Протокол №7

---

На 9 ноември 2005 г се проведе редовна заседанието на Комисията по културата при следния

Дневен ред:

1. Разглеждане на първо гласуване на Законопроект за държавния бюджет на Република България, № 502-01-46, внесен от Министерския съвет на 31.10.2005г.
2. Разглеждане на второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права, № 502-01-33, внесен от Министерския съвет на 17.09.2005г.

На заседанието присъстваха: министъра на културата г-н Стефан Данаилов, заместник министъра на културата г-жа Ина Килева, Агнес Зашева – главен секретар на министерството на културата; Владимир Петров, Евгения Петкова и Юлия Цанева – министерство на финансите; Владимир Минков, Велизар Соколов, Георги Дамянов, Георги Саракинов, Катерина Миразчийска, Йорданка Минчева, Красимир Кръстев, Сашо Севов и Силвия Гурмева

Заседанието бе открито в 14,30 часа и ръководено от госпожа Нина Чилова – Председател на Комисията по културата.
Към протокола се прибавя списък на присъстващите.

* * *

ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Имаме кворум и можем да пристъпим към днешното заседание.
В предложението за дневен ред имаме две точки:
1. Разглеждане на първо гласуване на Законопроект за държавния бюджет на Република България, № 502-01-45, внесен от Министерския съвет на 31.10.2005 г.
2. Разглеждане на второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за авторските права и сродните му права, внесен от МС на 17.09.2005 г.
Има ли други предложения по така внесения дневен ред? Няма.
Който е съгласен, моля да гласува. Подкрепя се единодушно. Благодаря.
1.Разглеждане на първо гласуване на Законопроект за държавния бюджет на Република България, № 502-01-45, внесен от Министерския съвет на 31.10.2005 г.

ПРЕДС.НИНА ЧИЛОВА: По точка 1 от дневния ред е тук министърът на културата Стефан Данаилов заедно с госпожа Зашева – главен секретар на министерството. Предлагам да им дадем думата да направят своето изложение. И разбира се, господин Владимир Петров, който е директор на Дирекция “Държавни разходи” в Министерство на финансите.
Предлагам да дадем думата на министъра на културата и след това да задаваме въпроси. Заповядайте, господин Данаилов.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Добър ден, колеги. Преди да започна някои бележки по бюджета на Министерство на културата за 2006 г., искам да ви благодаря за сериозната работа и възможността голяма част от законопоректите, които бяха много необходими във връзка с евроинтеграцията да бъдат приети на второ четене и много малко остава - практически един законопроект, който до края на годината добре би било да мине и през Народното събрание.
Бюджетът за 2006 г. както беше формиран като влязохме в кабинета, по тези предложения, които е имало в Министерство на културата и бяха изпратени в Министерство на финансите бяха в един общ размер 113 420 хил.лв. След като дойде първият отговор от Министерство на финансите, тази сума беше сведена в рамка от 79 793 468 лева. Разбира се, някои може би да знаят, ние бяхме пробно към Министерство на финансите опит за програмно бюджетиране. Искам да кажа, че този опит се опитахме да го направим, но откровено казано следващата година, когато трябва по този начин да бъде правен бюджета, трябва още малко колегите, които се занимават с бюджета и голяма част от ръководството на министерството, да имаме опреснителни разяснителни курсове, тъй като никак не е лесно.
Разбира се, че този бюджет, който споделих 113 420 хил.лв. по предложение на отделните институти, които са дошли при нас, бях сигурен, че няма да бъдат радушно приети, както и стана. Вие добре знаете, че има едно решение за три приоритета за следващата година за бюджета, а именно средствата да бъдат разпределени, както казваме – на всеки по малко, или да се изведат няколко приоритета, и те са с сферата на социалните, бедствия и евроинтеграцията.
След като получихме тази рамка, която беше определена от Министерство на финансите започнаха и нашите поредица от възражения, като имах многократни разговори с опит да изведем някои от приоритетите, които считаме за много важни за следващата година, разбира се, на заседанията на Министерския съвет, където колегите с право всеки завишаваше необходимостите, които имаха. Искам да отбележа, че за нашето министерството сумите бяха завишени с 9 318 009 лева. Смея да твърдя, че ние сме може би единственото ведомство, което получи увеличение.
Вие сигурно сте забелязали, основната част те са в капиталните, в програмните и главно за сумите, необходими за киното. По отделно сумите в капиталовите разходи от 3 500 хил.лв. бяха увеличени с 4 400 хил.лв. на 7 900 хил.лв. В другите пера, което е 1 200 хил. за международни проекти в областта на културата чрез фонд “Култура”, което става 2 млн.лв. Филмопроизводство беше заявено 6 и беше увеличено на 6 млн. Разбира се, че от една страна, това беше добре, но в същото време при нас остават някои проблеми, които аз бих искал да споделя с вас.
Сигурно ви е направило впечатление, че по приходната част на нас са ни увеличени прихода с 890 хил., 11 656.8 в сравнение с предишната година 10 766 хил.лв.
Това, което от анализите направихме в министерството, аз настоявах за капиталното поне 15 млн.лв. Разбира се, усмихнато ми беше отказано, защото не само пораженията от наводненията, при които много пострада базата на културата, но имаме обекти, които са пред затваряне. Ако мине ХЕИ ще ги затвори, ако не се направят капитални ремонти. Освен това, изискванията на нашите второстепенни разпоредители, 116 на брой, в техническо отношение исковете са много големи. Това, което считаме, че е недостатъчно и в тази посока нашите разговори ще продължат, това е материалната издръжка на културните институти. Имам предвид горива, електроенергия, топлоенергия, материали и други и те няма откъде да бъдат покрити.
Сега в момента имаме един проблем. Госпожа Зашева може по-подробно да каже. Знаете, че бюджета при нас идва 93 %. Осемдесет на сто от нашите разходи са главно свързани със заплатите на 7250 човека, които знаете, че заплатата няма как да се изплаща с 93 на сто. Искам да кажа, че през изминалата година целеви средства са отпуснати за капитални и за културни прояви, в проявите над 8 млн. повече. Известно е, че тези средства са отишли в изграждане голяма част на паметници на културата, Младежкия театър, “Св. Четиридесет мъченици”, да не ги изреждам. Там също разходите са 100 %, а не 93 %.
До края на годината имаме необходимост от 14 млн.лв., които не стигат на министерството. Известно е, че ние не сме стопанско предприятие и няма откъде да компенсираме. Аз мисля, че разговорите ще продължат и ние ще получим тези средства, за да можем да приключим нормално годината.
Във връзка с това, което споделям, имаме доста намаления в материалната издръжка. В същото време знаете, че има завишаване на цените на електроенергията и топлоенергията. Очаква се, ние сме заявили една сума в порядъка на 5 млн.лв., но в това отношение се очаква и се надяваме, че ще има положителен резултат.
Средства са нужни и за създаването на държавен музикален драматичен театър “Рома”. Там сумата е около един милион, разбира се, тя може да бъде разделена на две, но освен за щатните бройки, трябва да се усъвършенства и направи подходящ салона. Става въпрос за Сливен, тъй като там има държавна сграда, подходяща за това. Ние това трябва да го направим. Ние сме в ратификация на Рамковата конвенция за защита на националните малцинства, както и във връзка със започната декада на ромското включване 2005-2015. Ние трябва да предвидим тези действия. Разбира се, че в първоначалния проект на бюджета тази сума не съществуваше, но в разговорите и в Министерския съвет, и с Министерство на финансите, подкрепени от колегите от другите министерства, трябва да намерим начин да осъществим поне началото на този проект.
Има още един проблем, който ще се опитаме, знаете за проблема с филмовто хранилище в България, което трябва да започне да се изгражда в Бояна. Теренът, мястото е отредено, има добър проект, който сега го преразглеждаме, за да видим дали не можем да бъдем малко по-скромни, става въпрос за проект, който е правен по времето на госпожа Москова. Става въпрос за мястото, където трябва да стоят филмите на България и самите ленти и целия този материал, който вече е на път да се разруши напълно.
Знаете, че приватизационната сделка върви за Бояна филм. По договора на бъдещия купувач има тригодишен срок, който да съхранява тези ленти в един от павилионите. Аз се надявам в тези три години държавата да задели необходимите средства да изградим това хранилище.
В общи линии това са основните проблеми. Тъй като все пак не можем да не се съобразяваме с това, което налага именно тази схема. Това, което разчитаме, че във времето, тъй като има обекти, които са започнати, но са необходими още средства, за да бъдат социализирани напълно. Имам предвид църквата “Св. 40 мъченици” в Търново. В момента се изгражда преградната стена откъм река Янтра, която е доста дълга и доста висока, тя е като крепостна стена. Имам уверението на министър Гагаузов, че те ще намерят финансова възможност, за да направят инфраструктурата на самия обект и мястото, което трябва да се отреди от общината за паркинг. Там ще също ще са необходими средства.
Усилено се работи по проекта в Казанлък, Долината на тракийските царе и Преслав-Плиска, там където се изгражда така наречената приемна. Ние сме заложили в бюджета си възможността да направим инфраструктурата за Перперикон. Бих казал, че това са основни обекти, които следващата година трябва да довършим. Разбира се, имаме проблеми с Алексадрово, нужни са средства, ще търсим възможности за външно финансиране, тъй като възможността да загубим този ценен паметник на културата са много големи. В същото време споделих, че се налага да започнем и капитални ремонти, някъде на етапи, в Софийската опера, Музикалния театър “Стефан Македонски”, няколко музея. Програмата е почти ясна, изчакваме приемането на бюджета. Мисля, че можем да се справим и откровено казано, се надявам на целеви средства през годината допълнително да получим от Министерство на финансите, тъй като мисля, че са наясно в какво основно ще отиват те – в спасяването и в съхранението на базите, които българската култура има в момента.
Това са основните неща, които могат да кажа. Ако има конкретни въпроси, ще отговаряме.
ПРЕДС.НИНА ЧИЛОВА: Благодаря, господин Данаилов.
Колеги, имате думата.
Господин Петров, ако имате нещо да допълните, преди да вземат отношение колегите.
ВЛАДИМИР ПЕТРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър, искам да добавя към изложението на министър Данаилов общите макроикономически показатели, при които е разработен бюджета за 2006 г. Това е брутен вътрешен продукт 45 615.4 млн.лв. Икономическият ръст в него е предвиден да бъде 5,5 %. Инфлацията, която средногодишно е разчетена да бъде 5,8 %, а в края на периода, това значи към месец декември – 4,9 %.
Освен това с проектобюджета, както каза министърът, са предвидени три основни приоритета, които са осигурени ресурсно, като значително са увеличени разходите за бедствия и наводнения, близо двойно е увеличено от 55 на 120 млн.лв. Има едни пари, свързани с европейската интеграция, с ангажиментите на България по отделните преговорни глави, които са 85 млн.лв. Социалните разходи, които са основен приоритет на бюджет 2006, и е предвидена политика на доходите на заетите в бюджетната сфера с 6 % от 1 юли индексация на работните заплати и 5 % за първи път от 1 януари на пенсиите. Досега пенсиите се индексираха от 1 юни всяка година.
С тези общи макроикономически показатели се дава и едно ограничение на разходите на държавата, които са предвидени да бъдат 40 % от брутния вътрешен продукт.
Другото характерно за бюджет 2006 г. е това, че той за първи път от началото на 1990 г., днес е 2005 г. работейки за 2006 г., предлагаме балансиран бюджет. Това е в съответствие с изискванията на Маастрихт, които ние сме длъжни като страна, която ще се присъедини след две години, дай Боже, към Европейския съюз, за да може да сме адекватни на тези техни изисквания.
Освен това министърът правилно каза, че ще разчита в хода на годината за допълнителни целеви средства. В централния бюджет има предвидени такива средства. Ако позволите, с няколко думи ще кажа какви са те. Те са на републиканско и на общинско ниво, не само за министерството на културата, но и за общините, защото те също имат държавни отговорности.
Имаме 3,5 млн.лв. предвидени за Велики Преслав и Плиска. Имаме 1,2 млн.лв. за Долината на тракийските царе, като 400 хил.лв. са за реставрация, 800 хил.лв. са към община Казанлък.
Имаме предвидени 400 хил.лв. по Закона за закрила развитието на културата. Имаме 100 хил. лв. за европейски музикален фестивал. Имаме 500 хил.лв. за църквата “Св. 40 мъченици” във Велико Търново. Тъй като знаете, че няколко пъти от наводненията и от събитията, които настъпиха в Република Българи, там се получават едни разрушения, които трябва спешно да се покрият с финансови средства. Отчитайки важността на тази църква и за културата на България, държавата е намерила възможност с 500 хил.лв. да подкрепи, което считам, че е една достатъчна подкрепа. Има и 3 млн.лв., 2,5 млн.лв. са за народните читалища и 500 хил.лв. за големите библиотеки. Също е необходима подкрепа за тези институции, за да могат да осъществяват своите функции, за които са създадени.
Също така са предвидени средства за честване на значими фолклорни събития, които са около 1 млн.лв. съобразно датите и по културния календар ще бъдат предоставени съответно на общините, респективно на Министерството на културата, тъй като в повечето случаи той е водещият институт, който прави политика в областта на културата.
С тези средства и с това, което е предложено на Министерството на културата са създадени необходимите финансови условия, за да могат тези институции да осъществяват своите функции, за които са създадени и да могат да изпълнят задачите, които предстоят през 2006 г .
Ако има други конкретни въпроси, бих отговорил.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Колеги, искам да допълня, сигурно сте забелязали, че в цялата функция култура има завишаване на народните читалища от 25 млн.лв. миналата година, сега са увеличени с 2,5 млн.лв. средствата. Тук искам да отворя една скоба, това е всъщност възможността от новосъздадени читалища, за да могат да се покрият бройките. В същото време имаме сигнали, че много свободно започват да се създават читалища в региони на по-малко от четири хиляди души даже. В тази посока ние отново започваме да работим по един закон, по който много години работихме в предишното Народно събрание, беше приет на първо четене и там остана. Действително някакъв по-сериозен режим трябва да има за създаване на читалищата.
Искам да кажа, че средствата, които бяха отпуснати с миналогодишния бюджет и тази година по отношение на телевизията, макар че тук не е мястото, но те са във функцията, са запазени, имаха вълнение колегите от радиото особено, за техните състави, че няма да имат напрежение. Вие знаете, че предстои десет на сто съкращение. Това, което успяхме да се спре като разговор, става въпрос за администрацията на Министерството на културата, а не за структурите ни в културната сфера. Добре знаете, че те са сведени до охранителния минимум. Имам предвид това, макар, че във връзка със създаването на културно контактно звено за координация по програма култура 2000 там трябва три щатни бройки, за аудиовизуалното законодателство още една бройка. Ние ги имаме тези бройки, при разделянето между двете ведомства - културата и туризма, там има наши бройки, които ни дават възможност да обезпечим създаването на тези звена, които са много необходими. Разбира се, да обръщаме внимание и за дирекцията “Авторско право и сродни права”. Знаете, че там сме уязвими, макар, че приехме новите директиви и законодателна дейност е извършена. Там ще трябват хора, които да подсилят тази дейност, тъй като контролът не е достатъчен. Но с възможностите министерството ще се справи, но десет на сто ще бъдат направени съкращенията в следващо време. Предстои да приемем новата структура на министерството, след като вече минава Законът за туризма и се отдели от нас.
Искам да кажа, че опит за разбиране имаме от страна на Министерство на финансите. Основно това, което ги смущава, е многото второстепенни разпоредители. Тук, моите уважения към финансистите, но ние сме 116 второстепенни разпоредители, които са на бюджетна издръжка. Добре съзнавам, че е неудобно нашите приходи да бъдат само 11 милиона лева, след като всичко, което като дейност извършваме, то е с билет, то е с възможност и за печалба. В това отношение нашите намерения са действително да превъоръжим доколкото може базите в по-голяма степен, става въпрос и за сценични изкуства, за библиотеки, за да бъдат по-привлекателни от една страна за хората, които идват, и да имаме право за изисквания за повишаване на качеството и за по-добрите икономически възможности на самите структури.
Надявах се, че все пак ще има малко повече средства в капиталовите ни, за да може по-сериозно да започнем работа, което не ни пречи и не ни забавя. Но аз се надявам, както споделиха от Министерство на финансите, е добре по някои въпроси, по които предвиждат, да ни попитат, тъй като ние най-добре знаем проблемите и можем да ги докажем. Това е, което исках да кажа. Благодаря ви.
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Благодаря и аз.
Аз имам един въпрос към господин Петров. Тези приоритети, които изброихте по отношение на крупните обекти, които трябва да бъдат реализирани, са заложени в сегашния бюджет целево? Защото министърът според мен каза нещо различно. Той каза, че по време на годината са необходими да бъдат предоставени целеви средства за развитие на други обекти, защото тези така или иначе са финансирани. Ако не съм разбрала правилно, но мисля, че логиката на министъра беше друга.
Имам един въпрос по отношение на Долината на тракийските царе, аз си спомням, че миналата година ние отпуснат 1 200 хил.лв. Това означава ли, че тези средства не са усвоени, и сега отново се отпускат?
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Аз мога да отговоря. От тези суми в министерството бяха оставени 400 хил.лв., другите 800 хил.лв. са в Казанлък през областната управа. Вече от месец и половина средствата, които бяха в министерството, за да продължат своите обществени поръчки и работа, са преведени в общината. Така че, до края на годината те ще бъдат реализирани. Аз лично сега чувам, че се предвиждат още 1 200 хил.лв., но с нас не е контактувано по този въпрос. Аз затова казвам, че ред неща, които тук са записани, не винаги точно отговарят на необходимостите на министерството. Те са нужни, но при една по-сериозна обосновка от наша страна към една част от тях могат да бъдат насочени другаде. Разбира се, че средствата, които са нужни за Преслав и Плиска, които са отдавна и вече се работи по проекта, тъй като известно време имаше пауза, се работи по обекта. Но ето аз също не знам, че тези милион и колко лева са изпратени през областната управа в Шумен, необходимите за нови милион и двеста. Значи тук има някакво разминаване, тъй като ние не знаем за какво става въпрос. Те не минават през Министерството на културата.
ПРЕДС.НИНА ЧИЛОВА: Миналата година те се гласуваха целево точно за този обект. Всички сме съгласни, че той е необходим. Той трябва да бъде реставриран.
Въпросът е в друго, целево бяха отпуснати 800 хил.лв. на община Казанлък и 400 хил.лв., които бяха в Министерство на културата. Това бяха парите по пера. Моят въпрос е следният: това означава ли, че след като в 2006 г. отново е предвидено, тези средства не са стигнали това нещо да се реставрира или тези средства продължават като проект?
ВЛАДИМИР ПЕТРОВ: За 2005 г. са 1 200 хил.лв. - 400 хил.лв. за Националния институт за паметниците на подчинение на Министерство на културата и 800 хил.лв. за изграждане на инфраструктурата, които се дават на община Казанлък. Тъй като има още довършителни работи, които не са завършили и областният управител е заявил тази потребност, тъй като не са нов разход за 2006 г. запазваме нивото на разхода, разбира се съотношението ще го търсим с министъра на културата и с областния управител как да бъдат разпределени 1 200 хил.лв. И при сегашното разпределение пак е в това съотношение 800 за община Казанлък и 400 за Министерство на културата, тоест за да довършим докрай задачата за изграждането на този национален обект за Долината на тракийските царе.
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Колеги, имате думата.
Аз отправям една препоръка, все пак да се извърши проверка на това как е извършен този обект, защото си спомням, че ние го дадохме целево с финансова обосновка от гледна точка на факта, че тези 1 200 хил.лв. ще стигнат за проекта. Защото ако беше в по-голям размер, щяхме да го гласуваме за 2 млн. лв., след като ти го гласуваш целево за определен проект. Така че ви моля да направите проверка по отношение на това как върви този проект.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Да отговоря на госпожа Чилова. Контролът, който съм наложил върху всичките обекти, които са били спрени и сега вървят е доста по-строг от необходимото. Вие знаете, че имаме големи проблеми с квадрат 500, огромни. За съжаление неудобно положение пред френското посолство за това забавяне и аз съм поел личен ангажимент до 24 май Алианс франсез да бъде освободен от Алианс франсез и Филип Кутев и да бъдат настанени в квадрат 500. Там също разходите са много големи, ще се опитаме да се справим, просто сме задължени. В този смисъл предварителният контрол и това, което предстои, защото наблюдаваме обектите, особено в Преслав, тъй като те бяха пуснати в действие преди година и половина. Ще назнача комисии, които да отидат, тъй като в договора между общината и Министерство на културата ние направихме изрична забележка, че не могат да правят инфраструктура, без съгласието и погледа на Националния институт на паметниците на културата, защото могат в копаенето да попаднат на обекти, които са забранени. В този смисъл това се спазва. Техният проблем наистина беше да могат да усвоят средствата, знаете, че това е проблем, до края на годината. Това ще го видим и необходимостта за допълнителните разходи. Те нека да седят тук, ние ще водим разговорите, защото може да се окаже, че идват в повече от това, което е предвидено.
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Имате думата по бюджета, както на функция култура, така и на самото Министерство на културата.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Още нещо искам да кажа. Понеже едно от важните неща, които интересуват народните представители, от обиколките, които правят и от тези, които аз наблюдавам, уважаеми колеги, тук вашата помощ може да бъде много важна, вие знаете, за добро, миналата година бяха завишени заплатите в сферата на културата на държавните структури с 50 на сто на творческите дейци и 20 на сто на художествено-творческите дейци. В същото време обаче общинските структури на културата, които като бройка не са никак по-малко от тези, които има в държавния сектор, останаха на старото ниво. На много места, където имаме държавни структури, обикновено ние имаме театралните структури и филхармоничните състави, има напрежение. Аз съм изпратил писмо до общините, Асоциацията на общините, защото те също в този момент трябва да помогнат. Това не са големи средства, но разстоянието, движението между заплатите на едните и другите е много голямо и има неудобни моменти - директори на музеи, които са с ценз, хабилитирани, техните заплати са под тези, на един гимназиален учител. Това е проблем, който стои и който също трябва да се решава. А не е голяма сумата. Министерство на финансите може - там са бройките, да види каква сума могат да бъдат завишени и на тези наши колеги, които основно поддържат културните институти в отделните региони.
ВЛАДИМИР ПЕТРОВ: Аз искам да добавя, госпожо председател, общинските театри са местна отговорност и са отговорност на общините. Ние със Закона за бюджета определяме театрите, които са държавна отговорност. И във функция култура тези 291.5 хил. вътре 50.8 са за държавните дейност и за културните институти. А за тези ангажименти, за които говори министъра, те са ангажимент на общината и ако тя има възможност съобразно с този ресурс, с който разполага, може да приведе в съответствие заплащането на артистите както е в държавните дейности. По принцип се водят общински дейности. Мисля, че това също е един достатъчен ресурс, който е завишен спрямо миналата година с 5.9 млн. повече отколкото 2005 г.
