Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по културата
17/01/2007
ПРОТОКОЛ №22
На 17 януари 2007 г. се проведе редовно заседание на Комисията по културата при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Разглеждане на Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Япония за приемане на безвъзмездна помощ за културата, № 602-02-63, внесен от Министерски съвет на 07.12.2006 г.
На заседанието присъстваха, Ина Килева – зам.-министър на културата, Емил Бехар – парламентарен секретар на Министерство на културата, Наталия Мишева – главен експерт в Дирекция “Азия, Австралия и Океания” на Министерството на външните работи, Поля Станчева – директор на БНР.
Заседанието на Комисията по културата започна в 15,15 часа и бе открито и ръководено от Нина Чилова – председател на Комисията по културата.
* * *
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Уважаеми колеги, откривам днешното заседание на Комисията по културата. Имаме една точка в дневния ред:
Разглеждане на Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Япония за приемане на безвъзмездна помощ за културата, № 602-02-63, внесен от Министерски съвет на 07.12.2006 г.
Поканили сме вносителите от страна на Министерството на външните работи присъства госпожа Наталия Мишева - главен експерт, госпожа Ина Килева – заместник-министър на културата, и госпожа Поля Станчева – директор на Българско национално радио, като бенефициент по тази безвъзмездна помощ.
Има ли други предложения по така предложения дневен ред? Ако сте съгласни, моля да гласуваме дневния ред. Приема се единодушно. Благодаря ви колеги.
Давам думата на госпожа Мишева да представи законопроекта.
НАТАЛИЯ МИШЕВА: Миналата година на 5 октомври министърът на външните работи и японският посланик размениха ноти за предоставяне на помощ за културата от правителството на Япония. Тази по мощ се предоставя от 1991 г. насам почти ежегодно, само една година пропуснаха. За миналата година помощта се отпуска на Българското национално радио и е на стойност около 352 хил.евро под формата на инструменти. Дарението е предназначено за Симфоничния оркестър на Българското национално радио. За да получим помощта японското правителство всяка година настоява за сключването на споразумение под формата на ноти, в които се регламентират нашите задължения, от които са освобождаване от мита, освобождаване от ДДС, има други за визовите, които са отпаднали, тъй като за Япония нямаме вече визи. Всъщност внесли сме предложение за ратифициране, тъй като ДДС-то е основната причина, освобождаването на тези инструменти, които са производство на Япония. Тоест няма как да бъдат освободени, след като сме член на Европейския съюз. Това е стандартно, вече трета или четвърта година минават през Народно събрание, преди това минаваха само с утвърждаване от Министерски съвет и е част от официалната помощ за развитие на Япония за нашата държава, която се надявам да продължи още няколко години, въпреки че вече сме член на Европейския съюз.
За сведение да ви кажа, че за следващите две финансови години са кандидатствали над 30 български проекта за тази помощ. Тоест е добре да мине тази помощ гладко, да се ратифицира и да усвоим гладко, за да може да одобрят следващите наши два проекта. Това е, молба за бързото приемане на този закон. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: И аз благодаря.
Госпожо Килева ако имате нещо да допълните.
ИНА КИЛЕВА: Министерството на културата подкрепя ратификацията на този законопроект. Ние присъствахме на официалната церемония. Вярваме, че тази добра традиция ще продължи, независимо от нашето ново качество на член на Европейския съюз, тъй като Япония е може би най-големия дарител на помощ за културата и е хубаво да дадем един ясен знак, че оценяваме този техен жест. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Благодаря.
Колеги, имате ли въпроси?
Заповядайте, господин Мерджанов!
АТАНАС МЕРДЖАНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател. На пръв поглед това изглежда не само безспорно, но и изключително затрогващо за нас. Наистина едва ли някой ще възрази.
Аз имам един въпрос към колегата от Министерството на външните работи. Какво визират другите наши проекти, които са за подпомагане?
