ПРОТОКОЛ №23

---

На 7 март 2007 г. се проведе редовно заседание на Комисията по културата при следния

ДНЕВЕН РЕД:

Точка 1. Разглеждане на проекти за решения за отпускане на пенсия за особени заслуги,
- № 702-03-6, внесен от Министерския на 16-02.2007 г.
- № 702-03-7, внесен от Министерския съвет на 16.02.2007 г.
- № 702-03-8, внесен от Министерския съвет на 16.02.2007 г.
- № 702-03-9, внесен от Министерския съвет на 16.02.2007 г.
Точка 2. Обсъждане на въпроси, свързани със защитата на авторските права в областта на периодичните печатни издания и аудио- и видео материали, и обсъждане на проблемите, свързани с данъчното облагане (ДДС) на сделки с тези обекти.

На заседанието присъстваха Иван Токаджиев - заместник-министър на културата, Ина Килева – заместник-министър на културата, Георги Дамянов – директор на Дирекция “Авторско право” в Министерство на културата, Емил Мирославов – директор на Дирекция “Трудово право и обществено осигуряване” в Министерство на труда и социалната политика, Йордан Христосков – управител на НОИ и Весела Караиванова – подуправител на НОИ, Людмила Елкова – директор на Дирекция “Данъчна политика” в Министерство на финансите и Калина Златанова, Станислава Армутлиева – председател на “Българската асоциация на музикалните продуценти”, Веселин Тодоров и Илиян Андонов от Асоциация българска книга, Петър Кънев – народен представител.


Заседанието на Комисията по културата започна в 15,40 часа и бе открито и ръководено от госпожа Нина Чилова – председател на Комисията по културата.


* * *

ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Добър ден на всички!
Имаме необходимия кворум. Откривам заседанието на Комисията по културата.
Точка 1. Разглеждане на проекти за решения за отпускане на пенсия за особени заслуги,
- № 702-03-6, внесен от Министерския на 16. 02. 2007 г.
- № 702-03-7, внесен от Министерския съвет на 16. 02. 2007 г.
- № 702-03-8, внесен от Министерския съвет на 16. 02. 2007 г.
- № 702-03-9, внесен от Министерския съвет на 16. 02. 2007 г.

Точка 2. Обсъждане на въпроси, свързани със защитата на авторските права в областта на периодичните печатни издания и аудио- и видео материали, и обсъждане на проблемите, свързани с данъчното облагане (ДДС) на сделки с тези обекти.
Това е предложение, което направи нашият колега Любен Дилов, което аз подкрепих и го внасям като втора точка – да разгледаме и направим кратка дискусия. Разбира се, ако можем да подкрепим някои рационални идеи и решения.
Поканили сме представители на Министерство на финансите и на Министерство на културата. Това са двете точки от дневния ред. Имате ли някакви предложения?
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
Гласували "За" - 10; "Против" - няма; "Въздържали се" - няма.
Благодаря ви! Единодушно се подкрепя.
По точка 1 давам думата на вносителя. Ще ви помоля да предложите проектите на решенията анблок. След това ще ги гласуваме поотделно като решения.
ИВАН ТОКАДЖИЕВ: Благодаря!
Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, стана практика, колкото и тя на пръв поглед да изглежда кампанийна, за внасяне на предложения за удостояване с персонални пенсии на личности, които са дали своя принос и които, за съжаление в периода на прехода поради промяна на принципи на законодателни несинхронизирани с реалностите събития, да останат в нисшата на неудостоените, за съжаление, според техният принос за българската култура и духовност.
Днес на Министерски съвет бяха предложени още три такива проекта, които ще дойдат при вас.
Става въпрос за проект за Решение за отпускане на пенсия за особени заслуги на основание чл. 91 от Кодекса за социално осигуряване на ИВАН КИРЕВ ВАНЧЕВ – по отношение на пенсията по т.1 да се прилагат разпоредбите по Кодекса за социално осигуряване. Изпълнението на решението се възлага на управителя на НОИ.
Ще ми разрешите да прочета биографичната справка, не е достатъчно известен на най-широката аудитория.
ИВАН КИРЕВ ВАНЧЕВ е един от най-изтъкнатите творци в областта на народната музика. Повече от 60 години той работи за популяризирането на народната музика у нас и в чужбина. Дългогодишният му ползотворен творчески път се вписва в живата история на Държавния фолклорен ансамбъл “Филип Кутев”, където работи от създаването му през 1951 година. Творчеството на Ванчо Ванчев остава в Златната книга на Държавния фолклорен ансамбъл “Филип Кутев”, където той е деен корепетитор и композитор.
И до днес неговата музика присъства в концертните програми на ансамбъла. За безспорните му заслуги многократно е награждаван и отличаван с два ордена “Св. Св. Кирил и Методий” І и ІІ степен, “Златна лира” на Съюза на българските музикални и танцови дейци, и други. През творческия си път е помагал на много сродни ансамбли в страната. Той е един от най-изтъкнатите изпълнители, диригенти и композитори в оркестъра на Българското национално радио. Голяма част от богатия фонд на БНР е на основание на неговото творчество и изпълнителско изкуство.
През многогодишната му творческа дейност е допринесъл много за оцеляването, развитието и популяризирането на българската народна музика. С оглед на изложеното, на основание чл. 91 от Кодекса за социално осигуряване Министерският съвет предлага на Народното събрание да отпусне пенсия за особени заслуги към държавата и нацията на Ванчо Кирев Ванчев.
Пенсията се изчислява по формула.
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: За протокола. Тук са Емил Мирославов – директор на Дирекция “Трудово право и обществено осигуряване” в Министерство на труда и социалната политика и госпожа Весела Караиванова – подуправител на НОИ.
ИВАН ТОКАДЖИЕВ: Следващото предложение е за СТОЯН ПОПОВ. Роден е на 21 октомври 1933 г. в село Момина Църква. Завършил е висшето си образование в Българската държавна консерватория, Национална академия “Панчо Владигеров”. Неговият богат репертоар е основа за изграждане на белязаната с изключително артистични изяви кариера на музикален изпълнител. Оперният му репертоар включва творби от български и чужди автори.
РЕПЛИКА ОТ ЗАЛАТА: Няма нужда да четете биографите им те са добре известни личности. Просто кажете кои са предложенията.
ИВАН ТОКАДЖИЕВ: Следващите предложения са на КРАСИМИР ЦВЕТАНОВ КЮРКЧИЙСКИ и ЙОРДАНКА ХРИСТОВА.
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Благодаря, господин Токаджиев!
Колеги, имате думата за въпроси?
Нека да дам сега думата и на госпожа Караиванова, да представи позицията на НОИ?
ВЕСЕЛА КАРАИВАНОВА: Благодаря, госпожо председател!
Уважаеми дами и господа народни представители, това са предложения на Министерство на културата. Предполагам, че има становище и на Министерство на финансите, защото това са пенсии, които не са свързани с трудовата дейности и те се поемат от средства, които се трансферират към НОИ от Министерство на финансите. За 2007 година в бюджета на Държавно обществено осигуряване са предвидени суми, с които ние можем да поемем изплащането на тези пенсии. Предполагам, че Министерство на финансите ще поеме и за следващите години същият размер на сумите. Разбирам, че има и нови предложения, което означава, че ще трябва и за тях да има съгласувателна процедура от Министерство на финансите.
По отношение на размера на пенсиите, това са пенсии, които не се изчисляват по формула и това са пенсии, които не са свързани с трудовата дейност и ако на тези лица е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст, тя се спира и на нейно място се получава пенсия до 1 юли 2007 година в размер на 455 лева, а от 1 юли 2007 година те взимат максималната пенсия със Закона за бюджета на Държавно обществено осигуряване и тази пенсия ще бъде 490 лева. В зависимост от това кога се обнародва решението до 1 юли те ще получават 455 лева. Няма коефициент, няма нищо друго, това не е пенсия, свързана с трудовата дейност, за да се изчислява по коефициент.
Дали сме положително становище, след като има предложение за решение на Министерския съвет. Ако имате въпроси, сме готови да отговорим.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Мисля, че пенсията е свързана с трудовата дейност, но не е свързана с осигурителния стаж и възрастта. Мисля, че има разлика, все пак става дума за резултати от дейност, която ние приемаме, че е на ползу роду. и затова залагаме тази максимална пенсия.
