Протокол №8

---

Днес, 30 ноември 2005 г. от 14.35 часа се проведе заседание на Комисията по културата към Четиридесетото народно събрание.
Заседанието се проведе под ръководството на председателя на Комисията Нина Чилова.


ДНЕВЕН РЕД:


1.Разглеждане на Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Япония за приемане на безвъзмездна помощ за културата, №502-02-15, внесен от Министерския съвет на 07.11.2005 г.
2. Разглеждане на второ гласуване на Законопроект за меценатството, №554-01-65, внесен от Нина Чилова и група народни представители на 21.10.2005 г.


Към протокола се прилага списък на присъствалите членове на комисията, както и на гостите.




ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Предлагам на вниманието ви дневния ред от две точи
1.Разглеждане на Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Япония за приемане на безвъзмездна помощ за културата, №502-02-15, внесен от Министерския съвет на 07.11.2005 г.
2. Разглеждане на второ гласуване на Законопроект за меценатството, №554-01-65, внесен от Нина Чилова и група народни представители на 21.10.2005 г.
Има ли други предложения за дневния ред? Който няма, моля да подкрепи така предложения.
Благодаря ви колеги!
По точка 1 давам думата на представители на Министерство на външните работи. Моля ви да се представите за протокола и да представите законопроекта.
НАТАЛИЯ МИШЕВА: Представлявам Дирекция “Азия, Австралия и Океания” на Министерство на външните работи. Предлагаме ратифициране на Споразумение между правителствата на Република България и на Япония за приемането на безвъзмездна помощ от правителството на Япония. Помощта се предоставя на Археологическия институт с музей към БАН. Стойността е около 357 щатски долара. Ще бъде оборудван лабораторен терен за музея.
Помощта се предоставя по програма на японското правителство – ежегодна, по което се одобряват проекти в областта на културата, образованието, младежта и спорта. Миналата година беше одобрена помощ за Софийската национална опера. Тази година беше ратифицирано споразумението.
Споразумението се сключва чрез размяна на ноти между външния министър и посланика на Япония, като ратифицирането му е необходимо, тъй като е предвидено освобождаване на оборудването, което се доставя от Япония от ДДС. Всъщност това е тази точка, която налага да се мине през Народното събрание.
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Колеги, имате думата за въпроси?
Подкрепяме това предложение. Очевидно няма въпроси. С препоръка да има по-голяма тласък на тези помощи.
Който е “за” Законопроекта за ратифициране на Споразумението, моля да гласува. Единодушно се приема. Благодаря ви.
Продължаваме по точка 2.
Освен към доклада, с който разполага всеки един от вас, позволих си да раздам по едно копие – предложение към Законопроекта за меценатството от името на Българския донорски форум, Държавния и културен институт към Министерство на външните работи, помощ за благотворителността в България – това са NGO-та, вчера имаше дискусия.по този законопроект и аз помолих да направят конкретни предложения, те са свършили работата. Всеки един от вас разполага с тези предложения, който няма – ето тук има достатъчно копия.
С няколко думи искам от началото да уточня, че предложенията на работната група – това е Комисията по култура, заедно с Министерство на културата, Министерство на финансите – има представител тук – той също е работил по законопроекта. Разбира се депутати, които имаха желание, те също се включиха по законопроекта.
Започваме текст по текст и да вървим нататък.
По отношение на наименованието на закона – Закон за меценатството – работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
Възражения, предложения? Очевидно, че няма.
Който е съгласен с наименованието на закона, моля да подкрепи.
Гласували "За" - 7; "Против" - 1; "Въздържали се" - няма.
Подкрепя се.
Член 1.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 1 и предлага следната редакция:
“Чл. 1. Този закон урежда обществените отношения, свързани с безвъзмездно предоставяне на помощ от физически и юридически лица, наричани по-нататък “меценати”, за създаване, съхранение и популяризиране на произведения на културата.”
Имате думата по чл.1.
ЛЮБЕН ДИЛОВ: Правя предложение. След като се спираме на името “меценатство”, заради това, че все пак дарителят наистина дарява изключително безвъзмездно, докато меценатът все пак очаква някаква възмездност, която е предмет на този закон – освобождаване на обем от данък, уместно ли е употребяването на определението “безвъзмездно”? Това е въпроса ми. Той навсякъде в текста се среща след това. Тоест, може да остане само “този закон урежда обществените отношения, свързани с предоставянето на помощ от физически и юридически лица”. Има възмездие все пак някакво.
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Не, това са различни неща. Защо го написахме “безвъзмездно”? Именно в голямата си част, примерно скритата реклама как се прави. Аз предоставям определени пари срещу това ти да ми направиш реклама, тоест – имаме възмездност в случая. А именно меценатството е точно това – аз ти предоставям на теб безвъзмездно пари ти да направиш примерно определена картина, примерно за определена постановка. В този смисъл сме го изписали така да бъде.
НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ: Дали е ясно на всички ви какво означава “произведение на културата”?
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Има го по-нататък.
Колеги, който е съгласен с така предложената формулировка на чл. 1, моля да гласува.
Гласували "За" - 8; "Против" - няма; "Въздържали се" – 1.
Преминаваме към чл. 2.
Чл. 2. Законът цели да стимулира физическите и юридическите лица да подпомагат развитието на българската култура.
Работната група подкрепя текста на вносителя за чл. 2
Няма възражения, който е съгласен, моля да гласува.
Гласували "За" - 10; "Против" - няма; "Въздържали се" - 1.
Предложение на нар.представители Антонела Понева и Веселин Методиев
Работната група подкрепя по принцип предложението.
Предложение на нар.представител Николай Михайлов
Работната група подкрепя по принцип предложението.
Предложение на нар. представител Мария Капон по чл. 3.
Работната група не подкрепя предложението.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 3 и предлага следната редакция:
“Чл. 3. (1) Произведение на културата по този закон е всяко произведение на литературата или изкуството, създадено в резултат на творческа дейност и изразено по какъвто и да е начин и в каквато и да е обективна форма, като:
1. литературни произведения и преводи на литературни произведения;
2. публицистични произведения;
3. музикални произведения и звукозаписи на музикални произведения;
4. аранжименти на музикални произведения и на фолклорни творби;
5. сценични произведения;
6. филми и други аудио- и аудио-визуални произведения;
7. произведения на изобразителното изкуство, включително произведения на приложното изкуство, дизайна и народните художествени занаяти;
8. произведения на архитектурата;
9. произведения на художествената и документалната фотография;
10. произведения на изкуството, създадени с помощта на компютърна програма;
11. изпълнения на артисти-изпълнители.
(2) Дейностите по извършването на археологически проучвания, реставрация и консервация, свързани с опазване на културно- историческото наследство, са творческа дейност и за тях може да бъде предоставяна безвъзмездна помощ по смисъла на този закон.”
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Ако някой може да даде отговор, с който да защити текста в този вид, в който е, аз съм съгласен. Но, поне моята фонетийна система е свързана с определението, което ще ви предложа: “произведение на културата по този закон е всяко произведение на изящната словесност и другите видове изкуства”, тогава няма да ги противопоставяме и няма да се задава въпроса – дали е литературно, дали е публицистично, защото автоматически като кажем “литература”, точка 1 е литературни произведения, точка 2 е публицистични. Тогава литература ли е, къде да ги вместя – към литературата или към изкуството, което не е литература?
Затова, може би звучи формално въпроса ми, но за мен е много важно да знам отговора на вносителите и по този начин да синхронизирам моята позиция с тяхното мнение.
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Моля да повторите още веднъж.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Повтарям текста, както е записан: “литература или изкуство” – значи това са две алтернативи, а според мен не са.
ИВАН ТОКАДЖИЕВ: На пръв прочит приемам това, за което направи забележка господин Йорданов. Мисля, че има такава колизия. Тя е смислова и това създава проблем. Дали това точно това, което предлага той е на пръв прочит е най-варното, не мога да преценя в момента, но приемам, че конфронтирането, алтернативата, която се проявява в литературата и/или изкуството, дори изкуствата – също.
БОЙКО ВАТЕВ: Наистина тук има противоречие – излиза, че литературата не е изкуство, но да не отпадне въобще литературата и да стане така: “произведение на изкуството, създадено ....” и тук вече се обяснява какво е произведение на изкуството – литературни, публицистични и т.н. Те са изброени. Изкуството е понятието, което обхваща всичко, няма нужда да се пише: “изящната словесност”, другата и т.н., само изкуството – няма никакъв проблем.
НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ: Беше ми дадено едно становище на Български донорски форум и на други експерти преди да започне нашето заседание. Те имат проблем с понятието “произведение на културата” и предлагат то да се замени с “произведение на изкуството и културното наследство”. Аз не зная доколко това понятие “произведение на културата” е смислено. То стои някак много проблематично за мен. Разбирам какво означава произведение на изкуството и културното наследство и това мога да разбера, но произведение на културата – не разбирам. Нямам и отговор, някак си не мога да развия този въпрос, мога да дам някакви предварителни интуиции. Културата е едно общо понятие с много широк смислов обем, а то на всичкото отгоре има и произведение, самата култура има произведение. Не е ясно какво това означава. Културата – в обема на това понятие биха попаднали вероятно обстоятелства, феномени, факти, които не биха могли да бъдат наречени произведения и да бъдат свързани с творческо производство по някакъв начин. Затова аз поставям този въпрос на разглеждане – дали “произведение на културата” не трябва да се замени с “произведение на изкуството и културното наследство”. Ако някой от предложилите тази поправка е в залата и има готовност да развие становището, би могъл да го направи.
ЛЮБЕН ДИЛОВ: Склонен съм да се присъединя към казаното от д-р Михайлов. Произведенията на изкуствата и културното наследство е изключително точен термин. Друг е въпроса дали ние ще го вкараме в подчинено и обяснително положение спрямо терминът, който ние въвеждаме в този закон – произведения на културата. Културата наистина е среда, тя е и феномен, не винаги има произведения, които могат да бъдат определени като изкуство. Ще ви припомня, че съвсем наскоро имахме битка за кмет на София, в която един от кандидатите влезе със своята богата двигателна култура – тя беше изтъкната като негово преимущество в политиката. Ето, има и такъв термин “двигателна култура”, тя предмет ли ще е на меценатството?
Терминът “произведенията на изкуствата и културното наследство” е доста ясен, според мен, не се нуждае от допълнително обяснение. Ако обаче някъде след това в цялата свързаност на този закон с други закони и последващи актове трябва и се налага да въведем термин “произведение на културата”, то тогава ние ще трябва внимателно да помислим. В момента се въвежда, ние обясняваме с тази точка какво е произведение на културата.
Правя ясно предложение: навсякъде, където съществува термина “произведение на културата” да бъде заменен с “произведение на изкуствата и културното наследство”, като нещо много по ясно. Произведения на културата – ще почнем със сложни дебати – от Азис до каквото се сетите.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Изслушвайки това, което много исках да чуя като различни гледни точки съм склонен да отидем към вариант, в който текстът да бъде – чл.3, ал.1 – “произведения на културата по този закон е всяко произведение на изкуствата, създадени в резултат ....”, защото когато говорим за културно-историческо наследство извадено на бял свят, то също е произведение на изкуството. А в ал. 2 ние определяме едно специално отношение към дейностите, които изваждат на бял свят и съхраняват за поколенията едно произведение на изкуството, за което до вчера не сме знаели, но днес, извадено от археолозите то е вече част от нашия живот. И затова, за да не влизаме в колизия с философията на закона, мисля че това е един компромисен вариант, който отдава дължимото на изкуството и същевременно вкарания текст за дейностите по проучвания, реставрация и консервация на културно-историческите паметници – културно-историческото наследство, то става присъединено към общата тема, но неотделимо от нея.
ИВАН ТОКАДЖИЕВ: Приемам дискусията и мисля, че тя насочва правилно нещата. Ще напомня, че от Закона за авторското право, който е въвел едни понятия в правното пространство изрично е записано, че този закон урежда отношенията свързани със създаването и разпространението на произведенията на литературата, изкуството и науката. Само ви напомням, да не се получат колизии.
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Аз мисля, че тази формулировка беше най-коректна, защото ние отдолу казваме “литературни произведения” – тоест то е вид изкуство.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Това е прекрасен пример за творчество на законотворчеството.
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Изречение 1 на чл. 3, ал. 1 да гласи: “Произведения на културата по този закон е всяко произведение на изкуствата, създадено в резултат на творческа дейности, изразено по какъвто и да начин и в каквато и да е обективна форма, като....” и запазваме същата последователност.
НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ: На изкуствата или на изкуството? Защото “произведения на изкуството” е родово понятие, то включва всички варианти на творческа дейност.
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Добре.
“Произведения на културата по този закон е всяко произведение на изкуството, създадено в резултат на творческа дейност, изразено по какъвто и да е начин, в каквато и да е обективна форма, като....”
Който е съгласен с така предложената формулировка, моля да гласува.
Гласували "За" - 10; "Против" - 1; "Въздържали се" - няма.
По чл.4 има направени предложения от народните представители, които са подкрепени принципно от комисията.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 4 и предлага следната редакция:
“Чл. 4. (1) Меценат по смисъла на чл. 1 е всяко физическо или юридическо лице, което предоставя безвъзмездна помощ за създаване, съхранение или популяризиране на произведения на културата при условията и по реда на този закон.
(2) Лице, получател на безвъзмездна помощ от меценат, не дължи нищо, освен изпълнение на предмета на договора, определен съгласно чл. 3.
(3) По смисъла на този закон не са меценати:
1. държавата;
2. общините;
3. търговските дружества с над 50% държавно или общинско участие;
4. държавни предприятия по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон;
5. юридическите лица с нестопанска цел с държавно или общинско участие;
6. бюджетни предприятия.
(4) Подпомагането не може да бъде в полза на свързани лица по смисъла на § 1, ал. 1, т. 1 – 8 от Допълнителните разпоредби на Търговския закон.”
Въпроси по този текст?
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Имам предложение за редакция на ал. 2. Изразът “не дължи нищо” да се замени с израза “дължи само изпълнение на предмета на договора” и тъй като в чл. 3 няма договор, да кажем: “предметът на договора между лицето и мецената, както и договора по чл.19, ал. 2.”. Не е прецизна редакцията. Да отпадне израза “не дължи нищо”.
Редакцията на ал. 2 да стане следната: “Лице, получател на безвъзмездно помощ от меценат дължи само изпълнение на предмета на договора между него и мецената, както и уговореното в договора по чл.19, ал. 2”. Това е договора, който е чрез посредническа организация.
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: При тази редакция тогава как ще избегнем възможността, ако остане “дължи само изпълнение на предмета на договора”, ако примерно в предмета на договора има тази хипотеза, която аз визирах преди малко, че срещу предоставена от мен помощ като меценат, той трябва да извърши реклама на моята дейност?.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Предметът на договора е уреден в чл.19, ал.2 – там изрично са записани какви са реквизитите и там няма подобна възможност. Другият вариант е да го сложим систематично този текст в чл. 19, ал. 2 – там да добавим това ограничение. Но тук текстът, както виждате, е за меценатите и изведнъж се говори за лицето, което е получило помощ. По принцип систематичното място на този текст е при изпълнението на договора и при параметрите на договора.
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Формалната редакция “не дължи нищо”, става “дължи само изпълнение на предмета на договора” и аз ще ви помоля, когато стигнем до разпоредбата на чл.19, там изрично да въведем това ограничение – мисля, че е по-коректно така да го направим.
Други забележки по този текст? Очевидно, че няма.
Който е съгласен с така предложената редакция и с направената поправка на чл.4, моля да гласува.
Гласували "За" - 12; "Против" - няма; "Въздържали се" – няма.
Чл. 5. Има предложения на народните представители, които не са подкрепени от комисията. Ще прочета текста и после ще ви дам думата г-н Михайлов, ако не възразявате с този подход.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 5 и предлага следната редакция:
“Чл. 5. Меценатство е безвъзмездно предоставяне на помощ за създаване, съхранение или популяризиране (навсякъде, където е “произведение на културата” да бъде заменено с “произведение на изкуството” пряко и/ или чрез организации, подпомагащи културата, регистрирани по този закон.”
По така предложената формулировка?
НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ: Нищо повече от това, което беше казано в парламентарната зала, а мисля и при първото четене на този закон в комисията. По философията на закона считам, че между меценатската воля и бенефициента посредничество на организация е неуместно. Тези отношения принадлежат на частно-правната сфера и могат да бъдат юридически формализирани по други действащи закони – по Закона за договорите. Например страната, която е в сърцевината на меценатството – данъчните облекчения бива третирана от Данъчно-процесуалния закон, с който се занимавахме напоследък.
Идеята е меценатството да бъде по един много смел и решителен начин освободено от бюрократизация по пътя. Това очевидно някак си няма да се приеме, аз съм убеден в това. Но ние ще трябва да разговаряме по принцип за това, как законите трябва да бъдат максимално облекчавани от едно масивно законотворчество, което разполага с най-разнообразни бюрократични масиви там, където те са излишни. Нищо повече от това няма да кажа сега.
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Ще допълня, че в голямата си част оттук нататък по доклада, предложенията, които не са подкрепени те са свързани с този фундаментален въпрос. Тоест, дали меценатството може да бъде реализирано пряко чрез меценат и получател на безвъзмездна помощ или дали може меценатът да мине през такава организация. Само за информация на колегите, ние сме възприели балансирания подход, опитът в европейските страни е различен. Във Франция минава само чрез посредник този вид дейност. В Испания – така, както ние – това е испанският тип закон. Там са дадени двете възможни алтернативи – или пряко да минава, или да минава чрез посредник. Но при всички случаи тук се касае за писмени договори . Тоест, волята на мецената дали ще бъде чрез посредник или дали пряко, основната философия на закона е, че тя трябва да бъде запазена и това нещо е вписано като философия в закона.
ЛЮБЕН ДИЛОВ: Аз също, за да си формирам мнението бих искал да задам въпрос в духа на закона и по философията.
В Министерство на културата ще се регистрират договорите или организациите на меценатите? Тоест, казвам го просто – моя фирма иска да спонсорира да бъде меценат на театрално представление. Трябва ли аз да се регистрирам в специален регистър, че имам право да бъда правоспособен меценат или внасям договор в Министерство на културата, защото бих искал тези пари, които съм ги дал, след това евентуално да ми се освободят от данъци. И след това може да се каже дали се приема това бюрократично право – дали това е съществен договор, ерго следва ли да има за мен такова освобождаване, или не – дал си ги, имал си бол пари – дал си ги? Това е важният въпрос за духа.
Иначе, безспорно има различни форми. Може с посредник, може без посредник – всеки си избира. Защото, ако съществува посредник, той какво посредява, в смисъл той каква привилегия или удобство дава на човека, който ще даде пари и на човека, който ще получи?
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Дали ще минава през организация или какво ще опосредява – хипотезата е, че това е вид облекчение. Ако вие сте мецената – банка, която накрая на годината иска да даде някакво дарение, но няма време да се занимава и да търси такива физически лица, които имат нужда – просто се свързва с една такава организация и казва, че иска да предостави определена сума пари, намерете ми такъв творец – това е смисъла. Ако имате достатъчно свободно време – няма никаква пречка вие да го направите това нещо самостоятелно.
Вписването и получаването на правоспособност на меценат, става след регистрацията. Тоест, като физическо лице, вие че сте меценат с предоставяне на договора. Така е по същия начин и за юридическото лице.
ИВАН ТОКАДЖИЕВ: В хода на работата в работната група аз съм се движил във вътрешно раздвоение, тъй като все пак аз съм творец и бих търсил максимално либералната форма за предоставяне на тази безвъзмездна помощ. Като държавен чиновник обаче разбирам, че тези облекчения, заради които става въпрос, не могат да бъдат предоставени без да има такава необходима надлежна регистрация.
Така, че аз използвам повода, че съм взел думата, да благодаря на господин Михайлов, защото от това, което той представи като виждане, като философия в самия закон, че това трябва да бъде закон за меценатството, а не против меценатството – да либерализира тази крехка материя и желанието да бъде подпомагана културата, това беше и водещият момент в работата на работната група и много от текстовете, включително и разминаванията, които имахме с Министерство на финансите, е в тази посока – облекчаване максимално, но не и противоречие на закона.
ЛЮБЕН ДИЛОВ: Пак не разбрах – кой се регистрира, защото тук трябва да го изясним? Защото по-нататък пише, че се регистрира организация и физическо лице...
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: По-нататък стигаме до всички тези конкретни неща, те са разписани. Има и за физическото лице, има и за организацията. Ние говорим в момента за меценатството – чл. 5.
Други въпроси по чл.5 с тази разлика, че се прави редакция? Очевидно няма. Тъй като има направени предложения на народни представители, най-напред тях трябва да ги гласуваме и след това да гласуваме текста на работната група.
Който е съгласен с предложението (ще си позволя да ги подложа заедно на гласуване, защото те са идентични) на народните представители Антонела Понева, Веселин Методиев и Николай Михайлов, моля да гласуват.
Гласували "За" - 3; "Против" - 4; "Въздържали се" - 3.
Подлагам на гласуване текста на работната група в окончателната редакция. Който е съгласен с чл. 5 с направената корекция, моля да гласува.
Гласували "За" – 9; "Против" - 1; "Въздържали се" - 1.
Преминаваме към Глава ІІ
Глава втора
ДЪРЖАВНА КОМИСИЯ ЗА ПОДПОМАГАНЕ НА КУЛТУРАТА
Предложение на нар.представител Николай Михайлов
Глава втора “Държавна комисия за подпомагане на културата” отпада.
Работната група подкрепя предложението
Предложение на нар.представители Антонела Понева и Веселин Методиев
Глава втора “Държавна комисия за подпомагане на културата” отпада.
Работната група подкрепя предложението.
Предлагам тези две предложения, които са подкрепени от комисията, да ги гласуваме. Имаме пълно единодушие.
Работната група не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция за наименованието на Глава втора:
“Глава втора
КОМПЕТЕНТНОСТ НА МИНИСТЪРА НА КУЛТУРАТА”
Работната група не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 6:
“ Чл. 6. (1) Министърът на културата организира контрола във връзка с предоставянето и използването на безвъзмездната помощ от меценати за създаване, съхранение и популяризиране на произведения на изкуството.
(2) За осъществяване на правомощията по ал. 1, министърът на културата:
1. води и поддържа регистър на организациите, подпомагащи културата;
2. води и поддържа регистър на меценатите;
3. дава становища по проекти за нормативни актове и изготвя предложения за нормативни актове, разработва планове и програми за стимулиране на меценатството, които ежегодно внася в Министерския съвет;
4. осъществява контрол върху дейността на организациите, подпомагащи културата;
5. при установени нарушения налага предвидените в този закон глоби или имуществени санкции;
6. изготвя годишен доклад за дейността по този закон;
7. при необходимост създава временни експертно-консултативни комисии;
8. взаимодейства с компетентните органи във връзка с правомощията си по този закон;
9. извършва други дейности, предвидени в този закон.”
(3) Редът за водене и поддържане на регистрите по ал. 2, т.1 и 2 се определя с наредба, издадена от министъра на културата.
(4) Министърът на културата може да делегира правомощията си на определен от него заместник-министър или на определени от него длъжностни лица.”
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Въпроси по така предложената редакция на чл. 6?
ЛЮБЕН ДИЛОВ: Правя едно предложение да видите как цялата философия на закона се променя само с две думи, запазвайки духа му. Ако т. 1 на чл. 2 става: “води и поддържа регистър на договорите между меценати и подпомогнатите (тук ще го формулираме) лица или организации, целият дух на закона се запазва, като се възпрепятства това регистриране на фирмата, която иска да бъде меценат в някакъв специален регистър. Аз срещу това съм дълбоко смутен, че човек, който ще иска да дарява, ще трябва да се регистрира като такъв. Ако не иска да се регистрира, какво прави? Тоест, каква е разликата? Ако това се създава под натиска на финансовото министерство с цел да има контрол актът, който коментира Министерство на финансите не е предварително заявено намерение на някой да бъде меценат, а конкретния акт. Примерно то вижда договор за театрална постановка за 1 милион лева и казва – това сега е видимо мошеничество, защото имаме връщане под масата – една театрална постановка не струва 1 милион лева.
Тоест, той се изказва по акта на даряването, на който е осъществен по меценатския акт. Защо трябва да се изказва примерно има ли право да речем компанията “Петрол” да се регистрира като меценат, или няма право...?! Или която и да е компания, или което и да е физическо лице. Как води регистър на меценатите? Това е дълбокото ми смущение в цялата философия на закона. Според мен трябва да се регистрира акта. По акта нека да дадем големи правомощия на културния министър, ако искаме – на финансовия, да се изкаже дали този акт е правилен и следва ли се финансово облекчение по него – тоест, данъчна преференция.
Но фирмата да се регистрира и да се води на регистър, че тя ще осъществява меценатски дейности, ми се струва много странно.
НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ: Това, което господин Дилов говори се отнася до същината на нашия разговор и разноезичието по философията на закона. Всички тези посреднически организации от комисията, която отменихме – до организациите, подпомагащи културата и министерството в случая, не могат да функционират в контекста на този закон без да регистрират. С други думи – без да извършват тази дейност, която толкова смути всички като я чуха, изразена от Любен Дилов, защото тя наистина е безсмислена. Компромисите в мисленето по един закон, който трябва да освобождава хората да вършат едно добро дело, като дарителството в случая искат някакъв кураж и по-радикално мислене. Трябва да бъде разчистена тази бюрокрация, защото става дума за бюра.
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Аз категорично съм на обратното становище, защото аз мисля, че когато държавата дава, трябва да дава при ясни правила. Държавното управление се базира на две основни бази – едното е човешката воля, другото е на правилата. Аз мисля, че ние сме привърженици на правилата. Така, че по отношение дали той свободно може да го направи – да, той може да го направи и без да е меценат по смисъла на този закон – да отиде да дари, няма никакъв проблем. Но ако той иска да ползва 15% ще бъде така добър да отиде в Министерство на културата и да каже – аз съм мецената, предоставям си договора и искам да даря определена сума на лицето хикс. Нали това е смисъла на закона.
Аз не разбирам логиката – как аз ще си предоставя моя договор, пък ще се притесня от това да бъда регистриран като такъв? Нали със самия договор той правопоражда моето качество като такова. И в крайна сметка този регистъра, вие ще видите по-нататък разпоредбите на закона, той ще бъде публичен само и единствено ако лицето заяви да бъде такъв. Тоест, ако ти си регистриран като меценат, но нямаш желание твоето лице да бъде показано на списъка в интернет на Министерство на културата да стои в сайта, той няма да стои в сайта. Тоест, ние спазваме волята на мецената. Но самият договор ти да го регистрираш и да не искаш да придобиеш качеството на меценат – малко ми е странна тази логика. Нали на тази база регистрираните лица (вие ще видите по-нататък отчета, който ще дава Министерство на културата на всяко 6-месечие, той ще се дава на Министерство на финансите, за да може вече да се получи стиковката за тези облекчения, които ще се ползват). Аз разбирам и максимално тук сме се стремели да облекчим процедурата, но все пак ми се струва, че като законодателен орган ние не може с един такъв закон да либерализираме до такава степен този пазар, че да има произвол. Това ми се струва.....
НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ: Първо, държавата няма място в този процес, който принадлежи на частно-правната сфера и на личната воля на един меценат, който адресира средства до творец. Каква държава тук...?! Просто няма държава в този процес, това радикално трябва да бъде казано – няма такава държава тук.
Второ, тази огриженост за това как все пак дарителският акт фигурира някъде в правния свят, не се ли урежда, питам аз, със Закона за задълженията и договорите и със самото данъчно законодателство? Не регистрира ли то акта на меценатството, акта на отчисленията, които меценатството дава и всичко това, което следва, за да бъдат идентифицирани меценатите като такива? Това питам риторично и приключвам собствената си интервенция по този закон.
БОЙКО ВАТЕВ: Аз всъщност това, което исках да кажа госпожа Чилова го каза в по-голяма степен. Но наистина, господин Михайлов, когато тези прекрасни добри хора, които искат да даряват 15 години ги няма и не даряват, и изведнъж когато се появяват 15% облекчения те се появяват навсякъде и ние сме страшно загрижени защо те трябва да си регистрират някъде името на фирмата? Именно заради тези 15%. Ако те не искат 15% никой няма да иска от тях никаква регистрация и никакъв интернет.
В края на краищата трябва да знаете, че при едно пълно изпълнение на този закон, ако всички искат да дарят своите 15% това са 900 милиона лева, 900 милиона лева могат да се изперат, в лошия смисъл на думата, а могат да бъдат дарени и да съборят държавата. Не се плашете, чак толкова няма да има в първата година, но 10-20-30 милиона ако има – ще бъдем доволни.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Чисто процедурен въпрос. Моля да внесете в протокола поправка, когато цитирахте чл.6, ал. 1 “произведения на изкуството”, да е ясно, че е културата – беше лапсус. Понеже като цитирахте чл. 6, ал. 1 цитирахте “произведения на изкуствата”, в протокола е “културата”, би трябвало да го коригирате. Просто процедурно ви моля.
Второто нещо, там където чета “популяризиране” не знам защо в съзнанието ми звучи едно гласче – рекламиране, рекламиране.... Не мога да намеря текст, помогнете ми моля. Къде е определено какво се разбира под понятието “популяризиране на произведение и каква е разликата от рекламиране?
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: По-нататък има специален текст. Аз не съм сбъркала, но нали решихме още в началото, че “произведение на културата”, се заменя с “произведения на изкуството” и аз го цитирах коректно. Нали приехме чл. 3 с ваша редакция.
Колеги, поправете ме ако греша, но аз мисля, че ние заменихме това понятие “произведение на културата” с “произведение на изкуството”.
ЛЮБЕН ДИЛОВ: Това направихме – заменихме “произведение на културата” с “произведение на изкуството” опирайки се на факта, че произведение на културата е безкрайно широко и неясно понятие и с уговорката, че дори и археологическото наследство също е част от произведенията на изкуството. Рядко се среща в правния мир на другите държави термин “произведение на културата”.
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Колеги, имате ли други забележки по чл.6?
ЛЮБЕН ДИЛОВ: Госпожо председател, говорим за едно и също нещо, гледайки го от различни страни. Вие казвате – договорът за меценатство правопоражда статута на меценат на компанията или физическото лице и то тогава защо пък има нещо против да се регистрира като меценат. Точно това казва и аз – договорът за меценатство веднага правопоражда статут на меценат, защо трябва предварително да се регистрирам като меценат, че да придобия този статут? Задавам въпроса съвсем на тривиален език. Решавам аз да даря нещо, като компания или като физическо лице и първо се регистрирам като потенциален дарител и след това си нося договора, или просто си нося договора и се регистрирам едновременно като потенциален и вече не потенциален ами кинетичен дарител и получавам този статут. И ако случайно съм пропуснал за тази година регистрация, тоест – аз не мога да ползвам финансовата преференция. Защото в самото данъчно законодателство, каквито и праференции да получите, полуавате тогава, когато представите някакъв документ за осъществена някаква операция. Дори на творците, дето им даваме 15% присъщи разходи за хората на свободни професии, дори там това нещо се дава чак, когато се оформя окончателната декларация – тоест при уреждането на взаимоотношенията с държавата. Тоест, ние имаме уреждане на взаимоотношенията между мецената и държавата, вкарваме в някакъв предварителен регистърт – разбира се не е толкова страшно това нещо, не е толкова страшно, че ще се случи. Но наистина, според мен е допълнителна бюрокрация, след като така или иначе там, където ще гледаме са конкретните договори. Министерство на финансите няма да дойде предварително да прави проверка дали ние няма да изперем 900 милиона, както каза Бойко. То ще дойде тогава, когато види договора.
Затова за мен проблемът ми се струва странен – воденето на първоначален регистър.
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Предлагам, когато стигнем до този текст, в смисъл да имаме всичко това, кето сте казали, защото има специална глава за регистрирането и тогава ще видим кое правопоражда факта на самата регистрация – тоест, представянето на договора.
Съгласни ли сте?
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Моето впечатление е, че ние когато в чл. 3, ал. 1 определихме що е произведение на културата и се обединихме около идеята, че това са произведения на изкуството и прибавихме по презумпция ал.2, че дейности, които са свързани с реставрация, консервация и имат отношение към кулутарата и са дейности по културата, но не са изкуство. В този смисъл навсякъде в текста “произведения на културата”, колкото и да звучи мъгляво – съгласен съм, би трябвало да остане, като единствено в чл.3, ал. 1 там употребяваме понятието “изкуство”, отнесено към следващите 11 точки и добавяме в ал.2 “и дейности по археологическото наследство”. Тогава вече нещата се събират и товага вече мисля, че ще имаме по-ясна представа кое е родовото, което е видовото понятие и какво влагаме като смисъл.
Това беше моето убеждение. Ако не, би трябвало да гласуваме, че навсякъде в текста понятието “произведение на културата” се заменя с “произведение на изкуството”. Ако ние се обединим около тази теза, въпросът е отделен, различен, но има място да бъде обсъждан.
НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ: Предложението на експертите на Българския донорски форум e понятието “произведение на културата” да се замени с “произведения на изкуството и културното наследство”. Толкоз, искам да ви кажа какво те предлагат. Защото очевидно тези дейности по реставрация, съхранявани и пр. на културни паметници на археологически паметници, на движими или недвижими паметници на културата, не е дейност, свързана с произведения на изкуството – не би могла да бъде наречена призведение на изкуството, а вие имате предвид това, господин Йорданов, нали така? Вие говорите за това.
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Колеги, искам да обобщя – в чл.3 – това вече е текст, който е гласуван от Комисията – Вие сте прав, господин Йорданов, за това, което казахте – наистина общото понятие – това е произведение на културата. Ние конкретизирахме какво е то и това е всяко произведение на изкуството, създадено в резултат на творческа дейност, изразено по какъвто и да е начин и каквато и да е обективна форма като... и ги изброихме. Ал. 2 – това е дейността, свързана със съхраняване, консервация и реставрация на културно-историческо наследство.
Така, че коректният текст в чл.6 е “произведение на културата”. С така предложената редакция на чл.6, който е съгласен, моля да подкрепи.
Гласували: "За" - 7; "Против" - 1; "Въздържали се" - 1.
РЕЙХАН АБЛЕКИМ: Бих искал да попитам, в чл. 6, ал.2, т.4: “Министърът за осъществяване на своите правомощия осъществява контрол върху дейността на организациите, подпомагащи културата” – така изписано “върху дейността на организацията като организация, като организация, записано в съда или?
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Колеги, по-нататък има текстове, до които ние ще стигнем. Това са общите правомощия, които вървят в Глава “Компетентност на министъра на културата”. Има нататък специални текстове и ще видите какви са детайлните формулировки на какъв контрол осъществява по дейността. Там има за несъразмерност на предоставена помощ, между изразходване и предоставена помощ на творец. Ще ги видите детайлно, тук е общата формулировка. Как той ще проверява регистрацията в съда? Това е абсурдно.
РЕЙХАН АБЛЕКИМ: Така е изписано – “Осъществява контрол върху дейността на организациите”. Кажете ми кои дейности?
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Ще ги видите нататък.
РЕЙХАН АБЛЕКИМ: Но тук така изписано не стои добре, поне редакционно не стои добре. Не съм съгласен, аз поне не го приемам.
Така изписано министърът проверява дейността на тази фирма – търговската му дейност. Нищо, че по-нататък ще стане въпрос, аз съм го отчел.
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Вие какво смятате, че е по-коректно? Предложете го.
РЕЙХАН АБЛЕКИМ: Да се промени, да стане ясно контрол върху кои дейности. Дейности, свързани с подпомагане или меценатството.
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Дейността по този закон.
РЕЙХАН АБЛЕКИМ: И по този закон може да бъде, и така го приемам, но не само дейностите.
ВЕЛИН ФИЛИПОВ: Според мен има неразбиране. Това не са предприятията търговци, това са организациите, подпомагащи културата, които са NGO-та с обществено полезна дейност, регистрирани в Министерство на културата. Това не е предприятието “Петрол” АД, това е NGO-то, което се занимава с други дейности и меценатство. Така, че проверяват самата дейност по посредничество между мецената и лицето, получило помощта, не търговската дейност на някой меценат. Тук пише: “Осъществява контрол върху организацията”, а иначе контролира договора на мецената, защото самият меценат може да има търговска дейност – той се занимава сам с неговото меценатство.
ЛЮБЕН ДИЛОВ: По термина “организации, подпомагащи културата” в този член, който в момента разискваме разглеждаме само т.нар. посредническите организации – NGO, така ли е? То това променя всичко тогава, нека се водят на регистър – добре. Но това не става ясно, на нас не ни става ясно, утре как ще стане ясно?
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Ал. 2 – “за осъществяване правомощията по ал. 1, министърът на културата: води и поддържа регистър на организациите, подпомагащи културата; води и поддържа регистър на меценатите; осъщетвява контрол върху дейността на организациите, подпомагащи културата. Ние говорим само за тези субекти и за дейността им само по смисъла на този закон. Министърът на културата не може да им прави данъчна ревизия или да се интересува от банката, която е меценат, която е регистрирана – какви са нейните приходи и разходи.
НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ: Не е ясно, разбира се. Така не може да остане. Казано е съвършено ясно: “Осъществява контрол върху дейността на организациите, подпомагащи културата”. Това по смисъла на този закон – не може да остане.
ВЕЛИН ФИЛИПОВ: В чл. 9, ал. 2 от законопроекта на работната група е записано точно какво означава организация, подпомагаща културата по смисъла на този закон и това е понятие, използвано в целия законопроект. Това е в тестовете с окончателните редакции. Така, че това е понятие, което се използва в целия закон.
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Систематично не е много презицно, защото ние сме на чл.6, а когато четем този текст, ние го четем в контеста на целия закон. Очевидно понеже не сме стигнали до тези текстове и когато възникнат въпроси – по-нататък го има. Не може в чл.6 да кажем по смисъл. Може и да го приемем, но не е толкова прецизно юридически.
РЕПЛИКА: По-хубаво непрецизно и явно, отколкото...
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Добре, редакцията на чл.9, колега, удовлетворява ли Ви в този смисъл, за да можем да изгласуваме чл. 6 и да минаваме нататък? Притеснява ли ви, ако остане “осъществява контрол върху дейността на организациите, подпомагащи културата” при наличието на чл. 9.
РЕЙХАН АБЛЕКИМ: Искам да бъда правилно разбран. Вие знаете кой контролира неправителствените организации, регистрирани като нестопански, извършващи обществено-полезна дейност – те имат специален ред на регистрация. Тук казваме, че министърът на културата контролира дейностите точно на тези организации – “контрол върху дейността на организациите, подпомагащи културата”. Неправителствена организация, регистрирана да извършва дейност в обществена полза – има специален ред за нейната регистрация и е вписан в публичния регистър и министърът на културата проверява точно такава една организация и има право да контролира неговата дейност. Това не можах да разбера. Нека правистите да го уточнят и да приключим.
ИВАН ТОКАДЖИЕВ: Чета внимателно чл.9, ал.2, там в последния абзац е записано “дейност, включва подпомагане на културата”. Това означава, че може да има и други предмети на дейност, сродни с тази, но не включващи точно меценатството, които (тогава вече господата са прави), че не са обект на контрола на министъра.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Погледнете текста на чл.10, в който пише, че юридическите лица по чл.9, ал.2, тоест – неправителствените организации придобиват качеството на организации, подпомагащи културата след вписването в регистъра. В този смисъл министърът на културата има правомощия да упражнява контрол върху дейността, защото ние имаме два елемента на юридическия състав на възникването на качеството на организация, подпомагаща културата. Първо, да отговаря на изискванията на чл.9, ал.2. Второ – да бъде вписан в регистъра на министъра на културата.
РЕЙХАН АБЛЕКИМ: Тя ще бъде изключително само за подпомагане на културата, не може ли да бъде неправителствена организация с много дейности, една от които да е вписана в регистъра на министъра на културата? Това е моят въпрос, аз не казвам нещо различно.
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Точка 4 – “Осъщетвява контрол върху дейността по този закон на организациите, подпомагащи културата”.
РЕЙХАН АБЛЕКИМ: Благодаря!
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: За мен е ясно, но щом е необходима тази редакция... Добре, колеги, с тази редакция на чл.6, който е съгласен с така предложения текст с направената поправка, моля да гласува.
Гласували: "За" - 9; "Против" - 1; "Въздържали се" - 1.
По чл.7.
Работната група не подкрепя текста на вносителя за чл. 7 и предлага следната редакция:
“Чл. 7. (1) Министърът на културата изготвя и представя на министъра на финансите справка от регистрите по чл. 6, ал. 2, т. 1 и 2 за размера на предоставената безвъзмездна помощ, за нейния получател и за предназначението й.
(2) Справката се изготвя за период от шест месеца и се предоставя в срок до тридесет дни от изтичане на шестмесечието.”
По този текст има ли забележки, възражения? Няма.
Който е съгласен с редакцията на чл.7, подкрепен от работната група, моля да гласува.
Гласували: "За" - 7; "Против" - 1; "Въздържали се" - 1.
Чл. 8.
Предложение на нар. представител Мария Капон по чл. 8.
Работната група не подкрепя предложението.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 8, който е отразен в чл. 6, ал. 2 .
Трябва да гласуваме отпадането на чл.8, което не е подкрепено от Комисията.
Който е съгласен с предложението на госпожа Капон, което не е подкрено от работната група, моля да гласува.
Гласували: "За" - няма; "Против" – всички останали; "Въздържали се" - няма.