НАТАЛИЯ МИШЕВА: За съжаление не съм донесла списък на всичките, но сред основните кандидати, с най-големи шансове, оценени от японска страна, тъй като японското посолство в София взима решението, на първо място в момента е Художествената галерия, за НАТФИЗ също има проект за дарение на звукозаписна апаратура, Националният исторически музей мисля че е трети по приоритет. Останалите са все национални бюджетни институции. Но тъй като са казали, че още две финансови години ще ни дадат, следващите са 2008 и 2009 г. японска, най-вероятно само още два проекта ще можем да получим. Така че в рамките на тези три проекта - Художествената галерия, НАТФИЗ и Националният исторически музей. Разбира се има и други. Има един голям проект от министерство на културата, той е малко по по-друга линия, но пак ще сключим същото нещо, за изграждане на Музей на тракийското изкуство в Източните Родопи, в Александрово. Това вече е много по-голяма сума, към 2,5 млн.долара. Той пак е помощта за културата от правителството на Япония, но тъй като включва строеж на сгради, инфраструктура в България, ще е малко по-сложен текстът, по-разширен текст. Така че, това е отделно от тези, които споменах. Това са тези, които имат шансове. Иначе има институции, които години наред кандидатстват, главно Софийския университет, УНСС също са кандидати. Като всички дарения са на стойност до към 50 млн. йени, което беше към 450 млн. долара, вече в зависимост от курса на йената и долара, който варира, но са солидни суми и са под формата на високо качествено японско оборудване. Това са.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ: Благодаря Ви.
Аз не случайно зададох този въпрос, защото за разлика от някои други схващания, аз мисля, че ставайки член на Европейския съюз ние ставаме още по-атрактивни за подпомагане в тези си области. Може би си струва Парламентът, в частност нашата комисия, да се опитаме и на равнище Парламент да задълбочим този тип подкрепа стимулиране на такъв тип отношения. Това е, което исках да кажа, въпреки че има специфични канали и възможности. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Благодаря.
Аз имам кратък въпрос. Вие ме провокирахте с информацията, за тези други национални институции, ако можем да знаем сроковете, дали ще бъде дадена тази санкция от посолството на Япония. Как ги виждате Вие във времето? Имаме ли някаква яснота?
НАТАЛИЯ МИШЕВА: По принцип всеки проект кандидатства за определена японска финансова година, която е малко по-различна от нашата – започва от април и завършва края на март съответно. Ние сме вече връчили проектите за финансова 2008 и 2009 финансова година, което означава, че в началото на 2008 година ще разберем за финансовата 2008 и 2009 година. Така че до 2009 година стои този въпрос, мисля че ще получаваме отговор от японска страна. Тази година казаха, че все още преразглеждат, може би ще има и за 2010 година , ако така решат. Тъй като ние много пъти сме поставяли въпроса, че искаме да продължи тази помощ. Така че, не се знае. Обикновено през март се събират кандидатурите. Така че тази година през март ако отново обявят, включат България в списъка на страните получатели, ще имаме шанса и за 2010 година.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Тоест, ако правилно съм Ви разбрала, това означава, че категорично до 2009 година ние нямаме затворена врата от страна на посолството на Япония и вече е въпрос на активизиране на усилия, на лобиране и т.н., за да може да се продължи тази добра традиция. Правилно ли съм Ви разбрала?
НАТАЛИЯ МИШЕВА: Точно така.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Благодаря Ви!
Други въпроси, колеги?
Ако няма, нека да дам думата на госпожа Станчева да ни кажете малко по-подробно. Вече имате добра традиция в едно такова финансиране. Заповядайте
ПОЛЯ СТАНЧЕВА: Благодаря Ви. За мен е чест и удоволствие да бъда в тази комисия, защото смятам, че Българското национално радио освен медия е и най-голямата културна институция в страната, която продължава да поддържа пет свои музикални формации. Искам да ви дам повече информация затова какво правим ние на Драган Цанков 4. Имаме, смея да твърдя, най-добрия Симфоничен оркестър и той е оценен по достойнство. Тази година получихме тази помощ, с която всъщност ще можем да подновим музикалните инструменти на нашия симфоничен оркестър, които не са били подновявани повече от 30 години. Това за нас е един изключителен шанс. Аз апелирам час по-скоро да влезе в пленарна зала този документ за ратификация, защото японската страна има желание да проведе търга за закупуване на инструменти в следващите няколко седмици. Освен това искам да ви кажа, че ние имам още един прекрасен смесен хор. В Япония е много популярен нашия детски радиохор, който е визитната картичка на България в тази страна. Имаме биг-бенд и един народен оркестър. Към този народен оркестър освен българска музика се изпълнява и музиката на различни етноси. На щат имаме също така ромски изпълнители. Така че мисля, че това също е едно усилие, което заслужава вниманието на вашата комисия.