ИВАН ТОКАДЖИЕВ: Не знам дали стана ясно, но предложенията са внесени при вас с Решение на Министерския съвет, така че съгласувателният режим е бил изцяло от всички министерства и ведомства.
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Мисля, че няма някой в тази зала поне, на който това не му е ясно.
Колеги, предлагам, ако нямаме други въпроси, да преминем към гласуване.
- Подлагам на гласуване проект на Решение № 702-03-9 от 16.02.2007 година за отпускане на пенсия за особени заслуги на г-жа ЙОРДАНКА ИВАНОВА ХРИСТОВА.
Който е съгласен, моля да гласува!
Гласували "За" -10; "Против" -няма ; "Въздържали се" – няма. Приема се единодушно. Благодаря ви!
Подлагам на гласуване проект на Решение № 702-03-8 от 16.02.2007 година за отпускане на пенсия за особени заслуги на г-н КРАСИМИР ЦВЕТАНОВ КЮРКЧИЙСКИ.
Който е съгласен, моля да гласува!
Гласували "За" - 10; "Против" - няма; "Въздържали се" - няма .Единодушно се приема. Благодаря ви!
Подлагам на гласуване проект на Решение № № 702-03-7 от 16.02.2007 година за отпускане на пенсия за особени заслуги на г-н ВАНЧО КИРЕВ ВАНЧЕВ.
Който е съгласен, моля да гласува!
Гласували "За" - 10 ; "Против" - няма; "Въздържали се" - няма. Единодушно се приема!
Подлагам на гласуване проект на Решение № 702-03-6 от 16.02.2007 година за отпускане на пенсия аз особени заслуги на г-н СТОЯН СТЕФАНОВ ПОПОВ.
Който е съгласен, моля да гласува!
Гласували "За" – 10,"Против" – няма, Въздържали се" - няма. Единодушно се подкрепя. Благодаря ви!
Заповядайте г-н Токаджиев!
ИВАН ТОКАДЖИЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, от името на Министерство на културата и най-вече от името на тези наистина знакови личности за България благодаря за оказаното доверие!
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Благодарим и ние!
Преминаваме към точка 2. Обсъждане на въпроси, свързани със защитата на авторските права в областта на периодичните печатни издания и аудио- и видео материали, и обсъждане на проблемите, свързани с данъчното облагане (ДДС) на сделки с тези обекти.
Не съм раздала на всички писмото, което г-н Дилов беше отправил до мен, но така или иначе основата идея е да направим една дискусия, да сезираме изпълнителните органи в лицето на Министерство на финансите и Министерство на културата и да направим един дебат по данъчното третиране и свързаните с авторското право въпроси и възможности да бъдат защитени аудио- и видео материалите, периодичните печатни издания.
ЛЮБЕН ДИЛОВ: Предлагам да направя едно кратко представяне на трите проблема, след което нашите гости да се представят и да разкажат за тях.
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Тъй като аз съм изпратила писмото до заинтересованите институции, те са подготвени и са готови. По-добре е да дадем думата на нашите гости да представят проблема, с няколко думи да обяснят, те имат готовност за тези неща. За протокола ще ви помоля да се представяте.
ВАСЕЛИН ТОДОРОВ : Веселин Тодоров - Асоциация “Българска книга”. По темата за пиратството, има някаква илюзия, че интернет е единствената среда за пиратство, което абсолютно не е вярно. Книгите се пиратстват предимно чрез копирна техника и това нанася огромни щети на нашия бранш. Най-неприятното в цялата история е, че това е напълно легално и не само, че не е забранено, а изрично е казано в закона, че е разрешено. Става въпрос за чл. 24, ал. 1 и чл. 25, ал. 1 – Законът за авторското право и сродните му права. Основанието за тези текстове в нашия закон е Директива 2001/29 на Европейската общност, което според нас е превратно тълкуване на тази директива. Тя само дава право на всяка държава членка, ако прецени, в резултат на създадени традиции и наложени навици на потребление, да разреши евентуално несанкционирано безплатно или платено копиране. Тя не задължава държавите да го правят това нещо и нашето мнение е, че в България това е много добра форма за пиратство. Може би във Великобритания един студент може да даде стотина лева за учебник, а в България като трябва да даде двайсетина лева – предпочита да го копира.
Ще ви кажа за какво точно става въпрос. В момента около всеки академичен център има изградена цяла мрежа от копирни центрове, цените за копиране, в които са между 2,8 и 3,3 стотинки. За всички очевидно, че тези цени не са, за да си копираш някакво студентско уверение или някакъв документ, защото няма как да ти върнат ресто като поръчаш две копия и става 5,4 стотинки. Това са цени за над хиляда страници примерно, което е начин, по който се копират учебниците, те почват да струват около 3 пъти по-евтино копирани. Те струват три пъти по-евтино, не защото издателите са надули цените, а защото те искат да плащат на авторите. Както е казано в тази цитирана директива, основният начин за съхраняване на културата на европейските нации е защитата на авторските права.
Същевременно се създава някаква илюзия, че издателите, авторите, художниците са компенсирани, защото там някъде е споменато, че ще се събират 3% от вносителите и производителите на копирна техника. Искам ясно да кажа, че няма такава система, няма такава процедура, никой не събира такива проценти и няма да събира в тази държава, след като очевидно и Агенция “Митници” и НАП категорично отказаха да се занимават с това нещо. Когато някой ден тръгне да се прави, може да се направи, но нула лева получава всеки български автор, издател, художник, редактор и преводач, като компенсация за нарушените си права. Това не е справедлива компенсация, както се казва в директивата, която цитирах, в която изрично е казано, че това е възможно само по изключение и след справедлива компенсация. Нула лева е несправедлива компенсация.
Искам ясно да се разбере, че този механизъм няма да заработи и ние не можем да бъде удовлетворени от нула лева. Отделно, че 3% върху цената на една копирна машина, която струва 500 лева е 15 лева, а с тази машина могат да се нанесат щети за 1 милион лева. Петнадесет лева срещу един милион лева е справедливата компенсация, която освен това не се изпълнява.
Нашето становище е, че трябва това право категорично да бъде забранено, като се запази в сегашния текст правото на библиотеките, музеите, архивните учреждения да копират свободно и неограничено произведенията, защото ние имаме също национално отговорно поведение и сме наясно, че библиотеките са едно средище за разпространяване на знания. Нямаме нищо против те да продължат да работят по този начин. Изцяло сме против пиратстването на книгите в България.
Законът за задължителното депозиране на екземпляри от печатни и други произведения – тук е много просто и ясно за какво става въпрос. В момента всеки български издател в повечето случаи трябва да подари 12 книги на държавата. Ние предлагаме това да бъдат 3 книги. Защо 3? Три не е някакво свещено число. Горе-долу на Народната библиотека й трябва една книга за неприкосновения депозит, една книга за анотиране и една книга от нас – за добрите чувства. Всичко друго е някакъв вид грабеж. Няма такъв закон, който задължава производителите на коли, бяла или черна техника, хранителни стоки, каквото и да било, това единствено важи за издателите на книги. Много често книгите в България се издават в тираж 300-500 бройки и много често те почват да струват по 100 лева и 12 бройки не е символично количество. Освен това, те не са необходими на никой. Категорична подкрепа има и от страна на Народна библиотека “Кирил и Методий” в това наше искане. Необходимите бройки са 2, но нека да бъдат 3, както в момента законът казва, че до 100 екземпляра те са 3, а над 100 екземпляра – по някаква скала растат и почти веднага стават 12.
По този начин само се оскъпява продукцията и са потърпевши издателите, авторите, читателите. Абсолютно безсмислена клауза и на всичкото отгоре и двете страни – издатели и библиотеки нямат желание тя да съществува в този вид.
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Продължете и по темата за ДДС, защото колегите от Министерство на финансите имат готовност.