Гласуваме отпадането на чл.8 на вносителя.(
Който е съгласен с предложението на вносителя по чл.8, моля да гласува.
Гласували: "За" - няма; "Против" – всички останали; "Въздържали се" - няма.
Чл. 9.
Работната група не подкрепя текста на вносителя и предлага чл. 9 да отпадне.
Който е съгласен с решението на работната група за отпадането на чл.9, моля да гласува.
Гласували: "За" - всички; "Против" - няма; "Въздържали се" - няма.
Чл. 10.
Работната група не подкрепя текста на вносителя и предлага чл. 10 да отпадне.
Който е съгласен с предложението на работната група, моля да гласува.
Гласували: "За" - всички; "Против" - няма; "Въздържали се" - няма.
Чл. 11.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 11, който става чл. 8 със следната редакция:
“Чл. 8. (1) Ежегодно до 31 март министърът на културата представя на Министерския съвет доклад с констатации за дейността по чл. 6 за предходната година.
(2) Докладът се публикува в Интернет страницата на Министерството на културата в срока по ал. 1.
(3) Министерството на културата публикува в Интернет страницата си и информация за извършените вписвания в регистрите по чл. 6, ал. 2, т. 1 и 2 в 14-дневен срок от вписванията, както и за съответните промени. ”
Имате думата, колеги.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Едно уточнение. Ал. 1 да стане: “..... дейността по чл. 6, ал.1 и ал. 2....”, тъй като в ал. 3 и 4 са правомощия за издаване на наредба и е друг ангажимент.
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Ал.1 и ал. 2.
С тази редакция, който е съгласен с чл. 8 в този вид, моля да гласува.
Гласували: "За" - 8; "Против" - 1; "Въздържали се" - 1.
Чл. 12.
Работната група не подкрепя текста на вносителя и предлага чл. 12 да отпадне.
Който е “За” това предложение, моля да гласува.
Гласували: "За" - 10; "Против" - няма; "Въздържали се" - няма. Подкрепя се.
Чл. 13.
Предложение на нар. представител Мария Капон по чл. 13.
Работната група не подкрепя предложението.
Подлагам на гласуване направеното предложение.
Който подкрепя предложението на госпожа Капон, моля да гласува.
Гласували: "За" - няма; "Против" –10; "Въздържали се" - няма.
Подлагам на гласуване отпадането текста на вносителя на чл.13.
Работната група не подкрепя текста на вносителя и предлага чл. 13 да отпадне.

Гласували: "За" - 10; "Против" - няма; "Въздържали се" - няма.
Чл. 14.
Предложение на нар. представител Мария Капон по чл. 14.
Работната група не подкрепя предложението.
Който подкрепя това предложение, моля да гласува.
Гласували: "За" - няма; "Против" - 10; "Въздържали се" - няма.
Работната група не подкрепя текста на вносителя и предлага чл. 14 да отпадне.
Който подкрепя да отпадне текста на вносителя на чл.14, моля да гласува.
Гласували: "За" - 10; "Против" - няма; "Въздържали се" - няма.
Чл. 15.
Работната група не подкрепя текста на вносителя и предлага чл. 15 да отпадне
Гласували: "За" - 10; "Против" - няма; "Въздържали се" - няма.
Чл. 16.
Работната група не подкрепя текста на вносителя и предлага чл. 16 да отпадне.
Чл. 17.
Работната група не подкрепя текста на вносителя и предлага чл. 17 да отпадне.
Чл. 18.
Работната група не подкрепя текста на вносителя и предлага чл. 18 да отпадне
Чл. 19.
Работната група не подкрепя текста на вносителя и предлага чл. 19 да отпадне.
Предлагам гласуване анблок.
Гласували: "За" - 10; "Против" - няма; "Въздържали се" - няма.