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Благодаря, господин Петров. Аз съм напълно съгласна с Вас, защото в крайна сметка провеждането на културна политика е както държавна отговорност, така и общинска отговорност. И не може общините, при положение, че се изравняват стандартите, да имат други приоритети, а не приоритетите, които са свързани с културата. Не може общинският съвет да гласува такса смет за битови отпадъци еди каква си цена, а в същото това време да гласуват 10 хил.лева за развитие на културна политика в съответната община. И нека да си поемат тежестта на отговорността като органи на местно самоуправление наистина да вникнат в същността на проблема. Между другото това е един изключително голям проблем, не само за заплатите. Това е проблем за собствеността, за управление на галерии, на музеи и т.н. Крайно време е да се проведе една много сериозна дискусия с общините в България, за да има яснота по отношение на това кой ще провежда местната и държавната политика и да си поемат съответната отговорност. Защото от една страна ние сме изправени пред следната хипотеза: говорим за финансова децентрализация, за ясно разпределяне на функциите на държавата, и на общините. А когато се касае по отношение на задължения те да изпълняват, те малко не им харесва. Така че, посоката е правилна и наистина би трябвало да има по-сериозна чувствителност от гледна точка на общините към провеждане на културна политика. Този въпрос изцяло трябва да бъде решен от съответното сдружение на българските общини.
Колеги, по бюджета?
ЛЮБЕН ДИЛОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, аз ще бъда кратък. ОДС в зала няма да подкрепи този бюджет, както и аз тук няма да го подкрепя. Причините са много, няма да ви занимавам с икономическата му философия или с отсъствието, мисля, че господин министърът правилно го нарече, аз малко ще изменя думите му, бюджет на евроинтеграцията и на социалната политика като бедствия.
Няколко неща искам съвсем конкретно да кажа, които може би ще ви подскажат някои идеи.
Първо, в този бюджет отново е заложен бюджетен излишък, скрит. Той по наши сметки ще бъде около милиард, може би малко над милиард лева, както беше в предишното правителство. Аз не знам дали това е законово възможно, но би могло примерно да бъде един хитър ход, в който някъде в диспозитивната част на бюджета да е казано, че при реализация на бюджетен излишък от над 500 млн.лв. еди какъв си процент за целеви проекти в областта на културата, които са важни и представляват лицето на България пред света, като Тракийските царе, Мадарският конник, “Св. 40 мъченици” и т.н. Чисто процентно като една философия за разпределение на бюджетния излишък. Има бюджетари тук, да кажат. Мисля, че е крайно време да бъдем по-хитри и да се опитваме това, което така или иначе се случва всяка година по времето на всеки един бюджет, да го използваме за правене на политика и самите министерства.
В детайлите, искам да попитам министъра, ясно е, че поне до три години, дай Боже, да стане хранилището за филми, но не мога да си спомня пренос, в смисъл дигитализация, записване на дискове. Може би това е нещо, което трябва да бъде много ускорено, защото самите филми да бъдат спасени. Това е важно.
По отношение на общините и въобще взаимодействието държава община по културните отговорности, изключително важен е този диалог наистина, но ние сме дали право на общините като законодател да събират такса смет, не сме им дали никакво право да събират такса култура. Напротив, отменили сме им много други права. Аз се опитах като общинар през миналата и по-миналата година да създавам фонд към София, който е чисто меценатски. Тоест всяка година общинският съвет гласува един милион лева, които са за културни проекти, за които се кандидатства. И един експертен съвет от театрали, кинаджии, дизайнери и т.н. казват как да се похарчат тези пари. Оказа се, че законово не можем, разбира се, там беше свързано и с нежеланието на господин Софиянски да му се изплъзнат тези един милион лева от централната администрация. Но така или иначе, дори в момента този фонд е в съда на София, тоест чакаме съдът да каже имаме ли право да го направим или не. Тоест ние справедливо обвиняваме общината за немара по отношение на общински театри, други дейности, но те в интерес на истината са доста ограничени, общо взето възможността им да проявят някаква иновация, се свежда до това, да разделят парите между директора на читалището и двете чистачки.
По отношение на читалищата преките ни наблюдения са, че няма едно с едно да е еднакво като ситуация, и дори като полза на обществото. И наистина министерството, готвейки следващия бюджет, трябва да помисли за някакви стимули, за някакви разлики и диференциран подход. Има изключително много читалища, които са напълно “мъртви души”, просто някакви хора взимат пари. И проблемът ако е само парите, които изплащаме на тези хора, нямат никакъв проблем, това спокойно може да мине като социална дейност. Въпросът е, че те генерират огромни допълнителни разходи – парно, сграда, дейности, които са изключително тежки, а в крайна сметка там ходят три или четири деца, въобще дали ходят не е ясно. Има читалища, които се намират на втория, на третия етаж в сгради, говоря дори и за София. Абсурдно е там някой да се занимава с нещо, каквото и да било. Мога да дам много конкретни примери. Мисля, че там има доста възможности за резерви, и то не да се спестят пари, а да се насочат в някаква посока.
Изключително съм заинтригуван от проекта “Държавен музикален театър “Рома”. Това е необходимост на държавата, необходимост на ромите или на кого? В смисъл има ли инициативен комитет, хора, които ще създадат репертоарна програма, въобще да има една яснота какво представлява този театър. Предлагам тези пари да си ги спестите, може да ги настаните в “Биад”, той, театърът, всяка вечер се разиграва там. Съвсем сериозно питам, защото сме непрекъснато свидетели по Рамковата конвенция за правата на малцинствата на куп безумства, както и новините в пет часа, които никой не гледа, на турски, които ги правим, защото трябва да отбием някакъв номер. Ако наистина има желание, готов състав, хора, които искат да създадат този театър, да вземем да помислим сериозно къде да го направим. Да го създадем в Сливен, защото там има подходяща сграда, между другото там са може би най-културните роми, вероятно ще задоволим някаква тяхна потребност. Но държавен музикален театър? Тоест?! Това ми бяха въпросите.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Мога ли да отговоря на някои въпроси. Ще започна отзад напред. Тъй като този разговор се води от две-три години.
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Извинявайте, че ви прекъсвам, господин министър, допълнение на въпроса – защо точно в Сливен, а не примерно в София? Защото очевидно това е някаква необходимост.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Първото, което е, има ли нужните кадри за съставяне на ансамбъл? Оказа се, че от питанията и отговорите, които са получени, в Сливен и в региона има най-много висшисти, завършили консерватория и екип, който може да реализира тази програма. Никак не е маловажно къде да бъде развит този театър. На територията на София няма такава възможност. Тук по една европейска програма, може би някои са гледали, в понеделник играха в Националната театрална академия, беше направено едно представление на роми, които играеха в София, но база няма. Между другото и първата инициатива от доста дълго време, господин Цонев също е свидетел на това, тръгна от Сливен. Възможност има и за нас е много важно кадрите. Знаете, че се направиха два турски театъра, днес проблемът е, че нямат достатъчно кадър, който да изпълнява програмите и се търси начини за специализации в театралната академия на създадените трупи. Затова това за нас е много важно. Разбира се, преди да пристъпим, казвам, че всичко това заложихме по-късно в проекта, всичко това се оглежда от нашите театрални експерти и тогава ще се пристъпи към това действие.
Във всички случаи това ще даде възможност на една такава трупа да й се помогне да може да прави своите турнета и да бъде показвана тяхната продукция в страната. Знаете, че имат всякакви основания за това.
Що се отнася до лентата, тази година бяха отпуснати към 400 хиляди лева. Сега върви последното прехвърляне на носителите, тъй като това са нитратните ленти, които има голяма опасност да се разпаднат, те се прехвърлят през черно бяла лента и се прехвърлят на други носители. Така че, този процес ние ще го свършим. Въпросът е, и едно от много важните неща е да съумеем да намерим поне един милион лева, за да започнем работата по изграждането на хранилището. Аз казвам три години, защото стойностите, за които поне се говори, затова експертите преглеждат проектите, 9 милиона лева не са малко пари. В този смисъл казвам срок от три години, съобразявайки се с изискванията на приватизационния договор с “Бояна филм”.
Госпожа Чилова е права, че уважаемите общини трябва да намерят средствата за завишаване на заплатите. Единствените, които са изпратили писма, са пак от Сливен – музейните работници, за техните права и начините. Вчера подписах отговора. Такъв разговор ни предстои с уважаемите кметове от тяхната асоциация, защото зависи от тях. Макар че връзките и контактите между културните институти на общинско ниво и министерството са трайни и големи. Ако ги делим, има опасност ние утре да не можем да изнесем никъде една изложба на тракийско богатство, защото в София има няколко единици в Националния музей, всички останали са на територията на страната. В този смисъл контактите вървят и те не случайно се обръщат, както се казва за морална подкрепа от министерството, именно във възможността да им се завишат заплатите, но моето обръщение към вас беше да подкрепите и вие с вашите разговори като отидете във вашите области. Благодаря.
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Колеги, имате думата.
КОСТА ЦОНЕВ: Госпожо председател, господин министър, колеги, предвиден ли е някакъв финансов резерв за непредвидими случаи, каквито често се случват всяка година в нашия културен живот? И ако не е предвиден, какви са механизмите, за да може да се направи някакво отчисление от този резерв, който всяка година държавата постига, благодарение на някакви машинации, които на мен не са ми ясни?
ПРЕДС.НИНА ЧИЛОВА: Машинации го казвате в хубавия смисъл на думата, чрез легитимни операции, които се извършват съгласно бюджета.
Кой ще отговори?
АГНЕС ЗАШЕВА: Общата рамка, която сме поискали от Министерство на финансите е 114 млн., а при нас за сега са утвърдени 82 млн.лв. Няма резерви, заделени за черезвичайни нужди. Може би ще разчитаме на тези един милион лева, за които каза господин Петров, които целево са заделени да бъдат отпуснати, което е извън рамката на министерството и културния календар.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Въпрос към господин министъра, тъй като все пак съм от управляващото мнозинство, не ми отива да бъда остър, но все пак от тези 7 250 човека, които получават социално подпомагане под формата на заплата от Министерство на културата, една част от тях не зная колко процента, са да ги наречем творчески персонал. Друга, по-малка част от този творчески персонал, са автори. И Ви питам, господин министър, може ли да изведем пред скоби какво от този бюджет практически би стимулирало създаването на оригинални произведения – поезия, белетристика, драматургия, изобразително изкуство? Въобще създаване на оригинални произведения, та в края на краищата всички, които бидейки майстори, изпълнители, все пак да имат и нещо, което да показва физиономията на българската култура не само като културно-историческо наследство, но и като съвремие?
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Разбира се, че това е тема, по която много можем да говорим. Още в първите дни, когато влязох в кабинета, заявих, че колкото да е ценно за България историческото й наследство, не по-малко ценни са живото изкуство. И това навсякъде го казвам.
Разбира се, лостовете, които имаме в това отношение не са много. Защото ние днес, макар че и тук не виждам много средства, не знаем какво е точно състоянието на българската култура. Можем да имаме ориентация в държавния сектор, в общинския, но в частния сектор, във формите, безкрайни, които съществуват, ние не можем да дадем статистически – има толкова ателиета, толкова галерии, частни трупи и т.н. Затова възможностите, които се дават, са чрез центровете към Министерство на културата, които правят своите сесии. В тазгодишния бюджет доста са завишени средствата по проекти. Аз разбирам, че един автор има достатъчно самочувствие да се унижи да направи своя проект и да иска за печатането на своята книга, но аз мога писмено да ви изпратя колко литература е направена и излязла на пазара благодарение именно на тези конкурси, които са направени през Центъра за книгата. В същото време само тази година Министерство на културата е инвестирало към 100 хиляди лева за купуване на българска литература за читалищата, което никак не е малко. В средствата, които имаме тази година, те са много повече, и аз се надявам, че това ще даде много повече възможност да участват отделните творци именно в тези проекти. Освен това ние имаме още един Национален фонд “Култура”, който миналата година имаше само 400 хиляди лева, а тази година отиват много повече. Там също има постоянни сесии за разпространяване на културата, те се обявяват във вестниците и се знаят. Разбира се, има хора, които чакат, които действат по този начин. Аз не казвам, че ние ще чакаме само на бюджета, ще търсим алтернативно финансиране във всички случаи, за да можем именно в тази посока да помогнем и да регулираме този процес. Сигурно ви прави впечатление, и на мен ми направи впечатление, че много милиони отиват за съхранение на културните паметници. Но ние трябва да ги социализираме, за да носят приходи. Защото сами разбирате, какво ще правят на Голяма Косматка, когато нямат тоалетна, с извинение. А сега е друго, за една година самият подход към тях, навсякъде държавата инвестира, за да може да получава. И е хубаво, че тези четири големи български обекта на националната култура ще бъдат завършени и ние ще чакаме дивиденти. А те ще влизат пак в общинските структури, тъй като са на териториите на общините. Тези пари от приходите, няма да отидат в държавата. В този смисъл, търсят се форми, но мисля, че до голяма степен и местните структури трябва да действат. Извинявайте, че ви отнемам време, но един Разград, аз попаднах в три галерии, които са направени по следния начин – преотстъпва се мястото или къщата, художникът, който градът смята, че е художник, който със свои средства прави и ателието си, и галерията. В три галерии в Разград. В Русе бях, извинявайте, не видях. Значи тук има и още нещо, което самите общини трябва да извършат. Вижте какво се случва в театъра във Вашия град, токова години замразен обект, защото в това отношение ние също трябва да помагаме, за да може да се изгради сценичната техника. Знаете, че сме на прага да открием сцената, която е прекрасна като сграда, аз не коментирам защо е такова състоянието на сцената, но е интересно от техническа гледна точка да се довърши Русенският театър и изгорялата опера в Стара Загора. Значи, ако тук не помогнем със сценичната техника, това е ... И за да спра, след две години, влизайки в Европа, Европа има претенции не само за футболните игрища, къде може да се играе футбол, а и къде може да се прави култура. И аз това се опитвам да внушавам на колегите от Министерския свет и на колегите от Министерство на финансите.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Една малка реплика в рамките на шегата: сигурно след такава пледоария Разград е станал областен център, а Русе не, преди 20 години.
ЛЮБЕН ДИЛОВ: Аз имам тук едно предложение, то не е свързано конкретно с бюджета. Ако сте съгласни, аз делегирам своята подкрепа, защото се опитвах да го направя на територията на общината, имаме някакви успехи. Става дума за така наречената реклама пробоно, тоест да се изготви един документ, защото още не мога да го определя дали трябва да има нормативен характер или препоръчителен, или просто някаква методика, в която когато общините или държавата отдава площи за реклама или за поставяне на рекламни съоръжения, изрично по някакъв начин да фиксира определени дни и период от време, в който се рекламират спектакли и въобще начинания на културни институции, било то общински или държавни, които са в изключително неравнопоставено положение на пазара на рекламите. Тоест примерно един театър ако иска да рекламира своя спектакъл по нормалния начин в пълна конкуренция с цените, които вървят по телевизия, по вестници и т.н., това е гибел. Бюджетът му е, по-добре да го вземе и да си построи нова сцена от рекламния бюджет. Рекламата пробно се е появила навсякъде по света, за големи кампании, за акции срещу СПИН, рак и т.н., срещу насилието, противопехотните мини и други такива начинания, тя идва обикновено обратно. Тоест идва от сдружения на собственици на вестници, на телевизионни канали и т.н. Но тук става дума за нещо, в което държавата или общината имат пряко отношение, тя предоставя площи за реклама, тя предоставя разрешения за построяване на рекламни съоръжения и спокойно ми могла да фиксира такъв тип участие и полза, ако щете за книгите, които са спонсорирани от Центъра за книги. Мисля, че това ще има огромен ефект, по проста причина, че е форма на публично партньорство, което задължава всички страни, второ, дава пряко предимство на тези културни институции. Ако можем заедно с някакъв отдел на Министерство на културата да помислим или в комисията по такъв документ, а след това ще видят юристи има ли смисъл той да има императивен характер или да остане като една добра практика, която да се предостави на общините и на държавата.
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Благодаря, Ви. Това е интересно като идея, но мисля,че можем да го обсъдим в бъдеще.
КОСТА ЦОНЕВ: Госпожо председател, господин министър, преди известно време бившият министър на младежта и спорта Лучано направи нещо, което ми направи дълбоко впечатление. Той раздаде персонални награди на олимпийци, които са прославили името на България по света.
Аз мисля, че ние имаме такива творци, които са на много по-високо ниво – морално, артистично, от някои олимпийци, и тези хора заслужават да получат такива пенсии, и то персонални.
Господин министър, вие сте много по-енергичен, с много по-голям ефект в обществото и спокойно може да издействате от Министерския съвет едно такова решение за най-известните наши възрастни дейци, дали невероятно много за културата на България, за персонални пенсии.
Имам и едно предложение. Аз съм провокиран от моя колега Дилов. Още преди четири години аз се мъчих да се направи едно културно ТОТО. Отвсякъде ми казаха, че това е невъзможно. Но аз мисля, че ако Вие, господин министър, разговарят с шефката на Спорт тото за два или три тиража било в годината, било на шестмесечието или тримесечието, два-три тиража да се правят за културата, това може да е капка в морето, но биха свършили много добра работа за други проекти, които вие предполагам ще имате предвид, като непредвидени в бъдещето. Аз мисля, че това е нещо, което може да се осъществи и предлагам да впрегнете Вашата енергия, талант, упоритост и да го свършите, защото ако направите такова нещо, Вие ще имате благодарността на всички наши изпаднали във финансово и здравословно състояние колеги. Благодаря.
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Благодаря Ви, господин Цонев.
Искам да направя едно предложение, че тази опция за създаване на културното лото е разписана в Закона за меценатството. Така че, ние приемайки Закона за меценатството, ще създадем правното основание да бъде създадено такова лото, а не да се иска от Спорт тото. Така че, в този смисъл спортът си е решил голяма част от финансовата подкрепа, която се дава, от гледна точка на разиграването на такива тиражи. Това би могло да стане и в сферата на културата и не би имало правна пречка за това, след като приемем Закона за меценатството.
Колеги, имате думата.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Искам да допълня по този въпрос. Тази тема с господин Цонев четири години я обсъждаме, с нашите колеги Разликата е, че олимпийските медалисти се броят на пръсти, но ако започнем да отделяме, не искам да се връщам четири месеца назад, в нашата програма съществуваше именно това - не само за възрастни творци, а за хора творци, които имат сериозен принос в българско, европейско и световно ниво, тъй като има доста млади колеги, които в тези 15 години направиха ново име. Сумата грубо сметната в порядъка на една минимална работна заплата при една основна бройка е към милион и половина – два със социалните. Въпросът е, че това може да се случи, когато доживеем всички времето, действително процентът от брутния вътрешен продукт да не бъде 0,6, а да бъде поне 0,8 и нагоре, каквото е моето желание, стремление и напомняне. Тогава бихме могли да направим това.
Аз много добре знам какво е състоянието, защото се опитахме с госпожа Зашева само за този дом за възрастни артисти, който е в плачевно състояние, ние не можем да направим сериозен ремонт, тъй като сградата е общинска и не може да се инвестира. Аз разговарях дори с господин Борисов, да помогне да се прехвърли към държавата, за да може да направим един такъв дом за самотни възрастни творци както трябва. И това не са такива средства, които да не можем да намерим. Търсим начини и ще продължим да търсим. Аз много разчитам именно на този закон, тъй като разбирам, утре или тези дни ще влезе в зала и ще започне да се работи активно, защото това е един от начините за алтернативно финансиране на културата и за дейността на българската култура. Единствената тревога у мен, споделям я като ваш колега, е да не би пък очакваните приходи веднага да кажат патриотите от Министерство на финансите, чакайте да ги смъкнем от бюджета. Има и такива хора, които така мислят, надявам, че няма да им се даде възможност. В този смисъл наистина се мисли, но всичко е свързано със средства, а такива помощи наистина са необходими, но се търсят съответните начини. Благодаря ви.
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Заповядайте, господин Ватев.
БОЙКО ВАТЕВ: Уважаема госпожо Чилова, уважаеми господин министър, много ми е трудно да подкрепя този бюджет не само защото Българския народен съюз е в опозиция. Трудно ми е и да не го подкрепя, защото както се каза “пушки при нозе” и чакаме. Но смятам, че философията някак си е сбъркана за стимулирането на културата, за развитие на културата в България. Ето ние сме направили два турски театъра, сега търсим кадри за тях. Сега ще правим ромски музикален театър, ще търсим - те ромите имат, повече пеят. Нека да помислим малко за китайците, те идват, и в Илиянци. Нека да направим и китайски театър, ще се намерят кадри малко по-късно и за китайския театър. Може би, ако проверим, в Илиянци има много добри изпълнители.
Все пак развитието на културата си има своите закони и ние не може да ги предопределяме, да създаваме нещо и след това да търсим за това нещо хора, които да го напълнят със съдържание, с мисъл, да направят някаква тъкан – човешка и културна, от него. То върви първо изкуството, хората вървят и след това се институционализира, правят се структури и т.н. А ние вървим отзад напред. Затова се учудвам.
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Благодаря Ви, господин Ватев.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Само да кажа, че общо взето театър не можеш да събереш само на самодейни начала. В нещо трябва да тръгне. Но все пак отиваме в Европа, а ние имаме и задължение. В този смисъл това интегриране мисля, че не е отрицанието, а точно обратното. Макар че, аз не виждам какво ви тревожи, след като той не е залегнал в бюджета. Аз говоря за това, какво е необходимо. Но на момента ние не можем да осъществим този проект, тъй като средствата ги няма. Но във всички случаи аз не смятам и не съм съгласен с това, че това не е необходимо.
Уважаеми колеги, аз разбирам, че вие сте опозиция, но от друга страна – ние все пак говорим за култура! Там не върви много опозицията. Аз нямам право да ви съветвам, но мисля, че от възможностите, които имахме за проекта за 2006 г. сме добили все пак доста неща и се надявам те да бъдат повече. Затова аз апелирам към вас да приемете бюджета, а в парламентарната зала може да не приемете целия бюджет. Но тук става въпрос за бюджета на културата.