ВЕСЕЛИН ТОДОРОВ: По темата за ДДС за нас няма ясно обяснение защо се въведе от 1 януари задължението да се фактурира и начислява ДДС при продажба на консигнация, но предполагам имам някакви причини от гледна точка на по-строгия контрол. За съжаление това отново се отразява най-негативно именно в търговията с музикални носители, филми и книги. Разширявам малко полето, тук сме и с колеги от Асоциацията на звукозаписната индустрия. Защо претендираме, че сме най-потърпевши? Защото са най-бавно оборотни точно нашият тип стоки. Очевидно е, че в един магазин, супермаркет, една стока надали се задържа повече от една, две, три седмици. Тоест, в рамките на един месец се извършва доставката и отчитането, така че дали става въпрос за консигнация или за авансово плащане, няма никакво значение.
В нашият случай нормалният период за отчитане на една такава консигнационна сделка е една година. Това означава, че издателят музикалният или книжният издател да начисли и да внесе в бюджета около една година по-рано парите за ДДС. За сравнение с абсурдната ситуация, ако ние тези книги ги внесем от чужбина – не се начислява ДДС, тоест – начислява се и веднага се признава за данъчен кредите, но крайният резултат е, че не се внася ДДС. Перфектната схема за заобикаляне на това законово изискване е ние да регистрираме в нашата асоциация клон в Букурещ и през него да префактурираме всички доставки. Казвам го, че това ще е оправдана от финансова гледна точка схема. Според нас е абсолютно неоправдано да се натоварват издателите, които са наистина част от културните институции на България с едно допълнително утежнение за внасяне авансово на данък при условие, че няма продажба и няма доставка за крайния клиент при средно около 1 година по-рано от момента, в който ще се вземат парите от крайния клиент. ДДС е данък, който се налага върху потреблението, не върху производството, така че в случая производителят ще плаща данък, а не крайният клиент.
Нашето очакване и надежда е да се направи едно изключение и производителите на печатни и на музикални произведения в момент на начисляване на ДДС ще се извърши при отчитането на сделката, или в най-лошият случай – предложението на вестникарите – в края на следващото тримесечие. Ще сравня, че при вестниците много често около 100% от случаите отчитането става до една седмица, докато при нас е до една година. Така че се надявам да се помисли дори за едно такова ограничаване за нашия специфичен случай.
СТАНИСЛАВА АРМУТЛИЕВА: Казвам се Станислава Армутлиева и съм председател на “Българската асоциация на музикалните продуценти”. В подкрепа на това, което колегата каза, мога само да споделя, че типът продукция, който ние продаваме, както той каза, е бавно оборотна и има много ограничено количество търговски обекти, които принципно се съгласяват да ни отделят пространство. Основните места, на които за съжаление ние можем да продаваме, не са специализирани магазини, а са хипермаркети, супермаркети, техномаркети и бензиностанции. Във всички тези места музикалната продукция и книгите са най-нежеланата стока, защото е най-бавно оборотна. Няма клиент от този тип, който да се съгласи да ни плати за тази продукция. Най-голямото благоволение, което получаваме, е да се съгласят да ни отделят някакво минимално пространство, на което дори се радваме, въпреки че ни осигурява много малка възможност да изложим нашите продукти, които за съжаление или не са много голямо количество като артикули. Не знам колко книги излизат на седмица, но със сигурност има не по-малко от примерно 10 албума на месец, а там има общо пространство за 20-30 такива албума, което допълнително утежнява цикъла за продажбата на тези продукти.
Към настоящият момент вероятно има много малко количество участници на пазара, които се стараят да удовлетворят изискванията на закона. Мога да кажа, че 90% от тези, които се опитват да продават книги, музика и филми, са всъщност нарушители, защото никой не иска да вземе нашата продукция, ако го накараме да си плати предварително. Единствената алтернатива в този случай е ние да фактурираме така или иначе, което означава да блокираме една много значителна сума пари, която не можем да си възвърнем за много дълъг период от време, което е така или иначе някакъв прът в колелото на тези индустрии, които и без това са достатъчно затруднени тук на територията на България.
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Благодаря Ви! Заповядайте г-н Дилов!
ЛЮБЕН ДИЛОВ: Уважаеми колеги, ако мога да степенувам по важност нещата, които са представени на нашето внимание, безспорно на първо място е промяната в Закона за ДДС и т.нар. данъчно събитие спрямо книгите. Въпросът изобщо не е за бизнеса на издателите. Въпросът е, че при начина, при който се плаща ДДС върху цялата стойност се обрича консигнацията като начин на продажба на книги, което означава, че този закон обрича всички населени места с около 20 хиляди души, дори и нагоре, всъщност да нямат книги и музика, просто защото нито един дистрибутор няма да вземе напред книги, или ще вземе две заглавия на Даниел Стийл или Хари Потър – четвърти том като излезе – две. Тоест, забравете за Вазов, за който и да е друг, абсурд да стигне до там – до Чирпан, до Казанлък, или докъдето и да е. При голямото благоволение на собствениците, примерно на “ШЕЛ” да оставят два щанда, на които да се продават дискове. И разбира се, отново действа същата схема – Азис, Китаеца и всички останали годеници на въпросния човек са на първо място, защото това ще се продаде и него ще го вземе човек, който взима на твърдо, а не на консигнация.
Искам много правилно да разберем вълненията на нашите колеги и гости, че те не са свързани точно с бизнеса. Господин Тодоров каза, че всъщност бизнеса се заобикаля по възможно най-лесният начин, като се направят фирми в Солун и в Браила – и готово. Тоест, фактурирането на стоката, защото в момента да внесеш от Англия книги и списания за 3 милиона паунда ти излиза много по-изгодно икономически, отколкото да ги произведеш и продадеш в България. Тоест, те ще си направят задгранични дружества и ще водят, че всичко това е произведено не тук.
Друго нещо, което е много забавно, което те споменаха, например в статистиките се води, че България чете от порядъка на 0,5 книги на човек на година. Това въобще не е така, всичко е далеч по-нормално. Просто шантавият текст, който задължава производителя да депозира 12 екземпляра в Националната библиотека, които не трябват нито на Националната библиотека, нито на когото и да е било при положение, че е над 100 бройки книгата, прави така, че те да декларират, че са отпечатали един доста по-малък тираж. Съответно този тираж влиза в статистиката на произведените книги и ние излизаме като едни от най-големите глупави и нечетящи хора в Европа, което въобще не е истината. Това е друга недомислица, която ние можем да поправим с една съвсем елементарна промяна в съществуващия закон, два члена, при положение, разбира се, че чуем представители на библиотеката и всички останали.
И разбира се това, което скромно те премълчаха, според мен е, че дори от издателската гилдия вече се възползват чудесно от този суперлиберализъм на закона, който позволява копирането и около големите университети се появяват копирни центрове, в които както производителите на цигари пиратират себе си, примерно “БАТ”, тоест – те държат официалната и черната търговия снабдявайки черните търговци с цигари, по същият начин решават, че ще инвестират едно голямо издателство, което издава учебници примерно по математика, ще инвестира в два копирни центъра до Пловдивския университет, защото като ще се пиратира, поне то да си го прави и то да си прибере от този пазар каквото може. Въртим се в един такъв омагьосан кръг на печатането и на тиражирането чрез либералния режим за копиране, който има.
Това са нещата, на които искам да ви обърна внимание, че наистина не става дума толкова за бизнес тук, става дума наистина за нещо, което би трябвало ние като Комисия по култура да имаме общо мнение. Според тази единствена причина, аз не съм направил предложение за конкретна законодателна промяна, защото се надявам да се обединим повече хора около него и така то да бъде внесено. Иначе, бих го внесъл с удоволствие и сега.
Благодаря ви!
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Очевидно, че съществува такъв проблем. Но аз имам усещането, че Министерство на финансите ще ни каже нещо хубаво.
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: Първото, което искам да кажа, не знам за кого е хубаво, но определено има заблуда, че когато нещо се внесе от Букурещ е по различен начин третирано – няма такова нещо! Има начисляване от 20% ДДС, така че въобще не можем да говорим за някакво неравнопоставяне без значение дали сделката е на територията на страната.
ЛЮБЕН ДИЛОВ: Фактурира се.