Освен това благодарение на Парламента, който ни гласува бюджет по член 71, ние сме един от най-големите продуценти на българска музика. Мисля, че сме един от най-отговорните платци на авторски права. Въпреки че в момента имаме тежки спорове с Музикаутор и Профон, защото не сме в състояние да определим базата, на която трябва да стъпим.
Извинете, за мен е шанс да поговоря днес с вас и ако имате търпение да ме изслушате, аз покрай японската помощ, може би ще поставя още няколко въпроса. Това е нещо, което наистина предстои да бъде решено и ако вие имате желание ние бихме могли да депозираме пред вас документи каква е практиката в другите европейски страни, как се определя тази база за формиране на дължимия процент от нашата субсидия към тези организации. За сега ние стигаме до определена договореност, но напоследък техните претенции надвишават нашите възможности и тъй като сигурно и догодина пред вас ще бъдат поставени тези въпроси, просто да се наясно, че за съжаление продължава да тлее този неизяснен въпрос. И така, това сме ние. Ние сме най-големите продуценти с един много добър музикален състав от музиканти, които при нас те продължават да бъдат на щат и мисля, че са защитени, създават наистина може би най-доброто, което в момента се създава като стойностна българска музика. Около 70 процента от това, което продуцираме, е симфонична музика. Останалите 30 се делят вече в другите жанрове.
Инструментите, които ще получим, са на стойност, както вече споменаха колегите, 50 милиона йени, което е приблизително около 500 хиляди долара или малко по-малко в зависимост от курса. Те са утвърдени от японска страна по списък, който е предоставен още в проекта и ще бъдат закупени от японското правителство на търг, който трябва да бъде проведен в следващите седмици.
Това са нещата, които са със знак плюс. Следват обаче няколко въпросителни, които биха могли да бъдат със знак минус, най-вече в нашия бюджет. За съжаление получихме едно писмо от Министерството на финансите, че ние няма да бъдем освободени от мита. Митата върху тези инструменти вероятно ще надхвърлят 50 хиляди лева, които за съжаление ние нямаме разчетени в нашия бюджет. Логичният въпрос е как да процедираме. Възможно ли е в тази ратификация да бъде включена изрична клауза, че тези инструменти ще бъдат освободени от мита. Ако това не е възможно, много бих искала да получа подкрепата на комисията за някаква целева субсидия, с която ние да покрием тази, на пръв поглед малка, но за нас сериозна сума.
РЕПЛИКИ ОТ ЗАЛАТА: Това е за Бюджетната комисия.
ПОЛЯ СТАНЧЕВА: Зная, че е така. Но вероятно ще поискат и вашето мнение.
Това са нашите тревоги.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Аз веднага искам да кажа, че поемам ангажимента бързо да ратифицираме този законопроект. Утре ще се гледа на Бюджетна комисия този закон, те са следваща, втора комисия, която го гледа и аз ще поставя този въпрос. Имам моите опасения, защото това не е първия случай, има практика вече в други подобни ситуации. Веднага казвам, че е абсурдно да гласуваме, че ще бъде освободена от митото. По-скоро пътят, по който трябва да се тръгне е да се търси целева субсидия, да се иска от Министерството на финансите може би с писмо или с разговор. Аз също поемам ангажимент да говоря с министър Орешарски, предполагам, че те са запознати с това. Защото в противен случай може да се обезсмисли самото добро начинание. Но това е пътят – да ви се предостави като бюджетна организация от там допълнителна целева субсидия за това нещо, след като нямате средства.