КОСТА ЦОНЕВ: Госпожо Чилова, господин министър, колеги, аз мисля, че този бюджет ни предлага максимумът, който може да отдели държавата за културата и мисля, че ние трябва да го подкрепим. Но, подкрепяйки този бюджет, ние трябва да подкрепим с всички сили и Закона за меценатството. Вие знаете, че в повечето културно развити страни изкуството в повечето случаи се крепи на меценатсвото, на хора от частния сектор, които поддържат и галерии, и театри, и правят филми. Това е една огромна, една невероятна помощ, която с приемането на Закона за меценатсвото, един закон, който ще облекчи данъчните разпоредби на хората, които правят това благодеяние да отделят суми от това, което печелят, за културата. Смятам,че това осезателно ще помогне и на нашата култура, ще помогне и на всички тези мероприятия, които ние имаме предвид в перспектива. Затова мисля, че бюджетът е в рамките на възможното и ние трябва да го подкрепим. Благодаря.
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Благодаря, господин Цонев.
Заповядайте, господин Михайлов.
НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ: Благодаря. Госпожо Чилова, аз ще се съглася с господин министъра, че става дума за бюджет за култура и че рязката опозиционност на всяка цена не струва, не е добър вкус.
Аз бих подкрепил този бюджет, но няма да го направя по следната причина. Влизам някак си в умозрението на човек, който най-добронамерено би желал да намери основание той да бъде подкрепен и слуша внимателно ресорния министър и очаква да чуе аргументи и философия на един бюджет, ясна структура на мислите, организация политическа на оскъдните средства все пак за култура, за да бъде този бюджет подкрепен и от управляващите в тази зала, и от опозицията в тази зала. Чух това, което се нарича наистина поток на съзнанието, а някакви насипни, леви, ще ги нарека, как другояче, “аргументи” затова, че е изтръгнат максимален финансов ресурс от съответното министерство, което не дава пари. Това не ми е достатъчно.
Особено силно впечатление ми направи, което Вие самата казахте, запитвайки господин Петров, господин министъра също, какво става с тези средства, които сте извоювала в миналия парламент за тракийските царе – те не са усвоени или са усвоени, днес отново имаме 1,2 млн.лв. пари, дадени на същата дестинация. И това изненада културния министър повече, отколкото изненада мен. Кой носи отговорността за това, за тази история на разходите по културни направления ? Ако се не лъжа, политическото ръководство на един бюджет, на едно ведомство за култура.
С други думи за да резюмирам, виждам само, че максимум средства и радост около това за капиталови разходи. Както казват, нищо лошо в това. Но оттук нататък има един провал на мисленето за култура. Това е сложна задача, тя представлява компетентност, която се забелязва тутакси, когато е налична, и обратното.
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Благодаря Ви, господин Михайлов.
Уважаеми колеги, аз вземам отношение с няколко думи по бюджета.
Първо, искам да заявя, че ние ще подкрепим бюджета, защото Министерство на културата представи първия програмен бюджет от 15 години, бюджет. Тоест това е тенденция, която е в унисон с новата бюджетна политика на Министерство на финансите и на кабинета и това е едно от много важните форми на бюджетиране, които са в унисон с Европейския съюз и европейския проект на бюджетиране.
В така предложения бюджет, не знам дали сте обърнали внимание, явно някой не го е чел, тук имаме много ясно заявени политики, както и програми за тяхното реализиране.
Вярно е, че няма бюджет или сфера, която да бъде удовлетворена от парите, които се дават. Парите винаги не стигат. Въпросът е, че в максимална степен това, което е могло да бъде постигнато, то е предоставено от Министерство на финансите. Аз смятам, че Министерство на финансите, с подкрепата на един такъв програмен бюджет, и второ, с подкрепата на Закона за меценатството, много ясно дава възможност и обръща един много сериозен знак за модернизиране на политиката в сферата на културата. Защото истината е, че за първи път тук към държавата, като основен финансов донор, се привлича и бизнесът, привлича се частният сектор, което е една модерна, адекватна на пазарните условия практика. Така че в това отношение да бъде обвинявано Министерство на финансите, меко казано, според мен е некоректно по отношение на това дали е предоставило достатъчно средства за културата.
Мисля, че на фона на ясно изразените приоритети в този бюджет, свързани с евроинтеграцията, където се предоставя 1,5 % от брутния вътрешен продукт, за социалната политика и отговорност, която е предоставена и с бедствията и наводненията, които бяха в страната като ясно изразен приоритет, и тези средства, които са предоставени, макар че 0,6 % е бюджета на културата отново, предоставени са 9 400 хил.лв. средства повече, отколкото миналата година. Къде ще отидат тези средства? – Тези средства се отидат по политиките, които са записани в така предложения програмен бюджет.
Имам въпрос към министъра. Тъй като стана въпрос, господин Михайлов повдигна въпрос за капиталовите разходи, господин министър, очевидно е, че в така предложения от вас програмен бюджет, исканията са повече от това, което е предоставено. Все пак аз искам да знам тези 4 400 хил.лв., които са предоставени допълнително, какви са приоритетите за тяхното разходване? Това е първият ми въпрос.
Вторият ми въпрос е, по пера издръжка и стипендии виждаме завишаване от 24 на 26, тоест с 2 млн. имаме увеличение. Къде отиват тези средства, за какво са предвидени
АГНЕС ЗАШЕВА: Завишен е стандартът за средните училища и затова се увеличава сумата.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Завишава се и в МОН, и в нашите училища.
ПРЕДС.НИНА ЧИЛОВА: Тоест искате да кажете, че е съществувала разлика между общинските училища за издръжката и тези, които са в сферата на културата, сега се изравнява и това увеличение идва от това.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Само 2,5 млн.лв. са пораженията на културните институти във връзка с наводненията. Аз вече споделих, че трябва да започне първата част на ремонта на Националната опера, тъй като 2007 г. е стогодишнината на операта, която е в много тежко състояние. Това са не по-малко от 800 хил.лева. разбира се, че още не сме направили точния разчет, тъй като бюджетът още не е приет. Над 2 – 2,5 млн., ако не успеем, макар че имам надежда, по една програма на енергетиката една част от разходите във Музикалния театър “Стефан Македонски” да бъдат поети по тази програма, която е доста голямо перо. Но с това, над 2 млн.лв. са необходими за капитален ремонт на “Стефан Македонски”. Ние ги имаме разписани, разбира се, като тук влизат средства, които са необходими, аз сега чувам, че министерството има предвид довършване на църквата “Св. 40 мъченици” в Търново, от тези капиталови разходи към 1,5 млн. трябва да отидат за Перперикон, а в същото време недостигът идва за превъоръжаване на техниката на театрите. На нас ни се иска наистина да помогнем на Стара Загора и на Русе да довършат сценичните пространства, за да може да започне да функционират. В този смисъл нашите заявки са много по-големи и ние ще се опитаме да се поберем в тези средства. Това са капиталови разходи, видни, защото от това, което е заявено в бюджета на първо четене, ние сме предложили за 27 млн. капиталови разходи, това са непрекъснати разходи между 300 и 500-600 хил.лв. за отделни институти, театри, библиотеки и т.н. В този смисъл сме много наясно в какво ще отидат средствата и то ще се разбере. Принципът, или политиката, както каза някой, не на всеки по-малко, защото не се свършва работата, а да направим няколко основни обекта и разбира се, да покрием необходимостите на институтите във връзка с наводненията – това са покриви, канализации, за да могат да функционират нормално. Но обектите са много и постепенно трябва да бъдат поправяни, като има и капитални вложения, в смисъл генерални ремонти.
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Благодаря Ви.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: От дълги години се отнасям с разбираемо отвращение към всички бюджети, но от няколко години разбрах, че вникването в един бюджет е интелектуално занимание и е много любопитно.
Чух Вашия отговор, господин министър, по отношение на това как няма ход, с който да се опитаме да вкараме там в тези текстове на Закона за бюджета накрая текст, в който да заложим някакво “обещание за женитба”, тоест ако има превишение на приходи над разходи, да ползваме средства. На пръв поглед е така. Но на втори поглед не е така, защото ако внимателно прочетете как Министерският съвет се е отнесъл към исканията на съдебната власт за нейния бюджет, ще видите какъв дребен трик е приложен там, а той изглежда така: тъй като бюджетът не може да осигури средства на съдебната власт толкова, колкото тя иска, и тъй като съдебната власт има достатъчно лостове да се инати, когато бюджетът не е толкова, колкото иска, там е направен един дребен трик, където приходите от дейността на съдебната власт са умишлено завишени с ясното съзнание, че те никога няма да бъдат постигнати и има едно много симпатично редче, което казва, ако разходите на съдебната власт надвишат приходите, получени от такси и т.н., това става за сметка на републиканския бюджет. Тази дребна хитрина мисля, че е приложима и при нас. Защо само съдебната власт да има интелектуалния потенциал да го прави.
Второто ми предложение е свързано с възможността да ползваме измененията, които се направиха в Закона за хазарта и където се даде възможност на юридически лица с нестопанска цел да кандидатстват освен на основание на Закона за меценатството - лотото и т.н., имаме още една възможност, чрез която да се опитаме да добием по благороден начин с благородна цел, макар и ползвайки прийомите на хазарта, да се сдобием с допълнителни средства, тези, за които Вие споменахме, за подпомагане на онова, за което аз споменах – стимулиране на създаването на оригинални произведения в областите, за които ставаше дума преди малко.
ВЛАДИМИР ПЕТРОВ: Искам да дам едно пояснение по повод изказването на господина, който каза преди малко, че има хитрина в бюджета. Бюджетът е инструмент на държавата да защитава политика в един отрязък от една година. Тоест от 1 януари до 31 декември. Съдебната власт, съгласно чл. 117 на Конституцията, е независима власт и това е третата власт в България. Като такава власт, тя има своите правомощия да прави някои неща. Има едно конституционно решение от 1993 г., с което е забранено на Министерския съвет, респективно на Министерство на финансите, да се бърка в изпълнението на бюджета на Висшия съдебен съвет. Тези разпоредби са дадени точно в закона в чл. 2, където е бюджета на съдебната власт, при опцията,че ако тези приходи, които са разчетени от органите на съдебната власт не се изпълнят, за да се достигне това, което е разчетено, републиканският бюджет трябва да го компенсира. И обратното, ако има някакво преизпълнение на техните приходи, те се разходват по решение на Висшия съдебен съвет с оглед на това, че те са самостоятелни. Всички други органи, които са изпълнителната власт, са органи на Министерския съвет. И аз затова няколко пъти ми направи впечатление, че има изказване – Министерство на финансите е най-лошото, Министерство на финансите не дава.
Дами и господа, съгласно чл. 6 на Конституцията, бюджетът е възложен на Министерския съвет и вносител на законопроекта е Министерският съвет. Да, отделните министри са членове на кабинета, те са гласували за този бюджет и този бюджет след тяхното гласуване е внесен за разглеждане в Парламента. Бюджетът не е на Министерство на финансите, а на Министерския съвет, тоест той е бюджет на Република България.
Искам ясно и категорично да не се разделяме на Министерство на културата, на Министерство на финансите, а това е бюджетът на кабинета. Да, той е единствено възможния на този етап. Тези параметри, които аз се опитах да очертая в хода на моето изложение при макроикономическите параметри, и няма никакви хитрини и никакви врътки. А по отношение на това, както господин Дилов каза, че счита че може би ще има някакво преизпълнение на приходите, вие само преди две седмици приехте промяна в Закона за устройството на държавния бюджет, където ограничихте възможността, ако има такова преизпълнение, да го прави кабинетът. Тоест кабинетът не може да го прави, само 1,5 % от консолидираните приходи, а всичко друго ако се яви ще влиза в парламента и парламентът ще се поизнесе по евентуалното преизпълнение на приходите и тогава, дай Боже да има такива, парламентът ще предложи да се дадат за развитие на културата, за което аз също бих се радвал да има такова преизпълнение. Но подчертах, бюджетът е направен балансиран, за първи път от 1990 г. се внася балансиран бюджет. Даже и миналата година, бюджетът, който внесохме, беше с 0,5 % дефицит. Това трябва да се има предвид при обсъждането и колегите да се съобразят с предложението, което е направено. Всички възможни неща, а по отношение на исканията на отделните министерства, само за ваша информация, като ги събрахме, бяха 4 милиарда. Това значи, че трябваше да отидем на 12 % дефицит, което е невъзможно и никой няма да ни позволи да го направим. Все пак, не трябва да забравяме, че Република България е в условия на валутен борд от 1 юли 1997 г. и ще бъдем във валутен борд докато влезем в Европейския съюз, което пък влизаме в друг борд, само че не е валутен, а критерии на европейския съюз, които са по-железни и по-сериозни, отколкото са критериите на Международния валутен фонд.Благодаря.
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: И аз благодаря.
ЛЮБЕН ДИЛОВ: Моята реплика беше подсказана от този ход, който направи парламента и който аз смятам за разумен, именно, ако има преизпълнение на бюджета, парламентът да се произнесе за неговото разходване.
Въпросът е, че ако в заключителните разпоредби на бюджета фиксираме процент от преизпълнението над сумата, за която говорехме - 0,6, то тогава понеже Законът за бюджета е закон, ние ще се самозадължим да имаме увеличение към бюджета на културата с преизпълнение. Това беше хитрината, която предлагам.
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Колеги, мисля, че вече стана ясно.
Господин Петров, не трябва да приемате лично отношенията на народните представители към Министерство на финансите. Напротив, ние имаме много добро отношение към Министерство на финансите, че то много ясно подкрепи един от ключовите закони за българската култура, който по изчисление на Министерство на финансите в общи линии сумата, загубата за приходите в бюджета е толкова, колкото е дадено увеличението в 2006 г. като бюджет. Така че, това е добър подход и дава възможност за модерна и адекватна политика в сферата на културата.
Колеги, който е съгласен да подкрепи Законопроекта на държавния бюджет в тази част за съдебната система, която е предложението на Министерския съвет, тъй като знаете, че има сериозна разлика между предложението на Висшия съдебен съвет и това, което е предложението на Министерския съвет, становището, разликата е от порядъка на 200 млн. Така че предлагам първо да гласуваме този проектобюджет със становището на Министерския съвет в частта му за съдебната система.
РЕПЛИКА: Процедура, защо се пъхаме в тази тема?
ПРЕДС.НИНА ЧИЛОВА: Това се прави във всяка една комисия. Не мога да разбера какъв е проблемът. Имаме държавния бюджет, в който е инкорпорирано предложението на Висшия съдебен съвет, който по Конституция има право да си внесе бюджета, той е независим. Имаме и становище на Министерския съвет по така направеното предложение на Висшия съдебен съвет за бюджета на съдебната система. Така че, ние първо трябва да гласуваме този бюджет със становището на Министерския съвет за бюджета на съдебната система.
КОСТА ЦОНЕВА: Не съм компетентен по този проблем, как да гласувам?
ПРЕДС.НИНА ЧИЛОВА: Господин Цонев, ние в момента не гласуваме бюджета само на Министерство на културата. Ние гласуваме Законопроекта за държавния бюджет на Република България. В този бюджет има предложение на Висшия съдебен съвет за бюджет, което е по Конституция, има и становище на Министерския съвет по бюджета на съдебната система.
Аз се изненадвам, че точно Вие реагирате така, след като четири години приемаме по този начин бюджета.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Извинявайте, че се намесвам, всички комисии гласуват този бюджет на съдебната система. Това е отделно от бюджета за културата.
ПРЕДС.НИНА ЧИЛОВА: Господин министър, Законът за държавния бюджет съдържа бюджетите на всички министерства и институции. Тъй като в този така внесен законопроект от Министерския съвет, имаме бюджета на съдебната система, който го е внесъл по Конституция като независим орган, но имаме и становище на Министерския съвет по този проект на Висшия съдебен съвет, разликата е в 200 милиона, затова ние сега трябва да гласуваме целия бюджет на държавата със становището на Министерския съвет по бюджета на съдебната система. Това е.
Който е съгласен с така предложения Законопроект за държавния бюджет със становището на Министерския съвет по бюджета на съдебната система, моля да гласува. За – 9. Против – 3. Въздържали се – Няма.
Подкрепя се.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: С това гласуване Вие дадохте отговор на моя въпрос, който е различен от отговора, който получих тук – независимата съдебна система, която си решава колко и как, ние сега гласуваме нещо, което има отношение към бюджета на независимата съдебна система.
ПРЕДС.НИНА ЧИЛОВА: Благодаря ви, господин министър.
Колеги, ние продължаваме, ще направим почивка и продължаваме по втория законопроект.
/Почивка/
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Колеги, продължаваме, Днес трябва да приемем законопроекта, защото Бриджит Чернота идва в сряда и ние трябва да докладваме, че сме отличници. За да може да влезе или в петък, или във вторник на извънредното заседание.

2. Разглеждане на второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права, № 502-01-33, внесен от Министерски съвет на 17.09.2005 г.

ПРЕДС.НИНА ЧИЛОВА: Аз предлагам там където има предложения да чета текста на вносителя и предложението и след това окончателната редакция. Там, където няма предложения, ще чета само окончателната редакция, за да не повтарям.
По текста “Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона”.
Който е съгласен, моля да гласува? Подкрепя се единодушно.
“§ 1. В чл. 6 се правят следните изменения и допълнения:
§ 1. Досегашният текст става ал. 1 и в него думите "върху произведението" се заличават и накрая се добавя "върху оригинала на произведението, копия или екземпляри от него и/или техните опаковки."
2. Създава се ал. 2:
/2/. Алинея 1 се прилага съответно и за носителите на авторското право в случите по чл. 10, изречение първо, чл. 11, ал. 1, изречение първо и чл. 14."
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 1”.
Който е съгласен с така предложената редакция, моля да гласува. § 1 е приет.
“§ 2. В чл. 18, ал. 2 се правят следните изменения:
1. В т. 5 думите "предаването на произведението чрез кабел или друго техническо средство" се заменят с "предаването и препредаването на произведението по кабел".
2. В т. 10 думите “чрез кабел, или друго техническо средство" се заменят с "по кабел".
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 2.
Който е съгласен с така предложената редакция, моля да гласува. Подкрепя се единодушно.
“§. 3 . В чл. 18а се правят следните изменения и допълнения.
1. В ал. 1 думите “Република България” се заменят с “държавите – членки на Европейския съюз”, а думата “нейна” се заменя с “тази”.
2. В ал. 2 накрая се добавя “по чл. 22а, ал. 2”.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 3.
Който е съгласен с така предложения текст на параграф 3, моля да гласува . Благодаря ви. Против? – Няма.
Приема се както е предложена.
“§ 4. Член 20 се изменя така:
“Право на отчисление при препродажба на произведение на изкуството.
Чл. 20. /1/ При препродажба на оригинално произведение на изкуството, когато поне един от участващите в сделката продавач, купувач и евентуално посредник е търговец на произведения на изкуството, в т.ч. художествена галерия, авторът на произведението има право да получи отчисление от цената на продажбата.
/2/ По смисъла на този член оригинални произведения на изкуството са произведенията на графичното и пластичното изкуство, като картини, колажи, рисунки, скици, гравюри, щампи, литографии, скулптурни фигури, гоблени, керамики, произведения от стъкло и фотографии, при условие че са създадени лично от автора, в т.ч. екземпляри, признати за оригинали съгласно § 4 от Допълнителните разпоредби.
/3/ Правото по ал. 1 е неотчуждимо и непрехвърлимо освен при наследяване.
/4/ Алинея 1 не се прилага към препродажби с цена по-ниска от левовата равностойност на 300 евро.
/5/ Алинея 1 не се прилага към препродажби, когато продавачът е придобил произведението направо от автора по-малко от 3 години преди датата на препродажбата и цената на препродажбата не надвишава левовата равностойност на 10 000 евро.
/6/ Всеки отказ от правото по ал. 1 е недействителен.
/7/ Правото по ал. 1 продължава, докато се закриля авторското право върху произведението.”
По § 4 има предложение на народния представител Нина Чилова по ал. 1.
Веднага казвам, колеги, едната е чисто редакционна, а именно: при препродажба на оригинално произведение на изкуството, когато една от страните по сделката или посредникът е търговец на произведения, виждате го в сравнение с първия текст, в това число художествена галерия и аукционна къща, авторът на произведението има право да получи отчисление от цената на продажбата. Тоест добавено е аукционна къща, защото припозната е в действащото право, като нейната изключителна дейност е свързана изключително с препродажбата на произведения на изкуството. Това е допълнението
Бележки по текста?
ЛЮБЕН ДИЛОВ: Колеги, аз предлагам да помислим сериозно за отпадане на целия чл. 20, ал. 3 – правото по ал. 1 е неотчуждимо и непрехвърляемо освен при наследяване. Струва ми се странно ограничение.
Виждам, че тук Вие сте предложила, госпожа Чилова “непрехвърляемо” да се заличи. Но “неотчуждимо не виждам защо трябва да остане.
Особено съм притеснен от ал. 6 на чл. 20 - всеки отказ от правото по ал. 1 е недействителен.
Аз предлагам той или да отпадне или да бъде коригиран, освен ако не е документирана друга изрична лична воля на притежателя на авторското право. Ние не можем да диспозитираме, че отказ от авторско право е недействителен.
Какво значи недействителен? Ако аз подаря авторско право върху някое мое произведение на някого с някаква цел, вие ще го обявите за недействително ли? Примерно мога да подаря на фондация да ползва авторските права на баща ми, докато ги има, защото така съм решил или той да го направи, и изведнъж ще се окаже, че този акт е недействителен. Мисля, че това е част от напъна на Организацията за колективно представяне на авторските права да монополизира изцяло този закон и където може да се появи лична воля, тя е строго преследвана в целия закон по-нататък ще видим, ще ви покажа конкретни места. Мисля, че ал. 6 гони точно тази философия. Затова моето предложение е тя или да отпадне, или да бъде добавено “освен ако няма документирана изрична друга воля на носителя на авторските права”. Което го прави безмислено, така че по-добре да отпадне.
Резюмирам предложението си, да отпаднат ал. 3 и ал. 6 на чл. 20.
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: По ал. 3 аз съм направила предложение да отпадне само "непрехвърляемо", защото и при неотчуждаемо и непредставляемо правните последици са едни и същи. Така че, няма смисъл, той така е и досега действащият текст. Според мен е категорично необходимо да остане този текст.
ЛЮБЕН ДИЛОВ: Само един аргумент ми дайте защо остава?
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Защото тези права, които се прехвърлят, те са принцип при гражданското право те остават по наследяване. Това е принцип.
ЛЮБЕН ДИЛОВ: Освен при наследяване, е ясно. Но защо да е неотчуждаемо и непрехвърляемо?
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Защото това е принцип в гражданското право. Те са личните права, които са непрехвърляеми и неотчуждаеми.
НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ: Защо трябва да се записва, след като е общ принцип?