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: Добре, хубаво, фактурирате в Букурещ и какво го правите тук? Движите го някак, имате вътрешно общностно придобиване за България и вътрешно общностна доставка за Румъния. Така, че ние разлика не виждаме в това, но може би вие вече имате някакво решение, по-напред сте и по-целенасочено мислите.
По отношение на данъчното събитие за консигнацията. Данъкът върху добавената стойност е изцяло хармонизиран, поне така трябва да бъде и тук просто няма спор. Консигнационните договори като такива имат изискване, което е абсолютно безспорно за всички страни членки – кога да бъде данъчното събитие и то когато се предоставя вещта на консигнация.
Това, което е внесено вече като промяна в чл. 25 на Закона за ДДС останах с впечатление, че всички сте запознати с него, това касае всички печатни издания, книгите в това число. Тук вестниците нямат проблем, тъй като те работят на друг вид договори и те са в хипотезата на доставки с периодично действие по наше мнение. Другото, което можем като съвет да го дадем е, помислете не е ли възможно да се ползват комисионните договори като такива, които са на различно третиране. По наше мнение така би било по-леко за бизнеса.
Доколкото може да се разширява събитието на консигнационния договор, примерно и с компактдискове и друг вид носители най-общо на авторски права, това е нещо, за което ние сега не можем да ви кажем. Общо взето проблемът не би могъл да се ръководи от това дали нещо се реализира бързо ликвидно или се реализира бавно. Освен всичко друго, консигнационните договори като такива се използват примерно и при лекарствата, което е не малък проблем. Така че пред нас стои въпроса за равната поставеност. Това, което в момента е факт в ЗИД на Закона за ДДС е възможността за изместване на данъчното събитие за книгите при консигнация като консигнационен договор чист.
Благодаря! Това е на този етап. Ако има въпроси, ще отговорим с удоволствие.
ИЛИЯН АНДОНОВ: Илиян Андонов от Асоциация “Българска книга”. Благодарим за подкрепата, която получихме! Вчера се запознахме с това писмо. В някаква степен облекчава книготърговията и работата.
Ще направя уточнение за примера, който даде г-н Дилов. Логиката е следната. Ако аз поръчам една книга в тираж 10 хиляди или 100 хиляди в Англия или в Германия и аз я получа тук като вътрешно общностно придобиване, аз не дължа нито един лев. Но ако в същото време аз получа 100 хиляди бройки от издателя, издателят веднага е длъжен да внесе 20% от стойността и да фактурира тази стока в България. Така, че ако аз получа един тир с книги от Англия, там издателят си има някакви ангажименти, които, между другото са нула процента ДДС върху книгата, но ако издателят ми продаде на мен същото количество или дори една книга, той е длъжен веднага да я фактурира. Това го давам като пример, не че някакъв проблем в търговията.
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: Нула процента е за британската фирма, защото това е доставка. А за вас има задължение...
ИЛИЯН АНДОНОВ: Да, но когато я продам. Аз мога тази книга да я продам след пет години...?!
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: Няма такова нещо, няма такава опция.
ИЛИЯН АНДОНОВ: Моля Ви се, аз освобождавам всяка седмица от митницата, ние сме вносители...!?
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: Това вече не касае митницата.
ИЛИЯН АНДОНОВ: Ние сме задължени в момента на продажба вече на тази стока да начислим ДДС. Но ако го получа от българска фирма, аз веднага съм длъжен да...
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: Когато имате митница, имате задължително внос. Имате ДДС при внос, което ви е платено и ефективно. Затова, когато вие имате следваща доставка, тогава възниква задължението да начислите данъка и респективно всичко, което е свързано с доставки на територията на страната. Когато говорим за друга държава членка обаче, там нямаме изобщо митница и вие си имате една фактура, с вътрешнообщностна доставка от въпросната британска фирма, която споменахте, нула процента ДДС за вътрешнообщностната доставка и вашето задължение в срок не когато го продадете, а в срока в закона да си начислите 20% ДДС, което е българския данък.
БОЙКО ВАТЕВ: По финансовите теми няма да говоря, защото не съм толкова вещ за ДДС, има си Министерство на финансите. Въпросът за този “грабител”, наречен Константин Величков, който през 19 век е решил да се депозират книги в Националната библиотека и ние “грабителите” след това, три книги са смешно малко. Не забравяйте, че част от тези книги отиват във фонда, който се чете, те се изхабяват. След това, има пожари, една книга достатъчна ли е? Ако тя изчезне? А пловдивската библиотека, която също вече е национална...?! Какво значи “грабители” – 3 книги...?!
Вие говорите наистина като бизнесмени, вие го казахте – това е индустрия, но законът много добре е предвидил и нашите предци много добре са предвидили по колко книги трябва да оставате на държавата. Това не бих го подкрепил. Дори се обидих за това, че нашите библиотеки са “грабители” като вземат повече от три книги от вас.
ЛЮБЕН ДИЛОВ: Въпросът за това, колко книги да бъдат депозирани, има и друга страна. Безспорно е, че патриотичната част на начинанието, което прави едно издателство да депозира книги съществува. Но от друга страна все пак ние плащаме не малки данъци, които взима държавата. С тези данъци тя вече се грижи за библиотеките. Когато са общински, общината го прави и е в техните правомощия да отдели такива пари, с които да се закупуват повече екземпляри от книгите, защото от друга страна издателите защо да издават само. Тоест, трябва да се мисли за някакво равновесие на интересите. И ако на някой му трябват наистина 12 екземпляра над тези 3, които получава безплатно – да заяви толкова, колкото му трябват и държавата да го подкрепи и да купи с нашите данъци.
Вие помните дебата за ДДС върху печатните издания, където дори в рамките на една благородна търговия, ние успяхме да извоюваме някакви пари точно в тази посока за попълване на библиотечните фондове. В този смисъл аз не вярвам да сме били под робство, просто поетът така го е казал – по-гръмко. Били сме под административно управление.
Искам да обърна внимание на това, че в крайна сметка ние не задължаваме “Картие” например, понеже обогатяваме материалната култура на България, да депозират по един златен пръстен от тези, които правят в един депозитар, за да се съхрани материалната култура на българите, нито “Фолксваген” да депозират по един автомобил, а задължаваме издателите. Нека не смесваме сакралното съвсем с материалното. В крайна сметка този, който произвежда книгите, трябва да бъде насърчаван – те не биха желали да дават никакви, а казват, че наистина 12 са им в повече. Това имах предвид.
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Господин Кънев не случайно е тук и аз искам да изкажа своята благодарност. Голяма част от въпросите или поне въпросът, който е поставен относно данъчното третиране за доставките на печатните издания, извършени при условията на консигнационен договор, има едно такова писмо, което сега всички ще го получите.
Проблем по отношение на това, което беше поставено тук от г-н Дилов и от колегите, които взеха отношение, той като че ли не съществува. Всъщност, поне по отношение на финансирането и на ДДС от това писмо, което ще получите всички сега, става ясно, че този проблем вече отпада като проблем, който съществува.
Давам думата на г-н Кънев, защото в добрия смисъл на думата той беше лобист на цялата тази идея в Бюджетната комисия и беше подкрепен от всички колеги по отношение на ЗИД за Закона за ДДС.
ПЕТЪР КЪНЕВ: Ще получите едно писмо, на което авторът е тук – Людмила Елкова. То дойде в резултат на много по-мощно лоби от вашето. То беше на издателите на вестници, които още в първата десетдневка на януари моментално направиха среща с министър Орешарски, в резултат на което поставиха точно въпроса за консигнацията. Вярно, че въпросът за консигнацията на вестници е детайл от консигнацията на книгите и на списанията, но така или иначе въпросът е за консигнация на печатни издания.
Във връзка с това беше получено и това писмо, което сега ще го получите всички. То не решава до край проблема, но отваря вратичката, която според мен можете спокойно да ползвате. Тоест, данъчното събитие се измества не в момента на получаването на книгата, а в момента на плащането на книгата дадена на консигнация, но не повече от три месеца. Тоест, издателите така или иначе след като са произвели книгата в 10 хиляди тираж нито една печатница няма да ги чака те да продават на консигнация. Печатницата получава парите, те си получават фактурата от печатницата и си прихващат ДДС, след което обаче имат право през три месеца да дават такива количества, каквито смятат, че могат да бъдат продадени. Или да не са точно три месеца, а постъпателно през седмица или в по-къс срок да го правят. Това е вратичката, казвам ви го като човек, който години наред се е занимавал с това как да се спасим от данъчните. Това е решението на този етап. Друго за сега с данъка не може да бъде направено.
