Протокол №15

---

На 14 юни 2006 г. се проведе редовно заседание на Комисията по културата при следния

Дневен ред:

Представяне и обсъждане на проект на Решение за отпускане на пенсия за особени заслуги, № 602-03-13, внесен от Министерския съвет на 05.06.2006 г.


На заседанието присъстваха, Иван Токаджиев - заместник-министър на културата, Емил Бехар – парламентарен секретар на МК, Весела Караиванова – заместник-управител на Националния осигурителен институт, Жанет Жикова – парламентарен секретар на НОИ, Емил Мирославов – Директор на Дирекция “Трудово право и обществено осигуряване” към Министерство на труда и социалната политика и Петя Доганова – парламентарен секретар на МТСП.



Заседанието на Комисията по културата започна в 15,35 часа и бе открито и ръководено от госпожа Нина Чилова – председател на Комисията по културата.


* * *

ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Добър ден на всички!
Откривам заседанието на Комисията по културата. Дневният ред е от една точка:
Представяне и обсъждане на проект на Решение за отпускане на пенсия за особени заслуги, № 602-03-13, внесен от Министерския съвет на 05.06.2006 г.
Има ли други предложения във връзка с дневния ред?
Ако нямате, моля да гласувате така предложения дневен ред. Благодаря ви. Подкрепя се единодушно.
Давам думата на вносителите.
ЗАМЕСТНИК - МИНИСТЪР ИВАН ТОКАДЖИЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители. Както Вие самата споменахте, смятам, че не е необходимо да чета биографична справка на известния български композитор Атанас Косев.
Проектът за Решение на Народното събрание визира размера от 455 лева на месец, считано от 01.07.2006 година. Това е по смисъла и на разпоредбите за Кодекса за социално осигуряване и проекта за Решение предвижда изпълнението да бъде възложено на управителя на НОИ. Това би било един изключително достоен акт. Ние ясно съзнаваме, че достойните българи в сферата не само на културата, на духовността, на нашето минало, настояще и бъдеще са твърде много и правим всичко възможно това, което ни отрежда закона и финансовата възможност да подпомагаме българската култура и творците, особено тези, които наистина са в затруднено материално положение. Такъв е и конкретният случай.
Благодаря!
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Аз също благодаря.
ВЕСЕЛА КАРАИВАНОВА: Подуправител съм на Националния осигурителен институт (НОИ). НОИ подкрепя проекта на Решение на Министерския съвет за отпускане на пенсия по особени заслуги на господин Косев. Искам само да дам пояснение за средствата – откъде се набавят необходимите средства за отпускане на тази пенсия. Те са от Фонд “Пенсии”, несвързани с трудовата дейност. Размерът е определен съобразно изискванията на Кодекса за социално осигуряване и Наредбата за отпускане на пенсиите. Това е максималният размер за пенсиите, който в момента е 455 лева. До издаване на решението и гласуването му в Народното събрание лицето получава пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 143 лева. Съобразно изискванията на закона и на Кодекса за социално осигуряване, тази пенсия ще бъде спряна и то ще започне да получава пенсията за особени заслуги.
Ако народните представители се интересуват за общия размер на отпуснати пенсии за особени заслуги – девет са. Това е, което мога да кажа. Подкрепяме проекта на Решение на Министерския съвет.
Благодаря ви!
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: И аз благодаря. Колеги, мнения, предложения?
ЛЮБЕН ДИЛОВ: Въпросът ми е съвсем информативен. Не е свързан изобщо с конкретния казус – безспорно подкрепяме. Фактът, че много български творци са в тежко положение, особено в изобразителното изкуство, музиката, където по-трудно след определена възраст може да се реализира и да се храни от плодовете на своя труд, от авторски права. Мисълта ми е за възможността правителството по-активно да помага по този начин, дали има някаква такава възможност, дали може да се направи някаква програма, министерството да предложи? Има много хора. Аз помня Преслав Крашовски – прочут, прекрасен художник, колко беше беден да 90 години и други.
Безспорно е, че там гражданското общество показа какво може, от време на време има акции, събират се пари и т.н. Чисто информативно какъв е реда, как взимате решения, кога предлагате?
ИВАН ТОКАДЖИЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, и на предишната комисия,на която ние докладвахме по същият въпрос, аз изразих моето лично становище, както и на ръководството на Министерството на културата. Както знаете, и професор Данаилов не се нуждае от представяне като български голям творец, така и моята скромна особа. Ясно осъзнаваме, че ако нашите деца мерят със същия аршин, с който ние успяваме сега едва да мерим, може би ние няма да се вредим за такава пенсия. Както чувате, става въпрос за отпуснати до сега 9 пенсии.
Ясно ни е, че (пак напомням) не става въпрос само за заслужили творци, става въпрос и за заслужили лекари, за учители – тази така ниско поставена професия, която всъщност предопределя до голяма степен бъдещето на нацията. Начинът, по който се правят предложенията е абсолютно демократичен – възможно най-демократичният. Творческите гилдии и отделни творци – представители на българската духовност внасят тези предложения в Министерство на културата. Много се обсъжда.
