Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по културата
18/01/2006
Протокол №9
от редовното заседание на Комисията по културата
на 18 януари 2006 г.
Заседанието започна в 15,15 часа и бе открито и ръководено от председателя на Комисията за култура Нина Чилова.
На заседанието присъстваха: заместник министъра на културата г-н Иван Токаджиев , Деяна Данаилова, Емил Бехар, Миланка Патак, Мирослава Манолова и Тодор Чобанов от министерството на културата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Колеги, имаме кворум и можем да започнем. Откривам заседанието.
Дневният ред се състои от две точки:
1. Разглеждане на законопроект за ратифициране на Конвенцията за опазване на нематериалното културно наследство, № 502-02-28, внесен от Министерски съвет на 13.12.2005 г.
2. Разглеждане на първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за паметниците на културата и музеите, № 502-01-64, внесен от Министерски съвет на 06.12.2005 г.
Други предложения по дневния ред? – Няма.
Който е съгласен, моля да гласува. Благодаря ви.
По точка 1 давам думата на господин Токаджиев като вносител.
Точка 1
Разглеждане на законопроект за ратифициране на Конвенцията за опазване на нематериалното културно наследство, № 502-02-28, внесен от Министерски съвет на 13.12.2005 г.
ИВАН ТОКАДЖИЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители, първо използвам повода, да ви поздравя с Новата година, да ви пожелая здраве, радост и щастие и много успехи.
Аз ще помоля колежката Диана Данаилова – завеждащ международния отдел, тъй като тя е работила по конкретния материал, да изложи мотивите, ако нямате нищо напротив.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте, госпожо Данаилова.
ДИАНА ДАНАИЛОВА: Уважаема госпожо председател, мотивите са съвсем кратки. Става въпрос за ратифициране със закон на Конвенцията за опазване на нематериалното културно наследство.
Тази конвенция е приета на Тридесет и втората сесия на генералната конференция на ЮНЕСКО на 17 октомври 1993 г. На 12 декември миналата година Министерски съвет взе решение да се одобри ратифицирането със закон тази конвенция и присъединяването на Република България като страна по тази конвенция.
По принцип конвенцията е завършек на пакет от международни нормативни инструменти на ЮНЕСКО в областта на наследството, като целта е да се стимулира интегрално възприемане по отношение към културното наследство – материалното и нематериалното.
Не бих искала да влизам в подробности по съдържанието на самата конвенция. В нея се предвиждат мерки за опазване и съхраняване на творчеството на културните практики и изразни форми посредством тяхното описване, записване върху цифрови носители, систематизиране в регистри и други познати практики в тази област. Също така по силата на конвенцията се предвижда създаване на списък на нематериалното културно наследство на човечеството и списък на нематериалното културно наследство, което се нуждае от спешно опазване.
Съгласно член 25 след влизане в сила на конвенцията се учредява фонд за нематериалното културно наследство. В този фонд вноските са доброволни. За Република България е предвидено през 2006 г. финансовият принос да бъде в рамките на 535 щатски долара, сума, която вече е планирана в бюджета на Министерство на културата.
На практика вече у нас се реализира част от конвенцията, от нейните разпоредби. Беше изготвен и регистър на живите човешки съкровища, а това, което е сравнително по-ново като информация е, на 25 ноември 2005 г. година дойде една добра новина от Париж, на официална церемония в сградата на ЮНЕСКО генералният директор на организацията господин Хойчиро Матцура обяви вписването на българската кандидатура “Бистришки баби” в списъка на световните шедьоври и нематериално културно наследство.
До момента до края на миналата година конвенцията беше ратифицирана от 26 страни членки. Условието по тази конвенция за нейното влизане в сила е 30 държави да станат страни по нея.
Това е, което мога да кажа. Ако има някои въпроси ще отговоря. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: И аз благодаря, госпожо Данаилова.
Колеги, имате думата за въпроси, някои уточняващи неща.
Колеги, ако няма въпроси, предлагам да подкрепим Конвенцията за опазване на нематериалното културно наследство. Който е съгласен, моля да гласува. Благодаря ви. Единодушно се подкрепя.
По точка втора, господин Токаджиев.
Точка 2
Разглеждане на първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за паметниците на културата и музеите, № 502-01-64, внесен от Министерски съвет на 06.12.2005 г.