СТАНИСЛАВА АРМУТЛИЕВА: Дали е възможно да ни кажете, защо сте решили, че печатните издания са единствения културен продукт, които имат нужда от такава подкрепа, затова защото музикалните продукти са абсолютно в идентичната ситуация? Според мен проблема е в силата на лобито отново. При всички положения имайки възможност да присъствам тук и бидейки поканена на тази дискусия не мога да не изразя разочарование, че сте решили, че само книгите са тези, които имат нужда от такава подкрепа. Какво правим с музиката примерно? А филмите? Това са идентичен продукт. Ние се опитваме заедно да създаваме специализирани обекти, книжарници. Като отидете примерно в голямата книжарница на “Сиела” в МОЛ ще видите, че половината е музика. Ние се опитваме да създаваме места, където хората да могат да консумират културни продукти. И аз съм абсолютно изненадана, че никой не е помислил. Приемам упреци за силата на лобито.
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Има резон в това, което се казва. Мисля, че трябва да се помисли. Сега, дали е силата на лобито или не е силата на лобито – въпрос на аргументи и на поставяне на позиция. Може би това не е станало преди, сега е момента, в който се поставя. Хубавото в тази ситуация е, че все пак има вече един път, по който е тръгнал да върви и той да се разширява.
Ще помоля колегите от Министерство на финансите, ако нямате готовност сега да помислите по този въпрос. Аз лично бих подкрепила един законопроект, с който бихме могли да разширим това приложно поле, защото принципът трябва, както Вие казахте, госпожо Елкова, да има равнопоставеност. Тази неравнопоставеност, която очевидно излиза на преден план, мисля че не е коректна като отношение, като поведение.
Ще ви помоля за това да помислите. Ако има необходимост от някаква промяна – да го направим. Ако е въпрос на правоприлагане и на тълкуване, защото аз винаги съм била много против едни такива писма, с които който, както си иска си тълкува закона. Ще ви помоля още сега да помислите и да дадете аналогично писмо.
КАЛИНА ЗЛАТАНОВА: Със сигурност подобно отлагане на начисляването на данък може да се приложи за печатни произведения, защото те са в един анекс към директивата. Трябва да видим дали в шеста директива в този анекс има и носители на музика и на филми. Тоест, ако в анекс 6 са изброени и носители на музика и филми – няма проблем при разглеждане на законопроекта в Бюджетна комисия към печатните произведения да се добавят и съответно музикални и видео носители.
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: Спомняте си тези анекси, които показахме, когато коментирахме възможността за намалени ставки. Това е един подобен анекс, за който изобще се допуска, трябва въпросната доставка да фигурира в анекса, за да може изобщо да бъде допуснато изместване на събитията при консигнация. Ние не сме се ръководили от носителя дали да бъде оптичен или някакъв друг. Това, което каза г-н Кънев е вярно, че цялата тази промяна всъщност стартира от срещата на Съюза на издателите с министъра още първата седмица, буквално след влизане в сила на новия закон, защото там проблемът е изключително остър. Всеки божи ден се доставят, фактурират и т.н. Тогава всъщност г-н Кънев разбира се абсолютно надценява силата на всякакви писма, защото те по никакъв начин не биха могли нито да разширят закона, нито нещо различно да кажат. Но, в резултат на тези срещи, които ние проведохме с представители на Съюза на издателите, установихме, че при тях изобщо не става дума за консигнационни договори.
В този смисъл ще си позволя да дам съвет – обръщайте внимание на формата на договорите, тъй като една част са с прехвърляне на собствеността, друга част е консигнация, трета част биха могли да бъдат комисионни. Това, което ние бихме посъветвали всички, които имат и консигнационни и някакъв вид договори, е внимателно да прочетете закона, оправете си договорите така, че те да бъдат при възможност променени така, че да е най-благоприятно и данъчното третиране. Това е нещо, което абсолютно не зависи от никаква хипотеза дали да се промени закона или да не се промени.
Това е нещо, за което може да се реагира много по-бързо и така по наше мнение, това е разумен подход. Пак казвам, че проблемът с консигнацията на вестниците и списанията на практика не стои, защото се оказа, че той не е в тази хипотеза. В правото всичко има някаква форма, която му дава и различното третиране. Така че това по наше мнение е най-лесният вариант и нашият съвет е да си прегледате договорите, да видите различните възможности, да анализирате различното данъчно третиране при различните видове договори. Това е нещо, което би свършило работа веднага.
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Добре, да обобщим нещата. Вие поемате ангажимент да проверите това нещо. Ако отсъства и не е било включено, ние ще го направим това нещо като предложение, или ще видим точно как ще стане, ще разговаряме с председателя на Бюджетната комисия. Ако пък изобщо не е в тази хипотеза, тогава вече трябва да видим въпрос на договор ли е, на формат или на писмо, което трябва да дадете до тях.
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: Писмата могат да бъдат в смисъл, ако нашият договор е комисионен, дали ние сме в третирането на комисионен договор еди къде си и какво значи това примерно. Но то по никакъв начин не би могло нито да промени, нито да доразкаже, нито е редно да го прави. Аз лично нямам спомен да съм виждала някъде носители на компактдискове и т.н. някъде в анекс. Аз лично не си спомням. Разбира се, не сме ги търсили, нямам готовност да ви разкажа дали някъде в анексите фигурират, но така на прима виста нямам спомен.
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Много е деликатен този въпрос. Това е проблем, който стои и като законодетелен орган ние от гледна точка на изпълнителната влас Министерство на културата трябва да намери някакво адекватно решение в рамките на това, което е допустимо и е възможно.
ЛЮБЕН ДИЛОВ: Принципът е, че всяка пречка пред легалните търговци стимулира – спор няма, те са скачени съдове. Колкото повече ги гоним да си плащат консигнацията и да се оправят и да си четат внимателно договорите, онези на масите правят чудеса.
Съвсем конкретен пример. Много издатели на учебници от реномирани английски издания отказват да изпратят една или две бройки на определено учебно заведение понеже знаят за тези копирни центрове – нещо, което можем да променим с един текст в закона. Те просто казват – не ни защитавате интересите в България, ние ще ви изпратим квантова физика на еди кой си и само след четири дена в София ще има 400 квантови физики, вярно – на ксерокс. Това законово ли е? И отказват да изпратят и един екземпляр. Жалко, че го няма Станилов, защото това се случва и в неговата професия, което е още по-смешно. Това е, което се предлага също като промяна в Закона за авторското право и сродните му права и е едно допълнение в член 24, алинея 1, точка 9, където пише, че се разрешава възпроизвеждане на вече публикувани произведения, ако това не служи за търговски цели. Тоест, ние пак разрешаваме на университетите, когато им трябва за помагало да си преснимат една лекция примерно от един учебник, за да я раздадат в час, обаче не да обградим университета с машнки, които бълват книги дефакто. Това е също част от проблема.
Последното, което бих искал да ви кажа, за мен най-големият проблем за аудио и видео носители и компютърни права е уличната търговия. Това е факт. Не съм голословен, опитали сме се в Община София да спрем този проблем с издаването на една наредба на кмета и дори Бойко Борисов не можа да се пребори с налагането на тази наредба. Тя беше много проста, позовавайки се на член от Закона за защита на потребителите. Ние твърдяхме, че трябва да се забрани изобщо продажбата на открито на всички оптични аудио- видео и софтуерни носители, защото клиентът не може да разбере какво ще купева, той не може да го просвири, да го зареди в компютъра на сергията и съответно той си купува котка в чувала. За жалост, научаваме се, че е паднала тази заповед на общината.
