Протокол №6
На 2 ноември 2005 г. се проведе заседание на Комисията по култура при следния
Дневен ред:
1. Обсъждане на доклада по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за закрила и развитие на културата, № 502-01-39, внесен от Министерския съвет на 6 октомври 2005 г., за второ гласуване.
2. Разни.
На заседанието присъстваха: заместник министърът на културата Ина Килева, Емил Бехар, Ивелина Колева и Полка Станкова от Министерството на културата, Йорданка Минчева, Красимир Кръстев и Надежда Иванова от Асоциацията на демократичните синдикати, Нина Георгиева от Национално обединение за граждански контрол върху институциите и Силвия Георгиева от в. “Сега”.
Заседанието бе открито в 15,45 часа и ръководено от госпожица Нина Чилова – председател на Комисията по култура.
Към протокола се прилага списък на присъстващите.
* * *
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Колеги, предлагам да започнем нашето заседание при падащ кворум.
Днешният дневен ред е с една-единствена точка.
Имате ли някакви предложения по дневния ред? Не виждам.
Който е съгласен с предложения дневен ред, моля да гласува.
За – 7, против – няма, въздържали се – няма.
Дневният ред е приет.
Колеги, така както сме направили доклада в работната група, имам предвид аз и Министерството на културата от гледна точка на това да подобрим текстовете чисто редакционно.
Започваме с наименованието на закона.
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименование на закона.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 7, против – няма, въздържали се – няма.
Подкрепя се.
“§ 1. В чл. 10 се правят следните изменения и допълнение:
Алинея 1 се изменя така:
“(1) Дейност като частна културна организация могат да осъществяват:
1. лица, регистрирани по реда на Търговския закон, на Закона за юридическите лица с нестопанска цел или на Закона за кооперациите;
2. чуждестранни лица, учредени в съответствие със законодателството на държава-членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство.”
2. Създава се нова ал. 2:
“(2) За да осъществяват дейност на територията на Република България, лицата по ал. 1, т. 2 предварително представят в Министерството на културата оригинал и превод на документ, издаден от компетентен орган в държавата на тяхното учредяване, удостоверяващ, че те имат право да осъществяват дейност в сферата на културата.”
3. Досегашната ал. 2 става ал. 3.”
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 1.
Тук има лека забележка от Дирекцията по европейска интеграция.
Заповядайте.
НАТАЛИЯ ПАРАПАНОВА: Забележката е по отношение на т. 2 в ал. 1 по § 1 накрая да се добави “и Швейцария”, тъй като Швейцария е държава, която не е член на Европейския съюз, нито на Европейското икономическо пространство. Има споразумение за свободно движение на хора, включващо и свобода на предоставяне на услуги.
Една чисто техническа корекция – да отпадне изразът “страна по Споразумението за” като се замени само със съюза “от”. Тоест да стане “държава от Европейското икономическо пространство и Швейцария”.
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Аз ще Ви помоля още веднъж с тези редакции да прочетете как точно трябва да звучи текста.
НАТАЛИЯ ПАРАПАНОВА: “2. чуждестранни лица, учредени в съответствие със законодателството на държава-членка на Европейския съюз, или на друга държава от Европейското икономическо пространство и Швейцария.”
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Благодаря Ви.
Имате ли някакви бележки, колеги?
Заповядайте, господин Йорданов.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Става дума за ал. 2. Все пак българският език предполага текста да звучи така:
“(2) За да осъществяват дейност на територията на Република България, лицата по ал. 1, т. 2 предварително представят в Министерството на културата оригинала и превод на документа, издаден от компетентен орган...”.
Защото много е близко до ума като кажем “оригинал и превод” да добавим наум някакъв. А когато е “оригинала и превода” става дума за точно определеният оригинал и превод.
А тук задавам и въпрос: не е ли необходимо преводът да бъде и легализиран или това е ненужна добавка? Защото какъв да е превод също не ми е достатъчен като гаранция, че този документ е не само валиден, а и достъпен за тези, които се занимават с него.
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Дилов.
ЛЮБЕН ДИЛОВ: Госпожо председател, уважаеми колеги, искам да направя предложение точно думата “оригинал” да отпадне и да бъде заменена със “свидетелство” или с някакво доказателство – не знам как.
Не знам дали знаете, но в много от страните в Европейския съюз има електронен регистър. Просто няма как някой да ви донесе оригинал на документ. Как изглежда този документ? Решение на съда?! В повечето нормални държави съда не се занимава с това да регистрира фирми. Фирмените дела са на съвсем друг режим. И аз не мога да си представя какъв е този оригинал, който примерно една продуцентска къща ще представи – оригинал на документ, че тя е продуцентска къща, освен заверено извлечение от Търговския регистър на съответната държава.