ИВАН ТОКАДЖИЕВ: Благодаря. Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители, предложените изменения и допълнения към Закона за паметниците на културата и музеите са изготвени съобразно произтичащите за Република България ангажименти от преговорния процес с Европейския съюз и по-специално Глава първа “Свободно движение на стоки”. По този начин българското законодателство се привежда в съответствие с разпоредбите на Директива на Съвета от 15 март 1993 г. за връщане на предмети с културна стойност, които са незаконно изнесени на територията на държава членка на Европейския съюз. Става въпрос за 937 ЕИО.
В Законопроекта се предвижда създаване на нова Глава 6б. С нея се уреждат обществените отношения, свързани с връщането на незаконно изнесени от страната движими паметници на културата, представляващи национално богатство, както и връщането на незаконно изнесени от територията на друга страна членка движими паметници на културата, които са открити на наша територия.
Централен орган за Република България по смисъла на посочената по-горе директива е министърът на културата. Последният координира, организира и контролира дейността за връщането на незаконно изнесените движими паметници на културата, представляващи национално богатство, сътрудничество със съответните централни органи на другите държави членки на Европейския съюз.
Нормите на новата глава регламентират правомощията на министъра на културата и възможността за съдействие за постигане на споразумение между лицето, което владее или държи движимия паметник на културата, представляващ национално богатство, и съответната държава членка, на чиято територия той е изнесен.
В предложените изменения и допълнения се дава право на всяка държава членка да започне съдебно производство, като предяви иска за връщане на незаконно изнесените от нейната територия движими паметници на културата, представляващи национално богатство. Към иска се прилагат: документ, описващ предмета, чието връщане се иска; потвърждение, че въпросният предмет е движим паметник на културата, представляващ национално богатство; декларация от компетентния орган на съответната държава членка, че е незаконно изнесен от нейната територия и други.
Посочени са и сроковете за образуване на съдебно производство. При определени условия съдът постановява връщането на предмета и присъжда справедливо парично обезщетение на ответната страна по делото. То се заплаща от държавата членка, която поема и съответните разноски. От своя страна държавата членка има право да заведе дело за възстановяване на обезщетението и разноските срещу лицата, отговорни за незаконния износ на движимия паметник на културата, представляващ национално богатство от нейната територия. Предлаганите правни норми не препятстват търсенето на наказателна и/или гражданска отговорност съгласно българското законодателство.
В допълнителна разпоредба са изброени и легалните дефиниции на някои от понятията, визирани в законопроекта.
В завършек законопроектът напълно съответства на текстовете на Директива 937 на Съвета, като разпоредбите на Глава 6б влизат в сила от датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз.
Завърших госпожо председател. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Благодаря Ви, господин Токаджиев.
Колеги, за протокола искам да отбележа, че по законопроекта имаме становище на Комисията по европейска интеграция, която предлага да се подкрепи законопроектът, с разбира се, редакционни забележки, които между първо и второ четене работната група ще ги вземе предвид, ще се запознае с него.
Имате думата за въпроси.
Освен това, което каза господин Токаджиев, което изцяло тази глава е хармонизиране от директивата и се въвежда този режим, има осем параграфа, където имаме редакционни промени в сега действащия закон, като думите “обществени организации” се заменят с “физически и юридически лица” по конкретните текстове. Нещо, което е редакционно.
И една промяна в закона, където министърът на културата, касае се за всички тези разпореждания, които са свързани с износ на паметници на културата извън територията на страната, които са огромни листове, аз от личен опит зная, освен на министъра, се предоставя или на упълномощено от него лице.
Това са извън европейската директива корекциите, които са направени в редакционен план.
Имате думата за въпроси.
Заповядайте, господин Токаджиев.
ИВАН ТОКАДЖИЕВ: Извинете, че втори път взимам думата, искам да добавя, че в хода на подготовката ние бяхме консултирани от високо ниво от експерти от Европейския съюз и цялата програма беше подпомогната и финансирана от холандската държава.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Благодаря Ви.
Колеги, имате думата.
Заповядайте, господин Дилов.
ЛЮБЕН ДИЛОВ: Този закон използваме ли, за да решим някои от другите проблеми, свързани с частни музеи и т.н.? Или гоним само европейската директива?
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Категорично обхватът, аз много детайлно го прочетох, изцяло е съобразен с Европейската директива и тези редакционни поправки. Мисля, че е съвсем коректно. Защото идеята е, там наистина трябва да се прави реформа, да се напише изцяло нов, адекватен закон.