По отношение на това, което Вие споменахте за авторските права и проблемите, които имате с Музикаутор и с Профон, ние в тази комисия сме били територия на доста сериозен дебат, спомням си по отношение на Закона за авторското право и сродните му права, водили сме диалози, разговори, намирали сме компромисно решение с тях. Така че, вратата е отворена, стига да имате някакви конкретни предложения. Ние бихме инициирали едно такова заседание, ще ги поканим и тях, за да се намери разумно, балансирано решение. Още повече, че тъкмо излязохме от червената зона и това е едно от нашите достойнства и основание за гордост в тази комисия, защото миналата година това беше отчетено и от европейските партньори, и от нашите родни партньори като постижение на България. Много усилия положихме и ние като Комисия по културата и Министерството на културата. Така че, ние имаме изключително голям интерес от правоприлагането да се развива успешно и да се спазват тези норми, които сме ги приели като законодателен орган.
Колеги, други въпроси? Ако нямаме, предлагам да подкрепим мощно законопроекта за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Япония за приемане на безвъзмездна помощ за културата. Кой е съгласен, моля да гласува.
Приема се единодушно. Благодаря ви. Мисля, че и в пленарна зала ще осигурим такава мощна подкрепа.
Заповядайте господин Ватев!
БОЙКО ВАТЕВ: Може да звучи еретично, но не може ли да помислим такива дарения, които се правят на национални институции, като Българско националното радио, Националния исторически музей и т.н., по някакъв начин да предложим чрез някакъв проектозакон да бъдат освобождавани от мита. Защото всъщност Министерството на финансите ще даде пари на тях, те ще ги дадат на митницата и митницата пак ще ги внесе в Министерството на финансите, от единия джоб – в другия. Това е само когато са към национална институция тези дарения. Това е едното. Другото е, да кажем “на здраве” на японски за японското правителство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Да си призная, звучи ми малко еретично. И не за друго, защото вече ние сме част от едно общностно законодателство. Ние сме го синхронизирали и вече бидейки в това европейско финансово пространство, по същия начин сме го регламентирали, както е в другите страни. няма да можем да го направим. Единственото нещо е, това е наша вътрешна политика, когато една такава национална институция получава тези средства, държавата да бъде така добра да й даде парите, за да може да отговори и да приеме това, което е предоставено.
Благодаря ви колеги, за днешното заседание.
(Заседанието на Комисията завърши в 15,30 часа)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ПО КУЛТУРАТА:
Нина Чилова
На 17 януари 2007 г. се проведе редовно заседание на Комисията по културата при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Разглеждане на Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Япония за приемане на безвъзмездна помощ за културата, № 602-02-63, внесен от Министерски съвет на 07.12.2006 г.
На заседанието присъстваха, Ина Килева – зам.-министър на културата, Емил Бехар – парламентарен секретар на Министерство на културата, Наталия Мишева – главен експерт в Дирекция “Азия, Австралия и Океания” на Министерството на външните работи, Поля Станчева – директор на БНР.
Заседанието на Комисията по културата започна в 15,15 часа и бе открито и ръководено от Нина Чилова – председател на Комисията по културата.
* * *
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Уважаеми колеги, откривам днешното заседание на Комисията по културата. Имаме една точка в дневния ред:
Разглеждане на Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Япония за приемане на безвъзмездна помощ за културата, № 602-02-63, внесен от Министерски съвет на 07.12.2006 г.
Поканили сме вносителите от страна на Министерството на външните работи присъства госпожа Наталия Мишева - главен експерт, госпожа Ина Килева – заместник-министър на културата, и госпожа Поля Станчева – директор на Българско национално радио, като бенефициент по тази безвъзмездна помощ.
Има ли други предложения по така предложения дневен ред? Ако сте съгласни, моля да гласуваме дневния ред. Приема се единодушно. Благодаря ви колеги.
Давам думата на госпожа Мишева да представи законопроекта.
НАТАЛИЯ МИШЕВА: Миналата година на 5 октомври министърът на външните работи и японският посланик размениха ноти за предоставяне на помощ за културата от правителството на Япония. Тази по мощ се предоставя от 1991 г. насам почти ежегодно, само една година пропуснаха. За миналата година помощта се отпуска на Българското национално радио и е на стойност около 352 хил.евро под формата на инструменти. Дарението е предназначено за Симфоничния оркестър на Българското национално радио. За да получим помощта японското правителство всяка година настоява за сключването на споразумение под формата на ноти, в които се регламентират нашите задължения, от които са освобождаване от мита, освобождаване от ДДС, има други за визовите, които са отпаднали, тъй като за Япония нямаме вече визи. Всъщност внесли сме предложение за ратифициране, тъй като ДДС-то е основната причина, освобождаването на тези инструменти, които са производство на Япония. Тоест няма как да бъдат освободени, след като сме член на Европейския съюз. Това е стандартно, вече трета или четвърта година минават през Народно събрание, преди това минаваха само с утвърждаване от Министерски съвет и е част от официалната помощ за развитие на Япония за нашата държава, която се надявам да продължи още няколко години, въпреки че вече сме член на Европейския съюз.