Предлагам да го заменим може би с “легализирано свидетелство” или “легализиран документ, удостоверяващ предмета на дейност”. Може би по-коректното е “легализиран документ, удостоверяващ предмета на дейност”.
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Извинявайте, че се намесвам. Предлагам да звучи: “документ, удостоверяващ тази дейност, издаден от компетентен орган в държавата за тяхното учредяване, удостоверяващ...”.
ЛЮБЕН ДИЛОВ: Само “документ”.
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Заповядайте, госпожо Килева.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИНА КИЛЕВА: По принцип всяка практика с такива документи е винаги да има автентизиран превод, защото те могат да ни представят някакъв неопределен език или сайт и всичко да звучи наред. Но може би това е известната проверка за съществуването на тази фирма, на това дружество. Тъй като те показват техните оригинални документи, тяхната оригинална регистрация. Няма нужда да се пререгистрират на наша територия. Но все пак това е територията на Република България.
Аз мисля, че превода трябва да остане.
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: “Легализиран превод на документа”.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИНА КИЛЕВА: Става дума за превод от така наречените заклети преводачи. В действащото законодателство като се каже “легализиран превод”, си има процедура и се разбира по закон, че това е заклет преводач.
Даже би трябвало да има вече и заверка в Министерството на правосъдието и в Министерството на външните работи. Това е легализацията. “Легализиране” е по-тежка процедура отколкото “превод”.
Така че предлагам да стане само “превод”, защото всяка друга процедура ще означава утежняване на режима за свободно предоставяне на услуги.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Нали преводът все пак трябва да е автентичен по някакъв начин?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИНА КИЛЕВА: Тази фирма, която е “Заклет преводач” е лицензирана и носи отговорност за текста. Но същевременно не е толкова тежко, за да се иска заверка от Министерството на правосъдието или от Министерството на външните работи в зависимост какъв е режима там. (Реплика от народния представител Атанас Мерджанов.)
Но това означава отново да се върнем към затрудняване и неравнопоставеност, а Европейската комисия по време на консултациите по този текст, защото той е изпратен за неформално съгласуване с техните експерти, е възразила срещу легализацията, защото това е още един режим на затрудняване и на неравнопоставеност.
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Колеги, предлагам да гласуваме окончателната редакция с направените корекции, така както аз ги разбирам:
“(2) За да осъществяват дейност на територията на Република България, лицата по ал. 1, т. 2 предварително представят в Министерството на културата превод на документа, издаден от компетентен орган в държавата на тяхното учредяване, удостоверяващ, че те имат право да осъществяват дейност в сферата на културата.”
Отпада само думата “оригинал”.
Който е съгласен с така формулирания текст , моля да гласува.
За – 9, против – няма, въздържали се – няма.
Параграф 1 се приема.
“§ 2. В чл. 14 ал. 4 се изменя така:
“(4) Министерството на културата създава и поддържа информационен регистър на културните организации и институти, които подават заявление за вписване в регистъра в 7-дневен срок преди започването на дейността си.”
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за § 2 и предлага следната окончателна редакция:
“§ 2. Министерството на културата създава и поддържа информационен регистър на културните организации и институти, които подават заявление за вписване в регистъра преди започване на дейността си.”
Знаете, че миналия път имаше възражения по този 7-дневен срок и смятаме, че така е по-коректно да бъде разписан текста и е по-ясно.
Има ли коментари по този текст?
Заповядайте, господин Йорданов.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Имам въпрос. Режимът тук за институциите и организациите по § 1, ал. 1, т. 2 е уведомителен. За тях регистрационен режим няма. Така ли е?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИНА КИЛЕВА: Това е фактически чисто информационен регистър. Няма никаква императивност. От регистрирането не произтичат нито права, нито се прекратяват някакви права и задължения. Идеята е да има някакъв контрол и да има информираност за тези лица, които все пак осъществяват дейност на територията на Република България.
Министерството на правосъдието изрично подчерта, че е добре регистрацията да бъде преди началото на дейността и държи на тази формулировка. А вече конкретиката с дните наистина не беше състоятелна. В смисъл, че няма точно определена точка на започване, за да може да броим тези седем дни и текста нямаше да бъде прецизен.
Затова работната група реши да приеме тази по-обща формулировка, но да запази идеята за предварително вписване в регистъра, чисто информационно.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Добре.