Аз съжалявам, че нямате законопроекта. Раздаден е преди Нова година и приложенията към законопроекта. Изцяло е синхронизиран с европейската директива.
Заповядайте, господин Михайлов.
НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ: Нека да попитам следното, като преди това кажа, че по своя вина оставам незапознат с проектозакона, виждам, че и колегите го нямат пред себе си, което също вероятно е тяхната част на вината в кавички. В този смисъл ще се въздържа, защото чувам добре да казвате, че законопроектът е европейски, не се съмнявам, но нека го прочета.
Фигурира едно словосъчетание, чиито смисъл искам, моля така да се каже, да разбера, незаконно изнесени движими предмети на културата, предполага, че има законно изнесени някъде движими предмети на културата. Извинете ме, ако демонстрират много голямо невежество, по какво законодателство, кое законодателство урежда експорта на движими паметници на културата в България ? За да може да бъде квалифицирано легално понятието “незаконно изнесени паметници на културата”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Господин Токаджиев.
ИВАН ТОКАДЖИЕВ: В същия закон глава 6а изрично урежда този въпрос, затова се наложи и глава 6б, която предвижда в рамките на директивата да визира само тази част от материята
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Ако мога да допълня, пред мен е директивата 97/7 на Европейската комисия от 15 март 1997 г. Директивата е за връщането на предмети с културна стойност, които са незаконно изнесени на територията на държава членка. А вътре в самата глава, изцяло се регламентира кое законодателство естествено се прилага и тя влиза в сила от 1 януари, след като България стане член на Европейския съюз. А това, което сега резонно поставяте въпроса – законно, незаконно. Законното е в сега действащия Закон за паметниците на културата, когато могат да бъдат изнасяни такива вещи от територията на страната на друга.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Може ли да допълня за режима за изнасяне. Той има няколко степени. Единият е, когато се изнася за определен срок за участие в изложби, друг е когато се изнася за научноизследователска работа, лабораторна и прочие и прочие. Но специално за това, за което всички подозират законно изнасяне чрез смяна на собственика на движими паметници на културата, също има определен закон – едни се изнасят, за други е абсолютно забранено да се изнасят, подлежат на съответните санкции. Главно се визират археологическите паметници на културата, които са най-скъпи, на най-висока цена вървят и т.н. Най-неприятното, с което ще се сблъскаме по-нататък в бъдещия закон е, че са изнесени от България движими паметници и е много трудно да се доказва. Единственото, което подлежи на много добро доказателство е тези, които са откраднати и които са присвоени от музеите и са изнесени навън и които са регистрирани. Тези, които не са регистрирани, по някои от тях важат за цяла Югоизточна Европа, много трудно се доказва, че са български и че от България са изнесени. Но това е вече въпрос, с който се занимава Интерпол, има си специален режим, това е въпрос на друг разговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Да, аз да прочета, за да внеса малко повече яснота в заглавието на Глава 6 – връщане на незаконно изнесени движими паметници на културата, представляващи национално богатство. Тук вече обхвата на цялата глава, член 33г – тази глава урежда връщането на движими паметници на културата, представляващи национално богатство, които са незаконно изнесени от територията на страната и са открити на територията на държава членка на Европейския съюз, наричана по-нататък държава членка, както и на такива, които са незаконно изнесени от територията на държава членка на Европейския съюз и са открити на територия на Република България.
Заповядайте, господин Йорданов.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Благодаря, госпожо председател. Искам учтиво да възразя на господин Михайлов, този закон го четох преди Нова година, технически проблем е, че не съм го взел в себе си, но той е на първо четене, разсъжденията са по принцип и аз го подкрепям, освен поради нуждата да хармонизираме нашето законодателство, и по един чисто прагматичен критерий. Този закон в крайна сметка въвежда един реципрочен принцип, от който ние сме облагодетелствани, тъй като малко са случаите, когато от Западна Европа да се внасят културни паметници скришом в България, за да има нужда да ги връщаме, докато изобилства практиката от примери за обратното, когато паметници на културата, на културно-историческото наследство, главно археологически, се изнасят навън и това е един шанс ние да се опитаме да ги получим, защото досега законът мълчеше по този въпрос, а сега имаме възможност да имаме законова база, на основата на която да имаме претенции. Благодаря.
Подкрепям законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Заповядайте, господин Ватев.
