден от министъра на културата. Алинея 2. Правилникът за дейността на служба “Дарение” към Националния фонд “Култура” към Министерството на културата съдържа условия и ред за регистрация, предоставени за дарение и т.н. както е записано в текста до края.
Създаване на нов член 11. “Регистраторът публикува в Интернет на страница “Служба дарение” ежегодно в срок от 31 март отчет за реализираните дарения през предходната година. Алинея 2. Регистраторът публикува в Интернет на страницата на осигурения всяко дарение в едноседмичен срок от неговата регистрация”.
Мисля, че административно наказателните разпоредби и контрола са в ред. Доколкото имам сведения от Министерството на финансите отчисленията могат да минат.
В Преходните и заключителните разпоредби имаме малко усложнение.
Според Министерството на финансите няма друг начин. Ще помоля, гостите, които са специалисти в областта на културата и изкуството да изкажат своето мнение по въпроса за наименованието на законопроекта и за всички мои съображения.
Мисля, че наименованието на законопроекта трябва да бъде Закон за дарителството в българската култура.
НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ: Народен представител съм от групата на Демократи за силна България. По предложения Закон за меценатството ще изразя възгледа на нашата Комисия по култура и собственото си становище.
Ние намираме предложеният закон за неудачен по следните причини.
Първо, по принцип е възможно създаването на Закон за меценатство, който без да дублира други закон и институции извежда дейностите в областта на културата като обект за стимулиране от държавата финансова подкрепа от страна на юридически и физически лица. Необходимо е да се каже в самото начало на всяко размишление по темата за меценатството. Меценатството е свободно волеизявление понякога е анонимно. Предполага къс и не бюрократичен, не усложнен път за реализация на дарителската воля. Това е фундаментално и много важно да се съобрази. За да функционира този закон и да изпълни собственото си предназначение трябва да просто мислен, за да стимулира едно дарителско въображение и да реализира една дарителска воля. В този предложен законопроект ние виждаме в самия център разположена една много масивна структура, наречена държавна комисия. Тази държавна комисия има своя апарат, свои правила и регламентации, свой стаж със заплати на фигуриращите в нея лица, с отчисления на дарителя, на мецената за издръжка на тези лица.
Позволете ми да направя отклонение. Аз като потенциален, евентуално дарител никога няма да ми подейства стимулиращо. Ще потърся късо съединителна по съответстваща на подбудите ми да дарявам воля, път за реализация на меценатството. Ние ще трябва да подкрепим чрез този законопроект създаването на тази административна и експертна структура в лицето на обществения съвет. При наличие на Национален фонд “Култура” и Дарителски фонд “13 века България”, които имат утвърдени механизми за дейност.
Искам да кажа, че прочитането на този закон е забавно. Това са текстове, които ще запомним десетилетия назад. Имаме такъв тип детайлизиране, което има по-скоро характер на под законов акт, на наредба, което не следва да се допуска в един закон, който следва да бъде ясен, отчетлив, прецизен и облекчаващ реализацията както няколко пъти казах.
Относно въпросът за данъчните облекчения искам да кажа следното. Би било добре да имаме писмено становище към момента на дебата на министъра на финансите и на министъра на културата. Къде е писменото становище на министъра на финансите? Няма такова становище. Искам да попитам дали тези членове и параграфи, които ще бъдат обсъждани днес не биха могли да се прибавят в последна сметка към Закона за закрива и развитие на културата. Можем ли да свием, да укротим законодателската си воля. Да не правим голямо законотворчество за нещо просто като дарителската воля при положение, че е налична.
В заключение ще кажа, че като представител на ДСБ няма да подкрепя законопроекта.
ВАСИЛ ДИМИТРОВ: Ще се опитам да отговаря на господин Михайлов, защото най-вероятно в този закон има неща, които ще могат да се оправят в последствие. Ако вие вземате страната на дарителя в този закон, аз ще взема страната на този, който има нужда от дарения.
Искам да кажа, че в областта на този тип законодателство България е на опашката на всички държави в Европа. Ако ние сега тук се чудим дали да се казва Закон за меценатството или Закон за дарителството, за мен няма никакво значение. Дали е усложнена процедурата, предполагам, че отговорът ще бъде иначе министъра на финансите няма да даде съгласието си това да се случи. Това, което съм виждал по света и най-вече в Америка, защото американският модел най-добре работи в областта на набиране на средства от частни лица и компании за подкрепа на културата. Там има един регистър, в който се регистрират всички тези организации, които могат да набират средства. След като е направено в Америка, означава че може да се направи и от нас. Ако сега решим, че този закон е лош и не се приеме от Вас… Ще ви кажа един виц “Ромите са се събрали пред парламента и са започнали да викат: Искаме, искаме. Излезнал председателят на парламента и казал: Какво искате? Те му отговорили: каквото дадеш бате”. Извинявам се за този пример, но ние сме поставени, имам предвид цялата българска култура в ситуацията, в която държавата отдавна няма държавна политика за да развива българската култура. Средствата, които се отделят от бюджета за българска култура са абсолютно недостатъчни.
Ясно е, че държавата няма ресурс да го направи. Защо трябва да забрани на практика на бизнеса да помага на българската култура, което го прави с липсата на такъв закон. По-скоро, би трябвало да разсъждавате от гледна точка на нуждите на българската култура и изкуство. Дарителите, ако имат желание да дарят най-вероятно ще се съобразят с конкретната ситуация. В последствие, ако нещата са по-лесни и за тези, които се занимават с култура ще бъде по-приятно да имат директен контакт с дарителите.
Искам да кажа, че като представител на Асоциацията на българските частни радиостанции и телевизии мога да заявя, че асоциацията ще подкрепи този законопроект публично, за да може колкото се може повече хора да разберат за какво става въпрос. Благодаря ви.
БОЙКО ВАТЕВ: С госпожа Дончева, спорихме по този закон в Пловдив два, три месеца преди изборите. Тогава още работех в областта на културата, която чака да бъде дарена.
По-добре да имаме лош закон, но закон. По-скоро застъпвам мнението на уважавания от мен професор Станилов. Има значение името на закона. Поддържам, че той трябва да се нарича Закон за дарителството в българската култура. Да бъде по-всеобхватен. Виждате, в член 42, че безвъзмездната помощ се дава само за БНТ, БНР и Народната библиотека. Къде остават Националния исторически музей, Националната художествена галерия? Ако се разпръснат тези неща няма да бъдат огледани добре.
Структурата е много тромава. Уважаемият колега е прав. Би могло да се редуцира в двама или трима човека, които да се занимават с това. Когато един дарител иска да направи нещо добре и иска данъчно облекчение следва да има контролни функции, защото ако няма такива ще стане перачница на пари. Когато един дарител иска да даде пари без да бъде отразено на неговия доход, т.е. той не иска данъчни облекчения отива в съответния театър или галерия дава парите.
Цялата конструкция е за да могат да бъдат следени нещата, за да няма пране на пари. За това досега такъв закон не можеше да се разгледа, защото всеки един финансов министър много се страхуваше, че художниците, галериите, театрите и всички останали много ще забогатеят. Няма да влезнат достатъчно пари във фиска.
Разбира се тук има и недомислици. Например, шампиона по дарение трябва да се излъчва с теглене на жребий, ако са дадени средства по равно.
Подкрепям основната философи на професор Станилов, необходимо е да бъде преработен този закон. Ще гласувам за него. По-добре да имаме лош закон, отколкото да нямаме закон. Това е моето становище.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Между държавната агенция и обществения съвет, чийто статут е половината от текста на закона стоят между дарителя и от дарявания. Разделят се на много голямо разстояние. Дарителя не знае за какво дава дарение. Ако знае за какво, той не знае към кого отнася това дарение. Липсата на пряк контакт. Може да се получи перачница на пари. Необходимо е да се стесни разстоянието между дарителя и дарявания. Това може да стане само чрез стесняване на административния ред. Този ред трябва да бъде в Министерството на културата, чрез отдел “Правен” на министерството и една регистратура. Там трябва да се проверява цялата тази документация. Общественият съвет и голямата административна шапка в Министерския съвет са излишни. Ако това отпадне, законът ще придобие съвсем друг вид.
По-голяма част от периметъра ще бъде зает.
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Очертаха се два основни акцента. Първият е по отношение на дефиниране на обекта на мецената, който трябва да бъде разширен. Колегите изразиха това становище. На общественият дебат, който проведохме по този законопроект също бяха направени такива изказвания. Може би трябва да бъде прецизиран обекта..
Вторият е по отношение на администрирането. За мен, не е важно дали ще бъде в държавната агенция или ще бъде в Министерството на културата. Изходната точка следва да бъде от контрола. Защото става въпрос за преференции. Ако се върнем назад в годините тук не става въпрос да се повтаря онзи случай, който беше със студентските кооперации. Това не е волята на законодателя. Във всички случаи това администриране не е толкова проста работа. Не може да се направи само от един човек. Ясно са разписани необходимостта от регистър. Да се стесни волята между дарителя и дареното лице. Ясно е посочено, че трябва да има писмени договори, които трябва да се регистрират. Това не може от един човек да се направи. Не трябва да забравяме, че когато е вързано с данъчните преференции не случайно казах, че трябва да се разпише и засили контрола от гледна точка на това, че трябва да има връзка между Министерството на културата и данъчната администрация. Тук не е записано, но трябва да бъде записано. За нас не е важно, дали шапката ще бъде към кабинета или ще бъде в министерството.
Очевидно е, че не може да си позволим да се разширява обхвата на администрацията. Това не е нашата воля. Така или иначе тази администрация е необходима. Ще се използва капацитета на Министерството на културата. Необходимо е да бъде отделено като звено. Там трябва да работят хора, които да попълват тези регистри, да контролират и да бъдат в непрекъснато взаимодействие с данъчната администрация. Очевидно е, че когато става въпрос за възможности за предоставяне на преференции изкушението ще бъде голямо. За това категорично трябва да има контрол.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Това не трябва ли да се следи от данъчната администрация? Регистратурата се следи от данъчната администрация по смисъла на данъчните закони. Защо да създаваме излишна структура.