За сведение да ви кажа, че за следващите две финансови години са кандидатствали над 30 български проекта за тази помощ. Тоест е добре да мине тази помощ гладко, да се ратифицира и да усвоим гладко, за да може да одобрят следващите наши два проекта. Това е, молба за бързото приемане на този закон. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: И аз благодаря.
Госпожо Килева ако имате нещо да допълните.
ИНА КИЛЕВА: Министерството на културата подкрепя ратификацията на този законопроект. Ние присъствахме на официалната церемония. Вярваме, че тази добра традиция ще продължи, независимо от нашето ново качество на член на Европейския съюз, тъй като Япония е може би най-големия дарител на помощ за културата и е хубаво да дадем един ясен знак, че оценяваме този техен жест. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Благодаря.
Колеги, имате ли въпроси?
Заповядайте, господин Мерджанов!
АТАНАС МЕРДЖАНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател. На пръв поглед това изглежда не само безспорно, но и изключително затрогващо за нас. Наистина едва ли някой ще възрази.
Аз имам един въпрос към колегата от Министерството на външните работи. Какво визират другите наши проекти, които са за подпомагане?
НАТАЛИЯ МИШЕВА: За съжаление не съм донесла списък на всичките, но сред основните кандидати, с най-големи шансове, оценени от японска страна, тъй като японското посолство в София взима решението, на първо място в момента е Художествената галерия, за НАТФИЗ също има проект за дарение на звукозаписна апаратура, Националният исторически музей мисля че е трети по приоритет. Останалите са все национални бюджетни институции. Но тъй като са казали, че още две финансови години ще ни дадат, следващите са 2008 и 2009 г. японска, най-вероятно само още два проекта ще можем да получим. Така че в рамките на тези три проекта - Художествената галерия, НАТФИЗ и Националният исторически музей. Разбира се има и други. Има един голям проект от министерство на културата, той е малко по по-друга линия, но пак ще сключим същото нещо, за изграждане на Музей на тракийското изкуство в Източните Родопи, в Александрово. Това вече е много по-голяма сума, към 2,5 млн.долара. Той пак е помощта за културата от правителството на Япония, но тъй като включва строеж на сгради, инфраструктура в България, ще е малко по-сложен текстът, по-разширен текст. Така че, това е отделно от тези, които споменах. Това са тези, които имат шансове. Иначе има институции, които години наред кандидатстват, главно Софийския университет, УНСС също са кандидати. Като всички дарения са на стойност до към 50 млн. йени, което беше към 450 млн. долара, вече в зависимост от курса на йената и долара, който варира, но са солидни суми и са под формата на високо качествено японско оборудване. Това са.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ: Благодаря Ви.
Аз не случайно зададох този въпрос, защото за разлика от някои други схващания, аз мисля, че ставайки член на Европейския съюз ние ставаме още по-атрактивни за подпомагане в тези си области. Може би си струва Парламентът, в частност нашата комисия, да се опитаме и на равнище Парламент да задълбочим този тип подкрепа стимулиране на такъв тип отношения. Това е, което исках да кажа, въпреки че има специфични канали и възможности. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Благодаря.
Аз имам кратък въпрос. Вие ме провокирахте с информацията, за тези други национални институции, ако можем да знаем сроковете, дали ще бъде дадена тази санкция от посолството на Япония. Как ги виждате Вие във времето? Имаме ли някаква яснота?