НИКОЛАЙ ВАТЕВ: Друг е въпросът, че когато дойде време да хармонизираме напълно нашето законодателство с европейското, ние трябва да погледнем и за така наречените картини на списък от забранените автори, който всъщност ни обръща в една провинция, непозната за Европа. И това рано или късно трябва да се реши, защото тези забранени автори на практика най-хубавите им произведения присъстват в нашите музеи и галерии. И това няма да е загуба за националното богатство, загуба е за хората, които не могат да ги познават, затова те са втора, трета категория, но това е друга тема. Но понеже се допира до този закон, трябва да си го кажем. Има също и такъв момент за временен износ, имаш скъпа картина примерно от Цанко Лавренов, отиваш посланик за пет години в чужбина, Министерство на културата може да ти даде възможност за временен износ, да си я сложиш в стаята, в кабинета, но след това трябва да я върнеш.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Други коментари, въпроси?
Заповядайте, господин Михайлов.
НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ: Вижте, аз съм мнителен в цялата тази история, макар че, този законопроект по всяка вероятност, даже бих казал очевидно, трябва да бъде приет поради разбираеми причини. Но ми се струва, че е един добре дошъл закон затова да имаме възможност да върнем това, което е изнесено. Хронологически, логически би трябвало да иде след мобилизация на държавната власт да прави изнасянето на тези предмети някак си по-трудно, ако не невъзможно. Намеквам за борбата с организирания трафик на движими предмети на културата, сравним, казват познавачи, само с трафика на наркотици. Ние сме Комисия по култура, не зная как бихме могли да конкретизираме тази тревога, ако тя е наша. Съществува такъв трафик, легален пазар на антики в България няма, има износ, казват хора запознати, този трафик е сравним само с трафика на наркотици.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Абсолютно сте прав, господин Михайлов. Мисля, че всички колеги отчитат това нещо. Не случайно аз казах, че една от големите задачи, които ни предстои на нас като Комисия по култура е именно сериозно да се заемем с решаването на този проблем. Така че, мисля че сме доказали, че сме работеща комисия, работим отлично с Министерство на културата, така че от нашата воля зависи дали сериозно ще се ангажираме и ще имаме волята да решим законодателно този проблем. Аз съм оптимист в тази посока.
Благодаря за поставения акцент от господин Михайлов в началото на тази година. Смятам, че в този законопроект има обхват, той е изцяло европейски. Отчитам и Вашето съображение за мнителността. Вие сте в правото си, след като не сте се запознал със законопроекта. Но така или иначе ние трябва да гласуваме този законопроект.
Колеги, който подкрепя така представения ни законопроект, моля да гласува.
За – 8. Против? – няма.
Въздържали се? – 1.
Благодаря ви колеги.
Имате ли други въпроси?
ИВАН ТОКАДЖИЕВ: От името на Министерство на културата да благодаря на уважаемите народни представители за разбирането.
ЛЮБЕН ДИЛОВ: Има ли някаква възможност този тип неща, които разглеждаме в тази комисия днес, да получаваме в електронен вариант? Защото специално аз имам удоволствието да познавам доста хора, които проявяват изключителен интерес и компетентност биха дали по тези закони, а нямам възможност по друг начин да им ги пращам текстовете, освен по електронен път?
РЕПЛИКИ: Има ги на сайта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Аз ще помоля господин Токаджиев, тъй като сме на първото заседание за тази година, да представите каква е законодателната програма в близките шест месеца, за да може да раздадем и на колегите, всеки да знае по какво да се готвим, експертна помощ, всеки има сътрудници, които искат да ги гледат, за да работим по-ефективно.
ИВАН ТОКАДЖИЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители, нашата законодателна програма е в контекста на законодателната програма на Министерски съвет. Там точно и ясно са разписани двете инициативи, които ние ще реализираме. Ако искате в отделен ред ние ще представим на уважаемата комисия само това, което е извадено от контекста на Законодателната програма на Министерски съвет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Да. Аз ще ви бъда благодарна да го изпратите и аз ще го изпратя на всички колеги, за да имат готовност.
Колеги, други въпроси? Ако няма, благодаря ви за участието.
Следващия път има два законопроекта – единият е за българския език, вторият пак е свързан с това. Ще ги гледаме, предварително ще ви ги раздам. Те са внесени от народни представители, така че, ще Ви ги дам, господин Токаджиев, за да се запознаете и Вие с тях за позиция.
Благодаря ви. Лек ден.