Глава трета
УСЛОВИЯ И РЕД ЗА РЕГИСТРАЦИЯ НА ОРГАНИЗАЦИИ, ПОДПОМАГАЩИ КУЛТУРАТА

Предложение на нар.представители Антонела Понева и Веселин Методиев за отпадане на предложението.
Работната група не подкрепя предложението.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Чл.1 определя, че меценати са физически и юридически лица, а тук Глава трета ги дели на меценати и на организации, подпомагащи културата. Не може в чл.1 да определяме меценатите, физическите и юридическите лица, а тук отделяме меценати, разбирайки физически лица и оттам нататък добавяме организации. Вижте, заглавието не съответства.
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Не е така. Меценатите са физически и юридически лица. А организацията, подпомагаща културата е посредника.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Говорим за посредници?
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Да. И са само юридически лица.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Добре.
ЛЮБЕН ДИЛОВ: Искам да кажа точно по тази тема. Мисля, че цялото неразбирателство в закона идва от факта, че може би в началото някъде трябваше да изложим кои са субектите по този закон. Защото ние в момемнта непрекъснато смесваме термина “организации, подпомагащи културата” с меценати и целият спор идва отттам. Ако този закон под “организации, подпомагащи културата” разбира само посредниците, тоест NGO-та, които, както влязохме в хипотезата – някой човек има много пари, а пък малко време къде да ги даде, ще ги даде на тях и те вече да ги насочват, тогава всичко това има някакъв смисъл, друг е въпросът дали е нужни при положение, че тези NGO-та се регистрират по този закон и министърът на културата така или иначе ги контролира.
Затова, може би не знам, питам ви, не съм юрист, дали не е редно това определение да бъде някъде в началото, просто да помислим още веднъж – кое, кое е в този закон, за какво става реч – кой е меценат, кое е организация, подпомагаща културата. Оттам се обърква и колегата непрекъснато.
Примерно, в един търговски договор винаги се започва с описание на предмета, в смисъл нещата, които ще се произвеждат, продават или разменят.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Разликата идва от това, че подпомагането на културата е един акт, а организациите, подпомагащи културата се възползват от подпомагането на културата, за да бъдат подпомагани и те самите. И оттам идва бъркотията. (смях в залата)
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: В чл.4, който ние минахме, там се казва кой е меценат, нали го гласувахме. Систематичното място е правилно отредено. Очевидно е, че след като не е разтписана организация, подпомагаща културата, значи тя не е меценат.
По “Условия и ред за регистрация на организации, подпомагащи културата”, има ли въпроси, колеги?
Който е съгласен с предложението на госпожа Понева, господин Методиев и господин Михайлов – те са аналогични, аз ги подлагам на гласуване заедно, моля да гласува.
Гласували: "За" - 1; "Против" - 5; "Въздържали се" - 1.
Работната група не подкрепя предложението.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за наименованието на Глава трета:

“ Глава трета
УСЛОВИЯ И РЕД ЗА РЕГИСТРИРАНЕ НА МЕЦЕНАТИ И НА ОРГАНИЗАЦИИ, ПОДПОМАГАЩИ КУЛТУРАТА”

Чл. 20.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 20, който става чл. 9 със следната редакция:
“Чл. 9. (1) Всяко физическо или юридическо лице, меценат по смисъла на чл. 4, ал. 1, се регистрира по този закон.
(2) Организации, подпомагащи културата, са юридически лица с нестопанска цел, определени за осъществяване на общественополезна дейност, вписани в Централния регистър за юридическите лица с нестопанска цел към Министерството на правосъдието, чийто предмет на дейност включва подпомагане на културата или на отделни културни области и които са регистрирани по този закон”.
Имате думата по чл. 9. Няма въпроси, възражения.
Който е съгласен с така предложената редакция на чл.9, моля да гласува.
Гласували: "За" - 5; "Против" - 1; "Въздържали се" - 1.
Чл. 21.
Предложение на нар. представител Мария Капон по чл. 21.
Работната група подкрепя по принцип предложението, което систематично е отразено в чл. 6, ал. 2..
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 21, който става чл. 10 със следната редакция:
“Чл. 10. Меценатите и юридическите лица по чл. 9, ал. 2, придобиват съответно качеството на меценати или на организации, подпомагащи културата, след вписването им в регистрите по чл. 6, ал. 2, т. 1 или 2.”
Въпроси по чл.10, колеги?
Който е “За”, моля да гласува.
Гласували: "За" - 5; "Против" - 2; "Въздържали се" - няма.
Чл.22
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 22, който става чл. 11 със следната редакция:
“Чл. 11. (1) Меценат – физическо лице, подава до министъра на културата заявление по образец, съгласно Приложение № 1, за вписване в регистъра.
(2) Меценатите – еднолични търговци или юридически лица, както и лицата по чл. 9, ал. 2, подават до министъра на културата заявление по образец, съгласно Приложение № 1, за вписване в регистъра.
(3) Лицата по чл. 9, ал. 2 прилагат към заявлението заверени копия от:
1. решението за първоначална съдебна регистрация;
2. удостоверението за актуално състояние, издадено от компетентния съд;
3. решението за вписване в Централния регистър за юридическите лица с нестопанска цел към Министерството на правосъдието;
4. картата за идентификация по регистър БУЛСТАТ или ЕИК;
5. удостоверението за данъчна регистрация;
6. вътрешни правила за осъществяване на дейността съгласно чл. 12.
(4) Меценатите – еднолични търговци или юридически лица, прилагат към заявлението заверени копия от документите по ал. 3, т. 1, 2, 4 и 5.
(5) В регистрите се вписват следните обстоятелства:
1. данни за лицето - номер и партида на съдебната регистрация, номер на фирменото дело, име, седалище, единен идентификационен код по регистър БУЛСТАТ, номер от НДР, номер на регистрация в Централния регистър на юридическите лица с нестопанска цел към Министерството на правосъдието;
2. данни за лицето, което представлява организацията по съдебна регистрация ;
3. данни за извършени нарушения при упражняване на дейността и за наложени санкции;
4. дата на заличаване на регистрацията и основанието за това;
5. промени в обстоятелствата по т. 1 – 3.
(6) Меценатите прилагат към заявлението и заверено копие от договора, сключен между тях и получателя на безвъзмездната помощ. В договора се определят страните, видът и стойността на безвъзмездната помощ, целта на предоставянето й, начинът и сроковете на предоставянето и използването й. Договорът урежда и начините за обмен на информация и упражняване на контрол от мецената.”
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Във връзка с това, което гласувахме в чл.4, ал.2 - добавката в договора, предлагам да се създаде нова ал.7 със следното съдържание: “Договорът по ал.6 не може да се уговаря, използване на името и наименованието на мецената за рекламна цел”.
ЛЮБЕН ДИЛОВ: Значи ли, че тази поправка в смисъл на дарение никога, по никакъв повод не трябва да се споменава кой е меценат публично? Малко прекаляваме тук.
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Едното не е свързано с другото. Едно е рекламна цел, друго е аз да кажа – това нещо съм го направил с меценат – той е публичен.
ЛЮБЕН ДИЛОВ: В Закона за радио и телевизия ясно са дефинирани т.нар. спонсорски ставки и клипове и т.н. Меценатът, хайде да не го приравняваме със спонсор, но е човек, който ..... да не прекалим. Макар, че само тези неща, които са изредени тук ме карат да ми щръкне косата, само не им искаме секрет на меценати.
Аз съм против нова ал.7 – идва ми в повече.
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: По чл.11?
Който е съгласен с така предложената редакция за чл.11, моля да гласува.
Гласували: "За" - 5; "Против" - 1; "Въздържали се" - 1.
РЕПЛИКА: С редакцията ли?
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Да, влезе с редакцията.
Чл. 12.
Работната група предлага да се създаде нов чл. 22а, който става чл. 12:
“Чл. 12. (1) Организациите, подпомагащи културата, приемат вътрешни правила за условията и начина, по които се предоставя безвъзмездната помощ, както и за изпълнението на тези действия съгласно волята на мецената.
(2) Вътрешните правила по ал. 1 са публични и се прилагат към регистъра по чл. 6, ал. 2, т. 1.”
Имате ли някакви мнения, съображения по чл.12?
Който е съгласен с така предложения текст на чл.12, моля да гласува.
Гласували: "За" - 6; "Против" - 1; "Въздържали се" - няма.
Чл. 23.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 23, който става чл. 13, със следната редакция:
“Чл. 13. (1) Министърът на културата се произнася по искането за вписване в 7-дневен срок от датата на подаване на заявлението и издава удостоверение за регистрация по образец, съгласно Приложение № 2 или прави мотивиран отказ за регистрация, като уведомява писмено лицето в същия срок.
(2) При констатиране на непълноти и/или неточности в представените документи, лицето се уведомява писмено в тридневен срок за отстраняването им. При неотстраняване на непълнотите и/или неточностите в седемдневен срок от уведомяването, искането за вписване се смята за отттеглено.
(3) Отказът по ал. 1 подлежи на обжалване по реда на Закона за Върховния административен съд.”
Колеги, въпроси, мнения, възражения по този текст? Няма.
Който е “За” предложената редакция за чл. 13, моля да гласува.
Гласували: "За" - 5; "Против" - 1; "Въздържали се" - 1.
Чл.24
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 24, който става чл. 14, със следната редакция:
“Чл. 14. Регистрираните лица са длъжни да уведомяват писмено министъра на културата за всички промени в обстоятелствата, вписани в регистъра, а организациите, подпомагащи културата – и за промени във вътрешните правила по чл. 12, в 7-дневен срок от настъпването им.”
Въпроси, мнения, предложения по чл. 14? Няма.
Който е “За” чл. 14 в предложената редакция, моля да гласува.
Гласували: "За" - 5; "Против" - 1; "Въздържали се" - 1.
Чл.25
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 25, който става чл. 15, със следната редакция:
“Чл. 15. (1) Меценатът не се вписва в регистъра или регистрацията на мецената се заличава, когато:
1. волята на мецената е неосъществима;
2. волята му е в противоречие с целите на този закон и на добрите нрави;
3. безвъзмездната помощ се предоставя при явно неизгодни условия или при условия, които поставят под съмнение изпълнението на договора.
(2) Регистрацията на юридическото лице, като организация, подпомагаща културата, се заличава:
1. по искане на регистрираното лице;
2. при прекратяване на юридическото лице;
3. при заличаване на регистрацията в Централния регистър на юридическите лица с нестопанска цел към Министерството на правосъдието;
4. при неосъществяване на дейност по този закон от регистрираното лице в продължение на две години;
5. при други основания, посочени в този закон.
(3) Заличаването на регистрацията се извършва със заповед на министъра на културата по предложение на оправомощените длъжностни лица по чл. 6, ал. 4.
(4) Заповедта подлежи на обжалване по реда на Закона за Върховния административен съд.”
ЛЮБЕН ДИЛОВ: Аз не мога да разбера чл.15, ал.2. Какво означава “волята му е в противоречие с целите на този закон и на добрите нрави”...?! Тоест, волята му е в противоречие на насърчаването на културата, то тогава не акт на насърчаване на културата, защо го пишем? За добрите нрави – изобщо там.... СЕМ имат горчив опит по описание на добрите нрави.
МИМИ ВИШЕВА: Това са общи принципи в българските закони. В Закона за задълженията и договорите има подобен запис, това се отнася и по отношение на меценатите.
ЛЮБЕН ДИЛОВ: Аз разбирам, ние винаги приемаме общи принципи, а конкретните тояги ги ядат някакви конкретни хора – в случая СЕМ, които се опитаха да дефинират т.нар. добри нрави и помните какво се случи.
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Ние нямаме тази идея.
ЛЮБЕН ДИЛОВ: Аз не посягам към тази взривоопасна тема, просто казвам, че волята му е в противоречие с целите на този закон. Този закон е създаден, за да уреди тази негова воля, как може да е в противоречие с целите на закон, не мога да допусна такава хипотеза, въобще не може да ми хрумне.
Но, да го оставим.
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Целите на закона са ясно посочени съвсем в началото. Това е една обща разпоредба, която съществува в законодателство. Но, ако решите да отпадне това...?
Правите ли предложение да отпадне?
ЛЮБЕН ДИЛОВ: Да отпадне, волята на мецената е неосъществима, безвъзмездната помощ се предоставя при неизгодни условия или при условия, които поставят под съмнение изпълнението на договора.
ПОЛКА АЛЕКСАНДРОВА: Смятам, че този текст трябва да остане. Волята си противоречи с целите на този закон. Примерно той може да иска да предостави средства – нещо, което не е произведение на културата. Естествено, че няма да се регистрира като такъв.
Има и подобни други хипотези.
КИРИЛ ВАСИЛЕВ: Тук заедно с други донорски организации – членове на Донорски форум ние предложихме на уважаемите депутати няколко предложения за корекции в текста, едно от които е да отпадне категорично възможността министърът на културата да се произнася за това, дали едно произведение на изкуството, което е било създадено с меценатска подкрепа е в разрез или в съгласие съответно добрите нрави.
Също така, онази алинея, която говори за това, че волята на мецената противоречи на съответния закон, също ми се струва безмислена, тъй като ако той е меценат, тоест – регистрирал е, изпълнил е всички условия и т.н., то няма как съответно волята му да противоречи на закона.
Също така, алинеята, в която се казва, че волята на мецената е неосъществима – също според нас е своеобразна клопка, тъй като не е много ясно кой ще преценява и според какви критерии дали нещо е осъществимо или не. Значи, преди 30 години да бъде пакетиран Райхстага е неосъществимо намерение. Но, мина време, оказа се, че това е осъществимо.
Ние предлагаме радикално да отпаднат всички тези предложения. Това е нашето предложение на хората, които сме подписали тези предложения.
ИВАН ТОКАДЖИЕВ: По чл.15, ал.2 бих се съгласил с мнението на господин Дилов да отпадне “добрите нрави”, но в противоречие с целите на този закон, би трябвало да остане.
БОЙКО ВАТЕВ: Бих искал да кажа, че има случаи, в които наистина волята на мецената не може да бъде изпълнена и това не зависи от неговите пари, или от неговото желание, или да речем от мощта на един склуптор. Той иска да направи примерно едно от тепетата в Пловдив статуя висока 30 метра на Света Богородица или нещо друго, общинският съвет не дава. Разбира те ли, тази организация проверява, ходи, говори със съветниците, Общинският съвет казва, че не може да се прави такава статуя и на него му се отговаря – ти, приятелю, можеш да имаш и 5 милиона, но на това тепе не можеш да построиш 30 метрова статуя.
Ето, в такъв смисъл неговата воля не може да бъде изпълнена. Договорът влиза в сила, когато може да се изпълни.
ЛЮБЕН ДИЛОВ: Склонен съм да се съглася с господин Токаджиев – да отпадне само “добрите нрави” макар, че целият текст непрекъснато ни вкарва в такива хипотези, защото когато предмет на регистрацията не е договорът, самият акт, а дейността по принцип, която ще се развива, винаги ще бъдем в тази хипотеза.
Така, че ако искате, да отпадне само “добрите нрави”, да остане “не противоречи на закона”. След като го искат юристите, разбирам, че е някакъв запис, който е официален.
За добрите нрави ще ви обясня нещо просто. Давам пример, за да стане ясно на юристите, защото те все пак боравят със закона. Реставрираме антична ваза със силно хомосексуални рисунки по нея. Това противоречи на добрите нрави със сигурност, има много такива произведения на изкуството. Какво правим, министърът на културата отказва да подпише този акт, защото противоречи на добрите нрави?
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Това е много добър пример. Какво прави тогава Министерство на културата? Той ще го допусне ли това нещо, защото аз лично смятам, че това противоречи на добрите нрави. Помислете какво е възпитанието, какъв възпитателен ефект ще даде едно такова произведение.
Представете си, че меценатът спонсорира един такъв спектакъл. Аз задавам въпроса, добрите нрави ако не съществуват, отпадайки тук, в смисъл – това е волята на мецената, започва да се прави такова произведение и той започва да се показва публично. Тогава?
ЛЮБЕН ДИЛОВ: Тогава ние сме капо отвсякъде вече. Как така? Вилата в Помпей никога няма да съществува, ако такъв закон, слава Богу не е същетвувал в Древния Рим и всички тези прекрасни произведения на изкуството. Леда и лебеда е садомия, какво правим...!? Европът и бикът...!? Да ви давам ли примери до сутринта. Това е класическа садомия, един чиновник го определя като скотовъдство – да го кажем на български. Това е произведение, Фидий и там всички – довиждане.
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: На мен ми се струва, че колкото и да е лишено от право на терминология “добрите нрави” все пак е хубаво да остане тук, защото те ще бъдат единични случаи, господин Дилов.
ЛЮБЕН ДИЛОВ: Принципът е важен – даваме възможност на един човек да произведе такъв разговор, който не му е работа, не му е практика. Не стига, че го натоварваме с функцията да регистрира фирми като съдия по вписване, а не акт на дарение, ами сега ще го натоварим и със санкцията да бъде арбитър на един такъв спор.
Не възразявам - хубаво.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Подкрепям тезата да отпаднат добрите нрави”.
ИВАН ТОКАДЖИЕВ: Наистина се съгласих с идеята на господин Дилов, тъй като добрите нрави предполагат хипотезата за художествено творечска цензура – значи това да освободим. Разбира се, че творбите, които противоречат на тези добри нрави се раждат и съществуват въпреки този закон.
НИНА ГЕОРГИЕВА: Погледнато формалон, може би господин Дилов щеше да има право, но в края на краищата изкуството е отражение на времето, което отразява. А именно, какво имам предвид? трябва ли културата в началото на 3000 година да бъде отражение на една антична култура, на антични нрави, на антични възприятия за ценностна система? Може би трябва да ги възпроизведем отново. И сега сме залети от псевдокултура, вълчи нрави, за да не кажа античност в отношенията човек-човек.
БОЙКО ВАТЕВ: Хубаво си е да има “добрите нрави”, защото когато човек иска да дарява пари без да иска да иска облекчение от държавата, може да си прави колкото си иска хомосексуални спектакли, да си харчи парите. Но, когато държавата трябва да стимулира изкуството и тя да стимулира нещо, което е наистина в разрез с ако щете и демографската криза и с възпроизводството в България, колкото и елементарно да звучи, не може пък държавата да го стимулира, ще има цензура в случая.
Човек може да си спонсорира, но без да иска облекченията. Тогава всякакви нрави може да спонсорира.
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Колеги, очевидно е, че имаме две предложения, които са обособени. Едното е да отпадне “добрите нрави”. Другото предложение е да останат “добрите нрави”. Така, че предлагам да гласуваме.
Подлагам на гласуване чл.15 в редакцията, която е направена и прочетена от мен преди малко.
Който е съгласен с така направената редакция, моля да гласува.
Гласували: "За" - 4; "Против" - 3; "Въздържали се" - няма.
Предложението се приема в сегашната редакция.
Чл.26 (1) Организация, подпомагаща културата, на която е отказано вписване, може да поиска отново вписване не по-рано от шест месеца от влизане в сила на отказа.
(2) Организация, подпомагаща културата, на която е заличено вписването, може да заяви повторно вписване не по-рано от изтичането на една година след отпадане на основанията за заличаването му. Това право може да бъде упражнено еднократно.
Работната група подкрепя текста на вносителя за чл. 26, който става чл. 16.
Който е съгласен с така предложената редакция и подкрепена от работната група, моля да гласува.
Гласували: "За" -6; "Против" - 1; "Въздържали се" - 1.

Чл.27
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 27, който става чл. 17, със следната редакция:
“Чл. 17. (1) Регистърът на меценатите е за служебно ползване и информация от него се предоставя само на съответните компетентни органи.
(2) Регистърът на организациите, подпомагащи културата, е публичен, като всяко лице може да иска справка или извлечение от съдържанието му относно информацията, която подлежи на обявяване.
(3) Министерството на културата издава месечен бюлетин и публикува на Интернет страницата си информация относно вписаните в регистъра организации, подпомагащи културата, отказите и заличените регистрации. В Интернет страницата се посочва и лице за контакт.
(4) Информацията по ал. 3 се предоставя на общините.
(5) Процедурата по вписване в публичния регистър, публикациите, обявяването на информацията и обжалването на отказите за вписване са освободени от заплащане на държавни такси.“
Въпроси, мнения, възражения, бележки по чл.17?
НИНА ГЕОРГИЕВА: Каква е възможността гражданинът да упражни суверенното си право на контрол по отношение на меценат, който нарушава договора?
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: По отношение на меценат, който нарушава договора?
НИНА ГЕОРГИЕВА: Тъй като регистърът на меценатите е информация за служебно ползване, гражданинът как ще установи кой меценат против волята му упражнява един или други вид дейност, несъобразена с нравите.
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Първо, искам ясно тук да стане какъв е принципа. Публичността на меценатите зависи само и единствено от тяхната воля. Това са техните средства, които се предоставят на определените лица. Това е принципа на този закон. Дали има нарушение на договора – това трябва да бъде констатирано и тези констатации подлежат на упубличаване. Това е принципът в закона.
НИНА ГЕОРГИЕВА: А волята на гражданина, която се изразява от законодателя, от негово име и за негова сметка? И всъщност гражданинът е суверенът на тази държава и всичко в тази държава е подчинана на неговата воля? Държавата – това съм аз – гражданинът, а не това съм аз – меценатът. Има подмяна на ценностите.
ЛЮБЕН ДИЛОВ: Ако искате после да водим такъв разговор...?
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Не, аз мисля да не водим такъв разговор. Мисля, че е получен отговор на този въпрос – това е Законът за меценатството. Всеки гражданин в Република България по Конституция може да си търси правата. В момента този човек, който дава съответните пари за определен творчески процес и се отразява на базата на писмен договор – това е двустранен процес. Всяко трето лице може по общ исков ред да си търси правата. В момента меценатът може да се упубличи в регистъра в Интернет страницата на Министерство на културата само ако той желае – това са неговите права, неговите пари, негво право. Всеки български гражданин по Конституция, по общ исков ред може да си търси правата.
Колеги, по редакцията на чл.17 има ли някакви други предложения ?
Който е съгласен с разпоредбата на чл. 17 в този вид, моля да гласува.
Гласували: "За" - 6; "Против" - 1; "Въздържали се" - 2.

Глава четвърта
ДЕЙНОСТ НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ, ПОДПОМАГАЩИ КУЛТУРАТА

Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава четвърта.