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Необходимо е да се разпишат точно тези правила за взаимодействие. Регистърът, който ще се администрира в самото министерство трябва да поддържа връзка с данъчната администрация. Това го има навсякъде. Става въпрос за контрол. Тези неща ще се прецизират между първо и второ четене.
ЮЛИЯНА ДОНЧЕВА: Искам да ви кажа, че този законопроект е подготвен в рамките на една година. Проучен е опитът на много страни. Забелязвам, че тук се измества малко философията на закона. Още в член 1 се казва, че става въпрос за създаване, съхранение и популяризиране на произведение на културата. Ето защо ние включваме това, което е културно историческо наследство, архитектурно наследство и т.н. По-нататък в закона ние не предвиждаме евентуални данъчни облекчения за хора, които дават пари за културно историческото наследство. Става въпрос за нови постановки, нови книги, нови филми и т.н. Всичко, което се произвежда в българската култура. Ние нямахме като идея да разрешим всички проблеми в българската култура. Този законопроект не е панацея. Избран е точно определен сектор за това, което в момента става с българската култура. С един механизъм ние се опитваме да подпомогнем съвременните творци без да имаме претенции към Законът за паметниците на културата. Ограничили сме и не сме включили абсолютно всичко, което се очаква от нас и с този закон да бъдат разрешени всички въпроси. Защо е сложна структурата? Защото ние сме се информирали за опита. Не може да създадем нещо ново, което не е функционирало никъде по света. Във Франция и Англия има такава държавна комисия, която работи много добре. Никой не се съмнява, че във Франция и Англия културата в тези страни е на особена почит.
Мисля, че след като там работи няма основание да не работи един такъв механизъм и в България. Там също има неправителствени организации, които са посредници. При предишните дебати имаше много спорове около тези посредници. Задължително е защото при срещата меценат и творец е много трудно да се разбере какви са взаимоотношенията и договорните взаимоотношения между двете страни. Трябва да има един посредник, който да носи отговорност, да се отчита пред закона и да бъде следена неговата дейност. За това са тези посредници. Такива има и във Франция, Испания, Англия. Нищо, което съществува в този законопроект не е измислено. Това е адаптирана практика от други страни.
Не претендирам, че законопроектът е перфектен. Спокойно може между първо и второ четене с едни разумни предложения да се доработи.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Културата е много широко понятие.
ГЕОРГИ ТОРНЕВ: Участвал съм в идеята и раждането на този закон. Оказа се, че това е единствено възможния закон при българските практики в момента и опита ни да предложим нещо ново. Дори като казвате дарителство ние навлизаме в други драми. Разликата между спонсорство. Дарителство и меценатство никъде не е описана. Ние не може да я формулираме. За да не се обиждат творците, на нас не ни даряват. Ние не искаме да бъдем подпомагани. В същност за това меценатството се оказа, че е дума, която освен, че не е българска не поражда проблеми от голямо естество. Оказа се, че някои хора се обиждат, че те са трета ръка хора и някой им помага.
Искам да кажа, че благодаря на всички, които сте решили да има приемственост между Тридесет и деветото и Четиридесетото народно събрание. Радвам се, че това е в областта на културата.
Ще ви помоля да бъде предложен този законопроект на Народното събрание, защото ако и тази година бюджета не отдели в случая ресурс било чрез преференции за култура ще става все по-тъжно. Благодаря ви.
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Този знак за приемственост между Тридесет и деветото и Четиридесетото народно събрание е хубаво, че е свързан с културата. Истината е, че народ, който не се грижи за съхраняването на своята културна идентичност няма място за там където е тръгнал и където искаме да влезнем през 2007 година.
НИКОЛАЙ ОВЧАРОВ: Искам да се присъединя към казаното от професор Станилов. Не могат да се прехвърлят нещата само към паметниците на културата, тъй като това е закон за обекта, а ние разглеждаме творческия процес.
Според мен е необходимо да се включи в член 1 и помоществувателството.
АНЕЛИЯ АТАНАСОВА: Колеги, става въпрос за пари, които трябва да бъдат насочени към културата и не само към нея. Има много други сфери, които имат нужда от средства и пари.
В момента се влиза в търговски взаимоотношения между страните, за да може да се издаде фактура, с която сумата да се зачете като разход. Наистина това спира всички онези, които искат да дадат своите пари в някаква насока. България много губи от това. В този смисъл искам да кажа, че колкото повече е разширен законът за дарителството и влезне по-обемно в залата и засегне много страни и сфери ще бъде по-добър и по-полезен.
Мисля, че между първо и второ четене, прекланям се пред упорството, с което госпожа Юлияна Дончева през Тридесет и деветото народно събрание се заеха с този закон. Наистина вече е реалност да влезе в зала. Подкрепям законопроекта с голямо удоволствие.
Според мен, следва да се положат още усилия за да влезе един приложим закон.
ХРИСТО МУТАФЧИЕВ: Искам да благодаря, че бях поканен за да чуя всичко това. Никога не бях чувал такива думи. Сега започнах да ги чувам и най-вече започнах да ги слушам внимателно. Веднага искам да кажа, че бих подкрепил такъв закон. Подкрепям неговото създаване и инициирането му. Вече 15 години ние се чудим по какъв начин да предложим на депутатите да приемат такъв закон. Аз съм против това този Закон за меценатството да захранва всички сфери на културата при положение, че има нов проектозакон за запазване и развитие на българската култура. Законът за меценатството е нещо съвсем различно. Правилна е посоката, че Законът за меценатството или Законът за дарителството, би трябвало по-скоро да обслужва създаването на нов вид култура в тази държава, а не просто за съхранение на паметници на културата.
В случая по-скоро трябва ли да обръщаме повече внимание на паметниците на културата, за да умрем всички, които създаваме култура.
Мисля, че по-правилно е да се обърне внимание на живите създатели на изкуството в България, които имат нужда от някакъв вид помоществувателство. Имам конкретни предложения по отношение на текстовете.
Смятам, че в член 3, точка 12 текста “изпълнения на артисти и изпълнители” е хубаво да бъде заменен с “произведения създадени от носители на сродни права”. Това е формулирано по някакъв начин в нашата сфера. В член 9, алинея 2 текстът “Решенията на комисията се вземат с мнозинство най-малко от двама члена” да бъде заменен с “решенията на комисията се вземат обикновено с мнозинство”.
В член 13, алинея 3 и алинея 4 се говори за съсловни организации и творчески съюзи. Какъв смисъл се влага в понятието съсловни организации? Не е ли редно да се даде някакво обяснение. Какво имам предвид като казвам съсловни организации и творчески съюзи. Това по някакъв начин кореспондира с член 20 “Предвижда се, че организации подпомагащи културата са лица с нестопанска цел за обществено полезна дейност”. Според нас, формулировката не е съвсем точна. Съюзът на артистите също изпълнява обществено полезна дейност. Ако се съди от следващите текстове от Закона за меценатството няма да може да бъде посредник като организация подпомагаща културата. Всички творчески организации в България се занимават с обществено полезна дейност, но не са регистрирани под тази форма. Такива организации в системата на културата почти няма. Може би са една или две. Това означава да се създават в бъдеще. Ако се възприеме един такъв подход, такава ще бъде дейността на тези съсловни организации. В случай, че това не бъде подкрепено текстът следва да се редактира като думите “юридически лица с нестопанска цел за обществено полезна дейност” се заменят с “юридически лица с нестопанска цел регистриране за осъществяване на дейност в обществена полза”. Това означава тепърва да създаваме съсловни организации и в никакъв случай не можем да гарантираме за тяхното качество и ниво на съставяне. В момента в Съюза на артистите има такава организация, която е регистрирана под тази форма. Това е “Варненско лято”. Те се занимават с театър. Занимават с театрална дейност на конкретен фестивал. Това означава ли, че трябва да си сменят дейността и да се занимават с такъв тип посредничество. Това излиза извън рамките на тяхната дейност. Творческата съюзна организация би могла да има ресора и ресурса от администрация да се занимава с такъв тип дейност.
В член 13, алинея 5 е предвиден четиригодишен мандат за членовете на обществения съвет. Според мен, е редно да се предвиди мандат и на членовете на държавната комисия.
Няма формулировка кои са обектите на меценатството, което е много важно. Творците ли, произведенията ли, процеса на създаване или кои други критерии. Може да се реши да се дадат средства на културния институт театъра. Ако меценатът реши да финансира постановка с мое участие или аз съм изпълнител на единствената роля в моно спектакъл, мен ли ще реши да подкрепи или театъра, в който аз избирам да вляза. Тези неща трябва да бъдат уточнени.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Знае се как да се направи това нещо.
РЕПЛИКА: Волята на дарителя е неоспорима
ХРИСТО МУТАФЧИЕВ: Произведенията, които се финансират с дарителска помощ. Например, утре ще искам да създам конкурс за красота и събирам 25 момичета. Ще поканя Теодосий Спасов да свири и той прави нов аранжимент на музикално произведение на фолклорни творби. След това ще помоля фотографа, който ще създаде филм с други аудио и визуални произведения и ще направя един конкурс за красота, който ще бъде финансиран с 100 000 лева от дарител, който намирал да финансира този конкурс. Обяснявам, че има аранжимент на нови музикални разработки. Какво ще се направи в този случай? Въпросът ми е къде е културата в този конкурс? Не е описан.
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Ще ви помоля тези предложения да ги оставите при нас официално.
НИНА ГЕОРГИЕВА: Представител съм на Национално обединение за граждански контрол върху институциите. Смисълът на законодателя е в неговата превенция, а не в нагнетяването на конфликти в обществото. В тази посока задавам въпроса как се гарантира националният интерес по отношение на неговата традиция? Имайки предвид волята на дарителя. Как волята на дарителя ще бъде съобразена с националния интерес и традиции? В кой текст е позовано?