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Може би, за да има по-голяма яснота, това се е следвало в текста. Това е така съществуват текст в Закона за авторското право. Тук е допълнено с "непрехвърляемо". И сега аз предлагам да остане, тоест разпоредбата, която сега действа.
БОЙКО ВАТЕВ: По ал. 1 не се прилага при препродажби с цена по-ниска от 300 евро, а в Европа от 3 хил.евро започва нататък отчисляването за художници, за техни наследници и т.н. Ние тук слагаме 300 евро и по този начин пречим на галаериите. Художниците продават и от ателиетата, без да продават от галерии и това е обществена тайна. В Европа красивите картините на съвременните художниците струват между 3 и 5 хиляди евро. А от 3 хил. евро започва отчисляването. В България струват между 300, 400, до 5000 евро струват съвременните картини, но тук е занижена десет пъти тази стойност. Дава се приоритет на художник, който един път вече е продал своята картина за сметка на художествените галерии, аукционните къщи и т.н. Смятам, че сумата е много ниска.
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Вносителят какво мисли по този въпрос, по това предложение ? Ще ви помоля да вземе отношение и по предложението.
ИНА КИЛЕВА: Госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, идеята на законодателя в случая, работната група, която е подготвила законопроекта, е направила проучване, така че да се изравни нивото на покупателна възможност, на предлагане и на купуване, със средно европейския стандарт и българския. И за да се направи тази транспозиция затова имаме 3000 и 300 евро, защото имаме разлика в цените, в стандартите и в предлагането. И за да може да се защитят адекватно авторските права, трябва да се снижи прага съответно в България, защото всичко е на една по-ниска цена.
БОЙКО ВАТЕВ: Госпожо заместник-министър, мисля, че тук има съществена грешка или неразбиране на тази комисия, как се защитават правата на купувачите. Картините струват 10 хил. евро, 20 хил. евро или произведения на изкуството. Тук става дума за отчисления за художника при препродажба на неговото произведение, а не се защитава интереса на този, който купува. Той може да го купи за 5 хиляди, но от 300 евро нататък.
ИНА КИЛЕВА: Точно това искам да кажа, че иначе много автори ще останат извън маржа на получаване на процент от препродажба, ако започнем от 3 хиляди. Колко картини в България масово се предлагат на 3 хиляди?
БОЙКО ВАТЕВ: В моята бивша галерия няма картина, по евтина от 1000 евро.
ИНА КИЛЕВА: Това не пречи. Те ще попаднат в този обхват.
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Вие влизате в обхвата на този марж., но може би те са прави, защото художниците в България 300 евро, в смисъл започват наистина масовият случай, както масовият случай в Европа е 3 хил. евро.
БОЙКО ВАТЕВ: Масовият случай в България не е 300 евро. За 300 евро хубава картина не може да купите. Това не е вярно. Това не е масовия случай.
ИНА КИЛЕВА: Колегите поясняват, че тук не става дума само за картина, а става дума и за други предмети на изкуството - може да е керамика, може да е щампа. Това е един модел, който трябва да обхване.
БОЙКО ВАТЕВ: А керамика над 300 евро няма, така че там въобще няма да ги обхване.
Не знам каква е била комисията, но явно че тя е малко непрофесионално са правени изследванията.
Вижте какво, никоя галерия няма да бъде засегната.
ИНА КИЛЕВА: Когато намаляваме прага, повече автори ще се възползват от тази норма. Ако го завишим, тогава ще ги изключим. Следователно това е по-демократичното решение.
БОЙКО ВАТЕВ: Първо, авторите до голяма степен разпродават, над 70 % се извършват извън галериите. Вие удряте по реалния бизнес, който тръгва сега. Те и без това продават не в галерии. Излагат в галерии, но продават от ателиетата. Вие по този начин вие пречите на галериите, които прохождат сега. Това мога да го говоря и като член на Асоциацията на галериите в Пловдив.
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Тогава влизате в противоречие с първата хипотеза, която казвате, че всъщност цената трябва да бъде завишена на 1000 евро. Значи, очевидно е, че масовият случай е под 1000 евро. Така че това, което те са го възприели като подход за 300 евро очевидно е стандарта в България и може би наистина това е масовият случай.
БОЙКО ВАТЕВ: Очевидно е, че галерията всяко едно нещо, което продаде, трябва да отчислява. Тя няма да го прави и се създава възможност за постоянни нарушения. Защото много е нисък прагът. Трябва да бъде нормален, когато надмине този праг, тя да направи тези отчисления. Иначе няма да се изпълнява, ще бъде само едно добро начинание, защото е императивно наложено от Европейския съюз.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Изказвам противно становище и подкрепям предложението на вносителите. Все пак историята на изобразителното изкуство изобилства с примери, когато последващи препродажби са били на цени, значително по големи от тези, на които все още живият автор е продал произведенията си. Нека да оставим възможност човек, който не е имал търговския усет или благоразумието да пласира едно добро произведение на цена, която то заслужава, да получи макар и малък процент в последващи препродажби, когато цената на картината, когато отношението на обществото към нея се променя положително.
БОЙКО ВАТЕВ: Той ще го получи винаги след това.
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Колеги, има оформени вече две позиции.
По отношение на ал. 6, която постави господин Любен Дилов син, г-н Саракинов, Вие ли искате думата?
ГЕОРГИ САРАКИНОВ: Тези текстове са взети направо от съответната директива, която за разлика от другите е много изчерпателна и никъде почти не е оставила за местния законодател той какво да каже допълнително.
Единствената точка беше тези 300 евро и то там е казано да бъде не повече от 3 хиляди, в директивата. Ние тук помислихме, че за България може да бъде 1000 евро и такова беше първоначалното предложение. Дружеството на авторите на произведения на изобразителното изкуство на свое заседание, Управителният им съвет на свое продължително заседание излезе с предложение на 300. Те предложиха да бъде 300, какво остава ние юристите какво да кажем, след като художниците си определят 300? Не е страшно това.
За ал. 6 - всеки отказ е недействителен. Това се прави, защото, и това в директивата го има като императивна норма, тоест не зависи от държавата да казва. Това се прави, затова защото художникът обикновено е по-слабата страна, срещу него стои един много по-богат икономически човек, който може да го изнуди и да му каже - писмено ми се откажи предварително, че ще претендираш от каквото и да е. И тогава всички тези норми стават безпредметни. Понеже това често е ставало от векове насам, знае е, европейските законодатели не случайно са написали, дори авторът принуден по някакъв начин да напише, че се отказва, отказът е недействителен, това значи, че отказът е недействителен, все едно отказът го няма, правото си седи на него. А че са две думи, а не една, те в директивата бяха две, но ние на други места в закона сме употребили само едната - "неотчуждимо", не е хубаво, тук две думи, на друго място една, за уеднаквяване по-добре да е само една дума, но не може без тази алинея.
ЛЮБЕН ДИЛОВ: Аз съм съгласен, в смисъл мога да приема някаква логика на това, което се каза сега, но ние си даваме примери непрекъснато с изобразителното изкуство. Можем да си даваме примери с всичко. Аз ви казвам друг казус: аз съм носител на авторски права на много произведения на аудиовизуалното изкуство и ги предоставям на нова медия, която стартира и не искам авторски права. Примерно давам й 20 клипа. И какво означа всеки отказ по ал. 1 е недействителен? Какво означава недействителен отказ изобщо? Вие се отказвате да ползвате едно право изрично и то отива къде? Кой го наследява? - Организацията за колективни авторски права, кой? Вие се отказвате, по нашия закон е недействителен отказът, и какво се случва - някой идва в къщи и ви оставя насила пари? Какво се случва?
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Веднага ви отговарям, хипетотично, разбира се. Вие си получавате отчисленията от сумата и след това отивате и дарявате тези средства примерно за благотворителна дейност, примерно за благотворителна дейност в дом за сираци.
БОЙКО ВАТЕВ: Когато господин Саракинов каза, че са се срещали със Съюза на художниците и са стигнали до 300 евро, те трябваше да се срещнат и със Съюза на галериите в България, които са вече над две хиляди. В България има три хиляди художници и две хиляди галерии. Сигурно по морето всяка година се откриват по още сто, за да правят туризъм. Защо се разглежда интереса само на художниците, а не на галериите? Има две страни в този процес - то е продажба на произведения, той е освен творец и търговец, защото продава от дома си без касова бележка за цена, която е по евтина от галериите, има и такива случаи. Така че да не се хващаме за думите и да рецитираме. Има две страни. Питана е само едната страна. Защо не е питана и втората страна, питам аз? Защото не сте си свършили работата.
РЕЙХАН АБЛЕКИН: Колега, аз смятам, че това касае точно страната, която е попитана, защото Законът е за авторското право и сродните му права и касае хората, които са автори. Не касае търговците на техните произведения и авторските им права.
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Колеги, изложиха се различните предложения и аз предлагам да преминем към гласуване на § 4.
“§ 4. Член 20 се изменя така:
“Право на отчисление при препродажба на произведение на изкуството.
Чл. 20. /1/ При препродажба на оригинално произведение на изкуството, когато една от страните по сделката или посредникът е търговец на произведения на изкуството, в т.ч. художествена галерия и аукционна къща, авторът на произведението има право да получи отчисление от цената на продажбата.
/2/ По смисъла на този член оригинални произведения на изкуството са произведенията на графичното и пластичното изкуство, като картини, колажи, рисунки, скици, гравюри, щампи, литографии, скулптурни фигури, гоблени, керамики, произведения от стъкло и фотографии, при условие че са създадени лично от автора, в т.ч. екземпляри, признати за оригинали съгласно § 4 от Допълнителните разпоредби.
/3/ Правото по ал. 1 е неотчуждимо освен при наследяване.
/4/ Алинея 1 не се прилага към препродажби с цена по-ниска от левовата равностойност на 300 евро.
/5/ Алинея 1 не се прилага към препродажби, когато продавачът е придобил произведението направо от автора по-малко от 3 години преди датата на препродажбата и цената на препродажбата не надвишава левовата равностойност на 10 000 евро.
/6/ Всеки отказ от правото по ал. 1 е недействителен.
/7/ Правото по ал. 1 продължава, докато се закриля авторското право върху произведението.”
Това е окончателният текст.
Който е съгласен с така предложената редакция, моля да гласува? За - 7. Против - 1. Въздържали се - 1. Благодаря ви.
Преминаваме към § 5.
Тук има предложение на Нина Чилова § 5 предвиждащ създаването на чл. 20а, в ал. 7 на този чл. 20а думата "професионален" да се заличи. Ще го видите в текста, колеги. Мотивите ми са, професионален търговец - такова понятие няма, не е припознато в нашето правно законодателство.
Няма други предложения. Чета окончателната редакция.
“§ 5. Създава се чл. 20а:
Изплащане на отчисленията при препродажба на произведение на изкуството
Чл. 20а. /1/ Отчисленията по чл. 20, ал.1 се определят по следния начин:
1. 5 на сто за частта от цената на препродажбата между левовата равностойност на 300,01 и 3 000 евро, плюс
2. 4 на сто за цената на препродажбата между левовата равностойност на 3 000,01 и 50 000 евро, плюс
3. 3 на сто за частта от цената на препродажбата между левовата равностойност на 50 000,01 и 200 000 евро, плюс
4. 1 на сто за частта от цената на препродажбата между левовата равностойност над 200 000,01 и 350 000 евро, плюс
5. 0,5 на сто за частта от цената на препродажбата между левовата равностойност на 350 000,01 и 500 000 евро, плюс
6. 0,25 на сто за частта от цената на препродажбата, надвишаваща левовата равностойност на 500 000 евро.
/2/ Ако до изплащането на отчислението продавачът и/или посредникът са заплатили какъвто и да е данък по повод препродажбата, сумата от данъка се намалява от продажната цена при прилагането на ал. 1.
/3/ Отчислението се изчислява за всеки препродаден обект поотделно.
/4/ Общият размер на отчислението за един обект не може да надвишава левовата равностойност на 12 500 евро.
/5/ Отчислението се дължи солидарно от продавача и посредника, ако има такъв.
/6/ Продавачът или посредникът, ако има такъв, е длъжен да уведоми носителя на правото по чл. 20, ал. 1 за препродажбата в двумесечен срок от нея и да му изплати в същия срок дължимото отчисление чрез организация за колективно управление на права.
/7/ Носителите на авторското право и техните организации за колективно управление на права могат в срок 3 години след препродажбата да изискат от всеки търговец на произведения на изкуството, който е участвал в нея, да им предостави всякаква информация, която може да име необходима за осигуряване получаването на отчислението по чл. 20, ал. 1.
/8/ Под продавач по смисъла на този член се разбира физическото или юридическото лице, от чието име се извършва продажбата.”
Заповядайте, господин Дилов.
ЛЮБЕН ДИЛОВ: Имам предложение, в чл. 20а съм съгласен с всички текстове, с изключение на ал. 6, която в момента гласи: продавачът или посредникът, ако има такъв, е длъжен да уведоми носителя на правото по чл. 20, ал. 1 за препродажбата в двумесечен срок от нея и да му изплати в същия срок дължимото отчисление чрез организация за колективно управление на права или пряко. Да добавим "или пряко".
В стария закон съществуваше "или пряко". В момента този закон е изключително полезен, навременен с изключение на едно нещо - той фаворизира изключително правата на организацията за колективно управление на авторските права.
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: На мен също ми е любопитно защо е махнато "или пряко", ако е съществувало в сега действащия закон?
Вносителят?
КАТЕРИНА ПАШОВА: Не е съществувало "пряко". Проектът предвижда възможност единствено за задължително получаване на възнаграждението чрез организация за колективно управление, но директивата, която се въвежда, дава възможност това да става и пряко, да има и "пряко".
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Резонно е това предложение.
Аз мисля, че след като няма проблем по директивата, бихме могли редакционно да бъде дописано в ал. 6 накрая "чрез организация за колективно управление на права или пряко".
Който е съгласен с така прочетения текст и с добавката, която направихме, моля да гласува. Приема се единодушно. Благодаря ви колеги.
Преминаваме към § 6.
Тук има известна поправка на ал. 5, затова ще прочета окончателната редакция и ще коментираме по този текст.
“§ 6. В чл. 21 се правят следните изменения и допълнения:
1. в ал. 1 и 2 думите “чрез кабел или друго техническо средство” се заменят с “по кабел”.
2. Създават се ал. 3, 4 и 5:
“/3/ Когато автор е предоставил правото на препредаване по кабел на свое произведение на продуцент на звукозапис или на филм, или на друго аудиовизуално произведение, кабелният оператор, който препредава това произведение, дължи на автора възнаграждение отделно от всяко друго. Всеки отказ от такова възнаграждение от страна на автора е недействителен. Правото да събират това възнаграждение може да бъде предоставено от автора само на организации за колективно управление на съответната категория авторски права.
/4/ Възнагражденията по ал. 3 се събират само чрез организации за колективно управление на съответните категории авторски права. Размерът и начинът на плащането му се определят по споразумение между тези организации и задължените кабелни оператори.
/5/ Разпоредбите на ал. 2, 3 и 4 не препятстват сключването на споразумения за разрешаване препредаването на програми между радио- и телевизионните организации, осъществяващи първоначалното излъчване или предаване на собствени програми, и препредаващите кабелни оператори. Когато правата за препредаване на произведения, включени в програмите на радио- или телевизионни организации, са им надлежно отстъпени, разрешението, дадено от организациите, включва и тези права.”
Това е § 6. По него предложения или коментари?
ЛЮБЕН ДИЛОВ: Отново правя предложение да добавим "и пряко". Алинея 3, 4 и 5, чл. 3 би трябвало редакционно да звучи така: правото да събира това възнаграждения може да бъде предоставено от автора на организация за колективно управление на професии, категории и авторски права или пряко. Не виждам каква е причината. Може да бъдат предоставяни пряко на друга организация.
Отново ви питам, какво прави човек, който подари авторското си право на фондация? Задължаваме го да минава през госпожа Гюрова, тя може да се справя чудесно и да си гони авторските си права даже по-добре.
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Тук директивата е категорична. Тук пише само на организацията.
Но ако забелязвате ал. 5, това беше един от големите спорове, взимам повод от думите ви преди малко. В този смисъл.
ЛЮБЕН ДИЛОВ: В директивата е обособено, когато става дума изключително за кабели, за предавания чрез кабел. А ние го вкарваме навсякъде това нещо като презумпция, изключвайки пряката възможност за пряко предаване на авторски права.
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Това е хипотезата, която обхваща само кабелните оператори.
ЛЮБЕН ДИЛОВ: Пише чрез кабел или друго техническо средство.
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Това го махнахме “или друго техническо средтво”, остава само чрез кабел.
ЛЮБЕН ДИЛОВ: Извинявайте.
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Имате ли някакви възражения?
ЛЮБЕН ДИЛОВ: Хайде да гласуваме. Аз ще си остана с подозренията, няма какво да се убеждаваме.
ПРЕДС.НИНА ЧИЛОВА: Ако няма други възражения по този текст, който е склонен да го подкрепи, моля да гласува?
За - 6. Въздържали се - 2. Приема се.
Преминаваме към § 7 . Няма предложения. Чета текста.
“§ 7. В чл. 22 ал. 1 се изменя така:
“/1/ Разрешението за излъчване на произведението по безжичен път обхваща и правото то да бъде включено в непрекъсната съобщителна верига, водеща до спътник и оттам обратно до Земята чрез сигнали, носещи програми, под контрола и на отговорност на излъчващата организация, по начин, позволяващ приемането му от публиката. Допустимо е приемането на сигнала от публиката да се извършва чрез посредничеството на организация, различна от излъчващата, но само ако авторът е отстъпил на тази организация посредник правото да излъчи произведението по безжичен път, да го предаде по кабел или да го изпълни публично по друг начин. В тези случаи организацията, изпращаща сигнала до спътника, не дължи възнаграждение.”
По отношение на този текст?
Който е съгласен, моля да подкрепи § 7.
Подкрепя се единодушно. Благодаря ви.
По § 8. Има предложение на народния представител Станислав Станилов да отпадне § 8.
Работната група не подкрепя предложението.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 8.
Първо да направим дебата, след това да четем текста.
ЛЮБЕН ДИЛОВ: Аз съм упълномощен от проф. Станилов да ви запозная с неговия коментар.Става дума най-вече за отчисления на авторски права при отдаването под наем. Ще оставя да се запознаете с текста, с едно становище на доста видеокъщи. Тяхното мнение е следното: всички те получават броя си касети и дискове, които дават от мейджърски организации, които според тях вече са уредили тези авторски права. Тоест те смятат, че това е една форма на рекет, който ще бъде прилаган към тях и който ще им усложни живота, да не говорим че МРЗ, всякакви други формули, пиратски пазар и т.н., а и печата атакува видеокъщите с безплатни дискове или много ниска стойност в телата на вестниците.Те са си дали труд за един много аргументиран текст, в който казват следните неща накратко. Нищо в европейските документи не налага такова приложение към тях, няма никъде ултимативен текст, според тях. Това е текст, който стимулира само онези мейджъри, които сами създават дистрибуторски къщи за отдаване под наем, тоест най-големите компании и казват – в крайна сметка ние ще фалираме, ако това нещо решим да го спазваме, което ни обрича на това да не спазваме този закон. Това са коментарите на проф. Станилов.
Аз ще ви обърна внимание отново на чл. 22а, който завършва, че "Всеки отказ от такова възнаграждение от страна на автора е недействителен. Правото на това възнаграждение може да бъде предоставено предварително от автора само на организации за колективно управление на права" и би трябвало да бъде добавено "или лично", когато става дума за отдаване под наем на звуко, - видеоносители и т.н. Тук не виждам никаква възможност човек да си направи филм и да го дава само в една видеотека под наем и да иска лично да му бъдат удоволетворени авторските права. Тоест добавката “или лично” да бъде отново.
БОЙКО ВАТЕВ: Госпожо председател, може би трябва да се изкажат първо народните представители, но тук има представители на такива сдружения, които биха искали и вие да ги да чуете.
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Разбира се. Заповядайте.
САШО СЕВОВ: Изразявам становището на независимите видеотеки в България. В добавка на това, което господин Дилов спомена и което отразява до голяма степен нашето становище, искам да обърна внимание на няколко неща, които са от значение. В мотивите на вносителя дефакто не съществуват мотиви в полза на промяна на механизма за събиране на отчисленията на авторските възнаграждения за отдаване под наем. От стенограмата от заседанието в пленарна зала разбрахме, че такъв аргумент е търсен в Директива 92/100, тя е упомената като основание за съответните промени. Българският закон е съобразен с Директива 92/100 и указанията в тази директива са отразени в него.
По отношение на механизма за събиране на отчисления, които касаят колективните организации за авторски права, там такава възможност е предвидена, но тя не е императивна. Практиката в европейските страни, към които ние се присъединяваме, не говори в полза на този начин на събиране на отчисление за авторски права за отдаване под наем. Напротив, във всички страни, с изключение на Германия, съществува традиционния механизъм, в който тези отчисления се начисляват в продажната цена на видеоносителите, и се събират от дистрибуторите в процеса на продажбата им. В Германия такъв механизъм съществува, той е отработен, но трябва да се каже, че там всякакви видове контролни механизми също са гарантирани. Има договаряне на тарифите между тази колективна организация и федерацията на аудио и видеоразпространителите в Германия, има механизми за арбитраж и съдебен контрол когато има спор по някои от въпросите и в процеса на този спор видиотеките могат да продължат да работят. Те не се оказват извън закона в процеса на спора, което е много важен елемент и който също ни засяга. Така че по отношение на практика ние сме затова, че няма никаква логика да се сменя традиционния механизъм по отношение на събирането на авторските отчисления за отдаването под наем, но ако все пак нещо се предвиди в тази посока, то трябва да е по начин, който максимално да гарантира интересите на всички участници в този пазар.
Друго, което също мисля, че е от значение, това е логиката на събиране на авторските възнаграждения по този начин. Обикновено в практиката логиката на тези събирания се прилага тогава, когато авторите са много и потребителите са много и като те трудно биха могли да се договорят им е необходим посредник. Този посредник може да се яви организацията за колективно събиране на права. В конкретния случай за отдаване на видеоносители под наем, особено в България, дефакто всичката продукция, с която ние се занимаваме е вносна и предимно американска.Дистрибуторите са известни и те са изброимо малко. Тоест няма някакъв неограничен брой лица, с които трябва да става договарянето. Простият механизъм на калкулиране на цената на авторските отчисления в цената на касетите е прост и лесен за контрол. Сложните механизми винаги крият опасност от злоупотреби и от поставяне на някои от участниците в неизгодно положение. Така че в тази връзка аз се надявам вие да вземете становище или този механизъм да отпадне, с премахването на чл. 22а, или поне тази императивност да бъде променена, което означава отпадането на последното изречение от ал. 1 и ал. 5, като евентуално бихме могли да дискутираме този въпрос в бъдеще търсейки възможно най-добрия вариант за нашите условия.