Въпросът ми има продължение. Значи културните организации и институти биват – простете ми, ако греша – държавни, частни и чуждестранни, за които имаме регистър, в който се вписват държавните. Въпрос: частните не са упоменати, тук го смятаме по подразбиране. И тези чуждестранни по т. 2 също ли ги броим по подразбиране или тях ги изключваме?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИНА КИЛЕВА: Те също се вписват. Регистърът е преди всичко за чуждите.
ПОЛКА АЛЕКСАНДРОВА: В понятието “културна организация” се включват всички организации, които осъществяват дейност в областта на културата, създават и разпространяват културен продукт. Културните институции са тези, които се създават с контакт на изпълнителната власт – това са държавните културни институции и общинските. Те са част от общото понятие културни организации. А самите културни организации, те всички са частни. Това са организации с нестопанска цел, със смесено участие, включително и чуждестранните.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Добре, тогава не звучи ли по-точно текста да бъде:
“Министерството на културата създава и поддържа информационен център на културните организации и институти, включително и на тези по § 1, ал. 1, т. 1 и 2, които подават заявление за вписване в регистъра преди започване на дейността си.”?
Едното е уведомление – най-лекия режим. Другото е регистрация и третото е разрешение. За разрешение не говорим, тъй като няма императивен характер. Тук съм раздвоен между уведомление и регистрация. Ако ме само на етап уведомление – оставяме документа и си заминаваме, друг да се занимава вписва или не вписва. Нас ни интересува ние работим или изчакваме вписване и тогава работим? От този текст аз не разбирам. Ако не схващам достатъчно добре, моля за извинение.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИНА КИЛЕВА: От вписването не произтича разрешение за дейност. Разрешението априори се счита, че е факт. Това е просто информация на нашите органи, на Министерството на културата, за това, че съществуват такава организация, която извършва дейност на територията на страната. Тя има чисто информационен характер, а не характер на някакво разрешение, което дава някакви права или от което произтичат някакви правни последици.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: “7-дневен срок”...
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИНА КИЛЕВА: Той отпада.
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Колеги, има ли други въпроси по текста?
Аз си мисля, че така разписан текста е по-прецизен и по-коректен, защото това е общо понятие за културните организации. А за всички останали “включително и” това означава, че те се съдържат в това понятие вътре. Така че това би обременило повече текста отколкото да му внесе яснота.
РЕПЛИКА: Това е родовото понятие.
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Да.
Колеги, ако няма други предложения по така предложения § 2, моля да гласуваме.
Който е съгласен с предложението на работната група, моля да гласува.
За – 9, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се единодушно.
“§ 3. В § 1 от Допълнителната разпоредба т. 3 се изменя така:
“3. “Културна организация” е структура, създадена съгласно чл. 4, ал. 1 или учредена съгласно чл. 10, ал. 1, т. 1 и 2, чийто предмет на дейност е създаването, разпространението и опазването на културни ценности в областта на театъра, музиката, киното, аудиовизията, литературата, художествения превод, танца, цирка, пластичните изкуства, архитектурата, дизайна, фолклора.”
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 3.
Има ли някакви предложения по § 3? Няма.
Който е съгласен с текста на работната група, моля да гласува.
За – 9, против – няма, въздържали се – няма.
Подкрепя се единодушно.
“ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА”
“§ 4. Навсякъде в закона думите “министърът на културата и туризма”, “министъра на културата и туризма” и “Министерството на културата и туризма” се заменят съответно с “министърът на културата”, “министъра на културата” и “Министерството на културата”.”
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 4.
Има ли някакви бележки и предложения по този текст? Няма.
Който е съгласен с текста на работната група, моля да гласува.
За – 9, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
“ПРЕХОДНА РАЗПОРЕДБА”
“§ 5. Културните организации и институти, които осъществяват дейност на територията на Република България,у но не са вписани в информационния регистър на Министерството на културата, подават заявление за вписване в срок един месец от влизането в сила на закона.”
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 5.
Заповядайте, господин Йорданов.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Какви са правните последици при неспазване на едномесечния срок и неподаване на такова заявление?
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Предполагам, че това са административнонаказателни санкции.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИНА КИЛЕВА: Няма санкции.
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Не би могло да няма санкции, защото във всеки един закон се казва, че който наруши и не спази сроковете по действието на съответния закон се санкционира с глоба или имуществена санкция. Така че би трябвало. Госпожо Александрова, може би в самия закон в Административнонаказателните разпоредби има обща разпоредба – “който не спази разпоредба на този закон”. Тогава би могло да има.
Заповядайте, господин Дилов.