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Ясно е за всички, че общественият интерес е свързан със съхраняване и развитие на българската култура във всички измерения, които са посочени като обект. Що се отнася до волята на дарителя не случайно говорихме точно за възможност за създаването на… Разбира се това са договорите, които ще бъдат направени с ясната цел, където ще се опише волята на дарителя. Оттук нататък имаме един административен контрол, който ще се осъществява по отношение спазването на тази воля. След като волята на дарителя е разписана в съответната форма както е в действащото законодателство. Когато имаме един контролен орган, който да следи дали е изпълнена или не е изпълнена тази воля, друг механизъм в действащото законодателство не познавам.
Дали текстовете са достатъчно прецизни по отношение на това как ще се изпълни със сигурност могат да се преформулират между първо и второ четене. Във всички случаи това е залегнало като философия в закона.
ГЕОРГИ ТОРНЕВ: Вие казахте как ще се гарантира националния интерес. Най-лошото е, че това не може да бъде написано. Става въпрос за изкуството, което няма как да се градира. За това има държавна комисия, когато господин Мутафчиев разкаже тази случка, те ще кажат, че очевидно това е конкурс за красота направен по най-лошия начин няма да мине. Ще трябва да платите данъка си. Ние не може да слагаме категории в изкуството. Може да се окаже, че за тях отговарят между един и трима човека в България. Когато става въпрос за изкуство това е най-хлъзгавата тема, защото времето прави оценка кое е стойностно и смислено.
НИНА ГЕОРГИЕВА: Грешката прави това, което е било стойностно. Ние ще бъдем свидетели след като ефекта е задействал своята процедура върху населението и градирането на култура в младото поколение. Ние сме свидетели преди този закон да влезе в сила. След като се задействат всички клаузи и членове по закона, за какво става въпрос.
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: В какъв смисъл вие изразявате не одобрение по отношение на закона.
НИНА ГЕОРГИЕВА: Конкретният ми въпрос е въз основа, на който законодателя може да упражни правото си на контрол върху волята на дарителя. Диригент на целия процес е дарителят. Неговата воля се спазва. Къде остана нашата културна идентичност, поради която имаме държавни служители? За нашата културна идентичност няма място в Закона на културата.
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Предмет на един закон е философията, която иска да прокара. В културното законодателство имаме специален Закон за закрила и развитие на българската култура. Очевидно е, че философията на този законопроект е да се създадат ясни дефиниции за обект и субект, както и да се разпише механизмът, по който може да се контролира. В крайна сметка и преференциите, които са свързани за поощряване и намиране на алтернативен начин за финансиране на този процес на културния продукт. Това е философията на законопроекта.
БОЙКО ВАТЕВ: В гласа ви прозвучаха нотки, които искат да отделят културата на добра, лоша и средна. Трябва да ви кажа, че сега за чалгата пари се намират. Не е проблемът в чалгата. Проблемът е, че няма пари за високото изкуство. Ние няма да ги спрем. Не сме ги спрели. Те процъфтяват без никой да ги спонсорира.
Колкото до уважавания от мен артист господин Мутафчиев, Вие искате да си направите закон само за вас, за живата култура. Няма да се дели културата на жива и мъртва. Едни произведения не само на археологията, или един човек, който е написал Хъшове, които сега играете в нова интерпретация те не са мъртво изкуство. Не може да останете в парников ефект и закона да се грижи само за живите творци, които сега правят култура. Културата е една тъкан, която върви от миналото и отива към бъдещето. Тя не може да се раздели на жива и мъртва. Законът трябва да удовлетвори възможността да се прави съвременно изкуство, но трябва да се погрижи за културата. Ще има място и за живата култура и за другата жива култура.
ХРИСТО МУТАФЧИЕВ: Нямах предвид това, Закона за меценатството да не се грижи за културата. Имах предвид това, че се създава Закон за закрила на културата и на културните традиции в България, които уреждат този тип взаимоотношения. Законът за меценатството е нещо съвсем различно. Когато един човек иска да даде пари за архитектурата и археологията може да го направи в Министерството на културата в конкретните фондове.
Предпочитам да разговарям от гледна точка на това, че се случват неща сега и никой не им обръща внимание. Ако може по някакъв начин да се формулира участието на археологията. Да бъде формулирано ясно и точно в Закона за меценатството.
АНЕЛИЯ АТНАСОВА: Трябва да се погледне законът от всички дейци на културата.
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Колеги, нека да не изместваме основната тема.
НИНА ГЕОРГИЕВА: Искам да довърша с един аршин да не мерим съвременното изкуство и археологическите паметници на изкуството. Според мен, тук се залага порок в закона.
АНЕЛИЯ АТАНАСОВА: Законът трябва да се погледне през погледа на много хора и сфери на културата. Ние не можем да защитаваме …
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: В моят списък последната точка е за библиотеките и читалищното дело. В читалището в малкия град се намира и театъра. Това не бива да се забравя. Ние можем да направим Закон за даренията в изкуството. След това започваме да правим друг закон. В момента нямаме кворум в комисията и не може да се гласува предложението.
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: По отношение на обхвата, спомням си дебатът, който проведохме в БТА. Тогава бяха изразени двете мнения и позиции. Трябва ли да влезнат вътре културно историческото наследство или трябва да остане така обхвата на самия закон. Това е тема, която ще бъде дискутирана между първо и второ четене. Ще направим специална работна група, в която ще включим представители на министерството. Ще бъдат включени и всички творчески личности, които искат да участват.
Виждам, че волята на всички е да се усъвършенства закона, който да бъде работещ и модерен.
Има ли други колеги, които искат да вземат становище по законопроекта.
ХРИСТИНА АНГЕЛАКОВА: Искам да кажа, че лично аз с опита си най-вече като певица и посещавала много страни и контактувала с културата на различните страни бих подкрепила винаги един Закон за меценатството. Важното е този закон да подпомага културата.
Убедена съм, че трябва да бъде разширен, защото нужда имат всички. Волята на дарителя е тази, която ще определи за какво ще даде парите. Нека ние да не стесняваме рамката. Доколкото създаването на нова структура, разглеждала съм закона в малко по-суровата му форма. Смятам, че може би може да се облекчи и да отиде към Министерството на културата. Не защото е Министерството на културата. Естествено е, че там има специалисти. Там има и фонд “Култура”, който не зная защо не може да се разшири, а не да се създава нова единица. Не успях да разбера защо вие казахте, че ако това отиде в Министерството на културата тези 20 на сто данъчни облекчения няма да бъдат получени? Тогава това ще се вмени в задълженията на фонд “Култура”, който е към Министерството на културата. Тези облекчения където и да се намира този фонд, би трябвало да се получават.
БОЙКО ВАТЕВ: Става въпрос, че когато хората дават пари, това предимно са бизнесмени и те искат да си намалят данъците. Постъпват по-малко данъци в Министерството на финансите, за това трябва да има и контрол.
ХРИСТИНА АНГЕЛАКОВА: Мислите ли, че това не е възможно, ако фонд “Култура” към Министерството на културата подобри структурата си.
БОЙКО ВАТЕВ: Всичко е възможно.
ХРИСТИНА АНГЕЛАКОВА: Смятам, че операта е едно изкуство, с което България се гордее. На всяка цена живите изкуства в България трябва да бъдат подкрепени, защото се създават не само в операта, но и в симфоничната музика, в театъра. Това са образци на световно ниво. Не трябва да се забравят всички тези хора, които ги създават. Те чакат Закона за дарителството. Искам да отворя една малка скоба. Интересувала съм се от финансирането на изкуството в Италия. Повече от професионалният ми живот е преминал там. Почти във всяка културна институция има фондация, която е задължена да събере 20 или 30 на сто от необходимата сума за създаване на даден продукт. Останалото се предоставя от държавата. Това не е точно в Закона за меценатството, но така или иначе това е едно задължение. Ако натиснем по някакъв начин и държавата да може да не е толкова наблюдателка в процеса ще бъде добре. Благодаря ви.
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Опитът ви от Италия ясно подчертава необходимостта от този закон. Ние сме на правилната позиция по отношение на необходимостта от този закон и за алтернативно финансиране не само от страна на държавата. Най-основното нещо в този законопроект е именно, че държавата винаги трябва да подпомага тази не материална сфера от гледна точка на бюджетиране и финансиране. По този въпрос няма спор. Най-важното е, че се дава знак и възможност за подпомагане в тази функция подавайки ръка на частния бизнес, на гражданските сдружения. Тя подава ръка по начин, по който ясно разписва правилата по отношение на стимулиране на тези структури да подпомагат културата. Госпожа Дончева каза, че в Англия, Италия и Испания съществува такъв законопроект.
НИКОЛАЙ ОВЧАРОВ: Многократно се спомена нещо, което според мен е дълбоко порочно. Делението на културата на жива и мъртва. Ще припомня на хората, които участваха в Съвета за стратегия към Министерството на културата и туризма. Помним анкетата, която се направи по поръчка на Министерството на културата и туризма, където имаше много по-тежки изказвания. Какво означава жива култура? Ние, които създаваме мъртвата култура не сме умрели. Резултатът от проучването на паметниците разбира се, че е творчески.
Не смятам, че трябва да се противопоставят по този начин творците и културата в България.
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Мисля, че всички сме на ясно, че културата е една и това деление не трябва да се прави. По-скоро има асоциация към творческия процес на един или друг творец.
ЮЛИЯНА ДОНЧЕВА: Абсолютно съм съгласна с вас. Умишлено стеснихме кръга, без да имаме предубеждения към мъртвото изкуство. Бяхме притеснени, че Министерството на финансите, които бяха скептични към този проект… Щяхме да ги изплашим. Те не искаха да дадат положително становище. Решихме да направим първата стъпка и в последствие да разширим. Единствено това беше мотивът, в който не включихме и останалите. Напълно съм съгласна с вас.
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Колеги, мисля че Министерството на финансите е институция, която през всичките тези години в една или друга степен е давала много за българската култура. Те могат да дадат в рамките на това, което може да се даде. Ние имаме и образование и здравеопазване, които също са приоритетни. Те са достатъчно добронамерени. Подкрепят принципно този законопроект. Разбира се, ще изискам и официално становище от министъра на финансите.