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Моля да уточните - по чл. 22а, ал. 1, последното изречение?.
САШО СЕВОВ: Да.
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Правото на това възнаграждение може да бъде предоставено предварително от автора само на организации за колективно управление на права.
САШО СЕВОВ: Това е нещо, което нас ни притеснява. В тази връзка ал. 5, която също дефинира такова правомощие само на такава организация.
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Господин Саракинов, имате думата.
ГЕОРГИ САРАКИНОВ: Наистина в директивата е казано, държавите могат да предвидят задължително прибягване до организациите, за колективно управление на авторски права. Може, значи може и да не прибягват, за разлика от кабелното препредаване. Но точно практиката, защото такъв текст имаше и досега. Практиката показва, че в продажната цена този който продава касетата, взима някаква цена затова и с това въпросът приключва, до автора не достига нищо. Затова германският законодател преди 10 години е въвел такава клауза, каквото и да се разплащат, това е цена за филма за продажба, но наемът е от друго право, съвсем отделно. И за да не остане авторът без нищо, което на практика става, извън продажната цена се отчислява нещо, което се договаря чрез организациите за колективно управление. Това е.
ЛЮБО ДИЛОВ: Моите уважения към господин Саракинов, той е едно от светилата и сме се учили от не всички продуценти в защита на авторските права, но много иска да присъствам на среща, на която Спилбърг дава право на Цеца Гюрова право да му събира от видеотеките върху филмите отчисления. Става дума за видеотеки, където основните продукти, които се отдават под наем, независимо дали са американски или европейски, идват в България най-вече чрез мейджърските компании, които ги представляват. Всички останали са пиратски, тоест те попадат под силата на общото ни законодателство, което преследва пиратските, друг е въпросът, доколко се изпълнява то, там сме много назад. Така че аз си мисля, че тук създаваме една огромна трудност, или по-точно създаваме възможност на колективните организации за авторски права да получават някакъв доход от всяка дадена видеокасета или от всяко дивиди. Като аз изобщо не съм убеден в съдбата на този доход по-нататък. Първо, това със сигурност ще оскъпи продукта, услугата - отдаване под наем, тоест ще я направи съвсем неконкурентоспособна, но да кажем, ние тук се грижим за авторите, не за търговците. Второ, със сигурност тези пари аз не виждам по какъв начин ще стигнат до тези автори. Как Върджин или някоя друга голяма компания осъществява своите контакти с госпожа Гюрова с цел защита на техните авторски права. Тези права се уреждат при предоставянето на мейджърите, доколкото аз знам.
Тук има представител, мейджър на една голяма компания, можем да го чуем.
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Заповядайте.
ВЕЛИЗАР СОКОЛОВ: Съдружник съм в Авеню продакшънс и управител на АРСИС Консултинг, която е юридическа кантора, специализирана в областта на интелектуалната собственост. Ще се опитам в рамките на възникналия спор са сумирам едно спорно и едно безспорно нещо.
Първото безспорно нещо е, че възнаграждение за всяко последващо използване, тоест отдаване под наем или заем, се дължи. И това важи и по силата на чл. 18а от същия закон, който изчерпва правото на разпространение с първата продажба от или със съгласието на собственика, без това да се отнася до отдаването под наем. Тоест по този въпрос не би могло да съществува от правна гледна точка какъвто и да е спор. Оттук насетне спорното е доколко това право може да бъде и следва да бъде задължен авторът да го упражни чрез организацията за колективно управление на права или директно, или както той си прецени в рамките на свободата на договарянето.
Моето лично становище е, че тази свобода би трябвало да му бъде оставена и не е необходимо да бъде изземвана задължително по силата на императивна разпоредба на закон от съответната организация за колективно управление на права, а бидейки в практиката по договарянето между такива дружества и на базата на множеството съществуващи спорове по отношение на размера на дължимото възнаграждение, докато не е предвиден ефективен механизъм, който да може бързо да разрешава възникнали спорове по отношение на дължимото възнаграждение между различните групи правоносители, би следвало на този етап да бъде оставена свободата на авторите да преценят дали ще членуват в организация за колективно управление на права и ще доверят договарянето на размера на тяхното възнаграждение на такава организация или ще предпочетат да упълномощят изрично било то продуцента, с който са записали произведението или трето лице да договори този размер. Така че, според мен трябва да се дължи възнаграждение, да бъде опционно възможността директно или чрез организация да договори това възнаграждение.
САШО СЕВОВ: Моите уважения към господин Саракинов. Аз искам да добавя това, че в съществуващо положение лицензните договори между компаниите, носителки на авторски права и дистрибуторите в България, съдържат регламента, по който дистрибуторите трябва да направят отчисления и да заплатят на лицензодателя дължимите суми за отдаване под наем. Така че в този смисъл българските дистрибутори вършат тази работа и в момента. А контролът, хипотезата, която изказа господин Саракинов, всъщност се отнася до това, че евентуално дистрибуторите могат да злоупотребят и да не дадат дължимото на авторите, за дейността, която те извършват и евентуално тази работа по-добре би се извършила от организацията за колективно управление на права. За съжаление рискът да се получи точно обратното, тъй като както господин Дилов спомена, няма гаранция, че тези отчисления от организацията за колективно управление ще стигнат до носителя на авторски права. Но има огромен риск те да бъдат начислени два пъти – един път от дистрибутора, който би продал носителите, и ние нямаме начин да разберем дали той е калкулирал нещо в повече или не, и допълнително – от организацията за колективно управление на правата. Благодаря.
ПРЕДС.НИНА ЧИЛОВА: Благодаря.
Господин Саракинов.
ГЕОРГИ САРАКИНОВ: Ще добавя, тази клауза е сложена тук точно затова, че производителите, големите продуценти като вземат пари от дистрибуторите и надолу всички, които разпространяват филма, не отделят нищо за авторите, отделно от всичко останало от даването под наем. Много силните американски, понеже стана дума за Спилбърг, и той членува, случайно един път беше споменато, че той е в ръководството, там има две много мощни гилдии на сценаристите и на режисьорите, точно те налагат това правило, като казват Метроголдуинмейрс си събира парите, за нас си вървят от продажбите пари, но от наема нищо. И понеже все пак и на мен ми се виждаше малко съмнително как ще достигнат тези пари, филмите, които в България се дават под наем са предимно американски, къде ще ги търсим авторите им, българските лесно, но за американските, и ни насочиха към испанския опит. В Испания испанското дружество има много добра система за разпределение, в която участват точно тези гилдии, американските и на дистрибуторите, и на холивудските продуценти, и на гилдиите на сценаристи и на режисьори. Казаха ми, ако вие го въведете в закона, ще ви кажем съвсем точно как се разпределя, така че и американците да са доволни, понеже е ясно, че без холивудската индустрия никакви разпоредби в областта на филморазпространението няма да станат. Така че, няма такава опасност.
ВЕЛИЗАР СОКОЛОВ: Само едно изречение, което според мен подкрепя и общата теза, че ако американският производител на филма е преценил, че отчисляването ще стане чрез такава организация за колективно управление на права, тя ще инструктира своя лицензиант за съответната територия и той ще изплаща, без да е задължен по закон, по силата на бизнеса, който върши, ще изплаща дължимите възнаграждения на авторите за отдаването под наем посредством съответната организация. Но това няма да ограничи онези автори, които може да не са американци и може да не са в Холивуд, а може да се България, които да преценят, че не искат да получават своите възнаграждения чрез организации за колективно управление на права, а искат да ги получават било то директно от продуцента на филма или от разпространителя. Вкарвайки една императивна разпоредба означава, че ние ги задължаваме да станат членове на такава организация, за да си получат възнагражденията. Тоест проблемът с императивността не е по отношение на Стивън Спилбърг или който и да било друг, а по отношение на българските автори и тяхната свобода да преценят дали ще си приберат парите, които им се дължат чрез организация или ще си ги приберат по друг начин.
ЛЮБЕН ДИЛОВ: Аз също искам да въведа тук колегите в едно малко по-философско разсъждение, което има пряко отношение към това. Както знаете, че правото е консервативно и то догонва живота. Ние в момента тук се опитваме да направим, това между другото е общ грях на европейското законодателство като цяло, опитваме се да изпреварим действителността и да я вкараме в релси, които нито са пазарни, цялото общество и отношенията в него не са дорасли до една такава регламентация. Тя е невъзможна да се случи. Не знам испанците какво точно са измислили, но аз ще ви давам един друг пример. В момента, в който такъв закон се въведе в Германия, толкова стриктен, всеки един сценарист от България губи всякакви шансове да продаде каквото и да било на немския пазар. По една проста причина, че там има свиреп профсъюз на сценаристите, на тестописците, които понеже явно не са много талантливи, но затова са силно организирани и ти не можеш да продадеш никакъв текст. Аз съм продал седем сценария в България при изричното условие подписвайки договор, че забравям че са съществували и нямам никакви права оттук нататък върху тях. Къщата, която ги е купила, може да прави каквото си поиска с тях. Това се е случило преди пет-шест години. Може би съм много ощетен, но така съм преценил, направил съм го, трябвали са ми пари. От една страна, когато станем равноправен член на ЕС, ние тогава можем да мислим, когато цялата тази практика е наложена в целия ЕС като някаква колективна защита на едни бъдещи федерални европейски щати, но сега в момента да се направим на по-католици от папата с подобни членове, ми се струва доста съмнително. Освен това пак ви казвам, големите компании по никакъв начин не можем да ги обхванем в такава регулация. Съвсем други са принципите на тяхното движение. Ще ударим българските производители и автори, доколкото ги има, ще създадем проблеми на видеотеките. Със сигурност ще се поскъпи продукта, и без това са в силно неконкурентна среда, лоша спрямо тях. Мисля, че е смислено да остане или с корекцията “или пряко” или изобщо да отпадне това изречение от § 8, ал. 5 също така.
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Имам въпрос, по отношение на допълнението в последното изречение на ал. 1 дали бихме могли да дадем правото на избор, да бъде допълнено "или пряко"?
ГЕОРГИ САРАКИНОВ: Да, можем, тъй като директивата казва "може".
Използвам възможността, че имам думата, да кажа на господин Дилов, че чл. 27 от германския закон отказът, който се е отказал, е недействителен. Има си правата.
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Колеги, да прочетем текста с редакционните поправки, те ще бъдат и в ал. 1 и ал. 5.
§ 8. Създава се чл. 22а:
”Право на възнаграждение при отдаване под наем или в заем
Чл. 22а. /1/ Когато автор на музикално или аудиовизуално произведение е предоставил правото си на отдаване под наем на звуко- или видеоносители, съдържащи произведението му, на продуцента на съответния звукозапис или филм, лицето, което отдава под наем такива носители, дължи на автора справедливо възнаграждение отделно от всяко друго. Всеки отказ от такова възнаграждение от страна на автора е недействителен. Правото на това възнаграждение може да бъде предоставено предварително от автора /без само/ на организации за колективно управление на права или пряко.”
Не е формулирано добре. Трябва да се сложи чрез и ще стане “чрез организации за колективно управление на права или пряко”.
“/2/ За даване в заем на произведения или екземпляри от носители, които ги съдържат, авторите им имат право на възнаграждение, дължимо от лицето, което ги дава в заем.
/3/ Разпоредбите на ал. 1 и 2 не се отнасят до произведенията на архитектурата, приложните изкуства и народните художествени занаяти.
/4/ Алинея 2 не се прилага при даване в заем от държавни и общински културни организации, осъществяващи дейност на библиотеки, училищни, университетски и читалищни библиотеки.
/5/ Възнагражденията по този член се събират чрез организации за колективно управление на съответните категории авторски права или пряко.”
ГЕОРГИ САРАКИНОВ: Тук не може "пряко", защото тук няма договаряне.
ПРЕДС.НИНА ЧИЛОВА: По ал. 5 остава “Възнагражденията по този член се събират само чрез организации за колективно управление на съответните категории авторски права. Размерът и начинът на плащането им се определя по споразумение между тези организации и задължените по ал. 1 лица.”
Колеги, по така предложената редакция има ли предложения?
ГЕОРГИ САРАКИНОВ: По ал. 5 не може, защото там няма договаряне, а има някаква тарифа и се плаща. И тази тарифа се установява колективно. От една страна организацията за колективно управление, която ще определи една тарифа и всички ще плащат по нея. Пряко ако отиде, какво ще плаща, на кого, как? Беше необходимо, за да се раздели. Може да се запита защо наема е по един начин, а заемът по друг. По тактически съображения, защото и заемът ако го бяхме оставили там, където е наема, то тогава нямаше да можем да освободим библиотеките, което е много важно - читалищните, училищните и университетските библиотеки. Те могат да бъдат освободени само ако се въведе такова плащане - заем. И ние слагаме кого освобождаваме. Иначе нямаше да можем да ги освободим.
ВЕЛИЗАР СОКОЛОВ: Може да стане “Възнагражденията по ал. 2”?
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Алинея 5 придобива следната редакция: “Възнагражденията по ал. 2 се събират само чрез организации за колективно управление на съответните категории авторски права. Размерът и начинът на плащането им се определят по споразумение между тези организации и задължените по ал. 1 лица.”
ГЕОРГИ САРАКИНОВ: Думите "този член" се заменят с "ал. 2".
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Добре, колеги.
РЕПЛИКА: В ал. 5 да остане “и задължените лица”.
ГЕОРГИ САРАКИНОВ: Добре, да остане "и задължените лица".
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Първо трябва да гласуваме предложението на господин Станилов да отпадне. След това подкрепяме този текст с тази редакция, като смисъла на това предложение ние го инкорпорирахме, но така или иначе е направено.
Който е съгласен предложението на господин Станилов да отпадне, моля да гласува. За - 5. Против - 2.
Това предложение отпада.
Който е съгласен с чл. 22а с последната редакция и промените, които направихме тук, моля да гласува? Приема се единодушно. Благодаря ви колеги.
Преминаваме към § 9.
“§ 9. В чл. 24, ал. 1 се правят следните изменения:
1. В т. 1 след думата “самостоятелно” се добавя “икономическо”.
2. В т. 5 думата “използването” се заменя с “възпроизвеждането”.
3. В т. 9 думите “в необходими количества” се заличават.”
Има ли по § 9 предложения? Ако няма, който е съгласен, моля да подкрепи текста на работната група и на вносителя.
Подкрепя се текста с пълно единодушие.
Преминаваме към § 10.
“§ 10. В чл. 25, ал. 1 след думите “при заплащане на” се добавя “справедливо”.
Който е съгласен с това предложение, моля да гласува.
Благодаря ви, колеги, макар че и аз съм с лекото подозрение, че справедливото възнаграждение много трудно се определя.
ГЕОРГИ САРАКИНОВ: Искам да кажа, че то не фигурираше, тъй като е очевидно, че то е ненужно, но някакъв чиновник в Европейската комисия и всяка година упорито пита кога ще сложите справедливо, защото в директивата го пише.
ПРЕДС.НИНА ЧИЛОВА: Преминаваме на § 11.
По § 11 има предложение на народния представител Нина Чилова новопредлаганата ал. 2 на чл. 25а да отпадне.
Колеги, това е чисто редакционно, защото не е систематичното място тук на ал. 2, а тя отива в § 35, това е чл. 93.
В чл. 25а от редакцията на вносителя правя предложение ал. 2 да отпадне от 25а, а отива по-нататък в чл. 93, където имаме предложение.
Освен това ал. 3 на 25а се прередактира с предложения текст. Тази редакция е, за да отговорим на чл. 6, ал. 4 на Директива 29/2001. Директно е възпроизведен текстът с тази редакция.
Имате ли други предложения? Няма.
Чета окончателния текст:
“§ 11. В чл. 25а се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава се алинея 2:
“/2/ Ползватели, които желаят да се възползват от разпоредбите на чл. 24, ал. 1, точки 3, 9, 10, 12 и 13 и на чл. 25, ал. 1, т. 1, но са възпрепятствани от технически средства за защита, могат да поискат от носителя на правото да им осигури съответния достъп в оправдана от целта степен. Тази разпоредба не се прилага в случаите, когато произведения или други обекти на закрила са станали по договорен път достъпни за неограничен брой лица по начин, позволяващ този достъп да бъде осъществен от място и по време, индивидуално избрани от всеки от тях.”
Който е съгласен с така прочетената редакция, моля да гласува. Благодаря ви колеги. Приема се единодушно.
Преминаваме къч § 12.
Има предложение на народния представител Нина Чилова. Веднага ви казвам, тези предложения са допълнителна редакция, която цели да внесе яснота коя организация от тези за управлението, представляващи различни сдружения и носители на права кой какво събира, тъй като досега практиката е, че този текст не е много ясен и нищо не се събира и нашите европейски партньори естествено е, че реагират негативно. Затова този текст е съгласуван с организациите, тоест да има яснота кой какви такси трябва да плаща и това е предложената редакция, коректната.
По моето предложение ако имате въпроси или по редакцията?
ЛЮБЕН ДИЛОВ СИН: По него нямам, но по ал. 8 също ли сега дискутираме. По нея имам въпрос. Става дума за това, че се предоставя информация, са задължени съгласно ал. 2 да изплащат възнаграждение, са длъжни в едномесечен срок след изтичане на всяко шестмесечие да представят на съответната организация по ал. 3 информация за количеството и видовете на произведените или внесените от тях през шестмесечието носители и апарати и за производствената, съответно митническата им облагаема стойност.
Аз мисля, че това е търговска тайна – митническата стойност, при която един вносител внася някакви продукти. И как го предоставя на трета страна? Тук пише получената информация са длъжни да не я използват. А ако я използват, какво?
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: В какъв смисъл е търговска тайна?
ЛЮБЕН ДИЛОВ СИН: Митническата стойност, по която се внасят едни продукти е търговската стойност, по която внасят, съответно се плащат мита, е постигната чрез преговори между двете компании. От къде накъде ще знаят примерно в някаква агенция примерно на каква цена аз съм я внесъл. Аз плащам авторско право върху цената, на която я продавам, да кажем или я давам под наем, а не на цената, по която съм я добил. Разбирате ли ме? Ако внасям една видеокасета за пет лева, готова, и я пускам под наем или под друго разпространение, но я продавам за 15 лева, аз плащам авторско право върху 15. Откъде накъде информация ще иска да разбере стойността на която съм я внесъл в България. Какво я засяга. Какво отношение има това към събирането на авторските права?
ГЕОРГИ САРАКИНОВ: Има отношение, защото той трябва да внесе процент от тези стойности и на практика, понеже досега не внася нищо, а тази разпоредба стои отдавна, тези две организации, за които става дума, много настояват това да се сложи като задължение. Иначе какво отчислява той? А тайната, ако наистина започне да отчислява, то много е лесно да видиш на каква цена внася по обратния път. А че се разгласява информация, господин Дилов е прав. Но нашият именит художник и голям борец за задвижването на този текст Александър Радославов си беше направил труд да събере данни от другите европейски страни, така е, събират се.
ЛЮБЕН ДИЛОВ СИН: За количеството и видовете на произведените и внесените от тях и за производствената им, съответно митническата им облагаема стойност.
ГЕОРГИ САРАКИНОВ: Точно по което се дължи.
ЛЮБЕН ДИЛОВ: Като се внесе този продукт при последващото продаване или продаване на територията на България се дължи авторско право.
ВЕЛИЗАР СОКОЛОВ: Тук не става въпрос за право, не за пълни, а за празни.
Тук става въпрос не за същински авторски права, които се дължат на база носител, който съдържа филма или музиката, а за компесаторни възнаграждения, които се изплащат на база на цената на празен носител или апарат или средство за възпроизвеждане. Тоест той ще се взима не стойността на касетата като база, а стойността на средството за възпроизводство, за стойността напразната касета, която е внесъл или произвел или празния оптичен диск. Тоест тук става въпрос не за същинското авторско възнаграждение, а за така нареченото компесаторно възнаграждение от празните. Заради това е необходимо, за да има база, върху която да се отчисли това възнаграждение е необходимо тя да бъде декларирана.
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Вносителят ли иска да каже нещо по текста?
КАТЕРИНА ПАШОВА: Искам да поясня, че става дума за компесационно възнаграждение, което цели да обезпечи авторите затова, че един гражданин си купува един празен носител и у дома си възпроизвежда един обект на закрила върху него, вместо да си купи диск. Това е логиката на това възнаграждение. Затова се искат данни за митническата облагаема стойност, съответно за производствената. Това е логиката и тя се прилага в много страни от света.
ЛЮБЕН ДИЛОВ: Ние приехме скоро Закон за маркиране на всички тези продукти, които се внасят, ходи се в Министерство на културата веднъж, втори път не знам къде, трети ..., само глисти не се дават при внасяне на всичко това, извинявайте за грубия език, и сега в момента въвеждане още едно нещо върху носителите. Вярно е, че имаме славата на пиратска държава, но то е защото не си спазваме действащите закони в момента, а не защо трябва да въвеждаме нови утежнения. Така че, мисълта ми е, че не разбирам малко смисъла на този закон. Тоест организация за авторски права се добива информация от вносителите какво те внасят, всичко е ясно и на база на нея ще отчислят какво? Компесаторни суми, които ще дадат кому? На кои автори? От къде знаете какво ще си запиша аз на този диск – Мадона ли съм си записал или Дует “Авеню”?
ВЕЛИЗАР СОКОЛОВ: Управлението става само през колективните организации, които се създават за управление на компесаторните възнаграждения. Вътре помежду си те постигат едни меморандумни споразумения каквото постъпи от празни носители ние си го разпределяме в такова и такова правоотношение, те влизат като нерегламентирани или неидентифицируеми приходи в съответното дружество, което си има правила за разпределение, за да постигне частичка от тези, те затова са компесационни, защо не са същински. Мадона не отива при Мадона. Тоест Мадона може да отиде и при Соколов.
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Истината е, че този текст, той и сега съществува като опция, но той не е ясен. Понеже самите организации казаха, че едните прехвърлят топката на другите и не може нищо да постъпва, те поискаха този текст коректно. Ние с вносителя коментирахме, с господин Саракинов. Аз не смятам, че трябва да има ...
НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ: Струва ми се, че дължим една редакционна корекция. Получилите такава информация лица са длъжни да не я използват - аз не зная дали думата длъжни е уместна тук, защото задължението бива за нещо, което трябва да направиш, а не за нещо, което не трябва да правиш. С други думи, вместо “длъжни” ...
РЕПЛИКА: Не могат.
НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ: Да, това е по-добре.