/Заседанието завърши в 15.35 часа./
от редовното заседание на Комисията по културата
на 18 януари 2006 г.
Заседанието започна в 15,15 часа и бе открито и ръководено от председателя на Комисията за култура Нина Чилова.
На заседанието присъстваха: заместник министъра на културата г-н Иван Токаджиев , Деяна Данаилова, Емил Бехар, Миланка Патак, Мирослава Манолова и Тодор Чобанов от министерството на културата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Колеги, имаме кворум и можем да започнем. Откривам заседанието.
Дневният ред се състои от две точки:
1. Разглеждане на законопроект за ратифициране на Конвенцията за опазване на нематериалното културно наследство, № 502-02-28, внесен от Министерски съвет на 13.12.2005 г.
2. Разглеждане на първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за паметниците на културата и музеите, № 502-01-64, внесен от Министерски съвет на 06.12.2005 г.
Други предложения по дневния ред? – Няма.
Който е съгласен, моля да гласува. Благодаря ви.
По точка 1 давам думата на господин Токаджиев като вносител.
Точка 1
Разглеждане на законопроект за ратифициране на Конвенцията за опазване на нематериалното културно наследство, № 502-02-28, внесен от Министерски съвет на 13.12.2005 г.
ИВАН ТОКАДЖИЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители, първо използвам повода, да ви поздравя с Новата година, да ви пожелая здраве, радост и щастие и много успехи.
Аз ще помоля колежката Диана Данаилова – завеждащ международния отдел, тъй като тя е работила по конкретния материал, да изложи мотивите, ако нямате нищо напротив.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте, госпожо Данаилова.
ДИАНА ДАНАИЛОВА: Уважаема госпожо председател, мотивите са съвсем кратки. Става въпрос за ратифициране със закон на Конвенцията за опазване на нематериалното културно наследство.
Тази конвенция е приета на Тридесет и втората сесия на генералната конференция на ЮНЕСКО на 17 октомври 1993 г. На 12 декември миналата година Министерски съвет взе решение да се одобри ратифицирането със закон тази конвенция и присъединяването на Република България като страна по тази конвенция.
По принцип конвенцията е завършек на пакет от международни нормативни инструменти на ЮНЕСКО в областта на наследството, като целта е да се стимулира интегрално възприемане по отношение към културното наследство – материалното и нематериалното.
Не бих искала да влизам в подробности по съдържанието на самата конвенция. В нея се предвиждат мерки за опазване и съхраняване на творчеството на културните практики и изразни форми посредством тяхното описване, записване върху цифрови носители, систематизиране в регистри и други познати практики в тази област. Също така по силата на конвенцията се предвижда създаване на списък на нематериалното културно наследство на човечеството и списък на нематериалното културно наследство, което се нуждае от спешно опазване.
Съгласно член 25 след влизане в сила на конвенцията се учредява фонд за нематериалното културно наследство. В този фонд вноските са доброволни. За Република България е предвидено през 2006 г. финансовият принос да бъде в рамките на 535 щатски долара, сума, която вече е планирана в бюджета на Министерство на културата.
На практика вече у нас се реализира част от конвенцията, от нейните разпоредби. Беше изготвен и регистър на живите човешки съкровища, а това, което е сравнително по-ново като информация е, на 25 ноември 2005 г. година дойде една добра новина от Париж, на официална церемония в сградата на ЮНЕСКО генералният директор на организацията господин Хойчиро Матцура обяви вписването на българската кандидатура “Бистришки баби” в списъка на световните шедьоври и нематериално културно наследство.
До момента до края на миналата година конвенцията беше ратифицирана от 26 страни членки. Условието по тази конвенция за нейното влизане в сила е 30 държави да станат страни по нея.
Това е, което мога да кажа. Ако има някои въпроси ще отговоря. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: И аз благодаря, госпожо Данаилова.
Колеги, имате думата за въпроси, някои уточняващи неща.
Колеги, ако няма въпроси, предлагам да подкрепим Конвенцията за опазване на нематериалното културно наследство. Който е съгласен, моля да гласува. Благодаря ви. Единодушно се подкрепя.
По точка втора, господин Токаджиев.
Точка 2
Разглеждане на първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за паметниците на културата и музеите, № 502-01-64, внесен от Министерски съвет на 06.12.2005 г.