Мисля, че не трябва да разширяваме повече дебатът. Важна е основната философия и концепцията, която се намира в самия законопроект.
ФИКРЕТ ШАБАНОВ: В самото начало професор Станилов спомена, че е възможно въпросния законопроект да бъде наречен за дарителството, за спомоществователството. Според мен тук ще сбъркаме, тъй като самата философия на този законопроект е насочена към друг тип отношение. Насочена е към друг тип индикации, динамизиране на определени слоеве от българското общество, които са в състояние предвид определени облекчения да стимулират и подпомагат българската култура. Следователно в този вид регламентация от особено важно значение при цялото ми уважение към професор Станилов, е мнението на министъра на финансите. Не като орган, който забранява и повелява, а по-скоро като орган, който ще се произнесе по възможността да бъде внесена тази законодателна рамка на етапа, на който се намира българското общество и състоянието на българската култура. Всякакви други спорове за живата и мъртвата култура бяха излишни.
Госпожо председател, искам да направя процедурно предложение да преминем към гласуване. В работната комисия да бъдат включени представители на Министерството на финансите, за доработка на закона като цяло и за прецизност на съответните текстове. Благодаря ви.
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: След като бъде уточнено официално позицията на Министерството на финансите от гледна точка на фиксиране на размера на облекчението тогава ще отпадне възможността тези текстове да бъдат в закона, защото ще направим предложение в данъчните закони, които влизат сега. Там е тяхното систематично място. Не случайно, Министерството на финансите, едно от съображенията, които беше дало на Тридесет и деветото народно събрание беше отрицателно. Не зная дали е било от гледна точка на разбера на облекчението или защото има решение на Конституционния съд, че данъчен закон не може да се променя в средата на годината. За нас е много важно и ключово този законопроект сега да се разгледа, защото успоредно с това ще можем да направим тези предложения, като изменения в данъчните закони, които са разгледани днес в Министерския съвет.
Много важно беше за всички нас сега да се разгледа, за да може да върви успоредно с данъчните закони и бюджета, който ще се разгледа в Народното събрание.
Ние ще имаме становището на Министерството на финансите и коректната редакция на текстовете, които ще влезнат в данъчните закони.
Ако сте обърнали внимание миналата година по отношение на образованието, което е свързано с реформата, която се прави в сферата на образованието и най-вече в модернизирането на българските училища с компютри ние дадохме 50 на сто, облекчаване от положителния финансов резултат. И в сега действащото законодателство 50 на сто се дадоха и за подпомагане на държавния фонд, който се създаде за лечение на болни деца. За всички останали, за култура, за здравеопазване и в сега действащите данъчни закони съществува, но преференцията е в размер на 10 на сто. Това, което искаме да направим е да се ограничи ясния знак слагайки акцента точно на меценатството и за сферата на културата, за това е разписан като 20 на сто. Ако от Министерството на финансите кажат, че това са милиони, които не можем да си позволим естествено е, че ние ще се съобразим с рамката, която те ще ни дадат. Във всички случаи ще бъде над тази сума.
Моето предложение е по принцип да приемем законопроекта. С данъчните закони ще мине и този закон.
АНЕЛИЯ АТАНАСОВА: Този закон трябва да бъде дефиниран в по-широк кръг за културата между първо и второ четене . Текстовете ще бъдат взети под внимание от по-широк кръг хора. Колкото може да се доближим до най-доброто, което може да се направи в закона.
ВАСИЛ ДИМИТРОВ: Част от присъстващите тук участваха в изготвянето на Стратегия за развитието на българската култура, която беше приета. Не е ли добре да има една препратка с оглед на това какво представлява българската култура и как комисията, която ще отсява проектите за финансира да има регламент и да се следва тази концепция. Какво означава българска култура? В параграф 1 на закона се определя кой би трябвало да бъде обект на дарителството или на меценатството. Приоритетите на държавата, ако са заложени в Концепцията за развитие на българската култура това е най-удобния начин да се направи връзката между националните интереси и този закон.
Концепцията за развитие на българската култура определя приоритетите на държавата в близките години за развитие на българската култура. С оглед на отговора на въпроса как да отделим лошото спонсорство и меценатство от доброто вие бихте могли да направите връзката между тази концепция и това как органа, който ще контролира дарителствата ще взема своите решения. Там ще стане ясно, че чалгата не е българска култура. Това имам предвид.
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Бихме могли да направим такъв дебат, но това ще се реши от комисията и колегите. Може да се вземе като решение на едно от следващите заседания.
Колеги, имате ли други коментари и становища? Не виждам.
Моля, който е съгласен със Законопроекта за меценатството, да гласува?
- “За” – 7.
- “Против” 1.
- “Въздържали се” – Няма.
Приема се.
НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ: В началото казах, че такъв законопроект е не само уместен, но и дългоочакван Възразявам срещу начина, по който е подготвен за да бъде законопроект предложен на пленарна зала. В пленарната зала ще разсъждаваме върху този закон и неговата ефикасност. Ние днес разговаряхме по повод на законопроекта по начин, по който го направихме. Разноезично и не много задълбочено. На моменти беше повърхностно. Бих казал разбягващо се по фундаментални въпроси на меценатството. Този закон трябва да действа. Ние носим отговорност за това.
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Благодаря за участието Закривам заседанието на комисията.
Заседанието завърши в 16,35 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/Нина Чилова/
Днес, 26 октомври 2005 г. от 15,15 часа се проведе редовно заседание на Комисията по култура към Четиридесетото народно събрание. Заседанието се проведе под ръководството на председателя на комисията – г-жа Нина Чилова при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Разглеждане на първо гласуване на законопроект за меценатството, № 554-01-65, внесен от Нина Чилова и група народни представители на 21 октомври 2005 г.
Към протокола се прилага списък на присъствалите народни представители и гости.
* * *
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Уважаеми колеги, днес в дневния ред имаме една единствена точка обсъждане на Законопроекта на Закона за меценатството, който е внесен от колегите от всички политически сили. Искам да им благодаря за подкрепата за този законопроект. Поканила съм и представители на творческата гилдия. Голяма част от тях са познати и известни. Благодаря на всички, които се отзоваха на поканата.
Позволих си да поканя и госпожа Дончева, като вносител и господин Пернев, които бяха вносители на законопроекта в Тридесет и деветото народно събрание. Това е неговата малка история. Този законопроект влезе в Тридесет и деветото народно събрание и беше подкрепен както от мен като министър на културата и туризма и от председателя сегашният министър господин Стефан Данаилов. Този законопроект беше подкрепен на първо четене в комисията и в пленарна зала в Тридесет и деветото народно събрание.
Провеждали сме обществен дебат по този законопроект. Обсъждан е с всички творчески съюзи и голяма част от творческата гилдия. Очевидно той е ключов и приоритетен за развитието на българската култура особено в ситуация, в която обществено икономическите условия вече са корено променени. Държавата очевидно за всички след петнадесет годишен преход не може сама да се справи с финансирането на културните процеси. Крайно време е да се подаде ръка в посока на привличането на частния сектор, на бизнеса на гражданските сдружения, които да могат чрез прясно разписани правила и механизми да участват активно в подпомагането на културния процес.
Разбира се, законът както всеки един законопроект има своите недостатъци. Не може да има претенции, че е съвършен. Всички сме с ясното съзнание, че между първо и второ четене в него ще бъдат направени корекции към подобряване и усъвършенстване на нормативната уредба, както по отношение на контрола, дали тази държавна комисия трябва да бъде към Министерският съвет или към Министерството на културата. Очевидно може би трябва да бъде в структурата на Министерството на културата защото там има административен капацитет, който би могъл да се справи с този контрол. Разбра се трябва да се усъвършенстват разпоредбите свързани с контрола за да не се допусне да се създадат такива механизми, които биха могли да доведат не до желаната цел и философия, която преследва законопроекта. Така или иначе този законопроект е ключов.
Искам да отворя една скоба и да кажа, че правилни са сравнително правни проучвания от двадесет страни в Европейския съюз където съществува този закон. Авторите са стъпили, респективно и вносителите сега, може да се каже, че този законопроект е европейски по дух. Той е приоритетен за културата. Взети са добрите европейски практики в другите страни.
Откривам дискусията по този законопроект. Позволявам си от името на всички съвносители да направя този малък анонс в началото по законопроекта. Най-напред ще помоля народните представители да вземат отношение по законопроекта. След това всички ще имате възможност да се включите в дебата.
Ще помоля за протокола да се представяте.
Колеги, имате думата.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ: Аз съм един от вносителите на законопроекта. Ще си позволя да направя един кратък коментар относно съжденията на госпожа Чилова, която спомена, че Законът за меценатството е ключов.
Разглеждайки философията на този законопроект може да се сметне, че подобен закон има ключово значение за определен етап от развитието на обществото и в случай на българското общество. Без да омаловажавам неговата роля, тъй като няма съмнение, че законът представлява и ще представлява една законова рамка за регулация на този вид обществени отношения. Това е един спомагателен закон, който може да импулсира, да подпомага, да въздейства допълнително и да акцентира на определени позитивни и динамични процеси в развитието на българската култура.
Според мен, основната грижа за развитието, за съхраняването на българската култура се пада на държавата. Разбира се, това е мое частно мнение и в никакъв случай не искам да омаловажавам тежестта на внесения законопроект. Напротив, отдавна дейците на културата, българското общество се нуждаеше от такъв режим на регламентация на обществените отношения. Може би тази регламентация ще се усъвършенства във всяка една от сферите, в които се развива самата култура, което е една изключително динамична система. По-специално ме вълнува въпроса налице ли са становища на Министерството на културата и Министерството на финансите. Подобен закон няма защо да крием, би бил достатъчно сериозно изкушение за много от хората на бизнеса. Под благовидния предлог, че се подпомага едно или друго културно действие, културен продукт биха били възможни множество спекулации.