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Добре, получилите такава информация лица не могат да я използват за друго, освен за събиране и разпределяне на възнагражденията.
ВЕЛИЗАР СОКОЛОВ: Тази информация не може да се използва.
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Тази информация не може да се използва за друго, освен за събиране и разпределяне на възнагражденията.
Колеги, с тази редакция ...
ГЕОРГИ САРАКИНОВ: Все пак някой трябва да носи отговорност. Неопределена отговорност не се носи.
РЕПЛИКА: Липсва субекта. Първата корекция беше по-коректна, защото получилите такава информация лица не могат да я използват.
ГЕОРГИ САРАКИНОВ: Да. В безброй много нормативни актове има подобни разпоредби.
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: “Лицата, получили такава информация, не могат да я използват за друго, освен за събиране и разпределяне на възнагражденията.” Мисля, че е най-коректно.
Колеги, който е съгласен с така прочетената редакция на § 12, чл. 26 моля да гласува, с редакцията? Подкрепен е единодушно.
Предложение по § 12а.
Има предложение на народния представител Йордан Цонев. Чл. 33 думите “Министерство на културата и туризма” се заменя с “Министерство на културата”.
Работната група подкрепя по принцип предложението, но то се съдържа в текста на вносителя в § 55.
Трябва да гласуваме това предложение на господин Йордан Цонев. Колеги, подкрепяме го по принцип, защото се съдържа в текста на вносителя в § 55. Който е съгласен с тази подкрепа, която е редакционна, моля да гласува. Благодаря ви.
В § 13 имаме пак предложение на народния представител Йордан Цонев. То е в същия смисъл. Така че, чета направо текста на вносителя на § 13.
“§ 13. В чл. 40, ал. 7, изречение второ думите “по чл. 94 и 95 и да искат налагане на обезпечителни мерки по чл. 96а и на мерки по чл. 96б, 96в и 96г” се заменят с “по чл. 94, 94а и 95 и да искат налагане на мерки по чл. 95в, 95г, 96а, 96б и 96г”. Това е текстът на вносителя.
Който е съгласен, моля да гласува.
ЛЮБЕН ДИЛОВ: Да приемем първо чл. 94, той не е приет, и тогава да се върнем.
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Предлагате да не гледаме § 13, а да приемем 94а и тогава да се върнем. Добре. Правилно.
ЛЮБЕН ДИЛОВ: Ищецът може да иска като обезщетение петстотин до сто хиляди лева, като конкретният размер се определя по преценка на съда. Равностойността на предмета на нарушението по цени на дребно на правомерно възпроизведени екземпляри. При определяне на обезщетението по ал. 1 се вземат предвид и приходите, получени вследствие на нарушението.
Добре.
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Колеги, който е съгласен с § 13, така както го прочетохме, моля да гласува. Благодаря ви. Приема се.
Преминаваме на § 14.
“§ 14. В чл. 54, ал. 3 думите “чрез кабел или друго техническо средство” се заменят с “ или препредавано по кабел”. Работната група подкрепя текста на вносителя.
Който е съгласен. Благодаря ви.
По § 15.
“§ 15. В чл. 57 думите “чрез кабел или друго техническо средство” се заменят с “и препредаване по кабел”.
Ще прочета и § 16, защо те са в един смисъл:
“§ 16. В чл. 58 думите “чрез кабел или друго техническо средство” се заменят с “и препредавано по кабел”.
Който е съгласен с § 14, § 15 и § 16 моля да гласува. Благодаря ви.
По § 17.
“§ 17. В чл. 63, ал. 1 думите “му чрез кабел или друго техническо средство” се заменят с “и препредаването му по кабел”, а след думата “разпространение” се поставя запетая и се добавя “предлагането по безжичен път или по кабел на достъп на неограничен брой лица до него или до част от него по начин, позволяващ този достъп да бъде осъществен от място и по време, индивидуално избрани от всеки от тях.”
Ще прочета и § 18.
“§ 18. В чл. 64 думите “чрез кабел или друго техническо средство” се заменят с “и препредава по кабел”.
По § 17 и § 18 забележки? Няма.
Който е съгласен, моля да подкрепи. Благодаря ви.
§ 19. Няма да ви чета моето предложение, а ще ви кажа, че това, което е допълнено, е за по-голяма яснота в текста – те са подчертани.
Чета окончателната редакция:
“§ 19. В чл. 65 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а/ след думите “право на” се добавя “справедливо”;
б/ създава се изречение второ:
“Възнагражденията за различните видове използване на произведението, предоставени от авторите на продуцента по чл. 63, ал. 1, както и начинът, по който авторът желае да ги получи в съответствие с чл. 65, ал. 2, трябва да бъдат определяни поотделно за всеки вид използване.”
2. В ал. 4 думите “ал. 3” се заменя с “ал. 2”.
3. Създават се ал. 5 и ал. 6:
“/5/ Когато използването се изразява в отдаване на екземпляри от произведението под наем или в заем, се прилагат разпоредбите на чл. 22а.
/6/ Когато използването се изразява в препредаване на произведението по кабел, се прилагат разпоредбите на чл. 21, ал. 3 и 4.”
По текста забележки?
ЛЮБЕН ДИЛОВ: Тук да внимаваме чл. 5 когато са заем или под наем, се прилагат разпоредбите на чл. 22а, нали уточнявахме разликата между заем и наем.
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Нали го приехме и той е коректен текстът.
ГЕОРГИ САРАКИНОВ: Променения 21 ще приложим.
НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ: Звучи ми тромаво това “възнагражденията за различните видове използване”. Може ли да се каже “възнагражденията за формите използване?”
РЕПЛИКА: Не.
НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ: Тогава да си остане “видове”.
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Колеги, гласуваме § 19. Благодаря ви. Приема се единодушно.
По § 20 чета текста:
“§ 20. Член 71а се отменя.”
Който е за да го подкрепи, моля да гласува. Благодаря ви.
Ако искате колеги да прочета параграфи 21, 22, 23 и 24. По тях няма предложения. Ако има забележки, ако не да ги гласуваме анблок. Добре.
“§ 21. Създава се чл. 72б:
“Предположение за притежаване на сродни права
Чл. 72б. До доказване на противното за носител на право по чл. 72 се смята лицето, чието име, наименование или друг идентифициращ знак са посочени или упоменати по обичайния за това начин върху съответния запис, копия или екземпляри от него и/или техните опаковки или в хода на показване на програмата.”
§ 22. В чл. 76, ал. 1 се правят следните изменения:
1. В т. 1 думите “му чрез кабел или друго техническо средство” се заменят с “и препредаването му по кабел”.
2. В т. 2 думите “чрез кабел или друго техническо средство” се заменят с “и препредаването по кабел”.
3. В т. 3 думите “чрез кабел или друго техническо средство” се заменят с “по кабел”.
§ 23. В чл. 77 думите “чрез кабел или друго техническо средство” се заменят с “и препредаване по кабел”.
§ 24. В чл. 78 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите “му чрез кабел или друго техническо средство” се заменят с “и препредаването му по кабел”.
2. Създава се ал. 7:
“/7/ Когато използването по ал. 3 се изразява в отдаване на екземпляри под наем или в заем, се прилага и разпоредбата на чл. 22а.”
По тези параграфи 21, 22, 23 и 24 има ли предложения? – Няма.
Който е съгласен с така предложените формулировки, моля да гласува. Благодаря ви.
По § 24а. Има предложение на народния представител Йордан Цонев думите “Министерство на културата и туризма” се заменят с “Министерство на културата”.
Приемаме го по принцип навсякъде.
Колеги, това е предложение и чисто процедурно не може да не го гласуваме.
По § 25. Чета окончателната редакция:
“§ 25. Член 84 се изменя така:
“Прилагане по аналогия”
Чл. 84. Разпоредбите на чл. 18, ал. 3, чл. 18а, 19, 21, 22, 22а, 23, чл. 24, ал. 1, т. 1, 6, 8, 12 и 14, чл. 25, ал. 1, т. 2, чл. 25а, 26, 32, 33, 34, 36, 37 и чл. 58, ал. 1 се прилагат съответно и относно правата на артистите изпълнители, а на чл. 66 – относно правата на лицата по чл. 78, ал. 3.”
Няма предложения. Който е съгласен, моля да гласува. Благодаря ви.
По § 26.
“§ 26. Член 86, ал. 1, т. 3 след думата “предаването” се добавя “и препредаването”, а думите “чрез кабел или друго техническо средство” се заменят с “по кабел”.
Който е съгласен с така предложената формулировка, моля да гласува. Благодаря ви.
По § 27.
“§ 27. В чл. 87 ал. 2 се отменя.”
Подкрепяме текста. Благодаря ви.
По § 28.
“§ 28. В чл. 88 думите “чрез кабел или друго техническо средство” се заменят с “и препредаване по кабел”.
Подкрепяме предложението.
По § 29.
“§ 29. Член 90 се изменя така:
“Прилагане по аналогия
Чл. 90. Разпоредбите на чл. 8, чл. 18, ал. 3, чл. 18а, 19, 21, 22, 22а, 23, чл. 24, ал. 1, т. 1, 3, 6, 8, 11, 12, 13 и 14, чл. 25, ал. 1, т. 2, чл. 25а, 26, 32, 33, 34 и 36 се прилагат съответно и относно продуцентите на звукозаписи.”
Работната група подкрепя текста.
Комисията? Също подкрепя текста.
По § 30.
“§ 30. Това вече го гласувахме. В чл. 90а, ал. 1 се правят следните изменения:
1. В т. 4 думите “или чрез кабел или друго техническо средство” се заменят с “и препредаването им по кабел”.
2. В т. 8 думите “чрез кабел или друго техническо средство” се заменят с по кабел”.
Работната група подкрепя текста на вносителя. Комисията също
По § 31.
“§ 31. Член 90в се изменя така:
“Прилагане по аналогия
Чл. 90в. Разпоредбите на чл. 8, чл. 18, ал. 3, чл. 18а, 19, 21, 22, 22а, 23, чл. 24, ал. 1, т. 1, 2, 3, 6, 8, 11, 12, 13 и 14, чл. 25, ал. 1, т. 2, чл. 25а, 26, 32, 33, 34 и 36 се прилагат съответно и за филмовите продуценти.”
Който е съгласен с текста, моля да гласува. Благодаря ви.
По § 32. Чета окончателната редакция.
“§ 32.В чл. 91 се правят следните изменения:
1. В ал. 1:
а/ в т. 1 думите “чрез кабел или друго техническо средство” се заменят с “по кабел”.
б/ в т. 3 думите “чрез кабел или друго техническо средство” се заменят с “по кабел”.
2. Алинея 5 се изменя така:
“/5/ Когато радио- или телевизионна организация разрешава едновременно, изцяло и в непроменен вид предаване на програмата си чрез кабелната мрежа на друга организация, разрешението, дадено от радио- или телевизионната организация, включва изрично и правата за излъчване и предаване на произведенията, включени в програмата, ако тези права са й надлежно отстъпени.”
Няма предложения. Гласуваме. Благодаря ви.
ГЕОРГИ САРАКИНОВ: Извинете, редакционно след това или ще трябва да го поправим – и/или, за да бъде еднакво с другите части на закона. Това е дребно нещо, но да се има предвид.
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Добре.
По § 33.
“§ 33. Член 93 се изменя така:
“Прилагане по аналогия
Чл. 93. Разпоредбите на чл. 8, чл. 18, ал. 3, чл. 18а, 19, чл. 21, ал. 1, чл. 22, 23, чл. 24, ал. 1, т. 1, 2, 3, 8, 12, 13 и 14, чл. 25а и 36 се прилагат съответно и за радио- и телевизионните организации.”
“§ 34. В чл. 93г, ал. 1 думите “Република България” се заменят с “държавите – членки на Европейския съюз”, поставя се запетая и накрая се добавя “на тази територия”.
По параграф 33 и 34 има ли предложения? Няма.
Който е съгласен, моля да гласува. Благодаря ви колеги.
По § 35. В чл. 93е се създава ал. 4.
Тук има предложение на народния представител Нина Чилова. Това е предложението, което вече е отпаднало в предходния текст, в § 11, където казахме, че систематичното място на тази разпоредба е тук. Това е текстът, който беше сложен там.
Вносителят и господин Саракинов подкрепят тезата, че трябва тук да е систематичното му място.
Ако нямате забележки, да прочета § 35.
“§ 35. В чл. 93е се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 1:
“/1/ Лицето, което законно е придобило правото да използва база данни или копие от нея, може свободно да извършва действията по чл. 18, ал. 2, точки 1, 2, 3, 4, 5, 7 и 8 с нея, както и с резултатите, евентуално получени от превода, преработката, обработката и каквито и да е други изменения, които е направило с нея, когато това е необходимо за достъп до съдържанието на базата данни и за нормалното й използване. Когато това лице има право да използва само част от базата данни, тази разпоредба се прилага само по отношение на тази част.”
2. Досегашните ал. 1, ал. 2 и ал. 3 стават съответно ал. 2, ал. 3 и ал. 4.
3. Създава се ал. 5:
“/5/ Всяка договореност, противоречаща на разпоредбите на ал. 1, ал. 2, ал. 3 и ал. 4, е нищожна.”
Има ли предложения?
Господин Саракинов, защо е такава категоричност? В смисъл това императив ли е, защото малко ми звучи?
ГЕОРГИ САРАКИНОВ: Не го бяхме сложили преди години, тъй като целия текст е твърде..., хайде да не го окачествявам, но сега ни питат защо не сте го сложили. Сложили сме го, дума по дума от директивата е взет.
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Колеги, който е съгласен с така предложения текст моля да гласува. Благодаря ви.
§ 36. Има предложение на народния представител Нина Чилова, то е редакционно по ал. 3. Дадена е друга редакция. Включва се тук “както и приходите, реализирани от нарушителя вследствие на нарушението”, за да може да няма основание и да не се обособява като самостоятелно основание да се предявява иск. Затова сме го включили в тази норма. Чета текста:
“§ 36. Член 94 се изменя така:
“Иск за обезщетение
Чл. 94. /1/ Който наруши авторско право, сродно на него право или друго право по този закон, дължи обезщетение на носителя на правото или на лицето, на което той е отстъпил изключително право за използване.
/2/ Обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от нарушението.
/3/ При определяне размера на обезщетението съдът взема предвид и всички обстоятелства, свързани с нарушението, пропуснатите ползи и неимуществените вреди, както и приходите, реализирани от нарушителя вследствие на нарушението.
/4/ Съдът определя справедливо обезщетение, което трябва да въздейства възпиращо и предупредително на нарушителя и на останалите членове на обществото.”
По отношение на тази редакция? Няма.
Който е съгласен, моля да гласува. Благодаря ви.
§ 37. Също има предложение на народния представител Нина Чилова и то също е редакционно. То е свързано с предходното, което е направено.
Чета § 37 в окончателната редакция:
“§ 37. Създава се чл. 94а:
“Особени случаи на иск за обезщетение
Чл. 94а. /1/ Когато искът е установен по основание, но няма достатъчно данни за неговия размер, ищецът може да иска като обезщетение:
1. от петстотин до сто хиляди лева, като конкретният размер се определя по преценка на съда при условията на чл. 94, ал. 3 и 4, или
2. равностойността на предмета на нарушението по цени на дребно на правомерно възпроизведени екземпляри.
/2/ При определяне на обезщетението по ал. 1 се вземат предвид и приходите, получени вследствие на нарушението.”
Какво означава “по цени на дребно”, господин Саракинов?
ГЕОРГИ САРАКИНОВ: То и досега имаше подобен текст. Сега малко го разширяваме. Аз предлагам господин Соколов, който съвсем пряко такива искове предявява, да каже.
ВЕЛИЗАР СОКОЛОВ: Ще рече пазарната цена на оригиналния продукт.
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Нека да го напишем така. Цени на дребно ми звучи ...
ВЕЛИЗАР СОКОЛОВ: Цени на едро са цените, на които дистрибуторът продава на магазинната мрежа.
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Дори в друго време, ме връща това.
Да бъде равностойността на предмета на нарушението по пазарната цена на оригинала на произведенията.
ВЕЛИЗАР СОКОЛОВ: Отваряме вратата за тълкуване, което ...
ЛЮБЕН ДИЛОВ: Предлагам “крайната продажна цена”.
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Добре. Крайната продажна цена.
Други забележки по чл. 94а?
Който е съгласен, моля да гласува. Благодаря ви.
§ 38. Има предложение на народния представител Чилова и веднага ви казвам, че идва от Директива 48/2004 г. и указанията на Европейската комисия. Тоест изцяло са хармонизирани тези текстове.
Чета § 38.
“§ 38. В чл. 95 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1 и се изменя така:
а/ създава се нова т. 1:
“1. установяване факта на нарушението;”.
б/ досегашните точки 1-4 стават съответно точки 2-5, като в т. 5 цифрата “2” се заменя с “3”;
в/ създава се т. 6:
“6. разгласяване за сметка на нарушителя на диспозитива на решението на съда в два всекидневника и в определен от съда часови пояс на Българската национална телевизия.
2. Създава се ал. 2:
“/2/ Изземване по смисъла на ал. 1, т. 3 и т. 4 може да се иска както по отношение на предмети, намиращи се на определено място, така и по отношение на предмети, намиращи се в търговската мрежа като цяло.” Тоест тук имаме разширяване с търговската мрежа като цяло.
Заповядайте?
ЛЮБЕН ДИЛОВ СИН: Въпросът ми е, защо лишаваме от тази радост и другите национални телевизии съдът да им определи да излъчат порицателни материали? Това е мегасмущаващо. Първо, отваря съдът определя Националната телевизия да излъчи порицателен материал за лошата практика, който се заплаща по цени на телевизията, така ли, като рекламен материал, как?
РЕПЛИКА: За сметка на нарушителя.
ЛЮБЕН ДИЛОВ: За сметка на нарушителя, но Националната телевизия е обществена.
Аз съм много смутен от това, че предлага на конкретна медия.
ГЕОРГИ САРАКИНОВ: Директивата казва, че трябва да се засили общественото въздействие, като се разгласи колкото може повече решението. Като мислихме в България как ще се направи по-широко обществено достояние, все пак най-сигурният начин е по БНТ. Защото е много е важно да се разгласи, има морален ефект.
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Удоволетворен ли сте от казаното, господин Дилов?
ЛЮБЕН ДИЛОВ: Разбрали не разбрали закона, затова ще ни разнасят дълго, да знаете. Ще се забавляват колегите журналисти много с този текст.
Влизаме в сложен казус. Медиите са частни в България, дори и тези, които не са частни, са публични, обществени и са на стопанска сметка и на бюджет. Те определят тарифи, цени и т.н. Само ви казвам, че едно такова излъчване и публикация съответно във вестника, ще струва около десетина хиляди лева по сега действащи цени на рекламата. Не е в размера - малък ли е, голям ли е, на санкцията, но въпросът, че ние със закон постановяваме, че независими медии, хайде два национални вестника – да кажем има възможност за избор, но постановяваме, че Националната телевизия е длъжна при определение на съда да излъчва такова нещо. Веднага ви казва какво се случва – Националната телевизия има квота, времево ограничение за излъчване на реклами във всеки час, на ден еди колко си и т.н. Това смята ли се например като излъчена реклама, защото тя ще получи приход за него, или не се брои? Тоест изваждаме ли го от времето, в което тя излъчва реклама или не го изваждаме? Тоест пораждаме изключително много голям спор.
Аз предлагам да го заменим с “медия с национално покритие”, каквото и да значи това и една електронна медия с национално покритие, и да даваме възможност на съда да лавира. И как съдът казва къде да го излъчи?
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: В самото решение, след като нормата е такава, той ще го разпише. Въпросът е, че тук се създава, в смисъл ако в Канал 1 не знам тарифите как са, но няма ли разлика между Канал 1 и БТВ? Има.
ЛЮБЕН ДИЛОВ: Има. Но въпросът е в ограниченията. Всяка телевизия има ограничения за излъчване на реклама, а Канал 1 има най-големи. Смята се за справедливо, тъй като след като е на бюджетна издръжка, би трябвало да има ограничение поне в пазара. Въпросът е, че като им вкараме поне 30 секунди, а може да бъде и повече, като им включим в един ден четири диспозитива, те отиват на кино другите им реклами. И това е най-малкото, което следва.
БОЙКО ВАТЕВ: Подкрепям господин Дилов, защото ето прочетете – два всекидневника, те са частни, и една държавна медия – телевизия, а има и частни, наистина са противопоставени неправилно нещата.
Може би една електронна медия.
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Една електронна медия с национално покритие. Добре.
Колеги, с тази редакция “една електронна медия с национално покритие”. Който е съгласен, моля да гласува.
Колеги, понеже няма такъв термин, трябва да го съобразим с терминологията на закона, и ще бъде “телевизионна организация с национално покритие”. Добре.
По § 39.
“§ 39. Създават се чл. 95а – 95г:
Чл. 95а. /1/ Право на иск по чл. 94, 94а и 95 освен носителите на съответното право и лицата, на които те са отстъпили изключително право за използване, имат и:
1. организациите за колективно управление на права съгласно чл. 40, ал. 7, и
2. професионалните защитни организации на правоносителите.
/2/ Организациите по ал. 1 могат да предявяват искове и да искат мерки само по повод на права, които са им били поверени за управление, съответно – за защита. В тези случаи разпоредбата на чл. 15, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс не се прилага.
Носене на отговорност
Чл. 95б. /1/ Отговорност за нарушаване на права по този закон се носи, ако нарушението е извършено виновно. В тези случи вината се предполага до доказване на противното.
/2/ Юридическите лица и едноличните търговци отговарят във всички случаи, когато са нарушили права по този закон.
Осигуряване на доказателства по искови и обезпечителни производства ...”
Колеги, извинявайте, по § 39 има предложение на проф. Станилов да отпадне целия текст, да отпадне новия чл. 96б, ал. 1.
ГЕОРГИ САРАКИНОВ: Вероятно е сбъркал проф. Станилов, 95.
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Може би е искал да каже чл. 95б за носене на отговорността.
Колеги, знаете, че това беше един от въпросите, който беше поставен и на първото заседание на първо чете на законопроекта и тогава стана ясно, че тази отговорност е отговорност, която е по чл. 45 от Закона за задълженията и договорите.Това е гражданска отговорност или така наречената делитна отговорност. Това не е в онзи смисъл, не вината в Наказателния кодекс. Така че, аз в моето предложение съм разписала по-ясно самия текст, за да има яснота, че става въпрос за гражданска отговорност, която е делитна по Закона за задълженията и договорите.
Ето, вижте моето предложение, то подобрява чл. 95б на текста на вносителя.