ИВАН ТОКАДЖИЕВ: Благодаря. Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители, предложените изменения и допълнения към Закона за паметниците на културата и музеите са изготвени съобразно произтичащите за Република България ангажименти от преговорния процес с Европейския съюз и по-специално Глава първа “Свободно движение на стоки”. По този начин българското законодателство се привежда в съответствие с разпоредбите на Директива на Съвета от 15 март 1993 г. за връщане на предмети с културна стойност, които са незаконно изнесени на територията на държава членка на Европейския съюз. Става въпрос за 937 ЕИО.
В Законопроекта се предвижда създаване на нова Глава 6б. С нея се уреждат обществените отношения, свързани с връщането на незаконно изнесени от страната движими паметници на културата, представляващи национално богатство, както и връщането на незаконно изнесени от територията на друга страна членка движими паметници на културата, които са открити на наша територия.
Централен орган за Република България по смисъла на посочената по-горе директива е министърът на културата. Последният координира, организира и контролира дейността за връщането на незаконно изнесените движими паметници на културата, представляващи национално богатство, сътрудничество със съответните централни органи на другите държави членки на Европейския съюз.
Нормите на новата глава регламентират правомощията на министъра на културата и възможността за съдействие за постигане на споразумение между лицето, което владее или държи движимия паметник на културата, представляващ национално богатство, и съответната държава членка, на чиято територия той е изнесен.
В предложените изменения и допълнения се дава право на всяка държава членка да започне съдебно производство, като предяви иска за връщане на незаконно изнесените от нейната територия движими паметници на културата, представляващи национално богатство. Към иска се прилагат: документ, описващ предмета, чието връщане се иска; потвърждение, че въпросният предмет е движим паметник на културата, представляващ национално богатство; декларация от компетентния орган на съответната държава членка, че е незаконно изнесен от нейната територия и други.
Посочени са и сроковете за образуване на съдебно производство. При определени условия съдът постановява връщането на предмета и присъжда справедливо парично обезщетение на ответната страна по делото. То се заплаща от държавата членка, която поема и съответните разноски. От своя страна държавата членка има право да заведе дело за възстановяване на обезщетението и разноските срещу лицата, отговорни за незаконния износ на движимия паметник на културата, представляващ национално богатство от нейната територия. Предлаганите правни норми не препятстват търсенето на наказателна и/или гражданска отговорност съгласно българското законодателство.
В допълнителна разпоредба са изброени и легалните дефиниции на някои от понятията, визирани в законопроекта.
В завършек законопроектът напълно съответства на текстовете на Директива 937 на Съвета, като разпоредбите на Глава 6б влизат в сила от датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз.
Завърших госпожо председател. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Благодаря Ви, господин Токаджиев.
Колеги, за протокола искам да отбележа, че по законопроекта имаме становище на Комисията по европейска интеграция, която предлага да се подкрепи законопроектът, с разбира се, редакционни забележки, които между първо и второ четене работната група ще ги вземе предвид, ще се запознае с него.
Имате думата за въпроси.
Освен това, което каза господин Токаджиев, което изцяло тази глава е хармонизиране от директивата и се въвежда този режим, има осем параграфа, където имаме редакционни промени в сега действащия закон, като думите “обществени организации” се заменят с “физически и юридически лица” по конкретните текстове. Нещо, което е редакционно.
И една промяна в закона, където министърът на културата, касае се за всички тези разпореждания, които са свързани с износ на паметници на културата извън територията на страната, които са огромни листове, аз от личен опит зная, освен на министъра, се предоставя или на упълномощено от него лице.
Това са извън европейската директива корекциите, които са направени в редакционен план.
Имате думата за въпроси.
Заповядайте, господин Токаджиев.
ИВАН ТОКАДЖИЕВ: Извинете, че втори път взимам думата, искам да добавя, че в хода на подготовката ние бяхме консултирани от високо ниво от експерти от Европейския съюз и цялата програма беше подпомогната и финансирана от холандската държава.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Благодаря Ви.
Колеги, имате думата.
Заповядайте, господин Дилов.
ЛЮБЕН ДИЛОВ: Този закон използваме ли, за да решим някои от другите проблеми, свързани с частни музеи и т.н.? Или гоним само европейската директива?
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Категорично обхватът, аз много детайлно го прочетох, изцяло е съобразен с Европейската директива и тези редакционни поправки. Мисля, че е съвсем коректно. Защото идеята е, там наистина трябва да се прави реформа, да се напише изцяло нов, адекватен закон.