СТАНИСЛАВА АРМУТЛИЕВА: Не е паднала, има заведено дело от собственици на сергии срещу общината, в резултат на което Софийски градски съд издаде съдебна заповед да се прекрати действието на заповедта на кмета докато тече гражданското дело, което може да тече години наред. Очевидно проблемът с физическите носители продължава да е на улицата без значение дали това е София или е някой друг град и за това няма никакво съмнение. Колкото и да е по-намалял заради интернет пиратството, той продължава да е там и той може да бъде разрешен само с някаква драстична мярка – в смисъл такива продукти да не се продават на улицата, защото почти няма място, където да се продават на улицата, специално за оптичните дискове, където да е сто процента чисто. В това няма никакво съмнение. Освен това те не си плащат данъци.
Има наченки на усилия, някакви тотално “полудели” хора, да решат да създават места, където да се продава това, където да се даде шанс да имаш достъп до хиляди заглавия, както е примерно в един голям магазин в нормален европейски град, където на първият етаж имаш книги, на вторият – музика, на третият – дивидита, компютърни игри и т.н. Ние нямаме шанс заради това и затова продаваме по супермаркети и бензиностанции, защото сергиите ни отнеха всички възможности през последните години.
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Искам да изчистим въпроса за ДДС. Очевидно вие казахте, че в някаква част това променя нещата, от писмото, което г-н Андонов е взел от г-жа Елкова от Министерство на финансите.
Молбата ми, г-жо Елкова, е да проверите как стоят нещата за този въпрос, който беше поставен по отношение на всички други културни продукти и да търсим заедно някакво решение, дали ще бъде в следваща промяна или с една, ако те попадат в такава хипотеза, която вече е направена. Да бъде издадено едно такова писмо по отношение на тях, за да можем да имаме правилно правоприлагане.
Давам думата на г-жа Ина Килева – заместник министър на културата. Заповядайте г-жо Килева!
ИНА КИЛЕВА: Госпожо председател, господин Дилов, уважаеми дами и господа народни представители, колеги, аз също ще започна отзад напред, за да се изкажа в подкрепа на идеята, че трябва да се намери някакво разумно решение за всички тези носители на културно съдържание, включително дискове и филми в затворени помещения, в магазини, както е по целия цивилизован свят, защото съвсем наскоро бях на телевизионен мост точно по въпросите за оставането ни в Списък № 301. За ваше успокоени мога да кажа, че това, което се тиражира в пресата не отговаря сто процента на действителността. Това фактически беше мнението на Международната асоциация за интелектуална собственост, а не е финализираното решение на правителството на САЩ. Напротив, както ме увериха от тяхното Министерство на търговията, с което разговаряхме директно, така и посолството и лично посланик Баерли в момента много активно се обсъждат различните възможности и имаме 50 на 50 възможност България да бъде извадена от този списък. Не трябва да се отчайваме и трябва да продължаваме в тази връзка, както с усилията в правоприлагането, така и в усилията и на законодателния орган да покаже една политическа воля за разписването на ясни правила, които да са в подкрепа на защитата на интелектуалната собственост.
По време на този мост ни беше директно поставен като един от въпросите за физическото пиратство, най-вече в курортните центрове и за продаването на улицата. Тоест, въвеждане на законова забрана за продажба на сергии. Това нещо съществува в някои страни членки. В Румъния забраната е изведена точно на законово ниво. При нас виждате, че когато се решава с наредба, тя пада или се оспорва, защото няма законова делегация. Тоест, наш ангажимент, а и ваш – като законодатели, инициативата да подкрепите едно такова решение. Аз мога да ви уведомя, че в момента в Министерство на културата има създадена работна група, която работи за промяна на закона за оптичните дискове и там му е систематичното място, тъй като това е Закон за администриране и на търговията с носители на оптично съдържание, на авторски сродни права. Тоест, мислим, че точно там трябва да се въведе тази забрана и аз много се надявам, че ще получа подкрепа предвид ангажимента, който аз декларирах пред нашите американски партньори. И като едно условие, едно добро послание за възможност те да преразгледат своята позиция по отношение на България за списъка към специален Доклад 301. Другата възможност, която се обсъжда като предложение за промени в членовете 24 и 25 мисля, че някои от нещата, които бяха поставени касаят член 26. Тоест, тук имаме две различни хипотези. Едната хипотеза е освобождаване – тоест, несъбиране на заграждения без взимане предвид различните режими от автора с цел защита на т. нар. обществен интерес и бих казала, че предвид цялото уважение на вашите аргументи и на порочната практика, която може би наистина съществува в някои наши учебни заведения, текстът на член 24, алинея 1, точка 9 също съдържа норма и в сегашния си вид, ако това не служи на търговски цели. Тоест, търговската цел изрично е извлечена и в сегашния текст като условие, което предотвратява възможността да се разпространява.
Предложеният нов вариант на текста на точка 9, фактически новото е, че се изключват като възможност за възпроизвеждане на учебната цел и учебните заведения. В същото време ако погледнем Директивата от 29/2001 виждаме ясно разписано в член 5, точка 2/в, че са упоменати изрично извършване от публични заведения, библиотеки, образователни институции и музеи. Тоест, аз бих видяла тук една неравнопоставеност ако ние запазим музеите и другите институции, а изключим изрично образователните институции, мисля че това няма да бъде коректно отразяване на възможностите в директивата. Също така мога да ви кажа, че когато се приемаха тези последни изменения се направи една много обобщателна консултация на техническо ниво с комисията и комисията е одобрила всеки един от предложените текстове, абсолютно в пълна хармония с директивата.
Така че по отношение на точка 9 аз не виждам възможност за Европейската комисия, тъй като тук имаме абсолютно симетрично отразяване на текстовете на директивата. Друг е въпроса, че вече ако имаме търговски копирни центрове, вече ние отиваме в другата хипотеза – ние отиваме в хипотезата на репродуциране, когато трябва задължително да се отделят определени проценти и те да бъдат също съобразени по директивата с тези обороти, които копирните техники внасят в България. Аз признавам, че разпоредбата на член 26 и механизма, който е създаден там за събиране на възнаграждения не е съвършен. Но и от друга страна бих отбелязала, че сме имали през 2006 година, когато дружествата трябваше да се подготвят за правоприлагане, тъй като нормата влиза в сила от месец юни 2006 година, беше им даден един гратисен период за подготовка, те не направиха особени усилия да се подготвят в правилната посока. Напротив, все още съществува един антагонизъм между двете дружества, които са регистрирани. Аз лично съм имала многократни срещи с техни представители с желанието ни като един орган, който е заинтересован да има едно добро правоприлагане по всякакъв начин да ги подкрепим институционално, за да създадат необходимата здравина, така че дружеството с възможност за упражняване на авторските права по смисъла на закона, наистина да си стъпи в ролята и да събира дължимите възнаграждения и да ги разпределя. Това е първият проблем, който идентифицираме.
Вторият проблем правилно беше поставен от колегата е едно нежелание от страна на митническите власти да предоставят необходимата информация за оборота на вноса и износа, тъй като това са индикаторите, които могат да дадат възможност на дружествата да знаят към кои фирми да се обърнат и какво да търсят в крайна сметка като заплащане, като възнаграждение. Много пъти съм разговаряла с представителите на митническата администрация и последно се разбрахме от името на Съвета за интелектуална собственост да им напишем писмо до каква степен те биха могли да ни предоставят някаква информация, като тази информация в никакъв случай няма да може да дава цифри на оборот, тъй като се счита, че това влиза в хипотезата на търговска тайна. Тоест, ние може би можем да дадем информация кои са дружествата и да се влязат в едни такива преговорни процеси, които са нормалните в едно пазарно общество.
Това е, което за сега в рамките на тази законодателна уредба бихме могли да направим с максимална подкрепа на дружествата, за да могат те да съберат необходимата информация. Освен това, вече сме в общ европейски пазар, тоест – много голяма част от движението на стоките, които са вътре в Европейския съюз, просто митниците ги няма. Това е вече друг въпрос. Ние трябва да се замислим много сериозно за механизма за събиране на информация.
Този въпрос стои с една голяма въпросителна и в Европейския съюз, доколкото по време на последния Съвет на министрите през месец ноември има препоръка на комисията, не мога да кажа с какви съображения и какви са мотивите, но така или иначе Европейската комисия е сезирана и е издала една препоръка за преосмисляне въобще за отпадане на събирането на възнаграждения по член 26. В тази посока ние бяхме сезирани от много представители на разпространители и се отзовахме в посока подкрепа на техните права, тоест – за запазване на възможността да се отчисляват възнаграждения. Така че виждате, че на много високо ниво в комисията също има колебания и също натиск от определени бизнес среди предполагам, просто това възнаграждение за лично ползване да отпадне. Казвам ви това, което се случва на европейски дебат.