Основната промяна в предложения текст на вносителя и в това, което ние сега трябва да гласуваме, това е предложението на проф. Станилов изобщо да отпадне тази отговорност, и моето предложение, в което имаме по-голяма яснота по отношение на това, че става въпрос не за вина в наказателно правния смисъл, а за отговорност, която е гражданска и която е делитна по Закона за задълженията и договорите. Този текст го има от 50 години. Това е основната промяна.
Първо, трябва да гласуваме предложението на проф. Станилов за отпадане на чл. 95б, ал. 1.
Който е съгласен с това предложение, моля да гласува. Въздържали се - 4. Против - 1.
Гласуваме предложението на народния представител Нина Чилова, което е инкорпорирано в предложението на работната група. Който е съгласен с тази редакция, моля да гласува.Благодаря ви.
Преминаваме към окончателната редакция на § 39.
“§ 39. Създават се чл. 95а - 95г:
Особени ищци
Чл. 95а. /1/ Право на иск по чл. 94, чл. 94а и по чл. 95 освен носителите на съответното право и лицата, на които те са отстъпили изключително право за използване, имат и:
1. организациите за колективно управление на права съгласно чл. 40, ал. 7, и
2. професионалните защитни организации на правоносителите.
/2/ Организациите по ал. 1 могат да предявяват искове и да искат мерки само по повод на права, които са им били поверени за управление, съответно - за защита. В тези случаи разпоредбата на чл. 15, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс не се прилага.
/3/ Предявяването на иск от някое от лицата по ал. 1 изключва възможността за предявяване на иск на същото основание.
Носене на отговорност
Чл. 95б. Юридическите лица и едноличните търговци носят гражданска отговорност за нарушаването на права по този закон, извършено виновно от лицата, които ги представляват, съответно от техни служители или от лица, наети от тях. В този случай вината се предполага до доказване на противното.
Осигуряване на доказателства по искови и обезпечителни производства
Чл. 95в. /1/ Когато ищецът е представил доказателства в подкрепа на исканията си, но е посочил и други доказателства от значение за решаване на делото, които се намират под контрола на ответника, съдът може по искане на ищеца да задължи ответника да представи тези доказателства.
/2/ Съдът може при условията на ал. 1 по искане на ищеца да задължи ответника да осигури възможност за запознаване с банкови, финансови и търговски документи, които се намират под негов контрол.
/3/ Ищецът е длъжен да не разгласява съдържащата се в документите по ал. 2 информация.
/4/ Представянето на доказателство за единично или еднократно неправомерно използване на закрилян по този закон обект, се приема като достатъчно основание за прилагането на разпоредбите на ал. 1 и ал. 2.
/5/ Наличието на обстоятелствата, свързани с твърдяно нарушение, може да се установи и с представянето на доказателства за единично или еднократно неправомерно използване на закрилян по този закон обект.
Искане на информация за произхода и разпространителските мрежи при нарушение.
Чл. 95г. /1/ Съдът може по искане на ищеца да задължи ответника или трето лице да предостави информация относно обстоятелства, които са от значение за решаване на делото.
/2/ Трето лице по смисъла на ал. 1 е всяко лице, което:
1. държи стоки - предмет на нарушение, или
2. предостави услуги, водещи до нарушение, или
3. ползва услуги, които съставляват нарушение, или
4. е посочено от лице по т. 1 - 3 като участник в изработването, производството или разпространението на такива стоки или услуги.
/3/ Информацията по ал. 2 може да включва:
1. имената и адресите на продуцентите, производителите, разпространителите, доставчиците и други лица, които са били преди това държатели на стоките или услугите, както и на предполагаемите разпространители на едро и дребно;
2. информация за продуцираните, произведените, доставените, получените или поръчаните количества, както и средствата, получени за въпросните стоки или услуги.
/4/ Алинея 1 не се прилага, когато изпълнението й може да доведе до нарушаване разпоредба на друг закон.
/5/ Разпоредбите на ал. 1 - 3 се отнасят само до действия, които се извършват за пряка или непряка икономическа или търговска изгода."
Има ли някакви въпроси?
ГЕОРГИ САРАКИНОВ: Обръщам внимание на чл. 95а, ал. 3. Този текст преди два дни бе направен. Той е записан точно така, както колегите там казаха, но така е абсурдно, то е недовидяно. Предявяването на иск от лицата изключва предявяването на иск на същото основание от всекиго. Не може. Трябва от същите лица. Иначе ще излезе, че никой не може да иска обезщетение. Трябва да добавим "от същото лице или от същите лица". Да добавим "от същото лице", единствено число трябва.
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Предявяването на иск от някое от лицата по ал. 1 изключва възможността за предявяване на иск на същото основание от тези лица.
ГЕОРГИ САРАКИНОВ: Да, така става.
ВЕЛИЗАР СОКОЛОВ: Това е парадокс. Защо има ал. 3, след като има ГПК. Ако отпадне това изречение автоматично се прилага разпоредбата на чл. 15, ал. 3 - иск от две различни лица на едно и също основание не може да бъде приет. Принципът ще влезе в сила.
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Те имаха възражение тогава по текста.
КАТЕРИНА ПАШОВАП: Чл. 15, ал. 3 предвижда, че когато едно лице води иск за защита не на свое материално право, то тогава следва да се призове и съответното лице носител на спорното материално право. Така че в случая ние избягваме възможността организацията за колективно управление да заведе дело и ако се прилага чл. 15, ал. 3, съдът да постанови да бъде призована примерно Мадона. Не мога да си спомня точно, но те тогава визираха една хипотеза, при която би могло това да съществува и затова записахме тази ал. 3.
Целта на ал. 3 е да избегне два паралелни иска, тъй като при тази конструкция носителят на спорното материално право не е обвързан със силата на присъдено нещо на решението. Тоест той може да заведе втори иск по отношение на същото право, което е абсурд. Целта е да се прекрати правото на иск по отношение на титуляра на материалното право.
Целта на текста е да каже: предявяването на иск от някое от лицата по ал. 1 изключва възможността за предявяване на иск от останалите лица по ал. 1, но не е това езика, на който трябва законът да го каже. Едно от лицата след като предяви иск, останалите не могат. Трябва да измислим редакцията.
РЕПЛИКА: Госпожо председател, не може ли да се напише: предявяването на иск от някое от лицата по ал. 1.
РЕПЛИКА: Предлагам да се махне цялата ал. 3.
ЛЮБЕН ДИЛОВ: Предлагам малка редакция, за да се поправи: ал. 3. Предявяването на иск от някое от лицата по ал. 1 изключва възможността за предявяване на втори иск на същото основание. Само добавяме "втори".
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Не може да се дописва, защото в ГПК това е принцип, че не може да има на едно и също основание две дела да се водят. Може би да го махнем.
Колеги, така прочетеният от мен текст с отпадането на ал. 3 на чл. 95а?
САШО СЕВОВ: Може ли да вмъкна нещо по въпроса за предполагаемата виновност до доказване на противното и да обърна внимание на една опасност, която съществува по принцип в нашия бранш. Надявам се, да се съобрази, ако е възможно. Става въпрос за следното: в случаите, в които въпреки че става въпрос за гражданска отговорност, а не за наказателна отговорност, ако има спор, това би дало възможност да кажем на ищеца, който предяви такъв спор, включително с поправките, които са предвидени в § 44 като доказателства да обезпечи приерно цялата наличност на една видеотека, при което тъй като виновността е ясна в този момент, видеотеката остава без никаква стока. Ако спорът завърши в полза на видеотеката, тя от това няма да има никаква полза. Ако обратното, говоря само по отношение на наема, коментирам опасност, която би могла да съществува, когато видеотеката е виновна по отношение на наема, то е справедливо за автора да получи компенсация за наема.
ПРЕДС.НИНА ЧИЛОВА: Няма никакъв проблем. Вие си завеждате регресен иск и си получавате справедливото възнаграждение. Вижте, колега, това е принципен въпрос, който ние много сме обсъждали. Това е по настояване на вносителя и не случайно връщаме тази отговорност по ЗЗД именно защо досега нищо не се е плащало и винаги е било в обратната позиция. Когато имаме яснота по отношение на това, че трябва да затегнем контрола, това е същото и за телевизията, те могат да обезпечат, в смисъл да изземат цялата техника, не е само за видеотеката, а за всеки един, който е нарушител, те си имат правото на регресен иск, да го предявят и да търсят вредите, ако са претърпели такива по време на обезщетението.
Колеги, който е съгласен с така предложеното, с отпадане на ал. 3 по чл. 95а, моля да гласува? Благодаря ви.
Преминаваме към § 40.
“§ 40. В чл. 96а се правят следните изменения и допълнения:
1. в ал. 1:
а/ думата “основание" се заменя с "данни", думите "ответната страна" се заменят с “лицето, по отношение на което се иска обезпечителна мярка", а думата "обезпечителни" се заличава;
б/ в т. 2 думите "както и на" се заличават, а след думите "възпроизвеждане на екземплярите" точката и запетаята се заменя със запетая и се добавя "както и други доказателства от значение за доказване на нарушението".
2. В ал. 2 думите "чл. 165-170" се заличават.
3. Алинея 4 се изменя така:
"/4/ Обезпечителните мерки по ал. 1, т. 2, 3 и 4 се налагат от държавен или частен съдебен изпълнител, който извършва действието едновременно с връчването на съобщението за допускане обезпечението на ответника в 3-дневен срок от постъпването на молбата на ищеца до съдебния изпълнител. Обезпечителната мярка, допусната за предотвратяване на предстоящо нарушение, се налага в срок, съобразен с целта й. Иззетото имущество се предава по опис за пазене на ищеца, който може да го използва единствено като доказателствено средство."
4. Създават се ал. 8 и 9:
"/8/ Обезпечителна мярка по ал. 1, т. 1 може да бъде наложена и по отношение на трети лица, за които има достатъчно данни, че способстват за извършването на дейността, за която се твърди, че съставлява или ще съставлява неправомерно използване.
/9/ Носителят на съответното право или лицето, на което той е отстъпил изключително право за използване, е длъжен да не разгласява информация, станала му известна при или по повод на мерките по ал. 1."
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 40.
Коментари? Няма. Който е съгласен, моля да гласува. Благодаря ви колеги.
§ 41. Работната група подкрепя по принцип и предлага следната окончателна редакция:
“§ 41. В чл. 96б ал. 4 се изменя така:
"/4/ Не се задържат стоки с нетърговски характер, пренасяни като част от багажа на пътници, при условие, че са в количество, определено за безмитен внос или износ."
Има ли въпроси? Няма.
Който е съгласен, моля да гласува. Благодаря ви колеги,
По § 42. Няма бележки.
“§ 42. В чл. 96в се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 след думата "стоките" се поставя точка и текстът до края се заличава.
2. В ал. 4 изречение второ се заличава.
3. В ал. 5 думата "молба" се заменя с "жалба".
4. Създава се нова ал. 6:
"/6/ Отказът на митническите органи да удовлетворят молбата за задържане на стоките подлежи на обжалване по реда на Закона за административното производство."
5. Досегашната ал. 6 става ал. 7.
Предложения има ли? Няма.
Който е съгласен, моля да гласува.Благодаря ви колеги.
Преминаваме на § 43, който е доста дълъг и в който аз имам предложения, които вие ще видите, те са подчертани и са в съответствие с директива 29/ 2001 г.
КАТЕРИНА ПАШОВА: Може ли една молба за техническа корекция. Ако погледнем буква "з" на т. 1 на параграфа, ще видим, че там е допусната една техническа грешка при редактирането между Министерския свет и Парламента. Разпоредбата на чл.97 е структурирана така - 16 състава на нарушения в 16 точки и обща санкция, разписана на края на текста. При правно-техническите редакционни промени, които са правени, става така, че санкцията се озовава в една от точките. При което ако текстът остане така, на практика ще може да се налага наказание само по точка 16. Много е важно да се отстрани това недоглеждане.
ПРЕДС.НИНА ЧИЛОВА: Вие какво предлагате?
КАТЕРИНА ПАШОВА: Буква "з" в момента има следната редакция: "з/ досегашната т. 14 става т. 16 и в нея думите "от двеста до две хиляди лева" се заменят с "от триста до три хиляди лева."
Предлагам редакцията да стане такава - буква "з" да свърши до т. 16.
Моята практика ме навежда на мисълта, че това би представлявало голям проблем, ако остане така.
ГЕОРГИ САРАКИНОВ: Въпрос на записване. Нов ред или да продължи изречението?
КАТЕРИНА ПАШОВА: И след това казваме - нова буква "и" се създава в параграфа с текст "текстът накрая след точките "думите от двеста по две хиляди" се заменят с "от триста до три хиляди лева." Което е всъщност редакционната част на тази разпоредба, а не в точка 16. Тоест един общ текст, който е общ за всички състави на нарушения.
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Имаме буква "з" досегашната точка 14 става т. 16.
И имаме нова буква “и” от параграфа.
КАТЕРИНА ПАШОВА: И нова буква "и" от параграфа със следния текст: в текста накрая след точките думите "от двеста до две хиляди лева"
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Как така в текста накрая? Не ми звучи?
КАТЕРИНА ПАШОВА: Това е част от алинея 1.
Текстът накрая след точките думите "от двеста до две хиляди" се заменят с "от триста до три хиляди лева."
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Колеги, стана ли ясно?
Чета § 43.” В чл. 97 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а/ в т. 1 думата "със записани" се заменя със "с възпроизведени", а след думата "произведения" точката и запетаята се заменя със запетая и се добавя "изпълнения, записи на филми или други аудио-визуални произведения";
б/ в т. 2 думите "със записани" се заменя със "с възпроизведени", а след думата "произведения" точката и запетаята се заменя със запетая и се добавя "изпълнения или звукозаписи";
в/ точка 6 се изменя така:
"6. излъчва по безжичен път, предава или препредава по кабел произведения, изпълнения, звукозаписи, записи на филми или други аудио-визуални произведения или радио- или телевизионни програми;
г/ в т. 7 след думата "издава"се поставя запетая и се добавя "възпроизвежда";
д/ точка 9 се изменя така:
"9. възпроизвежда, съхранява в паметта на компютър, разпространява или използва по друг начин компютърни програми;"
е/ създават се нови т. 12 и 13:
"12. запаметява под цифрова форма в електронен носител филми или други аудио-визуални произведения, музикални произведения, изпълнения, звукозаписи, записи на филми или други аудио-визуални произведения;
13. предлага по безжичен път или по кабел достъп до неограничен брой лица до произведението, обекта по чл. 72 или до част от него по начин, позволяващ този достъп да бъде осъществен от място и по време, индивидуално избрани от всеки от тях;"
ж/ досегашните т. 12 и 13 стават съответно т. 14 и 15, като т. 15 се изменя така:
"15. не изпълнява свое задължение по чл. 20а, ал. 6, чл. 26, ал. 2 и 8, чл. 95в, ал. 3 или по чл. 96а, ал. 9;"
з/ досегашната т. 14 става т. 16.
и/ текста накрая след точките "от двеста до две хиляди лева" се заменят с "от триста до три хиляди лева".
2. В ал. 4 думите "от двеста до две хиляди лева" се заменят с "на петстотин лева".
3. В ал. 6 след думата "което” се добавя "умишлено", запетаята след думата "разстрои" се заличава и се добавя "или по друг начин заобиколи".
4. Алинея 7 се изменя така:
"/7/ Санкциите по ал. 1 или ал. 2 се налагат и на лице, което произвежда, внася, разпространява, продава, дава под наем, предлага за продажба, рекламира с цел продажба или отдаване под наем, или притежава с търговска цел устройства, изделия или съставни части или предоставя услуги, които:
1. се предлагат или рекламират като средства за заобикаляне на технически средства за защита, или
2. имат само ограничено търговско предназначение, или приложение, различни от това да заобикалят техническите средства за защита, или
3. са основно предназначени, произведени, пригодени или използвани да направят възможно или да улеснят заобикалянето на технически средства за защита."
5. В ал. 8, т. 2 след думата "път" се постави запетая и думите "или предава чрез кабел или друго техническо средство" се заменят с "предава или препредава по кабел".
6. В ал. 9 цифрата "7" се заменя с "8".”
По така прочетения текст който е съгласен, моля да подкрепим. Благодаря ви.
По чл. 98 има предложение на проф. Станилов, което не се подкрепя от работната група, защото той иска в чл. 98, ал. 2, т. 3 да добавим отпред "в случаи на тежки нарушения".
Не е подкрепено, защото в чл. 98 са предвидени правомощията на длъжностните лица, които съставят актове, които установяват административни нарушения. Така че, не можем да сложим в случаи на тежко нарушение, защото то е в процес на установяване на това нарушение. Тоест не бихме могли преди да съставим акта, ние да предположим и да направим квалификация, че то е тежко нарушение. Затова не сме го подкрепили като предложение.
Който е съгласен с текста на чл. 98, моля да гласува. Благодаря ви колеги.
Предложението на проф. Станилов автоматически отпада, защото гласуваме текста на вносителите.
§ 45. Направо ще го чета, защото няма по него предложения.
“§ 45. Създават се чл. 98а-98г:
“Протокол за изземване
Чл. 98а. /1/ Трайни материали носители, съдържащи закриляни от закона обекти, свързани с нарушението се изземват от длъжностните лица по чл. 98, ал. 1 с протокол.
/2/ В протокола по ал. 1 се посочват: датата и мястото на действията; времето, когато са започнали и завършили действията; лицата, които са участвали; констатираните факти и обстоятелства; направените искания, бележки и възражения, ако има такива; събраните доказателства – брой, вид на носителите, както и други данни.
/3/ Протоколът се подписва от лицето, извършило действията, от лицето, при което се извършва проверката, освен ако то не е било намерено при съставянето на протокола, и поне от един свидетел.
/4/ В случаите, когато лицето, при което се извършва проверката, откаже да подпише протокола, той се подписва поне от един свидетел.
Задължение за съдействие
Чл. 98б. Лицата, при които се извършва проверката по чл. 98, ал. 1 са длъжни:
1. да осигурят безпрепятствен достъп до проверяваните обекти;
2. да оказват съдействие на длъжностните лица по повод на извършваната проверка;
3. да предоставят исканите от длъжностното лице документи и доказателства.
Налагане и изпълнение на административните наказания
Чл. 98в. /1/ Наказателните постановления се издават от министъра на културата /а не отговарящ за културата,/ или от упълномощено от него длъжностно лице.
/2/ Наказанията глоба или имуществена санкция се изпълняват доброволно в 7-дневен срок от влизането в сила на наказателното постановление или решението на съда, с които са наложени. Петдесет на сто от сумите постъпват по сметката на Национален фонд “Култура”, а останалите – по бюджета на Министерство на културата.
/3/ След изтичането на срока по ал. 2 копие от наказателното постановление се изпраща на Агенцията за държавни вземания за принудително изпълнение на наложената глоба или имуществена санкция по реда на Данъчния процесуален кодекс.
/4/ След влизането в сила на наказателното постановление или решението на съда трайните материални носители, отнети в полза на държавата, се предават за унищожаване на органите на Министерство на вътрешните работи.
Прилагане на Закона за административните нарушения и наказания
Чл. 98г. Доколкото в тази глава не е предвидено друго, установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.”
Има ли предложения?
ЛЮБЕН ДИЛОВ: Доста е неясна ал. 3. Става дума за това “протоколът се подписва от лицето, извършило действията, и от лицето, при което се извършва проверката, освен ако то не е било намерено при съставянето на протокола и поне от един свидетел. Тоест трябва да разбираме, че трябва да има три подписа на протокола – лицето, което извършва проверката, лицето, при което се извършва и един свидетел.
Но ако него го няма, може да са двама. Тоест допускаме, че засегнатата страна отсъства при подписване на протокола.
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Според мен тук е излишно “от поне от един свидетел”. Протоколът се подписва от лицето, извършило действията, както и от лицето, на което е било извършена проверка.
Защото ал. 4 визира хипотезата в случаите, когато лицето откаже да подпише, той се подписва от свидетел. Така че, горе този свидетел е излишно.
ВЕЛИЗАР СОКОЛОВ: В първата хипотеза е, ако липсва лицето, то се подписва от свидетел. Втората хипотеза е, ако то откаже да подпише, пак се подписва от свидетел.
ЛЮБЕН ДИЛОВ: Напълно съм съгласен с това, което каза. Има такъв вариант, аз от практиката говоря.
Въпросът е, че в текста не става ясно – или трябва да се разделя с точки и запетайки или с “и”. Протоколът се подписва от лицето, което е извършило действието /едно лице/, и от лицето, при което се извършва проверката, и от един свидетел. И отиваме вече в ал. 4 – в случаите, когато лицето, при което се извършва проверката откаже да подпише протокола, той се подписва само от свидетел, а не “от поне един свидетел”.Да отпадне “поне”.
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Тогава ще гласуваме в ал. 3 “протоколът се подписва от лицето, което извършва проверката, както и от лицето, при което се извършва проверката”, а във втората хипотеза, “в случаите, когато лицето, при което се извършва проверката, откаже да подпише, се подписва от един свидетел”.
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: В долната хипотеза, в случаите когато лицето, при което се извършва проверката, откаже да подпише протокола или отсъства, той се подписва поне от един свидетел. Мисля, че става по-коректно – горе да изведем принципите.
ЛЮБЕН ДИЛОВ: Какво значи “поне”? В съда един адвокат ще каже ...
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Да бъде легитимен поне един свидетел.
Искам да попитам вносителя, горе в принципа трябва ли да има задължително проверка, аз се подписвам като орган, който съставям протокола – лицето, на което правя проверката, трябва ли да има трето лице, което да легитимира.
КАТЕРИНА ПАШОВА: В качеството на свидетел е необходимо да има и трето лице.
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Тогава и горе трябва да го има, добре.
КАТЕРИНА ПАШОВА: Може би със съюз “и”, а не със запетайки да бъдат разделени.
НИНА ЧИЛОВА: Как да стане окончателно, прочетете го.
КАТЕРИНА ПАШОВА: Предлагам така да стане: “Протоколът се подписва от лицето, извършило действията и от лицето, при което се извършва проверката, освен ако то не е било намерено при съставяне на протокола и поне от един свидетел”.
НИНА ЧИЛОВА:То е проверявано лице, така или иначе. Дали той е собственик днес – то е там – лицето, на което се прави.
ИНА КИЛЕВА: Понякога, за да се различат двата субекта – собственик на фирмата и продавача, който е нает работник.
ЛЮБЕН ДИЛОВ: И собственикът и продавачът са проверявани. И двамата са проверявани лица на практика.
НИНА ЧИЛОВА: Колеги, целият текст е разписан.... Дайте редакция. Ние юридическият проблем го изчистихме.