Единствено от тази гледна точка, трябва да се насочат усилията между първо и второ четене с активното съдействие на представители на двете министерства, особено на Министерството на финансите, за да бъдат взети всички възможни и необходими мерки за възпрепятстване на такъв род спекулации.
Лично аз ще подкрепя законопроекта на първо четене. Според мен е добре да се обърнем към двете министерства заедно с представители на културата, които са поканени и тези, които ще изразят активната си позиция по този въпрос да се участва в една широка, професионална творческа група, която да доразработи тези тесни места в предложния вече на нашето внимание законопроект. Благодаря ви.
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Колеги, искам да направя едно уточнение. Поканихме от Министерството на културата госпожа Полка Александрова. Пред мен е становището, което е подписано от министър Данаилов.
ПОЛКА АЛЕКСАНДРОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми присъстващи Министерството на културата предостави становището на всички народни представители. На кратко мога да кажа, Подкрепяме проектът на Закон за меценатството. Предлагаме след неговото обсъждане и гласуване на първо четене да се създаде съвместна работна група на Комисията по култура и Министерството на културата с участието на експерти от други ведомства, творчески организации и структури на гражданското общество, която да отчете всички бележки и предложения и да го подготви за окончателно приемане от Народното събрание.
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Благодаря ви госпожо Александрова. Колеги искам да направя още едно уточнение. Провела съм разговори с министъра на финансите и ресорните заместник министри. В момента имаме принципната подкрепа за този законопроект. Правят се разчети по отношение на това колко биха могли да струват на държавата като приходи, за да може да бъде конкретизирана цифрата. Към настоящия момент не можем да кажем колко процента ще бъдат. Това е свързано с макрорамката на бюджета. Към настоящият момент можем да кажем, че имаме изразена принципна подкрепа от Министерството на финансите.
Колеги, имате думата.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Становището на Министерството на културата е много общо. Забелязах, че основната слабост, която се вижда в закона е образуването на много голяма структура, която ще е тромава и бавно действаща към Министерският съвет. Законът е обсъждан на първо четене в Народното събрание. Имаме протокол от това обсъждане. Направени са много сериозни критики. В този вид не може да бъде разгледан на второ четене.
Необходимо е да бъде преработен. В този вид, титула не съответства на съдържанието. Това е Закон за меценатството в областта на изкуството. Има цели части от културата, които са останали извън него. Зная, че има аргументация, че преминават към други закони. Например, меценатството на читалищата, би трябвало да бъде в този закон, защото читалищата са в областта на културата. Историческото наследство може да се разгледа по Закона за паметниците и други подобни закони.
Според мен, когато кажем в културата, защото трябва да обозначим Закон за меценатството в изкуството. Това ще бъде достатъчно. Самият титул Закон за меценатството по-добре да се замени. Наименованието на закона да бъде Закон за дарителството в българската култура, което ще изчерпи цели моменти. Тогава продукта, който ще бъде обект на дарителство ще се различава от това, което е записано тук. Например в точка 1 ще помоля да погледнете в закона “литературни произведения” би трябвало да се замени с “литературни и публицистични произведения от български автори или от чужди автори с българска тематика”.
Необходимо е да има преводи на литературни произведения от български на чужд език и от чужд език на български с българска тематика и т.н. Вътре трябва да бъдат включени научни, български и чужди, свързани с българска тематика произведения и техните преводи. Трябва да се включат проучване, консервация, реставрация и социализация на истинското наследство на българските земи. Научни изследвания на българските специалисти в областта на фундаменталните природни науки. Произведения на архитектурата, читалищното и библиотечното дело. Без това не може. В противен случай озаглавен като Закон за дарителството в областта на българското изкуство всичко ще бъде изчерпано.
Няма никакъв смисъл да се назначава държавна комисия, с което излишно ще се увеличи държавната администрация. Ще предам бележките си на комисията. Текстът е следният: “Към Национален фонд “Култура” на Министерството на културата се създава служба Дарение за регистрация и контрол върху процедурата. Тази служба е в състав от един регистратор, един инспектор с постоянна консултация и от отдел “Правен” на Министерството на културата, който при нарушение взема необходимите мерки”. Неговите функции са по член 8, алинея 1, от точка 1 точка 4. Точка 5 и точка 8 са излишни, защото представляват функция на други държавни органи. По член 9 ще остане само “регистраторът е постоянно действащ държавен служител по ръководството и на отчет при изпълнителния директор на националния фонд по култура към Министерството на културата”. С това цялата страница с всички описания, кой каква заплата да получава и на кого е подчинен, става абсолютно излишна.
Би трябвало от член 10 до член 15 да отпаднат.
Създава се нов член 10. “Служба “Дарение” се подчинява на правилник утвърден от министъра на културата. Алинея 2. Правилникът за дейността на служба “Дарение” към Националния фонд “Култура” към Министерството на културата съдържа условия и ред за регистрация, предоставени за дарение и т.н. както е записано в текста до края.
Създаване на нов член 11. “Регистраторът публикува в Интернет на страница “Служба дарение” ежегодно в срок от 31 март отчет за реализираните дарения през предходната година. Алинея 2. Регистраторът публикува в Интернет на страницата на осигурения всяко дарение в едноседмичен срок от неговата регистрация”.
Мисля, че административно наказателните разпоредби и контрола са в ред. Доколкото имам сведения от Министерството на финансите отчисленията могат да минат.
В Преходните и заключителните разпоредби имаме малко усложнение.
Според Министерството на финансите няма друг начин. Ще помоля, гостите, които са специалисти в областта на културата и изкуството да изкажат своето мнение по въпроса за наименованието на законопроекта и за всички мои съображения.
Мисля, че наименованието на законопроекта трябва да бъде Закон за дарителството в българската култура.
НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ: Народен представител съм от групата на Демократи за силна България. По предложения Закон за меценатството ще изразя възгледа на нашата Комисия по култура и собственото си становище.
Ние намираме предложеният закон за неудачен по следните причини.
Първо, по принцип е възможно създаването на Закон за меценатство, който без да дублира други закон и институции извежда дейностите в областта на културата като обект за стимулиране от държавата финансова подкрепа от страна на юридически и физически лица. Необходимо е да се каже в самото начало на всяко размишление по темата за меценатството. Меценатството е свободно волеизявление понякога е анонимно. Предполага къс и не бюрократичен, не усложнен път за реализация на дарителската воля. Това е фундаментално и много важно да се съобрази. За да функционира този закон и да изпълни собственото си предназначение трябва да просто мислен, за да стимулира едно дарителско въображение и да реализира една дарителска воля. В този предложен законопроект ние виждаме в самия център разположена една много масивна структура, наречена държавна комисия. Тази държавна комисия има своя апарат, свои правила и регламентации, свой стаж със заплати на фигуриращите в нея лица, с отчисления на дарителя, на мецената за издръжка на тези лица.
Позволете ми да направя отклонение. Аз като потенциален, евентуално дарител никога няма да ми подейства стимулиращо. Ще потърся късо съединителна по съответстваща на подбудите ми да дарявам воля, път за реализация на меценатството. Ние ще трябва да подкрепим чрез този законопроект създаването на тази административна и експертна структура в лицето на обществения съвет. При наличие на Национален фонд “Култура” и Дарителски фонд “13 века България”, които имат утвърдени механизми за дейност.
Искам да кажа, че прочитането на този закон е забавно. Това са текстове, които ще запомним десетилетия назад. Имаме такъв тип детайлизиране, което има по-скоро характер на под законов акт, на наредба, което не следва да се допуска в един закон, който следва да бъде ясен, отчетлив, прецизен и облекчаващ реализацията както няколко пъти казах.
Относно въпросът за данъчните облекчения искам да кажа следното. Би било добре да имаме писмено становище към момента на дебата на министъра на финансите и на министъра на културата. Къде е писменото становище на министъра на финансите? Няма такова становище. Искам да попитам дали тези членове и параграфи, които ще бъдат обсъждани днес не биха могли да се прибавят в последна сметка към Закона за закрива и развитие на културата. Можем ли да свием, да укротим законодателската си воля. Да не правим голямо законотворчество за нещо просто като дарителската воля при положение, че е налична.
В заключение ще кажа, че като представител на ДСБ няма да подкрепя законопроекта.
ВАСИЛ ДИМИТРОВ: Ще се опитам да отговаря на господин Михайлов, защото най-вероятно в този закон има неща, които ще могат да се оправят в последствие. Ако вие вземате страната на дарителя в този закон, аз ще взема страната на този, който има нужда от дарения.
Искам да кажа, че в областта на този тип законодателство България е на опашката на всички държави в Европа. Ако ние сега тук се чудим дали да се казва Закон за меценатството или Закон за дарителството, за мен няма никакво значение. Дали е усложнена процедурата, предполагам, че отговорът ще бъде иначе министъра на финансите няма да даде съгласието си това да се случи. Това, което съм виждал по света и най-вече в Америка, защото американският модел най-добре работи в областта на набиране на средства от частни лица и компании за подкрепа на културата. Там има един регистър, в който се регистрират всички тези организации, които могат да набират средства. След като е направено в Америка, означава че може да се направи и от нас. Ако сега решим, че този закон е лош и не се приеме от Вас… Ще ви кажа един виц “Ромите са се събрали пред парламента и са започнали да викат: Искаме, искаме. Излезнал председателят на парламента и казал: Какво искате? Те му отговорили: каквото дадеш бате”. Извинявам се за този пример, но ние сме поставени, имам предвид цялата българска култура в ситуацията, в която държавата отдавна няма държавна политика за да развива българската култура. Средствата, които се отделят от бюджета за българска култура са абсолютно недостатъчни.
Ясно е, че държавата няма ресурс да го направи. Защо трябва да забрани на практика на бизнеса да помага на българската култура, което го прави с липсата на такъв закон. По-скоро, би трябвало да разсъждавате от гледна точка на нуждите на българската култура и изкуство. Дарителите, ако имат желание да дарят най-вероятно ще се съобразят с конкретната ситуация. В последствие, ако нещата са по-лесни и за тези, които се занимават с култура ще бъде по-приятно да имат директен контакт с дарителите.