Чл.28
Предложение на нар.представители Антонела Понева и Веселин Методиев
Чл. 28 отпада.
Работната група не подкрепя предложението.
Предложение на нар.представител Николай Михайлов
Чл. 28 отпада.
Работната група не подкрепя предложението.
Ще подложа на гласуване направените предложения от народните представители.
Който подкрепя направените предложения на господин Михайлов, на госпожа Понева, на господин Методиев, моля да гласува.
Гласували: "За" - 1; "Против" - 5; "Въздържали се" - няма.
Подлагам на гласуване:
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 28, който става чл. 18 със следната редакция:
“Чл. 18 Организациите, подпомагащи културата:
1. посредничат при определяне вида и стойността на безвъзмездната помощ, начина и сроковете за предоставянето й;
2. предоставят безвъзмездната помощ;
3. упражняват контрол за изпълнение волята на мецената;
4. предоставят на мецената и на министъра на културата информация за разходването на предоставената безвъзмездна помощ;
5. извършват други дейности, предвидени в този закон. “
Колеги, имате думата по чл.18. Очевидно няма възражения. Който подкрепя текста на чл. 18 в редакцията, която прочетох, моля да гласува.
Гласували: "За" - 6; "Против" - 1; "Въздържали се" - няма.
Чл.29
Предложение на нар.представители Антонела Понева и Веселин Методиев
Работната група подкрепя по принцип предложението.
Предложение на нар.представител Николай Михайлов
Работната група подкрепя по принцип предложението.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 29, който става чл. 19 със следната редакция:
“Чл. 19. (1) Отношенията между мецената и получателя на безвъзмездната помощ се уреждат посредством писмени договори, сключени с организациите, подпомагащи културата. Копия от сключените договори се представят на министъра на културата.
(2) В договорите по ал. 1 се определят страните, видът и стойността на безвъзмездната помощ, целта на предоставянето й, начинът и сроковете на предоставянето и използването й. Договорите уреждат и начините за обмен на информация и упражняване на контрол от мецената и от организацията, подпомагаща културата.
(3) Организацията, подпомагаща културата е длъжна да откаже сключване на договор, когато волята на мецената е неосъществима или е в противоречие с целите на този закон и добрите нрави или когато безвъзмездната помощ се предоставя при явно неизгодни условия или при условия, които поставят под съмнение изпълнението на договора. ”
Това е аналогичен текст, който гласувахме преди малко, но вече тук е свързан с организациите, подпомагащи културата.
Колеги, имате думата по чл.19. Няма забележки.
Който е съгласен с така предложената редакция на чл.19, моля да гласува.
Гласували: "За" - 6; "Против" - 1; "Въздържали се" - няма.
Чл.30
Предложение на нар.представители Антонела Понева и Веселин Методиев
Работната група не подкрепя предложението.
Предложение на нар.представител Николай Михайлов
Работната група не подкрепя предложението.
Подлагам предложенията заедно на гласуване.
Госпожо Александрова, ще помоля да дадете малко яснота, по всяка вероятност господин Михайлов ще се интересува защо не е подкрепено предложението, защо не става публичният конкурс по реда на чл.31, ал.2 и ал. 3 от Закона за закрила и развитие на културата.
ПОЛКА АЛЕКСАНДРОВА: Чл. 31, ал. 2 и ал. 3 урежда начина на предоставяне на средствата от Фонд “Култура”. Там не се касае за министъра на културата, а за Националния фонд “Култура”, който е самостоятелно юридическо лице. Затова той не може да намери място тук. Компетентен по този закон е министърът на културата.
Чл. 31 урежда начина за придобиване и разходване на средства в Нациналния фонд “Култура”, който е самостоятелно юридическо лице. Там няма условия за публичен конкурс. Този закон не предвижда такъв ред за публичен конкурс.
НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ: Аз мисля, че идеята за публичност на избора е ясна. Ако този публичен конкурс не може да се реализира по реда на чл. 31, ал. 2 и ал. 3, ако това наистина е така – кажете, защото е извън моята компетентност, по какъв ред този публичен конкурс би могъл да бъде реализиран.
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Зададох въпроса, защото и в другия текст е с публичен конкурс, но просто редът е сменен, иначе това го има.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 30, който става чл. 20 със следната редакция:
“Чл. 20. (1) Когато меценатът не е посочил изрично получателя на безвъзмездната помощ, той се определя след провеждане на публичен конкурс, организиран от организацията, подпомагаща културата, при условия и по ред, определени във вътрешните правила по чл. 12, ал. 1.
(2) Организацията, подпомагаща културата, е длъжна да информира министъра на културата за провеждане на конкурса и за неговите условия най-малко 30 дни преди датата на конкурса.
(3) Министерството на културата обявява в Интернет страницата си данни за конкурса и за неговите условия в тридневен срок от получаване на информацията по ал. 2.
(4) Условията и редът за провеждане на конкурса по ал. 1 гарантират равнопоставеност на кандидатите и обективни критерии за оценка. Допълнителни правила са допустими единствено съобразно волята на мецената въз основа на сключения договор с организацията, подпомагаща културата. Допълнителните правила се определят в съответствие с вътрешните правила по чл. 12, ал. 1.
(5) Подпомагането не може да бъде в полза на:
1. членове на организацията, подпомагаща културата и техните съпрузи, роднините им по права линия - без ограничение, по съребрена линия - до четвърта степен, или по сватовство - до втора степен включително;
2. лица, били в състава на управителните органи на организацията, подпомагаща културата, до 2 години преди датата на вземане на решението;
3. юридически лица, финансирали организацията, подпомагаща културата, до 3 години преди датата на вземане на решение;
4. юридически лица, в които посочените лица в т. 1 и 2 са управители или могат да наложат или възпрепятстват вземането на решения.
5. свързани лица по смисъла на § 1, ал. 1, т. 1 – 8 от Допълнителните разпоредби на Търговския закон.”
Колеги, въпроси, предложения по чл. 20?
РЕЙХАН АБЛЕКИМ: Искам да попитам, във връзка с предложението на господин Михайлов във връзка с чл. 31. Един меценат може да предостави средтва чрез организация посредник на Националния фонд “Култура”? Той по само себе си е отделно юридическо лице и може да има такава воля самият меценат.
ПОЛКА АЛЕКСАНДРОВА: По-скоро отговорът е, че този член не съдържа ред и условия за публичен конкурс. Освен това, че е отделно юридическо лице, няма ред и условия в член 31 за провеждане на публичен конкурс.
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: По всяка вероятност може би е станало някакво недоразумение в текстовете – чл. 31, ал. 2 и ал. 3.
РЕЙХАН АБЛЕКИМ: Примерно, аз ако съм меценат и моята воля е да предоставя средствата на Националния фонд “Култура”, а те ще ги разходват по техните си там правила.
ПОЛКА АЛЕКСАНДРОВА: Става въпрос за публичен конкурс. Това коментираме – дали в този текст има правила или няма за такъв конкурс – няма.
РЕЙХАН АБЛЕКИМ: Няма, съгласен съм.
МИМИ ВИШЕВА: Предложенията на госпожа Понева, господин Методиев и господин Михайлов препращат публичният конкурс да бъде по реда на Закона за закрила и развитие на културата. Там наистина в чл. 31, ал. 3 е визирано, че има, че средствата от Фонд “Култура” се предоставят след провеждане на конкурс и въз основа на направени предложения от експертни комисии в съответната културна област. Но това е друг закон.
Тук, със Закона за меценатството вече се урежда режима по този Закон за конкурс, затова не е редно да се препраща към друг закон. А тук организациите, подпомагащи културата по чл.12 ще направят вътрешни правила и затова се препраща към тях. Не е редно с оглед законодателна техника.
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Въпросът се изясни.
Колеги, по чл. 20, който е съгласен с така предложената редакция на текста, моля да гласува.
Гласували: "За" - 5; "Против" - 1; "Въздържали се" - 1.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Този текст ми звучи смущаващо и той на практика нищо не урежда.
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Преминаваме към чл. 31.
Чл.31
Предложение на нар.представители Антонела Понева и Веселин Методиев
Работната група подкрепя предложението.
Предложение на нар.представител Николай Михайлов
Работната група подкрепя предложението.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 31, който става чл. 21, със следната редакция:
“Чл. 21. (1) Меценатът може да предоставя безвъзмездна помощ в пари или в натура, които пряко са свързани със създаване, съхранение или популяризиране на произведения на културата.
(2) Когато предоставяната безвъзмездна помощ е в натура, нейната стойност се определя както следва:
1. за меценати, които са предприятия по смисъла на чл. 1, ал. 2 от Закона за счетоводството – балансовата стойност на предоставените активи и/или документално доказаната с първични счетоводни документи стойност на извършените разходи;
2. за меценати, които не са предприятия по смисъла на чл. 1, ал. 2 от Закона за счетоводството – по-ниската от документално доказаната с първични счетоводни документи цена на придобиване на предоставените активи и справедливата им цена и/или документално доказаната с първични счетоводни документи стойност на извършените разходи.”
Това е текстът, който е даден от Министерство на финансите и който е даден от гледна точка на остойностяване в случаите, когато не е в пари.
По чл. 21? Който е съгласен с така предложената редакция, моля да гласува.
Гласували: "За" - 6; "Против" - 1; "Въздържали се" - няма.
Чл.32
Предложение на нар.представители Антонела Понева и Веселин Методиев
Работната група не подкрепя предложението.
Предложение на нар.представител Николай Михайлов
Работната група не подкрепя предложението.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 32, който става чл. 22 със следната редакция:
“Чл. 22. (1) Организацията, подпомагаща културата, упражнява контрол върху изпълнението на волята на мецената от получателя на безвъзмездната помощ съгласно договора по чл. 19, ал. 1.
(2) При неизпълнение на договора по ал. 1 от получателя на безвъзмездната помощ организацията, подпомагаща културата, е длъжна да информира незабавно мецената и министъра на културата.
(3) При неизпълнение на задълженията си по ал. 2 организацията, подпомагаща културата, носи солидарна отговорност с получателя на помощта.”
Мисля, че текстът е коректен от гледна точка на правила.
Става: «Организацията, подпомагаща културата, упражнява контрол за изпълнението волята на мецената от получателя на безвъзмездната помощ....».
Който е съгласен с така направената поправка и предложената редакция на чл. 22, моля да гласува.
Гласували: "За" - 6; "Против" - 1; "Въздържали се" - няма.
Подлагам на гласуване отпадане на чл. 32 по предложение на народните представители.
Гласували: "За" - 1; "Против" - 5; "Въздържали се" - 1.
Чл.33
Предложение на нар.представители Антонела Понева и Веселин Методиев
Работната група не подкрепя предложението.

Предложение на нар.представител Николай Михайлов
Работната група не подкрепя предложението.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 33, който става чл. 23 със следната редакция:
“Чл. 23. (1) Организацията, подпомагаща културата, осигурява условия за упражняване правото на мецената да се запознава на място с изпълнението на договора от страна на получателя на помощта.
(2) Условията и редът за упражняване на правото по ал. 1 се уреждат във вътрешните правила по чл. 12, ал. 1, и в договора с мецената.”
Колеги, въпроси по чл. 23?
Подлагам на гласуване предложението на народните представители – чл. 33 да отпадне. Който е «За» моля да гласува.
Гласували: "За" - 1; "Против" - 5; "Въздържали се" - 1.
Подагам на гласуване текста на вносителя за чл. 33, който става чл. 23 с редакцията, която прочетох.
Който е “За” този текст, моля да гласува.
Гласували: "За" - 6; "Против" - 1; "Въздържали се" - няма.
Чл.34
Предложение на нар.представители Антонела Понева и Веселин Методиев
Чл. 34 отпада.
Работната група не подкрепя предложението.
Предложение на нар.представител Николай Михайлов
Чл. 34 отпада.
Работната група не подкрепя предложението.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 34, който става чл. 24, със следната редакция:
“Чл. 24. Организацията, подпомагаща културата, има право да получи от мецената до 7 на сто от стойността на предоставяната безвъзмездна помощ, определена по реда на чл. 21, за разходи, пряко свързани с изпълнението на договора с мецената и с получателя на безвъзмездната помощ.”
Тук искам да обърна внимание, че имаше направено предложение от донорските организации, този размер да бъде не 7, а до 5%. Някой да го представи, в смисъл какъв критерий сте ползвали?
ВЕСЕЛА ГЕЧЕВА: Критерият ни е процентите, които се признават от донорските организации за допустими административни разходи и тези, които са приети в момента. Смятаме, че 5 на сто е разумно, макар, че разликата не е много голяма.
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Колеги, ще изразя моето становище. Аз бих подкрепила да е до 5%, защото да имаме един уеднаквен режим в законодателството.
Ние така или иначе създаваме конкуренция, поне да уеднаквим правилата.
Правя процедурно предложение, предлагам цифрата 7 да се замени с 5, иначе текстът остава абсолютно същия като формулировка.
Който е съгласен с така направеното предложение – до 5%, моля да гласува.
Гласували: "За" - 6; "Против" - 1; "Въздържали се" - 1.
Гласувахме редакцията на работната група.
Подлагам на гласуване да отпаднат предложенията на народните представители, направени за отпадането на чл. 34.
Който подкрепя отпадането на чл. 34, моля да гласува.
Гласували: "За" - 1; "Против" - 6; "Въздържали се" - 3.
Чл.35
Предложение на нар.представители Антонела Понева и Веселин Методиев
Работната група не подкрепя предложението.
Предложение на нар.представител Николай Михайлов
Работната група не подкрепя предложението.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 35, който става чл. 25 със следната редакция:
“Чл. 25. (1) Организацията, подпомагаща културата, води и поддържа регистър на сключените договори за предоставяне на безвъзмездна помощ.
(2) За всеки сключен договор се съставя досие, което включва: договора, данни за лицето от организацията, на което е възложено изпълнението на договора, резултатите от извършените проверки за изпълнение на договора, копия от счетоводните документи, удостоверяващи разходването на безвъзмездната помощ и всяка друга информация, свързана с изпълнение на договора.
(3) Организацията, подпомагаща културата, определя конкретно лице, което отговаря за верността на вписаните в регистъра и в досието данни.
(4) Регистърът по ал. 1 и досиетата по ал. 2 се съхраняват в продължение на 20 години след сключване на договора.
(5) При заличаване на регистрацията на организацията, подпомагаща културата, регистърът по ал. 1 и досиетата по ал. 2 се предоставят за съхранение на министъра на културата в 14 – дневен срок от заличаването.
(6) Редът за водене на регистъра по ал. 1 и досиетата по ал. 2 се определя във вътрешните правила по чл. 12, ал. 1.”
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Би трябвало да бъде “създава и поддържа”.
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Абсолютно основателно е. В първочалния текст на вносителя така е записано. “Създава и поддържа” става.
По чл. 25 има ли корекции освен направената редакционна поправка. Няма.
Който е съгласен с предложението на работната група за подкрепа на текста на вносителя, който става 25 с посочената редакция и направената корекция от господин Йорданов, моля да гласува.
Гласували: "За" - 6; "Против" - 1; "Въздържали се" - 1.
Предложението на народните представители за чл. 25?
Който е съгласен с предложението на работната група да не подкрепя предложенията на народните представители, моля да гласува.
Гласували: "За" - 5; "Против" - 1; "Въздържали се" - 1.
Чл. 36
Предложение на нар.представители Антонела Понева и Веселин Методиев
Чл.36 се отменя.
Работната група не подкрепя предложението.
Предложение на нар.представител Николай Михайлов
Чл.36 се отменя.
Работната група не подкрепя предложението.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 36, който става чл. 26 със следната редакция:
“Чл. 26. (1) Организациите, подпомагащи културата, изготвят ежегодно доклад за дейността си, който съдържа данни относно:
1. сключените договори, тяхното изпълнение и резултати;
2. стойността на получената за предоставяне помощ и стойността на предоставената безвъзмездна помощ;
3. финансовият резултат за организацията.
(2) Докладът по ал. 1 и годишният финансов отчет на организациите, подпомагащи културата, се предоставят на министъра на културата най-късно до 1 март на всяка календарна година за предходната година.
(3) При условие, че годишният финансов отчет на организация, подпомагаща културата, подлежи на независим финансов одит от регистрирани одитори, копие от годишния финансов отчет, върху който е изразено независимо одиторско мнение, заедно с копие на одиторския доклад, се предоставят на министъра на културата най-късно до 31 март на всяка календарна година за предходната година.”
Тези текстове са разписани от Министерство на финансите относно счетоводната отчетност. По чл. 26, който е съгласен с така предложената редакция, моля да гласува.
Гласували: "За" - 6; "Против" - 1; "Въздържали се" - 1.
Подлагам на гласуване предложенията на народните представители, които не са подкрепени от комисията.
Който е съгласен с направените предложения на народните представители, моля да гласува.
Гласували: "За" - 1; "Против" - 3; "Въздържали се" - 3.

Глава пета
СТИМУЛИРАНЕ НА МЕЦЕНАТСТВОТО

Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за наименование на Глава пета със следната редакция:

“Глава пета
СТИМУЛИРАНЕ НА МЕЦЕНАТИТЕ”

Предложение на нар.представители Антонела Понева и Веселин Методиев
В чл. 37 думата “може” се заличава.
Работната група подкрепя предложението.
Предложение на нар.представител Николай Михайлов
В чл. 37 думата “може” се заличава.
Работната група подкрепя предложението.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 37, който става чл. 27 със следната редакция:
“Чл. 27. Държавата подпомага и насърчава меценатите чрез данъчни, кредитно-лихвени, митнически и други финансови и икономически облекчения, определени в съответните специални закони.”
Тук са приети на народните представители предложенията.
По отношение на Глава пета и на чл. 27? Който е съгласен с Глава пета «Стимулиране на меценатството», моля да гласува.
Гласували: "За" - 6; "Против" - няма; "Въздържали се" - няма.
Който е съгласен с чл. 27 в редакцията, която прочетох, моля да гласува.
Гласували: "За" - 6; "Против" - няма; "Въздържали се" - няма.
Подлагам на гласуване предложенията на народните представители, които са подкрепени от комисията.
Гласували: "За" - 6; "Против" - няма; "Въздържали се" - няма.
Чл.38
Предложение на нар.представители Антонела Понева и Веселин Методиев
Работната група подкрепя по принцип предложението, което относно ал. 3 систематично е отразено в чл. 6.
Предложение на нар.представител Николай Михайлов
Работната група подкрепя по принцип предложението, което относно ал. 3 систематично е отразено в чл. 6.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 38, който става чл. 28 със следната редакция:
“Чл. 28. В регистъра на меценатите се вписват обстоятелствата по чл. 11, стойността на предоставената безвъзмездна помощ и данни за получателя на безвъзмездната помощ.”
В чл. 11 имаме диференциация относно това дали меценатът е физическо или юридеческо лице. Те са няколко алинеи и ние затова казваме, че в регистъра на меценатите се вписват обстоятелствата по чл. 11. Тоест, ако ти си физическо лице ще бъдат само тези изисквания, които са за физическо.
Който е съгласен с чл. 28 в така предложената редакция, моля да гласува.
Гласували: "За" - 5; "Против" - 1; "Въздържали се" - няма.
Чл.39
Предложение на нар.представители Антонела Понева и Веселин Методиев
Работната група подкрепя предложението.

Предложение на нар.представител Николай Михайлов
Работната група подкрепя предложението.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 39, който става чл. 29 със следната редакция:
“Чл. 29. Имената, съответно наименованията на меценатите се оповестяват ежегодно посредством Интернет страницата на Министерството на културата, освен ако меценатът изрично е заявил, че не желае”.
Забележки по този член?
Който е съгласен с така предложената редакция на чл. 29, моля да гласува.
Гласували: "За" - 6; "Против" - няма; "Въздържали се" - няма.
Чл.40
Предложение на нар.представители Антонела Понева и Веселин Методиев
Работната група подкрепя по принцип предложението.
Предложение на нар.представител Николай Михайлов
Работната група подкрепя по принцип предложението
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 40, който става чл. 30 със следната редакция:
“Чл. 30. (1) За стимулиране на меценатството се учредява годишна държавна награда, която се връчва от министъра на културата.
(2) Министърът на културата определя носителя на годишната държавна награда въз основа на предложение на комисия, назначена от него. Комисията прави предложението съгласно разработени от нея критерии.”
НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ: Мога да кажа кой ще бъде първият носител на тази държавна награда, ако искате това. Но ако поискате – няма да кажа. Правя игра. Зад този закон стои все пак идея за макиаж на физиономии и за изпиране на лица. Боя се, че е така.
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: По чл. 30, колеги, имате ли някакви забележки?
БОЙКО ВАТЕВ: Господин Михайлов не можа да ме убеди. Според мен, по-добре боейки се със закон, отколкото безстрашни, смели и без никакъв закон.
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Аз не искам да навлизам в тази тема, но мисля, че лично на мен ми е обидно едно такова мислене и едно такова изказване в комисията. Първо, защото считам, че от този закон има обществена необходимост. Второ, обидно е да се говори тогава, когато са работили институцията Министерство на културата, Министерство на финансите и Народното събрание в представители на Комисията по кулурата, да се прави заявка, че този закон се прави за такава цел.
Извинявайте, господин Михайлов, но наистина не мога да приема едно такова изказване.
Който подкрепя редакцията на чл.30 в сегашния вариант, моля да гласува.
Гласували: "За" - 5; "Против" - 1; "Въздържали се" - няма.
Чл.41
Предложение на нар.представители Антонела Понева и Веселин Методиев
Работната група подкрепя по принцип предложението.
Предложение на нар.представител Николай Михайлов
Работната група подкрепя по принцип предложението.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 41, който става чл. 31 със следната редакция
“Чл. 31. (1) Държавата организира културно лото при условията и по реда на Закона за хазарта.
(2) Използването на приходите, след данъчно облагане и приспадане на разходите и изплатените печалби, се утвърждават от министъра на културата, съгласувано с министъра на финансите, като най-малко 50% от тях се използват за нуждите на създадени със закон национални фондове, подпомагащи създаването на произведения на културата.”
Имате думата колеги, по чл. 31.
ВЕСЕЛА ГЕЧЕВА: С предложението, което ние правим и е пред вас, предлагаме да увеличите този процент на 75% и ви предлагаме да конкретизирате разходването на средствата от културното лото по следния начин. Да се използва за нуждите на Национален фонд “Култура” или други създадени със закон фондове, подпомагащи създаването на произведения на изкуството и културното наследство. Мотивът ни тук е, че чувстваме, че има нужда от по-конкретно определение на този етап, затова как ще бъдат разходвани средствата от културното лото.
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Аз ще си позволя да изразя мнение по казаното от вас. Съгласявам се в първата част на вашето предложение – да се увеличи размерът от 50 на 75%. Във втората част обаче ми се струва, че тази конкретика няма да ни даде достатъчно възможност да изброим изчерпателно всичко онова, което искаме. Мисля, че максимално широко сега е дадено определението – за нуждите на създадени със закон национални фондове, тук влизат всичките, подпомагащи произведения на културата. Максимално широко е това понятие.
Други колеги?
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Не е ли по-добре да бъде “лото за подпомагане на кулурата”, не е достоверен текста и така звучи по-точно.
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Тук може би има малко неразбиране, като се каже по смисъла на закона. По смисъла на закона това се третира само в чл.9, ал. 1, където се казва, че държавата може да организира тото и лото игри чрез създаван на държавни предприятия, които са сто процента държавна собственост. Устройствените правилници се приемат с Решение на Министерски съвет, разходването на средствата става съгласувано чрез министъра на спорта, говоря за Спортния тотализатор, защото той съществува, както и министъра на финансите. Това го пише там, ние създаваме тук този текст, даваме правната възможност да се организира.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: За мен това е специално лото за подпомагане на културата, но определението “културно” не върви. Казваме Министерство на културата, а не Културно министерство, макар че на граждански език се употребява.
ИВАН ТОКАДЖИЕВ: Това притеснение на господин Йорданов го приемаме. Наистина има основание.
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Лото за подпомагане на културата. “Специално” няма да слагаме, защото тежи вече. “Държавата организира лото за подпомагане на културата при условията и по реда на Закона за хазарта” и продължава следващия текст с промяната на процента от 50% на 75%.
ВЕСЕЛА ГЕЧЕВА: Знаете колко отдавнашна мечта е благотворителната лотария на гражданския сектор, но истински сме притеснени за възможността, ако не се конкретизира на този етап, а как ще бъдат разходвани средствата с това да има възможност за злоупотреби по-нататък? Това е първият ми коментар.
Вторият ми коментар е, ако кажете “национални фондове” изключвате по презумпция общинските такива, а общински фондове за подпомагане на културата вече има, или поне има инициатива в тази посока.
ИВАН ТОКАДЖИЕВ: По отношение на категоризацията на фондовете, мисля че има основание – вече има съществуващи общински фондове и това би ги изключило.
По отношение на злоупотребите, пак ви казвам и считам, че до голяма степен господин Дилов имаше основание. Има достатъчно правни норми, които контролират движенията на средствата. Ако ние ги залагаме и тук по повод на културно лото. Културно лото може ако под формата на такава игра се набират средтва и тя наистина повдига нивото на културата на гражданите, но тук не става въпрос за това.
Съгласен съм за това наистина да не се конкретизира национални фондове.
РЕПЛИКА: По закон се създават само национални.
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Вие подкрепяте редакцията така, както е предложена от работната група.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Стигаме до съгласуваност с министъра на финансите, като най-малко 75% от тях се използват за нуждите на фондовете, подпомагащи....
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Национални фондове мисля, че е най-точно казано, защото се касае за такива, които са създадени със специален закон.
ИВАН ТОКАДЖИЕВ: В такъв случай да останат национални, уточнихме се с дамата, че общинските фондове са и в частна полза.
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Колеги, подлагам на редакцията с промяната – да бъде “лото за подпомагане на културата” и “най-малко 75% от тях се използват за нуждите на създадени със закон национални фондове”.
ЛЮБЕН ДИЛОВ: Подкрепям това, което казвате за 75% увеличени. Нали сме наясно, че Законът за хазарта предвижда 50% задължителни разходи за награден фонд? Тоест, това има ли се предвид в текста – използване на приходи след данъчно облагане и приспадане на разходите по тези печалби. Тоест, от рестото – най-малко 75%? Тоест, става възможност на тотото да печели до 25% на това лото.
Съгласен съм.
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Колеги, увеличаваме на 75%, да има повече пари да се разходват за културата.
Който е съгласен с чл. 31 с направените изменения, моля да гласува.
Гласували: "За" - 8; "Против" - няма; "Въздържали се" – няма. Текстът се подкрепя единодушно.