Също така, че трябва да се подготвят уважаемите господа от гилдията на книгоиздаването за другото голямо предизвикателство – дигиталните библиотеки. Дигитални библиотеки в най-широк смисъл, тоест с всякакъв контент, включително различни филмови архиви – всичко това, ние трябва да вървим към дигитализация. Това е големият европейски портал, който има решение, което е гласувано на ниво политическо за съгласие на от страна на Съвета на министрите с разписан график. Може би ние след като поработим върху този график в Министерство на културата, тъй като ще направим една работна група, за да видим по какъв начин ще направим нашия план-график за отговор на тези приоритети и на тези задачи, които са приети в Европейския съюз, ние просто трябва да се движим в тази посока. Ние през 2008 година трябва да представим пред Европейската комисия какво смятаме да правим като стъпки и като бюджетни суми, заложени съответно по години, за да имаме една последователна политика за дигитализация. И там също стои с много голяма сила въпроса за авторските права. Безспорно имаме писма, които са получени от различни авторитетни организации като Европейската федерация на книгоразпространителите, Европейският конгрес на писателите и Федерацията на европейските издатели, които са в подкрепа на Проекта “Дигитална библиотека”, но естествено с изричното изискване – спазване на интелектуалната собственост и на авторските права. Мисля, че натам ще се върви.
Това, което мога да кажа от наша гледна точка, не можем да се съгласим с това, което предлагате в точка 9, но не можем да приемем да има търговски центрове, които да печелят, макар и било в университетите, тъй като вече тези търговски центрове отиват фактически в хипотезата на търговско ползване – тоест, там трябва да имаме отчисления надлежно по силата на член 26 и че сме готови отново в съвета, отново в преговори с митниците отново да видим с тези две дружества какво можем да направим така, че им помогнем в събирането на тяхната база данни от фирми, които дължат някакво отчисление и печелят от внасянето на тази техника за копиране или репродукция.
Това е, което мога да ви кажа от гледна точка на ангажименти, които имаме и в рамките на Съвета за интелектуална собственост, доколкото министерството е територията на този съвет.
ЛЮБЕН ДИЛОВ: Все пак ще си позволя да внеса такава поправка, независимо дали ще получа подкрепата на колегите си тук. Причината е, че има нон сенс между това да кажеш – ако това не служи за търговски цели, в същото време да не си дават сметка, че самото копиране е търговия. Тоест, буквално аз, когато отида да си преснимам един учебник, след това не го продавам този учебник, тоест – не извършвам търговия, но плащайки по 0,04 стотинки за страници аз правя бизнес. Там е търговският интерес и единственият начин той да бъде изваден е, според мен с тази поправка в момента, с която се извадят образователни учреждения, за да не могат да бъдат струпвани там. Защото съвсем друго е да копира една библиотека, за да запази във фонда си информация, или дори човек, който чете в библиотеката, но не може да изнесе произведение, той си копира 20-30 страници, е едно. Но това, което бълва около Софийския университет, около Великотърновския – до такава степен вече е станало индустрия, че някои от издателствата вече си правят собствени копи центрове. Може би тази поправка, която се предлага тук е разумната. Вероятно европейската директива има нещо друго предвид, аз не съм видял такива копи центрове край Берлинския свободен университет да има. Вероятно там просто си спазват закона.
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Господин Дилов каза, че въпреки това несъгласие, той щял да внесе законопроект. Доколкото разбирам няма несъгласие, тук има въпрос. Тук става въпрос за систематично място на разпоредба.
ИНА КИЛЕВА: Според директивата имаме възможност за определени цели и на определени бенефициенти на тази възможност ние да им разрешим те да разпространяват без да заплащат дължимите възнаграждения. Там са изброени музеи, архиви и учебни заведения. Тоест, аз не виждам правната логика ние да извадим учебната цел, учебните заведения, а да оставим другите, защото точно това се предлага. В сегашната редакция на текста отново имаме да няма търговска цел и там са изброени систематично абсолютно огледално на нормата, която е в директивата въпросните бенефициенти на това изключение.
Тук е въпроса, всички ли ще заличим, или само учебните заведения? Ако това е една порочна практика, която съществува в нашите учебни заведения със създаването на търговски субекти, с които фактически би трябвало да се регулират отношенията не по член 24, а по член 26 и там да насочим нашите усилия за създаване на механизъм, така щото дружествата, които са по тези членове и които трябва да осигуряват събирането и разпределението на въпросните възнаграждения да си седнат на мястото и да извършат това, което трябва. А ние като изпълнителна власт, да кажем може би – вие като законодател ако смятате, че трябва да се прецизира механизма, защото аз също намирам, че не е съвсем логично самите търговски дружества да подават информация за вноса и износа, никой няма да го направи – това е идеалистично. Тоест, вие като законодатели трябва, ако искате да се замислите, там този механизъм да се прецизира.
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Първо, не е много коректно да навлизаме в член 26, алинея 2, точка 3, защото никой от колегите тук не разполага с този текст. Съжалявам много, но ние, и поне аз направих предложението за дебат, който да е концептуален. Мисля, че този разговор не трябва да се води сега. Тук трябва да се поставят проблемите и да решим – да, това нещо може да бъде решено, има смисъл от него като философия, като концепция, събираме се и го правим. За мен такъв спор очевидно няма. Ние всички сме от едната страна на бариерата. Така, че много ви моля да се съберете във формат, дори с предложенията, които вие готвите за промяна, и чисто формално редакционно вече юристите да си кажат къде е систематичното място.
ВЕСЕЛИН ТОДОРОВ: Ще си позволя малко по-остро да се изкажа. Нямаме съгласие, поне аз нямам съгласие. Учебните заведения са пиратски центрове. Всяка година софийско училище с преподаване на немски език копира 120 пъти учебника по немски на ксерокс. Това е пиратство, легално и законно, но пиратство от гледна точка на икономическата логика. Според закона не е, това е легално. Законът го разрешава изрично, не само не го забранява, а го разрешава. Но ако говорим за икономическа логика, това е чисто пиратство – 120 копия в едно училище по сто училища – това са 12 хиляди – целият тираж на тази книга сигурно е хиляда, но се копира в 12 хиляди тираж. Това е чиста проба пиратство и няма никакво съгласие между нас по тази тема. Директивата, която цитирахме няколко пъти само дава право на държавата да разреши това пиратство, но тя не задължава нито една от държавите членки да го направи. И ако става въпрос какъв е интереса на България, ние издателите казваме какъв е интереса на издателите, авторите, художниците, редакторите и преводачите. На останалите хора интереса може би е обратен. На много хора интереса е пиенето да е без пари, цигарите да са без пари... Съгласен съм, може би е така, но вие като народни представители разчитам, че ще разсъждавате логично и ще защитите здравият разум и не само интереса на бизнеса, но и интереса в края на краищата на авторите. И както е казано в тази директива – това е начина да се съхрани европейската култура и трябва да се осигури справедливо обезщетение. Там изрично, може би 20 пъти в директивата се казва – справедливо обезщетение. Обезщетение от нула лева, което е нула лева в момента, винаги е било нула лева и най-вероятно винаги ще бъде нула лева, не е справедливо обезщетение.
Аз ви дадох и примера, колко би било ако сработи перфектно механизма – 15 лева струва таксата на една такава машина, която може да нанесе един милион лева щети. Това не е справедливо обезщетение, това е грубо нарушение на директивата.
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Вие какво предлагате?
ВЕСЕЛИН ТОДОРОВ: Предложението много ясно е написано – да се забрани на учебните центрове да копират свободно и да се забрани свободното копиране, не платеното, така както е казано в член 25, алинея 1, точка 1, след думите “нотни материали”. Нотните материали са забранени, софтуерът е забранен, музиката е забранена
РЕПЛИКА: Музиката не е забранена за частно копиране.