Искам да кажа, че като представител на Асоциацията на българските частни радиостанции и телевизии мога да заявя, че асоциацията ще подкрепи този законопроект публично, за да може колкото се може повече хора да разберат за какво става въпрос. Благодаря ви.
БОЙКО ВАТЕВ: С госпожа Дончева, спорихме по този закон в Пловдив два, три месеца преди изборите. Тогава още работех в областта на културата, която чака да бъде дарена.
По-добре да имаме лош закон, но закон. По-скоро застъпвам мнението на уважавания от мен професор Станилов. Има значение името на закона. Поддържам, че той трябва да се нарича Закон за дарителството в българската култура. Да бъде по-всеобхватен. Виждате, в член 42, че безвъзмездната помощ се дава само за БНТ, БНР и Народната библиотека. Къде остават Националния исторически музей, Националната художествена галерия? Ако се разпръснат тези неща няма да бъдат огледани добре.
Структурата е много тромава. Уважаемият колега е прав. Би могло да се редуцира в двама или трима човека, които да се занимават с това. Когато един дарител иска да направи нещо добре и иска данъчно облекчение следва да има контролни функции, защото ако няма такива ще стане перачница на пари. Когато един дарител иска да даде пари без да бъде отразено на неговия доход, т.е. той не иска данъчни облекчения отива в съответния театър или галерия дава парите.
Цялата конструкция е за да могат да бъдат следени нещата, за да няма пране на пари. За това досега такъв закон не можеше да се разгледа, защото всеки един финансов министър много се страхуваше, че художниците, галериите, театрите и всички останали много ще забогатеят. Няма да влезнат достатъчно пари във фиска.
Разбира се тук има и недомислици. Например, шампиона по дарение трябва да се излъчва с теглене на жребий, ако са дадени средства по равно.
Подкрепям основната философи на професор Станилов, необходимо е да бъде преработен този закон. Ще гласувам за него. По-добре да имаме лош закон, отколкото да нямаме закон. Това е моето становище.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Между държавната агенция и обществения съвет, чийто статут е половината от текста на закона стоят между дарителя и от дарявания. Разделят се на много голямо разстояние. Дарителя не знае за какво дава дарение. Ако знае за какво, той не знае към кого отнася това дарение. Липсата на пряк контакт. Може да се получи перачница на пари. Необходимо е да се стесни разстоянието между дарителя и дарявания. Това може да стане само чрез стесняване на административния ред. Този ред трябва да бъде в Министерството на културата, чрез отдел “Правен” на министерството и една регистратура. Там трябва да се проверява цялата тази документация. Общественият съвет и голямата административна шапка в Министерския съвет са излишни. Ако това отпадне, законът ще придобие съвсем друг вид.
По-голяма част от периметъра ще бъде зает.
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Очертаха се два основни акцента. Първият е по отношение на дефиниране на обекта на мецената, който трябва да бъде разширен. Колегите изразиха това становище. На общественият дебат, който проведохме по този законопроект също бяха направени такива изказвания. Може би трябва да бъде прецизиран обекта..
Вторият е по отношение на администрирането. За мен, не е важно дали ще бъде в държавната агенция или ще бъде в Министерството на културата. Изходната точка следва да бъде от контрола. Защото става въпрос за преференции. Ако се върнем назад в годините тук не става въпрос да се повтаря онзи случай, който беше със студентските кооперации. Това не е волята на законодателя. Във всички случаи това администриране не е толкова проста работа. Не може да се направи само от един човек. Ясно са разписани необходимостта от регистър. Да се стесни волята между дарителя и дареното лице. Ясно е посочено, че трябва да има писмени договори, които трябва да се регистрират. Това не може от един човек да се направи. Не трябва да забравяме, че когато е вързано с данъчните преференции не случайно казах, че трябва да се разпише и засили контрола от гледна точка на това, че трябва да има връзка между Министерството на културата и данъчната администрация. Тук не е записано, но трябва да бъде записано. За нас не е важно, дали шапката ще бъде към кабинета или ще бъде в министерството.
Очевидно е, че не може да си позволим да се разширява обхвата на администрацията. Това не е нашата воля. Така или иначе тази администрация е необходима. Ще се използва капацитета на Министерството на културата. Необходимо е да бъде отделено като звено. Там трябва да работят хора, които да попълват тези регистри, да контролират и да бъдат в непрекъснато взаимодействие с данъчната администрация. Очевидно е, че когато става въпрос за възможности за предоставяне на преференции изкушението ще бъде голямо. За това категорично трябва да има контрол.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Това не трябва ли да се следи от данъчната администрация? Регистратурата се следи от данъчната администрация по смисъла на данъчните закони. Защо да създаваме излишна структура.
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Необходимо е да се разпишат точно тези правила за взаимодействие. Регистърът, който ще се администрира в самото министерство трябва да поддържа връзка с данъчната администрация. Това го има навсякъде. Става въпрос за контрол. Тези неща ще се прецизират между първо и второ четене.
ЮЛИЯНА ДОНЧЕВА: Искам да ви кажа, че този законопроект е подготвен в рамките на една година. Проучен е опитът на много страни. Забелязвам, че тук се измества малко философията на закона. Още в член 1 се казва, че става въпрос за създаване, съхранение и популяризиране на произведение на културата. Ето защо ние включваме това, което е културно историческо наследство, архитектурно наследство и т.н. По-нататък в закона ние не предвиждаме евентуални данъчни облекчения за хора, които дават пари за културно историческото наследство. Става въпрос за нови постановки, нови книги, нови филми и т.н. Всичко, което се произвежда в българската култура. Ние нямахме като идея да разрешим всички проблеми в българската култура. Този законопроект не е панацея. Избран е точно определен сектор за това, което в момента става с българската култура. С един механизъм ние се опитваме да подпомогнем съвременните творци без да имаме претенции към Законът за паметниците на културата. Ограничили сме и не сме включили абсолютно всичко, което се очаква от нас и с този закон да бъдат разрешени всички въпроси. Защо е сложна структурата? Защото ние сме се информирали за опита. Не може да създадем нещо ново, което не е функционирало никъде по света. Във Франция и Англия има такава държавна комисия, която работи много добре. Никой не се съмнява, че във Франция и Англия културата в тези страни е на особена почит.
Мисля, че след като там работи няма основание да не работи един такъв механизъм и в България. Там също има неправителствени организации, които са посредници. При предишните дебати имаше много спорове около тези посредници. Задължително е защото при срещата меценат и творец е много трудно да се разбере какви са взаимоотношенията и договорните взаимоотношения между двете страни. Трябва да има един посредник, който да носи отговорност, да се отчита пред закона и да бъде следена неговата дейност. За това са тези посредници. Такива има и във Франция, Испания, Англия. Нищо, което съществува в този законопроект не е измислено. Това е адаптирана практика от други страни.
Не претендирам, че законопроектът е перфектен. Спокойно може между първо и второ четене с едни разумни предложения да се доработи.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Културата е много широко понятие.
ГЕОРГИ ТОРНЕВ: Участвал съм в идеята и раждането на този закон. Оказа се, че това е единствено възможния закон при българските практики в момента и опита ни да предложим нещо ново. Дори като казвате дарителство ние навлизаме в други драми. Разликата между спонсорство. Дарителство и меценатство никъде не е описана. Ние не може да я формулираме. За да не се обиждат творците, на нас не ни даряват. Ние не искаме да бъдем подпомагани. В същност за това меценатството се оказа, че е дума, която освен, че не е българска не поражда проблеми от голямо естество. Оказа се, че някои хора се обиждат, че те са трета ръка хора и някой им помага.
Искам да кажа, че благодаря на всички, които сте решили да има приемственост между Тридесет и деветото и Четиридесетото народно събрание. Радвам се, че това е в областта на културата.
Ще ви помоля да бъде предложен този законопроект на Народното събрание, защото ако и тази година бюджета не отдели в случая ресурс било чрез преференции за култура ще става все по-тъжно. Благодаря ви.
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Този знак за приемственост между Тридесет и деветото и Четиридесетото народно събрание е хубаво, че е свързан с културата. Истината е, че народ, който не се грижи за съхраняването на своята културна идентичност няма място за там където е тръгнал и където искаме да влезнем през 2007 година.
НИКОЛАЙ ОВЧАРОВ: Искам да се присъединя към казаното от професор Станилов. Не могат да се прехвърлят нещата само към паметниците на културата, тъй като това е закон за обекта, а ние разглеждаме творческия процес.
Според мен е необходимо да се включи в член 1 и помоществувателството.
АНЕЛИЯ АТАНАСОВА: Колеги, става въпрос за пари, които трябва да бъдат насочени към културата и не само към нея. Има много други сфери, които имат нужда от средства и пари.
В момента се влиза в търговски взаимоотношения между страните, за да може да се издаде фактура, с която сумата да се зачете като разход. Наистина това спира всички онези, които искат да дадат своите пари в някаква насока. България много губи от това. В този смисъл искам да кажа, че колкото повече е разширен законът за дарителството и влезне по-обемно в залата и засегне много страни и сфери ще бъде по-добър и по-полезен.
Мисля, че между първо и второ четене, прекланям се пред упорството, с което госпожа Юлияна Дончева през Тридесет и деветото народно събрание се заеха с този закон. Наистина вече е реалност да влезе в зала. Подкрепям законопроекта с голямо удоволствие.
Според мен, следва да се положат още усилия за да влезе един приложим закон.
ХРИСТО МУТАФЧИЕВ: Искам да благодаря, че бях поканен за да чуя всичко това. Никога не бях чувал такива думи. Сега започнах да ги чувам и най-вече започнах да ги слушам внимателно. Веднага искам да кажа, че бих подкрепил такъв закон. Подкрепям неговото създаване и инициирането му. Вече 15 години ние се чудим по какъв начин да предложим на депутатите да приемат такъв закон. Аз съм против това този Закон за меценатството да захранва всички сфери на културата при положение, че има нов проектозакон за запазване и развитие на българската култура. Законът за меценатството е нещо съвсем различно. Правилна е посоката, че Законът за меценатството или Законът за дарителството, би трябвало по-скоро да обслужва създаването на нов вид култура в тази държава, а не просто за съхранение на паметници на културата.