Глава шеста
СЪХРАНЕНИЕ И ПОПУЛЯРИЗИРАНЕ НА ПРОИЗВЕДЕНИЯ НА КУЛТУРАТА
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава шеста.

Чл.42
Предложение на нар.представители Бойко Ватев и Борислав Българинов
Работната група подкрепя предложението.
Предложение на нар. представител Мария Капон по чл. 42.
Работната група подкрепя по принцип предложението.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 42, който става чл. 32 със следната редакция :
“Чл. 32. (1) Безвъзмездната помощ за съхранение на произведения на културата се изразява в предоставяне на средства за осигуряване на помещения, техническо оборудване и специалисти за съхранение на архива на Българската национална телевизия, Българското национално радио, Народната библиотека "Св. св. Кирил и Методий", Националната фонотека, Националната филмотека, Националния музей на българското изобразително изкуство, Националния исторически музей, Археологическия институт с музей при Българската академия на науките, държавните и общинските художествени галерии, музеи и библиотеки.
(2) Българската национална телевизия, Българското национално радио, Народната библиотека "Св. св. Кирил и Методий", Националната фонотека, Националната филмотека осигуряват възможност за предоставяне на копия върху съответния хартиен, електронен, филмов или звуконосител на произведения на българската култура, които съхраняват и за които срокът на авторското право е изтекъл, по тарифа, приета от Министерския съвет.
(3) Приходите от таксите по ал. 2 се използват за осъществяване на дейностите по ал. 1.”
БОЙКО ВАТЕВ: Тук пише «Национален музей на българското изобразително изкуство», навсякъде го срещаме като Национална художествена галерия, така ли е според Министерство на културата?
РЕПЛИКИ: Да.
ЛЮБЕН ДИЛОВ: С ал.2 не влизаме ли в противоречие със Закона за авторското право с термина “предоставяне на копие....”? В Закона за авторското право помните, че имахме един спор за наемане, заемане и т.н., за да може да съществуват такъв акт, примерно за книгите...
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Срокът е изтекъл.
ЛЮБЕН ДИЛОВ: Виждам, но ние там видяхме, че срокът не изтича общо взето. Няма произведения за електронното изкуство, за което срокът за авторското право да е изтекъл.
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Ние само такава хипотеза уреждаме, иначе влизаме директно в колизия.
ИВАН ТОКАДЖИЕВ: Тъй като по принцип върви масирано препрехвърляне на националната памет на държавата от хартиени и други стари износени носители на дигитални, така че хипотезата предполага примерно една партитура от Панчо Владигеров, на която е изтекъл срока за носене на авторските права, да бъде предоставена на дигитален носител. Това имахме предвид.
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Мисля, че има яснота.
Колеги, който е съгласен с направените предложения с текста на чл. 32 във вида, в който го прочетох, моля да гласува.
Гласували: "За" - 9; "Против" - няма; "Въздържали се" - няма. Единодушно се приема.

Чл.43
Предложение на нар.представители Антонела Понева и Веселин Методиев
Работната група не подкрепя предложението.
Предложение на нар.представител Николай Михайлов
Работната група не подкрепя предложението.
Работната група не подкрепя текста на вносителя и предлага чл. 43 да отпадне
Ще си позволя анблок да подложа на гласуване отпадането на чл. 43. Който е «За» моля да гласува.
Гласували: "За" - 9; "Против" - няма; "Въздържали се" - няма. Единодушно се приема.
Чл. 44
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 44, който става чл. 33 със следната редакция:
“Чл. 33. Безвъзмездната помощ за популяризиране на произведения на културата се изразява в предоставяне на средства за издаване на произведенията на културата по чл. 3, т. 1-3 в тираж, не по-малък от 20 броя, както и за организиране и провеждане на концерти, изложби, представяне на постановки, филмови излъчвания и други форми за популяризиране на произведенията по чл. 3, т. 3 – 11.”
Има ли възражения по това предложение?
ЛЮБЕН ДИЛОВ: Каква е разликата между меценатство и безвъзмездно в случая, не разбирам?
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Меценатството е предоставяне на безвъзмездна помощ. Имаме за създаване, съхранение и популяризиране и това е третият вид, който го обясняваме какво означава – популяризиране. Тоест, то е свързано с ангажимента примерно за 20 броя тогава, когато се касае за литературни творби, за тираж.
Който е съгласен с редакцята на чл. 33 в сегашния вариант, моля да гласува.
Гласували: "За" - 6; "Против" - 1; "Въздържали се" – няма.
Предложение на нар.представители Антонела Понева и Веселин Методиев
Създават се нови членове 44а, 44б и 44в със следното съдържание:
Работната група не подкрепя предложението.
Предложение на нар.представител Николай Михайлов
Създават се нови членове 44а, 44б и 44в със следното съдържание:
Работната група не подкрепя предложението.

ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Тук искам да внеса едно уточнение, че една част от тези норми, които са разписани ги има по-нататък, систематичното място на тези предложения не е тук. Затова като цяло не се подкрепят
Който подкрепя работната група с позицията да не подкрепи тези предложения, моля да гласува.
Гласували: "За" - 4; "Против" - 1; "Въздържали се" - 1.

Глава седма
КОНТРОЛ

Предложение на нар.представители Антонела Понева и Веселин Методиев
Глава седма “Контрол” отпада.
Работната група не подкрепя предложението.
Предложение на нар.представител Николай Михайлов
Глава седма “Контрол” отпада.
Работната група не подкрепя предложението.

Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава седма.
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Предлагам да гласуваме наименованието на Глава седма “Контрол”. Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували: "За" - 5; "Против" - 1; "Въздържали се" - 1.
Моля да гласуваме предложението на народните представители. Който подкрепя отпадането на Глава седем, моля да гласува.
Гласували: "За" - 1; "Против" - 3; "Въздържали се" - 3.

Чл.45
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 45, който става чл. 34 със следната редакция :
“Чл. 34. (1) Министърът на културата упражнява контрол за спазване разпоредбите на този закон.
(2) Непосредственият контрол се извършва от длъжностни лица, определени от министъра на културата, чрез проверки по документи и на място. При необходимост те могат да се подпомагат от органите на Националната агенция по приходите, на Министерството на вътрешните работи, на Агенцията за финансово разузнаване и от други държавни органи, определени със закон, както и от временни експертно-консултативни комисии.”
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Правя предложени атхок – “..., както и от временни експертно-консултативни комисии” да отпадне. Това е вътрешна целесъобразност на министъра, не му е мястото в закона.
КИРИЛ ВАСИЛЕВ: Донорските организации предлагат в този член да отпадне МВР, тъй като има основание за престъпление, просто трябва да се сезира Прокуратурата и оттам насетне – по обичайния ред. Според нас няма място тук МВР.
Те имат за задача да осигуряват реда, сигурността и т.н., просто не виждам с какво в случая могат да бъдат полезни на хората, които проверяват.
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Винаги, когато се касае за контрол и за проверки, партньор във всяка една институция е МВР. Аз не виждам на какво основание точно тук ще изключваме, точно защото именно те гарантират сигурността и реда. Един вид участвайки, те гарантират това право. Когато се влиза на данъчна ревизия данъчните винаги са в партньорство с представители на МВР при случаи. Ние тук даваме една възможност, това не означава, че винаги тези органи ще ходят заедно с МВР и с Агенция за финансово разузнаване. Аз съм изненадана, че някой има такова искане за първи път да се изключва МВР.
КИРИЛ ВАСИЛЕВ: Там е работата, че не е уточнено за какво точно ще бъдат търсени МВР в случая.
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: За нарушения на реда, това е естествено – в рамките на техните правомощия по закон.
КИРИЛ ВАСИЛЕВ: Както решите, разбира се, но това е наше предложение.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: На кое ниво се определя необходимостта, за да бъдат подпомагани? На компетенции на министъра, или може да бъде и компетенция на непосредствения контрол?
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Аз изхождам от случаите на практиката.
МИМИ ВИШЕВА: Длъжностните лица, които отиват примерно на място да правят проверка, дадено лице отказва достъп или нещо друго, да предостави документи, тези същите длъжностни лица търсят съдействие от съответната служба “Регионална полиция”, има го и в други закони.
НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ: Каква е тази конкретна ситуация, в която един меценат – благороден човек, дава на творец – пипнат от муза, пари да прави едно или друго и в един момент нахлуват всички тези хора в маскировъчна униформа, струпани по реда на репресивната им мощ, да питат или бенефициента или мецената – какво правите вие, горе ръцете, облегнете се на стената...?! Дайте ми просто за секунда светлина по този въпрос, за да се смиря в протеста си срещу този текст аз. Готов съм.
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Тази драматична ситуация със сигурност е трябвало да си я опишете, господин Михайлов, защото Вашето предложение е абсолютно в същия вид – и за участие на МВР. Тоест, Вие е трябвало предварително, очертавайки тази картина да кажете, че тази драма няма да се случи.
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: В това сте находчива, имате основания да ми кажете това. Въпреки всичко? Това е реплика между Вас и мен, искам да разберем как става това със Закона за меценатството. Каква е тази ситуация?
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Господин Михайлов, аз не смятам, че това е и съм сигурна, че Вие сте направили в същия смисъл това предложение, защото това са текстове, които съществуват абсолютно във всички закони в действащото законодателство. Аз ви казвам как теоретично и практически се ходи на проверка. Винаги отива съответното компетентно лице, то е длъжно да има издадена такава карта и отива да проверява по смисъла на Закона за мецената – дайте ми документите или договора да видя какъв е. Ако това лице откаже помощ, тогава длъжностното лице отива и търси помощта. Затова го има този текст.
БОЙКО ВАТЕВ: Господин Михайлов, аз така го виждам, че този контрол е основно върху тези посреднически организации, които трансферират пари и те трябва да се отчета и когато те не желаят, а вие – меценатът сте дали сто хиляди лева да се направи нещо, то не се прави, тези пари потъват – прави се ревизия и тогава МВР помага срещу посредническите организации. А не меценатът ще гони художникът, на когото е дал пари, да му казва – какво става, къде ми е склуптурата. В края на краищата, ако той не направи склуптурата – този благороден човек ще му търси сметка, защото му е дал сто хиляди лева да направи паметник на Бачо Киро – той ги е изял и изпил и пей сърце – има го и това.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Няма ли да омекоти малко текста една редакция: “по искане на министъра на културата, лицата по ал. 2 могат да се подпомагат”. Нека да прецезираме ситуациите, при които този драматизъм би могъл да бъде приложен, ако всичко останало не е дало резултат.
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Господин Йорданов, то е казано “при неоходимост”. Сега естествено, че министърът на културата при необходимост. Нормалната процедура е, че се извършва от длъжностни лица, определени от министъра на културата чрез проверки на документи на място. Каква е хипотезата при Вас “при необходимост”?
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: При мен необходимостта я определя министърът на културата на базата на това, че лицата по ал. 2 не са могли да свършат контрола поради някои попречващи обстоятелства и тогава влиза в действие кавалерията.
ПОЛКА АЛЕКСАНДРОВА: Смятам, че не могат да се изброят всички хипотези, при които ще възникне такава необходимост, така че може непосредственият контрол да възникне и дори да се прибегне до това министърът да поиска. При едно отиване примерно не успяват и след това се иска. Според мен “необходимост” обхваща всички възможни случаи, които не могат тук да се изпишат.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Обстоятелствата по които се извършват тези проверки би трябвало да носят отпечатъка, както направихме лото за подпомагане на културата, да прибавя и малко по-културен подход.
ВЕСЕЛА ГЕЧЕВА: Кратък принципен коментар, от който смятах да се въздържа.
Първо, мнението, което ние изразяваме е мнение на дарителските организации, които за много от текстовете в този закон имат принципни противоречия.
Второ, по отношение на посредниците на юридическите лица с нестопанска цел като такива, има механизми за контрол, които съществуват. Ако вие като народни представители смятате, че този контрол е недостатъчен и аз съм склонна да приема нещо такова, може би тези механизми за контрол трябва да се засилят. Може би публичният регистър за физическите лица с нестопанска цел трябва да функционира повече като контролен орган. Принципно не смятам, че ще бъде полезно на този етап, но би могло в бъдеще.
ЛЮБЕН ДИЛОВ: За да не се създава хипотезата, че определеното от министъра на културата длъжностно лице може да поиска цялата вече описана вече кавалкада.
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Кажете, така, както го формулирахме.
ЛЮБЕН ДИЛОВ: “Непосредственият контрол се извършва от длъжностни лица, определени от министъра на културата чрез проверка на документи на място. При необходимост и при искане на министъра на културата могат да се подпомагат от органите (изреждат се всички останали).”
Ние влизаме в хипотезата, че ако се правят такива проверки, те се правят или по Закона срещу пране на пари или по някакъв такъв казус. Всичко друго си минава в един нормален тон. Тоест, ако имаме отказ за предоставяне на документие това е ясно, че ще върви по съвсем друга проверка, а не по този закон. Защо трябва в Закона за меценатството да вкарваме репресивна мярка. Ако я има, да я има по разпореждане на министъра.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Искам да приведа още един аргумент в технологията, по която действат специализираните органи, отнесено към приложението на Закона авторското право. Без да оправдавам всички нарушители, аз съм бил свидетел на нахлуване в офиси на хора, които ползват (това бяха кабелни телевизии) нерагламентирано софтуер. Там няма обръщение “вие” и няма отношение, което да предполага култура. Там има маски, там има палки, там има изхвърляне навън на материална част и след това вървете и се оправяйте с адвокатите – така се действа. Затова ви моля, поне в този закон да имаме малко по-голяма предохранителен режим срещу подобни действия.
Още веднъж ще прочета редакцията: “По искане на министъра на културата, лицата по ал. 2 могат да се подпомагат от органите....”.
РЕЙХАН АБЛЕКИМ: Аз смятам, че тази репресивна мярка не изцяло обърната към самия меценат, а напротив към посредническите организациите.
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Въпросът е принципен, ние тук не бива да ги делим към кого е. Тя е обща мярка. Въпросът е да намерим баланса в начина да не се отива в такава крайност, за която се очерта тази ситуация.
РЕЙХАН АБЛЕКИМ: Това даже може да се вземе предвид само сигурността на самия служител. Има много такива ситуации в България – държавен служител на дадено място да му се откаже.
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Да остане тогава “по искане на министъра на културата длъжностните лица по ал.1 могат да бъдат подпомагани от органите на Националната агенция по приходите, МВР, Агенция за финансово разузнаване и от други държавни органи, определени със закон.”
Заповедта за проверка се прави от министъра на културата. Другото означава, че си отиват длъжностни лица без заповед, влизат и те винаги могат да решат от кои органи могат да бъдат подпомагани. Тук отговорността много ясно трябва да бъде качена на нивото. Така, че мисляя, че това е най-коректния текст.
ИВАН ТОКАДЖИЕВ: Мисля, че тази поправка е основателна, но само ви напомням, че по смисъла на процедурата, тук повече се визират посредническите и получателите на финансовата или матерална помощ, а не меценатите. Меценатите отдавна са преминали през цялата останала процедура.
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Добре. С тази редакция, която направихме, подлагам на гласуване това преложение в чл. 34.
Гласували: "За" - 9; "Против" - няма; "Въздържали се" - няма. Пълно единодушие, подкрепя се.
Отпада “временно експерти и консултативни комисии”.

Чл.46
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 46, който става чл. 35 със следната редакция
“Чл. 35. (1) Проверките се извършват:
1. планово;
2. при предоставяне на безвъзмездна помощ в размер над 30 000 лева;
3. във връзка с постъпили жалби или сигнали;
4. при наличие на други данни за извършени нарушения.
(2) Министърът на културата извършва проверка в срок до 30 април на текущата година на постъпилите доклади за дейността и годишни финансови отчети по чл. 26.”
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Веднага искам да кажа откъде идва размерът от 30 000 лева. Той идва във връзка с предложението, което беше направено от господин Михайлов и неговите колеги да бъдат проверявани, да бъдат вкарвани в Закона за мерките за изпиране на мръсни пари и там прага на сумата, която е визирана, е 30 000 лева. Ние решихме първоначално да е 50 000 лева, но отчитайки това предложение считаме, че е по-добре наистина да имаме уравновиловка на тази стойност.
Въпроси, по чл. 35, колеги?
ЛЮБЕН ДИЛОВ: Много съм смутен от това нещо. Специално при предоставянето на безвъзмездна помощ в размер над 30 000 лева – това означава, че всеки меценатски жест и акт над 15 хиляди евро, тоест – сериозен акт, веднага тръгва по тази хипотеза за някаква извънредност.
Мисля, че трябва да се увеличи и правя конкретно предложение – над 100 000 лева. “при предоставяне на безвъзмездна помощ в размер над 100 000 лева”, независимо какви закони го... И логиката ми е следната. Все пак ние се опитваме да създадем Закон за меценатството, на който философията му е да подтиква някакви хора да стават меценати, а тук има много малко текстове, които ги подтикват.
БОЙКО ВАТЕВ: Може ли този текст да бъде променен в смисл, че проверките могат да бъдат извършвани при определени условия. Тоест, 30 000 или 40 000 лева не задължават, но може да бъде направено, може и да не бъде направено. А не е задължително на всяко едно дарение да му се прави проверка, щом мине 30 000 лева. Могат да бъдат извършвани при еди какви си, еди какви си условия.
ЛЮБЕН ДИЛОВ: Съзнавам, че текстът, който предлагаме е либерален. В Америка за 10 хиляди долара кеш преведени където и да е или въобще занесени на гише просто настъпват апокалиптични последствия. Мога да ви кажа конкретен пример, когато Кулеков тръгна да обикаля Америка да пише репортажи се опита да си извади кредитна карта и се появи на едно гише с 15 хиляди долара кеш с молба да ги внесат в сметка и да му издадат карта, беше арестуван по най-зверски начин и трябваше да го оправяме чрез посланици, който намерим, включително нашата звезда от CNN.
Така, че ясно е, че по света има много строга санкция за преследване на всякакви нерегламентирани суми, но тук вече имаме много етапи на регистрация: регистрирали сме мецената, взели сме му секрет, всичко, той е занесъл договор в Министерство на културата, публична фигура е.
Солидаризирам се с предложението на господин Ватев – проверки могат да се извършват планово. Да се добави “могат” в чл. 31(1). “При предоставяне на безвъзмездна помощ в размер над 100 000 лева....”, моето предложение е.... Могат и над 100 000 лева.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Подкрепям предложението на вносителя, тъй като “могат да се извършат планово” вече звучи крайно анахистично. Второ, аз не получих достатъчно аргументиран отговор на въпроса, какво значи популяризиране и продължавам да мисля, че става дума за реклама – поне тук да има едно ограничение в парите. В случаите, когато това е скрит вариат на реклама, някой да има поглед по задължение, а не по някакъв вътрешен импулс.
ВЕСЕЛА РАДОЕВА: Бих искала да подкрепя предлоението на господин Дилов. Този закон иска да подкрепи сериозните пари за сериозни произведения, за сериозни дейности, свързани с културата. Сто хиляди лева е една абсолютно разумна сериозна сума, която означава един камерен спектакъл, един почти камерен концерт, една прилична книга – един роман или един хубав паметник. Ако сложим ниска граница – 30 000 тогава действително има синхрон с други закони в България, но някак си вече за прекалено масова продукция става дума.
Действително високата граница е въпрос на по-голямо доверие от страна на законодателя.
РЕЙХАН АБЛЕКИМ: Много се извинявам, кого проверяваме?
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Как кого проверяваме?!
РЕЙХАН АБЛЕКИМ: С този член проверките се извършват... На кого се правят проверки и защо говорим за увеличаване на тази сума. За мен това – над 30 000 лева е добре, заради това, че тогава също меценатът ще има възможност да разбере дали са му целесъобразно употребени парите. Ако вдигнем над 100 000 лева тогава ще решим да правим проверка на организацията и на получателя какво е свършил с тези пари. А когато е 30 000 лева тогава меценатът ще бъде сигурен, че и при по-малка сума дадена, дарена, ще има много по-силене, по-добър контрол, ще знае къде са му отишли по-навреме парите. Не знам защо трябва да вдигаме? Няма да подтикнем по този начин меценатите.
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Съжалявам, че в мен няма Закона за мерките срещу изпиране на мръсни пари. В този закон пише, че дарения, които са над 30 000 лева – тоест, дали ние тук ще разпишем 100 000 лева по силата на онзи закон, по който така или иначе съществува контрол – те ще ги проверяват. Така, че ние затова приехме 30 000 лева като граница, за да синхронизираме едното с другото. Можем и да запишем и 100 000 лева, но те ще могат да онова основание, което съществува в закона също да ги проверяват.
Предложението на господин Михайлов беше в същия смисъл, ние затова бяхме маркирали 50 000 лева, защото решихме и с Министерство на културата и с другите, че това е достатъчна сума, масовият вариант да бъде това.
Изричният запис на Закона за мерките срещу изпиране на мръсни пари се казва следното: “Лицата по чл.3, ал. 2 и ал. 3 са длъжни да идентифицират клиентите си при установяване на трайни търговски отношения, в това число при откриване на банкови сметки или сметка на ценни книжа, както и при извършване на операции или сключване на сделки на стойност над 30 000 лева, а това е сделка, защото това е договор.
НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ: Разбирам това, само че формално. Давате си сметка, че аз нямам някакав натрупан депутатски опит в Комисия по култура. Струва ми се, че това, коет сме предложили и сме изпратили на комисията трябваше коректно да бъде предложено, за да бъде обсъждано буква по буква. Говоря за този текст, който ви предложих. Говоря за точка 31 от чл.3 на Закона за мерките срещу изпиране на пари.
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Отразено е.
НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ: Благодаря.
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Колеги, по чл.35 има ли бележки? Предлагам го за гласуване в текста, който ние сме го предложили в редакцията в чл. 35. Който е съгласен с така предложената редакция, моля да гласува.
Гласували: "За" - 4; "Против" - 1; "Въздържали се" - 1.
Чл.47
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 47, който става чл. 36 със следната редакция:
“Чл. 36. (1) Проверките се възлагат със заповед на министъра на културата.
(2) На длъжностните лица, на които са възложени от министъра на културата контролни функции по този закон, се издава документ, с който те се легитимират при извършване на проверки.”
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Въпроси по тази разпоредба? Мисля, че не трябва да има възражения, който е “За”, моля да гласува.
Гласували: "За" - 6; "Против" - няма; "Въздържали се" - няма. Единодушно се подкрепя.