НАТАЛИЯ МИШЕВА: По принцип всеки проект кандидатства за определена японска финансова година, която е малко по-различна от нашата – започва от април и завършва края на март съответно. Ние сме вече връчили проектите за финансова 2008 и 2009 финансова година, което означава, че в началото на 2008 година ще разберем за финансовата 2008 и 2009 година. Така че до 2009 година стои този въпрос, мисля че ще получаваме отговор от японска страна. Тази година казаха, че все още преразглеждат, може би ще има и за 2010 година , ако така решат. Тъй като ние много пъти сме поставяли въпроса, че искаме да продължи тази помощ. Така че, не се знае. Обикновено през март се събират кандидатурите. Така че тази година през март ако отново обявят, включат България в списъка на страните получатели, ще имаме шанса и за 2010 година.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Тоест, ако правилно съм Ви разбрала, това означава, че категорично до 2009 година ние нямаме затворена врата от страна на посолството на Япония и вече е въпрос на активизиране на усилия, на лобиране и т.н., за да може да се продължи тази добра традиция. Правилно ли съм Ви разбрала?
НАТАЛИЯ МИШЕВА: Точно така.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Благодаря Ви!
Други въпроси, колеги?
Ако няма, нека да дам думата на госпожа Станчева да ни кажете малко по-подробно. Вече имате добра традиция в едно такова финансиране. Заповядайте
ПОЛЯ СТАНЧЕВА: Благодаря Ви. За мен е чест и удоволствие да бъда в тази комисия, защото смятам, че Българското национално радио освен медия е и най-голямата културна институция в страната, която продължава да поддържа пет свои музикални формации. Искам да ви дам повече информация затова какво правим ние на Драган Цанков 4. Имаме, смея да твърдя, най-добрия Симфоничен оркестър и той е оценен по достойнство. Тази година получихме тази помощ, с която всъщност ще можем да подновим музикалните инструменти на нашия симфоничен оркестър, които не са били подновявани повече от 30 години. Това за нас е един изключителен шанс. Аз апелирам час по-скоро да влезе в пленарна зала този документ за ратификация, защото японската страна има желание да проведе търга за закупуване на инструменти в следващите няколко седмици. Освен това искам да ви кажа, че ние имам още един прекрасен смесен хор. В Япония е много популярен нашия детски радиохор, който е визитната картичка на България в тази страна. Имаме биг-бенд и един народен оркестър. Към този народен оркестър освен българска музика се изпълнява и музиката на различни етноси. На щат имаме също така ромски изпълнители. Така че мисля, че това също е едно усилие, което заслужава вниманието на вашата комисия.
Освен това благодарение на Парламента, който ни гласува бюджет по член 71, ние сме един от най-големите продуценти на българска музика. Мисля, че сме един от най-отговорните платци на авторски права. Въпреки че в момента имаме тежки спорове с Музикаутор и Профон, защото не сме в състояние да определим базата, на която трябва да стъпим.
Извинете, за мен е шанс да поговоря днес с вас и ако имате търпение да ме изслушате, аз покрай японската помощ, може би ще поставя още няколко въпроса. Това е нещо, което наистина предстои да бъде решено и ако вие имате желание ние бихме могли да депозираме пред вас документи каква е практиката в другите европейски страни, как се определя тази база за формиране на дължимия процент от нашата субсидия към тези организации. За сега ние стигаме до определена договореност, но напоследък техните претенции надвишават нашите възможности и тъй като сигурно и догодина пред вас ще бъдат поставени тези въпроси, просто да се наясно, че за съжаление продължава да тлее този неизяснен въпрос. И така, това сме ние. Ние сме най-големите продуценти с един много добър музикален състав от музиканти, които при нас те продължават да бъдат на щат и мисля, че са защитени, създават наистина може би най-доброто, което в момента се създава като стойностна българска музика. Около 70 процента от това, което продуцираме, е симфонична музика. Останалите 30 се делят вече в другите жанрове.
Инструментите, които ще получим, са на стойност, както вече споменаха колегите, 50 милиона йени, което е приблизително около 500 хиляди долара или малко по-малко в зависимост от курса. Те са утвърдени от японска страна по списък, който е предоставен още в проекта и ще бъдат закупени от японското правителство на търг, който трябва да бъде проведен в следващите седмици.