В случая по-скоро трябва ли да обръщаме повече внимание на паметниците на културата, за да умрем всички, които създаваме култура.
Мисля, че по-правилно е да се обърне внимание на живите създатели на изкуството в България, които имат нужда от някакъв вид помоществувателство. Имам конкретни предложения по отношение на текстовете.
Смятам, че в член 3, точка 12 текста “изпълнения на артисти и изпълнители” е хубаво да бъде заменен с “произведения създадени от носители на сродни права”. Това е формулирано по някакъв начин в нашата сфера. В член 9, алинея 2 текстът “Решенията на комисията се вземат с мнозинство най-малко от двама члена” да бъде заменен с “решенията на комисията се вземат обикновено с мнозинство”.
В член 13, алинея 3 и алинея 4 се говори за съсловни организации и творчески съюзи. Какъв смисъл се влага в понятието съсловни организации? Не е ли редно да се даде някакво обяснение. Какво имам предвид като казвам съсловни организации и творчески съюзи. Това по някакъв начин кореспондира с член 20 “Предвижда се, че организации подпомагащи културата са лица с нестопанска цел за обществено полезна дейност”. Според нас, формулировката не е съвсем точна. Съюзът на артистите също изпълнява обществено полезна дейност. Ако се съди от следващите текстове от Закона за меценатството няма да може да бъде посредник като организация подпомагаща културата. Всички творчески организации в България се занимават с обществено полезна дейност, но не са регистрирани под тази форма. Такива организации в системата на културата почти няма. Може би са една или две. Това означава да се създават в бъдеще. Ако се възприеме един такъв подход, такава ще бъде дейността на тези съсловни организации. В случай, че това не бъде подкрепено текстът следва да се редактира като думите “юридически лица с нестопанска цел за обществено полезна дейност” се заменят с “юридически лица с нестопанска цел регистриране за осъществяване на дейност в обществена полза”. Това означава тепърва да създаваме съсловни организации и в никакъв случай не можем да гарантираме за тяхното качество и ниво на съставяне. В момента в Съюза на артистите има такава организация, която е регистрирана под тази форма. Това е “Варненско лято”. Те се занимават с театър. Занимават с театрална дейност на конкретен фестивал. Това означава ли, че трябва да си сменят дейността и да се занимават с такъв тип посредничество. Това излиза извън рамките на тяхната дейност. Творческата съюзна организация би могла да има ресора и ресурса от администрация да се занимава с такъв тип дейност.
В член 13, алинея 5 е предвиден четиригодишен мандат за членовете на обществения съвет. Според мен, е редно да се предвиди мандат и на членовете на държавната комисия.
Няма формулировка кои са обектите на меценатството, което е много важно. Творците ли, произведенията ли, процеса на създаване или кои други критерии. Може да се реши да се дадат средства на културния институт театъра. Ако меценатът реши да финансира постановка с мое участие или аз съм изпълнител на единствената роля в моно спектакъл, мен ли ще реши да подкрепи или театъра, в който аз избирам да вляза. Тези неща трябва да бъдат уточнени.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Знае се как да се направи това нещо.
РЕПЛИКА: Волята на дарителя е неоспорима
ХРИСТО МУТАФЧИЕВ: Произведенията, които се финансират с дарителска помощ. Например, утре ще искам да създам конкурс за красота и събирам 25 момичета. Ще поканя Теодосий Спасов да свири и той прави нов аранжимент на музикално произведение на фолклорни творби. След това ще помоля фотографа, който ще създаде филм с други аудио и визуални произведения и ще направя един конкурс за красота, който ще бъде финансиран с 100 000 лева от дарител, който намирал да финансира този конкурс. Обяснявам, че има аранжимент на нови музикални разработки. Какво ще се направи в този случай? Въпросът ми е къде е културата в този конкурс? Не е описан.
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Ще ви помоля тези предложения да ги оставите при нас официално.
НИНА ГЕОРГИЕВА: Представител съм на Национално обединение за граждански контрол върху институциите. Смисълът на законодателя е в неговата превенция, а не в нагнетяването на конфликти в обществото. В тази посока задавам въпроса как се гарантира националният интерес по отношение на неговата традиция? Имайки предвид волята на дарителя. Как волята на дарителя ще бъде съобразена с националния интерес и традиции? В кой текст е позовано?
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Ясно е за всички, че общественият интерес е свързан със съхраняване и развитие на българската култура във всички измерения, които са посочени като обект. Що се отнася до волята на дарителя не случайно говорихме точно за възможност за създаването на… Разбира се това са договорите, които ще бъдат направени с ясната цел, където ще се опише волята на дарителя. Оттук нататък имаме един административен контрол, който ще се осъществява по отношение спазването на тази воля. След като волята на дарителя е разписана в съответната форма както е в действащото законодателство. Когато имаме един контролен орган, който да следи дали е изпълнена или не е изпълнена тази воля, друг механизъм в действащото законодателство не познавам.
Дали текстовете са достатъчно прецизни по отношение на това как ще се изпълни със сигурност могат да се преформулират между първо и второ четене. Във всички случаи това е залегнало като философия в закона.
ГЕОРГИ ТОРНЕВ: Вие казахте как ще се гарантира националния интерес. Най-лошото е, че това не може да бъде написано. Става въпрос за изкуството, което няма как да се градира. За това има държавна комисия, когато господин Мутафчиев разкаже тази случка, те ще кажат, че очевидно това е конкурс за красота направен по най-лошия начин няма да мине. Ще трябва да платите данъка си. Ние не може да слагаме категории в изкуството. Може да се окаже, че за тях отговарят между един и трима човека в България. Когато става въпрос за изкуство това е най-хлъзгавата тема, защото времето прави оценка кое е стойностно и смислено.
НИНА ГЕОРГИЕВА: Грешката прави това, което е било стойностно. Ние ще бъдем свидетели след като ефекта е задействал своята процедура върху населението и градирането на култура в младото поколение. Ние сме свидетели преди този закон да влезе в сила. След като се задействат всички клаузи и членове по закона, за какво става въпрос.
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: В какъв смисъл вие изразявате не одобрение по отношение на закона.
НИНА ГЕОРГИЕВА: Конкретният ми въпрос е въз основа, на който законодателя може да упражни правото си на контрол върху волята на дарителя. Диригент на целия процес е дарителят. Неговата воля се спазва. Къде остана нашата културна идентичност, поради която имаме държавни служители? За нашата културна идентичност няма място в Закона на културата.
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Предмет на един закон е философията, която иска да прокара. В културното законодателство имаме специален Закон за закрила и развитие на българската култура. Очевидно е, че философията на този законопроект е да се създадат ясни дефиниции за обект и субект, както и да се разпише механизмът, по който може да се контролира. В крайна сметка и преференциите, които са свързани за поощряване и намиране на алтернативен начин за финансиране на този процес на културния продукт. Това е философията на законопроекта.
БОЙКО ВАТЕВ: В гласа ви прозвучаха нотки, които искат да отделят културата на добра, лоша и средна. Трябва да ви кажа, че сега за чалгата пари се намират. Не е проблемът в чалгата. Проблемът е, че няма пари за високото изкуство. Ние няма да ги спрем. Не сме ги спрели. Те процъфтяват без никой да ги спонсорира.
Колкото до уважавания от мен артист господин Мутафчиев, Вие искате да си направите закон само за вас, за живата култура. Няма да се дели културата на жива и мъртва. Едни произведения не само на археологията, или един човек, който е написал Хъшове, които сега играете в нова интерпретация те не са мъртво изкуство. Не може да останете в парников ефект и закона да се грижи само за живите творци, които сега правят култура. Културата е една тъкан, която върви от миналото и отива към бъдещето. Тя не може да се раздели на жива и мъртва. Законът трябва да удовлетвори възможността да се прави съвременно изкуство, но трябва да се погрижи за културата. Ще има място и за живата култура и за другата жива култура.
ХРИСТО МУТАФЧИЕВ: Нямах предвид това, Закона за меценатството да не се грижи за културата. Имах предвид това, че се създава Закон за закрила на културата и на културните традиции в България, които уреждат този тип взаимоотношения. Законът за меценатството е нещо съвсем различно. Когато един човек иска да даде пари за архитектурата и археологията може да го направи в Министерството на културата в конкретните фондове.
Предпочитам да разговарям от гледна точка на това, че се случват неща сега и никой не им обръща внимание. Ако може по някакъв начин да се формулира участието на археологията. Да бъде формулирано ясно и точно в Закона за меценатството.
АНЕЛИЯ АТНАСОВА: Трябва да се погледне законът от всички дейци на културата.
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Колеги, нека да не изместваме основната тема.
НИНА ГЕОРГИЕВА: Искам да довърша с един аршин да не мерим съвременното изкуство и археологическите паметници на изкуството. Според мен, тук се залага порок в закона.
АНЕЛИЯ АТАНАСОВА: Законът трябва да се погледне през погледа на много хора и сфери на културата. Ние не можем да защитаваме …
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: В моят списък последната точка е за библиотеките и читалищното дело. В читалището в малкия град се намира и театъра. Това не бива да се забравя. Ние можем да направим Закон за даренията в изкуството. След това започваме да правим друг закон. В момента нямаме кворум в комисията и не може да се гласува предложението.
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: По отношение на обхвата, спомням си дебатът, който проведохме в БТА. Тогава бяха изразени двете мнения и позиции. Трябва ли да влезнат вътре културно историческото наследство или трябва да остане така обхвата на самия закон. Това е тема, която ще бъде дискутирана между първо и второ четене. Ще направим специална работна група, в която ще включим представители на министерството. Ще бъдат включени и всички творчески личности, които искат да участват.
Виждам, че волята на всички е да се усъвършенства закона, който да бъде работещ и модерен.