Чл.48
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 48, който става чл. 37 със следната редакция:
“Чл. 37. Длъжностните лица по чл. 34, ал. 2 имат право да изискват от меценатите, от организациите, подпомагащи културата, и от получателите на помощта всички необходими счетоводни и други документи и всяка информация във връзка с предоставяне на безвъзмездната помощ и нейното разходване.”
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Въпроси по този член? Който е “За”, моля да гласува.
Гласували: "За" - 6; "Против" - няма; "Въздържали се" - няма. Единодушно се подкрепя.
Чл.49
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 49, който става чл. 38 със следната редакция:
“Чл. 38. (1) Меценатите, организациите, подпомагащи културата и получателите на помощта са длъжни да оказват съдействие на длъжностните лица по чл. 34, ал. 2 при упражняване на правомощията им, като осигуряване на достъп до помещения, както и предоставяне на необходимите документи и информация.
(2) Длъжностните лица по ал. 1, при отказване на достъп или при непредоставяне на информация, имат право на съдействие от страна на органите на прокуратурата и на Министерството на вътрешните работи, в рамките на тяхната компетентност, определена със закон.
(3) Меценатите, организациите, подпомагащи културата и получателите на помощта не могат да се позовават на търговска тайна при извършване на проверки и проучване от лицата по ал. 1.”
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Има ли въпроси?
ЛЮБЕН ДИЛОВ: Имам предложение ал. 3 да отпадне. Имат право да се позовават на търговска тайна винаги, друг е въпроса дали ще им бъде прието това право и се урежда на друго място това.
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Искам да поясня ал. 3, тъй като говорихме и в работната група. Алинея 3 визира случаите, в които влиза контролният орган при мецената, който има договора и казва – дайте ми този меценат, защото той може да упражнява контрол само по отношение на договора, той по нищо друго не може да каже. И той ще каже – вижте какво, моля ви да си тръгнете, това е моя търговска тайна, няма да ви предоставя този договор.
Ако не е разписан коректно текста, дайте да го подобрим, но ми се струва, че вероятността да изпаднем в тази хипотеза е голяма. В банката като се влезе и се поиска договора за меценатство, естествено че той може да иска само този договор, той не може да бърка в другите операции на банката. В смисъл, това е нашата идея за съществуването на този текст. Ако вие дадете някаква по-добра редакция, казвайте – ще го примем.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: (Говори без включен микрофон и няма чуваемост в залата.)
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Предложенито на господин Йорданов да се уеднаквят органите и в едната и в другата хипотеза, е съвсем коректно. Моля ви да поемете това като ангажимент и в зала да бъде направено.
Ако искате, за по-голяма сигурност да разпишем “при извършване на проверки и проучване по този закон”. Ние можем и в зала да направим редакция на смисъла на този текст, така че...
Член 38 в така предложената редакция със забележката, която беше направена от господин Йорданов, за което ви моля да отразите и уеднаквите режима и с така предложената алинея 3, който е съгласен, моля да гласува.
Гласували: "За" - 6; "Против" - няма; "Въздържали се" - няма. Подкрепя се единодушно.

Чл.50
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 50, който става чл. 39 със следната редакция:
“Чл. 39. (1) Министърът на културата назначава със заповед временна експертно-консултативна комисия в случаите по чл. 19, ал. 3, по чл. 22, ал. 2 или при наличие на данни за несъразмерност между предоставената и необходимата помощ за създаване, за съхранение или популяризиране на произведения на културата по този закон, както и за разходване на предоставената безвъзмездна помощ не по предназначение, установени в хода на извършена проверка на меценати, организации, подпомагащи културата или получатели на безвъзмездната помощ.
(2) Комисията по ал. 1 представя на министъра на културата становище в срок, който е не по-дълъг от 30 дни.
(3) Министърът на културата се произнася с мотивирана заповед в 7- дневен срок от получаване на становището по ал. 2.
(4) Когато министърът на културата се произнесе, че е налице разходване на безвъзмездно предоставената помощ не по предназначение, със заповедта по ал. 3 той определя и размера на разходваните по предназначение средства.
(5) При констатирана несъразмерност между предоставената и необходимата помощ за създаване, за съхранение или популяризиране на произведения на културата по този закон, министърът на културата се произнася със заповедта по ал. 3 относно действителния размер на необходимата безвъзмездна помощ и уведомява мецената.
(6) В случаите по ал. 4 заповедта на министъра на културата по ал. 3 има действие и сумите се събират по реда на чл. 299 – 301 от Гражданския процесуален кодекс.»
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: По този текст има предложение от Министерство на културата за нова редакция.
ПОЛКА АЛЕКСАНДРОВА: Алинея 6 се променя, иначе абсолютно запазваме текста. “Заповедта на министъра на културата по ал. 3 подлежи на обжалване по реда на Закона за Върховния административен съд”. Действително предложената редакция препраща към чл. 299-301 предполага една по-бърза процедура. Но когато отворихме текста на 299 и следващите от ГПК той се свързва със Закона за държавния вътрешно-финансов контрол. Тоест, тази заповед се приравнява като акт за надчет. Обхватът на държавния вътрешно-финансов контрол в Закона за вътрешно-финансов контрол е съвсем различен от този, който касае субектите на Закона за меценатството.
Законът за вътрешен-финансов контрол обхваща финансовата дейност на разпоредители с бюджетни кредити по републиканския бюджет, органите, администриращи приходи в републиканския бюджет, разпоредители с извънбюджетни сметки и т.н. Тоест, тук в Закона за меценатството имаме едни гражданско-правни субекти, чийто отношения са уредени на абсолютно договорна основа по Закона за задълженията и договорите и наистина ако има използване на средствата не по предназначение, то този, койт има право да си иска тези средтва, е мецената. И ако се приложи чл. 299 като акт за начет, тези пари къде ще отидат? В бюджета или при мецената, или в Министерство на културата. А всъщност ощетеният – това използване не по предназначение на средствата е мецената. Затова ние сме предложили тази заповед на министъра да може да се обжалва пред Върховния административен съд, за да се произнесе.
ЛЮБЕН ДИЛОВ: Не виждам мястото тук на това. Министерство на културата не виждам въобще какво ще прави то тук. Да докаже, че е несъразмерна или не по предназначение разходвана някакво средство, след като имаш воля на два частно правни субекта, първо.
Второ, как определяме размера на разходваните по предназначение средства, като примерно колко струва да се нарисува картина. Министърът на културата ли ще определи колко струва? Няма как. Или колко струва едно театрално представление?
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Назначават се експерти и естествено те казват колко струва това представление.
ЛЮБЕН ДИЛОВ: Това е отношение между мен като меценат и него като актьор. Стремейки се да регулираме, непрекъснато изместваме смисъла на този закон. Смисълът на този целия закон е по някакъв ред да се установи, че един човек, който е дал до 15% от печалбата си – да, той е дал до 15% от печалбата си за култура и на него му се дава данъчно облекчение. Всяка друга намеса в това е много опасна. Чисто принципно ви ко газвам. Има средна постъровъчна стойност, това е термин от времето на социализма.
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Господин Дилов, представете си следната хипотеза. Вие сте меценат и искате да дарите на творец и минавате през организация. Давам ви 100 000 долара на организацията. Тя намира твореца и се разбира с него какво ще се извърши, примерно картината, произведението ще бъде 50 000, ние говорим за този случай. Тогава волята на мецената спазена ли е?
ЛЮБЕН ДИЛОВ: Не. Ако съм определил как да бъдат похарчени щях да ги определя правилно, нали съм ги дал на организацията да определя.
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Но тук има спекулация с волята на мецената.
ЛЮБЕН ДИЛОВ: Нали сме сигурни, че който се обърне към такава организация се обръща единствено с цел да си върне някакви пари обратно. Няма хипотеза, в която ще дадеш пари на организация, за да ти ги даде тя на друг автор – това е абсолютно невъзможно.
Аз съм принципен противник на това нещо – да се определя, Министерство на културата да му се даде възможност да определя за несъразмерни разходи, да оразмерява изобщо. Просто има неща, за които няма как да определиш размера. Намесел ли е творец, в кой е размера?
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Ние говорим в случаите, когато има несъразмерност.
Ако отидем в другата крайност – тогава, когато няма никакъв контрол, е кошмар. Давам ви тази хипотеза – в случая със сто хиляди – минава се през организация и това нещо се установява, че е 50 хиляди, влизат на проверка и констатират това нещо. Какво правят, затварят си очите и си излизат...?! Значи това е очевидна пералня. Ние това ли искаме да направим с този закон? Аз мисля, че не това е целта. Тук са само в случаите, когато разходването на предоставената безвъзмездна помощ не е по предназначение или има несъразмерност. Това са двете хипотези.
РЕЙХАН АБЛЕКИМ: Колеги, няма защо да се притесняваме, защото не само този закон ще регулира предоставянето на тези средства. Преди малко говорихме за 30-те хилади лева. Финансовото разузнаване по същия начин, когато някой реши някой меценат да изпере пари веднъж счетоводно трябва някой да му ги провери и да установи, че има пари, че са дошли ей така отнякъде, за да ги предостави той като меценат за произведение или за постановка. Аз смятам, че няма място за притеснение и този текст е съвсем резонен. Не знам от какво се опасяваме.
Как ще изпере пари меценатът, откъде ще ги вземе, нали ще ги проверят толкова много органи по закони.
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Ние подкрепяме да има проверка за 30 хиляди, а при случай на проверка за явна несъразмерност в порядъка на 50-100 хиляди, може би и нагоре, защото тогава ще има тези стойности, ние казваме, че няма да ги проверяваме или държавата като го утанови това нещо нищо няма да направи.
ЛЮБЕН ДИЛОВ: Ние в момента в разговор с вас си изясняваме нещата. Аз чета текста: “При констатиране на несъразмерност между предоставената и необходимата помощ за създаване, съхранение и популяризиране...”, това е толкова хлъзгаво, че такава несъразмерност може да констатирам във всеки един момент. Дайте ми който и да е обект и аз ще констатирам веднага, че има несъразмерност. Примерно ще кажа, че са дадени много по-малко пари.
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Не е така. Аз съм ви предоставила 50 хиляди лева като меценат за определена картина, която вие да нарисувате. Оказва се обаче, че необходимите бои, пастели и всички тези неща са за много по-малка стойност отколкото сумата, която е предоставена. Аз ви казвам какво означава предоставена и необходима помощ.
ЛЮБЕН ДИЛОВ: Приемам вашите аргументи, само казвам защо съм против.
ИВАН ТОКАДЖИЕВ: Аз мисля, че тук тази несъразмерност изключва на входа мецената. Меценатът предоставя средствата. Технологията, по която е доказана несъразмерността е в последваща процедура. Моля ви и ви напомням, че в гората от тръни все пак трябва да остане да се вижда морковчето.
Лично аз бих препоръчал единствено и само при извършената проверка да се изключи мецената. Пак ви казвам, че технологията по нарушението е след мецената.
РЕЙХАН АБЛЕКИМ: Колеги, защо говорим само за картини. Примерно един паметник на културата, който в момента е полуразрушен, някой от меценатите решава да дари средтва, за да бъде възстановен и реставриран, един строеж, една огромна сграда – как не може да се провери. Строителите имат специално всяка година стойности за всяка дейност, стоки, услугата колко струва, материали. Само картина...?! Вярно, един творец трудно би определил меценатът за колко трябва да му нарисува. Творецът ще каже, че струва 100 хиляди долара, но меценатът ще каже – да, аз искам да ми я нарисуваш за 10 хиляди долара. Не знам защо спорим.
Затова не трябва да гледаме само картините, има толкова много исторически паметници на културата, толкова много неща. Примерно една народна носия, която една баба е съхранила в един сандък или няколко такива и някой реши да даде пари да бъде възстановено и да остане в регионалния музей на съхранение да се запази за поколенията.
Може да се определят много стойности, затова текстът е хубав, не знам защо се притесняваме от това. Никой няма да изпере толкова много пари, няма да хукнат меценатите още тази година да даряват пари.
ЛЮБЕН ДИЛОВ: Моето предложени да отпадне текста за несъразмерност...
РЕЙХАН АБЛЕКИМ: Излизаме от духа на законопроекта.
ЛЮБЕН ДИЛОВ: ...е, че просто ние непрекъснато съчиняваме, изхождаме от презумпцията за виновни цялото общесто и съчиняваме някакви страшни бели. Нека ченгетата да бъдат така добри да си направят страшни закони за преследването на прането на пари, а ние да вземем да направим Закон за меценатството и да не мислим хипотезата, в която всички ще се юрнат да перат пари в момента. Да го оставим това да го мислят други, те да го измислят. Ние да измислим хубави неща – как човек да си даде парите да се нарисува картина.
Ние тук с вас от 3 часа работа 4 часа влизаме в мрачни хипотези за пране на пари, за това как някой някого ще излъже, ще го прекара, ще го преработи и т.н. И даваме на министерството да води регистър, да върши проверки страшни....
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Ако погледнете онзи огромен текст, който го гледахме и който за всичките документи, които са необходими, всяко едно NGO в момента където и да отиде нещо да направи, той трябва да има тези документи. Ние не искаме абсолютно нищо по-различно, по-специално от този закон. Погледнете – съдебна регистрация, актуално състояние, номер на БУЛСТАТ – всички тези неща, какво толкова сме утежнили? Физическите лица си имат данните, ЕГН, това е – отиваш, регистрираш се и представяш писмения договор, какво толкова е утежнена процедурата с този закон.
РЕЙХАН АБЛЕКИМ: И във Фонд “Земеделие”, за да вземеш субсидия искат същото.
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Не само там, където и да се отиде тези документи се изискват отвсякъде. В крайна сметка това е закон.
РЕЙХАН АБЛЕКИМ: И за 30 000, и за 3 000 искат същите документи.
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Ако не искат да се занимават с тези неща – дарителите в България могат да си упражняват свободно тази дейност без разпоредбите на този закон, когато това ги притеснява.
Така, че тук само при тези две хипотези, при положение, че има очевидни неща – това не значи, че масовата практика ще бъде такава, но все пак трябва да има някаква защита.
Господин Токаджиев, аз предлагам да гласуваме.
ИВАН ТОКАДЖИЕВ: Пак напомням моето предложение. Хипотезата несъразмерност произтича след установяване на акта на дарението, тоест – на мецената. Ако в хода на проверката, дайте ми хипотеза, по която ще се предполага, че меценатът е дал пари повече или по-малко от разходваните пари злонамерено и преднамерено. Няма такъв момент.
РЕЙХАН АБЛЕКИМ: Тук текстът повече защитава мецената, затова че е дал пари.
ИВАН ТОКАДЖИЕВ: Но тук разписано в текста, той е вече обект на проверката, а не обект на защита.
НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ: Ако меценатът каже – ето ви 100 хиляди евро, за да изпеете една песен с текст на Надежда Захариева, какво правим тогава?
РЕЙХАН АБЛЕКИМ: Това е неговата вола, има ги – дава ги.
ИВАН ТОКАДЖИЕВ: Ще бъде ли регистриран такъв договор?
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Колеги, подлагам на гласуване текста, така както беше прочетен с промяната на ал. 6 от госпожа Александрова. Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували: "За" - 5; "Против" - няма; "Въздържали се" - един.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 51, който става чл. 40 със следната редакция:
“Чл. 40. (1) В случаите по чл. 39, ал. 4 и ал. 5, меценатите не ползват в пълен размер облекчения съгласно чл. 27, а в размера, определен с решението на министъра на културата.
(2) Министърът на културата информира министъра на финансите в 7- дневен срок от решението по чл. 39, ал. 4 и 5.”
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Тоест, това е свързано тогава, когато имаме при несъразмерност и не по предназначение – той определя конкретната цена и той има право да ползва облекчението само за тази цена и се прави за този размер.
Който подкрепя този текст, моля да гласува.
Гласували: "За" - 5; "Против" - няма; "Въздържали се" - няма.
Глава осма
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Предложение на нар.представители Антонела Понева и Веселин Методиев
Глава осма “Административно-наказателни разпоредби” отпада.
Работната група не подкрепя предложението.