ЛЮБЕН ДИЛОВ: Колеги, бъдете сигурни, че бюрокрацията раздава достатъчно страшни наказания. Давам ви един прост пример: ако сте разпространител на аудиовизуални продукти, за да получите идентификационен код на дисковете си или там, стикерите, или каквото и да е, пак трябва да се ходи в Министерството на културата и да се регистрира, където сто на сто ще ви поискат такава разпоредба. Общо взето трудно мога да се сетя за предмет на дейност в изредените области, който да не е в някакъв режим на постоянни контакти с някакъв чиновник в министерството.
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Това е добре, защото се работи в посока на публично частната смяна.
Заповядайте, господин Михайлов.
НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ: Ще помоля да ме извините, ако това наистина е така, но в § 2 се говори за това, че преди започване на дейността си културните организации подават заявление за вписване. Това, което коментираме в § 5, предполага културни организации и институции, които са започнали дейността си, но не са подали заявление. Това ми се вижда противоречиво.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИНА КИЛЕВА: Това е за заварените случаи, за да може да се допълни регистъра с тези, които вече са факт.
НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ: Това не трябва ли да се отрази или не?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИНА КИЛЕВА: Това също е смисъла на тази разпоредба – да се обхванат вече всички, а не само тези, които тепърва ще бъдат.
НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ: Струва ми се, че разбрах.
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Това е обичайна практика, господин Михайлов, винаги при заварените случаи. Дава им се възможност да се приведат в съответствие със закона.
Който е съгласен с така предложения текст на работната група за § 5, моля да гласува.
За – 8, против – няма, въздържал се – 1.
Приема се.
Работната група предлага да се създаде нов § 6:
“§ 6. Параграфи 1, 2, 3 и 5 влизат в сила от датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз.”
Този текст е необходим, тъй като беше пропуснат от Министерството на културата, защото факта, че ние даваме възможност на всички тези културни институти, тоест без да имат регистрационен режим, както е у нас, това може да стане едва след като България стане член на Европейския съюз. Тоест хармонизираме си законодателството, както те изискват, но реално тези параграфи, без да е необходимо те да се пререгистрират в България, ще функционират от момента, когато станем вече страна-членка на Европейския съюз.
Заповядайте, господин Ватев.
БОЙКО ВАТЕВ: Само едно уточнение, по-скоро да ми бъде пояснено. Параграф 5 нали е заварено положение? А пък се оказва, че това заварено положение ще започне да действа след две години. Може ли да има заварено положение в момента, когато ще започне да работи след две години, когато влезем в Европейския съюз? Според мен, има някакво противоречие.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИНА КИЛЕВА: Те пак могат да работят, но трябва да следват предишния режим на регистрация, който си е чрез Търговския закон. Там си има уреден стриктен режим. Така ще покрият и двата периода.
БОЙКО ВАТЕВ: Разбра.
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Заповядайте, господин Дилов.
ЛЮБЕН ДИЛОВ: И аз моля за обяснение. Тоест, в момента чуждестранна компания, която развива дейност в България, трябва да се регистрира като дъщерна фирма по българския Търговски закон и ще престане да се регистрира чак след присъединяването?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИНА КИЛЕВА: Абсолютно!
ЛЮБЕН ДИЛОВ: А какво ни пречи да имаме по-либерален режим или нещо е свързано законодателно?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИНА КИЛЕВА: Смятаме, че сме достатъчно коректни към нашите партньори. Това обикновено е на базата на реципрочност и е хубаво да спазим тези...
ЛЮБЕН ДИЛОВ: Може би данъчни?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИНА КИЛЕВА: И това е така. В крайна сметка, след като е достатъчно, нека да не отиваме по-далеч от достатъчното.
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Колеги, съгласни ли сте с текста, предложен от работната група за § 6?
Който е съгласен с текста, предложен от работната група, моля да гласува.
За – 9, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
С това изчерпахме дневния ред.
Има един чисто процедурен въпрос, който искам да поставя. Той е свързан с разглеждането на законопроекта за приемането на държавния бюджет. Тъй като окончателния срок е даден горе долу до 8 ноември 2005 г., вторник, защото по всяка вероятност искат да мине на първо четене следващата седмица, ще се наложи да направим извънредно заседание на комисията във вторник.
Молбата ми е, ако не възразявате, да направим заседанието от 15,00 часа.
Уточняваме се на 8 ноември 2005 г., вторник, от 15,00 часа да проведем извънредно заседание.
В случай, че ще има извънредно заседание, ще се съобразим със ситуацията.
Благодаря на всички за участието.
Закривам заседанието.
(Закрито в 16,10 часа)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Н. Чилова