ВЕСЕЛИН ТОДОРОВ: Софтуерът е забранен. Нотните материали са забранени. В закона има механизъм и този механизъм работи за всичко друго освен за книгите. Ние искаме да се приеме, че приличаме на нотни материали. В България никой не издава нотни материали, но те са перфектно защитени. Ние искаме да бъдем защитени колкото нотните материали, нито сантиметър повече от обикновен нотен материал.
ИЛИЯН АНДОНОВ: Проблемът е следния. Ако господин Орешарски в момента издаде един учебник, 20% от студентите ще отидат и ще си го купят за 30 лева, останалите 70% ще отидат и ще дадат 3-4-5 лева и ще си купят готов, подвързан в същия този икономически университет за съвсем различна цена.
Господин Дамянов няколко пъти казва, че копирането и продаването на учебници е нарушение. Ако е само част от него, има определен механизъм. Механизмът се съгласихме, че не работи. Ние трябва да направим нещо, с което да спрем тази порочна практика. Голяма част от тиражите на всички тези преподаватели, уважавани хора, които вие ги познавате – да бъдат копирани, без да бъдат защитени интересите на автори, преводачи, дизайнери, художници, издатели, търговци. Тогава общественият интерес на студента е да плати 3 лева, а не 30 лева.
Това е проблема и нека да намерим решението, което ще защити нас като издатели, като търговци, авторите.
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Всички сме убедени в това.
Представете си общественият отзвук за това на голяма част от хората, особено хора, които не са в еднакво социално положение, ако в един момент всичко това се забрани.
Според мен, не трябва изобщо да се отива нито в едната крайност, нито в другата крайност, всички сме убедени в това.
БОЙКО ВАТЕВ: Не сме всички убедени, госпожо председател.
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Въпросът е, че не трябва да се отива винаги на онова, което се забранява, защото има много неща, които са забранени в момента и това е въпрос на правоприлагане. Като го напишем в закона и въпреки това те отидат и продължават със сергиите, има хиляди други начини и ние ги знаем. И какво от това, като сме го направили в закона.
По-скоро аз съм привърженик на това да намерим рационалното работещото решение, като законодателен орган, от гледна точка на правоприлагане. Ние сме за това да се намери баланс и всички колеги ще го подкрепят. Да бъде и в унисон с това, което каза г-жа Килева каза, че готвят такъв законопроект за забраната в оптичните дискове. И всичко да се направи и анблок. Това е единна политика по отношение на едното и на другото. И ако се върви в тази посока с много по-сериозни и по-силни аргументи, които са абсолютно идентични като визии и като политика, можем да ги защитим.
ГЕОРГИ ДАМЯНОВ: По предложението, което направи господин Тодоров – моите уважения, смятам, че той иска да забрани въобще ксерокопирането в нашата страна, което никоя страна в света не е направила. Няма какво да се заблуждаваме. В цял свят от Америка до Япония и Китай се репрографират научни учебници, всички тези неща – това е обекта на репрографиране. Никой не копира художествена литература.
В този смисъл, ние да бъдем единствената държава, която да поставя въпроса – дайте да спрем копирането – това ще е смешно, буквално. Друг е въпроса, че механизма за компенсиране не работи. Аз искам само да кажа една разлика, която съществува между това да отидете вие в един копирен център и да си копирате целия учебника, за това имате право по закон и не е пиратстване. Но когато копирният център ви предлага готови учебници с цена, може би изглежда пак същото. Но, когато той вече предлага този учебник с търговска цел, той е в нарушение на закона, защото по принцип член 24, алинея 1, точка 9 е изключение от защитата на авторското право. Да не забравяме, че става въпрос за изключения, а не за правило.
В този смисъл, когато има такива нарушения, аз призовавам господа издателите да се обърнат и към полицията и към органите на Министерство на културата. Ние имаме административно-наказателни разпоредби, с които можем да прилагаме, както Вие казахте, че става въпрос за правоприлагане, а не за норми. В този смисъл ние можем да реагираме и да налагаме глоби от 300 до 3 хиляди лева. Същото могат да правят и полицията, даже с по-високи санкции. В този смисъл, специално за учебните цели, това според мен е неприложимо.
Доколкото ставаше въпрос за член 25, за личното ползване – никой не може да го спре. Хората са го измислили по света, не сме го измислили ние. Те са намерили тези компенсационни механизми само в смисъл, че никой не може да спре копирането и ще изглежда смешен в очите на хората, ако слага такива забрани. Обратно – трябва да се намери компенсационен механизъм, който да работи, за да бъдат възнаграждавани авторите за това нещо. Такъв е измислен, той съществува в нашия закон, за жалост не работи.
Бих казал, че инициативата би трябвало да бъде в частните дружества и организации, които обединяват тези автори да потърсят начин да стигнат до съответните вносители, до съответните производители на копирна техника, на празни компактдискове и дивиди дискове и чрез тях да намерят начин да осигурят тези компенсационни възнаграждения.
СТАНИСЛАВА АРМУТЛИЕВА: Какъвто и да е културният продукти, някой трябва да реши да инвестира в началото. И всъщност тази инвестиция в някакъв момент трябва да е оправдана – дали е книга, дали е музика, каквото и да било друго. Някой трябва да вземе решението да плати едни пари. Дали е вносен учебник – някой трябва да плати лиценз. Никой не ни дава права без да си платим. Никой – никъде, даже в България. Даже в България започнаха да стават по-скъпи, защото пазарът е изключително труден, отколкото да си ги купиш от чужбина. Някой трябва да инвестира и в някакъв смисъл ние не сме благотворителни организации.
ЛЮБЕН ДИЛОВ: Вече стигнахме до едно ниво, на което вече разговорът вече не е продуктивен. Темата е много голяма. Предлагам да приемем това предложение – в един работен порядък да видим какво можем да променим. Заедно с министерството да излезем с някакво общо решение и предложение. Факт е, че тези копирни центрове нанасят голяма щета и то точно на учебниците, което е парадокс. Но то винаги става така, когато злоупотребяваш с нещо, в крайна сметка злоупотребяваш със себе си и с интереса на хората, с този интерес, който експлоатира злоупотребявайки. Така се случа и с музиката, и с всичко останало.
В този смисъл аз съм готов заедно да помислим за някаква разумна промяна точно в тези членове, които дискутираме. По-нататък на една следваща среща да ви предложим на вашето внимание и вече да говорим съвсем конкретно до какво ще доведе една или друга стъпка.
Аз съм благодарен за присъствието тук на колегите и за вашето търпение да ги чуете, защото поне добихме някаква степен на знание за това, което ги вълнува като проблем.
Мисля, че това – точно колко бройки да бъдат депозирани в библиотеките, наистина е въпрос на чиста технология. Да видим законът какви стъпки задължава, защото в момента не сме подготвени и ние. Да попитаме Пловдивската библиотека искат ли и те по 12 или по 15 и вече има смисъл наистина да се направи редукция в закона.
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Госпожо Килева, ще Ви помоля да поемете нещата и чисто организационно, така или иначе работите по този проект, да ги поканите - господин Дилов, плюс нашите гости, и разбира се всички колеги, които искат да се включват. Очакваме от вас някакво разумно предложение за изменение.
Искам да ви благодаря, независимо от това, че не намерихме сега веднага решението, но все пак този дебат беше полезен, защото е важно да се чуят проблемите, да се започне да се говори и да се предприемат стъпки за тяхното решаване.
Ще предложа на вниманието ви, за следващото заседание в сряда има едно писмо от Фондация “Програмен и аналитичен център по европейско право”, където работят студенти, които са направили едно изключително интересно проучване за археологическите теренни проучвания и изобщо как е решен въпроса от гледна точка на европейското законодателство, как е регламентиран режимът в различните европейски законодателства от гледна точка на археологията. Те са работили заедно с г-н Китов – той е програмен експерт в тази фондация. Мисля, че ще е изключително интересно.
Предлагам ви да уважим това нещо, ще е много полезно. Следващата седмица да ги поканим да направят презентация.
Благодаря ви на всички. Закривам заседанието.

(Заседанието на Комисията завърши в 17,25 часа)

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ПО КУЛТУРАТА:

Нина Чилова