Аз съжалявам, че нямате законопроекта. Раздаден е преди Нова година и приложенията към законопроекта. Изцяло е синхронизиран с европейската директива.
Заповядайте, господин Михайлов.
НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ: Нека да попитам следното, като преди това кажа, че по своя вина оставам незапознат с проектозакона, виждам, че и колегите го нямат пред себе си, което също вероятно е тяхната част на вината в кавички. В този смисъл ще се въздържа, защото чувам добре да казвате, че законопроектът е европейски, не се съмнявам, но нека го прочета.
Фигурира едно словосъчетание, чиито смисъл искам, моля така да се каже, да разбера, незаконно изнесени движими предмети на културата, предполага, че има законно изнесени някъде движими предмети на културата. Извинете ме, ако демонстрират много голямо невежество, по какво законодателство, кое законодателство урежда експорта на движими паметници на културата в България ? За да може да бъде квалифицирано легално понятието “незаконно изнесени паметници на културата”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Господин Токаджиев.
ИВАН ТОКАДЖИЕВ: В същия закон глава 6а изрично урежда този въпрос, затова се наложи и глава 6б, която предвижда в рамките на директивата да визира само тази част от материята
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Ако мога да допълня, пред мен е директивата 97/7 на Европейската комисия от 15 март 1997 г. Директивата е за връщането на предмети с културна стойност, които са незаконно изнесени на територията на държава членка. А вътре в самата глава, изцяло се регламентира кое законодателство естествено се прилага и тя влиза в сила от 1 януари, след като България стане член на Европейския съюз. А това, което сега резонно поставяте въпроса – законно, незаконно. Законното е в сега действащия Закон за паметниците на културата, когато могат да бъдат изнасяни такива вещи от територията на страната на друга.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Може ли да допълня за режима за изнасяне. Той има няколко степени. Единият е, когато се изнася за определен срок за участие в изложби, друг е когато се изнася за научноизследователска работа, лабораторна и прочие и прочие. Но специално за това, за което всички подозират законно изнасяне чрез смяна на собственика на движими паметници на културата, също има определен закон – едни се изнасят, за други е абсолютно забранено да се изнасят, подлежат на съответните санкции. Главно се визират археологическите паметници на културата, които са най-скъпи, на най-висока цена вървят и т.н. Най-неприятното, с което ще се сблъскаме по-нататък в бъдещия закон е, че са изнесени от България движими паметници и е много трудно да се доказва. Единственото, което подлежи на много добро доказателство е тези, които са откраднати и които са присвоени от музеите и са изнесени навън и които са регистрирани. Тези, които не са регистрирани, по някои от тях важат за цяла Югоизточна Европа, много трудно се доказва, че са български и че от България са изнесени. Но това е вече въпрос, с който се занимава Интерпол, има си специален режим, това е въпрос на друг разговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Да, аз да прочета, за да внеса малко повече яснота в заглавието на Глава 6 – връщане на незаконно изнесени движими паметници на културата, представляващи национално богатство. Тук вече обхвата на цялата глава, член 33г – тази глава урежда връщането на движими паметници на културата, представляващи национално богатство, които са незаконно изнесени от територията на страната и са открити на територията на държава членка на Европейския съюз, наричана по-нататък държава членка, както и на такива, които са незаконно изнесени от територията на държава членка на Европейския съюз и са открити на територия на Република България.
Заповядайте, господин Йорданов.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Благодаря, госпожо председател. Искам учтиво да възразя на господин Михайлов, този закон го четох преди Нова година, технически проблем е, че не съм го взел в себе си, но той е на първо четене, разсъжденията са по принцип и аз го подкрепям, освен поради нуждата да хармонизираме нашето законодателство, и по един чисто прагматичен критерий. Този закон в крайна сметка въвежда един реципрочен принцип, от който ние сме облагодетелствани, тъй като малко са случаите, когато от Западна Европа да се внасят културни паметници скришом в България, за да има нужда да ги връщаме, докато изобилства практиката от примери за обратното, когато паметници на културата, на културно-историческото наследство, главно археологически, се изнасят навън и това е един шанс ние да се опитаме да ги получим, защото досега законът мълчеше по този въпрос, а сега имаме възможност да имаме законова база, на основата на която да имаме претенции. Благодаря.
Подкрепям законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Заповядайте, господин Ватев.