Това са нещата, които са със знак плюс. Следват обаче няколко въпросителни, които биха могли да бъдат със знак минус, най-вече в нашия бюджет. За съжаление получихме едно писмо от Министерството на финансите, че ние няма да бъдем освободени от мита. Митата върху тези инструменти вероятно ще надхвърлят 50 хиляди лева, които за съжаление ние нямаме разчетени в нашия бюджет. Логичният въпрос е как да процедираме. Възможно ли е в тази ратификация да бъде включена изрична клауза, че тези инструменти ще бъдат освободени от мита. Ако това не е възможно, много бих искала да получа подкрепата на комисията за някаква целева субсидия, с която ние да покрием тази, на пръв поглед малка, но за нас сериозна сума.
РЕПЛИКИ ОТ ЗАЛАТА: Това е за Бюджетната комисия.
ПОЛЯ СТАНЧЕВА: Зная, че е така. Но вероятно ще поискат и вашето мнение.
Това са нашите тревоги.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Аз веднага искам да кажа, че поемам ангажимента бързо да ратифицираме този законопроект. Утре ще се гледа на Бюджетна комисия този закон, те са следваща, втора комисия, която го гледа и аз ще поставя този въпрос. Имам моите опасения, защото това не е първия случай, има практика вече в други подобни ситуации. Веднага казвам, че е абсурдно да гласуваме, че ще бъде освободена от митото. По-скоро пътят, по който трябва да се тръгне е да се търси целева субсидия, да се иска от Министерството на финансите може би с писмо или с разговор. Аз също поемам ангажимент да говоря с министър Орешарски, предполагам, че те са запознати с това. Защото в противен случай може да се обезсмисли самото добро начинание. Но това е пътят – да ви се предостави като бюджетна организация от там допълнителна целева субсидия за това нещо, след като нямате средства.
По отношение на това, което Вие споменахте за авторските права и проблемите, които имате с Музикаутор и с Профон, ние в тази комисия сме били територия на доста сериозен дебат, спомням си по отношение на Закона за авторското право и сродните му права, водили сме диалози, разговори, намирали сме компромисно решение с тях. Така че, вратата е отворена, стига да имате някакви конкретни предложения. Ние бихме инициирали едно такова заседание, ще ги поканим и тях, за да се намери разумно, балансирано решение. Още повече, че тъкмо излязохме от червената зона и това е едно от нашите достойнства и основание за гордост в тази комисия, защото миналата година това беше отчетено и от европейските партньори, и от нашите родни партньори като постижение на България. Много усилия положихме и ние като Комисия по културата и Министерството на културата. Така че, ние имаме изключително голям интерес от правоприлагането да се развива успешно и да се спазват тези норми, които сме ги приели като законодателен орган.
Колеги, други въпроси? Ако нямаме, предлагам да подкрепим мощно законопроекта за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Япония за приемане на безвъзмездна помощ за културата. Кой е съгласен, моля да гласува.
Приема се единодушно. Благодаря ви. Мисля, че и в пленарна зала ще осигурим такава мощна подкрепа.
Заповядайте господин Ватев!
БОЙКО ВАТЕВ: Може да звучи еретично, но не може ли да помислим такива дарения, които се правят на национални институции, като Българско националното радио, Националния исторически музей и т.н., по някакъв начин да предложим чрез някакъв проектозакон да бъдат освобождавани от мита. Защото всъщност Министерството на финансите ще даде пари на тях, те ще ги дадат на митницата и митницата пак ще ги внесе в Министерството на финансите, от единия джоб – в другия. Това е само когато са към национална институция тези дарения. Това е едното. Другото е, да кажем “на здраве” на японски за японското правителство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Да си призная, звучи ми малко еретично. И не за друго, защото вече ние сме част от едно общностно законодателство. Ние сме го синхронизирали и вече бидейки в това европейско финансово пространство, по същия начин сме го регламентирали, както е в другите страни. няма да можем да го направим. Единственото нещо е, това е наша вътрешна политика, когато една такава национална институция получава тези средства, държавата да бъде така добра да й даде парите, за да може да отговори и да приеме това, което е предоставено.
Благодаря ви колеги, за днешното заседание.
(Заседанието на Комисията завърши в 15,30 часа)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ПО КУЛТУРАТА:
Нина Чилова