Лично аз съм изживял един от най-тежките моменти в живота си, когато съм ходил сред колеги да събирам пари за един от най-големите европейски художници – Павлето. Така, че въпросът Ви е основателен. Много ми е трудно да говоря за него, тъй като желанието не отговаря на възможностите на този етап.
Благодаря!
АТАНАС МЕРДЖАНОВ: Безусловно подкрепям направеното предложение, но искам да се присъединя към въпроса на господин Дилов и то в посока като един анонс към Министерство на културата. Съзнавам колко е сложна разработката на тази проблематика и на нейното успешно реализиране, най-общо казано. Това е една чувствителна материя. Аз си спомням в по-предното Народно събрание, много сериозно дискутирахме този въпрос. Внасяха се различни привкусове за оценка и за стимулиране на една или друга достойна личност. Може би си струва министерството да помисли и отново да предложи на вниманието на Министерския съвет в съгласие с останалите министерства и ведомства за стимулиране на този род изявени дейци в националното стопанство. Защото иначе се създава впечатление, пък и до голяма степен не само ние, а и останалите комисии също са в една не съвсем изгодна ситуация. Естествено, едва ли ще има човек, който би бил против едно такова предложение. Но какво става с десетки други изявени творци, може би също заслужили по определен ред, тъй като е много тънка границата за размера и достойнствата на едно или друго художествено произведение, на един или друг специфичен интелектуален труд.
Може би в този смисъл си струва министерството да се постарае да положи допълнителен ред усилия. Съзнавам колко е сложно, но може би в съгласие с други ведомства, може би това трябва да бъде като усилия на правителствата като цяло. Може би специална програма да се приеме в тази насока. Разбира се, в най-скоро време, на едно от следващите заседания или по-следващото заседание на Комисията, да ни запознае министърът как те си представят по-нататъшният подход в това направление.
Благодаря!
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Естествено подкрепям предложението. Но искам да изтъкна един аргумент, който е свързан със съдбата на хората на изкуството и нашето отношение към възможността, поне част от тях да имат малко по-достойни старини. Грях и на моята съвест е примерно отношението на нашето общество към големия български поет Христо Фотев, за който сега отбелязахме присъствието на бургаски представители, неговото величие и значимост. А когато беше време да направим това, което правим сега, спрямо други представители на българската култура, то беше и закъсняло, и същевременно звучеше малко унизително.
Характерна особеност на хората на изкуството е, че при тях детското, в красивия смисъл на това понятие, тяхната чувствителност, тяхната склонност животът да е една прекрасна игра, не им дава възможност да забележат или да си помислят за другите тъжни перспективи, че играейки тази игра в интерес на обществото по един много красив начин, идват старини, за които те не са помислили. Но бидейки полезни и бидейки емблема на един исторически период, мисля че ние сме им длъжници и идеята да разширим обхвата на възможността за персонални пенсии на изявени творци на изкуството, би било не само наше право, а и наше задължение. Затова, смятайки, че това няма да натовари бюджета на държавата, става дума за единици (това, че са само 9 ме плаши). Много повече са хората, които не само имат нужда, а и са заслужили за българското общество. Нека бъдем в тяхна подкрепа, още веднъж заявявам, че подкрепям предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Преди да преминем към гласуване, аз също бих искала да взема отношение по този въпрос.
Очевидно е, че тук усилията трябва да бъдат концентрирани не само върху Министерство на културата според мен, но и на Министерство на образованието и науката, Агенцията за младежта и спорта, Министерство на здравеопазването. Това е един много по-дълбок и много по-мащабен въпрос. Може би ще бъде една добра инициатива Министерство на културата да постави този въпрос пред останалите колеги и наистина правителството като цяло да излезе с някаква програма за насърчаване, за стимулиране изобщо на целия творчески потенциал и капацитет на държавата. Защото аз се опасявам, тъй като това е свързано преди всичко с финансови средства, би било недопустимо да слагаме, да насърчаваме едни от един вид интелектуален труд, за сметка на други. Това е преди всичко морален жест и никой от нас не би могъл да подходи с такъв двоен стандарт.
Така, че днешната единодушна подкрепа (аз съм убедена) може би е начало на един по-задълбочен разговор по тази тема. Хубаво е, че го поставиха и колегите, общо взето се обединиха около необходимостта за държавна политика, стимулираща в тази посока.
От Министерство на труда и социалната политика имате ли нещо да допълните?