ЛЮБЕН ДИЛОВ: Проверяваното лице е извършител.
ВЕЛИЗАР СОКОЛОВ: Защо да не стане “протоколът се подписва от проверяваните лица” и вече ако ги няма тези лица – от свидетели. Проверявани лица са собственик, продавач – всички те са проверявани.
ЛЮБЕН ДИЛОВ: Трябва да има и свидетел.
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Тук има едно предложение на ал.3.
ВЕЛИЗАР СОКОЛОВ: Бих предложил следния текст: “Протоколът се подписва от лицето, извършващо действията, проверяваното лице и един свидетел”. Ако обект на проверката е юридическото лице и неговият управител отсъства, то лицето, при което се извършва проверката – тоест, въпросният продавач се явява свидетел на проверката и сме в хипотезата на алинея 4.
Тоест, ако лицето откаже да подпише протокола или отсъства, то тогава той следва да бъде или същият протокол. В случаите, когато лицето, при което се извършва проверката откаже да подпише проверката, тоест – в случаите, в което проверяваното лице откаже да подпише протокола или отсъства, той се подписва поне от един свидетел.
ЛЮБЕН ДИЛОВ: Поне от още един свидетел.
ВЕЛИЗАР СОКОЛОВ: Алинея 3 да стане “Протоколът се подписва от лицето, извършило действията, от проверяваното лице и от един свидетел. Лицето, което извършва действията е действието по изземване, тоест – проверяващият орган.
ЛЮБЕН ДИЛОВ: Така ли е?
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Да.
ВЕЛИЗАР СОКОЛОВ: Значи, ние в момента правим протокол за изземване в тази глава. Тоест, действието, което извършва това лице е за изземване. Тоест, той се подписва от лицето, което осъществява действието изземване, от лицето, от което се изземва и от един свидетел. Тук да стане: “Протоколът се подписва от лицето, извършило действията, от проверяваното лице и от един свидетел”. След което в ал.4 да стане: “В случаите, когато проверяваното лице, при което се извършва проверката, откаже да подпише протокола или отсъства, той се подписва от поне от още един свидетел”.
ИНА КИЛЕВА: Искам да уточня, че всъщност по този начин се избягва непрекъснатата промяна на закона, ако да кажем Министерският съвет реши да направи друг формат на Министерство на културата, както беше – Министерство на културата и туризма. Това е формулата, която съществува и в други законодателства, за да се избегнат непрекъснатите промени. Така или иначе тук н толкова други разпоредби е казано кой е органът, така че в един член може да се каже.
КАТЕРИНА ПАШОВА: В момента, в който се промени структурата на Министерството на културата и то стана и на туризма, имахме при нас, да не кажа десетки, поне седем-осем висящи административно-наказателни производства. И ако не беше тази действаща формулировка в закона – край, трябваше да изчакаме да се промени закона, защото практиката показва, че адвокатите чакат и най-малките възможности, уловки за лавиране, за използване. Така, че много ви моля, нека да стане “отговарящ”!
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: След този аргумент. Това е административно-наказателна част, която за тях е важна, като правоприлагащ орган, така че е достатъчен този аргумент, за да го оставим така.
Колеги, с тези редакции, които направихме, с внесените уточнения, който е съгласен с параграф 45 с предложената корекция, моля да го подкрепи. Подкрепя се единодушно.
Параграф 46., 47, 48, 49, 50. Ще изчета до параграф 54.
Параграф 46, член 99 се правят следните изменения и допълнения: В алинея 1 създаваме нова точка 2. “Произведения, чийто автори са граждани на държава – членка на Европейския съюз или лица, които имат постоянен адрес в такава държава, независимо от това, къде произведенията са били публикувани за първи път”. Досегашните точки 2,3 и 4 стават съответно 3, 4 и 5. Работната група подкрепя текста на вносителя за параграф 46.
Параграф 47. Създава се член 99/а. Приложим закон при правото на отчисления по член 20. Разпоредбите на член 20 се прилагат при препродажба на произведения на автори, които са граждани на Република България и лица, които имат постоянен адрес..., когато мястото на препродажбата е на нейната територия. Член 20 се прилага и по отношение на всички автори и техни наследници, които са граждани или имат постоянен адрес в държава – членка на Европейския съюз”.
Алинея 3. “По отношение на автори, които са граждани на друга държава и имат постоянен адрес в Република България разпоредбите на член 20 се прилагат само при условие, че съответната чужда държава допуска аналогично право за българските граждани”.
Параграф 48. “Приложим закон при излъчването чрез спътник. Този закон се прилага при излъчването на произведение чрез спътник, когато сигналът се изпраща към спътника: от територията на Република България; от територията на държава, нечленуваща в Европейския съюз, която не предвижда равнище на закрила на това право, отговарящо на този закон, при условие че, възходящата връзка към спътника започва от станция, разположена на територията на Република България, или възходящата връзка към спътника не започва от станция, разположена на територията на държава, членуваща в Европейския съюз, но излъчването е извършено по поръчка на организация, чието седалище се намира на територията на Република България”.
Алинея 2. “В случаите по алинея 1, точка 1 отговорността за излъчването се носи от излъчващата организация по алинея 1у точка 2, буква “а” – от оператора на станцията, а по алинея 1, точка 2, буква “б” – от организацията, по чиято поръчка е извършено излъчването”.
Алинея 3. “Разпоредбите по алинея 1 и 2 се прилагат съответно и за правата по член 72”.
Параграф 49, член 100 се създава алинея 3.
“Този закон се прилага и за изпълненията на чуждестранни артисти-изпълнители, граждани на държава – членка на Европейския съюз, или имаща и постоянен адрес в такава държава, независимо къде са осъществени изпълненията”V
Параграф 50. “В член 101 след думата “нея” се добавя “от граждани на държави – членки на Европейския съюз, имащи постоянен адрес в някоя от тях”, след думата “страната” се добавя “или на територията на такава държава” и след думите “на територията на Република България” се добавя “или на държава – членка на Европейския съюз”.
Параграф 51. В член 101а се правят следните изменения и допълнения:
В алинея 1 накрая се добавя “или са граждани на държави – членки на Европейския съюз, или имат постоянен адрес в такава държава”.
В алинея 2/а в изречение първо накрая се поставя запетая и се добавя “както и за юридическите лица, учредени в съответствие със законодателството на някоя държава – членка на Европейския съюз, които имат седалища, централно управление или основна дейност на нейната територия;
б) в изречение второ след думите “Република България” запетаята се заличава и се добавя “или в държавата – членка на Европейския съюз” или се поставя запетая”.
Параграф 52. В член 102, алинея 2 след думата “данни” се добавя “извън тези по член 101 а” се поставя запетая.
Параграф 53, в параграф 1а от Допълнителните разпоредби се създава алинея 3 “Отнемане в полза на държавата на предмета на нарушението по чл. 97, ал.1 т.8 и 9 и неговото премахване от електронния носител, на който е бил възпроизведен”.
Имате ли въпроси по тези параграфи?
ЛЮБЕН ДИЛОВ: “Заличаване” е по-добре от “премахване”. Каква е ползата на държавата, че актът по заличаване примерно от компютъра е в полза на държавата, според този член?
КАТЕРИНА ПАШОВА: В случая се визират хипотези, когато се изземват компютри от компютърни клубове, налага се административно наказание, предполага се, че наказателното е прекратено. Понеже не можем да изземем, при това положение сме принудени да върнем компютрите със записаните на тях програми и да наложим някаква глоба, което е абсурд. По този начин ще си осигурим възможност да заличим неправомерно възпроизведените обекти.
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Който е съгласен със “заличава” в параграф 53, вместо “неговото премахване” да бъде “неговото заличаване” от електронния носител, на който е бил възпроизведен? Съгласни сте с тази редакция.
А това заличаване винаги ли е възможно?
КАТЕРИНА ПАШОВА: Когато е възможно трябва да имаме правната възможност да го направим.
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Само правната?
КАТЕРИНА ПАШОВА: Да.
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: А физическата възможност – винаги имате право да я направите?
КАТЕРИНА ПАШОВА: Тази хипотеза се случва тогава, когато е било образувано наказателно производство, което е било прекратено от съда или от прокуратурата и е препратено при нас за административно наказание, заедно с компютрите, при което положение ние можем единствено да наложим глоба или имуществена санкция и да върнем компютрите със съответните копия на игри.
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: По-скоро това е хипотезата, заради която се приема, защото сигурно вътре заличават всичко и за да няма регресен иск, те се гарантират по този начин.
Добре, колеги.
В параграф 54 има предложение на Нина Чилова. Те са изцяло по точка 1. Предложението произтича от чл. 7 от Договора за авторското право на Световната организация за интелектуална собственост. А по точка 2 е от Директива 100 от 1992 година.
Преди да ги изчета, вижте ги, преди да изчета целия параграф 54.
Параграф 54 в окончателната редакция. Параграф 2, точки 4 и 5 се изменят така:
4. “разпространение на произведение” е продажбата, замяната, дарението, даването под наем, както и съхраняването в търговски количества, а също и предложението за продажба или даване под наем на оригинали и екземпляри от произведението, включително отдаването под наем на нематериални копия от него, възпроизведени в паметта на компютър;
5. “излъчване на произведение по безжичен път” е излъчването му по радио или телевизия по наземен път, както и включването му в непрекъснатата съобщителна верига, водеща до спътник и оттам обратно до Земята чрез сигнали, носещи програми, под контрола и на отговорност на излъчващата организация с оглед да бъде то прието, било пряко и индивидуално от публиката, било чрез посредничеството на организация, различна от излъчващата”.
В точка 6 след думата “организации” се поставя запетая и се добавя “кабелни оператори”;
Точка 12 се заличава;
Създават се точка 15, 16 и 17.
15 “наем на обекти на закрила по този закон” е предоставяне за ползване на определен период от време, за пряка или непряка икономическа изгода;
16. “заем на обекти на закрила по този закон” е предоставяне за ползване за определен период от време, не за пряка или непряка икономическа изгода, когато това се извършва чрез публично достъпни заведения; не е заем по смисъла на този закон предоставянето на произведения или други обекти направа по този закон без те да напускат помещенията за заемащото заведение или между отделни публично достъпни заведения. Предоставянето на звукозапис или филмови копия за целите на тяхното законно използване и публично изпълнение, излъчване по безжичен път или предаване по кабел, предоставяне на прозведения на изобразително изкуство и фотографски произведения за публично показване.
17. професионални защитни организации на правоносителите са неправителствени организации, чиято членска маса се състои изцяло или предимно от носители на авторски или сродни на тях права и които съгласно устава си са оправомощени от своите членове да защитават техните права срещу нарушаването им, както и юридическите лица, които представляват в страната международна организация с такъв характер.
В параграф 3 накрая се добавя “и по глава единадесета “а”.
В параграф 4, ал. 2 се отменя.
Параграф 5а се отменя.
Създава се параграф 5б:
Параграф 5б. 1. Разпоредбите на този закон, които се отнасят за държавите – членки на Европейския съюз ще се прилагат също и за държавите – членки на Европейското икономическо пространство. Министерството на културата съвместно с Министерството на вътрешните работи, Министерството на правосъдието, Агенция “Митници” и Патентното ведомство изграждат и поддържат Национална система за обмен на информация в областта на авторското право и сродните му права и индустриална собственост, която осигурява осъществяването на взаимодействие и обмен на данни, свързани със защитата на права върху произведения, обекти по чл. 72 и обекти на индустриална собственост.
2. Управлението, контролът и използването на системата по алинея 1 се извършва по ред, определен от Министерския съвет.
3. Средствата за внедряване, поддържане, експлоатация и развитие на системата се осигуряват от бюджета на ведомствата по ал. 1”.
Параграф 55. Член 33, чл. 40, ал. 4 и чл. 83, ал. 1 думите “Министерството на културата и туризма” се заменят с “Министерството на културата”. Това е свързано с предложенията на г-н Йордан Цонев.
Колеги, въпроси по този текст?
ЛЮБЕН ДИЛОВ: Тук ми се губи една логика. Този закон все пак, не може да отречете, доста облагодетелства колективните организации за защита на авторските права. Когато изреждаме тази регистрационна система, която трябва да я създадат Агенция “Митници”, Патентно ведомство и т.н. общо взето тя ползва най-вече тези организации. Дали не може да се помисли за някакъв начина, по който и те да участват в създаването, защото това е разход. Трябва да знаете колко години е създавана само картотеката на патентите и каква каша страшна е там – лицензии, търговски марки се пазят. Ще ви дам пример, с вината, може би има едни и същи видове вина регистрирани четири пъти на четири различни фирми – въобще не могат да се оправят. Това е един епохален труд, който ние тук с леко движение сме го създали, регламентирано кой го организира. Разбира се, Агенция “Митници” би могла да поеме изцяло финансирането й, но ми се струва, че този закон дава големи правомощия на колективните организации за охрана на авторските права и почти никъде не им вменяваме задължения.
ВЕЛИЗАР СОКОЛОВ: Като представител на такава организация ще си позволя да направя коментар.
Първото, което е, че тази система вече е факт. Второто, което е, че вече е разработена с финансиране на ФАР. Третото е, че е междуведомствена система, тоест – достъпът до тази система ще имат само тези пет изброени ведомства, а ние – въпросните организации няма да можем да се ползваме, имайки достъп до нея директно. Тоест, ние ще трябва по съответната процедура, предвидена във всяко едно от тези ведомства да можем да ползваме и тази информация. Тоест, целта на системата е да се координира работата на съдебната система и административно-наказващите органи и контролните органи на митницата вътрешно да могат да си правят проверки, какво е движението по процедурите, които са инициирали.
Иначе ние с готовност бихме участвали в един такъв проект.
РЕПЛИКА: Тя е създадена по линия на ФАР и там могат да участват само държавни организации, но най-трудното и най-скъпото е направено – създадена е.
ЛЮБЕН ДИЛОВ: Каква е логиката на отмяната на параграф 5а?
КАТЕРИНА ПАШОВА: Параграф 5а вече е отменен със Закона за оптичните носители. Той гласи, че производството на компактдискове и на матрици за тяхното производство се извършва само от лицензирани лица. С приемането на онзи закон, този параграф вече е отменен, така че тук може би този текст трябва да отпадне. Така, че отпада точка 4 на параграф 5
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: По параграф 56 има предложение. То е в алинея 1 за по-голяма яснота. Ще прочета параграф 56 в окончателния вид.
ГЕОРГИ САРАКИНОВ: В предложението към алинея 3 колежката преди малко обърна внимание, че не действия осъществени, а “приключени след” – е по-точно.
РЕПЛИКА: А ако не са приключени.
ГЕОРГИ САРАКИНОВ: Ако не са приключени няма да влезе в този случай.
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Параграф 56 разпоредбите на параграф 1 и параграф 21 се прилагат и за произведенията и обектите по член 72, създадени или осъществени преди влизането в сила на този закон”
Параграф 2. Разпоредбите на параграф 4 и параграф 5 се прилагат за препродажби станали след влизането в сила на този закон.
Алинея 3 – разпоредбите на параграф 6, точка 2 и на параграф 8 се прилагат за действия, приключени след влизане в сила на този закон. Това не ми звучи добре.
Основният въпрос тогава, когато трябва да уредим заварените случаи – всъщност по-скоро проблемът е със заварените случаи, обикновено винаги, когато не е приключено това производство, съвсем логично е, че то продължава по стария закон. В момента, в който влезе в сила новият закон, той трябва да отговаря на изискванията на новите разпоредби.
ВЕЛИЗАР СОКОЛОВ: Ако направим такава редакция – “Разпоредбите на параграф 6, точка 2 и на параграф 8 се прилагат след влизане в сила на този закон (като махнем – за действия осъществени).
РЕПЛИКА: Параграф 6, точка 2, с тази точка се създават новите 3, 4 и 5 алинея на член 21 и в прав текст е казано, за да не се измъкнат кабелните оператори, че те дължат вече и за действия, осъществени след влизане в сила на закона.
НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ: Искам да попитам, дали авторът на един закон може да няма предвид неговият закон да действа след като той е влязал ви сила, че това нарочно да бъде записано в неговия закон. Защо тогава се мъчим толкова върху една очевидност, когато законът е публикуван, той действа тъкмо в смисъла, в който е създаден и заради това, заради което е създаден толкова? Защо това трябва въобще да бъде вписано, питам аз не като юрист, а като психиатър?
КАТЕРИНА ПАШОВА: Доколкото този текст е свързан с други три текста, с които всички сме съгласни, че са записани за внасяна на по-голяма яснота и за предотвратяване на възможности за лавиране, може би е добре да остане и този текст на параграф 56. Отново в този ред на мисли – да се предотвратят възможности за лавиране.
НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ: Въпросът е да има юридическа валидност това, което пише, а не психологическа валидност за този, който е готов да го нарушава. Тогава “след влизане в сила на този закон” и толкоз.
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: След.
ВЕЛИЗАР СОКОЛОВ: Ние не въвеждаме някакъв отлагателен срок или условие, затова по-скоро алинея 3 съществувайки би отворила врата някой да се опитва да разиграва игри. Тоест, аз мисля, че юридически по-издържано би било въобще да я няма алинея 3, да се приложи общият принцип, че законът влиза в сила три дни след публикацията му в “Държавен вестник”, ако не е уговорено друго в самия закон.
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Според мен би било добре да отпадне цялата алинея 3.
НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ: Би било добре да отпадне, защото примерно аз не съм съгласен с тази формулировка. Разпоредбите на параграф 6, точка 2 и параграф 8 се прилагат за действия. Ако остане “осъществени” бих приел “преди влизане в сила на този закон. Влизайки в сила, оттам нататък каквото и да се случи, то попада под този закон, защо трябва да пише “осъществени след влизане в сила на този закон”?
ВЕЛИЗАР СОКОЛОВ: Все едно им казваме: “вие преди това не сте дължали нищо, а сега едва започвате да дължите. А факт е, че те са дължали от 1993 година насам, но не са плащали и сега законът го казва по-категорично. Тоест, ние не въвеждаме нещо по-различно от това, което е.
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Целият проблем е, че тези норми са сърцевината на законопроекта и това е свързано с кабелните оператори, които трябва вече да започнат да плащат. Затова казваме, че освен юридически има чисто психологическо, да не би да помислят, че ето аз не съм дължал до вчера преди да стане тази промяна, но понеже вече има разпоредбите на точка 2, 3 и 4, аз дължа за препредаване оттук нататък което правя, което не е така. Той го е дължал и без тези разпоредби от 2003 година.
НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ: Аз съм за това, доколкото живеем в една незряла юридическа среда, на едно съзнание, което се колебае по този начин, за който говорите, да се запише, че този закон влиза в сила, че се прилагат за действие тези разпоредби след влизане в сила на този закон и да се приключи с това, следейки аргументите.
Има очевидност на юридическата норма, че един закон влиза в сила след неговото публикуване. Да, но щом има грижа за това той да бъде усвоен, нека бъде записано и да се отървем от този закон, който изглежда може да бъде приет и сътворен преди това само лекомислено.
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Член 56 остава в този вид?
НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ: Като чух всичко, което се каза, мисля, че наистина по-добре да отпадне цялата алинея 3.
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Правоприлагащият орган да каже по отношение на точка 3.
РЕПЛИКИ: По-добре е да отпадне.
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Добре. Който е съгласен с параграф 56 в двете алинеи – 1 и 2, без алинея 3, моля да подкрепи
Приема се.
По отношение на параграф 57 аз имам предложение – алинея 1 и 2 се заличават, не са необходими, защото този с този закон не променяме подсъдността, нито реда за обжалване. Към настоящият момент няма промяна в закона.
По отношение на точка 2 за новата алинея 1 този казус не е бил уреден от вносителя. Господин Саракинов, ще ви помоля да вземете отношение.
ГЕОРГИ САРАКИНОВ: Смисълът е, че законът въвежда, специално тази норма ще влезе в сила в деня на присъединяването ни към Европейския съюз, че изчакването правото на продажба ще бъде не както до тогава – всяка продажба на територията на България, но и на територията на която и да е държава от Европейския съюз. Обаче сме пропуснали сме да вземем под внимание, че трябва да се изясни, че продажби, станали преди тази дата в Германия, Франция, Англия, Гърция и навсякъде – няма да влияят. Тоест, ние приемаме разширението чак от денят хикс нататък. Просто не беше уредено допълнително предложението. То не променя други приложения.
ПРЕД. НИНА ЧИЛОВА: Правният отдел има ли някакви забележки по текста? Не.
Параграф 57. Продажба, или друга сделка извършена на територията на държава – членка на Европейския съюз извън Република България преди влизането в сила на параграф 3, точка 1 не води до прекратяване на правото на разпространение по член 18а, алинея 1. Алинея 2. Искания, основаващи се на разпоредбите на параграф 37 и 38 могат да бъдат предявени, ако устните състезания в първата инстанция не са били приключени до влизането в сила на този закон.
Разпоредбите относно доказателствата и условията за тяхното допускане по член 95в и 95 г се прилагат и по отношение на факти, възникнали преди влизането в сила на този закон.
Колеги, по отношение на параграф 57? Приема се.
Параграф 58, 59, 60, 61 и 62.
Параграф 58. Административните и административнонаказателните производства, образувани до влизането в сила на този закон, се приключват по досегашния ред.
Параграф 59. Параграф 51, алинея 5 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменени и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права, след думата “права” се добавя “по глава десета “а”.
Параграф 60. В Закона за закрила и развитие на културата, член 31, алинея 1, точка 1 думите “член 98, алинея 4” се заменят с “член 98в, алинея 2”.
Параграф 61. В допълнителните разпоредби на Закона за далекосъобщенията:
Задълженията на операторите по алинея 3 не отменят техните задължения по Закона за авторското право и сродните му права, свързани с уреждане на авторските и сродните им права върху обектите, включени в националните и регионалните програми на Българска национална телевизия и на Българско национално радио”.
Параграф 62. Законът влиза в сила един месец след обнародването му в “Държавен вестник” с изключение на параграф 12, който влиза в сила 6 месеца след обнародването му в “Държавен вестник” и на параграф 3, точка 1, параграф 34, 46, 47 (по отношение на член 99а, ал. 2) и на параграф 48-52, които влизат в сила от датата на влизането в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз.
Защо даваме 6 месеца?
КАТЕРИНА ПАШОВА: Своего рода преходен период.
ГЕОРГИ САРАКИНОВ: Това задължението – да дават отчети, понеже на 6 месеца трябва да дават отчети, да си приготвят отчета – това е смисъла.
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Колеги, по последните разпоредби, който е съгласен, моля да гласува. Приема се.
Благодаря ви на всички. Закривам заседанието.

(Заседанието завърши в 19.30 часа.)