Има ли други колеги, които искат да вземат становище по законопроекта.
ХРИСТИНА АНГЕЛАКОВА: Искам да кажа, че лично аз с опита си най-вече като певица и посещавала много страни и контактувала с културата на различните страни бих подкрепила винаги един Закон за меценатството. Важното е този закон да подпомага културата.
Убедена съм, че трябва да бъде разширен, защото нужда имат всички. Волята на дарителя е тази, която ще определи за какво ще даде парите. Нека ние да не стесняваме рамката. Доколкото създаването на нова структура, разглеждала съм закона в малко по-суровата му форма. Смятам, че може би може да се облекчи и да отиде към Министерството на културата. Не защото е Министерството на културата. Естествено е, че там има специалисти. Там има и фонд “Култура”, който не зная защо не може да се разшири, а не да се създава нова единица. Не успях да разбера защо вие казахте, че ако това отиде в Министерството на културата тези 20 на сто данъчни облекчения няма да бъдат получени? Тогава това ще се вмени в задълженията на фонд “Култура”, който е към Министерството на културата. Тези облекчения където и да се намира този фонд, би трябвало да се получават.
БОЙКО ВАТЕВ: Става въпрос, че когато хората дават пари, това предимно са бизнесмени и те искат да си намалят данъците. Постъпват по-малко данъци в Министерството на финансите, за това трябва да има и контрол.
ХРИСТИНА АНГЕЛАКОВА: Мислите ли, че това не е възможно, ако фонд “Култура” към Министерството на културата подобри структурата си.
БОЙКО ВАТЕВ: Всичко е възможно.
ХРИСТИНА АНГЕЛАКОВА: Смятам, че операта е едно изкуство, с което България се гордее. На всяка цена живите изкуства в България трябва да бъдат подкрепени, защото се създават не само в операта, но и в симфоничната музика, в театъра. Това са образци на световно ниво. Не трябва да се забравят всички тези хора, които ги създават. Те чакат Закона за дарителството. Искам да отворя една малка скоба. Интересувала съм се от финансирането на изкуството в Италия. Повече от професионалният ми живот е преминал там. Почти във всяка културна институция има фондация, която е задължена да събере 20 или 30 на сто от необходимата сума за създаване на даден продукт. Останалото се предоставя от държавата. Това не е точно в Закона за меценатството, но така или иначе това е едно задължение. Ако натиснем по някакъв начин и държавата да може да не е толкова наблюдателка в процеса ще бъде добре. Благодаря ви.
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Опитът ви от Италия ясно подчертава необходимостта от този закон. Ние сме на правилната позиция по отношение на необходимостта от този закон и за алтернативно финансиране не само от страна на държавата. Най-основното нещо в този законопроект е именно, че държавата винаги трябва да подпомага тази не материална сфера от гледна точка на бюджетиране и финансиране. По този въпрос няма спор. Най-важното е, че се дава знак и възможност за подпомагане в тази функция подавайки ръка на частния бизнес, на гражданските сдружения. Тя подава ръка по начин, по който ясно разписва правилата по отношение на стимулиране на тези структури да подпомагат културата. Госпожа Дончева каза, че в Англия, Италия и Испания съществува такъв законопроект.
НИКОЛАЙ ОВЧАРОВ: Многократно се спомена нещо, което според мен е дълбоко порочно. Делението на културата на жива и мъртва. Ще припомня на хората, които участваха в Съвета за стратегия към Министерството на културата и туризма. Помним анкетата, която се направи по поръчка на Министерството на културата и туризма, където имаше много по-тежки изказвания. Какво означава жива култура? Ние, които създаваме мъртвата култура не сме умрели. Резултатът от проучването на паметниците разбира се, че е творчески.
Не смятам, че трябва да се противопоставят по този начин творците и културата в България.
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Мисля, че всички сме на ясно, че културата е една и това деление не трябва да се прави. По-скоро има асоциация към творческия процес на един или друг творец.
ЮЛИЯНА ДОНЧЕВА: Абсолютно съм съгласна с вас. Умишлено стеснихме кръга, без да имаме предубеждения към мъртвото изкуство. Бяхме притеснени, че Министерството на финансите, които бяха скептични към този проект… Щяхме да ги изплашим. Те не искаха да дадат положително становище. Решихме да направим първата стъпка и в последствие да разширим. Единствено това беше мотивът, в който не включихме и останалите. Напълно съм съгласна с вас.
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Колеги, мисля че Министерството на финансите е институция, която през всичките тези години в една или друга степен е давала много за българската култура. Те могат да дадат в рамките на това, което може да се даде. Ние имаме и образование и здравеопазване, които също са приоритетни. Те са достатъчно добронамерени. Подкрепят принципно този законопроект. Разбира се, ще изискам и официално становище от министъра на финансите.
Мисля, че не трябва да разширяваме повече дебатът. Важна е основната философия и концепцията, която се намира в самия законопроект.
ФИКРЕТ ШАБАНОВ: В самото начало професор Станилов спомена, че е възможно въпросния законопроект да бъде наречен за дарителството, за спомоществователството. Според мен тук ще сбъркаме, тъй като самата философия на този законопроект е насочена към друг тип отношение. Насочена е към друг тип индикации, динамизиране на определени слоеве от българското общество, които са в състояние предвид определени облекчения да стимулират и подпомагат българската култура. Следователно в този вид регламентация от особено важно значение при цялото ми уважение към професор Станилов, е мнението на министъра на финансите. Не като орган, който забранява и повелява, а по-скоро като орган, който ще се произнесе по възможността да бъде внесена тази законодателна рамка на етапа, на който се намира българското общество и състоянието на българската култура. Всякакви други спорове за живата и мъртвата култура бяха излишни.
Госпожо председател, искам да направя процедурно предложение да преминем към гласуване. В работната комисия да бъдат включени представители на Министерството на финансите, за доработка на закона като цяло и за прецизност на съответните текстове. Благодаря ви.
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: След като бъде уточнено официално позицията на Министерството на финансите от гледна точка на фиксиране на размера на облекчението тогава ще отпадне възможността тези текстове да бъдат в закона, защото ще направим предложение в данъчните закони, които влизат сега. Там е тяхното систематично място. Не случайно, Министерството на финансите, едно от съображенията, които беше дало на Тридесет и деветото народно събрание беше отрицателно. Не зная дали е било от гледна точка на разбера на облекчението или защото има решение на Конституционния съд, че данъчен закон не може да се променя в средата на годината. За нас е много важно и ключово този законопроект сега да се разгледа, защото успоредно с това ще можем да направим тези предложения, като изменения в данъчните закони, които са разгледани днес в Министерския съвет.
Много важно беше за всички нас сега да се разгледа, за да може да върви успоредно с данъчните закони и бюджета, който ще се разгледа в Народното събрание.
Ние ще имаме становището на Министерството на финансите и коректната редакция на текстовете, които ще влезнат в данъчните закони.
Ако сте обърнали внимание миналата година по отношение на образованието, което е свързано с реформата, която се прави в сферата на образованието и най-вече в модернизирането на българските училища с компютри ние дадохме 50 на сто, облекчаване от положителния финансов резултат. И в сега действащото законодателство 50 на сто се дадоха и за подпомагане на държавния фонд, който се създаде за лечение на болни деца. За всички останали, за култура, за здравеопазване и в сега действащите данъчни закони съществува, но преференцията е в размер на 10 на сто. Това, което искаме да направим е да се ограничи ясния знак слагайки акцента точно на меценатството и за сферата на културата, за това е разписан като 20 на сто. Ако от Министерството на финансите кажат, че това са милиони, които не можем да си позволим естествено е, че ние ще се съобразим с рамката, която те ще ни дадат. Във всички случаи ще бъде над тази сума.
Моето предложение е по принцип да приемем законопроекта. С данъчните закони ще мине и този закон.
АНЕЛИЯ АТАНАСОВА: Този закон трябва да бъде дефиниран в по-широк кръг за културата между първо и второ четене . Текстовете ще бъдат взети под внимание от по-широк кръг хора. Колкото може да се доближим до най-доброто, което може да се направи в закона.
ВАСИЛ ДИМИТРОВ: Част от присъстващите тук участваха в изготвянето на Стратегия за развитието на българската култура, която беше приета. Не е ли добре да има една препратка с оглед на това какво представлява българската култура и как комисията, която ще отсява проектите за финансира да има регламент и да се следва тази концепция. Какво означава българска култура? В параграф 1 на закона се определя кой би трябвало да бъде обект на дарителството или на меценатството. Приоритетите на държавата, ако са заложени в Концепцията за развитие на българската култура това е най-удобния начин да се направи връзката между националните интереси и този закон.
Концепцията за развитие на българската култура определя приоритетите на държавата в близките години за развитие на българската култура. С оглед на отговора на въпроса как да отделим лошото спонсорство и меценатство от доброто вие бихте могли да направите връзката между тази концепция и това как органа, който ще контролира дарителствата ще взема своите решения. Там ще стане ясно, че чалгата не е българска култура. Това имам предвид.
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Бихме могли да направим такъв дебат, но това ще се реши от комисията и колегите. Може да се вземе като решение на едно от следващите заседания.
Колеги, имате ли други коментари и становища? Не виждам.
Моля, който е съгласен със Законопроекта за меценатството, да гласува?
- “За” – 7.
- “Против” 1.
- “Въздържали се” – Няма.
Приема се.
НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ: В началото казах, че такъв законопроект е не само уместен, но и дългоочакван Възразявам срещу начина, по който е подготвен за да бъде законопроект предложен на пленарна зала. В пленарната зала ще разсъждаваме върху този закон и неговата ефикасност. Ние днес разговаряхме по повод на законопроекта по начин, по който го направихме. Разноезично и не много задълбочено. На моменти беше повърхностно. Бих казал разбягващо се по фундаментални въпроси на меценатството. Този закон трябва да действа. Ние носим отговорност за това.
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Благодаря за участието Закривам заседанието на комисията.
Заседанието завърши в 16,35 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/Нина Чилова/