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми дами и господа народни представители, ние сме подкрепили това предложение. Миналата година бях на едно събрание с министър Лучано с бивши наши олимпийски и световни шампиони. Бяха внесени предложения за отпускане на пенсии за особени заслуги. Не оспорвам заслугите на хората, които работят в културата, това е безспорно, но има и много други, които казват: “и моите заслуги са много големи”. Затова са само на 9 души пенсиите за особени заслуги, защото те трудно се отпускат след преценка на всичките им заслуги, които имат към нацията и обществото. В Закона за спорта мисля, че се дава някаква добавка към пенсиите или към заплатите всеки месец на олимпийските и други шампиони. Но едно разширяване на този кръг на пенсиите за особени заслуги ще доведе, поне по мое мнение, до много искания и това може до известна степен да обезцени пенсиите за особени заслуги.
Съжалявам, не съм искал да наскърбя никого, а чисто и просто да ви кажа на какъв натиск сме изложени ние
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Тук проблемът е не да видим защо Вуте няма да е съгласен. Ние говорим за Нане, моля ви – нека тази комисия да се занимава с Нане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Колеги, няма смисъл да влизаме в този спор. Наистина това, което след малко трябва да гласуваме, да не го помрачаваме по един такъв начин.
Очевидно е, че тази теза, която се поставя от Министерство на труда и социалната политика още веднъж доказва необходимостта от единна държавна политика в тази посока, за да няма селективен режим. Аз си спомням, че като министър, дадохме на Борис Димовски. Също имаше много обструкции за пенсията и т.н., но въпреки това – трудно е. И за да няма такива еднозначни действия от страна на един или друг министър – най-добре е да има цялостна концепция и програма на правителството.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Този дебат, който започваме е много интересен и изключително важен. Мисля, че предварително би трябвало да проучим опита на цивилизованите страни. Той е различен. В Германия провинциалните правителства имат различни отношения по тези въпроси. Във Франция Орденът на почетния легион се раздава за всякакви заслуги при много тънка преценка, на много малко хора, но той дава големи привилегии.
В България би трябвало да се даде някаква такава система. Тя на първо време не може да бъде много широка, тъй като сме бедна страна, но това няма да продължава вечно. Трябва да се положи основата и дебата. Този дебат е правилен дебат. И наистина това трябва да стане по някакъв начин.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Колеги, очевидно е, че няма никакви възражения. Да подкрепим това решение. Подлагам го на гласуване.
Който е съгласен с така внесеният от Министерския съвет проект на Решение за отпускане на пенсия за особени заслуги, моля да гласува!
Гласували "За" – 8; "Против" - няма; "Въздържали се" - няма.
* * *
БОЙКО ВАТЕВ: Гозпожо председател искам да попитам имали точка разни?
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Да заповядайте г-н Ватев.
БОЙКО ВАТЕВ: Ще взема думата по точка “Разни”.
Понеже, както каза уважаваният от мен колега до мен: “детското в мен се събуди”, все пак ние сме в Комисия по култура и не само творците, но и хората в Комисията по културата имат детското в себе си. И аз искам да дам един малък заядлив и каверзен въпрос към Министерство на културата. Един достоен човек вече се е появил, меценат, бил е награден на скромно тържество. Знаете, колко се борихме за този Закон за меценатството. Прочетох и разбрах, можеше и ние да бъдем поканени на това тържество – да го видим този първи меценат, който все пак е овеществил този закон.
Искам да бъдем малко по-информирани. Благодаря!
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Присъединявам се към леката забележка, която направи господин Ватев. В интерес на истината, ако трябва да бъдем честни, този закон беше подкрепен от почти всички колеги, като изключим представителите на ДСБ. Понеже минахме през много сериозни трудности докато стигнем до един успешен закон. Колегите от министерството хубаво беше да ни поканят на тържественото връчване на първия меценат. Доброто партньорство, според мен това изискваше. Но така или иначе, аз лично ще отправя в писмо до министъра отношението по този въпрос, защото това е важен закон за българската култура и народните представители положиха много усилия по него.
ИВАН ТОКАДЖИЕВ: В личен план аз също съм дал своя малък принос в подготовката на този закон. Чувствам се съпричастен.
Много импровизирано беше, за ваша информация, идеята за връчването на първите сертификати. То беше повече от желанието да се задоволи интереса на медиите по процедурата, отколкото наистина с подхода на някакво сериозно тържество, тъй като считаме, че това е в реда на нещата – вършенето на работата на министерството по изпълнение на всички законни задължения, които са му вменени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Колеги, имате ли въпроси?
Благодаря ви! Закривам заседанието.

(Заседанието на Комисията по културата завърши в 16.00 часа.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ПО КУЛТУРАТА:

Нина Чилова