Предложение на нар.представител Николай Михайлов
Глава осма “Административно-наказателни разпоредби” отпада.
Работната група не подкрепя предложението.
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава осма.
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Подлагам на гласуване предложението на народните представители, което не е подкрепено от комисията. Моля, който подкрепя предложението на народните представители, да гласува.
Гласували: "За" - 1; "Против" - 3; "Въздържали се" - 1.
Чл.52
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 52, който става чл. 41, със следната редакция:
“Чл. 41. (1) Организация, подпомагаща културата, която не изпълни задължението си да уведоми писмено министъра на културата за всички промени в обстоятелствата, подлежащи на вписване в публичния регистър в срока по чл. 14, се наказва с имуществена санкция в размер 1000 лв.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 имуществената санкция е в двоен размер.”
РЕЙХАН АБЛЕКИМ: Можем да вдигнем малко санкцията.
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Предложения?
РЕЙХАН АБЛЕКИМ: За да си вършат наистина добре работата, аз предлагам да е 5 хиляди лева. Няма да дойде меценатът да даде 5 лева за едно представление. Наистина очакваме, че нашата култура ще бъде подпомогната сериозно със сериозни суми. Хиляда лева за една неправителствена организация ....
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Все пак да изхождаме от степента на нарушенията, става въпрос за едно уведомление, което те са длъжни да направят. Ако тук сложим 5 хиляди лева, какво ще стане с другите случаи?
Ако приемем Вашето предложение, имайте предвид, че това е най-лекото нарушение и оттук нататък вече трябва да тръгнем не от хиляда, а от пет хиляди лева нагоре. Тук става въпрос за неуведомяването в 14-дневен срок за промяна в обстоятелствата. В смисъл, че 5 хиляди лева е много висока долна граница, това е мое мнение.
РЕЙХАН АБЛЕКИМ: Аз въпреки всичко, смятам, че не е много, но оттеглям предложението.
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Благодаря за разбирането, колега.
Който е съгласен с така предложения чл. 41, моля да гласува.
Гласували: "За" -4; "Против" - 1; "Въздържали се" - няма.
Чл.53 Организация, подпомагаща културата, която наруши обявените вътрешни правила, се наказва с имуществена санкция в размер от 1 000 до 10 000 лв.
Работната група подкрепя текста на вносителя за чл. 53, който става чл. 42.
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Много е голям този марш. Разликата е много голяма и това създава много голямо субективно отношение в администрацията и възможност за произвол административен. Така, че съм склонна да бъде от хиляда до пет хиляди лева.
РЕЙХАН АБЛЕКИМ: От хиляда до пет хиляди лева.
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Считаме, че маршът е много голям от хиляда до десет хиляди лева и това създава възможност за административен произвол. Предложете Вие, господин Дилов.
Предлагаме от хиляда до пет хиляди лева. Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували: "За" - 5; "Против" - 1; "Въздържали се" - няма.
Чл.54
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 54, който става чл. 43, със следната редакция:
“Чл. 43. Организация, подпомагаща културата, която наруши забраната по чл. 19, ал. 3, се наказва с имуществена санкция в размер на предоставената от мецената безвъзмездна помощ и със заличаване от регистъра.”
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Член 19, ал. 3 беше, когато волята е неосъществима противоречи на целите, когато не е използвана по предназначение.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Не ми е ясна тази разпоредба, затова по-добре би било да се каже “организация, подпомагаща културата, кято сключи договор в нарушение на чл. 19, ал. 3”, защото чл. 19, ал.3 посочва, че не трябва да се сключва такъв договор, ако са на лице изброените от вас обстоятелства. Тъй като това е административно-наказателна разпоредба, ясно и точно трябва да е посочено деянието, за което се налага административното наказание.
РЕЙХАН АБЛЕКИМ: Формулировката е по-правилна и по-добре да направим корекцията.
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Колеги, с така прередактирания текст, който направи колежката от Дирекция “Правна”, който е съгласен, моля да подкрепи текста.
Гласували: "За" - 4; "Против" - 1; "Въздържали се" - няма.
Чл.55
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 55, който става чл. 44, със следната редакция:
“Чл. 44. При нарушение на чл. 20, ал. 5 организацията, подпомагаща културата, се наказва с имуществена санкция в размер на предоставената от мецената безвъзмездна помощ.”
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Подлагам на гласуване чл. 44.
Гласували: "За" - 4; "Против" - 1; "Въздържали се" - няма.
Чл.56 Работната група не подкрепя текста на вносителя и предлага чл. 56 да отпадне.
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Който е съгласен чл. 56 да отпадне, моля да гласува.
Гласували: "За" - 5.; "Против" - няма "Въздържали се" - няма.
Чл.57
Работната група не подкрепя текста на вносителя и предлага чл. 57 да отпадне
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Гласуваме чл. 57 също да отпадне.
Гласували: "За" - 5; "Против" - няма; "Въздържали се" - няма. Единодушно се приема.
Чл.58
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 58, който става чл. 45, със следната редакция:
“Чл. 45. Организация, подпомагаща културата, която наруши изискването на чл. 24, се наказва с имуществена санкция в размера на незаконосъобразно получените средства.”
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Това е възнаграждението – има право до 5% да получава.
Някакви възражения? Няма. Който е съгласен, моля да подкрепи чл. 45 в редакцията.
Гласували: "За" - 5; "Против" - 1; "Въздържали се" - няма.
Чл.59
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 59, който става чл. 46, със следната редакция:
“Чл. 46. Организация, подпомагаща културата, която не изпълнява задълженията си по чл. 25, ал. 1, ал. 2 и ал. 5 се наказва с имуществена санкция в размер от 1000 до 3 000 лв.
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Това е за задълженията да води регистър и досиетата на сключените договори.
Съображения, възражения? Няма. Който е съгласен, моля да подкрепи чл. 46.
Гласували: "За" - 5; "Против" - 1; "Въздържали се" - няма.
Чл.60
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 60, който систематично е отразен в чл. 46.
Чл.61
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 61, който става чл. 47, със следната редакция:
“Чл. 47. (1) Организация, подпомагаща културата, която не предостави в срока по чл. 26, ал. 2 доклад по чл. 26, ал. 1 и/или годишен финансов отчет по чл. 26, ал. 3, се наказва с имуществена санкция в размер 1000 лв.
(2) При непредоставяне на доклада и/или годишния финансов отчет по ал. 1 или когато данните в доклада са неверни, организацията, подпомагаща културата се наказва с имуществена санкция в размер от 2 000 до 10 000 лв.
(3) При повторно нарушение по ал. 1 организацията се заличава от публичния регистър по този закон.”
БОЙКО ВАТЕВ: Не влизаме ли тук при ал. 2 в онзи казус – между хиляда и десет хиляди, когато даваме възможност за...
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Да, така е.
БОЙКО ВАТЕВ: Да направим от 5 до 10 хиляди тогава.
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Да.
Казвам редакциите: По ал. 2 казваме “в размер от 5 до 10 хиляди лева”, в ал. 3 “при повторно нарушение по ал. 2 организацията се заличава от публичния регистър”.
Който е съгласен с така предложените промени, моля да гласува.
Гласували: "За" - 5; "Против" - 1; "Въздържали се" - няма.
Чл. 62
Работната група не подкрепя текста на вносителя и предлага чл. 62 да отпадне
Гласуваме чл. 62 да отпадне. Единодушно се приема.
Чл.63
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 63, който става чл. 48 със следната редакция:
“Чл. 48. Организация, подпомагаща културата, която допусне предоставяне на безвъзмездна помощ в размер по-голям от необходимия за създаване, за съхранение или за популяризиране на произведения на културата по този закон, се наказва с имуществена санкция в размера на горницата над действителния размер на необходимата безвъзмездна помощ.»
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Ако дейностите не са правомерни по тази ал. 2, къде предвиждаме санкция? Ако тази помощ е по-голяма от необходимата за реставрация, консервация и опазване на паметници на културата...?
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Влиза, защото ал. 2 за опазване на културно-историческото наследство влиза в произведения на културата, нали така го казахме.
ЛЮБЕН ДИЛОВ: Терминът “произведения на културата” не съществува никъде в ничий правен мир, освен в този, който ние в момента създаваме. Няма го в ЮНЕСКО, просто няма такъв термин.
НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ: В цивилизования свят, а и цялостния облик на някаква националност, която има своя специфична култура, включително и лецеизраз, жестова култура, начин да се облича, да не се облича и релефа на географията, това е толкова общо, че да бъде наречено в някакъв контекст “произведение на културата” е изключителна законотворческа волност. Не е коректно, но мисля си, че нямаме сили към 18.00 часа за такава ревизия. Освен господин Йорданов, който е съвършено прав да настоява за чистота на тези основни за закона понятия, ние не направихме това, включително и в този контекст. Произведения на културата и произведения на културно-историческото наследство, за които той говори, не е равно по смисъла на това, което четем сега.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Кой определя необходимата безвъзмездна помощ?
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Имам резерви по отношение на самия текст, тоест – в смисъла му. Разсъждавам по следния начин. Ако меценатът даде тези пари, в смисъл – той минава през организация, дава тези пари на организацията и казва еди каква си сума, какво значи да му вменим на организацията, след като той е изразил тази воля в еди какъв си размер и ние ще му търсим отгворност, ако допуснем предоставяне на безвъзмездна помощ в размер по-голям от необходимия за създаване? Това означава, че при всички случаи той би трябвало да промени волята на мецената по някакъв начин. Това означава, нали?
ПОЛКА АЛЕКСАНДРОВА: Това са част от функциите на тези организации. Чл.18 – организациите, подпомагащи културата, т. 1 – посредничество при определяне вида и стойността на безвъзмездната помощ. Тоест, те когато са сключвали договор с мецената е трябвало активно да участват, за да се получи един съразмерен размер на помощта. Това е целта на текста, не че съм съгласна напълно с него. Това е част от функциите на тези организации и затова има и административно-наказателна отговорност.
РЕЙХАН АБЛЕКИМ: Предлагам да отпадне.
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Самият меценат ще си го контролира защо е допуснат, нали му дължи 5% върху възнаграждението, в смисъл след като той му наруши волята и му вземе повече пари, естествено, че той няма да му даде.
Предлагам тази хипотеза да отпадне.
РЕПЛИКИ: Подкрепяме
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Който е съгласен чл. 48 да отпадне, моля да гласува. Приема се единодушно.
Чл.64
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 64, който става чл. 49, със следната редакция:
“Чл. 49. Организация, подпомагаща културата, която допусне разходване на безвъзмездно предоставена помощ не по предназначение, като не уведоми мецената и министъра на културата, се наказва с имуществена санкция в размер на горницата над разходваните по предназначение средства и със заличаване от публичния регистър.”
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Тук вече имаме ясно подписан договор, назначението и получателят харчи парите за нещо по-различно. Тогава той наистина е длъжен да спази волята на мецената и трябва да си понесе отговорността. Това е коректният текст.
Може би при повторно нарушение, да разпишем още една алинея – при повторно нарушение да бъде заличен от публичния регистър. Иначе да бъде “се наказва с имуществена санкция в размер на горницата над разходваните по предназначение средства” – при повторно нарушение се заличава от публичния регистър.
РЕПЛИКА: Трябва да върне парите.
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Добре.
При повторно нарушение се наказва с имуществена санкция в размер на горницата над разходваните по предназначение средства и се заличава от публичния регистър.
Който е “За” така предложения текст, моля да гласува.
Гласували: "За" - 6; "Против" - 1; "Въздържали се" - няма.
Работната група предлага да се създаде нов чл. 64а, който става чл. 50:
“Чл. 50. Който не изпълни или наруши разпоредба на този закон, ако деянието не съставлява престъпление, се наказва: с глоба в размер от 500 до 1000 лева – за физическите лица и с имуществена санкция в размер от 1000 до 3000 лева – за юридическите лица и едноличните търговци.”
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Това е обща разпоредба. Тук вкарваме и физическите лица, вече меценатите. В смисъл, това е единствената санкция, това е общата санкция за всички.
Възражения?
НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ: Имаше до 5 хиляди лева по някакво провинение преди, а сега обобщената санкция е под.
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Правилно, господин Михайлов. Може би тук трябва да бъде от хиляда до пет хиляди лева.
Който е съгласен с така предложената редакция, моля да гласува.
Гласували: "За" - 6; "Против" - няма; "Въздържали се" - няма. Единодушно се подкрепя.

Чл.65
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 65, който става чл. 51, със следната редакция:
“Чл. 51. (1) Актовете за установяване на нарушенията се съставят от длъжностни лица, упълномощени от министъра на културата.
(2) Наказателните постановления се издават от министъра на културата или оправомощен от него заместник-министър.
(3) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.
(4) Събраните имуществени санкции за нарушения по този закон се внасят в приход на Министерството на културата, което ги предоставя на създадени със закон национални фондове, подпомагащи създаването на произведения на културата, при условия и по ред, определен с наредба на министъра на културата.”
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Някакви претенции по текста?
Който е “За” този текст, моля да гласува.
Гласували: "За" - 6; "Против" - няма; "Въздържали се" - 1.

ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА
Работната група подкрепя текста на вносителя за това наименование
§1. По смисъла на този закон:
1. «разходване на предоставената безвъзмездна помощ не по предназначение» е разходване на безвъзмездно предоставената по реда на този закон помощ за извършване на правни и фактически действия, които не са непосредствено свързани със създаване на произведение на културата или на съществена част от него или със съхранение или популяризиране на произведения на културата по този закон;
2. «несъразмерност на предоставената безвъзмездна помощ» е предоставяне на безвъзмездна помощ в размер по-голям от необходимия за създаване на произведение на културата или на съществена част от него или за съхранение или популяризиране на произведения на културата по този закон;
3. «заверен годишен счетоводен отчет» е понятие по смисъла на Закона за счетоводството;
4. «заверен от финансов одитор отчет» е понятие по смисъла на Закона за независимия финансов одит;
5. «повторно» е нарушението, извършено в двугодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което нарушителят е наказан за същото по вид нарушение.
Предложение на нар.представители Антонела Понева и Веселин Методиев
§ 1 от Допълнителната разпоредба отпада.
Работната група не подкрепя предложението.
Предложение на нар.представител Николай Михайлов
§ 1 от Допълнителната разпоредба отпада.
Работната група не подкрепя предложението.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за § 1 със следната редакция:
“§ 1. По смисъла на този закон:
1.“разходване на предоставената безвъзмездна помощ не по предназначение” е разходване на безвъзмездно предоставената по реда на този закон помощ за извършване на правни и фактически действия, които не са непосредствено свързани със създаване, съхранение или популяризиране на произведения на културата по този закон;
2. “несъразмерност на предоставената безвъзмездна помощ” е предоставяне на безвъзмездна помощ в размер по-голям от необходимия за създаване, съхранение или популяризиране на произведения на културата по този закон;
3. “повторно” е нарушението, извършено в срок до една година от влизането в сила на наказателното постановление, с което нарушителят е наказан за същото по вид нарушение.”
ЛЮБЕН ДИЛОВ: Тук ставаме жертва на капана, който залагаме. Трябва да детерминираме понятието “несъразмерност”, имам предвид точка 2 на § 1 и е много общо. Знаете примерно, че за да се оцени някакво произведение на изкуството или труд някакъв се ползват лицензирани оценители например. Ако трябва всеки път Министерство на културата да установява размерност, то с какви пари плаща на тези лицензирани оценители, откъде ги взима? Ако няма 5%, ако няма посредничество?
РЕЙХАН АБЛЕКИМ: Колеги, аз също относно точка 2 за несъразмерност на предоставената безвъзмездна помощ, нищо че ще подкрепя този текст искам да го изкоментирам съвсем прагматично. За творческото изкуство е много трудно приложим терминът “несъразмерност на предоставената безвъзмездна помощ”, защото наистина е много трудно една картина, когато поръчаш да ти я нарисуват, могат да ти я нарисуват за 5 лева, с години може да струва 50 хиляди долара и тогава, ако някой меценат реши да възстановява тази картина... Малко е по-трудно, но въпреки всичко аз ще го подкрепя в този му вид.
За всичко друго съм съгласен, но за творческо изкуството е трудно да кажеш на човека – твоят дух ще работи за мен и твоята муза ще струва толкова, защото аз ти плащам.
БОЙКО ВАТЕВ: Увличаме се в една плоскост, която не ни води никъде. Тук не става дума за цена на произведението, а става дума за подпомагане за създаването му. То ще придобие своята цена и своята непреходност с времето.
РЕЙХАН АБЛЕКИМ: Подкрепям този текст, имам само за себе си нещо да изясня, нищо че е трудно точно в тази част да определим “несъразмерността на помощта”.
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: И аз ще го подкрепя с резерви, специално несъразмерносттта, защото текстът според мен не почива на някакъв обективен критерий. По-скоро е много субективно и фактът, че администрацията ще установява... Истината е, че винаги, когато се предостави възможност на държавен служител да прецени тази несъразмерност без да има обективните критерии, винаги вероятността от изкушения съществува.
ИВАН ТОКАДЖИЕВ: В качеството си на държавен чиновник сигурно бих се съгласил с този текст, но в качеството си на творец бих се възмутил от възможността някой чиновник да ми определя да речем хонорара. Господин Дилов не беше точно прав, че 1 милион долара не може да струва една театрална или оперна постановка, напротив – тя може да струва и много повече. Кой е онзи чиновник, който ще дойде и ще каже, че тези пари са неправомерно изразходвани, защото вашата сценография, примерно е със златни ръбчета, вашият творчески подход или вашата проектантска работа е еди каква си, а вашият хонорар, господин изпълнител, или господин режисьор Питър Брук, не може да струва повече от 5 хиляди лева, защото професорът във ВИТИЗ видите ли му плащали толкова.
НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ: Това е така, защото наистина е сбъркана философията на закона. Представете си един меценат, който има много, много пари и има специално привилегировано отношение към един творец театрал, защото е гледал и защото е запленен от това, което другия може и отива при него и му казва – аз имам намерение да ти дам еди каква си сума, тя е голяма тази сума. Между тях има една доверителна връзка, която не може да бъде обективирана и предварително така разположена за въображението на чиновника, че той да може да почне да мери съответствието между това, което меценатът е готов да даде и това, което артистът ще получи. След като получи тази сума той разгръща някакъв творчески план, може да го реализира даже отвъд сумата и тя да не му достигне, но това протича в доверителната връзка. Между двама всеки трети е излишен, особено между двама единият от които дава пари, а другият е творец. Такъв човек между тези двама е толкова груб нон сенс, че аз съм убеден, че всеки един тук разбира това безусловно.
Но няма как, този закон е закон за структурите между една свободна дарителска воля и артиста, а не е закон за дарителската воля и за артиста.
БОЙКО ВАТЕВ: Първо, към господин Токаджиев в битността му на чиновник. Когато дарителят (такава е философията и Вие я тълкувате малко превратно) желае да има златни ръбчета, да е Питър Брук, да е еди кой си, то наистина тогава струва 1 милион и той дарява 1 милион, но когато е направено от манго с голямата тесла – две дъски заковани, малко хасе и казва, че тези декори са 200 хиляди лева, а те струват 2 хиляди лева, тогава е пране на пари, за това става дума. Той може да направи постановка за 2 милиона, никой не му пречи. Чиновникът няма да каже – постановките са до 50 хиляди лева. Но ти за тази постановка, приятелю, си дал толкова. Хонорарът на един български режисьор максималният в този момент е бил 50 хиляди лева, а ти можеш да дадеш 70, не можеш да дадеш 500 хиляди само защото имаш много фина доверителна връзка. Ама в тази материя третият е Министерство на финансите – то е гадният любовник посредата, който пречи, примерно на прането, ако има такова, а ще има, ако го няма чиновника.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Аз заемам увакантеното от господин Токаджиев място на чиновник и заявявям подкрепа на текста, защото тук се мери отношението на дарителя и нуждите на бенефициента или на нуждаещия се творец, но ние трябва да имаме предвид какво е това, което министърът на финанасите може да понесе като удар. А ако ние оставим възможността този удар да бъде безкраен във времето и пространството, какви финанси ни очакват тогава.
ЛЮБЕН ДИЛОВ: Не забравяйте, че ние през цялото време говорим за човек, който да го насърчим 15% от печалбата му да я даде за култура. Той ако е направил печалба от 10 милиарда, ще даде 15% от нея, на другите ще плати данъци. Така че тук дайте да не го мислим министърът на финансите, да се опитаме да бъдем Комисия по култура, да не мислим ту като финансова полиция.
Представителят на Министерство на финансите си тръгна и ние трябва сега да наблъскаме колкото се може повече неща в интерес на творци, меценати и т.н. и след това да му кажем – да си бил.
РЕПЛИКА: Ще спрат закона.
ЛЮБЕН ДИЛОВ: Не е така, трудно ще го спрат. Има една корпоративна игра, която е в интерес на философията.
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Предлагам да го гласуваме така с ясното съзнание, че до зала мислим за коректния текст, защото наистина всички имаме това опасение по отношение на несъразмерност и наистина ще ви помоля и вие да помислите и в зала да се направи коректната редакция на несъразмерност.
Ние няма да променяме по същество текста, ние ще направим редакционна поправка на несъразмерност, няма да има проблем за това.
Приемате ли това предложение? Подлагам го на гласуване §1 така, както беше предложен и с уговорката да дадем по-добра формулировка на съразмерност.
Гласували: "За" - 4; "Против" - 1; "Въздържали се" - няма.
Тук има предложение на народните представители, които са подкрепени от комисията за отпадането. Моля да гласуваме. Който е “За” предложението на народните представители, да гласува.
Гласували: "За" - 1; "Против" - 2; "Въздържали се" - 2.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
Работната група подкрепя текста на вносителя за това наименование
Предложение на нар.представители Антонела Понева и Веселин Методиев
§2 от Преходните и заключителни разпоредби отпада.
Работната група подкрепя предложението.
Предложение на нар.представител Николай Михайлов
§2 от Преходните и заключителни разпоредби отпада.
Работната група подкрепя предложението.
Работната група не подкрепя текста на вносителя за § 2 и предлага § 2 да отпадне.
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Подлагам предложението на работната група да отпадне § 2, което е предложението и на народните представители. Пълно единодушие.
§3. В срок три месеца от влизането на закона в сила Министерският съвет създава правилник за прилагане на този закон и правилник по чл.19, ал.1.
Предложение на нар.представители Антонела Понева и Веселин Методиев
Работната група подкрепя по принцип предложението.
Предложение на нар.представител Николай Михайлов
Работната група подкрепя по принцип предложението.
Работната група не подкрепя текста на вносителя за § 3.
Работната група предлага следната редакция на § 3, който става § 2:
«§ 2. (1) Министерският съвет приема тарифата по чл. 32, ал. 2 в срок от две години и шест месеца от влизането на закона в сила.
(2) Министърът на културата в срок от шест месеца от влизането на закона в сила издава наредбите по чл. 6, ал. 3 и по чл. 51, ал. 4. »
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Каква е тази тарифа и защо срок две години и шест месеца...?!
МИМИ ВИШЕВА: § 8, ако обърнете внимание на страница 54, който е текст на вносител § 9 се казва, че разпоредбите на чл.32, ал. 2 и ал.3 влизат в срок от две години от влизане на закона в сила. Там бяха библиотеките, които трябва да си направят по чл. 32, ал. 2 и ал.3.
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Това е абсурд – две години и шест месеца, за първи път виждам такова нещо в закон. Няма значение, че текстът е на вносител, това не е оправдание ние да го подкрепяме.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Тези параграфи влизат в сила две години след влизане на закона в сила. Този допълнителен 6-месечен срок е за изработване на наредбата. Обаче няма как да се каже – Министерски съвет приема тарифата в срок от 6 месеца след влизане на разпоредбатана член еди кой си и затова е казано с този общият срок. Член 32, ал. 2 е този текст, който казва, че те трябва да бъдат прехвърлени на този електронен носител, произведенията за които беше изтекъл срока на авторското право, обаче това не трябваше да става безвъзмездно, а по тарифа, която Министерският съвет трябва да приеме. Тари тарифа трябва да се приеме 6 месеца. Малко е сложно.
Другото възможно решение е, тази тарифа да влезе в сила към момента, когато влиза и разпоредбата, защо трябва да се дава този допълнителен 6-месечен срок?
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Абсолютно, аз това мисля.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Да, аз това мисля да предложа.
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Тази тарифа нека да си влезе в момента, в който те имат готовност.
Господин Токаджиев, вие ли искате 2 години? В смисъл съгласувано е с вас, смятате, че 2 години?
Този текст отпада, те когато имат готовност ние имаме правното основание, ще си издадат и тарифата на базата на закона.
Казваме: “Министърът на културата в срок до 6 месеца от влизане в сила на закона издава наредбите по чл. 6, ал. 3 и по чл. 51, ал. 4.” Алинея 2 ще звучи така: “Министерският съвет приема тарифа по чл. 32, ал. 2 в срок от две години от влизането на закона в сила”.
Който е съгласен с така прочетеният § 2, моля да гласува.
Гласували: "За" - 5; "Против" - 1; "Въздържали се" - няма.
§4. Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за § 4 , който става § 3 със следната редакция:
«§ 3. В срок една година от влизане в сила на този закон Министерският съвет организира лото за подпомагане на културата по 31.»
ЛЮБЕН ДИЛОВ: Имам големи резерви за това, че ще го прави Министерски съвет. Може би трябваше в самия закон да запишем, че го прави конкретно Министерство на културата. Ще ви кажа защо. В Закона за рехабилитация и социална интеграция на инвалидите предвижда създаване на лотария в полза на инвалиди и там пише изрично кой трябва да я създаде, даже са посочени изрично четири министерства. Сетете се дали има такава лотария. Просто, защото като накарат четирима държавни чиновника да се подпишат за нещо, което се казва лотария, те изпадат в потрес и просто изчезват и ги няма.
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Ние можем да кажем “В срок от една година от влизане в сила на този закон по предложение на министъра на културата Министерският съвет организира лото за подпомагане на културата по чл. 31”.
С така предложената формулировка, който е съгласен, моля да гласува.
Гласували: "За" - 5; "Против" - няма; "Въздържали се" - 1.
Пред мен са текстовете на Министерство на финансите, които ви бяха раздадени в окончателния вариант.
За протокола – тези текстове, които аз ще прочета, те ще бъдат като текстове вкарани на работната група, за да няма технически проблем.
« § 4. В Закона за корпоративното подоходно облагане (Обн. - ДВ, бр. 115 от 05.12.1997 г.; попр., бр. 19 от 1998 г.; доп., бр. 21 от 1998 г.; изм. и доп., бр. 153 от 1998 г.; изм., бр. 12 от 1999 г.; изм. с § 4 от Закона за деноминация на лева - бр. 20 от 05.03.1999 г.; доп., бр. 50 от 1999 г.; изм., бр. 51 от 1999 г.; доп., бр. 64 от 1999 г.; изм. и доп., бр. 81 от 1999 г.; изм., бр. 103 от 1999 г.; доп., бр. 110 от 1999 г.; изм. и доп., бр. 111 от 1999 г., бр. 105 от 19.12.2000 г.; доп., бр. 108 от 2000 г., бр. 34 от 2001 г.; изм. и доп., бр. 110 от 2001 г., бр. 45 от 2002 г.; доп., бр. 61 от 2002 г.; доп., бр. 62 от 2002 г.; изм. и доп., бр. 119 от 2002 г.; изм., бр. 42 от 2003 г.; изм. и доп., бр. 109 от 2003 г.; доп., бр. 18 от 2004 г.; изм. и доп., бр. 53 от 2004 г.; бр. 107 от 2004 г., бр. 39 от 2005 г.; изм., бр. 88 от 2005 г.; доп., бр. 91 от 2005 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 23, ал. 2, т. 16в се правят следните изменения и допълнения:
а) Създава се нова буква “в”:
“в) за безвъзмездно предоставена помощ по реда и при условията на Закона за меценатството, които превишават 15 на сто от положителния финансов резултат преди данъчно преобразуване;”
б) Досегашната б.”в” става б.”г” и думите ”букви ”а” и ”б” се заменят с ”букви ”а”, и ”в””.
в) Създава се буква «д».
д) Разходите за дарение по бува «а» - «г» не могат да превишават 65 на сто от положителния финансов резултат преди дънъчно преобразуване».
2. В чл. 35, ал. 2 се правят следните изменения и допълнения:
а) след думата ”когато” се добавя ''са безвъзмездно предоставена помощ по реда и при условията на Закона за меценатството или'';
б) точка 14 се отменя;
в) в т. 16 след думите ''общественополезна дейност'' се добавя ''с изключение на организации, подпомагащи културата по смисъла на Закона за меценатството.’’
Това са в Закона за корпоративното подоходно облагане.
Сега ще прочета в Закона за облагане доходите на физическите лица. Правят се следните изменения и допълнения.
1. В чл. 20 ал. 6 се изменя така:
“(6) Формираната по реда на ал. 5 данъчна основа се намалява с облекченията за дарения, направени при условията и реда на чл. 28, в размер до 10 на сто по чл. 28, ал. 1, т. 1, б. ”а” – “м”, в размер до 50 на сто по чл. 28, ал. 1, т. 1, б.”н” и в размер до 15 на сто за дарения за култура. Общият размер на облекченията за дарения не може да превишава 65 на сто от данъчната основа по ал. 5.
2. В чл. 22 ал. 1, т. 4 се изменя така:
“4. облагаемият доход след намаленията по т. 1, 2, и 3 се намалява с облекченията за дарения в размер до 10 на сто по чл.28, ал. 1, т.1, б.”а” – “м”, в размер до 50 на сто по чл.28, ал.1, т.1, б.”н” и в размер до 15 на сто за дарения за култура”. Общият размер на облекченията за дарения не може да превишава 65 на сто от облагаемия доход след намаленията по т. 1, 2 и 3.
3. В чл. 25 ал. 2 се изменя така:
“(2) Формираната по реда на ал.1 данъчна основа се намалява с облекчение за дарение в размер до 10 на сто по чл.28, ал.1, т.1, б.”а” – “м”, в размер до 50 на сто по чл.28, ал.1, т.1, б.”н” и в размер до 15 на сто за дарения за култура”. Общият размер на облекченията за дарения не може да превишава 65 на сто от данъчната основа, формирана по ал. 1.
4. В чл. 28, ал. 1, т. 1 се правят следните изменения и допълнения:
а) в буква ''б'' думата ''културни'' се заличава;
б) буква ''ж'' се отменя;
в) в буква ''и'' след думите ''общественополезна дейност'' се добавя ''с изключение на организации, подпомагащи културата по смисъла на Закона за меценатството’’
5. В § 1 на Допълнителната разпоредба се създава т. 58:
„58. „Дарение за култура” е безвъзмездно предоставената помощ при условията и по реда на Закона за меценатството.”