НИКОЛАЙ ВАТЕВ: Друг е въпросът, че когато дойде време да хармонизираме напълно нашето законодателство с европейското, ние трябва да погледнем и за така наречените картини на списък от забранените автори, който всъщност ни обръща в една провинция, непозната за Европа. И това рано или късно трябва да се реши, защото тези забранени автори на практика най-хубавите им произведения присъстват в нашите музеи и галерии. И това няма да е загуба за националното богатство, загуба е за хората, които не могат да ги познават, затова те са втора, трета категория, но това е друга тема. Но понеже се допира до този закон, трябва да си го кажем. Има също и такъв момент за временен износ, имаш скъпа картина примерно от Цанко Лавренов, отиваш посланик за пет години в чужбина, Министерство на културата може да ти даде възможност за временен износ, да си я сложиш в стаята, в кабинета, но след това трябва да я върнеш.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Други коментари, въпроси?
Заповядайте, господин Михайлов.
НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ: Вижте, аз съм мнителен в цялата тази история, макар че, този законопроект по всяка вероятност, даже бих казал очевидно, трябва да бъде приет поради разбираеми причини. Но ми се струва, че е един добре дошъл закон затова да имаме възможност да върнем това, което е изнесено. Хронологически, логически би трябвало да иде след мобилизация на държавната власт да прави изнасянето на тези предмети някак си по-трудно, ако не невъзможно. Намеквам за борбата с организирания трафик на движими предмети на културата, сравним, казват познавачи, само с трафика на наркотици. Ние сме Комисия по култура, не зная как бихме могли да конкретизираме тази тревога, ако тя е наша. Съществува такъв трафик, легален пазар на антики в България няма, има износ, казват хора запознати, този трафик е сравним само с трафика на наркотици.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Абсолютно сте прав, господин Михайлов. Мисля, че всички колеги отчитат това нещо. Не случайно аз казах, че една от големите задачи, които ни предстои на нас като Комисия по култура е именно сериозно да се заемем с решаването на този проблем. Така че, мисля че сме доказали, че сме работеща комисия, работим отлично с Министерство на културата, така че от нашата воля зависи дали сериозно ще се ангажираме и ще имаме волята да решим законодателно този проблем. Аз съм оптимист в тази посока.
Благодаря за поставения акцент от господин Михайлов в началото на тази година. Смятам, че в този законопроект има обхват, той е изцяло европейски. Отчитам и Вашето съображение за мнителността. Вие сте в правото си, след като не сте се запознал със законопроекта. Но така или иначе ние трябва да гласуваме този законопроект.
Колеги, който подкрепя така представения ни законопроект, моля да гласува.
За – 8. Против? – няма.
Въздържали се? – 1.
Благодаря ви колеги.
Имате ли други въпроси?
ИВАН ТОКАДЖИЕВ: От името на Министерство на културата да благодаря на уважаемите народни представители за разбирането.
ЛЮБЕН ДИЛОВ: Има ли някаква възможност този тип неща, които разглеждаме в тази комисия днес, да получаваме в електронен вариант? Защото специално аз имам удоволствието да познавам доста хора, които проявяват изключителен интерес и компетентност биха дали по тези закони, а нямам възможност по друг начин да им ги пращам текстовете, освен по електронен път?
РЕПЛИКИ: Има ги на сайта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Аз ще помоля господин Токаджиев, тъй като сме на първото заседание за тази година, да представите каква е законодателната програма в близките шест месеца, за да може да раздадем и на колегите, всеки да знае по какво да се готвим, експертна помощ, всеки има сътрудници, които искат да ги гледат, за да работим по-ефективно.
ИВАН ТОКАДЖИЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители, нашата законодателна програма е в контекста на законодателната програма на Министерски съвет. Там точно и ясно са разписани двете инициативи, които ние ще реализираме. Ако искате в отделен ред ние ще представим на уважаемата комисия само това, което е извадено от контекста на Законодателната програма на Министерски съвет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Да. Аз ще ви бъда благодарна да го изпратите и аз ще го изпратя на всички колеги, за да имат готовност.
Колеги, други въпроси? Ако няма, благодаря ви за участието.
Следващия път има два законопроекта – единият е за българския език, вторият пак е свързан с това. Ще ги гледаме, предварително ще ви ги раздам. Те са внесени от народни представители, така че, ще Ви ги дам, господин Токаджиев, за да се запознаете и Вие с тях за позиция.
Благодаря ви. Лек ден.
/Заседанието завърши в 15.35 часа./