ЯВОР БИНЕВ: Бях се подготвил върху закона, който беше даден вчера на дебата, извинявам се, че не разполагам с това, което вие притежавате в момента като вече коригирано.
Първо, ще прочета онова, което съм написал като предложение, след което ще се опитам да го коментирам.
Това е в § 7, т. 3 в този закон, който аз имам.
“Облагаемият доход по ал. 1 се намалява с облекчения за дарания за културата в размер на 20 на сто след приспадане на признатите разходи...”
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: По отношение на данъчните преференции тези текстове изрично сме ги посочили, защото имаме принципното съгласие на Министерство на финансите облекченията да бъдат до 15%, а не както сме ги искали до 20%. Така, че в смисъл дори и самата формулировка на текстовете, както са посочени, те са дошли от Министерство на финансите, аз не мога да подлагам на съмнение това, което те са дали. Затова просто размерът е 15%, не може да бъде 20%.
ЯВОР БИНЕВ: Тогава просто да отчета логиката, която имам предвид, а вие като комисия ще можете да решите.
Идеята е следната, в случаите, когато даренията са в някакъв размер, какъвто прецените – 6 хиляди лева и въпросното дарение е извършено с цел подпомагане, популяризирането извън територията на Република България на произведения на изкуството, изградени изцяло или в съществената си част върху използването на книжовен и разговорен български език, да бъдат ползвани тези 20% като намаление. И в случаите, когато дарението по този смисъл е над 6 хиляди лева – да бъдат 17%.
Предложението се появи спонтанно, беше резултат от мой разговор с хора, които имат опит в това да изнесат едно представление, да намерят пари за едно представление, което да пътува навън, също така и с няколко частни финансови институции, които документираха финансите, които им се струват минимални за даване в този случай. Те казаха, че под 3 хиляди евро им се струва безинтересно, несериозно, затова стои тук и сумата 6 хиляди лева.
Причината за подобно натякване на темата български език се състои в следното. Този на пръв поглед равен старт на всички изкуства не отговаря на истината, тъй като дефакто ние имаме феномен на българския език, който се използва в някои от изкуствата и който пречи за нормалното и свободното им разпространяване навън, което би довело до изкривяване, получава се неравен старт за всички. За едни – хората, които създават картини или музикални произведения, тези хора са поливалентни и те могат да отидат навсякъде, а хората, които пишат или творят на български не могат да отидат навсякъде, не могат да излязат навън.
Идеята идва и от нещо друго. Меценатите се интересуват от представителство пред своите мейн офиси. Аз разговарях с дъщерни офиси на външни фирми, които казаха, че от това, което те биха продуцирали е нещо, което впоследствие могат да представят в мейн офиса им извън България. И поради тази причина е строго ограничено до липсата на български език. Така, че сами разбирате тази специфика на пазара. Според мен трябва по някакъв начин да бъде отчетено в този законопроект.
Разбирам, че Министерство на финансите е спуснало тези проценти, обаче един ден всички ние, няма как да ни се размине, ще бъдем прах от едни плочи и ще е хубаво някой да може да прочете на правилен български език какво пише. Затова за мен е важно да го кажа.
Счетоводителят ми каза, че при тези неща, които съм заложил и при данните които бяха споменати – 600 хиляди за 6 месеца, разходите, тоест недосбора, който Министерство на финансите ще получи, е в рамките на от порядъка по-малък дори от цената, която струва украсата на София за 24 май. Така, че според мен имаме всички основания да бъде поискано промяна на отношението. Поне в този конкретен случай на износ на българско изкуство, написано на роден български език навън.
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: В резюме на вашето изказване, в голямата си част Вие сте абсолютно прав. Лошото е, че ние като комисия, ако трябва да бъдем максимално откровени, нямаме възможност първо, да правим дисерфикация между единия или другия продукт.
Второт, аз съм убедена, че на мен лично ще ми е много любопитно, една година – 2007 живот и здраве да направим мониторинг на този вид дейност, тоест – да видим при тези облекчения какъв е резултата от поощряването или от инвестирането на бизнеса в култура.
Аз съм сигурна, че ако наистина, слава Богу нещата тръгнат добре в тази посока, Министерство на финансите ще проявят разбиране и склонност. Но те по принцип са консервативна институция и едва ли биха възприели това нещо, ще го отчетат като аргумент, но в никакъв случай няма да им даде основание да направят една такава дисерфикация.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Редакционна бележка. Да уеднаквим фонетийната система. Когато говорим за меценатство имахме предвид предоставяне на безвъзмездна помощ – пари или натура. Сега в преходните и заключителните разпоредби се появява понятието дарение. В чл. 58 е направен опит в §1 в Допълнителни разпоредби е създаден нов член 58, в който е казано, че дарение за култура е безвъзмездно предоставена помощ при условията и реда на Закона за меценатството. Ако ние сме приели, че дарение за култура е понятие, свързано с този закон, то би влизало навсякъде, където правим отпратки към други закони, да не е просто дарение, а да бъде дарение за култура, за да е ясно, че връзката е с този член 58. Просто да бъде синхронизирана фонетийната система, за да не правим дългите текстове в другите закони, че това е безвъзмездна помощ за създаване на еди какво си – чл. 58 въвежда понятието “дарение за култура” като ни отпраща към всички вече приети текстове.
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Това е в Закона за облаганите доходи на физическите лица. Това е много специфична материя и трябва да сме много чувствителни. Там го има в § 1 на допълнителна разпоредба се създава нова точка 58, защото Законът за облагане на доходите на физическите лица борави с думата “дарение” и понеже по силата на онзи закон, те искат да кажат какво означава дарение за култура и му дават именно това, че каквото ние сме го възприели като текст. Обратен е подхода, разбирате ли?
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Не го разбирам.
Навсякъде отпратките към вече съществуващи закони понятието е “дарение” – чисто понятие и нищо повече. По смисъла на този закон е казано, че това е дарение за култура. Този закон е определил смисъла и стават три понятия – едното е по смисъла на Закона за меценатството – дългото понятие “предоставяне на помощ в пари и натура”, другото е уеднаквеното понятие – “дарение за култура”, а оставяме в тестове на вече съществуващи закони едно трето понятие – “дарение въобще” и затова мисля, че там, където то фигурира като понятие “дарение въобще”, то да бъде “дарение за култура”, за да е ясно, че е по смисъла на закона.
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Не е така. В данъчните закони вие може да имате дарение за образование, за здраве, за всичко. В момента със Закона за меценатството ние променяме данъчни закони. Данъчните закони имат свои терминологии. В Закона за облагане доходите на физическите лица, терминът, който се използва е дарение за култура. И те казват какво означава дарение за култура. Дарение за култура, създава се нова точка 58 – това е безвъзмездно предоставяната помощ при условията и по реда на Закона за меценатството. Тоест, това е дарение за култура по смисъла на Закона за облагане на доходите на физическите лица.
Обратна е терминологията, разбирате ли. Това е специфичният наш закон, който ние приемаме, с който сме казали, за да ползват преференциите – тези 15% той трябва да е предоставил безвъзмездна помощ по смисъла на Закона за меценатството. И данъчните сега ни дават тези закони да променим данъчните закони, но да съобразим нашият закон със специфичното данъчно законодателство. Понеже там се ползват тези наименования – дарения за култура, те казват какво е дарение за култура, то се разбира, че е безвъзмездно предоставяне на помощ при условията и по реда на Закона за меценатството. Тоест, тези 15% - това означава дарение за култура.
Обратен е подхода на този, който вие предлагате.
БОЙКО ВАТЕВ: Този млад човек така го зарязахме с неговите хубави идеи и се забихме в точки и запетайки.
Това, което Вие предлагате е прекрасно, закъсняло, защото законът се гласува. Но, по принцип ние трябва да помислим, че има един милион диаспора българска в чужбина, че в Македония все повече им трябват български постановки, български книги в Бесарабия и при една държавна политика следващата година, по-следващата това, което Вие предлагате – напишете го, ние ще се борим да го вкараме. Но не може всички хубави работи от първия път.
ЛЮБЕН ДИЛОВ: Винаги съм бил привърженик на това да има колкото се може по-малко закони, за да може да бъдат научени и разбрани. Просто в България има много закони и днес правим поредния. Това обаче не прави България по-законна държава, всички сме убедени.
Въпросът е в друго, че нещо, което наистина се нуждае от внимателно размишление, това е Законът за българския език и се нуждае не да се налагат някакви нови норми за езика как той да се развива, ами как да бъде съхранен, както се съхранява изчезващ вид. Там просто имаме технологични параметри, кото по някакъв начит трябва да бъдат насърчавани и тези технологични параметри са именно предмета на закона, а не чистотата на езика, както винаги се е случвало в медиите да се възбуди такъв дебат. Той е ясен и точен и още повече при нас се усложнява допълнително и ни задължава да го правим именно от тази диаспора голяма българска, която по различни причини се увеличава.
Така, че това е тема за размисъл доста сериозна и в един такъв закон вече би могло да се помисли за специална преференция за популяризиране и изнасяне на език зад граница. Различните държави го решават по различен начин. Примерно с Норвежката агенция за популяризиране на норвежката култура, която разполага с един безумен фонд финансов. Там са създали агенция, не са написали закон и са казали – вие се занимавате с това и един сериозен приход от норвежкия петрол отива в тази агенция.
Това наистина е една много голяма тема в такава посока да се размишлява. Но да се вкара специфична разлика в Закона за меценатството, в която се преференцира едно изкуство спрямо друго, независимо от това колко са благородни мотивите, е опасно. Ние се опитваме да направим закона да е удобен на меценатите, а не толкова на нашата гледна точка, дори на държавническата.
РЕЙХАН АБЛЕКИМ: Във връзка с това, което и колегите казаха, аз не искам да ограничавам българската култура само с това, че извън България има много голяма диаспора. Само българските граждани за тези 15 години в момента живеещи в чужбина са по официална статистика милион и двеста хиляди. Предложението на режисьора Явор Бинев е уместно, но наистина сега няма да съумем да променим нещата. Надявам се, че за една година ние ще имаме възможност да направим един добър мониторинг на това, коя част от българската култура има нужда от меценатство и как да я поощрим много уместно.
Аз тук искам да изразя позиция, че ще работя в тази насока – всички ние заедно като комисия да изведем това предложение на подобаващо място и да помогнем.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Сега вникнах в цялата всъщност на данъчното законодателство, където понятието “дарение” може да се отнесе за облекчение имащи предвид 50 на сто, а като се каже дарение за култура не разбираме повече от 15 на сто.
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Точно така.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Разбрах, че има и нещо по-мощно от културата.
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Колеги, предлагам да гласуваме тези предложения, които аз изчетох в закона - § 4 и § 5 в Закона за корпоративното подоходно облагане и облагане доходите на физическите лица.
Който е съгласен с така предложената редакция, моля да гласува.
Гласували: "За" - 5; "Против" - няма; "Въздържали се" - 1.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за § 8, който става § 6, със следната редакция:
« § 6. В чл. 49, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност (Обн., ДВ, бр. 153 от 23.12.1998 г., в сила от 1.01.1999 г., попр., бр. 1 от 5.01.1999 г., доп., бр. 44 от 12.05.1999 г., изм., бр. 62 от 9.07.1999 г., доп., бр. 64 от 16.07.1999 г., изм. и доп., бр. 103 от 30.11.1999 г., в сила от 1.01.2000 г., бр. 111 от 21.12.1999 г., в сила от 1.01.2000 г., доп., бр. 63 от 1.08.2000 г., бр. 78 от 26.09.2000 г., изм. и доп., бр. 102 от 15.12.2000 г., в сила от 1.01.2001 г., бр. 109 от 18.12.2001 г., в сила от 1.01.2002 г., изм., бр. 28 от 19.03.2002 г., изм. и доп., бр. 45 от 30.04.2002 г., в сила от 30.04.2002 г., бр. 117 от 17.12.2002 г., в сила от 1.01.2003 г., доп., бр. 37 от 22.04.2003 г., изм. и доп., бр. 42 от 9.05.2003 г., изм., бр. 86 от 30.09.2003 г., изм. и доп., бр. 109 от 16.12.2003 г., в сила от 1.01.2004 г., бр. 53 от 22.06.2004 г., в сила от 1.01.2005 г., изм., бр. 70 от 10.08.2004 г., в сила от 1.01.2005 г., изм. и доп., бр. 108 от 10.12.2004 г., в сила от 1.01.2005 г., изм., бр. 28 от 1.04.2005 г., в сила от 1.04.2005 г., бр. 43 от 20.05.2005 г., в сила от 1.09.2005 г., бр. 76 от 20.09.2005 г., в сила от 1.01.2007 г.) се създава т. 8:
„ 8. получатели на безвъзмездна помощ и организации, подпомагащи културата, по смисъла на Закона за меценатството и когато дарението е направено при условията и по реда на същия закон.”
Работната група предлага да се създаде нов § 8а, който става § 7:
« § 7. В чл. 48, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси (Обн., ДВ, бр. 117 от 1997 г.; изм. и доп., бр. 71 от 1998 г.; изм., бр. 83 от 1998 г.; изм. и доп., бр. 105 от 8.09.1998 г., в сила от 8.09.1998 г., бр. 153 от 23.12.1998 г., в сила от 1.01.1999 г., изм., бр. 103 от 30.11.1999 г., в сила от 1.01.2000 г., изм. и доп., бр. 34 от 25.04.2000 г., в сила от 1.01.2001 г., бр. 102 от 15.12.2000 г., в сила от 1.01.2001 г., бр. 109 от 18.12.2001 г., в сила от 1.01.2002 г., изм., бр. 28 от 19.03.2002 г., изм. и доп., бр. 45 от 30.04.2002 г., в сила от 1.01.2002 г., бр. 56 от 7.06.2002 г., в сила от 1.01.2003 г., бр. 119 от 27.12.2002 г., в сила от 1.01.2003 г., изм., бр. 84 от 23.09.2003 г., изм. и доп., бр. 112 от 23.12.2003 г., в сила от 1.01.2004 г., бр. 6 от 23.01.2004 г., в сила от 1.04.2004 г., доп., бр. 18 от 5.03.2004 г., в сила от 1.01.2005 г., изм., бр. 36 от 30.04.2004 г., в сила от 31.07.2004 г., доп., бр. 70 от 10.08.2004 г., в сила от 1.01.2005 г., изм. и доп., бр. 106 от 3.12.2004 г., в сила от 1.01.2005 г., бр. 87 от 1.11.2005 г., в сила от 1.01.2007 г.) се създава т. 11:
„11. безвъзмездно предоставената помощ при условията и по реда на Закона за меценатството.”
§9. Разпоредбите на чл.42, ал.2 и 3 и чл. 43 влизат в сила в срок две години от влизане в сила на този закон.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за § 9, който става § 8 със следната редакция:
«§ 8. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в «Държавен вестник», с изключение на разпоредбите на чл. 32, ал. 2 и ал. 3, които влизат в сила в срок от две години от влизане на закона в сила.»
Работната група подкрепа по принцип текста на вносителя за §5, който систематично е отразен в чл. 32, ал. 2.
Работната група предлага да отпадне § 5 на вносителя.
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Имате думата, колеги. Имате ли бележки?
Който е съгласен с така предложените изменения в Данък добавена стойност, в Местните данъци, § 5 и § 8, моля да гласува.
Гласували: "За" - 7; "Против" - няма; "Въздържали се" - няма.
Предложение на нар.представители Антонела Понева и Веселин Методиев
Създава се нов § 9а със следното съдържание:
“§9а. В чл. 3, ал. 2 от Закона за мерките срещу изпиране на пари се добавят нови точки 30 и 31 със следното съдържание:
“Чл. 3(2) т. 30 лица, които предоставят безвъзмездна помощ за култура по смисъла на Закона за меценатството в размер на 30 000 лв.
Чл. 3 (2) т. 31. лица, които даряват културно-исторически ценности на стойност на 30 000 лв.”
Работната група не подкрепя предложението
Предложение на нар.представител Николай Михайлов
Създава се нов § 9а със следното съдържание:
“§9а. В чл. 3, ал. 2 от Закона за мерките срещу изпиране на пари се добавят нови точки 30 и 31 със следното съдържание:
“Чл. 3(2) т. 30 лица, които предоставят безвъзмездна помощ за култура по смисъла на Закона за меценатството в размер на 30 000 лв.
Чл. 3 (2) т. 31. лица, които даряват културно-исторически ценности на стойност на 30 000 лв.”
Работната група не подкрепя предложението
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Който е съгласен с направените предложения от народните представители, моля да гласува.
Гласували: "За" - 2; "Против" - 1; "Въздържали се" - 4.
НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ:...........
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: ....”мерките по ал. 1 са задължителни за БНБ, застрахователи, органи па приватизация ....”
НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ: Да се намери систематичнто място.
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Който е съгласен принципно с условията да видим по текста на закона, ако няма колизия, това нещо ще влезе с уговорката систематичното място ако не е тук – да бъде променено, моля да гласува.
Гласували: "За" - 5; "Против" - няма; "Въздържали се" - няма.
§ 10. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в «Държавен вестник».
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за § 10, който систематично е отразен в § 8
Предлага § 10 да отпадне.
Подкрепя се единодушно.
Следват:
Приложение № 1 по чл. 11, ал. 1 и ал. 2 и
Приложение № 2 по чл. 13, ал. 1
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Който е съгласен с така предложените приложения, моля да гласува.
Гласували: "За" - 5; "Против" - няма; "Въздържали се" - няма.
ЛЮБЕН ДИЛОВ: Това заявление, което по чл. 11, ал. 1 и ал. 2 – на едно място се регистрираш в един и същи момент ти като меценат и носиш договор, а сякаш в дебатите по закона ние твърдяхме през повечето време, че първо се регистрираш, а после почваш такава дейност.
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Не, нали точно това ви казах, че всъщност това, което предпоставя регистрацията и придобиването на меценат – това е договора и след това получава удостоверение.
ЛЮБЕН ДИЛОВ: А при всяко следващо, пак така попълваш.
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Това го коментирахме, дали ведънж като е станал меценат, в смисъл той трябва да се отписва или да се вписва. Ако е направил само веднъж едно дарение, той си остава винаги меценат. Ако има допълнителни договори той вече само ги уведомява.
ЛЮБЕН ДИЛОВ: Моят въпрос е, че всеки следващ път се изписва отнво регистрация, данни...
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Не, само договора, той веднъж се регистрира.
ЛЮБЕН ДИЛОВ: Аз това го разбирам, но на тази бланка при всеки следващ договор, който трябва да предложиш трябва пак отново да пишеш час на бланката, какво правиш с нея? Дали сме примерно 200 лева на читалище “Пенчо Славейков”, попълнили сме тук всичко, дали сме договора. На другия ден решаваме да дадем 200 лева и на читалище “Кирил и Методий”, отново отиваме в министерствто и какво попълваме – отново цялото това нещо или само данни за договора.
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Той само казва – аз съм регистриран меценат по номер (те му слагат номер) и имам промяна в обстоятелствата – имам нов договор, ето ви новия договор, те ви го регистрират.
Нищо не се попълва
РЕПЛИКА: Това е първоначална бланка за регистрация.
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: А след това само регистрира договора.
ЛЮБЕН ДИЛОВ: Помислете го пак.
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Благодаря ви за усилията, които положихте. Благодаря на Министерство на културата.
Закривам заседанието.
(Заседанието завърши в 19.50 часа.)